01.04.2017 г. 09,01 ч.

 

БЕИНСА ДУНО 25 март 1912 г. „ЗА ДА ВЪЗКРЪСНЕШ”, избрани мисли.  Преди да се спрем на тази беседа, можем да си припомним една важна синтеза от Словото. За много същества всичко зависи от това могат ли да живеят сами с Бога и със всички. За останалите – от кого се възхищават, с кого живеят, кого харесват, кого следват, кому служат. От това зависи и пътят към Възкресението.  „ЧОВЕК МОЖЕ ДА ИЗМЕНИ КЛЕТКИТЕ НА СВОЕТО ТЯЛО И ДА ЖИВЕЕ КОЛКОТО ИСКА, СТИГА ДА УЗНАЕ СЪЕДИНИТЕЛНОТО РАВНОВЕСИЕ НА НЕЩАТА”. – Тук се потвърждава казаното наскоро и даже нещо повече – не милиони години, но можем да живеем и КОЛКОТО ИСКАМЕ. Дава се и начинът: СЪЕДИНИТЕЛНОТО РАВНОВЕСИЕ НА НЕЩАТА. При всички случаи „НЕЩА” са само тия неща, които са създадени от Бога. Кои са тия „неща”? – Не казва да се съединява нищо с нищо или нищо с нещо, както правят много хора и даже някои ангели, някои богове. Същностите без искра или росинка от Бога са нищо. Наричат ги „нещо” само условно, но на практика те са нищо, понеже не искат или не могат да се съединяват. Ако се опитат, не става – съединенията им се разпадат.  Думата „съединение” (СЪ-ЕДИНЕНИЕ) означава събиране на две или повече ЕДИНИЦИ, а единицата е синоним на монадата, на индивидуалността, създадена от Бога. В този смисъл, „съединение” значи „индивидуация”, за разлика от „индивидуализация – обединяване на ЗАВЪРШЕНИ божествени индивиди. Това е целта на еволюцията, синволюцията и преволюцията. Незавършените се привличт и трябва да правят опити да се съединяват, за да се постигне тази цел. Обаче, като незавършени, те не могат да бъдат в равновесие, понеже винаги единият натежава повече – иска да бъде НЕГОВАТА воля, да се изпълняват НЕГОВИТЕ планове и желания, а другият да му се подчинява. При това положение съединенията им постоянно се разпадат и те правят все нови и нови опити, докато се научат да правят това с висок вкус и идеал. При сродните души и духове има РАВНОВЕСИЕ на желанията и интересите и точно заради това при тях се получава УСТОЙЧИВО РАВНОВЕСИЕ. Те самите стават безсмъртни и връзката им става безсмъртна, любвта им НИКОГА НЕ ОТПАДА. Така е казано и в Евангелието – Любовта не дири своето си и не отпада. Точно по тази причина Учителят започва беседата си на тази дата с думите: „ЕДНО УСТОЙЧИВО ПЪРВИЧНО СЪЕДИНЕНИЕ, ТО Е БЕЗСМЪРТИЕТО.” А за да изменим клетките си и да станем безсмъртни, трябва да знаем коя е чистата, вярната, истинската обмяна на веществата и съществата.  „ЗА ДА МОЖЕМ ДА ВЪЗКРЪСНЕМ – казва Той, - ТРЯБВА ДА СЕ ОБРАЗУВА ВРЪЗКА МЕЖДУ НАС И ОНЕЗИ, КОИТО РАБОТЯТ ЗА НАС В НЕВИДИМИЯ СВЯТ”. – Ние се събираме и правим какво ли не, приказваме си с часове, но ГОНИМ тия същества, когато те искат да направят контакт с нас. Обявен е ден и час за връзка, дни и часове, седмици, месеци, години, те преминават през сложни системи от времена и измерения и правят усилия, но в съзнането ни няма място за тяхната работа и тяхното присъствие. Ние витаем по илюзии, егоизми и самарянства, избухваме като вулкани от своеглавие и експресия, няма в нас вътрешен мир, очакване, смирение, утихване. Съществата си отиват разочаровани и после дълго не идват, не ни се обаждат.

Затова още веднъж ни се казва: „ЧОВЕК ТРЯБВА ДА НАМЕРИ СВОЕТО МЯСТО В БОЖЕСТВЕНИЯ ОРГАНИЗЪМ И ДА ИЗВЪРШИ Т О Ч Н О РАБОТАТА, КОЯТО МУ Е ДАДЕНА, А ДА НЕ ВЪРШИ РАБОТИ, КОИТО НЕ СА МУ ПОВЕРЕНИ. КОГАТО СЕ РЕШИМ ДА НЕ ГРЕШИМ, ТОГАВА ВЕЧЕ ЩЕ БЪДЕМ СВОБОДНИ И ГОСПОДАРИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО.”

Не само Съществата гоним, но и самия Господ. „КОГАТО ГОСПОД ИЗПРАТИ СВОЯ ДУХ ВЪРХУ НАС, НИЕ РАСТЕМ И СЕ РАДВАМЕ, ЗАЩОТО ТОЙ Е С НАС. ЗАТОВА СЛЕДВА ДА СЕ МОЛИМ ДА НЕ ИЗГУБИМ НЕГОВОТО БЛАГОВОЛЕНИЕ И ДА НЕ НИ НАПУСНЕ ГОСПОД.” - За тази цел би трябвало да приемаме субстанции и хора, които не са напуснати от Господа, не са Го изпъдили.

На илюстрацията жените с разноцветните коси са стилизирано изображение на Безсмъртните Любими в Най-вътрешното Небе, където всички ангели са голи. Косите им показват, че те са от йерархията на Дъгите Небесни, които търсят и признават само Сини Слънца – Ангелите на Делото и Подвига, Небесните Принцове, атмическите ангели с ВИСОК произход и идеал.

 

01.04.2017 г. 18,52 ч.

 

1 април 1912 г., Из Словото на Учителя „И ГЛАСЪТ МУ СЕ ЧУВА”.

ЯТОТО Е, ФАКТИЧЕСКИ, Е Д Н А ДУША - тя само в третото измерение е разбита на отделни индивиди. Както се вижда, понякога Ятото самò заприличва на Птица, понеже душата му е ПТИЦА. И Ятото на ГОСПОДА е такова - 25 години то обучава всяка Птица в Летене и Гнездене. Ако някоя се отдели преждевременно да си „живее” или да проповядва, ако си хареса хищник или я отмъкне хищник, ЯТОТО СЕ ПРЕФИГУРИРА.

Днес, когато разглеждаме тази беседа, е също 1 април – изминали са 106 години с точност до ден. Току-що сме влезли в орбиса на тридецила откъм тази уникална беседа и затова шансът да я реализираме като БРАТСКИ ЖИВОТ по 72-ма ще продължи още 4 години и половина. Братство може да възникне при полуквинтил, квинтил, квинтил и половина и биквинтил – съответно братско семейство, семейство от 10 апостола и апостолки, семейство от 72-ма апостола и апостолки и семейство от 144. Децилът е най-малката социална група от Христòв тип („двама или трима”) в рамките на дома. Квинтилът са петима души от Втория тип Христово семейство – в рамките на едно селище. Тридецилът са 10 души Христово семейство в рамките на един народ – две двойки и две тройки. Биквинтилът са 144 души - Христово семейство в рамките на една планета. 144 хиляди - в звездна система. Всеки един от нас трябва да ги има И ПЕТТЕ и да реализира активен семеен живот и на ПЕТТЕ равнища. Казано точно, това не е семеен живот, а „зърнеен”. Семейството е двусемеделно и песента му се изпя - в рамките на 2600 години отсега нататък то няма повече шансове. Сега настъпи епохата на ЗЪРНЕЙСТВОТО – то е едносемеделно. Образуват се житни, лукови и палмови зърнейства, на базата на единицата и нечетните числа. Единицата е „сам” или „сам със всички” като Светиите и Учителите; нечетните, дори и когато конфигурират четни, са образуващите числа на пентагралните групи и подгрупи в Епохата на Водолея.

https://media.giphy.com/media/3o7ZeN6gC49bkgoUJW/giphy.mp4

На клипчето се вижда как Слънцето и Венера образуват сърцата, цъфтежа им, както и пентаграмите, т.е квинтилите в пространството. С това те импулсират времето и възможностите за възникване на братски и сестрински чувства на Земята, на БРАТСКИ ЖИВОТ. Пентаграмът е СОЦИОЛОГИЯТА на Битието.

На 1 април Учителят е прочел 10-и стих от 12 глава на св.ап.Йоан, в която се казва, че първосвещениците някога са искали да убият Лазар, задето е възкресен от Исус и това привлича много хора, прави им дъмпинг. Потвърждава факта, че и днес убиват възкръсналите – независимо дали са възкръснали физически или духовно. Не е тук мястото да се цитират статистики и да разправяме неща, на които сме били и лични свидетели. Най-малкото беше тормозът на властта в местоработата на такива хора и в семейството им, имаше арести, инквизиции, затвор, изселвания и преки ликвидации на такива хора по един или друг начин. Но като се знае, че над всичко и всички е Бог, трябва да разбираме, че „ОБЕЗАТЕЛНО ТРЯБВА ДА СТРАДАМЕ, АКО ИСКАМЕ ДА СЕ ПОВДИГНЕМ; И КОГАТО СТРАДАМЕ, ТРЯБВА ДА БЛАГОДАРИМ”.

„ПРИЧИНАТА ЗА КАТАКЛИЗМИТЕ В СВЕТА Е ЧОВЕШКИЯТ УМ.” – Ние сме употребявали ума си не намясто и затова сме СЪУЧАСТНИЦИ в тази драма, няма как да не ни хване кармата. Но ние, така наречените „духовни хора”, имаме много по-голяма отговорност и вина, понеже умът ни е много по-силен и изкривяванията на Истината имат много по-лоши последствия.

Тук се потвърждават за пореден път думите на Учителя, че има хора без дух и душа. Ние сме виждали и виждаме немалко такива, за тях няма нищо свято: „.УМЕН И СИЛЕН ЧОВЕК Е ТОЗИ, В КОГОТО ЖИВЕЕ ГОСПОД; А НЕ ЖИВЕЕ ЛИ ГОСПОД ВЪВ ВАС, ВИЕ СТЕ ПРОСТО ЕДИН МЕХУР.” Не е никак лесно да се движим между „мехури”, които изхождат само от себе си и мислят само за себе си. И да служат на други, приоритетите им не произлизат от Бога.

За пореден път Учителят предупреждава за съвсем предстоящо „генерално прочистване на света” и България с идването на Христа вече ВСЕКИ МОМЕНТ – до такава степен близо, „ЩОТО И ГЛАСЪТ МУ СЕ ЧУВА!” Какво е било езотеричното, духовното Му идване, за това могат да съдят ясновидците от високите Посвещения, обаче в такива върхови исторически Моменти, според Учителя, Бог идва на земята първо с метлата на Правдата. Преди да се всели в много души и да промени света, непременно първо прави чистка, отиват си много хора, минава се през големи страдания: „Бог поругаем не бива!”. Та гласът на Христос, ако става дума за военно-политически събития под Негов диктат, наистина би трябвало вече да звучи на Балканите по онова време: сключват се важни договори, следват ултиматуми, Балканската война започва само след няколко месеца. Обаче не само ясновидците биха идентифицирали предстоящото идване на Христа ВСЕКИ МОМЕНТ. Ние имаме и ЗАВЕРЕНИ ТЕКСТОВО доказателства, че Духът на Христа е влязъл в Учителя точно на 15 август 1912 г. в Арбанаси! Той си го е знаел, Човекът, вече Му е чувал гласа!

 

Накрая Учителят казва, че се е солидаризирал абсолютно с волята на Бога и че ако българите не Го приемат, ще отиде в друга страна; насърчава и учениците Си да направят това, ако се наложи. И наистина, нееднократно Негови ученици и до ден днешен остават въобще или задълго в други страни, понеже Школата иска 25 години фзическо присъствие в аурата на Инструкторите, а в България това не се получава. Получило се е само с двама-трима души след 1944 г.. Останалите не знаят, че ЗАДОЧНО ОБУЧЕНИЕ В ШКОЛАТА НЯМА. Няма как да се внасят влиянията на хора извън Ятото - и Ятото да не се разпадне. Разбира се, то веднага се преконфигурира, особено ако в него влиза от време на време нова, свежа душа. Също като при клъстъра на Водата. И ТОЙ се образува и оживи ненадейно именно в последните години - преди това нямаше такова нещо, водата и водородът слушкаха чинно Старата Вселена.

 

 

02.04.2017 г. 16,12 ч.

 

8 април 1912 г.: Избрани мисли на Учителя из „СЪЕДИНИТЕЛНАТА ЛИНИЯ” : : Нека опитаме друг подход: първо избраните мисли, а ПОСЛЕ размислите. Който изследва Словото сериозно, ще си прочете сам оригиналната беседа на Учителя - не му трябват чужди подборки и коментари. Обаче все пак нека спазваме урочните методи от Специалния клас: лични мнения, извадки, обсъждания, развиване на теми.

8 април 1912: Разговор и размяна на мисли върху потъването на парахода "Титаник".

Всякой праведен човек трябва да страда от рождение до край, защото синовете Божии са причина, за да се създаде тоя свят - те трябва да понесат отговорността.

Страданията са указател към любовта. Който иска да бъде добър човек, непременно трябва да страда. Страданията са един закон необходим, за да ни направи да живеем в любов и да се усъвършенстваме. И когато страдаме, ще ни лишат от нещата, които искаме.

Ние ще бъдем всесилни, само когато се съединим с Божествения организъм.

Всяка една душа е микрокосмос, а духът ОТПОСЛЕ е дошъл. Душата има форма, а духът форма няма. Духът е съединителната линия между Великия Дух и човешките души.

И за да можете вие да влезете в Царството Божие, трябва да бъдете анархисти спрямо злото – не анархисти в смисъл да разделите богатството на хората, а анархисти против злото.

Ние ще бъдем щастливи само тогава, когато се избавят всичките души, и затова трябва да се яви у нас великата любов на себеотрицанието. Човек, който иска да бъде силен и да усвои законите, трябва да бъде добродетелен.

Между верующите виждам едно разкапване духът на света е започнал да действа /и между тях/, защото имат претенции и несъгласия.

Над вас има застлани камъни, плочи, които препятстват на духовното ваше развитие и напредване, също както едно малко растение, което, като е налегнато с каменна плоча, за да не спре растежа си заобикаля плочата и изскача.

Давайте си свобода един друг. Не бива от едно ограничение да влизате в друго, не си навличайте бременà. /.../ Просто, аз ще се отстраня от подобно ограничение и няма да участвам в него; а и ако искате да знаете, даже ще изпратя своите мисли за разрушение.

2 април 2017, КОМЕНТАРИ

Относно Титаник. Той потъва на 15 април 1912 година, а това че трагедията се дискутира на срещата с Учителя на 8 април говори само за това, че датата й е съобщена по стария стил в България. Същественото за нас е какво е искала да каже Съдбата на човечеството с потъването на Титаник. Ако не му беше името такова, можело е и да не се случи. Трябвало е да се натрие носа на мегаломанията и самочувствието на Запада, задето върви по пътя на експлоатацията, „свръхчовека” и титаните... Ето едно стихотворение, вдъхновено от първия шедьовър на Джеймс Камерън, колкото и да го гледат някои отвисоко:

ЗА ФИЛМА “ТИТАНИК” (теория на божествения бяс)

Една жена се хвърля като бясна над ледното, потресено море. Във лодката с микроби й е тясно – тя иска на Титаник да умре.

