16.04.2017 г. 14,45 ч.

 

19 АВГУСТ 1912 г. Из „ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА”, Велико Търново:

„НИЕ СМЕ КАТО ПЛАНИНСКИ ВРЪХ, ОТ КОЙТО, КАТО ОТ ЕДНА РЕКА, СЛИЗАТ ВСИЧКИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА НАШИТЕ БРАТЯ И БЛИЖНИ.”

- За почти всички хора този образ от Учителя със сигурност звучи не само красиво, но и съвсем ясно – мислят си, че няма какво да се коментира върху него. Там е въпросът обаче, че и тук сме длъжни да се замислим дълбоко върху всяка отделна дума. От същото това Слово сме научили, че освен всички други категории хора, има още две: РЕЛИГИОЗНИ АТЕИСТИ И БОЖЕСТВЕНИ БЕЗБОЖНИЦИ. Религиозните атеисти спрягат думичкатата „Бог” и всички други религиозни и етически думи предимно на думи, но не искат да са река от планински връх, която да раздава ВСИЧКИ благословения на своите братя и ближни. Какво значи в случая „ВСИЧКИ” благословения? Каква е разликата между „братя” и „ближни”? Много религиозни атеисти онеправдават не само ближните си – сродните си души, - но и близките си по ситуация или кръв. Други дават от благата и божиите благословеня само на близките си, и то далече не всички, а само това, което може да им се откъсне от сърцето. Познаваме и такива, които отдават всичко, но наистина само на близките си. А кой е пожертвал и мненията си, и чувството си за собствена най-голяма или „единствена” мисия и правота? Кой е дал на брата си ВСИЧКО, което има и може да даде? А на БРАТА СИ ПО ДУХ И ДУША? Кой е разграничил „близки” от „ближни” – познаваме ли някого, който да прави тази разлика и да не пренебрегва едните заради другите? От друга страна, Учителят говори и за „божествени безбожници” и ние сме срещали немалко такива хора по света. Божественият безбожник не спряга думичката „Бог”, не вярва в Бога, но отдава всичко, което има и може да даде. Прави това без замисляне и незабавно, прави го и за близкия си, и за ближния. Отдава не само притежанията си и себе си без остатък, но е готов да отдаде и мненията си, и чувството си за собствена мисия и правота; и живота си, ако потрябва. Ако вярваше в същетвуването на душата, би отдал и нея. Той не вярва в определението на Христа за Приятелството – че Приятелят е готов да даде и живота си, и душата си за приятелите си, - но и без да вярва в това, божественият безбожник денонощно го прави с лекота. С такива, именно, „безбожници” Бог сега създава една нова вселена, в която няма да има смъртни, нещастни, лишени и самомнителни.

„КОГАТО ДОЙДАТ СТРАДАНИЯТА НА ЗЕМЯТА, ТОВА ПОКАЗВА, ЧЕ ГОСПОД Е ДОШЪЛ И НИ ЧИСТИ; И ДА ЗНАЕМ, ЧЕ ПЕЧЕЛИМ В ТАКЪВ СЛУЧАЙ. НА ЗЕМЯТА НИЕ СМЕ МАЛКИ ДЕЦА - ПРАВИМ ПОГРЕШКИ, НО ГОСПОД Е МНОГО СНИЗХОДИТЕЛЕН КЪМ НАС. ДОКАТО, АКО АНГЕЛИТЕ БЯХА ПРАВИЛИ ТАКИВА ГРЕШКИ КАТО НАШИТЕ, БИХА БИЛИ ИЗРИНАТИ СЪВЪРШЕНО ОТ НЕБЕТО.”

- За религиозните и нерелигиозните атеисти такова твърдение сигурно звучи, меко казано, „налудничаво и чудовищно”, като се имат предвид нещастията, войните, болестите, природните бедствия и т.н., откакто се помни човечеството. Те питат: „Това ли е „божията снизходителност”? Ами тогава докъде ще стигне изобретателността и въображението на тоя ваш бог, ако реши за изрива ангелите от небето по още по-жесток начин?” – Така разсъждават религиозните и нерелигиозните атеисти, които са недоволни от съдбата си. Ние познаваме куп вярващи безбожници, които следят интересните работи в света, цитират мъдреци, уфолози и окултисти, даже пишат книги и четат лекции, но на практика не вярват в справедливостта на Бога, на Съдбата. Има том и беседа от Учителя „Абсолютна справедливост”. Ако някой би повярвал в Абсолютната Справедливост на Бога, би разбрал, че абсолютно всичко, което се случва на всяко същество без изключение, ТО СИ ГО ЗАСЛУЖАВА. Ако не е измъчвало някого през вековете АКТИВНО, измъчвало го е ЧРЕЗ БЕЗУЧАСТИЕ. Ако сме били такива и ако днес не ни измъчват активно, то непременно някой ще ни измъчва чрез безучастие. Ние не говорим само за безучастието на околните към личните ни потребности и желания, но и за безучастията към Божието Слово и Дело. Това, че някои прехвърлят планини от „слово” и „дело” без да им плаща никой, не е гаранция, че са безкористни. Понякога користта е в самомнението, че ние самите работим най-добре за Бога. Когато това „слово” и „дело” не са координирани с експертите и с Бога, с Акашовите записи, работарството и функционерството не се зачитат. Зачита се като ентусиазъм и труд, но не и като най-чиста Истина, като Качество.

„ПОСЛЕ, НЕ ИЗПУСКАЙТЕ ИЗПРЕДВИД, ЧЕ НЕ ЗНАНИЕТО ПОЛЗВА, А ЧИСТОТАТА. ЕДНО ВАЖНО УСЛОВИЕ Е Ч И С Т О Т А Т А. АКО СМЕ ЧИСТИ ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ, ЩЕ СЕ ПОЛЗВАМЕ; И ТОГАВА, ИМЕННО, ЩЕ ЗНАЕМ, ЧЕ СМЕ ТУРИЛИ ИСТИНСКАТА ОСНОВА НА НАШИЯ ЖИВОТ.”

- Тук може да си припомним думите на френския окултист и мистик Пол Седир от меомоарите му за Учителя Теофан и фалшивите функционери и проповедници около него: „Солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто. И, съгласно с Учителите на вътрешния живот аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот.”

„ВСИЧКИ СИЛИ СЕ ГРУПИРАТ ОКОЛО УМА НИ, А ВСИЧКИТЕ ЗАРОДИШИ ОКОЛО СЪРЦЕТО ЗАПОЧВАТ ДА РАСТАТ. СЪРЦЕТО Е БОЖЕСТВЕНАТА ГРАДИНА. СЪРЦЕТО - ТОВА Е ОСНОВАТА, ВЪРХУ КОЯТО ВСИЧКИТЕ ЗАРОДИШИ ВИРЕЯТ.”

„ГЛЕДАЙТЕ ДА БЪДЕТЕ СНИЗХОДИТЕЛНИ - И ПАЗЕТЕ СЕ ДА НЕ ВЪЗГОРДЕЕТЕ ОТ ПРИВИЛЕГИЯТА, КОЯТО ВИ Е ДАДЕНА.”

„ДА ОЧИСТИМ НАШИТЕ СЪРЦА, ТА ДА МОГАТ ДА ДОЙДАТ И ДРУГИ НАШИ ПРИЯТЕЛИ МЕЖДУ НАС! НЕ СЕ ПЛАШЕТЕ, ЧЕ ПОНЯКОГА НЯКОИ ПЧЕЛИ ИСКАТ ДА ВЗЕМАТ ПО НЕЩИЧКО ОТ ЦВЕТОВЕТЕ НИ. ЗАЩОТО, КОГАТО ДОЙДАТ БОЖЕСТВЕНИТЕ ДУХОВЕ, ТЕ ЩЕ ЗЕМАТ ОТ НАС, НО СЪЩЕВРЕМЕННО И ДОНАСЯТ ПО НЕЩО.”

„В ТЯЛОТО ЩЕ НАМЕРИТЕ ПЪТЯ ЗА ГОСПОДА. И ЗАТОВА ГОСПОД ИСКА ДА ИЗЦЕРИ ТЯЛОТО, ТА ДА МОЖЕМ ДА ВЪЗПРИЕМЕМ ИСТИНАТА. /.../ МЕЖДУ ТЯЛОТО И ДУШАТА НЯМА РАЗНОГЛАСИЕ; НЯМА РАЗНОГЛАСИЕ И МЕЖДУ ТЯХ И ДУХА. ТИЯ НЕЩА СА СВЪРЗАНИ ПОМЕЖДУ СИ, НО НАЙ-НАПРЕД ОТИВА ТЯЛОТО, КОЕТО Е, ТАКА ДА СЕ КАЖЕ, ОСНОВАТА НА ЖИВОТА.”

"СЕГА НАСТЪПВА ЕДНА ЕПОХА НАЙ-ВАЖНА, ТА НЕ ТРЯБВА ДА ИЗПУСКАМЕ ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ СЛУЧАИ, КОЙТО НИ ПРЕДСТОИ.”

„ТОВА НЕ Е ЕДНА ЧОВЕШКА ХИТРОСПЛЕТНЯ, А Е ДУХЪТ ХРИСТОВ, КОЙТО НИ ОБЕДИНЯВА С ВСИЧКИТЕ НАШИ БРАТЯ.”

- Значи, всички, които не искат да се обединяват с братята и сестрите си, с които са родени от Бога, все още се съпротивляват на Духа Христов и се занимават със злословия и човешки „хитросплетни”. Или просто не са родени от Бога.

„В ПРИЧАСТИЕТО УЧАСТВА САМО ДУШАТА, ДОКАТО ВЪВ ВЕЧЕРЯТА УЧАСТВАТ ДВАТА ЕЛЕМЕНТА - ТЯЛОТО И ДУШАТА. ПРИ ВЕЧЕРЯТА ХЛЯБЪТ Е ЗЕЛЕНАТА КРАСКА, А ВИНОТО - ЧЕРВЕНАТА, ЛЮБОВТА. ЧРЕЗ ХЛЯБА, КОЙТО БОГ НИ ПРАЩА, ТРЯБВА ДА ДОЙДЕ СЛОВОТО МЕЖДУ НАС, ЗАЩОТО ВСЯКО ЗРЪНЦЕ ОТ ЖИТОТО НОСИ СЪС СЕБЕ СИ БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ.”

- Тия Тайни Вечери, които е организирал Христос и продължава с тях и до ден днешен, не касаят само натурално ядене и пиене – това е ясно. Учителят казва да правим срещите си сутрин, но това е само ЕДНА ТРЕТА от Божествената социология - тя отговаря на Блзнаците, Меркурий и Трети дом и на аспектите по линия на Квинтила. Така че времето от 10 до 12 ч. до обед е определено за братски срещи и разходки навън - и за Словото. Неслучайно, поне в неделя, повечето духовни събрания и проповеди са именно по това време. Обаче вторият въздушен знак – Везните - царува 2 астрологически часа след залеза на слънцето. Каквито и предупреждения да отправя Учителят за опасностите от вечерта и нощта, те важат само при определени условия. Това зависи именно от ДОМИНАНТАТА на Венера – проблемът за ИЗБОРА. Това отговаря на поговорката, че ако тръгнем след пчелата, тя ще ни отведе при меда, а ако тръгнем след бръмбара, ще ни отведе на... л-то... На народната приказка, че ако скочим в кладенеца (симпатията, изборът, тъмнината, вечерта, нощта), трябва да уцелим да паднем върху Белия Овен, не върху Черния. Ето защо Тайните вечери на Бога са едни от най-свещените действа за срещи и обмяна на Срдните Души. Когато са в името на Любовта, на Бога, за тях важи твърдението на Учителя, че при залязване на физическото слънце изгрява Божественото. Божественото Слънце в българската астроезотерика отговаря именно на знака Везни – то е ВИСШАТА октава на Венера и отговаря на една планета отвъд Плутон. В българския език имаме възможност да разбираме Тайните Вечери и да ги провеждаме и с двете ударения на думата „вечери”. С първото нахранваме тялото, а с второто – сърцето. Затова, именно, в цитираните думи на Учителя се казва: „ВЪВ ВЕЧЕРЯТА УЧАСТВУВАТ ДВАТА ЕЛЕМЕНТА - ТЯЛОТО И ДУШАТА”. Това са и вечѐри, и вѐчери. В тях се започва с третия деканат на Везните - „Близнаци”. Това е Житото, разчупването и приемането на Хляба; това е молитвата, това е Словото Божие, без които Тайните вечери са невъзможни: те осветяват всичко, което ще се случи по-нататък. Вторият елемент - „ВИНОТО”- е символ на „червената краска на Любовта”. Ето защо, след нахранването на тялото, което отговаря на думата „вечери” с ударение на второто „е”, следват Христовите Тайнства на Любовта, които отговарят на същата дума с ударение на първото „е”. След залез слънце - при изгрева на Божественото Слънце - настава работата на Учителя в ИНТИМНАТА Сфера на Битието: живот с апостолите, живот в Божието Семейство, живот със Сродната Душа и Сродните Души. Това са Тайнствата на Езотеричната Сватба, там важат всички предимства и проблеми на „Десетте девици” и „Жениха”. Това е акт на Божествената Готовност, на Божествения Вкус и Избор: което БОГ е определил, което СЪРЦЕТО ни е избрало. В присъствието на Верния Избор, на Любовта и Божественото, хранене след залез слънце не е вредно, въпреки химизма на кръвта. Виждаме, че по време на тия ранни събори Учителят е приемал храна и дори риба и вино с хората от Вериигта не само след залеза на слънцето, но и понякога почти до полунощ. По-късно Той въвежда правилото да не се яде след залеза – и Братството го спазва. За нас, значи, Тайните вечѐри с плодова трапеза или вкусни ястия трябва да започват поне един астрологически час преди да залезе слънцето, и то ако това се падне в добър астрологически час – Слънчев, Венерин, Юпитеров. Това са все традиции и закони на Школата. Едва след залеза Тайните вечѐри преминават в тайни вѐчери – сакралното време за Божественото „Вино”. Но при всички случаи Христос набляга върху ТАЙНАТА на събирането и свещенодействията, които се извършват по това време. По двама, по трима или до 12 човека от едно Божествено Смейство – няма значение. Важен е ИЗБОРЪТ, важна е ЕМОЦИЯТА, важна е ТАЙНАТА.  Третият елемент на Божествената социология е събирането на душите горе в Школата в астрологическите два часа на Водолея (от 2 до 4 ч. след полунощ). Там вече групите са по-големи. Те веднъж вече са се събрали и са скитали из космоса от 10 до 12 ч. вечерта във времето на Стрелеца, ако са успели да заспят дълбоко до това време - всеки в тайната си стаичка или с човека, с когото се обичат най-много и който им е определен от Бога. Учителят много е говорил и за Божественото Съпружество. Дори за това, че всеки от съпрузите вечер измива нозете на другия в свещен трепет. Говори и за Разпознаванто, Отклика, Тайните Срещи, Приставането, Годеничеството, Сватбата, Сватбеното пътешествие, Зачеването на видими и невидими деца с душа, Бременността, Кърменето, Семейния живот, десетките сватби през годините от рода на бакърената, сребърната, златната и т.н.

Още един фундаментален закон от това Слово за обмяната и общуването по божествен начин: Освен че не трябва да причиняваме страдание на природните същества, с които се храним (значи и житото не трябва да се мели), трябва да внимаваме и с човешките души:

„И ПОКРАЙ ТОВА, ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е ВИНАГИ ДА СЕ ПИТАМЕ ДАЛИ НЕ ПРИЧИНЯВАМЕ СТРАДАНИЕ И НА ХОРАТА; ЗАЩОТО ТОВА ЩЕ НИ УЛЕСНИ В БЛАГОРОДСТВОТО И ДУХОВНИЯ ПОДЕМ.”

По отношение на разминаването на тия свещени думи с продължаването на рибната трапеза по време на ранните събори трябва да търсим специални обяснения от Учителя. Когато Той прави нещо, не може да греши.

През тази паметна вечер Учителят измива краката на 12 души, а на останалите полива да си измият ръцете. С това не само спазва традицията на Христа, но и доказва важността на Докосването – единият полюс на божествения свят. После раздава хляба и виното. Тук казахме „традицията на Христа”, но веднага след споменатите действа Той ни изненадва с още едно сведение – че умиването на нозете по този начин е традиция на Бялото Братсво от... 10 хиляди години... Хлябът и Виното, Докосването на нозете и ръцете означавало и обмяна между Добродетелта и Правдата и поставянето на всичко на мястото му в Битието. За нас е безкрайно важно да уравновесим Добродетелта с Правдата, понеже много от нас правят добрини безогледно и без висок идеал, а други стават крайно сурови в това, които си представят като истина и правда.

За първия закон важат думите на Учителя, които следват веднага след това:

„ХЛЯБЪТ ОЩЕ ПОКАЗВА, ЧЕ НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИТИЧВАМЕ КЪМ ВСЯКА ЕДНА СТРАДАЩА ДУША - И С ТОВА НИЕ ЩЕ ИЗПЪЛНИМ ХРИСТОВИЯ ЗАКОН.”

 

За втория Христов закон – законът на Правдата, - както и за Закона на Истината и Високия Идеал Учителят също говори много в беседите Си, а с тях се регулира беозогледността на милосърдието и вредата от него, когато цял живот го проявяваме към хора, които не еволюират.

 

 

16.04.2017 г. 23,09 ч.

 

И тук избраните автори и картини ще постъпват нехронологично, докато не открием начин да се самоподреждат по имената на файловете. Доминантата е да откриваме Прекрасното в световното изкуство. Главната цел е най-съвършените произведения на Красотата да бъдат съзерцавани от Бременните, Кърмещите и останалите хора с дух и душа. В бъдеще във всеки дом, във всяко селище подобни картини ще се сменят през ден, през час или през няколко минути по стените и по фасадите - те ще бъдат покрити с течни кристали.

 

 

 

17.04.2017 г. 17,15 ч.

 

20 АВГУСТ 1912 г. Из „ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА” : : ИЗ ЕДИН ВЪПРОС ОТ ДНЕС - 17 април 2017 г.. „АКО УТРЕ ОСЪМНЕМ ВЪВ ВОЙНА, трябва да се запитаме: с какво сме съдействали за нея, къде сме били и какво сме правили, когато Бог е искал да бъдем другаде? С какво сме пренебрегнали Високия идеал и Истината за Любовта, та се е наложило Бог да пуска резервния вариант?” : : Живописецът Марк Хенсън ни даде разрешение да публикуваме в интернет негови картини. Лявата част в колажа тук е от картинана му „Четката-Воин”, а влюбените вдясно са от „Магически момент”. Той илюстрира много точно надвисналата опасност над човечеството днес и двата най-мощни начина да ѝ противостоим.

Ето някои отговори на Учителя от 20 август 1912 г.:

„Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка.”

„/Двама/ се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават.”

„Вие трябва да знаете много нещо - не само да го чуете, а да го разберете и усвоите. Словото Божие ние можем да го глътнем, но ще ви ползва ли? - Не, то ще ви ползва, само когато го сдъвчете. Много хора се спъват в това - те започват много добре и постоянно сеят, но не чакат да поникне. Да, Истината, за да се провери, трябва търпение; за да проверите истината, изискват се години.”

„Който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпи ли това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. /.../ Като тъй, по-добре е да ходим с вяра с тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. /.../ Затова, отсега вие си задавайте питането: „Родил ли се е Христос у мен, за да свидетелствам за Истината?” - И ако отговорите на тоя въпрос /утвърдително/, аз ви поздравявам като мои братя и приятели и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелстват тоже за Истината.”

„На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си - по отношение на физическия свят; сърцето си - по отношение на духовния свят; а в служение - ума си, по отношение на божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния - своята душа; а по отношение божествения свят - да принесем своя дух.

17 април 2017: Ние всички все още изпробваме знания от времето на грехопадението, от науката на дедите и бабите ни, от чужди проповедници и школи, които изопачават Истината за Любовта. Те ни променят и израждат дотолкова, че в нас угасва способността да изълняваме волята Божия по божествен начин, а това е белег, че сме търсили знанието „по околен път”. Това е и една от причините за природние бедствия, за войните:

20 август 1912: „Ако вземете знание по околен път и го вложите в себе си, то ще ви разруши.”

20 август 1912: „Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии /.../ Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение, и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И АКО ВИЕ СЕ ДЪРЖИТЕ БЛИЗО КЪМ ГОСПОДА, ТОЙ ЩЕ ВИ ИЗКАРА НА БЛАГОПРИЯТНО ПОЛЕ. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. БРАТСТВОТО В НЕВИДИМИЯ СВЯТ ПОЛАГА УСИЛИЯ ДА НАСТЪПИ СЪЗНАНИЕ В ОБЩЕСТВОТО - ТО САМÒ ДА СЕ СЪЗНАЕ, ТА ДА МУ СЕ НЕ ПУЩА КРЪВ. ОБАЧЕ, АКО ТОВА СЪЗНАНИЕ НЕ ДОЙДЕ, ЩЕ СЕ ДАДАТ, МОЖЕ БИ, МИЛИОНИ ЖЕРТВИ.”

17 април 2017: ДНЕС Е НАСТЪПИЛ ИСТОРИЧЕСКИ МИГ, МНОГО ПОДОБЕН НА ТОЗИ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВОЙНИ ОТ МИНАЛИЯ ВЕК, НО ТОГАВА ЖЕРТВИТЕ СА БИЛИ МНОГО ПО МАЛКО. През Първата световна война загиват 10 милиона души, а 20 милиона са ранени. През втората – 75 милиона загинали. Това – само по един източник на официални данни, а колко са всъщност и колко с отчитане на другите войни и причини за геноцид, само Бог знае. АКО И УТРЕ ОСЪМНЕМ ВЪВ ВОЙНА, ТРЯВА ДА ДА СЕ ЗАПИТАМЕ С КАКВО СМЕ СЪДЕЙСТВАЛИ ЗА НЕЯ, КЪДЕ СМЕ БИЛИ И КАКВО СМЕ ПРАВИЛИ, КОГАТО БОГ Е ИСКАЛ ДА БЪДЕМ ДРУГАДЕ.

20 август 1912: „И /тия неща/ ТРЯБВА да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи нещо друго, по-благородно; защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация ѝ трябва „сол”, защото навсякъде царува разврат.”

8 януари 1922: „Разврат от любов, разврат по любов, защото има разврат и без любов.” („Целувание не ми даде”)

17 април 2017 Не всеки знае определението на Словото за „разврат”: удоволстване с неща и същества, който не са създадени от Бога. Удоволстване с такива и служене на такива, които не са ни определени от Бога.”

20 ноември 1921: „Сега виждам какво вие мислите: „Трудна е тази работа...“ - Е, да, трудно е, мъчно се влиза в царството Божие. На младите говоря днес, на младите момци и моми, вие ще изнесете старите навън; и аз ще ви изпратя да ги изнесете. Старото, което е окапало в разврат, ние ще го погребем. /.../ Ще го сложим в пълно забвение, понеже е пълно с всички отвратителни деяния. А онези, които искат да го защитят, те искат да лъжат още. /.../ Ние трябва да имаме чисти души и светли умове, а не да туряме доверието и надеждите си в банките. Това е разврат! Тия пари ВИЕ ги създавате, те са за улеснение, а не за доверие. И, следователно, не трябва да влагаме парите в банките, А ТРЯБВА ДА СТАНЕМ ЖИВИ БАНКИ НА БОГА - И МЪЖЕ, И ЖЕНИ, ТАЗИ ЕНЕРГИЯ, КОЯТО БОГ Е ВЛОЖИЛ В НАС, ДА Я УПОТРЕБЯВАМЕ ВСЕ ЗА ДОБРО. Старото трябва да се обнови. И туй учение е, което ще обнови света. – „Ама – казва някой – те искат да се обнови старото.“ - Старото трябва да си замине, нищо повече! Сам Господ казва така - това не са мои думи. Старата земя и старото небе си отиват като вехта дреха. Това учение не е мое ново учение, него ГОСПОД го е вложил, то е учение на Бога. ВАШЕТО СТАРО НЕБЕ ГОСПОД ГО ПОМИТА, СЛУГИТЕ МУ ИДАТ! ТЕ СА МИЛИОНИ – ИДАТ СЪС СВОИТЕ МЕТЛИ, ВСИЧКО ЩЕ ПОМЕТАТ! РАЗБИРАТЕ ЛИ? И ВСИЧКИТЕ ВЪПРОСИ ГОСПОД ЩЕ ГИ РЕШИ ТЪЙ, МОМЕНТАЛНО!” („Ананий и Сапфира”)

20 август 1912: „Никога да не ангажираме нашето време в непотребни работи!”

17 април 2017: По-нататък в тази беседа Учителят обосновава УСЛОВНОСТТА на прогнозите, които изказва: те могат да станат, но могат и да не се осъществят, в зависмост от начина, по който живеем, по който разбираме и практикуваме понятията си за Любовта, Мъростта и Истината.

20 август 1912: „Аз съм ви казал: вие сте СОЛТА на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази „сол”, която вие имате.”

20 август 1912: „По отношение на работата, вие вземете за пример дървото, което, колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви. А ние... - често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва ПЛАСТИЧНОСТ - ДА ИЗПИТВАМЕ И ДА ЗНАЕМ КАКВА Е ВОЛЯТА БОЖИЯ. И ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ!”

