12.03.2017 г. 17,19 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 7 януари 1911 г., : : В.Търново : : Из "КАНАРАТА И ДЪРВОТО": „ВСЯКО НЕЩАСТИЕ Е ЕДИН ПРИЗНАК, ЧЕ ЧОВЕК Е ИЗВЪН СВОИТЕ РЕЛСИ.” : : 12.03.2017: Сравнението изглежда ясно и сякаш изчерпва въпроса, но е повод за религиозни, философски и астрологически изводи. Значи - човекът върви по РЕЛСИ. Не е като автомобил - с повече маневрени възможности, нито като хеликоптер или самолет. Оттук следва, че ако някой е човек, той не трябва да излиза от релсите, за да не катастрофира. Не че не стават катастрофи и по релсите, но това е друг въпрос, друга символика. Въпросът е кой е поставил тия релси, кои са крайните и междинните гари, какво е горивото, какви са правилата за управление, какви са престоите, какъв е видът на влака: стрела, експрес, пътнически, товарен, ремонтен и т.н. Нещастията ни се дължат на излизане от правилата и рамките, които трябва да спазваме. Свободната ни воля по релси е сравнително малка: някои варианти в скоростта, ръчката и бутоните с дясна или лява ръка, избор на втори машинист, ако не ни е въдворен с кармична заповед; кафе или кòла или само чай - и т.н.... Можем да си измислим още десетки. Астрологически, релсите са ДИРЕКЦИИТЕ - символични или примарни: това, което ни е предопредилил и пожелал Бог. Прогресията - ако не зачетем дирекцията - е да се откачим от състава и да зацепим сами без заповед отгоре; да си вземем само спалния вагон зад себе си; да дадем на заден ход, да превишим или намалим драстично скоростта, да не се съобразим със светофар, да се опитваме да излезем на шосето или по хълма, да не слушаме диспечера - и т.н. Да оставим на интензивна линия или непланувана гара два или сто вагона със злато или сродни души, които зависят само от нас и единствено от нас. - Да се отбием и спрем в девета глуха за един час или един живот, защото така иска стюардесата. Или на стюардесата й е приятно да устройва катастрофи. Или да води влака; или да дава акъл как се кара; да стои на коленете ни или на главата ни, когато сме с 300 километра в час и трябва да внимаваме със сто сетива. И т.н.

„ЕДНО ЖИВОТНО НИКОГА НЕ МОЖЕМ ДА ГО НАКАРАМЕ НАСИЛА ДА ЯДЕ И ДА ПИЕ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МУ Е ПОТРЕБНО, А ЧОВЕК, ЗА ХАТЪРА НА ДРУГИТЕ, МОЖЕ ДА ПРЕЯДЕ И ДА ПРЕПИЕ, КАТО ИЗПИЕ ДАЖЕ И 20 ЧАШИ ВИНО, И С ТОВА СИ ПРИЧИНЯВА САМ НЕЩАСТИЕ.” – : : 12.03.2017: Елементарен факт, но ние извършваме и астрални, и ментални пиянства по чужда воля и за хатъра на някого. Има и духовни пиянства, молитвен алкохолизъм, ораторски тероризъм, милосърдно-благотворителна наркомания, самоубиствен работохолизъм, изпълняване на задължения до изгърбване и припадък и смърт.

„ВСЯКО ТЯЛО, КОЕТО НЯМА УМ И СЪРЦЕ, НЕ Е ЧОВЕК.” : : 12.03.2017: И тази тема е много специална, засегната подробно в Словото и изпитвана от нас в живота ни почти постоянно. Познаваме хора без сърце и ум – те не са само в лудниците. Човекът без сърце може да има нагон за удоволствие и нагон за размножаване. Човекът без сърце не може да обича безкористно и да се обменя със сродни души; ще се побърка от страх и инстинкт за самосъхранение или от тревоги да задържи някого. За услуга, прошка или саможертва не го търсѝ, освен ако не целѝ нещо. Човекът без ум може да ни заблуди, че има ум, понеже има звукозаписно устройство в мозъка и всичките му реплики са записи на неща, казани от други. Има и елементарен алгоритъм като роботите да разпознава темата и да подбира съответен аудиозапис за отговор. Това обаче няма нищо общо с УМА. А има и богове и ангели без ум и сърце, които диктуват глупости на хората или са напълно безпомощни, когато се родят в човешко тяло. Повечето са по психиатриите. Но има някои от тях сред нас с наченки на ум и сърце; и понеже имат развит център на съвестта, то под ръковоството на добър Учител могат да направят първите си крачки в областта на влюбването, на сърдечната обмяна, на даването и на мисленето. От една още по-висока гледна точка, почти всички хора на практика са без ум и сърце, ако става дума за това, което разбира БОГ под тия думи. УМ значи РАЗПОЗНАВАНЕ НА СЛОВОТО БОЖИЕ И РАБОТА ЗА НЕГО. СЪРЦЕ ЗНАЧИ РАЗБИРАНЕ И ДЕНОНОЩНО ПРАКТИКУВАНЕ НА ЕДНА ОТ ЦЕНТРАЛНИТЕ ФОРМУЛИ НА БЕЗСМЪРТИЕТО: „И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта”. С тази уговорка, че СЪЗДАДЕНИЯТ ОТ БОГА ИМА ОЩЕ И ДУХ И ДУША, а те имат безкрайно много по-мощни и повече валенции от ума и сърцето. Ето, в разглежданото Слово от 7 януари 1911 г. Учителят продължава и на тази тема:

„КОГАТО БОГ ВЛЕЗЕ ДА ЖИВЕЕ В ЧОВЕКА, ЧОВЕК НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕЩАСТЕН! НИЕ ПРАВИМ ВИНАГИ ОПИТИ ЗА ТЯЛОТО, А ЗА ДУШАТА СИ НИКОГА НЕ ПРАВИМ ОПИТИ. НАПРИМЕР, ВСЯКА СУТРИН СЕ ПИТАМЕ КАКВО ДА СГОТВИМ, НО НИКОГА НЕ СЕ ПИТАМЕ КАКВА ХРАНА ДА ПРИГОТВИМ ЗА ДУШАТА, КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ - И Т. Н.” : : 12.03.2017: Примерно, душата има валенции да обича 60 милиарда души, а ние се опитваме да й нахлузим филтъра на грехопадналото сърце и аудиозаписите от подобията на ум, който пропуска обич само към едного; най-много – 3-4 струйки към семейството ни. Е КАК няма да сме нещастни тогава, когато не сме пуснали Бог да живее в нас – да обитава свбодно двукрилия модул „ДУХ И ДУША” на Своя космичен дворец? Как няма да се гърчим, когато фиксираме подобието си на сърце само в един смъртен образ или сменяме образите един след друг без да питаме Бога? Когато пак и пак искаме да си правим отровно гнездо със всеки един от тях, макар и последователно, за да е „морално”? ТУК СЕ КАЗВА, ЧЕ ИМАМЕ ПРАВО И ТРЯБВА ДА ПРАВИМ ДУШЕВНИ ОПИТИ - социално-психологически ектсерименти по моделите И НА ДРУГИТЕ АТОМИ, а не само на водорода, хелия или лития. Когато имаме избор измежду стотици и хиляди същества с душа, можем ли да бъдем нещастни?

„БЕЗ ДА ДЕЙСТВАТ УМЪТ И СЪРЦЕТО СЪВМЕСТНО, НЕ МОЖЕ ДА ИМА НИКАКЪВ ПРОГРЕС.” 12.03.2017: Без коментар. Първо, трябва да имаме ум и сърце; после – те да бъдат в пълно и безусловно съгласие, да не се надвикват и малтретират. Познаваме ли някой, в който да не се надвикват?

„НАЙ-ЛЕСНОТО НЕЩО В СВЕТА Е ЧОВЕК ДА ПРАВИ ДОБРО.” 12.03.2017: Пак диалеткика: другаде Словото казва точно обратното, че това е най-трудното. Зависи какъв ни е мотивът, какво е Добро, кому и как се прави, какви са резултатите – и т.н. Цяла поредица от десетки, а може би и от стотици въпроси. Но и СГРЕШЕНО да е доброто, щом като излиза от чисто сърце и се прави веднага и без колебание, Бог ни пише отличен по Любов. Ще трябва да се явяваме на изпитите по Мъдрост и Истина, по Правда и Съвършенство.

„ХОРАТА ВИНАГИ ИСКАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЗА ДА РАЗБЕРАТ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА БОГ; А БОГ Е ОТПРЕДЕ ИМ, НО ТЕ ГО НЕ ВИЖДАТ”. 12.03.2017: Това е факт, който наблюдаваме всеки ден. Бог се проявява ЛИЧНО чрез определени хора и обстоятелства, но ние харесваме ДРУГИ хора и обстоятелства. Значи, Бог е напълно видим и осезаем, но стои и ни чака. И понеже може да се размножава в безброй форми, същевременно ходи и по други места, където Го разпознават и харесват, за да не рухне Битието. Но поне една Негова проекция, по-съвършена от другите или нарочно маскирана с несъвършенства, непременно познаваме. Няма нито един случай в историята на Битието да е нямало поне една такава проекция около нас. Чрез нея Той изпълнява закона Си да ни е достъпен по всяко време И ФИЗИЧЕСКИ, за да не умрем. За някои хора присъства и като 5, 10, 20 такива техни познати и обстоятелства. Ние обаче умираме почти веднага – търсим други неща. Някакъв си живот от 60-70-80-90 години е почти мигновена смърт - от вторачване, от идеологически глупости, от страх, от безлюбие, от липса на вкус, от неразпознаване. Или от прословутото „чувство за дълг” към собственици или безпомощни. И да е запечено до антрацит, ако поне един ден в годината или през целия си живот допуснем Бога, ние ще имаме сили да им служим още по-добре, още по-дълго.

ХАЙДЕ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ВЪВ ФЕЙСА  „ОНОВА” СТИХОТВОРЕНИЕ:

ЖЕЛЕЗНИЙ ЧАР

(влакът-стрела)

Аз съм влак – ешелон от приятели. Карам два или двеста вагона. Често сам, със прегрели двигатели. Често с два или двеста милиона.

Мойте братя – това са мостòвете, а тунелите мои сестри са. С дивни релси на всичко готови, неръждаеми от потрисане.

Мойта майчица родна земята е, а баща ми – баща ми ме кара. Туй е нашата страст необятна: да сновем между крайните гари!

Аз съм влак, десеторно блиндиран. Само крайните гари обичам: висините, които раздирам, и морето, което съблича.

Имам също учителка. Линия. Тя ме учи на кратки престои. Скоростта - тя ми казва - светиня е, но понякога трябват завои.

Има истини еднопосочни във циклопски сърца и държави, но при двулиние и двуочие, от насрещни не ти прилошава.

И понятие "денивелация" съществува в обемните линии: там и чайки, и ереси кацат, и орли от космични пустини.

Мойта жажда висока, дълбока е: не признавам междинните гари. Нужен съм само на прости докери, на алпинисти и планинари.

Страшно ценни ми са товарите: нося пратки от звездни летища. Пипнèте ме - ще се опарите: на слънца и комети мириша!

Ала карам и остри докачвания,  самовлюбени самотии; возя и два сорта вторачвания: “само тоя” и “само тия”…

Влача гордости непогалвани; канари от ламтежи измамени - за наситняне, за овалване, като пясък и морски камъни.

Карам мании за величие и занитени верски устои – за рзбиване, за обтичане от вълнения и прибои.

Те стърчат недостъпни във прилива като статуи, истукани, ала отлив и скреж усмири ли ги, те събират стъкла от буркани...

Возя също и стръв за въздействие - недоучени да ни учат: за оцвъкване, сквернодействия от крайбрежните птици и кучета...

Фанатизми пренасям на блокчета и отшелници - мърша до мърша; и очи на светци - като копчета пред душите, които се гърчат.

И очи на яйца – на водачите, - остъклени от гадост и злоба: да пикаете, ако рачите на сурата им и на гроба.

От морето пък влача по върлото водорасли, промишлени пени; ешелони със буци от гърлото, непосрещнати, нестопени.

Ту поклащам рибари на въдици, ту сърцата, от тях уловени… Те се мятат без дъх, ала въдят си оправдания, преклонения.

Закачени у мене на куки са, като скелети – няма да крия, - и стотици морални кукувици и религиозни скумрии.

Във контейнери карам касапите – разфасовани, опаковани; и гърлата, езиците, капите на колегите им черковани…

Причастявани, кръстени, ръсени (на джелатина аргументи), влача хиляди вежди навъсени на пророци от екскременти.

Карам стъпки от сутрешно тичане на души, без любов оскотели; но и тиня от лесно събличане пред акули и мекотели.

На брега фереджета стоварвам от лица и гърди, и от … прочие – ала нечия пъклена вяра отвисоко ни хвърля по плочите!

Карам жертви на мъртви вълнения и компромиси във ковчези; морски болести-двоумения, хорски болести от кафези.

Но товаря и бисерни мисли с песъчинки, от милост набъбващи; разполагам и с пълни амнистии и от минало, и от бъдеще.

Че мигът и моментът са вечности, във свободната воля затворени: с колко близости и далечности пред отворен семафор сме спорили!

Дай ми, Боже, лъжите да гоня, трака-трак, трака-трак, трака-трака, - че експресът бил влак двувагонен и стоножката – твар еднокрака…

Дай ми, Господи, ток и гориво, зарад близки или душмани да не казвам на правото криво, но да слушам гласа си стомàнен.

Да не вярвам на ничии версии и семафори, и витрини, непостилани с пот и траверси денонощия и години.

На съставите и депата ни ти съосие чисто внуши ни – калибрирай душите, разклатени от сергии и адски машини!

Аз препускам, дълбоко брониран! Изтребители-клюки налитат. Често моя маршрут е миниран или враг управлява стрелките.

Братя мои, дано се опазите от завои, които обръщат, и от чумата, от заразата във тунел да си правите къща.

И тунелите, и мостòвете, са родени да ги потрисам. Да престанете да ги тровите – те не са депа за мотриси!

Е, с баща ми понякога влачиме и състави за всякоя гаричка – с пасажери от РЕП-а до мача и от биричката – до скаричка…

Аз съм влак. Ешелон от приятели. Карам два или двеста вагона. Ако имам и сродни двигатели, ще издърпаме двеста милиона!

2-8.10.1998 Бургас

 

13.03.2017 г. 12,58 ч.

 

Беинса Дуно: из Протоколи от годишната среща на Веригата 10-15.08.1911 г. : : „Господ се проявява в един народ само тогава, когато има ОГНИЩЕ за Него.” (10.08.1911) : : "В къщата огнището e сърцето. Ще определите сега функциите на сърцето.” (2.08.1922, „Деятелност на сърцето”) : : „На мокро огнище хляб не печи.” („Светът на Великите Души”) : : „Човекът на Любовта е огнище, което топли всички.” (9.10.1938, „Пред новата епоха”)

10 август 1911 ПОМНЕТЕ: СКЪРБИТЕ СА БОЖИЯТА ПОВДИГАЩА СЕ РЪКА ЗА ВАС; МЪЧНОТИИТЕ СА БОЖИИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ, КОИТО ВИ СЕ ПРАЩАТ. 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:201

ЛЮБОВТА - ТОВА Е ЖИВОТЪТ. ТЯ Е ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА С НЕБЕТО, КОЯТО РАЖДА ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ И БЛАЖЕНСТВО. ВОЛЯТА НА ОТЦА Е ВИЕ ДА БЪДЕТЕ ЗДРАВИ ДУХОМ, ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ ПО СЪРЦЕ, ЗА ДА ПРИДОБИЕТЕ БЛАЖЕНСТВОТО НА ЖИВОТА. ВАШИТЕ ТЕЛА СА ХРАМ НА БОГА; ВАШИТЕ ДУШИ СА „КАМЪНИТЕ”, КОИТО ОБРАЗУВАТ НЕБЕТО; ВАШИТЕ ДУХОВЕ СА БОЖЕСТВЕНИТЕ ЛЪЧИ, КОИТО СЕ ПРАЩАТ ЗА ИЗКУПЛЕНИЕТО И БЛАГОТО НА СВЕТА. 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:201 : : 13.03.2017: Още едно потвърждение, че волята на Отца е да бъдем ЩАСТЛИВИ и ПО СЪРЦЕ, като условие да придобием блаженството на живота. В противовес на проповедите на някои хора, унижаващи и унищожаващи щастието безкомпромисно.

ПОМНЕТЕ: НЕ СТЕ СВОИ СИ. ВИЕ СТЕ РАБИ НА БОГА ЖѝВАГО - И АКО ПРЕБЪДЕТЕ В НЕГОВАТА ВОЛЯ, АЗ ЩЕ ПРЕБЪДА ВЪВ ВАС И ЩЕ ЯВЯ СЕБЕ СИ ВАМ. САМО ТОГАВА ЩЕ МЕ ПОЗНАЕТЕ, КАКТО АЗ ВИ ПОЗНАВАМ. 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:201-202 : : 13.03.2017: От гледна точка на Пентаграмиката, такова разбиране и такъв начин на живот може да реализира само ученикът на Бога от Второ Посвещение нагоре – Смирението. Всички останали под него искат да бъдат „себе си” - и това не е грях, а процес на индивидуализация, слизане надолу. Егозмът и себичността, тщеславието, гордостта, инатът и своеглавието – ето некрасивите сенки на индивидуализацията, които я превръщат в индивидуализъм. Те се проявяват в обикновените хора от външния кръг на Пентаграма: обществени и интимни насилници, продавачи и материалисти, учени, гении, много светци - и дори в някои „праведници” от Първото Посвещение на Вярата. Всички те се бунтуват срещу представата да бъдат „раби”, било и на „Бога Живаго”. Многознаещите, водещите, лекторите, авторитетите, талантите и гениите със силен „аз”, често с явна харизма, които имат нужда от публика и въздействие върху умовете и душите на хората, в повечето случаи още не са Ученици и Съученици. Разпознаваме ги по това, че не искат да седнат тепърва на последния чин, не искат да се обединяват, осакатяват Словото на Истината и формите на Делото. Много светци и праведници може да внушават само с пози и думи че са смирени, но в поведението си са авторитарни, налагащи се, своеглави, остри и осъждащи. Главният им нагон е да стават център на внимние или да апострофират. Неагресивните стават аутсайдери – потъват в самодейността си, не искат да бъдат втори или в „стадо”. Затова със всички хора от Второ посвещение надолу трябва да сме много внимателни. Гордостта и тщеславието в тях отлагат за векове шанса им да познаят Бога ИСТИНСКИ, Бог да пребъде в тях НАИСТИНА и ДА ИМ СЕ ИЗЯВИ. Именно за такива случаи е казано, че Бог на горделивите се противи.

„ЧАДА, ИМАЙТЕ ЛЮБОВ ПОМЕЖДУ СИ! ЛЮБОВТА ДЪЛГОТЪРПИ, ТЯ Е ВСЯКОГА БЛАГОСКЛОННА, НИКОМУ НЕ МИСЛИ ЗЛО, НА ВСИЧКИ СЕ РАДВА, ВСИЧКИ ПОВДИГА, ВСИЧКИ УТЕШАВА, ВСИЧКИ СПАСЯВА И ВСИЧКО ПРИВЕЖДА В ДОМА НА ОТЦА. СЛУШАЙТЕ ТОЗИ ГЛАС НА ЛЮБОВТА! ОСТАВЕТЕ СЕ ДА ВИ РЪКОВОДИ ПРЕЗ ВСИЧКИЯ ВИ ЖИВОТ.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:202 : : 13.03.2017: И наистина, лекторите и обладаните от себизма си винаги могат да те залеят с думи, с творчество, с назидания, умности, съвети и пр., но никога няма да те посетят в дома ти. Даже нито веднъж в живота ти. Ние познавахме хора – Човеци, - които бяха на стотици нива над нас духовно, но редовно идваха в домовете ни, когато бяхме скърбящи и отчаяни; появяваха се пред нас и в най-затънтените кътчета на града, планината, провинцията, чужбина или в пустинята. Даже личният лекар и класният ръкоодител с душа обикаля по къщите на хората. Човекът с душа е Приятел. Обпаданият от себе си никога няма да му дойде и помен мисъл да посещава слушателите си, да полага балсам в раните, да смъкне плаща на авторитарността си, да се разтрепери от неудобство, ако случайно се е изтървал да наставлява.

„ВЪВ ВРЕМЕ НА БДЕНИЕ ВСЯКОЙ ЩЕ БЪДЕ СВОБОДЕН ДА СЕ МОЛИ ЗА КАКВОТО ИСКА. НЯМА НИКАКВИ ПРАВИЛА, НИКАКВИ ЗАКОНИ, КОИТО ДА ВИ СТЕСНЯВАТ И ОГРАНИЧАВАТ, НО ЩЕ ЗНАЕТЕ, ЧЕ САМО КОЕТО Е НАЙ-ВАЖНОТО И СЪЩЕСТВЕНОТО В ЖИВОТА, ТОВА ИСКАЙТЕ И ЗА ТОВА СЕ МОЛЕТЕ. ЩЕ ПИТАТЕ ДУХА ВЪВ ВАС - И ТОЙ ЩЕ ВИ НАУЧИ.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:202 : : 13.03.2017: Ние познаваме хора, които знаят и произнасят наизуст и най-дългите молитви от Учителя и искрено им се възхищаваме. Това е един от белезите за наличие на Първия лъч от главата на Учиника – на Вярващия, Праведника. Това при тях не е каноничен акт, а любовно обяснение към Бога, изливане на душата, понякога през сълзи от преданост и щастие. Който не се е моли така, той няма никаква представа какво се случва по време на такова молене и след това – понякога с последствия за седмеци и месеци. Не знае, че стаята или панорамата наоколо започваа да става тъмна и светла, това се зачестява - и в един момент се влиза в една мека бяла светлина, блага и вселюбяща, изцеляаща всички рани. Блаженството и щастието са наописуеми! Човек се е събудил в един свят, който е постоянно в нас и около нас, но ние не го виждаме. Явяват се нежни светещи багри, зазвучава небесна музика, наоколо минават и ни поздвавяват ефирни Същества, повечето ни прегръщат и милват и са готови да изпълнят всичките ни желания. На земята въздишаш с десетилетия да ти се случи нещо подобно, а там са стотици Съществата. Нека не ни се виждат „извеяни” и странни приятелите, които са неутешени на земята, но знаят как да възлязат на небето. Горе ни водят на космични пътешествия, запознават ни с невероятни цивилизации. Даже атеистите-космонавти - в космоса или тук в барокамерите - описват подобни преживявяния. Не искат да се връщат на земята...

„ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИ, ТА С ТОВА ДУШАТА ДА ДИША И ДА ВЪЗПРИЕМА НЕЩАТА. МОЛИТВАТА Е ПРОСТОР ЗА ДУШАТА, ТЯ Е СЪЗЕРЦАНИЕТО НА НАЙ-ВИСШИТЕ ЧУВСТВА.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:205

„ПЪРВИЯТ ПРИЗНАК, ЧЕ ЧОВЕК Е ВЛЯЗЪЛ В БОЖЕСТВЕНИЯ ПЪТ, ТО Е МОЛИТВАТА. ЗАТОВА ВИНАГИ, КОГАТО И ДА ДОЙДЕ НАСТРОЕНИЕ ЗА МОЛИТВА У ВАС, НИКОГА НЕ БИВА ДА ОТЛАГАТЕ, А ВЛЕЗТЕ В ТАЙНАТА СТАЯ НА ВАШЕТО СЪРЦЕ, ПОМОЛЕТЕ СЕ - И ТАЯ МОЛИТВА ЩЕ БЪДЕ ПРИЕТА. ОТЛОЖИТЕ ЛИ, ВЪЗМОЖНО Е ВЕЧЕ ДУХЪТ СКОРО ДА НЕ ДОЙДЕ, ЗА ДА ВИ НАСТРОИ НАНОВО. ЗНАЧИ, ВЪВ ВСЯКО ВРЕМЕ НИЕ МОЖЕМ ДА СЕ МОЛИМ.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:206

„ПРИ ТОВА, С МОЛИТВАТА ЧОВЕК ОБРАЗУВА ЕДНА КРЕПОСТ, НЕПРИСТЪПНА ЗА ЛОШИТЕ ЖЕЛАНИЯ, КОИТО, АКО СА ДАЖЕ НАШЕСТВУВАЛИ В ДУШАТА, ИЗХВЪРЛЯТ СЕ НАВЪНКА. ЧОВЕК, КОЙТО НЕ СЕ МОЛИ, ЗА НЕГО СА ПРЕКРАТЕНИ ОТНОШЕНИЯТА С БОГА, И КАТО ПО ТОЯ НАЧИН НЕ СЕ СНОШАВА ВЕЧЕ С НЕГО, ЗЛОТО НАСТЪПВА.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:206

„АКО НЯМАМЕ НАСТРОЕНИЕ ЗА МОЛИТВА, ТРЯБВА САМО ДА СЪЗЕРЦАВАМЕ.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:206

„НАШИТЕ ДУШИ, КОГАТО СЕ ОТПРАВЯТ КЪМ БОГА С МОЛИТВА, ИЗПУЩАТ ЕДНО БЛАГОУХАНИЕ КЪМ НЕГО, СЪЩО КАКТО ЦВЕТЕТО, КОЕТО НАВРЕМЕ СЕ Е РАЗЦЪФТЯЛО. ТА ЧОВЕК, КОЙТО НЕ СЕ МОЛИ, СЕ ЛИШАВА, И ТО СИГУРНО, ОТ МИРИСА НА НЕБЕТО. А ПЪК ЗА ДА СЕ НЕ ЛИШИМ ОТ ТОЗИ МИРИС, ГОСПОД НИ ИЗПРАЩА СТРАДАНИЯ, КОИТО НИ УПЪТВАТ КЪМ МОЛБИ И МОЛЕНИЯ.

ПРОЧЕЕ, С МОЛИТВАТА СЕ ГОНЯТ ДВОЯКИ НАПРАВЛЕНИЯ: ПЪРВО - ЧОВЕК ДА СЕ СТРЕМИ КЪМ БОГА; И ВТОРО - ДА СЕ ОБЕДИНЯТ ДУХОВЕТЕ. 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:206 : : 13.03.2017: В този призив да се обединяват духовете се крие НЕЩО ФУНДАМЕНТАЛНО, ГЕНЕРАЛНО, ОСНОВНО. Няма как да не употребим пак тия думи. В обедняването на духовете, родени от Бога, се крие най-голямата тайна за спасяването и оцеляването на Битието. За разлика от душата, духът има ЕКСЦЕНТРИЧЕН стремеж и затова всички духове, в полета си, се РАЗДАЛЕЧАВАТ един от друг. Всеки почва да води собствен живот, „завъжда” собствено творчество и собствена мисия. Това е прекрасно и велико и е главна доминанта в себеосъществяването на духа. Но в тази индивидуализация много духове престават да се интересуват от живота и мисиите на другите духове и от техните пробеми, престават да общуват с тях. Мислят си, че е достатъчно да имат последователи. А тук Бог ги моли ДА ЗАПОЧНАТ ДА СЕ ОБЕДИНЯВАТ. Според Нютоновата механика това е невъзможно – разбягват се, - но КВАНТОВАТА намира решение на това. Не поискат ли духовете и вселените да се обединяват квантово В МИГА, Бог връща всички обратно в „черната дупка” на унищожението. За това говори и немският поет и мъдрец Фридрих Хебел: самомненията трябва да бъдат унищожени от Вселената. А за нас, на практика, тия МИГОВЕ са в ЕДИНИЯ час в денонощието за термоядрен синтез, в ЕДНОТО ДЕНОНОЩИЕ седмично, в трите денонощия месечно и единия месец в годината. Ако не се събираме, ако не си гостуваме, ако не правим халки в пътя си за тия спасителни срещи, Бог ще ни отклони и върне в началната точка по друг начин, но няма да е толкова радостно и весело.

„НИЕ СМЕ СЪБРАНИ ТУК ДА ОТПРАВИМ ТАКАВА ВЪЛНА, ЩОТО ДА НАСТЪПИ И ДОЙДЕ ГОЛЯМО СЪТРЕСЕНИЕ ЗА ДОБРОТО НА НАРОДА.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:206 : : 13.03.2017: В случая Учителят и Веригата правят това най-вече с молитви, правят го през всичките десетилетия на първо място по този начин. Обаче освен Молитвена Школа, Бог създава и Братство. Братството иска не само молитва, но и мотика. Възродителните космотресения се извършват по различни начини. Предупреждението на Учителя за опазване на Тайната важи не само за Молитвата: „САМО ЧЕ, КОГАТО СЕ МОЛИТЕ, НИКОМУ, АМА АБСОЛЮТНО НИКОМУ НЕ СЪОБЩАВАЙТЕ ЗА КАКВО СЕ МОЛИТЕ И КАКВО ОЧАКВАТЕ, ДОКАТО РЕЗУЛТАТИТЕ НЕ СЕ ПРОЯВЯТ И ДОКАТО ДЕЛОТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ. ЗАЩОТО, АКО НЯКОМУ СЪОБЩИТЕ, ТВЪРДЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СИ ПОПРЕЧИТЕ И ТОГАВА ВИЕ САМ ЩЕ СТЕ ВИНОВНИЯТ.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:207

„КОЙТО В МОЛИТВАТА Е ПОСТОЯНЕН, ЩЕ ВИДИ И СЕ УВЕРИ, ЧЕ ГОСПОД Е ВЕРЕН. НО В МОЛИТВАТА ТРЯБВА ДА СЕ ПОСТОЯНСТВА ДОТОГАВА, ДОКАТО ИЗГУБИТЕ ВЕЧЕ РАЗПОЛОЖЕНИЕТО ДА СЕ МОЛИТЕ. ТОВА ПОКАЗВА, ЧЕ НА МОЛИТВАТА ВИ — ПОЛОЖИТЕЛНО ИЛИ ОТРИЦАТЕЛНО - Е ОТГОВОРЕНО.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:207

„ПОНЯКОГА, МОЛИТВАТА ВИ НЕ ПОМАГА - МОЛИТЕ СЕ, А НЕ ПОЛУЧАВАТЕ ОТГОВОР. МОЛИТВАТА ТРЯБВА ДА ИМА И БЛАГОДАРСТВЕН ХАРАКТЕР ЗА ВСИЧКИ БЛАГА И БЛАГОСЛОВЕНИЯ, КОИТО ГОСПОД НИ ДАВА.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:207 : : 13.03.2017: Обаче има още нещо много важно, което узнаваме от думите на Учителя по време на тази Среща: че не е нужно човек да знае задължително всички канонични молитви. Мнозина не се молят, защото не знаят молитви – мислят си, че само това е начинът. И „Отче наш” забравят по средата... А Бог ни дава пълна свобода да съчиняваме и импровизираме в момента – от сърце и душа. Ето един текст от 1994 г., в който се пътвърждава това (леко редактиран за тука): „-Молитвите биват канонични и свободни. Бог дава само канавата, дошла от Неговата искра, но тъй като човешката и всяка друга искра Божия са не по-маловажни пред очите на Бога, то в божествения свят молитвите са свободни. Всеки има право да хареса молитвата на нечия искра, но да я промени според своята - при това не само веднъж. Запазете този й вид, като кристализация на една "биáда" в настоящия космичен момент. Бог настоява религиозните да произнасят канонични молитви, за да си стоят в кошарите при съответните съчинители и преводачи. "Отче наш" обаче е най-добрата канонична молитва, която ви свързва пряко с Бога В ДУХОВНИЯ СВЯТ. Като почнете да я произнасяте в собствени редакции, ако те произтичат от искрата ви Божия, образуват се "биáдни" молитви - МОСТОВЕ ОТ ДУХОВНИЯ КЪМ БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ. Има и "триáдни", и "полиáдни" молитви - пак тържествува Колективното, но вече не като молитвена латерна, а като жива симфония - ултрафония. В божествения свят симфониите се импровизират по дадена тема. (На 17.Х.143(2007)г. идва текстът “60 милиарда “Отче наш”, в който се вижда един от индивидуалните, т.е. “биадните” или божествени варианти на тази молитва – б.п.). Словото на Учителя от 10 август 1911 г., което разглеждаме, продължава точно в същия дух:

„И ПОСЛЕ - ДРУГО: АЗ ИСКАМ В ТОВА УЧИЛИЩЕ ДА БЪДЕТЕ СВОБОДНИ. „РЕЛИГИОЗЕН ЖИВОТ“ НЕ ЗНАЧИ САМО ДА СМЕ РЕЛИГИОЗНО НАСТРОЕНИ И ДА ВЯРВАМЕ. НЯКОИ ПРИЯТЕЛИ, КАТО БЪДАТ РЕЛИГИОЗНИ, МИСЛЯТ, ЧЕ СА ПО-УГОДНИ, НО ТОВА Е ЕДНО ЗАБЛУЖДЕНИЕ. КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ИЗВЪРШИШ ВСИЧКО В ПОЛЗА НА ДРУГИТЕ БЕЗ ДА УСЕЩАШ НИКАКВО ПРИТЕСНЕНИЕ, ТОВА Е ТО БОЖЕСТВЕНИЯТ ПЪТ! ЧЕСТО ХОРАТА В ТОВА ОТНОШЕНИЕ СИ ТУРЯТ ИЗВЕСТНИ ПРАВИЛА, КОИТО ГИ СПЪВАТ, А ПЪК ТО ПРАВОТО Е, ЧЕ ЗДРАВЕТО И ЩАСТИЕТО ЗАВИСЯТ НАПЪЛНО ОТ ТУЙ ДА ПРИТЕЖАВАМЕ БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА БОГА И ЧОВЕЦИТЕ. /.../ БЪДЕТЕ, ПРОЧЕЕ, СВОБОДНИ И ПО СЪРЦЕ, И ПО УМ.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:204 : : 13.03.2017: Благоволението на Бога И ЧОВЕЦИТЕ! Безкрайно важни и точни думи, от които зависи ВСИЧКО – включително и това дали ще рухне или няма да рухне Вселената. Да обърнем внимание на две думи тука: „БЛАГОВОЛЕНИЕ” произлиза от „БЛАГА ВОЛЯ” – произходът й е директно от Благия Дух, Цялостния Бог. Ние извършваме само личните си воли, астралните си воли, конюнктурните си воли и волите на други хора. Те искат да живеем ТЕХНИЯ живот - не нашия собствен живот на духа и душата ни, които искат ДРУГО. Благоволението, благоволяването не е Юпитерианското горделиво снизхождение и благотворителността на уредените в „живота”, които ще ти подхвърлят залък или дворец и после ще те оставят. Всички ние чакаме някой да благоволи да дойде при нас в тъжните ни нощи, ако не знаем как са де молим и да възлезем там, където всички Същества БЛАГОВОЛЯВАТ – извършват Благата Воля на Бога. Обаче по-горе в текста е казано: „Благоволението на Бога и Човеците”. Хората не го могат това – могат го ЧОВЕЦИТЕ. Ако е имало Човеци и преди 2000 гдини, а не само тълпа, обикновени хора, нямаше един велик пророк да възкликне: „Ето Човекът!” Значи, най-после той е идентифицирал появата на Човек, Человек сред стадото. Хорското стадо се води само по личните си желания и планове; но Човекът БЛАГОВОЛЯВА – изпълнява Волята на Благия. Това, всъщност, е УТЕШАВАЩАТА, ГРИЖОВНАТА, МАЙЧИНСКАТА ЛЮБОВ! Ако никога не сме благволили към самотния, стадащия, няма да благоволят и към нас. "Някой казва: "Защо съм дошъл на този свят?" – Ти си дошъл - в естеството ти виждам - да утешаваш. Казваш: "Аз като страдам няма кой да ме утеши, а АЗ да утешавам другите?..." - Казвам: няма какво да те утешават ТЕБЕ. Господ те е пратил ТИ да утешаваш! (5 април 1942, "Бъди верен")  "Като намерите майка си и баща си, плачът ще престане. Като намерите майка си, ще я виждате и в младата мома, и в цветята – НАВСЯКЪДЕ ще я виждате. Ако се разболееш, майка ти ще дойде и ще каже: „Не бой се, синко, ще оздравееш!“ Ако осиромашееш, майка ти пак ще дойде и ще каже: „Не бой се, синко, сиромашията ще те напусне скоро.“ При всички случаи на живота ти твоята майка ще дойде и ще те утеши. ЕДНА е Майката! И при този зов, ние плачем.../.../ От Духа излиза Любовта. Значи плодът на Духа е Любовта. Първият плод на Духа е Любовта. И тогава, според новите разбирания, Духът представя Майката. Като намериш Майка си, ти си намерил ОНАЗИ ТОПЛИНА В ЖИВОТА СИ, КОЯТО МОЖЕ ДА ТЕ СЪЖИВИ, ДА ТЕ СТОПЛИ. Духът - това е МАЙКАТА, ТОВА Е ТОПЛИНАТА НА ЖИВОТА. ТАКАВА идея трябва да имате за майката. Майката може да бъде и една обикновена жена, но ако нямаш едно свещено понятие за майка ти, тя нищо не може да ти помогне. Имаш ли свещено понятие за майката, каквато и да е тя, ще МОЖЕ да ти помогне. /.../ И след като седиш стотина години сам, без да похлопа на вратата ти нито една мухичка даже, ТОГАВА само ще разбереш какво нещо е самотията в живота! Красотата на живота седи в това, когато онзи, който те обича, идва при тебе. Красотата на живота седи и в това и ти да отидеш при онзи, когото обичаш. В ТОВА седи смисълът на живота. (21.II.1937, "Защо плачеш и кого търсиш?")

