БЕИНСА ДУНО: "Сега всички казват: „Защо да не живеем братски?“ - Искайте да имате тази Любов ОЩЕ СЕГА, В ТОЗИ СИ ЖИВОТ. И после, като ученици, има само едно „СЕГА“, „ДНЕС“ - не казвайте „утре“! В божествения свят кажеш ли „утре“, ти влагаш човешкото в Божественото. Кажеш ли: „Аз ще го направя“, но после добавиш „утре“, тази идея е напълно парализирана. И с вашето незнание как да говорите, вие парализирате онези благородни начинания в себе си. „Утре“ - това е ЧОВЕШКОТО. „Днес“ - това е БОЖЕСТВЕНОТО." Като дòйде Христос и ви каже да започнете работа, вие казвате: „Е, още не сме готови...“ - и изгубвате случая. Като дойде тази "заповед", вие трябва да кажете като войници: „Мобилизация, мобилизация - пушки, раници, патрони, една–две ризи - и хайде на бойното поле!“ Ето един пример – нищо повече.”(28 юни 1923, "Божественото и човешкото")

Още веднъж може да си припомним думите на Дейн Ръдиар за кармата: че тя е последствие от изпуснат благоприятен момент, даден от Бога. И думите на същия, с чиято мисъл започнахме тази сутрин: дори богове ги пращат на земята, за да проверят своите съображения, вкусове и теории.

Би било интересно да разгледаме израза "Настанал е 12-ият час" астрологически и кабалистически. Нали това е МС - върхът на Х дом? Дали съвпад на Слънцето и Луната там е решаващ, дали мистерията на числото 12 - Мистичната Сватба на Духа и Душата, сливането на Мъжкото и Женското начала? 12-и дом отговаря на Еднорога - Единство на съзнанието и Приложение на Доброто със вичка сила ТУК И СЕГА. Тотална концентрация да изпълним истинското си призвание в света така, както може само монадата ни и никой друг; както могат само една искра Божия и една росинка Божия, когато са се разпознали и са се слели - когато са ИСТИНСКИТЕ. Искрата подпалва горивото, ако е гориво - и Двигателят на младостта и безсмъртието се задейства.

 

 

16.11.2017 г. 08,05 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Любовта е КОНКРЕТНА. В Любовта всякога има едно чувство, едно желание да услужи и да помогне. Тя не прави никаква разлика между едно и друго същество." (6.01.1935, "И ще доведат всичките ви братя"); "Като ражда детето си, майката го спасява. /.../ Когато износи детето си докрай, майката го спасява. (10.06.1917, "Дали може")

СТИХОВЕ ЗА МАЙЧИНКИТЕ - нашите спасителки

А майчинките ОЩЕ, ОЩЕ плачат... Пригласят им сирените в нощта. И примката им слагам аз, палачът. И блъснал съм ги в страшна нищета.

Тиради, песнопения, задачи и прочая душевна гнусота... А майчинките влачат ли ни, влачат - и в стъпките им грее им кръвта.

ЕДНА сълза на майчинка невзрачна настига ни с куршум от Вечността; и с град от бомби - всеки горък плач на светиците, дарили ни плътта.

 

 

17.11.2017 г. 07,26 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 10.06.1917.Дали може.ДАМ.С42:4 : : „Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ. Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще.”

Библиотека „Прекрасни чудаци” : : Из разказа „Читател ” от Максим Горки:

Недоумяващ и озадачен от постъпката на моя спътник, аз го гледах и мълчах. "Той е болен" - помислих си аз, като желаех да се ободря и да си обясня неговите действия. Но той сякаш отгатна мисълта ми. - Ти мислиш, че съм ненормален? Оставѝ тази работа... Това е такава лоша и вредна мисъл! Прикривайки се с нея, колко често ние се отказваме да разберем човека само затова, защото той е по-оригинален от нас; и колко здраво тази мисъл поддържа и усложнява печалната небрежност на нашите отношения един към друг! - О, да!… - казах аз, като все по-силно усещах в себе си смущение пред този човек. - Но, извинете, аз ще си вървя… Време е вече. - Върви! - каза той, като сви рамене. – Върви, ... но знай, че ти бързаш да се опропастиш… - Той пусна ръката ми и аз се отдалечих от него. Той остана в градината - на хълма, който се спускаше към Волга; на хълма, покрит с бялата пелена на снега, прорязана с тъмните ивици на пътечките. Пред него се откриваше широкият изглед на безмълвната, тъжна равнина зад реката. Този човек остана в градината, седна на една пейка и започна да гледа пустинната далечина, а аз вървях надолу по алеята и чувствах, че няма да мога да се махна от него; но все пак вървях. Вървях и си мислех: бавно ли трябва да вървя или бързо, за да му покажа - на човека, който седеше там зад мен - колко малко значи той за мене... Ето, той тихо си подсвирква нещо познато… Аз зная, че това е една смешна и тъжна песен за слепия, който е взел върху себе си ролята да бъде водач на слепи. Защо тъкмо нея свири той? - помислих си аз. И веднага разбрах, че от минутата, когато се срещнах с това мъничко човече, аз навлязох в тъмния кръг на изключителни, странни усещания. Неотдавнашното спокойно и доволно настроение на моя дух се покри с мъглата на очакването на нещо важно и тежко.

"Какъв водач ще бъдеш ти, щом пътят ти е непознат?"

- спомних си думите на песента, която си подсвиркваше човекът. Обърнах се и го погледнах. Облакътил едната си ръка върху коляното и подпрял главата си с длан, той ме гледаше, свиреше, и черните му мустаци мърдаха на лицето, осветено от луната. Реших да се върна назад, движен от някакво съдбоносно чувство. Бързо го приближих, седнах до него и му казах без вълнение, но разпалено: - Слушайте, ще говорим просто… - Това е необходимо за хората - поклати глава той. - Чувствам, че вие притежавате сила за известно ... въздействие над мен; изглежда, имате да ми кажете нещо важно,… така ли е? - Най-после ти намери кураж в себе си да слушаш! - възкликна той със смях, но смехът му сега беше по-мек и аз дори долових в него нещо, близко до радост.

http://gorkiy.lit-info.ru/gorkiy/proza/rasskaz/chitatel.htm

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/ABP4.01-Maxim%20Gorkiy%20-%20Chitatel.mp3

 

 

17.11.2017 г. 15,03 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: Да разбирашъ и схващашъ живота правилно, това  значи да се радвашъ на всичко, което те обикаля.  (10.06.1917, "Дали може?")

Радвайте се на всичко! Радвайте се, че сте учени и  невежи, богати и бедни, че сте млади и стари, че  можете и не можете да рисувате. Бог се радва и  весели с онези, които са минали и минават през  изпитания. Първата задача, като ученици, е да  дадете възможност на духа си да се весели, а вие да  бъдете радостни. Духът се весели, а човек се радва.  Веселието е за великия свят, а радостта – за  хората. Казано е в Писанието: „Ще се весели Бог във  вас“. Бог се весели в човека, а човек се радва. Радвай  се, че в тебе са вложени несметни богатства. (1  февруари 1933, " Значение на удовете")

Когато си направил погрешка, зарадвай се; когато направиш едно добро, зарадвай се два пъти. Ако не се радваш, правиш престъпление. (1 март 1942, "Кесаревото кесарю, Божието Богу")

 

 

18.11.2017 г. 10,49 ч.

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2010936585829592/?t=6

 

Поради грамадния шанс още веднъж да се създадат външни и душевни условия за физическо слизане на Тази и Този, Кояйто (Която + Който) се ражда ЛИЧНО като всяко дете с монада, идващо на земята, и е между нас ЛИЧНО като Майката, в която се оформя, в момента се гледат и подходящи филмчета с красива музика. Импулсът е едно от тях да се сложи отново тук, въпреки че някога е слагано във Фейсбука.

БЕИНСА ДУНО: "Бременната жена трябва да се постави при най-добри условия. /.../ В бременното си състояние тя е крайно чувствителна. /.../Старите гърци са знаели това и са го спазвали. Когато някоя жена у тях била бременна, те са я поставяли при най-хубава обстановка, при най-добри условия. Окръжавали са я с най-хубави картини, давали ѝ са да чете най-хубави книги и по този начин са ѝ въздействували в добър смисъл, давали са ѝ добър подтик. /Трябва да пее и да й се пеят/най-хубави песни, /да слуша/ най-хубава музика. Картините също така да бъдат най-художествени. Ако едно дете се роди при такива условия, то ще има добри заложби в себе си." /17 ноември 1935 г./

Една нова, уникална опитност: когато детето усеща деликатни отношения и вижда и слуша неща с висока степен на асуин (есенцията на Красотата в битието), в някои случаи етерното му тяло излиза от плода на десетки сантиметри извън тялото на Майката и се докосва до другите хора наблизо. Милва ги и иска да бъде милвано дори от такова разстояние, понеже Милувката е ЖИВОТ, т.е. сам Бог. Преживяванията на всички в този момент са неописуеми - категорично и физически, не само душевни.