17 април 2017 - Значи има и ИСТИНСКА гордост и ИСТИНСКО честолюбие: дали изпълняваме волята Божия и дали сме честни по отношение на НЕЯ, а не на старото в нас.

17 април 2017: И ето още едно разковниче, още един абсолютен шперц, който би могъл да ни спести още хиляди години грозота, нещастия, гробища, мъки и страдания:

20 август 1912: „Ние трябва да работим само в кръга, който ГОСПОД ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато Сам Господ не го разшири”.

17 април 2017: В тази фундаментална беседа Учителят изнася всичко сгъстено, последователно и съвършено точно: „като по учебник”. Не че цялото Му Слово не е Истина, но в опасни моменти като пред предстоящите тогава войни Той не може да не е конкретен до краен предел, с надеждата някой да го чуе и да спомогне за отмяна или поне облекчаване на кармата. Отново дава базалния метод на спасението и бесмъртието, който ние не го чуваме и досега:

20 август 1912: „Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други - в духовно, а трети - в умствено. Защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна. ОТТУК СЕ ЯВЯВА И НУЖДАТА ЗА ОБМЯНА - ВИЕ ТРЯБВА ДА ОБМЕНЯТЕ.”

17 април 2017: Сега не коментираме що е „материална обмяна” – дали само помагане с пари, труд, услуги, квартири, лимец, имоти и други материални неща. Не коментираме и жалкото състояние на духовната обмяна и досега – духовните лидери и феновете им НЕ ИСКАТ ДА СЕ ОБМЕНЯТ с разномислещи. На повечето места това положение не е жалко, а е НИКАКВО. И умствената ни обмяна с разномислещите е на същото ниво, НО ВСИЧКО ТОВА Е САМО СЛЕДСТВИЕ ОТ ФАКТА, ЧЕ И НИЕ, "ЕДИНОМИШЛЕНИЦИТЕ", НЕ СЕ ОБМЕНЯМЕ КАКТО БОГ ИСКА. Какво да очакваме тогава от хората по-назад във веригите ни от сродни души и служебни същества, как те ще стигнат до примирие и разбирателство и няма да натиснат червеното копче утре?

Дори духовните хора често са алчни: искат всичко да е само за тях: и „царството”, и „силата”, и „славата”. Имат си царство от фенове и спонсори и работата им върви; имат духовна сила да въздействат на душите, спечелили са си слава още приживе. В твърдението по-долу Учителят този път е изпуснал да спомене и астралната алчност, астралното вторачване, инак много често говори и за тях:

20 август 1912: „Защото и в духовния свят има кражба; има алчност и в умствено отношение.”

20 август 1912: „Трябва да знаете, че каквото трябва да получите, винаги ОТГОРЕ се нарежда. Ама ще речете: „От министъра зависи...“ - Добре, но над всички министри стои Друг, Който ги направлява.”

17 април 2017: Ако е уместно да допълним и това твърдение, пак в синхрон със Словото, можем да добавим и потребностите на сърцето ни, на ума ни. И ТЯХ удовлетворява лично и само Бог, пак чрез хората, доколкото обаче НИЕ сме изпълнили волята Му по отношение на ДРУГИ неща и хора.

20 август 1912: „Така че, даже и вашето МАТЕРИАЛНО състояние е математически предвидено и определено отгоре и не зависи всецяло от вас.”

20 август 1912: „Само знайте, че за да забогатяваме, трябва да торим. Необходимо е взаимнообразие”

17 април 2017: - Ето едно изречение и една дума на Учителя, над които трябва да разсъждаваме и разговаряме десетки години, ако искаме да ги разберем. Какво значи „взаимнообразие”? – Никой друг в България или в славянството и по целия свят не е употребявал досега такава дума. Ако е предадена правилно в протокола, тя е повод за извънредно интересни размишления и бъдещи постижения. Ако е така, тук опираме пак до „резонансно-изоморфния принцип” на Кубрат. И до поговорките „Които си приличат, се привличат”; „Само бисерът може да разпознае бисер”... Значи, за да разбогатяваме във всяко отношение, трябва да има сродни души, които да ни разпознават и да наторяват нашата почва, да я огряват и поливат, а ние – тяхната. Ако думата е предадена точно, казано е „взаимНообразие”, а не „взаимообразие”. Втората дума е вече позната – тя се употребява, но тя е само една констатация на ВЪНШНОТО подобие. И да е на някакво вътрешно, в нея няма гаранция за взаимност, взаиможелание, синхронност. А първата дума говори, че се изисква синхронна и СЪЗНАТЕЛНА ВЗАИМНОСТ на сродните души и сърца, на сродните умове, воли, усилия и духове: „АКТИВНА, ГОРЕЩА СИМПАТИЯ”.

20 август 1912: „Членовете на Веригата не трябва да бъдат сиромаси хора, а напротив, трябва да са богати, и то в трите направления: в материално, в умствено и в духовно отношение.”

17 април 2017: „Богати в материално отношение” означава нещо много повече от светско богатство. Това означава вярност към Природата, към Великата Разумна Природа, когато не сме се изсушили или не сме блатясали, а поддържаме своята природна същност в перфектна форма, с перфектно функциониране. Това включва чиста и правилна обмяна на енергиите, обмяна на веществата, обмяна на съществата. Не само чиста и правилна, но и пълна, изобилна, защото само божествената любов „носи изобилния и пълен живот”. Да се казва тази формула само преди и след хранене, а човек да не живее божествено, е една несъзнателна гавра с Бога и Учителя. Ние познаваме хора, иначе много верни на Учителя, но които са Го разбрали неправилно и са се изсушили или са блатясали - не позволяват на Природата да функционира в тях както трябва. По какво ще ги познаем? –

20 август 1912: „Първото условие, което се иска при приложението на един закон, е голямото спокойствие. Нито човек да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи.”

20 август 1912: „Гдето любовта царува, там дяволът не идва; а любовта липсва ли, дяволът я замества. Важният въпрос е дали ние можем да бъдем жетвари и да си помагаме един на друг.”

17 април 2017: А ЕТО И ЕДИН АБСОЛЮТЕН КАНОН ЗА ПРИОРИТЕТИТЕ и реда на мотивите, които ние сме разбъркали бзобразно през животите си и затова остаряваме и умираме:

20 август 1912: „На първо място - да служите на Господа в сърцето си; на второ място слушайте светлите духове; на трето място слушайте добрите хора; на четвърто - себе си; а другите хора слушайте най-после.”

 

17 април 2017: За разликите и разместванията на тия 5 мотивации и типове поведение могат да се напишат стотици хиляди томове с примери от живота, биографиите, литературата, театъра, оперите, съдебните дела, телата и физиономиите на хората, епикризите и смъртните актове...

 

18.04.2017 г. 11,57 ч.

 

 

И тук избраните автори и картини ще постъпват нехронологично, докато не открием начин да се самоподреждат по имената на файловете. Доминантата е да откриваме Прекрасното в световното изкуство. Главната цел е най-съвършените произведения на Красотата да бъдат съзерцавани от Бременните, Кърмещите и останалите хора с дух и душа. В бъдеще във всеки дом, във всяко селище подобни картини ще се сменят през ден, през час или през няколко минути по стените и по фасадите - те ще бъдат покрити с течни кристали.

 

 

18.04.2017 г. 17,08 ч.

 

21 АВГУСТ 1912 г. Из „ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА” :

ЦЯЛАТА ТАЙНА Е В ТОВА, ЧЕ БОГ ХОДИ ПО ЗЕМЯТА ЛИЧНО С МНОГО ЧОВЕШКИ СЪРЦА И ТЕЛА ПО ЗЕМЯТА. : : ТЕ ВЪЗПРИЕМАТ МОЛИТВИТЕ НИ И НИ СЕ ПРИТИЧВАТ НА ПОМОЩ.

 

„За нуждите ви ГОСПОД ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа - и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута! Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте! Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работа. А ние - нека сме умни да се обръщаме към Господа, Който е първият наш Брат и знае и познава и нашите радости, и нашите униния.”

 

 

 

18.04.2017 г. 20,32 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 2 септември 1912 Из „ЗАЩО ВИ ПОМАГАМ?”

18 април 2017 - Помага ни с надеждата да сме от съществата с душа, съществата с монада, които пренебрегват различието и даже му се наслаждават. Такива има много и сред животните. За съжаление, има същества в човешка форма, които са много по-долу и от животните.

2 септември 1912: „ВИЕ ТРЯБВА ДА ОБИЧАТЕ ВСИЧКИ ХОРА И ДА ПОЧИТАТЕ ВСИЧКИ УБЕЖДЕНИЯ - И ЗАРАДИ ЛЮБОВТА, КОЯТО ИМАТЕ КЪМ ГОСПОДА, НЕ ГИ ЗАКАЧАЙТЕ.”

18 април 2017 - В средите, в които се движим от десетилетия, макар и някои хора там да си мислят, че са от Братството и че вървят в Пътя на Учителя, понякога се разгарят много неприятни лични чувства и омрази. Постоянно сме под обстрела им. Не са рабрали, че любовта към Господа се отличава с почит към чуждите убеждения – тук Учителят казва дори: „КЪМ ВСИЧКИТЕ”.  В други беседи Той казва, че именно религиозните са се спрели на едно място и не пускат другите да вървят напред. Запитат ли такъв за някой човек, когото не одобряват и не обичат, за някое учение, различно от това, което си мислят, че разбират, той наистина препречва упорито пътя на търсещите към Истината. В една беседа Учителят твърди в прав текст, че половината от хората на Изгрева са от черната ложа, понеже ни занимават с „единствено правите истини” – техните собствени. Обаче те не се отстраняват от позициите, които са заели, с което извършват голям грях. Точно това казва и Учителят:

2 септември 1912: „ЗАЩО ВИ ПОМАГАМ АЗ? - ЗАЩОТО ИСКАМ ДА ПОМОГНА НА ДРУГИ ХОРА, КОИТО СА ПОДИР ВАС, А ВИЕ СТЕ ЗАПУШИЛИ ПЪТЯ; А ЩОМ ПОМОГНА ВАМ, ОТПУШВАТЕ ПЪТЯ ЗА ДРУГИТЕ. СЛЕДОВАТЕЛНО, ИЛИ ВЪРВЕТЕ НАПРЕД, ИЛИ ОСТАНЕТЕ ОТЗАД. И АКО НЕ СТОРИТЕ НИТО ЕДНОТО, НИТО ДРУГОТО, ПРАВИТЕ НЕПРОСТИМ ГРЯХ. ЗАКОНЪТ Е ЯСЕН.”

18 април 2017 Толерантността и грижата са важни, но има хора, на които и Учителят не може да помогне. Въпросът пред нас тогава е кого да слушаме, кого да следваме, с какви хора да живеем, за кого да се жертваме. Ако са от тези, които задръстват пътя ни към Живота и Истината, и на този въпрос Учителят има точен отговор. Там толерантността отпада. В предишната беседа Той бе казал:

 

24 август 2012: „Ние сме дàли много жертви, та волята Божия не е за в бъдеще да даваме още подобни жертви. Когато се дават потребни жертви, добре, но непотребни жертви не бива да се дават. Вие трябва да решите – или едното, или другото! За в бъдеще, които искат да следват Господа - да решат и да Го следват.”

 

 

19.04.2017 г. 15,34 ч.

 

 

 

И тук избраните автори и картини ще постъпват нехронологично, докато не открием начин да се самоподреждат по имената на файловете. Доминантата е да откриваме Прекрасното в световното изкуство. Главната цел е най-съвършените произведения на Красотата да бъдат съзерцавани от Бременните, Кърмещите и останалите хора с дух и душа. В бъдеще във всеки дом, във всяко селище подобни картини ще се сменят през ден, през час или през няколко минути по стените и по фасадите - те ще бъдат покрити с течни кристали.

 

 

19.04.2017 г. 20,02 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 9 септември 1912 г: : Из „ВЪЖЕТО НА ДЯВОЛА”

„ЩО Е, ВСЪЩНОСТ, ИНТЕНЗИВНАТА МОЛИТВА? - ТО Е ПОЛОЖЕНИЕТО, ЧЕ НИЕ СМЕ СЕ ДОТОЛКОВА РАЗКАЯЛИ ОТ МИНАЛИТЕ ГРЕШКИ, ЩОТО СМЕ ГОТОВИ ДА ИЗПЪЛНИМ ВОЛЯТА БОЖИЯ В С Е С Т Р А Н Н О .”

19 април 2017 г. : - От това следва, че миналите ни грешки и нуспехи се дължат на ИЗБОРНОТО, ЧАСТИЧНОТО изпълнение на волята Божия. Това, което ни отЪрва, сме изпълнявали; което не ни отЪрва – не сме го изпълнявали. Знаем, че Бог нищо не ни налага насила – в една от предишните беседи бе казано, че Той не ни вменява вина за нещата, които не сме могли да сторим: човек има предели на възможностите си. Но в това Слово тук Той оприличава възхода на човека като изкачване в една фуния: кръгзорът ни постепенно се увеличава. Ние нямаме вина ако сме безсилни да напавим крачка нагоре, но от зациклянето на едно ниво, в една орбита, ние заприличваме на грамофонна игла, която се върти само в един кръг, защото плочата е развалена. В преражданията си ние повтаряме безброй пъти едни и същи звуци, реплики, философии, житейски сценарии. Жѝвото същество обаче, родено от Бога, има тази особеност, че повторението, най-после, един ден му втръсва. Тогава то има съвестта и силата да се разкая поради постоянните грешки, които е правило, и да скъса ВЪЖЕТО НА ДЯВОЛА. Почва да къса решително всяка предателска мисъл, която досега го е задържала, и най-после е готово да направи скок. Да излезе от повредената писта и да продължи нормално нататък. Ако при това положение вече сме абсолютно сигурни, че не ни се връща назад към зациклянето и смъртта, в нас се явява непоколебимият импулс този път да изпълним волята Божия без никакво шикалкаване и оглушки – тоест, ВСЕСТРАННО.

КОЙТО РАЗБЕРЕ КАК СЕ ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ  В С Е С Т Р А Н Н О, НЯМА ЗАЩО ПОВЕЧЕ ДА ОСТАРЯВА И УМИРА.

 

Точно това иска да ни каже и упражнението „Освобождаване” в паневритмията – късаме едно въже.

 

 

19.04.2017 г. 23,32 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 16 септември 1912 г. - Из „ПРЕХОДНАТА ГРАНИЦА - На 17 септември започва мобилизацията, на 26-и – Първата Балканска война.

В предишната беседа Учителят говори за ВСЕСТРАННО изпълнение на волята Божия, а сега, само седмица след това, говори на учениците си и на човечеството за необходимостта от ВСЕВЪЗМОЖНИ усилия по пътя към истинското богатство и истинското познание.

Дава един ключ за влизане в Небето: трябва да бъдем „златоусти”. Знаем за Йоан Златоуст и за това, че е любимият ученик на Учителя, но с какво по-точно трябва да се отличава днес „златоустият” човек? Не трябва ли да е като прекрасната девица Амриха, която е вдигнала Нерон във въздуха, понеже никога не била казала лоша дума през живота си? Не е впросът до думата – и мисъл такава не бива да допускаме и най-малка, дори по отношение на врага си, дори по отношение на Дявола. Не само това, но да владеем и АКТИВНАТА дарба на „златната уста”: постоянно да се молим, постоянно да благодарим, постоянно да благославяме. Да милваме душите с добрите си думи и благопожелания.

Тук Учителят казва по нов начин нещо, което е известно още от древността, казал го е и Лао Цзе. Живият човек е пластичен като живото дърво; вървящият към смъртта става сух и корав и накрая се пречупва. Добрият човек се калява в страданията и не загубва своята свежест и гъвкавост, останалите отпадат. Учителят постоянно говори за ролята на страданията, но рядко е бил тъй категоричен, както през този ден. Войните ще избухнат всеки момент, мобилизацията започва още на следващия ден, Първата Балканска пламва след 10 дни - четирите държави вдигат на оръжие повече от 1,2 милиона души с над 2000 оръдия, половината от тия числа се падат на България. Учителят подготвя народа си и човечеството за това нееднократно през изминалите месеци и години; само преди три седмици е предупредил учениците Си да се запасят с брашно и дърва, раздал е на мъжете 91 псалом и още свещени неща, с указание да си ги зашият в дрехите, когато тръгнат на война. От последователите Му не е загинал нито един човек! Той им говори и на 16 септември 1912 г. - последния ден преди всеобщата мобилизация:

„НАЙ-ВИСШИЯТ СМИСЪЛ В ЖИВОТА СА СТРАДАНИЯТА; И НАЙ-ЛОШИТЕ ХОРА СА ТИЯ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СТРАДАТ.”

„ХРИСТОС КАЗВА, ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕГОВ УЧЕНИК, АКО НЕ НАМИРА НАСЛАДА В СТРАДАНИЯТА.”

„ДА ЗНАЕТЕ: КОГАТО ПРЕМИНАВАМЕ В ЖИВОТА ОТ ЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ В ДРУГО, ТОВА Е ПРЕХОДНА ГРАНИЦА, НА КОЯТО ГРАНИЦА ВИНАГИ ИМА СТРАДАНИЯ.”

„ПРОЧЕЕ, У ТЕЗИ, У КОИТО ЩЕ СЕ РОДИ СТРАХ В ДУШАТА ИМ ИЛИ КОЛЕБАНИЕ В УМА ИМ, АЗ НЯМАМ НУЖДА ОТ ТЯХ. ПО-ДОБРЕ ТЕ ДА СЕ ВЪРНАТ ОЩЕ СЕГА ОТ ГРАНИЦАТА, ЗАЩОТО НЯМАМ НУЖДА ОТ ХОРА КОЛЕБЛИВИ, СТРАХЛИВИ, СЪРДИТИ.”

„НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ДА КАЗВАМЕ НА ХРИСТА, ЧЕ ГО ЛЮБИМ, ЗАЩОТО ТРЯБВА ДА ПОКАЖЕМ НАШАТА ЛЮБОВ С ЖИВОТА СИ.”

 

Накрая, говорейки за Кръста, поставя равенство между Мъжа и Жената, Христос и Духът, 4-те стихии в Природата.

 

 

20.04.2017 г. 09,28 ч.

 

23 септември 1912 г. : : Из беседата „ОБСАДНО ПОЛОЖЕНИЕ" - три дни преди избухването на войната.

20.04.2017 И тук няма защо да правим обстоен анализ на това Слово – всеки може да си го прочете или да го проучи още веднъж. Учителят утвърждава за пореден път истината, че както всяко нещастие, така и тази война е по волята Божия и е изчислена от Кармата математически до най-малките подробности, че всеки трябва да си плати за престъпленията. За всеки атом кръв, който сме пролели лично от животните, които ядем, или като сме били клиенти на касапите. За всеки атом кръв, който сме пролели от капилярите на ближния, когато сме се държали несправедливо с него. За всеки чужд или наш неврон, който сме унищожили или притеснили по някакъв начин.

Турция ще си плати за изстъпленията от пет века, на поробените от нея народи вече трябва да се даде свобода. Светът е в обсадно положение от 75 години, през 1897 г. Небето е дало ултиматум на земните народи, който изтича през 1914 г. Тази 1914 г. Учителят я споменава вече за не знам кой път – може да се провери в разговорите и текстовете. Балканската и междусъюзническата война, които ще се водят дотогава, са нищо в сравнение с Първата световна война от 1914 г. нататък, както и с последващите страшни войни през 20 век.

Какво е станало преди 75 години в България и по света? Някой анализилрал ли е този въпрос?- За нас, българите, 1837 година е свещена и фундаментална преди всичко с раждането на един мощен ангел на земята от непобедимата йерархия на Престолите - апостолът Васил Левски. Малцина знаят, че той идва не само за да освободи България, но и да постави цялата планета в „обсадно положение”. Който може да проследи ролята му в акаша, би могъл да види участието на този велик дух във всички освободителни движения по света от древността и през 19 и 20 век и по-нататък. Той е от унищожителите на империи, а един Велик Учител всеки път идва на земятя минимум с по един такъв мощен ангел, който разтърсва сетовете и провежда глобални промени. И сега Учителят е извикал Архистратегът на вселената Архангел Михаил, който се въплъщава лично в безсмъртни герои като Апостола и срива династии, освобождава души от ада, освобождава вселени. Тук няма да споменаваме имената на други негови проекции, които наскоро сложиха край на още една империя, а скоро ще сразят и останалите.

Споменава и 1897 г. Припомняме ли си въпросния ултиматум? Дали ние сме от „приготвените сърца”, СБОСОБНИ ДА СЕ ОБЕДИНЯВАТ, а не вечно да тичат по пътищата на човешкия инат и лош вкус и човешкото своеглавие? Трябва ли отново и отново, както през всички векове досега след Грехопадението, всеки път да сме от ония неразумни девици, които не са се приготвили за Сватбата и са изливали маслото от светилниците си за глупости и недостойни забави и жертви; от ония невести, които не искат да разпознаят „ОБРАЗА НА СВОЯ ЛЮБЕЗЕН, НА СВОЯ ГОСПОД, ЦАР И СВЕЩЕНИК БОГУ”? Заради това, че сме опърничави „кози” и „лукави раби” на своеглавието и заблуждението, дали няма да пуснем крановете и на една Трета унищожителна война? Ние знаем наизуст „Възвание към народа ми” от 1898 г., но ето какво четем в „Тайните на Духа” от 1 януари 1897:

„ЗАЩОТО КОЙ Е ОНЗИ, КОЙТО ЩЕ СЕ ИЗПРЕЧИ И ЩЕ МУ ЗАБРАНИ ДА НЕ СТРУВА ОНОВА, ЩО Е НЕГОВАТА БЛАГА ВОЛЯ? НИМА ТОЙ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ЧЕЛОВЕЧЕСКИТЕ ПОСТАНОВЛЕНИЯ И ЧЕЛОВЕЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ?”

„А ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Е ВЕЧЕ ДОШЛО В СИЛА И ЗАТОВА ВСИЧКАТА ЗЕМЯ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ОТ ВЕЛИЧИЕТО НА НЕГОВОТО ПРИСЪСТВИЕ. МЪДРОСТТА МУ ТРЯБВА ДА ОБЪРНЕ И ЗАВЛАДЕЕ ВСЯКОЙ УМ, А ЛЮБОВТА МУ – ПРИГОТВЕНИТЕ СЪРЦА, ТЪЙ ЩОТО ГОСПОД ДА ЦАРУВА ВИНАГИ СЪС СВОЯ ИЗБРАН НАРОД. ЧАСЪТ НАБЛИЖАВА И НЕ Е ДАЛЕЧ ОТ ВАЗИ, КОГАТО ЩЕ БЪДЕТЕ ПРИЗОВАНИ ДА СЕ ОБЕДИНИТЕ С НЕГО В ЕДНО ТЯЛО, ЕДИН ДУХ, ЕДИН УМ, ЕДНО СЪРЦЕ И ДУША. ТОГАВА ЩЕ СЕ ИЗПЪЛНИ ОБЕЩАНИЕТО „ЗАЕДНО С ГОСПОДА И ВЕДНО С ГОСПОДА“. РАДВАЙ СЕ, ЗЕМЯ, И ВЕСЕЛИ СЕ, НЕБЕ, ЗА ТВОИТЕ ИЗБРАНИ!”

„ПО СЪЩИЙ НАЧИН И НИЙ ТРЯБВА ДА ЗАВЛАДЕЕМ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА СЪС СИЛА И ДУХ И ДА ИЗГОНИМ НЕПРИЯТЕЛЯ ВЪН ОТ ПРЕДЕЛИТЕ НА ТОВА ЦАРСТВО. ВРЕМЕ Е ВЕЧЕ ДА ТРЪГНЕМ ПРЕЗ ПУСТИНЯТА, ДА ПРЕМИНЕМ РЕКАТА ЙОРДАН И ДА ВЗЕМЕМ ЧРЕЗ СИЛА ЗЕМЯТА И ДА Я НАПРАВИМ ВЕЧНО НАСЛЕДИЕ НА СВЕТИИТЕ НА ГОСПОДА, НАРЕЧЕНИ ЦАРЕ И СВЕЩЕНИЦИ – ЦАРЕ НА ДОБРОТО И СВЕЩЕНИЦИ НА ИСТИНАТА."

"ЕТО ТОЙ ИДЕ ДА ПОСЕТИ ЗЕМЯТА! ДЕНЯТ НА НЕГОВОТО ПОСЕЩЕНИЕ ЩЕ БЪДЕ ДЕН СТРАШЕН! ВСИЧКИ КРАИЩА НА ЗЕМЯТА ЩЕ БЪДАТ ИЗПЪЛНЕНИ ОТ СИЛАТА И СЛАВАТА НА НЕГОВОТО ПРИСЪСТВИЕ - И ЩЕ СЕДНЕ КАТО КОЙТО ТОПИ И ЧИСТИ СРЕБРО И ЩЕ ОЧИСТИ ЧЕЛОВЕЧЕСКИТЕ СИНОВЕ, И ЩЕ ГИ ПРЕТОПИ КАКТО ЗЛАТО И СРЕБРО, И ЩЕ ПРИНАСЯТ ГОСПОДУ ПРИНОШЕНИЯ С ПРАВДА."

"О, НАРОД И НАРОДИ - ВИЙ, КОИТО СПИТЕ, - СЪБУДЕТЕ СЕ И ПРИГОТВЕТЕ СЕ, ЗА ДА ПОСРЕЩНЕТЕ ГОСПОДА БОГА НА СИЛИТЕ! ЗАЩОТО БОГ НАШ НЯМА ДА ПОЩАДИ НЕЧЕСТИВИТЕ. ЦАРСТВОТО МУ НА ЗЕМЯТА ЩЕ БЪДЕ ЦАРСТВО НА МИР И ПРАВДА."