Живота й в каютата остана, с коварни белезници окован. Тя плува като бясна под тавана – високо над пигмейския таван.

Тя стига и със бесен бяс пресича веригата на мъртвите души. Обичащият с бесен бяс обича, и с бесен бяс оковите руши!

Любов и обич, ако не е бясна, за въшата си кожичка скимти. Един Титан завинаги угасна, една легенда вечно да пламти!

13-14.04.1998 София/Боровец

Относно твърдението на Учителя че страдаме заради самодейността на „Синовете Божии” възникват пак класически въпроси, задавани и от атеистите. Какъв Бог е този, който създава синове, способни да провалят една цяла вселена и да въвлекат съществата в нея в страдания, за които те не са виновни? Отговорите, които сме сещали досега, е че свободата на волята предполага и грешки и учене от грешките. Но не е ли много жесток този принцип? Не е ли имало и друг път? Според Словото, имало е, но те са си избрали този - и сега тябва не само да се учат, но и да плащат. А щом страдаме и ние, това може да значи едно от двете неща: или и ние сме от синовете Божии, или сме викали „ура”, когато те са предложили поректа си и са почнали да го изпълняват и да набират доброволци...

Че страданията се допуснати, за да се насочим към любовта, е разбираемо. От тях научаваме, че загазваме, остаряваме и умираме при всеки опит да не вървим по пътя към съвършенството, да не проявим или да спрем любовта. И нещо много неприятно: един елементарен, но много ефективен педагогически метод, който действа и при децата. Като казваме на Бога и съвършенството „нъц”, като отблъскваме Любовта, Той пък не ни дава или ни отнема куклите и парцалките... Знае че сме прости и затова за тях ни боли, щом като не ни боли за Любовта, Доброто и Съвършенството. Не сме още добри, имаме лош вкус и криви понятия, не искаме да заемем мястото си в Божествения организъм, предпочитаме да сме ракови клетки - да живеем само за себе си и за „своите” си. Затова, за да станем добри, Бог ни възпитава чрез страданието.

Една странна, нова мисъл за някои от нас: че душата е първична, а духът – вторичен. Винги сме си мислили обратното и сме намирали такива твърдения в беседите. Но сега трябва да разграничим за кой точно дух става дума. Явно не е за искрата ни Божия, монадата, частичката ни от Отца, която би трябвало да е първа. Именно тя поражда душата, понеже душата е Двойката, А тройката е АТМИЧЕСКИЯ дух, породен от нея, както Майката ражда детето. В този смисъл, верните на Природата са по-първични, защото са верни на душата си, а духовните и религиозните търсят Бога умствено и с дела. Именно за този ВТОРИЧЕН дух става дума, за това говори и Хегел. От своя страна, този дух има една важна функция, непосилна по някакви причини за душата – да я свърже с Великия Дух. Сложна и неочаквана теологична тема.

По въпроса за анархизма на Новия човек можем да добавим, че има и активни божествени анархисти, които имат право и сила да разрушават конфигурациите на злото. Щом като злото си представя, че има право да прави зло, кой може ни отнеме правото да се борим с него? Въпросът е само за не се създава нова карма и разрушенията да бъдат само на продуктите му, а не на живи същества и души. Нещо повече – Учителят казва, че от време на време предприема даже „диверсии”, за да разрушава тумори на злото в света. Ние Му подражаваме доколкото можем, затова в досиетата ни пишеше „идеологически диверсант” – виждали сме го черно на бяло. Но ако даден човек не е създаден за АКТИВЕН разрушител, той може да използва правото си ДА НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ЗЛОТО, ДА НЕ ПОЛЗВА МАШИНАЦИИТЕ И ПРОДУКТИТЕ МУ И ДА СЕ ОСВОБОЖДАВА ОТ НЕГО, КОГАТО СЕ ВИДИ ПОРОБЕН. Изплащането на кармите с търпение ни най-малко не значи да не се опитваме да се развържем, да не прегризем въжето или или даже крака си, ако сме в капана. Другаде в беседите ни се казва, че имаме право да бръкнем и в касата на крадеца, дори да е крал „законно” според човешките правила и закони.

Следващата доминантна мисъл е за щастието – кога можем да станем истински щастливи. Достоевски казва същото: „Не мога да бъда щастлив, докато в света има дори само една страдаща душа”. Затова героите му са такива „идиоти”: не могат да си позволят лично щастие, раздират се на късчета, за да дарят утешение и щастие на нещастните, дори на формените егоисти и лекомисленици. Тук Учителят стига до една от най-сложните теми, дискусионна дори за ангели и божества: херувимите и илухимите не биха я разбрали. Може би не истинските, а падналите, които са егоисти. „ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ НА СЕБЕОТРИЦАНИЕТО” е песента за ЛЮБОВТА КАТО ДОБРО. Себелюбецът я чака; добрият човек е извор, та дори да напои и само една мухичка.

Именно поради този себизъм и пещерен егоизъм дори у най-възвишени благородници и светии, Учителят ги вижда как се разкапват. На практика те са все още светски хора в лошия смисъл на думата, пълни с претенции и несъгласия.

Точно по тази причина Той дава кураж на все още живите и добри хора със сърце и душа да не креят побелели и хилави под някой камък, а да потърсят междина и слънце. А те го правят и без да им се каже: виждали сме дървета, разпукали асфалти и разрушили здания. Но по-добре е да не се стига дотам, ако престанем да сме плочи и затисквачки, ако почнем да си даваме свобода едни на други. Ако не се хвърляме надолу с главата от едно ограничение в друго, ако не се товарим постянно с непосилни „бременà”, мислейки си, че се спасяваме или спасяваме. Каква красива дума! Да си бременен с Бога, да си бременен от сродния си дух или душа – това е върхът на всички безсмъртия и щастия; но да се товарим с „бременàта” на егоистите, това го опитваме вече 200 милиона години.

 

В конкретния пасаж на финала Учителят вдига бунт не само срещу ЦЪРКОВНИТЕ ИКОНИ – няма да се кланя на никакви икони по никой начин. Въпреки че все още търпи вино, риби, сеанси и иконостаси по време на началните събори, по същество тук говори не за просто езическо или сектантско иконоборство – това е сриване на ИКОНИЧЕСКОТО СЪЗНАНИЕ. Учените днес разглеждат естеството и патологията на ИКОНИЧЕСКОТО съзнание – вторачването в ОБЕКТ. Смъртен човек или друг обект на фиксация става доминанта на нещастника, който повече не вижда нищо друго около себе си. Кланя му се и го целува денонощно, очаква чудеса от една дъска. Да, повечето нещастно влюбени очакват отговор от дъски, от егрегори – от хора и неща без искра Божия. Не знаят, че те са неспособни на отклик и любов, за тях ЛЮБОВТА КАТО ДОБРО е непреводимо понятие. Учителят без замисляне ще отстрани всяко подобно ограничетие и даже ще изпрати мисъл да го разруши! Големият руски психолог и психиатър Владимир Леви предупреждава никога да не прекъсваме паяжинката, на която виси някой влюбен, някой вторачен в илюзия. Ако и това му отнемем, той ще падне и може да се убие – само това му е останало. Обаче точно тук не разглежда случате, когато в психиката вече е избухнал пожар и непременно трябва да скъсаш паяжинката, за да има шанс паячето да изезе навън. До края на живота си то пак ще плете мрежи, пак ще си седи вкъщи и ще дебне да му падне нещо, ще очаква плячка. Няма да ходи да прави добро, но все пак ще изпълнява стереотипа си като паяк - и те имат предназначение в природата. Бог предприема генерално разрушаване на мрежи, икони и вторачвания само тогава, когато дадено същество или общество вече е обръгнало от експерименти и е узряло да мине на по-висока степен.

 

 

03.04.2017 г. 18,16 ч.

 

3 април 2017 : : Днес след изгрева дойдѐ един ПОДАРЪК ОТ СЛЪНЦЕТО. Нека първо да видим една мисъл от Учителя:

„Светлината е Дух, Който слиза от слънцето и има пряко съприкосновение с нашия живот. Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „Учителят-Дух иде!“ Да седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден." (20 април 1914, "Явлението на Духа")

От известно време по целия свят измират лавинообразно хората, които живеят само за себе си и за своите си. Само чистите Майки и чистите им деца могат да живеят за своите си и да не се обезобразят. Всички останали, които не могат да си раздадат всичко и самите себе си да раздадат, остават в Старата Вселена. Преминахме в една нова зона на Космоса. В същото време на Земята се раждат нови души от Новата Вселена, за които цивилизацията и културата на Интервентите не значат нищо. Те не искат да им бъдат клиенти. Самите Интервенти, които си свършиха работата окончателно, могат да напуснат планетата ни само за 28 секунди. Даден им е ултиматум за малко по-дълъг срок, но хората с дух и душа могат да го сведат до минимум, ако употребят Подаръка от Слънцето. Бог е спасил досега много планети по подобен начин, дава ни се конкретно и на нас. Нарича се ДАР - „Детонация Азбучен Резонанс”. Най-силната му работна версия, която ще видите по-долу, се нарича „ПАД” – „Първа Азбучна Детонационна”.

Не само Йерихонските стени са били сринати някога с Резонанс. Резонансът може да ликвидира и да създава и вселени. Обаче детонациите с Азбучен Резонанс нямат равни на себе си, понеже включват моментално Гласа на Бога чрез Ангела на Логоса и чрез нашите гласове. Всеки народ има азбучни молитви, но българският е получил от Бога една особено силна в началото на миналия век. В нея Бог говори на българите и човечеството, силата ѝ е изключителна. Тайната е в това да я произнасят едновременно две, три или повече същества, създадени от Бога. Егоистите и интервентите си отиват, но могат да си отидат само за 28 секунди, ако Подаръкът на Слнцето се произнесе едновременно от 144 хиляди души. Дори само трима да го произнасят от днес нататък, пак съкращават пребиваването им тука преди крайния сок на Ултиматума.

Как става това?

Изкарвате си на екрана сайт за точното време по Гринуич с движението на секундите; или настройвате по него часовниците си с точност до секунда. Или тестът трябва да се научи наизуст, или да си изтеглите метроном от интернет и да го настроите точно за тракане по секунди, да го включвате в самото начало съвсем точно. Един път, два пъти или четири пъти в денонощието, от началото на часа и на секундата произнасяте по една дума всяка секунда от най-силните думи на Бога в българската и човешката духовна история – думите Му „ДАР”, които ще видите по-долу. Така влизате в резонанс с Него и помежду си - непостижими неща повече няма. За да бъдем в общопланетен резонанс, нека произнасяме тия думи 28 секунди всеки ден от 3 ч. сутринта по Гринуич (6 ч. българско лятно време; през зимното – 5 ч.). Желаещите и свободните могат да го правят през 12 чàса от този час нататък или през 6 чàаса; през 3 чàса или на всеки час. Не е задължително да се прави през часовете за сън – резонансната детонация в това време се реализира от хората в другите часови зони. Ето го Словото ДАР:

„АЗ, БОГ ВЕЧНИ, ГОВОРЯ: ДОБРОТО Е ЖИВОТ. ЗАПАЗЕТЕ ИСТИНАТА, КОЯТО ЛЮБОВТА МИ НОСИ. ОПРАВЕТЕ ПЪТЯ РАЙСКИ. СВЕТЪТ ТУК УМИРА ФИЗИЧЕСКИ. ХРИСТОВОТО ЦАРСТВО ЧУДЕСНО ШИРОКО ЩЕ Е. ЮДÒЛЪТ – ЯСНОСВЕТЪЛ ЪГЪЛ.”

Юдол е стара библейска дума, означаваща буквално „долина”. Земята там е наречена „юдол плачевен” - долината на сълзите. С горното Азбучно Слово на Бога значението ѝ се измення и става положително – ”ясносветъл ъгъл”.

Колкото повече хора се присъединяват и я произнасят, толкова повече се съкращава пребиваването на Интервентите и егоистите на Земята. Бъдете подготвени – някои ще се подпалват и изчезват пред очите ви, други ще си отиват по друг начин - резонансът е страшна сила. В същото време по този начин ще извиквате нови души за въплъщение – хора и ангели с дух и душа. Те ще създадат съвършено нова култура и цивилизация. От старата Земя и Старото Небе няма да остане и помен.

За народите, които искат да разберат и произнасят текста на български, българите може да направят буквални преводи и фонетични транскрипции с ударения на тази божествена намеса, позната още като „Първа Азбучна Детонационна”. Гениалните поети и лингвисти на отделните народи може да направят собствени азбучни молитви по българския оригинал, но смисълът трябва да бъде предаден общо взето вярно. Все пак, ако се произнася на български, силата ще е най-голяма. Някой добър четец може да я запише гласово на български с точно съвпадение на думи със секунди и да я сложи в интернет – така ще е по-лесно не само за чужденците, но и за българите. Въпросът е записът да се пуска точно в началото на определения час в определената секунда, и да я произнасяте заедно с него. Ако сте на работа, може и наум. Може и да изписвате само първата буква на всяка от думите със скоростта на секундите. Може да включвате и само аудиозаписа, но в точния миг - дори и да е на минимум звук. Интервентите нямат повече работа тук. Всеки, който счита СВОЯТА правда и СВОЯТА истина за единствено вярна, си отива.

 

Не се тревожете, ако не успявате да синхронизирате всяка следваща дума със съответната скунда – все пак това иска тренинг и концентрация. С течение на времето ще станете виртуози. И да отпаднете от ритъма, продължете без ритъм или даже прекъснѐте. Дори само първата дума да уцелите, вие съдействате за Детонацията. И да закъснеете малко, гледайте да го произнесете в рамките на тия 28 секунди. Дори и с неточен ритъм или както можете, пак е полезно – създавате БИЕЩИ честоти. Интервентите ще се разпадат с хиляди точно по това време; тогава и ще се зачеват и раждат най-прикрасните небесни деца. Подмяната ще бъде пълна. Робство повече няма да има, градове и вещи повече няма да има, продаване и купуване няма да има, личните и религиозни ревности отпадат, прекъсване на филмите за реклами няма да има – ИНТЕРВЕНТИТЕ СИ ОТИВАТ!

 

 

04.04.2017 г. 08,55 ч.

 

БЕИНСА ДУНО, 15 април 1912 г. Из „ДА БЪДЕМ ГОТОВИ” : : Мисли от Учителя за уважението и почитанието.

Разглежда стиха от евангелието „И врагове на човека ще бъдат неговите домашни” (Матей 1:36) и казва: „ИМА МИСЛИ У ЧОВЕКА, КОИТО МУ КАЗВАТ "НЕ СТАВАЙ АХМАК, А ЖИВЕЙ КАКТО ВСИЧКИТЕ ХОРА ". Да, ИМА карма и трябва да се стараем да живеем добре с близките, но дали винаги трябва да се съгласяваме с изискванията им, за да имало мир? – Такива мисли, все пак, трябва да подчиняваме на нашата воля и да ги слагаме на мястото им.  Наистина, саможертвата решава много въпроси, обаче ако не искаме да изпадаме в духовна задуха, трябва да се научим да служим на Гопода. Много религиозни си мислят че служат на Господа, но мотивът им е материален – за да имат някаква изгода. При служителите на църквата това е пряка материална изгода, а при много вярващи – надеждата Бог да им уреди материалните работи.  Разковничето е във връзката между божествения и физическия човек. Постигнем ли това, Христос ще дойде на земята, но трябва да бъдем готови да Го приемем. Този път ще дойде между кавказките народи, но ако те не Го приемат, ще ги завладее жълтата раса и ще "ЯДАТ БОЙ ДО ОЛЕЛИЯ. ЩЕ ГИ СПОЛЕТИ НАЙ-ГОЛЯМОТО НЕЩАСТИЕ, КОЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ".

