17.06.2017 г. 21,51 ч.

 

ОЩЕ ЕДНА ЕРЕС ОТ КН.43 : : 7.VІІ.150(2014) : : „СЪЩНОСТНО, ЕСТЕСТВЕНО И СЪЩЕСТВЕНО” : : Не се препръчва за хора, които не са проучили поне 4000 беседи и 40 специални книги досега, дори и да са обучени философи и религиолози от най-висш порядък. Лекциите нощем в Новото Небе и на Новата Земя са за космически слушатели и представители на всички ангелски и божествени йерархии, а ние можем да разберем само отделни изречения.

УПОВАНИЕ! Онзи, Който обуславя Първичното – Незнайният, - ТОЙ е Същността. Първичното, Отец, не е самата СЪЩНОСТ, но Нейната ИЗЯВА. Проявата на Същността е ЕСТЕСТВОТО - Великата Разумна Природа, - а осъществяването ѝ - РЕАЛНОСТТА.  Същността е неизявена, непроявена и неосъществена. Намира се в собствените си тайнствени глъбини, отразени в света "татван". Ноàите - нейните отражения - са същности. Не се изявяват, не се проявяват, не се реализират. Не ги търсете нито в Отца, нито в Естеството, нито в Света. Намират се в ЛЮБОВ КЪМ СЪЩНОСТТА. Отец поражда отци и янтрини - неограничени от нищо Изяви, извиращи създателство, творчество, обич. Не искайте от ноаите - татванните същности - да пламтят от тия три жажди: те са мъртви за Естеството, мъртви за Света. Не умрели, но мъртви - разликата е огромна. Умрелият е бил жив, мъртвият не се е раждал. Вие употребявате и двете думи за "умрял", но не е така. Мъртвината е велика дума, велико състояние. За мъртвина копнеят всички проявени, всички живи, отдали се до последен дъх на Отца. Когато са се проявили, когато са се наживели, те копнеят с всичка сила за покой - по-"приличното" име на мъртвината. Затова мъртвите при вас ги наричат "покойници", но вече се разбрахме, че те са умрели, нямат покой. Умрелият няма покой, понеже не се е изявил, не се е проявил, не е живял както трябва.  Да се изявиш, да изявиш Бога-Отца, значи да обичаш като НЕГО и да разпознаваш, да изявяваш Слово то Му. Умрелите не са изявявали Обичта, не са разпознали Словото, не са го изявявали. Умрелите не са проявили и Сина Му - не са любили, не са живели както трябва. Умрелите не са създали и нещо в Реалността, не са осъществили Отца и Сина като свежи, безсмъртни създания, които не само живеят, но и сами създават светове и същества. Същността се интересува само от СЕБЕ си; нейните подобия - също. Покоят на мъртвината е свещен, не го умаловажавайте за нищо на света. Там няма мисъл, но те приличат на мисълта за себе си. Умрелите са умрели от мисълта за себе си, от мисълта за ближния, който не е Ближен, от мисълта за света, който не е Свят. Светът на Реалността е СВЯТ (свещен) - там всяка мисъл, чувство и действие се осъщесвяват мигновено, раждат СЪЩЕСТВА. Светът на Естеството е ЕСТЕСТВЕН - там си верен на Великата Разумна Природа и затова подлежиш на еволюция - развиваш се. Имаш ближни, имаш нужда от ближни, служиш на ИСТИНСКИТЕ ближни. Умрелите не са служили на истинските си ближни служили са на близки. Най-умрелите са искали БЛИЗКИТЕ да им служат, живели са с очаквания и изисквания. По-малко умрелите СЛУЖАТ, но не както трябва и комуто трябва. Затова и най-умрелите, и по-малко умрелите се вкисват: не искат да служат повече на Естеството. Всъщност, те не са му служили, затова се отказват от него, мислейки, че са служили на Великата Разумна Природа. Остават с кисел и горчив вкус от кривите огледала на Природата - света на Великата Илюзия, създаден от Природата, за да оглеждате своите собствени кривини. НЯМА криви огледала - всички огледала на Природата са кристално гладки и чисти. Но Природата е направила така, че кривият вкус на непълноценните хора и ангели, на несъвършените божества да се пречупва още във въздуха и да създава у тях илюзията за криви огледала. Кривините на лошия вкус нямат нищо общо с божествените кривини. Божествените кривини и извивки са завъртане около сродната душа, около ближния - ИСТИНСКИЯ ближен. Великата Разумна Природа се занимава САМО с това - с обслужване и служене на БЛИЖНИЯ. По-малко умрелите се опитват да й подражават, но те обслужват близките, не ближния. Избрали са си близки, подобни или контраподобни на самите тях. Кривините на вкуса им създават илюзия за криви огледала, те си взимат модел от тях, т.е. от себе си, и изпадат в ХАРЕСВАНЕ - харесване на кривини. Харесването по подобие създава еснафските подобия на тандеми, които се въртят около взаимното удоволствие. "Търкулнало се гърнето", "лѝка-прилѝка"... Контраподобието не е еснафско, там не се търси еснафското удоволствие, търси се ревността и побоят, постоянното апострофиране, преследването на другия с неправда. Контраподобието е обсебване, смучене, вампиризъм. Жертвите обаче не подозират, че САМИ са си избрали „лѝка-прѝлика”, но чрез ОБРАТНА матрица на кривините й. Като са отхвърлили ближен, като не са разпознали сродна душа и не са се откликнали, Великата Разумна Природа отпечатва контраматрици на вкуса им и им внедрява същества или подобия на същества с точно обратните недостатъци. Ти ще му прислужваш като слугиня, ще му носиш от пиле мляко - той ще те язди и ще те бие с камшик отгоре! Бог му се радва и даже му засилва ръката с камшика, за да се научиш да отличаваш близък от ближен. Ти все пак му служиш и го слушаш, трепериш му - затова си по-малко умрял от него. Той е по-умрял още приживе, както и ти си умряла приживе, защото какво друго е човекът или ангелът, който е вторачен? Бог им праща ближен и ближни постоянно, плувате в море и океан от ближни, но вкусът ви, кривиците ви си избират съответни на вас приближени и симпатии само за удоволствия или за житейски уроци, за кармично назидание. Същините и същностите нито имат понятие, нито са длъжни да мислят за ближен, нито за близък. От близостта се пазят като от огън; ближният за тях не е даже химера, защото нямат необходимост от ближен. В целомъдреното си състояние духът е неприкосновен и девствен, няма как да има мисли и понятия, няма как да има и импулси, даже божествени. Импулсът е еднократна или честотна дейност на искрата Божия, след като вече е била подпалена. Тя е "мотор" на Отца, подпален за създателство, творчество, живот със всичка сила и самораздаване. Тук СЪЩО няма замисляне и понятия, защото няма как да има. Замислянето и понятията са спадане в ПРИЧИННИЯ свят, в умствения. Най-умрелите - умрелите още приживе - се занимават денонощно с мислене и с понятия, представи. Слагат пред скоба идеята, изхвърлена от задното отверстие на някое криво божество, и решават уравнението неправилно. Паднали богове и титани обитават постоянно подобието на ментал, илюзорното подобие на каузала, подобието на архетипната вселена, в която се таят съвършените образи на Бога. Дадено им е да ги съзерцават и гълтат, понеже все пак са безсмъртни - не са имитанти, - но са паднали и затова имитират. Поглъщат Мъдрост, поглъщат Божествено Знание, поглъщат Абосолютна Истина, но червата им са разстроени и много скоро изхвърлят остатъците им като запек и диария... Така са създадени философията и религията в света, общественият и махленският морал, представите за нравствеността и красотата - все запек и диария на луди или помръкнали богове и ангели... Обикновените хора и ангели, които са по-малко луди и по-малко умрели и затова нямат такива мании, изпадат в една по-проста ненормалност - да бъдат ФЕНОВЕ. Да вярват на боговете и титаните, когато /боговете и