Това преживяване се появи и при гледането на филмчето, което виждате тук - детето ПЪРВО се развълнува от него.

 

 

18.11.2017 г. 12,32 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сѫ въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ. Тѣ са велики хора и заслужватъ подражание." (10.06.1917, „Дали може?”)

 

 

18.11.2017 г. 17,44 ч.

 

Гьоте, Милтън и Байрон – и душите на великите им вечни любими, които са ги разпознали и са им пристанали завинаги. Истинският Учител и онези, през които Той говори, казват неща, които другите отричат. По това разпознаваме кои са тия „други”. БЕИНСА ДУНО: "Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т.е. отъ Любовьта. Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ. Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това. Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики благодарение на въздействието, което имъ е оказала нѣкоя жена." (1917.06.10. „Дали може?” С42:15)

 

 

19.11.2017 г. 18,54 ч.

 

НА КАРТИНКАТА – НЯКОИ ОТ СЪЩЕСТВАТА, РОДЕНИ ОТ БОГА, ЗА КОИТО СТАВА ДУМА В ТОЗИ ТЕКСТ И КОИТО ЦЯЛ ЖИВОТ СМЕ ТЪРСИЛИ СЪС СВЕЩ – И СМЕ ГИ НАМЕРИЛИ! Въпреки че описването на чудесата и говоренето за тях отлага следващите чудеса задълго, поискахме от "канцеларията" разрешение за едно малко изключение - без рестрикции. Ето ВТОРОТО от вчера насам: прочетоха ни спонтанно една мъдра мисъл, без да знаят, че напоследък някои приятели си говорим много сериозно на същата тема: БЕИНСА ДУНО: "Та в днешния свят МАЛКО хора ще намерите такива, каквито БОГ ги е създал. Ти трябва да ги търсиш със свещ - и ако ги намериш, да ги пазиш като писани яйца!" (27.IX.1931, "Душата ми е отегчена от живота ми", Изново.СИЖ'92:13)

- А кои са ПЪРВОТО И ТРЕТОТО, защо започваш с ВТОРОТО? - би попитал с право някой. Ето ги:

- С една божествена Приятелка от намерените със свещ отиваме снощи на гала-коцерта на Диана Дафова в Пловдив (също създадена от БОГА, понеже чете и признава Слово Божие, което други отричат). На излизане – началото на ВТОРОТО чудо - Приятелката усеща, че е забравила ключа за апартамента, от който ЧЕТВЪРТИ намерен със свещ ще отсъства тази нощ и затова няма да има кой да ни отвори. Забравила е и телефончето си, поради което няма как да се обади на ПЕТИ намерен със свещ, който ни е предоставил този апартамент без наем. Затова се обаждаме от друго телефонче на ШЕСТИ и СЕДМИ, намерени със свещ, с молба да ни приютят. Приютяват ни, прегръщаме се, защото сме създаени от ЕДИН И СЪЩИ Баща, и целуваме ръка на СЕДМАТА намерена със свещ... Шестият създаден от Бога се чуди и на два пъти подчертава, че телефонът му е бил изключен в тая късна доба - как се е включил?

На сутринта един от нас разказва на всички за ПЪРВОТО И ВТОРОТО ЧУДО. Всъщност, първото е, че ОСМА намерена със свещ (хронологически много по-рано) се обади по телефона само минута преди акостирането ни в Пловдив, без да знае, че пристигаме, а с нея не сме се чували от месеци и виждали от години.

И така, на сутринта шестият намерен със свещ, като чу една реплика, че непременно ще има и ТРЕТО чудо, стана, отиде в другата стая и се върна с една кутия в ръцете си. "ЕТО ТРЕТОТО чудо!"- каза той - Отдавна е вкъщи, въобще не е отваряно, чудех се на кой да го дам..." - Оказа се външен диск ТРИ ТЕРАБАЙТА! (Предишният пострада в един пожар). Работата от месеци е на спиране и се влачи с часове поради препълнения лаптоп, а средства за външен диск трябваше да се спестяват поне година...

Та като си говорим за поредни чудеса и души от Бога, намерени със свещ, вече се объркваме кои поред бяха още две чудеса Божии, които дойдоха на гости в апартамента на петия намерен със свещ: един стар Приятел с искрящ ум и дух и една прелестна Нова Стара Приятелка с божествено Нептуново чело и много на "Ти" с Шефа...

Още нещо интересно: чудото на пътешествието през тази нощ от трамплина в дома на Шести и Седми намерени със свещ – едно невероятно легло, от което вече много години се пътува по цялата Земя и цялата Вселена...

Да изчисляваме ли кои поред хронологически през тия два дни бяха още един Приятел от Пловдив, отдавна намерен със свещ, който не се бе обаждал с месеци, а се обади миг преди слизането на някого от влака? И още една намерена със свещ, на която някой тази сутрин пише, че преди минути е мислел за нея, но не успява да й прати веднага тия думи по обективни причини, а тя предвардва с част от секундата това СЪС СЪЩИТЕ ДУМИ към него от своя страна... А и с нея този „някой” не се е чувал от месеци и виждал от години.

Под кои поредни НОМЕРА ще де обадят до довечера ОЩЕ любими Приятелки и Приятели (При-Ятото), които не са се обаждали отдавна? Не са се обаждали не защото егото им прави НОМЕРА като на други, които отписват някого задълго или "завинаги", а защото има някакви други, не толкова тъжни причини.

Та ето как душите ни отдавна НЕ СА ОТЕГЧЕНИ ОТ ЖИВОТА НИ, както е в заглавието на беседата... И отдавна ПАЗЯТ И ГЛЕДАТ КАТО ПИСАНИ ЯЙЦА други души, родени от същия Баща. Но то е, защото отдавна не се занимаваме с аритметики в живота и затова нямаме... аритмии. Че то и най-безкористните се оплакват от аритмии, понеже денонощно аритметруват кой за тях е на първо място или даже „единствен”. Астралната аритметика се занимава с това кой човек искаме да е на първо място или единствен в живота ни, или ние самите да сме на първо място или единствени някъде или за някого. А менталната аритметика, която минава за духовна, се занимава с менти и ментета - с това дали духът трябва да е на първо или единствено място в живота ни и така да пренебрегва Природата - или обратно. Затова всичкото това смятане и пресмятане си е чиста смет, нищо друго. Насмитаме душата си и живота си зад вратата, но и живота и душата на същества, които искат да се родят; а други - да живеят. Вместо да даряваме живот, цял живот отлагаме това и си правим сметки като тъговците: ще дарим живот само там, както и където искаме НИЕ, а не Бог; и където ще има танто за танто в чувствата.

А виж - алгебрата е друго нещо. Там има ЗАМЕСТВАНИЯ и затова никой не страда от аритмии и деформации, не става още приживе на смет. Даже висшистите-математици са забравили, че "алгебра" произлиза от арабското " الجبر (ал-джабр) - наука и практика за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на нещата и Приятелствата, дадени от Бога, и за ИЗПЪЛНЕНИЕ на Неговата свята воля тъй, както ТОЙ иска, а не както ТЕ си я представят.

ЛЮБЕН ДИЛОВ - Из „Още по въпроса за делфините”:

