Книга 10

4.ІІ.123(1987)г.
София-Изгрев

 

ПЛАМЪК НА СЛОВОТО

И ХРАМ НА ДЕЛОТО





14,15 ч.
          Особен ден е днес, приятели и обични, приключи се с плоденето на племето нечестиво – племето на Моите най-големи противници! Ако се носи сега нещо на небето и на земята, то е нашата песен! Никак не беше случаен импулсът у всички, понеже песента иде от Абсолютното Начало на световете, а разгово­рите и сръдните – отляво. Няма, няма и няма никога свършек на разнолюбието и разнотълкуването в света на преситените със своята правда, та макар и Моя правда да защитават понякога. Аз отчитам подбудите и виждам, че са добри, ала силата ви не е в подбудите ви само, но и в обходата.
          “Обхода” е нова, славянска дума, соткаваща първото и най-силното Божествено тяло – тялото на елохимите. Илухимът няма обхода, алохимът няма и понятие от обхода; а останалите йерархии – също. Понеже "обхода" що значи? Просто не, ами очевидно: да обходиш насрещния, а не да се сблъскаш с него. Обходата съдържа две “о”, откъдето тотвселената се усмихва сияйно.
          Обходил ли си Цялото Битие, обходил ли си всички райове, населени светове и преизподни, ти придобиваш обхода.
          Запомни, ученико и мъченико на двете вселени – на Новата и на Старата: ако нещо те рендосва още в света, ако нямаш още пълен мир, радост и щастие, то е, понеже не можеш още да обхождаш препятствията. Помни: лавина не се среща с гърди, а се обхожда; скалà на собственото мнение се обхожда, па дори и скалà на Божието преклонение. Примката на половината светове, проявяващи Майа, е именно липсата на обхода; пък другата половина е точно обратната – там липсва сокът на Истината.
          Ако обхождате винаги всичко – пак сте погрешни, понеже с обхода си служат и лицемерите. Но обхода от корист обхожда, за да те удари откъм гърба. С такива ти не трябва да имаш обхода, а го срещни, напълно проклел страх и ужас, с гръд диамантена, неустрашим! Та още по-прав ще е пътят ти, ако се отклониш от него замалко, за да посрещнеш обхождащия първи - сблъскваш се с него, та да не ти мине откъм гърба.
          Това обаче не е за ония, които още нямат обхода. Решително се стълкновете само тогава, когато няма да вдигнете ръка върху брата си. Само когато сте исполин от мир и канара от покой на сърцето.
           Аз, наистина, вчера говорих направо чрез устата на брата ви, като давах пример за оня, когото бият. Прекълцали са го от бой, но още трепти живинка в него. Побойникът се е обърнал с гръб, напълно спокоен. Ако ти рипнеш ненадейно, та го праснеш с юмрук или реплика, реплика-отмъщение, тогава Аз се отдръпвам и казвам: “Тоя още не е ял бой достатъчно”. "Реплика" не е точната дума, а "репчене" – това правите вие, наистина, без никаква прошка към оня, който пръв е ударил. Най-много “праведници” събирам от полето на правдата с остен. Ти не можеш да вкарваш в пътя, както се вкарват говедата; и да ги вкараш, то ще бъде в обора. Та затова и смърдят вашите реплики пред лицето на Бога: ти си в обора още, не можеш да имаш покой и смирение...
Този, който реши, че прави нещо ново, когато прокарва истината с остен, няма да се озове скоро наволя в полето – с остен ще го ръгат и него! Помнете: остенджиите, които са ваши душмани, не само ще престанат да ви ръгат, но и ще хвърлят остена завинаги, когато самите вие престанете за бодете някого.
С това не казвам, че трябва да сте меки Марии, о не! Стане ли дума за правда и истина, проявете се мъжки, стегнете се, набрадник и шлем наденете – само че не в атака, а за свещена отбрана.
