Книга 10

10.ІІ.123(1987)г.
София-Изгрев


ЕДИН АКТ НА ЯСНОДЕЙСТВИЕ


21,30 – 21,45 ч.

            Опитност и въпрос на приятел:
           
            "На 6 януари 1987 год. намирам на прозореца две продълговати, много стари метални неща – едното като остър куршум, а другото – като женската му, допълнителна част (не гилза, а от същия сив метал), в която първата влиза точно. Нещо, кой знае защо, ме накара да тикна върха на мъжкото в бяло лепило и да го втъкна в женското, след което, с едно непремислено и неволно движение, ги удрям - и мъжкото се счупва така, че върхът му остава завинаги залепен в женската му половина. Значи ли нещо това?"

          - Това се нарича разваляне на черна магия и сътворяване на бяла. Когато враговете на Йордан и на братската му мисия подхвърлиха това на прозореца му, той се разболя – и после вече не стана. Това е магия за разединяване на духа от душата, на Истината  от Любовта, на ума от сърцето. А Законът дори и на тях повелява: трябва да оставят и шанс за освобождаване от заклинанието - понеже никое чародейство адово отдавна не се прави без контрола на Всемирното Братство. Ако омагьосаният е верен на Любовта, той ще разбере или развали проклинанието лесно. А понеже Йордан позна само Силата Ми, но не и Слабостта Ми, стана жертва наeтрополските вещици.
          Тогава от Мен изтече сила – тутакси спря кръвотечението на онази жена, която бе той, фактически. (Й. е бил жената от Евангелието, която се е докоснала някога до Христа – б.п.).Но с това не се спря месечното кръвотечение, “нормалното”. Силата Ми обаче го освободи от родовата карма завинаги. Остана да получи само няколко урока, от които най-главният е: “Което Бог е съчетал, човек не разлъчва!” Този урок той не можа да научи и в последното си идване, макар че пращах го, за кой ли път вече, предимно като светец и помощник. По тази причина, остана в него силното критично чувство, спрегнато с отбягването на природното – Моята велика "слабост", която нося, по наследство, от Майка Си...
          С яснодействието, което извърших чрез теб, потопявайки върха на “Пламъка” точно в бяло лепило, после вкарвайки “Пламъка” в “Ножницата” и с един кратък замах счупвайки връхчето, тъй че то да остане завинаги там залепено, но и така, че всичко това да се вижда, Аз освободих не само брат Пнолон окончателно, но и проведох акт на всемирно единение, с което Орфическата Школа започна да действа!

          И запазете атрибутите за историята!



СЪДЪРЖАНИЕ
/