03.01.2016 г. 08,43 ч.

 28.XII.151(2015)

София – Изгрев

НУЖДИ, СЪЩЕСТВЕНИ И НЕСЪЩЕСТВЕНИ

Видях два прегърнати бука в гората,

прегърнати нежно, кат либета в жар;

от корен до върха обвили се двата – 

столетия пият любовний нектар.

О, буки, казàх им, вий тъй сте прекрасни:

сe дружни във радост и в бедствия зли,

гръм, бури не плашат прегръдки ви страстни,

целувка ви жежка и смърт не дели.

Завидна е ваш’та любов безконечна,

тя пътника радва, прославя лесът...

Какво я направи тъй вярна и вечна?

Какво запечата съюза ви твърд?

Магия ли страшна, ил брачно венчанье,

ил клетви любовни – кажете да знам?

Пленително буките пазят мълчанье

и още по-силно прегръщат се там!

Иван Вазов

НУЖДИ, СЪЩЕСТВЕНИ И НЕСЪЩЕСТВЕНИ 1936.02.16н "Знайното и незнайното", том „Вас ви нарекох приятели”, изд.АСК93:376 Сега ние мислим, че реални неща са тия, които са близо до нас, а онези неща, които са далеч от нас, не са реални. Но реалните, разумните неща, били те близо или далеч от нас, се отличават с едно важно свойство: разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бога за онова Същество, Което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото смислено Същество, което отговаря на нашите нужди. Той не отговаря на нашите лоши навици, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на ония силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух, /които дават здраве, красота, младост, добродетелност и безсмъртие/. КОМЕНТАР: Отново фундаментална мисъл, която обяснява важни проблеми в нашия живот, свързани и с общуването. Бог се проявява чрез хората. Често се чудим защо някои хора, които обичаме и харесваме, а може и те да ни харесват по свой начин, никога не могат да удовлетворят нашите съществени нужди. В повечето случаи не могат, защото не искат, но ние се сещаме защо някои не могат и тогава, когато искат. Щом Бог удовлетворява всичките нужди, би следвало и божественото в човека да има тази сила. Следователно, във въпросните хора няма нищо божествено или то е твърде слабо. Или представите им за Божественото, за любовта и приятелството и за нуждите на другия са крайно различни от нашите. Съществени нужди са тия, които поддържат съществуването на духа, душата, ума, сърцето и тялото ни. Несъществени – тези, които ги разрушават. Друго тълкуване в Словото: думата „същество” се отнася за създание на Бога с искра Божия, което живее щастливо и хармонично с други същества – имат „съ-щения”, взаимни потребности и желания. Ду-мата е съвибрант и на понятието „съ-щастие” – взаимно щастие. Едно щастие е взаимно, когато всеки е родèн от Бога и затова има импулс и способност да удовлетворява всички съществени нужди на ближния. В цитираната мисъл се казва, че няма значение дали разумните същества са по-близо или по-далеч от нас, т.е. дали са ни близки или ближни – важното е че насищат съществените ни нужди. Обяснено ни е, че близки са ни хората непосредствено до нас пространствено, с които прекарваме повечето си свободно време, а „ближен” е този, с когото имаме привличане и сродство над физическия свят. Физически може въобще да не се срещаме или да се срещаме по-рядко. Щом две или повече същества са родени от Бога, те изпитват нужда и имат способност не само да получават любов и свобода, но и да раздават. При това Божественото, за разлика от адското, подарява любов и свобода така, както са необходими на другото същество, а не както са нужни на нас самите или както ние си представяме. Да си припомним една молитва от Учителя: „Господи, не ми е приятно това, което това същество иска от мене, но заради Тебе, Господи, и заради това същество, аз ще го направя”. Това е кодирано в един от елементите на „Слънчеви лъчи” в Паневритмията и в някои народни и други танци – когато единият обикаля другия и после другият обикаля първия. На практика, става дума за денонощие, седмица или месец, когато единият изпълнява желанията на другия, а после е обратно. Но това е половината от Божественото. Третият елемент вече е напълно божествен: двамата обикалят около един общ център - намерили са разковниче как и двамата да бъдат щастливи. В общите фигури и движения на всеки лъч и на цялата паневритмия се дават уникални модели как да бъдем щастливи не само по двойки и тройки, но и в една група от 10, 120 или 144 души. Именно затова Учителят казва в същата беседа за истинския човек: „Той трябва да изучава законите, върху които почива неговото щастие”. Човекът непосредствено до нас в Пентаграма е нашият най-близък, а този, зад когото отиваме или който идва зад нас пет пъти от лъча е нашият ближен. Всеки мечтае да срещне ближен, който да му е и близък – и обратно. Но като няма такъв, животът ни зависи изцяло от свободата да редуваме близък с ближен. Истинското, пълното щастие, значи, е именно редуването на обмени с близки и ближни, които са разумни,. т.е. удовлетворяваме взаимно съществените си нужди. Точно затова шеговито тълкуваме по още един начин значението на думата „щастие” – „ща с тие”, тоест – искам с тия хора, не с ония… Искам да се срещам и да живея с тия, които насищат моите съществени потребности – които ми дават любов, свобода, здраве, младост, живот и щастие. Същевременно, и аз да правя това за тях. В този смисъл, ето какво е „нещастие” - „не ща с тия!” – т.е., не искам да се обменям с неразумните неща и хора, които не удовлетворяват съществените ми нужди или ми предлагат несъществени; нито искам да удовлетворявам несъществените им потребности и желания”. Тук виждаме още една лингвистична и философска тънкост: поне на български език, ако приемем това тълкуване на думата „ща-с-тие” в точния й вид в множествено число - „ща-с-тия”, - излиза, че трябва да търсим не само едно, но повече щастия… Няма по-голямо нещастие от това близкият да си въобрази, че ни е и ближен, а да не може да задоволява съществените ни нужди, да не дава да си спасяваме душата и здравето извън неговите представи и владения. Не по-малко нещастие е когато някой, с който имаме само идейно, душевно сродство, да не иска или да не може да удовлетворява насъщните ни потребности. „Хлябът наш насъщен” е нещо повече от физическото или духовното сродство поотделно. Именно затова ние търсим разумните неща и същества, които са божествени – могат да задоволяват всичките ни насъщни потребности, защото са родени от Бога.

ЕТО ЗАЩО СИЛАТА НА РАЗРУШЕНИЕТО И НЕЙНИТЕ АГЕНТИ И ДО ДНЕС НЕ ТЪРПЯТ БОГОМИЛИТЕ

Из ”Богомилското учение” от Антон Глогов:

Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни – явяването на женски пол, - те заживяха само с кротки, леки игри и ласки и между тях настъпи мир и щастие. В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на милувки между животните, у тия от тях, които оставаха непогалени от силата Пол Жена, като въплъщение на Силата на Сътворението, се извърши първото творческо дело на земята. 

Защото първичния живот без интензивно движение, създаден по внушение от Силата на Разрушението, бе несъвършен, безполов и вън от кръговъртежа за сътворяване и пресътворяване, в който Силата на Сътворението е предопределила да тече живот в красиво и бодро движение на земята. 

Поради несъвършенството на почти неподвижните животни на земята, които бяха извън творческия кръговъртеж и бяха в застой, в мъртва точка, в безполовост и бяс, Силата на Разрушението поиска да им отнеме завинаги възможността, като създания на Силата Сътворението, да се пресъздават. Силата Пол Жена обаче осуети завинаги този замисъл на Силата на Разрушението, като създаде пола в тях, а с това Тя победи и самата Сила на Разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата Пол Жена. 
В изпълнение на своята мисия, силата Пол Жена продължи да се любува на мира и на щастието, сред които заживяха всички земни твари. 

