Книга 10

26.І.123(1987)г.
София-Изгрев


ОСИЯНИЕ ЗА СЪРЦЕТО, КОЕТО ПОДСКАЧА ПО ФРОНТА




Диктувано сутринта

            Това осияние не е изцяло диктувано, а после на места е преразказвано, на места пак Източникът диктува, но не вече точно същия текст.
            Предната вечер лицето “Z” спи на студено и настива; на сутринта трябва да заминава за София, но не се чувства добре и се чуди как да отложи. Тогава Източникът започва, но това не се записва - и сега се възстановява по памет.
             Не бива да забравяме, че тече Седма годишна вибрация – през 1987 година назиданията на Елма с некрасиви думи и примери са доста чести. Както бе обяснил, Той допуска периодично такъв стил още от най-древните времена на Словото Божие - не само за строго мъмрене на приближените, но и за отблъскване на врагове и мнителни, за които не е време или е опасно да влязат в Неговата кошара. Именно това е една от причините, десетилетия наред някои редактори на беседите през 20 век да ги сресват и поливат с одеколон, за да не смръщвали вежди мнителните. Учителят е допуснал тези редакции и публикации още "приживе", за да се приеме все пак Словото и от по-външни хора, но е предупредил, че така То губи от своята първозданна магичност и се превръща повече в информация. Само много напреднали ученици могат да виждат и слушат Словото директно от акашовите записи, инак ползват отпечатаното Слово, само като трамплин за интуицията си.)
             Ето думите на Елма по-късно, които успяхме да запишем точно:

