16.08.2018 г. 22,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Този закон действа, работи, и може да стане опасен ето как. Ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и единият от вас ще пострада. Затова, когато човек е решил да изучава божествените тайни, трябва да бъде много чист.”(1919.08.20с.пра.БОУ.І.1919С:45-46)

ЕДИНИЯТ ВЛАК Е КРАЙНО РАЗЛИЧЕН ОТ ДРУГИЯ; единият е пристигнал, другият тепърва тръгва в точно противоположната посока със съвършено различни мотиви и пътници и с различна дестинация.

ПОД „ТОЗИ ЗАКОН” от беседата вече сме разбрали, че става дума за плътна астрално-физическа връзка между двама души, както майката е свързана с детето си, още докато то е в утробата. Докато връзките са само духовни или умствени, опасността не е толкова голяма. Учителите и опитните адепти знаят това и по тази причина са безкрайно внимателни, когато някой се приближава към тях физически и астрално. Един мъдрец казваше: „Физическата връзка е най-трудното нещо на света”. Ние, младите тогава, не можехме да го разберем, имайки предвид леснотата, с която се приближават един към друг съвременните млади хора. Там е работата обаче, че в етерния и астралния свят при такива случаи ние сме свързани с някакво свръхмощно лепило, някакви „каучукови” валенции, които имат свой предел на разтегателност и издържливост. Ако си влязъл в биологическа връзка с някого, вие сте залепени. Докато живеем и вървим заедно навсякъде не само духовно, но и физически, това лепило не ни създава особени проблеми, освен чувството за липса на свобода с напредването на годините. Обаче ако единият тръгне рязко в друга посока с голяма скорост, „ластиците” между двамата започват да се опъват. При особено мощни и тежки азове те заприличват на експресни влакове, които се раздалечават или разминават с голяма скорост. Ластиците в даден момент се скъсват и удрят по-слабия влак с фатална сила. Той обикновено дерайлира и се обръща; по-силният също има проблеми, а може и да си продължи без никакъв ущърб поради голямата си маса и инерция. Още по-нагледно ще бъде, ако си ги представим като самолети. И така, и по-слабият, и по-силният трябва да са много чисти, ако са се обикнали. Ако единият е по-малко чист или има нужда от други хора, от светско разнообразие, самарянства, самодейности, приключения и пр., той разтяга лепилото с големи скорости насам и натам - и каучукът в един момент не издържа. При тия „миткания”, неизбежно се явяват нови лепила и ластици между участниците, които се сплитат с вече разтягащата се основна връзка. Именно за тия случаи окултизмът казва, че става „преплитане на двойниците”. Хората, които качваме на влака си при такова разминаване с най-близкия, може да не са нечисти, но обикновено са от много по-различни еволюции. При това положение могат да пострадат и други души. Затова адептите са крайно внимателни при приближаванията. В противен случай те предизвикват немалки драми и трагедии и на другия, и на себе си, ако са си позволили недоглеждане, пренебрегване на този закон. Отговорността е изцяло на плещите на знаещия.

НАРОДЪТ НЕСЛУЧАЙНО Е ВЪЗПРИЕЛ ТРАДИЦИЯТА НА ДРВНИТЕ ПОСВЕТЕНИ – да има Приставане. После има Годеничество, Сватба, Сватбено пътешествие, Меден Месец, Зачатие, Бременност и пр. При всеки от тия свещени процеси каращисването с външни хора, дори и неплътското, нарушава сакралната стерилност на връзката. Затова Посветените знаят: ако някой не иска да заживее с нас и при нас НЕЗАБАВНО, ако все още може да диша и да се движи в други среди и няма нужда да бъде точно с нас и само с нас с откъсване от всичко друго ЗА ЕДИН ДЪЛЪГ СРОК и не копнее за това повече, отколкото удавникът за глътка въздух, ДИСТАНЦИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВА НЕУМОЛИМО. Знаейки това, жреците в древните храмове са изисквали ЖЕРТВПРИНОШЕНИЕ НА ДЕТЕ. Може да е изглеждало свръхжестоко, но родителите виждат как детето им отива в устата на „божеството” и вътре избухват пламъци. Това е всъщност имитация, но никой външен не го знае. Детето остава живо, но астрално-кармичните, биологическите и етерните връзки са отрязани завинаги. Именно това е искал да каже и Христос, когато е оповестил, че е дошъл да разкъса „лепилото” на родовата карма и кармата от астрално-биологическите случайни смесвания. Ето защо и през ХХ век Вътрешната Школа не е за всички, таванът на оглашените и астралците стига до Общия клас. Те имат вкус към обикновени неща и хора; Ученикът търси Ятото, лети и гнезди с Ятото. Той просто харесва птиците от Ятото повече от всички останали.

 

 

16.08.2018 г. 19,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „.Например, вие искате да превърнете лошите течения, които идват сега в България, в добри; сиреч - да измените направлението на енергията, да й дадете нова насока, да я отклоните от ляво към дясно. Никога не можете да измените тази енергия от ляво на дясно, ако сами не вървите от ляво към дясно. Това е един алхимически закон, който трябва да проучите. Като онзи ученик, вие ще кажете: „Велика тайна е да можем да превръщаме енергиите!“. Но като дойде една енергия в един народ, вие ще трябва да знаете и как да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, трябва да й се даде нова насока – правия път; не направите ли това, тя ще влезе в услуга на злото.”

(1919.08.20с.Правият път. БОУ.І.1919С:44-45)

ДА СИ ПРЕДСТАВИМ ЕДИН СЛУЧАЙ, КОЙТО ИЛЮСТРИРА ИЗКАЗАНАТА МИСЪЛ. Става дума за едно окултно нападение, целящо да пробие диамантения защитен похлупак над България. Това се е случило преди 32 години на черноморското ни крайбрежие. По-лесно е да се разкаже като приказка, а дали се е случило наистина, може да се провери в Акашовите документални филми. От една далечна страна дошъл в България гостенин. Той поискал от домакина си да го заведе на най-източния нос на крайбрежието ни, но на строго определена дата и в строго определен час. Домакинът му се съгласил, но едно пиленце му казало да не го води на най-източния, а на втория след него, при това падащ се в южната част на родината ни. Гостът му се доверил – и отишли. В уречения час небето изведнъж се стъмнило, денят се превърнал в нощ, започнали да проблясват мълнии. Гостът вдигнал ръце по посока на чуждата страна, от която идвал, и в определена точна секунда извикал силно на собствения си език: „Приемам!” Задухал силен вятър, но скоро спрял. Човекът се разтреперил и паднал на земята. Извикал „Не става!” По-късно разказал на домакина си каква му е била целта. Ние – казал той – мислехме, че всички страни са ни подчинени безусловно. България никога не бяхме проверявали дистанционно, понеже я имахме за едно нищо, при това – „братска страна”. Но след определени неприятности у нас по вина на едни българи, ние решихме да опитаме и отправихме един мощен лъч към България. Уви оказа се че тя е под диамантен похлупак – непробиваем. Усилихме мощта докрай, включихме се всички без изключение – пак нищо. Тогава решихме да изпратим най-добрия си кадър, за да можем чрез него да направим пробива на място.” След няколко години двама българи били изпратени от някого да сложат един специален камък в едно специално вглъбление в северната част на черноморски ни бряг. Камъкът бил наречен „дефлектор”. Имал силата да връща всеки лъч направо към нападателите.

 

 

16.08.2018 г. 17,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие се намирате при нозете на този велик мъдрец. „Мъдрец” наричам Природата, в която живеем и която всякога ни дава онова, що желаем. Няма нещо, което да пожелаете и да не ви го даде Природата! Тя може да не ви го даде веднага, но после ще ви го даде – то е само въпрос на време. Ако настоявате неразумно и ненавременно, тя ще ви го даде, но ще ви струва скъпо. С това индусите определят образуването на човешката карма – причини и следствия. Но с третия метод ще можете да превърнете лошата карма в добра, лошите последици в добри, а на добрите да дадете правилна насока в живота. Защото без последното, и добрите последици може да се извратят, да се превърнат в лоши.” (1919.08.20с.Правият път. БОУ.І.1919С:43)

 

ТРЕТИЯТ МЕТОД е да ставаме големи или малки в света само тогава, когато това може да свърши някаква работа за Божественото. Да даваме на хората САМО ПРАВИЛНА НАСОКА в живота, за да не ги опропастим. ЕДИН ЛИЧЕН ПРИМЕР, извинявам се, че ще говоря за себе си. Направил съм стотици хороскопи, много от тях по 500-600 страници. Преди три дни се отказах от астрологията за този живот, понеже разбрах, че ми отнема времето за нещо по-важно, за което няма да ми стигнат и 10 живота по 18 часа в денонощието. Първата причина е, че нито един от тия хора не промени мотивите и стереотипите в живота си в съответствие с ЕВОЛЮЦИОННИТЕ направления в хороскопа му. Всеки иска астрологически или екстрасензорен съвет изключително в рамките на това, което си е харесал и избрал. Но това се случи конкретно по повод на осъзнаването, че може да съм напътил стотици хора ПОГРЕШНО – не исках да насочвам мисълта на още една Приятелка по същия начин. В Janus-5 и предишните има опция „Astrolocality” с много карти и важни обяснения. Програмата изчислява и показва с точки и линии проекциите на планетите на всеки отделен човек върху картата на земята. С това може да се определи точно през кои страни минават най-големите шансове на човека и в кои (с точност до няколко квадратни метра локализация) най-най-големите (където линиите се пресичат). Съответно – и опасностите. Може да се определи и периодът и часът и минутата, даже до стотна от секундата, когато човек трябва да е на това място, ако има възможност да пътува. Ако не – изкарваме снимки от интернет от областта – те са енергийни коридори. Съветваме човека да се запознае с хора от това място, в зависимост от целта и общите им интереси. Днес по интернет това е най-лесното нещо. Не че не сме имали множество удивителни попадения и големи благодарности, НО ИЗВЕДНЪЖ ОСЪЗНАХ, че в случая неволно съм станал агент на ЮПИТЕРОВИЯ Дявол. Даже не на един, а на всички други дяволи от този род, които СЪБЛЗНЯВАТ ДУШИТЕ ДА ТЪРСЯТ ЖИВОТА И ЩАСТИЕТО СИ НАВЪН - Мамон, Асмодей, Астарот, Бахомет и др. На мнозина е определено да бъдат насочени навън ИЛИ КАРМИЧЕСКИ, ИЛИ ДХАРМИЧЕСКИ. Във втория случай ясновидецът, астрологът може да помогне за конкретизиране на волята Божия, но АКО НАСОЧИ НЯКОГО В КАРМИЧЕСКАТА МУ ЗОНА, ТОЙ ТРЯБВА ДА ПОЕМЕ ПОЛОВИНАТА ОТ КАРМАТА МУ. Нека всеки САМ си попадне в зоните на кармата, за да получи своите уроци. В такива случаи може да бъде посъветван от зрящия само в случай, че е готов да поправи грешката си - не пак навън, а с хората и на местата, които БОГ му е определил.

 

 

16.08.2018 г. 14,29 ч.

 

Още едно доказателство, че Жената е последното творение на Бога: че Истината за Любовта й е разкрита във всичките си сияйни багри и тоналности.

 

Ванеса Виденова 15 август 2018 г.

 

Най-доброто лекарство е любов. Клише или не, това е неоспоримата, неопровержима, единствена истина, и всеки, който е тествал това лекарство, познава ефектите му. Никой няма да да спре цигарите, боклучивата храна, депресията или навиците, които вредят на него или на другите, с книга, психолог или семинар. Човек прекъсва източниците на болестно поведение, когато няма дупка в гърдите, която да ги дърпа към него. Няма човек на този свят, който да ти преподаде "смисъла на живота" или да те научи "да живееш правилно", но има десетки хора, които могат да ти отделят от времето, от вниманието си, да те изслушат, да се погрижат за нуждите ти, да те разсмеят, да те успокоят, да те разведрят, да те нахъсат, да те раздвижат, да те вдъхновят, да те прегърнат, да поговорят с теб, да те подкрепят, да те съживят, да ти покажат, че не си сам в това, което изживяваш. Ако хората, около теб не са такива хора, тръгни си и потърси тези, които ще уважават нуждите ти. Съществуват, колкото и да не ти се вярва. Дори и ти самият можеш да бъдеш любовта, която сякаш никой досега не ти е давал, като се постараеш да правиш избори, които заздравяват връзката между детето и възрастния човек в теб. Всяка крачка встрани от любовта е крачка, която те убива. Всяко предателство - всяко "да", когато чувстваш "не" и всяко "не", когато сърцето ти казва "да" е крачка, която създава пропаст между съзнанието и подсъзнанието ти, с което отдалечава от теб всичко любящо, което може да се появи отвън. Робуването на страховете е загуба на време, ресурси и ценни моменти на споделеност, които можеш да изживяваш всяка секунда от живота си. Татуирай в съзнанието си "Аз съм смъртен", за да спреш да бягаш от това, което най-много искаш в живота си, защото ще си припомниш, че нямаш време да го играеш затворник на собствените си мисли. Нямаш и минута повече за прахосване, защото никога повече няма да бъдеш човека, когото си сега. Често се връщам в миналото, когато потенциално бях на крачка от избори, които щяха да са променили до неузнаваемост сегашната ми реалност. Благодаря на смелата част от мен, че ме накара да не слушам гласа, който искаше да затворя очи в безсилие и примирение. Благодаря на паническите си атаки, че ме предупреждават, че нещо не е наред, дори когато съзнанието ми си мисли, че животът е песен. Благодаря, че винаги съм имала хора, около себе си, които са надушвали фалша отдалеч и са били до мен, когато пясъчните кули са се разпадали пред очите ми, без да ме съдят за слепотата ми. Но най-много благодаря на себе си, че съм била по-скоро активна, отколкото пасивна и рано или късно се вслушвах във всички сигнали, които ми показваха, че не живея истината си. Извоювах си свобода, извовах си истинска и чиста любов, извоювах си уважение и стабилна основа, на която да стъпя и не спирам да търся начини да разчиствам място, което да бъде заето от нещо по-добро, там където не усещам нужното качество. Нямам друга рецепта за автентичен живот отвъд тези три думи - "аз съм смъртен", които просто ти напомнят, че времето ти тече, а ти просто стоиш и гледаш в точка. Избираш за себе си нивото, което избра вчера, и онзи ден, и по-онзи ден... а заслужаваш толкова повече. Ако се припознаваш в това описание, искам да ти кажа, че ме дразниш и ме вбесяваш и смятам, че си най-егоистичното лайно на този свят, мислейки си, че да правиш нещо против себе си ще донесе нещо хубаво на теб, на близките ти или на света. Умишлено целя да съм толкова рязка, колкото съм, защото съм видяла, че хипер егоизмът на хората в този свят е не в това да правят това, което чувстват, че изпълва душата им, а в това да смятат, че когато не го правят, са алтруистични и едва ли не се жертват в името на любовта. Егото обича етикета "добър човек", но парадоксалното (или съвсем логичното) в определението за такъв, реално няма нищо "добро". Да не говорим, че в свят, в който "друг" е само илюзия, на кого мислиш, че помагаш, ако от действията и мислите ти те боли? Събуди се от навика ти да се предаваш, без да си опитал да се бориш, без да си проявил смелост и доверие. Знам, че пътят е дълъг, аз самата съм едва с няколко стъпки по него и усещам колко по-трудно става да взимаш решения отвъд страховете си, защото зад всеки страх стои друг още по-голям. Но наградите... наградите за чупене на тези стени, една по една, са усещане вътре в тялото, в главата, в сърцето, което не се описва, а само се изпитва. Точно заради това ще повтарям цял живот, че любовта е лекарството. И щом е, няма неравенство в този свят, защото на любовта никой не може да сложи цена, никой не може да я затвори, никой не може да я контролира и пакетира, никой не е лишен от възможността да я изпитва. Тя е вечна, всеобхватна и достъпна за всяко едно същество на тази планета, тя е негово рождено право. Остава ни единствено да се научим как да живеем в нея.

 

 

16.08.2018 г. 13,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако ви попитам намерихте ли онова, което ви дава живот, вие ще отговорите: „Отчасти…“ - Щом ОТЧАСТИ сте намерили това, що дава смисъл на живота, щом само в ЕДНО отношение сте намерили това, що дава живот, то значи, че вие…/…/” (1919.08.20с.Правият път. БОУ.І.1919С:41)

 

…ТУК ЩЕ ОСТАВИМ ЦИТАТА НЕДОВЪРШЕН, за да се замислим, ако искаме, защо и при нас почти винаги става така. Единството на съзнанието изисква всичките ни валенции да бъдат наситени по оптимален начин с оптимално качество на „химическата” реакция, с ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНИТЕ за нас най-чисти елементи и съединения, с които реакцията да протече БЕЗПОГРЕШНО. Без „обратни реакции”, взривове, отравяния, лоши неочакваности и пр. Уви, в психохимията и социохимията на ниския идеал почти винаги някой се опитва да насища духовните си валенции от едно място, а сърдечните, материалните и природните – от другаде. Наскоро нарекохме това „шизокардùя”, „шизоргàника”, „шизовитùя” (разцепен живот). Всички ние най-често искаме да сме приятни някому, за който Истината и Любовта не е всичко. А в беседата се казва, че ТРЯБВА ДА ВЯРВАМЕ В ОНЗИ, КОЙТО ДАВА ЖИВОТ, А НЕ В ТОЗИ, КОЙТО НЕ ДАВА ЖИВОТ: „Добрият човек иска да е приятен на БОГА”. Това не е нещо абстрактно - Бог живее в хората с дух и душа, в хората със светъл ум и добро сърце. Освен вътрешно, молитвено, ние трябва да сме приятни Богу и с ПОВЕДЕНИЕТО си, с ИЗБОРИТЕ, които правим в живота си.

 

 

16.08.2018 г. 12,51 ч.

 НЕОБРАБОТЕНИТЕ ДИСТАНЦИИ И СТУДЕНОТО СЪРЦЕ – ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ЗА ЗЛОТО:

УЧИТЕЛЯТ: „Междини съществуват между вас самите – между всички хора. Разбирате ли междините, които съществуват между вас - между вашите умове, сърца, души, духове? /…/ Не е лошо да имате такива междини, но те трябва всякога да се обработват. В необработването на междините вътре във вашия живот се зараждат онези неестествени състояния, които ние наричаме „зло в света”. Когато говоря за култура и възпитание, всякога подразбирам ОБРАБОТВАНЕ НА МЕЖДИНИТЕ, защото в тези буренясали междини на човешкия живот се крият най-лошите мисли, стремежи и желания. При сегашното състояние, в което се намираме на Земята, при сегашния наш развой, знаете ли каква е целта на живота ни? - Тя е много проста: всички желаят да имат подслон, прибежище или най-малко един приятел в света. НО ЗА ДА ИМАТЕ ПРИЯТЕЛИ, ВИЕ ТРЯБВА ДА РАЗВИВАТЕ ЧУВСТВОТО НА ПРИЯТЕЛСТВО. В ПРИЯТЕЛСТВОТО СЕ КРИЕ ОНАЗИ НРАВСТВЕНА, ДУХОВНА ОБИЧ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ВЪЗПАМНЯВА ВИСШИТЕ ПОРИВИ НА ВАШЕТО СЪРЦЕ! СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ КУЛТИВИРА БЕЗ ОБИЧ. Когато човек каже, че не иска да обича, в неговото сърце непременно ще се родят най-противоположни желания. Сърцето е свят, към който ние сега слизаме да живеем, сиреч ние слизаме от висотата на човешкия ум, от менталния свят към света на сърцето. Ето защо трябва да учите всички онези методи, които облагородяват сърцето. НЕ Е УМЪТ, КОЙТО ЩЕ СПАСИ СВЕТА. /.../ Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или, както аз я наричам, „култура на обичта.” (1919.08.20с.Правият път. БОУ.І.1919С:38-39)

 

 

 

16.08.2018 г. 11,59 ч.

