06.10.2017 г. 09,26 ч.

 

ГРАМАДНОТО ЩАСТИЕ E ДА ЗАДЕЛЯШ ЗА ДРУГИТЕ, а лично да оставаш с минимума или без хич. Проценти според науката "ликономика" - икономиката на Небесните Ликове. ОТГОВОР НА ВЪПРОСИ ОТ ПРИЯТЕЛИ:

1. Десятък - 10% от всеки доход без изключение, вкл. от продажба на имот и пр. Дава се ежемесечно и ТАЙНО не на църква или общество, а ПЕРСОНАЛНО. Това значи - на човек, който, според всеки от нас поотделно и субективно, работи най-добре и най-безкористно за Бога. Божият човек не продава продуктите си, ума си и труда си по никой начин. Не се обогатява с народни пари, живее скромно на минимума. В случай, че наруши това, пренасочваме десятъка към човек, който отговаря на тези критерии. Божият човек не приема легитимирани десятъци и дарения (от обявил се дарител) или ги оставя без последствие.  Казано е: „Ума си не продавай, сърцето си не залагай”.

АЛТЕРНАТИВНИ ФОРМИ НА "ДЕСЯТЪК": Божите хора с ниски или нищожни доходи дават ПЛАВАЩ ДЕСЯТЪК - под 10 на 100, в зависимост от конкретната лична ситуация в даден момент, за да оцелеят. 

Бог приема даже СТОТЪК в такива случаи, но не трябва да се пропуска нито един месец. ХИЛЯДЪК (1/1000) от всеки доход се изчислява, заделя и дава тайно за сравнително най-бедния и чист човек от друга "кошара", дори тази на противниците на Бога.  ПОВЕЧЕ ОТ 10% може да дава човек с едно дете; ергените дават ПОЛОВИНЪК (51%), светиите и божите човеци над тях - ЦЯЛЪК (100%). Те са на издръжка на Бога. ОБЕДИНЕНИ ДЕСЯТЪЦИ СЕ ДАВАТ ПО УГОВОРКА НА СЪИДЕЙНИЦИ ЗА НЯКОЯ ПО-ГОЛЯМА ЦЕЛ. Те обаче не се събират и изпращат от един човек, дори и да е свръхчестен, а всеки изпраща своя десятък ЛИЧНО на избрания Божи човек. Чистият помощник на Бога не борави с народни средства и имоти - в джоба му не влиза и стотинка с такъв произход. Той може само да НАПРАВЛЯВА средства, ако дарителят не се е спрял на конкретен човек.

ПОНЯТИЕ ЗА ПЕНТАГРАЛНА КАСА. Пентагрална, понеже пентагралният принцип е пентаграм с две окръжности около него, вътре в които пише "В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Най-важна е ЛИЧНАТА пентагрална каса, но има и обединени ОБЩИ пентагрални каси на микрогрупово, средноогрупово и макрогрупово ниво. Биват и квартални, селищни, регионални, национални, интернационални и глобална. На същия принцип, всеки заделя ежемесечно съответния процент реално, но го държи ПРИ СЕБЕ СИ, не се пази от общ касиер. Участниците дават само периодична информация на избран отговорник, за да преценява какви по-големи помощи и инициативи да се реализират на даден етап, ако има общо съгласие. При такава реализация, дарителите се събират на дадено място физически и реализират средствата си лично или чрез пълномощник.  ПЕРАТА НА ПЕНТАГРАЛНАТА КАСА СА СЛЕДНИТЕ:

 1.СЛОВО БОЖИЕ. ВКЛЮЧИТЕЛНО И ТОВА, КОЕТО НЕ СПИРА НИКОГА. 2.СВОБОДНИ МАЙКИ (бременни, кърмещи и т.н., които не живеят постоянно с бащата на детето и са трезвенички, вегетарианки, веганки, растителни суровоядки и пр.);  3.КУЛТУРА; 

4.БРАТСТВО И ШКОЛА;  5.ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА ПО СПИСЪК ИЛИ ЖРЕБИЙ.  Всеки ученик на Бога заделя ежемесечно за личната си пентагрална каса от 1% нагоре, в зависимост от реалните си възможности. Тази каса е отделна, тя не трябва да отменя десятъка, който се дава тайно на човек на Словото. По определени или свободни правила, от личната пентагрална каса се заделят проценти и за всяка от общите. ЛИЧНО РАЗДЕЛЯНЕ НА ДОХОДИТЕ СЛЕД ОТЧИСЛЕНИЯТА ЗА ПЕРСОНАЛНИЯ ДЕСЯТЪК И ПЕНТАГРАЛНАТА КАСА: Всеки ученик на Бога, понеже е с дух и душа, разделя ежемесечно останалата сума на толкова дяла, колкото съставя семейството му, плюс лично той. Има отчисления и за родители, баби и дядовци и даже за първи братовчеди, но само след като са направени в пълен размер вноските за собствените деца, докато всяко навърши 28-годишна възраст. Дори когато такова дете работи и има по-голям доход от родителя, за него се отделя имот или сума дори и в минимален размер. И една стотинка да се даде, ако няма никаква друга възможност, тази стотинка е лично осветена от Бога. Родители и кръвно или астрално близки, които отдават имоти под наем или ги притежават егоистично, докато най-близките им са на улицата, заплащат с изключително тежка карма. При липса на близки по кръв, тези отчисления са за близките идейно или по ситуация. Ако живее с някого, Божият човек му дава половината от личния си дял.  Разбира се, всички тия заделяния се правят само след пълно погасяване на конкретните битови разноски и задължения, взаимно или не. В почти всички случаи при бедните народи споменатите дялове са нереални в препоръчителните проценти и промили, но това не значи, че не бива да се отделят микрочасти. Събрани микроотчисления от бедни хора стават реална сила и са милиони пъти по-благословени от Бога, отколкото големите отчисления и дарения от богати хора, когато са ориентирани користно или неправилно. Светиите не ползват личен дял. При съпруг или близък с по-високи доходи от тия на Божия човек, съответното отчисление за него се намалява по определено правило, но не се пренебрегва. 

 

БОЖЕСТВЕНАТА ЛИКОНОМИКА Е НАУКА И ПРАКТИКА В ДЕЙСТВИЕ В ЦЯЛАТА СВОБОДНА ВСЕЛЕНА. Тук бе даден само блед ескиз от нея, който търпи допълнения, уточнения и корекции.

 

08.10.2017 г. 09,45 ч.

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1992209767702274/?t=19

 

Това филмче от Рила е само една визуална плънка с ниска резолюция и се слага тук най-вече заради биографичния разказ "Един Непознат" от френския окултен писател Пол Седир (1871-1926), понеже във фейсбука не могат да се качват звукови файлове. В него той разказва за духовния си Учител Низие Антелм Филип от Лион (1849-1905), познат още като Теофан. "Аз съм едно нищо, абсолютно нищо" - казва Учителят Теофан.  От тези мемоари ние се уверяваме отново, че веднъж на 1000 или 2000 години в света се проявява кристално чист човек. Това са необикновени хора, които не искат да използват другите, не увреждат душите и природата, не искат да бъдат роби на човек или система, не искат да бъдат водещи или продавачи, не се стремят да бъдат център на внимание и да налагат волята си. Този разказ на Седир е тъй силен, че е желателно да се слуша със затворени очи. Може и да се гледа, ако това не попречи аудиото да се възприеме с пълно вживяване. В бъдеще пак ще се явят спомоществователи и творци с душа и тогава ще се прави изкуство с безсмъртна красота и образи на прекрасни чудаци.

Приятели настояват да се направи и вариант на филма само с музика, независимо от аматьорското му ниво като кино. И в него "другото зрение" ще се илюстрира от ефекта "мираж", за да се добие представа как виждат света някои същества, различни от хората, както и за да се "втечни" твърдото съзнание на зрителите, които считат формата за установена и неподвижна. Постоянното движение в картината развива така нареченото флуидно съзнание или "хостонното" тяло на човека и на някои ангели и изкарва псхиката от вледенените мотивации, вкусове, представи и понятия. Както вече бе казано, подобни произведения оказват неочаквано благотворно въздействие, именно защото са самодейност. В случая това са филмчетата ни, в които са взели участие и деца и няма съобщено нито едно име на сценаристи, режисьори, оператори и пр. Те не се продават, не е заплатено на участниците, нито има опасност да бъдат номинирани за светски конкурси и награди. От Словото на Бога знаем, че принципът на съревнованието и състезанието и нагонът за печалба, признание, слава, първенство и единственост са главни мотиви на Черната ложа. Отхвърлянето на тия мотиви повишава нивото на асуина, лоринора и орландиума в любителските произведения до градиенти, непостижими за светското изкуство. И с това филмче тук може да се изпълнява упражнението за свързване на сродните души по света чрез пускането му от началната секунда на избран кръгъл час. Мисълформите и чувствата, които поражда подобно колективно действо, имат силата да претопяват образите на грозотата и злото от произведенията на черните творци. По този наин се прочиства ноосферата на космоса и се намаляват бедствията и катастрофите по земята, повишава се шансът за съединяване на родените от Бога не само на небето, но и на земята. Да се изпълни мечтата на Бога да имаме висок вкус и идеал, да се подмладяваме взаимно и да бъдем истински щастливи. Учителите и мъдреците, родени от Бога, препоръчват щастието като основен метод и венец на всяка божествена еволюция. На тази тема могат да се представят стотици изказвания на Истинското Слово Божие през вековете, включително до края на 1944 г. и след това.

 08.10.2017 г. 09,45 ч.

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1992209767702274/?t=19

 

Това филмче от Рила е само една визуална плънка с ниска резолюция и се слага тук най-вече заради биографичния разказ "Един Непознат" от френския окултен писател Пол Седир (1871-1926), понеже във фейсбука не могат да се качват звукови файлове. В него той разказва за духовния си Учител Низие Антелм Филип от Лион (1849-1905), познат още като Теофан. "Аз съм едно нищо, абсолютно нищо" - казва Учителят Теофан.  От тези мемоари ние се уверяваме отново, че веднъж на 1000 или 2000 години в света се проявява кристално чист човек. Това са необикновени хора, които не искат да използват другите, не увреждат душите и природата, не искат да бъдат роби на човек или система, не искат да бъдат водещи или продавачи, не се стремят да бъдат център на внимание и да налагат волята си. Този разказ на Седир е тъй силен, че е желателно да се слуша със затворени очи. Може и да се гледа, ако това не попречи аудиото да се възприеме с пълно вживяване. В бъдеще пак ще се явят спомоществователи и творци с душа и тогава ще се прави изкуство с безсмъртна красота и образи на прекрасни чудаци.

Приятели настояват да се направи и вариант на филма само с музика, независимо от аматьорското му ниво като кино. И в него "другото зрение" ще се илюстрира от ефекта "мираж", за да се добие представа как виждат света някои същества, различни от хората, както и за да се "втечни" твърдото съзнание на зрителите, които считат формата за установена и неподвижна. Постоянното движение в картината развива така нареченото флуидно съзнание или "хостонното" тяло на човека и на някои ангели и изкарва психиката от вледенените мотивации, вкусове, представи и понятия. Както вече бе казано, подобни произведения оказват неочаквано благотворно въздействие, именно защото са самодейност. В случая това са филмчетата ни, в които са взели участие и деца и няма съобщено нито едно име на сценаристи, режисьори, оператори и пр. Те не се продават, не е заплатено на участниците, нито има опасност да бъдат номинирани за светски конкурси и награди. От Словото на Бога знаем, че принципът на съревнованието и състезанието и нагонът за печалба, признание, слава, първенство и единственост са главни мотиви на Черната ложа. Отхвърлянето на тия мотиви повишава нивото на асуина, лоринора и орландиума в любителските произведения до градиенти, непостижими за светското изкуство. И с това филмче тук може да се изпълнява упражнението за свързване на сродните души по света чрез пускането му от началната секунда на избран кръгъл час. Мисълформите и чувствата, които поражда подобно колективно действо, имат силата да претопяват образите на грозотата и злото от произведенията на черните творци. По този наин се прочиства ноосферата на космоса и се намаляват бедствията и катастрофите по земята, повишава се шансът за съединяване на родените от Бога не само на небето, но и на земята. Да се изпълни мечтата на Бога да имаме висок вкус и идеал, да се подмладяваме взаимно и да бъдем истински щастливи. Учителите и мъдреците, родени от Бога, препоръчват щастието като основен метод и венец на всяка божествена еволюция. На тази тема могат да се представят стотици изказвания на Истинското Слово Божие през вековете, включително до края на 1944 г. и след това.

 

 

17.10.2017 г. 15,28 ч.

 

Веднъж на няколко милиона години в света се случва нещо изумително, потресаващо, абсолютно невъобразимо: пришълка да хареса не друг, а пришълец! И да живее именно с него, а не с който ѝ падне. Такава космична двойка са прекрасната Мая Плисецкая и съпругът и Радион Шчедрин - виртуоз пианист и композитор, който няма да бъде забравен никога. Че са пришълци, има стотици доказателства - ето едно от тях. Засега на руски:

Марина Иверова

Майя Плисецкая: «МОЯ НОВАЯ ЛИЧНАЯ ЖИЗНЬ…»

Майя Плисецкая: «МОЯ НОВАЯ ЛИЧНАЯ ЖИЗНЬ…»

 Из специального выпуска Журнала «МИРОВОЙ ЧЕННЕЛИНГ» – «Говорит пятое измерение»

Выдержка из Википедии:

Майя Михайловна Плисецкая (20 ноября 1925, Москва, СССР — 2 мая 2015, Мюнхен, Германия) — артистка балета, представительница театральной династии Мессерер–Плисецких, прима­балерина Большого театра СССР с 1948 по 1990 годы.

Герой Социалистического Труда (1985). Народная артистка СССР (1959). Полный кавалер ордена «За заслуги перед Отечеством», лауреат премии Анны Павловой Парижской академии танца (1962), Ленинской премии (1964) и множества других наград и премий, почётный доктор университета Сорбонны, почётный профессор МГУ имени М. В. Ломоносова, почётный гражданин Испании.

Также снималась в кино, работала как балетмейстер и как педагог­репетитор; автор нескольких мемуаров. Была супругой композитора Родиона Щедрина. Считается одной из величайших балерин XX века.

– Здравствуй, Майя.

– Здравствуй, Марина. Спрашивай.

– Почему именно с тобой мне было дано задание поговорить?

– Я великая женщина! (Майя улыбается). А ещё я клад. Знаешь почему?

– Догадываюсь.

– Правильно. Во мне так много было собрано. Кем я только не была. Причём, и на сцене, и в жизни – для меня всё было серьёзно и страстно. Именно страстно – в том понимании, что я отдавалась этому образу всецело! Поэтому могу сказать, что я прожила одновременно многие жизни. Почти, как у вас говорят сейчас, квантово (улыбка Майи).

Помнишь знаменитый эксперимент с двумя щелями?*

– Да.

 *Википедия.

Опыт Юнга (эксперимент на двух щелях) — эксперимент, проведённый Томасом Юнгом и ставший экспериментальным доказательством волновой теории света. Результаты эксперимента были опубликованы в 1803 году.

*Другие источники

По сути, все сводится к тому, что система измерения, которая используется для обнаружения активности частицы, определяет поведение этой частицы.

Квантовый объект (вроде электрона) может быть более чем в одном месте в одно время.

Некоторые ученые предполагают, что без сознания вселенная будет существовать неопределенно, как море квантового потенциала. Другими словами, физическая реальность не может существовать без субъективности. Без сознания нет физической материи. Это замечание известно как «антропный принцип», и его впервые вывел физик Джон Уилер. По сути, любая возможная вселенная, которую мы можем представить без сознательного наблюдателя, уже будет с ним. Сознание буквально создает физический мир.