„ГОСПОД СЕ ПРОЯВЯВА В ЕДИН НАРОД САМО ТОГАВА, КОГАТО ИМА О Г Н И Щ Е ЗА НЕГО.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:205

„ТА ЦЕЛТА НАШИТЕ МИСЛИ И ЖЕЛАНИЯ Е ТЕ ТАКА ДА ЗАСЕГНАТ ВСИЧКИ НАШИ ПРИЯТЕЛИ, КОИТО СА В ЗАРОДИШ, ЩОТО ДА МОГАТ ДА СЕ ПОЛЗВАТ ОТ ТЯХ. С НАШИТЕ МИСЛИ ТРЯБВА ДА ОКРЪЖИМ МНОЗИНАТА, КОИТО СА ИЗТОЩЕНИ И ОБРЕМЕНЕНИ В БОРБАТА НА ЖИВОТА, ДА ПОМОГНЕМ НА БЛИЖНИТЕ СИ — КЪМ ТОВА СЕ СТРЕМИМ, И ТОВА Е НАМЕРЕНИЕТО НИ.” 1911.08.10 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:205

 

 

 

13.03.2017 г. 21,58 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : ИЗ ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1911 г., Велико Търново 11 август 1911 „ИМАЙТЕ ПРЕДВИД, ЧЕ ХРИСТОС Е ВИНАГИ НА ФИЗИЧЕСКОТО ПОЛЕ. ТОЙ Е ПОСТОЯННО НА ЗЕМЯТА, ТОЙ Е ВЪТРЕ В НАС. ТОЙ Е ЕДИН ОТ НАЙ-ПОСТОЯННИТЕ РАБОТНИЦИ НА СВЕТА, КОЙТО ПОСТОЯННО ПОСЕЩАВА ХОРАТА, НО ГО НЕ ПОЗНАВАТ, ЗАЩОТО Е ОБЛЕЧЕН С МНОГО ПРОСТИ ДРЕХИ И НИКОГА НЯМА ДА СПРЕ ДА РАЗПРАВЯ ЗА СВОЯТА ИЛИ ЗА ВАШАТА МИСИЯ. БЛАГОРОДНИТЕ ДЕЛА, КОИТО ВЪРШАТ ХОРАТА НА ЗЕМЯТА, ПОКАЗВАТ, ЧЕ ХРИСТОС Е МЕЖДУ НАС - ТУК, НА ЗЕМЯТА. 1911.08.11 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:211 : : 13.03.2017: Това е казвано много пъти в беседите. Ние трябва да помним, че и днес, и винаги има три начина да срещнем Христос на земята: 1.Лично Него ПЕРСОНАЛНО, ако реши, че трябва да ни докосне физически, за да възбуди в нас Втория лъч на Смирението при съответното пентагрално Посвещение. Драмата или постижението ни тук се състои в това, дали ще Го разпознаем. Родените от Него - душите с Христова монада - Го разпознават безпогрешно от пръв поглед – как да не познаят Баща си? Те тръгват след Него „без замисляне и незабавно”. Родените от други бащи и горделивите не могат да се трогнат от Словото и лицето Му, да се разплачат от щастие. Те си остават при себе си, при авторитетите и хората, които предпочитат. 2.Вторият начин е, когато Христос - Христовото Начало в някой човек или същество - ни подава ръка или ни моли за помощ. Докосквайки се до него, НИЕ СЕ ДОКОСВАМЕ ФИЗИЧЕСКИ ДО САМИЯ ХРИСТОС, затова Второто Посвещение може да се предаде и по този начин. Дори така може да се подпали монада или да се внедри монада в същество без монада; 3. Третият начин е, когато самите ние провеждаме Слово, помагаме, спасяваме, изцеляваме и приласкаваме, усещайки Христовия импулс в сърцето си. В някои случаи съществата не виждат нас, а самия Него в нас или зад нас, което е доказателство Кой работи.

СЕДЕТЕ СИ ВКЪЩИ И НЕ СЕЙТЕ ТАМ И ТОГАВА, ГДЕТО И КОГАТО ГОСПОД НЕ Е ОРАЛ. ТА ПРЕДИ ДА ОТИДЕМ ДА РАБОТИМ НЕГДЕ, ТРЯБВА ДА ВНИМАВАМЕ ГОСПОД ДАЛИ Е ПРЕДШЕСТВУВАЛ ПРЕД НАС И ДАЛИ Е ОРАЛ. 1911.08.11 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:212 : : 13.03.2017: Това е нещо извънредно важно, първостепенно! Ако човек не е ясновидец, ще разбере това по ПОВЕДЕНИЕТО на отсрещния. Ако той продължи с илюзите и навиците си, с вкусовете, целите и привързаностите си и т.н. и не се впечатли особено от срещата си с Божественото, това означава, че Господ още не е орал в него, че ще предостави първо на Съдбата да извърши оранта в живота и душата на такъв човек. Реакциите на тия, които са преживели дълбока оран, се съвършено други.

ЧЕ ХРИСТОС ЩЕ ДОЙДЕ, ТОВА Е БЕЗСПОРНО - И СКОРО ЩЕ ДОЙДЕ. НО КАК ЩЕ ДОЙДЕ, ТОВА НИКОЙ НЕ ЗНАЕ. ВЪЗМОЖНО Е ДА ДОЙДЕ ОЩЕ В ТОЗИ ВЕК. 1911.08.11 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:213

„ЧОВЕК НЕ МОЖЕ, ПЪК И НЕ БИВА ДА УБИВА СВОИТЕ ЖЕЛАНИЯ. А ВСЯКО ЖЕЛАНИЕ, ЗА ДА ПРИНЕСЕ ПОЛЗА ТРЯБВА ДА СЕ ВПРЕГНЕ, ЗАЩОТО ЕДНО ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА ВИ ПОДТИКНЕ КЪМ ЗЛО, А МОЖЕ ДА ВИ ПОДТИКНЕ И КЪМ ДОБРО.” 1911.08.11 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:216 : : 13.03.2017: - Поредната божествена синтеза за ЖЕЛАНИЕТО в Словото Божие отпреди 116 години, разкриваща ПЪЛНАТА истина за него, за разлика от предишни и съвременни теории, проповядващи само тези или само антитези за ЖЕЛАНИЕТО.

„АКО ГОСПОД НИ ДАВА НЯКОИ СТРАДАНИЯ В ЖИВОТА, ЗНАЙТЕ, ЧЕ ВСИЧКИ ТЕ - МАЛКИ И ГОЛЕМИ - СА МАТЕМАТИЧЕСКИ ОПРЕДЕЛЕНИ, И ЧЕ ТОВА НЕ Е ФАТАЛНОСТ. ФАТАЛНОСТТА НАСТАВА, САМО АКО НЕ ВЪРВИМ ПО БОЖЕСТВЕНИЯ ЗАКОН. НАЙ-ПЪРВОТО НЕЩО В ЖИВОТА Е ПОСЛУШАНИЕТО. ЗАТОВА, КОГАТО ЧУЕШ ГОСПОДА, ВЕДНАГА ТРЪГНИ, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАШ С ДРУГИЯ ГЛАС В ТЕБЕ, КОЙТО ТИ ВНУШАВА, „МОЖЕ БИ...”, „СТОЙ, СТОЙ!“. ВСИЧКИ ВИЕ ТРЯБВА ДА СЛУШАТЕ - И С ОСТОРОЖНО ВНИМАНИЕ ДА СЛУШАТЕ!” 1911.08.11 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:217

„НЯМА СЛУЧАЙ В ЖИВОТА, ГДЕТО ЗА ЕДНА ЛОША ПОСТЪПКА ГОСПОД НАЙ-МАЛКО ТРИ ПЪТИ ДА НЕ ПРЕДУПРЕДИ. ТОЙ ПРЕДУПРЕЖДАВА ВСЕКИГО ТРИ ПЪТИ ЗА ЛОШАТА МУ ПОСТЪПКА. И КОЙТО СЕ СЪОБРАЗИ С ТОВА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, РАБОТИТЕ МУ ТРЪГВАТ НА ПО-ДОБРЕ И СЕ ОПРАВЯТ.” 1911.08.11 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:217 : : 13.03.2017: За този феномен разказват от личен опит много хора, които обръщат внимание на тия предупреждения с вяра и будно съзнание. Ето един такъв случай: Един познат разправя, че преди няколко години се бил запознал с едно чудно хубаво момиче на свещено място. Сторило му се, че и тя го е харесала и затова приел предложението й да си намерят къща извън града и да заживеят двамата в нея. Той толкова много я хресал, че бил готов да станат семейство и да имат деца. Речено-сторено: момичето намерило такава къща и дало среща на „момчето” да отидат да я видят. Минути преди да тръгне към метрото, той се отбил в супермаркета да купи нещо, но като поискал да си вземе багажа от клетката, ключето се счупило. Трябвало да се вика техник и това го забавило малко, но на този етап той още не осъзнавал, че това е Първото предупреждение. Слизайки после по стълбите в метрото, една едра жена паднала точно пред краката му и трявало да я вдигат. Още едно забавяне.. Сега вече обицата на ухото му стигнала до шията му - ако се случи още нещо, край на „щастието”... То се случило само след 5 секунди: стъклените врати на входа блокирали точно пред носа му – трета обица и трето забавяне. Сега вече знаел защо отива на срещата и какво ще каже на хубавото момиче. Не щеш ли, тя сяда до него във вагона, в който вече пътувал – не знаел, че тя живее някъде наоколо и също била тъгнала за срещата. Известно време се препирали кой да се изкаже пръв, защото всеки имал да каже нещо „извънредно важно”. Като кавалер, той отстъпил. Казала му, че преди пет минути била срещнала първата си любов – мъжа, с който са щели да се женят някога, но по някакви причини тогава са се разминали. Затова и малко се забавила. Този път класическият любим директно й предложил брак... Как - ще тръгне ли тя сега за оглед на въпросната къща?... Приятелят разбрал още, че Небето аранжира тия изпълнения с точност до секунда и част от секундата не само за да предотврати куп нещастия за цял живот на няколко човека, но и за да предотврати загуба на време за излишни надежди и разкарвания. Хората се развяват насам-натам с пълна липса на отговорност за Божето Дело, а половин час, спестен за работника на Нивата, може да спаси нечий живот, може би и няколко живота. Ако едно изречение от Слово Божие стигне до душите навреме, то може да предотврати катастрофа, самоубийство или неверен избор. Да съкрати нечия еволюция с 25 хиляди години.

Въпрос: а защо в толкова важни случаи в живота ни Небето не ни предупреждава? – Предупреждава ни, но подсъзнанието ни ни кара да се правим, че не ги виждаме. Обаче в много случаи Небето наистина мълчи, защото имаме да сърбаме кармична попара за много сериозен урок. Без този урок, в седващия живот пак бихме направили същия избор. Лошият вкус и принизените съображения се рендосват само с едро ренде.

 

 

14.03.2017 г. 19,41 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : ИЗ ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1911 г., Велико Търново, 12 август. НА ИЛЮСТРАЦИЯТА – ПЕРСИЙСКИ МИНИАТЮРИ. Ето и малко персийски мъдрости, в синхрон с думите от тази дата: Никога не отваряй врата, която не можеш да затвориш. : : Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод. : : Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го! : : Един камък не може да се разлисти, дори да стане свидетел на хиляда пролети. : : Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш - и каквото те посъветва, ти направи обратното. : : Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си. : : Видяхме толкова много хора без дрехи на гърба си! Видяхме толкова много дрехи без хора вътре в тях... : : Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ. : : Спри да изричаш "утре". Много "утре" са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.

12 август 1911 РЕЗЮМЕ, 14.03.2017: Учителят дава подробни указания за постенето и молитвите на членовете от Веригата през следващите 12 петъка от годината. Кои точно петъци от месеца – всеки има свобода да си избере сам, като не трябва да казва никому, дори на съпруга си, ако е женен. От който час иска. Определя се за какво да се молят през всеки петък от 2 до 6 ч. след полунощ – това може да се види в оригиналния текст. Четат се определени глави от Библията. Може да се пости не само 24 часа, но и 36 или 40. Пропуснат петък се компенсира с два петъка през друга седмица. Пълен душевен мир и спокойствие. Парите от спестеното ядене се дават най-късно до следващия петък след един месец на пълни сираци или бедна майка с дете без баща. През останалите 40 петъка всеки сам си определя часовете за молитва и четене на Библията, но да си отбелязва точно какво е избрал. Ако някой поиска указания, да пости така през втория петък от месеца по 24 или 36 часа. Тук Учителят дава още един важен съвет, който може да важи не само за конкретния случай с тия петъци, но и въобще: „НА ЕДИН ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ ПОСОЧИ ПЪТЯ, НО АКО НЕ МОЖЕ ДА ГО ИЗПОЛЗУВА, ТОГАВА ТРЯБВА ДА МУ СЕ ПОМАГА” (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:220). Това е важно подсещане за много хора, които дават съвети и проповядват, но не помагат. Междувременно си припомняме, че някои от елементите на тия указания ние сме ги изпълнявали още от млади, без да сме чели тия Протокли. И други упражнения и методи, дадени в беседите, сме изълнявали дори до най-големи подробности, а чак после сме ги откривали в отпечатаното Слово на Учителя. Нещо важно от предишните протоколи: не е нужно да се пости повече от определеното време за петъците – това нямало да ни ползва. Разбира се, специалните дълги постения до 40 дни и повече правят изключение, някои от нас са ги провеждали.

СЛЕДВА НЕЩО ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО, което обяснява защо София и до днес държи една негативна линия и не иска да осигури условия за Божественото, воюва против Совото, не помага на самотните майки, сее раздори, манипулира избори, определя заплати за духовна работа, усвоява народни пари и имоти, взема наеми - и даже някои съзнателно пречат. Щом като под дома на Учителя София е допуснала десетки години да има свинарник и кръчма до последния момент през 1944 г., какво остава да я е еня за нас? Потвърждава се и казаното неведнъж в беседите, че съществуват хора без душа: „В БЪЛГАРИЯ ИМА ТЕЧЕНИЕ, КОЕТО ДЕЙСТВУВА ДА РАЗЕДИНИ. ТОВА ТЕЧЕНИЕ ИДВА ОТ СОФИЯ И ТАМ ДОНЯКЪДЕ ТО Е СПОЛУЧИЛО С ВСЯВАНЕТО НА РАЗДОР. ИМА ДАЖЕ ХОРА, КОИТО СЛУЖАТ НА ЧЕРНАТА ЛОЖА, И ТО СЛУЖАТ СЪЗНАТЕЛНО. ТИЯ ХОРА НЕ БИВА ДА ГИ ЗНАЕТЕ - ЛОШИТЕ ХОРА СА „МЕРЗОСТ НА ЗАПУСТЕНИЕТО“ И С ТЯХ ДАЖЕ ДА СЕ НЕ СРЕЩАТЕ. ТЕ СЛЕДЯТ СЪС СВОИТЕ МИСЛИ И ПРАВЯТ ПАКОСТИ, НО ГОСПОД ЩЕ ГИ СЪДИ, КАТО ГИ УПОТРЕБИ, ИСКАТ НЕ ИСКАТ, ДА ИЗВЪРШАТ НЕГОВАТА ВОЛЯ ПО КОЙТО И ДА Е НАЧИН. ПРЕДИ ДА СЕ ЗАПОЧНЕ СЪБРАНИЕТО НИ, АЗ СРЕЩНАХ ЕДНОГО ОТ ТЯХ ТУК В ТЪРНОВО, НО ВАС ГОСПОД ЩЕ ВИ ПАЗИ И ЗАЩИЩАВА ПРЕЗ ГОДИНАТА И ВИНАГИ ОТ ТИЯ ХОРА. АМИ ЧЕ ВСИЧКИТЕ ВИ СТРАДАНИЯ ОТКЪДЕ ИДАТ? НО АЗ ИСКАМ ГОСПОД ДА ГИ НАПРАВИ ТОР НА ЗЕМЯТА. ЧОВЕК, КОЙТО Е ЗЛОУПОТРЕБИЛ С ВСИЧКИ БЛАГА, КОИТО ГОСПОД МУ Е ДАЛ, ТОЙ АСЛЪ ТРЯБВА ДА СТАНЕ ТОР. ХРИСТОС ГИ НАРИЧА ТАКИВА „ПСЕТА“ И „СВИНЕ“. И ТЕЗИ ХОРА СА ИЗВОР НА ЗЛОТО. ЧЕСТО НИЕ МИСЛИМ, ЧЕ ЕДИН ГРЕШНИК МОЖЕ ДА СЕ ОБЪРНЕ. - ДА, НО ГРЕШНИКА, КОЙТО ИМА ДУША. ОБАЧЕ, АКО НЯМА ДУША, ТО КАК ЩЕ ГИ ОБЪРНЕШ? БОГ ТРЯБВА ПЪРВО ДА ГО ПРЕКАРА ПРЕЗ БОЖЕСТВЕНИЯ ОГЪН. ИМА ЕДНА ИНДИЙСКА ПОГОВОРКА, СПОРЕД КОЯТО ДЯВОЛЪТ, СЛЕД КАТО ХИЛЯДИ ГОДИНИ ГО ДЪРЖАЛИ В ОГЪНЯ, ПАК ПОСТОЯНСТВУВАЛ ДА КАЗВА, ЧЕ Е РАВЕН БОГУ. НО КАТО ГО ПОДЪРЖАЛИ И ГЛАДЕН, ТОГАВА ВЕЧЕ КАПИТУЛИРАЛ, ПОДЧИНИЛ СЕ. (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:220-221) Ние познаваме хора у нас и по света, които претендират, че са „богоравни”, че са единственото въплъщение на Бога, на Христа, на Учителя, на Майката Божия, Мария Магдалина или някой друг велик дух, че са еднствените тръби на Истината. Познаваме и такива църкви и духовни общества. Ако нямат чак такава мегаломания, разпознава се че са от дявола по това, че отричат всяка или почти всяка истина, която не произтича от самите тях. А това е сигурен белег, че тяхното не е Истина. Ако не е съзнателна лъжа, то е симптом на зло сърце и неизцелима гордост.

„НА ТАЗИ БОРБА, КОЯТО СЕ ВОДИ В СВЕТА, ВИЕ ЩЕ БЪДЕТЕ САМО ЗРИТЕЛИ, ЗАЩОТО ГОСПОД Е, КОЙТО ЩЕ ВОЮВА. ВИЕ МНОГО ПЪТИ ИСКАТЕ ДА СТАНЕТЕ ЯВНИ, НО ЗА ДА СТАНЕ ЧЕЛОВЕК ЯВЕН, ТРЯБВА ДА ИМА СИЛА. КОГАТО ЗАПОЧВАМЕ ЕДНА ВОЙНА, РАЗУМНОТО Е ДА НАПРАВИМ ДОБРЕ СМЕТКИТЕ СИ И ДА ВИДИМ ДАЛИ МОЖЕМ ДА УСТОИМ ВЪВ ВОЙНАТА. ВИЖДАМЕ, ЧЕ ХРИСТОС КАЗА НА УЧЕНИЦИТЕ СИ ДА СТОЯТ В ЕРУСАЛИМ, ДОКАТО СТАНЕ СЛИЗАНЕТО НА ДУХА СВЯТАГО, КОЙТО, КАТО ДОЙДÈ, ТЕ ВЕЧЕ БЯХА СИЛНИ ЗА ПОХОД В СВЕТА. ТАКА Е И С ВАС.” (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:221) : : 14.03.2017: Тук може да се разкаже за два интересни случая, при който животът е опровергал предупрежденията на един от най-напредналите ученици на Духа и той после признал, че и той греши. Първият станал в Софийския университет през 1966 г., когато един студент се изказал пред 200 души в полза на астрологията. Бил предупреден от въпросния възрастен човек да не го прави, за да не го изгонят от университета, но после възрастният се коригирал и си спомнил как някога сам той бил пророкувал, че най-качествените млади хора ще дойдат в духовните среди именно чрез този млад човек. А това сега било станало точно поради куража му да вземе думата по време на обявения диспут „Наука ли е астрологията” в университета. Вторият случай със същия възрастен човек касае един много опасен момент за живота на същия негов млад познат, когато последният се бил изказал публично и даже бил написал писма до отговорни инстанции с точни прогнози за съдбата на отделни служители от репресивните органи, на самите тия органи и на цялата социалистическа система. Бил написал с точни описания и дати даже кога ще рухне великия СССР, което можело да му коства свободата или живота, понеже това е документирано. Като разбрал това, възрастният човек от духовните среди много сериозно гълчал младия човек че си е изпуснал нервите, попитал го има ли този дар и тази сила, че да се опълчи на самия Дракон... Разбира се че няма, но когато работи Небето, то може да използва за своите цели и бълхата. Нещо повече, идеолози и функционери от самото Политбюро на споменатата велика страна изказали мнение, че в документа, изискан от тях и изпълнен от младия българин, била изложена „науката на бъдещото човечество”. Този документ и до днес може да се пази някъде в архивите на Москва и България, понеже е бил окачествен като „новия комунистически манифест” и бил проучен от екипа на самия Горбачов. В този български документ имало не само точни политически прогнози и научни модели, но фигурира и думата „перестройка”, много преди тя да влезе в широко обръщение през 1985 г. Тъй като тия прогнози започнали да се осъществяват пред очите им, определени среди най-горе обърнали внимание и на научните модели, изложени в тях. Разбира се, комунистите са си комунисти и нищо не пречи на едни от тях да ползват прогнози и модели без ни най-малък интерес към съдбата на източника им, а на други – да слагат същия този „източник” периодично зад решетките и да го заплашват, че ще му убият децата... След години, един друг възрастен човек от духовните среди, поначало много критичен и скептичен, като му дàли за мнение писàния от същия род и произход, се изказал със същите думи, без да знае нищо за мнението на Политбюро: „Това е науката на бъдещото човечество”.  По въпроса на кои духовни и политически функционери да съдействаме, на същата дата 12 август 1911 г. Учителят „Петър Дънов” казва: „ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ЛОШАТА ДЕЯТЕЛНОСТ - ДА НЯМА КОРИСТ В ТОВА, КОЕТО ВЪРШИТЕ. ЗАЩОТО, АКО ПОЛИВАТЕ ЕДНО ДЪРВО, КОЕТО ГОСПОД НЕ Е ПОСАДИЛ, ТОЙ ЩЕ ГО ИЗКОРЕНИ; НО АКО ПОЛИВАТЕ ДЪРВО, КОЕТО ГОСПОД Е ПОСАДИЛ, ТОГАВА ЩЕ СЕ ПОЛЗВАТЕ.” (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:221) : : 14.03.2017: – Например, някой вземе хиляди левове, за да издаде една книга, но нито я издава, нито връща парите. Кому съдейства в живота си той в същото време? „ВСЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ПО-СТАРАЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ЕДНО ДОБРО ДЕЛО, БЕЗРАЗЛИЧНО КОЛКО МАЛКО МОЖЕ ДА Е ТО, КАКТО И ДА ПРОЕКТИРАТЕ ЕДНА ДОБРА МИСЪЛ В ПРОСТРАНСТВОТО КЪМ НЯКОГО. ЗА ДОБРАТА МИСЪЛ НАЙ-НАПРЕД ЩЕ СЕ ОБЪРНЕТЕ КЪМ ДУХА - И КАКВАТО МИСЪЛ ВИ ВНУШИ, ТЯ Е ЖЕЛАНИЕТО НА ДУХА И ЗАТОВА ГЛЕДАЙТЕ ДА ГО ИЗПЪЛНИТЕ MOT A MOT, БЕЗ НИКАКВИ ФИЛОСОФСТВУВАНИЯ И РАЗМИШЛЕНИЯ ОТ ВАША СТРАНА. САМО ТОГАВА ЩЕ ИМАТЕ НЕГОВОТО ЛИЧНО РЪКОВОДСТВО.” (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:221-222)

„ПРЕПИРАНИЯ, КАКВИТО И ДА СА ТЕ, ОТБЯГВАЙТЕ. НА ТАКИВА ЩЕ КАЖЕТЕ: „НИЕ НЯМАМЕ ОБИЧАЙ ДА СЕ ПРЕПИРАМЕ, НЕ СМЕ РАЗПОЛОЖЕНИ ЗА ПРЕПИРАНЕ.“ НО, РАЗБИРА СЕ, ГДЕТО Е НЕОБХОДИМО, ОСОБЕНО ЗА ИСТИНАТА, ЩЕ ВЛЕЗЕТЕ В ПРЕНИЕ; ОБАЧЕ ЗА МАЛКИ РАБОТИ ПРЕНИЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВА.” (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:222)

„ОТКАК СЕ Е СФОРМИРАЛА ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИТЕ ИМАТ РЕСПЕКТ, БЪЛГАРИЯ ЗЛО НЕ Е ВИДЯЛА. ВИЖДАТЕ: ТОВА ЛЯТО ПОСЛЕДВАХА 5 МИЛИОНА ЗАГУБИ, НО 20 МИЛИОНА ДР-ГИ ДАДОХА. ЗАРАДИ НАС, КОИТО ЖИВЕЕМ ДОБРЕ МЕЖДУ ТОЗИ НАРОД, ГОСПОД ГО ДЪРЖИ И ПОДДЪРЖА. И КАТО Е ЩАСТЛИВ НАРОДЪТ, ЩАСТЛИВИ СМЕ И НИЕ. НИЕ СМЕ НА ЗЕМЯТА КАТО ГАРАНТИ НА БЪЛГАРИТЕ, ЗА ДА БЛАГОСЛОВИ ГОСПОД ДОМОВЕТЕ ИМ И ЧАДАТА ИМ; И ДОБИТЪЦИТЕ ИМ, И ЖИТОТО ИМ, И ВСИЧКО. И НАРОДЪТ, КАТО СЕ БЛАГОСЛОВИ, БЛАГОСЛАВЯМЕ СЕ И НИЕ. А ПЪК ЧЕ НЯКОИ ОНЕПРАВДАВАТ ТОЗИ НАРОД, ЗА ТОВА ГОСПОД ЩЕ СЕ ПОГРИЖИ.” (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:222-223) : : 14.03.2017: В света има два вида статистики: човешки, които са почти винаги манипулирани, и Небесни. Според последните, България е пострадала по-малко от други народи през десетилетията поради наличието на Учителя и Братсвото сред тоя народ. Обаче има и статистики какво се случва в България, по света и из космоса, когото няма разпознаване и любов в най-вътрешните ни среди. Един шамар на Рила сблъсква челно експерси; една клюка в духовните среди пуска някъде война или епидемия.

„ГОСПОД СЕГА ЩЕ БЪДЕ МЕЖДУ ВАС - ОПИТАЙТЕ ГО, И ЩЕ ВИДИТЕ, ЧЕ Е БЛАГ. И СПОРЕД СТЕПЕНТА НА ВАШЕТО РАЗВИТИЕ, ВИЕ ЩЕ СРЕЩНЕТЕ И ПРОЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН. ВИЕ ТЪРСИТЕ КЪДЕ Е ХРИСТОС. НО АЗ ГО ВИЖДАМ ВЪВ ВСИЧКИ ВАС, ЗАЩОТО НИКОЙ ДРУГ НЕ ВИ Е ДОВЕЛ ТУК, ОСВЕН ГОСПОД.” (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:223)

„И ТАКА, ХРИСТОС Е В БЪЛГАРИЯ - МЕЖДУ ВАС И С ВАС. ТОЙ Е, КОЙТО ПОВДИГА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЕДИН ДЕН ЩЕ ГО ВИДИТЕ; ТОЙ ЩЕ ВИ СЕ ОТКРИЕ ТАКА, КАКТО СЕ Е ОТКРИЛ НА СВОИТЕ УЧЕНИЦИ СЛЕД ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СИ. ЛЮБОВТА Е ОБ-ЩА ЗА ВСИЧКИ, А МИЛОСЪРДИЕТО — СПЕЦИАЛНА ДО-БРОДЕТЕЛ, КОЯТО МОЖЕШ ДА ПОКАЖЕШ В ОСОБЕНИ СЛУЧАИ.” (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:223) : : 14.03.2017: Мнозина са чували от Словото, че всяка фундаментална мисъл от него може да съкрати еволюцията на човека с 25 хиляди години, ако я разбере и приложи правилно. Често питат: „Ами покажи ми поне една такава мисъл!” – Тия златни мисли са толкова много, че един човешки живот няма да стигне, даже само човек да изчете всички текстове, в които те се намират. Може и за по-кратко време – за 10-20 години, ако човек изчита по една лекция или беседа всеки ден. Но скъпоценните диаманти и бисери в тях са представени там на пръв поглед тъй просто, че ние трудно откриваме тяхната съдбоносна уникалност. Ето, да вземем дори само горните 4 изречения. Съзнанието ни се плъзга през тях механично, колкото и да им вярваме и да им се възхищаваме. Но ако някой разбере всяка една от тях в конкретния ѝ смисъл, той наистина може да разчита на 100 хиляди години „амнистия”... Кой може да си отговори по какъв начин конкретно Христос е бил в България „МЕЖДУ ВАС И С ВАС” в момента на това твърдение, а и преди и след това? Само духовно ли е бил и работи Христос в България – и само в България ли? Дали Христос не се е открил вече и постоянно се открива на избрани хора от Веригата И ЧИСТО ФИЗИЧЕСКИ? Какво значи изречението, че Любовта е обща за всички - и как се осъществява това на практика в безсмъртните човечества? Защо милосърдието е много специална добродтел и към кого специално трябва да се проявява КАТО ПРИОРИТЕТ „В ОСОБЕНИ СЛУЧАИ”; и по какви начини? – Ако някой мисли, че си е отговорил правилно дори само на тия 4 въпроса и ги е приложил в живота си правилно, нека се погледне в огледалото. Ще прилича ли на човек, който е съкратил еволюцията си със сто хиляди години?... Следват тъй ясни и кристални обяснения на Учителя за Вярата, Надеждата и Любовта, че или целият текст трябва да се цитира тук без да се изпусне нито една дума - или човек сам трябва да си го прочете от изданията. Днес много приятели слушат и изучават нови небесни мъдрости, идващи от съвременни Тръби на Словото и Знанието – и това е прекрасно. Но някои от приятелите казват, че предпочитат само тях, не четат Учителя. Именно затова се наложи постването във фейса на избрани мисли от Него, за да се подсетим, че Той е абсолютната и най-висока Канара, в която има всичко за хиляди години напред и е казано по съвършен начин. Инак и „новото” е ценно, то е предвидено („новото” - в кавички, понеже още Георги Томалевски ни бе казал, че изследва световния и съвременния окултизъм академично от десетилетия, но не е срещал нито една идея, която да я няма в Учителя – само дето е казана по нови начини. Че – напротив – в Учителя все още има залежи, до които още не се е докосвал никой. Въпреки това Той сам ни насърчва да изучаваме светвната наука и мъдрост, за да разбираме беседите Му още по-дълбоко – Учението на Бялото Бртство, според Него, е пръснато из цялата вселена. И обратно: четейки беседите Му, ще разбирме всичко друго по-добре. Не изключваме и да се казват днес съвсем нови неща – Бащата се радва, когто децата Му са творци. Осъществяват се пред очите ни думите на Христа отпреди 2000 години и на Учителя от първата половина на миналия век, че ще дойдат не само заблудители, с цел да погубят душите ни, но и нови вестители на Истината, които ще говорят и действат по нови начини и даже ще правят „още по-големи чудеса”. Че Христос има „и други овце и кошари”, които трябва да приведе към Отца. Че сам Той сега ще проговори и започне да действа чрез много хора, чрез много сърца и души. Виждаме ясно и разделението на хората на „овци и кози”, което се извършва пред нас – и може би вече е извършено. Вижаме в древното Слово и в беседите до 1944 г. ясното указание, че „овцете” ще се съберат в „едно стадо с Един Пастир” и ще общуват интензивно помежду си приятелски и братски - не само на небето, но и на земята. Ще се търсят, ще се обичат, ще правят всичко един за друг не само от дистанция. Че чистотата на сърцата и разбиранията им ще се провери именно чрез братския живот, а не с това, което говорят и пишат. „Козарите” и „козите”, от своя стана, без да набеждаваме това мило и прекрасно животно, ще миришат остро на нещо много неприятно не само ментално, но и физически. Ще провеждат девиза „разделяй и владей”, ще се обособяват грозно и няма да приемат различията, няма да искат да общуват нито с овчарите, нито с овцете им. Но и овцете и овчарите, които се отбягват едни-други, минават на генерални ревизии при Собственика, защото допускат мисловна шуга и душевен гнилец.  В резюме, Учителят казва още на тази среща, че вярата ни е необходима, за за помним, че сме един лъч от Бога, който не може да угасне никога. Приели сме да изгубим първоначалната си чистота, да се отдалечим от Него и да се индивидуализираме. Така добиваме нова мъдрост и развиваме добродетели, за да служим на човеците. Значи, който не търси нова мъдрост и не служи, не е роден от Бога. Или иска сериозна обработка, за са се събуди.  Кой и кога е казал такова нещо, което тук казва Учителят: че физическото ни тяло е образ на чистата ни безсмъртна душа, че жизенното ни тяло (етерното) е образ на растителното царство, а плътта ни – на животинското цартво? Че „В ТРИТЕ ТИЯ ТЕЛА - ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО, ЖИЗНЕНОТО И В ТЯЛОТО НА ПЛЪТТА - СЕ Е РАЗВИЛА НАДЕЖДАТА и че НИЕ С ТИЯ ТЕЛА РАЗВИВАМЕ ОНЗИ ПРИНЦИП, БЕЗ КОЙТО НЕ МОЖЕМ ДА СЪЩЕСТВУВАМЕ.”? (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:224) Къде отиват проповедниците и философите, които презират физическото тяло, т.е. образа на душата, и пращат плътта в ада, като по този начин ни убиват, понеже без тях двете не можем да съществуваме? Има ли гуру, проповедник, философ, окултист, мистик или светия, който да е говорил за Тяло на Любовта, което скоро душата ни ще си го възвърне след дългата си раздяла с него толкова милиони години? Има ли църковник, който да не е удрял категорични щампи върху понятието за Любовта, докато Мировият Учител твърди, че тя не може да се определи? Може ли да побере умът ни защо разнебитените стенобойни машини на някои съвременни мислители, макар и да скърцат, обстрелват райската градина на Щастието? Чели ли са те Словото Божие от края на 19 век почти до средата на 20 век, в което Щастието е на трон и е „НЕЩО БЕЗ КОЕТО НЕ МОЖЕ”? Казвали ли са те нещо подобно на йонната формула на Любовта от 12 февруари 1911 г., че тя е „ОСНОВА НА ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ И БЛАЖЕНСТВО”? Че „ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ ЛЮБОВТА СЕ ПОКАЗВА КАТО РАЗУМ, В ДУХОВНИЯ - КАТО ПРАВДА, А В БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ СЕ ПОКАЗВА КАТО ИСТИНА”? (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:224) Срещали ли са в отпечатаните беседи на Учителя Беинса Дуно, че има и светове над божествения и че един ден и душата, и духът на човека и на ангелите и дори на боговете ще престанат да съществуват, защото има нещо още по-горно и от тях? Къде го има това в окултизма? Страдали ли са те до изнемога в многоголетен, тежък труд и подвизи за ПРАКТИЧЕСКО спасяване на други хора? - Или не се решават да страдат, защото им е по-удобно да са храненици, проповедници, интелектуалци и много духовни? А Господ в това ранно Слово казва, че „ХОРАТА, КОИТО НИКОГА НЕ СЕ РЕШАВАТ ДА СТРАДАТ, НИКОГА НЯМА ДА ВЛЯЗАТ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ”; че „ОНЕЗИ, КОИТО НЕ ИСКАТ ДА СТРАДАТ, НЯМА В НИЩО ДА ПРОГРЕСИРАТ”, че „АКО НЯКОЙ ОТ ВАС НЕ ИСКА ДА СТРАДА, ТО ЗАЩО Е ДОШЪЛ НА ЗЕМЯТА? ПО-ДОБРЕ ДА СИ СЕДЕШЕ В НЕБЕТО! ТОЙ Е ДОШЪЛ ТУК НА ЗЕМЯТА ДА СЕ ПОВДИГА, А ПЪК ЩЕ СЕ ПОВДИГА САМО ЧРЕЗ СТРАДАНИЯ - СЪЩО КАКТО СТРАДА И ГОСПОД.” (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:224-225) По-нататък Учителят отново дава класическите 7 християнски стъпки и ги обяснява подробно: Обръщане, Покаяние, Спасение, Възраждане, Новораждане, Освещаване и Възкресение. Обаче знаят ли църковните християни, че всяка от тия стъпки се дели на 7 подстепени и така всички се оказват 49? От това число Той изкарва Христовото число 13 – гениално! Всички ги минаваме за милиарди години. В първите 4 човек еволюира, страда, а в другите три се възражда и отпочива. Но Учителят не спира дотук и дава и ЧЕТВОРНО разделение по 7 стъпки, равно на 28. И тия стъпки също се извървяват за милиарди години, но по вертикала – с Учител и съученици - може и в един живот. Играейки първите 28 упражнения от паневритмията, ние извършваме успешно това съкращаване на времето. Те не се играят само сутрин, но и като съответни действия през денонощието.

