07.07.2017 г. 07,03 ч.

 

БИБЛИЯ: "Не продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви! Защото Господ е Бог на /истинските/ знания и от НЕГО се претеглят делата." (1 Царе 2:3) : : БЕИНСА ДУНО: "В окултната наука има една голяма опасност. Вземѐте един художник или музикант, поет или философ или който и да е. Във всичките има едно чувство на САМОМНЕНИЕ. Той мисли, че това, което знае, го знае много добре."(2 май 1934, "Път за постижение") : : "Туй, което дава САМОМНЕНИЕТО, е опасно."(21 май 1933,"В правда и съдба")

7.7.2017  3:57 сутр. Лекцията от този ден (нощ на Земята)

ЛЮБОВТА Е СИЛНА КАТО СМЪРТТА : : ПОГОВОРКАТА „БОГ ДА ТЕ УБИЕ” : : КАКВО Е, ВСЪЩНОСТ „МОНАХ” : : ЕСТЕСТВОТО НА МОНАДАТА : : ОТНОВО „ННН” (НАВЪНКА НИЩО НЯМА) : :  БОГ Е ОГЪН ПОЯЖДАЩ

От тази лекция не може да се предаде на земен език почти нищо. Сама по себе си, тя също е силна като Смъртта. Като изпепелен, всеки, който я чу и я чува, няма как да я предаде изцяло – водата е изтекла, водата е изпарена, водата я няма. Илюзиите не оцеляват.  Единственото, което може да се каже с човшки думи, е че Любовта е силна като Смъртта. Ти си ударен от гръм, ударен си смъртоносно от БОГА. Нищо повече не те интересува, не искаш нищо, не искаш да живееш, НЕ ЖИВЕЕШ. Разбираш ли? Ти вече не си в живовселената – Христовата вселена. Тя утвърждава ЖИВОТА, а Бог утвърждава СМЪРТТА. Удивително, нали?  Не че Синът Му Христос (както сте свикнали да Го наричате) не е също в Смъртта, колкото е силен и в Живота, обаче за Него Животът е нещо съвсем друго, напълно непонятно за вас. Бидейки Живот Със Всичка Сила по всички канали и мощности на Битието, Той е също и Смърт – Изпепеляване.  Поговорката „Бог да те убие” е клетва – най-страшната клетва в народа ни, но същевременно и мантра. Мантрата, която убива Смъртта, е Втората Мантра; първата е тази: „БОГ ДА МЕ УБИЕ”. Тази мантра, тази молитва, този импулс и това пожелание всъщност произлизат от НЕДРАТА НА МОНАДАТА и по същество представляват Завръщане – ЗОВ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ. Разликата от самоубийците е много тънка и е само една: самоубиецът извършва големия грях да извърши това, което би трябвало БОГ да извърши с него: присвоява си това право, Божието право. Истинският самоубиец, Божият самоубиец, има право САМО ДА ПОЖЕЛАЕ ТОВА и да се надява БОГ ДА ГО УБИЕ, не сам той да посегне на себе си. Това той иска със всичка сила, понеже е разбрал веднъж завинаги, че НАВЪНКА НЯМА НИЩО – най-силната истина и действителност, която е всъщност Недействителност. Тя е единствена Недействителност, която е всъщност Действителност: БОЖЕСТВЕНА, БОЖИЯ действителност.  Всичкият вятър за „Братство”, щастие, глупости, дейности, сродни души, уреждане в смъртния и безсмъртния живот е всъщност вятър и мъгла - приятна илюзия с неприятни последствия. Те са приятни само за примамка, за да ни вкарат накрая в Смъртта: смъртта на илюзиите. Следва ГОЛЯМАТА Смърт: истинското щастие, истинското божествено и надбожествено блаженство.  Който разчита на нещо и някого да му даде живот със всичка сила, се е провалил. Няма смъртен или безсмъртен, който може да ни даде това истинско щастие, това блаженство: ДА НИ УБИЕ. Духът, монадата на човека и на всяко същество с монада е колкото жадна за живот, толкова жадна и за Смъртта, обаче Смърт, настъпила по волята на БОГА - нито миг, нито ФРАГРÒН по-ранно. Вие се самоубивате или изведнъж, или по-бавно, в продължение на това, което наричате „живот”. Жалкия ви „живот”!... Опитвате се да живеете, но това не е Живот в смисъла на Христос и в смисъла на главния копнеж на Христа: копнежът му да умре, да бъде убит от Бога. Това, именно, направи и прави Той всеки ден, всяка нощ - всеки миг от тъжния Си и блажен живот: жертва живота Си заради другите. Понеже тази жертва на кръста, тази велика епопея на Самотата е Възвръщане към Смъртта, възвръщане в Бога.  Ето защо, не допускайте свкверната мисъл, че монахът е нещо противно на Бога, извън Бога. Истинският монах не живее, не иска да живее, понеже няма нещо и някой, който може да му даде ПРЕЖИВЯВАНЕ СЪС ВСИЧКА СИЛА. Всички са заети с мисълта за себе си и мисълта за смъртните си приоритети. Това са мълнии, които ги изгарят изведнъж или на дребно – малко по малко, за да могат да оцелеят до великия миг на пожеланието „БОГ ДА МЕ УБИЕ”. Тази мантра, тази молитва е ЗАКОННА – не по-малко законна от „Отче наш”. В „Отче наш” наскоро отпадна частта „избавѝ ме от Лукаваго”, защото който пожелае Смъртта, той вече е избавен. Избавен е от лукавството да искаме нещо друго, освен да живеем