"ВЪЗВЕСЕЛИ СЕ ТИ, КОЙТО СИ ИЗБРАН ОТ ГОСПОДА, И ВЪЗПЕЙ НА БОГА, ПОНЕЖЕ ПРОСЛÀВИ СЕ ГОСПОД. ВРАГОВЕТЕ МУ СА ПАДНАЛИ ВЕЧЕ, ВЕРИГАТА ЗА БЕЗЗАКОННИЙ Е ГОТОВА И БЕЗДНАТА ЧАКА ДА ГО ПРИЕМЕ И ДА ГО ВЪРЖЕ ЗА ТИСЯЩИ ГОДИНИ. ЕТО, ЩЕ СЕ СЪДИ ГОСПОД С ТОЗИ РОД ПРИ ВЪДВОРЯВАНЕТО НА СВОЕТО ЦАРСТВО!”

„НЯМА ВЕЧЕ ДА ТЪРПЯ ПРИЩЕВКИТЕ ВИ ДА СЕ ДИГАТЕ И ДА ОХУЛВАТЕ СВЯТОТО МИ ИМЕ, ЧРЕЗ КОЕТО СЪМ ВИ ЗАЩИЩАВАЛ И КРЕПИЛ. ДАНО ДА СЕ ОТВЪРНЕТЕ ОТ ГНУСНИТЕ СИ ПЪТИЩА И ДА ПОЗНАЕТЕ ГОСПОДА И ДА ГО ПРИЕМЕТЕ В СЪРЦЕТО СИ - ИМА ЛИ ДРУГ ОСВЕН НЕГО, КОЙТО МОЖЕ ДА БЛАГОСЛАВЯ И ДА ДАВА ЖИВОТ?”

"НО ЕТО, СЪРЦЕТО НА НЕВЕСТАТА НЕ ПОЗНАВА ОЩЕ ОБРАЗА НА СВОЯ ЛЮБЕЗЕН, НА СВОЯ ГОСПОД, ЦАР И СВЕЩЕНИК БОГУ. НО ЕТО, ТОЙ НЯМА ДА ЧАКА ДА БЪДЕ РАЗПОЗНАТ, ЧЕ ТОГАВА ДА ДОЙДЕ; ЕТО, ТОЙ ИДЕ ВЕЧЕ В СИЛА И СЛАВА ОТГОРЕ, ЗА ДА ПОСТАВИ ВЕЧНАТА ВОЛЯ НА БОГА ОТЦА ЗА ВЕЧЕН ЗАКОН, ЗА ДА ПОКАЖЕ ЧРЕЗ СИЛА, ДУХ, ЗНАМЕНИЯ И ЗНАНИЯ ЩО Е БЛÀГАТА ВОЛЯ НА МЕЛИ ИЕЛОХИМЪ-ЙЕХОВА. ПРИГОТВЕТЕ СЕ ВЕЧЕ ЗА ДЕНЯ ГОСПОДЕН! БЪДЕТЕ ТРЕЗВЕНИ, ПОКАЙТЕ СЕ ОТ БЕЗЗАКОНИЯТА СИ, ДА НЕ БИ ДА ВИ НАМЕРИ ТОЯ ДЕН И ДА ВИ ПОСТИГНЕ УЧАСТТА НА НЕЧЕСТИВИТЕ. РАБОТЕТЕ НЕ ЗА ТОВА, ЩО ПОГИНВА, НО ЗА ТОВА, ЩО ПРЕБЪДВА; ГОВОРЕТЕ, ВЪЗВИСЕТЕ ГЛАСА СИ И ВЪЗТРЪБЕТЕ СЪС СИЛЕН ГЛАС, ЗА ДА СЕ ЧУЕ ИМЕТО МИ. НЕ МЪЛЧЕТЕ, НО РАБОТЕТЕ ЗА НАСЛЕДИЕТО, КОЕТО ГОСПОД НОСИ ОТГОРЕ ЗА СВОИТЕ ЛЮДЕ, ЗА СВОИТЕ СЕСТРИ И БРАТЯ. ЕТО, ГОСПОД СТОИ ПРЕД ВАС, ТОЙ Е БЛАГ, КРОТЪК И СМИРЕН ПО СЪРЦЕ, НО СКОРО ЩЕ СЕ ОБЛЕЧЕ В ОДЕЖДАТА НА БОГА СВЯТАГО."

„ИДА ПАК, НО НЕ КАТО ИЗКУПИТЕЛ, НЕ КАТО ЖЕРТВА ЗА ПОРУГАНИЕ, НО КАТО ГОСПОД, КАТО ВЕЧЕН ЦАР НА ВСЯКА ПРАВДА, ДА ПОСЕТЯ ЗЕМЯТА С ЖЕЗЪЛ ЖЕЛЕЗЕН, ДА СЪКРУША ВСЕКИ ГОРДЕЛИВ, ЩО СЕ ДИГА, И ЩЕ ИЗМЕТА И ПРЕМЕТА ВСИЧКИ, ЩО ГОСПОДАРУВАТ С НЕПРАВДА. НЯМА ВЕЧЕ ДА ТЪРПЯ ТОЗИ РОД ЛУКАВ И ПРЕЛЮБОДЕЕН, КОЙТО ОСКВЕРНЯВА И БЕЗЧЕСТИ СВЯТОТО МИ ИМЕ ЗА СУЕТНО ТЩЕСЛАВИЕ, ЗАЩОТО ВСЯКОЙ ГЛЕДА ДА ИЗМАМИ И ПОДКОПАЕ ЖИВОТА НА БЛИЖНИЯ СИ – НА СВОЯ БРАТ. В КОЕ ИМЕ СЕ ВЪРШАТ ДНЕС ВСИЧКИТЕ БЕЗЗАКОНИЯ, АКО НЕ В МОЕТО? ТОВА ЛИ ЩЕ НАРЕЧЕТЕ „ЛЮБОВ” ЗА БРАТА ВИ, ЗА ВАШИЯ НЕБЕСЕН И БЛАГ ОТЕЦ? ЖИВ СЪМ! АЗ ЩЕ ПОЯМ, ЩЕ ИЗТРЕБЯ ВСЯКА НЕЧЕСТИВА ДУША! В ДЕНЯ, В КОЙТО ВИ ПОСЕТЯ, ЩЕ ПОЗНАЕТЕ СИЛАТА НА ДУМИТЕ МИ, ЗАЩОТО ПРАЗНОСТТА И ГОЛОСЛОВИЯТА НА ДУМИТЕ ВИ СТАНАХА МИ ОТЕГЧИТЕЛНИ.”

20 април 2017 г. - Няма защо тук да продължаваме с цитати от това велико предупрежение, от този пръв Ултиматум на Господа към народите с такава мощ и сила. Който го е чел и е сравнил думите Му с броя на жертвите и ужаса на разрушенията до края на 20 век, а и след това, само той ще може да направи връзката Кой е говорил и дали думите Му са били само думи.

Тук остава да разгледаме само още няколко основни положения от Словото на Бога от 23 септември 1912 г. Да, за нас това е пряко и чисто Слово на Бога, а не на някой си „г-н Дънов”. Той сам нееднократно казва това още в края на 19 век и даже от време на време негодува, че все още Го считат за човека с това име на земята.

ПАК НЕЩО ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО от тази дата: Човек може да остане без ръце и крака и да пее, но ако си позволи „нравствени страдания”, това ще е фатално за душата му. Какви са тия „нравствени страдания” в контекста на това разбиране и на това Слово? – Това не е нищо друго, освен лукавството на ума и сърцето ни да се измъчват и да измъчват другите от позициите на науката на дявола. Науката на дявола е внедрена в нравствените канони на обезчестеното човечество, на чувството му за дълг към изменници на Господа. Ние се гърчим от нравствени терзания дали сме верни на хората без монада и на техните изродени правила и страсти, а не от съвест дали служим на Бога и на хората, които ТОЙ ни е изпратил. Пържим се в собствения си сос на страха и егоизма, на непренциозния си вкус, на невежеството, очаквайки сигурност и „щастие” от предатели. Ето, точно такива „нравствени страдания” Учителят осъжда строго в това Свое Слово, понеже те са плод на „Дървото за познание на доброто и злото”, т.е. на конюнктурната етика на всяко робовладелско и вампирическо общество. Пред очите ни всеки ден виждаме все това, все едно и също: „нравствени” терзания на стотици умове и сърца дали да останнат в оковите на инквизиторите; или като останат, как да усилят мазохизма си, за да им останат „верни”... И като не искаме и не можем да решим въпроса с истинска морална сила, да изберем безсмъртните пред смъртните, Господ пуска по света бедействията и войните. Той не иска повече да се подлагаме на хора десето качество и да плодим едно негодно поколение. Като не искаме да дадем сърцето и тялото си за идването на Царството Божие на земята, а ги пазим за изменници или ги балсамираме приживе, последствията са неизбежни. Унищожаваме душата си заради смъртните си физически вътрешности. Именно в този случай стават понятни думите Му:

„ТА ИСКАМ ДА КАЖА, ЧЕ ТЯЛОТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОЖЕРТВА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ДУШАТА.”

Той ни казва още:

„ВЪВ ВАШИТЕ УМОВЕ ВИЕ ТРЯБВА ДА СЪДЕЙСТВАТЕ, ТА ДА МОЖЕТЕ ДА ПОМАГАТЕ.

А нашите умове са заразени от тия странни „нравствени” страдания, от това чувство за дълг към предатели на Любовта и Истината и от очакванията те да ни осигурят материално или астрално, а даже и ги харесваме...

Кому да съдействаме? На тях – или на Някой Друг, на някои други? При започващите войни Бог вижда предварително колко милиона дефектни сърца и умове ще си отидат заедно с опорчените тела на обладателите им, но за Него това е нищо: един педагогически урок „за една или няколко години”. Хората не се прераждат вече средно през 45 години – това остана в миналото. От началото на 20 век вече можем да се прераждаме незабавно или след няколко месеца или години. За Бога, тия негодни сърца и тела са само временните ни „къщи”. Точно това иска да каже Учителят с думите:

„НАЙ-СЕТНЕ, ДОРИ И АКО ЕДНА ИЛИ НЯКОЛКО ГОДИНИ ПО-РАНО НАПУСНЕМ И ИЗЛЕЗЕМ ИЗ КЪЩИТЕ СИ, НЯМА КАКВО ДА ГУБИМ, ЗАЩОТО НЕ БИВА ДА СМЕ ПРИЛЕПЕНИ ТОЛКОВА О МАТЕРИЯТА, ТА ДА МИСЛИМ, ЧЕ ТЯ Е ВСЬО И ВСЯ. АКО НИЙ СМЕ ОЩЕ ТУК, ТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ИМА НАШИ БРАТЯ, НА КОИТО СЛЕДВА ДА ПОМОГНЕМ.”

- Това важи не само за времената на бедствията и войните. Това важи за абсолютно всеки един от нас и за всяко време: защо ни държат на земята и не си ни взимат веднага? Само с повей от пръста Си Бог може да ни чукне всеки миг - и да ни няма тука. Защо ни държи? – Защото има наши ИСТИНСКИ братя и сестри, на които следва да помогнем. В случая Учителят не е употребил пояснителната дума „ИСТИНСКИ” понеже влага в понятието „БРАТЯ” съдържание, което се разбира от само себе си. Братя и сестри са ни само тия, които се държат като братя и сестри. А ние се раздираме от „нравствени” страдания как да угодим и да им треперим на тия, които НЕ СЕ ДЪРЖАТ с нас като братя и сестри!

ФИНАЛЪТ НА ТИЯ СВЯТИ ДУМИ от 23 септември 1912 г. е още едно разковниче, което важи не само за тогава, но важи въобще за всички нас и за всички времена. Ако ние наистина познаваме Господа, а не само си мислим, че Го познаваме, трябва дълбоко в сърцето си да поискаме да изпълняваме именно Неговата воля, а не волята на смъртното в нас и около нас. Да съзнаем, че ни е даден живот да служим НЕМУ, а не комуто и да е. Да Му бъдем благодарни за ИСТИНСКИТЕ хора и шансове, с които ни е оградил, а не да плачем за неистинските хора и неща. При всички случаи Той ни е изпратил ИСТИНСКИ хора и ни е приготвил ИСТИНСКИ шансове. Няма нито едно изключение - защо не ги ползваме? Защо газим вода, а ходим жадни? Защо се мотаем по света по следите на своите принизени вкусове, илюзии и своеглавия? Защо не разбираме, че трябва да използваме незабавно ВСЯКО НЕЩО, което ни се дава от Господа - и да Му благодарим за това? Проумяваме ли истинското определение на Учителя за умен човек: „УМЕН ЧОВЕК Е ТОЗИ, КОЙТО ИЗПОЛЗВА ВСЯКОЙ СЛУЧАЙ В ЖИВОТА”? – Не всякой случай, изпратен от дявола и своеглавието ни, а случаите, подадени от БОГА!

23 септември 1912: „ЕТО ЗАЩО ВСИЧКИТЕ ТИЯ, КОИТО ПОЗНАВАТ ГОСПОДА, ТРЯБВА ДА КАЖАТ ДЪЛБОКО В СЪРЦЕТО СИ: "ГОСПОДИ, НЕКА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ". ДА СЕ ДЪРЖИМ С ГОСПОДА, ЗАЩОТО ТОЙ Е ГЛАВНОКОМАНДВАЩИЯТ, ПРЕД КОГОТО НЕ СЛЕД МНОГО ГОДИНИ ЩЕ СЕ ЯВИТЕ ЗА ОТЧЕТ. И ЗАТОВА ВЪВ ВАШАТА ДУША ТРЯБВА ДА СЕ РОДИ СЪЗНАНИЕ ДА СЛУЖИТЕ ГОСПОДУ. ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА БЪДЕТЕ БЛАГОДАРНИ НА ГОСПОДА ОТ ОНОВА, КОЕТО ВИ ДАВА, А НИЙ НЕ ЗНАЕМ КАКВО ИМЕННО НИ Е НЕОБХОДИМО. УМЕН ЧОВЕК Е ТОЗИ, КОЙТО ИЗПОЛЗВА ВСЯКОЙ СЛУЧАЙ В ЖИВОТА И БЛАГОДАРИ ЗА ВСИЧКО НА НЕБЕТО. ВСИЧКИТЕ ЖЕЛАНИЯ, КОИТО РАЗВАЛЯТ МИРА НИ, НАШЕТО ДУХОВНО РАВНОВЕСИЕ, ТРЯБВА - ОСОБЕНО СЕГА - ДА ГИ ПОДЧИНИМ НА ГОСПОДА!”

ПОНЕЖЕ 1837 г., СПОРЕД УЧИТЕЛЯ, Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ЗА ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, можем да споменем за още няколко ПО-ИЗВЕСТНИ исторически личности с душа, монада, искра Божия:

- През февруари 1837 г. Чарлз Дикенс започва публикуването на "Оливър Туист". Не е ли това един уникален хуманитарен манифест?

- На 20 юни 1837 г. Кралица Виктория се възкачва на престола и ще управлява Великобритание цели 63 години. Който знае коя е тя в Контингента на Христа и къде се намира днес, каква роля играе за световните събития, ще се увери още веднъж в изключителността на 1837 г.

- На 28 септемврири 1837 г. Самюел Морз подава заявка за утвърждаване на патента му за телеграфа, а Луи Дагер през тази година изобретява първия фотоапарат ("дагеропип").

- На 22 октомври 1837 г. Хенри Дейвид Торо прави първата си журнална публикция по предложение на Ралф Уолдо Емерсън - все хора от мощния контингент на Христа по линия на Емануил Сведенборг.

През 1837 г. са родени и следните по-известни личности с монада: руският композитор Балакирев, американският проповедник Дуайт Муди, споменаван нееднократно от Учителя, американската медиумка Кейт Фокс - една от основателките на спиритизма заедно със сестрите си; една италианка (Анна Мария Моцони) и една рускиня (Анна Философова) - боркини за женските права, прекрасната австрийска императрица Елизабет (Сиси) - съпругата на имп.Франц Йосиф.

Починали през 1837 г. Това е важно, понеже с отиването си в другия свят някои духове съдействат мощно за големи промени в света: за нас най-важен в случая е самият Ал. Пушкин.

20.04.2017 г. 21,41 ч.

 

 

Не всеки е осведомен, че чрез портретите на всеки художник и изображенията на произведенията му Посветените могат да "скачат" в съответния свят и в епохата му, дори в точния исторически миг, когато се рисува или когато е завършена картината. "Скачат" в света или на мястото, където се намира в момента и съответният дух на твореца, въплътен или е невплътен, а също и точно по местата, изобразени на картините на съответните художници. Озовават се моментално и при всеки от хората, които са изобразени на портретите им. В някои случаи може да им се помогне и в ада; в други - да се озовем направо в рая или на някоя планета или звезда във всемира, където се намират. Така че картините са "трамплини", ако знаем с кого и как да пътуваме. Фантастика?... Не е необходима никаква машина на времето - прескоците се правят много лесно именно през картините и предметите с истоическа достоверност, даже и чрез техните реподукции и изображения. Само че първо трябва да се уверим ясновидски дали на съответното място все още има свободна природа или вече има нещо построено от хората, дали в момента там няма буря, война, пожар и  т.н. - иначе е опасно. Това е поддисциплина на една от 144-те основни дисциплини на Школата. Опитайте - не е много трудно... Ако включваме дажe един квадратен сантиметър от някая некармична картина на художници рибари, ловджии, развратници, баталисти, пушачи, наркомани, пияници и пр. или картини с такива сюжети, то е защото по този начин на духовете им може да се помогне. А в някои случаи е извънредно трудно или невъзможно да се открие изкуство в масовото производство на "креватна живопис" с шарении без помен от основен тон или във фтографчийски картини, които са много по-долу от самата художествена фотофграфия. Или в портрети на прозаичнни, грозни, неодухотворени клиенти на рисувача, правени серийно за пари. Тук обаче говорим за пътуване в миналото чрез истински картини. Някои картини се "предават" за минути, други искат съзерцаване с денонощия без отместване на погледа. Сам е почти невъзможно, скоковете се правят по двама или трима. Единият трябва да остане на място, за да можем да се върнем в изходното време и отправния пункт. В съответните места и епохи обикаляме невидими, но има начини да се добие осезание за там, да се включат и останалите сетива. Не може да се яде, но звуците, вкусовете, преживяванията и  мирисите се усещат. Светът е прекрасен!

 

21.04.2017 г. 11,32 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 30 септември 1912 г : : Из „ЕЛОХИМ”

Тази статуя на Бог Хелиос неслучайно е била на о-в Родос - за нас един символ, че ако раждаме божествено и не спираме да раждаме, ще сме вечно млади, прекрасни и безсмъртни. Етимологията на "Родос" на гръцки е друга, но и от нея могат да се извлекат поуки. Нарът е велик символ, а змиите са Великите Мъдреци и Посветени, които познават и изпълняват Приоритетите, но не пренебрегват и разнообразието.

„Еднообразието е убийствено в живота, а разнообразието – ТО е животът. Затова духът трябва да мени своето състояние, обаче между всички тия състояния трябва да има хармония.”

„Когато пазим един човек в душата си, пазим ГОСПОДА.”

„Развитието не е нищо друго, освен душата да бъде отзивчива, пластична, щото да възприема всяка божествена мисъл и да възприема Господа - да действа така, както е волята Му.”

„Ако храните някаква лоша мисъл към някого, да знаете, че не работи Господ. Божият Дух не може да работи там, гдето има криво разбиране, яд и свада. Ний трябва да бъдем винаги готови да изпълним онова, което Той желае, защото само тогава ще бъдем щастливи.”

21.4.2017 г. 10:07:00

- Трябва да правим разлика между адско, човешко, ангелско и божествено разнообразие. Резултатите са различни.

- Само хората с душа могат да пазят някой човек с душа в душата си. Тъй като всеки човек с душа е сам Бог в една от формите Му в Битието, то отхвъллянето, забравянето на някой човек с душа би означавало отхвърляне на Бога, а това значи самоубийство. Може да не е бързо, може да е бавно самоубийство, но при всички случаи злото сърце съкращава живота си. Ние познаваме хора, които съзнателно отхвърлят и забравят някого до края на живота си – не искат повече да го търсят и виждат. Ако този човек е без душа и ни е нанесъл опустущителни рани, имаме право да го отстраним завинаги, тъй като това не е Бог в него, но антиподът Му. Но ако отхвърлим човек с душа и ние самите сме с душа, тогава отхвърляме БОГА - и за това ще си платим. Това означава, че имаме много горд дух и злостно его, способно да се обижда, да бъде злопаметно. В такъв случай Съдбата ще ни рендосва с най-грубите си рендета.

- Отзивчивостта и пластичността на душата наистина възприемат ВСЯКА божествена мисъл, възприемат импулсите и внушенията на Господа и ги изпълняват НЕЗАБАВНО. Бог никога не ни налага волята Си, понеже ни е дал свобода. Но Той ни е оставил да изследваме разликата между свободата и слободията, Любовта и любовчийството, Мъдростта и мъдруванията.  Тук Учителят отново говори за щастието – значи, щастието е НЕГОВ замисъл и НЕГОВ плод. Той не ни наказва, но е създал света така, че когато сме в райската Му градина, да бъдем напълно задоволени, щастливи и блажени, а когато се хвърляме от нея надолу с главата към ада или света, да опитваме какви са последствията. Щом като харесваме адски и човешки неща, трябва да опитаме плодовете им. Изпълнението на Божията воля не е принуда да се качим на експреса на Бога, който отива към Съвършенството и Щастието. Той ни е оставил на една гара, от която тръгват най-различни влакове с различни режими и пасажери и отиват на различни места. Волята на Бога, желанието на Бога е да се качим на НЕГОВИЯ Ексрес с елитни пасажери и условия, но ако си изберем друг влак, Той няма да ни спре.

 

В това Слово от 30 септември 1912 г. се потвърждава, че „Елохим” не е само съществителто нарицателно за божествата елохими, но и лично име на Бога в един от най-върховните Му ипостаси. Друг Негов равностоен ипостас е „Елохил”, с което име се легитимира диктувалият „Възвание към народа ми” от 1898 г. в България. Петър Филипов някога ни разкри и името Му Хелоил, когото Той се изявява като Губернатор на Слънцето.

21.04.2017 г. 17,14 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 7 октомври 1912 г. : : Из „СЪЩЕСТВЕНОТО ЗА ДНЕС”:

ДАРИТЕЛИТЕ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ БЛАГА, КОИТО НОСЯТ МИР, РАДОСТ, ЩАСТИЕ И БЛАЖЕНСТВО, СА ЖИВИ ВЪПЛЪЩЕНИЯ НА ДУХА. ДАВАНЕТО БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НА СМЪРТТА, НАЙ-СИГУРНИЯТ ИЗХОД ОТ НЕЯ.

В началото на това Слово Божие отново става дума за разликата между Старата и Новата вселена и начините да се премине от едната в другата. Това е символизирано с излизането на момата от „бащиния дом”, като в случая той е подобен на черупката на яйцето, от която трява да се излюпим, за да оживеем – „ОБЛАСТТА, В КОЯТО ДУШАТА Е ВЪРЗАНА И НЕ МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ”. Земният бащин дом има велико предназначение, но пребиваването в него трябва да има предел. Душата трябва да е послушна когато Духът я призовава да излезе от черупката си и да проходи. Вътре може да ни е много удобно и да се изпълняват всичките ни привични желания, обаче от определен момент нататък там ще се задушим. Преносването е грях и смърт, ако се назландисваме да излезем на свобода и нещо все ни влече към старата обстановка. Това не е само родовото гнездо, но и всяко друго привично или кармично убежище, в което ни е удобно и с което сме обвързани. А кога ще мислим за Господа, за великото пътуване към „далечните сфери”, как се приговят „провизии” за там и с кого се пътува? Кому трябва да пристанем, за да оцелеем и оживеем?

Още един много тънък и много важен момент: „НИЕ ТРЯБВА ДА ДЪРЖИМ САМО ЖЕЛАНИЯТА, КОИТО МОГАТ ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ”. Желанието да си останем в черупката вече не не е реално – то е смъртоносно. Ако откреим в себе си желание, разум и сила да счупим яйцето и да излезем навън, това е единственото желание, което има шанс да се реализира.