 

СИМВОЛИКА НА ВЕЛИКАНСКОТО И ЛИЛИПУТСКОТО СЪЗНАНИЕ.

УЧИТЕЛЯТ: „Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици. Една аналогия: „големите на ръст” са грешните хора В СВЕТА - ония, които владеят много земи, много къщи, много пари. „Малките на ръст” са праведните, светиите, които са невидими за другите хора. И едните, и другите живеят ЗА СЕБЕ СИ - имат ЕДНОСТРАНЧИВИ разбирания за живота, не разбират великия божествен живот. (1919.08.20с.Правият път. БОУ.І.1919С:37)

ПОЗНАВАМЕ МНОГО ГРЕШНИЦИ И ОТ ДВАТА ВИДА. От първия вид са и всички, които искат да са „големи” не само по богатство, но и в изкуството, науката, света, духовността и т.н Не че няма големи, които са истински светила за човечеството с талантите си, но когато са прекалени екстроверти и със силно себе и его, те не могат да се смаляват. За тях Саможертва, Служене, Братство, Другарство, Приятелство, Ученичество, и пр. са почти непонятни. За „Слугинство” и „Послушничество” – и дума не може да става. Как така – той е признат и твърде знаещ и можещ, твърде голям - винаги авторитарен, компетентен, тежък, център на внимание!...

Познаваме и изключително чисти и духовни хора, които са се самоизолирали и не идват при другите. Минават за аскети, отшелници, праведници и светии, но ето че и те са в света на грешниците - живеят ЗА СЕБЕ СИ. Мислят си, че с молитвите си помагат на света - и това в немалка степен наистина е така, - но и тук няма Саможертва, Служене, Братство, Другарство, Приятелство, Ученичество. За „Слугинство” и „Послушничество” – забравù. Някои мъдреци и светии с милиони години не могат да мръднат и на йота напред в еволюцията си, само защото не са се сетили, че Бог обръща внимание само на тия, които са слуги на слабите и послушници на ДРУГИ духовни хора – поне един ден в месеца или годината. Не – някои нямат и един час слугинство през всичките си прераждания. Твърде големи са в собствените си очи.

В беседата „Правият път.” Учителят говори и за ТРЕТИ вид хора, способни да стават малки и големи ПО ЖЕЛАНИЕ – когато имат да свършат някаква работа. Инак минават за хора като всички. Ние познавахме И ТАКИВА в духовните среди. Колкото и да бяха големи в очите на Бога, те имаха план и импулс да посещават и нас, малките. Внезапно или периодично, цял живот идваха даже и в домовете ни. На един цар или президент, на един гений или духовен лидер от „големите” и през ум не може да му мине такова нещо. ТИ отиваш при него, но ТОЙ при теб – никога. Затова и получават тия деформации в устата, в студенината на погледа – и т.н.

ОТ СЪЩАТА БЕСЕДА: "За да помагате на хората, трябва да бъдете силни във всяко отношение – и във физическо, и в умствено, и в духовно. Но тази сила вие употребявате само за себе си, и злото в света е именно там, че вие употребявате благата, които добивате, само за своя полза. "САМО ЗА СВОЯ ПОЛЗА" - дори и да не продават уменията, лекциите и книгите си, такива работят САМО ЗА СОБСТВЕНОТО СИ ДЕЛО.

 

 

22.08.2018 г. 18,19 ч.

 

ОЩЕ ЕДНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ЧИСТОТАТА, ИЗВЪН КАЗАНОТО ДО 1944 Г., ЧЕ "ДЕВСТВЕНОСТ И ЧИСТОТА ОЗНАЧАВА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ":

УЧИТЕЛЯТ: „Чистотата на сърцето е център на блаженствата.” (1919.08.20с.пра.БОУ.І.1919С:46)

„Постигнатият път, изгряващата истина и постигнатият живот са за мъдреца радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта.” (23 юли 1932, „Ценни мисли из книгата на Великия живот (I)”)

„В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича "райско блаженство.” ( Учителят говори, ”Свещеният огън”)

„Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си ТАКОВА неописуемо блаженство, ТАКАВА светлина, ТАКЪВ мощен подтик във вашия ум, ТАКЪВ стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран сред най-големи удоволствия и наслади.” ( Учителят говори ”Любов”)

„Блажен е онзи човек, който постоянно се усъвършенства, защото той никога не остарява. Блаженството е процес на душата, която постоянно расте. В него се крие вечната младост. Щастието може всеки момент да се изгуби и отново човек да бъде нещастен. Затова се казва, че на земята човек не може да бъде щастлив. Щастието на земята е постижимо относително, но БЛАЖЕНСТВОТО Е НАПЪЛНО ПОСТИЖИМО. ВСЕКИ ВЯРВАЩ ЧОВЕК ВСЕКИ МОМЕНТ ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИ КЪМ БЛАЖЕНСТВО. ТО е благото на живота!” (6 януари 1928, „Пътят на героите”)

„/Две съседни царства - на есперзите и мензите - били в постоянна вражда помежду си заради лошите отношения между двамата им царе./ Мъдреците казвали, че синът на единия цар - царя на мензите - на двадесет и първата си годишна възраст ще пострада, та затова да го прати вън от дома си при един овчар в царството на есперзите. На двадесет и първата си година, като пасял овцете в една планина, вижда, че отдалеч идва една мома на кон с двама пазители, която се радвала на природата, обичала я. Забелязал той, че ехидна ухапала момата от лявата ѝ страна. За миг той решава да ѝ помогне: хвърля се върху момата и почва да изсмуква отровата. Пазителите, като забелязали това, помислили, че той е нападнал момата, и с лъка си го застрелват, като го уцелват в дясното рамо. Стрелата била отровна. Момата забелязва това и изсмуква от дясното му рамо отровата. И двамата се спасяват един друг; познали, че един без друг не могат и се оженили, като заживели в БЛАЖЕНСТВО.” (13 юни 1920, „Десен и ляв път”)

„Блаженството е извън времето. То не е за бъдеще. Има хора, които и сега са блажени. Не е било време, когато разумните да не са блажени! Не е било време, когато глупавите да са били блажени.” (8.ХII.1944, „Постижения”)

„Като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние „блаженство” – МИСТИЧНО ЧУВСТВО в човека. ТОЗИ е начинът за постигане на блаженството. Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята. - В невежеството не може да има блаженство.” (24.XII.1939 г, „Акаш и прана”)

„Там, дето има Любов, има щастие, има блаженство. Там, дето няма Любов, идат всичките нещастия.” (21 март 1943, „На първо място”)

„ГРЕХЪТ СЕ РОДИ С ПРЕОБЛАДАВАЩОТО ВЛИЯНИЕ НА МЪЖКИЯ ПРИНЦИП. Това се вижда от факта, че след като Адам и Ева се задомиха, трябваше да излязат вън от рая и тогава родиха две мъжки деца. Те нямаха синове и дъщери, но родиха само момчета, с което дадоха преимущество на мъжкия принцип и по този начин изопачиха нещата, спънаха човечеството. Това се дължи на една „грандиозна” идея в първия човек да бъде като Бога. Значи, първите хора нямаха доверие на онова, което Бог им даде - те искаха да станат като Него. Те станаха като Бога външно, но откак излязохте от рая, ТЕ СЪЗДАДОХА СЕГАШНИЯ СВЯТ. Тъй щото, сегашният свят е направен от първите хора. Всички вие, които излязоха от рая, сте направени по метода на Адама. Сега вие искате щастие от един плод, който е чисто човешки. Този плод е АДАМОВ плод. В НЕГО НЕ МОЖЕ ДА ИМА НИКАКВО ЩАСТИЕ, В НЕГО НЕ МОЖЕ ДА ИМА НИКАКВО СЪВЪРШЕНСТВО, В НЕГО НЕ МОЖЕ ДА ИМА НИКАКВО БЛАЖЕНСТВО. Това е едно училище, от което ние тепърва трябва да излезем. Сега от ЖЕНАТА трябва да се вземе едно ребро и да се тури на място. При това, трябва да се тури още едно, че вместо 12 да станат 14 ребра.” ( 1 март 1936, „ТАЗИ заповед приех от Отца”) КОМЕНТАР – РАЗБИРАЙ 14 ДНК-СПИРАЛИ…)

„Животът без движение, това е мъртвило. Сега всички хора искат да бъдат щастливи в света. - Може, това е най-лесното нещо - да се придобие щастието. По-лесна работа от щастието няма. Друг е въпросът за блаженството. Щастието на земята МОЖЕМ да го добием, то е материално. Но трябва ЗНАНИЕ на човека, за да добие щастието. За да бъде човек щастлив на земята, той трябва да бъде здрав. Без здраве не може да бъде щастлив. /…/ Които не разбират плановете на природата, казват: „Не този земен живот, но небесния…” - ЗЕМНИЯТ живот, който виждате, не разбирате, та онзи, небесния…/…./ Всичко, което съществува в природата, то е ЕДИН свят - БОЖЕСТВЕН свят” ( 24 май 1942, „Виделината свети”)

„Зад всяко едно блаженство седи една РЕАЛНОСТ. Ако вие нямате реалност, ако нямате любовните ръце на майката, нищо тогава не може да се направи.”(14 април 1940, „Майката на съвършенството”)

„Като влезеш в смъртта, ти пак ще живееш. Само че животът ти в смъртта ще бъде вечно мъчение, а животът ти в любовта ще бъде вечно блаженство. По ТОВА се различават. /…/За да излезеш от ада, трябва да завъртиш ключа. /Това е ключът на любовта/. ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ - ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО МЪЧЕНИЕ, КОЕТО МОЖЕ ДА СПОЛЕТИ ЧОВЕКА! Живот без знание, без мъдрост - това е най-голямото мъчение, което може да сполети човека; и живот без истина - то е най-голямото робство, което може да сполети човека.” (12 февруари 1939, „Жената самарянка”)

„Човек може да бъде НА ЗЕМЯТА блажен и щастлив, но той може да бъде и НА НЕБЕТО блажен и щастлив. Щастието и блаженството на един дом, на един човек, на цялото човечество зависи от нас. НИЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ, КОГАТО ПОЖЕЛАЕМ. Повечето хора ЖЕЛАЯТ да бъдат щастливи, други НЕ ЖЕЛАЯТ, вследствие на което между тях се явяват раздори. ” (15 януари 1933, „И украсиха светилниците си”)

„Раят /…/ е място на блаженство и наслада.” (21 октомври, 1934, „Тънкият конец”)

„Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме това, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне дълбоко в нашата душа и да ни призовава към онова светло бъдеще, дето условията се коренно различават от сегашните; дето животът е тих, добър и благороден; ДЕТО РАДОСТ, МИР И БЛАЖЕНСТВО ЦАРЯТ. Обаче умовете ни постоянно се смущават и вълнуват от нови впечатления, подобно умовете на младенци. Нас постоянно ни увличат всевъзможни течения, които ни тласкат ту към една, ту към друга пропаст.” (1896, Наука и възпитание, „Външни условия на живота”)

"Религиозните хора от света се движат в завършените процеси, а вие се движите в незавършените. Смисълът на живота се заключава в НЕЗАВЪРШЕНИТЕ процеси. Те са БОЖЕСТВЕНИ процеси. Който работи с незавършени процеси, той е влязъл в смисъла на живота и носи в себе си идеята за щастие, за блаженство, за знание, за Мъдрост, за Любов не като завършени процеси, а като НЕЗАВЪРШЕНИ. Незавършените процеси обхващат цялата вечност. – „Какво ще стане с нас, след като влезем във вечността?“ – Не съединявайте двата края на нещата! Докато разсъждавате по човешки, с човешки ум, вие никога няма да разберете Божиите работи. Божиите работи се разбират с БОЖЕСТВЕН ум.” (27 юни 1928, „Елипса и парабола”)

„Физическият живот е условие за придобиване на духовния; духовният живот е условие за придобиване на божествения. Само божественият живот крие всички възможности за постигане на онова, което човешката душа желае. Следователно, физическият и духовният живот са условия за придобиване на реалното. След него идва божественият живот, който наричам „щастие”, „блаженство”." (11 януари 1933, „Две правила”)

"Ако приложите БЛАЖЕНСТВАТА в живота, ще придобиете нещо ценно. Голямо богатство се крие в тях! Като изпълнява Божията воля, човек работи за себе си. Като търси Царството Божие и Неговата Правда, човек работи за ближните си. Като слави Божието Име, човек работи за цялата вселена. Работете по този начин, именно - за себе си, за ближния си и за цялата вселена,-- за да бъдете обиколени от добри и разумни същества, да придобиете БЛАЖЕНСТВАТА в живота. ” (21 септември 1941, „Царството Божие”)

 

„Много тълкувания са давани по тези блаженства, но мъчно е да определиш кое какво означава. Казано е, например: „Блажени нищите духом.“ Но това правило не е съгласно със съвременното разбиране на хората. Да бъдеш „нищ духом” днес разбират да бъдеш като овца - всеки да те стриже, всеки да те тъпче. Според Христовото разбиране „нищ духом” е този, когото, като го тъпчат силните, силните стават меки, а той става силен. „Блажени кротките!“ - Кротък е онзи, когото като го ядат вълците, вълкът дохожда най-после до положение, че не може да го изяде - зъбите му падат и тогава кроткият се освобождава. Това е кратко обяснение само на двете блаженства, а останалите вие сами ще си ги обясните.” (8.X.1939, „Мощните сили в природата”)

 

 

 

22.08.2018 г. 14.53 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Смисълът на нашия живот е веселостта - тя е велико благо! Писанието казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно.“ Нищите духом са доволни, радостни, весели."(1919.08.20с.пра.БОУ.І.1919С:46)

 

 

22.08.2018 г. 11,30 ч.

 

Александър Геров : : ГОЛЯМАТА ТИШИНА : : От дълбокия Космос \ гдето вей хладина, \ като шепот се носи \ голямата тишина...

Преди много години един приятел твърдеше, че Свами Шивананда (1887-1963) бил казал за нашия Учител: "Българският Учител Петър Дънов преди 25 хиляди години беше най-великият раджа-йога в Индия". Разбира се, всеки може да измисля каквото си иска, легендите за извстните личности са безброй. Дали и в случая въобще е било казвано такова нещо, дали е бил Шивананда и дали са 25 хиляди години - иди проверявай... В случая е важно да видим какво казва УЧИТЕЛЯТ ЗА МНОГОТО ГОВОРЕНЕ И ЗВУКОВИТЕ БОМБАРДИРОВКИ ВЪРХУ НЕРВНАТА СИСТЕМА:

"Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото./.../ Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“. Нямате право да свирите каквото искате, нямате право да говорите каквото искате; нямате право да постъпвате както искате. Всяко нещо трябва да бъде разумно. Свободен си, можеш да кажеш каквото искаш, можеш да кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия. Много цигулари, като свирят, си създават своето нещастие. Те свирят шлагери. Нямат право да свирят шлагери! Никакви шлагери, защото природата не търпи шлагери!" (27.XII.1935, "Съзнателно говорене")

"И сега, като ученици, давам ви следното правило: окултната наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите някога повечко, но ако всякога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. /.../ Като ученици, вие трябва да се въздържате, да не бързате изведнъж да изнасяте вашите свещени идеи. В старо време окултните ученици се подлагали на особен род самодисциплина – да се въздържат от много говорене. В това отношение и вие трябва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си вън пред света. Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали!" (Пътят на ученика, "Свещеният час")

"Многото говорене не помага. То действа като проливен дъжд. Обаче от проливен дъжд растенията изгниват. Ако пада много дъжд на нивата, житото бързо израства, но изгнива. Говорите ли на човека много за Бога, вие ще го заставите да не ви слуша." (20 януари 1935, "Товарене и разтоварване")

"И в многото говорене има опасност, и в многото ходене има опасност. И в многото спане има опасност. И в безсъницата има опасност. Навсякъде има опасност! Трябва да се изучава редът в природата." (7 август 1940, "Разбиране на природните закони")

"Многото говорене често обременява човека." (10 май 1922, "Закон за енергиите")

"Много не искам да говоря, понеже в многото говорене се харчи много енергия, пари струва. Понякой път ми представят голям лист за плащане, аз се уплашвам, но умерен съм. Икономисвам енергията. Казвам: и вие трябва да икономисвате." ( 13 февруари 1938,"Станете вие, които спите!")

"Не е в много говорене. Ние, съвременните хора, много говорим." (20 декември 1939, "Дайте свобода!")

