01.03.2017 г. 11,22 ч.

 

1.08.1909 БЕИНСА ДУНО : : "ПОЗДРАВ НА ВСИЧКИ МОИ БРАТЯ" - отново послание от името на Исус.

ТОЙ Е ВИНАГИ С НАС, НО НА ЗЕМЯТА Е С НАС ЧРЕЗ РОДЕНИТЕ ОТ НЕГО - ТЕ ДАВАТ ЛЮБОВ И СВОБОДА. По-сложно е със собствениците и хибридите: първо са добри, а после ни връзват или ни правят виновни.

ПРЕДВАРИТЕЛНИ КОМЕНТАРИ, 1 март 2017. Тук след коментарите се слага цялото, въпреки че всеки може да си го намери в интернет или вече да го има в издадени книги. Една от грижите на някои българи, имащи чувство за отговорност към Словото, е да поставят на първо място в живота си "домашната работа" не само да изчетат всички лекции и беседи на Учителя, но и да ги редактират, ако имат ценз и опит като професионални коректори, редактори и пр. За това всеки поема лична отговорност към Небето, но няма как да не се реагира, тъй като в наличните издания има много неясноти и грешки. Дали се прави справка с акашовите филми, това е нещо, което може да се прецени само от тия, които сами имат достъп до акаша. Те могат да проверят дали дадена редакция е съобразена с оригиналния документален филм от датата на беседата, както и да проверят дали даден редактор наистина вижда и чува тия записи или само така си говори. Още по-високо ясновиждане би могло да провери дали Духът на Учителя, Който е вечно жив, присъства лично и лично редактира вариантите на беседите, които Той изисква от учениците Си като задължително класно упражнение и като адаптирани издания за народа. Който чува или слуша и вижда изнасянето на беседите директно в акаша, той има щастието да преживее прелестта на Образа Му в движение и на оригиналния глас и език на Учителя. Но който иска да бъде ученик, приема и предмета Му в Школата да прави индивидуални адаптации, за които отговаря лично пред Бога. Няма нито една дешифровка от който да е стенограф по онова време и нито една редакция и издание, които да съвпадат с оригиналния филм на беседата в акаша. Но има успешно изпълнени адаптации на беседите, които предават точно мисълта на Учителя, а и някои от изразите Му в оригинал.

В Поздрава от името на Исус от 1 авг. 1909 г. виждаме да се повтарят като вмъкнати някои изречения от предишни  публикувани текстове, затова трябва да се анализира защо се е получило така.

Всеки за себе си, както и в евентуални сбирки за разговори върху беседите, можем да обсъдим възлови моменти и  от това Послание. Например, как би трябвало да изпълним задачата си като свидетели на Словото Божие и като  "светила" за народа? Какво означават думите на Бога не само тук, че Той записва някои души с  имената им в Книгата на Живота, знае ги по име и ги зове по име - и те Му отговарят? Какво можем да мислим за  "овцете", които Бог не ги зове по име; или за тия, които ги зове по име и ги кани на Трапезата, но те не чуват  гласа Му или не искат да чуват, защото си имат други влечения и задължения? Дали само с нежен говор и милване изкарва Той болната овца от психическата й глухота и сърдечната амнезия? Не я ли оставя понякога на последствията от инертността й, когато дойде редът на вълците или на душевния гнилец в кошарата, в която са я вкарали?  Мъчно му е на овчаря, че любима овца не го чува и не му отговаря; боли го заедно с нея от шоковете на живота, които й налагат, но никога не й открива, че сам той поема по-голямата част от болката й. Същеевременно, Той неуморно работи за реанимиране на душевните й сили, за отваряне на ума й да започне да разбира кои са истинските "благи пътища на живота". А тия му усилия от хиляди години са много затруднени от наследствеността на някои от овцете Му, попаднали сред един духом неразвит народ.  Обаче тия, на които името им е записано в Книгата на Живота, имат незасегнати някои важни начатъци в наследство от Родителя им - жаждата за Любов и жаждата за Свобода. Тия начатъци понякога ги подсещат, че крадците на вълна, енергия, мляко и живот; че кочовете, вълците, кучетата и нечистената или луксозна кошара не са това, за което е мечтала душата им. След столетия и столетия криваци по гърба и живописните изрази на всички земни овчари, те един ден разбират, че млякото им е отровено от подвикванията на  овчарите и че то ще отиде до децата на тая планета именно с тяхното послание, преизпълнено с овчарско  отчаяние и злоба. Може би един ден ще се сетят, че Истинският Овчар е винаги наблизо, но че трябва да излязат  на поляната и да Го последват по рътлините. Че Той никога никога не ни е напускал, но не влиза в кошарата да ни  грабне, освен когато вече сме на умиране. Ако сме заспали от отчаяние и тъпота и вече не помним какво е  Приставане, Овчарят понякога ползва и Грабването. Тогава обаче не му е лесно, защото ние Му се съпротивляваме,  мислейки че и той ни води на заколение. Всъщност, в сърцето си Той никога не е преставал да слуша жалния ни  глас и да ни милва, но няма как да да влезе в кошарата поради оръжията и кучетата на чорбаджията и на неговия  наемник. А ние самите сме хипнотизирани от страх и не можем и да си помислим да излезем на моравата сами,  понеже някое от кучетата им ще ни върне. И нито кметът, нито полицаят ще ни защитят, понеже в тоя свят се  защитават правата на купувача, на собственика.  От това поредно Божие послание узнаваме още, че Любовта на Овчаря не е фиксирана - тя може да се усилва и  увеличава. Защо е създал този феномен да важи дори за самия Него, трудно е за разбиране. Нали е Съвършен и  Абсолютен - как може любовта Му да търпи промени? И в един момент разбираме, че усилването на Любовта Му зависи  от нашия ОТКЛИК - от разпознаването на гласа Му и отклика на овцата, родена от Него. Нали сме виждали как някои  овце отговарят с глас на този, който ги обича, и дори се затичват към него да ги погали? Нали сте виждали  агънца за заколение, които целуват и ближат лицето на касапина или продавача миг преди да ги настигне съдбата  им? В душите с душа този порив е неунищожим, даже и когато си мислят, че някой е човек. "В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени да им помагате, докато укрепнат духом." - Да, виждаме ги много често в сънищата си и по улиците. Те наистина пламват, когато срещнат себеподобен, сърцето им наистина се възпламенява от внезапен спазъм, от дива носталгия. Виждаш ги, чуваш ги ясно как си взимат внезапно дъх до петите при среща с вас, защото Бог в гърдите им се е разтупал и този разход на енергия трябва да се компенсира. Разпознали са Го в отсрещния - сам Бог е разпознал Себе Си, както сме казвали и друг път, - но възпитаният мозък командва РАЗМИНАВАНЕ. Командва ръката да си извади носната кърпа или телефончето, да се почеше някъде, да си оправи косата или ревера... Дава команда на очите да се поместят встрани или да клепнат; на крачките - да се забързат; на увредения наследстевно ум - да предотврати прегръдката или опасността от припадък от вълнение. Случаите да те поздравят с ръка или глас и да се усмихнат са по-редки. Има и такива, които се заговарят и после забрявят за какво са тръгнали... Има и такива, които тръгват след някого и не искат да живеят повече никъде другаде. Но повечето се разминават с усилие на волята. Ясновидецът проследява как веднага след разминаването, в очите на някои бликват ненадейно сълзи, без да знаят защо. Други, които са още по-близко до Бога, като се върнат вкъщи след такава среща направо се хвърлят на леглото и се разридават - пак нямат представа откъде им е дошло това. Тези случки по улиците, уви, засега децата на Бога не ги осъзнават - те си мислят, че са нормални, като продължават към целта си, към мястото и нещото, за което са тръгнали... Децата на другите майки и бащи не трепват и за хилядна част от секундата, когато се разминат с дете на Бога и продължават да си гледат "работата". Дори и няма как, понеже те не гледат хората, употребяват само периферното си зрение за да не паднат и да могат да ходят, а гледат вторачено вътре в себе си поредната химера, към която са се отправили. Повечето хора, дори и спящите деца на Бога, които ходят като сомнамбули, все още не знаят, че ВСИЧКО Е В НЕГОВИТЕ РЪЦЕ - не в нечии други, дори и не в ръцете на Кармата. Карма няма за онзи, който РАЗПОЗНАВА И РЕАГИРА. Който вече не може да се върне "вкъщи" след среща с Бога в някого; който не може да продължи с хобитата си, с уговорките си, с хуманитарната си дейност. Бог иска от нас само да изпълняваме задълженията си към тия, които зависят от нас, но иска свободното ни време след това, дори и да е само една минута. А ние и в свободното си време се занимаваме с химерите си; в най-добрия случай - с химерата да бъдем добри и да "спасяваме". Всеки миг всеки човек прави своя избор. Ето защо Исус, т.е. Бог казва в това Послание: "Според поведението му, така и ще постъпя. Аз съм дошъл да разруша злото, да отмахна греха и престъплението от сърцето на тези човеци." Не всеки знае, че активното престъпление и очевидният грях понякога са по-слаби от престъпленията от безразличие, от неучастие. В Посланието се потвърждава разковничето за спасението от лошите последствия в живота ни: че трябва да работим "СПОРЕД КАКТО ВИ Е ДАДЕНО ПО СИЛАТА И ЖЕЛАНИЯТА НА ДУШАТА СИ".

Да си сложим ръката на сърцето - кой днес прави това? Кой не скача според сценария или тоягата на други хора или по свирката на това, което си представя като задължения, милосърдие и съжаление? Кой живее собствения си живот? А Той ни казва от ясно по-ясно: "Аз трябва постоянно да ви се изявявам според състоянието на духа ви. Слушайте ме, братя мои, вие чада на Бога Живаго: знанието и мъдростта, която ви се праща, е за ВАША подкрепа! Говорете простата и ясна истина. Готови ли сте за Мен да сторите ВСИЧКО - или има още нещо да ви спъва? Аз съм готов всичко да сторя за вас - и в Моето лице вие ще имате в небето най-добрия си Приятел".

ПОЗДРАВ НА ВСИЧКИ МОИ БРАТЯ

Мир да бъде на всички ви! Ето, аз ви призовавам по-между тоя народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всичките ми усилия от дълго време са били да ви под-готвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища. В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от мене, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствувал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, Великият Небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ, той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, Великият и благ Баща да забрави своите деца? Но знайте, Неговата любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите очи. В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени да им помагате, докато укрепнат духом. Моят път пред вас е отворен. Аз съм с вас наедно във всичко - да ви помагам Аз дойдох, да се заселя и да живея помежду ви. Аз ще изкарам всичко, да се изработи за добро. Съдбините на този народ, когото вие любите, са в моите ръце. Според поведението му, така и ще постъпя. Не бойте се! Аз не мисля да ви разоря, но да ви съградя. Аз съм дошъл да разруша злото, да отмахна греха и престъплението от сърцето на тези човеци. Вие вече виждате моите действия, Духът ми показва своята сила. Аз работя; и вие ще работите, според както ви е дадено по силата и желанието на душата ви. Вам ви трябва още време. Молете се на Бога - и Той ще укрепи слабата ви надежда. Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа. Не бойте се, всичко нужно за живота ви е приготвено. Който сее, може ли да не жъне; и който се труди, може ли да не приеме? Всичките земни богатства са на ваше разположение, най-добрите неща в живота Бог за вас е оставил. Като изпълните Неговата блага воля, всичко друго самò по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко, имайте повече любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност. Това на мене е най-приятно. Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да ме виждате, но душите ви са още слаби да понасят небесната виделина на моето присъствие. Аз трябва постоянно да ви се изявявам според състоянието на духа ви. Слушайте ме, братя мои, вие чада на Бога Живаго: знанието и мъдростта, която ви се праща, е за ваша подкрепа! Говорете простата и ясна истина. Готови ли сте за мен да сторите всичко, или има още нещо да ви спъва? Аз съм готов всичко да сторя за вас, и в моето лице вие ще имате в небето най-добрия си приятел.

Ваш Господ Исус

 

 

01.03.2017 г. 21,08 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : 18.02.1910 : : ЛЮБОВТА

Илюстрацията е към последното изречение от Учителя в това Откровение и съответния текст от 76 години по-късно: "Небесен Цар и Космически Прислужник"

Много неща в това Слово вече сме ги срещали в по-нататъшните беседи, но има и съвсем нови за нас или казани по нов начин, които можем да обсъждаме. Например - че Любовта съединява настоящето с бъдещето. Звучи просто, но тук се крие една голяма тайна. В настоящето Бог ни предлага куп възможности, но като не ги приемем или ги отблъснем, ние си опропастяваме бъдещето, и не само своето. Затова само Любовта може да ни вдъхнови да ги РЕАЛИЗИРАМЕ В НАСТОЯЩЕТО и така да си създадем щастливо бъдеще. Юпитерианците - хората на претенциите и вярата в "Михаля" - жертват реалния, настоящия живот заради далечни бъдещи цели. Превръщат Мъдростта в мъдруване и затова обикновено не допускат Любовта, т.е. Бога; не подозират, че така Бог няма да им я даде и в бъдеще. Хората на надеждите често са като кокошката - ровят и кълват каквото им падне, търсят шансове и щастие на парче, без особено висок идел. Те пък са Меркурианците - бързат да грабнат случая както им падне. Затова надеждите им не са дългобойни като вярата на Юпитерианците. Те не мъдруват, а заместват Любовта с любовчийство. Затова понякога уцелват дребните печалби, но то е за еснафското настояще или близкото еснафско бъдеще. Не са оценили и посрещнали Любовта и затова настоящето им не може да се продължи в истинско бъдеще. И едните, и другите го изпускат, но кокошките - понеже кълват на бунището, а ленивците - понеже се туткат с десетилетия.

"Божията любов оставя човека свободен да се развива сам, като му дава всички добри условия". - Божията и "божествената" е едно и също, но втората действа предимно чрез съществата. Който обича божествено, а не адски, човешки, егоистично, той оставя човека свободен да живее и да се развива сам - не му натрапва мъдростите и присъствието си. Нещо повече - създава му условия, но не го връзва да живят постоянно заедно. Благородният мъж - казва същият проводник на Истината - дава пълна свобода на жена си, ако тя иска да го напусне, но й подсигурява и жилище и даже пожизнена рента, ако има възможност, без да се натиска той самият да се връща повче при нея, освен ако й е приятно да го кани от време на време.

При всичко това Небето следи какви плодове раждаме, за да прецени дали сме приели и реализирали ЛЮБОВТА НЕЗАБАВНО или сме стреляли с тапешник наблизо или с дългобойна артилерия на празни ясли. Учителят тук казва, че самоконтролът и контролът би трябвало да е от страна на нашата съвест, но какво да правят хората, които нямат още божествена фонтанела? Каква е етимологията и семантиката на думата "съвест"? Какво е представката "съ-"? Не е ли нещо взаимно и по взаимно съгласие, а не винаги както вола с роговете?

"Смелост и решителност" - четем в това ново Послание... Не за да бягаме от злото или да се борим с него, а да му противопоставяме Доброто. Не ни ли е дал Бог с това непобедим щит и всеоръжие? Не затова ли тук Той казва също, че любовта прави човека всесилен и непобедим? Ако не става такъв, това не е било Любов.

"Вътрешните блага в человека придобиват всякога и вънкашните; обратното обаче никога не бива." - Ако някой още не е разбрал това и се пребива от усилия да подобри външните условия без да е наясно с вътрешните, нека продължава, за да види дали ще заприлича на ангел. Или ще му бъдат пълни чекмеджетата с лекарства и от време на време ще попада под ножа на хирурга. Нека се погледне в огледалото да види дали ще добие различно лице и тяло от тия на родителите си, на бабите и дядовците си. В огедалото ще види печалното си минало, което го е изродило като почти всички останали. Но само замалко - за констатация. Да не мисли повече за миналото, а да разбере как чрез настоящето и реализацията му В МОМЕНТА може да си постеле път за едно истинско и реално близко и далечно бъдеще.

"БЛАГОГОВЕНИЕТО - това е ЦЕНТЪРЪТ на живота: едничката способност да видим Бога на прозореца, през който ще гледаме." - Не ПРЕЗ прозореца, а седнал лично НА прозореца ни! Благоговението към Божественото във всичко и навсякъде привлича Бога като магнит - като най-мощния магнит на Битието. Ето че и Бог, Който е най-силният, също може да бъде привлечен. Защо Благоговението е Центърът, а Милосърдието - Чистилището, това е един много дълбок философски и теологически въпрос. Цял живот сме мислили, че милосърдието е над всичко и се разкъсваме на парчета от безброй милосърдни дела, но не сме знаели, че ЦЕНТЪРЪТ е Благоговението. "Милост искам, а не жертва" - цитираме постоянно Думите на Съвършения. Обаче, бидейки съвършен, Той сега добавя една още по-висока, най-високата степен - Благоговението. Днес би казал: "Благоговение искам, а не милосърдие". Защо? - Защото милосърдието може да е от от гордост и високомерие, дори и да се раздадеш до атом. "Припадащият" в благоговение пред Бога и Словото, пред всяко същество, създадено от Бога и даже пред враговете и бездушевните и бездуховните неща и същества става по тих от водата и по-нисък от тревата. Не бръмчи в битието със самочувствието си на благотворител и милосърден. Милосърдието е все още Чистилище, не е влязло още в обителта на Рая.

"Плътта, светът и дяволът са учители. Плътта се побеждава с Любовта, светът се побеждава с Вярата, а дяволът се побеждава с Надеждата." - Даже и всички други мъдрости и мъдри книги да бъдат унищожени от някое космично бедствие, само това разковниче да остане, достатъчно е. То може да реставрира Спасението и цялата Вселена до последния кварк и лептон.

И още две мъдрости, които няма защо да се разясняват:

"Дълготърпението е силна воля – то побеждава, то е изпитание. Волската търпимост няма воля, ето защо такава имат само слабодушните, боязливите и незнающите."

"Един цар на земята се почита от своя народ; един слуга на Бога се почита от цялото небе."

