Книга 8

3.04.122(1986)г.
София-Изгрев
В СВОБОДНАТА ВОЛЯ ПАК СЪМ АЗ

ЖЛО / НИ

Така, така съм свикнал - на тази земя тежко е на Моите да живеят, да, тежко е! Животът извира от любовта, а смъртта - от безлюбието. Така че не Аз ви изоставям, а вие Мене! Факт: ти, Н., си рядка, сложна личност, дълбоко свързана с Небето от много векове; и за да Ме познаеш и през този век, при това два пъти, посвещението ти, твърдя, е неимоверно високо. А това е повече от всичко, това е всъщност всичко. Това е над всичко!
Ако ти прощавам в някои дребни задачи, стоящи пред прага на свободата ти, то е само защото повярвах, че вярата ти е безпределна и на практика ти доказваш това много повече от трите хиляди души на Земята, които са с пробудено причинно тяло.
Оставям завинаги настрана метода, с който си служих напоследък с теб, искайки да прокарам лично стъпките ти по най-опасната, тъмна пътека в живота ти. Това обаче не може да става насила или при наличието на свободна воля. В свободната воля пак съм Аз, така че не се притеснявай, когато намеквам, че сляпо не можеш да извървиш пътеката докрай. Аз много по ценя свободата от послушанието, макар че послушанието е най-сигурният път към Мен. Толкова много държа на свободата, че нарочно подбуждам много свръх-хрисими и пословично послушни ангели и божества да се отклонят за малко от Мен, та да развият свободната си воля.
Ти си едно такова създание; Аз пó ще бъда тревожен за теб ако сляпо слушаш, дори и Моите наставления, отколкото ако понякога се опъваш - дори на Мен!
Така че тук няма такива проблеми, които да стоят катастрофално.
М. обаче ти пратих с молба да я приемеш, понеже чистенето на сърцето може да става само по два начина: последователно или едновременно. Първият: готов ли си да отдадеш и силите, и душата си, ако потрябва, за ближния? Вторият: готов ли си да изоставиш ближния и себе си заради Бога? Ако сторите първото без оглед на второто, вие попадате в рая, но замалко. Ако сторите второто, също ще посетите рая, но това не е паспорт за оставане там, понеже Аз не искам да губите нито свободата си, нито милостта.
 Хората отхвърлят М. по всички линии; ако и ти я отхвърлиш, с нея наистина е свършено. Прецизно погледни надълбоко в сърцето си, помисли: кое те кара да не я искаш тука: това, че те тормози с характера си - или това, че не можеш да я поемеш материално? Ако е първото, то не е неразрешимо; но ако има и сянка от второто, тогава не искам да описвам какво още те чака! Аз не съм казал да пъдиш М. - напротив, по-добре е да остава свободно при тебе, обаче с условията, които поставиш. Не спази ли условие, никога не влизай в пререкание, понеже тя е, първо, страшно горда; после - много унизена от живота.
Живей, без да се поддаваш на постоянното ú желание да властва, но коренно сломи у себе си страха. "Нека става каквото ще" - това да ти е формулата от сега нататък. И при това положение, като почне "да става каквото ще", да не ти се преобръща сърцето. Приемеш ли веднъж, с това целият живот на сестра ти и твоят ще текне в нова посока.
 Е, има и неща, които са неизпълними за вас. Тогава Аз ви оставям на самотек - то, блъскането с нещата, пак ще ви доведе до това, което искам от вас, но много пó ще ви боли; пък Аз искам да не ви боли.
Оставям въпроса с М. отворен, но подсказвам: ако нямате мир понякога в живота да си вършите любимата работа, има изход - посветете се на нещастните, ама посветете се с цялото си сърце, без да причинявате и най-малката болка, обида на тези същества. Не е никаква грижа, никаква етика, никакво добро, никаква любов това да прибереш някого - и да му триеш сол на главата.
Отворете се и приемете, че тази душа очаква спасение от вас. Ако това е карма, туй е най-добрият начин - няма отърваване от карма. Същевременно, показвайте неодобрението си на ближния, когато той ви ограничава свободата - на дело, без нито една думичка. И това е, конкретно, задачата. Това е новото за тебе, с което искам да се справиш: без нито една думичка, разбра ли? С поглед даже не бива да укориш. Делата са най-красноречиви - оставù я напълно свободна. Нека не ходи на работа, па каквото Господ дал.