Когато тя се явяваше между рибите във водата, за да се опресни в сълзите на Силата на Сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежава и силата Пол Жена. 

При това милуване на рибите около силата Пол Жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопòла – т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяваха да се допрат до силата Пол Жена. 

Защото първите животни във водата, като създадени по внушение от Силата на Разрушението, бяха също безполови; но запазвайки вечността си, предадена им от Силата на Сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадането им на части за създаване на нови животни като тях. 

Когато пък силата Пол Жена тръгнеше между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване на която и да било зеленина, тя се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и ново размножаване на зеленините - и по тоя начин се създаде прекрасният рай на земта, която получи вид на най-съвършеното творение на красотата. Върху този земен рай слънцето исипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство. 

Така на земята не остана никъде място за Силата на Разрушението. Навред се възроди любовта на силата Пол Жена, а заедно с това - и любовта на самата Сила на Сътворението. 

Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата Пол Жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а за другите животни – в първичния звуков език. 

Зачуруликаха тогава птиците из висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички създания на Силата на Сътворението; забляха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята Сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още по-дивни радости и творчества, които може да им даде тяхната възлюбена - силата Пол Жена.

В историята на религията и истинския мистицизъм носителите на Истината за Любовта не са много. Факелът на безсмъртието или Чашата на Граал премина-ва от Христа в богомилството, а Емануил Сведенборг ги разкрива по един изумителен начин – той е холизатор и предава думите на Христа директно. Ние наричаме откровенията му „математическа словоистина”, понеже там всяка дума и буквичка са незаменими и отговарят брилянтно на 49-те вида логика и на божествената алогика, която стои над тях. Неведнъж сме представяли един български прочит на съчинението му за Любовта и Мъдростта, но тук е уместно пак да се помести за финал една част от него, в потвърждение на факта, че Истината си пробива път през всички векове. Не виждаме принципно никаква разлика между концепцията на Учителя като Бениамин (Боян Мага), представена в книгата на Антон Глогов като богомилска, и тази на Учителя като Христос, Който е диктувал осиянията на Сведенборг. Пълно съвпадение и с днешните Му думи, че „Христос е Човекът на изявената, проявената и осъщес-твената Божия любов”. Божия значи съвършена, гореща, божествена - на всички полета без изключение, включително и в ада. Когато Любовта слезе в ада, всички същества й се подчиняват моментално и някои излизат от там. И ние излизаме от своите адове, само когато приемем Истината за Любовта. Лъжците в морала и религиите и по-слабите умове, които са им повярвали, неизменно стават подвластни на Силата на Разрушението и накрая самите те рухват, понеже се съпротивляват на Силата на Сътворението и нейната невинност и чистота. Ето какво пише Сведенборг:

Всеки човек е едно чувство – и съществуват толкова видове чувства, колкото хора са се родили и ще се родят през вечността. Преди всичко, това може да бъде установено по разнообразието на ангелите на небето и на адските духове, които до един представляват чувства. Ако всеки човек е чувство, това се дължи на обстоятелството, че животът е любов, а продължението и разклоненията на Любовта се наричат “чувства”. Затова чувствата не са нищо друго, освен любов – но любов, подчинена на Универсалната Любов, като на господар или вожд. Тъй като самият живот е Любов, то и всичко, и всяка от неговите същности представлява чувство. Затова и самият човек е чувство. Мнозина в света се учудват на това. Бе ми дадено да чуя лично какво говорят почти всички, преминаващи от природния в духовния свят. Не срещнах нито един, който да знае какво означава “чувство”. А когато им казвах, че чувството е проявената Любов или Любовта в действие, те ме питаха какво е пък това “любов”... Казваха, че любовта си съществувала естествено и че те по разбират що е “мисъл”, отколкото “чувство”. Говореха още, че знаят за чувството от любовта преди брака или от майчината любов към детето, а донякъде и от тази на бащите, когато целуват жените или децата си… Други, вместо за жени, говореха за любовници… Тогава ангелите им отговаряха, че любовта е любов само тогава, когато извира като чувство от самата жажда за живот и за раздаване на живот.

Затова им казваха още, че както не може да има говор без звук, така и няма мисъл без чувство. Така те проумяваха, че човекът е чувство и нищо повече. По-късно разбираха, че цялото Небе и целият ад са разделени на области и общества именно според различията на своите родови и специфични чувства, а не на мислите; и че сам Господ изпитва чувства.

От всичко това следва, че промените и разновидностите на чувствата са безкрайни и че те са толкова, колкото и хората, които са се родили досега и ще се родят до края на Вечността.

Исконната, истинската духовност, следователно, разкрива именно и на първо място чувството – и всяко нещо, свързано с него. По своето най-дълбоко естество, духовността е самата Божествена Любов и Божествената Мъдрост; а по външна видимост и израз – небесна топлина и небесна светлина. Тази топлина и светлина разкриват всички чувство-действия, както топлината на природното слънце прави осезаеми земните неща по мирис и вкус и светлината му ги облича в багри и сенки. И ако вечният живот е достъпен на човека поради любовта му към действието, то е само защото чувството Любов е самият човек; поради това, именно, се казва, че каквито са чувствата на един човек, такъв е и самият той.

Духовната любов не се добива само с вяра без милосърдие, понеже такава вяра е само външна - тоест, недействителна. Щом е без милосърдие, тя е и без чувството любов, което е самият човек. Ето защо, след смъртта тя се стопява като дим.

Човешката воля е самото любовно чувство! Казват “приемник на Любовта” – понеже Любовта не може да бъде дарена на човека извън волята му да бъде приемател. (б.р. - В някои езици думите “воля” и “желание” имат едно и също значение. Явно преводачите на Сведенборг досега не схващат това, ето защо оттук нататък ще заменяме в текста „воля” с ”желание”, където е такъв смисълът. Женският полюс на човешкото атмическо тяло се отличава със способността да разпознава, да се откликва без замисляне и незабавно, да приласкава и да се грижи предано за любимите същества с монада; да живее с тях на нивото на всички чакри и в така наречения “Троен Ритъм”: Самота, Обмяна с предпочетения, Обмяна с всички, които или при които ни изпраща Бог.)

Без желание от наша страна, любовта не може да дойде – тя би си обърнала гърба и би се престорила, че я няма. Оттук следва, че желанието е приемателят на Любовта. 

Че желанието е всичко в човека и че се съдържа във всички негови части и че то е самият човек, както и че Любовта, в цялата й сложност, е самият човек, ще бъде изяснено сега. Това, че желанието е човешката любов, облечена във форма, се вижда ясно от факта, че всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие или блаженство, произтичащи от Любовта, също се усещат и осъзнават. Че принадлежат на желанието, това е очевидно, понеже всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие и блаженство човек преди всичко ги пожелава; и даже, говорейки за тях, той е способен да изрази това свое желание. (б.р. - За голямо съжаление, дхармична спонтанност (спонтанност между сродни души) засега е почти неизвестна на земята. Адските и обикновените духове са способни само на кармична спонтанност: хипнозата, скока на хищника и мазохизма на жертвата. Активната пъклена спонтанност – това е агресията, наглостта, нахалството, безочието, натрапничеството, ревността, собственическото чувство, жаждата за постоянно или преобладаващо присъствие. Също и взискателността, недоволството, разпитите, сцените, изнудването, вампиризмът. Пасивната адска спонтанност се проявява само към близките и кармичните ни връзки – или пък като силна тревожност и готовност да се подчиняваме на агресора, да си правим сметки.)