"Мислите ли, че многото говорене разрешава въпроса?" (5.I.1941,"Двете недоволства")

"Любовта обича онзи, тихия свят, дето трептенията са толкоз деликатни, че едва да се разклащат листата. Много тих трябва да бъде! Туй говорене, както ние сега говорим, то е цяла буря." (4 януари 1942,"С малкото")

"Вие представлявате наклон, по който водата не може да се задържи. Онези, които са в долина, ще се удавят от моите думи. Те ще кажат: „От толкова говорене умовете ни се замотаха, без малко щяхме да се удавим“. (16 март 1927,"Спасителни положения")

"Не трябва много говорене!" (29 август 1926,"Добро и съвършенство")

"Няма нужда от много говорене. То е угощение. Като нахраниш добре хората, те не стават по-добри." (12 март 1933,"Начало и край")

"Силата някой път не седи в многото говорене. Само една клечка ви трябва, за да се запали печката. Ако запалите всички клечки от кутията, пак ще имате същия резултат." (10.XII.1933 ,"Законът на молитвата")

"При многото говорене грехът е неизбежен." (13 октомври 1935,"Ще хвърля мрежата")

"Всички велики работи въ безмълвие и въ тайна ставатъ. Великитѣ въпроси, великитѣ мисли, великитѣ чувства, всичко това въ мълчание се заражда." (22 май 1921,"Хлѣбътъ и живата енергия")

"Защо жената трябва да мълчи? – За да мисли. Изобщо, човек мисли само в мълчание." (30 септември 1931,"Събуждане")

"Ако продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най-хубавото нещо, което човек може да направи. Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо – да мълча“." (12 април 1922,"Закон на движение")

"Воля, воля трябва! За да успеете в мълчанието, трябва да развиете добрата си воля. /.../ Понеже досега сте говорили, говорили, то най-умното е, като се събирате в петък, да прекарвате половин-един час в мълчание. /.../ Вяра, вяра трябва, за да може да се установи едно тихо разположение в духа. Голяма увереност, за да няма вътрешно раздвояване, за да можете да владеете вашето естество, та в това време на мълчанието да издържите всичко. /.../ Вие ще разбирате духовното мълчание, да се мълчи пред Бога. Като се събирате, изолирвайте се, създайте си навик, че като се замислиш за нещо, да мислиш, че си сам; като говориш нещо, да мислиш, че говориш за себе си; като мислиш за мълчание, да мислиш, че мълчиш за себе си. Само така ученикът ще може да се научи на мълчание." (5 март 1920,"Вяра")

"Трябва да има абсолютно мълчание. Мълчанието показва работа, активна деятелност. И когато изискваме мълчание, ние подразбираме работа." (25 август 1922,"Беседа за младите")

"Като ученици, вие трябва да дойдете до мълчанието на рибите, но разумно мълчание." (8 май 1938,"Отворени за доброто")

"Второ правило: ученикът на окултната школа трябва да се научи на мълчание - да мълчи, за да може да мисли. Мълчанието - това е първото правило във всяко училище. Казвам: още не си научил смисъла на мълчанието! В мълчанието, именно, има смисъл." (26 февруари 1920,"Великата майка")

"Дали човек е светски или религиозен, като стане ученик на Великата Школа на живота, първата година ще изучава мълчанието. Хората около него ще говорят, ще се произнасят върху различни въпроси, а той ще слуша и ще мълчи." (25 ноември 1934 ,"Петте постижения")

"Щом дойда до същината на Божията Любов – млъквам. Дойда ли до Божията Любов – свещено мълчание! Няма по-красиво нещо от това мълчание!" (2 септември 1933,"Един удар")

"Не само да говоримъ, но ние трѣбва да бѫдемъ като едно динамо, да изпращаме въ мълчание своята енергия. Да сме като слънцето. Туй слънце мълчи и въ мълчание изпраща своята енергия. Тази енергия иде на земята и твори. Само нашитѣ мълчаливи мисли, идеи, желания, дѣйствия сѫ дълбоки. Само въ МЪЛЧАНИЕ тѣ сѫ Божествени! Тѣ сѫ, които могатъ да подобрятъ, да прѣобразуватъ свѣта. Не мислете, че туй, което ви говоря, /само/ то е истината. Азъ вѣрвамъ въ една МЪЛЧАЛИВА истина, която дѣйствува и работи 6ъ свѣта. /...8 Нали е хубаво да говоришъ съ Господа въ ? Въ МЪЛЧАНИЕ да глѣдашъ звездитѣ, месѣчината, слънцето, да имъ се радвашъ." (7 януарий 1923,"И отвори устата си, та ги поучаваше")

"Важен е животът на съвършените, който се отличава с мълчание. /.../ Съвършеният сам решава задачите си. Той мълчи и решава, както ученикът, който държи матура. Седи на чина и започва да решава. Наоколо му царува мир и тишина; отвреме навреме се чува само скърцането на перото. Съвършеният човек, и като мисли, и като чувства, е повече в мълчание. Каквито противоречия и мъчнотии среща в живота си, той не се оплаква, не се гневи, мълчаливо се справя с тях. Той знае, че красивите и велики неща се извършват тайно и в мълчание." (27 октомври 1935,"Източник на знанието")

"3 часа в мълчание ще бъдем! Аз ще мълча, и вие ще мълчите - ще размишляваме дълбоко, разбирате ли? Няма да говорим нищо. /.../ Ще имате едно събрание на мълчание, на съзерцание /.../ Ще се пренесем в невидимия свят, ще съзерцаваме, ще мислим. Колко приятно ще бъде!" (27.IV.1922,"Окултни правила")

"Онези, които имат чувството на приятелство развито в себе си, те имат един ВЪТРЕШЕН език, с който се разговарят. Щом имаш /поне/ един приятел в света, ти никога няма да се обезсърчиш, никога няма да се отчаеш! Нямаш ли поне един приятел, ще дойде и обезсърчението, и отчаянието. Законът изключва всяко обезсърчение, всякакво отчаяние между двама приятели! Да имаш един приятел и да се обезсърчиш, това е невъзможно. Двама души старци, поети, по на около 80–85 годишна възраст, приятели още от младини, едва сега се срещат. Единият идва на гости на другия. И двамата сядат до камината и мълчат. След като прекарали 5 часа в мълчание, стават, хващат се за ръцете и единият казва на другия: "Много съм благодарен за добрия разговор, който имахме!" - И тъй, цели 5 часа мълчание – това е един вътрешен разговор на души." (20.I.1923,"Придобивки на съзнанието")

"И като дòйде онзи истински учен човек, ти от неговото мълчание ще научиш много повече, отколкото от говоренето му. И в старо време някой ученик дойде при Учителя си, стои една седмица, не говори нищо, но като си отивал, много нещо е научавал. Ще поеме аурата на своя учител, ще има НЕГОВИТЕ мисли, чувства и желания. /.../ Тъй че туй знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа. " (1 януари 1922,"Сродните души")

"По метода на съвършените, мълчание трябва да има." (27.X.1935,"Приложението, като източник на знанието")

"Следователно, Христос казва сега: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Опазването на туй Слово не седи в думите. Някой път може да отидем някъде, да седим, да мълчим един час - и да занесем своето благо. Тъй щото, с мълчание можем да занесем много повече. Има два начина на говорене. Като мълчиш, ще пренесеш туй мълчание в душата му. Отидеш при някой болен, казва ти: „Много ми е тежко“. Попрегърнеш го, погалиш го с ръцете си, той казва: „Как ми олекна, този човек като че ми взе нещо!“ – доволен е. Пък можеш да отидеш при някой болен и да му говориш /.../ - ти му оставяш ДВОЕН товар. Мислиш ли, че това е любов? – Не! Сега вие ще ме запитате, какви са крайните резултати на Любовта. – КРАЙНИТЕ РЕЗУЛТАТИ НА ЛЮБОВТА - ТОВА Е ДА СЕ ОПОЗНАЕМ." (2 декември 1923,"Който люби")

"Една ябълка какви хубави сладки плодове дава! Има известно знание. Само че тя учи мълчанието, вечното мълчание." (5.ХI.1941,"Да ценим живота")

"Светът ще се изправи с мълчание." (18 август 1935,"Пробни страдания")

"Като ученици на велика Школа, и вие ще минавате през специфична област, която изисква пълно мълчание. Каквото видиш и чуеш, ще мълчиш: ще бъдеш глух и сляп за всичко. Някой те бил или ругал - ще мълчиш. В това време ще мислиш за Господа. Само така ще постигнеш това, което душата ти желае." (1 февруари 1933,"Значение на удовете")

"Единственото нещо, което е за подражание, е философското мълчание на рибите. Те никога не си казват мнението, никога не обиждат с думи." (12.I.1941,"Голямата радост") КОМЕНТАР: Учените, особено днес със съвършената си звукозапаписна техника, отдавна развенчаха мита и поговорката за мълчанието на рибите. Въпреки че този израз все още се ползва, не бива да считаме, че и Учителят греши, като употребява една наложила се фраза, щом иска да ни внуши нещо чрез нея.

"От хиляди години Бог, Който е направил света, никого не е срещнал да му каже, че го обича, че всичко е заради него. Той мълчи и оставя всичките хора да се ползват. Ние трябва да БЛАГОДАРИМ на Бога. В Бога има едно МЪЛЧАНИЕ" (10.ХI.1940,"Процепът на Любовта") КОМЕНТАР: Понеже работим с тези антитези и синтези в Словото, тук се представят само мислите за мълчанието. Инак има безброй случаи и в Словото, и в живота, когато БОГ ГОВОРИ.

"В първата глава на "Битие" е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие – там няма ни звук, ни светлина. И тогава, от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко." (Учителят говори, "Ученик")

"Вселената ще се потопи в дълбоко безмълвие. /.../ Там обаче има живот, по-реален. Реалното е това, което не се вижда, не се чува, което не се пипа, защото ние виждаме, чуваме и пипаме само това, което е вън от нас." (17 октомври 1920 ," Което се променя, без да се изменя")

Александър Геров

ГОЛЯМАТА ТИШИНА

От дълбокия Космос, гдето вей хладина, като шепот се носи голямата тишина.

И звучи този шепот през нощта, през деня. Ти се вслушваш нелепо в голямата тишина.

Нашта земя - прашинка - жадна и в светлина, все не иска да свиква с голямата тишина.

Чуй, сърцето ти бие! Усмихни се в съня! Скоро ще те покрие голямата тишина.

15.V.1957

ИЗ "НОВОГОДИШНИ КАРТИЧКИ", 26-31.12.1984: "Това се случило, когато П. бил в Москва. В стаята влязъл млад човек с много тежки проблеми. П. поискал да го разговори, но той мълчал близо час със затворени очи. После станал със сълзи в очите, и казал: "Благодаря, много хубаво си поговорихме…"

ИЗ ЕДНИ СПОМЕНИ, 1992: "Дълго време преди 1965 година ние сме се засичали с Венно на Витоша, на Бивака. Когато аз му се изповядвах или много проповядвах на приятелите или му говорех, запален от идеите на Учителя, той дълги години мълчеше - изслушваше ме и нищо не казваше. Значи, той чакаше. Един Посветен може да чака с векове един човек да узрее, да добие смирение, да се освободи от този нагон да води и да проповядва, преди да е станал ученик. Той ми проговори, едва когато съм могъл да прозра кой е той, какво може и каква роля изпълнява в нашия живот, т.е. когато съм могъл да се смиря, да укротя моята жажда за експресия, която е жажда на артистичните личности и на "праведниците". ИМА и такъв ранг, такова посвещение, без аз да гарантирам, че съм го постигнал. Но има и такъв манталитет, такъв нагон - мнозина искат да проповядват и много бърже започват да учителстват и да въздействат, да влияят, да организират, да събират хора около себе. Това, самò по себе си, е много хубаво в такива сложни епохи - НУЖНО е на хората. Но когато присъстват адепти от много по-висок ранг, ние би трябвало да поискаме да продължим курса си на обучение при тях, преди да започнем да влияем и да разпръскваме светлина. Когато той видя, че се осъзнах, млъкнах и престанах да дрънкам по 24 часа в денонощието, макар и да проповядвах по принцип верни и хубави неща, и най-после пожелах да стана УЧЕНИК, тогава, именно, той започна да ми открива някои дълбоки неща – и то малко по малко. /По-нататък в тия спомени се разказва как същият Венно е мълчал на всички сбирки на младите приятли, при които никой никога не млъкнал и за част от секундата - и даже се надвиквали в негово присъствие. Как в продължение на 25 български години само три или четири пъти съвсем случайно те се смълчали за 15-20 минути - и само тогава Венно проговорил. Това, което той казал по време на тия три или чтири пъти, било толкова дълбоко и фундаментално, че силата му действа и до днес. Инак Венно е имал много лични разговори с хората поотделно - с тия, които умеят да мълчат и да слушат. Това ги е преобразило в положителен смисъл значително.)

ОСИЯНИЕ ЗА ТИШИНАТА:

 http://neobyatnotogovori.com/?idpub=418&book=13

ДЖОН ВАРЛЕЙ - "Устойчивостта на възприятието": http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.40-John%20Varley%20-%20Ustoichivostta%20na%20vazpriyatieto.mp3

 

 

23.08.2018 г. 19,25 ч.

 

ПРИ ОЗЛОБЛЕНИЕ, ИЗНЕРВЯНЕ И ИЗНУДВАНЕ - БЕЗПОЩАДНИ ЗАКОНИ, ЖЕСТОКИ ПОСЛЕДСТВИЯ!

 

УЧИТЕЛЯТ: „В общества, дето има използване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използват човека; после отхвърлят и Христа, и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство! Всеки, който озлоби, изнерви, изнуди своя брат, се изключва от това Братство ВЕДНАГА - и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до ПЪЛНО РАЗКАЯНИЕ. Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки.” (1919.08.20с.Правият път.БОУ.І.1919С:59-60)

 

 

 

23.08.2018 г. 19,04 ч.

 

КАКВО КАЗВАТ БОЖЕСТВЕНИГЕ УЧЕНИЯ ЗА СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ:

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако един човек в света е тласнат по посока на злото, а вие искате да му помогнете, по-добре е да не се противопоставяте, да не се изпречвате насреща му, а да му дадете място – по-добре да си замине, отколкото да се мъчите да го спрете. По-добре да умре ЕДИН човек, отколкото двама. Ако можете да го спрете, добре; но ако не можете, оставете го да си замине. НИКОГА НЕ СЕ СТРЕМЕТЕ ДА СПРЕТЕ ЧОВЕКА, У КОГОТО СЕ Е ЗАРОДИЛО СИЛНО ЖЕЛАНИЕ ДА НАПРАВИ НЕЩО. Например, някоя мома иска да се жени, запалила се е от всички страни, а майката и бащата не са доволни, не обичат момъка й. „Не - казва тя, - ще се самоубия, ако не се омъжа за него!“ - готова е да прибегне до крайни средства. Не я спирайте по никой начин! Ако желаете нейното добро, оставете я да се ожени. След време, когато разбере своята грешка,ТОГАВА Й ПОМОГНЕТЕ ДА СЕ ИЗБАВИ. Ако я спрат от пътя й в това време, когато има силно желание, тя ще изпадне в по-голямо зло. Когато и ние имаме едно желание, Господ не ни спира, а казва на служителите Си: „Дайте им всички условия да постигнат желанието си.“ Когато започнем да пъшкаме и охкаме, Господ казва: „Радвам се, че постигна желанието си; твоето охкане е един плод, който и Аз опитах.“ Мъченията и страданията, които човек изпитва, създават известни настроения у Бога. Когато видим, че Бог е намръщен, то е, защото НАШИТЕ мисли са такива - и те се завръщат към нас. Същият закон действа между мъже и жени. Например, мъжът е недоволен от жена си, хвърлил е око на друга. Неговата страда, защото е свързана с него и ходи да го следи като някой детектив. Не връзвайте мъжа си; сиреч - не ограничавайте свободата му. Ако го обичате, въздействайте МОРАЛНО на неговия ум и на неговото сърце; но настоява ли той да изпълни желанието си, не се противопоставяйте. Нека опита своите желания. Ама ще кажете: „Аз искам да го спася.“ - Колко момци са се оженили за моми с цел да ги „спасят”, но не са успели! Оставете всяка душа сама да опита това, което силно желае, и като извлече урок от него, ТОГАВА се опитайте да й въздействате. ” (1919.08.20с.Правият път.БОУ.І.1919С:57-58)

 

 

 

23.08.2018 г. 18.28 ч.

 

БЪЛГАРИТЕ СА НАМЕРИЛИ ИЗХОД…

УЧИТЕЛЯТ: „Някои да кажат нещо от своята опитност, за да се ползваме един-други. Само ще спазвате едно нещо – ако някои от вас искат да разкажат своите по-важни опитности, ще трябва да употребят най-много пет-десет минути.” (1919.08.20с.Правият път.БОУ.І.1919С:56)

Един българин бил в чужбина, и в една голяма аудитория го помолили да им говори. Молели го и на други места. Той обаче носел една торбичка с няколкостотин житни зрънца, Всеки път, преди да излезе да говори, молел всички да си изберат по едно зрънце. Така отделяли и пак събирали житни зрънца толкова на брой, колкото хора имало в залата. Тогава той добавял едно зрънце, което било оцветено в червено, и молел отново хората да бръкнат един по един в торбичката. Думата пръв ще има този, комуто се падне оцветеното зърно. Гостът вече бил изброил колко хора има в залата и разделил времето, обявено за срещата, на броя на присъстващите. Тогава разбрал по колко секунди се падат за изказване на всеки един. Имало човек с камбанка и хронометър, който отброявал секундите и давал сигнал за прекъсване на говорещия. Упражнението минало блестящо, на хората им било много интересно. Ако някому не му се говори, дава минутите си комуто иска. Който събере така най-много минути, има предимство.

 

Един приятел у нас се шегуваше, че такъв опит в България е невъзможен, понеже черепът на българина отгоре бил най-дебел - няма друг такъв народ. Центърът на съвестта му не работел, нямало и помен от душа у нас - как ще дадем думата си другиму?... Ако прекъснеш някой българин след като говори 17-18 часа без прекъсване, той ще умре или ще ти издере очите…Обаче той самият те прекъсва без проблеми още в първата секунда, ако случайно си си проврял репликата. Българите са намерили изход - понеже на всеки му се говори безкрайно и със всичка сила, всички говорят едновременно и се надвикват.

 

 

 

23.08.2018 г. 16,56 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Следя как някои от вас: когато постъпят в това братство, идват много жарки, бързо заучават някои неща и казват: „Е, разбрахме вече всичко...“ - Не, вие едва сте се научили да сричате! /…/ Друга опасност, която се среща в окултните школи, е следната: между учениците се заражда състезание.” (1919.08.20с.Правият път.БОУ.І.1919С:50) "В тази школа дойде един господин, който беше много набожен, смирен, готов на всички жертви. Първата година той носеше вода и всичко вършеше и другите казаха: „Какъв добър пример дава!“ Останалите ученици, които бяха постъпили по-отдавна в училището, се държаха като аристократи. Не се мина година, този новодошъл господин започна да се налага на другите, започна да заповядва. Изглежда, че всеки, който влезе в тази школа, смята, че първата година може да работи, да се подчинява, а втората трябва да заповядва..."

 

 

23.08.2018 г. 11,35 ч.

 

САМОПРЕДПАЗВАНЕТО Е ВАЖНО, НО ПОСТОЯННО НИ ИЗПИТВАТ И ЗА ТОЧНО ПРОТИВОПОЛОЖНОТО:

УЧИТЕЛЯТ: 1919.08.20с.пра.БОУ.І.1919С:49 „Вие ще дойдете до известно положение, когато трябва да държите изпит. Няма да се мине много време - и Господ ще изпрати комисия да види доколко сте силни в добродетелите. Ще провери доколко сте усвоили божествената правда, милосърдието; доколко сте щедри и доколко сте изучили закона на пожертването. Няма да има човек на Земята, малък или голям, който да не бъде подложен на изпит.

 

ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТОВА за кого и за какво се жертваме, кому правим добро и по какъв начин – позволяваме ли да ни погълнат изцяло.

 

 

23.08.2018 г. 10,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: 1919.08.20с.пра.БОУ.І.1919С:48-49 „Някой път изпитвам вашия живот, правя сондажи, опитвам каква е „температурата” ви - и знаете ли какво усещам и колко скъпо ми костват тия опити? Защото, когато някой иска да опита някого какъв е той като човек, преживява неговите състояния. А не може и да обърнеш един човек към Бога, докато не преживееш И ДОБРОТО, И ЗЛОТО, които са вложени в него. Онзи, който не разбира този закон, се чувства като в някой котел и се пръска от мъка, защото изпитва едно тягостно състояние, което не може да си обясни.”

ОБАЧЕ! Всички сме правили свръхусилия да помагаме на хора, които не са лъжица за нашата уста - твърде тежки за изтегляне на брега, а някои и НАПЪЛНО НЕЕВОСПОСОБНИ. Жертваме или забавяме значително собствената си еволюция:

„…После ще кажете: „Господи! Защо стана така, когато аз исках да му помогна?“ - Какво ви пречи прасето, че ровило? - Оставете го, нека си рови – ИМА МНОГО МЕСТА ЗА РОВЕНЕ. На първо време, гледайте да се изолирате от лоши влияния, които спират вашата еволюция. (1919.08.20с.пра.БОУ.І.1919С:48-49)

 

 

24.08.2018 г. 14,49 ч.

