16.04.2018 г. 07,25 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „На какво се чудя азъ? — На глупоститѣ въ човѣшкия животъ! Срѣщамъ една мома - напѣта, горда, хвърчи... Коя е причината за това ѝ състояние? — Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи съ своя възлюбенъ... Казвамъ ѝ: „Качила си се на дяволското колело! Като попаднешъ подъ неговитѣ зѫбци, не само че нищо нѣма да постигнешъ, но на прежда ще станешъ”. Срѣщамъ друга - напудрена, червисана, - мисли, че всички ѝ обръщатъ внимание. - Не е лошо да се пудри човѣкъ — и кѫщата се бѣлосва отвънъ... Лошото е въ заблуждението на човѣка: да мисли, че основата на кѫщата се крепи върху мазилката. Туряйте на кѫщата си каквато искате мазилка, шарете я както намирате за добре, НО ПЪРВАТА РАБОТА Е ДА Я ПОСТАВИТЕ НА ЗДРАВА ОСНОВА. Ако основата на кѫщата не е здрава, тя нищо не струва. Ако основата на кѫщата ви е слаба, а отвънъ бѣлосана и нашарена, главата ви ще страда много!” (1918.11.17 днр ДАМ.С42:363
УЧИТЕЛЯТ: „Нѣкой се натъква на друга опасность. Той разчита на баща си. - Това значи да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си като кърлежъ! Това не е правилно! ЩЕ РАЗЧИТАШЪ НА СЕБЕ СИ И ЩЕ БѪДЕШЪ ГОТОВЪ НА ВСИЧКО, което животътъ ти носи. КАКВАТО РАБОТА И ДА ТИ ПРЕДЛОЖАТЪ, ЩЕ Я ПРИЕМЕШЪ И ЩЕ РАБОТИШЪ ЧЕСТНО И ПОЧТЕНО. Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка. Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря. Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри. Нека отиде на гробищата и види какво е останало отъ онѣзи богаташи, учени и философи, които вѣрваха, че могатъ да се спасятъ съ пари, съ наука и съ философия ИМА едно богатство, една наука и една философия, които могатъ да спасятъ човѣка, но тѣ сѫ извънъ човѣшкитѣ разбирания. Докато хората служатъ на закона на Кесаря, всички ще отидатъ на онзи свѣтъ, безъ да се спасятъ. Има богати, учени и философи, които сѫ въ онзи свѣтъ и чакатъ по-скоро да слѣзатъ на земята. — Защо? — На небето нѣма условия за тѣхното развитие. Обаче има прости хора, които се ползватъ отъ добритѣ условия на небето. Тѣ сѫ служили на БОЖИЯ законъ, затова сѫ добре приети на небето. Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” (1918.11.17 днр ДАМ.С42:365-366
16.04.2018 г. 09,33 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „За Соломона казваха, че нѣма царь, подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т.е. отъ суетата въ живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ. Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ!” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона. Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта. Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си. Той виждалъ спасението си въ нея и се питалъ защо не я е срещналъ по-рано. Всѣки ще срещне на пѫтя си своята овчарка или своя овчарь и ще се запита защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като е опетнилъ живота си. Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата страница на живота - да служи на Бога, т.е. ДА ДАВА СВОЯТА ДАНЬ ДОБРОВОЛНО И СЪ ЛЮБОВЬ. Даването подразбира правилна обмѣна. Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна.” (1918.11.17 днр ДАМ.С42:366-367)
БИСЕРИ И ДИАМАНТИ ОТ АЛЕКСАНДЪР КУПРИН (1870-1938) И ВРЪЗКИ КЪМ ПОВЕСТТА МУ „СУЛАМИТ” – ВЕЧНАТА ЛЮБИМА НА ЦАР СОЛОМОН
Жената, независимо каква е, винаги трябва да бъде обект на преклонение и уважение. Да не направиш комплимент на жена е признак на върховно невежество и неуважение.
Мислите в човешкото сърце са най-дълбоките води.
Всяка жена, която обича, е царица!
Няма нищо по-ужасно от любов по принуда.
Почти всяка жена е способна в любовта на най-висок героизъм. Разбери: тя целува, прегръща, отдава се – и вече е Майка! За нея, когато обича истински, любовта е всичкият смисъл на живота – цялата вселена! Обаче тя ни най-малко не е виновна за това, че в света любовта е спаднала до най-пошлите форми и се е принизила до еснафското уреждане в живота и пигмейските удоволствия. За всичко това са виновни повечето мъже, които още на 20 години са преситени и са с изродени тела и заешки души, неспособни а силни и възвишени желания и георични постъпки, за любовта като нежност и обожание. Хората помнят, че някога много отдавна всичко е било точно точно такова. А и да не е било така навсякъде, нима за това не са копнеели и тъгували най-добрите умове и души на човечеството - най-истинските поети, писатели, музиканти и художници?
Любовта е нещо много повече от богатство, слава и мъдрост и повече от самия живот, понеже тя е готова да го отдаде изцяло и не се страхува от смъртта.
Аз съм странник, страстно влюбен в живота!
Когато обичаш истински един човек, ти приемаш всичко от него. Ако той е в затвора, и ти заедно с него си в затвора. Ако обеднее и се превърне в бедняк, и ти си бедняк. Дори коричката изсъхнал хляб е вкусна ако има любов.
/ПО-КЪСНО ДОПЪЛНЕНИЕ ПО ПОВОД НА ГОРНОТО ТВЪРДЕНИЕ НА КУПРИН: Неправомерно, съзнателно премахнах едно изречение от него: че когато любмият ти краде, ти крадеш заедно с него. Видя ми се непочтено и грешно. Обаче по-късно се сетих за една подобна, още по-крайна мисъл от Учителя Петър Дънов: ако любимият ти извърши убийство и бърза да изнесе и скрие трупа, ти му помагаш... Изумително, нали?/ Но да продължим с мислите на Куприн:
Тя престана да ме обича, защото съм далеч от нея. Не знам, може би съм далече, защото тя никога не ме беше обичала истински...
Любовта е пълно сливане – преди всичко духовно, а след това физическо. Това е най-великото чувство, съизмеримо с вселената, а не просто търкаляне в леглото.
Ако правиш добро, за да те хвалят и да ти връщат по-голямо добро, не се различаваш кой знае колко от тези, които правят зло.
Мисълта на влюбените прави чудеса: всеки мисли за другия; и ето – може да са заедно само за миг, но това е завинаги!
http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.07-Aleksandr%20Kuprin%20-%20Sulamith.mp3
https://royallib.com/book/kuprin_aleksandr/sulamif.html
16.04.2018 г. 15,37 ч.
КАРТИНКАТА е по комплексната тема „Тези, антитези и синтези за Овцата и Козата”. Въпреки утвърждаването на овцата в евангелския пример и противопоставянето й на „козите” сред духовете и хората, козата също има своите плюсове. Козленцето на колажа вдясно още от малко е способно да се противопоставя на агресора, на обсебителя - това не е винаги инат и гордост. Смирението на овцата не всякога е добродетел - съществува и овчедушие, причина за много нещастия.
БЕИНСА ДУНО: „Радвайте се и веселете се, защото БОГ работи днесъ въ свѣта! Той взема участие и въ индивидуалния животъ на човѣка, и въ семейния, и въ обществения, и въ политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ. Овцетѣ служатъ на божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря. Овцетѣ сѫ символъ на любовьта. Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще крѣка... Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии и които постоянио роптаятъ сѫ отъ категорията на козитѣ. Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание. Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, а тѣ не роптаятъ. Това сѫ хората на любовьта." (1918.11.17 днр ДАМ.С42:367)
„То не е Любов. То е крякане на коза, която вречи... Никаква любов няма в козата! Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, тя похапне. Като дойде при мене, счита ме за лицемер: „Това не е право, онова не е право“... - Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича! Казвам: ако си „коза”, козите няма да наследят Царството Божие.” (13 юни 1943, „Сила и слабост”)
„Първото правило в една окултна школа е: ученикът трябва да има голямо смирение. Не овчедушие, а смирение – в тази велика идея, че Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото.” (16.III.1922, „Първото задължение на учениците”)
„После, друго нещо, от което искам да ви предпазя. Като ви говоря за Любов, за милосърдие, аз не искам у вас да се роди овчедушие - аз искам да мислите, да бъдете самостоятелни, да бъдете справедливи, смирени. Говори ви Учителят - да знаете в дадения момент дали Той е прав или не. Ако Учителят е прав, прав е; ако не е прав, да останете на особено мнение, но положително да знаете прав ли е или не е прав. Да опитате себе си. Някой път Учителят може НАРОЧНО да ви изпита дали туй чувство на справедливост е развито във вас. И хубавото е именно в това: да знаете прав ли е или не.” (19 февруари 1923, „Двете течения”)
„Вие искате да излекувате един охтичав – давайте му козе мляко, а не кравешко. Козите мъчно заболяват от охтика.” (15.IV.1934, „Наяве”) /охтика - белодробна туберкулоза/
КОЛКОТО И ДА СА ОПЪРНИЧАВИ И НЕПРИЯТНИ ХОРАТА-КОЗИ, МНОГО ОТ ТЯХ СА ЖИВИ, ДОБЛЕСТНИ И СИЛНИ В ЛЮБОВТА И ДОБРОТО. ЗА РАЗЛИКА ОТ НЕМАЛКО ХОРА-ОВЦИ, кито са безразлични и вяли, които са умрели за живота, любовта и доброто. Именно за тях Христос казва в Евангелието, че ще ги „изплюе”. Птвърждава го и Учителят:
„Ние виждаме в цялата природа Любовта. Ако аз се влюбя в едно изсъхнало дърво, какво печеля? Ако аз се влюбя в една изсъхнала чешма, какво печеля? Ако аз се влюбя в едно загаснало слънце, какво печеля? Ако се влюбя в един, който е умрял, какво печеля, я ми кажете? - Нищо не печеля! Казвате: „Трябва да обичаме...“ - Какво да обичаме? - Обича се туй, което носи живот!” (15.IV.1934, „Наяве”)
„В Чамория може да се заинтересувате от това, какви животни живеят тук – катерички, сърни, диви кози... Да се яви желание да видите една дива коза - и тя да даде подвижност във вашия ум.” (20 юли 1922 „Живите сили в природата”)
ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ, бил той светски или духовен, има правото да греши нарочно, за да изпитва нашата доблест и самостоятелните ни позиции. Така че, Словото разглежда и тази тема от всички страни:
ОСВЕН ТОВА, НАД БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА ЖИВЕЕ ВСЕМИРНАТА. Тя контролира и уравновесява противоположностите и извлича от тях екстракта на любовта и доброто, на съвършенството. Във вселената на Всемирната Ложа божествените „овце” и божествените „кози” живеят заедно в обич, мир и съгласие. По какво се разпознават, че са от божествения свят? - Всеки дава на всеки тотална любов и свобода.
16.04.2018 г. 16,06 ч.
Един хубав клип за България. С това допълнение, че чудесата и тайните й са тъй много и тъй прекрасни и прелестни, че 400 хиляди живота ще са твърде малко, за да ги преживеем. Не че не обичаме и света и Вселената, не че нямаме дни и часове да скитаме и из тях. Но ако някой е спечелил небесен конкурс да се роди в България, това значи, че е много способен - спечелил го е измежду стотици хиляди напреднали богове и ангели, които копнеят да попаднат в България и физически и са чакали реда си за това милиарди години. Входовете към Вътрешната Земя и изходите към Вселената оттук са повече, отколкото откъдето и да е другаде.
16.04.2018 г. 17,08 ч.
Постоянно говорим за ЧОВЕШКИЯ образ на Бога – ГОСПОД, ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ, - но не бива да забравяме, че Бог е нещо безкрайно много повече от образ. Дори и най-абстрактната картина няма как да намекне за Него, но слагаме тук една известна графика, за да има все пак нещо. Бог ни е достъпен само чрез нашето поведение.
БЕИНСА ДУНО: „Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си - не само по форма. Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нужното действие върху васъ. Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му. Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака. Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто. Той ще упои хората, ще притѫпи сърцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ. Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена. Затова е казано въ Писанието: „Пазете се отъ онѣзи, които душа погубватъ.” (1918.11.17 днр ДАМ.С42:368)
16.04.2018 г. 23,19 ч.
