01.09.2018 г. 18,28 ч.

 

ПОЛОЖИТЕЛНИ ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ЗА БУХАЛА И КУКУМЯВКАТА : : ПОЗИТИВНОТО ЗА ТЯХ В МИТОЛОГИЯТА, ФОЛКЛОРА И СИМВОЛОГИЯТА. Върху ръката на св.София в столицата ни, както е и при богиня Атина, има БУХАЛ, А НЕ КУКУМЯВКА. Но дори и да е кукумявка… Нещо повече - в християнската свещена симвология бухалът е положителен атрибут и в драмата на Христос, Който се е пожертвал за човечеството, затова тази сакрална птица на Бялата ложа е изобразена и в много сцени с разпятието. Като СИМВОЛНИ на лодкаря Харон през река Лета, СВЕЩЕНИЯТ БУХАЛ - един божествен херувим - умее да провежда душите през Тъмния тунел до рая МИГНОВЕНО.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: "Ако бухалът може в тъмната нощ да намери някоя птица, защо и ти, като този бухал, да не намериш своята цел? Ако бухалът може да постигне, и НИЕ можем да постигнем! Казвам: и положителните, и отрицателните черти трябва да бъдат причина да вършим Волята Божия. Защото само така ще бъдем благоугодни на Господа. БОГ е Който обръща внимание на всички същества."(31 август 1938, "Кибритени клечки")

"Кукумявката се отличава /с това/, че има два гласа - единият казва "чууух", а другият казва: "кукумявка, кукумявка, кукумявка"... Т.е., казва тя: "СВЪРШИХ работата". А /някой/ казва: "ЧУХ", но работата не е свършена... И когато тя каже: "ЧУУХ", времето се разваля, а когато каже "кукумявка, кукумявка", времето се оправя. /.../ Сега аз обяснявам слушането. И кукумявката казва тъй: "Чух от Великите Учители на живота, че докато едно същество не мине през големите страдания, не може да влезе в светлината на щастието". ТОВА казва кукумявката с думата "ЧУУХ!" /.../ Кукумявката много добре го произнася – "ЧУУХ!" (12 юни 1931, "Двете посоки В и С")

КОГАТО С ЕДИН ПРИЯТЕЛ БЯХМЕ ЕКСПЕРТИ ПО СИМВОЛОГИЯ, МИТОЛОГИЯ И ФОЛКЛОР В МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА, РАЗРАБОТВАХМЕ И СИМВОЛИТЕ НА БУХАЛА И КУКУМЯВКАТА. Както много символи и тотеми, те имат предимно отрицателна слава сред простолюдието, но белите магове, адептите на Бялата Ложа и сериозните учени извличат от всяко нещо ПЪРВО БОЖЕСТВЕНОТО, ПОЛОЖИТЕЛНОТО, ПОЛЗАТА. СЪЩЕСТВАТА, УЧИТЕЛИТЕ И УЧЕНИЯТА ОТ БОЖЕСТВЕН ПРОИЗХОД, КАКТО И СИМВОЛОЗИТЕ-ДИАЛЕКТИЦИ, ИЗТЪКВАТ ПЪРВО ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ КАЧЕСТВА НА ВСЯКО НЕЩО, ДОРИ И ДА Е САМИЯТ ДЯВОЛ. В беседите и лекциите на Учителя Беинсà Дунò има хиляди такива примери, които смущават някои, а враговете ги ползват за критика на Учението.

БУХАЛЪТ Е СИМВОЛ НА МЪДРОСТТА И ПОЗНАНИЕТО. Той е атрибут на Богиня Атина. Символ и на пророчеството. Безстрашие пред тъмнината, узнаване на тайни, скрити от смъртните. Всеобщо приета емблема на ерудицията и книжовната традиция. У нас бухалът върху купчинка книги е знакът на изд. Тодор Чипев (1867-1944) – това произхожда от атинската традиция, също считала тази енигматична птица за символ на мъдростта и знанието. В Китай я свързват с принципа "ян" и е емблема на легендарния им герой Хуан Ди. Свързан е и с мълнията и гърма, с лятното слънцестоене. Закрилник на ковачите на вълшебни огледала. За северноамериканските индианци също е символ на мъдростта и пророчеството, считали са, че долита за помощ, перата му защитават от враговете и злото. В древно Мексико бухалът е свързан с богинята на дъжда. В гръко-римската култура, освен че е атрибут на Атина (Минерва), бухалът е свързан и с архетипите на Нощта и Съня и с мойрата Атропос (Неотвратима), която въвежда душите в другия свят. В християнската традиция е символ на свещената самота и отшелничеството, затова бухалът съпътства изображенията на св.Йероним. Набедената богиня Лилит от черния юдаизъм, че уж била демон, което приемат и жълтите астролози, от белия юдаизъм се счита за безсмъртна богиня - първата съпруга на Адам, която не е минала през грехопадението като Ева. Изобразяват я сред бухали, което също се тълкува негативно от религиозното и интелектуално простолюдие. В славянската симвология, покрай негативното за бухала, има и положителни представи и действа, свързани с тотема му: той е пазител на подземните богатства и съкровища, разковниче за отключване на всякакви ключалки, без изключение. Пред вратите на Агарта, когато от 19 до 25 август се слиза от Рила към подземното човечество, на три места се ползват, вместо "Сезам, отвори се!", три думи на ватански, които означават "бухал", "кукумявка" и "сова", като се извършват съответните архетипни движения. Докато с магическите печати и формули на Гълъба, Чучулигата, Славея и още няколко хиляди птици се излита от трамплините към звездите на определени места на Рила, в Родопите, Витоша и Средна гора, както и от други архайски планини по света.

БОГИНЯТА НА КУКУМЯВКАТА, АКО Я ПОЧИТАШ И ОБИЧАШ, носи духовно и материално богатство в дома, изцеление и здраве, дарява мъдрост и защитава от глупост, предпазва от лоши духове, пази този, който е винаги с теб, поражда смях и усмивки (т.е. присъствие на Бога) и лекува от злост, критикарство и ипохондрия, изгражда мил характер и донася сладък сън, дава мъдри съвети, предупреждава за малки опасности, предпазва от беди, изкарва ни от безразличието, предпазва ни от лоши хора или при срещи с тях, разкрива тайни, помага при тъга, предупреждава за измами, разрешава малки проблеми, предпазва от глупави грешки, осъществява нереализирани желания и идеи, развива окултни знания и умения (ако галиш мъничка кукумявка), предупреждава, че си на прага на Посвещението, предсказва бъдещето, предпазва от рискови действия. Символ и активатор на концентрацията, интелигентността и подмладяването. Пазителка на духовете и Посветените, когато минават от един свят в друг, от една вселена в друга. Във всички езотерични учебници и трактати по симвология се подчертава, че негативните символи на този род птици и животни са внедрени в митологията и фолклора от черната ложа, за да всяват страх и ужас, и се поддържат от простолюдието и невежеството и до днес. Един учен-символог се оплаква, че е получил стотици имейли от хора с нисък IK, които са видели кукумявки, паникьосали са се и са помислили, че това е предупреждение за смърт. Цитира по този случай думите на швейцарския философ Анри Фредерик Амиел (1821-1881), че каквото виждаш и както мислиш за нещо, такъв си всъщност самият ти (законът за "Автопортрета в Огледалото" при негативно изказване, особено когато е злобно). Говòри и за сакралното отношение на друидите към Кукумявката. Призовава ни към реалистични и позитивни интерпретации - за него и за всички интелигентни мислители, "смърт" е преминаване от едно поле в друго, от едно състояние в друго, даже и когато еволюира драматично сърцето. Богинята на Кукумявката, според него, ни помага да преминем успешно през непознатото и невидимото и да ги осъзнаем. Тя е един от най-добрите лоцмани през световете и един безпогрешен Вергилий, когато имаме теренни упражнения за опознаване на ада - потвърждава той. Тези изумителни и забележителни същества от рода на Кукумявката - продължава той - ни въвеждат дълбоко в света на тяхната мъдрост. И повтаря и изброява ОЩЕ техни учения и доминанти: Мъдрост, Мистерия, Преминаване, Послание, Интелигентност, Мистицизъм, Защита, Тайна. При индианците, както и в българската народна метеорология и при Учителя Беинса Дуно (виж цитата в началото), Кукумявката предвижда по специален начин и какво ще бъде времето - не като другите птици и животни. Индианските оракули са работили много с духа на Кукумявката, като Пазителка на Тайното Знание. Западноафриканските племенни жреци и белите магове на аборигените в Австралия никога не минават без Духа на Кукумявката, когато разкриват тайни, пророкуват или лекуват. С него са работили и така наречените "вещици" през средновековието, изтезавани и горени от инквизицията, понеже ЗЛОБНОТО, ИНКВИЗИТОРСКОТО МИСЛЕНЕ НЕ ПРИЕМА ОБРАЗИ И ДЕЙСТВИЯ, КОИТО Е ОБЯВИЛО ЗА ОТРИЦАТЕЛНИ. А според съвременната ноктурална симвология, Кукумявката и роднините й работят езотерично и със сънищата ни, с Отвъдното, с Тайното Познание, Психическото осъзнаване (помагат и на психиатрите в кабинетите им и домовете на болните). Нещо повече: в някои уникални сайтове по симвология на Кукумявката се твърди, че във върховните небеса тя е един най-чист дух, който ни зове в света на Цялото. Странният й прекрасен глас възбужда душите и пространствата за Обединение. Духът на Кукумявката владее едновременно и езика на дърветата, езика на вятъра, на луната, на небето - и пр. Изучаването на местообитанията й е един чудесен начин да се научим на нейния език и да разберем по-ясно нейния глас, когато тя говори на нашето духовно ухо. Нещо повече - Кукумявката има способността с едни и същи звуци в едно и също време да внушава различни неща на различните същества, които я слушат, в зависимост от тяхното еволюционно ниво и конкретни душевни потребности. Усилено и смирено съзерцавайте, медитирайте, когато ви говори Кукумявка! Така ще имате шанс и за създаване на интимно, лично партньорство с това мило божествено същество, с което да си обмените индивидуалните дарове.

Адептите на Бялата ложа и всички други същества с монада от Бога се разпознават по това, че за никое същество, с изключение на "черупките" (кърлежи, въшки, бълхи, дървеници и пр.), не се изказват и не мислят отрицателно. Както Змията, така и всички хищни птици и животни, отровните гъби и растения, дори и като грехопаднали, преди всичко са алохими, архангели, ангели и херувими на Небето и базални божествени архетипи. Лошата дума и мисъл за тях се връщат като бумеранг и поразяват злобния и невежия за години.

 

 

04.09.2018 г. 18,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Ако се внесе във вас Космичната Обич, вашият дух ще преобрази тялото ви. Тогава ще бъдете достойни членове на Новата култура, на Новата раса. Бих желал всички да ви поздравя с тази Нова култура като нейни членове, да й служите с радост - да бъдете носители и работници на Космичната Обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия. /…/ И ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. ОБИЧТА И ЛЮБОВТА НЕКА БЪДАТ ДВЕТЕ ПЪТЕВОДНИ ЗВЕЗДИ, които да направляват нашия живот на Земята!”

(1919.08.24с.Космичната Обич.МЛИ.ПП1919:47)

 

 

04.09.2018 г. 10,10 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Ние трябва да бъдем честни, справедливи, умни и добри в пълния смисъл на тези думи - именно по душа, ум, дух и сила. Трябва да имаме и СИЛНО ВЛЕЧЕНИЕ ДА СИ ПОМАГАМЕ.”

(1919.08.24с.кос.МЛИ.ПП1919:40)

 

 

04.09.2018 г. 10,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „За мене ИМА Господ. Той е ОБИЧТА, която аз виждам навсякъде и която много добре разбирам. Не само аз, но всеки, който служи на Господа, ежедневно Го вижда и се разговаря с Него. Този Господ живее У ВАС. Няма човек, у когото да не живее Господ! ” (1919.08.24с.кос.МЛИ.ПП1919:38)

 

ЕДИН УЧИТЕЛ ПО ЛИТЕРТУРА бил изненадан от прекия въпрос на един ученик от VІІ клас: „Другарю учител, има ли Бог?” Това се случило в България по време на псевдокомунистическия режим и учителите били длъжни да провеждат атеистическо възпитание - за всяка „погрешна” дума можели да попаднат в концлагер и да не се върнат повече никога. В момента той разглеждал едно от най-силните стихотворения на националния български поет Христо Ботев, в което той казва: „О, мой Боже, правий Боже! \ Не ти, що си в небесата, \ а ти, що си в мене, Боже - \ мен в сърцето и в душата.”. Въпросът на детето бил по повод именно на тия стихове, затова едва ли то е било подучено от тайните служби да се изпробва какво ще отговори този учител. Обаче отговорът му непременно щял да бъде донесен и до родителите, и до учителите в училището – и т.н., понеже той вълнувал учениците. А учителят им не искал да измени на убежденията си. Как да постъпи? В един миг ръката му сама се допряла до сърцето и той запитал: „Къде си сложих ръката, приятели?” – „На сърцето, другарю учител!” – „Какво има в сърцето? – „Любов, другарю учител!” - „Е, друг Бог няма”.

 

 

04.09.2018 г. 10,05 ч.

 

James C. Christensen: „Arise and Shine Forth!”

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Това Учение носи Новата култура. Тя ще създаде и Новата раса, за която съвременното човечество даже няма представа. Хората, които ще дойдат, ще бъдат велики във всяко отношение: по добродетели, по справедливост, по любов, по мъдрост, по истина. Вие ще отворите къщите си за тях, ще стоите без страх пред тях, няма да има нужда да ви пазят стражари и войски. Те няма да ви натрапят насилствено своите убеждения, няма да ги има и сегашните противоречия. НОВА култура ще бъде тогава! Едни от вас ще се удостоят да влязат в тази култура, а други ще останат в положението на гъсеници, ако ходят още с този ум. /…/ В тази Култура е Царството Божие! В това Царство няма да има умрели, опявания, гробове, паметници, а всички хора ще са радостни. Всички паисевци, ботевци и други велики хора ще се явят в тази култура, ще донесат нови възгледи, ще бъдат носители на ново учение.” (1919.08.24с.кос.МЛИ.ПП1919:35-36)

 

 

04.09.2018 г. 10,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Положението, в което се намира съвременното общество, аз уподобявам на положението на гъсеницата, която се храни с листа. Но настанал е периодът, когато тази гъсеница трябва да се превърне в пеперуда. Как ще се храни тогава? - Вече няма да се храни с листа, а ще се учи на изкуството да си направи крилца, за да хвръкне и вади сокове из цветовете. Съвременното общество, по закона на еволюцията, минава от едно състояние в друго. Не мислете, че вие ще живеете така постарому. Не, Господ ви е лишил вече от листата - ТАКА е писано в божествения закон! Бог не позволява вече да се храните с листа, когато е настанал за вас периодът на пеперудите - да хвърчите и събирате сокове, когато вече трябва да употребите своя хобот. С ДРУГИ ДУМИ КАЗАНО, ХОРАТА ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧАТ ДА ОБИЧАТ.” (1919.08.24с.кос.МЛИ.ПП1919:35.3)

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ: http://neobyatnotogovori.com/

 

 

04.09.2018 г. 10,01 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: "Не мислете, че искам да ви направя „правоверни”. Свободни сте да мислите и да действате както щете. Аз искам само да ви дам нови методи в живота, за да не се намерите някога в противоречие. /…/ Като ви говоря така, не мислете, че е от желание да ви направя адепти на това Учение, но ви казвам, че за вас иде голяма катастрофа; че ако вие се залъгвате и останете още десет години в положението на гъсеници, за вас няма да останат листа. Съветвам ви десет дни по-рано да се превърнете на пеперуди и да започнете да се храните вече по другия начин.” (1919.08.24с.кос.МЛИ.ПП1919:35.2/36)

 

 

04.09.2018 г. 10,00 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Учителите трябва да учат децата най-напред как да се хранят, какво да ядат, какви са свойствата и качествата на храната, кои храни са най-полезни в здравословно отношение; след това трябва да ги учат как да дишат, за да възприемат чистия въздух. Под "въздух" аз разбирам всички мисли, каквито и да са те, стига да дават стимул и благороден подтик на човешката душа.” (1919.08.24с.кос.МЛИ.ПП1919:35)

 

 

04.09.2018 г. 09,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Не е важно, че някой не е вярвал като нас - важното е дали е разбирал и прилагал закона на самопожертването за своите ближни.”

(1919.08.24с.кос.МЛИ.ПП1919:34)

 

 

 

04.09.2018 г. 09,53 ч.

 

След 136 влизания в публикацията за двете нощни птици и молбите на стотици приятели; след повече от 35 хиляди харесвания на този профил и почти 230 хиляди влизания в стария сайт на Необятното говори, както и поради интереса към новия му вариант и към toyonus.com, ПУБЛИКАЦИИТЕ ТУК ПРОДЪЛЖАВАТ. Отсега нататък някои дълги или негатвни коментари и някои картинки след публичните постове тук ЩЕ СЕ ИЗТРИВАТ, за да се спази замисленият стил на профила.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Думата „любов” употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на вселената и отива към периферията, а думата „обич” употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта наричам "творчески, съзидателен процес", а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда.”

 

(1919.08.24с.кос.МЛИ.ПП1919:27)

 

 

 

05.09.2018 г. 11,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО : : 1919.08.24с.Начин за себеконтрол. МЛИ.ББ2008:125-133 : : НЯКОИ ВАЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ от тази беседа. Тя дава много интересен метод за целогодишно самонаблюдение чрез ежедневно нанасяне на черни и цветни точици покрай линиите на три триъгълника. Който е ученик на ТОЗИ Учител, в ТАЗИ школа, той изпълнява старателно всяко указание и упражнение без изключение. Който не е, той само си чете от любопитство, но върви по пътя на своеглавието си или се занимава с ДРУГИ авторитети и школи. Или въобще не се занимава със самоусъвършенстване и взаимоусъвършенстване, а живее както му хрумне. От които и да сме, можем да обърнем внимание на няколко основни мисли:

1.Щом сме избрали едно училище, трябва да имаме ВОЛЯ да изпълняваме стриктно всичко, което е залегнало в неговата програма.

2.”Неволните грешки в чувствата, мислите и действията са в подсъзнанието; волните на сърцето, ума и волята – в съзнанието, а ония на душата, духа и тялото – в самосъзнанието.” (стр.130)

3.Анализираме се дали пред деня сме били смели и решителни в истината и вярата, дали волята ни се застъпва за прав и добър живот и за нашето самовъзпитание; дали тя е била твърда, решителна и непоколебима в пътя на истината. Слагаме съответните цветни точки. (стр.131)

4.Всички осъзнати и констатирани грешки в живота си поправяме незабавно чрез двойно повече добри дела.

5. Ако сме ощетили, обидили, пренебрегнали, наскърбили и или лишили някого, поправяме грешката си също чрез проста двойна лихва – връщаме му с добро и дела в двоен размер. В тази беседа не е изнесен законът за сложната лихва в това отношение, която расте с времето, и която, ако не я изплащаме съзнателно, за това ни принуждава КАРМАТА.

6.”В духовния свят законът е такъв: последният час от деня и последният ден от годината компенсират, поправят всичко - и обратно. Те дават условията за ликвидиране на кармата. /…/ Вие може да сте изгубили 365 дни, а в последния да спечелите - той компенсира всички. И обратно: може да сте спечелили 365 дни, а в последния да изгубите. Настоящият ден е божественият - той компенсира и заглажда всичко; той е последен ден за работа.”

