01.11.2018 г. 19,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Бог няма нужда от коректори, от философи, от мъдреци. Той има нужда от УЧЕНИЦИ.” (1920.03.04и.Труд и мъчение.АВИ.ВСЕ1995:34)

 

 

01.11.2018 г. 17,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Онова малко цветенце, което виждате пред очите си, ви се показва смешно, като се считате пред него много интелигентни, обаче в другия свят то има много по-висока култура, отколкото вие в дадения момент. Това малко цвете, като слиза на земята, казва: „Аз приемам божествения живот във всички негови форми!“ Но това малко цвете, което ви се показва глупаво и неразумно, е велик дух.”

(1920.03.04и.Труд и мъчение.АВИ.ВСЕ1995:32)

ТРИ ИЛЮСТРАЦИИ КЪМ „ПРИКАЗКИ ЗА ЦВЕТЯТА”

Ето и линк към самия текст:

https://neobyatnotogovori.com/?idpub=22&book=3

 

 

01.11.2018 г. 15,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Аз искам да освободя умовете ви само в известна степен, а не и напълно от илюзиите. Няма да ви отнема всички илюзии, защото животът ви без тях няма да има смисъл.”

 (1920.03.04и.Труд и мъчение.АВИ.ВСЕ1995:31)

27.VIII.2008 г. - 7,26 ч.

 ИЗ „ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ЖИВОТА”, диктувано от един ИЗТОЧНИК:

- Представите за живота са ВХОД към живота и ИЗХОД от него. Когато нямаш представа за живота, ти си нещастен. По-добре ЛОШО да си представяш живота, невярно, напълно измислено, отколкото да лежиш като пън. Нито за миг не корете някого, че неговата представа за живота е различна от вашата – това е тежък грях! Опитът – това е последното, което го няма дори Отец. Неговата половина Пралайя си фантазира, Той дава импулсите за Нейните фантазии, но само Синът прави рекапитулации. Ето защо всички фантазии за живота, всички представи, са плод на Великата Майка, която от милост си прави „филмчета” във въображението. Който е роден от ПРИРОДАТА, не може да не си прави „филмчета”. Те не са филмите на Сина - на ПРОВЕРЕНАТА продукция. Те са само представи, сценарии. Мировата Душа не е само фантазьор – тя пази и филмотеката на преминалите животи, носи паметта на всички илюзии и грешки, но е длъжна да "бълва" нови измислици. Плодът на обичта ù към Отца е ИЗМИСЛИЦАТА. Не Тот измисля предварително живота, а Майката Божия. Бащата само вкарва огън в жилите ù, за да може тя да ИЗМИСЛЯ. От една страна измисля, от друга – започва да ИЗЧИСЛЯВА измислиците. Като изчисли една измислица, прави модел и го вкарва в мозъка на "лунните" същества, за да види кой какво ще хареса. При това им внушава, че измислиците ù ще донесат обич, живот, щастие. Особено когато ù повярват и превърнат измислицата ù в нещо видимо, "реално", осезаемо, лунните същества си представят, че вече ЖИВЕЯТ. Те всъщност СЪНУВАТ, както сънува самата Тя, но си внушават, внушават и на другите, дори се мъчат да внушат и на Бога, че това е ЖИВОТ. Представите за живота не са живот, но поддържат дишането на душата. Душата на космическите бебета е в анабиоза, но сънищата ù поддържат дишането. Всички вие сте дълбоко спящи – в реалния свят сте в кувьози, на системи. Почти няма човешко същество, което да не е още пашкул. В третото измерение обаче сънищата на пашкулите се превръщат в сгради, дрехи, автомобили... Превръщат се в обични и любими образи на вашата фантазия, облечени във видима плът. Майка ви и Баща ви са ви позволили да си играете, да си правите купчинки пясък с кофичките си и да строите дворци по плажа. Вълнùте на Живота ги смаляват и сравняват с брега, но децата неуморно си правят нови дворци и къщички… Те бръмкат с уста и душа, "летят" с разперени ръце и правят завои, представяйки си, че са самолети. Пуфкат и пафкат като влакове, дават газ по стръмнините, тракат като картечници и избухват като бомби. Понякога се мърдат насън даже в ясновселената, трепкат с бялото на очите си – "преживяват"... Водят много сериозни разговори насън, свикват конгреси и симпозиуми, стават имена и фактори, управляват хора и държави. "Печелят", "помагат", "уреждат се в живота" – и напълно си вярват, че дървеното влакче от няколко вързани клечки е живот, реалност. Да обясниш на детето, че това са глупости, значи да спреш развитието му, да го разплачеш. Да му вземеш шарената пръчка и сладоледа, понеже са опасни за стомахчето му – това наистина е спасително, но не за душата. На този етап душата на хората, ангелите и половината богове се храни от илюзии, измислици. Бог се смее от сърце, а Пралайя се заема насериозно да им пуска отгоре книжни хвърчила и самолетчета, за да има с какво да се занимават. Прави им къщички по двама във фантазиите им; внушава им, че са семейства; пуска им най-различни религиозни и научни мухи; прожектира им мечти за лично щастие или "спасение на душата". На олимпийците турга медали - и цялата вселена умира от смях, когато те плачат от радост... На старците от академиите преиздава съчиненията, за да им е драго; на вдовиците прави паметници; на влюбените – „щастливи гнезда". Слага съчки под казаните на тъжните, за да врат още по-силно; прави всичко възможно и невъзможно всеки със всичка сила да си представя че живее или че иска да почне да живее, като ПОДРАЖАВА. За всичката тази дейност Небето я награждава Милостивата с безсмъртни лаври, понеже Тя измисля Битието като детска градина, като лотария, пълна с надежди и въжделения. В едни населява само един образ, по когото въздишат или комуто си мислят, че са "верни"; други кара да скачат като котките по светулки и слънчеви зайчета, с надеждата да ги уловят. Майка им знае, че те са пашкули, яйца, какавиди, но нейното изобретение са мечтите и фантазиите, за да може да имат кръвообращение. Пред лицето на Живите, всички тия сънища на пашкулите са като игра на сенки върху чаршафа, като мърдането на образите по екрана. При всичко това, мнозина си представят, че могат да внушат на Рамбо върху екрана да се качи на кръста и да даде на лошия да пролее кръвта му; отгоре на всичко - да ПРОСТИ на лошия. Представите на просветителите и приятелите са също фантазии – можеш ли да мръднеш един образ върху екрана само на един милиметър? Как можеш да мръднеш един човек, който сънува? Всеки се мърда или не се мърда ТАКА, както диктува ФАНТАЗИЯТА му. Ти не можеш да накараш някого да те обича, да дойде при тебе, след като Илюзията е пуснала в него друго филмче и той хвърчи по релси. Той спи и си представя, че върви към някаква гара... Представя си, че на тази гара го очакват с букети и сироп. Живо рисува в сърцето си сценарии за години; и даже... "докато смъртта ни раздели"... С вагони и машинисти, спрели СЛУЧАЙНО на тази гара. И във всичката тая дейност на сърцето и душата, даже БОГ няма право да се бърка, понеже това е ГРАДИНАТА НА НАДЕЖДИТЕ. В тази градина Любимата на Бога постоянно пуска семена от илюзии, за могат да се мърдат фантазиите на съществата. Щом види, че едно бебе е посиняло и не мърда, Тя знае: то е престанало да диша - ДА ФАНТАЗИРА. Престанало е в долния свят да се облича и съблича пред кого ли не, да щъка насам-натам с нови играчки или идеи, да си мисли че живее, че твори, че прави добро или впечатление. Представите на съществата, облечени в тела от месо и кости, са един гигантски мравуняк по планетите, където денонощно се мъкнат клечки, влачат се бръмбари, водят се битки за някое сухо лайно, рият се тунели и се снасят яйца. Важното е всички да си мислят, че правят нещо. Именно в това интензивно, ослепително бляскане на мозъците се крие източникът на дишането, за да може бебето да оцелее. Един ден вие ще се пробудите, ще станете, ще заплачете за Майка си и Баща си; но сега е още рано. Сега по-важно за вас от всичко е сънуването, за да набирате опит. Градината на Илюзиите е единственото място, където може да се види коя семка какво ражда. В душите и телата ви снасят яйца много същества. Вие сте опитно поле, развъдник за фантазии. Трябва да излюпите всички яйца на всички фантазьори, въобразявайки си, че ВИЕ ги фантазирате, ВИЕ ги живеете. Дори и фантазиите за най-уреденото битие, което върви като по часовник; даже измислиците, че сте много полезни на близките си и на света, са вече отдавна измислени от някого и вие се мърдате по екрана, понеже светът ви ПРОЖЕКТИРА. Но тъй като вие не сте гледали този филм, на вас ви е ИНТЕРЕСНО. Небето и адът разчитат именно на това. Знаят, че като се мърдате по екрана, заемайки позите на героите, вашата кръв ЩЕ СЕ ДВИЖИ. Преди всяко раждане на Земята, макар и горе да сте още бебета, на вас са ви представили 60 милиарда филма. Половината от всеки отделен сюжет е истина, половината – илюзия. Всеки от вас си избира само един филм, който му харесва най-много. Едни си избират от него истината, други – илюзията. Трети се вълнуват от СЪЧЕТАНИЕТО между двете. Така или иначе, всяко спящо бебе горе във висините, долу вече е почнало да се мърда като човек или ангел, точно според сценария на избрания филм. То трябва да се вживее във всички истини и илюзии – 120 милиарда на брой! При това – само в 777 прераждания /за напрдналите, а в повече или във всички подпрераждания - за останалите/. Не е трудно да изчислите по колко кадъра ви се падат за опитване на една чужда истина или илюзия. Като преминете всички до една, вие вече ще имате усет кой е вашият СОБСТВЕН сценарий. ТОЙ Е САМО ЕДИН. Вие сте си го съчинили още при създаването на Битието, когато сте го раждали заедно с Бога. Всъщност, всеки от нас е сам Бог, Който е съчинил уникален сценарий измежду милиардите други. 60 милиарда са само за тази планета, на която сега си представяте, че живеете. Едни се вживявят в ролята на идеалния съпруг или идеалната съпруга от нечий чужд сценарий; други – на идеалния или справедливия политик; трети – на наркодилъра, наркомана, мотоциклетиста, въдичаря. Грамадно количество живи души, преизпълнени с чувство за дълг и любов, играят ролята на родители, но от ЧУЖДИ сценарии. Те си дават живота и здравето за същества, които също ще умрат. Всички, които играят роли по чужди пиеси и не правят нищо ново, понеже милиарди актьори са играли същата роля и преди тях, умират. Докато са на екрана обаче и още не са изгледали и изиграли филма докрая, те не знаят, че ще умрат. Принципно ЗНАЯТ, защото са им внушили, че ИМА смърт. Зариването в гроба на някого е тъй правдоподобно, че няма как зрителите да не плачат. Така че по чужд сценарий, прожектиран на екраните по абсолютно еднакъв начин от безброй човешки души досега, изходът е винаги един и същ. Ние си мислим, че това сме самите ние и че трябва "да изпълним дълга си" или да направим щуротиите си до последната буква на сценария.

 Има космически бебета, които на Земята са ТЕАТРАЛНИ артисти, не филмови. Те са ПО-НАПРЕД в еволюцията. Те имат определена СВОБОДА да играят ролите си творчески – затова, именно, са на сцената, а не на екрана. Светлините и сенките на екрана са абсолютно зависими от лъча на прожектора и от лентата и не могат да правят нищо друго, освен да ходят лятно време на море с околните сенки от кадъра и да пият и ядат късно вечер, да гледат телевизия, да обсъждат кройки и мачове. Актьорите на сцената имат много по-голяма свобода – пак ще ядат и пият след залез слънце каквото им падне, но могат да си изберат ДРУГА смъртоносна напитка или порция. Пак ще бъдат верни, ще ревнуват или ще хойкат по сценариите на туземното население, но могат да си изберат ДРУГ партньор на сцената. Колкото и да са различни физиономиите и интонациите около тях, в края на краищата и те изпълняват сценките на драматурга, който е написал във всяка своя пиеса накрая рефрена: "...докато смъртта ни раздели". И така, щом като си представят, че има смърт и раздяла, сенките на екрана и куклите над паравана наистина ще изиграят много правдоподобно смърт или раздяла. Те не подозират, че в половината от сценария, където има Истина, смърт и раздяла са невъзможни. Тези неща са възможни и необходими само в ИЛЮЗОРНАТА част на сценария, където играем роли с партньори от ЧУЖД сценарий. Сценките по двамка са великолепни образци на 59 999 999 999 опита да се живее с човек от ДРУГ сценарий; при това – повдигнати на факториал... Имате ли днес компютър, който няма да ви каже "Ееее", като му поставите такава задача?... (Всеки знае, че като накарате един калкулатор да изчисли по-голямо число от възможностите му, изкарва на екрана "Е"...- б.п.) Вече отдавна знаете за БОЖЕСТВЕНИЯ Театър – излизате на сцената и импровизирате. Може да е по сценарий на някой БОЖЕСТВЕН гений, МОЖЕ И БЕЗ СЦЕНАРИЙ. Може и по адски модел – както е по телевизията, дето чужди хора се опитват да живеят заедно в един телевизионен апартамент. То и в самия живот е така, но хората не знаят. Рано или късно, най-лошите или най-добрите ги елиминират и те си отиват. Дали са загубили или спечелили – това само БОГ знае. Значи, сам Бог се е пуснал по света в един единствен екземпляр, различен от всички останали, КОЙТО СТЕ САМИЯТ ВИЕ. По някакви дълбоки причини Той ви е позволил да си представяте, че не сте сам Бог - че сте човек или нещо друго, ОТДЕЛНО от Него. Позволил ви е да се вживявате в ролите на хора, които търсят Бога някъде вън от себе си или ОТРИЧАТ Бога. Разрешил ви е да си представяте, че можете да откриете любовта в хора и неща, които не са сам Бог или не са Бог от ВАШИЯ сценарий. Дал ви е пълна свобода да експериментирате, за да опитвате на живо дали боли или не, когато се мъчите да разигравате роли и сценки по чужди сценарии, с чужди същества, вещества и хора. Но Той иска да намери Себе Си във всеки отделен сценарий, който е създал заедно с всяко същество поотделно – или да импровизира без сценарий. Илюзията, че сме нещо отделно от Него и не сме сам Той; представите, че душите от нашия сценарий не са самите ние или сам Той, са едни от най-прекрасните, най-тайнствените, най-сладките заблуждения на света. Сам Той се наслаждава на илюзията, която е допуснал, за да може да изпитва чрез частите си НАСЛАДИТЕ на Битието. Насладата да се приближаваш към Живота, усещайки привличането към някого, още не е самият Живот. Но тази животворна наслада със сигурност води към Будността и Живота. Излизането от Живота с нозете напред, когато сте парирали някой поглед и някой силен удар на сърцето, също е допуснато ОТ БОГА. Той ви сочи могилите и костите като урок, ЧЕ ТОВА НЕ БИВА ДА СЕ ПРАВИ. Това осияние посветих на ПРЕДСТАВИТЕ за Живота - на сценките, които Майка ни сее в умовете и сърцата ни, за да видим от коя какво ще стане. Тя ТАКА си представя Събуждането, обикването на Живота. Нейната педагогика е ТАКАВА.

 Преди две хиляди години по вашия календар аз помолих Татко и аз да опитам нещо, ако Мама не ми се скара... Помолих Го да ми даде собствена градина, където Мама да не ми се меси и да не Го подкокоросва да въвежда децата си в изкушение... И Той се съгласи. Мама дигна вежди, погледна за справка към Братовчеда от Луковата Градина, но нищо не каза...

 Сега аз се опитвам да ви внуша НАПРАВО да живеете, а не да си ВЪОБРАЗЯВАТЕ, че живеете. Да не си представяте разни съмнителни хора и неща, че могат да ви направят щастливи. Да намерите хората и сценките от ВАШИЯ сценарий, от сценария и импулса на БОГА ВЪВ ВАШЕТО СЪРЦЕ. Така ще влезете в живота НАПРАВО, а не с много репетиции и прекъсвания от Режисьора.

 

 Тогава и аз, и вие, и Татко ни ще почнем много по-често да влизаме и по чуждите сцени - но само като суфльори, подстрекатели. Ще учим закъсалите да бягат от чуждите сценарии и актьори, да търсят СВОИТЕ. Ще играем и ние с тях понякога, но само ако не искат да ни хванат. ЕДНА минута с нас ще им спести 59 999 999 999 тежки представления, повдигнати на факториал... 

 

 

01.11.2018 г. 11,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Вие идвате от далечен път. Вървели сте милиони години, днес сте спрели на една станция да дадете нещо от себе си и да придобиете нещо. И Земята, заедно с вас, пътува през различни места в пространството.”

 (1920.02.29н.Що казва Духът.ДВГ.С1946:291)

ВЪПРОСЪТ Е КАКВО ЩЕ ДАДЕМ БЕЗКОРИСТНО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, което да остане след нас и да храни душите на хората в пътя им към Бога. Какво ще придобием от земята, което да занесем със себе си и да остане с нас вечно. ИМА едно такова нещо: „Единственото богатство, което човек ще занесе със себе си в оня свят, е мекотата на неговия дух, мекотата на неговата душа, мекотата на неговия ум и мекотата на неговото сърце.”

 

 ( 31 януари 1937, „Великодушие и целомъдрие”)

 

01.11.2018 г. 10,22 ч.

 

„ИЗКУСТВОТО НА СЪНУВАНЕТО” – не само от Кастанеда. ОГРОМНАТА РОЛЯ НА СЪНИЩАТА И ФАНТАЗИЯТА. Има благодатни, целебни, вълшебни сънища, които могат да се нарекат „Златна фантазия”. А дали не попадаме във вселената на златните хора?... Понякога отгоре ни проектират различни архетипи, които потапят душата ни в неизразимо блаженство.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Фантазия значи, че един човек се движи в широко поле. И ВСИЧКО е възможно!”

(15 февруари, 1939, „Правилни схващания и правилен живот”)

„Ето тука един блян. Един поет пише така: „Велика бе мисълта на душата, която бе поела да изходи необятната вселена, що Бог бе изградил. Мина тя безбройни слънчеви светове с многобройни планети и се спря, като дойде при нашето Слънце, на нашата Земя.“ (13 декември 1939, „Един опит”)

„Буквата „Б“ в думата „блян“ показва, че семето трябва да се посади в земята, да има светлина, топлина и влага, за да израсте. Щом има тия условия, блянът не е блян, той може да се реализира.” (22 септември 1940, „ В Божественото училище”)

„Ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“. - Да, „сянка”; но зад тая „сянка” има РЕАЛНОСТ, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл!“ - Вярно, това е най-голямото щастие, което човек може да добие на земята. И МОЖЕ да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо. (6 юли 1914, „Любовта”) 1.XI.154 (2018) 5,30ч.

ИЗ КРАСОТАТА НА БИБЛИЯТА, СЛОВОТО, „СЪНИЩАТА” И ЖИВОТА - още една поредица от специални изречения, чрез която, при четене и живо въображение, може да се възлиза в горните върховни светове. Двама или трима, рядко повече, чрез това четене вечер, ако после останат заедно, могат да възлизат много красиво. Може и сам, но е по-слабо. Най-силната книга е „Заветът”, но Школата работи и с други текстове. Стиховете (изреченията, цитатите) се четат последователно от всеки поотделно, а следващия стих или цитат - заедно). Вместо да се тревожим в живота защо не ни върви, включително и материално, по-добре да работим чрез методите, които ни дава Словото. Този е един такъв. Ще видим, че като работим така за Господа, а не се кахърим и помайваме, Той ни се ОТБЛАГОДАРЯВА. Потръгва ни и материално. Абсолютно никога, никъде и по никой начин човек не е оставал жив, здрав и прекрасен, ако първо се е тревожел за материалното, а не е почвал всеки ден с БОЖЕСТВЕНОТО.

БИТИЕ 2

10.И река изтичаше от Едем да напоява градината, отгдето се разклоняваше и стана на четири главни <реки>.

11.Името на едната е Фисон - ТЯ е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има ЗЛАТО.

 12.И златото на оная земя е добро; там има <още> бделий и ониксов камък.

ИСАЯ 13

11.Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

 12.Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! Хората <да са по-скъпи> от офирското злато.

ЗАХАРИЯ 4

1. И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.

 2. И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах, и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,

 3. и край него две маслинени дървета, едно от дясно на чашата, и едно отляво й.

 4. И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?

 5. И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не <зная>, господарю мой.

 6. Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;

 7. Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!

 8. При това, Господното слово дойде към мене и рече: -

9. Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.

 10. Защото кой презира <тоя> ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, <сиреч>, тия седем, <Които са> очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.

 11. Тогава отговаряйки му рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.

 12. И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си <маслото като> злато?

 13. А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не <зная>, господарю мой.

 14. Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.

ЙОВ 22

1. /…/ И офирското злато - между камъните на потоците;

 2. И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.

 3. Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.

 4. Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни оброците Си.

 5. И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти!

 6. Когато <те> унижат, Тогава ще речеш: ИМА въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.

ЕЗЕКИЛ 28

Пак Господното слово дойде към мене и рече: Така казва Господ Иеова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; Ти беше херувим помазан за да засеняваш; и Аз те поставих, <така щото> беше на Божия свет хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден..

ОТКРОВЕНИЕ

18 Стената му беше съградена от яспис, а <самият> град от чисто злато, подобно на чисто стъкло.

 19 Основните <камъни> на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен <камък> беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд,

 20 петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист.

 21 И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ:

„Казвате: „От какво е направен този ключ?“ - Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно. Намерù ключа - и отвори вратата!” ( 20 юли 1932, „Най-малкото добро”)

„Лошите хора употребяват позлатяването, а добрите хора употребяват златото. Добрият човек никога не позлатява, той всичко прави от злато.” (12 май 1939, „Музикален живот”)

„Който е чисто злато, ще светне, без да изгори.” ( 1 декември 1935, „Огън на пречистване”)

„Необикновените идеи са безсмъртни, остават за вечни времена и епохи. Те са подобни на златото. Мине ли през ума ви една необикновена идея, вие често я повтаряте, мислите върху нея, споделяте я с близките си, разработвате я. Приятно ви е да се занимавате с нея. Много естествено: Тази идея е ЗЛАТО. Тя е безсмъртна. Колкото пъти и да я прекарвате през главата си, тя става все по-богата”( 8 май 1931, „Обикновени и необикновени идеи”)

„Окултната наука твърди, че златото расте и се развива като растение. Значи, златото расте, цъфти, връзва и узрява – придобива жълт цвят. /…/ Следователно, и човек, като пчелата, трябва да развива обонянието си и по миризмата на златото да познае къде е заровено то. Познавате ли миризмата на златото? Съветвам ви винаги да носите по една златна монета в себе си. Златото носи щастие на човека. Вие се оплаквате, че нямате пари. - Аз мога да ви заведа на мястото, където има заровено злато, но обонянието ви трябва да е силно развито. Само така златото ще дойде при вас и вие ще отидете при него. /…/ Златото причинява радост на човека. То може да лекува /…/. Сложете една златна монета в чиста вода - да стои няколко часа. Микроскопически частици от златото ще се разтворят във водата и тя ще стане лековита. Ако нервен, раздразнен или гневен човек пие от златната вода, ще се успокои. Златото регулира нервната система. Достатъчно е да погледнеш една златна монета, за да се успокоиш. Ето защо, носенето на златни украшения не е без значение. /…/ Аз го намирам лесно. Чукна на земята - и веднага разбера къде е златото. И вас мога да науча как да го намирате, но ще ви изложа на голяма опасност. Как ще ви отвикна после?...”( 3 февруари 1933, „Точка и свобода”)

„Благородството в чувствата на човека подразбира присъствие на органическо злато в кръвта. Златото поддържа здравословното състояние на организма. Колкото по-малко е златото в кръвта на човека, толкова повече той е изложен на страдания и болести. Златото е добър проводник на топлината и на електричеството. Следователно органическото злато в кръвта на човека е проводник на енергиите в Природата. Като знаят силата и цената на златото, хората се стремят към него, искат да бъдат богати. Всеки човек иска да има някакъв златен предмет като украшение. Ако не може да носи златно украшение, добре е да носи златен наполеон в джоба си. Любовта на човека към златото е естествен стремеж, който е вложен в него като вътрешен импулс към благородство. Няма човек в света, който да не обича златото. И тъй, златото е необходим елемент при възпитанието на човек. Обаче това не значи, че цял живот човек трябва да придобива злато. Щом придобие нужното количество злато, човек започва да търси други елементи. Човешкият организъм се нуждае от различни елементи, а не само от злато. Ако организмът придобива само един елемент, човек стига до еднообразие, което убива. Изобщо, човек трябва да се пази от еднообразието в живота. Дойдете ли до златото, ще знаете, че всеки човек трябва да има на разположение по няколко грама външно и вътрешно злато, като неприкосновен запас. Който иска да бъде морално чист, той трябва да има известно количество сребро в себе си. Среброто чисти човека. Без сребро, човек не може да бъде чист. Златото е носител на жизнени енергии в природата, а среброто чисти човека от непотребни вещества в организма му. Желязото пък усилва организма.” (7 март 1930, „Идеалният човек”)

ИМА ОЩЕ МНОГО СТИХОВЕ В БИБЛИЯТА И В ДРУГИТЕ СВЕЩЕНИ ПИСАНИЯ, НЕМАЛКО ОЩЕ МИСЛИ И В БЕСЕДИТЕ НА БЪЛГАРСКИ, КОИТО МОГАТ ДА ИЗВИКВАТ БОЖЕСТВОТО И АНГЕЛИТЕ НА ЗЛАТОТО И ТАКА ДА ПОМАГАТ; да го извикват и външно, когато ни потрябва. Но за тази цел трябва да разпознаваме истинското Злато - Словото Божие - и да работи за него; да сме заедно, да си гостуваме, да се обичаме, много често да работим духовно и да сме в хармония.

ИЗ «ТАЗИ НОЩ НА ВЕНЕРА»

 

Изкачвахме се през кристалните води на една клисура с вирове от лазурит – прекрасна светлосиня скала на бели петна, която на места ставаше лъскаво-бяла като порцелан, с твърди включения в цианово (незабравково) синьо. Както всички обитатели на вселената, бяхме тъй, както живеят хората в рая. Всички бяхме момчета и момичета - прекалено млади и хубави. На места лазуритът се пресичаше от малахитови и ясписови жили и скални ивици от розов кварц. Всичко бе светещо и полупрозрачно, носеха се фантастични цветни пàри и издаваха музика. От двете страни тясното и дълбоко дефиле, чак до небесата, бе със скали от монолитен, тъмночервен рубин, с инкрустирани от природата блестящи, огромни кристали злато…

 

 

01.11.2018 г. 19,57 ч.

 

МНОГО ХОРА С ХИЛЯДИ ГОДИНИ ИЗБЯГВАТ СЪС ВСИЧКИ СРЕДСТВА И ТРУДА, И МЪЧЕНИЕТО. Избягват труда, понеже са хитри и знаят как да живеят на гърба на другите. С това отрязват радикално пътя си към Бога. Негодуват с цялото си озлобление или отчаяние и срещу мъчението, когато Съдбата им го наложи. Оказва се, че и в двата случая това е най-безпросветен практически атеизъм, ако ще и човек да е религиозен до мозъка на костите:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „И тъй, трудът е движение нагоре, към Бога. Като кажеш, че се трудиш, веднага в ума ти да възникне идеята, че ти се движиш към Бога, за да разбереш смисъла на живота, който е у тебе. Като слизаш надолу, пак да разбереш, че се движиш към Бога, защото Бог се движи към безкрайно малко време и към безкрайно малко пространство. Посоката нагоре се нарича „труд”, а надолу – „мъчение”. Значи, мъчението е движение надолу - да разберете Бога в най-нищожното Му проявление; да разберете, че Бог действа и там, дето не се забелязва никакъв живот. Развийте вашето съзнание така, че и в най-малките неща да схващате Божествените прояви. Онзи, който не е разбрал мъчението и започне да се движи нагоре, него го очакват големи катастрофи.”

 

(1920.03.04и.Труд и мъчение.АВИ.ВСЕ1995:35) 

 

 

02.11.2018 г. 17,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Човек в един момент може да се спъне за сто години, както и в един момент може да напредне за сто години.”

(1920.03.05и.Вяра.АВИ.ВСЕ1995:46)

 

ТОВА ТВЪРДЕНИЕ МОЖЕ ДА ИМА МНОГО ОБЯСНЕНИЯ. Едно от тях е, че този резултат може да произтече от нашия ИЗБОР. Зависи какъв влак харесваме, с какви хора пътуваме в него, къде отива този влак, какво има там, където ще слезем и ще живеем. Всички ние имаме един или друг вид, едно или друго здраве, една или друга съдба поради изборите, които сме правили неведнъж само за част от мига. Обаче важи и обратното: от страха да изберем.

 

 

02.11.2018 г. 16,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Някой казва: „Аз не мога да търпя еди-кого си!” - ТАМ ти е слабата страна. Ами тогава как ще влезете в Небето? - Първото условие, за да влезете в Небето, е да търпите ВСИЧКИ”.

 

(1920.03.05и.Вяра.АВИ.ВСЕ1995:46)

 

02.11.2018 г. 15,16 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Сега ще се учите на изкуството да мълчите. Като се научи човек да мълчи, ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ. /Реплика по време на беседата/: - Има някои, които мълчат само външно, но отвътре кипят…- Вие ще разбирате ДУХОВНОТО мълчание – да се мълчи ПРЕД БОГА.”

(1920.03.05и.Вяра.АВИ.ВСЕ1995: 45-46)

ДА СЕ МЪЛЧИ ПРЕД БОГА Е НАЙ-ВЕЛИКОТО ИЗКУСТВО, но КЪДЕ Е БОГ? Само някъде горе ли, само вътре в нас? Всесилен ли е, всемогъщ ли е Бог – не присъства ли навсякъде и във всички? Ако присъства в един Учител или в ближния, защо постоянно дрънкаме в Негово присъствие и не Му даваме думата? Не можем ли за миг да млъкнем пред Него, когато се изявява в ближния? Или поне пред душата на ближния, когато тя има нужда от тишина почти толкова, колкото давещият се за глътка въздух?

Един наш любим брат, много го обичахме, някога е бил избрал да играе ролята на ПРОСТИТЕ по време на беседа, въпреки образованието си. Вечер е носел пасти и ги е слагал на перваза на една сестра на Изгрева, а денем, по време на беседа, понякога е ставал и е казвал „Не си прав, Учителю!...”

Като чуват за този случай днес, всички са изумени и негодуват: „Как е била възможна такава огромна наглост и простотия? Да апострофираш УЧИТЕЛЯ?!”. – Там е работата, че това продължава и до днес. Бог, т.е. Учителят, почти постоянно прави и говори нещо чрез много хора, даже и чрез животните. Каква трябва да е болестта или психиката на странните хора, които обичат да Го апострофират при ВСЯКО Негово действие и реплика? Дали не се правим по-големи от Бога, когато си присвояваме правото да съдим кога действа ТОЙ някъде – и кога някое грешно същество? Познаваме ли дълбоката тайна, че Той често влиза и в грешките, за да наблюдава кой как реагира - кой има душа и кой не?

 

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=418&book=13

 

 

 

02.11.2018 г. 14,13 ч.