ЕДВА ЛИ В СВЕТА ИМА ИНТЕЛИГЕНТЕН ЧОВЕК от по-старите и средните поколения, който да не е гледал филмите на Чарли Чаплин, да не познава общо взето живота му и да не е виждал и ранните му снимки. Но за най-младото поколение днес това може да бъде интересно, плюс някои от великите мисли, които той завеща на човечеството. Нека преди това прочетем нещо от Учителя за смеха:
"Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската. Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе! Готов съм на всички услуги. Ще ти съдействам във всичко!“... - Сега вие се смеете на това - и добре правите... Смехът е благословение! Когато е много сериозен, човек се втвърдява, /.../ Когато се смея, аз се смея от сърце - както трябва." (15 май 1938, " Главните точки")
МИСЛИ ОТ ЧАРЛИ ЧАПЛИН:
Ден без смях е пропилян ден.
Провалът е важен. Изисква се кураж, за да се направиш на глупак.
Броят на глупостите, извършени по волята на разума, са много повече, отколкото тези, които са извършени от чиста глупост.
Аз вярвам, че могъществото на смеха и сълзите може да противодейства на ненавистта и страха.
И все пак ми е мъчно за нямото кино. Така хубаво беше да видиш как жената си отваря устата, а глас не се чува...
Простотата не е просто нещо.
Способността да се мисли е като свиренето на цигулка или пиано - тя изисква ежедневна практика.
Знай, че най-големият диамант е слънцето. За щастие, то свети за всички.
На най-важните житейски кръстопътища няма никакви пътни знаци.
Само необичаните мразят.
Твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който се влюби в оголената ти душа.
Най-тъжното нещо, което мога да си представя, е как свиквам с лукса.
Всички искаме да си помагаме. Това е присъщо за хората. Искаме да живеем чрез щастието на другите, а не да се мразим и ненавиждаме. В този свят има място за всеки. Животът може да бъде свободен и красив, но сме кривнали от пътя си. Алчността е отровила човешката душа и е изпълнила света с омраза. Тя ни тласка към страдание и кръвопролитие. Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Голямото изобилие ни остави незадоволени. Знанието ни направи цинични, уменията – груби и жестоки. Мислим много, а чувстваме малко. Имаме нужда от повече човечност, от повече доброта – блага и умения си имаме достатъчно. Без тези качества животът би бил жесток, а ние – изгубени.
Откъде идват идеите? - Само от упоритите търсения, граничещи с лудост. Затова човек трябва да притежава способността да страда и да не губи ентусиазма си по време на тези дълги периоди.
Животът – това е пиеса, която не се репетира. Затова пейте, плачете, танцувайте, смейте се и живейте на пълни обороти, докато завесата падне и сцената свърши, без каквито и да е аплодисменти.
Ханна, чуваш ли ме? Където и да си, погледни, Ханна! Облаците се разтурят! Слънцето се показва! Ние излизаме от мрака и навлизаме в светлината. Навлизаме в един нов свят – там хората ще се извисят над омразата, алчността и жестокостта си. Погледни, Ханна! На човешката душа й поникнаха криле и тя най-после полетя. Полетя към дъгата, в светлината на надеждата и славното бъдеще, което принадлежи на теб, на мен и на всички нас. Погледни, Ханна... погледни!
Аз съм в мир с Господ. Конфликтът ми е с човека.
• Когато започнах да обичам себе си, открих, че мъката и страданията са само предупредителни сигнали за това, че живея против своята собствена истинност. Днес аз знам, че това се нарича „да бъдеш самия себе си“.
• Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да обидиш някого, ако го принуждаваш да изпълнява собствените си желания, когато не им е дошло времето и човекът още не е готов за това, въпреки че този човек бях аз самият. Днес наричам това „самоуважение“.
• Когато започнах да обичам себе си, спрях да жадувам за друг живот и изведнъж видях, че всичко, който ме заобикаля сега, ме приканва да раста. Днес аз наричам това „зрялост“.
• Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства аз се намирам на точното място и в точното време - и всичко се случва точно когато трябва. Така че мога да бъда спокоен. Днес аз наричам това „увереност в себе си“.
• Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от своето собствено време и спрях да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само онова, което ми доставя радост и ме прави щастлив; нещата, които обичам и които развеселяват сърцето ми. Правя това по свой собствен начин и в свой собствен ритъм. Днес аз наричам това „простота“.
• Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което вреди на моето здраве – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме дърпаше надолу и ме отвеждаше далеч от мен самия. В началото наричах тази позиция "здравословен егоизъм". Днес аз знам, че това е любов към самия себе си.
• Когато започнах да обичам себе си, престанах да се опитвам да бъда винаги прав. И оттогава започнах все по-малко да греша. Днес разбирам, че това е скромност.
• Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Днес аз живея всеки ден, ден след ден, и наричам това „удовлетворение“.
• Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ми пречи, че от него мога дори да се разболея. Когато обаче го свързах с моето сърце, той веднага ми стана ценен помощник. Тази връзка днес аз наричам „мъдростта на сърцето“.
• Ние повече нямаме нужда от спорове, конфронтации, проблеми със самите нас и с другите хора. Дори звездите се сблъскват, а от сблъсъка се раждат нови светове. Днес аз знам, че това е Животът.
17.04.2018 г. 08,40 ч.
Въпреки късането на розите и въобще на цветята (да не говорим тук и за жътвата, коситбите, сечта, риболова, лова, животновъдството и пр.), клипчета като това възвисянат душата и свалят много асуин от Безсмъртната Вселена.
.04.2018 г. 11,33 ч.
„ДАВАНЕ” през годините... СНЕМАНЕ И СЪЧЕТАВАНЕ НА МИГОВЕ ОТ АКАША НЕ Е МНОГО ЛЕСНА РАБОТА - начинаещите правят размествания...
БЕИНСА ДУНО: „...ще дойдатъ и при васъ да ви питатъ какъ ще изпълните дълга си като учитель, свещеникъ, сѫдия, баща, майка, братъ и сестра. Който разбира живота, ще ви каже: „Служете на Бога чрезъ закона на Любовьта, а на дълга си служете чрезъ даването”. Всѣки има дългъ къмъ своя народъ и къмъ отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всѣки народъ е далъ и дава нѣщо на хората, затова всички трѣбва да му върнатъ неговото.” (1918.11.17 днр ДАМ.С42:368-369)
ВСЕКИ ОТ НАС ПОЗНАВА МНОГО ПОДОБИЯ НА НАРОДИ И ХОРА, КОИТО САМО ВЗИМАТ И НИЩО НЕ ДАВАТ. Още повече съмнителни хора познаваме, които повече взимат, по-малко дават. Другите посредствени хора - продукти на Петата раса, която вече си отива - са тия, които се мислят за честни: умчето им щрака точно как да дават до атом толкова, колкото са взели. Няма как „да се минат”... Понятията за хилядна част подарък за Бога, стотък, десятък, половинък, плаващ принос или цялък са още далече от храта с непробудена душа. А всеки трябва да е дал и постоянно да дава нещо безкористно, за да се нарече Човек.
Но какво значи „подарък за Бога”? Даване нещо на общества, църкви, „браства” и пр.? Явното даване? Колцина разбират тази тайна?
КАКТО И ДРУГ ПЪТ, В СЪЩИЯ МИГ, КОГАТО СЕ ГОТВИ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ ТОЗИ ТЕКСТ, ИДВАТ СТИХОВЕ ОТ ЕДНА НЕЗЕМНА ПРИЯТЕЛКА НА СЪЩАТА ТЕМА: *** Ти ни даряваш Живот, но Живот като Дар непознат ни е... Как Дара да съзнаеш без Истина и Дара да приемеш без Мъдрост? Стискаме в съзнанието си това, което сами сме сътворили наричайки „Живот” илюзията за самите нас.
*** Отворена врата е само тази, която чака гост... Не съм стопанин на Дом със заключена врата... И ако иска да се прибера или изляза, какъв е Пътят? Не съм стопанин, казвам ти - заключил си вратата, за която няма ключ....
*** Даряваш ми Живот, но не умирам от форма във форма. Защо тогава няма как да мина през съзнанието на една подвласност?... Отворените Светове не ме приемат, преди да съм им равен в Свободата.
(МАРИЕТА)
18.04.2018 г. 17,09 ч.
БЕИНСА ДУНО: „Сърцето не трѣбва да господства надъ ума, нито умътъ надъ сърцето, но трѣбва да работятъ въ хармония. Ако въ желанието си да разрешите правилно единъ въпросъ сърцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си. — Какъ трѣбва да любимъ? Какъ да проявимъ чувствата си? — По тѣзи въпроси не се философства. Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане!” (1918.11.17 днр ДАМ.С42:369
19.04.2018 г. 10,46 ч.
ПОНЕЖЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАМЕ С ИСТИНАТА, Т.Е. С ДУМИТЕ НА ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ, а не на някой друг, ние имаме свещено отношение и към живота по двама, когато са събрани от Бога; към приятелите си и омъчнените, когато ни гостуват.
Б.ДУНО: "Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти? - Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ. — „Да не му причиня нѣкаква болка...” — Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ." (1918.11.17 днр ДАМ.С42:369)
"Те са добри, имат отлично телосложение, лице красиво, поглед мек, чело симетрично, нос правилен, а по сърце те са меки, нежни, отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. Били сте мъже или жени, трябва да слушате дълбоко в себе си този глас на меката нежност, на Любовта. Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив – вътрешно и външно." (14 януари 1917, "Марта и Мария")
"Знаете ли какъв е свещеният трепет на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа? В душата няма абсолютно никаква грубост. Тя е готова да раздели последната хапка със своя приятел, с най-бедния човек. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. Когато душата отправи един свой нежен трепет към някое малко същество, то трепва и казва: "Ето една душа, която ме разбира!" Нежността, благостта, които притежава душата, това са качествата на Бога. Само така може да се развивате правилно. Вън от този принцип вие ще замязате на старци и след 100 години всичко ще изгубите, животът ви ще се обезсмисли. Вие, Специалният, Младежкият клас, сте клас, който вечно да расте и да се подмладява и никога да не остарява. В скрита форма, аз наричам Младежкия клас „Клас на вечната младост, на Божествената нежност“. Аз бих желал вие да останете завинаги деца – не по ум, но душите ви да бъдат детски, или ще употребя един свой термин: душите ви да бъдат нежни!" (4.ХІ.1923, "Основа на знанието")
19.04.2018 г. 12,41 ч.
ГРАВЮРАТА „ОРАЧЪТ” (1827 г.) е от английския художник Edward Calvert (1799 –1883)
УЧИТЕЛЯТ: „Ангели има и на небето, и на земята. Ако отидете на нивитѣ и на лозята, и тамъ ще намѣрите ангели, които по цѣлъ день оратъ и копаятъ. Тѣ работятъ и за градоветѣ, и за селата, и така плащатъ своята дань и на Бога, и на кесаря. Давайте и вие своята дань на кесаря и на Бога! Бѫдете благодарни за всичко, което ви се дава. Радвайте се и за страданията, и за радоститѣ. Радвайте се и на загубитѣ, и на печалбитѣ. Изпразвайте пълнитѣ си кесии и не се страхувайте отъ нищо. БОГЪ изпразва кесиитѣ на хората, и пакъ ТОЙ ги пълни. За да изпразнишъ кесията си, трѣбва да отворишъ широко сърцето си. Кой отваря сърдцата на хората, знаете. Щомъ е така, бѫдете готови на всѣкакви жертви. Христосъ казва: „Който изгуби живота си, ще го намѣри". Пазете се отъ лекия пѫть на живота! Не се стремете къмъ бързо забогатяване. Всѣко нѣщо, придобито безъ трудъ, съ насилие и съ бързина, се изгубва лесно. Освободете се отъ съмнението и подозрението. То е лесниятъ пѫть въ живота. Лесно е да се усъмнишъ въ нѣщо и да го отхвърлишъ. Мѫчно е, когато изпитвашъ и провѣрявашъ нѣщата. Тукъ се изискватъ усилие, постоянство и трудъ.” (1918.11.17 днр ДАМ.С42:370-371)
https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2094909150765668/
19.04.2018 г. 22,05 ч.