— Но какво сме тогава? — запитах аз /делфина!, разтреперан от очакването. — Не знам — прихна той и аз го видях да се премята весело над вълните, както съм виждал това да правят делфините, а не бях отварял очите си. — Мислех, че ще знаеш, щом се смятате за по-умни от нас... — Засега само знаем какво не сме и какво не трябва да бъдем. А вие, за съжаление, още не сте стигнали дотам. — Щом сме приятели, не бива да се обиждаме, нали? — нацупих се аз в своето междугалактие. — Това не е обиждане. Аз ще ти казвам нашите истини, а ти ще ми казваш твоите. Така разговарят приятелите. Помъчих се да намеря една своя истина, за да му я кажа, но не успях; сякаш всичките ми истини бяха се превърнали в тъмнина, тишина и пространство. Затова попитах: — Защо ни обичате тогава? — Може ли да не обичаш малкия си брат, когато е в безпътица?... — Това е една ваша истина, така ли? — Да — отвърна той и се преметна. — Две и две четири — казах аз внезапно. — Какво е то? — Една наша истина. — Не я разбирам — промълви той стеснително. — Привет, приятелю! Аз я знам. Това е вашето броене, нали? Най-голямата ви заблуда! — Привет! — отвърнах аз. — Защо заблуда? Ето, досега аз разговарях с един делфин, сега дойде и ти. Един делфин и един делфин са два делфина. — Не, има само Един Делфин и… делфини. Така е с всичко. — Аха! — рекох тържествуващо. — За вас съществува само единицата и множеството. Та това е най-примитивният стадий на отношение към света! Простете, но това е… това е животинският стадий. Дори диваците в Австралия броят до пет. Двата делфина се преметнаха презглава и аз чух смеха им — беше весел и безобиден. После новодошлият каза: — Можеш ли да преброиш вълните на океана? Можеш ли да преброиш нещата във Вселената, да измериш безкрайността? Броенето е нужно за движението на тялото, то пречи на духа да влезе в безкрайността. А вие сте свикнали всичко да броите и най-тежко страдате от това, което най-много броите. Макар по атавизъм да обичате само единицата. Обичате само едно слънце, а от множеството слънца се плашите. Страдате, когато загубите един човек, но сте равнодушни пред гибелта на множеството… — То идва пак от броенето — отговори му другият делфин, който очевидно беше по-възрастен и по-знаещ. — Те броят колко същества са се научили да побеждават, виждат им се недостатъчно и преминават към следващите. Това се нарича ненаситност… — подсказа ми той неволно друга наша истина и аз я извиках: — Тя е неотнемаемо свойство на духа! — Свойство на духа, когато е роб на тялото. Ние също сме принудени от природата да робуваме мъничко на една примитивна плът, но се научихме да освобождаваме духа си. — Но ние не можем като вас само да се премятаме безгрижно по вълните! — почнах аз да се дразня от нравоучителния му тон. — Ти виждаш само телата ни, а на тялото не е нужно повече от това да се нахрани, да се размножи и да си поиграе с вълните. — Това и хората са го твърдели отдавна — рекох аз и отново се напънах да си спомня някоя истина, с която да му възразя. — В човешкия мозък има същите истини, които лежат и в мозъка на делфините, макар нашият да е по-голям. Но вие никога не знаете кои са верните. Защото се кланяте на числата, а числата означават умъртвяване. — Всъщност, първопричината за тяхната трагедия иде от сушата. Знаеш, че и на други планети сме срещали подобни същества. Застанали върху мъничката твърда черупка земя, хората навярно чувстват Вселената около себе си като един капак, чиито стени трябва да разбият, за да излязат в простора. Затова и търсят истините с ножа и чука — раздробяват ги, а след това не разбират, че парчето не е цялото, че то не е вече част от истината, защото е мъртво, че числото е покой, а истината, която то символизира, е познаваема само във вечното й движение. — Но ние също изпращаме вече хора в Космоса! — рекох аз. — Да, именно изпращате! С взрив и метал. Затова ще срещате там само огън и лед. Защото не искате да повярвате, че просторът е даденост на духа. — Както времето на пространството ли?… — запитах аз, но се прекъснах екзалтирано: — Да променя! Човекът е призван да променя и създава! — И това сте разбрали погрешно — отвърна той. — Вие, както и ние, можем да променяме и създаваме само себе си. Така правят всички разумни същества във Вселената, защото тя сама непрекъснато се създава. А вие сте се заели да нагаждате веществото към телата си. Въобразявате си, че това е променянето, и не забелязвате как духът ви остава същият, как умират в него ония сили, чрез които единствено може да се проникне в действителната Вселена. Впрочем отделни хора знаят това и ние сме ги срещали между звездите…

След епизода с делфините на Любен Дилов - още няколко думи. До вечерта на втория ден на чудесата наистина се обадиха още няколко души, с които сме се търсели със свещ през вековете. Последна беше една Майка с малко дете - и тя закъсала в големия град, няма къде да спят отсега нататък. Разбира се, поканихме ги и ги посрещнахме както подобава. Дали и тя е родена от Някого, от Когото ни се иска и ние да сме родени, съдете по това: още на другия ден тя замина с влак или автобус за друг град и отсъства няколко часа, за да нагледа и нахрани там едно котенце.

 

 

20.11.2017 г. 10,00 ч.

 

БЕИНСА ДУНО:

Студеното сърце произвежда тъмни и студени мисли. Студеното сърце и студеният ум, то е тъмнина. Когато умът е тъмен и сърцето студено, тогава се ражда тъмнината. (5. ХII. 1941, "Отношение на ума и сърцето")

Има и светлина, при която нещата замръзват – тя е тъй наречената "студена светлина". Има и студено знание, студен морал. Защо ви са студената светлина, студеното знание и студеният морал? Има и студени светии, при които хората замръзват. Сегашните хора са все "студени светии". Който се приближи при тях, непременно ще замръзне. Това показва, че хората не са свободни. Ако някой си позволи да бъде свободен, свободата му минава за престъпление. (12 март 1933, "Начало и край")

 

 

20.11.2017 г. 16,11 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: СМЪРТ, ПРИЧИНИ Ако ви посещаватъ свѣтли мисли безъ да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си съ хората. Тогава отъ разумния свѣтъ ще издадатъ заповѣдь да ви взематъ горе - ТАМЪ да научите урока си. (1917.06.10."Дали може?" ДАМ С42:22)

 

 

20.11.2017 г. 20,18 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Аз искам между всички ви да зацарува мир, радост и любов божествена; да се надпреварвате да си услужвате и да си отдавате почест един към друг." (2 септември 1917, из едно писмо) Изминали са 100 години от това Пожелание. Дай Боже някой да е срещнал някого, в чиято душа да цари вътрешен мир и радост и даже веселие! И като цари в някого вътрешен мир и радост с искрящо веселие, защото е дошъл от Бога, това да грее топло и в лицето му. И като е дошъл от Бога и това се вижда и в лицето му, да озарява душите и лицата И НА ДРУГИТЕ с вътрешен мир и радост и щастливо веселие. И да го разпознават другите че е от Бога именно по това, че почти постоянно е с "блага дума на устата", "мили поглед на очите" и "нежно чувство проявено".

Дай Боже някой наистина да е срещнал някого, в когото цари божествена любов. Защото, казва Същият, в духовния свят любовта все още не е съвършена - в нея тия, които се обичат, не могат да живеят заедно или наблизо. Казва, че в божествената Любов това се изменя и човек оживява, става безсмъртен и всичко в Нейните лъчи се примирява. В човешката любов ония, които живеят заедно или наблизо, си причиняват страдания, в духовната се раздалечават, но в божествената любов всички са заедно и в съединеността, и в близостта, и в най-далечните далечини на космоса.

А дали е виждал някой някога някого, който да е взел насериозно думите на Някого отпреди 100 години, че родените от Бога - пребиваващите в божествената любов - се НАДПРЕВАРВАТ ДА СИ УСЛУЖВАТ И ДА СИ ОТДАВАТ ПОЧЕСТ ЕДИН КЪМ ДРУГ? Дали на това са способни само избраните съдове на Бога, които са създадени от Него за почест, за разлика от много други, които събират и леят безчестието на безсърдечието, "поношението" на дистанцията и враждебността? Къде отива Почитанието към РАЗЛИЧНИТЕ същества и истини – ВЪРХОВНИЯТ плод на Истинския Бог? Къде отива братският живот? Пак казва Същият: „Вземете Христос, Който слезе на земята с една велика мисия, донесе едно велико учение от небето да покаже на хората как трябва да живеят - ПО БРАТСКИ да живеят! Донесе едно учение как Бог е създал света и какви са отношенията /на съществата там, създадени от Него/. Хората ни най-малко не възприеха това Учение и не му отдадоха никаква почест.” (25 юни 1939, "С човешки и ангелски езици).

 

 

21.11.2017 г. 14,47 ч.

 

„„Защото, който прави волята на Отца Моего, Който е на небесата, той Ми е и брат, и сестра, и майка.“ (Матей 12:50); "И ще отговори Царят и ще им рече: "Истина ви казвам: колкото че сте сторили това на едного от тези най-малките Мои братя, на МЕНЕ сте го сторили." (Матей 25:40)

Един диалог от днес, 21.11.2017:

- Здравей! Каня ви с още един човек (когото искаш) в /.../. Мога да ви платя самолета и вътрешния транспорт не само през океана, но и през Европа, ако се наложи. Може да останете колкото искате - или поне три месеца за един курс лекции на /.../. Имам вътрешен човек, ще ни излезе тройно по-евтино, храната и хотелът също. Ти нямаш грижа! Знаеш, че за него дават и 5 пъти повече и се чака с месеци, понякога с години. Това сега е уникален шанс!

