Книга 10

13.ІІІ.124(1988)г.
София – Изгрев

ОТГОВОРНОСТТА НА ПОЕТИТЕ
И НА ОБОЖАЕМИТЕ


Ето първо стихотворението, което става причина за най-тежкото и най-безцеремонно назидание на Елма към този, чрез когото диктува Словото. Сигурно и числото на датата допринася да се реже на живо без упойка, както става на седмо число и при седма вибрация. Отчаян от неизпълнените очаквания при едно свое ново сърдечно увлечение, п. (Тойонус) пише:

             ЯВОРИАДА

Разранени
десет пръста.
Във гърдите – бездна-рана.
Ледник-дух в звездите гъсти
и душа, от него драна...

Дух мой беден -
мъко ясна!
Ти ли в тъмното припламна?

Или светна
и угасна
като сън ръка балсамна?...
Няма, няма, няма, няма -
нищо няма!
И не помня.
Просто - тази звездна яма
прекалено
бе огромна.
14.01.1988


16,00 ч.
Радвам се на просветеното съзнание на Сита! Новото, до което се докосна, изменя коренно пътя ú, но постепенно: радикални промени засега не трябва да прави. Новото поле, в което сега навлиза, трябва първо да се завоюва. А това винаги става не с промяна в статуса, а с промяна на съзнанието – това е абсолютен закон. Промените, които ще има Сита, ще дойдат по-късно – правилно е сега да остане в Пловдив; и напълно излишна е всякаква ходба по мъките за онази аспирантура. Ще изплета чорапа ú по друг начин – много по-приятен и плодотворен...
Сега сега приеми поръчението да се понатовариш повечко в отдела: работата е много и пипкава, но с това ще изградиш нови, хубави качества. Знай, че Моите свещи и светила днес навсякъде са натоварени до над темето на главата: пъшкат и се превиват отдавна, обаче това е най-правият път.
Словото нека ти бъде подкрепа, сила и утешение; притуряй към него само такива книги, които са плод на гений или голям талант. С четенето на беседите, а и на новите осияния, малко по малко ще се успокои биенето в сърцето и душата ти; пред тебе ще се просне необгледна панорама на Мъдрост, Истина, Познание!
Прости на Тойонус това, че те принуждава да правиш някои компромиси с представата си за срещите ви и присъствието ти, с укорите, които той сипе непрестанно под формата на стихоплетство. Колкото и да му е тежко, той си самовнушава силно, че трябвало да живее на една територия, и то непременно веднага с тебе, понеже си поредното му най-силно средство да се противопостави на прозата и професионалното безсмислие. Срещата ви е наистина с огромно значение, но с брак или плътно съжителство вие бихте станали непоносими един за друг.
Претопявайте пространството помежду си преди всичко чрез духовен контакт и обмяна на материали. С това не изключвам останалото, но на интервали, и то - ако е силна вътрешната потребност; при това без вътрешно раздвоение. Раните на Тойонус ще бъдат съвършено излекувани с твоята сестринска опитност да полагаш балсам точно там, където боли най-много. Само че прави това изключително по вътрешен импулс, без да се предаваш изцяло на когото и да е било, дори и на него.
 Тойонус има път, осеян с проблеми, но и с приказни видения. Тойонус никога повече няма да се ожени, с което прекъсвам користта на сестри и светски жени да го овладеят само за себе си. Съжителство между вас, съжалявам, не само не е желано, но и е опасно, тъй като и двамата сте крайно предани и сантиментални и бихте се хлъзнали по улея към пропастта, наречена “прислужване на само едного”. Това би било прекрасно, трогателно; усърдието на Тойонус би надминало всичко, познато досега. С теб нещата му биха тръгнали по-леко, обаче ... до първия завой. Ти не си "кравата", която той може да дои единствено до края на живота си, понеже си почтена, морална, с чувство за ред, порядък, такт, съвест и пр., а той не би могъл да издържи на това повече от 3 месеца... Разхайтените и разтурените жени все още му действат със сила неотразима, понеже не товарят съзнанието му с никакъв ангажимент. Парадокс: