16.07.2017 г. 07,38 ч.

 

Да се върнем замалко към приказната страна Синтопия - страната на Добрите в сериала "Мия и аз". Там върховете са обли, обраснали с райски цветя и сързани помежду си, както пръстите излизат от дланта. Някога съобразихме, че това име значи "Съвърхие". В анатомията "синтопия" означава разположние на даден орган помежду другите. Синоним на това име е и думата "съвест". Тя означава "взаимно известяване" и "взаимно водене". Душите с искра от Бога имат съвест, защото не изместват околните органи и не обявяват, че са "единствени", а другите са грешни и неправи. Това е така, понеже са в един Общ Организъм и всеки е в пълен синхрон с другите около себе си и в интензивно, жизнерадостно, жизнедарително общуване. Това не е само обмяна на веществата, но и обмяна на идеите, на чувствата, на съществата. Това е всъщност Любовта и Приятелството. Върховете в страната на Лошите са остри като характера на хората без душа или с много закъсала душа. Мислите и думите им са остри като ноктите на грабливите птици. Те се водят от максимата "Разделяй и владей". С подобно име е и човеко-змеят Политей. И двете имена означават "многобожие", т.е. безбожие. Не всеки знае защо хижа Безбог в Пирин някога бе пометена от една огромна лавина. И най-умният атеист, и най-религиозният монотеист непременно ще се разцепи, ако не е центриран от 51 до 99 на сто в ЕДНА цел, ЕДИН Бог, ЕДИН Учител, ЕДНО учение, ЕДИН истински любим, ЕДИН истински приятел, ЕДНО братство, ЕДНА дейност, ЕДНО струдничество. Ако е по-малко от 51% и повече от 99%, загива.  Царицата на Лошите Пантея счупва на десетки части вълшебния музикален инструмент на Добрите, наречен "трубàтус". Тя праща птерозаврите си да скрият тия части на много места по света. Идеолозите на разделението само с това и се занимават - разбиват Живота и Истината на части и ги скриват на недостъпни места. Борбата на Добрите е да ги открият и да сглобят трубатуса отново. Това е и мисията на Изида. Този чуден духов инструмент свири на няколко гласа, кара лошите да се разпадат и да стават малки. Лошият не иска да бъде малък, той счита истината си за единствена или най-голяма. Той няма център на съвестта. Човекът, ангелът, божеството без съвест не иска и да общува със себеподобни, понеже счита себе си за единствен и най-голям, поддържа само публика и последователи. За братски живот и обмяна на равни начала при него не може и дума да става. Възхищение пред чужда истина при него е невъзможно, освен ако чрез това изтъква себе си, СВОЯТА мъдрост и истина.

 

 

18.07.2017 г. 12,55 ч

 

Фрагмент от книга 44. Илюстрация към стихотворението на Рабиндранат Тагор "Двама". Дали възхищенията на хората от Божественото в този или онзи са винаги само нещо лично; дали тия възхищения пораждат в някого суетна радост и тщеславие, това може да се види всяка нощ на "петминутките" горе. В Огледалото на аурите се вижда всичко както си е.

26.01.2015 18:43 от Б.Н. Искам да заявя, че електронната поща на всекиго от нас съдържа само плява без твоите писма, които дават съдържание...

26.01.2015 19:45 до Б.Н. Писмото ти така ме развълнува, че изведнъж ми изникна в сърцето това любимо стихотворение на Тагор:

ДВАМА

 Чуден залез е в огън и плам -  двама влюбени гледат натам... И - о Господи! В тази жарава букви огнени в миг се явяват и изписват им дивни слова! Лично Бог ли им пише това?...  Странен порив в духа им се ражда и взривява небивала жажда - и неистово щастие в миг ги споява с космически вик!  О, безкрайно е туй мгновение -  най-безкрайното крайно стремление! Няма помен от страх и вина -  те са днес ОКЕАН светлина! Този миг е вина ОПРОСТЕНА -  ВЕЧНОСТТА е във него сгъстена. Този миг е самият Всемир, той ги пълни със пламък и мир. И ВСЕЛЕНИ от него пламтьът, ЦЯЛ във него танцува светът,  и стотиците хиляди мълнии само с него, със него са пълни! О, vsevišni! завинаги ли ще бъдеме глухи за Вечния Зов?  Но дори по рождение тъп или глух, аз със КОСТИ ще слушам Всемирния Дух! Всеки мой полудял електрон  осезава Всемирния Трон! Аз пламтя и от скръб, и от щастие - ДВУЕДИНСТВОТО тука на власт е.  пак: на върха снежнобял, всеки залез и изгрев видял, гдето сянка с лъча си щастливо играй  и се сменят и сливат омайно без край, ДРУГИ двама, със вечна молба и тъга, са се взрели безмълвно в небето сега. Те не могат, горките, да схванат защо ги е Бог сътворил от такова тесто  че очите им, Боже, дали пък от таз синева се напълват със сълзи през миг и през два?... А фактически, имат си тайно место, Дето тайно мечтите им вият гнездо. Ще си пръснат сърцата, но пак си стоят... А в небето Вълшебните Букви пламтят! Те великото сливане тяхно желаят - за мига на Всевишния ясно вещаят. О, защо тия двама не искат, не могат да съзнаят небесните букви от Бога?  

 

18.07.2017 г. 10:47 Една Приятелка от вечността, през която без усилия говори сам Бог и който си иска Учител, бог, дух, гений или мъдрец, току-що изпрати едно допълнение към горното стихотворение, подписано от самия Тагор:  Ако могат да чувстват през Бог.... Да се сливат през Бог, да създават през Бог... Красота съвършена остава... зовът на очите им.... поделили Едното  през Вечното.

 

19.07.2017 г. 11,21 ч.

 

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ТРЯБВА КАТЕГОРИЧНО ДА СЕ ПОДЧЕРТАЕ, ЧЕ АКО СЕ ВКЛЮЧВАТ ТУК МНОГО СЪРДЕЧНИ И ЗАДУШЕВНИ ИЗБЛИЦИ НА НЯКОИ ДУШИ, техният адрес В НИКОЙ СЛУЧАЙ не трябва да бъде някаква си несъвършена човешка личност, но да се възприемат като насочени към БОЖЕСТВЕНОТО във всеки от нас. Те са трогателни най-вече ИМЕННО В ТОЗИ ПЛАН, както и поради свидетелството, че все пак ИМА сродни души на земята, които се обичат помежду си и се връщат ЗАЕДНО в Бога. Просто, когото харесваме, с НЕГО ще се върнем в Бога. Няма НИКАКЪВ друг начин – нито Познанието, нито Истината, нито Мъдростта, сами по себе си, не са способни на това.

Из кн.44, 31.01.2015 08:46 от Б.Н.: Преди доста години, скъпоценний Н., ти разказвах един мой сън. В него един великан стоеше до висок, идещ от небето водопад, а аз отивах да пия оттам вода. Оградката, която ме делеше от водапада и исполина, бе на височината на коленете - лесно се прекрачва, но предпочетох да ми я даде този, който директно черпи от Източника. Така и теб като срещнах, веднага направих аналогия със съня и реших, че ти си човекът, който ми дава вода, защото аз съм забравила как сама да пия от Там. После видях как са наредени какви ли не съдове по пътя ми - от малки бурканчета до най-различни купички, шишенца... От всички пих вода, но все жадна ходех. Та писмото ми е за да изразя благодарност за всичко, което направи за мен, за Словото, което свали и предаде на хората; за това, че и мене пои и храни тези години. Днес приеми от моята малка купичка благодарност и благоговение пред извършеното ти Дело, за благоволението ти да ме поведеш за ръка и да ме заведеш по Чистия и Тесен Път. Моя милост се застъпва за тебе и моли Господа да стоиш още дълги години на земята до Големия Водопад, защото има безкрайно много жадни, които сами не могат да пият Вода. Не ти пиша дълги писма, но ненаписаното блика за теб с всичка сила! Прегръщам те.

Из кн.44, 31.01.2015 до Б.Н. 21:15 Архетипните сънища и преживявания са незабравими!

 

 

20.07.2017 г. 10,29 ч.

 

Из кн.44: 1711 25.02.2015 ТОПЛА, ОБГРЪЩАЩА, ЧИСТА И БЕЗУСЛОВНО ЛЮБЯЩА! 07:11 ч. Писмо до Р.Р. по повод на важно предупреждение от Камерън Дей: "Разликата между едно същество на Истинната Божествена Светлина и едно същество на фалшивата светлина от духовната лъже-архия е, че светлината на първото е топла, обгръщаща, чиста и безусловно любяща, докато светлината на второто е студена и пронизваща по един неприятен начин, винги авторитарна и често пъти прекомерно мъжествена. Духовната лъже-архия е една доминирана от мъже общност и дори жените от тяхната силова структура имат доста мъжествена енергия. Тази мъжка доминация е, разбира се, причината, поради която всички въведени от лъже-архията религиозни структури имат доминиращ мъжки бог и не споменават за никакъв всеобхватен Женски Създател".

Някога Христо Малинов (Хрисмал) написа една много силна критика на патриархалните религии. Тезата му напълно съвпада с тия впечатляващи думи на Камерън Дей.

 

 

20.07.2017 г. 17,54 ч.

 

Из кн.44: 05.03.2015 Едно неприлично писмо с едно по-читаво допълнение, 04:05 ч.

Обаче има и ТАКАВА причина. Когато е определено да се мине неизбежно през буря от огнехвъргачки, за да я потушим колкото можем със собствените си сълзи и кръв от сърцето, МОЖЕМ ДА ИЗБИРАМЕ. В случая или с физически сакатлък, или с адски полъх от незрели души, които не са виновни. Избрах второто, макар и много по-болезнено. Дупката от фугасния снаряд през гърдите е налична, но на астрално и ментално ниво, не на етерно. Делфинските пробойни, дори и с обгорени краища до черно и миришещи на екарисаж, зарастват бързо. Имаше филм за едни пилоти, които гасят горски пожар, за да спасят хората долу. Тия между дърветата в пожара са символ на спящите приятели, които не прилагат, т.е. нямат милост. Налага се пилотите да летят ниско, с риск да се взривят. Търси се най-големия риск, най-голямата опасност, най-голямото страдание, за да не почне да коси Съдбата по-слабите.  Да се "живее" с някого в бутилка повече от няколко денонощия е много по-адска болка от ампутция без упойка с тъп и ръждясал трион, с който те режат не за секунди, а с години. Опитните авиатори играят ролята на бушона, на съпротивленията в схемата, за да не изгори цялата инсталация. Веригата от сродни души трябва да има защита, отговорните за нея избират най-болезнената и най-ефикасната – СОЦИАЛНОТО страдание. Въпросът е, дори и по време на операцията с триона да не се губи чувството за хумор. Точно затова ти пиша сега тия радичковизми, понеже това ДОСТА преработва болката – особено като човек почне да си се кикоти като пише... Вчера разказах на приятелите на прима виста една случка, която уж ми се е случила на планината от боклук в двора... Напиках ги от смях! Изравям бутилка от склада на Аладин - тоя със затворените духове. Тука едни кученца от 10-те броя в двора вече бяха разнесли из дворовете на съседите употребените памперси на детето, хвърляни със седмици на тоя боклук от някого, вместо да се ходи до контейнерите на улицата или да се горят в камината. Вкъщи си е друго - могат да се хвърлят навсякъде из стаите и кухнята, един доже беше попаднал и в голямата тенжера... Съседите от това циганско село ни гледат с омерзение.... Вдигам бутилката, избърсвам я и чета на етикета: "Мър-мър". Аха - викам си, - някой прегрешил котешки дух... Да ама не. Гледам - вътре мъж и жена. Първо се бият, а после гледам: крещят ми и удрят безвучно с юмруци отвътре в стъклото - да ги освободя... Викам си: защо пък не - нали сме от Добродетелната дружина? Колко такива с карми сме ги освободили или им служим като египетски роби от чувство за милосърдие!  Измъквам тапата с доста труд и изхвърчат с неописуем пушек и смрад чорлави мъж и жена. Започват веднага да ме псуват, но се сещат, че трябва да се бият до смърт, както става по закон Божи между всички близки и съпрузи нощем в астрала или ако си заминат заедно при катастрофа. Замахът вътре в бутилката е къде-къде по-ограничен – не можеш да изразиш любовта си към благоверния както трябва. Там става предимно със щипене, хапане и душене и със съответните съпружески думички. А сега - навън, прелест! Чудно зрелище – почти като в английски или американски филм... Изведнъж някой невидим ги озаптява и им вика: "Сладки, искате ли още 1000 години брачен живот в бутилката? Какво, забравихте ли си репликата?! Това е новият ви господар, представете му се!..." - "Сладките" се ужасяват, изпъват се и ми рапортуват: "Мърлячо и Мързелина, ХІ век, Италия. Затворени заради мръсна къща и мръсен език. Господарю, пожелайте си три неща". Аха, пък аз - котка, "мър-мър"..Значи, това им е най-старата къща – в началото са си мъркали няколко денонощия. Викам - добре. Можете ли за 5 дена да изнесете тая планина от боклук, да пренесете купчините от клони ей там горе в имота и да ги насечете, да пренесете камъните и двата хълма от кирпич в долната част на двора и да направите от тях площадка за паркинг? После ще докарат чакъл и бетон, за да покрият калта и локвите кучешка пикня. Съседът ще прибере гиганта Белчо, край който минаваме с газова маска и с ужас, прилепени до стената на къщата, за да не ни изяде. Има само половин метър свободно място от края на веригата му до стената – на една приятелка й скъса новото бяло палто. После минаваме с трепет между другите 2 озверени кучета и се пазим с ритници от дребните, които стръвно искат да ни захапят пищялките. Ако искате, може да помогнете и в това, пък има за оправяне и помийната яма, която вече прелива". - "Идьот! (не казват правилното "идиот"...). Ти каза много повече от три желания! Избери си само три". - "2 хиляди години! Хайде обратно! - казва Гласът. - Ще ми се пазарят, на всичкото отгоре! Опитайте пак...". Съпрузите козируват побелели от ужас и ми казват: "Колкото искаш, господарю, каквото искаш!...".  Обръщам се да се изпикая - и като се загащих и се обърнах, какво да видя: цялата работа без чакъла и паркинга – свършена! "Паркинга им го опрощавам - казвам на Шефа им, - сега ще ги пуснеш ли?" - "Пускам ги, но за какъв Хемингуей? Те пак ще се съберат, не могат без садо-мазо. Кой на тая планета се е затърчал да живее сам или с когото трябва?..."  Господарят на имота, комуто разказвам това (в същото време и на Ники по телефона), се смее на глас и вика: "То и вкъщи същото, няма изключение..." Обаче ме гледа някак особено, понеже и снощи беше тука, а сега гледа, че работата наистина е свършена. Търка си очите и се боцка с безопасната от мартеницата - да не би да сънува.... Аз си трая и не му казвам, че без работа ще откача за три секунди. След като мишките прекъснаха силовия кабел и оптическия, какво друго да правя? По общи изчисления, от 45 години трудов стаж, само 1/10 съм работил по висшето образование - всичко друго е блъскане... Да лежа и да се окайвам ли?... И 200 имейла да пратя, голем праз - ще ми отговорят 5 души поучително и виртуално и ще си продължат духовнате блудства по въздишки, смпатии, функционерства, лекции, паневритмии и в интернет.

Необяснимо защо, към това неприлично писмо е прикачен и изпратен и един тескт в червено със заглавие „Още нещо” – Дали като опит за компенсация?... Дали въобще има нещо общо? Ето го:

- Оставете Бога да благославя СОБСТВЕНИЯ Си живот, а вие го ЖИВЕЙТЕ. Вие помните: има и съдействане на различните, чуждите, даже на враговете. Имаме дълг и към КАРМИЧНИТЕ си врагове - често това са ни най-близките. И с ТОВА се отличава Христовото Учение и Движение, АЛА НЕ НА ПЪРВО МЯСТО. Не на първо място – И В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НА ЕДНА ТЕРИТОРИЯ! Ето ТОВА най-трудно го разбират даже най-вътрешни приятели. В Добрата молитва е казано: "...за доброто на нашите братя и ближни". Тука вече трябва да си припомните какво е "брат" и какво е "ближен". Братът се отнася братски, сестрата – сестрински; а ближен е онзи, който не ни пречи да живеем за Бога. Не само не ни пречи, но и ЖИВЕЕ ТОЯ ЖИВОТ НАЕДНО С НАС – с всичкия си ум, сърце, дух, душа и сила. Към останалите, които пречат, НИЕ НЯМАМЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ!  ТОВА е нещото, което даже много напреднали в Пътя не могат да разберат. Ние сме ви създали и оставили напълно свободни, а вие скачате по свирката на кой ли не. Не! НЕ НИ Е БРАТ И БЛИЖЕН всеки, който е дошъл от улицата! Кръвните роднини и връзките по тръпка обикновено са "от улицата". Който иска да си бие пръчките по нас като върху тъпан; който иска да му играеме кючек или да му слушаме натякванията и назиданията, НЕ НИ Е БЛИЖЕН! Който ни изтезава по всякакъв начин, спекулирайки с нашето чувство за милост и деликатност, с мисълта ни за другия, той НЕ НИ Е БЛИЖЕН! Мекички сте вие още към такива, но припомнете си Добрата молитва: Бог благославя само ТАКЪВ Свой живот, и само ТАКЪВ живот е НЕГОВ, който посвещаваме за доброто на родените от НЕГО – на ИСТИНСКИТЕ ни братя и ближни.

 

 

20.07.2017 г. 21,27 ч.

 

Вече отдавна "го ударихме през просото" и връщане назад няма. Фейсбук, въпреки че в началото го критикувахме с основание и който и в момента е натоварен до козирката и с чистилището, и с ада, ще остане в историята на Космоса. Много от хората му ще получат тела в Новата Вселена. Това е, ИМЕНННО ЗАЩОТО ДАВА ГЛАСНОСТ И НА НЕЩА, от които сега зависи кой къде ще отиде. Няма как в момента да не се пусне тук едно от тия свръхсилни Неща, въпреки че е от 2004 г. и вече отдавна известно на мнозина.

Без извинение за началните реплики на един от приятелите, които вярват в осиянията на Елма и който реагира на този текст като хулиган, потресен от въпросния текст, когато го получава в електронната си поща. Няма да се редактират или премахват - кой каквото ще да мисли.

Из кн. 44 : : 1722 05.03.2015 : : 19:06 от В.Л.:  - Леле, леле, леле, леле, леле, леле! Егати осиянието!!! Счупи ми главата с него, потроши ме! В него е казано всичко! Да ти кажа, първо прочетох последния ти имейл с друго осияние, но като отворих това, в него има тотален отговор на всичките ми въпроси.

23.VІІІ.140(2004)

ЦИНТРИЛ, УРНÒЛ И ХОЛÒН

22,32ч.