 

ЛИЧНИТЕ ЧУВСТВА И СВОБОДНАТА ВОЛЯ. Какво говорят за тях божествените учения, какво искат да ни внушат луциферическите учения? Последните използват една много тънка стратегия – взимат части от божествените учения и ги представят за цялата истина, а други части скриват в дън земя. Обаче, откъртвайки парче от мозайката, то вече престава да бъде истина и може да бъде смъртоносно. Настоящият профил съзнателно си поставя задачата да изкопае именно такива дълбоко заровени тези, антитези и синтези ОТ ПУБЛИКУВАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО, които са премахнати от сатанинските и луциферическите учения, дори и те да се представят за божествени.

УЧИТЕЛЯТ: „И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи.” (29 януари 1939, „Двете слугини”)

„У благородния човек има и личен елемент. Съзнанието за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв. За такъв човек казват, че е роден благородник. У него кръвта е чиста. /…/ Ако бих ви задал темата „Разлика между моралните, личните и егоистичните или себични чувства”, какво бихте писали? Как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса КОРЕННО. Ако вие не можете да познавате себе си КОРЕННО, всичко друго безполезно изучаване. /…/ В човека има събудени и ПО-НИСШИ ОТ ЛИЧНИТЕ ЧУВСТВА – СЕБИЧНИТЕ ЧУВСТВА.” (17.ІІ.1924, „Морални чувства”)

„Моралните чувства са най-високият планински връх, който съществува в човека, после личните чувства в човека, и най-после слизате към долините, долу, дето са неговите обществени чувства; и най-после стигате до инстинктите и нисшите страсти. Моралните чувства дават устой на човешкия ум. Личните чувства дават ПОСТИЖЕНИЯ В ЕДНО НАПРАВЛЕНИЕ. Обществените чувства ОГРАНИЧАВАТ това постижение, А ИНСТИНКТИТЕ ДАВАТ ВСИЧКИЯ МАТЕРИАЛ, ОТ КОЙТО ТОЗИ ГРАДЕЖ ТРЯБВА ДА СТАНЕ. Инстинктите, това са ЖИВИ сили в природата. Личните чувства, това са ЖИВИ сили, моралните чувства, това са ЖИВИ сили, обществените чувства, това са ЖИВИ сили. Умът, това е една жива сила. /…/ Ако /този момък/ е умен, ако е морален, ако личните чувства идват на трето място, тогава непременно ще успее по най-добрия начин. /…/ Не са лоши умствените стремежи, моралните стремежи, личните стремежи, обществените стремежи и стремежите на инстинктите - всичките намясто са. Не е лошо да бъдеш силен човек, не е лошо да имаш развити лични чувства на трето място, защото, АКО НЯМАШ ЛИЧНИ ЧУВСТВА, ТИ НЯМА ДА ИМАШ ПОСТИЖЕНИЯ. Ако нямаш обществени чувства, няма да имаш място де да складираш, туй което си взел. АКО НЯМАШ ИНСТИНКТИ В СЕБЕ СИ, ТИ НЯМАШ МАТЕРИАЛ, С КОЙТО ДА РАБОТИШ. Казваш: „Това са инстинкти…” - Инстинктът е бакалин, който кредитира всички. От тия работи все ще вземеш нещо. Казваш: „Това са инстинкти…” – Инстинктът - това е ОМЕГАТА на нещата. Злото седи в това, когато омегата направиш алфа - ти си обърнал реда на нещата. /Ако нямате лични и морални чувства, „Банкерът”/ ще каже: „У тебе няма чувства - ти не си благороден човек; у тебе няма високо благородство - морални чувства”. /…/ Личните чувства са врата за човешкия рай. /…/Трябва да държите ТОЗИ ред на нещата: умът на първо място, моралните чувства, - на второ, личните чувства - на трето, обществените - на четвърто, инстинктите - на пето място. Това е един ПЕНТАГРАМ. Това е човекът в сегашното проявление. 1, 2, 3, 4, 5 - това е сегашното проявление на човека. Държите ли туй съотношение на нещата, съществува един разумен ред на нещата - силите, които действат, си помагат едни на други. Щом измениш реда на нещата, тогава има друго математическо съотношение и задачата остава винаги неразрешена. /…/ /Една/ мисъл, като мине през всичките области, като мине през моралния свят, ще придобие известни качества; като мине през личните чувства, през обществените, ще придобие известни качества. Ако човек не е умен, ще стане фанатик, горделив, ще стане груб. /…/ Човек, който е груб, той сам не се харесва. А пък като се привържеш някъде, пак не се харесваш. Ако станеш фанатик и мислиш, че твоите възгледи са най-правите и мислиш, че „това не е намясто”, „онова не е намясто”... Ако умът ти не е намясто, ТОВА ще стане. Ако умът е намясто, човек има широки възгледи. /…/ Човек с достойнство всякога помага. Горделивият човек всякога иска да му помагат. Той счита, че всички хора са задължени да работят, той ще погледне отвисоко и ще каже: „Не сте свършили добре!”. (16.IХ.1932, "Петте области в човека")

„Много чувства има в човека: лични, семейни, обществени, общочовешки, приятелски, морални и др. Такова чувство е и вярата. Чувствата събират енергия, която умът използва. Те дават подтик и на душата.” (3 юли 1938, „Слизане и качване”)

„Без музика и личните чувства, всичко е анормално.”(19 май 1937, „Цялото и частите”)

„Човек трябва да знае, че всички въпроси, които се отнасят до неговото сърце, до неговия ум и до неговата душа, са ЛИЧНИ, и той САМ трябва да ги реши.”(22 декември 1929, „Имам власт”)

„Лична карта и за божествения свят има, и за духовния свят има лична карта, и за сърцето. Лична карта има и за физичния свят - волята. Това са ТРИ лични карти - ще ги носиш. За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето. Чувствата, сърцето - и това е легитимация.” (5 януари 1940, „Идеален и реален живот”)

„Не си честен човек. Твоите лични чувства са слабо развити.”( 20.VI.1943, „Създаде Небето и Земята”)

„Това са две живи, разумни същества, които, изхождайки от своите лични интереси, се стремят към една обща точка – идеал на тяхната душа.”( 19 юни 1921, „Дойди след Мен”)

„Калвин казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други – за безчестие. Обаче Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек ИМА свободна воля. Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата вън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън, при лошите условия. Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.”(4 април 1930, „Огъната плоскост”)

„Всеки, който не те оставя свободно да мислиш, не те оставя свободно да решиш дадена работа, никакъв брат не ти е. Братът трябва да остави брата си за дълго време да бъде свободен. Всеки трябва да бъде свободен! Каквото направи, да го направи от свободна воля.”( 5.IX.1937, „Той ми е и брат, и сестра, и майка.”)

„Трябва да се научите да бъдете свободни. Умът ви да бъде свободен, сърцето ви, волята ви, душата ви, духът ви да бъдат свободни. Ти искаш да направиш нещо и трябва да бъдеш свободен в това. Това се отнася до духа. Искаш да почувствуваш нещо. Това се отнася до душата. Искаш да поканиш някого в стаята си. - Стаята ти трябва да бъде свободна, за да му я дадеш. Ако в стаята има 10 души, ще бъде ли той свободен? - ЩЕ МУ ДАДЕШ ЕДНА СТАЯ, В КОЯТО ДА НЯМА НИКОЙ И ТОЙ ДА РАЗПОЛАГА С НЕЯ КАКТО СИ ИСКА.”( 31 януари 1940, „Трите връзки”)
„Едно от качествата на Любовта е даването. Давайте, без да се страхувате какво ще остане за вас! Страхът трябва да се замести с разумна смелост. Бъдете смели и свободни по сърце, по ум и по воля, но имайте предвид мисълта, че вършите волята Божия! ”( 18 ноември 1934, „Езикът на дъгата”)

„Няма по-велико нещо за човека от свободата на духа! Това значи да дадем свобода на Бога в себе си, да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети как да действа. Когато Бог дойде между хората, няма да се спира върху техните мисли, но направо ще чисти: непотребното ще слага настрана, а нечистото ще прекара през огън. Види ли, че момата се страхува от момъка, Той вади заключение за тяхната чистота. Момата трябва свободно да пристъпи към момъка и момъкът – към момата, да предизвикат доброто в себе си. Целувката е символ на нещо. В нея трябва да взимат участие умът и сърцето. В горната устна действа човешкият ум, а в долната – човешкото сърце. /…/ Целувката има далечен произход. Тя е била известна още преди съществуването на човека. И животните, и растенията се целуват. Трябва да гледате на целувката с всичката чистота и святост! Тя е контакт, чрез който действа божественият свят. Разумният свят работи върху разбирането на човека, за да превърне всичко на добро. Хората страдат не от много целувки, но от недостатъчно целувки. Христос казва: „Целунете се със свято целувание“. На друго място в Писанието е казано: „Дойдох в дома ти и не ми даде никаква целувка“. Целувката не е външен процес. Ако вляза в дома ти и мога да сменя скръбта ти в радост, недоволството ти – в доволство, аз съм те целунал. Между мене и домакина е станала правилна обмяна. Две мисли, две чувства са хармонични, когато между тях има допирни точки. /…/ . Човешките можете да ограничавате, а на Божествените ще давате път, да се проявят. Няма случай в живота, когато човек е целунал някого по човешки и да го е повдигнал. И обратно – няма случай в живота, когато човек е целунал някого със света целувка и да не го е повдигнал. Божественото възкресява, човешкото умъртвява. Да бъдем носители на Божията Любов! Да бъдем цветя, които растат под лъчите на Божественото слънце. Да бъдем извори, в които да се влива Божествената Любов. Само така човек ще придобие сила, живот, здраве. Само така той ще се подмлади, ще придобие безсмъртието. Помнете: Когато се говори за Божествените енергии, човек може свободно да се проявява. Когато трябва да извършите Божията воля, не слагайте никакво препятствие на пътя си. Когато вършите Божията воля, не само вие няма да си препятствате, но никой няма да ви препятства. Майка си, имаш малко дете, не можеш да го оставиш само̀ вкъщи. Искаш да изпълниш Божията воля, да направиш едно добро някъде, но не смееш да оставиш детето си само. Не се страхувай, остави детето си и иди да свършиш работата за Бога. Детето ти ще се събуди от сън, след като свършиш работата си за Бога. Не слагай човешкия ред на нещата над Божествения. Ако не изпълниш Божията воля, ще те уволнят от служба. Бог назначава, Бог уволнява. Чиновник си, не искаш да изпълниш Божията воля, но ще се разболееш и ще боледуваш няколко месеца. Най-после, ще те уволнят. Могат да те уволнят и завинаги. Бъди готов да направиш за Бога поне едно малко добро.” ( 23 декември 1931, „Сила, живот и здраве”)

 

 

25.08.2018 г. 16,04 ч.

 

ОТНОВО ФУНДАМЕНТАЛНО РАЗКРИТИЕ. Воюващите срещу желанията, сърцето и тялото воюват, фактически, срещу ПРИЛОЖЕНИЕТО на Любовта и Истината, срещу БОГА. Те нямат сметка от слизането на Царството Божие на земята. Не искат и да се опознаваме един-друг, да имаме ИЗОБИЛЕН И ПЪЛЕН живот – да живеем БОЖЕСТВЕНО.

УЧИТЕЛЯТ: „Разбирането има отношение към ума, А ПРИЛАГАНЕТО – КЪМ СЪРЦЕТО. Мислите могат да се развиват и растат само в ума, в мозъка, А ПРИЛАГАНЕТО И ЧУВСТВАТА – САМО В СЪРЦЕТО. Сърцето е почва, свят за нашите добри желания. Добрите мисли и желания растат в ума и сърцето тъй, както растенията по лицето на Земята. /…/ Нашите тела не са нищо друго, освен мислите на Бога. /…/ Ние сме събрани тук, за да се опознаем, защото още не се познаваме. У вас има желание да се опознаете, но още не се познавате. Ще възразите: „Как да не се познаваме?“ - ДА ПОЗНАВАШ НЯКОГО – ТО Е ЖИВОТ ВЕЧЕН.”

(1919.08.20с.Разбиране и прилагане.БОУ.І.1919С:19)

ТОВА РАЗКРИВА В НОВА СВЕТЛИНА аксиомите за ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНА Божия любов, за ИЗОБИЛНИЯ И ПЪЛЕН живот, като проява на божествената любов. Верността към Бога и божественото произхождение на съществата не се изчерпват с индивидуалното подвизаване или феодалните крепости на рода и семейството. ПРИЛАГАНЕТО на божествените желания и чувства е пълноценно само в условията на БРАТСКИЯ ЖИВОТ, НА ИСТИНСКОТО ДРУГАРУВАНЕ И ШИРОКИЯ КРЪГ ОТ ПРИЯТЕЛСТВА. Словото казва, че трябва да разширяваме този кръг ПОСТОЯННО, докато се запознаем СЪС ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА ПО ЗЕМЯТА. Неродените от Бога не искат, не могат да служат на сестри, братя, сродни души и приятели, защото на практика НЯМАТ такива – те се поставят НАД другите. Още по-малко имат понятие за служене и лансиране на РАЗЛИЧНИЯ от тях, а за любов към врага там и дума не може да става.

 

 

26.08.2018 г. 19,19 ч.

 

Точно на това място край хижа Гургулица над с.Костенец, малко по-навътре между дърветата, бяха нашите палатки. Там, именно, се случи описаното по-долу от 27 август 2001 г. и се получи отговорът; там дойде и една голяма част от Новопсалмите.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – не, те са много опасни за света. Всичко, каквото Бог е създал в света, е чисто и свято и ние не бива да нарушаваме божествения ред на нещата. Една муха или пчела, която Бог е създал, стои по-горе от един обикновен човек, роден от човек. Писанието казва: „Има хора, родени от плът, от човешко семе“, но в този смисъл една божествена пчела е много по-интелигентна, отколкото един обикновен човек тук, на Земята. Аз ви давам едно правило за мерило, което еднакво трябва да засяга и животни, и хора – всички. Най-малкото зло, което направите на едно насекомо, което работи за Бога, един ден ще се развие в голяма форма. Човек, който може да стъпче мравка, може да стъпче и човек. И обратно – човек, който може да направи път на мравка, ще направи път и на човека. Видите ли, че някой човек тъпче някоя мравка, а говори, че е културен, извадете 75% от неговата културност и му оставете само 25%, пък бил той философ, учен, писател, свещеник или кой да е друг, щом той върши това съзнателно.” (1919.08.20с.Живот вечен.БОУ.І.1919С:66)

27.VIII.137(2001) Рила Райската поляна

ОТНОВО ЗАМИНАЛИ И ЗАМИНАВАЩИ

В края на съборните дни, тук, на Райската поляна, имахме случай, при който се прояви връзката ни с творенията на природата – в случая с два вида насекоми. Знаем, че от 23 до 25 август в Школата се работи с природните царства. Имали сме не един и два случая на жива връзка с душите на растенията и животните, с духовете на природните стихии. През тези дни всеки разказа за такива случаи в живота си. Например, за кучето, което се откъснало от господаря си и играло паневритмия с едного от нас, изправено и с лапи на раменете му; за катеричката, която останала на гърдите на един приятел през цялото време, докато играел и той паневритмия; и за един гълъб, който стоял на рамото му от началото до края при друг подобен случай; за костенурката в един цариградски хотел, която на три пъти слизала, падайки от високо, от върха на едно алпинеумче в хола и идвала до крака на един приятел, вдигайки лапки и глава и гледайки го продължително; за кучето, което се явило ненадейно при палатката на един приятел преди години, когато той едва не умирал от скръб, и спяло нощем с гръб, опрян до неговия, като ги делял само платът на палатката, а всяка сутрин вървяло пред него и отивало точно там, където той е бил намислил, а след това изчезвало; за друго куче, което толкова обикнало един приятел, че слязло с него от върховете до селото и след това бягало след автобуса цели три села – и т.н. и т.н. и т.н. Този път, на 24 август сутринта, имахме подобен интересен и трогателен случай с една "осичка" и един скакалец. Мушичката, подобна на оса, остана на дясното коляно на един приятел повече от три часа и игра какви ли не танци през цялото време, докато изпяхме целия нов текст на паневритмията. В същото време на лявото му коляно стоеше неподвижен един скакалец. Когато този приятел стана, защото трябваше да иде в гората, и тръгна между елхичките и високите треви, двамата малки приятели на коленете му не избягаха, а останаха на местата си - дори и когато седнахме и започнахме четенето на мисли от следващата беседа и разговорите върху тях. Едва тогава скакалецът си отиде, а осичката остана още дълго време на дясното коляно на четящия, докато в един момент реши да се премести върху листа на книгата, от която той четеше. През тези съборни дни наблюдавахме как и съвсем малки мушички витаят с часове над отворените страници на беседите, въпреки че наоколо имаше и други бели листове и страници на книги, както и бели дрехи. Всички слушахме и се разговаряхме сладко върху удивителните и прекрасни мисли от Учителя, за постигането на всяка от които са необходими 25 000 години еволюция, ако сме сами или с обикновени хора и учители, а в същото време възхитени гледахме как мушичката, подобна на малка оса, веднага пролазваше на следващата страница, която четеше този приятел, който внимателното обръщаше на листовете, за да не я смачка. Така продължи до края на беседата. След това томът бе оставен отворен и го затиснахме с нещо, за да не се затвори и притисне мушицата, защото тя остана още пет минути точно в сгъвката – и след това отлетя. Тогава ни бе дадено да узнаем, че в школните упражнения и явления през последните три дни на Всемирния Събор не само се запознаваме с природните йерархии, но и се срещаме с наши близки, заминали за другия свят, на които тогава се дава отпуск, както по време на Задушница и в други дни, известни само Посветените. Предишния ден бе обещано Учителят да направи контакт със синовете на двама от присъстващите, които си бе взел на небето твърде млади, но по определени причини това не можа да стане писмено – писмено бе дошло само одеянието "Нови съборни полети" на 23 август. Бе ни обяснено, че в осичката и скакалеца през тези три часа и повече са били душите на тези два ангела. Тази сутрин – 27 август, - когато отивахме рано сутринта на изгрев към вълшебното хълмче, една муха се удари в лявото око на един от нас, а след част от секундата втора муха – в дясното. Пишещата тези редове преди малко сподели, че от няколко часа ù текат сълзи от очите безпричинно и даже в един момент се е разплакала. Абсолютно същото се е случило с двама приятели на Рила на 19 август 1999 г., когато е бил загинал синът на единия от тях, а те узнали за това едва на 21 август. Тогава (на 19 август), в изгряващото слънце той видял абсолютно черен кръг на фона на черно небе, от който излизали черни сълзи на всички страни, а след това били дадени още два траурни знака, един от които – кръст в слънцето. През целия първи ден на Събора тогава не само тези двама приятели, но и други хора, дори и по време на Паневритмията, а и после през целия ден, се чувствали разбити. По същото време някъде, загубен в рилските клекове, си отишъл от този свят и един възрастен брат–цигулар от Варна. Слънцето прибира своите си най-често през август, по време на Събора. Веднага след това в диска на изгряващото слънце същият приятел видял следните картини със затворени очи: слънцето станало черно като при затъмнение и от него излизали само бледи, тънки жълто-зелени лъчи. Слънцето се виждало посърнало в най-горния край на зрителното поле, а отдолу летяла нагоре хищна птица с тъмно тяло и светла глава. Посоката била вляво от слънцето. В последния момент птицата цялата посветнала. Един гълъб, точно както рисуват Божия Дух, летял право към съзерцаващия и носел в човката си венец от върбова клонка с бледозелени листа. После, при четвъртото поглеждане в Слънцето и затваряне на очите, се появил светящ кръст със заоблени ъгли, но ясно се виждало, че хоризонталната му част се намира пред вертикалната. Това може да означава, че този, който си е заминал, още не е отделѐн от физическото си тяло. Вчера, късно след обед, когато отивахме за вода, всички приятели бяхме тъжни и умълчани, без да знаем защо ни дойде желанието да си слезем от планината. Небето и този път не ни дава ясна и точна информация дали си е заминал някой близък или пак е станала някаква трагедия по света. Такава липса на конкретни указания се дължи не само на това, че повечето от нас са още начинаещи в езотеричния път, но и защото има закон на ученичеството и Школата, според който ученикът не трябва да слиза от планината по време на високи действа и космически полети, дори и ако се налага да погребе и най-близкия. В такива дни и нощи всеки от нас, независимо от нивото му и от това дали съзнава денем или в часовете, когато е буден на земята какво прави горе, представлява нещо като машинист на локомотив с множество вагони от сродни души, които той води из Вселената. Затова всяко отклоняване на мисълта би довело до гибел, до катастрофа на цялата композиция. Това важи за най-обикновените водачи и разузнавачи, а колко повече е в сила за Ученика. Има ли да ни каже нещо Учителят във връзка със всичко това? 18,33 - Не се безпокойте, всичко е за добро. Най-важното е наистина да не слизате от високите светове, когато имате работа там. "Оставете мъртъвците да погребват своите мъртъвци" – знаете какво съм казвал и казвам винаги. Не че няма да слезете когато се наложи, но това става само с лично разрешение от Главния.; 18,52 - Искам разрешение от Главния утре да сляза да продължа работата по къщата до идването на майсторите (въпрос на В.).

