01.05.2018 г. 12,06 ч.

 

Тук почнаха да повтарят не само видеоклиповете и картините с приложени по-дълги текстове, но и отделни изображения. Както и да е, това тук е подходящо за илюстриране на темата за Високия Идеал, която ще бъде повторена към следващата публикация с филмчето от поредната ни екскурзия в двудневката "По нови места с нови преживявания" - обикновено в седмиците след новолуние:

Екскурзиите ни по нови места с нестандартни личности, оригиналните преживявания на такива излети са с фантастична цветност и резолюция, резолирани лично от самия Директор на продукцията... Продукцията на красота, младост, радост, здраве и щастие е доста добра и със стабилен ефект, понеже своеглавието и лошият ни вкус в такива моменти у нас са спаднали до нулата. Затова се качваме на борда за земни и неземни пътешествия не с ината си или със случайни хора, а със спътници, които са също с висока резолюция. На български и космичен език, "висока резолюция" значи не само генерално одобрение отвисоко, но и висока разделителна способност на сърцето и на ума. Способност за разделяне с лошите вкусове, илюзиите и неистините и техните представители на небето и земята. Заедно с това - колосална широта: разширяване и облагородяване на емоционалната многоцветност, способност за съпреживяване на необикновени и изключителни трепети, немислими за хората с ниска и непретенциозна резолюция...

УЧИТЕЛЯТ:

"Като казваш: „Не живеем добре“, това е подбудителна причина да живееш добре. Не че не живееш добре, но понеже пред тебе има един идеал и добрият ви живот, който сте живяли, пред по-доброто се показва като недобър. С думите „Не живеем добре“ аз подразбирам, че ще живеем по-добре. „Не живеем добре“ - това значи, че живеем добре, но като достигна един идеал, към който съм се стремял, пред мене седи друг, още по-висок идеал - и към този следующ идеал се стремя." (16 март 1938, "О, любов неизказана! Музикално упражнение")

"Ако човекът на Любовта те срещне и те целуне, какво може да произведе тази целувка върху тебе? Ако ти си цял покрит със скули (?), устата ти - крива, очите – също, сърцето ти - наранено, умът ти - изкривен, целувката на Любовта изчиства тялото ти, изправя изкривената ти уста и изкривените ти очи; излекува нараненото ти сърце, умът ти поставя намясто. Кажете ми сега: тази целувка не е ли благословение? Като те целуне този човек, ти казваш: „Аз благославям този велик момент, в който човекът на Любовта ме срещна и ме целуна!“. Само един път през живота ти ще те срещне този човек и ще остави в тебе велик идеал! Оттам нататък, този човек няма да те срещне. /.../ Та всеки от вас трябва да има висок идеал. Свободата не може да се придобие без такъв идеал. Щом имате идеал, ще искате да бъдете свободен. /.../ Понякога вие променяте вашите възгледи по причина на тези вътрешни промени, които стават във вас. Вие не можете да гледате при всички случаи еднакво на живота, затова, именно, трябва да се пазите, да не променяте своя идеал. Няма нищо по-страшно и по-разрушително от това, човек да се размине със своя идеал. Знаете ли какво е положението на човек без идеал? Знаете ли на какво прилича това? ( 23 август 1926, "Раждането на свободата")

"Вие в живота си искате да ходите само по /.../ равнина. Ако вие по /.../ равнина ходите, от вас нищо няма да излезе. Човек, за да може да постигне нещо, трябва да има един идеал. Вие трябва да си го представите като един висок планински връх. И ако вземем да разгледаме земята, ще видиме, че всичката култура се е развивала там, дето е имало високи планини. Най-устойчивата култура е на Хималаите, дето е индийския народ. /.../ Човек трябва да има един висок идеал! И според височината на вашия идеал, такава ще бъде и културата. Някои говорят за любовта. - Любовта е един възвишен идеал! /.../ Накъдето ходите, трябва да носите нещо хубаво. УХАНИЕ трябва да излиза от вас! Аз това ви го преставям като един идеал. (5 април 1939, "Господари на външния и вътрешния живот")

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2101139400142643/

 

 

01.05.2018 г. 14,10 ч.

 

С камерките на телефончетата ни и слаби компютри със слаб софтуър за ниска резолюция - толкова... Детска радост, но за сметка на това екскурзиите ни по нови места с нестандартни личности и оригиналните преживявания на такива излети са с фантастична цветност и резолюция, резолирани лично от самия Директор на продукцията... Продукцията на красота, младост, радост, здраве и щастие е доста добра и със стабилен ефект, понеже своеглавието и лошият ни вкус в такива моменти у нас са спаднали до нулата. Затова се качваме на борда за земни и неземни пътешествия не с ината си или със случайни хора, а със спътници, които са също с "висока резолюция". На български и космичен език "висока резолюция" значи не само генерално одобрение отвисоко, но и висока разделителна способност на сърцето и на ума. Способност за разделяне с лошите вкусове, илюзиите и неистините и с техните представители на небето и земята. Заедно с това - светлинна и колорална широта - безкрайно разширяване и облагородяване на емоционалната многоцветност, способност за съпреживяване на необикновени и изключителни трепети, немислими за хората с ниска и непретенциозна резолюция... Да можеш да живееш и ходиш и сам, и с когото си искаш където си искаш както си искаш. Вятърът духа накъдето му скимне...

УЧИТЕЛЯТ:

"Като казваш: „Не живеем добре“, това е подбудителна причина да живееш добре. Не че не живееш добре, но понеже пред тебе има един идеал и добрият ви живот, който сте живяли, пред по-доброто се показва като недобър. С думите „Не живеем добре“ аз подразбирам, че ЩЕ живеем по-добре. „Не живеем добре“ - това значи, че живеем добре, но като достигна един идеал, към който съм се стремял, пред мене седи друг, още по-висок идеал - и към този следующ идеал се стремя." (16 март 1938, "О, любов неизказана! Музикално упражнение")

"Ако човекът на Любовта те срещне и те целуне, какво може да произведе тази целувка върху тебе? Ако ти си цял покрит със скули (?), устата ти - крива, очите – също, сърцето ти - наранено, умът ти - изкривен, целувката на Любовта изчиства тялото ти, изправя изкривената ти уста и изкривените ти очи; излекува нараненото ти сърце, поставя ума ти намясто. Кажете ми сега: тази целувка не е ли благословение? Като те целуне този човек, ти казваш: „Аз благославям този велик момент, в който човекът на Любовта ме срещна и ме целуна!“. Само един път през живота ти ще те срещне този човек и ще остави в тебе велик идеал! Оттам нататък, този човек няма да те срещне. /.../ Та всеки от вас трябва да има висок идеал. Свободата не може да се придобие без такъв идеал. Щом имате идеал, ще искате да бъдете свободен. /.../ Понякога вие променяте вашите възгледи по причина на тези вътрешни промени, които стават във вас. Вие не можете да гледате при всички случаи еднакво на живота, затова, именно, трябва да се пазите да не променяте своя идеал. Няма нищо по-страшно и по-разрушително от това човек да се размине със своя идеал! Знаете ли какво е положението на човек без идеал? Знаете ли на какво прилича това?" ( 23 август 1926, "Раждането на свободата")