силно, най-силно. Най-силният живот е Любов, но любов със всичка сила. Единствено Смъртта може да ни достави това, след като няма някой и нещо извън нас, извън Бога, което да има тази сила. Духът, монадата, еднѝната на човека и божеството жадуват единствено това. Ето защо истинският Монах е верен на вика на монадата – Зов за завръщане. Ако има нещо в сродните души и в жаждата ни за братство, семейство, съобщност и пр., то не са удоволствията и подсигуряването, а надеждата да се усили този Зов за Завръщане. Колкото повече ни намагнитва другият да започнем да се завръщаме, толкова по е силен той във верността си към Бога. В този смисъл, поривите за живот и любов СЪС ВСИЧКА СИЛА са мислими и са законни, понеже всеки миг в Любовта – било сам, било с друг или с други, - е миг на ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ СЪС ВСИЧКА СИЛА. Ако след този миг човек не е заспал като убит и е способен да мисли за нещо друго, да иска нещо друго, значи той не е попаднал в Смъртта, в Бога. ИМЕННО ТОВА Е ОГНЕНИЕ – ВСЕИЗГАРЯНЕТО. Всичко останало е кретане – жалко съществование по ръба на безсмислието, бързо и бавно гниене. Божият монах обаче е сам, понеже от опит знае, че всичката патаклама за самоизяви, придобивки, притежания, Слово, Дело и пр. в повечето случаи са вятър и мъгла – хвърляне на прах в очите на Бога. Те са гниене и тщеславие. Тук хвърлих камък дори върху Делото, Словото. Бихте го нарекли кощунство, но не е. На практика, Делото при повечето богове и ангели и при почти всички хора е пънене да се показват, да въздействат, да тикат съществата да правят нещо, което те сами не правят и не могат да направят. Мислят си, че правят нещо, но не го правят – и затова им е по-лесно да ръгат с остен другите. Така ПРАВЯТ ВПЕЧАТЛЕНИЕ. А Словото, приказките, книгите и лекциите които множите, та Бог да ги рине с лопата, са всъщост само една КАНДАРМА, преливане от пусто в празно. Не че сам Бог не ви говори в Словото и чрез Словото, но то засега, както и през всички векове и години досега си остава само една КАНДАРМА. Никой не се е стръкнал да излезе от дупката си и да тръгне след Бога. Никой не живее и не иска да живее със всичка сила, да умре с всичка сила, когато го удари БОГ. Бягате по допирателните, затова и се допирате до хора и неща, които не са Бог. Хората и нещата, които са БОГ, т.е. едно с Бога, живеят или поне искат да умрат или живеят СЪС ВСИЧКА СИЛА, не мижаво. Изразът „мижи да те лажем” - шопският израз - е нещото, което хора и ангели и даже много богове го извършват денонощно; боговете – само през деня. Те карат Бога да миже, да не ги гледа какво говорят и какво правят, за за могат да продължават да Го лъжат. Едни го правят, за да се самоизявяват, с надеждата да бъдат НЕЩО, докато всъщност са НИЩО - въздух под налягане. Тъй, както ги гледате надути, то е от тяхната представа, че са ИМЕ – някакво глупаво име с умно или глупаво нещо, изписани отвънка на балона. Нялягането е сам Бог вътре в тях или Дявола, но те си представят, че самите те са се надули. Оливат се от мисъл за себе си и от мисълта как ги гледат другите. Без Бога или дявола обаче те са смачкани – не представляват нищо. Ние се радваме на дявола и на дяволчетата, които им пукат балоните. Когато издишат, Бог се радва най-много.  Но Монахът, Божественият Монах, когато осъзнае всичко това, миг преди да е гръмнал е помолил Бог да му подпали самочувствието ИЗВЕДНЪЖ. Балонът му, че е нещо, че представлява нещо, когато се показва пред смъртни, да се подпали и да гръмне ИЗВЕДНЪЖ. Това е преживяване СЪС ВСИЧКА СИЛА, тъй като той се е омонашил именно поради това - след хора и ангели и половината богове няма преживяване със всичка сила. Всичко при тях е „мижи да те лажем”. Връщане вечер по дупките или оставане в лична дупка при някой, който също миже, за да лъже другия и себе си, че това е нещо, че това е „любов”.  И така, лекцията от тази нощ (вечен ден горе на небето и вечна нощ в ѝмума) не може да се предаде със земни думи. Имаше и действие: един Доктор бе изобретил нещо, с което може да премахне болката от ГРЪМВАНЕТО. Гръмване ПРЕДСТОИ, предстои всеки момент; голямо количество хора и ангели вече са гръмнали и гърмят постоянно навсякъде, изпопукват и им изтича злината или мързелът, представата за „самоизява”, „значимост”, представата за „работа”, представата за „щастие”. Този Доктор – един добър приятел - тази нощ горе раздаде един елемент от изобретението си. Който е бил там, той ПРИДОБИ този елемент, за да не го боли, ако още не е гръмнал. 

7.7.2017 г. 5:17:17

 

 

08.07.2017 г. 09,58 ч.