Как живые существа, мы обладаем прямым доступом ко всему сущему и фундаменту всего физически существующего. Это нам позволяет сознание. «Мы создаем реальность» означает в данном контексте то, что наши мысли создают перспективу того, что мы есть в нашем мире

Макс Планк, лауреат Нобелевской премии и пионер квантовой теории, сказал: «Я считаю сознание фундаментальным. Я считаю материю производным от сознания. Мы не можем оставаться без сознания. Все, о чем мы говорим, все, что мы видим как существующее, постулирует сознание».

Эксперимент с двумя щелями доказал существование Бога во Вселенной.

– Я как электрон. Когда сливалась с окружающими «декорациями» то ли в жизни, то ли на сцене – словно теряла своё «Я», своего внутреннего наблюдателя, Майю. Я тогда становилась энерговолной. «Разливалась» везде и повсюду. Проживала одновременно все жизни по­настоящему. Это не были сыгранные образы, понимаешь. Это были реальные жизни. И каждая моя жизнь стала яркой полосой Света на экране Вселенной!

В те материалистические времена, да ещё и под присмотром внешнего наблюдателя (за Майей была установлена круглосуточная слежка КГБ), я не могла жить в полную грудь, я задыхалась, мне было скучно, это расстраивало меня. И я спасалась сценой. Перехитрив всех, я проживала там свою жизнь – многранную. Я так устроена. С детства поняла, что у меня как­то слишком отличается восприятие мира от других. Мне нужно было, чтобы каждый миг моей жизни был чем­то наполнен. Если что­то нужно было делать, это обязательно было делать всем существом своим. Я так и танцевала – каждая часть моего тела словно была цельной и самостоятельной, всё двигалось в своём ритме, проживало свою отведённую роль. Моя же задача была – не мешать, а только оставаться центром всего, и тогда части тела между собой гармонично взаимодействовали. Получалась красивая мелодия тела. Меня так и называли – мелодией)) И я танцевала мелодию))

Теперь же, мои дорогие люди, всё стало проще, легче, чем в те страшные, на мой взгляд, советские времена. Сейчас вы, каждый, можете так жить. Ваши электроны – не только материя, они – уже световолна, которая живёт по совершенно другим законам. И вам решать: как и когда реализовывать свои божественные способности, сознательно проживать одновременно далеко не одну жизнь.

– Кстати, о советских временах... Как ты жила с клеймом «дочь врага народа», с пересудами за спиной: «еврейка»?

– Когда это всё со мной происходило: слежка, наговоры, копание в моей биографии, допросы друзей, конечно же, это вызывало во мне гнев и протест. Я воевала и воевала. Насмехалась над слабостью некоторых людей, отвернувшихся от меня из­за страха. Мне хотелось отомстить. Я мечтала о возмездии свыше. Иногда такие случаи происходили. И тогда я праздновала победу.

Но параллельно с такими чувствами я ощущала некий свой родительский взгляд на людей. Мне они казались глупыми, ещё не выросшими сознательно, как «дети малые»... И тогда наступало снисхождение к ним.

Я чувствовала, что старше многих людей. Словно во мне были сокрыты знания многих поколений, многих эонов лет. Это теперь я знаю, что оно так и есть (улыбка Майи).

Моя связь с Высшим «Я», с многомерной ДНК была в активном состоянии, хотя и несколько бессознательной. Я черпала свыше многие знания, способности, умения. Поэтому мне легко давалось сотворение того или иного образа.

А «еврейкой» мне нравилось быть всегда. Это тоже мой вызов обществу ­ быть особенной. В другой национальности я и не смогла бы прийти в это воплощение. И ты знаешь, почему. Добавлю вот ещё, по этому вопросу. Благодаря таким сложностям в социуме, рядом со мной оставались только настоящие друзья. Это был подарок жизни. Я ведь любила всё только настоящее!))

– Майя, расскажи, пожалуйста, о чём­то необычном, что происходило в твоей жизни?

– Однажды я оказалась в теле другого человека. Это был мужчина средних лет. Среднего телосложения и средней внешности, если можно так выразиться. Он сидел на берегу какого­то водоёма и кормил рыб. Пришло понимание: он – смотритель этого водоёма. Следит за чистотой воды и ухаживает за рыбами.

В моём сознании, по­прежнему, была я – Майя, но тело не Майи. И в то же время я постепенно осознавала, что каким­то образом этот мужчина – это тоже я. Сперва мне было не по себе. А потом я загорелась разгадать – что происходит? Я любила всё новое. Этим я жила. Это было моё «топливо».))

Но на разгадку было немного времени. Я – опять­таки каким­то невероятным образом – вернулась в тело Майи. Почувствовала неудовлетворённость, что не успела всё понять.

Расскажи я об этом кому­то – все сказали бы, что это мне приснилось. Но я­то знала точно, что это был не сон.

Как ты уже догадалась, я жила в параллельном мире, совершенно материальном.

–Майя, а в нашем мире ты раньше воплощалась?

– Да, и не раз. Только в своём физическом роду я воплощалась трижды. Дважды моя жизнь обрывалась ещё в детстве, а один раз – я была актрисой. Это воплощение – тоже вклад в общую копилку, проживание одновременно нескольких жизней.

– Люди считали Майю роковой женщиной. О твоих связях с мужчинами было много слухов. Как ты это прокомментируешь?

– Я люблю всё настоящее. Поэтому все мои влюблённости были искренними. Если я была Джульеттой, то по­настоящему любила Ромео; если Анной Карениной – я любила и Каренина, и Вронского, если Мехменэ Бану – то я любила и Ферхада, и сестру Ширин; ну а когда я была Кармен – превыше всего я любила жизнь!

Каждого персонажа я любила страстно... Так и в жизни. Но среди этих всех «ролей» была моя самая страстная, самая тихая и спокойная, самая любимая «роль» – мой «дом»… Это – мой Щедрин. Без него я не смогла бы стать той Майей Плисецкой, что вы знаете. Он был для меня всем. И сейчас я его очень люблю.

– Слышит ли он Майю сейчас? Вы общаетесь?

– Да. Мы разговариваем. Он делится со мной о том, что у него на сердце. Я отвечаю. Я посылаю ему образы. Он чувствует, знает, что я жива, что я рядом. И скоро мы с ним встретимся.

– Хочу задать вопрос о детях. Но не знаю как.

– Я поняла.

В задачи Майи Плисецкой не входило быть мамой. Моя миссия была другой. Но одно дело не иметь детей, и совсем другое – отказаться от них, когда происходило зачатие. Это было для меня пыткой. В такой момент я выбирала – быть настоящей балериной или настоящей мамой. Честность перед собой побеждала. И я выбирала первое.

Забегая наперёд, я скажу, что мамой я всё­таки стала.

– Как это?

– После перехода в Тонкий мир я сразу же попыталась вернуться. Но не удалось. Беременность была прервана. И я получила опыт с другой стороны. Теперь ОТ МЕНЯ отказались, как я в своё время.

Пытаться родиться заново я не стала. Боясь, что это может снова повториться. Мне было очень больно быть отвергнутой. Обычно отвергала я. Но это было полезным для моей эволюции опытом. Так я шла по пути познания Безусловной Любви. На Земле, в четырёхмерном мире, моя любовь была весьма условной. Я предпочитала, чтобы больше любили меня.

Я выбрала мир в пятом измерении, где жизнь во многом похожа на вашу, где много душ из вашего мира, где ещё остаются следы дуальности. Здесь я долгое время (а время у нас течёт по­другому) не могла создать семью, потому что душой была выше этого мира. Трудно было найти мужчину одного со мной уровня. Наконец, общение с противоположным полом меня разочаровало. В нашем мире для создания семьи и рождения детей необходима Безусловная Любовь. А её пока у меня было мало.

Тогда я решилась бросить вызов окружающему меня обществу. Быть вызывающей – мне не привыкать (МАЙЯ УЛЫБАЕТСЯ С ХИТРИНКОЙ). Я создала семью...без мужчины. Я приняла пятерых детей без родителей.

– Как это – детей без родителей?

– Это духи с других планет.

Согласно межпланетным соглашениям по обмену опытом, духи с других планет могут прийти в миры планеты Земля для получения своего опыта в наших условиях.

Поэтому здесь, в начальных уровнях 5­го измерения, Сотрудниками Света создавалось необходимое «зачатие» и сотворение тонкого тела для принятия инопланетных душ.

Впервые я об этом узнала, когда пришла трудиться в специализированный центр для детей. Там были такие дети, а также дети, родители которых по Световым задачам отправлялись в другие измерения и миры.

Я, что называется, «прикипела сердцем» к деткам с инопланетными душами. Мне очень захотелось создать для них семейные условия жизни. Всё моё сердце горело этой мечтой. Я стала наполняться Безусловной Любовью к этим детям. Для меня они уже стали родными, моими, близкими и любимыми, словно я их родила. Оставалось только убедить Кураторский Совет Центра. Это был прецедент.

Долго решался мой вопрос. Мне даже припомнили отказы от детей в моих воплощениях 4­го измерения… Но моя целеустремлённость просто «замучила» всех. И мне разрешили такой эксперимент.))

Я стала мамой сразу пятерых детей!) 3 девочки и 2 мальчика.

Как выяснилось позже, я воплощалась ранее в созвездии Лебедь и имею прямую связь с этими душами. Все они когда­то хотели родиться через меня (в разных воплощениях, по разным причинам), но не родились. Так я стала мамой своих нерождённых детей.

– Вспомнилась почти мифическая история о том, что когда вы с Р.Щ. приезжали в свой домик в Литве, то лебеди откуда­то прилетали к вам на озеро. Они всегда знали о вашем прибытии и прилетали поприветствовать вас. Затем улетали, когда вы уезжали. А когда ты совершила переход, то лебеди в тот год так и не прилетели на озеро.

– Да, верно. Я чувствовала, что это не просто так. Лебеди были как люди, причём высокоразвитые, хоть и шипели иногда (улыбка Майи). Они понимали всё. Своим полётом в небе рисовали какие­то узоры. Они наполняли меня своей энергией. Мне нравилось с ними разговаривать и кормить их.

Уже здесь я узнала, что те лебеди на озере своим прилётом тогда активировали временный портал с одной из моих родин – Созвездием Лебедя.

– Теперь мне понятно, откуда такой успех твоего «Лебединного озера».))

– Когда я была лебедем на сцене, я переносила зрителя через этот портал. Человек погружался в мир высоких вибраций. Что­то прекрасное происходило с каждым, кто был в зале. Искорки Любви вспыхивали в каждом сердце. Люди парили над обыденностью своих дней и возносились в Высшие измерения.

– Майя, а какая ты мама? Расскажи, пожалуйста.

– Я мама­друг во всём. Почему­то там, у вас в мире 4­го измерения, принято было считать, что нужно развивать в детях уважение к родителям, авторитет и т.д. Да чушь всё это. Развивают это потому, что нет Безусловной Любви в сердце родителя. Вот и хватается он – то за одну систему воспитания, то за другую. И всё равно рано или поздно сбой происходит в отношениях с детьми. А нужно только одно: жить в Безусловной Любви со своим ребёнком без всяких правил, слышать его и видеть.

Мы с детьми очень схожи. Нас влечёт всё новое. Поэтому мы дружно всей семьёй постоянно что­то изучаем. Здесь можно легко получать одновременно несколько образований без всякого отрыва от жизни. Преподаватели телепатически передают список тем для изучения того или иного предмета. Мы запрашиваем информацию для изучения в виртуальной библиотеке. Затем к нам поступают энергопакеты, и мы всей семьёй их принимаем, распаковываем, рассматриваем. Мы садимся в круг и в центре видим текст, картинки, видео, голограммы. Причём у нас не бывает непонятых уроков. Так как если кто­то не понял, то ему передаётся импульс от того, кто понял. И мы идём дальше. А ещё забыть урок, как у вас в школах, здесь нереально. Ведь то, что зашло – уже не выходит))

Всё­таки, как же важно, когда семья развивается в едином многостороннем направлении. Нам друг с другом всегда интересно. Мы на одной волне, как говорят у вас.

У нас здесь, наоборот, на первом месте жизнь, а потом учёба. Поэтому всё происходит по воле человека, без «обязаловок». Учёба – в свободное время. Ну, а в основное – мы много путешествуем по нашему миру. Нам нравятся новые знакомства, общение, другие пейзажи, общение со стихиями. Мы любим и петь, и танцевать, и просто активничать. К примеру, бегать по волнам, плавать на большом плоту, нырять с дельфинами, летать на огромных птицах.

Дети растут с очень пытливым сознанием, им всё интересно. Мы много изучаем, как всё устроено.

– У вас счастливая семья.

– Да. Но нам есть ещё что совершенствовать. Дети подарили мне способность любить безусловно. И теперь мне хочется этой Любовью делиться со всеми. Я знаю, что скоро в нашу семью войдёт ещё одно любящее сердце – прекрасный муж и отец. И мы с детьми ждём его.

– Майя, а вы путешествуете в другие миры?

– Это возможно. Но мы пока изучаем наш мир. С другими мирами мы связываемся, когда медитируем, через специальные каналы связи. К примеру, для изучения какого­то вопроса.

Однажды, к нам на связь вышел мой учитель танцев (К.И.). Сейчас он проживает в мире 7­го измерения. Когда­то и я там проживала.

Он занимался со мной, когда я была ещё совсем юной Майей. Помогал мне распахнуть окна в мир чарующего танца. С большой заботой и любовью он относился ко мне. Зная, что я осталась без родителей, он старался быть мне другом. Я помнила его, как первого мужчину (после ухода папы), который одарил меня отцовскими энергиями.

– Майя, расскажи что­нибудь о том времени.

– Это было осенью. Мы отзанимались классом. К.И. сказал: «Девочки свободны. Майя, останься». Я тогда жутко разволновалась, опасаясь, что со мной что­то не так. Оказалось всё наоборот)).

Учитель сказал, что будет со мной заниматься дополнительно. И начал… с рук. Да! Да! Те волшебные руки Майи Плисецкой, которыми она могла – ими одними – станцевать целый спектакль, помог раскрыть именно мужчина!

Но вернусь к рассказу о моей нынешней семье.

Я совсем позабыла об учителе танцев К.И. И тут такая радость.

Мы с детьми стали всё больше общаться с ним. Учитель показывал, как рождается музыка, как соединяются частички света, и только потом рождается звук. Детей это завораживало. Им нравилось изучать музыку. К.И. стал давать детям какие­то задания, спрашивать, шутить, разыгрывать. Он окутал их отцовскими энергиями так, как когда­то окутал маленькую Майю Плисецкую.

– Майя, скажи, откуда возникла твоя идея – после твоего ухода развеять свой прах над Москвой?

– Помнишь моё сравнение человека с садом?

– Он может быть молодым, а может быть старым, но всегда ухоженным...

– Да. А после того, как он отплодоносит, всё ненужное – листву, ветки, бурьян и т.д. – сжигают. И пепел идёт в помощь следующему урожаю, следующему воплощению. Понимаешь? Я – сад...

И я очень хотела оставить добрый след в душах людей. Мой уход со сцены всегда был ошеломляющим, эффектным, красивым, со смыслом. Уйти со сцены жизни я не могла иначе.

– Благодарю, Майя! Люблю….

Сентябрь, 2016 г.

https://www.light-group.info/…/3422-majya-plisetskaya-moya-…

 

 

18.10.2017 г. 13,05 ч.