"Вие в живота си искате да ходите само по равнина. Ако вие все по равнина ходите, от вас нищо няма да излезе! Човек, за да може да постигне нещо, трябва да има идеал. Вие трябва да си го представите като един висок планински връх. И ако вземем да разгледаме земята, ще видиме, че всичката култура се е развивала там, дето е имало високи планини. Най-устойчивата култура е на Хималаите, дето е индийският народ. /.../ Човек трябва да има един висок идеал! И според височината на вашия идеал, такава ще бъде и културата. Някои говорят за любовта. - Любовта е един възвишен идеал! /.../ Накъдето ходите, трябва да носите нещо хубаво, УХАНИЕ трябва да излиза от вас! Аз това ви го преставям като един идеал." (5 април 1939, "Господари на външния и вътрешния живот")

 

01.05.2018 г. 22,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Разделяй и владей!“ - ТОВА е девизът на съвременния свят; ТОВА е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура! Ако някой ме пита кои са причините, по които човечеството страда, ще кажа: лозунгът „Разделяй и владей!“. Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас тъй, както сянката върви след господаря си. Христос казва: „Всяко царство, всеки организиран живот, всеки организиран народ, раздели ли се, няма да устои“. Ще ви докажа защо, именно, няма да устои. Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Христос казва: „Ако царството се раздели, и домът няма да устои“. Следователно, и царството, и домът ще пропаднат заедно; или - на търговски език казано – ще фалират. ФАЛИТЪТ НЕ Е НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ТОВА, ЧЕ СТАВАШ СЛУГА, ВОЛ - ВПРЯГАТ ТЕ на нивата и онзи с остена казва: „Понеже ти си се учил да разделяш и владееш, хайде сега – дий!“ (ИЗ „БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ ОТ ДЪНОВ” : : 8.12.1918г.Беседа „Разделеното царство”.Том „Сила и живот”-3(„Солта”),

изд.Гужгулов и Котев.1920г.стр.54

 

01.05.2018 г. 23,27 ч.

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2101394263450490/

 

Аудиотека "Прекрасни чудаци", руска серия, Николай Лесков: "Скоморохът Памфалон" - повест (1887).

Аудио на български. Продължителност: 2ч28м34с. Формат: WMV. Големина: 59МВ. (ниско качество на записа, но се разбира).

Текстът на руски:

 http://rvb.ru/leskov/01text/vol_08/061.htm

Аудиоверсия на руски:

 http://asbook.co/…/11262-skomoroh-pamfalon-nikolay-leskov.h…

Аудиоверсия на немски: 

https://www.youtube.com/watch?v=cuhi9dXRf74

ДА СЕ ТЪРСИ НА АНГЛИЙСКИ, напр: Translated by David McDuff as “Pamphalon the Entertainer - in Lady Macbeth of Mtsensk and Other Stories (1987). Other titles used: “Pamphalon the Clown” in Edgerton 1953, “Pamphalon the Mountebank” in McLean 1977 - и евентулни аудиоверсии.

Да се търсят преводи и аудиоверсии на "Скоморох Памфалон" на всички останали езици.

Все аудиокниги с произведениями Лескова на русском: http://asbook.co/tags/%CB%E5%F1%EA%EE%E2+%CD%E8%EA%EE%EB%E0%E9/

 

 

 

 

02.05.2018 г. 11,19 ч.

 

https://www.facebook.com/mark.beilin/videos/10156339397199244/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMTAxNjkwNzYzNDIwODQw/

 

„АЗ СЪМ ВИЖДАЛ ДЕЦАТА НА НЕЖНИТЕ ПРЕГРЪДКИ.” (12 априли 1942, „Децата и Царството Божие”). Ето по-подробно от тази беседа:

"Вие обѝкнете някого, трепне ви сърцето за Любов, идеал... - То е някое идейно дете дошло, и като го видите, вие искате да услужите. ДЕЦАТА са, които създадоха света и всичките хубави работи! Една гениална мисъл ще те накара да станеш учен човек. Едно гениално чувство ще те накара да станеш добър човек. Тъй е, който иска да знае истината. Кое е Царството Божие, в което децата живеят, което всичко устройват? - На ТИЯ деца е Царството Божие! Всичко е за тях, ТЕ разполагат! Христос казва: „Ако не станете като тях...” - /.../ ГЕНИАЛНИ са тия деца - имат знание. Но като имат тия знания, ни най-малко не говорят за знанието си, но работят, не мислят за себе си. Тия деца срещнат един момък и една мома, казват им „Да бъдете като нас, ще започнете да работите!” - Как? - Започват да ги учат как да се обичат. Хората не знаят да се обичат. Децата знаят как да се обичат! Аз съм виждал децата на нежните прегръдки. Като прегръща майка си, каква нежност има. Като те погледне в очите, ТЪЙ те погледне!... Така нежно прегърне с ръцете, че тази милувка струва /.../

ТОВА Е ПРИСЪСТВИЕТО НА ТОЗИ, Който ни е родил – лично Той тупа в гърдите ни и иска да живеем със всичка сила. От мига, в който за пръв път загубим този импулс или някой ни научи, че трябва да страним, да се отблъскваме, започва да цъка адската машина на смъртта. От този миг почваме да боледуваме, да се израждаме, да остаряваме, да се чувстваме нещастни.

 

ЕТИОЛОГИЯ НА СМЪРТТА: „Цялата история на природата показва, че ония тела, които не се развиват, имат упадък. И съществата подлежат на същия закон. И те, като не се развиват, явява се един упадък - регресивен упадък, израждане. От израждането на нещата се явява смъртта. Всички същества, които се израждат, са подложени на смърт”. (6. V. 1938,” Причина, среда, факти”)

 

 

 

03.05.2018 г. 19,04 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Нещастията произлизат от факта, че когато се породи у нас една божествена мисъл или едно божествено чувство, ние искаме да ги пометнем, а от това се раждат и големи страдания." (1918.12.08 рац СИЖ3.1920.ГиК:59-60)

По темата тук се слага нещо по-художествено - колаж със скулптури от Martin Hudáček и Gustav Vigeland, за да не се прекалява във Фейсбука с акцентите върху греха натурално фотографски. АБОРТИРАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНИ МИСЛИ И ЧУВСТВА на земята се практикува денонощно от стотици милиони умове и сърца, но в очите на Бога, на ангелите и ясновидците то не е по-красиво от ужасите в касапниците и местата за аборти. Обаче трябва да се знае, че и да не се е стигнало до физическо зачатие, недопускането на едно влюбване или блокирането, отлагането на отношения, определени от Бога и Провидението, в астрала представлява също удушвачество или кюртиране - престъпление с особена жестокост. Документалните филми и фотографии на физическите аборти са твърде ужасяващи, защото се вижда ясно как се прави това хирургически. Един ден ще развием астралното си ясновидство и ще видим, че и помятането на чувствата също е криминално деяние - мародерство и касапство. Ето едно видео, което бие върху съвестта с повече музика и сентименти, но в него и в самия сайт има и стряскащи снимки. По-добре е хората със слаби сърца да не спират очите си на такива изображения: https://privlechen.alle.bg/%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%82%…/

ОЩЕ В БЕСЕДИТЕ НА ТАЗИ ТЕМА:

"Много лоши неща могат да кажат за тебе, но ти, ако имаш характер, ще кажеш: „Всичко за Любовта е добро!“ Мнението на хората не важи. Трябва да имате смелост! /.../ Зачене се една хубава идея у вас, а вие искате да я пометнете и да избягате... Няма да я напущаш!" (21.I.1934, "Синовно отношение")