титаните/ клечат по голяма и по малка нужда и създават НОРМАТИВИ. Свободните обитатели на вселената имат дни и часове на смеха и не могат да си вземат дъх от радост и веселие, когато има предавания от света на умрелите... Там виждат как клечат великите ви създатели на фалшиви философии, на криви представи за нравствеността, мъдростта и красотата; как се напъват като ги раждат, какви звуци и газове произвеждат пред аудиторията... Като изкара една голяма и твърда философия след много напъване, кумирът ви се изправя облекчен, избърсва се и сам започва да ви се смее, задето сте му повярвали - той все пак има божествен произход, интелигентен е... По-простите умрели, понеже умовете им са попомръкнали, сами вярват във философията си и искрено се радват, когато са им повярвали и други. Други обаче, понеже имат душевно разстройство, раждат произведенията си още от ранната си младост и опръскват почитателите си с редките си... открития... тъй гръмогласно и многотиражно, с тъй много обиколки из държави, градове и други клозети, че феновете им по зали и ашрами приемат пръските им за божествена благодат и се облизват щастливо..  Ноàите, които нямат ум и разум и затова са щастливи, няма как да бъдат опръскани от бестселъри или окултни многотиражки, да се възхищават от голямото клечене на някой световноизвестен авторитет. Те пребивават в ТРЪПНО блаженство - разминали са се и с причинния свят, и с будическия, и с атмическия. Познания и мъдрост не ги интересуват, сродни души и известност - също; духовни и светски пагони - още по-малко. Тук обаче е мястото да отличим същини от същности. Същините са незиблеми еталони на Първоначалата, които поддържат конструкцията на Битието и неговите Закони. За тях не е писано и предвидено да излизат навън и да се подпалват, да преминават от Абсолюта в Определената, Проявената и Осъществената Вселени. Умрелите, които намират начини да ги копират и видоизменят, обикновено с обратен знак, създават теории, правила и закони на ада, поради което са известни като АДСКИ СЪЩИНИ и представляват, всъщност, "най-умрелите". Те не са родени от Абсолюта, но имат разрешение от Него да произвеждат абсолютизъм, догматизъм, догмàтика. Фабрикуват едновалентни учения и определения, които внушават на по-простите "най-умрели" убеждението, че дадено учение е най-вярно или единствено вярно и всички други са невалидни. "Най-умрелите" се стремят към "единствено верни" и неподлежащи на бъдещи вариации правила и феномени, приписвайки на източника им пълна забрана за това. Ако са заграбили учението на Божествен Източник, те не виждат или съзнателно скриват разрешението Му да се правят варианти на правилата и методите, дадени от Него. На практика, с отричане на Новото се занимават предимно ОГЛАШЕНИТЕ, които мислят Учителя за умрял. Нямат никаква представа, че Учителят е вечно жив, че Школата Му РАБОТИ, че в Специалния клас, който никога не се е закривал, еволюционното развитие на Словото, на идеите, на методите и пр. тече СЪС ВСИЧКА СИЛА. В системата на пентаграмиката, отричането иде и от ФАЛШИВИТЕ светци и праведници. Ако обаче "най-умрелите" експлоатират учението на някой бог или титан от ТЯХНАТА категория, те виждат, че самият той е забранил категорично в учението си възможност за развитие след смъртта му (понеже такива са смъртни). "Непогрешимостта" и абсолютната нетърпимост към Новото в такива случаи се превръщат в охулване, преследване и санкции спрямо нарушителите на догмата.  Същностите, от своя страна, за разлика от същините ("еталоните"), са особен вид ноаи от Абсолюта, които се наричат "ПОТЕНЦИАЛИ". Те са НЕПОДПАЛЕНИ монади, които имат свободата ДА ПОИСКАТ да бъдат подпалени. Да преминат в тотвселената, да станат творци и създатели, извори на доброто. Да наследят от Баща си Абсурд, за да поклащат устоите на Битието. На това ниво се интересуват почти изключително от СОБСТВЕНОТО си творчество и изява.  Потенциалите обаче могат да преминат и в ясновселената, и оттам - във Великата Разумна Природа, където да пробудят в себе си и ЕСТЕСТВОТО. Това е способността за еволюция, за промяна на статуса НЕ САМО КАТО ИНДИВИДИ, НО И КАТО ЛИЧНОСТИ. Там вече могат да преобразяват и материята, не само духа. Могат да зачеват от по-висши същества, да боготворят, да обожават, да благоговеят, да уважават. Индивидът в тотвселената не познава такива чувства. Той може да изгори докрай, да гори и пламти безкрайно в името на обичта и доброто, но за него другите източници на Космическия Огън са невидими - вижда само почитателите си. Той познава само Любовта като ИЗЯВА - умее да се самоотдава без замисляне.  Като станат божествени ЛИЧНОСТИ, същностите-потенциали имат нещо в повече от отците и янтрините: те вече се интересуват какво им е на ДРУГИТЕ и какво творят ДРУГИТЕ; изпитват нужда да им помагат, да им се отдават, да бъдат в СЛУЖЕБНО И ОРБИТАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ. Наследяват от Майка си Милост и умеят да слагат балсам в раните на съществата, да ги приласкават, възрастват и обгрижват според техните РЕАЛНИ нужди, а не според собствената си представа за тях. Янтрината също се самоотдава в делириум, но без да се интересува от представата и конкретната нужда на отсрещния - затова се съчетава само с Отци. Влизането в роля, снизхождението, грижата, компромисът, саможертвата, пригаждането, разбирането, превъплъщението на по-ниско или различно ниво, за тях са невъзможни. Отците и янтрините не притежават такива качества, те са им непонятни. Те познават само запаления фитил и барута. Те творят и се възпламеняват, самозадоволяват се и задоволяват, но не знаят що е "самотверженост", "самоотричане", "себеотрицание". Тия неща в този свят са достъпни само на "Невестите Божии", когато ги проявяват спрямо "Отците Божии", но към никой друг. И ПРАВИ са отците и гениите, тъй като за един индивид да отрече себе си значи да умре, т.е. да се върне в татван или в Хаоса. Майките Божии обаче и Любимите Божии, сродните души, Ясновселенските Дъщери и богини, Дъгите Божии, Служителките и Служителите на Естеството или Великата Разумна Природа и пр. УМЕЯТ ДА СЕ ОТКАЗВАТ ОТ СЕБЕ В ИМЕТО НА ДРУГИЯ, за да придвижват плана на Бога И В ПОЛЕТО НА ЕВОЛЮЦИЯТА. Това, именно, се нарича "Любовта като ПРОЯВА".  Най-накрая (но след това има още безброй възможности), "същността" или "ноаята-потенциала" има свободата да влезе и в СВЕТА - да стане съпричастна на ДЕЛОТО. Става въплъщение на ДУХА БОЖИЙ И НА ХРИСТА, влиза в ХИПЕРВСЕЛЕНАТА. Започва да се занимава с УСТРОЙВАНЕ НА СВЕТОВЕ И ОБИТЕЛИ И СЪС СЪЗДАВАНЕ НА СЪЩЕСТВА ЗА НАСЕЛЯВАНЕТО ИМ. ("Отидох да ви приготвя..."). Затова "същността" - ноаята-потенциал - там се превръща в ДИНАМИЧНА И ПОСЛЕ В КИНЕТИЧНА НОАЯ и хрàни съществата с "ХЛЯБ НАСЪЩЕН". Това е ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ЛЮБОВТА като ЗАЧЕВАНЕ И РАЖДАНЕ НА ОБИТЕЛИ, СВЕТОВЕ И СЪЩЕСТВА С ИСКРА ОТ БОГА. СЪС СВАЛЯНЕ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ „НА ЗЕМЯТА", т.е. в УНИВЕРСАЛНАТА вселена.  Ето защо "същностите" от татван, наречени още "потенциали", имат свободата и потенциалната възможност да се превърнат и в най-последния плод на Битието - В НОВИТЕ Човеци, чийто клас познавате като "ЗЕЛОХИМИ". Именно те се занимават с ЛЮБОВТА КАТО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ. Само това те наричат "СЪЩЕСТВЕНО".

