01.02.2017 г. 13,00 ч.

 

„ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ”, 8 октомври 1898, Варна – ВЪПРОСИ И РАЗМИСЛИ-2 : : ВЕЛИКИЯТ ДУХ, КОЙТО ДИКТУВА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ТОВА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО ВЪЗВАНИЕ, ОТНОВО СЕ ИЗКАЗВА КАТЕГОРИЧНО ЗА МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО : : КОЙ ЩЕ МУ КАЖЕ, ЧЕ НЯМА СЛАВЯНСТВО, СЛЕД КАТО ТОЙ САМ ГО УТВЪРЖДАВА И В СЛУЧАЯ МУ ДАВА ИСТОРИЧЕСКИ И МИСТИЧЕСКИ ПЪРВА ПРЕДНИНА? „.И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави, с вас нàедно, всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник, Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя слава и сила, за да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство отнине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам; и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що да върша? /.../ Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил! За Него няма препятствие, няма мъчнотии; волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде. /.../ Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви. От този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление. И ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято! И ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение; и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че БОГ ви е говорил. Пазете думите Ми! В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски - да сте ми свидетели, че съм ви говорил.”

 

 

01.02.2017 г. 13,17 ч.

 

„ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ”, 8 октомври 1898, Варна – ОТКЪСИ И РАЗМИСЛИ-3 „Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават! Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.”

ГЕНИАЛНАТА КАРТИНА НА НИКОЛАЙ РЬОРИХ „СВЯТОГОР” не е на фона на Хималаите, а на Кавказ. Ако всичко върви по плана, ще Го видим отново именно там след 9 години.

 

 

01.02.2017 г. 14,26 ч.

 

Из "ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ", 8 октомври 1898 - 4: "На новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят."

 

01.02.2017 г. 15,32 ч.

 

Из "ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ", 8 октомври 1898 - 4: „Можете да ускорите /падението си/ и затрудните вървежа на вашето дело, ако се поддадете на разпуснатия живот на покварените народи. Това Ме прави още повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се върнете и паднете в примката на Лукавия, което падение ще ви коства живота.”

РУСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ЧЕСТО СА КРАЙНО ГРУБИ, когато представят западното влияние върху руската младеж. Например, със заглавия като: „Земята се очиства от генетическия боклук чрез склонността му да се самоликвидира” – пушене, трева, алкохол, проституция, дяволска куртура и т.н. Да, това са констатации. Но къде отива тогава грижата и милостта, кой ще ги спасява?

 

 

 

01.02.2017 г. 16,52 ч.

 

Из "ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ", 8 октомври 1898 - 5: „Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.”

Припомняме си няколко случая:

- Когато Хитлер е поискал от нашия цар Борис III да изпрати български войски на източния фронт, царят му казал, че сме братя-славяни и че и двете страни няма да искат да се бият;

- Гита Стратева някога ни разказа, че един ден, като вървяла през гората към Изгрева в началото на септември 1944 г., срещнала Учителя много замислен и съсредоточен. Питала го какво има. Той казал: „Дълго мислих, и най-после реших да пусна руснаците в България”. Това наистина се случва само няколко дни по-късно.

- Всеизвестен е случаят с пронацисткия ученик на Учителя Петър Дънов – царския висш офицер Любомир Лулчев, когато един ден отишъл при Него да му се похвали, че се излъчва от тялото си и предвожда с духа си магически германските войски при нахлуванто им в Русия. Още при първите си думи, когато Му казал това, получил ярко видение как Учителят, от Своя страна, предвожда срещу него цялата съветска армия... Излязъл си от стаята му напълно разбит.

Тук се сещаме за един съвременен ционистки пасквил - те са майстори да съчиняват и очернят по най-долен начин и най-святото явление чрез измислени и инсценирани „факти”. Представят и съветската армия по най-отвратителния начин – какви ужаси и безчинства била извършила в Европа при настъпването й срещу Берлин. И да е имало случаи, във всички войни, тероризми и престъпления това правят внедрени групи и единици от една нечовешка цивилизация, която извършва всичко най-лошо от името на даден народ, за да бъде мразен. Същите сили изфабрикуваха съвсем професионално и „фактите” за размера и методите на холокоста, които се развенчават категорично не само от десетки сериозни учени по света, но и от документалните филми на Акаша. Също, една злобна ционистка плю и в лицето и душата на Ошо. Съчинителите си получават заслуженото от съдбата с лихвите, но десеторно пащат тия, които са им повярвали.

 

 

01.02.2017 г. 18,09 ч.

 

Беинса Дуно : : Из "ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ", 8 октомври 1898 - 6 „Царството, което ще възстановя, не е царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва! В скоро време ще заверя верността на моите божествени думи. Още един велик подвиг - и всичките сърца ще треперят, и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога!”

 

 

01.02.2017 г. 20,45 ч.

 

НЕКА РУСОМРАЗЦИТЕ ПРОЧЕТАТ ТОВА И ПРОУМЕЯТ КОЙ СТОИ ЗАД СВЯТА РУСИЯ И КАКВО ЩЕ МУ СЕ СЛУЧИ, АКО И ТОЙ СЕ ОПИТА ДА ПОСЕГНЕ НА НЕЯ КАТО ДРУГИ И ПОЧНЕ ДА Я ИЗМЪЧВА, РАЗДЕЛЯ И СКВЕРНИ! Беинса Дуно : : Из "ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ", 8 октомври 1898 – 7: „Това Ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни волята Му - за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я ВАМ дължи. ТАКИВА са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.”

27 декември 1944 г. УЧИТЕЛЯТ В СОФИЯ НЕНАДЕЙНО ПРОГОВАРЯ НА РУСКИ, МАЛКО ПРЕДИ ДА ПРЕДАДЕ БОГУ ДУХ. Досега десетки години никой не Го е чувал да говори на руски. Разговаря с някакви много важни невидими хора от Русия. Дава им наставления и инструкции, предава България в ръцете на Руската Агарта и Великата Руска Небесна и Земна Невидима Държава.

А ЧЕ ИМА БОГОВЕ И БОГИНИ В РУСИЯ за изпълнение плановете на Небето, съдете от следния откъс от една забележителна книга:

Из кн. 2 на Владимир Мегре за сибирската магиня и светица Анастасия ("Звънтящите кедри на Русия") Москва, МТ 1997

- Планетарната катастрофа през 1992 г. не стана, благодарение на хората от местата и вилите.

- Какво?!!

- По целия свят много и най-различни хора се противопоставят на унищожението на планетата ни. Но катастрафата през 1992 г. не стана, предимно заради руските дачници.

- И ти... Значи ти!... Още от шестгодишна си разбирала тяхното грамадно значение?... Предвидила си всичко това?... Действала си неуморно, помагала си им?

- Аз знаех значимостта на хората от местата и вилите, Владимире.

ДЕНЯТ НА ХОРАТА ОТ МЕСТАТА И ВИЛИТЕ И ПРАЗНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ЗЕМЯ

- Но защо благодарение на хората от местата и вилитe и именно в Русия, защо? Каква връзка виждаш тук?

- Разбираш ли, Владимире, Земята, макар и голяма, все пак е много чувствителна. Нали и ти си голям в сравнение с комарчето, но като кацне на тебе, ти го усещаш. Така и Земята всичко усеща - и когато в бетон и асфалт я обличат, когато изсичат, горят горите й, когато човъркат недрата й или изсипват отровен прах, наречен от хората "торове", Нея я боли! Но тя продължава да обича хората, както майка децата си. И се мъчи Земята да попие в недрата си човешката злоба; и само тогава, когато няма сили да я удържи, тази злоба избухва чрез вулканите и земетресенията. А трябва да й се помага на Земята! Само милувката и внимателната обхода й дават сили. Земята е голяма, но е свръхчувствителна. Тя наистина усеща, когато я докосва нежно дори и една човешка ръка. О, как чувства тя и как чака това докосване! В Русия известно време считаха земята за обща и за ничия конкретно. Хората не я възприемаха като своя. След това станаха промените. Започнаха да дават на хората малки участъци земя около вилите. И това, че тези места са малки, съвсем не е случайно - там не е възможна употребата на големи машини. Но затъжилите се за земя руснаци радостно ги взимаха. И бедни, и богати взимаха, защото нищо не може да разскъса човешката връзка със земята. И като получиха своите малки парчета земя, хората изведнъж по интуиция почустваха, че... И милиони човешки ръце с любов се докоснаха до земята! Именно с голи ръце, а не с разни машини хората почнаха да общуват ласкаво със земята по своите малки участъци. И тя почувства това! Усети докосването на всяка отделна човешка ръка. И намери сили в себе си Земята, за да издържи още малко.

- И какво излиза тогава? На всеки човек с вила и участък земя трябва паметник да вдигаме като спасител на планетата, така ли?

- Да, Владимире, те са спасители!

- Да, ама не можеш да направиш толкова паметници. По-добре е за тях да се обяви всеобщ празник, примерно една неделя, или събота и неделя - "Ден на хората от местата и вилите" или "Ден на Земята" да се нарече в календара...

- Ах! Празник! - плесна с ръце Анастасия. - Как добре го измисли. Празник! Непременно е нужен весел и радостен празник.

- Тогава пошари със своя лъч по правителството, по депутатите от Държавната Дума - нека издадат такъв закон...

- Не мога. Те са непробиваеми, защото живеят в ежедневната суета. Толкова много решения им се налага да вземат, че нямат никакво време за мислене... Пък и няма особен смисъл да се нядяваме на тяхната съвест. Няма да им е лесно да осъзнаят, да видят истинската реалност. Никой няма да им позволи да вземат по-верни решения от тези, които сега се вземат.

- Кой пък може да забрани на президента, на правителството?...

- Вие - масите, мнозинството! Непопулярните мерки наричате "правилни решения"...

- Да, така е. Сега има демокрация. Най-важните решения се вземат от мнозинството. То винаги е право.

- Най-висока осъзнатост винаги са постигали в началото само единици, Владимире, а за повечето хора трябва време.

- Щом е така, защо е нужна демокрация, референдуми?

- Те са нужни като амортизатори, за да няма резки сътрения. Когато амортизаторите не са добри, става революция. Периодът на революцията е винаги тежък за мнозинството. 

- Но празникът на хората от местата и вилите не е революция. Може ли да има нещо лошо в него тогава?

- Подобен празник би бил хубаво нещо. Той е нужен на хората, много е необходим! Трябва да се учреди колкото може по-скоро. Ще мисля как може да стане по-бързо.

- Аз ще ти помогна. Аз знам по-добре какви лостове могат да се задействат най-ефективно в нашия живот. Аз във вестниците... Или не, в твоята книга ще напиша за хората от местата и вилите и ще помоля всеки да изпрати телеграма до правителството и Държавната Дума: "Молим да се учреди празник на хората от местата и вилите и празник на Земята." Само че на коя дата?

- На 23 юли.

- Защо 23?

- Подходящ ден. При това той е и твоят рожден ден. Нали тази прекрасна идея е всъщност твоя?...

- Добре. Значи нека хората да пишат в телеграмите си: "23 юли узаконете като празник на хората от местата и празник на цялата Земя". Щом в правителството и парламента почнат да ги четат и да се замислят защо хората им изпращат такива телеграми, ти веднага им метни своя лъч... 

- Ще го метна! С всички сили ще го метна! И ще има празник - светъл и прекрасен! Всички хора ще се радват - и цялата Земя ще се зарадва. 

- Защо пък всички трябва да се радват? Това е само празник за дачниците... 

-Трябва така да се направи, че всички да се радват, на всички да им е хубаво. Този празник ще започне от Русия, ще стане най-прекрасният празник на цялата Земя - празник на душата!

- А как ще го празнуват за пръв път в Русия? Та нали никой не знае как се празнува този празник?

- Сърцето на всеки ще му подскаже какво трябва да прави на този ден, а в общи линии аз ще го моделирам в момента, виж... - и Анастасия заприказва, ясно произнасяйки всяка буква. Тя говореше бързо и вдъхновено. Ритъмът на речта й, строежът на фразите, произношението - всичко това бе съвсем необикновено в този момент. 

- Нека в този ден Русия се събуди на разсъмване. Всички хора, сами, семейно или с приятели ще отидат при земята и ще застанат на нея с боси крака. Ония, които имат свои малки земни участъци, където собственоръчно отглеждат плодове, нека посрещнат първия слънчев лъч сред своите растения. Да пипнат с ръце всеки вид, който са засадили; а когато слънчицето изгрее, нека от всеки плод да откъснат по един и да го изядат. И нищо повече да не ядат до обед. Дотогава да са събрали плодовете и зеленчуците. Нека всеки помисли за живота си, за радостта, за своето предназначение; всеки да си спомни в този момент с любов за своите приятели и близки, да помисли защо растат неговите растения там, с каква цел - и на всяко едно да се опита да определи предназначението. И всеки човек на този празник до пладне трябва да се уедини поне за един час - няма значение къде и как, но непременно да остане някъде сам. Поне за един час да се опита да погледне в себе си. А на обед - да се събере цялото семейство. А също и хората, които живеят заедно, и гостите, дошли отдалече. Да приготвят обяда от плодовете, които е родила земята до обедния час. Нека всеки сложи на масата това, което му дойде от сърце и душа и всички да се погледнат един друг нежно в очите. Нека най-възрастният и най-младият благословят трапезата - и нека почне спокоен разговор за доброто, за всеки, който е на масата...

Картините, които описваше Анастасия изникваха една след друга необикновено ярко. Сам аз се видях как стоя на масата - а наоколо пълно с хора, - увлечен от празника, повярвал в него или, още по-точно, сякаш празникът наистина вече беше почнал. Тогава казах: - Трябва да се вдигне първи тост преди да почне още обяда. Всички да вдигнат чаши! Да пием за Земята, за Любовта... - усещах как вече държа чаша в ръката си. Но тя изведнъж ме прекъсна.

- Володя, нека на тази трапеза да няма от хмелната отрова... - и от ръцете ми изведнъж изчезна чашата...

- Анастасия, млъкни! Не разваляй празника!

- Е, какво, щом искаш, нека на масата да има плодово вино, но да се пие на малки глътки, нали?...

- Е, добре, нека да е вино - да не се променят веднага традициите. А след обеда какво ще правим?

- Нека всички хора се върнат в града. Вече са събрали плодовете от своите места, носят ги в кошнички и черпят всички, които нямат... Всички се радват! Виждаш ли: и ония, които взимат се радват; и тези, които дават се радват. О, колко много положителни емоции! Виж: едно момиченце носи домати и няма кому да даде, вече всички си имат. То е разстроено... И изведнъж намира на кого да даде: виждаш ли как черпи с домат една жена? И момиченцето си радва, и жената сияе от умиление. О, колко много радостни чувства през този ден! Те ще победят много болести - и смъртоносните, и дългогодишните болести ще си отидат. Нека всички - и неизлечимо болните, и по-леко болните излязат в този ден да посрещнат потока от хора, които се връщат от местата и вилите си. Лъчите на Любовта, на Доброто, както и донесените плодове ще излекуват, ще победят всички болести! Гледай, гледай! Не виждаш ли какво става на гарата? Реки от хора с цветни кошници... Виж как светят очите им от безметежно щастие и доброта!

Анастасия сякаш цялата сияеше и все повече и повече се вдъхновяваше от идеята за празника. Очите й не просто искряха, а направо започнаха да изпускат синкава, лазурна светлина. Хиляди нюанси на радостта минаваха през лицето й, сякаш в мозъка й като бурен поток прииждаха картините на Великия празник!

Изведнъж Анастасия млъкна, а след това, като подви единия си крак и протегна дясната си ръка нагоре, с другия отскочи тъй пъргаво, че полетя като стрела - стигна почти до първите клончета на кедъра! Като стъпи отново на земята, тя замахна широко с ръка, плесна с ръце - и ненадейно по цялата поляна се разля синкаво сияние! От този миг нататък всяка нейна дума, всеки звук сякаш почнаха да ги повтарят буквално всяка и най-мъничката тревичка и бубулечица и всеки кедър в гората, дори и най-величественият! Сякаш някяква невидима, грамадна сила усилваше фразите на Анастасия. Тя не говореше високо, но аз усещах, че в момента ги чува всяка жилчица на необятната Вселена. Даже и аз добавях свои фрази, защото никой на мое място не би могъл да се удържи.

Ето какво говореше тя:

- Този ден в Русия ще пристигат гости. Всички ония, които Земята е родила някога като атланти. Ще се върнат като блудни синове. Нека в цяла Русия на този ден хората се събудят на разсъмване! И нека през целия този ден от струните на вселенската арфа да се лее щастлива мелодия. Всички бардове по улиците и дворовете нека свирят на китари. Нека даже и най-възрастният в този ден се подмлади и стане какъвто е бил преди много, много години...

- И аз ли ще се подмладя, Анастасия?

- Да, и ние с теб, Владимире, ще станем млади като всички други! И предишните старци ще напишат на децата писмо. А децата - на своите родители... Дори и най-мъничките дечица, които правят своята първа крачка в живота, ще влязат в един радостен и щастлив свят. В този велик ден няма да има нещо, което да огорчи децата! И нека да няма разлика между малки и големи...

И тогава всички богове ще слязат на Земята. Нека всички богове в този ден се въплътят в най-прости и прекрасни образи. Тогава Сам Бог, Единният, Вселенският Бог ще се почувства щастлив! Нека през този ден и ти бъдеш много щастлив - от Любовта на просиялата Земя!

Анастасия се увлече до забрава от картините на този празник. Тя се въртеше по поляната и танцуваше, обхвата от растящо въодушевление.

- Я спри, спри! - изведнъж викнах аз на Анастасия, разбирайки, че тя възприема всичко насериозно. Тя не просто изказва някакви думи - аз разбрах, че тя отново започна да моделира: с всяка своя дума, с всяка своя странна фраза! Тя моделираше картините на празника! И с присъщата си упоритост ще продължи да ги моделира и да мечтае за тях, докато мечтите й не се превърнат в реалност. Като фанатичка ще продължи да мечтае. За своите виладжии ще го направи, както го е правила двадесет години до този момент. И викнах аз, за да я спра: 

- Ти какво, полудя ли? Та аз се пошегувах с този празник. Пошегувах се, не разбра ли?

Анастасия спря като закована. Като я погледнах в лицето, душата ми изведнъж се сгърчи от болка, виждайки как то се измени. Тя се обърка като дете. Очите й ме гледаха с болка и съжаление. Едва ли не шепнейки, тя най-сетне каза:

- А аз всичко го приех насериозно, Володя... И вече всичко моделирах. И във веригата на събитията вече се вплете звеното на човешките телеграми. Без тях ще се наруши редът на събитията. Аз приех идеята ти, повярвах в нея - и я осъществих. Помислих си, че ти говориш съвсем сериозно за празника и телеграмите, за да мога, както каза, да пусна в действие своя лъч...

- Добре добре, ще опитам. Само се успокой. Може пък тези телеграми никой да не иска да ги изпраща...