МУЗИКАТА ОТ ВАГНЕР В ТОВА ЛЮБИТЕЛСКО ФИЛМЧЕ е взета от сайт за теглене на музикални произведения, освободени от закона за авторското право, понеже са минали повече от 50 години от изпълнението им (в случая - от 1953 г.):
http://www.the-wagnerian.com/…/download-recordings-of-all-o…
Новото телефонче Самсунг Галакси 8 е с една от най-добрите камери за видео, но със стар компютър и слаб софтуер тук може да се представат само версиите с ниска резолюция - само за обща представа къде ходим в съботите и неделите.
ВНИМАНИЕ! Абсолютно никой не е длъжен да си губи времето да гледа тия наши аматьорски филмчета от екскурзиите ни. Те са само "детска радост" за самите нас, които ги снимаме с телефончетата си и ни е драго да ги гледаме през годините - за спомен. Стават донякъде и за хората, приковани на легло или в инвалидна количка. Инак всеки здрав човек може да посети същите тия места и да получи благодатта им несравнимо по ефективно НА ЖИВО. Стават донякъде и за чужденците и българите в чужбина, които нямат или никога няма да имат възможност да дойдат отново в рая на България в това си прераждане. За тях, макар и много по-слабо, това е единственият начин да доставят за строежа на висшите си тела асуин, лоринор, орландиум и други свещени есенции. Шумът на морето, вятърът, гласовете на птиците и пр., дори и възпроизведени технически, стигат направо до монадата и божествените молекули на човека и са способни да развиват духовните му тела. За някои хора, дори и да ходят редовно из природата, гледането на любителски филмчета може да има специален ефект, какъвто е немислим от страна на професионалните филми, колкото и да са съвършени. Фолклорните елементи на аматьорството, даже и когато то е далече от професионализма, стигат още по-горе от духовния свят и проникват в божествения, където няма имена, продажби и хонорари. Освен това всяко творение от този тип ни свързва през шестото и седмото измерение с монадите на хората, които са го родили. Това е вече въпрос на лично отношение и желание да се свържем още по-интимно със същността на съответните творци, тъй като всичко, което е минало пред сърцето, очите и умовете им предизвиква резонанс в нас и ни свързва с тях при полетите ни нощем из вселената. Съзнателното и концентрирано гледане на такова произведение до края без отклонения на погледа от екрана и прекъсване на съзнанието изгражда струната на Аза в нас - вертикалната диамантена тръба от будическо вещество в хората с дух и душа, около която се вие енергията Вихрун. Някои намират дългите публикации и артефакти за досадни, понеже си имат работа и други интереси. За тях е още рано да навлязат в зоната на Ученичеството, където съсредоточението без отклонение на очите и съзнанието по принципа "час най-малко" е чукане на вратите на Новата Земя и Новото Небе. За да ни отворят, понякога се искат месеци и години "бурене" - 7, 14, 21, 28 години и пр. За "кокошето" съзнание, което не задържа и 5 минути мисълта и сетивата си на едно място, това е невъзможно. Както и друг път сме обяснявали, естетическата и мемоарната функция на този род филмчета не винаги са водещи: в много от тях са вградени елементи за развиване на висшите тела и за пътувания из горните светове с родно Ято, ако се гледат редовно и съсредоточено, особено когато това се прави групово или по едно и също време. Това е практика от сферата на киноезотериката.
20.04.2018 г. 17,31 ч.
СВЕТСКИЯТ КРАДЕЦ НА ДУШИ, ТЕЛА, БЛАГА И ЕНЕРГИЯ НЕ Е ВИНОВЕН В НИЩО. ТОЙ Е МИНАЛ ПРЕЗ СПЕЦИАЛНИ ШКОЛИ В АДА И Е ДОПУСНАТ ОТ БОГА ДА СЪБИРА ОТ БОКЛУЦИТЕ ШКАРТО. Хората-шкарто му се лепят като стружки върху магнит – харесват го и искат да общуват или да живеят именно с него, а не с „неизгодни” екземпляри.
БЕИНСА ДУНО: „Като говоря за крадеца, азъ не го осѫждамъ. Щомъ Богъ го е допусналъ, той има нѣкакво предназначение. Христосъ изяснява качествата на крадеца главно за посветенитѣ, които разбиратъ Неговото учение и могатъ да се предпазятъ отъ крадеца вънъ и вѫтре въ себе си. Крадецътъ започва всѣкога съ мажорна гама, тонътъ му е повишенъ, енергиченъ. Той е спретнатъ, добре облѣченъ, съ изискана обхода. На пръститѣ си има по нѣколко пръстена. Всичко прави, съ цель да привлѣче своитѣ жертви. Всички спорове, недоразумения, крамоли въ живота се дължатъ на него. ДЕТО ВИДИ ПРОЯВА НА НѢЩО БЛАГОРОДНО, ТОЙ ЩЕ НАПРАВИ ВСИЧКО, САМО ЗА ДА ГО УНИЩОЖИ. На кого се дължи изчезването на красивитѣ идеи и стремежи въ човѣка? — На неговия „крадецъ”. Докато е младъ, човѣкъ е готовъ да се жертва за човѣчеството, да работи за тържеството на великитѣ идеи, но нѣщо въ него му нашепва: „Не виждашъ ли какви сѫ хората? Не виждашъ ли какъвъ егоизъмъ сѫществува между тѣхъ? За кого ще се жертвашъ? По-добре живѣй за себе си - да знаешъ, че си свършилъ нѣкаква работа...” Младиятъ постепенно се отказва отъ идеитѣ си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другитѣ. Крадецътъ пакъ му нашепва: „ЕДИНЪ пѫть ще живѣешъ. Яжъ, пий и весели се, това ще ти остане!...” Вслушвайте се въ думитѣ на крадеца, но слушайте и думитѣ на Христа, Който ви казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно.” Правете разлика между еднитѣ и другитѣ думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате въ борба, въ рѣзки психически падания и повдигания Помнете: не може да бѫде човѣкъ щастливъ, докато се поддава на съветитѣ на своя крадецъ. Страшно е положението на мѫжа или на жената, които вѣрватъ на своитѣ крадци! Жената е работила цѣлъ день, спечелила е нѣщо, и като се върне у дома си, още на пѫтната врата я посрѣща крадецътъ, въ качеството си на нейнъ възлюбенъ...” (1918.12.02 изж ДАМ.С42:375)
20.04.2018 г. 20,06 ч.
В СЛОВОТО НЕГАТИВНИТЕ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ СА ПО-РЕДКИ, НО КАТЕГОРИЧНИ. Картинката тук може да изглежда преувеличена и наивна, но делата в съдилищата за реални убийства на най-близки хора са много по-страшни. Те обаче още не отчитат отровите с дълго действие в роднинството и брака:
БЕИНСА ДУНО: „Моми и момци се „обичатъ”, обещаватъ си какви ли не златни кули, но нищо не изпълняватъ —тѣ се лъжатъ! Момата слуша какво говори нейниятъ възлюбенъ и си мисли, че е намѣрила единъ /истински/ поклонникъ. Щомъ обещава и не изпълнява, това е КРАДЕЦЪТЪ, който колѣничи предъ своята жертва - иска да я глътне. Всѣкога силниятъ колѣничи предъ слабия, изважда ножа си и го пробожда въ гърдитѣ. Въ който моментъ момъкътъ колѣничи предъ момата, той е стѫпилъ вече на сърдцето ѝ и забива своя ножъ! Страшенъ е този крадецъ! Той съсипва домоветѣ, съсипва вашитѣ дъщери и синове, ограбва благороднитѣ и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърчаватъ и казватъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. Защо нѣма да излѣзе нищо? - Защо се поддаватъ на внушенията на крадеца? Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие! Следователно, той носи въ себе си всички условия и възможности да се развива. Ако отъ ДНЕСЪ нататъкъ придобива условията и възможноститѣ, той е пропадналъ. Отъ крадеца не може да излѣзе нищо. Следователно, докато мисли, чувства и постѫпва правилно, човѣкъ има всички условия да расте и да се развива, да стане истински човѣкъ.” (1918.12.02 изж ДАМ.С42:378)
А ДА ИЗВЪРШИ УБИЙСТВОТО ВЕДНАГА ИЛИ СКОРО е истинска милост от страна на крадеца и убиеца, в сравнение с източването на кръвта на жертвата с години и десетилетия, налагайки й СВОИТЕ правила, щения и действия. Може не само да ни общава златни кули и дрънкулки, но и да ни ги дава реално, обаче ножът зад гърба му е намерението му да ни убива бавно, употребявайки ни както си иска – според НЕГОВИТЕ изисквания, желания, представи и очаквания. ТОВА значи да стъпиш на сърцето на човека! Настъпеното сърце произвежда физически деформации, лудости, инфаркти, инсулти, рак и какво ли още не. Добре е да пипнем първо черепа на човека, преди да сме се пипали с него другаде... Лицето, думите и действията могат да лъжат, дори и когато са искрени, но черепът – никога.
20.04.2018 г. 20,57 ч.
ВСЕКИ АБЗАЦ ОТ ТАЗИ БЕСЕДА Е ФУНДАМЕНТАЛЕН! Луната преди 100 години на тази дата е била в точен квадрат със Сатурн, в полуквадрат с Марс и квадрат и половина с Юпитер; Марс е в опозиция с Юпитер и асцендента; Меркурий – в опозиция с Плутон и с две точни квадратури към МС и Хирон; Венера – в точен бисептил със Сатурн, в опозиция с Южния лунен взел и полуквдрат към Черната Луна. Няма как в този миг Учителят да говори по друг начин. Съвпадът на Слънцето с Венера и Северния възел в това време означава само едно: „Сине Мой, дъще Моя, дай ми сърцето си - и ще ти дам живот! Не на крадците – а на Бога.”
БЕИНСА ДУНО: „Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.” — Кой е този „Азъ”? — Докато човѣкъ не познае Онзи, Който дава животъ, и онзи, който отнема животъ, не може да се повдигне! Ще каже нѣкой, че човѣкъ трѣбва да бѫде "положителенъ", да разбира нѣщата, да внушава на хората какво да правятъ и какво да не правятъ... - Това не е достатъчно. Колко хора съ положителни мисли, съ правилно разбиране на живота, съ способность да внушаватъ на близкитѣ си оставатъ назадъ! Внушаването е забиване на гвоздеи. Това всѣки може да направи. Не е важно да внушавашъ мисли, но да ги посаждашъ. Внушението е насилие, кражба. Ти можешъ да внушишъ на нѣкого мисъльта, че е добъръ, благороденъ човѣкъ, безъ да е такъвъ. Измѣни ли съ това неговото естество?” (1918.12.02 изж ДАМ.С42:378)
20.04.2018 г. 22,28 ч.
МНОГО СТАНАХА СТРОГИТЕ УРОЦИ ОТ ЦИТИРАНАТА БЕСЕДА, но на който му идва много, да прескочи тази „серия”, да не гледа и тия илюстрации – особено бременните и кърмещите. Обаче в Школата има и слизане в ада, изучаване на ада и на Земята. Заедно с Орфей и с Учителя преди 2000 години, а периодично и сега, такива упражнения ИМА. На Рила се слиза през Седмото езеро; а навсякъде по света – почти еженощно - при кармични близки. И наистина, онзи, който ни е изсмуквал с десетилетия, при погребението ни се надява да грабне и душата ни. Това се случва при особено тежки карми.
БЕИНСА ДУНО: „Страшенъ е крадецътъ, но иде неговиятъ край! /Даже/ дрехитѣ му започватъ да треперятъ отъ страхъ! Той предчувства смъртьта си. Досега ТОЙ се проявяваше въ свѣта, ТОЙ колѣше, убиваше, крадѣше. Всичкитѣ ваши близки, заминали за онзи свѣтъ, сѫ пострадали все отъ Крадеца. Ако очитѣ на сегашнитѣ хора бѣха отворени, те щѣха да видятъ, че при всѣки умиращъ стои по единъ крадецъ, който очаква поне за последенъ пѫть да вземе нѣщо отъ своята жертва. И после казва: „Богъ да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше...” - Щомъ е билъ добъръ, нѣма защо да го прощава Богъ... КРАДЕЦЪТЪ има нужда отъ прошка, защото /именно/ той ще бѫде въ затворъ, отъ който мѫчно ще излѣзе.” (1918.12.02 изж ДАМ.С42:378-379)
НЯКОГА една сестра запитала Учителя да бъде ли интимно милостива към един мъж, който не се отказвал от цигарките и алкохолеца, имал склонност да се отчайва и озлобява и често изказвал ехидни критики. Между любовта и тия пороци, този мъж перманентно избирал ТЯХ. Той не съзнавал, че Бог никога няма да му даде чиста жена, докато не обикне някоя повече, отколкото тия слабости. Дори много напреднали духовно хора не знаят, че тия пороци на партньора влачат цели опашки от тъмни духове, които после помагат на „облагодетелствания” да ги замъкне със себе си там, отдето са дошли. Никакъв поп, никакъв екзорцист не може да помогне в случая.
