01.05.2017 г. 07,45 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 22 ноември 1913 г. : : Из „КАТО МЛАДЕНЦИ”

ИЛЮСТРАЦИЯТА: Сара води слугинята си Агар при мъжа си Аврам ТЯ да зачене от него, понеже Сара до този момент не може да има деца. Картина от френския художник Jules Richomme (1818-1903)

В ТОВА ПОРЕДНО СЛОВО БОЖИЕ Учителят пак се проявява като перфектен проповедник, познаващ Библията из основи. Естествено, веднага темата възлиза на много нива по-високо от буквалното библейско повествование и извлича изводи и закони, които разграничават стария от новия човек – „младенеца” от възрастния, зрелия духовно човек. Като се занимаваме с тези, антитези и синтези, тук виждаме нещо много рядко и може би единствено по рода си в беседите - тълкуването на „младенец” в негативен смисъл. Инак във всички други случаи тази дума, тази духовна и йерархична категория в Словото стои на несравнима висота: дори Младенците не са духовна йерархия, а божествен клас Същества от най-вътрешната сфера на Пентаграма, заедно със Светиите и Учителите. Ипостасът на Бога като Христос-Младенеца има равнобожествен ранг на ипостасите Му като Светия Дух и Христос-Учителят. В случая обаче тук се разработва тази категория „младенец” в най-ниската ѝ октава, както я разглежда и апостол Павел - като едно несмислено духовно бебе, което все още суче и трябва да е под властта и попечителството на Майката, на Бащата, на Закона. Инак то е крайно слабо и несъзнателно и без тази постоянна грижа понякога попада под влиянието на Луцифер, на Сатаната.  Интересно е да си припомним случая с египтянката Агар и сина й от Аврам – Исмаил: АГАРА = АГАР - египтянка, слугиня на Сара. По предложение на жена си Сара, която не може да ражда, Аврам я приема и тя му ражда син - Измаил (Битие 16). След раждането на Исак, Измаил му се присмива, а по молба на Сара, Аврам изпъжда Агар заедно със сина й. Те заживяват в пустинята, Агар взема за жена на Измаил пак египтянка (Битие 21, 9—21.). От името на Агар се получава названието “агаряни”, което е равно на “измаилтяни”, т.е. арабите. По-късно под “агаряни” започват да се разбират изобщо мохамеданите, тъй като ислямът е арабска форма на монотеизма, а Мохамед е арабин. У нас под „агаряни” са разбирали предимно турците. Етимолозите дават значение на името „Агар” като „Странник, който се страхува. Ако стъпим върху този произход на името Агар, бихме могли да потърсим има ли в някои от нас следи от психическо „агарянство” – нагона на невръстните души или духовните „младенци” в еволюцията да бъдат вечни странници. Странстването психически е вид душевно и умствено блуждаене все навън, „настрани”. Думата „настрани” е от едно тезаурусно гнездо със „странстване”, „странене”, „страничен” и пр. Т.е., неспокойното блуждаене навън от „Дома на Бога” – психологията на Блудния син – произлиза не само от жажда за нови познания и разнообразие, но много често и от страх. Поради ниския си вкус и идеал, „младенците” в еволюцията съзнателно странят от Божественото.  „Скитникът евреин” или Ахасфер е от същото психологическо гнездо, а донякъде и лингвистическо – Наричат го и „Агасфер”, а това се приближава към „Агар”. Обединява ги скитничеството – наложницата на Аврам - Агар - също става скитница в пустинята, макар и по неволя. Психологически и кармически, „ахасферството” все още е много разпространено дори сред доста напреднали духове, които не знаят, че се скитат по света и „сокаците” поради материализъм, нечиста съвест, душевна тревога. Както Ахасфер някога, тъй и те са ивършли и извършват предателства спрямо „Христос” – Божественото. По пътя си към Голгота с кръста, Исус е помолил търговеца Ахасфер да се подпре замалко на стената на дома му, за да си отдъхне пред своето ново кърваво изкачване нагоре. Домът, къщата на човека е и неговото тяло: понякога да се прислониш до човешко тяло е единственото спасение за изнурения; да бъдеш приласкан не само абстрактно и с добри пожелания от дистанция, но и реално, енергийно. Ахасфер обаче му отказал – това е жестокостта на човешкото сърце, идеща не само от душевна грубост и егоизъм, но и от страх: ако римляните и фарисеите видят това, може и той да пострада. „Римляните”, „синедрионът”, „книжниците”, „фарисеите”, „садукеите” в живота ни са нашите кармични близки и социални врагове. Когато ни гони вечен страх от тях, а не божествената съвест или божественият „страх” от Бога, ние отказваме на Божественото да се прислони към стената на дома ни. Невръстните душевно и духовно стават фактически ПРЕДАТЕЛИ на Божественото. За да спасят кожата си и поколението си, те проявяват „опасения” и „разум”, въобразявайки си, че по този начин няма да дадат повод на кармичните си врагове да ги притеснят. Те забравят Кой е Най-Силният и Кой, всъщност, управлява Съдбата. Ахасферите не само се страхуват и отказват, но имат още един порок: ОТЛАГАТ. Ахасфер се превръща в „Скитника евреин” и по тази причина: той трябва да изпита през вековете на гърба си какво значи да нямаш прислон, отдих, убежище. Ахасфер е бил дори още по-нагъл, включвайки от арсенала на жестокостта и ОГЛАГАНЕТО - казал на Исус, че ще му даде да се подпре на стената му, когато се върне от Голгота... Така е поне според една от версиите. Той си мисли, че „къщата” му е негова, а не на Бога, и затова може да разполага с нея както си иска. Тъй и ние, като роби на плътта и невежи в еволюцията си представяме, че сърцата и телата ни са лично наши и можем да правим или да не правим с тях каквото ни хумне. Тия разлики се изтъкват и в разглежданата беседа:

„СИНЪТ НА АГАР - ТОВА Е ЧОВЕКЪТ НА ПЛЪТТА, А СИНЪТ НА ДУХА Е ОТ САРА.”

Значи, душевните, плътските „агаряни” и „агасфери” мислят себе си за много важни „аги”, чиято истина стои по-високо от нуждите и истините на другите и затова не дават „собствеността” си на Божественото. Те не знаят, че Божественото, още в мига, когато Му е отказано, ще им каже: „А ти сега ще скиташ немил и недраг по света и ще Ме търсиш напразно чак до Второто Ми пришествие; ще бъдеш презиран и гонен кармически без почивка”. Ахасферите не подозират, че Бог и Съдбата ще им отказват дълго всичко, за което копнеят, понеже са имали наглостта да отказват на Божественото.  А „Сара” значи „Владетелка”. В божествен смисъл, тя е истинската владетелка на Битието и безсмъртието, „законната” съпруга на човешкия дух „Аврам”. Тя е била много стара, когато е родила – това е символ на напреднал дух от СТАРА еволюция, в противоположност на духовните „младенци”. В беседата от 22 ноември 1913 г. се казва:

СЕГА, ДОКАТО СМЕ „МЛАДЕНЦИ”, /НИЕ СМЕ/ СЪДРУЖНИЦИ, СИНОВЕ НА СТАРИЯ СИ БАЩА ЛУЦИФЕР. ТОЙ Е БАЩАТА НА ЗЕМЯТА, НА ПЛЪТТА. „ЛУЦИФЕР” ИЛИ „САТАНА”, ЗАЩОТО Е ВЛАДЕЕЛ САТУРН ИЛИ „ДЕМОНА”. ТОЙ Е НАШИЯТ БАЩА НА ПЛЪТТА, ТОЙ Е ПАДНАЛИЯТ ВЕЛИК ДУХ НА СВЕТЛИНАТА И ЗА ГОРДОСТТА СИ Е СВАЛЕН И НАПРАВЕН ВЛАДЕТЕЛ НА ТЪМНИНАТА. И НИЕ, ДОКАТО СМЕ СИНОВЕ НА ПЛЪТТА, НА МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ, СМЕ СИНОВЕ НА ЛУЦИФЕРА - МЛАДЕНЦИ И РАБИ, НЕ ОЩЕ ЗА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. КАТО РАБИ, ИЗПЛАЩАМЕ С ГОЛЕМИ СТРАДАНИЯ ГРЕХОВЕТЕ НА БАЩА СИ, ЗАЩОТО СМЕ В СЪДРУЖИЕ С НЕГО И НЕ СЕ ОСВОБОЖДАВАМЕ ОТ СТАРИЯ ЗАКОН.

В Словото се обяснява разликата между сатанинското и луциферическото, докато сме още под тяхната власт. Рудолф Щайнер също ги разграничава и обяснява, той включва и Ариман. В момента няма да разглеждаме греха на арийската раса, но ще си припомним, че Учителят дава различни определения на „сатанинско” и „луциферическо” – откъм противоположни страни, сякаш обръща и смесва значенията им. За нас в момента е достатъчно да се спрем на едно от определенията, че „сатанински” е стремежът на начинаещите в еволюцията да дадат предимство на плътта и уреждането си в човешкия, материалния свят, а „луциферически” – да използват ума си за предателства спрямо Божественото. Уви, ние сме били много затънали в тия две блата и за съжаление оттам се излиза много трудно. Дори Учителят понякога губи надежда за нас, понеже нашаият срах и нашата инерция са все още неуправляеми:

„КОГАТО НЕ СМЕ ПОЗНАВАЛИ БОГА И ИСТИНАТА, НИЕ СЛУЖЕХМЕ НА ТИЯ, КОИТО НЕ СА БОГОВЕ. НО СЛЕД КАТО ПОЗНАХМЕ БОГА - ИЛИ ПО-ДОБРЕ КОГАТО БОГ НИ ПОЗНА, - ОТ ТОЗИ МОМЕНТ ТРЯБВА ДА СЛУЖИМ САМО НЕМУ. ИНАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ЛУЦИФЕРА - ПАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ КЪМ СЛАБИТЕ, СКУДНИ СТИХИИ, НА КОИТО ЩЕ ПОИСКАМЕ ДА СЛУЖИМ ОТНОВО. БОЯ СЕ ЗА ВАС, ДА НЕ БИ НАПУСТО ДА СЪМ СЕ ТРУДИЛ.”

 

01.05.2017 г. 20,50 ч.

 

am1877-1946.Joseph Stella_01jpg

02.05.2017 г. 10,31 ч.

