16.05.2017г. 16,57 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 9 март 1914 г. : : Из "БЕСЕДА ЗА ПРАЗНИКА НА ПРОЛЕТТА" : : СЛЪНЦЕТО ТОКУ-ЩО Е ВЛЯЗЛО в Овена по Юлианския календар, затова на тази дата Учителят изнася тази беседа. В същия миг Слънцето е в съвпад с Денеб, Марс е в съвпад с Алгол, Сатурн е в съвпад с Алтаир, Плутон е в съвпад с Маркаб, а асцендентът - със звездата Алхена. Все главни звезди от главни съзвездия: Денеб е алфата на Лебед, Алтаир е алфа от Орел, Маркаб е алфата на Пегас, Алгол е бета от Персей, Алхена е гама от Близнаци. Отделно, Слънцето е в съвпад с Луната, в тригони с Уран, Раху и Кету и в секстил със Сатурн, Луната е в съвпад с Венера и Плутон, Нептун е в съвпад с Центъра на галактиката и с Лилит, асцендентът е в съвпад с Локус фортуна... Астролозите и астрономите могат за изчислят веднъж на колко хилядолетия е възможна такава конфигурация. При всички случаи, това е един съвършено уникален космичен момент за Земята! Сигурно затова и Учителят започва така:

"МНОЗИНСТВОТО НЕ СХВАЩАТ ВАЖНОСТТА НА ДНЕШНИЯ ДЕН, НО ЗА НЯКОИ ЩЕ ОСТАНЕ ПАМЕТЕН, ЗАЩОТО ДНЕС СЕ ПРИКЛЮЧВА ЕДНА ЕПОХА И СЕ ЗАПОЧВА ДРУГА, НОВА."

"ТОЯ ДЕН Е ВЕЛИК ДУХОВЕН ДЕН! ГОРЕ СТАВА ОФИЦИАЛНО ПРИСЪСТВИЕ НА ТЪРЖЕСТВОТО, ОТКЪДЕТО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ ВИ ПОЗДРАВЯВАТ. АКО НЯКОЙ НЕ ВЯРВА В ТОВА, СКОРО ЩЕ Е ДЕНЯТ, В КОЙТО ВСЕКИ ЛИЧНО ЩЕ ПРОВЕРИ ТОВА И ЩЕ СЕ УБЕДИ В ИСТИННОСТТА НА ДУМИТЕ МИ.”

„ДНЕС СЕ ЗАПОЧВА НОВА ЕПОХА В ДУХОВНИЯ СВЯТ - И КАК ЩЕ СЕ ЗАПИШАТ ИМЕНАТА ВИ В НОВАТА КНИГА НА ЖИВОТА?”

- И в предишната беседа Той говори за мистична Сватба и за „сватбарски дрехи”, но какво означава това на практика? Как би трябвало да се изразят те като конкретно поведение в нашите избори и предпочитания в живота? Кого и какво избираме в живота си, кого харесваме, кого обслужваме? Кой и до днес се отзовава или не се отзовава на Царските Сватби на Духа и Душата, които са толкова редки?

"ПОНЕЖЕ ПОКАНЕНИТЕ НА ЦАРСКАТА СВАТБА НЕ СЕ ОТЗОВАХА НА ПОКАНАТА, ТО ЦАРЯТ КАЗА НА СЛУГИТЕ СИ ДА ПОКАНЯТ ГДЕ КОГО НАМЕРЯТ ПО УЛИЦИТЕ (ПОКАНЕНИТЕ СМЕ НИЕ) - И ПОНЕЖЕ ДОШЛИТЕ НЕ СА ОБЛЕЧЕНИ СЪС СВАТБАРСКИ ДРЕХИ, ТО ГОСПОДАРЯТ НА СВАТБАТА ЩЕ ИМ ПРИГОТВИ СВАТБАРСКИТЕ ДРЕХИ."

- Стотици пъти досега обсъждаме въпросите за вкуса, сърцето и мисленето ни като базални за последствията и нашата съдба, а ето че Учителят тук отново набляга на това. Как мисли и чувства, какво избира и доднес човекът на тъмната плът?

„ВСИЧКО, КОЕТО МИСЛИМ И ЧУВСТВАМЕ, НЕ Е ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ, ЗАЩОТО ТО ЕЖЕДНЕВНО СЕ МЕНИ. В ЧОВЕКА ИМА ТРИ НЕЩА, КОИТО СЕ ЛЪЖАТ И НАС ИЗЛЪГВАТ. ТО СА ВКУСЪТ, СЪРЦЕТО И ИНТЕЛЕКТЪТ.”

„СЪС СЪРЦЕТО СИ ОБИКВАМЕ БЛИЗКИТЕ СИ, НЯКОИ ОТ КОИТО НИ ПРИЧИНЯВАТ НЕПРИЯТНОСТИ; ИНТЕЛЕКТЪТ Е, КОЙТО НИ УВЛИЧА В ЕДНО ИЛИ ДРУГО ЖЕЛАНИЕ И НИ СЪЗДАВА ТЕЖКИ ГЛАВОБОЛИЯ И СТРАДАНИЯ. /.../ /СТОМАХЪТ И ЖИВОТЪТ НИ ЩЕШЕ ДА Е ЗДРАВ/ АКО НЕ Е ВКУСЪТ, КОЙТО ДА ГО ИЗНАСИЛИ. ДУШАТА Е, КОЯТО НИ ПОКАЗВА КОИ СА ИСТИНСКИТЕ НИ ПРИЯТЕЛИ - И НИ СЪДИ, ЗАДЕТО СМЕ СЛУШАЛИ СЪРЦЕТО СИ, КОГАТО СМЕ ИЗБИРАЛИ ПРИЯТЕЛИ, КОИТО СА НИ ИЗНЕВЕРИЛИ.

- Тези така наречени „близки” и „приятели”, които сме избрали поради лошия си вкус или по фалшиви съображения, са ни изневерили предварително с други неща и хора от ниска проба. Затова те непременно ще ни изменят и в бъдеще, в усилията си да ни екстплоатират и поробят, да ни вкарат в лошия път. А сватбарските дрехи са новите ни физически и духовни тела, които трябва да сме изградили или Бог да ни ги подари, ако сме дошли на Сватбата навреме и със запалени светилници, не сме предпочели нещо смъртно в най-върховния миг.

Защо ние все си избираме всеки път неверен приятел и интелектуални обекти от ниска проба, само защото са ефектни и блестят? – Защото „...ТАКЪВ ПРИЯТЕЛ Е ИЗБРАН ОТ СЪРЦЕТО БЕЗ МНЕНИЕТО НА ДУШАТА; А ПОНЕЖЕ ХОРАТА СЕ УВЛИЧАТ И ЗАДОВОЛЯВАТ И ИНТЕЛЕКТА СИ БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА ДУХА, ТЕ ПАКОСТЯТ НА СЕБЕ СИ.”

ХРИСТОС ИСКА ДА ВЪЗСТАНОВИ ТРИ НЕЩА В НАС: СТОМАХА, КОЙТО ОБРАЗУВА ИСТИНСКИТЕ ЖИЗНЕНИ СОКОВЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА НАШИЯ ЖИВОТ; ДУШАТА, КОЯТО Е ЦАРИЦА НА НАШЕТО ТЯЛО И ПРЕДСТАВЛЯВА ЕДИН МАЛЪК ОАЗИС; И ДУХА, КОЙТО ОБРАЗУВА БЛАГИ МИСЛИ В НАС.

- Ни повече, ни по-малко: наличието на душа означава царска грижа за здравето и щастието на държавата ѝ – НАШЕТО ТЯЛО; наличието на дух означава наличие на БЛАГОСТ!

„КОГАТО ОТИВАМЕ КЪМ ГОСПОДА, ДВЕ НЕЩА СА ПОТРЕБНИ: ЕДНАКВО ДА ПОНАСЯМЕ ЗАГУБИТЕ И ПЕЧАЛБИТЕ, РАДОСТИТЕ И СКЪРБИТЕ. ДА ХОДИМ С ВЯРА И ДА НЕ РОПТАЕМ, ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕМ СЛЕД ТАЗИ ЗАГУБА КАКВА ПЕЧАЛБА НИ ЧАКА, НИТО КАКВА РАДОСТ - СЛЕД ТАЯ СКРЪБ.”

„КАК МОЖЕ ЕДИН ДА УЧИ ДРУГИГО, КОГАТО ПЪРВО СЕБЕ СИ НЕ Е НАУЧИЛ?”

„ХРИСТОС НИ ПОКАЗА, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОНАСЯМЕ С РАДОСТ ВСИЧКО, КАКВОТО НИ СЕ СЛУЧИ В ЖИВОТА, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КАКВОТО СЕ СЛУЧВА С НАС, Е ЗА ДОБРО. КОЙТО КАЖЕ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ТЪРПИ ТОВА СИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЛЪЖЕ СЕ. ИСКАЙТЕ - И ЩЕ МОЖЕТЕ!”

В ЖИВОТА СИ НИТО ДА ЛЪЖЕМ, НИТО ДА ДОПУСКАМЕ ДА НИ ИЗЛЪЖАТ. И ТОГАВА ГОСПОД ЩЕ НИ ДАДЕ ВИДЕЛИНА.

„КОЙТО ИМА БОЛНА ДУША, ОТ ВСИЧКО СЕ СТРАХУВА И ВЪВ ВСИЧКО ВИЖДА ОПАСНОСТ.”

„ЖИВОТЪТ НИ СЕ СЪСТОИ НЕ В ѝМАНЕТО, А В ОБЩЕНИЕТО С БОГА.”

- а ѝмането в адски смисъл не е само къщи и вещи и престиж и пр, но и жаждата да притежаваме човек или хора само за себе си и да им налагаме волята си.

"КОГАТО СТРАДАМЕ, ЩЕ ДОЙДАТ ДА НИ ПОМАГАТ. ГОРКО ОНОМУВА, КОМУТО НЯМА КОЙ ДА МУ ПОМОГНЕ В СТРАДАНИЕТО! /../ НАЙ-МЪЧНОТО НЕЩО Е САМ ДА СЕ СПАСЯВАШ. АКО СЕ НАМЕРИШ ВСРЕД МОРЕТО СЛЕД НЯКОЕ КОРАБОКРУШЕНИЕ, ВЪЗМОЖНО ЛИ Е САМ ДА СЕ СПАСИШ?"

„НИЕ ВСЕКИ ДЕН БИЕМ ТЯЛОТО СИ С НАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ И СТРАДАНИЯ.”

„В ХРИСТА НЕ МОЖЕ МЪЖ БЕЗ ЖЕНА, НИТО ЖЕНА БЕЗ МЪЖ. АКО ЕДИНИЯТ ПАДА, ВЛЕЧЕ И ДРУГИЯ; АКО ЕДИНИЯТ СЕ ИЗДИГА, ТЕГЛИ И ДРУГИЯ.”

„ВЕЛИК ЧОВЕК Е ОНЯ, КОЙТО ОБИЧА; А ОБИЧА ОНЯ, КОЙТО СЛУГУВА.”

„КОГАТО МИСЛИШ ЗА ЗЛОТО, КУЛТИВИРАШ ГО.”

"ДА СЕ ПОВДИГАМЕ - И ДА СИ ПРЕДСТАВЯМЕ ДНЕШНАТА БОЖЕСТВЕНА КАРТИНА НА ПРАЗНЕНСТВОТО В НЕБЕТО! ОТГОРЕ ЩЕ СЛЯЗАТ ДУХОВЕ ДА НИ НАПРАВЯТ ДА СМЕ ДОВОЛНИ ОТ ОНОВА, КОЕТО ИМАМЕ, А С ТЯХ ИДЕ ХРИСТОС. ТОВА ЩЕ СТАНЕ ИЛИ С ЕДНО БЛАГОСЛОВЕНИЕ, КАТО САМО ЩЕ РЕМОНТИРАТ СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ; ИЛИ ПЪК, АКО СЕ ОКАЖЕ НЕПОПРАВИМО, ЩЕ ДОЙДЕ С КАТАСТРОФА - ЩЕ СЪБОРИ ВСИЧКО ИЗДЪНО, КАКТО СГРАДИТЕ С ПРОГНИЛИ ОСНОВИ, И ЩЕ ПОЧНЕ НАНОВО СВОЕТО ДЕЛО. ДА СЕ НЕ СТРАХУВАМЕ ОТ ТОВА.”

- Явно е надделяла втората тенденция, понеже само след 4 месеца започва Първата световна война и продължава до 1918 г. Първата световна война често се описва като първата „тотална война” заради трагичните си последици. По време на продължилите над четири години военни действия са използвани нови оръжия, рухват империи, огромни територии са разрушени, милиони хора – избити. През 1919 г. националните статистики на страните сочат различни данни за броя на мобилизираните във войната, за убитите, ранените и за материалните щети. Общо убитите в сражения и умрелите от рани и болести войници се изчисляват на повече от 10 милиона! През 1914 г. войната започват 8 държави – 44% от световното население. Към края и в бойните действия участват 33 от всичките тогавашни 59 държави – 87% от населението на Земята! Общо по време на войната са мобилизирани 73 млн. души, от които от Антантата – 48 млн., а от Централните сили – 25 млн.

 

После също знаем какво следва и как се стига до Втората световна война и с какъв резултатът, както и до последвалите нови студени и горещи войни и до вътрешнодържавния геноцид.

17.05.2017 г. 12,16 ч.

 

КАРТИНИ ОТ НЕМСКИЯ СИМВОЛИСТ Franz Xaver Unterseher (1888-1954). Тази вляво горе е кръстил "Накъде води тази пътека?". Ние сме сомнамбули, а Смъртта, идентифицирала нашия егоизъм, лош вкус, погрешни избори и посредствени цели, ни насочва към пропастта и ни бута в нея - Бог няма нужда от спящи хора с нисък идеал. Оттам обаче някои вече са възлезли, защото сме "венец на творението"; други излизат в момента от пашкула си със страстен копнеж по Любовта и Съвършенството. Уморените чисти души до последен дъх зоват с арфата си спящи, озлобени и съмняващи се нещастници; Учителят спасява каещите се; братът от Ятото сочи накъде е спасението.

"Смъртта има повод - за нея работи непослушанието. Когато хората не искат да изпълнят ония закони, които управляват битието, те си създават нещастия." (12 юли 1942, беседа "Новораждане")

"Човек мисли, че е последното творение на Бога, т.е. "венецът на творението". - Не, и над него има други форми, към които той се стреми. Човекът не е завършена форма, още има да расте и да се развива." (1 септември 1940, беседа "Добрата покана")

"И ние, докато чоплим листата на материалния живот, сме червеи; но като минем през пашкула и станем души, облечени с хубави дрехи, ще схванем живота в по-високото му проявление. (4 февруари 1917,беседа "Блажените")

"Човек засега е една арфа със сто струни, с които се изразяват неговите чувства, способности, сили, стремежи." (2 март 1938, беседа "Лечебно действие на музиката");

"Ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота...“. Да, сянка, но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както отруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно - тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, - всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл!“ - Вярно, това е най-голямото щастие, което човек може да добие на земята. И МОЖЕ да го добие, стига да иска да се стреми непоколебимо към това благо." (6 юли 1914, беседа "Любовта")

"Покаянието разбира един НОВ живот! Да хванеш един НОВ път! Хванал си един крив път - та да хванеш един НОВ път." (12.IV.1936,беседа "Божествената връзка. Новият живот. Трите врати")

"Но като достигна един идеал, към който съм се стремял, пред мене седи друг, още по-висок идеал - и към този следующ идеал аз се стремя." (16 март 1938, беседа "О, любов неизказана!")

 

17.05.2017 г. 20,42 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "КОЕ СЪЩЕСТВО МОЖЕ ДА ТЕ ЛЮБИ? - ОНОВА СЪЩЕСТВО, В ЧИЕТО СЪРЦЕ И ДУША НЕ МОЖЕ ДА ВЛЕЗЕ НИКАКВО ПРОТИВОРЕЧИЕ - ТОВА СЪЩЕСТВО ВСЯКОГА ЩЕ ТЕ ЛЮБИ. /.../ АКО ИСКАТЕ, МОЖЕТЕ ДА ИМАТЕ РАЗПОЗНАВАНЕ НА ЛЮБОВТА ОТ ДРУГИТЕ ВИ СЪСТОЯНИЯ, КОИТО СА ОТ ДРУГО ЕСТЕСТВО." (31 януари 1934, "Съществените правила")

ЕДНА ОТ КАРТИНИТЕ НА Franz Xaver Unterseher, този път увеличена. Наистина, човешката душа денонощно изтръгва огнени звуци от струните си, но хората реагират странно. Това не се е променило и до днес, Божественото си остава глас в пустиня. Никой не иска да промени предпочитанията и навиците си, защото у хората няма Разпознаване и верни приоритети.

„НУЖНА Е ВЯРА НА ЧОВЕКА, НО ВЯРАТА МУ ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ В НАУКА ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА ОНЕЗИ ОСНОВНИ ЗАКОНИ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ. ЛЮБОВТА ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ДРУГА НАУКА, КОЯТО НОСИ ВСИЧКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ЗА ЧОВЕШКОТО ЩАСТИЕ.” (14 ноември, 1937, „И не можаха на това да му отговорят”)

 

18.05.2017 г. 18,10 ч.

 

"ЛЮБОВТА НЕ ДИРИ СВОЕТО СИ.“ - ДЕЙСТВИТЕЛНО, КОЙТО ДИРИ СВОЕТО СИ, ТОЙ НЕ Е В ЛЮБОВТА. САМО ЕГОИЗМЪТ ДИРИ СВОЕТО СИ." (7 август 1931, беседа "Ден на Божието изявление")

10 мисли и реплики из "ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА":

Моята любов угасна — продължи той, - потушена от безразсъдната ти упоритост, принуждаваща те да се вкопчваш като булдог в онова, което решаваш, че искаш да имаш…

Защото ти си жестока към тези, които те обичат! Ти приемаш любовта им, но я размахваш като бич над главите  им. (Стоян Михайловски казва същото: "обич" в такива случаи е "о, бич!"

Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото той ни предлага; и  да сме благодарни, защото би могло да бъде и по-лошо.

Никаква сила на света не може да ни сломи, освен нашата собствена природа.

Каквото е счупено – счупено е. И аз предпочитам да запазя спомена за НЯКОГАШНАТА му красота, вместо цял живот  да се примирявам с пукнатини.

Ако наистина искаш да го видиш такъв, какъвто е в действителност, съди го поне справедливо. Той е благороден по душа и възпитан човек, озовал се в свят, където не му е мястото. И макар да съзнава, че старанията му са предварително обречени, опитва се да живее по нормите на един погребан вече свят.

Питаше се отпаднало и с униние дали изобщо бе съумяла да разбере някого на този свят.

"Но аз те обичам! - каза тя. - Там ти е бедата..."

„Поразително е упорството на жените да запазят веригите, които оковават тях самите!

Обещанията се дават, за да се нарушават.