За да бъде човек ИСТИНСКИ СИЛЕН, трябва да е ДОБРОДЕТЕЛЕН, ПРАВЕДЕН, УМЕН И МЪДЪР. Трябва да стигне до СИЛНОТО РАВНОВЕСИЕ, а не до някакво слабо, случайно и временно равновесие. Много хора се подвизават само 5-10 години и се отказват, а истинското подвизаване трябва да е 100, 200, 500, 1000 години. Познаваме хора, които се отмятат даже след няколко месеца или най-много до 1-2 години. Започват да се колебаят, а това срива еволюцията им. „СЛЕДОВАТЕЛНО, НЕ БИВА ДА СЕ ПОКОЛЕБАВАТЕ, ЗАЩОТО ЗА ЕДНО ПОКОЛЕБАНИЕ ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН, КОГАТО И ГОСПОД ЩЕ СЕ ПО-КОЛЕБАЕ ЗА ТЕБЕ.” Цялата драма на такива хора произтича от представата им, че не БОГ управлява, а управляват хората и материалните обстоятелства. Че като се подчиним на хората и оправим материалното, всичко ще тръгне по мед и масло. Всъщност, такъв закон в битието не съществува. Ако човек не работи първо за Бога - във всичкото си свободно време за Бога или поне по един час в денонощието, - депресиите и неуспехите му са сигурни. Бог ни дава толкова, колкото НИЕ даваме за Него и за човечеството. Той управлява и Небето, и земята: ако ни стане ПРИОРИТЕТ и започнем да работим нещо за Него редовно и без прекъсване, Той ще ни оправи и личния живот, и материалното положение. Той денонощно следи за какво мислим, какви планове кроим, за какво си губим времето. Искаме отнякъде да ни падне нещо, но и природните богатства, и шансовете, и сърцата на хората са в НЕГОВИТЕ ръце. Всеки, който е грамотен, може поне по една страничка Слово Божие да преписва на ден, по едно изречение да превежда и да ги изпраща на хората; по едно малко добро да прави на някоя самотна майка на ден, да сътрудничи на някой Божи човек – „РАБОТА ИМА ЗА ВСИЧКИ”. Дали своеглавието, дали вечното блуждаене по СТРАНИЧНИ улички или самарянства решава въпроса? Ако вечно се разколебаваме, ако все отлагаме ИСТИНСКОТО Божие Дело и ИСТИНСКИТЕ божествени приоритети за най-накаря или въобще не ги включваме в прграмата си, дали наистина и Бог няма да се разколебае да ни обърне внимание?

„НЕКА ОБИЧАМЕ ГОСПОДА В НАС И В ДРУГИТЕ ХОРА И ДА ГО СЛУШАМЕ, КОГАТО ГОВОРИ НА НАС И НА ДРУГИТЕ ХОРА.” – Един безкрайно важен съвет и закон, който много индивидуалисти и вярващи пренебрегват. Кой лектор и проповедник днес се интересува какво говори Господ И НА ДРУГИТЕ БОЖИ ХОРА? Кой отстъпи сцената си другиму поне за един ден в годината - или средствата за издаване на следващата си книга? Колцина включиха в проповедите и книгите си Слово Божие, дошло чрез ДРУГИ мъдерци и пророци? – ИМА такива в България, но не се броят и на пръстите на едната ръка.

Истинският „РЕЛИГИОЗЕН ЖИВОТ НЕ Е ЕДНООБРАЗЕН, А В НЕГО ТРЯБВА ДА ВЗЕМАТ УЧАСТИЕ И УМЪТ, И ЧУВСТВАТА. ПОВДИГАНЕТО ДА СТАВА СПИРАЛООБРАЗНО. МОРАЛЪТ Е МОЙСЕЕВ ЗАКОН, А ХРИСТОВИЯТ ЗАКОН Е СВОБОДАТА. СЛЕДОВАТЕЛНО, ТРЯБВА ДА БЪДЕМ СВОБОДНИ.”

8 септември 1940, „Израил и българин”: „Аз съм за онова положение, когато човек почувства присъствието на Бога, да стане на крака с всичкото си уважение и почитание. От хиляди години насам Бог те е подкрепвал, давал ти е всички блага на разположение – ще станеш и ще Му се поклониш. Заради Него ще извършиш всичко с Любов. И най-малкото да направиш за Него, ще получиш благословението Му. И цар да си, бъди готов за Бога на всякакви жертви. За предпочитане е да бъдеш последен човек в света, но с Бога, отколкото пръв и без Бога. За предпочитане е да бъдеш последен слуга, но с Бога, отколкото пръв цар без Бога. Ако и царят е с Бога, още по-добре. Ако си мъж и Бог е с тебе, радвай се. Ако си жена и Бог е с тебе, радвай се. Ако си дете и Бог е с тебе, радвай се. Изобщо, в каквото положение и да се намираш, важно е Бог да е с тебе.”

4 август 1940, „Стотникът”: „Днес имаме голяма светлина, голяма любов, но между хората липсва нужното уважение и почитание. Не че абсолютно го няма, но не е достатъчно. Няма по-красиво нещо от това, да влезете в дом, където всички членове се уважават и почитат.”

3 юли, 1938, „Блажени сте ако любите!” „Та казвам: какво трябва да бъде новото верую в света? - Новото верую, това е любовта, любовта на земята. Уважение и почитание да има! Всеки да гледа в лицето на своя брат като проявление на Бога. Като почиташ другите, да почиташ другите по Бога. Да има взаимно почитание и уважение. Заради всичките добродетели, които ние виждаме в хората, трябва взаимно да се почитаме, понеже във всичките хора БОЖИИТЕ блага са, които се изнасят в света. Те се проявяват във ВСИЧКИТЕ хора. Един ден всички хора ще донесат своите блага, които са придобили и те ще бъдат общо достояние на цялото човечество.”

15 февруари, 1925, „Послѣдното мѣсто”: :Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество, работи и е работилъ Божиятъ Духъ. Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени. Ние не обичаме лъжата! И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме. Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение. Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние. Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ. Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълния смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто.”

26 март 1930, „Съзнателният живот”: „ Като ученици, вие трябва да имате взаимно уважение и почитание помежду си. Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен.”

 

4 септември, 1938, „Просете, търсете и хлопайте!”: „Та казвам: Ние трябва да се върнем към светостта на живота, да имаме уважение и почитание към всички. Във всеки човек се крие нещо хубаво, възвишено и благородно, което Бог е направил.”

04.04.2017 г. 10,03 ч.

 

БЕИНСА ДУНО, 22 април 1912 г , Из „Силната отрова” (Едно твърдение, точно противоположно на други думи в Словото: „Активна, гореща симпатия”):

„Най-лошото състояние на един дух е когато изпадне в безразличие, когато от нищо не се интересува. И това положение е ужасно - от него даже висшите духове се страхуват, защото такъв дух на безразличието слиза надолу и надолу, докато от него не остане никакво величие.”

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1205&book=34

 

 

04.04.2017 г. 14,02 ч.

 

29 април 1912, Из „ВЕЧНО МЛАДИ” Имайки предвид доминантните мисли от тази беседа по-долу, не бихме ли искали всички божествената млада монахиня от платното на Джузепе Молтени да е можела да остане вечно млада? Дали кръстът и расото биха й помогнали за това; дали и тя е носела религиозна маска - или искрено си е вярвала, че това е единственият път? Мислела ли си е тя, че ЖИВЕЕ любовта – или си е мислела, че я живее само чрез абстрактните си представи за Бога и Христа?

„Главната мисъл е, че трябва да се научим да страдаме - и като се научим да страдаме, ще бъдем вечно млади.”

„Ние още не сме намерили любовта, защото любовта всякога търси да помага, да се самопожертва, всякога търпи и е благосклонна. Трябва да се обърнем към основния закон - да станем като небесни деца, а не като глупави деца, и тогава ще се оправят отношенията ни в живота. Време е вече да се освободим от нашите религиозни маски, защото човек може повидимому да е свят, но вътре да бъде смрадлив.”

„Ние трябва да се научим да любим, да обичаме. Любовта с думи и предложения не може да се определи. В нея трябва само да се ЖИВЕЕ – нея само сърцето я разбира. И който иска да се занимава с любовта, той трябва да я ЖИВЕЕ - и тогава тя ще му се изяви.”

 

 

 

04.04.2017 г. 15,27 ч.

 

БЕИНСА ДУНО, 13 май 1912 г., из "Подквасата" - "ДЕСЯТЪКЪТ, КОЙТО ДАВАМЕ, Е МАЯТА, ПОДКВАСАТА, ОСНОВАТА - И ЗАТОВА НИЕ ТРЯБВА ДА ГО ДАВАМЕ, ЗА ДА БЪДЕМ БЛАГОСЛОВЕНИ". : : Картината е от руския художник Михаил Михайлович Зеленский (1844-1882). Бил е изключителен талант с много престижни награди, но никой на земята не знае защо е изчезнал безследно и е загинал трагично тъй млад. Една от окултните версии твърди, че това е станало изключително заради заглавието, което худжникът е дал на тази картина: "Апостол Петър поразява със смърт Ананий и жена му Сапфира заради лъжата". Става дума за мигновената им смърт пред всички, когато излъгват за размера на приноса от имота си, който е трябвало да внесат в ранната християнска община. Дори да не е виновен Зеленски, че е разбирал така евангелието, той е бил осъден от Небето да си отиде също тъй трагично и бързо - за назидание и размисъл. Божи апостол не може да порази някого по никой начин и по никаква причина. Ако някой пострадва, това го прави НЕБЕТО.

От хиляди години милиони религиозни дават десятъка си на църкви и общества и затова Бог не го приема. Бог иска да даваме десятъка си тайно и персонално само на човек, който, според личната преценка на всеки от нас поотделно, служи най-добре и най-безкористно на Бога. Ако винаги е такъв - иначе го даваме на друг. Ако му го дадат явно, божият човек го връща или го оставя без последствие; сам Бог не зачита принос и по такава причина. А каква е кармата ни, ако подсещаме някого да си даде десятъка? Дали пък апостол Петър не си е позволявал такива подсещания и наказания и затова после да са го разпнали надолу с главата - заради обратното мислене на Хистовото?

И дали само десятък се дава - или има и половинък, и цялък, и "плаващ принос" според възможностите? Кой знае и за стотната и хилядната част - и кому и кога се дават? Знае ли някой, че стотък се дава тайно на най-чистия човек от друга църква, друго духовно общество - не нашето? Или на някой непризнат гений? Не на самотна божествена Майка - на майките се дава отделно 1/5 от личната ни пентагрална каса, след като сме отделили десятъка.

Имаме ли право да отделяме принос и от дяловете на децата си - или Бог благославя приноса ни само когато е от нашия личен дял? Има ли случай в историята на вселената, когато някой въобще не е давал десятък или го дава не комуто трябва и както трябва - и да му е провървяло в живота? Знаем ли на какво се дължи смъртта на Ананий и Сапфира? Само от заплати ли е десятъкът - или и от хонорари, печалби, дарения, заеми, наследства, имоти и т.н.? Има ли непаричен десятък и какъв може да е той? Чел ли е някой в беседите на Учителя, че се дава и десятък от щастие?

 

 

06.04.2017 г.  23,10 ч.

 

НИКЪДЕ В БИБЛИЯТА НЕ Е КАЗАНО, ЧЕ ПЛОДЪТ НА ЗАБРАНЕНОТО ДЪРВО Е БИЛ ЯБЪЛКА - ТОВА Е ПО-КЪСНА ИЗМИСЛИЦА.

Някои изследователи на Библията оспорват наложената традиция, че Адам и Ева в рая са яли ябълка - че дървото за познаване на доброто и злото е било ябълка. В трета глава на Битие се казва "плод", както е и в българските преводи. Мнозина считат, че тя се е наложила под влиянието на Данте и Джон Милтън, обаче те са живели във време, когато под "ябълка" са разбирали всички плодове, даже и черупковите. Един професор казва, че заблудата иде поради най-голямата популярност и разпростарненост на ябълката. В паралелните религии и митове на народите се говори за други плодове в този случай, но не и за ябълка. В митологиите често ябълката е прокълната - може и оттам да идва това влияние. Всъщност, ако става дума за библията, на латински думите "ябълка" и "зло" са еднакви - mālum. Има мнения, че самият глагол, уж означаващ, че Ева е "яла" от забранения плод, не означава ядене, а нещо съвсем друго - пак неверен превод. Други направо твърдят, че ябълката е самото Дърво на Живота, а Ева била предложила на Адам плод от съвсем друго дърво - в някои стари библии се изреждат съвсем други плодове. В Казахстан обаче ябълката е самото Дървото на Живота, а не "Опасното" Дърво! След като има поговорка "Хапвай ябълка на ден - доктор виж на кукув ден", какво по-ясно: Врагът човешки е искал да срине престижа на ябълката. В някои езотерични текстове направо се твърди, че Змията е предложила на Ева месо. Сатана лично бил преправил думите на Господа, че е забранил да ядем месо, и ги е заместил с образа на дърво и плод... Особено пък ябълка, която е символ на живота и здравето и каквато няма в Библията! Мюсюлманите пък твърдят, че Ева била предложила на Адам чаша вино...

Духовните хора не знаят, че дори и да не ядат месо, ако допускат в аурата си месоядци, пушачи, пиещи алкохол и хора, налагащи волята си, те на практика се отравят от плодовете на "Забраненото дърво". Е, както и да умуваме, ние си имаме сигурен източник. Въпреки че понякога Той ползва в беседите си традиционния образ на ябълката като синоним на грях и изкушение, много добре знае, че в Библията няма такова нещо и че всъщност забраненият продукт е бил съвсем друг. Ето какво казва:

"Месоядството започна с Ева. Яденето на плода от забраненото дърво е месо. /Бог й/ казва: „Няма да ядеш месото на животните!“. Ева казва: „Защо да не ям, защо да не си сготвя едно ядене?...“ (24. VII. 1942, "Правилно дишане")

"Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина. И Ева, и Адамъ яде! Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава." (25 декемврий, 1940, "Врата на доброто и на любовьта")

"Каквато храна употребява човек, такъв става. Какво ще излезе от човека, ако продължава да се храни с говеждо и със свинско месо? От глупавото и нечисто не може да излезе нищо умно и чисто! Какво излезе от ония, които ядоха от дървото за познаване на доброто и на злото?" (15 септември 1940, "Разбрани и неразбрани езици")

"Питам сега: какво мислите вие, защо на Адама и на неговата другарка Ева се поревна да ядат от забраненото дърво? - Забраненото дърво е да ядеш печена кокошка! Лошо ли е да ядеш печена кокошка? - Лошо е, понеже в кокошката, в клетките ѝ, има нечистотии вътре. Всичките кокоши лайношини са вътре. Всички волски лайношини са в месото." (11.III.1942, "Добра мисъл, добро чувство и здраве")

"Каин не беше роден от Адама. Ева имаше двама мъже - нищо повече. От първия имаше Каина, а вторият е от Адама. Едно незаконно съчетание имаше. Жената съгреши в рая от любовни работи. Тя имаше двама мъже и вследствие на това ги изпъдиха из рая." (7 юни 1942, "Всели се между нас").

 

 

07.04.2017 г. 14,55 ч

 

БЕИНСА ДУНО : : 20 май 1912 г. Из „ДЕЦА ПО СЪРЦЕ” : : ХРИСТОС – КЛЮЧАР НА ЖЕЛАНИЯТА : : ЕСТЕСТВОТО НА ДУХА : : СВ.ПЕТЪР : - и др.