 

 

Не всеки е осведомен, че чрез портретите на всеки художник и изображенията на произведенията му Посветените могат да "скачат" в съответния свят и в епохата му, дори в точния исторически миг, когато се рисува или когато е завършена картината. "Скачат" в света или на мястото, където се намира в момента и съответният дух на твореца, въплътен или е невплътен, а също и точно по местата, изобразени на картините на съответните художници. Озовават се моментално и при всеки от хората, които са изобразени на портретите им. В някои случаи може да им се помогне и в ада; в други - да се озовем направо в рая или на някоя планета или звезда във всемира, където се намират. Така че картините са "трамплини", ако знаем с кого и как да пътуваме. Фантастика?... Не е необходима никаква машина на времето - прескоците се правят много лесно именно през картините и предметите с истоическа достоверност, даже и чрез техните реподукции и изображения. Само че първо трябва да се уверим ясновидски дали на съответното място все още има свободна природа или вече има нещо построено от хората, дали в момента там няма буря, война, пожар и  т.н. - иначе е опасно. Това е поддисциплина на една от 144-те основни дисциплини на Школата. Опитайте - не е много трудно... Ако включваме дажe един квадатен сантиметър от някая некармична картина на художници рибари, ловджии, развратници, баталисти, пушачи, наркомани, пияници и пр. или картини с такива сюжети, то е защото по този начин на духовете им може да се помогне. А в някои случаи е извънредно трудно или невъзможно да се открие изкуство в масовото производство на "креватна живопис" с шарении без помен от основен тон или във фтографчийски картини, които са много по-долу от самата художествена фотофграфия. Или в портрети на прозаичнни, грозни, неодухотворени клиенти на рисувача, правени серийно за пари.  Тук обаче говорим за пътуване в миналото чрез истински картини. Някои картини се "предават" за минути, други искат съзерцаване с денонощия без отместване на погледа. Сам е почти невъзможно, скоковете се правят по двама или трима. Единият трябва да остане на място, за да можем да се върнем в изходното време и отправния пункт. В съответните места и епохи обикаляме невидими, но има начини да се добие осезание за там, да се включт и останалите сетива. Не може да се яде, но звуците, вкусовете, преживяванията и  мирисите се усещат. Светът е прекрасен!

 

02.05.2017 г. 10,31 ч.

 

 

Не всеки е осведомен, че чрез портретите на всеки художник и изображенията на произведенията му Посветените могат да "скачат" в съответния свят и в епохата му, дори в точния исторически миг, когато се рисува или когато е завършена картината. "Скачат" в света или на мястото, където се намира в момента и съответният дух на твореца, въплътен или е невплътен, а също и точно по местата, изобразени на картините на съответните художници. Озовават се моментално и при всеки от хората, които са изобразени на портретите им. В някои случаи може да им се помогне и в ада; в други - да се озовем направо в рая или на някоя планета или звезда във всемира, където се намират. Така че картините са "трамплини", ако знаем с кого и как да пътуваме. Фантастика?... Не е необходима никаква машина на времето - прескоците се правят много лесно именно през картините и предметите с истоическа достоверност, даже и чрез техните реподукции и изображения. Само че първо трябва да се уверим ясновидски дали на съответното място все още има свободна природа или вече има нещо построено от хората, дали в момента там няма буря, война, пожар и  т.н. - иначе е опасно. Това е поддисциплина на една от 144-те основни дисциплини на Школата. Опитайте - не е много трудно... Ако включваме дажe един квадатен сантиметър от някая некармична картина на художници рибари, ловджии, развратници, баталисти, пушачи, наркомани, пияници и пр. или картини с такива сюжети, то е защото по този начин на духовете им може да се помогне. А в някои случаи е извънредно трудно или невъзможно да се открие изкуство в масовото производство на "креватна живопис" с шарении без помен от основен тон или във фтографчийски картини, които са много по-долу от самата художествена фотофграфия. Или в портрети на прозаичнни, грозни, неодухотворени клиенти на рисувача, правени серийно за пари.  Тук обаче говорим за пътуване в миналото чрез истински картини. Някои картини се "предават" за минути, други искат съзерцаване с денонощия без отместване на погледа. Сам е почти невъзможно, скоковете се правят по двама или трима. Единият трябва да остане на място, за да можем да се върнем в изходното време и отправния пункт. В съответните места и епохи обикаляме невидими, но има начини да се добие осезание за там, да се включт и останалите сетива. Не може да се яде, но звуците, вкусовете, преживяванията и  мирисите се усещат. Светът е прекрасен!

 

 

02.05.2017 г. 18,16 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 22 ноември 1913 г. : : Из „ЩЕ ПОСТИГНЕМ!”

ФРАГМЕНТ ОТ МЕМОРИАЛ В ДЕТРОИТ ОТ АМЕРИКАНСКИЯ СКУЛПТОР ЧАРЛЗ КЕК (1875-1971). В подкрепа на основната мисъл от разглежданата беседа, че истинско сърце е само ДОБРОТО сърце.

В това Слово Учителят обяснява подробно думите на ап.Павел „В надеждата бивайте радостни, в скръбта - търпеливи, а в молитвата - постоянни."  Има надежди и надежди. Тайната е, че когато се надяваме на нещо адско, ние няма как да имаме радост. Даже и да имаме вид на радостен човек, щом си представяме адски идеал лицето ни има израз на сатанинско задоволство. Като ходим по улиците, в повечето хора очите са тъжни или празни – в тях няма душа. Тези от тях, които имат доволни физиономии, издават една крайно неприятна миризма, понеже са постигнали нещо егоистично или мечтаят за това. Тя се усеща отдалече и затова трябва да ги избягваме отдалече – да минем на другия тротоар или да завием в чиста улица. И ТОВА върши работа, понеже адските намерения и надежди имат къс обсег на аурата. Ето защо близките ни и ония, които искат да ни станат близки, ако са в левия път се борят с нокти и зъби да ни задържат в обсега на аурата си. Като успеят да си дръпнат от нас сила, да ни задължат и наскърбят, те добиват доволни физиономии – НАЯЛИ са се. Около нас има и духове, които успяват да ни пробият. Доволството им обаче няма нищо общо с божествената радост, която придружава Надеждата. Тези хора и духове са крадци – обикновени крадци. Те ни нападат и успяват, само когато нямаме божествени надежди, нямаме светлината на Любовта и Истината:

„ЗАЩОТО ТАМ, КЪДЕТО ИМА СВЕТЛИНА, НЕ ДОХОЖДАТ КРАДЦИ ДА НИ ОБИРАТ; А КРАДЦИ ИМА КАКТО ТУК, НА ЗЕМЯТА, ТАКА И НА НЕБЕТО. ТЕ НИ КРАДАТ ДОБРИТЕ ДЕЛА, МИСЛИТЕ НИ, ЛЮБОВТА НИ.” Примерно, ако спим сутрин по време на изгрева, ако мислим постоянно за някой небожествен човек или спорим вътрешно с кармичните си врагове, ако имаме небожествени вкусове, грижи, представи, мечти или надежди, тъмните духове ни изпиват енергията докрай. Тогава се чувстваме недоспали, разбити, без сили, без настроение. Те са изпили добрите ни мисли и блокират божествените ни импулси, ограбили са любовта ни и способността ни да раздаваме любов. И това се поваря всяка нощ, всеки ден. Лицата и тялото ни издават тия кражби съвкем ясно. Ако престанем със самодейността и самонадеяността, ако изтръгнем отровния корен на самомнението и самоупованието, ако помислим какво искат от нас БОГ И ПРИРОДАТА, а не смукачите в нас и извън нас, ние преориентираме надеждите си към БОЖЕСТВЕНИ действия и обекти. Тогава към нас потича божествена сила, започваме да даваме и раздаваме където трябва и каквото трябва. „И ТОГАВА ЩЕ БЪДЕМ КАТО ЕДИН ИЗВОР, КЪДЕТО ВСЯКОЙ ДЕН НАШИЯТ НЕБЕСЕН БАЩА ЩЕ ВЛИВА ПО НЕЩО /.../” Иначе цял живот не се осъществява нищо от мечтите и надеждите ни – или ако се осъществи нещо, то няма да е истинско. Духовният инат не иска да чуе какво е мнението на БОГА, какво иска от нас ПРИРОДАТА. Но ако се заинтересуваме и направим решителен завой, ако пуснем Доброто в сърцето си и добием смирение, ако престанем да задушваме Божественото, ние много бързо започваме да се поправяме във всяко отношение, „СТИГА ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЧЕТЕМ БОЖИЯТА КНИГА И ДА РАЗБИРАМЕ ОТ ЕЗИКА НА ПРИРОДАТА.”

Тук Учителят дава един много весел и поучителен пример с бълхите и въшките - обяснява как и те могат да развият ум, да еволюират. А много хора не се променят и на йота през целия си живот, не искат да проявят никаква евоспособност, държат се като магарета на мост. „КОГАТО СЕ ЯВИМ ПРЕД НЕБЕСНИЯ СИ БАЩА, КАКВО ЩЕ ОТГОВОРИМ? КАКВО СМЕ НАУЧИЛИ? ИЛИ И БЪЛХИТЕ ЩЕ НИ ИЗПРЕВАРЯТ?...” Щом като инатът и „утвърдяването” ни произлизат от внушенията на духовете, а не на Духа, ние преждевременно се изсушаваме. Тук е мястото да чуем Учителя на тази тема и от други беседи:

„ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ СВОЕТО СТАТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ. ОТ „УТВЪРДЕНОТО” ПОЛОЖЕНИЕ. НЯКОЙ КАЗВА: „ДА СЕ УТВЪРДИМ!“ - ХУБАВО Е ЧОВЕК ДА СЕ УТВЪРДИ, НО КОГА? /.../ КОГАТО ХОРАТА СЕ УТВЪРДЯТ В СВОИТЕ ВЪЗГЛЕДИ, ТЕ НЕ СЕ МЪРДАТ. /.../ КОГАТО ВОДАТА СЕ „УТВЪРДИ”, ТЯ НЕ ТЕЧЕ; КОГАТО ВЪЗДУХЪТ СЕ „УТВЪРДИ”, ТОЙ НЕ СЕ ДВИЖИ. А КОГАТО ЧОВЕК СЕ УТВЪРДИ, ТОЙ УМИРА. (10 май 1939 , „Слушане и чуване. Музикални упражнения”)