На този празник днес, на този празник, приятели, Аз се възхитих на славното поведение на славните две Моиискрени небесни, понеже права и великолепна бе всяка една от двете: едната насочи копие от жажда за Слово с небесен гняв на ангелите от пламък, а другата срещна копието с Мъдростта на диаманта, който остана печален – като Онзи, от Който отломък е предан, - но не реши да повдига копие за начало на битка. Ако онзи от пламък бе постигнал Моята цел да направим Словото център, а Делото - периферия, щеше Словото да прониже света още от раз, а това спасява избраници. Ако периферията на Делото Божие бе послушана от самото начало да не правите нищо с програма на тази си среща, то и Делото Божие щеше да облети света за секунди и да накаранеизбрани да се прегърнат за прошка Божествена.
Понеже Аз съм и светя в сърцата и на двете, на всички присъстващи, то с копие в гърдите на диаманта, плачещ за Делото Божие, с копие в ръката на пламъка, плачещ за Словото Божие, Аз сътворих днес изваяние на Вечността, прекрояващо всяко копие в милваща прошка, всяко оръжие – в покаяние, и всяко страдание за нашето истинско братство – в начало на кълн за разбиране. Понеже всеки отстъпи, примири се накрая, нещата в света ще потръгнат – от мъката към радостта, от горчивата буца – към разтаянието (разтопяването) на ледника от старото свърталище на правдата...
През вас минаха днес не проблеми и не лични правди, а цели епохи от противоречия! Пламъците небесни не ще бъдат пламъци, ако не се протягат напред и нагоре; стълбовете Божествени не ще бъдат стълбове, ако не поемат още веднъж тежестта на корпуса звезден.
Отнине това се простира навсякъдестълбове ще отстояват правдата Божия, за да може да има ДелоБожие; но пламъците ще просияват през стълбовете, за да може да има Слово Божие. Не мислете, че стълб на ултравселената може да бъде прогорен - той е от огнеупорна пръст, наречена “кретоин”, а такава пръст устоява не само на овитрини, но и на алохими. Ако нещо потече надолу по стълба – сълза или някакво чувство разтопено, то е понеже старото човечество напълно трябва да се отлее от стълба небесен на прощението. Ако камък отгоре се отрони, та профучи най-тежко, но праведно през стихията огнена, нека пожарите от жажда за Господньото Слово не се омъчняват – пламък може ли да бъде ударен?...
 Страшилище ще бъдете вие двете за пристъпващите към Словото-Дело, ако някой рече да посегне към Храма: пламъците ще го облъхнат подобно на мълния; стълбовете ще го притиснат, подобно на стена, от всички страни...
Но проумее ли всеки, че звездата е звезда, защото не може да не бъде звезда, а храмът е храм, защото не може да не бъде храм, то с такъв храм като този и с такава сияйна звезда над колоните му Аз ще положа основите на Новото Човечество по-добре от всеки друг път досега!
Напълно се отдръпни, о, пламъко звезден, когато полъхне повей от вратата на храма - та да може Мъдростта да начене приказка за Братство и за хармония!... Прибери се навътре в себе си, о стон на Словото Отче, щом жрец на Дело Господньо каже дума, начеваща Дело!
Претърпете облъхване звездно и струйно-горящо, о Колони от Божия крепкост и понимание, та да може пъкСловото вечно понякога да накарва народите да изтръпват!
А тъй като нявга и сявга съм казвал, че не може да няма мъка по границите на радостта, нито пък тревога по границите на мира, то и днес съм трогнат от вашата жертва да не отстъпите от своята пламенност и устрой, за да може животът да текне; Аз съм покъртен от подвига, сторен от храма и огъня - да се прегърнат в прощение дивно, - та да може на живота Бащата да разпери криле над всички, с молитва и благослов: “Прощавайте, скъпи Мои, но не се и прощавайте с пламъка в себе си; но не се и прощавайте с колонното бреме на Правда Божествена!” Ако пламъкът пламва понякога през соплото на ракетата Божия, без да го прогори, а соплото на ракетата Божия не пресече пламък от жажда за Слово, то понятно е, мили Мои, че с такава ракета ще летите навсякъде.
Прав ли е пламъкът на ракетата Божия? – Прав е, понеже крив пламък няма. [Може да има, но това са протуберанси или обикновен огън].
