Книга 8

7.06.122(1986)г.
София - Изгрев

АРМИИ, АРМИИ
СВЕТЛИ СЪЩЕСТВА!

Армии, армии, армии светли същества чакат вашия пионерски пробив! Това, което сега преживявате, е самото пробиване на преградата. Това всеки не може. Обаче Аз съм избрал вас - най-радостните твърди острия и най-твърдите радостни. Сложете всеки окултист от изтока и запада на ваше място - няма да издържи, пробвал съм. Та страданията и мъките, които преживяхте досега, са нищо, в сравнение с такива бедствия като война, земетресение и пр. Помощ не трябва при вашия случай, както в леките случаи на мигновени нещастия и катастрофи - колкото и големи да са по размери и смъртоносен изход. Понеже вие тук самите помагате, помощ почти никаква не ви се праща.
Сега се получава обратното: помагате на новораждането на човечеството, асистенти сте от най-първа ръка, а се оплаквате, че на вас трябва да помагат... Самите ви мъки, самият ви тежък и объркан живот представляват най-мощната помощ, която оказвате на по-слабите си братя! Когато предварващите ви по всички линии бягат напред, не се оплаквайте, понеже милосердните сестри са последни. Който е пръв, той ще се бие на първа линия - и повечето падат с тежки рани от ножовете на амбициите или илюзиите си. А вие не трябва да приличате на тях, не можете да приличате! И друг път съм ви казвал, че една Моя проекция на земята, когато въздъхва, върши много по-важна работа от всички балалайки и думкала по пазарите на света. Не се смейте, това са точни думи, понеже балалайките са на културния фронт, има ги и на научния, а думкалата - на политическия… С балалайкането, първите си навъртат самочувствие, че правят нещо, а с думкането вторите се пънат да плашат гаргите... Цялата тая шумотня и гавра се приема от някои наивни души насериозно и те започват да развиват душевни циреи, че не били измежду първите плашила и клоуни...
Добре, ама и Аз ги издумквам по някой път, та от такова едно издумкване сега и трева не могат да пасат, ако поискат... Съсипват се, горките, да доказват на цирковата публика, че помощта се оказва най-компетентно и на място, но плюнката им скоро няма да изсъхне.
Загатнах - и сега ще обясня по-подробно на какво основание прогнозирах събитието през април, като подписано лично от Мене и подпечатано с Моя печат. Наскоро нарекох това нещо "кръвопускане", предназначено да стресне човечеството, та да вземе някакви по-сериозни решителни мерки, след продължителните горещи и студени войни. Предупреждавах ви направо и символично, със срокове и без срокове, рязко и по-меко, че положението на Моите проекции в света е в пряка връзка с политическите, метеорологическите, космическите, тектоничните и прочие последствия. Няколко най-съществени политически промени предсказах с точност.
 Когато проекциите на Бога на земята са поставени в неизвестност и натикани в смрадта на престъпния ви порядък, мъката им създава особено пространство от вакуум, от което може да се очаква всичко най-лошо. Когато политиците на една система се възгордеят и затъпеят дотолкова, че не съзнават с каква съдба орисват най-светлите Ми представители, отгатнете какво очаква тази система… Освирепялата паплач от нагаждачи и подлеци с напълнени гуши, не знаеща нищо свято, няма чувство за правда, презира осияния от небето и превръща народа си в негодна смет от пияници, в събирач на трохи от плебейска радост и щастие. Трохата от боклука става причина прелестта да носи цигански дрипи, сияйният ум - да се продава и затрива за столетия, морето от мъдрост да плакне телесата на ония, които могат да си купят море...
Оставил съм ви в този печален поменик на светци и нагаждачи, наречен "планета Земя", само и само за да помогнете първо надругите, а после на себе си. Да покажете новото, с което се отличава ученикът от всички останали - най-последното, най-силното, най-божественото - колосалността на извора, който наричаме "обич"! С обичта се решава всичко: първо забравяш себе си, после проблемите си, и накрая - болките си. То не значи обаче, че затъпяваш, както всички останали. Напротив - и себе си влачиш много по-трудно, и проблемите стават неразрешими, и болките - нелечими.
Когато аватар повдига света, той не повдига най-лекото, а най-тежкото; той не се заема с решимото, а с нерешимото. Не страда намушкан от картонено оръжие, а се натъква на него на живо - съвсем като на война. Не, не му е целта да реши всички проблеми, нито да излекува непоносимите си рани, нито да намери изход от джунглите си от противоречия. Целта му е да покаже на Небето и на човечеството, и на истинските няколко ученика на Новото, с каква радост и светла песен той носи всичко това; как нарамва ралото в ранни зори и се връща в най-късна доба, но не с проклятие, а с благодарност към небесния Промисъл, че му е дал тази особена привилегия - привилегията да оставаш усмихнат и в гроба!
 Свърши ли се тази малка работа успешно, Небето му възлага по-голямата, по-леката: да прави каквото му иска душата. С този парадокс искам да кажа: малките работи са най-тежките; големите работи са най-леките. Да правиш каквото искаш - това е голяма работа, понеже там ти се разширяваш, имаш свобода, простор, но олекваш. А малките работи те ограничават. Те се постигат с усилия, напрежение – с работа, която обикновено не е приятна. Но ти натежаваш и оставяш тихи, но дълбоки стъпки в материята! Първото и второто не са нещо взаимно изключващо се. Напротив, те трябва да се смèнят периодично, понежетакъв е законът. Носенето обаче сега е последният ви шанс да останете наследници на Новата Земя и Новото Небе, а истинското подвизаване няма друго име, освен “носене”. Пренеси си товара до новия бряг почтен и с тръпка на радост, дори и когато мъката прелива през ръбовете! Тогава ще те нарека "готов". Който се опита да живее и носи по този начин, остава в летописите на Едема - не само като име, но и като перо, което пише вечно.



СЪДЪРЖАНИЕ
/