 

ИЗ КНИГА 43 : : 2.08.2014 : : Писмо до една приятелка

КОЙТО Е ПРИЮТИЛ ЛИШЕНИЯ

Мотото е от "Странният рицар на Свещената Книга" от Антон Дончев: „В Монсегюр бяха събрани двеста петдесет и седем Съвършени. Хората шепнеха, че когато нощем гледат към крепостта, тя светела. Да, в Монсегюр бе събрана светлината на Окситания. Какви хора само бяха дошли в Монсегюр! Лечители, които виждаха болежките на хората като изписани върху кожата им и ги лекуваха с една милувка*. Звездобройци, които ходеха по звездите и ни разказваха за други странни същества. Ясновидци, които разговаряха с мъртвите, както говореха с нас. Не зная дали някъде някога са успели да съберат толкова мъдри и добри хора на едно място. Господи, защо трябваше да умрат? Защо духна и загаси светилниците си? Един стар, прастар босненец казваше, че ги викат на далечна звезда. Имаше между тях гадател по дъното на очите – българин беше, роден в Родопа, планината на Орфей. Той капеше в окото някаква билка, която разтопяваше света пред тебе – и тогава надничаше в окото ти като в кладенец, на чието дъно е написана съдбата ти. Гледаше през огромен, бистър скъпоценен камък, който навярно струваше колкото целия Монсегюр. Камъкът трябваше да изгори с гадателя – тези камъни горят като въглени. Та този гадател ми каза всичко, каквото съм преживял – гледаше лявото ми око, което записва какво е видяло. Но не можеше да каже нищо за бъдните ми дни, защото нямах дясно око – Светата инквизиция ме направи едноок. Ами трубадурите в Монсегюр? Песнопойците? Гласовете, които слушах година след година да се вдигат като птици към пълната луна?”

* Антон Дончев познавах от работата си в Съюза на писателите някога, но се срещнахме за втори път с него точно в деня, когато рухнаха двете кули в Америка. Бях го помолил да го срещна с една американка, пишеща книги за богомилските паметници в Босна и дошла специално да проучва изворите за богомилството. Срещата ни бе фундаментална - разпознахме се като Христòви братя от арените и кладите и носители на Словото и по времето на богомилството. Духът му знаеше вътрешно, че най-добре се лекува с милувка, а ние знаем това само от Учителя и от едни нови текстове

Ето какво дойде в писмото до тази приятелка:

Едно и Нула са бракът на Бог Отец с Мировата Душа - и съответно техният дом. Това обаче е Домът им в ангелския свят, а те копнеят от манвантари време да ударят "джакпота" - Стотицата. Като се тури и Нулата на стотиците, се слиза на земята, в човешкия свят, в универсалната вселена. Там вече мечтата на Сина и Отца и на Божията майка е "въдворяване на Царството Божие на Земята".  Бог обаче е помолил Големия Братовчед да се противи на това със всичка сила, за да изпаднат от Битието яйцата със запъртъците, съществата без душа или с твърде колебливо присъствие на дух и душа. Сатанаил прекрасно знае как се става запъртък или как се поддържа полужив запъръртък, вирус на вселената. С разрешение на Отца си и по Негов план те влагат в създанията си спящи вируси и червеи, за да се размиришат, когато започне мислене за себе си, и за да не се промъкне по този начин нито един такъв случай в Новата Вселена. За да не проникне там нито един червясал чистофайник. Казвам "в създанията си", понеже и двамата създават хора, ангели и богове. Големият Братовчед и гвардията му изтриват по милион диамантени пантофи на минута, за да възпрепятстват вземането на Джакпота. Толкова е висок сега критерият! Той внушава с всичка сила парадигмата, децата от Дома на Отца да живеят на земята на дистанция, а тия от свърталището на Лукавия да се съединяват плътски безразборно и мнозина да живеят постоянно заедно. Успее ли да прокара виртуално общуване на реални същества и "реално" общуване на виртуални същества, той е спокоен: свършил си е добре работата. Да, човекоподобните и тия, които им подражават, не са реални, а са виртуални - само кандидати за същества. Бог му пише шестица, ако е вързал двама астрално; и седмѝца - ако е убедил някого да кукува. Ако е убедил някого да описва и пропагандира мъдростта и живота, а не да ги живее, Бог му пише още по-висока оценка, понеже е безкрайно важно да се тръска Битието и да изпадват оттам запъртъците. Всички оратори, лектори, писатели и пр. пасмина, които описват Делото, а не действат, или описват Живота, а не го живеят, изпадат от полозите автоматично. А от инкубаторите на Лукавия изпадат пък истинските, които са със зародиш. Затова викачите и писачите, дрънкачите в чатовете не са само виновни, но имат и активи: събудили са живо яйце в сатанински инкубатор! Бог и Синовете Му, които управляват и ада, защото са постановили създаването му, са оставили специални отверстия надолу и нагоре в инкубаторите, за да може да излезе оттам яйце, което не е запъртък. Отдолу няма торбичка с памук, а чакат цели вечности нежни ръце, за да го поемат. Но има и случаи на излюпени Божии пиленца в инфернален инкубатор - градовете, институциите, "семействата", в които са ги вкарали. Тогава те излитат през вертикалното отверстие нагоре и никой не може да им попречи, даже Дяволът. Връщат се в Дома на Отца, където връщането става само по двама, защото там живеят Двама - Баща ни и Майка ни. Или в Ято, понеже там са и братята и сестрите им. 100-тицата - това е Братството. Сатаната искрено се радва, когато изпадне бяло яйце надолу или като изхвърчи пиленце нагоре. Той не злобее от това, тъй като е артист и майстор в тандем с Бога. Но е длъжен да подръчква идеолозите и продавачите от ада да убеждават живи и неживи да си останат в свърталищата, които им е устроил, и вечер да се връщат само там - в кукувичето гнездо или жилището с Домашен Дракон. Възпрепятства с всички сили и по всякакви начини да се приближават пиленца с душа и да се отдалечават от змиището пилците без душа, които скоро стават мутанти поради такова "съжителство". Думата е в кавички, понеже това не е живот, а взаимно осмъртяване.  На Бог Му е жал, когато някое пиленце или патенце се е оплело в кълчища (съображенията и идеологиите на Опонента Му), мъчи се да им внуши да потърсят помощ откъдето трябва, но все пак е длъжен да ги остави да се спасят основно сами. Цвете, което не разпознава слънцето и се насочва към луминисцентната лампа, трябва да остане хилаво и да изгние. И да порасте и даде плод, той ще е пластмасов. Цвете, което няма силата да цъфне и да върже, трябва да повехне и да мине през цикъла на изгниването, за да има шанс да покълне, ако в него е имало семенце. Ако продължаваме само да описваме живота и да не живеем, Двата Закона ще влязат вече в пълна сила. Сакатлъците по света ще се увеличат още повече. Законът за неописването на живота и недрънкането по ефира, законът за недистанцията на истинските и дистанцията на неистинските ще ни зацепи сериозно вече.