КОМЕНТАР: Това за последния час от деня тук го узнаваме за пръв път. Ако искаме да сме точни, трябва да сме изчислили или да видим кой е последният АСТРОЛОГИЧЕСКИ час преди залеза на слънцето. Това се оказва още едно уникално разковниче. Относно последни ден от годината, такива твърдения и езотерични практики е имало в народите още от дълбока древност. СПЕЦИФИЧНОТО ПРИ НАС Е, че ние знаем ЧЕТИРИ ПОСЛЕДНИ ДНИ: ДВА НА ФИЗИЧЕСКАТА И ПО ЕДИН НА ДУХОВНАТА И БОЖЕСТВЕНАТА ГОДИНА. Първите са два, понеже 31 декември по календарната година е по егрегорния календар за нас, но ЕГРЕГОРИТЕ ДЕЙСТВАТ, понеже едно огромно количество хора вярват и са единни в дадена общоприета представа. В случая – че краят на годината е на 31 декември. Истинският, астрономическият край на физическата година е 21 декември, а по-точно – когато Слънцето е в последния градус на Стрелеца. Това пак е егрегорна астрономия и астрология, понеже дъговите 360 градуса са геометрическа абстракция, а дните на сидералната годината са 365.256363 дни, докато тропическата е средният интервал от време между 2 последователни преминавания на Слънцето през пролетната равноденствена точка гама. Но даже и при това положение, пак има проблем: на 21-22 март ли е началото на пролетта? За нас това вече се отнася към ДУХОВНАТА ГОДИНА, СЪВПАДАЩА СЪС ЗОДИАКА. Засега с егрегорния, а има и „зодиал”, и „виториум”. Така че, по егрегорния християнски календар, последният ден от духовната година трябва да е този, след който слънцето идва в съвпад с точка гама – началото на знака Овен. Засега не говорим за сидералната, ведическата астрология, въпросът за прецесията е много сложен. Тук говорим за последния градус или последното денонощие на Слънцето в знака Риби. Проблемът тук преди повече от 50 години възникна при сравняването на главните астрономически календари по света. Прието е, че първият ден на пролетта и годината е средно 21 март, когато денят би трябвало да е равен на нощта, както си мислехме и мислят всички, обаче в календарите се оказва, че пролетното равноденствие е на 16-17 март. Това ни принуди да зададем въпрос на руските астрономи, и един от тях – известният Юрий Бромлей (1921-1990) – отговори с писмо изчерпателно в три ръкописни страници с ръчни чертежи. Обясни, че на 21-22 март ДИАМЕТЪРЪТ на Слънцето пресича еклиптиката и преминава на север, понеже диаметърът важи астрономически за координатите на всички небесни тела. А на 16-17 март ВРЪХНАТА ТОЧКА на Слънцето докосва еклиптиката. Това при нас постави на генерално преразглеждане въпроса кое, всъщност е началото на знака Овен, началото на Пролетта и на годината. За нас – на ДУХОВНАТА година.

ЗА НАЧАЛО НА БОЖЕСВЕНАТА ГОДИНА УЧИТЕЛЯТ И БЯЛАТА ЛОЖА СА ОБЯВИЛИ 19 АВГУСТ по земно егрегорно календарно време, когато започват три важни събора: на Слънцето, в Хималаите и на Рила. И на други места по планетата ни. В този смисъл, последният ден на Божествената Година е 18 август, КОГАТО ВСИЧКО СТАВА ВЪЗМОЖНО. За тази свещена дата имаме един текст от 1999 г: „Денят на Благостта”:

 

 http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1138&book=32

 

 

 

05.09.2018 г. 21,39 ч.

 

"ЩЕ ИМАТЕ ДВА КЛЮЧА, С КОИТО ЩЕ МОЖЕ ДА ОТКЛЮЧВАТЕ ВСИЧКО."

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО : „Годините 1919-1920 са особени. Всяка година, която прекарвате сега, е равна на сто години, така че ако прекарате тази година както трябва, ще отидете напред със сто години, а ако я загубите – губите сто години. Дори и нещо повече, защото после няма да намерите никога тези условия, които имате сега. Като се върнете у дома си, трябва да проявите Любов и Мъдрост във всяко отношение – ЩЕ РАБОТИТЕ ЧРЕЗ МИРОВАТА ЛЮБОВ И КОСМИЧНАТА ОБИЧ. А като ги разберете и приложите, ЩЕ ИМАТЕ ДВА КЛЮЧА, С КОИТО ЩЕ МОЖЕ ДА ОТКЛЮЧВАТЕ ВСИЧКО. Тогава Великият Баща ще каже: „Доволен съм от Своите Деца!“

(1919.08.26.с.бпн.Беседа по нарядите.МЛИ.ББ2008: 149)

ЕДИН ЧАСТИЧЕН АНАЛИЗ НА ТИЯ ДУМИ според рождения небомиг на Учителя като Петър Дънов, ако той все още има някакво влияние след излизането Му от това тяло – по Плацидус, само по транзитите на бавните планети. Без тълкуване – само като факт за размисъл:

ПРЕЗ 1919 и 1920 г.:

1.Юпитер минава през рождените му Меркурий, Венера и Слънце в Рак в ІV дом;

2. Сатурн му е в съвпад със звездата Алфард в VІ дом;

3. Уран му е в съвпад с Денеб-Алдиге и Фомалхаут в Риби в ХІІ дом;

4. Нептун му минава през Лъв в V дом;

5. Плутон му е в съвпад със звездата Алхена, приближава се към орбиса на Меркуий в Рака в V дом

 

МНОГО ПО-ВАЖНО Е ДА СЕ НАПРАВЯТ НЕБОМИГОВЕ ПО ДАТИТЕ И ЧАСОВЕТЕ, КОГАТО В ТЯЛОТО МУ ВЛИЗАТ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО РАЗЛИЧНИТЕ ВЪРХОВНИ ИПОСТАСИ НА БОГА – НАПРИМЕР, ПРЕЗ 1912 г. в Арбанаси. При това - първо по примарни дирекции, прогресии и др. АКО ВЪОБЩЕ АСТРОЛОГИЯТА ЛОВИ ТАКИВА НАЙ-ВЪЗВИШЕНИ СЪЩНОСТИ НА БОЖЕСТВЕНОТО В ЕДИН МИРОВ УЧИТЕЛ.

 

 

05.09.2018 г. 19,17 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Винаги казвайте: „ГОСПОД направи“; никога не казвайте „АЗ го направих“, защото това ще бъде работа на Антихриста. Това, което ви се дава, е от Учителите. /…/ Господ, според времето и работата, сменя Учителите. Главният Учител в света обаче е ЕДИН. Когато Господ говори, аз приемам БОЖЕСТВЕНОТО, КОЙТО И ДА МИ ГО КАЖЕ – Учител, ангел, дете или простак. Божествените думи имат за мен една и съща цена, ОТ КОГОТО И ДА СЕ ИЗГОВАРЯТ. Пазете за себе си БОЖЕСТВЕНОТО, бъдете мост на ГОСПОДА, а не на хората.”

 

(1919.08.26.с.бпн.Беседа по нарядите.МЛИ.ББ2008: 149)

 

 

05.09.2018 г. 18,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Великият Дух ще стъпче главата на онези, които нямат СИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ /…/ Божественото е, когато се чувствате СИЛНИ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО.”

(1919.08.26.с.бпн.Беседа по нарядите.МЛИ.ББ2008:148-149)

 

КОМЕНТАР: ТЕЗИ, КОИТО НИ ДАДОХА И НИ ДАВАТ ПРИМЕР В ТОВА ОТНОШЕНИЕ, са в ПОСТОЯННО, ИНТЕНЗИВНО, НЕСПИРНО духовно, душевно, сърдечно умствено и физическо движение. Те не са мързеливи и спящи сомнамбули – те са способни ДА СЛЕДВАТ И ДА ИЗПЪЛНЯВАТ. Когато няма кого да следват в даден момент, те ИЗПЪЛНЯВАТ ТОВА, КОЕТО СА ВИДЕЛИ В ШКОЛАТА - ТЕ СА „СИЛНИ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО”. За тях СЛЕДВАНЕТО НА ПЪРВИТЕ – УЧЕНИЧЕСТВОТО - е НАЙ-ВИСОКИЯТ ИМПУЛС И ИДЕАЛ, СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА – САМИЯТ ЖИВОТ. Не случайно Учителят и Учителите настояват във всяка мисия, във всеки наряд да взимат участие само тези, КОИТО ЩЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ТОЧНО. За всички останали са по-важни мъжът им или жена им, родът и семейството, кариерата, изявата, разпиляването, развяването, самодейностите, своеглавията, леността им. Окултизмът, астрологията, науката, изкуството, молитвите, бърборилките, милозливостта, кучетата, котките, нещастните и лекциите за любопитни и оглашени НЕ СА УЧЕНИЧЕСТВО. Школата е МОБИЛИЗАЦИЯ, БИТКА, КОСМИЧЕСКА МИСИЯ, ПРИСТАВАНЕ! Идва Бог и ти казва: „Остави сечивата си, остави мрежите си - и Ме последвай”. Ти тръгваш след Него като хипнотизиран – ако останеш, ще умреш. И миг повече без Него и Ятото Му - ще умреш. В много случаи не се връщаш вече никога при „своите си”. Вече имаш други „свои” – вкусът ти се е изменил до неузнаваемост.

 

 

05.09.2018 г. 17,22 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „И вие, ако положите усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: ЧРЕЗ ТЯЛОТО СИ ще познаете цялата вселена, ЧРЕЗ ВОЛЯТА СИ ще направите да работи за вас цялата вселена, а ЧРЕЗ УМА СИ ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас." (1919.08.26.Беседа по нарядите.МЛИ.ББ2008:147-148)

 

ТОВА СА ТРИ ФУНДАМЕНТАЛНИ НЕЩА, определящи човека като УЧЕНИК НА БОГА и последовател на БОЖЕСТВЕНО учение: РАБОТА С ФИЗИЧЕСКОТО СИ ТЯЛО, С ВОЛЯТА И С УМА. Небожествените религии и учения проповядват освобождаване от тялото; много идеалисти, нихилисти, мистици, отшелници, сенсуалисти и субективисти не искат да развиват волята си, не живеят братски живот, не зачитат ума. Те медитират, проповядват, водят, "подвизават" се, функционерстват, философстват, НО НЕ ИСКАТ да бъдат УЧЕНИЦИ.

 

 

05.09.2018 г. 01,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Вие се колебаете в нещо, не знаете кой път в живота да хванете, не знаете кое учение е право, за да го възприемете – дали православното или евангелисткото, дали учението на Библията или науката – изобщо, в борба сте. При такива случаи, кажете на ума си: „Аз искам да бъда ДОБРОДЕТЕЛЕН!“ - и свийте юмрука си. Ако у вас се роди някакво противоречие, това е спор, който става между интелигентните духове вътре във вас. Свийте юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда ДОБРОДЕТЕЛЕН!“ Поуспокоите се малко, дохожда изново борбата - този спор. Пак свийте юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда ДОБРОДЕТЕЛЕН!“ При всяко казване на тези думи – един, два, три или повече дни, месеци или години, – у вас ще се прояви една божествена светлина, умът ви ще започне да се разсветлява. Това значи да бъдете добродетелни В БОГА. Когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, подразбира се: Аз съм ДОБРОДЕТЕЛТА – пътят, по който можеш да ходиш в безопасност!” (1919.08.24с.Методи за приложение.МЛИ.ББ2008:107-108)

КОМЕНТАР: Ние не искаме да критикуваме православни, католици, евангелисти и пр., понеже не искаме да приличаме на тях, мечтаем да станем УЧЕНИЦИ. А в 95 на сто от Словото Си, Учителят казва, че УЧЕНИКЪТ АБСОЛЮТНО НИКОГО НЕ КРИТИКУВА. Ние често се изпускаме и затова тогава не сме нищо повече от оглашени. Друг път казва, че само Учителят и Учителите имат право да критикуват. Следователно, критикуващият, АКО НЯМА ВИД И НИВО НА УЧИТЕЛ, е ОБИКНОВЕН ЧОВЕК от Външната област на пентаграма. Който е чувствителен, усеща острата, задушаваща миризма на религиозните от някоя деноминация, които считат себе си за „единствено прави” и критикуват всички останали. Още по-непоносима е миризмата на възгорделия се окултист. Нали Учителят казва, че светът е минал през религиозната, артистичната, научната, политическата и пр. горделвост, но сега се очаквала най-страшната – окултната? - Уви, тя всеки ден е пред очите ни. Но понеже се занимаваме с тези, антитези и синтези, не бива да забравяме и съветите на Учителя, понякога съучениците от Школата да казват недостатъците си един на друг в очите, за да се учим и да се коригираме. И ТОВА е метод, но ако някой е ясновидец (ние сме още далече от това, но сме общували с такива), ще ни каже как изглеждат ЛЮБОВНАТА КРИТИКА И КРИТИКАТА НА БЕЗЛЮБИЕТО. Има една емоционална, злобна критика в думите на горделивия, за която един виден философ казва, че в устите на някои тя и логиката НЕ СА КРИТЕРИЙ, НО ПАЛАЧ. Ясновидците виждат как от такъв излизат неща и същества, които не са за описване. Добре че сме още слепи и без фино обоняние – инак всеки ден ще сме в реанимацията… И все пак, на всеки 10-12 души Небето е предвидило да има и един миризлив, за да играе ролята на мястото, до което и царете ходят пеш. Само че царските и културните места от този род са одорирани и приятно озвучени, докато селските в България са жива илюстрация на това, което каза един ден художникът Илия Бешков за някои подобни хора на Изгрева: „Варосани клозети”.

ОЩЕ ОТ БЕСЕДИТЕ:

„Колкото по-високо се издига човек в духовно отношение, толкова по-снизходителен става към подобните си. Затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Бъди широк към ближния си. Отпусни малко, замажи малко – бъди снизходителен. – „Ама как можа да сгреши!“ – Ти никога ли не си грешил? Снизхождението е път на Любовта.” (12 февруари 1933, „Умен и справедлив”)

„За да можеш да критикуваш един умен човек, трябва да бъдеш по-умен от него.” ( 13 януари 1924, „Оздравяха”)

„Казва Христос: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Казвате: „Нямам ли право да си дам мнението?“ - Имаш право да кажеш БОЖИЕТО мнение. Да кажеш СВОЕТО мнение в живота, няма нужда. Светът няма нужда от моето мнение, няма нужда и от вашето мнение. Светът има нужда от БОЖИЕТО мнение. Ако всеки един от вас изразява БОЖИЕТО мнение, той е на място. Ако всеки един от вас изразява СВОЕТО мнение, няма нужда светът от него.” (22 септември 1939, „Нито близо, нито далече”)

„Само умният има право да поучава; глупавият трябва да мълчи. Следователно, когато глупавият те поучава, затвори ушите си и си върви. Който ще ви освободи, трябва да бъде умен. /…/ Глупавият не може да ви освободи. Под „освобождаване“ разбирам човек да ви услужи. ” (8 май 1932 „Обич и знание”)

„Може ли да бъде свободен от противоречия онзи, който критикува хората? Той седи с часове и разсъждава кой е крив и кой – прав. Критиката не влиза в хармоничния живот.” (16 август 1940, „Господаруване и слугуване”)

„Не съдете никого! ИМАЙТЕ мнение за хората, но не съдете никого, понеже с каквато мярка мериш ще ти възмерят. Щом съдиш, ти образуваш една форма, непотребна за тебе. Не дръжте погрешките на хората в ума си. Ако искате да се освободите от много несгоди, не дръжте погрешките във вашето съзнание. Колкото се може, дръжте всичките погрешки навън, а в ума си дръжте /само/ хубавото.” (13.VI.1937 , „Запалят свещ”)

„Ако човек не е умен, ще стане фанатик, горделив - ще стане груб. Ако станеш фанатик, мислиш, че твоите възгледи са най-правите и мислиш, че „това не е намясто”, ”онова не е намясто”... Ако умът ти не е намясто, ТОВА ще стане. Ако умът е намясто, човек има широки възгледи.” (16.IХ.1932, „Петте области в човека”)

„Бъдете търпеливи и не бързайте да съдите хората. Този, когото съдите за някаква слабост, има ДВЕ добродетели, които не виждате. „Не съдете, да не бъдете съдени!“ (18 ноември 1934, „Езикът на дъгата”)

„Аз под думата „глупав“ разбирам много надут човек. Те са станали глупави, защото са мислили, че са много умни. Когато някой е глупав, той мисли много високо за себе си. От високо мислене за себе си, той е оглупял…/…/ Глупавият човек много говори. /…/ Не питай глупавия да разреши смисъла на живота и не искай съвет от него. Никакъв съвет не искай от него!” (2.VI.1940, „Бог е истинен”)

„Има три неща, които трябва да пазите. Никога не съдете Любовта! Никога не съдете Мъдростта! Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както ТЯ се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както ТЯ се проявява.” (21 май, 1939, „Силата на човека”)

„Ние сме горделиви; много на тънко горделиви сме!/…/ Когато дойде за лошото, ти го казваш – ехее, пфуу! Като /дойде/ да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага го казваш. /…/ Не мислете, че гордостта е едно нормално състояние. /…/ Следователно, гордостта у човека е един анормален процес, който трябва да се изхвърли. В гордостта има една елементарна нечистота вътре /…/ Ако кажа: „Аз не се интересувам за възгледите на хората“ - то е гордост.”( 29.IX.1935, „Буря голяма. Горделивият и тщеславният”)

„Глупавият всякога се натъква на мъчнотии.” (25 декември 1932, "Разбрано добро и неразбрано зло„”)

„Та казвам: не съдете, за да не бъдете съдени. Нас ни трябва една наука на Любовта, за да може да ни извади от ония противоречия, които се намират в нашия ум сега. /…/ /Христос/ казва: "Не съдете". Аз пък ви казвам: Саждайте! Единственото, което дава живот, то е ЛЮБОВТА. Саждай със закона на ЛЮБОВТА. Саждай! Сади, не съди!” (25 януари 1942, „Не съдете, но садете!”)