          - Ученикът трябва да си запали печката, за да не настине - за да не прониква тъмнината (лошите, тъмните духове). А те дебнат този момент, та да не можете да работите за Словото, да не успеете!
          Когато слиза Словото Божие, вие сте на сцената на космоса – всички погледи, всички камери са насочени към вас. Та не е много красиво ораторът да говори вдъхновено и да свети и външно, и вътрешно (вас ви наблюдават хиляди, милиони същества от целия космос!), а...
           Вие не трябва да сте болни, унили, вяли; вие трябва да сте сияйни, бодри, здрави, красиви, чисти и добре облечени. Вие сте на сцената! А сестрата е болна, за лазарет
          Ученикът е винаги осиян, сияещ и красив; той е облечен празнично, блестящо, без нито едно петно, и работи с бликаща радост и щастие! А Господ вижда всичко това и записва името на истински любещите Словото в сърцето Си. Той говори за такъв брат или такава сестра в свидетелско време: “Брат еди кой си или сестрата се роди еди къде си, идва от еди коя си звезда”. Това е, когато те са записани лично в Моето сърце. А когато те още не са Ме възлюбили, а само “поназяпват” и ”понаобичкват” Господа, почвайки една Божия работа и прекъсвайки я - като катеричката или кокошката, - тогава Аз вдигам телефона и казвам на писаря от някоя рота (тяхната): “Я отвори досието на оня - на коя звезда се е родил и през какви прераждания е минал!”... Тогава, именно, ви говоря в несвидетелско, преизказно време: “Сестрата е била или братът се е родил
           Аз не съм длъжен да пазя в сърцето Си всички. В него вечно ще пребъдват само тия, които се търкалят в полето, с чантата в зъбите, с Моята поща - с два крака и една ръка, откъснати от снарядите, отблъсквайки се с другата ръка, макар и тя раздрана от стъклата на лазарета, през който е излязъл оня, с искрата Божия в сърцето си! Ако ли снаряд отнесе и тази ръка, Моят възлюбен ще се загърчи като гъсеница по земята, но сàмо с коремните си мускули ще тръгне пак към народите, които чакат спасителната поща от Господа.
          Куриерът от бойното поле е тежко ранен, занесен в лазарета за лечение, но тъй като Ме обича, макар че и двата му крака са откъснати от снаряди и едната му ръка също, въпреки че е заключен от доктора, за да не се върне на фронта, той счупва прозорчето и излиза оттам, за да се търкаля по полето с пощата и да я занесе на чакащите я! От ръбовете на счупените стъкла му се издрасква и другата ръка и потича кръв, която оставя следи. Захапвайки ремъка на пощенската си чанта, търкаляйки се, той тръгва със свръхусилия да пренесе пощата със Словото Божие до своите, също така изнемогващи, братя и сестри!
          Но тъй като той е на най-големия генерал много близък, генералът се обажда на доктора и го пита за него - къде е, как е и т.н., - но се оказва, че онзи е излязъл, счупвайки прозорчето... Веднага се изпращат други трима на фронта да го намерят на всяка цена и да го върнат, като единият да го смени от поста му и да поеме пощата. Те тръгват по следите му – по следите на кръвта, която е текла от раздраната му ръка и от операциите - и стигат до него. Те настояват да го заместят и да им предаде пощата, като ще го занесат в лазарета, но той не ще и да чуе подобно нещо. Те настояват още повече, но тогава той ги заплашва, че ще стреля с револвера си, ако посмеят насила да направят нещо подобно, казвайки им: “Аз ви нямам доверие, че ще изпълните докрай задачата, затова аз сам ще занеса пощата Божия с Неговото Слово до народите!” – и продължава, търкаляйки се, да носи ценния товар.
          И ако бомби разкъсат останалата му плът и остане само окървавеното му сърце, то започва да подскача с пощата, с надеждата час по-скоро да стигне до неговите братя и сестри, живеещи с единствената надежда да дочакат тоя час – да получат писмата си от Бога. И наистина, куриерът успява да стори това – да изпълни своята свещена задача.
            -  А сега защо “z” не кашля повече?...
          - Защото наостри уши за Словото! И вече половин час не се обажда кашлицата…
           Така и ученикът, когато е болен, не дава вид да се разбере; и ако наистина е толкова зле, след като излезе от портата, па даже като измине няколко преки, а даже и след като напусне квартала, чак тогава може да падне, за да не изложи учението и Словото - но не и преди това.
          Спомнете си текста от паневритмията: “Който нищо свое няма, като лъч неуловим, - Той е Божий Син, Той е Божий Син…” Ако имаш 10000 лева, трябва да ги дадеш за Словото; ако имаш 5000 лева – също; който има 3000 лева – също; 500 лева – също; 250 лева – също; 50 лева – също. А вие искате да си оставите Ученикът няма нито стотинка за утрешния ден! “Ама как ще пътуваме до София?” – Ако някой се интересува за Словото, сам ще дойде и ще донесе; ако не, ще види, че тук двама са работили за Словото и са умрели от глад.
          Но няма да се стигне дотам! Господ ще помисли да изрови отнякъде и пак ще ви даде.
          Та когато слиза Словото Божие, вие сте на сцената. Нали сте виждали на телевизора тъмните петна около лампите? - Така и около вас има най-гъсто и черно хало: отслабите ли само за миг интензивността, концентрацията и радостта, поддадете ли се на безверие, вялост и пр., черното хало се сгъстява около вас - и тъмните само чакат момент да се нахвърлят върху богатата плячка. Така е, приятели: ако не гониш бика до грохване, той ще те гони, но и ще те набоде на роговете си...