И отново поредица от най-съкровени ключове и истини, които не се нуждаят от коментар. Пак точно обратното на това, което пропагандират противниците на желанията и щастието. Желания са НЕОБХОДИМИ, щастие е НЕОБХОДИМО, но се разяснява какви са условията. Има много природни и духовни хора, които се опитват да се самозадоволяват без щастие, без без истинска наука и мъдрост. Не ни е удобно да използваме тук некрасивата дума за „самозадоволяване”. Дори мистикът блудства, когато си мисли, че може да се спаси самичък по религиозни начини без свобода и любов, без активен приятелски и братски живот:

„АКО НИЕ СЕ УДОВЛЕТВОРЯВАМЕ БЕЗ ДА ТЪРСИМ ЩАСТИЕТО, ТО КОЙТО СТРУВА ТОВА, Е ГЛУПАВ ЧОВЕК. А КОЙТО ТЪРСИ ЩАСТИЕ БЕЗ НАУКА, И ТОЙ Е ГЛУПАВ; КОЙТО ТЪРСИ НАУКАТА БЕЗ МЪДРОСТТА, И ТОЙ Е ГЛУПАВ. ТАКА ЩОТО, ПРАВИЛНОТО Е ДА ТЪРСИМ ЩАСТИЕ, НАУКА И МЪДРОСТ - И САМО ТОГАВА ЩЕ СЕ УДОВЛЕТВОРЯВАМЕ, ЧЕ СМЕ В ПРАВАТА ПОСОКА. ПЪРВОТО НЕЩО, ЗА КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИТЕ, ТО Е МЪДРОСТТА. ЧРЕЗ НЕЯ ВИЕ ЩЕ СЕ ДОМОГНЕТЕ ДО ИСТИНАТА И ЧАК ТОГАВА ЩЕ БЪДЕТЕ СВОБОДНИ. ЗАЩОТО, АКО НЕ СТЕ СВОБОДНИ, НЕ СТЕ В ИСТИНАТА.

„ЦЕЛТА НА НЕБЕТО Е ДА ДАДЕ СВОБОДА - И КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ПОЛЗВА, ДОБРЕ, А КОЙТО НЕ МОЖЕ, ЩЕ ОЧАКВА СВОЕТО НАПРЕДВАНЕ В БЪДЕЩЕТО.”

Накрая пак става дума за „маслото” което трябва да дадем изобилно, без да лъжем. Какво е това масло, вече нееднократно сме обсъждали в разговорите си.  Тук – само за размисъл – още няколко мисли от Учителя за маслото. Кое е маслото у нас? Как и кому трябва да се раздава?

„Седи при вас един сиромах и нещо се смущава. Смущава се за какво? - Той си вари ядене, но няма масло. Понеже някой път яденето, ако няма масло, не може. Трябва да му се тури масло. Дай му малко масло, колкото да си свари яденето. Няма да му дадеш всичкото масло - малко. Сега, трябва да се научите на превод. Как трябва да стане това? Имате едно приятно състояние на душата си. Част от тази светлина дай и на онзи, който е до тебе - да има същото разбиране. Или някой път ти се храниш с хубаво ядене – дай и на другите. Щедри трябва да бъдете! От всяка една мисъл, от всяко свое чувство, от богатството, което имаш, дай на някого. Щастието и благото трябва да бъдат като светлина, която да проникне навред. ТОВА е сега новото схващане. (25.II.1934,”Любов и разбиране”)

„Войната в света ще престане, само когато се добие масло. Сега защо воюват хората? Христос казва: „Аз искам масло – като се намажете, ще станете по-мекички, защото сега сте твърди и груби“. Сега се бие маслото - и като ви намаже Христос, вие ще станете по-нежни. Че това е тъй, показва и притчата за ония глупави девици, които забравили да вземат масло за светилниците си и останали вън. За да влезеш в Царството Божие, непременно трябва да имаш масло. (22 март 1915, „Великден”)

„Та често понамазвайте вашия ум. Как ще го намазвате? - С маслото на Любовта. Има любовни масла. Аз, като ходя, да ви преглеждам: много малко любовни масла имате. Нямате любовни масла. После, има масло на Мъдростта. Има и масло на Истината. Ти не можеш да бъдеш истинолюбив, ако не се намажеш с маслото на Истината. Ти не можеш да имаш знания, светлина, ако не се намажеш с маслото на Мъдростта. И не можеш да имаш Любов, ако не се намажеш с маслото на Любовта.” (12 февруари 1939, „Качества на силния ум”)

„Имате ли Христовото масло? - Аз бих желал някога да сготвите от него.” (17 януари, 1938, „Живият хляб”)

„Много религиозни маниаци има в света. /.../ Аз съм за онази велика Божествена мисъл, която внася радост, която внася БРАТСТВО в света. Не привидното братство, не привидната мисъл, НО ТУЙ СЪРЦЕ ДА ТУПТИ ВЪТРЕ, а не да питаш по 400 пъти: „Обичаш ли ме?“... Когато аз ви обичам, където и да сте в света, моята обич ще я ЧУВСТВАТЕ, всичко ще ви върви по мед и масло, ще ви помагам във всичко. В Любовта има култура! За нея има само един израз: тя е всесилна. А от нашата „любов” хората умират.”( 16 декември 1923 , „Той ги изпита”)

„Един ден, когато Христос похлопа на вашите врати, онези, които се занимават с лични въпроси, с обикновени работи, ще останат вън – няма да имат масло за кандилото си. После те ще се опомнят, но Божественият параход е отпътувал, никого не чака. Затова всеки трябва да бъде готов да се качи навреме. Като говоря така, не искам да ви морализирам, но казвам какъв е законът, какво говори БОГ. Той няма да спре парахода за никого.” (1 януари 1917, „Братът на най-малките”)

„Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло.” (19 август 1927, „Пътят на ученика”)

 

22.04.2017 г. 16,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ : : Той е говорил, говорил, говорил на българите и на света половин век, и днес ни говори по безброй различни начини – и пак се явяват философи, които знаят своето си, проповядват стари учения. Те воюват против щастието, против желанията, против тялото. Нека по-често се връщаме към Изворите! Не че е лошо да изучаваме и страничните учения, но винаги трябва да помним призива на една фундаментална беседа от Най-Съвършения: „МЕНЕ слушайте!” Накрая тук има мисъл и от нея.

30 април 1939, беседа „ЛЮБОВТА КАТО СРЕДА, КАТО СИЛА И КАТО ВЪЗМОЖНОСТ”: Трябва да знае господар ли е на възможностите, които се крият в него, или е слуга. Ако е слуга, ще слугува; ако е господар, ще заповядва. Понякога човек е слуга на условията, а господар на възможностите в себе си. Понякога той е слуга на възможностите, а господар на условията. Най-хубаво е човек да бъде едновременно господар и на условията, и на възможностите. /.../ И в злото има страдащи, и в доброто има страдащи, само че първите са слуги на условията и на възможностите, а вторите са господари на условията и на възможностите. И на първите главите падат, но стават на пръст. И на вторите главите падат, но са господари на положението. /.../ И тъй, поставете любовта в живота си като среда, като условие, като възможност, с която можете да изправите живота си. Защото вън от любовта като сила, нищо не можете да постигнете. Всички ние трябва да бъдем потопени в любовта, за да може умът ни да придобие онези мощни сили, които е изгубил. Също така и нашето сърце и нашата воля трябва да придобият онези мощни сили, които някога са изгубили. /.../ Любовта вие разбирате да ви ЛЮБЯТ, да ви ДАВАТ хората нещо. Това е ЛЮБОВ, но вие, човекът, който ВЪЗПРИЕМАТЕ любовта, не сте любов. Онези, които ви дават, ТЕ са любов. Вие, които възприемате, вие сте ОБИЧ. Ти не можеш да дадеш правилно, ако не знаеш да ВЪЗПРИЕМЕШ любовта. В предаването на любовта ти, за да се ползваш, трябва да знаеш КАК ДА Я ПРЕДАДЕШ.

10 май 1922, беседа „ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИИТЕ”: Ако взимате нещо, трябва да знаете ще ви ползва ли това, което взимате. Ако давате, пак трябва да знаете ще се ползва ли нещо от полученото онзи, който взима. Ако това, което давате, никому не принася полза; и ако това, което взимате, не ви принася никаква полза, тогава и даването, и взимането са безпредметни. За да се осмисли и добре използва и даването, и взимането, човек трябва да благодари. Енергията, която тече през онзи, който дава, и през този, който взима, е божествена И ЗА НЕЯ СЕ ДЪРЖИ СМЕТКА. Тя не може и не трябва да се изразходва напразно. Природата разполага с точни часовници, които отбелязват КОЛКО И ЗА КОГО СЕ ИЗРАЗХОДВА ТАЗИ ЕНЕРГИЯ. /../ Природата е велика инсталация на енергии и държи точна сметка за всичко, което се изразходва. Тя следи още и за РЕЗУЛТАТИТЕ, които се получават при изразходването на тази енергия. ПОСЛЕДНОТО Е ОСОБЕНО НЕОБХОДИМО, ЗАЩОТО РЕЗУЛТАТИТЕ, ИМЕННО, ДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ТАЗИ ЕНЕРГИЯ ДА ДОБИЕ ОТГЛАС В ОБЩОТО БИТИЕ.

15.IV.1942 , беседа „ВЕЛИКАТА ВЪЗМОЖНОСТ”: В оня свят ще се задоволиш по възможност с най-малкото. Като се казва „най-малкото”, в най-малките неща се крият Божиите блага; в много големите работи не се крият. В най-малките, дребните работи се крият Божиите благословения. Когато дойдеш до тях, малките работи растат. В Божиите благословения големите работи се смаляват, а малките работи се увеличават. /.../ Всичките противоречия, които досега сме имали в живота, са само една велика възможност да познаем величието на Божията Любов и Божията Обич.

26 юли 1922, беседа „ВЪЗМОЖНОСТИ”: „И тъй когато говоря за възможността, подразбирам какво трябва човек да направи в даден случай, за да използува ония благоприятни условия, които необходимостта е положила в неговите ръце. /.../ Възможността е в ЧОВЕКА - той МОЖЕ да измени положението. Тази възможност е РАЗУМНОТО у вас. /.../ Ако съществува дори и едно изключение, то е като една възможност - като една ВРАТА. /.../ Съществува едно изключение като една възможност. /.../ Та и сега ще гледате какви са възможностите в сегашния, в дадения живот, кое трябва да подобрите и кое трябва да ви улесни - възможности за подобрение и улеснение. /.../ Когато извършиш хармонично ония действия, които Великият Закон изисква, ти усещаш радост; а щом извършиш противоположното, усещаш скръб.

1. X. 1937, беседа „ВЪЗМОЖНОСТИ НА КРАСОТАТА”: Имате ли тема? – /Имаме/. – Четете! /Чете се темата „Възможности в живота“/. – Пишѐте върху „Разнообразие на възможностите“./.../ На какво вие отдавате възможностите на красотата? Кои са възможностите на красотата? Кога човек става красив? - Винаги красотата е свързана с ДОБРОТО. Колкото човек става по-добър, става по-красив; колкото става по-лош, става по-грозен. /.../ Добрият има повече възможности да остане здрав, лошият има повече възможности да загуби здравето си.

21 юли 1937, беседа „ЦЕННОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ”: Ценностите дават възможности./.../ Въпросът е за възможностите - РАЗБИРАНЕ ни трябва. /.../ Щом сме извън божествения свят, ГЛУПОСТТА ще ни придружава. Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни?“ – Влезте в божествения свят - ИЗПОЛЗУВАЙТЕ възможностите, които Бог ви дал. /.../ Здравето на човека зависи от РАБОТАТА, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл – ПРÀВАТА мисъл, – човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. /../ Ние говорим за възможностите. Любовта идва като един ЗАКОН. Тя има две страни: или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш КОГА да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш КОГА да го вземеш. И ако дадеш ненавреме и ако вземеш ненавреме, ти не си от умните хора. И ако даваш НАВРЕМЕ и вземаш НАВРЕМЕ, ти си от умните. И в Любовта трябва да любиш НАВРЕМЕ. /.../ Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате, е сутрин. Когато се обикнете е обед – значи, слънцето е на зенита. Това са ВЪЗМОЖНОСТИ в живота. Да обичаш някого, това значи да разбираш ЦАРСКИЯ ПЪТ НА ДУШАТА, която се движи в Битието. То е най-хубавият път. И ако ти не обичаш човека, този път не можеш да го намериш. И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е ЕДИНСТВЕНИЯТ път. Тя е най-добрият път, по който можеш да научиш това, което Бог е положил за тебе. Ето защо трябва да ОБИЧАШ хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще дадаш от себе си, и ще вземаш, ще ти дадат. ОБМЯНА ще има. Защо трябва да обичаш? - Ако не обичаш, не можеш да постигнеш онова, което искаш. Ако обичаш и те обичат, можеш да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не можеш да постигнеш това, което искаш. ТОВА е езикът на Любовта! Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми. /.../ Най-първо, мислете върху ВЪЗМОЖНОСТИТЕ. /.../ ИЗПОЛЗВАЙТЕ възможностите! Любовта е една ВЪЗМОЖНОСТ. Знанието, светлината, божията мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината - това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. /.../ ОБМЕНЯЙТЕ това, което сте придобили - ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, които сте придобили и които Бог е вложил във вас. Мислете за онова, за което никак не сте мислили. Не мислете за обикновените работи. Мислѝ за това, за което никак не си мислил. Днешната мисъл е тази: че Любовта, Мъдростта и Истината; че животът, знанието и свободата – всички те са ВЪЗМОЖНОСТИ, които човек, като ги приложи, ВСИЧКО може да постигне - и тагава ще бъде радостен и весел.

14 август 1932, беседа „ОСТАВЕТЕ ДЕЦАТА”: Следователно, искате ли да се спасите, търсете ПРАВИЯ път. Казвате: „Силни искаме да бъдем“. Искате ли да бъдете силни, дайте възможност на Божията Любов да се изяви чрез вас. Проявите ли Божията Любов, и животът ще се прояви. Докато животът още не е проявен, вие не знаете какво може да излезе от вас.

22 януари 1930, беседа „ОПИТНА ШКОЛА”: Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си. Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост. Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост. Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога. /.../ Само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят.

11 август 1937, беседа „ПЪТЯТ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ”. Ти чакаш изкуствена чаша... – /Не/, турѝ ръката на чешмата! Съзнай, че онова, което искаш да разрешиш, ти ИМАШ възможност да го разрешиш. Ти се заблуждаваш, че не можеш да го разрешиш. /.../ Та онова, което трябва да остане в умовете ви, е следното: Пътят за човешкото щастие е добродетелта. А възможността за добродетелта е Божествената Любов. ТОВА трябва да знаете в сегашния си живот! Пътят за добродетелта е път за вашето щастие, а пък за да се постигне щастието ви по този път, ЛЮБОВТА е, която ще ви даде възможност. Добродетелта е Пътят, а пък Любовта е засега една от възможностите - и ако нямате тая възможност, не можете да имате и Пътя. Защото добродетелта е произлязла от Любовта. Та всеки от вас трябва да знае дали върви по пътя на добродетелта. Това трябва да бъде строго определено във вашето съзнание. Пътят ви път на добродетел ли е? И възможността, като вървите по този път, пътят на ЛЮБОВТА ли е? - САМО ТОГАЗ ще имате щастието. /.../ И сега всеки ден ще имате това, което Бог е определил за вас. БОГ ВИ Е ОПРЕДЕЛИЛ МНОГО БЛАГА, КОИТО САМО ПО ТОЗИ ПЪТ И ПО НИКОЙ ДРУГ НАЧИН НЕ МОЖЕТЕ ДА ГИ ВЪЗПРИЕМЕТЕ. /.../ Каквото и да искате в света, пътят трябва да бъде ДОБРОДЕТЕЛТА, а пък за да имате възможност, трябва да имате ЛЮБОВТА. Значи, Любовта трябва да действа върху вас И ОТВЪН, и в СЪЗНАНИЕТО ви да действа. /.../ Щом приложите това знание, вие ще имате една възможност да влезете в пътя на добродетелта и на Любовта, за да постигнете щастието - защото крайният идеал на земята, в земния живот, е щастието. Всички ние търсим щастие. Ако сте нещастни, аз се радвам, че сте нещастни, понеже сте КАНДИДАТИ за щастие. /.../ Ако сте влюбени, радвам се, защото сте КАНДИДАТИ за Любов. /.../ Във всичките противоречия на живота аз виждам възможността, която Бог е вложил в моята душа и в моя дух. И казвам: същата възможност е и за вас. Във всичките противоречия на живота виждайте оная възможност, която Бог е вложил за придобиването на вашето бъдещо щастие. /.../ Сега не разглеждам, че сте лоши. Лошавината е една ВЪЗМОЖНОСТ да бъдете добри. Сега ПРИЛОЖЕТЕ! Има някои братя, които са се замръчкали в черната светлина /страхуват се, философстват и не прилагат/.

29 август 1940, беседа „ВСЛУШВАНЕ”: Същото се отнася и до чувствата в човека. Например, човек развива доброто в себе си когато дружи с добри хора или когато дава възможност на доброто в себе си да се прояви навън. Следователно, ако не мисли за доброто и не го прилага, човек не може да бъде добър; ако не мисли за милосърдието и не го проявява, човек не може да бъде милосърден. /.../ /Всичко е в ПРИЛОЖЕНИЕТО!/. Така, именно, той ще види, че всичко, каквото душата му желае, е постижимо. Човек разполага с УСЛОВИЯ И С ВЪЗМОЖНОСТИ, за да постигне своите желания.

9 декември 1931, беседа „НЕПРЕОДОЛИМО ЖЕЛАНИЕ”: Ще дадеш възможност на мисълта си свободно да се проявява!

14 август 1935, беседа „НОВОРАЖДАНЕ”: За предпочитане е човек да бъде ПОСЯТ НА НИВАТА, отколкото да мине през ХРОМЕЛА /воденичния камък/. На нивата той ще има възможност да расте, да цъфти и плод да връзва. Повечето хора днес минават през хромела, вследствие на което измират, изчезват, без да остават следа. /.../ Възможностите са вложени в самия човек. Житното зърно съдържа в себе си ВЪЗМОЖНОСТИ, а светлината, топлината, въздухът и водата са условия, при които житното зърно може да прояви своите възможности. Христос казва: „Ако житното зърно падне на нивата, то дава плод стократно“. /.../ За човека е възможно САМО БРАТСТВО. Братството е израз на Любовта на новородения. Само той съзнава какво нещо е братство. Като види един човек, в лицето му той вижда брат. /.../ Това са неща, които за обикновено родените са невъзможни. Роденият от Бога не може да попадне в мрежата на разбойници. Той е свободен и от лошите условия. - Защо? – Защото всичко предвижда. /.../ Мнозина се стремят към духовния живот, но те трябва да знаят, че духовният живот изисква от човека да разбира ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, които са вложени в него. Щом разбира и знае с какви възможности разполага, той може да се ползва от благата на живота. /.../ Единствената форма, която дава повече възможности за постижения на блага, това е човешката. Под думата „човек“ ние разбираме само онзи, който е роден от БОГА. /.../ Роденият от плътта ще живее по един начин; роденият от Духа – по друг начин. Първият ще мине през хромела, а вторият – през живота. Първият ще остане безплоден, вторият ще даде плод. Първият ще образува братство, което в четири поколения ще се изглади, ще изчезнат връзките между родни братя и сестри. Най-много след двеста години, всякакво братство, всякакво роднинство между хора, които са били свързани помежду си по плът, ще изчезне. Вторият, т.е. роденият от БОГА, ще образува ТРАЙНО братство. Връзките между хора, родени от Бога, ще продължават най-малко 25,000 години. Това постоянство, тази трайност на връзките ще даде възможност на разумните сили, които действат върху човешката душа, да завършат своята работа.

15 август 1937, беседа „ДА ПОЗНАВАТ”: Доброто дава възможност за проява на ВСИЧКИ неща. Силата дава възможност за постижения. Свободата пък прави всички неща реални. Без свобода, Любовта не е реална.

20 януари 1935, беседа „ТОВАРЕНЕ И РАЗТОВАРВАНЕ”: Злото събира плодовете от градината на човека, задържа ги за себе си, а него ЛИШАВА от тях. Като не знае причината за това, човек се пита защо му се отнема това, което очаква да получи. - ЗЛОТО е причина за това! Доброто дава възможност на човека да реализира благата, които му се полага да получи, а злото ги отнема. /.../ Така че човек може да слезе до най-големите дълбочини на живота, но може да се издигне и до най-големите височини – от НЕГО зависи. ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, които човек крие в себе си, ще докажат може ли да издържа на тия положения. Докато е в човешката любов, човек слиза до дъното на ада. /.../ Когато придобие изкуството да сваля и да облича кожуха си по свое желание, човек ще разбере смисъла на живота. Той може да каже като Христос, че неговото бреме е леко. ПРОЯВЕНИЯТ дух в Любовта, ПРОЯВЕНИЯТ дух в Мъдростта, ПРОЯВЕНИЯТ дух в Истината носи всичките блага на живота - на единния, вечния Бог, извор на всички блага, В КОГОТО ВСИЧКО СЕ ОБЕДИНЯВА.

5 декември 1937, беседа "СИЛА, БЛАГОРОДСТВО, СВЕТЛИНА И ДОБРОТА": Когато обикновените работи в живота се преповтарят, те стават тягостни. Даже и любовта, която хората толкова много търсят, като се преповтаря по един и същ начин, и тя става тягостна. Тази е причината, задето любовта, т.е. думата „любов“ е станала безсъдържателна. По възможност, човек трябва да избягва повторението на нещата. /.../ Само онова повторение е майка на знанието, което е свързано с РАЗНООБРАЗИЕТО. Повторението на РАЗНООБРАЗИЕТО е майка на знанието. Никога не повтаряйте ЕДНООБРАЗИЕТО! Като повтаряш любовта, повтаряй я във всичката нейна разнообразност. Когато любовта е еднообразна, тогава в живота идва нещо горчиво.

15 август 1940, беседа „МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА”: Къде ще намерите Любовта, проявена в най-висока степен? – В човека. Обаче в хората тя се проявява в различна степен: в едни хора се проявява повече, а в други по-малко. И знанието, както Любовта, е на степени. Който е работил повече, той има повече Любов и повече знания. Друг някой има възможност да прояви голяма Любов и големи знания, но малко е работил. ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА СА ЕДНАКВО НАДАРЕНИ, НО НЕ СА ЕДНАКВО ПРОЯВЕНИ. ЗНАЧИ, ИМА ПРОЯВЕНИ И НЕПРОЯВЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ. В това се състои разликата между хората, както и между всички живи същества. За да прояви своите възможности, човек се нуждае от ЛЮБОВ. Когато Любовта го посети, съзнанието му се пробужда, т.е. озарява. Значи, Любовта озарява съзнанието на различните същества според степента на тяхното развитие. /.../ ТАКОВА нещо представлява магическата сила на Любовта! Само с едно докосване на нещата тя произвежда велики резултати. /.../ Като ученици, вие трябва да се учите как да употребявате енергията на Любовта. ОПРЕДЕЛЕНО Е КОГО ТРЯБВА ДА ОБИЧАТЕ И КОЙ ТРЯБВА ДА ВИ ОБИЧА. Това ви се вижда невъзможно. Когато вървите по някоя улица, не е ли определено накъде води тя? Всичко в света е определено! Следователно, определено е и как трябва да се изразходва енергията на Любовта. /.../ Каквото и да се говори за Любовта, едно ще знаете: привилегия е за човека да обича. Затова, обръщайте внимание на всичко, което срещате на пътя си: камъни, цветя, треви, мухички, животни, хора и пр. Обръщайте внимание и на човешките прояви. Всички прояви на живота са прояви на Любовта. Няма по-интересни неща за изучаване от проявите на Любовта. Радвайте се, че сте дошли на земята да се учите. Радвайте се на всичко, което ви обикаля. Радвайте се на всичко, което днешният ден ви носи. Не се грижете за утрешния ден - и той носи нещо хубаво. Всичко, което се случва в живота ви, е добре замислено. Работете с радост за днешния ден. В него е скрито благото и бъдещето, което е носител на Любовта. Тази Любов ще се изяви в своята пълнота и красота. Едва сега хората започват да разбират, че ЕДИНСТВЕНАТА СИЛА, КОЯТО ЩЕ ОПРАВИ СВЕТА, Е ЛЮБОВТА.

1.ХI.1942, беседа „БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ”: Казвам: ако вие повярвате в това, най-малко за 10 години ще се подмладите! Ако следващия месец ви проповядвам и пак повярвате, още 10 години ще се подмладите... Три пъти като ви говоря, който е на 60 години, ще стане на 30... Четири пъти като ви проповядвам, ще станете на 20 години. Може да станете на 10 години после... Защо трябва да умирате, да се минат 45 години и пак ще станете малко бръмбарче, да се увеличавате и пак ще станете човек?... Сега тамън сте порасли - /постарайте се/ да не губите съзнание, ИЗВЕДНЪЖ да се подмладите! /.../ Който не се влюби, не може да се подмлади. Що значи Любов? - Любов значи да родиш Истината. За да родиш Истината, трябва да се влюбиш. Единственото нещо е да се влюбиш в Любовта и да родиш Истината. Като родиш Истината, тя ще ти даде възможност ЧОВЕК да станеш. Човек, който се е влюбил в Любовта, родил се е в Истината и е възпитан от Мъдростта -ТОЙ е човек.

28 август 1944, беседа „СЯНКА И РЕАЛНОСТ”: Ако хората не ни обичат, доброто не може да се прояви; ако ние не ги обичаме, не даваме възможност доброто в тях да се прояви. Като любиш един човек, ти му даваш възможност да се прояви. Той, като те обича, ти дава възможност ти да се проявиш. Ако в света не се обичаме един-други, не можем да се проявим, нямаме възможност. Казвате: „ГОСПОД ще го направи...” - Като любиш, ще дадеш възможност Господ да го направи. Като любиш някого, ще направиш Той да се прояви. /.../ Всяко нещо трябва да бъде направено НАВРЕМЕ. /.../ Нещата стават по-съвършени, но възможностите за проявлението на много блага са опорочени. Това да ви служи за правило, другото е теория. Който люби, е свободен. Който люби, знания има. Който люби, живот има. Който не люби, свобода няма. Който не люби, знание няма. Който не люби, живот няма. Тези три неща казвам на ВАС - на света няма какво да разправям. Ние трябва да изменим света, нищо повече! Чудни са като казват: „Как да го изменим?..” - Някой турил едно було, че не може да вижда, спъва се. - Дойда, взема булото, махна го от главата му. Той може да кряка, да вряка колкото си иска. /.../ Казвам: всичките була и заблуждения трябва да се отмахнат от хората! Най-първо трябва да се отмахнат от ВАС.