„Гордостта е най-големият враг в развитието на човека! Ако някой човек е дошъл до положението на адепт, но има и най-малката гордост в себе си, той може да стигне пред вратата на Царството Божие, но веднага ще го върнат оттам. /…/ Опасно нещо е гордостта за духовния човек! Горделивият представлява висок скалист връх, който нищо не дава. Горделивият човек е скъперник, той мисли само за себе си, иска всички хора да говорят само за него. Той мисли, че целият свят е създаден само за него. Всички стремежи на горделивия се дължат на неговия егоизъм, на желанието му да стане голям, велик.”(14 юли, 1931, „Денят на доброто”)

„Вълкът е подозрителен, той критикува, той е като философите.” ( 1 март 1936, „Тази заповед приех от Отца си”)

„Глупавият човек не може да бъде добър. В него може да има ПРИВИДНА доброта, но добротата е нещо РАЗУМНО. Доброта извън разумността не може да се прояви и не съществува.”(18.III.1938, „Излизане, работа, молитва”)

„Ако някой ни критикува, ние ще вървим по своя път. Няма да се спираме да разсъждаваме за критиката. Спрем ли се да разсъждаваме, даваме сила на критиката. Ние ще вървим в този път, в който сме убедени, който сме опитали.” (4 август 1922, „Превръщане на енергиите”)

„Ако придобие преждевременно много знания, човек става горд. Горделивият има отношение главно към себе си. Той мисли много за своето достойнство.” (19 септември 1930, „Силата на доброто”)

„Критичен е, понеже е с развалена стомашната система. Разположеният човек, който е здрав, мъчно можеш да го предизвикаш да се гневи. Щом се гневите, вие сте болен. /…/ Няма по-лошо нещо от това да се съдим! Светът е пълен само със съдии! Кого как срещне, все те критикува и те съди.”( 2.II.1941, „Любовь и безлюбие”)

„Гордостта е цирей, който трябва да изтече навън, да освободи човека от известна нечистота.”(29 септември 1935, „Развълнуваното море”)

„Казвате: „Човек трябва да бъде критичен”. - Всеки критикува, че нещо е не право. /…/ Сега навсякъде в света аз срещам хора, които критикуват. /…/ Сега вие всички сте станали критици.” (13.Х.1940, „Самоотричане”)

„Чрезмерното знание ще роди какво? -Гордост./…/ Гордостта е праволинейна.” (19.IХ.1930, „Правата и кривата линия. Силата на думата „добро”)

„Като изгуби човек любовта, на Земята той е вечно недоволен, кисел, съмнява се, сърди се. Гневи се, критикува навсякъде. А пък онзи, който се подмладява, той е всякога доволен. Човек, който е доволен, той е в процеса на подмладяването. А който е недоволен, той е в процеса на остаряването.” (2.IX.1934, „Законът на подмладяването”)

„Горделивият заема всякога първо място, а смиреният – последно. ГОРДЕЛИВИЯТ ИСКА ВСИЧКИ ДА ГО ЦЕНЯТ, а смиреният ЦЕНИ ВСИЧКИ. Той ГЛЕДА НА ВСИЧКИ ХОРА КАТО НА ПРОВОДНИЦИ, ЧРЕЗ КОИТО БОГ СЕ ПРОЯВЯВА. Казваш за някого: „Защо го слушаш? Не виждаш ли, че е невежа?“ – Не, той е шифрована телеграма. БОГ говори чрез него! Макар и да не разбира какво му се говори, аз го разбирам. Аз дешифрирам тази телеграма.” (9 октомври 1938, „Пред новата епоха”)

„Когато турите глупавия на мястото на умния, той става горделив. Когато турите умния на мястото на глупавия, той става смирен.”( 7 юли 1937, „Божествено ръководство”)

„Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот – животът на Любовта.” (Учителят говори, „Ученикът”)

„Българинът не е тщеславен, но е горделив.” (6 юли 1941, „Три възгледа”)

„Доста глаголстване! Никой никого да не критикува! Брата си да не критикува!” (1 май 1921, „Възкръсение на Любовьта”)

„УМНИЯТ човек може да се самопожертва, а не глупавият. Следователно, жертвата се отнася към ангелския свят. Когато глупавият се жертва, той изпада в положението на пеперудите, които летят вечер около запалените лампи и изгарят. Това е несъзнателна жертва. Разумната жертва е достояние само на умния човек. Значи, само умният, интелигентният човек може да се жертва.” (28 юни 1922, „Проява на съзнанието”)

„Задачата на ученика е, като изправи своите погрешки, да не критикува ближните си за техните погрешки и недостатъци. ТОВА значи плащане за погрешките им. АБСОЛЮТНО НИКОГА НЕ МИСЛЕТЕ ЗА ПОГРЕШКИТЕ НА ХОРАТА! ТОЗИ е начинът, по който можете да се облагородите.” (9 март 1922, „Важни правила”)

„Ами този идеален мъж за глупавата ли жена ще се ожени? И идеалната мома за глупав ли мъж ще се омъжи? - Трябва кукувица да ѝ е изпила ума! Глупав за глупав се жени и умен за умен се жени. Тъй е. И сега казват: „Каквото Господ е определил…“. Господ е определил умен с умен, глупав с глупав, праведен с праведен, грешник с грешник. ТЪЙ седи въпросът. Праведен и грешен не може да се оженят. Някой ще каже: „Такива ИМА“. - Съвпрегнати може да бъдат; в някоя яма може да влезнат и вълци, и овци, ама то е едно изключение.” (11 декември 1921, „Стани и опаши се!”)

„Умният човек носи щастието със себе си, а глупавият носи нещастието със себе си. Следователно, ако умният влезе в дома ти, той ще ти донесе щастието; ако глупавият влезе в дома ти, той ще ти донесе нещастието. /…/ Няма по-глупава мома от тази, която дава сърцето си на момъка! И няма по-глупав момък от този, който дава сърцето си на момата. Да обичаш момата е ЕДНО нещо, а да дадеш сърцето си на нея, то е ГЛУПАВО. Да обичаш, това е ЧОВЕШКО, това е БЛАГОРОДНО. А да дадеш сърцето си на човека, това е ГЛУПАВО. Само едно изключение в света съществува - БОГ. Дръжте сърцето си за себе си. Мома и момък, господар и слуга, учител и ученик, който и да е - дръжте сърцето си за себе си, никому не го давайте! В който момент заложите сърцето си, всичките нещастия ще тръгнат подир вас. Защо страдате? - Защото сте дали сърцето си някъде.” (20.V.1934, „Да се не смущава сърцето ви!”)

 

„Аз искам абсолютна хармония! Отвън може да ме критикувате, но тук, който ме критикува, не отговарям за последствията. Когато един човек влезе в храма Божий, трябва да знае, че туй е ХРАМ. Когато идва в училището, трябва да знае, че туй е УЧИЛИЩЕ. Ако вие идвате тук да сравнявате вашето знание, да видите колко знаете, няма защо да идвате. Нали искате да бъдем приятели? А приятели може да бъдем, само когато изпълняваме закона на абсолютната Любов, когато изпълняваме закона на Мъдростта, закона на Правдата. Те са еднакви за всички – няма изключение за никого. Законът там е АБСОЛЮТЕН.” (9.III.1922, „Четирите правила”)

 

 

 

07.09.2018 г. 22,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Всички хора със стари убеждения ще бъдат „уволнени”. – Кой ще ги уволни? – Христос! В продължение на няколко години хората ще разберат може ли Христос да уволнява - или не може. Оня, който може да влезе в Новото Учение, да възприеме Любовта и Мъдростта в себе си и да живее с тях, той ще бъде назначен на служба от Христа.” (1919.08.28.с."АЗ съм онзи човек!" ДВГ.С46:148)

КОМЕНТАР: Може да не стана за „няколко” години, но ако това в широк смисъл са 25 години, предупреждението се изпълни във възможно най-тежкия вариант в историята на човечеството - Христос „уволни” над 60 милиона души! А колко са след това до ден днешен – само Бог знае.

Всички невежи атеисти и религиозни ще кажат: „Как така, кроткият Христос?...” - Те забравят камшика Му в храма Гоподен и не знаят, че „по съвмесителство” всеки ипостас на Бога може да изпълнява службата на всеки друг Негов ипостас. Т.е., и най-любимите, първородните Синове на Бога – Христос и Брат Му Дяволът – могат да изпълняват перфектно и службата на родния си Брат-близнак.

При все това, тия 60 милиона и още много по толкова в историята на Битието не са Тяхна жертва – Те не са палачи. Те са просто Скалàта, в която се разбиват всички бутилки, осмеляващи се да се хвърлят да я „сразят”. Няма нито един загинал където и когато и да е, който да не изкупва с кръвта си проляната от него кръв като касапин или клиент на рибаря или касапина; както и всеки, който унищожава природата вън от себе си или вътре в себе си и пролива кръв от капилярите на хората, които е обидил, одумвал, лишил или смразил.

Що се отнася до новите назначения трябва да се знае открито, че 95% от водещите фигури в света вече са подменени генерално с кадри на Христа. Използват същите тела и физиономии за камуфлаж и все още имитират със стратегически цели някои действия на Интервентите. ОБАЧЕ СМЕ НА РЪБА ДА ПРОВАЛЯТ ОКОНЧАТЕЛНО ВСИЧКИ СМЕТКИ НА УБИЙЦИТЕ И ПРОДАВАЧИТЕ!

 

Останалите 5 на сто са за всеки случай – да взривят планетата, ако духовните хора не се обикнат и обединят в много кратки срокове.

 

 

07.09.2018 г. 20,17 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Ако днес дòйде Христос на земята, ще се чуди на изопачените човешки умове, които са турили в устата на хората думи, които Той никога не е казал.” (1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:147)

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ КАК ГЛЕДАТ СВЕЩЕНИКА МЛАДЕЖИТЕ ОТ АУДИТОРИЯТА, въпреки че са верни, обучени и решителни воини от най-висок клас. И как коментира тази чудовищна практика един журналист: "Священники РПЦ не устают освящать оружие. Да и не только личное, а даже системы, ведущие к смерти миллионов. Например «Тополь». Причём не просто так освящать время от времени, а систематически. Один из священников давно сказал «Для наших священнослужителей уже стало доброй традицией освящение межконтинентальных баллистических ракет».

 

БЕСЕДАТА ОТПРЕДИ 100 ГОДИНИ ПРОДЪЛЖАВА: "Всички проповедници, свещеници и учители трябва да застанат на страната на Христа и да кажат: „Няма да воюваме! ТАКА е казал нашият велик Учител!” Свещениците излязоха с кръст в ръка да се молят за благословение на оръжието и казаха: „Трябва да се бием!” /.../ ЕДИН Учител имате! Как ще се оправдаете, че не Го послушахте? С нищо не можете да се оправдаете! И това са „християнски” народи!..."

 

07.09.2018 г. 17,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: "Единственият грях се заключава в това, че спираме действието на Божията Любов и пречим на Божествения Живот да се оформи в стройна система." (1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:147)

 

И ДРУГ ПЪТ ТУК Е БИЛА ПОМЕСТВАНА ТАЗИ КАРТИНА, но този път без имена и подробности кой е художникът и кой - поетът. Задавали сме въпрос: Имало ли е начин поетът да не умре, а монахинята да си остане вечно млада, прекрасна и благословена от Бога?

 

 

07.09.2018 г. 17,10 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „В Божественото право няма никаква собственост."

 

 (1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:147)

 

07.09.2018 г. 16,56 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: "Сега, да се върнем към въпроса за страданията като нещо смислено, в което участва и Любовта. Всички страдания – индивидуални, обществени, народни и общочовешки - носят в себе си зародиша на Любовта. Страдания се дават на всички ученици, които вървят по пътя на Мъдростта. Любовта, като срещне човека, казва му: „Ти си същество, с което МОГА да живея, защото си мъдър”. Казвате, че Бог е търпелив, т.е. Любовта е дълготърпелива - затова тя МОЖЕ да живее с човека.” (1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:147)

 

 

07.09.2018 г. 16,50 ч.

 

ИНДИЙСКИТЕ ЖИВОПИСЦИ представят епохите Kali Yuga (на санскрит:: कलियुग), и над нея - Satya Yuga (на санскрит: Sanskrit: सत्य युग), (настъпващата божествена ера). С единствената разлика, че в нея и в целия Космос няма ръкотворни неща около тялото на човека и предмети, няма старци, и хората светят около цялото тяло - не само около главите.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Казано е, че Бог се проявява в две противоположни направления. Значи, в Него действат и положителни, и отрицателни сили. – Кога се проявяват отрицателните сили на Бога? – КОГАТО НЕ ИЗПЪЛНЯВАТЕ ВОЛЯТА МУ И НАРУШАВАТЕ ОСНОВНИЯ ЗАКОН НА ЛЮБОВТА.Питате: „Как е възможно, човек, произлязъл от Бога, Който е Любов, да греши и да не изпълнява закона Му?” - Източникът на злото и на греха е съвсем друг, а не тоя, от който излиза Доброто и Любовта. Злото в Бога е в потенциал, но когато се прояви, то слиза в по-ниска сфера от тая на Доброто. Когато слиза от по-висока сфера, човек неизбежно минава през сферата на злото и се заразява от него. В това отношение грехът, злото, е преходна сила. Като излезе от сферата на злото, човек отново става чист.”

(1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:146-147)

КОМЕНТАР: За повечето хора тия твърдения са пълна фантазия, идеалистически измислици, „прийом на проповедника”. Да, но до 1944 г. такива „чудеса” са ставали със стотици, хиляди, десетки хиляди около Човека, който твърди това. Някои от тях са записани. Вдъхновяващото за нас е, че този космичен закон работи и досега и ще работи винаги, понеже „Законодателят” не е умрял… Лично сме чували от свидетели за офицери по време на войните, които са спасявали от бомби и свиреп артилерийски огън цели взводове и роти и даже батальони, когато са се помолвали за помощ от Учителя. Същото важи и за природни бедствия, болести, операции, катастрофи, шанс в живота и пр. Не само сме чували, но и стават такива неща пред очите ни постоянно. Така наречените „вражи сили”, които до едно време гонеха религиозните и „сектантите”, отдавна вече не смеят да пипат в огъня, защото знаят какво им се случва, какво се случва на близките и децата им, на партиите и империите им. Тези от тях, които са били предупредени по телефона или по друг начин и са се отказвали от службата си, са били награждавани с изцеление, отърваване от дракона над тях, спасение на детето, нови шансове в живота.

 

За такива случаи може да се разказва безкрайно, понеже те не секват никога; но за да ги види човек или да изпита действието им, трябва да бъде в определени среди С ДЕНОНОЩИЯ И ГОДИНИ. В отделни случаи – НЕ ПО-МАЛКО ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК. Кой каквото си избере.

 

 

07.09.2018 г. 10,17 ч.

 

 

БЕИНСА ДУНО: „Питате: „Как може да се приложи Новото Учение, когато сме обиколени с хора, които искат само отмъщение? - Новото учение крие ТАКАВА сила в себе си, че, като дойдеш до неприятеля, само ще махнеш с ръка - и той ще заспи. Като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. – Как ще се бие неприятелят ти, като знае, че ще го приспиш? – Хората на Новото Учение разполагат с ТАКИВА сили, с каквито никой не е разполагал. Какво ще правиш, ако един от тях извади „револвера” си срещу тебе? - Ръката ти ще остане във въздуха - и дълго време след това трябва да „работиш”, за да я свалиш долу. Това не са празни приказки. Невъзможно е да убиеш човек, в когото БОГ живее! Когато човек реши да страда и да се самопожертва, Бог /само привидно/ го изоставя, подлага го на изпит. И да пострада, Бог ще му направи нова къща, т.е. ново тяло, по-здраво от първото." (1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:146)

 

 

07.09.2018 г. 08,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „На земята право не съществува: не е имало, няма и няма да има. Правото е атрибут на божествения свят. За да отсъжда право, човек трябва да бъде мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка. /…/ Всички народи ще познаят съществува ли божествено право - или не.” (1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:144)

 

КОМЕНТАР: Все още текат последните милисекунди от Кали юга - черния век на пошлото, злото и материализма. Все още господар на Земята е "Князът на света" - известно е кой е той. Въпреки че играе роля, той е длъжен да поставя на възловите места по света свои хора, които управляват процесите, обират народните средства, определят политиката. Няма нито едно изключение. Винаги е имало и светли личности, но те рядко взимат връх и обикновено ги елиминират. Да вземем, например, телевизиите: има ли някъде телевизия, на която при всяко превъртане на канала да не чуеш думата "убийство", да има само божествена музика? Или която да не прекъсва филмите за реклами? Известно ли е някому защо не групират рекламите преди или след филмите? Има две обяснения, напълно противоположни, но и двете заслужават внимание. Каквито и да са филмите, те генерират емоции. Като се прекъсва филмът, черният търговец разчита на ЕМОЦИЯТА на потенциалния клиент, това увеличавало шанса да си купи стоката. Други се опитват да докажат, че именно емоцията на зрителя при прекъсването на филма унищожава шанса той да стане клиент: стотици хиляди хора по света изпитват силна, остра, искрена омраза към това прекъсване и МОМЕНТАЛНО ПРЕВЪРТАТ НА ДРУГ КАНАЛ. Само глупакът ще изгледа рекламите докрай, очаквайки продължението на филма. А такива глупаци са много по-малко. Следователно, рекламодателят губи. Даже има теория, че по-богатите фирми плащат богато на телевизиите да пускат реклами на конкурентите им, за да губят другите по този начин клиенти. А окултната черна ложа плаща още повече, за да не се премахват тия прекъсвания и да стават още по чести. Има психически закон в Природата "час най-малко" - всеки психически процес не трябва да се прекъсва от нищо минимум един час, за да не се разболява човек и да върви по пътя към съвъшенството. При образователния процес е до 45 минути, но и той не бива да се прекъсва драстично. Тъмните духове, кокошето съзнание и медиите, навиците и изкушенията на света съдействат със всичка сила това да не се случи с никого.

 

 

07.09.2018 г. 08,02 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Ще избягваш да подражаваш на другите, но ще се концентрираш дълбоко в себе си, за да разбереш какво се иска от тебе и какво ти е необходимо.”(1919.08.28.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:144)

 

 

07.09.2018 г. 06,40 ч.

 

ОКУМЕНИТЕ ФИЗИОНОМИИ НА НАС, ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА, както и на много светци и мъдреци с ясен поглед и крива уста, нямат нищо общо с радостта и веселието на божествените човеци при повечето обстоятелства. Не че сам Бог няма строго, скръбно лице от време на време, когато е на земята, но при все това устата Му остава непорочна, свята, красива.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Любовта казва /…/: „Който е недоволен, да излезе вън! Аз обичам хора с весели и засмени лица, които са минали през училището на Мъдростта”. Повечето хора страдат по причина на своята глупост. Те искат да внесат в света ред и порядък, противоположен на божествения. /…/ Не мислете, че Бог ще остави своите глупави деца да управляват света вън от Неговите закони. Не прилагат ли законите Му, Той ще вземе една тояга и ще каже: „Хайде вън!" - Не изпълнят ли Неговите закони, колкото и да философстват, не само че не ще си помогнат, но ще си изгубят ума.” (1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46: 142-143)

 

 

07.09.2018 г. 05,36 ч.

 

НО ПОНЕЖЕ ВСИЧКО Е ДИАЛЕКТИКА, ето къде пак Мъдростта и умът са на трон. А ако говорим за Любовта, за нея Словото казва и това, че само за едно намръщване на някой ангел, изгонват го от Небето за хиляди години.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Избраниците са хора на Мъдростта, а не на Любовта. Любовта търси умни, а не глупави хора. /…/ Любовта се стреми към Мъдростта. Ако си умен човек, на МНОЗИНА ще обърнеш внимание; ако си глупав, никой няма да те погледне. Любовта търси умни хора, а мъдростта – глупави. Ако си глупав, не можеш да бъдеш избраник на Любовта. Казваш: „Аз мога да служа на Бога без любов...” - Това е невъзможно. Никой не може да служи на Бога без любов! Любовта казва: „Аз не се нуждая от глупави слуги. Моят свят е съставен от хора, които вършат работата ми без погрешки”. Някои мислят, че Любовта не е взискателна. - Те се лъжат. Любовта е крайно взискателна. Тя не търпи никакво недоволство, никакво навъсване на лицето.” (1919.08.28.с.Аз съм онзи човек. ДВГ.С46:142)

„На МНОЗИНА ще обърнеш внимание; ако си глупав, никой няма да те погледне.” - Един висок идеал за Ученика на Бога е постоянно да разширява кръга на своите приятели и познати, да се запознае с всички добри хора по земята. За това Словото до 1944 г. говори много често. Сам Христос казва, че няма по-голяма любов от тази, щото да отдадем живота си и душата си за приятелиТЕ си (в мн.число!).

Един-два пъти тук бе изнесен един случай с един млад човек, който казал на майка си, че не може да натовари съзнанието си с още един образ. Тя искала да го запознае със свой добър приятел от младостта й. Синът се съгласил, че щом тя е преценила това, значи човекът сигурно е стойностен, но той в момента не иска, не може да се запознае с него. Такава реакция, такава психология може да изуми и потресе всеки, който разширява запознанствата и приятелствата си като избухване на свръхнова, на цяла вселена. Обаче човекът на експанзията забравя за процесите на концентрация, на имплозия в космоса и в развитието на душите. Да се съсредоточиш в себе си или само в един любим образ, само в няколко любими и близки души – това също е свещен, божествен процес, който в някои случаи няма нищо общо с „еснафската ограниченост”. Трябва да се стремим да разбираме всички. „Водородните” психики и тия с малкото валенции съвсем не са по-малко божествени от тия на благородните елементи с грамадни електронни семейства. Драмата и трагедията е, когато психика от едно естество иска да наложи на себе си или на другите модели на психика от противоположното естество. Тогава, именно, самотата и мъката са неописуеми.

При това верижната реакция, ядрената експлозия от запознанства, която не унищожава, а приласкава, не винаги значи придобиване на ПРИЯТЕЛИ. Приятел е който иска да си е в ятото, ПРИ ЯТОТО. Познатият си е в СВОЙТО гнездо, за него ТО е най-важно. Някои птици са единаци и се чифтосват навеки само с един партньор, дори и да летят в малки ята. Междувпрочем, теорията за вълка и орела напоследък се развенча от зоопсихолозите: те филмират и статистически доказват факта, че понякога „верните” съпрузи правят забежки за запазване и опресняване на популацията. За Бога и Природата е морално това, което дава здраво, прекрасно поколение.