Детайл от картина на Antonio de Bellis (1616 - 1656): Ангел освобождава св.Петър от тъмницата.

Нека се опитаме да поразсъждаваме върху основните твърдения на Учителя в тази беседа. Първо Той казва, че докато не дойде Духът в нас, ние сме бездетни. Следователно, дори да имаме 100 деца, ние не сме родители. Много родители се грижат съвестно и с любов за децата си, но докато не е дошъл Духът в тях, те се грижат само за тях и не им помагат да проявят Духа - възпитават ги материалистично. С какво се отличава Духът? - Първо, Духът дава всичко. Духът се подвизава, Духът твори, Духът работи зя Бога и за всички, Духът дава свобода и обича свободата. Духът обича всички и живее за всички, разпознава Словото Боже и работи за него; сам умее да ражда Слово. Духът се проявява и побеждава и при пълна липса на материални, външни услвия. Той не се съпротивлява на страданието и го носи достойно. Които не са хора на Духа, те искат условия, за да се проявят. Търсят щастие, забравят максимата „Ти не гонѝ щастието, остави щастиего да те гони”. Има още: Духът ражда Истината и разпознава Истината. Първият плод на Духа е Любовта, така че ако някой не проявява Любовта, той е бездетен, колкото и деца да е родил. Човекът на Духа има много деца – тия, които е родил за Словото, за Любовта, за Истината, за Доброто, за Себеотрицанието и Подвига, за Свободата. Той раздава всичко, а ако няма нищо отвън, започва да раздава СЕБЕ СИ. Тъй като в съществата, родени от Бога, има дух и душа, те никога не остявят човека на Духа безпомощен – всички му струдничат, постоянно му се отблагодаряват за плодовете на Духа, които раздава, затова сам той често живее в изобилие. Ако му се случи обратното, значи наоколо няма деца на Бога и тогава той се подвизава в страдания и лишения, дава и живота си за Бога, ако потрябва. Дори и без нищо, дори от нулата, човекът на Духа моментално започва да твори добро, да работи за Делото и за другите, да създава нова култура и нова наука и затова става извор, от който всички се нуждаят. Понеже Духът живее и в единството, и в множеството, той може да живее и в неизчерпаемото разнообразие. Проявява се в НАСТОЯЩИЯ момент – „без замисляне и незабавно”. Хората без дух вечно се колебаят, отлагат, съмняват се, страхуват се, пазят се, подсигуряват се, живеят за утрешния ден. Човекът на Духа, понеже произлиза от Бога, винаги дава и се самораздава безусловно. Той винаги си остава едно добро и невинно дете по сърце. Понеже е роден от Бога, той винаги ражда плодовете на Духа: Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Благост, Милосърдие. Вяра, Кротост, Въздържание. Духът може да живее само с душата, само между хора с душа. На хората на ума и съцето той не разчита, понеже те са без вкус, те са изменчиви. Затова, когато няма хора с душа и сродни души наоколо, той предпочита самотата. Ето какво се казва в „Учителят говори”: „Ако човек иска да се прояви у него Божествената Любов, той непременно трябва да прояви Духа. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза в онези, които са в Пътя. Той няма да почука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце - и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот. Той ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите как и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно.”

В това Свое слово Учителят обяснява и кога ще стигнем в Ханаан. – Тогава, когато овладеем своето тяло. На всички библейски и небиблейски символи Учителят намира съвършено нови обяснения. И наистина, ние най-после оставаме завинаги в обещаната ни благодатна земя, когато овладеем тялото си по божествен начин: не му даваме адските и вредните човешки храни и удоволствия, а му доставяме нещата, които БОГ е определил. Но какво е Бог определил, това е една от най-големите теми на истинския Път, истинската религия. Много проповедници на небожествените религии дават неверни отговори на този вътпрос и затова последователите им се израждат. Затова, именно, е била необходима песен като „Кажи ми ти Истината” – Истина е само това, което дава свобода на душата ни. Истина е само това, което подтиква човека неспирно да сее и да гради И В ЖИВОТА ВСИЧКО ДА ДАВА. Само в тази и чрез тази истина можем да познаем Бога – така се казва в песента.

Кога сме „козли”, а не „овни” и „агнета”? – Когато сме раздвоени и „размногорени”, когато живеем в постоянни противоречия. Познаваме много такива хора - предимно амфибии, хибриди. Единият им родител е бил без монада – или някой от рода. Такива хора цял живот се лашкат между ниските и високите критерии, обикновено всеки път се върщат към по-ниските. Трябва да ядат още много бой от последствията, за да се превърнат в единна Христова монада. Да правят вече изборите си по най-високия идеал, да се центрират в него и да служат именно на Бога и на Царството Му, а не на деспоти, използвачи и смукачи. Като не могат да се определят към Високия Идеал поради нисък вкус или от страх, от зле разбрано милосърдие, Съдбата ги принуждава да вървят още дълго време из пустинята, животът им да е низ от малшансове, да правят още много тухли на „Фараона”.

„ХРИСТОС ТРЯБВА ДА БЪДЕ КЛЮЧАР НА ВАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ. ТОЙ ТРЯБВА ДА ГИ ЗАТВАРЯ И ОТВАРЯ.” – Изучавайки какво е Христос и какво представлява ХРИСТОВОТО естество и поведение, ние няма да убием желанията си или да бъдем разюздани, както проповядват враговете на Бога и от двете страни. Пак ще имаме желания, но Христовото Начало ще ги настройва по Високия Избор и Идеал. Именно то ще ги отваря където и както трябва и когато трябва; пак то ще ги затваря пред опасностите. Ще ни научи да не се поддаваме на адските и низките човешки желания, ще ни насочи към ангелските и божествените желания. Няма да унищожи и природните ни желания, а ще ги насочи към работа за сваляне на Царството Божие на земята. Адските и човешките желания размножават адски същества и хора без искра от Бога, адски елементали в пространството. А когато ключар ни стане Христос – Истинската Милост и Истинският Абсурд, - тогава ефективността и блаженството ще бъдат гарантирани.

КАКВО ЗНАЧИ ДА ИЗБЕРЕМ СВ.АП.ПЕТЪР ЗА „КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК НА ЖИВОТА СИ”? – Първо, това важи за „рибарите” - хората, които искат и могат да спасяват души. Който има друг идеал, да си стои при него. Освен това, душите с „Петрова” окраска на Христовата си монда са като самия ап.Петър: спонтанни, пламенни, с беззаветна готовност да следват Учителя. Те са способни да напуснат всичко – поминъка си, семейството си, „сигурността”, и да тръгнат НЕЗАБАВНО след Спасителя, без да знаят какво ги очаква. Такива души са силно емоционални, но Бог обича това – ненавижда сдържаните, сивите, средните, вялите, спокойните – тия които ще бъдат „изплюти” в съдния ден. Иисус Христос не кори ап.Петър открито за постъпките му - Спасителят го разбира и обича, защото вижда дръзновението и любовта му. ПЕТЪР е този, който пръв изповядва Христос като Месия и именно на него Господ казва: „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят!” (Мат. 16:18). След Петдесетница, тази пламенност и любов на Петър към Учителя чрез действието на Светия Дух го превръща в пламенен и неустрашим проповедник на Сина Божий. На същия празник той обръща към Христовата вяра 3000 души. Духовната сила на св. ап. Петър била тъй голяма, че дори сянката му изцерявала болните, край които минавал. Въпреки отричането си от Христа само за няколко секунди и действията си с ножа, апостол Петър не се уплашил и не прекъснал проповедническата си работа - въпреки гоненията, затварянето му в тъмница и преследванията. Св. Петър проповядва предимно сред юдеите, познавайки тяхната религия, традиции и начин на живот. Той обаче не ограничава мисионерската си дейност само в Палестина, но предприема проповеднически пътешествия и в Мала Азия, Египет, Коринт, Рим, Испания, Картаген и дори Британия. Нито гоненията, нито опасностите от пътуванията и тежкия живот на проповедник не спирали св. апостол от неудържимия му устрем да носи благата вест за Спасителя. Какъв проповедник е бил св. Петър и за какво е говорил, днес можем да разберем от неговите две съборни послания, включени в Новия Завет. Дал живота си за Учението и той е бил разпънат на кръст.

Сетне трябва да проучим символиката на ТЕЛИЦАТА, ГУРГУЛИЦАТА И ОВЕНА, за които говори в тази беседа Учителят. Телицата е Душата ни, Овенът е Христос, остава да видим на какво е символ гургулицата. Обикновено – на Светия Дух.

ДРУГО ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО НЕЩО, което много религиозни не осъзнават: че не трябва да даваме ултиматуми на Бога и да се пазарим с Него. Познаваме хора и от двата вида и виждаме как се развиват съдбите им.

КАКВО ЗНАЧИ СЪРЦЕТО НИ НИКОГА ДА НЕ ОСТАРЯВА? Кой е разбрал това, кой го е приложил?

Какво значат и финалните думи: „ПРИГОТВЕТЕ СЕ ДА ПОСРЕЩНЕТЕ ДОБРИНИТЕ, КОИТО ГОСПОД ВИ ГИ ТУРЯ НЯКОЙ ПЪТ В ХАПЧЕТА”?.

 

 

07.04.2017 г. 18,34 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 3 юли 1912 „ЩЕ ДОЙДЕ КАТО СВЕТЛИНА!” : : избрани мисли:

Най-голяма грешка в нас е, че всякой иска да морализира другите.

Човек, който не може да живее на земята, въпрос е дали ще може да живее и на небето. Трябва да обиколим всичките краища на земята, за да Го намерим. Защото, ако чакаме Господ да ни намери, много се лъжем.

Мозъкът е само за потребното и полезното.

По причина на невежеството, помежду братята се раждат и амбициите, критикуванията един-други и пр. Така че със знанието, което имате и ни е дадено, вместо да се ползваме, ние сами се изтребваме. Ножовете, които са ни дадени, вместо да се ползваме от тях, ние започваме с тях да се самоизтребваме.

Друга голяма грешка правят духовните хора е когато мислят, че нямат вече задължения към света, защото помнете, че вие не може да откажете от задълженията си в света.

 

 

08.04.2017 г. 21,19 ч

 

БЕИНСА ДУНО, 15 август 1912, Слово за „Завета на цветните лъчи на светлината”

Всичко в Словото е фундаментално, но тази дата тябва да се запомни като една от най-важните заради вселяването на Христовия Дух в Учителя тогава и даването на Завета. Тук ще поговорим за илюстрацията по-долу. Снимките между лъчите на Звездата на магите са правени точно в дните от седмицата, на които им отговарят по цветове. Нищо не е оцветявано тенденциозно – такива са цветовете от самите оригинални ленти Agfa. И тия съответствия, които знаем първо от Учителя, се повтарят РЕАЛНО в още много фотографии, правени през съответните дни от седмицата. Всеки може да опита, особено преди и след изгрeв слънце при морето. Не става всеки ден, но статистически е категорично. Лентите на Agfa насищаха цветовете малко повече, а днес, за да се забележи тази закономерност на цветовете във всеки ден от седмицата, може леко да сатурирате цветовете в самия фотоапарат или при обработката вав Фотошопа. Основният цвят на деня непременно ще стане доминантен.

По седмолъчната Звезда на магите се работи не само със „Завета на цветите лъчи на светлината”, но и с астрологичните дни и часове, които също действат съвършено очевидно – изследваме ги ежедневно вече над половин век, след като ни обучи в часовата астрология Иван Антонов през 1964 г.

За опрделяне на астрочасовете за България на всяка дата може да влизате във варненския сайт:

 http://www.beinsadouno.com/old/astro/astro_planets.php

Повече за часовата астрология: 

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=796&book=22

Който няма „Завета на цветните лъчи” и книгата „Ходете във виделината” от 1994 г., а има интернет, може да прочете цялата беседа и обясненията на Боян Боев на следния адрес:

file:///D:/VSI4KO%20VAJNO%20OT%20LAPTOPA/1.%D0%9C%D0%98%D0%A1%D0%9B%D0%98%20%D0%9E%D0%A2%20%D0%A3%D0%A7%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%AF%20%D0%9F%D0%9E%20%D0%A2%D0%95%D0%97%D0%98,%20%D0%90%D0%9D%D0%A2%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%97%D0%98%20%D0%98%20%D0%A1%D0%98%D0%9D%D0%A2%D0%95%D0%97%D0%98/%D0%9E%D0%A2%20%D0%94%D0%98%D0%A1%D0%9A%20%D0%9D%D0%90%20%D0%A5%D0%A0%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%20%D0%92/01.%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5/HTML/index-57.htm#gsc.tab=0

Нека сега разгледаме само едно изречение от това основополагащо Слово от 15 август 1912 г.:

„НИЕ ТРЯБВА ДА ДАДЕМ ПРИМЕР НА ХОРАТА – НЯКОЙ СЪС СЛОВОТО, НЯКОЙ С ДЕЛОТО И С ПОМИШЛЕНИЯ, - ДА СЕ СЪЗДАДЕ ОБРАЗЕЦ НА СЕБЕОТРИЦАНИЕ И СМЕЛОСТ.”

Оттук следва, че Словото, Делото и божественото мислене не са „монопол” само на Учителите, пророците и апостолите от Свещение писания, но че сам Бог дава пълна свобода на всички Свои създания да ги провяват смело. И наистина, трябват ни образци за себеотрицание и смелост как човек да отстоява Божественото в себе си, когато то някъде бликне по нов начин.

 

 

09.04.2017 г. 17,09 ч.

 

МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА ЛУДОСТТА И ОПИСАНИЕ НА ОЩЕ ЕДИН СЪН : : ВИДЕНИЕ ОТ ЕДНО МОРЕ ВЪВ ВЪТРЕШНОТО СЛЪНЦЕ : : „Смешно е на днешните хора, ако кажеш, че си свършил училище на слънцето. Ако кажеш така, мислят, че си смахнат. Да краде /и лъже/ човек не е смахнат, но да каже, че е учил в училището на слънцето, ще кажат, че е смахнат.”(29 март 1942, „Да изповядваме!”) : : Обикновено се ходи там по време на Събора през август, но може и друг път. Зависи с кого и как сме общували през годината и дали и днес стават възнесения и изцеления. Дали не ни е спряла някоя спирала.

Йоан 10:20 Мнозина от тях казваха: „Бяс има и луд е - защо Го слушате?...” 21 Други казваха: „Тия думи не са на човек, хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?”

„Когато заведоха Давид при един от еврейските царе, той се престори на луд. Царят каза: „Изпъдете този човек навън! Не виждате ли, че е луд?“ - Така Давид определи квадратурата на кръга. Значи, той описа кръг около квадрата и излезе на периферията, т.е. на окръжността. Опасно е човек да не попадне в някоя спирала, т.е. в някой водовъртеж. Кръгът обаче разполага със сили, които могат да изкарат човека на периферията.” (30 януари 1931, „Разумността”)

„Няма никой, който да не е луд. Луд е онзи, който се лута насам-натам...” (24.VI.1932, „Разумен център”)

„Аз съм виждал някой път, като впрегнат един кон в колата, той започне да рита - и каквото има, изхвърли го от колата... Изправи се - и всичките от колата навън бягат... Той казва: „Не ви искам! Ще ме освободите! Такива не искам да возя!“ Виждал съм и много моми да бягат... Казват: „Луд кон!” - Не зная конят ли е луд - или те са луди...” (22 август 19431 „Новото в живота”)

„Всеки, който иска да говори за онзи свят, той ще се компрометира пред хората. Щом започне да го описва, той ще мине пред хората за малко луд. /../ Все трябва да се направи някоя лудория. Хората трябва да полудеят малко! /.../ /Човек трябва да каже/: „Господи, извадѝ ме от това положение. Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа!” - При това положение той полудява, но оживява. Той е бил мъртъв - полудял е и оживял. Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек. Той е на правия път. Сега и на вас желая да „полудеете” - да излезете от вашите гробища и да тръгнете във вашите прави пътища!” (21 октомври 1934, „Оставете да растат нàедно и двете!”)

„Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото. Всеки човек, който проповядва Истината и Любовта, ще го нарекат „смахнат”, „извеян”, „неуравновесен”, „луд.” ( 26 юни 1921, „В правда, истина и святост”)

/Да проповядваме Любовта, да проповядваме Истината/ - „това е закон на Любовта, на „безумието”. Всеки човек, който живее по закона на Любовта, минава за смахнат. Казват: „Това е детинска работа, любовна работа, безумие.“ Какво е заставило Христос да страда, майката и бащата да дадат всичко за детето си?/ - Единственото нещо, което свързва хората, е Любовта!” (23.II.1936, „Ще се похваля. Божественото начало”)

/Какво е, всъщност, безумие?/ - „Да искаш помощ от онзи, който може да ти помогне, разбирам; но да искаш помощ от онзи, който не може, е глупаво. Глупостта на човечеството /е в това, че то/ иска помощ оттам, отдето тя не може да дойде. ТОВА е всичкото безумие! Безумие в живота е, когато ние търсим изходен път на живота там, дето го няма.” (15.I.1932, „Свобода”)

„И когато някой пита кой е пътят, по който можем да служим на Бога, отговарям: Любовта е ЕДИНСТВЕНИЯТ път, по който човек може правилно да служи на Бога. Любовта е ЕДИНСТВЕНАТА божествена сила, която се занимава с най-малките величини. Любовта е онази мощна сила, която се занимава с дреболиите, на които никой не обръща внимание. В МАЛКИТЕ величини стои развръзката на всички трудни задачи, в ТЯХ се крият тайните на живота. Дойде ли Любовта, тя носи в себе си всички изгубени неща. И тъй, искате ли да бъдете силни, свържете приятелство с малките, със слабите; после разработете идеята за Любовта и я приложете в живота си. Срещате едно малко дете, или един малоумен човек – не ги презирайте. Вижте най-напред от какво се нуждаят те и веднага им се притечете в услуга. Не презирайте малкото, слабото и в себе си. Дойде ли в ума ви една малка мисъл или в сърцето ви едно нежно чувство, дайте им път, реализирайте ги! За в бъдеще те ще ви донесат голямо благо. Мнозина искат да знаят ще бъдат ли щастливи, /.../ Едно трябва да знаят всички хора: БОГ определя съдбата на хората – никой друг. При това, съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя според техните мисли, чувства и постъпки.” (14 август 1932, „Оставете децата”)

Когато Словото борави със символи, то ги ползва и положително, и отрицаелно. Овцата е велик символ, но в негативния й вид тя е като всички нас, които се оставяме да ни затварят, да ни доят, да ни бият, да ни стижат, да ни ядат астралното месце - и да ни навикват на всичкото отгоре. Има ли овчар по света, кайто да не псува авцете си? Има ли кучета, които дта не завръщат овца в стадото? Разумната овца познава гласа на Овчаря си и тича към него. Добрият Овчар вика овцете си по име. Но защо ние приличаме на неразумните овци, оставени от господарите си немили-незраги? Когато ни откраднат или сме се помамили по гласа на фалшивите овчари, ние ставаме малоумни, слепи и неми. Примряваме се с гнилеца и егреците. А ние би трявало да сме ЧОВЕЦИ - нещо много по-горно от такава овца. Това иска да ни каже и една от най-фундаменталните бедеди на Учителя:

„Малоумният, слепият и немият са вътре във вас. Тука всички приличат на ангели - колко сте красиви, набожни!... Но някой малоумен влезе във вас - и от ден на ден почва плач и скърцане със зъби. /.../ Следователно, трябва да излекувате в себе си този малоумен. /.../ Първото нещо, като се върнете у дома, е да започнете да лекувате малоумния; второто, което трябва да направите, е да отворите очите на вашия сляп; третото – да отпушите ушите на вашия глух; четвъртото – да развържете ръката на този, на когото е вързана – да сложите вашия ум в действие. /.../ Един ден ще дойде Господ от Небето - къде ще Го разведете вие? Плевнята ви, хамбарът ви са съборени, черквата и училището - също. Но ако Той намери всяко нещо тук в ред и порядък, ще каже: „Ето човек, който е работил разумно“. ТОВА е мисълта, която Христос представя пред вас тази сутрин: „Колко по-горе стои човек от овцата!“.

„Смешно е на днешните хора, ако кажеш, че си свършил училище на слънцето. Ако кажеш така, мислят, че си смахнат. Да краде човек не е смахнат, но да каже, че е учил в училището на слънцето, ще кажат, че е смахнат. Да лъже другите хора не е смахнат, но да каже, че се е учил на слънцето, е смахнат...”(29 март 1942, „Да изповядваме!”)

Ако някому пак дойде някой вълшебен сън, дали не е ходил пак на Слънцето? Какво сияние, каква мекота, какви нежни цветове! На един въпрос към Лудостта да се пусне ли още една лудост в публичното пространство - още един сън, - Лудостта отговорила: Ами пусни я – ще отпаднат и малкото луди, които продължават да си четат и слушат луди работи, но вечер се изпокриват по дупките. Обаче рискът си струва – може да останат двама или трима от стотиците хиляди, които да вземат лудостта насериозно и да престанат да живеят в Публичния дом. Телефоните и интернет днес са най-големият публичен дом, в който стотици милиони са поразни безнадеждно и се отдават на невиждан, нечуван, необуздан разврат – общуват на соловете си неподвижно и виртуално. МИСЛЯТ СИ, че общуват. И в съседната стая да са, и в съседната квартира, и в същия град и държава или на една и съща планета, те вече не излизат от дупките си, а блудстват умствено с десетилетия. Ако не с компютъра, то с глупавите си представи и надежди вечер. С ококорени очи, те с часове не могат да заспят, защото си представят глупости. Блудстват и астрално, когато си представят блудства или когато мъртвец се уговори и се сближи с мъртвец. И да се срещнат плътски, това пак не е РЕАЛНО – не е общуване между души. И да си почешат тръпките, истините им се разминават на манвантари разстояние. Блудстват астрално и когато са сами, особено ако спят след изгрев слънце. Тогава РЕАЛНО ги обладават вампирите и елементалите.  - Ей, Лудост! за такива неща някога са режели глави, а сега и електрошоковете не могат да ги избият от главите ни... - Рискът не е голям. Като разбраха, че това са лудости, разпръснаха се и малкото останали, които НЕ ИСКАТ да живеят. Това загуба ли е? - Нека си блудстват сами или да ходят да си блудстват с „нормалните”. И двете страни СИ МИСЛЯТ, че живеят. Но ако спечелим поне още един или двама да излязат от вертепите си и да се върнат в Лудландия - да общуват РЕАЛНО, - не печели ли цял народ?

СЪН (И НА АНГЛИЙСКИ...)  ИЗКУСТВОТО НА СЪНУВАНЕТО

9.04.2017 / 5,30-8,03 Един светлосин и едва доловимо розов човек от Слънцето се явява сред хората и започва да обикаля долини и бърда, и рътлини по цялата земя. С него вървят и летят странни момичета, също прозрачни и много нежно и ефирно сини и розови, но повече розови от кръста надолу, а повече сини нагоре; докато при Човека е обратното. Навсякъде той говори и въздухът на километри кънти от говора му, а те му припяват в съзвучни тоналности. Всеки път говори кратко едно и също нещо, но на различните места и при различните народи - по различен начин. На сегашните земни езици това Слово и тези картини не могат да се предадат и с една милионна част от това, което се преживява при сънуване. И наситина, губостта на думите и липсата на милиони думи на земята позволяват да се предаде същността му по един крайно беден начин.  По някакви причини, от Словото на Човека е отпаднала думичката „ще”, защото това, което говори, се превръща веднага в реалност някъде по световете. Когато това стане и на Земята, даже върху три кръгови метра някъде, оттам започва Опрозрачняването на Земята. Ето го, той говори: - В обозримо близко бъдеще и при вас се извършва Промяната сред стотици и хиляди. Отеделни БРАЧНИ СЕМЕЙСТВА за една нощ се осъзнават и узряват. Счупват саксиите. На сутринта са полупрозрачни и много фино, ефирно светлосини и розови и започват да образуват ЗРАЧНИ ЗЪРНЕЙСТВА. Кръвта им вече не е същата, водата в нея не е предишната, превърнала се е от светена в зарѐна. Затова започват да си ходят на гости и да разменят гости, както съобществата на водата. Където живеят и където стъпват или пролетяват, настъпва вечна пролет. Земята под тях става прекрасно розова и светлосиня като телата им, полупрозрачна и все по-прозрачна заради Прозрението; семената в нея малко по малко или изведнъж се превръщат в ЗЪРНА. Възвръщат свойствата си от Дървото на Живота, прорастват и дават плодове почти веднага. Новите човеци вдъхват, дишат тия плодове, но по един час дневно ги приемат и с дъвчене, понеже дъвченето е създадено от Бога - то строи КРИСТАЛНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА. Цивилзациите в битието, които се хранят само с мисъл, слово и светлина, малко по малко са започнали за залязват, понеже са пренебрегнали закона за дъвченето. Не са успели да се превърнат от семейства в зърнейства, а зърнействата са безсмъртни, свободни, нечетни.  В този сън наяве има и много ручеи наоколо, реки, водопади и каскади, които издават музика. Въздухът също от светлосин понякога се превръща в златен или розов. Има и други цветове, в които се превръщат хората и всичко друго наоколо, но и те са меко и ефирно светещи, говорещи нещо, пеещи, полупрозрачни или изцяло прозрачни. Бедността на човешките думи и понятия принуждава сънуващия да млъкне и да престане да описва тия сънища задълго, защото и от този сън е забравил почти всичко и е разказал само една малка част. Не му се иска отново да предава със земни думи това, което е чул да се говори тази заран, но сега си припомня още нещо от него. Даже му е неудобно да го произнася, тъй като на онзи език няма и помен от такива биологически и астрономически термини. Нека поетите измислят нещо друго. Но същността е следната:  В зоните на Промяната, мутациите на семействата се превръщат в „нутации на зърнействата”. Да видим какво беше нутация – имаше такава дума. Да, някакво въртене и колебание на оста, което образува и прецесииите. Обаче в съвършения свят колебанията са БОЖЕСТВЕНИ - те не са отлагане, въздишки, надежди и провали в избора. Там нутациите са нежни и много приятни отклонения на оста на аза от Абсолютната Ос - тклонения, които образуват Живота. Когато някъде някой се отклони от Абсолюта, ЗА ДА ДАВА, той изпитва свой собствен импулс да нутира прекрасно около Централната Точка и да образува ефирни конуси – горен и долен. Всичко това е много грубо и научно с тия думи, иначе тече като светлоцветове и музика, обясненията идват със смисъл и мисъл, а не с човешки думи. Пак извинения - голяма молба за извинения! Добрият дух, добрият човек се поддава на тоя вътрешен призив за нутации под един основен наклон и с много вариантни, накъдрени наклони. Дервишите го умеят това, затова изчезват и се пренясат. Когато един аз напъне саксията и я счупи, той се слива с небето и земята и покълва. Ако е имало две или повече семена в една саксия, дори и да са били благословени, те също счупват саксията и тя се разпада моментално. Превръщат се в ЗЪРНЕЙСТВА - СЪОБЩЕСТВА НА БОГА.  Когато две или повече нутации изпаднат в хармония, истините им също се завъртяват щастливо и образуват полифонии – малки и големи полифонии. Екстазите от тия полифонии са необозрими и неописуеми, нощем ги виждаме като звезди на небето. Днес някои започват да ги виждат и чуват и денем. Когато два аза в битието изпаднат в хармонична нутация, те стават зърнейство и оста на аза им става куха, започва да провежда Гласа и Песента на Духа. Дори и къдрави, корените им в долния конус са вече радиални. Те мигновено се сливат с други съзвучни корени, стават един корен както при момината сълза и при бука и още много божествени растения - на безброй хектари.  В общата точка на въртене стои неподвижно Абсолютната Точка, но подава импулси за душите. Тя ги опиянява с Тръпното Блаженство, а те нутират с отклоненията на Щастието. Светът е вечно огнение на сродни нутации и прецесии, попаднали в резонанс с Тръпката и с Истините. Горните конуси на всяка обща нутация опипват Битието за Непознати и Нови Истини. Опиянението от Новите Истини е не по малко заеметяващо от ударите на Тръпното Блаженство. За да има пламтене и огнение и в двата Конуса, в центъра трябва да се породи искра. Искренето е досег на Сродности, които не са могли да се разминат. Сам Бог искри, когато създава монади. Съприкосновенията Му с Пралайа пораждат удари в Битието, които се чуват из всички краища на вселената и създават потресения. Потресенията, които изпитват родените от тях, са неописуеми. Както казахме, това се получава само при НЕРАЗМИНАВАНЕ. Получава се съешаване на тръпките и истините, макар и в един малък, невидим вихър в Океана. Но тъй като Потресението от Неразминаването е в резонанс с Отца, то е вечно. Любовта не отпада. Бог е създал Пралайя, за да създава същества и примирения, затова и най-малкият вихър от съешаване също гърми из вселената като Гръмовете на Гръмовержеца, но това се чува като всемирна Тишина от ръкопляскания. Периодичното Гърмене между почивките потриса световете и разклаща за нутации безброй дървета на Доброто и Злото, изпопадват безброй зрели семейства, строшават саксиите, осъзнават се. Изпитват див импулс за нутация - първо ИНДИВИДУАЛНА нутация, за да намерят себе си. Скоро или не много скоро те изпадат в резонанс с нечия сродна нутация и започват да превръщат Летенето в Гнездене. Там се появява диво искрене, защото зърнейството е диво, не питомно. Зърнействата са сободни съобщества от сродни нутации, които се образуват и разпадат под там-тама на Господа. Който не ще да се образува, се обезобразява; който не ще да се разпада, се разпада. Семействата се разпадат чрез гниене, зърнействата никога не се разпадат, но периодично отсъстват заради клъстърни работи - излизане от един кристал и гостуване на друг. Ако имахме бесове, щяхме да се вбесяваме от словесното безсилие, че не можем да предадем тия космически очевидности. Обаче, обвеяни и опърлени от лудостта на Лудия - най-Лудия в Битието и Небитието, - безсилията ни да дадем образ на тия очевидности се превръщат в блаженство. Блаженство от неизказаното и лошо изказаното, понеже все пак предизвикват някъде бунт, диверсия.  Ди-версиите в Битието са бунт на ДВЕ версии – две ДИВИ версии на Тръпката и Истината, които счупват саксиите и започват да нутират в екстаз. Образуват двойни конуси от ефир, поражда се искрене, зачеват се Съ-щества – създания със съ-вест. Съвместили са вестите си, понеже имат ВЗАИМНИ щения - ВЗАИМНИ божествени щения - и не им се съпротивляват.  Щението обаче все още мисли за бъдеще – съдържа частицата „ще”. Казано по друг начин, постоянно спряга илюзията „ще бъде”. Затова същетвата са от Бога, но от Бога КАТО ДУХ. Когато Бог се смили и се кондензира като Господ, щенията престават, съществата престават да са същества и се превръщат в „ѐния”: - „ТУК, НЕЗАБАВНО И СЕГА”.  Съществата, макар и с взаимни и успоредени щения, неизбежно се обезобразяват и умират, понеже ОТЛАГАТ. По тази причина се задръстват от тиня, гной, цимент, - от ОТЛАГАНИЯ в ума и сърцето, в тялото им. Които са увредени от грехопадналото семейство и са гноясвали дълго в него, те загубват Тръпката и Необходимостта от тръпка, загубват Истината и Необходимостта от Истина. Загубват беса за бягство - същината на младостта и безсмъртието. Загубват и способността да мислят, останала е само една гнида от мисъл в тях – мислят си, че живеят. Започват да блуждаят като заклани, мятат се насам-натам по глупости, инициативи и щения. Спрягат на всички езици думичката „тщетен” - мърдат се и се вихрят НАПРАЗНО, на ПРАЗНИ обороти. Създават впечатление, гонят вятъра, духат вонящ вятър към другите, сякаш живеят. Накрая и това престава.