- Цялото не върши две работи едновременно, а само една или всички. Ти беше оставил 69-и Новопса­лом незавършен, а аз присъствам плътно и в рабо­тата по Новопсалмите. Сега, като го завършихме, бихме могли да поговорим по другите въпроси, но за предпочитане е да си легнеш и да се наспиш. Пъл­ното безсилие и слабост, не само при тебе, както и изчерпването на желанието за духовен живот и под­визи, даже и високо в планината, сега се дължи на Хо (Слънцето – б.п.) . Тя е активна както никога досега и има нужда от всичките ви сили, за да се свърши със стария свят. Понеже в будно състояниение вие всички ко­ментирате Хо, а не го живеете истински, то даже и да се спукате от молитви и паневритмии, без любов сега просто ще си отидете. Затова днес само спа­нето върши работа, защото тогава не пречите. Не че бяха излишни срещите, които станаха, но когато някой си тръгне със същите хора, с които е дошъл, или си отиде при същите, при които е бил, Господ му бие дузпата и го оставя да смърди. За да не осмърди Работилницата, праща го в болница или в спалнята, но за Работа той не става. Затова спряхме Кон­такта, та ще го спрем и сега. Туй, гостуването, смяната на съжителите, е само вятър в ушите ви, но вие не сте виновни. Има други виновни, че ви въз­питаха така - те сега си отиват. Има човечества, които сменят гостите и ходят по гости всяка се­кунда, всяка стомилионна част от секундата! При гостуването те общуват така, както Бог иска, а не както диктува филанкишията в астрала им или в прогнилия им ментал. От вас се иска да сменяте гостите и да ходите по гости поне по една седмица в месеца, поне едно денонощие, но и това не пра­вите. Сега вече Хо няма да търпи това отврати­телно положение и почва да мете. Засега лека вечер, пък утре ще видим дали ще продължим. 22,57ч.

24.VІІІ.140г., 10:08 - Няма много смисъл от продължаване на Словото писмено, защото хората продължават да живеят по стария начин. То е все едно да казваш ня­кому да не спи, да не яде в клозета, а той да си седи там и да си чете и слуша осияния... Самотията също не е цвете за мирисане, но е за предпочитане. Когато вече не сте млади и хубави, вече не ви канят тия, които искате, а други, също чисти като вас. Сега се чудиш защо казах "чисти", но така е. Дългата самотия е една трагедия, но чисти човека от връзки с непълноценни същества. Самот­никът, който работи за Бога, който прави добрини, [който] разпознава Словото и работи за Него, става все по-чист и по-чист, макар и да се деформира външно по­ради липсата на мюонна обмяна. Етерната обмяна става при близост до 20-30 сантиметра, а мюон­ната иска съприкосновение на кожите, влизане на тяло в тяло. Когато това става без волята на Бога, пътят към ада е очертан и излизането от него е много трудно. Иска се мюонна обмяна по волята на Бога, а съществата без монада и с лоясала монада нямат и понятие за това. Те правят с плътта си каквото искат, интересува ги само симпатията и влечението или продаването на плътта за матери­ални и социални облаги. Мнозина са в плътски отно­шения със съпрузите си заради традицията, религи­ята, морала, но и те не подозират, че Бог няма нищо общо с това. Когато в Словото ви предупреждаваме да пазите чистотата и девствеността си, това оз­начава да не допускате до себе си хора, същества, вещества и предмети, лишени от чистота, от цинтрùл. Цинтрил е мюонна есенция от северния по­люс на Бога, фина божествена субстанция с ухание на безкрайна свежест и ведрина. В чистовселената, той е въздухът. Вие също дишате цинтрил, но ко­гато сте сами, когато не допускате до себе си съ­щества и неща без цинтрил. Общувате ли с такива, допускате ли ги до кожата и под кожата си, чистов­селенското ви тяло започва да се задушава и изпада в летаргия. Такива същества и неща може да са много красиви и привлекателни или да ви доставят големи наслади, защото са все още пълни с есенци­ята и субстанцията от южния полюс на Бога, която е известна като "урнòл". Урнолът има за задача да слива съществата, за да се възвръщат в цялостта на Бога и да се раждат нови същества. Напълно богоравните същества са пълни с "холòн" – плътта и въздуха на Благия Дух, съставен от неравни части цинтрил и урнол, които постоянно се увеличават и намаляват за сметка на противопо­ложното, но по волята на Бога. Има обаче една долна граница за всяко от тия съставни същества, под ко­ято животът е невъзможен. Както виждате, тия три части от Бога са съ­щества, най-върховни богове от Божествената все­лена. Когато отказвате да дишате цинтрил, вие се борите с едно главно божество от холивселената – мислите ли, че ще го преборите? Значи, самотата е призоваване на върховното божество Цинтра, което живее в Мировия Учител и Светата Дева в ония техни въплъщения, когато живеят сами или сами с всички. Но, по волята Божия, Бог слиза и в телата на полюса си Урн, когато се подвизава в Битието като Отец, Създател, Душа, Майка. Рама, Кришна, Зоро­астър и още милиони и милиарди въплъщения на Бога из вселените, които имат семейства или създават деца, като външно и вътрешно са безкрайно привлека­телни и увличат вселените в размножение. Както знаете, Мировата Душа и Тот създават деца, а От, Отците и янтрините от янтровселената създават преживявания. Божественото огнение, екстазите, възторзите, възхитите, пламтенията и пр. също създават същества, но те са в по-горните измере­ния – по-късно Тот и Пралайя ще им дадат и плътно тяло. Цяловселената, значи, съществува благодаре­ние на Тройния Ритъм: Самота, Сливане със срод­ната душа, Сливане със сродните и несродните души по волята Божия. Това го знаете отдавна и е в пър­вите страници на букваря ви. Казано научно, холивселената е диференциация и обмяна на същностите и съществата чрез правилна циркулация на цинт­рила, урнола и холона. Човешкият организъм е точно отражение на този процес и причините за болес­тите и Единствената Панацея са изведени именно по тази формула. Когато ви отказах да ви рисувам и обяснявам Атласа на Добродетелите и отклонени­ята от тях, за да положим основите на Божестве­ната медицина, въпреки че ви го бях обещал, аз имах предвид именно днешния ден, когато ви давам Един­ствената Панацея в същностен, компактен вид. Вся­какви атласи, чакри, меридиани и отделни есенции и формули са напълно излишни, след като знаете Главната Формула. Тя е щперцът към Безсмърти­ето, обратният шперц към ада. Превъртиш надясно – бог си; превъртиш наляво – дявол си. Работата на най-добрия Учен и Артист отляво на Бога е да разс­тройва баланса на цинтрила, урнола и холона в съ­ществата, родени от Бога, за да изпитат последст­вията от това и да развият беззаветна, неразру­шима, неунищожима любов към Бога. Това, което прочèте в описанията на духа Франческо е напълно вярно. Рухването на красотата и здравето, явява­нето на неописуеми болки в света или в ада, което е все едно, се дължи единствено на това, че сте по­вярвали на моделите и сценките на Брата на Христа, който е длъжен да ви лъже, за да се научите да не се лъжете. Самият Христос прави обратното: освобождава ви от светските реклами, философи­ите и религиите, които разстройват баланса между тия три божества във вас. В това е цялото учение на Всемирното, Бялото и Черното Братство. Както виждате, нивото на осиянията не е мръднало и чичко ви Елма не е "оглупял и изпостял с годините", както считат някои... Ако съм ви давал постно в беседите и единенията, аз съм ви обяснил защо – за да изпъдя мръвкарите. Те се нахвърлят на окултни и светски мръвки в други учения, които стройно обещават духовни пагончета и манджи. Ние не обещаваме нищо, освен дълги и мъчителни стра­дания в началото. Не само в началото, но и в мо­мента, и в края на еволюцията; даже и след като за­вършите еволюцията си. Човекът отдясно на Бога се занимава не само с Любов, но и със страдание – тежко, отчаяно, всемирно страдание. Когато вие лежите като трупове и едва дишате, непознати и непризнати в света, напълно лишени от всичко ма­териално и лично и молещи Бога да си ви прибере, тъкмо тогава сте едно с Христа, Който прави съ­щото. Той е най-мощен в страданието си, дори и в отчаянието си, защото и Бог се отчайва. Дадох ви и такова осияние (18. IX .137(2001)г. – б.п.) . Успяващите и преуспяващи духовни учители на тази Земя са просто бизнесмени, рек­ламни агенти на Брата на Учителя – и те вършат работата си перфектно. Те скъсват планини, Хима­лаи, вселени от цървули, само и само да разстроят циркулацията на цинтрила, урнола и холона в духа и душата ви, да ви привлекат в своя театър и своята кланица след смъртта ви. Обличат ви в постижения и химери, угояват ума и сърцето ви със самочувст­вие, омърсяват лицето ви с гордост и самомнение. Вие се надувате като пуяци, тщеславието ви се пръска от оглеждане кой как ви гледа и как ви оце­нява, глупостта ви се надява да бъде поласкана от Бога, защото сте изпълнявали упражнения и риту­али... Без цинтрил, урнол и холон обаче всичко това е панаир – пуканки, боза и захарен памук, въздух под на­лягане. Щом като една книга стане бестселър, пог­леднете физиономията на автора ù. Той си се ха­ресва, много си се харесва, харесват го и нещастни­ците, които е хванал, но цинтрил, урнол и холон там няма - нито следа. Там има перфектно съчетание на примките на ада, намазани с благовонни масла и си­яйни перспективи. Правете и не правете това и това – и ще получите... физиономията на автора... Ние тук не говорим за мъчениците от десния път, които често също не са привлекателни, но то е от тежестта на кръста; и Господ не е привлекате­лен в тази позиция. Да станеш привлекателен в света, възседнал кръста на гърба на Иисуса, и да спечелиш 300 милиона долара – виж ти каква духовна красота! В света Божественото не може да пробие – това става в много редки случаи. Браво, че си напра­вил 100 роли като артист на Бялата Ложа! Но като избираш само страданията на Христа за своя "ше­дьовър", ти си отделил само няколко капки цинтрил в съвестта на зрителите. Челото ти ще се разшири и уголеми тогава, когато добиеш понятие за Ятото на Христа и неговите полети из вселените. Ха нап­равù такива сценарии, а!? Ще можеш ли да се пребо­риш със спонсорите, които плащат за продуциране на скръб, ужаси и отчаяние и гъделичкане на адските удоволствия, тщеславието? Разтърсването на съ­вестта е мощен чук, но твоите братя и сестри от Белите Крепости отдавна създават много по-светли шедьоври и с тях се пътува като с кораби из вселените. Ти го можеш, знаеш как се прави, произ­вел си не малки количества Божествени есенции и субстанции в душите на зрителите, когато избяг­ваш меча и бесилото. (Съвсем ясно е, че тук Елма се обръща към Мел Гибсън – б.п.) И така, дòбър ден още веднъж – и довиждане... Не се знае докога. За красивите полети и възторзи може би пак ще говорим, но говоренето за тях е първа специалност на Брат ми; при мене е десета специалност. Аз говоря за това, само след като сме страдали, след като сме летели, след като сме съз­давали. Нашата първа специалност – на "нищожест­вата" отдясно на Отца – е да творим живот от глъ­бините на страданието и най-ниското самочувст­вие. Ще ни разпознаете по това, че децата на Брат ми ни прекъсват още при първата реплика; в най-добрия случай – някъде по средата, когато се вбе­сят, че е дадена думата на Бога. Те не могат да да­дат думата на Бога, нито да издават творенията Му преди техните собствени, защото просто нямат повече от един лъч над главата си. Ето защо, не ги винете: в тях има не малко Божествено, те са гении и таланти, пратени от Бога, защото са нужни све­тила и за по-посредствените души. Когато лодките и корабите са нарисувани ефектно, имат повече кли­енти. Могат случайно и да те доведат до другия бряг - повечето хора обичат реките, не Океана. Щом сте от Океана, лежете си мирно на дъ­ното под дебел слой неизвестност и страдания – и не се безпокойте. Има ловци на диаманти, които обичат само Бога и не могат да живят без създани­ята Му. Като свалят портретите на рекламните агенти от стените си, тогава и другите хора един ден ще закопнеят за гмуркане, а не за платено пъту­ване с увеселителни корабчета. Шансът да оцелееш на такава дълбочина е едно към милион; но, и да не оцелееш, Господ вижда дълбочината на порива ти. Може да не оцелееш само ФИЗИЧЕСКИ, но Бог ти дава ново тяло, за да достигнеш до заровения диамант. Още по-надълбоко има елмази, необработено Слово и Дело Божие, девствени деца на Божията Любов, ко­ито досега още никой не е успял да обработи. Те се крият от диамантения прах на майсторите, от другите хитрини и инструменти на резачите и шлифовчиците - затова няма да ги видите по курсове, лектории и овчи събрания. Дори и в Братството, те идват само като Наблюдатели и Помагачи. Те са самотни, самотни, много самотни, но в тях се отразява красотата на цялата вселена. Докòснете ли се до такъв, ставате едно с Бога. (Виж и осиянието "Докосване и мекота" от 10-11. VII .135(1999)г. – б.п.)

 

 

22.07.2017 г. 20,26 ч.

 

Из кн.44 : : 1734 : : 19.03.2015 : : С ЕДИН ЛЪЧ И С ДВА ЛЪЧА НАД ГЛАВАТА. : : 04:21 до М.В., по повод на личното послание с електронен адрес в интернет: 

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=382&book=12

 (тук не е поправена думата "меридиани" към края) - Г.Й. е Георги Йорданов. Не помня нещо повече от описаното в текста. Когато се ожених, той веднага ми даде пари, а не бяхме общували много. Други много напреднали "адепти" започнаха да минават покрай мене зловещи като статуята на Командора, но за брат Георги това не беше грях - сам той беше женен и отгледа дете, което не беше негово биологически. Но и да беше, пак щеше да е благословен от Бога - ИСТИНСКИ Ученик! Има една задача, до която още не съм стигнал. В главната ни страница в интернет до днес (19.ІІІ.2015) са харесали осиянията 4245 души от влезлите досега 113114. Въпреки че от тях само 5-6 души са ни потърсили по обявените имейли в края на всяка книга, което аз коментирам някъде в части от процент (в смисъл, колко са хората С ДВА ЛЪЧА НАД ГЛАВАТА, търсещи ПРЯК физически контакт), има надежда повечето от споменатите 4245 да са поне с по 1 лъч – Първо Посвещение, все пак разпознаващи Словото КАТО ТЕКСТ. Време е обаче някой да направи отделен сайт за обединяване на хората с монада от І Посвещение НАГОРЕ. В "Необятното” се виждат снимките на всички тия 4245 човека, има възможност и за пряк контакт с тях. Ако направим такъв сайт, ще поканим и тях, и още много други хора с душа. Ще обявим периодични конферентни чатове, периодични срещи и екскурзии - и т.н. Измежду тях може да се появят ГОТОВИТЕ ДУШИ, КОПНЕЕЩИ ЗА ИСТИНСКИ БРАТСКИ ЖИВОТ и космически екскурзии.  Относно въпросните изчисления, макар и най-общи, излиза, че от средите на ЛЮБОПИТНИТЕ, потърсилите пряк контакт с хората на Словото в случая са 1 човек на 40 хиляди, а измежду ХАРЕСВАЩИТЕ Словото – един на 1000. Излиза, че да ти мине мисълта или да ти дойде импулсът да искаш да се запознаеш НА ЖИВО с човек на Словото, а не само да му четеш писанията или да му слушаш аудиозаписите, да го гледаш на сцената или на екрана, Е НЕЩО ОЩЕ МНОГО ДАЛЕЧНО за хората при наличната еволюция на човечеството. Но като се замислим, ще открием, че и ние сме такива. Четем стотици живи писатели, слушаме стотици живи музиканти и гледаме стотици живи артисти, но никому не написахме поне една картичка през целия си живот, не го поканихме на гости. Дали ще стигне до него, дали ще приеме, това е ДРУГ върос: въпросът е дали НИЕ сме направили това - Бог ТОВА гледа. В Словото се казва, че истинският Ученик трябва да се запознае лично със всички добри хора по земята. Да започне поне с ИЗВЕСТНИТЕ Божи човеци, въпреки че най-напредналите Божи човеци не искат да бъдат известни („Той взимаше всякога ВСЯКАКВИ мерки, за да остава неизвестен” – пише Пол Седир за Учителя си Теофан). Но това не може да стане с тия от 1 до 12 валенции на грехопадналото човешко сърце, с тая ОРЯЗАНА ДНК. Това е импулс и потребност, потенция НА ХОРАТА С ДУХ И И ДУША, които имат минимум 60 милиарда валенции, и то само в аурата на Земята. Спомням си и пак давам за пример разказа на един приятел за репликата на един млад човек. Майка му много искала да го запознае с този приятел, но синът отказал: „Майко, сигурен съм, че това е стойностен човек, щом ти си преценила, но в момента не мога да си натоваря съзнанието с още един образ”. Това изумило въпросния приятел до степен, че останал с оворена уста, както се казва - въпреки огромния си опит, той не можел да си представи, че има чак такива хора. Неговата лична потентност за сприятеляване или поне запознанства била почти без граници. Обаче влязъл в душата на момчето и разбрал, че то има своя много сериозен аргумент: количеството на връзките може да е за сметка на качеството. При това, социалният потенциал на някои души може да е едновалентен или даже нулев в даден живот или период – и те НЕ СА ВИНОВНИ ЗА ТОВА. Просто, това е друг вид „животно”... Приятелят искал да се аргументира срещу това с едно изказване на Словото, че бъдещият, истинският цар на един народ трябва да стисне ръката лично на всеки свой поданик поне един път в рамките на своето царуване и да разреши ефективно поне един проблем на всеки без изключение. В космоса ИМА такива царе или народни първенци. Според Небето, САМО ТАКЪВ става за „цар” – всички други са бутафория. Словото дава изчисления, че това е напълно възможно не само за „цар” на един отделен народ, но и за президент на планета, на слънчева система, галактика и т.н...

 

 

23.07.2017 г. 16,09 ч.

 

Из кн. 44 : : 1741 : : 29.03.2015 : : Дом, посещаван от Бога : : 08:22, до М.В.

Ами и на мене ми липсвате, но явно животът иска нови пътища. Тук, в радиус от 300 метра, няма нито един човек или куче. Излитанията нощем са много нависоко. Само дърветата в сватбени премени - и милион гълъби, гукащи в любовен унес... Приятелите носят от пиле мляко, печката бумти, стаята, в която се намирам, е била убежище на ясновидеца Влайчо, а в нея е идвал някога и Учителят - ФИЗИЧЕСКИ! Ти изпълни перфектно волята Божия с тази твоя яснота и принципност, за да се съберем тук по-скоро.