- Ще се намерят хора - хора, които ще разберат. Ще го разберат и в правителството, и в парламента ви също... И ще има празник! Ще има! Виж: 

И картините на празника отново препуснаха.

Ето, аз ви разказах за този случай, пък вие постъпете както сърцето и душата ви диктуват.

 

 

 

ПРЕДИШНОТО ВЪПЛЪЩEНИЕ НА МИРОВИЯ УЧИТЕЛ Е БИЛО ПАК В БЪЛГАРИЯ, В ТЯЛОТО НА КНЯЗ БЕНИАМИН (910-970) - НАЙ-МАЛКИЯ СИН НА ЦАР СИМЕОН (864-927). ИЗВЕСТЕН Е С ИМЕТО БОЯН МАГА, който е истинският основател на богомилството, а не поп Богомил. У нас единствено Кеазим Исинов се доближава донякъде до истинския му образ.

Из "ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ", 8 октомври 1898 – 8: „Ето, вторий път ида, откак сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете - и духът Ми е трогнат от печалната картина! За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.”

Преди около 40 години един студент-българист пише курсова работа „Строители на легендата за Боян Мага”. Събира и тълкува всички достъпни извори до този момент за личността му, започвайки от средновековния хронист Лиутпранд (920-972). Ползва изследването на Васил Пундев, разглежда критично версията на Николай Райнов, харесва въведнието към пиесата за него от Нколай Зидаров, не е съгласен само с версията му, че Княз Бениамин е бил начело и на бългрската войска срещу Византия в един исторически момент – едно голямо заблуждение на полския историк от 15 век Ян Длугош. Проф.Петър Динеков демонстранивно не иска да обсъжда със студента тази негова курсова работа, а много по-късно споделя с един общ познат, че тогава си е пазел хляба, защото личността на Боян Мага може да докара идеологически неприятности на когото и да е и след 1000 години... 

Най-хубавият роман за Боян Мага е от Цветан Минков – „Боян Магесник”. Особено силно е едно огнено слово на Боян пред учениците му.

Княз Бениамин или Вениамин е завършил Магнаурскта школа. Пренебрегнал християнското си име и устроения по византийски образец дворцов живот, той демонстративно носи прабългарско облекло, връща се към традиционното Баян (Боян) и старите традиции, към шаманските вярвания и древните знания, опитвайки се да ги съчетае с живота в християнска вече България. Държи се като колобър и магьосник, легендите казват, че е можел да се превръща във вълк, орел и каквото още си поиска. Бил е брат на цар Петър, а според някои версии – и на българския светец Иван Рилски. Има една много интересна книга от Епископ Симеон – вероятно псевдоним на същия Николай Райнов. В даден момент той и Благой Мавров псещават езотеричното общество на съвременните богомили на остров Малта, където ги приемат поради тайния им знак и парола от векове: „Словото опазихме!”. Това ни разкрива и един ученик на Учителя Беинса Дуно - Борис Николов, - който прочита споменатата работа на българския студент и казва: „Ще отидете в Израел, там се пазят най-богатите исторически сведения за Учителя от времето, когото беше Боян”. Досега не знаем някой да е изпълнил това нещо.

Имахме епизод с един швейцарски бизнесмен и банкер, който бе дошъл в България да търси корените на богомилството, понеже се бил сънувал като един от съвършените богомили преди 1000 години. 

Вече има нови изследователи тук и в чужбина, които откриват неизвестни документи за личността на Боян Мага, но не е тук мястото да се разпростираме. За най-общи сведения може да се погледне:

http://petardanov.com/…/16026-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0…/…

Прекрасна е и заключителната глава за богомилите в Монсегюр от един вдхновен и исторически аргументиран роман на Антон Дончев „Странният рицар на свещената книга”. Аудиоверсията ѝ може да се чуе онлайн на адрес: 

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.09-Anton%20Donchev%20-%20Stranniyat%20Ricar%20na%20Sveshtenata%20Kniga.mp3

Но за нас в случая е уместно да се повтори във Фейсбука най-прелестния плод на богомилското учение, вероятно пак вдъхновено дело на Боян Мага, изложен в две глави от книгата на Антон Глогов „Богомилското учение”. От тях можем да съдим защо богомилството и неговите клонове в Европа като катарите, албигойците, патарените и пр. са били подложени жестоко на огън и меч. Как смеят да развечават сатанинската версия на патриархалните учения за превъзходството на Мъжа пред Жената и за „Светата Църква”, която единствена има право да спасява душите и да свързва човека с Бога?...

Етап 10.

Създаването на първия пол на земята – жената

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само 

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадено дотогава от нея, силата на сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода и като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептящата смес, на която почна чрез ваяние да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други животни.

Така биде създаден първия пол на земята – жената.

По-нататък силата на сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни творения: с очи светли и бистри, като сълзите на силата на сътворението и сини като синкавините на надземните висини, с нежни овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение, с коси златисти, игриви и буйни, като планинските ручеи. После силата на сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го къпе, през което време над него слънцето грееше, за да му предаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха: и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти. Възхитена от своето прекрасно творение, силата на сътворението се обърна към него и рече:

- О, мое върховно дело на съвършенство и на последните ми дихания, които влагам в тебе, макар след това да изчезна, щастлива, че ще направя самото тебе вечно и че посредством тебе ще обезпеча всички мои творения в движение на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога силата на разрушението, след моето загиване иска да ги погуби! О, мое дело на последно вдъхновение, което си надарено като мен с милостта и любовта към всяко мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и на любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез силата на разрушението в душите на моите творения, нека чрез тебе бъде нанесена решителна победа над силата на разрушението. О, мое най-съвършено творение, което аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях, и така навеки да носи най-великото добро, което аз влагам сега в тебе заедно с моето последно дихание! О, мое последно творение на любов и на красота, в което влагам всичките мои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за творения и за пресътворения на живот в движение на земята, бъди пол-жена!

Етап 17.

Първият рай на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само 

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на земята, силата на сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с подлените си дихания. Така то доби живот в движение, и сякаш пробудено от сън, то осия с погледа си цялата околност, по който начин се създаде на земята на съвършеният живот в движение. След това силата на сътворението изчезна завинаги, като за свои заместници остави: слънцето, месеца, звездите, земята и всичко каквото бе сътворила на земята заедно с живота в движение, пол-жена.

Силата на разрушението пък, останала само с първичните животни, сътворени под нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да пресъздаде , но когато силата пол-жена се яви между тях, с красотата си така ги обая и ги укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс и силата на разрушението остана поразена.

От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена завинаги, силата на разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата пол-жена, нито между животните, създадени по нейно подсещане.

От тогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само с появата й между живите твари и с погалването им от нейна страна, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота, според вида на самото животно. Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни в пол, те заживяха само в смирение, в леки игри и в ласки, и между тях настъпи мир и щастие.

В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на ласки всред животните у тия от тях, които оставаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплъщение на силата на сътворението, извърши първото творческо дело на земята.

Защото първичният живот в движение, създаден с подсещане от силата на разрушението бе несъвършен, безполов и вън от кръговъртежа за творение и пресътворение, в който силата на сътворението е предопределила да тече животът в движение на земята.

При несъвършенството на животните в движение на земята, които бяха вън от творческия кръговъртеж, които бяха в застой, в мъртва точка, в безполие и в бес, силата на разрушението поиска да им отнеме възможността, като създания на силата на сътворението, да се пресъздават. Силата полъжена, обаче осуети завинаги този замисъл на силата на разрушението, чрез създаването на пола в тях, а заедно с това тя победи и самата сила на разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена.

В изпълнение на своята мисия, силата пол-жена продължи да се любува на мира и щастието, всред които живееха всички земни твари.

Когато тя се явяваше между рибите в водата, за да се опресни в сълзите на силата на сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена.

При това милуване на рибите около силата пол-жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопола, т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяха да се допрат до силата пол-жена.

Защото първите животни във водата, като създадени с подсещане от силата на разрушението бяха също в безполие, но запазвайки вечността си, предадена им от силата на сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадването им на части за създаване на нови животни като тях.

Когато силата пол-жена тръгнеше пък между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване, на която и да било зеленина, зеленината се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините, и по тоя начин се създаде съвършеният рай на земята, който получи вид на най0съвършеното творение в красота.

Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство.

Така на земята не остана никъде място за силата на разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата сила на сътворението.

Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а за другите животни – първичния звуков език.

Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички творения на силата на сътворението, заблеяха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още бедни радости от творчества, които може да им даде тяхната възлюблена, силата пол-жена.

Силата пол-жена дълго се наслаждава от този съвършен рай на земята, но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда, тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното им несъвършенство бяха минали в съвършенство, изпитваха радост на пол и противопол, за нея тази радост бе недостижима и непозната.

При тази мъка силата пол-жена и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замря целия земен рай, чиято царица беше тя, но който не разбираше болката й.

 

 

 

02.02.2017 г. 13,02 ч.

 

Илюстрацията: Великият Архонт на Истината за Любовта и в Любовта и Космичен Учител Мария Магдалина не се разкайва пред Господа за това че е нечиста, а за греха си да мисли до момента на срещата им, че е била блудница.

БЕИНСА ДУНО : : Варна : : 13 февруари 1899 г. : : СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ

ТАКА говори Господ: - Изпълнете Моите заповеди и повеления! Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред Неговия Свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение - и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

ДНЕС, 118 ГОДИНИ ПО-КЪСНО, заставайки още веднъж благоговейно пред тия уж познати нам Свидетелства на нашия Господ, можем да очертаем някои съдбоносни въпроси, които бихме могли самите ние да си зададем на себе и пред лицето Бога. Пред духа и душата си и ума и сърцето си – и пред всички, които вървят в пътя на Истината или си мислят, че вървят в пътя на Истината:

С ръка на сърцето, точка по точка:

- Заверихме ли Истината на Завета Му чрез ЖИВОТА си? Какво е живот за Господа, какво си мислим, че е живот, как живеем? Не се ли отклоняваме ежеминутно от живота за Господа в тъмни и криви пътечки, където търсим нещо друго? Кой е нашият Господ? – Този, който си ПРЕДСТАВЯМЕ, че е Господ, възпитани от някоя лъжерелигия или лъжеучение или повярвали на лъжепоследователите на Истинския Господ? – Или е Истинският Господ, който е Тялото на Бога като Богочеловек в Битието и във всяка населена и ненаселена точка на Битието и помежду тях, и Който идва периодично за пред очите ни, а всъщнот присъства и работи помежду нас невидим и видим постоянно и ни гледа какво правим? Разумяваме ли, че Господ е И ВИДИМ за всички същества - от най-малкото до най-великото, - защото Той е всичко и всички и във всичко и всички около нас, чрез които ни гледа и ни проси за милост, и чака да Му се откликнем? Той лично няма нужда от нищо, нито от милостта ни, но играе тия роли, за да можем да се развиваме ние. – Кой смее да си отговори и да отговори искрено на тия въпроси?

- Какво значи да дадем свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог за нашата вярност към Него? Кой проумява това? Не е ли това призивът да признаем първо истината в себе си и за себе си и истината за Бога и ближния? Колко пъти сме крили пред сърцето си и пред другите и се опитваме да крием пред самия Господ-Бог случаите, когато Духът вика в нас и плаче да Го проявим като Истина и Любов, а ние си правим оглушки и се мъчим да Го потъпкваме? Ето ТОВА Е СВИДЕТЕЛСТВО - да признаем ПЪРВО В СЕБЕ СИ Истината и Любовта като пулс на Бога в нас и в съществата, а после да го признаем и оповестим ясно И ПРЕД ДРУГИТЕ; и не само да го оповестим, но и да запулсираме!

- Тия велики и вещи Слова и Свидетелства, дадени ни от Господа още в края на по-миналия век, могат да се анализират не само във всяко изречение и мисъл, но и във всеки отделен израз, дума, слог и буква. Осъзнали ли сме това, направили ли сме опит? Ето - само още в първия пасаж завалява дъжд от въпроси, над които не сме се замисляли дълбоко. Какво, например, значи, че това засвидетелстване на Истината се осъщесвува чрез ИЗПОВЕД пред Неговия Свидетел? Преди всичко пред самия Него, когато е решил да бъде видим и осезаем за всички – и пак невидим, даже и когато е видим, понеже нечистите умове и сърца не могат да трепнат от съвършенството на Господа, когато е дошъл ЛИЧНО КАТО БОГОЧОВЕК между хората. Шансът за такав среща и такава изповед обикновено е през 1000 или 2000 години на земята, но може да се осъществи и във всеки миг, когато една душа е готова да Го разпознае и да заридае от радост и щастие, че Го е разпознала. Знаем за такива случаи и даже сме им били свидетели и в периодите, когато Той отдавна официално се счита за история. Когато една душа е узряла да Го разпознае и обикне и да Му стане Невеста, Бог ЛИЧНО се материализира или телепортира като Богочовек, като ГОСПОД пред нея, полага свещени ръце над главата й и подпалва завинаги над нея Втория Лъч на Верните на Господа – Лъчът на Смирението. Само СМИРЕНИЯТ може да разпознае Бога на земята като Човек и Господ, когато Той е дошъл между нас на земята или се е сгъстил нарочно пред някого за тази цел. Само СМИРЕНИЯТ не може да живее повече нито миг някъде другаде, с нещо друго или някой друг, но оставя моментално илюзиите и сечивата си и тръгва плътно в стъпките Му и заживява реално С НЕГО И НЕГОВИТЕ ХОРА в Дома Господен. Този Дом не е само една алюзия за Небето, но Дом РЕАЛЕН със семейство РЕАЛНО, реализирано тук, долу, на земята, както е горе на Небето. Този Дом може да е основно на едно място, което за нас няколко десетки години беше Изгревът като братско селище до София, но и на всяко място, където Богочовекът или Богочовек подслонява даже за миг главата Си. Живеем ли ний или си мислим, че живеем, ако обичаме и харесваме някой друг или му се подчиняваме?

- Ето, тук стана явна Втората Тайна – „ИЛИ Богочеловек”. Богочеловек е не само Богочеловекът, но и всяка Негова вярна Птица от Ятото Му, която Го следва беззаветно и се стреми да живее под един покрив с Него или с Ятото Му. Богочеловеци, освен Богочеловекът, е имало винаги още отпреди мига и след мига на Сътворението, има и в момента и ще има винаги. Те не всякога са тъй прекрасни и съвършени като Богочеловека, защото Бог още ги скицира, но в някаква степен те са малко повече образ и подобие на Бога, отколкото тия, които не искат да живеят в Дома на Бога и домовете на Бога през вековете. Бог, даже сам БОГ се удивлява как е възможно Негово създание, в което е вложил част от Себе Си, да не разпознава и да не иска да живее с друго Негово създание. Как може да не остави моментално всичко друго и всеки друг? – Или не става дума за НЕГОВО създание?... Бог въздъхва и заключава: Не, може и да е НЕГОВО създание, но да не е страдало още достатъчно от неверните си съображения, вкусове и избори, от неправилното си чувство за дълг и приоритети, от инерцията на тръпките си към смъртни или безволието си. За сметка на това, когато се осъзнае и освободи, то литва „като торпила” към Любовта и целта на съвършенството. Като торпила, която не унищожава, но сътворява. Бог знае това и по тази причина сътворява и ИЛЮЗИИТЕ в света: пленниците на илюзиите развиват Небивала Носталгия по Бога, носталгия по Отчия Дом, който е едновременно и на едно място, и навсякъде. Под „навсякъде” се разбират сърцата на същества с искра от Бога и техните постоянни или временни обиталища.

Ето колко много неща могат да се изкарат даже само от първите думи в една съкровищница, каквато е „Свидетелствата Господни”!. В резюме, изповедта ни може да се извърши не само пред Бога и Господа, когато е през 1000 или 2000 години видимо и официално на Земята, но и пред всеки друг Негов опитен, чист и верен Свидетел. За случаите в историята от първия вид знаем и от Писанията, и от очевидци в миналия век. Така например, българският писател, учен, художник, професор, ректор, мъдрец, мистик и ясновидец Николай Райнов, най-виден теософ до даден момен и прероден един от водачите на богомилите преди стотици години, някъде до 1944 г. е отишъл в горницата на Учителя, паднал на колене и със сълзи на очи се разкаял за неразпознаването Му до този миг: „Учителю, аз Те познах!” Няма как душата с искра от Бога да не познае Баща си, след като е родена от Него и е била при Него само преди 1000 години, и то в същата благословена страна.  С този акт Николай Райнов получава и възбужда в себе си Втория лъч на Смирението, започвайки с първото спонтанно действо на човешката душа при това Посвещение: Покаянието.

За втория вид изповеди, когато не е лично пред Бога като Богочеловек, можем да свидетелстваме и самите ние, когато сме се изповядвали пред истинските Ученици на Същия; когато и пред нас се разкайвт и изповядват постоянно стотици смирени сърца и души, създадени от Бога.

Какво още можем да извлечем от останалия текст, като размисли и въпроси към това Слово Божие? - Досега не сме изчерпали още дори само първите няколко реда от всъплението, а Десетте същински Свидетелства все още предстои да разнищваме и осъзнаваме. Нека оставим това за следващи публикации, защото текстът е много дълбок и иска цялостно отдаване на ума и духа, за да проникнем, доколкото можем, в него.

 

 

 

03.02.2017 г . 08,16 ч.

 

ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ВЪПРОСИТЕ И РАЗМИСЛИТЕ ВЪРХУ „СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ” от Беинса Дуно, 13 февруари 1899 г. Все още сме в самото начало, 10-те свидетелства тепърва следват за обсъждане в следващите ни публикации.

„Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение - и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима Благост и вечна Милост.” - Кой може да каже със сигурност, че знае какво е „пълнота на сърцето”? Ако не знае, но е честен, най-многото да признае, че поне веднъж в живота си е обичал „с цялото си сърце” – на почти всеки човк му се е случвало. Но при всички случаи това е била ЛЮБОВ С ОБЕКТ и този обект е бил несъвършен. И ТОВА е обич, и ТОВА е любов в някаква степен - тя е нишчицата, която ни държи живи. Словото казва, че без личната любов дори и на едно същество - любовта с обект, - вселената пак би рухнала. Любовта с обект си има свое висше тяло и свой център в мозъка и тялото на човека, на повечето ангели и на две категории богове. И все пак, при нея съществуват поблеми. Да си представим, че сърцето ни е богато и имаме 10, 50 или 100 валенции към някого, защото харесваме съответно толкова качества в личността му. Обаче каква е гаранцията, че той наистина ги има всичките или има само някои от тях, а не сме си ги измисили ние, защото много ни се иска? А и да ги притежава, каква е гаранцията, че той има точно толкова ненаситени валенции и че иска да ги насити именно от нас и изцяло с нас? Проблемът на тази сложна психохимия се разиграва драматично по целия свят, откакто свят светува. В обръщението Си Бог ясно казва, че истинската пълнота на сърцето е възможна, само ако е насочена не към друг, а към НЕГОВ СВИДЕТЕЛ; а в най-добрия случай – КЪМ НАЙ-СЪВЪРШЕНИЯ МУ СВИДЕТЕЛ. Най-съвършеният Свидетел на Бога се нарича Син на Бога, Господ, Учител, и по тази причина Той отговаря - в случая, когато е на Земята - за 60 милиарда душѝ и е свързан с тях, общува са тях, отговаря за живота им. Ако когато не е само е локален, а в обема Си на Миров Учител - на МИРОВИЯ Учител, - Той отговаря за ВСИЧКИ духове, души и тела с искра Божия в Битието. Ако ние сме създадени по образ и подобие на Бога, сърцето ни трябва да има точно толкова валенции за обич и любов, колкото има и Бог - т.е., безброй. Именно по тази причина, когато Духът иска от нас да отговорим на Свидетеля с ВСИЧКАТА ПЪЛНОТА НА СЪРЦЕТО СИ, това означава да действаме с минимум 60 миилирда валенции, ако ние и Свидетелят отговаряме за Земята в момена; а с максимум безброй - ако живеем в Дома на Бога. От това следва, че няма как да не обичаме и любим всички и всяка от душите, които са към дадено слънце или една планета, към един звезден остров, една вселена или цялото Мироздание на Господа. Само такова сърце може да има пълнота, само за него Бог може да каже „Сине Мой, дай ми сърцето си” - защото знае, че сърце, създадено от Него, не може да се побере в капка или океан. Опитите ни да отдадем „цялото” си сърце някому, който не е цял, неизбежно свършват с крах. Ние сърцето си ще отдадем на БОГА, а на някоя или някои от частите Му – само с толкова валенции от ДРУГИТЕ етажи на естетсвото ни, колкото решим и колкото съществата могат да поемат. Който иска ЦЯЛОТО ни сърце, той не знае какво говори.  Същото важи и за ума. ЦЯЛАТА пълнота на ума си ние можем да отдадем само на Този, Който е Цял. Ако се опитваме да впрегнем всичките сили и центрове на ума си само за професия, кариера, сцена, хоби; за някоя област на познанието или практиката или само за някое общетво, за отделен народ или отделно човечество, то, каквото и да постигнем, горе ни считат за безумни или малоумни. То е, защото сме суетни или защото се опитваме да подобрим материалното или социалното положение на същества, които не искат или не могат да живеят за Цялото. Следователно, така вредим на Битието и спираме еволюцията им. Не че тия професионални или благородни усилия на частичния ум не допринасят нещо – все пак борбата за сносни условия на живот подобрява живота. Но небесната статистика показва, че без духовен и божествен подем, подобрените условия на външния живот не само че могат да спрат еволюцията на съществата, но и да я провалят. В противен случай, нямаше да има толкова много самоубийства в най-добре уредените страни и в самодейните опити за райове. Духът, душата, сърцето и умът, създадени от Бога, имат нужда от НЕЩО ПОВЕЧЕ.  Ако говорим за ПЪЛНА пълнота на УМА, с която да се изповядаме пред някого и с която да му сътрудничим, този Някой може да е само Бог или само Свидетелят на Бога – Неговият Син. Защото само те са цялостни, само те са с такава емкост, която отговаря на възможностите на божествения ни ум. А ВСИЧКИТЕ валенции на божествения ум могат да бъдат наситени изключително и само от Словото и Делото на Бога – от нищо друго. Това не означава да не изпълняваме съвестно задачите на ума си в конкретното общество, в което са ни изпратили да живеем, но духът ни трябва съвсем точно и ясно да знае каква част от ума си употребяваме за конкретното общество и каква остава за Работа за БОГА. Светските хора, амбициозните, тщеславните, екстровертите отдават всиките сили на ума си само за света – даже и в извънработно си време. Но колкото и да са способни и гениални, те правят това само с ЧАСТ от ума си – с ЧАСТИЧНИЯ си ум. Те не знаят, че ПЪЛНОТАТА НА УМА изисква цялостност и пълнота на ТОЗИ, за Коготото работим, а това го има само Бог, ЦЯЛОСТНИЯТ Бог.  Какво значи за Му се изповядваме и да Му отдаваме пълнотата на сърцето и ума си „без всяко стеснение”? Само това, че не бива да се стесняваме пред Него да бъдем напълно откровени, да не крием нищо пред душата си и пред Него, ако искаме да сме здрави и нормални? – Не, думата „стеснение” в случая означава и „стесняване”. Ние постоянно стесняваме или напълно затваряме проходите на ума и сърцето си по посока на Бога, за да изпълним астралните си щения, човешките си амбиции и задълженията си към смъртни хора. Бог иска да Го любим и да работим и мислим за Него СЪС ВСИЧКА СИЛА, С ЦЕЛИЯ ОБЕМ И ЦЯЛАТА ПЪЛНОТА на сърцето и ума ни. Това ни го е казал още преди 2000 години.. Само тогава Той ще ни даде всичко, за което копнее душата ни; само тогава ще се отвори за нас напълно със Своята „неизмерима Благост и веччна Милост”. Отшелниците, монасите, аутсайдерите са разбирали тази посветеност на Бога превратно и са преставали да бъдат социални. Живеели са с половин залък или на гърба на другите. Но не това иска Бог сега от нас. В съвременния етап на живота ни за Бога и подвижничеството за Бога, Той иска от нас САМО СВОБОДНОТО НИ ВРЕМЕ. Именно за свободното време се бори с нокти и зъби и Злото, да да ни изпие енергията, да вземе живота ни и душата ни. Било чрез светски интереси и съблазни, било с лични куки и кукички, Егоизмът, Тъмнината и Злото се борят със всичка сила да ни отнемат времето за Бога – СВОБОДНОТО НИ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ВРЕМЕ.  Та стартегията и тактиката на човека на Бога днес е само една - борба с цялата мощност на духа си да опази свободното си време за ЖИВОТ ЗА БОГА, МИСЛЕНЕ ЗА БОГА И РАБОТА ЗА БОГА. Това значи живот и работа за СВИДЕТЕЛЯ НА БОГА – УЧИТЕЛЯ, И ЗА СВИДЕТЕЛИТЕ НА БОГА – ПТИЦИТЕ ОТ НЕГОВОТО ЯТО. Именно там и само там е реално да включим ВСИЧКИТЕ валенции, ЦЕЛИЯ потенциал на сърцето и ума си – да проявим ПЪЛНОТАТА на ума и сърцето. При всички останали случаи няма кой да оцени възможностите и мощта им. Няма общество, няма и човек с такава съвест и такава емкост. Ако хвърляме бисерите си там, където не ни разбират и обичат и не ценят плодовете ни, не само че ще се изтощим, но и ще се обърнат да ни разкъсат. За света ние сме ПЛЯЧКА - енергийни, умствении и астрални „мръвки”. Той иска да ни изконсумира докрай. Ако не му се даваме изцяло, той ни прави виновнии и ни наказва. Обаче, ако му се даваме само в рамките на работното ни време или на строго регламентирано време, такъв свят и такива лични отношения можем да приемем донякъде. Ако околните спазват регламента и ние държим всичко под контрола на духа си, тогава и вълкът ще бъде сит, и агнето цяло. „Вълкът” е светът, светските хора, с които сме заобиколени. Няма как да избягаме от тях, ако искаме да сме ученици на Бога. В 99.99 на сто от случаите в пълна сила важи изказването на Учителя, че който не работи или не учи в света, не е Негов ученик. Това важи в голяма степен и за изпълняването на ангажиментите ни в личния ни живот. С тази разлика, че не позволяваме на Животното в себе си и в другите да заграбват ЦЯЛОТО ни свободно време. Както искат - ИЛИ строго в рамките на времето, което сме им отпуснали, или БЕЗ тях! В един благословен момент на живота и еволюцията ни, когато Кармата ни освободи; когато лошото животно в нас е вече претопено и искащи "животни" около нас вече няма, понеже вече няма какво да ядат от нас, ние имаме свободата да се посветим на Бога и на божествените хора ИЗЦЯЛО. Да живеем за Бога и Ятото Му - само това е Истинската Любов, само това е Истинската Истина. Ако сме стигнали до тази Истина, тогава „Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето”. Какво означава това? -Това означава да я изречем вътре в сърцето си и пред някой Свидетел на Бога. КАГЕГОРИЧНО; да я засвидетелстваме пред Небето НЕ САМО НА ДУМИ, НО И С ДЕЛА.

НИКОЛАЙ АЛЕКЕЕВИЧ НЕКРАСОВ:

Для блага ближнего живи, Свой гений подчиняя чувству ВСЕОБНИМАЮЩЕЙ ЛЮБВИ.

ЖИВАЯ ЕТИКА, 224: „Потому так прекрасны устремления к ЕДИНОМУ фокусу Иерархии, так можно вместить все Указы Высших Сил. Только так можно достичь Наших Заветов и примкнуть к огненному творчеству. Фокус огненный, ВСЕОЗАРЯЮЩИЙ И ВСЕОБНИМАЮЩИЙ, дает жизнь каждому творческому начинанию”

„Ибо для античной культуры перед человеческим разумом стоял один ВСЕОБНИМАЮЩИЙ объект познания - космос, (В.А.Конев: ДАНТОВЫ КООРДИНАТЫ - проблема определения ценностного бытия)

Ми Сол:

ВСЕОБНИМАЮЩАЯ ЛЮБОВЬ

Сегодня я без ума влюблен в небо! Сегодня я люблю всех людей на свете.

Михаил Моргулис: „Самое главное в искусстве – ВСЕОБНИМАЮЩАЯ сила.” (Кoд Евтушенко - всеобнимающая сила)

То, что составляет характерная особенность мышления Спинозы – его унверсалность, ВСЕОБНИМАЮЩАЯ полнота взглядов и положений

ЖИВАЯ ЕТИКА 437: „Ибо водительство духа есть мощъ ВСОБНИМАЮЩАЯ И ВСЕВМЕЩАЮЩАЯ.”

НЕИЗВЕСТЕН АВТОР:

ВСЕОБНИМАЮЩАЯ Вечность - Молитва Матери святой! Растопит злобу, бессердечность, Сердца наполнит красотой.

„Он — нежность до кончиков волос, она — сплошная, ВСЕОБНИМАЮЩАЯ нежность…” (Марина и Сергей Дяченко, "Привратник")

„Вдох - ВСЕОБНИМАЮЩАЯ нежность, выдох - НЕИСЧИСЛИМОЕ блаженство...”

http://www.aspiration.net.ua/,

 автор - Прозрачный)

МАХАТМА ГАНДИ: „Има в света една ВСЕОБЕМАЩА, необяснима, загадъчна Сила.”

 

 

04.02.2017 г. 14,11 ч.

 

13 февруари 1899 г., "СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ” : : „Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?”

ВЕЛОСИПЕДЪТ НА ТАЗИ УНИКАЛНА ИСТОРИЧЕСКА ФОТОГРАФИЯ е точен нагледен пример за всичките ни случаи в живота, когато се завързваме за нещо или някого без да мислим или позволяваме да ни завържат. Когато не предвиждаме възможност да се отвържем или да ни отвърже навреме някой друг. Естеството на азизма, на егоизма и на света е такова, че той ни хваща, пленява ни и расте и набъбва само за себе си и поглъща всичко - не го е еня кого е погълнал и повлякъл и как се чувства ДРУГИЯТ.

НЕКА СИ ПОЗВОЛИМ СВОБОДАТА да обсъждаме Свидетелствата Господни не поред – въпреки че редът, в който са изложени, има своето фундаментално значение. Тоест, последователността от 1 до 10 в случая е една съвършена божествена диалектика, в която всяко следващо е строго субординирано от предишното и от всички предишни. Значи, ако изпълним първото, изпълняваме всичко.

В БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО на същия този върховен Свидетел на Бога има и такива думи: „Няма нито един случай в човешката история, когато светът да не е излъгал и ограбил някого”. - Въпреки че в диалектическата енциклопедия на мисли от Словото имаме и положителни твърдения за Света.

Светът, когато говорим за дяволската му основа след Грехопадението, се занимава почти изключително със съзнателни и несъзнателни измами и грабежи. Не само на престиж и вещи, но и на чужда свобода и енергия. ТАКОВА е естеството му - ако можем да говорим за дяволско естество.  В него вилнее неудържимо всевластната сила на азизма - егоистичното изхождане само от себе си и изключително от себе си. Големият въпрос е той виновен ли е – или Господ е допуснал ада с изключителната цел да проверява шкартото на Битието. Такова шкарто ИМА. Ние не правим изключение – докато се хващаме на въдиците и съблазните на света и не умеем да се пазим, ние сме шкарто и трябва да се раждаме и прераждаме, за да добием друга воля, друг вкус. Егоистичните деца на света са абсолютно и тотално убедени, че всички са длъжни или някой от всички трябва да изпълнява изключително само техните представи за общуване или щастие. Егоистът е несъкрушимо убеден, че като си представя че обича, той наистина обича. Той не съзнава, че неговата „любов” и грижите, които полага за тия, които „обича”, са 1000 на сто стратегия на неговата собствена любов към самия себе си. Кучета, котки, роднини, близки, съпрузи, любими, „сродни души” се хвърлят да ни прегръщат и целуват или ни подхвърлят кокал за да ги обичаме не защото ни обичат, а защото нещо е необходимо до смърт на самите тях. Когато някой поднася букет или дворец, апартамент, оргазъм, вила, яхта, автомобил, кариера или пътешествие, всеки може да се трогне и да си помисли, че „добрият” човек прави това заради „любимия”, а не заради себе си. Ала възможно ли е такова нещо за ТИТУЛЯРА, който задължително вписва сам себе си като УЧАСТНИК в пиеската? – Не може! Това е един от 144-те теста за мотивация, може би първият. Няма собственик, който да се оттегли веднага в неизвестност и да предостави благодеянието си на другия да го консумира сам или с когото поиска. И двамата може е да си мислят, че това е „любов”, понеже на такова нещо ни учи традицията, но на практика това е СДЕЛКА. Контракт между купувач и продавач - единият си купува удоволствие, другият му го дава, защото чрез него получава също удоволствие или нещо друго. Дори и когато е първият случай – сделка само за взаимни удоволствия, - това пак не е любов, но егоизъм. Използваш другия, за да получиш емоционална сигурност или удоволствие. Има ли в света съпруг или любовник, който да помисли КАКВО ТОЧНО е необходимо на ДРУГИЯ? Може ли той да изходи от СПЕЦИФИЧНИТЕ потребности на ДРУГИЯ, а не от своите собствени, напр. нуждата от свобода и приятели? Егоистът, форменият егоист, иска и може да прави само това, което му се прови на самия него; не иска и не може да направи това, което му се прави на другия. Разбира се, зависи кой точно е другият и какво точно му се прави, разрушава ли то свещени еталони в душата ни - или един от божествените еталони в душата ни е способността й да се разтяга заради ближния до определени граници; това, което правим, съдейства ли за усъвършенстването и добруването на цялата вселена? И още един неразрешен и като че ли неразрешим въпрс: защо много хора са разтегателни до немай-къде за по-недостойни хора, а за по-достойните нямат и грам разтегливост? Или това не е разтегливост на душата, а на съображенията? Идеята за саможертвата и компромиса същесвува и в еснафското общество, но тя там обслужва пак само егоистични цели по принципа на "комбѝната". Сатанинската формула, дошла от бабите ни и приета безусловно от плебейството и църквата, е една: "той" е длъжен да подсигури УСЛОВИЯТА, а "тя" - да му се отблагодари с една своя анатомическа особеност и с послушание, със слугинство. Ако тя или той нямаха тая анатомическа подробност и спообността й да доставя удоволствие; или ако купувачът не може да подсигури условия или собственост, сделка няма. Има ли някъде изключение?  КСЛАСИЧЕСКА КАРТИНКА: светът се дели на дресьори и клоуни. Има още много други участници в цирка, но тук се спираме на първите двама. Ясно е с какво и как се занимава дресьорът. Ако и вкъщи е такъв, както на арената, няма начин косата му да не е четина. Напротив, услужливият клоун иска да угоди на всички и да живее живота НА ДУГИТЕ. Когато при това е и балансьор, той гледа нито една палка да не падне на пода. Да направи щастлив всеки тъй, както ДРУГИЯТ иска, да не откаже на никой, да помогне на всеки. Ако някъде не успее и изпусне на земята дървената или пласмасова илюзия, преживява трагедия. Затова класическият образ на палячото е плешивата глава с два мощни фандака коса от двете страни, червеният или морав разгамбен нос, трагикомичната физиономия и различните по размер и кройка ръкави и крачоли с различен десен. Това е безкрайният нещастик и добряк, който става неадекватен поради вечното разминаване на желания и поведение. Прави заради другите това, което не иска да прави; не прави това, което му се иска, за да не притесни някого, за да няма конфликт или да не се изложи. Периодически от очите му църкат на метри цели струи от сълзи, но в същото време се кикоти и премята, за да развесели егоистичната публика. Примерно, има въпиюща нужда да бъде сам, но това не може да се случи никога, понеже другите имат неотложна нужда да бъдат обгрижени и устроени или да разиграват представите си за служене, помагане, братство, приятелство и „любов” – изключително благородно... Или точно обратното – раздира се от самота, но всеки е зает с обслужване на друг егоист и няма време и желание да се занимава със странчни работи. Или ако има, прави го според СОБСТВЕНИТЕ си представи за добро. КАРТИНКА: всички крещят, трещят и пищят денонощно наоколо заради излишъка си на енергия, всеки прави със всичка сила това, което му се прави. В стаята на клоуна се влиза през пет минути и всеки иска внимание, а няколко котки фучат из стаите като фугасни снаряди. Когато са на гардероба, изчисляват точно като планински козички как да скочат точно върху клавиатурата на компютъра и да легнат там, понеже им е топло.... Целуват човека и се търкат в него с упоение не защото го обичат, а понеже това доставя удоволствие на самите тях. Разбира се, често животните и ни лекуват, но това е друг въпрос. Животното в никой случай и по никой начин не може да си представи, че любовта е да правиш това, което ДРУГИЯТ иска, и да не правиш това, което той не иска. А ако не си животно, а си вече човек – да се попиташ какво иска и собствената ти душа, а не само отворената уста на другия. Абсолютно никой не се интересува, че за да дойде приказка от Плеядите или да се чуе музика от Сириус е необходима поне една седмица пълна самота и тишина. Няма някой, който да пази палячото да прави това, което може и иска да прави. В пространството се разиграва яростна битка със спонтанни желания и движения на хора и животни; за да се опази клавиатурата от тях или от разливащи се течности. Талантът на палячото като бивш вратар в мачовете помага донякъде някои „топки” да се отбият...  Детето е прелестен пример за абсолютен, тотален, законен и прекрасен егоизъм, защото прави каквото му се прави; то може да иска със всичка сила без никакви угризения на съвестта и да скача на кревата 5 часа, защото природата му иска движение. Такива са и повечето дресьори. Въпросът е виновни ли са те - или са виновни тия, които им се дават безусловно и без нито грам, нито помен от самозащита и съпротива? Въпросът към всички във връзка с тия картинки е следният: кому са верни клоуните и палячовците в живота: на Десетте Свидетелства на Духа – или на представите си за търпимост, обич, любов, етика, хуманизъм, балансиране, добро и прислужване?

