Книга 9

6-7.І.123(1987)г.
София-Изгрев

ЗА КАМИОНА НА ФРОНТА, ДЕЗЕРТЬОРИТЕ И ПРЕДАТЕЛИТЕ



21,30 – 22,30 ч.

          Советвам ви повече да не си правите експерименти с Контакта. Много полезно е да се знае точно, с категоричност, препоръката или прогнозата от самия Мен, но това Аз не съм нито длъжен да правя, нито то практически развива вътрешния, сърдечен контакт с Мене. Провалите са наистина почти единственият начин да научите сърцето си да се вслушва в Божия глас, поради което предпочитам неяснотата пред точния сценарий. Пионки на Божията Воля няма, нито възнамерявам да създавам от сега нататък! Но “питонът” си е “питон”: абсолютно съм прав, понеже питането си представя  райско постилане на пътя с рози, което е направо престъпно.
           “Розите на Божественото Промисляне” са висши същества, които се отклоняват от своята пряка работа според молбата на Моя Дух, по причина на някаква неотложна, внезапна помощ. Питането няма този ефект обаче, който има самоинициативата, понеже не съдържа риск. Пионката, старателното и прилично “учениче”, предпочита сàмо да му възлагат задачи, но не и самò да предприема рисковано провеждане на Божествените импулси отвътре.
          Сега обаче вие казвате: “Та нали става дума за Словото, нали сe бърза? Защо Онзи, Който е заинтересован от разпространението на Словото, да не разчисти пътищата на Своите Си, та всичко да стане по мед и масло?” – Аз пак ви отговарям: Словото, самò, въобще не се нуждае от разпространяване по човешки начин. Щом е изречено, то се саморазпространява незабавно. Домът Ми не е толкова малък, колкото вашата планета, но Словото Ми отива до върховете на супервселената, до корените на ултравселената, до всички кътчета на физическата вселена в самото мигновение на неговото произнасяне! Така че онези, които са отворени, сами ще си откъснат от плодовете му – било с мисъл, било с чувство, било с постъпка. Обаче разпространението на Словото по земни начини е необходимо преди всичко на тия, които разпространяват, а после на недъгавите, които сами още не чуват Словото в душата си.
          Разпространението обаче на Словото е посвещение! То е подвиг, за който обикновено се плаща с повече от един живот. Следователно, ако ви направлявам точно как да разпространявате Словото най-рационално и безопасно, Аз ви отнемам посвещението на риска, геройството и подвига – т.е. апостолството.
          Случи ли се обаче да ви додее някога, сметнете ли че прекалено много вече сте отдали и пожертвали за спасението на Словото, Любовта Ми не се оттегля от вас, но вие се оттегляте от Любовта Ми.
          Ученикът-апостол диша, само докато работи за Словото. Той обикновено спи по 2-3 часа, работи напрегнато до издъхване, слага главата си на дръвника ежеминутно, храни се само със Словото – тича напред-назад, не по-малко съсипан от преумора, отколкото тичащите за кокала. Провалите са средата, в която работи; капаните – опитът на духа му; залагането на честта, богатството, на последните му дрипи понякога, за да спаси трошица от трапезата на Отца си – неговото насъщно ежедневие.
          Когато Аз виждам мисълта ви да се отървете от “излишно разкарване” и да направите парично спестяване, т.е. “икономия”, синовете ми отгоре ронят сълзи, та дано поникне някой ден градината на вашата преданост…
          Аз отсега нататък обещавам твърдо, че няма да отговарям на въпроси относно помощи или проблеми във връзка със спасяването на Словото на земята! Който има ухо - да Ме слуша отвътре; който има сърце, а не предпазно устройство, сам ще чуе думите Ми отвътре. Пък Словото, на Мен лично, не Ми трябва. Трябва на вас и на братята ви, които измират като мухи с всеки изминат час. Ако бяхте на предно-фронтова линия, а снарядите ви се свършваха, колко пъти щяхте да се надигнете на секунда, за да видите не идват ли спасителните камиони? Така и братята ви от света, разкъсвани от барут, болести, свирепи земетресения, кански страдания, раздиращи сърцата и душите вопли, очакват кефа на двама или трима “блажени”, които си живуркат на седалката на камиона, а не го погват с най-бясна скорост. Камионът обаче сам не е в безопасност – всеки момент там може да се стовари вражески снаряд! А свобода нямате: щом напълните с Новото своя камион, своя кораб, своето жилище, аз насочвам специално вниманието на враговете ви към вас, за да съсипят и вас, и скъпоценното ви имане, ако се види, че си правите оглушки. Аз от това няма да пострадам – Словото е океан; ще пострадат още няколко хиляди, още няколко милиона души. Но що от това – пострадали са, понеже не са искали също да пропуснат Словото навън, останали са слуги на дявола. А ония измежду тях, които са Мои, погивайки, пак ще попаднат на Словото, понеже са погинали с него на уста!
          Свободата на волята ви ценя над всичко. Скоро обаче ще взема особено решение. Както развалих и двата магнетофона един след друг, както развалям и ще развалям пишещи машини, със същото старание ще разваля и редкия шанс да направите оазис на Словото, с което ще приключа още един опит на тази нещастна земя да й бъде помогнато.

7.01.1987 г./ 7,50 – 8,20 ч.

          Аз помагам, но калпавата преданост развалям. А калпавата преданост, както вече съм ви казал, поражда вирусни заболявания и пробив на хора и духове-вируси в живота ви. Вирусът мисли само за себе си, милостта по никой начин не му е понятна; наглостта, нахалството и насилието са неговият начин на живот; лъжата – способ за оцеляване; мутирането на неговия сценарий – разпознавателен белег; а практическото неработене за Цялото, с резултат цицане на материя и енергия, на средства за живот от организма-носител – негова лична легитимация. Пуснал съм такива с мириади – пълчища, неизчислими Божествени легиони! Кой може да им се съпротиви, щом са под Мое разпореждане?! – Никой друг, освен онзи, който се запретва юнашки да работи, пак чрез Моята сила – единствената най-мощна сила на Трите вселени, - силата на Делото Божие.
          Четенето на Словото, неговото лично прилагане са само половината от Силата, половината от успеха, половината от здравето. Неговото спасяване, проповядване и разпространение, неуморните усилия за неговото колективно осъществяване в живота – ето коя е другата половина! Паразитът, значи, разчита само на това: да разкъса връзката между душата на човека и Словото Божие, да изолира стремящия се от неговите братя и сестри. Така отнема напълно силата му – и първата половина, и втората. Резултат – съсухрен, пожълтял човек, рухнал от преумора и сривове.
          Затова постоянно ви казвам: самоопределете се, самоопределете се, самоопределете се! Не че няма да носите по полето ранен човек, разкъсан наполовина от бомбите; но ако този нещастник, с течение на дните и месеците върху гърба ви се уяде от безделие и хрантутене и отгоре на всичко си извади ножа да ви ръга, понеже това му доставяло удоволствие – вън този парцал и бацил на пъкъла, хвърлете го на полето, без да ви мигне окото! Аз не давам шансове на ранени, които са дезертьори от Бойното Поле или предатели. "Дезертьор" наричам онзи, който не разпознава Словото Божие през вековете, не го изучава, не го прилага и не работи до издъхване за неговото спасяване и разпространяване. "Предател" наричам пък този, който пречи на верните да се посветят на Словото и на Делото.

СЪДЪРЖАНИЕ
/