 

СЛОВОТО КАЗВА, ЧЕ КОГАТО ЕДИН БОЖЕСТВЕН ИМПУЛС ТРЪГНЕ КЪМ НАС, със същата сила и скорост отдолу идва един адски дух, с цел да измести благословението и да грабне енергията му. Познаваме много такива хора и случаи; и себе си сме се улавяли и постоянно се улавяме в това. Понякога то кара с месеци и години всеки ден – например, пропускаме ранното лягане, ранното излизане сутрин…:

КАРТИНКАТА ТУК Е ТОЧНА, ПОНЕЖЕ АНГЕЛИТЕ, КОИТО НИ ПОСВЕЩАВАТ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ, ПОЛОВИНАТА СА ТОЧНО ТАКИВА. Когато монасите ги виждат, постят до изтощение и си бият камшици до кръв. Те не обичат Истината и Бога, а съчиненията на Лукавия.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Имайте предвид, че всички желания, които се зараждат у вас, не са ваши. Направете опити в това отношение и проверете. Замислите някога да направите нещо за Бога, но паралелно с това желание ви идва и друга мисъл – да си ушиете някоя рокля, да си направите обуща… И първото желание отстъпва - най-важното нещо бива отложено. Винаги когато дойде най-важната мисъл, с нея дохожда и най-маловажната. Ще гледате да ОТСТРАНИТЕ тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа ЧРЕЗ ВНУШЕНИЕ. Щом решиш да направиш нещо хубаво, от Черната ложа ти казват: „Това не е за теб!” (1920.03.05и.Вяра.АВИ.ВСЕ1995:45)

 

 

02.11.2018 г. 11,12 ч.

 

А КАКВО СТАВА С ТОКА НА ЦЯЛА ОБЛАСТ ИЛИ НА ЦЕЛИЯ ЩАТ, когато точно ЧЕТИРИМА трябва да скочат със всичка сила върху ключа на шалтера, а не се намират и двама?

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ето какво можете да направите вие. Да допуснем, че сте ключ на една инсталация – ТАЗИ работа ви е определил Бог да вършите. Ще кажете: „Какво зависи от мен да направя?” - Много зависи! Като се завъртите, навсякъде ще светне. Ако сте ключ, от ВАС зависи дали някой ще направи някое престъпление или не! Ако се завъртите и му светнете, той ще има възможност да види ясно и ще извърши престъплението; ако не се завъртите, той няма да види нищо в тъмнината и престъплението е избегнато. Добрите хора са КЛЮЧОВЕ. Някои казват: „Да се помолим за лошите хора!” - Няма защо, ВИЕ ще държите ключа, и според нуждата ще го отваряте или затваряте /.../ТАКА трябва да схващаме въпроса: всеки да знае, че е КЛЮЧ и че МНОГО нещо може да извърши. Ако е верен на своя пост, много полезен ще бъде. Но ако той остави ключа на произвола и каже: „Въртете този ключ както искате”, първо ще дойдат децата, които ще го въртят без нужда ту на една, ту на друга страна, докато го развалят. Когато хората оставят да ги водят ДЕЦАТА, те изгубват всичката си сила. Някои стари хора, като гледат как вървят сега работите, казват: “Сегашните хора ДЕЦАТА ги управляват.” Така и много майки дават на децата си всичко, каквото пожелаят, не им се противопоставят, докато децата ги вземат в ръцете си и ТЕ държат ключовете. - Не, МАЙКАТА трябва да завърти ключа и да каже на детето си: „Когато си гладен, ще те нахраня, когато си жаден, ще те напоя, когато си гол, ще те облека, когато си неучен, ще те изуча. Но ако не искаш да учиш, да пишеш и да ядеш, ще те набия!” Действително, това нещо става в света с всички хора: някой човек е недоволен от това-онова, роптае, оплаква се, затова Господ му изпраща някакво нещастие, подлага го на божественото възпитание – набива го. И тъй, когато Господ ни храни, ще ядем, когато ни пои, ще пием, когато ни учи, ще учим - и така ще избегнем неприятностите в живота.”.(1920.03.05и.Вяра.АВИ.ВСЕ1995:44)

 

 

02.11.2018 г. 10,12 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Смисълът не е в това, което имате, а КАК го употребявате. Ако Господ ви даде талант и с него разколебаете хиляди хора и ги тикнете в пропастта, питам ви този талант защо ви е?”. (1920.03.05и.Вяра.АВИ.ВСЕ1995:44)

 

ИЛИ ВЪПРЕКИ ТАЛАНТА СИ… Колко милиона майки разплака един гений на злото, въпреки че на младини е нарисувал Мадоната доста сносно?

 

 

02.11.2018  г. 07,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Когато ВСИЧКИ се обединят, божественият закон започва да ДЕЙСТВА.”

(1920.03.05и.Вяра.АВИ.ВСЕ1995:42)

 

ИСТИНСКИЯТ надпис, който би трябвало да имаме върху Народното събрание на България, според една беседа Учителя. Елемент от ИСТИНСКИЯ български герб с Лирата на Орфей и с Еднорога – божествения Сатурн, управляващ най-твърдите и най-стари скали на планетата ни – двуслюдния гнайс още от архайската ера. Израз на Диамантената Струна на Божествения Аз, която се появява за пръв път на Балканите у българина и около нея се завърта новата Кундалини – космическата енергия Вихрýн. Трите букви са от Пентаграма и означават „Великото Училище на Живота”. Учителят обръща У-то нагоре, защото Ученичеството става ДОМИНАНТА в еволюцията и затова саможертвата, гениалността и функционерствето минават на заден план. Според една от ранните беседи на Учителя, трябва да качим Ж-то най-горе. Не само за да образуват трите букви триъгълник С ВЪРХА НАГОРЕ, но понеже „Ж” с кръгче е знакът на ЖИВОТА или ЖИВОВСЕЛЕНАТА – ХРИСТÒВАТА вселена на Милостта и Абсурда. Също и на божествения Уран – Епохата на Водолея, която вече настъпва. Но най-вече - на ЖЕНАТА. На НОВАТА Ева, която вече категорично поема ръководството на настъпващата Шеста раса на Земята - на Неоматриархата. ТЯ ЩЕ СПАСИ ЗЕМЯТА!

 

 

02.11.2018 г. 19,11 ч.

 

Братя мои, дано се опазите от завои, които обръщат, и от чумата, от заразата, във тунел да си правите къща!

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „…и им кажете: „Тук вътре не ви е мястото, тук е КАНАЛ и вие може само да МИНЕТЕ, без да се задържате!” Вие трябва да бъдете като онзи служащ на железопътните станции, който със своя ключ отваря релсите, за да минат различните тренове и им дава изправен път.” (1920.03.05и.Вяра) : : ТОЗИ ТЕКСТ КАСАЕ НАШИТЕ МИСЛИ И ЖЕЛАНИЯ, но е много подходящ и за управление на хората, които минават покрай нас, а повечето са случайни или досадни, даже могат да бъдат опасни. Да е човек СТРЕЛОЧНИК в този смисъл – това е една много висока степен на развитие, много високо Посвещение. Който е работил това и в буквално в света, има голям опит. До стрелките и в поста, по правилник, не бива да се допускат близки, приятели, врагове, нахални, любопитни, дърдорковци, пияници и пр. Затова, именно, имаме и военен чин. Който е работил и като машинист или шофьор, никога не бива да затулва или премахва табелата над себе си: „Говоренето с водача - забранено!”. Има и един текст за хората с космическо съзнание. Те всеки момент са заети с управление на вселени, човечества, съдби, исторически процеси. В най-скромния случай са пилоти на космичен кораб с двама или два милиарда пасажери. Ако ги разсейваме, смъртта е готова. При това – казва се в този текст – планината все пак намира начин да обърне внимание и на отделната тревичка и да я помилва, обгрижи, приласкае. Тревичката не бива да иска повече от мига, който й е отпуснала планината. Когато последната е вярна на себе си да живее ЕДНОВРЕМЕННО и в облаците, и в пещерите, и във всичките си гори и поляни и да дава живот на всички, ОСТАВА ЖИВА И ОТДЕЛНАТА ТРЕВИЧКА.

ПАК ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ - ОТДАВНА НЕ Е ПУСКАНО ТУК, МНОГО ХОРА МОЖЕ ДА НЕ СА ГО ВИЖДАЛИ:

 

ЖЕЛЕЗНИЙ ЧАР

1.Влакът-стрела

 

Аз съм влак – ешелон от приятели.

 Карам два или двеста вагона.

 Често сам, със прегрели двигатели.

 Често с два или двеста милиона.

 

Мойте братя – това са мостòвете,

 а тунелите мои сестри са.

 С дивни релси на всичко готови,

 неръждаеми от потрисане.

 

Мойта майчица родна земята е,

 а баща ми – баща ми ме кара.

 ТУЙ е нашата страст необятна:

 да сновем между крайните гари!

 

Аз съм влак, десеторно блиндиран.

 Само крайните гари обичам:

 висините, които раздирам,

 и морето, което съблича.

 

В мене няма блокиран вагон,

щом реша да изкачвам баира,

 или някой с престъпен нагон –

да ме блъска, когато ще спирам.

 

Имам също учителка. Линия.

 Тя ме учи на кратки престои.

 Скоростта - тя ми казва - светиня е,

 но понякога трябват завои.

 

Има истини еднопосочни

във циклопски сърца и държави,

 но при двулиние и двуочие,

 от насрещни не ти прилошава.

 

И понятие "денивелация"

съществува в обемните линии:

 там и чайки, и ереси кацат,

 и орли от космични пустини.

 

Мойта жажда висока, дълбока е:

 не признавам междинните гари.

 Нужен съм само на прости докери,

 на алпинисти и планинари.

 

Страшно ценни ми са товарите:

 нося пратки от звездни летища.

 Пипнѐте ме - ще се опарите:

 На слънца и комети мириша!

 

Ала карам и остри докачвания,

 самовлюбени самотии;

 возя и два сорта вторачвания:

 “само тоя” и “само тия”…

 

Влача гордости непогалвани;

 канари от ламтежи измамени –

за наситняне, за овалване,

 като пясък и морски камъни.

 

Карам мании за величие

и занитени верски устои –

за рзбиване, за обтичане

от вълнения и прибои.

 

Те стърчат недостъпни във прилива

като статуи, истукани,

 ала отлив и скреж усмири ли ги,

 те събират стъкла от буркани...

 

Возя също и стръв за въздействие –

недоучени да ни учат:

 за оцвъкване, сквернодействия

от крайбрежните птици и кучета...

 

Фанатизми пренасям на блокчета

и отшелници - мърша до мърша;

 и очи на светци - като копчета

пред душите, които се гърчат.

 

И очи на яйца – на водачите, -

остъклени от гадост и злоба:

 да пикаете, ако рàчите

на сурата им и на гроба.

 

От морето пък влача по върлото

водорасли, промишлени пени;

 ешелони със буци от гърлото,

 непосрещнати, нестопени.

 

Ту поклащам рибари на въдици,

 ту сърцата, от тях уловени…

Те се мятат без дъх, ала въдят си

оправдания, преклонения.

 

Закачени у мене на куки са,

 като скелети – няма да крия, -

и стотици морални кукувици

и религиозни скумрии.

 

Във контейнери карам касапите –

разфасовани, опаковани;

 и гърлата, езиците, капите

на колегите им черковани…

 

Причастявани, кръстени, ръсени

 (на джелатина аргументи),

 влача хиляди вежди навъсени

на пророци от екскременти.

 

Карам стъпки от сутрешно тичане

на души, без любов оскотели;

 но и тиня от лесно събличане

пред акули и мекотели.

 

На брега фереджета стоварвам

от лица и гърди, и от … прочие –

ала нечия пъклена вяра

отвисоко ни хвърля по плочите!

 

Карам жертви на мъртви вълнения

и компромиси във ковчези;

 морски болести-двоумения,

 хорски болести... от кафези.

 

Но товаря и бисерни мисли

с песъчинки, от милост набъбващи;

разполагам и с пълни амнистии

и от минало, и от бъдеще.

 

Че мигът и моментът са вечности,

 във свободната воля затворени –

с колко близости и далечности

пред отворен семафор сме спорили!

 

Дай ми, Боже, лъжите да гоня,

 трака-трак, трака-трак, трака-трака, -

че експресът бил влак двувагонен

и стоножката – твар еднокрака…

 

Дай ми, Господи, ток и гориво,

 зарад близки или душмани

да не казвам на правото криво,

 но да слушам гласа си стомàнен.

 

Да не вярвам на ничии версии

и семафори, и витрини,

 непостилани с пот и траверси

денонощия и години.

 

На съставите и депата ни

ти съосие чисто внуши ни –

калибрирай душите, разклатени

от сергии и адски машини!

 

Аз препускам, дълбоко брониран.

 Изтребители-клюки налитат.

 Често моя маршрут е миниран

или враг управлява стрелките.

 

Братя мои, дано се опазите

от завои, които обръщат,

 и от чумата, от заразата,

 във тунел да си правите къща.

 

И тунелите, и мостòвете,

 са родени да ги потрисам.

 Да престанете да ги тровите –

те не са депа за мотриси!

 

Е, с баща ми понякога влачиме

и състави за всякоя гаричка –

с пасажери от РЕП-а до мача

и от биричката – до скаричка…

 

Аз съм влак. Ешелон от приятели.

 Карам два или двеста вагона.

 Ако имам и сродни двигатели,

 ще издърпаме двеста милиона!

 

 

2-8.10.1998 Бургас

 

 

03.11.2018 г. 10,12 ч.

 

ГРОЗД ОТ СИМВОЛИ: УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Жената представя бялата раса. Тя е носител на онази жива божествена идея, която се олицетворява с раждането на детето. Когато майката добие детето, а бащата го роди, те трябва да кажат: „Живата Божествена идея започва своето правилно развитие”. Интересно е, че новороденото дете не остана на земята, а го отнесоха на небето."

(1920.03.07н.щув.ЩУВ.С1946:4)

 

ТУК УЧИТЕЛЯТ ТЪЛКУВА ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН. Наистина – цял грозд от символи и алегорични действия, които в буквалния смисъл са немислими. Как, например, майката ще добие дете, а после ще го роди бащата? Защо само тогава започва правилното развитие на детето т.е. на идеята? Бялата раса в Словото само по земни генетически признаци ли е бяла? Учителят постоянно изтъква върховенството й и затова го обвиняват и в „расизъм”, но какво е, всъщност, тя? Защо „детето” го взимат на небето, а майката пращат в пустинята?

ПОД „БЯЛА РАСА” Словото Божие разбира всички богове, ангели и човеци ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ. Външните им различия, духовните им специфики, биогенезисът им тук нямат никакво значение – обединява ги БЯЛОТО. Божественият свят се отличава със степени на светлината, на бялото, а не със спектрално разнообразие, какъвто е духовния свят, каквото е и чистилището в „Божествена комедия” на Данте. Езотерично и психологически, божественият свят се характеризира със СТЕПЕНИТЕ НА САМОЖЕРТВАТА И СТЕПЕНИТЕ НА ИНТЕГРАЦИЯ. Духовните същества се стремят към съвършенство, изява и уникалност на индивида. Всяка монада, създадена от Бога, там има съвършено неповторим и оригинален спектър и обертон. Но в духовния свят се създават и „цветовете” на Битието; в частност - и видовете, йерархията, „расите” в космоса и на земята,. Въпреки че индивидът е единствен по рода си, има групи от индивиди с един и същ цвят, поради което те се делят и на обособени общества. Всичко това обаче съществува само в духовния свят. В божествения може да си абсолютно различен и от произволен вид, но там имаш импулс ДА СЕ ЖЕРТВАШ И ДА ИНТЕГРИРАШ РАЗЛИЧИЯТА. Именно бялата светлина интегрира спектъра, който се разлага на цветове само през призма. Сърцето ВЛИВА живот, но мозъкът го ИНТЕГРИРА. Без него, различните органели, органи и системи няма да се разберат никога.

Следователно, „БЯЛАТА РАСА” – БЯЛОТО БРАТСТВО в Битието - е именно тая божествена общност, която е постигнала съвършенството не като уникалност на съществото или изявата, не като „съ-вършенство” с връх, `А КАТО НЕЩО, КОЕТО СЕ ВЪРШИ ХАРМОНИЧНО И ЗАЕДНО, НЕЗАВИСИМО ОТ РАЗЛИЧИЯТА: „съ-вършнство” - ВЗАИМНОСТ на вършенето. Именно с това се обяснява любовта между съществата от най-различни видове, даже и между противоположните и несъвместимите, които в духовния свят враждуват, а в природата и физическия свят след Грехопадението се взаимоизяждат, воюват, изтребват се.

Точно по тази причина един ден Учителят е казал, че половината хора в света и даже около Него са от „черната ложа” – именно от тия, които искат да изтъкнат себе си като най-съвършени и единствени, като „единствено прави” или „най-прави” и да унижат, да унищожат правотата и истината на другия. Както черното, те поглъщат не само правото и истината на другите, но и енергията им, живота им, материалната им база.

В СМИСЪЛА НА РАЗГЛЕЖДАНИЯ „ГРОЗД ОТ СИМВОЛИ” в Апокалипсиса, оказва се, че само ЖЕНАТА И ИМЕННО ЖЕНАТА, т.е Бялата Раса, обяснена по този начин, ще роди онази жива божествена идея, която се олицетворява с раждането на детето. Тя може да се роди и между черни хора по кожа и цветнокожи, даже и между животни и растения, родени от божествения свят. Именно по тази причина днес имаме толкова много прекрасни хора и от други раси, които приемат Словото Божие охотно и пеят песните на български, обичат се, танцуват паневритмия, докато белокожите пак ги гонят, убиват, разгонват и затварят по затворите. Има ли по-големи масови убийци, по-жестоки интервенти, експлоататори, състезатели, конкуренти и пр. днес от „бѐлите”? Цветнокожи ли направиха най-страшните войни, най-големия технотронен и идеологически геноцид в историята на човечеството? „Нисшите раси” ли хвърлиха бомбите над Хирошима и Нагазаки; те ли днес ни унищожават планомерно откъм небето и земята? За тая ли „бяла раса” е говорил и говори Учителят? - Не! Той говори за съвършено друга „Бяла раса”. При това, представена още в Евангелието от ЖЕНАТА - най-последното и най-висше самовъплъщение на Бога в божествено, духовно и физическо тяло във вселената. И тъй като Бог е всъщност БОГИНЯ, ЖЕНА, Тя има пълната сила и пълното право да се самопожертва както си иска и като Всемирна Душа, вселена в материята – затова, именно, това Й въплъщение ние наричаме „ВСЕЛЕНА”. Когато постине ПЪЛЕН МИР между различията, тя се превръща във ВСЕМИР. В гръцкия вариант на Бога като „КОСМОС” откриваме етимологията Му като „РЕД, ДОБЪР РЕД И ПОРЯДЪК, ДОБРО ПОДРЕЖДАНЕ И СТАБИЛИЗИРАНЕ”; като „СВЯТ” Бог се самоосъществява като АБСОЛЮТНО ЧИСТ И СВЯТ, а като УНИВЕРСУМ или УНИВЕРС - както вече сме си говорили – КАТО ХАРМОНИЯ И ЕДИНСТВО НА РАЗЛИЧИЯТА.

Значи, Бялата Раса – Жената, Бог като Жена и носител на САМОЖЕРТВАТА И ЖАЖДАТА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ МЕЖДУ РАЗЛИЧИЯТА – добива и носи в утробата си една уникална и велика рожба: СЛОВОТО БОЖИЕ. Обаче това не е достатъчно – СЛОВОТО БОЖИЕ ТРЯБВА ДА СЕ РОДИ. Бялата раса, дори и като едно тъй сюблимно въплъщение на Бога или Богинята, НЕ Е В СИЛА ДА СТОРИ ТОВА – Тя подготвя само плода в утробата си. Трябва да дойде отново МЪЖЪТ, БАЩАТА, БОГ КАТО ОТЕЦ, ТАТКО И БАЩА, за да РОДИ това Слово.

РАЖДАНЕТО НА СЛОВОТО БОЖИЕ, за разлика от добиването и носенето му, означава ПРИЛОЖЕНИЕТО на Словото Божие в живота НА ДЕЛО, НА ПРАТКТИКА. Бялата раса го е износила, сега ще го роди ТАТКОТО – СВЕТЯЩАТА РАСА, под управлението на ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО. Заедно с Бялото, ако то не се върне в пустинята на индивидуализма и егоизма, на земята тогава ще победи ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО.

Ако Майката – Бялата раса, - въпреки че е износила Словото Божие и го обявява устно и писмено между народите, не пожелае ДА ГО ПРИЛОЖИ – да приложи НА ДЕЛО Христòвото учение, - тя трябва да си отиде и светът й да се превърне в пустиня. Натам е тръгнала! Ще скърца с пясък между зъбите в един цикъл от 1260 „дни” – земни или други? Наистина, тя не изнесе много лесно Детето, понеже с нея се бореше с нокти и зъби Змеят. Ето какво казва Учителят за този Змей в тази бседа – какво означаваше и означава и днес той, символически и практически:

СИМВОЛ, ЗМЕЙ – ЦЕНЗУРА, ЛИЧНО И ОБЩЕСТВЕНО ИНТЕЛЕКТУАЛНО МРАКОБЕСИЕ 1920.03.07н.щув.ЩУВ. С1946:4 „Противодействащи сили в природата, които пречат на растенето на хората, на техните мисли и желания, т.е. против Доброто. Змеят не е емблема на грубата сила, той е ИНТЕЛЕКТУАЛНА сила, употребена да спира всеки процес на растене, всяко разширяване на човешкото съзнание. В змея има известна интелектуалност, но няма разум, няма разбиране на великите закони, по които върви развитието на цялото човечество.”

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ЗМЕЯТ ДЕЙСТВА ПЪРВО НАЙ-ОТВЪТРЕ, СРЕД ХОРАТА С НАЙ-ГОЛЯМО САМОЧУВСТВЕ И НАЙ-ЗЛО СЪРЦЕ В ДАДЕНО ДУХОВНО ОБЩЕСТВО. Отровата им едва след това отива по света и се проявява в правителствата, партиите, войните, катастрофите, престъпленията, епидемиите, природните бедствия и пр.

КАКВО ОЗНАЧАВА И ТОВА, ЧЕ ДЕТЕТО НЯМА ДА ОСТАНЕ НА ЗЕМЯТА ИЛИ ДА ИДЕ С МАЙКА СИ В ПУСТИНЯТА, А ЩЕ ГО ВЗЕМАТ ГОРЕ НА НЕБЕТО? – Това означава, че Класическото и Новото Слово Божие, износено някак от Бялата Раса и вече родено и раждано от бащите на Светящата раса на човечеството (има техни фотографии как те светят) СЕ ЦЕНИ НАЙ-МНОГО ОТ КОСМОСА И КОСМИЧЕСКИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ И ЗАТОВА СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ПРЕДИМНО ТАМ. Пустинята на Земята не е само един напредващ екологически факт – тя е и в съзнанието, в умовете на много хора. Те не разпознават, не приемат Детето, кюртират го. По тази причина има един вариант тази Земя да се превърне отново в пустиня и да бъде населена от тия, които са я превърнали в такава, а СЛОВОТО БОЖИЕ ДА БЪДЕ ПРИЕТО НА НЕБЕТО И ДА СЕ ИЗУЧАВА И ПРИЛАГА НАШИРОКО ИМЕННО ТАМ. 300 хиляди интересуващи се, без да има двама или трима ПРАКТИКУВАЩИ, не е достатъчен факт, за да се задейства ДРУГИЯ вариант: Земята да не се превърне в пустиня.

ЕТО КАКВИ РАЗКРИТИЯ последваха само от първите няколко изречения във фундаменталната беседа „Ще управлява всички народи” от 7 март 1920 г.! А какви още съкровища има в следващите й редове и страници – това биха могли да потърсят само жадните за ИСТИНА.

НИЕ СМЕ НА АБСОЛЮТНИЯ ПРАГ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО, повтаряно нееднократно от Учителя Беинса Дуно през 1918, 1919 и 1920 - КАКВО ЩЕ СТАНЕ 100 ГОДИНИ ПО-КЪСНО. На места стенографите са изпуснали една нула и четем в кастрираните беседи прогнози за „след 10” години, но в Акаша ясно се чува „СТО”. Останало е „100” на места и в отпечатаните текстове, както и в ТАЗИ беседа (на стр.6):

 

„Мнозина от вас се стремите към богатство, чест, да бъдете силни, да имате знания. Питам: КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ ЗА ВАС ОТ ВСИЧКО ТОВА СЛЕД 100 ГОДИНИ? Ще кажете: „Поне, ще ме помнят хората, името ми ще бъде записано в историята…” – Всичко това може да бъде, но какво ще се ползваш ти САМ от тази слава? СЛЕД КАТО ПРЕМИНЕШ ОТ ТОЗИ СВЯТ В ДРУГИЯ; СЛЕД КАТО МИНЕШ ПРЕЗ УСТАТА НА ЗМЕЯ; след като се бориш с него, ще задържиш ли в себе си тези преживявания?”

 

 

04.11.2018 г. 22,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Жената представлява божественият живот в човека.”

(1920.03.07н.Ще управлява всички народи.ЩУВ.С1946:9)

 

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

 

ЖЕНСКАТА ГРЪД

 (ВСЯКО БЕБЕ Е САМ БОГ)

 

Свободен вариант по образи и идеи на Р.Тагор

 

Девичата гръд с боговете говори –

люлее я дивно светà чистота.

 Две алени рози под сини простори

с неземен балсам пиянят вечността.

 

Те сриват душите, до смърт убедени,

 че не лично Бог ни е дал Слабостта.

 Влудяват сърцата от бяс вледенени –

изкарват им жилото - тоест, смъртта.

 

Сърцето е пух - колебливо и меко.

 Гръдта е Всевишният - женската гръд!

 Не се ли разклати от чувства човекът,

 безброй неродени деца ще умрат.

 

Вселенският бисер се ражда от мида.

 "Светая светих" означава Жена.

 Наистина, женската гръд е Колхида –

най-дивният хълм, необятна страна!

 

По-чиста от хиляди мантри и сутри,

 гръдта осиява вселени безброй.

 На нея събужда се рожбата сутрин,

на нея заспива в неземен покой.

 

На двата Ти хълма, Богиньо, играят

очите на Бога - две красни зърна!

 Две нежни молитви - вратите на рая,

 два извора чисти - млеко-светлина!

 

Два върха вселенски, по-горни от всичко,

 родени от Бога, люлеят Го пак –

Той сам се явява - безкрайно и лично,

 да пие от Своя безкраен черпак.

 

Превод: 21 май 2015 г.

 

 

04.11.2018 г. 20,06 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Где са онези велики хора, които са готови да се жертват за своите идеали? Аз намирам, че тези хора, които умират на въжето, са по-големи герои от вярващите, които не са готови да пролеят и капка кръв за своите идеали./.../ Всички парадират, като казват: "Ние сме вярващи!" – Ако не си готов да пролееш капка кръв, не си вярващ. Така е било с всички светии, с всички велики хора, когато се е опитвала вярата им. Който е готов да защити своите принципи, той е готов да пролее и кръвта си! Само когато бъдем готови да се жертваме, ТОГАВА ще се събуди у нас великото, Божественото.” (1920.03.07н.Ще управлява всички народи.ЩУВ.С1946:8-9) 

 

 

04.11.2018 г. 15,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: "Животът без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път, по който животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това да обичаш и да те обичат." (Учителят говори, "Живот") : : ЕТО КАКВО демонстрира неудържимото световно движение "Безплатни прегръдки" и какво казва артистът Джордж Карлин за смисъла на живота:

"Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече НАИСТИНА го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето! Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка,; имаме повече експерти, но и повече проблеми; повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистваме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

 

Запомнете: отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете: кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и то не струва нито стотинка."

 

 

04.11.2018 г. 07,37 ч.

 

„ЗАД ВСЕКИ ВЕЛИК МЪЖ ВИНАГИ СТОИ ЕДНА ВЕЛИКА ЖЕНА” : : Някои казват – „ЕДНА ОЩЕ ПО-ВЕЛИКА”

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Всички хора, които искат да поддържат ред и порядък в света, казват, че всяка власт е дадена от Бога. Аз прибавям: Всяка ПРАВЕДНА власт е дадена от Бога.” (1920.03.07н.щув.ЩУВ. С1946:8)

МЪЖ И ЖЕНА - ВЕНЕЦЪТ НА ТВОРЕНИЕТО.

1930.11.23н.Двама или трима.УЗР49:227-228.

«Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената! Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото красиво същество над тях е човекът – мъжът и жената. Всички останали същества имат само нещо подобно на мъжа и жената. Всичко живо в света се определя от мъжа и жената. С една дума, мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят. Ако искате да разберете живота, както и цялата природа, с всички нейни творения, първо трябва да разберете какво е мъжът и какво – жената. Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия ум и сърце, нито вашата душа и дух. Ако не можеш да разбереш жената, която е пред тебе, и ако не разбереш мъжа, който е пред тебе, как ще разбереш отвлечените работи?»

МЪЖЪТ И ЖЕНАТА - НАЙ-ВЪЗВИШЕНИТЕ СЪЩЕСТВА НА ЗЕМЯТА, ЗАЩОТО ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГРЕШАТ 1930.11.23н.Двама или трима.УЗР49:219

 

«На земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа. – Щом е така, отде дойде грехът? – Закон е: само възвишените същества грешат. Те минават за божества, затова имат възможност да грешат. Грехът се ражда от същества, които имат сила, знание и власт, а не от безсилните, невежите същества. [...] Природата използва грешките, като условие за човешкото развитие.»

 

 

04.11.2018 г. 00,56 ч.

 

ЕДНА ОТ НАЙ-ПРЕЛЕСТНИТЕ ОКУЛТНИ ПРИКАЗКИ, НА КОИТО УЧИТЕЛЯТ Е НЕНАДМИНАТ МАЙСТОР : : Готов ли си да спасиш непознат без замисляне и незабавно? Готов ли е и той на това за тебе? Кои са двете главни отрови, които разрушават мъжа и жената, обществото?

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „В старо време, още след грехопадението, имало две царства: едното се наричало Мензи, а другото – Есперти. Царят на първото царство имал син, който, според тогавашния обичай, трябвало да мине своето школуване, т.е. своето посвещение. Един знаменит учител, в царството, приближен до двореца, разгледал астрологически живота на царския син и намерил, че някога в миналото си той бил извършил едно престъпление, което станало причина за разделянето на двете царства и за възникване на враждата между тях. Знаменитият учител казал на царя, че синът трябва да напусне бащиното си царство, да стане някъде овчар, да пасе овцете, да размишлява и да гледа небето, докато получи светлина. След десет години царският син ще се върне при своя учител, за да бъде посветен от него. Царският син се преоблякъл в просто облекло и отишъл в царството на еспертите. Взел тояжката си, подсвирквал си и прекарал като овчар десет години. Един ден, като пасял стадото си при един планински връх, обрасъл с най-хубави цветя, пристигнала на кон дъщерята на еспертския цар, облечена с най-хубавата си премяна. Като видяла хубавите цветя, тя слязла от коня и се затичала да им се порадва. В това време изскочила отнякъде една кобра и ухапала дясната ръка на царската дъщеря. Младият овчар видял всичко, и като знаел последствията от ухапването – че след десет минути момата ще бъде мъртва, – веднага взел ръката й, изсмукал с устата си отровата - и тя се спасила. Обаче един от пазителите, които придружавали царската дъщеря, видял това, веднага грабнал лъка си и забил отровната стрела в лявата ръка на момъка. Момата също се досетила за лошите последствия, затичала се към момъка, скъсала дрехата на раненото място, извадила стрелата, впила устните си и изсмукала отровата. Питам: кой кого спасил? ТОВА била развръзката. След тази случка, двете царства се помирили.