Дотук бяха откъси от книгата на Маргарет Митчел. Ето какво казва и Учителят за обещанията:

„ПОМНИ: НИКОГА НЕ ДАВАЙ ОБЕЩАНИЕ, КОЕТО НЕ МОЖЕШ ДА ИЗПЪЛНИШ! ИМА САМО ЕДИН, КОЙТО ВСЯКОГА Е ВЕРЕН НА ОБЕЩАНИЯТА СИ. ВСЪЩНОСТ, ТОЙ НЯМА ЗАЩО ДА ОБЕЩАВА - ТОЙ ВСЯКОГА ДАВА. ТОЙ Е БОГ. САМО НА НЕГО МОЖЕ ДА ОБЕЩАВАТЕ ВСИЧКО. НА ХОРАТА ЩЕ ОБЕЩАВАТЕ САМО ТОВА, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ И КОЕТО ИСКАТЕ ДА НАПРАВИТЕ ЗА ТЯХ. И КАТО ОБЕЩАВАТЕ НА БОГА ВСИЧКО, ТОЙ НИКОГА НЯМА ДА ВИ ИЗНУДИ. ЧОВЕКЪТ ОБАЧЕ ИЗНУДВА. АКО ДАДЕШ ОБЕЩАНИЕ НА ГОСПОДАРЯ СИ ДА МУ СЛУЖИШ, ТОЙ НИКОГА НЯМА ДА ТИ ДАДЕ ПОЧИВКА. ЗА ДА НЕ ИЗПАДА В ПРОТИВОРЕЧИЯ, ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ЗНАЕ КОГА ДА ОБЕЩАВА. ЕТО КАКВО ПРАВИЛО ЩЕ ВИ ДАМ: ПРЕДИ ДА ОБЕЩАЕШ НЕЩО, ПИТАЙ ГОСПОДА, СЪГЛАСЕН ЛИ Е ДА ДАДЕШ ОБЕЩАНИЕ.” (21 октомври 1932, „Възможности и постижения”)

„НЕ ИСКАМ ДА ДАВАТЕ ОБЕЩАНИЕ ЗА МНОГО. /.../ ЩЕ НАПРАВИМ ОБЕЩАНИЕ ЗА ЕДИН МЕСЕЦ, ПОСЛЕ ЗА ГОДИНА, А НЯКОГА ЩЕ НАПРАВИМ ОБЕЩАНИЕ ЗА ЕДИН ДЕН - ОТ МАЛКО ЩЕ ЗАПОЧНЕМ, ТО Е НАЙ-СИГУРНО. А НЯКОЙ ДАДЕ ОБЕЩАНИЕ ЗА ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ, И ПОСЛЕ...” (15.III.1922 , „Качества и проявление на волята”)

„АКО МОМЪК И МОМА СИ ДАДАТ ОБЕЩАНИЕ ДА СЕ ОЖЕНЯТ, НО ТЯХНОТО ОБЕЩАНИЕ СЕ ОКАЖЕ ГЛУПАВО, ТО ТЕ НЕ ТРЯБВА ДА ТУРЯТ В ИЗПЪЛНЕНИЕ ТОЗИ ДОГОВОР. /.../ ЖЕЛАНИЕТО ДА УДЪРЖИМ НЯКОЕ ОБЕЩАНИЕ, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПЪЛНИ, Е ПРОДИКТУВАНО ОТ ЧЕСТОЛЮБИЕТО НА НЯКОЙ ЧЕСТЕН ЧОВЕК. ЧЕСТЕН ЧОВЕК Е ОБАЧЕ ТОЗИ, КОЙТО МИСЛИ И ДЕЙСТВА ПРАВИЛНО.” (29 юни 1919, „Старият книжник”)

„ТА КАЗВАМ, ТАМ, ДЕТО СА ГОЛЕМИТЕ ОБЕЩАНИЯ, ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ТЯХ! ВСЯКОГА, ДЕТО ИМА ГОЛЕМИ ОБЕЩАНИЯ, ТАМ Е ЗЛОТО. ТАМ, ДЕТО ИМА НАЙ-МАЛКОТО ОБЕЩАНИЕ, ТАМ Е ДОБРОТО. ДОБРОТО КАЗВА: ПРЕДПОЧЕТИ СИРОМАШИЯТА, СМЪРТТА, САМО ДА ИМАШ БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА БОГА.” (2 август 1942, „Самовъзпитание”)

„ИМА СЛУЧАИ, КОГАТО МОЖЕ ДА НЕ ИЗПЪЛНИШ ОБЕЩАНИЕТО СИ. НАПРИМЕР, НЯКОЙ ТЕ ПИТА МОЖЕШ ЛИ ДА МИНЕШ ПРЕЗ РЕКАТА. КАЗВАШ, ЧЕ МОЖЕШ. ОТИВАШ НА РЕКАТА, ВИЖДАШ, ЧЕ Е ДЪЛБОКА ПОВЕЧЕ ОТ ДВА МЕТРА. ДА ПЛУВАШ, НЕ МОЖЕШ. КАЖИ: „ОТСТЪПВАМ, НЕ МОГА ДА МИНА РЕКАТА“. В СЛУЧАЯ ТИ СИ СВОБОДЕН ДА НЕ ИЗПЪЛНИШ ДУМАТА СИ.” ( 8 май 1938, „Отворени за доброто”)

ОБИЧАЛ ТОЙ СВОЯТА ВЪЗЛЮБЛЕНА, ОТИВА СЪС СЪЛЗИ НА ОЧИ И Ѝ КАЗВА: „ЛЕКАРИТЕ КОНСТАТИРАХА, ЧЕ СЛЕД 24 ЧАСА ЩЕ УМРЕШ.“ ТЯ ГО ГЛЕДА И КАЗВА: „ТОВА Е ВОЛЯТА БОЖИЯ, НО ОТ ТЕБЕ ИСКАМ ДА МИ ДАДЕШ ЕДНО ОБЕЩАНИЕ.“ ТОЙ БИЛ ДОСТА УМЕН И КАЗВА: „АКО Е НЕЩО, КОЕТО МОГА ДА ИЗПЪЛНЯ... НО ТИ МОЖЕ ДА ПОИСКАШ НЕЩО, КОЕТО НЕ МОГА ДА ИЗПЪЛНЯ.“ ТЯ КАЗВА: „ИСКАМ ДА МИ ОБЕЩАЕШ /ПРЕДВАРИТЕЛНО/.“ ТОЙ КАЗВА: „НЕ МОГА ДА ТИ ОБЕЩАЯ, ДОКАТО НЕ МИ КАЖЕШ КАКВО Е. ДА ВИДЯ ЩЕ МОГА ЛИ ДА ИЗПЪЛНЯ ТОВА ОБЕЩАНИЕ.“ ТЯ КАЗВА: „ИСКАМ, КАТО УМРА, ТИ ДА СЕ НЕ ЖЕНИШ!“ „ВИЖ, ДА ТИ КАЖА, НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ЛЪЖА, НО ТОВА НЕ МОГА ДА ОБЕЩАЯ...” - /и „вълюблената”, от ревност и инат, не умряла.../ (1 май 1940, „Божественият център”)

"ИМАМ ПРЕДВИД ОНОВА, КОЕТО ИСКАШ. ГОТОВ СЪМ ДА ГО НАПРАВЯ, НО В СЕБЕ СИ ИМАМ ЕДНО ПРАВИЛО, КОЕТО НЕ ГО НАПУЩАМ НИКОГА. ПЪРВОТО ОБЕЩАНИЕ СЪМ ДАЛ НА ГОСПОДА. ЩЕ ОТИДА ДА ИЗПЪЛНЯ ВОЛЯТА МУ. И КАТО СВЪРША ВОЛЯТА МУ, КОЛКОТО ВРЕМЕ ОСТАНЕ, ЩЕ СЛУГУВАМ И НА ТЕБЕ.“ (18 януари, 1939, „Най-малкото и най-голямото)

„ТУРЕТЕ В МИСЪЛТА ВИ ДА ВЪЗПИТАВАТЕ ВОЛЯТА СИ И ДА НЯМАТЕ НИКАКВО СМУЩЕНИЕ В СЪРЦАТА СИ. СМУЩЕНИЯТА ВИ ДА ОСТАНАТ НАВЪН, А В ДУШАТА СИ ДА СТЕ ТИХИ И СПОКОЙНИ, РАДОСТНИ. А АКО НАМЕРИТЕ ДЯВОЛА ВЪТРЕ, УЛОВЕТЕ ГО ЗА ОПАШКАТА И ХАЙДЕ НАВЪН - ДА ГО ИЗПЪДИТЕ! АКО НЕ ИСКА ДА ИЗЛЕЗЕ, НЕ МУ СЕ ЦЕРЕМОНЕТЕ. КАКВОТО И ОБЕЩАНИЕ ДА ВИ ДАДЕ, НЕ МУ ВЯРВАЙТЕ. ПИТАЙ ГО: „ГОТОВ ЛИ СИ ДА ПРОСТИШ, ГОТОВ ЛИ СИ ДА ЛЮБИШ?“ – „НЕ.“ – „ЩОМ НЕ СИ ГОТОВ, ТОГАВА НАВЪН! НА ТВОЕТО МЯСТО ЩЕ ДОЙДЕ ДРУГ, КОЙТО ЩЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА НЕЩО” (9 (22) март 1920, беседата е със същото заглавие)

18.05.2017 г. 21,51 ч.

 

am1891-1985.Mabel Alvarez_07

 

18.05.2017 г. 21,51 ч.

 

Това е нашата тиха революция - част от нея. Съдействаме за по-мекия вариант на Предстоящото. Всички тия картини не са само за памет, а опит на Небето да възпроизеде Перкрасното в съзнанието на тия, до които ще стигнат. Това преобразува естосферата на космоса и се съпротивлява на Злото, претопява го. Знаем колко пъти Доброто и Красивото е по-силно от Злото.  Като разпространяваме тия изображения физически и психически, ние помагаме и на душите на художниците и на всичките им вериги от сродни души. Преобразуваме вселените им, съставени от техните творения - в тях може да се пътува. Желателно е съдействие - един човек за един живот няма как да направи това. Освен картините, желателно е да се питат специалисти, да се проучва биографията на всеки художник с душа, да се сложи към описанията поне по една божествена мисъл от него, поне по една божествена постъпка от живота му на небето или на земята. Така ние създаваме една истинска история на изкуството, каквато се практикува само на Небето, едно истинско космоплаване из вселените на творците. Много хора на изкуството са живели напразно - не са оставили нито едно божествено произведение. Други имат само една картина или скулптура сред останалите, издаваща, че аворът им има монада, искра от Бога. Дори квадратен сантиметър от такава, в който има добро или истинска красота, държи главата на такъв дух над повърхността, над ада - той може да диша, особено когато някой храни душата си с това, когато гледа това му творение или част от него...  Небето позволява и изисква да променяме някои снимки и картини - махаме откъснатите цветя, лулите и цигарите, изключваме грозното и отвратителното, не включваме инфернални и батални сцени, премахваме ловците, въдиците и въдичарите, оръжията, убитите животни и пр., защото духовете на авторите и феновете им с векове се мъчат от това и не могат да възлязат нагоре. Това се нарича бяла естомагия. Те са ни много благодарни. Историците и критиците на изкуството на земята, законите за "авторското право", които биха се опълчили срещу такива промени, са с единия си крак в ада. Продавачите, които днес слагат печати и надписи върху картините в интернет, имат не по-добра карма от радиоредакторите, които прекъсват божествената музика в ефира или я накъсват с небожестена и говор, както и с колегите им от телевизиите, подкупени от пъкъла да накъсват фимите с реклами.  С творците с дух и душа, които са още живи на земята, е желателно да се свързваме лично и да искаме разрешение за слагане на картините им тук, да ги молим да разкажат по нещо прекрасно от живота си и да споделят идеалното от техните разбирания. С някои вече сме се свързали и общуваме. Така чрез този сайт и подобните нему, които ще се появят, помагаме не само на душите на заминалите художници, на моделите им и техните почитатели, но създаваме и една жива, динамична естосфера в Битието, в която се свързваме с духовете им и с вече преродените от тях, и с живите сега на земята. Това може да тушира не само трета, но и триста и трета световна или космична война. А божествените творци на божествена красота ние каним и да ни гостуват или им гостуваме, поддържаме ги на всяко ниво и във всяко отношение, понеже от тях зависи съществуването на вселената. Наличието на немалко голи тела в световната живопис и скулптура говори за наличието на искра Божия у художника и за принадежността му към Най-Вътрешното Небе. В цялата Невинна Вселена, включително и на физически план, всички човеци с дух и душа са голи. Телата им, всъщност, са личните тела на Бога и Богинята в Битието и затова благоговението пред тях е сакрален акт, по-висок и от молитвата. Всички ние се връщаме горе голи, затова трябва да свикваме отсега. Наличието дори на един пръстен, на една брошка или парцалче върху голото тяло изгонва ангелите на светлинни години от такъв човек, защото блокира дишането им, издухва ги като адски вятър със смъртоносна миризма.

18.05.2017 г. 21,51 ч.

 

am1891-1942.Grant DeVolson Wood_11

 

             18.05.2017 г. 21,51 ч.

              am1891-1942.Grant DeVolson Wood_06

 

21.05.2017 г. 16,45 ч.

 

Следват хронологично беседи, от които вече са слагани мисли в този профил на Фейсбука. Затова ще се поства отново тук само по една от тях, рядко повече, за да ги осъзнаем още по-дълбоко : : Данко: "Камък насред пътя не се маха с мислене. Който не върши нищо, от него нищо не става. Защо губим сили за мисли и скръб?" : : 16 март 1914, "Ето Човекът": "И БѪДЕТЕ УВѢРЕНИ ВЪ ЕДНО НѢЩО: ОНИЯ, КОИТО СПЪВАТЪ ПѪТЯ МУ, ТО СМЕ НИЕ, ХОРАТА: ДЯВОЛИТѢ НЕ СПЪВАТЪ ПѪТЯ ГОСПОДЕНЪ. ПОНЕЖЕ ТОЙ Е ПОЛОЖИЛЪ ЗАКОНА НА СВОБОДАТА, ТОЙ НЕ МОЖЕ, НЕ ИСКА ДА ИЗМѢНИ ТОЯ ЗАКОНЪ. И ДОКАТО НЕ ДОЙДЕМЪ ДО ТОВА СЪЗНАНИЕ ДА СЕ ПОДЧИНИМЪ ДОБРОВОЛНО, ТОЙ НѢМА ДА НИ ИЗБАВИ. ТРѢБВА ДА ПРОНИКНЕ ВЪ НАСЪ ДЪЛБОКО СЪЗНАНИЕТО ДА БѪДЕМЪ ПОДОБНИ НА НЕГО. ТОГАЗЪ НАШИТѢ БОГАТСТВА, СИЛА И ДОБРОДѢТЕЛИ ЩЕ УПОТРѢБИМЪ ЗА ВЪЗДИГАНЕ. — НА КОГО? — НА НАШИТѢ БРАТЯ, НА НАШИТѢ БЛИЖНИ."

 

Това, което ние много трудно разбираме, е че Бог никога няма да измени своите Закони заради личните ни чувства. Щом едно лично чувство ни затвори да бъдем извор за всички, за истинските ни братя и ближни, това лично чувство е обречено; ние самите сме обречени. Личните чувства поддържат Вселената и тя не ги разрушава, само когато обектът им е ДОСТОЕН за Божественото в нас и ние сме достойни за Божественото в него. При това положение неразбиране на другия, разгневяване, обвинения, осъждане и неделикатност са АБСОЛЮТНО ИЗКЛЮЧЕНИ. Ако от милост и любов ние ги търпим, Бог няма да ги търпи по никой начин. Поради такава лична слабост към някого ние сме извършили главното престъпление, главния акт на съдействие на Смъртта: лишаваме от любов и живот по-достойни същества. Такова нещо няма да ни се размине никога. Доброволното подчинение на Божествения Закон при всички случаи ни носи живот и любов, за каквито копнеем; доброволното подчинение на грубияни и егоисти носи само мъка, сълзи и нещастия. Това не е никакво "изкупуване на карма", никакво милосърдие. Докато не разберем това, лично благоденствие и щастие за нас ще бъдат напълно изключени. Изпадането в скръб поради неправилен обект и затварянето в себе си е практически "невършене на нищо". Невършене на нищо е и егоистичното затваряне на двама егоисти в егоистичното им гнездо. Затова, именно, Горки казва: "Който не върши нищо, от него нищо не става" - а от такъв Вселената няма нужда.

 

 

22.05.2017 г. 09,24 ч.

 

ЕДНА ГЕНИАЛНА ИЛЮСТРАЦИЯ ОТ ЕВГЕНИЙ БОСЯЦКИ: едни са обърнати към Орфей и дават цветето си на НЕГО, други се впечатляват от друго и дават цветето си НА ДРУГ...

БЕИНСА ДУНО: ХРИСТОС И ГРЕХОВЕТЕ 1930.11.09н беседа нви „Него видя Исус”, том „Условия за растене” УЗР49:191 „Мнозина искат да станат като Христа. – За да станат като Него, те трябва да направят връзка с 500 милиона хора – да се свържат с техните грехове, които ще минат през ума, сърцето, душата и духа им. Само така те могат да спасят всички грешници по лицето на земята. Мислите ли, че службата на Христа е лесна? - Не, тя е една от най-мъчните! Не мислете, че лесно ще възкръснете и ще отидете на небето. За да бъдете като Христа, трябва да минете през Неговото положение.”