 

18.06.2017 г.  07,23 ч.

 

Един Нов Стар Приятел е публикувал тука интервю на английски с дете, което говори за пинеалната жлеза и третото око (негърчето на колажа): 

https://www.youtube.com/watch?v=Orq_GEcvMmo

 Дано някой го преведе на български. Когато интервюираме деца, непременно включваме на видео или аудиозапис, за да няма после недоразумения разбират ли от наука или не : Книга 26 - 9.ХІ.132(1996) : „СЕЛЯНИ, ГРАЖДАНИ - И СВОБОДНИ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ” : Сега внимание! До двете момиченца на колажа, които интервюирах някога, е съвременна снимка на звездата IP Pegasi (HR 8703). По време на интервюто ми такава снимка е нямало и изумителната малка Виктория не е имало как да знае, че тази звезда е на точно 329 светлинни години от нас и е "зелено-червеникава, смесена с бяло" (въпреки, че я нарича "планета" – все пак казва, че до нея има звезда с точно същите цветове, каквито виждате на снимката. Казва, че е 9 пъти по-голяма от нашето Слънце – астрономите засега дават 13 пъти: ако са прави, Виктория уцелва това почти 70%!

Едно момиченце, родено на датата на Г. (в тези текстове той се среща и като "Ностран", "Тойонус", "п", “д”., “х” - “холизатора”, “единатора” и др.), освен всички други смайващи неща, които може да вижда и да обяснява, сега каза, че може да говори и за всеки човек. Обърна се към интервюиращия и започна да говори, рисувайки на едно листче. В същия миг и сестричката ú, настрани от нас, също почна да рисува, без да сме я молили. За съжаление, тук не разполагаме с оригиналите, за да поместим рисунките. Ето какво каза В.:

- Добре… Мм…"Оф кóпи"…"оф кóпи"… Значи "красота"… "Ко" означава "чистота"… "Ớпи "… ааа… "óпи"… означава "ред и добринá"… Това е името на планетата ти. А сега ще ти кажа къде се намира… Амиии… тя е от Слънцето... на 329 светлинни години. Голяма е 9 пъти колкото Слънцето. Тя е зелено-червеникава, смесено с бяло - и ръбеста. Тя не свети съвсем… със собствена светлина; червеното, впрочем, свети… До нея има една голяма звезда, която се казва Арéгус. Там хората са живели до 500 години (на планетата). Имали са ултразвуци - можели да чуват много високи тонове - и били съвършени. Но нещо станало; започнали някакви земетресения; планетата станала елипсовидна и почнала да се върти много бързо. Повечето хора измрели, малцина се спасили. Сега не се знае къде е изчезнала. Тя имала такава форма: (рисунка). Тази планета се превърнала в нещо като ураган и е изсмукала слънцето си; и, не се знае, може да е изсмукала цели галактики… Аз така мисля… И след това оцелелите се качили на нещо (ей сега ще ти го покажа) … ей такова: (рисунка) - и отлетели в друго измерение и… Почнали да се изменят: били по-висши, но са станали на хора… И почнали… от каменната ера… да се усъвършенстват. Те били направили нещо… Едно от тях било направило нещо с планетата, за да почне тази планета това бързо въртене, и били наказани от едно Същество, по-висше от тях - ей такова, като на рисунката, нещо подобно (рисунка) - да имат по-малко ум и пр… Изглеждали ей така (рисува); били добри, но станали малко грознички. Онзи нещо им бил забранил, но преди не знаели какво означава "лошо"… За съжаление, почнали да стават лоши. Създали парùте и почнали да произвеждат все повече и повече разни неща - и затова сме стигнали до това положение днес…

Коментар 16 години по-късно: Вики не е имало как да знае за твърденията на много по-късни автори, че една цивилизация ни е орязала 10 от 12-те нишки ДНК – а тя казва, че това е направено, за да имат хората “по-малко ум”...

… А пък на мама съществата изглеждат така: (рисунка). … Друго за тебе… Аз мога да кажа колко живота си имал – сега този живот ти е 1599-ия. Обаче трябва да има някакъв проблем, за да са те връщали постоянно. През 2000-ната година ще дойдат тия светци да ни вземат, да ни пречистят съзнанията и да ни върнат пак на Земята - и да почне нов живот.

(От няколко минути майката на В. се споглежда с О. (Ойлумùна – Недялка) и шепти, че досега В. никога не е говорила чак такива работи - изумена е! А аз се сещам за 8-годишния Теди, който някога проговори спонтанно точно такива неща, но само в мое присъствие и на майка си. Употребяваше и съвсем непознати за него думи и термини и постоянно прекъсваше да ни пита какво значат. Научните и езотерични сведения, които протекоха чрез него, се оказаха абсолютно верни – поне доколкото можахме да проверим. По всичко личи, че това са индигови деца, а според нас и холизатори – б.х.)

- А какво не съм можел да разбера, та да ме връщат?

- Амии… не знам… Просто може би… Не са те изпращали просто... защото... Не си направил нещо лошо, ами… просто, за да направиш нещо добро за някои хора… И заедно с това трябва да разбереш нещо, та вече да не те връщат. Аз може да зная какво е това нещо, но нямам право да ти го кажа, защото сам трябва да го разбереш, за да не те връщат повече.

- За празниците на Етерната Земя в момента?

- Това обикновено става между Коледа и Бъдни вечер. И когато… още…. (кога ставаше?) – Пролетта; и срещу деня, когато става лято… И края на лятото и следващия ден, когато става есен - и пр… Тогава именно досега е ставало това. Тогава, човек, като заспи, (на В. нищо не е казвано, че трябва да се спи, за да стават тия възлизания - б.х.), просто му е хубаво… И ти си там… Обаче - и всички талантливи, добри деца… и големи… Даже и някои лоши хора ходят там, защото имат частичка добро. Иначе тука са лоши… Този път там залата не е толкова голяма, за да побере всички; но на останалите на Земята сега сънищата им са добри. И техните заминали близки идват при тях в сънищата им - и си общуват с тях… (Съвсем наскоро О. разказа, че е сънувала майка си - идва си вкъщи с едни куфари... И други споделят, че сега сънуват заминалите си близки - б.х.).

- Защо ме пратиха сега тук?

- Мисля, че ще ти бъде много приятно ако останеш тук; но ти всъщност искаш да живееш в такава къща… с двор… никой да не е близо до тебе, за да си вършиш работата… Сега търсиш къде е по-тихо… (Пак повтарям: пред детето никой нищо не е говорил - нито за Празниците горе в момента, нито за жилищните ми проблеми и пр. - б.х.)… Някъде сред планина, сред природата - и така ще ти дойде вдъхновение. Някъде сред Рила. На Рила, но с някакви твои приятели - ще си добре, няма да ти пречат… Там нещо ще намерите… След това ще идеш някъде… в чужбина… Може би ще направиш книги… Ще отидеш някъде в чужбина… В Търново не - Търново не е хубаво място. Даже ти трябва да избягаш от тука… Просто ще бъдеш изгонен! (И наистина, такова коварно и унизително изгонване, каквото се случи по-късно в Търново, не съм преживявал никъде и никога. И наистина – от страна на мъж... – б.х.) Веднага да се махнеш - най-много до две седмици! До събота - иначе неделя нещо направо ще става: някакви лоши хора иначе ще направят нещо. Някакви мъже - един с мустаци - ще направят нещо… Това ще се случи на центъра на Търново - пред съвета… Но не трябва да казваш на никой, защото може да го направят по-рано. Не физически, но психически ще ти причинят нещо, което ще ти нанесе голям удар, ако останеш сега.

