Книга 8

18.VІ – 2.VІІІ.122(1986)г.

София


ОСИЯНИЯ ЗА МОНАДАТА И ПОЛИАДАТА;
ПОНЯТИЕ ЗА ХОЛИАДА



2.VІІІ.122(1986)г., 19,30ч.

 По съображения на Елма, следващото въведение, продиктувано от Него  хронологически по-късно, се помества тук в началото  – б.п.
Особеното, единственото и неделимото се нарича “монада”. Това не е истинският термин, но Аз заемам най-подходящия от вашата философия.
Полиада пък е множествеността на една монада, хроматичното ú начало, разложено на тонове и числа, на багри и порции в Битието на много места. Полиадата не подлежи на безкрайна делимост, все пак, но различните полиади имат различна делитбена мощ. Окото на Проявеното Битие няма момент - то се осиява от Вечността. Разумът Му обаче се проектира в низи от моменти, образуващи различни времена.
Помнете: времето е прекъснато, вечността - непрекъсната. По тази причина, полиадата е проявена във времето, а монадата - във вечността. От монадата произтича индивидът, а от полиадата - личността. Аз не правя тук разлика между конюнктурна и универсална личност, но полиадата има равнища, представящи и двете. По тази причина, разгънатата полиада подразбира универсализация на личността, докато профилираната полиада има отношение към персонализацията. В схващането на повечето ваши психолози, респективно монадата се проектира в индивидуализацията на личността. Разбира се, от всички тези ваши термини няма нито един, отговарящ на първоначалните слова, с които нарекох отделното битие на съществото, неговото колективно битие на конкретно равнище и неговото универсално битие. Поради магичната мощ на тия особени думи, няма сега да ги съобщавам - сиреч, човек още не може да издържи на вибрациите им.
Работата на монадата е да прояви онова частично състояние на Битието, в което последното се е намирало в точката, през която Бог е проявил Себе Си при създаването на тази монада. Това е точка, още не е момент, а точката се намира във Вечността; обаче това вече е кондензирана вечност, приела ондални качества. Липсата на ондалност - Морето на Найанда - представлява онзи безграничен, сребрист океан на Небитието, Първичната субстанция, от която Тот вае монадите. "Субстанция" с нищо не говори за абсолютната първичност, понеже Абсолютното Начало, Което твори, може да се нарече на ваш език "Суперстанция", а в Словото, което сега тече на земята, Тот е и нещо повече - "Ултрастанция". Ондалността на монадата не е нищо друго, освен проекция на Отца във Вечността, т.е. пристанище на Абсолютния Дух в океана на Найанда. На тази обетована територия, Тот проявява Себе Си по начин неповторим, непознат и неконтролируем от нищо и никого, а полиадата не е нищо друго, освен “флотата” на Универсалния Дух, пътуваща между всички пристанища и обменяща даровете на монадите.
 Ако полиадата се намира под прякото ръководство на Учителя, на Универсалния Дух, то ясно е, че Монадата е проява на Бог-Отец, Тот, Абсолютния Дух. По тази причина, абсолютното и универсалното са диалектична двойка противоположности. Само Абсолютното съвършено осиява Битието с порива на радостта, творчеството, уникалното присъствие и въздействие, с нуждата от самота, самопознание, самовглъбение, неизвестност и пълна тайна.
Бог обаче не е нито отрицателен, нито множествен. Той е цял. Ето защо, напълно съвършеното, богоравно същество, е единство между монада и полиада; а на езика, с който условно ви превеждам Словото, с психологически термин това единство може да се нарече “холиада".
Отново напомням: не трябва да се възприема в смисъла на някои западни езици, означаващи с "холи" святостта, свещеността. По-точно, ако това ви е необходимо, холивселената трябва да се нарича "холвселена", а холиадата - холада, но Аз предпочитам първите термини, и то не само за благозвучие. На Святия Дух силата е пак в монадата - обаче не алената, а оранжевата монада. По Негова линия се разгръща и оранжевата полиада.
Прасветът на Найанда е приказно царство, с което ще ви запозная сега.
Неведнъж чувате от Мен това велико име, но почти нищо не знаете по същество. А Найанда може да се нарече “Божественото Всеприсъствие”, “Сокът на Битието”, “Пневматичният Дух” и още "Разливащият се". Точно Той бе наречен веднъж от Мен “Им-Ясноприсъстващият”. Океанът на Найанда не е диференциран, но пронизва всички светове, същества и пространства. [Полето] "пратк" се намира точно на ръба на света на Найанда и света на Проявеното Битие, чийто Господар и двигател съм Аз - Всемогъщият Елма. Няма никакво коренно различие между Мен и Найанда, понеже Ний сме едно - Найанда е, всъщност, душата Ми, а Аз съм Неговото тяло. Та тъкмо поради това се произнася и Моята формула с думите: "Душа, обширна като Вселената".
Ананда и Найанда са антиподи. Ананда пресова Битието в кристално разнообразие и множество; Найанда пък възвръща монадите в Първоокеана на небесното щастие. Посейдон или Нептун е бледен образ на Найанда. Силата му е в неземността, отражението, вълнението, небесните течения, приливи, отливи, мъртви вълнения. Силата му е в неделимостта на монадите, наречена “Прасатвично Битие”. Прасатвичното Битие на Найанда не престава да съществува, след като монадите се отделят от Него, понеже с Него, всъщност, се осъществява природната и духовна връзка между всички монади. То представлява, именно, четвъртото, петото и шестото измерение. Окултното наименование на света на Найанда е “будическият свят”, макар че той е само една малка част от Всемирния Океан - Светът на Душата. Праискрата, с която Бог надарява всяко безсмъртно същество, съществува неразривно свързана с останалите праискри именно в света на Найанда. С това особено искам да подчертая, че монадата като отделно, изолирано явление, е една фикция, и че нейното чувство за отделност е само отрицателният полюс на Непроявеното Битие; и че без положителния полюс на Найанда, Тот би бил невъзможен. Дълбоко някъде в себе си, всяка монада или всеки човешки дух усеща тази вътрешна връзка с останалите монади, понеже душата присъства и живее като съпруга на духа или негова годеница в океана на Общото.
С това приключвам първата глава на осиянията за монадата и полиадата - трансформиран превод на думите "дух" и "душа", на източните понятия "атмическо" и "будическо тяло". Накрая ще ви говоря за брака между духа и душата, откъснали се един от друг от 8000 години на вашата планета. (Според Учителя, те не отговорят на земните години, а се умножават по 25,000,– б.п.) В монадата има скрит вечен копнеж по полиадата, а полиадата се стреми с всичка сила да се възвърне към монадата. Постигне ли се този брак, семето ще даде плод изобилно, а в плода ще откриете същото семе, размножено безкрайно.
А Човекът - Самото Дърво на Живота - представлява Божествената холиада, отделена и уникална във всеки творчески индивид, но слята в неразривно братство, приятелство и Велика Любов с всички останали същества и неща в Битието. Короната на творението - човекът - има това предимство пред всички останали йерархии и класове, че е последният синтез на цяловселената и пълното персонифициране на Бога с името Христос; или само Иисус, ако искате да го видите на Икло.