Казвам: ако очакваме да изсмучат отровата от нашата ръка, а оставяме отровата в ръката на нашия ближен, ние не сме истински хора. Момата беше готова веднага да даде жертва за жертва и изсмука отровата от раната. Ще ме попитате: „Какво приложение има този пример?” – Отлично приложение има!. Ако всеки мъж и всяка жена са готови да изсмучат отровата от раненото място, би ли имало страдания и смърт в този свят? Забележете, че момата беше ранена в дясната ръка, а момъкът – в лявата. Момъкът каза на момата: „Ти пострада от животинска отрова”. Момата каза на момъка: „А ти пострада от човешка отрова”. В този свят има две отрови, които разрушават мъжа и жената, които разрушават човешкото общество.”

 

(1920.03.07н.щув.ЩУВ.С1946:6-8)

 

04.11.2018 г. 23,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „И навремето, и до днес, Змеят се мъчи да задуши детето на раждащата. Целият свят да се опълчи срещу този акт, целият ад да въстане против него; и дяволът да падне с главата си надолу, детето ще се роди! С други думи казано: светът да се обърне наопаки, главите на всички хора ще узреят.” (1920.03.07н.Ще управлява всички народи.ЩУВ.С1946:9)

 

Илюстрацията: Суламит Вюлфинг (1901-1989)

 

Правителства, министерства, агенции, общества, финанси, домашни и други тирани – ГИГАНТСКАТА ИМ ЛЪЖА, ЧЕ МАЙКАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ АБСОЛЮТНО СВОБОДНА И ОБЕЗПЕЧЕНА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ ОЩЕ СЕГА, Е ОБРЕЧЕНА. Те си отиват! Всяка божествена майка ще има прекрасна къща в градина и хората с дух и душа ще се надпреварват да я правят щастлива. Новата епоха на чистотата и свободата ЩЕ СЕ РОДИ!

 

8.VІІ.120(1984)г

София – Изгрев

 

ТЪРЖЕСТВЕНА МЕСА ЗА БРЕМЕННАТА

 (Тя бе публикувана в превод на руски език в Рига през 1994 година)

 

Първи месец бременност

ПЕЕ МЪГЛЯВИНАТА АНДРОМЕДА

 

Ритъмът на Битието оглася краищата му,

 Умът пребродва розовите и сините светове на Реалността,

 А славата на Носещата живот в утробата си

Ухае из всичките светове на амбра, смирна, ладан и рози!

 Радвайте се, определени от Любовта за подвиг

И прегърнете се още веднъж всички светове на Безкрая!

 Тръбете, о вестители на рождението:

 Лошото изтича, Доброто прелива вече.

 Никой не е по-велик от Носещата бремето на Всемира;

 Никой не е по-съвършен от нея!

 Който се поклони на Майката в този ú свят час,

 Той ще добие безсмъртие мигновено!

 Слава, слава, слава на тебе,

 Плодоносна и венценосна!

 8.VІІ.120г.

 

Втори месец бременност

ПЕЕ СЪЗВЕЗДИЕ ОРИОН

 

Зорите на храма от облаци не са по-чисти от тебе!

 Зърното на небесното жито не е по-златно от сърцето ти!

 Дните на праведните и нощите на мъдреците не са по-дълбоки от душата ти!

 Върни ми радостта, която изгубих, подобно на трошица сред канари от мъка;

 Приеми радостта, която прелива, подобно на ясен извор в Трите Вселени.

 О, ангел мой! С теб аз излязох от този извор някога много, много, много отдавна.

 Божество на боговете и богиня на богините!

 Пращам ти всичко, което ми остана на този свят –

Най-светлото, най-силното, най-истинското:

 Пращам ти сърцето си, на хартия изляно,

 Пращам ти душата си на крилете на сълзите;

 Изпращам ти целия себе си, от скръб и божествено щастие изваян!

 Положи моята статуя на поклонник в храма,

 Където ти самата си Майката Божия!

 11.VІІ.120г.

 

Трети месец бременност

ПЕЕ СЪЗВЕЗДИЕ РАЙСКА ПТИЦА

 

По-славна от носещата плода на омайността никъде няма!

 Няма и по-хубава от нея, защото тя е самата хубост.

 Който може да люби света като майката, той няма да има никакви врагове.

 Цялата Природа се надига на пръсти, за да целуне полите на бременната!

 И любовта поставя нея най-нависоко на скиптъра си.

 Цялата вечност е само най-малкият бисер от огърлицата на бременната,

 А бременната пък носи име, първо след Раждането.

 Леко е плодоносието, тежко е безплодието.

 Велико е натежалото плодно дърво, проклета е неплодната смоковница.

 Приятно е морето от познание, което носи бременната;

 Сиво е полето на зимата, наречена "корист".

Раят има само едно име: "Плодоносна Любов"!

Животът има само едно име: грижа за новото, което покълва!

 Хората не знаят,че няма нищо извън бременността.

 Всичко е бременност!

 14.VІІ.120г.

 

Четвърти месец бременност

ПЕЕ СЪЗВЕЗДИЕ ЛЕБЕД

 

Пред нея, хранещата ново слънце в утробата си, нов живот изгрява!

 Носещата плода на цялото Божествено Битие е кралица – няма попърва от нея!

 Цялото космическо войнство е на нейно разположение.

 Няма и не може да има нито един престъпник, който да увреди на Кралицата.

 Този, който посегне на бременна, небето става тясно за него;

 А ако, все пак, позволи небето такова престъпление,

 То е, само за да види престъпникът колко много боли, когато сам се въплъти като жена и забременее.

 О вие, непълноценни същества, които все още мислите, че Бременната не е Кралица

И ú отнемате райския живот на земята, който ú принадлежи по закон и по съвест,

 Знай-те, че Космосът ще се съди с вас много справедливо и строго!

 Всички вие, които смятате, че има нещо по-важно от носещата живот под сърцето си,

 Бъдете уверени: от живот и човешки образ ще бъдете лишени задълго!

 Тъй като вие сте убийци на своята собствена майка,

 Не се надявайте повече да намерите лесно майка, съгласна да ражда убийци!

 16.VІІ.120г.

 

Пети месец бременност

ПЕЕ СЪЗВЕЗДИЕ ВОДОЛЕЙ

 

Увенчана с усилията на хилядите ангели на бременността,

 Окрилена от радостта на плодните пъпки,

 Милвана от чистите светлини на Битието,

 Хранена от добрите си приятели и поклонници,

 Чакаща появяването на Бога на земята в следващата Му

удивителна форма;

 Пълнеща шепите на ангелите с розовата вода на милостта,

 Рееща се нощем сред най-недостъпните сфери на ясновселената,

 Ти, бъдеща родилко, бъди трижди благословена!

 Атмосферата на цялата ясновселена се тъче от сърцето на Бременната;

 Боговете и богините на ясновселената дишат въздух, роден от сънищата ú!

 Мощното превръщане на милиарди галактики в оазиси

на щастливата любов се дължи единствено на нейната тиха въздишка от блаженство!

 Майките, които правят световете да зреят в утробата

на душата им,

 Тихо сияят от висините на ясновселената.

 18.VІІ.120г.02,50 03,05ч.

 

(Да запомним този ден! Тук за пръв път се споменава ясновселената – б.п.)

 

Шести месец бременност

ПЕЕ СЪЗВЕЗДИЕ ЛИРА

 

Половината от мировете не приема бременната,

 Но останалите отварят вратите си за нея нашироко.

 Първите не са мародери и престъпници,

 А особен свят, в който Абсолютното живее вечно.

 Устройването на физическата вселена обаче

Изисква да има мъже и жени, майки и деца, бременни.

 Новото тук е отделността на полярностите

И огромната им жажда да се утолят до нула.

 Физическото поле, по този начин, придава нови качества на монадите –

Слага им сладки вериги, за да родят много нов приплод.

Оживяването на физическата вселена прави възможно

оживяването на много нови добродетели, които инак няма как да съществуват.

 Дайте на бременната живот, условия и щастие,

 и тя ще ви направи нещо много повече от богове!

 20.VІІ.120г.

 

Седми месец бременност

ПЕЕ СЪЗВЕЗДИЕ КАСИОПЕЯ

 

Непразна, живей през всички добри епохи щастливо!

 Ликувай много радостно, защото няма подобна на теб!

 Да бъде живо детето ти в своя чудесен дом –

Нека тронът на майчинството разлее обилна светлина още веднъж в Битието;

 Нека Обичта поздрави нежно още веднъж лоното на правселената

И нека помни човечеството, че майката е ясновселенско същество т.е. по-горно и от боговете!

 Чест томува и слава, и слава, и слава во веки веков,

 който посвети ума, сърцето и душата си на ясновселената!

 Майки на всички епохи и тронове небесни!

 Поемете още веднъж в ръцете си това бедно човечество

Опитайте се да му простите и го спасите поскоро.

 Амин!

 26.VІІ.120г.

 

VІІІ месец бременност

ПЕЕ СЪЗВЕЗДИЕ КОСИТЕ НА ВЕРОНИКА

 

Нима не се посветихте вече на първата любима на Всемира, наречен "тотвселена"?

Нима жената, бременната и майката не е първожрицата

на ясновселената?

 Можахте ли да проумеете колко е важно това в този

космичен момент?

 С радост приемете честта да оросите душата на кралицата с преклонение!

 Живейте само за нея -нищо друго вече не ви трябва.

 Окрилете, повдигнете, нахранете майките в тоя загиващ свят,

 ако не искате той съвсем да загасне под ударите на враговете ви.

 Ясновселената отговаря на всеки, който посреща всеки.

 Ако посрещате обаче първо бременната, тогава ясновселената ще ви даде непобедимост,

 А тотвселената - животворящ извор на създателство.

 Край, край, край вече на престъпниците, оставящи майката да се мъчи!

 Никой вече не ще може да посегне на нея.

 Когато изгрее мощното слънце на ясновселената,

 Ако сте живи, ще видите майката, седнала на престол

от янтарна светлина!

 16.VІІІ.120г.

 

ІХ месец бременност

ПЕЕ ЦЕЛИЯТ КОСМОС

 

Орнаменти от ясносиня и розова обич се издигат над олтара на бременността!

 Носителко на смисъл, погледни в утробата си:

 Не само Земята, но и цялата ясновселена се върти там щастливо…

И рече Бог:

 „Може раните на човечеството да не кървят вече;

 Разрешавам Правдата да обърне нова светла страница!

 Понеже яви се най-после на света обич, която носи мир и радост,

 А красотата на Божественото целуна мъдростта на духовното,

 Ходете, чада Мои, в пътя светли на виделината;

 Осияйте небеса, земи и преизподни,

 И повдигнете своите деца, които някога сътворихте чисти,

 И сега чисти трябва да върнете на тотмира.

 Добро утро, човешка душа, вече пробудена!

 Добро утро, скъпи Мои, многострадални създания!

 Фанфари нека да възвестят този велик ден на нашето помирение!

 30.VІІІ.120г.

 

ХИМН НА РОДИЛКАТА

24.12.120(1984)г.

 София-Изгрев

 

19,2019,40ч.

 

Прозирното същество поздравява света на Истината
Лек път му пожелайте, о живи приятели, на небето и на земята!

 Мост към още едно човечество слезе с него на планетата ви.

 Преминете по този мост към още едно дивно царство!

 Повей ти, попътен ветре, в планината на новодошлия!

 Пейте, о пейте, милиарди, защото нова вселена роди се!

 Може много да боли, о родилко на мироздание,

 Но знай, че твоят покъртителен вик отваря нови пространства за мириади светове

И болката ти е равна на самото Битие по величие!

 И без болка носещите плод на ултравселената някога ще раждат,

 Но сега не може още Любовта да бъде към всички.

 Щастието на родилката няма равно на себе си в Трите Вселени,

 Нито животът е по-прекрасен в нещо извън раждането.

 Хвалете, хвалете, хвалете Майката свята и неопетнена!

 Носете приказни дарове на родителката на Бога

В Неговата нова колесница на физическия свят!

 Живей ти, образ и подобие на Всевишния ,

 Любовно свидетелство на цялото Божествено Кралство,

 Събрано в най-малкото същество, наречено Новородено...

 

24.ХII.120(1984)г. 18.III.121(1985)г.

 София Изгрев

ЛЮЛЧИНИ ПЕСНИ

ИЛИ

ПЕСНИ НА КЪРМЕЩАТА

3 части х 12 секстини = 36 месеца

 

I МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Приспивна песен пей на рожбата си, нани нани нани на…

Първото дръпване на розовичките устнички токущо стана!

 О, свято дръпване, по-важно от всичко на света!

 Умът никога не може да побере това най-чисто щастие

млякото на самата ясновселена да прелива

кротката музика на тишината в недрата на новороденото!

 …

II МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Носителко но самата ясновселена,

 На нейното най-прекрасно, меко присъствие.

 Пълнú пищното си великолепие със сънищата на Млечния Път!

 Отдай гръдта си на Бога, очакващ те с трепет,

 Примрú от най-тръпна сладост, когато Той впие устни,

 И притворú очи в молитва за Неговото порастване!

 

ІII МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Живи да бъдат двете бели полухълмия от нежност.

 Нека вечно пламтят алените слънца-извори по средата им!

 Нека вечно извира силата на ясновселената от глъбините им!

 Нека вечно текат двете реки на невинността:

 От тяхното течно бяло се родиха всички човечества;

 От тяхното сладко мляко се родиха дори боговете!

 

ІV МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Може праматерията да изчезне, но ясновселената - никога!

 Може планетите и слънцата да потънат в Небитието,

 но меката гръд на Любовта - никога!

 На нея сега, на нея пеем възхвала!

 На нея благодарим от дъното на Изворите,

 Които се наричат "преклонение".

 

V МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

По-божествено същество от Майката няма - селла!

 По-красиво видение от кърмещата няма - селла!

 По-чисто сияние от майчиното мляко няма - селла!

 По-желано питие от него няма - селла!

 По-богат дар на Битието няма - селла!

 По-могъщо оръжие на Доброто няма - селла!

 

VІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Потъни в топлината на най-святата плът, о рожбо моя!

 Потъни в тишината на най-голямото тайнство, о рожбо моя!

 Потъни в прелестта на най-благодатните извори, о рожбо моя!

 Потъни в щастието на най-бялата приказка, о рожбо моя!

 Потъни в мира на най-прелестните планини, о рожбо моя!

 Потъни в безбрежието на най-ласкавата кожа, о рожбо моя!

 

VІІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Маминото, сладкото, мъничко съкровище - нанкай, душице!

 Мъничкото, миличко, скъпо съкровище - нанкай, душице!

 Скъпото, топло, красиво, вечно съкровище - нанкай, душице!

 Красивото, чисто, невинно, звездно съкровище - нанкай, душице!

 Невинното, живо, хубаво, божествено съкровище - нанкай, душице!

 Хубавото, плачещо, смеещо се, светло съкровище - нанкай, душице!

 

VІІІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

 (за момиченце се пее в женски род)

 

Порасни здрав, добър, умен и силен, мъничък мой!

 Порасни мъдър, напет, бодър и весел, мъничък мой!

 Порасни великодушен, простосърдечен, мил и лъчезарен, мъничък мой!

 Порасни крепък, ведър, зрящ и неподкупен, мъничък мой!

 Порасни сияен, бликащ, неудържим и буен, мъничък мой!

 Порасни нежен, истинен, правдив и любвеобилен, мъничък мой!

 

ІХ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Тихо, тихо, тихо, тихо нани нани нани на:

 Потопи се в мойто "нани нани нани на"!

Окъпи се в мойто "нани нани нани на"!

Освежи се в мойто "нани нани нани на"!

Почини си в мойто "нани нани нани на"!

Отпусни се в мойто "нани нани нани на"!

 

Х МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ (ЗА МОМЧЕ)

 (ако е момиче, пее се ХІ песен 2 месеца)

 

Моля се за теб, бъди юнак над юнаците, миличък!

 Никога не давай да те надвият!

 Много силен бъди, много мъжествен;

 Крали Марко бъди за нещастните,

 Носи им свобода и Истина,

 Носи им правда и знание!

 
ХІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ(ЗА МОМИЧЕ)

 (ако е момче, пее се Х песен 2 месеца)

 

Много нежно бъди, миличко мое!

 Носú милост, ласки и утеха на всички;

 Живей за братята и сестрите си, служейки;

 Милвай душите им с хубави думи,

 Превързвай раните им с омайно биле,

 Целувай сърцата им с обич и любов!

 

ХІІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

О, Божествено дете, ликувай!

 Майка ти дава всичко за тебе

Само радост и живот да имаш, пламъче мое!

 Слънце да те окъпе,

 Въздух да те полъхне,

 Бистра вода да те облее!

 

ХІІІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Не плачи, мое миличко - пролетта иска да те целуне;

 Не плачи, мое миличко - лято пак ще дойде;

 Не плачи, моя рожбичко - дай ми да те цункам

по розовите бузки пухкави,

 по умното челце, светлото,

 по сините (черните; пъстрите; зелените; кафявите) очички, хубавите!

 

ХІV МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Съкровище от лоното на моята душа,

 Мъничко кристалче от Двореца на Безгрижието!

 Пламъкът на Деня и глъбините на Нощта се съчетаха в тебе;

 соковете на прелестта и зорите на Истината ласкаво те изпълниха,

 о, живо, радостно послание на невинността

и мило, покълнало цветенце на Доброто!

 

28.І.121г.

 ХV МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Носителю (носителко) на топлинка, живей, живей, живей!

 Носителю (носителко) на победа, не се плаши от този печален свят!

 Едно красиво дете си ти - протегни се, протегни се, мъничко мое!

 Едно умно дете си ти - усмихни ми се, маминото!

Едно очарователно дете си ти - милвай ме с малки,

 чисти пръстенца!

 Едно разкошно дете си ти - скрий се в прегръдките ми, о обич моя ненагледна!

 

ХVІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

О, принце (принцесо) на истинското ангелско щастие, добре дошъл (дошла)!

Сила и радост небесна, добре дошла!

 Живо копринено дихание, добре дошло!

Ниското и високото ясно ти се покланят най-предано;

 Нощта и денят най-нежно ти пеят песни от сърце;

 Утрото и вечерта множат молитвите на божествата за тебе!

 

ХVІІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

О, сине мой, паднал (дъще моя, паднала) от холивселената

на росната трева в тоя хубав свят!

 Запази простотата на сърцето си непокътната;

 запази питането в очите си неугасващо.

 Проживей дните си най-щастливо като дете от началото до края;

 остани крило от мек блясък и непосредственост, моля те, цял живот!

 

ХVІІІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

О, ти, най-скъпо същество на земята,

 лотос между цветята,

 Сърна между обитателите на планините,

 Капка роса между превъплъщенията на водата…

Очите ти са по-хубави от всичко на света!

 Ти можеш с обичта си да управляваш вселени.

 

ХІХ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Просторите на чистия, син вятър, да те люлеят!

 Ножовете да се стопят и оръжията - от радостта ти!

Косиците ти са по-нежни от гълъбово говорене,

 Житото е по-малко прославено от сърцето ти,

 Молитвата е по-оскъдна от потоците на смеха ти, Щастието да те прегръщам е много повече от всички хазни на вселената!

 

29.І.121г.

 ХХ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Обич моя, запей песенчица сега с мене, обич моя!

 Моли се на Слънчо и на Месечко с мене, обич моя!

 Осияй с мене полето от песен, обич моя!

 Лъхни с мене като вечерник над горите, обич моя!

 О, цигулки на нощта, запейте с нас;

 О, фанфари на утрото, славете моята рожба, сладка и скъпа!

 

ХХІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Лотоси и олеандри, този миг е миг на детето ми!

 Орхидеи и нарциси, никой не ме прави по-щастлива от него!

 Кошници от разцъфнали върби му поднасям всяко утро,

 с даровете на моята обич към него.

 Миличко, миличко, миличко мое рожбенце,

 На тебе дължа всичко и чрез тебе имам всичко на небето и на земята!

 

ХХІІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Ах, ти, мое истинско, живо приятелче,

 ескорт от изгреви и приказни облаци нека те съпровожда!

 Шпалир от милиарди тронове и звезди нека да свети

от двете ти страни;

 медни туби и тромпети да възвестят идването ти;

 благи флейти и цитри да те приспиват;

 мощни прагове и водопади от радост да слизат в долините на живота - поради тебе!

 

ХХІІІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Имам си рожбичка - водна лилия в езерото на душата ми;

 имам си чедо - омайниче в долината на душата ми;

 имам си син (дъщеричка) - звездел-цвете в небесата на радостта ми;

 имам си детенце - кокиченце в преспите на мечтите ми;

 имам си гълъбче в клоните на съня ми;

 имам си конче-вихрогонче в планините на нашето вечно царство!

 

ХХІV МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Краченце, босо краченце, нека да те целуна!

 Оченце, мило оченце, нека да те целуна!

 Устенце, малко устенце, нека да те целуна!

 Носленце, сладко носленце, нека да те целуна!

 Ушенце, крехко ушенце, нека да те целуна!

 Момченце (момиченце), голо момченце (момиченце) – нека да те прегърна!

 

ХХV МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Нося, нося, нося… слънчево житò!

 Нося, нося, нося… звънчево златò!

 Нося, нося, нося… рошаво мече!

 Нося, нося, нося…мъничко момче (звънче, ако е момиче)!

 Пей ти, пей ти, пей ти, къпано дете;

 Сто сърца да имам - давам ги стоте!

 

ХХVІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Навън поникна минзухара - ойларипи!

 Снегът отдавна дига пара - ойларипи!

 Навън, навън, навънка бързай - ойларипи!

 Плачи стреха, земя отмръзвай - ойларипи!

 Ура, ура, ура - красиво вънка става,

 ой, пролет мила вече просиява!

 

ХХVІІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Момченца и момиченца, елате всички пиленца.

 Краченца и кокиченца, росица ли ви мокри?

 Лозиците, тревиците, тъй много, много мили са;

 Искриците по жиците разпяват всички локви!

 Осей с цветя поляните, роса, роса небесна;

 Съхни, сълза проляна ти - добра сълза чудесна!

 

ХХVІІІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Празник полята, празник празнуват!

 Ниво полята, най си сънуват (в смисъл, полята от дъжда);

 сънища светли твоите пшеници;

 слънчеви, цветни дъги и зорници;

 алени изгреви, залези алени,

 мамини извори - думички галени!

 

ХХІХ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Свежи са, маминко, приказните твои прегръдки!

 Сладки са, маминко, чисти са силните тръпки,

 плам дето вливат в снагата ми мънинка,

 разум, които в душата ми вливат.

 И пръстите - моите пръстчета тънинки –

все още от мамина гръд се опиват!

 

ХХХ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Ликувай, посетителю (посетителко) на хоризонти, които нямат брегове;

 Само тук можеш да изпиташ маминото притискане до гърдите;

 Само тук боговете и ангелите се посвещават на радостта, наречена прегръдка;

 Сине (дъще) на просторите, живей сега силно и хубаво;

 Свежú недрата на храмовете, наречени покои на майчиното мляко;

 Приеми ритмите на сърцето ми, най-скъпо мое и росно съкровище!

 

7.ІІІ.121г. 13ч.30

ОБЯСНЕНИЕ ОТ ДИКТУВАЩИЯ СВИШЕ;

 

Заристото тяло на онази, която пои рожбата си с мляко от самата себе си, не е като заристите тела на всички останали. То краси ясновселената с най-удивителните орнаменти и плетеници.

 

12.ІІІ.121г.

 ХХХІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Нотите на чистотата са белички и се наричат капчици мляко;

 сънищата на ясновселената са много приказни:

 те витаят като преплетени петолиния и милиардолиния

и песента на кърмачето, вече пораснало, не спира да ги разчита.

 Чисти са тия ноти от росата на млякото,

 сладки са тия песни от глъбините на новия живот!

 

ХХХІІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Помни, моя рожбо: в теб има чар и разум

пои с тях, подобно на бистро поточе, всичко по пътя си!

 Осияй пътя на приказното бъдеще;

 свали по-скоро видения славни;

 създай на тая земя това, което ясновселената вижда в съня си;

 твори съвършенство, както съвършенството те твори тебе!

 

ХХХІІІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Ах, прати ми, прати ми, сине (дъще), сладката си усмивка!

 Сладкото ти гласче искам да чуя, пламъче мое…

Пращам ти и аз сега отдалечена от тебе замалко

Вълна от свеж вятър на майчина обич,

 Топъл лъх от сърдечна нежност,

 Майчин дар от чиста въздишка по тебе!

 

ХХХІV МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Прави каквото искаш, само бъди живо и здраво!

 Прави каквото искаш, само ходи в Светлия Път на виделината.

 Ти си напълно свободен (свободна); ти си съвършено свободен (свободна),

 миличък мой (миличка моя)!

 Аз те оставям с това, което е първо твое желание;

 ти си вземи от мен всичко, от което имаш нужда –

така си представям Любовта, мое малко, и така я раздавам.

ХХХV МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Чакам те с най-огромно спокойствие, слънчице мое.

 Ти си играеш вече без мен - поиграй си навънка!

 С теб никога не може да се случи нещо лошо,

 нищо не може да те докосне със зла умисъл.

 Истинно щастие е за мене твоето отсъствие, обич моя,

 Танцът на несигурността не е страдание и мъка за мене!

 18.ІІІ.121г.

ХХХVІ МЕСЕЦ КЪРМЕНЕ

Рай си ти за мен, пламъче мое, рай си, наистина.

 Планини и гори ще обходя от сега нататък с тебе!

 Предано те гледам в душата, предано ти се отдавам.

 Ти си свободно, мъничко мое, пърхай като пеперуда!

 Прави каквото щеш, сладко и силно живей!

 

 Гори в лоното на сънищата ми, тичай в необята на бъдещето!

 

 

 

05.11.2018 г. 18,55 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Всеки човек, който живее в съгласие с ума, сърцето и волята на Бога, струва повече от цяло човечество, което не живее в съгласие с божествените закони.” (1920.03.07н.Ще управлява всички народи.ЩУВ.С1946:16) На земята – казва още той – работят само някои поети, музиканти и художници.

В ПАМЕТ НА НАДСОН И ЧУРЛЬОНИС. Всеки от Божите хора като тях струва много повече от всяко човечество, което не се интересува от Истината и Любовта.

Микалоюс Чурльонис (-1875-1911-)

литовски художник

 

Симьон Яковлевич Надсон

 (-1862-1887-)

ИДЕАЛ

 

Недей да казваш, че животът

е зар на слепите съдби,

 за празни глупости охота,

 душевен мрак и зли борби.

 О не! Животът е пламтение

там, дето вечен ден гори

и най-върховното творение –

ЧОВЕКЪТ - вечно ще цари!

 

Там, долу, блъскат се тълпите

телци от злато те строят,

 и от кънтежа им опити,

 препускат в смъртоносен път.

 Да! Този призрак от химери

е сринал хиляди борци –

и кръв проливат тъмни вери

под свойте гибелни телци!

 

Но всичко прèходно умира –

плебеят сам си го руши

и с нови тръпки и кумири

без ум отново се теши.

 А има друг „кумир” отвеки

над всички сметки на сметта –

кумирът вечен на човека

от първозданна красота!

 

О, братко! С мисъл лъчезарна

литни могъщо над сганта –

възпей сияйния олтар на

сърцата, слети в Любовта,

 и ако дълго си ожидал

спасение от скръб и сплин,

 към Идеал, а не към идол

 

тръгни със ход на исполин!

 

 

05.11.2018 г. 13,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Питам ви: плащат ли ви за работата, която вършите? – „Плащат ни, разбира се”. – Щом ви плащат, няма да влезете в рая. – Защо? – Защото на вратата на райската градина е писано: „Всеки, който проповядва Словото Божие користно, няма да стъпи тук!”. /…/ За пари никога не работете.” (1920.03.07н.Ще управлява всички народи.ЩУВ.С1946:12)

 

ВИСОКАТА ЛЕТВА. Всеки има пълната свобода да проверява вкусовете и теориите си. И теорията за бартера, когато трампим сигурност за удоволствие. Чиста работа – и според църквата, той не е директна проституция кеш – минава за читав, щом е бартер, щом е на изплащане и щом е узаконен. Понеже сме много морални, ние не си представяме психическите и натуралните бартери като търговия, но все пак винаги си търсим най-изгодния продавач. Не знаем обаче, че ако сме клиенти на продавачи, нощем и след смъртта си ще бъдем ПРИ ТЯХ, а не при Бога. Бог не ревнува - ако харесваме такива физиономии повече от Него, то и нашите физиономии ще се изменят като тях и ще миришем съответно. Някой галил ли е някога пръч? Та Бог няма защо да съжалява, че не сме около Него.

 

 

05.11.2018 г. 12,06 ч.

 

ОТНОВО ЗА КОКОШЕТО СЪЗНАНИЕ. За очите по витрините. Не подозираме, че и ние сме на въртележка в Панаира на суетата, даже и той да е много духовен и религиозен. Като намерим събирателната си точка ВЪТРЕ В НАС, тогава и в космоса да сме, и в рая, ние виждаме само нея.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „В едно царство някой си се провинил в политическо престъпление, за което бил осъден на смърт. Царят решил да пощади живота на престъпника, при условие да обиколи целия град, с гърне мляко на главата, без да пролее капка на земята. Осъденият се съгласил на това условие. Турил на главата си гърне, догоре пълно с мляко, и обиколил града, без да пролее капка мляко. Животът му бил подарен. Като го запитвали какво е видял в града по това време, той отговарял: „Нищо и никого не видях”. – „Защо?” – „Защото мислех само за гърнето с млякото на главата си”. Казвам: докато виждаш всичко в града, ти си на опасен път. Трябва да забравиш всичко, да бъдеш сляп за всичко, каквото виждаш. Само така животът ти ще бъде подарен. Щом имаш една божествена идея, трябва да жертваш за нея целия си живот, всичко, каквото имаш.” (1920.03.07н.Ще управлява всички народи.ЩУВ.С1946:12)

 

 

05.11.2018 г. 09,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Запалвам свещта си - и чета. Ако и вие искате да четете, елате при мене ЗАЕДНО да четем. Ако не искате, СБОГОМ! (Вън се звъни продължително). – Последният звънец бие, ЗАТОВА е толкова продължително. ВСИЧКИ трябва да го чуят! Който успее да влезе във влака, ДОБРЕ ще бъде за него. Който не успее, ще чака друг влак, за други времена.” (1920.03.07н.Ще управлява всички народи.ЩУВ.С1946:12)

ИЛЮСТРАЦИЯТА бе направена някога по друг повод, но може да се приложи и към ТИЯ думи на Учителя – даже много повече към тях. Да хванеш влака на сродната си душа не е тъй важно, както да хванеш влака на Словото, на Бога. Без Бога няма никакви сродни души, няма живот, няма нищо. ДРУГ е въпросът, че в един етап от еволюцията ни, до Бога се стига само чрез Сина; до Сина – само чрез Учителя, до Учителя – само чрез сродната ни душа, чрез сродна душа или Ученик. В дълбоката философия на Учението има различни нива на всяко основно понятие. Така е и с думата „Учител” – в едни случаи тя е синоним на БОГА, в други – на Христа, в трети – на Исус или паралелите на Исус по места и във времената.

