Книга 9

1.ХІІ.122(1986)г.
София


МОРНА Е ДУШАТА МИ ОТНОВО!


20,00 ч.

Унищожаване на злото е невъзможно, то може само да се претопява. То обаче самичко желае да му се противопоставят със сила, по-голяма от неговата. Тази сила се съдържа единствено в доброто. Значи, щом се подчините на злото от страх или някакво друго чувство или съображение, то ще ви смаже. Ако му се съпротивлявате със злоба, с отрицателно отношение, то пак ще е по-силно от вас. С доброто обаче става нещо непредвидено от самото зло: силите му започват да изтичат по посока към вас. Ето защо онзи, който е Христов ученик, не бяга от страданието, от злото, а проявява твърдост в доброто. Практиката "самоотвержено" да се бяга в планините, в пустините, не може да роди друга духовност, освен хилава, тъй като стерилните условия бронират срещу света, но не и срещу бацилите.
Подложих и вас на този божествен огън, понеже сте вече силни в доброто и правите добро с размах, с широта и безстрашие. Единственото, което още не ви достига, е мярката. Този, който поема от доброто, но иска да ви тури белезниците и се опитва да измъкне повече добро от вашето за себе си, наричам стар, светски, празен човек. Той още не може да живее, сам раздавайки светлина и добро на всички, поради което се стреми да получава, без да дава. И като дава, непременно очаква да получи - по това ще познаете "стария човек".
Прекарвам ви през ретортата съзнателно, за да се научите да общувате с най-страшните представители на стария свят по най-безстрашен начин. Приемете, че те приличат на пеперудите или влечугите, които са беззащитни, но тяхната защитна окраска или форма е предназначена да ви смрази, подчини, да отвлече вниманието ви, та да се случи онова, което те искат, а не това, което вие сте решили.
Та няма нищо страшно - те си дрънкат с оръжието, за да ви сплашат; но няма да стрелят, не се бойте. В този свят никой не стреля без волята на Отца Ми; а който стреля, то е само за да се види ставате ли предатели, ставате ли атеисти, продавате ли се. Щом трябва да ви ухапе пепелянката, значи Бог е допуснал това, поради което нямайте страх от нищо. Съвсем друг е въпросът, когато сами си търсите пепелянки. Тогава Небето ви оставя сами, за да опитате последствията от своя вкус, да коригирате представите и усещанията си за това, що е мъжественост, що е женственост, що е правда и кривда, що е истина и лъжа.
Съществуват обаче такива пепелянки и усойници, на които зъбите са вече извадени. Те само фучат, но нищо не могат да ви направят. Стягат ви - да; камшикът на езика им ви шиба - да; ревнуват ви още - да, но самите вие изправни ли сте по отношение на свободата и Христовата любов към всички? - Оставате ли свободни, радостни, "тичащи по задачи"?... Понеже змеят най-трудно понася някой да тича по задачи другаде - той иска нему да служат, него да услаждат, него да гледат в очите и устата.
Ако се допуска, причината е не само положителна, но и отрицатeлна, т.е. не само сте тренирани, но и правите някои лични отклонения. Послушанието не е само единствената причина да си падате по влечуги, нечифтокопитни и чифтокопитни. Там, където правите отклонение от Божествения вкус, Провидението не ви спира, а даже ви натъква на неговите образци, за да изпитате на гърба си следствията. Това говоря на всички, а на вас казвам: топенето на злото на тази земя вие приемате доброволно чрез огромните жертви, които правите, преди всичко. Това обаче няма да продължава вечно. Такива са сега "аспектите" - нямам много работници в ада, които да поемат топенето съзнателно и доброволно.
Представете си пролетен вятър, който нахлува с неземни шумове и птичи песни на някоя планета откъм космоса. Този вятър повя, повя най-после и при вас! Той почна сам да топи снеговете и ледовете у хората, обаче трябваше, в най-черните и последни минути преди изгрева, някои от вас да поемат службата му предварително.
Словото е най-важната работа на земята. Вече нарекох Словото "абсурда на Христовата вселена", но нарекох Делото "милост". Щом Словото не се сваля, не се обработва и разпространява с канско усърдие, превключвам Словото на инертно соществование и практикувам милостта - Моето Дело.