"Трябва да имате един светъл ум, БЕЗСТРАШНИ трябва да бъдете! Човек, който влезе да изучава природата, Божественото в света, той трябва да бъде крайно смел, абсолютно никакъв страх да няма. Ако имате най-малкия страх, вие ще пометнете като жена. Никаква идея не може да се роди в човешкия ум, дето има страх. Трябва да има ЛЮБОВ, за да се задържи човешката мисъл. Трябва да вярваш в Истината!" (5 февруари 1933, "Първото място")

 

"Та казвам: благото ви седи в мисълта, която трябва да родите СЕГА. Сега всички вие сте бременни. И вашето бъдеще зависи от онази мисъл, която ще родите СЕГА! Вашата мисъл зависи от онова желание, което СЕГА ще родите. И вашата мисъл зависи от онази постъпка, която СЕГА ще родите. Някои от вас имат вече родени мисли. Блажени сте! А някои има СЕГА да се родят. Те СЕГА са бременни. Казвам: пазете се да не пометнете! Защото, ако сега пометнете, трябва ви още един дълъг период, докато пак станете бременни. А пък всеки човек, който не може да роди една мисъл, едно желание и една постъпка, той е едно растение в пустиня, което е осъдено на страдание. /.../ Сега всички да покажете любов към другите така, както БОГ ви е възлюбил. Проявете Божията Любов към другите така, както БОГ я е проявил към вас! Проявявайте любов към другите така, както БОГ ви е възлюбил." (5 февруари 1939,"Пътят на светиите")

 

 

03.05.2018 г. 23,26 ч.

 

ЕТО ОЩЕ ЕДНО ЯВЛЕНИЕ ("Писмата на Христос"), претендиращо за съвременна изява на Неговия глас. ВЪВ ВЕКА НА ВОДОЛЕЯ започва да работи законът на МНОЖЕСТВОТО: днес Христос се изявява на много места, чрез много хора. Това е предвидено още преди 2000 години, потвърждава го Словото и днес, наблюдаваме го навсякъде. Предвидени са и лъжепророците, които ще говорят и действат от името на Бога, но това е за проверка, за пресяване на душите - кой кого харесва. Лъжепророцте се рзпознават по много белези, но главният е, че не се признават един-друг, не искат да се обединяват и всеки счита себе си за единствения богопомазан, своята вяра - за "единствено права".

БЕИНСА ДУНО:

"Днес Христос ще дойде с множество ангели и ще повика тия, които познават Истината." (9 март 1924, Господи, да прогледам!"

"Когато Божественият Дух у нас работи, Той подразбира единство, подразбира и множество. Отец е сътворил нещата, Духът е множество от единия и другия полюс, а Христос представлява соковете, които постоянно текат в „Дървото на Живота“. " (22 март 1915,"Великден")

"Аз вярвам, че като започна една работа, след мене ще дойдат множество разумни същества, да направят това, което сам не мога. Обаче аз вярвам, че след мене ще дойдат мнозина, да свършат започнатата работа. Като вярвам, ще работя и разумните същества ще помагат. Ако не ми помагат, моята вяра в тях нищо не допринася." (4 януари 1933, "Работа на природата")

"Бог се изявява чрез всяка душа. Той е в единството и в множеството. Ние познаваме и разбираме Бога в множеството. В единството, в едното Той е неразбран за нас. Да благодарим на Бога, че ни се разкрива в множеството избрани души. Да се радваме, че Той ни се разкрива. (6 февруари 1938, "Красотата на Душата")

"Аз ви казвам: вселената – това е едно единство в разнообразие, в множество. Тъй се проявява вселената." (20 ноември 1921, "Ананий и Сапфира")

"ВЕЛИКО нещо е да познаете един човек! Даже най-обикновеният човек, ако вие го познаете с Любовта, вие ще се учудите на голямото невежество, което хората имат. Такова велико богатство се крие във всяка една душа! Затворена е тази душа! Вие мислите, че е нищо. Не, такова едно грамадно богатство се крие в нея, вътре. Един велик свят се крие във всяка една душа! И да я познаеш със закона на Любовта, то значи да познаваш Бога. Да познаем Бога, значи да го познаем в Неговото единство. И да познаваме Бога в Любовта, то е да Го познаваме в Неговото множество. Всеки един човек е проявление на Бога!" (2 януари 1923, "Правилният растеж на Ученика")

"Но казва Христос: "Един е вашият Отец!" Другите бащи на земята са представители на Бога. Той се явява чрез тях. В множеството на бащите, Бог съставя Цялото." (5 май 1935, "Пак се яви!")

"Хората - това сѫ множеството на Бога; а вие, за да разбѣрете хората, трѣбва да търсите Единния. Богъ живѣе въ хората; Богъ се изявява на хората като множество; а ние, за да разбѣремъ множеството, Бога, трѣбва да търсимъ Единството. И като Го намѣримъ, само тогава, като хора, ще можемъ да се разбѣремъ." (15 априлъ 1923 , "Чий е този образъ?)

 

 

 

Александра Александрова

24 април 2018 г.

ЕГОТО.

В МОМЕНТА НА ЗАЧЕВАНЕ, когато съзнанието на бащата се издига все по-високо по продължение на гръбначния стълб до самия връх на главата и напрежението е достигнало до своята кулминация, той се докосва за кратко до БОЖЕСТВЕНОТО, което създава точка на изригване – малка експлозия, която преживява като оргазъм. Впоследствие

БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ се влива в неговото семе, за да даде живот в яйцеклетката на майката.

Моментът на единение с жената и експлозията на напрежение в мъжа (оргазмът) пресъздават времето на Големия взрив, когато ЕДИНСТВОТО на „Съзнанието Баща-Майка” избухва в отделни енергии и се появяват първите електрически частици и случайна „материя”. За да им придадат форма и съдържание, „Съзнанието Баща” осигурява енергията на „действие и движеща сила”, а „Съзнанието Майка” – „свързването”.

Това са ПЪРВИЧНИТЕ ИМПУЛСИ, които дават живот и форма на мъжа и жената.

Искам да разберете, че творението не е създадена „материя”, пропита със съзнание. То е видимото изражение на ПЪРВИЧНИТЕ ИМПУЛСИ, привлечени и свързани в индивидуални форми и структури, всички проявяващи по безброй начини ТЕХНИТЕ различни аспекти и комбинации. Затова ПЪРВИЧНИТЕ ИМПУЛСИ са Реалността, която вашето зрение, слух, обоняние и допир разпознават като твърда „материя”, но всъщност те са ИМПУЛСИ на СЪЗНАНИЕ, индивидуализирани, за да бъдат преживени, интелектуално разбрани и емоционално оценени.

В момента на зачеване, когато семето се слива с яйцеклетката и я опложда, мъжките хромозоми на съзнание се свързват с женските. Това физическо единение на съзнанията на семето на бащата и яйцеклетката на майката се задвижва от Божественото. Следователно то протича на две нива на съзидание – мъжките и женските хромозоми носят отпечатъка на генетичното ДНК и от двамата родители, а влятата БОЖЕСТВЕНОСТ става ваша ДУША, въплътена в човешкото единение на съзнанията на семето и яйцеклетката. Създадено е материално проявление, задвижвано от „Съзнанието Баща-Майка-Живот”, което контролира дейността и свързването на съзнателните клетки и така предизвиква постепенен растеж и развитие на физическата структура. Тялото всъщност е съзнание, направено видимо на всяко ниво от вашето съществуване – и нищо повече.

Душата ви остава като неприкосновен „пламък” (метафора) на „Баща-Майка-ЖИВОТ”, дълбоко вплетен във физическите пориви на

ДЕЙСТВИЕ – СВЪРЗВАНЕ/ОТХВЪРЛЯНЕ. Те стават вашата земна личност и индивидуалност.