„АКО В ЖИВОТА НА ЕДИН ЧОВЕК НЕ СТАВАТ ПРОМЕНИ; АКО НЯКОЙ ЧОВЕК Е „УТВЪРДЕН”, НЯКОЙ ПЪТ НЯКОИ ХОРА СЕ УТВЪРДЯВАТ „МОРАЛНО”. /Един ден бащата на едно дете му казал, че е вече човек с утвърдени принципи и разбирания и че няма какво повече да се променя. Като се връщали от разходка с кабриолета им, конят спрял на един мост и не искал да мръдне по никой начин. Детето казало: „ТАТКО, КОНЯТ СЕ УТВЪРДИ!“. /.../ НЯКОЙ ПЪТ ИМА ИЗВЕСТНО УТВЪРДЯВАНЕ, КОЕТО Е НЕЕСТЕСТВЕНО - СПИРА СЕ ПРОГРЕСА. /.../ В ЖИВОТА ЧОВЕК НЯКОЙ ПЪТ ИСКА ДА СЕ Е „УТВЪРДИЛ”. В ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ ЧОВЕК НЕ ТРЯБВА ДА СЕ УТВЪРДЯВА, ПОНЕЖЕ УТВЪРДЯВАНЕТО РАЗБИРА ИЗВЕСТНО ОГРАНИЧЕНИЕ НА НЕЩАТА. (7 септември 1938, „Ценност и посока”)

Има лениви хора физически, има лениви духовно, има и лениви емоционално. Познаваме немалко хора, които са много дейни физически и духовно, обаче сърдечно са затворени и много лениви. В Словото от 22 ноември 1913 г. Учителят очертава съдбата на ленивите, независимо на какво ниво проявяват своята интерност и втвърдяване. Могат да работят добре в някои области, но във ВЕЛИКОТО УЧИЛИЩЕ НА ЖИВОТА не искат да напредват, страх ги е от „грешки” и затова се изсушават. В едно интервю по „Хоризонт” в ефир, един приятел завърши някога изказването си така: „Любовта е ТРУД”. Водещата повтори това и пожела да има повече хора с душа, които да мислят така.

„ЛЕНИВИТЕ НИЩО НЕ РАБОТЯТ, НИТО ГРЕШКИ ПРАВЯТ, АЛА ГИ ИЗПЪЖДАТ ИЗ УЧИЛИЩЕТО СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ, ЗА ДА СТОРЯТ МЯСТО НА ТРУДОЛЮБИВИТЕ. И НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ТРУДИМ, ДА РАБОТИМ И ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА СЕ СДОБИЕМ С УМ - ДА СИ НАПРАВИМ ПЛАН-СХЕМА ЗА ЖИВОТА, ЗА РАБОТА; ДА НАРЕДИМ ВСИЧКОТО СИ ЗНАНИЕ ДОБРЕ, ТА КОГАТО ГРАДИМ, ДА ИМАМЕ ДОБРО ГРАДИВО. ДА ИМАМЕ НАДЕЖДА, ЧЕ ЩЕ ПОСТИГНЕМ /КАКВОТО СМЕ РЕШИЛИ/ И ДА СМЕ ВЕСЕЛИ В НАДЕЖДАТА СИ, ЗАЩОТО БЕЗ НЕЯ НИЕ СМЕ ОБЕЗКУРАЖЕНИ, НЕДЕЯТЕЛНИ, И СМЕ КАТО СКЕЛЕТИ В ТОЯ СВЯТ.”

Какво да правим тогава? Да вземем ли пример от Сократ, който добре е умеел да измита сърцата на хората от душевен мързел и от теориите на духовете? – „АКО НИЕ СЕ НАУЧИМ СЪЩО ДА ИЗМИТАМЕ СВОИТЕ СЪРЦА И ТИЯ НА БЛИЖНИТЕ СИ, ТО И НАШИТЕ ИМЕНА ЩЕ БЪДАТ НАПИСАНИ В КНИГАТА НА ЖИВОТА В НЕБЕТО.”

Когато товарим тялото си извънмерно или не го храним достатъчно с нещата и енергиите, които БОГ е дал и определил, ние сме като един несправедлив каруцар, който уморява коня си: -„ТРЯБВА ДА СЕ УЧИМ ДА ПАЗИМ ТЯЛОТО СИ И ДА ГО ПОЧИТАМЕ, ЗАЩОТО ТО НИ Е ГОЛЯМ ДАР - САМО С НЕГО НА ЗЕМЯТА МОЖЕМ ДА ЧЕРПИМ УРОЦИ. ЗАТОВА, ДА НЕ ТРЕТИРАМЕ ТЯЛОТО СИ КАТО КИРАДЖИЙСКИ КОН, НО ДА ГО РАЗБИРАМЕ И ПАЗИМ. /.../ ТЯЛОТО Е СЕДАЛИЩЕ НА УМА И ДУШАТА - ЧРЕЗ НЕГО НИЕ УЧИМ УРОЦИ И РАЗВИВАМЕ УМА СИ, ОБЛАГОРОДЯВАМЕ ДУШАТА СИ И ОСВЕЖАВАМЕ ДУХА СИ.”

А ето и едно прелестно изказване за ползата от скръбта и естеството на истинската скръб: „СКРЪБТА НЕ Е БЕЗПОЛЕЗНА - ТЯ Е НЕОБХОДИМА; ТЯ Е РОСА ЗА ДОБРИТЕ МИСЛИ, ТЯ ОВЛАЖНЯВА НАШЕТО СЪРЦЕ, КАТО МУ ЗАТУЛЯ ЗА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ СЛЪНЦЕТО, ЗА ДА НЕ ИЗГОРИ ЖИВОТА; ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОНИКНЕ ДОБРОТО. ОБАЧЕ СКЪРБИТЕ ТРЯБВА ДА СА ОТ БЛАГОРОДЕН ХАРАКТЕР.”

Като прегледаме живота си и живота на хората в света, какво откриваме? – Че сме имали много мъки и скърби за недостойни, неблагородни, несъществени неща. Когато Бог не ни ги дава или ни ги отнема, Той ни прави добро - спестява ни излишни странаия. Но като види, че имаме лош вкус и инатливо сърце, допуска да страдаме за миражи, за да се начим да оценяваме Реалното. Ние сме заобиколени с Реалното отвсякъде, Бог ни го е ДАЛ, но нямаме вкус към него, жестоки сме, не го оценяваме. Като поскърбим така стотина или повече прераждания, ние най-после се осъзнаваме и обещаваме на Бога че „ЩЕ РАБОТИМ И ЩЕ ПОСТИГНЕМ КАКВОТО ТРЯБВА.”

Беседата завършва с темата за нуждата от молитвата, с необходимостта да се молим ПОСТОЯННО. Много хора не са се молили на Бога никога, те не знаят какво е това, нямат никакво понятие, никаква опитност. Само който го е опитал, знае какво се случва. Но и ние, „религиозните”, често забравяме да се молим или да се молим ПОТОЯННО, затова ни идват много мъки и страдания в живота. В друга беседа Учителят казва: „АКО НЕ СЕ МОЛИТЕ НА БОГА, МНОГО ПОВЕЧЕ ЩЕ СЕ МОЛИТЕ НА ХОРАТА” – Абсолютно вярно: има ли човек, който да не се е молил вътрешно или външно на някого, от когото зависи? Постоянно въздишаме по нещо или някого - не е ли това своеобрана „молитва”? Но истинската молитва е нещо съвсем друго:

„МОЛИТВАТА КЪМ БОГА Е ДИХАНИЕ НА НАШАТА ДУША - НИЕ ТРЯБВА ПОСТОЯННО ДА СЕ МОЛИМ, КАКТО ПОСТОЯННО ДИШАМЕ, ЗАЩОТО КАКТО С ДИШАНЕТО СЕ ПРЕЧИСТВА КРЪВТА, ТАКА И С МОЛИТВАТА СЕ ПРЕЧИСТВАТ НАШИЯТ УМ И НАШЕТО СЪРЦЕ.”

Като се молим на Бога ПОСТОЯННО и от сърце, като Му се молим за истински неща, а не за лъжливи, Той непременно отговаря на молитвите ни не само с думи, но и с ОСЪЩЕСВЯВАНЕ на желанията ни. За това можем да разкажем стотици случаи.  А като се „молим” на случайни хора, образи и неща, в които няма искра от Бога, душа, ние се свързваме с тях и с празнотата им и потъваме в тази празнота. Да мислим за такива и да въздишаме по тях е своеобразна „молитва” от лошите, преливане от пусто в празно, но ние сами сме си виновни и затова трябва да консумираме съответните последтвия.

В небожествените неща няма отклик, няма резонанс, защото са изпълнени със себе си. Или, на свой ред, те са изпълнени с някой друг образ, с някой друг мираж, който пък от своя страна е безответен към самите тях. Не разбирайки връзката, те продължват да са „неизметени” душевно, поради което периодически Съдбата се ангажира да ги чисти чрез страдания.

„АКО СЕ МОЛИМ НА БОГА ПОСТОЯННО, НИЕ СЕ СВЪРЗВАМЕ С НЕГО И ДОБИВАМЕ ОТ НЕГО ДОБРИ ВЛИЯНИЯ. ЧОВЕК, КОЙТО НЕ СЕ МОЛИ БОГУ С МОЛБА СЪРДЕЧНА, А ПОВЪРХНОСТНА, ТОЙ СЕ ЗАДУШАВА, КАКТО КОГАТО НЕ ДИШАМЕ. АКО СЕ МОЛИМ БОГУ ПОСТОЯННО, РАНО ИЛИ КЪСНО ТОЙ ЩЕ НИ ДАДЕ ТОВА, КОЕТО ПРОСИМ, АКО СИ ГО ЗАСЛУЖИМ. НЕКА СЕ МОЛИМ, ЗА ДА СЕ ПРЕЧИСТЯТ НАШИТЕ СЪРЦА!”

„АКО СИ ГО ЗАСЛУЖИМ” – Ето 4 думчки на български език, които много вярващи не могат да разберат и проумеят дори 25 хиляди години. Нали често ни питат: „Кажи ни една от тия ФУНДАМЕНТАЛНИ мисли от беседите?” – Колко са по- „фундаменталните” от тази?... Нали същата, макар и в друг вид, е изказал Учителят преди 2000 години, но ние не я осъзнаваме и досега, понеже една дума там не е преведена както трябва: „И прости ни дълговете наши, ДОКОЛКОТО и ние прощаваме на нашите длъжници” – закон за кармата. В другия смисъл, законът е същият: „Дай ни щастие, Господи, ДОКОЛКОТО НИЕ даваме щастие на другите”.

