16.01.2018 г. 19,48 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Много мисли, чувства и желания на човѣка оставятъ следъ себе си торъ, нечистотии, въ които нѣжнитѣ коренчета на човѣшкия умъ и човѣшкото сърце изсъхватъ. Горко на това сърце и на този умъ, които сѫ попаднали въ торищата на изопаченитѣ човѣшки мисли и желания!" (1918.09.01. "Вкъщи". Том "Дали може" .София'42 стр.167).

 

 

 

16.01.2018 г. 20,31 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Каквото е отношението на мѫжа къмъ жената и на жената къмъ мѫжа, такова е и отношението на всички хора, като души, къмъ Бога." (1918.09.01. "Вкъщи".Том "Дали може".София'42 стр.168)

 

 

 

17.01.2018 г. 11,10 ч.

 

УТВЪРЖДЕНИЯ, ОТРИЦАНИЯ И ОБОБЩЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА НАЕМИТЕ. Някои приятели са много крайни и обикновено цитират само антитезите в Словото относно парите, богатството и пр. Един от тях даже събирше епикризи и снимки на на наемодатели, особено когато са на възраст – наистина, крайно противни. Но ето, че и за наемите Учителят изказва не само антитези, но и тези и синтези:

"Сърцето си, ума си, ушите си, очите си, езика си никому не давайте назаем. Даде си момата сърцето някому и сетне страда. От мене един съвет: сърцето си никому назаем не давайте. Под наем, под кирия сърцето си никому не давайте!" (12 септември 1920 ,Сърцето си никому назаем не давайте)

"Ти можеш да си направиш къща, в която да живеят или дяволи, или ангели, или ти сам. Ако си направиш къща и я даваш под наем на този и на онзи и с всички се караш, тази къща не е ли на дявола? – Защо направи тази къща? – „Да се прехранвам от нея.“ – Какво ти струва прехраната, ако всеки ден трябва да ходиш при наемателя си, да му искаш наема и да се караш с него? По-добре да си направиш една малка къщичка само за себе си, да не се разправяш с наемателя. Друг е въпросът, ако попаднеш на добри хора, които са доволни от тебе и редовно си плащат наема. Това значи да направиш къща за ангели. Сега ще ви обясня защо създадохте ада. Ще ви дам един пример, от който вие сами ще извадите заключението, защо съществува адът. Направил си къща. Това не е лошо, но, по нераз-биране, ти мислиш, че си собственик на тази къща. Даваш я под наем, попаднеш на лоши наематели и с това запо-чват недоразуменията. Като собственик ти пре-увеличаваш правата си. В случая идеята за собстве-ността разваля добрите отношения между хората. Помнете: В ада не съществува никаква собственост. Там всички се състезават все поради желанието всеки да притежава нещо като своя собственост. Това е невъзможно." (5 март 1933, Истина и добро)

"Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща?“, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде. И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие."" (17.XI.1935, Вътрешният закон)

Светският човек, къде е неговата глупост? - Той не вярва в идеала, не ходи да се моли на идеала. Той ще си направи един апартамент или една къща от 3–4 етажа, ще вземе да ги дава под наем и от първия етаж ще вземе 3–4 хиляди лева и от другите по толкоз, та ще взима по 10 хиляди лева, осигурява се и казва: „Мен ми върви работата.“ /По-нататък в беседата се разказва какво се случва в живота на такива хора/ (6 март, 1938, Радвайте се и веселете се)

Да кажем, че невидимият свят ми е определил да имам къща с две стаи и кухня, но аз не се съгласявам с този план, преустройвам го по своему и вдигам една къща от три етажа. Защо? – Искам да си подобря живота. Какво правя тогава? – Слагам няколко души квартиранти в къщата си, но Провидението нарежда така, че ми праща такива квартиранти, които не могат да плащат наема си и ми създават тревоги. Постига ли се сега планът предвиден от мене? – Ни най-малко не се постига. Нещо повече: между мен и квартирантите възникват постоянно спорове. Ако аз, за да получа наема си, трябва да ги дам под съд и постоянно да се карам с тях, питам: каква полза имам от тази къща? Ако живея с тези хора приятелски, по любов, разбирам да имам такива квартиранти. И ако внасят наема си един месец по-рано, и аз ще съм благодарен, и те. Но да не донасят наема навреме, само да викаме и да се караме, аз не разбирам какво благо може да ми донесе тази къща. /.../ . От френологическо гледище вашият хазяин по естество е човек, у когото алчността към парите е толкова развита, че той мисли само за пари. Ти отиваш в неговата къща, взимаш един етаж под наем. Той ти иска 5–6000 лева месечен наем. Ти не можеш да платиш толкова и си казваш: „Дано Господ смекчи малко сърцето му, да свали той нещо от наема!“ Но едно нещо се забелязва: колкото у теб се заражда желание да ти вземат по-малко наем, толкова повече твоят хазяин не отстъпва. Смешно положение! Как ще се справиш тогава? Ако аз бих бил при такъв хазяин, ето как бих се справил. Аз разглеждам въпроса от практическо гледище, в каквото положение сте вие, не от мое гледище. Аз имам едно изкуство, лекар съм, мога да лекувам, но още не съм признат от никого. Започвам да се моля на Бога да ми даде възможност да се проявя. И наистина, не се минава много време, дъщерята на моя хазяин заболява. Отивам при хазяина си и му казвам: „Дъщеря ти е смъртно болна, при това, както виждаш, никой лекар не може да и помогне. Съгласен ли си да ми отстъпиш от наема, да ти плащам 1000 лева месечно за една година, срещу което ще излекувам дъщеря ти?“ Той се съгласява. Направяме контракт за една година и въпросът се разрешава. Той устоява и аз устоявам – излекувам дъщеря му. Едва минава година, хазяинът пак повишава наема, иска 6–7000 лева месечно. Отново се виждам в чудо. Пак се обръщам към Бога, моля Го да ме извади от това затруднение. Не се минава дълго време, синът заболява. Хазяинът ме повиква да го лекувам. Аз се съгласявам, но с условие да намали наема на 1000 лева месечно. Той пак отстъпва. Излекувам сина му. Живея с този наем една година, но след този срок хазяинът пак повишава. За нарушение на контракта, сега жената на хазяина заболява. Аз и нея излекувам. На четвъртата година и той сам заболява. Най-после аз засягам неговото суеверие, казвам му: „Видиш ли, колкото пъти се опита да ми повишиш наема, все ще се разболее някой от дома ти. Първата година се разболя дъщеря ти. Помолих те да ми намалиш наема. Ти го намали, аз взех да я лекувам и тя оздравя. Втората година заболя сина ти. И него излекувах. Третата година се разболя жена ти и най-после ти сам заболя. Както виждаш, законът работи“. Хазяинът започва да мисли и си казва: „Значи, ако река да повиша наема, пак ще се разболее някой от дома ми“. Аз му казвам: ето какво, ще дойдем до едно средно число. Ти ще отстъпиш от това, което си определил, аз пък ще повиша с още 1000 лева месечно и двете страни да останем доволни, без да заболява някой. Практически ще уредим въпроса. Следователно, когато се зароди едно алчно чувство в човека, то може да се излекува с някакъв контраст. Така действа и самата природа. Тя винаги лекува с контрасти. Ето защо, Бог постоянно изпраща силни контрасти в живота ни. Страданията, които идват, не са нищо друго, освен да ни заставят да се откажем от някои наши незаконни желания, т.е. не да се откажем напълно от тях, но да ги трансформираме в законни, нормални желания." (22 август 1926, Светлият път на Знанието)

ВЪЗРАСТНИТЕ УЧЕНИЦИ НА УЧИТЕЛЯ РАЗПРАВЯХА, че описаният случай по-горе не е измислен от него - че това е реален случаи от живота му, когато е бил наемател тук и в Америка – и то не само веднъж. Разкриваха ни и начините как не само заможният, но и най-беднят Негов ученик може да избегне израждането си, болестите и нещастията: като не продава и не се продава, като не отдава нищо под наем, а пуска хората безплатно в имотите си; когато РЕДОВНО отдава цялък, половинък, десятък, стотък или даже хилядна част от приходите си ТАМ, КЪДЕТО ТРЯБВА И КАКТО ТРЯБВА (тайно и персонално).

 

 

 

17.01.2018 г. 12,02 ч.

 

БЕИНСА ДУНО. НАПУСКАНЕ НА ЖЕНАТА ИЛИ МЪЖА. ЩО Е ЧИСТОТА И СВЯТОСТ. „Христосъ казва: Мѫжътъ, т.е. духътъ може да напусне жената само тогава, когато тя се опорочи и отдалечи отъ Бога. Само при това положение връзката между човѣшката душа и Бога се прекѫсва и настава това, което се нарича „втора смърть”. Да се отдалечишъ отъ Бога и да отидешъ въ свѣта да се удоволствувашъ, да водишъ пороченъ животъ - това е грѣхъ, който не се прощава. Защо? — Защото връзката е прекѫсната. Затова е казано въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, съ Когото сте свързани!” Ако жената има нисши наклонности, а мѫжътъ е духовенъ, но се увлѣче по желанията на жена си, той поробва душата си. Ако жената е благородна, съ духовни стремежи, но се увлѣче по нисшитѣ желания на мѫжа си, и тя поробва душата си. Христосъ казва на ученицитѣ си, че за този грѣхъ, именно, духътъ напуща душата. За да не изпаднатъ въ грѣхъ, на всички се препорѫчва чистъ и светъ животъ. Човѣкъ не може да се развива правилно, ако животътъ му не е чистъ и светъ. Чистиятъ и светъ човѣкъ е всѣкога доволенъ отъ живота си, той е готовъ на всѣкакви услуги и жертви за благото на своята душа и на своитѣ ближни. /.../ Човѣкъ е дошълъ на земята да изпълнява Божията воля, а не да служи на нисшия принципъ. ”(1918.09.01."Вкъщи".Том"Дали може". София'42 стр.169).

 

 

17.01.2018 г. 12,59 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ: „Здравето и щастието на човѣка зависятъ отъ връзката между духа и душата, отъ една страна, както и между ума, сърцето и волята - отъ друга. Ако връзката между тѣхъ се разкѫса, човѣкъ изгубва здравето си. Щомъ започне да боледува, той става недоволенъ, нещастенъ. Тъй щото, ако боледувате, търсете причината за това въ неправилнитѣ отношения между духа и душата, както и между ума и сърцето. (1918.09.01. "Вкъщи".Том "Дали може".София'42 стр.170)

Картината е от американския художник Joel Kirk Richards. Когато правим всичко с висок вкус и идеал, ние си избираме ангел, който да ни освободи от всички вериги – и той избира нас. Той влиза във всички хора на земята, които са подобни на него, и ни намира при всички случаи, дори и да сме заровени под стотици пластове под земята.

 

 

17.01.2018 г. 14,48 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Да се отречешъ отъ себе си, това значи отричане отъ всичко лично, човѣшко и временно. Който се отрече отъ себе си, той не казва, че това или онова е негово - той е готовъ на всички жертви. Каже ли „това е мое”, грѣхътъ е турилъ вече крачето си дето не трѣбва. Любовьта не се дѣли, нито се продава!" (1918.09.01. "Вкъщи".Том "Дали може".София'42.стр.171)

 

 

17.01.2018 г. 14,28 ч.

 

БЕИНСА ДУНО. ФОРМУЛА ПРИ ЛЪЖА И ОМРАЗА: "Ако мразите нѣкого, вие се свързвате съ всички, които мразятъ, а съ това усилвате вашата омраза. Като знаете това, кажете си: "За благото на моя умъ, на моето сърце, на моята душа и на моя духъ, аз нѣма да лъжа и да мразя!". (1918.09.01. "Вкъщи". Том"Дали може". София'42 стр.173)

 

 

 

17.01.2018 г. 17,09 ч.

 

КАТЕГОРИЧНО! РАЗПОЗНАВАТЕЛЕН БЕЛЕГ! : : БЕИНСА ДУНО: "Ако кѫщата ви е празна, Христосъ не е у васъ! Ако кѫщата ви е пълна, Христосъ е у васъ! Мѫжъ, на когото жената е умрѣла, е самъ вкѫщи - неговиятъ Христосъ е заминалъ нѣкѫде. И жената е сама, ако мѫжътъ ѝ е умрѣлъ — нейниятъ Христосъ е заминалъ. Търсите ли другъ Христосъ, ще намѣрите нѣкой антихристъ." (1918.09.01"Вкъщи", том "Дали може".С'42:173)

"Дом без деца - това е пустиня без извор, без трева." (11.02.1917, Децата).

 

 

18.01.2018 г. 09,14 ч.

 

ЛЮБОВ С ОБЕКТ : : МАНИАКАЛНО-ДЕПРЕСИВНИЯ СИНДРОМ НА НЕКЛИНИЧНАТА И КЛИНИЧНАТА ЦИКЛОФРЕНИЯ = СИЛНО ОЧАРОВАНЕ И СИЛНО РАЗОЧАРОВАНЕ = ЕГОИЗМА "ТРЪПКА-ВЪЗХИЩЕНИЕ-ОЧАКВАНИЯ-ОБВИНЕНИЯ" = СЛАМЕНИЯ ПОЖАР (ПОНЯКОГА НЕ Е СЛАМЕН, А ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ - СВРЪХЕГОИЗЪМ) : : "АКО ИСКАТЕ ДА ПОЗНАЕТЕ НЯКОГО, ВИЖТЕ ГО КЪДЕ ХОДИ" : : "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА".

БЕИНСА ДУНО: "Загубите ли разположението си, вие приличате на младитѣ моми и момци, които въ първо време се възхищаватъ едни отъ други, но скоро се насищатъ и губятъ възхищението си.

Единъ младъ момъкъ срещналъ една мома и толкова я харесалъ, че пожелалъ да се ожени за нея. Отъ сутринь до вечерь все за нея мислилъ: не могълъ нито да работи, нито да спи - измѫчвалъ се, мислилъ, че не може да живѣе безъ тази мома. Единъ день той отишълъ при единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ, и му разказалъ мѫката си. Той го изслушалъ и му казалъ: „Не бързай да се женишъ, може тази мома да не е за тебе”. — За мене е, безъ нея ще полудѣя, нѣмамъ смисълъ въ живота си!” Добриятъ човѣкъ го успокоилъ малко, казалъ му да я проследи, да види какъ живѣе. Следъ две седмици младиятъ момъкъ отишълъ пакъ при добрия човѣкъ и му казалъ: „Право казвашъ: тази мома не е за мене. Срѣщамъ я постоянно съ единъ младъ господинъ”. - Значи, момъкътъ се е влюбилъ въ момата, но любовьта му не е трайна. Изведнъжъ се запалилъ, изведнъжъ изгасналъ. Това не е любовь.

Много хора приличатъ на младия момъкъ: днесъ се влюбятъ въ Христа, искатъ да се „оженятъ” за него, но въ скоро време любовьта им изгасва — надеждитѣ и очакванията имъ не се оправдаватъ." (1918.09.01"Вкъщи", том "Дали може".С'42:173-174)

ЗА РАЗМИСЪЛ: След постването на това нещо днес се откликнаха незабавно седмина мъже, а след тях досега - само една приятелка...

 

 

18.01.2018 г. 12,25 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "На земята женитба не сѫществува. Който иска да се жени, да отиде въ духовния свѣтъ. Женитбата е духовенъ процесъ." (1918.09.01, беседа "Вкъщи", том "Дали може", С'42:174)

ВЪПРОСЪТ Е ИМА ЛИ И БОЖЕСТВЕНА ЖЕНИТБА И ПО КАКВО ТЯ СЕ ОТЛИЧАВА ОТ ДУХОВНАТА. ЕТО НАКОИ ОТ СТОТИЦИТЕ ОТГОВОРИ В БЕСЕДИТЕ:

"Под „женитба“ подразбирам онзи божествен процес, който е създал света; онзи божествен процес, чрез който всички неща в света са станали. Всичко в света се дължи на женитбата! Думата „женитба“ в първичния език означава това, чрез което нещата се създават. Ако вземете вътре в живота, това е божественият процес на Любовта. Любовта постоянно създава нещата. На български думата „женитба“ е близка до думата „жъна“ – да се жъне житото; това, което е готово, да се пожъне и овършее. Всякога, когато човек може да събира в себе си хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки, това е женитба. Под „женитба“ аз разбирам онзи процес на хубавите възприятия, на Божествената Любов, която ще ни подтикне да извършим велика работа. Защото, ако човек не възприеме Божествената Любов, какво ще даде в света? Женитбата не е нищо друго освен съединение на две души, които се съединяват за работа. Никога в света една душа сама по себе си не може да извърши нещо." (1 ноември 1939, "Оценяване на Божествената Любов")

"Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо. Във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочее, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските." (24 май 1915, "Божественият Промисъл")

"Някои наричат мъжа и жената "сродни души", но сродните души не са жени и мъже. Щом две сродни души се оженят, всичкото сродство изчезва. Женитба между сродни души не съществува. Женитба съществува между мъже и жени, между слуги и господари. /.../ Човек може да се обвие със своите отрицателни мисли като паяк в паяжината си." (25.II.1934, "Ако имате Любов")

"Искате да се жените, но женитба без любов не е женитба. Майката, която е останала без любов, не е майка. Това не е божествен порядък. Ако ти не изпълниш един закон с любов, ти си в човешкия порядък. То е ад. Адът е място на безлюбието." (9 ноември 1941, "Божественият и човешкият порядък")

"Женитбата е една висока работа, която човек трябва да извърши безпогрешно. Не е шега работа да заемеш мястото на баща и на майка и да създадеш хора около себе си, да заемеш мястото на Бога, Който създава. Това е една велика работа! /.../ Аз не съм за бързането. Искаш ли да се ожениш - ожени се /когато трябва/, не бързай. Знай, че работата, която предприемаш, е свещена. Ти трябва да я изпълниш с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и със всичката си воля. Благодари на Бога, че те е поставил на това почетно място. Благодари, че ти е дал деца, жена. /.../ Ако нямате деца, идете да проповядвате на хората за Божията Любов. Станете проповедници." (10.XII.1939, "Права и вярна любов")

"/Някои/ мислят, че калугерският живот е божествен. – Не е така. Калугерският живот е обикновен. Ако калугерите мислят, че са образец на божествения живот, те се самозаблуждават. Техният живот е посмешище пред божествения. /.../ Човешкият живот е посмешище! Мъжът няма благородно, възвишено отношение към жената. Той не влиза в положението ѝ когато ражда, гледа на нея като на животно, като на крава, овца/.../ – Това е културата на вълка! /.../ Бабата не трябва да забранява на младите да любят. Младата мома прави опити. Да любиш, това е благородна проява. Опитът може да не е сполучлив, но ние трябва да търсим причината за това и да изправяме кривите опити. /.../ Любовта е нещо възвишено, каквото малцина са изпитвали. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Даже майчиното чувство не може да се нарече "любов". Човек изпитва всички чувства, докато дойде до истинската любов. /.../ Черните хора, със своите силни чувства, стават основа на културата. Белите хора не харесват черните, но без тях култура не съществува. Без чернозем, никакво жито не се ражда. Бяла земя житце не дава. Бели хора, бяла жена житце не дават. Черните хора, черните жени хубаво житце раждат! Казваш: „Лош, черен е тоя човек“. – Черен е, но жито ражда. – "Тоя е бял човек". – Бял е, но жито не ражда. – Какво трябва да се прави? – Ще сложите бялата жена в черната, и те заедно ще родят много плод. Това е закон в природата, който трябва да се използва разумно. „Две жени ще наедно да мелят.“ - Едната жена е бяла, а другата – черна. Бялата трябва да влезе в черната, т.е. висшият духовен живот трябва да проникне в нисшия. /.../ Ще се освободиш от всички тревоги, ще забравиш този свят и ще кажеш: „Започвам нов живот, без тревоги и смущения!“. – Какво ще излезе от тебе, какво ще родиш? – Житце ще родиш. /.../ Стремете се да станете спасители на света. Бъдете смели и решителни в живота си и знайте, че светът е създаден за ва - да се учите, без да поддържате лоши мисли и чувства в себе си. Вървете смело в Божия път без да се отклонявате, без да го изопачавате." (12 юни 1921, "Двете жени")

" /Някой/ казва: „Тъй е рекъл Духът!“- Не, не, тъй никога не е рекъл Духът! А и жена, която иска да я осигурява мъжът, е последната изменница в света! Няма нищо по-скверно в света от това – жени, които се женят, да правят това с цел да ги гледат мъжете, да ги осигурят! Това ли е женитба? Следователно, вие не уповавате на Бога, а сте направили от мъжа си един кумир да ви гледа. И ЗАТОВА се яви смъртта. ЗАТОВА умират мъжете, които направиха жените си кумири на себе си, ЗАТОВА умират и жените. /.../ Но ще кажете: „Тъй е направен светът“. - Не женете никога никого, не женете, разбирате ли?! Онзи, който е готов да пожертва своя живот, да избави тази Квистиния, нека се ожени. И като се ожени, тази женитба трябва да бъде между нея, него и Бога. Ако той може да влезе в тази област, той трябва да бъде герой. Където и да бъде, да се качи в невидимия свят, в менталното поле, и там да се сражава, да вземе нейното богатство, след това да слезе в астралния свят, там да има друго сражение, да освободи сърцето на своята възлюбена; тогава да слезе във физическото поле - да освободи нейната воля; тогава да се качи в причинния свят да освободи нейната душа; и след като възвърне всичките богатства, да каже: „Възлюблена, аз свърших твоето избавление, вземи си всичко, ние сме свободни и можем да служим на Бога, както искаме“. ТОВА значи женитба! А сега е обратното: сега мъжът ще заложи ума на жена си, ще заложи сърцето ѝ, всичко ще заложи, ще я опропасти; пък и жената ще заложи някой път. /.../ Следователно, ние трябва да имаме едно широко разбиране в душата си - широко, широко разбиране!" (4 юни 1922, "Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!")

"Сега, какво ние трябва да разбираме под думата „женитба“? - Женитбата е процес на ОСВОБОЖДАВАНЕ на вързаните души на Земята. /.../ Туй, което хората предлагат, нищо не струва. Казват: „Много красива жена.“ - Аз усещам една воня, която излиза от нея и гледам да се освободя. Казва: „Няма ли да я прегърнеш?“ Казвам: „Туй е за ТЕБЕ - ТИси я прегръщай...“ Онова, което се прегръща, то е възвишеното. Възвишеното, Божественото се прегръща. Имаш право да прегърнеш, да целунеш Божественото. Ако не Го прегърнеш в себе си, ти правиш престъпление. Казват: „Той прегръща чуждите жени.“ - Ти, като прегърнеш хората, те трябва да оживеят, да станат добри. След като я прегърнеш, тази жена да ти каже: „Много ти благодаря!“ Мъжът ѝ да каже: „Много ти благодаря, че откак я прегърна, много е мека, много е добра. Вкъщи все шета, всички ни обича...“ Питам: какво зло съм направил, че съм я прегърнал? /.../ Да обичаш хората тъй, както БОГ изисква - ТОВА е морално. Да правиш добро тъй, както БОГ изисква - ТОВА е морално. Да имаш хубавото мнение, което БОГ има - ТОВА е морално. Да желаеш доброто във всяко направление, ТОВА е морално. Да желаеш успеха на ВСЯКО живо същество - ТОВА наричам морал. Любов към всяко същество на Земята, колкото и да е малко. Да храниш тези Божествени чувства!" ( 27.V.1934, "Има време")

 

 

18.01.2018 г. 15,07 ч.

 

КОНТРАСТНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ: "Така /човек/ ще възпита своето животинско естество, за смѣтка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че въ най-красивитѣ моменти на живота му въ него проговаря животното. Това показва, че той не се е справилъ съ него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало въ себе си, за да бѫдете силни, да се справяте съ животинското." (1918.09.01, беседа "Вкъщи", том "Дали може", София 1942, стр.174)

"Любовта трябва да бъде едновременно и животинска, и човешка, и ангелска, и божествена. Това е закон." (1922.11.12н беседа "Не знаете що искате", том "Живият Господ", София 1948, стр.98)

 

 

18.01.2018 г. 18,10 ч.

 

КАРТИНАТА Е ОТ СЪВРЕМЕННИЯ АМЕРИКАНСКИ ХУДОЖНИК МАРК ХЕНСЪН.

УЧИТЕЛЯТ: "Цвѣтоветѣ, багритѣ, сѫ имунитетъ срещу грѣха. Дето има цвѣтове, тамъ грѣхътъ е изключенъ. Грѣхътъ се върши всѣкога на тъмни мѣста. Значи, цвѣтоветѣ прогонватъ грѣха или го изкупватъ." (1918.09.01, беседа "Вкъщи", том "Дали може", София 1942, стр.175)

"Ние се възхищаваме от цигуларите, които свирят! Ние се възхищаваме от художниците, които рисуват; ние се възхищаваме от един скулптор, който вае! Ние се възхищаваме от земледелеца - от какво ли не се възхищаваме. Но аз казвам: по-голямо изкуство /от това/ да люби човек, няма в света. То е най-голямото изкуство. Няма по-голямо изкуство /от това/ да знаеш да мислиш; няма по-голямо изкуство /от това/ да имаш свобода в себе си." (12 юли 1942, "Новораждане")

И друг път тука на тази тема е бил цитиран откъс от една българска книга, която чака своя издател вече 43 години ("Професии за резиденти"):

- Гледай, започват!- възкликна светицата и се сгуши гола в скута на великия образописец. Те седяха прегърнати в едно голямо кресло. Полумракът на ателието се осветяваше само от самосветещите картини по стените.

- Пак започват! - потвърди Франсуа Леоне и се съсредоточи в една от картините си.

Там Архангел Михаил, надянал, кой знае защо, тъмни доспехи и криещ меча и своето огнено копие зад гърба си, вече питаше нещо черния дракон пред себе си. Художникът изведнъж спря да милва Аминия. Той усети погледа на чудовището върху себе си

"...Защото той засега не е тъй опасен - промълви Аминия Некольцова с мъжки глас, като в транс. - Чрез картините си той я обединява, но понеже продава някои от тях и най-вече понеже е вече извѐстен, с това още в същия миг я разединява. Ако не беше така, нито ти, нито аз щяхме да издържим на вибрациите на тия картини."

Архангел Михаил на катината бърже хвърли оръжията си на земята, доспехите му блеснаха с небесна светлина и той отново запита нещо някого. Драконът на това платно се вкамени и останаха само контурите му, а нажеженият до бяло космос през него и зад него проговори с нежен глас:

"Това е и така, и не е така. Той ще си плати за парите и славата, но той е от нашите. Сърцето му, вярвай ми, е сърце на извор. Погрижи се за своя побратим!"