18,52 - Не само след Събора, но и по време на Събора всяко слизане за уреждане на такъв дом, дадено от Господа за процъфтяване на Словото, Делото и Живота, е не само благословено, но и хиляди пъти по-свято и чисто от съзерцанията, медитациите и полетите. Да подхванеш една мръсна книжка при такава шетня и да я хвърлиш на боклука струва повече от сто възнесения и 500 полета по звездите! Понеже ученик, изпълнил молбата на Учителя да устрои дом на Господа в полите на планината, е по-мил Учителю от всички събори, изгреви, молитви, четения и паневритмии по цялата вселена, взети накуп. Във връзка с ясните знаци, че някой, с когото сме свързани, си е заминал, се получи потвърждение, от понеделнишкия "Монитор", който получихме тук едва днес, на 29 август: "Мълния уби мъж в Рила. 47-годишния Кръстьо Бараков загина, след като е бил поразен от мълния, съобщиха от РПУ Дупница. Мъжът е бил намерен в района на връх Харамията при Седемте Рилски езера с множество обгаряния […]. От полицията уточниха, че най-вероятно Бараков е бил член на Бялото братство на Петър Дънов. Тези дни приключва Съборът на дъновистите на Слънчевата поляна на езерото Бъбрека. (стр. 6)"

 

 

26.08.2018 г. 21,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Когато отивате някъде, вие запитвате: „Мога ли да вляза?“ - Така трябва да постъпвате и с дърветата. Ако постъпвате така, това показва, че вие сте започнали да развивате божествената любов в себе си – да любите Бога с всичката си душа, ум и сърце. Като се научим да разбираме въпросите така, ТОГАВА ще разберем великото Христово Учение. Ако искате да станете културни, трябва да започнете от дърветата, от растенията. Като минете покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: „Колко е хубаво при тебе под твоята сянка!“

 

(1919.08.20с.Живот вечен.БОУ.І.1919С:69)

 

26.08.2018 г. 14,50 ч.

 

ОТНОВО ЗА ТЪРГОВЦИТЕ И КРАДЦИТЕ В „БРАТСТВОТО”,

 за благотворителите-разбойници, за сценичните мастодонти и ранобудните спринтьори на Рила с белите дрехи и кичозните широки колани, позлатени с евтин варак - духовни състезатели с ниска еволюция, които искат да се „уредят” и тука. За грозните патенца и съскащите гъски. И ПО ДРУГИ ВЪПРОСИ.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Много дами ходят и събират хиляди левове „за Господа” – оберат богатите и после ги раздават на бедните: на този десет лева, на онзи десет лева - и т.н. Ама ще кажете: „Тези богати разбойници обраха парите на бедните хора…“ Аз ви предавам как гледат на тази работа ОТГОРЕ, а не как гледа тукашното общество. Онези благотворителни дружества са сдружения от разбойници, които казват: „Ние не сме толкова лоши човеци; хайде, от нас да мине, ето ви десет лева, за да знаете, че и ние сме културни хора.“ Но от гледището на християнството, това не е култура.

/…/ Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това как да се осигури, а с другите да става каквото ще. И ВИЕ проявявате такъв интерес – ЕДНИ ОТ ВАС ТИЧАТ, ГЛЕДАТ ДА БЪДАТ ТУК ПЪРВИ - и някой път затова помежду ви има ританица. То е все същото положение, каквото е и в света. Някой може да бъде при мене първи, а последен по схващане на идеите; а друг да бъде последен, на опашката, а по схващане на идеите - пръв. Аз бих предпочел да имам наоколо си повече „опашки”, отколкото глави.”

(1919.08.20с.Живот вечен.БОУ.І.1919С:64)

„Именно овцете дават сила /на богатите/ да събират пари.” (22 октомври 1944, „Милият поглед”)

„Чудното е, че всички хора отиват при Господа и искат пари…” (4 февруари 1940, „Постиженията на човека”)

„Тия пари, които постъпят в Братството, СТРОГО ОПРЕДЕЛЕНО Е за какво да се употребят. И ако някой злоупотреби, сам ще понесе последствията. (8 август 1920, „Двата принципа”)

„Бог не се нуждае от нашите пари и къщи! /…/ 2000 години Христос е лъган! В България няма човек, който да познава Господа. /…/ Трябва да познаваме Господа такъв, какъвто си е Той. /…/ Господ ми говори - и ако вие не постъпите така, според както ГОСПОД ви говори, то ще ви сполетят ТАКИВА големи нещастия, че ако аз един ден ви срещна и ви видя, че сте нещастни, ще зная, че това нещастие ви е сполетяло, само защото не сте послушали това, което Господ ви е говорил.” (30 октомври 1920, „Две лепти”)

„В този процес, именно - в РАЗПРЕДЕЛЯНЕТО на парите ще познаете какви желания и стремежи имат надмощие във вас.” (25 март 1928, „ По пътя на природата”)

„Та казвам: първото нещо е да се отучите да лъжете. На всички казвам: оставете настрани всички черни и бели лъжи! С нашите черни лъжи имаме 29 000 лева борч на електрическата инсталация. 52 души има, които не плащат, 70 плащат. Другите турят ютии, туй-онуй, крадат енергия. „Братството ще плати...” - Че кое братство? Ние иждивяваме електричество 1000, 1200, някой път 2000 киловата в месец! Хиляда киловата по 4 лева и половина, то са 4500 лева. Вземѐте по 7 лева за киловат. Имаме 1000 киловата, остават 2500 лева на месец. Къде отиват парите? Колко души има, които никак не плащат? Не е хубаво! Не мислете, че не можете да плащате. Вие се осакатявате! Всеки един от вас трябва да мисли, че може да плати. Ще плати - да работи, ще му създадем работа. Ние не искаме да бъдете тунеядци един за друг и да се използвате. Ами… заразяват се хората. Един като лъже, се заразяват и другите. Никаква лъжа не трябва да се допуща! Че ние тук минаваме за братство, минаваме за хора, които не лъжем - другите хора ни имат доверие. Че ако ние не дадем един пример на честност?... Всеки тук прави каквото си иска и казва: „То е братство…“ (3 април 1940, „Влюбване и любов”)

„Искам проповедниците, които проповядват Любов, първи да дадат пример И ДА РАБОТЯТ БЕЗ ПАРИ, защото това е свещен труд. Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници“. Това означава, че всички онези, които проповядват, че е възможно спасение без любов, че спасението е само в църквата, че спасението е в дома, че спасението е в жената или в децата, крадци са и разбойници! Днес все така се проповядва. Мома ще се жени за някой момък, съберат се старите и говорят: „Ти си млада още и не разбираш - може да не обичаш сега момъка, но после любовта сама по себе си ще дойде“. Лъжат я! След това попът, в името на любовта и в името на Господа ги венчава. Лъжа е това! Любовта по този начин не идва. Всяко нещо в света, което се извършва без любов, е престъпление. СЪВРЕМЕННИТЕ БРАКОВЕ СА МЯСТО НА БЛУДОДЕЯНИЕ! Какъв живот искате, когато двама души се събират там, където Господ ОТСЪСТВА? Какъв брак ще излезе от това? В света все престъпници ще се народят, защото без любов се раждат.” (10 септември 1922, „Аз съм вратата на овцете”)

ИЗ ЕДНА ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ БЕСЕДИ – „Слуги на Доброто” (26.I.1936). ГЪСТОТАТА НА ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ МИСЛИ ТУК Е ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА! ОТНОВО ИМА УТВЪРЖДАВАЩИ МИСЛИ ЗА ЩАСТИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО, С КОЕТО СЕ ОТЛИЧАВАТ БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ, ЗА РАЗЛИКА ОТ ФАЛШИФИКАТИТЕ.

ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЕ ПРОБВА ДА Я ЧЕТЕ ЦЯЛАТА ИЗРАЗИТЕЛНО НА ГЛАС – ТОВА ОТИВА ИЗ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА; ПО ВЪЗМОЖНОСТ, ДА СЕ ПРАВЯТ И АУДИОЗАПИСИ

„Ако ти със своето поведение убиваш най-хубавата мисъл в една душа или нарушаваш едно от най-хубавите му чувства, не си ли ти онзи, горделивият човек? Може да си брат тук, от Бялото Братство на Изгрева, някой изгревчанин; може да си от православната църква - без разлика е това; някой окултист, може да си учен човек – и това е без разлика какво име носиш. /…/ Но ако ти не разбираш старостта, в която живее Мъдростта, и ако не разбираш младостта, в която живее Любовта, ти си на кривия път. Ясно и категорично! Тогава казвам: ти, ако не разбираш младостта, в която Любовта живее, ще остарееш и ще оглупееш. И ако не разбираш старостта, в която Мъдростта живее в своята пълнота, ти ще оглупееш и ще умреш. Нищо повече! И ще се свърши. /…/ Тогава, казвате вие, какво трябва да се прави? Ще слугуваш на Любовта, млад като си, и ще слугуваш на Мъдростта, стар като си. А ще слугуваш на себе си... За да се избавиш от себе си, има само един начин – ще слугуваш на Истината. За да разбереш пътищата на Любовта, трябва да слугуваш на Любовта. За да разбереш пътищата на Мъдростта, трябва да слугуваш на Мъдростта. А за да разбереш себе си, трябва да слугуваш на пътя на Истината. А тази Истина е вътре в тебе. Всичките други неща, всичките други пътища, по които може да вървите, хубави са, но те са временни. Ти не можеш да разбереш Любовта, ако не слугуваш. Защото единственото нещо в света, което не търпи никаква заповед, то е Любовта; единственото, което не търпи заповеди, това е Мъдростта, това е Истината. Щом ти се опиташ да заповядваш на Любовта, ти ще дойдеш до най-големите противоречия; и ако се опиташ по същия начин да постъпиш с Мъдростта, ще ти се случи същото. Щом вървиш по пътя на Любовта, ще вземеш положението на един, който служи, не на един, който заповядва. Щом дойдеш да вървиш по пътя на Мъдростта, ще вземеш положението на един слуга, който служи, но не положението на един господар. Щом дойдеш до Истината – пак същото положение. И ако туй не го научиш – то е всичкото, – ти никога в Царството Божие не можеш да припариш. И казано е там в общ смисъл: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ И казвам: Как ще се смириш? Или, ясно казано: ако не може да служиш на Любовта, ако не можеш да служиш на Мъдростта, ако не можеш да служиш на Истината, ти в Царството Божие не можеш да влезеш. ТУЙ се разбира под думата „служение“. /…/Мъчно може да огънеш едно сухо дърво. Или, да го огънеш, има един начин, по който сухите дървета ги огъват. Ако речеш да го огънеш, сухото дърво, то ще се счупи. Можеш да го огънеш: ще го туриш във вода, да го накиснеш. Тури вода вътре, понеже водата е носител на живота; и туй, дървото, е толкова горделиво, че като изсъхне, казва: „Счупвам се, но не искам да се променя.“ Защото е горделиво. Защо се пречупва? Казва: „Предпочитам да умра, ама не да служа.“ А едно дърво сухо, като го туриш във водата, че се окваси и се огъне. Туй дърво, ще се пукне то, че се е огънало. Пък като те намери на пътя, ще те ухапе; като се блъснеш, ще се удариш.

/…/ Всички трябва да бъдем благи както Бога. Нищо повече! Моето разбиране е ТОВА. Някой ми казва друго. – Не, всички трябва да бъдем тъй благи, както Бог е благ.

/…/ Някой път нещо ми казва: „Защо говориш на тия будали? Нищо няма да излезе от тях, остави ги! Защо си хабиш времето? Дали ще свършат работата? Оставù ги тия… /…/Най-първо, не търсù хората да те обичат. Ти се учи да обичаш, без да очакваш някой да те обича. Ако Бог иска да Го обичаме, това е по единствената причина, да бъдем ние щастливи. Той не се нуждае от нашата обич, нищо повече. Единственият път, по който можеш да бъдеш щастлив, е да обичаш Бога. Ти трябва да Го обичаш. Той е Цялото. Ако не Го обичаш, ако не си благ като Него, ти не можеш да бъдеш щастлив. Защо трябва да Го обичаш? За да бъдеш щастлив. Другояче не може. Ти ще се спреш там. Друг отговор няма. Някой казва: „Защо трябва да любя?“ За да бъдеш щастлив. Щастието пък е път към съвършения живот. Ти не можеш да влезеш в съвършения живот, докато си в тъмнината. /…/. Светията говори с една много красива мома, по Бога направена. Но веднага при него идва и друг светия. Първият вземе една особена поза… Най-първо, преди да е дошъл вторият светия, той се усмихва на момата, а като дойде вторият светия, той взима една сериозна поза... Според моето схващане, това е една погрешка. Той взима една поза, с която иска да покаже, че е „светия”, че не се увлича, че не може да го съблазни младата мома. ТОВА иска да покаже пред втория светия. - Че той се е съблазнил вече. СЪБЛАЗАНТА СЕДИ В ТОВА, ДЕТО ИСКА ДА СЕ ПОКАЖЕ. А в него ни най-малко не трябва да има желание да се покаже, че е светия.

/…/ Синовете Божии не трябва да служат на дявола. Можете да имате познанство с дявола, можете да ходите на лекциите му - слушайте го, разбирайте се с него, но не му служете. Нищо повече. Макар и десет торби със злато да ви дава, нито един килограм заради него не пренасяйте! Не пренасяйте нито съчка.

/…/ Казвам на /една/ млада сестра: „Ти не си разбрала. Младият трябва да си бъде млад”. - „Ама, този да не погледнеш, онзи да не погледнеш… Какво да правиш? Все на земята да гледаш ли?...“ - Не, това аз не съм говорил. НАВСЯКЪДЕ ще гледаш.!”

/…/ Хората обичат дявола повече, отколкото Бога. ТАМ е злото. Злото седи в това, че ние обичаме себе си повече, отколкото Бога. Ние обичаме себе си повече от ближния си. Или, ако обикнеш ближния повече от себе си, пак си в пътя на злото.

/…/ Всеки човек, който не знае как да обича, краката му са строшени. Всеки човек, който не знае как да работи с ръцете си, ръцете му са строшени. Всеки човек, който не знае как да говори с езика си, езикът му е строшен. Всеки човек, който не знае как да гледа, погледът му е строшен. Всеки човек, който не знае да разбира работите, неговата мисъл е строшена.

/…/ Да се жертваш за себе си, това е безпредметно. Даже и за ближните си да се жертваш е безпредметно. Какво ще се жертвуваш за един пияница, който цял ден пие? Какво ще се жертвуваш за един млад момък, който мисли само да се облече, да отиде да се продава на младите моми? Или какво ще се жертваш за една мома, която мисли само да се въздигне, да прави реклами, да завърти ума на този или на онзи момък, да въздиша по нея? /…/ Така трябва да въздишаш, че никой да не те знае. Така да скърбиш, че никой да не подозира твоята скръб. Аз наричам истинска скръб тази, при която никой да не подозира твоята скръб. Това е майсторлък, да знаеш как да въздишаш. Това въздишане е толкова музикално, че никой не подозира твоите въздишки. Сега гледам, толкова силно въздишат хората, че моите уши без малко да се пръснат, тъпанчето едва издържа… Тогава аз турям памук в ушите. Като взривове са - толкова силни са тези въздишки, че трябва от време на време да турям по малко памук, за да не се пръсне тъпанчето ми... Аз не искам да не въздишате, но никой да не чува вашето въздишане. Плачете, но никой да не вижда плача ви.

/…/ Не задържайте нещата за дълго време в себе си. Какво значи да не ги задържате? Ако за дълго време задържаш храната в стомаха си, ти ще го повредиш. Ако за дълго време задържаш Божията светлина, ти ще се повредиш. И ако за дълго време задържаш любовта, ти пак ще се повредиш.

/…/ Като се обикнат двама души, те ще се слеят един с друг. Тези двама души стават ЕДНА душа. Пък всички души, като се обикнат в Господа, ще станат една голяма душа. Като им дотегне това състояние, ще почнат да се отделят една от друга, и като им стане мъчно, отново ще се съберат.

/…/ Желай онова, което е потребно за твоята душа. Желай да имаш Любовта, да бъдеш в съобщение с нея – ти да ѝ слугуваш. Желай да слугуваш на Мъдростта, на Истината. Ти можеш да бъдеш щастлив само тогава. При това положение вие ще добиете онази красота, сила и знание, които никой не може да добие. И тогава ще се създадат между вас тия правилни отношения, които желаете. Казвате: „Как ще ги придобием?“ - По този път, по който сега вървите, е непостижимо. И хиляди години да желаете това, пак няма да постигнете нищо. Хиляди години наред да се събирате на общества, не че нищо няма да постигнете, ще прогресирате по малко, но това ще бъде дегизиране.

/…/ ДВА живота има в света: животът на доброто и животът на злото. Единия живот, на доброто, го наричам живот на слугуване, а другия живот аз наричам живот на господаруване. Според мене, засега откажете се от живота, който носи господаруването, и приемете живота на слугуването. ТАКЪВ е моят съвет. Пък ако имате някакво ваше мнение, можете да го опитате. Защото не че не знаете как трябва да постъпите, НО НЕ ИСКАТЕ. Казвате: „Какво ще стане с нас, ако се откажем от господарството си - да станем слуги, да изгубим своето достойнство?“ ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА ВЛЕЗЕ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, АКО НЕ ИЗГУБИ СВОЕТО ДОСТОЙНСТВО. Ще се запознаеш с горделивия камък, който трябва да слезе долу, да стане на пръст, че от него да излязат соковете, да влязат в плодовете.