ПО ПОВОД НА ПОСЛЕДНОТО ИЗЕЧЕНИЕ, НЕИЗБЕЖНО ИЗНИКНА ЕДНО ПОЧТИ ИДЕНТИЧНО ЗАГЛАВИЕ ОТ 76 ГОДИНИ ПО-КЪСНО. Да се публикува тук може да е още по-голяма лудост от самото то, но часът на Отлитането е вече оповестен. Затова, ако го възприеме дори само една душа с разбиране и положително, тя може да се присъедини към някой от Порталите за Отлитане. Една душа струва колкото всичките души.

Книга 8

9.07.122(1986)г. София

НЕБЕСЕН ЦАР И КОСМИЧЕСКИ ПРИСЛУЖНИК

Най-после се събрахте Тримата, най-после се събират Двамата! Аз не прогнозирам трайност на тройките и двойките, но когато е възможно тройка или двойка да понесе мощта на обич и подвиг, ронливостта на злото се увеличава, а вúното на щастието руйва неудържимо. Поначало, стабилност на двойка, тройка или четворка на земята засега е невъзможна, понеже още нямат опора от небесно естество - любовта към всички. А когато се опира на нея, от небето поройно се отприщва такава сила, че не е разумно малката група да съществува по-дълго време, за да не разруши формите на земята.

Хиляди, тисящи еони са необходими, за да погълнат силата на обич и подвиг, родени от трима, на които АЗ съм предна и задна стража! Обаче можете ли да обясните как тройката днес става предна стража на двойката утре, а четворката вдруги ден - нейна задна стража? Любовта не оставя други следи, освен пламък от преданост; обичта няма друг закон, освен осияние! Не познавате ли почерка на Оногова, Който обещава и изпълнява? Та кой си ти, неотесаний (неодялан; от тази дума произлиза “тесла” - б.п.), що си готов да се откажеш от Мене поради невяра и калпава памет? Повече от десет Мои светилници на тая тъжна земя няма, които да са облагодетелствани повече от теб и повече пъти да са осъзнавали пряката Ми помощ при малки и големи случаи; а ти пак се усъмни, че ще те оставя в момента, който смяташ за най-важен в живота си. Най-важен е, наистина, но не за това, за което мислиш ти, но за това, за което го подготвям АЗ! Насладите на Духа - Онзи, Необозримият - са нещо неизречимо по-силно от кратките вèчери на Мъжа и Жената. Но онази вечерня и онази неделна утринна, които отслужихте по Моята воля с /.../ в града на Моето Ново Човечество, блокираха накипа на последната тиня, короноваха поколението на Новата Раса! Не съзирате ли преясно онова опорно рокадо, което извърших със замяната на заложници: Царят на петата раса остави син на Балканите, само няколко месеца преди Прислужникът на шестата раса да остави син в крепостта на първия. Проумейте: не прокарате ли магистрала от злато пред нозете на втория, ще отнема планини от сребро от властта на първия! На практика, пределът настъпи през пределните Мои години - рожденията на двамата братя: син на Цар и син на Прислужник. Парализиран е от този момент планът на дискове и пентакли! И ако искате да знаете, Небето се впрегна с мощни орачи и бранници, за да посее и опази семето на Цар и Прислужник от напъните на новия Ирод, посегнал и днес върху невинни, за да предотврати своята гибел. За никого горе не е тайна, че мъчно оживяха две нови млади издънки, оставени от слепците на произвола на съдбата. А Аз точно това и прокопавам: тунел от нечовешки мъки - срещу огромното капище на мрака! Не се предпазват открай време жреците му от неизбежните крахове, но в това е и Моята сила: презрението им към Моите е копаене на Тунела. Оставят Моите да покрият земята с росна влага от сълзи и не знаят, че тази влага отхранва цветя. От тези цветя, най-нежни, но с диамантени връхчета, самите сълзи покарват над капища и асфалти и отрязват кратките пътища за всякакво бягство. Ако знаеха враговете Ми, о, ако знаеха! Сами щяха да молят небесни царе и вселенски прислужници за пощада и милост; не биха ги спъвали с букаи и оглавници. Но зеленото си остава зелено - то не разбира от друго, освен от катастрофи, загуби, тормоз най-позорен и унизителни условия от страна на противника. Така и си върви историята: ангелите се впрягат, дяволите размахват камшика, а накрая каруцата полита надолу без ангелите... Как става това, никой не знае, но Лоното на Скръбта неизменно показва една и съща картина: озверените пълнят ковчези и пропасти, а смирените плуват навсякъде. А сега, поредната заповед: тринадесет дни напрежение; пак почивка; пет недели покой; после - последната чистка. Което е без примеси, ще се отлее; шлаката - в космоса. Предадох! Предайте! Не се предавайте!

Външното предателство бе обезвредено предварително от Източника, наредил осиянията да се оставят в ръцете на верните; а вътрешното предателство - чрез една книга, която наскърбеният отваря в миг на трагична душевна борба и отчаяние. Той си има Учител от милиони години, но му минава за миг мисълта да потърси някой друг сега на земята, за да разбере защо Бог му отне Любимата. Отваряйки тази книга напосоки, палецът му се пада на изречението:

"Ученикът трябва да може да различава своя Учител от другите учители".

 

 

 

02.03.2017 г. 08,34 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : Из ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА : : Варна, 1909 г. : : 15 август, събота

Щом възлезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и да дойдете на Земята, за да помагате на вашите страдащи близки.

Вашата любов към Бога може да се прояви само във вашия ЖИВОТ. Да ходите в Истината, това още не значи, че любите Господа - и с това вие може да сте далеч от Истината. Затова трябва да правим известни самоотричания.

Пред Бога е приета само помощта, от която ние можем да ПОСТРАДАМЕ, тъй като, за да бъде помощта ни помощ, трябва душата и сърцето ни да влязат в нея /изцяло/.

Човек може да ВЛЕЗЕ в рая, но да не е негов член, също както може един човек да живее в една държава, но да не е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от ДУХА - и тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания, и то да ги изпълни преди още да ги поискате.

Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има САМО ЕДИН Учител, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме – ТОВА иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма.

Затова първата стъпка е смирението, защото то е ДОЛИНАТА на душата, където могат да се развиват най-хубавите цветя и има най-хубави извори; където пътникът може да утоли своята жажда. /.../ Всеки човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за "ядене и пиене". ТОВА е желанието на нашите приятели горе: да се не боите, да са свободни сърцата и умовете ви и да бъдете готови за утре.

Ще дойде време, когато тези ваши Братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават. Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. /.../ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов. /.../ И няма да ви питат кои ли сте или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят; но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да разбием нещата, а ДУХЪТ е Оня, Който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем - и то с този, който ще стопли сърцата на хората с Любовта.

Когато говорим за Господа, трябва да разбираме КОЛЕКТИВНОСТ от духове; когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число.

 

 

 

02.03.2017 г. 12,36 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : Из ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА : : Варна, 1909 г. : : 16 август, неделя

На снимката - вълшебната палка на Учителя и свещеният нож на Веригата. В изданията пише, че липсват снимки от тях, но на една фотография с Чашите ги има - и това тук е фрагмент, който бе направен с Фотошопа, за да се виждат ясно.

- За вас сега остава следната емблема (посочва на всички Пръчката, разделена на три с четири метални  пръстена).Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е божественият свят, второто – светът  на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът. Четирите халки на тази  емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която  човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема макрокосмоса,  големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят. В трето иде човекът, Синът на Бога. Първата халка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните. И така, второто е душата, третото – интелектът, и четвъртото – животинската природа. /.../ Още в тази Пръчка имате Света Троица в християнството. Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина.  Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на  Пръчката е един сантиметър в диаметър. Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но  всъщност е с голямо значение. Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, Животът е една флейта...  /.../ Друго – в тази Пръчка вие имате и седемте краски. Тя е продиктувана отгоре, и докато се направи, срещнах  много препятствия. Но фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да се стори добро на тоя народ. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни). На едната страна на  Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож  "обсаждаме" Варна. За тия работи не е позволено да се разказва и разправя никому никъде. Тези неща са вътрешни  – те са емблеми, които трябва да се пазят само за Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на  Веригата да има.

- Думата "обсаждаме" би могла да ни смути, но тя води до езотерични въпроси, на които трябва да търсим отговор.  Обикновено се обсажда град или крепост - значи, по онова време във Варна може да е имало вражески център на  други сили, който трябва да бъде магически обсаждан и накрая превзет. Но е възможно и думата да е синоним на  "защитаваме". Освен това ножът, който присъства и в пентагрма като фигура и символ на Първата Степен, в ръцете и живота на Посветения има магична роля. С него той подчинява целия свят. А това, че един от фрагменитите на вълшебната пръчица е свързан с животинския свят, говори още веднъж за съвършенството на Учението, което изучаваме. Много религии и школи отхвърлят животинското като нещо адско и порочно, обаче Учителят е Учител на Истината и затова няма как да отреже и изхвъли една част на Бога на боклука. Ето какво казва в една беседа: 1922.11.12н нщи ЖИГ48`098 "Любовта трябва да бъде едновременно и животинска, и човешка, и ангелска, и Божествена. Това е закон"; 1922.11.12н нщи ЖИГ48`090 "И тъй, започни с животинската любов, за да забравиш грешките на хората. – Как да започна с тази любов? - Като забравиш грешките на хората". - Какво необикновено понятие за "животинското"!

Учителят продължава:

И вие, когато любите една душа, с това си помагате. Това помагане е едновременно и твое, защото с това ти и на  себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете.

Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята – да любим.

У вас може да се породи мисъл, желание, изкушение ако щете да си съставите и вие Верига. Няма желание у  човека, което да не е осъществимо, само че малко може да закъснее. Та и туй ваше желание един ден ще бъде  осъществено, но трябва подвиг, търпение и чакане. Аз, например, ако бях навънка, щях повече да бъда успешен, а  сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност – именно, искате и вие да бъдете напреднали. Но и  това ще дойде един ден.

Никой не може да разположи сърцата на хората да го обичат, освен Господ. Само Той разполага със сърцата на хората.

- ОТ ТОВА СЛЕДВА, че ако обичаме Господа и работим за Него, Той може да обърне към нас което и да е сърце. А понеже изследваме атрибутите и действата по време на тия събори на Веригата, следва да се добави от тази дата и едно важно сведение за Чашата с лика на Исуса. Наистина, пак пият вино, отпива и сам Учителят, но не е наша работа да съдим защо на този етап Той допуска това и защо са яли и риба:

А като взе чашата, каза: - Тази е чашата на Спасението - Вечната Любов и Моя Дух, Който работи във вас, Който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея - и бъдете благословени! Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: - Благословен Господ Бог сега и всякога, и во веки веков!

 

 

02.03.2017 г. 21,36 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : Из ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА : : Варна, 1909 г. : : 17-18 август (тук има и фрагменти от Слово Божие от по-ранни години, които Учителят е чел от едно Свое тефтерче през тия съборни дни):  Няма, прочее, никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога! /.../ Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с БОГА и НЕМУ да се отдадеш всецяло - и ТОГАВА вечната Любов може да роди нещо ново за теб.

Прочее, и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре – в  твоето сърце: там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите Слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за теб. Не, нещо повече от това – съдействай за по-скорошното й привършване! Празните занимания ще престанат, но Делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане! Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, но Той ще остане.

Ръката Му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето ТОЙ желае. Дните на робството са вече минали, пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш. Сам Господ те въвежда - и ще бъде с теб винаги!

Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-нисш закон. Например, оженил си се, но ако ти се каже да  следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш. Защото Провидението може по един естествен  начин да я задигне, обаче за нейно добро то я не взема, а я разлъчва от мъжа й, за да следва той Господа.

Всяко желание, което искаме да се изпълни от невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно. Такова „благочестие“ е фалшиво. Небето винаги иска от нас "контракт" – "контракт", в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено. Ако не ни се отговаря на много молитви, то е защото желанията ни и исканията ни не са оформени. Няма да се отговори от Небето на такава молитва, докато искането не се оформи. /.../ Е, от много искане има и бой... Но вие пак искайте - нека ви бият, но да си научите уроците. Това е по-добре, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите. Аз срещам християни, които са винаги начумерени, защото хем нямат ум, хем от „смирение” не искат. Но за тях е по-добре да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа и затова не искат. Но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защото се чумерят и роптаят в себе си. Да натякват без да искат е такова безобразие, дето го няма никъде!

Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху ВАС ще наложи своята. Знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги трябва да очакваме да ни послушат другите ДОБРОВОЛНО, а не по един или друг начин да им натрапваме себе си.

После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща  своето огорчение. Така го спъваш в пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си. /.../ Не е Волята на нашия Небесен Баща да мърморим един на друг.

Духове, напреднали умствено, но изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова в борбата, която водим, ние трябва да /помним винаги/, че Бог е с нас, та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. Щастие е онова, което БОГ счита за щастие! Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата - и тя се умива. А пък друг човек може да не е направил грехове, но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада. А Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии. /.../Онзи, който люби Господа, никоя сила не е в състояние да го спъне в неговото развитие!

После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и прочее, но аз нямам никой за баща и сестра. Някой ме пита: „Как са баща ти и сестра ти?“ - Баща ми е НЕБЕТО - и всякой, който прави Волята Божия, ТОЙ е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се месят във Веригата, те не са Духът Господен! /.../ Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните. /.../ Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, дето те искат да ви противопоставят на някой божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убедят в нещо и да ви накарат да извършите нещо, което е против Волята Божия. Колкото до тяхното спасение, за спасението на домашните ви не се безпокойте. Защото законът е такъв, че щом се повдигнат вибрациите у ВАС, тогава и те, домашните ви, ще се ползват.

Да кажем, че един човек ви прави спънка. В такъв случай, най-напред ВИЕ се укрепете, за да станете силни, и после го потърсете умствено, за да му въздействате. Това, предпочитателно, ще правите нощно време в часовете между 12 и 5 ч. след полунощ.

- ПО ПОВОД НА ПОСЛЕДНИЯ МЕТОД И СЪВЕТ НА УЧИТЕЛЯ МОЖЕ ДА СИ ПРИПОМНИМ И ДУМИТЕ МУ В МНОГО РАЗГОВОРИ, ПИСМА, ЛЕКЦИИ И БЕСЕДИ, че силата на тия молитви и дистанционни въздействия е много по-голяма когато не сме сами, а със сродни души.

 

 

03.03.2017  г. 14,22 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : : Из ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА : : Варна, 1909 г. : : 19 август

РЕЗЮМЕ НА НЯКОИ ЕПИЗОДИ И ИЗБРАНИ МИСЛИ:  След даването девиза на Веригата - Трите Закона на Веригата, които всеки може да прочете в оригиналните издания - Учителят започва да окачва бели ленти на 12 от участниците и същевременно на всеки казва по нещо. Изброено е точно кому какво е казал, но за нас днес е важен основният дух. Ето някои от обръщенията Му към участниците:

„Вие вземате първата стъпка в Добродетелта и трябва да бъдете смела.“; „Бъди смел и решителен в живота!“; „Бъди смела и решителна в живота и да се не разколебаваш в доброто, което имаш да вършиш!“; „Бъди смел и решителен - и да не напущаш бойното поле преди време!“; „Ходи в пътя на Истината - и да се не боиш от никого!“; „Бъди верен на Господа - и да се не колебаеш в живота си!“

По-нататък г-н Дънов прибави:

"Тия ленти ще ги употребявате само в петъците, когато се молите или когато сте в някоя нужда. Когато сте в нужда само, ще опасвате лентите, защото опасването им означава воюване. Молитвата си правете между 10 и 12 ч. преди и от 1 до 4 ч. след полунощ, защото това е най-доброто време за молитва.”

„Ще постите така, щото да се набират 25 часа, та от цифрите 2 плюс 5 да се образува числото 7, което е божествено.”

„Господ е Единственият, който е най-близо до всички – Той е на Небето, и на Земята, пък и вътре в човеците.”

„Обръщайте се към Господ, наречен Емануил.”

КОМЕНТАРИ, 3.03.2017: „Защото с нас е Бог!” - Това е точният смисъл на еврейската дума „Емануил” – име, което срещаме и в седма глава на кн. на прор. Исаия: „Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Ис. 7:14). В своето евангелие ап. Матей взема това пророчество на Исаия, за да възвести изпълнението на обещаното от Господа. Дева Мария, сгодена за Йосиф, ражда Син, заченат от Светия Дух: името Му е Емануил, което ще рече: „С нас е Бог” (Мат. 1:18-25). Чрез това име прор. Исаия предвестява Въплъщението. То е прозрение за съединяването на божествената Христова природа с човешката.

По време на тия срещи се утвърждава и името на Йехова - Йод-Хей-Вав-Хей, но това е по букви. В никой случай не бива да го пенебрегваме като „старозаветно” или „еврейско” име на Бога, тъй като Учителят Беинса Дуно го ползва с благоговение в много Свои молитви и беседи. Иначе оригиналът на известното ни име „Йехова” е Яхве. Яхве е българската транслитерация на еврейското יַהְוֶה, което е вокализация на יהוה, предложена от немския ориенталист и изследовател на Библията Вилхелм Гезений (1786-1842) през 19 век В еврейския текст на Стария завет, който се нарича Танах, това име се среща на около 6800 места, но поради третата заповед от Декалога и традицията да не се споменава напразно името на Бога, евреите от векове насам го назовават или като „хашем“ — буквално означава „името“, или като „Адонай“, което значи „господар“, сиреч Бог. Но дали са прави да го забраняват, след като мното пъти сам Бог казва да го викаме с името Му? В Библията е забранил то да се произнася само когато е по незначителни или недостойни поводи. Наистина, има и противници на Йехова – или по-скоро на „Псевдо-Йехова”, какъвто е днес, например, херметикът Джон Бейнс. Той твърди, че един мощен космически демон е обсебил планетата Земя, прсвоявайки си името на Йехова, поради което Библията е пълна с кръв и ужаси. Дори съществуват и грозни изображения на един демон, на име Яхве.  Истинският Яхве обаче лично е обяснил значението на името Си на своя верен служител Моисей. Когато Моисей го попитал за името му, Йехова отговорил: „Аз ще стана това, което ПОЖЕЛАЯ да стана.“ (Изход 3:14) Следователно, Йехова може да стане всичко, каквото си иска, за да изпълни волята Си, но може да накара и творението Си да стане всичко, каквото Той пожелае, за да осъществи Своето намерение.