- Не може ли да се върне после? (пита О.)

- Може да се върнеш, но не скоро - иначе, от яд, че не са успели, ще си отмъстят най-жестоко! На Рила е безопасно.

- Да кажеш нещо за Елма?

Майка й твърди, че В. не знае нищо за осиянията. Даже и за “Приказки за цветята”.

- Аз мисля, че има за цветята… Сигурно има за Елма… За деца… За Слънцето… За "приказки" нещо… Амии … този Човек, който ви говори… Всичко е вярно, но има и малко "фантастика" - за да бъде по-интересно, човек да ги разбере по-добре, защото днес хората се занимават с фантастика... Иначе това е истина, но се използва фантастиката… А тези касети, с музиката (12-те "Адажио"), пък дават тема на човека - то е говор, но чрез инструменти… (Бях направил и оформил красиво едни касети с подбрани адажия от инструментални концерти и симфонии – б.х.) Елма - това е Същество от друга планета… Вид елфа… Впрочем, Елма е и Царицата на всички елфи. Те не са ú подчинени насила, но Тя е най-висшата… Разбира се, че Тя ги е създала!… Ами затова някои хора смятат, че Розата не е точно цвете… Тя е нещо друго, много по-голямо…(В. няма откъде да знае, че розата е модел на хипервселената - вселената на Елма, т.е. Христа. Ето как удивително прескача от темата за Елма на темата за Розата! - б.х.). Просто Розата, когато се убодеш на нея, се влюбваш. Розата, просто, е светлина - дава живот. (Отново “в десятката” – Розата, т.е хипервселената, дава живот, затова Елма я нарича още “живовселена” – б.п.) А също и лалето - то също е по-висше, обаче не толкова висше, колкото Розата. Черното Лале лекува рак. Ако самó порасне в някоя градина, от сока му може да се направи лекарство против рака. Бодлите на Розата не са лошо нещо. Не са за да предпазват от животни или еди си какво, но там се крие любов, нежност, доброта. Но само който никога не е късал цвете, само той ще разбере и усети това. А който къса все повече и повече цветя, толкова по ще се преражда в цветя - и повече ще го късат…

- Кажи пак за Рила, къде ще идем?

- На най-безопасното място. С един приятел - там ще се сдобиеш с един предмет и с един приятел, който ще спира лошите неща. Ако е кремък - ще ти носи сила, разум - къде да ходиш, какво да правиш и пр. (След време наистина ни дадоха “доживот” една разкошна къща с градина без наем точно в подножието на Рила. Там наистина поканих да живее и един приятел, който може да спира лошите неща, и се сдобихме със скъпа техника – най-хубавата видеокамера. На какво е символ в случая кремъкът, още не съм разбрал, но Д., макар и над 70-годишен, има тъй стегнати мускули, че хирургът е видял голям зор при една операция на херния – и нищо чудно да му е казал, че е “от кремък”...).

- А в Търново? Не трябва ли все пак скоро да се върне? (пита О.)

- Просто, тук приятелите са добри, но не са толкова силни, за да му помогнат. Те не са много ловки и могат да ги омотаят, просто…

В този момент малката К. вече е нарисувала 4 картинки на голям лист: 1.Явява се русо момиче на сцената, с пола или рокля на точки (разпознавателни белези); 2. Горе - играчки; долу - "лошият с брадата, за който говори кака" (разбирай – проводника на контраофанзивата в Търново и неговите кукли на конци (агенти, андроиди, духове, които вече атакуват. Те мислят, че не знаем и че не сме винаги с няколко хода напред); 3. Ляво долу - маймунка, палми, банани, истински рай! (също прогноза с точна символика!); 4. Дясно долу: явява се момиче-ездачка (пак прогноза и разпознавателни белези).

В. продължава:

- Знам, че наблизо е паднал метеорит. (Това е паралелен символ - става дума и за човек – б.х.) Вътре има камък, който носи доброта. Който го открие, ще получи от тази доброта. Но ако някой е алчен и вземе повече, ще му се случат големи нещастия - има едно заклинание и аз знам, че ще бъде прокълнат.

- Змията не е зло. Тя е символ на добро. Просто някога са избивали змии; и до днес избиват змии, за да правят лекарства. Всички насекоми и животни са невинни: човекът е най-лошото и най-жестокото животно на Земята. Вече има бомба, която може да зарази всички хора на Земята! Това мога да кажа…

- Вярно ли е, че майката на О. вече иска да се роди?

- Аз смятам, че този дух вече е родéн. Той се е родил и вие го познавате. Момченце между 8 и 10 години… Има и едно момиченце… още съвсем малко бебе… И то ви е роднина...

Искам да кажа още, че всеки добър човек си има ангел-пазител. Лошият си има дявол. Аз съм записала, че моят ангел се казва Емúра. Означава "Победа".

- А моят? (О.)

- Ериóна. Това означава "Красота и Любов".

- А на Н.? (Ностран)

- Неговия… Ммм… Бермúта. Бермита означава "Пазител".

- А нейния? (на майка ú)

- На мама… "Амирéна" - Амирéна означава "Щастие".

- На баща ти?

- На тате - Йориéн… Означава "Свобода и вдъхновение" (Баща ú е поет).

- На К.? (сестричката ú).

- На К. е "Корáн, Коран е "Сила".

- На В.? (сина на О.).

- На В. - Ириáн. Означава също "Победа", само че "Победа и Сила".

- Мога ли да бъда защита на един приятел? - пита О.

- Ще помагаш, но няма да можеш докрай. Докрай ще може твоят ангел: ще те съветва, ще ти дава кураж и сила…

- А за къща около Търново? (въпр. на О.).

- Да, но пак сред Природата. но… не около Търново - по-надалече.

- В планина или град? (въпрос на х.). Много важни хора ме съветват да живея в планините.

- Тези хора наистина те напътстват добре. В града вече има нещо, което може да убие човек. Наистина трябва да идеш в планината. Рила!

- По екскурзии - или местожителство?

- Да живееш там! Ще се подмладиш. Аз препоръчвам Рила, понеже е много висока планина; защото има върхове, където можеш да се изкачваш.

- Каза нещо за чужбина…

- Просто, там ще почнат да те опознават по-добре. Ще имаш истински приятели и затова ще почнат да издават книгите ти. В тази страна те смятат за голям поет. Повече не мога да кажа. (Наистина, в Латвия скоро след това почнаха да издават нещата, които в България не са отпечатани и досега. В Рига първо публикуваха “Тържествена меса за Бременната”, написана в сихове от българин направо на руски език, а после разпространиха и стихотворението “Знамя и герб Латвии” – б.х.)

- Да се връщам ли в България?

- Ще бъдеш и тук, и там. Ще ходиш и в други страни, където знаят кой си - тука не знаят.

Така завърши "интервюто" с удивителното момиченце. Сега искам да попитам Елма какво би казал по тия въпроси.

11.ХІ.1322г. - 9,40ч.