„АКО ЖИВЕЕМ ДОБРЕ, ДОБРИТЕ НАШИ ДЕЛА ЩЕ НИ СЪПЪТСТВАТ ДО ХИЛЯДА ПОКОЛЕНИЯ, ДОКАТО ЛОШИТЕ МИСЛИ СЛЕДВАТ САМО ДО ЧЕТВЪРТО ПОКОЛЕНИЕ. А ОТ ТУЙ ИЗЛИЗА, ЧЕ ДОБРОТО ВЪРВИ ХИЛЯДА ПОКОЛЕНИЯ, А ЛОШОТО - В ЧЕТИРИ ПОКОЛЕНИЯ. ЗНАЧИ, САМО ЧЕТИРИ ДОБРИ МИСЛИ И ЖЕЛАНИЯ СА РАВНОСИЛНИ НА ХИЛЯДА ЛОШИ. ВИЖДАТЕ КОЛКО ГОСПОД Е ОТСТЪПЧИВ!” (1911.08.12 пог ВНБ.ЗС/ББ2007:226)

 

 

 

16.03.2017 г. 23,23 ч.

 

ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ РАБИНДРАНАТ ТАГОР

В една мъдра източна книга се казва как Посветеният пише книги и кой ги редактира. Една светеща розова точка - казва се там - подчертава всички точни и сполучливи изрази, а една синя подчертава сгрешените. Нека си представим нещо подобно върху един ръкопис на Тагор... Може да си представим участие на Небесни редактори дори и днес - дори в България, дори и когато ползваме Гугъл-преводача. Жалко че в момента тук няма видеокамера, за да се снима това на живо. Може да напишеш отляво каквото си искаш, дори на друг език, дори пълна безсмислица от случайно натиснати букви - отдясно излиза смислен превод на това, което си си намислил да превеждаш и би трябвало да го напишеш в лявата част.

Дай ми, о Боже, до Твоето рамо,  пръв да съм в òгъня, както преди. Бий ме до смърт, размажи ме, но само вечна в сърцето любов утвърди!

Господи-Боже, тъчи ме на стана с нишки сияйни от тежки беди - скърбите, мъките нека да станат дивно разковниче в мойте гърди.

Твоето знаме е мойта поема - само в сърцето любов утвърди: вместо в гърдите Ти, АЗ да поемам огън, олово - тъй, както преди.

Мачкай тестото ми мудно, негодно; дай ми вериги, железен хомот... Само сърцето ми нека свободно ТЕБЕ да люби - до смърт, до живот!

Дай ми колиба от скромна по-скромна. Имаш ли нужда - и лудост ми дай. Тебе обаче до кръв да Те помня - с Теб да вървя до без дъх, до безкрай!

Нека да падаме в пътя към Тебе. Нека в умора бездънна да бдим - знам, че трудът ни нищожен и дребен в миг ще я духне, подобно на дим.

Виж лабиринтите, пътнико скръбен. Схващай света, о сестрице добра. Примки, мечти там растат като гъби - мигар стръвта им до днес не разбра?

Смърт ни заплашва дори и във рая. СМЪРТ ни изважда от личния блян... Господи, дай ми пред Теб да ридая - Дай ми да плача, пред Тебе прострян!

Да... Случвало се е и на други, случвало се е пак неведнъж и в България. Представете си пак монитор, колкото и да е нездравословно това за очите и душата... Представете си човек, който е получил сърдечна покана от удивително красива млада жена в чужбина. Покана да отиде, да остане при нея и да не се върне вече никога... Започва да й пише отговор кога пристига, но на екрана излизат съвършено разични букви на друг език с огромен шрифт: "НИКОГА НЕ СКАЧАЙ В МЪТНА ВОДА!". Да... Ако не са били тия букви, той наистина е нямало да се върне повече никога...

 

 

 

17.03.2017 г. 09,28 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Вие знаете философията на Диогена. Един ден той казал: „Искам да се отдалеча от хората и малко да живея за себе си.“ И седнал под една круша и ял круши. И вижда, че идва един селянин при него. Диоген, като го видял, станал неразположен и казал: „Да се махне този!“ И искал да го изхука. Но после казал на себе си: „Диогене, толкова години ти проповядваш на хората търпение и на всичко това, на края на живота си, ти искаш да опропастиш всичко онова, което си създал!“ И става Диоген, сяда, поканва селянина. И те са имали най-добрия разговор, за който ни говори окултната история. От този селянин Диоген научил какво нещо е доброто, което трябва да се прави на човека. Селянинът не идвал да вземе нещо. Може би това е един ангел, който Бог му изпраща, за да научи нещо, да му даде един урок. От този селянин, Диоген научил нещо ценно. Той позна смисъла на себе си. И вие някой път искате да седнете и да си починете. И ще дойде този селянин. И ще кажеш: „Не може ли той да почака? Не може ли той да дойде друг ден, а не сега?“ - Не, днешния ден не го отлагайте за утре!"(27 декември 1933, "Постигни реалността")

"Каквото и да правите, едва ли ще намерите в живота си десетина души, които да мислят като вас. Да разбирате хората и да ви разбират - в това се състои щастието, в това се състои придобивката на живота. Сега и ние търсим будните души със свещ, както едно време Диоген е търсил истинския човек. Съвременните хора търсят щастието с фенер, със запалена свещ. Запалената свещ подразбира човешкия ум, който търси нещо. Диоген е тръгнал посред ден със запалена свещ да търси човеци. Защо му е трябвало свещ при силната слънчева светлина? - Значи при слънчевата светлина не може да намерите човека, когото търсите, затова трябва да запалите свещ." (12 септември 1928, "Много знания"). - В Словото се обяснява подробно какво може и какво не може да се постигне денем; какво може и не може да се постигне вечер и нощем. В едни случаи казва да правим срещите си само сутрин; в други - че когато залязва физическото слънце, изгрява божественото. Има хора, които искат общуване само чрез духа или ума си; има хора, които искат общуване и чрез душите и сърцата си. Всяка част от денонощието и дадена от Бога за специфични постижения и преживявания. Когато ни казва "Пазѝ силата на духа си", Той има предвид кога, как и с кои или без кои хора и неща се постига това; когато казва "Пазѝ свободата на душата си" - също; "Пазѝ светлината на ума си" - също; "Пазѝ топлината на сърцето си - също". Много хора, дори изключително духовни, не опазват свободата на душата си и топлината на сърцето си, понеже във времето, определено за тях, наблизо има хора или духове, които изпиват енергията им. От това се излиза само с разпознаване на Словото и с майчински чувства и грижи. Докато не проявим майчинските си чувства и сърцето на лекаря, ние никога няма да дадем нощите си за Бога. Майчинските чувства дори при хищника се проявяват не само към същества от неговото семейство, от неговия вид. Когато проявим Божественото от милосърдие, тогава Божественото ще изпрати и при нас някой, който ще сложи балсам в раната ни, ще изпълни мечтите ни, ще уреди живота ни, ще спре погрозняването и състаряването ни. Балсамите, които носи божествената нощ, не са като дневните балсами. Именно затова тук Учителят казва, че в някои случаи "при слънчевата светлина не може да намерите човека, когото търсите, затова трябва да запалите свещ".

В НЯКОИ СТАРИ И СЪВРЕМЕННИ ТЕКСТОВЕ МЪДРЕЦИТЕ ГОВОРЯТ ЗА РАЗМЯНА НА УСЛОВИЯТА, ПРИ КОИТО ХОРАТА ЖИВЕЯТ. НЯКОИ НАРИЧАТ ТОВА "РАЗМЯНА НА ЖИЛИЩАТА, РАЗМЯНА НА СЪЩЕСТВАТА", давайки примери с милионите видове химични реакции, за да протича Животът. В напредналите човечества понякога разменят даже и работните си места. Нали в химията има ЗАМЕСТВАНЕ И РАЗМЕСТВАНЕ, НАЛИ ГО ПРАВИ И МАТЕМАТИКАТА? - Ето че за това говори и Учителят в един от примерите Си за Диоген:

"Вие често сте привеждали примера за Александър Велики, че като застанал пред бъчвата на Диоген, той му казал: „Какво благо искаш да направя заради тебе?“ Диоген му отговорил: „Малко да се отдалечиш от светлината, да не ми засенчваш слънцето.“ Но в този пример има нещо, което не достига на Диоген. Защо живееше той в бъчва? И вие го вземате това за пример. Диоген не беше се освободил от своята бъчва. Като живееше в бъчвата, искаше и Александър Велики като мине, той да си седи на рахатлък. В състоянието на едно животно. Но аз го вземам този пример в обратен смисъл. Човек все има по една бъчва. И у вас е останала по една бъчва, от която не сте се освободили. Че, представете си, че вие имате тази бъчва и се явява Христос пред вас и ви пита какво добро искате да направи Той заради вас. Ще кажете: „Господи, моля Ти се, махни се, не мога да се удоволствувам в света. Защото в Твоето присъствие аз не мога да направя това, което Ти искаш.“ Присъствието на Александър Велики засенчва слънцето, че не може Диоген да види хубавите работи.Ти си един Диоген, който живееш в бъчвата си. Казваш: „Да познаем света.“ Диоген позна ли Александър Велики? Не го позна. Аз, ако бях на мястото на Диогена, щях да говоря на Александър Велики. И ако той ме попиташе: „Какво мога да направя за тебе“, щях да му кажа: „Ако обичате, влезте в моята бъчва да опитате моите условия, а аз ще застана на Вашето място.“ Аз ако бях, тъй бих казал: „Влезте в бъчвата ми, аз ще взема Вашето място и ще разгледам света, тъй както и Вие го гледате. А Вие поживейте в тия ограничителни условия, в които аз се намирам. /.../ И понеже ние не обичаме Бога, нямаме и една правилна любов и към ближния си, и към себе си. И вследствие на това се раждат всичките противоречия. Ако имахме истинската мярка на любовта, тогава щяхме да се освободим от всичките сегашни противоречия, които съществуват. Стремете се да имате едно правилно разбиране на Божията Любов. Да може да разрешите контраста в нея. Да разрешите въпроса на Диогеновата бъчва. Ако дойде Христос при вашата бъчва, какво трябва да Му кажете? Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на Живота. (Три пъти.)" (3.VI.1934, "Трите страни")

"Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине. Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: „Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина“. Въпреки всичко той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: „Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години? Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка? Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?“ Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък. Лошият човек е във вас, във вашите мисли и чувства, /.../Тъкмо се въодушевите от някоя възвишена идея и искате да направите едно добро, но в ума ви веднага нахлуват лоши, страшни мисли и вие се отказвате от идеята си. Това са мислите на лошия човек във вас, който иска да ви спъва. Изслушайте го с търпение, но не приемайте мислите му като ваши. Щом се изкаже, той ще се отдалечи от вас. Тогава вие ще направите доброто, което сте намислили./.../ Как може да придобие човек Любовта? – Чрез Словото. Казано е в Писанието: „В начало бе Словото и Словото бе Бог. Всичко чрез Него става“. Следователно, когато Словото влезе в човека, ще пресъздаде неговия живот. Възлюби Бога в себе си! Възлюби ближния си вън от себе си. Този е пътят, по който човек трябва да върви." (14 юли 1935, "Слово и Живот") - Както личи от темата и заглавието на тази беседа, спасението идва от Словото и Живота. Който разпознава Словото и работи за него, който посеща Живота и не го възспира, няма как да не става все по-умен, добър, силен, прекрасен и млад.

А ТОЗИ ПЪТ - ОТНОВО ДИАЛЕКТИКА, ОТНОВО СИНТЕЗА, ПАК СЪВЪРШЕНО ЯСНО ОБЯСНЕНИЕ КАК УЧЕНИКЪТ НА БОГА ТРЯБВА ДА ВЛАДЕЕ И ДОБРАТА ОБХОДА, И КАТЕГОРИЧНОСТТА: "Отдалечил се Диоген извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен, или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. - Не трябва да ви спъва въпроса защо е дошъл. Дошъл е - ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред. /.../ В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ./.../ /Но когато някой иска да ви спре, да изпълните НЕГОВАТА воля/, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света НЯМА да оправяте! Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото ЕДНА минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате; някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви! Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне вкъщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе“. Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви - вземете го. Ако отивате на гости и то не плаче, вземете го; иска ли да върви с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли, ОСТАВЕТЕ ГО. Нищо повече! Рязко и положително! Не се спирайте да му разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя - право към целта!" /.../ Нам "морал" не ни трябва. /.../ Любовта трябва да влезе в сърцето ви! За нас е важно какво е сърцето, а не какви дрехи има отвънка! Ние не сме за външния морал - него ние наричаме прическа, обличане. И той е хубав, но е за свободното време. А щом си в Пътя, върви - главното там е учението! /.../ Вие решавате каква е задачата на ученичеството – да различавате приятелството. Всеки ученик, който се учи добре, е ваш приятел. А всеки ученик-ленивец е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг: неговият ум е зает с други работи. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. /.../ Първо: "Истината в душата, Мъдростта в ума, Любовта в сърцето". ТОВА са важните въпроси, които всеки един ще реши по всички правила. Второто нещо, което ще решавате, е "Свобода в душата, Светлина в ума, Чистота в сърцето".Третото нещо е: "Плодът - в душата, Знанието - в ума, Силата - в сърцето". ТОВА е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление." (27 август 1922 година, "Правила и мерки за избягване на всички погрешки")

АДАМИТСКА ПЕСЕН

"Диоген" значи "Роден от Бога”, "Раждащ Бога"

(трети и четвърти стих на всеки куплет са се повтаряли като припев)

Нощувал Диоген във бъчва,  по-беден даже и от пес; Но даже Господ се измъчва,  бездомен и презрян до днес.

С фенера си мъдрецът денем човека търсел в оня век, но всеки бил зает и женен и грижел се за СВОЙ човек.

Въртели се от памти-века  лъжи, оглозгани без жал. Все дирел Дио Человека,  но всеки кокъла държал.

ЧОВЕК Човекът не намерил –  ни жрец, ни "праведник", ни крал. Да, дълго Диоген треперил,  но името си той разбрал.

Престанал най-подир да дири и станал скитник волнокрил – в морето бъчвата натирил,  парцалите си подарил.

Така че, който ражда Бога, остава чисто гол и бос  и в тоя свят на "знам" и "мога"  помага само като гост.

Защото хиляди нещастни  (богати, бедни и царе) ловуват само СВОЕ щастие –  и всеки бърза да умре.

3-6.10.2006

ЕТО ОЩЕ НЕЩО ИНТЕРЕСНО ЗА ДИОГЕН - НИЕ НЕ ЗНАЕМ ПОДРОБНОСТИ ЗА ЖИВОТА МУ. ЗАСЕГА НА РУСКИ, НЕ СТИГА ВРЕМЕТО ДА СЕ ПРЕВЕДЕ:

Философия Диогена

Жизнь людей наполнена самыми разнообразными условностями и излишествами. Человек забыл свою подлинную природу и окружил себя абсолютно ненужными вещами. В результате этого он опутал себя тысячами норм, законов, каких-то правил. Всё это делает его жизнь тяжёлой и суетной. Против подобного положения вещей всегда выступали философы. Они призывали людей отказаться от излишеств и ценить простые земные радости. Самым же первым, кто попытался на личном примере показать подлинную и правильную жизнь, был Диоген.

Это древнегреческий мудрец, живший в 412-323 годах до н. э. Он не оставил никаких сочинений и философских трудов. Память о нём сохранилась, лишь благодаря рассказам современников. Все эти рассказы собрал и систематизировал историк философии Диоген Лаэртский. А основатель ботаники и зоологии древнегреческий философ Теофаст утверждал, что озарение пришло к Диогену, когда он ещё, будучи совсем молодым, посмотрел на пробегающую мышь. Будущий мудрец подумал, что зверёк не нуждается в подстилке, не пугается темноты, не ищет лишних наслаждений. Он ведёт себя абсолютно естественно. Так почему же человек не может жить точно также.

Диоген сидит в бочке Так родилась философия Диогена. Всю жизнь мудрец довольствовался малым, самым необходимым для жизни. Свой плащ философ использовал не только для того, чтобы носить его, но ещё и для того, чтобы спать на нём. Пищу он носил в суме, а для еды, сна и беседы ему подходило любое место. Своё жильё этот удивительный человек обустроил в глиняной бочке. В Древней Греции она называлась "пифос" и представляла собой глиняный сосуд в рост человека. В таких больших сосудах хранили зерно, масло, вино. Ну а наш герой использовал его для жилья.

Философ регулярно закалял свой организм. Летом он лежал на горячем песке, а зимой прижимался к мраморным статуям, запорошенным снегом. И летом, и зимой он ходил босым. Живя в бочке, мудрец не имел ничего, кроме чашки и миски. Но однажды он увидел, как мальчик сложил ладони в горсть, и стал пить воду из источника.

Наш герой воскликнул: "Мальчик оказался мудрее меня, так как превзошёл простотой и естественностью жизни". Чашка была выброшена, а затем настали очередь и миски, когда другой мальчик на глазах философа начал есть чечевичную похлёбку, налив её в корку хлеба.

Философия Диогена противопоставляла страстям разум, а судебным законам – законы природы. Часто мудрец говорил, что боги даровали людям очень лёгкую жизнь. Но те многократно усложнили её, опутав себя надуманными условностями и нормами.

Однажды философу попался на глаза человек, которого обувал его раб. Глядя на это, наш герой заметил: "Ты был бы безмерно счастлив, если бы тебя ещё и подтирали. Так отруби себе руки, и тогда наступит полное счастье".

Мудрец подходил к статуям и просил у них подаяние. Его спросили, почему он так поступает. И тот ответил: "Я делаю это для того, чтобы приучить себя к отказам". В то же время он просил милостыню у людей, если был голоден. Однажды один из прохожих спросил, почему он должен подавать ему. На что получил ответ: "Если ты подаёшь другим, то тебе нетрудно будет подать и мне. Если же ты никогда раньше не подавал, то начни с меня".

Как-то наш герой сидел на площади и рассуждал о важных вещах. Но люди не слушали его и шли мимо. Тогда философ начал подражать разнообразным птичьим голосам. Тут же собралась толпа, и мудрец начал стыдить её. Он упрекал людей, что ради пустяков они сбегаются, бросив все дела, а ради важных вещей не хотят остановиться и проходят мимо.

Он говорил, что человек любит соревноваться с себе подобными в самых неприглядных делах, но никогда не соревнуется в искусстве добра и помощи ближним. Мудрец удивлялся, что музыканты настраивают струны на лире, но не могут настроить покой и умиротворение в своих душах. Риторы учат правильно говорить, но не способны научить правильным поступкам. Люди приносят жертвы богам и просят себе здоровье и долгие годы жизни. Но затем садятся за пиршеский стол и объедаются во вред своему здоровью.

Философия Диогена учила людей простоте, естественности и гармонии с окружающим миром. Но мало кто из современников мудреца последовал его примеру. Умер он в один год с Александром Македонским. Говорят, что даже в один день. Это очень символично, так как великий завоеватель стремился наслаждаться всеми благами жизни, а наш герой призывал полностью отказаться от них. Две крайности исчезли в один день, оставив людям выбор. Но те выбрали не философа, а завоевателя. До сегодняшнего дня человечество не пересмотрело своих взглядов, а поэтому неуклонно идёт к гибели.

Валерий Крапивин

 

 

17.03.2017 г. 17,55 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : ИЗ ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1911 г., Велико Търново, 13 август. : : ТОВА Е УНИКАЛНО СЛОВО ЗА СВОБОДАТА И ИСТИНАТА, ТРЯБВА НЕПРЕМЕННО ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ЦЯЛОТО В ОРИГИНАЛ. Тук са само няколко откъса от него:

"СЕГА ЩЕ ВИ ГОВОРЯ ВЪРХУ ДУМИТЕ: „ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ“. ЦЕЛТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ НЕ Е САМО РАЗВИТИЕТО НА ДУШАТА, НО И ПРИДОБИВАНЕТО НА СВОБОДАТА, КОЯТО Е ИЗГУБИЛА. СЛЕДОВАТЕЛНО, СВОБОДАТА Е ЦЕЛ. АКО ИМА НЕЩО, ОТ КОЕТО СЕГА ПЪШКАТЕ, ТО Е РОБСТВОТО, КОЕТО РАЖДА ТЪМНИНАТА. СЕГА ВСИЧКИ ГОВОРЯТ ЗА СВОБОДА, ВСИЧКИ СЕ СТАРАЯТ ДА Я ПРИДОБИЯТ, ДАЖЕ НЯКОИ ИСКАТ ПРИДОБИВАНЕТО Й ЧРЕЗ ОСТРОТО НА НОЖА. ПРИ ВСЕ ТОВА ОБАЧЕ, ВСИЧКИ ОЩЕ НЕ СА Я ПРИДОБИЛИ, А ХРИСТОС ВЕЛЕГЛАСНО КАЗВА: „ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ“. СВОБОДАТА Е ЕДНО КАЧЕСТВО НА ДУШАТА, КОЕТО ТЯ ТЪРСИ. ТЯ Е ЕДНА ПЪРВОНАЧАЛНА СИЛА, ОТ КОЯТО ДУШАТА СЕ Е РАЗВЪРЗАЛА И Е ИЗГУБИЛА НИШКАТА - И ВСЛЕДСТВИЕ НА ТАЗИ ЗАГУБА, ТЯ Е ПОТЪНАЛА В МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ, КОЕТО Е СИНОНИМ НА СТРАДАНИЕ И ИЗПИТАНИЕ.  /САМО/ ИСТИНАТА Е, КОЯТО МОЖЕ ДА ДАДЕ НА ЧОВЕКА ЗНАНИЕ, МЪДРОСТ, И ДА СВЪРЖЕ ЧЕЛОВЕКА С БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ. И КОГАТО ВИЕ СХВАНЕТЕ ИСТИНАТА, ТЯ ЩЕ ДАДЕ НА ДУШАТА ОНАЗИ ВЪТРЕШНА ПЪЛНОТА, ОТ КОЯТО СЕГА ИМАТЕ НУЖДА. САМО ИСТИНАТА Е, КОЯТО ВНАСЯ В ДУШАТА МИР И СПОКОЙСТВИЕ. АДЪТ НЕ Е НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ЛИПСА НА ИСТИНА. ГДЕТО НЯМА ИСТИНА, ТАМ Е АД - ВЕЧНОТО БЕЗПОКОЙСТВО, ВЕЧНАТА ТЪМНИНА. И АКО ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ ДАЛИ ИСТИНАТА Е ВЪВ ВАС, ПИТАЙТЕ СЕБЕ СИ ДАЛИ СТЕ МИРНИ И ДАЛИ НЕ СЕ КОЛЕБАЕТЕ - ТОВА Е МЕРИЛОТО. И ПРИ НАЙ-МАЛКОТО НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ ТЯ СЕ ОТТЕГЛЯ, А КОГАТО ДОЙДЕ, НИЕ СЕ УСЕЩАМЕ СПОКОЙНИ И ОБСТАНОВКАТА НА НАШАТА РАБОТА СТАВА ПО-ЯСНА И НЕ СЕ ПЛАШИМ ОТ БЪДЕЩЕТО. КОГАТО У ВАС СЕ ЗАРОДИ СТРАДАНИЕ, ЛЮБОВТА МОЖЕ ДА ВИ УТЕШАВА, НО САМО ИСТИНАТА МОЖЕ ДА ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ.”

„В СВЕТА ИМА ДВА ВИДА ХОРА: ЕДНИТЕ СА СПОСОБНИ ДА ЗНАЯТ ИСТИНАТА, А ДРУГИТЕ - НЕ.” : : КОМЕНТАР, 17.03.2017: Ние не се съобразяваме с този факт и се опитваме да разкриваме истината на хора, които ни мразят и даже ни гонят заради това, а по-агресивните просто ни отбягват.

КОГАТО НЕ ВЪЗПРИЕМАТЕ ИСТИНАТА ВСЕЦЯЛО, НЯМА ДА ВИ ВЪРВИ НИТО ДУХОВНО, НИТО МАТЕРИАЛНО. ВИЖДАТЕ: АЗ СВЪРЗВАМ И МАТЕРИАЛНОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ С ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА ИСТИНАТА. /.../ НЕ! ЕДНА РЕАКЦИЯ ТРЯБВА ДА СТАНЕ, И ТО ДА СТАНЕ НАПЪЛНО, ЦЯЛАТА - САМО ДО ПОЛОВИНА НЯМА ПОЛЗА. : : КОМЕНТАР, 17.03.2017: Какво означава да възприемем и приложим Истината НАПЪЛНО, ИЗЦЯЛО – това е въпрос, който ще е достъпен на хората едва в бъдещите столетия и хилядолетия. В една беседа Учителят казва, че божествената наука ще бъде разбрана и приложена нашироко от човечеството най-малко след 100 хиляди години, ето защо няма защо да се надяваме, че някой ще пожелае да не живее половинчато. Ние живеем даже много по-малко от „половинчато”: всички днес с духа си са на едно място, с душата – на друго, с ума си – на трето, със сърцето си – на четвърто, а тялото им е на пето.

"ЗАТОВА, НАЙ-ПЪРВО, АЗ ИСКАМ ВЪВ ВЕРИГАТА ДА ДОЙДЕ ИСТИНАТА, ДА ИМА НЕ САМО ПРИВИДНО, ВЪНШНО СЪГЛАСИЕ, А ДА НАСТАНЕ МЕЖДУ ЧЛЕНОВЕТЕ Й СЪЩИНСКО СЪГЛАСИЕ. НИЕ СЕГА СМЕ В СЪГЛАСИЕ, ЗАЩОТО ГОСПОД Е ПОМИСЛИЛ ЗА ЯДЕНЕ И ДРУГИ НУЖДИ ТУК НА СЪБОРА, НО ЩОМ СЕ РАЗОТИДЕМ, ВСЯКОЙ СЕ СКРИЕ В СВОЯТА ЧЕРУПКА." : : КОМЕНТАР, 17.03.2017: СЪЩИНСКОТО съгласие не е постигнато и до днес, тъй като дори и след най-вдъхновените ни събирания всеки се прибира „в черупката си”, където обикновено има съвсем други влияния.

"ВИЕ КАЗВАТЕ, ЧЕ САМО АКО СТЕ ЦАРЕ И РАЗПОЛАГАТЕ С ВОЙСКА И ПРОЧЕЕ, ЩЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ МНОГО НЕЩО. НО КАТО ИМАМЕ НАОКОЛО ЦАРЕ, ЗАЩО НЕ ВИЖДАМЕ ДА ГО ПРАВЯТ?"

„ЩОМ НИЕ ИЗГУБИМ ИСТИНАТА И ОСТАНЕМ БЕЗ БОГА, ТАКИВА, ПО БОЖИЕ ПОВЕЛЕНИЕ, СЕ ИЗНАСЯТ НАВЪН, ЗА ДА СЕ НЕ ЗАСМЪРДЯВАТ” : : КОМЕНТАР, 17.03.2017: Именно по тази причина е извънредно трудно, почти непоносимо да се живее с хора, които не обичат Истината. Необходима е гигантска воля и специално дишане на духа, душата, ума и сърцето, за да не загубим съзнание от тия миризми.

„ХРИСТОС РАБОТИ В УМА НИ, А ДУХОВЕТЕ, ИЗПРАТЕНИ ОТ НЕГО, РАБОТЯТ В СЪРЦЕТО. МИСЪЛТА Е ФОРМА, А ЖЕЛАНИЕТО Е СЪДЪРЖАНИЕ. КОГАТО В НЯКОЕ ИСКАНЕ, ОТПРАВЕНО КЪМ БОГА, ВЗЕМАТ УЧАСТИЕ УМЪТ И СЪРЦЕТО ЗАЕДНО, ТОГАВА НА ТАКАВА МОЛИТВА НЕПРЕМЕННО СЕ ОТГОВАРЯ. А АКО НА НЯКОЯ МОЛИТВА НЕ СЕ ОТГОВОРИ, ТО Е ЗАЩОТО Е БИЛА САМО С УМА ИЛИ САМО СЪС СЪРЦЕТО. ЕВОЛЮЦИЯТА Е ПРАВИЛНА И УСПЕШНА, САМО КОГАТО СЪРЦЕТО И УМЪТ СА СЪГЛАСНИ И КОГАТО ДУШАТА ДУХЪТ СА ТОЖЕ СЪГЛАСНИ. НАСТРОЕНИЕ И СЪСРЕДОТОЧЕНИЕ С УМА И СЪРЦЕТО В МОЛИТВАТА - ТОВА Е, КОЕТО СЕ ИЗИСКВА ОТ ВСИНЦА ВИ.”

„В МОМЕНТИ НА СЪМНЕНИЕ, МАТЕРИАЛНИ УТЕСНЕНИЯ И ПР. ПОЧНѐТЕ ДА РАЗМИШЛЯВАТЕ И КАЖѐТЕ: „АКО ГОСПОД Е ИСКАЛ ТОЯ ТОВАР ДА ГО НОСЯ, ЩЕ ГО НОСЯ И ИЗНОСЯ; АКО ЛИ НЕ, ТОГАВА НЕКА СЕ ОТМАХНЕ ТОВАРЪТ.“

 

 

18.03.2017 г. 12,09 ч.

 

ЗА КОГО И ЗА КАКВО ЖИВЕЕМ?

ЕТО ГО САЛОНА НА ИЗГРЕВА И ЕДИН БАЩА С ДЕТЕТО СИ. Някои от децата на Изгрева израснаха в присъствието на Учителя и до голяма степен по методите, които Той е дал. Имахме АБСОЛЮТНО БЕЗПЛАТНА БРАТСКА ДЕТСКА ГРАДИНА, понеже тогава все още имаше хора от Бялото Братство и затова слушаха Учителя. Изпълняваше се донякъде и Общата формула за баланса на присъствието и отсъствието на Майката, на бащата, на близките и на другите хора с дух и душа. За тази Формула става дума накрая тук в коментара.

БЕИНСА ДУНО: "Сега хората се намират в едно патологическо състояние /.../ Да кажем, вие всички се смущавате от вашия живот, не знаете какво ви чака утрешния ден. Животът ви не е осигурен. Живеете - и не знаете защо живеете. Да каже някой от вас: защо живеете? Защо живее и за кого живее? Запример, защо вие живеете и за кого живеете? Как бихте отговорили на този въпрос? /.../ Но ако ви подложим на изпит дали живеете за Бога тъй, както са правили светиите? Каква е разликата, ако човек живее за една идея както светиите - по какво се отличават? (По своето разбиране). То е вярно, по своето разбиране. Но когато човек има разбиране за някаква идея, той е готов да направи всичките жертви. ТОВА значи ще живееш за Бога! Щом не можеш да дадеш всичките жертви, разбирането ти не съответства на жертвите, които можеш да дадеш. Затова, именно, идеята, за която ние можем да жертваме всичко, ТРЯБВА ЗА ЗАСЛУЖАВА жертвата ни!(9.I.1931, "Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат")

„Преди всичко, да се роди човек, това не зависи от него. Майка му и баща му са главните фактори за неговото раждане. Родителите му са стрелочниците, които са дàли направление, път за идването на човека на земята. Човек сам не може да избере родителите си, но веднъж дошъл на земята, ТОЙ ИМА СВОБОДА ДА ИЗБЕРЕ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ. Щом излезе от утробата на майка си, човек е вече свободен. Някой казва: „Защо трябва да имам баща и майка?“ – ЗА ДА СЕ ОСВОБОДИШ ОТ РОБСТВОТО, в което живееш. – „ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ЖЕНЯТ ХОРАТА?“ – ЗА ДА ОСВОБОЖДАВАТ РОБИТЕ. Докато човек не стане баща или майка, той не може да отиде на фронта, да воюва за освобождаване на своите деца от робство. Какво повече може да иска човек, след като баща му и майка му са воювали за него и са го освободили? След всичко това трябва ли да пита защо се е родил? - РОДИЛ СЕ Е, ЗА ДА БЪДЕ СВОБОДЕН. РАЖДАНЕ ЗНАЧИ ОСВОБОЖДЕНИЕ. РАЖДАНЕ, ЗНАЧИ ОЩЕ РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО. Почне ли човек да разбира Словото, мъглите около него се разпръсват.” (7 август 1932, "Новите възгледи")

„Някой път аз се спирам и казвате: „Аз искам да живея.“ Аз задавам въпроса тъй: Искам да живея - но за кого? За кого може да живеете в света? За себе си да живеете, вие ще влезете в едно стълкновение. Ако живеете за Божественото, ТОВА е животът. БОЖЕСТВЕНОТО е същината. Туй, което търсите в себе си, е щастието. Вие търсите щастието, но щастието е в БОЖЕСТВЕНОТО във вас. Вие търсите светлите мисли. - Тия светли мисли са в БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ. Каквото и да търсите в света, вие ще го намерите само в тоя Божествен порядък на нещата.” (1 май 1940, „ Божественият център”) „Казвате: „Да живеем добре.“ - Не е въпрос да бъде човек добър само в семейството си или само в обществото.” (17.XII.1939 , „Идете в Галилея”)

„Казвате: „Може да живеем братски...“ - Да се реализира братството в света е трудно. Казвате: „Да живеем по любов...“ - Хубаво е, но между вярване, между говорене за любовта, и това, което всъщност става, има грамадна разлика.” (31.XII.1933, „Да живее душата ми!”)