Цялата тайна е КОИ СА ТИЯ „ДРУГИ”.

И пак дава разковниче, в тази беседа отговаря и на този най-основен въпрос. Като говори за сърцето ни, Той казва: „ТО Е ЗЕМЯ - НЕ МОЖЕ ТАКА ПРАЗНА ДА СЕДИ. ТО ЩЕ ХРАНИ ИЛИ ЖИТО И ЦВЕТЯ, ИЛИ БОДЛИ И ТРЪНИ.” Да се замислим кого и какво храни сърцето ни цял живот до този момент, кого мисли да храни и за в бъдеще.

И продължава:

„ЗАЩОТО ИМА ПОСТОЯННО ДВАМА СЕЯЧИ: ДОБРИЯТ ДУХ, КОЙТО ИСКА П Р Е О Р А Н А ПОЧВА КАКТО ДОБРИЯ ЗЕМЕДЕЛЕЦ; ИЛИ ЗЛИЯТ ДУХ, КОЙТО СЕЕ НАВСЯКЪДЕ ТРЪНИ И БОДЛИ.

Ако някой се сети какво значи да сееш тръни и бодили в сърцето си и в сърцата на хората, какво значи ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРЕОРАНА почва и как се прави това, няма защо повече да се връща на земята, освен ако поиска да помага.

Преди да сложим тук финалните думи на Учителя, които съдържат всичко, да се спрем на ЯДРОТО на разковничето. Това ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРЕОРАВАНЕ на почвата и решението ДА СЕЕМ ДОБРИ СЕМЕНА в нея идва и може да дойде само от ДОБРОТО сърце. Свитото, скържавото, страхливото, инатливото сърце с нисък вкус и идеал и пълно със самоизмами не е способно на това.

 

„С ТИЯ ДУМИ „БИВАЙТЕ РАДОСТНИ В НАДЕЖДАТА, ТЪРПЕЛИВИ В СКЪРБИТЕ И ПОСТОЯННИ В МОЛИТВАТА” ДУХЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ИСКА ДА НИ КАЖЕ, ЧЕ НИЕ ТРЯБВА ДА ПАЗИМ ЗДРАВО ТЯЛОТО СИ И ДОБРО СЪРЦЕТО СИ; ДА РАЗВИЕМ УМА СИ, ДА ОБЛАГОРОДИМ ДУШАТА СИ И ОСВЕТИМ ДУХА СИ - ИЛИ ДА ИМАМЕ ЗДРАВО ТЯЛО, ДОБРО СЪРЦЕ, СВЕТЪЛ УМ, СИЛНА ДУША И КРЕПЪК ДУХ. НЕКА ОТСЕГА ПОЧНЕМ ДА СЛУШАМЕ НОВИЯ СИ УЧИТЕЛ - ХРИСТОС, - КОЙТО НИ УЧИ НА ТОВА, А ДА ОСТАВИМ СТАРИЯ СИ УЧИТЕЛ, КОЙТО ВСЯКОГА Е ИЗЯЖДАЛ ВСИЧКО, КОЕТО СМЕ ПРИПЕЧЕЛВАЛИ, И АКО ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА РАБОТИМ ЗА НЕГО - И НЕГО ЩЕ ИЗЯДЕ. А ХРИСТОС ИСКА  В С И Ч К О Т О НАШЕ БЛАГО – ЗДРАВО ТЯЛО, ДОБРО СЪРЦЕ, ЧИСТИ МИСЛИ И ЖЕЛАНИЯ И СВЕТЪЛ УМ.”

 

03.05.2017 г. 16,08 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 25 ноември 1913 г. : : „ДЕЛЕНИЕТО”

НЕРОДЕНИТЕ ОЧАКВАТ ТЪЖНО НЯКОЙ ДА ГИ ИЗВИКА В ТОЗИ СВЯТ ИЛИ В ЕТЕРА, ТОВА ЗАВИСИ САМО ОТ НАС, НО НИЕ КАКВО ПРАВИМ?

Разглеждайки пъклената, смъртоносна същност на отделността и разделянето, Учителят определя кога те са фатални: когато някой отделя нещо или някого от Цялото, за да го експлоатира и владее само за себе си. Ето какво казва Учителят в тази беседа:

„РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ!". /.../ ДОКАТО ИМАТЕ ТОЗИ ЛОЗУНГ, НЕЩАСТИЕТО ЩЕ ВЪРВИ ПОДИР ВАС ТЪЙ, КАКТО СЯНКАТА ВЪРВИ СЛЕД ГОСПОДАРЯ СИ."

"КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО СЪРЦЕТО, СТОМАХЪТ, ОЧИТЕ, РЪЦЕТЕ, КРАКАТА ИЛИ ДРУГА НЯКОЯ ЧАСТ ОТ ТЯЛОТО ВИ СЕ ОТДЕЛИ?"

"ЛЪЖЛИВО УЧЕНИЕ Е, ГДЕТО ХОРАТА МИСЛЯТ, ЧЕ КАТО СЕ РАЗДЕЛЯТ, ЩЕ БЪДАТ ПО-ЩАСТЛИВИ! ДЕЛЯТ СЕ САМО НЕОРГАНИЗИРАНИ НЕЩА, А ОРГАНИЗИРАНИ НЕ МОЖЕ!"

"АКО НАСТЪПИМ В НЯКОЯ МОЧУРЛИВА ПОЧВА, ГДЕТО НЯМА ОСНОВА, ПОТЪВАМЕ. И ТЪЙ, РАЗДЕЛЕНИЕТО ПРИЧИНЯВА ПРАЗНИНИ В ЖИВОТА, А ТЕ СА МЯСТО НА ЗЛОТО."

Необходмо е добро познаване на Словото, за да се осъзнае, че тия последствия настъпват, само ако се разделят живи части от Цялото, живи същности от Божия Дом и Божието Семейство. В други случаи то казва, че непременно трябва да се разделим с тези, които не еволюират и ни отклоняват от Любовта, от Цялото, от Сродните души и от Бога. Сатанизмът на църковния егрегор и подобните нему определят като грях напускането на семейството при всички случаи, считайки за „семейство” всеки църковен или граждански брак без изключение. Ето един пример от беседите, който е бил цитиран неведнъж, но има и други такива: „ЖЕНА, НАПУСКАНЕ НА МЪЖА СИ 1922.11.26н лмс ЖИГ48`142-143 "Казвам: всеки мъж трябва да напусне жена си и всяка жена трябва да напусне мъжа си! Ще кажете: "Ето, хванахме го сега. Виж, какви работи говори!" - Пак повтарям: мъжът трябва да напусне жена си, а жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: "Какво учение е това?..." /.../ И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мъртва, и мъжът й трябва да я напусне. В това се заключава спасението на човека! Закон е: всеки мъж, който изгуби Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Същото се отнася и до жената. /.../ Само Любовта развързва човека и го освобождава. Единствената сила, която освобождава човека, е Великата Истина. Дето е Истината, там е и Любовта. Вън от Любовта, никакво развързване не става. /.../ Жената казва: "Искам да се освободя от мъжа си!" - Само един начин има за това — да приемеш Божията Любов. Това значи да пожертвуваш всичко за Любовта. И мъжът може само по този начин да се освободи от жена си. При това положение, мъжът може да напусне жена си, да излезе от дома си, но да ù даде своето благословение, да ù създаде всички условия за добър живот. Това значи мъж с характер, със силна воля."

Словото описва и тълкува много случаи, когато на части от Цялото е определено да се съединят, да бъдат заедно, а те не се съединяват и поддържат дистанция, отстояват своята отделност или предпочитанието си към части извън Цялото или неопределени за тях от Цялото. Ако дори за миг между определените е пламнала искра от божествено привличане и желание да станат едно, да не са на дистанция, а някой от тях не отреагира божествено, тогава във висшите пространства се образуват „въздушни ями”, в които става пропадане. Има последствия и на земята, в земния им живот. Ако в началото е имало порив и симпатия, в душевните пространства се е образувал коридор между вселените на тия души, а истинското приближаване и сливане може да става само по такивива коридори. В случай на студенина, колебание, отдръпване, неразбирателства или раздяла, човечествата на двете души, които са тръгнали едно срещу друго по тия коридори, за са се съединят, изпадат в споменатите психически ями и така стават големи катастрофи и нещастия. Всеки човек или ангел от тях също е бил виновен някога за съпротива срещу Божественото, така че и за тях това е карма. Ето защо сме „углавно” отговорни за сърдечното и душевното си поведение, за съпротивата си срещу Любовта, за неизпълнението на Волята Божия. Бог не ни кара насила да изплняваме волята Му, но ни оставя да живеем в световете на смъртните, ако сме си избрали тях.

 

04.05.2017 г. 14,44 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 27 ноември 1913 г. : : Из „СМЕЛ И РЕШИТЕЛЕН”

ЯСНО И ПРОСТО: който е разпознал Ятото си и Водача на Ятото, той е С ТЯХ, не с други. Който каквато птица е, с такива птици живее, това е неговата легитимация. Ако се мисли длъжен на някого, трябва да сподели съответната съдба. В бялата ложа всички са свободни; в черната ложа всеки изисква да слушаш само него и да служиш само на него.

„...И ЗАТОВА ПРЕДИЗВИКВАТЕ В НЕГО ГНЯВ И ОЗЛОБЛЕНИЕ - ТОЙ МИСЛИ, ЧЕ СТЕ МУ ДЛЪЖНИ.” - фрагмент от изказване на Учителя за правенето на добро. За нас той е повод да разширим тази мисъл и да се запитаме: а не сме ли НИЕ причината за това? В смисъл – защо допускаме някой да има ОЧАКВАНИЯ от нас и да ни прави ДЛЪЖНИ да го обслужваме, при което дори стига до гняв и озлобление, ако не си получи мръвката когато и както той иска? Междуличностите отношения в микрогрупите са основен дял от социологията, затова и те би трябвало да се базират на някакъв „обществен договор” още преди да са стартирали. Познаващият себе си и хората, в случая конкретния друг човек, би трябвало предварително да настоява за РЕГЛАМЕНТ във връзка с желания ОПИТ за тандем. Да изискват той да бъде именно ОПИТ – изпробване как ще върви „машината”, в зависимост от способността на участниците за СЪОБРАЗЯВАНЕ С ДОГОВОР. С един кардинален пункт: при неспазване на базално условие, опитът се прекратява. Ние сме наивни и не предвиждаме, че често попадаме на мастодонти на егоизма и самовлюбеността, които моментално налагат режим на общуване, който е изгоден само на тях – т.е. това не е никакво общуване. Ние се подчиняваме на сценария им автоматично защото ги обичме или вече са ни взели страха. Затова мълчим, „за да има мир”, а те са абсолютно убедени, че това е единственият начин. Точно затова те изпадат в споменатото разгневяване и озлобление, ако жертвата се опита да излезе от капана. Нещо повече и още по-подло: считат ни за ВИНОВНИ. Като нямаме вкус и интуиция, не сме ли чували за науката френология? Не знаем ли, че има хора без център на съобразяването и уважението? Така ние разпиляваме енергията си и понякога целия си живот за акули на себичността и самомнението, живеем ТЕХНИЯ живот, а не нашия.