21.04.2018 г. 10,44 ч.
Днес стотици милиони сърца на верига си мислят, че ЖИВЕЯТ пред лаптопите си, мислят си, че ОБЩУВАТ, а всъщност душата им вие. Стотици милиони човешки същества пък си мислят, че са без вериги, а всъщност са любопитни към демони или си мислят, че им правят добро.
УЧИТЕЛЯТ ЗА АДА : : КОГА И КАК ВЛИЗАМЕ В НЕГО? : : ТРЯБВА ЛИ ДА ГО ИЗУЧАВАМЕ?
Из "ИСТИНА И ДОБРО" - Утринно Слово от Учителя, държано на 5 март 1933 г.:
"Лесно се говори за ад и за небе, но какво представляват те, това е достояние само на разумните хора. Човек е създал ада, т.е. лошите условия. – Защо му е адът? – Щом го е създал, той е една необходимост. Значи, адът е една възможност за уравновесяване на силите в природата. Който съзнателно е изучавал ада, той е дошъл до заключението, че адът е построен по същите правила и закони, както и небето. Колкото жители има в ада, толкова има и на небето; колкото общества и народи има в ада, толкова са и на небето. Обаче по характер те са диаметрално противоположни едни на други. Съществата на небето обичат истината и доброто, а тези на ада – лъжата и злото. ЕДНО е вярно: силата не е в ада, но в Небето. Въпреки това, всеки човек представлява съчетание от ада и от небето: едната половина в него е ад, а другата – небе. В главата му е небето, а от кръста надолу – адът. Как ще си обясните това? Някой се разсърди, не може да се побере в кожата си, иска да разруши света, да го запали и изгори. Това желание е резултат на ада в него, който руши. Ако в човека нямаше друга сила, противоположна на ада, той би извършил големи пакости. Щом тази сила постави ръката си върху човека, той омеква и казва: „Няма какво да се прави, ще отстъпя“. Това са вътрешни състояния в човека. Има вярващи, които са посветили много години в гората, но нищо не са постигнали. – Защо е така? – В гората човек не може да се посвети. Заблуждение е да мислиш, че вън от живота ще се посветиш и ще служиш на Бога. Служенето на Бога е велика наука, която не се придобива нито в гората, нито в пустинята.
И вълкът се размножава като овцата: любят се, сватби правят... Обаче, по характер и живот вълкът коренно се различава от овцата. Като дойдете до хората, и в тях се вижда голямо различие: едни от тях са жители на ада, а други – на небето. Външно не се познава кой е жител на ада, и кой – на небето: и единият, и другият са "благочестиви", ходят на черква, в молитвени събрания. И вълкът, като не може да влезе в кошарата поради страх от кучетата, обикаля натук-натам, и като огладнее, хапне си един–два корена и казва: „Както виждате, и с корени се задоволявам...“. - Той лъже себе си, лъже и другите! Не казвам, че може без вълци. Те са необходими, както и овцете. Злото е отражение на доброто. Следователно, както не може без добро, така не може и без зло. В миналото вие сте изучавали причините за съществуването на злото; изучавате го сега, ще го изучавате и в бъдеще.
Който не разбира какво нещо е доброто, ще го изучава по отрицателен път – чрез злото; ако не разбере истината, ще разбере лъжата. Ако праведният отиде на небето, той лесно ще разбира Любовта; ако грешникът отиде на небето, той ще възприеме Любовта като мъчение, като огън. Той ще избяга от небето и ще разказва, че там няма условия за живот. Това е теоретичната страна на живота. Щом човек не може да живее на небето, щом не може да разбере истината и доброто, ще се натъкне на лъжата и злото. Не можеш да отречеш истината и доброто. – Защо? – Ако ги отречеш, ще се натъкнеш на лъжата и злото. Злото съществува по единствената причина, че не вървиш в правия път – в пътя на истината и доброто.
По какво се отличава лъжата? – Тя заробва човека и го лишава от свобода. Злото умъртвява човека. Жителите на ада знаят, че някой ги ограничава; жителите на небето знаят, че някой ги освобождава. Следователно, ако чувстваш, че нещо те ограничава да направиш добро, ти си в ада; ако някой те освобождава от ограниченията и ти дава възможност да правиш добро, ти си на небето.
Където и да е - в ада или на небето, той трябва да бъде енергичен. Обаче в ада му противодействат, а на небето му съдействат. – Защо? – Не е в интереса на господаря на ада да има енергични хора. В ада ОГРАНИЧАВАТ човека, а на небето го ОСВОБОЖДАВАТ.
Докато си на земята, не можеш да се освободиш от ада. Той е в самия тебе. Всеки ден ще получаваш писма от ада! И най-честният и добър човек не е свободен от лоши мисли. Виждаш, че някъде става престъпление – убиват или изнасилват някого. – Щом виждаш това, непременно ще се опетниш. Няма човек, свободен от ада.
Сега аз искам да ви поставя в положение да разбирате ИСТИНАТА. Не се смущавайте от вътрешните си противоречия. Оставете противоречията на ГОСПОДА - ТОЙ да ги разреши. Когато се натъкнете на неща, които не разбирате, не се самообвинявайте. Например, направиш една грешка – не се смущавай, ти не си причина за тази грешка. Злото в света не е ваше. Вие не сте причина за него. Преди вас други са го създали. Друг някой ви е излъгал.
Първо, вие трябва да познавате злото. Адът иска да ни убеди в това, че лъжата може да стане истина, а злото – добро. Ангелите на доброто искат да ни убедят, че истината си остава всякога истина и доброто всякога си остава добро.
Който носи истината в себе си, има сила; който носи доброто в себе си, всякога има живот. Който е лишен от силата, всякога е слаб. Следователно, ако се усещаш слаб, дръж се за истината. Някой ме пита как да уякне физически. Казвам: Дръж се за истината и за доброто! Така ще придобиеш живот и ще станеш силен. Не позволявай на злото и на лъжата да те уморят преждевременно. И тъй, силата на човека се крие в истината и доброто. Силата на човека се крие още в Любовта и Мъдростта.
Знай, че Бог е допуснал и доброто, и злото. Той е господар и на небето, и на земята, т.е. на рая и на ада. Който живее в ада, не е доволен; който е в рая, той е доволен. Обаче, който не е нито в ада, нито на небето, критикува и едното, и другото. От негово гледище, всичко минава през критика. И в ада има култура, и на небето има култура, но те коренно се различават. – „Тежък е животът ни...“ – Тежък е, защото не можете да разрешите противоречията си. ЕДНО ще знаете: вашият живот е пълен с промени, в зависимост от това, къде сте попаднали. Ако сте в ада, мъчите се; ако сте в рая, радвате се. Радостта е отзвук на небето, а мъчението, ревността, завистта са плод на ада.
Силата на човека е в изпълнението на Божията воля. Казвам: Бог е ВЪВ ВАС! Дайте място първо на Него. И да не Му дадете място, вие живеете в Него. Радвайте се на Бога в себе си, но го оставете свободно да се проявява във вас. Бог никога не е ограничил свободата ви, но очаква сами да отворите сърцата си, да Му дадете възможност Той да се прояви чрез вас. Щом Той е доволен от вас, и вие ще бъдете доволни от Неговите прояви. Ако не сте доволни, Той ще се оттегли от вас.
Помнете: единственото Същество, Което спазва закона на свободата, е Бог. Той никога не се налага. Той работи толкова дълбоко в нас, че ние никога не можем да проследим Неговия път. Който влезе в този път и наруши неговото равновесие, скъпо ще плати. Благодарете на Бога за радостите и страданията. Благодарете на Бога за лошите и за добрите мисли, за болестите и здравето, за сиромашията и богатството. Благодарете Му за всичко. Учете се, прилагайте Новото Учение, за да станете силни. Не ви говоря да следвате пътя на калугерите и свещениците. Не ви говоря и за живота на държавниците, но за живота на онзи, който следва Бога и живее както ТОЙ желае. Не се сравнявайте помежду си, не казвайте кой е по-напреднал духовно и кой не е. Според мене, напреднал е онзи, който е дал място на Бога в себе си да се проявява. ТАКЪВ ЧОВЕК Е ГОТОВ ДА ОТИДЕ КЪДЕТО ГО ПРАТИ БОГ.
/САМО/ ПРОЯВЕНАТА Любов на Духа, ПРОЯВЕНАТА Мъдрост на духа, ПРОЯВЕНАТА Истина на Духа носят ПЪЛНИЯ живот на Бога - на Единния, Вечния Бог на живота!"
***
ИЗ БЕСЕДАТА "ПЪТЯТ НЯ ГЕРОИТЕ", 6 януари 1928 г.:
"Трябва да знаете, че светът е построен върху противоположности. Бог едновременно е създал и рая, и ада. Той е създал жителите на небето и жителите на ада. И едните, и другите действат свободно, по избор, но техните мисли, чувства и действия се контролират и хармонизират, като се използува разумно и едната, и другата страна. Ако ме разбирате правилно, ще разберете и смисъла на стиха от Писанието: „Всичко съдейства за доброто на онези, които любят Господа“. Не се плашете от лошото, което ви сполетява в живота. Случват ли ви се страдания, за ваше добро са; изгубите ли вярата си, за ваше добро е; разгневите ли се, за ваше добро е. Всичко това са временни състояния, от които ще научите нещо.
Аз ви казах, в ада може да слезе само богатият. Там са нужни пари за ядене, за пиене – навсякъде скъпо се плаща. Вследствие на това, и най-богатият човек, след като поживее няколко години в ада, започва да обеднява и страдалец става. Като ги оберат там, гледат по някакъв начин да ги изпратят на земята. За тази цел съществуват специални комисии, които гледат да оплитат хората на земята: заставят ги да се женят, за да се преродят чрез тях сиромасите от ада. Те идват на земята, да забогатеят отново. Сиромасите, които идат от ада, са опасни хора – да ви пази Господ от тях! Те са били някога богати, но днес по-лоши хора от тях няма. Затова и в Писанието се казва: „Пазете се, когато лошите хора на земята се увеличават“. Тези хора могат да влязат в тялото ви; а, именно, могат да се промъкнат в ума ви като мисъл, и в сърцето ви като чувство. По този начин те всяват раздори, противоречия, съмнения, и ви обръщат с главата надолу. Аз наблюдавам някоя сестра: днес се намира на третото небе, вдъхновена и радостна е, но след един месец я виждам посърнала и обезсърчена. Какво има? – „Изгубена съм!..“ Аз си мисля: при тази сестра е дошъл някой сиромах от ада. И всичкото си имане да дадеш на този сиромах, не си в сила да го направиш щастлив – той е все недоволен. Това е опитност, през която всички ще минете. Затова ви е нужен Учител в света - ТОЙ да ви води в пътя, който трябва да минете. Значи, изисква се разбиране на божествения живот.
Съмнението е празна торба; безнадежността е празна торба; безлюбието е празна торба. Щом сърцето ви се изпълни с Любов, то е пълна торба. Затова сърцето на човека трябва да бъде всякога пълно с Любов. Някой казва: „Сърцето ми е грешно...“. – Щом сърцето ти е грешно, изхвърли греха навън, и на празното място постави Любовта.
Ще ви прочета второ Послание Петрово, 2 глава от 13 до 20 стих. То се отнася до жителите на ада. Апостол Петър описва влиянието на жителите на ада. Те влизат в умовете на хората и постоянно им говорят; ТЕ развращават хората и мнозина падат. Често човек дохожда в стълкновение с тия жители на ада.