Относно всяко нещо, което желае, домогва се към него, иска, търси и към което се стреми, той е способен да говори. Признава, че го желае, защото то е чисто и произлиза от неговата любов. Той силно иска това, което желае; иска нещото, към което се домогва, понеже го обича; иска това, за което копнее, понеже го обича; иска го и се стреми към него, защото Любовта го подтиква натам! От всичко тева следва, че желанието и любовта – или желанието и чувството в човека – са едно и също нещо. 

Мнозина поддържат, че мисълта е същината на човека; или че човекът е човек, защото мисли. В действителност, всичките му мисли са чувства: отнеми от мисълта чувството – и ще се превърнеш в пън! (б.р. - Словото в България до 1944 г. често казва, че човекът е същество на мисълта, но то трябва да се познава основно, за да се откроят доминантите – че човекът преди всичко е същество на Любовта, Обичта, божественото чувство.)

В Словото думата “обичам” означава “действам”. (б.р.)  Сведенборг има предвид Словото Божие в Библията, Евангелието – доколкото е останало там.)

Защото да обичаш, значи да желаеш, а да желаеш, значи да действаш. Че любовта е желание, това бе току-що доказано; но че желанието е действие, ще бъде потвърдено тук. Желанието, самò по себе си, не е Любов – тя е само нейният приемател. И то такъв приемател, че не само я приема, но и възприема всичките й състояния, облича се във всичките й форми. Понеже всичко в човешкото съществуване показва, че човек не е самият живот, но приемник на живота. Тъй като желанието и действието са едно и също нещо и желанието представлява усилието на Любовта, то е обяснимо защо в Словото думата “любов” не е нищо друго, освен “извършване”. Ето защо, да обичаме Господа и ближния, означава активно да правим всичко за ближния от любов – поради любовта, която изтича от Господа.

Любовта произвежда топлина! Това е, понеже Любовта е самият живот и мощната сила на всичко живо във Всемира! Началото на всички усилия, на всички сили, на всички дейности и всички движения извира единствено от Божествената Любов, която е сам Господ и която, пред ангелите на небето, се явява във вид на Слънце. 

Че топлината е акт на Любовта, може да се убедим от много неща. Например, човекът, даже посред зима, изпитва вътрешна горещина, когато помисли за любимия си. Слънчевата топлина няма нищо общо с тази горещина: колкото по се засилва любовта му, толкова по-силно той почва да кипи, да гори, да се възпламенява! А отслабне ли обичта му, той повяхва, става му студено и се чувства отпаднал. Същото е и с животните и небесните птици: на тях понякога им е по-горещо през зимата, отколкото лятно време, защото сърцето им трепти, кръвта кипи, всичките им фибри са нагрети до бяло и всичко, що има сърце и дух, почва да изпълнява повелята на Природата. И тяхната топлина не е от слънцето, но от живота на душата им, която е, всъщност, чувство! Любовта произвежда топлина, понеже тя е животът на всички живи сили във Вселената. А този живот не може да влезе в приемащите субстанции, освен чрез действието, наречено “топлина”. Господ, още при създаването на Вселената, е приготвил за всички същества – от първите до най-последните – най-разнообразни среди, чрез които Той произвежда безброй действия. А средата, която е най-универсална и подходяща за съчетаването, е топлината – само в нея може да оживее естеството на активната Любов.

И тъй като топлината съществува поради любовта към ближния, то затова има съответствие между любовта и топлината, тъй като съществува съответствие между причината и нейното следствие или проявление.

Божествената Любов, която е самият живот, както прави и Създателят й Господ, няма в недрата си друга цел, освен да създава свои образи и подобия, които са, всъщност, хората.

***

На това място в оригинала има колаж с два шедьовъра на любим български график, а под нея написано:

Въплътеният серафим на земята Алуѝн (Евгений Босяцки), 

чиито рисунки виждате тук, наскоро се върна в най-вътрешното небе, където хората са голи и всички обичат и обожават всички.

03.01.2016 г. 19,48 ч.

 

Един приятел пита защо с цялата си душа копнее да бъде сам или с когото иска, но животът му налага цял живот да бъде в една стая с други мили същества – невръстни дечица или старци на преклонна възраст. В момента един прекрасен стар човек предпочита да бъде в неговата стая и неговото легло, вместо в своето. Дойдè спомен за един текст: „Докосване и мекота”. Този възрастен човек до 1944 г. е бил в етерната аура на Едного, до Когото се е докоснала някога жената с кръвотечението и е получила подмладяване и вечен живот, а човекът, чието е леглото, е бил докоснат физически от Същия. 

Благостта и Мекотата са единият полюс на родените от Бога, а жаждата за физическо Докосване до Бога и Неговите деца – другият. Физическото докосване бива квантово, когато е на произволно разстояние, но в етерен вид то е на метри, сантиметри, милиметри или съвсем плътно. Така Бог се влива в Бог. Ето защо не бива да тъжим, когато някой няма тази нужда, а предпочита да се докосва до други същности или въобще да не се докосва - той и приживе, и след смъртта си ще бъде сам или в тяхната орбита, а не при Бога.

Ето част от текста „Докосване и мекота”:

Когато един дух в човешка форма, съдържащ искра Божия, достигне до тайната на Избора и Докосването и съумее да я съчетае с тайната на Невкаменяването, той е постигнал целта на човешката, ангелската и Божествената еволюция и е стигнал до синволюцията. Това е етап над ученичеството и над възкресението, като най-високо посвещение в духовната вселена.

Синволюционното разпадане на обвивките до искра Божия, което става в един миг, е първото повещение от вътрешната област на Пентаграма, което е посвещение на Учители. То е символизирано с един от елементите в центъра на Пентаграма. То е непостижимо даже и за ученици от Пето посвещение, които са завършили човешкото и духовното си развитие и са възкръснали от мъртвите – т.е. от хората, които все още пречат на любовта, макар и да са възкръснали.

Възкръсналият още не е стигнал до синволюцията, защото има да постига още нещо: тайната на това, кого да докосваме и кого да не докосваме. Физическото докосване до Учителя и апостолите Му, когато са на Земята, е метод и импулс още на нивото на Второто посвещение – Смирението. Смиреният се отрича от всичко и всички, с които е бил обвързан до този момент, и копнее за физическо докосване и обмяна и за физически, братски живот с Учителя и апостолите. За него вече няма друг живот – всички мостове са отрязани! Горделивият, тщеславният, користният или страхливият не смее да прекъсне тези мостове, за да може да се връща към ония, които го славят или подсигуряват или от които се страхува и им се чувства длъжен. 
В някои школи на Всемирното Братство досега, за възпламеняване на Втория лъч изискването беше да напуснеш близките си и света завинаги. Днес обаче това се счита за фасулска работа – най-лесното за един нормален духовен човек. По-трудното е да останеш в света, да му служиш, и то добре, но да си извън света. По този повод ви казах някога, че аз искам от учениците си само свободното им време.