По същия начин и ние, ако сме създадени от Бога и имаме дух и душа, безсмъртна монада, би трябвало да носим този импулс и това значение на името Му като базални, пъвостепенни, несъкрушими при никакви обстоятелства: „Аз ще стана това, които ПОЖЕЛАЯ да стана!”

Мнозина християни викат в молитвите си и Исуса, но правилно е да Го призовават с оригиналното му име Йешуа. Тук се добавя една интересна статия на тази тема. Макар и дългичка и малко пристрастна, тя е доста ценна като сведения:

http://yolanta.blog.bg/…/02/imeto-ieshua-ha-mashiiah.1419369

Ако разгледаме Библията и я изучаваме задълбочено, ще видим там много обосновано това име с библейски стихове. В днешно време по-голямата част от вярващите християни смятат,че е правилно да наричаме Господа „Исус Христос”, но всъщност истинското му име е Йешуа ха Машиях, като „Машия” означава Месия. Това е много важно да се разбере от всички искрени християни, нека всички да да преразгледат позицията си по този въпрос, поради следните причини: 1.- Самия Бог-Бог изпратил не кой да е ангел, но ангел Гавраил, който стои пред престола на БОГА за да каже КОЕ трябваше да бъде на името на Сина Му. 2.Ангел Гавриил каза: -"Ти ще родиш син, когото ще наречеш Йешуа. Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им. "(Матей 01:21) Виждате ли сега израза : ТОЙ Е, КОЙТО ЩЕ СПАСИ ЛЮДЕТЕ СИ от греховете им"? Това би следвало да се чете като : ТОЙ ЩЕ Е СПАСИТЕЛЯТ ОТ БОГА, КОЙТО ЩЕ СПАСИ ЛЮДЕТЕ ОТ ГРЕХОВЕТЕ ИМ. "Спасител от Бога" на иврит звучи : ЙАХ шуа (ЙХВХ спасява), а на арамейски ЙЕ ШУА Точно това име разкрива същността на Спасителя-Божия син .Понеже това име ( термин) оправдава самото Му съществуване и цел на идването Му на Земята. Името на Йешуа( יְשׁוּעָה )е от жизненоважно значение за Спасението на човека. ДЕЯНИЯ 4:12 12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето ДРУГО ИМЕ дадено между човеците, ЧРЕЗ КОЕТО ДА СЕ СПАСИМ. Какво излиза, че това е единственото ИМЕ за връзка на Човека с Бога ! По съдържание си означава Спасител от Бог ЙХВХ ( Йахве) и се изговаря Йах шуа ( или на арамейски Йе шуа) И след като един вярващ е разбрал смисъла на името на Спасителя, знае името на Бога, то за него вече е недопустимо да изговаря името на Спасителя по един неправилен начин. Към днешна дата , за съжаление, почти всички варианти и преводи на Библията, с изключение на превода на езика иврит, представят един недопустим вариант на името на Спасителя! Като това действие обезмисля името на Месията. Ппреводите на гръцки, латински, английски от от самото превеждане на Библията на тия езици, променя името на Месията. Така името Йешуа става първо IESSOUS -ИИСУС на гръцки и накрая на латиница-ИСУС(Jesus). Така обаче се скрива тотално смисъла на името на Месията, което е Йешуа-(СПАСИТЕЛ от Йахве). И ако някой казва ЙЕШУА, то казва: СПАСИТЕЛЮ НА ЙАХВЕ Но ако някой казва Иисус или Исус, то той де факто не знае какво казва. Понеже това име не носи в себе си онова велико съдържание, както Йешуа (или Йахшуа). Нека кажем сега, че името Исус или Иисус не е еквивалент на името Йешуа. Всяко име на иврит има и числова стойност (според числовата стойност на буквите). Така и погледнато от тая страна името Иисус или Исус няма същата числова стойност както името Йешуа. Ако използвате позиционираната стойност за името „Йешуа”от азбуката на иврит – (Йуд-10, Шин-21, Вав-6, Айн-16) ще получите 53. Ако пресметнете думата „Тора”, тя също отговаря на цифровата стойност 53. Случайност? НЕ - Само още един „пътен знак” (показател), който не бива да отминаваме! Знаем , че всъщност Йешуа е БОГ Слово ! Важно доказателство, че „Йешуа” и „Тора” са едно и също нещо! За да познаем истината ап. Йоан (1:1) е написал следното: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог!", тоест:  Йешуа е живата Тора! От друга страна, името "Исус" няма същата стойност нито може да се върже с Тора .

 Вярващите трябва да положат усилия, за да запазят и изговарят името на Спасителя по автентичния начин - Йешуа Месията. Защото: - ТОЙ помага да се преодолее смъртта. ТОЙ я преодоля, спасените в Неговото име я преодоляват! - ТОЙ осигурява достъп до безсмъртието. - ИМЕТО МУ е над всяко друго име! - Това ИМЕ показва, че вярващите се кланят на Бог (ЙАХВЕ- Отец), защото е името на Сина, Който Го изяви на човеците! Много вярващи знаят, че Исус не е името на Месията, но продължават да го ползват заради чисто деноминационни и религиозни причини, като така отхвърлят истинското име, което е Йешуа.Тази практика произтича от преобладаване на религиозния дух, а не Божия Дух-Ел, в различните деноминационни църкви, които са всъщност човешки организации. Но ще кажете, как така? Досега демони са изгонвани в името на Исус , макар да не сме знаели, че името Му е Йешуа?! Да, така е. Понеже БОГ не държи сметка за времената на незнание! Но след като е станало ясно ИМЕТО Му, ние го знаем, разбрали сме Истината, но си продължаваме по стари практики и по инерция да ползваме някакво име, на което са ни научили, то ние сами се отсичаме от Благословението, та си навличаме дори проклетия. От какво се притесняваме? Срам ни е от Името на Месията ли? Срам ни е от най-великото и силно име ли? На кого служим ,ако е така? Кой се страхува и срами от името на Месията , Спасител на Йахве? Не е ли сатана? Не навява ли той такива съмнения, както направи това пред Адам и Ева? Не е ли неговият релгиозен заблудителен дух? Религиозният дух ще направи последователите на деноминации, пленници на принципите на техните деноминации, като така ще ги накара да се нарушават системно изискванията на Бога.  Това е същия религиозния дух, който накара фарисеите да отхвърлят Спасителя, същия дух, който повдига еретически учения, които противоречат на Евангелието, същия дух, който иска вярващите да забравят или да не знаят истинското име на Месията, чрез Което ИМЕ те са спасени. Но нека разгледаме как именно се е достигнало до името Исус, като превод на името Йешуа. Какъв е действително произхода на името "Исус"? Нека най-напред да кажем отговорно, че това в никакъв случай не е ГРЕШКА при превода на името на Спасителя от иврит на гръцки и латински! Нека да споменем сега един неприятен факт: съвременниците евреи на апостолите и Ранната Църква Христова, които не вярвали че ТОЙ - Йешуа е чакания Месия, смятали Йешуа за плод на прелюбодейство на майка му Мариам, с някого, който е неизвестен. Смятали, че Йешуа е незаконнороден. Абсолютно отвърляли факта, че е зачнат от Светия Дух. Като с това изпълняват пророкуваното: Исаия 8:15  И о Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, И в нея ще се впримчат и ще се уловят. Съблазнявали се в Него, като така Го и хулели. И според закона на Моисей, такъв трябвало да "изчезне" - тоест да се затрие (изличи) името му. Това на иврит звучи:YMAH SHEMO U ZIKRONO, като проклятието (името му да изчезне, да се затрие), като такъв човек го наричали YESHUZ (името му да изчезне) И така докато името ЙЕШУА, означава ЙАХВЕ СПАСЯВА и е равнозначно на думата ТОРА (Бог Слово), така името YESHUZ означава "проклет, да се изличи името му"! Нека всеки вярващ в Месията Йешуа, се замисли какво изговаря. БОГ не държи сметка на времена на невежество, но когато научим Истината, то е редно да коригираме себе си и да внимаваме в онова, което устите ни изговарят. Понеже е писано: Лука 19:22  Господарят му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго.  И ОЩЕ  Римляни 10:10  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. И сега, знаейки че Йешуа е СТЪЛБ на нашата вяра, вярвайки, че Той е Божият единороден син, ползвайки правилното Му име, което е най-силната дума във Вселената, ние се благославяме така. Понеже в това ИМЕ сме получили Спасение за един вечен живот, понеже в това име БОГ ЙХВХ ни чува, спасява, от това име сатана и демоните бягат.  Това е единственото име, дадено между човеците и Бога - името Йешуа, в превод Спасителя от Йахве. Без значение е колко години не сте знаели това, без значение е дали вашата деноминация одобрява изговарянето Му, просто сега до вас дойде Истината. Всеки вярващ трябва да се среми да изговаря правилно най-великото име във Вселената - това на Спасителя Йешуа, Който изяви Единственият Истински БОГ-ЙХВХ( Йахве). Понеже няма спасение в никакво друго име. Нека не си навличаме проклетия, като изговаряме неправилно име с устата си. Ето как би трябвало да е оригиналното звучене и писане на следните стихове в евангелието: ФИЛИПЯНИ 2 9 Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;  10 така щото в името на Йешуа да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,  11 и всеки език да изповяда, че Йешуа х'а Машия е Господ, за слава на Бога Отца. Амин.

: : :

Това беше финалът на статията, но нека добавим още нещо. В някои народи „Ел” е името на Бога, а в България се появява името „Елма” като оригиналното име на Христовия Дух, с което Той бил известен във всички светове във Всемира. Така се твърди в едни небесни диктовки от 1972 г. насам, които Диктуващият нарича „осияния”, „единения”, „холизации”. Вярващите в тях днес призовават Христа – Господаря на живовселената или хипервселената – именно с името Елма; и твърдят, че Той им отговаря.

Обаче винаги трябва да помним и факта, че учениците на Учителя Петър Дънов могат да се обръщат за помощ и към Него с името му Беинса Дуно – мисловно или писмено. Даже и с „Учителю”, ако си представим Неговия образ и имаме предвид именно Него. Това също е опитано и се опитва с успех от мнозина и до днес - от хората, които вярваме в Него и знаем кой е Той. Това се вижда още в нееднократните Му покани към неговите учениците в края на 19 и началото на 20 век, както казва и на тази среща на Веригата на 19 август 1909 г.:

„Ако се не обръщате към мен от духовни съображения нямам нищо против, но ако е от гордост, тогава ВИЕ губите. Ако се роди у вас мисъл от рода: „Защо да се обръщам към него“, тогава ВИЕ губите.

В разглежданите Протоколи виждме и други свещени имена и думи, които имат сила, според Учителя. Например, „Аин Соф” – безкрайност, безграничност. В еврейската кабала – Първоизточник на цялото мироздание, най-висшата същност на Бога, от Която се е родил Бог-Отец, Творецът, Създателят. За нас това трябва да е Абсолютният Дух. Да не се чудим тогава защо името на столицата ни София вибрира в резонанс с него... А има и песен от Учителя „Аин Фаси”, чийто текст на ватански език Той превежда така: „Ти, Който си основа на всичко, Ти, Който проникваш и поддържаш всичко със Своята Любов, бъди благословен! Нека да живея в Твоята Светлина, в Твоята Любов! Колко желая да вървя в Твоите стъпки! Целият ми живот да бъде за Твоя слава!”

Ако се върнем към темата за Елма, Той е дал и едно име на Бога – на Цялостния Бог или Благия Дух, - за което казва, че то има най-голяма сила: „Холзелохим”.

Тия разяснения баха важни заради честите настоявания в религиите, юдаизма, християнството и Словото на Учителя Беинса Дуно ДА СЕ ОБРЪЩАМЕ КЪМ БОГА ПО ИМЕ.

Ето още някои важни твърдения на Учителя по време на Срещата на 19 август 1909 г: във Варна:

„Англосаксонската раса е, която развива интелекта, и тя приготовлява следващата култура, която иде”.

КОМЕНТАР, 3.03.2017 – Тук има два момента, които ни карат да се замислим. Ако англосаксонската раса при Учителя е клон на „кавказката” или „бялата” раса, има резон да приемем, че тя наистина съдейства на човечеството за идването на следващата култура, но само като НАЧАЛНА, ПРЕХОДНА подготовка. Понеже инак Той говори постоянно, че СЛАВЯНИТЕ ще поведат Шестата раса. Щом са към бялата раса, и тук няма противоречие. Още по-голямата изненада е съобщението в т.95 към книгата „Веригата на божествената любов”, че в протокола на Димитър Голов на същото място било написано „МАКЕДОНСКАТА раса”... Но знаем пак от Учителя, че седмата раса ще се развие в Америка, така че тя пак може да бъде дело на англо-саксонската раса. Разбира се, Учителят не е "отявлен расист" по антропологични белези, както Го обвиняват, тъй като Той говори за НЕБЕСНИ раси и техните представители на Земята предимно по ПСИХИЧЕСКИ И ЕВОЛЮЦИОННИ признаци.

„Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името „Йосиф” и е работил тук във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80–90 години. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и в момента в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ 97 са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Казакова ще дойде след четири години чрез въплъщаване на физическото поле, а д-р Миркович – след две години.”

КОМЕНТАР, 3.03.2017 – Крайно интересни и важни прогнози, които ни карат да проверим рождените години на всички ученици на Учителя, родени, съответно, през 1911 и 1913 г., и да преценим кои отговарят по характер на д-р Миркович и Мария Казакова. Ами кои може да са Св.Иван Рилски, Цар Борис I и Кирил и Методий, преродени до края на 20 век?... НЯКОИ ОТ ТЯХ ТРЯБВА ДА СА ВСЕ ОЩЕ ЖИВИ - ОКОЛО НАС ИЛИ НЯКЪДЕ ПО СВЕТА!

„Ако кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка. През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят.”

КОМЕНТАР: КОЛКОТО И ГОЛЕМИ СЛЯВЯНОФИЛИ И РУСОФИЛИ ДА СМЕ ПОД ВЛИЯНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ, Той знае истината най-точно и затова не бива да изпадаме в крайности. Много пъти в беседите Си Той не само критикува Запада, но изтъква и ПРЕДИМСТВАТА на западните народи и благотворното им виляние върху българския народ”:

„Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние”.

КОМЕНТАР: И ОЩЕ НЕЩО, КОЕТО ВИДЯХМЕ С ОЧИТЕ СИ И ПРЕТЪРПЯХМЕ И ВСЕ ОЩЕ ТЪРПИМ ВЪРХУ ГЪРБОВЕТЕ СИ:

„Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят като го ударят на ядене и пиене и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова, именно, ние работим да се не повтаря робството.”

ЗА РУСКИЯ ЦАР АЛЕКСАНДЪР II (1818-1881): „Царят-освободител е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. ТОЙ е, именно, Който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България.”

КОМЕНТАР: НЕЩО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО, ФУНДАМЕНТАЛНО ОТНОСНО ПРОРОЧЕСТВАТА. Учителят още тук слага точка по въпроса, неясен и досега на религиозни, мистици, окултисти, философи, физици, фантасти и т.н.:

„За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже НЕ ФАКТИТЕ СЕ ПОДЧИНЯВАТ НА ПРОРОЧЕСТВАТА, А ПРОРОЧЕСТВАТА СЕ ПОДЧИНЯВАТ НА ФАКТИТЕ."

РЕЗЮМЕ НА заключителните думи на Учителя на тази дата относно нежеланието Му да се прославя чрез чудотворни изцеления и чудеса, поради което провежда мисията си възможно най-незабележимо и безконфликтно. По този начин не иска да навлича карма на българския народ, ако той би се противопоставил драстично на Делото Му, както е станало някога с Исуса Христа. Отговаря и на въпрос за евентуална материализация на някои висок дух или нещо друго по спиритически начин – не било времето за това.

 

03.03.2017 г. 21,28 ч.

 

ЕДНО МАЛКО ИЗКЛЮЧЕНИЕ ТУК ЗА ОТГОВОР НА ЖЕЛАЕЩИТЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАМЕ С АСТРОЛОГИЯ : : Илюстрацията е от горната част на един проект за нещо като молба за участие. Ето и текстът:

СЪРДЕЧНО ПРОШЕНИЕ

Ние, най-прекрасните блянове, копнения, същности, клетки и висши тела на чудното Божие създание....................................... ....................................., самоименувало се с това име по системата на звездомъдрието на дата.................................в гр.(с.)................................................................................в Божията страна.....................................

ЗАЯВЯВАМЕ ГОРЕЩОТО СИ ЖЕЛАНИЕ да бъдем  одъщерени и осиновени от Теб –  великата Богиня на универсума и вечно  живата Умнѝца и Жрица на небомъдрието, най- дивната и пленителна муза на звездознанието и звез-додейството Майка Урания, известна на всички и като  Богиня Тауан - да се занимаваме в тази звездна забавачка по астролоНия с наши приятели и приятелите на момченцето Нострàн от тъмночервеното слънце Уан и звездата-джудже Лорѝн, с абаносова дупка в нея - Поан;  - да обещаем на Бога, на Теб, Майко Урания, и на всички души по света, че и ние ще бъдем послушни чирачета на небомъдрието и звездознанието до 50-60 земни годинки като момченцето Ностран; или поне до 25 годинки отсега нататък. Затова обещаваме да говорим само когато ни питат и да говориме кратко, да слушаме калфите и майсторите със всичките си уши и сърца и никога повече да не се обаждаме в час и да не бягаме от клас; - да обещаем на Бога, на Теб и на себе си и на всички други деца на универсума с дух и душа, че небомъдрието и звездознанието и лечението на души и сърца чрез тях, както и подмладяването им, ще ни бъдат винаги САМО ПРИЗВАНИЕ; че няма да ги превръщаме в професия и никога по никакъв повод няма да вземем и стотна част от стотинката за съставяне и тълкуване на небомиг, за изнасяне на лекции или обнародване на небесни знания, нито ще загатваме и с повей от повей на мисъл или дума за каквато и да е друга компенсация - без абсолютно никакво изключение;  - да обещаем пред всички тях и пред безкрайния Космос, че никога, никога, никога няма да си помислим, да изречем или напишем отрицателно тълкуване на нечий небомиг, никога няма да поучаваме, съветваме, назидаваме, изнудваме, заплашваме или натякваме и да правим негативни прогнози за когото и да е и каквото и да е било, освен по сто хиляди безкрайно заобиколни и нежни начини по принципа на условното небомъдрие и многовариантните пътища. Обещаваме да обясняваме на търсещите и разтревожените, че има стотици хиляди и милиони начини да предотвратят неуспеха и да постигнат желанието си, ако изпробват поне стотина от тях, КАТО ПРОМЕНЯТ СЕБЕ СИ. Да им подскажем звездознайски поне 10 начина как да не се въртят около себе си себично или около нещо и някого без сърце и душа, за да могат да пре-скочат и най-големия трап в живота си КАТО ШМПИОНИ. Заверяваме настоящото си прошение и горещо желание чрез етерен отпечатък от трипръстието на дясната ни ръка. Изключваме от отпечатъка палеца си и малкия си пръст поне за 25 години отсега нататък, докато сме още чирачета - т.е. желанието да ни гледат и слушат дълго време и желанието да печелим нещо друго, освен съученици, скитници из вселената, любими и приятели.