 

Из кн.45: „Видях аз два бука” (повторение на предишна публикация във фейсбука...) : : ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ВРАГОВЕТЕ НА БОГА - ПРОТИВНИЦИТЕ НА ЖЕЛАНИЯТА И ЧУВСТВАТА И СЪЧИНИТЕЛИТЕ НА ПОРОЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ПОРОЧНОСТТА И НЕПОРОЧНОСТТА.  Когато църковните отци и идеолози говорят против "прелестите", много често те се борят със самия Бог, Който ги е дал. Би трябвло да уточнят, че са опасни само прелестите на прелъстителите, които завличат човешката душа в ада на материализма или в измисления рай на дистанцията. Напротив, Велики Посветени като Боян Мага и Емануил Сведенборг говорят за прелестите като за най-големия дар от Бога.

28.XII.151(2015) София – Изгрев

НУЖДИ, СЪЩЕСТВЕНИ И НЕСЪЩЕСТВЕНИ

Видях аз два бука, прегърнати в гората, прегърнати нежно кат влюбени в жар. От корен до върха обвили се двата, столетия пият любовен нектар. Казàх им: "О, буки,  вий тъй сте прекрасни,  за вас и след гроба ще грей любовта.  Гръм, хали не плашат прегръдки ви страстни, целувки ви жарки смъртта не дели!"

Из Енциклопедия на Словото по тези антитези и синтези:

НУЖДИ, СЪЩЕСТВЕНИ И НЕСЪЩЕСТВЕНИ 16.II.1936, „Знайното и незнайното”, том „Вас ви нарекох приятели”, изд. АСК93:376 Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас, а онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, били те близо или далеч от нас, се отличават с едно важно свойство: разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бога за онова Същество, Което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото смислено Същество, което отговаря на нашите нужди. Той не отговаря на нашите лоши навици, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на ония силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух, /които дават здраве, красота, младост, добродетелност и безсмъртие/. КОМЕНТАР: Отново фундаментална мисъл, която обяснява важни проблеми в нашия живот, свързани с общуването. Бог се проявява чрез хората. Често се чудим защо някои хора, които обичаме и харесваме, а може и те да ни харесват по свой начин, никога не могат да удовлетворят нашите СЪЩЕСТВЕНИ нужди. В повечето случаи не могат, защото не искат, но ние се сещаме защо някои не могат и тогава, когато искат. Щом Бог удовлетворява всичките нужди, би следвало и божественото в човека да има тази сила. Следователно, във въпросните хора няма нищо божествено или то е затрупано под безброй пластове. Или представите им за Божественото, за любовта и приятелството и за нуждите на другия са крайно различни от нашите. Съществени нужди са тия, които поддържат съществуването на духа, душата, ума, сърцето и тялото ни. Несъществени – тези, които ги разрушават. Друго тълкуване в Словото: думата „същество” се отнася за създание на Бога с искра Божия, което живее щастливо и хармонично с други същества – имат „същения”, ВЗАИМНИ потребности и желания. Думата е съвибрант и на понятието „същастие” – ВЗАИМНО щастие. Едно щастие е взаимно, когато всеки е родèн от Бога и затова има ипулс и способност да удовлетворява всички съществени нужди на ближния. В цитираната мисъл се казва, че няма значение дали разумните същества са по-близо или по-далеч от нас, т.е. дали са ни близки или ближни – важното е че насищат СЪЩЕСТВЕНИТЕ ни нужди. Обяснено ни е, че близки са ни хората непосредствено до нас ПРОСТРАНСТВЕНО, с които прекарваме повечето си свободно време, а „ближен” е този, с когото имаме привличане и сродство и над физическия свят. Физически може въобще да не се срещаме или да се срещаме по-рядко. Щом две или повече същества са родени от Бога, те изпитват нужда и имат способност не само да ПОЛУЧАВАТ любов и свобода, но и да РАЗДАВАТ. При това Божественото, за разлика от адското, подарява любов и свобода така, както са необходими на ДРУГОТО същество, а не както са нужни на нас самите или както НИЕ си представяме. Да си припомним една молитва от Учителя: „Господи, не ми е приятно това, което иска това същество от мене, но заради Тебе, Господи, и заради това същество, аз ще го направя”. Това е кодирано в един от елементите на „Слънчеви лъчи” в Паневритмията и в някои народни и други танци – когато единият обикаля другия и после другият обикаля първия. На практика става дума за денонощие, седмица или месец, когато единият изпълнява желанията на другия, а после е обратно. Но това е ПОЛОВИНАТА от Божественото. Третият елемент вече е напълно божествен: двамата обикалят около един общ център - намерили са разковниче как И ДВАМАТА да бъдат щастливи. В общите фигури и движения на всеки лъч и на цялата паневритмия се дават уникални модели как да бъдем щастливи не само по двойки и тройки, но и в една група от 10, 12, 120 или 144 души. Именно затова Учителят казва в същата беседа за истинския човек: „Той трябва да изучава законите, върху които почива неговото щастие”. Човекът непосредствено до нас в Пентаграма е нашият най-близък, а този от лъча, зад когото отиваме или който идва зад нас пет пъти, е нашият ближен. Всеки мечтае да срещне ближен, който да му е и близък, и обратно. Но като няма такъв, животът ни зависи изцяло от свободата да редуваме близък с ближен. Истинското, пълното щастие, значи, е именно РЕДУВАНЕТО на обмените с близки и ближни, но това редуване е божествено, само когато удовлетворяваме взаимно СЪЩЕСТВЕНИТЕ си нужди. Точно затова шеговито тълкуваме по още един начин значението на думата „щастие” – „ща с тия”, тоест – искам с тия хора, не с ония… „Искам да се срещам и да живея с тия, които насищат моите СЪЩЕСТВЕНИ потребности – които ми дават здраве, младост, живот и щастие. Същевременно, и аз да правя това за тях”. В този смисъл, ето какво е и „нещастие” - „НЕ ЩА с тия!” – т.е., не искам да се обменям с неразумните неща и хора, които не удовлетворяват съществените ми нужди или ми предлагат несъществени; нито искам да удовлетворявам несъществените им потребности и желания”. Тук виждаме още една лингвистична и философска тънкост: поне на български език, ако приемем това тълкуване на думата „ща-с-тие” в точния й вид в множествено число - „ща-с-тия”, - излиза, че трябва да търсим не само едно, но повече щастия… Няма по-голямо нещастие от това близкият да си въобрази, че ни е и ближен, а да не може да задоволява съществените ни нужди и да не дава да си спасяваме душата и здравето извън неговите представи и владения. Не по-малко нещастие е когато някой, с който имаме само идейно, душевно сродство, да не иска или да не може да удовлетворява насъщните ни потребности. „Хлябът наш насъщен” е нещо повече от физическото или духовното сродство, взети поотделно. Именно затова търсим РАЗУМНИТЕ неща и същества, които са БОЖЕСТВЕНИ – могат да задоволяват ВСИЧКИТЕ ни насъщни потребности, защото са родени от Бога.

ЕТО ЗАЩО СИЛАТА НА РАЗРУШЕНИЕТО И НЕЙНИТЕ АГЕНТИ И ДО ДНЕС НЕ ТЪРПЯТ БОГОМИЛИТЕ.

Из ”Богомилското учение” от Антон Глогов. Понеже това си е чиста хлизация, слага се тук в червено:

"Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни – явяването на женски пол, те заживяха само с кротки, леки игри и ласки и между тях настъпи мир и щастие. В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на милувки между животните, у тия от тях, които оставаха непогалени от силата Пол Жена, като въплъщение на Силата на Сътворението, се извърши първото творческо дело на земята. Защото първичният живот без интензивно движение, създаден по внушение от Силата на Разрушението, бе несъвършен, безполов и вън от кръговъртежа за сътворяване и пресътворяване, в който Силата на Сътворението е предопределила да тече живот в красиво и бодро движение на земята. Поради несъвършенството на почти неподвижните животни на земята, които бяха извън творческия кръговъртеж и бяха в застой, в мъртва точка, в безполовост и бяс, Силата на Разрушението поиска да им отнеме завинаги възможността, като създания на Силата Сътворението да се пресъздават. Силата Пол Жена обаче осуети завинаги този замисъл на Силата на Разрушението, като създаде пола в тях, а с това Тя победи и самата Сила на Разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата Пол Жена. В изпълнение на своята мисия, силата Пол Жена продължи да се любува на мира и на щастието, сред които заживяха всички земни твари. Когато тя се явяваше между рибите във водата, за да се опресни в сълзите на Силата на Сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежава и силата Пол Жена. При това милуване на рибите около силата Пол Жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопòла – т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяваха да се допрат до силата Пол Жена. Защото първите животни във водата, като създадени по внушение от Силата на Разрушението, бяха също безполови; но запазвайки вечността си, предадена им от Силата на Сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадането им на части за създаване на нови животни като тях. Когато пък силата Пол Жена тръгнеше между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване на която и да било зеленина, тя се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и ново размножаване на зеленините - и по тоя начин се създаде прекрасният рай на земята, която получи вид на най-съвършеното творение на красотата. Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство. Така, на земята не остана никъде място за Силата на Разрушението. Навред се възроди любовта на силата Пол Жена, а заедно с това - и любовта на самата Сила на Сътворението. Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата Пол Жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове - и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а у другите животни – в първичния звуков език. Зачуруликаха тогава птиците из висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички създания на Силата на Сътворението; забляха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята Сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още по-дивни радости и творчества, които може да им даде тяхната възлюбена - силата Пол Жена."

В историята на религията и истинския мистицизъм носителите на Истината за Любовта не са много. Факелът на безсмъртието или Чашата на Граал преминава от Христа в богомилството, а Емануил Сведенборг ги разкрива по един изумителен начин – той е холизатор и предава думите на Христа без изменения. Ние наричаме откровенията му „математическа словоистина”, понеже там всяка дума и буквичка са незаменими и отговарят брилянтно на 49-те вида логика и на божествената алогика, която стои над тях. Неведнъж сме представяли един български прочит на съчинението му за Любовта и Мъдростта, но тук е уместно пак да се помести за финал една част от него, в потвърждение на факта, че Истината си пробива път през всички векове. Не виждаме принципно никаква разлика между концепцията на Учителя като Бениамин (Боян Мага) преди 1000 години, представена в книгата на Антон Глогов като богомилска, и тази на Учителя като Христос, Който е диктувал осиянията на Сведенборг. Пълно съвпадение и с днешните Му думи, че „Христос е Човекът на изявената, проявената и осъществената Божия любов”. „Божия” значи съвършена, гореща, божествена - на всички полета без изключение, включително спастелка и в ада. Когато Любовта слезе в ада, всички същества й се подчиняват моментално и някои ИЗЛИЗАТ от там. И НИЕ излизаме от своите адове, само когато приемем ИСТИНАТА за Любовта. Лъжците в морала и религиите, а също и по-слабите умове, които са им повярвали, неизменно стават подвластни на Силата на Разрушението и накрая самите те рухват, понеже се съпротивляват на Силата на Сътворението и нейната невинност и чистота. Ето какво пише Сведенборг:

„Всеки човек е едно ЧУВСТВО – и съществуват толкова видове чувства, колкото хора са се родили и ще се родят през вечността. Преди всичко, това може да бъде установено по разнообразието на ангелите на небето и на адските духове, които до един представляват чувства. Ако всеки човек е чувство, това се дължи на обстоятелството, че животът е любов, а продължението и разклоненията на Любовта се наричат “чувства”. Затова чувствата не са нищо друго, освен любов – но любов, подчинена на Универсалната Любов, като на господар или вожд. Тъй като самият живот е Любов, то и всичко и всяка от неговите същности представлява чувство. Затова и самият човек е чувство. Мнозина в света се учудват на това. Бе ми дадено да чуя лично какво говорят почти всички, преминаващи от природния в духовния свят. Не срещнах нито един, който да знае какво означава “чувство”. А когато им казвах, че чувството е ПРОЯВЕНАТА Любов или Любовта в ДЕЙСТВИЕ, те ме питаха какво е пък това “любов”... Казваха, че любовта си съществувала естествено и че те по разбират що е “мисъл”, отколкото “чувство”. Говореха още, че знаят за чувството от любовта преди брака или от майчината любов към детето, а донякъде и от тази на бащите, когато целуват жените или децата си… Други, вместо за жени, говореха за любовници… Тогава ангелите им отговаряха, че любовта е любов само тогава, когато извира като чувство ОТ САМАТА ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ И ЗА РАЗДАВАНЕ НА ЖИВОТ. Затова им казваха още, че както не може да има говор без звук, така и няма мисъл без чувство. Така те проумяваха, че човекът е чувство - и нищо повече. По-късно разбираха, че цялото Небе и целият ад са разделени на области и общества, именно според различията на своите родови и специфични чувства, а не на мислите; и че сам Господ изпитва чувства. От всичко това следва, че промените и разновидностите на чувствата са безкрайни и че те са толкова, колкото и хората, които са се родили досега и ще се родят до края на Вечността. Исконната, истинската духовност, следователно, разкрива именно и на първо място чувството и всяко нещо, свързано с него. По своето най-дълбоко естество, духовността е самата Божествена Любов и Божествената Мъдрост; а по външна видимост и израз – небесна топлина и небесна светлина. Тази топлина и светлина разкриват всички чувстводействия, както топлината на природното слънце прави осезаеми земните неща по мирис и вкус и светлината му ги облича в багри и сенки. И ако вечният живот е достъпен на човека поради любовта му към действието, то е само защото чувството Любов е самият човек. Поради това, именно, се казва, че каквито са чувствата на един човек, такъв е и самият той. Духовната любов не се добива само с вяра без милосърдие, понеже такава вяра е само външна - тоест, недействителна. Щом е без милосърдие, тя е и без чувството любов, което е самият човек. Ето защо, след смъртта тя се стопява като дим. Човешката воля е самото любовно чувство! Казват “приемник на Любовта”, понеже Любовта не може да бъде дарена на човека извън волята му да бъде приемател.

(Б.р. - В някои езици думите “воля” и “желание” имат едно и също значение. Явно преводачите на Сведенборг досега не схващат това, ето защо оттук нататък ще заменяме в текста „воля” с ”желание”, където е такъв смисълът. Женският полюс на човешкото атмическо тяло се отличава със способността да разпознава, да се откликва без замисляне и незабавно, да приласкава и да се грижи предано за любимите същества с монада; да живее с тях на нивото на всички чакри и в така наречения “Троен Ритъм”: Самота, Обмяна с предпочетения, Обмяна с всички, които или при които ни изпраща Бог. Но да продължим с думите на Христа чрез Емануил Сведенборг:

„Без желание от наша страна, любовта не може да дойде – тя би си обърнала гърба и би се престорила, че я няма. Оттук следва, че желанието е ПРИЕМАТЕЛЯТ на Любовта. Че желанието е всичко в човека и че се съдържа във всички негови части и че то е самият човек, както и че Любовта, в цялата й сложност, е самият човек, ще бъде изяснено сега. Това, че желанието е човешката любов, облечена във форма, се вижда ясно от факта, че всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие или блаженство, произтичащи от Любовта, също се усещат и осъзнават. Че принадлежат на желанието, това е очевидно, понеже всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие и блаженство човек преди всичко ги пожелава; и даже, говорейки за тях, той е способен ДА ИЗРАЗИ това свое желание.

(Б.р. - За голямо съжаление, дхармична спонтанност (спонтанност между сродни души) засега е почти неизвестна на земята. Адските и обикновените духове са способни само на КАРМИЧНА спонтанност: хипнозата, скока на хищника и мазохизма на жертвата. Активната пъклена спонтанност – това е агресията, наглостта, нахалството, безочието, натрапничеството, ревността, собственическото чувство, жаждата за постоянно или преобладаващо присъствие или постоянното натякване. Също и взискателността, недоволството, разпитите, сцените, изнудването – т.е., вампиризмът. Пасивната адска спонтанност се проявява само като астрална тръпка към предпочетените или чувство за дълг към кармичните ни връзки. Отличава със силна тревожност и готовност за подчинение на агресора, със страх от смъртните а не от Бога. Страх от Бога СЪЩЕСТВУВА и ТРЯБВА да съществува – той е преддверието на ПЪРВОТО Посвещение.)