Въплътени в трансцеденталните ЖИЗНЕНИ ИМПУЛСИ на „Божественото Съзнание Баща-Майка”, сега те поемат процеса на физическото сътворение на вашето съзнание и се превръщат в движещата сила на личността ви. „Действие” и „Свързване” работят заедно, за да изградят съзнателна клетка след съзнателна клетка според указанията, които се съдържат в съзнателните ДНК молекули. И личността, и тялото са резултат на тези човешки импулси на „Действие – Свързване/Отхвърляне“. Докато ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ не може да бъде открито, тъй като остава завинаги в равновесие в пространството, в честотите на вибрации в същото това пространство първичните импулси на „Действие – Свързване и Отхвърляне“ работят заедно във видимото измерение и са доловими за вашите сетива като електромагнетизъм.

И ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ, и вашата душа остават необезпокоявани в тишината и покоя на равновесието в пространството. Земното съзнание сътворява във времето и пространството и в различните честоти на вибрации на материализираното съзнание.

Затова приемате форма на живот и продължавате да съществувате в две измерения. Едното е Невидимо – БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, а другото е видимо – всичко, което живите човешки същества могат да усетят или проумеят, докато чрез духовното си развитие не повишат вибрациите си и не получат проблясък на разбиране за първото. Докато протича този процес на постепенно просветление, извисеното човешко съзнание работи осъзнато едновременно и в двете измерения.

Колкото по-високи са честотите на вибрации на индивидуализираното съзнание, толкова по-извисени и по-съвършени са формите, създадени в ума. Колкото по-ниски са честотите на вибрации, толкова по-отдалечени от Всемирното Съвършенство на Любовта са формите, създадени в индивидуализирания ум, изцяло завладян от подбудите на егото.

Прочетете повече на: 

https://www.pismatanahristos.com/letter6/

 

 

04.05.2018 г.  09,39 ч.

 https://www.facebook.com/krasimir.hubanov/videos/2052083161472975/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMTAyOTI3Njc5OTYzODE1/

 

Видео на което момиченце рецитира на руски стихотворение за любовта.

 

07.05.2018 г. 09,07 ч.

УЧИТЕЛЯТ: "Дòйде една прекрасна мисъл у някоя мома, която прави красиви чертите на лицето ѝ – носа, устата, очите, - но тя започва да ПРОДАВА себе си. Казват ѝ, че някой момък имал 1,000 лева, но тя не го харесва; за друг ѝ казват, че имал 5,000 лева - и него не харесва, търси някой богат граф – и продава лицето си. /.../ Сега ние искаме всички съвременни хора да се превърнат от едно животинско състояние в разумни същества. Аз искам САМИ да си туряте юлара и САМИ да го изваждате. Питам вола: "Ти, който имаш воля, знаеш ли защо ти е турен юлара и можеш ли да се освободиш от него?" (1918.12.08 рац СИЖ3.1920.ГиК.63-64)

 

 

07.05.2018 г. 16,37 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Не разделяйте ума от сърцето си, съединявайте се всички мъже и жени! Нека всички народи се съединяват в тази бъдеща култура; нека човешкият дух се съедини с Бога! Само тогава ще имаме една възвишена култура, която ще внесе в света мир и радост, които очакваме." (1918.12.08 рац СИЖ3.1920.ГиК.70)

"За да живее човек добре, той трябва да бъде много умен. Умен трябва да бъде и добросърдечен; и после - постоянно да работи." (21 ноември 1930, "Влизане и излизане. Изборът на числата и природата")

 

"Доброто, което действа в човека моментално, има един спонтанен ум - ТОЙ е божественият ум - без никакво раздвояване. ТОВА е божественият ум! Моментално има една мисъл, която е права. ТЯ е божествена! Остане ли ТИ да му мислиш - такава мисъл не спада към божествената, тя е човешка. И като го направиш, ти си доволен, че си го направил, не се питаш: „Защо го направих?...“ (31.XII.1933, "Да живее душата ми!"

 

 

09.05.2018 г. 23,45 ч.

 

Безразличните не са по-малко жестоки от убийците на праведници и светии. Безразличието и бичуването с думи, мисли и чувства не са по-малко престъпни от убиването на човека с камъни - ясновидците виждат какво става с астралните и умствените тела на жертвите им.

Б.ДУНО: "Кажат ли, че някой човек е грешник, това показва, че Бог е турил сенки върху неговия образ. След десетки или стотици години той ще израсне, ще стане добър, велик човек. Тогава сенките му ще изчезнат и вие ще виждате неговото светло, красиво лице. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, който е незавършена картина." (15 декември 1918 г., беседа "И рече баща му", том "Дали може", София. 1942:396)

В СЛОВОТО ДО 1944 г. и живота в Братството и Школата дотогава има трогателни примери и на тази тема. Чели сме в беседите за една паднала жена, която починала и била изпратена до мястото на погребението й само от едно детенце - всички други я мразели и я презирали. Детето видяло как душата й възлиза от гроба към Бога като един светъл ангел. Помним за случая с един омъчнен брат на един от съборите - бил е изолиран от "праведниците", понеже е бил много емоционален, но Учителят поканил за молитва само него в горницата. Знаем за подобен случай и на Сините камъни край Сливен, но с тежки последствия за виновните. Учителят провел кармата над трима мастити братя с голямо самочувствие, които били отишли там, за да изискат от Него изгонването на един брат от братството заради една "страшна" негова вина: бил целунал едно 10-годишно момиченце... Станало точно както им предрекъл. След като казал на най-наглия "Осра се!" заради неговата обвинителна пледоария и им казал какво ще им се случи, наглият умрял след 1 година, другият скоро фалирал, а третият умрял по-късно, изоставен от всички. Всичко това, защото са си позволили "да коригират Божественото" - тъй им казал Учителят. Знаем и за случая с трите маслинки: един богат брат бил поканил Учителя на пищна трапеза, но не повикал на срещата друг брат, който бил негов квартирант на горния етаж. Бедният брат имал само три маслинки за вечеря и ги ял дълго с благоговение, представяйки си, че вечеря заедно с Учителя в този момент. Учителят не пипнал нищо от трапезата на богатия - изял само три маслинки...

УЧИТЕЛЯТ КАЗВА:

"Безразличието създава противоречия, подобни на тези, които ревността произвежда." (6 януари 1935, "Правият път")

ВДСИЧКИ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ СА СЛОВО БОЖИЕ, НО ИМА ТАКИВА, КОИТО СА ОСОБЕНО ВДЪХНОВЕНИ, "ПРАЗНИЧНИ", ФУНДАМЕНТАЛНИ. ЕТО ИЗВАДКИ ОТ ЕДНА ОТ ТЯХ ("Търсене на изгубената дума", 6 декември 1939 г.):