Затова, пред каквото и положение да се намериш, ще кажеш: „Господи, ти ВСИЧКО можеш! И Твоят Дух, Който излиза от Тебе, ВСИЧКО може. И аз, чрез Духа, Който ме ръководи и упътва, ВСИЧКО мога!“
Ще ме запитате: "Кога да произнасяме тази формула?" - Когато се намерите в най-трудно положение. Произнесете тази формула един, два или три пъти, докато победите. ПРИЯТНО е човек да побеждава! Лошо е, когато той изгуби присъствието на духа; когато изгуби смисъла на живота; когато отслабне. Тогава всичко наоколо му се вижда опако: хората – лоши, и той търси начин как да избяга. С бягане работа не става. Ако бягаш, в АДА ще отидеш! Ако се качваш нагоре, на НЕБЕТО ще отидеш. Турците имат една поговорка: „Бягането на котката е до плевника“. И наистина, като подгониш една котка, тя хуква да бяга из къщата, из двора, и като погледнеш – скрила се в плевника... По същия начин и вие казвате: „Да бягаме!“ - С бягане въпросите не се разрешават. Де ще бягате? Да отидете при Бога, разбирам. Оставете бягането, но кажете в себе си: „Колкото и да е трудна тази работа, аз ще я свърша с Бога и с Духа, който ме ръководи“. И тъй, при всички трудни условия на живота си, употребявайте тази формула."
ИЗ БЕСЕДАТА "Пътят на човешкото развитие" от 13 октомври 1937 г.:
"Приложете Любовта си – да обичате ДОБРОТО в света. И да знаете: колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш. И колкото повече скърбиш и се радваш, толкова по-добър ще бъдеш. И колкото по-добър ще бъдеш, толкова по-близо ще бъдеш до Любовта. И колкото по-близо си до Любовта, толкова по-добре ще служиш на Бога. ТОЗИ е пътят, по който всички трябва да вървим! ТОЗИ е пътят, в който всички трябва да прилежаваме! ТОЗИ е пътят на човешкото развитие!
Мото:
Христос е човекът на ИЗОБИЛНАТА сила; Христос е човекът на ИЗОБИЛНАТА вяра; Христос е човекът на ИЗОБИЛНАТА Любов."
***
ЕТО И МАЛКО ОТ НАШИЯ ОПИТ В ТАЗИ СФЕРА. Не е опит само на един човек - опитват го мнозина:
В ИЗВЪНРЕДНИ, РЕДКИ СЛУЧАИ, когато ни виждат в интернет сутрин по времето, когато обикновено трябва да сме на километри извън града или селото, за това има специални обяснения. Разрешаваме си рокади, когато се налага в някой работен ден за Бога да бъдем с души от Бога, които могат да са свободни само в този ден. Иначе за всяка секунда отсъствие от Работата или Училищто си водим сметка и я компенсираме възможно най-скоро.
Всъщност, общуването с отделния човек, създаден от Бога, понякога е равно или даже още по-важно от работата за Словото и за всички. Това е ИЛУХИМЕН закон, но като изключение. Познаваме върховни адепти, които почнаха да закъсняват за излизане сутрин, понеже на някоя тяхна близка й се спи по време на изгрева и те решват да са с нея или в една къща с нея, или да я изчакат. Тия върховни адепти се наакваха на старини, понеже с десетилетия кнтролираха Бога и Природата с мощната си воля в себе си и им отказваха изобилен и пълен живот със всичка сила, в угода на някой смъртен или на ДУХОВНИТЕ заблуждения и вампири. Астралнтие паяци и октоподи пият младостта на астралците; менталните паяци и октоподи пият младостта на своеглавите, които се борят с Любовта и Природата.
А когато виждаме в интернет активни много други в нашата часова зона във времето вечер, определено за сън, или по време на изгрева и до 10 ч. сутринта, за това има най-различни причини. Един набор от далекогледи, измислени или неизмислени, дава увеличение на образа за всеки отделен случай. Мнозина държат компютъра си отворен в интернет, а в това време спят или се занимават с нещо не съвсем божествено. Други си мислят, че общуват, чатейки виртуално от дистанция. Ако не сме сами с Бога в нужните моменти или РЕАЛНО с Бога в някой човек, роден от Бога, "общуването" в ефира от разстояние ни причислява към стотиците милиони в момента, които са кучета на верига пред компютри и лаптопи. Веригата, която са им сложили или са си сложили, не им позволява да общуват и гостуват РЕАЛНО. Значи, ако сме будни пред компютъра в свещените моменти, когато трябва да сме далече навън или с човек от Бога, ние сме жертва на общата перверзия "самозадоволяване" чрез звуци и образи ОТ ДИСТАНЦИЯ. Ако не спим от 10 до 12 вечерта или спим по време на изгрева и след него, ние със сигурност блудстваме с духове от ада в нисшия астрал и това ни е станало потребност от десетилетия. За "далекогледите" тия блудства са тъй отвратителни, че човек не може да си вземе дъх, когато в Школата има час за такива наблюдения. Те обаче са задължителни, тъй като адът и психологията му се изучават наравно с изучаването на рая и живота в него. Наравно не по продължителност, а по интензивност. Ако не познаваме ада детайлно, няма как да помагаме.
През някой "далекоглед" се виждат и много случаи, когато дори много морални и духовни хора блудстват по това време с реалните си или "законни" партньори, "осветени" от кармата или принизения вкус, от ритуалната зала или църквата. Даже законните "пасторски" радости вкъщи са блудство в очите на Бога, когато сме с човек, неопределен ни от Него, тъй като в тях взимат участие групово духове от ада, както е и при назидаването, прекъсването на говорещия, вторачването, критикуването, ревността, месоядството, рибоядството, пушенето, тревите, употребата на машинки за удоволствие, алкохола. Както е при свръхегоизма да се отдаваме по неестествен начин на хора, на животни и по начини, които са противни на Бога до погнуса. За такива неща Словото казва в беседите: "Това е отвратително!"
99 на сто от хората с духовни интереси категорично предпочитат да са при такъв партньор и в събота и неделя, защото нямат друго време. А тия две денонощия са за Бога и за Бога с мнозина. Това се записва в тефтера ни и Бог после ни взима отчисления по най-различни начини.
https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2097910160465567/
25.04.2018 г. 17,33 ч.
24 октомври 1995 г., България, Бургас. Архивно филмче - Откриване на изложба "Асуин". Музика и камера: Петронимиус. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ТОВА ФИЛМЧЕ:
БЕЗСМЪРТИЕ ЧРЕЗ ОБИЧ И ЛЮБОВ: "Докато ти обичаш или някой те обича, няма да умреш! Когато любовта напусне човешкото сърце, тогава човек е изложен на опасност - той може да умре. Докато любовта функционира в твоето сърце или в твоето висше съзнание, ти си свободен. Смъртта те застрашава, само когато скъсаш връзките си с висшето съзнание - тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните ти съдове ще се свият. Докато любовта изпълва човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде! Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле - смъртта не може да те засегне! Мога да дам хиляди примери от живота." (1932.12.18н.беседа "Живият хляб".ЖИХ97:29)
БЕЗСМЪРТИЕ ЧРЕЗ ПРИЯТЕЛИ: "Ако имаш четирима души приятели да те обичат /истински/, ти няма да умреш! Сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са загубили вяра в хората." (1932.12.18н.беседа "Живият хляб".ЖИХ97:25)
https://www.facebook.com/www777s/videos/10214179709585707/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMDk4MDYyMDgzNzgzNzA4/
25.04.2018 г. 20,53 ч.
БЕИНСА ДУНО: "Та в сегашния век НИЕ ВЕЧЕ НАСТЪПВАМЕ В ЕДНА ВЪЛНА ОГНЕНА. Разбирате ли - ние влизаме, наближаваме вече, на първите редове сме! И скоро вече всинца ние ще навлезем в една силна магнетична вълна. Това са няколко милиона – 10, 15, 20 милиона волта в тази вълна... /Човек/ трябва да се обърне нагоре към Бога, за да подобри вибрациите на своето тяло. Друго спасение няма! И сега, като проповядваме в окултната Школа, това е един метод да повдигнем телата си, да са в хармония с тази вълна - в противен случай хората ще измират, ще дойдат епидемии и ще ги завлекат. Природата в туй отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато тия същества /продлжават да/ грешат, дòйде, помете всичко. Тя е като някой грънчар, който казва: „От тия грънци нищо не става, пометете ги!“. Отнеме духа си – измират хората. След туй отново праща духа си, създава нова раса. Бог е постъпвал така много пъти – измете цяла раса, и после отново я създаде. /.../ А иде една вълна, още по-голяма. И бих желал вие всички да сте готови, че като дойде тя, да засегне не само вашето тяло, но да засегне и сърцето ви, и вашия ум, и душата ви. Тя ще внесе една нова струя и ще донесе едно обновление. Тази вълна ни чака! Туй, Божественото, трябва да дойде. Тя е като слънцето. Ако ние не я използваме, какво ще даде? Та затуй, ние ще се приготвим добре. Тъй стои въпросът. В Природата трябва да знаем времето на всички неща. У всинца ви аз искам да има една готовност - да знаете, че Бог е готов да благослови когото и да е, стига да спазват Неговите закони. /.../ Ще се стараете да се образува съзнателно една хармония между вас, като съсредоточите ума си. Иде тази вълна! Да образуваме хармония, че като дойде тя, да остави нещо в умовете ви. То е благословение.(19 февруари 1923, "Двете течения")
"Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде умът ни съсредоточен, във всяка дума да се влага смисъл. ТАКА СЕ ОБРАЗУВА ЕДНА МОЩНА СИЛА - ОНИЯ ВЪЛНИ, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, т.е. Духът да работи повече." (Учителят, "Молитва и дълбоко дишане"
"...Повечето сутрин, ИДАТ ПЕРИОДИЧЕСКИ ИЗВЕСТНИ ВЪЛНИ от слънцето, които носят в себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето. Има и отрицателни движения от слънцето, които носят негативни мисли. Аз онзи ден ви направих една забележка: Ако заспите денем на слънцето, непременно вашият организъм ще привлече тия негативни вълни от него, тъй наречената черна светлина, и като станете, ще се почувствувате неразположен. И затуй на един окултен ученик никога не се позволява да спи денем. Никакво спане денем! Ще спите вечерно време, без слънце. А може да се греете на слънцето, но всякога вашият ум ще присъства, за да може да привличате положителните вълни на слънчевата енергия. И, като ученици, ако почнете да упражнявате концентрирането, често ще идват тия духове, които си играят с вас, и ще ви приспиват. Ще се концентрираш, без да заспиваш. И тази черна вълна минава от центъра на земята, обгръща те и ти заспиваш. Заспиш ли, нищо няма да научиш. Няма да допуснеш тия вълни да обхващат мозъка ти! (30.III.1922, "Три разряда ученици")
26.04.2018 г. 09,11 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Онзи, на когото водата е въ изобилие, трѣбва да я пусне да тече свободно навънъ - да напоява всички градини и нивя, които минаватъ покрай нея. Божието благословение е общо за всички живи сѫщества.”(1918.12.02.изж.ДАМ.С42:379)
Живописци като Джим Уорън често илюстрират тази идея символически.