Да се насладим сега на финала на това забележително осияние от Сведенборг:

„Относно всяко нещо, което желае, домогва се към него, иска, търси и към което се стреми, човек е способен ДА ГОВОРИ. ПРИЗНАВА, че го желае, защото то е чисто и произлиза от неговата любов. Той силно иска това, което желае - иска нещото, към което се домогва, понеже го обича; иска това, за което копнее, понеже го обича; иска го и се стреми към него, защото ЛЮБОВТА го подтиква натам! От всичко това следва, че желанието и любовта – или желанието и чувството в човека – са едно и също нещо. Мнозина поддържат, че МИСЪЛТА е същината на човека; или че човекът е човек, защото мисли. В действителност, всичките му мисли са чувства: отнеми от мисълта чувството – и ще се превърнеш в пън!"

(Б.р. - Словото в България до 1944 г. често казва, че човекът е същество на мисълта, но то трябва да се познава основно, за да се откроят доминантите – че човекът преди всичко е същество на Любовта, Обичта, божественото чувство.)

В Словото думата “обичам” означава “действам”. (б.р. - Сведенборг има предвид Словото Божие в Библията и Евангелието – доколкото е останало там.) Защото да обичаш, значи да желаеш, а да желаеш, значи да действаш. Че любовта е желание, това бе току-що доказано; но че желанието е действие, ще бъде потвърдено тук. Желанието, самò по себе си, не е Любов – тя е само нейният приемател. И то такъв приемател, че не само я приема, но и възприема всичките й състояния, облича се във всичките й форми. Понеже всичко в човешкото съществуване показва, че човек не е самият живот, но приемник на живота. Тъй като желанието и действието са едно и също нещо и желанието представлява усилието на Любовта, то е обяснимо защо в Словото думата “любов” не е нищо друго, освен “извършване”. Ето защо, да обичаме Господа и ближния, означава активно да правим всичко за ближния от любов – поради Любовта, която изтича от Господа. Любовта произвежда топлина! Това е, понеже Любовта е самият живот и мощната сила на всичко живо във Всемира! Началото на всички усилия, на всички сили, на всички дейности и всички движения извира единствено от Божествената Любов, която е сам Господ и която, пред ангелите на небето, се явява във вид на Слънце. Че топлината е акт на Любовта, може да се убедим от много неща. Например, човекът, даже посред зима, изпитва вътрешна горещина, когато помисли за любимия си. Слънчевата топлина няма нищо общо с тази горещина: колкото по се засилва любовта му, толкова по-силно той почва да кипи, да гори, да се възпламенява! А отслабне ли обичта му, той повяхва, става му студено и се чувства отпаднал. Същото е и с животните и небесните птици: на тях понякога им е по-горещо през зимата, отколкото лятно време, защото сърцето им трепти, кръвта кипи, всичките им фибри са нагрети до бяло и всичко, що има сърце и дух, почва да изпълнява повелята на Природата. И тяхната топлина също не е от слънцето, но от живота на душата им, която е, всъщност, чувство! Любовта произвежда топлина, понеже тя е животът на всички живи сили във Вселената. А този живот не може да влезе в приемащите субстанции, освен чрез действието, наречено “топлина”.  Господ, още при създаването на Вселената, е приготвил за всички същества – от първите до най-последните – най-разнообразни среди, чрез които Той произвежда безброй действия. А средата, която е най-универсална и подходяща за съчетаването, е топлината – само в нея може да оживее естеството на активната Любов. И тъй като топлината съществува поради лю-бовта към ближния, то затова има съответствие между любовта и топлината, тъй като съществува съответствие между причината и нейното следствие или проявление. Божествената Любов, която е самият живот, както прави и Създателят й Господ, няма в недрата си друга цел, освен да създава свои образи и подобия, които са, всъщност, хората.”

Въплътеният серафим на земята Алуѝн (Евгений Босяцки), чиито рисунки са познати във всички вселени, наскоро се върна в най-вътрешното небе, където хората са голи и всички обичат и обожават всички.

 

 

19.10.2017 г. 11,13 ч.

 

АКО ТЯ НЕ СЕ РАЗПУКА, ТЕ АБСОЛЮТНО НИКОГА НЕ БИХА ПРОБИЛИ СТЕНАТА! (Уникална скулптура от американката Paige Bradley и от други ваятели с непримирим дух). Ето какво казва Един Българин по този повод, отново въздигащ на трон силните желания:

"Не, не, времето е дошло! Една постъпка е навреме или ненавреме, само ако е гледана от божествения свят. : : Да видим колко души има от вас, които биха го направили. : : Тази задача може да я извършите само при АБСОЛЮТНА СВОБОДА - и ако имате силно желание и Любов. : : Аз ви казвам: при АБСОЛЮТНА СВОБОДА! То ще зависи от АБСОЛЮТНАТА СВОБОДА на волята и по закона на Любовта. И при това - с дълбоко убеждение. Другояче няма да се ползвате. : : Сега ВИЕ ще си изберете времето - аз ви давам АБСОЛЮТНА СВОБОДА. С месечина, без месечина - ПЪЛНА СВОБОДА: каквото време искате, от ВАС зависи. : : Ще излезете, абсолютно никой няма да ви знае; и като се върнете - пак никой няма да ви знае. : :. Ако се срещнете двама–трима, то е хубаво, но и те да пазят АБСОЛЮТНА ТАЙНА.” ("Мястото на човека в природата", 11.05.1922)

„Не когато умреш, а докато си ЖИВ трябва да направиш това! Но душата ми трябва да бъде пълна с Любов - и тази Любов трябва да я жертвам. ТУЙ е учението, което от хиляди години се проповядва. Това не е учение на насилие, това е учение на АБСОЛЮТНА СВОБОДА. : : Вие сте в учението на Христа, дето целият свят е ваш дом. И, следователно, учението Христово не е шатра, а е учение на АБСОЛЮТНА СВОБОДА. : : Ние за това сме дошли: да се научим какви са нашите права, как да слушаме и кого да слушаме. И само тогава ще се върнем на небето и ще бъдем достойни негови граждани." ("Слушайте НЕГО!", 12 март 1922)

„Моето учение е учение на Любовта, на братство и сестринство, на АБСОЛЮТНА СВОБОДА.” ("Стани и опаши се!", 11 декември 1921)

„Където има хармония и Любов между душите, само там съществува познанство, само там има истинско приятелство. Абсолютна чистота, абсолютна светлина, АБСОЛЮТНА СВОБОДА трябва да съществува между вас! ТОВА изисква Бялото Братство от всички. Нека бъде идеал на душите ви абсолютната чистота, абсолютната светлина, АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА И СВОБОДА. Стремете се към този идеал, за да решите задачата, която разумният свят ви е възложил.” ("Природна хигиена", 8 юни 1922)

„Светът е основан на един морален закон, на една АБСОЛЮТНА СВОБОДА. Праведен или грешен, той трябва да бъде свободен. Да прави добро или да греши - СВОБОДА трябва да съществува. : : Понеже доброто само при АБСОЛЮТНА СВОБОДА може да функционира. Следователно, всички други сили трябва да функционират при едни и същи условия. Вие казвате: „Защо Господ е направил света така?“ - Защото той е дал АБСОЛЮТНА СВОБОДА.” ("Ще влезе Духът", 25 декември 1932)

 

„Ти ще бъдеш тих и спокоен, външно и вътрешно, ще разбереш какво значи АБСОЛЮТНА СВОБОДА. Само при това положение ще изпиташ присъствието на Любовта. Пожелаеш ли да създадеш един образ, веднага ще отвориш пътя на злото в себе си. Значи, коренът на злото се крие в желанието на човека за създаване на образи. Стремежът на човека към някакъв образ не е нищо друго, освен скрито желание да впримчи една душа, да я ограничи като й сложи юлар и я подкара с остен да му върши работа. Това ограничение или обсебване на образите хората наричат "любов". Тя се придружава с ограничения, с измъчвания.” ("Необятната Любов", 18 май 1922)

 

 

23.10.2017 г . 08,24 ч.

 

ПОНЯКОГА НИ ПОСЕЩАВАТ... Идват Христо, Пейо, Димчо, Асен, Емилиян, Дамян, Гришата Л., адаша му от театъра, Пеньо, Вътьо, Петя, Николай Хр., Валери, Радой, Пламен, Матей, Божидар, Наско, Станка; и Любен, и Борис, и Павел, и още един Павел, и Евгений, и даже Веселин... - въобще всички, с които бяхме разпъвани, колени, бесени, изтезавани и горени по кладите през вековете и с които се разпознахме и сега.  Тази нощ дойде Сашо. На земята и с него се познавахме от 1975 от "Сивото поточе" - кафенето на Съюза... Тази нощ той дойде от една сребърна небула - дойде с носталгия по Земята... Оплака се, че е изказвал тука и логически мисли, не е бил изцяло метафора. Да си припомним, все пак, от какво се вълнуват серафимите, колко много ги боли, когато са тука да ни претакват еснафската кръв...

Александър Геров

СВЕТОВЕ

Не си виновна ти - от други свят съм аз.  П. К. Я в о р о в

Различни светове, различни светове -  за вас е трудно да се съберете!  И трябва да изминат векове,  да разцъфти душата като цвете.

Тогаз сърцата наши в този свят  и влюбено, и дружно ще пулсират.  Взаимно ще насищат своя глад -  ще се приемат и ще се разбират.

ПОЕТ III

"Тази нощ, когато вятър нямаше,  сливата във двора разцъфтя."  А л е к с а н д ъ р В у т и м с к и

Той знае като бог кога какво ще стане:  запяват водосточните тръби,  утихва вятърът под лунното сияние  и вишната започва да цъфти.

Челото му, когато се навъси,  и леден дъх душата му смрази,  той предусеща земетръса,  който по света пълзи;  долавя той, че метеорите се сблъскват  и се разсипват в огнени сълзи!

Той знае всички тайни на децата  и всички тайни на земята знае той,  заслушан в трепетите на душата  и в зимния среднощен вълчи вой.

Той може по звездите да пътува,  суров и гневен, укротен и тих.  Той може всички рани да лекува  със танц и поглед, с музика и стих.

Само едно не може той самичък:  да създаде със свойте малки сили  хармония в сърцата и света.

В такива часове, усетил свойта немощ,  той гърчи се във непосилна болка  и на сърцето от самите глъбини  кръвта му плаче, пита и гърми:

"Нима най-сетне няма да се разруши,  нима най-сетне няма да се пръсне  огромното мълчание над моста?"

ЗЕМЯ I

Аз видях пеперудите. Влюбен ли бех,  та моята кръв отново раздвижи?  Подлуди ме дълбокото синьо небе  и засмения профил на Витоша.

Аз забравих за миг, че съм беден чиновник,  и избягах в полето, заплаках.  Над мене небето бе все тъй спокойно.  Пеперудите лудо играеха.

Родна земя, приюти ме сред свойте треви!  Много страдах през тези дни, майчице.  Аз съм много обиден от милите, умните хора.  Аз съм тежко ранен и измамен.

И когато ми стане противно да бъда сред хората,  да участвам в борбата на животинските видове,  ще си дойда при теб, дълбоко при влажните корени,  да забравя сълзите, които горчат, и обидите.

Сега нежния здрач ми протяга ръка  да преминем планинския гребен.  Сред треви и цветя и трептящи крила  аз копнея, притиснат до тебе...

ПРОЛЕТНА НОЩ

Кой чука неспокойно по стъклата?  Навън дими и диша влажен мрак.  И облаци разкъсани се мятат  по мътния небесен похлупак.

Ослушвам се: в деретата надоле  потоците размътени шумят.  О, туй е дълго чаканата пролет  със буйната и накипяла гръд!

Аз скачам и разбивам с гръм стъклата.  Навън е кален и пиян разкош.  Във стаята нахлува топъл вятър  и пламналата, разпиляна нощ.

Аз се задъхвам в чарната й грива,  прегръщам мекия й топъл мрак,  и като младо вино ме опива  разгърдения долетял южняк.

В недрата на земята лава дреме.  Един могъщ инстинкт сега зове.  И всичко се върти в любовен шемет  без граници, без ум, без брегове.

О, тази нощ! О, тази страст безумна,  преляла от природата във мен!  Аз знам, че утре радостно ще лумне  един зелен и цъфнал слънчев ден.

ПОКОЙ I

Тиха песен прозвучава в мрака.  Лъхва ме зелена миризма.  Влюбени си шушнат зад шубрака  и се носи чист и ясен смях.

Аз лежа спокоен и забравен.  Милват ме зелените треви.  В жилите ми тича бодро здраве.  Мравка по ръката ми пълзи.

На небето се роят звездите -  гледам ги с премрежени очи.  Искам да ги видя на гърдите си  като малки сребърни значки.

И унесен, сладко се усмихвам.  И съм син на цялата земя -  силна, необятна и притихнала  в топлите обятия на май.

ХАРМОНИЯ

Това е много интересно  да си човек със чиста съвест.  Приветства ме небето звездно.  Усмихва ми се градът ръбест.

Една хармония прозрачна  неспирно блика от сърцето.  И виждам как гроздоберачки  се връщат вкупом от полето...

Как силуетите им цветни  полека в селото се скриват.  И мисълта във своя трепет  стои спокойна и щастлива.

РАВНИНА

Изнемогвам под тежкото бреме на своите мисли -  изнемогвам под тежкото бреме на страшни неща.  Вземи мойта ръка и по белия път поведи ме.  Говори ми сега - да не трепка тъй мойта душа.

Равнината се движи пред нас безпределна,  бездънна.  Хоризонта ни гледа с червени от сълзи очи.  О, как искам сега в дълбоката нощ да потъна  и над мен твоя глас като музика нежно да звучи:

- От какво се боиш? Не си струва да страдаш така!  Няма толкова страшни неща, недей философства!  Погледни как небето прилича на златна река -  погледни как наоколо всичко е нежно и просто.

Още малко - и ние ще стигнем в селото,  ще ни срещне твоята баба, засмяна и весела.  И пак ще преспим с тебе в плевнята -  пак ще усетим дъха на сеното  и дълбоката ласка на месеца.

И ти ще видиш, любима,  че няма нищо невъзвратимо.

СКИТНИК

Той няма никога да има дом.  И никое сърце не ще го люби истински.  Ще дойде ден - като окаян скитник  ще тръгне той по този свят огромен.

Сред есенния полумрак на свойта стая  той чака този ден като съдбовна заповед.  И със разбити сили преповтаря  наивната лъжа на всичко минало.

И вижда себе си: във есенни зори по билото на голи хълмове минава.  Като чудовища го хапят сивите мъгли,  ръмжат и тръгват на тълпи към равнината.

Там, във селата, едри, страшни хора  насъскват бели кучета и с камъни през нивите  го гонят.  Из градовете заядливите гаврошчета  се гаврят с него на своя непознат жаргон.

Но някоя попукана ръка  през късна нощ открехва пътната врата.

Две просълзени майчини очи му разрешават  безшумно да приседне до огнището,  да стопли вкоченелите си пръсти,  щастлив да се усмихне пак с безпомощна усмивка.

Понявга той излиза на асфалтено шосе.  Летят сред слънчев празник черни каросерии.  И неговата мъничка ръка приветства  грандиозната ни днешна цивилизация,  която така просто, сякаш на шега  го изхвърли през оградата.