Ако някой сам си определя свободното време - да бъде изцяло свободно и да разполага с него както му хрумне, а други да го хранят, той не е мой ученик. Ако някой е вече освободен, но истински, а не защото си фантазира или от мързел, и все пак се заробва да бъде несвободен, за да храни немои – също не е мой ученик или скоро ще излезе от Школата. Несвободните от светски и семейни задължения обикновено са мои ученици или имат най-големия шанс да станат такива. Ако обаче разрешат някому да им държи сметка и му дават отчет къде са били и какво са правили в личното си свободно време, дори и да са влезли в Школата, много скоро ще излязат.

Най-високият морал на ученика е да не дава отчет пред неотчетени в тефтера на Господа.

Замалко се върнах към Второто Посвещение на ученика, което прилича външно на Първото Посвещение в света на Учителите. И в двата случая разковничето е докосването, което първо започва с разпознаване и избор. И в двата случая се приключва веднъж завинаги със свинската всеядност и морал: да ядеш гнили ябълки и да позволяваш на гнили хора да се докосват до теб.

Но в синволюцията, за която ви говоря сега, има и нещо допълнително - от ранга на божествения свят. Там трябва да се постигне втората част на формулата – мекотата, невкаменяването. Всеки човек или дух, всеки ангел, божество и дори окултен ученик - до последната степен на пентагралното съвършенство - има един препъни-камък в еволюцията си. Това грози и най-белите адепти - един миг преди възкресението. Този препъни-камък е мисълта за себе си и за своите си; а при по-простите хора и посветени – и за своето си. Христос илюстрира тази опасност с думите си преди Голгота: "Господи, ако може да ме отмине тази чаша." Той беше длъжен да изиграе тази роля, да произнесе тази реплика, за да илюстрира колко страшна и упорита е тази сатанинска примка дори за най-високите чинове на посвещението. Но като Велик Учител, преминал отдавна през Петото посвещение на ученика, Той, без нито секунда забавяне, даде втората част от формулата за Петото посвещение: "Да бъде волята Ти, Отче, както Ти искаш!"

Ако дойде един ден, когато сърцето ви не се свие и в ума ви повече не може да мине тази смъртоносна мисъл за физическо или духовно спасение на себе си или на своите си, вие сте преминали вече от еволюцията на учениците в синволюцията на Невеликите Учители. Първите шест посвещения на Учителите са посвещения на Невеликите Учители. Едва Седмото посвещение е посвещение на Великите Учители, когато ти си длъжен да станеш широко известен по цялата Вселена. Всичко това се намира в централната част на Пентаграма, с изключение на малкото кръгче точно по средата. То е извън посвещението на Учителите - дори и на Великите - и означава сферата на Великия Учител, Който е само Един. Кръгчето е сам Той, окръжността е Школата Му, в която Той ръководи Великите и Невеликите Учители, а невидимата точка в центъра му е Бог-Отец, Комуто Великият или Мировият Учител представлява Универсалното тяло във всички светове и вселени.

Значи, инволюцията е само първото стъпало от посвещенията на Невеликите Учители. Можете да си представите какъв велик път ви очаква, докато стигнете до понятието за Единствения, Великия Учител! Оставете хората и ангелите да си имат лични любими и предпочитани философи, религиозни или окултни водачи и авторитети, или да вярват на някой Невелик или Велик Учител. Това е крайно необходимо на човешкото сърце и душа, за да могат да се изявяват и развиват. Но вие, малцината, които сте разпознали Великия Учител и можете да Го разпознавате мигновено във всяка точка на времето и пространството и извън тях, когато Той изненадващо се появи, дръжте се здраво за малкото централно кръгче, където Той живее, защото Той е по-голям от всичко.

АЛ, АЛЕЛ, АЛЕУЛ!

Докосването и мекотата са качества на Бога.

10-11.VII.135(1999)г.
Айтос

Ето и една мисъл от беседите на тази тема от томовете с тези, антитези и синтези в Словото. Не случайно самата беседа и съответният том е с название "Живият Господ" - Господ е сам Бог на земята, идващ периодично като Богочовек, Който през всички векове идва тук с Ятото Си:

ЖИВОТ С БОЖЕСТВЕН ЧОВЕК ИЛИ ДОКОСВАНЕ ДО НЕГО 22.10.01н жиг ЖИГ48`020 Вие казвате: "Покажете ни как се живее!" - Ако дойдете при мен, аз ще ви покажа как се живее. Нека дойде при мене някой нещастен да живее с мене цяла седмица - след това ще се почувствува радостен и ще се разхождаме заедно. Тъй постъпвам аз! КОМЕНТАР: Това е един абсолютно фундаментален метод, който прави чудеса. Аурата на Учителя е безкрайна, но Учителят, Учителите, Светиите, Посветените, Учениците имат и аури с по-малък радиус, излизащи от съответните им тела, на равнища под холическото. Има аури, една в друга като руските матрьошки: аура до края на галактиката, аура колкото слънчевата система, планнетарна аура, аура няколко хиляди или стотици километри, аура няколкостотин метра, аура няколко десетки метра; има и такава няколко сантиметра, друга – няколко милиметра и още по-друга, "мюонната" – на микрони под повърхността на кожата. Затова животът с такъв представител на Божественото в едно селище, в един дом, в една стая и пр. в много случаи е единственият начин за изгонване на бесове, за изцеляване на нелечими болести, за опрощаване на карма или за свръхбърза еволюция; понякога – и за моментално възкресение и приключване на преражданията. Познаваме хора, които са напуснали топлите си богати апартаменти, за да живеят и зиме на палатки около Учителя при студ под 20-30 градуса; има такива, които ходят пеш хиляди километри, за да попаднат близо до Божествен Човек; има и такива, които се раждат, специално за да се срещнат за част от минутата с Безсмъртен – и след това да умрат, понеже нищо друго на земята няма повече смисъл за тях. Има жени с душа, които ходят пеш с години, за да заченат от човек с искра Божия. Превозни средства и дори телепортация не вършат работа, понеже има число колко крачки трябва да направи човекът с душа в един живот по неравна местност, за да се възбуди определена чакра. Чудесата чрез докосване са именно тези с мюонната аура. Проблемът е в това, че всеки човек е обладан от родови и исторически демони, от религиозни или мирогледни егрегори, които нямат сметка той да се откъсва от стереотипите и ината си, от родовите, съседските или другите кармични аури на хора и същества, които го смучат. Затова той си мисли, че си е лично негово решение и негово желание да живее някъде, да се връща винаги при едни и същи хора или в самотата си, където го чака друг демон. Тук Учителят дава един минимален срок за съвместно съжителство с Божествен Човек, но другаде говори за цяла година или за години, десетилетия. По принцип, на даден етап в ученичеството, в езотеричните Школи се изисква и практикува пълно физическо и емоционално откъсване от близките и всички други кармични или случайни връзки за цял живот, а в някои случаи – и за повече. Това обаче важи само за хора с висок идеал и космически вкус, с Разпознаване, Самоопределение, Спонтанност, Преданост и неутолим стремеж към съвършенството, към живот с Безсмъртни. Всички останали са в орбитата на своеглавието си или на някого, на философиите си, вкусовете и "тръпките" си, на адски духове или обикновени хора, които ги привличат като магнити; други правят това от "чувство за морал" и "чувство за дълг" или просто от страх, корист или материална зависимост. Почти всички самотници и двойки са с десетки години в една стая не само по инерция и от навик, но понеже така се издълбава кладенец към ада, от който излизат и ги пият духове от ада – под ръка им са... Последствията са очевидни – лоши взаимоотношения, отчаяние, болести, старост, престъпност, пропадане именно на тия, за които най-много треперим с лично присъствие, без да освежаваме периодично аурата си с отсъствия и гостуване на безсмъртни. Всеки би запитал: "А къде са тия "безсмъртни" тогава, дайте да ги видим!" - Небето никога не ни е лишавало от Божествени Човеци край нас, но ние сме тия, които имаме още посредствен вкус и харесваме смъртни. Именно затова е казано, че дори и ангелите и боговете слизат на земята като хора, за да опитат тук вкусовете и теориите си.