Славни са фантасмагориите на специалистите по райовете и адовете в космоса! Героите на Достоевски могат за една нощ да преживеят една минута или една вечност като съвършено реален живот с всичките му радости, щастия и адски болки. Въображението им е без всякакви граници, те се вживяват във всеки такъв епизод много по-реално, отколкото във физическия си живот на земята. От окултна гледна точка, това може да не са само фантазии, но съвършено обективни, сгъстени преживявания, когато ни вкарват в живота на някой исторически или космически човек. Не е задължително ние самите да преживеем в собствено плътно тяло 50, 60 или 100 години, за да добием една опитност, да стигнем до един извод.  Примерно, влизаме в душата и тялото на един Орфей и започваме да търсим сродната си душа Евридика – нимфа на земята, най-чист ангел на небето. Тя се е възгордяла както много божества и ангели – представила си е, че знае истината за Истината, истината за Любовта. Сам Бог не ги знае и не иска да ги знае, даже НЕ МОЖЕ да ги знае, понеже така е създал света: ЛЮБОВТА И ИСТИНАТА НЕ СА ГНОСТИЧНИ ОБЕКТИ. Мъдростта – да: тя е Гнозис, тя е Логос, с една бзкрайна стълба от познания, осъзнаване и точни обяснения. Но Любовта и Истината, дори за Бога, са непознаваеми, освен само поетапно, само като преживяване и съпреживяване и като едно безкрайно, безгранично различие и разнообазие, В СЪСТОЯНИЕ НА ПЪЛНА НЕВМЕНЯЕМОСТ. Всеки опит за сигурност и определение може да взриви вселената, да анулира Битието.  За да осъзнае горделивостта и себелюбието си, и най-кристалният ангел или бог трябва да бъде бутнат от рая в бездната на света и преизподнята. Неговата браминска шизофрения за недокосваемост трябва да бъде осквернена от ръцете на шудрите, за да разбере, че в самозапазването и нераздаването няма нищо сигурно. Ако някой обича такава сродна душа и тя му е единствената, с която е излязъл от Бога, той скача надолу в главата в ада и споделя всичките й последствия. Той, като нея, трябва да мине през всички болести и престъпления без никакво изключение, да се обезобрази до формата на вампир и дявол, до отвратителността на един Джаба – до чудовищата с лигите на Спилбърг. Да мине през формите и действията на всички хищници и жертви, за да разбере, че горделивите богове-чистофайници са причината за злото в света. Те си мислят, че сърцата, умовете и телата им са тяхна лична собственост и че могат да правят или да не правят с тях каквото си искат. Не знаят, че гордостта им ще ги смели до първичната каша на битието, защото иначе вече не стават за нищо.  Така, само за една нощ един Орфей може да преживее болките и драмата на цяла една многовековна сага на търсене на сродната си душа из най-проклетите и най-скрити кътчета на вселената, които не са никакъв рай. По непристъпните крепости на гордостта и себелюбието, където са се загнездили най-закъсалите божества на имума – Недокосваемите. Зад бойниците на асурите, които са грабнали амритата от ръцете на Върховния, за да си я пият само те. Обаче, за окото и ръката на Върховния няма граници. Той ги измъква и оттам и ги праща в световете на безобразието и смъртта. Този, който ги люби, преживява всичко заедно с тях и изкупва греховете им до последната капка, до последния квант.  Когато, най-после, самолюбието и самочувствието ни че знаем истината за Истината и истината за Любовта легнат на земята като пихтия и започнат да се разлагат и ние стигнем до пълно отчаяние, един ден ние чуваме Зова на Песента. Един Приятел ще ни изпее най-трогателната, най-носталгичната песен на Завръщането, която ще ни разридае. Ако имаме душа, душите ни ще се издигнат като невидима пàра към Световете на Първодвигателя, обръгнали от ужаси и болка, с готовността вече завинаги да бъдем в синхрон с Волята и Естеството на Бога и с единствената логика на безсмъртието: КЪДЕТО БОГ НИ ПРАТИ.

 

22.05.2017 г. 14,00 ч.

 

Много рядко - случайно или не, - в огромните ниви на обработените хора с нискостеблени сърца и нищожен толеранс попадат и хора с антени и висок идеал, с много голяма амплитуда. Те се развяват нашироко под ветровете на Любовта и Истината и са способни за преклонение. Именно затова в тях зреят неслучайни души и соковете им са чисти, мощни, буйни.

БЕИНСА ДУНО : : 23 март 1914 : Из „Житното зърно” : : ГОДИШЕН ПРЕГОВОР:

„Житното зърно ни казва, че трѣбва да се стремимъ къмъ Оногози, отъ Когото сме излѣзли - къмъ Бога;. Че, за да се стремимъ къмъ Бога, трѣбва да се разклонимъ, да пуснемъ клончета, да зацъфтимъ, да вържемъ храна за свѣта, т.е. „да помагате и да се жертвате за своитѣ ближни, както азъ правя“.

„А за да бѫде човѣкъ живъ, трѣбва да бѫде въ общение съ своята срѣда, да се впусне въ нея да помага и да му помагатъ. Както житното зърно е минало прѣзъ този процесъ, и ние трѣбва да се жертваме по сѫщия начинъ - жертвоприношението не е толкова тежко.”

„Самотията е най-тежкото страдание, което може да изпита човѣкъ. Да се размножавашъ — това е смисълътъ на живота. Всички страдания въ свѣта произлизатъ отъ това, че хората искатъ да живѣятъ сами за себе си. Всѣкога злото се ражда отъ това желание да бѫдемъ сами и да станемъ центъръ на свѣта. А въ божественитѣ закони такова нѣщо е немислимо.”

„Който люби баща си и майка си повече отъ Мене, не е достоенъ за Мене“. - Ако едно сѫщество се приближи много до прозореца, то ще затули цѣлия хоризонтъ за другитѣ.

Попитайте една жаба какви сѫ нейнитѣ схващания за живота, тя ще каже: „Надъ блатото, въ което азъ живѣя, искамъ повечко мухички да хвърчатъ и да сѫ по-близко, за да ги хващамъ...“

Когато ви говоря за Любовьта, не разбирайте, че азъ проповѣдвамъ едно учение на миръ и спокойствие. Човѣкъ, който иска да люби, трѣбва да изпита най-голѣмите страдания въ свѣта. Който не е страдалъ, той не може да изпита този божественъ принципъ на Любовьта.

Господь казва въ Писанието: „Сине Мой, дай си сърцето!“ Той познава и вижда грѣшкитѣ на хората и иска отъ насъ не друго, а да Му отворимъ сърцето си - да влѣзе ТОЙ въ него. Въ онова човѣшко сърце, въ което е влѣзълъ Господь, дяволъ не влиза.”

Не трѣбва да мислимъ за бѫдещето, а да използваме всички блага, които ни дава ДНЕШНИЯТЪ день за добро - той ни носи всички бѫдещи блага.

Всѣко нещастие ще ви донесе благословение; всѣка мѫчнотия ще разкрие за васъ новъ хоризонтъ. Туй можете да провѣрите всѣкога и затова не трѣбва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случатъ.

Виновенъ е ИНДИВИДУАЛНИЯТЪ животъ на човѣка. Когато човѣкъ иска да стане царь на хората, той е виноватъ. И оня, който иска да свали единъ царь, и той е виноватъ. Безразлично е за насъ кой е царь — единъ или другъ, трети или четвърти: всички вървятъ по единъ и сѫщи пѫть.

Въ насъ е скрита една динамическа сила, която не умѣемъ да използваме.

Нѣкой казва: „Азъ те обичамъ“. - Какъ? - Както котката обича мишката или както вълкътъ - овцата? А любовьта, която е потрѣбна на свѣта, е да обичаме другитѣ /истински/ и да имъ помагаме да бѫдатъ щастливи тъй, както ние сме щастливи.”

 

23.05.2017 г. 14,58 ч.

 

С ИЗВИНЕНИЕ ИЛИ НЕ, ИЗУЧАВАЙКИ СЛОВОТО БОЖИЕ, НЕКА СИ ПОМИСЛИМ СЕРИОЗНО ДАЛИ В МОМЕНТА И НИЕ НЕ СМЕ "ИДИОТИ", ГЛУПАВИ И ЖЕСТОКИ? Защо все още чупим камъни с чуковете на ниския вкус и погрешните избори? Защо все обръщаме Закона обратно и имаме кораво сърце сред приятели, а меко към неприятели? Не са ли ни неприятели тия, които избираме по съображения или по тръпка, а не с душата си и по Високия Идеал?

БЕИНСА ДУНО : : 20 април 1914 : : Из "Явлението на Духа" - ГОДИШЕН ПРЕГОВОР:

"А като изтощаваме живота си въ чупене на хиляди тонове камъни, какъвъ смисълъ ще има за насъ животътъ? /.../ На Господа, впрочемъ, и този материалъ е потрѣбенъ: Той ще използува нашия трудъ да направи гладки пѫтища и хората косвено ще ни благодарятъ, че сме натрошили потрѣбнитѣ за тѣхния пѫть камъни. Каквото и да вършимъ въ свѣта, нашиятъ трудъ ще бѫде полезенъ - ако не за насъ, то за други. Въ единия случай, ако любимъ, ние вършимъ СЪЗНАТЕЛНО работа; въ другия случай – несъзнателна. Слѣдователно, наградата не може да бѫде една и сѫща."

"Прочее, ако искате да се прояви божествената Любовь, трѣбва Духътъ да бѫде въ васъ - да Му дадете мѣсто  да се прояви. Но Духътъ е много деликатно сѫщество - да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашитѣ врати? – Не, Той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце. Ако Му отворите, веднага ще измѣни издъно вашия животъ, ще ви покаже какъ да живѣете. Ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трѣбва да вършите - и да го вършите съзнателно. А ако не Му отворите, вие ще разберете скоро какво нѣщо сте изгубили. Когато срѣщнете единъ идиотъ, да знаете; че въ миналото, когато Духътъ е потропалъ на неговитѣ врата, той не Му е отворилъ. Казвате за нѣкого, че е глупавъ. - Защо? - Защото, когато Духътъ е потропалъ нѣкога на вратата на неговия умъ, той Го е отхвърлилъ. Който е жестокъ, да знаете, че когато Духътъ е потропалъ на неговото сърце, той сѫщо не Го е приелъ. /.../ И тъй, трѣбва да сме винаги готови да дадемъ мѣсто на Духа да проникне и да се прояви въ всѣкиго отъ насъ."

"Когато се намирате между неприятели, сърцето ви трѣбва да бѫде кораво, а между приятели — меко. /.../ Съ дяволитѣ не бива да си давате рандеву - срѣщу тѣхъ трѣбва да имате шипове. Но между приятели, вашиятъ барутъ трѣбва да бѫде влаженъ."

"Колко пѫти и Господь ви е далъ Духъ - и вие сте Го отхвърляли!"

 

 

25.05.2017 г. 08,13 ч.

 

ВСЕКИ ИМА АБОЛЮТНОТО БОЖЕСТВЕНО ПРАВО ДА ГРЕШИ И ДА ПОПРАВЯ ПОГРЕШКИТЕ СИ. Ако не ги осъзнаваме или не искаме да ги поправяме, тогава пряко волята ни се включва корективът - болестите, малшансовете, липсите, нещастията, остаряването, смъртта. Видът ни, особено на старини, е точен портрет на това, което чувстваме, мислим и вършим – на нашите вкусове, избори, мотиви, съображения, постъпки и цели. Друг начин да се познаем и да познаем другите ни разкрива една българска народна мъдрост: „Ако някой се не дава да го познаете, гледайте го къде ходи”. Казано по друг начин – с кого дружи, с кого и как живее, общува и пр. Ако ние се крием, ангелите и цялата космическа аудитория виждат всичко, което вършим. От своя страна, Акаша филмира живота ни във всеки миг, където и да се намираме – не само в третото измерение, но едновеменно във всичките 49 измерения и даже отвъд тях - в света на неопределеността и абсурда.

БЕИНСА ДУНО:

„Следователно, когато хората употребяват божествените закони не намясто и навреме, те правят големи грешки. Това става по причина на тяхното невежество. /.../ Когато е недоволен от нарушаване на законите Му, Бог се гневи. Със своите криви мисли, чувства и постъпки човек наранява Бога, но понеже Той има знания, веднага заздравява раните си и не нарушава своя мир. В края на краищата, човек остава сам да плаща за своите грешки и неправилни отношения към Първата Причина.” (20 май 1931, ”Музикални прояви”)

„Там, гдето грешникът е лежал, никак не лягай, по стъпките на грешника не ходѝ! Знаете ли защо са тия разрушения на градове и села? - ЗАТОВА идат тия страдания на хората. С дрехите на грешника не се обличайте - по-добре ходете гол и бос, отколкото да се облечете с дрехите на грешния! /.../ Гол ходѝ, на улиците спи, но дрехите и предметите на грешника не търси и не употребявай; и на леглото, на което е лежал, не лягай. Когато Бог е казал, изпълнете думата Му ВЕДНАГА - без никакво отлагане, съмнение и философствание! Аз наричам всякой човек „млад”, който изпълнява волята Божия, а „стар” - онзи, който се колебае да изпълнява волята Божия. АЗ ПРЕДПОЧИТАМ ХОРА, КОИТО ВЪРШАТ ВОЛЯТА БОЖИЯ И ПРАВЯТ ГРЕШКИ, ОТКОЛКОТО ОНИЯ, КОИТО НЕ ПРАВЯТ ГРЕШКИ И НЕ ВЪРШАТ ВОЛЯТА БОЖИЯ. /.../ Аз предпочитам оня, който прави хиляди погрешки при изпълнение на волята Божия, пред оногоз, който не прави грешки, но и не изпълнява волята Божия. Предпочитам „грешник”, изпълняващ волята Божия, пред „праведник”, който се съмнява и колебае да изпълни волята Божия. Затова говорѝ, действай без забавяне, без съмнение, без философия всякога, когато ти каже Господ. (10 октомври 1920, „Без съмнение и без отсрочка”)

„В стремежа си към момъка, момата среща съпротивления - от една страна от родителите си, които не ѝ позволяват да дружи с него, а от друга страна от някоя мома, която обича същия момък. Момата започва да се смущава как може да ѝ препятстват на любовта. Тя мисли, че НЕЙНО е правото да обича момъка. Колкото има право едната мома да обича момъка, толкова право има и втората. Грешката не е в това, че и двете моми го обичат, но в мисълта, която и двете държат в ума си: всяка да го привлече КЪМ СЕБЕ СИ.” (17 септември 1941, „Четирите положения”)

„Ще кажете, че сърцето е грешно. - Това е старо разбиране. Ако сърцето е грешно, това показва, че човек е работил много. Който е работил, само той се е изцапал. Не може човек да живее на земята, да работи и да не се изцапа. На земята има и добри, и лоши условия. Щом работи при лоши и мъчни условия, човек непременно ще прави грешки. Грешният човек има бъдеще. – Защо? – Защото той търси начини да подобри живота и условията си, за да излезе от областта на грешките. Този човек е правил грешки по причина на недостатъчно светлина в ума си и поради лоши условия. Той работи, мъчи се да придобие по-голяма светлина, да се справи с условията, за да не греши. /.../ Сега идва нова епоха в света – епохата на Любовта. Тя се характеризира с работа в нов дух. Който каквито грешки е направил, ще почне да ги изправя. /.../ Светът се нуждае от работници, а не от малодушни хора. Ако сте грешили, ще изправите грешките си. Щом правите грешки, вие живеете в свобода. Грешките показват, че сте злоупотребили със свободата, която ви е дадена. Сега идва Истината, да ви даде начин да изправите грешките, които сте направили със злоупотребяване на Божията Любов и Мъдрост. Ако сте живели в безлюбие, заместете го с Любовта. Безлюбието прави човека жесток. /.../ Старите грешки, старите вярвания да останат навън! Няма защо да ги внасяте в новия живот. /.../ Вие сте дошли не да се занимавате със себе си, със своя личен живот, но да работите за изправяне на грешките и за разрешаване на мъчнотиите, останали от поколения насам. Всички грешки не са ваши, но понеже и вие имате дял в тях, работете за общото с ОБЩИ усилия. (1 септември 1940 г., "Десетте девици")

 

 

 

25.05.2017 г. 16,13 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 6 април 1914 г., Бургас : : Из „Четирите основни елемента” : : избрани мисли:

„ИСКАТЕ ЛИ ДА ВИ ОБИЧАТ, ВИЕ ТРЯБВА ДА СТЕ ГОТОВИ ДА СЕ САМОПОЖЕРТВАТЕ - ДА ЛЮБИМ, ЗНАЧИ ДА СЕ ЖЕРТВАМЕ, Т.Е. ДА СЕЕМ. ТРЯБВА ДА ПОСЕЕМ ЛЮБОВ, ЗА ДА ПОЖЪНЕМ ЛЮБОВ. ЖИВОТЪТ НИ ИМА ЦЕНА САМО ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО Е ПОЛЕЗЕН ЗА НАШИТЕ БЛИЖНИ.”

- Тук отново би трябвало да се цитират стотиците мисли от беседите за разликата между близки и ближни, но да се надяваме, че досега тя е вече осъзанта. Ближен ни е онзи, с когото се привличаме по вкус, естество и темперамент, с когото сме едно и в разбиранията си, и в любовта си към другите ближни и към всички, и в подвизите и деянията на духа.

"ПЪРВО Е САМОПОЖЕРТВАНЕТО, А ТО ЗНАЧИ ДА ЖЕРТВАМЕ УМА, СЪРЦЕТО И ИМОТА ЗА БЛИЖНИТЕ СИ."

- Като осъзнаваме вече кои са ни ближните и че истински близки са ни само тия, които са ни и ближни, ние трябва да осъзнаем и какво значи да жертваме ума, сърцето и имотите си именно за тях, а не за случайни хора. „Имот” не значи това, което се разбира обикновено, а това, което ни е дал БОГ. Ето едно противоречие: Бог казва да Му отдадем сърцето си, а в същото време, както виждаме тук, казва да го пожертваме и за ближните си. То няма да пострада и жертвата му ще е на мястото си, само когато го отдаваме на БЛИЖНИТЕ си – на сродните си души, защото те обичат БОГА и живеят за БОГА, обичат ВСИЧКИ.

- В Словото има и друг съвет: когато сме се обвързали някъде с намеса на кармата или под диктата на ниския вкус и критерий, на някакви човешки съображения, ние трябва да сме силни. Да изясним на другия нашите собствени правила и критерии и да го заставим да ги спазва, ако иска да е с нас. В случай, че веригите са несломими и обстоятелствата са по-силни от нас, божествено е да търпим, да благодарим, да служим и да благославяме. Важното е да не намразим някого, но и в робството да сме достойни. Когато изтечѐ срокът на кармата ни, тя знае как да ни освободи. Целта на робството е един ден да осъзнаем слабостта си и в бъдеще повече никога да не правим такива грешки.

„НИЕ СТРАДАМЕ, ЗАЩОТО ИЗМЕНЯМЕ БОЖИЯ ПЛАН. ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ВСИЧКИ ЛЪЖЛИВИ ПОНЯТИЯ И ВЪНШНИ ВЛИЯНИЯ И ДА СЕ СЪВЕТВАМЕ С БОГА, КОЙТО Е В НАС; НЕКА СЛУШАМЕ ВЪТРЕШНИЯ СИ ГЛАС - ДА СЕ СЪВЕТВАМЕ С БОГА, КОЙТО Е В НАС; НЕКА СЛУШАМЕ ВЪТРЕШНИЯ СИ ГЛАС - ДУШАТА СИ. БОГ В ДУШАТА Е "МОГА"; ДЯВОЛЪТ В ДУШАТА Е "НЕ МОГА". Т.Е. НА ВСЯКО ДЕЛО БОЖИЕ ТРЯБВА ДА КАЗВАМЕ "МОГА", А НА ВСЯКО НЕБОЖИЕ ДЕЛО ИМА СМИСЪЛ ДА КАЗВАМЕ: "НЕ МОГА". ЩОМ РЕЧЕМ "МОГА", БОГ ЩЕ ДОЙДЕ И ЩЕ НИ ПОМАГА И ЗА НАЙ-МЪЧНИТЕ НЕЩА. И КАТО КАЖЕМ "МОГА", НЕПРЕМЕННО ДА ГО ИЗПЪЛНИМ!”

- В тази беседа има още няколко неща, които могат да се обсъждат, но засега ще се спрем само на две от тях. По всичко личи, че записалите беседата и сетнешните ѝ редактори не са предали Словото пълно и автентично, както е в много други случаи.  Например, в изданията ѝ е писано: „Човек трябва да има три неща, които се изискват за живота: здрав и дълбок мир и самопожертване за Господа.” – Къде в изречението са три, щом като след двоеточието виждаме две? Малко по-долу говори за здравето - това ни кара да мислим, че преди това е казал: „здраве, дълбок мир и самопожертване за Господа”.