Пребиваването в този свещен дом е отразено в едно любителско филмче, има го и  във фейсбука:

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/vb.100007398105494/1604120243177897/?type=2&theater

Ето какво е написано в обяснителната бележка:

Снимано ден преди операцията в старозагорската хирургия. Когато няма хора за Полети, ножът чака. Но не винаги е безнадеждно. Във филмчето не е казано, че има случаи, когато се отменя цяло оперно представление, защото не е могъл да дойде един специален зрител. По човешки - абсурдно и непонятно; обаче на друго равнище - редовна практика. Така се дава нова насока на процеси и на цели вселени. Ако една тема или реплика в някой филм може да обърне еволюцията на някой зрител в нова посока или да я съкрати с хиляди години, защо Небето да не отложи някакво си представление?... Независимо дали лично неговата - или на някоя душа от сродната му верига, а оттам, като верижна реакция, и на още безброй души и вселени.  Та да отменят един влак, когато един пътник на гарата не трябва да си отива - това е най-лесната задачка за някой чирак на Провидението... Каква е връзката с филмчето, което слагам тук, и има ли въобще някаква връзка - това остава "на доглеждане" нощем във филмите на Акаша... Тук се отваря и въпросът, има ли или няма калфи и майстори на Провидението, които външно не знаят, че влакът е отменен, но отиват без никакво колебание с колата си да вземат специалния пътник от гарата. Ето как се събират "двама или трима" в един космически миг, без логиката и човешката "реалност" да са имали някакво понятие от това! Така нашите приятели разбират от какво грамадно значение е понякога души, определени от Бога, да бъдат заедно. Повечето хора не допускат това дори веднъж в живота си.

Вървят надписи на фона на вълшебната градина и на много загадъчна музика: „През едно чудно пролетно утро един гост се събудил в старата къща а сем.Богданови, където някога е идвал Учителят Петър Дънов и е живял големият български ясновидец и пророк дядо Влайчо”. (Тя не е само на Богданови, има и други наследници). Сред цъфналите дървета камерата бавно уеличава рядката архитектурно триъгълна надстройка на къщата, чиято форма никак не е случайна, за да привлече събития от световно значение. Отново плава надпис: „Не всеки знае, че такива домове са трамплин към Необятното...”

Постепенно се стъмва и небето добива странен цвят... Изведнъж трите кристални сърца засветват алено и започват да пулсират. Предстартово броене!

 

Въпреки че във вълшебния дом са останали само двама, излитането е успешно и в космоса се озовават ТРИ души.  Избухва свръхнова - и в центъра се появява синьо слънце...

 

 

 

25.07.2017 г. 06,11 ч

 

Из кн.44 : : 12.ІV.151(2015) : : Великден : : София–Изгрев : : БОГОИДИ И ДВЕРИ : : На снимката: огнение на две любовни галактики – космически обект arp148. Тайнството се извършва в съзвездието Голяма мечка само на 500 милиона светлинни години от нас... Още много сливащи се галактики могат да се видят в: 

http://hubblesite.org/newscent…/archive/releases/…/16/image/

Това е един от най-неразбираемите текстове. Не рискувйте да го четете, ако нямате огромна подготовка и не сте разбрали основно 7500 български беседи и 43 книги досега. Ако не сте правили опити ДА ГИ ЖИВЕЕТЕ. В този текст се дава още един нов термин на български език из областта на сакралните мистерии и богосъздателството - защото раждането на човеците с дух и душа на земята е раждане на БОГОВЕ. Някога за "оргазъм" така се даде думата "огнение"; сега разбираме, че сперматозоидите са "богоѝди" - подобия на Бог Отец или сам Той във вулканичната си и лавинообразна биологическа форма. А яйцеклетката - това са "дверите", които Го очакват от манвантари и се отварят за Него без съпротива, защото са лично въплъщение на Богородица, Мировата Душа. Текстът е елемент от славянобългарската тантра.

По неизбежност, и тук думите и изразите, които изразяват ИНТОНАЦИОННОТО, ЛОГИЧЕСКОТО ударение в изречението, се представят с главни букви поради липсата на наклон или надебеляване на шрифта във фейсбука.

Ето продължението на диалога ни с Едно Сияйно Същество, което иска да остане инкогнито. Изумително - в женска форма, а с атмическо и алохимно тяло - ЛЮБОВ БЕЗ ОБЕКТ! Обикновено тази Любов е синоним на "необвързан", докато илухимите и съществата от женските йерархии не могат да живеят, ако не се обвържат с някого. А Съществото тук може и да е елохимно, понеже се е очертал в момента един неин доминантен любим. Само че елохимното е ОРКЕСТРАЛНО и затова солото не пречи на оркестъра, нито той на него... Синонимът е "обвързан, без да е завързан".

Ето какво е написало Съществото:

- "САМО КОЙТО РИСКУВА ГЛАВАТА СИ, МОЖЕ ДА СПЕЧЕЛИ СЪРЦЕТО НА ВЪЗЛЮБЕНИЯ" .

- Това, което ти цитираш в момента, е повод за една фундаментална тема. То е вярно 100% и е изказано от голям Мъдрец, обаче сега поставям въпроса за 1000 или 1000% на квадрат или повдигнат на факториал. Бог казва: "СИНЕ Мой, дай Ми сърцето си". (да не говорим колко повече Той копнее да го каже и като "ДЪЩЕ Моя", но за Старата Ева това е немислимо). Значи, Бог иска СЪРЦЕТО ни, не главата ни. А Старата Ева има склонността да се вторачва в обект, дори го нарича "сродна душа". И ако се случи да го "пипне", тя автоматично се затваря за всички останали, както яйцеклетката от Старата Вселена. Дори и да не го "пипне", тя е в състояние да живее десетилетия само с ПРЕДСТАВАТА си за него, отблъсквайки всички останали въплъщения на Бога и на сродната й душа, които биха могли да се обменят с нея, за да не се разболее, остарее и умре.

Ето какво отговори Необятното:

- Стои въпросът за поведението на богоидите и яйцеклетката в Новата Вселена. Въпреки наглостта на биолозите от черната ложа да представят богоидите като състезатели с опашчици, при които печели най-бързият и най-силният, теорията им рухна наскоро напълно. Въпреки това, пиеската при оплождането в Старата Вселена си остава външно същата форма за наблюдателя-олигофрен: СЪСТЕЗАНИЕ. Добрите учени обаче откриха, че "неуспелите" богоиди ни най-малко не осяват бойното поле с милион трупове, но моментално се подреждат в радиални редици и фигури, за да предадат цялата си любов и сила на Първия, комуто са отстъпили, за да влезе в Царството Божие единствен. Един от синонимите на Царството Божие на земята е "яйцеклетка"; оплождането е Сливането с Богинята, т.е. с Бога. Тъй като богоидите са наистина лично Бог-Отец в МНОЖЕСТВЕНАТА Си биологическа форма, да се състезават един с друг е тотално невъзможно. Те са просто ЛАВИНА ОТ БОГ, изтикваща по жребий един от тях най-напред, за да може да "пробие". Но и "ПРОБИВАНЕ" не е това богоравно действо, най-върховното от творческите онѐния на Отца! "Пробивът" е пак представа на напълно загазили умствено и душевно, ако въобще имат душа: те описват наливането на Бог в Бог като... превземане на крепост... Напротив: най-нежната сърцевина на Пралайа знае много добре кога точно ще пристигне Лавината-Бог начело с ДОБРОВОЛНО Избрания и отваря царствени порти пред него в последния миг - няма такова нещо като скаломети, пожари, барут и таран... Защото Бог, ако не беше очакван, ако не се разтвореха пред Него благо и моментално в този най-свещен миг Царските Двери, а Му се налагаше да я "обсажда", "кандърдисва" и "пробива", тогава нито Той щеше да е Бог, нито тя щеше да е Богинята - нямаше да са Тяй. Тъй и на земята, ако не копнеят някъде за ярка лавина от монади, наречени "богоиди", ако не се разтворят за нея "БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ И НЕЗАБАВНО" най-прелестните и най-царски двери на Битието, то значи или че лавината не е от искри Божии, или че яйцеклетката е на същност без душа. Че е от племето на имитантките, които търсят "сигурност" и затова си търсят имитанти. КАКВОТО ПОТЪРСИЛИ, НА ТАКОВА СЕ НАСАДИЛИ... Ето едно малко изумление: защо много напреднали души с десетилетия послушно обслужват Домашния или Професионалния Дракон в неговата садо-мазо пиеска - и не се махат оттам? Дали за да стигнат до дъното на страданието и така да си отдъхне за една милионна част от секундата Учителят им Христос? Най-голямото изумление на Сгрешеното Битие (старата Земя и Старото Небе) обаче все пак си остава главното изумление, което гори със силен пламък дори самия Господ-Бог. Това е въпросът, защо Нейгови създания с искра или росинка от Него са увредили вкуса си да търсят тръпки и "сигурност" от имитанти? Какво по-несигурно от един имитант, който изгнива наесен като падналото листо? Защо имат вярност и чувство за дълг към такъв? Не че Тяй може да не знае нещо и да не го е допуснал/а с някаква велика и тайнствена цел, но Тяй допуска да го гори изумлението на Битието, за да поеме върху Себе Си 9/10 от НАШАТА болка. 1/10 ни оставя, защото сме още недопечени - и само болката ни кара да проверявяме вкусовете и теориите си и да правим сравнения. Едно важно допълнение обаче, което фигурираше още при първото спускане и възлизане на осиянието. Не са прави приятелите, които определят Ева като "същество, което при всички случаи измежду двама или два милиона потенциални любими винаги избира този с по-ниската еволюция." ИМА такъв момент у Старата Ева, обаче импулсът на Мировата Душа в нея, понеже е с душа и има милосърдие, е да издига душите от калта. Обаче редовно прави следната грешка: подава ръка, но не търси ръка над себе си. Така тя се уморява и плазмодиите дръпват самата нея надолу. Непременно проявява някакъв порок - почва да трови тялото си с цигари, алкохол, манджи или някакъв друг вид умъртвители, дори и да са обществено признати. Между другото, съществуват точни критерии за самопроверка и проверка КОЙ КОЙ Е. Има такова американско издание и даже публичен домейн днес в интернет: "Who's Who"... Обаче небесният е неизмеримо по-огромен, понеже обхваща всички обитаеми вселени. В него има и тестове, таблици и аксиоми, по които съществата се класифицират най-прецизно. Не само тях, но и същностите - и несъществата, независимо какви форми имитират: субатомни, атомни, молекулни, неорганични, органични, органелни, клетъчни, тъканни, органни, системни, растителни, животински, човешки, ангелски или божествени. Имитантите са перфектни творения на Отдела по дефектология (РНК-Вселената), лишени от дух, душа и съвест. За работата си те получават специални похвали и награди и даже някои висши интелектуални и религиозни удоволствия, понеже са програмирани и с ТАКИВА центрове. Оригинални мъдрувания, изяви, писателства, лекторства, проповеди, молитви и даже още по-висше лично творчество им стават по-желани даже от уреждането, рибата, месото, тютюна и алкохола. А има и елитни модели, които се захранват от постения, молитви и бдения и от категорическия императив. Има свръхмодели, които се хранят дори само със Слово Божие без други горива, но ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Словото и Делото и оставането на последния чин им липсват. Липсва и им служенето, обаче нямат нищо против НА ТЯХ да им служат. Не им е неприятно да са център на внимание, да им се възхищават. На хората говорят в упор – на 180 градуса, не в кръг или разбъркано, както истинските Учители. Без по-хитри висши стимули, МЕХАНИЧНИТЕ човекоподобни и ангелоиди от старите модели се задвижват само от горива, енергии и софтуер. Обаче живите хора започнаха да ги разпознават още преди 2000 години и затова цялата продукция оттогава е или в музея и на склад, или между нас - защото все още средно 50% от земното население им се хваща. Тук се позволява кратък адаптиран преразказ на някои от споменатите таблици и аксиоми. Той се импровизира в различни варианти през всички векове досега, защото без такива преразкази няма как да достигне до съзнанието на хората защо и как Съдбата редовно им "разказва играта"... Човекоподобните без душа, току-що излезли от работилниците на ада, се отличават по това, че се мислят за необвързани, НО ПРИНУЖДАВАТ ДРУГИТЕ ДА ИМ СЛУГУВАТ ИЛИ ДА БЪДАТ ЗАВИСИМИ ОТ ТЯХ. Съдбата с тях не се занимава, понеже не са от човешкия контингент - нямат съвест. Не се прераждат, защото няма защо. Живеят само един живот, докато се износят. Имат физическо, етерно, астрално и ментално тяло - 4-те смъртни тела. Някои нямат и начатък на ум, при други умът е перфектен - остър, блестящ, безпогрешен. Вземат всичко, не дават нищо; когато дават, е с УМИСЪЛ.  Една степен над тях са човекоподобните без душа, които се мислят за необвързани, но НЕ ПРИНУЖДАВАТ другите да им робуват, НЕ ГИ ПРАВЯТ ЗАВИСИМИ. Имат достатъчно ум да се самоподсигуряват и самообслужват, включително духовно. Да, има духовни хуманоиди и ангелоиди, които са без душа. Затова имат не само интелектуални, но и духовни интереси, но нямат съвест, добролейност и нужда от подвиг. Имитацията на съвест при тях не е нарочна - те просто изпълняват съвършено задълженията си и затова минават за честни и почтени. Когато се женят и създават семейства, всички, даже и децата им, ги мислят за истински хора и даже за образец; мнозина им завиждат. Имат по два апартамента и повече, вили, коли и т.н. Нямат нищо против да са и наемодатели. В дома и работата им всичко е по ноти - но нито стотинка за някой друг. Когато са благотворители, това е поради бизнеса. Даже не и за слава, понеже славата и името, макар и шедьоври на дявола, са проекции от будическия свят. Те СЪЩО имат само един живот на земята, но в здравето нямат такъв късмет, както в бизнеса си...  Има стотици хиляди разбити души, които са ги обичали и са живели с тях на земята, но няма как да ги намерят на небето. Това си е вече ТЕХЕН урок, касаещ НАУКАТА ЗА ТРЪПКАТА И ВКУСА. При по-окаяните – НАУКАТА ЗА СЪОБРАЖЕНИЯТА ("уреждането" в "живота"). Една степен над тях, вече ФУНДАМЕНТАЛНО РАЗЛИЧНА, е тази на ОБВЪРЗАНИТЕ, които обикновено са хора или ангели С ДУША. Обвързаният ИМА сърце и душа и затова е начатък на СОЦИАЛНО същество - СЪЩЕСТВО, а не вещество или същност. Именно по тази причина жените с душа са над 75 на сто на Земята, колкото са и андроидите (мъжеподобните) сред човечеството. Подобията на мъже създават модели за лична "реализация" на земята, а мъжете с дух и душа - 20 процента от човечеството - се мъчат да им подражават. Само 5 процента не се борят за уреждане, признание, име, първенство и "проспериране". А безброй са жените в историята на Битието, които са дали и дават и сърцето си, и душата си, и целия си живот заради БЛИЗКИЯ! И ДОТУК. Дори жените - последното творение на Бога - все още ПОЧТИ НЕ РАЗЛИЧАВАТ БЛИЗЪК ОТ БЛИЖЕН. За тях това са синоними. Близкият е биологическо и астрално същество, но понякога и вещество или същност, с което имаме връзка по кръв или тръпка. Има нужда повече, отколкото от въздуха, да живее с нас на една тясна територия; но и ние, ако сме на това ниво, имаме същата неутолима нужда. Тук става дума за субстанции, вихри и вибрации с къс радиус - "КЪДРАВИТЕ токове".  Нека никой не се лъже: съвършенството иска да имаме не само Бог и ближен (сродна душа), но и близък. Дори елохимът - богоравно същество - не може да е елохим, ако няма близки. Бандата на имитантите, светците, отшелниците, саможивците и прочие единаци и глутници, каквито и модели да са създали, са едно ОТВРАЩЕНИЕ за Господа - ДУХОВНО ИЗВРАТЕНИ. Сам Господ има Майка, Баща и Съпруга, има и много деца. Тази Тайна, широко известна и в Универсума, и в божествените вселени, в Старата Вселена я крият под заплаха от смъртно наказание и даже отнемане на монадата. Имитантите НЯМАТ сметка от нея, тъй като, за да останат и да се плодят, те разчитат изцяло на ТЕОРИЯТА ЗА БЛИЗКИЯ БЕЗ БЛИЖЕН ИЛИ ЗА БЛИЖНИЯ БЕЗ БЛИЗЪК.  Днес говорихме не само за таблици и аксиоми, но и за тестове.  Да ви преразкажем нагледно притчата за Първия тест, който се провежда безрезултатно вече 200 милиона години. Въпреки че жените и мъжете-жени са последното творение на Бога, идея за последното Му лично въплъщение в универсума (затова Кришна е с женски таз, не е маймуноподобен и жабоподобен), засега това си остава предимно само ИДЕЯ.  Какъв е тест №1? - Всъщност, тук ще смесим тестовете в един комплексен, няма да ги разглеждаме един по един последователно в милиардите им варианти, защото нямаме време, нямаме и надежда да ни разберат.  На три маси в операционната лежат разпрани Адам, Сродната Душа и Учителят. На всеки му остават само няколко часа живот. Те са безсмъртни, но играят ролята си съвършено - даже са в безсъзнание... Трябва да им се прелее женска кръв. Влиза Близката - Старата Ева. Дава без замисляне кръвта си за Адам, готова е и да умре за него. Сродната Душа и Христос умират.  Сценка две: Ева дава кръвта си за Сродната Душа. Христос и Адам умират.  Сценка три (теоретична): дава кръвта си на Господа. Сродната душа и Адам умират, но Учителят ги възкресява незабавно. Пиеската щеше да е много лесна, ако с този пример ПОДСКАЗВАМЕ на Близката и тя дадѐ кръвта си на Христос КОРИСТНО. Иска да си Го пипне и Него, и Сродната Душа, и Адам в комплект - елементарно... Тук има една още по-голяма тънкост. Небето ни изпитва дали сме готови да дадем всичко не само за Сродната си Душа, но и за всеки от веригата ни Сродни Души. Всеки от тях може да даде тялото си, за да влезе в него Сродната ни душа за известно време и така да общуваме с нея, ако тялото й се намира надалече или в другия свят. Така че примерът с операционните маси се разширява и с това значение. Нещо повече: на мястото на Учителя може да лежи негов Ученик... Обаче Ева, и да постъпи правилно, НЯМА да получи веднага ПОЗНАТАТА си Сродна Душа и ПОЗНАТИЯ си Адам. Ще ги получи във всички, които ѝ изпраща БОГ. Като поработи така още 200 милиарда години, за да поправи потенциалите, Бог ще ѝ даде и НЕЙНИЯ Адам, и НЕЙНАТА Сродна душа, обединени в едно.  Накрай тримата или цялото Ято ще се обединят в ЕДНО тяло, което няма да има нужда от никой и нищо отвън. Обаче, дори само миг медитация по темата "необвързаност" и "самодостъчност", дори само миг самодоволство от илюзията за богоравност - и Бог ПАК ще ги шибне с пръчицата. Няма такова нещо "необвързаност", когато навън умират от студ милиони обвързани и "необвързани"! Няма такова нещо „Бог”, който да не е ортак на Кръста. Преди беше ВЪРХУ него, сега е НАД него - "въз кръста", но на няколко ангстрьома само. Затова и днес празнуваме лицемерно Христовото Възкресение с кокоши яйца и козунаци. Боядисани икони - мечти за близки и ближни...  Без Бога, Сродната Душа е една абсолютна нула - по-абсолютна и от тази в космоса. Без Бога, Който държи единството на КРЪСТА - единството на Духа и Материята, - няма Живот, няма живовселена, няма хипервселена. Дори астрономите видяха вселената в центъра на един гигантски светъл кръст! Казано другояче - няма Живот без баланс на Милост и Абсурд, без тяхното РЕДУВАНЕ. Казано другояче - без ПУЛСА НА БОГА - САМОТА И САМОЖЕРТВА. Казано другояче, няма Живот и Безсмъртие без Христос! Най-точното име на Господа е Любов и Свобода, най-научното - ДУХ И МАТЕРИЯ, най-известното - ЕЛМА. Може да не завършим сега тъй величествено, но искам да ви подсетя за един образ, за едно уникално видение, дадено някога на един ангел на земята. По ранг на небето той е Ученик, по професия на земята - биохимик. Той е един превъзходен ясновидец не само в куп времена и светове, но и в ултравселената - микросвета. При наблюдението на една химическа реакция той забави времето до една невъобразима степен, при която можа да види как един женски атом посреща фотончето, устремено към него отвън. В последния момент Дверите на атомката се отвориха, една ръчичка излезе оттам светкавично и просто си прибра фотона и го превърна в електрон! «Електрон» идва от «елект» - ИЗБИРАМ. Цялята тайна е да дочакаш ПРАВИЛНИЯ електрон и да го ИЗБЕРЕШ. Един свободен алохим си намери Убежище; един илухим прояви Разпознаване и Приставане и си насити валенциите. Превърнаха се в БЛАГОРОДЕН Атом - ЕЛОХИМ. Благородните БЛАГУВАТ, защото са добили БЛАГОСТТА.

