Книга 10

17.01.124 г.
София – Изгрев

ФИЗИЧЕСКО, ДУХОВНО И БОЖЕСТВЕНО ЦЕЛОМЪДРИЕ
ЖЛО / ФАФ


     Сита, заря небесна и земна!
     Целува те Силата на световете, създаваща орхидеи, божества и пламъци! Разби се Сита на малки монади, но тя е прекрасна, прекрасна, пракрасна! Притиснат от Мрака, Рама покри Сита с булото на Майя, за да не се погуби нито янт от розата на сънищата му. Превод няма на земен език: “янт” и “роза на сънищата” са понятия и същности от най-върховен порядък. “Роза на сънищата” няма покритие нито в литературата, нито в психологията, нито в поезията ви.
      Когато Божий Син се сгоди, ясновселената преминава в период на сънуване. Отпреди знаете, че ясновселената плете своите орнаменти – математическите модели на битията - сънувайки, ала те имат образ на абсолютно определени решения. Сънуването обаче не е единственото състояние на Мировата Душа – тя има и велики мигове, когато спи, без да сънува. Този щастлив миг, продължаващ няколко милиона ваши години, се нарича «Очакване на Годеника» или «Преддверието на Тайнството». Трябва да минат хиляди години, за да могат физиците ви да разберат това космологически. То се проектира в земната жена с образа на Неразцъфналата Роза в сърцето – сърдечната чакра още не се върти и не свети. То се нарича «целомъдрие», независимо от това дали една земна жена е девойка, съпруга или майка. Дори най-необуздани хетери са си отивали целомъдрени, ако Сърдечната Роза е останала неразтворена. Физическото и астрално поведение на такива жени няма нищо общо с олтара в сърцето – чакрата на Чашата или на Розата.
     Трябва обаче рязко да се разграничи словото “целомъдрие” в различните светове. Физическата девственост е целомъдрие само на физическото поле; по-нагоре целомъдрието има съвсем други качества. При това, физическото полово целомъдрие се превръща най-често в ментално развратно съзнание, прикриващо разврата си зад системи от морални норми, осъждания и убийства. Духовното целомъдрие снове из Определеното Битие, а божественото – в Неопределеното. Така половото заприщване на Прана и Салма при крайните пуритани и моралисти причинява разврат в мисълта и словесен вандализъм. Ако се извади на бял свят онова, което те са си представяли и приказвали, то би задушило като отровен газ цял град. Силата на Мрака в такива ги превръща много скоро в критически вампири. Ето защо състоянието на формална физическа девственост или самозабрани за полов живот се нарича не девственост и целомъдрие, но упорито развратничене с мисъл, поглед и съднически език.
     Сърдечното целомъдрие означава да нямаш повече от един обект на любовното чувство. Това е познато като влюбване и се равнява на поезията, на сънищата на Ясновселенета, на системите от сродни души по двойки в Определеното Битие.
Славата на Сита - божествената Любима на Рама - беше именно във верността към обекта – Учителя и съпруга Рама. Това обаче още не отваря Розата – нарича се «сърдечно целомъдрие». Разврат, в този смисъл, не значи физическа изневяра, а изчезването на абсолютното обожание към обекта. Сърцето става хладно; недостатъците на обичния – видими; опасността да бъде отнет – основен двигател на чувството към него. Страстността на афекта, привързаността, съвсем не значи топло сърце: топлината топли, а не смразява. Сърдечният разврат обаче търси и намира всякакви начини любимият да бъде завързан здраво с веригите на чувството за дълг, обещанието, обета, моралното задължение. Проституцията тук не цели материални облаги, а се проявява като “разчитане” на най-скъпия и като сцени на ревност, при отклоняване на сърдечната енергия към друг обект. Ето защо, именно неразцъфналата роза е образ на сърдечното целомъдрие – божественото съсредоточаване на чувството към сродната душа. А неразцъфналата роза, цялата в мазни, отвратителни гъсеници – това е видът на същата чакра, поразена от обсебяването, ревността, нетърпимостта към отклоняването на струята. Провалът на Ева, независимо от пола, в който все още се мъчи и измъчва другите, се състои именно в допускането на астралните черни гъсеници. И те са на мястото си – унищожават всяко сърце, което иска да остане неразтворено. А разтворена Роза в сърцето се отчита само в 34-ма през цялата Иклова история. Днес са въплътени осем на Земята, а от тях в женско тяло са трима.
     Сатаната отряза пътя на Ева към Разцъфтяването на Розата. Съвършено невярно се тълкува падението на Ева, като уж някакво си плътско отдаване на сатаните и луциферите. Това се нарича разврат: отмъщение, блудстване от амбиция или отчаяние поради отклонена струя на нечия сърдечна прана от нея. Този въпрос сме го обсъждали немалко с вас, но сега ще разгледам тъй важния въпрос за Пробуждането на Розата.
     Рама не можа да разреши този проблем чрез Сита. Ева също се провали, провали се и Евридика. Адам, Орфей, Рама, Заратустра, не намериха път към възкресение чрез сърце на земна жена. Не го намери и Хермес Трисмегист, и Иисус, и Бениамин, и Този, Който Присъства и Сега. Те възкръснаха не чрез Розата, не чрез блаженството, а по пътя на тежкото страдание и мъченическата смърт. Всички те сега са елохими, т.е., въплъщение на един и същ велик елохим, изключително поради съзнателното само-предаване на потресаващо лично страдание. Страдат и посветени в преддверието на елохимството, в мантията на душевноболни, недъгави, роби, социално захвърлени на дъното на вашата цивилизация. Това се дължи на липсата на Роза в сърцето на сродна душа. Или - по-точно - на Разцъфнала Роза.
     Неразцъфналата Роза не е вина. Тя е святост, целомъдрие. Но тя се обвива в гъсеници, когато изпита болка от появяването на нов обект в струята на сърдечното внимание от страна на любимия. От всички тези 34-ма души на Земята, в които Розата се разцъфна в пълната си хубост и съвършенство, нямаше нито една душа в женско тяло. (Трите жени, за които се споменава по-горе, са с разтваряща се, но не още напълно разтворена Роза – б.п.).