- Категорично ли е указанието тия работи да идват вече само в преки разговори, а не от дистанция? Даже не в разговори, а в нещо по-високо, защото вече от много отдавна проповедите, лекциите и разговорите са за ненормалните?

- Добре, може конспективно. Ала и за това все пак ще се плащат някакви контрибуции.

1.Манито е в плътен Тандем с Мануел от много векове, откакто стана трагедията в Монсегюр. И отпреди това, защото са сродни души още отпреди Египет, но в Монсегюр се подписа с кръв свещеният договор за взаимоподпомагане. Мануел, който тогава, естествено, беше с друго име, бе ръководител на мистическия орден на Розата без Кръста; или по-точно Розата с Двете Пентаграми, когато инквизицията настъпи към знаменития замък. Манито в това време беше прочут бард с много красива и фамозна тъмносиня шапка и прилепнали гащи, с една рапира за парлама върху тях. Много често го викаха на дуел заради младите дами, които бягаха от легловищата на звяра и искаха да го последват. Още като виконт, той опря до стената или до земята няколкостотин ревнивци и блюстители на закона, но не уби нито един от тях. Песните му се носеха от уста на уста из народа и висшето общество; подигравките му в двустишия сипеха огън и жупел върху надутите аристократи и предателите от Църквата. Само защото беше от видно семейство, което плащаше най-тлъсти данъци, не попадна веднага на кладата.

- Да, но ти почна роман, а не конспект...

- Добре, по точки...

2.Мануел забелязва Манито и установява, че тай е ПОЛОВИНАТА от шифъра, който липсва на Съвършените. Съвършенство без любов и поезия се прояжда от червеи, а Поезията създава трепетите и вълните на ясновселената. Истините са корпускулите, които се опитват да пробиват вселената РАДИАЛНО, но Красотата и Любовта ги завъртат в Милост и ги карат да се откажат от внушението на Сатаната за АБСОЛЮТНО праволинейното движение. Такова движение има само Бог-Отец, но във фазата Си на „Ерген”. Когато Му пристанат, Той се увърта в милост и съжаление и започва да помага на унижените и оскърбените.

- Пак дрънкаш много!...

- ?...

- Добре де, добре, АЗ дрънкам... Аз поначало си пея и дрънкам постоянно... Но в ролята на Пенка** вече не става...

**Обяснение за чужденците, които не знаят за българската народна поговорка "Като си пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?..." - т.е., и Бог ни "пее" отдавна, но ние не прилагаме. А конкретният случай е следният. Преди много години Някой се съгласи да говори пред много хора – рядко явление. Бяхме в дома на една приятелка. Контактът завърши с думата-подпис "Пенка"... Но миг преди да бъде произнесено на глас това име, на вратата се чука и влиза нова приятелка, която чува само "Пенка" и е изненадана, че някакъв непознат в момента поглежда към нея и произнася името й... На тази Пенка се дадоха две задачи, ако тя иска да се излекува от диабета си, да с подмлади и да живее на земята още много години. Трябваше да престане да играе ролята на прорицателка и лечителка и да почне да се занимава с интегрално смятане. Никакъв проблем: пръв наш приятел в Пловдев по това време беше професор в университета и препдаваше точно тази дисциплина. Пенка обаче не изпълни нито една от тия заръки и много скоро след това си отиде от този свят.