 

Но по въпроса за ПРИЯТЕЛСТВОТО ние някога получихме един много добър урок от един мъдър човек. Ние считахме за приятели всички, с които се запознаваме; той имаше десетки пъти повече познати от нас, но наричаше „приятели” само двама-трима. Понеже всеки познат си живее с тия, които предпочита, а приятелят не може да живее без теб, търси те много често, вие сте си въздух един за друг, който дишате. Познатите - може да са милиони - си имат СВОЙ въздух, в който СИ МИСЛЯТ, че ще оцелеят, обаче приятелят оцелява само в твоя въздух; и ти – в неговия. ИМЕННО ТУК РАЗГЛЕЖДАМЕ ВЪПРОСА ЗА БРАТСТВОТО, ДРУГАРСТВОТО И ПРИЯТЕЛСТВОТО - ИСТИНСКИТЕ.

 

 

07.09.2018 г. 04,10 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Помнете: когато се говори за „яростта” на Бога, имаме пред вид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито и на ум не му е дохождало. Който иска да мине по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. Методът на Любовта е друг - съвършено различен от тоя на Мъдростта.”

(1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:141)

В ЕДНИ ОСОБЕНИ СЪВРЕМЕННИ ТЕКСТОВЕ се говори за ЯРОВСЕЛЕНАТА, света на Бог-Отец, като противоположност на ЯСНОВСЕЛЕНАТА – света на Майката Божия, Мировата Душа. „Яростта” на Отца не е нищо друго, освен „пояждащия” космичен огън, който твори и сътворява и който изгаря всичко, което не е Любов. Приемем ли, проявим ли Любовта, ние сме едно с този Огън, но тогава той не ни изгаря, а творим и създаваме заедно с Него и тогава никакви страдания, никакви изпитания и мъчения не ни засягат.

В славянската митологична традиция имаме едно съответствие: богът на Слънцето Ярило (на български – Ярила). Това, че в някои варианти той държи човешка глава, е само символ, а не някакъв директен воински атрибут. Когато пламти и твори ЛЮБОВТА, тя унищожава умуванията и мъдруванията на ума. Има една груба българска поговорка „ГГЗ” (Г-з… глава затрива), но много по-фатален е навикът ни да препускаме към старостта и смъртта по системата ГЖЗ – глава ЖИВОТ, ЛЮБОВ затрива. В разказа на Селинджър „Теди” се разправя за едно 8-годишно момченце, което знае, че е прероден голям индийски посветен и мъдрец, на който му оставало само едно нещо, за да завърши окончателно еволюцията си като човек. Дошло е още веднъж на земята с единствената цел да разбере, да узнае на какво е символ ябълката в библейската драма на Ева и Адам. Най-накрая разбрало – това е ЛОГИКАТА. Като получава това просветление, няма защо повече да живее в това тяло – Теди загива, удавя се в един басейн. Припомня си още нещо, което всъщност го е знаел през цялата вечност: че ВСИЧКО Е БОГ. Наблюдавайки един ден как сестричката му Бупър пие мляко, разбрал, че БОГ СЕ ВЛИВА В БОГ. Ако и ние разберем действията си по този начин, когато общуваме с любов, няма защо повече да се прераждаме.

Ето по-подробно за Ярило:

Ярѝло (на руски: Ярило, правилно произношение на български: Ярѝла) e фолклорен и митологичен персонаж, почитан от източните славяни. За облика и функциите му днес се съди главно по етимологични и фолклорни реконструкции. Руският езиковед П. С. Ефименко извежда името му от старославянския корен „яр-“ (jar-, санскритски „*ar-“), означаващ най-общо „бликаща пролетна (и/или утринна) слънчева светлина/сила, събуждаща растителната сила и половия нагон, силата и храбростта на мъжете“. На тази база Ярило се приема като бог на слънцето и плодородието и се смята, че е почитан точно като такъв. Според фолклорен текст, записан около 1846 г., белорусите си представят Ярило като млад момък на бял кон, облечен в бяло и държащ човешка глава в дясната ръка и снопче житни класове в лявата. На неговия празник преобличат младо момче като него, качват го на кон и пеят песни, в които се казва, че където мине Ярило се раждат жито и деца.  Сред западните славяни е почитано божество, наричано Яровит и разглеждано като западнославянско съответствие на Ярило, което още през Средновековието приема повече воински черти и се превръща в бог на войната, за разлика от Ярило, за чиято войнственост евентуално може да се съди само по отрязаната глава в дясната му ръка. Тази отрязана глава може да се разглежда обаче и като символ на победената зима. Възмъжалият, съзрелият Ярило се нарича Купало (Къпало). Ярило идва в човешкия свят Яв всяка пролет, за да донесе нов живот, плодородие и добра реколта. Все още не е напълно изяснено дали Ярило действително е бил божество или е просто фолклорен персонаж. Някои изследователи смятат, че няма никакви данни Ярило да е бил божество. Друг аргумент е и че, за Ярило не се споменава в древните извори: първото споменаване на този персонаж е в напътствията на св. Тихон Задонски към жителите на Воронеж (1763 г.). Според други автори има достатъчно основания да се смята, че Ярило е бил бог.

ГОРЕЩИ СНЕГОВЕ (сън-спомен за руските адамити и евитки, избити от църквата)

Тази нощ, когато Бог се ражда, страшен гост е стъпил на брега. Бели буки – в страх и дива жажда – голи се прегръщат под снега.

Майчици! Светици! БОГ се моли! Сливайте се в жарки снегове! Ангелите до един са голи. Мръсна съвест дипли платове.

Някаква процесия… Предишна… Руска песен… Гръм!… Вечерен звън… Ние – изпребити и без нищо – “Отче наш” запяваме насън.

С вас лежа. Снежинките са топли. Няма мъртви. Бог е голота. Тиха нощ затрупва всички вопли. Свята нощ постила Вечността.

Фибричка любов – или мембрана – Боже, да остана помогни! Инак ще съм роб и вечна рана – сляп и глух за Мигове и Дни.

Мъртвите сестри – без атом сажда – тихо се отдават на снега. Тази нощ, когато Бог се ражда, Господи, прости и на врага!

2-3.11.1996

В този сън-видение през цялата нощ звучеше глас като този на нашия Георги Христов или на Малинин. Колкото и да е странно, първият, който падна под куршумите до мене бе комунистическият поет Веселин Андреев, с когото се познавах лично и в сегашното ни прераждане от Съюза на писателите и който се самоуби след промяната през 1989 г. Той бе също един от руските “адамевити”, доразвили по свой начин българското еретично движение от средните векове, с масово включване и на жени. В съня ми този жесток разстрел на стотици голи мъже, жени и деца, изповядващи рая на дело, стана в една снежна коледна нощ по изричното настояване на руската православна църква, обявила ни за дяволска ерес. Почти всички свидетелства и документи по този случай са унищожени. Сред убитите видях и скъпите лица на много наши и чужди класически поети и художници, и на Петя Дубарова, Григор Ленков, Пеньо Пенев, Емилиян Станев, Ал.Геров, Валери Петров, Андрей Германов, Вътьо Раковски, Николай Христозов, Матей Шопкин, Дамян Дамянов, Георги Константинов, Блага Димитрова, Станка Пенчева, Любен Дилов, Борис Априлов, Павел Вежинов, Добри Жотев, Йордан Милев, Борис Христов поета, Пламен Цонев, Агоп Мелконян, Кинка Константинова; на Стоянка М. Невена, Гинка, Нона, Аня, Виолета, Ваня, Мая, Николай Бинев, Юри Ангелов, Евгени Босяцки, Антон Петков, Мира Йовчева, Кеазим Исинов, Сюлейман Саферов, Маргарит, Гълъбин - и още много други приятели от вечността и кладите, с някои от които се разпознахме и в този живот.

 

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.41-Jerome%20Salinger%20-%20Tedy.mp3

 

 

 

09.09.2018 г. 23,34 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Няма прости и главни гъби! Те съществуват само между умопобърканите хора. Казват за някого: „Той е от високо произхождение”. Питам: добър ли е тоя човек, любещ ли е, мъдър ли е, справедлив ли е, честен ли е? Ако е такъв - ТОВА значи благороден човек от високо произхождение!”

 

(1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:153-154)

 

 

09.09.2018 г. 19,28 ч.

 

АКО НЯКОЙ ЗНАЕШЕ КАКВО ЗАВИСИ ОТ НЕГО, АКО НЯКОЙ ЗНАЕШЕ! НЕ САМО ЗА СПАСАНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...

ТЕ ВЕЧЕ СА ТУКА - и с огромно удоволствие ще резнат нишката на Черната Вдовица, която вече със сетни сили държи това, което е създала. А техните нишки наближават към 12!

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Мога ли да помогна на България? – Може би ти си последният, който, като минеш, ще скъсаш конците и ще освободиш оня, който от години е вързан. – „Това не е моя работа...”. – Ако не е твоя, чия работа е? – „На поповете, на учителите – ТЕ трябва да освобождават хората...”. – Смешно е да се мисли така! ВСЕКИ е длъжен да работи за благото на своя народ! ТОВА е Божията воля. КОГАТО ВЪРШИШ БОЖИЯТА ВОЛЯ, ТИ СИ СИН БОЖИЙ. /.../ Ако и ние вършим Божията воля, ще бъдем Синове Божии. Искам всички да се заемем да скъсаме тоя конец, няма време за отлагане! Остава само половин час до последния трен. Ако сега го пропуснете, ще чакате хиляди години отново да дойде. Преди две хиляди години се казваше, че е НАБЛИЖИЛ денят Господен. Сега аз казвам: ние сме ВЪВ деня Господен! Остава само половин час до последния трен.”

(1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:153-154)

МИНАЛИ СА 100 ГОДИНИ ОТ ТИЯ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ. Дали ТЕ са този половин час - или има още малко?... Схваща ли някой, че ВСЕКИ ОТ НАС може да бъде човекът, способен да „скъса конеца”, който ни държи към стария свят? Разбираме ли, ЧЕ РЕДУВАНЕТО НА САМОТА С ИСТИНСКО ОБЩУВАНЕ може да е последното камъче, което ще обърне колата на стария свят и ще го остави в миналото завинаги? Технотронната и урбанистична Земя си отива! Колко важна е всяка милионна част от секундата днес, когато взимаме решения с кого сме!

 

 

09.09.2018 г. 16,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Блажѐн си, защото чрез страданията разбра ОБЩНОСТТА на Божията Мъдрост, която ще се изяви в бъдеще. Ние се нуждаем от обширна философия, която да преобрази обществата и народите. Опитайте се чрез тая философия ПЪРВО да свържете момък и мома, да им създадете един щастлив живот.” (1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:153)

Живописецът Ериал Али, който посещава и по-изостаналите цивилизации, все още строящи селища и ходещи с дрехи, все пак знае, че даже и там Свещената Женитба е НА ПЪРВО МЯСТО.

КАКВО ГОВОРЯТ БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ ЗА СОЦИАЛНОСТТА, ТОЕСТ ЗА СЪЕДИНЕНИЯТА НА СЪЩЕСТВАТА И ЗА ОБЩНОСТИТЕ, КАТО ЕДИН ОТ ГЕНЕРАЛНИТЕ СТОЖЕРИ НА МЪДРОСТТА? Какво ни съветват те да сторим НА ПЪРВО МЯСТО? Не е ли щастливият живот по двойки, благословени от Бога? Дали това е нещо небожествено, погрешно, излишно?

 

 

09.09.2018 г. 08,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА ШОПИТЕ (българска етническа общност)

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Свещениците трябва да се облекат в бяло и отвън, и отвътре. В това отношение аз харесвам шопите, които носят бели и шарени дрехи. И аз трябва да хвърля черните дрехи, да си направя шопски... В бъдеще цяла Европа ще се облече в бяло като шопите.” (1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:149-150)

НЕ Е ИЗВЕСТНО УЧИТЕЛЯТ ДА Е НОСЕЛ ЧЕРНИ ДРЕХИ, НО ТОЙ ИМА НЕЩО ПРЕДВИД, КАТО ГОВОРИ ТАКА. ЕТО КАКВО КАЗВА ОЩЕ ЗА ШОПИТЕ:

„Шопите играят една тропаница - ТАКА се хванат за поясите!... Играли ли сте вие шопското? То е много ритмично. Тези шопи играят на хорото много майсторски! Мене ми се случи само веднъж да гледам едно шопско хоро, то беше в Кюстендилско. Слушам един голям тъпан - направи ми впечатление, тръгнах към тъпана. Повече от два километра и половина се чува - бие тъпан, а се чува като че на стотина крачки от мен. Отивам и гледам: в една долина наредени шопи, ТАКА са хванати заедно, като че всички представляват едно цяло. Едно спретнато хоро! И тъпанът бие... Те играят на един тъпан... Та се поспрях да гледам шопското хоро и схванах, че е изкуство. Хубаво изкуство - навсякъде могат да го играят. Може би от хиляди години те са го учили това шопско хоро. Тъй всички се посъберат малко, пак се отдалечат, без да се пускат.” (8 май 193,” Обикновени и идейни мисли”)

КОМЕНТАР: „ТЪЙ ВСИЧКИ СЕ ПОСЪБЕРАТ МАЛКО, ПАК СЕ ОТДАЛЕЧАТ, БЕЗ ДА СЕ ПУСКАТ.” – В това има един голям плюс, но и един голям минус. Кои са те? - Шопското хоро, и не само то, в този пункт е израз на единството между сродните души, които не се пускат и когато са близо, и когато са надалече - „Принципът на Хармониката”. Обаче, ако непускането стане егоистично и насилствено даже и когато сме надалече, къде отиваме? Милиони, милиарди жертви сме били обвързани и изтезавани от някой близък егоист, който постоянно НИ МИСЛИ. Ако не ни тормози по час по час телефона, следи ни като полицай с тревогите, мислите, чувствата, съветите и изискванията си, където и да се намираме. Той винаги е "правият", а ние - "неправите"...

Но и противоположното също е пробем, произтичащ от човешкото несъвършенство. Много хора, когато се отдалечим, НИ ОТПИСВАТ „ЗАВИНИНАГИ”. В много случаи това е ДОБРО – разбираме, че НЕ СА НИ БИЛИ СРОДНИ ДУШИ, така Небето ни освобождава. Те трябва да минат през един болезнен цикъл на проверка на вкусовете, идеалите и съображенията си. Обаче, ако сме сродни души, на които Е ОПРЕДЕЛЕНО да не се раделяме и забравяме, а ние го правим, няма ли да пострадаме? Бог ни е определил богата и чиста трапеза, а ние цял живот правим забежки за чужди огризки. Или за „свинско печено” - силните астрални тръпки, които обикновено са с принизен вкус и идеал и са кармични. Или си въобразяваме, че изход е самотията, често по причина на обида, гордост, инат или своеглавие. Може да не е ”свинско печено”, а някоя тлъста риба (човек или обстоятелства, от което имаме изгода). Може да не са и хвърчащите риби (да ни види подгърбието път, защото все още имаме нужда да се развяваме по света); може и да не е аквариум със златни рибки /представата ни, че осмисляме живота си като се грижим за някого или за домашни, за улични любимци/. Уви, във всички други варианти на тия и още хиляади видове отклонения от Предопределеното, Желателното от Бога, Благословеното, ние се пускаме от Божественото Хоро задълго или за цяло едно прераждане, за повече от едно прераждане.

„Шопите отвън са много хубаво облечени, но като идеш в къщата им вътре, ще видиш какъв е шопът... Всеки наричам „шоп”, който отвън е много хубаво облечен, пък отвътре е нечист. Той е „шоп”... Целият свят сега е „шопски”... ВЪТРЕШНО е „шопски”. И религиозните хора са „шопи”. (14 април 1940, „Майката на съвършенството”)

„Някой казва: „Аз видях Господа, облечен с бяла, шопска аба“. Питам: защо Господ беше облечен с шопска дреха? - Навярно от любов към тебе, който си шоп. Действително, когато Бог посещава някого, Той слиза до неговия уровен.” (19 юли 1931, „Човекът на новото”)

КОМЕНТАР. Макар и по страничен пример, тук виждаме нещо АБСОЛЮТНО ФУНДАМЕНТАЛНО: един основен критерий за разпознаване на БОЖЕСТВЕНОТО. Сам Бог, както и всеки, който е роден от Него, умее да се смалява и самопринизява до степен, в която да не се вижда величието му. Горделивите не искат и не могат това – те са всякога над нас или подчертават различието си. Жестаокостта, гордостта и тщеславието им винаги ги принуждават да реализират дистанция и да се чувстваме премазани от правотата и „величието” им. Те винаги ще те прекъснат, ще ти дадат бърз съвет или ще те апострофират, за да си знаеш мястото, да видиш колко си неправ, частично прав или нищожен пред тях. Такъв ВИНАГИ ЗНАЕ ПОВЕЧЕ ОТ ТЕБЕ, ще те натика като троха в цепката между дъските! Такъв е винаги на катедрата, а ти си „публика” – няма как да ти измие краката или да ти услужи, да ти стане слуга, слугиня, „послушник”. Няма как да си спести мнението и да се направи на невежа, за да се почувстваш и ти прав, и ти човек. Затова пък Съдбата има много работа с такива, докато ги направи на овални камъни, на пясък. Гръмовете падат върху самотни, върху стърчащи, върху канари.

„Сега гледам шопите тук, в софийско: отвън е европеец, а отвътре – шоп. Културен отвън, а отвътре – старият живот. Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот. ТОВА е днешното християнство!” (3 февруари 1924, „Плодовете на Духа”)

 

 

10.09.2018 г. 19,39 ч.

 

СЛЕД КАТО СПОМЕНАВА ЗА „ГРАНИЦИ”, „ФУНКЦИИ”, „АРГУМЕНТИ” и пр., Учителят разглежда в психологически аспект и математическите категории „ПРОМЕНЛИВА ЗАВИСИМА” И „ПРОМЕНЛИВА НЕЗАВИСИМА”. Днес 3D фракталите, фракталните филми и фракталната музика илюстрират прекрасно безброй такива зависимости. В беседите си той описва още много психики, съответстващи днес на специалните променливи „масиви”, „стрингове”, „интежери”, „флотове” или „булеви”, но в случая разглеждаме само един от цитатите:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Когато расте, човек е променлива величина. Ако характерът му е устойчив, казваме, че той е променлива независима величина. Каквито промени стават в него, той се справя лесно с тях. Ако характерът на човека е неустойчив, той е величината „у”. Той е зависим от промените, които стават в него. Казваме, че величината „у” е зависима и променлива. Всеки човек, който не е господар на положението си, той е величината „у”. Който владее себе си, той е величината „х”. (1919.11.09.н.бег.Бог е говорил.ДВГ.С46:162-163)

КОМЕНТАР: ВСЕКИ ОТ НАС ИМА МНОГО ПОЗНАТИ ОТ СПОМЕНАТИТЕ ВИДОВЕ в цитираната беседа. Познаваме хора, които са порасли биологически, но не растат, не се развиват, не еволюират ПСИХИЧЕСКИ. Репликите и действията им са едни и същи цял живот. Познаваме и РАЗВИВАЩИ СЕ хора, които наистина са като променливите величини в математиката, но едни от тях са НЕЗАВИСИМИ И ЗАТОВА СА С УСТОЙЧИВ ХАРАКТЕР. Те ВЛАДЕЯТ СЕБЕ СИ И СА ГОСПОДАРИ НА ВСЯКО ПОЛОЖЕНИЕ. Познаваме и много променливи, но ЗАВИСИМИ хора, които не се справят лесно с промените в себе си и извън себе си затова са с крайно неустойчив характер. На такива не може да се разчита, затова никой Учител не ги включва в космическите си Ята. Те са блуждаещи психики.

 

10.09.2018 г. 13,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Като дòйде Христос, казвате: „Ние сме учени хора - трябва да критикуваме, за да не изпаднем в заблуждение...”. - Вие и без това сте в заблуждение. Бих желал да срещна хора, които не са заблудени.” (1919.08.28.с.Аз съм онзи човек.ДВГ.С46:159)

ТОВА МОЖЕ ДА ПРОЗВУЧИ ДОСТА НАДМЕННО ЗА ХОРАТА, КОИТО НЕ ЗНАЯТ КОЙ ГОВОРИ. Но и древните мъдреци, и съвременните психолози твърдят, че в много хора скептицизмът не е инструмент за търсене на Истината, а защитна реакция - дълбоко нежелание да се променят, да еволюират. Ясновидците виждат какво става в главата и аурата на закоравелия скептик - това никак не е красиво и мирише много лошо.