Другаде в текста на тази беседа е написано, че „сърцето приема ласки, а душата ги отхвърля”. Напълно възможно е да го е казал точно така – в Словото има немалко изказвания на Учителя в този дух и обяснения при какви случаи ласката, галенето, милувката и пр. са опасни, небожествени. Но това означава ли, че всички бебета и деца и всички същества, които имат нужда от ласка и я приемат, са без душа? Словото трябва да се изучава обемно - да познаваме и утвържденията и обобщенията, а не само отрицанията във връзка с дадена категория. Например:

„НИЕ СЕ НУЖДАЕМ ОТ СЪРЦА, ПЪЛНИ С ЛЮБОВ; ОТ УМОВЕ, ЧИЯТО МИСЪЛ Е ОГРЯТА ОТ ИСТИНАТА, И ОТ ВОЛЯ, КОЯТО ПРЕГРЪЩА СЪС СВЯТОСТ. ДЕТО Е СВЯТОСТТА, ТАМ И МИЛУВКАТА, И ЦЕЛУВКАТА, И ПРЕГРЪДКАТА СА СВЯТИ. ЦЕЛУНЕШ ЛИ БЕЗ СВЯТОСТ, ЩЕ ПРИЧИНИШ СТРАДАНИЕ. ЩЕ КАЖЕТЕ, ЧЕ КАТО ГОВОРЯ ЗА ЦЕЛУВКИ И МИЛУВКИ, РАЗВАЛЯМ МЛАДИТЕ... - ПАК ПОВТАРЯМ: ВСЯКА ЦЕЛУВКА, В КОЯТО НЯМА ПРАВДА, ИСТИНА И СВЯТОСТ, Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА, ПЪЛНИ С ПРАВДА, ИСТИНА И СВЯТОСТ, ДАВАТ ЖИВОТ И СИЛА НА ЧОВЕКА.” (26 юни 1921, "В правда, истина и святост")

За св.Екатерина Сиенска и един млад дворянин в затвора: "НАЙ-ПОСЛЕ РЕШИЛИ ДА ИЗПРАТЯТ ТАЗИ СВЕТИЦА ПРИ НЕГО. ТЯ, КАТО ОТИШЛА ТАМ, КАЗАЛА МУ: „МНОГО СЪЖАЛЯВАМ, БРАТКО, ЧЕ ТИ СА ДАЛИ САМО СЛАМА ЗА ПОСТЕЛКА, ТОВА НЕ Е ЧОВЕШКО“ - И СЕ ОБЪРНАЛА ДА ГО ГАЛИ. ВИЕ СЕГА ЩЕ КАЖЕТЕ: „МНОГО ЧОВЕШКИ Е ПОСТЪПИЛА...“. НО ТОЙ ПОЧУВСТВАЛ, ЧЕ В НЕЯ ИМАЛО ЛЮБОВ!" (5 март 1922, "В дома на Отца")

„АЗЪ СЪМЪ ГЛЕДАЛЪ БАЩИ: НѢКОЙ ПѪТЬ ДОЙДЕ ДЕТЕТО, БАЩАТА НЕ Е РАЗПОЛОЖЕНЪ – БЛЪСНЕ ГО. ДРУГЪ ПѪТЬ Е РАЗПОЛОЖЕНЪ – ГАЛИ ГО. ПОПРАВЯ СИ ПОГРѢШКАТА. НѢКОЙ ПѪТЬ НЕЖНО ГО ГАЛИ.” (9 октомврий 1940, "Една седмица в рая")

„АКО МУ КАЖЕ ХРИСТОС ДА НЕ БИЕ ЖЕНА СИ, ЗАЩОТО ТАЗИ ЖЕНА ГОСПОД Я Е СЪЗДАЛ ЗА ДРУГАРКА? ТОЙ, НАМЕСТО ДА Я БИЕ, НЕКА Я ГАЛИ, ДА Ѝ ПОМАГА! РЪКАТА Е НАПРАВЕНА ЗА ДОБРО, А НЕ ДА БИЕ”. (15.X.1933, "Ще се зарадва")

 

 

26.05.2017 г. 17,30 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 9 април 1914 : : Из „Мисли от г-н П. Дънов”: (качването на фрагмент от един прочут филм на студия Дисни не бе разрешено от Фейсбука поради авторското право, затова слагам само кадър от него, нарочно черно-бял. Желаещите могат да си го припомнят тук: 

https://www.youtube.com/watch?v=StvbtZfm-Jw 

( защото изобразява казаното в беседата):

„КОГАТО НА НЯКОГО ЩЕ СЕ ДАДЕ ЯСНОВИДСТВО, ПРИ ЗАМИЖАВАНЕ ЩЕ ВИДИ ЕДНИ КОНУСООБРАЗНИ ФОРМИ, НА ВЪРХА С ТОПЧИЦА И ЗАКРИВЕНИ ВЪВ ВИД НА ЗАПЕТАЯ, ДА СЕ ВЪРТЯТ В КРЪГ. ЕДНИ ОТ ТЯХ СА БЕЛИ, ДРУГИ ЧЕРНИ. ТОВА СА ДВА ДУХА - БЯЛ И ЧЕРЕН, - КОИТО СЕ БОРЯТ КОЙ ДА НИ ЗАВЛАДЕЕ. В ТОЯ МОМЕНТ НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ МЕСИМ В ТАЯ БОРБА, ЗАЩОТО МОЖЕМ ДА СТАНЕМ ЖЕРТВА, А САМО ДА ПОМАГАМЕ НА СВЕТЛИЯ ДУХ, КАТО СЕ МОЛИМ БОГУ, /ИМЕННО/ ТОЙ ДА ИЗЛЕЗЕ ПОБЕДИТЕЛ. В КРАЯ, КОГАТО БЕЛИЯТ ДУХ ВЗЕМЕ ВРЪХ В БОРБАТА, ЩЕ НИ ОБВИЕ В ЕДНА СВЕТЛА МАТЕРИЯ - И ТОВА Е ЗНАК, ЧЕ НИ Е ОБЗЕЛ.”

- Това се случва във всеки един момент от живота ни, когато духовете се борят за душата ни и за внедряване в тялото ни, в зависимост от това какво допускаме в нас – в очите си, в дробовете, в стомаха и т.н.; какви аури приближаваме.

- В тази беседа се казва, че и многото ядене отдалечава душата ни от духовния свят, понеже там се хранят с нектар, при това само с 1 млионна част от това, което ние поглъщаме тук. Затова добрият живот е най-важният критерий - културата и интелектът са нищо, ако не сме чисти. Чистота е да търпим и когато ни нагрубяват. Освобождаването от греховете и грешките става чрез изповед, но пред някой много опитен и силен човек или даже като си преставим такъв; в противен случай, изповедникът може да пострада.

- Духовете влизат в нас и чрез прозявката и гнева. Гневът е много по-опасен, тъй като той изтласква нашия собствен дух от тялото ни и тогава може да ни обсеби някой тъмен дух и да влезе в кръвта ни. Той трява да бъде изхвърлен незабавно, за да не се разболеем или опорочим, а това става с пост и молитва, чрез изповядване, чрез общуване с чисти хора.

- Тук Учителят казва нещо странно, което не се връзва с настояването Му във всички станали беседи да не казваме абсолютно никаква лъжа, дори и „бяла”. Ако домакинята не е сготвила ястието вкусно, да й кажем, че е много хубаво, за да не я притесним. Може съвсем деликатно да си го овкусим сами, ако тя не ни забележи. Относно още едно огромно изключние във връзка с лъжата, Той казва в друга беседа: „Които не ви обичат, може да ги лъжете”. Колкото и да говори някой, че ни обича, колкото и да се грижи за нас, ако ограничава свободата ни, той не ни обича.

- Друго нещо, което много крайните последователи на Учението биха преглътнали много трудно, е светът на Учителя в тази беседа да благодарим за уханието на цветето, кото сме откъснали, за да му се насладим. Нали в никой случай не трябва да се късат цветя?! Едни ще кажат, че Той в ранните си беседи говори на съвършено начинаещи и затова е тъй толерантен, както е допускал и по време на срещите на Веригата да ядат риба и да пият вино. Други направо биха се усъмнили в редакцията на записващия, тъй като ранните беседи (и не само те) са, фактически, преразкази. За някои думи и изрази няма никаква гаранция.

- Накрая разкрива още едно фундаментално положение, което не важи само за духовния свят, но и за приближаването ни към Божественото и божествените хора. Ако търсим само външното, само духовните наслади и постижения, а не нещо много по-съществено, духовният свят се превръща в мираж, отдалечава се. Той ще стане реален за нас, когато се върнем към него с истинска, дълбока мотивация. Тук си спомняме за случая с един кандидат-ученик на един Учител в Хималаите. Дълго го търсил и накая го намерил, но гуруто натиснал главата му под водата, и като го пуснал, запитал какво най-много му е трябвало през последните секунди. „Въздух, Учителю!”. Отговорът е известен на всички ни: докато не закопнеем за Божественото като за въздуха, когато умираме, Небето няма да ни пусне в Школата, в Рая, във Вселената. Ние се разсейваме и вълнуваме от какво ли не и си мислим, че това е живот. Докато сме такива, Божественото ще е един мираж за нас и даже съзнателно ще ни избягва. Учителят и ятата Му са винаги и на земята, не само на небето. Щом можем да живем с други хора и ята, Божественото ще мълчи.

 

 

27.05.2017 г. 11,32 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 13 април 1914 : : Из „Познайте Истината – и Истината ще ви направи свободни”:

- Още една беседа за Истината, в която се разяснява заложеното за нея от Христа. Защо е тази повсеместна, яростна война срещу Истината откакто се помни светът? – Тя не е само групова, но и лична: почти всеки е обявил война на Истината „на живот и смърт”. Работата е в това, че Истината носи свобода, а свободата не е изгодна на робовладелците. Не само на външните, но и на вътрешните робовладелци във всеки от нас, които са окупирали ума, сърцето и тялото ни. Ако някой приеме Истината, би трябвало да промени живота си коренно и да потърси свободата, а това не устройва обсебителите. Ето какво се казва в беседата:

"СТРЕМЛЕНИЕТО НА ВСЕКИ ЧОВЕК Е СВОБОДАТА. ПОД ДУМАТА "СВОБОДА" ТРЯБВА ДА РАЗБИРАМЕ ШИРОТАТА НА СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ, МИСЛИ И ЖЕЛАНИЯ, КОИТО СА СКРИТИ В НАС, И ПРЕМАХВАНЕ НА ВСИЧКИ СТЕСНЯВАЩИ ГИ УСЛОВИЯ.”

- Както виждаме, за пореден път Учителят говори и за свободата на желанията, а не само на мислите и действията. Това легитимира Учението Му като БОЖЕСТВЕНО: не казва „Убий всяко желание”. Има божествени, ангелски, човешки и природни желания, които носят живот, а не смърт. Смърт носят само адските желания, които са желания за притежание, обсебителство, мъртвинѝ, излишества. Но и те не се ликвидират с убиване, понеже е казано „Не убивай”. Има милион начини адските желания да се трансформират в човешки, ангелски, божествени. Те съдържат енергия, кото може да се оползотвори. Това може да стане само в свещена самота и чрез общуване с хора с дух и душа.

„ИСТИНАТА Е УСЛОВИЕ ДА СЕ ВЪЗВЪРНЕ СВОБОДАТА НА ДУХА. СВОБОДАТА ПОДРАЗБИРА ТРИ УСЛОВИЯ. ПЪРВО - СВОБОДА НА ТЯЛОТО. ВТОРО - СВОБОДА НА ВОЛЯТА; И ТРЕТО - СВОБОДА НА СЪРЦЕТО ЗА ПРОЯВА НА ЧУВСТВАТА И МИСЪЛТА.”

- Отново кристално ясно. Ако някой разбере какво значи свобода на тялото, той ще престане да погрознява и остарява, ще стане вечно здрав и прекрасен и ще мине към физическо безсмъртие. Свобода на волята отново значи свобода на желанията – на всички желания, които е внедрил в нас БОГ. Гигантската битка на Черната ложа през вековете е да ни внуши, че божествените желания са адски, а адските са нормални, позволени, необходими. Да зароби сърцето ни така, че то да не смее да проявява свободно божествените чувства и мислите си за Истината; за най-главната Истина - Истината за Любовта. Че Истината е Любов и Любовта е Истина – това е най-великата тайна на безсмъртния живот:

„В ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ СТОЙНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША ЗАВИСИ ОТ ВЪТРЕШНИТЕ КАЧЕСТВА - ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С ГОСПОДА, Т.Е. - ДА БЪДЕМ ОБЛЕЧЕНИ В ИСТИНАТА, А ТО Е ДА БЪДЕМ ОБЛЕЧЕНИ В ЛЮБОВТА.”

- Излиза, че единственият начин да сме свързани с Господа е да бъдем облечени в Истината като Любов и в Любовта като Истина. А понеже „Господ” е синоним на „Христос”, то тази неприривна връзка с Господа се реализира единствено чрез ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНА божествена любов. А това значи ДЕЙСТВИЕ – не само разбиране и мислене. Черната ложа владее и мислите, и чувствата, и желанията, и намеренията - дори най-възвишените, - но се бои до смърт от тяхното ПРИЛОЖЕНИЕ. И да стигем до Истината, Тъмната Сила ни позволява да мислим и чувстваме свободно само вътре в себе си, но взима всякакви мерки това да не мине в ДЕЙСТВИЕ, защото знае, че „действие” значи Бог. Черната ложа е предназначена да се опитва да ни подлуди или парализира, а защо – това знае само Бог. Където тя успява, Бог добива яснота къде има дефектна продукция, намеса на Дявола. Дяволът ни парализира за Божественото, т.е. за Действието, но ни активира за псевдодействия, които умъртвяват тялото, душата и духа. Всъщност, духът не може да се умъртви, но може да се приспи чрез бездействие или псевдодействия.

„БОГА ПОЗНАВАМЕ ПО ИСТИНАТА И ЛЮБОВТА. КОГАТО ИСТИНАТА ВЛЕЗЕ В НАШИЯ УМ, НИЕ МИСЛИМ; А КОГАТО ЛЮБОВТА ВЛЕЗЕ В НАС - НИЕ ДЕЙСТВАМЕ.”

- Ето и още едно твърдение в тази уникална беседа, което конкретизира МЕТОДА. Колко познат ни е този лайтмотив във всички лекции и беседи на Учителя! Да познаваш Истината абстрактно и да обичаш абстрактно – това е половината път към живота, но и половината път към смъртта. Всичкият смисъл на Истината и Любовта е не да сме АБСТРАКТНО вторачени в тях, а ДА ГИ ПОЛЗВАМЕ. Да ги ползваме, без да обвързваме и да се обвързваме:

„СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВСИЧКО, ВЪРХУ КОЕТО СЕГА ЖИВЕЕМ, Е ОТ ХРИСТОС, ЗАТОВА И ГО ОБИЧАМЕ. ТОЙ НИ Е ОСТАВИЛ БОГАТСТВО, ЗА ДА СЕ ПОЛЗВАМЕ, А НЕ И ДА ГО ОБИЧАМЕ. ТОЙ НИ ГО Е ОСТАВИЛ, ЗА ДА СЕ ПОЛЗВАМЕ, А НЕ ДА ГО ВЗЕМЕМ, ДА ГО ДЕЛИМ. ТО Е БОГАТСТВО, ЗА КОЕТО ХРИСТОС СЕ Е САМОПОЖЕРТВАЛ. АКО НЕ ГО ПОЛЗВАМЕ, ТОЙ ЩЕ НИ ГО ВЗЕМЕ.”

- Той взима не само неконсумираното богатство, но и самите нас, защото в този вид за Вселената ние сме безполезни. Не само безполезни, но и рак, тумори на Битието. Както разбрахме, Бог Го боли от нас, защото не се движим истински, гноим, правим Му рани; обаче с мъдростта Си Той се самоизцелява моментално. Но нас, ако не служим за нищо, изхвърля за претопяване. Всичките ни болести, болки, противорчия, малшансове и нещастия са последен сигнал от Него, че не живеем истински, не искаме да живеем, не знаем как да живеем. Направили сме погрешни избори. Ако почнем да се ПОЛЗВАМЕ от Божественото чрез ВИСОК ВКУС И ИДЕАЛ, ЧРЕЗ ПРАВИЛНИ ИЗБОРИ И ПРАВИЛНО ДЕЙСТВИЕ, имаме шанс да оцелеем. Тук отново изниква еднин шперц на младостта и безсмъртието: „БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ И НЕЗАБАВНО”. В човешкото първо мислиш, а ПОСЛЕ действаш или не действаш; в Божественото първо действаш, а ПОСЛЕ мислиш. А може и да не мислиш, защото божественото действие е БЕЗПОГРЕШНО.

 

 

29.05.2017 г. 12,52 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 27 априлий 1914 : : Из „Талантитѣ” : : ГОДИШЕН ПРЕГОВОР:

- МОЖЕ БИ ХРИСТОС Е С МИЛИАРД ТАЛАНТА НА СТЕПЕН БЕЗКРАЙНОСТ? САМО БОГ ЗНАЕ КОЙ С КОЛКО ТАЛАНТА Е, но садистът и мазохистът със сигурност са само с по един. А може би и с по една мина, по един шекел? ТАЛАНТ (на латински: talentum, от ст.гр.: τάλαντον - меря, баланс) е антична мярка за маса, използвана в Европа, Северна Африка и Близкия изток. В Римската империя 1 талант е съответствал на масата на водата, която се съдържа в една стандартна амфора (1 куб.римски фут, или 26,027 литра). Вавилонците и шумерите имат система, в която в 1 мина има 60 шекела, а 60 мини правят 1 талант. Това съотношение 1:60 - талант към мина - се наблюдава и в Древна Гърция, където атическият талант е около 26 кг. В Древен Рим талант наричат теглото на 100 римски либри. И тъй като римската либра е точно 3/4 от гръцката мина, римският талант е 1,25 от гръцкия.

- Всички знаят що е талант; индивидулната психология, генистиката и евристиката имат сериозен принос в определянето и изследването на тази категория, НО НАС НИ ИНТЕРЕСУВА НАЙ-МНОГО СТАНОВИЩЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО. Според него, истинският талант създава нещо с искра Божия в себе си, което не е било създавано никога в Битието и няма да бъде създадено от никого до края на Вечността. То помага на съществата да станат по-съвршени и прекрасни и води душите към Бога. За него никога не е било заплатено на твореца по никой начин, при което и името, личността му остават напълно неизвестни за вечни времена. Така, напрмер, никой не знае кой ангел е създал маргаритката, освен Бог. Всеки истински баща и всяка истинска майка в Божествената Вселена отговарят на този критерий, както и всеки съвършен човек, който се самораздава на всички като извор, така че талантите и творчеството не са само в областта на изкуството. Преди всичко, гениалността и талантът са приоритет на доброто сърце, на божественото общуване.