А че биохимикът по това време беше Ученик, за това имаме свидетелството и от една Царкиня. Тя също разбра, че при Учителя се отива само чрез Ученик, а при Бога - само чрез Учителя. Останалото са проповедници. Те не разбират Христовата любов като изява, проява и осъществяване - като раждане на СЪЩЕСТВА.

 

 

26.07.2017 г. 11,23 ч.

 

Чешкият художник Max Švabinský (1873–1962) и негови картини - колажът е илюстрация към стихотворението на Евгений Евтушенко "Поетът".

Из кн.44 : : 1764 22.04.2015 до Я.Т. : : Аз наричам Евтушенко "Съвестта на планетата" и го обичам повече от всички съвременни руски и неруски поети. Ако имаше начин, бих отишъл да му целуна ръка, да се простра на земята по очи пред него и да остана да му служа като последен слуга до края на земните му дни. Ако бях жена, щеше да е сродната ми душа. И сега не пречи, то си е така - ние сме от едно Космическо Ято. Ето едно от стихотворенията му, които преведох на български:

ПОЕТЪТ

Сеизмограма е стихът! О, дивна рана на поета! Тя е стрелата на грехът, от чутката му кръв поета.

Не той е сторил някой грях, но вечно всеки гръм поглъща, понеже страшно го е страх да не пострада чужда къща.

Препъне ли го пак светът,  той тръгва скръбно без посока - с глава, виновна всеки път, ала повдигната високо.

Във него чуждата вина за всяка стъпкана тревичка расте подобно планина - осъжда се за всичко, всичко!

Пред всеки женски образ пак, от благодарност вечно свята, черви се той, че няма как да си изтръгне и душата!

За всеки грях пламти от срам  и с костите си пак захваща мостòве да гради - и сам  неизплатимото да плаща.

Поете, някой ден и ти ще хвърлиш земната одежда, ще кажеш: "Господи, прости!", но без особена надежда.

Не скачай в тартара дълбок! Недей, недей, човече Божи! Простил ти е сам Господ-Бог, а ти на себе си - не можеш...

1965, превод: 11.06.2014 г. 01:08:34 ч.

 

 

26.07.2017 г. 11,35 ч.

 

Приятели току-що поискаха и други стихове на Евтушенко в превод на български. Ето:

Душа несродна да прегръщаш  е доста странен, страшен рай. Но странно е и страшно също  във някоя проклета къща  да сме си ясни до безкрай.

И в двата случая сме рани! Но, осъзнал се твърде рано, аз твоя дух безкрайно мил  с неясноти не бих окалял  и с яснота не бих убил.

1956 г., превод: 13-14.06.2003

*** Ти лошото недей, недей помни!  Това те прави роб и несвободен,  във работата прави те негоден  и всъщност съкращава твойте дни.

Доброто ти помни! Благодари  за ласката на хората и Бога. Това не струва никакви пари  и време не отнема чак тъй много.

1964 г., превод : 18.06.03

*** О, стига с тез трохи и половини! Земя и космос - искам ви на длан! Полупонятия, полулавини -  подобен ад е смъртно нежелан!

Не искам милост с капкомер, на части... Гиганти сме в простора, проумей! Не ща от днес ни жалко полущастие, ни жалки полумъки на пигмей.

Половин възглавничка ти само искам, където, до лика ти лик склонил, да виждам - като падаща звездица -  как плахо трепка пръстена ти мил...

1965 г., превод: 16-17.06.03

*** Отде, откога тая мода се гаври: за живите - ями; за мъртвите - лаври?! За мъртвите пият, та чак се напиват, и живи пророци до днеска избиват. И произнасят се за историята нежни речи за тях в крематориумите... Кое Маяковски - великия, зрелия - накара го смъртно да се простреля? Какъв глас и външност! Каква безнадеждност! Да бяха му дали трошинчица нежност... Живите вечно от скръб ги съсипват. С нежности само мъртвеца обсипват.

Превод: 16.06.03

*** Гърдите вечно нещо стяга! Единствената все ни бяга -  и като циркови коне  ни разиграва кой ли не.

И нея чужди влачат бясно и тя съзнава го прекрасно.  Абсурд е нашият инат, но всеки мъкне своя ад.

Гърдите вечно нещо стяга:  до мен все друга, друга ляга, започва сладко да преде и чуждо щастие краде.

А тя, Единствената, Боже, до кой крадец сега лежи? Нима наистина не може без отмъстителни лъжи?

Не бързо тъй ще се наежи.  Ще има първо малко плач.  Но после в транс ще набележи пак някой нискочел палач.

О, колко нервни и ненужни, непоносими, тъмни дружби! Ела, мой Боже, разруши сплавта на същества несродни, леда сред сродните души!

Превод: 16.06.03

*** Не пилей своя гений, поете, и ума си, пред който немеят, със паунски слова-еполети, за да трупаш любовни трофеи!

Не хленчи, че си сам. Не ходи с нажалени очи йезуитски. Не развявай тъги и беди  като оня шинел на Грушницки

Ти от женския трепет и страх, пред които си бог и икона, милостиня да просиш е грях, да изнудваш доброто е долно!

Най-престъпно е стих да четеш, с интонация горестно-бавна... -  За мъжа е съмнителна чест  да превзема превзети отдавна.

Да си "някой" е страшен магнит -  накачулват те фиба връз фиба... Даже кламерът мисли: "Хвани, по възможност, най-тлъстата риба!"...

Та магнит ли си, дърпаш наред: и бижу, и консервата куха... Но измъкнеш ли гвоздея клет -  и иконата писана рухва.

Ти поет си. Бъди и човек. Забрави за лъжи и мишени. И не падай до подвига лек, а вдигни се до връх-поражение!

1969 г., превод:16.06.03

*** НА ЕДНА ГОРДА ДАМА

Ще ме обикнете, знам. Колебливо. Ще ме обикнете, знам. Мълчаливо. Ще ме обикнете, знам. Като удар -  сякаш птица във стаята блъска лудо. Ще ме обикнете, знам. Скръбен, глумав. Ще ме обикнете, знам. Даже чумав. Ще ме обикнете, знам. Всеизвестен. Ще ме обикнете, знам. В кръв оплескан. Ще ме обикнете, знам. Стар, одърпан. Ще ме обикнете, знам. Даже мъртъв. Ще ме обикнете, знам! - Век да мине,  невъзможно е, драга, да се разминем!  Ха, ще се влюбите?! В мен?!! - Ум бедняга...  Ще ме разлюбите. Знам. Не веднага.

1974 г. Превод: 17.06.03

*** Рецепта против рак и смърт или Свещената Слабост

(свободна българска версия по 3 куплета на стихотворението "Неподвижност" от Евг. Евтушенко. Кой друг ще ни го каже, освен Поетът?...)

Май сърцето ни е вечно бебе, та сред танкове и ледове  да е нежелезен някой с тебе, мисля си, не е чак толкоз зле.

Мекотата, драга, исполин е: тя не дава да си толкоз зъл - влюбен „твърдокаменно”, например, плачещ „несломимо като стълб”...

В свидните обятия поканен, аз от слабост се топя сломен  и ликувам, че съм нестомàнен, че не си и ти железна с мен...

О, прекрасно възрастно момиче! О, прекрасен целомъдрен грях...  Вече сме с характер титаничен -  слабости допускаме без страх...

превод: 17.ІІІ.2015 г. 2,55 - 06:41 ч.

*** ПРИБЪРЗАНОСТТА - МОДЕРНА ЧУМА

Прибъраността - модерна чума - ни кара да се давим в пот, та за едната „честна дума” да падаме в проклет цайтнот.

Все от вратата за краката - и те оженват като поп...  И хоп - халката във реката,  и после каеш се в галоп...

Но ти поне веднъж сепни се - пред тебе водопад бучи! Цвили, жребецо, изправѝ се - копита имаш със очи!

И като паметник на слога стани гранит! Защо си мъж? И взри се. Ако не във Бога поне във себе си веднъж.

Ослушай се поне замалко: пред влаковия страшен вик, разбрал, че стадото е жалко, а спрелият се е велик.

Изритай всяка измет тленна, спомнѝ си звездния елей - и нерешителност свещена в нозете си оловно влей.

Сдържаността е страшна сила, когато пропаст доловиш и към Харибда или Сцила не се решаваш да вървиш.

Сърца и трупове не мачкай! Дотука! Спри! Мини в обход.  Самия шанс да спреш във здрача не го взривявай с глупав ход.

ДИВАК-хирург! Ти резна много сърца на живо без балсам. О, спри се, дух, забравил Бога - по себе си ти крачиш сам!

Когато гордост или злоба душата ти до смърт гнети, не вкарвай някой пак във гроба с куршум или със дума ти!

Когато сляпото безумие започне пак да ни мори замри във колта, зъл куршуме,  и бомбо в въздуха, замри!

О ти, човешка същност свята! В молитвен унес затрепти - и сред разпада и разврата възпри ни ти, възпри ни ти!

Превод: 18.7.2016 г. 21:35:09

*** ИЗ „ВЪВ ВАГОНА ШУМКАТ И ШУШКАТ”

И тебе влакове те тръскат, в джендеми разни във захлас...  Прости ми ти, о моя късна, затуй, че късен съм и аз!

И днес – сто хиляди години - пак струите на спомен стар запяват чисти и невинни, като момиченца в олтар.

И изведнъж – картина в мене! За всички векове е тя:  над бездни от звезди и време - ръка срещу ръка в нощта!

Зографът страстно ги сближава - ръце на мъж и на жена, но вечно между тях остава една нищожна междина.

И с нас е тъй, о моя драга - че не за пръв и стотен път все двайсет пръста се протягат -  и върховете им крещят!

Да! Òпнати над страшна бездна, и тя пресипнала от вик, не могат пръстите ни бедни да се докоснат и за миг.

1960, Превод: 17.10.2016

 

 

 

26.07.2017 г. 12,27 ч.

 

СЕГА ПЪК ПОМОЛИХА ЗА ПРЕВОДИТЕ НА СТИХОТВОРЕНИЯТА ОТ РАБИНДРАНАТ ТАГОР. Не помня дали съм ги слагал във фейсбука. Който иска, ще му ги пратя илюстровани - само да каже.

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

ЙОГ

(чува се басовото изпълнение на "Мантра, побеждаваща смъртта)"

Към пламтящата заря древен йога длан простря - като някой бог... В гладки морски широти, изумен без дъх трепти небосвод дълбок!

Ту вселени, ту мъгла. Предначални Начала. Съвършен покой. През духа му пак летят по предвечния си път истини безброй.

Цветни космоси и дим го пронизват невредим -  неизменно сам. Вечността с огромна власт му налива до несвяст  тишина-балсам.

О, свещена Пустота - въздух жив на Същността -  дай му ти насън през пламтящото море той да чуе и съзре твоя древен гръм!

Виж: пред йогата-гигант даже звезден ураган прави реверанс; през самите му гърди рой небули и звезди  носят се във транс!

Йогът в дива тишина пие пак виделина - модро-син огън; Зад гърба му свята нощ смъква звездния разкош и потъва в сън...

Там и Ганг от Вечността люшка риби и жита, пролетно разлян... Там, с неземен ореол, йогата, напълно гол, е в нирванен блян.

Изведнъж, като звезда, светна той внезапно. Да! Озари нощта! Там, на запад, сънно тя, в хималайските плата, легна и заспа.

О, искрящо тържество; о, пияно зарево! О Сурѝя-Бог! Най-желано е това: да си синя синева и копнеж дълбок!

Вече в морски глъбини и в небесни висини Йог и Слънце са едно! Чуй на Вечния гласа: вече винаги ще са дух един. Дано!

И сияен, и горещ, йогът свети като пещ. Басово запя... С древен стих света сега, със повдигната ръка, буйно завъртя!

И тогава всеки век, дух, животно и човек - благи или зли, - под космически там-там полетяха за натам, откъдето са дошли...

*** О Господи Боже, Царю на вселената,  в молитва безкрайна, без глас, аз вечно, без дъх, неизменно, пред Теб ще стоя във захлас!

Сред звездните острови, сам, непотребен,  във бездни от вечности, аз, до смърт разридан от копнежа по Тебе, пред Теб ще стоя във захлас.

Вселени избухват от жаждата странна -  те слушат Те в нощния час... В прибоя им стигнал, и аз, в Океана, пред Теб ще стоя във захлас.

Щом волята Твоя до края изпълня, глупец ли, мъдрец беловлас, тогава, о Боже, самотен, безмълвен, пред Теб ще стоя във захлас.

 превод: 25.03.2005

*** О, Всемогъщи! От хорския студ ме спаси; от страх ме спаси, о мой Боже! Духа ми спаси от съмнения, от плахост, от скържавост, леност...

Мрак като в рог. Трапът - дълбок. Смили се, о Боже - слепеца в нощта упъти!

О, Всемогъщи! От мене си днес ме спаси -  спаси ме от мъка по мойто си щастие, Боже. Ликът Ти божествен е сага за скръб-състрадание - Вдигни покосеното духом създание!

Мрак като в рог. Трапът - дълбок. Смили се, о Боже - слепеца в нощта упъти!

О, Всемогъщи! От корист ума ми спаси  и капчица обич прати ми, о Боже -  нека възкръсне след нея в пороите свежи духът ми, изсъхнал от вечно напразни надежди!

Мрак като в рог. Трапът - дълбок. Смили се, о Боже - слепеца в нощта упъти!

Превод: 8-10.04.2005

ВЕЧНА ЛЮБИМА

Не разбирам, добро ли това е:  светлина безпределите вае;  и кръжат полилеите звездни,  и целуват се вихри и бездни.

Ала Ти си ми, Ти си едничка  ясно слънце, и въздух - и всичко!  Ти за мене си ада и рая, но добро ли е туй, аз не зная...

О богиньо света, нежнолика!  Само в Тебе вселената блика - и през дверите мои безмълвни, дъх на хиляди рози ме пълни!

Но без теб да се срива светът и надолу слънца да летят, и да рухват безброй ореоли - туй какво е, не зная. Добро ли?

Само миг да помислиш за мене -  и просторът престава да стене! С толко мощ Твоя дух ме зове, че не мога да спя с векове...

Мойта песен и моят олтар  са пияни от твоя нектар - даже яркият звезден разкош  пред лика ти черней като нощ!

Раздробих се за теб до частица, ала ти отлетя като птица - и сега всеки мах на крилете доизтръгва сърцето ми клето.

Как пустее престола Ти земен! Как смъртта всеки миг ще ме вземе! И угасва без Тебе всемира, но добро ли е туй - не разбира..

превод: 5.09.2007

ГОСПОДИ!

Докосни ме с кристала целебен,  събудѝ ме от сън! Очистѝ ми духа непотребен с Твоя вечен огън.

Моя дух се роди, обеща ти да е òгън и плам -  като звездна лампада в нощта Ти да зари Твоя храм.

Обещах да пламти песента ми с Твоя вечен огън, да си иде навеки скръбта ми -  събудѝ ме от сън!

Светлината Ти всичко разбули -  на възбог полетя! Нека цъфнат души и небули  като бели цветя.

Да изригне и моята горест  като стълб от огън. Да затропа и моя прозорец -  и да стана от сън!...

превод: 16.09.2007

 ВЕЧНА ЛЮБОВ

През бездни от време, в безчислени образи аз те виждах, че с тебе сме слети. Безкрайно те любя от шеметен брой хилядолетия! В безспирен любовен захлас, гирлянди съм сплитал от химни, копнежи, звезди и мечти;  във храм от богини превърна те моята обич, която запазил съм вечно - понеже си ти! Когато въртоп от легенди скръбта завърти  с въздишки, сълзѝ и разделите вечни; когато се взирам в глъбта на съдби бързотечни и виждам леда на айсберги от сън, през тях просветлява в полярната зима, Усмивката твоя любима!... И сякаш от лъч през звездите прострян,  от тебе съм аз осиян! Взривени от пулса на трепетни тайни, летиме прегърнати в бездни безкрайни -  и пак разлюлял ни е ритъм такъв, бушуващ и в Бога, и в нашата кръв! Нанякъде с Тебе, след дългия мрак, със хиляди влюбени плуваме пак... Скръбта е зората на обич гореща и всяка раздяла - на Вечната Среща! Летим без одежди във слънчево Ято - сега любовта ни е космос от злато... Така че безбройните брънки от нея да свържем по-скоро във пръстен копнея! Поднасям ти, Свята, огнѐния * рой -  плода на надежди и мъки безброй; бездънната влюбеност, гладна без край, и Царството Божие - Вечния Рай. И всичко, което поети, пророци, светици, светци, горило е страшно отвътре безчет векове -  от дън-времена - сега в любовта ни е дивна и светла хазна!

превод 31.05.2014 _________ * Огнѐние - върховото преживяване на влюбените, когато стават едно с Бога и с цялата вселена и в което се зачеват видими или невидими деца.

ОТРИЧАНЕ ОТ СВЕТА

Като пуйка запуйкал поредният пресен архат: "Аз се връщам при Бога, напускам семейния ад! Кой ме върза във него - мираж или дух?..." "Ами Аз... - казал Бог... Ала май че си глух..." Виж: до тебе два ангела прелестно спят - дивно млада жена със детенце на нежната гръд. "Туй е Майя, илюзия... Да, никой друг!" "Туй съм Аз..." - рекъл Бог. - И жена, и дете, и съпруг... Оглушалият вика от своя духовен вертеп, ала Бог му отвръща: "Та Аз съм до теб!  Виж: детенцето мръдва, затрепква, изхлипва насън, Аз съм ТО - а пък ти се развяваш навън..." Но накрая въздъхнал Всевишният, рекъл: "Уви, Аз съм тук, а пък ти - накъдето си искаш върви..."