Последва нов въпрос. През снагата на нарисувания архангел преминаха златисти вълни. Но изведнъж драконът оживя и изпълни картината с плътност и мрак. Архангелът се смали и се превърна в точка. Аминия Некольцова потрепери и отново заговори с първия тембър, който беше прозвучал в началото на днешното наблюдение. "Онзи - говореше тя - също е в ръцете ми, защото взима пари за лекуването. Освен това, той си позволява да развързва стотици и хиляди хора, вързани от собствената си мисъл. Сигурен ли е той, че когато ги накара да осъзнаят заблудата си, с това ги е излекувал завинаги? Нима е възможно една илюзия да се изкорени без дълго и тежко страдание? Хората мъкнат своите вериги, защото без тях биха полудели от страх. Наистина, на пръв поглед, и той като оня,лишава Бездната от огромно количество раздвоена енергия, но това е само в началото. Робът по ум и сърце винаги си остава роб! Когато му свалиш веригата от ръката, той веднага ще я закачи на крака си. Робът не иска да повярва, че се е родил свободен, защото са му обяснили, че е роб. Защо пациентите на този прословут психиатър след време се връщат при него със същата или със съвършено друга болест? Защо самият "гений на идеокатарзиса и истинотерапията" сега е в тежка депресия и не може да намери изход за самия себе си? И, въобще, има ли смисъл да кърпиш непрестанно чорапа от едната страна, а той да се разплита от другата? Не е ли това преливане от пусто в празно?"

Живата точка в ъгъла на картината се завълнува и по жълтите искри, които заизлизаха от нея, Франсуа Леоне разбра, че архангелът зададе въпрос.

"Защо? - отговори му Драконът - Нищо подобно! Лекарите са много необходими. Те се грижат от сутрин до вечер и от вечер до сутрин да върнат нашите генератори по местата, където тази енергия става разбалансирана."

Последва още едно заискряване.

"Защо езикът на змията е раздвоен? - запита ужасният тембър през устата на Аминия Некольцова. - Защо тъкмо змията е главният изкусител във всички легенди? Мислѝ по този въпрос!"

Бяло фосфорическо сияние изведнъж излезе на вити, орнаментални линии от избледняващата фигурка на Архангел Михаил и просветли цялата картина:

"Ние минаваме и през Бездната, и през школите на Слънцата - беше отговорът на Змея и люспите му блеснаха ослепително. - ИМАМЕ това право. Ние не сме като туземните монарси. Те заключват истината на противника в девет ковчега с деветдесет катинара, но нима може един борец да стане силен, ако не се бори с противника? Наистина, аз съм този, който внушава на монарсите да задушават противоположните истини, но то е, само защото аз нямам сметка от прекалено силен и прекалено умен монарх. На Бездната й е нужно монархът да бъде мразен с бездънна омраза от народа и да гърми с името си в душите на простите. Славата на деспота е най-голямата комедия, на която може да се наслаждават зрителите на световете, но за Бездната това е основен източник на живот. Самата Бездна обаче никога не може да си позволи лукса да си затваря очите пред противоположните истини, защото от яснотата на ситуацията зависи ходът на Битката. Ние искаме да се укрепим реално и на тази планета, а не като нашите маши и пионки да строим гигантски лъскави кули върху основа от лозунги. Най-заветната мечта и илюзия на вожда е да създаде династия, но вождовете на тая земя обикновено са поразени от историческа слепота. Всяка династия, по закона на простото двойно правило, се ликвидира от революция - и обратно. Нашата сладка работа е да доим и едната, и другата, и да инжектираме на техните кравешки мозъци илюзията за „историческа мисия и непогрешимост".

"Ти говориш наистина като светлите врагове - преведе, без да ще, на глас Франсуа Леоне една черно-бяла плетеница, която точката създаде върху картината на света. - Не значи ли това, че и твоята власт, като реален монарх на планетата, все пак трябва да има изгрев и залез?"

"Разбира се, че има - отзова се гласът през усата на светицата и тя отново потрепери в ръцете му. - Аз съм робот на Черното Слънце на Галактиката, и като такъв нямам вечен живот. Ние нямаме жива искра в себе си. Затова нямаме никакво време да вървим по омразния бавен път на Бѐлите. Ние бързаме, защото знаем границите на времето, което ни е определено. Ние не можем да бъдем безотговорни към времето си като хората. Но хипнотизирайки хората, ние можем да продължаваме своя живот твърде дълго. На нас не ни трябва от тях нищо друго, освен разбалансиране на духа и плътта им - на тяхната взаимна любов. Най-важното е да се поддържа постоянно късото съединение между тях. На практика, това продължава вече осем хиляди години (т.е. – 200 милиона)!"

Архангелът запита още нещо, но този път Франсуа Леоне не можа да разбере смисъла. На платното се появиха няколко светящи ята бели лебеди и се гмурнаха право в центъра на Бездната, зееща с черната си пустота - някъде там, където беше нарисувана Опашката на Дракона.

"Разбира се, че минават..." - отговори Аминия Некольцова.

Точката веднага зададе нов въпрос.

"Това аз винаги имам предвид - отговори с гласа на светицата изображението на Ламята и из ноздрите й излезе червен пламък. - Но аз те обикнах и затова сега аз съм вече в ръцете ти. Една Ламя се познава по това, че никога не може да обикне. Тя се пази от любовта като от молитва! Но това още съвсем не значи, че ти можеш да ми се изплъзнеш. Моето знание, трупано с хилядолетия, е като планина пред твоето. Аз дебна всяка твоя мисъл! Винаги мога да изискам Бездната да те ликвидира. Грешка от моя страна е изключена. Черната Дупка в тая галактика сега разчита изцяло на мен. А аз избрах теб, защото те намерих най-съвършен за тази работа. И защото вече нямаме друг изход. Великата Нощ си отива. Денят хлопа на вратата ни! Ние трябва да грабнем колкото може повече Раздвоена Енергия, ако искаме да останем. Планът на Черноликия е гениален. Ние имаме шанс да се промъкнем и в Новата Вселена. Сега обаче всичко вече е в твоите ръце. Ако излезеш предател, самият ти пак си погубен. Който е приел нашите методи, той загива с нас.

Като каза това, Драконът отново се превърна само в едва видим контур - и фигурката на Архангел Михаил започна да расте. Тя растеше все повече и повече, докато в същото време очертанията на Дракона се смаляваха и на свой ред станаха на точка. Там, където трябваше да бъде сърцето на архангела, се отвори и разпространи по цялата площ на картината, на хиляди вълнички, друга картина. Художникът и монахиня Аминия видяха ясно как в една стая известният психиатър д-р Фенимър Туинсън беше застанал на колене и държеше ръката на синьорина Вероника Ломбарди. Тя беше вече в съзнание и смутено му се усмихваше. Фенимър Туинсън я гледаше с такъв унес, че въобще не се сещаше да отдръпне ръцете си.

Франсуа Леоне скочи бързо от креслото. Той падна на колене пред образа на своята мадона, наведе глава и така мълча дълго време.

- Твоята жертва я спаси, не се безпокой вече за нея - каза тихо Аминия Некольцова от креслото със собствения си глак. - За съжаление, сега чашата няма да отмине приятеля Фенимър.

И наистина, д-р Фенимър Туинсън повдигна глава инстинктивно и за втори път се вгледа внимателно в портрета на Архангел Михаил от Франсуа Леоне, който висеше над леглото на синьорината.

- Доктор Клаудио Ариени! - извика той ужасен.

Бледната му пациентка кимна в знак на потвърждение, със затворени очи. В същия миг Фенимър Туинсън падна в безсъзнание на пода. Дойдоха хора и го изнесоха. Копието на Архангел Михаил светеше нажежено до бяло и се готвеше да се забие всеки момент в миниатюрната ламя, която се мяташе като бълха в левия ъгъл на картината. Гигантът изпущаше на всички страни ослепителни мълнии; и за всички, които имаха очи да виждат и ум да разбират, бе станало ясно, че битката всеки миг ще завърши с победа на истината и святостта над вековния враг человечески.

В този миг Рим и цяла Европа усети предупредителен трус. Сеизмографите и всички чувствителни хора го укетиха.
- Франсуа! - скочи от креслото светицата-монахиня. - Много те моля, смили се!

Великият живописец стоеше гордо застинал със скръстени ръце и с цялото си същество очакваше развръзката. Той бе изпаднал в творчески екстаз - и за титаническото му вдъхновение като че ли сега нямаше никакви граници. Ателието тътнеше от подземни удари на тимпани, симфонията на всемира във всичките му картини вече достигаше своето пределно крешчендо - и всеки момент, в ритмичното светване и угасване на милиардите светове, можеше да се очаква нещо ужасно или нещо велико. Сега всичко беше в ръцете на твореца Леоне.

- О, велики Леоне! - шепнеше умоляващо светицата в краката му и го молеше: - Не допускай всичко да почне отново, както започна преди. Сътвори този път нещо ново, различно! Ето, твоят брат Фенимър реши да поеме част от удара. Не можеш ли и ти да направиш нещо за тази нещастна планета?

На картината архангел Михал вече вдигаше копие. Той произнесе молитва - и Драконът от бълха се превърна отново на дракон.

- Не ти ли се струва, че този дракон е премного тъжен?- попита монахиня Аминия. - Има ли някой, който да е страдал повече от него на тая земя заради човешките отклонения?

- Права си, светице. Помнѝ, ТИ се застъпи!

И с един бърз, безпогрешен жест, великият сътворител Франсуа Леоне грабна една тънка четка, взе с връхчето й малко титанвайс направо от тубата - и нанесе искра от слънце в сърцето на Дракона! Тази жива искрица мигновено пусна светло коренче и стъбло към опашката и главата на това ненаситно чудовище."

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2041797876076796

 19.01.2018 г. 01,49 ч.

Пак потресаващо! Отново руски деца. Жалко, не стига времето за превод - кой каквото разбере. Но би трябвало да има стотици, хиляди българи с такива деца - нека ги снимат на видео като говорят. Изпращайте ми тия клипчета чрез безплатния https://wetransfer.com/ от вашия имейл до моя - anhira@abv.bg Той е много лесен, не се инсталира и може да препраща наведнъж до 2 гигабайта. Ще ги обработвам и ще ги публикувам тук. И моля ви, не снимайте вертикално!

 

19.01.2018 г. 10,08 ч.

 

ЕДИН МЪДРЕЦ: "Ако търсите Бога, ще Го намѣрите въ ума, въ сърцето, въ душата и въ духа си, но само когато сте особено разположени, когато сте отворени за всички живи сѫщества и готови да се жертвате за цѣлия свѣтъ. Въ този моментъ вашиятъ Богъ се е пробудилъ и ви говори."(1918.09.01, беседа "Вкъщи", том "Дали може", София 1942, стр.177)

 

"Когато опитате тази Божия Любов, /.../ вие ще почувствате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората - ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас! Вие ще станете силен човек, /ще бъдте такъв/ извор, че всички хора ще имат нужда от вас. /.../ Всеки човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата; и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича." (5.XI.1933, "Общото благо")

 

 

Уилям Бътлър Йейтс в светлината на Учителя:

"Ако ти не можеш да любиш близката си душа, ако не можеш да любиш душата, с която си излязъл /от Бога/, никого не можеш да любиш." (1.01.1922,"Сродните души"); "Когато тази светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо, непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим." (Учителят говори › Светлина)

Уилям Бътлър Йейтс 

1865-1939

Да имах небоманта с бисер дребен,

с шевица златосърмени зари

и тъкан модросиня в зрак вълшебен,

що станът на зората в мрак твори,

На Теб, о Вечно-Свята, аз, на Тебе

нозете ти свещени бих покрил!

Обаче аз съм беден, много беден

вървя насън сред бездни от мечти,

и както съм си сам и непотребен

разстилам ги пред Теб, защото туй си Ти!

О Вечна, Вечна, Вечна моя Свята,

по-лекичка от пух сега по тях тръгни

най-тънкият кристал на Необята

е твоят под сега, направен от мечти...

Превод: 19.01.2018 г. 12:30:51

 

 

20.01.2018 г. 08,30 ч.

 

Повечето хора отлагат срещата си с Бога за бъдещи прераждания, както и с душите, които са им определени. Посрещат ДРУГИ, от което има последствия. Мракът и злото в нас ни диктуват да не желаем да срещнем човек на Бога дори само веднъж в живота си. А е казано, че първия човек, когото ще ни прати Бог като си заминем за другия свят и който ще ни препречи пътя за нагоре е онзи, когото не сме одобрявали, с когото не сме се сдобрили на земята. Разбира се, с хората без душа това е невъзможно.

БЕИНСА ДУНО: "Въ човѣшкия животъ посрѣщането e цѣла епоха. Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате. Посрещнете онзи, който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили." (8.09.1918, "Да Го посрещнат")

"Дòйде беден човек - отдалече стана, посрещна го като че е някой цар. Аз да ви кажа защо. Този беден човек го посрещам, защото ЛЮБОВТА носи. Онзи никаква любов не носи. /.../ Щом има любов, още от вратата го посрещам! Аз считам за "голям" всеки човек, с когото ЛЮБОВТА иде. Такъв човек го посрещам, ставам. ВСЕКИ човек, който носи ЛЮБОВТА, го посрещам. Аз да ви кажа защо. /.../ Онзи, който не носи любовта, е мрак. Не го виждам, не мога да го видя - не мога да го посрещна. Онзи с любовта е ден; онзи с безлюбието е нощ, тъмнина. Не го виждам, затова си седя на стола /.../. Ако река да стана, ще се изгубя в мрака. Ако река да посрещна един човек на безлюбието, има опасност /.../. Защо ще го посрещам? - Казвам: на всеки човек, който няма любовта, не ставайте, защото е нощ. Щом носи любовта, посрещнете го. Даже един комар, като носи любовта, посрещнете го! Една муха, като носи любовта, посрещнете я! /.../ На мене ми разправят религиозни хора, че тези посрещат, онзи посрещат... - Казвам: моите уважения към всички, които посрещат ЛЮБОВТА, но аз не искам да зная нищо за хора, които посрещат безлюбието. Казват, че угостили този голям човек, онзи голям човек... Виждам, посрещат хора, които нямат любов. На мене не ми минават тия работи! Не ми говорете глупави работи, нищо повече!" (20 декември 1942, "Трите изкушения")

"Оставете във вас ЛЮБОВТА да действа! Сега, като ви говоря за Любовта, да ви изясня. Представете си, че вие сте най-бедният човек, който има най-големите страдания. Всичките хора отвсякъде ви изпъдили и вие тръгвате да бягате по гори и планини. Срещате един цар, който е ходил на разходка – най-добрият човек в света. Като го погледнете, вашата съдба ще се реши. Като го погледнете, ако кажете: „И той е от тях!..“, вашата съдба ще се реши. Вие трябва да посрещнете този човек - и той е последният, от когото вие трябва да поискате едно благо и да му кажете: „Може ли да ми покажете един път, по който аз мога да живея?“ Той носи всичката ваша съдба! Ако към този цар се обърнете така, оттам насетне вие ще имате ли един нещастен живот?" (28.I.1934, "Огнената пещ")

"Ако е някой пътник и казва: „Не ме ли обичаш?“, ще му дадеш подслон./.../ Обичта, любовта трябва да се изрази в нещо съществено. /.../ Че каква обич може да имате към някой човек, когато нищо не давате - всякога вземате и нищо не давате? Такава любов е любов на бълхите и въшките! После, любовта се познава по това, че на някой човек му давам - и той да е ДОВОЛЕН от това, което му давам." (7 март 1934, "Даване – вземане. Скъпоценният камък")

"Казвате: „Трябваше да ме посрещнат добре...“ /../ - Ами ВИЕ го направете, дайте пример! Посрещнѐте някого както искаш ТЕБ да посрещнат. А ти седиш и 3 години разправяш, че не са те посрещнали добре..." (28.I.1942, "Здравословното състояние")

"Днес от невидимия свят слизат хиляди напреднали същества да помагат на човечеството. Те търсят готови души, чрез които да работят. Пригответе умовете и сърцата си за тях - да ги посрещнете, да ви посетят и внесат във вас новата култура. МАЛКО хора днес са готови да посрещнат тия души. Ако една от тия души ви посети и намери, че не сте готови, тя ще ви напусне. Няма по-голямо нещастие за вас от това да ви посети една светла душа, а после да ви напусне. Това е цяла катастрофа. Човек трябва да работи върху себе си - да се освободи от нечистото и да остане в него само Божественото. /.../ Където здравият мине, и камъните, и дърветата го посрещат с радост. ЖИВОТ блика от него! Ако камъните и дърветата се радват на човека, колко повече ще се радват неговите близки, братя и сестри? Работете върху себе си - да ви посрещат навсякъде с радост и веселие. Сега, желая на братята да бъдат справедливи, а на сестрите – да бъдат милосърдни. Само ПРОЯВЕНАТА Божия Любов, само ПРОЯВЕНАТА Божия Мъдрост, само ПРОЯВЕНАТА Божия Истина носят пълния живот." (3 септември 1930 г., "Две категории хора")

"Всеки ден трябва да има нещо НОВО пораснало. Щом като престане животът - тия, МАЛКИТЕ клончета да се явяват в живота. Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде Любовта! При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота. Казват: „Нас ни излъгаха...“. Казвам: не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте. В света никой не може да ви излъже, освен вие самите. Никой в света не може да те излъже, освен сам можеш да се излъжеш." (24 март 1940, "Великото благо")

"Вие искате да живеете в новото разбиране, нали? Аз постоянно правя наблюдения. Дойде някой, вие се покажете по-любезен - той ви е "благоприятен" /изгоден - б.р./... Но дойде друг и вие го посрещнете другояче. - На Бога не е угодно това!" (24 февруари 1937, "Не ограничавай Божественото)

"Във вашия живот между Бога и вас, между ангелите и вас има известна дисхармония. Дисхармонията между вас и Бога е, че вие Любовта Му не я възприемате както трябва. А че с ангелите сте в контраст, то е защото не възприемате тяхната Мъдрост както трябва - и вие се намирате в едно несъзнателно противоречие. Например, казвате: „ Нашето сърце е топло...“. - /.../ Но ако Бог е Любов, как е възможно аз, който имам Божествената Любов, да се роди в сърцето ми омраза? Омразата е от друго естество. /Студ и омраза са думи с един произход - б.р./ Невъзможно е! ИЛИ е вярно, че аз съм имал любов, ИЛИ че любовта не е у мене - отношенията между мен и Бога не са правилни. /.../ Вие, съвременните окултни ученици, ако дойде при вас един адепт, как ще го посрещнете?" (21 януари 1923, "Тъмното петно в съзнанието")

"Как ще посрещнете един ангел? – Има ангели, които са въплътени на земята - те са новородените хора. /.../ Писанието казва: "Като сте нагостили някого, може ангел да сте нагостили". Дошъл в домът ви някой странник - може някой ангел от небето да е дошъл." (19 януари 1938, "Ден без стълкновение")

КОМПОЗИЦИЯТА ТУК е с подводната статуя на Исус от гениалния Гуидо Галети и една алюзия за гмуркачите, които търсят само Любовта и Истината - и нищо друго. Тук Христос се моли не само на Отца, но и на създанията Му; а ние знаем,  че  самият  Бог  се  моли  само  на нас (виж "Молrтвата на Бога”)

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1258&book=35 

 

 

 

20.01.2018 г. 18,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА КУКЛИТЕ:

„Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение.” (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.180)

„Да кажем, че някой момък се влюбил в някоя мома. - Никаква мома не е това! Това е една кукла. Той прегръща куклата...” (31 януари 1934, „Съществените правила”)

„Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце.” (27 юли 1932, „Подражатели на Бога”)

„Аз виждам: по лицата на всички стари хора изписано разочарование от техния живот. В какво са се разочаровали? - Момчето непременно ще се разочарова от своите кончета, момичето – от своите кукли... Каква е разликата между реалното и нереалното? - Нереалното не расте. Това е дървеното конче или куклата. Дето го туриш, там си седи. Кончето, освен че няма да те носи, но ти него трябва да носиш... Вие нямате ли много „кончета”, които носите? ... Една скръб не е ли едно конче? Една кукла – също? Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче? /.../ ” Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота?“ - Казвам: всички ваши идоли – от прозореца навън! Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва...“ - Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде. Това са дървените кончета и куклите, които не растат. Те си остават едни и същи винаги. 

(14.I.1934, „Реалното и нереалното”). 

КОМЕНТАР: Неведнъж в беседите си Учителят казва, че хората без душа, без искра Божия или монада са НЕЕВОСПОСОБНИ – неспособни да еволюират, да се променят към добро. Цял живот той не мръдва и на йота към толеарнтност и съвършенство. Такъв, казва Словото, трябва да бъде оставен. Неговото енергийно и астрално гърло е каца без дъно. Който си мисли, че изплаща карма или че прави добро на такъв, се заблуждава фатално. И най-близкият ни да е, можем да го поддържаме физически на едно сносно ниво, даже и по-добре, отколкото правят другите, но никога не трябва да му позволяваме да ни повлече към дъното, да ни отнема времето и енергията в повече от това, което сме му определили. С такъв удавник хватката ни трябва да бъде железна: ако си мислим, че го спасяваме, да не му позволим да ни хване.

„Гледате един момък - мяза на една кукла. Като стане на 21 година, пощурее. /.../ Казвам: как е възможно тези, „най-добрите” моми и момци, в които уж няма никаква лошавина - как е възможно като остареят да станат лоши? Ами...старите станаха от младите! Откъде се пръкна тази лошавина? - Човек всякога става лош, когато ИМА.” (22.IV.1934, „Три възгледа”) КОМЕНТАР: Не е „ѝмане” само материалното, с което си се осигигурил и даже го даваш под наем или не го даваш никому - стои си празно; адското ѝмане, което прави хората лоши, е да притежават и някой човек или повече от един; да притежват и подчинени или аудитория, в която говорят само те; да са си присвоили правото да налагат волята и разбирането си на другите. – б.р.

„Опитайте вашите кукли - да видите живи ли са. Поискайте от вашите кукли да ви услужат. - Ако могат да ви услужат, въпросът е друг. Ако обаче тази кукла не може да ви услужи, тя като стражар варди за „реда” и „порядъка”...(3.ХII.1941, "Две врати за освобождение")

ИМА И АНГЕЛИ-КУКЛИ! (така наречените „егрегори”): "/Такъв ангел/ може да ви говори, да ви забавлява съ години, но всичко това сѫ кукли - умни кукли. ТЪЙ сѫ нарѣдени - доста разнообразно е това, - но тия гости не сѫ истински ангели, които могатъ да ви говорятъ, това не сѫ реални сѫщества. Този ангелъ може съ години да ви говори и вие да казвате, че той е „отличенъ”, че тия ангели сѫ „отлични”... /.../

Най-първо, Господь дава кукли на хората. И ако можете да се справите съ живите кукли, слѣдъ това Господь ще ви даде едно ЖИВО СѪЩЕСТВО. Когато дойде това живо сѫщество, то нѣма да те вързва по два пѫти на день, както сегашнитѣ ви кукли.” /.../

„Та като стигнете до Царството Божие, вие не може да се спрете на границата и да кажете: „Да влѣза или не?...“ - Кажете ли „да влѣза или не”, работата съ васъ е свършена! Въ божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания. Ти трѣбва да рѣшишъ туй АБСОЛЮТНО въ себе си. Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта - всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ и нѣма и да помисляшъ повече за куклитѣ! Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ. ТУЙ е положението! /.../Ние влизаме въ положението на шестата раса да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора." (25 мартъ 1923, "Пробуждане на човѣшката душа")

„Защо душата дава някакво нареждане, а човек не може да го извърши? – Защото е изгубил връзката си със своята душа. Тя е изгубила мястото си. Дойде ли до това положение, човек става вече немощен, няма дух, сила, подтик. Той се намира в положението на кукла - т.е., има форма, но без съдържание. За да не изпада в това положение, човек трябва да държи връзката си с душата. Мост, посредник или връзка между душата и самия човек е вярата в Бога. Изгуби ли вярата си, човек губи и равновесието си. Щом запази вярата си, човек приготвя път за идване на Любовта в него. (26 юни 1931, „Красивите линии”)

"Та вие, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, още като влѣзете, тѣ ви знаятъ какви сте, кое обичате, кое привлича вниманието ви. Някой казва: „Азъ не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи. Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ". - Това "не искамъ", онова "не искамъ"… - "Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, та да прекарамъ живота си...“. - Какъвъ животъ? Животъ на едно животно? Казва: „Азъ не искамъ много...“. - Че хубаво: една кукла може да е уредена много хубаво. Хубаво е облѣчена куклата..." (30 октомврий 1940, "Дете, възрастенъ и старъ")

"И да се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но..." (26 май 1935, "Възходящият път")

20.01.2018 г. 18,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА КУКЛИТЕ:

„Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение.” (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.180)

„Да кажем, че някой момък се влюбил в някоя мома. - Никаква мома не е това! Това е една кукла. Той прегръща куклата...” (31 януари 1934, „Съществените правила”)

„Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце.” (27 юли 1932, „Подражатели на Бога”)

„Аз виждам: по лицата на всички стари хора изписано разочарование от техния живот. В какво са се разочаровали? - Момчето непременно ще се разочарова от своите кончета, момичето – от своите кукли... Каква е разликата между реалното и нереалното? - Нереалното не расте. Това е дървеното конче или куклата. Дето го туриш, там си седи. Кончето, освен че няма да те носи, но ти него трябва да носиш... Вие нямате ли много „кончета”, които носите? ... Една скръб не е ли едно конче? Една кукла – също? Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче? /.../ ” Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота?“ - Казвам: всички ваши идоли – от прозореца навън! Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва...“ - Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде. Това са дървените кончета и куклите, които не растат. Те си остават едни и същи винаги. 

(14.I.1934, „Реалното и нереалното”). 

КОМЕНТАР: Неведнъж в беседите си Учителят казва, че хората без душа, без искра Божия или монада са НЕЕВОСПОСОБНИ – неспособни да еволюират, да се променят към добро. Цял живот той не мръдва и на йота към толеарнтност и съвършенство. Такъв, казва Словото, трябва да бъде оставен. Неговото енергийно и астрално гърло е каца без дъно. Който си мисли, че изплаща карма или че прави добро на такъв, се заблуждава фатално. И най-близкият ни да е, можем да го поддържаме физически на едно сносно ниво, даже и по-добре, отколкото правят другите, но никога не трябва да му позволяваме да ни повлече към дъното, да ни отнема времето и енергията в повече от това, което сме му определили. С такъв удавник хватката ни трябва да бъде железна: ако си мислим, че го спасяваме, да не му позволим да ни хване.

