Книга 9

15.ХІІ.122(1986) г.
София

СЕЯЧИ, ТЛАСКАЧИ И БЕРАЧИ


9,30 ч.
Следвайте инструкциите точно!
(Днес, 8 юни 2008 г., когато за пръв път се редактира това осияние и са минали точно 20 години и половина от идването му, гъста червена боя залива лицето на виновния, че е протакал тази спешна работа за Господа и човечеството толкова време. Дано сега се стегне и я завърши за няколко месеца, без повече да "стачкува" и да се окайва заради  липсата на лично щастие...)

Няма по-тежко време от настоящето. Затова трябва натоварване не само с работа, но и с проблеми. Непоносимо е присъствието на пушещите, пиещите алкохол и разиграващи отвратителни себични и егоистични сцени, но простите и абсолютно закъсали същества сега са спрели до вас - "богатите", "совестните", "хармоничните". Отблъсквани от всички, отчаяни и озверени, те не могат да надмогнат с магическа пръчица трагедията си, а искат да скъсат с миналото, имат стремеж, и с радост поемат по нови пътища, ако не ги отблъснете съвсем.
Словото си е Слово, Делото си е Дело. Соизмеримостта на Словото с Делото е наука сложна, но справедлива - тя дозира фино кога трябва да се занимавате со Словото и кога - с Делото.
Делото се дели на три: сеитба, тласкане и беритба. Сеитбата означава работа над себе си по всички правила на съвършенството - т.е., стремежът към съвършенство. Тласкане означава помагане на по-изостаналите, страдащите, нéмощните, болните, "ронливите". Мъчното в Делото е именно тласкането - то е най-трудното.
Христос е най-големият тласкач - няма по-голям от Него. По-голям сеяч, по-голям берач, също няма от Него, но присъствието Му по сватби и стъгди, по сборища и кръчми, по бойни полета, по безбройните лични и обществени касапници, слизането Му в ада периодично - това е Негова особена милост, с която не могат да се похвалят не само повечето ангели, но и повечето богове, дори и повечето елохими.
Сега вие се паникьосвате и падате на легло от сложността на тласкане, слабо като ток на батерийка от часовник... Христос издържа на тласкане, което надхвърля по напрежение и сила всякакви граници на въображението, понеже го е родила Велика Майка - Милостта. Ясновселената се натоварва с по-страшни проблеми, отколкото самият Христос - Проявеното Битие няма това безпокойство, този вътрешен страх, изпитвани от Мировата Душа. Страх и безпокойство, разбира се Божествени, подсигуряващи, в крайна сметка, мир. Понеже Робът на хипервселената, Христос, се облича като роб понякога, а Майка Му е Рабиня Божия постоянно.
Тласкането - това е робство! Не малко Христови еманации слизат като роби, страдалци, физически недъгави, психическислизат даже повредени, само и само чрез огненото си страдание да помогнат на изостаналите, да предотвратят катастрофи, да смалят размерите на кармичното въздаяние.
Да, адът е неописуемо агресивен, страшно себичен: носи само разруха, слави само себе си, примира да се бърка в чужди работи и чужди сигурности, говори непрекъснато, до колапс на слушателите. Кронозомното фалира, обаче кротките и смирените не може да не помагат доброволно на Христа да изтласка остатъците му от душите на живите. Кронозомното има висока степен на заразност - то заразява не само смъртни, но и безсмъртни. Има обаче нещо, по което можете да разпознаете безсмъртната човешка душа, дори и да е заразена от психическа проказа и обезобразена до неузнаваемост. Носителите на монада страдат, каквито и ужасни безобразия да вършат. Носителите на монада започват неудържимо да плачат, макар и само за себе си, а това е белег, че Бог още не ги е отхвърлил. Тогава кои сте вие, та да ги отхвърляте?