„СРѢЩАМЕ ЕДИНЪ ЧОВѢКЪ И СИ КАЗВАМЕ, ЧЕ ГО СРѢЩАМЕ СЛУЧАЙНО. ЕДИНЪ ОТЪ ЗАКОНИТѢ НА ЖИВОТА КАЗВА, ЧЕ НАШАТА СРѢЩА СЕ ОБУСЛАВЯ ОТЪ ИЗВѢСТНИ ПРѢДШЕСТВАЩИ ПРИЧИНИ, КОИТО СѪ СТАНАЛИ ПРИЧИНА ДА СЕ СРѢЩНЕМЪ. КАТО НЕ ЗНАЕМЪ ЗАКОНА, КАЗВАМЕ, ЧЕ СЕ СРѢЩАМЕ СЛУЧАЙНО БЕЗЪ НИКАКВА ПРИЧИНА, НО ТОВА НЕ Е ТАКА.”

- В духа на Христовото учение за талантите и според Учителя, ВСЯКА среща днес БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, ако е дадена от Бога, също е един „талант”. Тя е една златна божествена монета, заровена в почвата на миналото или недореализирана. Ние сме длъжни да я изровим и да я да я пуснем в обръщение. Всяка такава среща БЕЗ ИЗКЛЮЧНИЕ има златния потенциал да се развие в божествени ваимоотношения и да сътвори нещо уникално. Ако ние не осъзнаваме това и го отблъснем, ако сме заети с нещо друго и останем пасивни, ако не направим усилия в тази посока, започват последствия, които ни водят към старостта и смъртта.

Просто невъзможно е да не се цитира един цял абзац от разглежданата беседа, в която става кристално ясно кой от кои е:

„КАКВО ТРѢБВА ДА РАЗБИРАМЕ ПОДЪ ДУМИТѢ „ПЕТЬ ТАЛАНТА”, „ДВА ТАЛАНТА”, „ЕДИНЪ ТАЛАНТЪ”? - ИМА ТРИ ВИДА ХОРА: ЕДНИ, КОИТО ОТГОВАРЯТЪ НА ПЕТЬТѢ, ДРУГИ — НА ДВАТА, А ТРЕТИ — НА ЕДИНИЯ ТАЛАНТЪ. КОИ СѪ ТИЯ С ЕДИНИЯ ТАЛАНТЪ? - ТѢ СѪ ОНИЯ, КОИТО ЖИВѢЯТЪ САМО ЗА СЕБЕ СИ. „ДА ЯДЕМЪ ПО ТРИ ПѪТИ НА ДЕНЬ, ДА ПИЙНЕМЪ, ДА СИ ПОЛЕГНЕМЪ, ЗА ДА НИ СТАНЕ ТѢЛОТО ПО-ГОЙНО, И ДА СЕ ОБЛИЧАМЕ ХУБАВО — ЕТО ЗА ТОВА, КАЗВАТЪ ТѢ, СМЕ ДОШЛИ НА ТОЯ СВѢТЪ“. ТѢ СѪ ХОРА ЕГОИСТИ, БЕЗПЛОДНИ, БЕЗСѢМЕННИ — ХОРА СЪ ЕДИНЪ ТАЛАНТЪ. А КОЙ СѪ СЪ ДВА? - ЧОВѢКЪ, КОЙТО СЕ Е ОЖЕНИЛЪ - ТОЙ Е ЕДИНИЯТЪ ТАЛАНТЪ, А ЖЕНА МУ - ДРУГИЯТЪ. СЪБИРАТЪ СЕ ДВАМА И СПЕЧЕЛВАТЪ ОЩЕ ДВА ТАЛАНТА - РАЖДАТЪ ИМЪ СЕ ДѢЦА; СТАВАТЪ ЧЕТИРМА, И КАЗВАТЪ: „ГОСПОДИ, НИЕ ИЗПОЛЗВАХМЕ ДВАТА ТАЛАНТА - ОТГЛЕДАХМЕ ДѢЦА И СПЕЧЕЛИХМЕ ОЩЕ ДВА“. /.../ - ТѢ СѪ ХОРА, КОИТО ЖИВѢЯТЪ ЗА СВОЯ ДОМЪ, ЗА ОБЩЕСТВОТО, ЗА НАРОДА. ОНИЯ СЪ ПЕТЬ ТАЛАНТА ПРИТЕЖАВАТЪ ВЕЧЕ НѢЩО ПОВЕЧЕ. /.../ ТѢ СѪ ХОРА СЪ ПРАВИ СѪЖДЕНИЯ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА ВСИЧКО, ЩО БОГЪ Е СЪЗДАЛЪ: РАЗБИРАТЪ ПРИРОДАТА, РАЗБИРАТЪ НѢЩАТА, РАЗБИРАТЪ ПРИЧИНИТѢ И СЛѢДСТВИЯТА; ТѢ СѪ УЧИТЕЛИ НА СВѢТА, ТѢ ЖИВѢЯТЪ ЗА ЦѢЛОТО ЧОВѢЧЕСТВО.”

- Мнозина си мислят, че работят за Бога или за човечеството, за народа си, за приятелите си, обаче заравят в земята „таланта” си, който им е дал Бог. Тоест, не го употребяват. Бог ни е дал безплатно, като подарък, едно прекасно тяло, едно прекрасно сърце, един прекрасен ум. Прекрасни - в потенциал. Това са поне 3 „таланта”. Но за какво ги употребяваме ние, как ги употребяваме, за кого и с каква цел? И употребяваме ли ги въобще, ако сме ги свили до една десета или една стотна от възможностите им, до една хилядна? Или когато ги употребяваме само за своя полза, Това работа за БОГА ли е? Няма ли тогава Бог да ни ги отнеме?

„А КАКВО Е КАЗАЛЪ НА ОНЗИ, КОЙТО НЕ Е РАБОТИЛЪ, А Е СКРИЛЪ ТАЛАНТА СИ ВЪ ЗЕМЯТА? - „ВЗЕМЕТЕ МУ ЕДИНИЯ ТАЛАНТЪ И ГО ДАЙТЕ НА ОНЗИ, КОЙТО ИМА ПЕТЬ, А НЕГО ИЗХВЪРЛЕТЕ ВЪНЪ, ВЪ ТЪМНИНАТА, ДА СЕ НАУЧИ ТАМЪ ДА РАБОТИ“.- КОЯ Е ТАЗИ ВЪНШНА ТЪМНОТА? - ЧЕРВЕИТѢ, КОИТО РАБОТЯТЪ ДОЛУ ВЪ ЗЕМЯТА. АКО НЕ СЕ НАУЧИТЕ ДА РАБОТИТЕ, ГОСПОДЬ ЩЕ ВИ НАПРАВИ ЧЕРВЕИ И ЩЕ ВИ ТУРИ ВЪ ЗЕМЯТА ДА РАБОТИТЕ, ВЪ ТЪМНОТА, ДОДѢТО СЕ НАУЧИТЕ ДА РАБОТИТЕ. ВСИЧКИ ОНИЯ, КОИТО ИСКАТЪ САМО ДА ФИЛОСОФСТВАТЪ ВЪРХУ БОЖЕСТВЕНИЯ ЗАКОНЪ, ЩЕ ОПИТАТЪ ДАЛИ ТИЯ ДУМИ СѪ ПРАВИ ИЛИ НЕ. АЗЪ ВИ ГОВОРЯ ТАЗИ СУТРИНЬ ВЪРХУ ТОЗИ ОСНОВЕНЪ ЗАКОНЪ: ТРѢБВА ДА РАБОТИМЪ! И САМО КОГАТО РАБОТИМЪ ЗА БОГА, ТО Е РАБОТА; КОГАТО РАБОТИМЪ ЗА СЕБЕ СИ, ТО Е ТРУДЪ.”

„СЪ ЕДИНИЯ ТАЛАНТЪ - ТОВА Е ЧОВѢКЪ, ПОДОБЕН НА ЕДИНЪ МИНЕРАЛЪ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗМНОЖИ — ТОЙ ВИНАГИ ОСТАВА ЕДИНЪ. ВЪ НЕГО СЛЪНЧЕВАТА СВѢТЛИНА МОЖЕ ДА СЕ ПРѢЧУПВА МНОГО ДОБРѢ, НО ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА БѪДЕ РАЗУМНО СѪЩЕСТВО. КОГАТО ВАШЕТО СЪРЦЕ СЕ ВТВЪРДИ КАТО МИНЕРАЛЪ, ВИЕ СТЕ ЧОВѢКЪ, КОЙТО ИМАТЕ САМО ЕДИНЪ ТАЛАНТЪ. И ТАМЪ СЕ КРИЕ ОПАСНОСТЬТА, ЗАЩОТО ПИСАНИЕТО КАЗВА: „И ЩЕ ВИ ОТНЕМА КАМЕННОТО СЪРЦЕ!“. А ТОЗИ ЕДИНЪ ТАЛАНТЪ ТРѢБВА ДА СЕ ПРѢОБЪРНЕ И ДА ПОЧНЕ ДА РАЖДА, ДА СЕ РАЗВИВА.”

- Как можем да се размножаваме, да раждаме, да изпълняваме ПЪРВАТА заповед на Бога? Както и да се размножаваме и да раждаме, каквото и да творим, каквото и да даваме, НИЕ ТРЯБВА ДА ОСТАВИМ НА ДРУГИТЕ ПОНЕ ЕДИН БОЖЕСТВЕН ПРОДУКТ, за който не ни е заплатено на земята нито материално, нито със слава и известност; и който също има способността да расте и да се развива – да съдейства за процъфтяването на Божественото в Битието. Има много външно добре оформени или красиви хора, мнозина, които са се „уредили” в живота, които обаче не дават нищо: те само КОНСУМИРАТ, не раздават. Защо ги е допуснал Бог на земята? Може би за нагледни помагала: да видим на какво заприличват егоистите с каменните сърца? „КРАСИВИТѢ МИНЕРАЛИ КАКВО МОГАТЪ ДА НИ ДОСТАВЯТЪ ВЪ ЖИВОТА? - БИХМЕ ИЗМРѢЛИ ВСИЧКИ, АКО ОСТАНѢШЕ ОТЪ ТѢХЪ ДА ЖИВѢЕМЪ...”

- Значи, ние трябва за ползваме и разработваме пълноценно ДАДЕНОТО НИ ОТ БОГА, да не ламтим за нещо повече. Ние няма да излезем от болестите и депресиите, докато не сме намерили начин да а бъдем ИСТИНСКИ полезни на себе си и на Прирдата, на хората С ТОВА, КОЕТО ИМАМЕ: „АКО ТИ ОНИЯ ДАРБИ, КОИТО ИМАШЪ, НЕ СИ ИЗПОЛЗУВАЛЪ И НЕ ЗНАЕШЪ КАКЪ ДА ГИ РАЗРАБОТВАШЪ, КОЙ ЩЕ ТИ ДАДЕ ПОВЕЧЕ?”

- По-нататък Учителят разяснява закона за пречистването, без който всякакво умножаване на талантите - на това, което сме добили и умножили - би било опасно. Сврза го с числото 4 – с 4 „таланта”. Много земеделци, животновъди, творци, проповедници и пр. умножават реколтата си, но нито те самите са чисти, нито продукцията им. И едните, и другите бълват отровна стока; самите те са станали токсични. А ни трябва един БОЖЕСТВЕН критичен ум, който да бъде една цедилка за това, което създаваме и което ни предлага светът. Да задържа порочното и да го изхвърля – и да пуска на бял свят само чистото, девственото, съвършеното. В други случаи – да задържа истинското, а да изхвъля отдолу нечистото. Кой не страда днес, кой не е болен, самотен или нещастен, кому не липсват основни неща в живота? Ние имаме поне два „таланта”, дадени ни от Бога - умът и сърцето. И с двата можем да помогнем някъде, където някой е в нужда:

„ВТОРИЯТЪ ТАЛАНТЪ Е ВАШЕТО СЪРЦЕ. НѢКОЙ ЧОВѢКЪ Е БОЛЕНЪ - ВАШЕТО СЪРЦЕ ТРѢБВА ДА ВИ НАКАРА ДА ГО СПОХОДИТЕ И ДА МУ ПРИСЛУЖИТЕ.”

- А ето и един фрагмент от тази беседа, който е цитиран нееднократно на много места, както и в предишната публикация на избраните мисли от нея тук. В него отново се говори за закона за фундаменталността на чувствата и желанията, понеже това е БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ - не е човешко или учение на духовете. Той е АБСОЛЮТНО ФУНДАМЕНТАЛЕН – една от тия мисли в Словото, която може да звучи просто, но може да съкрати еволюцията на човека с 25 хляди години, ако я разбере правилно и я прложи в живота си още сега:

„ВИЕ ЗНАЕТЕ, ЧЕ ВЪ ПРИРОДАТА СѪЩЕСТВУВА ЕДНО СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ КОРЕНИТѢ И КЛОНЧЕТАТА. НА ВСѢКО КЛОНЧЕ СЪОТВѢТСТВАТЪ МАЛКИ КОРЕНЧЕТА ДОЛУ ВЪ ЗЕМЯТА. И КОГАТО ДОЛУ ИЗСЪХНЕ НѢКОЙ КОРЕНЪ, ИЗСЪХВА ГОРѢ И СЪОТВѢТНИЯТЪ КЛОНЪ. ЗАКОНЪТЪ, КОЙТО ТРѢБВА ДА СПАЗВАТЕ, Е ТОЗИ ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ АКО У ВАСЪ ИЗСЪХНЕ ЕДНО ЖЕЛАНИЕ, ЩЕ ИЗСЪХНЕ НЕПРѢМѢННО И ЕДНА МИСЪЛЬ; АКО ИЗСЪХНАТЪ ДВѢ ВАШИ ЖЕЛАНИЯ, ЩЕ ИЗСЪХНАТЪ ДВѢ МИСЛИ, АКО ИЗСЪХНАТЪ ТРИ ЖЕЛАНИЯ, ЩЕ ИЗСЪХНАТЪ ТРИ МИСЛИ. И ЕДИНЪ ДЕНЬ, КОГАТО ВАШИТѢ ЧУВСТВА СЕ АТРОФИРАТЪ СЪВЪРШЕНО, ЩЕ ИЗСЪХНАТЪ ВСИЧКИ КЛОНЧЕТА И ВИЕ ЩЕ СЕ ПРѢВЪРНЕТЕ ВЪ ЧОВѢЦИ, КОИТО ИМАТЪ САМО ЕДИНЪ ТАЛАНТЪ.”

- И отново ФУНДАМЕНТАЛНИ разяснения и закони – много трудно е да се замести тази дума със синоними. Може би „основополагащи”, но макар и българска, тази дума не е тъй силна, звучи философски. Учителят дава портрета на човека с петте таланта, изхождайки от петте ни сетива, но веднага тарнспонира съответствията им в по-високи гами:

„ДА ВЗЕМЕМЪ ЧОВѢКЪ, КОЙТО ИМА ПЕТЬ ЧУВСТВА ЗРѢНИЕ, СЛУХЪ, ОБОНЯНИЕ, ВКУСЪ И ОСЕЗАНИЕ. КАКВА РОЛЯ ИГРАЯТЪ ТИЯ ЧУВСТВА ВЪ НАШИЯ ЖИВОТЪ? - ТѢ СѪ ПЕТЬТѢ ВРАТИ, ПРѢЗЪ КОИТО ЧОВѢКЪ ВЛИЗА ВЪ ТОЯ СВѢТЪ, ЧРѢЗЪ КОИТО НИЕ ИЗПИТВАМЕ ПРИРОДАТА; ПЕТЬ ОБЛАСТИ, ОТЪ КОИТО МОЖЕМЪ ДА ЧЕРПИМЪ БОГАТСТВА. ЧОВѢКЪ, ЛИШЕНЪ ВЪ ПЪЛНИЯ СМИСЪЛЪ НА ДУМАТА ОТЪ СЛУХЪ, Е ГЛУПАВЪ ЧОВѢКЪ; ДА СИ ЛИШЕНЪ ОТЪ ЗРѢНИЕ ПСИХИЧЕСКИ, ЗНАЧИ ДА СИ ЛИШЕНЪ ОТЪ ВЪЗМОЖНОСТЬ ДА ВИДИШЪ ИСТИНАТА; ДА СИ ЛИШЕНЪ ОТЪ ОБОНЯНИЕ ВЪ ПСИХИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ, ЗНАЧИ ДА СИ ЛИШЕНЪ ОТЪ СВОЯ ИНТЕЛЕКТЪ; ДА СИ ЛИШЕНЪ ОТЪ ВКУСЪ, ЗНАЧИ ДА СИ ЛИШЕНЪ ОТЪ ЛЮБОВЬ - И Т.Н. /.../ ВСѢКО НАШЕ СѢТИВО СЪОТВѢТСТВА НА ЕДНА ВЕЛИКА БОЖЕСТВЕНА ДОБРОДѢТЕЛЬ; И ВСѢКИ ОТЪ НАСЪ ТРѢБВА ДА НАБЛЮДАВА ДАЛИ ЧУВСТВАТА МУ СѪ ВЪ ХАРМОНИЯ СЪ НЕГОВОТО СЪРЦЕ, ДАЛИ СѪ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ИСТИНАТА.”