„Гледате един момък - мяза на една кукла. Като стане на 21 година, пощурее. /.../ Казвам: как е възможно тези, „най-добрите” моми и момци, в които уж няма никаква лошавина - как е възможно като остареят да станат лоши? Ами...старите станаха от младите! Откъде се пръкна тази лошавина? - Човек всякога става лош, когато ИМА.” (22.IV.1934, „Три възгледа”) КОМЕНТАР: Не е „ѝмане” само материалното, с което си се осигигурил и даже го даваш под наем или не го даваш никому - стои си празно; адското ѝмане, което прави хората лоши, е да притежават и някой човек или повече от един; да притежват и подчинени или аудитория, в която говорят само те; да са си присвоили правото да налагат волята и разбирането си на другите. – б.р.

„Опитайте вашите кукли - да видите живи ли са. Поискайте от вашите кукли да ви услужат. - Ако могат да ви услужат, въпросът е друг. Ако обаче тази кукла не може да ви услужи, тя като стражар варди за „реда” и „порядъка”...(3.ХII.1941, "Две врати за освобождение")

ИМА И АНГЕЛИ-КУКЛИ! (така наречените „егрегори”): "/Такъв ангел/ може да ви говори, да ви забавлява съ години, но всичко това сѫ кукли - умни кукли. ТЪЙ сѫ нарѣдени - доста разнообразно е това, - но тия гости не сѫ истински ангели, които могатъ да ви говорятъ, това не сѫ реални сѫщества. Този ангелъ може съ години да ви говори и вие да казвате, че той е „отличенъ”, че тия ангели сѫ „отлични”... /.../

Най-първо, Господь дава кукли на хората. И ако можете да се справите съ живите кукли, слѣдъ това Господь ще ви даде едно ЖИВО СѪЩЕСТВО. Когато дойде това живо сѫщество, то нѣма да те вързва по два пѫти на день, както сегашнитѣ ви кукли.” /.../

„Та като стигнете до Царството Божие, вие не може да се спрете на границата и да кажете: „Да влѣза или не?...“ - Кажете ли „да влѣза или не”, работата съ васъ е свършена! Въ божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания. Ти трѣбва да рѣшишъ туй АБСОЛЮТНО въ себе си. Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта - всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ и нѣма и да помисляшъ повече за куклитѣ! Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ. ТУЙ е положението! /.../Ние влизаме въ положението на шестата раса да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора." (25 мартъ 1923, "Пробуждане на човѣшката душа")

„Защо душата дава някакво нареждане, а човек не може да го извърши? – Защото е изгубил връзката си със своята душа. Тя е изгубила мястото си. Дойде ли до това положение, човек става вече немощен, няма дух, сила, подтик. Той се намира в положението на кукла - т.е., има форма, но без съдържание. За да не изпада в това положение, човек трябва да държи връзката си с душата. Мост, посредник или връзка между душата и самия човек е вярата в Бога. Изгуби ли вярата си, човек губи и равновесието си. Щом запази вярата си, човек приготвя път за идване на Любовта в него. (26 юни 1931, „Красивите линии”)

"Та вие, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, още като влѣзете, тѣ ви знаятъ какви сте, кое обичате, кое привлича вниманието ви. Някой казва: „Азъ не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи. Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ". - Това "не искамъ", онова "не искамъ"… - "Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, та да прекарамъ живота си...“. - Какъвъ животъ? Животъ на едно животно? Казва: „Азъ не искамъ много...“. - Че хубаво: една кукла може да е уредена много хубаво. Хубаво е облѣчена куклата..." (30 октомврий 1940, "Дете, възрастенъ и старъ")

 

"И да се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но..." (26 май 1935, "Възходящият път")

 

 

 

20.01.2018 г. 18,52 ч.

 

"Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, СЪРЦЕТО И УМЪТЪ ВИ ЩЕ СЕ РАЗШИРЯТЪ И ПОВДИГНАТЪ. ТОЙ ЩЕ ВНЕСЕ ВЪ ВАСЪ ОНОВА, ОТЪ КОЕТО СЕ НУЖДАЕТЕ. Всѣко друго разбиране на принципа „Исусъ” е празна, мъртва буква на живота! — Кѫде ще срещнемъ Исуса? — НАВСѢКѪДЕ! Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа /.../. Това се отнася и за жената, и за мѫжа." (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.180-181)
КАРТИНАТА: ОТНОВО ИЗУМИТЕЛНИЯ АНГЛИЧАНИН JAKE BADDELEY (род.1964)

 

20.01.2018 г. 23,10 ч.

 

Илюстрацията тук е от текста в споменатия по-долу дневник, в който се говори за Башкирия и за един разказ от Ерик Линклейтър - с нея е оформена корицата на една негова книга. А вляво - картинка към разказчето за гениалните деца накрая...

По-долу е копиран откъс от спомени за гостуване в Башкирия през 1992 г. по покана за един международен симпозиум за иновациите в педагогиката. Това - по повод на удивителните неща, които говорят децата през всички времена. Повтарям повика към родителите да ни изпращат видеозаписи с такива уникални детски изказвания, но сега го разширявам и към техните приятели и детските учителки. Като публикуваме тия вълнуващи послания на Бога и Космоса, ние ще ликвидираме успешно и завинаги старата епоха на възрастните, които лъжат. 


ЕТО КАКВО СЕ СЛУЧИ В БАШКИРИЯ (из писмо до приятелка):

"Разказах ти какъв проектозакон гласуваха в парламента на Латвия под българско въздействие. Латвийските майки видяха, че раят на земята е възможен. Дори латвийски ръководители измениха във ведомствата и домовете си герба на Латвия, пак под българско въздействие. Подобна история се разви и в Башкирия, в една вълшебна местност в Южен Урал, където чудесата са ежедневие, по-скоро еженощие. Течеше международен симпозиум по иновациите в педагогиката и аз трябваше да представям България. Наложи се да се изяснява, че без пренатално въздействие и възпитание, педагогиката е една почти кръгла нула. Имаше хиляди участнички, но като слушаха такива думи, ревнаха на глас не само учителките и директорките, но и всички ученички и дори готвачките и чистачките... Те никога не са знаели, че жената е Богиня и че ние трябва да ви носим на ръце, защото сте последното, най-съвършено творение на Бога; защото ни обичате и раждате. Че Жената трябва да е обезпечена с дом, градина и рента още от самото си раждане, понеже е Божия Светиня; Политиците и търговците лъжат човечеството от хиляди години - трябвало да сте вечни робини, нямало икономическа възможност да ви освободим моментално. А всяка майка трябва да твори и работи без нормиран ден, само по вдъхновение. За пръв път чуха за настъпването на Неоматриархата - и една жена извика, че ако се обяви революция за такова нещо, всички жени в Башкирия ще си пролеят кръвта... Трябваше да им се обяснява, че революцията е вътрешна и че победата зависи от всяка една жена поотделно - от кого си избира да зачева. Дали от човек с душа - или от някого без искра Божия; понеже половината човечество е без монада. Тогава запитаха как да ги разпознаваме - и се почнаха едни дълги дни и вечери, когато не искаха да слушат повече другите лектори... Не мина без преразказване на приказката за Малката Русалка от Андерсен и на други приказки на тая тема - как едно същество или човек без безсмъртна душа може да добие монада. Няма спасение без влюбване в човек с искра Божия! Очите на момичетата и на жените, даже и на бабичките и инвалидките, които бяха дошли много отдалече, бяха станали по-мокри и по-красиви и прекрасни от всякога!

Един ден, на една пътека през гората, министърката на образованието на Башкирия срещна и прегърна чудака от България, заплака и каза, че знае отдавна за пожарите, които разгаря България през цялата история на човечеството, както и за сегашното Нещо, което България носи - и помоли да се учи в това Училище. На друга пътека, по същия начин ненадейно, същото се случи и с шефката на образованието в местния град Сибаи. Те насрочиха среща с кмета на Сибаи, който бил силно заинтересован от българската идея на този симпозиум за строго охранявани еко-зони за бременни и кърмещи, с домове сред градини, които да върнат рая на земята. Башкирският етнос бил асимилиран до няколкостотин хиляди, а е бил милиони - такава програма им идва като от небето.

Веднъж запяха чиста родопска песен на башкирски и космите ми настръхнаха - абсолютно никаква разлика! Като ги питах кога са я превели от български, един ми прошепна, оглеждайки се да не го чуе някой: "Ами ние сме българи, бе братко!" Много по-късно разбрах какво е надробил Сталин и с тях, и с балкарците, и с татарите, и с молдовците, и с други древнобългарски народи в "Широка страна моя родная"...

И тука, драга Катя, почва най-истинската приказка! Ти си наша - от света на Приказките, - така че виж какво стана през нощта:

"Сънувам", че седя на тясна скална ивица - естествена пътека по двестаметрова вертикална скала, която виждам с километри надалеч, покрай една река в Башкирия. Нощ е, всичко силно осветено от лунна светлина, а луна на небето няма... Реката тече бавно и тържествено. Зрението е необичайно - също като в книгите на Кастанеда: вижда се всяко камъче на грамадни разстояния. Изведнъж се раздават весели гласове на момчета и момичета и плискане. Явно, далече долу плуват младежи и всеки момент ще се появят отляво. Точно така - излезли са на екскурзия. Но не са хора, а речни делфини. Момичетата са бели отдолу и светлосини отгоре, а момчетата - оранжеви отдолу, а отгоре - канелено-кафяви и "гофрирани" надлъжно, като играчки... Всичко е тъй вълшебно, че седящият на ръба на скалата горе губи дъх от изумление. Младежите се смеят, пръскат се, играят и пеят - и изведнъж, като стигат до мястото, където се намирам, спират. Усетили са нещо. Една от делфинките скача като торпила нагоре, точно към мене! Това предизвиква такова чувство, което не може да се опише с думи. Това чувство расте с всеки изминал миг, но постепенно миговете стават все по-дълги и делфинката се приближава все по-бавно и по-бавно към мене. Когато лицата ни се изравняват, времето почти спира. Тогава Делфинката ме целува - и тази целувка е дълга като Вечността! Никой не може да обясни как седящият на скалата не пада, след като е загубил съзнание от шемет и щастие. Неизвестно след колко време, действието продължава в обратен ред, кадансът постепенно се забързва - и накрая Делфинката се гмурва като снаряд във водата.

Несъвзел се от първия случай, виждам как скача нагоре с всичка сила и Втората Делфинка! Случва се абсолютно същото, но с други, неописуеми с човешки думи и понятия нюанси. След като и тя отваря Вечността с целувка и се връща по същия начин, а групата продължава с весели викове и закачки нагоре по реката, самотният пътешественик бива връхлетян от трето фантастично преживяване. Озовал се е на няколко километра нагоре по реката, на една полянка отдясно на брега. Полянката е огряна от слънце, а наоколо е дълбока нощ и на небето няма нито слънце, нито луна. Ненадейно, из гората изскача Кентавър! Горд, прекрасен, мускулест, от кръста нагоре човек - няма никога да забравя. Лицето му – квадратно, косата - къдрава. Заклеваме се във вечно побратимство - и той изчезва.

Приказката продължава през деня. Когато разказвам съня си на министърката и директорката, които са навсякъде под ръка с мене от двете ми страни, те странно се споглеждат и се усмихват... Едната смутолевя: "А, ние сме си така тука нощем - още не сме обезчестени от религията и цивилизацията...". Щях да припадна! Те ли са двете Делфинки?!

Билото било, но най-големият "удар" бе при кмета на Сибай. И досега пазя почетна значка на града от него. Когато влязох при него под ръка с Делфинките ни посрещна... същият мъж от поляната! Абсолютно никаква разлика! С изключение на тялото, краката и опашката, за да може да си върши работата сред туземното население... Ако един ден психо-киното стигне до заснемане на сънищата от Акашовите Филми, ще докаже, че съм го сънувал като кентавър със същото лице и глава, преди да го срещна като кмет на Сибай...

Още тогава веднага се сетих за един разказ от Чудаците, който бях чел английски - "Панталони от тюленова кожа" от Ерик Линклейтър. Там героят е тюлен, който владее метаморфозата в човек и напредва в науките, някъде около Ламанша. Един ден годеникът на една млада жена вижда иззад скалата на една океанска тераса, че любимата му, която отива там да се пече гола, заварва странен, много красив и одухотворен мъж, но крайно необикновен. Те почват разговор, който годеникът не чува съвсем добре, но накрая чува думите на мъжа към жената, не иска ли тя да се освободи от човешките заблуди и глупости и да стане волна обитателка на океана и космоса - и тя се съгласява. Човекотюленът й прави някакви паси по гръбнака, за да възстанови баланса между предното и задното седло на хипофизата, който управлява метаморфозите. После той я взима на ръце - и те скачат голи от 30 метра височина в океана. След миг, към хоризонта се понасят лудо два щастливи тюлена...

След като през 1975 г. прочетох разказа на Любен Дилов за делфините, при една командировка от СБП в дома на писателите във Варна проверихме неговите думи на практика. Пред мен и колегата ми Сашо Качин излязоха в морето пет делфина. Колкото пъти ги помолихме да скочат – по толкова пъти скачаха без грешка - 1, 3, 5, 11 пъти... Сигурно ще потвърдят репликата на делфина от разказа на Дилов, че просторът е даденост на духа и че "отделни хора знаят това и ние сме ги срещали между звездите"...

А ЕТО И ЕДНО ФАНТАСТИЧНО РАЗКАЗЧЕ ЗА УНИКАЛНОСТТА НА ДЕЦАТА:

21.III.125(1989)г.

София

ГОЛЯМА БЕЛЯ ПО ГЛОВИЗИЯТА!


- Колко е свежичко! - каза ми милото възрастно чудовище, наречено "водеща" и считано за младо и красиво сред своите си, и продължи: - И защо си ходил къде ли не, ами не си дошъл веднага тука? Направо си...! Та на колко си годинки?... На 620?... Чудесно! И сигурно си владетел на... най-малко 16 кристални галактики?.. Браво! Виж какво, владетелю, разбираме се така: даваме ти 6 минути седмично по глобовизията. Можеш да идваш с мама и татко или с някое друго "поучаващо чудовище"... Важното е нищо предварително да не измисляш - както стана сега. Пред камерите ще говориш направо - каквото ти дойде в главата! Ще направим голям бум! Разбрахме ли се?...

- Не сме се разбрали – казах й аз. - Даже и милите чудовища с много боички по лицето като тебе са болни от разпореждане и увереност в себе си... Всички вие с пропорционално малките глави и големите туловища сте ни крайно противни, но аз мисля да се съглася с тебе. Само че искам на разположение и всички компютърни центрове на глобовизията по време на предаванията, обратна връзка с децата - нормалните граждани на планетата - и неограничени възможности за провеждане на експерименти. Съгласна?... Добре тогава - може да говорим. Освен това, 6 минути седмично са ми крайно недостатъчни. На първо време искам по 40 минути всяка сутрин, а после - отделен канал само за мене!... Както искаш.... Довиждане, т.е. сбогом... Дуболините - децата на космоса - не са свикнали да им отказват!... Добре, поговори с другите олигофрени... Смей се палячо!... Ми такива сте – има ли нещо нормално във вас?!... Я си погледни пропорцията глава-туловище!... Аз имам толкова много работа по спасяване на дуболините на тази планета, че... Свежо било... "свежичко"... Па не ме изпускай, щом съм ти толкова толкова "свеж"!... Какво?!! – Не, не мога да чакам! Искам канал още утре! Добре, с тия дрехи. Имам и други - над 450 хиляди. Мога да си ги сменям само с мисъл... Разбира се, че съм неотразим!..

Ето как се започна с най-голямата беля по глобовизията, която доведе до световния бунт на дуболините! Те тука са с нормални глави докъм 11-12-годишна възраст, след което се израждат до един. Престава да им се играе, почват поголовно да лъжат като микроцефалите, забравят че са дуболини от космоса, тоест деця – и край! С годините стават все по-ненормални, като заедно с туловището им нараства и необходимостта да считат себе си за по-умни от другите – и да ги "възпитават"... Такива ние в космоса ги връзваме – и в лудницата! И вашите, като правят нещо, правят го по възможно най-глупавия начин. Затворили са дуболините в кубични пещери и постепенно ги превръщат в микроцефали като тях самите, по системата на нотациите. Затова първото нещо, което реших да направя по глобовизията, е да си поиграем с дуболините на една много хитра игра...

Още първата сутрин се появих с костюма на шестокрила пеперуда от Еолун - и дуболините по цялата планета ревнаха от възторг! После си смених пола и казах: "Обичам ви! Дайте да направим микроцефалите на маймуни". Макроцефалката-водеща вика: "Ама как го правиш тоя номер бе, при кой илюзионист и хипнотизатор си учил, направо ме уби!..." 

Тогава изнесох първата приветствена реч от името на всички свободни дуболини във Вселената. Казах им колко много сме щастливи за възстановяването на контакта и ги предупредих, че ни очаква много работа и че ще имаме много неприятности с тъпите микроцефали вкъщи и в училище... Глобофонът за обратна връзка предаваше нескончаемия рев от щастие на всички дуболини по Земята и на милиони от космоса! Даже микроцефалите от студиото ревяха от смях и изумление и се търкаляха по пода - такова предаване на живо и такава находка като мене не бяха и сънували... Ако знаеха какво им се пише!... 
Тогава поставих първата задача. Пак си смених пола и физиономията и казах: "Забранено е, с указ от Космическия Парламент на Дуболините, в експеримента да участвуват пряко микроцефали. Дуболините в робство, които искат да участвуват, могат да се допитват до родители, учители и познати-микроцефали по всеки научен проблем, но истинската работа трябва да си я свършим сами, понеже микроцефалите са подли и некадърни!" 
Ето първата задача; срок – 1 денонощие. Открийте как може да се получат максимален брой различни образци от кварцово стъкло, примесвайки различни проценти от всички подходящи за задачата елементи и вещества, с пълни мерки за безопасност на опитите! 

Само след 20 минути, двама 9-годишни дуболини от Намибия представиха по глобовизията първите 45 образеца. Как са навили близки и непознати да им влязат в лабораториите – неизвестно. До вечерта дуболините по света бяха получили няколко милиона образци. 

Следващото утро поставих задача образците да бъдат изпитани по всички показатели. До обед - готово. На третия ден почнахме с оцветяванията и дизайна. Фантастично! Даже микроцефалите от цялата планета следяха само нашето предаване и се дивяха - каква страхотна телевизионна подготовка, каква фантастична компютърна анимация!...

 

Анимация на кукуво... Когато накарах дуболините да надуват стъклени мехури чрез пневматика и химични реакции или огледала; когато се появиха първите къщи-мехури и пеноселища, микроцефалите по цял свят паднаха от изумление, понеже вече не гледаха в екраните, а през прозорците... 
Абсолютните некадърници и олигофрени на една планета не могат да разрешат жилищния проблем с хиляди години, а ние с дуболините го решихме за 4 денонощия!

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2043087839281133/

 

21.01.2018 г. 11,00 ч.

 

АКО ДЪЖДЪТ И СНЕГЪТ НЕ ПАДАХА, ЩЯХМЕ ЛИ ДА СМЕ ЖИВИ ДА ГЛЕДАМЕ И ЧУВАМЕ СЕГА ТОВА И ДА ЧЕТЕМ ТИЯ РЕДОВЕ?...

 

"Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ. Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка. /.../. Думата „падане, падение”, въ езика на съвременнитѣ хора, е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне. Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне - да стане и да благодари на Бога! И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. /.../ Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане. Съ този методъ си служи Природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество." (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.182)

 

 

"Въ какво се състои творческиятъ принципъ? — Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания." (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.184)

В МНОГО УПРАЖНЕНИЯ НА ПАНЕВРИТМИЯТА е заложено именно това. Който не желае или не може да съгласува божествените противоположности, няма шанс да остане в Новата Вселена.

 

 

21.01.2018 г. 14,48 ч

 

ВСИЧКИ ЛУЦИФЕРИЧЕСКИ УЧЕНИЯ СЕ БОРЯТ С НОКТИ И ЗЪБИ СРЕЩУ ПРЕХОДНОТО; ВСИЧКИ САТАНИНСКИ - С ВЕЧНОТО. САМО БОГ ЗНАЕ КЪДЕ Е ИСТИНАТА, ПОНЕЖЕ Я СЪЗДАВА И УРАВНОВЕСЯВА:

БЕИНСА ДУНО: "Дали човѣкъ е задъ сѣнката си или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие. Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ. Следователно, между преходнитѣ и вѣчнитѣ нѣща никога не може да има противоречие." (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.184)

САМО БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ МОЖЕ ДА ТВЪРДИ ТАКОВА НЕЩО.

 

 

21.01.2018 г. 16,59 ч.

 

Чeрвената ябълка на тази снимка не е като ябълката в райската градина. ЗЕЛЕНИТЕ са като нея! А хората умират, понеже ядат киселици цял живот - не си позволяват нито веднъж през живота даже една сладка ябълка.

ОТНОВО СВРЪХДЪЛБОКА ФИЛОСОФИЯ - ЕДНО ОТ ТВЪРДЕНИЯТА В СЛОВОТО, ДО КОЕТО БИХМЕ СТИГНАЛИ САМИ ЗА 25 ХИЛЯДИ ГОДИНИ - И ТО НЕ ВСЕКИ:

ИЗКЛЮЧЕНИЕ И ПРОЗА. "Подъ „всѣки день” разбирамъ деня на изключението, който е НѢЩО, а не нищо. Днитѣ на нищото сѫ обикновени, а днитѣ на нѣщото сѫ ИЗКЛЮЧЕНИЯТА въ живота. Когато Богъ, въ Своето величие, пожела да създаде нѣщо за Свое удоволствие, създаде НѢЩОТО - ИЗКЛЮЧЕНИЕТО." (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.185)

ИЗВОДИ?

1.Всеки ден е НЕЩО в очите на Бога, само когато си позволяваме поне едно необикновено нещо през този ден - едно ИЗКЛЮЧЕНИЕ;

2.Удоволствието не е от пъкъла, както настояват луциферическите учения. Щом БОГ си позволява удоволствия, откъде произлиза то? Моля, коригирайте си понятието: ИМА БОЖЕСТВЕНИ УДОВОЛСТВИЯ! С коя друга, по-"възвишена" дума бихте заменили тази? "За Своя радост", "за Свое щастие", "за Свое блаженство"? - Не върви...

3.Единственото най-гоямо удоволствие, което си доставя сам Бог и имаме право да си доставяме и ние, като Негови създания, е ИЗКЛЮЧЕНИЕТО.

ПОВЕЧЕТО ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗКЛЮЧЕНИЕТО СА ОТ ТИПА "БЕЗ НИКАКВО ИЗКЛЮЧЕНИЕ", НО ТУК ЩЕ СИ ПРИПОМНИМ НЯКОИ ОТ УТВЪРЖДЕНИЯТА:

"Красотата на живота седи във великите изключения, които рядко стават. Но когато стане едно изключение, то е цяла епоха! Едно изключение, като дойде в човешкия живот, той се повдига." (7.III.1943,"Трите зова")

"Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите! /.../ Че наистина Любовта е едно от големите изключения в живота разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, но искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение - и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един-друг, и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш!“ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш!“ - Не, това е невъзможно! По този начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило. /.../ Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани. Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение. Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне. Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас!“ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди!“ - Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома обаче не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя ИСКА нещо от него. /.../ Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб - освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство- и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение, до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. /.../ 

Няма по-велико нещо от това да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите. Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях. /.../ Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса. Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението - тя е временна любов. В Любовта на изключението тези неща не съществуват. Следователно, всички търсете ИЗКЛЮЧЕНИЕТО на Любовта. ТО носи великото, мощното в живота. И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години. За ТОВА изключение, именно, се говори в Писанието. То е наречено там "Божие благословение" и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове. Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години. Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта! ИЗКЛЮЧЕНИЕТО е новото - човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост." ( 24 август 1932, "Иде час")

"Да любиш всички хора без никакво изключение! Душата ти да бъде пълна с Любов! Ако имам Любов, божество съм. А без Любов – тогава съм един паяк!" (Сила и живот - IV серия)

"Някой ще каже: „Моето сърце гори!“. - Но в Любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него се отнасяш тъй, както към себе си: имаш известно съжаление, да му не направиш някоя пакост. ТУЙ чувство трябва да се проявява - не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После, в Любовта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е едно качество на тази Любов. Вашата любов, не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца. Защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки. Той, като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло." (11 юни 1922, "Както е Он чист")

"Христос казва: „Не се свързвайте със света“. Това значи: Обичайте, без да се свързвате с предметите или с лицата. Свързвате ли се, ще пострадате - особено ако любимите ви неща са неустойчиви. /.../ Не давай назаем нито ума, нито сърцето, нито тялото си. Казано е в Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света и богоугодна“. Значи, изключение може да се прави само за Бога. Той е единственият, за Когото можем да пожертваме всичко, което ни е дадено – и ум, и сърце, и тяло. Той се е пожертвал за нас - и ние ще се жертваме за Него. На хората ще помагаме от любов, а на Бога ще служим и за НЕГО само ще се жертваме. ТОВА е новото разбиране на живота!" (10 септември 1941, "Възелът")

"Ще обичаш всички хора, без изключение. Ще ги обичаш, независимо от това дали ти дават нещо или не. Любовта, която се обуславя от даване, е користна, подкупна любов. Учете се от Любовта на БОГА." (22 септември 1940, "Връзка между Бога и човека").

 

 

21.01.2018 г. 22,06 ч.

 

"Мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действа Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ." (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.187)

Из част 6 на едни спомени:

 

"Много интересен случай имаше с една приятелка, която беше близка с Венно. Тя беше от този род психики, които дълги години са били изключително, както той ги наричаше, "отнесени" - крайно затворени в себе си, направо аутични, и е било необходимо дълго време да се работи, за да станат малко по-социални. И така, веднъж бях на гости на тази приятелка. В другата стая спеше един приятел. Почувствах, че има начин да й се помогне, за да не мине тя под валяка на критическата възраст и да не си отиде рано от този свят, да не започне да изглежда като бабичка, а да запази младостта на тялото и на лицето си непокътнати и да живее поне 100 години. Имаше един начин за това – много силен, чист, благороден и красив - и аз се опитах да й обясня много деликатно как може да стане това, но тя се опъна. И тогава, когато ние отидохме в другата стая, този приятел се събуди (вратата беше затворена и нямаше начин да е чул, дори и да не е спал) и разказа следното, гледайки я в очите. Дали това го правеше той или друг чрез него, не мога да кажа. Но той каза точно така: "Току-що сънувах кладенец и въже. Когато някой е дълбоко на дъното на кладенеца и някой му подава въже отгоре и му казва: "Хвани се, за да те извадя", а той не иска да се хване, то вината си е негова..."

