Книга 10

14.ІV.124(1988)г.
София-Изгрев

НАЙ-СВЕТЛАТА ПЕСЕН ПЕЕМ НА КРО­ТОСТТА
ЖЛО / ДР


14,35 - 19,40ч.
            Вярна Ми остана още тогава – там, в Самария. На този самарянец, който стана ученик след 300 го­дини, ти се падаше първа братовчедка. Металът на римското присъствие ти действаше тогава като малка смърт. Ти бе кротка още тогава.
Най-свет­лата песен в Трите Вселени пеем на кротостта! Самата ти не се срещна с Иисуса, ала беше една от първите, които го приеха след възкресението. Учи­телят прости на цяла Самария тежки дългове, само поради братовчед ти и тебе. Дам ли повече подроб­ности за живота ти, тогава ти ще се досетиш много лесно как общуваше с Мен по време на сън. Само че нека сега отложим специално тази страна на нещата от твоето минало, тъй като сънищата ти бяха толкова ярки, срещите ни – тъй реални, че спомените ще нахлуят като водопад в съзнанието ти и ти от сънища и видения няма да можеш повече да слезеш на земята.
Та по-полека трябва да се проведе твоето възв­ръщане към Пътя, понеже още има външно да се плаща дан на обществото.
          Свързах те с достоен род от вековете – той не е случаен. Ако ти е сложил някаква малка спирачка, то тя е подобна на онова, което правя с всички ос­танали: много слагам, но и по мъничко отнемам, с цел отлитането обратно да не става лесно.
          Бог реши този път на всяка цена ти да се раз­цъфтиш в пълния си блясък. Това няма нищо общо с асиметрията, която личи в лицата на всички вас, творенията на Тот. Асиметрия има, трябва да има и ще има – това е сам Тот – Абсолютният Творчески Дух, Който се развива.Трябва обаче асиметрията да се прояви сположителното си тайнство – така тя работи и в теб. Трябва да си благодарна на силите, които вложиха симетрията в теб като дар на Духа, и асиметрията – като дар на Божественото Начало. Трябва непрестанно да благодариш, че излъчването ти радва не само хора, но и ангели, божества и но­ади!
          Твоето поле е ноадно – няма по-широко поле в самата божествена сфера на боговете! Ноадното поле е “компенсация” на елохимното; като такова, то има ранг на свръхбожественост, въпреки че елохи­мите са свръхбожествени също в единия си полюс. Безкрайно трудно се оказва за посветения на плане­тата Икло да проумей нещо свръхбожествено, тъй като Божественото за него представлява Всичкото. Понятие за ноадност Аз съм давал само в осиянията за ясновселената, тъй като именно в тая вселена почиват в пълен мир свръхбожествените балан­сьорки на елохимите, тайнствените съпруги, веч­ните спътници, криещи се, прасатвично осияни от Пралайя. Ноадите могат да съществуват отделно от елохимите, макар че са обикновено техен полюс. Щом елохим слезе на някое поле, въплътен с мисия на Богочеловек, Учител, сродната му Възлюбена се от­тегля в ноадното царство в пълен, съвършен покой, ставайки трамплин за пълно проникване на нейния избраник в тази област на частното Битие, в която той е избрал да се въплъти. Скръбта на елохимите се дължи тъкмо на тази трагична празнота у тях в цикъла на планетно въплъщение, когато ноадата му се е отдръпнала, също както струната на лъка, та стрелата да проникне по-надълбоко в джунглата на хаоса.
”Скръбна е душата Ми до смърт” – ето там се крие онуй, трагичното, кралското страдание. Този, Който е навсякъде и има всичко, се е самоограничил така, че ноадата Му остава в най-далечната точка на ясновселената - точка тъй далечна, че се изплъзва навън от самия Божествен Триъгълник! Така ноа­дите създават полюс в небитието, умножаващ по­тенциала на сродната им душа в такава висока сте­пен, че нейната пробивност става пословична.
          Съществото Нориила така стана съпруга на елохим преди 350 милиарда години, като мост за него към пълната му проява. Сега той се е абстра­хирал от проблемите на висшите светове, решавайки пределно сложни задачи в свят, подобен на ва­шия, но далече, далече от тук. Н. е само част от праматерията на този елохим, резонираща тук.
          С тази крайно сложна тема се претоварва съзна­нието ви, та пример се налага от по-друг ъгъл, за да се осветли темата за свръхбожествените съ­щества ноаи. Ако сега слизам на следващото поле, в което ноадите са още ноаи, правя това, само за да огранича тази част от ясновселената, която е са­мата точка извън триъгълника. Уханието на ноаите е неописуемо с никакви слова. Само зелохимите са ония, които се търсят и намират с ноаите.