А после пак навлиза сред мъглите  и тръгва с хълмовете в бавен ритъм.  Като две малки небеса блестят очите му  от тиха скръб и безответна мисъл.

МЛЕЧЕН ПЪТ

Сънят е същност на света...  Когато се събудя, трябва  да се преборвам с мисълта,  със хората, с труда, със хляба...

А в неговия скут люлян,  аз се докосвам до Всемира  и все едно ми е да знам  живея ли, или умирам.

ТОВА е същността! Светът  със свойта вечност го доказва.  А трепкащия млечен път  на сън ми приказка разказва...

ВЕЧЕР

Аз се врязвам в тълпата,  както ножът се врязва в маслото,  и се движа така  между хилядите рамена.  Много мисли и бръчки  ми разрязват дълбоко челото  от излишното чувство  на несигурност, смут и вина.

Туй се случва привечер,  когато изстива земята.  И слънцето бавно  сваля своя шлем, в пурпур облян.  И сред толкова близки,  и сред толкова много познати  аз се чувствувам в живота  като камък захвърлен и сам.

Но вървя сред тълпата.  Самотата се бавно стопява.

Пак избликват във мене  воля, жажда, копнеж и живот.

Аз съм вече спокоен  и може би точно тъй трябва -  не да търсиш сам себе си,  а да търсиш човешкия род.

ГЛУХАРЧЕ

Не разпростирай мисълта си  във време и пространство.  Там няма смисъл, няма щастие,  там няма нищо ясно.

Във разцъфтялото глухарче  се Космоса побира.  Бъди доволен от това, че  душата му разбираш.

ПОКРУСА

Покрусата със своя дебнещ ход  да приближи до теб не давай.  Вземи един отрязък от живот  и милвай го, и му се наслаждавай.

Със смисъл и с любов го изпълни,  със малко музика, с една идея... Насила ти дори се усмихни - и се ослушай как светът живее.

СИЯНИЯ

Със нас започва и със нас прекъсва  живота ни. И той не се повтаря.  А всяка клетка свойто право търси  и иска щастие, покой и вяра.

Хората и след нас ще съществуват,  но туй е друг живот на този свят.  На нашия ний нека се любуваме  и той да бъде смислен и богат.

О, с много красота да го изпълним,  с борба и устрем, с мисли и желания...  Да разсечем земята като мълнии -  и да изчезнем във сияния!

ИЗ "ПОРИВ"

...но да чувствам връзката  със всички векове  и със човека - с дръзкото  негово сърце...

Туй е предостатъчно  за един живот.  Всички други блясъци  в нас си търсят брод.

Всичко друго в нас си е.  Можем всеки ден  много-много щастие  да си създадем!

МЪКА

Аз видях абсолютното нищо;  бе по-страшно от смърт в скотобойна;  бе брутално, безпринципно, хищно -  бе разумно и хладно спокойно.

Аз видях го във хора различни,  с охранени, гойни лица -  в хора, устните хитро облизващи,  в спапирусените им сърца.

Тези хора без срам и за всичко  си намираха днес обяснения;  не познаваха чисти усмивки,  нито сълзи, нито угризения.

Те рисуваха, пееха, пишеха  с много устрем и много размах,  а пък в себе си друго си мислеха  и поглеждаха гузно със страх.

Те във своята ситост умуваха,  че би трябвало да поживеем,  да си хапнем и да пофлиртуваме,  да си пийнем и да си попеем.

И сърцето ми гневно удари,  със юмрук блъсна мойте гърди.  Аз заплаках за наште другари,  покосени в поля и гори.

И плачех аз, и им завиждах  за сърцето, което мълчи -  за детинските техни усмивки  и за мъртвите техни очи.

ГЛАС

Небето със звезди поръбено,  с безмерната си пустота  висеше върху мен озъбено  и зинало като уста.

Морето, гладно и сърдито,  ревеше в свойте пелени.  Разбиваха се във скалите  мъртвородените вълни.

И от крайморската градина  повяваше смразяващ студ.  Земята бе една пустиня  и целия живот - абсурд.

Във този грозен миг под кестена  аз двама влюбени видях.  Чух глас и после се разнесе  чистосърдечен, весел смях!

С ръка сърцето си притиснах  и бързо тръгнах във нощта  към своя дом, към свойте "близки",  към всекидневните неща.

И вече не ми беше тежко -  не беше ме от нищо страх.  А бях чул само глас човешки  и радостен момински смях...

САМ

Когато потъмняваше небето,  приведен той във къщи се прибра.  Огромна рана зееше в сърцето му,  но никой тази болка не разбра.

Едва прекрачил в стаята, заплака -  на голите дъски се строполи.  И черни засияха в полумрака  обилните му бликащи сълзи.

Скимтеше той в неудържима мъка,  със нокти дращеше във свой вой  и хъхреха като че ли на смъртник  гърдите му в вечерния покой.

За хилядите страдащи, които  не можеше сега да утеши;  за неспокойните сърца, разбити  от порив силен, но непостижим;

за светлите очи, в любов прехласнати,  които нявга чисти бе видял,  и за смъртта - владетелка на хаоса -  той диво и безпомощно рида...

Към полунощ, припаднал до стената,  със бледа като месеца глава,  той чу как бесно блъска във стъклата  любимата му котка.  И едва  се приповдигна. Бързо й отвори.  Във трескавите си ръце я взе.  И с нежен укор щом й заговори,  спокойствие душата му обзе.

ЛЮБОВ

С лице от странен блясък озарено  ти в своите очи ме потопи.  Докосна се ръката си до мене  и камъка в сърцето ми стопи.

По моите черти, тъй уморени,  отново мина малко светлина.  И се събра безкрайната вселена  в спокойните контури на деня.

И дълго аз те носих във сърцето си.  Под клепките ми нощем спеше ти.  В зори се вслушвах как тупти сърцето ми  и скачах от кревата с весел вик.

А после... избледняха наште думи,  изстинаха горящите уста.  И угаси се чудното безумие  в разкритата лъжа на любовта.

Сега отново здания и улици  ще се въртят в безсънните ни нощи.  Ще се въртят пред мене пак учудени  зелени, сини, шарени очи...

Така, от скок на скок, в самоизмама,  срещу смъртта отиват мойте дни...  Въртете се, студени черни здания!...  И ти, земя, глупешки се върти!

СМИСЪЛ I

Не миждам смисъл във това  да се затвориш във семейство,  да имаш работа добра  и да се препитаваш лесно.

Не! Има смисъл само в нашите  обрулени от труд лица,  във дръзновените и страшните -  в горящите до смърт сърца!

ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ

С безброй деца салона беше пълен,  със глъчка и шушукане потайно.  Когато към децата се обърнах,  мен ме потресе страшна тайна:

че от децата има в мен по нещо,  че капка моя кръв и тях вълнува.  Обгръщах ги със поглед и усещах  изобщо, че смъртта не съществува.

Очите ми отворени прозяха  в дълбочините на велика бездна:  и мен да погребат след време щяха,  но аз не можех вече да изчезна.

Децата, птиците, скалите черни,  луната над морето засияла -  единосъщна, цялата материя  във този миг се беше осъзнала.

НА РАДОЙ РАЛИН

Ти искаш да напиша стихове.  Защо да не напиша?  Живеем ний, но в други светове  душата наша диша.

С ръце нечисти пипаха ни нас.  Светът не ни познава.  Ще имаме в пресмъртния си час  покой и мир, забрава.

ЕДЕЛВАЙС

На Иван Пауновски

Смъртта ме люлее на своите скути  и нещо красиво разказва ми тя:  - Ще бъдеш погребан ти в бездни нечути,  на кал и вода ще ти стане кръвта.

Тъй хилядолетия ти ще пътуваш  в земята, по корени и по листа,  при среща със близките ще се вълнуваш,  ще зъзнеш от зимния вятър в нощта.

Готви се, приятелю, дълго готви се,  когато един еделвайс разцъфти,  в листата му нежни да сбереш свойте мисли  и пак да си спомниш, че си ти, че си ти!

ГОЛЯМАТА ТИШИНА

От дълбокия Космос,  гдето вей хладина,  като шепот си носи  голямата тишина.

И звучи този шепот  през нощта, през деня.  Ти се вслушваш нелепо  в голямата тишина.

Нашта земя - прашинка -  жадна и в светлина,  все не иска да свиква  с голямата тишина.

Чуй, сърцето ти бие!  Усмихни се в съня!  Скоро ще те покрие  голямата тишина.

ПИСМО

Снегът по клоните, безкрайно бял,  е някакво писмо от висината. И смисъла му още неразбрал,  духът го съзерцава в тишината.

И после той усеща изведнъж,  че всичко съществуващо се слива  и как снегът - спокоен и могъщ - със бял саван полека го покрива.

 МОЗЪК

На Контантин Павлов

Човешкият мозък - една многоъгълна призма  с две основни черти: да се храни и да се  размножава.  А мислите му като хищници се облизват  и ръфат, и търсят смисъл, надежда, забрава.

Ах, внимавайте, хора, лекувайте си умът!  Станете приятели на някое горско цвете.  Че ще стане умен, ще стане могъщ лъвът  и тогава, тогава - тогава се вие пазете.

СТРАДАНИЕ

Здравей, страдание, здравей,  загнездено във мене.  Аз борил съм се ден след ден  с ръцете ти студени.

Аз съм копнеел за покой,  за отдих съм се борил,  но ме е срещал странен вой  от сключени простори.

И още във сърцето зрей  една кристална рана.  Здравей, страдание, здравей,  ти мой другар остана.

АКО НЕ УМРЕ...

Ако не умре от самота,  човек може дълго да живее.  О, благословена простота,  нека твойто щастие ме грее!

Нека в простия и ясен труд  красота и смисъл да намирам.  Сладък сън да ме люлей на скут.  Свойто слънце сутрин да съзирам.

ПОЕТ I

На П. К. Яворов

Умря поетът. Беше есен. = Ръмеше тих, приспивен дъжд.  Надгробна реч му произнесе  един мастит държавен мъж.

Кола, жени и власт той имаше -  полиция, войска, бюджет... Едно сърце със страст пулсираше  в гръдта на бедния поет.

Това сърце народа скъта  до своето. То оживя.  И неговия огнен тътен  разтърсва родната земя!

МАТЕМАТИКА

Ах, времето се свива и разтяга.  Разбрах това, разбрах.  Когато свито е, в сърцето ляга  тъга и смут, и страх.

Когато се разтяга, всичко свети  окъпано в лъчи.  И весело те гледат от небето  милиардите очи.

Тогава всичко е осъществимо -  желания, мечти.  И пак усещаш силно, страстно, зримо,  че съществуваш ти.

ТАЙНА II

За да не ти е мъчно никога,  към никого не се привързвай.  Живей във себе си. Там блика  вълшебен извор с ясен бързей.

Недей от чувствата замира  а преживявай като птица,  която всякъде намира  подслон, гнездо, трохи, мушици.

Това е тежко и мъчително.  Свръх силите ни днес това е.  Но е начало на пленителна,  неразгадана още тайна.

Когато всички я открием,  от страшна сила озарени,  тогава ще узнаем ние,  че в нас е цялата вселена.

БОГАТСТВО II

Прозорецът е по-красив така  със синята завеса на морето.  Б о ж и д а р  Б о ж и л о в

Морето е мое и гората е моя,  и всички звезди на небето са мои.  Морето ми прави завеси от зноя.  Гората ме среща във свойте покои.

Над моя бял стадион смее се слънцето.  А мойте среднощни оркестри дочу ли?  Аз свойте другари извиквам от мъртвите  и с тях се разхождам по тихите улици.

Едно ме боли и едно ме измъчва:  че хората още това не разбират.  Те все още страдат, говорят си злъчно  и в своите мънички къщи умират.

БЛАГОУХАНЕН ЖИВОТ

С ласка  край мене, о, живот благоухан,  защо не спреш?  П. К. Я в о р о в

Благоуханният живот веднъж при мен се спря...  Пътувах аз по работа из някаква страна.

Нощувах в един селски дом и много морен бях -  щом легнах във леглото си, и тутакси заспах.

Аз вдишвах атмосферата, пропита с аромат.  Шумеше от портретите един далечен свят.

И ангели, рисувани върху тавана чист,  усмихваха се влюбени на фигури от гипс.

Със ласка ме обвиваше юрган от гъши пух,  когато неочаквано аз странен шум дочух.

Вратата се открехна и под лунна светлина  при мене влезе в стаята красавица една.

Отметна с длан завивката, поспря се, затрептя  и като огнена вълна до мене легна тя.

Бе жива като риба тя, а нейните бедра  напомняха на борове във слънчева гора.

Като ливада тя окъпана в роса.  С пшеничен шепот шушнеше златистата коса.

Целувах аз устата й със дъх на пчелен мед  и милвах аз гърддите й, от сладък мир обзет...

А някъде през тази нощ се водеха войни,  измъчваха се хората, първични, слаби, зли.

Абсурдно и безсмислено, в един затворен кръг,  човешката история блуждаеше без плът.

А мене ме обгръщаше покой и топлина,  държеше ме в прегръдките си младата жена.

За мен не съществуваше ни смут, ни смърт, ни  страх  една всевечна истина аз тази нощ узнах. . .

Сърцето ми узряваше във сладост като плод...  Добре дошъл, благоуханен, пленителен живот!

ТАНЦ

О дъжд, о дъжд обилен и печален,  по тротоарите танцуваща вода!  Г е о М и л е в

Дъждът вали през мене и измива  мъчителния слой на мисълта  и пак сърцето младо и щастливо  предвкусва на живота прелестта.

Душата ми, от бреме натежала,  преследвана от своята съдба,  готова е да се разтвори цяла  под плискащите струи на дъжда.

Аз ще захвърля меката си шапка  и за последен път, макар и стар,  ще потанцувам като малка капка  по веселия градски тротоар.

ИЗ "КОШЕР" ....... Нас ни делят днес океани,  и континенти ни делят,  но ние непременно двама  ще се намерим някой път!

Тя спи сега. И аз заспивам,  подпрял челото си с юмрук.  Нощта, потайна и свенлива,  с безкрайна нежност ни завива  в пространството един до друг.

МЪЛЧАНИЕ

Самотата ми е тъй бездънна  и така задушен съм в мълчание,  сякаш че съм първия човек.  Б. Р а й н о в

Защо стоиш в мълчание безмълвен?  Излез на улицата и върви,  заслушан в музика и вопли,  приятел на далечните звезди.

Поетите са скулптори на хората -  извайват тяхното сърце с длето,  поставят те на Космоса прозорците  и моделират земното кълбо.

И хората, вървейки в марш неспирно,  при тях накрая ще се приближат -  докосвайки ги с длан почти ефирно,  самотната им болка да стопят.

СЪДБА

Аз не живея - аз горя.  П. К. Я в о р о в

Най-хубавото, що си имал,  когато тука си живял,  е твоята съдба завидна:  че си горял и изгорял.

______

ДНЕС, 23 окт. 2017, точно в 8,30 сутринта, само секунди след като публикувах това, звънна ясно една от струните на Тошковата китара отсреща.

 

 

24.10.2017 г. 14,51 ч.

 

20.Х.153 (2017) : : гр.Вярна, Благария : : "Трепет от Подлудяване" : : ЖЛО.ВУ : : Писмо до приятели и електронен препис на осиянието до В. от Скопие : : 4h10m : : Днес само Жената и единствено Жената е способна да изгори като факел, да се възпламени като вселена от страстна любов към Бога и съвършенството! Ако знаете колко много прелестни, прекрасни и свръхинтелигентни женски създания в момента пламтят от неудържима любов към Бога, щяхте да разберете, че досега мъжът в Битието много рядко се е докосвал до СЪЩИНАТА на Жената - до способността й да изгори до атом от жажда за Истина, жажда за Мъдрост, жажда за безгранично Обожание и Любов!