Превод: 16 май 2015 г.

ИЗ "НЕ ТЕ ПУСКАМ!"

"Всичко най-хубаво в предишното стихотворение (за свещеното родителство), но нека разгледаме сега раздвоението на лирическия герой между гласа на близките му и гласа на таланта му и свободата, на неговата общочовешка мисия..." - Така би формулирал съвсем справедливо задачата в случая всеки учител по литература... ...............................

- Вече тръгвам, прекрасна... На нова луна...  Ала пак насълзена е мойта жена... И отново лицето си крие от нас - да не ревне високо пред всички на глас... Колко труден за нея е днешния ден! Колко скръбна е малката сянка до мен!...  И притиска се пак, и й глъхне гласът, и ме гледа със ужас как тръгвам на път. О, жени и женички! От сняг ли са те? От какво е сломено и мойто дете? "Ще си дойда бе, рожбо, нали съм си твой?"... Ала тя пребледнява и виква ми: "Стой! Нито крачка навънка!" - Команда звучи...  Като стар генерал... Остъклени очи... Нито жива, ни мъртва... Какво е това? - С диви нокти се бори за свойте права! И с "обичам те!" впива кинжала си пак,  а пък аз закъснявам за сетния влак... О, детенце невръстно! Съзнаваш ли ти колко страшно в духа ми викът ти кънти? Ти ми каза "обичам" - и в миг ме срази, както бурята кърши трошливи брези... Колко мощна е твоята мъничка длан! Как без тебе светът е за мен нежелан! Ти си само на 4, а тръгваш на бой само с голо сърце и оръжие "Стой!"...  Аз разбирам разлъките, клети деца:  със ботуши прегазваме рой сърчица, те кървят и се молят на някой злодей:  "О, не тръгвай! Не тръгвай! Не тръгвай! Недей! Не те пускам!" - ридаят кристални сърца! Самородни съкровища! Златни деца!... Прекосявам със майка й тъмния двор;  подкосява краката ми скръбният взор на едно изваяние, дето сега пак ми гърлото свива със свойта тъга... Даже нùвата родна назад ме зове - тихо шепнат изплашени рой класове, а липите край мене по външния път мойта сянка безмълвно с тревога следят... Пак преляла е Ганга от мътна вода.  Мъкне клони и кал. Горе - бели стада. Като агънца спят без овчари, без звън. Сякаш сито накърмени, блеят насън... Аз въздъхвам. От болка се рони брегът. Пред нозете ми - дългия път на дългът... Гледам стария свят, от съдби натежал,  но отпуска сърцето ми злият кинжал... Тоя път безнадеждност света не заля: в безопасност съм вече - далечни поля... Не мирясват в духа ми ония слова,  но в момента не реже тъй силно това... Ала връщат се пак - на вълни - на вълни, и отново осили от всички страни се забиват във мене със яростен вик - че съм нечия собственост: пулче, челик...  Но дали ни подритва самата Земя, или някаква древна, злокобна Змия?... Уж сме твърди, а всъщност сме меко тесто: все чираци ни месят - незнайно защо... Докога ли и тук, и във конския рай, ще ни мачкат без съвест, без мяра, без край? "Ти си мой! И не мърдай!" - Обаче, уви, престоял ли си дълго във тесни нощви, ти ще кипнеш, ще бухнеш, ще тръгнеш навън и ще свърши най-после кошмарния сън... Вечно плуват нанейде води и звезди, всеки някога тръгва по свои следи и парцела ни бивш го попарва слана,  и се срутва затворът стена след стена,  и се връща с Пегаса ни пак младостта,  и остава пъдарят ни с пръст във уста.... Ала има и сянка - от веки-веков: оглушава вселената кръвният зов; от глъбта му изтръгва се вълчият вой,  и викът на детето. Най-древен е той! Експлодира спонтанно. Панически бдим  да не тръгне нанякъде някой любим и с припадъци караме някой добряк да остане насила във волския впряг... Тъй и моята малка, добра дъщеря: като в Господ и Бог във баща си се взря  още в първия миг на живота си млад и си иска маслото с дебел мармалад... Нито помен от гордост... Дори да мълчи, "Ти си мой! - във ушите ми гръмко звучи... -  Мой и собствен завинаги! Тъй е било! Ти си корен; аз - твойто любимо стебло. Туй е лудост, признавам, но въздух си ти, скъпи мой, за безкрайните мои мечти..." Каруцарската обич подвиква ни "Спри!" Ала виж: Ниагара бушува и ври.  Тя разбива на трески стотици весла и изтрива завинаги цели села... Канибалската обич, дори да е труп,  влачи жертви изцъклени в злия си клуп  и, дори и умряла, неспирно тръби: "Ти си вечно виновен! О, ти ме разби!" Но додето е жив, тоя дързък стремеж пред самата съдба е във боен стоеж и дори и когато е в кърви сразен, той крещи на Смъртта: "Ти си нула за мен!" О, Любов! О, Жар-Птицо! Сама в пепелта ти възраждаш се вечно сред диви цветя  и дори с неизменната твоя сълза  ти си вечно любимата, жива лоза! Хем ни радва безмерно червеният сок,  хем ни сваля на дъното в унес дълбок... Засияй във сърцата ни, образе драг!: Две любими ръчички, протегнати пак да прегърнат вселената с дива любов,  да пронижат душите ни с жèравен зов; най-тревожните сънища - с бели брези; най-дъждовните облаци - с дивни сълзи...

Превод: 17.5.2015 г.

*** Дал си ми, Господи, мъничък залък -  с него Ти служа без страх. Да, но духът ми се срива от малък - смазва го земният прах.

Щормът Ти, Господи, пак ме размята! - Ту съм в небето, ту кал на земята! Бий във нощта вълнолома ми жалък -  бий ми сърцето - разбрах! Да, но ми даваш и чистия залък - с него Ти служа без страх.

Всичко ще дам за зарята Ти, Боже! Всичко - до атом, до дъх! Знам че съм пръст, пепелинка нищожна, връх на власинка от мъх...

Да, но слънцата и всички вселени знам - до прашинка си сместил във мене! Мойто сърце все за тях и за Тебе е пяло! Аз Ти ги връщам - във стих ги събрах... Дал си ми, Господи, мъничък залък -  с него Ти служа без страх...

превод: 18.05.2015 г.

МОЛИТВА

Дай ми, о Боже, до Твоето рамо, пръв да съм в огъня, както преди. Бий ме до смърт, размажи ме, но само вечна в сърцето любов утвърди!

Господи-Боже, тъчи ме на стана с нишки сияйни от тежки беди - скърбите, мъките, нека да станат дивно разковниче в мойте гърди.

Твоето знаме е мойта поема - само в сърцето любов утвърди: вместо в гърдите Ти, аз да поемам огън, олово - тъй, както преди.

Мачкай тестото ми мудно, негодно; дай ми вериги, железен хомот... Само сърцето ми нека свободно  Тебе да люби - до смърт, до живот!

Дай ми колиба от скромна по-скромна. Имаш ли нужда - и лудост ми дай. Тебе обаче до кръв да Те помня - с Теб да вървя до без дъх, до безкрай!

Нека да падаме в пътя към Тебе. Нека в умора бездънна да бдим -  знам, че трудът ни нищожен и дребен в миг ще я духне, подобно на дим.

Виж лабиринтите, пътнико скръбен. Схващай света, о сестрице добра. Примки, мечти там растат като гъби - мигар стръвта им до днес не разбра?

Смърт ни заплашва дори и във рая. Смърт ни изважда от личния блян.  Господи, дай ми пред Теб да ридая!  Дай ми да плача, пред Тебе прострян!

превод: 19 май 2015 г.

ЖЕНСКАТА ГРЪД  (ВСЯКО БЕБЕ Е САМ БОГ)

Свободен вариант по образи и идеи на Р.Тагор

Девичата гръд с боговете говори - люлее я дивно светà чистота. Две алени рози под сини простори с неземен балсам пиянят вечността.

Те сриват душите, до смърт убедени, че не лично Бог ни е дал Слабостта. Влудяват сърцата от бяс вледенени - изкарват им жилото - тоест, смъртта.

Сърцето е пух - колебливо и меко. Гръдта е Всевишният - женската гръд! Не се ли разклати от чувства човекът, безброй неродени деца ще умрат.

Вселенският бисер се ражда от мида. "Светая светих" означава Жена. Наистина, женската гръд е Колхида - най-дивният хълм, необятна страна!

По-чиста от хиляди мантри и сутри, гръдта осиява вселени безброй. На нея събужда се рожбата сутрин, на нея заспива в неземен покой.

На двата Ти хълма, Богиньо, играят очите на Бога - две красни зърна! Две нежни молитви - вратите на рая, два извора чисти - млеко-светлина!

Два върха вселенски, по-горни от всичко, родени от Бога, люлеят Го пак - Той сам се явява - безкрайно и лично, да пие от Своя безкраен черпак.

превод: 21 май 2015 г.

ДВЕТЕ ПТИЦИ

За две чучулиги - във клетка едната - бях слушал отдавна (бях още дете). Били разделени. Мъжът и жената. Но ето, един път се срещнали те. - Пробил съм я, гледай! Помийните врани  не ща да те виждат във клетка от днес! - Да-да, скъпи мой... Ами кой ще ме храни?... Аз тебе те каня във моя дворец!

- В курешки и с тебе не бих се овалял -  възкликнал съпругът: "Във клетка?! - Ами!... - За цирк в небесата не съм се венчала. И повече, драги, недей ме мами!

- Пленителни трели със теб е мечтало да вие сърцето ми в рая зелен! Но, в отговор, само едно кречетало дрънчи от устата на птицата в плен...

- Опитай! - я молела волната птица. - Нали чучулига си - пърхай в захлас!... - За люлка, поилка и напръстник жѝтце, кафеза си златен възпяла съм аз...

- Ма ти от какво си... се питам... издънка?! Две букви повтаряш!... Какво е това?... Мълви угоената: - Стига ги дрънка! За глупави трели аз нямам глава.

- Виж залеза, мила, как славно догаря! Залей със рулади треви и цветя! - За, ключа и клетката, с връх господаря, аз ода измислих - и стига ми тя...

Отново любимият моли напевно: - Ела във простора, вдъхни пролетта! - Тук чистят кафеза ми три пъти дневно -  красив, застрахован, квартира-мечта...

- Ще плуваме, мила, в пространства огромни! ще бъдем щастливи и сити навред... - Не, ти остани! Съществата бездомни, се ровят вонящи по купчини смет...

Отвърнала волната: - Нищо подобно! Без слънце и въздух не виждам живот. - Стопанинът, драга, е нещо удобно. На облак ще имаш ли сигурен под?...

Били чучулиги... Любими... От тези, които, все пак, се обичат до гроб. Допирали клюнчета. Пречел кафезът. занитен за дъбов, прескъп гардероб.

Крилцата им пърхат и чувството блика... Едната отдолу отвор изкълва! Уж имат сърца и са лика-прилика, но май за спогодба не стига това.

В зенити съмнителни трепка едната,  и заедно с нея - безброй "будали"... Но другата твърдо седи си в палата  при скъп титуляр... Превъзходно, нали?...

превод: 22-23 май 2015 г.

ОВЕХТЕЛИТЕ ШАСТРИ

Нека шастрите пращат в гората само старци със бели бради... Ала може ли тя, мили братя, на младеж и дете да вреди?

И бакулът в гората се кланя, и гугутката гука в захлас; За аскета уханни лиани правят сянка в горещия час...

А чампàка и чайните рози -  са момичета голи, разбрах... - вечна младост даряват на този който нощем танцува със тях!

Нека шастрите пращат в гората само старци със бели бради... Ала може ли тя, мили братя, на младеж и дете да вреди?

А пък старците все се оливат от изтъркани стари слова:  от езиците техни бодливи ни се вие отдавна глава...

Все надути и крути особи изтезават латерни безкрай -  за духа на брамина след гроба, за светѝя му пуешки рай...

Не затуй ли децата ни умни ни захлопват сърца и врати  и спасяват се тихо и шумно от разпраните наши усти?...

Нека шастрите пращат в гората само старци със бели бради... Ала може ли тя, мили братя, на младеж и дете да вреди?

Ние раждаме собствено Слово -  разрушихме стените със взлом. Ние шастрите пишем наново - и бракуваме стария дом!

Нека дъртите пуяци книжни да си баят за вечен късмет; да рендосват неближни и ближни и да трупат останки и смет...

Всъщност, младите днес ще посрещнем от гората сияйния ден - оставете гемиите тежки да потънат във своя Едѐн...

Нека шастрите пращат в гората само старци със бели бради... Ала може ли тя, мили братя, на младеж и дете да вреди?

превод: 24.05.2015 г. 22:20:37

Шастра - от Уикипедия, свободната енциклопедия: Ша́стра (на санскрит: शस्त्र, śastra IAST, "призив, химн", също „меч, нож, оръжие“ ) — вид пояснителен текст, използван в индийските религии, в частност в будизма; коментар към сутра. В по-широк смисъл, "шастра" означава знание за някакъв предмет или тясна област в науката. Да кажем, отбелязване на умението за владеене на някакво оръжие (например, астра-шастра (на санскрит: अस्त्र, astra IAST, "видове метално оръжие"). Илюстрацията в цветния вариант представлява колаж с изображения на дървото бакул и цветове от магнолията "чампàка" - растения, споменати в това стихотво-рение от Рабиндранат Тагор. Този уникален бакул на снимката е съвсем точен символ на главната идея в него - за младежта, която не може да стои в рамките на старото.

ИЗ "СРЕЩА СЪС СМЪРТТА"

Той затворил очи и съгледал криле... Изведнъж -  върху лебед се носи в нощта към луната огромна!... Чудна Птица...Но грабнал го някакъв сън вездесъщ. Той по властност и сила смъртта му напомнил.

Но космичния студ е способен и бог да скове. Белоснежната птица започнала тихо да пада. От това Вечността ще кънти билион векове! Билиони вселени ще пеят за нея балада!

Но не бил на земята вълшебният неин финал: тя в кристали се пръснала горе на хиляди мили!... И тогава ездачът животите свои узнал -  ураган от видения, чувства и образи мили!

Изживял ги отново на бесен каданс до един. Във пещта на смъртта същността му добила безбрежност... Но се върнал в света... Ето: Ганг си тече невредим; светлинките от къщите в него приливат от нежност...

По реката на запад все същата лодка снове: милиарди животи той бил преживял за минута! Месечùната - същата. Пак от небето зове, и плеяди от спящи човеци люлее си в скута...

Ако двама сега - тази нощ! - до несвяст се вплетат във сърцето на Бога и мигом в духа си усетят, че взривът им е "райска машина" за край на светът, той ще рухне в нощта, но сърцата им вечно ще светят!

В непрогледния мрак те са вече безсмъртно едно -  дух и плът в единение пръсват Смъртта на парчета! Те в безкрайния Космос са само сияйно звено;  в катедралата Божия - глас на невинни момчета.

Дотогава обаче ще гълтаме вик подир вик. Ще треперим, събрани в сълза за премалата сладка... Но накрая ще литнем надолу към Божия миг и ще звъннем във Него, понеже сме Божия капка!

Битието, най-после, ще стигне до свойта мечта. Тишината на Бога отново ще бухне къдели... Бог ще духне звездите, понеже щастливо в нощта две кристални души, най-накрая, до край са се слели!

27.05.2015 г. 

* * * И днес се дивя: все за Тебе сърцето ми бие за Тебе трепти! В морето човешко най-после открихме се ние -  аз, Древний, и Ти.

Люлеят се днеска над мен кипариси, сред есенен дим, и спомням си: Ти си ми, Ти си ми, Ти си Единствен Любим!

О колко столетия бил съм в пространства далечни! Загубил бях Твоите древни следи... Не ти ли трептеше в мостовете вечни от спомени, сънища, химни, звезди?...

Оглеждам се. Люлят се билви* и бори, ухаят мечти... Сияе ашѝнът**, сърцето листенца разтвори, душата лети... Ослушвам се. Чувам отново най-предначалното Слово - предвечното, Твоето Слово, о Майко Земя, стъписващо - древно и ново!

О, колко ашина със Теб сме витали със волни крила; на колко тревички сме ярко блестяли в гори и поля!

Но всечия болка и всяка несрета в нощта ме зове: в духа ми бучат и тревожни морета  безброй векове...

Кръжат хороводи, от стари мелодии и образи свидни в душевната глъб - те пак са свободни!

Ту в сълзи напират, ту в приливи страшни - но и звездна лавина не ще ги зарие! О, колко съкровища - древни, сегашни със Тебе, Парвати***, ний пак ще открием!

Не Ти ли, о Боже, в космични зори, запàли в сърцето ми вечно сияние и обич към всички в духа ми внедри в това мироздание?

Не помнят вселените - нито една - кога си покълнал из дън-времена  потайно в сърцата ни - дал си им път, през бездни и сфери напред да летят!

О, Дух величав, Махадев, Ава-Отче, Ау-мèн!  Във реки от вселени и радост и скръб бързотечна  все поновому Ти ме извайваш -  и в мен оставаш си вечно!

 Превод: 28.05.2015 8:19:09 _________

*Баѝл, бѝлва или баел, мраморна ябълка, унгарска дюля, ъгле, мармаладен Aegle marmelos [wood apple, stone apple, bengal quince, bel, sriphal] – бавно растящо пло- дно дърво до 12–15 м. от сем. Рутови (Rutaceae). Листата на туласата се подна-сят на Вишну, листата на билвата – на Шива, а на Ганеша поднасят само особен вид билка, известна като "кадика" или "гарика" ("дурга" на санскрит). Клоните на билвата се използват в различни религиозни церемонии. Аюрведа предписва смес от листа на туласа, билва и нима, като универсално средство срещу пове-чето човешки болести.

**Ашшѝн или ашвѝн — седмият месец в новия бенпгалски календар, сответст-ващ на европейските септември-октомври; първият есенен месец. Есента в Ин-дия настъпва след сезона на дъждовете и се счита на най-хубавото време от годината.

***Парвати - мъдрата съпруга на Шива. Богинята Парвати е известна като съпруга на бога на сътворението и разрушението Шива, но и като богиня-майка на боговете и богините. Тя е въплъщение на Шакти - богиня на първичната космична енергия, която движи цялата Вселена и живее във всички живи същества. Тя е творческата женска сила, източник на промените е света. Без нея боговете, хората, животните и расте-нията не биха могли да съществуват. Парвати е почитана е много образи: Дурга - богинята, бореща се с демоните; Кали - богинята на промяната, безкрайността на времето и унищожаването на злото; Шакти - богинята на Вселенската енергия; Чан-ди - богинята на абсолютната реалност, успеха и победата над злото; Маха-еида-яс - десетте женски божества, произлизащи от богинята Кали.