26.04.2018 г. 16,56 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Крадецътъ е кредиторътъ на хората. Отъ осемь хиляди години (200 милиона земни – б.р.), той ги обира. Дето и да води човѣка, въ научно или въ религиозно общество, една и сѫща цель има — ДА СПЕЧЕЛИ НѢЩО. Едно трѣбва да знаете: докато не изгубите това, което сте наследили отъ вѣкове, нищо ново не можете да спечелите! — Какво трѣбва да изгуби човѣкъ? — Навика да краде.” (1918.12.02.изж.ДАМ.С42:379-380)
„Сега и в съвременния свят хората, като проповядват, този еврейски принцип навсякъде прониква. Във всички общества всички проповядват и искат да "обърнат" хората. Но след като ги "обърнат", те не дават, а гледат "обърнатият" да купи... някои чорапи... Казват: "Ти за братството няма ли да дадеш нещо, за църквата няма ли да дадеш нещо?" - Веднага "за Господа" искат нещо - не го оставят този човек... /.../ Някой път вие искате да работите за човечеството. Казвате: "Да отидем да работим за Господа!" - За Господа не може да се работи по старите начини, със старите разбирания!" (7 май 1939, "Качества на Любовта")
„Бог не се нуждае от нашите пари и къщи. Срамота е църквата да има имоти!” (30 октомври 1920, „Две лепти”)
„Ако започнете да мислите за строеж на къщи, за купуване на имоти, вие живеете повече на физическия свят, с желание да се осигурите на земята.” (25 март 1928, „По пътя на природата”)
„Ако аз, като учител, имам една цел – да ви използвам, - това не е никакво учителство, това е търговия! /.../ Хора, които идат тук да разрешат социални въпроси, не дигат скандали в братството. Страшно безобразие! /.../ Грешници ние не искаме! Някой се оженил за дявола - да си живее с дявола. Които искат да живеят с Бога, да дойдат при нас. Всички, които имат мъж дявола, навън да седят, нищо повече! Аз се чудя - и тук има сестри, със своите торби ходят и вземат от градината. - То е кражба! Научете се да се самовладеете. Казвате: „То е братско...“. Като дойде за работа, не е братско... И в работата, ако е братско, всички трябва да работят. Какъв порядък ще се даде на нещата, кажете ми, ако ние не считаме, че земята е дом Божи, че небето, че всичко, което е на земята, растенията, всичко е Божие? /.../ . Аз не съм за онази любов, която е само за някои. Защото, ако ние не се поправим, в Божия закон има граници. /.../ Новото учение е учение за подмладяване. Младостта трябва да се изяви. Светлина трябва да се яви в ума - да бъдете радостни. Топлина трябва да се яви в сърцето - да имате най-хубавите чувства. Сила трябва да имате в тялото. Ако не се подмладите, не сте в Новото учение. Човек да е на осемдесет, деветдесет, сто и двайсет години - и пак да бъде свеж. Вие искате да идете сами /в онзи свят/. Вие сте натрапници! Трябва да ви придружава някой от синовете Божии. Ако една душа отива в онзи свят и един син Божи има с нея, приемат я. Сами не искайте да идете в оня свят - кракът ви не може да стъпи! Аз не обичам тук да стават скандали. Тук не е място за скандали! Душите са двойни, които слизат на земята. Всяка душа има своя другарка. Търсете другарки - и тогава душите се обръщат една с друга. Две души с други две души стават четири; две души се сливат и стават по-голяма душа, и тия души по две се сливат и стават четири, стават по-голяма душа. Осем ще се слеят в едно с други осем, докато най-после образуват тази, най-голямата душа, която е сбор на милиони души. Не се заблуждавайте да мислите, че "като него няма". ( 5 октомври 1941, "Последното добро")
„Искаш да придобиеш някой предмет... - Аз наричам астралния свят свят на търговия, на даване и вземане, на печалби. Всичките печалби са в астралния свят. Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувстванията. Обичаш някого, значи „стока” си му дал... Имаш стока за продан - искаш тази стока да се купи. Вие сте една фирма, продавате стока...” (28. I. 1938, „Разумен и неразумен страх”)
„Докато имаш, раздавай от торбата си и не съжалявай. Ако твоята торба не се пълни и празни, ти не си на прав път. Торбата ти всякога трябва да бъде пълна! – „Аз вече никого не обичам...“ – Защо? – „Защото и мене никой не обича.“ – Тогава ти си търговец, който има само взимания и давания, загуби и печалби. Докато хората разсъждават по този начин, те не могат да създадат нищо ново. Ако по този начин се образува някакво общество, хората в него пак ще умират, ще страдат и нищо ново няма да създадат. /...Когато някой ангел види един добър човек, той веднага съобщава и на другите ангели, че е видял добър човек на земята. Един след друг, тези ангели започват да посещават добрия човек и всеки от тях му носи по един ценен подарък. Питам: какво по-добро от това човек да бъде обект на ангелите, на светиите и на добрите хора? Какъв по-велик смисъл може да има животът от този? Казвате: „Как да се подмладим?“ – Отворете торбите си, раздавайте на страдащи и нуждаещи се - и вие ще се подмладите. Който е остарял и закъсал, той не отваря торбата си и никому не дава. Отваряйте и затваряйте торбата си, ако искате да бъдете млади и радостни. ” (19 юли 1931,” Човекът на новото”)
27.04.2018 г. 13,39 ч.
КАКВО ЗНАЧИ НАБОЖЕН? КАКВО ЗНАЧИ ПОКАЯНИЕ? КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДУХОВНО И БОЖЕСТВЕНО? - Отговорите на тия неща сме ги чели десетки, стотици пъти през живота си, но кой приложи и една хилядна част от тях?
БЕИНСА ДУНО:
НАБОЖЕН 1918.1202 изж ДАМ.С42:381 "Набоженъ е този, който има ЛЮБОВЬ въ себе си."
ПОКАЯНИЕ 1918.1202 изж ДАМ.С42:381 "Да се покаешъ, това значи да тръгнешъ въ БОЖЕСТВЕНИЯ пѫть."
БОЖЕСТВЕНОТО: "Вие гледате от ВАШЕТО гледище: всяко нещо да бъде полезно само на вас. Не считате, че благата в света трябва да бъдат ЕДНАКВО ПОЛЕЗНИ НА ВСИЧКИ. Вие казвате: „Трябва да се обичаме!“ - Но как ще обичаш някого? Ти най-първо трябва да храниш в ума си една светла мисъл, да му изпращаш светлина. При това, трябва да храниш едно благородно чувство - чрез чувството да му изпращаш божествената топлина; след туй, спрямо него трябва да постъпваш най-добре, за да можеш ДА МУ ДАДЕШ ОНОВА БЛАГО, КОЕТО БОГ ДАЛ НА ТЕБЕ. ТАКА ще те познае. Ако ти не мислиш добре за него, ако ти не чувстваш И АКО ТИ НЕ ДАВАШ ОТ БЛАГАТА, КОИТО БОГ ТИ ДАЛ НА ТЕБЕ, ти не можеш да бъдеш запознат с неговата душа." (1918.12.02 изж ДАМ.С42:381)
"Хората в света се изпитват със своята лакомия. Духовните хора се изпитват със своята лъжа. Светският човек, след като натрупа голямо лакомство, започва да страда. Питам: защо страда?- Защото е лаком! Духовният човек, след като излъже, пита: „Защо страдам?...“ Аз уподобявам хората от света - светските и духовни хора - на продавачи и купувачи. /.../ Те всички искат ТЯХНОТО да е. Във всяко общество ще намерите от тия, "учените", които постоянно спорят. Спорят все за първенство. Спорят все за убеждение. Спорят все кой е прав. Спорят все кому Господ говорил повече. И може да се похвалят с това. /.../ Щом отслабнеш във вярата, ти си остарял. Щом отслабнеш в любовта, ти си остарял. /.../ Човек остарява по единствената причина, че се е пресилвал. От много грижи да си уредиш работите, ти си остарял. /А кво е истинската старост?/ - На старини ти ще намериш всички ония, които са твои Братя и Сестри. Старостта е ЗАПОЗНАНСТВО. /.../ Аз забелязвам: има хора, които са крайно невнимателни към другите, а към себе си са крайно внимателни. /.../ Има религиозни хора, които мязат на своенравни деца, които постоянно ходят да хленчат. Религиозно хленчене има - оплакване, че никой не ги обича, че никой не им обръща внимание. /.../ Има общества, които вътре воюват. Постоянна караница има там! /.../ Двама души не се разбират. Единият казва, че Господ живее в него; и другият казва, че Господ живее в него. - Тия хора са в заблуждение! Заблуждението е в единия или в другия, или и в двамата. Защото, как е възможно двама души, в които БОГ живее, да не могат да се споразумеят? /.../ Щом дойдем да живеем по Бога, а ти искаш да имаш /нещо/ само /за себе си/, ти си в пътя на греха. /.../ Вие искате да се уреждат ВАШИТЕ работи, а ПОСЛЕ да се уреждат работите на Господа. - Когато Господ създаде човека, за кого го създаде? Да се уреждат работите на ЧОВЕКА - или да се уреждат БОЖИИТЕ работи? /.../ За да бъде човек щастлив, той трябва да изпълни Волята Божия. /.../ Ако разбираш закона, вдъхновението веднага идва. /.../ ПоТОЗИ начин като мисли човек, ВСИЧКО може да постигне в света. Всички божествени блага са постижими само по този път. Хубавото наследство, благата, туй, което човек очаква, силата, зависи от Любовта. Само любовта може да даде това, което чакаш. Без любов, никакво щастие не можеш да добиеш, никакво знание, никаква сила човек не може да развие. /.../ Казвате: „Времето е сега такова, всеки човек трябва да живее за себе си, да уреди работите си...“ - Ти ще увърташ оттук- оттам, защото не ти изнася да бъде другояче. /.../ Всички ние страдаме от непослушание и от безлюбие. Аз го виждам ТАКА. Всички ние страдаме от безлюбие! ТАМ е истината. И затова първият закон е да възлюбиш Господа. ТО е бъдещето на човечеството. Само ПРОЯВЕНАТА Любов на Духа, само ПРОЯВЕНАТА Истина на Духа, само ПРОЯВЕНАТА Мъдрост на Духа носят ПЪЛНИЯ Живот на Бога - на Единния, Вечния Бог на Живота!" (29.VII.1934 г. "Човешкото и Божественото")
В БЕСЕДИТЕ УЧИТЕЛЯТ КАЗВА: "ГОСПОД - ТОВА ЗНАЧИ ВСИЧКИ".
27.04.2018 г. 14,19 ч.
БЕИНСА ДУНО: "Божествената вода залива цѣлата земя и чисти всичко, каквото срещне на пѫтя си. Когато нѣкой ви се оплаква, че е нечистъ, не го подигравайте, но извикайте го да влѣзе въ "коритото", въ което сте вие - и ЗАЕДНО да се чистите. Не му казвайте, че трѣбва да дойде при васъ, за да му покажете пѫтя къмъ Бога. Достатъчно е да го поканите въ вашето "корито" - ЗАЕДНО да се чистите." (1918.12.02 изж ДАМ.С42:381)
КАДЪР ИЗ АВТОБИОГРАФИЧНИЯ ФИЛМ "Out On A Limb" - Part 21 - 1986.Shirley MacLaine. Това е от финала на този епизод, където самата Шърли възпроизвежда момента, когато, потресена и изумена, се е върнала от екскурзията с Посветения из Космоса. В него и в следващия епизод 22 съвсем точно се вижда как се влиза в "корито" с някой Посветен, който знае къде са вировете и природните басейни на Бога по планетата. От тях може да се излита нагоре из цялата вселена, а в България те са най-много. Това е едно от тайнствата на езотеричните екскурзии на Школата през втората лунна седмица от всеки месец ("По реки надолу").
Ето линкове:
https://www.youtube.com/watch?v=ma1kNFP83ww https://www.youtube.com/watch?v=Cdf63JDjf8U
27.04.2018 г. 15,51 ч.
ПРЕДИ ДА Е СТАНАЛ АНДРОГИН, САМ БОГ КАТО ГОСПОД, НАПРИМЕР УЧИТЕЛЯТ КАТО РАМА, КРИШНА, ЗОРОАСТЪР И ПР. Е БИЛ НЕЕДНОКРАТНО И СЕМЕЕН, ИМАЛ Е И ДЕЦА ПО ЧИСТО ЧОВЕШКИ НАЧИН. Когато е по Волята Божия, това е Чистота, Девственост и Целомъдрие - както си остава девствена и всяка майка.