- Може би тук е мястото да си припомним етимологията на думата „сетиво”. Ами много ясно: сетиво значи „мрежа”. Научно, днес сетивата ги наричат „анализатори” – все същото. Следователно, сетивата са предназначени да анализират външната среда и външните потоци от материя и информация, които се стремят да проникнат навсякъде, включително и в нас. Те съдържат безброй елементи, много от които могат да бъдат вредни, опасни, смъртоносни. Със сетивата си съществата изпитват нещата от околната среда и реализират живот, еволюция, учейки се да приемат полезното и да отхвърлят опасното, вредното, унищожителното. Животните са надарени с инстинкт в това отношение – никога няма да приемат отровна храна или да преядат, да не доядат. Хората са загубили този природен инстинкт, както и божествената интуиция кои са полезните и кои са вредните храни за петте ни сетива и за съответните им висши чувства и способности. Лишеният от божествен слух слуша всякакви безобразия и глупости; лишеният от божествено зрение е склонен да вижда и гледа всякакви лъжи и гнусотии, но не и Истината; лишеният от божествено обоняние няма интелект, защото няма способност за истинско мислене, т.е. за „вътрешен избор” между безбройните мъдрости, учения и пропаганди, с които ни бомбардират. Лишеният от божествен вкус не отличава Любовта от любовчийството и удоволствията и става всеяден или еднояден. Всеядният яде всичко, което му попадне, едноядецът цял живот яде само банани или само краставици - и нищо друго.  Интересно защо в тази беседа Учителят е спрял дотук и не е казал нищо за осезанието. Или е казал, но "умният" стенограф или редактор пак е зачертал нещо, което му се е видяло „неудобно”. Виждали сме оригинали на ръкописи, където умниците са зачертали думата „голота”, произнесена от Учителя и фигурираща в стенограмата, и оторе са написали „босота”. Затова пък не са успели да го окастрят навсякъде в другите беседи. Учителят много говори против нисшето плътско пипане на обсебяването, но казва, че съществува и БОЖЕСТВЕНО осезание, БОЖЕСТВЕНО докосване и пипане. В Словото се говори и за БОЖЕСТВЕНА ПЛЪТ. Дрехите и предметите също могат да са нещо много опасно, което допускаме да се докосва до нас. Ето защо е изключително важно до какво и до кого се докосваме, кой позволяваме на ни пипа:

„И КОЛКОТО СЕ ДОПРЯХА, ОЗДРАВЯХА.“ - РЕАЛНОТО В ЖИВОТА Е ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПОПИПА.” (13 януари 1924, „Оздравяха”)

„БОГ СЕ НАМИРА И С ПИПАНЕ, И С ВИЖДАНЕ, И С ЧУВСТВАНЕ, И С МИСЪЛ.” (22 юли 1931, „Недоказани истини”)

ЕДИН ВАЖЕН ВЪПРОС Е ДА ВЪЗПИТА ЧОВЕК ЧУВСТВАТА СИ. ЗАПРИМЕР, ДА ВЪЗПИТАШ ПИПАНЕТО - ХУБАВИТЕ И ЛОШИТЕ НЕЩА, КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ОТ ПИПАНЕТО. (17.ХII.1937, "Възпитание на чувствата")

„КАКТО ПРЪСТИТЕ ГУБЯТ ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА СИ ОТ ЧЕСТОТО ПИПАНЕ НА ЕДИН И СЪЩ ПРЕДМЕТ, КАКТО ВКУСЪТ СЕ ПРИТЪПЯВА ОТ ПОСТОЯННАТА УПОТРЕБА НА ЕДНА И СЪЩА ХРАНА, ТАКА И ОБИКНОВЕНИЯТ УМ ДАВА КРИВА ПРЕДСТАВА ЗА НЕЩАТА. КАКТО ВКУСЪТ И ОСТАНАЛИТЕ СЕТИВА СЕ ПРИТЪПЯВАТ, ТАКА СЕ ПРИТЪПЯВАТ ЧОВЕШКИЯТ УМ И ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ. КОГАТО УМЪТ И СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА СЕ ПРЕТОВАРВАТ ОТ НЕРАЗБРАНИ МИСЛИ И ЧУВСТВА, ТЕ СЕ ПРИТЪПЯВАТ. НЕРАЗБРАНИТЕ МИСЛИ И ЧУВСТВА ПРОИЗВЕЖДАТ НАТРУПВАНЕ НА ЧУЖДА, МЪРТВА МАТЕРИЯ ВЪРХУ УМА И СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА. ЧУЖДАТА МАТЕРИЯ ВСЯКОГА ОСТАВА ЧУЖДА. ТЯ Е ПОДОБНА НА ПАРАЗИТИ, КОИТО ЧЕРПЯТ СОКОВЕ ОТ ДРУГИ СЪЩЕСТВА, БЕЗ ДА ДАВАТ НЕЩО ОТ СЕБЕ СИ. /.../ ВИЕ НЕ РАЗБИРАТЕ ЛОШОТО ВЛИЯНИЕ НА ЧУЖДАТА МАТЕРИЯ, КОЯТО Е ПРИЧИНА ЗА НЕЕСТЕСТВЕНИТЕ СЪСТОЯНИЯ И ДВИЖЕНИЯ В ЧОВЕКА. КЪДЕТО ИМА ЧУЖДА МАТЕРИЯ, ИЗХВЪРЛЕТЕ Я НАВЪН! ДОСТАТЪЧНО Е ДА УДАРИТЕ НЯКОЛКО ПЪТИ ВЪРХУ МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ Е НАТРУПАЛА ЧУЖДАТА МАТЕРИЯ, ЗА ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ ОТ НЕЯ. НЕ МИСЛЕТЕ, ЧЕ ЧУЖДАТА МАТЕРИЯ Е НЕЩО СВЕЩЕНО. НИЕ Я НАРИЧАМЕ „ДЯВОЛСКИ ПОЯС” ИЛИ „РЕМЪК”. ДОСТАТЪЧНО Е ТОЗИ РЕМЪК ДА СЕ ДОКОСНЕ ДО ВАС, ЗА ДА ВИ ВЪРЖЕ ЗДРАВО. ВЪРЖЕ ЛИ ВИ ВЕДНЪЖ, ЩЕТЕ - НЕ ЩЕТЕ ЩЕ МУ СЕ ПОДЧИНЯВАТЕ. ЗА ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ ОТ НЕГО, ТРЯБВА ДА МИСЛИТЕ. С ЧАСОВЕ ЩЕ МИСЛИТЕ, ДОКАТО МАХНЕТЕ ПРАХА, Т.Е. РЕМЪКА ОТ УМА, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА СИ! ДОКАТО НЕ СЕ ОСВОБОДИТЕ ОТ ТОЗИ РЕМЪК, ВСЯКОГА ЩЕ БЪДЕТЕ НЕДОВОЛНИ И НЕРАЗПОЛОЖЕНИ. ” (22 април 1931,"Възстановяване")

КАК ЩЕ СЕ ПРОЯВИ БОГ В СВОЯТА АБСОЛЮТНОСТ? КАК ЩЕ СЕ ПРОЯВИ ТОЙ КАТО ЛЮБОВ? - АМИ ЛЮБОВТА ТИ НЯМА ДА Я МИСЛИШ - НАЙ-ПЪРВО ЛЮБОВТА ЩЕ Я ПОЧУВСТВАШ. ВСЕ ТАКИ, ТАЗИ ЛЮБОВ ТРЯБВА ДА СЕ ОБЛЕЧЕ, ЗА ДА БЪДЕ ДОСТЪПНА - ТРЯБВА ДА СЕ ОБЛЕЧЕ В НЯКАКВА НАЙ-ХУБАВА ДРЕХА. ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС, КОГОТО ВИЕ ОБИЧАТЕ, ИСКАТЕ ДА ГО ПИПНЕТЕ. ПРИ ПИПАНЕТО ТИ ИСКАШ ДА СИ ВЗЕМЕШ НЕЩО. ПРИ ВСЯКО ПИПАНЕ ТИ ЩЕ СИ ОТКЪСНЕШ НЯКАКЪВ ПЛОД ОТ ЛЮБОВТА. КАТО ДОЙДЕШ ДО НЯКАКВА ЧЕРЕША, ТИ НЕ САМО ЩЕ ГЛЕДАШ ЗЕЛЕНИТЕ Ѝ ЛИСТА, НО И ОТ ПЛОДА Й ЩЕ СИ ОТКЪСНЕШ." (9 юни 1937,"Отношение на нещата") ВЪ ЛЮБОВЬТА НЕ МОЖЕ ДА ИМА КРИВИ РАБОТИ. ВСИЧКИТѢ РАБОТИ, КОИТО ЛЮБОВЬТА ПРАВИ, СѪ ЦЕННИ! ТЯ НОСИ ЖИВОТА. ОНЗИ, КОЙТО ВИ ОБИЧА, САМО ЧРЕЗЪ СВОЯ ПОГЛЕДЪ, САМО ЧРЕЗЪ СВОЕТО ПИПАНЕ ТОЙ ВИ ДАВА НѢЩО. КАТО ВИ ОБИЧАТЪ ХОРАТА, ВНАСЯТЪ ЖИВОТА. КАТО НЕ ВИ ОБИЧАТЪ, ТѢ ВИ ОТНЕМАТЪ ЖИВОТА.” (29 януарий, 1941, „Законъ за обнова”)

- И така, има още много изкзвания на Учителя за осезанието, докосваено, пипането в тия 4000 лекции и беседи, които са известни, и в още поне 3000, които още не са обнародвани. Те е тук мястото да се цитират повече мисли по този вътрос. За нас сега е особено важно да осъзнаем едно изключително ценно твърдение от последната мисъл, изнесена по-горе: ЧЕ КОИТО НЕ НИ ОБИЧАТ, НИ ОТНЕМАТ ЖИВОТА. Това не са само преките убийци, но и несъзнателните убийци около нас, които си мислят, че имат право да не обичат всички - да обичат само тия, които предочитат. На небето всеки обича всеки със всичка сила. Като не обичаме някого, ние бавно го убиваме. Един ден на небето ще ни съдят и по този пааграф. В тази светлина, горното изречение звучи и така: „КОИТО НЕ НИ ОБИЧАТ, НИ ОТНЕМАТ ЖИВОТ”. В този смисъл, както бе казано в началото на беседата, всяка среща, която Бог е предопределил още от създание мира, е нещо изключително важно, което ние често пренебрегваме. Третираме един жив човек като случаен камък – възсядаме го, ако ни е „удобен” за нещо, но ако е нищожен за критериите ни, го подритваме. Ако по някакви причини не ни устройва, каменното ни сърце го забравя завинаги – отписваме го, не го търсим до края на живота си. Така обаче и БОГ нас ще ни отпише и ще продиктува това и на онзи, по когото НИЕ въздишаме. Ще сложи крак пред някои наши силни желания и въжделения.

"О, КАКВИ ИСТИНИ МОЖЕ ПРИРОДАТА ДА НИ РАЗКРИЕ! ВЗЕМАМЕ ЕДНО КАМЪЧЕ, ПОТЪРКАЛЯМЕ ГО И ГО ЗАХВЪРЛЯМЕ — КАЗВАМЕ, ЧЕ НИЩО НЕ СТРУВА. НИЕ НЕ СМЕ РАЗБРАЛИ СМИСЪЛА НА ТОВА КАМЪЧЕ! /.../ ДА ДОЙДЕМЪ СЕГА НА НАШИЯ СЛУХЪ. ЧУЕМЪ ДУМАТА „ЛЮБОВЬ“ — ТЯ Е ЕДНО ЦВѢТЕ. РАЗБРАЛИ ЛИ СМЕ СМИСЪЛА НА ТАЗИ ДУМА? - НЕ. - „ЩО Е?“ - СЕ ПИТАМЕ. КАЗВАМЕ „НИЩО“ - И ГО ЗАХВЪРЛЯМЕ... ЧУЕМЪ ДУМАТА „ИСТИНА“ И КАЗВАМЕ: „ТО Е ПРАЗНА ДУМА...“."

- Целият въпрос е в това, че нашите пет (засега) сетива имат своите релани желания и потебности - както на оргàнно ниво, така и във висшите си човешки съответствия, за които се говори в тази беседа. Ние обаче се завързваме с хора и неща, които НЕ ИСКАТ, НЕ МОГАТ И НЕ СА СПОСОБНИ да задоволят в пълнота и по божествен начин тия наши потребности.

„И НАИСТИНА, ЧОВѢКЪ ТРѢБВА ДА СЕ ХРАНИ, НО ПО ТОЗИ ЗАКОНЪ ЗА ПЕТЬТѢ ТАЛАНТА ТРѢБВА ДА СЕ ХРАНИ СЪ ПЕТЬ ВИДА ХРАНА — ВСѢКО ЧУВСТВО ТРѢБВА ДА СЕ ХРАНИ СЪ СВОЯТА СЪОТВѢТНА ХРАНА. НЕ ГО ЛИ ХРАНИМЪ ТАКА, ТО СЕ АТРОФИРА.”

„ВИЖДАТЕ, ЧЕ ХРИСТИЯНСТВОТО Е ЕДНА НАУКА - ТО НЕ Е ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ. И ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВА НАУКА Е ХРИСТИЯНСТВОТО? - ТО Е ЕДНА ВЕЛИКА ШКОЛА СЪ СВОИТѢ ОТДѢЛЕНИЯ, КЛАСОВЕ, УНИВЕРСИТЕТИ, АКАДЕМИИ - И ВСѢКИ, КОЙТО ИДВА ДА СЛУША ВЪ НЕЯ, ТРѢБВА ДА РАЗБИРА ТОВА, КОЕТО СЛУША. АЗЪ НЕ ИСКАМЪ ХОРА СЪ ЕДИНЪ ТАЛАНТЪ, КОИТО ПРИ ТОВА СѪ ГО ЗАРОВИЛИ! ВЪ УЧИЛИЩЕТО, ВЪ КОЕТО ПРѢПОДАВАМЪ, ИСКАМЪ ХОРА /НАЙ-МАЛКО/ СЪ ДВА ТАЛАНТА. - ЗАЩО? - ЗАЩОТО НЕ ИСКАМЪ ДА СИ ГУБЯ ВРѢМЕТО ВЪ БЕЗПЛОДНА РАБОТА. БИХТЕ ЛИ ОБИЧАЛИ ДА РАЗВЪЖДАТЕ ВЪШКИ ИЛИ БЪЛХИ?- ТОВА СѪ СѪЩЕСТВАТА СЪ ЕДИНЪ ТАЛАНТЪ. ВСИЧКИ ПАРАЗИТИ СѪ ХОРА СЪ ЕДИНЪ ТАЛАНТЪ - ТУНЕЯДЦИ, ЛѢНИВЦИ, КОИТО ЖИВѢЯТЪ САМО НА ГЪРБА НА ДРУГИТѢ И КОИТО ГИ ОЧАКВА ГОЛѢМО НАКАЗАНИЕ. ИЗПИТВАЙТЕ ДУХОВЕТѢ;! КОГАТО ДОЙДЕ ЕДИНЪ ДУХЪ, ПЪРВО ВЗЕМЕТЕ И ГО ИЗУЧЕТЕ. АКО Е СЪ ДВА ТАЛАНТА, ПРИЕМЕТЕ ГО И ГО НАГОСТЕТЕ; АКО Е СЪ ЕДИНЪ ТАЛАНТЪ, ПРИ ТОВА ЗАРОВЕНЪ, НЕДѢЙТЕ ГО ПРИЕМА. СЪ ЕДИНЪ ТАЛАНТЪ ЛИ Е - ВЪНЪ: ТОЙ Е ВЪШКА, БЪЛХА; ТОЙ Е ЕДИНЪ ВЪЛКЪ, КОЙТО НЕ МОЖЕТЕ ОБЛАГОРОДИ!  АМА - КАЗВАТЪ НѢКОИ - „ТОЗИ ЧОВѢКЪ МОЖЕ ДА СЕ ОБЛАГОРОДИ...“. - АЗЪ ПЪК КАЗВАМЪ, ЧЕ ТОЙ МОЖЕ САМО ВЪШКИ ДА РАЗВЪЖДА! КАКЪ Е ПОСТѪПИЛЪ ГОСПОДАРЬТЪ СЪ ОНЯ, КОЙТО Е ИМАЛЪ ЕДИНЪ ТАЛАНТЪ? - ВЗЕЛЪ И ГО ИЗПѪДИЛЪ ВЪНЪ, ЗА ДА СЕ НАУЧИ ДА РАБОТИ. НЕ БИВА НИКОГА ДА НАСЪРЧАВАМЕ ЧОВѢК СЪ ЕДИНЪ ЗАРОВЕНЪ ТАЛАНТЪ. ТРѢБВА ДА МУ КАЖЕМЪ: „ТЕБЕ, ПРИЯТЕЛЮ, ТЕ ОЧАКВА НАЙ-ГОЛѢМА ОПАСНОСТЬ ВЪ ЖИВОТА!“. НЕ БИВА ДА ГО ЛЪЖЕМЪ, А ТРѢБВА ДА МУ КАЖЕМЪ ИСТИНАТА. /А НИЕ/ ЧЕСТО КАЗВАМЕ: „НѢМА НИЩО...“

- Дотук мислите от Учителя се слагаха с главни букви, за да се отличават, тъй като във фейсбука все още няма предвидени различни големини и шрифтове. Обаче ще продължим нормално, а коментарите ще са с тире отпред.

„Нека приложимъ Христовото правило въ обществения животъ. Често ме питатъ: „Защо България страда?“ - Ами че вие поставяте начело на управлението за министъръ-прѣдседатель човѣкъ съ единъ талантъ и искате той да оправи България... Че какъ ще я оправи? Този човѣкъ, както казва Христосъ, трѣбва да се смъкне и изхвърли вънъ! За поста министъръ-прѣдседатель се изисква човѣкъ съ петь таланта, не даже съ два. Хора съ два таланта би трѣбвало да бѫдатъ жандарми, войници; офицеритѣ трѣбва да иматъ по четири таланта; генералитѣ и министритѣ — по петь, а за царетѣ, които заематъ най-високитѣ мѣста въ държавата, трѣбватъ ДЕСЕТ таланта! България страда, защото начело на управлението ѝ не се поставятъ хора съ петь таланта; често сѫ поставяни съ единъ - и слѣдъ това ги викатъ и ги сѫдятъ... Както виждате, и сега ги сѫдятъ... Тия, които сѫ крали, сѫ глупави; но пъкъ и ония, които сѫ ги турили на власть, сѫ още по-глупави. Единъ човѣкъ уславя негоденъ слуга и очаква отъ него добра работа, а послѣ се чуди какъ не се е свършила работата. Трѣбва да се чудимъ по-скоро на господаря. И сега въ България ние се нуждаемъ отъ хора съ два, четири, петь, десеть таланта. Имаме ли ги, ще бѫдемъ пръвъ народъ въ свѣта - не ще има мѫчнотии и спънки за насъ. Дори всички държави да се опълчатъ протвъ българския народъ, нѣма да успѣятъ! Тогава — азъ ви увѣрявамъ — никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй - молете се да се създадатъ такива хора. Тѣ ще дойдатъ! Да туримъ тия таланти — два, четири, петь и десеть — на работа!”

- Има неща и хора без съвест само един „талант” или шекел, които не са ни определени и дадени от Бога, а НИЕ сме ги допуснали в живота си. За такива случаи, разглежданата беседа отговаря на питането ни:

„Защо, Господи, ми го даде!?“ - Дали ГОСПОДЬ ти го е далъ - или ти САМЪ си го взе?...

„Често се оплакватъ: „Нѣмамъ приятели въ свѣта...“ - Защо нѣмате приятели? Когато ми кажете: „Нѣмамъ нито единъ приятель“, азъ вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте човѣкъ съ единъ талантъ. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, азъ ще си направя заключение, че сте човѣкъ съ единъ талантъ, който е заровил всичко божествено въ земята. Човѣкъ-егоистъ, който живѣе само за себе си, заслужва да бѫде безъ приятели - да бѫде вънъ, въ тъмнота. ТОВА е, което казва Христосъ съ тия таланти.”

"Талантитѣ не може да бѫдатъ никога притежание на човѣка - тѣ сѫ принадлежали и принадлежатъ само на Бога. Той ги дава и взема, споредъ както ние постѫпваме." "Когато човѣкъ страда, въ него страда онова първоначално грѣшно сѫщество, което има само единъ талантъ. Такъвъ човѣкъ трѣбва да мине отъ единицата - отъ своето „азъ“, отъ своя егоизъмъ - къмъ божествената любовь и самопожертвоването. Човѣкъ, който има само единъ талантъ, трѣбва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си — това значи да имате два таланта, а петь — да развиете всички ваши чувства въ съвършенство."