ИЗ "БЕЗУМНИ НАДЕЖДИ"

Как искам, о Брама, да бях се родил сред прости жени и мъже бедуини!  На кон да подскачах през трън и бодил по жива жарава от диви пустини... Да тънат очите ми в прах, маранѝ,  да виждат море от надиплени дюни... Но даже сред крясъци, дим, суетни, в сърцето ми все да е май или юни! А ние сме с коня. Свободни. Сами. На вихри от пясък до днес се любувам! Във пясъчен ад и раджата жуми - но аз на раджи във света не робувам... Смъртта си отдавна до смърт разруших - Варàнаси пак със успех атакувам: и днес, за забава, щом Яма реши, аз Лèта и Ганг на шега ги преплувам! И Югите волно прегазвам без страх, но няма за мърша да свърна от Пътя. Пред пуяци вечно припадам от смях, но праведност подла в духа си не мътя. Крещя от възхита пред всеки завой! Аз буря и гръм съм в борбата велика и брат на циклона и морския вой - за помощ във Битката често ги викам. С безумна надежда и страстна молба зова Те, о Шива: Смили се, хвърли ме и днес във въртопа на славна борба, със дъх на торнадо, на подвиг сюблимен! Изпил бих небето на екс като луд, сърцето си там бих удавил отдавна -  за свиден Войвода - без кръв и барут, под знаме от Истини в битка неравна! Не съм за оазис и пухен покой. Не ставам за тиква, ухилено куха. Не съм папагал или верен копой, ни бяла ангорка за женска разтуха... Лакей и велможа, камшик и поклон - нищожното друго нищожно си търси… Подобно на червей - за тор и подслон, - ти даваш отчети и мазно добър си. В стръвта на рибаря не съм убеден. Не съм се венчал и за пор и лисица. Не съм за камшик и помия роден и няма да бъда в колата ви спица!. Не вярвай на плъх и на вълчи съвет. Не ползвай змия за народна щафета. Сергии. .. Пазари… - Прекрасно! Привет! Паницата леща затрива поета. Каква ли не птица ума ви изпи? Бенгалско ли телче ви стана светило?... -  Морето от свежи, невежи тълпи, с безчислени жертви до днес е платило.

Превод:28.05.2015 г. 00:30:05 ч.

ИЗ "В ДРЕВНИ ВРЕМЕНА"

(Българският вариант е само по основни идеи и чувства в това стихотворение на Тагор. В илюстрацията се вижда и едно уникално изпълнение на Мая Плисецкая, като символ на триумфа на човешкия дух, танцуващ над бурите, стихиите и човешките илюзии)

Вълноломът ти, Боже, е нашият спомен за Тебе - с Хималаи от сълзи го блъскаме гребен след гребен... Милиарди илюзии в него със гръм се разбиват, и люлеят ни пак, и мечти безнадеждно убиват.

Гордостта ни на пясък съсипваш с вълните крайбрежни,  и медузи разкъсваш - прозрачните наши кроежи... Октоподи подмяташ - безброй имена-самомнения, и ни връщаш във Тебе със Своите мъртви вълнения.

О, Всевишни! През сълзи възпява Те нашият жалък молебен! Разнебитени, дребни, щастливо се връщаме в Тебе... С оратории, мèси - безкраен прибой многозвезден, буйно луди по Тебе, във Теб ще изчезнем! Превод: 30.V.2015

ПЪТЕШЕСТВИЕ КЪМ НИКЪДЕ

За илюстрациата: жената с лодката се явява и в изумителното творчество на съвременния американски художник Майкъл Паркес. Един "непоправим" сюрреалист-романтик, когото човечеството ще има да разгадава дълго - и е много съмнително дали въобще някой ще може да разбере какво е искал да каже художникът, ако самият той не ни го обясни. Доколкото въобще Истината и изкуството подлежат на обяснения. Тази негова картина по един странен начин съвпада с първия куплет на това стихотворение от Рабиндранат Тагор.

О къде, накъде ме отвеждаш сега с твойта лодка от злàто под тази дъга?... Що за птица над нея кръжи?... О, кажи, Непозната, кажи? Но усмихваш се ти - и мълчиш... Тишина... От коя си страна?... Кой ли бряг ни зове от простора далечен - при море - или речен?...

Светлина. Странен смях  със очи...  И мълчание...

Не отрòни ни "не", нито "да". Само махна на запад. Безкрайна вода! Там Светилото слиза под сини вълни. Но кажи - накъде? И защо ме плени?... О, Защо?

Ти натам ли живееш? Наяве, насън? - Накъм залеза - в тих погребален огън?... Във зарите му, зàлезна, странна богиня, насълзява с роса необятната шир тъмносиня...

Та натам ли отплувахме?... - Там, дето китове палят фонтан след фонтан,  пред горящ хоризонт, от пожар задимен?  ...Ала ти и сега се усмихваш зад мен -

и ни звук, нито слово... Само вятърът тежко въздъхва в небе от олово; и морето, ревящо до Бога, се буни с бели дипли разпенени - водните дюни...

Сякаш диша гигантска, чудовищна гръд. Няма бряг. Вече само водите неистово врат и издигат тук-там виолетово-черни стени. Да! Нощта като с нож светлината смени...

В безконечно ридание рухна светът! Ала твоята лодка безтрепетно прави си път и отново усмихваш се ти... Но защо? Ти на колко години си! Двадесет?... Сто?...

И защо озаряваш тъй ярко нощта? Със какво укротяваш под нас пропастта?

Ти, когато за пръв път пред мен се яви, не наведе ли в кръг дървеса и треви?... Щом запита: "Ще дойде ли някой със мен?",  не утихна ли всичко във този момент?...

В тоя миг от очите ти сноп светлина озари, о Прекрасна, самата Луна! Аз пристъпих във лодката силно смутен и запитах те: "Кой ли е твоя тотем?...

Твоя идол, религия, племенен бог? Ще ме сепне ли той от съня ми дълбок? Ще прелее ли сили в живота ми нов, ще даде ли в духа свобода и любов?

Ти ме стрелна с очи и засмя се отново - но не каза ни слово...

Оттогава се носим - не знам колко дни - през лъчи и през сенки, през водни стени:  ту прозрачен до дъно кристал-океан, ту през нощи от въглен и черен катран.

Тъй че лодката твоя, във зари и в тъма. неотклонно на запад пътува сама...

Колко пъти те питах с очи: "Ама кой е светът ти, богиньо? Цари ли покой в твоя край? - Аз загубил съм ума и дума! Ти погледнеш ме пак... И отново - ни дума...

Скоро тъмни криле ще разпери нощта и огнярят на запада пак ще затвори пещта. Ще остане във въздуха само безкрайно познат,  от плътта ти неземна, Богиньо, най-фин аромат...

Твойта златна коса постепенно изчезна! Само споменът, вятър - и водната бездна...

Колко страшно боли! Сякаш качвал съм сам километри скали. И сърцето, сломено от тези безкрайни отвеси,  вика горестно: "Стой, Не изчезвай, не бягай, къде си?!"...

Ала знам. Откъм запад, отвъд, иззад залеза-рана, ще въздъхваш и ти, че да бъдем едно е опасно и рано. Ще прегръщаш духа ми, изпаднал без теб в отчаяние, и ще святкаш без гръм в абсолютно мълчание...

Превод: 31.V.2015

ИЗ "МОЕТО ЩАСТИЕ"

В своя прùлепен мрак ти летиш безпогрешно във чувства, удобства и страсти. От прилѐпките знам, че съм длъжен бездънно, уви... Но в уханната спалня, под знака на "вечно валидните" сутри и шастри, ти дали и за миг моя мир, моя дух улови?..

Е, улавяш по малко... Една милионна... Обаче дали сме "роднини"?... - Само Брама разбира защо сме в един епизод... И дали женски глас и снага, и походка, и страстна молба пияни ни -  или просто извира от извора силен живот?...

Ето, напръстник слагаш... Пиала... Паница... Котел... Но дори да е делва,  като пръсна навънка - и става гласът ти свиреп... Който има душа, той със грижа за другия всички вселени населва, но за тебе е важно какво ти е нужно на теб...

Ако би ме разбрала - да любеше мене, а не само свойте представи, би завила от болка, че газиш където съм сял... Ако твойта хипноза би спряла за миг, вече никой не ще те остави, и в душата ти чиста аз трепетно бих засиял!

О, схвани, разбери ме: аз нежно те любя, харесвам те, моя избрана! Не бъди само себе си, чуй за секунда и мен! Ще настане небивало щастие - няма да кипваме рана след рана, и не ще има вече ни стрък, нито кедър сломен!

Досега не разбра. Аз съм вихър, облитащ безброй светове и вселени!  Ти си мислиш, че вестник изчете - и хвърли ме пак... За да видиш духа ми, гмурни се в безкрайните мои простори нетленни! Аз съм твой от върха им у Брама до дъното чак.

Аз съм тука, помни! Имам място за всичките твои най-цветни копнежи. До един! - Всички живи звезди и слънца посетих! Чрез сърцето ми можеш да бродиш безкрайно из всички вселени безбрежни - чрез сърцето ми - мойта светая, светая, светая светих.

Превод: 31.05.2015 г. 20:55:02 ч

ЖИВОТЪТ

О, Предвечни, о Господи свиден и драг! Искам вечно да пърхам сред рой чудеса, дето всички отплуват и идват си пак,  дето тупкат сърца и кокиченца пият роса.

Ти си с нас - нощ и ден, нощ и ден, нощ и ден! Колко срещи, разлъки, възторзи, беди и мечти... Ако радост и болка дочуете в моя рефрен, значи, вечно безсмъртие в мойте градини цъфти.

Ако мойта съдба, по реда си, изчезне и тя, като капка в потока под вечнозелени елхи, мойте песни, все пак, съм отглеждал подобно цветя. О, нещастни и морни - елате при мойте лехи!

И да стъпчете розово листче случайно в нощта. то ще пръска ухание вечно дори и в прахта!

Превод: 1.06.2015 г. 20:55:02 ч

В ЛОШ ЧАС

Както всички хора, и Рабиндранат е имал своите лоши часове във връзка с близките си. Така нареченият "ближен", когато дойде лош час, обикновено ни устройва кървава баня. В душата и сърцето тя е много по-болезнена, отколкото ако ни бие до кръв, както е на оградената с червено картинка по-горе, защото зла дума и твърди изисквания от зло сърце излизат.

О Космическа Птицо, най-сетне разбрах - песента ти понявга немее... Но и в кръв да лежиш върху земния бряг; всичко живо над теб да се смее, да се скъса от мантри Великият Страх и да пъплят мъгли упорити - не забравяй, Жар Птицо - о, скръбна душа, - Махадева с криле сътвори те!

Не шуми във полето приспивно ръжта, а циклон приближава към твоята къща! Не жасминът люлее в гората листа, но стихия те блъска и после се връща. Ще спасиш ли гнездото си, пътя, честта? - И да бъдат нещастно затрити, не забравяй, Жар Птицо - о, скръбна душа, - Махадева с криле сътвори те!

А ще има и сумрачна, зла тишина; във съня си нерядко и гарван ще грака... Не издава Аруна(1) и грам светлина -  той заспал е на изток дълбоко във мрака, а оттам се подава червена луна... Но да няма и атом свещена Амрита(2),  не забравяй, Жар Птицо - о, скръбна душа, - Махадева с криле сътвори те!

Господ Шива затвора ти тесен разби и призѝвно те викат отвъд албатроси... Океан от ракшàси(3) със стръвни зъбѝ, по талази от ярост към тебе се носи! Ала щом като изгрев за тебе тръби, като луда литни към зарите! Не забравяй, Жар Птицо - о, скръбна душа, - Махадева с криле сътвори те!

Щом си извор, очаквай безброй чудеса. Любовта не е паяк в очакване, Боже! Не копней и по хидри с 1000 лица -  те за друг са приготвили пухено ложе… А за тебе копнеят безброй небеса, и макар да са още с олово покрити, не забравяй, Жар Птицо - о, чиста душа, - Махадева с криле сътвори те!

Превод: 2.06.2015 г., 20:55:02 ч ___________

1- Аруна - кочияшът на Слънцето в индийската митология, символ на зората 2 - Амрѝта - питието на безсмъртието 3 - ракшàси - зли демони

*** Събудѝ се, о Радост, ти нямаш цена! Над морето от скръб ти си светла вълнà. За лъчите ти няма предели - разпростирай крилете си бели! В океана от скърби ти нямаш цена - ти разбиваш, о Радост, и адска вълна.

Катедралата моя бразди вечността -  тя отваря магически всяка врата, тя сълзата на всеки избърсва и за Бога хвала я разтърсва! Зад прозорците бягат не наши звезди - катедралата моя простора бразди...

О, какво е засвèтило в новата вис?! Що за блясъци трепкат в простора ѝ чист? И защо не заспиваме вече?... Кой ни вика без глас отдалече? Що за дим се сгъстява в простора лъчист?... Ах, грамадна планета - искрящ аметист!

Уж съм тук, на земята, до родния Инд -  той бушува в нощта величав, тъмносин, а гората смълчана зад мене е във транс от предизгревно бдене. Нейде глас на далечен, безсънен брамин, на талази се носи с напевно "Амин"...

Забушувай, бушувай, о Синдху(1), разбий ледовете на всички нещастни съдби! Пред духа ни са чисти, сияйни простори - Тоя свят вече нивга не ще се повтори! И последните скърби, о Синдху, впрегни, към добри, обетовани, чудни страни!

Превод: 10.VІ.2015 г.

1 - Синдху - истинското име на река Инд на едно индийско наречие. Думата Инд е ро-манизирана форма на древногръцката дума 'Iνδός, заимствана от старооперсийската Hinduš, която от своя страна е получена от санскритската дума Синдху (सिन्धु). Дума-та Синдху или Синдх и до днес е местното наименование на река Инд. Първоначал-ната санскритска дума е сбор от две думи: син (регион или или граница) и дху („тре-перя“, „разклащам“, „треса“). Слято, тя означава "тресящо се водно тяло", било то река, поток или океан. Инд е и името на бога на смъртта в индийската митология. Той не търпи нищо несъвършено.

НЕБЕТО - КУПОЛНИЯТ ХРАМ НА БОГА

Свободата, ми казват, е в бягството, ала то не приляга за мен -  аз и в хомот, и в мъчилище няма да бъда сломен! Нежна шепа протяга Вселената - от бездън-времена досега. С медовина я пълниш нетленна Ти, със безсмъртните Си блага! Аз пък вечно издигам олтара си - и наяве, и нощем насън - за лампадите - Твойте подаръци - пак от Теб да прихвана огън! Да зашепнат, затрепкат, запалят се - и когато им кажа "сезам",  да залеят с хвала и сияния Твоя приказен куполен храм! Вчера щях да пометна сърцето си и без вест да се махна от тук -  да изпадна - отшелник да стана, - но това е за някого друг... Любовта, красотата, дечицата - всеки фѝлиз тъй нежно зелен -  Те са ТВОЯТА радост, о Господи, та защо да не трогват и мен? О, сложи на духа и олтара ми Твоя вечен сърдечен печат! Изсипи над сърцето ми пламенно неизчерпаема благодат! превод: 10.6.2015 г. 22:33:09 ч.

ПРОЩАЛНО

Прощавай, братко, моля те, прости -  прекрачих вече вашите врати!  Препускайте след своите представи, но моят дух миражите остàви. А да се върна - кой ще ме застави?...  Изнизах се в потайни тъмноти -  недей ме вика, моля те, прости!

А бяхме вол до вол. И е възможно да продължех туй теглене безбожно, ако сега, на този кръстопът, не ме събори по лице Духът! О да! Мобилизиран! Неотложно!  Да бъда с вас - абсурдно-невъзможно.

Препускайте след свойте хвърчила - за мене те са вятър и мъгла. Съкровища и тронове коварни, борби, диспути, имена бездарни, умнѝци и пари - мухи зелени - за мен са вече само бръмчилà! На куклените майстори - хвала...

Не, мене ме люлее безгранично  на сферите хорала мелодичен! Заля ме тъй, че тутакси се спрях, един неописуем свят съзрях  и съкрушен се разридах... "Обичам ви! Обичам ви! Обичам!" - аз тия думите и до днес изричам...

Така че - лека вечер. Вече край. На вас съм благодарен до безкрай. Видях ви - и оттеглям се потресен. Направихте ме днес плувец небесен

и се завръщам в Хаоса чудесен - в безбрежния, не искащ нищо рай. "Най-хубаво" желая ви. И край . Превод: 11.6.2015 г. 20:37:16 ч.

*** Ти си Царят, Дъхът, Песента - аз съм малкия труд... Но смирено Те моли цевта: дай кутийка приют! Във света се оправям и сам -  посред джунгли, пустини, мъгли... Но духът ми все някак си там  се провира, зове, шумоли... В Твоя храм съм прашинчица прах,  ала нощем Ти пея хвала. И душите тук-там, подразбрах, приповдигат стебла... А когато и цял небосвод от хвалата ми сутрин трепти, и усмихне и моя народ -  Погледни ме, о Вечни, и Ти! Превод: 12.6.2015 г.

*** Аз Теб Те търся, Твоя вечен род, додето дишам в този свой живот! И в следващия, мой Баща Велик, за ТЕБ ще бдя от първия си миг - в СЪРЦЕТО ми е свидният Ти лик! Аз ТЕБ Те търся, своя вечен род -  със брод или и без следа от брод. О безконечен, безконечен Ти! Различни - и все същите черти... Не знам къде ще дойдеш този път, но в мене взривни чувства се тълпят, защото съм от ТЕБЕ дух и плът! От ТВОЕТО Дърво съм дъх и плод -  аз търся ТЕБ и своя свят Народ!

Превод: 13.6.2015 г. *** От колко вечности и дни си тръгнал Ти към мене? Кой Твоя ход ще затъмни - слънца или вселени?... Той ден и нощ - о, ден и нощ кънти съдбовно в мене! От Твоята чутовна мощ дворецът ми сломен е. Аз чувам стъпки и насън. Не се надявам на спасение. И сякаш ме размята гръм, циклон, земетресение. И, все пак, малко жарче в мен, надежда-атомче догаря: макар да съм до стрък сломен - и мен да ме помилва Царят!

Превод: 14.6.2015 г., 08:52:56 ч

*** Придойдè есента и в листата покой златозарен запали. а небето, полята и пладнето днеска са морно заспали.

Ромонѝ тишината и кротко над пъстрите горски гоблени до безкрай е простряла криле пасторално зелени.

Не шуми и реката - магически пàри сънува, филигранни дантели по пясъка днес не рисува.

А далечни селца са на припек ресници закрили и блажено събират за зимата слънчеви сили.

Но от всичките тия безкрайни поля слънчезарни, във слуха ми нестихващо бият незрими звънарни!

Във духа ми - в недрата на Бога бездънно бездънни - в катедралната вис на звезди и слънца многозвънни,

днес танцуват от радост най-древните àтоми вечни, -  О Всеблаги, Всеистинний, Дивний, Предвечний!

Превод: 14.6.2015 г. 13:08:18 ч.

*** Щом някой не почита Твоя храм той в ада си се срива лесно сам. Не е простим единствено грехът за хула и сплетня срещу Духът.

О, Вечни, Вечни! Цялата вселена е Твоята одежда скъпоценна! Та всеки дъх и всеки лъх, нали, това си Ти, от ТЕБЕ са дошли? Да! Всеки лъч и капчица роса омайно славят Твойте чудеса.