 

03.01.2016 г. 23,33 ч.

 

Който е гледал „Новият Дон Жуан” с Джони Деп, сигурно го харесва и във филма „Шоколад"… На тази тема има и един прелестен филм от Израел за едно момче с душа: "Добър ден, господин Шломи" (Bonjour, monsieur Shlomi, 2003)

ЩАСТИЕ 1 1936.02.16н беседа „Знайното и незнайното”, том „Вас ви нарекох приятели” АСК93:379 Макар че животът е кратковременен, аз казвам: нека поне малко, колкото живеят хората, да си поживеят, макар и лъжливо, но щастливо.

Преди години един важен за нас Човек ми даде среща пред една сладкарница и аз въобще не подозирах какво ме очаква вътре… Беше ми купил чиния с най-любимия ми сладкиш – три огромни двойни целувки „бизе”, а никога не бях му казвал това. И той изяде същата порция… По това време се бях развихрил сред приятелите с поредната си аргументирана и огнена проповед против нещо вредно - този път за една от трите „бèли смърти” – захарта… Хапнах си ги с наслада – разбрах урока…

 

04.01.2016 г. 19,11 ч.

 

С един от шедьоврите на Майкъл Паркес може да се илюстрира следващата избрана мисъл от ДЕС:

ДЕВА 1 1922.12.31н прс ЖИГ48:246 И днес всички разискват какво представлява жената. Казва се, че е "плът и кост от човека"... - Не, това не е жената! Тя носи в себе си първата божествена дума, която спасява света! Аз нямам думи, с които да изкажа какво нещо е жената! Тя е дева, девица, която ражда. Това, което вие казвате за жената, не е жена. Поради вашето разбиране, жената се опорочава, продава се на някого. Тя казва: "Няма кой да се грижи за мене, нямам подслон, ще се оженя..." - Но девата, която носи първата дума в себе си, тя е силна - тя не се нуждае от мъж, не търси ничия подкрепа. Тя е по-силна от всеки мъж, от всеки човек! Това е човешкият дух!

 

04.01.2016 г. 19,31 ч.

 

ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ 1922.10.22н въг ЖИГ48:29 

"Не прелюбодействай..." - Кой прелюбодейства? - Който няма любов. "Не убивай!" - Кой убива? - Който няма любов. – "Не кради!" - Кой краде? - Който няма любов.

Майкъл отново иска да ни каже нещо...

 

ЖЕЛАНИЕ 1, ИСТИНСКО, КАЧЕСТВА 1922.11.12н нщи ЖИГ48:98 

Всяко желание трябва да има четири качества едновременно: да бъде божествено, ангелско, човешко и животинско.

 

 

04.01.2016 г. 20,54 ч.

 

ЖЕНИ И МЪЖЕ, ПОЧИТАНИЕ И УВАЖЕНИЕ 1922.12.03н ддп ЖИГ48:161 Взаимно почитание и уважение се изисква - заради Господа! Този въпрос трябва да се постави ребром заради любовта. Ако обичаш мъжа си или жена си, ще обичаш заради Господа. Ще проявиш всичката си любов - не за човека, а заради Господа. Това значи истински живот. Желая жените да бъдат нежни с мъжете си. Когато мъжът се връща от работа, жената да му се усмихне и да не казва: "Иих, иде си вече, защо се ожених!"... - Не, ще го погледнеш весело и ще си кажеш: "Иде моят възлюбен!" Любовта е велика, съзнателна сила. Всички същества, големи и малки, добри и лоши, са готови да направят заради нея всичко, каквото тя пожелае. Няма същество, което да мрази любовта. Дето и да се яви тя, всички я обичат.

 

 

 

04.01.2016 г.  21,09 ч.

 

Световното движение "Безплатни прегръдки" ликвидира завинаги стария свят!

ЗАКОН НА ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ 22.12.03н ддп ЖИГ48:166 Вслушвайте се в тихия глас, който говори на сърцата ви. Това е гласът на Бога, на Христа. Няма човек на земята, на когото този глас да не говори. Той шепне: "Любов към Бога! Любов към ближния и към себе си! Милост, благост, истина! Възлюбете всички! Хиляди години може да Ме слушате, но ако нямате любов, нищо няма да придобиете". Ако приложите любовта, още сега животът ви ще се подобри: ангели ще почнат да ви посещават и всеки ден ще ви носят по едно писмо от вашия Велик Баща. Той пише: "Радвам се, че сте се поправили, че животът ви се е подобрил". Христос казва: "Голяма е радостта на небето, когато една душа се обърне към Бога." И аз казвам: голяма е радостта на небето, когато една душа - мъж или жена - се реши да живее по великия закон на любовта. Голяма е радостта и на ангелите, като видят, че една душа решила да приложи закона на великата любов в живота си.

 

04.01.2016 г. 21,43 ч.

 

ЗАКОН НА ЛЮБОВТА 1922.12.17н доз ЖИГ48:190 Мнозина искат да разберат тайната на живота. А тайната на живота – това е законът на любовта. Това, което хората разбират под "любов", съвсем не е любов. Под "любов" аз разбирам закон на братство, закон на свобода! Да намериш закона на любовта, това значи, да намериш свободата си, а който намери свободата си, той може да расте и да се развива - може да прави всичко, каквото поиска.

 

 

04.01.2016 г. 22,30 ч.

 

ИСКАНЕ, НЕСЪЩЕСТВЕНО И СЪЩЕСТВЕНО 1922.11.12н нщи ЖИГ48:105-106 Христос казва: "Не знаете що искате." Искате да бъдете православни - не знаете що искате... Искате да бъдете мохамедани - не знаете що искате... Искате да бъдете будисти - не знаете що искате. Искате да бъдете богати - не знаете що искате. Искате да бъдете учени - не знаете що искате. Искайте същественото! – "Кое е същественото?" - Искайте да имате Божествената Любов във всичките й прояви: божествена, ангелска, човешка и животинска. Щом имате тази велика любов, ще дадете на живота си широк размах. Тогава и мъже, и жени, и деца ще гледат вече по друг начин на света.

 

 

05.01.2016 г. 22,31 ч.

 

Две мисли от беседите и една статия за прегръдката: 17.01.1938, „Живият хляб”: На жените Христос ще каже да целуват мъжете, понеже са направени от двете им ребра. Навсякъде в живота има прегръдки и целувки! Вас ви е страх от прегръдки, но посочете ми поне един човек, който да е свободен от прегръдки, който никога не е бил прегръщан? Радвайте се на божествените хубави прегръдки - и благодарете на Бога за всичко това!; 30.03.1938, „Един момент”: Една прегръдка, една целувка - това са божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа.

Ето превода на статията, която включи по-долу един приятел към нашия разговор тука: ( http://www.ba-bamail.com/content.aspx?emailid=18705 )

ПРЕГРЪЩАНЕТО НА ОБИЧНИЯ ИМА КУП ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ

Прегръдката може да разкаже много за това как възприемаме някого. Тя е не само чудесен начин да се сближим, то и ни помага да се чувстваме по-добре. Изненадващото обаче е, че прегръдката има и няколко допълнителни ползи за здравето. Учените са открили, че когато прегърнем любим човек, хормонът окситоцин се излива обилно в кръвния поток. Този хормон понижава кръвното налягане, намалява стреса и тревожността и подобрява паметта. Той е свързан с чувството любов.