„В ЛЮБОВТА НА БОГА ТИ ЩЕ ИМАШ ВСИЧКО. /.../ Ако дойде някой напреднал дух и види как живеете вие и как в София живеят хората, ще избяга веднага. Това е върхът на безобразието, което сега съществува! Даже и даровитите хора не живеят правилно. /.../ Да обичаш само едного – че това сте го правили вече. Всеки има да обича поне по един, но това не може да ви направи щастливи. Този закон вие го знаете, но любовта към Цялото сега ТОВА трябва я да учите. Любовта към Цялото е любов към едного. Защото, ако вие не обичате даже нито едного в света, вие не можете да дойдете на Земята. Вие обичате най-малкото баща си, майка си или един приятел, или друг някого - И ТОВА, КОЕТО ОБИЧАТЕ, С Н Е Г О ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕТЕ. Щом престанете и този едного да обичате или един само престане да ви обича, вашата работа е свършена, вие напущате Земята.” (19.XI.1933,” Истинската добродетел”)

„Туй, което имате, вие сте кредитирани: и живота ви - И ТЯЛОТО ВИ, И УМА ВИ, И СЪРЦЕТО ВИ, И ВСИЧКО ТОЙ ВИ Е ДАЛ. Вие сте взели всичко туй, което ви е дал, и сте почнали да живеете за себе си. Че тогава утре ще ви повика Той и ще ви пита: „За кого трябва да живееш?“ – Господ ще ви попита – „За себе си ли или за Мене?“ Ако кажеш „Аз за себе си искам да живея“, Той ще каже: „Много добре.“ Той ще те прати на земята и ще се оттегли, ще те остави сам. Знаете ли на какво ще замяза това? Всичките тия млекопитающи са все тия философи, които са казали на Господа: „Ние искаме да живеем за себе си.“ Господ се е оттеглил и казва: „Живейте...“ Намерили са ги и са ги впрегнали на нивата: „ОРЕТЕ сега!“ Всеки, който иска да живее за себе си, ще намери една нива и ще оре и копае. И всеки, на когото не му вървят работите, живее за себе си; който боледува, живее за себе си; когото не обичат, живее за себе си. Сега той ще каже, че причината е отвънка... - Не, няма никакви външни причини! Ти ще кажеш: „Господи, ще живея за ТЕБЕ!“ - и всичко ще ви тръгне напред. /.../ Но ако живееш за себе си, никой няма да те посрещне. Ти сам ще се изпращаш и ще се посрещаш. Но ако живееш за Бога, ТОЙ ще те посреща и изпраща. Ако не живееш за Него, кой ще те посреща? Можеш да кажеш: „Аз вярвам в Бога, служа на Господа...“ - /.../ Този свят не го създаде ТИ, нито ТИ го нареди. Ти ще го ИЗПОЛЗВАШ, ти ще се учиш както ГОСПОД нареди. Тебе ти трябва знание, знание! Хиляди години трябва да се учиш, че като се научиш малко, другояче ще ти тръгне. Та казвам: не съдете за Божиите работи! Не съдете Любовта! ВЪЗПРИЕМЕТЕ Любовта - и тя ще уреди вашите работи.” (4 декември, 1938, „Една свещена идея”)

„ Детето е много елементарно. То се държи към майка си и има един стремеж крайно егоистичен. И въобще няма никакво съзнание, че майка му трябва да почива, че то трябва да се отнася добре с нея, че не трябва да я безпокои. Че тя има програма - това не влиза в неговата „програма”. И майката трябва постепенно да го отучва от този лош навик. От този лош навик произтичат всичките несгоди и неприятности в живота. Животът започва с човешкия стремеж – „обич към себе си“. /.../ Всеки иска да бъде щастлив. И всеки иска съдбата да му се усмихне отвънка – всичко да стане по неговата воля. А той трябва да знае, че не е неговата воля, която направлява съдбините на света. Нито волята на едного, нито на двама. Има в света Нещо, в което ние сме потопени. (20.V.1934, „Като себе си! Трите идеи”)

НА ТАЗИ ТЕМА БЕ И ОТГОВОРЪТ НА ВЪПРОС ОТ ЕДНА ПРИЯТЕЛКА-МАЙКА. Уместно е да се обнародва и тук за общо сведение: 18.03.2017: Наистина, съществува ОБЩА ФОРМУЛА ЗА ПРИСЪСТВИЕ И ОТСЪСТВИЕ НА МАЙКАТА, в зависимост от възрастта на детето. Има формули за същото и при общуване със всеки друг член от едно родово, астрално или търговско съобщество - понеже много събирания на хора на тясно пространство са по користни съображения. Но според Общата формула за майчинството, има сторго устновени от Създателя закони за кърмнето на детето от майката, което продължава цели 28 години. Да три години е физическото кърмене, ако млякото на майката е чисто (ако се храни правилно, движи се на чист въздух, приема и твори само чисти мисли и образи, общува само с чисти и възвишени хора). Етерното кърмене продължава 7 години, астралното - от 7 до 14, менталното - от 14 до 21, а каузалното, будическото и атмическото - от 21 до 28. Последният период - ако майката е с монада, искра Божия. Ако бащата е бил без монада, те са създали човек-хибрид, амфибия, която се лашка между Духа и света и има много драматичен живот, понякога и трагичен. Но според Формулата (има една примерна таблица), майката трябва да подсигури на детето периодична самота и общуване с аурите на други хора - хора с монада, - докато тя в това време отсъства от дома. Чрез формулата може да се изчислява колко време точно в денонощието детето трябва да е прегръдките й или в етерната й аура (в рамките на дома) и колко време тя трябва да отсъства извън дома, за да не го разболява, да не отравя аурата му. И съпруг (партньор), баба, дядо, братя и сестри и др. трябва да отсъстват прогресивно, ако искаме детето да остане здраво и нормално и да не се хлъзне надолу в еволюцията. В Свободната Вселена тия срокове се спазват стриктно, но не толкова по формули и графици, а по вътрешен импулс. Започнат ли спадовете на настроението и енергията, пререканията и дрязгите, значи даден хармоничен срок е нарушен и човек трябва незабавно да си излезе. Детските плачове и болести се дължат и на това, не само на неправилното хранене и пр. При нас вътрешният усет е нарушен и затова можем да ползваме патерици - формули и таблици, биоритмология, астрология и т.н. Така установяваме научно кога две или повече аури се бият и кога се милват и обичат. Според Таблицата, например, в края на първата година на детето майката трябва да е физически и етерно до него 23 часа, 9 минути и 17 секунди в денонощието, но останалите 51 минути и 43 секунди то трябва да е самичко и с някой друг. Общество, което не може да подсигури такива условия за детето и майката, трябва да бъде унищожено - Кармата и Природата постоянно взимат мерки за това. Тук думичката "трябва" е неуместна - това са обективни действия на син-биоритмите. Така, при дете на 6-годишна възраст майката трябва да отсъства 5 часа и 14 минути от дома и в това време да бъде при детето друг чист човек с искра Божия и даже повече от един, като част от това време то трябва и да е самичко. Обаче ако на тази му възраст майката отсъства от етерната аура на детето (в радиус от дециметри до няколко метра) повече от 18 часа и 46 минути, започват взаимни деструктивни процеси. Всички тия данни може да изглеждат абсурдни, обаче един ден действията на взаимните биоритми и психоритми ще се установяват и с измервателни тестове. По тази Таблица, например, когато детето е на 14 години, майката трябва да присъства в дома 12 часа, но 12 часа на всяка цена трябава да е надалече, ако не иска да има биологически и аурни сривове. Кой днес може да приеме и изпълни това? Същото, което важи за бащата по време на бременността на майката, важи и за самата нея в периодите на отсъствие от дома: тогава те изпращат на детето си, на близкия си, каузални, будчески и атимчески токове, които не могат по никой начин да се възбудят при предозирано присъствие. При последното, напротив, се пробиват сонди към ада и оттам изскачат тъмни духове, които развалят всичко. Това е наука за бъдещото човечество. Още един пример: когато детето е на 27 навършени години, то трябва да бъде 51 минути всяко денонощие в дома на майката, за да може да протече правилно закърмването на неговите безсмъртни тела. Разбира се, това важи само за майка и дете с искра или росинка от Бога. При това, трябва да се съобразяваме и с астрологията, и с био-психо-ритмологията. Ритмите през 11, 22 и 28 дни са реални, обаче те важат само за физическото, астралното и менталното тяло. В сравнителната био-психо-ритмология има и ритми на причинните, будическите и атмическите тела, които са през много повече дни и месеци и те са ни известни. Същевременно, ако майката не суче от духовните и божествените си близки, бащи и майки през целия си живот, тя няма как да кърми детето си чисто и правилно до 28-годишната му възраст. Нашите истински близки не съвпадат с тия, които сме си избрални с принизен вкус или с които ни е обвързала кармата. Така, след 28 години майката и детето са "квит": дала му е, каквото е могла да му даде. От този миг нататък, ако останат в един дом, започва прогресивното действие на Антиформулата: взаимно психическо и физическо разрушаване. Черната ложа разчита именно на тия навици на хората и на съобществата с хора без монада или затлачена монада. Не че няма да се грижим за близките си и след тази възраст, но оставане с тях на една територия, особено нощем, обикновено е пагубно: интимният и родовият вампиризъм действат предимно през нощта, най-вече при късно заспиване и спане след изгрев слънце. Дори и сам да живее такъв човек, тогава го пият вампирите от ада и той рухва и се отчайва за броени години. Ако не сучем редовно от 7-те аури на сродни души и тела и на по-напреднали от нас, на практика ще изглеждаме като всички останали хора по болниците и по улиците.

 

 

19.03.2017 г. 08,57 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : ИЗ ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1911 г., Велико Търново, 14 август.

„БЪЛГАРИТЕ НЯМАТ ПОЧИТАНИЕ НИТО КЪМ БОГА, НИТО КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ. БЪЛГАРИНЪТ Е СЪВЕСТЕН, НО НЕ Е РЕЛИГИОЗЕН, А ТОВА Е ЕДИН НАРОДЕН ГРЯХ, ОТ КОЙТО ТОЗИ НАРОД Е МНОГО СТРАДАЛ. ТОВА Е ВАЖНО ДА СЕ ЗНАЕ ОТ ВЕРИГАТА, ЗАЩОТО И ВИЕ ИЗХОЖДАТЕ ОТ НАРОДА, ТА ДОБРЕ Е ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ КАТО ВЛИЗАТЕ ВЪВ ВЕРИГАТА, ВИЕ ВЛИЗАТЕ В СЪПРИКОСНОВЕНИЕ СЪС СЪЩЕСТВА ВИСШИ, ТА АКО ЛИПСВА ВЪВ ВАС ВНИМАНИЕ, ВАШАТА РАБОТА ЩЕ БЪДЕ СЪЩО КАКТО ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА СЛАМАТА КЪМ ОГЪНЯ." : : 18.03.2017: Нека някой каже: постигало се е някъде сред българи благоговейно мълчание за повече от няколко секунди? Явяване и пълна концентрация на обявени от Духа срещи с присъствие на небесни професори и асистенти? Поне веднъж в живота гостуване на някой български лидер и последователите му при друг български лидер?

„НО КАКТО И ДА ПИТАТЕ, ЗНАЙТЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОТГОВОРИ САМО НА СТРОГО ОПРЕДЕЛЕНО ЖЕЛАНИЕ. /.../ ПОНЕЖЕ НИЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАМЕ КЪМ ГОСПОДА И ИСКАМЕ ДА МУ СЛУГУВАМЕ, ТО ТРЯБВА ДА ИМА КОНТРАКТ МЕЖДУ ВАС И ВОЛЯТА БОЖИЯ; А ПЪК В КОНТРАКТА, ЗНАЕТЕ, АКО НЕ Е ОПРЕДЕЛЕН, ТО И ДВЕТЕ СТРАНИ НЕ ЩЕ ЗНАЯТ КАКВО ДА ПРАВЯТ. ЕТО ЗАЩО, ОТНОШЕНИЯТА В КОНТРАКТА МЕЖДУ НАС И БОГА ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАПЪЛНО ОПРЕДЕЛЕНИ. ДА КАЖЕМ, ЧЕ НЯКОЙ ИМА 200 ХИЛЯДИ ЛЕВА ДЪЛГ, И АКО ТОЙ СИ КАЖЕ, ЧЕ КОЛКОТО И ДА Е ТЕЖКО ПОЛОЖЕНИЕТО МУ, ПАК ГОСПОДУ ЩЕ СЕ УПОВАВА ЗА ИЗБАВЛЕНИЕ, ТОГАВА НЕПРЕМЕННО ЩЕ БЪДЕ ИЗБАВЕН. ТА ВСЯКОЙ ОТ ВАС, КОЙТО Е В ТЕЖКО ПОЛОЖЕНИЕ, НЕКА СИ НАПРАВИ НАСАМЕ КОНТРАКТ С БОГА И ДА СЕ ПОСВЕТИ НА НЕГО. /.../ НАЙ-ДОБРОТО, НАЙ-ПРАКТИЧЕСКИЯТ И ЦЕЛЕСЪОБРАЗЕН ПЪТ ЗА ВАС Е ДА НАПРАВИТЕ ТАЕН ДОГОВОР С БОГА, ЗА ДА ВИ ПОМОГНЕ. /.../ ГОСПОД ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ, САМО АКО МУ СЕ ПОСВЕТИТЕ.” : : 18.03.2017: Само който не го е опитал, не е получил отговор на практика – можем да разкажем за стотици, хиляди случаи. Не само с други хора, но и от личен опит. Бог развързва и най-безнадеждните възли, ОБАЧЕ КОГА РАБОТИ ТОВА? – КОГАТО СМЕ ПОДПИСАЛИ КОНРАКТ, ЧЕ ЩЕ МУ СЛУЖИМ. А КАК СЕ СЛУЖИ НА БОГА ИСТИНСКИ – ТОВА Е НАЙ-ВЕЛИКАТА НАУКА В СВЕТА. Мнозина си мислят, че като се молят и изпълняват духовни предписания, като са вегетарианци и трезвеници и изпълняват съвестно домашните и обществените си задължения, че това е достатъчно. Да, но в това Слово се казва, че съвестта не е най-горе - че най-горе е любовта към Бога. Така е и френологически. Съвестта е категория на етиката – Дървото за познаване на доброто и злото. В смъртния човек съвестта и етиката е да служи на нещо, което не е Бог. И да си мисли, че е Бог, не е Бог. По-долу следва още един удивителнен цитат от 14 август 1911 година, който изяснява този въпрос още по-дълбоко:

„ШКОЛАТА, В КОЯТО СТЕ ТУРЕНИ, Е ХРИСТИЯНСКА, МИСТИЧЕСКА, ФИЛОСОФСКА, НАУЧНА ШКОЛА. ХРИСТИЯНСКА - ДА МОЖЕМ ДА ПРИЕМЕМ ЗАКОНА ЗА ДРУГИТЕ; ОКУЛТНА, - ДА МОЖЕМ ДА ПРИЕМЕМ ЗАКОНА ЗА НАШАТА ПОЛЗА; А НАУЧНА - ТЯ Е ОПИТНАТА СТРАНА.” : : 18.03.2017: В хиляди лекции и беседи се разкрива кои са истинските „други” и какво означава човек да защитава интересите на собствената си душа. Обяснено от Учителя астрологически, това е смяната на епохата на Рибите с епохата на Водолея, която е настанала на Земята от 1926 година. Сможертвите за другите са били доминанта в епохата на Рибите над 2000 години, сега това минава на второ място. В епохота на Водолея започва Ученичеството, а това е ера за защита на собствената душа, Ятото и Безсмъртното Човечество. Христовият закон, че който иска да спаси душата си, ще я погуби, означава съвсем друго нещо: ако искаме да я спасим поради егоизъм и с методите на черната ложа - на повечето църкви, идеологии и духовни общества. Любовта към ближния остава приоритет за новозаветните и Общия окултен клас. Праведният и Ученикът поставят на първо място работата за собствената си душа и участието си в Школата. Затова, който е в Младежкия (Специалния) клас, той има самостоятелно непристъпно жилище и разполага САМ с живота си. Ако е създал деца и семейство, служи им много по-добре от другите, дава много повече, обаче СЛЕД КАТО СИ Е СВЪРШИЛ РАБОТАТА ЗА БОГА. Не разрешава никому да му се бърка в работата и живота. А както се казва тук, Школата на Господа е и мистична, и философска, и научна. Това означава, че трябва да сме свободни за мистичните занимания и пътешествия, за философските и научните експерименти, които се правят в нея. В нея се правят и СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ектперименти - това също е наука. Понякога тия опити в Школата са извън всякакви конвенционални представи, затова на ученика му е забранено до изнася тайни навън. Ето защо, ако сме робски обвързани с близки и общество, които е ни разбират, участието ни в Специалния Клас и по-горните е немислимо. В такива случаи пак може да сме ученици на Бога, но само по линия на епохата на Рибите – тя все още има орбис на действие. Тогава пък трябва да сме перфектни, но в кармичните задължения, търпението, примирението, служенето, саможертвата, даването. В бъдеще Школата ще има часове и в училищата, и в университетите, и в обществените просветни звена. Отрано ще се изясняват на младите тия въпроси, за да може по-напредналите и души да си изберат Свободата. На астралците ще се говори за правилен избор, саможертви и служене, понеже на Небето тепърва ще са му необходими нови бащи и майки.

„ГОСПОД ДЕЙСТВА ЧРЕЗ ХОРАТА, А НИЕ В РЪЦЕТЕ БОЖИИ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ КАТО ЕДНА ЗДРАВА ДРЪЖКА НА МОТИКАТА.” : : 18.03.2017: А колко пъти още ще се пречупваме в ръцете Му? Как да си върши Бог работата тогава? – Някой би казал, че щом Бог е мъдър, предварително ще сложи яка дръжка... – Не е точно така. Това важи само за работниците от най-вътрешните Му класове, които са изпитани през вековете. С нас прави опити, за да се чупим и да ни боли, когато правим погрешните си избори. Това Му копане вече е Училище, а не Работа.

„И ПЪРВОТО НЕЩО Е ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЖИВЕЕМ. И КАТО СЕ НАУЧИМ ДА ЖИВЕЕМ, МОЖЕМ ДА ИЗБЕРЕМ НАЙ-ПРОСТАТА ПРОФЕСИЯ - ДАЖЕ ТАКАВА, КОЯТО Е НАЙ-ПРОСТАТА В ОЧИТЕ НА СВЕТА. ЕДИН ХРИСТИЯНИН, ДОБЪР ЧОВЕК, МОЖЕ ДА БЪДЕ И ДОБЪР ТЪРГОВЕЦ, АДВОКАТ, ЗЕМЕДЕЛЕЦ, ЗАНАЯТЧИЯ И ПР. : : И ИЗОБЩО, НЯМА ЗАНЯТИЕ, В КОЕТО ТОЙ ДА НЕ МОЖЕ ДА СПОЛУЧИ.” : : 18.03.2017: Това Учителят е нарекъл ПЪРВОТО НЕЩО. Който иска да излъже Бога, да изклинчи, да живее на гърба на другите без да работи в света, сам ще тегли своите последствия. Само Майките, инвалидите и душевно болните са освободени – никой друг. В бъдеще, когато се яви ядка от 12 души, 9 от тях ще освободят трима от светски задължения: един човек на Словото, една Свободна Майка и един човек на Делото. За всеки от тях трябва за осигурят дом в градина. В бъдеще Майката ще има безплатен дом с градина и богата рента до навършване на 28 години на най-малкото й дете. След това рентата й ще спадне, но домът й си остава до края на живота й. Ако обаче някое от децата й не учи или не работи и лентяйства, върви по лош път, а тя си дава дома и рентата на него и го хрантути, обществото ще има механизми да се справи с това. В бъдещите затвори и изолационни лагери ще се дава по шепа сурово жито само на тия, които работят. Житото изгонва лошите духове и от най-големия лентяй, наркомен, алкохолик или престъпник, лекува почти всички телесни и душевни болести, дори шизофрения. Разбира се, зависи за какво жито става дума. След определен трудов стаж само на гореща вода и жито, когато някой се оправи, дават му и плодове. Обикновените и духовните хора трябва да разбрат, че са воини на Бога, воини на човечеството, тъй като личното ни участие в труда и учението в света без прекъсване е гаранция, че не сме дезертьори, че не работи някой друг двойно и тройно вместо нас:

„ВСИЧКО ТУЙ ИСКАМ ОТ ВАС ЗАТОВА, ЗАЩОТО АКО КАЖЕМ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРИГОТВЯМЕ ДА ВОЮВАМЕ, ТО ПРИ ВОЮВАНЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЕДИН АКТИВЕН, А ДРУГ ПАСИВЕН. ЗАЩОТО ТОГАВА, ОСВЕН ЧЕ НИКАКВА РАБОТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОИЗВЕДЕ, НО И ЩЕ СИ НАПАКОСТИМ ЗНАЧИТЕЛНО ЕДИН НА ДРУГ. ЗНАЧИ - ИЛИ ЩЕ ТРЯБВА ДЕЯТЕЛНОСТТА ДА ОТЛОЖИМ ВСИЧКИ, ИЛИ ТРЯБВА ДА Я ВЪЗПРИЕМЕМ ВСИЧКИ. СРЕДЕН ПЪТ НЯМА!” : : 18.03.2017: Във вече публикуваната информация за Общата формула и таблицата за децата и майките се вижда, че дори майката ще има все повече и повече свободно време за почивка, творчество, личен живот и работа. Когато има майки, жени и приятели с душа, те запълват плътно грижата за детето в свободното време на майката. Така живее и е оцеляла цялата вселена. Ето и най-простата сметка: Когато майката спре да кърми детето си при навършване на 3 години, тя има по Закон Божи право на 2 часа и 34 минути свободно време в денонощието САМО ЗА СЕБЕ СИ И НА ДРУГО МЯСТО. Ако е душа, родена от Бога, тя дели това време на 4 и има свободата да почива, да се развлича, да твори и да работи, съответно по 51 минути за всяко от тия неща. Това никак не е малко, ако се извършва с пълно вживяване и любов. Значи, ако някъде назначат на работа или дадат надомна работа такава майка, работното й време трябва да е 51 минути и да нараства всеки ден, докато след година ще има право общо на 3 часа и 43 минути. Така, при дете на 4 години, работното й време се увеличава до 56 мнути; на 5 г – до 1 ч. и 4 м. – и т.н. От Формулата излиза, че ако детето е на 10 години, майката трябва да е свободна 8 часа и 36 минути в денонощието извън дома си, които може да раздели на 4 и тя да работи за „насъщния” 2 часа и 6 минути на ден. Не за собствения насъщен, понеже божествените майки са абсолютно обезпечени, а за подпомагане на другите и за собствената й душевна нормалност. Понеже който не се труди ПО ГРАФИК изпада в депресии, развива харектеропатии, става социопат или добива диагноза, загубва съвършената форма на лицето и тялото си. Дейностите по график са безкрайно важно нещо за човека, който не иска да полудее или изпадне в пороци и отчаяния. Небесната статистика категорично показва, че занимаващите се по график дълги години с каквото и да е са много по-стабилни психически от хайманите и хората със свободни призвания и професии. Нещо повече: деформират се социално, телесно и физиогномически дори тия, които работят по стриктен график десетки години, но само по собствен график. Смиреният, ученикът на Бога, дори сам Христос понякога работи и по чужди графици - това влиза в неговия собствен график. Така сам Христос доказва, че не служи на крайния индивидуализъм. Ученикът на Бога периодично става послушник не само на други лидери, но дори на неразвити същества, на тирани и т.н. Разликата е в това, че той прави това по свой график и доброволно: когато му свърши времето за слугинство и послушничество, излиза си на секундата. Ако някой е недоволен или иска да го задържи, свободният не го посещава повече никога или прави това за проба след години. Той умее да излиза и през стените. Майката има право да ползва цялото си свободно време от денонощието и само за една от 4-те дейности, като през следващите дни ги сменя. По тази логика, времето на майка с десетгодишно дете може да бъде по 8 часа днес за пълна почивка някъде, 8 часа утре за емоции и развлечения, 8 часа вдруги ден – за свободно творчество; 8 часа по вдруги ден – за труд. Значи, ще е на двудневна работна седмица, но с четворна или петорна надница... Всички тия твърдения и изчисления днес могат да звучат на робите и експлоататорите като „пълна лудост”, но ако сте ясновидец или имате машина на времето и отидете в космоса или в бъдещето, ще видите дали това е вярно или не. При дете на 21 години майката ползва свободно време ИЗВЪН ДОМА СИ 18 часа! Ако иска да се труди за другите, може да бъде на 4-часов работен ден, но не е задължена - това майките в Свободната Вселена правят по съвест. Така, Майка на 28-годишно дете работи по съвест и доброволно любима работа по 7 часа на ден, след това се пенсионира. Ако на една планета не се въведе подобна грижа за майките, такава планета е предназначена за ликвидиране. Ако дадена майка не иска да ползва такива блага в подобен режим и иска да живее в света или в ада, да живее като другите – свободна е, изпращат я там.

„ЯВИ СЕ У НАС МИСЪЛ ДА ПОМОГНЕМ НЯКОМУ, НО МИСЛИТЕ НА ЛОШИТЕ ХОРА ПАРАЛИЗИРАТ ТАЗИ НАША ДОБРА МИСЪЛ И НИЕ КАТО ЧЕ ЛИ НЕВОЛНО НЯКАК ОТЛАГАМЕ ДОБРОТО НИ ДЕЛО.”

„ВЪВ ВЕРИГАТА ТРЯБВА ДА ИМА ТОВА СТРЕМЛЕНИЕ ДА СЕ ПРИТИЧВАМЕ НА ПОМОЩ НА ДРУГИГО - И ТОГАВА ГОСПОД ЩЕ НИ ПОМАГА. И ПОСЛЕ, НИЕ ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ИМАМЕ СТРЕМЕЖ ДА СЕ ПРИБЛИЖАВАМЕ ЕДИН КЪМ ДРУГИ, БЕЗ ДА ИМАМЕ ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАМЕ ЕДИН ДРУГИГО.”

„ПРОЧЕЕ, ПАК ЩЕ КАЖА: БЪДЕТЕ СВОБОДНИ! НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ! ОСТАВЕТЕ ГОСПОД ДА ДЕЙСТВУВА СПОРЕД РАЗПОЛОЖЕНИЕТО И ПОДГОТОВКАТА НА ВАШИЯ УМ И ВАШЕТО СЪРЦЕ.”

 

 

 

20.03.2017 г. 21,22 ч.

 

ЕДНА КАРТИНА ОТ IZRAEL ZZEPDA, подходяща да си представим възможностите за щастие като прозрачни сфери, които плуват постоянно около нас и в които може да ни чакат определените ни от Бога и сам Той вътре в тях, но ние не искаме да отворим нито една. БЕИНСА ДУНО, 24 август, 1941, беседа "Възможности за щастие": "Щастието се определя от правилното схващане на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щастието се определя от правилното схващане на живота, на знанието и на свободата. /.../ Как се постига щастието? Какви са възможностите за човека да бъде щастлив? Не се иска много от него, за да придобие щастието. /.../ Отворѝ сърцето си, за да потече през него Божията Любов - не капка по капка, но изобилно. Сложѝ на сърцето си голям златен кран, през който да тече Любовта изобилно, да се ползват всички."

БОГ РИСУВА И ВАЕ СЕБЕ СИ (Мнението на Учителя Б.Дуно и малко култура за по-незапознантите с истината, че всеки художник, който изобразява Божественото, е сам Бог в едно от безбройните Си човешки тела; и че божествените образи, които Той създава чрез тях, съкращават еволюцията на моделите и на зрителите; а и когато са измислени, тия образи се превръщат незабавно в живи хора, ангели и богове във вселените на съответните художници).

Ако не можем още да се излъчваме съзнателно, нека си представим във фантазията си извънредно неочакваната изненада на повечето хора след смъртта им, когато отидат на на небето. Всички хора, ангели и богове там и на първо място сам Бог, Христос и Майката Божия са напълно голи. Пуританите, нощем или след смъртта си, ако се направи опит да възлязат там, без да се провалят веднага в чистилището или ада, представляват извънредно жалка и смешна картина: те изпадат в потрес. От този шок всички те мигновено сами се хвърлят надълбоко в ада поради ужаса си от Божественото. Не могат да излязат с векове оттам, докато не се покаят и не признаят, че са имали мръсна идеология и мръсно подсъзнане. Друга изненада там са плуващите обемни шедьоври от художниците, рисували божествени лица и голи тела. Не само това е изненадата, но и генобожествата, геноангелите и геночовеците, които са се родили от тях и живеят реално в съответните геновселени. Всеки художник, който е нарисувал божествен образ, дори и само един в живота си, създава цяла вселена в будическия свят, която се превръща и във физическа вселена. Там ще видим напълно живи всички хора от платната на гениите или нарисувалите гениална картина. Такъв художник, дори и временно да е в ада, има пропуск за своята вселена и общува с хората, които е създал с перото и четката си - те там са цели съобщества и живеят като в рая. Той има достъп и до най-вътрешното небе, за което говорят Емануил Сведенборг и Беинса Дуно. Няма как да не се включат тук отново думите на Учителя по този повод: „Ще кажете, че може и без дрехи. И това е възможно. Жителите на един остров във Франция ходят голи като Адам. Те се наричат "нудисти". Ако срещнете такива хора, ще се чудите как ходят голи. Те са доволни от положението си, но на вас това се ви вижда чудно." (Из "Ценната дума", утринно Слово от Учителя, 3 февруари 1935 г.); "И в странство вече Новото Учение е влязло. Там има нудисти, които искат да демонстрират, че може и на Земята да се живее както в онзи свят. Но те са малцина и ги държат надалеч, затворени на един остров като някои прокажени." (Из "По новия начин. Коприненият конец", 15.XII.1935 г.); „Сега има нови условия, които трябва да се приложат. Ние, например, не можем да живеем както Адам живееше в рая. Някой път искат да подражават. Има нудисти в Париж на един остров на Сена. Някои казват, че е срамота да се ходи гол. Облечени ли се раждат хората? /.../ Сега някои мислят, че са религиозни, защото се молят. Че се молиш, нищо не значи. /.../ Истината раздава всичко свободно. /.../ Онова, което ти казва Любовта, ВЕДНАГА го направи, нищо повече! Не разсъждавай! Онова, което ти казва Божията Мъдрост, ВЕДНАГА го направи, не разсъждавай. Онова, което ти казва Божията Истина, ВЕДНАГА го направи, не разсъждавай. След като го направиш, ТОГАВА разсъждавай. Ние, преди да сме го направили, разсъждаваме. Като го направиш, тогава разсъждавай колкото искаш. Живей и ТОГАВА разсъждавай - не разсъждавай, преди да си живял. Обичай, че ПОСЛЕ разсъждавай за обичта - не разсъждавай, преди да си обичал. Ти не знаеш какво нещо е Любовта, създаваш теории. /.../ Та в света, когато се проповядва за Любовта, хората мислят, че хората на Любовта са разкашкан свят, меки хора, смахнати. - По-красиви хора от хората на Любовта няма! По-свободни хора от хората на Любовта няма! То е величие, един строеж, едно тяло. Онзи, който служи на Любовта, той носи живота. Светлина и топлина излизат от него, той е бодър. /.../ Цялата земя ще бъде осветена! И от другите планети ще кажат, че нова култура има вече на земята. Понеже иде едно велико бъдеще, всички трябва да бъдем умни, трябва да бъдем любещи, трябва да бъдем здрави, за да можем да се ползваме. Защото, ако тия блага дойдат и нашите мозъци не са готови да ги възприемат; ако тия блага дойдат, а нашите сърца не са готови да ги възприемат и ако нашите тела не са готови да възприемат благата, ще закъснее работата. /.../ Езикът трябва да бъде любещ – когато този език омекне по закона на Любовта. /.../ Всеки един човек е длъжен. На хората трябва ИЗПЪЛНЕНИЕ вече! Всеки един трябва да съзнава, че той е един пътник в света, че със своето усилие той може да помогне за успеха на човечеството. Какво ви коства, като станете, да кажете: „Ще се подобри светът! Хората ще станат добри, ще станат любещи!“ Какво ви коства да кажете това: „Заради Неговата любов служа на всички. Аз служа само на Едного, и заради него служа на всички.“ (16 март 1941, "Което излиза из устата").

Понеже се занимаваме с тези, антитези и синтези, не можем да скрием, че Учителят Б.Дуно понякога се изказва и негативно за голотата: критикува остро някои художници, които изобразяват порочна, безпътна, похотлива човешка плът. Но в много случаи говори за точно обратното. Божествените художници рисуват не само невинността на голото тяло, но и необикновената красота, която се явява на лицата на хора и ангели, когато преживяват сливане с Бога при молитва, обич, зачатие, бременност, раждане. При тях преживяването на блаженството и огнението е най-висш израз на целомъдрието и няма нищо общо с пошлата еротика. Такива картини са спасили много души из целия космос.. Говорехме за изненадите, но една от най-неочакваните е, че вселената на чешкия художник Алфонс Муха е една от най-любимите на безброй цивилизации. Те имат картините му постоянно около себе си, общуват реално с генобогините, геноангелите и геночовеците, родени от неговите платна и живеещи из галактиките, звездите и световете му, в алфонските райове. Много сноби, псевдохудожници и извратени критици не подозират, че божественият сецесион е на първо място в ясновселената - вселената на Майката Божия, Мировата душа. Ето какво казва за Афонс Муха Ира Антонова: „Сложете ръка на сърцето си, даже да сте преподавател в Художествената академия, и си признайте – всичко, което виждате тук, ви харесва. И ако някой изрече: „Сладникаво, сантиментално, кичозно!”, ще въздаде дан единствено на снобската поза, от която не може да се изправи. Чехът Алфонс Муха е човекът, способен да зарадва всички хора по света с творбите си. Неговото изкуство е като дете – възхитително, искрено и хармонично, непознаващо грозотата и страданието (ако изключим някои плакати на театрални постановки). Всички работи на Муха се отличават с неповторим стил, и ако някои днешни картини и реклами имат сходство с неговите, то е защото са почерпали идеи от него. Фигурата на грациозната девойка или томната жена, свободно, но неразделимо вписана в орнаментална система от цветя и листа, символи и арабески, става негов отличителен художествен знак. Жената – пленителна, загадъчна, непристъпна, зовяща, покоряваща, съдбовна, миловидна, невинна, заплашително красива – това е светът на творчеството му. Картинното обрамчване напомня на византийската църковна живопис или на арабски разпис. За разлика от тревожния дух, обладаващ творчеството на познатите му Климт, Врубел и Бакст, принадлежащи към същото течение Ар Нуво, картините на Муха дишат спокойствие и нега. Стилът Модерн в неговата интерпретация е стилизацията на жени и цветя, вплетени в изконна природна връзка. Откритата чувственост в платната му днес вълнува също както в дните на тяхното създаване, независимо че всяка епоха създава свой еротически идеал. Неговият сякаш успява да обгърне Вечността. Любовта, с която правиш нещо, винаги търси съгласието на всички времена. Многостранността на таланта на Муха се усеща не само в различните адреси на творчеството му – картини за светски салони, графики, реклами, театрални плакати, църковна живопис в Прага, направата на първите чешки банкноти и прочее. Творецът умее да види всяка незначителна, даже груба вещ като вдъхновяващ модел и тя се превръща в красиво изваяние. Това е рядък талант, дори сред художниците, защото да виждаш красота във всичко е особен дар. Немалко украшения по картините на Муха и ескизи за бъдещи работи са създадени от вярната му съпруга Мария Хитилова – чешка красавица със светла славянска хубост, много по-млада от него, постоянен модел, муза и майка на трите им също така красиви деца. Вероятно, хармонията между двамата съпрузи, неразделни докрай, полага светъл отпечатък върху цялото творчество на художника.”

Както стана дума, Птиците от Ятото летят и по геновселените на божествените художници. Това са цели космоси, слънца, планети, междузвездни обители и райски оазиси, населени с точни въплъщения на образите от картините им, но обемно, многоизмерно, сияйно – те са се превърнали в живи хора. Често обитателите им отиват и във вселените на сродни художници, за да се запознаят с хората там. Живеят вечно.  Майстори на сецесиона като Алфонс Муха и Суламит Вюлфинг създават образи, спосбни да извличат същности от Абслюта, да подпалват монади, да събуждат чакри, да предизвикват изцеления, възнесения и възкресения, дори да измолват от Отца подаряването на монади на същности без монада. Но на Суламит й остава само едно прераждане, за да обясни защо всичките й ангели, деца, бременни и кърмещи са тревожни, не се усмихват. Защото са попаднали на земята? – Не само да обясни, но и да ги усмихне...

По-долу се изрежда една нищожна част от художниците отци на мироздания и вселени от типа на Най-Вътрешното Небе, които се посещават от възлизащите в Школата и от Летящите. Те са населени с генобогини и генобогове, геноангели и геночовеци – цели живи небесни човечества, родени от платната и изваянията на гениите и живеещи горе в първозданната си голота и невинност. Както художниците с монада, така и моделите им, образите от произведенията им, са като всички човеци, родени от Бога: въплъщения в човешка форма на самия Него. Бог в множеството не са някакви отделни същества, а е сам Той. Тези, които се приемат, обичат се и се възхищават на другите Му човешки въплъщения, са именно сам Той и родените от Него. Изображенията на Бога и Мировата Душа в безбройните им човешки форми виждаме в картините на художниците с душа – най-вече там, където са ги рисували без дрехи, без интериора и екстериора на Сатаната - ръкотворните неща. Само в изкуството и музиката има засега ръкотворни шедьоври, но в Новото Небе се рисува и свири и без нужда от ръкотворни атрибути. Ако в Свещените писания има заповед да не създава човек изображения, то не е защото той няма право на изкуство, а за да не им се кланя лицемерно. Молитвите и проповедите, всички самочувствия, самомнения, слави и ритуали, кланянето на една икона без да си разпознал Словото Божие и родените от Бога, без да си поел издръжката на поне една самотна майка – всичко това са директни кладенци към ада. Всички изображения на божествени тела и лица произтичат директно от съцето на Отца и сърцата на художниците, създадени от Него, и мигновено се превръщат в живи човешки същества във вселените на съответните творци. Да не приемаме някое от въплъщенията на Бога в множествената Му човешка екзистенция, значи да Го анатемосваме външно или вътрешно, а от това има следствия и за здравето ни, и за вида ни, и за цялата ни съдба въобще. Абослютната красота и прелест на голото женско и мъжко тяло на Бога в живота и изкуството са най-върховният обект на естетиката в цялото Битие. Ако някой се смути от такова тяло или не хареса божествено лице – на улицата или в някоя картина, - това означава, че има порочно съзнаниие и на практика хули Бога. И адът създава реални и изобразителни форми на голото тяло, там наистина сатани и луцифери работят за развращаване на човечеството, но усетът кое е от тях и кое от божествените творци е разделителен белег за произхода на възприемащите. Съществата с искра от Бога разпознават и изтъкват Божественото, останалите не го разпознават и харесват небожественото. Но когато осъждат Божественото, отново се поставя въпросът от кого са родени.  Ето един кратък списък на някои любими художници и скулптори с искра Божия, които са рисували телата на Бога и Майката Божия в естественото им състояние. Ако имат и други произведения, където са ги обличали в дрехи – главнто изобетение на Сатаната, - то е защото не е имало друг начин в прокълнатите епохи: 1613 Mattia Preti, 1651 Jean-Baptiste Santerre,1696 Giovanni Battista Tiepolo,1703 Francois_Bousher,1724 Louis Jean Francois Lagrenee,1732 Jean Honoré Fragonard,1748 Jacques-Louis David,1757 Antonio Canova,1757 William Blake,1780 Jean Auguste Dominiquе,1790 Raymond Auguste Quinsac Monvoisin,1791 Francesco Hayez,1796 Camille Jean Baptist,1798 Eugène Delacroix,1808 Eugene-Emmanuel Amaury Duval,1819 Théodore Chassériau,1823 Alexandre Cabanel,1825 William-Adolphe Bouguereau,1826 Gustave Moreau,1830 Frederic Leighton,1833 Edward Burne Jones,1834 Edgar Degas,1834 Jules Joseph Lefebvre,1836 Sir Lawrence Alma-Tadema,1840 August Rodin,1841 Pierre-Auguste Renoir,1845 Madeleine Lemaire,1848 Paul Gauguin,1851 Edward Robert Hughes,1852 George Clausen,1861 Gyula Tornai,1862 Gustav Klimt,1867 Pierre Bonnard,1867 Jean Delville,1870 Maurice Denis ,1873 Emmanuel Michel Benner,1879 Jone A Grimshaw, 1882 Rockwell Kent,1883 Gibran Khalil Gibran,1884 Зинаи́да Евге́ньевна Серебряко́ва,1892 Amos Nattini,1897 Paul Delvaux,1898 Тамара Лемпицкая,1898 Magritte Rene,1901 Sulamith Wülfing,1931 Carlo Maria Mariani,1934 Baruch Elron,1934 Claude Théberge,1935 Герник Нестеренко,1940 Kinuko Yamabe Craft,1941 Claude Sauzet,1941 Susan Seddon Boulet,1942 James C. Christensen,1943 Michel Ogier,1943 Freydoon Rassouli,1943 Rafal Olbinski,1955 Edson Campus,1962 Юрий Дубинин,1964 Jake Baddeley,Адриан Новаков, Андей Николов, Андрей Янев, Борис Митов, Валентин Дончевски, Валери Ценов, Димитър Буюклийски, Димитър Войнов, Добриела Коева, Евгений Босяцки, Евгений Петров, Жеко Спиридонов, Жул Паскин, Ивайло Петров, Иван Ненов, Кеазим Исинов, Любен Пашкулски, Любомир Далчев, Мира Йовчева, Никола Ганушев, Николай Бояджиев, Петър Балабанов, Ралица Бурова, Савина Николова, Стефан Георгиев Попа, Сули Саферов, Цанко Цанков, Яким Банчев.