          И ако капитанът на Белия Кораб пак го е спрял поради някаква въображаема дупчица от няколко микрона в корпуса, бурейки тази “дупчица” със силата на самосъжалението, то Белият Кон ще скочи отчаяно на своя Ален Кораб. И там, от Божествен Пегас на поезията и Словото Божие, ще падне на старата палуба като буен червен жребец и ще почне отново да се хвърля във водата - откъм Червения Кораб, - та да спасява удавници-първолаци или своите собствени илюзии...
          Не мислете, че онзи, чрез когото ви говоря, също няма своите животни и животинчета в себе си – ако не жребец за разплод, то на медуза пихтиеста става душата му, когато белият кораб зацикли в някой въртоп на личните чувства или замре от духовно безветрие...
          Така че, капитане с най-тежка звонкова стока в момента в космоса – необятното Божие Слово, - стегни се, хвърли бургията в морето и дръпни към брега с всичките възли, на които е способен Белият Кораб! Нишката е тънка, но здрава; алестия го дръпвам и Аз без проблеми от всякаква тиня и мерзост, щом като видя, че някой поема от Словото Божие. Има ли поне един вдъхновен на брега или на Белия Кораб, тънката нишчица пропява - и само след миг отгоре слиза Белият Кон, с разкошните бели криле, върху палубата!
          Аз съм и отвънка, и отвътре. И ако вие сте изправни, Аз ще оправя нещата ви и отвънка и тогава хората няма да се отнасят лошо с вас, а лично Аз чрез тях ще ви се изявявам. – “И все такива хубави работи да пишете на тази машина (Така бе казал със странен поглед един продавач на пишещи машини, когато купувахме, без ни най-малко да знае какво точно пишем...– б.п.)
          Кажете ми: защо в деня, в който Моето Гърло [Т.] отиде на местото [в Симеоново], превъзмогнал  всичките си драми и болки и глада си и решил да не спи заради Словото Божие, ако потрябва, съседът отляво му даде хляб, без да му го искат; съседът отдясно го покани, за пръв път след 20 години съседство, на грозде и козе мляко; а съседката от другия край му напълни 3 колички с дърва от своите? Та и количкар му изпратих начаса!… И всичко това – в рамките на половин ден!
          Повтарям думите Си от беседите: “Както вие се отнасяте към Бога, така ще се отнасят и околните с вас”. Не че няма праведници, които трябва да пострадат от “грешните”, но това е един случай на милиони – за изпитание на верността и куража ви. Във всички останали случаи, околните ви мразят със силата, с която виемразите Мене. А омраза и подлост към Господа значи: “Ах, Господи, колко интересно!" – и пак с отворен дюкян...(Става дума за една много духовна сътрудничка с вечно развалени ципове на панталоните си).
          Когато слиза Слово Божие, вие сте на сцената на космоса – всички погледи, всички камери са насочени към вас. Та не е много красиво ораторът да говори вдъхновено и да свети и външно, и вътрешно, а до него, на един стол, една бабичка да пошмъркнува, да покашлюва и да клюма от Словото – добра реклама на Неговото въздействие... Пък когато, не дай Боже, стане от стола – гащите й да паднат пред публиката
          Както сега ви разсмях с тия "гащи", така и алохимите ви се смеят като си заминете в другия свят и ви изправя пред престола на Бога, а Той се е разположил, строго и весело, с всичките ви познати от Земята и Небето, за да изгледат филма на  вашите гащи... Биват случаи, когато и Баща Ми се е задавял от смях - лично Аз съм го тупвал по гърба, да Му мине
          Ако нямах поне елементарно достойнство и ако не ви жалех все пак, щях да ви издам една книга под надслов “Буквар за дъновисти”, в която, с рисунчици, да уча децата Си от 30 до 70-годишна възраст как се закопчават копченца, как се затварят ципчета, как не висят коланчета или конци, как се мият ръце по 40 пъти на ден със сапун и как се подреждат дрехите една спрямо друга така, че наполеонките на сестрите да не се подават под панталоните; комбинезонът да не се подава над панталоните и под роклята, а роклята да не се подава изпод полата Много Си се радвам, че Си ви го казах най-после това, понеже от това осияние днеска, ако не спечеля нов Божи народ за Словото, то барем ще спечеля нормални хора - да идват на тумби - на тумби, да ви гледат Когато заповядах на властта да спре рилските лагери, нямах предвид само тази "феерия", но и свирепия ви нагон да проповядвате Учението с очевидни наполеонки и очевадни ... психопатии…
          Рязък съм, ама точен. И ако продължавате да се мразите един друг, да критикувате, да назидавате, да ревнувате и да пренебрегвате Словото Божие и тялото Божие, което би трябвало да представлявате вие, то, в един чуден ден, ще ви дам мечтаната свобода, та да дойдат журналисти с камери от цял свят – да покажат на всички как ще проточа лигата ви до земята, когато говорите сладко: “Учителят казва
          В една от версиите на примера със сърцето, което подскача окървавено по фронта, Учителят казва, че то носи в чантата си Заповедта за сключване на примирие. Това е нещо абсолютно идентично със Словото. Тя е в единствен екземпляр - другите куриери които са я носели, са загинали и сега всичко зависи само от него.

СЪДЪРЖАНИЕ
/