Книга 8

9.07.122(1986)г.
София


НЕБЕСЕН ЦАР И КОСМИЧЕСКИ ПРИСЛУЖНИК

Най-после се събрахте тримата, най-после се събират двамата! Аз не прогнозирам трайност на тройките и двойките, но когато е възможно тройка или двойка да понесе мощта на обич и подвиг, ронливостта на злото се увеличава, а вúното на щастието руйва неудържимо. Поначало, стабилност на двойка, тройка или четворка на земята е невъзможна, понеже няма опора от небесно естество - любовта към всички. А когато се опира на нея, от небето поройно се отприщва такава сила, че не е разумно малката група да съществува по-дълго време, за да не разруши формите на земята.


Хиляди, тисящи еони са необходими, за да погълнат силата на обич и подвиг, родени от трима, на които Аз съм предна и задна стража! Обаче можете ли да обясните как тройката днес става предна стража на двойката утре, а четворката в други ден - нейна задна стража? Любовта не оставя други следи, освен пламък от преданост; обичта няма друг закон, освен осияние!
Не познавате ли почерка на Оногова, Който обещава и изпълнява? Та кой си ти, неотесаний (неодялан; от тази дума произлиза “тесла” - б.п.), що си готов да се откажеш от Мене поради невяра и калпава памет? Повече от десет Мои светилници на тая тъжна земя няма, които да са облагодетелствани повече от теб; и повече пъти да са осъзнавали пряката Ми помощ при малки и големи случаи; а ти пак се усъмни, че ще те оставя в момента, който смяташ за най-важен в живота си. Най-важен е, наистина, но не за това, за което мислиш ти, но за това, за което го подготвям Аз!
Насладите на Духа - Онзи, Необозримият - са нещо неизречимо по-силно от кратките вèчери на Мъжа и Жената. Но онази вечерня и онази неделна утринна, които отслужихте по Моята воля с И. в града на Моето Ново Човечество, блокираха накипа на последната тиня, короноваха поколението на Новата Раса! Не съзирате ли преясно онова опорно рокадо, което извърших със замяната на заложници: Царят на петата раса остави син на Балканите, само няколко месеца преди Прислужникът на шестата раса да остави син в крепостта на първия.
Проумейте: не прокарате ли магистрала от злато пред нозете на втория, ще отнема планини от сребро от властта на първия! Пределът настъпи, на практика, през пределните Мои години - рожденията на двамата братя: син на цар и син на прислужник. Парализиран е от този момент планът на дискове и пентакли! И ако искате да знаете, Небето се впрегна с мощни орачи и бранници, за да посее и опази семето на цар и прислужник от напъните на новия Ирод, посегнал и днес върху невинни, за да предотврати своята гибел. За никого горе не е тайна, че мъчно оживяха две нови млади издънки, оставени от слепците на произвола на съдбата.
А Аз точно това и прокопавам: тунел от нечовешки мъки - срещу огромното капище на мрака! Не се предпазват от край време жреците му от неизбежните крахове, но в това е и Моята сила: презрението им към Моите е копаене на тунела. Оставят Моите да покрият земята с росна влага от сълзи и не знаят, че тази влага отхранва цветя. От тези цветя, най-нежни, но с диамантени връхчета, самите сълзи покарват над капища и асфалти и отрязват кратките пътища за всякакво бягство.
Ако знаеха враговете Ми, о, ако знаеха! Сами щяха да молят небесни царе и вселенски прислужници за пощада и милост; не биха ги спъвали с букаи и оглавници. Но зеленото си остава зелено - то не разбира от друго, освен от катастрофи, загуби, тормоз най-позорен и унизителни условия от страна на противника.
Така и си върви историята: ангелите се впрягат, дяволите размахват камшика, а накрая каруцата полита надолу ... без ангелите... Как става това, никой не знае, но Лоното на Скръбта неизменно показва една и съща картина: озверените пълнят ковчези и пропасти, а смирените плуват навсякъде.
А сега, поредната заповед: тринадесет дни напрежение; пак почивка; пет недели покой; после - последната чистка. Което е без примеси, ще се отлее; шлаката - в космоса.
Предадох! Предайте! Не се предавайте!

Външното предателство бе обезвредено предварително от Източника, наредил осиянията да се оставят в ръцете на верните; а вътрешното предателство - чрез една книга, която наскърбеният отваря в миг на трагична душевна борба и отчаяние. Той си има Учител от милиони години, но му минава за миг мисълта да потърси някой друг сега на земята, за да разбере защо Бог му отне любимата. Отваряйки тази книга напосоки, палецът му се пада на изречението:

"Ученикът трябва да може да различава своя Учител от другите учители".

СЪДЪРЖАНИЕ
/