предавам чрез него Словото Си напоследък, а пък той не е излязъл още и от самото най-кално лепило на чувствения свят. Само едно в момента го спасява от похождения – ти. Рухне ли образът на тази, която си е създал като нов идол - неудържим ще бъде пътят му надолу. Това обаче Аз не ще допусна повече поради простата причина, че работата е огромна, а работници като него почти няма. Той напипа вече правилния път: сърдечното увлечение да се превръща в творчество. Първият тип писма нека не те тревожи – то някои разглезени от миналото поети много обичат “да потресават” сърцата и душите на своите обожаеми, та последните да съжалят техните мъки и да реагират така, както желаят “самотните онеправдани”...
Аз не правя този анализ с цел да унижавам Тойонус, а с цел да го накарам по-скоро да си сложи нова дреха, тъй като старата, от много векове, е отдавна не само смешна, но и престъпна. Съденето на поетите, на писмописците, е особено строго, когато с отрицателните си образи създават смут в душата на приятелите си.Особено когато едно перо е майсторско, образите - силни, и страданията  реални, ти можеш да повлечеш стотици невинни души по пътя на погрешното съжаление, а това е престъпност. Но, още по-лошо е, когато съжалението се придружава с истинска обич, та с това оплиташ ближната с още по-тънки паяжини. Туй нещо с поезията не одобрявам. Поет си, славен си и до днес с предишните си шедьоври по цял свят, обаче тъкмо затова и те съдя с крайна строгост: образите ти, героите ти не дадоха на човечеството изход от трагедиите. Положителното не бе представено. Сега ти си ходещо помагало по назидание за всички ония, които са решили от сега нататък да оповестяват собствените си трагедии, та да отчайват още повече слабите и милостивите и да слагат отрова в сърцата им.
Път имате съвместен. И той не е от един или два века. Приятелството ви е пламенно, съвместимостта – невероятно висока. Тойонус, горещо те моля, не излагай Учението, Словото и Делото Ми пред тъй напреднали ученици като Сита, понеже те имат респект и уважение пред тия, които Ме следват, а ти упорито не желаеш да Ме последваш по стръмните канари на абсолютното самоотречение – просто продължаваш да плуеш, векове наред,в подножието Ми, в блатото на самосъжалението, а твоите невероятни излитания и изкачвания в най-високите сфери са спорадични, случайни, макар и с блестящи следи в историята на човечеството. Крайно време е да станеш ученик, разбираш ли? Стига си показвал на робите раните си! Те имат не по-малко рани от тебе. Стегни се, прояви мъжество, твърдост и преданост към Словото, протегни ръка на слабите, прави туй, което ти диктува старият ти, неопетнен дух - и тогава ще ти дам не само пълна творческа свобода, но и оная вечна любима, с която не може да се раздели кървящото ти сърце вече толкова много векове. Разбери, че докато си в тоя вид,няма да ти я дам - с цената на никакви сърцераздирателни ревове! Сита е нейна сияйна проекция и тя те обича много повече, отколкото предполагаш, но нейната душа изисква от тебе да бъдеш образец, а не романтичен плазмодий.
И казвам на праведната, сознателна сестра: приеми сложното същество Тойонус в прегръдките си, понеже само ти го удовлетворяваш в момента с абсолютната си проникновеност, разбиране и сърдечна топлота. Това обаче в никакъв случай не трябва да ти бъде камък на шията, тъй като ти си призвана да летиш, та може би и в по-високи светове от неговите, ако той не успее да се отърве от рефрена на “тежка беше нашата раздяла”...
Много сте дали на човечеството досега в пътя на сродни души, та недей да оскверняваш слуха на сестра си с подлите забележки, че не ти била сродна душа... Това от обида иде, тъй да знаеш, а не е справедливо да се обиждаш на сестра си, когато тя иска да бъде вярна на собственото си понятие за социален дълг, понятие и стремеж Божествени, а не "користни" или "пигмейски", както ти си мислиш. Раз-раз, така не става! Има и такива случаи, прав си, но вашият поне не е такъв. Пък и да беше такъв, с какво ще я посрещнеш: с цялостно сърце, със собствено жилище или с неразбито съзнание и подсъзнание?