- Невъзможното за човешкото е възможно за Божественото! Адското не може без града, човешкото не може без селото, а Божественото - без планината. Отделни постройки по планината от градски и селски тип, с градски и селски функции, свързват човека със съответните по-нисши светове. Наистина, по време на седморка, усамотението е необходимо. Но сега вече физическата седморка изтича. Тази календарна година бе за физическо усамотение на някои, но за живот със сродни души – други години. В сила са и старото, и новото летоброене. За новите хора важи новото летоброене, за старите - старото. Стари са хората, които остаряват; нови - които не остаряват или изглеждат по-млади с 20-30-40 години. Старият живее предимно в града, т.е. в ада; младоликият предпочита селото; а новият живее предимно в планината или се качва там през всичките си свободни часове, дни и месеци. Глупавият не слиза от планината - по това ще го познаете. Новият човек има работа с по-изостаналите, които предпочитат града или селото, затова периодично слиза. Селянинът от адско коляно обаче не се подмладява, тъй като коли животни и сърца. Гражданинът пък яде неговата продукция. От 8000 години (200 милиона земни – б.х.) повечето хора са прости селяни - обичат да колят, доят и стрижат сърца. Пиячите на мляко са пиячи на души – психически алкохолици. Науките и занаятите на ада пък учат селяните как се предат, омотават, размотават и плетат сърца. Да оплетеш едно сърце, значи да искаш да обича само теб - само тебе да топли. Първо трябва да го затвориш в кошара, после да го пасеш, поиш и навикваш (а понякога и с тоягата...); трябва да си имаш кучета - попове, роднини и съседи, - които да пазят овцата ти да не отиде пак в гората или да не я грабне друг овчар... Ако не можеш да убиеш сам едно сърце, разчиташ на държавния касапин. Сърцеядството е възможно, само ако лично си убил у някого любовта към всички - или ако вече си си купил от махалата или църквата заклано сърце: то повече не може да се отдава на Божествени чувства (любов към повече от един, към всички). Закланите сърца напоследък са дълбоко замразени; способността им за отклик е нулева. Те се размразяват само при домашни условия. Мога да ви говоря подробно как реагират в живота различните мъртви сърца, когато сте си ги купили: сърце-чорба, сърце-кайма, филе-сърце, сърце-сърма, мусака-сърце, сърце плакия, кървавица, сърце-колбас, сърце-луканка, варено-сърцешко, сърце-пържола и пр… Когато се наядат, сърцеядците обичат още да стрижат и да доят сърцата ви. Стрижачите постоянно ви критикуват, за да им се усили кръвосмилането; а доячите ви карат на работа. Доячите искат да сте им домашни слугини, а орачите и каруцарите шибат невинните сърца, за да им работят. ТОВА е картинката... Доячи са още и ония селяни, които доят аурата ви. Те искат да сте им закачени на безопасната за полата, но тя е най-опасната... Като няма кого да доят, психопийците почват да пият мляко и да ядат млечни произведения. Те искат някой да им е винаги мандра - или денонощно да бият душата ви, ако не обичат да я пият. От биенето на душата се получава душевно масло. Масларите са ония, които изкльопват душата ви с "писенце" и "маценце" - които ви предоставят съвършени битови условия и психофизиологически комфорт, за да могат да ви мажат с мед на филия. Гражданите са, повечето, маслари. Кашкавалените бракове са и кашкавал-туристи: с колите - до полите (на планината)... Яйчарите пък са друг вид психопийци - за тях мога да ви говоря допълнително. Внимавайте да не попаднете на кукувица, защото яйцата, която ще ви снесе в аурата, са направени не от вас, а от някой "куку", който кара мерцедес или мотоциклет. Неговото поколение ще изпояде вашите собствени пиленца или ще ги изхвърли от гнездото и ще отвори гърло колкото котловина! Сега няма какво да говориме повече. Една пета от пентагралните каси е за екскурзии - тук и по чужбина. Догодина е време за екскурзии! Преброявате парите, теглите жребий, и на който се падне – нагоре! Може и лично да каните някого; веднъж месечно и повече от двама души; но всеки път - в различен състав. Който иска да си дои, стриже, пие, папка или слага в буркани някого - да си ходи сàмо с него…

А ето какво се падна в момента на О. от тома "Ценната дума" на Учителя. Отново тотално попадение – говори се за видовете сърца...:

"Като прочетете десета глава от Еклесиаст, виждате, че и Соломон е разполагал с много форми на мисълта си. Например, във втория стих на главата е казано: "Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". - Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действа самò? - Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може самò да направи! Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си самó да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си! Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно: обаче никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е намясто, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари - това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, ТОЙ е луд кон, а не умът му. За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само една способност и едно чувство." (Том "Ценната дума” стр. 142; беседа "Естествени прояви на любовта" от 14 април 1935г.)

Стихове от малката Виктория:

Черната отмъстителна кръв Летеше над безсъния, оловен град - с петна от черна кръв, отмъстителността, полепнала по чистата, бяла престилка на живота. Малките черни петна омърсиха човешкия живот. Хората жадуваха за омраза, смърт и проливането на черна, отмъстителна кръв. А смъртта ги изсмукваше…

Твърдите сълзи на къщата:

Пронизана в хилядите си сърца, от стъклените си очи сълза излюпи. Та падна на земята, а Земята заплака… Дотегна ú на нея: Ще види ли тя пак някога цветята? А къщата, като видя мъката на Земята, пръсна се - и се превърна в пръстта на мъката и любовта!

А ето и стихове из второто издание на “Виновен свят” от баща й – Янислав Янков:

Аз правех всичко по закон неземен. Смъртта не ме сломи. Дойде смъртта, На пръста си синджирче завъртя И каза странно: “Ти не си за мене...” Защото бях художник. С много сила обичах и убиеца дори. Затуй тревожен огън ви гори. И за децата ваши съм закрила. ........................

Достойният не търси храм за упокой, Защото храмът Божи е самият той И в този храм търговец никога не влиза.

А ето интервюта и с други пришълци, този път ги разпитваше един приятел от Рига:

Децата пишат писма до Бога Откъси от книгата на Михаил Димов (Рига)

Писателят от Рига Михаил Димов е направил уникално изследване. Неговата книга "Децата пишат писма до Бога" не задължава и не призовава... Просто авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на децата. Това са и техните страхове, и радости, болки и обиди... Едва ли би могло да се зададе друг подобен въпрос, на който да се получи абсолютно честен отговор... Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на американски деца откъси от книгата "Децата се усмихват на Бога". В тях децата сякаш разговаряли с Бога и тогава му идва мисълта: "А какво биха казали нашите деца на Бога?" И авторът измислил три въпроса: За какво би искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? и За какво би искал да помолиш Бог? С тези въпроси той тръгнал по училищата. - Аз се обърнах точно към любимите учители на децата - разказва авторът. И ги помолих колкото могат по-внимателно, грижливо, ненатрапчиво да зададат въпросите. Ако го бях направил аз сам, разбира се децата биха го възприели по друг начин: ето, дойде чичко писател и трябва да се отговяра с някакви сатндартни фрази. Реших да задам своите въпроси на деца от 7 до 12 години, защото по-големите са вече по-меркантилни, а по-малките не разбират още такива въпроси. Разбира се, не всички директори на училища ме пускаха да вляза - защо трябва да бъркате в душата на децата? Но децата се оказаха по-талантливи от възрастните. Те отговаряха искрено, философски, дори с хумор. Мнозина може би не знаеха нищо за Бога, но интуитивно чувстваха, че това е нещо по-високо от родителите, по-високо от учителите. Учителите бяха във възторг от получените отговори, четяха ги в учителските стаи пред колегите си и ахкаха. Ето по този начин аз получих повече от 3500 писма. От тях подбрах най-интересните и ги включих в своята книга "Децата пишат писма до Бога".