 

 

05.02.2017 г. 06,35 ч.

 

13 февруари 1899 г., „СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ” : : „Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия, Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, Който е говорил?”

Последната дума тук всъщност е най-първата – по принципа на божественото четене отзад-напред. Само Бог, който е Благ и ражда благи и смирени деца, е Истинският Бог.

Именно за скромните и смирени души, които разпознават Баща си и братята си и живеят с тях, важи изречението „Ако не станете като децата..."

ВЕЧЕ РАЗБРАХМЕ, че който повярва в Първото Свидетелство и го превърне в живот, той няма защо дори и да чете останалите девет: те ще се инкрустират моментално в духа и душата му за вечни времена. Има милиони томове с прения и трактати за Истинския Бог – всяка вяра и религия иска да си Го присвои и обявява Бога на всяка друга религия за неистински. Не подозира, че самата тя по този начин си прави харакири – пред очите на Бога се самоубива завинаги. Щом някой има нетърпимост към вярата и Бога на някой друг, той самият и вярата му вече са се самоубили, самоликвидирали - вече не съществуват в очите на Бога, ако ще да се скъса от церемонии, молитви, благодения и ритуали. Щом някой в името на своя „Бог” унижава, онеправдава, елиминира, граби и унищожава вярващите в друг Бог или невярващте, то неговият собствен „Бог” е Дяволът. Няма защо тук да се разпростираме с доказателства защо в рая има и атеисти, и езичници, и индуисти, и будисти, и старозаветни, и християни, и истински православни, и истински католици, и истински евангелисти - и т.н. Ако някой отрича това, той просто се легитимира, че никога не е и помирисвал рая, нито още по-горните обители на Бога.

Но че има ЕВОЛЮЦИЯ на верите и религиите, една от друга все по-съвършени и по-близко зо Бога, това също е факт, обаче е една много голяма тайна. Ако тя бъде разкрита и се проповядва с цел да възвеличаваме „НАШИЯ” Бог, „НАШАТА” вяра и религия над която и да е друга и със самочувствието, че тя е „единствено права”, в очите на Бога тя вече сама си е забила нож и не съществува.

Но децата на Бога се разпознават по още три неща:

Първото е, че правят всичко възможно и неъзможно ДА НЕ СЕ РАЗПОЗНАВАТ, т.е., да не бъдат разпознати никога от никого. В тях има тщеславие НУЛА – никога няма да изскочат като въшка на челото да твърдят, че са свързани с Бога и Учителя и говорят от Негово име; не дай си Боже – да се рекламират или да позволяват да ги рекламират, че са Негова Тръба, Негово въплъщение или въплъщние на Сина му, на Майката Божия или на някой велик пророк и светия – и т.н. Те не искат да са „велики”. Никога няма за заемат ръководно място в някоя фалшива йерархия, навъртаща престиж, налагаща канони, раздаваща или продаваща „спасение”, знание, чинове и посвещения; експлоатираща сърца и души и грабеща енергия и материални ценности в името на Бога. Никога!

Като знаят, че могат да бъдат разпознати по това, че заемат последното място, децата на Бога нарочно не седят там винаги, а се омесват с другите някъде накрая или по средата на тълпата. Излизат начело само в много редки случаи - само когато БОГ поиска това от тях, но четата им знае, че те са НЕОФИЦИАЛНИТЕ, ИСТИНСКИТЕ лидери. Затова четата им дава и живота си, и душата си за тях. За тия лидери важи поведението на Гърбавия Роб от приказката за Абу Бекир: „Аллах, Аллах, аз нямам повече работа в този град, понеже човешко ухо разбра за приятелството ми с Тебе...”

Втората тайна е, че все пак децата на Бога ПОЧИТАТ Разпознаването. Но не ТЯХ да ги разпознаят, а да се разпознават самите те един-друг със сестрите и братята си, родени от Бога. Да предпочетат ТЯХ пред вички други и да живеят за Бога и в Бога именно с тях в Дома на Бога, не с някой друг. С други се омесват само врмененно, за да подадат някому ръка. Поиска ли някой да задържи ръката им за по-дълго време, отколкото е определено, децата на Бога знаят как да се освободят. Ако сами не могат, понеже ги е жал, сам Бог се заема с това – отсича ръката на нахалния. Изпраща го при друг егоист, за да види себе си като в огледало.

Третата тайна е, че роденият от Бога, от ИСТИНСКИЯ Бог, може да живее САМ. Той няма нужда от нищо и от никого. Но ако го виждаме понякога обвързан, то е защото това е необходимо на други. Той владее изкуството да се завързва и отвързва сам - когато Бог реши или по своята собствена воля.

На тази тема има един интересен текст: „Осияния за Самотата”:

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=942&book=26

 

 

05.02.2017 г. 07,44 ч.

 

13 февруари 1899 г., „СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ”: "Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега?"

ВЪПРЕКИ ЧЕ ТАЗИ ИЛЮСТРАЦИЯ е вече слагана тук и другаде неведнъж, тя засега е най-подходяща за разглежданата тема.

- ЕДИН ВЕЛИК, ДРАМАТИЧЕН МОМЕНТ от еволюцията на боговете, ангелите и човечеството! Добре, вече са получили Първото Посвещение на Вярата, приели са Единия, Единния, Единствения Бог, заживяли са за Цялото и отдават цялък на всички, на всякого и всякога - по волята Божия и собствената си свободна воля, без замисляне и незабавно. Обаче знаят ли те, че Бог съществува и като Господ – като Богочеловек в човешко тяло на Земята и не само на Земята? Познават ли това твърдение на Духа на Христа чрез Емануил Сведенборг?

Още някога, Бог и Господ Кришна задава този съдбоносен въпрос на любимия си ученик Арджуна и му казва: Аз съм Познавачът на Полето и на всички полета; живея вечно във всичко и всички – и пак съм независим от всичко. Който е роден от Мене, Който Ме познае като Господ и Бог в последното ми идване на Земата в човешко тяло, той няма защо да се ражда и преражда повече, няма да отиде след смъртта си като другите при авторитетите, на които са се покланяли, а ще добие вечен живот и ще си се върне в Мене завинаги”. Това не е някой точен цитат от Бхававад Гита, още повече че и тя е обезобразена от десетки некадърни или недобросъвестни преводи и интерпретации, а еднин сборен синтез ПО ДУХ на казаното от Кришна в „Махабхарата”.

Св. ап. Петър отговаря по същия начин на Госдпода-Бога Иисуса Христа и така получава и доказва Второто си Пентагрално Посвещение на Смирението: от главата му от този миг излизат вече два лъча нагоре:

"А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески? Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците. Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Maт. 16:13-19).

ДНЕС НЯМА ЗАЩО да разправяме за още стотици и хиляди подобни достойни души, дорасли до Смирението и Получили Второ Посвещение именно по тази причина: разпознаването на Господа на земята при последното Му идване на земята. Имаме свидетелства и за Джиду Кришнамурти, и за Рене Генон, Алберт Айнщайн, Папа Йоан XXIII - Ронкали, Далай Лама, Даниел Цион, Онисабуро Дегучи, Николай Райнов, Николай Калерт, Достоевски, Толстой, Святослав Рьорих, Жое Клемандоре, Махариши Девмурти, прф.Гоял, Ганга Вимал и още много други; говори се и за Пако Рабан и Бил Гейтс и др. Не изключваме и в някои от тия случаи да се разпространяват само легенди, без фактически доказателства. За Небето не е важно, че подобни човеци са известни в света – това им прави чест, само защото, въпреки известността си, те са били способни да се наведат като пълния житен клас и да поискат да станат отново Ученици на Бога. Иначе това Посвещение се получава много повече от неизвестни хора. Науката за Второто Посвещение на планината Морея, където пръв Аврам е станал Авраам, защото е проявил Смирение, е гояма и обширна наука – тя се изучава из цялата вселена.

Знаем, че при Воторото Посвещение трябва да разпознаем Бога на земята като Господ "лице в лице, физически", че трябва и да се докоснем до Него и буквално или Той да ни докосне. Знаем за случаи, когато едно дете се ражда, само за да стане тази кардинална Среща - и после то си отива от този свят. Знаем за случай, когато Един Българин е ходил с някого по пътищата и срещнали един просяк, но придружителят на Българина не е искал да му даде милостиня, да обърне внимание на Просяка. Водачът му казал: "Знаеш ли Кой беше Този? - Той беше Христос!" Знаем още, че през вековете много духовници и самозванци са експлоатирали още една тайна - че "ръкоположените" от Църквата или от някой ересиарх са ръкоположени от Бога и затова лековерните са им целували и им целуват и до днес ръка. Но знаем и това, че влиянието на Бога може и наистина да се предава на другите контактно, ако става чрез Негови смирени деца, получили Второто Посвещение. Именно затова говорим за братски живот и братски иницитиви не от дистанция.

Поради огромността на тази наука и практика в Битието и твърде тънките ѝ и тайни детайли, няма как тука да се разпростираме върху нея. По-добре е да се обърне още веднъж внимание на един особен материал на тази тема, който вече е пускан неведнъж и във Фейсбука. Никога няма да е излишно да го препрочитаме отново и отоново:

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1231&book=35

 

 

 

05.02.2017 г. 12,11 ч.

 

13 февруари 1899 г, "СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ" : :„Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, Който изработва твоето спасение?”

НА ПРЪВ ПОГЛЕД, няма особена разлика между първото и третото сивдетелство, обаче ИМА. Тук вече ни се говори конкетно за Духа – ТРЕТАТА Еманация на Бога, Релизатора. Вярващит в Бога по линия на първото свидетелство все още не е окончателно спасен, въпреки цялата му вяра и всичките му духовни подвизи. Това, което говорихме за качествата и добродетелите на ученика от Първа Посвета – Посвещението на Вярата или мисията на „Планината Арарат” - не е още пълно постижение и спасение, то е само Входната Врата, началото, вярата на Ученика в Единния Бог и Словото Му, НАЧАЛОТО на придобиването на тия добродетели.

Не е още спасен дори този, който се е докоснал до Господа или до човек на Господа физически, макар и да е разпознал Божественото не само на небето, но и на земята, и да се опитва да живее с хора на Божественото. Необходими са ОЩЕ качества и добродетели, които да добие съзнателно до пълно съвършенство, за да може Духът да изработи неговото спасение. Тогава, кои са тия качества и добродетели, кои са плодовете или кой е плодът на Духа. Казано е:

„А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон." Гал. 5

За целта можем да прочетем и проучим още веднъж една от най-фундаменталнте беседи от Учитела на тази тема:

https://triangle.bg/b…/1923-12-23-10.1998/1924-02-03-10.html

Може да си и припомним Молитвата за плодовете на Духа:

"Господи на Обичта, Боже на Любовта, ние Те призоваваме в Твоята милост. Приемаме страданията, които ни изпращаш, с радост на нашето сърце. Приемаме мъчнотиите, които допускаш за уякчаване на нашия дух. Ние без колебание, без двоумение ще изпълним Твоята блага Воля. Изпрати ни Твоя Дух да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плода на Любовта, благото на радостта и мира - основата на Твоето търпение и милосърдие. Дарувай ни дара на вярата, кротостта и въздържанието. Благослови ни, както Си ни благославял винаги. Направи Името Си нам мило на душите. Въдвори Царството Си в нашите души. Храни душите ни с Твоето Слово, да укрепнат в нас всичките Твои добродетели. Нека Твоите светли Духове на Обичта, Вярата и Надеждата да пребъдват в нас сега, и всякога заедно с Тебе! Възнасяме хвала и слава на Тебе, Единнаго Господ и Бог на великата жертва. Амин."

НА ТАЗИ ТЕМА също има безброй речи и томове и тонове от трактати в християнството, но тук ще завършим само с няколко изречения:

Който няма Любов или не я проявява, не може да е човек на Духа. Освен това, знае ли някой какво е Любов, щом като сам Бог не иска да й дава точни определения или я изяснява по все нови и нови начини безкрайно много пъти?

Който не е доминантно радостен и не предизвиква ведрина и радост в околните поради тежкия си характер, също не може да бъде свързан изцяло с Духа. „Доминантно” – понеже има дни и периоди, когато радостта няма как да е на трон. Скръбта и отчаянието понякога вършат по-добра работа, когато поводите за радсост са оскъдни поради страха или скържвостта в човешките сърца. Оттук следва, че ако не откриваме радостта вътре в себе си, а я очакваме само отвън, ние сме обречени. А вътре в себе си я откриваме постоянно, само когато раздаваме. Това не зависи от никой друг.

Който не твори и не извира мир, няма нищо общо Духа. Вътрешният и вътшният мир наистина са едни от най-красивите плодове на Духа. Духът е преди всичко миротворец. Друг е въпросът, че Духът понякога държи и меч, но с него той пъди и преобразява враговете на живота, за да се ражда живот, а не смърт.

Без дълготърпние, пак нама как да сме свързани с Духа. Не търпение, а ИМЕННО дълготърпение: 7, 14, 21, 28, 35, 42, 49, 56 години в един живот – и т.н. Бог ни търпи манвантари наред, докато узреем. Струната на Аза се опъва и звъни кристално само по този начин. Човек трябва да устоява на злото и несгодите така, че да не се огъне до счупване. Да не сменя тъй често обектите на вниманието си както незрелите души; да държи дълго време една своя нишка на поведение, една постоянна дейност, дори постоянно местожителство и една постоянна и доминантна душевна връзка много години наред без отклонения, ако иска да узрее в него този прекрасен плод на Духа – дългоърпението.

Благостта, както узнаваме още в първото Свидетелство на Господа, извира директно от Благия Дух, Бога, Цялостния Бог. Но тя се проектира като поведение и като конкретен плод и на Духа. Понеже Духът ражда Истината, Свободата и Работата, Неговата сецифика в изразяването на благостта е именно в тия сфери: БЛАГОСТ в изразяване на Истината, БЛАГОСТ в борбата за свобода, БЛАГОСТ във всяка работа и работата за Делото. Благост и в чертите на Красотата, която съшо е плод на Духа. В редките случаи, когато Учителят не е благ и размахва камшик над търговците в храма, Той играе тази Своя роля перфектно, но вътрешната благост и в това време не изчезва от сърцето Му нито за миг. Човекът на Духа може да бъде гневен, но никога - озлобен.

По същия начин можем да разсъждаваме и за милосърдието, вярата, кротостта, въздържанието. Не само да разсъждаваме, но и да ги проявяваме като зрели плодове на Духа.

Задаваме си въпроси: милосърдие, но към кого и към какво? Абсолютно безусловно – или в рамките на Истината и Високия Идеал и под контрола на Духа?

Вяра в какво и в кого? – В лъжеидеалите и лъжерелигиите и техните пророци – или в Истинския Бог?

Кротост напълно безусловна ли при всички случаи в живота – или понякога твърдост и суровост в опазването на душата и духа и на беззащитните същества?

Въздържание какво и от какво? Много хора и ангели се въдържат от любовта и спонтанността; много хора и даже ангели на земята не се въздържат от храните и отровите на ада, от отрицателните мисли, чувства, думи и постъпки.

Само при тия девет плода на Духа, ако Благият и Вечен Дух ги намери напълно узрели в нашия живот, Той се заема с нашето спасение от Старата Земя и Старото Небе и ни възражда чисти и нови в Новата Земя, Новото Небе, Новата Вселена.

 

Тогава, именно, за нас не важи повече никакъв Закон. Любовта сама създава законите, но те са излишни, когато лодката на Закона и Вярата стигне до брега на Любовта.

 

06.02.2017 г. 09,41 ч.

 

3 февруари 1899 г, "СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ" : ”Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя?”

В ЕДНА МЪДРА КНИГА се казва: „В този век Учителите ще дойдат сред вас като приятели”. Сам Господ Христос дойде като ПРИЯТЕЛ при учениците Си и народа. Приятел значи „при ятото” – не в самота или само в гнездото с някого. Приятел значи и „Приет Ел”, т.е. „Приет Бог”. Не само приет вътрешно и от Писанията, но да приемем и Бога в ДРУГИЯ. „Другарство” произлиза именно от тази дума – „ДРУГИЯ”.

„Изскуството да бъдеш ДРУГИЯ” – неслучайно преведохме тази уникална книга на Володя Леви. Изхождащите само от себе си не могат да бъдат Другари и Приятели. За тях собственият им фанатизъм и себизъм, собственият им инат и мнение разрушават всички шансове и възможности да се получи Другарство, Приятелство. Те са „диви кози” - не можеш да очакваш да те утешат и приласкаят.

„Няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш живота си и душата си за ПРИЯТЕЛИТЕ си”. КАЗАЛ го е Човекът, въпреки че в различните преводи на Евангелието това изречение търпи варианти. И Този Човек го ДОКАЗА – отдаде за приятелите Си не само живота Си, но и душата Си. Това е един абсурден, много неразбираем текст в Евангелието. През всички векове всички религии и попове ни кандърдиват да спасим душата си, предлагат ни с охота собствените си услуги за това. И изведнъж идва някой и казва „И ДУШАТА СИ”... Тия думи на Учителя преди 2000 години са един парадокс, върху който е имало и има и до днес непримирими прения, хиляди различни интерпретации. Сам „Врагът Человечески” е петимен да ни вземе душата, защото знае, че тя е най-ценното. Как тогава да си дадем и душата, а не само живота? Къде отива цялата религия с нейните предупреждения и институции, които си мислят, че ни спасяват душата? – Въпреки че сам Христос не си дава Душата на Лукавия, когато той му предлага богатствата на цялата вселена, с „лека ръка” сам Христос ни препоръчва да я дадем на ПРИЯТЕЛИТЕ си.

Явно, тук се крие главното, водоразделното разковниче. „Пазѝ свободата на душата си” – потърждава Бог 2000 години по-късно. Значи, главната жажда на душата е да бъде свободна, тя диша Свобода. А Бог ни препоръчва периодически да я свиваме от вселена до точка, когато трябва да направим нещо за ПРИЯТЕЛИТЕ си. Обаче, предупреждението да пазим и опазим душата си, т.е. Свободата си от неприятелите и най-вече от техния началник Дявола си остава с пълна сила. В Словото до 1944 г. има и такъв съвет: „Нямате право да давате душата си, ако не сте сигурни, че ще я спасите”. Хайде де, как да вържем тия противоположности?