27 март 1931, беседа „ЗНАНИЕ И ПРИЛАГАНЕ”: Възвишените идеи са динамични. Който ги възприеме, трябва да им даде ход. Те са подобни на бомбите, с които си служат съвременните държави във войните. Ако една бомба има определено време, за да експлодира, колко повече това се отнася за възвишените идеи! От човека се изисква само готовност да даде ВЪЗМОЖНОСТ на една божествена идея да се реализира, а кога и как ще се реализира, това не е негова работа. Онзи, който слага запалката, знае времето и мястото за реализирането на дадената идея. Противопоставите ли се на тази идея, тя ще експлодира ВЪВ ВАС и ще причини големи пакости. Следователно, неразположението, страданието, противоречието, които човек изпитва, се дължат именно на това, че той е подпушил Божественото в себе си. Отпушете Божественото във вас, дайте му възможност да излезе навън, да се прояви! Ако не се отворите за Божественото, дълго време ще се намирате под напора на неговите сили, докато един ден то експлодира във вас като бомба и ви пръсне.

21 февруари 1936, беседа „ДУХ И МАТЕРИЯ”: Нали в материалния свят са скрити всички съкровища? - МАТЕРИЯТА е това, което СЪБИРА нещата. Материята носи БРЕМЕННОСТТА на идеите. МНОГО идеи са вложени в материята! Размножаването пак става В МАТЕРИЯТА. Ако нямаше материя, размножаването не би било възможно - нито една форма не би могла да се създаде. МАТЕРИЯТА е това, което обвива духа и го прави понятен за нас. Духът е това, което дава цена на материята. Материята дава възможност на духа да се прояви, да се изяви някаква форма.

11.V.1924, беседа ”МЛАДИ И СТАРИ”: Любовта трябва да бъде почва и основа, която да включва ВСИЧКИ възможности. Над тази Любов вашата воля трябва да работи, да реализира възможностите на Любовта. И като влезеш в Любовта, правѝ всичко, което тя ти диктува. /.../ В природата съществува следният закон: в цялото битие вие имате условия да станете всичко, което днес желаете. В цялата вечност имате възможност всичко да спечелите и всичко да изгубите. /.../ Не остарявайте преждевременно! Като дòйде страданието, значи Бог си е спомнил за вас; но вие, като не можете да възприемете Неговата мисъл, във вас се заражда борба. Дòйде Любовта при вас - вие се усъмните. Господ ви казва: „Прегърни, целуни тази стара баба!“ Казваш: „Не, тя е отвратителна, възможно ли е да направя това?...” - Ти се усъмниш - и изведнъж ти дохожда страданието. „Я прегърни това малко, оцапано детенце!“ - Ти веднага се намръщиш... Направѝ това! Ти се оттегляш - и страданието дохожда.

30. I.1942, беседа „СИЛНА ВЯРА, СИЛНА НАДЕЖДА И ВСЕСИЛНА ЛЮБОВ”: Всички ония хора, които влизат във вашата сфера, това са ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВАС. Всички хора, които ви ограждат, вие попадате в тяхната сфера - вие сте възможности за тях, те са за вас условия. /.../ Щом вие обичате, какво са хората? - Щом те обичат, ти си в техния кръг. Ти си възможност за тях. Щом те обичат, те са условие, ти си възможност. В дадения случай онзи, който те обича, той е едно условие за тебе, ти си една възможност за него. /.../ Ние можем да направим експеримент - ще опитаме нашата любов каква е, какво произвежда. Ония хора в кръга, в които попадаме, те са условия за нас. Ние ще бъдем възможности за тях те да проявяват качествата на своята любов. /.../ Като любиш, ти даваш възможност да се прояви любовта. /.../ Ако дадената любов не се обработва по закона на възможностите, тогава тази любов не може да се реализира. ВСЛЕДСТВИЕ НА ТОВА НЕРЕАЛИЗИРАНЕ НА ЛЮБОВТА ИДВАТ СТРАДАНИЯТА. /.../ Трябва да си спомни човек в себе си хубавото, което има! Ние не се спираме върху ония богатства, от които зависи човешкото щастие. А щастието зависи от ушите, щастието зависи от очите, щастието зависи от устата, от носа; зависи от ръцете ти, от краката ти - със всичко онова, което човек има, той носи възможностите за своето щастие. ТОВА са новите хора! /.../

12 март 1939, беседа „СКРИТИЯТ СЪН”: Човек се е родил с възможност да дава и да взима, понеже ЖИВОТЪТ СЕ ПРОЯВЯВА В ДАВАНЕТО И ВЗИМАНЕТО. /.../ Помолѝ се да ти се даде възможност да направиш нещо за Господа. Като ставате сутрин с тази мисъл и си лягате вечер със същата мисъл, ще видите как ще ви се даде възможност да направите нещо за Господа.

9 октомври 1938, беседа „ПРЕД НОВАТА ЕПОХА”: Човекът на Любовта е огнище, което топли всички. Човекът на Мъдростта е фар, който осветява и пръска светлина, а човекът на Истината е хлебарят, който дава хляб. Любовта дава, Мъдростта обзавежда нещата, а Истината ги пласира. Законите са резултат на Истината. Истината носи свобода и дава възможност на човека да се прояви.

13.ХII.1935, беседа „НЕРАЗБРАНОТО”: Ако туй, което ви се проповядва, не го придобиете /стабилно/ в себе си, не напущайте старото. Ако то ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода - не предполагаема възможност, но реална, - /само тогава напуснете старото/.

9.IX.1934, беседа „МЕЧЪТ НА ДУХА”: Всеки човек има възможност в себе си да живее щастливо, всеки човек има възможност в себе си да стане богат, възможност да стане умен, възможност да стане силен, НО НЕ ЗНАЕ КАК.

29 октомври 1922, беседа „ВЛИЯНИЕТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО”: Ще напуснеш къщата, ще излезеш малко да се поразходиш - и ще ти мине. И ако мъжът разбира закона, ще даде възможност на жена си и тя да се разходи.

21 януари 1925, беседа „ЗНАЧЕНИЕ НА ИЗСЛУШВАНЕТО”: Питам сега: кое е по-силно - да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаеш Бога? /.../ Как трябва да познава човек себе си? Какво трябва да познава в себе си? – Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в него. /.../ Начините, по които това учение може да ви се предаде, са всевъзможни. /.../ Щом в Божественото има толкова възможности, кажете ми една от тях - главно ОСНОВНАТА възможност. Все трябва да има една основна възможност. Коя е тя?

10 октомври 1928, беседа „КАКВО СТЕ РАЗБРАЛИ?”: Няма грешка в живота на човека, която да не може да се поправи. Милосърдието дава възможност на човека да поправи грешките си и да върви напред, да постигне своите добри желания.

22 февруари 1939, беседа „НАЙ-УМНИ, НАЙ-ЧИСТИ И НАЙ-СИЛНИ”: Във водата има САМО ЕДНА възможност. След като е излязла от извора, тя търси НАКЛОН. Тя нагоре не отива, но все надолу. По наклон тече и иска да се върне там, отдето е излязла.

26 април 1939, беседа „СИМФОНИЯ НА ЩАСТИЕТО”: Сега говорим за щастие, но не знаем какво е това „щастие”. - ЩАСТИЕТО ЗАВИСИ ОТ НАС, ОТ САМИТЕ НАС! Щастието зависи и от хората, които са вън от вас. Значи, щастието на човека зависи от физическия свят – това са УСЛОВИЯТА. То зависи и от духовния свят – това са ВЪЗМОЖНОСТИТЕ. Зависи и от Бога, Който ДАРЯВА - ТОЙ е изворът на нещата. /.../ Често вие искате да бъдете щастливи. Вие някой път сте щастливи, понеже някой ви обича. Но това е само едно РАЗПОЛОЖЕНИЕ, то не е щастие. ЩАСТИЕТО ЗАВИСИ ОТ ПОВДИГНАТИЯ ДУХ НА ЧОВЕКА. Щастлив е само онзи мъдрец, който РАЗБИРА нещата. /.../ Щастието зависи от ТЕБЕ! Бог ти е дал възможност да бъдеш щастлив ВСЯКОГА. /.../ Паднал човек е онзи, който не е послушал Бога. Щом не послушаш това, което Бог ти казва, ти си паднал човек. Ако в тебе в даден момент Бог, Който е Любов, чрез Любовта Си ти каже: „Направи това заради Мене“ и ти откажеш, не го направиш – ти си паднал човек. Ако Бог със Своята мисъл ти каже да направиш нещо и ти не го направиш, ти си паднал човек. И вие, като хора, всякога имате възможност да бъдете щастливи или нещастни. Щастието е едно състояние, в което еднакво участва умът и се радва на щастието; участва сърдцето - и то се радва на щастието. Пък участва и човешкото тяло.

5 септември 1940, беседа „ФУНКЦИИ НА ВЯРАТА”: Станеш ли проводник на тази Любов, ти трябва да обичаш еднакво и тялото, и ума си. Като обича своя ум и своето сърце, човек се свързва с умовете на всички добри и разумни хора и се радва на успехите им. Ако срещне някой силен човек, и на него ще се радва. Един ден и той ще има възможност да стане силен. Обичайте хората с ума си, със сърцето си, с цялото си тяло. ТОВА значи да обичате хората И В ТРИТЕ СВЯТА. /.../ Понеже хората са проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина и чрез тях се дават всички блага, интересно е да ИЗУЧАВАТЕ човека, а не да го изпитвате. Бъдете готови да изучавате себе си и своя ближен без смущения и безпокойства. Днес хората се изпитват едни-други, вследствие на което развалят отношенията си. Как ще те изпитва човек с нечисти ръце? - Само онзи може да те изпитва, който стои по-високо от тебе, т.е. на когото умът, сърцето и волята са чисти.”

30 юни 1933, бедеда „ЖИВОТ И ИДЕАЛ”: Кой човек се страхува? – Слабият. – Още? – Онзи, който няма любов. Всеки музикант, който не свири с любов, той изпитва страх. Щом се страхува, той не е музикант, но тъпанар. /.../ Който се страхува от живота, в него страхът е отвътре, а любовта – отвън. Който не се страхува, той носи любовта в себе си, а страхът е поставил отвън. Ако страхът е вътре, причината си ТИ. Сам ти си го поканил с девет бъклици. Поканѝ и ЛЮБОВТА с девет бъклици - и тя ще влезе в тебе. Страхът не се налага, но очаква да го поканиш. Без покана, той не дохожда. Голям философ е страхът: като види, че го каниш, той сяда и започва да разказва положението си, но така представя работата, че да се уплашиш. В този момент той влиза в тебе и заема най-безопасното място. А като дойде Любовта, тя започва да тълкува философията на страха - И ТОГАВА ОПАСНОСТТА ОТ СТРАХА СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЛЮБОВТА.

8 октомври 1930, беседа „ВЪТРЕШНИ ПРОЯВИ”: Човек се цени дотолкова, доколкото има възможност да внася всеки ден по нещо ново в съзнанието си.

11 април 1934, беседа „ИДВАНЕТО НА ГОСПОДА”: Да обичаш някого, това значи да дадеш възможност да се изпълни Волята Божия. Този човек има някоя мъка - разбери неговата мъка! Във второстепенните работи не влизай - Любовта винаги задоволява СЪЩЕСТВЕНИТЕ работи.

12.XI.1933, беседа „РАБОТА И ПОЧИВКА. ЛЮБОВ И МЪДРОСТ”: Идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини. Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората - по възможност на ФИЗИЧЕСКИЯ свят.

9 април 1933, беседа „ПОЗНАВАНЕТО НА ИСТИНАТА”: Всяко нещо, което дава светлина на човешкия ум; всяко нещо, което дава щастие на човешкото сърце; всяко нещо, което дава възможност в реализирането на човешките постъпки, то е В ПЪТЯ, това е едно БЛАГО за тебе. Там не може да има заблуждение.

23 август 1915, беседа „СВОБОДА НА ДУХА”. Религиозен живот е именно това – да имаме и да даваме свобода на хората, да извиняваме техните погрешки И ДА ТЪРСИМ ВСЯКА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ СПЛОТИМ.

„УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ” - „ЛЮБОВ”: Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности. Науката, изкуството, не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа. Те са само временни занятия. /.../ Едно не забравяйте: в живота на човека има само ДЕСЕТ възможности да започне с Любовта. През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила! Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на великото слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това слънце. Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран сред най-големи удоволствия и наслади.

4.II.1940, беседа „СВЕТЛИНАТА НА ЛЮБОВТА”: Любовта е онова, което дава възможност на човешкия дух да се прояви, да видим всичката хубост и красота, които съществуват в природата.

24 август 1941, беседа „ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ”: Както геометрикът изпитва удоволствие, когато докаже известна теорема, така всеки човек е доволен, когато се домогне до щастието. Щастието се определя от правилното схващане на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щастието се определя от правилното схващане на живота, на знанието и на свободата. Знайте, че всичко, каквото срещате на пътя си, има отношение към вас. Бъдете изправни в отношенията си към всички същества, за да бъдете щастливи. Как се постига щастието? Какви са възможностите за човека да бъде щастлив? - Не се иска много от него, за да придобие щастието. Отворѝ сърцето си, за да потече през него Божията Любов - не капка по капка, но изобилно. Сложѝ на сърцето си голям златен кран, през който да тече Любовта изобилно, да се ползват всички. Обърни нова страница на книгата си и започни да пишеш със светлината на ума и с топлината на сърцето си! Обичай, както Бог обича. Люби, както Бог люби.

 

11.II.1934, беседа „МЕНЕ СЛУШАЙТЕ!”: Мъжът е мъж само при жената; и жената е жена само при мъжа. Туй още не ви е ясно. Мъжът без жена нищо не е. /.../ Следователно, жената представя всичките възможности, всичките условия, които могат да повдигнат мъжа. Следователно, жената не живее за себе си. В този смисъл, жената живее за мъжа - ТОЙ да се повдигне. Туй трябва да бъде идеал на жената! Не ТЯ да се повдигне – туй е КРИВИЯТ стремеж. МЪЖЪТ да се подигне - ТУЙ е предназначението на жената. По същия начин, мъжът е възможност и условие за жената да се повдигне. Следователно, мъжът не трябва да мисли за себе си. Той трябва да мисли за повдигането НА ЖЕНАТА. ТЯ се повдигне -ТОВА е неговото предназначение. Ако жената се повдигне - ИМА мъж, ако тя не се повдигне, НЯМА мъж. Само в този смисъл животът има смисъл. Ако не се разбира тъй, няма смисъл. Мъжът казва: „Аз мога сам да се повдигна, не ми трябва жена.“ Жената казва: „Аз мога сама да се повдигна, не ми трябва мъж.“ - Ако тази философия е права, защо ви са тези жени, защо ви са тези мъже? /.../ Ако искате нова култура, ново човечество, ще имате ТЕЗИ възгледи. Без тези възгледи, никаква нова култура не може да се насади, никаква любов не може да се прояви, никакво знание не може да бъде стабилно, никаква истина в света не може да се приложи. ТУЙ трябва да знаете!

 

24.04.2017 г. 06,33 ч.

 

Не всеки е осведомен, че чрез портретите на всеки художник и изображенията на произведенията му Посветените могат да "скачат" в съответния свят и в епохата му, дори в точния исторически миг, когато се рисува или когато е завършена картината. "Скачат" в света или на мястото, където се намира в момента и съответният дух на твореца, въплътен или е невплътен, а също и точно по местата, изобразени на картините на съответните художници. Озовават се моментално и при всеки от хората, които са изобразени на портретите им. В някои случаи може да им се помогне и в ада; в други - да се озовем направо в рая или на някоя планета или звезда във всемира, където се намират. Така че картините са "трамплини", ако знаем с кого и как да пътуваме. Фантастика?... Не е необходима никаква машина на времето - прескоците се правят много лесно именно през картините и предметите с истоическа достоверност, даже и чрез техните реподукции и изображения. Само че първо трябва да се уверим ясновидски дали на съответното място все още има свободна природа или вече има нещо построено от хората, дали в момента там няма буря, война, пожар и  т.н. - иначе е опасно. Това е поддисциплина на една от 144-те основни дисциплини на Школата. Опитайте - не е много трудно... Ако включваме дажe един квадатен сантиметър от някая некармична картина на художници рибари, ловджии, развратници, баталисти, пушачи, наркомани, пияници и пр. или картини с такива сюжети, то е защото по този начин на духовете им може да се помогне. А в някои случаи е извънредно трудно или невъзможно да се открие изкуство в масовото производство на "креватна живопис" с шарении без помен от основен тон или във фтографчийски картини, които са много по-долу от самата художествена фотофграфия. Или в портрети на прозаичнни, грозни, неодухотворени клиенти на рисувача, правени серийно за пари.  Тук обаче говорим за пътуване в миналото чрез истински картини. Някои картини се "предават" за минути, други искат съзерцаване с денонощия без отместване на погледа. Сам е почти невъзможно, скоковете се правят по двама или трима. Единият трябва да остане на място, за да можем да се върнем в изходното време и отправния пункт. В съответните места и епохи обикаляме невидими, но има начини да се добие осезание за там, да се включат и останалите сетива. Не може да се яде, но звуците, вкусовете, преживяванията и  мирисите се усещат. Светът е прекрасен!

 

 

 

БЕИНСА ДУНО : : 21 октомври 1912 : :Из „ИМЕТО ГОСПОДНЕ”

ИЛЮСТРАЦИЯТА е композиция с три фигури от италианския график Маркантонио Раймонди (1480-1534) – един от художниците с усет за абсолютната красота и съвършенство на човешкото лице и тяло. Неговият Орфей няма аналог в световното изкуство – никой никога не е прочел образа му в акаша по-вярно и точно - поне от това, което ни е познато досега.

„ЗА ДА МОЖЕМ ДА ОСВЕТЯВАМЕ ИМЕТО БОЖИЕ, НИЕ ПРЕДИ ТОВА ТРЯБВА ДА ОСВЕТИМ ТЯЛОТО СИ. А ЗА ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, ТРЯБВА НАШЕТО СЪРЦЕ ДА БЪДЕ ГОТОВО, ЗАЩОТО ЦАРСТВОТО БОЖИЕ ИМА ОТНОШЕНИЕ КЪМ СЪРЦАТА НИ – АКО НЕ Е ДОШЛО ЦАРСТВОТО БОЖИЕ ЗА СЪРЦЕТО, ЗНАЧИ ТО ОЩЕ НЕ Е ОРГАНИЗИРАНО. ИМА, КАКТО ВИЖДАТЕ, И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ, А И ВОЛЯТА БОЖИЯ ИМА ТОЖЕ СЪОТНОШЕНИЕ СЪС СЪРЦЕТО.”

После в беседата се добавя, че волята Божия има отношение и към ума.  За връзката между човешкото тяло и името Божие могат да се напишат тонове от трактати, при това не само теологически. Човешките тела стават по-съвършени или се деформират и загиват именно в зависимост от това на кой бог служи човек. За едни Бог е Бог с името Му във всяка отделна рлигия, за други е фараонът, императорът, царят, „партията” или някой гений, авторитет, ефимерна „звезда”; за трети – любимият или съпругът, за четвърти – парите; друг приема за „бог” само самия себе си. Там е работата, че в зависимост от тази събирателна психическа доминанта се оформя или деформира и човешкото тяло, защото ние й служим, в крайна сметка, именно чрез него. Сведенборг описва как ангелите анализират и измерват телата ни след като си заминем от този свят, за да преценят какви са отколоненията ни от Любовта и Истината и приближенията ни към тях, т.е. към Бога. В широк смисъл, и безбожниците имат „бог” – живеят в името на нещо. Така че, психологически и физиологически това, което е „Бог” за всеки от нас, е събирателният фокус на смисъла, усилията и енергиите на живота ни, а името на всеки даден „бог” събира и хората на едно място – дом, общество, народ, вероизповедание. В зависимост от това колко е истински този „бог”, се оформя или разрушава и човешкото тяло. В този смисъл, всички хора, които са живели в името на едно фалшиво събирателно име, какъвто е и Златният Телец, те израждат телата си все повече и повече, докато умрат. Всеки вярва в някакъв егрегор – и артистите, и спортистите, и пияниците, и наркоманите, и развратниците, и лентяите, и ловджиите и т.н. В Небето „поставят” един до друг най-съвършените представители на различните вери и егрегори, вкл. и атеистите, поеже няма човек без вяра, и съдят за истинността на бога на всеки от тях и на сътветното му име, в зависимост от свършенството на съответното човешко лице и тяло.  А това, че влизането в Царството Божие и слизането на Царството Божие на земята зависи изцяло от от сърцето ни, не се казва тук пръв път. В зависимост от това кому и на какво сме посветили сърцто си, кого то харесва и кому го отдава, в такова и „царство” живеем. Всеки заслужава обстановката си и порядките в нея, в зависимост от вкуса на сърцето си и изборите, които прави. Същият е случаят и с ума и изпълнението на волята Божия. Всеки от нас е продавал или харизвал ума си на всичко дуруго, на всеки друг, но не и на Бога, не и за изпълнението на волята Божия. Колцина са и днес хората и ангелите, дори и боговете, които не изпълняват само собствената си воля или волята на някой отцепник от Бога? А горе знаят, че ум е само това, което служи изцяло на Бога и изпълнява волята на Бога.

Ако се върнем на образа на Орфей от Маркантонио Раймонди, можем да отбележим божествения дар на този художник с искра от Бога не само по красотата и съвършенството на лицата и фигурите му, не само поради това, че той не крие чрез листа и клонки нищо от тялото на райския човек, като правят пропадналите художници и адските религиозни цензори. Той е представител на рая и по друг показател: не само поради общите съвършени пропорции на телата му, но и по съотношението им със всеки детайл в тях. Първичните и вторичните полови белези на някои места при него са намалени, но все пак запазва мъжествеността и женствеността на тялото като цяло. При неговия Орфей прави впечатление, че един мъжки детайл в него е пропорцинално доста по-малък от същия при повечето други художници. Това не произлиза от средновековното табу, защото същият Маркантонио има и скандални графики с точно обратната тенденция на този детайл у други мъжки образи, дори преувеличена. Духът на художника-ясновидец обаче е видял в акаша или е почувствал, че божествените хора и ангели не се отличават с астрални хиперфункции, увеличавщи физически органите, които се употребяват най-често. Всичко в божествения свят е чистота, обич, флуид и преживяване, а не механика и мегаломания.

 

25.04.2017 г. 09,32 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 28 октомври 1912 г., неделя : : Из „ВСЕКИМУ СПОРЕД ВЕЧНАТА ПРАВДА”:

„ЗА ВСЯКА РАБОТА В СВЕТА ТРЯБВА ДА ИМА ДВАМА, КОИТО ДА ЗАПОЧНАТ РАБОТАТА. ВИЕ ТРЯБВА ДА НАМЕРИТЕ КОИ СА ТИЯ ДВАМА. ТРЯБВА ДА РАЗМИШЛЯВАТЕ ВЪРХУ ТИЯ ДУМИ - ПОМИСЛЕТЕ КОИ СА ТИЯ ДВАМА, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ СЪБЕРАТ.”

- Много индивидуалисти не разбират или не искат да разберат този закон и си въобразяват, че Бог ще приеме работата им и когато са сами. Други от стотици милиони години правят опити за тандеми по двама, но нищо не излиза – провал след провал в историята на човечеството, нищо общо с Битието. Самата дума „Битие”, която означава „Живот”, започва с думчката „би” – двойно, двоен, двама. Самото житно зърно, започващо с „жи” като живота, илюстрира този закон с формата си – от едната страна е цялостно, от дргата – разцепено, двойно. Мъж и жена в едно – андрогин. Затова то ни помага да съединим двата принципа в едно: да си възвърнем първородството, да осъществим отново женитбата на духа с душата.  Ако тия опити по двама досега неизменно са били неуспешни, то се дължи на нарушаването на един закон: двама без Бога, не по волята на Бога, се провалят. Затова Словото още в ранните беседи казва: „Двама е много опасно, много е безопасно”. Хора и ангели правят следното: разрязват житното зърно надлъжно на две и се получава пловин душа, половин човек. Ако ножът не мине през цепката, а точно под нея, двете части на зъното се разделят – вечната драма на двойките. Другата част на зърното, понеже е изпъкнала и все иска да изпъква, си мисли че е цяла,но не е така – липсва ѝ двойността, душата.