„ГОСПОД Е ИЗПРАТИЛ ВСЯКА ДУША ДА СЕ РАЗВИВА И ѝ Е ОПРЕДЕЛИЛ МЯСТО. ВСИЧКО, КОЕТО СЕГА ИМАТЕ, Г О С П О Д ВИ ГО Е ДАЛ И ВИЕ НЯМАТЕ ПРАВО ДА ГО РАЗПИЛЯВАТЕ!”

„ДАЛ НЯКОМУ УМ, НО ТОЙ НЕ Е ЗНАЕЛ КАК ДА ГО УПОТРЕБИ. ВТОРИ ПЪТ ГО ПРАЩА ИДИОТ, ЗА ДА СЕ УЧИ ОТ ДРУГИТЕ. ВИЕ СТЕ ДОШЛИ НА ЗЕМЯТА ДА ОБРАБОТИТЕ ДАДЕНОТО ВИ БОГАТСТВО И ДА ГО УПОТРЕБИТЕ ДОБРЕ. А ВИЕ, КАТО НЕ СПАЗВАТЕ БОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАКОНИ, НАТОВАРВАТЕ СЕ С БЕЗПОЛЕЗНИ РАБОТИ И ЗАПРИЛИЧВАТЕ НА ЛОДКА, НАТОВАРЕНА С БЕЗПОЛЕЗЕН БАГАЖ, КОЯТО ПЛУВА В МОРЕТО ПРИ СИЛНА БУРЯ.”

"ТЕСЕН Е ПЪТЯТ" - КАЗВА ХРИСТОС. ПОД ТОВА ТОЙ РАЗБИРА ДА ВЛЕЗЕТЕ В СЕБЕ СИ, ДА СТАНЕТЕ ГОСПОДАРИ НА УМА СИ, СЪРЦЕТО СИ, ДУШАТА СИ И ДУХА СИ.”

„ЕДИН ХРИСТИЯНИН ТРЯБВА ДА БЪДЕ СМЕЛ И РЕШИТЕЛЕН И ДА ИМА БЛАГОРОДНО И ПРИЗНАТЕЛНО СЪРЦЕ, В КАКВОТО И ПОЛОЖЕНИЕ ДА ГО ПОСТАВИ БОГ. ТОВА ВИ ГО КАЗВАМ, ЗАЩОТО ИМА ДА ПРЕМИНЕТЕ ПРЕЗ МНОГО ИЗПИТИ, КОИТО ИДВАТ ЗА СВЕТА. СЕГА ИДЕ СЪБЛИЧАНЕТО НА ВСИЧКО МАТЕРИАЛНО, ТА И ВИЕ НЯМА ДА ИЗБЕГНЕТЕ ТОВА.”

„ВСИЧКИ, КОИТО СА МАЛОДУШНИ, ДА СИ СТОЯТ В КЪЩИ, А КОИТО ЩЕ ВОЮВАТ, НЕКА ИМАТ СМЕЛОСТ! АЗ ИСКАМ, КОГАТО ДОЙДЕ ХРИСТОС, ДА ВИ НАМЕРИ ДОСТОЙНИ ЗА РАБОТА. ТОЙ ИДВА ДА ПРЕГЛЕДА ТЕФТЕРИТЕ НА ХОРАТА - И КАКВО, МИСЛИТЕ, ЩЕ НАМЕРИ НАПИСАНО? - ЧЕ ОСЕМ ЧАСА СТЕ СПАЛИ, ТРИ ПЪТИ НА ДЕН СТЕ ЯЛИ И СТЕ СЕ ПРЕОБЛИЧАЛИ, И ЧЕ В ГОДИНАТА ЕДВА ЕДНО /ИСТИНСКО/ ДОБРО СТЕ СТОРИЛИ. ЗА МНОЗИНА ОТ ВАС ЛОШО Е ПИСАНО.”

- Тук бе добавена в скоби думата „истинско”, понеже и в тази беседа, и във всичките си други беседи Учителят постоянно обяснява разликата между истинското добро и това, което ние си въобрзяваме, че е добро.

„ВАС СА ВИ ИЗПРАТИЛИ НА ЗЕМЯТА ДА СПАСИТЕ ПОНЕ ЕДНА ДУША - И СЕГА, КАТО ОТИВАТЕ НА НЕБЕТО, ТРЯБВА ДА ПОКАНИТЕ ПОНЕ ЕДИН ОТ ВАШИТЕ БЛИЗКИ.”

Ако той е поканен и го очакваме с години да се отзове, а той не иска, ние сме свободни от него.

 

05.05.2017 г. 12,52 ч.

 

Не всеки е осведомен, че чрез портретите на всеки художник и изображенията на произведенията му Посветените могат да "скачат" в съответния свят и в епохата му, дори в точния исторически миг, когато се рисува или когато е завършена картината. "Скачат" в света или на мястото, където се намира в момента и съответният дух на твореца, въплътен или е невплътен, а също и точно по местата, изобразени на картините на съответните художници. Озовават се моментално и при всеки от хората, които са изобразени на портретите им. В някои случаи може да им се помогне и в ада; в други - да се озовем направо в рая или на някоя планета или звезда във всемира, където се намират. Така че картините са "трамплини", ако знаем с кого и как да пътуваме. Фантастика?... Не е необходима никаква машина на времето - прескоците се правят много лесно именно през картините и предметите с истоическа достоверност, даже и чрез техните реподукции и изображения. Само че първо трябва да се уверим ясновидски дали на съответното място все още има свободна природа или вече има нещо построено от хората, дали в момента там няма буря, война, пожар и  т.н. - иначе е опасно. Това е поддисциплина на една от 144-те основни дисциплини на Школата. Опитайте - не е много трудно... Ако включваме дажe един квадатен сантиметър от някая некармична картина на художници рибари, ловджии, развратници, баталисти, пушачи, наркомани, пияници и пр. или картини с такива сюжети, то е защото по този начин на духовете им може да се помогне. А в някои случаи е извънредно трудно или невъзможно да се открие изкуство в масовото производство на "креватна живопис" с шарении без помен от основен тон или във фтографчийски картини, които са много по-долу от самата художествена фотофграфия. Или в портрети на прозаичнни, грозни, неодухотворени клиенти на рисувача, правени серийно за пари.  Тук обаче говорим за пътуване в миналото чрез истински картини. Някои картини се "предават" за минути, други искат съзерцаване с денонощия без отместване на погледа. Сам е почти невъзможно, скоковете се правят по двама или трима. Единият трябва да остане на място, за да можем да се върнем в изходното време и отправния пункт. В съответните места и епохи обикаляме невидими, но има начини да се добие осезание за там, да се включт и останалите сетива. Не може да се яде, но звуците, вкусовете, преживяванията и  мирисите се усещат. Светът е прекрасен!

06.05.2017 г. 9,03 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 29 ноември 1913 г. Из „ ЩЕ СЕ ПРИРАВНЯТ ВСИЧКИ ПО ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА И МЪДРОСТТА”

- Отново сурови думи на Учителя, както всички назидания, които изказва по време на седма вибрация (в случая седма месечна и девета дневна - включване на строгите йерархии). В края на това Слово Той обяснява, че това, всъщност, не е строгост, а изнасяне на самата истина: „ЩЕ МЕ ИЗВИНИТЕ, ТОВА НЕ Е СТРОГОСТ. КАЗВАМ САМО, ЧЕ ВАШИТЕ ОТНОШЕНИЯ КАТО НА БРАТЯ И СЕСТРИ НЕ СА КАКВИТО БОГ ИЗИСКВА.” А Словото от този ден започва пак с лайтмотива на беседите – изясняване на Истината за Любовта и на необходимостта Любовта да се проявява като ИСТИНА - т.е. Любов като Принцип, любов без обект, без погрешен обект. СЪЩЕСТВУВАТ божествени пожелания и божествена любов с обект, но тук Учителят обяснява кой трябва да бъде техният обект. Какво означава заглавието? Какво значи ДА СЕ ПРИРАВНИМ ВСИЧКИ по Закона за Любовта и Мъдростта? Липсата на истински братско-сестрински взаимоотношения поради вторачването ни в обекти, неопределени от Бога, и доднес удря върху жертвените ангели, които ни е изпратил Бог, за да ни възпитава. Като БОЖЕСТВЕНО Слово, то пак утвърждава желанията и даже пожеланията, но изяснява кога те са благословени:

„НЯКОЙ ЩЕ МИ ВЪЗРАЗИ "МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ БЕЗ ПОЖЕЛАНИЯ?" – НЕ КАЗВАМ, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ЧОВЕК ДА ПОЖЕЛАВА, НО В ПОЖЕЛАНИЯТА ДА НАУЧИ ВЕЛИКИЯ ЗАКОН, ПО КОЙТО ДА ПОСТЪПВА. Т.Е., ДА ВИДИ ДАЛИ ТОВА, КОЕТО ПОЖЕЛАВА, Е ДОБРО ЗА НЕГО, ЗА НЕГОВИТЕ БЛИЗКИ, ЗА НАРОДА МУ, ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО - И ТОГАВА ДА ПОЖЕЛАВА, ЗАЩОТО НЕ Е ВАЖНО САМО ДА СЪЗДАВА ЕДИН ЖИВ ОРГАНИЗЪМ ВРЕМЕННО. ВИЕ СЪЗДАВАТЕ ЖИВОТА НА ЕДНО ДЕТЕ, НО НЕ МИНАВАТ И 2-3 ГОДИНИ И ГОСПОД ВИ ВЗЕМА ТОВА ДЕТЕ. ПЛАЧЕТЕ И СЕ ЧУДИТЕ ЗАЩО УМРЯ ВАШЕТО ДЕТЕ. - ПРИЧИНАТА ЗА ТОВА НЕЩО СА ВАШИТЕ /ПОГРЕШНИ/ ПОЖЕЛАНИЯ, НАРУШЕНИЯТА НА НАЙ-МАЛКИЯ ЗАКОН, КОИТО СА ВИ НАПРАВИЛИ НАЙ-МАЛКИ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ."