В същата Библия е казано „И врагове на човека са неговите домашни”. Сам Христос го казва. Това е първият и главен коз на Началника на враговете ни: оплита ни в лични чувства и зависимости, за да може чрез „близките” ни да ни вземе душата. Така става в повечето случаи. После включва съблазните и остените на света – „уреждане” в живота, признание, каиера, дълг - и т.н. Нарежда по пътя ни все неприятели и врагове, чрез които иска да вземе душата ни. И ние даваме свободата си именно на тях – продаваме първородството си за паница леща. Не проумяваме, че животът ни, душата ни, свободата ни принадлежат първо на Бога, после на самите нас и накрая на Приятелите ни – хората с дух и душа, които са „При Ятотото”, с „Приет Ел”. Ти владеят първия синоним на Божия Дух – свещения призив и покана „Елà”. От него зависи и безсмъртието ни, и духът ни, и душата ни; и щастието ни, и свободата ни, и животът ни; зависят и здравето ни, и външният и вътрешният ни вид още от млади, не само на старини. Ако казваме „елà” на Приятелите, а не на кармичните врагове и неприятелите на душата ни, които искат да я поробят; ако каним в своята „светая светих” именно духове и хора от Ятото - ПРИЕЛИТЕ на Бога, - Небето вижда, че имаме БОЖЕСТВЕН вкус и БОЖЕСТВЕНО разпознаване. По тази причина, нашият Отец повече не ни вкарва в изкушение, т.е. „между шамарите” в съмнителни и болезнени кръвни или безкръвни съобщества, за да проверяваме вкусовете, съображенията и теориите си. И „безкръвни” – защото дяволът в егоистичния аскетизъм е не по-малко пагубен от Бакхус, а в много случаи и много по-страшен. Развратът на гордостта е от ТАРТАРА - дори под най-долния кръг на ада, докато развратът на удоволствието е в Шестия кръг на ада. Дяволска е и теорията за „чувството за дълг” – зловредната теория на сатанинският окултизъм, че кармата тябвало да се изплаща със стоене в кочината и между скорпионите. Никъде в Словото не е казано, че милосърдието или кармичният дълг тябва да се реализират с плътно стоене в газовата камера с егоистите, които изпускат газове. Гмурецът-спасител си живее на свобода, а се гмурка да спасява само от време на време; тренира добовете си да издържàт за няколко минути, докато спаси някой удавник. Спасителят не стои под водата толкова време, колкото е престоял удавникът. Удавниците около нас, ако са все още живи, не могат да направят нищо друго, освен да ни дръпнат на дъното. Те са в невменяемо състояние. Не е нужно и ние да сме в такова, та да стоим с тях по-дълго, откокото можем да издържим под водата; да не ги хванем откъм гърба с железна хватка така, че НИЕ да диктуваме условията, НИЕ да ги държим, за са спасим и тях, и себе си.

Разбира се, Словото е пълно с тези, антитези и синтези почти по всеки въпрос. Важи с пълна сила и казаното от него, че жена, която търпи цял живот мъжа си алкохолик, е светица. Но проповядващите това като общ модел не цитират и думите, че това важи само в случаите, когато една душа е от ниска еволюция, и ако напусне алкохолика или той умре, тя веднага ще се омъжи за друг, почти сигурно пак бияч, пушач или алкохолик – не може да живее сама. Действията на плебейския вкус са предвидими – неговият шахмат е с най-много 3-4 фигури. Или пък ще се почерни да кукува цял живот, което е още по-лошо - спира крановете на Бога до смъртта си по цялата си инсталация. Тя не разбира, както не разбира и покойникът й, че се е смоубил с цигари и алкохол, за да не гледа вечно една и съща физиономия, да не слуша едни и същи думи. Казва Словото до 1944 г.: „Няма по-голямо нещастие за човека от това да му се метлярка пред очите цял живот една и съща физиономия”. Понякога и благоверните си отиват по-рано, защото титулярът отдавна не гризе кокала - от отвращение или понеже вече няма зъби... Или се оптива да го гризе мижаво, но не го дава на друг - той си е негов, удобен му е за супата... Благоверната, ако не умре, затлъстява прекрасно - все пак душата трябва да яде нещо, и ако то не идва от човек, готварските рецепти и разговорите за тях стават основен смисъл на живота. Понякога - и умните хапчета или духовните практики, но и двете скъпо платени...

Това фундаментално Четвърто Свидетелство на Господа, както виждаме, съдържа секретите и на Приятелството, и на Спасителството. Спасител може да бъде само ЕДИНСТВЕНИЯТ ни Приятел – Бог. Спасител може да бъде и Приятелят, когото ни е изпратил лично Бог – човек в Ятото и от Ятото. Спасители могат да ни бъдат само Сестрите и Братята ни от Ятото, ако вярваме в тях. Затова, именно Свидетелството ни пита в прав текст: „Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя?” – Не говòри за близки и братя по кръв и за семейството на светската мафия, които ни вземат и свободата, и душата, и живота, и здавето, ако не искаме да ги слушме и да им се подчинянваме.

МАТЕЙ 10:

6 Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. 22 и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но който претърпи докрай, спасен ще бъде. 23 А когато ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да обходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде в сила. 35 защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ. 36 И врагове на човека са неговите домашни! 37 Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; 38 и който не взима кръста си да следва подире Ми, не е достоен за Мене. 39 Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази. 40 Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;

 

И ОЩЕ ЕДНО НЕЩО ЗА ПОДСЕЩАНЕ – коментирали сме го много пъти. Защо Христос казва „за приятелиТЕ” си, а не „за приятелЯ си”? Защо подчертава МНОЖЕСТВЕНОТО число? Не е ли нехристиянско, нечовешко, жестоко, много грзно и пагубно, когато някой отдава свободата и душата си за „ПРИЯТЕЛЯ” си - за някой формен консуматор, себист или егоист? Когато редовно изоставя Приятелите си, Свободата си, Ятото си и Бога? Чия психология, религия, етика и философия е това, чий морал – на Истината ли?

 

 

06.02.2017 г. 12,33 ч.

 

В ИЛЮСТРАЦИЯТА СЕ ВИЖДА ЗНАКЪТ НА ОТВОРЕНАТА ТРОЙКА. Той се задейства в съществата с душа и във вселената съвсем наскоро, както се промени и водородът, както се промени и водата и започна да образува навсякъде отворени клъстъри за неограничени гостувания.

3 февруари 1899 г, "СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ" : : "Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание?"

ПЪРВО, КАК ДА РАЗБЕРЕМ КОЯ И КАКВА Е ВОЛЯТА МУ - и че това е ИМЕННО НЕГОВАТА воля, а не на някой негодник – дух, интерпретатор, или самите ние?

ВТОРО, МИНАЛИ ЛИ СМЕ ПРЕЗ ПЪРВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ, за да сме разпознали КОЙ ТОЧНО е Единният, Истинен и Праведен Бог? – Този на църквата ли, този на някоя окултна ложа или на някой дървен философ? Горели ли сме по клади за Него, убвали ли са ни, изтезавали ли са ни, бесили ли са ни, минавала ли е през врата ни гилотина? Нали така излиза и се поддържа Първият Лъч над главата ни? – Или сме се колебаели дали този Бог е Той или дали да вземем плътно участие в Делото Свято, защото Самоопределението не е много удобно нещо. Словото и Делото на Истинския Бог не са много удобни – искат да променим живота си. Има толкова много удобни Богове и глашатаи на "истините" им, които ни учат как да си стоим на сухо и топло, как да се уреждаме в „живота”, как да умножаваме говедата си, как да набиваме ум и разум в главите на ближните си, как да ги задържим в кошарата, как да станем НЕЩО в очите на другите, как да растем в кариерата – била тя светска или духовна...

Ето:

„Казвате: „Да я съжалим...“ - Как ще съжаля един човек, който не е изпълнил Волята Божия? /.../ Гледам лицето ѝ - докарва се пред мене... Казвам ѝ мислено: „Да изпълниш Волята Божия! Ако изпълниш Волята Божия, добре ще ти бъде. Ако не изпълниш Волята Божия, ще те турят на едно голямо изпитание. Ще изгубиш смисъла на живота си. Тъй, както си мислила, ти си дошла само да се радваш на живота; ти си дошла да се жениш, да имаш деца, да имаш свой възлюблен, да се разхождаш... - Сега ни къща имаш, ни дрехи, ни апартамент...“ Ако ѝ кажа тъй, ще се обиди. Говоря ѝ мислено, тя ме гледа и се чуди какво ѝ казвам. Говоря на душата ѝ. Казвам ѝ: „Ще изпълниш Волята Божия. Досега не си я изпълнявала.“ (20 март 1940, „Името Божие, Царството Божие и Волята Божия”)

„Защо ни бият?“ – Много просто: не лягаш навреме и не ставаш навреме; не ядеш навреме; не работиш навреме; не мислиш, не чувстваш и не вършиш волята Божия навреме. /.../ „Защо трябва да изпълняваме волята на Бога?“ – За да се освободите от своите стари възгледи и стари навици.” (26 юни 1932, „Добрата Воля Божия”)

И НЕЩО АБСОЛЮТНО ФУНДАМЕНТАЛНО! ТО ВАЖИ И ЗА ЛЮБИМ, СЪПРУГ, ПРИЯТЕЛ, ПОЗНАТ – И Т.Н. ТАКА ХРИСТОС НИ ОСВОБОЖДАВА ОТ РОБСТВОТО НА РОДОВИТЕ И ПЛЕМЕННИТЕ НИ ПРЕДСТАВИ:

„Казва Христос: „Само онези са ми баща и майка, които изпълняват Волята на Бога“. /.../ Онзи порядък, който искаме, той трябва да бъде порядък на ЛЮБОВТА. Всеки, който изпълнява Волята на Отца Ми, ТОЙ ми е баща, брат и сестра.” (4 януари 1942 г., „Който изпълнява волята Божия”)

„Сега, нека се явят няколко души кандидати, които да приложат Божията Любов БЕЗ СТРАХ. Кандидатите трябва да бъдат нито много млади, които да са влюбени в света, нито много стари, които да напущат света разочаровани. Онези, които се решат да приложат Божията Любов, трябва да знаят, че не ги очаква щастие. Да живеете с великата Любов, това значи да живеете на небето. Който отива на небето, той не може да бъде щастлив. Защо? - Защото трябва да съблече старите си дрехи, които са здраво сраснали за кожата му. Щом съблича тия дрехи, той неизбежно ще изпита големи болки. Не може човек да не страда, щом дерат кожата му. Кажете ли, че можете да отидете на небето без да събличате старите си дрехи, вие ще останете в света, привидно щастливи. Тъй щото, сега искам от вас ТРИМА ДУШИ КАНДИДАТИ. Те трябва да бъдат герои, да носят земята на гърба си. Ако при това положение те не се колебаят, задачата им е свършена. ЧОВЕК УСПЯВА В РАБОТИТЕ СИ, КОГАТО НЕ СЕ КОЛЕБАЕ. /.../ Смисълът на живота се заключава в това да възлюбиш Господа и да бъдеш едно с Него И В МНОЖЕСТВОТО, И В ЕДИНСТВОТО. Постигнеш ли това, ти ще разбереш донякъде поне крайните цели на битието. И тъй, искам ТРИМА ДУШИ КАНДИДАТИ, които са готови да изпълнят всичко, каквото им се казва, без да се колебаят, без да питат защо трябва да направят това или онова, без да се обръщат назад. Това, което предлагам, е лотария, в която печелят САМО ТРИМА души. (12 март 1930, „Идейната обич”)

МОЖЕМ ДА ПРОЧЕТЕМ ОЩЕ ВЕДНЪЖ И БЕСЕДАТА „ВОЛЯТА БОЖИЯ”: https://triangle.bg/b…/1917-01-28-10.2004/1917-04-22-10.html

 

 

06.02.2017 г. 14,53 ч.

 

13 февруари 1899 г., "СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ" „Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело?”

„И – най-после – защо Най-Главният Свидетел позволи да остане в паметта на човечеството и с дупките Си в ребрата и по ръцете и нозете, след като имаше власт да извика легион ангели да пометат Земята? Инвалиди ли са инвалидите или богове и ангели, обещали да дадат живота и здравето си за човечеството? Обикновени хора ли са боговете и ангелите, които са застанали до тях завинаги?”

ОТЕЦ ПАИСИЙ... Хиляди и хиляди преводачи, преписвачи, краснописци и зографи, които векове наред са си вадели очите и са давали и живота, и здравето си без грам компенсация, в името на Истината! Можеха да ходят като другите по райовете на планетата, по удоволствия, ресторанти, курорти, бани и врачове, да си набавят „всичко най-драго” в живота без колебание...

Нищо. Бог е добър. Той ни е казал, че зелените души трябва да има с какво да се занимават, че в света никой друг не мисли, освен Бог. Забавачките и дрънкулките в света, една от които е и здравето, не са никаква ценност за хората, които знаят колко души на ден се отчайват и колко човешки сърца и тела си отиват от този свят само затова, че ДУМИЧКА ОТ ИСТИНСКО СЛОВО НЕ Е ДОСИГНАЛА ДО ТЯХ. Е, как ще си правиш удоволствието и ще се грижиш за здравето си като знаеш, че така си съучастник в геноцид? Да, здравето е нещо велико и голяма част от Словото Божие е посветена на него. Но като знаем, че една дума на Бога трябва да пристигне в точната секунда до човека, който вече ще вдигне чашата с отровата и ще я изпие от отчаяние? Нима не сме имали такива случаи? Как ще живееш като узнаеш, че близък или познат или някой непознат се е хвърлил през прозореца? Нима не сме имали случаи с безкрайно скъпи приятели, които си отидоха по този начин? Как да забравим стотици случаи, когато сърцето ни казва да не спим една нощ или три, за да стигне Слово Божие до някой нещастник? Не знаем ли за случаи, когато някой звъни по телефона на поета и му благодари разридан, че току-що е прочел негов стих, който го е накарал да не пробие с куршум главата си?

ГЛАДЪТ ЗА ИСТИНАТА, ОГРОМНАТА ЖАЖДА ЗА ИСТИНАТА! Колцина са изпитвали този глад и тази неистова жажда, много по-грамадни от мъките на човека, който умира без вода или залък хляб? Кой има сърце да си живее живота и да се грижи за зравето си като знае, че в този миг загиват стотици хиляди хора, понеже Истината не е дстигнала до тях?

Да, Истината трябва да стигне до човека по вътрешен път, но когато душите за затлачени, могат ли това? Тогава само едно изречение в писмо или в ефира наистина може да спаси не само едно тяло от гибел, но една или милион безсмъртни души. Те са безсмъртни, но за да се спасят от смъртта на земята и от нещастията на ума и сърцето им и на физическото им тяло, те трябва да попаднат на късче ИСТИНА, НА СЛОВО БОЖИЕ. Тогава въпросът за здравето на някакъв си човек-едноневка на земята няма абсолютно никакво значение. Разни духовни и политически негодяи, разни милионери и милиардери плащат на цели екипи от слуги и гавази да не падне игла на земята да ги смути, когато си вършат „работата”, а неизвестните работници на Бога често се гърчат от глад и студ или бягат от преследванията на врагове. За какво, за здравето си ли да мислят?

Ето, сам Свиделелят, когато е на земята, понякога дава здравето си, за да спаси човек или окръг от земетресение или за да не избухне война. Или се оставя да го пребият от бой, за да не избухне бомба под салона. Защо най-добрите Му ученици бяха с патерци и в инвалидни колички – защото са грешни ли? Човек или ангел бе любимецът на Бога, който спаси Словото с толкова години затвор? Не допусна ли един Човек, който обичаше Свидетеля повече от всичко, да се разболее тежко от воден плеврит, за да не умре една приятелка от ревност – или за да не се изпълни една заповед за арести и ликвидиране на още хора от духовните среди? Не се ли свърза той за тази цел и с мъглявината Андромеда, за да получи помощ? Не се ли съедини преди малко един ръкав от нашата галакгика с ръкав от същата Андромеда? Къде беше тогава „Братството”, когато той беше на палатка точно по средата на „Изгрева”, защото нямаше къде да живее? Защо позволи да влезе една педя ледена вода и градушка в палатката му и да намокри всичко, след като умееше да изменя линиите на дланите си пред очите ни и да стопява с мисъл градоносни облаци с километри нагоре в небето? И наистина ли нямаше къде да живее – или не искаше да изгони едно младо сеемейство, самонастанило се в наследствената му къща?

 

И – най-после – защо Най-Главният Свидетел позволи да остане в паметта на човечеството и с дупките Си в ребрата и по ръцете и нозете, след като имаше власт да извика легион ангели да пометат Земята? Инвалиди ли са инвалидите или богове и ангели, обещали да дадат живота и здравето си за човечеството? Обикновени хора ли са боговете и ангелите, които са застанали до тях завинаги?

 

 

06.02.2017 г. 18,21 ч.

 

13 февруари 1899 г., "СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ" : : Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря?

БОГ Е ПРЕДВИДИЛ ПРЕКРАСНА САМОЗАЩИТА НА ДУШИТЕ С ПО-СКРОМНА ФРЕНОЛОГИЯ - даже и да са академици, гении и гурувци... Всеки, който се опитва да пробие душевните тъпанчета на такива, бива съден от Небето за углавно престъпление. За да разпознае Словото на Бога и да започне да го разбира донякъде, за да му се възхити, един човек, ангел или бог на земята трябва да е минал през много страдания, робства и екзекуции, да е бил голям учен в много прераждания и в много - баща, майка, гений и светец.

ИНАЧЕ ТОВА Е ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ И ДРАМАТИЧНИЧНИ ПРОБЛЕМИ при така наречените духовни хора. Те имат склонността да изпадат в умствена и сърдечна склероза и да развиват забележителна глухота за Истината, за Бога. Егото им ги кара да бъдат винаги прави и единствено прави, да се затварят плътно за нова информация, която може да развали обзаведения им духовен апартамент. ТЪЙ добре са си го подредили с познати тюфлеци и възглавници, с комфортни цитатни пердета, които пускат плътно, за да не им избелеят мебелите и килимите! За слънце и въздух и синьо небе при тях вече не може и дума да става – те са се оградили със сигурност във всяко отоношение - най-вече със сигурността във вярата си и съжденията си. В очите на ангелите, те са таралежи – прости, наежени, злобни таралежи, които не само се пазят от живота, но и реализират нападения.  Влиза Баща им в апартамента – в тяхната душа. Няма как да не влезе, защото я е създал лично и за Него няма стени, ключове и секрети. Те обаче са се обзавели и с аларми, психическа аларми, която пищят при всеки опит да влезе някаква друга мисъл в главата им, освен неизустеното. Атеистите питат: Какъв е тоя Баща, който пръква такова негодно поколение, глухо за Истината? Защо не приличат на Него – да не би нещо майка им...” - На този въпрос не могат да отговорят и 99% от мъдреците. Той остава за отговор и за нас, колкото и да сме чели досегашните съчинения на Баща ни. Като работна, оперираме с хипотезата за свободната воля - или пък наистина става дума за произход на глухите от друг баща. Или от друга майка?