ВСЪЩНОСТ, сравнения с хващането на ВЛАКА или на „суперекспрес” в движение са правени не само във връзка със сродната душа, но и като образ на ВЕРТИКАЛНОТО Ученичеството – ученичеството „като торпила към целта на съвършенството”. Ето един РАЗШИРЕН (5.11.2018) пример от текста за часовата астрология от 1995 г:

Представете си японски автоматичен влак, който въпреки скоростта си спира на стотици спирки, но отваря вратите си само за ЕДИН пътник на всяка спирка. Ако втори иска да влезе, ще загине. Това е принципът на СТРОГАТА Школа. Там вратите са НОЖОВЕ. Но и да успее някой да влезе невредим, ако иска да се задържи повече, отколкото е определено, влакът ще го изхвърли насила, и то понякога в движение - ИМА такива отходни места в Школата.

Влакът на Школата е супер-ултра-експрес. И ТОЙ не спира по междинните гари, както влаковете на НОВОЗАВЕТНИЯ окултизъм, пътуващи само между крайни спирки, но на него се качват УЧЕНИЦИ. Над 2000 години – през епохата на Рибите – са успявали само МЪЧЕНИЦИТЕ. Уви, в много от тях и досега все още има остатъци от адското или човешкото его: озлобяват се, разгневяват се, омъчняват се, въздишат, търсят своето право, негодуват от неправдите в света. Тъкмо по тия причини Небето все още ги държи в калъпа на мъченичеството – да ги боли, да не им върви в живота и даже в Делото, колкото и да са безкористни.

Но сега, в епохата на Водолея, в новия влак успяват да влязат само УЧЕНИЦИ. Тъй като в Ученика няма вече ръбат „аз”, мисъл за себе си и своята правда, назидателство, надменност, зло и проклетùя, той не си позволява да се заяжда или да дава поучения комуто и да е. Злият по нрав непременно трябва да идентифицира слабост или грешка в тебе, за да те "осветли". Не дай си боже да му се изповядаш! И да нямаш точно такава грешка, той си я измисля. А ако я имаш, той вкарва длето в дамара ти и разкъртва живи рани, живи нерви. После благородно ти предлага помощта си, защото той ЗНАЕ, а ти не знаеш...

Ученикът обаче се е смирил до неузнаваема степен. Той вече е целият СЛУХ – не го пъне да се проявява, да говори, да поучава, апострофира, да самарянства и пр. Това му е необходимо не само за да нагорещи и усили оборотите на духа си до бяло, но и за да изгори всички заблудителни знаци и сценки по пътя, поставени нарочно от Школата, за да бъдат идентифицирани и да отпаднат   ГОРДЕЛИВИТЕ.

Как става това? - Стремящият се да бъде приет се тренира с хиляди години, за да почне да тича с бързината на този влак. Ако постигне само за една стомилионна част от секундата да тича с НЕГОВАТА бързина, той има шанс да влети в отворената врата, отворена за миг СПЕЦИАЛНО ЗА НЕГО! Поиска ли да влезе във врата, предназначена за друг, даже и да е добил тази скорост, тя ще се затвори пред него и той може да се убие.

Интересно: в много случаи репликата на Небето, подобна на тихия глас на Бога или напълно съвпадаща с него не може да излезе от устата на някого, понеже отсрещният е пълен със себе си. Инерцията на егото му премазва всичко по пътя си и млъкване при него няма. Изключено е да не ти захлупи репликата със своя или да не ти я пресече, ако въобще я е допуснал. Това е, понеже ВЛУШВАНЕТО и трепетът за истина откъм ДРУГИЯ, за гласа на Бога откъм ДРУГИЯ, в него е унищожен. Инерцията на гордостта и егото е неуправляема, тя прегазва всички други шепоти и реплики. А Бог не се стреми да крещи и надвиква, да търси случайна пролука сред бумтенето и взривовете на екстровертите, за да се изкаже. Той нито се оправдава, нито се обяснява.

 

В оригиналния текст има интересни обяснения защо Христос поддържа и ПЪТНИЧЕСКИ И ТОВАРНИ влакове из ада, на излизане от ада и по сокаците на света – ОТ МИЛОСТ. Там се качваме, докато сме все още зеленички и затова нямаме нищо против да дишаме въздуха на какви ли не спътници в третокласните и петокласни купета на еволюцията, даже и да са с бутафории за първокласни. Но и Христос, и полевите лекари от състава Му ще ги намерим най-лесно там и много повече там. Особено във вагоните за клане или експлоатация на добитъка, за да го утешат и помилват преди изпитанието.

 

 

 

05.11.2018 г. 21,14 ч.

  

УЧИТЕЛЯТ: „Ако в съвременна Европа се намереха 10 души хора, които да обичат Господа с всичкото си сърце, като кажат войната да спре, ще спре. НЯМА 10 души.“ (1942.07.19н.Пътят на доброто – път на любовта)

ВИДЕОТО: в този модел не е показано съвсем ясно, че освен вечната динамика на прегрупиране, приближаване и отдалечаване на молекулите във водния клъстър, за да може водата да дава живот, от всеки клъстър с огромна скорост илзизат отделни индивиди и отиват в други клъстъри, а от другите постоянно идват гости в нашия. Ако това можеше да спре и за милионна част от наносекундата, клъстърът би заприличал на нашата земна цивилизация, на нашата планета…

ТОВА ВАЖИ С ПЪЛНА СИЛА ЗА ВСЯКО БЕДСТВИЕ И ВСЯКА ВОЙНА, ВАЖИ И ЗА СЕГАШНАТА, И ЗА ВСИЧКИ ЛОКАЛНИ ВОИНИ И НЕЩАСТИЯ. Числото 10 е число на Бялото Братство – най-малката група от 5 бели братя и 5 бели сестри. Поотделно познавахме и познавахме такива хора, но обединени в единомислие, единочувствие и единодействие 10 души на това ниво няма никъде в целия свят. ЗАТОВА ТАКАВА ПЛАНЕТА СИ ЗАСЛУЖАВА СЪДБАТА. Дори от единиците, отговарящи донякъде на образа на белия брат или бялата сестра, почти няма някой, който да се е отказал от своята бърлога, от своите пороци и недостатъци и от каращисване с неподходящи вещества и аури; който да мисли абсолютно положително за всеки един от другите. И да има, той се е свързал с някой, който не му е определен от Бога или провежда гласа на духовете, а не на Духа. И да има двама, свързани по волята на Бога, те не са в единомислие, единочувствие и единодействие с други, родени от Бога - нито с други двама, нито с четирима, шестима или 8, които да си разменят функциите и жилищата. А как ще очакваме тогава да се обединят духовните и светските общества и да не воюват, след като няма 10 души в най-централната и фина електроника на планетата, която би трябвало да управлява всичко? Десетима, КОИТО ДА ОБИЧАТ ГОСПОДА СЪС ВСИЧКОТО СИ СЪРЦЕ! А да обичаш Господа, значи да си абсолютно и тотално сляп за недостатъците на другия. Да живееш денонощно и вечно с най-високия и чист вкус, избор и идеал. Да отдаваш на всеки друг, роден от Бога, абсолютно всичко, което имаш и можеш; да му отстъпваш и най-скъпото си, да му отстъпваш и изявите си, да се взаимозаменяш със всяка от клетките на органа, който съставяте, във всичко, което има и може всяка друга клетка от него. Всяка точица от всяка холографска система прави това постоянно безòтказно, всяка частица от всеки воден клъстър го прави цял живот с невъобразима скорост, а ние, хората в центъра на управляващата електроника на планетата, не се обединяваме и разединяваме както Бог иска.

 

 

06.11.2018 г. 13,40 ч.

 

МАЛЪК АСТРОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ: УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Положението през тази година ще бъде благоприятно, защото тя е ГОДИНА НА СЪДЕНЕ. Тази година в духовния свят хората се съдят. Всеки от вас трябва да отвори тефтерите си, и каквито вземания-давания има, да ЛИКВИДИРА сметките си. Двама се мразите - ще ЛИКВИДИРАТЕ сметките си.”

(1920.03.22и.дем.АВИ.ВСЕ 1995:54)

КАКТО ЗНАЕМ, един от хороскопите за цялата година се съставя за първия ден на пролетта – началото на ДУХОВНАТА нова година. В случая пролетта е започнала малко по-рано, но да видим какви са положенията и аспектите точно в 8 ч. вечерта на 22 март 1920 г. в София – при започването на беседата. Търсим защо ще има съдене и при какви условия то ще бъде благоприятно. Сатурн, от позициите на строгата и взискателна чистнùца Дева, прави опозиция на Венера и Уран. Омразите от страна на Венера, т.е. личните чувства, трябва да се ликвидират; Сатурн прави ревизия и на мъдруванията, на кривите ураниански навици да поучаваме, съветваме, наставляваме и назидаваме; а също и на непослушането и своеглавието на ученика. Сатурн в такава опозиция е строгият учител, който се противопоставя на говорещите и лудуващите в час. Прогнозата в случая е, че този небесен съдебен процес ще се развие благоприятно през 1920г. до 22 март 1921. Везни-Овен на хоризонта също говорят за самоанализ и съдебни процеси. Говорещи в час и бягащи от час е имало винаги, има ги и сега. Въпреки че Училището не е затваряно никога и Учителят никога не е преставал да говори, на мнозина им е приятно да заграждат чинове накрая - или направо на чина да отклоняват вниманието на съученика си с дрънкане в час. Друго си е и ти да станеш педагог… Учителят се радва на способните ученици, обича взаимоучителната метода, но ги съветва да не го правят в час, докато Той говори. Уви, повечето са напълно глухи не само за Него, но и въобще за изслушване на някой друг, за диалог. Тяхната стихия е монологът. Слънцето в конкретния момент е във втория градус на Овена, илюстриран от циркаджии: има ги и сред зелените педагози. Луната е във втори градус на Телеца и прави полусекстил към Слънцето с точност до минута, което предопределя ДОБРИЯ ИЗХОД на съдебния процес. Предизвикала е електрическа буря за разтърсване на съвестта и трансформиране на съзнанието. Меркурий съдейства за същото, предизвиквайки пълно удовлетворение на основните потребности на индивида откъм 28 градус на Риби. Венера по същото време, откъм 6 градус на същия знак иска да каже, че няма да се предаде без бой и упорито ще изпълнява самарянството си на дребно въпреки строгата забележка на Учителя отсреща, че в час не се яде и не се храни съученика до нас на чина… Марс обаче е на страната на Учителя откъм 9 градус на Скорпиона и обещава, че ще съдейства като опитен зъболекар за сваляне на старите социални протези и преодоляване на егоизма. Е, съдията Юпитер малко ще се погорещи и понадува пред него и публиката, понеже не понася някой да го атакува директно, и то с точен квадрат до няколко минути… Не казахме, че учителят Сатурн в този вечерен час през 1920 г. гълчи вторачените в ближния и зелените педагози в клас да не оригиналничат тъй смешно, за да правят някому впечатление, но да бъдат оригинални НАИСТИНА. НЕ Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ И ФАКТЪТ, че на тази дата тече Третият лунен ден, който е пряко свързан с Истината, признаването на Истината и съдебните процеси на небето и вътре в нашата собствена съвест. В беседата още се казва, че през тази година ще се работи с МАЛКИТЕ неща и добродетели - Слънцето е в съвпад с Меркурий. Казва още, че през 1920 духовна година сестрите от Извънредния клас трябва да развивват ВОЛЯТА. Възможно е това да е в синхрон със съвпада на Селена-Плутон в този момент. Че това може да е обусловено астрологически личи от хороскопа на 22 март следващата година - там няма планетни индикации за развиване на волята. В беседата се казва: "Помнете, че идната година вече няма да се говори за воля".

 

НЯМА ЗАЩО ДА СЕ ПРОДЪЛЖАВА С ТАЗИ ЕКСКУРЗИЯ ПО АСПЕКТИТЕ И САБИАНСКИТЕ СИМВОЛИ В ДУХА НА ДЕЙН РЪДИАР, за да не се разводнява темата. 

 

 

06.11.2018 г. 10,35 ч.

 

ОЩЕ ЕДИН ПРИМЕР ЗА ДИРЕКЦИИТЕ В АСТРОЛОГИЯТА: Готови ли сме да изпълним волята Божия БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ И НЕЗАБАВНО? Има неща, които са ни предопределени лично от Бога за някой точен период, ден, час или миг в живота ни. Като ги отхвърлим, ЗНАЕМ на какво заприличваме.

МАТИЯ ПРЕТИ (1613-1699) – „Пилат си измива ръцете”.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Сега мнозина християни се намират в следното положение: мязат на онази християнка в Англия, която във време на галското движение молила цели 12 години да я удостои Господ да я направи полезна на хората. Друга нейно приятелка - и тя се молила за същото - една вечер сънува сън: явява ѝ се Христос и казва: „Това, за което се молиш, не е за тебе, но иди при своята другарка, която се моли от 12 години насам, и ѝ кажи да започне ТЯ работата.“ Отива при другарката си и ѝ предава Христовите думи. Другарката ѝ казва: „А, аз сега не мога да започна такава работа…“ Тази жена, като вижда, че другата се отказва, започва сама галското движение. Сега ние се молим за много неща, но като ни се предложат, казваме: „Не може сега, не му е времето още.“ - намираме причини за извинение. /…/ Измиваме си ръцете като Пилата, докато тази божествена идея си замине.”

(1920.03.22и.дем.АВИ.ВСЕ1995:54)

СИНДРОМЪТ „ЛЕЙДИ МАКБЕТ” също касае немалко пилатовци покрай нас. Битовото и психическо чистофайничество често е хиперкомпенсация на пролята кръв някъде. Кръв се пролива не само с нож, но и с мисли, чувства и език. Да спукваш милиони капиляри в себе си в другите чрез апострофиране, забележки, остри реплика, лош поглед, горделиво назидание - не е ли това дейност на садист, на палач? Много хора чистят къщата си и подреждат живота си с ТАКОВА престараване, сякаш от това зависи всичко. Даже го демонстрират и правят забележки на другите за чистотата, без да подозират, че това идва от мръсната им съвест. Търкайки нещо с часове като лудите, те всъщност се мъчат да почистят съвестта си. Не че не трябва да сме винаги чисти и спретнати, но психиатричното чистофайничество е ясен синдром за лекарите: такъв човек някъде е извършил престъпление. Пресякъл е някога жила на спонтанността, на любовта; искал е да наложи СВОЯ ум или СВОЯТА власт някъде. Може да не е от сегашното прераждане.

Метод на лечение: слугинство, НО ПРИ ДРУГИ ХОРА. След като спретнеш себе си и собствената си къща, иди слугиня другаде И ДЕСЕТ ПЪТИ ПОВЕЧЕ чистù къщите на хората без пари. Този труд, плюс затварянето на устата за подигравки, поучения и забележки ще почне бавно да пречиства блатото ти. Не го ли направиш сам, съдбата ще те направи някъде слугиня за жълти стотинки. И да не е за жълти, съвестта ти ще те държи слугиня толкова години или векове, колкото е необходимо. Същото се случва и когато сме отхвърлили подарък на Любовта, на Бога.

 

При такива „чистници”, понеже са свикнали да се налагат и да търсят правото си поради ярко честолюбие и обидчивост, се наблюдава още един синдром: ОТРЯЗВАНЕТО на някого „за цял живот”. Понеже са свикнали да режат със сатър или език, не им е никак трудно и това. За психолозите обаче това е много лесен симптом за диагноза. Препоръчват ПРОШКАТА И ПРИЛАСКАВАНЕТО, всякакви опити за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИЯТЕЛСТВОТО, стига „виновният” да не е чак толкова виновен или въобще да не е. Злото сърце и властническата драма често прави невинния виновен. Обаче в случаите, когато другият наистина е опасен и непоправим, „отрязването” му за цял живот е неизбежно. Това обаче не значи, че няма да го срещнем и в друг живот, ако не сме му простили в този, за да му простим и да му бъдем роб или робиня - да се изплатим. В такива случаи имаме КАРМА. Ако не можем да я платим с безкрайна любов, трябва да се изплаща с безкрайно примирение и търпение. Лечението, което ни предписва Небето в такива случаи, е постоянно да ни унижават, онеправдават и обиждат. Това се нарича „рендосване на егото”. След като сме били „чвор”, сега трябва да рендосват НАШИТЕ чворове.

 

 

06.11.2018 г. 08,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Под думата „Любов” разбирам Бог, Който трябва да влезе в нас. Бог твори, Бог създава, затова, докато Той не влезе в нас, никакво творчество не може да се прояви. Има пеперудки, стоящи по-високо от много съвременни хора, които минават за учени. Такива учени съществуват от хиляди години. Учен човек, от божествено гледище, е този, който познава Бога НА ОПИТ. Под „опит“ аз разбирам да сме готови да направим ВСИЧКО за Бога и думата Му да не правим на две. Значи, ние трябва да сме готови да изпълняваме винаги онова, което Господ иска от нас.”

 

(1920.03.22и.дем.АВИ.ВСЕ1995:54)

 

 

06.11.2018 г. 07,47 ч.

 

АКО СЪРЦЕТО НИ НЕ ПЛАМТИ ЯРКО И НЕ СЕ РАЗДАВА КАТО СЛЪНЦЕ, то се вкаменява, след него и ние, и заприличваме на статуя след бомбардировка.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „.Някои от вас не вярвате в Божията Любов. Търсите я и казвате, че тя е хубаво нещо, но като дойде във вас, не сте герои да я приемете, да я приложите. Защо? – Защото нямате сърце, а тя иска СЪРЦЕ. Ако вашето сърце е развалено, пробито, тя ще изтече. Колко пъти тя влиза във вашите сърца и изтича! Защо се чупят вашите сърца? – Защото са направени от камък! Затова е казано в Писанието, че това каменно сърце ще им се отнеме и ще се направи от плът, за да може този Божествен Дух да пребъдва вътре в тях. Първото нещо, което трябва да опитате, е дали тази Божествена Любов е проникнала в сърцата ви.” (1920.03.22и.дем.АВИ.ВСЕ1995:53-54)

 

06.11.2018 г. 20,45 ч.

 

ЗА ДА ПОИСКА ИЗВИНЕНИЕ НЯКОЙ, ТРЯБВА ДА ИМА ДУША. На останалите никога не може да им дойде такава мисъл, понеже те са винаги правите, а другият – виновен или грешен при всички случаи.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ама трябва ли да се унижавам?“ – Ще се унижиш и оттатък ще отидеш, ще се унижиш до безобразие! Ако мислиш, че няма да се унижиш, лъжеш се. Когато погребват някого, той се „унижава”. Няма цар, няма владика, когато го погребват, да не се „унижава”, да не се усмърди. Казвате: „А, да отида да искам извинение от някого… Няма да направя това!“ - Ще го направиш в гроба! Гробищата са за онези, които не искат извинение. Не мислете, че ви заплашвам с това, но всички вие мислите, че тези неща няма да дойдат до вас. - До всички ще дойдат!” (1920.03.22и.дем.АВИ.ВСЕ1995:54-55)

УНИЖАВАЛ СИ – ЩЕ ТЕ УНИЖАВАТ!

ИЗ ЕДИН СТРАНЕН ТЕКСТ ОТ 5.VІІ.2008 г.(„ГРОЗОТА, ОПОЗОРЯВАНЕ И ПРОПАДАНЕ”). Тук той е адаптиран, защото в оригинал е още по-директен и провокативен. Точно такива текстове, които не са много, възмущават някои хора до крайна степен и те казват гневно „Моят благ Учител не говори така!” А дали са негови ученици е въпрос, понеже такива думи и изрази има и в беседите му до 1944 г., и в частните разговори, и в отделни случаи с него.

НЯКОИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ на този род текстове вярват, че те са от записи и протоколи в една Школа нощем горе на небето; други считат, че те се дължат на нечий разюздан талант или че са игра на духовете. Как е точно, и ние не знаем – един ден, ако сме от хората с душа, може да проверим това в архивните филми на Природата.

ЕТО АДАПТИРАНИТЕ ИЗВАДКИ:

„Колкото и да се чудите – именно най-красивите, най-моралните и най-възвишените ангели, подкокоросани от подлудели богове, посегнаха първи към смъртта – забраненото дърво. Тщеславието, самочувствието и самомнението са тъкмо тия три огромни въшки, припичащи се на слънце върху челата на красавци, моралисти и величия. Припичат се, но и ги пият! Като изпие сърцето на красавеца, неговата въшка си казва: "Сега той ще се влюбва само в красавци"...Въшката на смъртния, който се мисли за много чист, изпива ДУШАТА му и той почва да поучава и да се "пази"... Почва да "предпазва" и другите. От какво? – от Дървото на Живота! Сакън! Нямало такова нещо "Изобилен и Пълен Живот" в градината на душата... Като гледа колко са набъбнали сестрите ú, Третата въшка на челото на надутите почва да се надува повече и от тях, докато един ден се пръсне. Те са се надули до крайни предели пред самите себе си, пред глупавите и пред представата си за Бога. Изминават всички степени и получават всички титли и пагони на самомнението, но... са опръскани от лайна... Въшите лайна миришат най-силно: всички порове и пръчове на вселената са едно нищо пред тях! Особено лайната на Третата въшка. И наистина, самомнението е избило повече богове, ангели и вселени от всички други пороци, взети вкупом!

 За да се освободят от смрадта и миазмите, много истински богове и ангели и почти всички хора трябва да минат през трите свещени пещи. Това са грозотата, опозоряването и падението. Като стигнат до дъното на тази пещ, която е дълбока като кладенец, съществата с искра от Бога се докосват ДО НАС. Добият ли нулево тщеславие, нулево самочувствие, нулево самомнение; запламти ли в тях горивото на пълното отчаяние и безсмислие на живота, в един свещен миг те докосват и освобождават Пружината! /…/ В ада обитават двойниците на тия с въшките по челата. Някъде /бяха наречени/ "шансонетки" – подобията на хора и ангели, които експлоатират вида и дарбите си, за да получават компенсации. Лайното на Пър¬вата въшка е изборът по външен вид и "тръпка". Лайното на Втората въшка е чувството за собствена правота и задоволството от нея. Като пърди и се оригва, тя изразява своето мнение за неправотата на другия... Третата въшка ходи по нужда с най-голямото лайно, родено от животно, при това толкова малко насекомо... С него тя иска да каже: “Моята религия, моята идеология е най-велика на света!” Даже не най-великата, но единствената – понеже няма друго по-голямо лайно от нея и по-миризливо. Това е старият и най-изпитан трик на осмърдяване на атмосферата, за да излязат от салона случайните минувачи. Има много случайни минувачи край църквите на Бога - хора и ангели, които си търсят сом за въдицата или клиенти. Други си търсят слушатели и зрители. Трети си правят хербарии от най различни пеперуди и бръмбари, с които са пълни почти всички говорилни. Затова те обикалят говорилните по график; даже плащат на пеперудите и бръмбарите да им ходят на проповедите и лекциите, за да станат по умни... Но сред църквите и салоните има и обители на БОГА. Те не почват с парфюмите и въобще не употребяват парфюми. Първата работа на Посветените вътре е да пуснат някоя дълга и тънка, а за по нечувствителните – и някоя гръмка... Така въдичарите и любителите на панаирите си излизат с негодувание, зачерквайки завинаги този салон, в който случайно са попаднали. Когато тази роля изпълнява Словото, ако някои не побързат да го вчешат и напудрят, то изгонва със същия успех всички оглашени, които обикалят за парфюм и пасти. Бъдете сигурни, че всички от тази порода вече са захвърлили това, което е написано тука, или са си излезли гневно от дома, в който го четете... На по-търпеливите веждите им в момента са високо горе на челата... Най-интелигентните си задават въпроса: "Той ли говори сега - или Брат Му?..."

 Там е работата, че Словото и Опонента му често си правят дуети. Когато Опнентът, ние сме сигурни, че ще оста-нат само хората с монада. Ангели не остават и за цяр, а богове се навъртат по няколко, защото не знаят откъде ще изскочи пилето... И чак тогава започва да се раздава странно благоухание. При нас са останали предимно обикновените, грозничките, нещастните. Между тях винаги има и по няколко броя чепати, устати, и лудички, за да има откъде да излизат газовете ви… Без тях няма да усетите никакво благоухание. Като има така по няколко димоотхода и вентилатора в едно братство и те си вършат работата, в даден момент и те кротват. Тогава, именно, почват да се надигат най приятните и чисти благоухания на хората без самочувствие. Обикновеният, грозничкият ще погледне някого с такъв смайващо прекрасен поглед, че това няма да го забравите никога! Такива очи, пречистени от жестока самота и мъка, не могат да бъдат изобразени и от най-великата актриса на вселената, ако не е страдала. Такава нежна и трепетна обич и любов, която извира плахо и свенливо от сърцето на по-обикновените, е напълно непозната на шансонетките, шансонетите и техните фенове. (Да не се забравя, че под "шансонетка" и "шансонет" в тия текстове не се говори за са певците на шансони, а се разбират хората, които очакват и търсят шансове в света на смъртните, Другаде са наречени "шансоиди" – "подобия на хора с подобие на шанс" - б.п.) Обикновеният, некрасивият, грозният произвеждат във вселената "ороáум"– способност за преживяване на огнение от десета степен нагоре. Огнение от втора и трета степен почват да палят причинните ви чакри; от ІV до ІХ степен – будическите; а от Х нагоре – атмическите. Следователно, нек-расивите външно, които са с монада, могат да ви изстрелят чак в атмическия свят с ядрената мощ на своето истинско чувство. Не се плаишете, не ги отблъсквайте, когато са неудържими! Ако не извършват насилие, вие имате шанс, може би единствен в живота си. За обичта на болни, недъгави, слепи, инвалиди тук няма да говорим. В повечето случаи тя е тъй кристална и могъща, че подпалва Огньове от XI до XXII степен. Там вече е светая светих – директно проникване в божествения свят, понеже сте обикнали девствен дух, маскиран на Земята. Пробили сте порока на астра¬леца да си търси тръпка от ФÒРМАТА. Протегнали сте ръка откъм божествения свят – проявили сте милосърдие. Отказали сте се от сладоледа и сиропа на красавицата или красавеца, за да ДОСТАВИТЕ преживяване, не за да ПОЛУЧИТЕ. Значи и инвалидът, и вие живеете в божествения свят, без да сте го знаели. Неговата скръб и самота е постоянна стълба до Небето, а вашата ръка, когато сте там, извлича от сърцето му такива дивни трели, които не е чувал и Орфей! В мига на Посрещането вие излизате от земните си парцалки и хуквате, прегърнати и голи, по вселената. Вече никой не може да ви хване! О, ако знаехте какъв грамаден, неизмерим шанс е да приласкаете някой нещастен! Той сам не знае колко не¬измеримо е щастлив. Той не подозира, че в страданието си нагнетява безсмъртие и че още в първия миг, в който срещне друг човек с душа, способен да коленичи пред него и да го прегърне, и двамата се превръщат в лъчи и се пръсват от щастие из вселените. Когато се съберат отново в две тела или в едно човешко тяло, вече никой не може да им отнеме абсолютната красота и безсмъртие. На Земята, за парлама, може още няколко време да играят ролята на един грозен и на един „глупав”, който живее с него...

 Сега да се разберем – в този урок няма да говорим за онази хилядна от промила, когато красивият е и прекрасен. За божествено красивите хора, които са въплътени ангели, както и за боговете и богините на Хубостта сме говорили другаде, можем да си говорим и в бъдеще. Ама, ако само си говорим, пак ще спаднем на по-нисшите чинове...

 Сега думата ни е за "хлонéята" – второто по сила и сладост ухание на Господа, което се продуцира единствено и изключително от опозоряването. Опозорителят произвежда "разбъм" – адска смрад и задушлив газ, предназначен да разкрива мръсниците и да убива хората и ангелите с Втората въшка на челото. Всички знаят, че "разбъмът" не може да се хване и на малкото пръстче на вонята от въшката, но той все пак ВЪРШИ работа.

 Как разкриваме мръсниците чрез него? – Ами "разбъмът" отваря ушите на мръсниците за клюката. Клеветата и клюката хващат моментално корен в съзнанието на мръсниците, понеже те имат мръснишко подсъзнание. При това, има разни видове и категории мръсници, макар че всички са с Втората Въшка на челото. Най-малките мръсници, чиято въшка е още като мишка, не разпространяват лошото, което са чули. То само ги яде отвътре. Те обаче са му повярвали, а това говори за тяхната порочност. По-големите мръсници, с въшка колкото любеница, почват активно да РАЗПРОСТРАНЯВАТ злословието.

 Дотук всичко е ясно и логично и всеки ще разбере това. Но в този сияен ден – дълбока нощ долу на Земята – ние искаме да ви изненадаме с още едно положение, което ще ви се стори съвсем нелепо: най-голяма и най отровна е Въшката на ония, чиято под¬лост и мръснищина се радва на това, че опозореният е опозорен С ОСНОВАНИЕ. И наистина, опозоряването без основание – олепването на някого с измислена легенда - е диагноза за по-слаба степен на подлост у повярвалия и по-съмнителна липса на тщеславие у намазания. За измисляча на легендата няма да ви говоря, понеже упражнението по наблюдение е предвидено за V курс – вие сте още слаби. Дори и в V курс някои изпадат в каталепсия от отвращение и ужас, когато имаме наблюдение на ЧЕРЕН съчинител. Неговата действителна форма и миризмата му в ада са толкова токсични за душата, че виждаме голям зор за изваждане на студент от кома, когато това се случи. Също, много студенти от V курс не могат да смелят гигантската разлика между чудовището в ада и човека или ангела, в каквато форма то живее във външния свят. Виждате, че при някои обяснения не тече картина и звук и не включваме и другите ви сетива. Това е, за да не викаме бърза помощ тука... Исках да кажа, че има нещо още по-парадоксално: зломислецът или злословецът, който се е уверил С ТВЪРДИ ФАКТИ, че прегрешилият е наистина виновен, е по-голямо чудовище дори и от измисляча на легенда. Чудовищността на това чудовище се състои в това, че то не може да прощава. То държи снимката, факта на падението или престъплението на абсолютен фокус в съзнанието си и постоянно я възпроизвежда. Това при него може да продължи с години и векове. Ако чудовището е с монада, очакват го съответен брой векове (с лихвата) падения и престъпления и съответни възмездия, за да види какво е вършило. Виждам въпросите ви. Ние тук говорим за аст-ралните и менталните чудовища, въплътени в хора и ангели. За разлика от господарите на Карма, тези чудовища злорадстват или са ледени стени пред съгрешилия. Единственият им формален плюс пред по-малките подлеци – лековерните – е че не се ловят на въдицата на клеветата, без да потърсят "солидни доказателства".

Казахме, че ще бъдете изненадани, но наистина прокурорът е по-голямо чудовище от лъжесвидетеля. Дори и за вас, които сте толкова напреднали, няма разлика във вината им, понеже и двамата качват човека на бесилото. Да, лъжата е най-страшният грях – не си вземаме думите назад, – но жесто-костта на сърцето тежи на везните не по-малко. Почва да надделява, когато се прибави и доволство, злорадство. В отделен урок ще ви бъде доказано, че доволството от разкритото зло и злорадството са равносилни на лъжата. За профани и юристи това твърдение е нелепица, но ние ще ви обясним защо е вярно. Помненето на злото е също лъжа и съучастничество на пъкъла. Сега всички фенове на всяка "гласност" и "атака" ще кажат: "Тия работи ти ги разправяй на старата ми шапка! Злото трябва да се разкрива, наказва и помни, за да не се повтаря!” – ДА, АМА ТО СЕ ПОВТАРЯ! И то в увеличаваща се, много повече от геометрична прогресия. Колкото повече го стягате и кърпите, без да изкорените ПРИЧИНИТЕ и да променяте самите себе си, толкова повече то ще се пука по шевовете.