ТРИПРЪСТИЕ:

(етерен отпечатък от показалеца, средния пръст и безименния - това означава, че не е с мастило, а само чрез докосване за една минута и не остава видима следа)

Подавайки това прошение, ние прилагаме и изискваните три ръкописни преписа на Молитвата-Верую на гностика.

(Преписите се правят с червен тънкописец върху тънък полупрозрачен лист, с трафарета под него с наклон на редовете 36 градуса)

ГОРНИЯТ ТЕКСТ И ВЕРУЮТО ПО-ДОЛУ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СА ЕДИНСТВЕНАТА БОЖЕСТВЕНА ИСТИНА ПО ВЪПРОСА ЗА ПАРИТЕ И ХОНОРАРИТЕ : : В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО И ИМА И СЪВЕТИ ДА ИДЕМ ПРИ НАЙ-ДОБРИЯ АСТРОЛОГ ДА НИ НАПРАВИ ХОРОСКОП И ДА МУ ПЛАТИМ ДОБРЕ . : : САМ ТОЙ КАЗВА СЪЩО, ЧЕ АКО БИ БИЛ ТЪРГОВЕЦ, НА ЕДНИ ЩЕ ПРОДАВА МНОГО СКЪПО, А НА ДРУГИ ЩЕ ПОДАРЯВА. : : ЗНАЕМ ЗА СЛУЧАИ, КОГАТО Е ИЗЦЕЛЯВАЛ БОГАТИ ХОРА СРЕЩУ ЦЯЛОТО ИЛИ ПОЛОВИНАТА ИМ БОГАТСТВО. Както четем в Протоколите, Учителят е изисквал от членовене на Веригата да дават приноса си в злато и себро. Има даже такова Негово изказване: "Който продава евтино, няма любов". Така че, в Словото, в Истината, всичко е диалектика. Когато казва, че ученикът работи всякога без пари без никакво изключение, той има предвид само учениците от вътрешната част на Пентаграма, които нощем възлизат в Школата Му на Новата Земя и в Новото Небе, а долу живеят заедно.

9.І.131(1995)

Бургас - Изгрев

ВЕРУЮ НА ДЕЦАТА НА ТАУÁН - БОГИНЯТА НА МЪДРОСТТА

Ние, децата на Тауáн, родени с искра Божия, смирено даваме сърцето и ума си на Нейно разполо­жение и обещаваме:

 

Да славим Единния, Истинен Бог, Който ни е създал, и от Който изтича всяка сила, всяка мъдрост и всяко безсмъртие на Небето и на Земята; Да молим Бога (в)сякой миг и (в)сякоя минута само Него да дирим, прославяме и на Него да благо­да­рим за озарението, което ни дава; Да сме в пряка, неприривна връзка с Него чрез чистотата на сърцето си, светлината на ума си, широтата на душата си и силата на духа си, със стремеж той да стане мощен като Бога и едно с Бога; Да чакам денонощно пришествието на Сина и свято да помня, че Бог има само един Син и Неговото име е Елма, а синовете человечески Го наричат Христос или Господ; Да търся по-съкрушено от жадния и по-тре­петно от гладния Неговото Божествено Слово, да го разпознавам смело помежду думите и да го скъ­там в покоите на душата си завинаги; По-бързо от светлината на мисълта да го при­емам в сърцето си; по-свидно от топлината на сър­цето да го разумявам с ума си; по-мощно от въртежа на вселената да го раздавам на пътниците! Обещавам още, Боже на праведните, с всички сили да приемам правдите на съществата, различни от мене; с цялата си любов и проникновение да съзи­рам Теб в техните собствени истини и с майчинска ласка да помилвам всякое лично мнение, което извира от глъбините на чистата вяра. Научи ме, о Съвест на световете, да трупам познание не само от книги и тълмачи, но от гръдта на самата Природа и от тихия шепот на зазоряване, когато разправяш на мирозданието Своите тайни. Дай светлúк на волята на духа ми да Те намира горе, сред вселените, в ранния вечерен сън - като птиците, които са Твоите мисли небесни; Вложи в природното ми начало пламтение славно, за да съм силно дърво със силни корени, та да съм тежък плод на небесните клони; Промий, Майко на целомъдрените, и последната мисъл за продан от мене, та да съм вечно свободен да вляза в просторите Ти. Смили се, направи ме руйно вúно, което не опива с познание, а се раздава на всички с веселие и пенливо прелива в чашите им, без мисъл за мярка. Вразуми ме, прамайко Тауáн, да гледам, преди да съм мислил, безчетни еóни; да мисля, преди да сея, стотици по стотици векове; да сея, преди да жъна, много по много десетилетия; да мълча, преди да от­роня слово, седем пъти по седем години, и то ако ме попитат. А нáедно с моите сестри и братя – невръстните дечица на Силата - да промъквам тайно Познанието през планини от имена и самолюбия, през джунгли от слави и признания, през камáри от лъжа и невежес­тво; Да се подавам като плахо ручейче под подмет­ките на авторитетите, да ме погледнат само ония, които съзират Бога в сърцето си, да се отърсят от страха, че съм мътно в нозете на тъпчещите по пътища; да тръгнат нагоре по течението - през бури, стени и през тръни, - та да видят гръмовните водопади под глетчерите. Сам, непризнат, непознат, да не спирам да търся плодовете на Твоята Мъдрост, а когато ня­кой ме помоли, да не му отказвам да дирим заедно, щом е готов да Те следва посред орлите. Спри ме навреме - Ти, Която мълчиш цели веч­ности от висините на нóщите и се разкриваш само на младенци, - завържи ръцете ми и затъкни с грубо платно устата ми, ако се поколебая да спра на пло­щада и да почна да викам с продавачите. Разтури с бесен гняв сергията ми, ако видиш, че почна да пред­лагам за едри пари дребно познание. Ударú ме през пръстите с острата си пръчица, ако почна да бълвам поличби и прокоби, подобно на посърналите тщесла­вия, що се гърчат от жажда за признание. Принизи ме, по-умна от умните и по-велика от великите, да пълзя след Теб по канари и урви нагоре, да се смайвам от Твоите гледки, да немея от прек­лонение, да припадам в нозете Ти в страхопочита­ние. И ако някога случайно напипам с тръпнещи пръсти ключа към Тайното Познание, приеми ме, Всесилна Владичице, в преддверието на слънцата, където смирените слушат за пóлети. Издигни ме внимателно, за миг от мига, до ли­цето Си, за да видя колко сме тънки и нищожни пред сиянието Ти; да попия пръска от святостта Ти, да вдъхна дъх от мълчанието Ти! И като си увериш, че не тичам веднага да тръбя за срещата ни, а използвам познанието по тайни пътища, дай и на нас, невръстните Ти деца, никога да не разберат птиците, че летят от буду­ването ни; никога да не проумеят сърните, че хвър­чат от радост поради среброто на мислите ни; ни­кога да не се сетят хората, че се усмихват блажено насън от присъствието ни.

 

 

 

05.03.2017 г. 16,31 ч.

 

20 август 1909 г. В 4 ч. сутринта Учителят дава инструкции какви молитви да се отправят през следващите 12 петъка. След това от 4,30 до 9 ч. са прекарали в морската градина във Варна. Ако на датите, когато Учителят е бил някъде и ние прекарваме на тия места по същото време през някои специални години, можем да се свържем с Него и да влезем в резонанс с преживявянията на Веригата тогава. Ето, в настоящата 2017 г. тази дата предстои скоро и желаещите могат да да посрещнат изгрева, да се разходят из Морската градина във Варна по същото време, а после да разкажат какво са почувствали. За намиращите се другаде по света има начини да попаднат в резонанс точно с това място. Желателно е първо да прочетат протокола от тази дата. Тогава ще се задейства дирекционно аспектът тридецил (квинтил и половина, 108 градуса), който е благоприятен за изключително щастливи тандеми по двама и трима и за образуване на братства и комуни по групи, кратни на 2, 3 и 10, по принципа на водния клъстър. На илюстрацията тук виждаме изображение на една фигура от "Канон на математическата аспектология" от български автор, публикуван на руски в сп. Российская астрология, бр.5/1995. От нея се вижда как биха могли да се разположат в кръг две тройки и две двойки. Ако централните ъгли от 108 градуса се спазят точно, космическата енергия на тридецила и акашовият запис от дата 20 април 1908 г. ще могат да се активират оптимално.  Ако става дума за образуване на братски комуни от по 10 души и някога в бъдеще се посторят микродомове за всеки участник именно в това разположение и общуването им да бъде по този принцип, постиженията и преживяванията ще бъдат несравними. Приятелите в такива тридецилни комуни си ходят на гости по пътеки или по други начини чрез централен ъгъл 108 градуса. Тридецилът се активира и при игра на Пентаграма в паневритмията при смяната на партньорите, но ако след това двойките, тройките, четворките и десетиците от лъча се разделят и не се срещнат повече през денонощието в строго определени часове, енергията остава активна само на духовен план, не и на божествен. Всяко движение, всяка фигура на паневритмията е социален модел и изгражда съответни архетипи и етерни молекули и реакции в Битието, с цел да се реализират от будните души и бъдещото човечество.  Тридецилът е свързан и със зачеването, раждането и осиновяването на деца с монада, искра Божия. Това правят двете срещуположни тройки в десетовърхата непрекъсната центробежна звезда "дециграл" с централен ъгъл 108 градуса. В предишната версия на българската аспектология тя бе назована "децистел", но се оказа, че децистелите трябва да са центростремителните звездообразни многоъгълници. Тридецилните деца обаче са заченати и родени само в комуна от 10 души. Наричаме ги още "неонови деца". Това, че неонът е петият газ по разпространение във вселената има кабалистична връзка с десетте му електрона и с Богинята на Дециграла - десетовърхата центробежна безкрайна звезда. Двете "опорни" двойки във такова тридецилно братство осигуряват енергията за това. Те нямат деца и реализират благословението "по двама", според думите на Христа "по двама или по трима". В свещена двойка, родена от Бога, на която не е определено да ражда деца, детето на единия е неговият любимият. Свещените тройки, четворки и пр. раждат деца. В божествените и духовните Школи има тайнства, действа, ритуали за осиновяване и кръщаване не само на физически родени деца, но и на духовни деца на двойката. Тридецилните деца обаче са само от комуна от 10 души. Според Учителя и Сведенборг, духовното дете на два ангела или две човешки сродни души е трета душа, която те са родили за Бога. Тя може да е във физическо или някакво друго тяло, но важното е да се знае, че всички тия тайнства са оптимални при аспект 108 градуса. Неговият орбис е от 103 градуса 52 минути и 56 секунди до 110 градуса 4 минути и 10 секунди. Като се превърнат тия дъгови стойности във време, можем да знаем в кой период действа тридецилът и да го използваме съзнателно. Формулите за силата и мощта на аспекта според КМА дават процента на ефективност, в зависимост от това на какво разстояние от точното време в определения орбис се извършва тридецилното събитие. Важно е и дали аспектът се образува или разпада в този момент, но разпадането не е нещо лошо, то носи друг вид последстивия и благословения. При оформяне на тандем при образуващ се аспект важи божествената формула "Любовта никога не отпада", която важи с най-голяма сила за "опорните" двойки в тридецила; разпадът е в сила повече за двете тридецилни тройки и при тях важи съветът на Учителя винаги да оставяме и по една врата в сърцето и душата си, от която да може да излезе предишният приятел и да може да влезе друг, за да не се разболяваме и да не умираме - пак принципа на водния клъстър. Днес вече знаем, че водата ненадейно е започнала да образува такива къстъри (динамични съобщества) от съвсем скоро, в последните десетина-15 години: вече сме в друга област на Космоса. И водата, и водородът, и другите елементи, и спектралните картини в космоса, и радиоктавният разпад, както и сърцата и душите с искра от Бога наистина са станали пред очите ни съвсем "немирни".

Но да продължим с избраните откъси от Срещата на 20 август 1909. Между другото, традиционно 20 август е вторият ден от класическия Събор на Рила и по други свещени места с трамплини към Космоса и входове към вътрешните народи на Земята, в което денонощие се извършва търсене и намиране на сродните ни души в Битието, на вечните ни семейства. През настоящата 2017 година тази дата съвпада с действието на споменатия тридецил, така че е поне два пъти по-благоприятно от обикновено.

ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ ИМА ПРАВОТО И СИЛАТА ДА РАЗПОЛАГА С ЖИВОТА НА СЪЩЕСТВАТА. Обикновените хора се прераждат през 45 години, а напредналите души - през много по-големи срокове. Случаите с Казакова и Доктор Миркович обаче са едно голямо изключение, явно по решение и с властта на Учителя. Това не е трудно за Него, след като Той има право дори да изкупва души от ада или да ги изиска от Отца. Ето един пример:

"Колкото за Казакова, нея я грабнаха когато аз бях зает, та не можах да й помогна. Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа – това е най-големият грях! Казакова натякна на Господа с викането й в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата си отиде."

ИЗОБЩО, ВИЖДАМЕ КАК ВОДАЧЪТ НА ИЗБРАНОТО ЯТО ОЩЕ ОТ НАЙ-РАННИТЕ ГОДИНИ дава универсална помощ и провежда сложни упражнения в Школата и на земята, и в другите светове:

"На това Божествено „учреждение” вие винаги може да разчитате. Разчитайте на него по време на всяка нужда, разчитайте на него за предупреждения, даже при случаи на преминаване от този свят. Разчитайте на него изобщо при всякакви фатални случаи. През тази година разчитайте, че когато Небето намери за целесъобразно, ще ви извежда и на един вид разходки из астралния мир. Можете да разчитате през годината и за съвети от мене насън."

ХИЛЯДИ ЧУЖДЕНЦИ И НЯКОИ БЪЛГАРИ ГО СЪНУВАТ И ДОСЕГА, ВЪПРЕКИ ЧЕ СЕ Е НАПРАВИЛ НА НЕВИДИМ ТЕЛЕСНО ОТ 27 ДЕКЕМВРИ 1944 г. НАСАМ. НАЙ-СИЛНИ СА СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ВИДЯТ НЕГОВА СНИМКА И ПОТВЪРДЯТ, ЧЕ СА СЪНУВАЛИ ИМЕННО ТОЗИ ЧОВЕК, А ТЕ СА ГО МИСЛЕЛИ ЗА ГОСПОД. ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ИМ СЕ ЯВИ НАСЪН, ДУХОВНО ИЛИ НАЯВЕ, ТОЙ СПАСЯВА ЖИВОТ, ИЗЦЕЛЯВА НЕЛЕЧИМА БОЛЕСТ, РАЗРЕШАВА НЕРАЗРЕШИМИ ПРОБЛЕМИ, ИЗПЪЛНЯВА И НАЙ-СЪКРОВЕНИТЕ ЖЕЛАНИЯ, ДАРЯВА ДУХОВНИ И БОЖЕСТВЕНИ ПРЖИВЯВАНИЯ. Такъв е случаят с един френски автомобилен пилот, с един приятел от Сирия, с един приятел от Украйна и много други, а напоследък и с един световно известен филипински лечител, който прави безкръвни операции само с ръцете си. Той неслучайно бе наскоро в България. Когато една приятелка е била в Америка на един симпозиум с негови лечебни демонстрации по телевизията, по време на обеда в ресторанта въпросният филипинец се паднал на нейната маса заедно със съпругата си. В един момент се равълнувал силно и попитал приятелката кой е Учителят й. Тя му показала снимка, той се разплакал и казал: "Този стои до мене и ме учи как да правя операциите!". Важно е и мнението за Учителя на японеците Онисабуро Дегучи и на днешния Масаро Емото. Всички знаят каква абсолютно уникална форма добива кристала на водата, когато се произнася името "България".  Ето диалог от едно интервю, в който се вижда и отношението на Хира Ратан Манек: - Хира Манек ли е вашият гуру? - Е, той просто е човекът, който... специално за мен..., аз съм му изключително благодарен, че дойде в България. И като му зададох въпроса: "Защо?", той каза: “Вие не знаете Петър Дънов какво величие е в световната наука, че Айнщайн се е прекланял пред него." - Представяте ли си: Айнщайн, пред когото се прекланя целият свят, се е прекланял пред Учителя Дънов! Това, което практикувам аз, не е паневритмия, но има връзка с нея. Връзката беше, че Манек е дошъл тук, защото в България има база. Смята че ние, българите, сме генно модифицирани да приемаме слънчевата енергия в най-чист вид.

 

 

07.03.2017 г. 14,37 ч.