/…/ И после - трите метода: да слугувате по методата на Любовта, да слугувате по методата на Мъдростта и по методата на Истината. И ТОВА е цялата лекция! Другото, което съм казал, оставете настрана. Като че не съм го говорил.

/…/ За да станете син или чадо на Бога, вие трябва да знаете да слугувате на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Само тогава можете да станете чада Божии. Щом не знаете да слугувате, никога не можете да станете чада Божии.

/…/ Понеже мъжът стана жена, той съгреши; и понеже жената стана слуга на мъжа, и тя съгреши. Следователно, ще престанеш да си жена; и като жена ще престанеш да слугуваш на мъжа – нищо повече!

/…/ Сега - слуга на Доброто! Това е ясно. Не господари на злото. Синове на Бога с методите на Любовта, с методите на Мъдростта и с методите на Истината! Това пожелавам на всинца ви да го приложите. Това е едно учение, което е вярно сто и едно на стоте, без никакво изключение. ТОВА е моето учение! Това е едно чисто учение, от което ще имате резултати.”

 

 

 

 

26.08.2018 г. 11,13 ч.

 

ПРИМЕРНО, ДАВАШ НА НЯКОГО 4000 ЛЕВА, ЗА ДА ОТПЕЧАТА ЕДНА КНИГА, но после ги виждаш през крив макарон. 2000 от тях ти самият си откраднал от най-близкия си приятел, а се мислиш за много духовен. Или си откраднал и продължаваш да крадеш от наивните много повече, въртиш парите и имотите им както си искаш, в името на Учителя.

УЧИТЕЛЯТ: „Всинца са „правоверни” - и онзи, който не вярва в Бога, обира, само че по един начин; и онзи, който вярва, обира, само че по друг начин - но и двамата обират. Аз намирам само една малка разлика в действията, в „културата” на вярващия и на невярващия: грубият, който не вярва, ще вземе дърво, ще го стовари върху вас, ще счупи ръката или крака ви и ще ви обере; а онзи, който вярва, няма да ви счупи нищо, но все пак ще ви обере. Обирането е все обиране, макар и да не става по един и същ начин. Аз и в двата случая се нуждая от това, що ми е взето, та какво ще ме ползва дали ме е обрал вярващ или невярващ в Бога? Ще възразите: „А, има разлика!“ - Да, единият ми счупи ръката, а другият не, но и двамата ме обраха…/.../ Вие искате да минете за "равоверни" и наистина сте по-правоверни даже и от поповете, но това не ви пречи да обирате хората по един или друг начин.” (1919.08.20с.Живот вечен.БОУ.І.1919С:62-63)

 

https://www.facebook.com/aktualno6/videos/562185707466092/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMjA4ODg5MzE5MzY3NjUw/

  26.08.2018 г. 10,45 ч.

 Здрасти, нещастни любители на чипса! Дали биха горяли така, ако нямаше в тях химикали? Трябва да се опита, за да се види има ли разлика. Защо да не горят - нали това е олио? Но какво олио и колко дълго е пърженето, без да се подменя? Какво става при пържене? Обаче тук се говори и за смъртоносните химикали в кренвиршите; а в колко още "храни" има скрит геноцид? Ами алуминиевите опаковки?

 

 

26.08.2018 г. 09,55 ч.

 

 КОГА РАЗМИНАВАНЕТО Е ЖИВОТОСПАСИТЕЛНО

УЧИТЕЛЯТ: „Когато ме попитате как да примирите своите интереси с интересите на другите, ще ви посъветвам и вие да хванете РАЗНИ направления в граденето на вашите „дупки”: един в една посока, а друг - в друга. Под „дупка” разбирам вашите къщи. По отношение на висшия живот, вашите къщи са „дупки”…” (1919.08.20с.Живот вечен.БОУ.І.1919С:62)

НО ИМА И ДРУГ ВИД РАЗМИНАВАНИЯ, които горе са всъщност СРЕЩИ. Всички хора, родени от Бога, вдигат ръка, когато се разминават с хора, родени от Бога. Сърцата им се разтупват от вълнение – Бог в единия разпознава Бог в другия! Но хората тука са прости, смущават се, оправят си нещо в дрехите или по косата, почесват се - и т.н. Децата и животните още не са омърсени от възпитанието – те реагират спонтанно, даже ПРЕГРЪЩАТ непознатия. Едно голямо женско куче на плажа в Юрмала между Булдури и Дзинтари (Латвия) така една сутрин си избра едного от паневритията, изправи се, сложи лапите си на раменете му и игра с него паневритмия докрая! Някои деца в кукления театър или в делфинариума редовно се обръщат и през цялото време гледат някой човек - сцената не им е интересна. Други тръгват по същия начин след някой непознат, подобно на добитъка и кучетата по планините и в полята, та родители, говедари, козари и овчари се чудят какво да правят… В Невинните Светове и Изкупената Вселена разминаване с непознат е абсолютно невъзможно – прегръщат се и не отиват там, накъдето са тръгнали. Друго понятие за „работа” там не съществува. И да продължат, после цял живот се срещат периодично и на небето, на земята.

УЧИТЕЛЯТ: „Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче веднага се изпълвате с радост, чувствате се разположен, готов на всякакви услуги. – Коя е причината за това? – Човекът, когото сте срещнали, ви обича, и без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е Любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора!” (14 октомври 1931, Проводници на Любовта)

ХОСТОННА* УЧАСТ (или хората-звездни реки)

Океани от обич мъждукат в нощта. В тишината мечти-пълнолуния плуват. И над сънните, сини, кристални жита полунощният грохот на Бога се чува.

Като статуи зъзнем сред киши и дим. Покрай нас трополят сомнамбули и пешки. На петнадесет хиляди само един изведнъж те погледне – и нещо се сеща…

Та когато се случи дозвездна река да се спусне дотука от свойта държава, тя от поглед на поглед се мята. Така своя беден живот продължава.

29.10.1996, В.Търново

*Хостонните същества плуват на реки на реки из вселената и живеят само за Любовта, от Любовта и поради Любовта. Има и хостонни ангели, сами представляващи цели реки от дозвездна магма във вселената. Понякога се раждат и като хора на земята.

В ЕДНО РАЗКАЗЧЕ ЗА ХОРАТА ОТ ВЕНЕРА СЕ РАЗПРАВЯ за едно момче, което било потресено и изумено, че като тичало между Малките Ниви и Градини по пътеките на Хората, Които Правят Каквото си Искат, едно момиче от Земята поискало да се размине с него. Момчето не знаело какво е „разминаване”, но било учило за Хората с Дрехи от света на Хората, Които Остряват, а Всъщност Се Мислят за Умни, какво значи „Дрехи”…:

«Аз наистина знам какво значи това "Дрехи". Веднъж, както тичах, на пътеката пред мен се яви внезапно едно Момиче с Дрехи. Бегълка! Когато някой от Света на Скупчените хора вече не харесва Смъртни и не може да живее с тях, понякога се озовава внезапно в Легенда за Зорницата. Всички са душевноболни – явяват се с Дрехи. Почти веднага изчезват обратно. Така и това Момиче - като ме видя, хукна да бяга. Смути се, че съм нормален. Спъна се в едно Житно Зърно Като Пъпеш - и изчезна.
Сега съм вече в Щурм. Тука дишаме само Обич - или чрез Семена от Брезина. Има ли някой в повече?...

Бележка: горната идея за фантастично произведение е развита преди това в голям разказ, който е конфискуван от службите на Хората, Които се Мислят за Умни. Би могъл да се потърси и в архивите на писателя Любен Дилов, ако го пази.

* ИМРОВИЗАЦИЯ ВЪРХУ "ЛЕГЕНДА ЗА ЗОРНИЦАТА" (СПОНТАННО ВЖИВЯВАНЕ НА ПРИЯТЕЛИ В РОЛИТЕ НА ГЕРОИТЕ И ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДИАЛОГАЗИТЕ ИМ НА ЖИВО) 5.02.1996 г., гр. Бургас

(Снето от аудиокасета – някога разказчето е изчетено пред приятели и записано на лента. След кратка пауза, понеже хората мислят върху чутото, следват неочакваните реакции на присъстващите.

Ностран (който е написал разказчето) – Ми аз предлагам сега, като свършихме тоя малък разказ, само за секунда да си представим, че сме в началното училище – значи, ние сме децата там... За секунда да престанем да играем ролята на възрастни хора, която играем всеки ден, и да станем нормални, тоест деца. Иии – да престанеме да криеме, че ние сме от тая «Легенда за Зорницата»... Сега искам... ако може де, не че искам... – ако може, Ноинна да разкаже какво стана, когато се спъна в това житно зърно като пъпеш... Ако може да се сети... защо се спъна, какво я уплаши... – и защо изчезна; и като изчезна – къде отиде?... Ноинна - – ....Тя се уплаши... Ностран – "Тя"... – това си ТИ, какво "тя"!... Много трудно си спомняш!... /изненада и смях/ – От кво се уплаши тогава? Ноинна – Амии, уплаших се... Ностран - Нали беше от наш`те, от Легендата?...Не помниш ли?... Върна се при нас, после пак изчезна... Като ме видя... Ноинна – Уплаших се... като те видях гол... Ностран – Защо?... Ноинна – Амии... две неща ме уплашиха. Първо – ти беше гол; и – второ, - че ме гледаше с много чисти очи... Ностран – Значи, ако те гледах с нечисти очи, нямаше да избягаш, така ли?... Ноинна – Ами... аз бях забравила какво са чистите очи ... И в тоя миг видях чисти очи ... и си казах: тука става страшно!... Защото... така ни бяха учили..., че чистото е много страшно и трябва да се бяга от него... И ни учеха ... във всичките отделения за това... Ностран ... – и вкъщи... Ноинна – вкъщи - най-вече те... Ностран – ... Това, дето му казват "къщи" – едни такива ... кубчета, дето живеят хората ... които... остаряват... Ноинна – Амии ... имах едни такива, които казваха чее ... те са ми «родители»... Защото ... аз ... Защото те ме учат... да се подчинявам... Ностран – Да... Ноинна – ... и аз знаех, че ... подчинението е форма на обич. В един миг ... отидох там – и те видях ... гол! После... ти не искаше да ти се подчинявам, ти сàмо... Ностран – Аз исках само да си играеме!... Ноинна – Ти отвори ръце да ме прегърнеш – а мен ми казваха, че прегръдката е нещо лошо... Ностран – ... и страшно... Ноинна – и страшно...

 

 

28.08.2018 г. 19,18 ч.

 

ДА СИ ПРИПОМНИМ КАКВО ГОВОРЯТ ЛУЦИФЕРИЧЕСКИТЕ УЧЕНИЯ за физическия и астралния свят, за ума. Да сравним какво казва за тях ИСТИНСКОТО Учение, което не лъже:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Физическият свят е ПОЧВАТА на живота, астралният е ВОДАТА на божествения свят, а менталният – атмосферата, ВЪЗДУХЪТ на този божествен свят. /…/ ЕТЕРНИЯТ свят е, който свързва астралния с физическия свят. Етерното тяло е ТАКА свързано с физическото, че през неговите канали се предава енергията и се оплодотворява Земята. Това не е само едно философско учение, а ДЕЙСТВИТЕЛНОТО обяснение на въпроса.” (1919.08.22с.мзл.БОУ.І.1919С:77-78)

НЕЩО ПОВЕЧЕ: Учението, което не лъже, обяснява защо човекът създаден от Бога, не е убиец. Не убива не само тялото и чувствата, но и ЖЕЛАНИЯТА И СТРАСТИТЕ, създадени от Бога. Той знае, че те поддържат целомъдрено, чисто и свято ЕТЕРНОТО му тяло. През девствените му канали протича енергията, която оплодотворява Земята. Затова такива хора са весели, млади, здрави и прекрасни винаги; около тях природата и съществата ликуват, ражда се ИЗОБИЛНИЯТ И ПЪЛЕН ЖИВОТ. Те са създадени от БОГА, затова не присвояват и не продават АБСОЛЮТНО НИЩО - живеят като ИЗВОРИ. Живеят сами; но периодично и по двама или трима – както е постановил БОГ.

 

 

 

28.08.2018 г. 18,03 ч.

 

КАРТИНТАТА "АЗ СЪМ ПРИСЪСТВИЕТО" Е ОТ ERIAL ALI. ВЪПРОС: всички сме били малтретирани от хора с религиозна съвест, атеистична съвест, партийна съвест, военна съвест, милиционерска съвест, егоистична съвест, семейно-родова съвест и пр. Дали тези видове съвест произлизат от причинния свят – или от някъде другаде? Виждат ли ясновидците как изглежда аурата на човека с причинна съвест?

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Плодовете на вярата не зреят нито в менталното, нито в астралното поле, а само в причинния свят. А кои са плодовете ù? – /Един от тях/ е безкористието. Безкористни ли сте, имате вече един малък плод в причинния свят. За да станете духовни, първо трябва да развиете духовните си чувства: любов към Бога, почитание към ближните си - и после безкористна вяра. У духовния човек трябва да има любов към Бога и към всички същества, били те най-малките; а също да има развити милосърдие, вяра, надежда и съвест, центровете на които са в причинния свят. Хора, у които тези центрове не са развити, нямат понятие за право, за съвест. Човек, у когото органите на съвестта нямат корените си в причинния свят, е човек безплоден, безсъвестен.” (1919.08.22с.мзл.БОУ.І.1919С:76-77)

 

И ОЩЕ: Какво значи „ближен”? Съвпада ли това понятие с думата „близък”? Какво значи „право”? Безкористна ли е вярата на вярващия, който мрази или е формен егоист? Безкористно ли е даването с очакване? Кой е наранил и убил повече същества в света: активното зло – или безразличието? Какво значи „любов към всички същества”: спадат ли към тях хората с вяра, различна от нашата - или не спадат? Милосърдие ли е самосъсипването за егоисти, системи и хора, които не еволюират? В какви хора и неща влагаме надеждите си?

 

 

28.08.2018 г. 08,19 ч.

 

ПРИ МНОЗИНА ОТ НАС НЕ СА РАЗВИТИ МАРСОВИТЕ ЦЕНТРОВЕ и позволявамe на другите да ни управляват, да ни експлоатират, да ни разиграват. Ако не общуваме доброволно и съзнателно с „марсианци”, Провидението ще ни обвърже с такива и те ще ни измъчват, за да развием съпротивителни сили.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Хората, у които липсват или не са развити тези органи, не знаят да „ритат”, затова трябва да дружат с хора, които могат да „ритат”, за да станат по-активни. Всеки трябва да знае по малко да рита – който не знае никак да рита, трябва да се научи. Под думата „ритане” аз разбирам работа – който не знае да рита, не знае да работи. Ритането не е нещо лошо, но трябва да знаете как да „ритате” – как да предадете ползотворно енергията, която имате. Злото в света седи именно в това, че енергията се предава на неподходящи места и с това се причинява вреда.“

 (1919.08.22с.Методи за лекуване и отговори на запитвания по тях.БОУ.І.1919С:72)

 

 

29.08.2018 г. 11,17 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО (1919.08.22с. Методи за лекуване и отговори на запитвания по тях.БОУ.І.1919С: 80-81):

– ВАЖНИ НАПОМНЯНИЯ ОТ СЪВЕТИТЕ ЗА ЛЕКУВАНЕ в тази беседа и по други въпроси - РЕЗЮМЕ І:

1.При неврастения или неразположение – опиране на гърба до дърво като бряст, дъб или бор, лявата длан отзад към дървото, дясната с длан на гърдите. От 5 минути до 1 час;

2.За същото - един-два километра обикаляне на нива с узрявящо жито и минаване през нея с разрешение на земеделеца, съсредоточаване на мисълта в живота на житото. При повече дни се оправяме за месеци.

3.Пиене на вода от извори с южно изложение;

4.Бели дрехи;

5.При косопад, ревматизъм или подутини в корема – на веранда със стъкла от 8 до 10 ч. сутринта, от май до август вкл., греене на гърдите половин час на слънце, после толкова и на гърба, легнали с глава на север. Главата – покрита. От 20 до 40 такива слънчеви бани;

6.При болни ръце и крака – същото, но цялото тяло;

7.Правене на това на групи по 10 души;

8.Тия групи да лекуват с мисъл и някой болен;

9.Да се лекуват хора с духовни методи, само ако болният е свързан с причинния свят – ако има вяра и истински разум. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЕ, „защото святото не се дава на прасетата”. „Когато медицински лекар разтрива крака на човека една-две години, едва тогава има малък резултат. А в причинния свят, чрез вярата, болният може да бъде излекуван моментално. Ще му се каже: „Стани, ходи!“ - и ще се свърши.”

10. Деца без вяра да се лекуват чрез магнетизма на родителите. При възрастни болни - с магнетизма на лечителя, но в такъв случай последният ще плаща енергийно и кармично. Обаче има и случаи, когато е ДАДЕНО да се лекува някой човек, който иска да еволюира. Тогава важи следното: „За туй не мислете. Най-първо ще се запитате: „ТРЯБВА ли аз да го лекувам?“ И ако ТРЯБВА да го лекувате, не трябва да отстъпвате пред никакви последствия. Ще си кажете: „Какъвто и да бъде резултатът, за мен е безразлично.“ ТРЯБВА ли да лекувам – ТОВА е важният въпрос. Ако трябва, ще започна да лекувам и ще науча как – ще изуча методите”; „Щом обичате човека, ТРЯБВА да го лекувате.” /В такива случаи, ако Небето прецени, трябва да сме готови да поемем доброволно част от болестта или болката му, от кармата му. Това се случва и до днес, даже приятелки на родилката поемат болките й при раждането – знаем за такива случаи. Знаем и за случаи с безболезнено раждане и спиране на месечното течение, когато жената е растителна суровоядка от години./

11.Магнетизмът се познава при наличие на душевно и физическо разположение.

12.КАТЕГОРИЧНЕН ЗАКОН ЗА УЧЕНИЦИ ОТ ТАЗИ ШКОЛА - познаваме хора, които го спазват и се изцеляват от всички болести, подмладяват се: „Всички, които са свързани с тази Школа и прилагат Новото учение, НЯМАТ НУЖДА ОТ ЛЕКАР. Само онези, които не признават това Учение, имат нужда от лекар, а не вие. Лекарите са за света, а не за вас. Забелязал съм, че някои фиксират мисълта си към нещо - например, че са болни, че имат нужда от лекар. Не минава много време - създават се условия за лекар. Ако кажете: „Нямам нужда от лекар!“, положителните и отрицателните явления създават резултат – вие, именно, не създавате причина, за да имате нужда от лекар. Но не казвайте: „Нямам нужда от лекар“, а казвайте: „Аз имам нужда всякога от БОГА“ - и тогава ще имате БОГА като лекар. Лекарят е вътре в нас – БОГ. Щом кажете: „Нямам нужда от /такъв/ лекар“- това вече е възгордяване. Господ ще ви каже: „Аз ще те заставя да видиш, че ИМАШ нужда от Мен, за да се сломи твоята гордост.“ И лекаря, ако има божествено изкуство, мога да го оставя да ме лекува; ако няма туй изкуство - да ме масажира и осакати, – това НИКОГА няма да му позволя!”

13. Лечебните топли извори имат значение, когато в тях влиза ангел.

ДРУГИ ВАЖНИ МИСЛИ ОТ ТАЗИ БЕСЕДА:

- Кога ще се еманципират жените? – Жените и мъжете ще се еманципират, когато намерят вътрешната връзка между Любовта и Мъдростта. – Какво е бракът? – Бракът е обратен процес. Когато мъжете и жените намерят вътрешната връзка между Любовта и Мъдростта, ще има брак.