Най-саморазрушителен и разрушителен е онзи скептицизъм, при който някой НЕ ЖЕЛАЕ ДА ПРОВЕРИ ЛИЧНО ДАДЕН ФАКТ, а си е изградил или измислил негативна оценка само от слуховете или други съмнителни източници. Именно за такива Словото казва, че са в постоянно заблуждение. Те си мислят, че знаят истината, сглобили са си субективен модел с автоматични реакции. Автоматично отблъскват всеки слънчев лъч, всяка чиста и свежа струя, опасявайки се да не се „заразят”, а всъщност отдавна са тежко заразени от блатото, в което си представят, че мислят и живеят.

 

Може би през погледа на Бога ние всички до един сме повече или по-малко заблудени – знае се, че САМО БОГ МИСЛИ. Някъде за нас се казваше, че горе ни наричат „Хората, които се мислят за умни, а всъщност се разболяват, остаряват и умират.” Всеки човек на земята, като напредне във възрастта си, е диагноза, точен портрет на излюзиите си, вкусовете си, съмненията си, заблужденията си, съображенията си.

 

11.09.2018 г. 20,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Сега, именно, в ТАЯ епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, защото земята му е богата. Той не се нуждае и от чужди умове, защото умът е В НЕГО. Той не се нуждае и от чужди сърца да го топлят, защото животът е В НЕГО. Той не се нуждае от съветите на други да работи, защото по естество е работлив. Не отричам съдействието на други умове и сърца, но на ония, които искрено го обичат..”

(1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:166)

 

ДА ПОЖЕЛАЕМ ИСКРЕНО ВСИЧКО най-добро на българите, които са избрали чуждите пари; на българите, които тичат по чужди умове и търсят чужди сърца да ги топлят или плащат скъпо и прескъпо за чужди съвети. Да пожелаем най-доброто и на тия, които намират всичко в родината ни и вътре в себе си. Синята птица е под носа ни; Ваксаджията на ъгъла до дома ти може да е Велик Посветител, който те изпраща и посреща с любов десетилетия наред всеки път, когато тръгваш и се връщаш от скитанията си да търсиш своя Гуру навън. Чайката Джонатан може да ти каже, че Пътуването мигновено и навсякъде става само тогава, когато ПРЕСТАНЕШ да пътуваш; Великият Мъдрец Конфуций може да ти каже същото и за пътуванията из цялата вселена, без да излизаш от стаята си. Всичко това не значи да не пътуваме, да не живеем и навън, но значи да се замислим какво правим там, разнасяме ли доброто и светлината, които носим като българи.

 

 

11.09.2018 г. 18,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Никой народ още не е приел Христа! Ако Христос дойде днес между хората, на общо основание ще Го разкарват от едно място на друго да Го разпитват отде е дошъл, де е роден, как се прехранва - и т.н. Какво ще отговори Христос? Той ще каже: Ако хората наистина вярват, че Бог е говорил на Мойсея, щяха да вярват и на мене. Но те не вярват и на Мойсея.” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:166)

 

Дали младият мъж на стадиона в тази снимка е Христос или не, върху това може да се дискутира. Според Живота и Словото, Христос е навсякъде и се проявява на безброй места, където има Милост и Абсурд, Бунт и Умиротворение, Мъдрост и Добро, Любов и Чисотота.

 

 

11.09.2018 г. 12,42 ч.

 

КЪМ ТЕМАТА „ПРОБЛЕМНИ МЕСТА В БЕСЕДИТЕ”. Казано е така, а не „Проблемни мисли от Учителя”, понеже понякога това са явни редакционни или печатни грешки. Подозрително в това отношение е и следното твърдение за Страдивариус:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Той не правел цигулките си от материала на българските цигулки.” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:163)

ВИЖДАЛИ СМЕ НЕВЕДНЪЖ В ПЪРВИЧНИ ДЕШИФРОВКИ НА СТЕНОГРАМИТЕ задраскани думи и изречения или цели пасажи, добавено или премахнато „не”– и пр.. А това „не” по-горе, макар и да фигурира в оригиналното печатно издание от 1946 г. и повторено в това от 2010 г., дали не е било „е?

Днес безценните цигулки Страдивариус се продават от 2 до 6 милиона долара и повече, на такива оригинални инструменти свирят и Минчо Минчев, Мила Георгиева и др. А нашите най-видни майстори на цигулки, виоли и др. непременно прилагат към сертификатите си историческото сведение, че Страдиварияс е ползвал и българско дърво от Балкана за направата на уникалните си инструменти. Ето още едно съобщение на тази тема

„Тук идва и българската връзка - горната част на знаменитите цигулки е била изработвана от български смърч, а долната и страниците – от италиански явор. Десетки химични изследвания доказват тази теза. Дървесината е стигала до Кремона благодарение на действащи на Балканите италиански търговци. Колкото по-старо става дървото, толкова по-добър е звукът - разказва легендата. И ако славата на Страдивари блести както преди 400 години, то малко хора обръщат внимание на българските смърчове, които днес често са просто дърва за горене:

 

%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%B2-%D1%86%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D1%81

 

 

 

 

11.09.2018 г. 11,11 ч.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Дòйде някой при мене и ми казва: „Господ ми говори, затова не искам никого да слушам.” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:163)

КОГАТО ГОРДОСТТА И ПОСРЕДСТЕВНОСТТА СЕ ИЗЯВЯВАТ, те непременно държат аудиторията дълго и не търпят никой друг. Предварително са вързали ръцете на по-талантливите, по никой начин не им дават думата.

ПОЗНАВАМЕ НЕ ЕДИН И ДВАМА ТАКИВА, които са напълно убедени, че им говори сам Бог, Господ, Учителят, Св.Богородица и пр. Други направо се идентифицират с някой от тях или с всичките накуп - считат себе си за техни последни въплъщения, за техен глас. При тях чуването и слушането не работят - не само когато Бог им говори чрез някой друг, но и въобще. Могат да приказват по 48 часа в денонощието без прекъсване - човек се чуди откъде си вземат дъх... Да прекъсват другия – това е още един сигурен симптом на духовното им заболяване. Има случаи, когато правят това по поръчение на определени среди; или когато крещят със всичка сила, не можейки да слушат Истината.

 

Там е работата, че комуто НАИСТИНА говори БОГ, Бог му казва да слуша какво говори Той И ЧРЕЗ ДРУГИ ХОРА. Сам Бог умее да бъде и СЛУШАТЕЛ. И даже Ученик – един парадокс. Да! Сам Бог, Който знае и може всичко, често играе ролята на слаб или незнаещ, за да изпитва съществата доколко са смирени. Доколко са добродетелни, смели, оригинални, инициативни.

 

 

12.09.2018 г. 19,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Моето верую е следното: вярвам в Любовта и Мъдростта, които са създали живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света. Вярвам, че ЖИВАТА Любов и Мъдрост могат да променят нашия живот, нашия обществен строй, нашите домове. Щом приемем Любовта и Мъдростта, ще дойдат Истината и Правдата. Тогава ангели ще слязат от небето да садят плодове в нашите души.” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:168)

 

ОТНОВО ЧАСТ ОТ КАРТИНА НА ГОЛЕМИЯ НЕМСКИ ЯСНОВИДЕЦ ЛУКАС КРАНАХ СТАРШИ (1472-1553), в съчетание с ангелите, които вижда Данте да слизат от Небето.

 

 

12.09.2018 г. 0,46 ч.

 

ЕДИН НОВ ПРИЯТЕЛ ОТ ЧУЖБИНА ПОМОЛИ ДА БЪДАТ ПРЕВЕДЕНИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ЗА ЛЪЖАТА. Това бе сторено незабавно, ще продължи и нататък. Ето извадките на български език досега, които му бяха изпратени в превод. Те изиграха огромна роля и за преводача, понеже той се хвана в куп много тънки измислици, бели лъжи, самолъжи и самооправдания, за които въобще не е подозирал. И всички – в името на „доброто”... Ами после?

5 ноември 1922, из беседата "Никаква лъжа!": Не казвайте – „Този е от Бялото Братство, този е ученик“. – Не! Човек, който не може да говори истината, той не може да бъде ученик на Бялото Братство! Ние трябва да бъдем смели и решителни да кажем истината или в положително, или в отрицателно отношение. Смели, ама не навсякъде. Смели пред кого? Пред кого ще кажеш истината? – Пред онзи, който обича Истината. Пред онзи, който обича лъжата, ти ще мълчиш. Лъжата сама по себе си всякога влече лоши последствия! Лъжата досега никому благо не е донесла. Единственото важно нещо е – съзнанието трябва да бъде будно! Веднага ще прекъснеш нишките с тази мисъл на лъжа, която си допуснал, ще се свържеш с Истината - и веднага ще потекат тия Божествени сокове. И всички ония хора, които лъжат, са вън от Школата. Аз ви заявявам, нищо няма да ви спаси! Ще си поставите за правило вътре в Школата: в себе си, в съзнанието си не допущайте никаква лъжа! Никакво оправдание! Говорете фактите тъй, както са си. И ще видите как ще почувствате в себе си едно вътрешно обновление. Млади и стари, без оправдание! Между нас в Школата кражба, лъжа, одумничество няма!

9.V.1943 Из беседата "Четирите закона": Когато няма милост, лъжата влиза в света. А когато има милост и Любов, лъжа не съществува. Затова трябва да влезете в света на Любовта и милостта, за да се освободите от лъжата. /.../. Майката на всички престъпления е лъжата. Както Истината е майка на свободата, така и лъжата е майка на нещастието и смъртта. И ние трябва да предпочитаме Истината, която носи живот, а не лъжата, която носи смърт. Ние, съвременните хора, трябва да обичаме Истината, за да станем Човеци.

21 септември 1930, Из беседата "Абсолютна Истина": Като ученици, вие трябва да говорите истината. На ученика не се позволява никаква лъжа. Лъжата е двоен грях. Като направиш една грешка и не искаш да я признаеш, ти лъжеш. Като ви наблюдавам, виждам, че някои идат при мене с единствената цел, да им разкрия известни тайни. Хиляди години още да стоят при мене, няма да им открия нищо! – Защо? – Защото още не са готови за това знание. После ще се оплакват, че не съм ги погледнал както трябва... – Как ще ги погледна, както те искат, когато се опитват да ме лъжат? Не се позволява никаква лъжа! Не изопачавайте истината, не изопачавайте и моите думи. Не лъжете в мое име, не позволявам това! Помнете: който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. – „Тъй каза Учителят...“ – Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име. Не лъжете и в името Божие! В Школата не се позволява абсолютно никаква лъжа. След всичко това ще дойде някой да говори за Любовта... Какво ще говориш на гладния за Любовта? - Ще нахраниш гладния, нищо повече. Като го нахраниш, ти си изпълнил волята на Бога. „Слабости имаме, нали сме хора?“ – Всеки може да си има някаква слабост, обаче лъжата се изключва. Не е позволено на човека да лъже! Аз имам най-голямото отвращение към лъжата. Всичко може да се прости на човека, но лъжата – никога. Другите ви грехове могат да се простят, но лъжата никога не се прощава. Като ви срещна, едно нещо искам от вас: да сте свободни от лъжата. Искам да видя, че прогресирате, но без лъжа. Абсолютно никаква лъжа! Не позволявай на лъжата да застане между тебе и Бога като препятствие. Където е лъжата, там всички работи се развалят. Аз не говоря само за абсолютната чистота. Преди да дойдете до чистотата, вие трябва да изключите лъжата от своя път. Тя прекъсва всякакво развитие. След лъжата иде смъртта. Който лъже, сам прекъсва връзката на своя живот. Работете върху себе си, за да се освободите от лъжата. Само така ще дойде мирът. Където има лъжа, там не може да има мир. С лъжата си служат, а за мир говорят! Мирът ще дойде, когато лъжата престане. Има нещо, в което не мога да участвувам – това е лъжата. Ще кажете, че не може без лъжа. – Може и без лъжа. Без лъжа ще бъде вече. Аз съм доста снизходителен към вас. Всички грехове могат да ви се простят, но лъжата – никога! За предпочитане е всеки грях, но не и лъжата! Ако един човек не е направил нито един грях, а само лъже, все едно, че той е извършил всички грехове. В това отношение той е най-големият грешник, той е непоправим. Дяволът е баща на лъжата. Понеже той лъже, никой не може да го спаси. Щом престане да лъже, другите му грехове лесно ще се простят. Помнете: Лъжата не се прощава. – „Какво да правя, когато мине през ума ми една лъжлива мисъл?“ – Хвани я за ухото и я изнеси навън с думите: „Никаква лъжа!“ Това са думи на Учителя. – „Какво да правя след това?“ – Ще говориш истината. И като те питат какво говори Учителят, кажи: „Учителят ни говори да изхвърлим лъжата навън“. Ако ви оставя с лъжата, вие съвсем ще се объркате. Лъжата не е присъщо качество на човека; тя е присадена от друга култура. Вие не можете да я обичате. Лъжата има животински произход. Там, където има благодат, където има истина, там няма никаква лъжа. Където има лъжа, няма благодат, няма истина, няма Слово, нито разумност. /.../– Защо никой не е видял Бога? – Защото повечето хора си служат с лъжата. Всеки, който лъже, не може да види Бога. Ако искаш да Го видиш, освободи се от лъжата. „ БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА: ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ИЗКАЗАНО, НИЕ СМЕ СРЕЩАЛИ В БЕСЕДИТЕ И ДВЕ ОГРОМНИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ: Че който не ни обича, можем да го лъжем; че да излъжем палача, когато преследва невинния или иска да го убие, не е грях.

7.09. 1941 Из „Което не е” Като разглеждате пътя, по който се движат разумните същества, виждате две ясно очертани линии: линия на истината и линия на лъжата. За ония, които се движат по втората линия, няма по-употребимо нещо от лъжата. Те си служат с нея от осем хиляди години насам (200 милиона земни), но само трима души не могат да излъжат: човека на Любовта, човека на Мъдростта и човека на Истината. Те правят опити да лъжат и тях, но в това отношение приличат на малки деца, които се опитват да излъжат майка си. /.../ Какво представлява лъжата? – Най-малката грешка в света, която води към най-големи опасности. При това малките лъжи са най-опасни. Големите лъжи всеки ги вижда, не могат да се скрият, но малките са невидими. Като си служат с лъжата, хората я делят на бяла, т.е. невинна лъжа, и черна – голяма, опасна лъжа. /.../ Изобщо, бялата лъжа е разпространена и в минералното, и в органическото царство, между растенията, животните и хората. Сега се явява въпросът: кои хора лъжат? – Слабите и неразумни хора лъжат, а не силните и разумни. Който лъже, той е слаб. /.../ Всяко нещо, придобито с лъжа, изчезва. Всяка философия, всяка наука, основани на лъжата, ще изчезнат. Всеки живот, основан на лъжа, ще изчезне. Красота, придобита чрез лъжа, също изчезва, изобщо природата не търпи никаква лъжа. /.../ Който вярва в лъжата, той е мъртъв. /.../ Знайте, че човешката душа стои далеч от лъжата. Следователно, отбягвайте и вие лъжата, да не се петните. /.../ Остане ли най-малката следа от лъжа в човека, той губи и последната си сила. Единственото нещо, което отнема силата на човека, е лъжата. /.../ Любов е това, което изключва лъжата и внася истината. /.../ Сегашните хора се стремят към нов живот, към нови разбирания. Това може да се постигне само тогава, когато се изключи лъжата от живота. Следователно изключете лъжата от миналото, във всичките ѝ форми, както и сегашната лъжа. /.../ Единствените неща, които човек може да занесе със себе си и на онзи свят, това са Истината, Любовта и Знанието. Всичко друго, което след смъртта му остава на земята, е лъжа. Ще каже някой, че до гроба ще ви бъде верен. - И това е лъжа. /.../ Невинна е лъжата, особено бялата, но в началото си. Колкото повече минава времето, последствията идват едно след друго и от малката лъжа се произвежда голям пожар. Страшни са последствията на лъжата! Ние я наричаме дреха, която покрива всички престъпления. Ето защо, не питайте кога ще изчезнат престъпленията, но питайте кога ще изчезне лъжата. Когато лъжата изчезне и престъпленията ще изчезнат. Ако искате да не правите престъпления, освободете ума, сърцето и тялото си от лъжата. /.../ И тъй, освободете се от лъжата, във всичките ѝ форми, и благодарете за всичко, което ви се дава.

26.VIII.1934 Из „Трите изпита (Трите велики закона)”: Немислимо е – по никой начин ти не можеш да влезеш в Любовта със своята лъжа и със своята лакомия! Щом се опиташ, смъртта ще дойде. /.../ Няма да лъжеш, нищо повече! За да лъжеш, всякога подразбира, че ти си един лаком човек. Ти си минал в лъжата в първа степен. Ти си живял в света на лакомията. Като „духовен” човек, не си се освободил от лъжата. /.../ По-добре да бъдеш груб, отколкото да говориш лъжа. /.../ Ако ти се опиташ да влезеш в Царството Божие и с най-малката лъжа, ти ще намериш смъртта. И жената, и децата ти - всеки, който се опита да излъже, ще намери смъртта! Децата ти, всеки, който се опита, ще намери смъртта. В лъжата няма свобода. В лъжата всякога има смърт. /.../ Туй, което носи живот, туй, което носи щастие, е да говориш истината без лъжа. Който иска да бъде щастлив, да не допуска абсолютно никаква лъжа в себе си. Няма да се опитваш да лъжеш Бога. Няма да се опитваш да лъжеш ближния. И трето, няма да се опитваш да лъжеш и себе си. Опиташ ли се да излъжеш, непременно ще опиташ смъртта. Законът е неизбежен. Никой не може да го измени. /.../ С лъжата хората умират, без лъжата хората възкръсват. Всеки, който иска да възкръсне, трябва да се освободи от лъжата. /.../ Ако в този живот си бил проповедник, заблуждавал си хората, говорил си лъжа, втори път като дойдеш, ще бъдеш сляп, глух, ням. /.../ Аз предпочитам страдание без лъжа, отколкото щастие с лъжа. Аз предпочитам всичките несгоди в света без лъжа, отколкото всичките изгоди с лъжа в живота. Защото, ако ти имаш всичките несгоди в живота и имаш истината, ще дойде Божието благословение. Ако имаш всичките благословения, които Бог ти е дал, а живееш в лъжата, всичко туй след време ще се превърне в твое нещастие. Законът е такъв. Свобода има там, дето няма лъжа.

10.II.1926, Из „Светлина на мисълта” „Човек трябва да бъде искрен в своите изследвания. Ако знае нещо положително, да го съобщи като факт. Ако не е сигурен в нещо, нека си каже само предположението. Ако не може да предположи нищо, тогава прямо, искрено, без никаква лъжа в себе си, да каже: „Нищо не зная по този въпрос“. Човек трябва абсолютно да се освободи от черната лъжа. Освободи ли се от черната лъжа, много години още ще минат, докато се освободи и от бялата лъжа.”

26 април 1922, Из „Закон на кармата” Сега, понеже вие сте дошли в Школата да учите, не трябва да има ни помен, ни сянка от лъжа. Единственото нещо, което не се прощава на учениците от тази Школа, е лъжата. Всичко може да се извини, но лъжата – никога! Щом дойде до лъжата, пазете се от нея като от огън. Тя е принцип, който може да заведе човека в противоположностите на живота, от които мъчно може да се избави. Като изпадне в трудно, в безизходно положение, човек веднага прибягва до лъжата и казва: „Без лъжа не може“. Не, без истина не може, а без лъжа може. Тъй щото, напишете си следните няколко изречения като ценни правила в живота: Без Любов не може, но без омраза може. Без Мъдрост не може, но без глупост може. Без Истина не може, но без лъжа може.