 

Из „ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА” – 1910 г. 14 август, събота

СЪЧЕТАНИЕ ОТ КАРТИНИ на Marcantonio Raimondi (1470-1534), рисувал Орфей, и Arthur Vining Davis (1867–1962), с наше заглавие „Сомнамбули и спящи”. Спящите чуват божествената музика и божствената любов само насън, сомнамбулите долавят нещо и са раздвижени от него, някои даже се опитват да танцуват. Но нито едните, нито другите имат понятие и представа за РЕАЛНО общуване с Божественото в будно състояние. Сърцата им все още са заети с илюзии и с други образи. „И АКО ПОЧНЕТЕ ДА ОБИЧАТЕ ГОСПОДА С ВСИЧКОТО СИ СЪРЦЕ, ТОЙ ЩЕ ИЗМЕНИ СЪРЦАТА ВИ.” „АКО ТОЗИ СВЯТ В НЕЩО НИ Е НЕПРИЯТЕН, ТО СЕ ДЪЛЖИ НА НАШИЯ ВЪТРЕШЕН ЕГОИЗЪМ, ОТ КОЙТО НАШАТА ДУША СТАВА КАТО ПУСТА ЗЕМЯ, В КОЯТО НИЩО НЕ СЕ РАЖДА.” ПРЕДВАРИТЕЛЕН КОМЕНТАР, 6.03.2017: Ако свържем съветите на Учителя към учениците Му от Веригата, през 1910 г. да бъдат смирени и да слугуват на близките си и на всички други, съвпадението е пълно, защото тази година нумерологически е ДВОЙКА. Това е един изключително важен ключ и разковниче въобще за всички периоди, години, месеци, аспекти и дати под влиянието на Луната и Двойката, а и за един цял човешки живот с такъв Лунен Път на живота. Неслучайно второто упражнение на Паневритмията е „Примирение” – примирението е още по-ефективен ключ от общото душевно смирение, понеже единствено то е спасително, когато сме „приклещени” от обстоятелствата. Самата вода, когато не се изпарява, тече надолу и е подчинена на гравитацията навсякъде, заема без никаква съпротива формата, в която попада или я наливат. И в тази беседа, и в още много други Учителят пртивопоставя на смирението студения, твърд планински връх, символ на егоизма, безплодието и гордостта. Но и тук Той дава синтезата на цитираните теза и антитеза: Гордостта на върховете и съответните психики събира вода и снегове и ги праща в долината, за да има живот. Ето защо не трябва да осъждаме света с твърдите му и горделиви азове – те ни помагат, без самите да знаят това. Учителят даже казва нещо, което инак би ни звучало парадоксално: че „ГОРДЕЛИВИТЕ ХОРА СЛУЖАТ ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ НА ЧАДАТА БОЖИИ”. И наистина, ако бягаме далеч от планините – света и гордите хора, - ние напразно ще търсим оазиси в пустинята. Любовта и Истината се стичат безпрепятствено по умствените склонове на самомнителния и горделивия човек, той не иска да ги задържа, а това е благодат за смирените – за „чадата Божии”: Така те получават много повече живителна влага, за която Учителят говори още в началото на това Свое Слово.  „ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА ИСКАМ ДА СПАЗВАТЕ СЛЕДНАТА ОСНОВНА МИСЪЛ: СМИРЕНИЕТО В ЖИВОТА Е ЕДНА ВЕЛИКА ДОБРОДЕТЕЛ. НЕ ИСКАМ ДА КАЖА „НИСКОПОКЛОННИЧЕСТВО”, А СМИРЕНИЕ. СМИРЕНИЕТО - ТОВА СА НИСКОТЕКУЩИТЕ МЕСТА.” „КАТО ДОЙДЕТЕ ДО ЛЮБОВТА, ЩЕ СЕ НАУЧИТЕ, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЛУГУВАТЕ - И В СЛУГУВАНЕТО ЩЕ СЕ ПРОЯВИ БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ. ГОСПОДАРСТВОТО Е НАЙ-ОТЕГЧИТЕЛНОТО. ЧРЕЗ ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА, НИЕ МОЖЕМ ДА ПРЕОБЪРНЕМ В НАЙ-ДОБРИ И НАЙ-ЛОШИТЕ ХОРА. И КОЙТО ЗНАЕ НАЙ-ДОБРЕ ДА СЛУГУВА, ТОЙ Е НАЙ-БЛИЗО ДО ЛЮБОВТА. СЛУГУВАЙТЕ, ПРОЧЕЕ, И НА ЖЕНА СИ, И НА ДЕЦАТА СИ, ПЪК И НА ВСИЧКИТЕ ХОРА. ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ПОМАГА И НЕ УСЛУЖВА (СЛУГУВА) НА СТРАДАЩИТЕ ПРЕД ОЧИТЕ МУ, КАК ЩЕ ПОМАГА НА ХОРА, КОИТО СА ДАЛЕЧ ОТ НЕГО? ЗАКОНЪТ Е ТАКЪВ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОСЛУЖИТЕ НА ТИЯ, КОИТО СА НАЙ-БЛИЗО ДО ВАС, ТА ДА СЕ ОТДАЛЕЧАТ И ВИ НЕ ПРЕПЯТСТВАТ. ТАЗИ Е ЗАПОВЕДТА, КОЯТО ЩЕ ПРИЛОЖИМ ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА: ДА ЗАПОЧНЕМ ДА СЛУГУВАМЕ.”

ЕДИН ПРИМЕР ОТ БЕСЕДИТЕ, който дава Учителят: Елинският философ Епиктет е бил роб при един много лош господар. Един ден господарят нарочно му счупил крака - от злоба. Епиктет му казал: "Господарю, ако не бяхте ми счупил крака, щях да ви служа по-добре". Изумен и трогнат, господарят му го освободил от робство.

„ВТОРАТА МИСЪЛ Е, ЧЕ НИЕ ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ПРЯКО СЪЕДИНЕНИЕ.”

КОМЕНТАР, 6.03.2017: ТОВА Е ОЩЕ НЕЩО, свързано с Втора годишна вибрация: НЕОБХОДИМОСТТА ОТ БОЖЕСТВЕНИ СЪЕДИНЕНИЯ. Тук Учителят през 1910 г. препоръчва два вида съединения: Съденинение с Бога и съединения с хората. Самото събиране на ръцете при изпълнение на упражннието „Примирение” в паневритмията говори за това. Тук допирането на дланите е меко и молитвено, НО ПРЯКО - докосват се, за да протекат токовете. Наистина, не е като Пляскането в осмото упражнение, което е Марсово и е още по-пряко съединение, защото подпалва Огнението на Вихрун (бившата Кундалини). При Пляскане съдинението става силово, екплозивно – смволизира Сътворението. Творчеството е по линия на единицата, на Първа вибрация – това може да го прави и сам човек, по подобие на гения и Бога Отца. Обаче Творецът и Сътворителят НЕ СА ЕДНАКВИ ипостаси на Бога: при Сътворенито са нужни ДВА елемента, ДВЕ противоположности. Именно това означава представката „съ-”: прави се нещо ВЗАИМНО. Горделивият не го иска и не го умее това: той е солист, за дует и оркестрант не става. Гласът му „дъни” пространството, монадата му не иска да се съчетава и да се примирява, да бъде вагонче или „втора цигулка”, безгласна публика в салона. Обаче уникалното упражнение „Примирение” дава модел и помага за ПРИМИРЯВАНЕ на противоречията. Дава ни модел и за Закона за периодичното и ритмично раздалечаване на двойките, ако искат да останат живи. Точно тук Учтелят ни разкрива в тази беседа и един много важен ефект от примирението: добиването на СВОБОДА: „ЗАКОНЪТ Е ТАКЪВ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОСЛУЖИТЕ НА ТИЯ, КОИТО СА НАЙ-БЛИЗО ДО ВАС, ТА ДА СЕ ОТДАЛЕЧАТ И ВИ НЕ ПРЕПЯТСТВАТ.” И наистина, ако си в концлагер и побегнеш или си на особено мнение, ако не искаш да работиш, разстрелват те. Кастанеда описва подобен случай в спомените на героя му от „Малкия тиранин” – той трябва да се върне след 10 или 20 години при садиста и убиеца-надзирател в една хасиенда и да му служи робски, за да си вземе поправителния изпит пред Съдбата. Като не му се опъваме, той ни оставя, защото не сме му интересни повече - не можем да удовлетворим нагона му да противоречи и изтезава. Отива да изтезава други. В един прекрасен ден конят го чатка с копито си по главата – и въпросът е решен. Примирението дава правосъдието в ръцете на Съдбата, а тя ще ни отпусне, само когато издялка гордостта и своеглавието от сърцето ни. ТАКЪВ и Законът: Съдбата отпуска юздите ни и ги сваля само когато се примирим напълно, а в редки случаи – и когато се разбунтуваме. Но „малкият тиранин” няма да умре или да си отиде, докато не закопнеем с цялата си душа да служим на Божественото. Добием ли вкус към Божественото, сигурно ли е, че вече никога няма да слизме в калта, освен по волята Божия, оковите падат. В противен случай, единственият изход е примирението. Този прийом, тази стратегия не е универсална за всички времена и случаи, а само когато урокът на нечий живот или за даден период от живота ни е под властта на Двойката. В други случаи и при дурги вибрации Небето изпитва доблестта ни да подложим гърдите си на куршумите заради Истината. Обаче при влиянието на Втора вибрация стратегията е „оцеляване”. Фанц Кафка също дава модел за това: разказва за случая, когато му внедряват в жилището немски офицер по време на войната. Бях любезен с него – казва той, - обслужвах го, перях го, готвех му и т.н. Дойде моментът, отиде на фронта, убиха го, дойде Свободата – седнах и си написах книгите... Някой би казал: „Подлизурска, примиренческа философия”. – Да, но сега цял свят ме чете – отговаря Кафка. Прав или неправ - защото имаме и Спартак, Гарбалди, Левски и пр., - Кафка наистина очертава стагегията на оцеляването чрез примирение. Ушите му горе са прилепени към главата, както прави конят като му посегнеш: страх лозе пази. Но в някои случаи това е по-добре, отколкото да ни пребиват от бой и малтретират до смърт поради азизма ни, докато не разберем, че чрез деспотите ни бие лично Бог. Бог ни бие, докато не ни смъкне кожата на своеглавието, страха, ината, себизма, индивидуализма, горделивостта. ДА ПОВТОРИМ ТУК началната мисъл: „И АКО ПОЧНЕТЕ ДА ОБИЧАТЕ ГОСПОДА С ВСИЧКОТО СИ СЪРЦЕ, ТОЙ ЩЕ ИЗМЕНИ СЪРЦАТА ВИ.” – Това е класическата и най-важна формула още отпреди 2000 години. Какво значи това? - ЗНАЧИ ДА НЕ ОБИЧАМЕ ВЕЧНО  СВОЕГЛАВИЕТО И ИНАТА СИ, да не извисяваме вечно собстения си глас над гласа на Бога, дори и да сме много умни и вдъхновени. ДА НЕ ПОСТАВЯМЕ НА ПЪРВО МЯСТО И БЛИЗКИТЕ СИ - да не се обзавеждаме с такива; или да им служим, само когато сме служили днес НА ПЪРВО МЯСТО на Бога.

„ЕДИН ГОРДЕЛИВ ЧОВЕК, ЗА ДА СЕ ОБЪРНЕ [КЪМ ЛЮБОВТА И БОГА], ТРЯБВА ДА СЛЕЗЕ ОТ ВИСОЧИНАТА СИ В ДОЛИНАТА НА СМИРЕНИЕТО.”

„ИМА ЕДИН СТИХ, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ „СИРОМАСИТЕ ГИ ИМАТЕ ВИНАГИ ПРИ ВАС, А МЕНЕ - НЕ“. /.../ ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ СИРОМАСИТЕ И ГРЕШНИТЕ ХОРА СА ЕДНО И СЪЩО. ЕДИН ГРЕШНИК НАПРИМЕР Е КАТО ЕДИН ВЪЛК: КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ГО ХРАНИТЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЩЕ ИСКА ДА ХАПЕ И КЪСА.”

КОМЕНТАР, 6.03.2017: ТОВА Е НЕЩО ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО И АКТУАЛНО ВЕЧЕ 2000 ГОДИНИ. Хуманитарните чувства, благотворителността, миосърдието, чувството за дълг и пр. са нещо прекрасно и белег за наличие на монада, ОБАЧЕ има един съдбоносен момент, от който зависи и нашият живот, и животът на самите същества и хора, за които се грижим: „СИРОМАСИТЕ ГИ ИМАТЕ ВИНАГИ ПРИ ВАС, А МЕНЕ - НЕ“. Ние не се усещаме какво губим, какво губят и близките ни и цялото човечество, когато Бог или Божесвеното в някого е при нас, а ние се разпиляваме по страхове, користи, любопитства или добрини „на дребно”. Всяка дума, всеки миг около Божественото са тъй фундментални, че ако се навъртаме повече около Извора, ще съберем повече жива вода за изцеляване и възкресяване на душите, ще разберем и къде има извори.  Тук отново се сещаме за приказката, в която малкият брат трябвало да се срещне с Цар Слънце в строго определен ден от годината в мига на изгрева. Ламята била спряла водите, изгаряла нивите с дъха си, оковавала селияните, взимала си и по една мома всяка година; този път – неговата любма. Малкият брат узнал от една мъдра знахарка какво трябва да направи. Вървял много месеци, видял още много човешка мъка, преодолял много препятствия и стигнал в подножието на върха точно привечер преди съдбоносния ден. На това място имало едно село, където ламята била оковала във вериги всички хора в къщите им. Те умирали от глад и жажда, а по средата на селото имало кладенец с чиста вода. Като видели момъка, стотици хора се замолили с жални гласове да ги спаси – да почне да им носи вода и да се опита да им разкове веригите. Обаче на него му оставала само една нощ изкачване до върха – ако почне да ги спасява, няма да успее за срещата с Цар Слънце. Тръгнал нагоре, а всички отчаяни нещастници зпочнали да му викат колко е жесток. Той обаче не се предал, стигнал на върха навреме, Цар Слънце му дал вълшебен златен ключ - и на връщане юнакът само докоснал една от веригите в една къща – и всички вериги на останалите поробени мигом паднали. После по целия път надолу освобожавал по същия начин и ощастливявал всички останали жертви на ламята, освободил и любимата си.

В много случаи обаче човек не бива да споделя с никого какво възнамерява да прави, какво прави и защо и с кого го прави. Никакви обяснения! Така е размагьосала братята си лебеди и сестра им, която ги е обичала повече от всичко.

„ДА НЕ МИСЛИТЕ, ЧЕ КАТО КАЖЕТЕ НА СВЕТА НЕЩО ОТ ТУЙ, КОЕТО СТАВА ТУК, ЩЕ ГО СПАСИТЕ? - НЕ, ГОСПОД ПО-СКОРО ЩЕ ГО СПАСИ, АКО МЪЛЧИТЕ...”

„НИКОГА НЕ ОСТАВЯЙТЕ ПЪРВАТА СИ СТЪПКА, ДОКАТО ГОСПОД ВИ НЕ ОТВОРИ НОВА.”

КОМЕНТАР, 7.03.2017: ОТНОВО НЕЩО ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО, от което зависи не само личната ни съдба, но и съдбата на света. Учениците на Бога са модулите и жичките в командния пулт на Вселената, който управлява всичко останало. Ако някъде между учениците и приближените на Бога стават къси съединения или не протичат нужните токове, лошо им се пише и на тях, и на веригите им от сродни души в Битето, и на съответните процеси в обществото и природата. Големият американски мъдрец и астролог Дейн Ръдиар казва за Белите Братя, че те са като белите кръвни телца, от които зависи здравето на имунната система. Когато – пише той – в някоя точка на общия организъм се яви зловещото напрежение на някое страдание, някоя липса, някой неразрешим проблем, милиони братя сестри "левкоцити" веднага се стичат от всички страни натам и затварят раната. А при нас, при самотните майки не идва нито един! Още на 14 август 1910 година Учителят Петър Дънов казва на учениците си: - „АКО НЯКОЙ ИМА НЯКОЕ ЖЕЛАНИЕ, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА РАЗРЕШИ, ТОГАВА ТАКЪВ ДА СЕ ОТНЕСЕ ДО ВЕРИГАТА /.../ - И ЩЕ ГО РАЗРЕШАТ.” – Това обаче ще стане възможно единствено при появата на съзнание, че ние сме едно голямо семейство от Дома на Бога, в което има всичко и в което намират решение абсолютно всички проблеми. Днес учените идентифицират минимум 6 причини за намаляване броя на левкоцитите в организма: потискането на костния мозък, инфекциите, автоимунните заболявания, медикаментите, дефицитът на минерали и др. Общо взето, това е допускането на несъвместими и токсични вещества в организма ни, а за нас това е допускането на хора-паразити и смукачи в аурата ни от по-ниска или крайно различна еволюция. Какво значи също "потискане на костния" мозък и как повечето хора извършват това в психиката си и в общуването? Кои навици и аури ни инфектират? Кои „автозаблуди” ни унищожават? Кои чужди изисквания и идеи ни се предлагат като ефективни, а съкращават живота ни? На какво са положителен символ минералите в общуването и защо допускаме постоянен дефицит на психически минерали? Защо приближаваме хора без душа ли хора-хибриди, амфибии? Не разбрахме ли най-после, че при първите въобще не може да избликне Разпознаване и Любов, а при хибридите любовта има свойството да отпада? Искрата или росинката от единия им родител се подпалва в началото, но като вземе връх саждата от другия, обикновено се намесва увреденият им вкус и ум и започват да търсят по-нечисти източници на смисъл и енергия. Едно от „автозаблудните” заболявания на ума и душата е войната, която водят много хора в себе си и вън от себе си, задушавайки в газова камера жителите горния или жителите на долния етаж. За хармонично и животворно съжителство между двата етажа те не дават и дума да се изрече. Не само тях малтретират и задушават, но осъждат на смърт и собственото си сърце и сърцата на хората, които ги обичат. А един Мъдрец се бори за побратимяването им и за спасяването на Сърцето още през 1910 г.: „И ТАКА, ДУХОВНАТА ДУША, КОЯТО ДИША, СЕ ХРАНИ ОТ ВЪЗДУХ; ЕДНАТА ЖИВЕЕ В ОСНОВАТА НА КЪЩАТА, А ДРУГАТА — НА ПОКРИВА. ЕДНАТА ЖИВЕЕ НА ДОЛНИЯ ЕТАЖ И ТЯ Е ЖИВОТИНСКАТА ДУША, А ДРУГАТА - РАЗУМНАТА ДУША - ЖИВЕЕ НА ГОРНИЯ ЕТАЖ. НО И ДВЕТЕ СА ЕДНО – РАЗУМНОСТТА И ЖИВОТИНСКАТА ДУША ВЪРВЯТ ЗАЕДНО. ТРОНЪТ НА ДУШАТА Е СЪРЦЕТО — ТАМ Е, ГДЕТО ТЯ ЖИВЕЕ.”  А с нашите заблуди и автозаблуди и с допускането на аурни инфекции от страна на токсични неща и хора; с недопускането на чисти, „минерални” хора и преживявяния, понякога ние извършваме един голям грях. Минути след горното спасително Слово, Великият Учител обяснява ясно какви са последстивята от този грях: „ГРЕХЪТ Е СИЛА В ПРИРОДАТА, КОЯТО ДЕМАГНЕТИЗИРА АТОМИТЕ”.