- 99% от хората казват: „Ама аз се жертвам цял живот - защо няма отговор от Бога, защо продължавам да страдам? – Зависи за кого и за какво се жертваш. Жертвите може да са от страх или от егоизъм. Егоистът се жетва за някого, от когото очаква нещо в замяна; страхливият и невежият се жертват за хора с един талант или шекел, като по този начин спират и своята еволюця, и тяхната. Тия с един талант обикновено не подлежат на еволюция, защото са без монада; които подлежат, трябва да бъдат отавени САМИ, защото инак им се отнема и последната възможност за развитие. „Ами ако умрат?” – Те са духовно и душевно умрели, те са кърлежи, които са се впили в нас и ние им позволяваме това. Казва се „БОЖЕСТВЕНАТА любов” - не адската и човешката. При адксата любов използваш другия с изнудване или насила, при човешката търгуваш: жертваш се, за да получиш нещо. Но и в двата случая не живееш и не обменяш живот НА НИВОТО НА ВСИЧКИТЕ СИ ПЕТ ТАЛАНТА - това е непознато за теб. Не си развил ВСИЧКИТЕ СИ ЧУВСТВА В СВЪРШЕНСТВО – ползваш само това, което могат да ти дадат хора с един или два таланта. Казано е, че който не еволюира, трябва да бъде оставен. Какво дава кърлежът за света? Милосърдие към такъв и жертви за него са преливане от пусто в празно, дори престъпление. Защото по този начин ти лишаваш от живот хора с два, три, четири или повече таланта. Ето как продължава Учителят в тази беседа: „Христосъ дойде да спаси свѣта, да спаси повече ония, които иматъ ЕДИНЪ талантъ. Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скѫпо! Ако човѣкъ има единъ талантъ, оставете го на Господа; азъ ви казвамъ - изпѫдете го! - Защо? - Защото само ГОСПОДЬ е въ състояние да го излѣкува, да го спаси - вие не сте въ положение да направите това. Като ви казвамъ; „Изпѫдете го навънъ“, искамъ да му направите съ това ДОБРО, за да намѣри Господа. Защото, като се държи за васъ, той никога нѣма да работи; а като се намѣри изоставенъ, той ще се обърне къмъ Господа и ще бѫде спасенъ. Не му давайте да яде - нека гладува 2-3-5 дена; нека се помѫчи малко -какво от това? – „Ама Какъ тъй?...”- /.../ Хората съ единъ талантъ, въ тѣхъ нѣма животъ - колкото мрътвото тѣло може да работи, толкова и човѣкъ съ единъ талантъ.”

„Казвамъ на всички ви, които сте тукъ, които имате по два таланта: ако замязате на такъвъ човѣкъ и се прѣвърнете въ ЕДИНЪ талантъ, ще направите велико прѣстѫпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири. И когато ви намѣри Господь, че работите, и вие му кажете: „Съ двата таланта, които ми даде, Господи, припечелихъ още два.“ Той ще каже: „Добри, рабе, влѣзъ въ Моята радость!“.

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1927362510853667/?epa=SEARCH_BOX

 31.05.2017 г.

Последно филмче

 

31.05.2017 г. 11,10 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 6 юли 1914 : : Из „ЛЮБОВТА”:

„ЗА ДА ПОЗНАЕТЕ ЕДНА ЖЕНА, ПОСѢТЕТЕ Я, ВИЖТЕ ДОМЪТЪ ѝ КАКЪВЪ Е.”

„ЛЮБОВЬТА ЕДНОВРѢМЕННО ПРИЧИНЯВА И СТРАДАНИЕ, И РАДОСТЬ — ТОВА Е НЕЙНО СВОЙСТВО.ТЯ Е СИЛА СЪ ДВѢ ОСТРИЯ: ТЯ МИЛВА ВСИЧКИ, НО И НАКАЗВА ВСИЧКИ. И КАКЪ ВИ НАКАЗВА? - КАТО СЕ ОТДѢЛИ ОТЪ ВАСЪ, СТАВАТЕ ТѪЖЕНЪ И КАЗВАТЕ: „НЕЩАСТЕНЪ СЪМЪ“. ЗАЩО СТЕ НЕЩАСТЕНЪ? ОТЪ ОТСѪТСТВИЕТО НА ЛЮБОВЬТА. „АЗЪ СЪМЪ ЩАСТЛИВЪ!” — ЗАЩО? — „ЗАЩОТО ЛЮБОВЬТА ПРИСѪТСТВА ВЪ МЕНЕ”.

- Според този закон и по вътрешен усет, Божественото, както и божествените хора, „наказват” с отсъствие всички ония, на които е била поднесена любвта; имало е потенциален шанс тия хора да се откликнат и да я обменят, но не са поискали. Искали са да я пият от строго специфичен извор, който не е бил за тях, затова Бог не им го е дал; или ако им го е дал, то е за опит: той се е оказал отровен за тях или горчив. И сладък да е, това е сладост, която разкапва. Така че там любовта бързо отпада, защото е била егоистична; ако не отпадне бързо, мъчи човека с десетилетия. В отсъствието на любовта, те виждат колко е тъжен животът и как се деформират. Тази добре позната пиеска може да се анализира и от позициите на астрологията: при примарна дирекция Бог ни отваря една врата към щастието, обаче ние бързо я затваряме, защото субективно сме насочени другаде: прогресиите ни си разминават с дирекциите, нивото на еволюцията ни е ниско, душевният ни и сърдечен вкус са занижени. Тогава е много лесно да се познае какво ще се случи при транзитния аспект: който е отхвърлил Божественото и е предпочел небожественото, ще си има работа с НЕГАТИВНИТЕ последствия при транзита. И обратно: ако сме използвали с пълнота и радост отворената врата от Бога - от астродирекцията, - транзитът ще ни донесе само здраве, успех, радост и щастие, дори и да е Марсов или Сатурнов.  - Тук, именно, опираме до първото духовно качество и първата добродетел, която гарантира голямо бъдещо щастие: ТЪРПЕНИЕТО. Повечето хора бързат да имат евтини преживявания, бързат да се „уредят” и да бъдат „щастливи”. Тези хора нямат отношение към Високия Идеал. За тях важи поговорката: „Пътят на котката е до плевнята” – т.е., посягат бързо към това, което им падне. А Божественото ни учи, че понякога трябва да чакаме с десетилетия, за опазим своята чистота, да повишаваме постоянно своя сърдечен и душевен критерий, за да сме достойни за Принца или Принцесата, които са ни определени. Невинаги това е непременно сродната душа вечният ни сърдечният ни любим – в някои случаи това е срещата с Гуруто, с космичното ни Ято. Уви, в повечето случаи, когато тази среща стане, за повечето хора важат стиховете на поета: „Оказахме се вързани жестоко”... Никой никого не е вързал – първо човек се връзва САМ. Ето защо е тъй необходим Високият Идеал, тъй е нужно ТЪРПЕНИЕТО:

„ЛЮБЮВЬТА КАЗВА И ДРУГО: ТЪРПѢНИЕТО Е ПѪТЬТЪ, ПО КОЙТО ТЯ МОЖЕ ДА ДОЙДЕ ВЪ ЧОВѢШКОТО СЪРЦЕ. ДЪЛГОТЪРПѢНИЕТО СЪЗДАВА УСЛОВИЯ ДА СЕ ПРОЯВИ ЛЮБОВЬТА. БЕЗЪ ТЪРПѢНИЕ, ЛЮБОВЬТА НЕ МОЖЕ ДА ДОЙДЕ У НАСЪ. ТО Е ПЪРВОТО ОСНОВНО КАЧЕСТВО — АВАНГВАРДЪ НА НЕЙНОТО ИДВАНЕ. КОГАТО УСВОИТЕ ТУЙ ТЪРПѢНИЕ ВЪ НЕГОВОТО ШИРОКО РАЗБИРАНЕ, ВИЕ ЩЕ ВИДИТЕ, ЧЕ ТО Е ГОЛѢМА СИЛА ВЪ РѪЦѢТѢ НА СМѢЛИЯ, НА РѢШИТЕЛНИЯ ЧОВѢКЪ — ТАКЪВЪ ЧОВѢКЪ ИМА ВЕЛИКО БѪДЕЩЕ ПРѢДЪ СЕБЕ СИ!”

- А второтото абсолютно необходимо нещо, което е нужно за проявата на Любвта, произтича направо от най-високия духовен, душевен и френологичен център: то е БЛАГОСКЛОННОСТТА. Българинът е изключтелно зле с това качество и тази добродетел – неговата фонтанела е най-дебелата в света, това е установено с измервания цели 11 години. Грубостта и директността, скоростта на негативната реакция и негативната дума у нас са тъй експлозивни, че почти нямаме сравнение. Съчетани с подозрителността и съмнението, те ни затварят вратите към Любовта за хиляди години. Да бъде човек благосклонен към Любовта, към ИСТИНСКАТА Любов, към Божественото – това е израз на най прекрасното, най-финото, най благородното божествено чувство и на една много висока еволюция. Тогава ние имаме почит, уважение, деликатност, преклонение, благоговение, обожание. Кажете: много ли са психолозите, които са разкрили тъй брилянтно и обстойно науката за Любовта, както Учителят?

„СЕГА ЩЕ ВИ ОСТАВЯ ДУМАТА „БЛАГОСКЛОННОСТЬ“ — ТЯ Е ПОЛОЖИТЕЛНАТА, АКТИВНАТА СТРАНА НА ЛЮБОВЬТА, ДОКАТО ДЪЛГОТЪРПѢНИЕТО Е ПАСИВНАТА, СЪХРАНИТЕЛНАТА СТРАНА, ПРИ КОЯТО ИМАТЕ ДА ИЗДЪРЖИТЕ ИЗВѢСТЕНЪ ТОВАРЪ. БЛАГОСКЛОННОСТЬТА Е ЛЮБОВЬ ,ГОТОВА ДА ГРАДИ, ДА НАПРАВИ УСЛУГА НѢКОМУ,КОМУТО И ДА Е.”

- Ето това „КОМУТО И ДА Е” е генералният шперц, който отвря всички врати към съвършенството и безсъмртието! С тази уговорка: без хората с един талант или една мина, един шекел. Тях може да оправи или претопи само Бог. В случая любовта към всички касае само създанията на Бога – съществата с искра Божия в сърцето си, с монада. Благосклонност към въшки, кърлежи и всякакви други паразити не се приема. Тук е казано ясно: благосклонни и към различните, но ако са с благородни черти:

"ЕДИНЪ ВАШЪ ПРИЯТЕЛЬ ИМА БЛАГОРОДНИ ЧЕРТИ, ИСКА ДА МУ НАПРАВИТЕ ИЗВѢСТНА УСЛУГА - НАПРАВЕТЕ МУ Я, МАКАРЪ И ТОЙ ДА НЕ Е ОТЪ ВАШЕТО УБѢЖДЕНИЕ И ВѢРА."

- Това не касае непременно чертите на лицето, но касае френологията. Има по-обикновени или некрасиви хора, но черепът издава божествения им произход... Затова някъде бе казано: „Вие първо се пипате къде ли не, но не опипвате черепа на човека, не познавате френологията, и затова допускате до себе си хора, които непременно ще ви направят нещастни – ще ви отнемат свободата”. Изучаването на френологията с инструменти и книги не е най-важното: в процеса на еволюцята ние добиваме ВЪТРЕШЕН усет за височината на главата и тънкостта на фонтателата, за Камперовия ъгъл на човека. Именно в това е смисълът на всички опитности и всички страдания през векоете, през които минаваме: от пръв поглед или още при първата реакция на някого да разберем имали душа или не – или докъде е стигнала душата му. Тоест, способен ли е да дава любов и свобода.

А ето и още един критерий. Ние чуваме ли неща за себе си, дори и „обичните” или „приятелите” ни, които ги изказват, да са на разстояние. Понякога Бог ни дава такъв слух и зрение:

„НѢКОИ КАЗВАТЪ, ЧЕ ОБИЧАТЪ НѢКОГО, А ГОВОРЯТЪ НА ДРУГИ ЛОШО ЗА НЕГО. ЕХОТО НА ТОВА ГОВОРЕНЕ ЕДИНЪ ДЕНЬ ЩЕ СЕ ЧУЕ, ЗАЩОТО КАКВОТО ЧОВѢКЪ ПОСѢЕ, ТОВА И ЩЕ ПОЖЪНЕ.”

- Мнозина следват религии или фрагменти от религии, или пък някаква собствна етика и философия, че поведението ни може да бъде и абстрактно, а не пряко социално. Но за които вярват в Бога, важи с пълна сила точното обяснение на Учителя какво, всъщност, е любов към Бога и любов въобще: това е КОНКРЕТНОТО, ПРАКТИЧЕСКО служене на конкретни хора. Но тия конкретни хора трябва да са ИСТИНСКИТЕ ни братя и сестри, родени от Бога - хората, които имат сърце, а не паразитите. Ако някой има сърце, т.е .душа и монада, той ПРИЕМА доброто ни И ВЕДНАГА ГО ПРЕДАВА НАТАТЪК:

„АЗЪ ВСѢКОГА ГЛЕДАМЪ КАКВИ ТРѢБВА ДА БѪДАТЪ ОТНОШЕНИЯТА МИ КЪМЪ БОГА, КЪМЪ ЛЮБОВЬТА - СИРЕЧЬ, КЪМЪ ОНОВА, КАКВО СЕ ИЗИСКВА ДА СТОРЯ СПРѢМО СВОИТѢ БРАТЯ. /.../ ЗА МЕНЕ Е ВАЖНО ДАЛИ СЪМЪ ПОДГОТВЕНЪ, ДАЛИ МОГА ДА ИЗПЪЛНЯ ОНЗИ ОСНОВЕНЪ ЗАКОНЪ, КОЙТО ЛЮБОВЬТА МИ НАЛАГА: МОГА ЛИ ДА БѪДА ТЪРПѢЛИВЪ КАКТО ТЯ ИСКА, МОГА ЛИ ДА БѪДА БЛАГОСКЛОНЕНЪ КАКТО ТЯ ЖЕЛАЕ? ТОВА Е НУЖНО ЗА ВСѢКИГО, ЗА ЦѢЛИЯ СВѢТЪ; ЗА ОНѢЗИ, КОИТО ДѢЙСТВИТЕЛНО ИМАТЪ СЪРЦЕ.”

- Отново кристална яснота:

„ТРѢБВА ДА СЪЖАЛЯВАМЕ САМО ОНИЯ ХОРА, ВЪ КОИТО СЕ Е ПРОБУДИЛО БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, КОИТО РИЗБИРАТЪ ЛЮБОВЬТА, ДОБРОТО И ЗЛОТО; КОИТО СТРАДАТЪ И СЕ ТЕРЗАЯТЪ.”

„НѢКОИ ХОРА КАЗВАТЪ: „МЕНѢ НЕ МИ ВЪРВИ ВЪ СВѢТА, АЗЪ СЪМЪ НЕЩАСТЕНЪ ЧОВѢКЪ!“. - ОТГОВАРЯМЪ: „ЗАЩОТО ЛЮБОВЬТА НЕ ТЕ Е ПОСѢТИЛА, ЗАТОВА СИ НЕЩАСТЕНЪ“. - „А ЗАЩО НЕ ДОХАЖДА?“ — „ЗАЩОТО СИ НЕТЪРПѢЛИВЪ“. — „АМА МѪЧА СЕ ДА БѪДА ТЪРПѢЛИВЪ...“. – „ХУБАВО, ПОЧНАЛЪ СИ...“ — „ПАКЪ НЕ МИ ВЪРВИ“. - ЗАЩОТО НЕ СИ БЛАГОСКЛОНЕНЪ“.

- Какъв е произходът на думата „благоклонен”? – БЛАГО да се склоняваш, БЛАГО да се навеждаш към падналите и нуждаещите се. Горделивият не се навежда - той върви прав при всички случаи, защото „цепи” към целта си. Но има и горделиви, които се навеждат - осъществяват „блготворителност”... Те раздават разни неща, но не благо, не с благост в поведението, не с прегъване на егото си и поклон към другия, към неговата болка, неговата истина. Празният клас стърчи. Коравата и дебела фонтатела моментално ще ти даде съвет, ще изстреля назидание или поучение, но за навеждане към нуждаещия се, за приласкаване и благо, ПРАКТИЧЕСКО добро не е способен. Благотворителност е да творим благост в общуването и благуване, а не раздаване на съвети, проповеди, дрехи и парцали. Същата дума е и „снизходителност”, но горделивият ще ти я подхвърли по такъв начин, че дълго ще горчи в душата ти. Блàгата и мила нежност ни навежда към падналия така, че той да ни помни с години и да не се почувства по-глупав, по-малък от нас.

- А ето и нещо за безработните, които си представят, че са духовни:

„ЛЮБОВТА ИСКА ДА ВИ КАЖЕ:„ТРѢБВА ДА БѪДЕТЕ ТЪРПѢЛИВИ И БЛАГОСКЛОННИ!“. ТЯ КАЗВА: „ТОВА СѪ МОИТѢ ДВѢ РѪЦѢ, СЪ КОИТО ПОСТОЯННО РАБОТЯ - ТѢ СѪ РѪЦѢТѢ НА ЛЮБОВЬТА“. И ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО СТРУВАТЪ ТИЯ ДВѢ РѪЦѢ? - НЕОЦѢНИМИ БОГАТСТВА! КОГАТО ИМАТЕ ТИЯ РѪЦѢ, ВИЕ СТЕ ВЪ СЪСТОЯНИЕ ДА РАБОТИТЕ ВСИЧКО. ПОВТАРЯМЪ: ЗА ДА ИЗРАСТАТЪ ВАШИТѢ ДУХОВНИ РѪЦѢ, ТРѢБВА НЕПРѢМѢННО ДА ИМАТЕ ТЪРПѢНИЕ И БЛАГОСКЛОННОСТЪ."  „ОНѢЗИ ОТЪ ВАСЪ, КОИТО МОГАТЪ ДА РАЗБИРАТЪ, ТРѢБВА ДА СХВАНАТЪ ВЪ КАКВО СЕ СЪСТОИ ТЪРПѢНИЕТО ВЪ ПЪЛНИЯ СМИСЪЛЪ НА ДУМАТА - НЕ ОНОВА ТЪРПѢНИЕ ДА П О Н А С Я Ш ОБИДИ, ТО ОЩЕ НЕ Е ТЪРПѢНИЕ. ТАЙНАТА НА ТЪРПѢНИЕТО Е, КОГАТО ЧОВѢКЪ ВИ ОБИДИ ДА НАМѢРИТЕ ВЪ ОБИДАТА ДОБРАТА СТРАНА И ДА Я ИЗПОЛЗВАТЕ. ОБИДАТА — ТОВА Е ЕДИНЪ МНОГО КОРАВЪ ОРѢХЪ, КОЙТО ВИ Е ДАЛЪ НѢКОЙ - ВИЕ ТРѢБВА ДА ГО СЧУПИТЕ, ДА ИЗВАДИТЕ ЯДКАТА И ДА Я ИЗЯДЕТЕ. АКО МОЖЕТЕ ДА СЕ ХРАНИТЕ ТАКА, ВИЕ ЩЕ СТАНЕТЕ НАПЪЛНО ЗДРАВЪ. ХОРАТА, КОГАТО ГОВОРЯТЪ ЛОШО ЗА ВАСЪ, КОГАТО ВИ ОХУЛВАТЪ, ТѢ ВИ ДАВАТЪ Х Р А Н А - АКО УМѢЕТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ТАЯ ХРАНА, ЩЕ БѪДЕТЕ ПРѢДОВОЛНИ. ХОРАТА ВИ ХВЪРЛЯТЪ ТВЪРДИ КАМЪНИ - ВИЕ ТРѢБВА ДА ГИ РАЗЧУПИТЕ, ЗАЩОТО ВѪТРѢ ВЪ ТИЯ КАМЪНИ ИМА СЪКРОВИЩА, КОИТО МОЖЕТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ И СЪ ТОВА ДА СЕ ОБОГАТИТЕ.”