Следва ненадейно лично послание до В. от Скопие. То отиде до няколко души като копие от самия оригинал, понеже ръкописът е най-силен, както казва словометрията. По-долу има откъси от един диалог във фейсбука, за да се види колко прекрасна, дълбока и предана душа е тя. Изчела е много от тия 44 книги с осияния, които са сложени в интернет, въпреки затрудненията й с българския език. Само в единия от сайтовете са влизали над 200 хиляди души досега, но нейната реакция е несравнима. Ето какво казва една чужденка за холизациите на Елма – изкарвам го тук отделно, ще го прочетете в целия текст след това:

"Перспективата на Елма е уникатна по многу нешта (а неговите објасненија не само што ми се мудри, туку и убави, - мила вибрација!)”

3 май 2016 г. в 23:59 Здраво, Н. Пред се да ги честитам празниците и да ви пожелам се најдобро. Се надевам дека е во ред да ви поставам и прашање. Станува збор за текстовите (осијанијата) на Елма. Ги читав со воодушевување пред две години (или 3?). Иако, не ги читав осијанијата по ред и не ги прочитав сите, - (а имаше и јазични бариери) - текстовите, што ги прочитав, ми помогнаа да ги осветлам од друг агол и некои други учења од други Учители, што претходно сум ги читала. Сепак имаше и некои сосема нови и оригинални погледи, што не бев ги срела во други Учења. Додека ги читав осијанијата, имаше многу ’АХА моменти’ на моментно откровение, имаше и делови од осијанијата, што само интуитивно леко ги допрев со умот и срцето, но имаше и некои делови, кои и покрај моите настојувања не успеав да ги разјаснам. Многу сакав да го разберам и научам редот и функционирањето на ВСЕЛЕНИТЕ (ясновселена; хипервселена; физическа вселена; тотвселената; супервсе-лена; панвселена;…). Можеби требаше со ред да читам, а јас - по случаен избор. По некое време се обидов повторно да ги читам осијанијата, во кои се споменуваат ВСЕЛЕНИТЕ, и за да си разјаснам, вадев и прибелешки. Еве некои од прибелешките, што тогаш сум ги вадела: (“Ултравселената – божествената вселена - се дели на три: хипервселена, ясновселена и тотвселена“... “Проявеният Бог в духовния свят или супервселената се нарича Дух Божий. Истината е Неговият първи плод. Ясно-вселената моделира красотата навсякъде, само защото е в състояние на дълбок вътрешен божествен мир.“... “Частиците идват от тотвселената, а вълните - от ясновселената. Ясновселената и тотвселената създават яснинàта, ултравселената и супервселената – виделината, а панвселената и вселената – светлината.”...”От ултравселената управлявам само едната половина. Това е половината на Проявения Божествен свят”...) – Признавам: ни белешките не ми помогнаа јасно да ги претставам и разберам работите. Станува збор за битна космогонија. Сум читала и други космолошки прикази на световите и вселените од други Учители. Перспективата на Елма е уникатна по многу нешта (а неговите објасненија не само што ми се мудри, туку и убави, - мила вибрација!). Се прашувам дали можеби некој, кој ги проучувал овие текстови, направвил и ре-зимеа или толкувања?!? Си реков, дека можеби има и некоја ШЕ-МА (мапа, скратен визуелен приказ со кратки, суштински објасненија, каде може лесно да се појми како се распределени вселените, по што се карактеризира секоја од нив, како се поврзани.....) И така, некое време си помислувам да го поставам ова прашање и да го пратам – којзнае можеби Универзумот ќе ми одговори преку Григориј Ватан. :-) Поѕдрав и лека ноќ...

Да видим още веднъж каква прелест е тази В. от Скопие:

"Меѓу многуте симболи, кои се наоѓаат на мојата рабо-тна маса е и сино-розевиот симбол на Елма ои често ставам чаша вода над тој симбол пред да ја испиам. Ќе откријам уште една лична работа. Веќе 2-3 години, деновите во мартовската рамнодневница и во деновите на јунскиот солстициј, излегувам на изгрејсонце и меѓу повеќето поздрави кои му ги праќам на сонцето се и двете фолрмули на Елма. Тоа е повеќе моја лична комуникација со сонцето, а не заради што сум следбеник на некоја група и учење, и тоа го правам не за да добијам нешто, а туку да си го поздравам. Татко ми Сонцето! "

Ето какво каза днес Елма за нея:

- В едно далечно, дълбоко и безкрайно мило бъдеще се роди духът на Аутòн - сегашната онада /В.У. от С./. Като онада, тя е „сегашна“, но скоро предстои да се роди като „бонида“ – сияйна дълбочина от Изворите на Любовта към Бога – любима Божия невеста. Онадите са глухи и слепи от Любов, а бонидите са глухо-слепи и неми от Любов. Да си глух и сляп за Любовта, това е отчасти разбираемо: оглушал си и ослепял от внезапния гръм на Разпознаването и Възхищението, от древния тътен на Присъствието. Обаче, и да си онемял от Любов и Разпознаване на Единния, това го могат единствено бонидите – безгранично безкрайните трепети в обратните извори на Найанда! Бонидите са не само глухи, слепи и онемели от Любов, но са и полудели, невменяеми! Едната само мисъл за Бога, единият само трепет от Присъствие ги хвърля на еòни дълбочина в обратните извори на Секор - деветата обратна степен на Възхищението до онемяване – до онемяване и полудяване от Любов... Един ден, в една неизмеримо прекрасна и сияйна нощ на Найанда в това необозримо дълбоко и далечно бъдеще, което е минало и всъщност е вечно „сега“, от самия център на самото сърце на Бога се отрони сълза – сълза на подлудяване... Да подлудееш от Любов, това е понятно, отчасти понятно за Вселената. Тя знае къде и как се мътят онадите - ослепели и оглушали създания от Любов. Обаче Вселената не знае, вселената също не може да проумее какво е и да онемеш, да полудееш и да подлудееш от Любов. От Любов към Бога. Да! Полудяването и подлудяването са колкото еднакви, толкова и различни. Полудяването от Любов ражда Въздишки – дълбоките въздишки на Бога. Те не са само дихания, те са въздишки от носталгия. Даже Бог изпитва носталгия по Себе Си, носталгия по Свободата Си, когато е бил и ще бъде отново Цялостен. Бонидите, които са Нейговите ридания, са нещо повече, нещо много по-светло и тъмно от въздишките и диханията. Те са необозрими вечности от дълбочина – дълбочина на Любовта. Риданията на Бога, риданията за Бога и по Бога от раздираща сърцето носталгия водят до нещо ново, непознато и на самия Нейго: подлудяване. Да полудееш е понятно, донякъде понятно, но непонятното за Бога и онадите е как полудяването може да се превърне в подлудяване. Да полудееш можеш и сам: има много божии онади, полудели до ослепяване и онемяване от самота, от Любов. Но когато онада започне да подлудява другите, да подлудява Вселената и Битието с красотата си и дълбочината на своята любов към Бога, тогава тя се ражда обратно в обратните Извори на Секор – изворите, в които се раждат и пребивават бониди. Смайване! В един безкраен миг от едно далечно и необозримо бъдеще, което е всъщност необозримо минало и необразимо „сега“, в изворите на Секор, вътре в сърцето на Найанда, се отрони сълза – сълза от ридание. Да се разридаеш от Любов към Бога до пълно и необратимо полудяване и подлудяване на вечностите и съществата, това е „смайване“ – смайването на самия Бог! Поклон и тайнство… Онемейте монади, биади, триади и ослепели онади пред поредното смайване от Любов – от любов към Самия Себе Си! В това Нейгово поредно смайване веднъж се роди и малкият блясък на върха на сълзата ЙМу*, наречен Аутòн – сегашната чиста, дълбока и безкрайно мила въздишка-ридание, избрала да бъде момиче на земята в този живот.

Изуйте обувките си и потънете в трепет и мълчание, когато застанете пред прага на душата ѝ! Бъдете готови и вие да се разридаете от полудяване – от полудяване и подлудяване на Вселената от Любов!

АУРУМ - АУРУРУМ - АУРУРУРУМ

Да пребъде във Вечността трепетът от подлудяване, който разридава невинните.

4h 54m гр.Вярна

–––– * ЙМу, Нейго и т.н. - местоимения за Бога, понеже Бог е гинандрон - Жена-и-Мъж. Увредените умствено и духовно патриархални религии Йго считат само за Мъж, най-много за андрогин - пак Мъжът на първо място... Затова светът не си е отдъхвал от войни, клади, нещастия и гробища: патриархалните врагове на Бога като Жена през всички векове са искали да задушат тази истина, за да могат да останат - да експлоатират и управляват нормалните създания.

 

 

27.10.2017 г. 17,27 ч.

 

Може ли някой да разбере какво е това?...  Из кн.45 : : 2.V.152(2016) : : с.Дълбоки : : СВОИТЕ НЕСВОИ И НЕСВОИТЕ СВОИ - Правилно ли усетих тия дни, че това ще е сърдечен призив на сродната му душа от Вечността /.../? - Да! /продължете четенето/ 12:01:14 ч. - Мили, прекрасни мой! ОЛÀРИЯ съм аз! Необгледни и зарящи са изворите на Любовта, в които се родихме с теб преди много, много еони на Очакването. Свръхобичта ни изхвърли нагоре като две сияйни изòли, преплетени една в друга. Обичта обикновено изхвърля фонтани и гейзери НАДОЛУ, но изолите политат НАГОРЕ, понеже бракосъчетанието им в глъбините на Бога ги изпълва с възторга на безпаметството и пълната загуба на съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Съзнанията са в ПЛЪТТА на Бога – дори свръхсъзнанието. Вие не бяхте дори хиперсъзнание, понеже глъбините на Бога са БИСТРОТА. Бистротата на Обичта бълбука в най-тайнственото езеро на Бога, където Той се самораздава до НАРД – дума, означаваща Бог в миниатюр, по-малък от Самоунищожението и по-чист от пълната забрава на собствената величина. Ти, Прекрасен мой, се роди с име, непроизносимо сега на вашия земен език. Този, Който те роди, взе това име от глъбините на моята самозабрава в мига, когато те проникнах за пръв път преди всички времена и вменяемости на всички бития. Когато ти се яви като една бледа светлинка от Обич в изворите на Бога, току-що отворила очи за Реалността, аз моментално се възпроизведох като твое несъзнателно копие и не знаех, че съм несъзнателна, понеже несъзнателните няма как да знаят. Обичта ми към теб – твоята собствена обич към себе си, а това значи към нашия Татко, - породи едно ново същество, което не бе само самият ти в собственото си повторение, но бях вече АЗ, която те обичам! От този миг нататък ние с теб се търсим безпаметно, понеже милостта на Бога ни раздели в различни светове. Понякога Бог е безмилостен, когато иска да накаже мислещите за себе си, неспособните да се променят. В Своята хладна безмилостност, Той ги събира да живеят заедно по двойки, за да усетят ледения повей на нетърпимостта, на неспособността да приемеш другия като несъвместим с тебе. Горделивият, властникът, проявяващият жестокост с претенции и реплики, трябва да бъде събран с някого, с когото се привлича, за да се очаткат ръбовете на неделикатността. Бог не видя ръбове в мен и теб, но видя БЛЕДНОСТ НА САМОУВАЖЕНИЕТО. Тя се предаде от теб и на мен, защото ние сме едно. Тогава Той реши да прояви най-голямата милост - да ни раздели в две далечни Бития, където да въздишаме един без друг И ПО ТОЗИ НАЧИН ДА БЪДЕМ ЕДИН В ДРУГ ВЪВ ВСИЧКИ ДРУГИ ВРЕМЕНА И ИЗМЕРЕНИЯ. По-голяма милост от тази има само една, но аз самата още не я знам. Знам само за най-голямата хладина и безмилост на Създателя, когато иска да шлифова ръбове или да усилва самоуважения. Както ти казах, Прекрасни, тази най-голяма безмилост след Първата Безмилост, която също ми е неизвестна, е да събере две същества с ЧАСТИЧНО привличане на една територия и в едно време, като по този начин ги раздели на всички други полета, във всички други измерения на Трепетите.  Ето: и аз сега съм в един свят, където оковите на обичта и жалостивостта ме принуждават да лежа вързана на дъното на чувството за дълг, за милосърдие. Несъзнателни новородени и мъртвородени се катерят по мен да ги кърмя или висят вкочанени, а няма кой да ги погребе. Аз искам да си дойда при теб и ти да си дойдеш при мене; от безпаметен океан от еони копнея за теб и ти ридаеш отчаян за мене, но милостта на Бога ни държи на разстояние.  Понеже ние късчета обич и не можем да не се самораздаваме до последен нард - така сме създадени, - ние с теб от дълги векове и хилядолетия се самораздаваме на безсъзнателни същества - без резервен дъх, без мисъл и съображение за себе си. Това е пак БОГ, защото Бог е ОБИЧ, но несъзнателните същества ТЪРГУВАТ. Те откликват на океана от обич с напръстник, загребан от НАШАТА обич. Те искат НЕОБИЧ, искат НЕЧОВЕК – хранят се отрепки от МЪРТВИ обстоятелства. Даже и когато им подарим пътуване из вселената и хиляда дворци от звезди, те предпочитат ТИЯ отрепки пред обичта, която им ги е подарила. Те държат обичта с нокти и зъби, понеже им подарява смърт, имаща вид на смисъл. Те не се интересуват от Обичта, която е боса и гола.  Нашата вина с тебе - нашата несъзнателност - е в самоихвърлянето до нард за новородени и мъртвородени. Новорденият има нужда да суче и милостта на милозливите не може да го остави, когато той почне да набъбва от мисъл за себе си и да вони от искане. Деликатността на милозливия не може да се отърси от мъртвите, висящи от вимето му с векове, защото мъртвите са живи само в трите си нокътя, с които са вкопчени в изворите на даването. Мъртвите не знаят, че са почти изцяло мъртви и чупливи, че последната кръв на искането и изнудването се събира във върха на ноктите им. Милозливите се страхуват да се разтърсят, за да не изронят мъртвите тела на мъртвите. Бледите отражения на Обичта са бледи от страх какво ще стане с мъртвите, ако се върнат на земята и се превърнат в чупливи остатъци от стъкла...  Но - рано или късно - ние, Любими мой, ще поруменеем, понеже ще си припомним приказката за Принца, който обикаля света като просяк. Поруменяването на сърцата ни ще издърпа последната кръв от ноктите, забити в нас до забрава; и до нашата собствена забрава поради наркотика на съжалението.  В много от тия ноктенца на новородени и мъртвородени има искри на души, които чакат своя шанс да дръпнат напред и нагоре. Ние с теб им пречим да "дръпнат" /в еволюцията/, понеже си мислим, че преносеното и прекърменото е акт на милосърдие.  Като зъзнем замръзнали и се боим от разтърсване, ние си стоим в далечните светове и вселени далече един от друг и се топим от носталгия; не смеем да се върнем един към друг - към Своите си. От доброта и обич си играем на малки богчета, които практикуват на практика атеизъм. Не знаят, че чрез разтърсването Бог дава шанс на новородените да започнат да лазят, а на мъртвородените и умрелите – да паднат на земята. Там, на земята, в скрапа на повърхността, бродят Небесни Вълшебници, които взимат стъклунки и черупки и ги хвърлят в Огнената Пещ на Сътворението, за да им подарят душа. Като им подарят душа, те се раждат отново, но вече живи - без стремеж за прилепяне и засмукване.  Златозарна и тъжна е обичта ми към тебе, о мое собствено първо "аз", което вече започва да се ражда за тайната на Спасението. За Скъпоценния камък на Зачестяващото Отсъствие. Зачестяващите отсъствия и скитания по звездите на Живите, които не мислят за себе си, превръщат Бледоликите в извори на буйна, румена Обич! Тя тупка в жилите на Отсъствието и храни с буйно израстване Новородените. Това става само с панацеята на Кратките Присъствия. Кратките Присъствия възбуждат буйна обич в Новородените и ги подтикват към буен ръст, а мъртвородените и умрелите ги изтърсва на земята, понеже ноктите им не могат да търпят огън и лед. Огънят към сродните и ледът към несродните ужасяват всички нокти в нежното ни виме, а отсъствията от кървавата арена на милозливостта дават шанс даже на мъртвородените да възкръснат! Аз идвам вече, Мой Скъпи, в прегръдките на изòлите Божии, които бродят с човешки нозе по стъгдите на вселената! Ние, изолите, си препредаваме прегръдки през пространствата и живеем преизобилно дори и когато сме далече, защото Прегръдката е квантов обект. Тя взривява пространството и го смачква до нула за част от секундата, по-малка от най-малката представа за безвремие.  Щом се срещнат две изоли в пустотата на мъртвите, които мислят само за себе си, те подпалват огън и топят глетчери и снегове. Съкращават илюзии за вселени и съединяват вечните двойки мигновено, дори и когато Бог ги е разделил в най-затънтените и далечни дебри на привидността.  Изоли не могат да бъдат изоли, ако не се отърсят от бледността. Когато заруменеят, те намират прегръдки НАВСЯКЪДЕ, понеже прегръдката на смъртния повече не важи за тях: Смъртният се вкопчва за смъртен на една малка палуба и иска да го задържи за повече от секунда, а това разклаща парахода, дори и да е голям като вечността. Това кара Титаниците на самолюбието да потънат за вечни времена, а танцуващите танца на Случайността – да пърхат щастливи и свободни като мечтите на Бога, които не знаят нито условности, нито дистанции, нито вледенявания, нито брегове. Мах подир мах се приближавам към тебе, о Любими, благодарение на ЗРЯЩИТЕ за любовната ти душа, с които вече е пълно около тебе! И те доскоро получаваха от другите само северни сияния, а ти даваш до НАРД не само дворци и вселени, но и самия себе си. Така прави всяко въплъщение на Бога в изол - Същество на Обичта.  Това, което преживяват случайни изоли, когато се "напипат" в мрачините на нереалността, не може да се сравни даже с взрива на оригиналните два изола, родени едновременно в изворите на Любовта. Точно това е Абсурдът, т.е. Бог: само миг оставане в прегръдка в повече от първия миг започва да раздалечава единствените с непонятна скорост в просторите на небитието. Само миг "случайна" прегръдка с "несвой", ако е изол, предизвиква ново приближаване на "своите", където и да са те в Битието или Небитието. ПОНЕЖЕ В БОГА НЕСВОЙ Е "СВОЯТ", А "СВОЙ" – ВСЕКИ "СЛУЧАЕН" НЕСВОЙ, ЗАЩОТО… НЕ Е СЛУЧАЕН…