"Под „лош“ човек аз разбирам студен човек - нищо повече! /.../ Като отидеш при него, смразѝ те. Като отидеш при един лош човек, не можеш да мислиш за нищо. За мене лошият човек е една свещ, която не гори. А пък добър човек е онзи, който е топъл. Вие сега разбирате другояче. Вие казвате: „Аз съм хладнокръвен...“ - Ти не можеш да бъдеш добър без топлина – нищо повече! Щом нямаш топлина, ти не си добър човек. /.../ Ти, ако не си добър, няма да имаш топлина, а пък щом нямаш топлина, няма да имаш никакъв успех в живота. Ти ще бъдеш болен, умът ти ще бъде смутен, сърцето ти ще бъде смутено, тялото ти – слабо. Ще започнеш една работа и няма да я свършиш; ще започнеш втора, трета, четвърта и няма да ги свършиш - и т.н. /.../ Ти се плашиш някой път и казваш: „Аз не искам да го обичам....“ - Ти не знаеш как да постъпваш! /.../  Следователно, като кажеш „обичам“, трябва да разбираш: „Каквото Господ работи, и аз работя.“  Като мине Божията Любов през мене, то не е нещо, на което аз мога да се противя. Има нещо, на което човек не може да се противи - това е ЛЮБОВТА. Няма същество, което може да се противи на Любовта! Това е невъзможно. Някой може да каже: „Аз не искам да го обичам.“ - Това са празни работи! Това са ваши заблуждения. Да обичаш е Божия работа. Ти ще се подчиниш на Божия закон. /.../  Ти казваш: „Аз съм лош човек...“ Значи – студен човек. Какво ти трябва? Топлина, нищо повече. Топлина! /.../  Та казвам: необходима е топлина. /.../ Първото нещо в света е: ще организирате вашата топлина. Сърцето ви да е топло. /.../ Вие казвате: „Това не ми е потребно, онова не ми е потребно...“ - Кое е потребно? - ЛЮБОВТА е потребна! /.../  Господ обича грешните хора. Той има защо да обича грешника, понеже /грешният/ е заледен. Бог се стреми към студеното: Той може да го проникне и да го разтопи. И като го разтопи, ще го накара да се движи. Господ се стреми към грешните души, за да ги повдигне - замръзнали са. Той казва: „Тези деца кой ги е оставил да замръзнат?“ И като станат, те благодарят, че като са били замръзнали, сега почват да живеят. /.../ Всички мъчения стават от студ, от омраза. Българската дума „мразя“ от какво произтича? Трябва да се достави сега тази топлина! /.../ Всяко нещо трябва да се прави с любов. /.../ Щом човек е безверник, той е студен. Щом е песимист, той е студен. Щом е в закона на безлюбието, той е студен. /.../  Ако ние сме в хармония с този космичен закон, всички сърца ще бият еднакво. И ако в любовта вървим добре, тогава сърцето ще тупа като песен. Няма по-хубава песен от песента на сърцето!  Та казвам: турете ръката си на сърцето и се молете Господ да му даде топлина. Топлина трябва да имате всички! Като има топлина, всичко ще протече добре. /.../  Има любов, в която се образува много пепел. Казваш /за някого/: „Аз го обичах и после го намразих...“ - Щом го намразиш, то не е любов. Ти, щом обичаш едного повече от друг, то не е любов. Любовта не се мени. Любовта към всички хора, които са излезли от Бога, е еднаква. Тя е като въздуха, като светлината. /.../ И с това ще кажеш: „Започнах да живея както БОГ иска! Какво е казал този или онзи, не важи, но БОГ каквото е казал, ще изпълня."/.../  Ти се радвай, че каквото правиш, го правиш за Господа. Бог те гледа! Някой път казваш: „Стар човек /съм/...“ - Че стар човек, като вземе цигара или вино или тояга, това по-достойно ли е?  Казваш: „Сега /пък/ ще правя детински работи...“ - Казано е: „Ако не станете като малките деца…“ /.../ Не мислете, че като обичате в живота, вие губите. Човек, който обича, върши Волята Божия! Човек, който не обича, не върши Волята Божия. Това е ЗАКОН. Не съжалявайте, че обичате! Вие някой път критикувате, че хората обичат. Казват /за някого/: „Той се захласна.“ - Захласването не е любов. Ти си се захласнал – това значи, че един предмет си го донесъл много близо до очите си и не можеш да виждаш друго. ТОВА е захласване. /.../  Аз се чудя на хората, на мислите им. Забелязал съм колко са подозрителни някои хора. Хвърлиш поглед някой път и погледнеш някой път с по-голяма топлина - и той се стъписва, не знае какво искаш да кажеш... - Не, ХУБАВ е погледът с топлината! А ти му даваш такова тълкуване, което го няма. /.../  Вие страдате по единствената причина, че сте студени. - Станете топли - и няма да имате страдания! Щом сърцето е студено, страда. Щом умът е студен, страда - човек става неврастеник. Щом умът стане светъл, неврастенията изчезва. Щом сърцето стане топло, болестите изчезват. /.../  Погрешката на един брат не седи в това, че обича, но в това, че туй, което обича, той иска да го обсеби за себе си. Погрешката му е ТАМ. /.../ Вложи любовта - и няма да бъдеш лишен от никакви блага. Това трябва да го опитате всички.

(Учителят пее):

"Добри ние да станем, добри ние да станем! Победата да вземем, топлина да придобием, топлина да придобием – топлината на живота, що радост носи на ВСИЧКИ в живота, топлината, която носи радост. за ВСИЧКИв живота. Там няма пъшкане, там няма страдание, там няма главоболие. Няма главоболие, няма ританица."

Онзи, който има топлина, не рита.

Ако някой направи добро, ПРИЕМЕТЕ доброто, зарадвайте се с него заедно.  Като ни се отвори сърцето за Божията Любов, има работа изобилна, преизобилна. /.../

Да добием Божията топлина! Да бие сърцето ни право!"

Ако някой направи добро, ПРИЕМЕТЕ доброто, зарадвайте се с него заедно.  Като ни се отвори сърцето за Божията Любов, има работа изобилна, преизобилна. /.../ Да добием Божията топлина! Да бие сърцето ни право!"

 

 

Ако някой направи добро, ПРИЕМЕТЕ доброто, зарадвайте се с него заедно.  Като ни се отвори сърцето за Божията Любов, има работа изобилна, преизобилна. /.../ Да добием Божията топлина! Да бие сърцето ни право!"

 

 

 

10.05.2018 г. 18,02 ч.

 

Тази снимка и този текст тук са предизвестие за някоя от следващите публикации - едно съвсем прясно любителско видео. Някой, който засне тази сутрин това аматьорско "двѝнче" или "двилмче", беше на ръба да премахне при обработката всичките си въздишки по време на неочакваната лекция, която му дойде на глас по време на снимането - и тя се записа. Обаче той изведнъж се сети за един текст от 31.05.134(1998)г., дошъл преди 20 години над Мадара: "Въздишката - белег на атмическото тяло":

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1059&book=29

Това го успокои и той реши да остави въздишките в "двинчето" неизтрити, каквото и щат да си мислят много духовните. Във всеки случай, би трябвало да имаме не само душа, но и дух, щом като въздишаме. Странно: мислили сме си, че у нас въздишат сърцето и душата, а се оказва, че въздиша ДУХЪТ - АТМИЧЕСКОТО тяло на човека. Не че сърцето и душата не въздишат, но те обикновено ИСКАТ нещо, ако са от Старата Вселена - ЗАТОВА въздишат. Духът обаче въздиша, когато иска ДА ПОДАРИ, ДА ОТДАДЕ, ДА ОТДАДЕ ЦЕЛИЯ СЕБЕ СИ, но никой не се интересува от даровете му. На първо място не се интересуват предпочетените, поканените. Но не само те, а и ние сме се мъчили да убиваме дарове: чувствата, внедрени у нас и у другите от Бога. Точно това се казва в предговора на цитирания текст: "С много от чувствата си и чувствата на другите ние сме направили точно това – няма абсолютно никаква разлика. Понякога има – когато употребяваме месомелачката...