КАКТО Е БИЛО ОБЯСНЯВАНО, Божието Слово, т.е. Истината се отличава с абсурдизма на своята смайваща диалектика. Джордж Сантаяна казва: "Почти на всяко мъдро изречение съответства друго, противоположно по смисъл, но при това не по-малко мъдро". За възвръщането в Бога Учителят неведнъж казва, че то е възможно само по двама. Това обаче важи само като необходим и неизбежен етап в ПРЕДДВЕРИЕТО на Съвършенството. Съвършеният няма нужда от "половина" извън себе си: той вече се е СЪЕДИНИЛ с нея:
БЕИНСА ДУНО: "Тъй щото, чувате ли нѣкой да ви казва да вървите следъ него, за да ви направи "човѣкъ и половина", не му вѣрвайте. Защо ви е нуждна тази „половина”?... - Ако станешъ истински човѣкъ, това е достатъчно. Който отива при Бога, САМЪ трѣбва да отиде: жената ще остави мѫжа си, и мѫжътъ — жена си: САМИ ще се явятъ предъ Бога. Ще кажете, че мѫжъ безъ жена и жена безъ мѫжъ сѫ половинъ човѣкъ... - Това не е половинъ човѣкъ, но единъ полюсъ. Докато полюситѣ сѫ раздѣлени, всѣкога има дейность, творчество. Едната половина въ човѣка е Христосъ, а другата — крадецътъ. Всѣки трѣбва да се откаже отъ крадеца и да остави въ себе си само Христосъ - ТОЙ да работи. Само така човѣкъ ще има животъ и то преизобилно. Първото условие за придобиване на живота е присѫтствието на Любовьта. Който отвори сърцето си за Любовьта, той има животъ въ себе си." (1918.12.02 изж ДАМ.С42:381)
Друга тайна на Словото и пътя към Съвършенството: ЧОВЕК Е СПОСОБЕН ДА СЕ ВЪРНЕ В БОГА САМИЧЪК , САМО КОГАТО НЕ Е ИЗМЕНЯЛ СЛОВОТО НА БОГА И ЗАТОВА Е ДОБИЛ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА. Всички останали, които са се отклонили от този образ и са се деформирали, а проповядват, че могат да се върнат в Бога и сами, лъжат и себе си, и другите, и Бога. Това е "крадецът" в тях: крадат от живота и енергията на тия, които са им повярвали и им подражават. За да се добие образ и подобие на Бога, образ и подобие на Христа, принципът на двойката е абсолютно необходим и неизбежен. В Словото, понеже е Слово БОЖИЕ, а не някое друго, това се повтаря постоянно. Неслучайно дори в последния момент, преди да стане невидим за физическите ни очи през декември 1944 г., Учителят завещава главното разковниче за оцеляването на Братството: "ПО ДВАМА".
За да стане абсолютно съвършен, всеки посветен, адепт и Учител, дори Мировият Учител, има безброй животи зад гърба си, в които не е бил сам и е бил и семеен, и баща, и майка по класическия начин. Не само е бил, но и пак ще бъде, ако Бог поиска това от него, но по нови начини. В това, именно, се крие разпознавателният белег на това кой говори Истината, кой изпълнява и е готов да изпълнява Волята Божия, а не на заблуждението, гордостта и приумиците си:
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, БИЛ Е ВСЯКАКЪВ В МИНАЛИ ЖИВОТИ.1935.12.29н. ввн.ВВН.АСК93: "Казвам: слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам /така/, както АЗ разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си! Няма нещо, което да не съм бил!"
27.04.2018 г. 19,43 ч.
БЕИНСА ДУНО: "На всѣка друга половина вънъ отъ васъ ще кажете: „Който иска да остане въ моя домъ, първо трѣбва да мине презъ Божественото корито!” Който не е съгласенъ на това, той е „човѣкъ и половина”... Съ такива хора не правете съдружие." (1918.12.02 изж ДАМ.С42:383)
Родените от ЕДИН Баща няма как да не са заедно! Другите търсят други корита и каци в други домове. Което си прилича, се привлича.
ОЩЕ ЗА СИМВОЛИКАТА НА КОРИТОТО - ЗА РАЗМИСЪЛ:
"Единственото нещо е да сложите срещу течението здрави бентове, докато вкарате реката в първото ѝ корито, където природата я е пуснала да тече. Докато хората отбиват и пускат реките да текат по свое разбиране, всякога ще има лоши последствия за човечеството. Докато реката Нил течеше през Сахара, последната беше цветуща местност. Щом отбиха реката, Сахара стана пустиня. С това хората извършиха грамадна грешка. Природата знае къде трябва да текат реките. Когато е нужно да се отбие една река, тя сама предвижда това и чертае нови пътища.(15 септември 1940, "Разбрани и неразбрани езици")
"Подъ „лихва“ въ природата разбирамъ, напримѣръ, изобилието на единъ изворъ - и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си. Слѣдователно, щомъ имашъ изобилие, това трѣбва да дадешъ навънка. Излишъкътъ не ни трѣбва на насъ!" (5 юни, 1921, " Ангелътъ отговори")
"Коя вода пълни коритото? – Чистата вода. Докато водата не е чиста, домакинята не я събира в коритото, тя все я излива навън. Щом водата е чиста, тя оставя коритото под чешмата, докато се напълни. Сега има ново разпореждане във вселената до всички, да сменят старите мерки, с които са работили досега, с нови. Ново движение, нови мерки се изискват. /.../ Всеки трябва да знае, че благото, което те искат за себе си, е благо и за другите. Иначе, продължават ли да прилагат за себе си една мярка, а за другите особена мярка, светът ще бъде такъв, какъвто е бил досега. (10 август 1932, "Което остарява")
"В природата съществува едно корито, отдето всички хора могат да взимат. Всичките блага се стичат в това корито. Ако намериш туй корито, можеш да вземеш каквото искаш. Ако речеш да задигнеш всичко, тебе те очаква голяма опасност." (3.XII.1933, "Стани и яж!")
"Представете си, че вие сте чешма, от която тече хубава, бистра вода. Коритото на тази чешма е запушено с тиня, с кал. Вие затваряте временно чешмата и започвате да изхвърляте водата от коритото навън, за да го изчистите добре. Мислите ли, че сте причинили някакво нещастие на коритото, като сте го изпразнили? – Никакво нещастие не е това. Вие сте изчистили коритото. Като отворите крана на чешмата и пуснете водата да тече, коритото отново ще се напълни. Закон е: Ако даваш, ще ти се даде. Ако не вярваш в това, човек не можеш да бъдеш. Ако вярваш, че ще осиромашееш, ще осиромашееш. Ако мислиш, че си грешник, ще станеш такъв. Ако ти повярваш, че Бог на Любовта, Който те е изпратил на земята, е в сила да напълни твоето корито, колкото пъти и да се изпразва през живота ти, Господ все ще го пълни. Той казва: „Изпразни коритото си заради мен!“ Ти отваряш кесията си и казваш: „Господи, изпразних коритото си“. /.../ Казвате: „Как тъй, човек не трябва ли да бъде умен, да осигури живота си?“ Как ще осигурите живота си? – Като започнете да работите за Господа. Как? – Както ангелите работят, както най-великите хора работят. Тогава великата чешма ще протече и никога вече няма да спре. Вярвайте само в това. Правете опити, без да говорите, за да се убедите. Бъдете последователни в опитите си, като имате желанието да изпълните волята Божия тъй, както БОГ иска". (24 август 1927, "Явно говорих")
"Защо българите сами развалят чешмите си? Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: „Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито“. Днес един наточи брадвата си, утре – друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си. – Защо става това? – Защото в самия човек има нещо необработено. Кой как мине покрай чешмата, спира се и казва: „Чудно нещо, как се развали хубавата чешма!“ Чешмата сама не се разваля – хората са я развалили. Какво правят съвременните хора? – Всеки ден те точат брадвата си върху своя мозък, върху своето сърце, и после се чудят защо нервната им система е разстроена, защо кръвообръщението им не е правилно." (17 февруари 1935, "Път към Любовта")
"Прѣдставете си, че вие отивате при единъ прѣкрасенъ изворъ, при който нѣкой благочестивъ, разуменъ човѣкъ е направилъ една хубава, мраморна чешма, съ хубаво корито, съ хубави широки кранчета. Прѣдставете си сега, че всички тия хора, който отиватъ всѣки день да черпятъ вода отъ този изворъ, рекатъ да си отчупватъ по едно парченце отъ мрамора. Какво би станало съ тази чешма? – Ще се развали. Не е важно да взимаме камъчета отъ тази чешма, но водата на този изворъ е важна. Законътъ на Любовьта казва: ще вземешъ отъ водата на този изворъ, а камънитѣ, които сѫ украшения, ще оставяте незасегнати. Чешмата това е човѣшкото тѣло, а любовьта, която се проявява въ човѣка – това е водата на този прѣкрасенъ изворъ. Ние мислимъ, че като обсебимъ тѣлото, ще придобиемъ Любовьта. Не, Любовьта е извънъ тѣлото, а тѣлото е условие, чрѣзъ което тя се проявява" (4 януарий, 1925, "Моята заповѣдъ")
"Любовта в себе си аз я тълкувам /така/: Една сила, която слиза от невидимия свят, изтича през една хурна и се влива в едно корито като вода. Тази вода хората я вземат, перат дрехите, направят е нечиста, хвърлят я като помия отвън. Някой, като изучава любовта, изучава помията. Чистата любов, когато очисти хората, стане нечиста. Като изучаваме любовта, която е очистила хората, взела всичките нечистотии, казваме: "ЕТО любовта..." - Нашите помии сме турили на гърба на любовта. Казваме: "ТОВА е любовта"... (28 август 1944, "Сянка и реалност")
В РЕЧНИЦИТЕ НА СИМВОЛИТЕ коритото е женски сакрален архетип и символ на вместилището, в което животът се създава, очиства и преобразява. Също и всички свещени и съхранителни функции на Женското Начало и Сливането, на женските органи, матката, плацентата с околоплодната вода, клетката, кръвоносната система и пр. Всички най-святи и интимни обители на дома и храма, на светилището; символ и на Светото Кръщение.
27.04.2018 г. 20,40 ч.
БЕИНСА ДУНО: "Първото нѣщо, което човѣкъ трѣбва да приложи въ личния си и въ обществения животъ, е почитанието. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това да влѣзешъ въ единъ домъ, дето всички членове се почитатъ: жената почита мѫжа си, мѫжътъ - жена си, децата - родителитѣ си! /.../ Срещна ли нѣкой крадецъ, ще му кажа: „Долу маската! Приложѝ Христовия законь, който изисква взаимно почитание и уважение къмъ всички хора!”. ТОВА значи почитание на Божественото Начало както въ себе си, така и въ своя ближенъ. /.../ Който съзнава, че носи свѣтлия и чистъ образъ на Бога, той е получилъ вече дипломъ за свършенъ курсъ на човѣшкото знание. Изгуби ли този дипломъ, изгубва и знанието. Онзи, въ когото Богъ живѣе, свѣти отдалечъ. Приятно е да видите едно свѣтло лице съ красива, божествена усмивка!” (1918.12.02 изж ДАМ.С42:384)
КАРТИНАТА: Един гуру в Индия се покланя на друг гуру. Съвършено уникално явление, което е невъзможно между лидери с голямо его: всеки счита себе си за най-напреднал и уважението му към останалите значими личности е нулево. От това се раждат бедствията по света. Внушавайки уникалността си и уникалността на връзката си с "Бога", такъв горделивец, фактически, е крадец на души и енергия, понеже отклонява хората от Любовта и Истината. Тук "Бог" е в кавички, понеже тяхното не е връзка с Бога, а с егото им и с някой егрегорен бог, който е изграден от вярата на наивниците в него и посредника му. Забележете: случайно ли покланящият се гуру има ореол, а другият гуру няма? Какво иска да ни каже художникът с това?
Същата беседа продължава така: "„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, заколи и погуби.” - Като краде, коли и погубва, той е станалъ „светия” въ умоветѣ на хората. Всички говорятъ за него... Много пѫти сѫ били запалвани човѣшкитѣ умове и сърца, но крадецътъ всѣкога ги е загасвалъ. Свършва се царството на крадеца, иде вече неговиятъ край! Той нѣма да изчезне, но свѣтлината въ човѣшкитѣ умове и сърца ще се увеличи и хората ще го познаятъ. Днесъ има добри хиромантици, физиогномисти, астролози, които познаватъ човѣка добъръ ли е или лошъ.Тѣ познаватъ, какви намѣрения има - и т.н. Както и да се прикрива, познаватъ го. Човѣкъ се познава по рѫцетѣ, по пръститѣ, по очитѣ, по походката и по много още белези. Казано е, че нѣма скрито-покрито въ свѣта."
27.04.2018 г. 22,18 ч.
Споделям този клип от профила на един нов приятел - Antonio Montana, - за да се види, че така наречените "светски" и "обикновени" хора са със светлинни години по-напред от така наречените "духовни", които не искат да се обединяват и да са в хармония.