Право ли е отверстието на ракетата Божия? – Право е, понеже криво сопло няма никъде! Ще ли направи и 3 метра нагоре ракета с прав пламък, а криво сопло?
Та не се косете чак толкова, а си спомнете на тоз ден славен простата аксиома на Божествената математика: “Две поотделно прави величини са прави и помежду си”. А пък втората аксиома гласи: “Помежду си, но не и помежду другите” Та аксиомата има и първа теорема: “Прави величини, поотделно прави, се преобръщат в криви, когато са помежду другите”. Та се нуждаем и от втора теорема: “При прокарване на права линия помежду множество други прави, поне едната трябва да стане крива доброволно, за да получа космичното оръжие лък.” Прави правдивци колкото искаш, та стрела се намира одма... Приеме ли някой да е лък, тогава следва и последното – лемата: “Стрела Божия се изстрелва и попада в целта или попада в целта, само когато се изпълнят условията на аксиомата и основните теореми.”
Обратна лема – стрелата попада не в целта, а в огнището на разврата окултен, ако някой не иска да стане крив доброволно.
Определение на величината “разврат”: онова, което вършим за свое удоволствие, но не и за удоволствието на другия.
Коефициент на окултизма пред определението: окултен разврат значи да оправдавате с методи на Мъдростта садизма да излизате винаги прави.
Следствие: развратът се превръща в любов начаса, когато решиш да доставиш удоволствие на ближния да излезе прав той, даже и когато не е прав.
Разширено следствие: щом превърнеш разврата в любов, противоположната страна се превръща в своя реципрочна стойност, понеже изпитва спонтанно желание да достави и на теб удоволствието да бъдеш прав – пък дори когато си крив. Но, познавайки добре теорема втора, той знае, че е по-прав от тебе, когато е крив, понеже кривият пък става лък в угода на любовта - спасявайки напълно мисията на стрелата, която трябва да попадне само в целта.
Разшифровам окончателно:
Египет не се разбра с Ниневия някога и пратих Рим да покорява народите. Рак на планетата се появиоттогава. Словото обаче не търпи неизпълнение и когато ни Египет изпълнява, ни Ниневия изпълнява, ни Вестфалия изпълнява (това е на Й. прераждане), та не се събират в Дома на Словото, а си тълкуват Моите аксиоми както им падне. Тогава се налага да възкреся Рим там и да го пусна да швъка из старите обиталища на разврата...
 Дом, разделен помежду си, се разпада на прах. Та ако не се опретнете най-старателно да оправите Дома на Словото, да му умиете кирливите очи, да го срешете с гребени, по които не остават косми от 20 години, то, не бойте се, пущам Стрелата отново по вашите родни къщи, ама този път подпалена!
Аз съм казал, ама ще повторя, ако някой не е разбрал: ако вярвате, че Бог ви говори, няма да губите време на “Бунака”, понеже Той си има и други “бунаци”, щом му вярват повече от вас, и с тях си прави “бунащините”
На зле сте, да знаете, много на зле сте, понеже имахте “нещастието” да се докоснете до Моя поглед – падне ли окото Ми на някого, няма отърване! "Птички песнопойни" ще ви пеят по 13 часа в денонощието, рендета ще ви рендосват, каналии ще ви се опват на пътя, бой ще ви бият, та да подрипвате...
 Пък и оня, който сега си мисли, че ще го отмина - че е останал на зàвет, като се радва на вашите “радости”, - да не се прави на ибрямбашия, ами да проумее най-после, че на вълка му е дебел вратът, защото си гледа самработата. Та затова ви връщам в гнездото на осите: като не могат да се справят другите, ти да поемеш кормилото. Осите там жужат навсякъде, но мотоциклетът трябва да тръгне, най-после. Нямай страх дали ще изгърми на върха на моста или не. Важното е, че първите 50 метра ще отнесат стария свят с 50 века назад!
А сега, няма да питате нищо лично, понеже си имам работа с “будалите”, които могат да изпълняват. Аз ви казвах още тогава, на мостчето: “Буден е Аллах в тях!”
Сега прослушайте ролка, а после – по живо, по здраво.

СЪДЪРЖАНИЕ
/