Но въпреки всички тези предимства, учените са се запитали: не трябва ли прегръдката да бъде селективна – кого точно да прегръщаме? Според едно изследване, проведено в Университета на Виена, когато се прегърнем с някой случаен човек, може да се получи и обратен ефект. Нещо повече: когато прегръдката е нежелана - било от непознати или познати, хормонът окситоцин не се активира, а напротив, тревожността ни произвежда хормона на стреса кортизол.Така че, преди да прегърнете сърдечно някого, трябва да сте сигурни, че той ще ви отвърне със същото.

Ето поне 10 причини защо трябва да прегръщаме нашите симпатии по-често:

1. Прегръдката преборва обикновената настинка и даже грипа. Една прегръдка дневно може да ни предпази от свързаните със стрес инфекции и от досадната простуда. Това е потвърдено от проучвания в Carneige Mellon University. Установено е, че прегръдката е ефективна за защита срещу стресовата и вирусната инфекция;

2. Прегръдката стимулира имунната система. Освен че повдига духа ни и ни кара да се чувстваме добре, окситоцинът усилва и секрецията на другите хормони, които се борят с инфекциите. Комбинираният ефект от подобреното самочувствие и здравето помага допълнително да се стимулира имунната система.

3. Прегръдката облекчава болката. Щом като прегръдката укрепва имунната система, хормонът окситоцин намалява и нивата на болката. Обикновено, когато усетим болка, нашият инстинктивен отговор е да търкаме и масажираме засегнатата област. /Защо да не си правим това едни на друг?... / Днес е установено, че при такива докосвания се продуцира окситоцин и това ни облекчава значително.

4. Прегръдката понижава кръвното налягане. Отново хормонът окситоцин играе важна роля, тъй като той намалява кортизона в организма, като по този начин кръвното налягане се нормализира. Освен това, когато прегърнем друг човек, едни специални рецептори, известни като Pacinian-телца, при натиск върху кожата се активират и изпращат сигнали към мозъка да понижи кръвното налягане.

5. Прегръдката отпуска напрежението в мускулите. Прегръдките намаляват напрежението в тялото чрез борба с болката и подобряване на кръвообращението, а също така увеличават притока на кръв в меките тъкани, като по този начин релаксират напрегнатите мускули.

6. Прегръдката опреснява мозъка и паметта. Хормонът окситоцин е наистина от голяма полза за нашите тела. Когато този хормон се освобождава чрез прегръдки, той усилва и паметта ни. Той също така стимулира парасимпатиковата нервна система, като помага да се осъществи баланс между активност и спокойствие.

7. Прегръдката гори калории. Въпреки че в това може да е трудно да се повярва, всяка прегръдка със сигурност изгаря около 12 калории. Това може да не е много, но то е научен факт и заслужава да се отбележи. /От което следва: прегръщайте се колкото може по-горещо и по-често!/

8. Прегръдката понижава риска от сърдечно-съдови заболявания. Както може би вече се убедихте, всичко това се дължи на хормона окситоцин! Тъй като този хормон играе такава важна роля в намаляването на стреса, тревожността и кръвното налягане, това естествено допринася и за по-малък риск от сърдечно-съдови заболявания.

9. Прегръдката намалява смъртността. Според едно проучване, публикувано в списанието на Psychological Science, прегръдката отлага смъртта. Проучването доказва също, че дори прегръщането на неодушевен предмет като едно плюшено мече, например, както правят децата навсякъде, намалява страховете им и ги успокоява. Също така е установено, че даже и когато само си представяме, че прегръщаме любим човек, в нас се освобождават „тонове” серотонин, допамин и ендорфини в мозъка, което води до чувство на радост и щастие. Следователно, това ще спести притесненията ви за скорошна смърт, тъй като тези хормони допринасят за по-ниски нива на стрес.

10. Прегръдката повишава настроението. Когато нивата на серотонина са ниски, вие сте по-склонни да изпитвате чувства, свързани с депресия и чувство за самотност. Обаче реалната прегръдка увеличава със сигурност производството на серотонин в мозъка и спомага да се повиши настроението ви, както и вашето самочувствие. Така че, когато сте вкиснати, дайте някому, когото обичате, една голяма и топла прегръдка!

 

 

06.01.2016 г. 21,31 ч.

 

ИСТИНА, ЛЮБОВ, САМОЖЕРТВА 1922.12.17н доз ЖИГ48:192 Де се ражда Истината? - При Любовта. Който люби, само в неговата душа царува Истината. Невъзможно е Истината да работи там, дето не е Любовта. Истината не е нещо абстрактно - тя се явява във всяка любеща душа. А Любовта се явява при самопожертването.

 

 

06.01.2016 г. 21,46 ч.

 

КУЛТУРА, НОВАТА 1922.12.24н знм ЖИГ48`227 Иде новата култура в света! Тя е идейна, тя е положителна. Същевременно, тази култура е и материална, и духовна, и божествена. Материална е в своята форма; духовна е, защото ще подобри отношенията между мъжа и жената и те ще живеят идеален живот. Мъжът, като влезе вкъщи, сърцето на жена му ще трепне. И жената, като влезе вкъщи, сърцето на мъжа й ще трепне. Лицата на хората ще бъдат весели, няма да има грубости. Земята навсякъде ще бъде пълна с благородни хора и във всичко ще се вижда култура.

 

 

07.01.2016 г. 17,51 ч.

 

ЛЮБОВ 1 – РАЗДАВАНЕ НА ВСИЧКИ И ВЕЧНА ПРИЗНАТЕЛНОСТ 1922.10.22н въг ЖИГ48:36 Мислите ли, че ако дадете от любовта си на някой страдащ, болен, той ще ви забрави?- Векове, хилядолетия ще минат, но дето и да ви срещне тази душа, тя ще помни любовта, която сте ù дали, и пътя, който сте ù посочили! Тя никога няма да ви забрави и ще каже: "Заради любовта, която ми даде; заради онова, което нося в душата си, аз всякога ще съм ти длъжен!" Само този човек ще те приеме в дома си, ще ти измие краката и ще ти даде целувка. КОМЕНТАР: В началото на тази мисъл е казано: "...ако дадете от любовта си", а не цялата си любов. В този случай и даващият, и приемащият са с искра Божия, т.е. с душа, понеже даващият има океан от любов и затова дава не само на едно същество, а приемащият, от своя страна, не иска да заграби океан - не само защото това е невъзможно, но понеже е доволен от малкото, което му се дава. При това той помни и е признателен цял живот и дори през цялата вечност за един-единствен акт на любовта и доброто. Ето, даже само в този кратък пример Учителят изяснява две от фундаменталните качества на хората с душа, за разлика от тези без монада или със силно замъждяла монада, които не са доволни от малкото, което им се дава. Те го забравят начаса или много скоро и "скъсват завинаги" с този, който им е подарил само част от сърцето си; негодуват, ако доброто и любовта се раздават и на други.

 

07.01.2016 г. 18,12 ч.

 

ЛЮБОВ 1 И ВСИЧКО ОСТАНАЛО 2 1922.12.17н доз ЖИГ48:196 Ако ти не можеш да се посадиш в любовта като семето, ако ти не си готов да жертваш всичко за нея, ти ще бъдеш един обикновен човек. Всичко можеш да бъдеш, но никога ученик на Братята-Адепти, никога Син на Царството Божие.