Знаем, че в Царството Божие ни приемат само по двама, но как се постига това? – Отговорът е даден: „ВИЕ ТРЯБВА ДА НАМЕРИТЕ КОИ СА ТИЯ ДВАМА. ТРЯБВА ДА РАЗМИШЛЯВАТЕ ВЪРХУ ТИЯ ДУМИ ПОМИСЛЕТЕ КОИ СА ТИЯ ДВАМА, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ СЪБЕРАТ”. Ние никога не помисляме и за миг, когато правим опити за събиране по двама – не питаме Бога. Призивът на Бога за избори по Неговата Воля и по Високия Идеал все си остава нечут, недочут. Събираме се по тръпка или по съображения. Дори и когато се свързваме от милост и милосърдие, пак не се съобразяваме с Високия Вкус и Идеал или само си мислим, че имаме такива, а какво ще сътворим в Битието такива двама? Какъв продукт ще родим? Деца, които ще се инересуват от БОГА?... Съдействаме ли за съвършенството на Битието, мислим ли за наследствеността? Не само деца се раждат от двама души, от две души – раждат се и невидими за нас същества и същности, които в повечето случаи досега развалят Битието. Т.е., ОПИТВАТ СЕ да го развалят, но тъй като Битето се самозащитава, разваляме се, отпадаме НИЕ.

Какъв е изходът? – Осъзнаването на този закон за Високия Вкус и Идеал и за Приоритетите, плюс още нещо много съществено: Приемането на ТРЕТИЯ. Но не във всички случаи третият е Трети – инак всички случайни конфигурации в света биха били спасителни. Казано е „Двама или трима, СЪБРАНИ В МОЕ ИМЕ”.

Какво значи събиране и живот в името на БОГА, в името на ХРИСТА, и по какъв начин – ТОВА е тайната на всички векове, тайната на Вечността. Третият трябва да даде НАПРАВЛЕНИЕТО. Ако вземем лъка и стрелата в положителен смисъл, а не в унищожителен, двамата са Лъкът, а третият – Стрелата. Приближаването на Двамата определя силата и далечината, необходими за най-високото постижение на Лъка. Раздалечаването им осигурява Изстрелването и Пòлета на Лъка. За символозите е итересно коя е тогава Кордата. Ако е прекалено хлабава, нищо не става; ако е много натегната – също. А когато се скъса – няма лък, няма корда, няма стрела, няма Двама или Трима в името Божие. Няма сѝстола и и диàстола и разпращане на кръвта до най-далечните предели на Битието, за да е живо.

Казано е „двама ИЛИ трима” – значи, може и само по двама, ако се изпълни условието да са едно с Бога и да живеят в името на Бога. Това е нещо като лък без стрела – за какво му е на Бог такова нещо? – Има божества, ангели и бъдещи човеци, които нямат роля, нямат нужда да раждат и да отправят Трети на далечни пътешествия. За такива Двойки говори и Емануил Сведенборг. Лъкът се свива и разтяга ритмично сам по себе си, на пръв поглед безцелно и безрезултатно. Обаче Бог вижда и знае, че такива Двойки създават невидимия ритъм на Битието, невидимата магнитна пулсация, която движи всички останали души, духове, умове, сърца и тела в Битието. Блаженството от Приближаването и Отдалечаването при такива сюблимни двойки е тъй голямо, че сам Бог се наслаждава от това. Те нямат нужда да общуват с други и да раждат и възпитават деца, понеже цялото Битие е ВЪТРЕ в тях. В такъв случай Единствената е Пристанала на Единствения безостатъчно и абсолютно, той е въздухът й, който тя диша, той е единственият ѝ приоритет. Обожанието, благоговението, предаността и всеотдайността при нея са тъй безгранични и съсредоточени в Единствения, че тук въобще думата „приоритет” отпада – не съществуват „други”. Докато Единственият се занимава със всичко друго и всички други в Битието, за да бъде то живо, Единствената няма нужда от „други” след него и извън него, които да обслужва и на които да прави добрини. Няма нужда да тича като гламава по задачи, милосърдия, съжаления, чувства за дълг и благотворителности, да изпада в света на приоритетите, където всички чакат на опашка да им дойде редът. А в този свят на жесткостта към Единствения и Определения, гламавите поставят Единствения на последно място и обикновено неговият ред не идва никога. В света на Двамата, които са мощни като Бога и едно с Бога, такова нещо е немислимо. Там Единственият умира без Единствената; която му дава СВОБОДА; Единствената умира без Единствения, ако не е съсредоточена САМО В НЕГО И ЕДИНСТВЕНО В НЕГО. Именно в тази светлина можем да разберем положително думите на Учителя от тази беседа, че „В ЧИСЛОТО ДВЕ НЯМА РЕД И ПОРЯДЪК”. Това е трагично само в случаите без Бога, когато двойките разбъркват безобразно всички неща в отношенията си и превръщат живота си и живота наоколо в ад и развалини, защото всеки изисква само своето собствено право. Или пък всеки робува, без да види бял ден. В Двойките, родени от Бога и събрани от Бога НЯМА РЕД И ПОРЯДЪК по съвсем друга причина: там няма кого и какво да редуваш. Няма и приоритет и „триоритети”, няма раздробяване и числови редици, както е в математиката – има само Един, има само Едно, както е в БОЖЕСТВЕНАТА Математика. Всички останали се чифтосват, за да се размножат или да размножат обектите на грижите и милосърдието си, мислейки че това е любов. Да, и ТОВА е Добро и Любов, това е изпълнение на първата Божия Заповед и Божия Молба, но в МНОЖЕСТВЕНАТА Вселена. В Космоса на Единството такова нещо няма. При Светиите и Учителите Двамата са вече в едно тяло и затова те нямат нужда от външен свят и от „други”, Женитбата на Духа и Душата в тях вече е станала, дишането на Битието в тях е ВЪТРЕШНО. Обаче мнозина богове и архати при това положение не разбират, че това също може да е себизъм, егоизъм. Психическото и теистично самозадоволяване е цинична дума в ушите на Бога, ако не станеш ИЗВОР. Станеш ли Извор, ти пак се разсипваш в благотворителности и добрини, но не защото на ТЕБ е нужно, а защото това е нужно на СЛАБИТЕ, на ДРУГИТЕ. Щом си дух, ти си неизчерпаем, понеже зад теб е БОГ. Щом си душа, ти си неизчерпаема, защото служиш на един дух да бъде ИЗОВОР. Неговото извиране за всички те наслаждава много повече от насладата на смъртните да имат някого само за себе си, от лакомията на ада да извлича от някого цялото му внимание, цялата му енергия.

Щом си душа и си излязла от Бога едновременно с Единствения, ти живееш в УСТИЕТО на Извора - и насладата ти от Изтичането е равна на НЕГОВАТА наслада. Не искаш да обърнеш водите му навътре към себе си, защото такава мисъл и такова чувство са бездна и тя напълване няма. Така ти би направила извора нещастен, а това мигновено прави нещастна и тебе. Всмирната душа не е ад и става вакуум за някого само тогава, ако той си помисли, че е НЕЩО. Щом някой си помисли че е нещо и че действа и се раздава лично той, а не Бог, Всемирната Душа се превръща в Яма и го поглъща неминуемо. Няма божество, комос или вселена, които могат да ѝ се съпротивят - и тогава става ясно каква е мощта на душата и на Всемирната Душа и дали някой самодеец е по-силен от нея.

За да живеят и двамата в УСТИЕТО на Извора и да изпитват едновременно и с еднаква сила блаженството, възможно САМО В УСТИЕТО на Извора, има ИЗИСКУЕМИ УСЛОВИЯ. В беседата от 28 октомври 1912 г. се казва точно това: „НО ЗНАЙТЕ И НЕ ИЗПУСКАЙТЕ ОТ ПРЕДВИД, ЧЕ ДВА ЕЛЕМЕНТА НЕ МОГАТ ДА СЕ СЪЕДИНЯТ БЕЗ ИЗИСКУЕМИТЕ УСЛОВИЯ. КОЙТО И ХИМИК ПИТАЙТЕ ВЪРХУ ТОЗИ ВЪПРОС, ВСЯКОЙ ВСЕ СЪЩОТО ЩЕ ВИ КАЖЕ. СЪЩОТО Е И С НАС: САМО АКО РАЗПОЛАГАМЕ С ИЗИСКУЕМИТЕ УСЛОВИЯ, ГОСПОД ЩЕ ОТГОВОРЯ НА ИСКАНИЯТА ВИ.

А ние псотоянно и денонощно САМО ИСКАМЕ: религиозните – от Бога, нерелигиозните – от другите и от себе си. По тази логика, религиозните, които си мислят, че са религиозни или другите ги мислят за такива, щом като поискат нещо от другите или го изискават, се оказват първи бзбожници и стават много по-лоши от нерелигиозните. А какви са ИЗИСКУЕМИТЕ УСЛОВИЯ, тук няма да повтаряме и даже да го резюмираме или анотираме, понеже за тях проповядват денонощно всички божествени учения - христови или нехристови. Въпросът е от проповядване да се мине към съвест и вяра, а оттам – в действие. В противен случай Бог онемява и не отговаря на нито едно от въжделенията и исканията ни.

Изучаването на Словото Божие и прилагането му с душите, които са ни определени и дадени от Бога – това е ЕДИНСТВЕНИЯТ път да разберем какви са тия ИЗИСКУЕМИ УСЛОВИЯ. Бог ни ги изяснява постоянно и работи денонощно чрез Паисиевците Си за тяхното изясняване, но ние не разбираме приоритетите и НЕ ИСКАМЕ да ги разберем, спираме еволюцията си и еволюцията на съществата, представяйки си че си уреждаме живота или че правим добро някому, че го „спасяваме”. Как ще го спасим, ако не се държим с едната си ръка за по-силен? Хиляди пъти Бог ни кани на трапезата Си, в която има хляб и изобилие и за тия, за които се безпокоиим, но ние, непослушните и самодейците, знаем само своето си и се въртим като лунатици в един омагьсан кръг. Опитваме се да пълним бездна.

Колкото и да се мъчим да „изяснимм” Ясното, словата ни са бледи и безсилни. Само го замъгляваме и си губим времето, затова най-добре е да четем и изучаваме Словото Божие от извора. Ето, и тук е по-добре да се завърши този увод с оригинално Слово Божие - това от 28 октовмри 1912 г. Тук, изглежда, записващият и редакторите са го предали без изменения и затова е толкова силно:

„В този живот не очаквайте, че ще имате щастие. Това е илюзия. Земята не е място за човека, той е пришълец в нея. Тя е за него т.нар. "плачевна юдол". Тая земя е покрита с плача и сълзите на милиарди същества, които са плакали, плакали и плакали... И ВАШАТА съдба е такава - толкова ще ви се даде и улеснение. Да искате повече, от лукаваго е. Ако искате да живеете вечно на земята, и то е от лукаваго. Ако искате да бъдете богати, тоже от лукаваго е. Ако вие градите вашето щастие на тази земя – излъгани сте, защото разполагаме и с друг дом - неръкотворен, вечен. И когато чуете гласа на вашите ближни, отишли преди вас, ще разберете смисъла на живота. Прочее, не искам никой да роптае. Решил съм да туря точка на всяко роптание! Всякой кове своята съдба, а БОГ е, Който определя всекиму според Вечната Правда. Който се чувства готов за пътя Господен – добре; а който не - може да си остане в света. Най-подир, размислете: вам са дадени мъже, жени, деца. Защо ви се дават - размишлявахте ли, разбрахте ли? Ами че постарайте се, потрудете се и дайте правилен отговор на тия въпроси! И тъй, най-елементарното сега за вас е ПОСЛУШАНИЕТО. Тази да е единствената лозинка, чрез която да хлопате в Небето - и щом като с НЕЯ похлопате, когато и да сторите това, ще ви се отваря. Но ако не слушате, може да хлопате колкото искате, може и да плачете колкото искате – НЯМА да ви приемат! ДА, В ПОСЛУШАНИЕТО Е СИЛАТА, А ПОСЛУШАНИЕТО Е ПЛОД, РЕЗУЛТАТ, ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЛЮБОВТА.”

 

 

 

 

ЕТО ЕДНА МАЛКА ЧАСТ от родените на 11 юли 1864 г. или близо до тази дата и от най-важните събития в периода около раждането на Учителя на земята. Най-горе в средата е Анри Дюнан, който тогава основава Червения кръст. Отляво в кръга около Учителя е Мигел Унамуно – велик испански философ, писател и Посветен; надолу и после отдясно нагоре следват американският художник Чарлз Уудбъри, откривателят на вирусите Дмитрий Ивановски, математикът Владимир Стеклов, американският художник Вилхелм Ритчел, бразилският композитор Алберто Непомуцено. От образите в 4-те ъгъла: горе вляво е Джордж Сантаяна, долу вляво – немският поет Фридрих Хебел, долу вдясно – египетският писател-хуманист Кязим Амин; горе вдясно - индийският Учител и мъдрец Махатма Хансраж. Какви съвършени и възхитителни лица имат всички, колко ясно си личи в каква висока степен е въплътен Бог в тях!

УЧИТЕЛЯТ КАЗВА, ЧЕ ВИНАГИ ИДВА НА ЗЕМЯТА С ЯТО ОТ ИЗБРАНИ ДУШИ. Българите, общо взето, ги знаем, но нека запомним и някои от хората с дух и душа по света от онова време. Той твърди, че най-напредналите Му ученици и съратници не са в България. А когато идва, Той си води и хора, способни да свалят империи...

ЕТО ОЩЕ ХОРА И СЪБИТИЯ в орбиса на Неговото идване на Земята - от зачатието Му през октомври 1863 г. до края на 1864 г. Важни са и много от заминващите си в другия свят в даден период, защото те освобождават сила и енергия за напредъка на сродните им души и на Делото Божие на земята.

- 3 октомври 1863: Президентът Линкълн обявява Националния ден на Благодарността в Америка, който да бъде празнуван всеки последен четвъртък от ноември. Духът, чието физическо тяло се зачева в България в момента, един ден ще изкаже фундаменталната мисъл "Благодарността е еквивалентна на плащането" - т.е. благодарността топи кармата. Огромна част от Учението Му ще е свързана с Благодарността и проявата ù, като основна добродетел и метод;

- 11 октомври 1863: Ражда се Louis Cyr - канадският Крали Марко, живял до 1912 г. Той никога не е бил побеждаван в състезание нито в Канада, нито по целия свят;

- 1 декември 1963 - Ражда се египетският писател и реформатор Qasim Amin, доживял до 1908 година – също Божи човек. На илюстрацията тук е долу вдясно. Такива ангели на Земята ни напомнят за младия Ганди и най-любимия ни ливанец Джубран Халил Джубран – автора на "Пророкът". Наистина, няма по-красиви очи от египетските! Има ли нещо в лицето на този удивителен човек, което да не е за икона? Спомняте ли си очите на един Българин от русенския Му фотопортрет като млад (в колажа тук – в средата)? Можете ли да откриете някаква разлика? Като човек с искра от Бога, Амин се бори и за правата на жените в Египет.

- 7 декември 1863. Ражда се италианският композитор Пиетро Маскани;

- 11 декември 1863 : Ражда се Annie Jump Cannon - американска астрономка, живяла до 1941г. Направила е уникална класификация на съзвездията, която има значение и до днес. Описала е сама и класифицирала над 230 хиляди звезди, което се счита за уникум в усилията само на един учен. Който е виждал телескопа на Учителя в горницата му на Изгрева и чете беседите Му, може да види връзката. А защо е употребявал телескоп, микроскоп, радиоапарат, барометри, космични кораби и пр., след като си може всичко и без техника, това е особен въпрос, който иска разяснение.

- 12 декември 1863: Ражда се Edvard Munch - норвежки художник, живял до 1944 г. Вижда се от снимките му колко съвършено и прекрасно лице има, но цялото му творчество е една велика драма и трагедия, едно отчаяние от липсата на любов и отклик в тоя чужд свят; един горък вик и плач на ангелите, попаднали тук, в света на жестокостта и безответността. Общото с Христос и Учителя? – „Скръбна е душата ми до смърт”; „Странник съм във този свят”...

- 13 декевмри 1863 г. Отива си от тази Земя прекрасният и извънредно любим на боговете и невинните души немски поет Фридрих Хебел. Пълните му имена са Christian Friedrich Hebbel. Той аргументира грижата на Бога и Вселената да възпитават сурово творците и гениите, които са си позволили да се прославят;

- 16 декември 1863г. - слиза още един Божи човек. Личи си даже само от портрета му - горе вляво на колажа тука. Също е дошъл с Десантната Група: George Santayana – философ, поет, есеист и автор на романи. Рождените му имена са Jorge Agustín Nicolás Ruiz de Santayana, а испанското му име - Хо́рхе Агусти́н Никола́с Руи́с де Сантая́на. Отишъл си е през 1952 г. И той е един от любимците ни още от най-млади години, когато се ровехме из Народната библиотека да търсим философи с душа...

- 24 декември 1863г. – отива си от този свят William Makepeace Thackeray, знаменитият автор на "Панаирът на суетата", роден през 1811 г. Заслужава си някога да се изследва по-подробно какъв е приносът му за Божественото и с какво той е клетка от Него. Най-малкото: открил е един от белезите за наличие на монада в човека: "Не е странно да видиш двама млади, които се обичат; ала да видиш двама възрастни, които продължават да се обичат, е най-чудната гледка на света!" Досега не сме знаели кому принадлежи една от най-известните мъдрости на човечеството, а днес откриваме, че е от Уилям Текери: "Посей мисъл - ще пожънеш постъпка; посей постъпка – ще пожънеш навик; посей навик – ще пожънеш характер; посей характер – ще пожънеш съдба."

- 19 април 1864 г., Великден. Пред най-близките си приятели Дяконът сам отрязва дългите си монашески коси. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, но Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си. По-късно патриархът на духа ни дядо Вазов ще възпее този исторически миг в знаменитото си стихотворение за Левски. Не се знае Кой може да се е явил на Апостола в килията му, малко преди да слезе на земята сам Той да се бори за Свободата. Малко по-късно Този, който се ражда в същия зодикален знак като Апостола и слънцата им са в съвпад и Който сигурно се е явил в килията на Дякона или вътре в сърцето му, понеже Той е навсякъде и всякога и във всеки миг, когато някой се осъзнава, ще каже: „Не съм ви призовал да бъдете калугери! Призовал съм ви да бъдете певци, музиканти, художници, поети, влюбени, ученици на Бога, синове, дъщери, майки и бащи – брилянтни и чисти хора на Духа, които живеят и се жертват за братята си и греят като слънца за другите, раздавайки истина, добро и красота”.

- Интересен факт е, че Матей Миткалото печата в единствената реално действаща печатница в българските земи в тези години – основаната през 1864 г. в Русчук по внушение на Мидхат паша, която Манчов и Данов съзнателно избягват. Отец Матей е изключително интересна личност за населението, което, освен като лечител, го запомня и като пътуващ книжар, истински носител на просвета сред своя народ. Отец Матей Преображенски Миткалото (Моно Петров Сеизмонов), наричан от народа още Очматей или Очката, е български възрожденец, монах, просветител и национал-революционер. Член на Вътрешната революционна организация. Приятел и довереник на Васил Левски. Прякорът му идва от глагола "миткам", означаващ "скитам".

- 19 април 1864 г. – ражда се Mahatma Hansraj, индийски човек на Духа и просветител, продължител на каузата Arya Samaj. На колажа тук е горе вдясно. Бил е на Земята до 1938 г. Изпреварва Учителя физически само с 3 месеца. Нека някой каже, че няма звездни влияния и типология на Духа! Свалете му очилата и влезте за пръв път някъде, където се намира Махатма Хансраж. Не може да не изтръпнете, особено ако сте българин с душа.

- 20 април 1864 г. На тази дата българският учен-енциклопедист със световна известност Петър Берон (1799-1879) е написал писмо до Иван Селимански за отпечатването в Париж на поредния том от неговата "Панепистемия" (Всенаука). Тя е в 7 тома, издадени от 1961 до 1871 г. Обнародва още много книги в различни сфери на науката и философията, всеки най-малко по 500 страници. Защитил е дисертация по гинекология и е изобретил уред за безболезнено раждане, за който българите не знаят нищо. Говори за лечебните свойства на топлата вода, когато се пие. Знаел е 9 езика и пишел и публикувал книгите си на 6. Тук няма да се изреждат заглавията им - издава само на френски, немски и английски език 24 научни съчинения, събрани в 32 тома, но има и на гръцки, на латински и др. У нас чак през 2000-та година се отсрамихме да му издадем "Славянска философия". Предвидил е с формули вълново-корспускулната теория на Айнщайн, както и други фундаментални неща в науката, а всички българи и доднес го знаят само с „Рибния буквар”... Само в Германия има два института но беронология, а тук го наричат „карикатура на гения”. Не е имал съвсем розов живот, както си е „редно” с много гении: по време на пребиваването му в Сорбоната той живее на последния етаж на една бедна сграда, където на места покривът е срутен и се вижда небето... Получава хубава заплата, която влага в лаборатория по химия за експерименти и продължава да живее в нищета. На човекоподобните им се удава да убиват и малтретират Човеци: един тип в Румъния удушава Петър Берон през 1871 г., друг бие Учителя Петър Дънов до кръв и осакатяване през 1936 г.

- 21 април 1864 г. – Ражда се Max Weber, немски социолог, починал през 1920 г. Голям анализатор на религиите и капитализма, ползван от някои за допълване на марксическата теория на икономиката и революцията, коментиран и от Ленин. Мнозина го разглеждат като един от конструкторите на голямата метла на болшевизма, която изигра кармическа роля.

- 22 април 1864 г. – Нещо много интересно и сигнално в историята на Америка, въпреки че минава за масонско и капиталистическо. На тази дата Американският Конгрес прокарва паричната реформа от 1864 г., издавайки указ за гравирането на всички монети със знаменития надпис "In God We Trust" (В Бога ние вярваме), което после преминава и върху банкнотите. Дълго време това е било и националното мото на САЩ.

- На 11 май 1864 се ражда Етел Лилиан Войнич (на английски: Ethel Lilian Voynich). Отишла си е на 28 юли 1960г. в Ню Йорк. Английска писателка и композиторка, известна най-вече с книгата си "Стършел" (The Gadfly, 1897). Баща ù и майка ù са били професори по математика, а вуйчо ù Джордж Еверест, известен инженер и географ, пръв се заема с изучаването на Хималаите. И до днес най-високият връх на света Монт Еверест носи неговото име. Писала е на тема славянска литература и е превеждала от руски език. Констатираме примери за някои от родените в зоната на Учителя – силно русофилство и славянофилство.. Ние си припомняме примера за героя ù Бартън и желязната му воля, кристалния му идеализъм. Може би Юпитер в Скорпион в разглеждания период дава и този ефект. Учителят цени над всичко героите в света, поддържа революционерите, дава, в частност, и едно упражнение за ученика, което със сигурност 99.99 процента от нас няма да го направят в това прераждане – да си пробиеш дланта с една голяма игла и тя да излезе от другата страна… За факирите и йогите това е играчка, но Скорпионът неизменно демонстрира превъзходството на подвига, презрението на духа към материята. Най-малкото, и до преклонна възраст въпросният Българин е изкачвал връх Мусала и при най-свирепи снежни бури през зимата и е спал в снега, показал ни е диамантена твърдост на духа и волята, трудно постижими и за младите спортсмени около Него и в света.

- 15 май 1864 г. – Ражда се Vilhelm Hammershøi, датски художник, починал през 1916 г. Изказваме предположението, че той също може да е от екипа на Бялото Братство, слязъл заедно с Учителя в тия месеци и воден от Него. Картините му оказват невероятно силно въздействие с апотеоза на слънцето, на светлината и бялото, на най-съкровеното и интимното.

- 11 юни 1864 – точно един месец преди Учителя - се ражда Рихард Щраус, бъдещият голям немски композитор. Когато го запитали защо музиката му прилича на Вагнеровата, той казал: "Вагнер е една голяма планина, която аз се изхитрих да заобиколя"... От космическата му музика обаче на човек може да му се завие свят - такива простори и изненади, потресения, дълбочини! Чуйте пак неговата изумителна „Алпийска симфония” и я сравнете с любовта на Учителя и учениците Му към Планината. Чуйте и "Тъй рече Заратустра", за да направите връзка с едно от преражданията на Учителя и да разберете духовния ранг на Ричард Щраус.

- 18 юли 1864 г., - само една седмица след раждането на Учителя като Птър Дънов на земята, президентът Линкълн излиза с прокламация за мобилизиране на 500,000 мъже. В разгара си е Американската освободителна гражданска война. Това изиграва решаваща роля за окончателния разгром на робовладелската идеология и практика на Юга. Дали идването на такъв Дух на Земята като Учителя има връзка и с това, ние не можем да съдим, докато не сме проверили това в акашовите филми на Природата и изводите на космичните историци. Но както за тази война, така и за войните и бедствията от началото до средата на следващия век би трябвало да важат с неопровержима сила предупрежденията на Духа в страховитото "Възвание към народа Ми" от 1898 г. То е свято и възвишено, но по този пункт наистина е апокалиптично.

- От художниците маринисти в Америка, които се виждат на илюстрацията отдясно и отляво на Учителя, десният – ВИЛХЕЛМ РИТЧЕЛ - Е РОДЕН ТОЧНО НА НЕГОВАТА ДАТА 11 ЮЛИ, а другият – Чарлз Уудбъри - на 13 юли 1864 г. Ритчел рисува кораба на Летящия Холандец, Учителят говори за Летящия Хландец в беседите Си...

- На 15 юли 1864 г. се ражда незабравимата английска певица и актриса Мария Темпест, доживяла до 1942 година. Пак музиканти, пак музика! За нейното уникално сопрано се говори и до днес. Обиколила е със спектакли цял свят. Критици и публика са се изумявали от невероятните ù певчески и артистични способности. За разлика от много себелюбиви творци и изпълнители, тя е възпитавала, обучавала и поддържала много млади певци и певици.