3.Мануел кани Манито в Светилището и му дава Посвещение. Вижда, че "завъртяните вибрации" на сонетите и епиграмите не само не са против Волята Божия, но и уравновесяват самоупованието на съвършените с едно много красиво и ефективно движение, което създава ЦВЕТЯ И ОРНАМЕНТИ в ясновселената. До този момент тотумът в този район не може да пробие една сфера над себе си, защото си е мислил, че "над него няма". Но дори тотумът тлъстее или кльощавее, когато мисли за глупости или за себе си. Красивите фрактални вселени, които се явяват пред взора на Съвършените поради "слабото сърце" на турбадурите, се оказва че не само украсяват света, но и отколе спасяват сърца и души. Не само това - те самите са пълни с нови умове, сърца и души, заченати от Трубадурите! Според Статистиката, един трубадур, един измисляч на серенади и мадригали, един смешник-каламбурник сред народа или при царя излюпва много повече Божии яйца, отколкото молитвите на окумените Съвършени. С бѐлите си тоги те стоят непоклатимо в месомелачката на трупове наоколо - и не ги е срам да се молят Богу. Затова и сега ще си платят, но Словото и Магистъра трябва да бъдат спасени. Спасителството на народите ще бъде поето от по-добрите по сърце, от по-талантливите, които карат народа да се изпопуква от сълзи и смях поради глупостите и ахканията от сцената, да никнат семената на съвестта и саможертвата в народа. Мануел и Манито направиха тандем и по този начин не само в този век.

4. Рицарите приближават, скоро Монсегюр ще загине. Красавецът с мандолината и баретата, съпроводен от толкова много женски въздишки, ще влезе в крепостта през тайно подземие, ще го дегизират до неузнаваемост с лицето на Магистъра - и ще отиде на Кладата вместо него. За Учителя той би дал не само 1000 живота, но и душата си! Той е влюбен не само в него, но и в дъщеря му, а това за Трубадурите ИМА значение. Когато са пред Божествената, те са неподражаеми - благородници до сащисване. Когато са сред хората, те свалят благородните парцали, слагат шарените гащи на смешниците и започват да лекуват душата на народа. Гениалното им изобретение - да се самоунижават и да се раздават до атом, както умее само Учителят, досега е избавило от Инкубатора не само стотици хиляди истински пиленца, но превръща даже змийски яйца в гълъбови! А навикът им да затварят с приятелите си от Душевната Полиция най-лошите от враговете по недостъпни подземия и обители и да им дават изворна вода и шепа жито на седмица не е само един измислен навик. Оттук точно се излюпиха най-много бивши змийчета, които се превърнаха в Гълъби и Жар-Птици. Но това е специалност само на шутовете и трубадурите, на рицарите с печален образ. Нали знаете: качулката им е с две лица. Отпред разсмива хората, а отзад плаче, с което пак ги разсмива... Но то всъщност плаче истински, защото е много неразбрано и самотно. Тумбите просветени, утешени, излекувани, почитатели и почитателки са едно, но когато те си тръгнат по къщите и божият човек си остане вечно сам - съвсем друго нещо. Няма как, не могат да избягат заедно. Ако не изгорят "Магистъра", сечта и палежите ще обхванат не само околните хълмове, но и цялата област, цяла Франция, цяла Европа. Не че не ги обхванаха, но това беше много по-малко от намеренията на Църквата, тъй като, от една страна, хора с душа отидоха под ножа и в пламъците в достатъчни количества, а хора също с душа, а не окумени Съвършени, станаха като Христос и тръгнаха по кръчмите, в будоарите, в падналите домове и сред сергиите. РЯДКО размахваха камшик - по-често лекуваха, спасяваха, приласкаваха, подмладяваха. Трябваше да платят данъка на Окумените и Много Сигурните в Себе си - да бъдат пържени и клани заедно с жертвите на „Съвършените”, но именно поради това имаха шанса да са на два сантиметра от народа, за да могат да му слагат балсам в раните. В Окумените и Чистофайниците, в Прекалените Молитвеници няма такова понятие, няма такова особено желание. Така че Инквизицията няма нищо общо. Тя просто изпълни заповедта на Бога да бъдат унищожавани всички, които проповядват дистанция между съвършените и залепеност между несъвършените.  Оттогава Магистърът и Трубадурът са в нескончаем тандем. Първият води избраните вертикално нагоре и лекува раните на втория, а вторият дава на първия УРАВНОВЕСЯВАНЕ *** на Битието - надежда за милост и любов. Надежда за изпълнение на една стара мечта на Бога - Царството да бъде не само на Небето, но и на земята.

*** Че приятелката, на която се изпраща това писмо, е от Ятото на Трубадурите и Магистрите и тяхна любима сестра през вековете, си личи от думите й по този повод само няколко часа преди да го получи, по повод на поредното смешно стихотворение от присмепулника: "Сега си мисля, че това е твоят начин да поляризираш напрежението, за да разтоварваш".

След няколко века, един друг Магистър в Русия разпозна Смешника и Трубадура и му повтори, че той не е грешник, а молекула от Милостивото лице на Христа. От Лицето, което умее да обръща и другата Си страна, когато ударят едната. От това, което е готово да отдаде не само правото си, но и живота си и душата си заради Приятелите. И това, което е разбрало съвсем правилно Думите на Съвършения, че който облече голия и нахрани гладния без да се замисли нито за секунда; който е приютил лишения и нещастния и го е утешил, именно Христа е приютил, нахранил, спасил, утешил и облякъл.