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2043389779250939/

 

21.01.2018 г. 22,53 ч.

ЗВУЧИ ТВЪРДЕ ПОЗНАТО, КАЗВАЛИ СА ГО ХИЛЯДИ ПИСАТЕЛИ, ПСИХОЛОЗИ, ХУМАНИСТИ И ПРОПОВЕДНИЦИ, НО КОЛЦИНА СА СЕ СЕТИЛИ ЗАЩО СЪДБАТА НЕ ИМ ДАВА ТОВА, КОЕТО ЖЕЛАЯТ - ИЛИ ИМ ГО ОТНЕМА?:

Идеята тук се илюстрира с впечатляващото изкуство на полякинята Малгожата Ходаковска

 

"Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ божествената каса - да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ. Като ви посети една голѣма радость, приемете своя дѣлъ отъ нея и веднага я изпратете къмъ беднитѣ и страдащитѣ, да се облекчи тѣхното състояние. ТОВА значи да посрещнемъ Исуса!" (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.187)

 

 

22.01.2018 г. 19,58 ч.

 

ВЕЛИКОТО СЛЪНЦЕ: "Нашето слънце е въплъщение на Великото Слънце, което изпълва цѣлата вселена. То е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето слънце, но се е въплътило въ него, за да поддържа живота на Земята". (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.189)

ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ. НЕ МОЖЕМ ДА РЕВИЗИРМЕ УЧИТЕЛЯ, НО ЗА ИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ ИМАМАМЕ ПРАВО ДА СИ ЗАДАВАМЕ ВЪПРОСИ. ИМА такава тема в споменатата цитатна енциклопедия на избрани мисли от беседите по тези, антитези и синтези. За нас те са проблемни не само заради уникалните сведения в Словото, които нашето човечество още стотици хиляди години няма да е в състояние да разбере и провери, но и поради грешките в стенограмите и разшифровките им. Все пак, те са повод за размишления и за някои съвременни изчисления:

КОМЕНТАР НА ГОРНИЯ ЦИТАТ: D Слънце = 1 391 400 км. х 75 000 000 = 104 355 000 000 000 км. = 11.0306 светлинни години = 3.3819 парсека. Няма толкова голяма звезда от известните в науката ни досега - най-голмата UY от съзв. Щит е "само" 1708 пъти по-голяма от нашето Слънце. Галактиката ни, от своя страна, е с диаметър от 100 до 120 хиляди светлинни години. Обаче твърдението на Учителя от 1918 г., че "Великото Слънце" изпълва цялата вселена, представя вселената близо 10 пъти по-малка дори от нашата галактика. Според днешните учени, наблюдаемата от тях наша вселена е с диаметър 93 милиарда светлинни години, а някои стигат десетки и стотици билиони. Има твърдения обаче, че пространството се движи по-бързо от светлината. По теорията на Хъбъл, по-отдалечените галактики се движат с по-толяма скорост, но днес се счита, че тия увеличаващи се скорости се дължат не на първоначалния взрив, а на самото разширение на пространството, като максималните скорости се приближават до скоростта на светлината. Астрономите вече говорят и за други вселени извън нашата наблюдаема вселена, а самата тя трябва да е съставена от подвселени. Това го твърди нашият Петър Берон в своята Панепистемия и в други свои съчинения още в средата на 19 век: например, че Слънцето ни се било образувало при "четвъртото избухване" на някаквъв локален източник "Архегет", а той, от своя страна, също бил роден при някаква четвърта ерупция на още по-голям космически обект. Дали това е е свръхзвезда или някаква локална вселена? Днес астрономът Виктор Амбарцумян потвърждава, че Слънцето се е образувало именно при "четвъртото избухване" на някаквъв локален по-голям обект, без да знае за аналогичното твърдение на Петър Берон. А книгата "Урантия", публикувана за пръв път през 1955 г., подробно говори за "локални вселени". Всичко това си припомняме не за друго, а за да намерим път към цитираното твърдение на Учителя Петър Дънов, че "Великото Слънце" е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце; и че то, същевременно, изпълвало цялата вселена (вероятно - някаква ЛОКАЛНА вселена). Освен това, когато говорим за големина на диска или диаметъра на една звезда, това не ограничава слънчевата й корона да облива пространството наоколо на гигантскки разстояния, както нашето слънце го облива по еклиптиката чак до орбитата на Плутон и още по-надалече. Учителят дава в бседите си и други цифрови сведения: например, че мисълта се движи със скорост 3 квадрилиона и 600 билиона километра в секунда и че с тая скорост тя можела да облети за един миг цялата вселена.

Дали стенографите са сгрешили, та в различни отпечатани беседи тия числа и сведения се различават?:

"Един учен е изчислявал, че скоростта на човешката мисъл е три квадрилиона километра в секунда. Знаете, че светлината се движи с триста хиляди километра в секунда. А мисълта се движи с три квадрилиона в секунда. С тази бързина цялата слънчева система може да се обходи в една секунда или няколко секунди; даже и най-отдалечените звезди с тази бързина на човешката мисъл може да ги посетиш." (10.ХI.1940, "Процепът на Любовта")

КОМЕНТАР: Пак едно изчисление: 3 000 500 000 000 000 000 = 317 159.87 светлинни години. От това следва, че за една секунда мисълта може да измине над три галактики като нашата, а не само слънчевата ни система.

Ето още нещо:

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВИЖДА И ПОСЕЩАВА ВСИЧКИ СВЕТОВЕ В КОСМОСА И НА ОНЗИ СВЯТ 1922.11.12н "Не знаете що искате", том Живият Господ'48:105 "Аз зная какво има на слънцето, на луната, на звездите, на онзи свят. Всичко това виждам. /.../ Когато отивам на слънцето, аз се движа с бързина, по-голяма от тази на светлината. За една минута съм на слънцето. Когато отивам до най-отдалечената звезда от нас, отивам за десет минути - отиване и връщане. – "Какво има там?" - Ние се придържаме към свещеното правило да не казваме какво има там. КОМЕНТАР: От това излиза, че до Слънцето Учителят се движи със скорост 2 милиона и 400 хиляди километра в секунда – 8С. Теорията на Айнщайн за предела на светлинната скорост, по този начин, е опровергана от Него още до 1922 г.; това днес потвърждават и учените. Явно е обаче, че не ползва същата "охлювна" скорост до най-далечната звезда - няма предвид нашата галактика, понеже тя има диаметър над 100 хиляди светлинни години; а за 5 минути, дори с 8С, би изминал разстояние само до Юпитер... От това следва, че ползва и други, много по-големи скорости. В една беседа казва, че човешката мисъл се движи със скорост три квадрилиона и шестстотин билиона километра в секунда и че с тази бързина може да се иде до най-отдалечения край на вселената. От това излиза, че той би трябвало да е на повече от 10 билиона светлинни години от Земята. Съвременните източници (2008 г.) дават от 13.7 до 156 билиона светлинни години диаметър на вселената. Като се има предвид, че съществуват и други вселени, тук вече можем да твърдим, че Учителят, в споменатите случаи, има предвид най-отдалечената точка на някаква ЛОКАЛНА Вселена.

Всички тия данни и изчисления тук са твърде относителни поради нивото на науката днес и непознаването на Словото на Учителя, но долната граница на билионите почти се съвпада. При това ние не знаем по коя числова система е говорил той - английска, американска или някоя друга (виж  https://bg.wikipedia.org/…/%D0%98%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%…  - за разликите в имената на големите числа. По късата скàла, например, квардилион е 10 на степен 15, а по дългата - на 24-а степен...

Някъде Учителят може да съобщава и скоростта на движение на причинното, будическото и атмическото тяло; и да не ги е дал в беседите си на Земята до края на 1944 г., Той трябва да ги изяснява и да борави с тях в Школата горе. Друг е въпросът, че Духът на Учителя, като равнобожествен, се намира едновременно навсякъде и, като включи съзнанието си на квантово ниво, може да осъзнава всяка точка на Битието и да се кондензира където си поиска мигновено - в подходящо тяло, ако е необходимо. За малките математици от V-VІ клас в прогимназията остава задачката да определят и начертаят къде може да се намира Земята със Слънцето в Локалната Вселена, като се има предвид, че Учителят, когато Му се поиска да пътува бавно, а не да се озовава квантово, мигновено, отива до най-отдалечената звезда за цели 5 минути...

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО РАЗЛИЧАВАЩИ СЕ ТВЪРДЕНИЯ В БЕСЕДИТЕ:

"И този човек в пътя на Любовта се движи с една бързина от 500 квадрилиона в секунда. С 500 квадрилиона се движи! Знаете какво е то. Колко хора могат да пътуват /така/? Целия свят в една секунда може да мине през този път с такава бързина!" (1 юни 1941, "Стана плът")

"Светлината за нашия свят е най-голямата бързина. Какво ще кажете, ако ви кажа, че в другите светове има движение 3 квадрилиона и 600 милиона в секунда? За такова едно движение този обширен свят е така голям, че учените казват, че от далечните слънца на Вселената за 500 милиона години трябва да дойде светлината, а за туй движение то е една обикновена разходка. За тях няма далечни места." (2.V.1943, Движения в природата)

"За да познавате Любовта, трябва да се движите с една бързина от 4 квадрилиона в секунда. Знаете, какво нещо е 4 квадрилиона в секунда. Това значи проявяване на Любовта! Сега някой на мене ми говори, казва: "Гори сърцето ми..." - За мене Любов е, която има 4 квадрилиона бързина в секунда! С тази бързина ще мина за един час през цялата слънчева система. Цялата вселена от хиляди и милиони слънца ще ги мина за една секунда; доста вселени изминава в една секунда. Другояче, при обикновено движение се изискват милиони и милиарди години, а с 4 квадрилиона бързо се стига." (21 декември 1941, "Послушни и непослушни").

КОМЕНТАР: ТРЯБВА НЕПРЕМЕННО ПАК ДА СЕ ПРОВЕРЯТ СТЕНОГРАМИТЕ, АКО НЯКЪДЕ ИМА ЗАПАЗЕНИ - ИЛИ НАПРАВО ДА СЕ ЧУЕ И ВИДИ БЕСЕДАТА В АКАША. Учителят не е длъжен да прави предварителни изчисления, макар че в някои случаи се подготвя и така или ползва данни от актуална наука в дадения момент. В някои случаи може да изнася автентични, точни сведения от абсолютната наука на Битието, но в други коректно казва, че това е мнение на някой учен от нговото време и че даденото твърдение трябва да се провери. Ето: в случая в беседата са налични думите, че с 4 квадрлиона (километра в секунда?) Слънчевата система може да се измине за един час, но за един час при такава скорост, всъщност, може да се измине почти половината ни галактика по ширина! Във всеки случай - не повече. Така че, когато се казва в беседата, че с тази скорост може да ни е достъпна цялата вселена, от съвременна гледна точка е реално да е достъпна само галактиката ни в рамките на 1-2 земни часа; а ако става дума за цялата ни локална вселена, наблюдавана днес от учените (93 милиарда светлинни години и даже десетки и стотици билиони години), с охлювната скорост на мисълта от нисшия умствен свят - някакви си 4 квадрилиона и нещо земни километра в секунда - ще ни е необходимо доста повече време...

 

 

23.01.2018 г. 07,08 ч.

 

ОЩЕ ЕДНО СВРЪХПАРАДОКСАЛНО ТВЪРДЕНИЕ В БЕСЕДИТЕ. КОМЕНТАР - НЕВЪЗМОЖЕН:

"Когото посрѣщатъ, е великиятъ Божествениятъ Човѣкъ, Който се е въплътилъ на земята, за да прояви Божията Любовь. Исусъ е въплъщение на Бога. Исусъ, Който дойде на земята, сѫщо така бѣше 75 милиона пѫти по-малъкъ отъ Божествения Исусъ. Така смаленъ, Исусъ може да влѣзе въ насъ и да работимъ заедно. Неговитѣ мисли и желания ще бѫдатъ наши. Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ. МАЛЪКЪ е Исусъ на земята, но великъ е въ Своитѣ прояви."(1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.189)

 

 

23.01.2018 г. 09,01 ч.

 

КОЛАЖЪТ: Как виждат малтретирането на житото Исус, Ван Гог и Pietà (Eugène Delacroix). Из един сайт: "Търсенето на зърно, флейки и брашно от лимец непрекъснато расте. Цената на зърното е космическа в сравнение с цената на обикновената пшеница. В момента пшеницата се продава за 0.35 лева за килограм, а лимецът - 10 лева. Разликата е 30 пъти! Днес лимецът се произвежда и продава почти изключително от духовни хора." Реплика в интернет: "Само не разбрах: при тази духовност, как е възможно да го търгуват 30 пъти по скъпо?..."

УЧИТЕЛЯТ: "Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие - вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати! Христосъ се жертва за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане. Тѣхъ Христосъ обича". (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.189)

"Ние се стремим да освободим житото от хромела. Никъде не е писано, че житото трябва да се мели. Щом го мелят, това става по ЧОВЕШКИ закон и наредба." (14 август 1935, "Новораждане")

"Нямаш право да го мелиш, да го туряш в чували! Това е престъпление! Ние, съвременните хора, като мелим житото, създаваме своето нещастие, не разбираме Божиите Закони. Ще кажат религиозните хора, че вършат Волята Божия... - Те нямат право да мелят житото! БОГ присъства в житото! Ние мелим ГОСПОДА в житото - Той е там. /.../ Той казва: "И АЗ така ще те меля!..." (1 март 1942, Кесаревото кесарю, Божието Богу)

СЕРГЕЙ ЕСЕНИН

Песен за хляба

"Сапиенсът" скоро ще загине,

по-жесток от всичко на света:

коли той житата ни невинни – 

лебеди прерязва през врата!

Хиляди касапници от слама –

ръж, овес, пшеница и коноп...

Всякоя ръкойка е заклана,

златен труп е всеки мъртъв сноп!

Със каруци - черни катафалки –

карат ги в сушилни - братски гроб...

Псува каруцарят. Вместо дякон,

ТОЙ чете им сетен упокой.

После зорко, като скъпи гости,

пак по тез касапски правилца, 

и зрънцата, като малки кости 

вадят с бой от крехките телца.

1921

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/ABP4.03-Lev%20Tolstoy%20-%20Jitno%20zarno%20kolkoto%20kokoshe%20yayce.mp3

 

 

23.01.2018 г. 13,47 ч.

 

Статуя на СЕЙИД АЛИ ИМАДЕДДИН НАСИМИ в Баку

Има дни, когато с даден приятел, който е далече, мислите на една и съща тема. Това се случва редовно. Тази сутрин това се случи по въпроса за ниското самочувствие. Съответният приятел се е сетил за един разказ от "Чудаците" - "Името ми знаете" от В.Морочко .

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.36-Vyacheslav%20Morochko%20-%20Imeto%20mi%20znaete.mp3

 Записът е лош, но се разбира. А успокоението в тия чести случаи при "неудачниците" и нехаресващите себе си идва, когато излязат на улицата поне за поовин час. Както и да изглеждат, достатъчно е поне 10 души през това време да ги погледнат изненадано и да вдигнат ръка без да знат защо, някой непознат да си повдигне шапката за миг и да ги поздрави приветливо като стар приятел; децата редовно да се висят по тях като на коледна елха, кучетата и котките да тръгват с тях доброволно на дълги пътешествия...

БЕИНСА ДУНО: "Имаш някой път настроение тъжно. Тук преди известно време една млада сестра се чувствувала като че е изоставена, изгонена - не може да намери покой в себе си - и ми разправя своите опитности. Аз ѝ казах: "Отде е влязло това кукувиче яйце в тебе? Какви доказателства имаш, че си изоставена? Ти имаш само едно /ниско/ самочувствие в себе си - нещо, което не е вярно. Ти имаш една чужда опитност, това настроение не е твое. Ти се чувстваш изоставена... - Най-първо, БОГ, Който те е пратил на Земята, Той не те е оставил! Ти живееш /.../ - това показва, че Бог не те е оставил!". Или някой ще каже: „Аз не те обичам.“ Казвам: Това е твоя работа. Това е една твоя сметка. Че не ме обичаш, това не е моя сметка. А това, което аз върша, това е за моя сметка. Щом някой не ме обича, то си е за него, не е за мене. Аз ще започна да се безпокоя защо да не ме обича... - Ето кукувичето яйце!" Най-първо, разчитайте на онази любов, която е вътре във вас. На Любовта Божия, която е неизменна. Разчитай на Бога - разчитай на това, което е неизменно. Човешката любов е нещо странично. Най-първо се запознай с Любовта, която е неизменна, на която можеш да разчиташ. Защото някой човек може да има известни съображения и затова ти казва: „Аз не те обичам...“ Казвам му: "Ти ще ме обикнеш някога!..." - „Как?“ - Казвам му: "Ще ме обикнеш, ще видиш..." (4.II.1934, Изпълнение на Волята")

ЕВГЕНИЙ ЕВТУШЕНКО

НА ЕДНА ГОРДА ДАМА

Ще ме обикнете, знам. Колебливо.

Ще ме обикнете, знам. Мълчаливо.

Ще ме обикнете, знам. Като удар – 

сякаш птица във стаята блъска лудо.

Ще ме обикнете, знам. Скръбен, глумав.

Ще ме обикнете, знам. Даже чумав.

Ще ме обикнете, знам. Всеизвестен.

Ще ме обикнете, знам. В кръв оплескан.

Ще ме обикнете, знам. Стар, одърпан.

Ще ме обикнете, знам. Даже мъртъв.

Ще ме обикнете, знам! - Век да мине, 

невъзможно е, драга, да се разминем! 

Ха, да се влюбите?! В мен?!! - Ум бедняга... 

Ще ме разлюбите. Знам. Не веднага.

1974 г. Превод: 17.06.2003

Ето и коментари към един текст: (28.VІІІ.1989.г. - "ИЗУМРУДИТЕ БОЖИИ И СМАРАГДИТЕ ГОСПОДНИ"). "...Пред осъзналите тази реалност стои проблемът как да съвместят това универсално божествено самоусещане с импулса за изчезване на личността, с тази извънредна скромност, с която се отличават такива просветлени до край същества. Именно затова този проблем също е и велика диалектика – велика и неимоверно тънка и сложна способност да се държи балансът на двата гласа в нас: гласа на Абсолютното с гласа на Великото. Първият произтича от Абсолютния Дух и ни кара да се чувстваме кръгла нула, да потънем вдън земя и да не искаме никаква изява, никакво признание, дори никакво щастие и какъвто и да е живот над дъното на пълния божествен Мрак, Мир и Покой. Оттук, именно, произтичат странните думи на Един Мъдрец: "...Първоосновата на живота – липсата на самочувствие"... Оттук идват и едни от най-прелестните слова на Едного в България, че в целия си космически живот през всички времена и през цялата вечност, той не бил извършил нито едно добро, не бил проявил нито един акт на Любовта. Защото не е той, а Бог.Но ако не можем да разграничим порива на Абсолютното, водещ до пълно и тотално себеобезличаване, от порива на Проявеното Битие, когато То пламва в душата ни като подпалена монада, като гениален дух, като преден фронт на Божественото във външните светове, ние никога няма да стигнем до този баланс. Това величие на Бога дори в Неговите човешки персонализации личи у всички Учители от Рама досега и смущава и до днес умовете с грандиозносттта на тези ярки самоидентификации с Цялото. Като се почне от "Бхагавад Гита" и се стигне до "Възвание към народа Ми", човек може само да затаи дъх и да постави на карта съвестта си и оцеляването на духа си, в зависимост от това, дали ще повярва.

Ето, в противовес на нулевото самочувствие, един уникален феномен на точно обратното в стиховете на един Син Божий от срдновековен Азърбайджан, когото са одрали жив заради тия му думи:

СЕЙИД АЛИ ИМАДЕДДИН НАСИМИ

(-1370-1417-)

За разнообразие, слагам тук един мой превод от руски език на две стихотворения от великия азърбайджанец Насими - също безсмъртен Син на Бога от ранга на Цар Давид, Соломон, Рабиндранат Тагор и пр. Първото и до днес се публикува погрешно със заглавието "Самовъзхваление", защото дори днешните преводачи на Насими по света си мислят, че той хвали себе си. Нямат понятие за директния глас на Бога през серафимите на земята.

Коранов стих, Аллах съм аз; и пламък буен, и елмаз.

Гласът на Бога от Синай, и сам Синай съм вече аз.

На сурите(1) съм гръмък стих, но Бог във мен ги шепне тих

От устните ми бликат те и Бог чрез мен света плете.

И клони съм, и корен аз; и първи плач, и сетен глас;

Аз роб съм и вселенски цар; затворник, съдник и Пегас.

В джамия съм самият връх; в пустинята – изгарящ лъх;

Въздишка, пръскаща гръдта; и див възторг на пролетта.

Два свята в себе си съм сбрал - и мрака, и всемира цял;

Чукар и долина съм аз; и изгрев, и вечерен час.

Светò писание съм аз - самата мъдрост, свят имàм(2) ;

Триумф, позор и вечен срам дружат в душевния ми храм.

Самият аз съм абсолют, но вечно славен и оплют,

Вселената въртя край мен – и нощ и ден, и нощ и ден!

Аз "каф" и "нун"(3) съм – същина; и първи ден, и бъднина;

И младенец, и много стар; и нежен пух, и щит на цар.

Подобно Тигър и Ефрат, аз просяк съм и Крез(4) богат,

И див разкол, и благодат; и агне, и мъдрец-змия.

Самият рай съм и тубà(5), но и Последната Тръба;

Макар и шах(6) на вечността, аз търся малко пиета…

Нектар желан и нежелан, аз виждам ви като на длан,

И сложен съм, и страшно прост; и стръмен връх, и лесен мост.

Мансур(7) съм аз и пръв простак; и фойерверки, и батак…

Макар и ангел посред вас, и аз ще имам смъртен час.

От многозвучие пиян, в природата съм аз разлян, 

Рубаб съм аз и чангов(8) звън; и сойка, пееща насън…

Съдба съм аз и луд късмет; жена и мъж, пчела и мед – 

Под път раздавам и над път, но хората безславно спят.

Ефир съм аз и яка твърд(9); потоп, пожар и славна смърт,

И бисер - от морето дар; архат, провидец, и знахар.

С венец от тръни увенчан, аз съм самият Сюлейман(10);

Сълзà от щастие съм аз; въздишка, смях и Божи глас.

Зова му чуй, о Насими, той тихо шепне и гърми:

"О слънце, въздух и врата - стани пророк на Вечността!"

ИЗ "РАЙСКОТО ЦВЕТЕ"

"Аз Бог съм!" - След Мансур, и аз съм гордо откровен, 

И, както и Мансур, ще бъда най-злодейдски умъртвен!

Аз Слово съм и Същина, ядро на всички времена;

Единство съм, но при това - в безброй неща и същества.

Аз движа всичко, недвижѝм, и сам се движа - зрим, незрим.

Макар и абсолютно сам, аз пак съм ласка и бласам.

Аз знам че съм безсмъртен, да, макар лишен от свобода.

Във рая аз съм посаден, но тука смъртен съм роден.

На всяка вечност съм залог, а в много хора - лично Бог,

Със плът, по-чиста от кристал, във песните им просиял.

Аз Бог съм, затова – велик, но множествен е моят лик –

Бях слънце, семенце и дъжд, а днес творец съм вездесъщ.

Аз дух съм, чист като роса, прострян във всички небеса;

Владея всичките "сезам" - мощта си не познавам сам.

Аз всичко съм от "а" до "я", Коран на всички бития,

И Кадр(11), за живите дошъл, закон за агне и за вълк.

Аз бисер съм и свръхбогат, божествен стих – свещен аят(12) ;

Аз в празника ви мил Барат(13) възлязох със Пророка свят.

Аз станах пречка и щета, за всички, тънещи в калта.

Аз – Насими – тъй пиша днес до бъдещите хора с чест.

 

1 - сýри - 114-те глави на Корана.

2 - имàм – мюсюлмански свещеник

3 - Каф и нун - Буквата "каф" означава "длан", а "нун" – "признание". Когато са написани или се произнасят заедно, това означава: "Признаваме, че всичко е на дланта на Всевишния".
4 - В оригинала и руския превод – "фагфур". Означава "човек от сой", но на едно хоремзийско наречие значи буквално "Божи син".

5 - тубà - Райското Дърво, описано от пророка Мохамед по следния начин: голямо е толкова, колкото един конник може да измине на земята за 100 години. Райските дрехи се правят от неговите цветове. 

6 - шах - в оригинала - "шахиншах": цар на царете. 

7- Мансур – Абу Абдуллах ал-Хусайн ибн Мансур ал-Халладж (858-922), Учителят на Насими и най-известният суфи на своето време, роден в южен Иран. Осъден на смърт заради еретичните си идеи.

8 - рубаб и чанга – струнни инструменти от рода на цитрата и китарата.

9 - твърд – "небесната твърд". Много употребявано в религията, но не всеки знае, че древните са си представяли небесния свод като тъмен кристал, в който са забодени светилата. Странно: съвременната астрофизика е стигнала до извода, че вселената се държи като абсолютно твърдо тяло, като квантов обект, в който свръхинформацията се разпространява мигновено. Прòсти ли са били древните?...

10 - Сюлейман – така мюсюлманите наричат Соломон.

11 - кадр - според суфийските термини, това е един от аспектите на живота. "Казà" е безграничният живот във всички същества с душа, а "Кадр" – животът, ограничил се съзнателно в земните условия, за да помага и да служи – тоест, свободната воля на индивида.

12 - аят - най-малката структурна единица на Корана, съставна част на су-рата. По-коректно е да се счита, че това не е стих, а изказване.

13 - Барат – става дума за мюсюлманския празник Лейлят ал-Исра Вал-Миърадж (Раджаб-байрам) – нощта на вознесението на пророк Мохамед към престола на Аллаха. Празникът е възникнал и в памет на чудесното пътешествие на Мохамед от Мека до Йерусалим. Празнува се на 16 срещу 17 юни всяка година.

 

 

23.01.2018 г. 18,36 ч.

 

"Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество. На свинята ще даде локва - цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, - а на човѣка ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява." (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.189)

 

 

МОЖЕ ЛИ ДА КАЖЕ ТАКОВА НЕЩО ЕДИН НЕИСТИНСКИ УЧИТЕЛ?: "Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си. Бѫдете свободни! ИМА случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ божественитѣ прояви. Гледай човѣка право въ очитѣ. Бѫдете искрени въ проявитѣ си. Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, та да си му покажелъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него... Желая ви още днесъ да влѣзете въ областьта на новото, да станете новъ човѣкъ! Първото нѣщо, съ което ще започнете, е приложението на любовьта, като великъ Божественъ актъ." (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.192-193)

 

 

24.01.2018 г. 15,33 ч.