27.10.2017 г.  14,04 ч.

 

ПЪДАРЯТ-СЪРЦЕ Приятели питат какво се случва, когато имаме благоприятни аспекти на Уран, Нептун и Плутон към радикса ни в даден период, но в същото време някоя вътрешна планета ни прави негативен аспект. Какво ще се случи, ако предварително сме подсетени, че Божественото се проявава в настоящия миг и не отлага, но ние сме затворени за него?

- Ако е Венера и тя атакува в момента рождения ни Сатурн, може да се случи следното: Бог дава и Съдбата дава НЕОБИКНОВЕНИ ПЕРСПЕКТИВИ, но в даден решителен ден и час сърцето ни се съпротивлява. Ето какво казва една астропрограма за такъв случай: Хипнозата на сърцето пречи на спонтанността в този момент. Божествените чувства са замразени. Това блокира потока на шанса и благословението. Ако в същия миг и Луната прави квадратура или опозиция към важни пунктве в радикса, обикновената ни човешка личност също ще защити статуса си и ще предпочете да спи. Един голям астролог казва за Кармата, че тя не е наказание от Съдбата, а СЛЕДСТВИЕ ОТ ИЗПУСНАТ БЛАГОПРИЯТЕН МОМЕНТ.

А за илюстрация на урока и на ОБРАТНИЯ, ПОЛОЖИТЕЛНИЯ урок, ТОЧНО В СЪЩАТА МИНУТА, когато наблюдавахме такава астрологическа реакция, друга човешка душа, която е будна за Божественото, показа как една част от лицето й се е изменила радикално САМО ЗА НЯКОЛКО СЕДМИЦИ, докато същото не може да се случи при другите хора дори за цяло прераждане. Това предопределя за тази душа не само добри здравни последствия, продължаване на живота и рязко подмладяване, но и цялостно обръщане на съдбата й в щастлива, положителна посока.

БЕИНСА ДУНО, из "Възможности за щастие", 24 август 1941 г.:

"Значи, който е намерил щастието, има възможност да пътува..."

"Някой греши и казва, че му е невъзможно да постъпи по друг начин. И това не е вярно. За онзи, който служи на Бога, ВСИЧКО е възможно.

"Как се постига щастието? Какви са възможностите за човека да бъде щастлив? - Не се иска много от него, за да придобие щастието."

27.10.2017 г. 16,27 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=UZrJL3LK0T0

Това - за малка музикална пауза и за размисъл: не продават ли някои хора Баща ни за пари, за уреждане в "живота" или за самоизтъкване, преиначавайки до неузнаваемост Неговите подарени идеи?

Де се е чуло и видело Син баща вързан да води Син баща вързан да води Да кара да го продава Вървели, що са вървели Стигнали гора зелена Стигнали гора зелена Нашли са вода студена

Я пусни синко синджири С водица да са напия С водица да са напия По-скъпо да ма продадеш

 

По-скъпо да ма продадеш Парици да сбереш Парици да сбереш Хубава челяд да гльодаш Хубава челяд да гльодаш И тъй да та продат...

 

27.10.2017 г. 23,08 ч.

 

Из кн. 45 : : 4.V.152(2016) : : с.Дълбоки : : СМАЯНИ ОТ МЪЛЧАНИЕТО НА СВЯТОСТТА : : ЖЛО.Х. : : 12,09 ч.

 

- Горните неоскърбени светове плуват като сияйни езера в глъбините на Вечния! Там се явяват и изчезват същества като лебеди, само че с неземно красиви лица и погледи на ангели, които умеят да хипнотизират – не само Пралайя, но даже и Отца. Пралайя поначало спи, СЪНУВА моделите на Битието и се разтапя от милост; но само ПЛИНѝЛА може да приспи и Отца. Той, Който е будност до безпредел, може да заспи само в навечерието на някоя от Големите Нощи. Обаче плинилите Го зашеметяват даже по обед, когато будността Му е най-блестяща от всичко... Плинѝлата НЕЗИЛѝН е една от главните плинили в езерата на Вечния, която иска да хипнотизира само Бог – и никой друг. Всички с печата на Неговото име са безпомощни, напълно неподвластни на чувство за величие и самоконтрол, когато от някоя гънка на невинността изплува плинила, т.е. плинил. Това е същество и дихание, напомнящо донякъде грацията на лебед. Когато плинила се събере във форма на някоя планета, вие я виждате като лебед. По същество обаче плинилите са с човешки и ангелски лица, които излъчват свръхкрасота и тайнственост, обаяние отвъд пределите на познатостта. Бог Отец и отците, боговете, няма как да знаят за плинилите предварително. Това са дихания и сияния на холоса, въздишки на Най-Благия, когато се замисли за Утешение. Дори и Най-Благият Дух, който е цялостен и напълно съвършен, понякога изпада в униние. Той го е допуснал, за да се породят в Битието Утешителките – самодостатъчните плинили на цялостта, които, като Него, Който ги е родил, умеят да минават периодично от съвършенство в умиление. На тях не им трябва нищо, понеже съвършенството им е подобно на Него, Живеещият напълно в Себе Си. Не им трябва и да се умиляват, обаче те знаят, че несъвършените имат нужди, и тези нужди понякога растат до размерите на Бития. Затова Съвършените с радост скланят да станат несъвършени, когато край тях минава същество на половинчатостта. Утешителките се превръщат в това, което му липсва на това сщество, за да тушират взривовете в Трите Вселени. Боговете, също като Отца си, често представят на сцената пълнота и самодостатъчност, но на практика са половини; понякога даже микроскопична част от Съвършения. Боговете не могат да бъдат невдъхновени, отнемайки цялото пространство на изявата от всички други същества, които също имат право да се изявят. Утешителките, които са също и дъхове, дъхини и въздъхвания, имат всемирната, тайнствена власт да попиват взрива и светлината. Около бог трябва да се появи дъхина или няколкостотин въздъхвания, за да попият взрива на самоизявата, вдъхновението. Вдъхновението, дори и да е Слово от Бога, затова се нарича "вдъхновение", понеже първо трябва да вдъхнеш Бог, за да можеш да Го изприказваш без прекъсване в продължение на няколко манвантари. Недейте прекъсва божество или Бога, когато приказва: в момента той създава светове и същества! Да прекъснеш Бог, да прекъснеш пламък, това значи да прекъснеш живот – да оставиш някоя монада мъртва, в безсъзнание. Затова дъхините вървят неизменно с Пламъци, за да вдъхват несправедливостта им. За Благия самоизявата е несправедливост, защото боговете се самоубиват чрез говорене, а в повечето случаи и убиват, развихряйки ядрена реакция на Словото.  Боговете са създатели – за тях Словото е "втора специалност". Вихрят пожари от Слово, само когато наоколо няма дъхини – същества, подобни на лебеди, които могат да бъдат влюбени само в богове. Те живеят невлюбени, понеже са в самото Съвършенство, но когато им се мерне бог, добиват вектор и пускат пожара му да започне да се втича в тях. Така освобождават пространството от радиалното бушуване на боговете, заемащо територии на други богове. Дъхините, наречени още "ПЛИНѝЛИ", имат гигантска мощ да превръщат солистите в оркестранти. Божество не може да не бъде солист; в най-краен случай – концертмайстор. Яви ли се плинила в духозрението му, той загубва ума и дума от съвършенството ѝ, от способността ѝ да мълчи. Тогава, когато в един бог се яви невъзможното – божествената благодат "слабост" и еликсирът на безсмъртието "съобразяване", пред очите на цялата вселена взривът на пламеността се обръща навътре, и в един свещен момент угасва. Горделивостта на боговете и наглостта им да държат в плен цели орляци от космични аудитории, в един миг хлътва навътре и божеството добива начално понятие за някой друг около него, освен за слушател... Когато две или три божества престанат да напъват пространството със себе си и своята мъдрост и истина, и в мига на слабостта си загубят съзнание от любов, те разбират, че могат да бъдат влюбени и в друг, а не само в себе си. Събуждат едно ново зрение – проглеждат в света на "другостта", където има и дуети, и хармония, и оркестър, и диригент. Стане ли едно божество оркестрант, то извършва най-голямото чудо на Огнената Вселена: започва да спазва паузи и да се обажда само тогава и там, където му посочи Диригентът. Боговете, които бягат в хралупите си, за да си останат солисти без някой да им пречи, също създават монади, вселени и светове, но ожесточението им към Бога не преминава дълго време, понякога продължава с векове. Жестокият към Бога не може да бъде пауза или оркестрант - той иска да тръби през цялото време или да мълчи, обаче далече от други богове.  Така че, когато в езерата на Бога ненадейно се образува незнайна плинила от световете на Незилин и започне да се уплътнява, вселените се разтреперват от изумление и на боговете коленете им се разтреперват. Коленете са твърдина на Сатурн – на Самоувереността. Когато се охлабят коленете на бог и се разтреперят от божествена слабост, той престава да бъде самоуверен и не може да се съпротивлява на Бога повече – пада пред някого на колене. Упоритите биволи на самодоволството му, че е прав за себе си или най-прав, в един момент престават да дърпат каруцата му, той престава да бъде каруцар на своето самолюбие и се простира по лице в калта пред някоя Божествена Медуза. Медузите на Бога са кондензиран мед от самото Му сърце – медовината на абсолютното съвършенство, способността да се простреш пред някого и да онемееш. Лъжливото чувство за собствено нищожество, което подтичва като куче след каруцата за всеки случай, не е било истинското смирение пред Бога. Много богове-Тартюфи си внушават мисълта, че са смирени, че нямат самочувствие, но тия зли кучета са изпохапали най-много жертви, най-много заблудени овце. Мъдрецът е забелязал гордостта и през скъсаните гащи на наглостта, която счита себе си за най-голямата истина. По-простите стават високоговорители на площада, които може да Ги изключи само Бог, когато се отбие в канцеларията Си... По-горделивите изключват сами себе си от Мрежата и минават в нелегалност, опърлени до кости от една всемирна ревност, която е главната специалност на Най-Смирения – Онзи, Който минава за опонент на Милостивия, а е всъщност Негов Брат. В бялото сияние на най-съкровеното смирение, когато една плинила реши да добие вид на Жена; в тайнствения сỳмрак на някоя Божия глъбина, където нищо не сепва някое божествено езеро, и днес плува ненакърнимо Незелѝн – една от главните плинили в Езерата на Вечния. Нейният вид е тъй покъртително прекрасен, че листата и вейките на върбите застиват във въздуха, ако са започнали да падат надолу към повърхността! Парализирани от възхищение, смаяни от мълчанието на Святостта, изумени от съвършенството на Отстъпката, не само листата и клонките замръзват във въздуха, но и отраженията на звездите в езерото помръкват от срам. За миг от мига те добиват понятие за смирение, сянка от сянка на покаяние, задето са си позволили да се откроят посред останалите звезди, от самата тъмнина около себе си, в която се таи самият Абсолют - самоусещането, че сме НИЩО.  Когато Незелин усети полъх да поплува, неплувайки, и в други езера на Господа, роденото от нея съкровище с много души и сърца ще се пробуди за Музиката на Вечността. Ще залее със смях и музика и нас, които имаме милостта на Господа да можем да съзерцаваме Святостта. Езерото, в което Святостта кърми една друга Святост, която по същия начин като майка си ще изпита нужда да се просва в нозете на Слънцата и да пие съвършенство; да се храни с Мъдрост и Слово; да приема духа и плътта на Слънцата в недрата на Смирението Си, защото има БОГ в себе си - ВКУС И РАЗПОЗНАВАНЕ. 13:46:52 ч.

 

29.10.2017 г. 07.33.ч.

