Книга 9

18.09.122(1986)г.
София

КОРУНД СРЕЩУ ДИАМАНТ


Обръщение към един от групата:

- Ян те изкушава, но Ин никога няма да те изостави! Ян проявява сенките на Битието. А престъпността няма друг шанс, освен да ви лиши от Мен…
Предприех много опасен палеж на негодното. Трябваше да се мине през Христови мъки, а за всеки те са различни. Негодното има особени белези, от които първият е съпротивата срещу Мен. Фанатизмът, гордостта и престъпността на ония, които са вече в бездната, пъплят към ръбовете ú с отчаяни усилия, обаче напусто. Грамадите от злоба, от мародерство, продъниха се в бездната во веки веков! Безсъвестността “спасява” себе си само по един начин - като обвинява. Обвиняването я бронира с безочие, а пъкленото високомерие слага пранги на всяко оправдание.
"Ан" не протича през вампири - това е закон(Според, Елма “ан” е любовното течение в Битието – б.п.) Вампирът не може да обича същество извън себе си. Съществата извън него са “облага”. Гордостта и стръвта за унизяване си приличат по едно: те нямат жал. Жалостивостта, милостта, крепят най-тайнственото обиталище на Съвършения - ясновселената.
Р. обаче не го отхвърляйте - той не е нито вампир, нито жесток. Това, че получава, при него не се вменява във вина, въпреки че той самият понякога мисли, че е виновен. Духовете от алохимен тип проявяват недостатъци и пороци, с единствената цел да пробуждат милост по пътя си. По какъв начин, кажете Ми, ще проявявате милост, ако нямаше към кого? С кого щяхте да сравнявате качествата и способностите си, ако нямахте понятия за паденията на човешкия род?
Откъде се явява цинизмът на някои? - От вашето несъвършенство. Та може ли някой да напсува Слънцето, извора, който извира, плодното дърво, когато ражда? Горкото дърво - някога свине ядат ябълките му, друг път хлапаци и хайдуци го брулят немилостиво, но то сàмо въздъхне, оправи се бързо - и пак е готово да ражда. Нали знаете кои овошки ги бият и посичат с брадва? - Които не искат да раждат. Кой е спрял някога някой гений? Инквизицията ли? Пъкълът ли? Годините и десетилетията немотия и отчаяние ли?
Та ако ви пращам алохими, негодници и хлапаци, то е изключително за да се научите да сте чисти, да не спъвате сърцето си в даването и да почнете да творите.

Може би тук трябва да вмъкна една мисъл от Учителя, която е била предварително написана по друго време над оригиналния ръкопис на осиянието:

“Божественото учение прави човека силен, интелигентен и добродетелен.
Помни: силният мъчно се побеждава. Силният-добродетелен по-мъчно се побеждава. Силният, добродетелен и интелигентен никога не се побеждава!” (Том "Петимата братя", стр.178, беседа "Който слуша вас - Мене слуша" от 15.07.1923г.,)

             Отдолу има бележка от единатора:

"Тази мисъл е била предварително написана тук, а какво е осиянието! Забелязвам връзката едва на 1.02.1987г.!)

Осиянието на Елма продължава:

Великият свят се отличава с това: скоростта му е най-голямата - няма по-голяма скорост от неговата! Това ще рече - неговите вибрации са най-бързи. А като правите нещо за Цялото, за Бога, като творите непрестанно, вие ставате част от Великия Свят.
Та казвам: сега наистина идват сериозни изпитания, но с каква скорост се движат те? Могат ли изпитанията да настигнат твореца - онзи, който прелива от обич и раздава без съмнение и заобикалки? Срамно е за напреднали ученици да тъпчат на едно място. Напред - и тост вдигнете вече! Нека вдигнем чаши, защото дванадесетият час удари. Драмата, която се развързва, ще бъде тържество най-пищно. Може да се радвате повече от вдовица, ненадейно срещнала мъжа си жив. Разкошно, разкошно, разкошно и славно ще бъде вашето посрещане! Понеже не се усъмнихте в Мен - сега и всякога и през всичките векове! Амин!
Това, че чучурът, през който тека, пресъхна за малко, не е вина негова - то си има много дълбоки и сложни причини. По това се отличава стратегията на нашите: отстъпват понякога от самия Мен, само и само някой друг да спаси душата си. Това още не е понятно и не е достъпно за почти целия християнски свят, какво остава за езичниците. Това е най-мъчно за разбиране, а за прилагане - почти невъзможно.
Не Ме разбирайте погрешно. Тук не става дума за отстъпване от Мен в поведението, а за онова временно отстъпване от контакта с Мен, което поражда върховното страдание. Никога не съм виждал по-върховно страдание от отказа за Контакт. Това е необходимо в особени моменти, когато се решава съдбата на същества и народи. Така се получава Христовият ефект: оставаш сам на кръста с болката на целия свят в сърцето си, без връзка дори и с Отца си. Значи - ти си отстъпил от най-святото си, но не защото искаш да спасиш собствената си душа, а понеже животът на мнозина зависи от това в момента. И Иисус бе подложен на това най-ужасно мъчение, много по-жестоко от гвоздеите, забити в Божественото му тяло: да се отрече пред всички от Отца си. Този факт и 12-те евангелисти премълчаха. Дори и Йоан се озадачи: как може Учителят да се отрича на кръста от връзката с Отца си!?
Проумейте: тук много тънко е тайнството! Да се отречеш от връзката с Отца по определен начин, не означава да се отречеш от самия Отец или от връзката с Него по друг начин. Тогава, пък и до ден днешен, най-сигурната връзка с Отца бе и продължава да бъде страданието, а това тъмните не го могат, нито го знаят. Затова за тях самоотричането е напълно изключен метод, а да се отрекат от фанатичната си цел - още по-невъзможно. Христос се отрече от връзката с Отца си чрез молитва на кръста, само и само за да озапти демоните, които щяха да развихрят поголовно клане на всички християни още начаса. Той бе казал вече: "Бог е любов", а не "Бог е молитва". Пък и фарисеите се молят. Това не трябваше повече да продължава. Отречението от молитвата, от съзерцанието, самовглъбяването, уединението - като религиозни методи - трябваше да се проведе в най-драматичния момент, преди телесната смърт на Иисуса. Това означаваше отваряне на нова страница: саможертва, добро, пълно отричане от самоусъвършенстване, когато наоколо има страдащи.
Днес проблемът беше такъв: някои братя от по-друга школа се съсредоточиха със всичките си най-мощни сили да ви лишат от Словото Ми, което няма свършек, нито преграда. Фактически, стана следното: ако някой успее някъде да запуши извор, ще текнат още сто. Ефектът е постигнат. Аз не съм от тия, които се спират! А само един ден запушване отпушва сърцата на стотици Мои създания по земята. Представете си тогава колко нови песни на Словото заручаха в души и сърца по света, докато тука затискахте Словото с шепи, та ви разду сърцето...
Както искате... Щом съм дал някъде нещо невярно - пак същата цел съм имал. (Както в класическото Слово Божие през вековете и в България, така и в осиянията днес, ни сме открили няколко неверни твърдения, които се броят на пръсти. Това Бог допуска съзнателно с някаква неведома цел. Това го прави и най-елементарният учител в училище – педагогически похват. И Бог го ползва - за проверка на будността ни, за утвърждаване на правото дори Бог да греши на земята и да даде модел за поправяне на погрешката; за насърчение на плахите; за освобождаване на монадата от пълно копиране и послушание, за да бликне самоинициативата вътре в нея;  за прогонване на тщеславни, крадци, лакоми, мнителни и горди - и т.н. За нас тук е крайно изненадващо сведението, че Иисус се бил отрекъл от Отца Си на кръста, за да спаси хиляди християни от незабавна и сигурна смърт - до крак. Наистина, имало е геноцид и по-нататък, но е можел да бъде хилядократно по-голям. Думите на един Учител понякога може да са странни, но Той има определена цел. Сам Учителят се случва да казва, когато Го питат има ли Бог: “Не знам, все още проучвам това нещо...” (б.п.)