- В беседите Си Учителят казва: Вие направихте бани за жените си, а оставихте Учителя си да живее в кокошарник. А ние сме виждали тия бани само на 50 м. от салона и жилището на Учителя на Изгрева, обзаведени даже с бидета, докато Неговата тоалетна беше дървена и външна; а как се е къпел – всички знаят. Никому не е забранявал да направи човешка баня и за него. Никому не е забранявал да се откупи кръчмата и свинарника долу зад стаята Му. Когато е съветвал съответните жени на 50 метра от Салона да слязат да си живеят в апартаментите в града, където също имат модерни бани, и да оставят мъжете си да бъдат Ученици, те са му казвали: „Няма, Учителю!” Защо умря не едно дете в тия къщи на Изгрева и какво стана с децата, оцелели в тях, и с майките им, това не е безизвестно. Въпросът за вторачването в обектите и въпросът за приоритетите не е бил ясен дори по времето, когато Бог е бил лично на земята, та как ще бъде ясен на нас, които продължаваме със същата инерция? Опитвал се е да обясни Човекът това още в началото, думите Му са били ясни и недвусмислени:

„ПОД ДУМАТА "МАЛЪК" СЕ РАЗБИРА СЛАБ ЧОВЕК, КОЙТО СЕ ПОДДАВА НА ВСЯКАКВИ ИЗКУШЕНИЯ, НА ВСЯКАКВИ ВЛИЯНИЯ. В СЛАБИЯ ЧОВЕК НЯМА ОПРЕДЕЛЕН И УСТОЙЧИВ МОРАЛ И ЗАТОВА ТОЙ КАЗВА "КАК И ДА Е, ЩЕ СЕ ПРЕКАРА ТОЗИ ЖИВОТ...". - НИМА МОЖЕ ДА СЕ НАРЕЧЕ „ЖИВОТ” ТОЗИ НА СВИНЯТА, ТУРЕНА В КОЧИНАТА, НА КОЯТО ГОСПОДАРЯТ НОСИ ХРАНА 3-4 ПЪТИ НА ДЕН? ТЯ МИСЛИ, ЧЕ ОТ НЕЙНИЯ ГОСПОДАР ПО-ДОБЪР НЯМА И ОТ НЕЙНИЯ ЖИВОТ ПО-ХУБАВ НЯМА...”

Раните, за които говори Словото, не са само личните рани на всеки от нас поотделно, но и всяка рана в организма на Братството. Опитваме се да създадем такъв организъм, но раните не престават да гноят и кървят. Колцина разбират Приоритетите?

„КОГАТО ИМАТЕ НЯКОЯ РАНА, НАЙ-ЧЕСТО ЩЕ СТРАДАТ БЛИЗКИТЕ ДО НЕЯ КЛЕТКИ, А ПО-ОТДАЛЕЧЕНИТЕ ЩЕ ИЗПИТВАТ ТОВА СЪСТОЯНИЕ НА СЪСТРАДАНИЕ САМО ЧРЕЗ РЕФЛЕКСИЯ. КОГАТО ВИЕ СТРАДАТЕ НА ЗЕМЯТА, И СВЪРЗАНИТЕ ОРГАНИЧЕСКИ С ВАС ЩЕ СТРАДАТ.”

Съзнаваме ли в какъв смисъл е употребил тук думата „съ-страдание”? Не става ли ясно от цялата беседа, че когато няма истинско състрадание в духа на истинските пироритети, тази дума се превръща във „ВЗАИМНО страдание”?

„ДНЕС ЧЕСТО В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО СЕ ГОВОРИ ЗА АДА, ЗА РАЯ. ЗЛОТО Е, ЧЕ НИЕ СМЕ СНЕЛИ АДА И РАЯ ТУК, НА ЗЕМЯТА, И ГО ОПИТВАМЕ С ВСИЧКИЯ МУ ОГЪН И УЖАС, КАКТО И „РАЯ” С ВСИЧКИТЕ МУ „ХУБОСТИ”, НО ТЪЙ, КАКТО НАМ Е УГОДНО.”

В момента, в който Учителят продължава да изнася смело беседите Си и разкрива истината в прав текст, от Балканската война вече има хиляди гробове на мъже, жени и деца; започнали са да никнат масово и гробовете и общите ями от Междусъюзническата - и всеки момент предстоят още повече в Първата световна война. Дали някой съзнава какви са причините за „всичкия огън и ужас” при поредното нахлуване на ада на земята? Кои са „свързаните органически с нас”? Дали единствената причина е лакомията на държавите за завземане на земи – или има и тънки причини в личния живот и личните вкусове на всеки отделен човек? Ние тук не говорим само за закона „кръв за кръв” поради месоядството. Не говорим само за „свързаните органически” най-близко до нас, но и за целите вериги от сродни души, с които сме свързани и психически, и органически през четвъртото измерение. Така че законът „кръв за кръв” действа с широка детонация по тия вериги не само поради месоядството и преработените храни, но и по тайнствения закон да си получим заслуженото заради уреждането на нашия личен рай "КАКТО НАМ Е УГОДНО". Разбира ли някой това? Дали е „разврат” само това, което разбира църквата – или разврат е и егоизмът на личните ни чувства и приоритети, жестокостта на сърцето ни, чуждо за ИСТИНСКИ братски живот? Дали не сме съучастници на злото в своята упорита втораченост и затвореност?

„НЕ Е ВАЖНО КАК ГОВОРЯ АЗ, НО Е ВАЖНО ДА ПРИЛОЖИТЕ ТОЗИ ЗАКОН, ЗАЩОТО ВСИЧКО ТОВА, КОЕТО ВИЕ ВИЖДАТЕ СЕГА, ЩЕ СЕ СРУТИ ИЗДЪНО! - В ДЕСЕТ ГОДИНИ НЯМА ДА ОСТАНЕ НИЩО ОТ ТЕЗИ ЗАКОНИ! ТАКЪВ ЩЕ БЪДЕ СВЪРШЕКЪТ НА ТОЗИ РАЗВАЛЕН СВЯТ С НЕГОВАТА СЕГАШНА РАЗВРАТНОСТ! ЕДНО ОБЩО БРАТСТВО ЩЕ СЕ СЪЗДАДЕ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ, ЩЕ СЕ СМЪКНЕ ТОВА РОБСТВО, ЩЕ СЕ ПРИРАВНЯТ БОГАТИ С БЕДНИ, УЧЕНИ И ПРОСТИ, ЩЕ СЕ ПРИРАВНЯТ ВСИЧКИ ПО ЗАКОНА НА МЪДРОСТТА И ЛЮБОВТА. ТОВА ЩЕ БЪДЕ НОВАТА КУЛТУРА! ВЪОРЪЖЕТЕ СЕ С ТАЗИ МИСЪЛ, БЪДЕТЕ ГЕРОИ И НЕ СЕ ПЛАШЕТЕ ОТ НИЩО! ДОСТА СТЕ СЛУЖИЛИ НА ДЯВОЛА! ХОРАТА НА НЕГО ВЯРВАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО НА БОГА. КАЖЕТЕ: "ОТСЕГА НАТАТЪК НИЕ ЩЕ ВЯРВАМЕ В ЖИВИЯ ГОСПОД, КОЙТО ДВИЖИ СВЕТА И КОЙТО Е РЕШИЛ ДА ГО РАЗФОРМИРА." ЗА ТОВА Е ПРАТИЛ СВОИТЕ СЛУГИ. АКО НЕ ГО ИЗВЪРШИТЕ ВИЕ, КАМЪНИТЕ ЩЕ ОЖИВЕЯТ И ЩЕ ПРЕОБРАЗУВАТ СВЕТА! ПИСАНО Е, ЧЕ ДЪРВЕТАТА И ЖИВОТНИТЕ ЩЕ СТАНАТ, А ВИЕ, АКО НЕ СТАНЕТЕ, ЩЕ БЪДЕТЕ ПОСЛЕДНИ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.”

 

Не за 10 години от 1913 г. нататък, а „В 10 ГОДИНИ” - в течение на 10 години. Главните разрушения и най-големият геноцид от войните, които сринаха света до средата на 20 век, бяха общо взето в тия рамки. Не че тенденцията на злото и служенето на дявола не продължиха и след това и до днес, но тук Учителят говори за ПЪРВИЯ крупен урок за човечеството. В беседите Си Той предупреждава и за други бедствия, и за други уроци, включително и за още една световна война след Втората, но дали и за нея няма да имаме лична отговорност всеки един от нас? Бог умее да се отвращава и да се гневи. Това може да се повтори в още по-тежък вариант, ако не разберем какво Той разбира под ОБЩО БРАТСТВО, под ПРИРАВНЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ПО ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА И МЪДРОСТТА. Виждаме ли днес ОБЩО братство някъде? За какво и за кого бие сърцето ни - и въобще бие ли то както БОГ иска? Кой разбира божествено думата „ПРИРАВНЯВАНЕ”?

 

 

БЕИНСА ДУНО : : 6 декември 1913 г., Търново : : Из „Постоянството - благословение от Бога”:

Картина от американския живописец Frank Vincent DuMond (1865-1951). Когато Бог се яви, Неговите деца оставят моментално мрежите и сечивата си и тръгват без замисляне след Него. Те вече никога не Го изоставят, понеже любовта им повече никога не отпада, за разлика от чувствата на обикновените хора. Те изумени откриват, че собствените им истини съвпадат напълно с Неговите.

„ЧЕСТО ВИЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАТЕ, КОГАТО МНОЗИНА ВИ РАЗПРАВЯТ ЗА ИСТИНАТА. - ОСТАВЕТЕ ВСЯКОЙ ДА ГОВОРИ КАКВОТО СИ ИСКА. ВСЯКО ОТДЕЛНО НЕЩО Е ИСТИНА ЗА ЛИЦЕТО, КОЕТО ГО КАЗВА. ВИЕ ГЛЕДАЙТЕ КАКВО ВИ ГОВОРИ ИСТИНАТА, КОЯТО Е ВЪВ ВАШЕТО СЪРЦЕ, НЕ ПРИЕМАЙТЕ ИСТИНИ ОТ ВСЕКИГО. /.../ ХРИСТОС ВИ Е КАЗАЛ ИСТИНАТА - ОТ НЕЯ СЕ РЪКОВОДЕТЕ В ЖИВОТА.”