 

 

22.03.2017 г. 10,54 ч.

 

ДА ИЗУЧАВА ЧОВЕК ИСТИНАТА, КРАСОТАТА И МЪДРОСТТА на вековете - това е огромно щастие. Един български Мъдрец ни е завещал и такава задача: да изследваме цялата човешка култура от най-дълбоката древност до днес, да извлечем Божественото от нея и да го положим в основите на настъпващата Шеста раса и Епохата на Водолея. Ето още едно откритие от съкровищницата на човешкия дух: картината "Бард" от англо-американския художник Бенджамин Уест (1738-1820). Този величествен, изумителен образ на Барда е не по-малко съвършен от шедьовъра на Микеланжело - изображението на Бог в Сикстинската капела. Фактически, истинският Бард е велик маг, който сътворява епохи и вселени. В картината се виждат фигурите на воюващи конници, на които Бардът повелява да спрат.

БЕИНСА ДУНО:

"Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света. Това значи да живееш в един възвишен свят. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. ДУХОВНИЯТ живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава." (Пътят на ученика, "Дойде глас")

"Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана."(1 януари, 1930,"Личност и душа")

"Поетът съзерцава - в един друг свят е, не е на Земята." (17.ХII.1941, "Умът и сърцето")

"На какво се дължи величието на големите философи, музиканти, поети, учители? - На любовта на хората –  все има някой да ги обича и те да обичат някого. Поетът пише, излива сърцето си, но някой го обича и той обича някого." (6 януари 1932, "Граници в живота")

"Ние имаме на разположение Небето - с цялата му архива, с всичкото негово знание. Това ние наричаме "вдъхновение". Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува. Поетът пише, а то диктува. Поетът се вдъхновява и пише." (14 юли 1935, "Развързано ще бъде на небето")

"По какво се отличава поетът? – По силата на своята божествена интуиция." (В царството на Живата Природа,  "Повече светлина")

"Поетът е човек, който хвърка из пространството, посещава звездите и слънцата." (3.I.1936, "Двата вида пеене")

КОГАТО ЧОВЕК СЕ ЗАНИМАВА С ПРЕВОДИ, ПОПАДА И НА ТАКИВА ПРОИЗВЕДЕНИЯ:

ЕВГЕНИЙ ЕВТУШЕНКО

ПОЕТЪТ

СЕИЗМОГРАМА е стихът! О, дивна рана на поета! Тя е стрелата на грехът, от чутката му кръв поета.

Не той е сторил някой грях, но вечно всеки гръм поглъща, понеже страшно го е страх да не пострада чужда къща.

Препъне ли го пак светът,  той тръгва скръбно без посока - с глава, виновна всеки път, ала повдигната високо.

Във него чуждата вина за всяка стъпкана тревичка расте подобно планина - осъжда се за всичко, всичко!

Пред всеки женски образ пак, от благодарност вечно свята, черви се той, че няма как да си изтръгне и душата!

За всеки грях пламти от срам  и с костите си пак захваща мостòве да гради - и сам  неизплатимото да плаща.

Поете, някой ден и ти ще хвърлиш земната одежда, ще кажеш: "Господи, прости!", но без особена надежда.

Не скачай в тартара дълбок! Недей, недей, човече Божи! Простил ти е сам Господ-Бог, а ти на себе си - не можеш...

1965 Евгений Евтушенко,  превод: 11.06.2014 г.

КЪМ ПОЕТА

Не пилей своя гений, поете, и ума си, пред който немеят, със паунски слова-еполети, за да трупаш любовни трофеи!

Не хленчи, че си сам. Не ходи с нажалени очи йезуитски. Не развявай тъги и беди  като оня шинел на Грушницки .

Ти от женския трепет и страх, пред които си бог и икона, милостиня да просиш е грях! Да изнудваш доброто е долно!

Най-престъпно е стих да четеш, с интонация горестно-бавна... -  За мъжа е съмнителна чест  да превзема превзети отдавна.

Да си "някой" е страшен магнит -  накачулват те фиба връз фиба... Даже кламерът мисли: "Хвани, по възможност, най-тлъстата риба!"...

Та магнит ли си, дърпаш наред: и бижу, и консервата куха... Но измъкнеш ли гвоздея клет -  и иконата писана рухва.

Ти поет си. Бъди и човек. Забрави за лъжи и мишени. И не падай до подвига лек, а вдигни се до връх-поражение!

1969 г., превод:16.06.2003

ГАБРИЕЛА МИСТРАЛ

ВЕРУЮ

(свободен вариант върху превода от испански  на Ал. Муратов и Ат. Далчев)

Вярвам си в сърцето - нежна клонка -  Бог като ветрец я полюлява... С вик на възхитена амазонка - тя щастлив Го прави!

Вярвам си в сърцето. То не взема  нищо, грабнато за лично щастие,  с друг копнеж вселената обзема -  като дух всевластен!

Вярвам си в сърцето! С песента си,  в Бога то потъва изранено,  и в балсамния Му съд се ражда, дивно възродено.

Вярвам си в сърцето. С мощни сили Бог, като море, и него пени - за да бъде нескончаем прилив,  то не ще и пени.

Вярвам си в сърцето. С чудни гами  багри то платното на живота -  с алено и розово, та пламък  да му стане облеклото.

Вярвам си в сърцето. Бог обича  да го милва в делник и във празник.  Вярвам си в сърцето - то изтича,  без да се опразни!

Вярвам си в сърцето. Злобен червей  няма да допусна до смъртта си!  Вярвам във сърцето си, склонено  на гръдта на моя Бог прекрасен.

Вариант на превода: 7.4.2015 г.

И ОЩЕ НЕЩО ЗА ВЕЛИЧИЕТО И БОЖЕСТВЕНАТА ДУХОВНА МОЩ НА БАРДА, което съм превеждал. Това е глава от  второта книга на Владимир Мегре за за сибирската светица и магиня Анастасия. Тя не е измислица на Владимир - Анаста е жива и ние имаме връзка с нея, говорили сме и с Мегре. Преводът ми бе поръчан от Живко за отпечатване от Ст.Калайджиев, но нямахме писмен договор и те се отметнаха. Нищо, остава си удоволствието от работата. По същия начин не бе оценен още един превод - на книгата на Владимир Леви "Искусство быть другим". Когато ми беше на гости, Володя разбра колко неверно превеждат книгите му у нас - дадох му десетки примери как изменят смисъла и не знаят елементарни руски думи. Той поиска аз да му бъде преводачът, но му  обясних, че имам причини да не се ангажирам, колкото и да го ценя. Наложи се и препревеждане на една книга от големия нутролог и лечител Арнолд Ерет поради крайно лошия й првод на български, явно през руски. Преведох и една книга на Арабули Звияд за лечение и скулптуриране на тялото по негов метод. Редактирах и превода на Евелина Георгиева на една книга от знаменития Ив Жан Пол Апел Гери. По-късно Багрина, която има чакра на съвестта и уважението и професеионален усет на българист ме запозна с една издателка, с която направихме договор за превод на книга 8.1 на Мегре и тя я публикува (с пропусната една цяла глава...). Вероятно след някой и друг век ще се намери някоя друга Багрина, която да оцени и преводите на стиховете на Тагор...Такава чакра като нея имат и Тина Електра, Борислав Русанов, Николай Николов, Вера Евтимова, Спас Мавров, Валентин Марков и др. От писателите и мъдреците я имаха и я имат Емилиян Станев, Радичков, Гришата Ленков, Пламен Цонев, Пеньо, Ефрем Каранфилов, Лев Озеров, Владимир Леви, Валери Петров, Антон Дончев, Ал.Геров, Матей Шопкин, Дамян Дамянов, Георги Константинов, Блага Димитрова, Андрей Германов, Георги Германов, Борис Априлов, Любен Дилов-баща, Йордан Милев, Павел Вежинов, Павел Матев, Вътьо Раковски, Станка Пенчева, Николай Христозов, Кинка Константинова, Добри Жотев, Агоп Мелконян и други, способни да проявят разпознаване и уважение. Сред артистите и художниците - Стоянка Мутафова. Невена Коканова, Гинка Станчева, Нона, Аня Пенчева, Виолета Гиндева, Ваня Цветкова, Мая Драгоманска, Николай Бинев, Юри Ангелов, Павел Дубаров, Евелина Георгиева, Евгени Босяцки, Антон Петков, Мира Йовчева, Кеазим Исинов, Сюлейман Саферов, Маргарит Цанев.  Съжалявам, че в написаното за издателите личи огорчение, но защо в чужбина публикуват веднага произведенията на някои българи, а тук не; или тука ти взимат парите, при това дадени от други хора, и не отпечатват нищо? Е имахме "късмет" с една друга българска издателка с отпечатването на Новопсалмите - 6500 лева дадохме за 70 бройки, и то с наша предпечатна... Някога имаше още един българин, сродна душа като Багрина, когато работих в Съюза на писателите и изд. "Народна култура" - поетът Божидар Божилов. Той му беше шеф тогава. Обеща ми да почне да издава поредицата разкази от цял свят "Прекрасни чудаци", но Николай Антонов ме изгони от издателството, Божидар почина и работата се разпадна. Пламен Цонев и Радой почти  бяха направили издателство и ми предложиха да ме назначат и да си издавам тая поредица, но и те са вече в другия свят...

Да е жив сега интернет - всичко безплатно... Фейсбук няма отказ, а само в един от другите сайтове са влизали над 187 хиляди души. Ако трябваше да се плаща за отпечатване на 50 книги по тарифата на една от споменатите издателки, трябваше да й се дадат 325 хиляди лева за тираж по 70 бройки - без никаква гаранция дали ще отпечати и по толкова...

ВЛАДИМИР МЕГРЕ Звънтящите кедри на Русия Москва, МТ 1997

ГЛАВА 10. ЗВЪНТЯЩИЯТ МЕЧ НА БАРДА

- Кажи, Анастасия, защо построяваше фразите си някак странно, когато говореше за празника? И думите така ги произнасяше, че всяка буквичка звучеше съвършено ясно и отчетливо... - Исках да възпрозведа картината на празника в детайли, в подробни образи. - И все пак защо произнасяше думите така? Какво значение влагаше в тях? - Чрез всяка дума възпроизвeдох множество събития и радостни картини. И сега всички те ще се осъществят! Нали мисълта и словото са главният инструмент на Великия Творец? И този инструмент, измежду всички земни твари, е даден само на човека. - Тогава защо всичко, което хората говорят, не се сбъдва? - Когато нишката се разскъсва с душа и думи, когато душата е бедна и образът вял, тогава думите стават празни като хаотичен шум и не могат нищо де предрекат. - Това са фантазии... И ти, като наивно дете, вярваш на всичко това, така ли?! - Не са никакви фантазии, Владимир. Та нали могат да се приведат маса примери от вашия иконкретно от твоя живот каква сила придобива Словото, ако формираш съответен образ? - Тогава дай поне един пример, който да разбера. - Пример ли? - Моля. Представи с как един човек стои на сцената пред хората и говори. Да кажем - актьор. Думите - познати, хората са ги чували стотици пъти, но само едного ще слушат със затаен дъх. Друг не щат да слушат. Думите са едни и същи, но разликата е огромна. Ти как мислиш, защо става така? - Ами... какво, артисти... Тях ги учат дълго в института: едни са отличници, други - горе-долу. Освен това, на рептициите заучават текст, за да могат да го произнасят с чувство... - Тях ги учат как да се вживяват в образа, какво се крие зад всяка дума. После на репитициите те се стремят да го възпроизведат. И ако актьорът успее да формира невидими образи поне в десет процента от думите, които произнася, то залата ще го слуша внимателно. А ако някой сполучи поне на половината думи да вдъхне образ - такъв го наричат гениален артист, защото душата му говори направо с душите на хората в  залата. И хората плачат или се смеят, усетили направо с душата си всичко, което е искал да им внуши. Ето какво значи "инструмент на Великия Творец"! - А ти, когато говориш нещо, в колко от думите си можеш да влагаш образи? Десет или петдесет  процента? - Във всички думи. Прадядо ми така ме научи. - Във всички? Не може да бъде! Във всички думи?! - Прадядо ми казваше, че образът може да се вложи дори във всяка буквичка, без изключение. И аз се научих във всяка буква да вдъхвам образ. - Защо и в буквата? Буквата няма смисъл. - Има смисъл буквата. Зад всяка буква в санскритския са скрити цели думи и фрази. В самите тях също има букви, зад буквите - думи, така че във всяка буквичка се таи цяла безкрайност. - Просто невероятно! Пък ние си дрънкаме ей така, без да се замислим... - Да, често думите се произнасят безсмислено - дори и онези, които са оживявали през хилядолетията. Оживявали са, промъквайки се през времето и пространството. И образите, забравените образи, скрити в тях, и до ден-днешен се мъчат да пробудят душите ни и чукат на вратите им. И пазят нашите души, и се сражават за тях. - И що за думи са това? Дали знам поне една такава дума? - Знаеш. Поне като звучене я знаеш. Но какво се крие зад нея, хората са забравили. Анастасия спусна клепки и известно време мълча. После тихо, почти шепнешком, помоли:"Произнеси,  Владимире, думата "бард". - "Бард" - казах аз. Тя потръпна сякаш от болка и каза: - О, с какво безразличие и колко прозаично ти изказа тази велика дума! С дъха на забравата и пустотата ти замалко да угасиш трепкащото пламъче на свещта - пламъчето, оцеляло през вековете и може би  адресирано от нашите прародители точно до теб или някой друг твой съвременик. Забравянето на  първоизворите е опустошение на днешния ден. - Какво толкова не ти хареса в моето произношение? Какво би трябвало да помня, свързано с тази  дума? Анастасия не отговори. После тихичко, със звучен глас почна да произнася фрази, извиращи сякаш от вечността. - Отдавна, много отдавна - много преди Рождество Христово - на Земята са живели хора, наши праотци, които са се наричали келти. Своите мъдри учители те наричали "друиди". Пред познанията за материалния и  духовния свят на друидите тогава са се прекланяли много народи на Земята. В присъствието на друид, келтските воини никога не смеели да извадят оръжие. За да се получи най-ниската степен или звание при друидите е било нужно двадесетгодишно обучение при Великия Духовен Наставник - Жреца на друидите. Получилият посвещение се наричал "Бард". Той добивал моралното право да се върне сред народа и да пее, да вселява в хората светлината и истината на своите песни и с думи да формира образи, изцеляващи душата. Келтите били нападнати от римските легиони. Последната битка се водила при реката. Римляните видели, че сред келтските воини ходят жени с разпуснати коси. Римските военачалници знаели, че когато се появят тези жени, за да бъдат победени келтите са нужни шест пъти повече римски войници. Нито опитните римски военачалници, нито днешните изследователи-историци са в състояние да си отговорят защо. А всичко се дължало на тези невъоръжени жени със свободно падащи коси. Този път римляните докарали войска, деветократно надвишаваща по брой келтите. Притиснато към реката, загивало и последното келтско семейство. Те стояли в полукръг, а зад гърбовете им една млада жена кърмела мъничко момиченце и пеела. Пеела светла, не тъжна песен, за да не остане в душата на момиченцето страх и мъка, да запомни само светли образи. Когато момиченцето се откъсвало от майчината гръд, техните погледи се срещали, жената прекъсвала песента и всеки път нежно наричала детенцето  "Барда". Вече го нямало отбраняващият полукръг. Пред римските легионери, на пътеката, водеща към кърмещата жена, стоял с меч в ръка окървавен млад бард. Той се обърнал към жената и като се погледнали, те се усмихнали. Израненият бард можал да удържи римляните до мига, в който жената се спуснала до реката и сложила мъничкото момиченце в една лодка и я отблъснала от брега. Загубил много кръв, бардът с последно усилие на волята хвърлил пред краката на младата жена своя меч.  Тя го вдигнала. Цели четири часа се сражавала непрестанно с легионерите, без да ги допусне до реката. Легионерите се уморявали и сменяли на пътеката. Римските военачалници в недоумение, мълчаливо наблюдавали и се чудели защо опитните и силни войници не могат да нанесат и драскотина върху тялото на жената. Тя се сражавала четири часа. После изгоряла. Белите й дробове изсъхнали от обезводняване. Без „глътка вода толкова време, от напуканите й  красиви устни димяла кръв. Спускайки се бавно на колене и падайки, тя успяла още веднъж да отправи едва забележима усмивка към отнасяната от течението лодка с малката бъдеща певица "Барда"- към отнасяното през хилядолетията за нашите съвременници и спасено от нея слово и неговия образ. Човешката същност не живее само в плътта! Неизмеримо по-грандиозни и значими, всички невидими чувства, стремежи и усещания се отразяват в нашия материален свят съвсем смътно, като в зацапано огледало. Момиченцето Барда станало девойка, после жена и майка. Тя живеела на Земята и пеела. Нейните песни дарявали на хората само светли чувства като всеизцеляващ лъч, помагали да се разпръсва душевния мрак. Много житейски несгоди и лишения се опитвали да загасят източника на този лъч. Невидими, тъмни сили се опитвали да се домогнат до него, да преодолеят единственото препяствие - Стоящите на пътеката.  Човешката същност не е в плътта, Владимире. Обезкървеното тяло на барда изпратило във вечността усмивката на светлината, изобразявайки невидимата светлина на човешката същност. И изгаряли дробовете на  младата майка, държаща меча, димяла кръвта от пукнатините на устните й, поели светлата усмивка на Барда. Повярвай ми, Володя! Опитай се да усетиш! Чуй звъна от невидимия меч на Барда, отблъскващ натиска на злото и мрака по пътеката към душите на неговите потомци. Моля те, изречи още веднъж думата "бард", Владимире. - Няма да мога... Засега не бих могъл да я произнеса както трябва. Но някога непременно ще успея. - Благодаря ти за непроизнасянето, Владимир... - Кажи, Анастасия, нали ти всичко знаеш: кой от хората днес е пряк потомък на онази кърмеща жена и  момиченцето-певица "Барда"? На сражаващия се на пътеката бард? Може ли въобще да се забравя чий е този род? - Помисли, Владимире, защо си задаваш сега този въпрос... - Искам да разбера как може да има такива хора, които не си спомнят. Които са забравили най-близките си. Безчувствените. - Може би искаш да се убедиш, че не си ти този, който не си спомня?... - Не е важно сега... Аз всичко разбрах, Анастасия. Няма защо да отговаряш. Нека всеки си помисли... - Добре - отговори тя и замълча, като ме гледаше. И аз мълчах дълго време, впечатлен силно от картината, която бе нарисувала Анастасия. После я попитах: - Защо точно тази дума даде за пример? - За да ти покажа как образите, скрити в думите, скоро ще се въплътят в реалния свят. Хиляди струни, на китари трептят сега под пръстите на днешните руски бардове! Едва бях замечтала за всичко това там, в тайгата - и те първи го почувстваха. Техните души!.. Отначало само у едного се подпали трептящото огънче - и звънна тъничката струна на китарата; а след това се подхвана песента, откликнаха се, отзоваха се и други души. Скоро ще ги чуят всички. Именно те - Бардовете - ще ни помогнат да видим новата зора. Зората  на просветлението на човешките души. Ти ще чуеш техните песни. Новите песни - песните на зазоряването!

 

 

 

 

ТАЗИ ПОСМЪРТНА МАСКА НА ШЕКСПИР ЕДИНСТВЕНА ДАВА ПРЕДСТАВА ЗА ИСТИНСКОГО МУ ЛИЦЕ, ВСИЧКИ ДРУГИ ПОРТРЕТИ И СКУЛПТУРИ СА ИЗМИСЛЕНИ.

"...а гордият човек, опѝт от капка нетрайна, кратка власт, и сляп за своята трошлива същност, пред небето скача с гримаси на ядосана маймуна, които карат ангелите горе да ронят сълзи..." УИЛЯМ ШЕКСПИР

УЧИТЕЛЯТ ЗА САМОМНЕНИЕТО И ГОРДОСТТА:

В окултната наука има една голяма опасност. Опасността много ясно съществува. Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е. Във всичките има едно чувство на самомнение. Той мисли, че това, което знае, го знае много добре.(2 май 1934,"Път за постижение")

Това, което дава светлина, ТО е полезно. Туй, което дава самомнението, то е ОПАСНО. (21 май 1933,"В правда и съдба")

На английски казват „прауд“ за гордост. Като се подуе някоя част на тялото, казват „прауд флеш“ – горделива плът. Всяка болест се произвежда от гордост. Всички болести се лекуват чрез смирението. Горделивият счита, че се движи нагоре, изпъчи се, качва се нагоре. Горделивият, като слиза, неговият хоризонт се ограничава. Смиреният мисли, че е невежа, а той е учен; мисли, че е ограничен, пък неговият кръг става по-широк. Горделивият слиза, неговият кръг на разбиране се ограничава, става по-тесен и по-тесен и най-после дойде до дъното. Казва: „Животът няма смисъл“. Щом си недоволен от живота, ти си горделив. Щом си доволен от живота, ти си смирен. Смирението отива към Бога, гордостта остава Бога  отвън. Гордостта е на страната на злото. Гордостта е доста голям шепотник. Дето иде, скандали вдига. Майсторски ги вдига... Дето иде, ще покаже, че има нещо; дето влезе, ще подсоли. Горделивият без червен и чер пипер не може. После - хрян, люта ряпа обича... Азотната киселина, това е гордостта. Азотът е голям горделивец. В съединения той влиза и счита другите невежи. Много е неустойчив в съединенията, миришат много... Горделивият всякога предполага това, което не може да постигне. Горделивите хора много големи проекти имат. Не че не ги постигат, постигат ги, но в края на краищата имат много големи разочарования в живота си. Той мисли, че всичко знае и не учи. Мисли, че всички други са останали назад. Горделивите хора помада не си турят, облечени са хубаво. Тщеславните, колкото мазилки има, турят... Ако търсиш мазилки, в тщеславните хора всичките мазилки ще ги намериш. В природата всички ония вещества, които са тщеславни, отлични мазилки имат. Горделивият ще капне черна капка. Доброто, като дойде, то е разтворът. Доброто, като дойде, изчиства тия петна и ти стане радостно на душата.В гордостта човек се хаби. Човешката гордост обърква. Но ние се самозаблуждаваме - мислим, че гордостта върши нещо. Всякога загубата е свързана със закона на гордостта, печалбата е свързана със закона на смирението. В гордостта човек може да прекали - да стане твърд повече, отколкото трябва. Когато гордостта стане господар на всички други състояния, то е злото. Горделивият човек подчинява в себе си всичко - мисли, че всичко в него трябва да се подчинява. Той ПАЗИ своето добро. Тогава от гордостта се започват всичките спорове, състезания, биене. Гордостта е движение надолу към материята. В гордостта човек е образувал своето тяло, в смирението е образувал любовта към ближните. Доброто и смирението заедно образуват движението към Бога. Човек, който едновременно не е добър и смирен, той към Бога не може да се движи. (13. II. 1942, "Гордост и смирение")

/Тщеславният ще окряка орталъка че е гладен, гоределивият мълчи и чака другите да се сетят да го нахранят - ще умре гладен. /Тщеславният, ако е цигулар, кажат му: „Я посвири!“ - той изведнъж вземе и свири. Ако е горделив, той седи... Кажат му веднъж, два пъти, три, четири - той седи. Кажат му четири-пет пъти. Той ще погледне, ще каже: „Такива класически работи, те не се свирят навсякъде и по всяко време...“ Гледа надолу, настрани. Религиозният, ако е тщеславен, той изведнъж ще каже как се е молил, как му е отговорил Господ. Навсякъде ще почне да разправя. Горделивият-религиозен - и той си има начин.  И той се моли – гледа нагоре, повдига си очите, казва: „Тия работи не ги разбирате вие...“ Сега мота да опиша и учения-тщеславен и учения-горделив - навсякъде ги има. Ако е търговец, тщеславният евтино продава, навсякъде продава. Горделивият гледа някъде да докопа нещо. Ако е хубаво, тури го в джоба. Когато искаме да закачим нещо, ние сме горделиви. Горделивият взема, тщеславният дава. /Горделивият не иска да каже нещо добро за някого - мълчи, надува се, кипи от злоба./ Много на тънко горделиви сме... Но когато дойде за лошото да го кажеш – ехе, пфуу: като дойде да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш... Не мислете, че гордостта е едно нормално състояние. Тя е като един голям цирей. Следователно, гордостта у човека е един анормален процес, който трябва да се изхвърли. В гордостта има една елементарна нечистота вътре. Ако кажа: „Аз не се интересувам за възгледите на хората“, то е гордост. Ако кажа: „Знаете ли кой съм?“, туй е тщеславие. (29.IX.1935, беседа "Буря голяма. Горделивият и тщеславният")

Горделивият ще се покаже тъй, че донякъде е малко скромен, но в себе си има желанието да покаже, че като него няма друг, обаче иска другите да го хвалят. Той ще се облече много скромно, не с дрипави дрехи, но пак за да обърне вниманието. Горделивият човек е скромен в обходата си, но ще го познаете, като турите някого на неговото място, неговата гордост ще излезе. Той не се хвали. От гордостта е произлязла завистта. Горделивият човек е най-завистливият. Той не може да слуша да похвалят другиго. Ако кажат пред него, че някой си човек някъде е учен, професор, той казва: „Не ми казвайте, учен човек бил той!“ Ако говорят за някого, че е с добродетели, той казва: „А бе джанъм, не ми говорете, на земята човек с добродетели не може да бъде“. Ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господ, и Той прави погрешки“. Гордостта при всички подобни случаи заговорва. Туй чувство е събудено най-много у религиозните хора. По-горделиви от религиозните няма. Туй чувство най-много е събудено у тях. След това идват учените. Най-опасната гордост, която съществува, тя е между религиозните и учените. А най-голямата опасност, която сега иде, тя е от гордостта в окултната школа. Та за този дявол имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога! И тъй, гордостта е едно най-опасно качество за човека. В края на краищата, този човек, който развие туй качество в себе си, както казват в митологията, сам ще почне да яде своите деца. Когато човек е горделив, той сам яде децата си. Види, че някой човек е учен, върне се дома си, яде децата си. Види, че някой е религиозен, върне се дома си, яде децата си. Да има възможност да отреже главите на всички хора с един замах, но да остане само неговата глава... (20.IV.1922, "Предназначението на музиката")

Горделивият стои мълчалив, той никога не говори за себе си, но иска всичките хора да признаят, че той е нещо. А пък тщеславният - той е един тъпан: дето ходи бие тъпана... Петелът, който пее, той е тщеславен, не е горделив. Той се качи на плета, ще изкукурига - това е тщеславие. Тщеславие има и в пауна. Паунът обърне си задницата и извика „тър-тър-тър“. Като дойдете до единственото горделиво същество, гордост има в него. Например, в мечката има горда походка, горделивите хора са много тежки. Горделивият ходи важен, поглежда горделиво. Често, като се разгневите, дойде гордостта. Казваш: „Знаеш ли кой съм аз! (8 септември 1937, "Трите основни неща")

Не можеш ти да живееш щастливо в една горделива къща. Ако си едно горделиво дърво, за да се избавиш, ПЛОД трябва да даваш! Ако ти със своето поведение убиваш най-хубавата мисъл в една душа или нарушаваш едно от най-хубавите й чувства, не си ли ти онзи, горделивият човек? Сухото дърво е толкова горделиво, че като изсъхне, казва: „Счупвам се, но не искам да се променя!“ - Защото е горделиво. Защо се пречупва? - Казва: „Предпочитам да умра, ама не да служа!“ Горделивото дърво ще ти покаже, че не постъпваш право – всякога ще те удари. Човек е едно горделиво дърво. Най-горделивото дърво в света засега е човекът. И навсякъде той само с обиди е свързан. За нищо и никакво се обидил. Целият свят - това са горделиви дървета - ядат се едни други. Не е гордостта, която може да даде смисъл на живота. (26.I.1936, "Слуги на Доброто")

Гордостта е човешко извержение. Когато ангелите видят, че на високия връх се е качил горделив човек, те веднага ще го свалят долу. Ако не слуша, те ще го изхвърлят с главата надолу. (8 юли 1923, "Речи само реч")

Ако придобие преждевременно много знания, човек става горд. Не е добре да бъде човек крайно горделив или крайно тщеславен. Горделивият има отношение главно към себе си. Той мисли много за своето достойнство. Тщеславният има отношение повече към окръжаващите. Той е подобен на камбана. Достатъчно е малко да го докоснеш, за да се чуе гласът му. Още отдалеч ще чуете, че край вас минава тщеславен човек. Горделивият е котел, пълен с енергия. Отвън е мълчалив, но вътре постоянно буботи. (19 септември 1930, "Силата на доброто")

Ако човек не е умен, ще стане фанатик, горделив, ще стане груб. Горделивият човек всякога иска да му помагат. Той счита, че всичките хора са задължени да работят, той ще погледне отвисоко и ще каже: "Не сте свършили добре." (16.IХ.1932, "Петте области в човека")

НО ПОНЕЖЕ ТЪРСИМ ТЕЗИ, АНТИТЕЗИ И СИТЕЗИ В СЛОВОТО, ето и едно твърдение на Учителя в защита на истинската гордост и даже на горделивостта: "При гордостта човек защищава правата, които Бог му е дал. Да бъдеш горделив, значи да защищаваш правата на сърцето, правата на ума и правата на тялото, които Бог ти е дал; или да защищаваш мястото, което Бог ти е дал. ТОВА е достойнство. Винаги трябва да защищаваме това, което Бог ни е дал." (4.II.1942, "Не пренебрегвайте благата")

ЕТО И ЕДНА ИНТЕРЕСНА СТАТИЯ ЗА НАГЛОТО НЕВЕЖЕСТВО, ОБЛЕЧЕНО В САМОЧУВСТВИЕ:

http://www.gnezdoto.net/…/2879-efektyt-na-nevejestvoto-oble…

 

 

23.03.2017 г. 17,23 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : ИЗ ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1911 г., 15 август.

„ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА - ТОВА Е ЦЕЛОКУПНИЯТ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА И ОБЕМА ВСИЧКИТЕ ОТРАСЛИ И СТРЕМЕЖИ НА ЧОВЕШКАТА ДУША. С ТЕЗИ ДУМИ ХРИСТОС Е ПОДРАЗУМЯВАЛ ВЪДВОРЯВАНЕТО НА РЕДА И ПОРЯДЪКА В ЧОВЕШКАТА ДУША, УМ, СЪРЦЕ И ДУХ.” : : 19.03.2017: Трябва да си изясняваме все по-дълбоко и нашироко какво значи ЦЕЛОКУПЕН човешки живот и кои са отраслите и стремежите на човешката душа. Кои са отраслите и стремежите и на човешкия ум, човешкото сърце и човешкя дух. Какъв е порядъкът, т.е. подредбата на приоритетите на тия стремежи, поотделно вътре във ума, сърцето, душата и духа ни; каква е субординацията между самите тия генерални категории. Някои изобщо пренебрегват сърцето и не го хранят с неговата специфична храна; други го поставят преди духа и душата и почти не оставят сила и време да хранят тях, ако въобще знаят кои са храните им; трети дават приоритет на ума – и т.н. Значи, Царство Божие на земята е невъзможно без детайлно изясняване на тия въпроси и съзнателни старания да храним духа, душата, ума, сърцето и тялото си с техните специфични храни, съподчинявайки тия действия според реда и мъдростта, които ни е дал Бог. Научаваме още, че за да възприеме божиите блага, душата ни трябва да е в пасивно състояние. Много хора са постоянно активни, затова не могат да възприемат Божиите блага. Но това е диалектика: от друга страна, Бог ни съветва да разрушаваме злото и да сме активни. Това е много рядък съвет в Словото да разрушаваме, но ако помислим как трябва да се борим със злото, ще си припомним, че на злото трябва да противопоставяме доброто.  Вселяването на Царството Божие е житницата на човешката душа, а сърцето е нейното съкровище. Умът е хранилището й.  Следва важно обяснение за пасивността на душата и активността на духа: Когато Бог работи в нас, ние трябва да сме като едно тихо дете в люлката. Обаче „ПО ОТНОШЕНИЕ НА СВЕТА НИЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ АКТИВНИ, КАТО НЕ ОСТАВЯМЕ ДА НИ ЗАВЛАДЯВА, А НАПРОТИВ, НИЕ ТРЯБВА ДА ГО ЗАВЛАДЯВАМЕ.” – Разбира се, въпросът е КАК да го завладяваме.

„ВСЯКОЙ ЕДИН ВЕК СИ ИМА СВОИТЕ МИСЛИ И СВОИТЕ ЖЕЛАНИЯ, А НИЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ВНИМАТЕЛНИ, ДА НЕ ВЪЗПРИЕМАМЕ ТЕЗИ, КОИТО ЩЕ ПОКВАРЯТ ДУШАТА НИ.” – Именно в този смисъл философите обясняват, че етиката и психологията са „диахронни” – всяка историческа епоха и всяко общество си има свои представи за добро и зло, за живот, за правила и закони, за цели, истина, любов – и т.н. Това е библейското Дърво за познаване на доброто и злото - чистият човек не бива да посяга към него и да се подчинява на временните определения на хората, а трябва да се храни с плодовете на Живота.

„УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТА НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ИЗМЕНИМ. САМО ГОСПОД ИЗМЕНЯ ТИЯ УСЛОВИЯ, И КОГАТО ТОЙ ГИ ИЗМЕНЯ, ТАМ Е ЛЕСНО. ЗАТОВА, КОГАТО ИСКАМЕ ДА СЕ ИЗМЕНЯТ НЯКОИ УСЛОВИЯ, НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕМ КЪМ НЕГО С МОЛИТВА - И ТОЙ ЩЕ ГИ ОБЪРНЕ.” – Атеистите и материалистите биха казали, че те си измѐнят живота и без Бога, но техните мотивации, средства и цели рядко са неегоистични, хуманни, благородни. Затова повечето плащат за постиженията си с болести, нещастия и некрасиво остаряване. А ако човек поиска промяна от Бога с някаква възвишена цел, тогава Той хем ще я даде, хем ще растем в здраве, мъдрост, любов и благоденствие.

„БЪДЕТЕ УВЕРЕНИ, ЧЕ НЯМА ДА ВИ СЕ СЛУЧИ НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА, КОЕТО Е ОПРЕДЕЛЕНО.”

„ДОБРИЯТ ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА ГРУХТИ КАТО СВИНЕТЕ. ЗАТОВА ТАКЪВ ЧОВЕК ЩЕ НАПРАВИ САМО ТОВА, КОЕТО ПОДОБАВА НА ДОБРИТЕ ХОРА. НИЕ ТРЯБВА ДА ОТХВЪРЛИМ ВСИЧКИТЕ ГЛУПОСТИ, КОИТО СВЕТЪТ ПРАВИ, ЗАЩОТО НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ВРЪЩАМЕ НАЗАД.”

„НЕ ТРЯБВА ДА КАЗВАМЕ НА СВЕТА СВОИТЕ ПЛАНОВЕ И ПОЗИЦИИ, ЗАЩОТО ЩЕ ГИ УЗНАЕ И ПРОВАЛИ.”

КОГАТО ГОСПОД ИЗПРАТИ ЕДИН ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА, ВСЕ ЩЕ МУ ДАДЕ ЕДНО ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПИСМО ОТ НЯКОЛКО ДУМИ. А КАТО ТЪЙ, НЯМА МЯСТО ЗА ОХКАНЕ ТОЛКОЗ, КОЛКОТО ЧЕСТО ПЪТИ ДОПУСКАМЕ. НАПРИМЕР, АЗ ЧУВСТВАМ ВАШИЯ ВЪТРЕШЕН ПОДСЪЗНАТЕЛЕН СТРАХ, УНИНИЕ И УПАДЪК, НО БЪДЕТЕ СМЕЛИ, ЗАЩОТО ВСИЧКО ТОВА Е ПРИВИДНО. КОГАТО ДОЙДАТ ТИЯ СТРАХОВЕ ВЪРХУ ВАС, ТОВА ПОКАЗВА И СЪСТОЯНИЕТО НА СВЕТА, ЗАЩОТО НА ХОРАТА ОТ СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ ДАЖЕ И ГАЩИТЕ ИМ ТРЕПЕРЯТ ОТ СТРАХ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ПРЕД ВАС СЕ ПРЕДСТАВЯТ, ЧЕ СА СМЕЛИ. В УВЕРЕНИЕ НА ТОВА, ВЗЕМЕТЕ ИМ ПАРИТЕ И ЩЕ ВИДИТЕ ЩО ЗА ХОРА СА - ЩЕ ВИДИТЕ, ЧЕ СА ВЛЕЧУГИ.

„КОГАТО ИМА ЗАПАЛЕНА СВЕЩ, ОТ НЕЯ ДЯВОЛЪТ СЕ МНОГО БОИ. ДАЖЕ ОТ ЕДНО ЗАПАЛЕНО КИБРИТЧЕ ЛОШИТЕ ДУХОВЕ БЯГАТ. А ПЪК АКО ВИЕ ИМАТЕ НУЖНИЯ НОЖ - НОЖА НА ИСТИНАТА, - ТОГАВА БЯГАТ ВСИЧКИТЕ ПЪКЛЕНИ СИЛИ. НО АКО СЕДИТЕ В ТЪМНИНАТА, ТОГАВА, ВИЖ, В ТЪМНИНАТА ТЕ СА СМЕЛИ.” - Този въпрос трябва да се разгледа от няколко страни и да се види какво казва Словото в различни случаи. Наистина, религиозните спят при зпалено кандило именно с тази цел. Обаче това не пречи мнозина пак да бъдат обсебвани от лошите духове и да живеят неправедно. От друга страна учените казват, че за да се синтезира мелатонинът в епифизита е нужна пълна тъмнина, инак няма да има качествено наспиване и отпочиване.