- На 20 юли 1864 идва още един гост на нашата планета - Erik Axel Karlfeldt - и остава до 8 април 1931 г. Озарен от Бога шведски поет, чиято символистична поезия е станала много популярна и му донесла Нобеловата награда за литература посмъртно, малко след като си е заминал от този свят. Бил е член на Шведската Академия, работил е в ръководството на Нобеловия комитет. Станал е почетен доктор в университета в Упсала още през 1917 г. Ако погледнете фотографията му, кажѐте: може ли такъв човек да не бъде обичан? Поетите не са оттука и затова почти винаги са малко тъжни на Земята.

- На 28 септември 1864 г. Карл Маркс основава в Лондон Първия Интернационал;

- 29 септември 1864 г. Ражда се още един удивителен човек с крайно впечатляващ образ, живот и творчество – отново за сравнение колко много си приличат дори и външно някои колоси на духовната епоха, дошли по едно и също време. Ако не бяхме родени в България, а някъде в Испания по времето на този човек, положително щяхме да тръгнем след него, понеже духът и лицето му вдъхват безкраен респект и доверие. Поне за тези, които са виждали снимките на един Българин. Това е Мигел де Унамуно и Хуго (на испански: Miguel de Unamuno y Jugo). Той е известен испански философ и писател, роден в Билбао. Преподавател и ректор на университета в Саламанка. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Почива през 1936 г. в резултат на пълна духовна изолация и домашен арест.

- На 5 октомври 1864 г. е роден Луи Жан Люмиер, който е изобретил кинематографа.

- 20 ноември 1864 - Съдебната реформа на Александър II. Когато съветски руснаци идваха в София за пръв път, биваха доста изненадани как може да има тука паметник на техен император "враг на народа"... Но днес всички знаят, че Съдебната реформа на Александър Втори, заедно с военната, е била една от най-успешните и последователни от всички негови реформи. Тя въвела напълно нова система за съдопроизводство и съвършено нов метод на процесуалните действия. Така съдът се е променил коренно. Осигурено било справедливо обществено изслушване и на двете страни, правото на участие на независими съдебни заседатели и професионален защитник – неща, които ги е нямало до този момент в Русия. За съжаление, тази реформа не могла да оцелее поради инерцията да се действа по стария начин и по-късно заради извънсъдебните преследвания, предприети от приемниците на трона Александър III и Николай II.

- През 1964 г. Елена Петровна Блаватска обикаля цяла България за етнологически изследвания, но за нас тя е един от Влъхвите, изпратени от хималайските Учители, за да бъдат в аурата на Учителя по време на Неговото идване като човек на Земята;

- Раждат се още и композиторите Рикардо Кастро Херера, Митрофан Ефимович Пятницкий, Александър Леви и още много други бъдещи музиканти – цяла една необичайна „лавина” от музикални духове през 1864 г.;

- Раждат се и Писателите Ричард Демел, Жюл Ренар;

- Ако се върнем към България, в началото на 50-те години Британското библейско дружество натоварва д-р Илайя Ригс да преведе на български цялата Библия. Той работи от 1851 до 1857 г. с К. Фотинов, после, след смъртта му, взима за сътрудник Христодул Костович, през 1863 към него се присъединява и д-р Албърт Лонг, а през следващата 1864 бива поканен да помогне в областта на езика и стила П.Р.Славейков. През 1864 Раковски издава "Бъдещност" и "Бранител", а Баба Тонка Обретенова от Русе често е изпълнявала ролята на куриер – пренасяла писма и оръжие между България и Румъния. През 1864 г. тя застава начело на бунта на русенските жени, които се обявили срещу гръцкия владика, защото отказал да се води богослужението в църквата на български език. Своето свободолюбие и безстрашие Баба Тонка предава и на децата си. Четирима от синовете и едната ù дъщеря взимат дейно участие в национално-освободителното революционно движение.

27.04.2017 г. 11,21 ч.

 

 

Не всеки е осведомен, че чрез портретите на всеки художник и изображенията на произведенията му Посветените могат да "скачат" в съответния свят и в епохата му, дори в точния исторически миг, когато се рисува или когато е завършена картината. "Скачат" в света или на мястото, където се намира в момента и съответният дух на твореца, въплътен или е невплътен, а също и точно по местата, изобразени на картините на съответните художници. Озовават се моментално и при всеки от хората, които са изобразени на портретите им. В някои случаи може да им се помогне и в ада; в други - да се озовем направо в рая или на някоя планета или звезда във всемира, където се намират. Така че картините са "трамплини", ако знаем с кого и как да пътуваме. Фантастика?... Не е необходима никаква машина на времето - прескоците се правят много лесно именно през картините и предметите с истоическа достоверност, даже и чрез техните реподукции и изображения. Само че първо трябва да се уверим ясновидски дали на съответното място все още има свободна природа или вече има нещо построено от хората, дали в момента там няма буря, война, пожар и  т.н. - иначе е опасно. Това е поддисциплина на една от 144-те основни дисциплини на Школата. Опитайте - не е много трудно... Ако включваме дажe един квадатен сантиметър от някая некармична картина на художници рибари, ловджии, развратници, баталисти, пушачи, наркомани, пияници и пр. или картини с такива сюжети, то е защото по този начин на духовете им може да се помогне. А в някои случаи е извънредно трудно или невъзможно да се открие изкуство в масовото производство на "креватна живопис" с шарении без помен от основен тон или във фтографчийски картини, които са много по-долу от самата художествена фотофграфия. Или в портрети на прозаичнни, грозни, неодухотворени клиенти на рисувача, правени серийно за пари.  Тук обаче говорим за пътуване в миналото чрез истински картини. Някои картини се "предават" за минути, други искат съзерцаване с денонощия без отместване на погледа. Сам е почти невъзможно, скоковете се правят по двама или трима. Единият трябва да остане на място, за да можем да се върнем в изходното време и отправния пункт. В съответните места и епохи обикаляме невидими, но има начини да се добие осезание за там, да се включт и останалите сетива. Не може да се яде, но звуците, вкусовете, преживяванията и  мирисите се усещат. Светът е прекрасен!

 

28.04.2017 г. 11,13 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 11 август 1913 г. : : Из „НАЗИДАВАЙТЕ СЕБЕ СИ”

В тази картина на Джубран Халил Джубран е скрит смисъл, който е спасил много светове във вселената от гибел.

„ЗА ДА ОЧИСТИШ СЪРЦЕТО, ЗНАЧИ ДА ГО ОБРАБОТВАШ, ДА ИМА КОЙ ДА МУ ПОМАГА. В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ИМА ПОГОВОРКА: "С ЕДИН КАМЪК КЪЩА НЕ СТАВА." И ЧОВЕК, АКО МИСЛИ, ЧЕ САМ МОЖЕ ДА ОЧИСТИ СВОЯ УМ И ДА ПОВДИГНЕ СВОЕТО СЪРЦЕ, ПОЧИВА НА ФАЛШИВА ПОЧВА И СХВАЩА ЖИВОТА ЛЪЖЛИВО. АКО ЧОВЕК РАБОТИ ЗАЕДНО С ГОСПОДА - ТОГАВА ДА. НО ЕДИН УЧЕНИК МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СВОЯ УЧИТЕЛ, САМО КОГАТО ИМА ПОСТОЯННИ СЪОБЩЕНИЯ С НЕГО.”

НЕКА ПОРАЗСЪЖДАВАМЕ МАЛКО И НАД ТАЗИ БЕСЕДА. Добре е да помним винаги и да реагираме ПРАВИЛНО в живота: очистване на сърцето е невъзможно, ако човек се опитва да го прави САМ – трябва да има кой да му помага. Много светци и самонадеяни индивидуалисти не правят това не само защото са приели тази лъжа като свой основен мотив, но и понеже са горделиви. Горделивостта изключва шанса някой да ни помогне – не виждаме човек над себе си в еволюцията. Самонадеяността и своеглавието са верни само на своите собствени мнения и планове. Може и да умира такъв човек, но не допуска някой да му помогне, защото счита своята оценка и своето решение за единствено верни. А ако говорим за окултно ученичество, наистина при автопилот без Учител катастрофата е сигурна. Тия произволни лупинги и експерименти, които правят горделивите с голяма скорост и не могат да се спрат, дори това да е от милосърдие и с големи саможертви или за „просвещението на душите”, са обречени предварително. Такъв човек пак се учи от живота, но с много осакатявания и рани. Функционерът си съчинява импулси и програми без никаква координация с Учител и Ято, тъй като си мисли, че такива на земята вече няма и че единственият начин е да пита себе си. Или си въобразява, че Бог го ръководи вътрешно, но ако това бе вярно, нямаше на всеки завой да се хвърля в пропастта. Липсата на смирение и наглостта на индивидуалиста затварят очите и за Разпознаването, понеже гордият няма сметка да бъде тепърва последовател и ученик - особено когато вече някъде прави впечатление като функционер или на сцената.

Тук стана дума и за Ято. Ако някой не се е свързал РЕАЛНО с Учителя си, понеже счита, че реален е само вътрешният му контакт с Него, той всеки път става жертва на тази самолъжа, понеже ИСТИНСКИЯТ КОНТАКТ С ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ ВИНАГИ СПАЗВА ОСНОВНИЯ МЕТОД ВЪВ ВСЯКА БОЖЕСТВЕНА ЙЕРАРХИЯ: „С УЧИТЕЛЯ МОЖЕШ ДА СЕ СВЪРЖЕШ САМО ЧРЕЗ УЧЕНИК; С ХРИСТОС – САМО ЧРЕЗ УЧИТЕЛЯ; С БОГА – САМО ЧРЕЗ ХРИСТОС”. Значи, самонадеяните функционери или самотници, не приемайки съществуването на Ученици от Ятото и днес, които са в постоянна и реална връзка с Учителя, на практика загазват в развитието си. Едни са се препарирали в някакво отчаяние и саморазлагане на гърба на хората, други се блъскат насам-натам по „милосърдия”, самодейности и инициативи, за да правят впечатление или да успокояват съвестта си, че правят нещо. Така обаче те са „като бик в аптека”, който не върши истинска работа за Бога и човечеството, а изпотрошава и това, което гради Учителят - даже увлича и уврежда неопитни души.  В базовата мисъл тук е казано: „Един ученик може да работи със своя Учител, само когато има ПОСТОЯННИ съобщения с него. А когато не сме разпознали Учителя си на земята, ние трябва да сме в МНОГО ЧЕСТИ И ПОСТОЯННИ СЪОБЩЕНИЯ с неговите Ученици от Ятото, които са във врзка с Него. Да, Учителят ни среща и ФИЗИЧЕСКИ на земята на всяко място и през всеки миг от Вечността, където види смирение. Учител, който не може да бъде безсмъртен и телесно, не е Учител.

Какво значи обаче „съобщения” – общуване по телефона и по интернет  или само в добрите мисли и чувства от разстояние? СЪ-ОБЩЕНИЕ значи РЕАЛНО И ВЗАИМНО общуване както на небето, така и на земята; ВЗАИМНА иницитива и от двете страни за поддържане на ЧЕСТО И РЕАЛНО общуване. Без голяма честота и постоянство в такова общуване, няма как да се помогне. Нещо повече – в Ученичеството има същите етапи, както и при интимните съединявания: Има Разпознаване, Влюбване, Приоритет, Приставане, Слугуване, Послушничество, Годеничество, Сватби, Меден месец (период), Сватбени пътешествия, Живот в един дом 2 години, 7 години, 14 години, 28 години, 56 години и – и т.н. Който не разбира и не иска това и си остава в изолация или търси функционерствата и сцените, той сам си е виновен. В такива случаи, Бог оставя горделивия на съдбата му.

В същия смисъл, в това Слово Учителят съвсем точно етимологически и семантически анализира и думата „назидавайте” – назидание не значи да се поучаваш или да поучаваш някого, а да НАДЗИЖДАШ. Зида си сме иззидали до определена височина, но трябва да го НАДЗИЖДАМЕ, за да растем към Съвършенството. В това „надзиждане” сърцето ни понакога е слабо, затова то има нужда от помощ – да му помага някой по-силен.

Тук става дума за къща, дом – за построяване на къща, а „С ЕДИН КАМЪК КЪЩА НЕ СТАВА”. Другите камъни или тухли, основите, темелите, гредите, покривът, вратите, прозорците, хоросанът и пр. СА НАШИТЕ ИСТИНСКИ БЛИЗКИ И БЛИЖНИ, с които и заради които строим тази къща и с които ще живеем нея.  Ако някой си е наумил да влезе в готова къща на някой несроден, това е друг въпрос – ще трябва да се подчинява на НЕГОВИТЕ правила и да обслужва НЕГО.

Беседата продължава с цялата логика на божествените учения, за разлика от духовните: не трябва да се бяга в духовния свят, а трябва да слизаме периодически на земята, в материята. ГЛАВНИЯТ МЕТОД, ГЛАВНАТА ДОБРОДЕТЕЛ НА ЗЕМЯТА Е САМОПОЖЕРТВАНЕТО:

„...А КЪМ ТАЗИ ДОБРОДЕТЕЛ НИ ТИКА ЛЮБОВТА. БЕЗ ЛЮБОВ НЕ МОЖЕ ДА ИМА САМОПОЖЕРТВАНЕ; БЕЗ САМОПОЖЕРТВАНЕ НЯМА ПРОГРЕС, НЯМА ПРОГРЕСИВНА МИСЪЛ, НЯМА ПРОСВЕТЛЕНИЕ НА УМА. АКО ЖИВЕЕМ САМО В ДУХОВНИЯ СВЯТ, НЕ ЩЕ ИМАМЕ НИКАКЪВ ПРОГРЕС. ТРЯБВА ДА СЛЕЗЕМ ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ И ДА ВЛЕЗЕМ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ, МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ, ЗА ДА МОЖЕМ ДА СЕ ПОВДИГНЕМ В ДУХОВНО ОТНОШЕНИЕ.”

Целият въпрос е ЗА КОГО да се прави това самопожертване. От това зависи всичко. 777 кардинални прераждания са ни необходими и още хиляди некардинални, за да можем да си отговорим правилно САМО НА ТОЗИ ВЪПРОС.

От това ново фундаментално слово научаваме още нещо: че душата може да умре, че не умира само духът. Значи, битката е да не умре душата ни и душата на хората с душа; да се повдигне духът на хората, при които духът е наранен. Всички велики и неизвестни Учители на човечеството, всички гении, всички добри хора с буден дух и душа правят само това: дават ни сили, насърчават ни да опазим жива душата си и да повдигнем уморения си дух. Обаче враговете на човечеството имат сметка това да не се случи, тъй като те пият нашата енергия и могат да останат на земята само по един начин: като ни разубедят. Като ни пречат със всички сили да заживеем с Господа и с Ятото Му. Ето как правят това:

„ТИЯ /ПАДНАЛИ/ АНГЕЛИ, КОИТО СА НАПУСНАЛИ ЕДНО ВРЕМЕ НЕБЕТО, РАЗБИРАТ МНОГО ДОБРЕ ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, А ЗА УВЕРЕНИЕ НА ТОВА ЩЕ ВИДИТЕ, ЧЕ КОГАТО У НАС СЕ ЗАРАЖДА ЕДНА БЛАГОРОДНА МИСЪЛ, ТЕ ВЕДНАГА ТУРЯТ ПРОТИВОПОЛОЖНА МИСЪЛ. НАПРИМЕР, КÀЖЕТЕ В СЕБЕ СИ "ОТ ДНЕС РЕШАВАМ ДА СЛЕДВАМ ГОСПОДА" - ТЕ ВЕДНАГА СЪОБРАЗЯВАТ И ВИ КАЗВАТ "ЧАКАЙТЕ /.../ ОПРАВЕТЕ /ПЪРВО/ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ - И ТОГАВА ПО-УСПЕШНО ЩЕ СТОРИТЕ ТОВА". – И ВИЕ ВЕДНАГА ВЪЗПРИЕМАТЕ ВНУШЕНИЕТО ИМ...”

Според мъдреците и психолозите, почти няма трезвен човек в света - всички сме опиянени от някаква илюзия, от някакъв човешки мираж и вървим като лунатици към него. Затова за Небето ние всички сме пияни.

„ЩОМ ОБАЧЕ НЯКОЙ ПИЯНИЦА СЕ РЕШИ ДА СЛЕДВА ГОСПОДА, ЩЕ СЕ НАДПРЕВАРВАТ ДА ГО УБЕЖДАВАТ, ЧЕ НЕ Е ТОЗИ ПРАВИЯТ ПЪТ. /.../ ДА! НЯМА МОМЕНТ В ЖИВОТА, КОГАТО ТИЯ „АНГЕЛИ” ДА НЕ МОГАТ ДА ОБСЕБЯТ И ДА ПРЕПЯТСТВАТ.”

„ТОЛКОВА ГОДИНИ АЗ ВОЮВАМ, ЗА ДА ИЗМЕНЯ ТОВА ХИПНОТИЧНО СЪСТОЯНИЕ, ЗАЩОТО ВИЖДАМ, ЧЕ ВИЕ ХЕМ СЛУГУВАТЕ НА ТИЯ „АНГЕЛ”И, ХЕМ ВИ БИЯТ. ЗАТОВА РЕКОХ ДА СЕ ИЗБАВИТЕ И ОСВОБОДИТЕ ОТ ТОВА РОБСТВО, КОЕТО ВИЕ ПРИЕМАТЕ НЕ ЗАЩОТО ГО ИСКАТЕ, А ЗАЩОТО СЕ ПОДКУПВАТЕ. ТОЗИ Е НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО ХОРАТА НА ЗЕМЯТА ВЪРШАТ ПРЕДАТЕЛСТВО СПРЯМО ГОСПОДА И ТАКА ДЯВОЛЪТ ДОХОЖДА И ВИ УБЕЖДАВА, ЧЕ ВСИЧКИТЕ БОГАТСТВА И ВЪЗМОЖНИ БЛАГА СА В НЕГОВИ РЪЦЕ. ВИЕ ВЪЗПРИЕМАТЕ И СЕ ПОДДАВАТЕ; ДОКАТО, КАТО ХРИСТА ТРЯБВА ДА МУ КАЖЕТЕ "МАХНИ СЕ ОТПРЕД МЕН, САТАНА!" ЕТО ЗАЩО ВИЕ ТРЯБВА ДА НАВИКНЕТЕ ДА РАЗПОЗНАВАТЕ ТИЯ „АНГЕЛИ”.

- За своята цел, тия паднали ангели използват хората около нас.

„ЧОВЕШКАТА ДУША ВИНАГИ КОПНЕЕ ЗА БОЖИЯТА ЛЮБОВ, НО ТИЯ „АНГЕЛИ” НЕ МОГАТ ДА НАПРАВЯТ ПО НИКОЙ НАЧИН ЧОВЕШКАТА ДУША ЩАСТЛИВА, ЗАЩОТО ОБЕЩАВАТ ДОБРОТО, НО /истинско/ ДОБРО НЕ ПРАВЯТ И НЕ ДАВАТ /никога/.”

„А ПЪК ВИЕ ИСКАТЕ ДА ПОЗНАЕТЕ ДАЛИ СТЕ ОБСЕБЕНИ ОТ ЛОШ ДУХ, НЕ ОСТАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА СЕ ВГЛЕДАТЕ В ОГЛЕДАЛОТО И ДА СЕ ОГЛЕДАТЕ. ВЕДНАГА ЩЕ ВИДИТЕ ПРОМЯНА НА ЛИЦЕТО ВИ ОТ ХИПНОТИЧНОТО ВЛИЯНИЕ НА ТИЯ ДУХОВЕ. НИКОГА, АМА НИКОГА НЕ СЕ ПРИЛЕПЯЙТЕ КЪМ НЯКОЯ МИСЪЛ МНОГО ИНТЕНЗИВНО, ТАКА ЩОТО ДА СТЕ ГОТОВ ДА ЖЕРТВАТЕ ВСИЧКО. ЗАЩОТО НЕ Е ТАЙНА, ЧЕ ЩОМ СЕ ПРЕДАДЕТЕ ТОЛКОВА МНОГО НА ЕДНО ЧУВСТВО И ЕДНА МИСЪЛ, ТАКА ЩОТО ДА СТЕ ГОТОВИ ДА ЖЕРТВАТЕ ВСИЧКО, В ТАЗИ МИСЪЛ ИЛИ ФОРМА ЖИВЕЕ ИЛИ ЕДИН ДОБЪР ДУХ ИЛИ ЕДИН ЛОШ ДУХ. И АКО СЕ ПРЕДАДЕТЕ НА ВЛИЯНИЕТО НА ЛОШИТЕ ДУХОВЕ, ОБРАЗУВАТ СЕ РАЗНИТЕ БОЛЕЗНЕНИ СЪСТОЯНИЯ, БОЛЕСТИТЕ И ВСЕВЪЗМОЖНИТЕ НЕДЪЗИ, КОИТО ДОНАСЯТ СТРАДАНИЯТА И НА ТЕЛАТА ВИ.”

- И наистина, като се погледнем в огледалото, много лесно ще познаем на какъв дух сме се предали, за какво и за кого жертваме силите и усилията си. Тук обаче Учителят пак е точен: МОЖЕМ И ТРЯБВА ДА ЖЕРТВАМЕ ВСИЧКО И ЗА ЕДИН ДОБЪР ДУХ, който е дошъл да ни помага. Това интензивно „прилепяне” към една доминантна мисъл и едно силно чувство е божествено, само когато сме направили своя избор ПРАВИЛНО – както БОГ иска. Именно тук идва ПРИСТАВАНЕТО: приставане НА БОГА И НА ЯТОТО, а не на случайни духове, инициативи и хора. А при Приставането ние сме постоянно или много често там, където сме пристанали, понеже душата ни е направила своя ИЗБОР. Като погледнем лицето и тялото си при такова Приставане, особено като напреднем в годините, ще разберем дали сме пристанали там, къдато БОГ иска.

- Без извинение, но пред очите на ясновидците, на Небето и на цялата Вселена, за която няма нищо скрито, понякога ние приличаме не само на лунатици или пияни, но и на животни. Гòни ни само астралната тръпка или страхът да не изтървем копанята с помията, която ни поднасят господарите ни. Като види Бог, че вече сме свикнали с помията и че сме заприличали на онзи ангел, когото Той бил пратил някога на земята с висока цел, а ангелът се вселил в една свиня и се почувствал „осигурен”, Бог може да реши и да си ни прибере:

„И ЗАТОВА ГОСПОДАРИТЕ НА СВИНЕТЕ ПЛАЧАТ, РАЗБИРА СЕ, ЗАЩОТО В ТЛЪСТИНАТА НА ТИЯ СВИНЕ ТЕ ИЗГУБВАТ ИЗВЕСТНА ПЛЪТСКА ОБЛАГА. НО ЗА ВАС ГОСПОД КАЗВА: "КАКВО СЕ ПОЛЗВА ЧОВЕК, АКО СПЕЧЕЛИ ВСИЧКИЯ СВЯТ, А ИЗГУБИ ДУШАТА СИ? /.../ ЕСТЕСТВЕНО, ГУБЯТ ПОЛЗАТА ОТ ПРАСЕТАТА... ВИЕ ОБАЧЕ ОСВОБОДЕТЕ СЕБЕ СИ ОТ ТОЗИ РАЗВОЙ НА РАБОТИТЕ, ЗАЩОТО ГОСПОД ИДЕ И ЩЕ ДОЙДЕ - И КАКВИ ЩЕ ВИ НАМЕРИ? /.../ ВАМ СЕГА, В ПОСЛЕДНИЯ ЧАС, ПРИНАДЛЕЖИ ДА КЪСАТЕ И ХВЪРЛЯТЕ ВСИЧКО СВЕТСКО И ДА СЕ ПРИГОТВИТЕ, ЩОТО, КАТО ДОЙДЕ /ИСТИНСКИЯТ ВИ ГОСПОДАР/, ДА ВИ НЕ ЗАВАРИ, ЧЕ В СВЕТИЛНИКА ВИ НЯМА МАСЛО. "

„СЪЧУВСТВИЕТО Е, КОГАТО СИ БОС ДА ТЕ ОБУЯ; АКО СИ ГЛАДЕН - ДА ТЕ НАХРАНЯ; АКО СИ ЗАТВОРЕН - ДА ТЕ ПОСЕТЯ. /.../ . НЕ ВАЖАТ ДУМИТЕ, НО ДЕЛАТА СА, КОИТО КРАСЯТ. Л Ю Б О В Т А Е ФУНДАМЕНТЪТ! /.../ . ЗАТОВА, НАУЧЕТЕ СЕ ДА НЕ БЪДЕТЕ ПОД ВЛИЯНИЕТО НА ЛОШИТЕ ДУХОВЕ. ИСКАТЕ ЛИ ДА СЕ ЛЕКУВАТЕ И ИЗБАВИТЕ ОТ СВОИТЕ ЕЖЕДНЕВНИ ИЗМАМИ, НЕ СЕ СЪЕДИНЯВАЙТЕ С ДУХОВЕ, ПРОКЛЕТИ И ИЗГОНЕНИ ОТ НЕБЕТО. ХРИСТОС НЕ ДОЙДЕ ДА ПОМАГА НА ДУХОВЕТЕ, А ДОЙДЕ ДА ПОМАГА НА ДУШИТЕ!”