В дни на всенародни нещастия, когато Словото не е могло да предотврати или да омекоти кармата, тласкачите се явяват на първите позиции на фронта, но не като бойци, а като милосердни сестри и братя. Те не се крият в миши дупки като окултните лалугери и "вярващите", които спасяват мизерните си душици. Тласкачите рискуват живота си и даже душата си, наравно с бойците - те са под огъня на събитията, под шрапнелите на критиката и подигравките, между взривните ями на кронозомната гордост и себелюбие!
Зная, тежко е - трябва обаче да се издържи! Сега е война; не, по-страшно от война - сега е поле след бойни действия. Труповете са милиони. Смрадта е неописуема, врани и гарвани затулят небето и земята, чакáли и хиени сноват по труповете, но често захапват и живи хора. Работата на санитаря сред трупове е много по-ужасна от тази по време на бойни действия. При това, на някои от вас се налага да правите операции без упойка; да носите половин човек през полето,  стъпвайки по неживи и още живи хора. Живите понякога ви хващат за крака или за пéша на окървавената престилка, понеже всеки жив търси помощ.
 Милосърдни ли сте вие, Мои хиляди братя и сестри? Аз сам лежа на полето - окървавен, разкъсан и умиращ от жажда за Слово Божие; но преди Словото трябва да се спре изтичащата кръв. Ако Словото Ми беше дадено навреме, Аз нямаше да отида на бойното поле - или щях да зная как да се предпазвам.
Сега вече е твърде късно да се проповядва - спиране на кръвта е нужно. Ето защо и на вас казвам: трябва да излезете от мишите си дупки и да понесете товара на нещастието. Не, Словото не трябва да се изоставя, но библиотеките, училищата, книжарниците са в развалини. Там всичко е пожарища. Купове тухли и пепел! Вземете само Евангелието, като спасително островче на душата, и го сложете във вътрешния джоб, пред сърцето си. Само то ще спре някой нарочен или заблуден куршум.
Ето, последното Евангелие е сега в ръцете ви, неизбежно е да го пренесете през бойното поле - с него ще се спаси цялото човечество! Но ръцете на падналите ви хващат и ви повалят сред тях неизбежно. Сега задачата е усложнена безконечно: сохранители на Словото, съчетани с тласкачи...
У ранените няма совест. Те са ранени психически – следователно, не можете да очаквате от тях да мислят за друго, освен за себе си. Ръката, която ви хваща като клещи, понякога прерязва ръка или крак на онзи, който носи Евангелието, ако не иска да се наведе и помогне.
Тласкач още е и Христос - самият Роб и Господар на Проявеното Битие. Мислите ли, че Онзи, Който съдържа и поддържа Трите Проявени Вселени, не може да напечата и разпространи Словото Си по листата на всички растения, например, или да го пише със златни букви на всички езици в Небето? Значи, има нещо, което още не разбирате. Словото не може да се проповядва на души, които не са страдали, затова и то е тъй "просто", но тъй недостъпно. Словото не се разпространява официално - това ще стане след много, много хиляди години. Но спасяването на писменото Слово приехте като първа, свещена задача. Това, че не вярвате, не си давате особен зор и не работите коректно, не е само ваша вина. То е въпрос на еволюция. Аз ви предупредих няколко пъти категорично, че се очакват такива нещастия, които са несравними с предишните, ако се бави спасяването и разпространяването на Словото. Но тези времена настъпиха. Бягащият през полето куриер не успя да стигне до местоназначението. Писано е било да довърши мисията си през трупове, но и през полуживи ранени. Ако сега успее да се отскубне от ръцете им, ще се спаси цяла армия; обаче и ако изостави само един ранен по пътя си, пак няма да изпълни задачата божествено. Ето това е Божественият парадокс - абсурдът, който ви покосява психически и затова сте сега на легло. Куриер-санитар; санитар-куриер - такава служба няма в армията. Но в Божествената армия има. Ще носиш раницата с пощата и тайните заповеди; ще носиш на гърба си и ранен, па макар и половин човек! Той е ранен - ще вади плоската с ракията и ще пие на гърба ти, ще псува, ще се напикава... и още по-неприятни работи ще прави. Вие ще трябва да го носите на ръце, за да не омаскари пощата от Небесното Правителство. Ако бяхте побързали, щяхте да предвардите бомбардировката, но това сега е факт, свършен факт! Скоро ще има още по-страшни бомбардировки. А раницата трябва да се спаси на всяка цена.