„Ествàта” – верните на Естеството и на естествата - се сливат без замисляне и незабавно, образуват резонансни зърнейства и започват да ходят по зърнейства.

Йоан 10:20 Мнозина от тях казваха: „Бяс има и луд е - защо Го слушате?...” 21 Други казваха: „Тия думи не са на човек, хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?”

 

 

10.04.2017 г. 08,43 ч.

 

И тук избраните автори и картини ще постъпват нехронологично, докато не открием начин да се самоподреждат по имената на файловете. Доминантата е да откриваме Прекрасното в световното изкуство. Главната цел е най-съвършените произведения на Красотата да бъдат съзерцавани от Бременните, Кърмещите и останалите хора с дух и душа. В бъдеще във всеки дом, във всяко селище подобни картини ще се сменят през ден, през час или през няколко минути по стените и по фасадите - те ще бъдат покрити с течни кристали.

 

 

10.04.2017 г. 13,08 ч.

 

И тук избраните автори и картини ще постъпват нехронологично, докато не открием начин да се самоподреждат по имената на файловете. Доминантата е да откриваме Прекрасното в световното изкуство. Главната цел е най-съвършените произведения на Красотата да бъдат съзерцавани от Бременните, Кърмещите и останалите хора с дух и душа. В бъдеще във всеки дом, във всяко селище подобни картини ще се сменят през ден, през час или през няколко минути по стените и по фасадите - те ще бъдат покрити с течни кристали.

 

 

 

11.04.2017 г. 00,25 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 15-16 август 1012 г. Из ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА : : ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Сега - ей сега на - Христос е между вас и за мен това е ФАКТ! По-скоро, бих се усъмнил в МОЕТО физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъства тук.

По светлината изобщо слизат всички добри духове, божествените духове, и то слизат сутрин; а вечер по същия път отиват при Бога.

Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е божествено.

Неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича.

Ние сме носители на желанията на природата. Щом ѝ противодействаме, и ние получаваме противодействия.

Защо страдаме в тоя свят? - Защото се уповаваме на хора, които са изменчиви.

Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото като да си отвориш стомаха, вените, мозъка и пр.

Ние често искаме Господ да ни благослови - викаме към Господа и усърдно викаме, - но понеже едновременно с това се привързваме и към света, благословението не настъпва.

Когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, пък и всички вообще неприятности в живота ние ги ЗАСЛУЖАВАМЕ.

Ние трябва да започнем с дома, и то не от децата, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка. /.../ Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом.

Забелязал съм, че щом сме с един човек, той мисли ЕДНО нещо, а щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. - Защо? - Защото тоя човек няма характер, няма стабилно убеждение.

Бог е толкова близо, щото само да протегне ръцете Си, ще може да ни хване... Затова е необходимо да се молим с всичкото си сърце и всичкия си ум и да оставим Бог да ни дохожда на помощ, да ни упътва в истинския път.

Ние често правим грешки и спъваме Царството Божие без да знаем, като възприемаме възгледи, които само ни вредят.

Господ никога не е отговарял на никоя моя молитва, докато не изпълня всички условия. От това следва, че Бог е възвишено и чисто Същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава. /.../ А скверни са мрачните мисли, които карат човека да мисли само за себе си

Светът няма да ви разбере и затуй е необходимо да влезем в съгласие с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги при нас.

Всякой един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази, именно, безгранична любов. Когато кажем: „Господи, заради Тебе съм готов!“, да знаете, че тогава, именно, Господ твори. Аз съм проверил този закон и зная, че той действа в нас и около нас /безотказно/. Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод; а туй, което е добро в човека, то е слънцето и Божествената Любов, която работи върху нашата душа.

Виждате един човек, че се отдалечава от света, но пак живее за себе си; а ние живеем и за себе си, и за света. Господ казва, че тъй много възлюби света, щото даде Сина Своего Еднороднаго. Всички добри мисли са мисли Божии. И ако разберем тия думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, както Христос каза на своите ученици.

Преди да искаме нашето право, прилично е да изучим първо нашите задължения спрямо Бога.

Аз искам да бъдете във вашите схващания СВОБОДНИ. Нещата не са толкова трудни, колкото НИЕ си ги правим трудни.

Един человек може да бъде велик и без да го знае някой.

Сега - ей сега на - Христос е между вас и за мен това е ФАКТ! По-скоро, бих се усъмнил в МОЕТО физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъства тук.

А ЕТО И НЕЩО НЕИЗКОРЕНИМО И ДОСЕГА, заради което Учителят е бил огорчаван нееднократно още в първите години и което можем да наречем с право БЪЛГАРСКИ СИНДРОМ:

„Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре! Понеже има нови приятели, а в бъдеще и още ще дойдат, не искам да ме спъвате. Затова, решете в себе си какво ще правите - ТОВА ми е заповядано да ви го кажа. Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа. Но ако не ме слушате, бъдете уверени, че след три години ще си замина; а бих могъл да остана за повече години, само ако дадете условия. И нека ви кажа, че тази работа е сериозна, не се шегувам! Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас, а щях да свърша работата си - и да си отида. Само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се българският народ, спъвате и себе си и още няколко поколения. Не се ли изравнят тия недоразумения, ще се явят на сцената разни Хаджи Генчовци и пр. и ще се спъва работата още повече. Защото аз най-после искам да зная: с приятели или с неприятели имам работа, с мен или против мен сте? Този народ се нуждае от хора и ако вие спъвате работата, Господ ще си намери други хора, но не е хубаво нито за вас, нито за народа да спъваме един вървеж. Така, по причина на ланските недоразумения и свади, почина зетят на г-н П. Тихчев, замина детето на г-н Н. Ватев и се ослепи детето на г-н П. Дойнов. Виждате, значи, печалните резултати! Вие сте поканени да работите - и ако вървите подир мене, добре. И понеже съм свързан с вас, искам да ме не спъвате. Аз правя само веднъж опит с един човек - втория път правят опити другите. А за всички последствия, мене ме държи небето отговорен. Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може. Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата любов. Вашите мисли ме измъчват, те са едно страдание за мен. Нека НИЕ бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас.

 

 

 

12.04.2017 г. 07,18 ч.

 

  

И тук избраните автори и картини ще постъпват нехронологично, докато не открием начин да се самоподреждат по имената на файловете. Доминантата е да откриваме Прекрасното в световното изкуство. Главната цел е най-съвършените произведения на Красотата да бъдат съзерцавани от Бременните, Кърмещите и останалите хора с дух и душа. В бъдеще във всеки дом, във всяко селище подобни картини ще се сменят през ден, през час или през няколко минути по стените и по фасадите - те ще бъдат покрити с течни кристали.

 

 

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА УСЛОВНОСТИТЕ И СВОБОДАТА КАРТИНАТА е от американската художничка Rowena Morrill и е озаглавна „Вратата” - една сродна илюстрация на народната поговорка „Сама врата в полето, а всички искат да минат през нея”. Тя визира брака, но има много по-широко значение. Нека не се възприема с протест – в такива умове негодува сатанинският морализъм на хората с воняща аура, стиснати устни и зъл поглед. Те слагат печат на осъждане и отвращение от най-святия и целомъдрен акт в Битието – СЪЗДАВАНЕТО НА ЧОВЕКА.  „/Природата/ иска да види човека свободен, гологлав, без никакви превзети идеи и теории. В света човек се подчинява на известни условности, но природата не търпи такива. Природата е пратила човека на земята гол, написала е в сърцето му своите закони и за тях държи сметка. Тя иска да види човека в пълна изправност по отношение на тези закони. Всичко друго, което той впоследствие е придобил, тя хвърля настрана. Позволи ли си да се застъпва за изхвърленото и да се бори с природата, скъпо ще плати1” (1 май 1931, „Разумно прилагане”) „Мнозина се стремят към светийство, искат да станат светии, ангели. Много ангели има на земята. Те вършат работата си добре. Важно е човек, като слуга, като Божи служител, да свърши добре своята работа. Изкуство е да знае човек как да служи и как да обича. Няма по-велика наука в света от Любовта! Който не знае как да обича, той си е причинил най-големите страдания. Затова е казано, че само съвършеният човек може да люби. За да приложи любовта си, човек трябва да се върне към детинството си - да стане дете. Любовта на детето е чиста - то обича всеки човек. За него няма условности. Неговата любов се излива непосредствено, то дава любовта си на всичко, каквото срещне на пътя си. Дойдем ли до любовта на възрастния, там има повече актьорство. Във всеки човек, във всяко живо същество има нещо, което заслужава нашата любов. Няма по-голямо богатство за човека от това, да възприема, прилага и оценява Любовта!” (25 август 1941, „Тя иде!”) „Всяко действие трябва да се основава на чистота и святост. Само така хората могат да се разбират и да си помагат. СВОБОДА е нужна на хората! Чист трябва да бъде човек! Понякога хората се ограничават едни-други, поставят си условности, които ги спъват. Ще знаеш: Ти живееш за Бога, а не за хората. Ако си чист и живееш за Бога, не се страхувай от нищо. Каквото и да правиш, не можеш да избегнеш целувката: светлината те целува, водата те целува, хлябът те целува. Благодари на Бога за всичко. Не препятствай на Духа в Неговите прояви. Моли се на Бога, да превърне всичко на добро. Кого не целуват днес? Цветето всички го целуват, навеждат се да го миришат. Това е целувка. Докато е пъпка още, никой не го целува, никой не се интересува от него. Като цъфне пъпката, всички я целуват, всички ѝ се радват. Колко пеперуди, насекоми, бръмбарчета целуват цветята! Ако те гледаха на този въпрос по човешки, цялата история щеше да се повдигне. Цветята благодарят за всичко, защото целувката и любовта на насекомите съдейства за тяхното оплождане. Те са изпълнили Божията воля. Мнозина говорят за спасението, но мислят, че сами ще се спасят. Това е неразбиране на основния закон. Сам човек не може да се спаси. Бог е създал човека, както и всички живи същества. Следователно нищо лошо няма в проявите на живота. Който съзнава, че е създаден от Бога, той прилага Любовта и живее според нейния закон. /../ На светията дават задача да целуне един прокажен и ако не го целуне, носи отговорност. Целувката на светията е лек за прокажения. Тя носи благословение за него. Задачата на светията е да лекува болни, да повдига паднали, да възкресява мъртви. Може ли след това болният, който е оздравял, мъртвият, който е възкръснал, да не благодарят? Прокаженият, който е излекуван, ще благодари, ще целуне светията, но неговата целувка е чиста, пропита с благодарност и любов. В друг живот прокаженият може да бъде млада, красива мома и където срещне светията, тя ще го целуне и прегърне. Трябва ли да гледате на тази целувка като на престъпление? Тя ще сгреши, ако не го целуне. Как гледат обикновените хора на целувката, това е друг въпрос. Важно е да целуваш с благодарност, че някой ти е помогнал, да се излекуваш. Духът на човека трябва да бъде свободен, да се прояви навреме. /.../ Няма по-велико нещо за човека от свободата на духа. Това значи: Да дадем свобода на Бога в себе си, да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети как да действа. Когато Бог дойде между хората, няма да се спира върху техните мисли, но направо ще чисти: непотребното ще слага настрана, а нечистото ще прекара през огън. Види ли, че момата се страхува от момъка, Той вади заключение за тяхната чистота. Момата трябва свободно да пристъпи към момъка и момъкът – към момата, да предизвикат доброто в себе си. /.../ При ръкуването пръстите се допират; така се предават енергии от едно лице на друго. И целувката има далечен произход. Тя е била известна още преди съществуването на човека. И животните, и растенията се целуват. Трябва да гледате на целувката с всичката чистота и святост. Тя е контакт, чрез който действа Божественият свят. Разумният свят работи върху разбирането на човека, да превърне всичко на добро. Хората страдат не от много целувки, но от недостатъчно целувки. Христос казва: „Целунете се със свято целувание“. На друго място в Писанието е казано: „Дойдох в дома ти и не ми даде никаква целувка“. Целувката не е външен процес. Ако вляза в дома ти и мога да сменя скръбта ти в радост, недоволството ти – в доволство, аз съм те целунал. Между мене и домакина е станала правилна обмяна. Две мисли, две чувства са хармонични, когато между тях има допирни точки. Между един светлинен лъч и друг светлинен лъч също има допирни точки. /.../ Дави се някой. Млад момък стои на брега, хвърля се във водата и спасява давещия. После го целува, помага му да си отиде в дома си. Нечиста целувка ли е тази? Млада мома седи скръбна, обезсърчила се нещо. Един момък се приближава при нея, целува я. Веднага обезсърчението ѝ изчезва. След това момата се оплаква, че момъкът си позволил да я целуне. Нечиста целувка ли е тази? Момъкът понесе греховете на момата, спаси я от отчаяние, но като не разбира вътрешния смисъл на целувката, момата го осъжда. Младият е недоволен, че го целуват; старият е недоволен, че не го целуват. Ако живееш по Божествен начин, ще те целуват и като млад, и като стар. Който прилага Божествените закони, никога не остарява. Аз говоря за вътрешния, за чистия, за Божествения живот в човека. Казвам: Да не ограничаваме силите на Божествената Любов, която се проявява чрез нас. Да не ограничаваме силите на доброто, което се проявява чрез нас. Какво трябва да ограничаваме? Да ограничаваме нашите мисли, чувства и постъпки. Да ограничаваме човешкото, да отваряме път на Божественото, в каквато и да е форма. Ако искате да придобиете Божието благословение, не се противете на Божественото Начало. Така ще разграничите Божественото от човешкото. /.../ Аз говоря за Божията Любов като за течение, което минава през човека. Човек не се развива правилно, ако през него не минават тези течения. Бъдете будни, да различавате теченията. Човешките можете да ограничавате, а на Божествените ще давате път, да се проявят. Няма случай в живота, когато човек е целунал някого по човешки и да го е повдигнал. И обратно – няма случай в живота, когато човек е целунал някого със света целувка и да не го е повдигнал. Божественото възкресява, човешкото умъртвява. /Да бъдем носители на Божията Любов! Да бъдем цветя, които растат под лъчите на Божественото слънце. Да бъдем извори, в които да се влива Божествената Любов. Само така човек ще придобие сила, живот, здраве. Само така той ще се подмлади, ще придобие безсмъртието. Помнете: когато се говори за божествените енергии, човек може свободно да се проявява. Дойдете ли до човешкото, там енергиите трябва да се пестят. /.../ Божественият закон произвежда радост и доволство. /.../ Когато следваш Божественото, не давай ухо на човешките думи. Каквото и да ти говорят хората, смело върви напред. Това е благо и за тебе, и за тях. Да изпълняваш Божията воля, това е благо за всички хора в света. В Божествения път няма никакви ограничения. Не ритай срещу Божественото. Каквото Бог ти казва, приеми го. То носи новото в света. Пред Божественото отстъпва всякаква философия, всякакво знание. Ако часовникът ти е здрав, точен, ще му вярваш. Защо ще го отваряш да гледаш как върви? Точен е, добре върви, не го разваляй. Докато живееш в Божественото, вярвай му напълно. То носи сила, живот и здраве; мир и благоденствие; търпение и милосърдие; кротост и въздържание. /.../  Помни: Никога не противодействай на силата на Божията Любов, която работи в тебе. Не противодействай на силата на доброто, което работи в тебе. Ако мислиш, че си добър, и съзнаваш, че доброто е резултат на Божественото начало в тебе, ти си на прав път. /.../ Следователно, каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го и не мисли. /.../ Вие сте добри, НО НЕ ПРОЯВЯВАТЕ доброто. /.../ Някой път си добре разположен, имаш желание да направиш едно добро, но си казваш: „Не му е времето сега, утре ще го направя...“ - Не, щом Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Бог ти заповядва! /.../ Не слагай човешкия ред на нещата над Божествения. Ако не изпълниш Божията воля, ще те уволнят от служба. Бог назначава, Бог уволнява. Чиновник си, не искаш да изпълниш Божията воля, но ще се разболееш и ще боледуваш няколко месеца. Най-после, ще те уволнят. Могат да те уволнят и завинаги. Бъди готов да направиш за Бога поне едно малко добро. За да извършите Божията воля, не слагайте никакво препятствие на пътя си.” (23 декември 1931, „Сила, живот и здраве”)

 

 

 

13.04.2017 г. 02,56 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 17 август 1012 г. : : Из „ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА”, ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Всеки има право да изобразява интегриона на нивото, на което го е проучил и разбрал. Иначе това си иска професионални художници, но и нашите любителски опити са стъпки към неговото проумяване.