 Наказанието с отрицателни средства умножава злото по-бързо от огъня в планина от бòрина. Наказанието с положителни средства, ако се вслушате в нашите съвети и методи, потушават и вселенски пожар само за 3 дни и половина!

 

 Тази лекция стана дълга, затова свихме честотата на времето. Така ще си се върнете всички точно в полунощ "ни лук яли, ни лук мирисали"... Но ако някой яде лука на лукавството и пак опъне лъка на обвинението, няма ДЪЛГО да припари тука. Стъклени погледи и разминаващи се статуи в братството да не виждам! Ако някой се размине така с вас и не ви отвърне на добродушния поздрав, ще знаете, че е от ония, за които съм ви казвал. Брат Ми тепърва ще си има работа с тях. Сред тях има и много "напреднали", които събират веществени доказателства и даже черните епизоди от филмите на Сатаната на Небето и на Земята. Те са перфектни черни монтажници и се надяват с този филм да ви качат на бесилото. Виждате каква бръчка имат между очите! Тя е белег на много точен и много висок ум, само с тази малка разлика, че са забравили края на поговорката: "С каквато мярка мерите" и началото на най-важната формула на безсмъртието, съдържаща числото 7... [„Прощавайте 70 пъти по 7”]. Опозореният обаче произвежда без проблеми своята хлонела – той СТРАДА. С нея той спасява милиарди същества в беда. Когато страданието му се излекува от обида и тщеславие, хлонелата се превръща в хлонея и опозореният става ЦАР НЕБЕСЕН. Произнася по 100 пъти на ден думите на Едного на кръста ["Прости им, Господи..."]. Хлонела или хлонея – това са балсамите от МАЛКИТЕ дертове. За героите от Третата Степен, Опозоряването е бял кахър. Когато ви говорихме за прокурорите, ние вече навлязохме в темата за Третата Степен на близост до Бога – РЕАЛНОТО ПАДЕНИЕ, ПРОПАДАНЕТО! Грозотата и Опозоряването, които произвеждат ороáум и хлонея, наистина приближават съществата с монада максимално до безсмъртието, но още не ги изстрелват нагоре. Останал е 1 милиметър до Пружината. Трябва да преживееш РЕАЛНО падение, за да престанеш да бъдеш небесен негодник. Небесната красота, чест и възвишеност - такива, каквито си ги представят повечето от половината ангели и една не малка сган от красивеещи шансонетки и шансоиди на Земята, - такава "красота" и "възвишеност" насмърдява. Вече знаете две от имената на тая смръдня. Не знаете обаче какъв е ликът на шансоидите в ада. Вие помните онова определение за шансоид: ПОДОБИЕ НА ЧОВЕК, КОЙТО СЕ СТРЕМИ КЪМ ПОДОБИЕ НА ШАНС ИЛИ ВЕЧЕ ГО КОНСУМИРА. Шансонетките на Земята и в духовния свят са наистина негодници, понеже не са годни за нищо. Нямат годност за Саможертва, нямат годност за Разпознаване, нямат никаква годност за Възхищение пред Чуждата Истина. Те са фактически отрепки, тунеядци – блудни синове и дъщери, изпоскващи има¬нето на баща си. И сега тука трябва да кажем кой баща точно. Нали знаете, че всички не сте родени от един и същ баща? Нека не говорим повече за отрепките, изпълнени с мисъл за себе си, а си представим само за миг летящия надолу, който ридае с пълен глас за нещастието на ближния и за Божието Дело. Такива "паднали" отдавна са се отписали. Отдавна са престанали да се тормозят дали имат троха хляб, дали ще спасят душата си. Те са сгазили толкова много лук, избъхтали са толкова много пътища и пътеки на отрицателния опит, че са напълно убедени, че си заслужават падането. Те нямат и следа от понятие и представа, че долу може да ги чака Пружина. Те са вече напълно лишени от надежда, от желание за Слово и Дело, дори от тръпката на милосърдието. Падат тъпо, сляпо и сънно, по инерция, след като вече сами са си изпели опелото. Всички наоколо казват: "Какво стана с този човек; това ли е същият човек; това въобще човек ли е?!" Никой нито за миг не си представя, че може да протегне ръка и да го хване, за да не се разбие долу. Няма такъв луд. Падането на живия труп е толкова тежко и фучащо, че всеки опит за най-малко докосване може да свърши с още една смърт. Живият труп вече не страда – лишен е от мисъл за себе си. Дори изпитва първата степен на Тръпното Блаженство – Тоталното Безразличие. Мозъкът му е на иглички. Той счита себе си за свършен човек и само чака последния удар. Ако е бил вярващ, вече не е и вярващ – напълно му е безразлично дали оттатък има ад, чистилище или рай. За рай въобще не се надява, от чистилището не го е страх, защото е чегъртан и стърган на Земята достатъчно; пък адът, който си мисли, че му предстои, сигурно няма да го осъзнае в началото, защото ще бъде векове наред в безсъзнание. Тази логична мисъл му се прокрадва с надеждата да си отпочине, да му зараснат раните, за да има мегдан отново да го изтезават... И е ГОТОВ да го изтезават – само да не е, Боже, на розова кожа, с току-що хванала мембранка... Секунди преди удара, това божествено същество започва да произвежда най-великата и най-скъпоценна есенция на Битието – прословутия "родрòн". Родронът има най-велика и най-прекрасна степен на отсъствие на мисъл за себе си. Увенчан е също от нещо не по-малко прекрасно – отсъствие и на мисъл за ближния. Отсъствие въобще на каквато и да е мисъл, на каквато и да е тревога, каквото и да е чувство за дълг или съвест – дори към Бога! Ето защо, това най-странно и най-тайнствено вещество "родрòн" дълго време се е считало за есенция от центъра на ада - упойка, инжекция от Палача на Съдбата, по милост на Царя. Все пак, осъденият има и някои заслуги, затова са му смекчили екзекуцията... Така си мислят много дяволи и ангели и досега – те не могат да си представят родрон като най-висшата благодат, най-висшето постижение. А падащият с космическо ускорение пък не може да си представи и една хилядна от това... Тук вече ще спрем. Оставяме на вашето въображение да си представите как един жив труп, комуто лично Господ е сложил сладка упойка, в един миг пада върху Пружината и тя го изстрелва обратно с космическа скорост. Как дълго време още "трупът" ще лети нагоре, докато излезе от кладенеца. Как никак и нищо няма да го боли, когато се събуди. Как тръпно и учудено ще гледа стотиците хиляди бивши грознùци, опозорени и пропаднали, плуващи също като него на повърхността на една Нова Вселена. За тяхно огромно щастие, там не се мярка нито един ангел, нито едно божество, нито един назидател и възпитател... Някои лежат по гръб, други се въртят по-бавно или по-бързо в малки водовъртежи, ала не потъват. Скоро всички ще се вдигнат над водата – като Великите Китове – за да тръгнат заедно към Онова, Което ги е родило!

 

 

07.11.2018 г. 18,22 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Да имате взаимни почитания помежду си и между другите хора, да се надпреварвате в услуги! Когато Господ и Христос видят, че вие доброволно се почитате и се заобичате, това им е приятно.” (1920.03.22и.дем.АВИ.ВСЕ1995:58)

В ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕСТВО НА СЕН СИМОН СА ОБЩУВАЛИ ТОЧНО ТАКА, понеже СЕН СИМОН е бил ясновидец и е приложил Христовото Учение и движение АВТЕНТИЧНО, а не като предателите-клерикали. Той минава за социалист-утопист, но ние и до днес се уверяваме, че всъщност всичко, което не е такава любов, е една смъртоносна утопия и антиутопия.

ОТ ДУМИТЕ НА УЧИТЕЛЯ В ЦИТИРАНАТА БЕСЕДА ЗА ПРЪВ ПЪТ РАЗБИРАМЕ, че Господ и Христос не са идентични. От цялата християнска и беинсанска ипостàстика сме свикнали да мислим, че Господ е Христос и Христос е Господ, но тук се казва нещо друго. Не пречи и двете положения да са едновременно верни, като се има предвид взаимозамяемостта на Лицата Божии „по съвместителство”, когато им се наложи. Но тук узнаваме, че може да има и поляризация. Не е изключено в случая да става дума за Исус - тогава е по-разбираемо за нас. В друг план беседите казват, че Господ е МАЙКАТА, от което логически следва, че Тя и Синът и са две отделни Божии Лица. Но в други беседи се казва, че и ДУХЪТ е Жена, че даже БОГ-ОТЕЦ е Жена… Много сложна наука за богове и ангели, ние едва надзъртаме под завесата…

 

Както и да е, високият идеал е да се почитаме, да се обичаме и да се надпреварваме да си услужваме. Другаде се казва да сме толерантни към истините на другите. Тия прояви могат да имат безброй форми. Само това може да се нарече „Братство” - всичко останало е недоразумение. Именно затова Учителят казва, че без Обич и Любов всички останали форми на духовен живот са ПАЛИАТИВНИ СРЕДСТВА. Изрежда като палиативни средства в този случай и молитвите, и формулите, и четенето на беседи, и изгревите, паневритмиите, упражненията, духовните събрания, нарядите, лекциите, изявите, общия труд, планинските лагери и т.н.

 

 

07.11.2018 г. 09,17 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Да се помолим на Господа значи да си отворим сърцата.” (1920.03.22и.дем.АВИ.ВСЕ1995:56)

 

 

07.11.2018 г. 08,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „И тъй, ако при някаква опасност сте последен и при някакво благо сте пак последен, Христос е у вас. ТОВА е Новото Учение! Ако постъпвате така, Христос ще погледне благосклонно към вас и ще каже: „Тези мои деца са разбрали живота.“ И затова Господ ще ви прати на работа.”

(1920.03.22и.дем.АВИ.ВСЕ1995:56)

 

 

07.11.2018 г. 08,00 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Като кажеш, че не можеш да простиш, то е защото ДЯВОЛЪТ е дошъл в сърцето ти. Казваш: „Христос е дошъл в мене.“ - Когато простиш и ти олекне, ХРИСТОС е дошъл. Утре се разкаеш, казваш: „А, не мога да му простя.“ – ДЯВОЛЪТ е дошъл в тебе! /.../ . Сега, като ви говоря, вие казвате: „Аз съм готов да простя...“ - Христос казва: „Не само да простиш, но и да си готов ВСИЧКО да дадеш” (1920.03.22и.дем.АВИ.ВСЕ1995:55)

ЗАЩО НЯКОИ ХОРА СА НИ ОТПИСАЛИ ЗАВИНАГИ и няма да ни потърсят цял живот? Защо имат лоши мисли и думи за нас или парират всеки шанс да продължат приятелството с нас, да ни оправдаят? Някои казват, че не ни мразят, но са приключили с нас за вечни времена и отдавна са „напълно безразлични”. Обаче защо ни апострофират на всяка реплика или завиват в гората, когато ни видят; защо ни гледат със стъклен поглед, защо издърпват студено ръката си, когато искаме да ги здрависаме? Това чисто ли е?

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "А вие какво правите? - „Хайде да се простим...” Целýнете се, простите се, а на другия ден, - виж че сте се заловили пак за косите... Аз нямам нищо против тези „прощавания”, но когато дойдете до божествения свят, не трябва да има никакъв червей, който да ви гложди. Всеки червей е жив, той прояжда най-добрите нишки, жилки на цветята. Когато има у вас един скрит червей, и вас ще прегризе. Някой ще каже: „Колко се интересува от моите червеи!...“ Не се интересувам, но ви обръщам внимание, че този червей ще прегризе най-хубавите и нежни коренчета и цветът ще повехне. Ние трябва да разберем измамата на този дявол и да му кажем: „Слушахме те вече 8000 години, а отсега нататък искаме да приложим постепенно в нашия живот Христовото учение.“

 

 

07.11.2018 г. 18,57 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Дòйде ли ти добра мисъл, посей я – това е най-благоприятният момент! Послушайте Христа, защото Той СЕГА ходи от врата на врата и хлопа, а вие казвате: „Кога ли ще дойде Христос?...“ – ДОШЪЛ е вече Той! Някои казват, че като умрем, ТОГАВА ще дойде Христос. - Христос дохожда докато сте живи, а не когато умрете.” (1920.03.22и.дем.АВИ.ВСЕ1995:59)

 

 

https://www.facebook.com/HappiestIGV/videos/1798450393814911/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMjUzOTE1Mjg4MTk4Mzg2/

 

08.11.2018 г. 16,23 ч.

 

С благодарност към Лили! Още едно доказателство по въпроса, имат ли животните душа. Човекоподобните, които са загубили тази потребност, са се простили с душата си отдавна; а онези, които не могат или не искат да й се откликнат, когато имат нужда други, дали имат душа въобще? Може да мантруват по 48 часа в денонощието или да изнасят най-мъдрите лекции на света, обаче децата и животните ги заобикалят.

 

08.11.2018 г. 11,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: "Всяка жена е доволна, че е облечена по последната мода. Едно време жените носеха ТУРНЮРИ, които изглеждаха като седла. Това беше ТЪРПИМО за окото, защото беше МОДА. Ако днес срещнете жена с турнюр, ще ви се види смешно и грозно. Всяко нещо е добро за своето време. Същото се отнася и до идеите. Всяка стара идея е „турнюр”; всяко старо пророчество е също „турнюр”. Не са лоши старите идеи, форми и материали, но те са „турнюри”, които, според закона на еволюцията, трябва да претърпят промяна. Новото време изисква нови форми, нови идеи. Стремежът на човека се заключава именно в това да преработи старите форми, да създаде от тях нещо ново.” (1920.03.07н.щув.ЩУВ.С1948:23-24)

СПОКОЙНО… Всички сегашни жени в миналото са били с турнюри и фамозни шапки – без изключение. И мъжете сме ходили пред всички по наполеонки, с рапири и бухнали гащи, с цилиндри… И досега се бръснем…

ПО-РАНО БЯХМЕ МНОГО КРАЙНИ, не познавахме и беседите на Учителя. Казвахме си: простите жени ходят с токчета, червисват се и се гримират и си скубят веждите, за да привличат ПРОСТИ мъже… („Аха, тая е лесна!…). Някои духовни жени понякога нарочно се обезобразяват така, за да може „обществото” и простите мъже, от които зависят, да ги приемат за „нормални” и да ги лансират някъде. Но как тогава ще ги хареса аристократ, естет, ДУХОВЕН мъж, ако се случи да им е сродната душа? Има един разказ за сестрата на Мона Лиза, която също си била оскубала веждите, поради което вечният й любим – сродната й душа – си заминал за своята вселена. Като я видял, й казал, че ще се върне едва след няколко хиляди години, за да види дали тя пак следва модата или не… – Много голям проблем! Знаехме колко катастрофално е оскубването и изписването на веждите не само енергийно, но и като жестоко погрозняване. Да не говорим за епилирането на тялото – унищожават се много повече антени. А силиконите? Един роднина казваше: „Проститутките създават модата, а почтените жени им подражават”. За оскубаните вежди казваше, че това е стратегия на проститутките: от отвращение, даже и най-простият мъж веднага си премества погледа от лицето на жената върху други нейни части – и с това проститутките си постигат целта. А почтените жени за същото се озадачават: защо ги третират „така”?...

„Сегашните цивилизовани дами си скубят веждите, правят ги тънки. Защо ги правят тънки? – Аз зная защо. Правят ги тънки, после ги боядисват…” (15 септември 1935, „Когато беше по-млад”)

„Който има дебели вежди си разменя стоката с онзи, който има тънки вежди. И онзи, който има тънки вежди, си разменя стоката си с онзи, който има дебели вежди…” ( 8.X.1939, „Мощните сили на природата”)

„Може да рисуваш лъжливи работи. Може да туриш веждите на човека там, дето не са. Може да направиш носа такъв, какъвто не е. Или да му направиш очите. Може да му направиш ухото каквото не е. - Ти изменяш неговия характер!” (4 януари 1942, „Който изпълнява волята Божия”)

„Колко са изопачени човешките лица! Веждите им не са намясто /…/ (30 август 1939, БОГ иска това!”)

„Веждите имат велика цел в мисловната форма на човека и в нашите наблюдения! Щом веждите се объркват, и чувствата се объркват. Щом косата почне да се обърква, и умът се обърква. Ако вие не слушате вашите вежди, ще потънете в морето! Ако вие не слушате вашите косми, ще потънете в морето! Ако слушате техния съвет, глава няма да ви боли. Те не са само за украшение. Веждите означават интелигентност, те означават една ВЪТРЕШНА интелигентност. Някои си търгат /изтръгват /космите на веждите. Не си търгай веждите, но се уповавай на тях! Някои ги бръснат. Някои от тънките вежди искат да си направят дебели, а други от дебелите искат да си направят тънки. - Оставете ги точно такива, каквито са!” (16 април 1933, „Живот вечен”)

„Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана?“ - Веждите представляват радиоприемници. Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват. След две-три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представляват и космите на човека. Турите ли ръката си на веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време - и вие ще получите някакъв отговор. И на вас казвам: турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч - и каквото кажеш, ще го направя!“ И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя…“ Ще туриш ръка на веждите, и каквото Господ ти каже, направù го, без да туряш от своя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една ОПИТНОСТ, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране” (4 декември 1938, „Нито в Израиля”)

„По дясната вежда минава положителна енергия. Тя оттам се извива и се спуща под дясното око, където се превръща в отрицателна енергия. Оттам се качва над лявото око и там е вече отново положителна. След това се спуща под същото око като отрицателна енергия. По този начин в движението си тази енергия образува нещо като осморка. В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да наречем „Мълчаливото, Разумното в Природата”, което регулира силите.” (В Царството на Живата Природа › Влиянието на слънчевата енергия)

„Знаете ли, че всеки косъм на веждите не е толкова глупав? Веждите са на границата между духовния и божествения свят и всеки един косъм е свързан с известни сили. Ти като бутнеш само един косъм, някой път ще нарушиш целия порядък на духовния свят и ще те питат: „Защо откъсна този косъм, тази антена?“ - Някои си скубят космите…” (24 януари 1940, „Две задачи”)

„Някои сестри си стискат устата, за да покажат, че сърцето им е „на мястото”… - Не, не е на място сърцето, когато устата са много отворени или стиснати! Дръж си устата свободно. Когато си стискаш устата, това са СТИСНАТИ чувства. Някой си стиска зъбите. - Остави си устата свободна, за да приижда повече кръв във вашите уста, понеже, ако изтънеят устните ви, ще отслабнат вашите чувства. Аз не искам да имам работа с един човек, който има тънки уста, които приличат на тънки конци. И като почнат да остаряват хората, устните им стават тънки. И като почнат да стават недоволни, става същото. Дръжте мярката! Горната и долна устни трябва да имат божествената мярка, да не изтъняват. И носът не трябва да стане много тънък. Ако ушите, веждите, носът и устата станат тънки, човек свършва. Биха ме заблудили хората. Гледам хора с тънки вежди и казвам за тях: „Каква интуиция!“ Пък един ми казва: „Те са изпотъргани, космите.“ Един ден обърнах внимание, че са търгани космите… - Значи никаква интуиция! /…/ Не търгайте нито един косъм от веждите си! То е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ! Ценността на веждите иде от количеството на космите, които имаш. Ако един косъм падне от вашите вежди, те изгубват ценността си. Нито един косъм не трябва да падне от тях!” (27 септември 1939, „Единственото богатство”)

„Та първото нещо: в небето не може да влезе човек, който /не е безупречен/. Ако и един косъм липсва от веждите ти, не може да идеш.” (26 октомври 1941, „Постоянна благодарност”)

„Каква е основната идея на красивата мома? Да бъде учена ли? - Не. - Да бъде богата ли? - Не. - Тя вече ИМА едно богатство. Тя трябва да бъде ХУБАВА. Дрехите, които са й дадени,са за да покаже своята ХУБОСТ. Всичката й сила седи в това! Ако на тази мома и турите една раница на гърба, ще я обезобразите; ако и турите човешки чепици на краката или ако й турите човешки огърлици; или ако й намажете веждите по-черни или ги оскубете, както някои правят, ще я обезобразите. Тя е направена така красива, че нито на косъм не търпи изменение. Когато природата прави някого красив, тя не обича да я коригират. И всички хора страдат, понеже коригират своята красота.” (15.Х.1939, „Слуги на божествения ум и на божественото сърце”)

ПО-КЪСНО СРЕЩНАХМЕ В БЕСЕДИТЕ насърчения от Учителя жените да не са толкова крайни: защо ниската жена да не носи токчета? Висока с токчета е глупава или иска да се ограничи само до баскетболисти, това е ясно. Но дори и от окултните ученички Учителят понякога е искал да се обличат модерно и да ходят на фризьор, понеже някои са се били запуснали… Обратно: на една безумно суетна оперна певица от братството й казал да мине по „Царя” само с един чувал върху себе си… После видяхме в беседите и насърченията на Учителя жените с хубави гърди да носят дълбоки деколтета, „за да има една оценка за красотата”. И защо на такива възрастните сестри правят остри забележки – „От завист! Защото са им мършави гърдите – затова” – заключава Учителят и продължава:. – Ангелите нямат нужда да гледат такива мършави „екземпляри…” Той ни съветва също всички да си имаме по едно доста открито „трико” на плажа, за да се види красотата на тялото. А относно изказванията Му за голотата и нудистите вече нееднократно сме слагали тук цитати с отправки. От тях сме разбрали, че на небето всички са голи. Зависи на кое небе. Емануил Сведенборг уточнява: в „най-вътрешното небе”..

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2253692818220633/

 

08.11.2018 г. 08,01 ч.

 

КАКТО СЕ СЛУЧВА И ДРУГ ПЪТ, НЯКОЙ И ТАЗИ СУТРИН ОТВАРЯ НУЖНИТЕ ФАЙЛОВЕ ЗА РАБОТА и без да са се докосвали ръцете до клавишите, и без това да е специално програмирано. Друг път сам включва компютъра или телевизора на някоя програма и на предаване, в което има нещо много важно - точно в мига, когато говорим на същата тема. Или отваря книга точно на нужната страница, и то понякога и 10 книги поред. Или принтерът печати още 150 цветни страници без абсолютно никакви мастила вътре. Но, да продължим с мисли от беседите за Духа и за духа в човека и съществата:

„Вие не можете да приемете Духа, ако не сте готови да приложите Волята Божия. Бог може да има любов към вас, но ако във вас няма разположение да изпълните Волята Божия, не можете да Го приемете. Значи, две неща: да има любов Бог към вас, разположение на Бога, да приемете Духа; и второ - да изпълните Волята Божия без никакви уговорки. Като дойде Духът, ти непременно трябва да напуснеш сегашния живот! Да минеш от едно положение в друго, по-съвършено, както гъсеницата се превръща в пеперуда. Когато този Божествен Дух влезе в човека, Той му дава нещо, въоръжава го, дава му нови възможности. Един човек, който няма Духа, той няма търпение. Има само страх. А пък онзи, който има Духа, той е силен човек. Онзи, който няма Духа, не може да търпи обиди - само да го бутнеш!... Като бутнеш една малка мравя, тя ще те ухапе. На едно разумно същество, което има вече Духа, постъпките му са други. Разумното същество се отличава с това, че то никога не влиза в стълкновение с никого. Ти не може да го раздразниш, понеже то вижда всичко РАЗУМНО. Такова същество не се дразни. А красотата на Духа при старостта не може да я изгубиш. Онзи, който приеме Духа, влиза в областта на безсмъртието. Когато човек дойде до положение да мисли за съшествието на Духа в неговата душа, трябва да престанат всички противоречия, всичко това да утихне. Това е ВЪРХЪТ на Любовта. Когато дойде възвишеното, ти ще се откажеш от дребнавите работи на живота. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.”( 9.IX.1934, „Съшествие на Духа”)

„Говоря за свобода на Духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора. Някой път мене не ме радва, дето хората са религиозни. По думата „религиозен“ разбирам човек, вързан за нещо, както са вързани с въже крава, кон и други животни. Вързан за къщата – и то е религия; свързан за някоя политическа партия или за някое философско учение – и то е религия. Да, религиозно учение, но какво? Което връзва свободата на човека или обществото? - Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях; а всички, които търсят тази свобода – смисъла на живота, както наричат съвременните философи туй висше съзнание, или "гражданство", както го наричат политическите хора, можете да го наречете още както искате, – имат тази разумност в себе си. По какво ще познаят, че имате Духа? - Ако сте хора разумни и ако със своите мисли, желания и действия се отличавате със силата на своята свобода, и навсякъде, където влезете, носите тази благодат. Щом почнете да ограничавате духа на човека как той трябва да мисли, чувства и действа, Духът веднага ще ви остави, както когато учителят дойде в клас и иска да предаде урока: ако учениците шумят, той си излиза. Когато Божественият Дух дойде и влезе в две души, ВЕДНАГА ЩЕ УСТАНОВИ ЗА ТЯХ МИР И РАЗБИРАНЕ. Когато един говори, другият внимателно ще слуша и ще намира удоволствие в говора на събеседника си. А когато не намира това удоволствие, той си казва: „ТВОИТЕ глупости ще слушам, ТИ ще ме учиш!... Който не е от Сатаната, трябва да служи на човечеството безкористно, от любов към него, и дори да се жертва за него. Щом искате награда или първо място, или да оправите света, вие не изпълнявате закона за свободата, Духът не е във вас. Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. Станете ли първи в света, вие сте последни пред Бога. ТОВА е, което аз зная. Не искам човешка слава, предпочитам БОГ да мисли добре за мене“ - Там не е вече Духът, там е дяволът.”( 23 август 1915, „Свобода на Духа”)

„Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да ИЗПРАВИ своята погрешка. Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: „Искам да стана силен!“ - Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка - и да я изправиш. Пробният камък е това! Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си; ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако не можеш да я изправиш, ти си слаб човек. Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си. Това са ред изключения, логически изводи са това. Някой път хората могат да мислят каквото си искат. Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи. А умният се отличава по това, че може да ПРЕДВИДИ една погрешка и да я предотврати. Ако ти не можеш да предвидиш една погрешка и не можеш да я предотвратиш, трябва да знаеш, че не си умен. (12.XI.1933, „Силен и умен – Двете погрешки. Трите категории. Третото положение”)

„Иска ли човек да не остарява, да бъде вечно млад, той трябва да се държи за стремежите на ДУХА си. Верен ли е на своя дух, той никога няма да съжалява за онова, което се е изменило. Защо? – Защото Бог се изявява и в промените. И в промените има красота. Те дават сила на човешкия дух. ЕДИН е Духът, много са духовете. Път, който няма никакви пътеки, той е път на Духа. Работù там, където ДУХЪТ работи.”( 10 август 1932, „Което остарява”)

 

А НИЕ РАБОТИМ ЛИ ТАМ, където ДУХЪТ работи – или сътрудничим на ДУХОВЕТЕ и техните вестовои? След кого се качваме нагоре по стълбите?

 

 

https://www.facebook.com/fabrizio.stevanato/videos/10213419102216774/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMjUzNjc2NDU4MjIyMjY5/

 

 08.11.2018 г. 06,58 ч.

 

Често питат: "Имат ли животните дух, атмическо тяло?" Че повечето имат душа се уверяваме от безброй случаи на милосърдие, грижа и любов не само към своите си, но и към чужди видове, даже и на хищника към тия, които обикновено яде - или обратно. За разлика от някои хора, които не прощават. Но че повечето животни имат и дух, за разлика от много хора, които са се изоставили, може да се види и на живо, и в клипове като този.

ИЗ БЕСЕДАТА "ЛЪЧИ НА ЖИВОТА" ОТ 13 август 1937 г.:

Пази свободата на душата си! Пази силата на духа си! Пази светлината на ума си! Пази доброто на сърцето си!

Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито Любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си. Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат. Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Щом признае, че има светлина, той има ум. Докато отрича доброто в света, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Какъв човек е този, който няма душа, дух, ум и сърце?

Истински човек е онзи, който има душа, дух, ум и сърце. Когато изгуби свободата на душата си, човек става мрачен, неразположен.

Сърцето подразбира доброто в света. Казват за някого: „Сърцето има този човек!“ – Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.

Наистина, когато човек изгуби свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си, животът няма вече смисъл за него, той е мъртъв човек. Той трябва да възкръсне!

 

Какво означава думата „възкресение“? – Да възкръснеш, значи да оживееш. – Кой може да възкръсне? – Всеки, който придобие свобода на душата си, той е възкръснал. Който придобие сила на духа си, той е възкръснал. Който придобие светлина на ума си, той е възкръснал. Който придобие доброто в сърцето си, той е възкръснал, той е оживял.

 

https://www.facebook.com/HappiestIGV/videos/1798450393814911/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMjUzOTE1Mjg4MTk4Mzg2/

 

08.11.2018 г. 16,23 ч.

 

 

С благодарност към Лили! Още едно доказателство по въпроса, имат ли животните душа. Човекоподобните, които са загубили тази потребност, са се простили с душата си отдавна; а онези, които не могат или не искат да й се откликнат, когато имат нужда други, дали имат душа въобще? Може да мантруват по 48 часа в денонощието или да изнасят най-мъдрите лекции на света, обаче децата и животните ги заобикалят.

 

 

 

09.11.2018 г. 22,48 ч.

 

ОЩЕ ЕДНА ИЗНЕНАДА ЗА МИЖЕТУРКИТЕ И КЕКАВИТЕ ПАЦИФИСТИ:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „От днес ще питам всички мъже и жени: „Бихте ли се добре?” – „Не”. – „Тогава излезте навън, идете да вземете уроци по това”. Аз не искам да бъдете бити! Боят е символ. Новото Учение започва с бой. Двама по двама да се наложите добре като петли - и след това да се сприятелите. Ако при първия бой не станете приятели, ВТОРИ път ще се биете! В края на краищата, трябва да станете приятели. Само така ще станете ученици на Новото Учение.” (1920.03.28н.Законът и пророците.ЩУВ.С1948:30)

НЕВЕДНЪЖ И ТУК СМЕ ОБСЪЖДАЛИ ТОЗИ ВЪПРОС. Въпреки нееднократните изказвания на Учителя, че съревнованията и състезанията са принцип на Черната ложа, Той е поглеждал на въпроса и откъм положителната страна. Не само теоретически – до преклонна възраст се е състезавал с младите спортсмени от Братството и редовно ги е побеждавал, без нито едно изключение. Когато Кирчо Лъвчето ни разказваше за такива случаи и после и брат Борис, ние бяхме изненадани. Въпреки че Белият Брат не убива, а само поваля противника си и го обезсилва, има случаи когато Адептът застава начело и на цели армии по време на реална световна война. Имаме приятели, които са били шампиони, доказващи мощта на вегетаринеца и суровоядеца. През всички векове Бялото Братство е имало и има свои бойни изкуства, а също и състезания със специално генно маскиране на участниците, за да не се изтъкват имена, а да се сравняват рекорди. В разказа си „Изкачването” Борис Априлов описва мъж, който покорява непристъпен връх в Хималаите, без да остави там вимпел за национално и индивидуално доказателство – в аурата си в този момент той няма и атом спортна злоба, тщеславие. Знаем за хора от тия среди, които в този си живот никога не са се занимавали с бойни изкуства, но още от първия път в даден случай бият всички. За възрастни хора от Братството, които са озаптявали освирепели млади мъже и са печелили спортни състезания с хиляди млади участници, включитено професионалисти, а друг път са спасявали опитни алпинисти нощем в зимна буря и пълна мъгла. Знаем за начинаещо крехко момиче в тая сфера, което се бие с голи ръце с цяла тълпа озверели въоръжени мъже и ги поваля. Това не е екшън от екрана, а истински случай, и то не единичен. Учителят ревизира почти всички положения в Библията и дава истинските значения. Можеш да се оставиш да те удари само РАЗУМНИЯТ човек, но не и безумният. Разбира се, има и изпитание Новият Човек да се остави да бъде пребит и даже убит без никаква съпротива. Това са различни видове Посвещения.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА С ПРИМЕРИ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПРИНЦИПА, А ПОСЛЕ ПРЕМИНАВА И В НОВА ИЗНЕНАДА ЗА НАС, КОИТО СМЕ СИ МИСЛЕЛИ, ЧЕ СМЕ ХРИСТИЯНИ. Признаваме - за някои от нас последните думи в пасажа по-долу, в този ни живот, са абсолютно непостижими. Както и думите на Учителя в една от близките беседи, че на няколко хиляди добрини имаме право за извършим и една злина. Ето, такива абсурдни за нас твърдения пропускаме даже в Енциклопедията по тези, антитези и синтези в Словото или ги слагаме след големи колебания като "проблемни мисли в беседите":

 

" Когато някой те бие, кажи му: „Бий ме по всички правила на Новото Учение!” Един американски студент бил недоволен от един от своите професори, и като го намерил сам в дома му, ударил му две плесници. Професорът го запитал спокойно: Само толкова ли? – Да, повече не мисля. Професорът му казал: Сега, аз ще ти докажа, че не си научил добре изкуството. Хваща го, набива го и го изхвърля навън. И тъй, който влиза в пътя на Новото учение, трябва да бъде смел в постъпките си. Щом изучавате това изкуство, трябва да го изучавате изцяло, а не наполовина. Бог не обича прекъсванията. Често казвате: „Боже, запази ни!" Това е ЧОВЕШКО учение. Кажи: „Господи, научи ме как да удрям!”. Кажеш ли така, Господ ще те науча на всичко. Дали правиш добро или зло, направи го по всички правила на изкуството. Който прави добро, знае да прави и зло. Казвате: „Не съм лош човек”. – Но и добър не си. Ако си много лош, ще бъдеш и много добър; ако си много добър, ще бъдеш и много лош. ТОВА е положителната страна на Новото учение. Не си правете илюзии да мислите, че само доброто съществува. Казваш: "Да живеем в мир и съгласие". – Не, понякога и ЮМРУК ще показвате!"