Слушайте сега конкретно:
Там стана невъзможно да се работи. Това исках да кажа с осквернението на Светилището с дима от цигари и вечните спътници - бутилките алкохол; "сладкиша" на котката върху одеалото и обърнатата саксия и чаша вода върху Свещеното Слово на Елма.
Пренесете незабавно всичко най-важно тук! И като засилих записите, това не значи, че трябва да записват и други, освен Т. Претоварването на аурата на една планета със Слово в звуково трансмиране води до катастрофи. Ако писмената работа вървеше нормално, нямаше да има нужда от звукозаписи. Това не е укор - тук се прави повече, отколкото могат мнозина; и, все пак, можеше някои приятели да се напънат, а сега вече е късно. Сега вече е неизбежно да станат нови травми на много хора, поради скоростта, с която трябва да завършите звукозаписите. Не трябва да записват двама или трима - това увеличава опасността. Като приключите със звукозаписите, с цената на всичко приключете и с машинописната работа; обаче всяка готова продукция да се презаписва моментално на нови ролки и да се изпрати извън София, заедно с копие от машинописите.
 Следвайте инструкциите дословно, стриктно и безотлагателно. При това, основният единатор да прави всичко, което усеща душата му като необходимо, понеже Аз му говоря вече отвътре не по-малко ясно, отколкото отвънка - и библиотеката му е нужна, и спасителството на получовеци, колкото и странно да ви се вижда това.
Търсете брод - и ще намерите, макар и голямата вода да бучи вече съвсем ясно в далечините. Веднага след приключване на звукозаписа, което трябва да стане до края на седмицата, трябва да заминете с машините и материалите където ви кажа.
Оживявам казаното!
Трябва Е. да знае текста на последното, днешното осияние, трябва да не се крие от тях истината, но да разберат, че там повече не може да ходи. Нека ползват къщичката, нека помагат, както намерят за добре, и нека бъдат напълно свободни - укор няма в Мене, много се радвам, че нещата се развиват така. Изисквам помощ само в техниката. Не укорявам, но казвам: никой, дори и Е. да не идва тук, докато се работи - т.е. до края на седмицата само Н. да влиза в дома си. Тежкото състояние на Т. се дължи на това, че не може да издържа на вибрациите на тютюна, алкохола и приказването, както и преди, просто поради контакта на Е. с източника на такива вибрации. Преките ú срещи с Т. и Н. са много опасни. С това не критикувам Р., но се съобразявам с ниското равнище на тласкачество у Н. и Т. Аз издържам на ужасите на военните действия, на смрадта на повсеместната лъжа, на милионите аборти - прекъснати импулси на човекостроителството, - абсолютно на всичко издържам; присъствам почти постоянно вече и в преизподнята. Не можете да си представите какво трябва да се износи на гърба, и в това отношение Р. е по-близък до Мене, отколкото всички вие, взети накуп. Всеки си има задача - неговата е страдането, тласкачеството на първомясто. Всичко това може да се сподели и с него. Но пряк контакт не трябва да има, докато Т. се успокои. Не ставай, още полежи, ти си физически труп, както и психически.
Ако с писането на машина в някоя от другите стаи няма да стане добър записът, предимство давам на него. Опитайте и преценете. Писането може да се отложи до завършването на записа. След това ще пишете и двамата, като заминете някъде.

СЪДЪРЖАНИЕ
/