Христос има някои представители на Земята, които трябва да пренасят небесното Слово с лекота и точност. Но щом те самите не проумяват важността на Словото, крепя Битието с втората си мощна сила - саможертвата, милостта, кръстното творчество. Поизоставите ли разпространението на Словото, нахлува старият мраз и студ, загиват милиони сърца и умове по вселената, на които е било определено да се спасят чрез това Слово. С този делничен страх за стотиците или няколкото близки душú, вие пренебрегвате разпространението на Словото - а Празникът не може да се отложи. Живее ли някой със Словото, отишло ли е то в ума и сърцето на нов озарен, разпространението му продължава. Имате ли обаче "по-важни" дела от Словото, настава миг на възвръщане на стария свят и силен трус в причинното поле, отварящ зона на нещастия. Тогава сам Аз слизам пак помежду вас и се натоварвам с най-страшните, тежки и огнени изпитания, общувам с най-тъмните и закъсали душú, протривам милиони подметки по стъгдите на градовете, приемам в обятията си най-нещастните, слагам ръце на кръста отново, отново, отново и отново! Тази кръв, която трябваше да тече и сега, не случайно тéче повече от час; тя течé и по бойните полета, по болници, затвори и лудници, наречени “семейства”.
 Морна е душата Ми отново! Сожалих несретници, натоварих се с нищетата на пъкъла. Няма по-голяма нищета и нещастие от неговото злоезичие, няма! Това, което търпя на кръста като физическа болка е нищо в сравнение с искането на пъкъла да бъде изслушван. Пъкълът не може да мълчи - по това ще го отличите. Пъкълът иска да обвинява; и не обвинява ли, той мародерства; не мародерства ли, пръска се от злоба и скърца със зъби.
Но има някаква много по-дълбока вина от вината на пъкъла, за да бъде той точно такъв. Това е вината на илухими и херувими, които нямат свещено послушание да отворят сърцата си за нямащите. Илухимът има нещастието да не може да си отваря сърцето за онзи, който има нужда от него, ако самият илухим е вторачен в някоя фикция или в някой друг.  С това настава суша и студ в Битието, косите на алохимите настръхват от истинско, типично за тях отчаяние - и техните посветени създават мигновено същества, наречени “хищници”; духове, наречени “поразители”. С кръвта, която се лее по планети, отприщени за злото, илухимите плащат вината на своето користолюбие да обичат само един обект.
И сега настана подобен момент. Имаше математически шанс илухим да протегне ръка на Словото. Понеже то не може да моли, а може само да се самораздава, илухимът се затвори отново, тъй като той обича да му се молят. Сигурността, че сте само негов, кипи като бавна лава в порочната му същност, ала избухва като вулкан от щастие, само ако вие на дело се откажете от всички, прикрепите се към неговото битие и дълго му доказвате своята преданост. Кипенето тогава се превръща в експлозия и силата на обичта му няма граници. Тази драма се развихря обикновено на много висок план, обаче съществуват общества и същества на планетите, които отразяват тази факт. От тях също зависи как ще се разреши горната драма, обаче илухимите и сега си останаха верни на своята кронозомна самохипноза да се отдадат на студа си. Това породи настоятелната нужда, бойни единици от Моята елитна гвардия да протегнат ръка отново на болни, престъпници и пропаднали, с което се закърпва разширената дупка в бронята на Новото Човечество. Същевременно, така се изчаква да ви дойде хатъра да се занимавате с разпространение на Словото, по което има да говорим специално. Сегашният вариант "чучурът" да се занимава с нещо, което решително му забраних, се дължи на неговата невъзможност да прави друго, освен разпространение на Словото, когато няма условия да тече. С поражението на пръста, само подсещам третия, пък колкото и стотици да са кандидати за него, че няма да позволя единатор да се занимава с кормуване!
Това накрая: независимо от сложното ви положение, пак ви поздравявам и съм много доволен от вас - не разливате ангелска супа, но си сърбайте попарата по всички правила...

СЪДЪРЖАНИЕ
/