Евгений Евтушенко към Вечната Любима (тук руският оригинал е заместен с пресен превод):

Аз зная чудат детски дом: там плачат деца с покъртителен стон. Денем и нощем кънти тоя зов - дните, секундите наша любов!

Там, дето няма избава и брод, пърхат сред сенки над ледния под  два-три прелестни мига от нежен живот -  НАШИТЕ рожби, о моя любов!

превод: 10.05.2018

Една приятелка, според текста отпреди 20 години, е сънувала точно такъв детски дом в невидимия свят непосредствено през нощта, преди да дойде на следващия ден едно друго подобно откровение: "Драмата на красивичките". Тя разказва в писмен вид подробно този свой сън - ако това е било сън. След това е поместен отговорът на Един Диктуващ, в който става дума и за Въздишката. Ето тук части от него:

"Бог, като Творец, е самият Тот – Бог-Отец. Но трябва да знаете, че Той създава ТВАРИТЕ, а не СЪЩЕСТВАТА в Битието. Над Него има още две лица на Бога – Създателят и Абсолютният Дух. Единият създава съществата, т.е. самите монади, които Бог-Отец САМО ПОДПАЛВА в Своето велико творчество. Затова Бог-Отец е Баща не само на хората – на Человека, създаден по образ и подобие на Бога, - но и на всички твари, които са подпалени от Него с жажда за живот и творчество, обаче още нямат човешка монада; и някои въобще няма да я имат. Трябва да знаете, че едно немалко количество творци на земна и космическа култура, включително и земни и космически гении, не са били хора, и за някои от тях няма никаква надежда да станат хора. Те са били и са твари, най-много – творения, но са излезли изпод ръката на Тот, по висше разрешение и усмотрение на Незнайния, без да имат еднùна, т.е. искра Божия в сърцето и душата си. Трябва вече да се опитвате да ги различавате. Това не значи, че всички те са лоши, отклонили се или невъплъщаващи в една или друга степен творческия облик на нашия Отец. Напротив – те са представители и въплъщения на един от най-високите класове в Божествения свят и вършат работа на тотвселената. Повечето от тях съумя­ват да получат монада и да се издигнат един клас по-високо - да влязат в света на Създателя, който е коренно различен от този на Отца, т.е. Твореца. Това е толкова велика тайна, че почти в нито една религия досега не е хвърлена истинска светлина върху нея. На практика, тя е достъпна на всички хора, които стават родители на деца с монади, с ис­кра Божия. Те могат да бъдат от най-различни веро­изповедания, могат да бъдат и пълни материалисти и егоисти или много неуки и необразовани хора, мо­гат да бъдат дори и диваци и човекоядци в джунг­лата, но ако някои от тях са родили поне едно дете с монада, те са се записали в света на Създателя – един свят по-горе от Отца. /.../Вече се до­сещате, че всички ония, които най-много от всичко искат да се покажат пред другите чрез това, което могат да сътворят и направят, произлизат от света на Отца. Те живеят и се осъществяват чрез своята работа, чрез своите постъпки, творения и малки или големи жертви. Има почти богоравни хора, ангели и божества, които са записали своите имена в историята на космоса чрез великите подвизи и са­можертви, които са извършили, чрез своите вечни творения. Измежду тях има творци на всемирни симфонии, знайни навсякъде из Битието; има и творци на цели вселени. В това отношение, те на­истина са почти богоравни, но... "почти". За да бъ­деш истински богоравен, ти трябва да станеш съз­дател; а основната жажда на създателството е да създаваш деца – и то не какви да е, но деца с искра Божия, а не творения и твари. За Бога едно дете без монада, па било то най-красивото и способното на света, не е нищо повече от един гущер, от една мик­роба, защото иска сàмо да яде и да му служат, а не то да служи на другите; иска сàмо да го признават и да му се възхищават. Друго качество на Бога като Създател е жаж­дата да създава постоянно, непрекъснато. При Отца, т.е. Тот, както и при съпругата Му Пралайя, има дни и нощи – време за творчество и време за по­чивка. Създателят е като сърцето – Той не почива никога! В това отношение, Той е пълна противопо­ложност на Абсолютния Дух, Който е във вечен, пъ­лен и абсолютен покой. За Него вече не малко сме ви говорили. Който обаче върви по линия на Създателя, той не може денонощно да не мисли и да не жадува за създателство – и то никакво друго, освен създател­ство на деца. В мъдростта на Изтока, това ви е из­вестно като "Тантра". И най-обикновеният баща и майка са проекция на Създателя в една нищожна степен – създали са едно, две или 12 деца, рядко по­вече. В напредналите човечества създателството на деца е като дишането – то не престава нито за се­кунда. И тъй като Бог-Отец се проектира в нашето будическо тяло, т.е. душата, а Създателят – в ат­мическото, то дори и най-обикновените мъже, които са проекция на Атма, и по-рядко жени с пробудено атмическо тяло, изпитват непреодолимата пот­ребност да дишат атмически, т.е. да създават непрестанно. В човека, като подобие на Бога, за раз­лика от почти всички животни и ангели и по-голя­мата част от божествата, тази жажда за създа­телство е постоянна. Така, Космическите Жени из­питват нужда от създателство само в кратки пери­оди – или ритмически. Те не бива да бъдат обвиня­вани за това, тъй като у земните и космическите майки трябва да има един дълъг период на съзряване след зачатието. Ако те създаваха постоянно, непре­къснато, нямаше да има вселени и светове под ат­мическия, които са една много красива изложба на Отца. Всички светове под атмическия са много ин­тересни и разнообразни и са едно прекрасно училище за съществата, но те са извън райската градина. Тъкмо поради това, в тях се явява въздишката – дейност на атмическото тяло. Когато едно същество въздиша, то копнее за любов – за активно и непрекъснато създателство! По най-различни причини, главната от които е рев­ността и чувството за собственост, във всички светове под атмическия се вземат всякога всякакви мерки да се пречи на непрекъснатото създателство. На всяка населена територия – дори от трима души далече в планината – винаги има един буден предс­тавител на ада, който съзнателно или несъзна­телно пречи на постоянното създателство. Как­вото и да му говориш за Слово, за Истина, за Школа или за Божествен свят, той знае своето си: "Лю­бовта е притежание! Във всички останали случаи, тя трябва да се прекъсне." Вие не мразете и не укорявайте такива стра­жеви постове. Ако близкият ви или някой друг посто­янно ви държи в шах в това отношение и не ви позво­лява да изпълнявате главната заповед на Бога, то е защото именно Небето го е поставило до вас. Не­бето знае, че вие сте още зелени – и ако не сте пре­минали първо през Школата на Учителя, където ще се научите да различавате същества от вещества и същности, облечени в човешка форма, то ще го уда­рите на поголовен разплод с всичко и всички - и пак няма да уцелите нито един човек с искра Божия... Не­бето вижда, че засега аурата ви е по-чиста, когато си стоите при мъжа си и жена си или при един ангел без атмическо тяло, макар и постоянно да възди­шате, отколкото когато се съчетавате безотго­ворно с други егоисти, които нямат пряка връзка с Бога. В този смисъл, канонът на църквата и дори на Учителя е свещен: по-добре мъка и старост, посто­янни ограничения, отколкото създаване на видими и много повече невидими деца, с хора, които не отго­варят на Високия Идеал. В този смисъл, окултният ученик може да остане девствен до края на живота си и Бог ще му пише шестица, ако е останал верен на Високия Идеал. За небесните деца от космическите детски гра­дини можем да си поговорим друг път, и то невед­нъж. Сега е достатъчно да знаете едно – и то е най-важното. Основният закон или заповед, т.е. най-сил­ната Божия молба, изразена в началото на Библията, не важи за сегашните хора на Земята. Да се плодят и множат без прекъсване, т.е. да се сливат в любов непрестанно, имат право само децата на рая – пос­лушните и кротки същества с искра Божия. Почти всички вие загубихте тази привилегия още с пър­вото грехопадение. Че въздишате – въздишате, как няма да въздишате! Та нали това е Божието дихание във вас, което движи глината ви!... – Това е белег, че имате дух, т.е. атмическо тяло."