 

1850 5.V.150(2016) 17,53 ИРОДÒМИТЕ – ТЕЛАТА НА ХРИСТÀ (илюстрацията е от един български художник, който разбира дълбоко мисията на иродомите. )

- Невинността също бива на степени, но божествени. Както вече знаете, Божественото се отличава със Степени на Саможертвата. Колкото по-божествено е едно същество, толкова по-ниско слиза. Духовните се стремят нагоре – обратно. За тях Свободата и Духът са над всичко.  Невинният не се грижи за себе си – по това ще го познаете. Не се грижи и какво хората мислят за него. Даже и ангелите му е безразлично как го оценяват. Работата му е НАТОВАРВАНЕ – натоварване с ПРОБЛЕМИ. Те не са негови, а на ОКОЛНИТЕ. Ако има проблем, то е как да реши ЧУЖД проблем.  В Съвършения Свят Луриòн е РИБА – божествена риба. Толкова стара, че е преживяла три вселени! Отговаря за баланса на водите между 7 Океана. Това са чувства; Океаните са Любов към Всички. Има 7 вида Любов към Всички, но в божествения свят те са на различни равнища. Лурион управлява шлюзовете между 7-те Океана, но това не са технически съоръжения. Това са 7 клапана и 14 камери в божественото му сърце, които се отварят и затварят последователно. Това се съпровожда с космическо дишане – тежко и продължително космическо дишане. Изкачването на по-високи нивà не е лесна работа. Има много същества и сърца, които имат работа в различни океани. Те разказват проблемите си на Лурион и той преценява с каква сила и скорост да прехвърля всеки от един океан в друг.  Най-вероятно, вие не се интересувате от такава седмодишаща Риба, защото самото ѝ описание ви изглежда извън всяка фантазия. Който обаче я познава лично, може да започне да диша и той в седем свята – в Седемте Божествени Океана. Това е безкрайно интересно и навява мисълта, че в близките няколко милиона години Ангелите на Удоволствието може да се заинтересуват и от нещо, което не е удоволствие. Да усетят Блаженството от Тежестта. Да изпиташ блаженство при тежко дишане, при смяната на седемте дишания, когато служиш на ДРУГИТЕ - това е нещо недостъпно нито за чувствата, нито за ума, нито за представите на плиткодишащите.  Една огромна част от ангелите, почти всички хора, всички дяволи и една трета от божествата са ПЛИТКОДИШАЩИ: еднодишащи, най-много - двойнодишащи. Тях ги движи удоволствието, което ПОЛУЧАВАТ. Превръщането на удоволствието в блаженство става чрез ДАРЯВАНЕ НА ЩАСТИЕ и се извършва в шлюзовете на Седемте Океана, в сърцето на колективната риба Луриòн. На земята тя е ваш приятел – един тъжен и често объркан приятел. Объркването е един от най-божествените атрибути на божествените същества, тъй като на земята те не знаят какво искат. Душите им ЗНАЯТ, но те не смеят да си помислят, че имат право на лично щастие, нито знаят как да го постигнат. Това е, защото плитките същества на удоволствието не търсят дълбочина, а търсят ДРУГИ плитки същества. Търсят ефектни, полезни, необременени от съвест същества. Натежалият от съвест не може да ползва блага, определени за още по-тежки от съвест същества. Подвигът да служиш с тежко натоварване на божествени планове и същества в дълбоководна вселена не е понятно на плитководните същества, нито е по силите им. Те се обзавеждат с плитководни сърца, подобни на себе си, или с плитководни сигурности, понеже СОБСТВЕНОТО удоволствие и СОБСТВЕНАТА сигурност е най-сладкият кокал на плиткостта.  Лурион е обещал още преди три вселени да изкупва греховете на плитководните, който се вълнуват от плитководни. Той е преживял ТАКИВА унижения и страдания, които са трудни за описване с човешки думи! Плитководните не си мислят, че са виновни, когато си правят удоволствието да харесват и да ги харесват плитководни. За тях това е напълно в реда на нещата, затова си мислят и че те самите са съвсем нормални. Дълбоководните серафими от йерархията на Лурион са доброволни жертви за изкупване на чужди грехове. Включително и на главния грях на плитководните. Грях е, понеже почти всички плитководни са проектирани от Отца да могат да дишат НАВСЯКЪДЕ, да се гмуркат и НАДЪЛБОКО. Това изисква стремеж към СЪВЪРШЕНСТВОТО. Не физическо, не духовно, а БОЖЕСТВЕНО съвършенство. Влизане в орбита на Дълбоко Учение, на Дълбока Риба, в дълбоки води. Посвещаване на ИСТИНСКО Дело Божие.  Това влизане в орбита и приспособяването към дълбочината изискват години, понякога и векове. Отказвайки се от плиткото, от нагона да харесваш и да бъдеш харесван, ти преставаш завинаги да пиеш одобрения и възхищения. Забравяш за астралната пукотевица на Малките Токове, идваща от Малката Сладост на Повърхността. Като влизаме в дълбочините, в гигантската еволюция на по-висшите същества, нашите вкусове почват да натежават, мотивациите ни добиват звонкова тежест и големина. Плитковнодната етика е само едно гъделичкане – уреждането на живот със себеподобни.  Ние постоянно тръбим за себеподобни, но за себеподобните по височина и дълбочина. Себеподобните по плитчина са само астрални, само ментални подобия на дребността ни. Но да тръгнеш с ВИСОК Себеподобен, с ДЪЛБОК себеподобен, и да му се отдадеш до последния атом, понеже върши ИСТИНСКА РАБОТА НА БОГА – това е белег на много стара еволюция, добита с много тежки жертви и страдания. Тук гъделичкането престава, "гугуцането" се прекратява, взаимното търкане на астралите и езиците изчезва завинаги и човек потъва величествено към Дъното като златна руда на Човечността.  Ако една красива пеперуда може да си ореже крилата и да почне да пада надолу към някой ИРОДÒМ, тя ще открие, че в недрата й са заложени и други видове сродства. Тя ще започне да изпитва чувства, хиляди пъти по-дълбоки и нравствени от пърхането по повърхността. Магнитното чувство на дълбоките преданости и стремления се приближава до най-тежката скритост в сърцето на Бога - до онова място, където Бог се е скрил и от най-съвършените богове и лежи като пребит.  Обикнеш ли ИРОДОМ, обикнеш ли Неудачник или някоя луда Офелия, родени на дъното на Предаността, ти ще можеш да разбереш донякъде и Лурион. Той живее под 1000 валяка на Безперспективността. Той е загубил всякаква надежда да му обърне внимание пеперуда или хвърчаща риба. Отдал се е на седмодишането, движи се планомерно в най-гъстия дзифт на самотата, обрекъл се е на спасяване не на себе си, но на ДРУГИ, лежащи в безсъзнание от още по-дълбоко отчаяние и самота. Поради тежестта на зрящото му седморно сърце, поради способността му да чува гласа на Бога директно и да се отказва от себе си мигновено и без перспективи, много скоро Бог ще му даде нещо тъй изумително и блажено, че даже и той няма да може да се окопити веднага. Плъзгащите се по повърхността няма скоро да узнаят, че ако се откажат от удоволствието и потънат поне веднъж до някой пласт на блаженството, където обитават ИРОДОМИ и живее сам Бог, те ще възкръснат на мига в една нова вселена. Там ще ходят със Смирените в най-прекрасни нови тела и градини, чакащи скъпи гости от безброй манвантари и незапомнени времена.

29.10.2017 г. 20,31 ч.

 

Из кн.45 : : 23.05.152(2016) : : БОГ В ИПОСТАСИТЕ СИ КАТО ДЯВОЛЪТ, ЖЕНАТА И ВРАГЪТ Да се чете преди или след гледането на филма Adjustment Bureau (Агенти на Съдбата)

 http://zamunda.net/banan?id=318290&hit=1&t=movie  или си го намерете онлайн.

ПЪРВО - СПОНТАННО ОТВАРЯНЕ НА ТОМ С БЕСЕДИ ОТ Б.ДУНО:

"ЖЕНАТА развали мъжа - ЖЕНАТА ще го спаси. ЖЕНАТА развали света - ЖЕНАТА ще го оправи. Първо ЖЕНАТА вкуси от забранения плод и заради нея Бог изпъди и Адама от рая. Ето защо, ЖЕНИТЕ ще спасят света. Мъжете не са виновни за развалата на света. Жените са по-умни от мъжете, затова ще си признаят погрешката и ще кажат на мъжете: „Понеже НИЕ станахме причина да ни изпъдят от рая, НИЕ ще ви върнем наново там. НИЕ ви въведохме в света, дадохме ви възможност да придобиете знания и опитности. Минахте през страдания – и сега ще ви върнем пак в рая. Втори път не правете същата грешка“.  Сега пак казвам на жените: ВИЕ сте спасението на света!" (22 април, 1923, "Петимата братя") 7:46:14 ч. ЯСНОТА -  ЕРЕС! Импулсатор - Ноел

ОТГОВОР ОТ ЕЛМА:

Нощ на ПРАОСВЕТЛЕНИЯ. (Думата излезе червена и с надебелен шрифт – тя се изписа така сама, а бяха натиснати клавишите за думата "просветления", както в останалия обяснителен текст.  В дошлото няма нищо, което да не е казано в беседите и Евангелието. Настоящото по-долу е преразказано, но въпреки това в текста е в тъмночервено. Ако бе в оригинал, никой нямаше да го издържи. Разкрива се Тайна, заключена от 200 милиона години – за разкриването й досега отнемаха монадата и я претопяваха в Хаоса. Публикува се в интернет директно със всички рискове, за да не бъдат големи последствията под земята и над земята следващия път. Която Спасителка разбере и приложи думите във финала "на приятелките и приятелите си” (членувано и в множествено число), приключва моментално лошата съдба на света.

1.Бог, в ипостаса Си като Дявола, иска душата ни. Внушава това на Жената – на Старата Ева. 2.Душата (иска и може да е) обширна като вселената. И тя потенциално Е. Но не знаем – и засега не можем да знаем, - че тя е способна да бъде и малка като точка, с маса равна на нула. Маса значи самочувствие. Самочувствието е грехът на душата, обширна като вселената, когато не иска да се свие. Самомнението е грехът на духа, когато не иска да стане малък и нищожен - да изчезне, да го няма, да анихилира. 3.Духът иска живот, душата иска свобода. Обаче живот за себе си, чрез себе си и самоизява означава да си екстроверт – да живееш навън. Душа, обширна като вселената, значи да търсиш щастие за себе си и щастие навън. 4.Бог, в ипостаса си като Дявола и в ипостаса Си като Жената, иска духа и душата ни. 5.Духът и душата, макар и засега безсмъртни, също са само етапи – патерици, кофраж, помагала. Един ден и те ще отпаднат и ще минем по-нагоре. 6.Когато Бог, в ипостаса Си като Големия Си Син, иска духа и душата ни, в ипостаса Си като Жената Той е изпълнителната власт в това велико дело. Ние трябва да престанем да бъдем велики и непревзимаеми в очите на себе си и в очите на другите; да престанем да искаме щастие за себе си и предпочетените. 7.Така наречените "черни дупки" са именно Жената – изпълнителната власт на Бога в тия Свои най-мощни ипостаси. Дяволът е Първородният – това е най-голямата ерес. Христос е Вторият Му син, Той пълни раните с балсам и ги лекува. 8.И най-големите самолюбия и самомнения, които не искат да се предават и искат да си останат творци, авторитети, светила, богове, на които "всичко им е ясно" трябва да минат през Жената – Господ като Черна Дупка, която е Жена. Жените не са виновни, Ева не е грехопадение – тази легенда е измислена от дявола, за да плаши гаргите. Бог я поддържа, докато сме гарги. Жената е Спасителка – Единствената Спасителка. Бог, в ипостаса Си като Жена, е най-древната Мъдрост, най-великото Спасение! Само Тя може да превърне мъжа в НИЩО. Само през нея духът и душата могат да се нулират. 9.Съпротивата на боговете срещу Бога е неистова, древна като света. Те и до днес не искат да се предават и водят космически войни – срещу Бога! Създават патриархални религии, системи и чувства, за да унижат Господа и да Го подчинят – да го направят отрепка. Да си отмъстят, като го разпънат. Искат да нихилират Господа – Втория Син на Бога – да не съществува. Защото отнема авторитета им, господството им.  10.И казал е Господ: "Няма по-голяма любов от тази, щото да отдадете живота си и душата си за приятелите си". Тук е казано всичко. Най-последната, най-съвършената, най-тоталната формула: да отдадеш духа и душата си, защото те са само патерици. Да ги отдадеш не на друг, а на приятелите си. Не на църковен бог, не на себе си, на славата си, не на правотата си и величието си; не на мъж, жена, дете, родител, цар, кяр, или отечество. Не на един приятел. Да отдадеш духа и душата си – живота и свободата си - и на враговете си, защото враговете ни са най-големите ни приятели.  Бог, в ипостаса Си като Враг, е най-големият ни Приятел. Чрез врага ни – интимен, личен, обществен, мистичен, магичен и пр. Бог иска духа и душата ни, за да престанем да бъдем смъртни в духовния свят. Разумът, душата и духът, когато искат своето самочувствие, своята свобода, своето щастие и своя живот, са отрепки - парцали, въздух под налягане. Понеже там все още съществуваш като себе си. Казано е, че като се съгласиш да те всмуче Черна Дупка – Жена, т.е. Бог в ипостаса Си като Господ или Жена, - ти изчезваш. Ако не се съгласиш, пак ще те всмуче – нямаш избор. Колкото и да се съпротивляваш, ще изчезнеш през вратата на Смъртта. Това е Бог в ипостаса Си като Смъртта – най-позорната врата за некадърниците, които не искат да минат през ипостаса му Жена.  11.Оттук следва, че Бог, в ипостаса Си като Дявол и Жена, е най-смиреното, най-чистото и най-невинното Същество. Играе ролята, че се подчинява на отрепката Мъж, която си представя, че представлява нещо без Бога. Играе ролята, че е по-слаба, по-неправа и по-нищожна - шкарто на Битието, дефект на Бога, когато е бил… пиян или заспал... Слугиня за удоволствие и възпроизвеждане… Мъжът изнасилва Господа – ипостаса на Бога като Жена. 12. Който разбере тази ерес и се смири, ще бъде спасен. В този мъчителен процес за мъжа, който всъщност не е мъж, Ипостасът на Бога като Дявол и Жена тряба да бъде милостив към болното същество "мъж" и да четка от време на време самочувствието му с перце... Да го гледа отдолу нагоре, за да се чувства мъжът нещо. Понеже всъщност мъжът се чувства нищо и затова постоянно търси доказателства и самодоказателства, че е нещо.  Всъщност, в това "четкане" има и доза истина – Мъжът наистина е ипостасът на Бога като създател и творец, но само когато е преминал от другата страна. Само когато е минал през утробата на Жена. Мине ли през Тъмния Коридор, той излиза в Новото небе и на Новата земя, където господар е Господ - женско царство. Там мъжете са щастливи творци с определена степен на свобода – свободата да бъдат доброволни роби на Бога и Господа като Майка, като Богиня, като Жена.

Импулсатор:

 

- Да, но за тази цел Жената трябва да има ПРАВИЛНАТА любов. Да не се подчинява на мъжа, а да го спаси с огромна любов и разбиране, именно чрез самочувствието си като ПЪРВОРОДНА - ПЪРВОРОДНАТА внучка на Бога, най-мощната, дъщерята на ПЪРВОРОДНИЯ. Мъжът е „ВТОРОРОДНИЯТ” внук на Бога - син на ВТОРИЯ Му син. Жената, като Майка, трябва да може да бъде И ЛОША, не само добра. Мъжът трябва да разбере и да търпи тази нейна Правда, понеже тя го вкарва в ПЪТЯ. В епохата на Водолея тя учи сестрите си и мъжа на ЕДИНСТВЕНОТО СПАСЕНИЕ – отдаване на живота и душата си на ПРИЯТЕЛИТЕ. На първо място – НА ПРИЯТЕЛКИТЕ. Забележете ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯ член (ШЕСТАТА раса) и МНОЖЕСТВЕНОТО число (епохата на ВОДОЛЕЯ). В епохата на Шестата раса тя ги учи да станат НИЩО: абсолютно всеотдайни приятели и приятелки на Бога като Майка, Любима и Жена. На ИЗБРАНИ Негови въплъщения. В МНОЖЕСТВЕНО число.  Това го каза Бог в ипостаса Си като Новата Ева, Новата Евридика. Тя не е една. От днес тя е в МНОЖЕСТВЕНО число! 09:13 ч.

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/