7 февруари 1937, Из „Първият и последният” Лъжата е причина за преждевременното остаряване на човека. /.../ Допуснете ли лъжата в себе си, тя спира вашето развитие. Като отидете на оня свят, белите лъжи ще тръгнат след вас като ваши деца. Те ще викат: „Мамо, тате, вие ни родихте“. Вие ще се чудите откъде излязоха тия деца. Докато е вън от вас, лъжата е в спящо състояние. Щом влезе във вас, тя се събужда и оживява. Не поддържайте лъжата. Нека стои далеч от вас. /.../ Вие сте в гроба заради стария живот, заради лъжата. /.../ Дойдете ли до Божественото, там не се търпи абсолютно никаква лъжа. Там ще говорите абсолютната истина. /.../ Гробът е място на лъжата. /.../

30.VIII.1922, Из „Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика” Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение.

17 септември 1920 г., из „Аз дойдох, за да имат живот” „Например започнете някоя работа в света и допуснете една лъжа. Впоследствие тази лъжа ще разруши цялата ви работа - тя е като червей, вгнезден в червена ябълка. Той ще я прояде, неминуемо ще я прояде, тя няма да има цена.”

13 март 1921, Из „Новият човек”: „За да се успее, /човек/ трябва да се обича ИСТИНАТА. Не обикнете ли ИСТИНАТА, лъжата непременно ще се яви - тя е неизбежна. Ако жената не люби някой мъж, тя ще извърши някое престѫпление; ако мъжът не люби някоя жена, и той ще извърши престѫпление. Трябва някого да обичаш - законът е такъв. И най-малко нещо и да е, но ти трябва да любишъ! То може да бъде мушичка, бръмбарче, цветенце, птичка, но непременно трябва да любиш. Ако можеш да любиш всички, това е най-добре. Ще започнете любовьта отъ Истината. Като тръгнете отъ любовьта къмъ Истината, ще си образувате мярка, съ която ще измервате всичко въ свѣта. /.../ Иначе нѣма отърваване, вие сте въ ада. За да излѣзете отъ него, трѣбва да се освободите отъ лъжата и да се въорѫжите съ истината на Любовьта.”

27 януари 1924, Из „Колко пъти да прощаваме?”: И ако кажеш най-малката лъжа, току изведнъж Христос ще дрънне със звънеца Си, веднага ще дойдат всички онези, на които не си простил, и ще кажат: „Господи, не ни е простил!“. /.../ . Христос ще каже: „А, братко, хем не си простил, хем знаеш да лъжеш!“

ДОПЪЛНЕНИЕ ОТ ПРЕВОДАЧА: Учителят казва, че не е достатъчно да прощаваме 70 пъти по 7, както казва Христос. Трява да прощаваме 70 пъти по 7 НА ДЕН!

9.III.1924, Из „За свободата” „Вие трябва да предпочитате смъртта пред робството! Трябва да бъдете пример за юначество. Ама че щели да ви затворят, че щели да ви бият – издържайте, не се плашете! Тихо и спокойно застанете – това е свобода. Без страх! – това правило трябва да приложите. Страхът ражда лъжата, а лъжата – лицемерието. Като Ученици, всички трябва да бъдете без лъжа; а да живеете без лъжа, това значи да живеете без страх.”

4.Х.1942, Из „Хармония и дисхармония”: Има две логики в света: едната – логика на Истината, а другата – логика на лъжата. Те вървят по два различни закона. Защо обичаме Истината? – Внася свобода. Защо не обичаме лъжата? – Лишава ни от свобода. Когато искаш да излъжеш някой човек, тогава доказваш. Щом не доказваш, няма лъжа; щом доказваш, лъжата е там. Ти внесе лъжата - убеди хората в туй, което не е вярно. Когато говорите много, помнете: има опасност!

7.IV. 1941, Из „В начало бе Словото”: Казвам, влез в реката: не философствай! Аз, който ти говоря, съм в реката. Влез при мене - ще знаеш. Ако ти седиш на брега, а аз в реката, няма да се разберем - тогава сме на две мнения. Ако изляза при тебе, и аз ще мисля като тебе. Влез, намокри дрехите си! Ако не искаш да намокриш дрехите си, съблечи ги. Срам те е да останеш гол, но не те е срам да кажеш една бяла лъжа... Че аз предпочитам десет пъти да се съблека гол, отколкото да кажа и най-малката бяла лъжа! Всеки човек, който е съградил своя живот върху белите и черните лъжи, той се е самоосъдил на вечно заточение. Лъжата, сама по себе си, е единствената нереалност. Всичко онова, което мислиш да постигнеш, то е илюзорно непостижимо. /.../ По някой път аз приемам лъжата, като дойде при мене, разговарям се с нея, като че не е лъжа, но аз зная, че лъжата – каквото и да ми говори – зная, че е лъжа. /.../На лъжата ѝ треперят дрехите! Като седи, се въздържа, но ѝ треперят дрехите – да не я хванат... Накъдето ходи, все треска от страх има...” /.../ В лъжата животът се съкращава. Всичките нещастия в света са резултат на нескончаеми лъжи, които са съществували милиони години. Все от лъжи страдаме. Заменете лъжата с истината - и ще се продължи животът ви. Казвате: „Горчива е истината...“ - По-сладко нещо от истината в света няма! Плодовете на лъжата са най-горчиви. /.../ Казвам, в живота не допущайте противоречиви неща в ума си. Щом допуснете лъжа, има падане, има прехапване на езика.

14.V. 1931, Из „Свещения трепет” : Лъжа е следното: Ти си бакалин, продаваш захар и изяждаш от всяко кило две бучки захар. Не е много, че две бучки си изял на едно кило. Но лъжата е един остър нож. Тия двете бучки захар, като влязат в тебе, лъжата те пробожда с острието и деликатните страни на твоя живот започват да се отрязват, не могат да функционират. Като влезе туй острие в тебе, конците се отрязват - и ти започнеш да страдаш. Две бучки захаря си взел, чудиш се... – Питам: защо ще имаш слабост да изядаш две бучки захар - за да ти тръгне назад? Ако туриш две бучки захар в повече, ще ти тръгне напред! /.../ Каже ли човек, че и без Любов може да се живее, веднага идват нещастието, болестите и смъртта. Възвишените същества, светиите, добрите и праведните хора знаят този закон и се пазят да не прекъснат връзката си с Любовта нито за момент. Прекъсне ли човек връзката си с Любовта за момент, усъмни ли се в нея, помисли ли, че като люби, ще го лъжат, той влиза в областта на безлюбието, където царува насилието, страданието, смъртта. В Любовта няма лъжа! Като съм наблюдавал живота на любещите души, никъде не съм намерил лъжа. Любовта не търпи даже микроскопическа частица от лъжата. В нея всичко е чисто и истинно. Колкото и малка да е любовта на някое същество към вас, щом ви люби, то ще ви даде повече, отколкото можете да предполагате. Следователно, като си помислите за Любовта, кажете си: „Любовта никога не си служи с лъжа!“.

 

4.VII.1930, Из „Освобождаване”: Като ял и пил много, човек е придобил едно отрицателно качество – лъжата. Който много яде и пие, много лъже. Значи произходът на лъжата се крие в яденето. /.../ За да се освободи от лъжата, човек трябва да се справи с храната, с начина на храненето. Има храни, които внасят лъжата в човека. Като знаете това, правете избор в храните, които ви се дават. Ядете ли безразборно, непременно ще дойдете до лъжата. Докато изчистите съзнанието си от лъжата, вие трябва да бъдете безпощадни към нея. Хванете ли лъжата в себе си, веднага я извадете извън и я питайте защо лъже. Разгледайте я научно, отде иде тя, каква цел има и т.н. Ако започне да се оправдава, не я извинявайте. Докато не даде обещание, че няма да ви посещава повече, ще я държите гладна. Това значи: Не затваряйте очите пред лъжата в себе си. Не я защитавайте. Бъдете строги както към лъжата, така и към всички погрешки. Сгрешиш ли, не се извинявай, но изправи погрешката си. Може никой да не те е видял, когато си грешил – това нищо не значи. Ако никой не те е видял, че грешиш, изправи погрешката си така, че пак никой да не те види. Погрешките представят неустойчива материя, която лесно се разлага и вкисва. Щом се вкисне, започва да мирише. Приятно ли ви е да миришете?... /.../ Ако можете да се освободите абсолютно от лъжата, която е залегнала дълбоко в душата ви, това е достатъчно. Преди да се освободи от лъжата, човек трябва да я види, защото често той си служи с нея несъзнателно. Отворете широко очите си, да виждате и най-малките прояви на лъжата, които наричат „бели лъжи“. Някой казва, че без бяла лъжа не може. Не е така. Който съзнателно работи върху себе си, той не си позволява и бяла лъжа. Разбира се, първо човек се освобождава от големите лъжи и постепенно отива към малките. Ако не можете да се освободите от големите лъжи, от малките още по-мъчно ще се освободите. Човек трябва да бъде герой, да се освободи от лъжата. Кой човек е истински герой? – Истински герой е онзи, който всякога говори истината. По-голям герой от него няма. Да говориш истината, това не значи да се самоосъждаш. Да говориш истината, това значи да я изповядаш така, както е в тебе написана, без никакво оправдание или извинение. Някой се опитва да каже истината, защо направил някаква погрешка, но бърза да се оправдае. Това не е изповед. В тази изповед няма никаква истина. Който взима отговорността върху си, Бог го благославя. Започне ли да казва, че всички хора лъжат, и той лъже, това не е изповед, нито изнасяне на истината.

 

13.09.2018 г. 23,46 ч.

 

В бъдеще ще има хора, които ще знаят поне една беседа наизуст. От тази фундаментална беседа ("Бог е говорил"), която СЪЩО е за четене на глас и излъчване в пространството, за аудиозаписи, трябва твърдо да запомним наизуст поне еднин съвет на Учителя. Един от съветите, които могат да съкратят еволюцията на човека с 25 хиляди години. Може да бъде и този:

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Вярвайте първо във ВАШИЯ Господ, Който ви говори и Който е неизвестен. После ще вярвате на вашата душа; и НАЙ-ПОСЛЕ - на вашия ближен. Живеете ли така, никой не може да ви излъже.” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:174)

 

 

13.09.2018 г. 23,30 ч.

 

ЗАКОНИ НА ПРИСТАВАНЕТО. Абсолютно никога не скърби и не си хаби времето за някого, който не пристава на Школата, Делото и Живота! БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ – И НЕЗАБАВНО. Той не иска, не може да се откъсне от принизените си вкусове и идеали. „Ако някой се не дава да го познаеш, виж го къде ходи”. С кого живее, за кого мечтае, кому се чувства длъжен.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Както момата напуща бащиния си дом, когато намери своя възлюбен, така и вие ще забравите, че сте жители на земята. Момата пристава на момъка и забравя родителите си. ТОВА е истинска женитба! Приставането подразбира ОТКАЗВАНЕ ОТ СТАРИЯ ЖИВОТ. Ако момата пристане на момъка, а после и двамата се връщат при бащата, това не е женитба. Бих желал всички да пристанете /истински/, да се откажете от вашите „възлюбени”, които са одрали много кожи. /.../ Ще кажеш на тоя господар: „Нямам нищо общо с тебе!” Ще напуснете стария си господар - и ЖИВИЯТ Господ ще бъде с вас.”

(1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:174)

 

 

13.09.2018 г. 23,08 ч.

 

ОЩЕ ЕДИН ПАРАДОКС... Но ние често го проверяваме: когато лошият се откъсне от Матрицата, той работи като подпален за Словото, Делото и Живота. Докато червивите „добри” искат да им се плаща – даже и за да сготвят „братската” супа. Не е ли това чудовищно, не става ли пред очите ни? Но и за нас има шанс – ето, тука се казва, че и ние сме от „лошите”:

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Отде ще дойде доброто? – От най-лошите хора в света! Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Запишете си тия думи и един ден ще ги проверите. Ще ме извините, че говоря така. Това е МОЕ гледище. Имайте добрината да ме изслушате - един ден ще проверите истината. Най-голямото добро в света ще дойде от най-лошите хора. Лошите хора са покрити със сняг и с лед. Като дойде слънцето, снегът и ледът ще се стопят, ще се образува кал, която ще донесе най-големите блага. Тия хора ще бъдат носители на най-благородните и възвишени идеи; те ще бъдат най-самоотвержените хора. Такива, каквито СТЕ, вие сами ще оправите света – никой друг не може да го оправи.” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:171-172)

 

 

13.09.2018 г. 22,48 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Освободете се от тия връзки, от тия вериги и от хората, които не говорят истината. /.../ България е пълна с моми и момци, които ще свършат велика работа!” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:171)

 

ЛИНДА И РОДЖЪР ГАРЛАНД - "14-те врати към Безкрайността". Тия моми и момци, за които говори Учителят, познават тия врати и могат да минават през тях към Безкрайността. Те имат крила. Само крилатият харесва крилати и иска да лети и гнезди с тях.

 

 

 

13.09.2018 г. 22,14 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Аз не вярвам на хора, на които Бог ГОВОРИ. Ако и аз ви кажа, че Бог ми ГОВОРИ, и на мене не вярвайте. Но аз ви казвам: Бог ЖИВЕЕ в мене, и аз ЖИВЕЯ в Него. /.../ Живейте без ограничения, без никакви "закони"! Само три закона съществуват: законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. ТЪЙ казва моят Господ, с Когото живея. ТЪЙ ме е учил Той, ТАКА ми е говорил.” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:171)

 

13.09.2018 г. 22,07 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Търсете Тоя, Когото не познавате, САМО В СЕБЕ СИ - никъде другаде! Вие не сте дàли възможност на тоя Христос да се прояви. Вие сте приели закона на Мойсея - и когато Христос иска да ви говори, вие се затваряте за Него и казвате, че не искате да слушате „глупости”. А когато някой ви говори комплименти и неискрени неща, вие се отваряте за него и се чувствате щастлив, че ви е посетил.” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:170-171)

 

 

13.09.2018 г. 21,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Хора с относителна същност са временни, те нямат голяма стойност. /.../ Светът, който Бог създаде, в началото си е бил относителна реалност, затова се казва, че Бог създаде света от нищо. В тая относителна маса се създадоха условия, за да се прояви истинската, абсолютната реалност.” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:170)

 

Съществото с дух и душа тук е Мая Плисецкая.

 

13.09.2018 г. 18,13 ч.

 

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ТИЯ, КОИТО ПРОПОВЯДВАТ, ЧЕ СЪРЦЕТО, ЧУВСТВАТА И ЩАСТИЕТО НЕ ВОДЯТ към Бога.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Неизвестното в нас - това е човешкото СЪРЦЕ, т.е. ЧУВСТВАНЕТО И ДВИЖЕНИЕТО. Те определят качеството и силата на душата..” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:169)

„...влизаш в онази посока, която води към Бога - към Вечното, към Неизвестното или Незнайното, към Абсолютното. /.../ Неизброими са пътищата към Реалността! Неизмерими са пътищата, по които може да се дойде до Неизвестността. Това е един кръг, към центъра на който може да дойдете от всички посоки. В центъра седи Неизвестното. /.../ Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Реалността, като неизвестна, незнайна посока. Не се стремете да я разрешите! Нека тя остане в ума ви като неизвестна посока, която да ви вдъхновява. – В коя посока поставяте Бога? /.../ Когато Неизвестното дойде в света, дейността на живота се проявява и той се осмисля.” (26 май 1933, „Пауза в живота”)

„Известното не е знание - НЕИЗВЕСТНОТО е, което стимулира човешкия дух. Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него. Интересно е онова, за което човек не знае. В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем - не това, което знаем. Всичкото ни нещастие седи в това, че ние искаме да повторим онова, което знаем. ТОВА е нашето нещастие.” (6 ноември 1932, „Ето отрока!”)

„Истинската вяра се проявява в областта на безграничното, незнайното. Следователно всяко нещо, което в даден момент може да се ограничи, е знание; това, което не може да се ограничи, което се отнася към незнайното, наричаме „вяра”. (1 октомври 1930, „Права мисъл”)

„Ако идете на Изток, в източната философия, източните мъдреци Конфуций и Лао Тце са говорили за Тао. Тао е туй, което не е изявено. Първото изявление на Тао е Любовта. Ние казваме: „Това иде от Тао“. Тао се превежда. Аз съм Тао, ти си Тао, той е Тао, ние сме Тао, вие сте Тао, те са Тао. Всички сме излезли от Туй, Незнайното.” (11.VII.1943, „Озарени от Любовта”)

„Всяка една сила, която ви подтиква напред към прогреса, към добро, това е сила НЕЗНАЙНА. Това е една широка област - и ТАМ са вашите възможности, ТАМ СЕДИ ВАШЕТО ЩАСТИЕ!" (1.IV.1932, „Значение на числата”)

„Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното – в това, което знаете.” (23 юни 1935, „Човек и Природа”)

„Онова, Незнайното, наричат „Дух“ (30 юли 1933, „Който направи небето и земята”)

„Великото в света е това, Което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е ДУХЪТ. Духът е изявление на Незнайното. ТО е Великото! В Духа влиза всичко! Всичко в света е разумно. Разумно е всичко! ОТТАМ започва всичко. Началото е ТОВА!” (1 декември 1937, „Музикално утро. Седемте принципа”)

„Съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. /.../ Човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му ДУША. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хората без душа умът и сърцето им са във вечна борба.” (13.I.1924, „Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето”)

 

13.09.2018 г. 13,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „ДОЛУ законите на Мойсея! Извадете ония закони, които преди милиони години са написани във вашите сърца и умове! Живейте според ТИЯ закони и ще видите, че колкото по-свободни сте от "закона", толкова повече ще живеете.” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:168)

 

ТОВА СТАВА И ДО ДНЕС! Ето какво се казва в един сайт, от който е тази документална снимка от мига, преди да убият тази млада жена: "Тя била заровена дълбоко и убита с камъни от бойци от Ал Шабаб - съобщиха жителите на южния град Саблале в Сомалия. Минава за ислямски закон, но Мойсей има пръст и в него - почитат го като "Законодателя Муса". Забележете - пръв хвърля камък един бял! Сунитите са безмилостни.

 

 

 

13.09.2018 г. 10,29 ч.

 

Преводът на стихотворението от Уилям Мартин отпреди 1 година е доста далеч от оригинала, не знам защо съм взел на доверие това, което ми е било пратено, не съм проверил тогава как е на английски. Ето един вариант от днес, който е по-приближен до мисълта и образите на автора:

Уилям Мартин 1925-1910

СОНЕТ ЗА "ОБИКНОВЕНОТО" (това, което може да ни обикне и да го обикнем...)

Не искам на децата си да дам въздуши кули в горда висота. Стремеж подобен ще е гибел, знам, защото туй е път на глупостта.

А искам да вървят като Исус праз млечно жито с дивен аромат и да опитат прелестния вкус на свежия градински пръв домат...

Да може всяко да се разридай пред сгазено дете или кутре, а друг път да се стапя до безкрай, ръка с любов когато го допре.

Така "обикновеното" ще стане тяхна плът, а чудното самò ще си пробие път...

превод: 13.9.2017

 

Днес с един Вълшебник си разменихме стихове... Всъщност, той пръв изпрати едно стихотворение от Уилям Мартин, то веднага се преобрази на български, а скоро след това Вълшебникът ми изпрати и едно невероятно нещо от поетесата caribiana. Жена ли е тя - или също Вечна Вълшебница? Как е възможно да се пишат такива съвършени стихове? А картина от кубинския художник Manuel Mendive избрах за илюстрация към стихотворението й за Вълшебниците.

Уилям Мартин СОНЕТ ЗА "ОБИКНОВЕНОТО" (това, което може да ни обикне и да го обикнем...)

Не искам на децата си да дам криле от восък в жарка висота. Стремеж подобен ще е гибел, знам, защото туй е път на глупостта.

Но искам да вървят като Исус праз млечно жито с дивен аромат и да опитат прелестния вкус на свежия градински пръв домат...

И да съзрат: в самия Божи Рай стопява се Смъртта като река, когато нега до безкрай разлее в нас божествена ръка!

Така "Обикновеното" ще стане наша плът, а Чудното само ще си пробие път...