 

 

 

08.03.2017 г. 8,08 ч.

 

ПО СЛУЧАЙ 8 МАРТ - НА ВСЯКА ВЕЧНА ЛЮБИМА!

ТРИ СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ РАБИНДРАНАТ ТАГОР

ВЕЧНА ЛЮБОВ

През бездни от време, в безчислени образи аз те виждах, че с тебе сме слети. Безкрайно те любя от шеметен брой хилядолетия! В безспирен любовен захлас, гирлянди съм сплитал от химни, копнежи, звезди и мечти;  във храм от богини превърна те моята обич, която запазил съм вечно - понеже си ти! Когато въртоп от легенди скръбта завърти  с въздишки, сълзѝ и разделите вечни; когато се взирам в глъбта на съдби бързотечни и виждам леда на айсберги от сън, през тях просветлява в полярната зима, Усмивката твоя любима!... И сякаш от лъч през звездите прострян,  от тебе съм аз осиян! Взривени от пулса на трепетни тайни, летиме прегърнати в бездни безкрайни -  и пак разлюлял ни е ритъм такъв, бушуващ и в Бога, и в нашата кръв! Нанякъде с Тебе, след дългия мрак, със хиляди влюбени плуваме пак... Скръбта е зората на обич гореща и всяка раздяла - на Вечната Среща! Летим без одежди във слънчево Ято - сега любовта ни е космос от злато... Така че безбройните брънки от нея да свържем по-скоро във пръстен копнея! Поднасям ти, Свята, огнѐния* рой -  плода на надежди и мъки безброй; бездънната влюбеност, гладна без край, и Царството Божие - Вечния Рай. И всичко, което поети, пророци, светици, светци, горило е страшно отвътре безчет векове -  от дън-времена - сега в любовта ни е дивна и светла хазна!

превод 31.05.2014 ____ * огнѐние - върховото преживяване на влюбените, когато стават едно с Бога и с цялата вселена и в което се зачеват видими или невидими деца.

ВЕЧНА ЛЮБИМА

Не разбирам, добро ли това е:  светлина безпределите вае;  и кръжат полилеите звездни,  и целуват се вихри и бездни.

Ала Ти си ми, Ти си едничка  ясно слънце, и въздух - и всичко!  Ти за мене си ада и рая, но добро ли е туй, аз не зная...

О богиньо света, нежнолика!  Само в Тебе вселената блика - и през дверите твои безмълвни дъх на хиляди рози ме пълни!

Но без теб да се срива светът и надолу слънца да летят, и да рухват безброй ореоли - туй какво е, не зная. Добро ли?

Само миг да помислиш за мене -  и просторът престава да стене! С толко мощ Твоя дух ме зове, че не мога да спя с векове...

Мойта песен и моят олтар  са пияни от твоя нектар - даже яркият звезден разкош  пред лика ти черней като нощ!

Раздробих се за теб до частица, ала ти отлетя като птица - и сега всеки мах на крилете доизтръгва сърцето ми клето.

Как пустее престола Ти земен! Как смъртта всеки миг ще ме вземе! И угасва без Тебе всемира, но добро ли е туй - не разбира...

превод: 5.09.2007

ЖЕНСКАТА ГРЪД (ВСЯКО БЕБЕ Е САМ БОГ)

Девичата гръд с боговете говори - люлее я дивно светà чистота. Две алени рози под сини простори с неземен балсам пиянят вечността.

Те сриват душите, до смърт убедени, че не лично Бог ни е дал Слабостта. Влудяват сърцата от бяс вледенени - изкарват им жилото - тоест, смъртта.

Сърцето е пух - колебливо и меко. Гръдта е Всевишният - женската гръд! Не се ли разклати от чувства човекът, безброй неродени деца ще умрат.

Вселенският бисер се ражда от мида. "Светая светих" означава Жена. Наистина, женската гръд е Колхида - най-дивният хълм, необятна страна!

По-чиста от хиляди мантри и сутри, гръдта осиява вселени безброй. На нея събужда се рожбата сутрин, на нея заспива в неземен покой.

На двата Ти хълма, Богиньо, играят очите на Бога - две красни зърна! Две нежни молитви - вратите на рая, два извора чисти - млеко-светлина!

Два върха вселенски, по-горни от всичко, родени от Бога, люлеят Го пак - Той сам се явява - безкрайно и лично, да пие от Своя безкраен черпак.

превод: 21 май 2015 г.

Под думата "жена" разбирам същество, което живее на земята, облечено в най-красивата дреха. Най-разумното същество - това е жената. /.../ Един мъж, ако мисли, че може да тури един канон на една жена, той се лъже. Жената е всякога такава, каквато е родена. И ако жената мисли, че може да тури някакъв канон, тя се лъже. Мъжът е всякога такъв, какъвто е роден. /.../ Мислите ли, че когато Господ е създал един красив мъж, той го е създал само за една жена? Мислите ли, че когато Господ създал жената красива, я е създал само за един мъж? Мислите ли, че една хубаво написана книга е написана само за един човек, че само той трябва да вземе тази книга да я чете? Мислите ли вие, че слънцето е създадено само за един човек, за едни очи? - Не, то е достояние на всички! Мислите ли вие, че звездите са създадени само за едни очи? /Те са създадени/ за всички хора. /.../ Щом вие турите друг закон, аз считам, че вие сте в един замък и гледате през прозореца и считате, че друг не може да гледа. - Да, през тази малка дупка в този замък да гледате е ваше право, но вън да гледате слънцето е право на всички. Поне не си правете илюзии.(14 май 1933,"Добродетелната жена")

Напуснете баща си и майка си – старото, което умира - и се прилепете при жена си – първата жена, която Бог направи от реброто на Адама! Станете като децата, не критикувайте, раздайте старото!БОЖЕСТВЕНОТО трябва да се възстанови в живота. /.../ Станете всички граждани на Царството Божие! Заживейте в любовта - и всичките ви страдания ще изчезнат./19 септември 1934г. "Трите положения"/

Разговарях с един брат, чиято жена постоянно го подозирала, че крие нещо. Според нея, мъжът всичко трябвало да казва на жената. Но мъжът не може всичко да каже на жена си, понеже той пред себе си още не е казал всичко, а как ще го каже на жена си, която е отвънка? Знайте, че на земята женитбата не е морален акт. /.../ Жената иска да влезе между Бога и Божествения Дух, да влезе между душата на своя мъж и Бога; в такъв случай тя дава място на злото. Между Бога, Божествения Дух и душата никой не може да влезе, това трябва да го знаете! Нито мъж, нито жена могат да влязат. /.../ Жената трябва да остави мъжа и да му каже: „Върви по Пътя!“ Ако е жена, която обича своя мъж, трябва да му каже да върви в този Път и да не го спъва. А мъжът трябва да каже на жена си: „Върви в този Път, търси Бога и ще имаш цялото мое съдействие!" /30 август 1922, "Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика"/

Свободата е необходимост както за мъжа, така и за жената. /.../ Жената трябва да даде свобода на мъжа; и мъжът – на жената. /24 април 1916, "Истината"/

Ангелите също имат семейства като хората, имат и деца. И училища имат за тях. Но у тях много от нашите порядки ги няма. Между тях мъжете и жените никога не се карат. От такова нещо нито помен няма! Между тях един мъж да се скара на своята жена, той веднага ще изхвръкне, няма да го има там! И жената, ако се скара, и тя ще изхвръкне. Тук, на земята, вие се жените и се разженвате, стават цели спорове. Там ги няма тия работи – никак не съществуват. После, техните къщи не са като вашите. Една къща 4 на 7 метра тук е такава, че ви дотяга да гледате жена си. Дето погледнеш, все жена ти... Като някой облак идва пред тебе насреща ти и ти казва: „МЕН ще гледаш!“ - Ако трябваше Бог да направи така, то трябваше да създаде само една жена и само един мъж - да се гледат и да няма други. Нямаше да създаде другите жени. А пък сега има милиони мъже и милиони жени. /.../ Една сестра ми разправя. Тя си имала мъж, когото обичала и мислила, че като отиде в другия свят, нейният мъж е пак неин, ТЯ ще го държи. А той, човекът, едвам се освободил от нея! Той, като умре, не е вече твой мъж. Нейният мъж умрял. Тя си казвала: „Какво ли прави моя мъж?“ И сънувала тя една вечер: Нейният мъж отива и иска тя да му даде един юрган. Доста било хладно времето. /.../ По едно време идва една стройна жена, хванала го под ръка и казала: „Този е моят мъж“. – „Ти взе мъжа ми!“. А онази жена казала: „Ти нямаш право, той е мой сега“. – Мъжът ти е само за този свят. За онзи свят не е. Оная го взема. Тя се събужда сутринта, мъжът ѝ отива при другата възлюблена. А тук, на земята, тия неща ни спъват. Вие искате да имате един мъж и каквато песен да му пеете, вие искате по тази песен той да играе... Оставете се! / 24 февруари 1937, "Не ограничавай Божественото"/

 

 

 

ИЗБРАНИ ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО  Из „ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА” – 1910 г., 15-16 август

"Здравето отговаря на тялото; щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на духа."

"В ума ви нека стои следното: не отделяйте духовния свят от физическия, защото всичко е духовно."

"И други път съм ви казвал, и сега ще го повторя: не се старайте да се представяте пред хората за добри, защото  тогава те ще ви поставят на изпит и може би ще ви лапнат. Ако ви лапне светът - хората около вас - нека ви лапне; вие сами обаче не се показвайте за добри. А пък този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да патят. Голям е рискът и изпитанието на този, който иска да лапне един добър човек! /В реката Нил има едни жабчета, които прояждят корема на крокодила, който ги е глътнал, и излизат навън/. Така става със всякой, който се опита да погълне добър човек - плаща си този, който рече да го закача без причина."

"Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл. И тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя невредим. Намразил  си, например, някого, на когото често без да щеш изпращаш лоши мисли. В такъв случай намери се и се сдобри и  сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и  линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към  добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека,  с когото си в ненавист - и така ти ще останеш неуязвим."

"Снощи някои от вас направихте една грешка. Такива погрешки избягвайте. Вие излязохте оттук и отидохте, някои от вас, по гости. Господ не е човек, Когото можем да привлечем със сладки думи, а иска да Му бъдем покорни на закона. Виждате колко лесно се поддавате! Черните облаци, които вчера висяха, бяха символ на това."

КОМЕНТАР, 8.03.2017: Ние не подозираме, че след всяка духовна среща с възвишени занимания и прежиявавания много често започваме прозаични разговори и си отиваме вкъщи или прекарваме с други хора от съсем друга еволюция, с което си навличаме нещастия и голям спад на енергията, на смисъла на живота си. Свещените преживявания трябва да се съхранят в тишина и човек веднага да отиде и да си легне в недостъпната си стаичка, ако е ученик на Бога. Ако е с друг, другият трябва да е бил с него или да го очаква вкъщи в не по-малко свято и възвишено съзнание. Ако са любими или съпрузи, събрани от Бога, тогава и преживяванията им на земята и на небето няма да могат да се сравнят с нищо, познато на хората.

"За да не бъде бит, човек трябва да има любов."

"Душата никога не може да мрази тялото си."

"Духът иска да вземе някои мерки за вас, да може да се пазите, за да се не загнезди дяволът някъде във вас или между вас; защото, другояче, успее ли да се загнезди и не опазите ли се, да знаете, че трима души ще вземат от вас — ще заминат от този свят. Пазете се да не давате никакво колебание в душата си, нито ярост или омраза. И ако някой брат насочи мисълта си против другиго във Веригата, той върши непростимо престъпление, защото последствията ще са лоши, фатални. И важното е, че тези трима души, които ще заминат в случай, че дяволът се установи между вас, не им е ред за заминаване, но дяволът си е насочил окото към тях, та ще ги вземе, просто ще  ги удуши."

КОМЕНТАР, 8.03.2017 ДА СЕ ПРОВЕРИ дали това не е пророчество за тримата, които отишли на Сините камъни да  кажат на Учителя, че са изключили Петко Гумнеров от Братството поради "престъплението" му, че бил целунал едно 10-годишно момиченце пред всички. Учителят знаел, че идват, без никой да му е казал за това. Като изложили  пледоарията и присъдата си, Учителят казал на говорещия "Осра се!", а той бил много духовен, богат и уважаван  човек. После строго им казал, че поради това, че са си позволили да коригират Божественото, и тримата ще  фалират и ще умрат преждевременно или в пълна мизерия и забрава. Точно така и се случило. Дали става дума точно за този случай, може да се првери - това са били Лазар Котев, Иван Радославов и Тодор Бъчваров, а последният присъства и на тази среща на Веригата).

В горните думи на Учителя се говори като за непростимо престъплние и за ДУШЕВНОТО КОЛЕБАНИЕ. Трябва  изключително дълбоко да осъзнаем това, тъй като умът и сърцето са смъртни и затова все още могат да се колебаят и да мислят лошо, да мразят; но при злословие, омраза и колебание на душата и духа Небето трябва да провери дали те не са заразени непоправимо от ада и тогава наистина изходът може да бъде фатален - да ни ги отнемат за претопяване. Ако някой има душа, душата би трябвало да разпознава Бога и братята и сестрите и да живее с тях, а духът би трябвало да е способен на непоколебим Подвиг за Делото и Живота. Учителят продължава: "ИНАЧЕ ЩЕ ИЗГУБИМ БЛАГОПРИЯТНИЯ МОМЕНТ И ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ЩЕ БЪДЕ УЖАСНО СКИТАНЕ"

"ТЕЗИ МОЛИТВИ, ДАДЕНИ СЕГА, ЗАЕДНО С ДАДЕНАТА ТАЗИ ЗАРАН, ЩЕ БЪДАТ КОРИГИРАНИ ОТ ДУХА, КОЙТО Я ДАВА, ЗА ДА НЕ БИ ДА СЕ Е ВМЪКНАЛА ГРЕШКА, ТА С КОРИГИРАНЕТО Й ДА СЕ ЗАПАЗЯТ ВИБРАЦИИТЕ Й."

КОМЕНТАР: Това е един много важен момент, обясняващ, че Словото може и трябва да бъде коригирано от Духа, ако е имало грешки при приемането. Щом това важи за Учителя, колко повече ще важи за нас. Защото някои приятели се  озадачават от редактирането на оригиналите, и то нееднократно.

ОСВЕН ТОВА, ПО ВРЕМЕ НА ТАЗИ СРЕЩА Учителят казва, че когато има много хора, молитвите трябва да бъдат ИЗВЪНРЕДНО КРАТКИ. Казва го и сам го прилага много пъти - за пример. Нещо, което не се спазва и до днес от някои солисти и организатори, понеже има и религиозно тщеславие и насилие.

 

 

09.03.2017  г. 09,28 ч.

 

ИЗБРАНИ ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО из „ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА” – 1910 г.,17 август: Ако в нас има утаени лоши мисли и опасения, те трябва да се изчистят, защото инак има опасност от "скъсване на брънката" - на някоя халка от Веригата сродни души.

"Да имате мир, съгласие и любов помежду си - и тази любов да проявите навсякъде. /.../ Всякой един от нас да бъде едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота и огъня на истината върху това огнище."

"Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли."

БЕЗКРАЙНО ВАЖЕН СЪВЕТ И ЗАКОН, ОБЯСНЯВЯЩ ЗАЩО МНОГО ДУХОВНИ ХОРА ОБЩУВАТ ПО-ДОБРЕ С ХОРАТА ОТ СВЕТА: "Съединявайте се с всички в света - не отбягвайте хората от света, а се съединявайте с всички тях. Всички гледайте да се срещнете с някой добър човек в света - и с него вие ще си послужите като с оазис, в който ще си починете и ще си вземете от него храна, докато стигнете до друг оазис. Затова, свързвайте се с добрите хора в света, за да се ползвате от тях. Според Учителите на всички окултни школи, човек трябва да търси известни елементи ТАМ, ГДЕТО ГИ ИМА."

"Бог е истинската свобода в света и иска всякой да Му слугува със свобода." - Това е една от истините в Словото Божие, за които трябва да страдаме 25 хиляди години, за да я научим сами. Ако някой може да я разбере, да й повярва и да я приложи, няма защо да се преражда повече, освен по свое желание - за да помага.

"Да имате всякога предвид, че Той ви гледа винаги и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид,  че кога каквото вършите, кога каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице." КОМЕНТАР, 8.03.2017: Това постоянно го забравяме, но когато се сетим, стремим се да живеем максимално чисто, справедливо и красиво и в най-дребните неща. Инак сме като животните. А с Него заедно ни гледа и цялата вселена: има денонощни предавания "онлайн" на живо по безброй "космовизии" за живота на всеки един от нас... Гледат как живеем, кого и какво си избираме - и в зависимост от това ни канят или не ни канят на гости горе.

"Когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас. Затова не бива да се плашите при страдания, а размислете на какво иска да ви научи Господ."

"По отношение на Бога, всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнението на Неговата воля."

"Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат  към вас и тогава ще бъдете наказани."

"Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и  непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. /.../ . При  самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука."

"Щом се раздразните, свързвате се с всички лоши духове - настане у човека една суматоха и се чувствува някак  си, че е в ада - пък и действително е в ада."

"Опитайте следното: намерете един човек, когото любите, направете му добро - и ето че вие се свързвате с  Добродетелта. Ако искате да растете в Истината, намерете човек, който винаги говори Истината - и вие ще си  помогнете."

"Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него? Защо дяволът да се ползва от нашия мед и от нашето  благо? Дяволът сега, общо взето, няма власт, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена  държава."

УЧИТЕЛЯТ ТУК ДВА ПРИМЕР ЗА ВРЕДАТА ОТ СЪМНЕНИЕТО. Един лорд имал 500 длъжника и един ден обявил, че който  дойде при него в определен ден и час, ще му опрости дълга. Те обаче се събрали да умуват дали туй е вярно, дали наистина ще го направи - усъмнили се и не отишли, защото всички закъснели. Явил се само един беден човек и  получил опрощение от лорда. ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ, че този пример не касае само случаите, когато сме задължени  някому. Има и случаи, когато Бог е определил точен ден и час да се явим някъде, където да ни даде някакво важно благо, но ние не схващаме момента, имаме си други грижи или предпочитания и изпускаме шанса. Астрологичеки, това са дирекциите. Бог е приготвил за всички строго определени блага, както и деня и часа, когато да ги получим. Това не е само един потенциален подарък в живота - Бог е предвидил много подаръци за всеки от нас дори в рамките на един живот. Обикновено ни дава "иширети", подсещащи знаци, или ни устройва съвсем явни ситуации, но в това време ние често имаме други грижи и предпочитания или не вярваме в шанса си. Това става, когато в същия момент имаме негативна астрологическа прогресия. Един автор илюстрира това с образа на стотиците и хиляди сфери, които плуват във всеки миг от живота на една ръка разстояние от нас -  възможностите за щастие. Всяка от тях ни моли да я отворим и да влезем в нея, но ние сме като хрътката, която гони само една следа в живота си и не вижда нищо друго. Или като пияна кокошка, кято тича-насам натам. В тези случаи, дори и да имаме благоприятен астро-транзит, той не се реализира: ние сме заключени за Божието благо, защото умът и сърцето ни са другаде. В този случай, транзитът ни наистина минава "транзит" край нас. И Учителят тук заключава: "Много често тази история се повтаря и с нас: когато имаме очевидна и явна нужда, ние започнем да размишляваме и философстваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас - и пр. и пр. Та виждате, че съмненията и колебанията са, които ни препятстват". Но в случаите, когато вкусът и интуицията ни не са хипнотизирани и се отворим НАВРЕМЕ за божественото благо, Бог ни изсипва още цяла "серия" подаръци дори извън определените, защото е щедър и защото е видял, че те няма да бъдат отхвърлени. Не само това, но тогава опрощава и кармите ни. Учителят обяснява, че тия съмнения, колебания и затваряния за шансовете идат отвън, от духовете. Духовете  нямат сметка да се отворим за истината и любовта, за истинското щастие, защото са се изхитрили да ни пият  отвътре или чрез неща и хора-пиявици. Дава и изхода: "Това е чуждо. Законът е следующият: НИЕ ТРЯБВА ДА ДАДЕМ  ВСЯКОГА. За да работят духовните закони на физическото поле, трябва да има огнище, фокус. В душата си трябва да  имате фокус; и ако вие не сте достатъно фосусирани, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения. Той ще даде по-силно потеглюване нагоре и ще ти помогне." - Вечната приказка, която си я разправяме всеки ден, че за да излезеш от блатото или да измъкнеш някого от блатото, другата ти ръка трява да се държи за някой по-чист, по-силен човек. Инак илизане няма - или пък долната ръка ще ни дръпне. Препоръчваният от Учителя метод за спасение е чисто християнски в най-добрия смисъл на думата: самоотдаване. "Но ако прибегнете до някои окултни школи, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работата се затруднява".  Така наречените "лоши аспекти" - лошите събития и лошите хора в живота ни - са предвидени от Бога в случаите, когато не искаме да вървим с добрите. Тогава лошото и злото ни "размърдва", за да не гранясаме, да не тинясаме. Тогава лошият човек е даже един съкпоценен камък за нас, защото той ни изкарва от ината на инерцията и хипнозата: "Лошите хора са потребни да ни РАЗМЪРДАТ в тоя свят; защото, както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а когато е подвижна е полезна, плодотворна и здравословна, така е и с нас. Затова вашата вода у вас трябва да я размърдате". Една малка игра с корена на думата, ако вземем от някой  тезаурус на българсия език коена "мър". Кармата, също както офцерите и сержантите в казармата ни нарича "мърди",  поради което ни "юрка" да се раз-МЪРдаме в живота, за да не МЪРкаме на МЪРтавци, за да не сМЪРдим... Днес  "Мърф" е и една брутална кросфит програма за експлозивна сила, мощ и издръжливост, но колко нерви и мускулни  влакна къса тя, както въобще силовият спорт, е въпрос. За нас е важно да запомним същетвеното. Според Словото,  изречено на 17 август 1910 година, "размърдването" е необходимо, за да се научим да оценяваме скъпоценните неща и хора в живота си.

Има нещо извънредно странно и трудно обяснимо: защо мнозина имат доверие в по-нечисти неща и хора и се  надяват на ТЯХ, общуват с ТЯХ, а чистите избягват или им се съпротивляват, държат лоши мисли за тях, "опасяват"  се? - Учителят разкрива и това: "Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от  Лукавия". Тоест, Нечистият в някои хора няма сметка те да общуват с чисти, понеже ще ги изгуби. Даже и да не  общуват външно с нечисти хора но да спят сутрин след изгрева, те са жертва на нечистите духове, на астралната  МЪРша и МЪРсотия. Това произтича от душевния и духовен МЪРзел. Не случайно във фантастикта измислиха мърфите и  ги виждаме и в българската фантастика ("Мисия в Инфрания"). Защо, в крайна сметка, на такива хора не им върви  в живота? - Не случайно този корен се утвърди и в "Закона на Мърфи" - съдбата на нашенския Марко Тотев...

"Цярът против лошата мисъл, когато нападне човека, е хич да не се разговаряш с нея, а обръщай ума си към Бога."  - Учителят продължава, че ако в нас има утаени лоши мисли и опасения, те трябва да се изчистят, защото инак има  опасност от "скъсване на брънката" - на някоя халка от Веригата сродни души. - "Дръжте се към Бога с всичката  си сила и с всичкия си ум и воля - и само тогава ще бъдете в правата посока./.../ Не изпускайте от предвид  думите Христови: „Търсете първо Царството Божие и правдата Божия - и всичко друго ще ви се придаде.“ А мечтата  на Бога и на Сина Му е ЦРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА, както е горе на Небето. Правдата Божия иска да сме справедливи  към всички, а не само към това, в което сме вторачени. Вторачваето в нещо небожествено поначало не може да бъде  справедливо.

"Един човек трябва да бъде прекаран девет пъти през Божествения огън, за да се очисти." - Ние не знаем дали  става дума за девет пъти през един живот или през всичките ни животи, но съзнателно имаме шанс да се пречистим  7-8-9 пъти в един живот и повече, ако използваме деветгодишните нумерологични цикли: през Първа вибрация да  изчистим от нас себизма и гордостта, през Втора - материализма и приспособленчеството; през Трета - тщеславието и разпиляването; през Четвърта - удоволствията с нечисти хора и по нечисти начини и насилието; през Пета - лъжата и разчитането на хората; през Шеста - принизения вкус и избор; през Седма - егоизма и излишното страдание; през Осма - нихилизма и своеглавието; през Девета - свръхнатоварването.

"И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, Който е нежен, твърде деликатен."

"Господ е много трудолюбив и деликатен — всичките духове от НЕГО са се научили как да слугуват."

ЕДИН МНОГО ВАЖЕН СЛУЧАЙ, който доказва усещаето на много приятели, че братските песни в повечето случаи са  досадни, макар и да има хора, които си ги пеят докрая с умиление. Няма нито една песен от Учителя с повече от  един куплет, а всички братски песни в песнарките са с много куплети, както е при евангелистите. В това има и инерция, и каканижене, традиционализъм и често авторско тщеславие. Има само една братска песен с повече куплети, която пеем с вдъхновение: "На Учителя". Но ето какво се е случило по този повод на 17 август 1910 г.: "По покана на г-н Дънов, всички изпяхме песента 184 от Евангелската песнопойка, но само първия стих; „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца“. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: "Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са  допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих.

 

 

 

09.03.2017 г. 18,48 ч.

 

ИЗБРАНИ ИЗКАЗВАНИЯ И ОТГОВОРИ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - Из „ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА” – 1910 г.,18 авг: Дали княз Борис-Покръстител се е перодил точно в този, за когото Учителят е казал, че ще ни покаже какво е въплътен ангел и истински Ученик, може да се проследи в Акаша. А образът на княжеския внук Боян Мага е схванат от един български художник гениално. Въпреки че Шентов си мисли, че е изобразил Поп Богомил, той е уловил от Акаша съвършено самия Княз Бениамин – истинския баща на „богомилството”. Досега ползваме портрета на Учителя от десети век само от четката на Кеазим Исинов, но шедьовърът на Йордан Шентов е едно огромно откритие за нас.

18.VIII.1910: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли?

- Всякога, когато ВИЕ си говорите, усещате празнота. А когато ДУХЪТ внушава, никакво колебание вътре в тебе не става.

9.III.2017: СЛЕДВАТ ВЪПРОС И ОТГОВОР ТЪЙ КАРДИНАЛНИ, ЧЕ АКО РАЗБЕРЕМ И ПРИЛОЖИМ ОТГОВОРА на Учителя в живота си НЕ САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА МЕДИУМИТЕ И ДУХОВЕТЕ, НО И НА ХОРАТА, КОИТО ПРИБЛИЖАВАМЕ В АУРАТА СИ, ние ще си спестим десетки, стотици, хиляди години нещастия и страдания. Това важи с особена сила, когато сме били близки с някой по-чист и възвишен човек, а после допускаме близост с астралци и егоисти. Или пък сме били в Школата на Господа, а после сме изпаднали в някое съмнително духовно общество, което не Го разпознава и приема. По-долу думата „масло” е символ лъжите за спасението, на материалните блага, на плътното съжителство в едно жилище, на „сигурността” или астралните сурогати, които ни предлагат такива хора. Те го правят, за да ни отвлекат в легловището си и да ни изпият живота и здравето. Ето какво казва Учителят:

18.VIII.1910: Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са?

- Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: от ДЕЛАТА им ще ги познаете. /.../ Човешките духове могат да се явят и да дават даже „масло”, но когато ви е благословил един висш дух, а вие се подлагате да ви „благославя” и един човек или човешки дух на две или три стъпала по долу, то вие ГУБИТЕ първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност. Веднъж благословен, човек трябва да се пази да допуска и други духове да „довършват” работата на Господа, Който е дал по-рано своето благословение. Много от духовете вършат тирания, защото, като дойдат, все искат да отвлекат някого.”

9.III.2017: ДРУГ ИЗВЪНРЕДНО ВАЖЕН ИЗВОД В ТОЗИ ОТГОВОР: „Но всичките тия работи да ви не плашат, защото те ще дойдат, и все таки ще принесат известна полза.” – ПОЛЗАТА ЩЕ Е В ТОВА, че при нещастията и робството се развива небивала носталгия по Любовта и Истината - и затова, когато Бог ни освободи от егрегора или „звяра”, ние започваме да живеем и работим за Бога като „подпалени”. Маслото в светилниците на Девиците и в гърнетата на Малкия Кришна – това е горивото ни, благата, които ни е дал Бог, щастието което можем да раздаваме. Като роби, ние сме ги давали на робовладелеца; като свободни души ги раздаваме на Веригата. При всички случаи Веригата, за която говори Учителят и с която ни свързва, е веригата ни от Сродни Души в Битието.

18.VIII.1910: „При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и вие ги слушате, но не знаяте какво вършите, защото не знаете законите. А това, което се дава тук /.../, е по образеца, който Господ устроил в началото на Сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека.”

9.III.2017: И НИЕ СЕГА, НАД СТО ГОДИНИ ПО-КЪСНО, имаме същия проблем: душите от Веригата слушат хора и духове, които си налагат волята, а Веригата си има строго определена процедура още от сътворението на света. Но Небето и работниците му никога няма да наложат образците си насила. Те очаквт благоговение, пълна тишина, дисциплина и вслушване, за да могат да се проявят. За кръжоците на Веригата идват Професори и Майстори от много далечни светове със воите умения и подаръци, те са оставили работата си специално заради нас и преминават през много сложни прагове на измеренията с големи рискове, за да дойдат в точно определената минута. Ние обаче ги прогонваме с гласовете и невниманието си и затова после те дълги години не искат да идват, а ние си плащаме с лихвите.

18.VIII.1910: „Няма човешко същество, на което, като сме направили добро, да не е признателно. Външно може да не е признателно, но дълбоко в душата си не може да не е признателно.”

18.VIII.1910: „Този, който търси кусурите на хората, и той сам не е много на келепир. Неговото идване при теб е като някое наводнение, та затова ти се отстрани, за да не те завлече. /.../ В много такива предизвикателни случаи да знаете, че се изпитва вашето търпение - и според каквото сте сторили, ще се отбележи и „балът” на вашето търпение.”

18.VIII.1910: „И когато виждате, че вашите вибрации не са като на някого си и не числите еднакво, тогава се повдигнете над него - и тутакси ще се измени настроението ви. С други думи, да сте готови да правите себеотричане.”

9.III.2017: ТУК, ИЗГЛЕЖДА, че цялото разковниче е да се „числим” с някого ЕДНАКВО. Какво значи това? - То е същото, като когато някой ни запита: „Ти в коя партия (вяра, църква, гилдия) се числиш?” Някои не искат да се „числят” към никакво стадо и те са прави за себе си – ИМАТ тази свобода. Но ако ние се числим към семейството на Бога и към някоя верига от сродни души, а сме се омесили астрално или по съображения с някой от друга верига, а по-често с някой индивидуалист-единак, тогава трябва ДА НАПРАВИМ САМООТРИЧАНЕ. Тоест, да се отречем от кокала, който ни е обещало съществото от чужда еволюция или който вече гризем с него.

В следващия въпрос и огтговора на Учителя също се крие един основен пробен камък КОЙ ОТ КОИ Е и колко „бала” ще получи на изпита от страна на Небесната Комисия:

18.VIII.1910: „ПЕТИ ВЪПРОС: Каква работа трябва да заловя, която да ме не спъва духовно?

ОТГОВОР: На тоя въпрос ще се каже туй, че КАКВАТО И РАБОТА ДА СЕ ЗАЛОВИШ Е ПО-ДОБРЕ, ОТКОЛКОТО ДА СТОИШ ПРАЗЕН. Най-хубаво е да заловиш работа, която е по сърцето ти и която ти е приятно да вършиш. Всичките работи са добри, за който добре ги извършва. Но има духове, които се занимават с работите на человеците; та человек, като се обръща към Бога, Бог ще ги прати и така ще се оправят работите ти. В небето има специалисти за всичките работи - и няма работа, която духовете в небето да не могат да оправят.”

9.III.2017 Следващият впрос е от В.Гръблашев – дали ще стане консул в Америка. Това не е случайно, понеже той вече е бил в Америка, при това – състудент на Учителя там. Именно с него е случаят, когато Учителят в Америка го е завел на един остров в едно езеро, където имало нещо като храм и вътре ги посрещнали някакви високо посветени адепти. Имало маса с 13 стола, поканили Учителя да седне на стола на Христа. По-късно Величко Гръблашев се опитал да намери това място, бил напълно сигурен, че не греши, но там нямало нито езеро, нито остров.

След това Учителят отговаря на въпроси за преражданията на някои от участниците. Мнозина вижда като преродени боляри и турци, от които е страдала България, но днес вече са се осъзнали. Казва, че когато има условия, ще им даде да видят всичко това във филмите с акашовите записи. Това е Школа на Господа и в нея има всичко - включително и това. Учителят повтаря твърдението Си отпреди, че в момента Княз Борис Първи е прероден и е в България. Ние го познавахме – един от тримата наши любими ученици на Учителя. Може би един ден ще видим в акаша и филма, в който става ясно кои и как са измислили версията, че Борис Покръстител бил избил 52 болярски рода заедно с жените, роднините и децата им. Ако беше така, във Възванието на Учителя от 1898 г. Той не би казал за него: „И, казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание”. Това, че Св.княз Борис I уж е бил такъв жесток масов убиец на цели 52 рода до крак, се превръща в упорит национален мит. Ето какво казват зрящите историци: „Митът метастазира като ракова клетка, и колкото повече жертви си въобразяваме, толкова те са по-безсмислени, толкова избиването им е по-несправедливо и жестоко, ирационално, а оттам и митотворно. Разбираемо е, че и творците, които са се насочили към личността и делото на св. Борис – поети, прозаици, драматурзи, кинематографисти – използват целия този драматургичен заряд, който се съдържа в тази несъществувала сцена. Едни симпатизират на княза и се опитват да оправдаят "клането"; други го осъждат. Но и в двата случая митът избуява. Той се вкоренява и се разклонява, черпи жизнени сокове и ражда своите отровни митораждащи плодове... Така този мит-родоначалник постига своята лукава цел – да подмени истината и да хвърли сянка върху Делото на св. княз Борис, а оттам и върху в мига, когато то освещава България.”

(http://www.pravoslavieto.com/…/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm)

По-нататък през този ден Учителят прави връзка с духовете на д-р Миркович и Казакова и те отговарят на много въпроси на присъстващите. После дава много подробни указания какво да прави Веригата през предстоящите дни и седмици до края на годината. Прави впечатление, че в един от петъците трябва да се молят на Господа да ги научи как да мълчат – един голям проблем и при нас 117 години по-късно... .

Отново и отново Учителят назначава и молитви за обединението на славяните, с което потвърждава факта на принадлежността ни към славянството и важността на нашето единство. За разлика от някои днешни антиславяни дори и сред последователите Му.

 

 

 

10.03.2017 г. 20,22 ч.