          Сúнти е колабирал свят в съзвездието Лъв, който ви представя центъра на ноаите, с който има отношение кралска звезда във Водолея – родина на сегашните зелохими. Тъй, както зелохимите са най-плътната кондензация на Кристалния Човек, тъй но­аите – техните сродни души – са най-тънката ема­нация на Пралайя, с която Битието се изпълва с уха­нието на “сан” – женшена. “Сан” е тайното име на това удивително растение, където ноаите вливат неограничената си мощ, а вашата сестра Нориила съдържа в ясноаурата си сила и безкрайна мощ – с най-тънките вибрации на женшена. Всеки, който попада в нейното поле – ако светлината й му е достъпна, - се къпе в уханието на “сан”, над който витаят не елфи, не ангели, а ясновселенски същества!
Откъс­ването само на един женшен срива елмазени планети някъде в Битието! Сами съдете тогава сан какво е – само цвете, или пусково същество. Сриването на ел­мазени планети и звезди е факт – нещо непости­жимо дори и за най-развихреното въображение, - тъй като елмазът е най-последната кондензация на Про­явеното Битие. Тия, които късат еделвайсите, вър­шат непоправими разрушения в много природни цар­ства, ала берачите на женшена се съдят най-строго.
 В далечно бъдеще лекуването няма да става чрез откъснати билки, а чрез упорити търсения на съот­ветните монади, въплътени предимно в хора по всички кътчета на Трите Вселени. Тъй, както сега търсите Джуна – също ноайно същество, - така пилигримите на бъдещите душевни космоплавания – бъдещи, сегашни и минали – ще се прехвърлят от планета на планета, от звезда на звезда, от поле на поле, за да се спасят в аурата на някое ноадно същество, към което спада Лекуването на Високото в Долините на Зарящата Виделина, когато в предизгревния час почука на вратата на душите, щепнещи славословия на смирение.
          Този “сан” се съдържа, следователно, в ясновселенската аура на същества като Даниела, Джуна, Жанна д Арк - и трябва много да ги търсите вътре в себе си, докато намерите път към тях в третото измерение.
          Женшен в градината ви е един шанс да се озовете нощем в никому неизвестни предели на ясновселената. Самата бременна с плътско дете се управлява от ноадите, докато ноаите са нещо неуловимо – те се отнасят към Любимите Божии, чиято бременност е бременност със зелохими. Когато си обикнат от ноайа, ти имаш рядкото предимство тя да се превърне в оазис за теб, понеже ще бъде бременна със самия теб, а не с трето същество, родено от вас двамата. Ноаите не познават отчуждението от онзи, когото любят, при бременност и след раждане, понеже няма къде да прехвърлят вниманието си, както ноадите и обикновените майки. Така ноаите са съвършените Любими на ония, които са се въплътили на някое трудно място и не трябва да се разпиляват с творчество. Творчеството не е нищо друго, освен бащинство. Ето тайната: творецът рано или късно се деформира, както бащата на плътски деца, понеже салмата, праната и амралната му се въплъщават в неговите творения. Чрез тях той е жив през вековете – родово или духовно, - ала самата му полиада е отслабена, а това значи разпад. Този разпад се наблюдава дори у елохимите, когато са въплътени на земята, макар и старческите изменения да ги видоизменят безгранично красиво. Когато обаче стане възможно ноада да се осъзнае като ноайа, та родилният импулс да се осъществи като раждане на любимия, а не на творението (респективно детето), тогава ще стане възможно възкресение чрез блаженство, а не възкресение чрез страдание, както възкръснаха досега всичките елохими на планетата ви.
Значи, и елохимът е зависим. Той е изцяло божествен, но не е още свръхбожествен. Ноайата на Беинса Дуно се нарича Вехади и с това име се възпя в една от песните ми. Скърбящият Христос преди 2000 години също има Своя ноайа и нейното име е “Оларния”. С това име допреди 350 години вие можехте да вършите чудеса: самият Иисус споменаваше това име, когато възкресяваше мъртви.
          Ако сега Прасатвичното се тревожи за нещо, то е, че сегашната Ева все още не може да отглежда Адам в сърцето си, а предпочита да ражда деца от него. Поради това, че сегашният Адам е отчаян от липсата на оная, която сте назовали “Лилит”, той твори всякакви изумителни неща, за да компенсира своята непълноценност. С Лилит Адам нямаше да ражда деца, нито щеше да твори наука, изкуство и цивилизация. Той щеше просто да живее с нея, а самият живот е по-горен от творчеството, понеже самозараждането на мировете, виденията, монадите, образите и всичко останало става естествено само вследствие съпреживяна любов от зелохимно същество с ноайа. Сегашните безплодни жени или тези, които са с артистично призвание, а също и много от ония, които са набедени като “порочни”, понеже не искат да раждат, са повече или по-малко проекция на ноаите: те раждат свобода за ратника. Творецът не може да бъде ратник, колкото и творчеството му да е новаторско: той се саморазпада, влизайки в творенията си. Вие сте свидетели, че Учителят не пише своите беседи – ако ги бе писал, Той щеше да оплешивее, да затлъстее или омършавее – все някъде щеше да се деформира. Изтичането на творческата енергия през ръката – това е разпиляването на праната, салмата и амралната при вселяването й в творенията. Ето защо в осиянията за цветята ви казах, че Бог-Отец е най-слабото същество. Тот - Абсолютният Дух, като Марсов принцип на Творец, има тази особеност, че в период на пълна творческа въплътеност Пралайя се оттегля от Него. Той тогава е най-слаб. Творческият оргазъм му е отнел силата, за да я раздаде на творенията. Съвсем друг е въпросът, че тази Негова слабост е най-голямата сила. Тъкмо от тази Негова точка нататък Пралайя започва да се възвръща, усетила, че Той повече не се интересува от Творчеството. Ноадите – нейните доброволни сътруднички – тичат от всички страни, за да прегърнат покоя на Отците с омаята на сладостта и блаженството.