18.06.122(1986)г.
Готфрид Лайбниц и неговата "Монадология"

19,30ч.
На самия Лайбниц вие дължите много за основата, която положи. Далече назад в историята на човечеството, Олонтиел прекара моно-принципа още през ХV век преди Христа в Египет; по-късно идвá като Протагор, Пираний, монахът Антонио Мертучи. Монадологията и монотеизмът на Готфрид са корекция и компенсация на политеизма, софизма и неопределеността, прокламирани от Протагор.
Ще се опитам да направя анализ на "Монадологията", с оглед на Моето чисто учение.
Монадата наистина е проста "субстанция", но не само тя влиза в състава на сложните, а и сложните влизат в нейния състав. Точно това я прави "суперстанция".
Животът, фактически, е най-сложният агрегат от "прости" суперстанции - монади във взаимно, хармонично движение.
Монадата е неделима, абсолютен елемент; но Лайбниц не знае, че дори и монадата става делима, когато се опълчи против Цялото. Всъщност, той знае, че тя може да бъде унищожима, но не допуска, че е делима.
От само себе си се разбира, че монадата не може да бъде изменена от друга монада; полиадата обаче, като плод на монадата, може да се изменя и се изменя под влиянието на други монади и полиади.
Според Мене, не субстанцията, а суперстанцията и ултрастанцията не могат да проникнат отвън в монадата. Когато говоря за субстанция, Аз нямам предвид Абсолютния, Тот, а имам предвид ясновселената, Мировата Душа. Само тя има право да прониква отвътре и отвън дори в монадата, проверявайки доколко е вярна на своята уникалност, понеже монадите, наистина, са различни по свойства и нито една не повтаря свойствата на другата.
А що се отнася до изменението на монадите, тук Лайбниц просто греши; или, по-скоро, му липсва ново понятие - понеже изменението става по линия на полиадата, а монадата си остава неизменна. Това, че една ябълка се е разцъфнала и е дала множество плодове, с нищо не изменя естеството на семката; но Лайбниц наблюдава развитието на монадата в полиада и отчита това като изменение на самата монада.
 С "множествеността" на плодовете отговарям на следващия пункт. Многоразличие съществува - има ли две ябълки еднакви на едно дърво?
В своята самокритика (имам предвид схоластичните увлечения на Олонтиел в предишно въплъщение), Готфрид не е съвсем наясно, че душата може да съществува напълно отделена от тялото и че това не е твърдение само на схоластиците.
Нямайки ясното разграничение между дух и душа, Лайбниц ограничава представата си за дейността на монадата в категориите "възприятие" и "стремеж", а "души" нарича само ония монади, в които се проявява по-остро възприятието и паметта. От тук почва пропастта между този монаден принцип и онова, което окултизмът по-късно внесе в това велико понятие. Лайбницовата "ентелехия" няма нищо общо с огромното съвършенство на монадата, дори и още не полиада. Но Аз разбирам Моя кран (има предвид Лайбниц): той разширява монадата до първичните същества, търсейки най-елементарното, докато Аз промених разбирането за монадата в ясна и еднозначна посока: монадата е искрата Божия, безсмъртният човешки дух. Монадите, за които Лайбниц говори, повечето не са безсмъртни. "Реáди" - ето името им в Моя речник. "Съвършено простите" монади на Лайбниц може да са в безсъзнателно състояние, но това се отнася за "реадите", според Мен. Монадата също не е още съзнателна или самосъзнателна, но тя е винаги свръхсъзнателна; полиадата, преди всичко, е подсъзнателна, но става накрая съзнателна; монадата има склонност към самосъзнателност, ако полиадата вече е започнала да се развива. А безсъзнателност има само в "реадите".
Що се отнася до по-нататъшния апотеоз на Бога в това мощно произведение на Лайбниц, мога да потвърдя, че от тези няколко изречения са се въздигнали великолепни храмове на съвършената истина в умствения свят - и тези храмове ще красят вечността без свършек!
А геният на Готфрид почти докосва понятието "реади", говорейки за реалностите, създадени от Бога.
Напълно прав е авторът на този труд, че монадата не може да бъде съвършена като Отца си, но Аз съм ви казал и друго: "Аз и Отец Ми едно сме!". Монадата, разгърната в полиада и холиада, може да бъде богоравна! Тогава, именно, ученикът добива "сърце, чисто като кристал; ум, светъл като слънцето; душа, обширна като вселената и дух, мощен като Бога и едно с Бога".
"Влияние по радиуса, а не по хордата" - ето как Аз наричам идеята на Годфрид за влиянието на една монада върху друга, само чрез Бога. От тук - великолепното извеждане взаимността в деятелността и страдателността на монадите чрез уравновесяващия център на Бога.
 Не съм съгласен с тезата на Лайбниц, че Божията благост е избирателна. Напротив, благостта е именно затова благост, понеже се излива към всички - като слънцето. Освен това, монадата никога не може да бъде “живо огледало на универсума” - Лайбниц е прав, но това се отнася за полиадата. Монадата може да бъде огледало само на своя собствен универсум. От това следва и друго, но ще продължим следващия път.