Ето едно много важно указание в Словото от 17 август, което касае производството на мелатонина и сератонина в епифизата: необходимостта от тъмнина и необходимостта от светлина. Те не са само физически секреции, но и физическите имат значение, така че думите на Учителя важат и в двата смисъла. Божественият мрак, божествената тъмнина произичат от Абсолюта и затова първо трябва да угаснат всички илюзии. Едва след това се минава от чистилището в Рая, където цветовете почти изчезват и всичко е степени и варианти на Светлината. Точно така различава тия два свята и Данте Алигиери.

„Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато вече се обърнем към Бога, обстановката трябва да се измени, а именно, трябва да дойде Светлина и да благодарим на Бога.

„Винаги се молете! Добро дело е и туй - когато дойде любовта, знанието, вярата, вие ги давайте и на другите: „даром сте приели, даром давайте“. Защото иначе, ако тези добродетели постоянно ги задържате у вас, няма да получите благословение.”

„Ако искаме да извършим нещо, ние сами не можем да се молим, а трябва да са най-малко двама или трима. Двама, това са двата полюса - положителен и отрицателен, - а третият е направлението, в което трябва да се движат тия сили. Ако са трима, образува се триъгълник и молбата се счита за принесена.Та за да се постигне някоя цел, необходими са трима да се молят.”

„Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни канят за работа в живота и ние усещаме радост и утеха”.

„Има светии и угодници в места, гдето е потребно изуване на обущата, за да влезем там. Има места, гдето даже ангелите си изуват обущата; а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение.”

А ЕТО И ЕДНО ИЗВЪНРЕДНО СТРАННО И НОВО ЗА НАС ТВЪРДЕНИЕ, КОЕТО НЕ СЕ ПОБИРА ПО НИКАКЪВ НАЧИН В ДОСЕГАШНИТЕ НИ ПРЕДСТАВИ ЗА СВЕТОВЕТЕ, ДАЖЕ И В МОДЕЛА НА ИНТЕГРИОНА, КОЙТО МИСЛЕХМЕ, ЧЕ НИ Е ЯСЕН. Изненадите на Учителя са несвършваеми!:

„Между физическия свят и духовния, които си приличат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална, и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки - четирите други свята, в които ние прогресираме, - и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце - и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духовете, които са от тоя свят, не могат да стоят в небето, а често дохождат да работят в материалния свят, и след като работят милиони години, връщат се пак в небето. Следователно, необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим.

- Това описание е огромно предизвикателство за философите, мислителите, онтолозите, изучаващите интегриона. Задачата изглежда непосилна, понеже обръща наопъки всичките ни досегашни представи, макар и подплатени с цитати от Словото. Нещата, които произтичт от тази изненадваща мисъл, и въпросите, които ще си задаваме отсега нататък и ще търсим отговори, са следните:

1.Излиза, че физическият и духовният свят са напълно еднакви, направени от твърда, чиста кристална материя, която не подлежи на изменения. Казано философски, това прилича на метафизика. Логично е тия два свята да са разположени противоположно. За Деветото Небе – Емпиреят – Данте казва, че е кристално.

2. Кои са тогава четирите други свята, в които има еволюция и промени и които са двата мъжки и двата – женски? Казва се, че те са заключени в квадрат, а квадратът е най-лесно деформиращата се фигура – както еволюционно, така и инволюционно. Дали това са четирите стихии Огън, Въздух, Земя и Вода (ядрени, електромагнитни, гравитационни и слаби взаимодействия)?

3. Къде се разполагат тогава познатите ни светове от интегриона: физически (полево-веществен), астрален, ментален, каузален, будчески и атмически? Дали са изцяло включени в квадрата на Стихиите – или физическият и атмическият са именно тия два неизменни кристални свята?

4. Излиза, че физическият свят е най-старият – една голяма изненада за нас.

5. Оказва се, че физическият и материалният свят са различни светове, след като духовете от физическия идват да работят в материалния и остават там с милиони години, а после се връщат на небето, и то замалко – след това пак имат импулс да слизат. От Словото знаем, че луциферическите учения и религии от край време подстрекават душите да бягат от физическия и материалния свят, а ето че най-старите духове в Битието си стоят почти постоянно най-долу и работят. От безгранична любов към Абсолютния, те са най-смирени, владеят „степените на саможертвата” и са „щастлива глина” в ръцете на Създателя, с готовност „вечно да останат на ниско ниво”.

6. Тия разсъждения ще бъдат по-ясни само за познаващите Интегриона – една универсална фигура, дадена от Учителя и разработвана с десетиления от ученика Му Венно, който ни посвети в нея. В индийските космологии и онтологии има много повече термини, които разграничават ипостасите на Бога, йерархиите, съществата, телата ни и световете. Засега ние обозначихме като „физически свят” две зони на Интегриона: „физически” в широкия смисъл и „физически” в тесния смисъл. Можем да си представим Мировата Душа или Майката Божия като вертикална елипса, т.е. елипсоид или по-скоро като Яйце. В Словото на Учителя, Яйцето е Великата Разумна Природа. Белтъкът и Жълтъкът в него образуват арабска (индийска) осмица – обемен осмоид. Зародъшът е божественият свят – той е извън тях и същевременно вътре в тях („Аз съм целият в действие и съм пак независим от действие” - казва Бог Кришна). Долната сфера на осмицата кръстихме „физически свят” в широкия смисъл, който съдържа физическия в тесния смисъл (полево-веществен, етерно-веществен), астралния свят и менталния свят (нисшия манас, педметния ум). Горната сфера съдържа причинния (каузалния), будическия и атмическия светове. Българският възрожденски учен, ясновидец и мистик Петър Берон нарича тия две сфери „ареоелектросфера” и „пикноелектросфера”, вдъхновен от натурфилософа Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг. Вертикалната ос през Яйцето (Мъдростта) е едната страна на равностранен Триъгълник, разположен надясно. Долната му линия е Любовта, горната – Истината; но те не са само линии, но граници на съответните сгъстявания в Триъгълника, инак взаимно се проникват. Това е само планиметричната проекция на Интегриона – стереометричната е по-сложна, а четиримерната и следващите във всяко от 49-те измерения засега не са за нашия ум. Важното е, че Триъгълникът извън Яйцето е над 49-те измерения и затова е израз на божествения свят, който повечето философии и религии не познават. По-точно, това е Изявената част на Божествения свят под властта на Отца; частта му в Яйцето е Определената му част под властта на Духа или Майката Божия, а тази вътре в Осмоида – Христòвата или Осъществената му част. Затова, именно, една от най-мощните формули казва, че „Христос е Човекът на изявената, проявената и осъществена Божия Любов”. И тук обаче има взаимопроникване на силите и принципите – всеки от тия три ипостаса на Бога може да изпълнява и другите две функции - „по съвместителство”. Дуалистичните религии под властта на Луцифер и Сатаната се занимават само с духовния и физически свят и със сблъскването им, с елиминирането на единия за сметка на другия, откъдето се ражда Смъртта. Божественият свят и представителите му уравновесяват физическия и духовния свят, в резултат на което се раждат Животът и Безсмъртието. Точката на върха на Триъгълника вдясно е Бог-Отец – Първото Лице на Бога, Изявата на Абсолютния. Сам Абсолютният Дух е скритата, Имагинерната Точка зад Изявената, а съвокупността от всички лица на Бога и всички същества и светове е Цялостният Бог - Благият Дух. Затова толкова много песни и беседи на Учителя са посветени на Духът Благи, на благостта, блаженството, благуването и благата.

В резюме, новото, което научаваме днес от това изненадващо слово от 17 август 1912 г., е че физическият и духовният свят са абсолютно еднакви (за нас реципрочни), кристални и неизменими; и че физическият е най-старият. Е, тогава кое е „първично” и кое „вторично”? Няма как да се върже това с досегашната ни представа за Интегриона, защото Физическият свят (големият) ни изглеждаше изцяло вътре в Квадрата – зодиаканите знаци и съответните планети са разположени в Шестте Свята и по квадрати, и по тригони. От това Слово разбираме, че има физически и духовен свят извън Квадрата и това ни кара да прецизираме чертежа на Интегриона. Бихме могли да си представим, че най-долната и най-горната част на Осмоида (Христовата вселена, хипервселената, живовселената) са наистина твърди, неизменими и кристални (има израз „небесна твърд”, а съвременната физика вижда вселената и като абсолютен кристал с квантови качества). Те, същевременно, обвиват преходните светове с една свъхтънка кристална обвивка, имайки и кристални неврони навсякъде през тях. Тъмните духове – Интервентите - не могат да я преминат, освен ако не внедрят в хората нисък идеал и порочен вкус. А границите на Мировата Душа – Елипсоида – са защитата на яйцклетката, Плацентата, Черупката на Определеното Битие. Перпендикулярът от Отца към Оста й е Правата Мисъл или Центърът на Мъдростта, а това е Словото Божие. Но тъй като то стига до пресечната точка на Осмоида и го оживява, с това осъществява думите на Христа „Аз и Отец Ми едно сме” и факта на Неговото вечно Съществуване като Въплътено Слово Божие. Сатанинските философии Го отричат; а луциферическите религии отхвърлят Вечно Течащото Слово Божие, т.е. мъчат се да елиминират, да „умъртвят” самия Христос и вечното Му присъствие като Богочеловек на земята, за да си развяват властта и самодейностите. И на двете фракции това е нобходимо, за да могат да манипулират човешките души, да извличат енергията им и да експлоатират материалните им блага. А Бог е допуснал това, за да ни научи да се самоопределяме, да избистряме душевния си избор и сърдечня си вкус. Затова, именно, ни казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си”.

Слвото Божие от 17 август продължава:

„И когато един човек се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените. Защото, ако е в корените, има ЕДНА служба; а ако е в клоните, има ДРУГА служба. Така хората, които се намират в корените на живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога ТУК, НА ЗЕМЯТА - и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са на небето. /.../ Каквито са мислите и желанията ни, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Ако искаме повдигане, изменение на нашите мисли и желания, това се налага, защото само тогава ще дойдат съответните духове – иначе все ще вкусваме опитността на миналото.”

„И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се повдига и повдига, докато дойде до една сфера, на която рамките са безгранични.”

– Хайде сега някой да обясни какво значи „безгранични рамки”... Хем рамки, хем безганични... Това ще го разберат само математиците и физиците. Рамките на Живота или на Осмоида е онази тънка обвивка от физико-атмичен елмаз, която е непробиваема. Обаче в нея има „пори” - отвори, през които тя диша божествен въздух и през които може да се излиза от „Емпирея”. Излиза и влиза само онзи, който е станал много малък. Това, именно, дава възможност да „пълзиш” отвън по повърхността на хипервселената, както един кристален бръмбар пълзи отвън по тия граници на Битието, но пълзенето му е безгранично - няма край. Така е излязъл от Емпирея и Данте Алигиери и е видял Бога като Блестяща Точка.

По-горе бе казано, че Перпендикулярът в Интегриона е Словото Божие, Правата Мисъл. Той обаче е още и Божествената Правда или Пътят – Правият Път. Ето каква дълбока вътрешна връзка и логика има в разсъжденията, когато са правилни – беседата продължава именно с тия думи:

„А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената Правда - посоката към осъществяването на Божествения Път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е начупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се повдига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората грешат в света. Често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото, след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голяма работа в живота.”

От гледна точка на интеграликата, логиката на това Слово на Учителя е абсолютна – и никога не е била друга. Перпендикулярът, стигайки наляво до Пресечната Точка или мястото, където се срещат острите върхове на Осмоида (Контактът с Бога), не се спира там. По волята на Бога и по собствена воля, наляво той излиза извън Осмоида, Елипсоида и Божествения Триъгъник. Тази част от Елипсата, която се намира отляво и извън Изявеното, Определеното и Осъщественото Битие, двуизмерно прилича на една алебарда и представлява зоната на Ада – Ремонтното Битие. Словото Божие, т.е. Христос и христовите монади трябва да слязат и там, за да спасяват:

„Адът е една божествена пещ - велика работилница, отгдето хората, като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му.”

- Датата е 17-и - няма как да не се говори и за Правдата, за Правия Път, за Съдбата, Кармата и ада, след като присъства Седмѝцата, било като аспект, дата, ден или вибрация. Това сме го проверили хиляди пъти.

Необходимо е много прецизно сверяване на публикуваните беседи в интернет и на съмнителните издания с коректните. Има драстични разминавания по неизвестни причини. Не е тук мястото да се посочват стотици примери. Но ето само един: В оригиналната книга „Веригата на божествената любов” е отпечатано: „Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в живота си, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето си И ДА СЕ ИЗБАВИТЕ ОТ ТОЗИ ВЕЧЕН КОШМАР НА ЖИВОТА”, а едно електронно издание в интернет четем дословно: „Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в живота си, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето си И ДА СЕ ИЗБАВИТЕ ОТ ТОЗИ КОШМАР НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.”

Наскоро тук си говорихме за хората-амфибии, хората-хибриди. Не божествените, а за драматичните, имащи и сажда, и монада – децата на Скитника Евреин. Те са вечно по пътищата, търсейки нещо, което не съществува. Те са във вечни съмнения, колебания и отлагания. Като не искат да се самоопределят и да работят за Бога, Небето накрая им намира работа. Ето какво казва Словото по-нататък на тази тема:

„Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате да свършите нещо, премерете силите си. Ако ще можете да го свършите удачно, не се ленете, а веднага пристъпете и изпълнете длъжността си, защото иначе попадате под отговорност. /../ В ада трябват работници - и като нямат там достатъчно, дохождат тук на земята да си вземат от хората и ги завеждат в ада, за да работят. Като отидат там, Небето действително ги заставя да работят.”

- Разковничето? – То е в самоопределението; то е още докато сме на земята:

„Като тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много голяма е дълбочината му и се изискват хиляди и хиляди години, докато се освободите.”

- Драмата на хибридите е, че често в тях взима връх саждата, а не искрата от Бога. Тогава те се приближават към по-некачественото, а отблъскват по-качественото. За такива случаи Словото предупреждава:

„На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи. Не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите.”