- Тия думи на Учителя важат с пълна сила и сега – особено сега, в навечерието на нещо много проблемно, което иде. Ние можем да се съпротивим на идващото зло или да го намалим, САМО АКО СЕ ОБЕДИНИМ. Ако не искаме да се обединяваме, Господ няма нужда от такива като нас:

„МНОЗИНА, КАТО СА НАТЯСНО, СИ КАЗВАТ "ЩОМ ГОСПОД НЕ НИ ПОМАГА, ЩЕ ОТИДЕМ НА ДРУГА ПОСОКА...” НО ПИТАМ ВИ ТОГАВА: ТАКА ЛИ ЛЕСНО НАПУЩАТЕ БОЙНОТО ПОЛЕ? /.../ ОБАЧЕ ТОВА ЩЕ БЪДЕ ГИБЕЛНА СЛАБОСТ ВЪВ ВАС - ТОВА НЯМА ДА ВИ ПРЕПОРЪЧА В НЕБЕТО ЗА ХОРА СЪС СИЛЕН, СОЛИДЕН ХАРАКТЕР. НА ВАШИЯ ХАРАКТЕР СЕГА НЕБЕТО НЕ МОЖЕ НИ НАЙ-МАЛКО ДА РАЗЧИТА. ОБАЧЕ НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОСТАВИМ ТАКА, ЩОТО НЕБЕТО ДА РАЗЧИТА НА НАС. ВСИЧКО ТОВА НЕ Е ЧУДНО - СЛАБОСТ У ХОРАТА Е ДА СЕ ПОДКУПВАТ ОТ ВЪНШНИТЕ РАБОТИ. А ВИЕ, ПОНЕЖЕ СТЕ В ЕДИНАДЕСЕТИЯ ЧАС, НАПЪЛНЕТЕ МАСЛЕНИЦИТЕ СИ, ЗА ДА МОЖЕ ДА ИЗЧАКАТЕ МЛАДОЖЕНЕЦА! КОЛКО ОЩЕ ЩЕ ЖИВЕЕТЕ ТУК? - НАЙ-МНОГО ДА ЖИВЕЕТЕ ОЩЕ 50 ГОДИНИ. АКО РЕЧЕМ, ЧЕ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТИЯ ГОДИНИ ВИЕ „ДОБРУВАТЕ”, ТО ДУШИТЕ ВИ КЪДЕ ЩЕ СА? КОГАТО СЛЕД ИЗМИНАВАНЕТО НА ПЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ ВИЕ ОСТАРЕЕТЕ, ТЯЛОТО ВИ РУХНЕ И СИЛИТЕ ВИ НАПУСНАТ, КОЙ ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ? НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАЙТЕ - НА ВРЕМЕННИТЕ ФОРМИ НЕ УПОВАВАЙТЕ! ТИЯ ГОЛЕМИ И СОЛИДНИ ЗДАНИЯ ВИЖДАТЕ ЛИ? - КАМЪК НА КАМЪК НЯМА ДА ОСТАНЕ ОТ ТЯХ! ДОТОЛКОВА Е /СИЛНО/ ЗЛОТО, КОЕТО ИДЕ ЗА НЕЧЕСТИВИЯ СВЯТ! НО ВСИЧКО ТОВА Е ЗА ВАС УРОК, КОЙТО ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕТЕ И СХВАНЕТЕ, ДА ПРОУМЕЕТЕ И ДА СТЕ ГОТОВИ ДА ПОСРЕЩНЕТЕ ГОСПОДА НА ИСТИНАТА.”

„ВИЕ ГЛЕДАЙТЕ ДУШИТЕ СИ, ЗАЩОТО ВРЕМЕНАТА СА ТАКИВА, ЩОТО ИМА И ОПАСНОСТ ДА ГИ ИЗГУБИТЕ.”

Беседата завършва с една приказка: Учителят разказва за китайския мъдрец Ляо-Янг, когото жена му го напуснала, защото искала „да си поживее като хората”. Така тя дала „нектара” си на един търговец – оженила се за него. Мъдрецът обаче спасил Китай от бедствия в труден момент и му се отблагодарили и материално. Жена му поискала да се върне при него, но той излял една чаша с нектар на земята и й казал: „Ако можеш да го събереш отново в чашата, тогава”...

- И за нас, за всички нас, със всичка сила и особено днес важи същият пример: кому даваме нектара на душата си и на живота си?

„ТАКА И ХРИСТОС, КАТО ДÒЙДЕ, ЩЕ ВИ КАЖЕ ДА СЪБЕРЕТЕ ТОЗИ ИЗСИПАН НЕКТАР, НО ВИЕ НЯМА ДА МОЖЕТЕ ДА ГО СЪБЕРЕТЕ. МОЖЕХ ДА ВИ ОСТАВЯ САМИ ДА РАЗРЕШИТЕ ТОЗИ РЕБУС. НО РАЗЯСНИХ ВИ ГО, ЗАЩОТО ЖЕЛАЯ ДОБРОТО НА ВАШИТЕ ДУШИ - И ЗАЩОТО ВИЖДАМ, ЧЕ НА ПОВЕЧЕТО ОТ ВАС ОЧИТЕ ВИ СА ОТВОРЕНИ КЪМ СВЕТА, СЪЩО КАКТО НА БИВОЛА ОКОТО Е ВСЕ В ПРОСОТО... ВНИМАВАЙТЕ, ПРОЧЕЕ, ЗА ДА ОПАЗИТЕ ВАШИТЕ ДУШИ - И ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ ХРИСТОС!”

 

- Ококорените очи към света не са само в „уреждането в живота”, в астралната тръпка или материализма. Има и втораченост в духовните изяви или милосърдието, а това не е истинският път към Христа.

 

 

 

 

 

29.04.2017 г. 09,47 ч.

 

КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД КАКВО Е НАДВИСНАЛО НАД ЧОВЕЧЕСТВОТО, добре е да се съобразим с фундаменталните закони на Битието. Сега всичко зависи от НАС! Преди всичко от БОГА, но Бог е оставил много неща в нашите ръце с някаква много дълбока и висока цел. Ето какво казва Словото:

„Бог е турил вашата съдба във ВАШИТЕ ръце! Съдбата на физическото поле е турена във ВАШИТЕ ръце! Съдбата на духовния свят е турил във ВАШИТЕ ръце. /.../ Понеже Той, като дойде да пребъдва в нас, ние трябва да Му представим един УРЕДЕН свят. Не КАТО ДОЙДЕ да уреждаме, но да намери УРЕДЕН свят. Като влезем в Неговия свят, ще намерим най-уредения свят. Той казва: „Елате, деца мои - вие, благословени от Отца - и наследете Царството Божие!“ Вие се противите да влезете в един божествен свят, който е уреден. Бог се противи да влезе във вашия свят, който вие не сте приготвили. Пригответе оня свят, в който Бог ще влезе да живее във вас!” (8 февруари, 1939 ,"Надежда, Вяра и Любов")

„Любовта се проявява, когато две същества, които съставляват половина на една реалност, трябва да изразят Абсолютното Същество - т.е., те трябва да направят Цялото в себе си, да се допълнят. Тия души няма какво да ги търсите, любовта не се търси. /.../ Физическата любов е направена от нишките на Божествената Любов. /.../ Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна. И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и нито той те забравя, нито ти него. Но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов. Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си. Нали любовта никога не отпада? Тя не е само за този живот, но за вечния живот. Има временен живот, има и вечен. За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният. /.../ Щом БОГ разрешава въпросите, хора ЩЕ ИМА в света, а щом хората разрешават въпросите, хора НЯМА да има. /.../ Бог в Своята целокупност може да се прояви в когото и да е. /.../ Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас. Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети. Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." ( 9 юни 1924 г, „Разлика между физическата и божествената любов”)

„Аз разглеждам нещата съвсем материалистически. Вие трябва да знаете, че всеки човек, който е на земята, обичат го най-малко трима души. Един ще го обича от физическото поле, това е неизбежно. Вие не можете да се освободите от любовта на физическото поле. Друг ще го обича в реалния свят и трети ще го обича в идеалния свят. Тази идея Христос я е изказал със следния стих: „Голяма радост е на небето, когато един грешник се обръща към Бога.“ Защо? - Защото той е свързан в невидимия свят поне с един, който го обича. Тогава всички ангели пеят, че той е станал едно с тях. Следователно, онази велика любов, за която ние пъшкаме и мечтаем в света, седи в това, че при тази любов има винаги трима души, които едновременно обичат човека: единият е на физическото поле, другият е в духовния свят, а третият - в идеалния свят. Най-красивата любов е тази, именно, когато един те обича на физическия свят, вторият – в духовния свят, а третият – в идеалния свят. Това ние изказваме още и с думите: „Велико е, когато Бог те обича, когато ангелите те обичат и когато хората те обичат”./.../ От мое гледище, „правоверен” човек е онзи, който обича физически, реалистически и идеално. Само този човек може да бъде „правоверен”, само той може да бъде светия. Вие говорите за светиите, но не разбирате тяхната любов. Престъпната любов е само физическа. Следователно, когато физическата любов не е подкрепена от реалистичната и от идеалната, тя е престъпна. Тя е едностранчива любов. Това, всъщност, не е любов. Когато физическата любов е свързана с реалната и с идеалната, това ние наричаме „божествена любов”, която осмисля нещата. Благословение е в света, когато хората се обичат! /.../ Когато човек има една правилна ФИЗИЧЕСКА любов, той има здраво, отлично тяло, добре организирано. Когато има РЕАЛНА любов, неговото сърце е отлично. Той не знае, какво нещо е скръб. Той е оптимист и всичко му върви наред. Когато има в себе си ИДЕАЛНА любов, той е гениален човек с отличен ум. Хората на идеалната любов са гениални, талантливи хора. Те са ВСИЧКО в света. /.../ Когато не се чувствувате добре на физическия свят, материалната любов е слаба у вас. Когато се чувствувате стеснени в сърцето си, наскърбени нещо, това показва, че реалната любов у вас е слаба. И, най-после, когато се усещате стеснени в ума си или имате някакво умствено противоречие, това показва, че идеалната любов у вас е слаба. Затова, ако искате да организирате тялото си добре, увеличете в себе си материалната си любов. Ако искате да организирате сърцето си добре, увеличете реалната любов в себе си. Ако искате да организирате ума си, увеличете в себе си идеалната любов. /.../ Като срещна някого, питам го: „Ти обичаш ли някого на физическото поле?” – „Обичам.“ – „Сега на тебе ще ти кажа: ти си избрал една много добра мома, която те обича, но ти не я обичаш. След две години ще ти я вземат - това да го знаеш! Тя си има друг любовник”. – „Как така? Не казвай такова нещо?! Кой е той?“ – „Той е горе. Ако я обичаш, той ще я остави при тебе, приятно му е; но ако не я обичаш, понеже той я обича повече от тебе, ще си я вземе горе. За да не ти я вземат, ти трябва да я обичаш. Иначе, вземат ли ти я, ще бъдеш нещастен”. /.../ Човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действуват и трите вида любов: материалистическа, реална и идеална. Когато тези три вида сили на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят действуват едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. /.../ „Праведните ще просветнат.“ – Кога? – Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее реалната любов и да мисли идеалната любов. ТОВА значи да мине човек от смърт в живот. Животът тогава ще се осъществи така, както ние го очакваме.” (12 декември, 1937, "Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта")

„Помнете вратата на вашата любов на физическото поле и не позволявайте, когато вратата е отворена, да влезе някой с обути обуща. Който и да е, и светия да е, като дойде, да изуе обущата си! И цар да е - който и да е, - трябва да пази. /.../ Любовта еднакво постъпва и в божествения свят, и в духовния, и във физическия свят. Само тя борави на физическия свят с най-малките величини, в божествения свят – с най-големите, а в духовния – със средните величини.” (24 януари 1943,"Вратите на Любовта")

„Има един закон, който регулира отношенията на хората. Най-първо трябва да разбирате физическата любов. След това трябва да разбирате духовната любов - да придадете топлина на човека, - и след това трябва да му придадете светлина. Така се образува цял един кръг. Най-първо е физическата любов - отношение към ближния. Там, дето има физическа любов, има движение. Там, дето има духовна любов, има топлина. Там дето има божествена любов, има светлина. /.../ Има божествени желания на божественото поле, има духовни желания в духовния свят, има и физически желания на физическия свят. Всички ще се реализират на съответното място.” (14 септември 1938, "Четирите елемента")

„Та казвам: ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие! Ако не можете да се радвате на малките добродетели, на малката любов, как ще се радвате на голямата? Казвате: „физическа любов...” - Любовта, и с хиляди имена да я кръщавате, тя е любов. /.../ Във физическата любов има всичко божествено, само не го виждате. И в божествената любов има всичко физическо, и него не го виждате. Във физическата любов има всичкото духовно, но вие виждате само външната страна на любовта. Когато виждате само физическата страна на любовта, то е физическата любов. Така не се разсъждава. Любовта е една, тя се проявява. Три проявления има. На физическия свят ще разбираш любовта както физическият свят изисква. В духовния свят ще разбираш любовта както духовният свят изисква. И в божествения свят ще разбираш както божественият свят изисква. Ако не разбираш физическата любов, ако не си разбрал духовната любов, и божествената любов не можеш да разбереш.” (1.ХII.1940, "Старото и новото")

„Някои искат да се научат какво нещо е любовта. - Любовта е /предметно/ учение. Какво ще научиш от любовта /теоретически/? Нищо няма да научиш! Ще научиш само това, което ОПИТВАШ. Туй, което не опитваш, може двайсет пъти любовта да мине покрай тебе да ти предава уроци, не можеш да го научиш.” (29 ноември 1942, "Като младия син")

„Човек не може да избегне бременността. По който и да е начин - физически, сърдечен или умствен, - той трябва да роди. Ако не роди човек, ще роди някаква идея, някакво чувство. Дойде ли до раждането, човек трябва да спази всички условия - да роди нещо, което да остави на бъдещото поколение. Ако иска да пометне, ще носи последствието на своите неразумни постъпки. – „Аз не искам да родя, ще оставя плода да умре в мене.“ – Още по-лошо: ако умре в тебе, ще започне да се разлага и ще те отнесе. /.../ „Не може ли да се живее без любов?“ – И без любов може, но животът ви ще бъде като живота на мъртвеца – неосмислен. Единственото нещо, което осмисля живота и дава подтик на човека, това е ПРАВИЛНО проявената Любов. За да влезе в целокупния живот, т.е. в трите свята – физическия, духовния и божествения, - човек трябва да мине през трите врати, т.е. през трите степени на любовта – физическа, духовна и божествена. Физическата любов разкрива физическия свят на човека, духовната любов разкрива духовния свят, а божествената – божествения свят. Без тези три вида любов светът остава за човека затворен - като скъпоценна, но затворена книга.” (28 април 1935,"Трите врати")

„Как познавате, че някой човек ви обича? - Отличително качество на Любовта е даването. В който свят и да се проявява, любовта всякога дава. /.../ Изобщо, който люби, той отваря сърцето си за своя възлюбен. Когато двама души се обичат, те се отварят един за друг, както цветята за слънчевите лъчи.” (5 ноември 1930,"Четирите полета")

„Бог - това е една Постоянна Величина и тази Величина ние я наричаме „Божествен Дух”. Първото проявление на туй Цяло е Любовта, а Любовта носи живот. - В какво седи любовта? – Във физическата любов всякога има едно желание: ти имаш желание да целунеш, да повикаш на гости и да угостиш този, когото обичаш. Туй е първото проявление на Любовта. Когото не обичаш, ти го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш. Следователно, имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи.”(10 февруари 1924,"Искаш ли да оздравееш?")

„Да влезеш в стълкновение със законите на физическия свят, да влезеш в стълкновение с духовния свят, да влезеш в стълкновение в божествения – няма по-страшна работа! Страшно е, когато влезеш в стълкновение със законите на физическия свят - с ония същини, по които се строи светът или по които е построен. Казвам: престанѐте да влизате в стълкновение със себе си, не се борете със себе си, но СЛУШАЙТЕ себе си.” ( 8 февруари 1939,"Надежда, вяра и любов?")

„Връзки съществуват само във физическия свят. Но когато една връзка не е направена по всички правила на законите, които съществуват действащите сили на физическия свят, появява се дисхармония, която създава експлозии.” (23.ІІІ.1924,"Мощните сили на разумната воля")

„Духовният свят има връзка с физическия: човек едновременно е същество духовно и физическо. Тези два елемента съществуват едновременно, има една връзка между единия и другия, която ги съединява и управлява, а тя е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не може да измените. (7 януари 1917, "Растете в благодат!")”

„Сега, като ви говоря, моля ви да се освободите от всякакъв вид стеснение. Виждам, че се стеснявате. Когато мома люби някой момък, и тя се стеснява, страхува се да изкаже любовта си. Същото е и с момъка. - Любов, която се страхува да се изкаже, не е истинска. И ако се изказва много, пак не е истинска. Ще бъде чудно, ако свещта не издава светлината си. Христос казва, че не трябва да я крием под шиник, но и не трябва да я излагаме на течение.” (13 март 1921,"Новият човек")

„Всяка мисъл, която се ражда без любов, е престъпна мисъл; всяко желание, което се ражда без любов, е престъпно желание; и всяка постъпка, която се ражда без любов, е престъпна постъпка. ТАКА седи истината! Всяка мисъл, която се е родила без любов, тази мисъл ще ви създаде на всички такива големи страдания, каквито не сте и сънували. А това желание, което е родено без любов, ще ви причини на всички такива страдания, каквито не сте и мислили.” (24.XII.1933,"Трите изпитания")

„И тъй, присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване на плодове. Духът носи живот в себе си. Следователно, Той разширява съзнанието. Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща. Онзи, който има този Божествен Дух, от него лъха нещо обилно - той е като един планински извор и всичките растения наоколо познават този Дух. Защо? – Той внася живот. Сега не си правете никакви други илюзии. Когато Духът отсъства, у вас веднага ще се зароди друго едно състояние: меланхолия, безсмислие в живота, антипатия, съмнения, подозрения, глупости; не ти се работи, не обичаш хората и т.н. Следователно, присъствието на Духа има една положителна страна.” (3 февруари 1924,"Плодовете на Духа")

„СИЛНО е злото, но и то има една слаба страна, а именно: не може да издържи на топлината на ЛЮБОВТА. Единственото нещо, което може да ви запази от злото, това е топлината на Любовта! Тя е щитът, с който можете да се браните. И най-малката топлина на Любовта е в състояние да ви запази от злото. То бяга от нея като от чума. Значи, единственият неприятел на злото е топлината на Любовта.” ( 12 януари 1936, "Топлината на Любовта")

29.04.2017 г. 21,38 ч.

 

 

Не всеки е осведомен, че чрез портретите на всеки художник и изображенията на произведенията му Посветените могат да "скачат" в съответния свят и в епохата му, дори в точния исторически миг, когато се рисува или когато е завършена картината. "Скачат" в света или на мястото, където се намира в момента и съответният дух на твореца, въплътен или е невплътен, а също и точно по местата, изобразени на картините на съответните художници. Озовават се моментално и при всеки от хората, които са изобразени на портретите им. В някои случаи може да им се помогне и в ада; в други - да се озовем направо в рая или на някоя планета или звезда във всемира, където се намират. Така че картините са "трамплини", ако знаем с кого и как да пътуваме. Фантастика?... Не е необходима никаква машина на времето - прескоците се правят много лесно именно през картините и предметите с истоическа достоверност, даже и чрез техните реподукции и изображения. Само че първо трябва да се уверим ясновидски дали на съответното място все още има свободна природа или вече има нещо построено от хората, дали в момента там няма буря, война, пожар и  т.н. - иначе е опасно. Това е поддисциплина на една от 144-те основни дисциплини на Школата. Опитайте - не е много трудно... Ако включваме дажe един квадатен сантиметър от някая некармична картина на художници рибари, ловджии, развратници, баталисти, пушачи, наркомани, пияници и пр. или картини с такива сюжети, то е защото по този начин на духовете им може да се помогне. А в някои случаи е извънредно трудно или невъзможно да се открие изкуство в масовото производство на "креватна живопис" с шарении без помен от основен тон или във фтографчийски картини, които са много по-долу от самата художествена фотофграфия. Или в портрети на прозаичнни, грозни, неодухотворени клиенти на рисувача, правени серийно за пари.  Тук обаче говорим за пътуване в миналото чрез истински картини. Някои картини се "предават" за минути, други искат съзерцаване с денонощия без отместване на погледа. Сам е почти невъзможно, скоковете се правят по двама или трима. Единият трябва да остане на място, за да можем да се върнем в изходното време и отправния пункт. В съответните места и епохи обикаляме невидими, но има начини да се добие осезание за там, да се включт и останалите сетива. Не може да се яде, но звуците, вкусовете, преживяванията и  мирисите се усещат. Светът е прекрасен!

 

 

 

30.04.2017 г. 13,57 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 15 ноември 1913 г. : : Из „УМНИ И СИЛНИ” : : КАКВО ЗНАЧИ ИСТИНСКО СПАСЕНИЕ? КОГА СМЕ НА НЕБЕТО И КОГА – В АДА? КОГА СТРАСТИТЕ СА РАЗРУШИТЕЛНИ И КОГА СА ГРАДИВНИ? ЗА КАКВО КОПНЕЕ ДУШАТА? КОГА Е ОПАСНО ДА ОБИЧАМЕ ТЕЛАТА НА ХОРАТА?

ЕДНИ ТРЯБВА САМО ДА РАЗПЕРЯТ РЪЦЕ – НЕ СА ЗНАЕЛИ, ЧЕ СА СВОБОДНИ, - НО ДРУГИ ТРЯБВА ДА ПРЕМИНАТ ПРЕЗ СТЕНАТА...

ЕТО КАКВО КАЗВА СЛОВОТО:

/ДАЖЕ ДА СМЕ СПАСЕНИ, НИЕ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕМ ВЕДНАГА РАБОТА ЗА БОГА, ЗА ДА СЕ СПАСИМ СТАБИЛНО И ИСТИНСКИ./

„КОГАТО СМЕ ДОБРЕ РАЗПОЛОЖЕНИ ЗА СЕБЕОТРИЦАНИЕ, ЗА ДОБРОДЕТЕЛ, ЗА ЛЮБОВ, НИЕ СМЕ НА НЕБЕТО; А КОГАТО НЕ СМЕ, ТОГАВА СМЕ В АДА.”

"АКО ИМАМЕ ЕДНА СТРАСТ, ТЯ Е ЕДНО ТЕЧЕНИЕ. АКО ИДВА ОТВИСОКО, ТО Е СИЛНО И /МОЖЕ ДА/ НАПРАВИ ПАКОСТИ, НО АКО ИСКАМЕ ДА СЕ УНИЩОЖИ, ЗНАЧИ ДА ИСКАМЕ ДА НЯМА ПЛАНИНИ, А ТЕ ДАВАТ НАЙ-ХУБАВИТЕ ИЗВОРИ - ТЕ СА БЛАГОСЛОВЕНИЕ. СТРАСТИТЕ СА НАШИ ГЪРБИЦИ, КОИТО НОСЯТ В СЕБЕ СИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ, АКО СЪУМЕЕМ ДА ГИ РАЗВИЕМ И РАЗРАБОТИМ.”

„СВОБОДАТА Е ШИРОК ПРОСТОР НА ДУШАТА - ДА СЕ РАЗПРОТРЕ ДУШАТА НИ НАШИРОКО. ЧЕСТО НИЕ УСЕЩАМЕ ТЕГОТА, ЗАЩОТО НАШАТА ДУША СЕ СТРЕМИ ДА НИ РАЗПУКА, ЗА ДА СЕ РАЗВИЕ. ВСЯКО СТРАДАНИЕ НИ КАЗВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗЕМ ИЗ ТИЯ УСЛОВИЯ И ДА ИДЕМ НА ПРОСТОР.”

Въпреки немалкото тези в беседите в защита на тялото и любовта към тялото, включително и към телата на хората, Словото изказва и антитези: „ДА НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАМЕ - ДА НЕ ЛЮБИМ ТЕЛАТА НА БЛИЗКИТЕ СИ, НО ДА ЛЮБИМ ДУШИТЕ НА ХОРАТА; ДА ДИРИМ ДУШАТА, А НЕ ТЯЛОТО – КЪЩАТА. – Зтова, именно, се занимаваме с тези, антитези и синтези, за да ориентираме всяко изказване на Учителя към съответното гнездо и да го сравняваме с останалите гнезда. В случая предупреждението е категорично и строго, тъй като много хора се свързват в интимни „комплоти” само за да подсигурят удобство и удоволствия за тялото си, без ни най-малкък стремеж да разберат душата на другия, да се съобразят с НЕЯ. Именно това са егоистичните, плътските мотиви и съображения. Словото говори за божествена плът, но много ясно определя и що е адска, нечиста, грешна плът и какво представляват нейните щения. Когато ТЕ са водещи или изцяло отхвърлят душата на другия и нуждите на собствената ни душа, говорим за лоши господари и за пленници на „къщата”. Душата иска простор и свобода, а привързаните към „къщите”, т.е.към плътта си и към телата на хората, на практика се превръщат в роби и експлоататори на плътта, използват я безмилостно, и по този начин умъртвяват и нея, и душите си.

Ето връзка към една повест на Лев Толстой на същата тема. Тук е на руски, но ако някой я намери преведена на български, нека съобщи:

 

http://royallib.com/…/tol…/hodite_v_svete_poka_est_svet.html

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/