- Съществата, които не са от Неговото семейство, няма как да тръгнат веднага и без замисляне след Него, защото нямат изградени съответните висши тела и центрове, съответния висок копнеж и идеал. На такива никога не трябва да се казват най-съкровените истини и не бива да се канят в Свободната Вселена – те има все още да проверяват през вековете на гърба си своите съображеня, вкусове и теории:

„ИМА РАБОТИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ВИ СЕ КАЖАТ - ВИЕ САМИ ТРЯБВА ДА ГИ ПОЧУВСТВАТЕ. ТРЯБВА ДА ИЗРАБОТИТЕ ИЗВЕСТНИ КАЧЕСТВА, КОИТО ВИ СА ПОТРЕБНИ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ИСТИНАТА.”

- Щом страдаме, Великият Скулптор работи върху нас чрез ангелите си, за да станем прекрасни, изящни и фини както Той е замислил. Докато сме слепи и груби, отдаваме сърцето си на неща, които ни правят несъвършени и замърсяват космоса, няма как възпитателите ни да не се намесват:

„КОГАТО ГРЕШИТЕ С УМА СИ, ВИЕ СМУЩАВАТЕ ДУХОВНИЯ СВЯТ, А КОГАТО ГРЕШИТЕ СЪС СЪРЦЕТО СИ, СМУЩАВАТЕ АНГЕЛИТЕ. И ЗА ДА НЕ ИМ ПРЕПЯТСТВАТЕ, ТЕ ЗАПОЧВАТ ДА РАБОТЯТ ВЪРХУ ВАС - И ТОВА ВИ ПРИЧИНЯВА СТРАДАНИЯ.”

 

12.05.2017 г. 11,23 ч.

 

12 май 2017 г. Резонадата продължава 28 сек. Новата версия е с предстартово броене от 5 до 1; и после - начало с изписани думи. Може да синхронизирате това броене с 5 секунди по часовника си преди началото на кръгъл час, така че стартът да съвпадне с първата дума и секунда. Първо добре проучете обясненията тук и потренирайте. Включете звука долу вдясно, ако е изключен.

1.УНИВЕРСАЛНИ, НАЦИОНАЛНИ, ГРУПОВИ И ЛИЧНИ РЕЗОНАДИ ЗА СЪТВОРЯВАНЕ НА АБСОЛЮТЕН МИР, ЗА ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЗЛОТО И ПРЕОБРАЗУВАНЕТО МУ В ДОБРО САМО ЗА 28 СЕКУНДИ;

2.ПРИЗИВ КЪМ ВСИЧКИ ВЯРВАЩИ В ЕДИННИЯ БОГ И КЪМ ВСИЧКИ АТЕИСТИ С ДОБРО СЪРЦЕ, СВЕТЪЛ УМ, ОБШИРНА ДУША И МОЩЕН ДУХ;

3.ПРОИЗНАСЯЙ БАЗАЛНАТА РЕЗОНАДА ИЛИ ДРУГА ОТ ВСЕНАРОДНИТЕ РЕЗОНАДИ ИЛИ НЯКОЯ ОТ РЕЗОНАДИТЕ НА ТВОЯ СОБСТВЕН ЕЗИК; ИЛИ ТВОЯТА ЛИЧНА СЛОВЕСНА РЕЗОНАДА, СЪЧИНЕНА ОТ САМИЯ ТЕБ; ИЛИ РЕДУВАЙ ВИДОВЕТЕ РЕЗОНАДИ ПРЕЗ КАКВИТО ПЕРИОДИ ИСКАШ И МОЖЕШ ОТ ПЪРВАТА СЕКУНДА НА КРЪГЪЛ ЧАС..

4.ВСЯКА СВЕЩЕНА ДУМА ОТ ИЗБРАНАТА РЕЗОНАДА ПРОИЗНАСЯЙТЕ ТОЧНО НА ВСЯКА СЕКУНДА ОТ 00,00 Ч. ПО УНИВЕРСАЛНО ВРЕМЕ (ПО ГРИНУИЧ) ИЛИ ОТ 00,00 И 12,00 Ч. МОЖЕ ОТ ПРЕЗ 6 ЧАСА ОТ 00,00 h UT; ИЛИ ОТ НАЧАЛОТО НА КОЙТО И ДА Е ЧАС ПО ВАШЕТО ВРЕМЕ. И ДА НЕ ПОПАДНЕТЕ ТОЧНО В РЕЗОНАНСА, НЕ СПИРАЙТЕ – ЩЕ СЪЗДАДЕТЕ БИЕЩИ ЧЕСТОТИ, ОЩЕ ПО-НЕТЪРПИМИ ЗА ИНТЕРВЕНТИТЕ НА ЗЕМЯТА, КОИТО ВЕЧЕ НАПУСКАТ ПЛАНЕТАТА НИ;

5.БАЗАЛНА РЕЗОНАДА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ДАДЕНА ЗА ХРИСТИЯНИ В НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК, КОЯТО СЕ ПРОИЗНАСЯ ОТСКОРО ОТ МНОГО ХОРА ПО СВЕТА ПО ЕДНА ДУМА НА СЕКУНДА ОТ НАЧАЛОТО НА ИЗБРАН ЧАС: 1.АЗ, 2.БОГ 3.ВЕЧНИ, 4.ГОВОРЯ: 5.ДОБРОТО 6.Е 7.ЖИВОТ. 8.ЗАПАЗЕТЕ 9.ИСТИНАТА,10.КОЯТО 11.ЛЮБОВТА 2.МИ 13.НОСИ. 14.ОПРАВЕТЕ 15.ПЪТЯ 16.РАЙСКИ! 17.СВЕТЪТ 18.ТУК 19.УЗРЯВА 20.ФИЗИЧЕСКИ. 21.ХРИСТОВОТО 22.ЦАРСТВО 23.ЧУДЕСНО 24.ШИРОКО 25.ЩЕ Е! 26.ЮДÒЛЪТ – 27 ЯСНОСВЕТЪЛ 27.ЪГЪЛ  ("Юдол е стара библейска дума за Земята, наречена "юдол плачевен". Ако успеем, от днес нататък той ще става все по-свободен, щастлив и радостен.)

6.ВСЕКИ ЖЕЛАЕЩ БЕЗ ИЗКЮЧЕНИЕ ИМА ПРАВО ДА СЪЧИНИ СВОЯ АЗБУЧНА ИЛИ НЕАЗБУЧНА РЕЗОНАДА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И АТЕИСТИТЕ, АКО Е В ДУХА НА ЛЮБОВТА, ИСТИНАТА И ДОБРОТО. ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПОТЪРСИ ИЛИ ДА СЪЧИНИ АЗБУЧНИ И НЕАЗБУЧНИ НАЦИОНАЛНИ МОЛИТВИ И МЪДРОСТИ И ДА ГИ ПРОИЗНАСЯ ПО ДУМА НА СЕКУНДА ПО СЪЩИЯ ПРИНЦИП И В ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ ОТ НАЧАЛОТО НА ИЗБРАНИ ОТ ВАС ЧАСОВЕ ПО ГРИНУИЧ ИЛИ ПО ЛОКАЛНО ВРЕМЕ.

7.ГЕНИАЛНИТЕ ПОЕТИ, УЧЕНИ И ЛИНГВИСТИ ВЪВ ВСЕКИ НАРОД ПО ЖЕЛАНИЕ МОГАТ ДА НАПРАВЯТ ПРЕВОДИ НА БАЗАЛНАТА РЕЗОНАДА ИЛИ НА НАЦИОНАЛНИ, ГРУПОВИ И ЛИЧНИ РЕЗОНАДИ. ДОБРЕ Е ДА ИМА ПРЕВОДИ НА САНСКРИТ, АРАМЕЙСКИ, ИВРИТ, ЛАТИНСКИ, КИТАЙСКИ, СТАРОГРЪЦКИ, СТАРОБЪЛГАРСКИ, АРАБСКИ И НА ДРУГИТЕ ОСНОВНИ ЕЗИЦИ, НА КОИТО ИМА СВЕЩЕНИ ТЕКСТОВЕ И ПИСАНИЯ. НИЕ ТУК ЩЕ ПУСНЕМ ТАЗИ ИНИЦИАТИВА ПЪРВО НА ЕСПЕРАНТО, А ВСЕКИ МОЖЕ ДА Я ПРЕВЕДЕ НА СОБСТВЕНИЯ СИ ЕЗИК И ДА Я ПУСНЕ В ИНТЕРНЕТ И ДРУГАДЕ.

8. РЕЗОНАНСЪТ, КОЙТО ЩЕ СЕ ПОЛУЧИ ПРИ ЕКСПОНЕНЦИАЛНОТО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ХОРА С ДУША И СЪВЕСТ, ИЗПЪЛНЯВАЩИ ПОСЕКУНДНОТО ПРОИЗНАСЯНЕ НА СВЕЩЕНИ ПОЛОЖИТЕЛНИ ДУМИ В НАЧАЛОТО НА ВСЕКИ ЧАС, КОГАТО МОГАТ, НЕИЗБЕЖНО ЩЕ СЪЗДАДЕ МОЩНО ПОЛЕ НА ДОБРОТО И ЛЮБОВТА И ЩЕ ЛИКВИДАРА ЗАВИНАГИ ЗЛОТО НА ТАЗИ ПЛАНЕТА И В ТАЗИ ЗОНА НА КОСМОСА. КОГАТО СЕ СТИГНЕ ДО ОПРЕДЕЛЕНО КОЛИЧЕСТВО ХОРА, Т.Е. ДО КРИТИЧНАТА МАСА, ПРОМЯНАТА НАИСТИНА ЩЕ СТАНЕ САМО ЗА 28 СЕКУНДИ - ИЛИ ЗА НЯКОЛКО СЕКУНДИ ПОВЕЧЕ. ТОВА КОЛЕКТИВНО УПРАЖНЕНИЕ Е НАШИЯТ МАЛЪК ПРИНОС В УСИЛИЯТА ДА НЕ СЕ СТИГНЕ ДО СВЕТОВЕН КОНФЛИКТ ИЛИ ДА СЕ МИНЕ С ПО-МАЛКО СТРАДАНИЯ;

10.КОЙТО НЕ УСПЯВА ДА ПОПАДНЕ В ТОЧНИТЕ ВРЕМЕНА, ПАК ДА ГО ПРАВИ - ВИНАГИ ЩЕ Е ПОЛЕЗНО;

11. РЕЗОНАНСЪТ НЕПРЕМЕННО ЩЕ ПРОМЕНИ ПЛАНЕТАТА КОРЕННО САМО ЗА НЯКОЛКО СЕКУНДИ, КОГАТО СЕ ПОСТИГНЕ КРИТИЧНАТА МАСА ОТ СЪДЕЙСТВАЩИ И СЕ ЗАДЕЙСТВА ЯДРЕНАТА ДУШЕВНА ВЕРИЖНА РЕАКЦИЯ;

НО ИМА И ОПАСНОСТ ДА СЕ СЪЗДАДЕ ТЪМЕН ВАКУМ, АКО НЕ СЕ ЗАПОЧНАТ ВЕДНАГА ИНТЕНЗИВНИ ГОСТУВАНИЯ И РАЗМЕНИ МЕЖДУ ЧИСТИ И СРОДНИ ДУШИ. ТОВА БИ ДРЪПНАЛО ИНТЕРВЕНТИТЕ ОБРАТНО ОТ НЕБИТИЕТО И ТЕ БИХА СЪЗДАЛИ ПРИ НАС, ПАК ПО ВОЛЯТА НА БОГА, ОЩЕ ПО-ЛОШ СВЯТ ОТ ДОСЕГАШНИЯ, ЗА ДА СЕ ОТУЧИМ ЗАВИНАГИ ОТ НИСКИТЕ НАВИЦИ, ВКУСОВЕ И ИДЕАЛИ.