Библиотека „Прекрасни чудаци” българска серия Антон Дончев Из "Странният рицар на свещената книга" Четиринадесетият ден 1. Остава един ден. Накрая спрях в Монсегюр. Монсегюр остана последната ни албигойска крепост – а защо не и последната видима еретическа твърдина – в целия свят? Ако някога албигойците бяха сънували, че ще съществува място, където ще владее само Учението, то Монсегюр беше този въплътен сън. Крепост, където и последната душа принадлежеше на Учението. Както след стихийно наводнение на единствената скала се спасява всяко оцеляло същество, тъй и в Монсегюр се скриха съвършените еретици – самотни след разлялото се френско море. Сами бяхме на тази скала. Всички гълъби на Монсегюр се бяха върнали в гълъбарниците по върховете на кулите. Те гукаха от сутрин до вечер. Не изпращахме и не посрещахме гълъби. Нямаше от кого, нямаше кому. Тук посрещаха слънцето и вкусваха благословения хляб Вилхелм Ричард, Ровал, Понс, Фабри, тук можеше да чуеш словата на Лагет, Гроз, Бонафас. Братя Сикер и Америк доведоха своите ученици. Рицари от прочутите родове Аламани, Вилмури и Мервили прекланяха колена пред албигойския архиерей Госелин и слушаха поученията на Бертран д,Ан Марти. Но в Монсегюр дойдоха не само албигойците от Прованс, тук имаше катари и патарени от Италия, валденси от Алпите, немци, британци, босняци, българи, дори еретици от Киев. Защото Монсегюр не беше толкова крепост, ами светилище, където всеки прозорец гледаше към дома на слънцето, където то щеше да влезе в определен ден. А имаше прозорци, които гледаха към някоя звезда. Крепостта владееше старият Пиер Роже**** дьо Мирпоа, горд, че не скланя глава пред френския крал и защитава честта на бароните по завета на прадедите. Със сюзерен в изгнание, васал на висконта на Безие, който беше поддръжник на Тренкавел, този Пиер Роже можеше да прави всичко на своя глава. Той беше корав човек, грабеше абатства и манастири, а след убийството на монасите в Авиньонета се гневеше, че не са му донесли главата на паписта Арналди, за да превърне черепа му в купа за вино.

**** Прекъсвам замалко разказа на Антон Дончев. Тук под линия в писмото има ояснение. Може да е само асоциация във връзка с имената, може и да е нещо друго, Бог ще каже, но случаят със съвременния Роже истински. - Представил съм си или е вярно, че Роже се ражда във Франция пак със същото име и през ХХ век и отново се среща с Трубадура. Последният завежда Роже и жена му Арлет на Рила и ги въвежда в Светилището. Бог чува молитвите на Роже и Арлет и те преживяват неща, които са почти недостъпни за българите, понеже българите имат най-дебелия череп в света и благоговението пред чуждата истина за тях е непознато. Бившият Пиер Роже, сега крупен финансист и бизнесмен в Париж, плаче и ридае като дете на мястото на Свършения в България на планината Рила, когато Съвършеният отговаря на молитвата му. В навъсеното небе с бурни оловни облаци се отваря малко отверстие и цели десет минути един неподвижен лъч от слънцето огрява в точен кръг само мястото на Съвършения, където стоят покъртени двама приятели от Монсегюр. Как може дъждът да спре само там и лъчът да не се движи толкова време, след като облаците горе секат върховете, текат бързо като огромна река и леят наоколо дъжд като из ведро? Роже се разридава още по-силно, понеже за него това е чудо. Трубадурът е свикнал с такива неща, но на Роже му е за пръв път. „В този миг аз разбрах всички лекции и беседи на Учителя!” – възкликва той. – „Мислех си, че съм Негов от мига, когато вдигна от леглото парализирания ми баща от десетилетия, но сега разбрах, че съм Негов от Вечността!” Когато през плач и сълзи той разказва всичко това на съпругата си, останала в хижата да се стопли в леглото, понеже са дошли вир-вода, тя на свой ред се разревава и с огромна вяра тръгва да си получи и тя чудото. Дъждът, в секундата на влизането на Роже и Присмехулника в хижата, се превръща в плътна стена, невъзможно е да се излезе, но тя не се интересува. Облича се в мокрите си дрехи. Готова е и тухли да падат, и буци лед, ако щат... Няма как, двамата мъже тръгват с нея. В частта от мига, когато Арлет прави крачка навън от стрехата на хижата, тя настъпва невидим педал и дъждът престава. Не вали сàмо по протежение на пътя от Второто до Четвъртото езеро и на една ширина от няколко метра от двете страни на пътеката. Не само това, но по тази ивица с пътеката грее и слънце и се вдигат неописуемо прекрасни светлозелени изпарения, а дъждът наоколо е още по-силен. Арлет и Роже стигат със Смешника до Ръцете, които дават, и отпиват от свещената струя на извора. Цял живот са мечтали за това – виждали са го само на снимка. После стигат съвършено сухи до Ио-Колнар, знаят къде е Вратата. Получават си дяла за това прераждане и се връщат. В мига, в който отстъпват от „педала” до стрехата на хижата, някой пуска отново дъжда със всичка сила. След години една най-близка на Трубадура отива да учи в Париж. Бившият брат на Роже от Монсегюр никога няма да го помоли за услуга, Приятелството никога не може да си поиска нещо, Приятел е само този, Който сам се Сеща. Любовта е да се сетиш. Но друга Приятелка от Кладите е близка с Роже и Арлет и им казва кой е дошъл в Париж. Младата българка получава без наем етаж от дворец, докато е студентка, слугите ѝ носят сутрин закуската и кафето в леглото...