 

Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето? - Ти си създал заповеди за възрастни. Ние измислихме заповеди за децата. Ти само ги попрегледай: 1. Щом вече си се родил, не пискай. 2. Не се отказвай от удоволствия, щом душата ти ги иска, нали тя е от Бога. 3. Не се пъчи от мързел. 6. Задоволявай се с малко, понеже и ти самият си още малък. 7. Не погубвай природата - ти ще лежиш в нея. 8. Не се обиждай на възрастните, радвай се, че има още да живееш и живееш. - Женя, 2 кл.; Кой духа вятъра? - Алик, 1 клас; Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи? - Надя, 3 клас; А Ти обслужваш ли и другите страни? - Толик, 3 клас; Е, добре де, Господи, мен щъркелът ме е донесъл на моите родители, а вместо него кой ни прави? - Олег, 3 клас; А Ти какво образование имаш? - Зайга, 2 клас; Може ли да не умирам, а? - Юля, 1 клас; А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е? - Толик, 2 клас; Аз прочетох, че Христос е евреин, но нали той е Твой син? Тогава какво, и Ти ли си евреин? - Ася, 2 клас; От кой момент може да се смята човека за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка? - Марик, 3 клас; Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш с топъл вятър към Земята и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?... - Наташа, 2 клас; Католиците си имат един Бог, мюсюлманите - друг, юдеите - трети, лютераните - четвърти, православните - пети. И там колко общо сте?... - Игор, 4 клас; Господи, а къде е сега Христос, с какво се занимава? - Стела, 2 клас; Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат? - Андрей, 4 клас; За да ми простиш греха, отначало трябва да съгреша ли? - Петя, 1 клас; Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил - или на някой друг? - Стасик, 2 клас; Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната? - Сергей, 3 клас; Защо отглеждат човека с години, а после хоп - и той вече е мъртъв? - Вася, 2 клас; Ето, светът ще свърши и ще започне друг, така ли? - Гарик, 3 клас; Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят най-после - или не!? - Света, 3 клас; Кога е започнала любовта на Земята? - Катя, 4 клас; Космосът има ли начало и край, дясна и лява страна, горе и долу? - Ваня, 1 клас; А Ти как си се появил на света? - Альоша, 1 клас; Може би мога да Ти помогна с нещо? - Света, 2 клас; Кажи ми под секрет, обича ли ме някой? - Анзор, 3 клас; А в Библията всичко ли е истина? - Вика, 3 клас; Ти защо поиска да направиш Земята? - Андрей, 4 клас; Господи, хайде да бъдем приятели! - Федя, 1 клас; Ох, Господи, ама аз защо съм така устроена? - Алла, 3 клас; Ти как сам виждаш всичко едновременно? - Стасик, 2 клас; Ти си дал на хората болести за инжекциите ли? - Ося, 2 клас; Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи? - Лиза, 2 клас; За какво е нужен животът; а ако е нужен, защо хората умират? - Костя, 2 клас; За какво съм нужен на планетата Земя? - Олег, 2 клас; Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките? - Валентин, 4 клас; Бих искал да знам какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение - или Земята ще изгори с огнен пламък? - Кирил, 4 клас; Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток! Андрей, 4 клас; Ти смееш ли се понякога? Плачеш ли? - Олга, 3 клас; Ти щастлив ли си? - Евелина, 1 клас; На какъв език говорят душите? - Рая, 4 клас; Колко са вярващите сред вярващите? - Зоя, 4 клас; Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе? - Игор, 3 клас; Може ли понякога да ти се присънвам? - Валера, 3 клас; Ти в какъв вид живееш? - Ерик, 4 клас; Направи така, че лятото да дойде завинаги. - Жора, 4 клас; Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря... и на другите ми бащи. - Никита, 2 клас; Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче. - Кира, 4 клас; Прости на всички, които не са кръстени, и на мен заедно с тях. - Филип, 3 клас; Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно! - Вася, 2 клас; Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе! - Вера, 3 клас; Изпари моите грехове! - Толик, 3 клас; Хайде да се срещнем преди смъртта! - Юра, 2 клас; Покажи се, моля те, на целия свят! - Алла, 2 клас; Покажи ми как Ти ме обичаш. - Ерна, 2 клас; Бих искала да дойда при Тебе на гости вкъщи. За една седмица... - Алена, 1 клас. Вземи ме при себе си в Русия. - Павлик, 2 клас; Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко. - Нина, 2 клас; Искам да имам крилца! -Ивона, 1 клас; Изпратѝ на Земята своя Син. Ние няма да го разпънем. - Павлик, 3 клас; Хайде да се уговорим, Господи: аз вярвам в Тебе, а Ти - в мене. - Ляля, 2 клас; Дай ми лична молитва. - Игор, 3 клас; Научи моите врагове да прощават на своите врагове. - Гера, 4 клас; Спасявай хората не от грехове, а от самота. - Сергей, 3 клас; Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги: Възрастните плачат със сълзи. Възрастните плачат с очите. Малките плачат със сърцето, Малките плачат с живота си. Но ако възрастният плаче като малките, значи той плаче НАИСТИНА. - Марик, 4 клас; Пиша Ти от интерната. Интернат - това е място, където изпращат децата заради лошото поведение на родителите. - Ария, 4 клас; Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората да се подготвят, че да не стане като при първото Му идване? - Алина, 4 клас; Прости ми за всички грехове. Знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има. - Шурик, 2 клас; Уважаема Татяна Ивановна, на въпроса, поставен от писателя Димов "За какво би искал ти да помолиш Бога?" мога да отговоря: "Това е моя тайна и аз нямам намерение да я разгласявам." С уважение – винаги на Вашите услуги...- Х. 4 клас; Желая Ти всичко най-хубаво в живота! - Стьопа, 1 клас; Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе! - Андрей, 1 клас; На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват. - Остап, 3 клас; Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата! - Славик, 3 клас; Ех, да имах Твоите възможности!... - Олег, 2 клас; Децата трябва де си имат свой Бог. Едно славно, добро Богченце! - Саша, 3 клас; Аз съм лош, но нека хвърли камък по мене който е добър. Само, тфу-тфу, Ти не хвърляй! - Вячеслав, 3 клас; Аз Тебе те уважавам заради вярата Ти в човека. - Игор, 3 клас.

 

 

21.06.2017 г. 23,50 ч.

 

Из кн.43: 16.07.2014 17:24 Писмо до няколко души: "Баронесса" - изпратено *.pps за любовта на Пушкин и Тютчев към Амалия Крюднер:

 https://www.youtube.com/watch?v=A-cgTrtvtEs Приятелите, които го получиха, имат особен интерес към някои личности от миналото, по съображения, които тук няма да се коментират. Важно е не само за тях, но и за други, които са живели в онази епоха и сега се срещат отново. Ще решат ли този път да не се мъчат да убиват Бога, т.е. сърцето си и другите сърца? Може би някой ще се учуди защо в нашите книги се вклюючват и материали, които не изглежда да са в пряка връзка със Словото. Да, но ние знаем, че освен Словото има и Дело и Живот; има любими души, преродени около нас. Каква е гаранцията, че Бог не е искал Амалия да роди и деца с монада - деца от Пушкин и Тютчев?... И само физически деца ли зачеваме и раждаме, когато допуснем Бога? Има не само карма, но и "дихарма", както е прието да се нарича дхармата в нашите среди. Греховете и грешките трябва да се платят, а започнатото в миналото щастие - да продължи и да се разраства. Ако сме слепи за Срещите и Шансовете, ако се съпротивляваме на импулсираното или предопределеното, т.е. на Бога, това може да е също грях. Казва поетът:

НИКОЛАЙ ХРИСТОЗОВ

(Ами Христозов ще е, чий друг? Нали и двамата копнеят Любовта никога да не отпада?)

Грях

…И слизаме по склона. А жаждата остава неутолена в мен, неутолена в теб. И вятърът към всякое дърво ни приковава. И всеки клон присъда във ушите ни чете.

А залезът догаря. И тъжно, и красиво. Звъни в далечината отлитащият миг... Прощаваме се с него, виновно мълчаливи. Ръцете ни се мятат отчаяно сами.

А беше миг огромен - една сълза безценна, от вихреното време отронена за нас!  Една безкрайна ласка на тъмната вселена; на бъдещето властно - един ликуващ глас.