12. ДА ПРОИЗНАСЯМЕ ПО-ЧЕСТО СИЛНАТА ДУМА: "ХОЛЗЕЛОХИМ".

 

 

14.05.2017 г. 11,48 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 6 януари 1914 г., Бургас : : Из „Поздрав за Новата 1914 година към всички” : : ЕТО ОЩЕ ЕДНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ, в което пак има златни семена за спасение и освобождение, съвършено ясни методи за ликвидиране на смъртта и постигане целта на съвършенството – вечното щастие, добруване и благуване. Като Слово на Духа, а не на духовете, тук отново се говори за божествената роля на материята, чувствата и желанията. В една беседа Той казва нещо странно: „Възползвайте се, но не обсебвайте”. Ако ние можехме да разберем какво означава БОЖЕСТВЕНО възползване от хората и нещата, с които БОГ ни е запознал, а не духовете, всичките ни проблеми и нещастия щяха да се стопят само за някоко секунди и завинаги:

„Небето е за живот само на души, богати духовно, чисти, облечени в сватбарски дрехи. Да бъдем синове на виделината, това значи да имаме И ДА ИЗПОЛЗВАМЕ дадените ни условия и виделината за наш духовен прогрес.”

„Нашата душа е едно растение, което трябва да даде плод. Чрез сърцето ни тя пуща в материалния свят корени - това са желанията. Желанията и мислите са соковете на душата, които я правят добра, дават й възможност да принесе плодове на доброто. Добри можем да бъдем чрез мисли и желания. Те обаче биват ценни, когато се свържат и проявят в един акт. Реализират ли се така, душата ни е дала плод, ИЗПОЛЗВАЙКИ условията, който са почва.”

„И тъй, както светлината превръща соковете в растителен и плоден материал, тъй и божествената виделина превръща мислите и желанията ни в добри дела - плодовете на душата.”

„В разни времена Бог ни дава различни условия за развитие. И синовните ни отношения към Бога душата ни в разно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог, като най-добър възпитател, ни поставя да работим И ДА ГИ ИЗПОЛЗВАМЕ, за да се разбираме, та да станем добри.

„За да влезем в небесното царство, трябва да бъдем спасени. Само спасението обаче не е достатъчно, а трябва да се ВЪЗПОЛЗВАМЕ от него. Спасението е, че Бог ни избавя от лошите условия, при които нашата душа, ум и сърце не могат да се развиват, и ни поставя в други, в които това развитие е възможно. Когато спасяваме някого от затвора, ние го извеждаме от едни условия, пречещи за неговото развитие, парализиращи го, и го поставяме в други, благоприятни. Но по-нататък спасеният САМ трябва да се развива - ДА ИЗПОЛЗВА И РАЗРАБОТВА условията, знанието, опитностите. Иначе, макар и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпреки че е спасен- /Това са/ виделината и благодатта, които ние трябва ДА ИЗПОЛЗВАМЕ за своето развитие и прогрес.”

„Спасението води към свобода: спасеният човек е изваден от затвора НА СВОБОДА.”

„У всекиго от нас се таи скрит ИСТИНСКИ живот. Душата ни е свързана с Източника на живота, Който ни я е вдъхнал. ТОЗИ СКРИТ ЖИВОТ, ТАЗИ БОЖЕСТВЕНА ИСКРА Е, КОЯТО ПОСТОЯННО НЕГОДУВА В НАС, ВЪЗДИША, НЕДОВОЛНА Е - ТЪРСИ НЕЩО ПО-ДРУГО, ПО-ВИСОКО. Тоя скрит живот е стимул на прогреса, ТОЙ го движи. Днес, когато човекът е поставен в условия, пречещи на неговата проява и на естествения развой, ние не сме свободни. Напротив: свободата е, когато скритият душевен, могъществен живот се извади от едни условия, пречещи на развоя и проявата му, в условия, благоприятни за този развой и проява. Значи, свободата е следствие на спасението. Неспасеният не е свободен. Обратно: освободен ли е вътрешно човек, чувства ли, че неговата душа е в единение с Твореца Си, с душата на ВСИЧКИ хора на света, НЕ ЧУВСТВУВА ЛИ ПРЕЧКА ЗА ТОВА ЕДИНЕНИЕ, той е спасен. Грехът е пречка за това спасение; следователно обхванатият от грях не е свободен.”

„Дават ни се признаци, по които да познаваме свободни ли сме или не. Тия признаци са СТРАДАНИЯТА. Те показват, че животът ни трябва да излезе в ДРУГИ условия на съществуване.”

„И тъй, страдаме ли, трябва да насочим вътрешния си живот към по-висши условия. Повдигнем ли, усилим ли вътрешния си живот, поставим ли се във връзка с могъщите праведни и светли духове, ние сме свободни и не ще вече страдаме. Това пък значи, че ще сме синове на виделината, ЧЕ СМЕ ИЗПОЛЗВАЛИ ДАДЕНИТЕ НИ УСЛОВИЯ. Който е син на виделината, той се ПОЛЗУВА и от светлата, и от тъмната страна на живота. С други думи, той умее да ИЗПОЛЗВА за своя подем и щастието и нещастията; и помощта, и пречките.”

„Възпитателят предоставя на възпитаниците си не само гладък път, не само условия, но и пречки, които трябва да бъдат надвити. Улесненията подпомагат спечелването на знание, но пречките обогатяват опитността. Свободният човек не е без пречки в пътя си, но той лесно побеждава и ги отминава, а неспособният засяда в тях. Ето защо Бог, като отличен възпитател, дава на чадата си пречки, които те трябва да се научат ДА НАДВИВАТ. Само тогава ще бъдат свободни и силни.”

„Често ние се оплакваме от страстите си, от лошите си мисли и желания. Това не е правилно. Те са условията, при които душата ни узрява, или - по-добре - плодовете узряват. Всяко подобно условие ни е дадено от Небесния ни Баща, ЗА ДА ГО ПОБЕДИМ, да го надвием - да го обърнем от наш господар в свой слуга, та тъй да станем добри, мощни в доброто, богати духовно. Иначе и не може да бъде, защото Царството Божие се превзема от тия, които се НАСИЛЯТ да го превземат. А това „насилване” е БОРБА. БОРБАТА НИ НЕ Е СРЕЩУ ПЛЪТ И КРЪВ, НО СРЕЩУ НАЧАЛСТВАТА, СРЕЩУ УПРАВИТЕЛИТЕ НА ТЪМНИНАТА НА ТОЗИ ВЕК, СРЕЩУ ЛУКАВИТЕ ДУХОВЕ на поднебесната. Прочее, когато водим тази борба "срещу управителите на тъмнината на този век", ние сме синове на виделината и ще имаме помощ от небето. Затова ТРЯБВА ДА ТЪРСИМ ТАЗИ ПОМОЩ, да бъдем готови "да се облечем във всеоръжието Божие", като се препашем с Истината, облечем с бронята на правдата, вземем шлема на спасението и меча на Духа - Словото Божие, - като се молим духом по всяко време. И тъй, искаме ли да сме синове на виделината, ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ - добри и лоши, - в които сме в даден момент; и като ги използваме за своето развитие, ще се освободим от лошите условия, т.е ще станем свободни. По този начин, със собствен опит и придобито знание, ще намерим Бога - Източника на виделината. Тъй синът на виделината бива радостен, не се отчайва в душата си. ЕТО как синът на виделината придобива божественото равновесие в себе си, а също го внася и в света.”

„Евангелският богаташ направил житница и събрал вътре житото си, БЕЗ ДА ГО ИЗПОЛЗВА по божественому. Затова Бог му извадил душата в същата нощ.”

„Изхождайки от това гледище, че ние трябва да бъдем синове на виделината, това значи, че трябва да умножаваме, да използуваме всички условия, в които сме, за наше и на близките ни добро.”

„Безплодието е смърт - безплодната смоковница бе прокълната и отсечена; всяка пръчка на лозата, която не дава плод, т.е. не се размножава, също се отсича; а плодните се окастрят, за да дадат повече плод.”

„Прочее - да посеем семето на Любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин ПЪЛНИЯТ ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любовта ни ще се развие И ЩЕ СЕ ПРИДОБИЕ ЩАСТИЕТО. ТОВА е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството.

Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството; и само по този път ще се дойде до обединение.”

- Като имаме предвид финала на тази беседа и още множество изказвания на Учителя, добре е да се съобразяваме с откритията на истинските учени за България и славянството. Има много несведущи за това коя е била и какво e България; имало ли е и има ли славянство и кое точно е то:

https://www.youtube.com/watch?v=giKqJ-48qRQ –

и следващите му 2 лекции ще се появят автоматично една след друга, а четвърто поред е едно още по-изумително видео със същия Фархат Габдул-Хамитович Нурутдинов:

https://www.youtube.com/watch?v=Nr9NhhLosp0#t=1068.576415

Една негова книга:

http://www.bolgacademy.org/…/BolgarTarihi-PharhatHurtdinov.…

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/