Продължение на откъса от книгата на Антон Дончев:

Не беше леко да се оправи и брани тази крепост само със стотина рицари. По стръмните пътеки към Монсегюр всеки ден качваха на ръце и на носилки десетки болни и умиращи. Албигойците от целия Прованс идваха в Монсегюр, за да получат последно посвещение. И всяка смърт се превръщаше не в скръбен помен, а в тържество. Хора, които цял живот бяха прекарали като добри католици, идваха за „утешение” и умираха с унесена усмивка. Веднъж донесоха и католически свещеник. Тъй си отиде един от бароните Мирпоа, Пиер Роже в Каркасон и Жилбер дьо Сен Пол в Пюи Лоран. Докато през лятото на 1243 година Гюи – новият маршал на Мирпоа, пратен от френския крал – заедно с прелатите на Нарбон и Алби и със сенешала на Каркасон със своите французи, Гюи доведе пред стените на Монсегюр десет хиляди кръстоносци. След деветмесечна обсада, Монсегюр се предаде. Не дочакахме великия ден на пролетното равноденствие. Огньовете по стражевите кули угаснаха през зимата, но кладата с еретиците пламна през пролетта.

 

2. Тогава преживях наяве и видях с очите си оня сън, който сънувах преди да предам Книгата в Безие. Пак имаше зала с маса и свещи, пак около нея стояха епископ Бертран д,Ан Марти и комендантът Пиер Роже дьо Мирпуа. Имаше и трима Съвършени – първосвещеникът Госелин, Ламот и Перела. Там бях и аз. Но епископът и комендантът и всички други бяха живи хора, а не съновидения. И пак пред малко прозорче оскъдно капеха и звънтяха монети в обърнат шлем – останалите живи защитници на крепостта ни връщаха залога за живота си. Над главите ни също така равномерно ечаха удари на желязо върху камък. В горната зала разкъртваха изображението на слънчевата роза с шестте листа, която лъчите трябваше да докоснат в деня на равноденствието. Сякаш дълбаеха душите ни. Глухи, могъщи удари равномерно разтърсваха каменните стени. От гредите на потона се сипеше прах и червоточина – сякаш Монсегюр се отърсваше от преходното и тленното. Биеше огромно сърце, което тресеше цялата крепост – като замиращо сърце на великан, тръгнал към оня свят. Биеше равномерно, но бавно – между всеки удар можех да прочета „Отче наш”. Над Монсегюр падаха скалите, хвърлени от огромната каменометка, сглобена пред стените на стражевата кула. Там успяха да я изкачат испанските катерачи, повикани от нашия отдавнашен враг – нарбонския владика Пиер Амиел. Когато изсипахме шлема на масата, преброихме четирийсет топли монети. Четирийсет живота. И ние знаехме колко осакатени ръце, превързани чела и пронизани гърди трябваше още да преброим. Нямаше нито един воин, който да не носи рана. И отново Пиер Роже помоли епископа да даде оръжие в ръцете на младите Съвършени. Епископът каза: - Не! В Монсегюр бяха събрани двеста петдесет и седем Съвършени. Хората шепнеха, че когато нощем гледат към крепостта, тя светела. Да, в Монсегюр бе събрана светлината на Окситания. Какви хора бяха дошли в Монсегюр! Лечители, които виждаха болежките на хората като изписани върху кожата им и ги лекуваха с една милувка. Звездобройци, които ходеха по звездите и ни разказваха за други странни същества. Ясновидци, които разговаряха с мъртвите, както говореха с нас. Не зная дали някъде някога са успели да съберат толкова мъдри и добри хора на едно място. Господи, защо трябваше да умрат? Защо духна и загаси светилниците си? Един стар, прастар босненец казваше, че ги викат на далечна звезда. Имаше между тях гадател по дъното на очите – българин беше, роден в Родопа, планината на Орфей. Той капеше в окото някаква билка, която разтопяваше света пред тебе – и тогава надничаше в окото ти като в кладенец, на чието дъно е написана съдбата ти. Гледаше през огромен бистър скъпоценен камък, който навярно струваше колкото целия Монсегюр. Камъкът трябваше да изгори с гадателя – тези камъни горят като въглени. Та този гадател ми каза всичко, каквото съм преживял – гледаше лявото ми око, което записва какво е видяло. Но не можеше да каже нищо за бъдните ми дни, защото нямах дясно око – Светата инквизиция ме направи едноок. Ами трубадурите в Монсегюр? Песнопойците? Гласовете, които слушах година след година да се вдигат като птици към пълната луна? Но бързам да разкажа за нощта, когато се събрахме в малката зала. Епископът каза: - Съберете всички ръкописи и ги изгорете. Казах му - а си мислех за песните на Пейре: - Оставете песните. Светата инквизиция е скъперница – тя ще ги затвори и ще ги пази в най-дълбоките си затвори. И един ден те ще излетят в небето. Епископът ми каза: - Ще се гаврят с тях и ще ги изгорят на най-високата клада. Казах му: - Тогава те ще се превърнат в светлина... И като помълчах, попитах го: - А Свещената книга?

 

 

08.07.2017 г. 15,46 ч.

 

Из кн.43 : : Писмо до приятел : : 08.09.2014 : : Господ изсипва картофи от чужда каруца за един гладен. 03:22 до М.Е

"Дето обич и любов, там и Господ е готов!" - най-хубавата българска поговорка. Вчера много ми се приядоха картофи, но бях на нулата, не можех да си купя и три картофа... Миг след това ми желание влиза един съсед и казва: "Взимай торби и бягай на улицата! Точно пред теб от една каруца преди секунди се изсипаха картофи..."