Но жалко, тия дивни красоти - светът отрича, че това си Ти. Умника малоумен изцели - на болния прощава се, нали?...

превод: 12.6.2015 г. 19:33:01 ч. *** Всяка въздишка и зов доловил, щедро света с благодат одарил,

Ти не пресъхваш, о Изворе жив, всекиго правиш безмерно щастлив!

Даже реките копнеят да спрат - в ТЕБ да се влеят след дългия път,

сякаш дошла им е брачната нощ. с целия цветен, уханен разкош.

Всеки цветец е създаден засмян - Тебе да слави със своя тамян!

Само поетът с едно се теши - вярва на две между двеста души.

Няма и две - заблуждава се той... Двеста - и те са неточният брой...

Няма за него сред смъртните рай - само пред Теб се разтваря докрай!

Превод: 15.6.2015 г. 08:32:48 ч.

*** Чуй ми молбата в последните дни: мойте тревоги срази, изтръгни! Спри канонадата в моите гърди! Смелост и радост у мен утвърди! Нека куражът ми днес победи всички страдания, болки, беди. Дързост е моята древна мечта -  Джòги* да бъде докрай любовта! Няма да мачкам от нине до век  никъде никога никой човек! Няма обаче самият ми "аз" гръб да превие пред нечия власт.  Сила, безстрашие, Боже, ми дай, тъй че да искам след тленния край, щом пред престола Ти пак се простра, още веднъж от любов да умра!

Превод: 16.06.2015 г. 13:10:48 ч.

* Джог, Джоги - един от най величествените водопади на Индия, образуван от река Шаравати близо до град Сагара в щата Карнатака. Фотографията по-долу, послужила за фон на тази илюстрация, е точно от Джоги.

***
В безчислени образи вечно прииждай във мен, 
Правѝ ме с това безгранично щастлив и блажен!
В снагата ми влизай със всеки екстаз! 
Но щом от гнета полумъртъв съм аз. ив адската нощ, и в успешния ден - в безчислени образи влизай във мен! С Любимата идвай, Владетелю мой; Ела и с вечерния звезден покой... По хиляди начини идвай, ела - и с мъки до смърт, и със славни дела! А щом не остане от тях и следа,  в безчислени образи чакам Те. Да!

Превод: 16.6.2015 г. 16:16:03 ч.

ЖИВИЯТ ЛЕДОЛОМ

Вгледайте се в носа на лодката в тази илюстрация. Представете си, че е овален, а не ос-тър. Някой би попитал: как така "ледоразбивач" - пък с кръгъл нос?... Тук се се-щам за гениалността за норвежеца Фритьоф Нансен(2) и кораба му "Фрам". Той е изобретил плоскодънен полярен кораб с овални бордове, за да го не сплескат ледовете, когато го притиснат - изхвърлят го нагоре. Какъв може да е паралелът на този принцип на психологически и социологически език?...

Ликът Ти внезапно над мен се яви!  И идвай още! Отвързах си лодката. Сам съм, уви. Дълбока нощ е. Тя дълго дрейфува, унило снове в морета без съвест - души-ледове. Но пролет е вече и пуква зора - паун под ашòката(3) ширва пера! Та даже да беше полярната нощ, в духа ми избухна небивала мощ и бутнал бих своята лàдия спешно към Теб безпогрешно! О, Боже, самичка задвижи се тя от гребен на гребен, а моят копнеж изведнъж излетя отвесно към Тебе! Щом с рог ме извика и пръсна мъглата -  О Вечни, съзрях Твоя пристан от злàто! Така е. Аз падах от слабост телесна, почти ослепях, като кеят Ти блесна. Но днес ми е лодката в друго море, тя повече НИКОГА няма да спре! Зовът Ти могъщо над мен проеча  и нямам тревога. Ти в мене гравирал си вечен печат, ДА БЪДА, ДА МОГА! Платното над лодката славно гърми, следата зад мен ледове разломи! Да кажем, припаднал съм вече... Да кажем, изпаднал съм в кома... О Златен, Любим, Ненагледен и Вечен -  към Тебе и сам ще лети ледолома!

Превод: 17-18.06.2015 г.

1 - Ледолом (ледоразбивач) е дума и образ, които ги няма в оригиналното сти-хотворение на поета и в руския превод, но спомага за обогатяване на мисъл-та и образността. Всички останали идеи и образи са предадени в този превод на български коректно, доколкото са верни в руската версия. Ако се държи ка-то кораба Фрам, за който споменах в началото, тази лодка въобще няма да е "ледоразбивач", а ще използва умно налягащите сили на леда, за да я избутват на свобода. Това е фундаментален принцип и символ. Затова който владее неговата "технология" в живота и общуването, никога няма да бъде съборен от злото, а ще използва силата му за добро. Това е основен принцип и в източните бойни изкуства - да използваш и насочваш силата на противника. 2 - Фритьоф Нансен (на норвежки: Fridtjof Wedel-Jarlsberg Nansen, 1861-1930) - норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г. И наис-тина, ледовете изтласкват Фрам нагоре и той дрейфува успешно с години, няма нито една повреда в това отношение, няколко пъти служи успешно и на други експедиции по-добре от всички други полярни плавателни съдове и до двата полюса и прави околосветски пътешествия.
3 - Ашока (лат. Saraca asoca) — Растение от рода Сарака (Saraca), семейство Бобови (Fabaceae). В илюстрацията се вижда как изглежда. В някои източници наричат "ашока" друг дървесен вид, въпреки че в някои публикации това на-звание се разглежда като синоним. Разпространено в тропическа Азия, то расте и в централната и южната част на Западните Гати, също на о-в Шри Ланка. Ценят го заради красивите листа и цветове., сади се много при хра-мовете и манастирите. Цъфти през април и май. Според легендата, под това дърво се е родил Гаутама Буда. .На санскрит името на дървото означава "не-скърбящо и премахващо скръбта" - това означава и името на известния ин-дийски цар Ашока (304-232 п.н.) За тази цел в Индия пият водата от измива-нето на листата му. Ашоката е свещено дърво в културата на Индийския полуостров и околните територии. Посветено е на бога на Любовта Кама и самото то е символ на любовта и целомъдрието. Почита се през първия ме-сец. на древноиндийския календар ("чайтру"). Твърди се, че има мистическа сила, а медицински го използват с успех за бързо зарастване на рани, за ус-покоително, както и за женската полова система.

 Из книгата "МИГЪТ" («Кхоника») 1900

СЪБУДИ СЕ!

За мига до замайване пей, душе моя! Преливай от щастие! Ти до дъно мига изживей -  той във твоята собствена власт е. Пей за шанса, дошлъл и отишъл, за смеха и плача до несвяст... За детенце, когато задиша; за надгробния, лобния, пласт. За мига в упоение пей. Запомни го - не ще се повтори. Ти до дъно взрива изживей,  щом те хвърля в далечни простори! Не плачи за парцалките сиви -  досегашните болни мечти. О, сърце! Посред извори живи, като лудо сега затупти! За мига до замайване пей, душе моя, преливай от щастие! Ти до дъно мига изживей -  той във твоята собствена власт е. Всеки прилив ехти и се връща - няма вечен порой или глад. Днеска в пепел е твоята къща - утре Господ ти дава палат. За мига до замайване пей, душе моя, преливай от щастие! Ти до дъно мига изживей -  той във твоята собствена власт е. Дълго в тинята ти не засядай. Не оставай във плен на скръбта. Всеки порив от Бога възсядай и пълнù със слънца Вечността! За мига до замайване пей, душе моя, преливай от щастие! Ти до дъно мига изживей -  той във твоята собствена власт е. Колко химни край тебе извират! Колко много миражи и скрап! няма пълна ни бездна, ни трап. За мига до замайване пей, душе моя, преливай от щастие! Ти до дъно мига изживей -  той във твоята собствена власт е. Ако нещо все дава заето, ако някой е буца от лед, ти не чакай Михаля, но ето, лично Бог преминава край теб! За мига до замайване пей, душе моя, преливай от щастие! Ти до дъно мига изживей -  той във твоята собствена власт е. Стига сълзи и хълцане, братко! Стига, сестро, въздишки и плач! Не ламти за вселени от сладко - не бъди на духа си палач. За мига до замайване пей, душе моя, преливай от щастие! Ти до дъно мига изживей -  той във твоята собствена власт е. Дай му шипчица, трънка, росинка, щом Творецът, макар и велик, като просяк - за грам милостинка - ти предлага понякога миг! За мига до замайване пей, душе моя, преливай от щастие! Ти до дъно мига изживей -  той във твоята собствена власт е. Не хранù въжделения-хали! Нека всеки посърнал Пегас напоим, утешим и погалим, за да милне Небето и нас. За мига до замайване пей, душе моя, преливай от щастие!Ти до дъно мига изживей -  той във твоята собствена власт е. Няма газ. Няма вече гориво. Нека Бог пренамести костта, дето има зарастък накриво -  пор и славей, споени в страстта. За мига до замайване пей, душе моя, преливай от щастие! Ти до дъно мига изживей -  той във твоята собствена власт е. Не блатясва водата течаща. Вълнолом е животът и плам! Все отблясъци Господ ни праща - приеми ги без ред и без план. За мига до замайване пей, душе моя, преливай от щастие! Ти до дъно мига изживей -  той във твоята собствена власт е. Росна капка блести на жасмина -  ще угасне омайния блик... Тъй и шансът ти пак те отмина, о, сънливецо, в Божия миг! За мига до замайване пей, душе моя, преливай от щастие! Ти до дъно мига изживей -  той във твоята собствена власт е.

Превод: 24.05.2015 г. 13:12:17 ч.

ДВАМА

Чуден залез е в огън и плам -  двама влюбени гледат натам... И - о Господи! В тази жарава букви огнени в миг се явяват и изписват им дивни слова! Лично Бог ли им пише това?...  Странен порив в духа им се ражда и взривява небивала жажда - и неистово щастие в миг ги споява с космически вик!  О, безкрайно е туй мигновение -  най-безкрайното крайно стремление! Няма помен от страх и вина -  те са днес ОКЕАН светлина! Този миг е вина опростена -  ВЕЧНОСТТА е във него сгъстена. Този миг е самият Всемир, той ги пълни със пламък и мир. И ВСЕЛЕНИ от него пламтьът, ЦЯЛ във него танцува светът,  и стотиците хиляди мълнии само с него, със него са пълни! О, Всевишни! Во веки веков ли ще бъдеме глухи за Вечния Зов?  Но дори по рождение тъп или глух, аз със КОСТИ ще слушам Всемирния Дух! Всеки мой полудял електрон  осезава Всемирния Трон! Аз пламтя и от скръб, и от щастие - ДВУЕДИНСТВОТО тука на власт е. Ето пак: на върха снежнобял, всеки залез и изгрев видял, гдето сянка с лъча си щастливо играй  и се сменят и сливат омайно без край, ДРУГИ двама, със вечна молба и тъга, са се взрели безмълвно в небето сега. Те не могат, горките, да схванат защо ги е Бог сътворил от такова тесто  че очите им, Боже, дали пък от таз синева се напълват със сълзи през миг и през два?.. А фактически, имат си тайно место, Дето тайно мечтите им вият гнездо. Ще си пръснат сърцата, но пак си стоят... А в небето Вълшебните Букви пламтят! Те великото сливане тяхно желаят - за мига на Всевишния ясно вещаят. О, защо тия двама не искат, не могат да съзнаят небесните букви от Бога?

Превод:18.07.2017 г. 10:47

 

 

 

27.07.2017 г. 16,02 ч.

 

Из кн.44 : : 1772 : : 09.05.2015 : : 19:10, до К.Л. : : Любим филм - Виторио де Сика - "Утре ще бъде късно" ("Domani è troppo tardi", 1950):

https://www.youtube.com/watch?v=AkdR5HjWTcI - една трогателна юншеска любов между кристални души. На колажа: Мирела (Анна-Мария Пиеранджели) и Франко (Джино Льорини) във филма; Виторио де Сика, Мануел де Сика, Андрея де Сика и Джино Льорини.  Това ми е любимият филм от юношеството ми - за съжаление, версията с този линк е на френски. Гледали сме го с приятелите безброй пъти, научихме всичко за двойката, която игра в него ролите на Франко и Мирела. Още тогава "идентифицирахме" Виторио де Сика, Анна-Мария Пиеранджели и Джино Льорини като въплътени серафими на земята. Че Виторио е от тази божествена йерархия и че е предал наследствеността си в пълен обем, личи и от идеалите и творчеството на сина му Мануел де Сика и на внука му Андреа де Сика. Андреа е в основата на уникалния окултен анимационен сериал "Мия и аз". Ето една незабравима композиция на баща му Мануел, която издава и него, че е от серафимите: 

https://www.youtube.com/watch… със заглавие "Първата Тя". Първата любов оставя в серафимите незаличима следа през вечността. Ранната трагична смърт на Анна-Мария се случва често сред тази йерархия на земята, понеже те не могат да живеят без Красота и Любов. В нея беше влюбено едно цяло поколение поети, художници и музиканти; дори някои са правили опити за самоубийство от любов към нея (пак серафими - ако нямат по-висок идеал, те лесно се отчайват и не искат да живеят без хармония и споделена любов).

 

 

28.07.2017 г. 20,09 ч.

 

ФАНТАЗИЯ ПО ЕДИН ОТ ФИЛМИТЕ ЗА ЧАЙКАТА ДЖОНАТАН ЛИВИНГСТЪН ПО ШЕДЬОВЪРА НА РИЧАРД БАХ аудиоверсия на български:

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.35-Richard%20Bach%20-%20Chaykata%20Jonatan%20Livingston.mp3

 КЪМ ФИНАЛА НА ТЕКСТА ПО-ДОЛУ: „А ако някой иска и може да лети ИМЕННО след него или даже до него, да заповяда!” : : 06.06.2015 Три писма, изменени до неузнаваемост. 08:50, до приятел. Следват писма на трима души, които не само че трябва да останат в пълно инкогнито, но и съдържанието им ще се предаде адаптирано. По такъв начин, че да не остане и следа от подробности и обстоятелства, чрез които хората да бъдат разпознати - и дори самите те да не си познаят имейлите. Това не е в разрез с Истината, понеже най-важното тук е да се разискват остри и животоспасяващи общочовешки проблеми, предавайки СЪЩНОСТТА на нещата.  ДА, ТОВА СА ОТНОВО ИНТИМНИ, САКРАЛНИ МЪЖКО-ЖЕНСКИ КОПНЕЖИ, НАДЕЖДИ, ВЪЛНЕНИЯ И ВЪПРОСИ, КОИТО ЗАСЯГАТ С ОГРОМНА СИЛА НЕ САМО ХОРАТА ОТ СВЕТА, НО И ПОЧТИ ВСИЧКИ ВЪРВЯЩИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДО НАЙ-ВИСОКИТЕ ПОСВЕЩЕНИЯ И ДУХОВНИ СТЕПЕНИ. Ако някой не се интересува от тази тема, ако някой не познава в детайли Словото на Господа и не е в директна връзка с Него; ако изменя Учението Му по посока на калугерското съзнание и фалшифицираните от мнозина определения за чистота, девственост и целомъдрие; ако някой пропагандира вярност към враг на Бога или индиферентен към Бога, НЕКА ПРОПУСНЕ ТИЯ ТРИ ПИСМА ИЛИ ВЪОБЩЕ ЗАТВОРИ ТАЗИ КНИГА И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ОТ ТАЗИ ПОРЕДИЦА И НЕ ГИ ОТВАРЯ ПОВЕЧЕ.  Първото писмо е от жрица от божествения клас на Царица Родопа до висш Посветен от божествения клас на Орфей. Такива покани, такива писма са възможни само веднъж на 1000 или 2000 години. Не че стотици хиляди жени не са отправяли сърдечни покани към стотици хиляди мъже, но във всичките тия стотици хиляди случаи изборът им е бил принизен. Божествените царе от рода на Ехнатон или Еклесиаст, боговете на земята от типа на Орфей са самодостатъчни като всички богове, но те има да изиграят на живо ролята на Всемирния съпруг със Всемирна Съпруга - една Пиеса на Бога, която до този космически момент все още не е изпълнена успешно нито веднъж. КАЗВА Господарят на Вечността и Словото, че голяма награда очаква на небето онази двойка мъж и жена, които ПРАВИЛНО решат проблема за Любовта. Че до този момент наградата си стои непокътната – никой досега не е успял да я спечели. Защо е необходима поне една такава двойка на Бога и на всемирната еволюция за оцеляването на Вселената, това е една тайна, по-древна от Сътворението на света. Защо сам Бог Отец, макар и самодостътчен, понеже е ЛИЦЕТО на Абсолютния Дух, трябва да се съчетава с Всемирната Си Съпруга Мировата Душа, това също е една от най-големите тайни на Бога.  Слушайки БОГА в сърцето си, а не предатели, въплъщенията на Бога в човешко тяло на земята при много свои идвания са били и любовници, и семейни, раждали са деца. Една огромна лъжа на Ипостаса на Бога като Луцифер или „Дявола” е че духът на човек, ангел или божество на земята може да бъде самодостатъчен в мъжко или женско тяло. Този ипостас на Бога и съпругата му Майя – Богинята на Илюзията – имат право за измислят и пропагандират лъжи, за да проверява Бог кой им се хваща. Христовата Истина и Христовата Школа през вековете, поддържаща думите на Учителя през всички времена, че „Мъж без Жена не може и Жена без Мъж не може”, е в пълна сила от Първата до Шестата Голяма Епоха. Седмата манвантара ще създаде андрогинни человеци, във всеки от които Мъжът и Жената вече ще са се слели в едно. До този момент обаче, процесът на богослужение и вярност към Бога се изчерпва със Сакралната Женитба и Свещеното Съпружество - не поотделно всеки в себе си, а под формата на брачен живот на двуполови същества. Всички молитви, формули, песнопения, танци и пр. целят само това, а не САМОСТОЯТЕЛНО подвижничество по пътя към съвършенството. Човекът на Седмата Раса – Седмата ГОЛЯМА Раса в далечно бъдеще, а не Малката, която предстои да се появи в Америка и вече има наченки там и по света – ще бъде с ТАКОВА душевно и телесно устройство, че ще е слял духа и душата си вътре в себе си, понеже две сродни души в него вече ще са станали едно. На земята това са само Учителите в НЕЧЕТНИТЕ Си въплъщения, боговете от класа на Светиите; Архатите и ангелите от света на Мюонната вселена – Божествените Деви. Само те могат да бъдат истински девственици и монаси в очите на Бога дори и в човешко тяло на земята от сегашния тип, САМО ТЕ могат да бъдат истински самодостатъчни. Можем да ги разпознаем по това, че лицата и телата им остават вечно млади и прекрасни или поне хармонични. На практика, могат да живеят колкото си искат на земята без старчески и други деформации. Видим ли ДЕФОРМИРАН човек с такива претенции, трябва да бъдем сигурни, че той се е хванал на лъжата на Имитатора и се мъчи да реализира „самодостатъчност” със съсем други мотиви: обида, страх, гордост, духовно честоюбие, своеглавие, високомерие, жестокост към лишените, тщеславие.  Тук ще бъдат изложени в сгъстен вид трите писма, за които става дума, тъй като в оригинал те са тъй разкриващи и пълни с ярки чувства и проблеми, че наистина могат да издадат авторите им, даже и ако бяха съобщени само с кодови инициали или въобще без такива. За първото вече бе казано, че е от пробудена душа в женско тяло към пробудена душа в мъжко тяло. Няма мъж на земята от Първо до Десето Посвещение или въплътен ангел или бог в мъжко тяло, с изключение на гореизброените, който да не копнее с всичка сила да получи такава покана, такова уверение, такова директно писмо от Пробудена Жена. Всеки един от нас, докато сме в мъжко тяло и на сегашното еволюционно ниво и не се храним като светиите, би дал не половината си живот, но и целия, ако Бог му обещае да получи такава покана и да преживее нейното изпълнение дори само за едно денонощие от живота си, дори само за един час!  В този смисъл, споменатата женска душа от класа на царица Родопа, с писмото си е извършила на дело едно много рядко изпълнение на първата част от Всемирната Формула на Любовта: „Христос е човекът на ИЗЯВЕНАТА, проявената и осъществена Божия Любов”. Тази неизвестна Приятелка се е осмелила да извърши един нечуван Христов акт: да ИЗЯВИ любовта си! В писмото си тя признава на един приятел, че изведнъж е почувствала неудържимо влечение към него и му предлага да изпълнят на дело ВТОРАТА И ТРЕТАТА част от тази божествена формула, и то не как да е, а по БОЖЕСТВЕН начин - НА ВСИЧКИ ПОЛЕТА. За всеки от тия три пункта на Божията Любов, ако се случи някъде в Битието, Учителят казва, че всички същества във Вселената спират за миг работата си, за да се възхитят на този божествен акт и да вземат участие в него. Да, Вселената спира дъх от щастие и изумление, когато идентифицира някъде Христово същество, т.е. същетво с Христова монада, способно да признае пред себе си и пред другия любовта, която е избликнала в него. ИЗЯВЕНАТА Любов, по този начин, е първият от трите акта, които привличат мигновено вниманието на всички разумни същества в Битието. ВТОРОТО ПИСМО, написано от втория споменат човек – един добър приятел от Школата на Орфей, касае ВТОРАТА част от тази Формула. „Топката” е дошла в неговите крака: сега трябва да реагира. Да осъществи тайнството на ПРОЯВЕНАТА Божия любов. Той обаче е в голямо смущение по причини, които могат да бъдат ВСЯКАКВИ: - тук няма да се конкретизират. При всички случаи той е с монада, с искра от Бога. В противен случай не би се развълнувал, не би искал да остави тази уникална покана без отклик и съответните божествени последствия. Още повече, че е отправена от женско същество, успяло да пробие вековните табута и лъжи и да пряви Божественото ПЛАМЕННО И ДИРЕКТНО. Такива изблици са възможни само на една крачка от безсмъртието, тъй като смъртта през всички векове досега се дължи на замразяването и заколването на Бога първо вътре в сърцата. На гигантските лъжи и изопачавания на Истината, които ни правят палачи на себе си, на ближния и на Бога.  Приятелят на Орфей, който заедно с него е слязъл някога в Родопа да изпълнява Божието повеление в царството на Царицата и го е изпълнявал съвестно и в голям обхват, днес има причини ДА НЕ ПРИЕМЕ една такава покана. Можем да изложим поне десет причини за това, не по-малко сакрални и божествени от въпросната покана и равностойни на нея в очите на Бога. Бог няма да накаже този приятел и няма да допусне фаталните последствия, които се случват при всички смъртни, ако не приемат Покана на Любовта. Не десет, а 100 причини могат да се изтъкнат. Коя е конкретно в случая, не е важно. Нека си представим, ако искате, сестрата на Дивите Лебеди на кладата. Тя всеки момент ще бъде изгорена, ако не проговори. Тя обаче знае, че ако проговори дори пред възлюбения си в свое оправдание или даже за обяснение, магията няма да бъде развалена и всичко ще се провали. Братята й ще си останат лебеди завинаги и никога повече няма да си върнат човешкия лик. Тя е длъжна да плете и шие ризите им от коприва с голи ръце до последния миг.  Могат да се изложат още куп божествени оправдателни причини някой безсмъртен да се държи като смъртните в подобна ситуация – в случая, ДА НЕ СЕ откликне на Поканата. Той СЪС СИГУРНОСТ ще може да се откликне, понеже е син на Бога, НО НЕ СЕГА. Проблемът е изключително сложен: Космосът чука на вратата, идва още една порция свръхенергия от поредната вълнà на Любовта. Божественото женско същество, което е отправило тази изумителна покана, чувства интуитивно, че ако тя бъде приета и се реализира навреме, дълго време няма да има нужда от нови бедствия по лицето на земята и из вселената. Работниците на Бога са МАЛКО по земята, неотреагиране значи съучастие на Злото и предателство.