     Затова съм казвал, че досега жена от планетата Икло не е встъпила в пределите на Божествения свят. Върхът на смирението и благородството у най-напредналите жени – херувимите – стига до това, да отстъпят своя обект доброволно, изцяло и с огромна любов, пожелавайки щастие… Но да делят обекта – никога! Това не е грях, нито порок, но естеството на духовната вселена (супервселената) - и нейните 10 йерархии – светът на Неразцъфналата Роза. Тя не признава множествеността на любовното чувство, освен като любов към отечеството, народа, към сродната група или своята йерархия. Така че, триъгълникът с върха надолу – това е именно физическата вселена; триъгълникът с върха нагоре – духовната вселена; шестоъгълната звезда – тяхната хармония. Но шестоъгълната звезда още не означава Божествения свят.
     Разцъфтяването на Розата се очаква именно сега. Рама въплъти монадата на Сита в 500 по-малки монади, които са на път към осъзнаване на Разцъфналата Роза. Учителите също имат незавършеност – въпреки, че са свободни.
     И една от 500-те си ти - радостна искра на хубостта и доброто! Рама, Орфей и Другите също са се проектирали днес в множество. Не престават стотиците опити да се получи божествено възкресение чрез блаженство. Ала гробищата все още се пълнят със сенки на Сита, остарели и свършени от пиявиците на ревността; с отражения на Рама, сринали се поради самоизхвърляне, агресия и ексцесии. Милостивото Око на Бога очаква оная двойка, при която херувим и серафим ще се слеят в едно, приемайки без болка същността на другия, за да се начене родът на зелохимите!

СЪДЪРЖАНИЕ
/