 

 

08.07.2017 г. 17,01 ч.

 

Из кн.43 : : 17.09.2014 : : Хората с душа канят себеподобните, приемат истините и поканите им и виждат положителното във всичко. Останалите обичат да се противопоставят едностранчиво на нещата, които не одобряват, не умеят да обединяват противоположните истини. През всички векове Божественото е изтъкано от безброй абсурди и противоположности. Големият американски философ Джордж Сантаяна казва: "На почти всяко мъдро изречение може да се противопостави изречение с точно обратния смисъл, не по-малко мъдро от първото". А един Българин и Небългарин твърди: "Ближният – това е противоположното на вашия живот. Когато намерите противоположното в себе си, тогава в центъра между тези две противоположности ще намерите великия закон на Божественото, на Вечното – то е безсмъртието" (33.02.26н дич ЖИХ97:255). А най-сияйният връх на философията в цялата човешка история е диалектиката на Хегел. Законът за отрицание на отрицанието е един удивителен екстракт на Божественото, който води към вечна младост, здраве, красота, доброта и безсмъртие. Хората с едновалентно мислене и агресивен нагон за противопоставяне не могат да проумеят есенцията на този закон: "Твърдението е отрицателно, следователно не е вярно". Само Учителите имат право да изказват негативни съждения, понеже когато ги изказват, аурата им сияе от белота и благост. Има такава беседа: "Истина и благост". В нея се казва, че истина, която не е изказана благо, не е истина. При смъртните противопоставянето идва не от жаждата за Истина, а от злоба и его, поради което от устите и главата им излизат дяволчета и елементали, както ги виждаме в стенописите на Рилския манастир. Перифразирам думите на един друг голям философ (Ото Вайннгер): "В устите на /някои хора/ логиката е не критерий, а палач". Хората с душа (монада, еднѝна, искра Божия), имат потребност да търсят истината и в противоположното. Има и абсолютни лъжи и неистини, фабрикувани от ада, но ясновидците ги разпознават по тъмните им цветове и смрадта им. Противоположните истини от божествен произход, особено когато са изказани от безсмъртни, са еднакво прекрасни, сияйни и жизнедарителни. Разбира се, има и бичуващи гении и таланти, борци за истина и свобода – въплътени херувими и алохими. Те не могат да не бъдат остри, но се разпознават че са с дух и душа по това, че ако дойдат на власт не стават грабители и изверги, а продължават да живеят за народа без да се обогатяват. Други въобще не искат да стават царе и господари, а искат като Апостола Левски да идат да се борят за свободата на друг народ.

 

 

15.07.2017 г. 11,45 ч.

 

Из вечното слово на Милан Кундера (на колажа е той):

"Любовта или е безумна, или не е любов..."

„Сънят е тук - отнася я, отлита с нея високо, много високо, към онази безкрайна ослепителна светлина, към синьото, към сияйното синьо небе.“ („Незнайното“)

"Единната Божия Истина се разпаднала на стотици относителни истини, които хората си поделили." („Изкуството на романа”)

"Измяна означава излизане от строя. Да измениш, означава да излезеш от строя и да тръгнеш към Неизвестното. За Сабина няма нищо по-красиво от това да вървиш към Неизвестното.“ („Непосилната лекота на битието“)

Другаде Кундера и мъдреци като него уточняват: „...да измениш на ИЗМЕННИК”. А изменници са всички, които се борят със Свободата, Любовта и Истината.

Още два сонета за Икар и Дедал

1.СЪРЦЕ-ЗАПЪРТЪК

На дъното на кладенец със паяк живеем си в нощта един до друг. Той пази си със всички сили пая, макар да ме нарича тъп боклук.

На мен ми е фактически все тая дали е кръстоносец или вълк - решила съм докрай да омотая сърцето си със чувството за дълг.

Така че във законната ни стая законно да ме смуче само той - не дай си Бог и аз да завитая със някой блуден пеперуден рой!

Сърцето-запъртък е славно дело – безумие ни чуло, ни видело.

15.7.2017 г. 8:30:54

2.СЪРЦЕ-ЧУЧУЛИГА

Във облака гнездя със чучулига, разпадне ли се облака – летя! Забравата ми чак до Бога стига – сърценцето си с нищо не гнетя.

Забравата е алфа и омега - на ВСИЧКО за мига да си готов: да се взривиш от дух и нега, да изгориш до атом от любов!

Едно сърценце сàмо два-три грама за два-три мига щастие живя и после, ярко като звезден камък, се вряза във вечерните нивя...

Така е. Нищо друго аз не мога. Така се връщам всеки път у Бога.

15.7.2017 г. 9:39:09

https://www.youtube.com/watch?v=JJ1CQjc4cEg https://www.youtube.com/watch?v=uCS6ucU9s9s https://www.youtube.com/watch?v=obKTlGU0yEA https://www.youtube.com/watch?v=7f2jQf1ZZHM https://www.youtube.com/watch?v=8Yz2_baQnpo https://www.youtube.com/watch?v=p_mY_EM7X4U https://www.youtube.com/watch?v=v4Ocy6gRqLQ https://www.youtube.com/watch?v=nNi85KcO9PI

СЪДЪРЖАНИЕ
/