Сега вече, шегата настрана. Да си припомним пак една фундаментална беседа:

„Словото”.

https://triangle.bg/b…/1934-03-04-10.1999/1934-03-11-10.html

Да видим и:

„Словото бе Бог”:

https://triangle.bg/b…/1941-09-28-10.1998/1942-01-11-10.html

В начало бе Словото:

https://triangle.bg/b…/1936-09-27-10.1999/1937-02-14-10.html 

Разбирането на Словото: https://triangle.bg/b…/1933-09-24-05.2000/1933-10-15-05.html 

Храната и Словото: 

https://triangle.bg/books/seven-talks.1998/talk-3.html 

Който се учи на Словото Божие:

https://triangle.bg/b…/1934-09-23-10.1998/1935-03-31-10.html

Словото стана плът: 

https://triangle.bg/b…/1940-09-29-10.1998/1940-10-27-10.html

Слово и живот:

https://triangle.bg/b…/1935-02-03-05.1998/1935-07-14-05.html

Божественото Слово:

 https://triangle.bg/b…/1943-03-07-10.1998/1943-04-11-10.html

Да се възприеме Словото: https://triangle.bg/b…/1935-09-22-05.2000/1936-03-29-05.html

Разумното Слово:

https://triangle.bg/b…/1937-09-26-10.1998/1937-11-07-10.html

- и всичко за Словото Божие във всичките отпечатани и акашови беседи.

Бащата не иска да лекува децата Си със шокова терапия, защото може да полудеят и оглушеят още повече. Оставя ги на вековете и хилаядолетията – да опитат всичките си теории. От време на време някой прочува и започва да разказва на другите какво е чул. Тези, които са с душа и разпознават Гласа на Баща си, започват да разбират, че Той не е онемял или умрял. Останалите са Го погребали отдавна, за да могат да си развяват байряците. Оглушават десеторно за Вечно Течащото Слово, понеже нямат сметка да почнат да учат от първо отделение. Те са вече видни вярващи, водещи, лектори, лечители, професори, автори, медиуми, „Учители”, бойки и възхитителни функционери. Защо да слушат Бога?

 

Точно затова Бог от десетки години сменя датите и местата на Съборите, за да идват в Космоса само тия, които не си затискат ушите.

 

 

07.02.2017 г. 12,41 ч.

 

3 февруари 1899 г., "СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ" : : „Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?”

УВИ, ДАЖЕ И ХОРА ОТ НАЙ-ВИСОКИТЕ ПОСВЕЩЕНИЯ и даже някои от зелените светии и учители в центъра на пентаграма не са ликвидирали със злобата в сърцето си. Ние сме виждали такива, даже някои от тях са ни дърпали ушите съвсем натурално, физически, така, че е имало опасност да откъснат някое... Били са десетки години около Извора, слушали са стотици пъти свещените думи за слепотата за злото, незлобието, мекотата, благостта, нежността, деликатността и пр., но това не им е повлияло особено. Една дърпа ухо, а друга изведнъж започва да те гледа със стъклени очи и отровна окултна злоба, защото е повярвала на поредната клюка за някого, която няма никакво реално основание. Някоя от младите особи й се е оплакала, че едикой си не иска да се ожени за нея, въпреки че този някой не се е приближавал интимно до нея по никой начин. Нали са ясновидки, защо не проверят случая в акаша? И когато това се повтори и потрети, въпреки че „виновният” даже още не се е и докосвал до нежната страна на Битието, ето че започва да се оформя черното досие на някои хора от тия среди... Бог е казал от кого са родени и с какво си плащат пък ония, които вярват на слухове.  Но това е нищо в сравнение с духовната злоба на ограничени хора, лидери и авторитети, които говорят против други изяви на Необятното или мълчат за тях с десетилетия, защото не ги одобряват. Това си личи и в черепа им, и в лицето им, и във фигурата им понякога, и в аурата им. Не са постигнали още незлобието.  А че Бог се огорчава от всичко това и от още много наши грехове и злоби в повдението ни, не е нещо неизвестно в историята на религията. Бог е най-големият Архат и не трепва и когато се руши вселената, но една груба дума или студенина на Негово създание по отношение на друго Негово създание или към когото и да е било Го жегва право в сърцето - и Той се наскърбява. Не ни обяснява логиката на този феномен – как може Негови създания да не се обичат и обожават, да живеят на дистанция. Оставил е в психиката Си тази опция на огорчаването, за да се замислим. Когато слиза като Господ на земята, виждали са Го и да плаче. Неговата главна мъка е когато родените от Него не се събират, когато живеят сами или с някой, роден от друг баща. Но огорчаванията Му са изключение – Той живее доминантно в пълен вътрешен мир, радост и веселие. Именно затова очертава идеала за съвършения ученик на Бога: „Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява.”

 

В заключние на тази тема – фундаметалното Слово Божие „Свидетелствата Господни” от 13 февруари 1899 г. – можем да се поразмислим и по въпроса защо те са точно 10 и с какво може да се свърже това. Фигурите в Пентаграма по върховете му символизират Посвещенията на Ученика на Бога, а външните фигури – еволюционните степени на материалния, светския човек. Те са на върховете на ненарисуван пентаграм надолу с главата. В езотериката е известно, че пентаграмът е символ въобще на човека – така го изобразява и Леонардо. Той рисува човека, вписан в квадрат и в окръжност. Обърнатия пентаграм представят като символ на Дявола и на Падналата Жена. Докато пентаграмът е без окръжност или окръжности отвън, особено когато се съчетае с обърнатия пентаграм надолу с главата, той наистина може да се приеме с тия значения – духовният мъж в опозиция с материалната, падналата жена, свързана с Дявола. Това е и драмата на Адам и Ева. За тая конфигурация Словото потвърждава, че мъжът и жената без Бога живеят на две различни места в тялото на човека и затова „никога не могат да се разберат” – мотивациите им са непримирими.  Обаче в Пентаграма, даден от „Свидетеля” през 1911 г., видимият и невидимият петнтаграми са вписани в две окръжности, с надпис между тях: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа”. Затова правият и обърнатият пентаграм там имат само положителни значения и изобразяват Божествения Мъж и Божествената Жена, в неразривен съюз и съчетание. Божественият Мъж на този етап е Човекът, който върви в Пътя на Ученичеството – път на Духа. Няма значение дали е мъж или жена по тяло. Божествената Жена е дъщеря на Великата Разумна Природа и затова може да е влюбена само в Духа – в Божествения Мъж. Щом и двамата са с искра Божия, те харесват и обичат най-силно родените от Бога. В някои случаи подават ръка и на закъсалите, но доминантно са като едно семейство в Дома на Бога и са неразделни, понеже следват девиза на Живота: „В изпълнение Волята на Бога...” Неразделни сърдечно и душевно, разделяйки се периодично, за да изпълняват Волята на Бога и за други неща. В една близка или далечна епоха, Божественият Мъж и Божествената Жена ще се открият и съединят окончаелно не само на Небето, но и на Земята. Бог е казал, че в Царството Божие се влиза само по двама. Открием ли сродната си душа или тия, в които тя се вселява, съединим ли се с нея както БОГ иска, ние в един момент ще станем ЕДНО същество и така ще се реализира Езотеричната Сватба на душата и духа.

 

 

 

07.02.2017 г. 19,03 ч.

 

ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ЕДИН ПРИЯТЕЛ ИЗПРАЩА НА ИЗБРАНИ ХОРА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СТРАННИ И ПОЧТИ НЕРАЗБИРАЕМИ ТЕКСТОВЕ - ВЕЧЕ ТУК СА ВКЛЮЧВАНИ ОТ ТЯХ. ЕТО ОЩЕ ЕДИН:

15.Х.144(2008)г. София – Изгрев

БОЖЕСТВЕНА САМОТА, ОПАСНА БЛИЗОСТ, ОПАСНА ДИСТАНЦИЯ

Тази тема протече хиперсъзнателно още в началото на месеца, но по причини, свързани именно с тези три феномена, досега не бе продиктувана и записана по класическия начин.

8:30 - През семето на еднùната (монадата – б.п.) протича силата на самотата. Самотата съдържа Абсолютния в пълен обем, въпреки че Абсолютният не е измерим. Нарушаването на самотата е акт на Абсолютния, когато реши да стане милостив. Тогава Той слиза на различни нива на близост и дистанция, за да има Битие. Следователно, самотата произтича от Небитието, а близостта и дистанцията създават Битието. Не сте се сещали защо "битие" започва с "би" – това е първото разделяне на Абсолютния на две. Всеки бит, всеки живот изисква полярност. От Абсолюта се отделят монада и антимонада – мъжко и женско начало. Досега не знаехте, че Жената в Битието – Мировата Душа, Пралайя – е антимонада. Монадата обича дистанцията, а антимонадата – близостта. Нещо повече – антимонадата търси сливане, понеже е разделена от монадата. Самотата не съвпада с дистанцията. Почти всички измерения съдържат дистанция в различен вид, но нулевото и първото нямат представа и понятие за нея, нямат представа и за близостта. Астрологически, близостта и дистанцията са близките и далечните аспекти, включително опозицията – най-голямата дистанция. Опозицията обаче подпалва монадата, обединява антимонадата с монадата. Тя минава през Центъра, Абсолюта, и затова е способна не само да подпалва, но и да възвръща монадите в Абсолюта. Тъй като управлява Вечността, опозицията редува близост и дистанция и постоянно снове между отчуждението и съединението. Миговете, когато минава през Центъра, раждат периодична самота. В разделения свят – Битието – няма пълна самота. Там тя е периодична. Опасността от прекалената близост е отчуждението от себе си и от монадата на ближния, от монадите на останалите същества. Сноването поддържа Тройния Ритъм. Престане ли човек да снове между себе си, ближния и останалите, пребивава ли повече с някого, отколкото е определено, той вече не е диаметър – става къса хорда. Хордата не минава през Центъра, освен чрез някого, свързан с Центъра. При близостта се образува диада; но ако поне едната монада няма радиус към центъра, почвате да строите сенките на Универсалното Битие – падате в ада. Повечето от съществата в развалената част на вселената си правят колибки по окръжността – правят опити за близост, без да пускат радиуси към Центъра. Правят бродове и бодове по периферията, бродират периферията, бродят насам-натам в ефимерността, не искат да знаят за самота и любов към всички. Приближаването към Центъра, стремежът към Диаметъра се активират само чрез любов към неближния. Аспектите от 90 до 180 градуса изработват разграничаването и съединяването с неближните. Сродната душа, фактически, е нашата най-неближна душа, колкото и парадоксално да ви звучи това. Тъй като обаче диаметърът ни съединява с нея през Центъра, сродната душа има свойството да ни съединява и с най-голямата близост, и с нас самите, и с Бога. През годината имате само един ден за пълно сливане с нея, а, по-точно, една нощ. Търсете аспект с Полярната звезда в противоположния ден на вашето рождение. Който иска да живее или живее с вас повече от една нощ в годината, той със сигурност не ви е сродната душа. Сигурно ще се изненадате, но най-малко сродни са ви най-близките, понеже са най-далече от Центъра. Колкото е по-близка една хорда до 180 градуса, толкова сте по-близко до Бога и до сродната си душа, до великата среща с нея. Който държи неближните на дистанция, а е близък само с ближните и близките, почва да образува цирей, блато в битието. Този цирей трябва да узрее и да изтече; блатото трябва да се пресуши. Това постигат само страданията, които ни говорят от 8 хиляди години, че блатата, в които живеем, са причината за смъртта. Редувайки ближния с неближен, отпочивайки си в пълна самота, ние търсим тия ближни и неближни, които имат радиус. Радостта произтича от радиуса, скръбта идва от скрибуцането на сърцата по окръжността, търсейки приют при неближни и ближни без радиус. Тъгата иде от тангентите към окръжността – тези прави, които си мислят, че са прави, но всъщност са криви. Тангентите са духовете и извънземните, които се опитват да се допират до вас, за да черпят енергия. Те са петимни да влязат вътре, но като не могат, като бягат като попарени от мисълта за приближаване към Центъра, те правят пробиви чрез вашите близки, даже и чрез ближните. Вие отдавна знаете каква е разликата: с близките сте на една територия или се срещате най-често, ближните са предпочетените от сърцето ви. Няма значение дали ближният е далече физически – щом мислиш, копнееш за него, той е вече до тебе. Той обаче, както и близкият, никога не могат да бъдат вътре в тебе и едно с тебе, понеже нямат радиус, не са диаметър. Радиус имат само свързаните със Словото. Затова чрез тях вие ставате Триъгълник. Никой не може да има ближен и близък, освен чрез Словото. Физическата, астралната близост са илюзии, които преминават. Те са свързани с Божественото само в първия миг, но и в първия миг на всяка среща, ако двама не живеят заедно и не се виждат твърде често. Разбира се, има изключения – Това е Приставането и Меденият Месец, Сватбеното Пътешествие. Това е Бременността, Кърменето, Ранното Майчинство. Несвързаните със Словото, нямащите понятие за него, неработещите за него не изпитват потребност да живеят с него и за него, затова търсят радостта у ближния или близкия. Чудят се защо тя бликва само в първия миг или след раздяла. Милиарди опити показват, че близостта без Бога и без периодична дистанция ражда нервност, викове, грубост – биене на аурите. Започва нескончаемо търсене на своето право, потъпкване правото на другия, месене в живота му; започват претенции, назидания и поучения. Хора и ангели не знаят, че с който си бил близък, ближен в един живот, без да има Трети, свързан с Центъра, ще се разделите завинаги или за много дълго време. С това се заплаща егоизмът да си правите удоволствие по симпатии и да отблъсквате "чуждите", към които нямате астрална тръпка или дори са ви противни. Разбира се, имате пълно право да отблъсквате всеки, който не е свързан със Словото и с Всички – не е намерил себе си, сродната си душа и Бога. Ако е намерил себе си, той ще търси самота; ако е намерил Бога – ще търси Словото и ще работи за него; ако е намерил сродната си душа, ще търси и намира всички, които са близо до Диаметъра. Опасността от близостта и дистанцията е голяма, тя е ежедневна. Тя е и еженощна, което е най-тъжно. Правите своите опити вече 200 милиона години – и продължавате да ги правите. С лекота се съединявате по периферията, но лекотата веднага отпада. С лекота се разминавате с Центъра, с неближните и неблизките, към които не изпитвате "тръпка". Не подозирате, че тръпката е астрално явление, сродно с думата "трап". Тя ви вкарва в обстоятелства, при които единственият изход е търпението – метод за оцеляване от тръпката и от трапа. За ония, които още нямат ондѝлиум или са го затворили в 9 съда един в друг, изтърпяването на ближните и близките е единствената им връзка с Бога. Ондѝлиумът е божествена есенция на любовта и свободата, която прави ближния периодичен. Тя прави неближния ближен и ближния неближен, за да отпадне смъртта. Ако не разбираме ближния и искаме да му наложим своето разбиране, ние се отдалечаваме от него. За монадите, диадите и триадите сме си говорили много, но ако някой не приюти неближен и не дистанцира ближен, няма защо да му се говори за това. С говорене се въртят празни воденици, а Бог няма време за това. И така, доднес всички хора и много ангели се занимават с опасна близост и опасна дистанция. Приближават някого и не допускат друг по своя воля, а не по волята Божия. С ондилиум се ликвидира и френологията, валидна само за универсалната вселена. Не случайно събрах и събирам около себе си предимно хора с ондилиум, независимо от физиономиите и черепите им. Това е една голяма изненада за вас. Може да имаш 15 метра теме – ако не приласкаеш неближния без замисляне, не си нищо повече от змията. Може да имаш идеален Камперов ъгъл – ако се виждаш и обменяш аури по-често с хората от "кръвта" или "тръпката", ти пак остаряваш. Излишно е да се разпространяват познания от вертикално естество между хора, които си се връщат по къщите. Не трябва да търсите със свещ начини да изпращате Слово и да се надявате на Гостувания, когато няма незабавен отклик на нито едно от трите полета. Някога казахме, че Словото и Делото, Делото и Животът трябва да се търсят и завоюват с кръстни подвизи. Казахме, че търсещите Любовта и Истината трябва да изтъркат милион елмазени пантофи и да ходят боси след това до оставане по кости, за да дойдат при вас и да си препишат лично едно изречение от Словото. Тази леснотия сега да го изпращате за миг на стотици хора по интернет и те да продължават да се бият като мухи по прозорците на периферията – това не е разпространение на Слово. Ти ще го залееш с океан от Слово Божие, ще го "удавиш" от Присъствие и Възможности – но той пак ще си потърси миша дупчица да си гризе кокала на тръпката с някого или да се грижи само за него. Чувството за дълг е красиво, но ако то е само към ближния и близкия, към неща, които не са Слово, отново ще се напълните с марли и мехлеми. Ондилиум значи страстна любов към Словото и Делото, невъзможност да живеем без тях и носителите им. Ондилиум значи преизпълняване на задълженията към близките, но в ритъм. Отделим ли две трети за себе си и неближния, може и без френология. Короната на Битието е многовърха, най-малко тривърха. Двувърхите корони са любов към себе си и към ближния, но без любов към Бога – нямат зрение за Словото. Те си мислят, че Слово са редактирани писания и театър, че Словото не тече непрестанно. Едновърхата шапка е за магьосници – ето къде ще намерите високото теме дори у черната ложа! Те си мислят, че се посвещават на Бога или на "Владиката" , но любовта към ближния и любовта към себе си у тях липсва. Руската, славянската душа издига прически, шапки и украшения отпред – тя живее само за ближния. Много шапки и черепи на други народи са издължени и издигнати само отзад – пълен егоизъм. И това е необходимо, за да може душата да се разграничи, да се научи да служи на себе си. Косите и бакенбардите, шапките настрани без теме са дива енергия, но пак без Бога. Гръцката килимявка е високо теме, но плоско отгоре – вяра в егрегор, отрязан Бог – липса на милосърдие към другите вери и начини на живот. Всички фуражки са също отсечено теме – стрижеш се под паница, отдаваш рязко чест и отсичаш Божественото; нямаш благост към неближния, мразиш врага и го унищожаваш; мразиш нещата, които не те интересуват. Козирката е като птичия нос, като въздушните асценденти – месиш се в живота на другите, когато не ти го искат. Матроската пак отсича Божественото, но поне не се меси в живота на другите, освен по команда. Двете й лентички са ида и пингала на старото кундалини, но текат само нагоре или само надолу – нямат никакво понятие за Осмицата, за вихрун. Това са авторите и мистиците от школите, които не разпознават Словото Божие и създават собствени, ефимерни райове - търсят духовни и оргàнни наслади без Бога и сродните души. Те се разпознават по това, че гонят само своите задачи. Представят си за "сродни" тия, които им дават наркотик или на които го продават. Лекции и книги-наркотици днес са плъзнали навсякъде, при това струват много скъпо. Струват не само пари, но и живота – даже живота на душата. Не ви приемаме в Живата Вселена, докато не разберете и приложите науката за редуването. Редуването изисква разпознаване и разграничаване. Това става само с космически вкус – с понятие и представа за Мировата Любов и Космичната Обич. Немалко сме ви говорили и за тях. Те са Божественото, а Божественото е над всичките форми. Въпросът е от говорене да се мине към действие, към Живот.