 

 

07.01.2016 г. 18,39 ч.

 

ЛЮБОВ 1, СЪЩНОСТ 1922.12.24н знм ЖИГ48:216 Говоря за любовта, за любовното чувство. По какво се познава това чувство? - То внася в човека безгранична свобода, безгранична светлина и топлина, безгранична пълнота и безгранична чистота.

 

 

07.01.2016 г. 18,48 ч.

 

ЛЮБОВ 3, ЖИВОТИНСКА, ЧОВЕШКА, АНГЕЛСКА 1922.11.12н нщи ЖИГ48:092 Щом прекараш някого през животинската любов, ти забравяш грешките му; щом го прекараш през човешката любов, ти ограничаваш пороците му; щом го прекараш през ангелската любов, ти го туряш в огъня, който чисти. Най-после ще вдигнеш своя ближен на раменете си, ще го поставиш на вечната канара и ще му кажеш: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците в себе си и в своите ближни - и най-после ще се домогнеш до смисъла на живота".

 

 

07.01.2016 г. 19,03 ч.

 

Някои си мислят, че са създадени от Бога и общуват с Бога, а всъщност това са егрегори. Разпознават се по мненията им за любовта и свободата.

ЛЮБОВ ПО СВОБОДА ПОРАДИ ИСТИНАТА 1922.11.12н нщи ЖИГ48`108 И тъй, нашата любов трябва да бъде свещена. В нея трябва да влизат отношенията към всички живи същества. Любовта не се налага със закон. Никой не може да ви застави да го обичате, нито пък вие можете да заставите някого да ви обича. Любовта е свободен акт на духа. Да се обичаме по свобода - това е великата любов! На какво се дължи свободата? - На закона на истината. Не можеш да обичаш по свобода, докато не носиш истината в себе си. КОМЕНТАР: Това е изключително важно обяснение, понеже враговете на Бога и безсмъртието налагат свои "истини" за любовта, които са, всъщност, неистини. Те могат да съществуват в проблемните светове като Земята единствено и изключително поради тия лъжи, внедрени в религията, философията, обществения морал и съзнанието и подсъзнанието на хората. Така че никога не можем да очакваме някой да обича по свобода, т.е. да прояви "най-великата любов", докато е програмиран от стереотипи и неистини, които си мисли, че са истини.

 

 

07.01.2016 г. 19,24 ч.

 

ЛЮБОВ, ВЕЛИКИЯТ ЗАКОН НА ЛЮБОВТА 1922.12.03н ддп ЖИГ48:166 Вслушвайте се в тихия глас, който говори на сърцата ви. Това е гласът на Бога, на Христа. Няма човек на земята, на когото този глас да не говори. Той шепне: "Любов към Бога! Любов към ближния и към себе си! Милост, благост, истина! Възлюбете всички! Хиляди години може да Ме слушате, но ако нямате любов, нищо няма да придобиете". Ако приложите любовта, още сега животът ви ще се подобри: ангели ще почнат да ви посещават и всеки ден ще ви носят по едно писмо от вашия Велик Баща. Той пише: "Радвам се, че сте се поправили, че животът ви се е подобрил". Христос казва: "Голяма е радостта на небето, когато една душа се обърне към Бога." И аз казвам: голяма е радостта на небето, когато една душа - мъж или жена - се реши да живее по великия закон на любовта. Голяма е радостта и на ангелите, като видят, че една душа решила да приложи закона на великата любов в живота си!

 

 

07.01.2016 г. 21,47 ч.

 

Човекът с душа, ако не е заразен от човекоподобните и същностите без душа и техните учения, е запазил сърдечността и спонтанността, вложени от Бога в повечето животни. Затова този, чиито думи на тази тема следват по-долу, казва и следното: "Студен човек значи лош човек - нищо повече!"

ЛЮБОВ, ЖИВОТИНСКА 1 1922.11.12н нщи ЖИГ48:89 Дохождаш при мене и се оплакваш, че работите ти не вървят, че жена ти, децата ти се объркали, в религиозно отношение са загазили, в обществото не са добре поставени - "Не зная какво да правя..." - Започни с животинската любов. – "Възможно ли е това?" — Да, започни с животинската любов и постепенно върви нагоре. После ще дойдеш до човешката любов. "Животно ли съм, да започвам с животинската любов?..." - Ти не разсъждаваш правилно. Какво лошо има в животното? Думата " животно" е прекрасна, но хората са я изопачили. Тя произлиза от "живот". Животното е същество, което се радва, което скача, люби.

ЛЮБОВ, ЖИВОТИНСКА 1 И ЗАБРАВЯНЕ ГРЕШКИТЕ НА ХОРАТА 1922.11.12н нщи ЖИГ48`90 И тъй, започни с животинската любов, за да забравиш грешките на хората. – "Как ще започна с тази любов?" - Като забравиш грешките на хората.

ЛЮБОВ, ЖИВОТИНСКА 1,2 1922.11.12н нщи ЖИГ48:98 На земята животинската любов има по-голям простор, тя създава формите. Който се отказва от животинската любов, постепенно отслабва, изпосталява и се готви за небето. Ако животинската любов вземе надмощие, човек затлъстява. Всяка любов има граници, до които може да се прояви.

 

09.01.2016 г. 18,33 ч.

СИГУРНОСТ,ЧОВЕШКА 2 И БОЖЕСТВЕНА 1 1922.10.01н жиг ЖИГ48:13 Няма осигурен човек на земята! Няма общество, държава или народ, които да са осигурени. Всички хора, всички общества и народи са фалирали! Цялата земя е покрита с черепите и костите на "осигурени" хора. Сигурност има само на едно място – в Божията Любов! Сигурност има само в Божията Мъдрост! Сигурност има само в Божията Истина! Който живее в Любовта, Мъдростта и Истината, ще живее колкото иска. Върху такъв човек смъртта няма сила.

09.01.2016 г. 10,59 ч.

 

НОВОТО 1 1922.12.24н знм ЖИГ48:227 "Новото идва! Ще видите! Но-вото ще изникне в една нощ; изведнъж ще дойде - и земята ще рухне. И светът ще има нов изглед. - За кои? - Само за съзнанието на ония хора, у които има чувство. Те ще видят новото."

И тогава Лейла и Меджнун - сродните души - ще могат да заживеят завинаги заедно в неугасваща любов, защото ще са готови понякога и да не са заедно.

09.01.2016 г.  11,13 ч.

 

Тази впечатляваща картина от Майкъл Хуелън е вариант на вечния Диоген, на вечния Летящ Холандец, който търси на земята човеци с душа.

НОВОТО УЧЕНИЕ 1922.12.31н прс ЖИГ48:247 Роденият от Духа не пита православен ли си, вярваш ли в Бога, от коя партия си... Родените от Духа веднага се познават. Аз съм готов да пожертвам за родения от Духа всичкия си имот, всичко, каквото имам! За тия, които носят първата дума в себе си, в Писанието е казано, че още преди да се помолят на Бога, Той ще отговори на молитвата им. Тяхната душа е чиста и възвишена и любовта отговаря на всеки техен зов. Това е учението, което трябва да се проповядва на хората!

09.01.2016 г. 11,43 ч.