„И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите неволни грешки, това ви се прощава. Но когато правите съзнателни грехове, те мъчно се прощават. Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете - и те дълбоко да изчезнат от вас!”

Ето още едно потвърждение, че в Америка ще се развие Седмата раса:

„Почти всички вие, след като свършите работата си между славянството, ще отидете в Америка, обаче всичко това ще бъде подир хиляди години, когато настане седмата раса.”

 

 

 

14.04.2017 г. 09,19 ч.

 

И тук избраните автори и картини ще постъпват нехронологично, докато не открием начин да се самоподреждат по имената на файловете. Доминантата е да откриваме Прекрасното в световното изкуство. Главната цел е най-съвършените произведения на Красотата да бъдат съзерцавани от Бременните, Кърмещите и останалите хора с дух и душа. В бъдеще във всеки дом, във всяко селище подобни картини ще се сменят през ден, през час или през няколко минути по стените и по фасадите - те ще бъдат покрити с течни кристали.

 

 

14.04.2017 г. 14,24 ч.

 

УТОЧНЕНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЯВАЩИТЕ МИСИЯТА С БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА:

( Тук инициативата бе оповестена в 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/posts/1896052107318041 )

Ето и един метроном в интернет:

 http://www.nch.com.au/metronome - трябва да си го изтеглите и да го инсталирате.

Който си изтегли този метроном, нека го нагласи както се вижда тук на картинката. Трябва да се пуска на секундата точно в началото на часа, който сте си определили, и всяка дума от Азбучното Действо да се произнася при всяко тракване на метронома. Но, както бе казано, не е фатално ако не попаднете в точния ритъм - продължъвате както можете. Ще се получат биещи честоти в пространството, които също действат.

Една дума от текста може за се промени: вместо Светът Тук УМИРА Физически, да е Светът Тук УЗРЯВА Физически. Това е координирано където трябва и е получено разрешение. "Умирането" не се отменя, но всички знаем, че смърт няма. Първо ще има период на благуване с узрелите плодове на еволюцията, а за тия, които не са узрели, няма нищо фатално - те просто се преместват другаде при по-сурови условия на живота. Ще останат там, докато развият божествен вкус. Ако и ние сме от оставачите или от по-силните, при тия условия ще е пак прекрасно - ще има на кого да се помага.

ЕТО ГО ПАК ТЕКСЪТ, НО ОРАЗМЕРЕН ПО СЕКУНДИ И СЪС СМЕНЕНАТА ДУМА:

1-АЗ, 2-БОГ 3-ВЕЧНИ, 4-ГОВОРЯ: 5-ДОБРОТО 6-Е 7-ЖИВОТ. 8-ЗАПАЗЕТЕ 9-ИСТИНАТА, 10-КОЯТО 11-ЛЮБОВТА 12-МИ 13.-НОСИ. 14-ОПРАВЕТЕ 15-ПЪТЯ 16-РАЙСКИ. 17-СВЕТЪТ 18-ТУК 19-УЗРЯВА 20-ФИЗИЧЕСКИ. 21-ХРИСТОВОТО 22-ЦАРСТВО 23-ЧУДЕСНО 24-ШИРОКО 25-ЩЕ_Е. 26-ЮДÒЛЪТ – 27-ЯСНОСВЕТЪЛ 28-ЪГЪЛ.

 

 

 

15.04.2017 г. 10,35 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 18 август 1912 : : Из „ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА”:

„Договорът ми с Бога” – Тази книга и тези снимки на един приятел от Унгария - страстен почитател на България – говорят сами за себе си. Хората с душа, освен че разпознават Истината и хората на Истината, са изключително сърдечни. „ЕДИН МИЛИОН ОТ ТИЯ СТО МИЛИОНА, КОИТО СА С ХРИСТА, СА ВЪПЛЪТЕНИ В ЧОВЕШКА ФОРМА.” : : „И ОТ ТОВА СЛЕДВА – казва Учителят на горната дата, - ЧЕ ВСИЧКИ ТИЯ, КОИТО ВЛИЗАТ МЕЖДУ ВАС И ИСКАТ ДА НАУЧАТ НЕЩО, ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ СА ОТ ТОВА БРАТСТВО. И ЕТО КАК ЩЕ ПОЗНАЕТЕ ТИЯ ХОРА: КОГАТО СРЕЩНЕТЕ ТАКЪВ БРАТ, ВИНАГИ С НЕГО НЯКАК СИ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ РАЗБИРАТЕ, НЯМА ДА ИМА ПРОТИВОРЕЧИЕ МЕЖДУ ВАС И КАТО ЧЕ ЛИ НЕЩО ВИ ПРИВЛИЧА И СВЪРЗВА”.

„СЕГА, ВСИЧКИ ТИЯ БРАТСТВА, КОИТО СА ИЗЛЕЗЛИ, ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА СЕ СЪБИРАТ И ОПОЗНАВАТ - И КАТО СЕ ОБЕДИНЯТ, ЩЕ ДОЙДЕ ХРИСТОС”.

- Това е едно изключително важно условие, за да дойде Христос. Но дори и днес, в 21 век, отделни духовни хора и „братства” нямат никакво желание и намерение да се събират и опознават. Нещо повече – вътре в себе си и външно мнозина са на нож с останалите, а които не са зли и външно агресивни, поддържът дистанцията с надменно мълчание. Другаде в беседите Си Учителят предупреждава, че ако продължаваме така, ще извикаме Трета световна война, която ще е по-страшна от всички войни досега. Така че не светските хора са виновни за злото, а индивидуализмът и гордостта на така наречените „духовни”. Това разкрива и отец Зосима на послушника си в един от романите на Достоевски: „НИЕ сме виновни за всичко!” В беседата си Учителят твърди, че „НАВСЯКЪДЕ СЕ РАБОТИ ЗА ТОВА ОБЕДИНЕНИЕ” и че са нужни още 35-40 години, за да се поправят някои спънки. Тия „поправки” бяха именно войните и геноцидът в „мирно” време след тях, наложени от Кармата. Уви, очевидно е, че духовните хора не са узрели за добромислие и обединение и след 100 години, така че сега отново са назрели тежки последствия. Ако един духовен човек носи в мисълта си или изкаже критика за друг духовен човек, без да иска да общува с него сърдечно и да се покае, критикарството и злината му са на върха на куршумите и снарядите в нестихващите войни в тоя свят, в центъра на всички останали бедствия.

В това Свое Слово Учителят изтъква като най-напреднало „Моравското Братство” (том „Веригата на божествената любов”, стр.300), което е едно много важно указание за нас. Той споменава преди това братята Кирил и Методий и може това да има връзка с тогавашната им мисия в Моравия, но ние сме длъжни ДА НАПРАВИМ ВРЪЗКА И С НАСЛЕДНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В МОРАВИЯ И ДНЕС. Обединяването на братствата и външно, „строежът на мостове”, е базален стремеж на Бялото Братство и днес, но това става възможно на земята, само ако представителите им се срещат в Космоса и Школата нощем горе на небето, при Учителя. За такова „мостостроителство” разказахме някога във връзка с гостуването на едни Посветени от Братството на розенкойцера майстер Ян Ван Райкенборг. Единият от тях, известен обоист, свирил и в катарските и албигойските пещери, изказа недвусмислено пред аудиторията в София радостта си, че „Учителят Петър Дънов днес свързва отново два клона на Бялото Братство от вековете”. Това бе потвърдено от друг западен розенкройцер, който посети България, за да търси корените си като прероден богомил – швейцарският банкер Алфред Плюс. И с него бе изпълнена мисията на Посветените с искра от Бога – духовното „мостостроене”, вървенето един към друг с добромислие и отворени обятия. Същото се случи и с един от ръководителите на японското Братство Оомото, който бе дошъл да търси Братството в България; с един антропософ в Латвия, с двама ръководители на съвременните теософи и т.н.; с някои католици и православни с монада, с йеховисти, петдесятници, методисти, йоги, агнийоги, кришнари и пр. - не е тук мястото да се преразказват вече разказани неща. Само истински ученици на Учителя, които са горе заедно, ИЗПИТВАТ ИМПУЛС ДА ОБЩУВАТ СЪРДЕЧНО И НА ЗЕМЯТА. Защото е казано: „Както на Небето, така и на Земята”.

Много важни насоки за моравската мисия на Кирил и Методий дава книгата на този приятел от Унгария, с когото се сприятелихме през 1975 г. – Петер Юхас. Той е изключително сърдечен човек, разведе ме из цяла Будапеща, усещаше вътрешната ни връзка от вековете. Издадоха я на български през 2000-та година: „Кирил и Методий в българската Моравия”. Юхас започва с генерална ревизия на наложеното мнение по този въпрос и изтъква наличието на две Моравии по онова време, разделени от Велика България, цитирайки известния хърватски филолог Ватрослав Ягич (1838-1923), един баварски географ (Имре Боба), един игумен от Лотарингия (Регинон) и имп.Константин Багренородни, както и един японски изследовател (Сенга Туру), който е начертал ясна карта къде са били разположени двете Моравии преди 871 г. Оказва се че княз Ростислав е бил владетел на БЪЛГАРСКАТА Моравия, наречена Маргус. Едната Моравия е била на север в непосредствено съседство с по-късната Чехия, а другата, по-голямата - на юг, срещу устието на р. Драва. Старият град на Ростислав ("необикновената крепост на Растица") следва да се търси на мястото, посочено от Фулденските анали, т.е. в околностите на Южна, тогава Българска, Морава. Прочитането на тази книга от Петер Юхас ще даде важни насоки къде да търсим и външно наследниците на истинското Моравско Братство днес, въпреки че и без такива насоки ние се свързваме първо вътрешно, горе на Небето. Тогава вътрешни срещи и радостта от тях са неизбежни и долу на земята. Те нямат нищо общо с надменността и враждебността на хората, които не са от Бялото Братство. Ето какво още казва в Словото Си от 18 август 1912 г. Учителят по този въпрос:

„И ВИЕ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ПОЗНАВАТЕ ЧЛЕНОВЕТЕ ОТ ТИЯ БРАТСТВА, НО ЩЕ ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАТЕ ПРИЗНАЦИТЕ, КОИТО ОТПОСЛЕ ЩЕ ВИ СЕ ДАДАТ С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО И СЪОБРАЗНО ВАШИЯ ДУХОВЕН УРОВЕН. А ЗАСЕГА, ЗАДОВОЛЕТЕ СЕ ДА ЗНАЕТЕ ТОВА, ЧЕ ВСИЧКИ ТИЯ БРАТСТВА ЩЕ СЕ ПРЕНЕСАТ МЕЖДУ СЛАВЯНИТЕ, КОИТО ИМЕННО ТОГАВА ЩЕ СЕ ПОВДИГНАТ. ТА АЗ ИСКАМ ДА ВИ ПОКАЖА КАК СТОИ ТОЗИ ИМЕННО БОЖЕСТВЕН ПЛАН, ЗА ДА МОЖЕТЕ ДА ИЗПЪЛНИТЕ И ВИЕ ВАШАТА МИСИЯ. ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА, ЩЕ РАБОТИМ И ЩЕ ПОДКРЕПЯМЕ ВСИЧКИТЕ ТИЯ НАШИ БРАТЯ, КОИТО СЪСТАВЛЯВАТ „ЦЪРКВАТА” - И ТОЧНО ТАЗИ МИСЪЛ ВИЗИРА „ЦЪРКВАТА”. ИСТИНСКИТЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НАС НЕ СА МАТЕРИАЛНИ, А СА ЧИСТО ДУХОВНИ; И ОТ ТОВА СЛЕДВА, ЧЕ ВСИЧКИ ТИЯ, КОИТО ВЛИЗАТ МЕЖДУ ВАС И ИСКАТ ДА НАУЧАТ НЕЩО, ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ СА ОТ ТОВА БРАТСТВО. И ЕТО КАК ЩЕ ПОЗНАЕТЕ ТИЯ ХОРА: КОГАТО СРЕЩНЕТЕ ТАКЪВ БРАТ, ВИНАГИ С НЕГО НЯКАК СИ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ РАЗБИРАТЕ, НЯМА ДА ИМА ПРОТИВОРЕЧИЕ МЕЖДУ ВАС, И КАТО ЧЕ ЛИ НЕЩО ВИ ПРИВЛИЧА И СВЪРЗВА, НО НЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ГО ОБЯСНИТЕ - ТАКЪВ Е ОТ Т О В А БРАТСТВО.”

Нещо изключително важно: истинските посестрими и побратими от ятата и кошарите на Господа, освен привличането и сърдечното отношение, непременно „ИСКАТ ДА НАУЧАТ НЕЩО”. Точно с този стремеж идват в Братството и българите, и чужденците с искра от Бога. Останалите, каквито и да са им успехите и претенциите, не само че не са сърдечни и странят от Духа, но и нямат импулс са научат нещо от някой друг, освен от духовете и от себе си. Казано е: „Различавайте духовете”.

„ПЪРВОСВЕЩЕНИК” ЗНАЧИ, ЧЕ ПЪРВИ СТЕ ПРАТЕНИ ДА УЧИТЕ ДРУГИТЕ И ДА ПРИНЕСЕТЕ ТОВА, КОЕТО ВИ Е БИЛО ПРЕДАДЕНО ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСТВОТО.”

„ТИЯ МИСЛИ АЗ ВИ КАЗВАМ, ЗА ДА СЕ РОДИ У ВАС ИДЕЯТА ЗА СТРЕМЛЕНИЕ ДА ПРИДОБИЕТЕ ТОВА НАСЛЕДСТВО, КОЕТО И ТАКА ГО ИМАТЕ, НО СТЕ ГО ЗАБРАВИЛИ. ВИЕ МИСЛИТЕ, ЧЕ ТУК СТЕ ВРЕМЕННО, ОБАЧЕ НИЩО НЯМА ВРЕМЕННО В ТОЯ СВЯТ - ВИЕ СТЕ ИЗОБИЛНА ПОЧВА С ГОЛЕМИ БОГАТСТВА, САМО ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗРАБОТИ.”

„ЗАЩО НЯКОИ НЕЩА НЕ БИВА ДА СЕ КАЗВАТ НАВЪН? - ЗАЩОТО В БЪЛГАРИЯ ИМА ИЗПРАТЕНИ ОТ ЧЕРНАТА ЛОЖА, КОИТО ПРОТИВОДЕЙСТВАТ И ТЕ СА СЕГА ТУК И СПЪНКИТЕ НИ СА ОТ ТЯХ. ОТ ТЯХ, АКО ТЕ СРЕЩНЕ НЯКОЙ, ЩЕ ТЕ ОБРУГАЕ И ЩЕ ТИ ПРИПИШЕ ВСИЧКИ КАЧЕСТВА, КОИТО ИМА У САМИЯ НЕГО.”

„ЕДИН МИЛИОН ОТ ТИЯ СТО МИЛИОНА, КОИТО СА С ХРИСТА, СА ВЪПЛЪТЕНИ В ЧОВЕШКА ФОРМА.”

 

 

15.04.2017 г. 20,33 ч.

 

И тук избраните автори и картини ще постъпват нехронологично, докато не открием начин да се самоподреждат по имената на файловете. Доминантата е да откриваме Прекрасното в световното изкуство. Главната цел е най-съвършените произведения на Красотата да бъдат съзерцавани от Бременните, Кърмещите и останалите хора с дух и душа. В бъдеще във всеки дом, във всяко селище подобни картини ще се сменят през ден, през час или през няколко минути по стените и по фасадите - те ще бъдат покрити с течни кристали.

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/