21.06.122(1986)г., 21ч.
2.07.122(1986)г. 21,15ч.

Прелестта на простотата, с която Лайбниц говори за монадата, е очевидна. Практически, неговото прозрение в естеството на монадата се съвпада с откритието на Кубрат Томов, че всяка точка от холограмата на мозъка съдържа информацията на всяка останала точка. Така Лайбниц вижда тялото още тогава, смятайки, че то отразява съдържанието на всяко друго тяло в универсума, независимо от разстоянието и дори от времето.
Ако сегашната наука се колебае, а фантастиката проумява, то Лайбниц съвършено убедено твърди, че всяка най-малка част на Битието съдържа в себе си същества, растения, животни - населени светове. Той направо говори за ултравселената, по този начин. Универсума вижда като хармония между тялото и душата, а най-силното му сравнение е това за Бога като “Монарх на Града Божий", обитаван от духовете, а не от душите. Е, споменава неведнъж и Мировата душа, за която толкова много съм ви говорил, обаче той я взема за несъзнателна, неразумна - просто сънищата, които сънува Мировата душа за него са подсъзнание - естество, по-ниско от разумното, Божието; а Аз казвам, че Мировата Душа, макар и сънуваща, сънува по-разумно от всички разумни същества.
Но - толкова засега с Лайбниц, макар че мога да ви говоря още много за него и за великолепните храмове от най-чисти истини, построени от него във вечността.
Ако някога се интересувате, мога да продължа, обаче засега оставям осиянията за монадата недовършени, понеже пътищата ви се разделят, по принуда на нови обстоятелства.
Готфрид не се е раждал от тогава на земята, няма и да се роди повече. Вечното, което просия чрез него, го надари с безсмъртие, с което той сега осиява небеса, по-чисти и от най-бистрия извор на земята! Омнóр - това е сегашното име на някогашния Готфрид Вилхем Лайбниц. Това име означава: "Трон на съвършеното мислене, изваян от съвършена любов към Бога". Не само това означава това звукосъчетание, но няма земни понятия и звуци, които да предадат, макар и отчасти, цялото му великолепие. Аз простих на Готфрид малките грешки отдавна - той е Мой син, очакващ положение на елохим-лорд. Макар че това не звучи никак скромно за един философ, то е предстоящо. Оставям ви с насладата да прочетете някогашните съчинения на Моя син от кора до кора!

СЪДЪРЖАНИЕ
/