превод: 13.9.2017 г. 16:36:39

* * *Вълшебниците никога не остаряват, защото вместо кръв, във тях бучи море. И там, където е сърцето, вляво, там бие слънце. Не сърце. Вълшебниците няма как да остареят, защото времето минава покрай тях. Защото във душите им живее една безкрайна лунна светлина! Вълшебниците винаги са същите - с усмивки във очите им-звездици. Вълшебниците са човеци, всъщност, ала от тези, дето стават птици...

caribiana (вариант)

Ето, открих нещо:

 https://sites.google.com/site/caribianalegacy/

Абслютно потресаващи стихове в този сайт! Коя е тази caribiana?! - Ако някой не плаче на глас, когато я чете, да иде на психиатър или при някой добър ясновидец, да се провери дали има монада.

Заклинание

Не спирай никога да ме обичаш, чуваш ли, не смей и за секунда да преставаш, дори когато другаде си влюбен, дори когато ти се иска да ме мразиш, когато нямаш спомен, че ме има и ме усещаш само с интуиция, когато избелява името ми, когато пожелая да съм ничия, когато те боля до изнемога, когато ме разплакваш от безсилие, когато ме вгорчаваш от тревожност, когато по случайност съм ти мила, когато си отивам, натрошена от острите ти думи и от вятъра, когато ме целуваш уморено и страшно ти се иска да избягаш, когато укротяваш страховете ми и сам се плашиш, че умея да съм твоя, когато ме издигаш до небето, когато ме засипваш с безпокойство, когато се раняваме взаимно и след това тъжим разнопосочно, когато се преструвам, че съм зима, когато слагам (пред)последна точка, когато ме захвърляш най-небрежно в кашона с непотребните си вещи, когато най-внезапно ставаш нежен, когато липсата ти ме приклещва, не спирай никога да ме обичаш, чу ли, защото спреш ли, цялата Вселена ще спре да съществува, ще се счупи във вените и стъкленото време, ще бъде ледниково, мъртво, безутешно, по-страшно даже от библейска притча. Не смей дори да си го мислиш! Не спирай никога да ме обичаш.

Защото някой ден ще ме намериш...

Защото някой ден ще ме намериш (съвсем случайно, без да си ме търсил) заспала във цветчето на черешата и ще познаеш, че съм аз по устните… Които пазят името ти непокътнато. Сънуват как ги галиш с топли пръсти. Приличат на преди секундичка целунати. И искат да са твои. Непрекъснато. Които те прошепват на разсъмване. Мълчат те целодневно и нарочно. Мечтаят тайно как ще им се сбъднеш. И имат вкус на захар и на обич.

Ще те накарат да потръпнеш. Целият. От мекотата им. От жажда. От доверие. Ще знаеш, че ме има. И живееш, защото някой ден ще ме намериш…

Знаеш ли, мое вълшебство…

Знаеш ли, мое вълшебство, страшно ми се мълчи… И ми е страшно разнежено… И ми е пълно с мечти… Искам ти топлото рамо, искам ти тихия глас, искам те целия… Само аз и ти ти и аз… И ръцете ти, влюбени в мене… И аз цялата – влюбена в теб. И едно разлюляно безвремие под едно полудяло небе… Аз – задъхана от обичане, ти – притихнал във мене без дъх, а наоколо – шепот, заричане, и…заспива смутен светът, и заспивам със тебе по устните, ти – със шепи, препълнени с мен. И тежи от любов даже въздухът, даже лудото ни небе… Ако знаеш, мое вълшебство как ужасно ми се мълчи… Как утихвам от обич…И нежност… Как те искам!… Не знаеш…нали?…

И още, и още, и още...

Аз просто искам да се сгуша в теб, когато плача и когато съм щастлива. Да ме погалиш с устни, с дъх, с ръце и много бавно да ме преоткриваш. Да измълчим ненужните слова. А тишината да тежи от обичта ни. Да шепнат само, влюбено, в нощта разнежените ни до изнемога длани. Не искам друго. Нищичко не искам. А само тихо да се сгуша в теб. И да заспя във най-вълшебната си приказка, заслушана във твоето сърце...

Най-дългото очакване приключи.

Накрая... не се случи нищо. Вратата ми самичка се заключи. Не иска вече ничие завръщане. Дали е тъжно... Тъжно е, навярно. Но нямам сетива да го усетя. Превърната съм в зима. От полярните. И айсбергите смачкаха сърцето ми. Научих си уроците. С отличен взех изпита. Най-трудния си изпит - до лудост и до смърт да го обичам и да съм ничия. Най-ничия от всички.

Не ме разнежвай толкова...

Не ми се влюбва. Или поне не още. Не сега. Сега ми е красиво да се губя по тихите пътечки на нощта. Да срещам себе си. Да се обиквам. Да си прощавам. И да си отивам. Да бъда аз. Да бъда никой. И точно за това да съм щастлива. Засей ми само няколко глухарчета, а после ги завий със ветрове. Да могат вместо мене да изплачат най-трудните ми тайни страхове, най-дългите мълчания от обич и най-неизговорената болка. Сънувай ми поеми. И художници. Но, моля те, не ме разнежвай толкова...

НЕ СЪМ!

Изглеждам лесна за обичане. Ала не съм. Сърцето ми е степ с кръжащи птици.Отвсякъде повяват ветрове. Затваря ли се вятър в стъкленица?

Изглеждам лесна за обичане. Заблуда! Душата ми е морска пяна, снежно-бяла. Държиш я в шепите си уж, а тя измежду пръстите ти се стопява.

Дали съм лесна за обичане? Едва ли. Във вените ми сто реки бушуват. И ако някой дръзне да се осмели, да се попита най-напред дали си струва.

Обратно броене

Когато съм излишна, си отивам. Да не натрупвам празни напрежения. След мен небето тихичко разлива безкраен дъжд. И нямам отражение. И няма брод към мене… Нищо няма…

Светът се свива в тъжна, малка точка. Тук само тишината е голяма. Побъркващо голяма. И нарочна. Преглъщам няколко сълзи и отминавам. Навярно някой някога ще пожелае да бъда точно аз. И да остана. И заедно да нарисуваме безкрайност. Или пък няма… Все едно е вече. Превръщам се в глухарче. Искам вятър. Откъсвам се от себе си, за да не преча. И мълчаливо се сбогувам със Земята.

Писмо до малкия принц

Здравей. Не сме се виждали отдавна. Единствено звездите пазят твоя смях. Надявам се, че си добре. Не си пораснал. И още имаш роза. И овца. А ние тук броим вместо звезди – монети. Картографираме си плитките души. Фенерите угаснаха. Не светят. А пък Земята … бавно се върти. И залезите идват много рядко. А хората са тъжни същества. Но всеки си е крал /поне за кратко/ във царството на свойта самота. Не пляскаме с ръце от възхищение. Горчилка пием… Може би от срам… Едно голямо земно затъмнение се вижда сигурно от твоята звезда. Сърцата ни са слепи. Много слепи. /Защо тогава имаме очи? Щом няма как да видим със сърцето си същественото… И така…Мълчим… /Опитомяваме си чувства. Не лисици. Цветът на житото остава неразбран. … Понякога дочувам сред звездите камбанките на звънкия ти смях.

Поне в една твоя мисъл.. . Хайде...Съблечи ми страховете. Вече ми е толкова уморено... Аз съм някакво пустинно цвете в някаква измислена вселена. Нека да усетя по нозете си как тревите плачат на разсъмване. Нека във косите ми разплетени да се къпят нощни пълнолуния. Остави ме гола. Да подишам истинският въздух на Земята. Остави дъждът да се подпише с капчици по пътя на гръбнака ми. Нека слънцето да ме целува като влюбено. Да бележи кожата ми с топлината си. Нека пада върху мен задъхано порива на истинския вятър... Съблечи ми страховете. До последния. Нека да усетя твойте длани... После сигурно ще се стопя безследно. Но ще съм била... Ще съм останала.

Понякога си спомням…

Понякога си спомням, че летях… Било е в други светове, навярно. В които, щом повярваш в любовта, не си навличаш тежко наказание. В които няма корени. И не тежиш от неизплаканите си безсъния. В които да обичаш не боли… И всяка нощ е нощ на пълнолуние.Но тук е… друго. Тези светове тук будят смях. И нищичко не значат. А помня, че съм имала небе. Едно небе за литнали глухарчета…

Предопределено е

Не чукай на дърво. Ще ти се случа. Обречена съм ти от цели сто живота. По теб ще тръгна като тънък ручей и ще се гмурна във сърцето ти. Дълбоко. Ще станеш целият водовъртежен. Така съм влюбена, че просто си безсилен. А аз се чувствам до полуда нежна, когато тихичко по тебе се разливам. Не можеш да ме спреш да те обичам. Заключих миналото си и хвърлих ключа. Сега съм твоето объркано момиче. Не чукай на дърво. Ще ти се случа!

Принцесата е сташно уморена…

Принцесата е страшно уморена. От грахови зърна. И от обувки. Не и достигат сили. Нито време да чака принца със вълшебната целувка. И как да я събуди, като тя не спи изобщо. Вече сто години. По цели нощи вярва в чудеса. И вечно губи вярата си на разсъмване. Принцесата е уморена. До сълзи. Светът я плаши. Струва ѝ се лош.

– Сега тя просто иска да заспи. Не я будете. Лека нощ.

Прототип на богиня

Нощта се процежда на капки по голото рамо на плажа. Звездите - проблясъци кратки. Луната - във броня на стража.

Вълните обрамчват пенливо, дантелено, моето тяло. Отдадена. Малко свенлива. От голост и хлад затрептяла.

Нощта и морето ме имат. Превръщат ме в статуя синя. Брегът е отчаян художник, разлистващ морето - картина.

Случайни спомени от едно бъдеще

Тя вече няма нищо за забравяне. Не помни обичи, не помни и тъги. Тя няма денонощия, а само залези. И не признава думите. А ги мълчи. Във гардероба и е пълно с приказки. Не ги сънува. Просто ги живее. Светът в очите и полека се разлиства. Светът от векове е влюбен в нея.

А тя сама пресича звездопадите. (И мислите ти тайничко пресича.) Прилича малко на една Шехерезада, дошла да те научи на обичане; дошла от древно предсказание, да сбъдне твоите най-нежни нужди... И ти заспиваш, стоплен, в скута и, и ти не искаш никога да се събуждаш...

А после, след безброй безвремия, навярно ще я помниш. Много тихо. Като сънуване. Като докосване. Като доверие. Като усещане, заключено във стихове.

Среднощен дъжд…

Среднощен дъжд и топъл шоколад. Сънят е някаква подробност… Отдавна съм отвикнала да спя. Откакто притежавам всички облаци. Откакто свикнах да не ме боли от думи и за хора без значение. Откакто мога да броя до три, преди да стана на стихотворение. Откакто си отглеждам пълнолуния във ъгъла на тесния прозорец. От както Тишината ме целува по-нежно от най-нежния любовник. Откакто се открихме с Любовта и се разбрахме да се разминаваме. Тогава се научих да не спя. Сега се уча само на забравяне.

Съвсем, съвсем егоистично...

Все някога ще бъда уморена от дългия си полет към звездите. И ще поискам някой да ме вземе във шепите си. За почивка. Да ми свали крилете отмалели. Със устни да ми вдъхне земен въздух. В прегръдката си да ме залюлее. И да го чувствам. И да ме почувства. Да ме научи да обичам. По човешки. Да ми покаже как се ходи по земята. И ако някога ме види тъжна, да каже: – Пазя ги… Крилата ти…

Урок по себе си

Научих се да бъда много тиха  И тишината ми прилича на сияние. Преглътнатите думи се смалиха. Порасна като Слънце премълчаното. Научих се да преболявам бързо. (Но белезите ми остават. Нелечими. Научих се, че вятър не се връзва. Научих се да виждам и незримото. Научих няколко вълшебни думички, една история и малко стъклостишия. Изучих всички безпосочни пътища. И как през буря от сълзи да дишам. Научих, че… не мога да съм силна. Ранима съм. Чуплива. Ефимерна. Научих се такава да се имам. (И да обичам теб. Безвременно.)

Ще тръгвам

Не съм от тук, за мъничко минавам. Поспрях за ден във твоя свят. Донесох ти от моите вълшебства и няколко парченца красота. Приших на джоба ти усмивка от лалета, и в дланите ти нежност посадих. Не съм от тук обаче. И ще тръгвам. А ти ми обещай да си щастлив. Ако понякога ти стане страшно тъжно за мен, момичето незнайно откъде, не гледай сред звездите да ме зърнеш. Забравих се във твоето сърце.

Кралица на Дъжда

(Caribiana & Innocence)

Аз не исках никак да съм дъжд, но небето днес забрави да попита, замери ме с два облака във гръб и цяла над града си се изсипах... Дърветата улавяха с листа разпръснатата мен във водни капки. И аз валях, неистово валях с последните сълзи на лятото. Търкулвах се в зелената трева и бързах към съседната канавка, където на душата ми - река и беше някак... нечовешки тясно... Изгубвах себе си. Превръщах се в порой. Заливах миналото си. И тебе. Земята само обещаваше покой и пиеше от мен със жадни шепи. Кралица на Дъжда - така ми каза преди да те удавя в любовта си. Преди да ме изпият страховете ти попих в горещата прегръдка на дъха ти. А аз не исках никак да съм дъжд... Но явно не умеех да съм друго. И днес валя в очите ти на мъж, със който сме обречени да се загубим.

Казва се Радосвета Аврамова - от Бургас. Ето още за нея и за андроидите:

https://www.facebook.com/NeizprateniPismaDoTeb/posts/1592994037586436

 

ТОВА Е ПОЛОЖНИЕТО. ТАКА Е СЪС СЕРАФИМИТЕ, КОГАТО НИ ДОЙДАТ НА ГОСТИ НА ЗЕМЯТА. АКО ТОВА НЕБЕСНО СЪЩЕСТВО НЕ СЕ Е ВЪРНАЛО ГОРЕ, ЩЕ БЪДА МНОГО УЧУДЕН. ЕТО ЧЕ СИ ИМАМЕ ВЕЧЕ НОБЕЛИСТКА ЗА БЪЛГАРСКА И СВЕТОВНА ПОЕЗИЯ. ВСЪЩНОСТ, КОМИСИИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОБЕЛИСТИТЕ СА НА СВЕТЛИННИ ГОДИНИ ОТ РАЗПОЗНАВАНЕТО НА ГЕНИЯ. КАКВО ОСТАВА ЗА РАЗПОЗНАВАНЕТО НА ОЩЕ 6 СТЕПЕНИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА НАД ГЕНИЯ И ОЩЕ МНОГО СЪЩЕСТВА НАД ТЯХ И ТВОРЧЕСТВОТО ИМ. ЗА СЕРАФИМИТЕ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ БАЛАНСЪТ НА ВСЕЛЕНИТЕ, Т.Е. САМИЯТ КОСМОС.

 

 

14.09.2018 г. 20,24 ч.

 

БУДНОСТТА ЗА МИГА!

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Най-първо, трябва вашите ум и сърце да бъдат в такова положение, щото умът да схваща нещата КОГАТО ТРЯБВА, и сърцето да ги чувства КОГАТО ТРЯБВА. /.../ В живота има разни стадии на развитие: всяка минута, всяка секунда носят своите качества и сили.“

(1919.11.16н.Двамата свидетели.СИЖ3.ДП1929:251)

ОТНОВО ПОДСЕЩАНЕ ЗА УЛАВЯНЕТО НА МИГА, на благото, което ни е приготвил Бог за строго определено време. Пропуснем ли го, качваме се на друг влак с друга дестинация, който в никой случай няма да е толкова щастлива. От астрологията знаем, че тия знаци и дарове се бележат от примарните дирекции; но и без астрология, чистото сърце ги схваща и им се откликва.

 

 

14.09.2018 г. 19,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „И аз ви моля: когато някой човек говори, никога да не го спирате със своите мисли. Ако не искате да го слушате, отдалечете се. /.../ Този, който не иска да слуша, повтарям, нека се отдалечи.“ (1919.11.16н.Двамата свидетели.СИЖ3.ДП1929:250)

ДА, НО ТО Е ВЪПРОС НА ДУШЕВНА КУЛТУРА, ФИНЕС, ДЕЛИКАТНОСТ, ОБХОДА, ВЪЗПИТАНИЕ. С хора от еволюционното простолюдие, даже и да са с 10 факултета, не е никак лесно в това отношение. Прекъсват те и мисловно, и емоционално, и по всякакви други начини. Друга форма на дебелата фонтанела е поучаването, назидаването, оспорването, противопоставянето, апострофирането – пак съмнителна еволюция. Друг път това е форма на вампиризъм – да скъсат капиляри и нерви на другия, да си дръпнат. Това става и на големи разстояния. Майсторството е да не се поддадеш на такъв „диалог” – на това, което правят нисшите класи: „джавкане и отджавкване”. Или пък ни принуждават към „обяснения”, самооправдания. Хванат ли ни в тия клопки, отиде ни енергията. А наистина, от тези, които се оливат от говорене, единственото спасение е бягството или прекъсването на телефона. Често то дърпа повече енергия, отколкото злобата на прекословещия.

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЪЩАТА БЕСЕДА: "Много пъти се случва и друго: детето се въодушевило от това, което учителят е разправил при урока, дохожда вкъщи и почва да го разправя на майката, а тя изведнъж рече: „Махни се – не искам да слушам твоите глупости!“. В този случай майката прави голямо престъпление. Тя трябва да изслуша своето дете, да чуе какво му е казал учителят: то дава своето свидетелство. След като го прекъсне така грубо 10–20 пъти, детето сигурно ще хване кривия път в живота. /.../ Някой път пък сърцето на дъщерята се е въодушевило, но майка ѝ - като се оженила, станала „философка”, - ще я спре с думите: „Не се води по глупостите на твоето сърце, не го слушай! – Парички, парички! Желанията на сърцето са илюзии на младежта – трябва месце за ядене“. И днес спрат крехката душа на дъщерята – "това не е важно", утре "онова не е важно" – тя стане като майка си и почне да казва: „Това е глупаво, реално е еди-какво си“. Реално беше това, което чувстваше това момиченце, дъщерята, в своето сърце - по-реално от него няма!"

 

 

14.09.2018 г. 17,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ И РАБИНДРАНАТ ТАГОР ЗА КАФЕЗИТЕ С ТИТУЛЯРИ:

БЕИНСА ДУНО: „Съвременната култура ние я определяме „култура на скръбта“. /.../. Отвън виждаме тия прекрасни здания, железници, къщи, столове, всякакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбта. Ще кажете: „Как може да бъде култура на скръбта?“ - Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. Има размер на движение само половин метър - седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее!“ - Да, но тази песен е песен на велика тъга. Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи капан вътре, в който си има пастърмица и обикаля около нея, е щастлива? Казвате: „Пастърмица си има!...“ - Да, но този капан е капан на скръбта! И аз виждам онези хора в хубавите къщи и си казвам: „Това са кафези на затворени птички, пеят там вътре...” Гледаш, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка и после пак плюхне и си каже: „Ще се живее тук, няма накъде!...“ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искат да ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез няма. И музиканти, всички ще ни пеят, ще ни казват, че да имаме къщица, кафез, няма по-хубаво нещо от това...” (23 декември 1923, „Скръб и радост”)

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

Двете птици

За две чучулиги - във клетка едната - бях слушал отдавна (бях още дете). Били разделени. Мъжът и жената. Но ето, един път се срещнали те.

- Пробил съм я, гледай! Помийните врани не ща да те виждат във клетка от днес! - Да-да, скъпи мой... Ами кой ще ме храни?... Аз ТЕБЕ те каня във моя дворец!

- В курешки и с тебе не бих се овалял - възкликнал съпругът: "Във клетка?! - Амѝ!"... - За цирк в небесата не съм се венчала. И повече, драги, недей ме мами!

- Пленителни трели със теб е мечтало да вие сърцето ми в рая зелен! Но, в отговор, само едно кречетало дрънчи от устата на птицата в плен...

- Опитай! - я молела волната птица. - Нали чучулига си - пърхай в захлас!... - За люлка, поилка и напръстник жѝтце, кафеза си златен възпяла съм аз...