 Никога не съм те критикувал така генерално, ала до гуша Ми дойдоха вече твоите претенции: съвестта ти не е снежно бяла и неопетнена, а крепиш надеждата да ти дам съкровището, което пазя от векове за достойни побратими. Сита не е за теб, докато не престанеш да лъжеш. Много добре знаеш за какво става дума. Да не те унижавам повече пред нея. Признай си пред собственото сърце прегрешението, та за в бъдеще да я посрещнеш такъв, за какъвто сега ú се представяш. Докато не си се юрнал да спиш с всяка блудница, съвсем не знаеш, че във фантазията ти само тя е била през последните месеци. Това не е допустимо в никакъв случай, понеже посветеният, който самото Слово провежда, има толкова мощни мисъл-форми и мисъл-действия, че прави страхотни обърквания на много астрални и умствени реки и течения. Такова свещено същество като Сита трябва да се завоюва, разбираш ли? А ти не си даваш абсолютно никакъв зор. Туй, със стихотворенията, е направо една гавра, казвам ти го!
 В Моите очи, това Бодлеровци, това Яворовци и пр. многострадални ревльовци и досега си плащат жестоко за сатанинските образи на скръбта, от които планетата ви най-трудно се чисти. Това да помните винаги! Мен са Ми нужни слънчеви поети, слънчеви художници, слънчеви философи и слънчеви приятели на хората!
 Пробудù се най-после и отрежи като с нож старото каканижене само на едно и също: "Ах колко съм нещастен!..." Сита няма да се трогне от слабо същество до себе си. Тя се покорява само на Словото, на силните братя, на изчистените от астрално падение – равни на нея по еволюция. Тя още ще пада. Това ú е писано. Само че никога повече съвестта ú няма да одобрява падението. Това ú е нужно за друго – има си всеки своите ръбове; а Аз шлифовам ръбове най-добре чрез принудителни падения. От тях човек излиза по-добър, по-кротък, по-верен на Красотата, на Истината.
Последно слово съм Сита засега: самотна няма да бъдеш, понеже Аз те поставих в Божествен контакт с онзи, който е Моята сладка усмивка на тази планета; онзи, който посетихте днес по обяд. Можеш да се отдадеш на радостта да го обичаш неудържимо. Това са срещи, по-важни от всичко на света. Обичай и Моето пропаднало Божествено дете, с което те свързвам по свобода – прави туй, което диктува сърцето ти ни повече, ни по-малко. Сега така го накастрих, че няма скоро да си намери място и ти си единствена в момента, която може да му намаже раните с три-четири топли приказки, че не е от най-загубените... Щото и Аз смятам, че не е... Даже смятам и нещо съвсем противоположно, ала то се касае за монадата на Тойонус, с което той става значим през вековете всеки път, когато се откаже от лично щастие. Най-трудното, но най-плодотворното! А тези, които са го обичали по симпатия и сродност и са му давали скромни приношения от лично щастие, Аз съм ги винаги награждавал богато, тъй като, да се влачи един дух от неговата порода по планети като Земята, е гледка печална, макар и велика.
 Скоро предстои той да преживее нещо фундаментално, с което ще се издигне над сегашния си духовен чин. Празника ще усетиш и ти – отдалече, понеже сте отдавна свързани с най-красиви връзки. Тогава той ще ти се представи в нова светлина, ала вече без представления. Това, което ти се падна в оная книга още в самото начало, си остава съвсем валидно:
 ”Имаш късмет, че попадна на тази неизчерпаема златна жила, но се иска голямо търпение и работата не е никак лесна” (не е записано коя книга е била отворена – б.п.).

Dulcinea del Toboso, by Charles Robert Leslie (1794-1859).
Oil on panel. English, 1839.

СЪДЪРЖАНИЕ
/