Книга 9

3.І.123(1987)г.
София-Изгрев


ЗА СЛОВОТО, МРАВКАТА И БОЖАТА МИКРОБА…


         
Ретината на окото Ми се възрадва; сви се от внезапния блясък на Н. зеницата Ми поради решението й да направи още един жест за Словото. Трябва да работите като бесните – вече съм ви го казвал. Нали сте виждали един самотник с патерици в планината? Може да е всякакъв, но ако вие “трошехте” поне една десета от неговия бяс за движение в пламъка на братската работа – досега да пътувате вече с Моите Небесни флотилии в космоса! Разликата между светския човек и брата е тъкмо в това: братът е бесен за братска работа, а светския е бесен  от светска работа
          Тъй че дерзай, светло създание! Там, където си ти сега, слепите ще пъплят да постигнат ранга ти още с хилядолетия. Понеже служител на Словото е сотрапезник на Отца! Той раздава, Той ломи хляба насъщен, а сотрапезникът събира с отворени пазви и носи навън на народа.
          Сотрудничи, сотрапезнико – да не остане троха, неприбрана от пода! То и да остане някъде между цепките, Словото на прах не става. Топло убежище ще намери в душата на някоя мравка, врабче или Божа микроба, та да срещнете още след 300 години тия деца небесни като радостни богатири от рода человечески, повели по Пътя същества от по-стара еволюция от себе си!
          Та правù утре това, що ти сърце диктува и умът ти, ученико на Новото. Твоят ум не го давам за друг ничий, прочее, щото ум, който Ме разпознава, по-струва от гора академии, които са слепи за Мене.
          Тасос, Тасос, Тасос С това ще ви запозная някога по-подробно. Само слушай сърцето си, пък Словото – понякога…
          Спете сега, па сънувайте приказно царство!

СЪДЪРЖАНИЕ
/