-Питай го колко безплатни къщички в градини с пълна издръжка без чакане има за бременни, колко за кърмещи и колко за други Свободни Майки с деца. Щото ние пътуваме само с такъв "антураж". Ако някой няма нито една къщичка, жилище или даже стая за тази цел, не се интересуваме нито от учението му, нито от философията му, нито от книгите му, нито от физиономията му. Щом като и всичките му последователи имат същия ум и не са се организирали до правят това, не се интересуваме и от тях. Ако ще да платят от себе си и за 100 хиляди слушачи и читатели на безполезни приказки, не се интересуваме. Не се интересуваме и от такова духовно общество, от такава църква, такава държава. Те са обречени - осъдени са от Съдбата на смърт, понеже убиват Майките чрез адските лъжи за семейството и адските условия, при които са ги поставили. Както знаеш, най-чудовищната икономическа лъжа от хиляди години насам е, че обществото или държавата не можели да издържат майките до края на живота им; най-голямото доказателство за тъп икономически ум или съзнателно коварство - същото. Такова е и най-подлото извращение - кланянето на Майката Божия само абстрактно, а не социално и материално ЗА ВСЯКА КОНКРЕТНА МАЙКА. И глобалната лъжа, че единствено съпругът и семейството били отговорни за това. Знаеш какво е казано в Левит: "Всеки, който прокълне баща си или майка си, непременно да се умъртви; баща си или майка си е проклел - кръвта му да бъде върху него!" На практика, светът е проклел майките ни ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯТА СИ, затова е ЯСНО какво ще стане с него.

 

 

22.11.2017 г. 16,44 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: Жив е, който ви обича. 21 декември 1917, Из едно писмо.

 

 

22.11.2017 г. 18,17 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: Слуша се Неговото Слово - и земята като майка се радва на Неговата светлина и топлина, която Той й изпраща. Радват се вече земята и небето, защото и те се обновяват. Радват се малките камъчета, пляскат с ръце бистрите изворчета и рекички, веселят се малките цветчета, подскачат малките бръмбари, пеят птичките по дърветата, ликуват високите планински върхове, пробуждат се човешките духове в слава, въздигат се божествените души в красотата! Събарят се стари крепости, стари затвори; разпадат се стари форми, събличат се старите дрехи, пропадат изкривените учения, прекланя се мрачната философия - и мъдростта на живота се явява в своята пълнота. Слиза Господ на живота и Той говори вече с разбран език за тия, на които душата Го чака. Приготвя Той всички с делото на Любовта. Бащи, майки, синове, дъщери - всички до един са ученици на Любовта!

Стани, стани - и Господ ще те съживи! Стани, стани - и Господ ще те възкреси! Стани, стани - и с Любовта започни! Стани, стани, -и Истината облечи!

Господ да ви даде на всички да постигнете всички ваши добри желания, добри мисли и стремежи на вашата душа! Поздрав от Него на всички приятели, малки и големи, и на всички добри ученици, бедни и богати. Всички, които горещо обичат истината, на които сърцата са пълни със смирение божествено, с милостиво сърце Господне, могат да си препишат тия думи. Те са простички, но пълнички - те са готови да разцелуват всекиго от вас, да ви дадат братски и сестрински прием, и в техните обятия да намерите Божието благословение, Господа, Който ви говори и отвън, и отвътре.

Благославяйте Господа, Който се грижи за вас! Благославяйте Господа, Който ръководи съдбините на всички народи! Баща е Той на всичко живо.

Ж.К.В.О. (Жив е, който ви обича)

9 февруари 1918 г., Варна, из едно писмо

 

 

24.11.2017 г. 09,22 ч.

 

В реда на така нарчените "чудеса", ето първото от тази сутрин - защото от дълго време са по няколко на ден. "Системата" ДОИЛ действа безотказно ("Дето обич и любов, там и Господ е готов".) Един приятел се е размечтал да се събере с една приятелка, но когато бе зададен въпрос перспективно ли е това, днес сутринта дойде едно име: "Йоан Веслей", а после изгоря един бушон в апартамента. Името Веслей свърши работа веднага: още при първата справка с том беседи се падна следното: „Когато е недоволен, човек естествено търси нещо, което да осмисли живота му, да запълни празнотата на неговата душа. Човек все търси някакъв идеал в живота си. Докато е млад, той мечтае, фантазира, че ще намери своя възлюбен, който ще осмисли живота му. Щом намери възлюбения си, той започва да му пише любовни писма, да му носи цветя, подаръци, докато един ден се разочарова в него и види, че не е намерил това, което търси. Като мисли, че е намерил своя идеал, човек първо се очарова, а после се разочарова и изпада в положението на Йоан Веслей, виден реформатор в областта на религията, който се оженил за една англичанка, но три деня след това казал на приятеля си: „Не си струва човек да се жени! Не намерих тази, която търсих.“ Един млад момък отишъл при него и му казал, че се е влюбил в една красива, благородна мома, благочестива християнка, и желае да се ожени за нея. Йоан Веслей му отговорил: „Момата е добра, красива, ревностна християнка; тя може добре да живее с Христа, но не и с тебе.“ (5 декември 1928, „Смяна на състоянията”)

 

 

 

22.11.2017 г. 16,05 ч.

 

Писмо от днес до двама непознати млади хора в интернет (до тях на английски, след това на бългаски подробно):

"Можете да изтриете веднага това писмо и да го оставте без последствие; може и да го прочетете и евентуално да ни отговорите. Това не е нито реклама, нито нещо користно. Днес по обяд един от нас попадна на профила на Хари във Фейсбука по един необикновен начин и ниe бяхме очаровани и възхитени от вашите лица. Ние сме художници-илюстратори и понякога молим млади хора с божествена красота да използваме техните образи за нашите идеалистични и мистични илюстрации. Нямаме комерсиална цел - всичко е за художествено въздействие върху душите,  а вие двамата ни трогнахте до крайна степен - рядко сме виждли такава прекрасна и хармонична двойка като вас. Дано Бог закриля любовта ви вечно!

От името на групата ни ви пиша аз, Григорий от България, 76-годишен писател, илюстратор, астролог. Позволих си да направя колаж от снимките ви и да го сложа в моя профил преди да съм ви искал разрешение. Знам, това е некоректно - ако кажете, моментално ще го махна, но във времето до този момент лицата ви ще окажат такова благотворно въздействие върху няколкостотин хиляди наши приятели и някои непознати, че биха могли са се получат и изцеления и просветления - това вече се е случвало. Истинската красота е всемогъща! Вие може би не съзнавате колко любими деца на Бога сте, колко брилянтни и чисти са вашите души!

Ако искате да ми повярвате, ще ви кажа как попаднах на странцата на Хари. Такова нещо с тъй голяма сила не се случва всеки ден, нито даже всеки месец или всяка година. В акаша всичко се филмира документално и някога ще може да се провери дали това, което ви казвам сега, наистина се е случило. Понякога в съзнанието ми идват имена - исторически или съществуващи в момента. Дава се информация за непознати личности, понякога им се помага от разстояние. Днес от сутринта дойдоха две имена с фамилиите им: първото бе на виден човек от миналото и то даде ключ за разрешение на съдбоносен проблем, а второто бе "Harry [...]". Намерих няколко души в интернет с тези имена, но страницата на Хари и снимките в нея заляха с ярка светлина цялата ми стая. Вие двамата сте изумително прекрасни!

(По-горе скривам фамилното име на Хари, понеже някои приятели и непознати си позволяват веднага да пишат на хората, чиито имена съм обявил изцяло, и не винаги им пишат неща, които са похвални.)

22.11.2017 г. 18,30 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: Человеците се познават, само когато се обичат. (1918.03.22 чсп ИСИ ВСЕ94:125)

 

 

24.11.2017 г. 20,45 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Петър е бил гол, когато дошъл Христос, което значи чистота. Да бъдеш гол - ТАМ е хубостта! А с бели дрехи - това означава светостта, проявление на чистотата. Ако не се намерим голи, няма да дойде Христос - но ТРЯБВА да се намерим голи. И когато те заровят в земята, и тя те съблича и те оставя гол. Това е езикът на Небето." (1918.03.22 чсп ИСИ ВСЕ94:126)

Картината е от американеца George Quaintance(1901-1957) и се казва Kanaka Fisherman (1940). То е ясно, че това не е св.ап.Петър, но с нея е илюстрирана статия, в която си задават въпроса наистина ли е бил гол той при първата си среща с Христос; и ако е така - защо се е смутил от голотата си, както е станало и с Адам и Ева в резултат на грехопадението. Има такъв стих в Евангелието:

"ЙОАН 21:7 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: "Господ е!" А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.

Ето още нещо в края на тази беседа, за което дали ще са нужни 25 хиляди години, за да го разберем и приложим?:

 

"И след тази война ще започне тоя Петър, който символизира жената и който първо ще оголее и ще хвърли мрежата в морето, за да иде при Господа."