 Хайде пък лакомия!... Само тука да тече и да се увеличава дебитът - много искате… Трябва и да проучвате даденото, а не така, на галоп. Зная, жажда е за свързване с Мен, но само един ли е начинът? Не съм ли ви казвал: "Бог е Любов", "Бог е добро", "Бог е служене", "Бог е учене" - и пр., и пр.? Аз не ви ли казах - като крадец идвам всеки следващ път. Ако Ме не пуснете през вратата, през прозореца скачам! А сега направо ви казвам: залостите ли пак вратата, то не като крадец, а като разбойник ще дойда! Вагабонтите са също Моя челяд, които, като молците и ръждата, разяждат користта ви, тесногръдието ви, страха ви; или вашата прекалена увереност, че сте по-прави от другия.
Оставям ви с надеждата, че “не се гаси туй, що не гасне” и не пресъхва онуй, що се не изчерпва. Страшен е контраудърът, който си нанасят сами насочилите оръдието срещу Словото: те може да са от корунд, но Аз съм ви казвал, че съм Елмаз, Диамант. Ако Аз се разцепвам понякога, то е понеже съм най-крехък от всички, макар и най-твърд. Ала що значи това? Нима е лошо Елма да бъде "разцепен" на неизброими диаманти из небесната шир, но без нито една драскотина? А ония, що са корунди и още по-неразцепими от тях, живеят с вълчето самочувствие, че са владетели "най-големи", "най-високи", "най-духовни"; обаче... с колко много драскотини? А Аз, Който съм множество от най-малки елмази, наречени "слабост", "нищожество", "победимост", всъщност се движа с най-голяма скорост. Унизен и разбит на най-малки частици от авторитетите, величията, гордостите, маниите, грубостите, Аз все пак нанасям драскотини на всички, които са по-малко смирени от Мен и затуй по-големи, по-сигурни в своята истина.
Елма затова е абсолютно прозрачен, а всички, които не сте Елма, сте мътни, непрозрачни и надраскани - понеже не щете да се разцепвате.
Там още се въргалят в прахта, сащисани от неочакваното за тях крушение, понеже корунд не може да се нахвърля така безсъвестно върху диаманта!
                                     ***
Другаде е разказано какво е почнало да се случва след началото на 1984 г. в една страна с мегаломански представи за политическа и духовна власт. Попадането там на кристалчета, по-твърди и по-бързи от корунда, предизвиква грамадна паника и масово помътняване на така наречената им яснота и сигурност. Маса хора разбират кой всъщност владее света и разкъсват мрежата на робството, отказват се да извършват натурални и окултни убийства. Това вбесява Звяра и той предприема нови масови и индивидуални погроми с всякакви средства. С учудване констатира, че една малка страна на Балканите всъщност не му е подвластна, за което си е нямал и понятие. Опитва се да пробие диамантения похлупак над нея с най-мощните си психотронни бомби и оръжия – никакъв резултат. Тогава праща свои елитни кадри да направят пробива на место – откъм най-източния нос на страната ни. Кадрите са зобмирани до 13-а степен – самите те не знаят това и никога няма да узнаят. Тази степен позволява концентриране на цялата магическа мощ на всички черни адепти само в един техен представител – атакуване на “врага” пред самата амбразура на “бункера”, с готовност зомбито да бъде пожертвано. Някои обаче са поне с един ход напред и не завеждат “кадъра” на най-източния нос. Направлението на удара е погрешно,  акцията не успява. Така бива спасен не само конкретният агент, но и цялата негова верига от сродни души и дори неговото ръководство, сред което има и светли личности. Тези хора не подозират, че ако атаката бе успяла, на България нямаше нищо да й се случи, но обратната вълна би покосила всичко по пътя си и би стигнала мигновено до самите излъчватели. Би възбудила в самата им страна не един, а сто Чернобила! Би предизвикала атомна война. По законите на Най-Върховната Власт обаче, на черните трябва да бъде даден кокал и хвърлен прах в очите, да им се създаде впечатление, че все още управляват. Дава им се възможност да притиснат някои хора и да ги лишат от всичко, да ги накарат да направят и “невъзможното” – да се откажат от контактите и Контакта. Да престанат да въздействат на хората, които са били до този момент подвластни на Звяра, да престане масовото изтичане на кадри изпод контрола му. Заплашват директно някого, че ще унищожат децата му и целия му род, ще уволнят и направят на нищо и всичките му приятели от картотеката му с адреси, която са заграбили. Контактът за пореден път се прекратява, арестуваният бива освободен иззад  решетките,  заповедта за психотронно и медикаментозно унищожение е отменена. Дори сценарият тип “Ошо” се снема - това би бил още по жесток срив на още една личност, една кауза. Както е известно, не само прекрасният Раджнеш, но и други борци за свобода и истина са били подлагани на най-жестоко хипнотично, психотронно и химическо зобмиране, за да почнат да приказват други работи. В даден момент един индиец, написал най-изумителните книги в защита на Христа, започва да говори глупости за Него. Това не е той – това са медикаментите. Друг велик труженик на Истината, духовен колос на друга страна, бива унищожен в затвора след 26 години тежък труд, изтезания и достойно поведение, но един артист КГБ-ец от първа величина го дублира - и митичната личност излиза “на свобода”, за да почне, под същото лице и име, да пише и говори съвсем други работи. Акашовите записи имат документалните филми какво е правено и с Максим Горки, и с други изкупителни жертви на човечеството. Изпитаният метод на тъмните сили да разцентроват поведението на много светли личности, за да ги опозорят, действува и досега. Защо Небето допуска това – то е друга тема. Един поет казва: “Но всяка капка кръв ще бликне нови хиляди борци”. Това е главният фал на Звяра. Той знае много неща, но не знае, че натискът се връща върху него.

Бележка: миниатюрно разказче със същото заглавие като на това осияние и на същата тема е написано от п. през същата година и изпратено във в-к “Орбита”. Естествено, задейства се обичайната българска реакция: “Без отклик”.

СЪДЪРЖАНИЕ
/