 

 

09.11.2018 г. 21,45 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Женитбата показва пътя на божествените тайни.” (1920.03.28н.Законът и пророците.ЩУВ.С1948:31)

 

 

09.11.2018 г. 19,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Христос казва: „Царството Божие се благовества." – Какъв е смисълът на Царството Божие? – То учи хората как да се освобождават от ноктите на лъва и от зъбите на вълка. То е великата наука на живота, която можете да придобиете В ЕДИН ДЕН. Достатъчно е да ПОЖЕЛАЕ човек, за да я придобие.” (1920.03.28н.Законът и пророците.ЩУВ.С1948:28-29)

МОЖЕ ДА ЗВУЧИ ЯСНО, РАЗБИРАЕМО И ПРОСТО, но тук се крие и един много точен АСТРОЛОГИЧЕСКИ паралел. Царството Божие и неговата Наука действат астрологически чрез дирекциите – системата градус за година, въпреки че има и други варианти. За наша изненада, дирекциите, когато са ПРИМАРНИ, действат с точност не само до един ден, но и до един миг – както, например, транзитната Луна. Примарни дирекции значи ПЪРВИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ ОТ БОГА, ОТ ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО. Още древните и средновековните астролози са знаели да изчисляват рекстасцензиите (координатите на Слънцето и планетите по екватора) и даже примарните дирекции, поради което са спасявали изключително опасни положения. Един добър астролог по този начин може да каже на президента в коя част от секундата са се отмести, за да не го уцели куршумът. Така че спасението или благото, което ни е определено от Провидението, има точни граници и координати във времето. СИМВОЛИЧНИТЕ дирекции (когато са изчислени по ДЪЛЖИНИТЕ - в еклиптиката) - дават до 3 години неточност, а за Плутон много повече, поради големия му ексцентритет. Затова те дават ЕСТЕСТВОТО на събитието, но не и точното му време. Непретенциозните астролози дълго работеха със символичните, не можейки да изчисляват ректасцензиите, а точността на събитието налучкваха чрез прогресиите, транзитите и транзитната Луна. Много често уцелваха. После се научихме да фиксираме събитието до част от секундата САМО ПО ПРИМАРНИТЕ ДИРЕКЦИИ. Но се оказа, че в много случаи СЪБИТИЕ НЯМА или има ЛОШО събитие. Тогава разбрахме от Дейн Ръдиар и други астролози, че за да има събитие, трябва в същото време да има ОСЪЗНАТА ПРОГРЕСИЯ И ПРИЕТ ТРАНЗИТ. Тоест, Бог дава цяло стадо, но човекът в това време не си е на мястото, за да го вкара в кошарата (има си други интереси); или предпочита кози, вместо овце. Тази субективност зависи именно от ПОГРЕСИИИТЕ – денонощие за година. Та именно в това е паралелът с цитираната мисъл горе: човек може да избегне зъбите на лъва или вълка или да влезе в „Царството Божие” (щастието) В ЕДИН МИГ, ако ПОЖЕЛАЕ дара от Бога, т.е. от „СЛУЧАЯ”, и вземе РЕШЕНИЕ а го приеме. Например, Бог ни изпраща шанс да простим някому, да се сдобрим, но ние упорито продължаваме със злата си инерция. Технически, това става най-често при добра дирекция и лоша прогресия или при негативен радикален аспект в хороскопа ни. Обаче това не е оправдание: добрият човек може съзнателно ДА ПРЕОДОЛЕЕ обидата, злото в себе си. Съответно, Бог аранжира ЕСТЕСТВОТО НА ТРАНЗИТА – „изпълнителната власт”. Ако не сме приели стадото Му, ще ни се наложи среща с вълка или лъва; ако сме го приели – ще ни прати, като бонус, и щастие.

 

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Като изучавам човека, виждам, че една от големите спънки за успеха му е съмнението. Казваш: „Аз оставам на особено мнение...”. – На особено мнение оставаш, а искаш да се спасиш. – Пътят за спасението е мъчен. Днес всички хора стоят пред различни врати - дано попаднат пред вратата на спасението. На всички врати има надписи - да знае човек къде влиза. Обаче, на вратата на спасението стоят дяволи, дебнат човека. Като видят дяволите, хората бягат. Не бягайте от тази врата, но спрете се пред нея и чакайте да ви се отвори. Докато не отидете при дявола, и при Бога няма да отидете. Дяволът взима участие в съвета на Бога. Често Бог се разговаря с него."

 


 

 

09.11.2018 г. 17,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Дяволът забива ноктите си в твоята кожа, а ти плачеш. Колкото повече плачеш, толкова повече той се смее. Казваш на дявола: „Много си жесток!” – Не съм жесток, но съм умен. Когато и ти поумнееш, ще стана милостив и благороден”. (1920.03.28н.Законът и пророците.ЩУВ.С1948:28)

 

ЕДНА ВЕЛИКА ТАЙНА: Той забива ноктите си с особена наслада в тия, които разиграват драмата „Виновни сте!” и драмата „Нещастният аз”. А тия, които не могат и не искат да прощават и отписват някого за цял живот, Той потрошава по най-жестокия начин и прави вида и живота им на пихтия, защото са егоисти и зли. Не всеки знае, че Дяволът е сам Бог в една от най-прекрасните Си роли, в които виждме на живо как „БОГ НА ГОРДЕЛИВИТЕ СЕ ПРОТИВИ”.

 

 

 

09.11.2018 г. 16,11 ч.

 

В СВЕТА ВИНАГИ Е ИМАЛО И ОЩЕ ДЪЛГО ЩЕ ИМА УНИЗЕНИ, ОСКЪРБЕНИ, НАЖАЛАНИ И НАСКЪРБЕНИ. БОГ АБСОЛЮТНО ВИНАГИ Е НА ТЯХНА СТРАНА. А от тия, които са се уредили добре в света на продаването и купуването, въобще не се интересува, понеже и те не се интересуват от Него.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Всички мои опити, всички велики идеи, всички изобретения, до които съм достигнал, са реализирани при най-големи мъчнотии и страдания. Като изучавате живота на Христа, ще забележите същото. Няма друг човек на земята, който да се е мъчил и страдал толкова много като Христа. Но няма и друг човек на земята, който да е получил толкова блага като Христа. Това показва, че Бог е скрит както в мъченията и страданията, така и в радостите. Ако не познаеш Бога в мъчението и страданието, другаде НИКЪДЕ няма да Го познаеш. Ако не познаеш Бога в опаката страна на живота, т.е. и мъчението, което като лъв разкъсва тялото ти и чупи костите ти, НИКЪДЕ няма да Го познаеш. Като гледа как се гърчиш от страдания, Бог те пита: „Юнак ли си да понесеш тия страдания?” (1920.03.28н.Законът и пророците.ЩУВ.С1948:27-28)

 

 

09.11.2018 г. 14,53 ч.

 

В БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ, ЗА РАЗЛИКА ОТ НЕБОЖЕСТВЕНИТЕ, има и ПОЛОЖИТЕЛНИ твърдения за желанията, чувствата и страстите. Изчезнат ли от нас, изхвърлим ли ги изцяло, ставаме пустиня, развалина.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Какво ще стане с вашите синове и дъщери, ако през периода на тяхното растене и развитие не им проповядвате? Мислите ли, че те ще останат така? - Все ще се намери някой да им проповядва и да ги учи. Самата природа, невидимият свят ще започнат да им проповядват, да ги учат. Те ще събудят в тях известни мисли, чувства, страсти, чрез които ще се учат.” (1920.03.28н.Законът и пророците.ЩУВ.С1948:26)

 

11.09.2018 г. 14,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Само Божественото спасява човека! Следователно, когато То дойде у нас, вие трябва да сте готови да направим ВСИЧКО за Него, да отворим сърцата и умовете си, да Го приемем. Ние трябва да проникнем в своята душа и да се вглеждаме в нейните прояви. – Чрез какво се проявява душата? – ЧРЕЗ ТЯЛОТО. Без тялото, като инструмент, тя не може да се прояви на физическия свят. Колкото повече се проявява тя, толкова повече се обработва тялото.”

(1920.03.28н.зип.ЩУВ.С1948:25)

 

 

09.11.2018 г. 01,20 ч.

 

АКО НЯКОЙ СЕ ВДЪХНОВИ ДА ПРОДЪЛЖИ ТАЗИ ПРИКАЗКА – какво са преживели трите ручейчета по пътя си – ДА ИЗПРАТИ ПИСАНИЕТО СИ САМО ТУК НА ЛИЧНИ СЪОБЩЕНИЯ.

9.XI.154(2018) : : Стара Загора : : И БОГ СЕ ИЗНЕНАДВА…: : ЖЛО.Найàн

12:39 Една ранна утрин Господ-Бог, както си спял в един бял облак, изведнъж се събудил с някакво изключително щастие в сърцето си, защото Той там чул тихия звук на една капка, която паднала в сърцето Му с кристален звук. Той се учудил - отдавна не Му се било случвало такова нещо. А точно такова – никога! Каква била тази кристална капка? - Това била една Негова сълза. Само че сълза от щастие: не била нито сладка, нито горчива, нито солена. Кристална и по вкус, светеща с меко светене. Това била душата, монадата на нашия приятел, която се била родила в този момент. Бог се учудил, защото това става много рядко - само през 2 милиона години се раждали росинки. И Той изпаднал в неизразимо блаженство, понеже отдавна не Му се било случвало да се роди в сърцето Му росинка Божия. Всъщност, това означава монада на момиченце, въпреки че сега се е родило като момченце - то е, за да добие мъжки качества, защото през всички векове е имал други качества. Станало нещо необикновено! Господ-Бог проспал изгрева, защото бил в неизразимо блажено състояние, както в такива случаи могат да проспят изгрева само истински сродни души. Това е вътрешният изгрев, който е по-важен и силен от изгрева на физическото слънце. И спейки по време на изгрева, Той усетил тази капка, която в същото време и кръстил. Но Той не я е кръстил съзнателно - в Бога всичко става изведнъж, спонтанно. Той го чул това име – едновременно чува и го сътворява с името Найàн. По-скоро, би трябвало да бъде Найàна, но както е в някои народи, в Неговото съзнание някои женски имена звучат като мъжки: Найàн. И Той се оставил на насладата да проследи какво ще стане с тази Негова сълза. Тя започнала да се търкаля надолу, надолу - първо по Него, след това през облака, и тази капка паднала върху някаква кристална планина, която била пак Негова планина - обаче от най-скритите Му планини. Той там почти никого не пускал. Нямало такива съвършени същества, с които да насели тази планина; и капката се превърнала в ручейче. То започнало толкова хубаво да пее! То не е точно бълбукане, не и шумолене - има някаква друга дума за много нежно ручейче, кристално, което започнало да бълбука по тази кристална планина. По едно време то се разделило на три ручейчета. Едното било ручейче от нежност, другото било от милосърдие, а третото било от разпознаване на гласа на Татко. Това са НЕГОВИ ручейчета.

Оттук нататък - от това което бе обяснено тази сутрин - следва, че приятелите могат да разкажат накъде тръгнали тия ручейчета и какво е направило всяко от тях през вековете и вечността. ПРОСТО - ВСЕКИ ЖЕЛАЕЩ ДА ПРОДЪЛЖИ ПРИКАЗКАТА КАКТО МУ ДÒЙДЕ ОТВЪТРЕ. Бе казано, че всяка душа с искра от Бога има пълната сила и пълното право да измисля приказки и да провежда Слово, да импровизира и обяснява свободно. Не само избрани хора са Тръби – АБСОЛЮТНО ВСЕКИ МОЖЕ, ако повярва в това.

СЛЕД ИДВАНЕТО НА ТОВА ЖИВОСТРУЙНО ЛИЧНО ОСИЯНИЕ, по традиция отворихме напосоки три тома с беседи от Учителя Бинсà Дунò, за да видим ще ни каже ли нещо във връзка с Найàн – или нещо на самия него. Ето какво се падна:

„Искаш да обичаш Бога. - Затова трябва да Го обичаш с душата си, със сърцето си, с ума си и със всичката си сила. Ако тези четири неща не вземат участие в твоята любов, ти не обичаш Бога. -„Обичам Бога с душата си!” – Не. Ще Го обичаш и с ума си, и със сърцето си, и с волята си! Само така животът ти ще се осмисли. След първото отношение, иде второто: любов към ближния.” (Беседа „Мистично разбиране” от 21.07.1931 г., том „Абсолютната Истина”).

„Размишление върху стиха: ”А Бог нам откри”. Постоянно се радвай, когато те озарява светлината на божествения свят и ти показва пътя.” (Беседа „Откри”, 21.09.1932 г., том „Ценното из книгата на Великия Живот” )

(В Същия миг, когато се чете и се диктува тази мисъл, една Приятелка от Екипа чете следното на гърба на тази книга: „Ако искаш да бъдеш здрав, мислù за радостта и веселието.”

„Той не говòри от Себе си, нито от Свое Име. Той говòри от името на Онзи който го е изпратил на Земята.” (Беседа „С человечески езици”, 1.10.1935 г., том „Царският път на душата”)

 

(Този том се отвори на горната мисъл веднага след вътрешния въпрос на отварящия книгите : ”Господи, Ти ли даде личното послание за този приятел днес - или аз си го измислих?”)

 

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2255195388070376/

 

 10.11.2018 г. 17,31 ч.

Още един аматьорски видеоспомен от екскурзиите ни по лунни цикли. 12-13 май 2018, морето, на север от залива Силистар - част I

 

 

 

10.11.2018 г. 15,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Когато искате да проявите любовта си, ще слезете до положението на ония, които обичате, и ще работите заедно с тях. Един ден, когато у тях естествено се яви желание да живеят като вас, те ще минат безболезнено от едно състояние в друго.” (1920.03.28н.Законът и пророците.ЩУВ.С1948:33)

 

ОЩЕ КАЧЕСТВА НА РОДЕНИТЕ ОТ БОГА: снизходителност, състрадание, съчувствие, човещина, жал, благодеяния, добросърдечност, топлина, мекота, милост, милосърдие, пощада, благодат, благородство благотворителност, човечност, хуманност, благородство, почит, зачитане, уважение, нежност, внимание, почтителност, благоговение, преклонение, обожаване, боготворене, тачене, признаване, похвала, деликатност, благост, грижовност, отстъпчивост, услужливост, мекота, кротост, приветливост, лансиране, преданост, ласкавост, приласкаване, възхищение, покаяние, прощаване, либералност, човечност, широта, великодушие – и т.н.

 

 

 

10.11.2018 г. 13,48 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Помнù: Новото Учение изисква две неща: да издържаме, от една страна, на страданията и мъченията, а от друга - на Любовта и Обичта. И то - във ВСИЧКИТЕ им форми.” (1920.03.28н.Законът и пророците.ЩУВ.С1948:32)

КАРТИНАТА „ВЪЗНЕСЕНИЕ” е от съвременния американски живописец Бил Мартин (род.1943 г.)

КАТО ЕДИН МИНИМУМ, знаем от беседите за 35 милиона форми на Любовта… А на Обичта колко са?... Едно малко по-голямо число е 60 милиарда, колкото са хората на земята, вътре в нея и общо в монадната й сфера. А колко са всичките им форми, като се имат предвид звездите и планетите във всемира, в междузвездното пространство, във висшите светове и съществата в тях?

Ще каже някой: „Този Дънов… За какви работи говори!”– Ако някой може да си помисли за нещо безнравствено, просто няма как да е прав, понеже безнравственото просто не е Любов. От една страна, в тази беседа се казва още: „Да пази Бог от „любов”, която разваля човека!”, а от друга, във всичките си лекции и беседи той застъпва лайтмотива на Словото Божие за Любовта „Няма престъпна любов!”.

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2255195388070376/

  

10.11.2018 г. 17,31 ч.

 

Още един аматьорски видеоспомен от екскурзиите ни по лунни цикли. 12-13 май 2018, морето, на север от залива Силистар - част I

 

 

 

11.11.2018 г. 19,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Казваш: „Не искам да мисля”. – Ти си мъртъв в умствения свят. – „Не искам да чувствам”. – Ти си мъртъв в духовния свят.” (1920.04.04н.Зачудиха се.ЩУВ.С1948:37)

 

ПОЗНАВАМЕ НЕМАЛКО ХОРА, които си мислят, че мислят, но докъде ги води такова мислене? Други отричат или принизяват ума; трети е горд, че няма чувства.

 

 

 

11.11.2018 г. 17,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Мислите ли, че като минавате за добри и благочестиви, всякога постъпвате благочестиво с душата си? - Всичките ви мъчнотии и страдания се дължат именно на това, че нарушавате мира на своята душа. – Възможно ли е човек сам да нарушава мира на своята душа? - Мирът е резултат на Великото Начало, което работи в света. Само Любовта носи мир! Тя е работила хиляди години върху човека и продължава да работи.”

(1920.04.04н.Зачудиха се.ЩУВ.С1948:36)

 

 

11.11.2018 г. 17,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Да мислиш, че си добър или че трябва да бъдеш добър, това е ОБИКНОВЕН процес. Да мислиш, че си добър, това е най-голямото нещастие за тебе!” (1920.04.04н.Зачудиха се.ЩУВ.С1948: 35)

 

ОТНОВО ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО ТВЪРДЕНИЕ, което може да обърне мотивациите ни генерално и да промени целия ни живот, ако можем да го разберем в дълбочина и да се поправим. Въпреки че Словото постоянно ни насочва към Доброто, към правенето на добро, ето че въпросът има и обратна страна. МОЖЕМ ДА СЕ ЗАПИТАМЕ: КОМУ ПРАВИМ ДОБРО, ЗАЩО, ПО КАКЪВ НАЧИН, С КАКВИ РЕЗУЛТАТИ? Добро ли е саможертвата за хора, които цял живот не еволюират и си остават лоши, стават още по-мързеливи или по-големи егоисти? Добро ли е това, което се прави от тщеславие, от страх или за одобрението на хората, а не в съгласие с волята Божия? Добро ли са ангажиментите ни поради чувство за милост или за дълг към животните, близките и обществото, пренебрегвайки абсолютно собствената си душа и ДРУГ ВИД ДОБРИНИ, които би трябвало да ни бъдат ПРИОРИТЕТ? Не да изоставим тия, които са безпомощни и зависят от нас, но да им определим ТАКЪВ процент от времето и усилията си, че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да ни остава време и за ИСТИНСКИТЕ ни приятели и приоритети, за които сме се родили на Земята. Не можем ли да си определим съботата за Бога или за човечеството, народа, за истинските ни приятели и собствената ни душа? Не можем ли поне една събота в месеца да си подарим и да подарим за това? Има хора, които даже в цяла година не планират един такъв ден, ужасявайки се какво ще каже някой егоист около тях, ако не са му под ръка. Повечето хора не са си дàли и не са дàли на душата си и на Бога даже един час през целия си живот! ИМАЛО е шанс да прекарат в аурата на божи хора дори 10 минути през целия си живот, но не са го направили. Да съжаляваме ли за такива, да правим ли добрини на такива, да им се чувстваме ли длъжни? Не е ли по-добре да ги оставим на съдбата им? Мнозина пък казват: „Глупости, много добре съм си и астрално, и материално, и социално – какво ми липсва? Постигнал съм си целите в живота, гледам си най-близките и кариерата, какво ми е нужно повече?” Ако пък не са добре и се мъчат, те са се сраснали с интимния и регионалния си дракони до такава степен, че не могат да излязат от мазохизма си даже за няколко часа през живота си, камо ли за няколко денонощия.

 

 

 

 

12.11.2018 г. 18,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Има неща в света, които Бог НЕ Е НАПРАВИЛ. Кой е направил вашите къщи, воденици, фабрики? Кой е направил вашите дрехи? Кой е измислил готвенето? - Светът, от който сте недоволни, е създаден от ХОРАТА. Той е ЧОВЕШКИ свят. Да казвате, че светът, създаден от Бога, е лош, това значи, че или не говорите истината или не я разбирате.”

(1920.04.04н.Зачудиха се.ЩУВ.С1948:45)

 

 

 

12.11.2018 г. 17,57 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Здравето, доброто разположение, щастието са същества, които обичат ЧИСТИ извори.” (1920.04.04н.Зачудиха се.ЩУВ.С1948:45)

 

 

 

12.11.2018 г. 17,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „.Мнозина казват, че искат да служат на Бога, а всъщност служат на себе си. За да разрешиш правилно отношенията си към жената, трябва да я оставиш свободна да черпи енергия от Божествения Източник. Така трябва да постъпва и жената към мъжа си. Само така те ще имат истинска цена като души. Човек трябва да познава силата си. Не е ли заблуждение от страна на малката рекичка, която полива едва десетина корена зеле, да мисли, че полива цялата градина? /.../ Колкото е опасно малките неща да преувеличават силата си, толкова е опасно големите неща да намаляват своята сила.” (1920.04.04н.Зачудиха се.ЩУВ.С1948:44-45)

 

КОЛКО Е ПРОСТО КАТО ЛОГИКА, А КОЛКО СЛОЖНО КАТО ПСИХОЛОГИЯ! Някой има дебит един напръстник в минута, а иска от сърце 1000 хектара да не страда, когато не дават да го полива някой друг. Всеки ще попита: Къде е бил акъла на хектарите, когато са се свързвали с напръстник? Може да звучи абсурдно и смешно, но почти не познаваме човек, който да не е правел тази грешка. А може и Нrагара да се опитва да тече и да се побере в каче, без да излезе нито една пръска навън... Може да не става дума за количество, а за ЕСТЕСТВОТО на течността.

 

12.11.2018 г. 16,06 ч.

 

СНИМКА ОТ ПРОФИЛА НА ЕДИН СЪВЪРШЕН АНГЕЛ - ДРУМНИК ПО ВСЕЛЕНИТЕ, КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО ОТБИЛ СЕ И НА ЗЕМЯТА:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Човешката любов, като влезе, ангелската любов и божествената любов, те създават ЕДНО ЦЯЛО - другояче имаме ЕДНОСТРАНЧИВО разбиране на нещата. Не презирай малките цветенца, които срещаш на пътя си! Не презирай росните капчици, които виждаш по завехналите листа.” (28 февруари 1943, „Трите пътя”)

„Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят.”( 20 август 1932, „Открити”)

„Доброто, МАЛКИТЕ подтици приемете, защото нашите мисли, нашите желания, чувства и постъпки са като дъждовните капчици, които пречупват светлината, образуват божествената дъга.” (8 февруари 1942, „И пак пишеше”)

„Като падат тия капчици по растенията, всички растения се радват.”(, 12.I.1936 „Топлината на Любовта”)

„Вас ви е страх от любовта. Цицирикат капчици - страх ви е да не би някой да ви открадне любовта… - Единственото нещо, което не се краде, то е любовта! Всичко друго може да откраднат, любовта никога не се краде. Всичко можеш да разделиш, любовта никога не можеш да разделиш. Любовта не можеш да помръднеш. Няма същество в света, което може да я помръдне! Единственият, който помръдва любовта, Той е Бог.”( 25 август 1944 г, „Пливане”)

"Росните капки са служители на нежната трева."

(1920.04.04н.Отиде след него.ЩУВ.С1946:68)

 

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ПЪРВАТА МИСЪЛ – МАЛКО ПО-ДЪЛГА: „Човешката любов, като влезе, ангелската любов и божествената любов, те създават ЕДНО ЦЯЛО, другояче имаме ЕДНОСТРАНЧИВО разбиране на нещата. Не презирай малките цветенца, които срещаш на пътя си! Не презирай росните капчици, които виждаш по завехналите листа. Не презирай цвъртенето на малките птички, които се разговарят помежду си. Не отхвърляй и най-малката песен на светлината, която весели твоята душа. Не отказвай услугите на малкия бръмбар, който бръмчи около тебе и се моли. И когато кацне на коляното ти, поглади го и му кажи: „Благодаря ти за малката услуга и за малкото благо, което ми носиш.“ Приеми го - като кацне, той идва да ти донесе нещо. Като кацне, трябва да разбираш защо каца." (28 февруари 1943, „Трите пътя”)

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2256263774630204/

  

12.11.2018 г. 14,11 ч.

 

ТИЯ АМАТЬОРСКИ ФИЛМЧЕТА може да не се гледат от всички. Те са само за спомен и за вътрешно свързване с хората, които са ги правили и които са участвали в дадена екскурзия, както и на самите тях помежду им. Когато се пускат едновременно в една и съща част от секундата, където и да се намираме по света, можем да излитаме за нова екскурзия. Не е безразлично с кого скита човек по света и из вселената. За тая цел не само трябва да се обичаме, но и да имаме перфектни тела на Земята. Да се срещаме от време на време и на Земята, за да се нагнетява нужната енергия и да не остаряваме. Щеше ли Шърли да лети отвъд Луната сама или с някой обикновен човек, ако не беше приятелят й Посветен? Тия хора знаят от кои топли извори се лети по звездите, през къде се влиза във вътрешността на Земята. Там те също имат приятели.

 

 

 

12.11.2018 г. 13,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: "Ако майката знае как да целува детето си, тя може да създаде от него гений. Добре е майката да знае къде да целуне за пръв път детето си. Бъдещата наука за възпитанието ще научи майката как да го целува. /.../ Това е една от тайните на природата. Значи, първата целувка на майката е една от великите тайни на живота." (1920.04.04н.Зачудиха се.ЩУВ.С1948:42)

 

 

12.11.2018 г. 07,48 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Докато дава, човек се подмладява; щом започне да взима, той постепенно остарява.” (1920.04.04н.Зачудиха се.ЩУВ.С1948:39)

 

 

12.11.2018 г. 18,50 ч.

 

КАРТИНАТА: Отново Джеймс Кристънсън (род.1942)

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „В някои отношения, мисълта им е по-проста и от боба. Това не е за упрек. Аз изнасям фактите както са. Ако близо до боба турите суха пръчка, той ще се увие около нея. Обаче, има ли до боба живо дръвче, даже по-далеч от сухата пръчка, той ще предпочете ЖИВОТО дръвче и ще се увие около него. В това отношение много хора ще постъпят обратно: ще се увият около сухата пръчка. – Защо? – Защото им е по-близо. Днес повечето хора са увити около сухи пръчки, и въпреки това очакват някакво преобразование в живота си. Докато се увивате около сухи пръчки, никакво преобразование не може да стане! /.../ Освободете се от сухите пръчки! Извадете ги и вместо тях направете плета си от ЖИВИ дръвчета, та всяко от тях да ви проговори: "Господи, аз свърших работата си както искаш!" Желая ви всички да се оградите с жив плет - свободно да влизате Божествената Градина и да излизате свободно от нея."

 

(1920.04.04н.Зачудиха се.ЩУВ.С1946:47)

 

 

 

13.11.2018 г. 21,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Във вас се крият незнайни сили, които, като се развият веднъж, няма да бъдете вече роби на условията, но господари. Всички ще се занимавате с физическа работа само по два часа на ден. Останалото време ще употребите за великото Божествено Училище на Живота.” (1920.04.04н.Отиде след него.ЩУВ.С1946:55)

ОЩЕ ЕДНА КАРТИНА ОТ ИВАН РАБУЗИН – да видим как ще изглежда земята около нас, когато почнем да развиваме незнайните си сили и започнем да учим във Великото Училище на Живота. Тия три букви В, У и Ж в пентаграма означават точно това; и в новата му версия, по указания на Учителя, Ж-то е най-отгоре – над главата на Христа.

 

ГОЛЯМАТА ТАЙНА Е, че пълна свобода и обезпеченост за майките и двучасов работен ден при три-четири дни седмично за всички останали са могли да бъдат въведени още преди хиляди години. Икономически е било И Е НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНО. Че не е възможно – това е най-наглата лъжа на управляващи и икономисти. Всички се оправдават с враговете, поради която въоръжаването и войните гълтат основния ресурс, а урбанистиката и технотронното общество – не по-малко. Но кой прави войните и технологиите - и защо?

 

 

13.11.2018 г. 20,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Какво коства на хората да насадят навсякъде плодни дървета, житни храни и зеленчуци - да има за всички изобилно?”

(1920.04.04н.Отиде след него.ЩУВ.С1946:54)

КАК ЩЕ ИЗГЛЕЖДА ЗЕМЯТА според хърватеца Иван Рабузин, когато дойдат на власт мъдреците, добрите хора.

 

 

13.11.2018 г. 18,59 ч.

 

Не мога да дочакам разрешението на автора, защото искам да споделя НЕЗАБАВНО най-умното и най-точно нещо, което съм чел за псеводдуховността и истинската духовност. Безкрайно благодаря на Петя, че ми го изпрати! При това - от българин, който има ЛИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ. Трябва да сме горди, че има такива българи! : : Орлин Баев, психолог-психотерапевт: https://orlinbaev.blogspot.com/2018/07/blog-post.html

Псевдодуховност. Духовен байпас. Здрава духовност.