 

Колаж със 17-метровата статуя "Истината е Красота" от Marco Cochrane в Сан Ленадо, Калифорния. Един Българин и Небългарин стотици пъти е казвал, че Истината ражда Свобода и Красота; и неведнъж - че всички богове, ангели и човеци с дух и душа на Небето и в Свободната вселена са без дрехи.

"Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ Абсолютната Истина? — Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. - Защо? — Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа. Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения - и всѣки защищава своето." (1918.09.15, беседа "Не може да се укрие", том "Дали може", София 1942, стр.202)

"Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си. - Колко виждашъ? - Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля. Кѫде остава другото?" (същата беседа, стр.207).

 

 

24.01.2018 г. 20,00 ч.

 

Ето един подрък от един 17-годишен приятел АНГЕЛ, с когото наскоро тук бе публикувано едно документално филмче. Дали това е личното му име или йерархията му, оставяме на вас - да се досетите, като видите корабчетата, с които плува из всемира. И по основната дума ЩАСТИЕ, която е дал на най-хубавото си корабче - дума, която е на голяма почит във всички Учения, които излизат от Бога, а не от някой друг:

"Ако човек би имал възможностите на един ангел - да владее законите на материята, да владее своите мисли и чувства, да пътува от една система в друга, - той би могъл да седи пред Божия престол, да се ползва направо от Неговата светлина и знание, от Неговата Любов и свобода."

ЗАЩОТО:

"Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие."

(24 октомври 1928, "Връзки на сърцето и на ума")

 

 

 

24.01.2018 г. 23,01 ч.

 

Тема по израз в една беседа: Скептиците и атеистите са също вярващи, защото "тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ"... (1918.09.15, беседа "Не може да се укрие", том "Дали може", София 1942, стр.203)

Лошите хора са безкрайно ценни, понеже лицата им дават представа колко грозно и отвратително е злото, когато възбужда в простите гнева, ревността, гордостта, властничеството, осъждането, невежеството, самомнението, съмнението и т.н. Без физиономиите им нямаше как да правим сравнения с лицата на добрите и благородните хора и така да правим вярно своите избори в живота. Децата са безпогрешни в това отношение. Злите и простите не търпят Истината, гонят Божественото и си мислят, че са го убили, когато То играе ролята на безсилно и смъртно.

Лошите хора, понеже са прости, вярват, че са прави, че живеят, че са се уредили, че се хранят добре, че лекарствата могат да им помогнат, че тяхната вяра е най-правата или единствено правата или че скептицизмът им е най-прав. Именно затова телата и физиономиите им са тъй отблъскващи, а дори и някои да са привлекателни, и те издават нетърпима миризма.

 

 

 

25.01.2018 г. 08,40 ч.

 

ЗА РАБОТАТА В СВЕТА И ЗА ДРУМИЩАТА МУ. ЗА ЯВНИТЕ И ТАЙНИТЕ НИ ОБИТАЛИЩА. Макар и Бог да казва, че който не учи или не работи в света не е Негов ученик, ученикът на Бога трябва да внимава да не се натоварва със света в извънработното си време. И до изнемога - с близките си. Учителят иска от нас само свободното ни време, но тщеславните, амбициозните, своеглавите и хората с лош вкус НЯМАТ свободно време за Бога. Обладаните от псевдомилосърдие също не оставят и половин час, и 15 минути на ден за работа за Бога, учене при Бога, общуване с хора на Бога. Някои не искат да отделят за общуване с хора на Бога и половин час годишно или даже през целия си живот. Затова постоянно ги връщат да се прераждат при все по-тежки обстоятелства и все по-лоши родители. Уви, всеки път те са пак мнителни, пак с лош вкус, пак своеглави или преуморени от невярно разбрано чувство за дълг. За Бога и душата им пак не остава време. Тогава Провидението ги свързва с още по лоши хора, натоварва ги с още по-големи страдания.

ИЗ БЕСЕДАТА "Точка на равновесие", 26 ноември 1930 г.:

"Понеже светията е дошъл до известен резултат чрез съзнателна и упорита работа, той изисква същото от всеки човек. Където и да отиде човек, между светски или религиозни хора, навсякъде му предстои работа. Той не трябва да мисли че е царски или княжески син и да не работи. Царските друмища /обаче/ са най-опасни. През тях минават много автомобили, файтони, трамваи, които могат да ви прегазят. Не стойте на пътя им! Ще кажете, че къщите ви са построени вече на царския път. Ако искате да не пострадате, махнете къщите си оттам и ги поставете на друго място. Светът е хала, която завлича всичко. Тази хала ще мине край къщите ви, ще ги отнесе и ще ви застави да работите. Казано е в Писанието, че не трябва да любите света. Това значи: живейте в света, работете, но не се свързвайте с него. Свържете ли се със света, вие се ограничавате. Светът има свои интереси, които на всяка цена иска да реализира. Колкото и да работите за света, той никога няма да ви възнагради както трябва, нито паметник ще ви направи. Тук-таме виждате паметници на заслужили хора, но те са само за залъгване. Заслужилите хора са много, а на единици от тях са поставили паметници. Колко заслужили хора има в света, които минават-заминават незабелязани! Това е все едно да си купите билет за лотария.

Казвам: човек, който живее или е живял на небето, има велика, мощна душа. И при най-големите страдания, той е тих и спокоен. Той отправя мисълта си към Бога и благодари за всичко, което му е дадено. Той познава Бога и не се съмнява в Него. Докато Йов роптаеше против Бога и се запитваше защо му идват страданията, къде е сгрешил, страданията непрестанно се сипеха върху него. Когато съзнанието му се пробуди, той каза: „Господи, познах Те. Разбрах, че всичко, което си определил да стане, е добро. Отсега нататък ще живея както искаш, ще изпълня волята Ти“. От този момент страданията го напуснаха и той отново придоби всичко, което беше изгубил.

Страданията не са механически сили, но съзнателни, разумни същества, които са изостанали в развитието си. Те влизат в човека и черпят сила от него. Колкото по-несъзнателно се отнася човек към страданията, толкова повече те го измъчват, докато съвършено го изчерпят. Като изгуби и последните си сили, човек заминава за онзи свят, да си приготви условия за нов живот, за ново тяло. Срещнете ли човек, на когото дрехата на душата е скъсана, парцалива, ще знаете, че той сам е опетнил живота си. Сам той е внесъл греха в своята душа. Ако някой се осмели да отиде на небето със своята скъсана дреха, веднага го изпращат на земята.

Постоянствайте в стремежа на душата си! Щом видите, че вратата на Царството Божие е отворена, влезте вътре. Това значи: работете съзнателно и с любов, за да влезете като граждани в Царството Божие. Признаят ли ви веднъж за граждани, вие ще останете завинаги там.
Желая ви да станете граждани на Царството Божие!

Само ПРОЯВЕНАТА Божия Любов, само ПРОЯВЕНАТА Божия Мъдрост, само ПРОЯВЕНАТА Божия Истина носят пълния живот."


И ТАКА, ЕДИН ВАРИАНТ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ПОГОВОРКА: КОЙТО СЕ НЕ ДАВА ДА ГО ПОЗНАЕТЕ, ВИЖТЕ ГО ПО КАКВИ ДРУМИЩА ХОДИ, КАКВО ПРАВИ И С КОГО КЪДЕ ОСТАВА В СВОБОДНОТО СИ ВРЕМЕ.

В РЕЗУЛТАТ - ОЩЕ ЕДНА ПОГОВОРКА С ВАРИАЦИИ: КОЛКОТО СИ ПРАВ, ТОЛКОЗ ПО-ДЪЛГО ДА СИ ПРЕКРАСЕН И ЗДРАВ!

***
Братя мои, дано се опазите от завои, които обръщат,
и от чумата, от заразата във тунел да си правите къща!

***
http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1153&book=32

 

 

 

 

25.01.2018 г. 13,46 ч.

 

И най-древните, и днешните художници са страдали от хората с копита и са се помъчили да ни ги представят. На някои долу има нещо като панделки, но дали не са ключовете, с които ги курдисват?... Днешните художници може да не знаят какви непоправими поражения нанасят високите токчета - много повече от дулото, с което ги сравняват, - но в Словото има защита дори и на тях. Нали всеки трябва да изпита последствията от вкусовете си на свой гръб? Вече говорихме наскоро за "простите", но ето че и Словото употребява тази дума за някои хора.

"Просторъ, широчина и дълбочина е нужна на човѣка, за да разбере свѣта! Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие, но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ. /Има и ангели, и богове страхливи/. Както на земята има сѫщества съ пръсти на краката и други съ копита, така и на небето има сѫщества съ пръсти и сѫщества съ копита. Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т.е. божествения си умъ. Животно, на което стѫпалото е превърнато въ копито, е лишено отъ своята висша интелигентность." (1918.09.15, беседа "Не може да се укрие", том "Дали може", София 1942, стр.203)

"Има "християни", които са излезли от овцата; други са излезли от говедата – имат рога; други са излезли от кон – имат копита /.../ Този с рогата може да те мушне, онзи от коня може да те ритне." (30 октомври 1938, "Силата на човека")

"Вие се обърнете към себе си, работете за вашето освобождение! Снемете самарите от гърбовете и юларите от главите си! Краката ви са подковани с копита... - Извадете гвоздеите на копитата и се освободете от тях. Хвърлете всички подкови, всички петала, освободете краката си. Днес, кой как мине, виждате го навсякъде окован. Той върви, а след него чувате „троп-троп“ – окован е човекът. Така и доброто в човека е подковано отдолу, но и то трябва да се освободи. /.../ Ще дойде след това някой да ви казва, че трябва да му слугувате... - Най-напред човек трябва да слугува на Бога." (13 август 1932, "Път на зазоряване")

"Но аз казвам на света следното: ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, като магаре ще ревете десет пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго; няма да имате ръце, а копита, и тогава по сто пъти на ден ще те бият по задницата! /.../ Когато целунеш някого, ще го целунеш с онази велика божествена любов и тогава цялото небе да се възрадва и ще кажат: „Днес тези братя се целунаха с божествена целувка!“ И Павел казва: „Целунете се с целуване свято“. И казва Христос: „Не бой се, дъще Сионова“. /.../ Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в Него няма противоречие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов!“; изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов!“; безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов!“; децата умрели – „Бог е Любов!“; нещастия – „Бог е Любов!“ Поддържайте това до последния изпит - и в последния изпит всичко изгубено ще се върне назад: баща ви, майка ви... И Любовта, като възвърне баща ви и майка ви, ще се яви и вашата сестра. И тогава ще видите вашия баща, и той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали! И тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде! Тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни. ТОВА е второто възкресение." (14 май 1922, "Дъще сионова")

КОМЕНТАР: Това не са само общи сугестивни думи на Бога за утешение и успокоение, за някаква гола вяра. Това са живи и реални факти на окултизма, които отдавна се виждат от децата и ясновидците, снимат се даже от трансцененталната фотография и кино. Когато загубваме близък в този свят или когато някой, който не ни обича, си тръгва и отива при друг, Бог винаги ни изпраща духовете на най-близките ни да се родят отново при нас. Или ни изпраща нови любими, които ни хареват, обичат и искат да бъдат именно с нас, а не с други. Ако сме от страхливите и затворените, от фиксираните в традициите и миналото, ние често реагираме с душевни копита и не допускаме благословенията, които ни изпраща Бог. Тогава трябва да си теглим последствията. В много случаи отхърлящият Бога се преражда временно в животно.

"Не си правете илюзии! Казват: „Няма връщане в еволюцията...“ - ИМА връщане – то е за простите. И като ви върнат, тогава ще минете през всички мисли, които сте създали, и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение. Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия. /.../ Да се пазите от ония твърдения, че човек не можел да се връща назад! Връщане ИМА. И ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение, – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците. Той не е изключен. /.../ Някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. - /Тогава/ да се попита дали обича всички същества еднакво." (17.V.1922, "Методи за чистене")

"Ние искаме да си изчистим ръцете и казваме, че дяволът е причината. Но дяволът никога не може да наложи нещо на човека, без той да иска. Дяволът е като търговеца: той може само да ти предложи. Според мене, дяволът няма нито рога, нито копита, нито пък е черен. Всеки човек, който защитава своето право в света, той е на страната на дявола. Щом дойдеш да защитаваш живота отвън - неговата форма, - ти си вече на един крив път. Онзи интензивен огън от 35 милиона градуса няма какво да се защитава. Самата топлина, която е вътре в него, тя сама се защитава," (30 октомври 1932, "Възкресение")

"Всеки, който търси само радостта, намира страданието. Отглеждайте страданието, за да намерите радостта! Ако не мислите така, вие ще бъдете обикновени хора, вие ще имате състоянието на животните - рога ще ви изникнат, копита ще ви порастнат и козина ще изникне... /.../ Тъй щото, колкото повече страдания имате, толкоз повече възможности се явяват в божествения свят нещата да се реализират - да стане това, за което сте копнели.Направете живота си красив без страх! Направете живота си съдържателен без страх! Направете живота си осмислен без страх!" (30 декември 1938, "Скръб и радост")

"Колкото са идвали при мене, всякога казват: „Като се оженя, ще бъда ли щастлив?“ Казвам: "Копитата на конете ще бъдат отгоре ти!" - Кои са конските копита? - Конските копита е човешката ревност. Ревността на мъжа е конско копито. Ревността на жената е конско копито." (21 септември 1938, "По закон и по любов")

ХОРАТА С РОГАТА И КОПИТАТА РИТВАТ БОЖЕСТВЕНОТО НЕ САМО ОТ СТРАХ, НО И ОТ ПРЕТЕНЦИИ - ТОЕСТ, ОТ ГОРДЕЛИВОСТ.

"Каква е вашата любов, ако не можете да простите? Който не може да прости на брата си, той е или говедо с рога и копита, или мечка с нокти, или змия със своята отрова. Който е готов да прости на брата си заради Бога, той е създаден по Негов образ и подобие. /.../ Каква е разликата между Божественото и човешкото? – Хиляда души черпят вода от един и същ източник – великият извор на живота. Отивате при първия от тях да пиете вода. Той ви завежда при една чешма, която едва тече. Водата от нея се точи като конец. Отивате при втория, при третия – водата тече малко по-силно, струята е малко по-голяма. Отивате най-сетне при последния. Той ви завежда при извора на живота, откъдето водата се изтича от самата глава – широко, изобилно. Там водата не тече, но блика. Водата при хилядата души е все от Божествения извор, но користолюбивите човешки сърца я прекарват през тесни отверстия. Те не дават възможност на Божественото в тях да се прояви в своята пълнота. Те ограничават Божественото в себе си и дават простор на човешкото. Следователно, когато искате да пиете вода, не се спирайте при първата чешма, от която, вместо да задоволите жаждата си, вие повече ще я усилите, но спрете се при последния извор – изворът на Божествената Любов, и пийте от нея. Тя задоволява всички хора едновременно. Доволството е мярка за Божественото. Ако отидеш на един извор и не се задоволиш, иди на друг, по-широк. Ако и от него не се задоволиш, иди на трети, още по-широк. Постоянно върви от един извор на друг, докато се напълно задоволиш. Ето защо, човек трябва да се разширява, докато се задоволи. Щом се задоволи, по-далеч да не отива. Отиде ли по-далеч, той всичко ще изгуби. /.../ Ако ТАКА разглеждате нещата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане. Няма да има нещо невъзможно. Каквото пожелаете, ще го постигнете. По този начин вие ще се освободите от ограничителните условия, в които живеете. Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Смирените - това са разумните, добрите хора в света. На тях Бог всичко дава." (29 август 1928, Ограничаване и освобождаване")

 

 

 

25.01.2018 г. 21,09 ч.

 

ИЛЮСТРАЦИЯТА МОЖЕ ДА ИЗГЛЕЖДА МНОГО СЛОЖНА, НО ТЯ ИЗОБРАЗЯВА ДОСТА ТОЧНО ТВЪРДЕНИЕТО НА ЕДИН МЪДРЕЦ, ЧЕ АНГЕЛИТЕ СИ СВЕРЯВАТ ЧАСОВНИЦИТЕ ПО КОЛЕБАНИЯТА НА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ.

ОБЯСНЕНО НИ Е, ЧЕ КОГАТО БОГ ГОВОРИ, където и да се намира под формата на Мировия Учител или някоя Божия Гнида, Той казва нови неща, напълно неизвестни и за най-напредналите богове. За земния човек през ХХ век е казано, че всяка една фундаментална мисъл в 7-те хиляди беседи на български до 1944 г. може да съкрати еволюцията на човека с 25 хиляди години. Въпреки че основната форма на Божественото Слово и Божествените Учения е простотата - достъпността и за най-малките деца и най-посредствените умове, - понякога Бог дава духовна и умствена храна и за боговете. Те ще размишляват над някоя нова Негова мисъл еони наред, с надеждата да я проумеят поне малко. Затова на всяка беседа присъстват същества от всички йерархии, от всички краища на Вемира, защото Словото е не само Мъдрост, но и Живот. Ние познаваме смъртни бгослови и философи, които наричат такива мисли „пълни глупости” и „безнадеждна шизофрения”, но важното е дали такава мисъл дава живот или не – независимо дали разбираме и атом от нея.

Ето, според нас, една такава мисъл. Нека не се надяваме да разберем нещо от нея в близките 100 000 или 100 милиона години. Важното е, че в тия описания най-древните визии на просветлени мъдреци се съвпадат напълно с уравненията на днешните астрофизици и космологичните фигури на Христовата Вселена – хипервселената на Милостта и Абсурда.

„Какво е единицата? - Радиусътъ на окрѫжностьта. /.../ Радиусътъ се помѣства въ вселената толкова пѫти, колкото е числото единица съ 15 нули. Толкова години сѫ нужни на радиуса, за да обиколи окрѫжностьта на вселената и да придобие истинското знание. Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день, така и той се промѣня споредъ мѣстото, на което се намира. Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интензивна или по-слаба. Когато се качва, сърцето му ще бѫде по-топло, а любовьта по-силна; когато слиза, сърцето му ще бѫде по-студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкътъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето. Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ си провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си. Значи, времето на живота се опредѣля отъ топлината или студа на човѣшкото сърце. Като човѣкъ, всѣки трѣбва да се движи въ крѫгъ, т.е. въ разбиранията на божествения животъ”. (1918.09.15, беседа "Не може да се укрие", том "Дали може", София 1942, стр.207)

 

 

26.01.2018 г. 10,10 ч.

 

ОЩЕ ЕДИН ГЕНЕРАЛЕН ВОДОДЕЛ ЗА РАЗПОЗНАВАВАНЕ НА ХОРАТА И УЧЕНИЯТА

Нормално ли е човек да се отказва отъ своитѣ чувства? — Не е нормално. Значи, има нѣщо, което не е на мѣстото си въ човѣка - и Богъ го намѣства. Какъ? — Туря ви въ затворъ, въ болница, хваща ви за главата и ви разтръсва." (1918.09.15, беседа "Не може да се укрие", том "Дали може", София 1942, стр.209)

"Неразбраните мисли и чувства произвеждат натрупване на чужда, мъртва материя върху ума и сърцето на човека. Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли. Мисълта, чувствата трябва да бъдат свободни от всякакъв прах. Време е вече човек да насочи мисълта, чувствата, постъпките си към придобиване на същественото в живота, което може да го направи щастлив и доволен. За да придобиете същественото, трябва да избягвате еднообразието, било то външно или вътрешно. Еднообразието притъпява мислите и чувствата на човека. Старото чувство трябва да умре, за да се роди ново. Умът, сърцето и волята са складове за възвишени, красиви неща, а не за отрицателни мисли, чувства и постъпки, които понижават уровена на човешкия живот. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека." (22 април 1931, "Възстановяване")

"Казвате: „Тънки му са бърните.“ Кои са причините на тънките бърни и кои са за дебелите? Аз ще ви осветля. Този с тънките устни е подтискал чувствата си. Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока - и в туй отношение е фалирал. Онзи с дебелите устни, той е търговец нашироко, големи операции правил, вземане-даване нашироко. Или, другояче казано, в дебелите устни не са подтискани чувствата. А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия. При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки. Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата - неговите бърни са тънки. Най-първо, отпуснете бърните си свободно. Но щом вече е стиснал бърните си, експлозията ще дойде. Кажи: „Така не си стискай бърните!“ /.../ Добре, но този търговец какво трябва да прави? Когато чувствата са подтиснати, казвам: „Не стискай чувствата си!“ Как станало подтискането? /.../. Можем да определим степента на подтискането на чувствата. Може една пружина да я огънете до известно място, но след това какво става с пружината? – Счупва се. Но някъде тази пружина може да е толкова еластична, че да се огъне пружината, без да се счупи. Ти си дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви са станали чувствата или напрежението е дошло до крайния предел. Има ли тук напрежение на чувствата, може да стане експлозия. Ако вие разбирахте закона на света на чувствата, вие щяхте да се лекувате, да премахнете много препятствия. Туй напрежение на чувствата ви трябва да се смени. Има огъване на чувствата и подтискане на чувствата. Ти искаш да се проявиш, пък не можеш да се проявиш. Искаш да кажеш една дума, пък се стесняваш - все мислиш какво ще стане. Никога не подтискайте своите чувства! Подтисничество на чувствата не прави! Не подтискай, не изнасилвай чувствата си! То не значи да дадеш свобода на твоите чувства да правят каквото си искат, но не изнасилвай, не подтискай чувствата си. Колкото и да са лоши, не ги подтискай, не ги изнасилвай. Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо. Ти едно свое чувство, чакай го да узрее. Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи. Ако я стъпчеш, ще спреш нейната еволюция. Остави я - ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда. Остави я да стане пеперуда. Ако я смажеш, ще спреш този процес на нейното развитие. Но същевременно, спираш и своя процес. /.../ Всичкото наше нещастие произтича от онова подтисничество, което ние имаме в нашите чувства. (– „Какво да се прави с пакостните чувства?“) - Пакостни чувства няма! Когато чувствата експлодират, ТО е пакост. Чувството може да експлодира. Ако огънеш една пружина, а после я пуснеш, тя може да те удари. Не че пружината е лоша, но при това огъване пружината може да се отплесне. Всички неприятности в живота се дължат на онова неестествено положение, което ние имаме. Аз това го наричам "подтисничество на чувствата". Тогава се раждат най-лошите работи. Помнете: сега аз ви говоря за чувствата, които са естествени. Има чувства неестествени в човека. Например, намислил си да пиеш вино - то е неестествено чувство. Гневиш се - то е неестествено чувство. Подозираш - то е неестествено чувство. Взискателен си - то е неестествено чувство. Има неща неестествени, за тях не говоря. Естествени чувства ИМА в човека. Те стават елементи в живота. Ти на ТЯХ ще дадеш свобода. Аз говоря за естествените чувства. Естествени чувства ИМА. Казвам, хубавото в света, кое е? - То е съзвучието на сърцето. Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влязат да поправят умствения свят на човека. Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира. В робство се намират неговите чувства. Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия. То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта. Вие дайте място на естествените чувства - неестествените ще се стопят като ледовете. Те са временни. У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства - от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените. Да желаеш естественото! Условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства. Ти си сприхав човек, който не мислиш - ти си подтиснал своите чувства. И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо /.../. Не подтискай своите чувства! (13 март 1936, "Освобождаване на чувствата")

"Ако искаш да бъдеш господар на своите мисли и чувства, ти трябва да имаш към тях майчински отношения. Нямаш ли такива отношения, ти ще осакатиш ума и сърцето си. Като не могат да управляват мислите и чувствата си, хората сами се осакатяват. Когото срещнете днес, непременно ще видите в него поне една осакатена мисъл или едно осакатено чувство. Няма човек на земята, който да не се е осакатил в известно направление. По осакатените мисли и чувства на човека се съди за неговата интелигентност и доброта. Ако човек е осакатил своите мисли и чувства, които са толкова близо до него, можете ли да си представите какви ще бъдат отношенията му към другите хора? - Отношението на човека към неговите мисли и чувства определя неговия морал. Как можете да наречете "морален човек" онзи, който е осакатил мислите и чувствата си? Сегашните хора не успяват в живота си, понеже мислят по нов начин, а чувстват и действат по стар начин. Или чувстват по нов начин, а мислят и действат по стар начин. Значи, между ума, сърцето и волята им няма хармония. От хиляди години насам кесиите ви са затворени. Време е вече да ги отворите, да пуснете капитала си в обръщение. Отворете и крановете на вашите чешми - да потече от тях водата, която от хиляди години е спряна. Кесията на човека представя неговото сърце, а чешмата – неговия ум. Отворете сърцата и умовете си за Новото, което иде отвън. Отворете сърцата и умовете си за Бога - Той да живее във вас. Вие ще проявите доброто си, за да дойде Бог във вас. Чрез доброто вие ще създадете вашето бъдеще. ТОВА значи да подобри човек съдбата си. ТОВА значи да даде човек възможност на Бога да живее в него. Само ПРОЯВЕНАТА Божия Любов, само ПРОЯВЕНАТА Божия Мъдрост, само ПРОЯВЕНАТА Божия Истина носят пълния живот." (19 ноември 1930 , "Основа на живота")

"Някои от вас се срамувате да кажете, че обичате, защото, щом кажете, че обичате, ще ви се яви такава идея – някой път някои хора, като говорят за любовта, се срамуват да кажат, че обичат […], както някой се срамува да каже, че обича да краде... Не смее да каже: „Аз обичам да крада“, понеже хората ще си съставят особено мнение. Като говорите за любовта, имате такова чувство на страх, като че е кражба... Или някой път, като говорите за любовта, усещате, че сте се „унижили”. Обичате някого - и се усещате "унижен"... -Това не е никаква любов, това е кражба! Някой паяк влязъл в стаята на вашия ум или в стаята на вашите благородни чувства. - Станете, намерете този паяк, кажете му: „Навън!“ /.../ Снощи една млада сестра ми разправя. Казва: „Аз, като гледам двете звезди Сатурн и Юпитер, които са наблизо, става ми нещо лошо...“ Аз веднага зная защо ѝ става лошо. Казвам: „Ти си прегрешила, че твоите лични чувства не са намясто.“ /.../ Минавате покрай едно сухо дърво. Може ли да ви занимава, да ви интересува туй сухо дърво? Като минавате покрай живите дървета, плодовете са узрели – ще се спрете, интересувате се. Казвам: нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки са, които обръщат внимание на окръжаващите хора. /.../ Някой път, когато човек е в нормално състояние, излиза една приятна бяла светлина. Като се погледнеш, приятна ти е самата светлина на лицето ти. Някой път някъде виждаш тъмно, някъде светло - объркана е светлината на лицето. Тогава вие не се харесвате. Но това зависи от хармонията на мислите, както са съчетани, от хармонията на чувствата, както са съчетани, от хармонията и на постъпките, както са съчетани. /.../ Сега какво остана в ума ви? Главната идея коя е? - Не трябва да изгубвате красотата на лицето си. Ще се стараете винаги да имате един хубав израз. /.../. Да се чете на лицето ви една интелигентност на ума, топлина на чувствата, благородни чувства и сила във вашите постъпки. Като ви гледа, човек да разбере, че вие сте ЧОВЕК – каквото кажете, можете да го направите. Никога не обещавайте нещо, което НЕ МОЖЕТЕ да го направите. Никога не се отказвайте от нещо, което МОЖЕТЕ да го направите. Никога не се въздържайте да направите това, което МОЖЕТЕ да направите. Никога не се отказвайте да направите това, което МОЖЕТЕ. Всякога онова, което МОЖЕТЕ да направиш - направи го, не се отказвай." (8 ноември 1940, "Проводници")