УЧИТЕЛЯТ: "Светските хора са по-умни от религиозните. Те стоят десет пъти по-високо от религиозните! Господ е решил да оправи света чрез светските хора. Сега аз говоря за свободата на духа, понеже религиозните хора са изложени на голяма опасност – да станат по-лоши от светските хора. В този смисъл, човек не може да се радва, когато стане религиозен. Под думата „религиозен“ разбирам човек, свързан за нещо, както връзват с въже кон, крава и други животни. Да бъдеш вързан за къщата – това е религия; да бъдеш вързан за някоя политическа партия или за някое философско учение - и това е религия. Каква е тази религия? – Религия, която връзва или ограничава свободата на човека или на обществото. Ако си вързан за учение, което те понижава или отнема свободата ти, това е отживяла религия, стар мех. Всички, които търсят свободата, която осмисля живота и която съвременните философи наричат "висше съзнание", а политическите хора "гражданство", са разумни хора. По какво се познава, че имате Духа в себе си? - Ако сте разумни, ако вашите мисли, желания и действия са свободни и където влезете носите благодат, Духът присъства във вас. (23 август 1915, "Свобода на духа")
https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2099321766991073/
28.04.2018 г. 07,41 ч.
АУДИОТЕКА "ПРЕКРАСНИ ЧУДАЦИ" - руска серия, Максим Горки: "Читател". Може да го считаме за програмен разказ, разкриващ принципите на Бялата Ложа в Битието за литеатурата и изкуството. : : Засега - библиотека и аудиотека. Когато се явят театрали и кинаджии с душа, които ще предпочетат за пиеси, сценарии, режисура и игра шедьоврите на гениите, а не винаги на първо място собствените си съмнителни творения и тия на адските творци, ще стане и ФИЛМОТЕКА. И видеоархив на документалните заснемания на съответната пиеса на сцена (и на трупите на Театър в куфар "Прекрасни чудаци", които ще обикалят страната и планетата, усвоили пиесите и на чужди езици). Има идея да се закупи и узакони жп-вагон, който да се прикачва към бързите и пътническите влакове с определена такса към ЖП-транспорта и да домува по гарите, за да се изнасят спектакли по места.
28.04.2018 г. 21,21 ч.
Б.ДУНО: "Христосъ иде въ свѣта и носи такава свѣтлина, предъ която нищо не може да се укрие! При тази свѣтлина и вие ще прониквате въ хората, но и тѣ ще проникватъ въ васъ. Богъ е насочилъ погледа си къмъ всички и прониква въ тѣхъ. Нѣма да остане гънка въ човѣшката душа, която да не се освѣти отъ този погледъ!" (1918.12.02 изж ДАМ.С42:385)
28.04.2018 г. 22,25 ч.
ЧЕСТО ЦИТИРАМЕ някоя от стотиците мисли в Словото в полза на сродните души, любовта между мъжа и жената, семейната любов и пр. На тази тема обаче Учителят изказва и антитези, тъй като всичко е диалектика и Истината е над всичко. Ето една от генералните антитези на тази тема, която прави на пух и прах личната любов към който и да е човек и личното щастие с човек, ако не обичаме Бога с всичкия си дух, всичката си душа, всичкия си ум и цялото си сърце и не работим за Него със всичката си сила:
„Стремете се къмъ Онзи, Който дава животъ, като единствено неизмѣнно и реално Нѣщо. Влѣзе ли тази Реалность въ васъ, ВСИЧКО придобивате! Напусне ли ви, всичко изгубвате. ТОВА е правото учение, ТОВА е правиятъ пѫть въ живота! Спрете ли се подъ сѣнката на нѣкой човѣкъ да търсите отдихъ и разхлада при него, вие сте изгубени! Сѣнкитѣ могатъ да дадатъ отдихъ и разхлада за два-три часа, но не и за цѣлъ животъ. Сѣнкитѣ не носятъ щастие на човѣка. Човѣкъ човѣка не може да ощастливи. Нѣма случай въ живота мѫжътъ да е направилъ жена си щастлива или жената да е направила мѫжа си щастливъ! Богъ въ човѣка може да направи и жената, и мѫжа щастливи, но човѣкъ — никога!” (1918.12.02 изж ДАМ.С42:385-386)
28.04.2018 г. 23,22 ч.
Ето едно от редките твърдения на Учителя, което не всеки може да разбере. Слънцето, въздухът, водата, земята са за всички – и за лошите същества, не само за добрите. Защо? Съзнава ли някой, че в злите и ужасните форми много често са внедрени души с искра от Бога, за да научат някой урок? Следователно, не трябва ли да се надяват на спасение? Не слизат ли Посветените от Девети ранг и в ада именно с тази цел? УЧИТЕЛЯТ: „Когато Христосъ казва, че иде да даде животъ, Той има предвидъ ВСИЧКИ живи сѫщества. Той носи животъ и на хората, и на крадеца въ тѣхъ. Мисъльта, която Христосъ оставя на съвременнитѣ хора, е следната: „Приятели и неприятели, жители на ада и на небето, живѣйте всички въ миръ и съгласие, обикнете се като братя!” - ВЕЛИКИ духове слизатъ въ ада да помагатъ на падналитѣ души! Колкото по-великъ е духътъ, толкова по-дълбоко трѣбва да слѣзе - да работи за изкуплението на падналитѣ и изоставени сѫщества.” (1918.12.02 изж ДАМ.С42:387)
Друг път Учигелят казва, че Христос не може да бъде намерен на Небето, въпреки че сам Той е цялото Небе. Който търси Христос, ще Го открие най-често сред унижените и оскърбените, в болниците, затворите и копторите, сред падналите души на земята и в ада.
29.04.2018 г. 10,03 ч.
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО (ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ): „Не давай силата си на женитѣ, нито пѫтищата си - на погубителкитѣ на царетѣ.” — Първото нѣщо е да не давашъ силата си на женитѣ. Подъ „жена” се разбира човѣшкото сърце, което се е отклонило отъ правия пѫть. Не давайте силата си на това сърце! Подъ „погубитель” се разбира единъ отъ пороцитѣ на човѣшкия умъ - главно гордостьта.” (1918.12.05 лем ДАМ.С42:388)
- НИЩО НОВО и непознато за нас на тази тема от океана на Словото Божие, въпреки че То е океан и че не сме проучили външно и стотна или хилядна част това, което е обнародвано и достъпно. В смисъл, че тези два символа, тълкувани от Учителя по този начин, теоретически сме си ги изяснили в доста голяма степен. Но колцина са осъзнали и поправили на практика пороците на сърцето и ума си, символизирани в случая като „жена” и „мъж” в негативните им прояви след Грехопадението? Нека се опитаме да сумираме: грехопадналото човешко сърце в нас има вкус към обекти, които не са Бог и Божественото, не са техни представители. При това то иска обекта само за себе си, способно е да търси своето право и да отстранява „конкурентите”, харесващи същия обект. Способно е да се огорчава и наскърбява. способно е да ревнува. То иска цялото внимание само към себе си, защото има всмукателния нагон да извлича силата на обекта, в когото е вторачено, а това се нарича „див астрален егоизъм” – вампризма на паяка и октопода. То има самомнението и самочувствието, че е по-достойно от всички останали да владее обекта на монофикацията си само за себе си, но в очите на Бога това е безочие, дебелоочие, нахалство и наглост. Гордостта е главният погубител и палач на човешкия ум, но преди всичко – на ума на падналите ангели и падналите богове. Щом като „царят” в тълкуването на тази поредица от символи от Учителя е човешкият дух, а човешкият дух и духът въобще – атмическата същност на съществата – се отличава с изява и проява навън, то важно е в случая да осъзнаем поразен ли е и нашият ум – главният инстумент на духа – от каверната на гордостта. В цялата история на битието и живота около нас ние познаваме безброй богове, ангели и хора, поразени от каверната на горделивостта. Тя иска да е първа или единствена, отстранява конкрентите в изявата и умствената дейност или ги неглижира. Горделивият отминава с мълчание всички, които не са самият той, или ги осъжда, прнизява, онеправдава и унижава, ако още плебей по дух. Горделивият води само своето дело и изпълнява само собствените си импулси и приумици, ако е див; язди начело в състезанието само собствения си ум и не дава на друг да го изпревари. Ако е подъл, спъва конкурентите; ако е жесток по сърце – не им съдейства. Горделивият се обижда или му е неприятно, когато се изявява някой друг; ако е „простак” по наследство, възпитание или лична еволюция – надвиква другите или ги прекъсва, когато действат и говорят. Ако не „простак”, а аристократ по дух, той се оттегля и мълчи. Може да се оттегля задълго или да се оттегли „завинаги”. Горделивият е себичен, самодеец и своеглав, въпреки че може да не е егоист и да отдава външно всичко за другия, за другите. Той не иска, не е способен да бъде в орбитално положение – последовател. Отличва се с автоматичен негативизъм, АВТОМАТИЧНО отричане на всяка реплика на другия и противопоставяне със своя логика, своя реплика. Осъзнавайки се като „уникален” и по-умен от всички, горделивият иска всички да са в орбита около него и има нагон да говори с часове, да говори само той – не владее диалога и полилога. Напъва го себето му, дори и когато е гениален. Може да е академик, учен, гений, порок, апостол, мъдрец и какво ли още не, обаче съзнанието му за величината на самия себе си или за „пряката” му, „единствена” връзка с Бога и Учителя, ако е религиозен, залива целият му ум и психика и всичко наоколо с неустоима сила. Обаче съществуват ясни френологически, физиогномични, корпологични (телесни) и поведечески белези на горделивостта и себизма: пред Бога и зрящите те не могат да се скрият. Горделивият никога не може да постави изявата, ума и делото на друг пред своите и да остави своите на второ или последно място. Той не може да бъде „Послушник” на по-напреднал и по-умен от себе си, тъй като такова понятие в него не съществува. Ако признава някой друг, когато горделивият е все пак благородник, истински умен и аристократ по дух, той цитира по-умните и напреднали от себе си с единствената цел да изпъкне още повече самият той: горделивостта и тщеславието му искат да го представят пред другите и за по-интелигентен, по-начетен. В частност, горделивият никога няма да издаде книга или да даде сцената си на друг талантлив и умен; няма и да го спомене в изявите си, освен осъдително; а когато е одобрително, другият непременно е „под линия”. Никакво желание за равностойно приятелство, сътрудничество, братски живот и равностойно или служебно участие в колектив. Словото Божие ясно изтъква още десетки отличителни белези на горделивостта и своеглавието - ние трябва да ги изучаваме в себе си и в другите и да се опитваме да изплуваме над тази духовна тиня; по скоро - да не раздираме другите с острите си ръбове, да не бъдем „небостъргачи”. Духовнит небостъргач се опитва да стърже небето и даже Бога със самочувстието си, което е всъщност самомнение. Но тъй като Бог е „неостъргваем” – той е Абсолютнят Елмаз или Диамант с твърдост „10”, даже корундите се надраскват от Него и помътняват отвън, когто са много активни. Това „помътняване” не им дава да виждат света навън. Те виждат само себе си и се движат инстинктивно, нагло и хаотично като „бикове в аптека”; могат да бъдат само локомотиви, но вагони – никога. Това „помътняване” се нарича индивидуализъм, слепота за другите, некрасив субективизъм и агресивно самопоказване и самоналагане. В клиничните или неклиничните крайни случаи се стига до аутизъм, хронично или доживотно откъсване от всякаква система и до самозатваряне с лайтмотив „нещастният аз”– човекът се превръща в темерут, аутсайдер, социопат, характеропат, тежък характер.
30.04.2018 г. 22,31 ч.
ЕДИН МЪДРЕЦ КАЗВА: "АКО НЕ СЕ МОЛИТЕ НА БОГА, МНОГО ПОВЕЧЕ ЩЕ СЕ МОЛИТЕ НА ХОРАТА".
И наистина, има ли някой, който да не се е молил и надявал на човек, стигайки понякога до пълно отчаяние? Обаче истински религиозните знаят твърдо от опит, че само БОГ изпълнява молитвите, а хората почти до един са безсърдечни. Ето, същият Мъдрец потвърждава:
"Ако човѣкъ не се моли доброволно, Провидението НАСИЛА ГО ЗАСТАВЯ да се моли. Ще му прати нѣкаква болесть, ще го постави въ лишения - и тогава насила ще се моли... Болниятъ ще вика лѣкарь и ще се моли да му помогне да оздравѣе... Сиромахътъ ще търси банкери да иска пари назаемъ - и пакъ ще се моли... На когото и да е, човѣкъ /все ще/ се моли. Каже ли нѣкой, че не иска да се моли на Господа, САМЪ ще си избере на кого да се моли. /.../ Да се молишъ на Бога, това е все едно да дишашъ чистъ въздухъ. /Обаче/ всѣка молитва вънъ отъ Бога е слизане на човѣшката душа все по-надолу." (1918.12.05 лем ДАМ.С42:395)