 

 

25.11.2017 г. 14,03 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: НЕЛЮБОВ, ПОСЛЕДСТВИЯ : : "Когато имате една еднообразна мисъл – например, че не обичате някого, - вие изпращате мисли от вас до него и /те се връщат/ от него до вас. /.../. Няма да се минат един-два дни, и вие ще се усетите неразположени духом." (1918.06.10 снд ИСИ ВСЕ94:129)

КОМЕНТАР: Разбира се, ние не можем да обичаме всички, както обича Бог. При омразата е ясно: тя при всички случаи е бумеранг; но има случаи, когато съзнателно си внушаваме, че не обичаме някого, защото се страхуваме от евентуални последствия или понеже не го одобряваме по някакви причини, а в много случаи – и от гордост. В случай, че по този начин отхвърляме определеното от Бога за дадена връзка, и ТУК има бумеранг, както и фронтално сблъскване с Волята Божия. Тогава обратната вълнà върху нас е особено силна и разрушителна. В случаите, когато една любов не е определена от Бога, ние имаме право да констатираме, че не обичаме някого, обаче това не бива да зацикля в нас като натпапчиво самовнушение (да става гангрена) и да се изразява неделикатно към човека, освен в случаите на груба настоятелнот и агресия от негова страна. В останалите случаи има стотици хиляди начини нещо да бъде казано ясно, но нежно и деликатно.

БЕИНСА ДУНО: "Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Когато страдате, влизайте един на друг в положението си. Каквото и да работите, с каквото и да се занимавате, използвайте го за развиване на нежни, благородни чувства в себе си. Следователно, пазете се от огрубяване на чувствата си и развивайте в себе си нежност и състрадание." (27 юни 1923, беседа "Нежност и грубост")

За безсмъртните е изключено да не се откликнат на зов за обич, но за смъртните, които искат да не боледуват и остаряват, да не се деформират и погрозняват, важи следната молба на Поета:

Не отминавай никое „обичам те“ , прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое „обичам те“ , защото, ако то не те намери, вселената от скръб ще потрепери, звездите ще помръкнат от обида. Изостряй своя слух да го дочуваш; със всички свои сетива улавяй блуждаещия знак на всеотдайност… А ако ехо в теб не се събуди? Отново се поспри, не отминавай: да те погледат остави очите, да те запомнят щедро до насита.

И после в сънища да те извайват.

Николай Христозов

25.11.2017 г. 15,22 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Вложете в съзнанието си това, че всяка мисъл, желание и действие, които проникват вътре във вас, са изпратени от невидимия свят; и да знаете, че това, което ви се случва, НЕПРЕМЕННО трябва да се случи."

ВЪПРОСЪТ Е КАКВА Е ЦЕЛТА ИМ И КАК НИЕ ГИ ПОСРЕЩАМЕ И ОБРАБОТВАМЕ. Илюстрацията е към филма "Предопределение" (2014). Какъвто и да е той, и от него разбираме, че от правилното ни или неправилно реагиране в даден миг зависи животът или смъртта на хиляди същества в бъдещето.

Друг е въпросът, че освен Предопределеното, съществува и Импулсирано. Но реакцията ни и към двете е КОСМИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ.

Ето краткият отговор от едно място на тази тема:

12.I.136(2000) Пловдив

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО И ИМПУЛСИРАНО

 

Планът на Небето се съчетава красиво с неочакваните и непредвидени импулси на Бога в сърцето ни. Когато срещнем души с искра Божия, които също като нас редуват предопределеното с импулсираното без никакви противоречия, ние говорим за щастлива среща с Божественото и за продължаване на младостта. Стремежът към оставане на едно място или с едни и същи хора е божествен, но божествено е и краткото или по-дълго гостуване. При всички случаи, мярката за гостуване е НЕИЗТОЩИМАТА БЛАГОСТ, РАСТЯЩИЯТ ПЛАМЪК, ТОТАЛНАТА СЛЕПОТА ЗА НЕДОСТАТЪЦИТЕ. Няма случай в историята на Битието, когато някой да е спазвал това правило и да не е станал безсмъртен. Така е и сега. Напред - и на пълен автопилот! Да търсим предаността В СЕБЕ СИ; а на хората - ДА СЕ САМОРАЗДАВАМЕ. И да не забравяме: Н.Н.Н.("Навънка Нищо Няма.")

 

 

 

БЕИНСА ДУНО: „Защо хората не искат да живеят тъй, както Господ е предопределил?” (29.12.1940, „И в Неговото Име народите ще се надеят”)

ОЩЕ ЗА АВСТРАЛИЙСКИЯ ФИЛМ "Предопределение" от 2014 г. (на български - "Патрул във времето", фантастика). Който не иска – да не го чете: тук се преразкава филмът и има някои разсъждения върху него.