"Можете ли да заповядате на човека да чувства или да не чувства? - И без да му заповядате да не чувства, той пак ще чувства. Някой се оплаква, че е станал много чувствителен. - Какво по-добро може да се иска от чувствителността? Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той. Като ученици, вие трябва да напуснете стария начин на разсъждение и да разсъждавате по нов начин. Като разсъждавате по нов начин, вие ще дойдете до заключението, че всички живи същества, малки или големи, мислят и чувстват. Колкото повече мисълта, чувствата и желанията на човека се усилват, толкова по-добре за него. Щом мислите, чувствата и желанията на човека се подпушват, той се натъква на големи нещастия. Злото се заключава в подпушването. Когато човешките мисли, чувства и желания срещат някакво противодействие, човек се подпушва. Като последствие на подпушването в човека, раждат се ред нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човешките мисли и желания. Те не са негови. Те идват от друг източник, по-висок от самия него. В човека става само пречупване на мисълта, но не и създаване. Човек не създава мислите. Той само ги възприема и предава. И тъй, човек се нуждае от свобода. Той трябва да има свобода да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки. Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени. От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат където им попадне. Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях. Например, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния. Каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа. Думите „трябва да се живее идейно“ представляват друга счупена чиния, която нищо не задържа в себе си. (7 ноември 1928, "Дадено по нещо")

"Не само телата се разширяват, но и мислите, и чувствата, и постъпките. Много от болезнените състояния и неразположения на човека се дължат на свиването на капилярните съдове. Ето защо, като ученици на Великия живот вие трябва да изучавате ритмуса на своите мисли и чувства и да ги съгласувате с ритмуса на природата. Всяко нарушаване на ритмуса на вашите мисли и чувства води към лоши последствия. Всяко нарушаване на разумните природни закони води към неестествено свиване и разширяване на капилярите, които причиняват различни болести. С други думи казано, здравето на човека зависи от неговите добри мисли и чувства. Всяка мисъл, всяко чувство, които произвеждат известни пертурбации в организма, са непотребни. Друг е въпросът, ако една мисъл направи преврат в човешкия живот. Тази мисъл е хармонична. Тя има правилен ритмус, вследствие на което капилярите се свиват и разпущат нормално. Защо ви са такива мисли и чувства, които рушат ума и сърцето? Защо ви са такива мисли и чувства, които внасят недоволство във вас? Каква полза ще ви допринесат ония мисли и чувства, които предизвикват неправилно свиване и разширяване на капилярите? Всяко чрезмерно свиване и разширяване на капилярите произвежда дисхармонични, отрицателни чувства и мисли в човека. Под тяхното влияние, човек постепенно се разрушава." (19 юни 1931, "Сливане и разширяване")

"Някой казва: „Да се утвърдим!“ - Хубаво е човек да се утвърди, но кога?... В Америка едно малко дете на 10-12 години ходило на съживителни събрания и се молело. То казало на баща си: „Татко, пеят, молят се...“ Бащата му казал: „Нека пеят. Те не са утвърдени. Те сега пеят и се молят, за да се утвърдят.“ Детето пита: „Ти защо не пееш и не се молиш?“ – „Аз съм утвърден, няма нужда да пея...“ Веднъж бащата с детето се качили на една малка кола с малко конче и конят се спрял. Детето казало: „Конят се утвърди....“ Когато хората се утвърдят в своите възгледи, те не се мърдат. Хубаво е това, почивка. Но не е сега време да се утвърди човек. Защото когато водата се утвърди, тя не тече. Когато въздухът се утвърди, той не се движи. А когато човек се утвърди, той умира." (10 май 1939, "Слушане и чуване. Музикални упражнения")

"Знанието, което човек носи в себе си, прилича на извор, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена в шише. Който се стреми към знанието на извора, вечно расте и се подмладява; който е дошъл до знанието на шишето, т.е. на ограниченото знание, мисли, че е свършил всичко, че всичко знае. Той е в положението на стар човек, който се е "утвърдил" в живота и мисли, че всичко е постигнал. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса някой момък. Щом се ожени, тя се отказва от хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува." (28 октомври 1931, "Предназначението на носа")

"Не е лошо вълнуването. Ако океанът се вълнува, има ли нещо лошо в туй вълнуване? Не е лошо, че ние се вълнуваме. Лошото не седи в самото вълнуване. Когато се вълнува океанът, има ли нещо лошо? - Във вълнуването на океана има един закон, че с вълнуването става опресняване на водата. Ако няма туй движение да се предава, водата изменя своето естество, няма да бъде тъй прясна както сега. Постоянно трябва да става раздвижване! Вие казвате: „Да не се вълнуваме...“. - Да не се вълнувате е невъзможно. Не се вълнуват само умрелите. Мисловият свят се нуждае от един импулс. И сърдечният - и той се нуждае от импулс. Някой път вие се плашите от онова, което ви раздрусва. - Раздрусването е необходимо в света, като импулс да даде живот. В импулса седи великият живот, който слиза в света!" (8. IV. 1938 , "Импулсът")

"Съвременните хора искат да знаят къде е Бог и какво Той представлява. Казвам: където има живот, където има мисъл, където има чувство, ТАМ е Бог. Бог се намира и с пипане, и с виждане, и с чувстване, и с мисъл." (22 юли 1931, "Недоказани истини")

 

 

 

26.01.2018 г. 18,20 ч.

 

Ето какво излиза, като потърсим как художниците си представавят "изобилния и пълен живот". Нали всеки ден се молим по шест пъти с тия думи? Но какво значи "живот", какво значи "плодове"? Дали само натюрмортите и роговете на избилието в креватната живопис - или изобилното и пълно щастие, божественте преживявания?

"Богъ казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ!". Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ - и той ще дойде!" (1918.09.15, беседа "Не може да се укрие", том "Дали може", София 1942, стр.215)

"Кой създаде ада? – Хората. От своите стари, криви, изопачени разбирания хората създадоха здрави, високи крепости, в които сами се затвориха. Тези крепости наричаме „ад“. Днес всички хора трябва да се учат, да прилагат знанията и любовта си, за да разбият стените на тия крепости и да излязат вън, на свобода, т.е. в пределите на Царството Божие, в рая на земята." (6 май 1931, "Правата посока")

"Когато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за всички около нас; щом излезем от рая, ние сме скръб и за себе си, и за окръжаващите." (6 януари 1928, "Пътят на героите")

"На кое място е адът? - Аз зная къде е адът, аз съм го виждал. И рая зная къде е. Вие мислите - някъде из въздуха... Раят не е само състояние. Рай има тук, на Земята. И ад има тук, на Земята. Казвам, че има ад, който разстройва човешките умове, разстройва и човешките сърца. Има рай, който възстановява здравословното състояние на сърцето и на ума. Всякога жителите на ада обират, разстройват човешкия ум, за да го оберат, за да вземат всичко и да го занесат в ада. Те са като вълците - обират. Те разстройват ума, за да те оберат, разстройват сърцето, за да те оберат. Онези в рая са богати - те възстановяват здравето на сърцето и здравето на ума. Туй, което /други/ са ти обрали, те ти го дават." (28.III.1943, "Доброто училище")

"Аз сега в РАЯ живея! Ние сме в РАЯ ! /Обаче/ мнозина сега сте кандидати да излезете извън рая. Казвам: гледайте да не излезете из рая навън! Ако изгубиш ума си, не си ли извън рая? Ако изгубиш сърцето си, не си ли извън рая? Ако изгубиш тялото си, не си ли извън рая? Казвате: "Как е в рая?" – "В рая" е, щом имаш благословен ум. В рая е, щом имаш благословено сърце. В рая е, щом имаш благословено тяло. Щом изгубиш благословените неща от Бога, ти си извън рая. /.../ Знаете какво ще ви каже Христос – „Да възлюбите Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила!“. ТУЙ ще ви каже. Ще ви каже още да се учите и да служите. Няма да ви каже да идете в някой манастир. Ще ви каже: "Всичко в света е хубаво, ако имате любов". (9.II.194, "Благословен!")

"Ева казва: "АЗ те изведох из рая, и АЗ ще те въведа в рая!" - Сега Ева въвежда Адама в рая." (27.X.1940, "Словото стана плът")

"Щом сте радостни, вие сте в рая. Щом употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля където трябва, вие сте с Бога. Щом не употребявате вашия ум, щом не употребявате вашето сърце, щом не употребявате вашата воля и вашата сила там дето трябва, вие не сте с Бога. (14 май 1939, "Божието благословение")

"Любовта е "унижение" за стария човек... Като дойде младият, който и да е, той МОЖЕ да говори за любов, но старият - да се "унижава", да слиза толкова "долу" - това не е позволено за него. Че ТОВА, именно, е любов: че тя не се поддава на никакви закони! За нея закон не съществува. Тя ще постави човека там, дето не е мислил. /.../ Като влезе в ада, и адът тя ще го направи рай. А като излезе от рая, раят става ад. Дето влезе, тя всичко превръща. Отдето излезе, всичко обръща наопаки. Дето е любовта, там е раят, там е блаженството, там е Бог, там са всичките блага. Отдето излезе, тя взима със себе си всичките ценности. Тя е един свободен свят. /.../ Като казвам, че отдето любовта излезе, тя дига ценностите си, /тогава/, щом дигне ценностите си от едно място и ги носи на друго, вие веднага тръгнете след нея! Погрешката на хората се заключава в това, че щом тя напусне едно място, те не тръгват подир нея, а остават на същото място, защото то е било "рай". -Това място е БИЛО рай, но щом тя го напусне, то става ад. Тогава, напусне ли любовта едно място, тръгнете и вие с нея. Щом любовта влезе в ада, влезте и вие с нея. ТОВА е новото учение! Ако нямате това разбиране, вие сте в един материалистичен свят. Влезе ли любовта в пъкъла, влез и ти с нея и не бой се. Излезе ли тя от рая, излез и ти с нея." (2 януари, 1938, "Който приеме свидетелството Негово")

 

 

 

26.01.2018 г. 20,37 ч.

 

КЛАСИЧЕСКИ РАЗКАЗ, който се изнася не само в беседите в България, но и в във фолклора, и от много други мъдреци и народи. Според диалектиката, поведението на единия монах в тази притча може да е ЕДНАТА страна на истината по този въпрос - материалната благотворителност все пак не се отхвърля от Бога, тя е подобрила положението на много хора. Обаче има и друг въпрос: променят ли облагодетелстваните вкусовете си, навиците си, привързаностите си? Ще потърсят ли те Бога и Божественото, когато са "добре", когато им подобрят условията или когато ги излекуват? Милосърдният не може да не помага, лекарят не може да престъпи Хипократовата клетва. Обаче прасето винаги се връща в локвата - има ли смисъл да му проповядваме, да му "оправяме" положението? Няма ли нещо по-важно от битовата благотворителност?

"Въ единъ манастиръ живѣли двама светии. Единъ день, като се разхождалъ, единиятъ отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато. Той не се спрѣлъ да помисли какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ. Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ отъ манастира и се почудилъ кое го накарало да направи това. Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината. Той си казалъ: "Глупаво постѫпва моятъ другарь! Азъ ще взема паритѣ и ще ги използвамъ за благотворителни цели". Следъ това заминалъ за Александрия, построилъ църкви, училища, болници и се върналъ въ монастира, доволенъ отъ работата си. Той се обърналъ къмъ Бога съ молба да му отговори доволенъ ли е отъ работата, която свършилъ. Единъ ангелъ, пратеникъ отъ Бога, му се явилъ насънь и казалъ: „Всичкитѣ църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежатъ по-малко отъ прескачането оградата на манастира отъ твоя другарь!”. (1918.09.15, беседа "Не може да се укрие", том "Дали може", София 1942, стр.217)

 

 

27.01.2018 г. 09,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА ЗАВЕЩАНИЯТА, ДАРИТЕЛСТВОТО И ОТЛАГАНЕТО ЗА ВЪПЛЪЩЕНИЯТА НА БОГА И НА МАЙКАТА БОЖИЯ В ХИЛЯДИ НЕСРЕТНИЦИ КАТО МАЛКАТА КИБРИТОПРОДАВАЧКА. ТЕ УМИРАТ ОТ СТУД И ГЛАД ПРЕД ОЧИТЕ НИ И ДО ДНЕС.

"Не оставяйте никакви завещания! Каквото имате, раздайте го още приживе - да отидете при Бога свободни, съ чисти рѫце. Христосъ иска отъ васъ, каквото можете да направите за нѣкого, да го направите още днесъ, да не отлагате за утрешния день." (1918.09.15, беседа "Не може да се укрие", том "Дали може", София 1942, стр.218)

"Християнството не позволява да се правят никакви завещания. Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му. А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите както той разбира. А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си... И това било християнство! Това са езически традиции." ( 12 май 1935, "Светите Твои градове")

ТУК СЛОВОТО ИЗЯСНЯВА ЕЛЕМЕНТ ОТ БОЖЕСТВЕНАТА ЛИКОНОМИКА - Икономиката на Небесните Ликове. Много духовни хора не разбират този въпрос и оставят завещания на близките си, на църквата или на някое общество. Те не знаят какво им се случва после, когато си заминат. Ежбите, огорченията И НЕПРАВИЛНОТО ПОЛЗВАНЕ на завещаното са острия, които ги терзаят до кръв с десетилетия, с векове - те не могат да излязат от ада или чистилищто. Ученикът на Бога, когато има деца, ОЩЕ ПРИЖИВЕ разделя доходите и имотите си на толкова части, колкото са децата му и самият той. На децата си ги дава веднага и докато е жив, а своята част има право да даде където иска. Според завета на Бога, той не отдава десятък, половинък или цялък, нито подпомага или подарява имотите си на някое общество. Досега в света няма нито едно общество, колкото и големи да са му претенциите, което да не ползва народните средства и имоти користно или неправилно. Ученикът на Бога дава приносите и имуществата си ПЕРСОНАЛНО И ТАЙНО НА КОНКРЕТЕН ЧОВЕК - на този, от когото се възхищава най-много, който работи за Бога и човечеството най-безкористно, който никога не се обогатява и живее скромно на минимума. Някой, който си мисли, че няма такъв човек и че той самият отговаря на този критерий, пради което управлява ресурсите си 100% за себе си или по свои съображения, не е мил и драг Богу. И приживе, и като си замине, Бог е с гърба Си към него. Може и субективно, и обективно - от гедна точка на БОГА - той да знае, че е най-съвършения Му работник на планетата или в даден свят, но той преценява кой е първият след него, който работи най-добре за Бога. Именно нему редовно отдава ТАЙНО И ПЕРСОНАЛНО десятъка си или частта, която може да отделя. Уви, горделивите и индивидуалистите, които си мислят, че са най-добри, обикновено грешат - абсолютно винаги в еволюцията има поне един, по-съвършен от тях.

ОСВЕН ТОВА Е ОБЯСНЕНО, че пари, имоти и други матеиални неща са най-посредствената форма за отдаване на принос. Божествен хилядък, стотък, десятък, половинък, цялък ли плаващ принос се отдават преди всичко с труда ни и с това, което ни е дал БОГ. Няма нищо по-чисто, по свято и по-целомъдрено от този принос. И все пак, ние познаваме хора, които, спазвайки това на първо място, никога не престанаха да отдават редовно и традиционния принос. И най-бедният човек може да прави това, ако има сърце и душа. Една хилядна част от дохода му годишно може да спаси някой божи човек, едно дете или една самотна майка от гладна смърт. В едно денонощие на хиляда дни да приютим такъв в дома си, когато няма керемида над главата си - това може да му спаси живота в някоя зимна нощ. Това не са измислици - в цялата история на Битието винаги е имало и има божи човеци, които гладуват и са без керемида, понеже моментално отдават всичко, което им идва или което имат. С техните нозе, сам Господ-Бог ходи и до днес по земята!

42 Защото огладнях, но не ме нахранихте, ожаднях, но не ми дадохте да пия. 43 Бях непознат за вас, но не ме посрещнахте гостоприемно, нямах дрехи, но не ме облякохте, бях болен и в затвора, но не се погрижихте за мене. 44 Тогава те също ще отговорят с думите: "Господи, кога видяхме, че си гладен или жаден, кога ни беше непознат или нямаше дрехи, кога беше болен или в затвора и не се погрижихме за тебе?" 45 А той ще им отговори: "Казвам ви истината: щом не сте направили това за един от тези, най–малките, не сте го направили и за Мене". 46 И те ще понесат вечно унищожение, а праведните ще получат вечен живот.

"Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа за по-важна. Да кажем, имате навик да отлагате в живота. Има важна работа, която я отлагаш. Казваш веднъж: „Няма да отлагам“ - и пак отлагаш." (1 декември 1939, "Внушение")

"Отложите ли, възможно е вече Духът да не дойде." (не е цитирано откъде е)

"Почнете ли да отлагате, туй е старостта." (20 май 1923, "Закон за контрастите")

"Не трябва и да отлагате нещата! Ученикът трябва да използва НАСТОЯЩИЯ живот. Работете с постоянство и с любов, никога не отлагайте решаването на задачите си. Колкото и да е малка задачата ви, решете я - не отлагайте за другия ден." (9 март 1922, "Важни правила")

" Не отлагайте! /.../ Отлагате - времето минава и не научавате нищо. Никога не отлагайте в себе си една добра мисъл." (28 март 1941, "Гениална воля")

"Това, което ДНЕС можете да направите, не отлагайте за утрешния ден. ДНЕШНИЯТ ден спасява положението! Засега не сте закъснели, но ако отлагате, ще закъснеете. ДНЕШНИЯТ ден решава съдбата ви! Ако го използвате добре, той ще определи бъдещето ви." (16 юни 1935, "Плащане на дългове")

"Ще кажете, че не можете да приложите Любовта сега, но ще я приложите в бъдеще, в друго някое прераждане. - Няма защо да отлагате! Това, което предстои на човека да свърши, може да го свърши в един ден, а може в продължение на много години. За предпочитане е човек да свърши работата си в един ден, отколкото да я отлага. В божествения живот има само един ден. Като кажете, че можете да свършите работата си за един ден, това значи да живеете в божествения свят." (18 август 1940, "Изучаване и приемане")

"Ако отлагате, лихвите растат и дълговете се увеличават. Изправяйте грешките си преди да е залязло слънцето. Като отлагал от ден на ден да изправя грешките си, човек е натрупал голям дълг, който индусите наричат „карма“. Каквото и да прави, човек трябва да плати дълга си. Не го ли изплати, той не може да върви напред. Обаче, ако мисли, че като живее по стар начин, ще изправи грешките си, той се лъже. Само Любовта е в състояние да изправи грешките на хората! Значи, ще живееш по закона на Любовта, за да изправиш всичките си грешки. Ще обичаш всички хора, без изключение. Като ученици, приложете Любовта във всички свои прояви. Ако говорите, говорете с Любов; ако мълчите, мълчете с Любов; ако мислите, мислете с Любов. Новата епоха, в която живеете, е епоха на Любовта. Щом е така, приложете и вие Любовта - да се зарадва Небето, че има хора в света, които прилагат Любовта. Не мислете, че не е още време за Любовта. Закъснели сте даже. Не отлагайте нещата, защото всяко отлагане води към израждане. Приложете Любовта още сега, за да вървите от слава към слава, от знание към знание. Не мислете, че при други условия ще бъдете по-добре. Използвайте днешните условия, в които се крие вашето бъдещо щастие.

Тази година от всички хора се иска да проявят Любовта си, да я приложат в отношенията си към всичко живо. Свържете правилно човешката любов с Божията и Божията – с човешката, за да се образува колелото на живота. Бог ще живее в нас като човек, и ние ще живеем в Бога като човеци. Само по този начин ще се оправи светът!" (22 септември 1940, "Връзка между Бога и човека")

"Представете си, че в този момент от невидимия свят слезе комисия да прегледа работите на всички хора. Какво ще намери? - Ако не намери много лоши работи, ще намери много нерешени задачи. Има задачи, които не търпят никакво отлагане. От ученика се иска и послушание. Като му дадат една Божествена задача, той трябва да пристъпи към решаването – без никакво „особено мнение“. Ще я реши по правилата, които са дадени. – „Може да се реши и по друг начин...“ – Ти ще я решиш първо по начина, който е даден, а после можеш да я решаваш и по друг начин. – „Може да се отложи тази задача за друг път...“ – Никакво отлагане не се позволява! Днешната задача ще решиш днес, утрешната – утре. – „Не мога да я реша...“ – Ще опиташ - и тогава ще говориш. Кажеш ли предварително, че не можеш да я решиш, ти изкушаваш и себе си, и ближните си. Всеки човек има мисия, която трябва да изпълни. Ние сме в края на века, няма време за отлагане. Вие можете да отлагате възложената от разумния свят задачи, можете и напълно да се откажете от тях, но в края на краищата ще ви заставят да изпълните мисията, за която сте дошли на земята. Сложете в ума си мисълта да свършите училището, да не отлагате. Много пъти сте започвали както сега, но сте отлагали, без да свършите работата си. Животът ви е пълен с неразрешени задачи." (8 юни 1922, "Природна хигиена")

"Най-малкото подбуждение в мисълта или в сърцето ви да направите едно добро - да не го отлагате. Не мислете, че да дадете един лев е нещо. Не е въпрос само за хляба. Този човек се нуждае /повече от друго/. Като го видиш, кажи му две сладки думи. /Например/, напуснала го жена му, кажи му: „Ще се върне!“ /Или/ му кажи: „Ще си намериш друга“ - щом не може да живее /с тази/. Той се е оженил за чужда жена, тя не е негова. Да намери една жена, с която МОЖЕ да живее. Защо ще се съберат двама да се мъчат?" (30 март 1941, "Настанало е Царството Божие")

"Вие сте го отлагали, отлагали... Дойде ви на ум да бъдете добри. Казвате: „То в света не може...“. Дойде в ума ви една идея - отлагате я. Не отлагайте! Всяка мисъл, която дойде във вашия ум, всяко чувство, което дойде във вашето сърце, всяка постъпка - не отлагайте, нищо не отлагайте! " (5. XI. 1937, "Идеален, реален и материален порядък")

"Каквото намислите, направете го, не отлагайте. Като отлагате, създавате най-голямо нещастие в себе си." (17.ХI.1944, "Най-малкото приложение")

"Който не прилага любовта, разумността, добродетелта и истината, неизбежно страда. Който ги прилага, той е щастлив. Ще кажете, че някога, в бъдещето, все ще ги приложите. - Няма защо да отлагате нещата за бъдещето. Каквото имаш, приложи го още днес. /.../ Човек трябва да съзнава, че е богат, че разполага с големи възможности да прояви своите добродетели. Ако не ги проявява, това показва, че той е скъперник - не иска да дава." (29 декември 1935, "Причини за страданията")

"Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви. Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, - Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място. Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес. Когато и да е, то трябва да стане, никакво отлагане не се позволява. Отлагането не е наука. Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти. - В който момент дойде една божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният. Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод. Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен? Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. - Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага?" (11 май 1922, "Мястото на човека в природата")

"Изучавайте законите, по които стават приливите на мислите и на чувствата, за да се ползвате от тях. При това трябва да знаете времето, когато те стават. Понякога приливите на мисълта не се съвпадат с приливите на чувствата, а понякога се съвпадат. Няма по-голямо щастие за човека от това да използва едновременно приливите на ума и на сърцето си! Не се поддавайте на стари навици да отлагате нещата, но бъдете будни да използвате благоприятните условия на живота си. – Защо? – Защото всяка мисъл, всяка идея, всяка истина може да се предаде в определено време. Изпуснете ли времето, изпущате и това, което времето носи със себе си." (27 април 1922, "Правила за живота")

ИМА ОЩЕ МНОГО КАЗАНО В БЕСЕДИТЕ ЗА ОТЛАГАНЕТО, НЯМА КАК ДА СЕ ПОМЕСТЯТ ТУК. НО ВСИЧКИ ЦИТИРАНИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ДОТУКА И ОСОБЕНО ПОСЛЕДНАТА ИМАТ ВРЪЗКА И С АСТРОЛОГИЯТА, ОСОБЕНО С ПРИМАРНИТЕ ДИРЕКЦИИ И ПРОГРЕСИИТЕ. Именно те говорят за "приливите на живота", определени ни от Бога по сила и естество за точно определено време. "Приливите на мисълта и на чувствата" и тяхното съвпадение имат точно определен астрологически израз в прогресиите и могат да се предвиждат и астрологически. Именно в този смисъл, големият американски мъдрец и астролог Дейн Ръдиар казва, че кармата не е наказание, а последствие от изпуснат благоприятен момент".

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2046609162262334/

 

27.01.2018 г. 17,17 ч.

 

"КОЙТО ИМА ВКУС..."

ДОКУМЕНТАЛНО КЛИПЧЕ БЕЗ НИКАКВИ ТРИКОВЕ И ЕФЕКТИ, ОСВЕН РАДИАЛНОТО РАЗСЕЙВАНЕ...

"Във въздуха срещаме в малки количества аргон, хелий, неон, криптон, ксенон, въгледвуокис и водни пари. Както виждате, във въздуха срещаме цяло общество от СЪЩЕСТВА, които се намират в известни отношения." (13 март 1931, "Справедливост")

 

 

28.01.2018 г. 01,20 ч.