Не ти разрешавам от сега нататък да вземаш нито една стотинка от нейната пенсия, дори и да ти дава. Ако сама донесе нещо за ядене, добре; не донесе ли - пък и от глад може и да си ви прибера... (Това е ясна прогноза, понеже  Н. си е отишла от този свят, скоро след това, именно от глад. Просто приятелите се бяхме разпиляли и я оставихме сама в София - б.п.) Това не е ваша, а Моя работа. Така ще изпитам вярата, честта и доблестта ви.
Почни работа по-скоро. Избери по-лека работа, но бъди стабилна там, пък останалото остави на Мен. При всички случаи, при всякакви обстоятелства, без всякакви изключения - бъди съвършено нежна, мила и мека с М.; пък като греши, отсъствай ти по-добре - все имаш приятели. Но суров курс към сестра си повече не дръж.
И Аз така уча по-чепатите - отсъствам. Няма да кажа на някой: "Махни се!", щото няма да съм Бог тогава. Но, виж, Аз да се махна, това мога; и като се махна, той непременно среща по-чепати от себе си. Ако пък се завре в някоя дупка - неговите чепове ще го бодат... Като види, че сам не се живее и че без Баща е трудно, следващия път ще се държи много по-смирено.
 Ама това трябва да се направи, не да си кажеш "да, да" - и като се появи на вратата, да се наежиш цялата... Превърни се в музика - с мек памук, в който да се отпуска наранената ú душа, а същевременно не изоставяй нито себе си, нито къщата, нито Словото. Задача с четири неизвестни, а хората решават с много повече. И то светските хора, без претенции. Ангелите 70 пъти повече неизвестни срещат по пътя си; а божествата - 700, 7000, 7 милиарда! Не говоря за всички ангели, но само за въплътените.
Сега милвам омъчнената ти душа, сърдечно се прощавам с теб (Едва сега разбираме, че с тия думи Учителят наистина се прощава с Н. в този й живот, която скоро ще си замине. А ние нищо не сме знаели за състоянието ù - б.п.) - и те оставям наистина сама със свободната ти воля, докато видя, че нежността победи в теб. Нежността, ведно с диамантената твърдост - по пътя на Словото Божие!
Ей, вие, какво си мислите: все обратно ли? Да живеете твърди към ближния и мекушави в служенето на Бога? А колко по-хубаво ще живеете, ако поставите нещата на мястото им: твърди в работата за Словото, а меки, мили и нежни към ближния. Това е напълно възможно, няма невъзможни неща! Повтарям: ако на една територия нещата не могат да се помирят, направете си твърдина другаде: приятели има, вила на село имаш, планина има - там Словото нека пребъдва. А като определиш времето си за ближния, с него бъди майка, сестра, любима. Сега вече виждам, че ще го направиш.
***
Исках да проведа тук трансформацията докрай, но съществува още един освен Мен, макар и в Мен, на когото съм дал свобода. Той също върши Моята воля, само че по-дълги срокове се минават и повече страдания преживявате, когато слушате него. Не е лошо, понеже по-меки ставате така, по-пластични, затова Аз никога не съжалявам, когато предпочетете онзи, другия, пред Мен. После ще дойдете по-трогателни при Баща си. Вие все още сте раздвоени между страха от света и страха от Мен.
Страх от Бога ви подтиква още, не любов! Понеже, ако беше любов, страх нямаше да имате и от света.
Похвалата си е похвала, дискретността е факт, но и страхът е факт. Аз не говоря празни приказки - щом ви се свие сърцето от страх, изпускате смрадлива, сива мъгла. Това не е дискретност, понеже дискретността има приятен, топло-жълт цвят в аурата.
Сега повтарям: петък вечерта трябва да решите окончателно как да се постъпи, понеже само сърцето решава тия въпроси, само сърцето. Пак повтарям: сърцето! Раната на М. погледнете, не е хубаво така!
При нейно присъствие, няма да давам повече информация.  (Тук е  ясно какво е искал да каже. Н. често гонеше сестра си или не я пускаше да влезе - и М. оставаше да спи през зимата на бърсалката пред вратата, въпреки че си имаше личен апартамент - б.п.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/