Но ний не го приехме. Мигът, за нас изпратен, сега потъва бавно в сияние и прах… Прощавай, Миг! Прощавай,  несбъднато зачатие! И слизаме по склона, понесли своя грях...

ИЗ ЕДНО ИНТЕРВЮ С ПОЕТА:

- В публицистичната си книга “Границите на оптимизма" Вие пишете, че днес фронтът минава през самите нас, че се налага да водим битка и със себе си.

- Развитието на обществото е немислимо без тройното единство на критика, способност за приемане на критика и самокритичност. Твърде лесно е човек да проявява нетърпимост към грешките и слабостите на другите. Жестовете на размахания юмрук са твърде достъпни. Несравнимо по-трудно е другото - енергията, която се излъчва от размахания юмрук, да се раздвои, значителна част от нея да се насочи към самите нас. Именно в това е сложността. Защото това вече е битка върху нравствени, морални територии. Зрялата възраст търси утаените мигове на преживяното, моите предпочитания са към зрялата възраст. Разбира се, ако младостта не е прошумяла безплодно, а е обогатила със силни багри и трайна топлина сърцето. Имам едно стихотворение точно на тази тема. Надявам се, ще ми позволите да го цитирам? - Разбира се. - То е кратко. Ето го цялото:

Влизаш в дългите дни, със узряло мълчание пълни, и поглеждаш сърцето си - тъмна, опалена пещ. Прегорели са вихрите, сипят се сребърни въглени. И напразно се взираш безумна искра да съзреш. Но стои топлината - утаено дихание огнено! Преживените мигове - сенки от лава - стоят. В това чисто пространство, нажежено от мисли и спомени, като есенен хляб твойте думи сега се пекат.

Почакайте до вечерта ­- при залез всичко става истинско. Тогава ще узнаете, че погледът ми е внимателно-печален, че нося доброта, под миглите избистрена, че всеки лист, тревица, шепот и мълчание за мен са чудо, пред което смаян се навеждам: и милостта ми ще узнаете към всички земни същества, прозрачни в залезното опрощение, добри и нежни, с очи спокойни на безсмъртни божества. До вечерта почакайте, до озарението на деня. За да ме видите поне в залязващата светлина.

Заклинание

Не отминавай никое "обичам те“ ,  прошепнато от глас, с очи, с мълчание.  То идва от пустинни разстояния  и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "обичам те“ ,  защото ако то не те намери,  вселената от скръб ще потрепери,  звездите ще помръкнат от обида.

Изостряй своя слух – да го дочуваш,  със всички свои сетива улавяй  блуждаещия знак на всеотдайност…

А ако ехо в теб не се събуди?

Отново се поспри, не отминавай:  да те погледат остави очите,  да те запомнят щедро - донасита. - И после в сънища да те извайват.

УЧИТЕЛЯТ: Вземете един мъж, който има красива жена. Той ѝ приписва толкоз престъпления! Каквото и да му казвате, той казва: "Тя ме лъже!" Докато тя не беше се оженила за него, беше „светица”, а сега е голяма грешница... Единственият й грях е в това, че тя се е оженила за него. Ако има престъпление, то е в това, че тя е красива, а се е оженила за човек, който няма красив ум, красиво сърце и благородна душа. Нима аз трябва да стана стражар на една красива жена - да я пазя от нейните подхлъзвания? -То не е в божествения закон! Бог на земята оставя всинца ви свободни. (1933.01.29н беседа "Защо възкръсна?", том "Възкресение", изд. Жануа-98, стр. 471)

16.07.2014 17:58 от Х.С. относно "Баронесса": Колко романтично! Донякъде - нищо ново под слънцето, нали? Благодаря ти!

16.07.2014 20:26 От Р.Е. за "Баронесата": Изящно и вълнуващо преживяване! Благодаря :)

 

27.06.2017 г. 16,54 ч.

 

Един приятел е разпратил по интернет следния текст: 30.ХІІ.131(1995) : : Сливен - Карандúла - Сините камъни  ИСТИНСКОТО ЦЕЛОМЪДРИЕ Може ли да се даде становище по твърденията на една много смела книга: "Петото евангелие" от Филип Ванденберг, издадена от "Литера Прима" през 1995 год., София; оригинал - Gustav Lübe Ferlag GMBH, 1993г.? Както в книгата на Петер Берлинг "Децата на Граал", която дадохме за превод, така и тук се твърди, че Иисус е бил физически баща, като майката е била Мария Магдалена. Това измислица ли е или реалност? В едно предишно осияние се казва, че бащата е бил апостол Йоан, но в момента на зачатието Христос се е вселил, присъствал е. В книгата на Ванденберг, Божественото дете се нарича Бараббас. Авторът твърди, че и Данте, и Шекспир, и Волтер, и Гьоте, и Леонардо са били не само гениални творци, но и "съзаклятници" в една мистерия, изкоренявана от църквата векове наред:

"От 500 години хората се опитват да разгадаят какво е искал да каже У. Шекспир с думите, че между небето и земята се крият много повече тайни, отколкото могат да поберат мозъците ни. Шекспир е бил един от Посветените, също като Данте и Леонардо да Винчи. Всеки от тях ни е завещал някакво тайно указание - нещо като шифровано съобщение." (стр.83-84)

Авторът между другото казва, че днес определени кръ-гове масово ни манипулират: "краткосрочно - чрез наркотици, добавяни във водата за пиене или в изкуствените торове. Дългосрочно - чрез генна манипулация." Според някои, се използват и ваксинациите. Относно Ватикана, авторът споделя чрез своя герой:

"Започнах да се замислям дали една Църква, която има толкова много тайни за криене, е истинската Църква, както винаги тя самата се представя." (стр. 248)

В романа се изнасят подробни данни за съдбата на прословутите коптски ръкописи, открити в делви от египетски фелахи (селяни). Именно това било "Петото евангелие" - евангелието на Бараббас, сина на Иисус и Магдалена. Според Ванденберг, той описвал Христос и събитията като очевидец, за разлика от каноническите четирима евангелисти Лука, Марко, Матей и Йоан, които били писали евангелията си 70-80 години по-късно.

"В секретния архив на Ватикана има една касетка, запечатвана с печата на всеки следващ папа. Всеки възкачил се на папския престол има право да я отвори веднъж, след което тя отново се затваря и запечатва. Говори се, че папите, отваряли тайнствената касета, или губели съзнание и падали на земята като ударени от гръм, или от този миг характерът им странно се променял…" (стр.256-257).

Бараббас описвал Иисус със смолисточерни къдрави коси, докато авторът на "Троянският кон" - Х. Х. Бенитес твърди, че е бил рус. Значи, единият от двамата автори си измисля; а може би и двамата?...

"Според четирите Евангелия, основата за вярата на католиците са осем събития: Иисус е заченат от Светия Дух, Иисус е роден от Дева Мария, бил е преследван от Пилат Понтийски, разпънат е на кръста, умрял е, слязъл е при мъртвите, на третия ден е възкръснал, възнесъл се е на небето. Бараббас поставя под съмнение всички тези събития! Знаете ли какво означава това, падре? Знаете ли?". (стр. 277)

А ето и текстът на мистериозния къс от пергамента, заради който стават толкова много убийства в този полук-риминален роман:

"Този, който пише тези редове, носи името Бараббас. Знайте, че Бараббас е син на Иисус от Назарет. Майка му се казва Мария Магдалена. Иисус, моят баща, беше пророк. Но той можеше да превръща водата във вино и да накара парализираните да ходят, също като египетските магьосници. Затова някои хора казваха, че е Бог. Но това бе против неговата воля"… (стр. 309)

Можем ли да обръщаме сериозно внимание на твърденията на подобни автори и наистина ли съществуват исторически паметници в този дух - или всичко това е измислено?