СЛЕД ЦЕЛИЯ ТЕКСТ, КЪМ КОЙТО Е ДАДЕНА ПО-ГОРЕ ЛИНКОВАТА ПРЕПРАТКА, следват редовните отваряния на томове с беседи от Учителя след всяко подобно приемане на небесна информация. При всички случаи без изключение, десетки години тия отваряния бяха спонтанни, на "случаен" принцип: който том ни попадне, на която страница отворим, където един от двата ни пръста попадне. Към осиянието за Въздишката и Сътворяването, една от мислите при тия отваряния е била в пълен синхрон с темата - както винаги:

 

"Не мога да обичам..." – вие сте безплоден! Онзи, който не може да мисли и чувства, бил той мъж или жена, не може да ражда; а всяко нещо, което не може да ражда – в Писанието е казано, - е близо до пъкъла. Всеки от вас бих желал да знае да ражда: най-голямото благос­ловение е, когато човек знае да създава и от­хранва! … Не говоря за онзи Творчески Прин­цип, който от нищо може да създаде нещо, за Твореца, а за туй Същество от мъжки и жен­ски пол - туй, което в християнската фило­софия наричаме Христос, Богочеловек." (т."Значение на изслушването”, с.44-45, л."Многоценният бисер", 7.07.1922 г.)

 

 

 

11.05.2018 г. 23,00 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Йоан казва: „Ако речем, че не сме сгрешили, правим Го лъжец и Неговото Слово не е в нас." Благородството и величието на човека се заключават в това, че той съзнава погрешките си и е готов да ги изправи." (1918.12.15 ирб ДАМ.С42:399)

 

ФУНДАМЕНТАЛНО РАЗКОВНИЧЕ за разпознаване на истинските хора сред имитантите! Имитантите се мислят за непогрешими и че са нещо повече от другите. Искат ДРУГИТЕ да се въртят около тях, но те самите НИКОГА не могат да бъдат слуги и сътрудници. По този начин те на практика наричат Бога "лъжец", колкото и да си представят и да се представят, че са Неговите най-добри или "единствени" посредници. С това си твърдение Учителят ги разконспирира докрай и обяснява, че ако са такива, Словото НЕ Е в тях; т.е., това, което говорят, не е Слово Божие. Всяко животно е точна емблема на един доминантен човешки недостатък, а не само на положително качество и добродетел. Не само емблема, но и кондензатор. Това се схваща безпогрешно от баснописците, а днес е предмет и на зоопсихологията.  Защо главата на пуяка е синя? - Той е под Юпитер, Тройката, Стрелеца. Негативите на хората, ангелите и божествата от тази категория са гордостта, надменността, студенината, високомерието, дистанцирането, унижаването на другия, самомнението, мегаломанията, обидчивостта, чувството за собствено достойнство и т.н. Това пуякът и духовните пуяци изразяват и с надуването си. Лошите герои на Англия, която е под Стрелеца, имат същите черти. Националните болести на Англия са истерията, подаграта, тиковете, комплексите, почервеняването и т.н. А червеното в пуяка изразява разгневяването и проклетията на надменния, като хиперкомпенсация на периодите, когато е бил посинял от гордост, високомерие, претенции, прикриване на чувствата, унижаване на другите и презрение. Често такива хора стават и аутсайдери, неадекватни. Плешивостта на пуяка и пуйките и на някои други птици и животни също говори за нещо, което има паралел в човека. Клоунът имитира прекрасно всички тия недостатъци на пуяка не само вътрешно, но и външно. Павианът е същото съчетание на светлосиньо и червено - не само отпред, но и отзад, а зоопсихолозите намират в това сходства с пуяка... Казаното важи най-вече за павиана-мандрил, който е най ярко син и червен и от двете страни, та даже и виолетов отзад. Някои го сравняват подигравателно с политиците, но научни наблюдения водят до по-сериозни психологически паралели. Отдавна е забелязано, че когато водачът-самец от този вид бъде изхвърлен от престола и харема си, ярките му цветове избледняват, но ако на свой ред той успее да свали натрапника и си върне властта, червеното и синьото при него веднага си възвръщат яркостта.

 

 

11.05.2018 г. 09,36 ч.

 

Твърдостта на характера в съвършения човек и диамантената му воля, за които става дума в предишната публикация, са в пълно единство с точно обратното. Учителят, Исус и Буда; Мелхиседек и Кутхуми, Сананда, Кришна, Радха и Сен Жермен... - В истинските Учители и Посветени благостта е на трон, кротостта и нежността са преливащи; невинността, мекотата и божествената красота - съвсем очевидни.

ДУХОВНОСТ И КУЛТУРА, ИСТИНСКИ : : 1918.12.15 ирб ДАМ.С42:398-399 : : "Духовният живот представлява ПЛОДЪТ на Дървото на Живота. Този плод трябва ДА СЕ ОПИТА, за да не остане плод само на теория. Първоначално плодът е горчив и кисел, но постепенно става мек, сладък и вкусен. Същото става и с човека. Колкото повече работи за своето духовно развитие, толкова по-красив става, толкова по-голяма мекота придобива. Достатъчно е да спрете вниманието си върху чертите на лицата на отделни хора от един народ, за да си съставите понятие за тяхната култура. Колкото по-красиви и симетрични са линиите на лицата и на телата им, толкова по-голяма духовна култура имат те."

Учителят казва, че думата "любов" е девалвирала, понеже от векове хората я разбират принизено и са я окаляли. Препоръчва благостта като най-висшия и чист израз на божествената любов. Ние не винаги схващаме връзката на благостта със сладостта, а според Учителя сладостта е най-крайният продукт на еволюцията, същината на Божественото и главното качество на Бога и божествения живот. Благостта и благуването са най-висшият израз на съвършенството, произтичащо от естеството на Благия Дух - истинското име на Бога, на Цялостния Бог. В този смисъл, истинското благородство проявява ЗРЕЛОСТТА на духа и еволюцията и се проявява като мекота и благост, като божествена сладост в живота и общуването. Това се разбира и в думата "gentle" на английски - благ, мек, кротък, хрисим, внимателен, деликатен. Истинският джентълмен е именно такъв - ПО СЪЩЕСТВО, а не користно, фалшиво, изиграно, външно. В цитираните думи на Учителя се изтъква и красотата, нежността, мекотата на истински духовния човек. Образите на Кришна и Радха в приложения колаж, на Учителя и Другите Велики Посветени там са израз именно на това. Всъщност, добрият и съвършеният човек има не само мъжествени, но и женствени черти и е запазил детското в себе си.

 

14.05.2018 г. 11,09 ч.