Някои много духовни хора или крайни инивидуалисти не гледат филми или не обичат някой друг жанр на културата. Те не знаят, че тъкмо поради това Небето често ги лишва от спасение. Преди битката им с универсализацията, те се занимават само с любими неща. Понякога им дава реплика от улицата, реплика от филм или даже от „случайна” чалга в рейса като ЕДИНСТВЕН отговор, който няма да го получат и от 100 тома Слово Божие. Това Небето го прави нарочно, понеже Бог на горделивите се противи. В дадено прераждане, горделивият отхвъря изцяло хора или неща, от които не се интересува. Това е бомба, разрушаваща универсалното му тяло. Не че трябва да сме разпиляни и всеядни, но има две неща, които бихме могли да си ги наложим съзнателно: 1% от времето ни да е за запознаване с неща, които са ни чужди; 1% от любовта ни към Бога да е будна за нещата, които Той иска да ни каже ЧРЕЗ ТОВА, КОЕТО НЕ НИ ИНТЕРЕСУВА. Този процент ще даде ток за покълване на универсалното ни тяло. Други хора, които обичат Бога повече, стигат до 49 процента. Но не и над 49, понеже от 51 до 99% трябва да сме верни на себе си. Който е 100% себичен или 100% разпилян, той е обречен..  Освен това, силните пиеси и филми предизвикват чувства, каквито "реалният" живот няма как да ни ги поднесе. За определена категория души и сърца чувствата са въздух - ако не получат нужната порция, няма как да оцелеят. Астралци или не, това е факт. А за някои богове и ангели чувствата са единственият начин, за да станат нещо свястно, да се върнат в Бога. Кое от споменатия филм бе знак, сигнал? Нали не за пръв път ни се дава разковниче по този начин? Даже не винаги чрез изглеждане на целия филм, а чрез пускане на определена от Небето секунда от него или внезапно отваряне на радиото - само за да се чуе една реплика. Вместо отваряне на книги. Тия сигнали и знаци отвън са много по-икономични за Небето от десетилетните му опити да ни говори отвътре, а ние да не чуваме. Първо, в „Predestination” има герой, чието прозвище е "Самотна майка" . Той води рубрика за живи случаи на тази тема. ОТ ТОВА СЛЕДВА ЗАОСТРЯНЕ НА ВНИМАНИЕТО НИ КАКВО ИСКА ДА НИ КАЖЕ ТОЗИ ФИЛМ, ТЪЙ КАТО ТЪРСИМ МЕТОДИ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ ТОЧНО НА ТОЗИ ВИД МАЙКИ И ПОСВЕЩАВАМЕ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ВРЕМЕТО, РЕСУРСИТЕ И УСИЛИЯТА СИ ЗА ТЯХ.  Във филма разговарят за спецификата на женското съзнание. "Самотна майка" се хваща на бас с кръчмаря да спечели бутилка, ако разкаже "най-яката" си история. Казва: "На много егоистични задници трябва да им се прояснят главите". „Яката” история е в това, че разказващият си е сменил пола. Бил е момиченце - подхвърлено бебе-сираче в сиропиталище... Филмът внезапно става трогателен до сълзи, дават историята на детето екранно. Поради тази самота, като пораства малко, Джейн се заклева, че един ден ще има деца с майка и баща. ОТ ТОВА СЛЕДВА НАПОМНЯНЕТО, ЧЕ КОНВЕНЦИОНАЛНОТО СЕМЕЙСТВО СИ Е БОЖЕСТВЕНА ИНСТИТУЦИЯ, КОГАТО Е ПО ВОЛЯТА НА БОГА И КОГАТО ТАМ ИМА ТРОГАТЕЛНИ ВЗАИМНИ ГРИЖИ И ОТСТЪПКИ; и че грижите на бъдещото човечество не трябва да са само за „Свободните Майки”.  Като завършва отлично, назначават Джейн в космическа корпорация за компаньонка на космонавтите „по пълна програма” - нали и те трябва да са здрави и "щастливи"?.... Но не стига дотам - дисквалифицират я заради едно сбиване. Започва да работи като слугиня, влюбва се в богат мъж, той я зарязва, но й е направил бебе. Ражда. Тя се оказва хермафродит; за да я спасят, я превръщат в мъж. Открадват й бебето. Тя става нормален мъж по всички показатели, но утвържада впечатлението си, че "светът е кално място, в което всеки те използва за каквото си иска". Рабòти какво ли не, накрая сяда и почва да пише "Изповеди на една самотна майка". Джон печели бутилката, но барманът, комуто се изповядва, че оказва един от шефовете на тайно общество за коригиране на времето. Той е времеви агент №11 за предотвратяване на престъпления. Реплики във филма, потвърждаващи напълно цитираната мисъл в началото на предишния пост тука: "Не мислиш ли, че нещата са неизбежни?" - "Да, тази мисъл ми е минавала през ума...". ВЕРОЯТНО, С ТОВА НИ ПОДГОТВЯТ И НАС ЗА НЕЩО СКОРО ПРЕДСТОЯЩО И НЕИЗБЕЖНО.  С машина на времето колкото цигулка, двамата отиват назад във времето до мига, когато "лошият" мъж ще се запознае с Джейн. Тя, сега Джон, иска да го убие и за отмъщение, и за да коригира бъдещето. Така ще бъде спрян и Бомбаджията - с него започва фимът, той прави крупни погроми, очаква се следващия път да убие десетки хиляди.  Повтарят се епизоди от началото: Джейн се среща със самата себе си като Джон от бъдещето, а агентът не успява да убие Бомбаджията. Джейн си мисли нещо, Джон отгатва мисълта й: "Защо всички получават вичко, което искат, а за мене не остава нищо?" (Познат въпрос на много приятели и хора по света...)  Джон й казва: "Преструваш се, че любовта не означава нищо за тебе, а всъщност само за това мислиш..."  Агент от бъдещето към агент №11: "Ти си единственият, който можеш да коригираш бъдещето чрез предначертания парадокс. Разчитаме на теб!".  Човекът, който открадва бебето на Джейн, е самият агент 11. Праща го 20 години назад. Това бебе е самата Джейн - пак се вижда как я носи в онова сиропиталище и го оставя на прага. Заплетена история... Джон и Джейн се целуват.... Да се целувш със самия себе си... Сложен филм...... №11 се връща от 1945-а в 64-а година... Джон и Джейн са на една пейка, той я оставя уж замалко и не се връща повече никога. Оказва се, че именно той е "лошият", който й е направил бебето. Следоватено, би трябвало да убие самия себе си, за да промени бъдещето. Иди разбери филма, ако можеш... Не, не се самоубива, но мъката от раздялата и от знанието какво ще причини на Джейн са по-тежки и от самоубийство...  Двамата с агента отиват в Централата в 1985 г. Шефовете гледат Джон, съсипан в леглото. Фундаментална реплика, може би най-важната досега - тотално разковниче за някои от нас; обяснение и успкоение от най-върховно ниво чрез насочването към "някакъв си" фантастичен филм: "ТРЯБВАШЕ НИЩО ДА НЕ МУ Е НАРЕД, ЗА ДА ПОСТИГНЕ ТОЛКОВА МНОГО. СТОТИЦИ УЖАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НЕ БЯХА ИЗВЪРШЕНИ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЕГО!"  Реплика: „Ако не беше Бомбаджията с престъпленията си досега, ние (Добрите) никога нямаше да се разрастнем толкова много в борбата си с него. Т.е. – чрез осъзнаването на собствените си престъпления и криви ходове в личния си и обществения живот, които правят възможно съществуванто на Бомбаджията. ...Връщане на Агент 11 в 1975 година... Натиска бутона за самоунищожение на машината на вемето, но тя не иска. Има нещо за довършване...  Джон през 1985 слуша запис на обяснения от №11...  Реплика, която се повтаря във филма "ПРЕДПОЛАГАМ, че може да сме надарени". Фундаментална самолегитимация на член на Бялата ложа: само ПРЕДПОЛАГА - не е абсолютно сигурен. Не обявява, че е безпогрешен, че Бог или Учител говорят чрез него. Сам Съвършеният, когато дойде като Учител, понякога казва: "Не знам дали има Бог - още проверявам тази работа. И АЗ се мотая тука между умните, дано излее нещо и от мене..." - И продължава членът на Истинските във филма в същия дух: "ПРЕДПОЛАГАМ, че може да сме родени за тази работа". А не: "Когато старшината говори, ефрейторът мълчи!" .. Някой може ли да разбере какво става?... - Агент №11, на възрастта на бащата на Джон и дядото на Джейн, започва да пише на машина "Изповеди на самотни майки", с авторка Джейн... "Тримата" са един и същ човек от различни времена!... Младата му любима, която го познава само от 30 секунди, му казва: "Никога не е късно да станеш този, който е можело да бъдеш"... Припомня си реплики на Шефовете от 1975: че в Работата може да се наложи да се изпадне и в деменция, и в шизофрения...  Постоянният съвет "Никога не превишавай броя на пътъванията, това може да създаде проблеми", важи не само за конкретните пътувания във времето в този филм, но и за всички нас, когато се скъсваме от пътувания като вид наркомания поради гузна съвест от отблъскването на Истината, отблъскването на Бога, отблъскването на Любовта.  Агент 11 казва: "Знам откъде идвам аз, но знаете ли откъде идвате всички вие, зомбита?"...  И главният абсурд: №11 най-после среща Бомбаджията и иска да го застреля, но той му показва вестници от бъдещето, че фактически е спасил милиарди, убивайки стотици, защото всеки от тия стотици е щял да извърши много по-големи престъпления. Хлъзгава малтусианска логика, но в случая това му е самооправданието, подкрепено от "доказателства". После казва на Агент 11: "АЗ те направих такъв, но и ТИ направи мене такъв - и това води до строго определени последствия. Нещата са неизбежни. - Никога няма да стана като теб! - Ако ме застреляш, ще станеш като мен, това е сигурно. Ако искаш да прекъснеш веригата, не трябва да ме убиваш, а трябва да ме заобичаш. - Въпреки тия дълбоко верни окултни приказки, Агент 11 го убива, за да не бъдат убити 10 хиляди...  Нова сцена: №11 пак е пред Джон и говори с него: "Не разбираш ли, аз също я обичам!" - и му показва върху себе си абсолютно същите белези от операцията на Джейн, която се е превърнала в Джон. Вече няма никакви съмнения - и тримата са едно и също лице.  Финален диалог: "Можем ли да променим бъдещето?" - "Не знам. Единственото нещо, което знам, е че ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало". - Всъщност, това е един от най-прекрасните начини да се променя бъдещето към по-добро. Дори и да сме допуснали Божественото еднократно или за много кратко време.  Уви, има хора, които не са допуснали Предопределеното нито веднъж в живота си, защото умът им е изградил железни кепости против него. Вътре в тия крепости те упорито упражняват илюзиите си, самодейностите си, представите си, вкусовете си, изборите си и съображенията си; чувството си за дълг към всичко друго, но не и към сърцето и душата си, към Бога.  Ние обаче знаем, че Предопределеното е ПОЖЕЛАТЕЛНО, а не задължително. Бог ни е оставил напълно свободни да изучаваме живота не под пръчка, а чрез ПОСЛЕДСТВИЯТА. Да минаваме през вълшебните Му гори в пълна самохипноза, без да си вземем нито един плод.

 

 

28.11.2017 г. 10,09 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "За предпочитане е едно малко благо в настоящия момент, отколкото хиляди блага в бъдещето." (18 март 1931,"Закон на числата"). Защо още от първо отваряне се пада точно тази беседа и тази идея с това заглавие, когато в случката по-долу се говори само на тази тема?