Впечатляваща е и появата на българското "Евангелие на Мария Магдалина" много преди книгите на Берлинг и Ванденберг. В оригинала на романа "Професии за резиденти" от 1975г. бе включено и това Евангелие, дошло специално за нея. Не трябва ли да го включим при издаването на романа? Няма ли то продължение - не е ли премълчал нещо Елма, от рода на твърдението на гореспоменатите автори - или това наистина е краен еретизъм и светотатство?

Ето отговора:

30.ХІІ.131(1995) 18,25ч.

- Физически Иисус не се размножава в полов смисъл. Ако някой твърди обратното, той се старал да срине фанатизма на официалната Църква, която нарича половото общуване "грях". Божествените Учители рядко създават физически деца на Земята, не понеже това е "грях", а поради опасността те да бъдат убити. Някога Божествените Синове слизаха на Земята и се смесваха с населението - с дъщерите на племената, за да се подготвят тела на по-напреднали духове. Това искаха и Орфей и Родопа от своите ученици. Няма нищо нечисто във физическото сливане на мъжа и жената, когато не се предпазват от раждане. Природата е създала този най-красив и силен акт по правилата на Божественото Присъствие, Святост, Чистота и Хармония. Онова, животинското, което преживяват някои хора, се дължи на месото, на ниската еволюция. Силното се преживява по-красиво от всичко познато в историята на мировата естетика. За изкуството на напредналите космични народи няма по-върховен образ от образа на сливането на мъжкото и женското начало, защото той е синоним на Бога. Напротив, преследват го същите тези убийци, които унищожават живота от едната страна с оръжие, а от другата - с квалификации и забрани. Тайната на сливането, на бащинството, се налага не само по мистически причини, но и по обективни, исторически. Обявяването на бащата, когато той е носител на нови идеи, на нов живот, обикновено е пагубно за децата му и за тяхната майка. Това тъмните сили извършват не само за отмъщение, но преди всичко, за да не се предаде в наследство божествен ген. Такива деца обикновено тръгват по пътя на бащите си. По тази причина, никога Природата и сам Бог не са считали, че прикритото бащинство е грях. Съществуват множество примери от духовната история на космичното човечество за такова велико майчинство и бащинство. Но най-съкровената тайна се състои в това, че Великите Посветени, Учителите и Сам Учителят - Бог, Христос - присъстват във всяко благословено зачатие. Съзнанието на такива велики същества и същности се концентрира всеки път в акта на създаване на ново същество; следователно - събира се цялата вселена! Как може тогава да се нарече това "порочно” зачатие? Непорочно зачатие обаче съществува. То не се интересува дали е станало по полов или по неполов начин, а черпи своята святост и целомъдрие от непресъхващия извор на Волята Божия. Ако едно зачатие е станало по Волята Божия, то е непорочно! Ако зачатието е предизвикано от сродни души, то е чисто, свято и непорочно. Ако зачатието е подготвило тяло или присъствие на дух с искра Божия - то е напълно законно и абсолютно непорочно в очите на всички съвършени същества по Трите Вселени. Всички останали зачатия са порочни! Порочни са и незачатието, физическата девственост и целомъдрие, ако не са по Волята на Бога. ТОВА имам да ви кажа по този въпрос. Нещата, описани в Евангелието, са общо взето верни, но наистина са само капка в морето. Истинската история на Иисуса и неговите съвременници се преподава в Школата на живо, чрез проследяване на така наречените от вас "акашови записи". Ето защо автори, които си измислят, не са ученици от Школата. Католицизмът, православието, евангелизмът и всички останали ереси като тях неизбежно ще си отидат, ако продължат да заблуждават хората. Но "католик", в божествен смисъл, означава онзи последовател на Христа, който има лик като лика на Иисус. Всеки друг не е католик и се изхвърля из райската градина. Православен - вече съм ви казвал, - е само онзи, който право слави Бога, т.е. онзи, който разпознава Словото Божие във всичките му най-древни и най-нови прояви и го разпространява между всички. Евангелист пък е онзи, който слиза от ангелска еволюция, за да помогне на човечеството да разпознае Учителя и Новото Учение. Иисус никога не е умирал и никога няма да умре. Преди 2000 години косата му беше мека, кестенява, с лек червеникав оттенък. Сега и очите, и косата му се менят по цвят и излъчване, в зависимост от необходимостта и случая. "Бараббас" съществува във всички синове Божии, които са "барáби", т.е. с неизвестен баща на Земята. "Евангелие на Мария Магдалина" не включвайте към романа, но споменете, че то съществува, за да се насочат читателите с монада към осиянията. То наистина има още глави, но засега няма да ги дам. Магдалена стана Магдалина (както Аврам – Авраам; и Исус – Иисус), когато зачна от Йоана, в присъствието на Христа. Мария Кротката също зачена от друг апостол и роди три деца, пак с духовното семе на Иисуса. Повече обаче не бива да се откриват тези тайни писмено, понеже дори и устно за тях е забранено да се говори в Школата. Те могат само да смутят невръстните оглашени и вярващи, които си четат Словото, а зачеват от който им падне. Ом, Омнóм, омнолóм! Майката е свята и чиста, нали? Тогава и бащата е такъв. А майка и баща са всички, които не се съпротивляват на Любовта. Останалото е определено за забвение. 19,18ч.

Естествено, пак отворихме томове от Учителя НАПОСОКИ – който том се падне и където попаднат палците:

"Какво трябва да се направи, за да не се разваля приятелството между две другарки? - Ако момъкът, който влиза между тях, представлява жаден пътник, те трябва да го напоят. И двете едновременно трябва да задоволят жаждата му. В случая те дават нещо от себе си, без да искат да го оберат. Яви ли се желание във всяка една от тях да вземе нещо от момъка, без да даде нищо от себе си, те непременно ще се скарат. Значи, разрешаването на спорните въпроси седи в даването. Щом давате без мярка - доброто иде; щом взимате без мярка - злото идва. Следователно, каже ли някой, че дава без мярка, това показва, че той е добър човек. Ако взима без мярка, той е лош човек. Само онзи дава без мярка, който не слага никакво ограничение на Божественото в себе си. Той дава път на водата да тече свободно, да разнася Божието благословение навсякъде." (Том "Божият глас" - стр.156-157, 29.Х.1930г.)

"Някой обича някого, мисли само за него, но очаква същото и за себе си. Ако не му отговори по същия начин, той се разочарова. Не е лошо, че мислите за един човек, но не е правилно да изисквате от него същото. Днес жената е цяла "светица", мъжът - "светия"... Защо? - Защото стражар ги следи... Жената стои като стражар при мъжа си, гледа какво прави, накъде се движат очите му. Мъжът също следи жена си като стражар… Всеки има право да мисли за някого, но да не го слага много близо до очите си. Сложи ли го близо до очите си, той сам се лишава от възможността да вижда и разбира правилните отношения. Той престава да разбира реалността на живота. Когато отива при някой извор, човек гребва малко вода с ръцете си и задоволява жаждата си. Може ли да изпие всичката вода на извора? Ако ти не можеш да изпиеш всичката вода на извора, трябва ли да изискваш от него да мисли само за тебе и да дава само на тебе? Ти имаш право само на онази вода, която си погълнал. Даже Бог, Който е създал света и всички живи същества, от никого не изисква да мисли само за Него." (Том "Божият глас", стр.143-144, същата дата)

"Следователно, ако обичате някой човек или ако той ви обича без да оцените тази обич, вие огорчавате всички души, които са свързани с него. Ако цветята и плодовете страдат, когато човек не ги оценява, колко повече страдат хората, когато не могат да оценят любовта им!" (Том "Божествения глас", стр.120, 8.Х.130г.)

"А когато се казва, че човекът бил заченат в грях, това се отнася до външните условия на живота, а не до онези първични клетки, които имат божествен произход." (Том и беседа "Добри и лоши условия", стр. 6, 2.V.1928)

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/