ТОЗИ ОТГОВОР Е ИЗВЪНРЕДНО ДЪЛБОК И ВАЖЕН – още едно фундаментално разковниче. Любов без Истината за Любовта и без Мъдростта за Любовта не е Любов и затова там истинска еманципация е невъзможна. Тези истини и тази мъдрост се разкриват само в Словото Божие или по интуиция, когато човек е страдал достатъчно или е невинен дух, слязъл от Бога. ПРИВИДНАТА еманципация през всички времена води неизбежно към болестите, нещастията, старостта и ада - не по-малко от кармичната обвързаност и постоянния живот заедно. НА ПРАКТИКА, ИСТИНСКИ БРАК В ОЧИТЕ НА БОГА е само този, в който понятията за Любовта, Мъдростта, Истината, Свободата, Правдата и Доброто И ПРИ ДВАМАТА СЕ СЪВПАДАТ НАПЪЛНО ИЛИ СА В ДОМИНАНТНА ХАРМОНИЯ; КОГАТО И  ДВАМАТА СИ ДАВАТ СВОБОДА. Най-върховното блаженство и щастие в небесната женитба е импулсът да се възхищаваш безкрайно от истината и мъдростта на другия, а не да му опонираш, както е в адското партньорство. Това го твърди и Емануил Сведенборг в книгите си за Женитбите на Небето и в ада.

ЗА ПРОФЕСИИТЕ:

„Всяко занятие, с което бихте били повече ПОЛЕЗНИ, отколкото вредни за вашите близки – дръжте го и не се бойте. Занятие, което дава 75% полза, а 25% вреда, може да се упражнява; ако дава само 25% полза, а 75% вреда, не бива да се упражнява. ПРИНЦИПНО разрешавам въпроса. Онези от вас, които искат да лекуват, да не стават кръчмари и касапи. Новото Учение не позволява да използвате никое същество за ваша полза. Може да го използвате, само за да дадете подтик на неговата еволюция. Една крава може да бъде използвана, само за да се повдигне в своето развитие. Тя е изпратена също да страда – да се пожертва и да научи закона за щедростта. Като гледам как кравата дава доброволно млякото си, питам се: „Изпълнявам ли като нея тъй добре и аз своето занятие?“ Ако една крава, която постоянно ни дава толкова блага, не роптае, имаме ли право НИЕ да роптаем? Защо да не отдадем Богу своя ум, сърце и воля тъй доброволно, както кравата дава млякото си?"

КОМЕНТАР: Всяко Слово, което е Божествено, а не от горделивците и духовете, тълкува тези думи не само в индивидуално-мистичен план, но и в социален, братски, другарски, приятелски, хуманитарен. Да обикнем Бога с всичкия си дух, всичката си душа, всичкия си ум и цялото си сърце НЕ ОЗНАЧАВА САМОТНО ПОДВИЗАВАНЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ. Бог живее на земята в съществата и хората и чрез тях, от което следва, че ТАЗИ НЕГОВА И НАША ЛЮБОВ И ОБИЧ ТРЯБВА ДА СЕ ОБМЕНЯТ С ДРУГИТЕ, ЗА ДА СМЕ ЖИВИ.

Разбира се, това не е задължително за всички, защото има духовни хора от ниските посвещения, ЗЕЛЕНИ Учители, някои видове ангели и даже богове, които нямат нужда от външна обмяна в даден период от еволюцията си - ИЛИ СИ МИСЛЯТ, че нямат нужда. Тях не ги тревожи мисълта, че ДРУГИ същества имат нужда. Те по свой начин правят директна връзка с Бога и се обменят с Него в трансецнеднталното Му състояние, а не в социалното, когато е размножен в природата и съществата. За тях братският и приятелският живот, правенето на добро, обмяната на енергиите със съществата отвън не стоят като приоритет - или въобще ги елиминират. ТЕ В НИКОЙ СЛУЧАЙ НЕ СА ВИНОВНИ – никога не трябва да мислим така! Имат кармична вина само дотолкова, доколкото пропагандират трансценденталната богообмяна като единствена.

 

 

29.08.2018 г. 08,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Туй, което ние наричаме „разум”, съставя само ЕДНА област. Под „причинен свят” подразбирам СЪЩНОСТТА на нещата. Когато говорим за разума, той е връзка между причинния свят и висшия ментален свят. Той определя СЪОТНОШЕНИЯТА на причините, които влизат в менталното поле. Когато искате да развиете известни органи, не трябва да се заемете едновременно с всички, но ПОСЛЕДОВАТЕЛНО - един след друг. Когато чувствате любов към Бога, ще развивате това чувство. Щом проектирате ума си в духовния свят и искате да живеете там, ще развивате ВЯРАТА. Искате ли да стигнете ангелите, започнете да развивате ВЪОБРАЖЕНИЕТО си. Въображението може да се развива само със силата на вярата.” ”

(1919.08.22с.мзл.БОУ.І.1919С: 80-81)

НЕ ВИНАГИ ПОМНИМ, че висшият ментал не съпада с причинния свят; че умът във физическия свят се дели на сетивен и образен и спомага за развитието на РАЗСЪДЪКА. По линия на Дева и девите, в него се развиват 12-те ни сетива (в някои галактики – до 600); по линия на Риби и серафимите се развива въображението. Забравяме, че и причинният свят е полярен – каузален и принципен. Това е умът в духовния свят, а разумът е връзката между висшия ум и причинния свят. Хегел прекрасно разграничава „разсъдъчно” от „разумно”. За смъртните ум и разум е всичко, с което рационализират и подсигуряват това, което те наричат „живот”, т.е. магистралата си към смъртта. За безсмъртните е точно обратното - ум и разум за тях е всичко, което ги прави вечно млади, прекрасни, добри и мъдри И ГИ ИМПУЛСИРА ДА ЖИВЕЯТ ЗА ВСИЧКИ.

 

 

29.08.2018 г. 08,06 ч.

 

КОИ СА КАУЗАЛНИТЕ ЧУВСТВА? Защо силите им трябва и да се въплъщават във форми? Кое е тяхното гориво? Боклук ли е астралното тяло – или без гориво не може? Защо изобилният и пълен живот, т.е. здравото етерно тяло е единственият път за чистата им проява? На КАКВИ МЕСТА във физическия свят проявяваме тия сили и какви са резултатите, в зависимост от избора ни? УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Съотношение има и между всички причинни чувства. Когато слизат в умствения свят, причинните чувства възприемат известни форми. Всяка сила се обуславя от известна форма, а всяка форма в своите действия се обуславя от вътрешната сила, вложена в нея. Астралният свят дава горивото, с което ще се оформи всяка сила, етерният свят дава пътя, а физическият показва мястото в света, където трябва да падне силата и какъв резултат трябва да произведе. Тъй че физическият свят е почва само на резултата. Човек трябва силно да развие не само религиозното  си чувство, но и вярата, надеждата, съвестта, разума и милосърдието.” (1919.08.22с.мзл.БОУ.І.1919С:79-80)

 

 

 

29.08.2018 г. 06,39 ч.

 

ОДОБРЯВАЩИЯТ човек… Какво щастие, каква прелест да познаваш такъв! Ако развием мисълта на Шервуд Еди, можем с право да потвърдим, че СИЛАТА НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ЗАД ОНЯ, КОЙТО МИСЛИ, КАЗВА И ВЪРШИ НЕЩО ДОБРО.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Никога не трябва да търсите у хората недоразвитите неща, защото с това вие вървите по обратен път, пречите и на себе си. Господ знае у кого какво има, затова не се подигравайте с вашите души. /…/ У вас трябва да се развият благородни отношения и почитание към хората, които да ви подтикват към благородното и възвишеното в света. Мислете за хората, че са добри - и те ще бъдат добри. Когато дяволът ви срещне, казва: „Ти си такъв, онакъв, нямаш вяра, нямаш милосърдие!” - и т.н.“, а всичко това ви се отразява зле. Господ не мисли тъй за вас.”

(1919.08.22с.мзл.БОУ.І.1919С:79-80)

 

 

29.08.2018 г. 05,10 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Човек, у когото едни чувства са развити за сметка на другите, трябва да дружи с такива хора, от които ще може да се допълни. Като ги намерите, пазете ги като зеницата на окото си – те ще ви предадат от енергията си и вие ще почувствате това, което ТРЯБВА да почувствате.”

(1919.08.22с.мзл.БОУ.І.1919С:79)

НЕ ВСЕКИ ЗНАЕ, че всеки човек с дух и душа е пъзелинка от пъзел и около него е определено да има от 2 пъзелинки до 60 милиарда без една, пасващи се абсолютно точно с очертанията му. Зад всеки от тях се открива неговият изумителен и прекрасен свят, в който можем да влезем само чрез него, ако сме се наместили СЪВЪРШЕНО. Уви, почти всички хора, вече 200 милиона години, се опитват насила да се наместят до пъзелинка или пъзелинки от друг пъзел, поради което ръбовете ни се трошат и изронват много болезнено, докато се обезобразим и умрем.

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.20-Jack%20Finny%20-%20Za%20izchezvashtite%20hora.mp3

 

 

 

 

 

30.02.2018 г. 18,01 ч.

 

ОТНОВО ЕДИН ПАРАДОКСАЛЕН, ИЗУМИТЕЛЕН ПАСАЖ - ЗА ПРАВДАТА! По-дълъг, но няма как да се отмине. Никога не сме знаели, че Правдата е и смекчител – един абсурд. За твърдите ни позиции в защита и правда и истина знаем, умирали сме по кладите и гилотините за тях, но че правдата е и „вода”, не знаехме. Знаехме и че този свят на производителите, лъжците, продавачите, студените хора и изнудвачите си отива - безвъзвратно и завинаги.

„Правдата представлява ВОДАТА на Земята – каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на Правдата към човешкия живот, защото ТЯ е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, втвърдили са се, защото нямат Правда. Жена или мъж, които имат Правда, се смекчават. Дайте на един човек право – не въображаемото, а същественото, което той търси и което му се пада, – и той ще омекне. Същото нещо е и с растенията – същественото за тях е водицата. Когато се озлобите един спрямо друг и станете твърди, това тълкувам с липса на влага у вас, на Правда. Откъде ще намерите тази влага – тази Правда? Ще я вземете отвън, от извора, и ще я налеете във вашата саксия. /…/ Най-добрият метод е да отдаваме на всеки човек правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, за организираните същества, тъй и Правдата е необходима за нашите души, умове и сърца. Без нея, растеж не може да има. Всеки, който иска да еволюира правилно, непременно трябва да влага Правда в себе си и в другите, а те – в него. Който не върши това, той е голям престъпник. Схващате ли ме ясно? Когато трябва да кажете правдата, истината, кажете я, макар и Земята да се обърне с главата надолу, дори когато това ви коства и живота! Нима ако се запали къщата на някого, вие ще я оставите да гори и няма да я заливате с вода, докато не получите разрешение от господаря ѝ да гасите? - Ще заливате и без позволение, защото, ако не сторите това в дадения момент, цялата къща ще изгори. Много пъти се питате: „Какво ще кажат хората, ако кажа истината?...“ - Каквото и да кажат хората, заливайте къщата с котли вода и я гасете! Принцип, който няма никакво изключение, е този: поливайте - и свършена работа! Заливайте с вода всяка къща, която гори; поливай с вода всяко сухо цвете; отдавай право на всеки обиден, оскърбен човек! - „Но какво ще каже светът?...” - Каквото и да каже светът, не мислете за последствията, защото вие страдате от това, че все искате да угаждате на хората, на света. Кажете: „Отсега нататък искам да угодя на БОГА!.“ Та отсега нататък искам да поливате хората с „вода”, защото всеки от вас е едно цвете. Във висшия свят вие сте саксии с цветя, растения, а мислите ви в духовния свят са рози, карамфилчета, сливи, ябълки, круши и други плодове. В света съществува само едно право – Божественото, а не човешкото. Само с това право ще обърнем света, ще го тикнем в посоката, в която трябва да върви. В света няма никаква сила, която може да се противопостави на този Божествен план, на тази Божествена Правда! Цялото пространство, цялото Небе и всичката Земя са заобиколени с хиляди и милиарди същества, които идат с оръжията си да направят всичко на пух и прах! Това е предвидено. От това, което виждате сега в света, няма да остане и помен – даже и архивите ще изчезнат. В бъдеще ще останат само картини от сегашното. От стария свят няма да остане нищо в Новия – нищо старо няма да влезе в него.” (1919.08.23с. Правилното разбиране на индивидуалния,обществения и духовния живот. БОУ.І.1919С:113-115)

 

 

30.08.2018 г. 17,04 ч.

 

ОТНОВО ЗА ФАНТАЗИИТЕ И ПЛАНОВЕТЕ НИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ПЛАНОВЕТЕ НА БОГА : : ОТНОВО ЗА ЛЪЖИТЕ ЗА БЯГСТВОТО ОТ ФИЧЕСКИЯ ЖИВОТ И ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО.

„Вложете в душата си следната мисъл: Планът на вашия сегашен живот е предвиден още преди 250 милиарда години, и този план вие не можете да измените. Той ще се измени сам по себе си в следващото ви слизане на Земята. Всички ваши съвременни нещастия, несполуки и неразбирания се състоят в това, че ВИЕ СИ ПРАВИТЕ ВСЕ НОВИ ПЛАНОВЕ ЗА ЖИВОТА. ПРЕСТАНЕТЕ ДА ПРАВИТЕ ТОВА! Схемата на сегашния ви план на живот седи в Добродетелта, която ще се прояви ЧРЕЗ ВАШИЯ ФИЗИЧЕСКИ ЖИВОТ – ВАШЕТО ТЯЛО. Последното ще развие всички сили, всички елементи, всички възможности, които ще дадат форма на човешкия дух, форма на неговите прояви – Добродетелта.” (1919.08.23с. Правилното разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот. БОУ.І.1919С:112-113)

 

 

 

30.08.2018 г. 17,04 ч.

 

ОТНОВО ЗА ФАНТАЗИИТЕ И ПЛАНОВЕТЕ НИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ПЛАНОВЕТЕ НА БОГА : : ОТНОВО ЗА ЛЪЖИТЕ ЗА БЯГСТВОТО ОТ ФИЧЕСКИЯ ЖИВОТ И ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО.

 

„Вложете в душата си следната мисъл: Планът на вашия сегашен живот е предвиден още преди 250 милиарда години, и този план вие не можете да измените. Той ще се измени сам по себе си в следващото ви слизане на Земята. Всички ваши съвременни нещастия, несполуки и неразбирания се състоят в това, че ВИЕ СИ ПРАВИТЕ ВСЕ НОВИ ПЛАНОВЕ ЗА ЖИВОТА. ПРЕСТАНЕТЕ ДА ПРАВИТЕ ТОВА! Схемата на сегашния ви план на живот седи в Добродетелта, която ще се прояви ЧРЕЗ ВАШИЯ ФИЗИЧЕСКИ ЖИВОТ – ВАШЕТО ТЯЛО. Последното ще развие всички сили, всички елементи, всички възможности, които ще дадат форма на човешкия дух, форма на неговите прояви – Добродетелта.” (1919.08.23с. Правилното разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот. БОУ.І.1919С:112-113)

 

 

 

 

 

30.08.2018 г. 16,24 ч.

 

„Мъжете трябва да любят жените все по Бога, а жените да ги почитат по Бога. Жени или мъже, които нямат никаква Любов и Мъдрост, не са религиозни. В Бялото Братство жените и мъжете са равни /…/” (1919.08.22с. Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване) БОУ.І.1919С:111)

 

 

30.08.2018 г. 15,27 ч.

 

 

СЛЕД ХИЛЯДИ ГОДИНИ - ДЕСЯТЪК ОТ ЩАСТИЕ...

„Да се прилага законът за десятъка. В прилагането на този закон вие ще калите сърцето, ума и волята си. Какви ще бъдат резултатите от прилагането на този закон, това ще видите след хиляди години.” (1919.08.22с. Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване) БОУ.І.1919С:111)

„Всякога в един клас от 100 души ще има най-малко 10 души, които ще бъдат на противоположния полюс, при особено мнение. И когато всички са радостни, весели и скачат, тия 10 души са неразположени, недоволни. Защо? - Защото са под моста. Другите ще се радват. Защо? – Минават отгоре. Обаче законът се изменя. Когато тези 90 души слязат под моста, онези 10 души са весели и радостни. Какво трябва да се направи за уравновесяване на състоянията? - Когато 90-те са щастливи, те трябва да отделят десятък от своето щастие, да го дадат на своите недоволни братя - да станат и те щастливи. Те са недоволни, защото имат в случая недоимък, намират се при особени условия.” (4.V.1924, „Психически наслоявания. Закон за примирение”)

„Аз съм „търговец”- дошъл съм да „продавам” стоката на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Каквото „продам”, от него вземам десятък.” (9 април 1939, " Ставане, оживяване и възкресение")

ВСЪЩНОСТ, ЗАГЛАВИЕТО НАЙ-ГОРЕ ПОДВЕЖДА, тъй като в цитираната мисъл се казва, че след хиляди години ние ще видим РЕЗУЛТАТИТЕ, но можем да започнем ОЩЕ ДНЕС.

 

И ДРУГ ПЪТ ТУК СА БИЛИ ПУБЛИКУВАНИ ИЗКАЗВАНИЯ В БЕСЕДИТЕ ЗА ДЕСЯТЪКА - сегашното е само за опресняване. Има строга духовна забрана да се подсещат хората да дават някъде своя десятък, както и да се изяснява този въпрос публично. Това е, за да се отрежат всякакви мостове за корист - за ОЧАКВАНЕ на народен принос. При някои няма такава опасност, защото отдавна отказаха да получават десятъци и каквито и да са други суми, за да следват нощем един Човек из небесата, който прав даде този пример още преди 1991 г. Други обаче приемат, когато естествено или ясновидски знаят кой им ги изпраща и защо. Тук няма да се обяснява повторно главният закон за десятъка, че той отдава не на общество, а персонално на отделен човек, който работи най-добре и най-безкористно за Бога, според субективната преценка на всеки от нас. Такива хора не приемаха явно народни приноси, поради което им ги изпращахме тайно. След като те започнаха да оставят без последствие паричните ни десятъци и дарения и парите си оставаха непипнати в домовете им или не ги взимаха от банковите преводи с подставен подател, ние започнахме да им ги изпращаме в натура като плодове и други блага, за да се ползват от тях гостите им и майките, на които тия хора постоянно даваха и препредаваха всичко, което идва при тях.

 

 

 

30.08.2018 г. 13,23 ч.

 

НЕБЕТО ОДОБРЯВА САМО ТАКИВА ЦЕЛУВКИ, СЛЕД КОИТО ДВАМА ЦЯЛ ЖИВОТ ГЛЕДАТ В ЕДНА ПОСОКА. РАЗБИРА СЕ – ЗАВИСИ В КОЯ.