„НАЙ-ПОСЛЕ, ВСИЧКИТЕ БОГАТСТВА СЕГА ХОРАТА СА ГИ ВЗЕЛИ /ОТ ПРИРОДАТА/ И КАЗВАТ, ЧЕ СА ТЕХНИ. НО ТОВА Е ЦЯЛА ЛЪЖА И ЗАБЛУЖДЕНИЕ, ЗАЩОТО И СИЛАТА ГОСПОД ИМ Я Е ДАЛ. И ВСИЧКИТЕ ХОРА - ТОВА СА ГЛУПЦИ, АКО МИСЛЯТ, ЧЕ СЪС СВОЯТА СИЛА И ЗНАНИЕ И УМ СА ПРИДОБИЛИ ТИЯ НЕЩА, КОИТО СА В РЪЦЕТЕ ИМ. ЕДИН СЛУГА НЯМА ПРАВО ДА ЗЛОУПОТРЕБЯВА С НЕЩАТА НА СВОЯ ГОСПОДАР.”

„ИМАЙТЕ ВЯРА НЕПОКОЛЕБИМА - ВЯРА, ВЯРА, ВЯРА И ВЯРА! НЯМА ДРУГО СРЕДСТВО. ВЯРАТА ЩЕ ДАДЕ МОЩ НА ВАШИЯ УМ, СЪРЦЕ И ДУША И ЩЕ ВИ ДАДЕ СИЛА ДА БЪДЕТЕ РЕШИТЕЛНИ. ГОСПОД Е ОКОЛО ВАС, ДАЖЕ ТОЙ Е ВЪВ ВАШИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ, НА КОИТО ОПИТВА УМА. НЕ СИ ТУРЯЙТЕ В УМА, ЧЕ В ТИЯ РАБОТИ ГОСПОД НЕ СЕ ЗАНИМАВА. НАПРОТИВ - ВЯРВАЙТЕ, ЧЕ ТОВА Е ПО ВОЛЯТА БОЖИЯ, УПОВАВАЙТЕ СЕ НА НЕГО - И ЩЕ ВИ БЪДЕ ДОБРЕ.”

„САМО ДА СЕ ПАЗИТЕ ДА НЕ БИ НЯКОЙ ОТ ВАС ДА ДОПУСНЕ ДА МУ СЕ СНЕСЕ, КАКТО ОТ КУКУВИЦАТА, ЧУЖДО ЯЙЦЕ В ГНЕЗДОТО.”

15.08.1911г.: „ИМА И ОПАСНОСТ ОТ ЕДНА ВОЙНА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ, С КОЯТО ВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ АНГАЖИРА ЦЯЛА ЕВРОПА.”  Само за преговор: Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 г. до 17 (30) май 1913 г. Междусъюзническата, или Втората балканска война, е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година. Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. Поводът за нея е пак на Балканите. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции – Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). 

 

 

25.03.2017 г. 17,25 ч.

 

14 август 1911 г. ТАЙНА ВЕЧЕРЯ НА УЧЕНИЦИ ОТ ВЕРИГАТА С УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО : : БОЖЕСТВЕНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ХЛЯБА И ВИНОТО

Отново впечатлява присъствието на три вредни неща на трапезата по време на ранните годишни срещи и събори с Учителя: хлябът, виното и рибата. Той не само ги е въвел и ги раздава, но и сам яде риба и пие от виното. Че са вредни, не доказва само науката и статистиката, но и сам Той говори по-късно за това в лекциите и беседите Си и не разрешава на учениците Си повече да консумират нито месо, нито риба, нито вино и какъвто и да е друг алкохол. За хляба е по-толерантен и сам с удоволствие яде хляб до края на земните Си дни, но постоянно предупреждава, че меленето и даже варенето на жито е престъпление. Въпреки това, често изяснява кога хлябът е благословен и най-чист: когато житото е отгледано от хора с дух и душа, когато не е имало оран или ако е обработвано със златен плуг и златен сърп; когато се мели непосредствено преди правенето и яденето на хляба. Да се изчистят РЪЧНО всички зърна на плевели, да не се отвява люспата, а зърното да не се груха, да се прави хляб без мая или квасът да е домашен,естествен; да втасва за нормалното време, а не съкратено, да не се добяват абсолютно никакви ускорители и „подобрители”. През цялото време да му се пее и за да казват молитви, както е било от мига на сеитбата до жътвата и после. Да се омеси и поднесе от жизнерадостна божествена мома; да се приема с молитва и душевно разположение. Ако се спази всичко това, може да се яде и топъл. Ако е правен с вредна мая, да се препича, за да се унищожат квасните гъбички. Докато Учителят е бил телесно на земята до 1944 г. са се правили именно такива опити и затова тогава до голяма степен хлябът е бил истински. Днес ние знаем, че геноцидът се провежда на първо място чрез производството на хляб и тестени изделия, а не само чрез месото и животинските продукти и алкохола. Ето какво казва Учителят на тази среща за истинския хляб и истинското вино:

ТОЗИ ОБРЯД Е ЕДИН ОТ ВЕЛИКИТЕ ОБРЯДИ, УСТАНОВЕН ЗА ВЪЗПОМИНАНИЕТО НА ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА, КОЯТО ГОСПОД Е НАПРАВИЛ ЗА СПАСЯЕМИТЕ. ХЛЯБЪТ ОЗНАЧАВА ЖИВОТА, КОЙТО ГОСПОД НИ ИЗПРАЩА. ТРЯБВАШЕ ДА ДОЙДЕ ХРИСТОС, ЗА ДА УСТАНОВИ ЖИВИЯ ХЛЯБ. И ДЕЙСТВИТЕЛНО, ВЪВ ВСЯКО ХЛЕБНО ЗЪРНО ПО ЧУДЕН НАЧИН СЕ КРИЕ ЧАСТИЧКА ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ. ВИНОТО - ТОВА Е БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ. И АКО ТО СЕ ПИЕ ОТ ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК, В НЕГО ЩЕ ПОДЕЙСТВУВА СЪВСЕМ ДРУГОЯЧЕ. ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО ПИЕ ВИНОТО С ВЯРА, ТОЙ ЩЕ ВЪЗПРИЕМЕ ДАРА НА ДУХА, КАТО ВЯРВА, ЧЕ ГОСПОД Е, КОЙТО ДАВА БЛАГАТА, ЧРЕЗ КОИТО ЩЕ НИ ВЪЗКРЕСИ.

Знае се, че по-късно Учителят забранява и виното, но в отделни случаи го препоръчма за лекуване. На най-добрите Си ученици препоръчва да отхвърлят и хляба и да да се хранят със сухо сурово жито, а които не могат – с варено, и то да се вари не повече от 10 минути. Ако не искат да го варят, поне да го накисват от вечерта. Ако е в термос с топла, не вряща вода, то омеква и понякога даже на сутринта се разцъфва. Дъвченето да е много продължително, докато житото стане на каша и на сок и чак тогава да се преглътне – може и до над 99-100 дъвкания всяка хапка. Днес кой има воля и време да прави това? При дъвчене на твърдо сурово жито, за няколко зърна не стига и един час, понякога продължава и 2 часа, докато престане да бъде като дъвка и се разпадне – тогава е извлечена цялата му ядрената енергия, не само молекулярната и атомната. Който не може, да спазва числата 82 дъвкания или 73, 64, 55, 46, 37, 28, 19, но колкото е по-малък броят на дъвченията преди преглъщане, толкова по-слаба е волята на човека и по-малка ползата от житото. Познаваме хора, които се нахранват с едно жито зърно на ден и имат бодрост и сила, но ако не го глътнат бързо. В една мъдра книга се казва, че едно жито зърно може да движи преокеански кораб, ако му се извлече ядрената енергия. Малцина знаят, че Учителят препоръчва още по-силни божествени храни от пшеницата, които растат по-нависоко от нея, а това са лимецът, овесът и ръжта. Днешното отровно жито, което са модифицирали генно и със селекции да е нискостеблено и да расте вертикално, е въведено от черната ложа – не само за по-голяма печалба, но и за да не стигне до по-високите течения на различни височини над земята, където живеят различни природни и ангелски йерархии. Ако житното стъбло е високо и се извива, така че класът да бъде надолу с главата и да се люлее естествено от вятъра с голяма амплитуда, растението се свързва с вселената на Мировата Душа и Майката Божия и така придава Нейните качества на човека: кротост, мир, грижовност, милосърдие, обожание, смирение, примирение, почит, уважение благоговение, приласкаване, гостоприемство, желание да служим и слугуваме, да бъдем последователи и да приставаме на хора с дух и душа. Вертикалната късостеблена пшеница, понеже е направена и без осили, е лишена от естествените божествени антени на житото. Който яде такъв хляб и такива зърнени изделия иска да бъде само дребен лидер; но и да е „едър”, такъв не притежава нито едно от качествата на душата, изборени по-горе. Предозирането на азотните торове прави ранните житни ниви на места тъмнозелени - така черната ложа прави хората клиенти, потребители и материалисти. Престояването на зърното по складовете с години погубва и последните следи от салма и прана в него и развива допълнителни лудости и болести.  Който е последовател на гениални учени и лекари като д-р Арнолд Ерет, отхвърля дори житото, защото и то създава слуз в повечето случаи, дори понякога и лимецът. Продавачите на лимец, дори и най-мек и без глутен, колкото и да са духовни, влагат в него вибрация за контакт с Демоните на печалбата, продаването и купуването, така че не е една беля. Но добрите учени знаят, че и глутенът има място в храненето.

За символогията и психологията на виното също има изяснения в Словото. Като „женско” питие, виното и ликьорите създават илюзия за облекчаване на самотата и ефектите от вторачеността в обекта. Концентратите са „мъжки” питиета и създават илюзия за облекчаване от липсата на любов и свобода. Но на едно високо ниво виното е свързано с Духа, тъй като в Светата Троица Духът е Жената. Виното помага и за разпознаване на содните души, за охлабване на цензурата – центъра на адсксия контрол в мозъка. Никотинът и радиоактивният полоний в тютюна предизвикват и двата вида илюзии, но и правят сонди към ада, от които изскачат дяволи.

И все пак, ние не можем да бъдем крайни, понеже символът на Хляба е от най-върховно естество и защото хлябът свързва директно с Духа на Сина, „Христос”. Дъвчещите само жито могат да постигнат здраве и подмладяване, даже вечна младост и възкресение, но няма да имат радостно лице с усвмивка. Хлябът носи радостта, а виното (за нас гроздовият сок) – веселието.

Лев Толстой:

аудио: „Житно зърно колокото кокоше яйце”:

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/ABP4.03-Lev%20Tolstoy%20-%20Jitno%20zarno%20kolkoto%20kokoshe%20yayce.mp3

Същото като оригинален текст на руски:

http://rvb.ru/tolstoy/01text/vol_10/01text/0258.htm

 

 

26.03.2017 г. 09,15 ч.

 

27.09.1911 Г. ИЗ „МИСЛИ ОТ Г-Н ПЕТЪР ДЪНОВ” – ПРОРОЧЕСТВА ЗА СЪБИТИЯТА В ЕВРОПА СЛЕД 1914 г. Първо към илюстрацията – предупреждението от 1898 г.: „И ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение - и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че БОГ ви е говорил! Обръщам се към вас сега, Мои служители, водители, учители, и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил! /.../ Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на Моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. И ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято. /.../ Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите. Водете народа Ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите Ми и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло.”

27.09.1911  Отново пророчество за разтърсващи събтия в Европа от 1914 г- нататък. Пргнозира големи нещастия и в средите на духовенството. Въобще, щели са да се развържат всички сили на злото „...И НА ВСИЧКИТЕ ОТРИЦАНИЯ НА РЕД И ПОРЯДЪК, НА ВСИЧКИТЕ БЕЗВЕРНИ И БЕЗБОЖНИ МАСИ ЩЕ СЕ ПОЗВОЛИ ЕДНО ВРЕМЕННО ПРЕОБЛАДАЮЩЕ ВЛИЯНИЕ. ТОГАВА ЩЕ СЕ ИЗПИТА И ВЯРАТА НА ДУХОВЕНСТВОТО, АКО ТО НЕ Е НА МЯСТОТО СИ. КОЛКО КАЛИМЯВКИ ЩЕ ИМА ДА СЕ ТЪРКАЛЯТ ИЗ УЛИЦИТЕ! ЗАЩОТО ЕДНО ГОНЕНИЕ ПРОТИВ ОФИЦИАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДУХОВЕНСТВОТО НЕПРЕМЕННО ЩЕ СЕ ПОЗВОЛИ.” За войните днес ние всички знаем: само през първата световна война има 10 милиона души загинали и 20 милиона ранени. А масовия геноцид в съветска Русия и изтребването на свещениците там няма сравнение. В това изказване на Учителя се изтъкват като особено страшни три години докъм 1927 или 1933 г., а историята днес потвърждава, че в СССР усилването на терора по отношение на църквата и вярващите във всерусийски мащаб с масови арести и разстрели е било най-свирепо от 1929 до 1931 г., а в някаи райони и до 1933 г., след което това временно утихва и после пак се разгаря. Само през 1918 г., според една от статистиките, са били разстреляни над 3000 свещеника, а 1500 били подложени на жестоки репресии; през 1919 – общо 1800. Разни източници дават различни статистики и за тогава, и за след това, но думите на Учителя по принцип се потвърждават.  Тук Учителят нарича Европа „Великата блудница” и казва, че е дошъл редът тя да си плати за злините, които е допуснала. Предрича, че Сатаната ще се роди в един царствующ дом, но крушението му ще бъде „ДАЛЕЧ ПО-ГОЛЯМО ОТ ВСЯКОЙ ДРУГ ПЪТ. САТАНА ЩЕ СЕ ВЪПЛЪТИ ТУК В ЕВРОПА В ЕДИН ЦАРСТВУЮЩ ДОМ, ЩЕ ПРИВЛЕЧЕ КЪМ СЕБЕ СИ ВСИЧКИТЕ ОТРИЦАТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ, СЛЕД КОЕТО НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ БЪДЕ РАЗПНАТ.” – Някои биха казали, че става дума за Адолф Хитлер, но той не произлица от царски род. Възможно е да е бил някой таен резидент на сатанизма; може и това да предстои – днес има сведения за предстоящия възход и падение на Антихрист.

 

 

26.03.2017 г. 13,01 ч.

 

2 октомври 1911 г. Събрание, водено от г-н Дънов:

„Сърцето трябва да е ОЛТАР, а душата ХРАМ. Умът да бъде СЛУГА при нозете на Господа, а духът да бъде готов да изпълни ВСИЧКИТЕ благи разпореждания.”

Дали Златният Телец е само жаждата за материално забогатяване, или е и борбата срещу Бога за заграбване на Царството, Силата и Славата само за себе си и за своите си?

Днес само религиозните и познаващите религиите знаят подробно какво значи олтар, какво е предназначението му, как са били и са устроени олтарите по света в различните религии. Преди всичко, олтарят е ВМЕСТИЛИЩЕ, където се е принасяла жертва. Езичниците са жертвали животни и даже хора, божествените религии въвеждат безкръвната жертва. Това, че олтарят е вместилище за полагане осъществяване на жертвоприношение, е основен символ за предназначението на сърцето, създадено от Бога. Върху остър връх ли предмет това е невъзможно – олеумът ще изтече надолу. Другаде Словото казва, че за да гори „олеумът” - божественото масло или гориво на духа, - необходимо е вместилище, съд под него, където да се събере, за да не се разлее. Именно това са светилниците на разумните девици в Евангелието; именно това „масло” добива Брама в Мировия Океан, разбивайки Млякото на Мировата Душа с въртене на Змея Васуки или Шеша в него. Защо кундалини трябва да се върти, да сменя периодично полюсите си, а не да върви само нагоре или само надолу? В Махабхарата това е изяснено чрез този образ още преди 5 хиляди години – питието на безсмъртието Амрита се добива само с постоянното циркулиране на Космичнната Енергия между Духа и Материята (това и значи името ЕлМа). Именно за това масло е петимен и Малкият Кришна, когато „краде” масло от гърнетата на майка си и съседките. Значи, и в този случай Маслото има нужда от делва, гърне, вместилище. За да с подпали концентрирано и да гори олеумът на Духа, необходимо е Женско Вместилище. Не само за да гори, но и да създава. Това, именно, трябва да е ролята на Сърцето. А за да изпълни то тази своя роля, то трябва да е празно, да не е заето с други предпочитания и да е чисто отвътре, в очакване на Истинския Възлюбен – Духа. „Сърце, чисто като кристал”... Затова Бог казва: Сине Мой, дай Ми сърцето си!” – А колко повече това важи за „Дъще Моя”? – За Новата Ева, Новата Евридика, която опазва сърцето си празно и чисто в очакване на Новия Адам – на Христос, на Новия Орфей. Старата Ева и Старата Евридика перманентно запълват, замърсяват сърцата си с по-ниски вкусове и идеали и обслужват същества без искра от Бога или с много замъждяла искра. Не че милосърдието и спасителството не са от Бога, но истинското самарянство е възможно, само когато редовно се чистим и редовно наливаме истинско, чисто масло в светилниците си. Инак сърцата ни се напълват с лой и сажди и угасваме.  Какво е устройството на новозаветния олтар? - От това ще съдим какво трябва да е утройството на новозаветното сърце. В центъра на олтарното пространство се намира ДЕЙСТВИТЕЛНИЯТ олтар - по-точно, Светата Трапеза, Жертвеникът, Божият Престол. Колко ясно и точно! Първожреците на Истинското свещенослужение не случайно са опредметили тия три тайнства на сърцето с искра от Бога именно по този начин. Значи, сърцето с монада умее да приготвя Свещени Трапези и да кани гости за Тайни Вечѐри. На тия Трапези не става само ядене и пиене, не се свършва всичко само със сладки приказки, песнопения и молитви. Пламтенето на Духа в Светилника на тази Трапеза означава нещо съвсем друго: с него е свързана и новата дума „огнение”. При огнението влизаме закратко в резонанс с огнението на Отца, Който е постоянно в това състояние от 12 до 17 милиарда години. През това време Той създава монади, сливайки се с ипостаса на Бога в лицето на Мировата Душа. При нас - в тия тела днес - то е възможно само няколко секунди, инак бихме се взривили и изгорели. В религиите се говори и за „вечно блаженство” – когато възлезем в Отца и се слеем с Него и със сродните си души напълно.

Какво означава Жертвеникът? – Това е поривът и способността на сърцето, създадено от Бога, ДА СЕ ЖЕРТВА. Необходими са постоянни малки и големи жертви на човешкото и ангелското сърце и дори на сърцето на божествата, за да стане то вместилище за божествен олеум не по своята воля, а ПО ВОЛЯТА НА БОГА. По НЕГОВАТА Воля - не според прищевките, влеченията и щенията на личните предпочитания и чувства, когато сме още назад в еволюцията. Не само за насищане на Личната Космична Енергия. Не и според милозливостта, която не е истинското Милосърдие. И не и по метода на съзнателната жертва на духовния човек като самонасилие със стиснати зъби и печално лице, за да се изпълнела „Волята Божия”. Именно затова Синът Божий ни моли: „МИЛОСТ искам, а не жертва”. Това не е повик само да се умилостивят езичниците и да престанат с кръвните жертвоприношения.

А кой е БОЖИЯТ ПРЕСТОЛ в сърцето ни при новозаветното богослужение? Колцина знаят, че това е една върховна чакра – според наименованията и естеството на християнсите чакри, наречени „Олтари”, „Престоли” и „Двери”? Когато имаме този Престол, ние отговаряме на идеала и практиката на Новата Ева - новото човешко и ангелско сърце и сърцето на новите божества. Сърцето и на архидеите, в които съвсем наскоро мутираха немалка част от бившите архангели. Имаш ли този Престол, ти го пазиш първо за Бога – ИСТИНСКИЯ Бог; после за Учителя – ИСТИНСКИЯ Учител; после за Възлюбения – ИСТИНСКИЯ Възлюбен. За ЕДИНСТВЕНИЯ, ИСТИНСКИЯ сроден дух, с който е излязла душата ти някога едновременно от Бога. Той постоянно търси и ни изпраща същества, подобни нему, за да поддържа пламтенето на фитила си и божествения си олеум, ако сме го очаквали и сме му станали вместилище. Ако не сме си продали живота и вместилището за "паница леща". Затова, именно, най-превежданите беседи на Учителя на най-много езици са „Новата Ева” и „Високият Идеал”.

Какво означава душата ни да е ХРАМ? Какво, всъщност, е душата? - На това Словото Божие отговоря в хиляди лекции и беседи, но преди всичко отговаря вътре в собствената ни божествена душа, ако сме създадени от Бога. Какво е предназначението и устройството на храмовете в ада, при различните видове езичници, при старозаветните, новозаветните, праведните, и при Ученика? – На това може да се отговори в многотомни поредици от цитати и тълкования и в стотици хиляди живи лекции и беседи, но за нас най-важният призив и отговор се свежда само до едно изречение: „Пазѝ свободата на душата си!”

Какво означава УМЪТ НИ ДА Е СЛУГА ПРИ НОЗЕТЕ НА БОГА? Какво значи това НА ПРАКТИКА? Кому служи човешкият ум и умът на падналите богове и ангели? За какво употребяваме ума си днонощно, даже и когато мечтаем, планираме и сънуваме? Защо трябва да ни плащат с пари или престиж, когато проституираме с ума си? За какво иска Бог да употребяваме ума си? Не е ли критерий за най-висша проява на ума РАЗПОЗНАВАНЕТО на Словото Божие и РАБОТАТА ЗА Него? Не е ли проява на най-висше смирение положението ни ПРИ НОЗЕТЕ на Бога, когато сме разпознали Словото Му и работим за неговото разгласяване? Поиска ли досега някой гений, някой авторитет да стане ПОСЛУШНИК в нозете на Господа? Колцина останаха слуги най-долу при нозете Му, а не се опитват да вървят с една или няколко глави над Него, сякаш това е възможно? Колцина не изопачиха Словото Му, цитирайки изборно и тълкувайки превратно само това, което им отърва и което им помага да мерят силите си с Господа? Кой остана СЛУГА на Бога с ума си, а не вири глава да говори като Него и да се представя за Него или за Негов ортак, при това „единствен”?.. За какво още ни е дал Господ ум, освен за Словото Му? НЕ Е ЛИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И СВАЛЯНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА? Не е ли за извличане на всичко божествено от досегашната наука и култура на човечествата във всемира и за създаване на Нова Наука и Нова Култура?

И – най-после - кога и чий дух поиска ДА БЪДЕ ГОТОВ ДА ИЗПЪЛНИ ВСИЧКИТЕ БЛАГИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ на Бога и на Господа? - На този въпрос нека всеки се опита да отговори първо сам на себе си, оглеждайки живота си и денонощието си. Чии разпореждания изпълняваме ние цял живот – не са ли само собствените ни разпореждания и тия на смъртни божества, хора и ангели? А ако си мислим, че някой изпълнява ИМЕННО Божиите разпореждания, защо тогава той не изпълнява ВСИЧКИТЕ; защо не изпълнява поне останалите по БЛАГ НАЧИН?

 

 

27.03.2017 г. 12,01 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 16 октомври 1911 : : „ДРУГО НАПРАВЛЕНИЕ”

„ВСЯКОЙ ЧОВЕК В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ ИСКА ДА СТАНЕ ЦЕНТЪР. НО АКО ХОРАТА СЕ ОБЪРНАТ КЪМ БОГА И ПОИСКАТ ТОЙ ДА ИМ СТАНЕ ЦЕНТЪР, СВЕТЪТ ЩЕ ВЗЕМЕ ДРУГО НАПРАВЛЕНИЕ.”

В безкрайно странно направление е тръгнал изведнъж светът: към диви някакви вселени е свърнал Млечният ни път!

Леонид Мартинов ....................................................................

Из „Дантевият „Рай” и модерната физика”, София, 1969:

В космологията се говори и за "праатом", от който се е разгърнал универсумът. Праатом-точка… Нека математиците кажат точката пространствена величина ли е? Колко измерения има: три, две, едно, нула? Ето как се разглежда този въпрос в авангардната наука, поднесен от очевидец на крупно научно събитие: "И така, следствията от теорията на относителността дават възможност да се разглеждат елементарните частици като съставни от други, много по-големи обекти, които си взаимодействат. Тези обекти могат да се сравнят по големина даже с достъпната за наблюдение област от Вселената!" Именно тази възможност се използва в хипотезата на съветския академик М.О.Марков. Според Айнщайновата обща теория на относителността, при известни условия Вселената, като цяло, трябва да образува затворено пространство. По-точно казано, поради присъствието на материята, пространството се огъва и се затваря в себе си. Този, който се намира в това пространство, никога не може да го напусне, както един пълзящ по сфера бръмбар не може да стигне до "края" на сферата. Обаче, ако можем да си представим един наблюдател, намиращ се извън затвореното пространство на Вселената, за него ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА БИ ИЗГЛЕЖДАЛА КАТО ТОЧКА, С МАСА, РАВНА НА НУЛА. Изложената от акад. Марков хипотеза е толкова неочаквана и смела, че след завършването на доклада проф.Блохинцев заяви: "През средните векове авторите на такива хипотези без никакво колебание биваха изгаряни на клада...". (П. Петров, в. "Поглед", 3.06.1968, стр.14). А през средните, безнадеждно мрачни и сънни векове съществувал някой си Данте Алигиери, който пътувал в насрещно време и в никой случай не искал да остане длъжник на акад. Марков... Озовавайки се в деветото, "кристално" небе или "Първодвигателя", той си позволява лукса да излезе извън затворената Вселена и ни разказва:

Обгърнах ненадейно глъбините на мировия звезден океан -  15 и, с поглед от Безкрая намагнитен, съгледах Точка, чийто ярък плам на всекиго очите ще затвори,  18 защото по-блестяща аз не знам! Най-малката звезда ще ни се стори луна пред нея, ако се сравнят 21 на фона на небесните простори. Тъй както и на слънцето кръгът добива ореол - заря ефирна, -  24 щом пáрите в небето се сгъстят, така и смерч от пламъци безспирно край тази точка се въртеше там, по-бясно от въртенето всемирно! От тази Точка - каза ми водачът -  40 зависят небеса и естество! "Рай", Песен ХХVІІ)

Освен академици и заблудени средновековни метафизици, за подобна Точка говорят както майстори на научната фантастика, така и съвременни уфолози:

"Универсумът може да се нарече точка на безкрайно вибриране. Вече ви показахме как налягането на силовите линии върху определена точка се изразява в деформация на магнитното пространство. Ако тази деформация на Всемира е правилна, то Бог представлява един вибриращ заряд, въздействащ върху една безкрайна точка, която непрекъснато причинява деформации на пространството, като постоянно влияе на неизявеното и, едновременно с това, продуцира енергия и - впоследствие - материя. Ако не съществуваше Бог, не би съществувало нищо друго. Бих могъл да продължа доказателството си в този дух и на това ниво, но хората, които не могат да мислят по този начин, има опасност да загубят разсъдъка си." (Дино Каспедон, "Моят контакт с летящите дискове". На английски е публикувана книгата му «My Contact with Flying Saucers», 1959), преиздадена през 1977 под заглавие «My Contact with UFO». Написал е и книгата "Нова Библия". Властите го преследват безмилостно и от определен момент Дино Краспедон изчезва, никой нищо не знае за него.

ЕДИН КОМЕНТАР С ДЪЛГИ ИЗРЕЧЕНИЯ ПО ГЕРМАНСКИ ОБРАЗЕЦ...: Ако някой гений или някой авторитарен духовен човек би могъл дори за миг да си представи, че не иска да бъде център на внимание и застане в кръг с други талантливи около Бога, тогава всички съвършени същества от цялата вселена изведнъж ще обънат погледите си към Земята с огромна изненада. Ако този гений или авторитарен човек започне да излиза пред света само по жребий и да ползва жилището си, реда си за изказване, за изява или публикация и всичките си други блага и привилегии без никакво изключение пак само по жребий, тогава Съществата мигновно ще се насочат към земята и ще я превърнат в рай. Повечето себелюбци не са направили такова нещо дори веднъж в живота си. В културните страни се срещат божи хора, които слизат от сцената и излизат от дома си и ги предоставят на госта си за толкова време, за колкото той пожелае, а в същото време сядат сред публиката и записват какво говори той, виждат какво се случва в това време с хората наоколо и със събитията навън. В това време живеят при приятели или на палатка или в кашон под моста, ако гостът иска понякога да е сам. Но и гостът не остава в един дом за повече от едно денонощие.

 

 

 

27.03.2017 г. 16,38 ч.

 

23 октомври 1911 : : Събрание, водено от г-н Дънов, който говори и върху думите в евангелието "Няма да остане тук камък върху камък" и по този повод каза: „КАМЪКЪТ ИМА МИСТИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ. ТОЙ ОЗНАЧАВА И ЧОВЕШКАТА ДУША.”

Легендата за Абелар и Елоиза ще свети вечно, а свърталищата на тия, които ги разделиха, ще се разрушат едно по едно неизбежно. В един нов текст се говори за „самодвижението на тухлите” – наличието на ИНДИВИДУАЛНА свободна воля, поради което в историята на битието няма нито една социална клика с адски, неистинен и користен произход, която да не е рухнала или един ден да не рухне без следа. Това е и една от целите на Христа: Той дойде на земята да разруши всички нечисти микросоциални, интимни групи; да премахне всички гнили империи на Злото до една.

- В символогията на Учителя и в общата световна симвология това е необичайно: обикновено душата се символизира от меки, пластични и нежни неща, а камъкът по-често се свързва с духа и характера на човека. Ала щом тук Той казва това, би трябвало да си преосмислим представите за душата. И наистина, душата има свойството да се разширява колкото вселената и да се свива до най-малка точка. При това свиване тя би трябвало да става като „камък”, а по-точно - още по тежка и плътна и от най-плътното космическо вещество, известно днес на астрофизиците. Например, плътността на Слънцето ~100 kg/m3, на Сириус е ~250 kg/m3, а на звездите бели джуджета - 10 на девета степен kg/m3

Конкретно, чрез направената връзка по време на този събор Учителят прогнозира не само невижданите разрушения поради войните и природните бедствия след 1914 г., но и нещо съвсем психологическо и социологическо: че няма да остане и „душа върху душа”. Това веднага асоциираме със зидарията в дадена постройка. В други беседи Той твърди, че камъните и другите суровини са взети насилствно от местата им, където ги е поставила природата, за което човекът си плаща кармично. Има и фантастични произведения, в които човечеството трябва да открие откъде са взети конкретно материалите за предметите и съоръженията на цивилизацията и да ги върне стриктно по местата им, ако иска да не бъде унищожена Земята. Да засади и съответния брой растения, експлоатирани през цялата ни история. Било с машна на времето, било ясновидски, едно бъдещо общество се справя с това, идентифицира ги до глава на топлийка, пуска „градоядите”, „разпределителите” и „сеялките” и се справя перфектно с тази задача: връща ограбеното от органите на планетата по местата им и я съживява...

За нас тук е поучително сравнението, че и не само ръкотворните неща, но и душите няма да останат „камък върху камък”, след като някакава враждебна тъмна цивилизаия ни е взидала в изкуствени душевни стени и съоръжения, където всеки от нас е циментиран със строго опреленени тухли и камъни около себе си и „мърдане няма”. През ХХ век обаче наистина започна невиждано разрушаване и на тия микро и макро зидарии - затворите на душите: разпад на всички видове користни, нископробни, илюзорни и насилствени опити за тандеми. В един нов текст се говори и за „самодвижението на тухлите” – наличието на ИНДИВИДУАЛНА свободна воля, поради което в историята на битието няма нито една социална клика с адски, неистинен и користен произход, която да не е рухнала или един ден да не рухне без следа. Това е и една от целите на Христа: Той дойде на земята да разруши всички нечисти микросоциални, интимни групи; да премахне всички гнили империи на Злото до една. Примерът със самодвижението на тухлите е от един текст от 16.ХІІ.1984 г.със заглавие: "Предпазване от силите на злото и методи за борба с тях": 

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=76&book=4

След като „тухлите” се освободят от тиранията на черните кофраджии, бетонджии, зидари и мазачи, ето какво се получава. Ако си припомним честите напътствия на Бога, че ученикът на Новото не е дошъл на земята да става калугер и че трябва да се обединяваме по двама, по трима и по повече в името на Христа; и че Христос е Човекът на изявената, проявена и осъществена Божия Любов, няма ли да можем прочетем вече ПРАВИЛНО следващите думите на Учителя?

23 окт.1911 г. „ВСЯКОЯ ДУША, КОЯТО СЕ ОСТАВИ ОТ ДУХА, ТАЯ ДУША СЕ СЪСИПВА. И КОЙТО ИСКА ДА СЕ РАЗВИВА ПРАВИЛНО, В СЪРЦЕТО И ДУШАТА СИ НЕ ТРЯБВА ДА ДОПУЩА НИКОГО, ОСВЕН ГОСПОДА. ЗА ДА СЕ НЕ СЪБОРИ КЪЩАТА НИ, ТРЯБВА ХРИСТОС ДА Е С НАС. АКО СЕГА СЕ ЧУВСТВУВАТЕ СЛЕПИ И НЕ ВИЖДАТЕ, ВИКАЙТЕ ПОДИР ХРИСТА - ТОЙ ДА ВИ ОТВОРИ ОЧИТЕ - И ТОГАВА НЯМА ДА ВИЖДАТЕ МРАЧКАВО, А ЯСНО; И НЕ ЩЕ ИМА НУЖДА ДА ВИ РЪКОВОДЯТ. ВИЙ ПОНАСТОЯЩЕМ СЕ НАМИРАТЕ В ЕДНА ЕПОХА, КОГАТО, ИМЕННО, ВНИМАНИЕ ВИ Е НУЖНО, ЗА ДА СЕ ДЪРЖИТЕ БЛИЗО ДО ХРИСТА, В КОЕТО, АКО ПОСТОЯНСТВАТЕ, В СКОРО ВРЕМЕ ЩЕ ВИ СЕ ОТВОРЯТ ОЧИТЕ, Т.Е. ШЕСТОТО ЧУВСТВО ЩЕ НАСТАНЕ, И НЯМА ДА ИМАТЕ НУЖДА ОТ ВОДИТЕЛ.”

От тия думи, осъзнати прецизно, не излиза, че трябва да бъдем недокосваеми самотници. Тук е казано да не допускаме никого В СЪРЦЕТО И ДУШАТА СИ. Но освен тях ние имаме и дух, разум, ум - и един прекрасен храм Божий, чиито врати не са зазидани. Не се държат и под ключ, не е семеен или интимен параклис. Създателят на Небето и Земята, Създателят на Човека, на всички божествени религии, науки, изкуства и пр. би трябвало да е, в частност, и най-добрият символог на Вселената. За човешкото тяло, което Той лично е сътворил, е казал, че е „Храм Божий”. Прилагателното зад тази дума не е само за украшение, това е прилагателно ПРИТЕЖАТЕЛНО. Щом като е БОЖИЙ, а не на някой друг, там непременно трябва да се молят безброй богомолци, свободно да влизат там и да излизат от него свободно. Не е казал, че тялото ни е личен или семеен иконостас или къща с титуляр; или спалня половин персон или персон и половина... И за пет и за  десет, и за петстотин персона не е създаден от Бога човекът! Не е употребил Бог такива сравнения! Земният Му храм се обменя интензивно с околната среда, за да е жив, здрав и прекрасен. С околната среда и вътре в него протичат с невъобразима скорост безброй химически реакции: аналитични, съединителни, заместителни, разединителни, йонообменни, окислително-редукционни, трансформационни и пр. В земния Му храм става интензивна и чиста ОБМЯНА НА ВЕЩЕСТВАТА, защото те могат да се движат свободно в него и да изпълняват щастливо повелите и молбите на своя съвършен Създател. Не е ли Храмът на Бога една свещена молитвена обител за връзка с Него и за онази обмяна на душите и СЪЩЕСТВАТА, която ни е заповядал още в зарите на Сътворението?

 

 

28.03.2017 г. 16,43 ч.

 

КАРТИНАТА НА ЖИВОТА: РАЗБИРАТЕЛСТВОТО И ЩАСТИЕТО изискват постоянен ритъм, постоянна смяна на Любовта и Раздялата – двете вечни Приятелки, които никога не ходят една без друга и затова въртят цялата Вселена. Но с нас те са ПЕРИОДИЧНО ПООТДЕЛНО, за да сме живи. ТОВА е, всъщност, ДНК-то на Живота.

УПОВАВАНЕ НА ГОСПОДА

19 февруари 1912 г., неделя, Събрание. Г-н Петър Дънов прочете 118 псалом, стих 8: "По-добре да се надее някой на Господа, а не да уповае на человека."

„ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НЕВИДИМИЯ СВЯТ И ФИЗИЧЕСКИЯ МИР Е ДУШАТА. НИЙ ИМАМЕ СЪОБЩЕНИЕ С БОГА ПОСРЕДСТВОМ НАШЕТО ТЯЛО, ПРОСТРАНСТВОТО, СЪРЦЕТО, УМА, МИСЛИТЕ И ЖЕЛАНИЯТА НИ. УПОВАНИЕТО ПОДРАЗБИРА СТРЕМЕЖ НАГОРЕ И НАДОЛУ; УПОВАВАНЕТО НА ГОСПОДА ЗНАЧИ ДА ДИШАМЕ И ДА ПОЕМАМЕ ГОСПОДА В СЕБЕ СИ.  ВИНАГИ ДРЪЖТЕ В УМА СИ ТОВА: "БОГ Е НЕИЗМЕНЯЕМ."

Размисли от днес, 28 март 2017: Да поразсъждаваме над тия думи в 118 псалм и обяснението на Учителя. Другаде в Библията е казано нещо още по-строго: ЕРЕМИЯ 17:5 - ТАКА казва Господ: "ПРОКЛЕТ да бъде оня човек, който се уповава на човека и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа!" Неведнъж в беседите се разглежда и този стих. Но ние – нека сложим ръка на сърцето си – не сме ли се уповавали почти постоянно в живота си на някой смъртен човек - на хората, а не на Бога? А това е идеен, емоционален и практически атеизъм, ако ще и човек да е религиозен до мозъка на костите си. Оттук и почват разочарованията и въздишките. Бог ни учи да не се надяваме на хора и неща, в които Той не живее или още не са се пробудили за Бога. Да – има много хора, същества, същности и неща без искра или росинка от Бога, без Божий дъх или Божие кристалче. Въпреки че всичко е вътре в Бога, Той е предвидил и инертна материя, инертен астрал, ментал, каузал и т.н. – дори до върховете на духовния свят. Даже и в будическия и атмическия свят има инетртни ангели. Има даже и относително инертни божества в някои свои области – алохимите и илухимите. При тях обаче това не е порок, а роля: те са длъжни да ни възпитават по този начин. Цялата драма на всемирната история е драмата на родените от Бога, на които е дадена свободна воля да избират и да имат ненаситени, неизпробвани валенции на вкуса. Защо Бог не ни е направил роботи с програма да не грешим, да Му бъдем абсолютно верни и да разпознаваме само Него и само Неговите създания, да харесваме и обичаме само тях? – Това е много дълбок теологичен въпрос, над който си бият главите не само земните духовни учени и вярващите, но дори и ангели, божества.

От философите сме чули, че само ПРАКТИКАТА е критерий на Истината, нали така? – Със сигурнот така мисли и Бог и затова е заложил този закон в основите на Битието. Същностите в Абсолюта, както и монадите, които ражда Бог Отец – Създателят - са все още само потенциали, замисли, „скици”, „теòри”, както нарича боговете Беа Нади. Да, дори божествата не са още съвършени, докато не са минали през човешка еволюция. Именно затова универсумът – физическата вселена, която е още съвсем малко населена, - е ТОВА Божие поле, в което ние, всички незавършени същества, трябва да проверим импулсите и мотивите си, вкусовете си, намеренията си, съображенията си, целите си, теориите си. Именно ПРАКТИКАТА в плътния свят и най вече РЕЗУЛТАТИТЕ от тази практика се оказват окончателният критерий за Истината. Има ли прост начин да се проверим? – ИМА: през всеки 5 или 10 години да заставаме голи пред голямото огледало... Според Сведенборг и Учителя, лицето ни и физическото ни тяло са нагледен образ на всичко вътре в нас в дадено прераждане. ЕТО защо в горното изказване на Учителя се казва: „НИЙ ИМАМЕ СЪОБЩЕНИЕ С БОГА ПОСРЕДСТВОМ НАШЕТО ТЯЛО”. Думата „съобщение” тук не е в тривиалното си значение да си разменяме съобщения, но означава СЪ-ОБЩЕНИЕ – ОБЩУВАНЕ, ВЗАИМНО ОБЩУВАНЕ. Бог общува с нас на това ниво и ние с Него чрез ЗДРАВЕТО, ВИДА И ФУНКЦИИТЕ НА ТЯЛОТО НИ. Понеже ВСИЧКО е Бог, значи Бог е и светлината, и въздухът, и водата, и храната, и движението - петте начина във физическата вселена чрез физическото си тяло да общуваме с Него. Но понеже всичко е Бог и всичко е в Бога, Той се е пожертвал да съществува и в замърсителите и осмъртителите, създадени от падналите ангели и от човека, само и само за да имаме опит - за да вземем накрая практиката си с „отличен”. Или пак да ни скъсат по предмета „практика” и във всяко прераждане да се явяваме на поправителен. Защото ние отхвъляме светлината на слънцето и я намаляваме и замърсяваме, живеейки повече в раковете и туморите на човечеството - селищата. Крием се по дупките си в повечето време, не общуваме с Бога като Светлина. Или предозираме топлината и светлината Му по плажовете, ставаме жертви на черната светлина по обед, за която говори Учитлеят. От нея добиваме рак на кожата или рак на астрала: нуждата от съквартиранти, от „постоянно присъствие” на смъртни. Храним се с изкуствена светлина вечер след залез слънце. Сега не е тук мястото да изреждаме и другите замърсители и осмъртители, в които се е превърнал Бог, за да ни възпитава - какво още вкарваме в очите си, в дробовете си, в порите си, в устите си, в стомаха си, в носа си, ушите си и т.н.? От горното кратко изявление на Учителя в Деня на героите през 1912 година следват още няколко важни извода за размисъл и преосмисляне на практиката ни. Нали и в училище имахме „практика” и стаж по нея, оценки накрая в дипломата, сертификати за правоспособност? Излязохме с по няколко занаята още от гимназията...

Казал е на 19 февруари и това, че общуването ни с Бога става още чрез „ПРОСТРАНСТВОТО, СЪРЦЕТО, УМА, МИСЛИТЕ И ЖЕЛАНИЯТА НИ”. Всеки един от нас би могъл да развие тема по всеки един от тия предмети – писмено или устно и в разговори. За какво са ни сбирките – само за да мълчим, да ядем, да се смеем, да се надвикваме по български или някой да взима думата самоволно и да не я дава повече никому? Защо не обсъждаме именно такива въпроси; защо да не пишем и да не си четем теми?

Как се общува с Бога чрез пространството? Какво пространство обхождаме ние всеки ден и годишно; в какви пространства се мъчим или летим всяка нощ? Пространствени ли са преместванията ни върху 4 колелета – или това е победа на хипокинезията? Знаем ли ние, че покоряването на планетните пространства обути не прави никаква връзка с господарите на земните пространства? Че нелетенето нощем със сродни души из вселената не е никакно летене из пространствата, а падане в тесните и дълбоки пространства на ада?

Защо да не си говорими и за общуването с Бога чрез СЪРЦАТА си? Формените безбожници, т.е. атеистите, дори и да се тупат гърдите че са силно вярващи и са свързани директно с Бога и Учителя, отричат съществуването на Бога в гърдите ни КАТО СЪРЦЕ. Бог е навсякъде, но сърцето ни е ЛИЧНО Той! Лично Той в най-явната Си и плътна форма, в най-динамичната Си форма на съществуване в Битието. За да има живот, Той се занимава без заспиване през целия живот на всяко едно същество само със систоли и диастоли, с пречиствания и насищания, с разтуптявания от щастие и сиване от глад и мъка – и т.н. Но прави това не само вътре в органима ни, а и в общуването на организмите и сърцата на родените от Него, т.е. на самия Себе си като МНОЖЕСТВО. Да, Той съществува прекрасно и като МНОЖЕСТВО - това са, именно, СЪЩЕСТВАТА в Битието, ТОВА СМЕ ВСИЧКИ НИЕ. Отказвайки си един на друг ВЗАИМНО кръвообращение, прищипвайки астрална вена или артерия по посока към ДРУГИЯ, избивайки безброй неврони и капиляри всеки ден в егоистичното си и мрачно невежество, ние ежедневно и еженощно се трудим да убиваме Бога в себе си и в ближните си И ТАКА ДА ОТДАЛЕЧАВАМЕ СЪРЦЕТО си от Него! Но тъй като Бог е неубиваем, на практика ние всеки ден малко по малко убиваме самите себе си – набързо или цял живот се самоубиваме. Отказваме волност, творчество, лудост, любов, простор и въздух на СЪРЦЕТО СИ! Сдружили сме се с палачи на Бога като нас в някакво тясно пространство и по все едни и същи траектории на договорите ни. Но и от континент до континент да пътуваме постоянно, и космични пространства да „овладяваме” с умности и тенекии, колцина са овладели истински святата наука за общване с Бога – общуване със сърцето си? Със сърцата на ДРУГИТЕ Му форми на съществуване?

Имаше едни вълнуващи думи в една много точна руска песен: „Святая наука разслышать друг-друга”... Дори само заради този шедьовър, Булат Окуджава заслужава вечно венцехваление из цялата вселена, а любимката ни Людмила Сенчина, която я пее тъй прекрасно – също: http://moskva.fm/…/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%8C-%D0…

- Там всеки ред е философия, разковниче!:

„А ВРЕМЯ ТОРОПИТ - ВОЗНИЦА БЕСПЕЧНЫЙ, - И ПРОСЯТСЯ КОНИ В ПОЛЁТ.” – Времето бърза, конете на сърцето ни пръхтят и бият с копита, разгръщат неспокойно крила за полет, но ние даваме ли си зор? Или все още ги държим вързани здраво в конюшните на мозъка си?

„АХ, ТОЛЬКО БЫ ТРОЙКА НЕ СБИЛАСЬ БЫ С КРУГА, НЕ СМОЛК БУБЕНЕЦ ПОД ДУГОЙ..” – Би ли могъл някой да се сети за каква Тройка говори Бог в тия стихове на Окуджава? Само за руските традиционни впрягове по три коня ли става дума? Защо точно от КРЪГА да не изхвъркнат те, а не от другаде? На какво е символ Кръгът и около Кого се върти той – нали точно за това беше по-предишната публикация тук във фейсбука? Кое е звънчето, което не трябва да стихва? И кога не стихва - не именно ли когато Тройката не престава да тича като вихър около Центъра? Спре ли тройката, изхвръкне ли по допирателната, звънчето в душата замлъква. И защо точно под Дъгата, на какво е символ Дъгата? – Това вече всички го знаят. Заветът на Бога е за бъдем в пълно, красиво, сияйно единство и хармония със сродните си души, оставайки все пак верни всеки на собствения си цвят.

„ДВЕ ВЕЧНЫХ ПОДРУГИ - ЛЮБОВЬ И РАЗЛУКА - НЕ ХОДЯТ ОДНА БЕЗ ДРУГОЙ.” – Поетът обикновено е въплътен серафим, който не може да живее без хармония, сливане, мъдрост и любов и който предава директно Словото на Бога. В случая Бог разкрива чрез Булат Окуджава следващия закон и следващата велика тайна на Живота, макар и не безизвестна: че Любовта и Раздялата са две вечни приятелки. Еснафското съзнание възприема този стих от песента като трагична истина, като рефрен от старите градски песни: че любовта свършва с раздяла. Нищо подобно! Това, което свършва, не е любов! Казано е в Светата Книга, че Любовта никога не отпада. Съвършената Любов, любовта от Бога няма как да отпадне, защото знае разковничето на фолмулата „Любов и Разлука”. Там няма раздяла завинаги, а има ПЕРИОДИЧНО ЩАСТИЕ ЗАЕДНО И ПЕРИОДИЧНО РАЗДАЛЕЧАВАНЕ - Ритъмът, Колелото на Живота. Раздялата ЗАВИНАГИ важи само за животинската амбиция на астрала да държи и гризе кокала постоянно, дълги години. Държиш кокала без са го пускаш, докато стигнеш и до мозъка му и го изпиеш. Затова Словото казва и до 1944 г., че ако не даваш свобода на ближния си, ако си се вкопчил в него до кръв, Бог ще ти го вземе преждевременно. Не винаги Бог го взима на небето - взима си душата му и приживе, дори и той да продължава да се мърда на земята още няколко години. От нещастие, той започва да предпочита вестника, хладилника, кръчмата, колата си, мача, цигарите, картите, телевизора и пр. много повече от тебе, а вечер заспива веднага. Последното, впрочем, удължва донякъде живота му...

ТОВА е, именно, една от най-святите науки: да се ЧУЕМ един-друг. Да не слуша всеки перманетно само себе си и гупостите и мъдростите на другите. ТОГАВА, именно, двете вечни Приятелки - Любовта и Раздялата - ще споделят тайните си с нас изцяло, а ние самите ще ги споделим изцяло на практика в живота си, ако следваме Ритъма. Само тогава с напредването на годините гласовете на приятелите и любимите ни ще стават все по-сладки и по-сладки и сами по себе си, а и на нас ще звучат така. Само тогава камбанката на щастието няма да замлъква повече никога и няма да загасва дъгата над нея – ако не преставаме да се гледаме любовно. Тогава и бреговете, и океаните, и слънцето, и виелиците, както и всякакви ята от ангели и даже от врани ще минават през сърцата ни свободно, защото сме се настроили на ритъма на Любовта и Раздялата - ЕТО формулата на Булат Окуджава!

Да продължаваме ли още – как се общува директно с Бога и чрез ума, мислите и желанията ни? Да споменаваме ли пак окултистите-атеисти, които още веднъж пращат Бога - т.е. Желанията – в ада? Да разграничаваме ли отново желанията според произхода им от ада, от света, от Природата, от ангелите, от боговете или от Бога?

„УПОВАНИЕТО ПОДРАЗБИРА СТРЕМЕЖ НАГОРЕ И НАДОЛУ; УПОВАВАНЕТО НА ГОСПОДА ЗНАЧИ ДА ДИШАМЕ И ДА ПОЕМАМЕ ГОСПОДА В СЕБЕ СИ.” – Не е казал „само нагоре” или „само надолу”, както ни учат ипостасите Му Луцифер и Сатанаил, за да ни проверят. А е казал да ДИШАМЕ Господа – гърдите ни да се повдигат нагоре, когато се пълнят с Него, и да се спущат надолу, когато Го раздаваме на всички.

 

„ВИНАГИ ДРЪЖТЕ В УМА СИ ТОВА: "БОГ Е НЕИЗМЕНЯЕМ!" – Това не е статична, но ДИНАМИЧНА неизменяемост - мнозина не разбират това или го разбират много трудно. Бог просто никога не изменя на Самия Себе Си в Любовта, с която ни е родил и обгърнал. При Него, за разлика от нас, ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА. Думата има поне две значения – Той, същевременно, и никога не изменя, не изневерява на съществата, които е родил. Ако някой се чувства изоставен от Него и мисли, че Бог ни е „пръкнал” случайно и после ни е изменил и ни е изоставил и даже редовно ни прави „сечено”, то е белег на само едно. Това показва, че именно такъв човек или ангел пръв е изменил и все още продължава да изменя на Бога. Не се пази чист, не се самораздава докрай, не раздава любов и обич на всичко и на всички като Него.

 

 

29.03.2017 г. 08,33 ч.

 

26 февруари 1912 г., из Словото на Учителя от поредното „СЪБРАНИЕ, ВОДЕНО ОТ Г-Н ПЕТЪР ДЪНОВ”. Наши разсъждения, породени от това Слово, за някои от думите, започващи с „об”.

Нали в Школата имаме и тримесечие за пътешествия? Дали пък да не си набележим и една учебна екскузия и практика по реката Об? Вижте колко е красива тази река, колко много художници вече се опитват да изобразяват сибирската магиня Анастасия. Колко му е – ще се обадим пак на Володя да дойдат да ни посрещнат със самата Анастасия на брега при онова селце... За какво ни е тази Школа, ако не се срещаме с божите хора по света – да не ни е за пръв път?... И там, вече на место, ще разберем дали Анастасия наистина съществува или е измислена от Владимир Пузаков... Говори се за публично признание на Володя, че Анастасия не съществувала реално, че е само негов худжествен образ. Дали е така, на едно пътешествие нагоре по Об с него ще можем да разберем каква е истината. Добре е за изпълняваме и програмата на Школата за екскурзии и пътешествия, за двата предмета „по реки нагоре" и "по реки надолу”... защото, както казва Учителят на 26 февруари 1912 г....„ТИЯ УСЛОВИЯ, КОИТО СЕГА ИМАТЕ В СВЕТА, НЯМА ДА СЕ ПОВТОРЯТ НИКОГА ВЪВ ВЕЧНОСТТА.”

Ако осъзнаем това, тогава абсолютно всеки миг ще посветим съзнателно на творене на Чистота и Любов – полюсите на Благостта. Благостта, блаженството и благуването са битието на Благия Дух – Цялостния Бог, Който ражда ОБИТАВАНЕ - Обитаване на Цялостта. Обединяване на абсолютно всичко и всички, родени от Бога и обитаващи Бога. АКТИВНО осъществяване на нещо божествено. Да обърнем внимание – думата „обитавам” е от едно божествено семейство с думите обаяние, обвивам, обгръщам, обединявам, обземам, обиквам, обичам, обилно, облагодетелствам, облажавам, облягам се (на нещо божествено, нещо по-съвършено). Всеки може да продължи този списък с още благородни положителни думи, започващи с „об”.

Нищо не може да ни попречи да живеем в чистота и любов в НАСТОЯЩИЯ миг – където и да сме, каквото и да правим или да ни се налага да правим. От святостта и любовта, с които ще реагираме на всичко, дори и да сме на дъното на ада, зависи дали ще използваме условията В НАСТОЯЩИЯ МИГ, които повече никога няма са се повторят във вечността.

Тук Учителят отново говори за необходимостта да станем като децата, за да влезем завинаги в Царството Божие.

По-нататък на тази годишна Среща Учителят говори за кармата и за необходимостта да молим Бога да я премахне. Значи, това е възможно – има много случаи в историята на духовното и душевно подвизаване, когато това е ставало. БОГ ОПРОЩАВА КАРМИ – това е факт; но че това могат да правят и децата Му, ако живеем както Бог иска, не всеки знае. За да се случи това, преди всичко НИЕ САМИТЕ трябва да правим вярно своите избори в живота И ДА СИ ОПРЕДЕЛИМ ПРИОРИТЕТИТЕ. След като във всеки миг условията, в които се намираме и които са ни дадени НЯМА ДА СЕ ПОВТОРЯТ ПОВЕЧЕ НИКОГА ПРЕЗ ВЕЧНОСТТА, можем да си припомним и определението за кармата от един голям американски Посветен – Дейн Ръдиар. От него разбираме, че кармата не е наказание: „КАРМАТА Е ПОСЛЕДСТВИЕ ОТ ИЗПУСНАТ БЛАГОПРИЯТЕН МОМЕНТ” Виждаме в колко много фантастични романи и филми героите се връщат в определен момент в миналото, за да постъпят по друг начин и така да коригират бъдещето. Дали такова нещо е възможно или е само благородна измислица, това все още се обсъжда от мислителите. Обаче ЕДНО е вярно: всеки от нас има възможността и силата да моделира бъдещето си и бъдещето на цялото човечество, на цялата вселена! Това зависи изцяло от импулса ни, от решението ни КАК ЩЕ ПОСТЪПИМ, КАКЪВ ИЗБОР ЩЕ НАПРАВИМ В НАСТОЯЩИЯ МИГ И МОМЕНТ.

И пак проверката: пред огледалото в цял ръст както ни е майка родила - през всеки 5 или 10 години...

 

 

29.03.2017 г. 20,17 ч.

 

4 март 1912 г., разглеждаме Словото на Учителя „ЛЮБОВ И ЕДИНСТВО”.

Започва беседата Си с 13 стих от 13 глава на Йоановото Евангелие: „Вие Ме наричате Учител и Господ - и право казвате, защото съм такъв.”

Не всеки съобразява, че Синът Божий обединява в себе си ипостасите на Бога „Учител” и „Господ”. Теолозите често употребяват този термин, но за нас той означава „Лице на Бога” – Бог има повече от едно Лице, когато се проявява на по-ниски нива. Терминът υπο + σταιζ означава буквално „стоящ отдолу” – ТОВА е етимологията му. В края на днешните ни разсъждения ще се прибави подробна информация по този въпрос, понеже никой от нас не е знаел нещо повече от основния смислов превод на тази дума в християнството. В слезващия стих 14 Христос казва на учениците Си винаги да следват примера Му – Той току-що се е бил навел и е измил краката им. С този акт не само е дал пример на боговете, вселените и човечествата коя е първата добродетел на човека с душа, роден от Бога, но и е преподал един теологически урок: Господ е смиреното и саможертвеното превъплъщение на Бога, способно да се сниши под нивото на същества от много по-долна еволюция и да им служи с радост. Нещо повече – да им слугува.

Прочитайки на един дъх текста „Любов и единство” от 4 март 1912 г., на пръв поглед не научаваме нищо ново: 2000 години християнството е проповядвало само това, за това говори и Учителят във всичките Си беседи от началото до края и ни го демонстрира с безброй постъпки в живота Си. Ето защо е излишно да се помества тук целият текст – всеки може да си го прочете в изданията на Протоколите. Обаче, като започнем да мислим с въпроси към себе си и към претендентите за лидерство и напреднало ученичество, отново можем да очертаем няколко запитвания – за искрени отговори на всеки вътре в себе си и за размисъл:

- Колко са хората около нас и в света, колко са утвърдените авторитети с безспорна известност и куп последователи, КОИТО ВСЕ ОЩЕ ИМАТ НУЖДА ОТ УЧИТЕЛ НАД СЕБЕ СИ?

- Колцина в света са уверените в себе си, които без колебание биха обявили, че знаят да прилагат божествените закони? И като го обявят, това отговаря ли на истината за тях?

- Колко са хората, които знаят, че тия закони могат да се активират на практика само чрез Любовта? Кои от тях са го направили?

- Кой знае и приема, че най-първият учител на човека е злото и че то е длъжно да предизвика в нас първо вгорчаване и вкисване, а сладостта да дойде най-накрая? Не започваме ли ние все откъм сладкото, не се ли озоваваме след това, почти без изключение, в киселите и горчиви години на живота? Каква е разликата между вгорчаването и вкисването - не е ли това интересен въпрос за осъзнаване и обсъждане? Хората, които постоянно се огорчават и вкисват, разбират ли, че това е една изключиелна благодат, за да им каже Бог нещо важно?

- В беседата Учителят казва, че учениците му от Веригата в момента пред него вече са поели по пътя на "подсладяването" – "подсладяват" се вече. Интересно, дори и в науката Си за храненето Той препоръчва да се почва първо с киселичко, не със сладкото. Но говорейки за сладостта като вкус и като принцип, като обхода и поведение, Той винаги я извежда от най-горе – от божествения свят. Предупреждава за опасностите от сладките илюзии и изкушения, от предозирането на щастието, но в най-върховното разбиране и практикуване на сладостта Той я равнява с благостта, благуването, блаженството. „ВИЕ сте – казва Той, - КОИТО ЩЕ ПОДСЛАДИТЕ СВЕТА!” С това се обръща не само съм конкретните присъстващи през този ден, а към всички напреднали души от Вътрешния път на Пентаграма: към Учениците, не по-долу от Четвърто Пентагрално Посвещетие. И наистина, истинската благост, истинската благодетелност, истинското благуване и блаженство не са отличителен белег на светските хора и окултните ученици до Посвещението на Преображението. Като погледнем лицата на почти всички функционери, труженици, таланти, гении, светци, праведници, апостоли и мъдреци в историята на човечеството и днес, божествена благост там няма. Има всичко друго, но не и благост. Проповядват всичко друго, но не и благоразположение, благуване и блаженство. А че има ученици на Учителя от всички катгегории от долу до горе, това личи не само от текстовете, но и от личните ни опитности с тях. Още преди 2000 години около Христа е имало адепти, които не са „вкусили смърт” и няма да вкусят, „дорде не дойде цартството Божие в сила”. Някои от тях могат да измолят Бога и Йерофантите да прекъснат физическото си безсмъртие, за да си отпочинат. За един такъв – върховния бял маг от Хималаите Ебрамар – вече е слаган тук откъс от пенталогията на Крижановска, но не пречи да го повторим. За безсмъртни физически знаем и от разказите за Шамбала и Агарта, за Беловодието. Някои от тях са предлагали еликсира на подмладяването и безсмъртието и на българи. В беседите Си Учтелят казва: „Между вас има възкръснали”. Изключително щастие и привилегия е когато човек има шанса да срещне такива, да ги разпознае и да бъде обучаван от тях. Ако кажем, че около Учителя имаше не по-малко развити адепти от Учителите на Йогананда; от Супрамати, Нара, Дахир и Ебрамар, повечето хора ще кажат: „Твърде силно казано, измисляш си... Къде са, да ги видим?...” Но на сеансите, правени от Учителя и Вригата в началото на миналия век, не само са били извиквани духове на заминали и Същества от най-високите сфери, но е имало и кондензации на най Висши Същности до физическо тяло. Тия неща на възможни и стават и досега, Всемирното Бяло Братство никога не пренебрегва Закона на Щафетата, но за да имаме такива преживявания, би трябвало да имаме братски чувства и братски живот. Да имаме някакво елементарно понятие за приоритети. Ние се обезличаваме не само вътрешно, но и външно. Поради изборите си в живота, постепенно или много бързо загубваме божествения си лик, ако на някаква възраст сме били по-близо до него. Какъв е изходът? – Казал го е Учителят още тогава:

„ПРОЧЕЕ, АКО МЕ СЛУШАТЕ, АЗ ВИ КАЗВАМ И СЪВЕТВАМ: ИМАЙТЕ ЛЮБОВ. ЛЮБОВ ЗНАЧИ, ЧЕ ИМАТЕ ЕДИНСТВО, СЛИВАНЕ, А НЕ ОБЕЗЛИЧАВАНЕ.”

„И ВЪОБЩЕ - ДА ПОСТАВЯТЕ ТОЗИ, КОГОТО ЛЮБИТЕ, ПО-ГОРЕ ОТ СЕБЕ СИ; ЛЮБОВ ЗНАЧИ ДА ВЪЗДИГНЕТЕ ДРУГИГО ПОВЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ. И ТОГАВА ИДВА НЕВОЛНО ВЪПРОСЪТ: "ГОТОВ ЛИ СЪМ ДА НАПРАВЯ ЗА ДРУГИГО ПОВЕЧЕ ОТ ОНОВА, КОЕТО ЩЕ НАПРАВЯ ЗА СЕБЕ СИ?"

Още два въпроса можем да си зададем във връзка с продължението на тази беседа. Образът и мисията на предателя Юда от Евангелието не се разглежда изцяло негативно нито в беседите на Учителя, нито в писанията на напредналите мъдреци и ясновидци днес. Както за всичко останало, Учителят има изказвания за Юда и в плюс, и в минус. В тази беседа Той използва негативната версия – за размисъл и назидание. Кой знае колко души са изтръпнали по време на това Му изказване на 4 март 1912 г., колко са се изпотили, колко са почнали да се оглеждат?... Ситуация точно като преди 2000 години: Той изведнъж казал: „ЮДА Е ОЩЕ МЕЖДУ ВАС, ПРИ ВСЕ ЧЕ СМЕ ЗАЕДНО НА ТРАПЕЗАТА И ЗАЕДНО ЯДЕМ И ПИЕМ.” Не е важно са се питаме имало ли е наистина някой конкретен Юда около Учителя в този момент, но това не е било изключено. Фиксираме даже конкретни имена на бъдещи предатели от Веригата по онова време, които ще си платят по късно с лихвите, както в случая на Сините камъни. Сега няма да си припомняме за предателите на Изгрева - те са известни. Иска ни се да е нямало такъв човек там през 1912 г. и Учителят да е отправил тия думи по принцип към всички нас, към цялото човечество. За да си зададем и днес всички ние същия въпрос: „Не съм ли аз? В какво съм Юда, в какво съм предател на волята Божия, на духа и душата си, на приятелите от Ятото?”

- Осъзнаваме ли в цялата му дъбочина и последното изречение, изказано от Учителя на тази Среща; разбираме ли, че с няколко думи тук Той синтезира няколко епохи търсения и провали, няколко манвантари спорове между боговете какво е Любов и какво е Чистота и може ли да има нещо общо между тях. Говорим за синтези при Учителя - ето една от тези синтези:

„ЧРЕЗ ЛЮБОВТА ЩЕ СЕ ПРЕЧИСТЯТ ВСИЧКИТЕ НАШИ МИСЛИ И ЖЕЛАНИЯ”.

*************************************************************

ДУМАТА „ИПОСТАС”

https://bg.wikipedia.org/…/%D0%98%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D…:

В Християнството "ипостас" (на гръцки: ὑπόστᾰσις) има сложна и донякъде объркана история, но нейното буквално значение е "това, което стои отдолу". В античността думата υποσταιζ /ипостас/, се среща в историческите прози на Полибий, Диодор Сицилийски, Йосиф Флавий, а също и в природонаучни съчинения. Υποσταιζ означава “това което стои отдолу, което съставлява основата, което гарантира съществуването на нещата”. В природонаучната литература означава натрупване на облаци. В историческата проза означава удържане (например, на засада или на повод). В риториката означава основна теза, аргумент. Във всекидневната реч означава имот, състояние, синоним на ουσια. В хеленическата философия, например на Аристотел и неоплатониците, означава вътрешната същност на обективната реалност. Най-често υποσταιζ се превежда като “същност”. За първи път този термин се прилага по отношение на Бога през първите векове от св. Теофил Антиохийски в неговото съчинение–апология “До Автолик”. През IV век се налага окончателно като термин от Отците на вярата, в борбата им срещу арианската ерес. По това време в богословската наука навлиза и термина ουσια – същност. В посланията на св. Апостол Павел думата υποσταιζ се среща интензивно на пет места: В 2 Кор. 9:13; 11:16 думата υποσταιζ е използвана и стои като “вид”, “състояние”.Евреи 1:3 - като “битие, природа”. Може да се преведе и като – подставка, основание, увереност.В Евр. 3:14 - състояние.Евр. 11:1 - основа, предпоставка, прототип. В Септуагинтата означава имущество.При св. Апостол Павел υποσταιζ означава предимно състояние, положение, основа, предпоставка, а в контекста на тринитарното богословие означава – битие, природа - т.е. явява се синоним на по-късно въведеното от Отците на Църквата ουσια. Като трудна дума, υποσταιζ е останала непреведена в Синодалния превод на Свещеното Писание. Съпоставяйки гръцкия текст с превода на блаж. Йероним ние виждаме, че навсякъде предпочитаният превод е substsntia. От етимологическа гледна точка това е най-точният превод, доколкото υποσταιζ е съставено от υπο + σταιζ /стоене под/ също като substsntia идва от sub + stsntia. За латинските богослови този термин носи много объркване. Св. Григорий Богослов казва: “Бог се разделя, така да се каже, неразделимо, и се съединява разделно, защото Божеството е Едно в Три и Трите са Едно, в Които е Божеството; или по-точно, Които са Божество”. Св. Атанасий Велики казва: “Но като говорим, че Божията същност е непознаваема, не следва, че се отказваме изобщо от богопознание – напротив, за христианина целта на богопознанието не е пълно осветляване или разбиране на Бога, а достигане на общение с Него. Тъй като Бог съществува и действа в конкретни Лица /Ипостаси/, за което ни свидетелства Божественото Откровение чрез Иисуса Христа, ние можем да достигнем до богопознание и да бъдем в общение с Бога. Ние можем да познаем "трипостасния" Бог повече посредством конкретните действия на Божиите Лица, отколкото чрез непознаваемата Божия същност. А тези действия на Божиите Лица са взаимозависими. Поради това Откровението за Бога Отца е неделимо от учението за Бога Сина и от учението за Бога Дух Свети.” Стихове доказващи трипостасноста на Бог:Йоан 17:21,Йоан 16:14,Йоан 15:16,1 Йоан 5:7,Матей 28:19-20

ТУК МОЖЕШЕ ДА СЕ СЛОЖИ ФИНАЛЪТ НА ПЕТИ ТОМ ОТ ПЕНТАЛОГИЯТА НА В.И.КРЫЖАНОВСКАЯ за освобождаването белия маг Ебрамар от многовековното физическо безсмъртие, но книгата е на руски език и не всеки би се справил да я чете в оригиал. Особено младото поколение – те знаят по-добре английски... Ето къде може да се чуе това на български:

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.44.A-Vera%20Krijanovskaya%20-%20iz%20Pentalogiyata.mp3

С този линк файлът не може да се изтегли, а само се слуша онлайн от самото начало, докато се стигне до въпросния епизод – който има време, всичко е интересно. На желаещите мога да го изпратя като отделен МР3 файл и да отидат по брояча на 2ч.07м.30с.

Иначе петте книги на Крижановска на руски може да се изтеглят от:

http://toyonus.com/01-Bulgarian/14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika/

Надолу по списъка - Vera Ivanovna Kryjanovskaya

 

 

 

30.03.2017 г. 10,05 ч.

 

11 март 1912 г.,СЪБРАНИЕ, ВОДЕНО ОТ Г-Н ПЕТЪР ДЪНОВ : : Г-н Дънов говорѝ върху думата "изпращание". Важната мисъл, която изказа, бе: „Както Бог пребъдва в Исуса Христа, така и Той да пребъдва в нас! А Христос, Който ни е пратил, какви са нашите отношения спрямо него?”

Не всеки би съобразил веднага, че в много картини Христос е облечен с... българското знаме. Познаващите резонансно-изоморфния принцип биха използвали това съзнателно за защитата, възраждането и въздействието на България, ако размножат тези образи и осъзнаят символиката им. Животоспасителни са две доминанти на Христовото Учение: необходимостта от ДОКОСВАНЕ и необходимостта от МЕКОТА. В българското знаме и съответните портрети на Спасителя зеленият цвят е символ именно на ДОКОСВАНЕТО ДО ЗЕМЯТА – Царството Божие се сваля на Земята ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЧРЕЗ ДОКОСВАНЕ. Ходилата ни се докосват до нея; чрез Докосването оживяват и са живи всички същества. Мирът се добива само чрез бялото сияние на Благостта, Нежността и Мекотата, а аленото изисква АКТИВНА, ГОРЕЩА СИМПАТИЯ. Баграта на Отца импулсира интензивното, неспирно творчество и създателство. То дава живот, само ако разберем и приложим това, заради което Той ни е изпратил на Земята: „Христос е Човекът на ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА Божия Любов.”

Бог не ни е изпратил на земата, за да живеем само за себе си и да бъдем студени и зли. Злото сърце не върши само активни злини, но спира и омърсява живота и чрез своеволие, блуждаене, безучастие. Бог не ни е изпратил да вършим лоши неща чрез лошите си избори и приоритети в живота или да не бъдем активно добри, но там, където трябва. Ето какво казва Учителят:

„Дойде ли ви мисъл да извършите нещо лошо, кажете си:„Аз съм слуга и син на Господа, Който ме е изпратил на земята, и в този момент моят Баща ме гледа.“ - Кàжете ли така, вашата мисъл веднага ще се измени.” (Молитвеник, Формули от Учителя при изкушения)

Когато в Словото се говори за влиянието на духовете, това не е само влиянието на невидимите духове – то е и влиянието на хората около нас. Те ни обещават най-различни неща, които ни отклоняват от правия път. Затова трябва да ги различаваме, за да изпълним с чест и достойнство това, заради което Бог ни е изпратил на земята:

„Той е изпратил човека на земята да учи, а не да разрушава. Който си въобразява, че може да направи МНОГО неща, той се намира под влиянието на същества от ниска култура, които искат да го изложат и спрат в развитието му. Затова е казано в писанието: „Опитвайте духовете!“. Като изпитвате духовете, вие придобивате знание да ги различавате, да знаете положително кой дух ви говори и дали казаното ще се сбъдне. По това, именно, ще познаете кой дух е изпратен от Бога и кой не идва от него." (15 юни 1928, „Търпение и безстрашие”)

„Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма. Ако сте забравили къде сте ги сложили, потърсете ги; ако сте ги изгубили, намерете ги. Не е достатъчно да кажеш, че живееш, но като живееш, трябва да знаеш защо си дошъл и какво трябва да правиш. Бог ви е изпратил на земята да живеете добре, а не да се съдите.” (18 април 1930, „Направления в живота”)

Какво означава „Любов към Бога” и „Познаване на Бога”? Нали това се разбира само по делата на човека? А кои са ДОМИНАНТИТЕ на Божието Дело? Дали любовта към Бога се изразява само в молитви, ритуали и песнопения?

„Как се познава кой човек е изпратен от Бога? – Онзи, който е изпратен от Бога, има любов към Него. Следователно, приложете това правило към себе си и си отговорете кой ви е изпратил на земята. Ако имате любов към Бога, ТОЙ ви е изпратил. Ако нямате любов към Бога, ДРУГ ви е изпратил. Обаче, ако настоявате, че сте изпратени от Бога, тогава вие сте се отклонили някъде от пътя си, вследствие на което сте забравили отде идете, кой ви изпратил и защо. За да си отговорите на тия въпроси, преди всичко трябва да обикнете Бога. ТОВА ЗНАЧИ ДА СЕ ВЪРНЕТЕ ТАМ, ОТКЪДЕТО СТЕ СЕ ОТКЛОНИЛИ, И ДА ВЛЕЗЕТЕ В ПРАВИЯ ПЪТ. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за положението, в което се намирате, и за работата, която се иска от вас. Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с Първата Причина на нещата, да чуете гласа на Онзи, Който ви изпратил." (18 април 1930, „Направления в живота).