"ЛЮБОВЬТА ТРѢБВА ДА СѪЩЕСТВУВА ВѢЧНО ВЪ НАШИТѢ ДѢЛА! ТЯ Е ПОТРѢБНА И ВЪ ТОЯ НАШЪ ЖИВОТЪ, И ВЪ СЛѢДВАЩИЯ, И ВЪ ПО-ДРУГЪ ЖИВОТЪ. И КОЛКОТО ПО-НАГОРѢ ОТИВАМЕ, ТОЛКОВА ПО-ДЪЛБОКЪ СМИСЪЛЪ ЩЕ НАМѢРИМЪ ВЪ НЕЯ. ТРѢБВА ОТСЕГА ДА ХВАНЕМЪ ТОЗИ ПѪТЬ - ДРУГ ПѪТЬ ЗА НЕБЕТО НѢМА. ЩЕ КАЖЕТЕ: „ТОЗИ ПѪТЬ Е ТРУДЕНЪ, НЕ МОЖЕ ЛИ БЕЗЪ НЕГО?“ — НЕ МОЖЕ! БЕЗЪ НЕГО НАВСѢКѪДѢ ДРУГАДѢ МОЖЕМЪ ДА ВЛѢЗЕМЪ, НО НЕ И ВЪ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ."

- И един извънредно важен пролем, който отново касае самоопределението – ИСТИНСКОТО самоопределение. Той не е за езичниците, не е за светските хора, не е и за старозаветните, за новозаветните и даже за „праведните” – нека всички те свободно проверяват своите вкусове и теории. Не е и за хората от външния дял на Пентаграма – те са пак светски: този въпрос не стои и няма как са стои нито пред хората на властническата драма, нито пред тружениците и страдалците, които са съсредоточени в своята материална цел или в горчивата си чаша; нито за многознайковците; нито за творците и гениите; нито за обикновените светци-чистофайници. Не е и за оглашените, които търсят Истината от любопитство и прескачат от проповедник на проповеник, от лектор на лектор, от авторитет на авторитет, от „кошара” в „кошара”. Всички водачи и фенове на водачите от света все още вървят надолу с главата: към индивидуализация. Още не са стигнали до дъното. Като опитат всичко и разберат къде какво има и какво няма, някои от тях застават най-после на прага на Ученичеството. Там вече не искаш да си водач, не искаш и да си щастлив с когото и да е и последовател на когото и да е, а искаш да СИ УЧЕНИК И ДЕТЕ НА БОГА. Не че не изучаваме всички периферни явления и учения в свободното си време, но това трябва да е само за ТЕОРЕТИЧНО познаване на света, а не за да следваме смъртни:

„ЩЕ КАЖЕТЕ: „МЕНЕ НЕ МЕ СЛѢДВАТЪ ХОРАТА...“. - ЗАЩО ЩЕ ВИ СЛѢДВАТЪ, ХОРАТА НЕ СѪ РОДЕНИ ДА СЛѢДВАТЪ ВАСЪ! ЩЕ СЛУШАТЪ ВАШЕТО УЧЕНИЕ, НО ДА ВИ СЛѢДВАТЪ—НИКОГА! ЧЕСТО ПИТАТЕ: „НА КОГО СТЕ ПОСЛѢДОВАТЕЛЬ?“. - НА ХОРАТА, НАИСТИНА, МОЖЕ ДА БѪДЕТЕ ПОСЛѢДОВАТЕЛИ, НО ПОНѢКОГА МОЖЕ ДА БѪДЕТЕ ИЗЛЪГАНИ. А АКО БѪДЕТЕ ПОСЛѢДОВАТЕЛИ НА БОГА, НѢМА ДА БѪДЕТЕ ИЗЛЪГАНИ НИКОГА. Е Д И Н Ъ Е ПѪТЬТЪ! И ИСУСЪ ХРИСТОСЪ ГО КАЗВА: „ А З Ъ СЪМЪ ПѪТЬТЪ.”

„МОЖЕ ДА КАЖЕ НѢКОЙ: „АЗЪ НЕ ВѢРВАМЪ“ - И ДА ТРЪГНЕ ПО ДРУГЪ ПѪТЬ. НО ЕДИНЪ ДЕНЬ ЩЕ СЕ УБѢДИ, ЧЕ САМО ТОЗИ Е ПѪТЬТЪ. ЖИВОТЪТЪ ЩЕ МУ ГО КАЖЕ, ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ Е ЕДИНЪ ВЕЛИКЪ ИЗПИТЪ. АМА ЩЕ КАЖЕТЕ: „УБѢДИ МЕ, ЧЕ ТОГАВА!...“ - НЕ ИСКАМЪ ДА ТЕ УБѢЖДАВАМЪ. АЗЪ ТИ КАЗВАМЪ, ЧЕ ТОЗИ ХЛѢБЪ, КОЙТО ТИ ДАВАМЪ, ЩЕ ТЕ НАХРАНИ. — „АМА КАЖИ МИ ОТЪ КАКВИ ЕЛЕМЕНТИ Е СЪСТАВЕНЪ, СЪ КАКВА ВОДА Е ЗАМѢСЕНЪ...“. — НѢМАМЪ ВРѢМЕ. ЩЕ ВЗЕМЕШЪ ЛИ ХЛѢБА ДА ЯДЕШЪ? - „НЕ ИСКАМЪ...“ - ТУРЯМЪ ГО ВЪ ТОРБАТА И ЗАМИНАВАМЪ.”

- Същото е – продължава Учителят – и с Любовта:

„ЖИВОТЪТЪ Е НѢЩО ПОЛОЖИТЕЛНО — ОПИТАЙТЕ, ВЗЕМЕТЕ, НАЯЖТЕ СЕ ОТЪ ТОЗИ ХЛѢБЪ - И ЩЕ ВИДИТЕ. ЛЮБОВЬТА Е ХРАНА НА ЖИВОТА: БЕЗЪ НЕЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВѢЕ И ДА СЕ ПОСТИГНЕ НИЩО.”

- И ето още нещо фундаментално, което няма откъде другаде да го научим. Всички мислим, че любовта е нещо меко и приятно, че истинската любов е безопасна, но следващите редове разбиват на пух и прах това заблужвение и ни карат сериозно да се замислим на какво сме съучстници: на живота – или на смъртта? Какво правим с експлозива, който е в ръцете ни – ще убиваме или ще се самоубиваме – или с него ще сътворим нейде Живот? Не разбираме ли, че със задържането на Любовта или задържането й само за себе си ние ставаме съучастници на Смъртта? Просто няма как да се съкрати нито една буква от следващото велико и крайно изненадващо изказване на Учителя:

„Сѫщата тази сила може да се тури и въ единъ топъ, да хвърли граната и да убие сумати хора; може да се прояви въ земетресение, може да разруши дори цѣлата Земя, може да създаде и единъ свѣтъ. Всичко зависи от нейното УПОТРѢБЛЕНИЕ — какъ се УПОТРѢБЯВА нейната сила. Любовьта е една сила, която, чрѣзъ извѣстно регулиране, може да се използва.”

„Хората сѫ себелюбиви — като дойде любовьта, искатъ да я затворятъ въ себе си. Но, ако тя бѣше затворена въ насъ, ще разруши нашитѣ стѣни и ще излѣзе навънъ. Въ такова жилище, въ каквото искаме да я затворимъ, тя не може да стои. И се ражда смърть. Смъртьта е процесъ на разрушение на всѣкаква егоистична мисъль и желание; съ нея Богъ разрушава всички огради, въ които лошитѣ духове сѫ се загнездили. Нашето сърце и нашиятъ умъ трѣбва да иматъ всички условия, за да я възприематъ. Тя е тиха и спокойна, но сѫщеврѣменно в своитѣ дѣйствия тя е сила ужасна! Когато сме въ хармония съ нея, свѣтътъ е блаженство; не сме ли въ хармония, нѣма по-опасна сила въ природата отъ Любовьта!”

- И отново разковниче. Един близък някога разказа как веднъж Учителят се спрял по време на беседа, помълчал, огледал всички с голямо съжаление и казал: „Вода газите, жадни ходите...” – И наистина, Бог ни е оградил с хиляди възможности за щастие, но дяволът ни е научил да си искаме само кукличките и парцалките – обектите на егоистичния ни вкус и ниския идеал. Не искаме да носим кобилицата с вода за всички – или последствията, ако не искаме да я носим.

„Не мога да нося...“ — Ще носишъ! Азъ ви казахъ какъ можемъ да се освободимъ отъ нашия товаръ. Всѣки трѣбва да каже на Господа отъ сърце: „Азъ съмъ благодаренъ отъ душа и сърце за всичко, което си ми далъ!“. Защото Богъ е далъ на всѣки човѣкъ хиляди блага, но той не знае какъ да ги използва — „вода гази, жаденъ ходи“.

"Ние си казваме: „Любовьта — това сѫ илюзии на живота, празни мечти на младитѣ и зелени моми и момци, които гонятъ неуловимата сѣнка на живота...“ - Да, сѣнка; но задъ тая сѣнка има реалность, отъ която произтича сокътъ на живота, отъ който душата постоянно утолява своята жажда, както утрудениятъ пѫтникъ при студения и бистъръ планински изворъ. Какво неоцѣнимо богатство, какви знания сѫ скрити въ тая едничка дума! И ако хората знаеха какъ да я произнасятъ правилно - тъй, както тя е произнесена първоначално отъ Божествената уста, - всичко наоколо имъ щѣше да се усмихва и съ умиление да слуша тоя небесенъ зовъ! Тѣ щѣха да иматъ магическия жезълъ на древнитѣ мѫдреци, прѣдъ силата на който всичко се е прѣкланяло за добро. Мнозина ще кажатъ; „Какво щастие е човѣкъ да притежава тоя жезълъ!“ - Вѣрно, Любовта е най-голѣмото щастие, което човѣкъ може да добие на земята. И МОЖЕ да го добие, стига да го иска и да се стреми непоколебимо къмъ това божествено благо."

"Не ви съвѣтвамъ никога да слушате хорски съвѣти. Може да извлѣчете извѣстна поука отъ тѣхъ, но всѣки трѣбва да слуша онзи съвѣтъ, който Богъ е вложилъ въ НЕГОВАТА съвѣсть. Вижте какво казватъ хората - и ако то е въ съгласие съ онова, което Господь ви казва вѫтрѣшно въ вашата съвѣсть, послушайте ги; ако не, не слѣдвайте чужди съвѣти НИКОГА. Ако искате да бѫдете свободни отъ грѣшки, непрѣмѣнно трѣбва да слушате ГОСПОДА: всѣки, който не слуша Господа, не е уменъ човѣкъ, а е робъ на своитѣ външни влѣчения, на хората, на всички."

„Вие търсите Господа. Кѫдѣ? - Той е у васъ: въ вашия умъ, въ вашето сърце - Той се проявява въ тия двѣ дарби. Слушайте добрѣ ума си и сърцето си —Господь ви говори чрѣзъ тѣхъ. Ама нѣкои ще ви проповѣдватъ, че умътъ и сърцето сѫ развалени... - Не е право! Ако нашиятъ умъ и нашето сърце бѣха развалени, съ какво ще познаемъ Господа?”

„Онзи, който не е благосклоненъ къмъ ближнитѣ си, не е угоденъ Богу. ЗАТУЙ Господь казва да обичаме ближнитѣ си. А вашиятъ ближенъ е нараненъ, разпнатъ, прикованъ на кръста. Не вашиятъ Господь на небето - ВИЕ сте Го приковали!"

„Хората, които ги е страхъ отъ страдания, ние не ги искаме въ училището ни. /.../ Затуй, отсега нататъкъ бѫдете ГЕРОИ! Не се страхувайте отъ страдания, а казвайте на свѣта, че сте мѫже и че не единъ кръстъ, а десеть сте готови да носите!”

 

31.05.2017 г. 18,00 ч.

 

ПО ЕДНО ИЗКЛЮЧНИЕ, ОТГОВАРЯМ ТУК НА ВЪПРОСА НА НЯКОИ ПРИЯТЕЛИ КАКВО ПРЕСТАВЛЯВАТ ДИРЕКЦИИТЕ, ПРОГРЕСИИТЕ И ТРАНЗИТИТЕ В АСТРОЛОГИЯТА, във връзка с предишната публикация. Може би това ще е интересно и за други.

 

Дирекциите са астрологически движения и аспекти, които произлизат от наблюденията на астролозите, че един дъгов градус се равнява средно на една година. Така, ако две планети в рождения хороскоп на човека са на 30 градуса една от друга в зодиака, може да се очаква действие на дирекцията според естеството на на тия планети, когато на 30-годишната му възраст дойдат в дирекционен съвпад. По-точно, това е методът и действието на "символичната" дирекция, при която дъговото разстояние между две планети се измерва между дължините (местата) им В ЗОДИАКА (т.е., по еклиптиката - видимия път на Слънцето в небесната сфера за 1 година). Много астролози все още изчисляват бъдещите шансове или предупреждения именно така, но символичните дирекции дават прогноза средно в рамките на три години, а в някои случаи - на много повече. Примарните дирекции обаче могат да уцелят бъдещия момент с точност до ден, час и минута, даже до секунда и част от секундата, ако мигът на раждането е установен или уточнен абсолютно прецизно. Така добрият астролог предупреждава президента в коя част на коя секунда да се отмести, за да не го уцели куршумът. Примарната дирекция се изчислява не от точка до точка в еклиптиката, а между точка в еклиптиката и точка в екваториалния небесен кръг или между две точки в последния. Небесният екватор е абстрактното планиметрично разширение на плоскостта на земния екватор в пространството. Геометрически абстрактно, но астрологически дава събития. Началото на еклиптиката или точка гама (средно където идва слънцето на 21 март), е началото на зодиака или 00 градуса 00 м. 00 с. от знака Овен. Дъговото разстояние на дадена точка в еклиптиката по градуси, минути и секунди обратно на часовата стрелка от точка гама се нарича "дължина" на тази точка или небесен "лонгтитюд". Проекцията на една дължина (място на точка в зодиака) върху кръга на небесния екватор е също точка, наречена вече рекстастензия или "дясно издигане" (като побългарен русизъм - "правов възход"). Ректасцензията на една планета или точка в зодиака, по причина на конкретния ъгъл между зодиакалния и еклиптичния кръг в даден момент, почти никога не съвпада със същия градус и минута с длжината й в еклиптиката - изместена е назад или напаред с няколко градуса. В учебниците и визуализациите по астрономия това става съвсем ясно от сферичните чертежи, а когато преподавахме този урок някога, взимахме два кръга, разграфени по 360 градуса (горния - прозрачен). Те представят еклиптичния и екваториалния кръг. Пускаме отгоре светлина. Докато лежат един върху друг или са успоредни, градусите им и зодикалните знаци се съвпадат. Но като се повдига горния кръг под ъгъл спрямо долния в рамките на това, което става реално в пространството поради наклона на земната ос, студентите ясно виждат как проекцията на горния кръг върху долния става елиптична и тази елипса се променя в зависимост от ъгъла, т.е. деня от годината. Виждат ясно как даден градус от даден зодиакален знак вече не съвпада с проекцията си върху долния кръг.  Дотук - само планиметрия, стереометрия и астрономия. Във философията на дирекциите, а на практика като астрологически възможности за реални събития, големите астролози и опитът откриват, че дирекционната астрология отговаря на Волята Божия или Предопределението. Това е едно извънредно важно откритие на теистичната, езотеричната астрология. Булевардните астролози прогнозират само по транзити - реалните движения на небесните тела в небесната сфера по еклиптиката, отразени в ефемеридите. Малко по-напредналите изчисляват и прогресиите - денонощие, равно на година. Прави се хороскоп, примерно, на 10-ия ден след раждането и се съобразява какви аспекти прави той към рождения хороскоп и вътре в себе си, за да се открие какво може да се очаква на 10-годишната възраст на детето. Прогресията, както и дирекцията, вече не е астрономия - и двете са чиста астрология, обаче с реално покритие като периоди за проекто-събития или възможности за събития. Транзитът (реалният аспект или ъглово съотношение между две реални планети в зодиака) дава самото събитие. Това дори жълтите астролози го засичат безпогрешно и като момент, и по естество, и затова печелят много. Печелят пари и възхищение, но не могат да обяснят на човека как може да управлява събитията, да моделира съдбата си. Могат да прогнозират катастрофата или смъртта му с точност до секунда, обаче не могат да го научат как да ги избегне или омекоти до максимум, ако си измени вкусовете и мисленето (прогресивния хороскоп) и се съобрази с Волята Божия (дирекционния хороскоп).  Всъщност, "примарни дирекции" значи буквално "първични направления" - ПОЖЕЛАТЕЛНИТЕ направления за всеки от нас поотделно за през целия ни живот, които е заложил Бог в мига на раждането ни. Те от Негова страна са само пожелателни - той не ни ги налага. Дава обаче ИДЕАЛНИЯ вариант на всяко бъдещо събитие и точното време за случването му, в случай че се съобразим с Неговата Воля. И без астрология, Той говори постоянно в духа и душата ни - не са необходими никакви астродирекции. Т.е., говори в сърцето ни и в слънчевия ни сплит. Ние обаче имаме свобода на волята да приемем или отхвърлим импулса Му. Умът ни, вкусът ни, съображенията ни коментират божествените предупреждения и импулси по свой начин - от нивото на актуалната ни еволюция. Както в математиката и геометрията, така и тук важи думата "сходимост" - доколко  персоната ни ходи в крак с Бога и доколко прави забежки в дерето... Астрологически, това може да се открие в прогресиите ни. Синонимът на "прогесии" в случая е еволюцията - доколко и как се развиваме към добро и съвършенство, каква е нашата "евоспособност". А транзитите са само конкретните събития, които жълтият астролог може да прогнозира, та да ни шашне... С това обаче той не помага на слепеца как да не се блъска и занапред в стените през пълния мрак на подземието или да как избегне пропастта. Не може да ни подскаже чрез прогресии и дирекции как да се  променяме към добро и как да слушаме Бога, за да успяваме по божествен начин във всяко нещо и да излезем един ден завинаги на Слънчевата Полянка.

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/