 

АКО ИСКАТЕ, ПЪРВО ИЗГЛЕДАЙТЕ КЛИПА 2018.01.28_Volya i jelanie, КОЙТО СЛОЖИХ В http://toyonus.com/ - ДИРЕКТОРИЯ "фИЛМЧЕТА ЛЮБИТЕЛСКИ". Тук Фейсбук засега не иска да го качи, понеже си имат правила за авторското право, въпреки че взимам музика и клипове от безплатни и разрешени за ползване източници в интернет. Тук виждате само финалния кадър на това филмче. ПОСЛЕ ПРОЧЕТЕТЕ ТОЗИ ТЕКСТ, НО НАКРАЯ ПАК ВИЖТЕ КЛИПА, ПОНЕЖЕ ТОЙ ОТГОВАРЯ ВЪВ ВИСОКА СТЕПЕН НА ЕДНИ ОТ НАЙ-ВЪЛНУВАЩИТЕ И ПРЕЛЕСТНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ОЩЕ ОТ 1896 Г., КОИТО СА ТУК НАКРАЯ. ВСЪЩНОСТ, С "ЕЗДАТА НА ВАЛКЮРИТЕ" СТАНА МНОГО ДОБРЕ, ТАКА ЧЕ Е ПО-ДОБРЕ ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДА ВЪРВИ НАГОРЕ И В САМОТО ФИЛМЧЕ, КОЕТО ЩЕ БЪДЕ ПОВТОРЕНО И ПОТРЕТЕНО ИМЕННО ЗА ТАЗИ ЦЕЛ.

Б.ДУНО: "...волята, т.е. желанията въ човѣка..." (1918.09.22, беседа "Двамата братя", том "Дали може", София 1942, стр.220)

ЕТО ОЩЕ ЕДНО, ТОЗИ ПЪТ НАЙ-АВТОРИТЕТНО И АВТЕНТИЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, че "ВОЛЯ" ЗНАЧИ "ЖЕЛАНИЕ" - И ОБРАТНО.

Досега знаехме за това само от езиците на някои народи (англ., немски, сръбски и др.).

Нещо повече - Учителят употребява и думи като "страшен" и "страхотен" в положителен смисъл, срещу които настръхват незабавно огранчените умове и психики. Те искат да запратят основни думи завинаги в ада, обслужвайки по този Черната ложа, макар и с добри намерения.

ВРАЖДЕБНИТЕ УЧЕНИЯ, ВОЮВАЩИ С БОГА, С ИСТИНАТА, С УЧИТЕЛЯ, ГОВОРЯТ САМО ЛОШО ЗА ЧУВСТВАТА, СТРАСТТА, ЖЕЛАНИЯТА И ПР. Ние познаваме ОСНОВНО антитезите за тях в Словото Божие, но това, което не е Слово Божие и Слово на Учителя, никога не изтъква тезите и синтезите:

УЧИТЕЛЯТ:

"Човек трябва да има МАЛКО желания, но силни, добре отгледани. Щом желанията на човека са силни и добре отхранени, и мислите му ще се развиват добре. Зад всяка силна мисъл живее едно силно желание. И обратно: силното желание изразява силна мисъл. Прекъснете ли мисълта в човека, желанията му не могат правилно да се подхранват. 
Когато желанията на човека се развиват естествено, мислите в него текат правилно. Силните желания внасят разширяване в човека, а силните страсти – движение, интензивност. Значи, всяка мисъл има за основа желание и страст. Желанието внася разширяване на мисълта, а 

страстта – сила, движение. За да се реализира една мисъл, тя трябва да има широчина, сила и движение. Възвишените чувства пък придават на мисълта дълбочина." (5 септември 1928, "Планински върхове")

"Страстите биват добри и лоши, мислите биват добри и лоши, чувствата биват добри и лоши." (19.I.1936, "Непроменливи величини")

"Всяка енергия, която влиза в мозъка на човека, той трябва да я постави тъй, че да може да я използва. Например, у вас се развива известна страст. Какво означава страстта? - Известна енергия, течение в природата. То не е само до човека. Страстта прониква навсякъде и в растенията, и в минералите - навсякъде страстта произвежда движение. Защото всеки има известна страст: човек, който има известна страст, той всякога ще има известно движение." (5 декември 1930, "Принципи и форми. Влияние на планетите. Скачените съдове")

"И тогава дошло Началото – онова Начало, за което Мойсей споменава в първата глава на "Битие", а Йоан – в първата глава на своето Евангелие. То е началото, когато всемирният закон на сродството, сиреч на любовта, започнал да проявява своята дейност както между атомите, така и между силите. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на оня творчески процес, който е започнал в материалния свят. Атомите, които са били дотогава независими и индиферентни едни към други, с пробуждането на тази вътрешна сила у тях започнали да проявяват особено интензивен живот. Сякаш някаква особена страст се пробужда в тия малки същества! Те стават неспокойни, като че са наелектризирани от някаква непозната дотогава сила. И ето, сред това безбройно множество атоми, два първоначални атома, например кислород и водород, се спущат един към друг с такава сила, като че ли влизат в страшна борба. На пръв поглед това явление е необяснимо, то е сякаш безпричинно. Но ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство - и в един миг безбройни атоми, "счепкани" два по два, започват да се трупат около първите два атома, към средоточието на "схватката" - т.е. към първия център на тежестта. Тук ние наблюдаваме чисто праволинейни движения, от които по-късно се образували всички други форми на движението. Започва се тогава страшен "бунт", който бързо се разпространява из цялото пространство. То пламва цяло от избухналата "война" - цели огнени ядра от пространството започват да се изхвърлят в различни направления! Всичко пламва от небесния огън! Съзерцавайки тазистрахотна картина, нам ни се струва, че всичко ще изчезне в пламъците на мировия пожар. Но веществото се не губи, силата не изчезва, умът работи, Господ създава! Минават се милиони, милиони години - и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни и материални частици, а с мъглявини, слънца и планети. В пространството развиват спиралите си гигантски мъглявини - извори на безбройни светове, греят величествени слънца - източници на първоначалната светлина. Явяват се планети, красиви земи, покрити с растителност. Те стават жилища на живи същества, надарени с разум и душа. Пред умствения ни поглед вселената се разкрива като една дивна гледка! Тя ни изглежда като един великолепен дом, чиито стълпове и сводове се издигат, сякаш някъде изпод нозете ни, крепейки цялото здание на пространството. Не се вижда къде се покоят основите на този дом. Светът прилича на подвижната скиния на Израиля, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружени от безбройните небесни войнства на Йелохима, които се връщат от победите си към пределите на вечното царство на мира – царството на Господа Бога Саваота." (1896, Наука и възпитание › Външни условия на живота)

И ВСИЧКО ТОВА УЧИТЕЛЯТ ГО Е ВИДЯЛ И СЪПРЕЖИВЯЛ СЪС ВСИЧКА СИЛА, СТАВАЙКИ ЕДНО С БОГА ОТ САМОТО НАЧАЛО НА СТВОРЕНИЕТО И ИЗБУХВАЙКИ, СЛИВАЙКИ СЕ С ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА!

 

 

 

28.01.2018 г. 18,27 ч.

 

ДИРИГЕНТСКОТО И ОРКЕСТРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ СЕ ОТЛИЧАВАТ ГЕНЕРАЛНО ОТ ТОВА НА СОЛИСТА, ДОРИ И КОГАТО ТОЙ Е ВИРТУОЗ.

ОТНОВО ДИАЛЕКТИКА: съвсем наскоро тук бе цитирана мисъл от Б.Дуно, че трябва да имаме МАЛКО желания; днес срещаме ТОЧНО ОБРАТНОТО. Още една синтеза: обяснява кога това е лошо и кога - добро:

"Волята не трѣбва да негодува противъ желанията на сърцето и мислитѣ на ума. Сърцето трѣбва да има много желания, които да го хранятъ. И умътъ трѣбва да има много мисли. — Защо сѫ нужни на човѣка много мисли и желания? - Не е лошо да има човѣкъ много мисли и желания. Лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минаватъ презъ ума и презъ сърдцето ви, сѫ ваши. Ваши сѫ само онѣзи, които използвате за благото на своя умъ и на своето сърце. Следователно, всички мисли и желания, които минаватъ презъ васъ, ставатъ ваши, само когато ги приемете вѫтрешно, когато станатъ плъть и кръвь на вашето естество". (1918.09.22, беседа "Двамата братя", том "Дали може", София 1942, стр.222)

 

 

 

29.01.2018 г. 09,43 ч.

 

Защо познаваме хора, които с десетилетия въртят в главата си или цитират все едни и същи мъдри мисли, а същевременно са нещастни? При това - свръхдуховни, свръхетични, добри, пожертвователни, образовани, интелигентни, умни? Какво представлява цензурата в мозъка ни? В кой център се локализира и какви невронни мрежи създаваме самите ние постоянно, които ни карат да реагираме стереотипно? Какво значи "невропластичност" и еволюция и защо много хора са постоянно критични и нещастни? С какви филтри възприемаме вичко и даже Словото Божие, в което има абсолютно всичко, но ние виждаме и цитираме само това, което е останало в цедката ни? Защо, като имаме всичко в себе си и като Бог ни е наобиколил с хиляди възможности за щастие, ние сме пак нещастни? Какво значи "Вода гази, жаден ходи"? Нещо повече - чиста, кристална изворна вода на много места, но ние пием само от една бутилка с ферментирала вода или плачем за такава?

ЕТО КАК ГОВОРИ ИСТИНСКОТО СЛОВО БОЖИЕ:

„И ще бъдеш блажен“ – „Кога?“ – Когато намериш своето място в света. Човек трябва да намери своето място в света. Блажен ще бъдеш, когато намериш своето място в света, а нещастен ще бъдеш, когато не намериш своето място. Следователно, два вида хора има в света: едните са блажени, защото са намерили своето място, а другите са нещастни, защото не са намерили мястото си. И когато хората питат, кога ще станат щастливи, отговарям: хората ще станат щастливи, когато намерят своето място, а нещастни, когато не намерят своето място. Ако човек е щастлив, той е разумен. Ако е нещастен, той е неразумен." (8 януари 1939, "И ще бъдеш блажен")

"Мене ми е чудно: хора, които имат толкоз блага, как може да са нещастни; как може при туй голямо щастие да бъдат нещастни? То е един въпрос, който не съм могъл да разреша. Как е възможно при такива големи щастливи условия да бъдат нещастни хората? Това не мога да си го представя и още не съм разрешил това. Защо хората, като са родени щастливи, са нещастни. (26 юли 1942, "Ще ти въздаде")

"Съвременните хора са нещастни по единствената причина, че не вярват в това, което е вложено в тях. Когато хората не искат да изпълнят ония закони, които управляват битието, те си създават нещастия. Животът сам по себе си трябва да носи радостта. Че животът носи нещастие, причините са съвсем други. На този живот не даваме подходяща храна, не го храним с любов." (12 юли 1942, "Новораждане")

"Съвременните хора се оплакват от страдания и мъчнотии, които ги правят нещастни. Защо са нещастни? - Защото са разместили нещата. Условия за възприемане на Любовта има ВСЯКОГА, но вие трябва да се нагодите да я възприемете. Щом се нагодите, вие ще я възприемате такава, каквато изтича от БОГА. Всичко зависи от съзнанието на човека. Всеки възприема любовта според степента на своето съзнание." (24 юли 1940, "Закон за частите и цялото")

"Съвременните хора са нещастни по единствената причина, че не оценяват онова, което имат в себе си. Туй мога да ви го докажа. Знайте ТАКЪВ аргумент има, какъвто хората не са и сънували! Всички блага призтичат от Любовта/.../, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието." (26 юни, 1938, "И прослави Бога")

"Щастието от какво произлиза? МАЙКА НА ЩАСТИЕТО Е ДОБРОДЕТЕЛТА. А БАЩА НА ЩАСТИЕТО Е РАЗУМНОСТТА. Нищо повече! Те са двамата. Там, дето няма добро, може ли да има щастие? - Не може. И там, дето няма разумност, може ли да има щастие? - Не може. Може да има нещо; какво ще бъде то? - Нещастие. Е, коя е майката на нещастието? Защото и нещастието си има своя майка. Вие казвате: "Нещастен е моят живот!" - Щом знаеш, че е нещастен, НАПРАВИ ПО-ДОБЪР ЖИВОТ." (22 януарий 1932, "Сянка на нещата")

"Следователно, щом страдате, щом сте нещастни и смутени, ще знаете, че живеете в обикновения огън. Сами сте изгасили свещения огън - и сами отново ще го запалите! Съвременните хора палят свещения огън само в светли дни на живота си и след това бързат да го изгасят. /.../ След всеки светъл ден те палят обикновения огън и сами си правят пакости. Обкновеният огън е причината за всички болести и нещастия, при които човек плаща с живота си. Обаче, колкото и да се говори на човека за предимството на свещения огън, ако няма опитност, той се държи за обикновения огън. Страхът има смисъл само тогава, когато човек може да вземе мерки, за да избегне известна опасност. За вас е важно да пазите свещения огън да не изгасне. Изгасне ли, човек огрубява и в духовно отношение: чувствата му стават груби, а мисълта му постепенно се помрачава. Дали физически или духовно огрубява човек, ще знаете, че едното влече след себе си другото. Пазете тънкото въже да не огрубее, да не стане кораво, дебело, че да не могат да се правят възли на него. Всеки възел, направен намясто, има смисъл. Значи, в човешкия живот има възли, които са необходими. Щом задебелее въжето ви, тези възли не могат да се правят - и вие, искате или не искате, ще вървите по пътя на еднообразието, което носи всички нещастия и мъчнотии след себе си. Каква е разликата между свещения и обикновения огън? - Те се различават по уханието. Свещеният огън има приятна миризма, а обикновеният – неприятна. Благодарение на миризмата си, те произвеждат два различни резултата. Каже ли някой, че страда, боледува, ще знае, че причината се крие в обикновения огън. Обикновеният, временният живот, води към обикновения огън." (10 ноември 1935, "Свещеният огън")

"Дотогаз, докато вие търсите щастие само за вас, вие сте на крив път. Целият свят е щастлив! Бог е вечното благо в света - и ако има същества, които са нещастни, причината е В ТЯХ. ТЕ са причината, че са станали нещастни. /По какво ще разберем имаме ли дух и душа - или дали ги проявяваме? - По това, че свободно даваме и свободно приемаме благата на Бога, които Той е определел за нас/. Значи духът е, който дава, а пък душата е, която възприема. Те са две течения, които се срещат едновременно – на духа и на душата. Това, което влиза в нас и което излиза от нас. Това, което влиза в нас, е течението на душата. Това, което излиза от нас, е течението на духа. И когато тези две течения са правилни, съразмерни, това е щастието! Ти ще приемаш хубаво и ще даваш хубаво. Ние ще приемаме от Бога и после ще даваме. За всичко благодари! ТОВА е дълбокият вътрешен смисъл на живота. ТОВА е да живееш по закона на Любовта!" (23 октомври 1938, "Постоянната връзка и единствената мярка")

"Казано е, че Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в цялото Битие. Като изучавате цялото Битие, проявено в камъните, в растенията, в малките мушички, в животните и в хората, ТАМ ще намерите Любовта на Бога. Когато хората се разбират в любовта си, те мислят едни за други най-хубави неща. Изобщо, разбраната любов вижда хубавите и добрите черти в човека. Неразбраната любов вижда всякога и навсякъде отрицателното. Ето защо, когато някой ви обича или вие обичате някого, знайте, че чрез вас БОГ се проявява. Като знаете това, не хвърляйте сенки на Божието лице. Следователно, дойдете ли до закона на Любовта, знайте, че тя стои по-високо от всички останали закони. Любовта е единствената сила в света, която с никаква мярка не може да се определи и измери. Обръщайте внимание и вие на хората, за да обръщат внимание и на вас. Какво значи да участва човек в работата на цялото Битие? - Това значи да върши той волята Божия. Обичайте, за да вършите волята Божия! Оставете хората да ви обичат, за да вършат и те волята Божия. Ако някой ви обича, благодарете за това и кажете му, че върви в прав път. Не го учете как трябва да обича. Не се месете в любовта на хората. Всеки обича както може. Започнете ли да го учите как да обича, вие затваряте крановете на Любовта. Не подпушвайте Любовта! Тя е извор, който постоянно тече и извира. Спрете ли течението ѝ, тя ще ви отнесе далеч някъде. Някой казва, че обича, но се съмнява в Любовта. Той е на крив път. Той се намира пред опасността да изгуби Любовта.
Любовта крие в себе си магическа сила. Любовта, която човек изявява навън, не е нищо друго, освен проява на Божията Любов. Доколкото човек проявява Любовта си, дотолкова може да бъде обичан от хората. Къде ще намерите Любовта, проявена в най-висока степен? – В човека. Когато Любовта слезе между хората, земята се превръща на рай; когато хората изгубят Любовта, земята става ад. Какво трябва да прави човек, за да не губи Любовта? - Той трябва да я пази като зеницата на окото си. Всичко, което се случва в живота ви, е добре замислено. Работете с радост за ДНЕШНИЯ ден. В НЕГО е скрито благото и бъдещето, което е носител на Любовта. Тази Любов ще се изяви в своята пълнота и красота. Едва сега хората започват да разбират, че единствената сила, която ще оправи света, е Любовта." (15 август 1940, "Магическата сила на Любовта")

"Щастието или нещастието в нашия живот зависи от нас. Ако вие не постъпите така, според както Господ ви говори, то ще ви сполетят такива големи нещастия, че ако аз един ден ви срещна и ви видя, че сте нещастни, ще зная, че това нещастие ви е сполетяло, само защото не сте послушали това, което ГОСПОД ви е говорил. (30 октомври 1920, "Две лепти")

"Голямото нещастие в света седи в това, че всеки иска да бъде ОТДЕЛНО щастлив. То е невъзможно." (22.VII.1934, "Хвърлѝ хляба")

"Ние сме пратени за една велика работа в природата. Тепърва трябва да изучаваме за какво сме родени. Питали реките за какво са родени. Те отговорили: „Да течем и да поливаме градините.“ Питали вятъра за какво е роден. И той казал: „Роден съм да проветрявам жилищата на хората.“ - „Ами прахът, който носиш?“ - „Той е нещо съвсем случайно. Той е като неканен гост.“ Попитали растенията защо са създадени. Те казали: „Да даваме плод и да храним хората.“ Попитали, най-после, и човека защо е създаден. Той казал: „Аз не зная, тепърва трябва да изучавам това нещо...“ И досега те все го учат... И досега цели трактати се пишат защо е създаден светът, защо е създаден човекът... Това богословците всеки ден изучават. 

Ако и на вас сега зададат въпроса защо е създаден човекът, какво ще отговорите? - Човекът е създаден да люби – нищо повече! ТОЗИ е отговорът на този въпрос. Ако ти любиш, всичко можеш да направиш. Ако не любиш, нищо не можеш да направиш. ТОВА аз разбирам под думата "любов". Сега не ми говорете за онази каша на любовта, която прави хората нещастни. Говорете за онази любов, която всичко върши, която всичко прави. Не говорете за онази любов, в която се раждат престъпления, страдания, несретите в живота. Говорете за онази любов, която ражда безсмъртието, свободата, която ражда светлите мисли, светлите чувства и мощната сила на човешкия дух! ТОВА аз разбирам – човек е роден да люби, нищо повече. "И блажени са, казва, които любят". (12 февруари 1933, "И проводи ги")

 

 

29.01.2018 г. 19,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЯВАНЕТО НА РОДЕНИТЕ ОТ БОГА - КАКТО НА НЕБЕТО, ТАКА И НА ЗЕМЯТА. УЧИТЕЛЯТ ЗА ЩАСТИЕТО КАКТО НА ЗЕМЯТА, ТАКА И НА НЕБЕТО. "НЯМА ПО ВЕЛИКО НЕЩО ОТ ЩАСТИЕТО!" - казва Той, понеже е ИСТИНСКИ Учител.

ПРЕДИ ДУМИТЕ МУ - ЕДНО СЪПРИЧАСТИЕ СЪС ВСИЧКИ, КОИТО СИ СПОМНЯТ МИНАЛИТЕ ЖИВОТИ. Ако не ясновидски, то със сърцето си. Срещайки хора, с които сме били най-близки в цели серии от предишни животи, днес е изключително трудно да се запази присъствие на духа като ги срещем и човек да се отнася с тях като с непознати или само като с приятели. Дори окултистите и мистиците рядко съзнават, че освен кармични разплащания има и ДХАРМИЧНИ продължения на любовта и роднинството, защото Бог е придвидил завръщането в Него да бъде СГЛОБЯВАНЕ НА ЕДИН ГРАМАДЕН ПЪЗЕЛ. Всички се опитваме да се наместим с кански уилия между чужди пъзелинки и затова ръбовете ни се изронват жестоко, късат се "меса" и нерви, образуват се нови карми. Прати ли ни Бог пъзелинка с НАШИТЕ котраочертания - или повече от една, - ние с съпротивляваме панически на Волята Божия. Или защото сме заразени от накое племенно "табу", или понеже сме зомбирани от някое антибожествено учение, или защото счупните ни ръбове за наместване до чужда пъзелинка са се били нажежили от усилията ни дотолкова, че сме се запоили с нея. Обаче етерната форма на пъзелинката ни е непокътната и жива - само дето силно боли. Тя чака шанса си да бъдем Човеци в някое бъдещо прераждане.

"Има една Библия, която СЕГА живее и не в такива картини както еврейските – мъртви. Тази Библия са ЖИВИТЕ хора! Всеки един от вас е лист от тази Библия. Когато дойдете при някой човек, четете от ЖИВАТА Библия! В тази Библия Христос казва: „Гладен бях, не Ме нахранихте, в затвора бях, не Ме посетихте...“ - Той говори за ЖИВАТА Библия, за ЖИВИТЕ листа, върху които е писано. Трябва да четем хубавите неща, които Бог е написал. Сега вие ще кажете: „В другото прераждане...“ - Оставете другото прераждане! В другото прераждане ДРУГО има да се работи. В ТУЙ прераждане се научете да живеете добре!" (18 октомври 1942, "Да работим с радост")

"Докато със своя живот човек става причина за подпушване на междумолекулните и междуатомните пространства в своята нервна система, а оттам и на Земята, злото винаги ще го следва във форма на земетресения, експлозии, нещастия, страдания. Дали разбира причините на тези неща, не е важно. Един ден все ще ги разбере, ще престане да се подпушва. Атомите и молекулите са живи, разумни същества. Между тях съществуват нежни чувства. Атомът на кислорода, като нежен и внимателен кавалер, пише любовно писмо на два атома водород, като им казва, че не може да живее без тях, и ги поканва да се съединят, да образуват една молекула вода, с която да услужват на жадното човечество да утоли жаждата си. По техния пример милиарди още кислородни и водородни атоми се съединяват, за да образуват онова грамадно количество вода, източник на живот. При всяко съединяване на атомите се образува топлина, някога и светлина, придружени с малък взрив, който химиците означават с думата „реакция“. /.../ 

Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, който да донесе божествената запалка на щастието. Без Учител, като висша, съвършена форма, като образец в живота, никой не може да се развива правилно. Чрез висша форма се предава висша енергия. Възвишените същества представляват две форми, свързани в едно. И Христос представляваше такава душа. Той имаше два центъра: един горе и един долу. Затова, именно, Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи, по плът Той живееше на земята, а по дух се ръководеше отгоре. В това се състои истинското щастие. 

Сега, като ученици, вие трябва да работите за придобиване на щастието. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ТАМ ще придобият щастие. - Те се самоизлъгват. Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи свят. Понякога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свят. Понякога в онзи свят условията за придобиване на щастието са по-добри.

Сега аз разглеждам щастието в широк смисъл - като първа стъпка, като първа връзка в живота. За вас е важна основната идея, че след всички страдания и нещастия, които сполетяват човека, той пак има възможност да придобие щастието. Постигане на щастието - това е идеалът на човечеството. Щастието представлява първата връзка - сливане на две души. Когато душите започнат да се сливат, нова основа се поставя, нов свят се създава. От този момент нови деца се раждат, нови отношения се поставят, нова култура се възцарява – култура без деление, без програми и налагания – култура на Любовта. Дойдете ли до щастието, вие ще почнете да говорите на понятен език помежду си и всички ще се разбирате. Няма по-велико нещо от щастието! Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух! (30 май 1928, "Придобиване на щастие")

ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО ДНЕС:

Има документално видео с проповед на руския патриарх Кирил Московски със заглавие "Патриарх Кирилл признал реинкарнацию души человека". То е разпространено в десетки сайтове с възторжени отзиви, че православието вече приема истината. Обаче той не произнася думата "реинкарнация" или прераждане" директно - проучете го добре. Казаното от него може да се разбира по различни начини. Инак да е бил свален от патриаршеството незабавно...

Във всеки случай, в света отдавна има хиляди и хиляди случаи, доказващи прераждането, а днес има цели институти със стотици аудио- и видеозаписи. Ето само няколко:

https://www.vbox7.com/play:dd33c12e0a

https://www.youtube.com/watch?v=iyGB07aEC2s

https://www.youtube.com/watch?v=Qat2-54Cpt4 

https://www.youtube.com/watch?v=GsS5fQtAj5s

https://www.youtube.com/watch?v=Rdcwkpb-ktQ

https://www.youtube.com/watch?v=V7yBsV2c5kU

https://www.youtube.com/watch?v=nDN2bcp9n7Q

https://www.youtube.com/watch?v=0mXvH0ptKao

Ако пък се обърнем към изследванията, книгите и филмите за регресиите, днес те вече са океан. Имаме си и български регресори с огромен опит, които лекуват успешно тежи болести именно чрез откриване на причините в миналите животи.

 

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2047771592146091&set=a.1536678666588722.1073741836.100007398105494&type=3&theater

 

 

29.01.2018 г. 21,34 ч.

 

Има ли ангели на земята?

https://www.youtube.com/watch?v=WkJh2c6zEAk

"Всеки един трябва да види красотата, която Господ е създал! Всеки един трябва да види един ангел. Доста ангели има на Земята. Вие мислите, че няма ангели. - Доста ангели има. На Земята има около един милион ангели." (20.XII.1942, "Търсете Царството Божие")

 

 

 

30.01.2018 г.  09,15 ч.

 

АБСОЛЮТЕН КРИТЕРИЙ - 1000% - ЗА САТАНИНСКО ВЕРУЮ: "Въ което и религиозно общество влѣзете, навсѣкѫде чувате да се говори: „Ние сме свързани съ Бога, нашето вѣрую е най-право!” (1918.09.22, беседа "Двамата братя", том "Дали може", София 1942, стр.224)

Има много книги и статии от рода на: "Православная инквизиция в России по кровожадности не уступала европейской": "Дикая церковная инквизиция, люто боролась с инакомыслием не только в средневековой Европе, но и в России. Православные «святые отцы» были такими же кровожадными садистами и извращенцами, как и их «братья во Христе» – католики."

