Книга 8


11.02.122(1986)г.
София


ЗА КОСМИЧЕСКИЯ ЧОВЕК И НАСТОЯЩАТА
МУ МУТАЦИЯ



Сега искам да трасирам нов десант. Слизането на някои същества не може да стане, ако не се трасира пътя им с идеи от техния свят, приспособени към вашия. Покоят не е онзи лост, който подтиква към развитие; а тези, които сега имат канал да слязат, никак не са склонни към развитие. Наричам ги “Опорни Радиуси на Амон”. Понеже Амон има абсолютни духовни измерения, не е никак лесно да принудиш опорните му радиуси да претърпят еволюция. Амон представя носа на Космическия Човек, т.е. онова, което реализира постоянната структура на егото Му, на Неговата форма. Представете си съвършена форма, градена с ясно съзнание и мисъл за стабилност. Монолитен, а не поликристал, т.е. неметал е Космическият Човек. По тази причина радиусите, които определят неговата форма, са същевременно òси на възможно разцепление - и това разцепление виси над Космическия Човек като Дамоклев меч. Ако не удържи напрежението на ентропията, то абсолютността на радиалното напрежение отвътре е първото нещо, на което трябва да разчита Космическият Човек, ако иска да остане кристален.
Обаче Отец, Който не търпи нищо прекалено продължително, постоянно коригира Битието. По-неподвижен от Него никой не може, нито трябва да бъде, поради което дори Неговата диамантена проекция, с която увенчавам Неговото завършено Проявено Битие, претърпява спорадично мутации. Първо, това се изразява в промяна на радиусите; обаче радиусите в Неговото разумно тяло са разумни същества, а не мъртви мерки. Те имат свои имена, своя особена история, монадно произхождение. Понеже Словотона Първодигателя предизвиква промените, то с промяна на първичните имена на опорните радиуси се променя и тяхното положение по отношение на Основната Опорна Точка. Сега, напрегнете геометрическото си въображение и разумейте, че никога, никъде, никак не е възможно Бог да скъси или да удължи радиус - просто Той накланя радиусите така, че през различни измерения те изглеждат с различна дължина.
Сега направо ви казвам: промените, които предстоят на равнището на кристалната структура на вселената, първо преминават през съзнания на предани словостроители от духовното поле, пластично отреагирващи на творческите импулси на Тот. На практика, сега се трансформират идеите с кронозомно съдържание. Тези идеи досега принадлежаха на тези, които ремонтират света по драстичен начин. Сега кронозомното понятие за правда и истина остава в архива на Битието и се променя по посока на пластичното опериране. Ракът на Пралайя, който се е образувал във вашия сектор на вселената, трябва да се разнесе или, по-точно, да се претопи, като се дадат нови определения на Правда и Истина, които не изключват абсолютното, но коригират тяхното социално съдържание и методите на тяхното прилагане.
Сега начинавам самия десант:
"Правда", по Пракосмичното определение, е опорно поле на Трите Вселени, в което всяка монада се отличава с равни права и обязаности, но с различни таланти. От този основен постулат произтичат аксиоми, определящи неприкосновеността на правата и осигуряващи нормални условия за изпълнение на обязаностите с отчитане на творческата намеса на всеки, но с гаранция, че той няма да наруши правата, обязаностите и творческото поведение на която и да е друга монада.
По предложение на Кронозомното Поле, прие се някога, с много сериозни възражения, постулатът, разрешаващ, при нарушение на основни права, обязаности и творческо поведение, специален кармичен механизъм да стоварва следствията върху виновния, независимо от причините за неговата вина. Не е достъпно за вас това положение и няма да го разяснявам. Промяната, която сега провеждам, засяга по-отчетливо анализиране на фундаменталните причини, с което се оставят виновните на по-лек, но по-продължителен режим на осъзнаване - "облекчаващи вината обстоятелства"… Предвид настъпването на Пралайя от нов тип, Правдата придобива пластични радиуси.
 На прост език казано: Правдата от днес отстъпва от твърдите си позиции, с тази уговорка, че няма вече да можете с интензивно страдание да коригирате натрупала се грешка. Благоприятните времена (в това отношение) минаха. Сега настъпва по-блажена ера, с по-добри външни условия, обаче накалът на напрежението спада много рязко. Практически, онези, които изработят в близките три-четири години тоналностите на по-съвършена вътрешна кристализация, остават в това по-благоприятно пространство. Останалите няма да страдат, но заспиват продължителен сън за много милиарди години. Това не значи, че процесът ще бъде непременно явен, но на практика разделението приключва окончателно до 3, максимум 4 години*. Ако преклоните ухо, сега вече ще чуете нов припев към песента за правдата: "Носú, носú ми правда, славно слънце, но правда по-красива и нежна от някога!"
Назúм, назúм, оприóн сеýн.
______________
* Поредната прогноза на Елма за промяна, която съвпада с рападането на Съветския блок – б.п.

СЪДЪРЖАНИЕ
/