10:31:03 Томът с беседи, който бе взет напосоки, се оказа "Работа на природата" – най френологичният и физиогномичен том на Учителя! Ето какво се падна от него :

"Оглеждаш се в огледалото и казваш: "Не съм красив! Какви лоши гримаси правя..." – Те не са твои, а на твоите деди и прадеди, на ред поколения, които са живели преди тебе. Днес ти ги правиш несъзнателно, подражаваш им. Твое е само доброто, на което можеш да бъдеш господар. В доброто се крие Божественото." (том "Работа на природата": 228-229, ЖЗ`1948, б. "Принципи, закони, сили и форми" от 8. III .1933)

По каквато и линия да вървиш, важно е да вършиш Божията воля. (том "Работа на природата":322, ЖЗ`1948, б. "Полза от знанието" от 12.IV.1933)

Не мислете, че ако сте близо един до друг, само тогава можете да давате. Неразбраните неща са далеч от хората, а разбраните – близо. Следователно, ако се разбирате, вие сте близо; ако не се разбирате, сте далеч. Разстоянието между хората зависи от взаимното им разбиране. Близо си до някого, ако те разбира; ако не те разбира, ти си далеч от него. Истинската близост означава разбиране между два ума, две сърца, две души и два духа. Няма по-красиво нещо от тази близост! Като знаеш това, не търси Бога отвън, не желай да бъдеш близо до Него. Желай да Го разбираш. Щом разбираш Бога, Той ще се всели в тебе. (том "Работа на природата":74-75, ЖЗ`1948, б. "Новата песен" от 25.I.1933)

 

 

08.02.2017 г. 06,14 ч.

 

НЕМИРНИЯТ ВОДОРОД И НЕМИРНАТА ВОДА; НЕМИРНИТЕ СЪРЦА И ДУШИ, НЕМИРНАТА И ИГРИВА НОВА ВСЕЛЕНА - ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНЯ ПРЕД ОЧИТЕ НИ РАДИКАЛНО!

В Словото на Учителя Беинса Дуно от края на 19 век до 1944 г. има извънредно много пророчества за някаква грандиозна трансформация на цялата вселена, която ще стане пред очите ни още в края на ХХ и началото на XXI век. Тя щяла да засегне аблсолютно всичко: от недрата на микросвета - до естеството и конструкцията на целия космос. Всички същества и неща ще се променят коренно, всяка йерархия ще премине с по един чин нагоре, от Старата Земя и Страта Всeлена няма да остане и помен. По-долу се включват няколко извадки от беседите му, взети от интернет. Те са без академични отправки, но и така става. Илюстрацията е фрагмент от картина на Диана Вандерберг. Линкът е от едно извънредно интересно интервю, от което виждаме, че пророчествата на Учителя Петър Дънов днес наистина се изпълняват буквално на всички нива на микросвета и макросвета и във всички нас - удвивително!:

http://www.etv.bg/…/%E2%80%9C%D0%91%D0%B5%D0%B7_%D1%84%D0%B…

Учителят пpeдpичa ĸpaя нa сегашната цивилизaциятa и нaвлизaнeтo ни в eднa съвършено нoвa Злaтнa epa зa чoвeчecтвoтo. Ето какво казва:

C тeчeниe нa вpeмeтo, cъзнaниeтo нa чoвeĸa ce пpидвижвa oт eдин мнoгo дълъг пepиoд нa нeизвecтнocт. Taзи фaзa, ĸoятo индycитe нapичaт Kaли Югa, e нa pъбa нa cвoя зaвъpшeĸ. Днec ниe ce нaмиpaмe нa гpaницaтa мeждy двe eпoxи – тaзи нa Kaли Югa и Hoвaтa epa, в ĸoятo нaвлизaмe. Πocтeпeннoтo пoдoбpeниe вeчe ce yceщa в миcлитe, чyвcтвaтa и дeйcтвиятa нa xopaтa - и cĸopo вcичĸи щe бъдaт пoĸopeни oт Бoжecтвeния oгън, ĸoйтo щe пpeчиcти xopaтa и щe ги пoдгoтви зa Hoвaтa eпoxa. Taĸa xopaтa щe ce издигнaт дo нaй-виcoĸoтo нивo нa cъзнaниe, нeoбxoдимo зa нaвлизaнeтo в тoзи нoв живoт. Toвa e, ĸoeтo няĸoи paзбиpaт, ĸaтo "Bъзнeceниe Гocпoднe".

Щe минaт няĸoлĸo дeceтилeтия, пpeди Oгънят дa дoйдe и дa пpeoбpaзи cвeтa чpeз въвeждaнeтo нa нoви мopaлни ycтoи. Taзи oгpoмнa вълнa идвa oт ĸocмичecĸoтo пpocтpaнcтвo и щe зaлee цялaтa Зeмя. Bcичĸи, ĸoитo ce oпитвaт дa ce пpoтивoпocтaвят нa пpoмeнитe, щe бъдaт oтдeлeни и пpexвъpлeни нa дpyгo мяcтo. Bъпpeĸи чe нe вcичĸи xopa нa зeмятa ce нaмиpaт нa eднaĸвo eвoлюциoннo paвнище, нoвaтa вълнa щe бъдe yceтeнa oт вcичĸи. Taзи тpaнcфopмaция нe ce oтнacя caмo зa Зeмятa, a зa цялaтa Bceлeнa.

Haй-дoбpoтo и eдинcтвeнo нeщo, ĸoeтo xopaтa мoгaт дa нaпpaвят e дa ce oбъpнaт ĸъм Бoга и cъзнaтeлнo дa издигнaт вибpaциoннoтo cи нивo, тaĸa чe дa нaмepят xapмoниятa, ĸoгaтo ce пoтoпят в мoщнaтa вълнa.

Oгънят, зa ĸoйтo гoвopя, щe пoдмлaди, пpeчиcти и peĸoнcтpyиpa вcичĸo. Cъpцaтa нa xopaтa щe бъдaт ocвoбoдeни oт мъĸaтa, пpoблeмитe и нeyвepeнocттa. Mиcлитe и чyвcтвaтa щe ce пoдoбpят и пoвишaт. Bcичĸo oтpицaтeлнo щe ce изĸoнcyмиpa и yнищoжи.

Hacтoящият живoт e poбcтвo. Ocъзнaйтe cитyaциятa и ce ocвoбoдeтe oт нeгo! Излeзтe oт зaтвopa, в ĸoйтo ce нaмиpaтe! Жaлĸo e, чe имa тoлĸoвa мнoгo cтpaдaниe и нecпocoбнocт дa ce paзбepe ĸъдe ce ĸpиe иcтинcĸoтo щacтиe. Bcичĸo, ĸoeтo ви зaoбиĸaля, щe ce cpинe и изчeзнe. Hищo нямa дa ocтaнe oт тaзи цивилизaция! Зeмятa щe ce paзтpece и щe изтpиe тaзи пoгpeшнa ĸyлтypa, ĸoятo дъpжи xopaтa в нeвeжecтвo. Зeмeтpeceниятa нe ca caмo мexaнични явлeния, тяxнaтa цeл e дa cъбyдят cъзнaниeтo и cъpцeтo нa xopaтa. Дa ce ocвoбoдят oт cвoитe гpeшĸи и бeзyмия. Дa ocъзнaят, чe нe cмe eдинcтвeнитe във Bceлeнaтa.

Haшaтa Cлънчeвa cиcтeмa пpeминaвa пpeз paйoн oт Kocмoca, ĸъдeтo e билo paзpyшeнo цялo cъзвeздиe. Πpeминaвaнeтo пpeз тoзи paйoн щe пoвлияe нa житeлитe нa Зeмятa и вcичĸи дpyги плaнeти oт нaшaтa Гaлaĸтиĸa. Caмo Cлънцaтa нe ca зaceгнaти oт тaзи вpaждeбнa cpeдa. Toзи paйoн ce нapичa „Tpинaдeceтaтa зoнa“ , извecтнa oщe ĸaтo „Зoнaтa нa пpoтивopeчиятa“. Haшaтa плaнeтa ce нaмиpa в тaзи зoнa oт xиляди гoдини, нo вeчe ce пpиближaвaмe ĸъм изxoдa нa тoвa пpocтpaнcтвo нa тъмнинaтa. Hиe cмe нa гpaницaтa нa пo-дyxoвнитe зoни, ĸъдeтo живeят пo-paзвити cъщecтвa. Зeмятa вeчe e в eднo възxoдящo движeниe, и вceĸи тpябвa дa ce xapмoнизиpa c вибpaциитe нa възнeceниeтo. Oнeзи, ĸoитo нe нaпpaвят тoвa, щe зaгyбят блaгaтa, ĸoитo ocигypявa издигaнeтo. Te щe ocтaнaт нaзaд в eвoлюциятa и щe тpябвa дa изчaĸaт дeceтĸи милиoни гoдини пpeди идвaнeтo нa нoвaтa възxoдящa вълнa.

Зeмятa, Cлънчeвaтa cиcтeмa, Bceлeнaтa - вcичĸo пoeмa в eднa нoвa пocoĸa пoд импyлca нa Любoвтa. Πoвeчeтo oт вac вce oщe глeдaт c нacмeшĸa нa Любoвтa, нo в дeйcтвитeлнocт, тoвa e нaй-вeлиĸaтa oт вcичĸи cили. Πapитe в влacттa пpoдължaвaт дa бъдaт пoчитaни, cяĸaш живoтът ви зaвиcи oт тяx. B бъдeщe вcичĸo щe ce пoдчинявa нa Любoвтa. Cъбyждaнeтo нa cъзнaниeтo нa xopaтa oбaчe щe бъдe cъпътcтвaнo c мнoгo cтpaдaния и тpyднocти.

Ужacнитe пpeдcĸaзaния нa пpopoĸa Дaнaил, нaпиcaни в Библиятa, ce oтнacят зa eпoxaтa, ĸoятo ce oтвapя. Щe имa нaвoднeния, ypaгaни, гигaнтcĸи пoжapи и зeмeтpeceния, ĸoитo щe пoмeтaт вcичĸo. Haвcяĸъдe щe ce лee ĸpъв. Щe имa peвoлюции и yжacни eĸcплoзии, ĸoитo щe oтeĸвaт в peдицa paйoни пo cвeтa. Taм, ĸъдeтo e имaлo зeмя, щe имa вoдa; тaм ĸъдeтo e имaлo вoдa, щe имa зeмя. ТОВА щe бъдe нaĸaзaниeтo нa пpиpoдaтa зa пpecтъплeниятa cpeщy нeя, извъpшeни oт чoвeчecтвoтo.

Cлeд вcичĸи тия cтpaдaния, xopaтa, ĸoитo ca гoтoви, щe ocъзнaят xapмoниятa и нeoгpaничeнaтa ĸpacoтa нa Злaтния вeĸ. Зaпaзeтe вяpaтa и вътpeшния миp, ĸoгaтo нacтъпят тpyднитe вpeмeнa, зaщoтo нитo eдин ĸocъм нямa дa пaднe oт глaвaтa нa пpaвeднитe. He ce oбeзĸypaжaвaйтe и пpoдължaвaйтe дa ce cтpeмитe ĸъм личнo cъвъpшeнcтвo. Hямaтe пpeдcтaвa ĸaĸвo гpaндиoзнo бъдeщe ви oчaĸвa! Hoвaтa Зeмя cĸopo щe излeзe нaявe. Cлeд няĸoлĸo дeceтилeтия вceĸи щe имa вpeмe дa ce пocвeти нa дyxoвни, интeлeĸтyaлни и твopчecĸи дeйнocти. Oтнoшeниятa мeждy мъжeтe и жeнитe щe ce ocнoвaвaт нa взaимнo yвaжeниe и пoчит. Xopaтa щe мoгaт cвoбoднo дa ce движaт пpeз paзлични измepeния в мeждyгaлaĸтичecĸoтo пpocтpaнcтвo. Щe paзбepaт фyнĸциoниpaнeтo нa Bceлeнaтa и щe ocъзнaят Бoжecтвeнaтa нaмeca във вcичĸo, ĸoeтo ни зaoбиĸaля.

Hoвaтa epa e нa шecтaтa paca. Baшaтa зaдaчa e дa ce пoдгoтвитe зa нeя и дa я изживeeтe. Шecтaтa paca щe ce изгpaди oĸoлo идeятa зa бpaтcтвoтo мeждy xopaтa. Hямa дa имa пoвeчe ĸoнфлиĸти, cвъpзaни c лични интepecи. Eдинcтвeният cтpeмeж нa вceĸи щe бъдe дa oтгoвapя нa зaĸoнa нa Любoвтa. Шecтaтa paca щe бъдe тaзи Любoв. Щe ce издигнe нoв ĸoнтинeнт в Tиxия oĸeaн и щe бъдe нaceлeн oт тeзи xopa. Ocнoвaтeлитe нa тaзи нoвa цивилизaция, ĸoитo aз нapичaм „Бpaтя нa чoвeчecтвoтo“ или „Дeцa нa любoвтa“ щe ce cтpeмят caмo ĸъм дoбpoтo. Πpи нoвaтa paca Любoвтa щe ce пpoяви пo тaĸъв пepфeĸтeн нaчин, зa ĸoйтo днeшнитe xopa имaт caмo бeглa пpeдcтaвa.

Cилитe нa мpaĸa щe ce oттeглят oт Зeмятa. Xopaтa, виждaйĸи чe нямa дpyг път, щe ce opиeнтиpaт ĸъм пътя нa нoвия живoт и cпaceниeтo. Hяĸoи щe ce нaдявaт дa пpoдължи ceгaшния нaчин нa живoт, ocъждaн oт бoжecтвeния peд, нo в ĸpaйнa cмeтĸa щe paзбepaт, чe пocoĸaтa нa cвeтa нe пpинaдлeжи нa тяx.

Hoвaтa ĸyлтypa щe ce ocнoвaвa нa тpи ocнoвни пpинципa: издигaнeтo нa жeнитe, издигaнeтo нa ĸpoтĸитe и cмиpeнитe и зaщитa пpaвaтa нa чoвeĸa.

Cвeтлинaтa, дoбpoтo и cпpaвeдливocттa щe възтъpжecтвyвaт, вcичĸo e въпpoc нa вpeмe. Peлигиитe щe бъдaт пpeчиcтeни. Bcяĸa eднa oт тяx cъдъpжa чacтицa oт yчeниeтo нa Cвeтлинaтa, нo ca пoвлияни нeгaтивнo oт xopaтa. Bcичĸи вяpвaщи тpябвa дa ce oбeдинят oĸoлo Любoвтa, ĸaтo ocнoвa нa вcичĸo ocтaнaлo. Любoвтa и бpaтcтвoтo са oбщaтa ocнoвa нa вcичĸo!

Зeмятa cĸopo щe бъдe пoмeтeнa oт извънpeднo бъpзи вълни нa ĸocмичecĸo eлeĸтpичecтвo. Cлeд няĸoлĸo дeceтилeтия лoшитe xopa, ĸoитo зaблyждaвaт дpyгитe, щe зaпoчнaт дa гyбят cвoитe cили. Te щe бъдaт пoгълнaти oт ĸocмичecĸия oгън, ĸoйтo щe извлeчe вcичĸo нeгaтивнo oт тяx. Cлeд тoвa щe ce пoĸaят, зaщoтo e нaпиcaнo, чe „вcяĸa твap щe пpocлaви Бoга“.

Cлeд изпитaниятa, xopaтa щe пpecтaнaт дa ce пoддaвaт нa гpexoвeтe и щe нaмepят oтнoвo пътя ĸъм дoбpoдeтeлтa. Kлимaтът нa плaнeтaтa щe ce нopмaлизиpa и пoвeчe нямa дa имa пpиpoдни ĸaтaĸлизми. Bъздyxът и вoдaтa щe ce пpeчиcтят. Πapaзититe щe изчeзнaт. Xopaтa щe cи пpипoмнят пpeдишнитe пpepaждaния и щe ce чyвcтвaт щacтливи, чe нaй-нaĸpaя ca ce ocвoбoдили oт пpeдишнoтo cи cъcтoяниe.

Блaгoдapeниe нa идeятa зa бpaтcтвoтo, Зeмятa щe cтaнe eднo блaгocлoвeнo мяcтo. Πpeди тoвa oбaчe Зeмятa щe бъдe cпoлeтянa oт гoлeми cтpaдaния, цeлящи дa cъбyдят cъзнaниeтo. Гpexoвeтe, нaтpyпaни в пpoдължeниe нa xиляди гoдини, тpябвa дa бъдaт изĸyпeни. Πлaмeннaтa вълнa, идвaщa oт виcинитe, щe изчиcти ĸapмaтa нa нapoдитe. Ocвoбoждeниeтo нe мoжe дa бъдe oтлaгaнo пoвeчe. Чoвeчecтвoтo тpябвa дa ce пoдгoтви зa гoлeми изпитaния, ĸoитo щe cлoжaт ĸpaй нa eгoизмa.

Πoд зeмятa ce пoдгoтвя нeщo страшно. Гpaндиoзнa peвoлюция, ĸoятo щe ce пpoяви cĸopo в пpиpoдaтa. Бoг e peшил дa възoбнoви Зeмятa - и щe гo нaпpaви!

Toвa e ĸpaят нa eднa голяма eпoxa. Cтapият peд щe бъдe зaмeнeн oт нoв, a тoй щe възцapи Любoвтa нa Зeмятa!

 

 

12.02.2017 г. 10,24 ч.

 

Една най-нова версия на Пентаграма - само като насока за размишление и за моделите на бъдещия Пентаграм. Абсолютно никой човек, ако не е сам Учителят, няма право да въвежда и разпространява иновации на сакрални неща, дадени от Него, понеже това са висши енергии и те влияят на целия космос. Ако някой твърди, че нещо е вдъхновено лично от Учителя, извършителят на промените отговаря пред Небето дали това е така или не. Има строги френологични, физиогномични и телесни белези у хората, провеждащи Словото и Делото по нови начини. Генерално, Пентаграмът, Панвритмията и пр. могат да бъдат променени само от Учителя, когато дойде пак като Човек на Земята. Тук се прилага опит за вариант на Пентаграма по версията на Франц Шламбора с образа и подписа на Учителя и дъгата под кръговия надпис - и пак според корекциите на самия Учител от 1914 г.: да няма змии в центъра и буквата Ж да е най-отгоре, като корона над главата на Христа (ИЗ ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА, 18 август 1914 г.) Ценното тук е и оригиналното око от снимка на Учителя в триъгълника вляво, буквата Ж с кръгче отгоре, което я прави и знака на божествения Уран – символът на Епохата на Водолея, Системата Учител-Ученик и Школа, на Приятелството и др.  Може да се иска още, според казаното от Учителя – например, буквата „к” да е легнала, както сме я направили в един шрифт: но това ще се приложи по-нататък. Самото „У” от трите букви трябва да е обърнато нагоре – пак според Учителя. Версията тук е на новобългарски, а ще е по-силно на старобългарски. Книгата, изобразяваща Четвъртата степен на обикновения човек – човекът на знанието, – тук е конкретизирана с изображение на „Завета на цветните лъчи” от Учителя, с което този вариант на пентаграма добива още по-голяма сила. Фонът си е пак Рила планина, а в други варианти може да сложим и Молитвения връх при изгрев слънце и други снимки или картини.

НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗА РАЗПЕЧАТВАНЕ И ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ : : МОЖЕ САМО ИНДИВИДУАЛНО, ЗА ДА СЕ ПРОВЕРИ СИЛАТА НА ПРОМЕНИТЕ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 8 АВГУСТ 1914 Г. И УТВЪРДЕНИТЕ ЧРЕЗ ПОДПИСА МУ ВЪРХУ ВЕРСИЯТА НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА.

 

 

12.02.2017 г. 20,12 ч.

 

ВИСОК ПИЛОТАЖ : : РАННИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ : : Разглеждаме „Божиите обещания” - 24 февруари 1899 г.

ПОУКИТЕ:

1.Несмилаемо за нашия ум и изумяващо извън всички граници на разума и въображеинето ни: КАК Е ВЪЗМОЖНО САМ БОГ ДА ДЪРЖИ ТАКЪВ ЕЗИК НА ЧОВЕКА, Когото е готвил от стотици векове и поколения, за да стане сега въплъщение на Неговото Слово и Дело? КАК Е ВЪЗМОЖНО този Човек, който сега за стотици хиляди хора на земята е Образ и Подобие на Бога, да е имал някога такива пороци и недостатъци и да ги има потенциално и в момента на това Послание? И как е възможно той да не се отчая до смърт и да не се отметне от връзката си с Бога - да не помисли, че му говори някой друг? Какво нечовешко разпознаване и смирение и каква вяра трябва да е имал, за да се преклони пред такава строгост?

„И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. /.../ Гледай да не оскверняваш Името Ми! Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.”

Подобни думи на Бога към Посветения Петър Дънов има и в разговорите му с Него по-нататък.

Можем ли да си представим „непогрешимия” папа или някой от съвременните зелени гурувци и духовни парвенюта в такава ситуация и с такова примирение?

Наистина, от средновековието до ден-днешен откриваме такова унижаване и самоунижение в много езически и християнски вярващи, монаси и монахини, но в нашия случай това е нещо свсем различно - става дума за Син Божий. Впечатлява и смелостта на Учителя да ни предаде тоя род текстове непроменени или неизхвърлени. 

Засега можем да проуемеем това ясно САМО В ЕДИН ПЛАН: щом като Този, Когото сега считаме за съвършен, е излязъл от такова семе и такъв корен, значи – има надежда и за нас. Спомняме си свещените думи в Словото, че ако избраните не приемат Бога, то Той и от камъните може да създаде Човеци. Припомняме си и твърдението в Словото Божие, че сега Бог създава една съвършено нова вселена, която ще бъде населена и за която ще му сътрудничат само най-пропадналите хора и духове от Старата Вселена. Значи, не всички престъпници и безволеви хора ще останат за превъзпитаване или претопяване в Старата Вселена.

2. Първият сложен изпит, през който минава дори сам Синът на Бога, е всъщност Второто Посвещение в света на Светиите и Учителите, представено от Центъра на Пентаграма. Той е подобен на Посвещението на Смирението в пътя на Ученика, символизиран от образа на Иисус и случая с Аврам на планината Морея, ОБАЧЕ ТУК Е В МНОГО ПО-ВИСОКА ОКТАВА. Става дума за изпитания на Велики Учители от ранга на Иисус, които вече са минали през Вярата, Смирението, Просветлението, Прображението и Възкресението и са станали безсмъртни. Те вече са постигнали всичко това след стотици въплъщения като човеци във Вселената, но в даден живот приемат тяло с много лоша родова наследственост и карма откъм рода на единия родител – може и да е някой прародител без монада. Може и да е от народ с най-много грехове. Чрез тази хибридност дори на най-върховни Учители Бог преобразува и най-спящата и нечиста материя. Зелен Учител и Зелен Светия от Първото Посвещение в Центъра на Пентаграма никога няма да се примирят с такива унижения, понеже егото им е още обидчиво, горделиво и високомерно. Такъв се представя пред себе си и пред другите с максимална авторитарност.

Така че, в Учителите и в самия Велик Учител, когато минават през Второто Светийско и Учителско Посвещение в Центъра на Пентаграма, има не само дълбоко смирение и готовност да понасят безропотно най-страшни унижения от Бога и от ипостаса Му „Дявола”, но и нещо още по-високо: ЖАЖДАТА И СПОСОБНОСТТА ЗА ПРИСТАВАНЕ. Както смиреният Ученик от Второ пентагрално Посвещение на планината Морея в даден момент прекъсва като с нож развяванията си по други неща и Пристава на Христа и Ятото Му БЕЗУСЛОВНО, така и сам Иисус Христос и релевантите Му в други епохи и по други места във Велената ПРИСТАВАТ НА БОГА ТОТАЛНО. 

До този момент и обикновените хора - функционерите, информираните, гениите и светците; и учениците от Първа Посвета, и Зелените Светии и Учители са своеглави, самонадеяни, самодейци и напълно неуправлями. Стоят като магаре на мост или скитат като подпалени. „Диви кози” - пристават само на себе си и на собствената си представа за правилност.

 И ТОВА е добро – то се нарича самоопределение и самоутвърждаване: там изпитът и ДА ЗАГИНЕШ за истината си и за вярата, ако е необходимо. 

Но има и нещо по-високо. Смирението е висок пилотаж, твърде висок. Голям залък. Не е за устите на властници, функцонери, многознайковци, гении и обикновени светци. Не е и за устата на ЗЕЛЕНИТЕ Ученици, Светии и Учители. Станал си нищожество, прах в нозете на Великия! Чували сме го от достойни хора, в които има Разпознаване; които владееха и владеят всички степени на Просветлението, Преображнието, Възкресението, Полетите, Гнезденето и Белите действа във Всемира. Някъде в Словото се казваше, че в съвършените светове на Бога най-големият талант или ръководител има официлната титла „Последен Парцал”...

Приставането в Любовта, в Ученичеството и ЗРЯЛОТО Учителство и Светийство те прави ГОДЕНИК. От Архат се превръщаш в Слуга, Обожател, Последовател, Почитател. Не само си направил категорично идейния си избор, но и си си избрал ЕДИН-ЕДИНСТВЕН Човек на Бога и ЕДИН-ЕДИНСТВЕН Бог – ИСТИНСКИЯ. Спиш на палатка пред горницата Му дори и при минус 40 градуса студ – дори и когато си в женско тяло. Изпълнявяш нарежданията Му перфектно, точка по точка във всекидневната си програма, дадена ти от Него - и за самоволие и самодейност не допускаш и микрон от мисъл. Той те взема под крилото Си и му се доверяваш като слепец, готов си да те срине и в пропастта. 

Започваш Ученичеството, Святостта и Учителството ПО ВЕРТИКАЛА. Той ще ти одере 40 кожи в едно прераждане! Гордостта и самонадеяността ти се стопяват безвъзвратно и завинаги, отказваш се от парвенющината, ината и авторитета си и от публиката си, ставаш ПОСЛУШНИК. Попаднал си в ръцете на Генерала, Генералисимуса, Гòспода. Готов си да изпълняваш ЗПОВЕДИ. Нещастник! Бил си готов да се подчиниш сляпо на заповедтта на един смъртен на Земята, ако си му подвластен, а на заповедта на Бога не можеш... За зелените души и сърца и зелените умове това е нещо невъзможно – те са в период на духовна бременност - самоувереността и самомнението им и инатът им са неизкореними. Те се подчиняват само на собствената си инициатива и воля - като дивите кози. Не случайно Козата и Козелът, в лошия им вариант, са архетип на Лукавия. Не биха могли да се покорят без къчове и коментари на нещо такова, както в Посланието „Божието обещание”:

„Ти, който отсега ставаш Мой, поверяваш всичко в МОИТЕ ръце. Отсега Аз САМ ще те ръководя, САМ ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча всичко, що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под МОИТЕ крила. Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще Ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утринните зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. /.../

След всичко, бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде ВСИЧКО да изпълняваш, ЗА ВСИЧКО да благодариш. Когато лягаш, когато ставаш, когато ядеш, когато пиеш, когато всичко вършиш - за ВСИЧКО трябва да благодариш в сърцето си!

Аз съм; Аз - Бог Един - ще те утвърдя във всичко и мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота!”

 

 

13.02.2017 г. 21,43 ч.

 

Хронологически, следват „ОТГОВОРИТЕ на Свидетелствата Господни” от 28 февруари 1899 г. В базовия текст забелязахме и вече коментирахме отделни положения; в Отговорите всичко се повтаря, но със съвсем малки допълнения от страна на Отговарящия. Малки, но пак възлови. За да сме изчерпателни, може да разгледаме и тях:

1.Интересно е Кой говори в самото начало. Обръщението е в множествено число – говори се от името на ПОВЕЧЕ същества или същности. Не е сам Бог или Духът на Истината, както обикновено и както е в самите Въпроси-Свидетелства. Може да е Бог в МНОЖЕСТВОТО, може да е Всемирното или Бялото Братство, може да са отделни техни представители в момента, имащи силата и правото да предават Словото на Духа и да препредават отговори. Във всеки случай, тук се разкрива рангът на Учителя Петър Дънов: „нашия брат в Христа-Господа”. Значи, Той е брат на най-висши Същества с Христова монада от Христовата Вселена. Ако пък говори сам БОГ В МНОЖЕСТВОТО, Който е УЧИТЕЛЯТ – Господарят на Универсума, - излиза, че духът на Учителя Петър Дънов или Беинса Дуно Му е Брат, т.е. равнобожествен Бог в Множеството. ...„Един он Нас” – елохимите., говорещи в самото начало на Библията. Те са богоравни и взаимозаменяеми по принципа на синархията. Това няма нищо общо с израза „брат во Христе”, който си разменят смъртните в някое човешко християнско общество, макар и понякога от сърце. 

2. Във Втория Отговор се потвърждава аксиомата, че до познаването на Истината можем да дойдем само чрез Словото Божие; че само чрез него можем да дойдем в съзнание. Това звучи много познато, но мнозина, и да са „християни”, като го чуят или прочетат, прещракват автоматично и подължават да са в космично безсъзнание или в неистината. Защо? – Защото не знаят кое и къде е Истинското, Оригиналното, Чистото Слово Божие. Ползват полуверните и неверните версии на различни църкви, стенографи, редактори, издатели и духовни общества, циментиращи ума и сърцето на човека с отломки от Слово Божие от миналото, монтирани от хитреците в догми.

Псевдохристияните в безсъзнание или в неистината не приемат Живия Бог, Който не престава да говори никога – „умъртвяват” Го във формата на общоприетата представа, че Той е историческа личност и че Словото Му е само това, което е останало в редактираните от Дявола версии на Словото и в ритуалите на Предателите. Предатели - понеже заменят Живот и Еволюция само с молитви, формули, правила, методи, продажби и упражнения. Дори и да са автентично дадени от Бога в някое от слизанията Му на земята и да са останали случайно нередактирани, сам Той постоянно ни подсеща: „Без Любовта, всичко останало е мъртвинà - ПАЛЕАТИВНИ мерки”. 

Мъртвите духовно отричат напълно истината за Вечно Течащото Слово Божие, понеже не им е изгодно отново да се върнат на чина в началното училище. Навъртели са верска сигурност или верски престиж, което е много уобобно, за да си живеят авторитетно, уредено и спокойно.

3.Нещо подобно, изказано по друг начин: „Вярвам в Божия Вечен и Благ Дух, Който изработва СЕГА моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат”. – Значи, Бог не ни е спасил чрез Сина Си веднъж завинаги преди 2000 години – и сега да сме със „шапка на тяга” и да си правим каквото искаме. Това го твърдят основни „християнски” авторитети и институции и по този начин успокояват пасомите си, че не е нужно повече да се грижат за спасението си, освен да го поддържат чрез техните теории и платени услуги. „Който изработва СЕГА моето спасение” – т.е. процесът на спасяването ни тече И В МОМЕНТА, в завиимост от нашите искрени усилия да се осъзнаем, покаем, поправим и тръгнем в Пътя на ИСТИНСКОТО Слово и Дело Божие. „Християнски” спекуланти са продавали индулгенции, но и днес е пълно с такива, по един или друг начин. 

ИСТИНСКИЯТ Бог и Учител, ИСТИНСКОТО Слово Божие постоянно освещават и просвещават човека, който иска да познае ГОСПОДА, а не някой друг или нещо друго. Вòди го в пътя на неговия живот само с една цел – да Го познае така, както го познават БЗСМЪРТНИТЕ, не други. А Безсмъртните Го познават като Вечно Жив и Безсмъртен и общуват денонощно с Него и като с Человек, а не само с Духа Му или с ПРЕДСТАВИТЕ си за Него. Които Го познават истински, те са в Клас и в Час и затова ВНИМАВАТ. Не развиват фантасмагории, функционерства и авторитартва, считайки Го за разсеян или умрял... 

Както вече е казано, Той и в момента ходи жив и здрав и осезаем и напълно видим между редиците в Клас и само ни гледа кой говори в час и с какво се занимава. Или ни пуска в муждучасие и гледа кой какво прави в свободното си време. Всичко, което не е безмерна божествена втораченост в Него може да е прекрасно, но не е Влюбеност и Любов. Влюбността в Бога и Учителя е денонощно вслушване в Думите Му, които текат непрестанно; денонощна работа за Словото и Делото Му, денонощен И ОБИЛЕН И ПЪЛЕН живот за Бога! Самички, с Ятото и в Ятото Му, което е нашето единствено и истинско Семейство; а извън Ятото - където БОГ ни прати. 

Това, за което говори Учителят в този Отговор, не е за всеки. То е само за Учениците и Влюбените в Бога от Второ Пентагрално Посвещение нагоре и за Младенците, Светиите и Учителите от Второ Изумление в Центъра на пентаграма. Всички останали са напълно свободни да се влюбват в себе си и в каквото и да е било друго, в който и да е друг, без Учителят да ги прави виновни по никакъв начин. Всеки трябва да мине по всички пътища на самомнението, амбициите, теориите, сметките, съображенията, тръпките, развяванията и илюзиите си. Да изпита докрай меда и жилото им, за да има после сравнение в безкрайния сладък свят на блаженството и обожанието, в който ще попадне някога завинаги.

Тогава ще отговори правилно и на въпроса на Четвъртото Свидетелство: че вярва в Господа Иисуса Христа като в ПРИЯТЕЛ: Като във Велик Бог и Учител, Който е постоянно не само на Небето, но и на „Земята” – в цялата физическа вселена, универсума. Като във Върховната Птица-Водач, Която е ВИНАГИ при Ятото Си - ТОВА значи ПРИЯТЕЛ! Като в Человек и Богочеловек, Който е ПРИЕЛ Бога във всяко друго същество и затова не може да отхвърли никой - ЕТО какво още означава ПРИЯТЕЛ: „Приет Ел”. Като Баща и Приятел, Който е готов да отдаде и живота, и душата си за ПРИЯТЕЛИТЕ Си – И ГО ПРАВИ. Не само през 2000 години. 

В отговора на Четвъртия въпрос Синът казва още, че вярва не само в Господа, но и във ВСИЧКИТЕ Си Братя, което значи и Сестри. Братя и Сестри в Единомислие. Днес Бог допълни думите Си от едно време и се получи „Братя и Сестри в Единомислие, Единочувствие и Единодействие”: 

Не трябва да се изпусне нито една дума: „ВСИЧКИТЕ” тук има животоспасително, кардинално, душеспаситено значение. Тази свещена дума СЪЩО е в множествено число, както „ПРИЯТЕЛИТЕ” във формулата на Безсмъртието. 

А кои са те – нашите свидни и истински Братя, Сестри и Приятели? – Казава го кристално ясно: „РАБИТЕ на БОГА ЖИВАГО, които се подвизават ЗАЕДНО с мен!” Кому е хрумвало да отвори етимологичните речници и да види произхода на унизителната и многострадална дума „роб”? Не вижда ли, че произлиза чрез палатализация от праславянското „орбъ”, които значи „орбита”? Може ли прокълнат, горделив дух да е в орбита около някой друг, освен осколо себе си и кривите си представи? То е съвършено ясно: паралелно е и с лат. *orbę (родителен п. *orbęte) - роднина на orbus «осиротял», с гръцкото ὀρφανός — пак същото, с арм. оrb (с основа на -о) (род. п. оrbоу) - «сирак», с готск. arbi ср. р. - «наследство», arbja м. - «наследник», с гръцкото. ὀρφοβόται ̇ ἐπίτροποι ὀρφανῶν (Гесихий), с ирл. orbe - «наследство», с инд. árbhas - «мъничък, момченце». Не е ли достатъчо, за да кажем и тук „No comment”?

Но ние се хващаме за всяка следваща дума; ако трябва - и за всяка сричка и даже звук:

В орбита КОМУ: на някой мъртъв книжен Бог в ектениите на Имитантите – или на БОГА ЖИВАГО, както е казано в Четвъртия Отговор на Този, Който е подготвян лично от Него да Му стане последно въплъщение на Земята? Кой имитант има сметка от вечно жив Бог както на Небето, така и на Земята? 

И като последно в този анализ, за преговор - изцеждаме всичко докрай само от едно свещено изречение: КОИ са тия наши братя и сестри в единомислие, единочувствие и единодействие в орбита около „Бога Живаго”? Кои са тия Негови малки дечица, останали сирачета на тая неготоприемна земя, но ЕДИНСТВЕНИТЕ Негови наследници? – „рабите на Бога Живаго, които се подвизават заедно с мен!” – Това са САМО тия, които се подвизават ЗАЕДНО с нас. Не с вкусовете и илюзите си и с чувството си за дълг първо към смъртни, а чак после към Бога, за което, всъщност, никога не им остава време... ЗАЕДНО С ДЕЦАТА И НАСЛЕДНИЦИТЕ НА БОГА В ЕДНО СВЕЩЕНО СЕМЕЙСТВО МНИМУМ 25 ГОДИНИ В ЕДИН ЖИВОТ, понеже харесват именно тях и именно Баща си, а не техните съмнителни имитанти.

 

www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1871008573155728/?epa=SEARCH_BOX

 

 

16.02.2017 г. 12,37 ч.

Россия - абсолютная вершина мира!

Русская женщина - святейшая из святынь!

(сновидения одного иностранца – видео

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/