Духовен байпас

Добър термин е духовният байпас. Предложен е от Джон Уелууд в началото на 80-те години на 20-ти век.Изразява какво всъщност не е духовност, но прилича, претендира или е представяно за такава. "Духовно" заобикаляне на емоционални нерешености чрез психични защитни механизми, изолиращи нежелани собствени проблематики през интелектуализации, рационализации, формиране на реакция, отреагиращи емоционални изстъпления и др.. Аналитичните дезадаптивни защитни механизми имат силата точно да изразят на пси език разговорния израз духовен байпас. Докато при представяното за духовна практика и живот действат автоматично несъзнателно, тези психични механизми, накичени с думичката духовност, потискат, изтласкват, замитат под килима на съзнателността и така хронифицират и карат нерешеното да гние и се множи количествено разнообразно и качествено деградиращо. Здравата духовност е себепознание, приложено в делника, в най-малките ежедневности. Познаване на сянката толкова, колкото и на светлината, на свръхсъзнателността, едновременно с подсъзнателността. Зрялата духовност по никакъв начин не е напудрено-розова. Нормално е следващият дадена духовна дисциплина да изпитва естествената бинарна емоционалност, присъща на човешкото битие: радост и тъга, гняв и мир, болка и удоволствие, страх и смелост, любов и раздразнителност, избухване и умиротворение, харесване и нехаресване, привличане и отблъскване, симпатия и антипатия. Емоционалната его природа си остава същата, дори при най-висшето просветление. Разликата е в гледната точка, в панорамата на диалектичен синтез, от която липсва закачане за хубавичкото и отбягване на лошичкото. Социалната персона и его до известна степен биват обяздени и водени от Буда природата. Гневът се преобразува до здраво себезаявяване и мотивация, страхът до смела обич, тъгата до мъдрост, болката до освобождаваща сила. Прихващат се част от зарядите им – но не изчезват. Магарето си остава магаре, ако ще и Сидхарта Гаутама или Исус от Назарет да е ездачът му, на която и висока планина да го заведе и каквато и висока панорама да има пред него. Осъзнава я ездачът, Човекът, нежели его добичето с неговите мисли, чувства, спомени, навици… Както казва един зен майстор(перифразирам по памет) – „Преди сатори обичаш копривена супичка, след сатори обичаш копривена супичка“... При здравата духовност не само, че липсва наивно позитивно, псевдодуховно маскиране и отричане на сянката, но нещо повече. Колкото повече устремилият се към светлината прониква в свръхсъзнателния потенциал, в божественото, реципрочно толкова и навлиза в подсъзнателния си ад. При това не само в собствения, а в колективно подсъзнателния – а там са кошмарните сенчести миазми на съвременното човечество такова, каквото е. Но и цялата виталност, която вече може да се извлече с помощта на импулсите на потенциала. Тоест, адекватната духовност е позитивна в изконния етимологичен смисъл на думата – цялостност. Адекватна е, проява на виделината на любовта и в бита. А нездравата е бягство, опит чрез илюзия, погрешно назовавана духовност, да бъдат изолирани собствени "гнойни абцеси". При байпасната "духовност" имаме опит за изолиращо цензуриране, отричане и дисквалифициране на неприемани сенчести наличности, което сцепва целостта. Нека погледнем псевдодуховността през призмата на някои типични, маладаптивни пси защитни механизми.

Интелектуализацията

Интелектуализацията е опит чрез мислене и говорене за дадена проблематика, тя да бъде контролирана и поставена на дистанция с помощта на сигурността на хващането за думите, за интелекта. Донякъде е нормален механизъм, когато присъства готовност за оцялостяване. Тогава е здрава, приложна философия, подобна на източната. Става нездрав механизъм, когато обличането в думи е ползвано като дисоциация от болезнените съдържания. Такава интелектуализация се превръща в мислене за мисленето за мисленето, в натрапливо предъвкване, чрез което се изразява невротичният свръхконтрол, потискащ нежелано "недуховния" страх, страст, болка... Голяма част от западната философия (не цялата, но определено присъства такава тенденция) е такова невротично мислене за мисленето за мисленето за мисленето, несвързано нито с актуална духовност, нито с приложението ѝ в бита, но всъщност витаеща в орално компенсаторната сигурност на "добрия" ум, който не изоставя, градейки „въздушни кули“. Дървена е такава философия.

Практически във всички духовни деноминации с времето се е натрупала огромна по обем литература, автоматично добавяна като част от наследството на съответната традиция. Мнозина се специализират в наизустяването и интелектуалното спекулиране със записаните разсъждения, нерядко забравяйки, че същинската духовност се проявява на дело, през собствената вътрешна опитност, приложена в най-малките, простички неща, отвъд интелектуализирането. Тя няма общо с университетски професорски и докторски титли или със званията, номинирани в определена психодуховна система. Сърдечна простота, искреност, благодатна благодарност и оценяване чудото на живота е истинската духовност. При интелектуализацията логическият ум се явява спасително мъничко островче, на която социалното его стъпва в опитите си да не бъде залято от въртопите на подсъзнателните си конфликти и противоречия. Уви, островчето е постоянно помитано – оказва се, че интелектът пред несъзнаваното е като нищожен корков сал всред бурите по средата на океана. Записаните учения на еди кое си духовно направление би трябвало да помагат на прагматичната, изявявана в малките делнични мигове духовност. Когато обаче неофитът е поставен сред море от хилядолетно събирана литература от ред школи, впечатлението му е, че е нужно да скочи в интелектуални подвизи от четене, забравяйки че авторите са ни повече, ни по-малко хора също като него, а важен е предимно личният опит. „Напредналите“ пък в дадена деноминация обикновено дават впечатление на изчели вся и все. Ако това четене е естествен резултат от годините им присъствие в системата и им помага в практиката, чудесно. Дали обаче винаги е така? Не. В общностите на системите за разкриване на потенциала с времето се привнасят чисто светски правила за престиж, йерархична структура и титли, кариерни стълбици, съдействащи за суетата на духовния материализъм и гордост, явяващи се псевдодуховност. Не, в естествената духовност его интелектът е единствено помощен персонал, слуга. А байпасната го превръща в суетен, бездушно инфлиран господар. Аз самият съм фен на високия интелект и съм скептичен по отношение на прякото му отричане. Смятам, че единственият качествен вариант е ползването до предела на възможностите и надхвърлянето му – процесът на джнана йога. Висок интелект, захранен от добра паметова база данни, явяващ се обаче единствено смирен инструмент на Човека. В психотерапията, такъв психичен интелектуализъм се явява психоанализата. От нея могат да бъдат извлечени качествени елементи, но като цяло е слабо приложна психо-философия, имаща единствено опосредствено отношение към прякото третиране на невротичните състояния. Не че анализата претендира да бъде духовна, но я споменавам поради факта, че целият живот е психодуховна проява (независимо от нечие разбиране или неразбиране) на различни нива на вибрация и осъзнаване. Ето откъс от тази тема на жена, преживяваща панически атаки и повишена тревожност, от портала за съзнателен живот, рубрика „психотерапия онлайн“:

Деси: Вярвате ли в квантовата физика, че вашите мисли стават реалност?! Или в будистките закони за случайността или липсата на такава, за синхроничността?! Аз вярвам! Случвало ми се, но за малки неща! Чакам да ми се случи за едно голямо мое Желание! Ще ви споделя, ако е така. И за срещите с правилните хора??? За 40 и няколко години отгоре не съм срещала точния Човек. Вярвате ли, че Вселената ни учи на нещо с това или вярвате, че ние сами си го правим??? Доста въпроси повдигнахте с малкото изречения! Дали не си докарваме тревожност от не случващи ни се неща, събития, хора. Дали ПР не е резултат от това, че възможностите ни не съвпадат с желанията?! И дали не твърди идеалисти не страдат именно от ПР?! И дали човек с Любов може да има ПР? Орлин: Нещата са простички. Книжки, синхроничности, големи интелектуализирани приказки - има ги, ама кел файда от празни приказки... Има синхроничност, има привличане. Не да искаме от нямане обаче, а да даваме от излишък от любов, чар, светлина, енергия, ум, самостойно присъствие - тогава нещата идват на мястото си. На дела, отвъд бля бля. Когато видим, че има огромна разлика между искане като малко хлапе, защото нямаме и между преливане от качествата, които сме искали, започваме да ги откриваме у себе си. Не толкова ги градим, колкото разкриваме. Те винаги са били там, просто са им пречели страхът, вината, унинието, обидчивостта... Осъзнавайки липсите си, ги прегръщаме с любовта. Тогава сме пълнота. Вместо искащи черни дупки, ставаме на слънца. Мнозина искат да се топлят на лъчите ни. Можем с тях, можем и без тях, но щастието и смисълът вече са в нас и светят! Та - осъзнаване, обичане, дела. Както се казва, да бъдем това, което искаме светът и другите да са! Деси: Всичко, за което говорим на теория е целебно, но споделете на практика вие (всеки от вас) достигнал ли е поне на малка крачка от тази душевна нирвана, това снизходително и божествено щастие на мир и спокойствие, въпреки бурите, себе си и света?! Ще е интересно да споделите, не лично, но с две изречения. Там ли сте, за където ми говорите??? Аз не спирам да вървя по този Път... Надявам се един ден с усмивка да си дам сметка, че не съм усетила, кога това се е случило??? Георги: Ех, как звучи само - нирвани, снизходителности, мир... :) Някак фенси, както се казва на поангличанчено български. Аз, от своя позиция бих казал, че съм постигнал бахриврути смарандула чверанда дзури швепс. Удивително състояние, за което ако започна да пиша и разказвам, не знам дали ще остане време да засегнем други, по-земни теми. А защо ме вълнува, че ще поизостанат земните теми ли? - ами защото сме на Земята. Засега поне, най-много няколко десетина десетилетия. Имаме толкова разнообразни работи за вършене и обсъждане тук за това кратко време - като например бране на къпини, учене, работа, пране на чорап, чупене на съседски прозорци с топка за футбол, изкарване и харчене на пари, плакнене на чинии, екскурзии, мечтаене, секс, плащане на данъци, смях, правене на планове, проверка на холестерола, чоплене в носа и правене на топчета от съдържимото... малееее, колко много неща... Не знам... мир и нирвана... къде ли могат да се вместят в света на любопитния, пълен с интерес към приключението, наречено живот, човек. Иначе, че съм се спогодил до голяма степен със света на бурите, боровинките, секса и чорапите - да, така е. Но дали моите думи или твоите могат да определят точно изживяването - съмнявам се. Затова, да го правим на викторина има своите слаби места. Ти влагаш нещо в думите, за които питаш, ние със сигурност ще вложим нещо друго и така ще си играем на комуникация, в която какво ще си кажем, само един Бог знае, а нищо чудно и да му досадим. И все пак - когато съм мислил за нирвана или божествено щастие, съм установил, че те са пряко зависими от успеха на поникването на ягодите, които ежегодно сея на балкона в саксии. Той Тодор е в течение - обикновено като ме пита какво ново по това време на годината, знае, че в този период други въпроси не ме вълнуват. Сега го признавам и публично. Наистина, като изникнат ягодите и някак ми просветва евентуално какво може да е нирвана... Но тогава, незнайно как, моментално изпадам в бахриврути смарандула чверанда дзури швепс и вземе, че започва да ми убягва.

Орлин: Ахам - бахриврути смарандула или изкуството да акаш с кеф. Ей така - напъване, смарандула миризмичка, ама нали си е нашето, приемаме си го. Още напън, излазя. Почти л. самадхи - мула, удиана и жаландхара бандха автоматично се задействат и сушумна се активира в трансцедентно блаженство и мъдрост. Още напън и екстаз, пада. Наместо да си го носим - свобода. Тогава брахма нади почва да тананика за зайченцето бяло и става едно такова детско хубаво, а Жизъс изрича "Бъди като дечурлигата, мой!" Докато отворът на тоалетната чиния издърпва органичната протоплазма, клапанът към небесното царство засмуква малкото съзнание и даунлоудва божественото. В този момент Санчо Панса открива величието на дон Кихот, легенът на главата се превръща в изящен шлем, а Сервантес рязко променя курса на писане и заминава на ексчейндж програма в Бихар школо по йога, а Сатянанда преподава крия на Санчо, седнал върху обратната страна на легена. Е да де, ама цяла флотилия от анунаки избълва совалките си и каца в студентски град, за да търгува амрита срещу студентска красота. Един анунаки обаче остана свободен и се шляе като мотащ се електрон из Витошка. Разправя, че бил на 500000 години, ама че като бил млад и идвал насам да кърти златце за бубайко си на нибенциту и генетично мутирал местния примат, ама се изсекнал и добавил мукус в епруветката. Седнал на едно барче, опъва наргиле с грозде и вика копелето: "Ей, квот горе, таквоз и тука, все сополи..." А баба Керана доеше единствената си кравичка сабахлян и баш внимаваше, щото знаеше, че целийо Космос резонира и много се кефеше. А заквасеното от вчера породи няколко галактики от мъгляво съсирен тип, докато ангелите тананикаха на ангелиците "Хип хопът миъ и мноу по-добър от хип хопът тъь..."Господ се проявяваше през аватара си Чък и направи блог с котки - в психодиспансера пуснаха wi fi...

В превод: всички сме пълни с л. - като си ги видим ясно, можем да наторим с тях съзнателно градения си живот. Баш квант, отвсякъде. Квот вътре и отвън... Деси, прочетох началото на темата ти. Нека приземим нещата отвъд „духовните“ интелектуализации, до психичните простичко проследяеми причини. Родители, които не показват обич помежду си, няколко връзки, но дали съм обичала, не съм сигурна, по-скоро не... В същото време робия на сигурното, не твърде обичана, но удобна работа, много трябва над страхове от безпомощност, загуба, самота... Има страх, докато няма любов. А паниката - учи на любов, твърдя го. Учи да се отдаваме, да се предаваме в неконтролираната безпомощност, превръщаща се в спокойно, смирено доверие в Себе си, Бога, живота, съдбата, творческия си потенциал. Отдаване на творческия си заряд, провеждането му. Евентуално способност за смяна на приоритетите - от залагане на социално, невротично сигурното, трябва потискащото автентичността, на жадуваното от душата и сърцето занимание. Паниката учи на такива отдавания, доверявания. Е, социалното умче си е там, разбира се, преценяваме си, но любовта става водеща. Интересното е, че като я пуснем да тече, се появяват освен желаещи да пият от нея, животът дава шансове и за сърдечни отношения. Каквото повикало, такова се обадило...

Рационализацията Рационализацията често се бърка с интелектуализацията, но е различен механизъм. Тя е извиняване на собствено непоемане на отговорност за решаване на нежелани вътрепсихични съдържания и процеси чрез уж рационални обяснения, изнасящи отговорността във външни фактори. Свързана е с външна локализация на контрола, отказ от актуално себевладеене при липсващо съзнание за авторска позиция в живота си. От рационализацията до обвиняващото съдене, крачката е нищожна. Когато е казвал "Не съдете, за да не бъдете съдени", Йешуа всъщност е казвал (преведено през призмата на съвременния пси език) "Бъдете творци на живота си, поемете здрава отговорност за съдбата си, спрете да рационализирате!". Такава визия автоматично пренася Бога от външен, във вътрепсихичен, централен обект, поставя го в ядрото на вътрешната цялост. В контекста на духовния байпас, рационализацията се явява извинение за липса на активно включен социален живот, за "аз съм над нещата и това не е важно" поведение, за непоемане на отговорност, за грубост, наричана искреност и духовна дисциплина, за равнодушно безлюбие, съвсем различно от равнозначната (equanimity) синтезираща визия на любовта, характерна за приложната духовност. Извинения за липса на сърдечна емпатия и помагане в нужда, оправдавани с карма (нищо общо - именно карма поставя в ситуации, в които любящата дхарма се проявява в помагане)...

Извинения Замазващи извинения за какво ли не… Хубава духовност, няма що. Не ходя на работа, брадясал съм, нямам два лева в джоба, съпругата ми ме отглежда на дивана… защото съм много духовен. Пръскам цялата си заплата за „духовни“ семинари, екскурзии, дрехи, епилация, а децата нямат какво да облекат – но, аз съм духовен/на. Не се разбирам с колегите и шефа на поредната работа, от която или бягам или ме гонят. Не, не съм мързелив, хаплив или неадекватен поради тревожностите си, не – аз съм духовен и другите просто не са на нивото ми и не ме разбират. С лекота обвинявам всеки и всичко и им приписвам кривотийки, които в самия себе си не виждам, защото аз съм винаги прав – нали съм възвишено духовен! Не съм студено безразличен, не – какво от това, че давам вид на студен истукан – та това е истинската духовност, да си „над нещата“ шизоид. А защо ли да помагам на съседа с 20 лева или пък на онзи там да си бутне колата – това е кармата му. Е, бил съм саркастичен, обиждал съм хората – ами те от това имат нужда – аз съм инструмент на Бога за промяната им. Ние, духовните хора не се занимаваме с глупости – те са за миряните. Нека те поемат отговорност за социалните ситуации… Тя политиката е мръсна работа, а аз съм духовен – не, странейки от нея не я оставям в ръцете на психопати, не. Аз просто съм духовен и той Господ ги нарежда нещата. Ама жена ми/ мъжът ми иска интимност и твърди че това е нормално – не, аз съм духовен/а, това ме замърсява и отнема енергията ми. Или в друг вариант - аз съм тантрист – искам да правя секс с много партньорки, защото така се прекланям пред Шива Шакти… Време е детето да се води на детска градина – който иска да си го води, аз медитирам… Искам партньорът ми постоянно да ме води по „духовни“ места – Бали, Индия, Тайланд, Хаваите – не, не съм кифла, аз съм духовна и имам нужда да зареждам аурата си на високо енергийни места! Духовните хора се уважават – затова нося само бутикови дрехи и аксесоари – не, това не е алчен „кифла без пълнеж“ егоцентризъм, а себеуважение, нищо че съседката от входа на блока срещу частния ми замък едва преживява с 300 лв. месечно, грижейки се сама за сляпата си дъщеря с увреждания…

Доховен чиляк: Мчи кво ся? Ти знайш ли кой съм аз ве, а‘съм много над тебе, духовен съм. Арогантен? Аз? Ти шегуваш ли се, аз съм изключително смирен, просто съм велик и много специален в огромното си смирение духовник! Ама аз съм свръхпозитивен, щото ме е страх да не бъда негативен, нали какво ще кажат хората. Обаждам се по 300 пъти на ден и пиша по 300 месиджа на гаджето, защото съм духовен и много я обичам. Обаче съм много добър, грижовен, винаги помагам, макар и да се самонатиквам в 13 глуха, ползват ме, ама съм духовен алтруист, никакъв мазохист, не. Обаче затова пък знам кое е правилно и как трябва да се живее и само да посмее някой да не е в кутийките ми - бива веднага насечен на парченца. Избягвам да общувам и си седим пред компа - еми то аз съм си самодостатъчен, това ми е хималайската съвременна пещера - не, не бягам и не съм сцепен от емоциите си, от които бягам, просто съм ултрадуховен. Е, кво да му помагам на тоя дет го пребиват. Негова карма си е – по-добре да снимам. Мдам.

 Ма направо съм мегадоховен - знам, че съм специален, много специален, не съм като другите. Бе ква духовна гордост бе, аз съм просветлен човек! Често влизам в едни такива като на сън състояния, чета много ченелинг, знам че конспирацията на рептилиите ... майката на всичко. Бок е льобоф - или бой и льобоф...J

Формирането на реакция в байпасната „духовност“. Често "духовният" формира реакция, тоест изразява отношение противоположно на актуално наличното дълбоко в него. Изтласканите сенки на лошото момче/ момиче, курвата, курваря, глупака, бохема, насилника, безскрупулния, хищника, властния и т.н., биват "замазвани: чрез проявявано външно отношение на осъждането им при тръбене за доброта, чистота, интелигентност, аскеза, дружелюбна взаимопомощ, умереност, състрадание, алтруизъм. Не че в последните има нещо лошо - напротив, когато са част от реална, оцялостена духовност, са най-прекрасните нравствени достижения на Човека, основа за събуждането за Същността му. Разликата обаче между цялостната и байпасната духовност е голяма.

В здравата духовност прегръщането на вътрешния насилник го канализира в мотивирано, здраво себезаявяване. При байпасната псевдодуховност насилникът, властолюбецът е изолиран, външно е виждан навсякъде в света и съден, защото несъзнавано поведението му е желано, колкото и да е замазвано това желаене чрез противоположни думи и механични действия - човекът е сцепен невротично (има и психотично, по-дълбоко сцепване, за което сега не говоря). Когато вътрешната курва/ курвар са приемани, либидинозните заряди се вливат в доверие в собствената сексуалност като част от духовността, при естествено умерен сексуален живот. Когато са потискани, социално тръбим за чистота, осъждайки порока, но когато тапата на потискането бъде изместена от чаша алкохол или отслабване на невротичния свръхконтрол (а това закономерно се случва), нежеланите и компресирани сексуални заряди избухват в неовладяеми ексцесии, последвани от невротична вина, ново потискане и повтаряне  на сценария... Когато бохемът и глупакът/ кухата лейка биват потискани, ако потискането е успешно, резултатът е сухо безжизнен аскетизъм, следващ дървено ригидна житейска философия. Зарядите на бохема и глупеца не изчезват обаче - активно са приписвани (проектирани) в света и другите с осъждането им. Когато бохемът е осъзнато прегърнат, стремежът към удоволствието бива сублимиран/ трансформиран в нагона към смисъла, носещ проникналото всеки житейски миг блаженство. Интегрирането на глупеца пък се превръща в спонтанно доверие в непринуденото творчество, осъзнавано като неотделима част от това на Твореца. Нерядко практикуващият дадена спиритуална дисциплина, е вегетарианец или веганец, суровоядец или дори слънцеяд/ бретарианец (приемащ енергия директно от слънцето и въздушната прана). Хубаво, чудесно, когато е естествена практика, достигната непринудено и нефорсирано – удивително, прекрасно. Често обаче сме свидетели на това как вегетарианецът твърде хищнически проектира потиснатия в самия себе си месояден звяр в околните. Започва се едно хокане, едни носения на вода от деветдесет и девет кладенеца, за да се докаже колко видите ли лоши и нееволюирали са тези чудовища месоядците. В здрав вид обаче, прегръщайки вътрешния хищник, се оказва че тази болна емоционална агресия изчезва, а присъствието в света става по-спокойно. Ръмженето на вече осъзнатия и гален хищник се превръща в мъркането на здравата устременост към постигането на добри цели. А по отношение на храната всичко идва на мястото си далеч по-нормализирано от при претоварващия панкреаса си с въглехидрати емоционално хищен веганец, повече от вероятно въртящ се в инсулиново метаболитна въртележка… ...и т.н. ...

Отреагиране.

По-горе имплицитно споменах отреагирането - когато изтласкващият "духовен" механизъм на формиране на реакция претърпи крах, потисканото съдържание експлодира в уродливи, изкривени ексцесии от сексуалност, насилие, грубост, безразличие, хистерични конверзии, зависимости, антисоциално поведение... Всички сме били свидетели на отреагиращите взривове в поведението на постоянно усмихнатите, силово позитивни, задължително добри и духовни люде. В даден момент потисканото и нежелано противоположно съдържание от либидо, агресия, циничност, вулгарност, подозрителност, грубост, невротичен смях, телесна симптоматика избиват на повърхността като взривена бомба. Всички наоколо се чудят „какво му стана на този така добър човек?“ Не след дълго той отново е усилно добричкият, розово позитивен „хармоняга“, борещ се със зарядите под съзнанието си – до следващата експлозия от бяс, напиване, компенсаторна хапливост, сексуални ексцесии, болна агресия, невротични изстъпления и т.н. Веднъж присъствах на събрание на едно известно духовно общество във Варна, България. На дневен ред се разглеждаха икономическите въпроси на братството. Какво вулканично изригване, какво емоционално изстъпление от болна агресия, параноидно съмнение, защитно ригидна скрупульозност и перфекционизъм над липсите от взаимно доверие и сърцатост, емоционални и вербални, прикрити и открити атаки между братя и сестри, двойни стандарти, неуважение и завист вместо чувство за единство и радост от успехите и активността на другите… Имах чувството, че портретите на уважавания Учител ще изпопадат от стените от неуместността на случващата се гадост. Да, напълно естествено е при следвана духовна пътека да се проявяват и гняв и страх и тъга и завист и т.н., когато обаче са осъзнавани, приемани, присаждани от прегръщащата ги любяща мъдрост към целостта. Не бяха съзнавани обаче, нито трансформирани, а нежелани и потискани под маската на перфекционистичен, „духовно“ горд позитивизъм, при формиране на реакция към приписваното на другите собствени неосъзнати минуси. Закономерно сринало се потискане, довело до отреагираща ерупция от лични нежеланости, проектирани в брата по особено зловещ начин… Защо така? Защо такова неосъзнато потискане, вместо трансформация? Отговорът ми е: твърде много перфекционистична духовна гордост, приемаща се за повече, при отсъствие на осъзнаване важността от вплетена в учението активна психотерапия. Живял съм в център на същото братство, в скалистите планини, където смиреното братолюбие, великодушната толерантност на различието и приемането на другия бяха споделяни заедно със здравите и спокойно поставяни граници и взаимно уважение. В този център обаче липсваше перфекционистичен абсолютизъм, липсваха свръхизискванията, поставяни към себе си и брата. Вместо това, собственият ад бе смирено осъзнаван, прегръщан и активно впряган в служба на едно по-широко добро, включващо както светлината, така и сянката. Хората със спокойни, малки стъпчици и приемане на недостатъците си, ги трансформираха в плюсове така естествено, както естествено се случва дишането. Съответно, отношението един към друг бе подобно на клетките на здрав организъм една към друга – без големи приказки, но на дело хармонично. Освен смиреното фокусиране в пътеката, вместо в целта обаче, в тази братска общност, основен акцент бе поставян върху изучаването и прилагането на няколко психотерапевтични школи… Властовата характеропатия.

Псевдодуховността се маскира и като алтруистична, всеприемаща, над нещата. Всъщност байпасът ѝ нерядко се проявява през проективна идентификация. Властовите импулси са замазвани от външно показвана доброта, мекота, усмихната уж човечност. Властността, алчността, садистичната социопатна агресивност обаче така не изчезват, но са активно проектирани като ригидно властови и манипулативно контролиращи опити другите да се подчинят на идейно и социално-поведенческите, финансово-властови и доминиращи попълзновения, на "аз знам кое за теб е добре и как трябва да мислиш, чувстваш и живееш..." проекции, интрузивно държащи обектите им (другите) да се идентифицират с и подчинят на съдържанията им. Замазани зад благовидно "духовни" рационализации, всъщност насилническо властови съдържания, автоматично стремящи се към пълна доминация над обектите си. Такъв "духовник" по-твърдо ригидно или по-меко психопатно-съблазняващо (стоманена ръка в кадифена ръкавица) всячески се опитва да наложи себе си, идеите и присъствието си в по-малък или по-широк мащаб. Какъвто и да е мащабът на такъв държащ социалната среда, сектантското подразделение да се съобрази с него или дори бидейки световноизвестен гуру, принципът е същият. А именно, маскирана властова психопатия, проявявана през уж духовно налагане. Мнозина гурувци са такива духовни байпасници, обличащи амбициите си към власт, пари, социален контрол, социална значимост в привидна духовност. Вълци в овчи кожи са такива и никак не са малко. Познават се по огромните им, широко рекламирани организации, сладковидно-хипнотичното им, даващо каквото тълпата иска да чуе писане и говорене, по нарцисизма им, прикрит зад уж скромни думи. Далеч повече са нереализираните в широк мащаб властолюбци-нарцисисти сред духовните общности. Такива държат да бъдат слушани, търсят трибуна на всяка цена, представят се за постигнали и реализирали еди си какво си, докато всъщност са просто властови невротици и социопати под прикритие.
Адекватната духовност е смирена. Когато такъв изявява творчеството си, не само казва „не съм аз, Бог през малката ми грешна личност е…“, но и реално провежда далеч по-мащабни от нищожността на егото импулси, именно поради смирението си, което се чувства осезаемо.

Розово бонбонен позитивизъм на всяка цена Наивният позитивизъм е също вид байпас, през който нежеланите импулси и съдържания се замитат под съзнанието чрез на всяка цена позитивно мислене и чувстване, откъдето необезпокоявани се акумулират и започват да се процеждат като невротични емоционални и телесни симптоми. Има зрял позитивизъм - самата дума positum означава цялостност, нежели частичност чрез отричане на нерешености и изместване (друг защитен механизъм) на вниманието в его желаното. В американското общество сякаш трябва да си 24/7/ 365 щастлив, усмихнат, позитивен. Позитивен до невротично инвалидизиране. Защото такъв плитък позитивизъм недовижда естествеността на тъгата, страха, гнева и т.н. и ги потиска, което с течение на времето невротизира само по себе си. Да не говорим, когато невротичността вече присъства в по-голяма степен, а човекът се вкопчи в розово-бонбоненото позитивно мислене, отричайки нерешените си казуси – ускоряването и задълбочаването на неврозата при такъв инвалидизиращ подход е въпрос само на време. Пишат се книги за някаква вселена, дебнеща и чакаща да резонира с „ужасната“ негативна мисъл. Вселена, стоварваща нежелания кошмар върху главата на милия наивен позитивист. Разболяващи книги, които в течение на годините на практиката ми като психотерапевт, са ми довели стотици и стотици невротизирали се в следствие на прочитането им клиенти. О‘к, резонантна вселена, закон на привличането – чудесно. Авторите на подобни психобози с айрян обаче пропускат да отбележат, че еволюцията, част от същата вселена, е заложила в живите същества механизъм на обратно, отразено пораждане на мисли – механизъм, целящ оцеляване и защита, идващ от любов към живота, но просто показващ страхуваното, за да се предпазим от него. Мисли, в основата на които съществува добро намерение, което именно разумната, а не подскачаща по его прищевките вселена регистрира. Описал съм този механизъм в доволно много от текстовете си.

В обществото като цяло, дълбоко е залегнал образът на някакъв винаги позитивен, всепозволяващ, с размити граници, ултратолерантен до толерастия „духовник“. Сякаш да се ядоса или да прояви естествена сексуалност, да се почувства уморен или скапано раздразнителен, да прояви природния си примерно холеричен темперамент, вече дисквалифицира духовността му. Такова клише е откровен булшит! Духовният човек е преди всичко … човек. Плаче, смее се, тъжи, страда, обича и мрази. Разликата е в перспективата му на възприятие, от която по-бързо и по-качествено впряга нормалните човешки преживявания в опита на Христовата си/ Буда природа, с която през отдадената си практика се идентифицира все по-пълно.

Шизоидното бягство във фантазия.***

Друг псевдодуховен байпас е шизоидното бягство в "духовна" фантазия. Фантазията е нещо прекрасно, когато е творческа, приземена, свързана със социалната реалност, градивно въздигаща и подпомагаща я. Бягство е, когато служи за заместване на комуникативни липси чрез фантазен метаудоволствен сурогат. Такова бягство е показател понякога за липса на смелост за активен социален живот или в още по-отдалечена от адекватната духовност позиция, за липса на желание за такава включеност. Пещерите в хималаите, манастирите, ашрамите и духовните общини често служат за приют на шизоидна динамика, представяна за духовност, каквато не е. Всичко се развива, а промяната прави духовните общности, отстранени от света, все по-неадекватни на ритъма на епохата. Не за манастирско оттегляне е време, а за трансформиране и на най-малките дела в духовен акт чрез промяна в съзнателността. Шизоидът е далечен, разцепен от собственото си тяло, либидо, емоции и сърдечност. А оттам и от чувствата и страданията на заобикалящите го. Пълна противоположност на дълбоко емпатийната, наситена със сърцата обич и единство с брата духовност.