Когато се откликнат на Мига правилно и незабавно, хората се връщат в порядъка на божествения свят, където всичко е възможно. Защо когато някъде има хармония, незабавно се влиза в Страната на Чудесата? Първо - продиктувана смяна на маршрута. Колата се разваля, например, на 144.4 км според малкия километраж и на 19999 - по големия. Този инцидент и необходимият ремонт стават точно в рамките на селище, от което може да се реализира духовно ремонт на цялата страна. ИМА такива енергийни точки. Защо е открадното точно лявото огледало? Защо се е развалило именно динамото и се налага точно то да се поправи? Кой точно бушон изгърмявва в същата стотна от мига, а той няма нищо общо с динамото? Докога пасивните позиции ще късат системи и ще извършват предателства, а динамичните ще правят погрешни избори със занижен вкус и съмнителна съвест? Докога сърцата няма да проумяват, че животът им е жертва на ДЪЛГИТЕ съединения, от които неизбежно следват лавини от къси съединения?  Само след 10 км. (също пусково число), когато колата е на 155.5 и спира окончателно точно до една много рядка бензиностанция, в която по голямо изключение има автосервиз - и я оправят. По пътя има грамадно количество коли с 64, 46 и техни комбинации, както и с рождените дати и години на пътуващите - много над всякаква теория на вероятностите. Колата се ремонтира еди колко си часа и минути; цени на резервни части и др. показатели също отговарят на важни числа. Момчето не иска да вземе пари за труда - дава ги за подарък на чуждо за него дете.  19999 говори за приключването на голям урочен цикъл; 1444 бележи наставането на епоха за ЕДИН вид Братство, а 1555 - на ДРУГ вид Братство. Тези два вида Братство са заложени още в Паневитмията - защо веднъж се играе по 6 двойки, а друг път - по 5? Кои са тия два класа? Защо моделът на новия ремък (динамичната връзка между сродните души и братства) е точно №180? Това е също знак и пусков механизъм: нещата отсега натътък ще стават само при двойки от ИСТИНСКИ сродни души. Диаметърът минава през ЦЕНТЪРА - двойките не са хордиални както досега - по съображния, тръпки, симпатии и слепи недели. Когато колата най-после пристига и спира пред единствения дом на планетата Земя, където има покана за братски живот и вече зепочва братски живот както БОГ го иска, километражът е на 200144. Отваря се ерата на ДОМОВЕТЕ за Братство и НА ПОКАНИТЕ ЗА ГОСТУВАНИЯ И ПЪТУВАНИЯ с души с искра Божия, които разпознават Словото; с души с росинка Божия, които искат да живеят само с хора с дух и душа.  Пътуващите през Великото Училище на Живота разбират окончателно още един урок - защо не бива да се остава и секунда повече от определеното в дом, блок или квартал с невидими Домашни Дракони, които се нахвърлят на живот и смърт срещу Братството и Свободата.  И защо все пак понякога се налага гмурване надолу с главата със задържан въздух в такова отходно място (дом, квартал или град)? Не е ли заради някоя прекрасна и безценна душа, която единствена и за пръв път в историята на Битието проумява и прилага или иска да приложи неща, които минават покрай ушите на другите без следа?

Още едно съвпадение - първа коронна беседа по системата на беинсастрията на един от участниците в мисията с тази вълшебна кола е със заглавието "Силното число". И още: секунди след постването на настоящата тема тук, същият човек, без да знае нищо за нея, без още да е прочел какво е публикувано, говори настоятелно на някого по телефона за важността на "настоящия миг".

 

 

28.11.2017 г. 21,31 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Новият морал сега е: никога не правете една работа, която не обичате." (9 ноември 1941, "Божественият и човешкият порядък").

 

 

29.11.2017 г. 16,21 ч.

 

БЕИНСА ДУНО  „Най-добъръ проповѣдникъ на Христовото учение е "ослицата" - човѣшкото тѣло. То е инструментътъ, чрезъ който се проявяватъ душата и духътъ. /../ Човѣшкото тѣло трѣбва да бѫде свободно да прилага истината, а не да бѫде вързано. /.../ Повечето хора днесъ сѫ нещастни. Защо? - Не защото говорятъ истината, но защото се страхуватъ отъ нея.(1918.06.30 дов ДАМ С42:26-27)

„Ние сме в рая! Мнозина сега сте кандидати да излезете извън рая. Казвам: гледайте да не излезете из рая навън. Ако изгубиш ума си, не си ли извън рая? Ако изгубиш сърцето си, не си ли извън рая? Ако изгубиш тялото си, не си ли извън рая?– В рая си, щом имаш благословен ум. В рая си, щом имаш благословено сърце. В рая си, щом имаш благословено тяло. Щом изгубиш благословените неща от Бога, ти си извън рая. Сега аз говоря за божествения свят, за чистите хора, дето може да живеем и да развием онова, което е скрито. Човек има дарби на ума, има свои стремежи на сърцето, има свои възможности на тялото. Всяко нещо, което може да се приложи в човешкият ум; всяко нещо, което може да се приложи в човешкото сърце и човешкото тяло и което може да даде резултат, е реално. За да ви покажа човешкия живот, непременно божественото слънце трябва да озари вашето тяло, вашето сърце и вашия ум.”( 9.II.1941, "Благословен!")

„Ако вие изучавате себе си, най-първо трябва да изучавате тялото си.” (6 декември 1933, "Единният живот. Обичай общия живот!”)

„За живота, който е вложен в тялото, трябва да се спазват ония условия, с които Бог е заобиколил живота. Бог е заобиколил всеки живот със специфични условия - и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва ония условия, които Бог е положил. И като ги измени, всякога той ще се натъкне на известни мъчнотии.” (21 март 1934, „Мистичната чаша. Хигиена на душата”)

"ЛЮБОВТА е, която моделира! Тя ще моделира целия човек - тялото, ума, сърцето и волята. И трябва да оставите Духа, Който работи във вас, да се прояви - да се вслушвате в Него.” (28 март 1934, „Пътят на щастието. Единственият подтик”)

„Аз, който служа на Господа, искам тялото ми да бъде здраво, защото принадлежи на Господа.” (Формула от Учителя)

„Тялото на човека е съставено от милиарди души, събрани наедно. Те са разумни същества и не можем да пренебрегнем тяхната воля, тяхното мнение.”( 28 декември 1920, „Трите закона”)

„Тялото на човека е резултат на божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки организъм. И всички тия мисли, желания, пориви, които човек проявява, това са сили, които са били ангажирани за създаване на неговия сложен организъм. /.../ Следователно, към всичко трябва да гледаме с едно благоговение и да се радваме, че Бог ни е поставил в това тяло; да се радваме, че всички тия малки душички, всички тия малки клетки след милиони години ще станат отделни, големи хора като нас. Когато ги срещнете, те ще кажат: Аз те познавам. – Отде? – Едно време живеех в тебе. Де? – В главата ти, и съм много добре запознат с реда и порядъка там. Друга клетка ще каже: Едно време живеех в сърцето ти и зная какво чувстваш. Трета клетка ще каже: Аз пък бях в стомаха ти. Всички клетки ще помнят коя де е била и ще носят своето знание.” (16.ІІІ.1924, „Движение на енергиите. Закон за поляризиране”)

„Три неща има, които стимулират човека. То е неговият ум, който се занимава със светлината, то е неговото сърце, което се занимава с живота, то е неговото тяло, което се занимава с благата на природата. Те са три стимула, които ни занимават. Човек трябва винаги да е в съприкосновение с тях. Щом тялото ти не се занимава с благата на природата, ти започнеш да скучаеш. Щом сърцето ти не се занимава с живота, ти пак скучаеш. Щом умът ти не се занимава със светлината, скуката иде.” ( 26 юли 1942, „Ще ти въздаде”)

Някои пояснителни думи в беседата по-долу са сложени в скоби, за да се изясни една поговорка, която Учителят често е произнасял по време на беседите си и в други случаи: „Гледам ви и ви се чудя: вода газите, жадни ходите”. Всеки от нас има в себе си абсолютно всичко, което му е дал Бог и ни е дала Природата: имаме свободата да се раздаваме като слънца и извори и пак сме нещастни. Защо?

„Сега вие искате да знаете от какво зависи вашето щастие.- Аз виждам /че/ ВСИЧКИТЕ хора /могат да бъдат/ щастливи! Мене ми е чудно: хора, които имат толкоз блага, как може да са нещастни? Как може при туй голямо /потенциално/ щастие да бъдат нещастни? То е един въпрос, който не съм могъл да разреша. Как е възможно при такива големи щастливи условия да бъдат нещастни хората? Това не мога да си го представя и още не съм го разрешил. Защо хората, като са родени /потенциално/ щастливи, са нещастни?

Сега искам да ви наведа на онези неща, на които вие може да разчитате. Може да разчитате на вашето тяло във формата, в която сега се намирате: тя съдържа всичкото ваше благо, всичкото богатство. Бог ви е дал в ръцете мощното, а вие седите и казвате: „Бог не се грижи за мене...” - Най-първо, тази мисъл не е вярна, тя е лъжлива. Бог е създал в тебе едно отлично тяло! Ако ти обичаш ума си, ако обичаш сърцето, ако обичаш и тялото си, ти не можеш да направиш престъпление. Престъпленията произтичат само като не обичаш ума си, сърцето си и тялото си. Който ги обича, той не може да направи престъпление.