Обаче може да се поучим и за геноцида от страна на протестантите, напр., от "Досие. ГРЕХОВЕТЕ НА ПРОТЕСТАНТИТЕ.Георги АСЬОВ".

А Учителят Петър Дънов предупреждава и за една още по-страшна гордост - окултната, - която е също безмилостна. Това важи и за съвременния окултист и мистик, който си мисли, че е от Бялото Братство, че е свързан директно с Бога, че Учителят говори чрез него - че той е най-добрият или даже единственият Негов "наместник" на Земята. А те не са един и двама с такива претенции... Отличават се и по това, че нямат и помен от намрение да се обединяват с други работещи за Бога, да се лансиат един-друг, да говорят добре за другия, да реализират братски живот с тях и последователите си и последователите на другите. Сами да бъдат служители като Христа и понякога да сядат на най-задния чин, да слушат и записват какво говори ДРУГ, свързан с Бога; да работят периодично по план и програма на ДРУГИЯ в орбитата на ДРУГИЯ. В такива ДРУГАРСТВОТО е неразвито - те не схващат произхода на думата "ДРУГАРСТВО" от думата "ДРУГ". Именно на тази тема някога преведохме книгата на един приятел (Владимир Леви) - "Изкуството да бъдеш ДРУГИЯ". Първата му книга, която изигра голяма роля за цяла Русия и не само за нея, беше "Изкуството да бъдеш СЕБЕ СИ". Но той, като Посветен от Белия Път, съвсем ясно е виждал логиката на божествения план: индивидуализацията да се развие в персонализация. Възприе с разбиране и едно българско внушение да напише и трета книга "Изкуството да бъдеш ВСИЧКИ" (И всеки от всички), но дали и кога ще я издаде, още не знаем. Важното е, че моментално съзря единстствената възможна възходяща логика на душевната еволюция - превръщането на персонализацията в универсализация. И отпреди е знаел етимологията и семантиката на тази дума: "единство на версиите, на различията, на безбройните индивидуални и колективни истини". 

Индивидуалистът, монополистът, монархистът и тоталитаристът на "Истината" е винаги в центъра - сам пред публика. Може и да е кристална Истина, а не истина в кавички, но е монокристал. Поликристалите са по-висока степен на еволюция, по-близко до Бога. В универсалните души има смирение и желание да бъдем много и да бъдем в кръг около Един Център. РАВНОСТОЙНИ точки по Окръжността или Сферата на еднакво разстояние от Центъра, всяка от които ПО ЖРЕБИЙ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНО може са става ЕДНО С БОГА И МОЩНА КАТО БОГА. В останалото време всяка е УЧЕНИК И СЛУШАТЕЛ - капка в Океана. Сам Учителят, особено в Младежкия клас, сяда и внимателно слуша учениците, когато четат темите си, води си записки. Ето ТОВА е Учител, ТОВА е сързан с Бога! Един от плюсовете на евангелизма е практикуването на универсализацията, макар и само в рамките на тяхната църква и вяра (с другите и те са на нож...) - всеки от пасомите има право да изнесе проповед. 

При индивидуалиста ти сам ходиш. Той вади тефтерчето си и те записва за ден и час. Ако е истински, ако е вертикален, той наистина е свързан с Бога и Истината и може да те просветли, да те излекува, даже да те спаси. Но сърцето и душата развиват Другарство, Братство, Приятелство. Учителят казва, че даже Братството не е върхът на персонализацията - Приятелството е НАД Братството, то е една даечна бъдеща епоха и е израз на универсализацията. "И няма по-голяма любов от тази да отдадеш живота си и душата си за приятеля си". Индивидуалистът казва: "Приятел ми е само Истината, само Бог".... 

Ние познаваме хора, които имат импулс и план да обикалят всичките си любими другари и приятели. Имат си периоди, дни и часове за това, но са и като добрия лекар: може да ги повикаш и идват незабавно по всяко време на денонощието. Слагат балсам в раната ти и те утешават. Никога не казват "Сега не мога, зает съм с формулите и молитвите си, в момента готвя следващата си лекция...". 

Словото описва и истинския Цар - имало такива Царе във вселената. Той трябва да посети лично всеки свой поданик без изключение, ако ще и за една минута през живота си. Да го изслуша и незабавно да реши проблема му. Не да целуват ръка на него, а ТОЙ да целуне ръка на поданика си, да падне на колене пред него и да го помоли да бъде извинен, че досега не е могъл да го посети. Комуто са разказвали как Учителят е посещавал то този начин всичките си ученици и последователи и още стотици хиляди хора по света, той знае за това. Понеже по това се отличава сам Христос.

"Туй чувство е събудено най-много у религиозните хора. По-горделиви от религиозните няма! Туй чувство най-много е събудено у тях. След това идват учените. Най-опасната гордост, която съществува, тя е между религиозните и учените. А най-голямата опасност, която сега иде, тя е от гордостта в окултната школа. Повтарям: тази хармония между вас е необходима. За сега още не се е въдворила тя. И аз искам в тази школа да се възстанови хармония. Хармонията се състои в следното: да имате взаимно почитание един към друг, да знаете, че вие сте разумни души, в които Бог е вложил ум, с който може да си служите. Някоя душа може да е оцапана, но онзи, който разбира законите, той няма да гледа на калта. Следователно, един окултен ученик няма право да съди. Особено българите са най-големите критици. Аз не съм срещал други хора такива критици, като българите: бръснат без вода навсякъде. У всичките българи това е една забележителна черта. И тази черта се дължи на това, че у българина религиозното чувство е много слабо развито, още от грехопадането. Туй дето страдат българите, то е защото религиозното чувство е тъй слабо развито. Между всички културни хора на света, най-слабо е развито религиозното чувство у българите. Туй е факт, който съм констатирал при измерванията си, със сантиметър. Като дойде до твърдостта, до упоритостта на българина, навсякъде съм турил 7 см; щом дойде до религиозното чувство, то спада от 2–3 см, а като дойде до милосърдието, малко се повдига. Казвам: Ето где е грехът! Затуй той е критик, няма благоговение. Но българинът скоро се разочарова, няма свято нещо за него. Идете в кафенетата, в селата, българинът никога няма да говори с почитание за жена си, нито жената ще говори с почитание за мъжа си. Като дойде жената, тя ще изкара на мъжа си всички отрицателни качества. Като дойде мъжът, и той ще изкара отрицателните качества на жена си. Не само между тях е така, но и между вас е същото. Така, обаче, не можете да бъдете окултни ученици, това да ви го кажа. Ако вие влезете тук, тъй, като мъже и жени, да ви кажа право, не можете да бъдете ученици. Ако в бъдеще се чувствувате мъже и жени, отвънка може да бъдете, но в Школата кракът ви не може да стъпи. Ученик, който влезе в Школата, и ученичка, която влезе в школата, ако са мъж и жена, ще имат взаимно почитание помежду си. Ако са мъж и жена и започнат: „Моята жена, моят мъж, е такъв-онакъв..“ - не сте ученици. Ако сте брат и сестра и започнат: „Моят брат, моята сестра е такава-онакава...“ - ще бъдете вън от Школата! Казвам: който влезе в Школата, трябва да бъде един образец. В Школата аз няма да обеля ни зъб за вашите престъпления. Аз ще си туря други очила сега. В окултната Школа има други очила, „любовни очила“ ги казват. Тия „любовни очила“ седят в следното: ние с тях виждаме ДОБРАТА страна на всичките ви недостатъци." (20.IV.1922, "Предназначението на музиката")

 

30.01.2018 г. 21,24 ч.

 

НЕКА СЕ ОГЛЕДАМЕ И ЧЕСТНО ПРЕЦЕНИМ: КОЛКО ХОРА С ИСКРА БОЖИЯ ПОЗНАВАМЕ ОКОЛО НАС? ИМА МНОГО РАЗПОЗНАВАТЕЛНИ БЕЛЕЗИ, ЗА ДА ГИ ОТЛИЧИМ ОТ ХОРАТА БЕЗ МОНАДА. ЕТО ТРИ ОТ ТЯХ:

БЕИНСА ДУНО: "Сърцето на човѣка се познава по степеньта на неговото благородство, умътъ — по разамаха на неговитѣ мисли, душата — по готовностьта ѝ да се жертва." (1918.09.22, беседа "Двамата братя", том "Дали може", София 1942, стр.230)

ЗА ИЛЮСТРАЦИЯТА: Ако някой се сети за някой друг в историята и действителността на човечеството с по-голям размах на мисълта и по-благороден, по-пожертвователен, веднага тази картинка ще бъде подменена.

 

https://www.facebook.com/100008457101177/videos/1839308863027666/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMDQ4MzY5OTE4NzUyOTI1/

 

 30.01.2018 г. 22,51 ч.

Не ми беше възможно да не сложа това клипче тука. Хората си мислят, че телата им са техни и могат да правят с тях каквото си искат. Някога в училище, като класни ръководители, показвахме на учениците и как се пресича белтъка на яйцето, когато го полееш с алкохол: става като сварен. А какво става с яденето на месо - също има изследвания и филми. Пиенето на студена вода и ледени течности спира незабавно въртенето на протоплазмата около ядрата на клетките - виждал съм го под микроскоп. Всяка наша клетка е еден ангел или едно божество, които са се пожертвали да дойдат да живеят в нас. Ние ежедневно им устройваме геноцид - съвест нула, жесткостта ни няма граници! Този геноцид се предава на природата и човечеството и там пламват войни, престъпленя и природни бедствия, а Бог ни "отмъщава" чрез нашите лични нещастия.

 

БЕИНСА ДУНО: "Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намѣрите навсѣкѫде." (1918.09.22, беседа "Двамата братя", том "Дали може", София 1942, стр.230)

Според едни, това е пантеизъм, според други - хуманизъм и т.н. Както и да го обосновават и кръщават, истината е, че "БОГ" не е църковно и абстрактно понятие, Той не се постига с бдения, пости, молитви, паневритмии, изгреви, кадения, песнопения и пр. Бог живее ЛИЧНО, ВИДИМО И ОСЕЗАЕМО във всяко нещо, във всяко същество, във всеки човек около нас и далече от нас. Даже и в тия без искра Божия - те ни учат да се пазим от тях. Нали Словото казва, че човекът с душа е къс, отсечен от СКАЛÀТА-БОГ? Нашата етика, следователно, е КОНКРЕТНОТО ни общуване и обмяна със всяка частичка от Бога. Само по този начин общуваме с Бога ИСТИНСКИ. Това е нашата практическа религия, нашето богослужение. В този смиъл, и атеистът е теист - ТОВА е нашето разбиране; религиозният е най-върлият атеист, ако е зъл, егоист, монополист, собственик, социопат.

Преди години, учениците от VII клас попитали в упор един приятел "ИМА ЛИ БОГ?" - бил учител по български език и литература. Имал урок за Ботев, бил произнесъл най-магичната и тотална формула в българската и световната поезия и религиология: "О, мой Боже, правий Боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже - мен в сърцето и в душата." И децата, съвсем искрено, понеже са още чисти, му задават този въпрос (макар в случая репликата да е била от едно провокаторче, за да проверят някои "тоя как ще отговори"). Учителят не знаел как да проведе атеистическото възпитание в този случай, но му помогнала дясната му ръка. Тя сама се поставила до сърцето му. Устата сама попитала: "Какво има тука, приятели?" - "Любов, другарю учител!" - "Още нещо?" - "Добро, другарю учител!". - "Е, правете си сметката има ли друг Бог". 

Бил и учител по пеене в VI клас и провел въпитанието по атеизъм с една песен, която се харесала даже на методиста и директорката на последния чин. Предложили го за награда от страна на Института за усъвършенстване на учителите.

Блага дума на устата –

туй е ключът на сърцата,

на сърцата, на сърцата,

туй е ключът на сърцата.

Мили поглед на очите –

туй език е на душите,

на душите, на душите,

туй език е на душите.

Нежно чувство проявено –

всяко зло е разтопено,

разтопено, разтопено,

всяко зло е разтопено.

Силна воля увенчава

всяко дело и проява,

всяко дело, всяко дело,

всяко дело и проява.

Любовта със тях съгражда,

тоз живот, що тук се ражда,

ражда, ражда, ражда,

тоз живот, що тук се ражда.

Проблемът за релгиозните атеисти не е ирония или нещо подобно: от средите, в които се израсли, помним само двама с "мили поглед на очите" и "нежно чувство проявено".

 

 

31.01.2018 г. 10,48 ч.

 

МОЖЕ ДА Е МЮЗИКЪЛ, МОЖЕ ДА Е НЕСЕРИОЗЕН, НО ЕДНА ДУША ТУК ДАДЕ ЖИВОТ НА 14 СЪРЦА И ДУШИ! Като се родят бебетата - на много повече...

"Сѫществува ли душа? — Докато мисли и чувствува, човѣкъ има душа. Щомъ има душа, има и съзнание. Като изгуби съзнанието си, губи и душата си. Който има съзнание, прави разлика между добро и зло. Следователно, той има и душа. Когато човѣкъ предпочита доброто и отхвърля злото въ себе си, душата му се проявява." (1918.09.22, беседа "Двамата братя", том "Дали може", София 1942, стр.231)

Обяснението може да изглежда познато и просто, но нека се запитаме: колко хора познаваме, които искат да мислят, а не да повтарят чужди мисли, дори и да са велики? Има ли ум грамофонът?

Каква е етимологията на "чувство" ? ЧУВАМЕ ли ние другия - или чуваме само себе си? Каквито и емоции да порявява, нежни или бурни, егоистът НЯМА чувства. Той е социопат - чува само себе си. Иска да обслужват НЕГОВИТЕ чувства, понеже е глух за чувствата на другите, не се интересува какви са те и как може да се удовлетворят според нуждите на ДРУГИЯ.

Каква е етимологията на думата "съзнание", някой питал ли се е? Не е ли това "СЪ-знание" - "ВЗАИМНО знание"? Благороден и животворен ТАНДЕМ между моите и твоите познания - или поне СЪ-ОБРАЗЯВАНЕ с тия на другия. Познаваме грамадно количество вярващи и интелектуалци без съзнание - те искат за знаят и да проповядват само това, което ТЕ знаят, а не другият. Това са НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНИ себисти или егоисти, дори да са с 5 висши образования. Приемат само ТИЯ знания отвън, които съвпадат с ТЕХНИТЕ и ги оправдават. Говорът им е МОНОЛОГ - Диалог и "полилог" не разрешават, пресичат го момонтелно. Изслушването им е непознато. Това говори ли за наличие на душа?

Колко хора познаваме, които различават доброто и злото според АБСОЛЮТНИТЕ определения за добро и зло, а не според своите собствени? Така кръгът се стеснява извънредно много. Но дори и в този кръг познаваме хора, които често проявяват злото в себе си и не предпочитат доброто - нито доброто за самите тях, нито доброто, което биха могли да направят на другите. И да имат душа, рядко я проявяват. А формулата я знаем: ПРОЯВЕНАТА божествена любов. ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНАТА.

 

 

31.01.2018 г. 14,13 ч.

 

Б.ДУНО: "Какъ и кога можемъ да подобримъ живота си? — Още сега! Щастието идва моментално, но условията за неговото идване се приготвятъ бавно. Влѣзе ли една божествена мисъль въ ума ви, моментално ставате щастливи. Обаче дълго време се е минало, докато се приготвятъ условията за нейното ПРИЕМАНЕ. Щомъ изгубите тази мисъль, моментално ставате нещастни." (1918.09.22, беседа "Двамата братя", том "Дали може", София 1942, стр.230)

СЛЪНЧЕВИЯТ ДЕЙНЕКА тук ни показва нещо повече от обикновената спортна щафета.

"Мислете върху изречението: „Изучавайте живота, приемайте Любовта“. За да дойде до положението да изучава живота и да приема Любовта, човек трябва сам да си наложи дисциплина. Трябва ли човек да очаква отвън да го дисциплинират, както железарят слага желязото в огъня? Изучавайте живота, възприемайте Любовта! Да изучавате духовния живот, това значи да го прилагате. Що се отнася до Любовта, тя трябва да се възприема, а не само да се изучава. Ако Любовта се изучава, без да се възприема, това е теория. Като ученици, вие трябва да се стремите всеки ден да се свързвате с добри хора от физическия, духовния или божествения свят. Изучавайте живота, приемайте Любовта! Като приемате любовта на ближния си, пазете се от използване. Каже ли ви някой, че ви обича, бъдете внимателни към него, без да го използвате. Някой казва, че ви обича. - Ако си позволите да го използвате, ден след ден любовта му ще се намалява. Ще дойде ден, когато нищо не остава от любовта му. Обичайте човека за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за благородните му постъпки, без да го използвате." (18 август 1940, "Изучаване и приемане")

"Да кажем, вие противодействате на вашите чувства. Тази болка е дошла от едно стълкновение във вашите чувства. Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства. Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите. Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност. Има една /истинска/ Любов, която свързва хората. Когато вие се запознаете с тази Любов, ТЯ е реалността на живота. Тази Любов аз я наричам Любов към Бога. Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки. Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души. Тя е една. Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“. - /За да стане това/, трябва една по-голяма светлина. Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства. Човешките постъпки не могат да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки. Постъпките са подкрепа на чувствата, чувствата са подкрепа на човешката мисъл, а човешката мисъл е за подкрепа на човешката душа. Всичките тия неща идват за подкрепа на душата ти. За да познаеш душата си, трябва да мислиш, трябва да чувствуваш, трябва да си постъпвал." (2 юни 1937, "Правилно приемане")

"Христос казва: „Който вас приема“, т.е. той започва от долу на горе. Не казва: „Който приема Бога, после мен да приеме и най-сетне вас“, а казва: „Който вас приема, мен приема, а който мен приема, приема Тогоз, Който ме е проводил“. Ако ти от любов не можеш да приемеш брата си, не можеш да приемеш и Христа. Законът е много верен. Ако ти не приемеш брата си, как ще приемеш вечното – Бога, Който ще иска повече? И тъй, Христос казва: „Най-първо ще приемеш брата си“. Понеже сега вървим по закона на еволюцията, ние ще приемем брата си, след него ще дойде Христос и след Христа и Бог, т.е. пълнотата на любовта ще се появи. Аз искам, като ида в света, да постъпя според Христа. Искам най-първо вас да приема - своите малки братя, - на вас ще го дам. Но вие ще кажете: „Ние ли сме най-благородните?...“ Аз не започвам с най-благородните, а с най-калпавите, с хромите, клосните, прокажените - с всички, които са изхвърлени. Ако аз не съм в състояние ТЯХ да приема, да им дам любовта си, с мен въпросът е свършен. Щом приема вас в сърцето си и ви дам този закон, тогава ще дойдат и „по-благородните“; като свърша с вас работата, тогава ме чакат другите, „по-благородните“... ТАМ е Христос! 

Аз съм готов да приема ВСЯКО знание, от всичко се интересувам, аз не съм толкова тесногръд.

Като приемат братята си, Мене приемат.“ Какво означава този малък брат? - Връзката е следната: когато аз реша да приема моя брат, то значи всичко материално, което имам в този свят, трябва да го дам на вас, моите братя. Аз, като дойда при вас, няма да дойда с голи ръце - моята торба ще бъде пълна, аз ще ви дам материали. След това иде вторият процес: когато съм готов това - материалното - да го пожертвам за Бога, ТОГАВА ще дойде Христос, духовното в мен, законът на любовта. А когато приема закона на любовта, тогава ще се прояви Духът – Великият Господ. Това значи, че трябва АЗ да направя първата жертва в света. А пък ако държа къщата за себе си и всичко държа за себе си, нищо не съм готов да дам и при това проповядвам за любов, тогава нищо не може да се постигне. Ако приемете тази Любов, тя ще ви принесе мир и радост в дома, децата ви ще ви бъдат здрави, работите ви ще се оправят, в живота ще ви върви добре, ще се спасите, ще намерите Царството Божие. Всичко едно подир друго ще дойде. „Който вас приема, мен приема, а който мен приема, приема Този, Който ме е проводил.“ И ние носим това учение за всички, без разлика. Сега аз искам и вие да възприемете вашите малки братя, и като излезете, да кажете: „Заради теб, Господи, аз ще приема всичките тия мои братчета“. И бъдете верни. Тогава Христос ще ви отговори: „Понеже тях сте приели, Мене сте приели, а понеже Мене приехте, приемате и Този, Който Ме е пратил“. Следователно, Христос съединява всички в тази непреривна любов, в която трябва да живеем като братя и сестри. Ония, които са родени от БОГА, на които БОГ е положил своите ръце, добили са образи и подобие Негови. Ще бъдем свободни от сегашното робство! И материално ще бъдем свободни, и духовно, и умствено. Свобода навсякъде, свобода на Духа! Желая всички да се въодушевите от тази любов, и като идете в домовете си, всички да се разцелувате, да вземете цигулките си, да свирите, да пеете и да кажете: „Отсега нататък ще пеем и с поезия ще живеем!“ (26 март 1922, "Които вас приемат")

"Ако в приемането и предаването обмяната не е правилна, не може да очаквате щастлив живот. Взимай правилно с приятност, но не с лакомия. Давай също правилно, за да имаш възможност отново да вземеш." (3 февруари 1933, "Точка и свобода")

"Ти трябва да даваш ход на всичките клетки на тялото си да живеят. /.../ Колко души има, които чакат? - Не да идете да ги "обърнете", но да кажете: „Елате при нас!“. Благото, което нося, ти го приеми и употреби. Не само да се премести от място на друго. /.../ Всеки, като дойде, ще си вземе. Любовта ни най-малко не протяга ръка. ТИ ще й хванеш пръв ръката! Щом я хванеш, и тя ще те хване. Любовта седи и гледа ще я хванеш ли. - Щом ти я хванеш, и тя те хваща, не те пуща. Ако не я буташ, никога не си дига ръката да те поздрави. Ето аз какво подразбирам – ако аз държа устата си затворена и не искам да приема въздуха, той седи отвън и казва: „Готов ли си да ме възприемеш?“ Щом си отворя носа или устата, въздухът влиза. Държа устата и носа затворени, той чака отвън. Светлината също така: държа очите си затворени - не влиза; щом отворя очите си, веднага влиза. В Любовта вие ще отворите душата си и тя сама ще влезе - ще я усетите, ще се допрете до нея. Ако чакате ТЯ да дойде, с години ще чакате. Тя е навсякъде - ще я хванеш!" (5 октомври 1941, "Последното добро")

"Благото на човека седи в движенията на неговото тяло. Ако той не се движи, ще се парализира. Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава човек, първо трябва да взима. Като вземеш, ще дадеш навън. Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т.н. Всичко това е намясто." (19 декември, 1937, "Закон за контролиране")

 

 

31.01.2018 г. 18,14 ч.

 

Б.ДУНО: "Кажатъ ли, че нѣкой е грѣшникъ, азъ го насърчавамъ. Богъ благоволява повече къмъ грѣшника, който се разкайва, отколкото къмъ праведния, който се въздига и гордѣе. Да насърчишъ обезсърчения и падналия, това значи да приложишъ учението, което нашиятъ Баща ни е завещалъ и предалъ чрезъ своя Единороденъ Синъ — Христосъ." (1918.09.22, беседа "Двамата братя", том "Дали може", София 1942, стр.233-234)

БОРИС НИКОЛОВ: "Аз съм разправял често този случай. Един от възрастните братя Петко Гумнеров беше направил някаква погрешка. Голяма погрешка за онези години. Беше целунал едно момиче. Как бе станало и как го бе целунал, това знаеха възрастните приятели, които строго го отсъдиха и отхвърлиха като че ли е вън от Братството. Аз тогава бях младеж на 22 години, а те бяха възрастни братя. И тяхната представа за морала беше друга. Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство. И сега, на този събор присъства Петко Гумнеров. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях. Той бе останал самичък. Беше греховен за всички. Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от презрението на всички, той беше почти отчаян човек. Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи горе в Горницата и да се помоли заедно с тях. Не го щат. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: „Петко!" Той се спира. „Ела, да излезем горе двама да се помолим!" Братът остава като втрещен. Учителят го взема под ръка, излизат горе, направят си молитвата както трябва. Не бързат, защото групите са вече минали, слезнали са долу и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост. До него е Учителят. Всички устремяват погледа си към тях. Петко целува ръка на Учителя и си отива. Приятелите мълчат и наблюдават гледката. Каква ти гледка. Това е живо човешко възкресение. И от тогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха. Те продължиха да го пренебрегват, понеже онази целувка стоеше пред тях като смъртен грях. Но след известно време заради тази целувка се развиха такива събития, след които нещата се промениха, защото развръзката на тези събития бяха драматични и поучителни за всички. А какви бяха те, ще ви ги разкажа друг път."

МНОГО ВАЖНО ПОЯСНЕНИЕ КЪМ ИЛЮСТРАЦИЯТА. Тук Исус благославя Мария Магдалина, която не е грешница, каквато я изкарва черната ложа, редактирала Писанието, а е светица и първата и най-способна ученичка на Христа. Днес дори и Църквата призна това и я канонизира. В цитираните думи по-горе е ясно: "КАЖАТ ЛИ, че някой е грешник", а не "КОГАТО някой е грешник". Пр това Бог, чрез Исуса, не е казал на Мария "И не греши повече", а "НЕ ГРЕШИ ПОВЕЧЕ ДА МИСЛИШ, ЧЕ СИ ГРЕШНА". 

Подробно - в: http://neobyatnotogovori.com/?idpub=7&book=1

 

 

31.01.2018 г. 19,34 ч.

 

Б.ДУНО: "Нечиститѣ мисли и желания разполагатъ човѣка къмъ нечиста храна. Какво добро могатъ да ви допринесатъ саламитѣ, пастърмата, кебапчетата и др.? Да кълцашъ и мелишъ месо, да го приготвяшъ на салами, това е дяволско изобретение! Колко хора сѫ отишли преждевременно на онзи свѣтъ отъ салами и отъ кълцано месо! Милиарди животни сѫ подали и подаватъ молбата си до Бога да ги освободи отъ човѣшкия ножъ! Това е истина, която трѣбва да се възприеме. Който не я приеме, ще носи последствията на своето непослушание. Новото учение не позволява да се ядатъ никакви салами! Азъ взимамъ думата „саламъ” въ широкъ смисълъ. Когато мѫжътъ изтезава жена си, или жената мѫжа си, тѣ сѫ яли „саламъ”. Когато родителитѣ развращаватъ децата си, тѣ сѫ яли „саламъ”. За „саламитѣ” Богъ изпѫди първитѣ човѣци отъ рая. За сѫщитѣ „салами” страда и днешното човѣчество." (1918.09.22, беседа "Двамата братя", том "Дали може", София 1942, стр.234

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/