Скоро участвах в интензивно медитативно оттегляне. Прекрасен ритрийт, силна практика, великолепна организация и хора. Водещият, в позиция на гуру, беше от чуждестранен произход… В течение на времето работата ми ме научи автоматично да се вчувствам в хората наоколо си, да усещам емоцията, енергията, психичната им динамика по най-малките им психоемоцинални и телесни прояви. Принципно се доверявам на хората, както и на себе си – автоматично и дълбоко. Разумът ми обаче също е на мястото си. Без да се впускам в подробности около процеса си на правене на заключения и достигане до решения, по телесната структура, отразяваща характера, поведението, отговорите на човека в минутите, в които му се налагаше да каже някоя дума и т.н., видях че пред нас в залата седи на пиедестал (буквално) не сърцато напреднал в себепознанието будистки йогин, а шизоиден типаж. Човекът през цялото време не проведе дори една единствена мотивираща лекция, не установи емоционално свързване с когото и да е. Правилата за забрана на говорене, визуален контакт и инструкциите за спазване на вътрешно уединение въпреки присъствието на околните, бяха добре дошли, идваха му дюшеш, както би казал дядо ми… Шизоидът живее във вътрешна, изолирана от света наблюдателна кула, от която пасивно възприема протичащия покрай него живот. Живот както външно социален, така и вътрешен, собствен емоционален, телесен и либиден. Шизоидът е разцепен спрямо различните проявяващи човечността „етажи“ на чувствата, телесните си усещания, сърдечността и сексуалността си. Безразличен е както към похвали, така и към порицания. Колко прилича това на духовност, нали?! Но няма нищо общо с такава. Защото реалната е винаги дълбоко преливаща от любов, дружелюбие, чувство за единство с чувстващите същества, емпатийно състрадание, социална включеност и въвеждане на топлата сърдечност в бита. На това учи и всяка качествена медитация. Разликата между преживелищната, непривързана равнозначност на духовната диалектика и студеното безразличие на шизоида, е в любовта. Шизоидията имитира духовна безпристрастност и непривързаност, докато всъщност преживява разцепено от Себе си и живота безлюбие. Защото безпристрастността (вайрагя, санскрит) не е безчувственост, а протичане на любомъдра истинност. Ако някой в съседство с него страда, шизоидът просто ще затвори вратата, за да не му пречи шумът, при отсъствие на какъвто и да е съчувствен импулс… „Красива духовност“, мхм… Шизоидната байпасна имитация перфектно намира мястото си в много духовни общности, където дава вид на качества, които всъщност ѝ липсват тотално. Човек обаче трябва да е вещ в душевното здраве клиницист-практик с десетилетен опит, за да направи разликата…

Пасивната агресия Пасивната агресия/ мазохизмът е клише за фалшивото представяне на невротична динамика и поведение за духовност. Не е - байпас на страха от излагане, унижение и отхвърляне е такава "духовност". Поради страха от директното себезаявяване, индивидът трупа автоагресия, рационализирана като "аз съм добър и духовен". Мазохизмът обаче представлява прикрита садистична агресия към обекта си. Агресия, зад която стоят себеунижаващи, малоценни себеотносни вярвания. Тези вярвания, ведно с автоагресивното, себемаргинализиращо поведение, са директно долавяни от подсъзнанието на така значимия за мазохиста друг. Автоматично отношението и поведението на другия става по-агресивно, маргинализиращо, потъпкващо, което задоволява и на принципа на самоизпълняващата прогноза, реализира мазохистичните вярвания. Прикритата агресия на мазохиста също се чувства от подсъзнанието на заобикалящите толкова, колкото и подлежащите я страхове, което поражда защитно дразнене и ответна емоционална реакция. Тогава мазохистът получава "пълномощно" да действа садистично, пораждайки вина в рецепиента на породената от него самия садо-мазо динамика. Завърта се порочен, емоционално гноен кръг, нямащ общо с никаква доброта и духовност, макар и често да се прикрива зад такава. Здравата доброта започва от самоуважението и директното, на мига и на място заявяване на потока на любовта, протичащ през смиреното себедоверие. Има здрав егоизъм и той е проява на автентична духовност! В една популярна арамейска книга се казва: „…да възлюбиш ближния както себе си!“ Е, как да обичаш ближния, ако себе си не обичаш? Перефразирани, думите на Месията звучат така: да обичаш Бога в ближния, както Бога в себе си. Когато егото смирено позволи потока на любовта да протича, себезаявяването се превръща в Себезаявяване, а доколкото любовта протича, дотолкова е виждана в брата и давана му. Вкратце, фалшивата доброта, прекомерната мекота, трудното казване на НЕ, когато е нужно, не са проява на духовност, а на аморфна мекушавост, проява на автоагресивна и прикрито към другите агресивна психодинамика.

Идеализацията

Идеализмът и идеализацията, така типични за масата духовни системи, сами по себе си представляват регресна психиката до инфантилно състояние, въздигащо големия друг или принципите му на пиедестал, за да бъдат интроецирани, интернализирани като собствени. Идеализмът е първи братовчед на перфекционизма, при който идеи са въздигани като свръхценностни. Не винаги идеализацията е деградираща (ползва се дори в Гуру йога и т.н.), но винаги е инфантилно регресивна. С лекота преминава във фанатизъм, когато "духовността" е байпасна... Здравата духовност е като добрия мениджмънт – хоризонтални са. Няма по-висши и по-низши, а всеки изпълнява функцията си скромно и отдадено. Нито мравката е по-низша, нито ангелът по-висш – всичко е относително. Мъдрите казват, че всички сме ангели (и да не сме, ще бъдем и всичко е относително), слезли в тази земна бинарност, за да извлечем заряди от играта на противоположностите. Казват и че, за да се получи човешко въплъщение, отличаващо се със свободната си воля, на опашка се чака… Разбирайки това метафорично или не, здравата духовност познава относителността на горе и долу, знание и незнание, нирвана и самсара и вместо да поставя някого или нещо над, а себе си под, смирено усвоява нужното от равностойна позиция. Така и абсолютисткото позоваване на авторитет (вид когнитивно изкривяване) на фанатизма става невъзможно.

Фанатичният „духовен“ байпас Фанатизмът в „духовността“ е чест сателитен байпас, компенсация на дълбока характеропатийност. От статията ми „Фанатизмът в есенция“:

 Фанатизмът е липса на постъпателно движение, разчитане на мъртвата буква, липса на развитие, жив труп, липса на връзка със Себе си, вкопчване в правилата, законите и рамките; сляпо следване на авторитет вместо зачитането му, но със свободно мислене; отказ или невъзможност да се види и разбере друга гледна точка; тесногръда зависимост от парадигма, авторитет, рамки и установени коловози; тревожна невротична напрегнатост, постоянно състояние нащрек за отбраняване на идентификацията с авторитет и позиция, която замества автентичната връзка със собствената вътрешна цялостност; филтриране на информацията през собствения вътрешен фанатичен пристрастен познавателен филтър; скачане към заключения и свръхгенерализации, черно/ бяло инфантилно мислене от типа добро/ зло, приятел/ враг, мое/ чуждо, наши/ ваши, правилно/ неправилно...; дълбока вътрешна неувереност, компенсирана чрез вкопчването в дадена система, авторитет, правила, норми, парадигма...; обсесивно прилепване към „правилната” парадигма и компулсивното защитаващо неувереността на фанатика цитиране на източници и авторитети; липсата на свободно независимо творческо мислене от по-висш тип; свръхзачитане на авторитет, но не и на съдържанието на информацията; затруднено осъществяване на дълбинни аналогии между различни познавателни системи, гледни точки и позиции; агресивна нападателност към „чуждото” и „различното”, липса на емоционална толерантност и приемане на различията и противоположностите; дълбока емоционална травмираност, компенсирана чрез зависимостта от идеи, авторитети и позиция; нарцистични личностови характеристики; емоционална зависимост към авторитет и парадигма, система от знание, емоционална „отдаденост” на тази система, на когнитивно ниво проявяваща се в когнитивни изкривявания; кучешки защитен инстинкт за нападателна агресивна защита на господаря си – приетият его-идеал в лицето на авторитети и парадигма; тесногръдие; непознаване на себе си – вкопчване в спасителните сламки на норми, рамки, правила, познавателни системи, авторитетни фигури, робство на едно ригидно суперего, ригидни правила/ допускания; често искрена добронамереност в правотата на агресивната си защита на „правилната” гледна точка при получаване на перверзно удоволствие от нараняването, причинено на „друговерците”; силен съзнаван или не стремеж за приобщаване на инакомислещите към приетите убеждения; емоционално обгрижване на „своите” – приелите същата ценностна и познавателна система, но презрение, агресия или съжаление към различните; закостеняла когниция – липса на истинска независима от вече достигнатото творческа свобода в съжденията – липса на способност за творческо надграждане и пробив, на свобода в полета на съзнанието; съзнанието, тоест работната памет + вниманието е винаги до известна степен фанатично, ако е лишено от връзка с цялостната интегрална личност и способност за самосъзнание, метакогниция, полет над себе си, ако е лишено от гъвкавост в разбирането на себе си и другите, от „влизането в обувките”, разбиранията на другия; ригидно суперего, ригидни, лишени от възможност за развитие правила, норми и идеали; преследване, но никога достигане до идеала, поради невъзможността за смелото му независещо от вътрешни (суперего) и външни (авторитети) фактори преоткриване и свободно собствено преживяване; вкопчване в приетата „истина” и липса на намерение, желание и способност за реална промяна;…

Фанатизмът в духовността не се изразява само в имбецилно поставяне на бомби. На по-фино ниво се проявява като неприемане на различието, властолюбие, маниакалност, садистично „лаене“ и хапане, недовиждане на аналогичното, същностно подобие и еднаквост зад нужните външни разнообразности, неприязнено отхвърляне на непознатото и чуждите, двоен стандарт за свое и чуждо, принизяване на неразбираното при имбецилно въздигане на познатото свое, без реално разбиране в широта, висота и дълбочина, духовна гордост и арогантен нарцисизъм при параноиден страх от другостта…

Всичко друго, но не и духовност е фанатизмът! Характеропатийна проява е.

Духовните общности, дори и тези с най-центрираният и прекрасен мироглед, са като магнит за хора с шизотипна, магическо и пожелателно мислене идеация (юродиви, както са наричани в православната терминология), личностови разстройства и психози. Ведно със заземената, сърдечна човечност, определяща реалната духовност, в такива общности може да бъде наблюдаван грозен фанатизъм, отричане на различието, нарцистична, „духовна“ арогантност и гордост, зависимо прилепване... Добре е човек да умее да различава, да пресява зърното на духовността от представяното за такава гнила плява.

 Има здрава духовност – и още как…

Защото говорейки за духовните байпаси, можем да останем с впечатлението, че духовността се свежда до псевдодуховността. Не, има истинска, заземена, топло сърдечна, братолюбна, естествена духовност, съвсем простичка в същността си, така както гениалните неща са простички и естествени! Тя не зависи от теоретичните рамки и терминологията на бялото братство, християнството, йога, адвейта веданта, будизма и т.н. Тя е спонтанната проява на човечност, дружелюбие, взаимопомощ, любящо доверие в Себе си и дълбоко истинното в брата. Любомъдра истинност не говорена, а живяна е! Оттам, през каквато и система да са практикувани себепознавателното съсредоточаване, съзерцание и мъдрост, няма голяма разлика, стига изначалната Човещина да е налице!

Дай две водки и усили чалгата, мани тея психарии

Бе кви са тея пси механизми, кви пет леа? Облачна духовност или облачен коктейл мента с мастика, все тая. Ето, в кошчето – написваме на листче нежеланото и изгаряме, прихващаме подсъзнанието със симпатична магия - яку колкуту аку, мъ айде како с мерако... Народо му дай леп и зрелища - де кракотопка, де пси дузпичка (статията е писана по време на световното първенство по футбол, 2018-та год.). Ся, цялостно съзнание, тва зарежи... Цялостност, развитие - а, не, тва сваля рейтинга, няма ни зрители, ни желаещи. Колкото по-лесничко, бързичко и примитивничко, повече зрители - де футбол, там и пси футбол. Вършинният алпинизъм никой нито го гледа, ни рейтинг носи... Леп и зрелища…

Ключовата роля на психотерапията като част от духовната пътека

http://robertmasters.com/writings/spiritual-bypassing/ - източник на следния текст:

„…Всяка духовна пътека, източна или западна, която не адресира в дълбочина психичните несъзнавани сценарии и не се занимава с тях в по-специфичен от духовния контекст (тоест, през интегрирана в духовния път психотерапия, бел. ред.), е обречена на изобилие от духовни байпаси. Ако духовното учение или учителите му не окуражават студентите си да преминат през значителна, дълбинна психоемоционална работа и ако тези от тях, които наистина се нуждаят от такава работа, не я свършат, единственото което им остава ще е да се опитват да разрешат травматичните си съдържания, като ползват предоставените им духовни практики, сякаш те по някакъв начин са по-висши от ангажирането в качествен психотерапевтичен процес.“… Робърт Мастърс, PhD Робърт Мастърс е стигнал до заключение, до което съвременните прагматични и гъвкави изследователи в духовната област без изключение достигат: психотерапията е от ядрено значение за успешността в продвижението по духовния път. Свами Сатянанда, този брилянтен йога учител, директно я включва като йога крия (практика) от решаващо значение. Както собствените ми наблюдения в психотерапията, така и аспирациите ми в духовността, сочат същото. Молитвата, медитацията и духовните практики въобще, могат да бъдат практикувани с десетилетия и десетилетия без реално продвижение в разкриването на потенциала, когато в аспиранта живеят неразрешени травматични конфликти, съдържания и динамики. Когато такива съдържания от невротичния, характеропатийния и психотичния спектър присъстват масирано, духовният път автоматично се превръща в байпасна псевдо духовност. Както твърди Мастърс, с когото съм изцяло съгласен, здравата духовна пътека включва в себе си качествената психотерапия. От няколко десетилетия съществуват трансперсонална, будистка, православна, католическа, йога и т.н. психотерапевтични модалности, които интегрират в холистичността си както научните достижения на когнитивната наука, така и духовните похвати, ползвани в психотерапевтична посока. Практически винаги шаманизмът е ползвал ключови хипнотерапевтични и психотерапевтични елементи. Въпреки това, съществуват духовни учители с атавистични недоразбирания, които не приемат факта, че психотерапията е наложителен елемент в който и да е духовен път. Опитът ме води към заключението, че такива фатално грешат. От байпасно разцепваща, към прегръщаща молитва и медитация/ духовна практика Невежата молитва е с външна локализация на контрола. Неведоми сили са те запокитили в незнайно защо лоши неща, докато ти от его позиция искаш от външна сила хубавичък, сладичък и розовичък захарен памук (метафора, разбира се). А молитвата на езотеричната, актуална духовност изхожда от там, откъдето и медитацията и готви за медитацията. От вътрешната цялост, от вътрешния Христос, Аз/ Буда/ Селф. Как? Като психодуховен метод за реструктуриране на вътрешния диалог в посока акордиране с целостта, прошка, себезаявяване, благодарност, смирено доверие и адекватно планиране от позицията както на божествената, така и на приземено социалната реалност. В такава молитва локализацията на себевладението е вътрешна, при съзнанието за авторска позиция в живота си. Въпреки това, от позицията на его малкостта, социалната личност продължава да настоява за преработване на натрупванията така, че да не я боли твърде много - нормална его реакция. малкото социално его не може да разбере целостта - може да се смири и я провежда, да ѝ бъде слуга, но да я разбере не може. Молитвата води до умствената молитва, до фокусирането, което на свой ред я превръща в сърдечната тиха молитва, в медитация/ съзерцание. На фона на цялостно себеразбиране обаче, като ключовият елемент на това себепознание, обсъждано в тази тема, е осъзнаването на естествените еготични пси механизми на потискането, изтласкването, отричането, формирането на реакция, отреагирането, изместването и т.н., тоест на изолацията на съзнание от несъзнавано. Изолация, от която псевдодуховността може и става част, когато имаме тенденция да бъде ползвана през наивен позитивизъм, перфекционистичен абсолютизъм, през нежелание за виждане и прегръщащо трансформиране на вече наличните или постепенно натрупващи се през такова изолиращо и подхранващо ги отношение подсъзнателни маладаптивни заряди и съдържания. Та, медитацията също може да бъде разцепваща, pill like и оцялостяваща, според начина на ползването ѝ. Това се отнася до всяка духовна практика, правена в контекста на духовен байпас или през психо (авто)терапевтично оцялостяване/ интегриране/ психосинтез. Човек може цял живот да практикува медитация, която сама по себе си да е най-чудесната, като зен, дзогчен, махамудра, джнана и раджа йога, бхакти, исихазъм и т.н. Ако обаче психичната му настройка е подобна на тази при изтласкващия психични съдържания, плитко-плосък наивен позитивизъм, такава ще бъде и медитацията му: плитко-плоска, дисоциираща и разделяща, умножаваща и подхранваща така нежеланите и избутвани навътре противоречия и конфликти. Може да се окаже, че е част от такъв изтласкващ псевдодуховен байпас, въпреки брилянтността на дадената следвана школа – не поради школата, а въпреки нея, в следствие от психичната нагласа, избутваща неприятни за егото съдържания.

Същинската медитация психосинтезира, диалектично обхваща болката и удоволствието, като ги надхвърля преживелищно в синтезиращата ги позиция на любовта, мъдростта и творческата свобода.

 

Орлин Баев, психолог-психотерапевт

 

https://orlinbaev.blogspot.com/2018/07/blog-post.html

 

 

13.11.2018 г. 18,05 ч.

 

СПОРЕД БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ, за разлика от небожествените, мислите, чувствата и желанията са деца на херувимите и серафимите и носители на Новата Култура:

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „.Мислите, чувствата и желанията на човека са живи същества с определено въздействие върху него. Всяка мисъл е живо нещо, в нея има сърце и мозък. Всяко чувство е живо, в него има сърце и душа. /…/ Мислите са синове и дъщери на Мъдростта, носители на Новата Култура. Те са деца на херувимите и серафимите, но днес са още в зачатък. Казваш: ”МОИТЕ мисли и желания…” – Не са твои, те са само твои ПАНСИОНЕРИ, които един ден ще си кажат мнението за тебе..” (1920.04.04н.Отиде след него.ЩУВ.С1946:53-54)

 

13.11.2018 г. 13,29 ч.

 

Ето какво изпрати тази сутрин една обична Приятелка:

"Правете всичкото добро, на което сте способни, с всички средства, които имате, по всички начини, които знаете, на всички места, където можете, на всеки човек, на когото можете, докато можете!“

Джон Уесли 1703-1791

/А НИЕ ЩЕ МОЖЕМ МНОГО ПО ДЪЛГО, АКО СМЕ ИЗПЪЛНЯВАЛИ НЕУМОРНО ПРЕДИШНИТЕ 5 СЪВЕТА...)

Вече сме разглеждали живота и делото на Джон Уесли, във връзка с изказвания на Учителя за него в беседите. Жоро също пише за него в книгата си ("Младият Петър Дънов", 2012 г.) Ето още крилати мисли от този голям евангелски проповедник, син на поета Самюел Уесли:

Не сравнявай хората със себе си. Не се считай за нормата, с която всеки трябва да бъде сравнен.

Опитайте се да обичате точно тези, които разклащат из основи вашето мислене, чувства, знание и идеали.

количеството на любовта е равно на количеството на щастието.

Всеки, който вярва, трябва да се радва на живота.

Трупането на знания е добро, но спасяването на души е още по-добро.

Моето място днес е навсякъде, където се върши Божието дело.

Светът е моя енория.

ЕТО ОТ УЧТИТЕЛЯ УЕСЛИ, нарича го и Веслей, Йоан, Ян. На доста места говори за него, специално за случая с жена му, но тук ще се представят няколко, понеже разсъжденията в беседите около тях са различни и поучителни:

"Може да четете живота на Йоан Веслей, един прочут английски проповедник, който мислил да реформира света, започнал да проповядва. Даже в България има последователи на неговото учение. Методистите са последователи на Йоан Веслей. Един ден като Адама в рая казва: Не си струва сам да живее човек. Да проповядва свободен е човек на всякъде, но един ден му се поискало да има една Ева. Казва: Ще бъде по-добре, ако дойде Ева в моя рай. Ще бъде нещо отлично. Намира той една Ева. След три дни казва на един свой приятел: Не си струва човек да се жени. Тази Ева казва: Ти до сега ходеше с братя, със сестри, сега да ги няма такива сестри. Да получаваш писма от тях, не може тъй. В семейния живот такава евангелска свобода не може. Той я убеждава, но тя казва, че не е разбрал Христа. "Такъв Христос, казва, не го искам. Ти тук ще се подчиняваш на "закона"! В Англия има "закон" - хваща го за косата, че му разтърсва главата... И тогава Иван Веслей, като среща един свой приятел, казва: "Преди да бях се оженил, не мислех, сега започнах да мисля, жена ми като ми разтърси главата". Той не отстъпил, но през целия си живот е разрешавал този въпрос. Тя казва: "Как ти се струва, ти може да обичаш хубаво онези, които те обичат; но жена ти, която ти разтърсва главата, НЕЯ да обичаш... Да видим как ще приложиш Христовото учение..." - Изпитва го." (21 декември 1941, "Послушни и непослушни")

"Хората мязат на младите моми: като се влюбят, първият ден - "Царство Божие", Раят. след това рая постепенно го напущат, слизат от него, идват в чистилището. После мязат на Ян Веслей, който казал, на третия ден, след като се оженил, на един свой приятел: „Не си струва човек да се жени!“. Той веднага разбрал, че е направил погрешка. Той бил проповедник в Америка, взел една жена, ама тя много ревнива. Той ходи да проповядва на ТАЗИ "сестра в Господа", на ОНАЗИ сестра - за Господа"- на тази писъмце, на онази писъмце... Тя му казва: "Сега вече тия работи няма да ги правиш! Сега другите ще ги оставиш настрана!" Аз се чудя по някой път: отде се яви един човек, който нито те е родил, нито ти е дал нещо, а като се влюби в тебе казва: „Нямаш право!" - стане ти господар.... Мъж или жена, казва: "С другите няма да имаш работа!" Отде-накъде се е пръкнало туй?" (15 февруари 1942, "Съживява")

"Йоан Веслей, виден английски реформатор на църквата, се оженил, но на третия ден след сватбата си казал на един свой приятел: „Не струва човек да се жени“. По-късно дошъл при него един млад момък, член на неговата църква, и му казал, че харесал една млада мома, добра последователка на Христа, и желае да се ожени за нея. Младият момък дошъл за съвет, но Йоан Веслей веднага му казал да не предприема тази работа. – „Момата е много добра, ще живея с нея според Любовта на Христа.“ – „Момата е добра, с Христа може да живее, но не и с тебе. По характер вие не си подхождате.“ – „Ще се нагодим, ще правим взаимни отстъпки.“ Хората мислят, че като правят усилия да се нагаждат едни към други, ще постигнат нещо. Докато привикнат едни на други, те ще минат през големи страдания, които ще ги заведат на онзи свят. Няма защо човек да се излага на ненужни и непосилни страдания. И в страданията има граница." (29 януари 1930, "Махалото")

"Аз не искам да ви карам да не се жените, или да се жените. На Джон Веслей не му било съдено да се жени. А пък той, като всичките хора се оженил и после видял, че не си струва да се жени. Неговата възлюблена била като Ксантипа. Някои обвиняват, че Ксантипа била лоша жена. - Тя ни най-малко не е била така лоша, както ни я представяат. Този Сократ философията си дължи на своята жена! Сократ имал доста хубава глава, но носът му бил лош. Той бил човек на чувствата. Обичал много жените и водил разпуснат живот, имал много любовници. Историята това замълчава - той е имал доста любовници. Че какво има лошо от това да има любовници? Вие сте турили на това един друг смисъл. Че ако обичаш едно семе и го поставиш в земята, какво лошо има в това? Този, който е обичал семената какво зло е направил? Няма никакво зло. Но ако почне тия дървета да ги сече и гори и прави от тях каквото иска, тогава злото е ТАМ. Злото не седи в любовта, но злото седи в безлюбието, което минава за любов." (3 март 1937, "Път за освобождение")

"Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген. Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата. Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот. Знаете ли каква била тази жена? Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените!“. Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да отстъпя от това, което съм намислил - няма да се откажа от Христа!“. (17 февруари 1924, "Царството Божие се благовества")

"Младите са намерили любовта - и съветвам ги да не изгубят любовта. Щом изгубят любовта, всичко моментално се свършва. Така е казал и един реформатор в Англия, Джон Веслей. Като проповядвал, дошло му на ум да се ожени. Оженил се човекът и мисли, че може да проповядва, но щом се оженил, жена му казва: „Няма да ходиш да скиташ, да проповядваш на тази, на онази. Тази любов аз я зная!“ И три деня, след като се оженил, среща един свой приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Разбира се – с такава неразбрана жена..." (20.VI.1937, "Великoтo малко и великото голямо")

"Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени. Двайсет години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е. Намерил една англичанка и намислил да се ожени. Мисли, че тя ще му донесе нещо. След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ - Защо не си струва човек да се жени? - Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш! Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме! Няма да ходиш с други жени!“ 0 „Не, не – казва той. – Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа!“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш?“ (16 май 1943, "В любещите ръце")

НАКРАТКО ЗА ВЕСЛЕЙ:

Джон Уесли е роден на 17 юни 1703 г. в градчето Епворт, графство Линконшир, Англия, в пастирския дом на Самуел и Сузана Уесли. Семейството било голямо - 10 деца, от които 3 момчета и 7 момичета. Бащата Самуел Уесли бил почитан и уважаван от съгражданите си. Голяма роля обаче в семейството имала майката - Сузана. Тя умеела така да разпределя времето си, че бивала едновременно предана помощница на мъжа си (като пастирска съпруга), но и любяща майка. Самуел Уесли често пътувал и проповядвал в други селища, а Сузана в това време водила неделните служби и посещавала болни и нуждаещи се.

Джон Уесли получава сериозна подготовка още в детска възраст за предстоящата му изключителна мисия. На 12 години той е изпратен в училището "Чатърхаус" в Лондон. Там Джон проявява трудолюбие и любознателност. Отлично изучава различни езици, между които староеврейски и старогръцки. Когато е на 22 години, завършва Оксфордския университет и получава титлата "бакалавър". Същата година той е ръкоположен за дякон. Две години по късно получава и степен „магистър“. Счита се за основоположник на методизма, за чието начало се смята 1729 година.

Пътуването му до Америка за повече от две години оказва голямо значение в живота му. Разпространението и влиянието на "новата вяра" в Англия се чувствало осезателно. Джон Уесли не спрял да посещава различни части на Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, където неуморно проповядвал 3-4 пъти дневно, образувал общества и изграждал църкви.

ЕТО И ЕДНА НЕГОВА БИОГРАФИЯ, ПРЕВЕДЕНА НА БЪЛГАРСКИ:

 

https://rado76.wordpress.com/2007/09/28/biography/

 

 

 

13.11.2018 г. 10,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Казвате: „Нали вярваме в Христа? Вярваме, че Бог съществува, че Христос е дошъл на земята…”. – Това са празни думи. Ако наистина вярвахте в Христа, в идването Му на земята, щяхте да измените живота си. Ако не сте го изменили, не вярвате в Христа.” (1920.04.04н.Отиде след Него.ЩУВ.С1946:49)

КАКТО ЗНАЕМ, Христос днес е МНОЖЕСТВО. Та ако срещнем поне един от това голямо множество и не изменим живота си незабавно и радикално, значи нямаме нищо общо с Христа. Тоест, народът ни е прав: „Ако искате да познаете някого какъв е, вижте го къде ходи”. Зависи кой кого и какво харесва.

 

 

https://www.facebook.com/seen.everything/videos/555463818226059/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMjU2ODgwMDM3OTAxOTEx/?epa=SEARCH_BOX

 

  13.11.2018 г. 09,38 ч.

 

От профила на Елизабета. Такова симпатично нещо не е за изпускане! Нарича се "сенегалско галаго", разред "примати", подразред "полумаймуни", инфраразред "Lorisiformes", семейство "галагови". Това тук има човешки зеници, но има други видове галаго с котешки зеници и даже такива с правоъгълните зеници на козите...

 

 

13.11.2018  г. 09,15 ч.

 

ВТОРИЯТ МИГ НА ВТОРОТО ПОСВЕЩЕНИЕ

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „.Като минал край митаря, Исус му казал: „Дойди след мене!" Той напуснал митарницата и тръгнал след Христа. В ЕДИН момент той ликвидирал с противоречията и дълговете си!” (1920.04.04н.Отиде след Него.ЩУВ.С1946:47)

ПЪРВИЯТ МИГ на Второто Пентагрално Посвещение се отличава с това, че разпознаваме Бога на земята като Господ, Синът Божий, Богочеловекът. От пръв поглед! Възможно е да припаднем от вълнение, възможно е да се разридаем, но може и да останем спокойни – само да ни залее безкрайно щастие, безкраен вътрешен мир. ВТОРИЯТ МИГ Е ДА СЕ ДОКОСНЕМ ДО НЕГО ФИЗИЧЕСКИ И ДА ТРЪГНЕМ С НЕГО НЕЗАБАВНО, КОГАТО ТОЙ НИ ПОКАНИ. Каквито и дела и привързаности да имаме на земята, недовършени работи, грижи, задължения – кармата ни се стопява В ЕДИН МИГ! Това е посвещението на Смирението, илюстрирано в Пентаграма с лика на Христос над горния му връх. Над този Образ в Пентаграма е короната му – българската буква Ж с кръгче отгоре, какъвто е и знакът на божествения Уран. Това е епохата на Водолея, в която навлизаме, но с център Жената – божествената Жена, Св.Богородица, Новата Ева, Новата Евридика и всяка жена по вселената, която зачева и ражда деца с Христова монада. Тя ЗНАЕ от кого да зачева. Тя ражда, същевременно, и Шестата раса на Земята.

Разпознаването и тръгването след Учителя без замисляне и незабавно са белег, че имаме божествено смирение и тотална вяра. Отказваме се моментално и завинаги от себе си, от самочувствието и самомнението си, от близките си, от всички смъртни авторитети без изключение, от задълженията си, от света. Да – и от задълженията си! Бог има грижата да уреди тяхното изплащане или да ни защити от последствията. Значи, тръгвайки след Божествения Човек, ние го правим, просто защото за нас вече няма друг въздух – ако останем на мястото си, ще умрем. Учителят, т.е. Бог, създава атмосфера, за да можем да дишаме. Дистанционната връзка с Бога е възможна в Първото Посвещение, както и в посвещенията над Второто; обаче ВЪВ ВТОРОТО НИЕ СМЕ НЕОТСТЪПНО С НЕГО – В НЕГОВАТА ЕТЕРНА АУРА. Трябва да сме се срещнали с Него ЛИЦЕ В ЛИЦЕ, ФИЗИЧЕСКИ, и да Го последваме ФИЗИЧЕСКИ.

Обаче в някои случаи има драма, изпитание. Това Посвещение се илюстрира, според Учителя, от драмата на Аврам на планината Мория, когато Бог е поискал от него да принесе в жертва сина си Исак и той понечил да го стори, но в последния миг ангел господен спрял ръката му. Категорично, това е само символ – Бог не би поискал да бъдем касапи, да пролеем кръвта на собственото си дете и на когото и да е, нито на което и да е животно. Този драстичен символ обаче е тъй стряскащ, именно защото при Второто Посвещение ние трябва да „убием” с един замах всичките си привързаности през вековете и сега, цялото си минало, и да тръгнем след Учителя БЕЗ НИЩО И БЕЗ НИКАКВО КОЛЕБАНИЕ.

В нашите мистични екскурзии се включва и посещение и Посвещение на планината Мория. Ето сведения за нея, но те трябва да се уточнят: Името Мория се споменава два пъти в Библията, като е спорно дали в двата случая става дума за едно и също място. В Битие „земя Мория“ е географска област, на една от чиито планини Авраам трябва да принесе в