- Ма ти от каква си... се питам... издънка?! ДВЕ букви повтаряш!... Какво е това?... Мълви угоената: - Стига ги дрънка! За глупави трели аз нямам глава.

- Виж залеза, мила, как славно догаря! Залей със рулади треви и цветя! - За, ключа и клетката, с връх господаря, аз ода измислих - и стига ми тя...

Отново любимият моли напевно: - Ела във простора, вдъхни пролетта! - Тук чистят кафеза ми три пъти дневно - красив, застрахован, квартира-мечта...

- Ще плуваме, мила, в пространства огромни! ще бъдем щастливи и сити навред... - Не, ТИ остани! Съществата бездомни, се ровят вонящи по купчини смет...

Отвърнала волната: - Нищо подобно! Без слънце и въздух не виждам живот! - Стопанинът, драга, е нещо удобно. На облак ще имаш ли сигурен под?...

Били чучулиги... Любими... От тези, които, все пак, се обичат до гроб. Допирали клюнчета. Пречел кафезът. занитен за дъбов, прескъп гардероб.

Крилцата им пърхат и чувството блика... Едната отдолу отвор изкълва! Уж ИМАТ сърца и са лика-прилика, но май за спогодба не стига това.

В зенити "съмнителни" трепка едната, и заедно с нея - безброй "будали"... Но другата твърдо седи си в палата при скъп титуляр... Превъзходно, нали?...

 

Превод: 22-23 май 2015 г.

 

14.09.2018 г. 16,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Най-първо НА ВАС говоря, но под думите „на вас“ подразбирам грамадно мнозинство хора, защото всеки човек е колективно същество от милиони и милиони души заедно. Всички тия души са разумни и слушат тази беседа.“

1919.11.16н.Двамата свидетели.СИЖ3.ДП1929:249)

ОТТАМ ИДЕ ВАЖНОСТТА ДА ЧЕТЕМ И ДА СЛУШАМЕ БЕСЕДИ, сами да импровизираме, да разговаряме. От една страна, всеки мозък предава минимум като 150 най-мощни радиостанции (измерено е), а сърцето - много повече. Според един източник, разумността на сърцето е 5 хиляди пъти по точна и мощна от разумността на ума. От друга страна, всеки човек с дух и душа има огромно количество сродни души по Вселената от неговата верига, а има и транфер между веригите.

ИЗ ЕДИН ДИАЛОГ ВЕДНАГА СЛЕД ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ:

Т.е. душата е 5 хиляди пъти по мощна от духа?... - Това ми е предадено устно от Иван Тодоров, той го е чел някъде и става дума за разумността на ума и разумността на сърцето. - ОК. - Не на душата, а на сърцето. Душата трябва да е мноооооого по-мощна от сърцето, а духът - безкрайно много по-мощен и от нея. Практически - "ЕДНО С БОГА И МОЩЕН КАТО БОГА"

 

14.09.2018 г. 15,56 ч.

 

И ДНЕС ИМА ПРЕРОДЕНИ СТАРОЗАВЕТНИ ПРОРОЦИ, които се борят с Бога, с Христа, с Учителя, с Истината. Те неглижират Сърцето и Ума, но ние имаме източници за сравнение още отпреди 2000 години, отпреди 100 години:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Никога не казвайте, че сърцето ви е покварено! Вие може да цитирате от Писанието, че и умът е покварен. - Това са само философски твърдения на пророците, но вие трябва да разберете дълбокия смисъл на тези думи. Ако сърцето беше покварено, ако то не струваше нищо, Бог никога не би казал: „Сине мой, дай ми СЪРЦЕТО си!“. Той не казва: „Дай ми ЖИВОТА си“. Трябва да го дадеш на БОГА, за да те научи на великата истина, че ТВОЕТО СЪРЦЕ Е НЕЩО ВЪЗВИШЕНО И БЛАГОРОДНО, ЧЕ В НЕГО СЕ КРИЯТ ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ТВОЯ СЕГАШЕН И БЪДЕЩ ЖИВОТ.“

 

(1919.11.16н.Двамата свидетели.СИЖ3.ДП1929:246-247)

 

 

 

14.09.2018 г. 12,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Как може да очакваме от другите хора това, което те НЕ МОГАТ да проявят в даден момент? Може ли да очаквате от ябълката зимно време плодове? Ще ѝ се разсърдите ли, че тя не е била достатъчно „милостива” и „учтива” към вас?...“

(1919.11.16н.Двамата свидетели.СИЖ3.ДП1929:244)

НЕ РАЗБИРАЙКИ, НЕ СЪОбРАЗЯВАЙКИ ТОЗИ ЗАКОН, ние много често се надяваме на същества от съвършено друга еволюция, със съвършено други мечти, вкусове, мотиви и теории. Виновни ли са те, че не отреагирват на очакванията ни? Ако някой няма даден център в мозъка си и дадено висше тяло, как да реагира според представите ни?  ЕТО ЕДНИ СТИХОВЕ ОТ РАБИНДРАНАТ ТАГОР НА ТАЗИ ТЕМА – ЗАСЕГА В РУСКИ ПРЕВОД: 

 

Никой от вас няма да ви направи Ще бъде разкрито цветето Nerascvetšij. № значение колко казват, № значение колко усилия, № бяло на гъвкавите - Не можеш да получиш своето. Никой от вас няма да ви направи Ще бъде разкрито цветето Nerascvetšij.  Не можеш да свалиш очи от него, Той просто ще умре главата си. Можете да режете всички венчелистчета, Можеш да смачкаш колелото, - Давай, вратовръзка от всички страни, Ако отвори лицето си, Той ще бъде безцветен, ще бъде свободен, Луд и тусклолиций...  Никой няма да насилва Ще бъде разкрито цветето Nerascvetšij. Но този, който е предопределен от съдбата, Ще направя цвете отворено, Само той ще хвърли през веждите си Стоманените очи на лъчите - И светло око Сърцето на цветето ще докосне веднага. Само този, който е предопределен от съдбата, Ще накара цветето да падне.  Той само ще гледа, просто ще диша - И цветето на bessilʹe ще се клати, Крилата на листата се разперват, Към небето ще отиде в рая И щастлив да намеря цвета му, Вълните на любовта ще са топли. Словно страстно зовя кого-то, Сладката миризма ще бъде осветена... Този, който е предопределен от съдбата, Ще накара цветето да падне.

 

 

14.09.2018 г. 11,05 ч.

 

ОТНОВО ВАЖНОСТТА НА  УМА И СЪРЦЕТО, КАТО ПРОЕКЦИИ И ВЪПЛЪЩЕНИЯ НА ДУХА И ДУШАТА, НА БОГ-ОТЕЦ И ХРИСТОС:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Там, дето нашият ум и нашето сърце говорят заедно, тяхното свидетелство е вярно, както и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама души е вярно. Христос навежда тази мисъл и казва: „Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец е, Който свидетелства за Мене“. В духовния свят двамата, които свидетелстват, са Отец и Син, и тяхното свидетелство е вярно. В ангелския свят двамата, които свидетелстват, са духът и душата. В човешкия свят са умът и сърцето."

 

(1919.11.16н.Двамата свидетели.СИЖ3.ДП1929:243)

 

 

 

14.09.2018 г. 10,36 ч.

 

АКО ЗНАЕХМЕ КАК ДА ОБЩУВАМЕ ПО МЕТОДИТЕ НА ВАРИАЦИИТЕ, ПЕРМУТАЦИИТЕ И КОМБИНАЦИИТЕ, както живее цялата природа, целият космос... Да живеем, както живее и клъстърът на водата и затова дава живот... Имаме ли понятие от психохимия, комбинаторика, социохимия, висша алгебра, матрици, излизане от матрици; от обмяна и размяна на веществата, на СЪЩЕСТВАТА? Какво ще стане, ако само за миг веществата, звездите и клетките ни престанат да се обменят с хиляди чужди, противоположни и крайно различни елементи отвън? Дали Учителят е разбирал и от висшата човешка и божествена математика?

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Това са все различни положения, които в математиката се наричат „вариации”, „пермутации” и „комбинации”. Разбирате какво значи ВАРИАЦИИ в математиката. Може някой път да се позанимаете с тях. Вариация значи нареждане, пермутация – разместване, а комбинация – съчетание. Но ако вие сте една вариация или нареждане в живота, по какво ще се отличавате? Във вашия свят влизат известни величини, които образуват известни съединения, и вие сте една група или едно съединение от тия величини. Величините – това са елементите на проявения ваш живот. Математиците казват, че вариациите са съединения, в които не влизат всички елементи и имат класове. После те казват, че пермутациите са размествания, в които влизат всички елементи; следователно, нямат класове. Комбинациите пък са съединения, в които не влизат всички елементи, имат класове, и клас от клас се отличава поне с един нов елемент. Към коя категория мога да ви класирам?... Може вашият живот да върви само по нареждане, може да върви само по разместване и може да върви по едно СЪЧЕТАНИЕ на нещата, на величините... В тия математически определения се крият дълбоки истини /.../ Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция. Следователно, би било полезно за онзи, който обича математиката, да се позанимае с тия вариации, пермутации и комбинации.” (1919.11.16н.Двамата свидетели.СИЖ3.ДП1929:241-342)

 

 

14.09.2018 г. 08,45 ч.

 

ЕДИН БРИЛЯНТЕН ПРИМЕР ЗА ТЕЗА И СИНТЕЗА. Тези и антитези има много в беседите, синтезите са по-редки, но тази е забележителна:

 

УЧИТЕЛЯТ: "Числото две представя Божествената Майка. То е велико число! С него започва човешката еволюция. Чрез него ще познаете Бога. За това число и Мойсей не се е произнесъл. Това число представя втория ден от създаването на света. /.../ Той е ден, в който доброто и злото се примиряват. Той е ден, в който омразата и любовта се хващат ръка за ръка. Той е ден, в който лъжата и истината заживяват заедно. Те се оженват. Знаете ли какво значи да се оженят лъжата и истината? Лъжата казва: „От тоя ден аз ще мълча, ще говоря само истината!” И омразата, като се ожени за любовта, казва: „Отсега нататък аз ще любя!” (1919.11.09н.Бог е говорил.ДВГ.С46:174)

 

 

14.09.2018 г. 0,15 ч.

 

В безброй беседи Бог ни учи на примирение и търпение – на законите, по които се изплаща кармата. Обаче МАЛЦИНА се осмеляват да цитират точно обратния съвет:

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Сега, бъдете смели и решителни - като отидете по домовете си, да кажете на майка си: „Аз ПРИСТАВАМ вече; не се подчинявам на никого – на майка си и на баща си, на брата си и на сестра си; на жена си и на мъжа си; на всички синове и дъщери, на всички слуги и господари!” - ВСИЧКИ ДА СЕ РАЗБУНТУВАТЕ! Нека целият свят се разбунтува и каже: „Всички ние СВЪРШИХМЕ с учението на Мойсея. Искаме да приложим учението на Тоя, Когото не познаваме и Който ни говори. Искаме да слушаме ЖИВИЯ Господ, Който живее в нас. Отсега нататък искаме да служим на НЕГО”. (1919.11.09н.Бог е говорил. ДВГ.С46:175)

 

 

15.09.2018 г. 22,10 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Някои казват: „Искам да бъда добър“. - Крив път си хванал: никога няма да бъдеш добър, ти трябва да вършиш волята Божия! Ти може да си добър, ама като не вършиш волята Божия, ти си лош. Съвременните хора трябва да решат да вършат волята Божия в пълния смисъл на думата. Но не тъй, както я разбират, защото това, което те вършат, не е волята Божия, а служене на себе си.” (1918.11.16н.Двамата свидетели.СИЖ3.ДП1929:255)

 

...И НА БЛИЗКИТЕ СИ... Не че ще изоставим близките си, но време и усилия за изпълнение на Волята Божия НЕПРЕМЕННО трябва да отделяме. Дори и да е по половин час на ден. Мнозина живеят само за себе си или за близките си десетки години, без да отделят за Бога и половин час в годината; други – дори през целия си живот. Трети ИМАТ това желание, но все отлагат изпълнението му за далечни бъдещи времена, понеже са много заети. Повечето така и не достигат до такъв момент.

 

 

15.09.2018 г. 21,09 ч.

 

ЕДНА ПРИЧИНА ДА НЕ СЕ РАЗБИРАМЕ С НЯКОИ ХОРА. Грамадни разлики в еволюцията, грамадни разстояния меужду вселените ни. Все още повечето хора и много богове и ангели не са развили УМОЧУВСТВАНИЯ И СЪРЦЕМИСЛЕНИЯ. Кой друг ще ни го каже това нещо?

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО:

„Когато изучаваме астрологията, ще видите, че се намирате на известен градус от една или друга четвъртина на кръга, а тази дъга от 90 градуса е равна на четвъртината от тъй наречената платоническа или полярна година – сиреч, на един промеждутък от 6,300 години. Двама души може да ги дели една дъга от 90 градуса, или все едно един период от 6,300 години. Да кажем, че единият - „a” - е в началото на кръга, а другият - „b” - на 90 градуса от него, който период е равносилен на 6,300 години. Душата „b” е с 6300 години по-стара от душата „a”; следователно тя има повече знания и опитност от „a”. Душата „c”, която е на същия диаметър с „a”, но на противоположен полюс, е още по-стара и по-напреднала. Докато „a” има да извърви низходящата половина на кръга, „c” се движи по възходящата му половина. Те ще извървят равен път, но знанията, които ще придобият, не ще бъдат еднакви. Едната част на кръга означава слизане, а другата – възлизане: във възлизането се придобива ЕДНО знание, а в слизането ДРУГО. Следователно, когато от висотата на ума ние слезем към сърцето, умът придобива ЕДНИ знания, а когато сърцето се движи отдолу към ума, придобива ДРУГИ знания и чувствания. И тогава формулата е следната: умът, като слиза надолу, придобива УМОЧУВСТВАНИЯ, а сърцето, като върви нагоре, придобива СЪРЦЕМИСЛЕНИЯ.“

 

(1919.11.16н.Двамата свидетели.СИЖ3.ДП1929:252)

 

 

15.09.2018 г. 06,17 ч.

 

ПУБЛИЧЕН ОТГОВОР НА ВЪПРОСА НА ЕДИН ЛЮБИМ ПРИЯТЕЛ. Слага се тук, защото може да бъде интересен и за други. Но да започнем в случая пак с мисъл от Учителя:

"Другата слабост на съвременните окултни ученици, поне аз както наблюдавам, е, че като се съберете, най-първото нещо, почвате да се критикувате." (19 февруари 1923, "Двете течения")

Не разбирам въпроса ти. Ако става дума за репликите тук, аз периодично съобщавам, че като администратор на този профил имам правото да му контролирам стила, който съм заложил като замисъл от самото начало - да не става спорилня и говорилня. Да, социалната, комуникативна функция на Фейсбука е благородна, обаче аз свеждам това до минимум. ПРЕДУПРЕДИЛ СЪМ ДА СЕ ПИШЕ САМО НА ЛИЧНИ СЪОБЩЕНИЯ И ЧЕ ЩЕ ПРЕМЕСТВАМ СТОЙНОСТНИТЕ ВЪПРОСИ И ИЗКАЗВАНИЯ В СПЕЦИАЛНИ ПАПКИ, ЗА ДА СЕ ПРОЯВИ УВАЖЕНИЕ И ДА СЕ ЗАПАЗВА ЦЕНННОТО. Има стотици такива изказвания и разговори в тукашните лични съобщения. Най-интересните, с позволение на хората и промяна на инициалите им, ако настояват, включвам в поредните книги от по 300 страници.

Реакциите ми тук не са като на някой овластен и горделив тиранин, който не позволява разномислене и налага едностранна цензура. Най-сърдечно обяснявам на мнозина, че това не е от нетърпимост към различните и противоположни мнения, а по окултни причини. Десетки години сме имали възможност да общуваме с ясновидци, които са ни обяснявали и демонстрирали какво се получава при апострофиране, което произлиза от психически стереотип, а не от добро сърце и любов към Истината. Има една теория - и не само теория, понеже е подкрепена с наблюдения и даже с трансцендентално видеозаснимане на аурите. За съжаление или не, тия изследнавия са все още секретни и никой от имащите достъп няма право да ги оповестява. Съществува един коефициент от една социометрическа формула, който сумира резултатите от тия наблюдения. Ако при един човек броят на апострофиранията при реакциии или диалог е над 51%, наблюдават се елементи в аурата му, които са опасни за другите и за самия него. Строго установено е, че при него това не е любов към Истината, а негативно е стереотипно емоционално противопоставяне от 51 до 100 на сто от случаите от негова страна.

Нека това не звучи осъдително, но в такива случаи става дума за диагноза. Духовните лекари, ако забележат, че при нас това е станало рецидив от десетилетия, правят връзка между това ни поведение и чистотата на кръвта ни, болестите на черния дроб и по кожата ни, изражението на погледа ни, формата на устата ни - и т.н. Това не е за осъждане, а за самоосъзнаване и духовно лечение. Ясновидците обясняват и даже демонстрират чрез достъпни за нас средства какво става при апострофиране от поразено его, а не от любов към Истината. Всъщност, при любов към Истината, реакцията на разномислещия благоухае и разпространява светлосини, розови съдържания, от него излизат много красиви същества и в същото време се привикват ангели. При апострофирането като его-стереотип (от 51 до 100% от репликите, според честотната речева социометрия), от болния излизат черни, гнойно-жълти и храчкаво-зелени и кървави флуиди. В тях живеят елементали от адския астрал и ментал, изпълнени с горделивост и злоба. Тяхното предназначение е да изсмукват живота на поразения, да го правят тревожен за материалното и дълбоко противоречив идейно - той апострофира и води спорове почти постоянно и вътре в себе си, и с околните.

Уви, това е поразяващо и остро заразно и за околните, които имат нещастието да бъдат под този обстрел - съществата в ада се замерят с храчки, съсиреци, изпражнения и топки от повръщано. Тия неща се описват детайлно и от Емануил Сведенборг. Той вижда тия духове със стърчаща кост на мястото на главата. Също както пушачът, месоядецът, рибоядецът, термоядецът и приемащият даже капка наркотик или алкохол копаят сонди към ада и оттам изскачат дяволи, его-критикарят и апострофиращият, назидаващият по стереотип, пробива кладенци към нисшия ментал в пъкъла и оттам излизат озверени, озлобени и крайно горделиви духове, които се наричат "упѝри". Вампирите са от поразения АСТРАЛ, упирите - от поразения НИСШ МЕНТАЛ в духовете и човека.

Без никакво лично отношение и с любов към приятелите от тоя тип, които са всъщност поразени по наследство или от минали прераждания, а не горделиви и зли по естество, може да се обясни, че тия "прелести" от слузта, гъбите, шлаките, бактериите, токсините и червеите в нас трансферират споменатите гнойни и кървави съдържания И ВЪРХУ ЕКРАНА, когато се оформят като писмени реплики. Ясновидците твърдят, че от такава реплика текат смрадливи сополи и кръводрисък по екраните и в душите им, поради което ни съветват да ги трием незабавно. Те са антени и свързват зрителя или слушателя директно през четвъртото и петето измерение с аурата на болния. Ако се влезе в спор с него, заразяването се разпространява, става епидемия. Лечението? - Да се премине към гилдията на Адвокатите, Защитниците - гилдията на Христа. Без да изменяме на своята истина, стараем се да ОПРАВДАЕМ изказването на отсрещиния, да му се възхитим искрено, да намерим в него приносното, а не да го "затапим". Тия, които са от гилдията на Прокурора, до един са тежко болни ментално, понеже не опресняват ума си с ВЪЗХИЩЕНИЕ И ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ РАЗЛИЧНИТЕ ИСТИНИ, не ползват логиката като критерий, а я ползват само като палач. Симптомът за тази ментална болест е именно апострофирането от 51 до 100% от реакциите.

ЯРЪК симптом на ментално заболяване от този тип и доказателство за това е ОБИДАТА. Засегнатите от настоящото обяснение и подобни на него реагират емоционално, чувстват се лично засегнати, а това е белег, че наистина са болни.

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/