 

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДУХОВНО И БОЖЕСТВЕНО:

 

БЕИНСА ДУНО: "/.../ – За да се очистиш, трябва да слезеш още по-долу, да минеш през песъчливите пластове... – Не слизам долу! – отговорил възмутен и недоволен изворът. - Така постъпват много хора. Като им се каже да слязат долу да се пречистят, те се възмущават и остават на старото си положение. /.../ ЕДНО трябва да научите: истинският живот минава през най-големите противоречия и най-голямата нечистота. Неговата задача е да чисти, да изправя нещата и да обновява всички живи същества на земята." (1918.12.15 ирб ДАМ.С42:400-401)

 

 

14.05.2018 г. 08,52 ч.

 

КОГАТО РАЗЛИЧАВАМЕ УЧЕНИЕТО НА ДУХА ОТ УЧЕНИЯТА НА ДУХОВЕТЕ... КАКВО ГОВОРИ ДУХЪТ ЗА УСТОЯ И КАКВО ГОВОРИ ЗА ЩАСТИЕТО:

БЕИНСА ДУНО: /Обикновените хора/ си имат своя философия и живеят според нея. Те искат всички да им се подчинявате. Обаче животът не се подчинява на никого!"(1918.12.15 ирб ДАМ.С42:400)

"Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно. Той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой. У тях има само един нагон, който се дължи на желанията." (17.ІІ.1924, "Морални чувства")

"Но къде ще търси човек устой, къде ще търси силата и къде ще търси разумността? - Устой се придобива на физическия свят. Следователно, като е дошъл на земята, човек тук именно трябва да придобие устой. И най-великите същества от небето слизат на земята, само за да придобият устой. На земята има специфични неща, които спомагат за каляването на човека. Всяко същество се калява на земята по особен начин и придобива устой. Устоят е нещо, което може да се придобие само на земята, на тази грешна земя, прочута в цялата вселена. Следователно, земята е прочута само с едно нещо, а именно, че дава устой. С устòй човек може да прави КАКВОТО ИСКА." (22 май, 1938, "Да бъде речта ви: да, да, не, не...." - /и всичко друго е у от Лукаваго/.

"Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой. Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите прави разбирания за живота!" (2 септември 1933, "Един удар")

"Ако на младини нашата любов е гореща, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов." (14 февруари 1934, "Не я ограничавай!")

"Без силна воля, без устойчиви чувства и без светлина, вярата е слаба. Със силна воля, с устойчиви чувства и със светлина, не можеш да се поколебаеш. ТАЗИ е вярата, с която човек се спасява." (12 април 1939 година, "Съобразителност и разумност")

 

"Сегашният живот се дължи на едно особено специфично състояние, което хората още не са разбрали. В хората има нещо неустойчиво. Срещал съм млади момци и моми, у които няма никакъв устой. /.../ Любовта не трябва да се губи. Без нея животът е едно вътрешно мъчение, една вътрешна несрета, едно безсмислие. Без Любовта, животът няма никакъв смисъл. И най-малкият лъч на Любовта осмисля живота! /.../ Някои хора мислят, че като обичат някого, те трябва да го търпят със всичките му недъзи. – Не, НЯМА такова нещо в Любовта! Любовта може да търпи всякого с всичките му недъзи, НО ТОВА НЕ Е НИКАКВА ЛЮБОВ. /.../ /Човек трябва да/ бъде доволен от това, че няма да бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма да му вземе силата. /.../ „Колко е хубава твоята любов!“ – Колко е хубаво, когато човек разбира живота! Животът е резултат на Любовта. Разбраният живот е разбраната Любов. Неразбраният живот е неразбраната Любов. В света, в който живеем всички, ИМА за какво да работим. Първо човек трябва да работи за своето щастие. Щастието си всички трябва да го поставите като идеал в своя живот, без да занемарите другата си работа. Та всеки ден трябва така да разпределите времето си, да работите за своето щастие, без да разправяте на хората, че търсите щастието си. Всеки трябва да знае как да работи за своето щастие. Като работи за щастието си, с това човек ще си изработи градиво, с което да подобри живота си. Каквото мисли човек, това ще стане. Затова, именно, са дошли религиите в света, като метод да превъзпитат хората. Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който да превъзпитат хората, да постигнат своето щастие. (14 априлий 1935, "Колко е хубава твоята любов!")

 

 

14.05.2018 г. 11,36 ч.

 

ВСИЧКИ СМЕ БЛУДНИ СИНОВЕ И ДЪЩЕРИ, ЗАЩОТО ЖИВЕЕМ МЕЖДУ НЕЧИСТИ СЪЩЕСТВА И НЕ ЖИВЕЕМ ЧИСТО. НО БОГ ВИЖДА СМИРЕНИЕТО НИ, МОТИВИТЕ НИ, УСИЛИЯТА НИ ДА СЛУЖИМ И ДА СЕ ПРОМЕНЯМЕ, ДА СЕ ПРЕЧИСТВАМЕ; ВИЖДА ЧИСТОТАТА НА ДУШАТА НИ ДА СЕ ВРЪЩАМЕ ПЕРИОДИЧНО ИЛИ ДА СИ ДОЙДЕМ ЗАВИНАГИ ПРИ ПО-ЧИСТИТЕ ХОРА И НЕЩА:

БЕИНСА ДУНО: "Често се говори за блудния син и хората го съжаляват. Обаче в него има нещо хубаво, което го спаси – СМИРЕНИЕТО. Той имал по-голям брат, който минавал за добър, но в него се криела ЗАТАЕНА ГОРДОСТ И КОРИСТОЛЮБИЕ. Трябвало да се върне младият брат от странстването си, за да се прояви гордостта и користолюбието на брата му. По-младият брат не могъл да живее с брата си, затова напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да събира опитности и знания. Значи, той се отказал от бащиния си дом, от "новата дреха", и слязъл долу между пясъчните пластове да се пречисти." (1918.12.15 ирб ДАМ.С42:401)

 

ВСИЧКИ, КОИТО ИМАТ ЗАТАЕНА ГОРДОСТ И ЧЕСТОЛЮБИЕ, ни отписват завинаги, мислят за нас лошо и повече никога не ни търсят. Други - повечето хора - правят това, защото се страхуват да не оскърбят робовладелеца си или да не загубят свинарника, в който той ги отглежда.

 

 

БЕИНСА ДУНО: "Така пречистен, той се връща при баща си с нови опитности и казва: “Не съм достоен да се нарека твой син. Приеми ме като един от твоите слуги.” Това значи: “Не бях достоен за новата премяна, не съм достоен и сега. Приеми ме като един от твоите слуги като обикновен човек.” Той придобил такова смирение, чрез което могъл да стане последен слуга. Няма по-велико нещо за човека от това, да стане слуга, да служи с любов на Бога!." (1918.12.15 ирб ДАМ.С42:402)

ЧЕСТО СМЕ СИ ГОВОРИЛИ ЗА ОТЛИЧИТЕЛНИТЕ ЧЕРТИ НА ГОРДЕЛИВИТЕ: ТЕ ДВИЖАТ САМО СВОЕТО ДЕЛО, НЕ ЛАНСИРАТ НИКОГА НИКОГО, ОСВЕН АКО Е В ОРБИТА ОКОЛО САМИТЕ ТЯХ. Такъв, ако иска Бог да му обърне внимание, трябва да стане "послушник" някому, който е по-близо до Бога. Да остави за неопределено време или за цял живот приумиците и инициативите си, да престане да се вживява като център, фактор и аворитет за хората, които са му повярвали. Да изпълнява смирено и доброволно "заповедите" на Посветените, които са от по-висока еволюция. Но това става много рядко, понеже горделивият не признава никого над себе си.

СЪДЪРЖАНИЕ
/