 

ИЗБРАНИ ИЗКАЗВАНИЯ И ОТГОВОРИ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО : : Из „ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА ОТ 1910 г.", за периода 13.09- 8.11.1909

ОТНОВО ДИАЛЕКТИКА: от една страна, съвършеният човек често изглежда като андрогин – много изображения на Кришна и Христос са такива. От друга страна, Словото ни моли да не крием съвсем мъжествеността или женствеността си, щом сме се родили в съответни тела, понеже това са едни от най-красивите форми на съществуване на Бога.

13 септември 1909 г-н Дънов ни поясни, че Света Богородица съответства на „Елохим”, което е женско име. Йехова е Христос, а Елохим е Света Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев.

13 септември 1909 „Нисшият духом” преди всичко е от всичко доволен – хорските радости са НЕГОВИ радости, скърбите на хората са НЕГОВИ скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои, на него пари не му трябват. Че умрял някой - не се безпокои. И - най-после – „нисшият духом” разбира смисъла на Живота.

КОМЕНТАР, 10 март 2017 СЪЩЕСТВУВАТ МИНИМУМ 20 РАЗЛИЧНИ ПРЕВОДА НА израза πτωχοὶ τῷ πνεύματι в Евангелието, но най-компетентните лингвисти го превеждат като „смирен”, „кротък” духом. Употребеното в много от дешифровките на беседите на Учителя „низш” е крайно неправилно, защото говори за низост, правилното е „нисш” – по-долен по степен. Още по-вярното е „нищий”, което на старобългарски и руски значи „просяк”, „просещ”. В смисъл, че наглият и горделивият никога не могат да бъдат просяци, не могат да просят нещо дори от Бога, а смирените по сърце могат и го правят - и то не само от Бога. Да се поставиш в ниско положение - да можеш да молиш без грандоманско самочувствие - е белег на принадлежност към божествения свят.

20 септември 1909 „Добрите желания трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползват от тях.”

„Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от нас да се самопожертваме, защото и Той се самопожертва – да бъдем подобни на Него. Силният човек винаги трябва да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат.”

„Сега нека /споменем пак/ нисшите духом, което значи „силни духом”.

„Да любиш врага си, значи да не запазиш лоша форма в душата си за него.”

„От съвременните хора, на един милион души може да се намери само един със свободна воля.”

„Волята има три положения – твърдост, смелост и настойчивост.”

„В правия смисъл, СЪРЦЕТО е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действа както във физическия, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга воля, докато във физическия е обратно.”

КОМЕНТАР, 9 март 2017 Нравственият свят е етиката – Дървото за познаване на Доброто и Злото. Бог е казал да не го пипаме, понеже и хора, и ангели, и богове съчиняват безброй различни модели на етиката и морала и всеки един от тях може да ни умори. Така е, понеже Истината е 50% субективна, а кой от нас е открил своята собствена истина, рзлична от всички други в Битието? 50% е Абсолютната Истина, но кому е достъпна? Абсолютната божествена етика за нас е много далечно бъдеще, затова Бог ни е казал ДА ЖИВЕЕМ, а не да умуваме, тъй като всички до един сме програмирани като латерни от чужди програми, а Единственият, който мисли, е Бог. Това, което знаем, е че универсумът – физическата вселена под управлението на Учителя – има за цел да координира хармонично всички субективни истини и да ги пасне с Абсолютната Истина. „Уни-версум” значи единство на версиите, на различията, а не „една версия”. Нито една нравствена система досега не е водила до друго, освен до смърт, до погубване и на душата, тъй като не е отговаряла на този принцип. Включително и изложеното в Свещените писания, тъй като те са редактирани от дявола. Трябва да се явят Учителите, Истинските Учители, начело с Господаря на универсума - Всемирния Учител, - за да реставрират с големи усилия и много обяснения истинското Дърво за познаване на Доброто и Злото, истинската нравственост - такава, каквато я създава БОГ. Но и от техните усилия, амбициозният смъртен мозък създава системи – неверни конструкции с отломки от Слово Божие. С тях той започва да върви към смъртта, но увлича и други.

4 октомври 1909 Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира – Библията знае от кора до кора...

4 октомври 1909 Човек, в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си.

8 октомври 1909 Мъчнотиите – това е Божествената ръка, а страданията – това е Божествената оран.

11 октомври 1909 Както майката, като напращят гърдите й, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва ДА ДАДЕТЕ ОТ ОНОВА, КОЕТО ИМАТЕ И КОЕТО СТЕ НАБРАЛИ, ЗА ДА ВИ СЕ ДАДЕ ДРУГО.

11 октомври 1909 „Когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния.”

КОМЕНТАР, 10 март 2017 Като се има предвид, че няма здрав човек на земята нито физически, нито сърдечно, нито умствено, обяснимо е защо Небето ни изпраща божствени „провокатори”, за да разбият ледовете в нас, да ги изпарят и да ни отвърнат от пътя към смъртта.

11 октомври 1909 „Що е воля? - Волята е желание, мисъл и сила.”

КОМЕНТАР, 10. март 2017 Още едно утвърждаване в Словото Божие на думи и категории, които имитантите унижават и унищожават безмилостно. В случая – желанието. Освен предупрежденията за опасностите от животинското, греха, страстта, желанието, щастието, личните чувства и пр., Учителят има и стотици ПОЛОЖИТЕЛНИ изказвания за тях. Например, в Протоколите Той казва, че блаженството е по линия на духа, а щастието – по линия на душата. Значи, изкореняването на щастието изкоренява и душата - такива хора стават бездушни, колкото и да са духовни. Другаде Учителят казва, че Любовта трябва да бъде едновременно божествена, ангелска, човешка и животинска. Духовните екстремисти, изтребителите на щастието, на природните и човешките чувства и потребности, по този начин проповядват учения, които не произхождат от Божественото. Божественото не ампутира, то балансира всичко, поставя всяко нещо на мястото му. Наистина, Словото настоява да изхвърлим незабавно всичко адско от нас; че „дяволски нокът” се изтръгва изведнъж. Но ако нещо е създадено от Бога и ни е изпратено от Бога, а ние го наречем „дяволско”, тогава къде отиваме?

11 октомври 1909 „В същия ден, когато бяхме към Семинарията, в 5 ч. вечерта, г-н Дънов ми казваше, че човек трябва ДА ИЗПОЛЗВА благата, които Господ му дава. В същия момент на запад, над дефилето на с. Княжево се яви едно малко, червено, горещо като въглен облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВА БЛАГАТА, КОИТО ГОСПОД МУ ДАВА.”

КОМЕНТАР, 10 март 2017 Има едно прелестно стихотворенийце от хърватския поет Добриша Цесарич (1902-1980): На хоризонта изплувало едно малко облаче и тръгнало нагоре по небето към зенита. „Сякаш към Бога вървеше, рзовеейки”... Но хората не го видели, защото ходели с наведени глави, извършвайки земното си дело”.

18 октомври 1909 „Във всеки един човек живее един ангел и един дявол. У когото работи повече ангелът, има любов. Где е любовта? В световете на ангелите има любов – тя е в духовния свят, а не в божествения, и се проявява между слабите. Трите свята са божественият, духовният и човешкият. Нашата любов на Земята е желание. Любовта е любов в духовния свят, а пък в божествения свят е Мъдростта.”

 БОГ. Алберт Айнщайн откри корелацията между първите три. Ако сме ученици на Бога, не бива да забравяме, че над Любовта е Духът, а над Духа – Бог. Методи Константинов ни разкри едно уникално пророчество от Учителя, че на Земята ще слязат и вече са слезли някои от трите главни категории пратеници на Бога: Братя на Любовта, Братя на Мъдростта и Братя на Истината. Като знаем това, не бива да се озадачаваме защо в ученията на Братята на Мъдростта и Братята на Истината доминантите са Духът и Бог, не говорят много за Любовта. Само Универсалното Учение на Учителя тече пълноводно еновременно по седемте магистрали на Бога, дава храна за седем вида същества. Това, че в духовния свят Бог е Истина, а в божествения свят Бог е Мъдрост, не елиминира съществуването Му като Любов в по-долните светове. Любовта е милосърдна и служи на слабите. Най-върховните духове, обитаващи висините на божествения свят, плуват свободно в Мъдростта и Истината, но не са задължени да слязат по-долу и да плуват и в света на Любовта. В Бога задължения няма. Както има степени на еволюция, тъй има и степени на инволюция – последните важат за съществата, вече слизащи от божествения свят поради милосърдие. Затова се казва, че слизането от божествения свят се изразява в Степените на Саможертва, а възлизането към върховете на духовния свят – в духовно подвизаване. Ние трябва да разбираме всички и да се възхищаваме на всеки, който е верен на нивото си и на естеството си в света, в която пребивава в момента. Ето защо, няма как да не се възхищаваме на Бога, когато се проявава и като Любов, и като Мисъл, и като Светлина, и като Енергия, и като Материя, а на Земята - като Желание.ß ДУХ ß ЛЮБОВß МИСЪЛ ß СВЕТЛИНА ß ЕНЕРГИЯ ß БОГ. Да си я припомним: МАТЕРИЯ ß ДУХ ßКОМЕНТАР, 10 март 2017 Ние постоянно говорим за любовта и я идентиицираме с Бога, понеже е казано „Бог е Любов”. Забравяме за трите най-горни категории от Седморната Стълба на Реалността, разположени една над друга и субрдинирани от горе на долу; в случая – отдясно-наляво (тук стрелките наляво са излезли като квадратчета): ЛЮБОВ  В този ред на мисли и откровения от Словото ние разбираме, че Учителят е сам Бог и че Бог е Учителят, като Господар на Мъдростта.

И още едно разкритие на Словото от тази среща на Веригата, което може да ни хвърли в размисли поне 25 хиляди години...:

18 октомври 1909 „Любовта, гдето е в Рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската Любов е в самата Мъдрост. Мъдростта – това е ВТОРОТО проявление на Бога и то е Неговият творчески акт; а пък Любовта е в по-горната сфера, гдето Истината е най-чиста.”

КОМЕНТАР, 10 март 2017 Не е ли това блестящо потвърждение на вътрешното ни усещане, докато пътуваме в дебрите на Словото, че все пак Любовта е най-върховната Царица, когато Истината е най-чиста? ТАКИВА гаволомни и невероятни измерения на Словото! Неслучайно Учителят твърди, че на всяка беседа на Бога, говорещ някъде като Миров Учител, присъстват същества от най-ниските до най-високите светове и от всички вселени, включително и божества. Тия върховни и изненадващи тайни те няма откъде другаде да узнаят, освен от Словото на Бога. От беседите знаем, че ако сме родени от Бога, ние имаме Тяло на Любовта, Тяло на Мъдростта и Тяло на Истината. Те са в божествения свят и са НАД духовните ни тела – причинно, будическо и атмическо. От едни нови текстове узнаваме за три вида божества: елохими, алухими и илухими. Първите знаем от Библията, но само като дума, не знаем почти нищо за тях. Сега узнаваме, че елохимите са богове на ЛЮБОВТА в Любовта, илухимите – богове на МЪДРОСТТА в Любовта, алохимите - богове на ИСТИНАТА в Любовта и за Любовта. Последната новина е, че сега започват да се „образуват” зелохимите, които ще свалят Царството Божие на „Земята” – във ФИЗИЧЕСКАТА вселена. А знаем, че Учителят е господар на УНИВЕРСУМА – именно физическата вселена, като най-пълно въплъщение на целия комплект от вселени. Тя е кондензация на „холивселената” - вселената на Цялостния, Благия Дух, - с тази разлика, че физическата вселена все още е МАЛКО населена. Очаква се ние, Човеците – последното творение на Бога – да започнем да я заселваме. Населената малка част от нея днес наричаме „Новата Земя” и „Новото Небе”: мнозина вече нощем възлизат там. Ето с такива медитации и размишления се занимават цели вечности и най-върховните Същества, създадени от Бога, а за нас остава перспективата да ги проумяваме стотици хиляди години. Ако сме с Учителя – по вертикала, - ще можем и за по-кратко...

18 октомври 1909 „Тези, които се стремят да се усъвършенстват, те се ТРУДЯТ; а които помагат на другите, те РАБОТЯТ.”

8 ноември 1909 „Най-напред е направена астралната форма на Земята. И човек, като е паднал, защото поискал жена (понеже такава не може да има в астралната Земя), то трябваше да слезе тук.”

КОМЕНТАР, 10 март 2017 Отново се докосваме до една от най-големите тайни на Грехопадението: Защо Адам е поискал от Бога да има „другарка”? Какво му е липсвало, защо се е чувствал самотен и не съвсем щастлив? Тук се потвърждава, че падението на човека е станало в астралния свят. От Словото знаем, че до този момент Адам е бил посещаван от много хора и ангели от цялата вселена, включително от жени. Живеел е доволно, напълно щастливо. Това ли е „моделът” на Бога за пълноценния живот? Защо в този случай желанието на Адам да има СВОЙ СОБСТВЕН И ПОСТОЯНЕН другар до себе си от другия пол е било счетено от Бога за грях? Не е ли в противоречие с изначалната заповед на Бога в Библията, потвърдена и от св.ап.Матей?: „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е отначало мъжко и женско и е казал: "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и двамата ще бъдат една плът”? Така щото, те не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва”? В теологичната литертура има сериозно разминаване в мненията за превода на 27 стих от първа глава на Битие: някои изтъкват документално-лингвистични аргументи в полза на четенето „Мъж и жена ГО създаде”. Иначе в повечето преводи и версии е „ГИ създаде” - сякаш Бог е създал Ева едновременно с Адам – като чифт. Ако е така, всъщност става дума за първата жена на Адам – безгрешната и безсмъртна Лилит. Тя не е дяволица, както я представят. Но в оригиналите с „ГО” се визира андрогинната същност на Първия човек, която съдържа в себе си и Жената – нали уж била направена от неговото „ребро”? Впрочем, на еврейски „cela” не значи ребро, а „страна на нещо” - всички сериозни лингвисти напълно отричат превода на тази дума като „ребро”. Друг е въпросът, че ересите от рода на богомилството оспорват първенството на мъжа и представят създаването му от една част на жената, примерно – от тимуса... Както и да е, в езотеричните текстове четем, че първоначално Човекът е бил „Мъж и Жена” в ЕДНО тяло. Той и психически, и външно е бил андрогин, хермафродит. В беседите на Учителя Беинса Дуно се казва, че Жената е била едно тяло с Мъжа, но откъм гърба му... Всички функции без изключение са се извършвали вътре в този цялостен организъм, нищо не му е липсвало. Един ден обаче на Адам му омръзнало да разговаря и да общува с женското си начало на 180 градуса и помолил Бог да го раздели на две – да могат да се гледат и общуват в две отделни тела ЕДИН СРЕЩУ ДРУГ... А това нещо не можело да стане в астралния свят – такава генна операция била възможна само долу на земята, във физическия свят. В не по-малко „безумни” текстове днес се твърди, че е настъпил космичният момент не само за духовно възвръщане на душата в обятията на духа след драматичната им космична раздяла преди 200 милиона години – т.н. „езотерична сватба”, - но и като мутация в по-долните полета: тялото на жената пак ще бъде едно тяло с тялото на мъжа, но вече обърната обратно: лице срещу лице. Въпрос е дали трябва да си представяме всичко това натурално и опростенчески, биологически триизмерно... Обаче, духовно и психологически, именно на този етап щяло се реализира и на земята твърдението, че на небето „мъж за жена не ходи” и „жена за мъж не ходи”. Тоест, андрогинът, съвършеният човек отново ще преживява всичко вътре в себе си. Твърди се, че именно така живее поначало Космическият Човек в грамадната Си вселенска форма. Така и е бил създал Бог човека в миниатюрната му форма на земята, затова уж се бил учудил, когато Адам Му поискал да си има другарка отвън. Но съществува една още по-„безумна” концепция и „прогноза”, че дори и в андрогинната си форма, Новият Човек ще може да излъчва от себе си по желание съвсем естествено своята друга половина, за да реализират блаженството и създателството и в предишния им вид... Има Посветени, които потвърждават подобни версии. В романите на Беа Нади, например, сродните души – „делените” - имат способността и правото всеки от тях да се телепортира и кондензира самостоятелно в различни полета на Битието с тялото си от даденото поле и да има приключения и с индивиди, които не са тяхната единствена Космическа Половина, а от Веригата му Сродни души. Каквато и да е точната истина, „изгонването” на Адам и Ева от рая не е непременно от страна на един разгневен и недоволен Бог. В плана Му е била версията да ги изпрати в най-гъстата триизмерна материя, за да могат да реализират свободната си воля и да учат съвършено нови неща, да тръгнат в пътя на Мъдростта. Без страдания, грехове и грешки именно на „Земята”, на този етап постигане на Мъдростта е невъзможно. Имало е вариант това да стане и чрез „послушание”, но специално с Адам и Ева е бил извършен друг експеримент. Знаем за безгрешни дъщери и Синове на Бога като Лилит, Сит, Енох, Мелхиседек и др. както и за цели космични цивилизации и вселени, които не са минали през Грехопадението.

 

 

 

 

12.03.2017 г. 11,47 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: Из "ДОБРО СЪРЦЕ И ДОБЪР УМ" 1911.01.01.ХВВ1.ВСЕ94:25-26

"В БОГА ВСЯКОГА ИМА ЖЕЛАНИЕ ДА НИ СЕ ОТКРИЕ, НО НИЕ, С НАШИТЕ /ОБИКНОВНИ/ ЖЕЛАНИЯ, ГО ОТСТРАНЯВАМЕ, Т.Е. СЪЗДАВАМЕ ЕДНА ПРЕГРАДА." : : 12.03.2017: Отблъсквайки Бога, ние отблъскваме и отстраняваме и КОНКРЕТНИТЕ ХОРА на Бога, с което се лишаваме и от благата, които те ни носят. Тогава ще се учим от последствията.

"КОИТО СА РОДЕНИ ОТ БОГА, ТЕ СЛУШАТ ХРИСТА; ДРУГИТЕ НЕ ГО СЛУШАТ" : : 12.03.2017: Ако Христос е вечно жив, Той НЕ ПРЕСТАВА да говори. Не е само чуването, но и искренето - незабавното запалване, буйното искрене - без да престава никога! Не само между нас и Него, но и помежду ни - със всичка сила. Тогава всичко става ясно: кои са Негови, кои - не.

СЪДЪРЖАНИЕ
/