          Само че Зелма не е като Отца Си, нито като Своята обратна проекция - Елма. Зелма се надява на Любимите Божии. Те се интересуват от самия Него, а не от нещата, които могат да родят от Него. Сестрите им, Ноадите, все още искат да добият дете от Отец. Отецът вече не ги интересува след това. Отците пък им “отмъщават”, като се отдават на ново творчество или нов обект. Засега тази космическа драма се отразява в отношенията, поведението и системите на мъжете и жените на Икло.
          Тази, с която ви запознавам в този тържествен час, подобно на още само две ваши приятелки, има отворено ноайно тяло във висините на ясновселената. Тя приема насладата от Любовта, насладата от Мъдростта, насладата от Истината, като достатъчно условие за пълно щастие, без да се тиранизира творческият момент с инстинкта за разпиляване. Това означава, че който има щастието да остане под нейното майчинско крило, няма да има проблеми със свободата си и по този начин творчеството ще стане само крило на птицата, наречена “Борба за Новото Човечество”. Тази птица се нарича “феникс”. Туй е Райската птица – Жар-птицата от славянските приказки!
Ратник по дух, творец по сърце, а ученик по ум! Къде остава душата тогава? – Тя е самото блаженство. Блаженството от “сан”, Великата Женшен, която гради зелмоиди, само защото не иска да се размножава биологически. Та осиява Ратниците за Новото Човечество със свобода и щастие, понеже сега повече от всякога са необходими ратници.
          Прочее, ноаите могат да бъдат и майки на физически деца. Това Бог никога не им го е забранявал. Те са ясновселенски създания, а това значи, че за тях няма нищо по-горно от Волята Божия, “Воля” значи желание, а “Божия” значи любов. Това е психолбиогическият превод на тия религиозни думи. Това е жен-шенът: желание за любов, но не желанието на мака, туй астрално желание да смучеш или да наложиш любов, а силното желание на ноаите да отдават любов като извори. Тези ноаи, които са усетили желанието на любовта да родят физически деца, са ноаите-майки, съвършено различни от всички останали обикновени жени. Те не тормозят децата си, свободата на поведението, на мисълта и на чувствата за тях е закон и по отношение на бащата. Ноаите не възпитават никого, понеже са зрящи за присъствието на Онзи, Който Единствен има право да възпитава. Те само предлагат омайните си блага, та другите да могат да живеят сред тях като в сън, оазис, Едем – и именно поради това всички се връщат при ноаите, а не при ноадите – връщаш се там, където си щастлив и свободен.
          И накрая, практически съвети: ясно, точно и конкретно ти уреждам предстоящо широко жилище, в което си свободна да живееш сама и с когото искаш. С това жилище отварям Нов Дом – Дома на Делото, както отворих Дом на Словото. Туй, което се опитахте да направите снощи, бе от сферата на Делото; Словото там е само задна стража, ала без ноайа зад гърба на Ратник, като ариегард, Словото не може да стане Дело и противопоставянето взима връх. А толкова бе необходимо да работите на дело Словото!
          През май се очакват сериозни неприятности по местата, където стават отечки от съответните ви вериги сродни души. Те са 5 невралгични места, та простете Ме, но вие, духовните хора, сте виновни за катастрофите, убийствата, нещастията и пр. Винаги сръдните, споровете, противопоставянето на мнение, грубоста сриват Делото, свеждайки го да някакво далечно бъдеще.
          Трябваше днес да допусна тази снежна буря и депресия през април, за да потуша огнището от смъртна опасност, пламнало снощи при провала на вечерта ви. Сами ще видите доколко депресията е успяла да парира по-сериозните трагедии.     
          САН, САН, САН! ОСАН, САНОСАН, ОСАННА!
          И като произнесé тия слова красиво, ученичката Ми от древна Юдея, Сибир, Уругвай, Корея и Полша ще има всичко, което желае сърцето й!
            (Дава се знак, че се привежда в действие.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/