БЕИНСА ДУНО: „Много пъти някои ваши постъпки, които вие смятате за грехове, в духовния свят не са грехове, а добродетели; и това, което вие не смятате за грях, в духовния свят го имат за грях. Например, момък целуне мома - тук го смятате за грях, но в духовния свят го смятат за добродетел. Тази мома щеше да се разврати, а момъкът, като я целува, става неин идеал и с това я спасява. В духовния свят са важни МОТИВИТЕ за действията.” (1919.08.22с. Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване)БОУ.І.1919С:110)

 

РАЗВРАТЯВАНЕТО ЧЕСТО ПРОДЪЛЖАВА И В ОФИЦИАЛНИЯ БРАК, ДАЖЕ И ДА Е ЦЪРКОВЕН И БЕЗ НИКАКВИ ИЗНЕВЕРИ. СЪЩОТО ВАЖИ И ЗА МОНОГАМНАТА ПРОСТИТУЦИЯ.

 

 

30.08.2018 г. 12,26 ч.

 

ПРОДЪЛЖАВА „КАРТЕЧНИЯТ ОГЪН” ОТ БРИЛЯНТНИ ОТГОВОРИ, на каквито е способен само един Учител:

– Кой е най-лесният и безопасен способ, който един духовен човек би могъл да употреби, за да влезе във връзка с духовния мир и да получи оттам някакво откровение или съобщение? – Чисто сърце. За да постигне човек чистота на сърцето, най-първо трябва да бъде чрезмерно търпелив, милостив, да има тъй непоколебима вяра, щото никакво нещастие, никакво страдание да не могат да го разколебаят; да бъде еднакво справедлив към себе си и към другите, да бъде безкористен и самоотвержен. – Това са качества, които трябва всеки да притежава, обаче ние искаме да знаем способи. – Когато успеете да концентрирате ума си и да се повдигнете – ЕТО способите! (1919.08.22с.Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване)БОУ.І.1919С:109)

 

И ТАКА – КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА УМА! ВИСОКИЯТ ВКУС И ИДЕАЛ. Тотална яснота за целите ни в живота и за средствата и хората, с които заедно ще можем да ги постигнем. Няма начин да се повдигнем истински, ако все още караме по теорията на случайностите, по системата „да ни види подгърбието път”.

 

 

30.08.2018 г. 10,51 ч.

 

НЕБЕТО ВИНАГИ ИЗСИПВА РОГА НА ИЗОБИЛИЕТО СИ ВЪРХУ ВСЕКИ, но ние отхвърляме даровете му, защото имаме ПОДОЗРЕНИЯ, ОСОБЕНИ ВКУСОВЕ, ПЛАНОВЕ И СЪОБРАЖЕНИЯ. Тогава остава трудният начин. Може да не сме порочни, но да имаме ТРАДИЦИОННИ, ПРИНИЗЕНИ цели в живота си, които считаме за ценни.

Въпрос към УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО и неговият отговор:

– Какво би трябвало да направят родителите, когато видят, че синът или дъщеря им притежават някои пороци – например, крадат, играят на комар и пр.? Дали не се дължат тия пороци на обсебване?

– Този въпрос е трудно да се разреши, защото майките и бащите търсят по-лесни методи да поправят децата си. В такъв случай, от чисто окултно гледище, за да се излекува вашият син или дъщеря, ще им дойде някоя сериозна болест, в която животът им ще увисне на косъм. Родителите още при първото заболяване ще се уплашат, ще започнат да се молят да не умре детето им, но с това всичко пропада. У сина или дъщерята трябва да дойде ЕДИН КРАЕН ПРОЦЕС, който да внесе някаква промяна, НЯКАКВО ФИЗИЧЕСКО ИЛИ МОРАЛНО СЪТРЕСЕНИЕ. Тъй че, разболее ли се вашият син, не се плашете и не бързайте да го излекувате, а го оставете, докато организмът му се изтощи. А родителите, със силното си желание да се подобри, го спират на средата на неговото лекуване. Вие спирате болестта с лекарства и болният физически се излекува, НО ДУХОВНО – НЕ. (1919.08.22с.Продължение на въпросите и отговорите

 (Методи за лекуване)БОУ.І.1919С:106-107)

 

ОТ КОЕТО СЛЕДВАТ НОВИ СРИВОВЕ В ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НИ, ТОВА УДРЯ И ВЪРХУ ДЕЦАТА НИ, ПОНЕЖЕ СВОЕГЛАВИЕТО, БЕЗВЕРИЕТО, НИСКИЯТ ИДЕАЛ, ЛОШИЯТ ВКУС И ИНАТЪТ се лекуват най-добре, когато кармата засегне най-милото ни.

 

 

30.08.2018 г. 10,26 ч.

 

 

КАКТО ПРЕДИ 100 ГОДИНИ, ТАКА И ДНЕС : : УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: - Какви трябва да бъдат отношенията помежду ни и към по-слабите икономически? Защо не е възможно днес да реализираме комуната? – На тези два въпроса няма да ви отговоря, защото не искате да ги разрешите. (1919.08.22с.Продължение на въпросите и отговорите (Методи

за лекуване) БОУ.І.1919С:106)

 

 

31.08.2018 г.  15,09 ч.

 

ИМА БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ, при които роденият от Бога плаче на глас, заедно с всички подобни на него, ако я четат заедно. Също както плачем и ридаем от гордост и щастие, когато слушаме Бога в първия на Чайковски, петия на Бетовен, Втория на Рахманинов или Третата симфония от Сен Санс – особено когато почне пианото с органа и на финала. ИЛИ КОГАТО НИ СЕ ЯВЯВА БОГИНЯ МААТ – богинята на Истината. ЕТО още един диамант от тази изумителна беседа:

„Друга добродетел е Истината. Тя съставя светлината и топлината на човешката душа и затова я наричат „свят на душата”. Само в света на Истината може да се намери цената на всички неща! ТАМ се оценява, ТАМ се сформира човешката карма. В този свят се намират везните, чрез които се определя какъв ще е бъдещият човешки живот, какво направление и какви сили да му се дадат. ОТТАМ се черпят всички възможности.” (1919.08.23с. Правилното разбиране на индивидуалния,обществения и духовния живот. БОУ.І.1919С:118)

https://www.youtube.com/watch?v=ZWCZq33BrOo

ДРУГО, КОЕТО ЗНАЕМ ОТ БЕСЕДИТЕ, Е ЧЕ ИСТИНАТА РАЖДА КРАСОТАТА, СВОБОДАТА И РАБОТАТА. Най-бедните и посредствени духове преди въплъщение си избират от магазините на вселената с табела „2 билиона и втора употреба” тела и лица от най-евтината конфекция. Това са дрехите на красивостта и красотùята. Бог им позволява това, за да еволюират много бързо чрез личен опит. Те не знаят на какво се насаждат – мислят си, че така ще имат най-големи шансове в света. И наистина, единици от тях с добра душа и съдба попадат на Човеци и получават своите добри шансове.

Обаче човекоподобните са ядачи на красивост и красотия и незабавно опоскват до кости всяко нещастно същество с такава телесна конфекция. За няколко дни, месеци или години, притежателите и притежателките на такива лица и тела все още не са кожа и кости ли само кости – обикновено в началото се позаглаждат, защото ядат и пият това, което консумират купувачите им, и „живеят” като тях. Скоро обаче и те се пълнят като тях с десетки килограми жълта сланина, червеи, слуз, гъби, бактерии, газове, токсини и шлаки - и тогава от човека в тях, ако са човеци, остават само няколко килограма. По тази причина всичките им цели, чувства, емоции, страсти, комбинации, мъки, страдания, мисли и съображения не са техни, а на елементалите, гнидите и червеите, които живеят в тях. Те искрено си мислят, че това са самите те, НО НЕ СА. Ако подложиш на дълъг пост един любител на дисхармоничната „музика”, например, той ще престане да я харесва и съчинява, защото ще умрат газовете и червеите в червата му, от които тя произлиза. Ще излязат и черните плаки оттам и всичката друга помия от тялото и мозъка му - слузта, вирусите, бактериите, микозите, отровите, камъните, наслоенията – и т.н. Ще заобича романтизъм, предкласика и класика.

Има и шансонети и шансонетки (не само чалгаджии, но и други подобия на човеци с подобие на шанс), които са много по-хитри и не стават лесно жертва на ядачи на красотица и красотия. По-простите им сестри живеят до гроб с ядача си - обикновено НЕГОВИЯ гроб, защото и те го ядат. По-хитрите използват глупака само за трамплин, за да се прехвърлят на друг, още по-печен и „обезпечен”. Така предишният й възлюбен спасява живота си и живее по-дълго, ако не се хване пак на подобна въдица. Но на руски „печень” значи черен дроб, затова печалните, разчитащите, „печените” и „обезпечените” често остават на бъбречна и чернодробна диализа до края на живота си.

Един приятел сподели, че се бил регистрирал в няколко руски сайта за запознанства, брак и приключения, за да прави психологически изследвания. Прегледал десетки хиляди снимки на невинни, прелестни млади рускини, и се информирал какво търсят - 99.99 от тях били отбелязали в анкетата какъв мъж търсят, отмятайки кутийките „западен” и „обезпечен”. Каквото потърсили – това и намерили. Само една миличка млада рускиня с по-обикновено лице измежду хилядите била написала: „Може и да е от Русия, може и да е от Сибир, може да е беден - само да се обичаме”. Веднъж този приятел почнал да получава десетки писма на ден от млади рускини с въпроси от рода на „Как е там, на Бермудите?”. Оказва се, че е сбъркал и неволно е отметнал Бербудите, вм. България при регистрацията си. Той записвал имената на особено красивите рускини и без зла умисъл последявал ясновидски съдбата на всяка от тях. Установил, че при „шансонетките” – търсещите шанс НАВЪН, - само след 5, 10 или 20 години от психиката и образа им на младини няма и следа, ако въобще докарат до 5 години.

По-хитрите шансоидки ползват трамплините умело - още от първия миг с обезпечения глупак и преди него те не прекъсват връзките си с другите козове. Глупакът не знае как да влиза в „лични съобщения” на Фейсбука им и в имейлите им, а тя, глупава на свой ред, си тъче паяжината от къщата му, дори и да е с десетина фалшиви профила. Преди да го гътне, тя вече го е унаследила или нещо подобно.

Обаче има и „обезпечени” мъже, по-хитри от нея. Дори и да ползва нормално женската й стока според споразумението, на купувача един ден тя му омръзва, защото е мъж. А ако я е хванал, че тя му копае гроба или се готви за нов трамплин, много добре знае как да й изиграе мат без шах, преди тя да го матира. Хваща й разговорите, чатовете и връзките, вижда какво говори за него и на другите си шансове, дори и тя да ходи навънка от други компютри, даже от обществени. Има си начин за тая работа. Даже и да й е направил деца, той е безмилостен и я продава на някой шейх, за да си възстанови и утрои разходите. Шейхът също я употребява, но ако му омръзне, и хитрата лисица с високи идеали един ден се озовава в домовете за „два билиона и втора употреба” на някой талантлив албанец.

Да! Зелените души си представят живота като ОБСТАНОВКА, а не като Самота с Бога или с Човек и Человеци на барикадата, на дъното на ада. Те са тотално неспособни да скочат от Момина скала в пропастта, за да не омърсят кръвта си; децата им да не забравят бащиния си език, да не попаднат в някой съвременен еничарски копрус или в моторизираната глупост, в някой харем или джендър на прокълнатите креатури на пъкъла; да не ги откраднат бандитите или социалните – да не ги продадат за оргии и органи.

Добрият Бог е създал света така, че да има и МАГАЗИНИ И ПРОБНИ ЗА НАПРЕДНАЛИ ДУХОВЕ. Има безплатни, има и много скъпи. Те са само за първа употреба, както твърдят за себе си някои англичанки и французойки, но дрехите там са много странни: отличават се с ИСТИНСКА, ДУХОВНА КРАСОТА, ПРЕКРАСНОСТ И ХУБОСТ, за които няма много любители по света.

Но има и перфектни МАСКИРОВЪЧНИ дрехи. Най-напредналите си избират ОТ ТЯХ, защото имат суета и глупост нула. Затова няма кандидати да се завъртят около „некрасиви” и да ги опоскат, ако нямат богата зестра. Те живеят един самотен и тъжен живот, но благоухаят на светлинни години и са безкрайно умни, хубави и прекрасни, когато се пътува с тях из вселените.

Още по-напредналите си избират крайна грозота, слепота, глухота, немота, лудост или инвалидна количка, но шансът да обикнеш такъв и да се грижиш за него Е СЪС СПЕЦИАЛНО РАЗРЕШЕНИЕ ОТ БОГА. Именно затова Учителят Петър Дънов – Беинсà Дуно – е обявил за образ от Шестата раса героя от романа на Берндхард Келерман „Глупец”, както и най-добрите герои на Толстой и Достоевски – „идиотите”. Този шанс от Бога не се оповестява външно, понеже шансоидите кълват и на такова, ако ще получат някое мазно духовно парче от горе. Мръвката на шансоидите е ДА ПОЛУЧАТ, НЕ ДА ДАДАТ. Като дават, те дават, за да получат.

Не, ако някой обикне ИСКРЕНО, ОТ ЦЯЛАТА СИ ДУША човек, който си е избрал маскировъчна дреха от СПЕЦИАЛНИТЕ магазини на Бога, без избралият да знае, че ще бъде възнаграден за това, в другите животи и още в този живот той сам започва да благоухае тъй прекрасно, че всички ангели и богове кръжат около него и любимия му с денонощия!

 

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=896&book=25

 

 

 

31.08.2018 г. 11,26 ч.

 

Благодарение на милата и прекрасна Краси!

 

 

27 август 2018 г.

Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: - Защо мислите, че когато хората се скарат, започват да си крещят? - Защото се ядосват и излизат извън нерви – отговорил един ученик. - Но защо крещят толкова високо, след като се намират толкова близо един до друг. – отговорил Учителят – Дори и да си ядосан, не можеш ли да говориш по-кротко и тихо? Учениците започнали да дават най-различни отговори, но нито един от тях не се харесал на Учителя. И накрая той им обяснил нещата по следния начин: - Когато хората се карат и са озлобени един към друг, техните сърца се отдалечават. И за да преодолеят това разстояние и да се чуват помежду си, им се налага да крещят. Колкото по-голям е спорът им, толкова по-силно крещят. А забелязали ли сте какво се случва, когато хората са влюбени? Тогава е точно обратно, те си говорят тихо и нежно. Защото сърцата им са много близо едно до друго – разстоянието е съвсем мъничко. - А какво става, когато са още по-влюбени? – попитал друг ученик. - Тогава не говорят, а само си шепнат. - продължил Учителят. Любовта им става още по-силна, а сърцата им – още по-близо. И накрая, даже и шепотът им става излишен. Просто се гледат в очите и се разбират без думи. Затова, когато спорите или се карате с някого, особено с близък човек, не позволявайте вашите сърца да се отдалечават едно от друго, не казвайте тежки думи, които още повече увеличават разстоянието между вас. Защото може да дойде ден, когато разстоянието е станало толкова голямо, че никой от вас вече не може да намери пътя обратно.

 

31.08.2018 г. 11,21 ч.

 

СЛУЧАЙНО ЛИ СТОЛИЦАТА НА БЛАГАРИЯ Е СТОЛИЦА НА БЛАГИЯ ДУХ И МЪДРОСТТА? КОЙ МОЖЕ ДА ОГЪВА КОСМОСИ?

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „И тъй, Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които ние сме създали на Земята; затова този свят е достояние и на нас. И тъй, Мъдростта съставлява атмосферата, в която живее човешкият дух.” (1919.08.23с.Правилното разбиране на индивидуалния,обществения и духовния живот.

БОУ.І.1919С:117)

 

И НЕ СЛУЧАЙНО… В София са изнасяни най-много лекции и беседи на Мъдростта; В Благария планните Рила, Родопа, Средна гора и Витоша са още от архайската ера и са база на Всемирната ложа още от създаването на Земята; планината Витоша е до София, а Същият казва, че в нея е скрито познанието за целия космос от самото му сътворение, както в китовете. Оттук и цяла Благария тръгват най-много коридори към Вътрешната Земя; тук има много трамплини към звездите и вселените. Тук се извайва Диамантината Струна на Аза – Божественият характер, който не се пречупва никога и кондензира кохерентните лъчи на Духа. Затова божественият благарин е ЛАЗЕРЪТ на Духа. Около Струната на Аза му се вие прекрасно Вихрýн – най-последното божествено любовно торнадо на Душата около Духа, след като Кундалини остана завинаги в архивите на Битието и което образуват още само делфините и Бременните от Човеци с искра от Бога.

 

 

 

31.08.2018 г. 10,48 ч.

 

ИЗУМЛЕНИЕТО НИ ОТ СЛОВОТО БОЖИЕ НЯМА КРАЙ! Съвършени истини, свършено красиви, са се изливали като Ниагара преди 100 години от един удивителен Българин и Небългарин, но стотиците хиляди негови последователи и до днес са предимно в чужбина и четат Словото му като подпалени:
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Музиката принадлежи на Мъдростта - и всичко, което човешкото ухо и човешкият език могат да схванат, е нейно. Поезията е ДЪЩЕРЯТА, а музиката – СИНЪТ.”

„Друга Добродетел е Мъдростта. Мъдростта означава света на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Когато говоря за Любовта, подразбирам Любов, която означава същината, самия живот. Някои наричат Любовта „душа” или „дух”, но и в единия, и в другия случай тя е СЪЩИНАТА на човешкия живот. В това разграничение Мъдростта представя формите на ХАРМОНИЯТА, НА МУЗИКАТА И НА ПОЕЗИЯТА в света. Музиката принадлежи на Мъдростта - и всичко, което човешкото ухо и човешкият език могат да схванат, е нейно. Поезията е ДЪЩЕРЯТА, а музиката – СИНЪТ.” (1919.08.23с. Правилното разбиране на индивидуалния,обществения и духовния живот. БОУ.І.1919С:117)

ТАГОР

О Господи Боже, Царю на вселената, в молитва безкрайна, без глас, аз вечно, без дъх, неизменно, пред Теб ще стоя във захлас!

Сред звездните острови, сам, непотребен, във бездни от вечности, аз, до смърт разридан от копнежа по Тебе, пред Теб ще стоя във захлас.

Вселени избухват от жаждата странна - те слушат Те в нощния час... В прибоя им стигнал, и аз, в Океана, пред Теб ще стоя във захлас.

Щом волята Твоя до края изпълня, глупец ли, мъдрец беловлас, тогава, о Боже, самотен, безмълвен, пред Теб ще стоя във захлас.

ГЛУК: https://www.youtube.com/watch?v=cyC4X6aGn_M

 

 

31.08.2018 г. 09,12 ч.

 

„Любовта е център на човешкия дух, извор на живота. Да любим, значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира от нас. Коя беше онази жена при извора? - Самарянката. Христос ѝ каза: „Аз ще ти дам жива вода“ – нов живот, който ще извира, чийто извор изтича само от любовта. Следователно, ние трябва да възприемем любовта - да отпушим старите извори, които сме запушили, иначе ще умрем от жажда. Трябва да превърнем старите извори в нови – от душите ни трябва да извират извори на любовта. Любовта е свят, без който Духът не може да живее.” (1919.08.23с.Правилното разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот. Ако ме питате какво е любов, аз я определям така: любовта е светът, където живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят, който знаят старите мъдреци и Христос, е любовта. И когато казват, че Бог е любов, подразбирам същината, от която всичко произлиза. От извора на любовта милиони години ще произлизат всички светове!" БОУ.І.1919С:116)

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/