Защо не може да реагира в момента този приятел, какво би казал Бог сега за разплитане на случая; и въобще може ли да се направи нещо, за да се контрират поредните епидемии, катастрофи, войни и земетресения?

Авторът на третото писмо също е в голямо затруднение, въпреки че вижда на длан целия проблем - ясни са му както поканата от страна на божествената непозната, така и проблемът на неговия приятел. Той му отговаря, но пропуска първата, най-важната част от разковничето, което на тази земя все още си остава само теория. Той не иска да засяга въпроса за ПРИОРИТЕТИТЕ и проблема за едновалентността на много сърца, дори и да са брилянтни по изпълнение на Първата част от Формулата. В никой случй не иска да изтъква пред втория човек и особено пред първия в тази „пиеска” най-важната причина за предстоящите поредни бедствия. Човечеството не е готово да отреагирва на Космическите Приливи по принципа на Високия Вкус и Идеал. В случая не е така – жрицата на Родопа е изпитала нещо извънредно рядко на тази земя – влечение към човек с монада, човек от работилницата на Орфей. Съзнателно или свръхсъзнателно, тя се е насочила към „обект”, с който може да се извърши превантивна работа на най-високо ниво. Даже не е и заради „работата”, а спонтанно – ОТ ХАРЕСВАНЕ. Това на земята е най-голямата рядкост, най-голямото благословение – всеодайност към човек от по-висока еволюция. И обратното е божествено, ако се държим с едната ръка за по-силен. Ако авторката на първото писмо би попитала Бог или Учителя или някого от апаратната, където се чува гасът Му, би чула първо мълчание, а после един много внимателен съвет, по-скоро - въпрос. Бог никога не може да насили Свое създание да направи нещо, което още го няма еволюционно в сърцето и душата си. И най-малък опит за това би означавал, че няма Бог, че това е някой друг. Бог обаче е вложил две Свои много дълбоки присъствия в създанията Си, два шепота, които досега са спасили милиарди светове. Те се изчерпват с формулите „Любовта е да се сетиш” и „Любовта е Добро и Милосърдие”. Душите, създадени от Бога, имат потенциалния шанс да се сетят, че приемането и трансформирането на космичния удар може да се извърши И НА ДРУГО МЯСТО. Ако е сàмо към предпочетения човек или ангел по формулата „Любовта е харесване” или „Любовта е тръпка”, избраната „станция” може да не проработи - по технически или други причини. Тогава човекът на Бога пита ВТОРОТО Присъствие на Бога в себе си, втория шепот: „А не може ли, Господи, да се предотврати или намали Удара чрез Добро и Млосърдие? Нали имаш безброй други станции, където може да стане това? Ако не безброй, аз зная поне още три? Нали имаш перфектни станции, които могат да проведат и квадрилиони порции волтаж без никакъв проблем, АКО ИМА КОЙ ДА ВКЛЮЧИ ШАЛТЕРА?” Целият този пасаж бе спестен в отговора на третия приятел към втория, понеже може да е преценил, че засега за това няма никакъв смисъл – че засега на Земята такава реакция е невъзможна. Всевластието на Принизения вкус, Инерцията, Страха, Вторачването и Тръпката са тъй повсеместни, че просто няма надежда за другите две присъствия на Бога, за чуване на тия два Негови тихи шепота.  Тогава в писмото към втория приятел потичат други съвети, които все пак могат да влязат в работа. Касаят думите на Бога, че Любовта има безброй форми и че ако по един начин тя не може да бъде проявена, могат да се опитат и други форми. При всички случаи ТРЯБВА да се правят опити, понеже, когато и да се яви проблем или шанс, в НАШИТЕ РЪЦЕ АБСОЛЮТНО ВИНАГИ БОГ Е ДАЛ ТОПКА, която МОЖЕ да се разиграе. Въпросът е дали ще я подадем някому, ако искаме да сме в екип, или ще я стиснем упорито до гърдите си и ще тичаме солово като слепи птици само към една врата, която може и да е зазидана.  Ето и сега (когато и да е това): враговете на Живота пак са се обединили да нанесат поредния болезнен удар на носителите му. Мислят си даже, че този път ударът им ще е „съкрушителен”. Рицарите са готови за отпор. Щом като няма дама на сърцето или дама със сърце, рицарят може и сам, но тогава битката ще е много по-проблемна и после раните няма да има кой да ги превързва.  Но един мощен дух от вековете и вечността, който отдавна е в другия свят, сега иска да влезе в тялото на един приятел и да иде на бойното поле. Не всеки знае, че той досега НЯМА загубена битка. И ТОЙ е самотник като Учителя си – няма нужда от дама на сърцето или дама със сърце. Божественото му достойнство, въпреки провереното му смирение, е тъй осъзнато, че той лети „като торпила” към целта на съвършенството. А ако някой иска и може да лети ИМЕННО след него или даже до него, да заповяда.

 

 

30.07.2017 г. 21,55 ч.

 

КОЛАЖ С ПАНЕВРИТМИЯТА И ВЕННО, който предвиждаше всичко не само мистически, но и астрологически - особено организирането на Събора през юли и август всяка година. Той е тук и сега - и ако имаме висок вкус и идеал и не сме своеглави, ще ни защити.

ВНИМАТЕЛНО С ПРЕДСТОЯЩИТЕ АСПЕКТИ! Астрологически анализ на момента, когато хората масово започват да се качват на Рила за Празника от началото на август 2017. Поне 30 години имахме наблюдения и опит около големия астролог Венно (Крум Янакиев Въжаров). Въпреки че преди всичко той бе мистик и всичко виждаше първо вътрешно, като ученик на Учителя той изпълни по най-забележителен начин и призива Му ученикът да се занимава и с окултни науки, в случая с астрология. Венно планираше и реализираше пребиваването на Рила през лятото астологически по най-прецизен начин и затова при него провал нямаше. Като се има предвид, че братство значи братски и сестрински взаимоотношения и тандеми със сродни души, метеорологическите и социалните последствия зависят почти изкючително от това.

Ето, сега предстоят поредните усложнения с времето и не само с него, които ще се омекотят или дори изцяло тушират, ако имаме висок идеал и братски чувства, ако правим изборите си в живота с висок вкус и критерий. Ако някой отхвърли предложението ви да бъде с вас по време на този сложен период, стегнете се да посрещнете предстоящото с перфектна подготовка и готовност да за всякакви изненади при екстремните реакции на Природата и Бога всеки момент. Всяко своеглавие и непретенциозен вкус и избор ще получат нови уроци.

В момента съвпадът на Слънцето с Марс е все още в действие, макар и бавно да се разпада. Всичко, което ставаше и става по света, докато този транзит е в орбис, е максимално силно и остро, включително и  метеорологически. Процесите на възбуда в кората на мозъка надделяват над процесите на задържане, затова прибързани и неразумни реакции са типични в такъв период. В случая всеки адски и човешки риск ще имат недобри последствия, само божествените рискове по високия идеал и по линия на абсурда ще се увенчаят с успех.

Още от вторник, 2 август, Луната ще покаже какво значи приближаване към Сатурн, и ако няма високи избори и тандеми на Рила и по света по време на Събора, времето ще почне да се влошава. В сряда депресията може да продължи и да не престане, докато някой положителен аспект не я отмени. Още през нощта срещу четвъртък Луната влиза в Козерога, което обикновено дава още по-голямо застудяване. Луната идва в опозиция с Венера, в същия период стават и квадратури с Юпитер, Нептун и Уран. Нептун прави изобилни валежи, а при тази Сатурнова доминация може да даде пак и градушка. Където и да сте, имайте солидна защита против дъжда и потоците и нещо твърдо над главата. Юпитер дава вятър, Уран предизвиква светкавици. Нещо повече, на 7 август се включва и пълнолунието, т.е. опозицията на Луната към Слънцето, а когато това става на 7-а дата, съвпадаща и със VII вибрация, понеже целият месец е под строгата Девета вибрация, трябва да сме максимално издържливи и подготвени. Следователно, за по-страхливите и неподготвените се препоъчва покрив над главата, а за смелите - суперздрави палатки със силни материи и ребра. Ето защо, оглашените е по-добре да се качат чак след 9 август 2017 г, въпреки чe на 10 и 11 пак има две квадратури на Луната - съотв. към Сатурн и Венера. Който се плаши от числа и аспекти, защото не иска да бъде ученик, ще прескочи и 13 август... На 14-и пък Луната квадратира Марс и Оста на Съдбата, но тогава аспектите на Слънцето са превъзходни: който разпознава Словото Божие и знае какво значи "сам с всички", има големи шансове. Каквото и да е времето, каквото и лошо да се случва, Ученикът е на поста си и се справя с всичко. "И каза Той: “Помни, че трябва горе да си; слезни и знай – на ВСИЧКИ полезен бъди!" Който не знае какво значи това "на всички" и как се прави, а иска да бъде полезен само на някои, ще получи своите уроци в живота. Това важи даже и за майките, на които детето трябва да е центърът на живота. Но животът има и периферия - и периферията трябва да е в действие.

Ако нещата не се развият негативно и времето си остане хубаво, ако взаимоотношенията са прекрасни, да се радваме: срещнали са се някъде две или повече души с божествен вкус и идеал, с божествена обхода.

Още до 1944 г., но и след това та чак до днес, Сборът не винаги е от 19 до 21 август и не винаги на 7-те езера в Рила. Тайните Работници на Учителя обявяват пред предани души с Разпознаване и Висок идеал къде и кога точно ще е Сборът през юли и август всяка година и тогава занятията в планините и в космоса се провеждат безотказно. Разбира се, Учителят се радва и на общонародния, общочовешкия интерес на оглашените към Събора по традиционните места на традиционните дати и дава нужните прежиявавния и Посвещения на подготвените души. Съответно - и нужните уроци.

Ако видите някой, които си планира живота така, че оставя за Бога само 3 дни в годината - 19, 20 и 21 август, - защото в останалото време си има по-важни работи и интереси, не може да очаква от Събора абсолютно нищо. Особено пък ако си слезе преди 22 август - от такъв човек не става нищо. Съборните чакри, т.е. олтарите, престолите и дверите в ученика по това време се подпалват верижно една от друга на всяка дата още от 22 юли всяка година, ако човек е на планината със сродни души. Разширеното действие на сбора е до 25 август. Ако сме при Божи човек, дори и той в момента да е около морето или на дъното на ада по някаква причина, Посвещенията и Полетите са гарантирани. Каквото харесваш, такова и ще ти се случи - или няма да ти се случи никога. С какъвто дружиш, такъв ставаш.

 

 

31.07.2017 г. 09,33 ч.

 

АКО МОЖЕШЕ НЯКОЙ ДА СИ ПРЕДСТАВИ КОЛКО МНОГО ВЕЛИКИ И НЕВЕЛИКИ ДУХОВЕ ОТ ЯТОТО НА БОГА СА СЕ РОДИЛИ И СА ВСЕ ОЩЕ ЖИВИ И ДЕЙСТВАЩИ СЕГА В РОДИНАТА НИ! И КОЛКО МНОГО ГИ ИЗДАВАТ ЛИЦАТА И ДЕЛАТА ИМ ОТ МИНАЛОТО! Не е ли този образ на България отляво като издигнат хобот на слон - символ на Зова и Мъдростта, отправен на запад? Като вярно куче на Господа отдясно, тичащо на изток?...

Из кн. 44 : : 29.06.2015 07:53, от Х.С. : : Предварителни обяснения към текста, изпратен от нея на тази дата. Тъй като всички инициали на имената тук са кодирани и някои текстове са променят радикално, за да изчезнат конкретните обстоятелства в тях поради нуждата съответните лица да не бъдат разпознати по никой начин, това е извършено и с писмото от съобщената дата от Х.С. Нека си представим, че даден човек в миналото е бил велик учен, който е останал като слънце в историята на науката и духовността и за когото казват, че е "смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен, живял някога". Не трябва ли да сме изключително щастливи и горди, че той днес е между нас, в България? Нека се съобразим с общественото му положение и днес, където той пак е по върховете на академичния и духовния елит и затова разкриване на най-интимните му вълнения е недопустимо. Да си представим още, че духът на въпросната приятелка от векове разговаря с инквизиторите на душата и сърцето и иска да им каже нещо на тази тема, което те все още не са осъзнали. Оригиналът на едно от тия нейни послания е в съвсем друг вид, тук ще бъде сумиран под формата на нещо като есе или поезия в проза:

О, леден ум! Когато казваш смело и сурово "Мога без любов", ти познаваш ли своя глас и чуваш ли се какво говориш? Съзнаваш ли студенината на гладния си дух? Не усещаш ли, че си разкървавяваш сърцето и душата с ония жестоки камшици на гордостта, подобно на ония фанатични калугери, които си мислят, че обичат Истината и Бог?

О, да, ти можеш да говориш дълго и омайно за светли духовни върхове и за небивала мощ; за множество герои на духа, озарили нощите на човечеството; за дивни саможертви, очертали най-висок път и необятни хоризонти. Но не разбираш ли, че в същото време ти оправдаваш лъжата за "доблестно" сломената душа и подло задушения й стон?

Ти пееш пламенно за стари и нови титани на духа, за чутовни победи над естеството, обаче не се ли надяваш тайно да запишеш и своето жалко име в историята сред имената на духовните престъпници, отхвърлили топлината на сърцето за сметка на ледените висоти на ума?

Ти сещаш ли се за поне за един подобен завет, захвърлил любовта в пропастта чрез стръмно извисените ви самотни ветрове, който да не е изпращал през сълзи жестоко обрулените от тях цветове на сърцето ви - неговите чисти и святи пориви?

Ти спомняш ли си поне за един подобен "подвиг", извървян без красота; поне за едно подобно абстрактно сърце, което да не кърви или да не се е ожесточило непоправимо? Дочуваш ли песента за горестната му участ и за скръбта поради тъжната победа над него, осъмнала в пълна самота?

Ти знаеш ли за най-тайнствения зов и копнеж на суровите духове - на най-древни духове, замразени дълбоко от някакви съмнителни предания? Не схващаш ли вече ударите на един всемирен пулс и ритъм, който иска да пробуди в теб състраданието?

Не разбираш ли, че над множеството подвизи на подобните на тебе, на великите светски и духовни герои, сияе една мъничка, но вездесъща искра, подпалена от някоя велика или невелика Жена? Или взривена от някоя преглътната сълза?

СЪДЪРЖАНИЕ
/