През всички векове е имало хора, които се представят за пророци и увличат последователите си по лъжливи пътища, затварят сърцата им за милосърдие, служене, саможертви и братски живот. Ето какво се казва чрез пророк Еремия за такива:

„Тогава ми рече Господ: „ЛЪЖЛИВО пророкуват пророците в Мое име; не съм Аз ги пратил, нито Аз съм им заповядал това, нито Аз съм им говорил! Те ви пророкуват лъжливи видения и тълкования - суетата и измамата на своето сърце.” (Ер14:14)

„Разликата между ангелите и хората седи в това, че ангелите знаят кой ги е изпратил на работа и помнят пътя, по който са вървели. Хората са забравили всичко това и днес трябва усилено да работят, да си припомнят откъде са дошли и кой ги е изпратил, за да могат един ден да се върнат към Бога, от Когото са излезли.” (25 юли 1928, „Единство на съзнанието”)

„И тъй, Христос е дошъл на земята да изпълни волята на Тогози, Който го е пратил. И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата воля!...“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил. Но това е една квадратна лъжа! И ВАС Господ е изпратил да извършите Неговата воля! Но вие, като дойдохте, изпоженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли - и после трябва да дойде Христос да ви намери... Казва някой: „Аз ще направя като Христа...“ - Да, „като Христа“... - Но ТОЙ НЕ ЗАБРАВЯ, НЕ Е ДВОУМЕН КАТО ВАС. ЕДИН ум има той, ЕДНО сърце има, което не забравя. ЛЮБОВТА Е, КОЯТО НЕ ЗАБРАВЯ ПРИ ВСИЧКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА! Разбирате ли? И Христос идва да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, /.../ премазване на толкова сърца,!/.../ - Стига - върнете се сега! Аз дойдох да сторя не моята воля, а вие сте погрешили, че правите вашата воля. Аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята на кого? – На Оногова, Който ни е пратил“. (9 април 1922, „Волята на Отца”)

 

 

30.03.2017 г. 12,00 ч.

 

amHarriet Peck Tailer-Sonoran Desert Sunset

amharriet пек по-висок-сонора пустинен залез

 

 

30.03.2017 г. 12,00 ч.

 

am1826-1900.Frederic Edwin Church.iceberg,1875

 

 

30.03.2017 г. 12,00 ч.

amMark Henson_Winging-On-ssp

 

30.03.2017 г. 12,00 ч.

 

Избрани картини от любими и интересни американски художници. Интрересни не винаги художествено, но като база за изследвания според лицата на авторите, рождените им дати, биографиите им и т.н. И да не ни харесва фотографчийството в някои картини или деформиращият сюрреализъм, пошлата еротика, в някои случаи може да се изследват и такива произведения заради възможността за въздействие върху художника и върху всички, които са гледали и ще гледат неговите картини. Зависи кой гледа едно произведение и какво може да изпраща на автора му и на хората чрез него. В отделни случаи се помага и на живите, и на заминалите творци да излязат от нисшия астрал и ментал, да се променят положително, да еволюират, без да знаят откъде им е дошло доброто влияние. За естетстващия сноб е много лесно веднага да отреже произведенията и авторите, които не одобрява, но ако можем да направим връзка с душите на някои творци, резултатите често са впечатляващи. Като "отрежем" някого - и Бог ни "отрязва". Посветените понякога ходят и на мач, слушат и чалга, гледат пиеси и филми, които не одобряват, но знаят как да изпращат спасителни послания и на авторите, и на изпълнителите, и на пубуликата. Ако някой знае как да се самоподреждат във Фийсбука картините по имената на файловете или как да се вмъкват цели групи изображения, ще може да се спази хронологията според рождените дати на художниците; и по азбучен ред - на тия, за които не са съобщено кога са родени. Инак всичко ще бъде по реда на поставянето тук.

 

 

 

30.03.2017 г. 14,35 ч.

 

Дон Мигел Руис : : Молитва за Любов : : Четирите споразумения : : Толтектска книга на мъдростта. Практическо ръководство за лична свобода. стр. 123-126

Ще споделя един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Вървите към нея. На брега и един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на Учителя си.

Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който Учителят сложи в сърцето ми, беше собствената Му любов.

Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си - напълно и безусловно.

Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.

Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.

Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам".

И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина, вие излъчвате огъня на любовта и се молите:

"Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари! Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата Си любов, с чистия Си и безкраен дух, с топлата Си лъчиста светлина.

Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта Си, където и да отида. Обичам Те такъв, какъвто си; и тъй като съм Твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин."

ОЩЕ БИСЕРИ ОТ МИГЕЛ:

„Хората са разказвачите на Бога.”

„Да кажеш „обичам те” е проява на божественото.”

„Животът може да бъде много лесен, когато се ръководи от любовта.”

„Колко обичате себе си, това е вашата цена и животът уважава тази цена.”

„Повечето от лъжите, в които вярваме, се разсейват като спрем да им вярваме.”

„Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.”

„Вярата е творческата ни мощ - и именно чрез нея създаваме разказа за живота си.”

„Да действаш означава да живееш пълноценно. Бездействието е начин за отричане на живота.”

„Освободете се от всички тези планове да бъдете това, което не сте, и станете това, което сте.”

„Най-големият ни страх не е смъртта, а да поемем риска да сме живи и да изразим това, което сме.”

„Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви.”

„Никога няма да бъдете такива каквито не сте. Можете да бъдете само себе си - и точка. В момента вие сте себе си и това не ви коства никакви усилия.”

„Щастието е вътре в нас и е плод на нашата любов"

МИГЕЛ - ОЩЕ ЗА ЛЮБОВТА

Как да повярвате на някой, който казва „Обичам те", а после се отнася към вас с неуважение и емоционално насилие? Как е възможно някой да ви казва „Обичам те", след като иска да контролира живота ви, да ви нарежда какво да правите, в какво да вярвате? Как е възможно някой да твърди, че ви обича, а после да ви даде емоционален боклук, ревност и завист?

Как е възможно да кажем на някого „Обичам те", а после да го засипем с мненията си и да го накараме да страда? "Тъй като те обичам, трябва да ти кажа в какво гре­шиш... Тъй като те обичам, трябва да те съдя, да те намеря за виновен и да те накажа... Тъй като те обичам, трябва постоянно да те изкарвам крив и да те карам да се чувстваш като нищожество. И понеже ти ме обичаш, трябва да понасяш моя гняв, моята ревност и цялата ми глупост!"...

Мислите ли, че това е любов? - Не е любов! Не е нищо друго, освен егоизъм, а ние го наричаме "любов". И казваме „любовта наранява", но всъщност нараняваме себе си със собствените си лъжи. Всички схватки в романтичните връзки са нелепост. Те не са любов и затова хората жадуват за любов.

Когато изпитвате недоимък, точно това споделяте във връзката. Но когато сте отворени за любовта, получавате любов - и ако това не е любов, не е необходимо да продължавате. Вие сте отворени за получаването на любов, но не сте отворени за получаването на обиди. Не сте отворени за обвинения; не сте отворени да приема­те ничия отрова, защото вашият ум вече не е плодород­на почва за тази отрова. Когато обичате и уважавате себе си, няма начин да позволите на някого да се отнася към вас с неуважение и непочтителност.

Много хора ми казват: „Божичко, искам някой да ме обича. Искам подходящия човек да се появи в живота ми". Кой е подходящият човек? Ако този човек се появи в жи­вота ви и вие се отнасяте с него така, както се отнася­те към себе си, а именно егоистично, тогава ще използ­вате този човек, за да наранявате себе си.

Как можем да искаме романтична любовна връзка, след като дори не харесваме себе си? Как можем да се преструваме, че обичаме някой друг, когато не обичаме себе си? Когато се чувствате недостойни, когато не уважавате себе си, вие не уважавате и партньора си. Ако не почита­те себе си, как бихте могли да почитате партньора си? Как бихте могли да дадете нещо, което не притежавате?

Най-красивата и романтична връзка трябва да започне с вас. Вие сте отговорни за едната половина от връзката: вашата половина. Когато уважавате себе си, вие уважавате любимия си. Когато почитате себе си, почитате лю­бимия си. И давате, и получавате любов. Но когато сте из­пълнени с отрова, тъкмо това давате. Когато обиждате себе си, искате да обиждате и любимия. Нелепо е...

Любовта е толкова проста, лесна и прекрасна, но започва от вас...

Като променим себе си, като обичаме себе си, посланието, което изпращаме на децата си носи семената на лю­бовта и истината. Тези семена проникват в децата ни и могат да променят живота им. Представете си как ще по­раснат, ако споделяме с тях семената на любовта вместо семената на страха, критичността, срама и вината. Пред­ставете си как ще пораснат, ако най-сетне започнем да ги уважаваме като равни и не се опитваме да нарушим цялостната им личност, само защото сме по-големи и по-силни. Представете си, че учим децата си да бъдат уверени в себе си и да имат собствен глас. Представете си как ще се промени всичко, когато внесем УВАЖЕНИЕ във всяка връзка.

Колкото повече любов имаме, толкова повече любов можем да дадем и да получим. Смисълът на връзката е да си даваме един на друг и да получаваме един от друг. Не са нужни много думи. Когато прекарваме времето си с някого, важно е да общуваме с чувства, а не с думи. Но ако искаме да разменим думи, не е необходимо те да са сложни. Стигат и две: „Обичам те". Това е. Щастлив те прави не любовта на другите към теб, а ТВОЯТА любов към другите.

Не е необходимо да ТЪРСИТЕ любов. Любовта е тук, защото Бог е тук. Жизнената сила е навсякъде. Ние, хората, създаваме разказа за разделението и търсим онова, което смятаме, че нямаме. Търсим съвършенство, любов, истина, справедливост - и търсим ли, търсим, а всичко това е вътре в нас. Всичко е тук - просто трябва да отворим духовния си взор, за да го видим.

Автор: Дон Мигел Руис; откъс от книгата "Гласът на знанието"

ДОН МИГЕЛ Е ОТКРИЛ ИСТИНАТА: НЕ ЧАКАНЕТО И ТЪРСЕНЕТО, А САМОРАЗДАВАНЕТО КАТО ИЗВОР! ТОГАВА Е АБСОЛЮТНО АБСУРДНО ДА БЪДЕМ НЕЩАСТНИ.

УЧИТЕЛЯТ: "Всички хора говорят за Любовта. Как познавате, че някой човек има Любов? Кой е пробният камък, с който опитвате дали даден човек има Любов? - Първата проява на Любовта е даването. Където има Любов, там всякога има даване. Не може човек да има Любов и да не е готов да дава. Когато Любовта напусне човека, той вече престава да дава. Любовта разширява човека и събужда в него желание да дава. Този закон се проверява навсякъде в живота. За да служи на Вечното Начало, човек трябва да разбере ПЪРВАТА проява на Любовта – даването. Да служиш на Вечното Начало, значи да даваш. Даването е непреривен процес, който минава от едно същество на друго. И тъй, първата проява на Любовта е даването. Давайте чисто, безкористно. Който не дава, той не може да се свърже с Любовта. Който не може да влезе във връзка с Любовта, той не може да я опита. Истинският живот започва с даването, понеже тогава човек става проводник на Божественото Начало в себе си. Да дадеш нещо, това подразбира свобода на сърцето – да дадеш това, което ти сам още не си опитал. Който дава, той е добър човек. Едно трябва да знаете: само онзи може да получи от природата онова, за което е дошъл, който изпълни закона на даването. Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им както за себе си. Ще кажете, че някои от вас имат жена, деца. - Вън от близките си, всеки трябва да се погрижи за още трима. А така, всеки да се грижи само за себе си, това не е волята Божия. Всеки трябва да дава доброволно, по Любов, без никакво външно или вътрешно насилие. Давате ли по Любов, вие всякога ще бъдете богати. Давайте по новия начин, по закона на Любовта. Това значи да се отрече човек от стария порядък на нещата, от своите стари възгледи и теории, от всичко човешко, и да възприеме Новото, Божественото. Приложете Божествения порядък на нещата, за да получите великите блага на живота." (23 август 1935,"Проява на Любовта")

 

 

30.03.2017 г. 21,53  ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕЩЕНИЯ ТРЕПЕТ : : Преди две вечери един приятел призна, че се бил разплакал от една картина на американския художник Мартин Джонсън Хед. Преди да сложим тук избрани изказвания от беседите на тази тема, ние се питаме: ЗАЩО ХОРАТА ИМАТ НУЖДА от поезия, музика, театър, вълнувщи филми и картини? – Защото Бог ни е създал така, че ВСЕКИ ДЕН ТРЯБВА ДА ИЗПИТВАМЕ СИЛНИ И КРАСИВИ ЧУВСТВА, ЗА ДА СМЕ ЖИВИ. Ако поканените не се интересуват от нас - да отворим вратите на сърцето си за непоканените. Щом като не се явяват хора, които да ни доставят такива чувства, остава ние самите да трептим от всяко нещо в живота и природата, от доброто и творчеството, които ражда сърцето ни, от всеки шедовър, създаден от човешка ръка. Преди две вечери един приятел призна, че се бил разплакал от една картина на американския художник Мартин Джонсън Хед. Нали на ден преглежда картините на десетки други художници –защо точно от тази картина? Необяснимо вълнение... Тази невероятна светлина над хоризонта!... Дали е познавал този художник в някое предишно прераждане - или е имал силно преживяване при подобен залез? АКО НЕ ТРЕПТИ И НЕ СЕ СЕ ОБЛИВА ОТ ЧУВСТВА СЪРЦЕТО НИ ВСЕКИ ДЕН, КЪДЕ ОТИВАМЕ? На какво ще заприличаме?

ЕТО КАКВО НИ КАЗВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕЩЕНИЯ ТРЕПЕТ:

„Любовта е сила, която внася светлина и радост в ума на невежия, повдига падналия, възкресява мъртвия. Влезеш ли при Любовта, събуй обувките си. Това значи, че си почувствал СВЕЩЕН ТРЕПЕТ КЪМ ЛЮБОВТА. Който е почувствал само за момент свещения трепет на Любовта, той никога не се лъже. Той разбира нещата тъй, както са в действителност. Той не казва, че обича този повече, онзи – по-малко. Той не дели Любовта на степени. Когато Любовта, Мъдростта и Истината посетят човека, той започва да се отнася със свещен трепет към всичко, което Бог е създал. На дявола вярвате, а на Христос не вярвате. Не, приемете Любовта в себе си и започнете да я слушате! Имайте свещен трепет към нея - и каквото ви каже тя, ИЗПЪЛНЯВАЙТЕ.”(14 май 1931, „Свещеният трепет”)

„КЪДЕТО Е ЧУВСТВОТО, ТАМ ИМА ТРЕПЕТ. Трепетът трябва да се превърне в движение, а движението – в трепет. После, трепетът трябва да се превърне в разширяване, а разширяването – в трепет. Трепетът има отношение към времето. Ако не разбирате какво нещо е трепетът, не можете да се справите с времето. Мнозина питат какво е предназначението на човека. – Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж. Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Постижението е там, където започва човешката мисъл, СВЕЩЕНИЯТ ТРЕПЕТ НА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения. Истинско знание е това, което може да те освободи от страдания, внася светлина в ума, трепет в сърцето и сила във волята ти. ТОВА е реалното, ТОВА е същественото. ”И тъй, задръжте в ума си три неща: човек трябва да се разширява, ДА ИМА В СЪРЦЕТО СИ СВЕЩЕН ТРЕПЕТ и във волята си – свещено движение. Само така можете свободно да се проявявате.” (4 ноември 1932 г., "Дадено и установено")

„Знаете ли какъв е СВЕЩЕНИЯТ ТРЕПЕТ НА ДУШАТА? Знаете ли колко е нежна човешката душа? В душата няма абсолютно никаква грубост. Тя е готова да раздели последната хапка със своя приятел, с най-бедния човек. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. Когато душата отправи един свой нежен трепет към някое малко същество, то трепва и казва: "Ето една душа, която ме разбира!" Нежността, благостта, които притежава душата, това са качествата на Бога. Един поглед на Бога е в състояние да измени условията ти, да те повдигне да растеш. Неговият поглед всякога носи знание, мъдрост, свобода, живот. И тъй, вие, като се въодушевите, като ученици на Великата Школа няма да мечтаете по-скоро да порастете и да остарявате, но ще се учите, ще прилагате Любовта, ще приемете светлината и ще използвате Божествената свобода.” (4.ХІ.1923, „Основа на знанието”)

„Човекът на Любовта има съвсем други движения. Каква пластичност има в неговото тяло! Като се движи, той има такава пластичност, дето художниците не са и сънували. Някои хора говорят за Любовта, а не са подвижни. Тромави са, а за Любовта говорят. - ОНЗИ, ЧОВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА, ВСИЧКО В НЕГО Е В ТРЕПЕТ, СВЕЩЕН ТРЕПЕТ! Всичко трепти, звук има. Когато пее, в гласа му звучи Любовта. Когато се движи, в неговия ход звучи Любовта.” (13.XII.1942, „Любовта бе в началото”)

В беседите на Учителя има някои негативни изказвания за допирането, за „пипането”. Повечето проповедници и цитатаджии изнасят само тях. Но ако имаме любов към Истината и съвест на ученици, трябва да не крием и утвържденията:

„Любовта се предава чрез контакт, чрез допиране. Тя се предава от живот в живот. Онзи, който те люби, не говори - той те пипне и ти чувстваш, че в тази душа има любов. Ти знаеш, че в това пипане има нещо свещено - ЕДИН СВЕЩЕН ТРЕПЕТ СЕ РАЗЛИВА В ДУШАТА ТИ. Мога хиляди пъти да ти кажа „обичам те“ и пак да не те обичам. Това не е доказателство. А ОНЗИ СВЕЩЕН ТРЕПЕТ, който мога да предам на душата ти като те пипна, нима това не е доказателство?”( 4 ноември 1923, „Отвòри им умовете”)

 

 

31.03.2017 г. 19,30 ч.

 

18 март 1912 г. "ЩО ЗНАЧИ СЪДБА" - Вариации по Словото на Учителя пред учениците от Веригата на тази дата. Текстът по-долу е доста сложен и трябва да се чете с голямо съсредоточение, да си говорим върху него. На илюстрацията виждаме представите на трима художници за Спасителя и за св.св.ап.Петър и Павел, които също са извършвали чудеса.

За да изясни някои основни закони на кармата, тук Учителят започва със 17-и стих от Първо Петрово послание: "И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата му, то със страх прекарвайте времето на вашето странстване". Всички знаем, че страхът е животински инстинкт и затова Словото днес не препоръчва да пристъпяме към Бога със страх - "страхът Божий” е доминанта в Стария завет. Би трябвало да се отнасяме към Бога с разбиране, благодарност, съвест и любов. И все пак, дори в най-висшите богове и ангели, и в най-верните светии има фон на един свещен страх. Той не е страх за себе си, понеже те никога не са били в ада или отдавна са излезли от него, НО СТРАХ ДА НЕ ПРИЧИНЯТ СТРАДАНИЕ НА БОГА. Да, Словото ни разкрива, че и Бог страда, въпреки че има една най-вътрешна Негова същност, до която страданието не се докосва. Слизайки на различни нива, Бог съзнателно и с любов допуска да Му причиняваме все по-големи и по-големи страдания, с единствената цел да осъзнаем колко сме жестоки, да пробуди в нас божествена съвест и милосърдие. На хората и ангелите по-достъпно е понятието за МИЛОСТ към СЪЗДАНИЯТА на Бога, към ПРИРОДАТА и пр., но малцина съзнават, че изтезаваме Бога вътре в самите себе си. Бог е допуснал да живеем в плътната илюзия, че духът ни, душата ни, сърцето, умът и тялото ни са лично наши и можем да правим с тях каквото си искаме. И наистина, дал ни е тази свобода; духовните хора знаят за последствията от прегрешенията ни, обаче малцина съзнават, че на практика ние цял живот се опитваме да бъдем палачи на Бога. Ако някой чете молитви и си мисли, че е много съвестен, защото е религиозен или спазва основни етически принципи, той цял живот нито за миг не подозира, че малтретира Бога В СЕБЕ СИ. И никой от нас не прави изключение! Ако си мислим, че дробовете ни не са Бог, че сърцето ни не е Бог, че стомахът и мозъкът ни не са Бог и т.н., ние сме в огромно и непростимо заблуждение. Това, че Бог се е поставил в положението на отходно място и пачавра във всички органи на организма ни и на астралното и менталното ни тяло, съвсем не ни освобождава от последствията. Именно затова Учителят ни разяснява какво е карма И ПО ОТНОШЕНИЕ НА БОГА. Бог не е отмъстителен, Той е всепрощаващ и милосърден, но поддържа строго закона на последствията - на Съдбата, - за да се опита да ни потресе. Да се осъзнаем, че сме инквизитори, да се смилим не само над природата и над другите, но и над самия Него ВЪТРЕ В НАС.

Всички тия думи тук може да изглеждат едно преувеличение, но са верни; в Словото Божие те се срещат в най-различни варианти. Може да звучи странно, обаче наистина Бог е приел стратегията да бъде най-големият Мазохист на Битието, подложен на тероризма и инквизиторските навици на нас - Садистите... Какво ли не вкарваме в душата си, в тялото си, в дробовете си, устата си, очите си, ушите си! С какво ли не пълним нещастните си клетки и не унищожаваме с милиони прекрасните неврони, които са сам Бог! Какво е това, освен денонощен и несъзнателен садизъм? Денонощен - защото сме се изхитрили да Го подлагаме на мъчения и след залез слънце; и спейки непробудно след изгрева. Поливаме Го с лоши мисли и чувства и с алкохолища, разпъваме Го на кръст с големите пирони с нашите ежедневни и еженощни въздишки ЗА СЕБЕ СИ! Имаме ли понятие за милост КЪМ БОГА, ако нямаме милост към себе си?  Тук, именно, за астролозите ще бъде интересно да обогатят познанията си за аспекта септил (51 градуса и 26 минути). Каквото и да пишат и говорят за него, никой не може да отмени въздействието му като деистична и онтологична карма: последствия от садизма ни по отношение на Бога ВЪТРЕ В НАС САМИТЕ. Вегетарианецът се ужасява от мисълта да заколи агънце или детето си, но нито за миг не си помисля, че унищожава БОГА В СЕБЕ СИ, умъртвявайки алвеолите "си" с радиоактивен полоний, никотин и катран! Хилядите начини, по които Го тровим, изтезаваме, тероризираме и убиваме вътре в себе си и по които Го лишаваме от чистота и от ИЗОБИЛЕН И ПЪЛЕН ЖИВОТ - всичко това ни се води на денонощен и стриктен отчет. Умираме преди 120-годишна възраст - убили сме БОГ! И преди 1000 години да умрем – също, понеже сегашното ни физическо тяло е програмирано да живее без да умира няколко милиона години. Именно септилът ни въздава заслуженото за работата ни като палачи на Бога вътре в себе си, докато бисептилът и трисептилът ни наказват заради това, че Го измъчваме НАВЪН - по линия на филогенезиса и социогенезиса. Защото ние не извършваме само усъвършенстване на природата и на рода, усъвършенстване на обществото. Родовата и обществената карма ни преследват заради филогеноцида и сциогеноцида, които упражняваме. Като започнем с унищожаването на природата, с предпазването от влюбване, забременяване и с абортите - и завършим с унищожаването на нервите на околните и на телата им чрез технотронните изобретения на Сатаната; чрез идеологическите му инструменти за отнемане на свободата. След всичко това, ако го осъзнаем, нека ни прозвучи по нов начин молбата на Бога "Покайте се".

Във втората част на това божествено Слово от 18 март 1912 г. Учителят рязширява познанията ни за Петте Посвещения във вътрешната част на Пентаграма, свързани с планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Те касаят Праведниците, Апостолите, Мъдреците, Мистиците и Братята и Сестрите на човечеството.

Праведник е този, който е избрал еднозначно ПРАВАТА Вяра – Правата Вяра от Учението на Бога от ПОСЛЕДНОТО Му идване на земята като Господ, като Богочеловек. Единственият, истинският Бог е Този, който не се налага от никого насила на същества от друга еволюция и на други племена. Пророкът, Праведникът има един лъч над главата, защото е спасен от потопа на псевдоверите и псевдопонятията и корабът му е заседнал щастливо на планината Арарат. Но защо Гълъбът със зелената вейка е долетял от брега малко на север от град Варна в България? Нали е известно на учените, че версията за доплуването и оставането на Ноевия ковчег точно на Арарат се е появила едва между V до XII век сл.н.е.? Арарат е по-късно название и означава "Той посади лоза" (Ной), а по-старото му име на арменски е Масис. За нас е интересно защо Ноевият Ковчег бил пристигнал там точно на 17-ия ден в СЕДМИЯ месец. Случайни ли са числата в Библията - или говорят за строго определени неща? Нали точно Седмѝцата изисква да направим еднозначния си избор? Всички, изучаващи Пентаграма, знаем, че Самоопределението към Единствения и Единия Бог е възможно едва на Шестото стъпало от човешката еволюция. То изисква строго разграничаване на Истината от неистините и концентриране в Абсолютната Истина. Хармонията между безбройните истини се постига едва на Осмото стъпало. Затова Праведникът изучава денонощно само Словото на Учителя си, спи само два-три часа в денонощието или въобще не спи от вълнение поради това Слово. Ако помолят Праведника да отмени неделните общения с Бога от 10 ч. сутринта, той не се съгласява - тогава е Сатурнов час и Бог наблюдава кой към коя вяра ще се самоопредели, на кое богослужение ще отиде. Праведникът изчита поне три пъти в живота си Словото на Господа и го обработва по всички канонични и неканонични правила. Праведникът не се разсейва от други учения, освен само за два-три часа в месеца, обикновено вечер в неделя. ТОЛКОВА му е лимитът, за да има представа за отклоненията от Истината и да направи контакт с душите-удавници в безбройните верски гнезда и обиталища. Три чàса в месеца не са никак малко, ако една душа в някоя църква усети кой е влязъл и кой ще си излезе задълго или завинаги, ако тя не тръгне след него като хипнотизирана, защото е усетила, че повече няма да може да живее без този човек.

АПОСТОЛИТЕ имат два лъча над главата и също са много по-горе от обикновените хора от външния кръг на Пентаграма: от функционерите, тружениците и страдалците, които си плащат за насилията, за непретенциозните удоволствия и бързото размножаване с когото падне; от многознайковците, самаряните и гениите; от обикновените светски светци и чистофайници, които си пазят кожичката. Апостолът е ударен като от гръм при първата си среща с Господа на земята, разпознава Го както детето разпознава баща си измежду квадрилиони бащи и за пръв път разбира какво е разридаване. Оставя сечивата и привързаностите си мигновено; оставя чувството си за дълг към смъртни и остава при Учителя си ЗАВИНАГИ. Връща си се в Ятото, разпознава Вечното си Семейство. За него друг и друго повече не съществува - няма как да диша повече извън атмосферата на Дома Господен. Разните функционерства и въздействия повече не го интересуват, робуване на смъртни - също. Суетността на многознайковците и самаряните му стават противни; необходимостта да го гледат и слушат и да му се възхищават - също; треперенето за собствената му кожичка престава; престава и наглостта на вярващия да е единствено прав, безсрамието на праведника да счита себе си за праведен. Това се е случило поради запалването на Втория лъч на Смирението над Апостола. Сега той живее с единственото желание ДА БЪДЕ В ЯТОТО И ДА РАБОТИ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СЛОВОТО БОЖИЕ. Не всеки знае, че именно от това Посвещение нагоре Бог опрощава всичките карми и задължения на смирения, но дава и на самия него дарбата да опрощава карми. Той пребивава духовно на храмовата планина Мория. Тези, които бяхме свикнали да назоваваме и пишем името на тази планина като "Морѐя" поради един сгрешен машинопис със спомените на Боян Боев за Пентаграма, сега трябва да се коригираме. От друга страна, не бива да бъркаме това име с името на Учителя Мория. В случая Мория просто е хълмът, на който Аврам е бил готов да принесе в жертва сина си Исак и Бог го е спрял в последния момент. Символически, това е готовността на смирения да пожертва и най-свидното си заради живота с Учителя и Ятото, зараси Словото. Това косреспондира с призива на Христос да напуснем близките си и да Го последваме не само духовно, но и физически, което първи са направили апостолите.  Който познава силата на думата, силата на вибрациите, трябва да е запознат и с ОМОНИМИТЕ на дадена дума, особено ако е свещена. При писането и произнасянето й винаги се възбуждат и омонимните й огнища - това е РЕЗОНАНС. При произнасянето на "Мория", ако имаме предвид Храмовата Планина и съответното пентагрално Посвещение, мигновено се прави контакт и с Учителя Мория - също тъй категоричен по отношение на Избора, както е и това посвещение. Започва да святка и един град в Япония със същото име, и една пещера в Северен Кавказ. Задействат се и един род папрати и един вид древногръцка маслина. И дори подземният град на гномите във вселената на Толкин, понеже всяко гениално произведение мигновено създава своя реална вселена някъде, но думата Мория святка и в подсъзнанието на милионите му фенове. Изреждайки тука конкретно омонимите на планината Мория, ние имаме предвид и възможностите за посещаване на резонансните места и за специфични свещенодействия за получаване на Второто посвещение: то ще е по-лесно там или в присъствието на споменатите растения. Ние знаем от Словото Божие такива места в България, където е най-добре да се получават съответните посвещения - например, около Етрополе за Първото Посвещение.  А сега още нещо: дори да прозвучи хумористично. При произнасяне на "Мория" се задейства и вибрацията на старогръцката дума „мория” – „глупост”... Според психолозите и психиатрите, в поразения човек  от този вид глупост това се изразява като "патологично повишено настроение, в съчетание с двигателна възбуда, безотговорност, глумливост и склонност към груби шеги и каламбури"... Според опита на учените, в повечето случаи това възниквало при поражение на челните дялове на главния мозък; но в неклиничен вид ние редовно го наблюдаваме у... ЗЕЛЕНИТЕ АПОСТОЛИ. Е, нека разведряват атмосферата - това ни е НЕОБХОДИМО...

Като дòйде до планината Синай, Апостолът се превръща в Мъдрец и от главата му пламва Третият Лъч на Просветлението. Той отново се уединява в непристъпен "замък", за да съзерцава тайните на Битието. За нас това е "тайната ни стаичка" - непристъпното жилище на ученика от Специалния Клас, дори и да бъде бъчва... За отшелниците и космонавтите това е интимното им тъмно пространство, където не прониква нито квант външна сетивна информация. Започват цветовете, светлините, космичните хорове и симфонии, виденията, дори съзерцаването на заминалите близки. Но засега това е само съзерцание и просветление - не още ИЗОБИЛЕН И ПЪЛЕН ЖИВОТ. Един глас ни обяснява абсолютно всичко, което виждаме. От такъв ученик на Бога изтича необикновена Мъдрост, ясновидството и ясномисленето му проникват еднакво в микросвета и в мегавселената без никакви граници. За това говори английският писател Арнолд Бенет в романа си "Просветление". Учителят на Седир казва за този дар: "Всяко дете на Бога, достатъчно чисто, за да се пожертва за когото да е от своите братя и да забрави жертвата си, може да знае всичко. Звездата ще му разкрие тайната си, камъкът на всяка стена ще му каже името на работника, който го е издялал; растенията ще му разкрият своите качества, а по лицето на човека той ще прочете неговите постъпки." Такъв Посветен узнава и Истинските Божии Закони и "Заповеди", които са всъщност Молби. Не е негова работа нито да чете лекции и да проповядва, нито да му ръкопляскат, нито да отстоява вярата фанатично и да и да „привежда” и „спасява” души като мисионера, нито даже да разпространява Слово Божие като апостола и да живее в община. Неговата работа е да съзерцава Битието от първоатома на Сътворението до Гигантските агрегати от вселени, които, фактически, се оформят пред очите му като Космичен Човек. Фламарион разправя за един астроном, който уловил в окуляра на телескопа си грамаден космичен човек от галактики и звезди. Учителят в България потвърждава това. Кой знае какво премълчават и съвременните астрономи и астрофизици, под страх от уволнение или физическо ликвидиране, щом като лъжат даже за цвета и атмосферата на Марс? А това е наистина "Космическият Човек", за Когото говорят Посветените. За нас това е човекоподобната вселена на Христа, Проявеното Битие, наречено още "хипервселена" или "Христовото тяло". В нея , т.е. в Себе Си Той ни е приготвил вече много жилища. За това, именно, говори Учителят в Словото си от 18 март 1912 г, което разглеждаме: "ВСЯКОЙ ЕДИН ОТ НАС ТРЯБВА ДА НАМЕРИ /СВОЕТО/ МЯСТО В ХРИСТОВОТО ТЯЛО". Да намерим и да познаем себе си – това, именно, е върховната цел на човека и ученика на Бога при Третото Вътрешно Посвещение (Осмото Стъпало). Съзерцаващият не бива да бъде отклоняван от унеса му по никакъв начин, защото инак Битието би рухнало: трябва да пазим Архатите повече от зеницата на окото си. ТОВА трябва да знае и има предвид и бъдещото общество, ако не иска да вкарва напълно нормални хора в психиатрията. Всички образи, места и обстоятелства във връзка с просветлението на Мойсей също имат резонансно влияние - дори и къпината като растение. Теофанията, т.е. Богоявлението се случва на много места и до днес: БОГ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪЗЕРЦАВАН И ДА НИ СЕ ЯВЯВА.

ЧЕТВЪРТИЯТ ЛЪЧ НА ПРЕОБРАЖЕНИЕТО по-късно ще го качи на планината Тавор и ще го превърне в Мистик - Човек на Любовта. За произхода на това име Тавор съществуват няколко мнения - от "чистота" „пречиствател, "пречистване" и "прочистване" - до "царевично зърно". Както и да е, такъв човек ще възлиза вече СЪЗНАТЕЛНО в горните светове - в Новата Земя и Новото Небе - и ще изпитва безброй форми на любовта и блаженството в безбройните Изкупени Светове. При Просветлението той САМО Е СЪЗЕРЦАВАЛ всичко това и са му го обяснявали, но при Преображението започва ДА ГО ЖИВЕЕ. Символът му е Тригълникът с Окото; постижението – ПРИЕМАНЕ НА ДУХА. Който не се излъчва нощем или когато си поиска в безсмъртните светове, той не е приел Духа. Като се връща на земята, той помни всичко. В безграничното си милосърдие той ще изцелява много души, сърца и тела и няма да вземе и стотинка, ще се крие от благодарност и признателност. Ще е обещал горе на Баща си и Майка си още преди да се роди на земята, че ще поема с тежки страдания липсата на Разпознаване и Любов у смъртните. Често и с обезобразяване, инвалидност, с насилствена и трагична смърт.

И когато Бог види, че Преобразеният се е наситил и на Нирвана и е закопнял за нещо още по-горно, ЩЕ ГО КАЧИ НА ГОЛГОТА И ТОЙ ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ. Защо наричат този хълм "Място на Черепа"? На какво е божествен символ Черепът - само на физическата смърт или на нещо по-високо? Не приключва ли с преражданията Посветеният от Голгота? Венецът от пет лъча над главата му ще осиява вече всички скръбни и нещастни, но до уредените и самомнителните той няма да се докосне. Може и до тях, но когато изпаднат в отчаяние и се покаят. Братът и Сестрата на човечеството разполагат с цялата сила на Бога и Вселената, при тях Белите Действа никнат като цветя по стъпките им, те вършат чудеса и разнасят небесно ухание. Изпълнява се последната част на формулата: "Мощен като Бога и едно с Бога". Тяхното кредо и техният смисъл на живота е да създават братства и комуни – да свàлят Царството Божие на земята. Но те не дръзват да правят това външно, въпреки че имат достъп до всички съкровища на земята и имат приятели милиардери. Те се борят с цената на живота си и с десетилетни подвизавания да открият души, които са склонни да реализират модела на Цартвото Божие първо при НАЛИЧНИТЕ условия, дори и да се намират на дъното на ада. Това, което ще се случи на 150-ия етаж в небостъргача ли на дъното на рудника, ще успее и в Райската градина. Всичко това те го могат, понеже са постигнали РАДИАЛНАТА Любов - Любовта към всички. Когато по-горе бе споменат Седир и думите му за универсалното познание, което идва свише, фактически там става дума за ЧЕТВЪРТОТО Посвещение. Именно при него - при мистѝка - Познанието идва вече сàмо като ПОСЛЕДСТВИЕ, като естествен резултат от ЛЮБОВТА МУ КЪМ ВСИЧКИ, ЛЮБОВТА МЕЖДУ ВСИЧКИ. Както е в цялата Изкупена Вселена. При Третото Посвещение все още няма такава Любов - там Познанието се постига с формули, постения, упражнения, молитви, медитации, концентрации.

Ако се подсетим какво е казал Бог чрез св.ап.Петър по-нататък от стих 17, ще намерим там още няколко фундаментални разковничета:

18. ...като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, 19. но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос, 20. Който е бил предназначен още преди този свят да се създаде, но се яви в последно време за вас -  21. повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога. 22. След като сте очистили душите си с послушание на Истината чрез Духа за НЕЛИЦЕМЕРНОТО братолюбие, ОБИЧАЙТЕ СЕ ПОСТОЯННО ЕДИН ДРУГИ ОТ ЧИСТО СЪРЦЕ! 23. Като възродени не от тленно семе, а от нетленно чрез Словото на живия Бог, Който пребъдва вовеки. 24. Защото "всяка плът е като трева и всяка човешка слава - като цвят на трева: изсъхна тревата - и цветът й отлетя; 25. но Словото Господне пребъдва вовеки". А това е Словото, което е вам благовестено.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/