Първото нещо е – трябва да имаме Любов. Християнството седи в туй: ВЪЗЛЮБЕТЕ СЕ ВСИЧКИ. Любовта ще внесе във всяко отношение новия живот. Любовта - ТОВА е новият живот. ТОВА е новото в света! ЛЮБОВТА трябва да влезе! ТЯ е мощната сила в света. За мене всичко, което имаме на земята, е мое. Може да се ползувам от всички блага на слънцето. Казвам: сега да възлюби човек своя ум, да възлюби човек своето сърце, да възлюби човек своето тяло!” (26 юли 1942, „Ще ти въздаде”)

За да разберете смисъла на живота, вашитѣ „ослици” трѣбва да бѫдатъ свободни. Развързани ли сѫ вашитѣ „ослици” - или още сѫ вързани въ селата? Дошли ли сѫ ученицитѣ на Христа да искатъ „ослицата” ви? Радвайте се, ако ученицитѣ Христови сѫ дошли за вашата „ослица”. И, ако вашиятъ стопанинъ пита защо ви е „ослицата”, ще кажете: „На ГОСПОДА трѣбва!” Ослицата е вашиятъ животъ, който трѣбва да посветите въ служене на Господа, на Христа. (1918.06.30 дов ДАМ С42:31)

 

 

29.11.2017  г. 23,49 ч.

 

ВСЕКИ СИ ИЗБИРА САМ "Ако сте нещастни, ще знаете, че орелъ е кацналъ върху васъ; ако сте щастливи, ще знаете, че пчела е кацнала върху васъ." (Беинса Дуно, 1918.06.30 дов ДАМ С42:32)

 

30.11.2017 г. 09,13 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: ЛИЧНО 2 И БОЖЕСТВЕНО 1 : : 1918.07.07 трп ДАМ С42:37 : : "Не схваща ли човѣкъ нѣщата въ тѣхната сѫщина, непремѣнно ще внесе личенъ елементъ въ разбирането си, а личниятъ елементъ е причина за всички спорове и недоразумения въ живота. Мислете както мислятъ добритѣ и възвишенитѣ сѫщества; мислете и като Бога. Докато мисли и чувствува посвоему, човѣкъ всѣкога ще се спъва. — Не можемъ ли да мислимъ и чувствуваме както искаме? Не можемъ ли да правимъ каквото желаемъ? — Има нѣща, които не можемъ да направимъ по своя воля. — Защо? — Защото за всѣки човѣкъ Богъ е начерталъ специфиченъ планъ. По ТОЗИ планъ трѣбва да върви той и да го реализира."

КОМЕНТАР: Погледнато астрологически, планът и волята на Бога за всяко същество се изразява в примарните дирекции (дъгов градус по екватора, равен на година). Прогресиите (денонощие след раждането, равно на година), когато са в хармония или дисхармания с дирекциите, изразяват личните ни представи, понятия, желания, вкусове, мотиви, съображения, планове и т.н., на нивото на актуалната ни лична еволюция. Транзитите (реалните движения на небесните тела според евфемеридите) дават само последствията от личното ни отношение към волята Божия, плана на Бога.

 

 

30.11.2017 г. 15,28 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ : : 1918.07.07 трп ДАМ С42:38 : : "Днесъ на хората се проповѣдва Божественото Учение. Това Учение не е секта, както нѣкои го считатъ, нито нѣкаква религия. То е Христовото Учение; то е за онѣзи, които иматъ дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цѣлото човѣчество; за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вѫтрешния смисълъ на това Учение, той ще намѣри въ него сила да продължи своя животъ, да реши задачитѣ си правилно."

30.11.2017 г. 16,17 ч. 

 

БЕИНСА ДУНО: „Всѣки иска да постави здрава основа на своя животъ. Всѣки иска да бѫде здравъ, разуменъ и добъръ. Мома и момъкъ се женятъ. Момата търси здравъ, уменъ, добъръ момъкъ - да се ожени за него, за да постави здрава основа на живота си. И момъкътъ търси здрава, разумна и добра мома. И той се нуждае отъ здрава основа. На болни хора не е позволено да се женятъ.” (1918.07.07 трп ДАМ С42:38)

 

 

30.11.2017 г. 17,38 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: „Помнете: на онзи, който е възприелъ Словото Божие въ себе си, пѫтьтъ му е навсѣкѫде отворенъ. Словото носи Божията Любовь. Подъ думитѣ „Слово Божие” Христосъ разбира онази Любовь, която отваря на хората царската врата и за небето, и за земята. Това значи да бѫде човѣкъ добре приетъ и между хората, и между животнитѣ. (1918.07.07 трп ДАМ С42:40)

КОМЕНТАР: В цялата беседа, както и много пъти въбще в беседите, Учителят често цитира стиха „Писано е, че не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста” (Матей 4:4). Казано е „ВСЯКО” – следователно, възможно е Слово Божие да има навсякъде, а не само в съмнителните канонични, редактирани писания. Познаваме израз „Вечно Течащото Слово Божие”. Ако има хора, през които тече Вечно Живото Слово Божие и днес, ако ще има неизменно такива хора и в бъдеще, то бихме могли да ги разпознаем по обстоятелствата, съобщени в цитираната мисъл: за тях са отворени царските врати и на небето, и на Зeмята; добре приети са и от хората, и от животните. Дали са Слово Божие думите на някого, който нощем не може да бъде срещнат в Царския Дом на Баща ни – в Новото Небе и на Новата Земя? Дали той и на Старата земя бива посрещан с радост от повечето хора и животни?

Разбира се, има и други стихове в Евангелието: че учениците на Христа няма да бъдат приемани, че ще бъдат гонени и преследвани. Но това не е противоречие: не ги харесват само хората без душа, с което и се легитимират.

 

 

30.11.2017 г. 18,59 ч.

 

И друг път тука сме се занимавали с Хегел. Не само 17-годишните, но и тригодишните, ако се научат да четат и никой не омърси душата им с глупости, по същия начин ще целуват Хегел и ще прегръщат божествените Учения, които излизат от същия Източник на Истината.

ГЕОРГ ФРИДРИХ ХЕГЕЛ: Противоречието е, което движи света напред.

БЕИНСА ДУНО: "Всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни, на които всичко е охолно, не могат да мислят. "Охолно" в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага - такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим." (13 ноември 1921, "В Египет")

ГЕОРГ ФРИДРИХ ХЕГЕЛ:

Тайната на щастието се изразява в способността да излизаш извън сферата на собственото "аз".

Ако казват истината само за да настояват на своето, без оглед на бъдещия успех, то това е вече излишно, защото истината е необходима не за да се изказват за работата, а за да я свършат.

В началото най-важно е майчиното възпитание, защото нравствеността трябва да се насади у детето като чувство.

В религията на страданието човек презира своята радост и отхвърля мисълта за нея.

Волята, която не решава нищо, не е действителна воля: безхарактерният никога не достига до решение.

Всяка индивидуалност трябва да управлява като аристократ, като независима и разчитаща само на себе си личност.

Дарбата без гениалност не надвишава особено нивото на голата виртуозност.

Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.

Истинската същност на любовта изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото "аз" и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.

История е само онова, което представлява значителна епоха в развитието на духа.

Каквото човек прави, такъв е и самият той.

Колкото е по-необходимо да притежава сила на волята този, който упорства в достигането на разумна цел, толкова е по-отвратително твърдоглавието…

Към характера се отнася преди всичко тази формална страна на енергията, с която човек, не давайки да го отклонят от веднъж избрания път, преследва своите цели и интереси, съхранявайки във всички свои действия съгласието със самия себе си.

Лошият човек може и да счита за нужно да изпълнява своите задължения, но той няма воля да управлява своите склонности и привички.

Майката е гений на детето.

Мъжество спрямо истината — това е първото условие за философското изследване.

Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки.

Страхът от грешка е сам по себе си грешка

Нито един човек не може да бъде герой за своя лакей. Не защото героят не е герой, а защото лакеят е лакей.

Нищо велико на този свят не се извършва без страст.

Разумът може да се образова без сърцето, а сърцето – без разум; съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове.

Речта е изключително силно средство, но трябва да имаш много ум, за да го ползваш.

Само чрез осъществяването на велики цели човек намира в себе си великия характер, правещ го за другите мек…

Световната история е напредък в осъзнаването на свободата.

Твърдоглавият упорства в своята воля само затова, защото това е неговата воля; той упорства в нея без разумно основание, т.е. без неговата воля да представлява нещо, имащо всеобща ценност.

Това, че човекът е свободен сам по себе си, по своята същност, че като човек той е роден свободен – това не са знаели нито Платон, нито Аристотел, нито Цицерон, нито римските теоретици на правото, макар че именно понятието за свобода е източникът на правото. Едва в християнството всяка отделна личност започва да има реална, безкрайна и абсолютна ценност - Бог иска всички хора да бъдат спасени. Едва в Християнската религия се появява учението, че пред Бога всички хора са равни, защото Христос ги е освободил чрез свободата на християнското послание. Честта на човека се изразява в това, че по отношение на удовлетворяване на своите потребности той да зависи само от своето трудолюбие, от своето поведение и от своя ум.

Човекът не е нищо друго, освен поредицата от неговите постъпки.

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/