 

НОВОТО УЧЕНИЕ, ИНДИВИДУАЛНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ И ПРИЛОЖЕНИЕ 1922.12.03н ддп ЖИГ48:162 Приложете новото учение! То е лично учение за всеки отделно, но трябва да се приложи. Не се питайте един друг кой го е приложил и кой не. Всеки сам да го приложи, по вътрешно разположение. Питат ме, защо аз не ви наложа новото учение. - Нека всеки направи това, което Бог му е казал вътре, по своя лична воля.

09.01.2016 г. 11,52 ч.

 

ОБЕЩАНИЯ 2 1922.12.17н доз ЖИГ48:195 Обещават ли ти някъде пари, къща, ще те изпратят за зелен хайвер. Ако те сполетят големи нещастия, знай, че ти си /си го направил/.

09.01.2016 г. 12,09 ч.

 

На тази картина дамата е все още млада и красива. Но какво ще остане от нея след 20 или 30 години, ако е предпочела човек без душа, адско учение или неодушевен предмет за "любовник", това тук няма защо да се илюстрира. 

ОРГАНИЗЪМ, ЕСТЕСТВЕНИ СИЛИ, ИЗОПЧАВАНЕ 1922.10.01н жиг ЖИГ48:10 "Като изопачава течението на естествените сили в своя организъм, човек дохожда до известни престъпни прояви, които го обезличават и той губи своята човешка физиономия."

09.01.2016 г. 12,19 ч.

 

ОТЧАЯНИЕ И СКРЪБ 1 1922.12.10н щвн ЖИГ48:180 Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквите, но в техните отчаяни, наскърбени сърца. 

ОТЧАЯНИЕ И БОЖИЯТ ГЛАС 1922.10.01н жиг ЖИГ48:19 Някой път може да дойдете до края на отчаянието - този глас ще ви проговори. Когато човек дойде до положението на най-голямо отчаяние, зад тази граница седи Божественото Начало. Не се обезсърчавай! След големите скърби идат големи радости. Когато се намираш в голямо затруднение, нещо ти казва: "Не бой се, ще се оправят работите!" И действително: не се минават и две години, и всичко се оправя.

 

 

09.01.2016 г. 12,33 ч.

 

ПОДМЛАДЯВАНЕ ЧРЕЗ ЛЮБОВ 1922.11.05н плн ЖИГ48:81 Природата гледа с широко отворени очи и всичко вижда. Като не слушаш, тя мръдне тояжката си - и косата ти побелява. Като обещаеш, че ще изпълниш закона на любовта, тя казва: "Добре, и аз ще приложа своя закон - ще ти върна младостта и силата".

 

 

09.01.2016 г. 12,57 ч.

 

Какво иска да каже с тази своя картина Джубран? За какви измерения на саможертвата говори Христос чрез ап.Павел - и днес още Един, чрез Който пак ни говори?

ПОЖЕРТВАНЕ НА ВСИЧКО ЗА ГОСПОДА 1922.11.19н днс ЖИГ48:124 "Всички задавате въпроса: "Учителю благи, що да сторя?" - Както и да ви се отговори, вие не сте готови още да пожертвувате всичко за Господа. Казвате: "Да омотаем някак Учителя..."

Какво е това "всичко"? - И цялата вселена да притежаваме и да я пожертваме, не е нищо в сравнение с това да пожертваме заблудите си, егоизма си, самомнението си или представите си за своето "естество".

 

 

09.01.2016 г. 13,40 ч.

 

Този измъчен Христос, тия нещастни, лишени дечица живеят без изключение и до днес във всеки от нас - нашите ненапоени и непомилвани жажди на сърцето и душата. В същото време има хора, които си мислят, че имат душа, притежават нещо, което ние не притежаваме, но не го дават. Мислят, че сърцето и тялото им са си лично техни. Изсипват житото в океана без нито капка милост. Е, Бог им го връща със същото. 

ПОКАЯНИЕ, ИСТИНСКО 1922.12.24н знм ЖИГ48:221 "ТОВА значи покаяние: ще обикаляш бедни, болни, страдащи, и на всички ще помагаш. ТОВА значи да изпълниш Божията воля! ТОВА значи да приложиш Учението, което проповядвам! Това е задача на всеки човек, на всеки свещеник".

 

09.01.2016 г . 14,36 ч.

ПОСТЕНЕ, ИСТИНСКО 1922.12.24н знм ЖИГ48:214, 216 Какъв пост? - На себеотричане! Ако не ядеш три дни, ще извикаш един беден, гладен, и ще му дадеш твоята храна. Той ще яде, а ти ще му прислужваш. /.../ Ще постиш, но ще дадеш залъка си на онзи, който гладува. Ще го извикаш у дома си и ще му кажеш: "Братко, приятно ми е да отстъпя залъка си на тебе".

09.01.2016 г. 14,52 ч.

 

Когато почнем да растем на широчина или да развиваме кльощавина, има опасност да считаме себе си за много прави. Не че няма и "праведници" с идеално телосложение, но без център на съвестта. 

ПРАВЕДНИ 2 И ГРЕШНИЦИ 1 1922.11.05н плн ЖИГ48:81 Никой не казва за себе си, че е грешник. Всеки казва: "Аз съм благороден, праведен човек..." - Аз се страхувам от "праведните". Бих желал да срещна някой, който да каже за себе си, че е паднал, грешен човек. "Грешници" трябват на света - да дадат от своите сладки плодове! /.../ Днес искам от вас повече "престъпници", по-малко "праведни". Много "праведни" хора се наплодиха в света... Светът е пълен с "праведни"... От такива, именно, страда той. Когото да срещнете, все се счита за "праведен"...

 

 

09.01.2016 г. 15,16 ч.

 

Можем да вярваме само на такива хора, които заспиват от преумора, за да изхранват другите. И преди 2000 години, и днес ние Го виждаме с длето и ренде в ръка, по това се разпознават и учениците Му. 

 

ПРАВЕДНИЯТ НЕ ПРОСИ 1922.11.26н лмс ЖИГ48:136-137 Праведният никога не изпада в положение да проси. — Защо? — Защото той е умен човек. Той разполага с изкуства, занаяти, които му помагат при всички условия на живота. Праведният може да бъде художник, музикант, лекар, железар, колар и пр.

 

 

09.01.2016 г. 15,23 ч.

 

ПРАВО 1922.10.01н жиг ЖИГ48`009 Ще кажеш, че Бог е далеч някъде... – Не, отворù сърцето си за любовта и не мисли повече! Щам усетиш, че сърцето ти трепне за нещо, отвори го. Ако не го отвориш, нищо няма да получиш. Кое е правото в света? – Отвори сърцето си - и сам ще се убедиш кое е право и кое не е.

 

 

09.01.2016 г. 15,42 ч.

 

ПРИМЕР ЗА ЛЮБОВ - УЧИТЕЛЯТ, МОМИЧЕНЦЕТО-СИРАЧЕ И БЛАГОРОДНИЦИТЕ 1922.12.24н знм ЖИГ48:223-224 Сега аз ще ви представя една жива картина за любовта. /Попаднал съм/ в едно общество от благородници - всички добре облечени, с добра обхода. Разговарят се, смеят се и се веселят. Сред тях е попаднало едно бедно момиченце, кръгло сираче. То се гуши, срамува се да не видят скъсаните му дрехи. Тук го подбутнат, там го подбутнат - никой не му обръща внимание. То си мисли: "Нямам майка и баща, няма кой да ми се радва и да ме обича. Всички ме гледат студено и презрително..." Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: "Как си? Както виждам, ти си добро дете". То се усмихва и пита: "Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете - никой не ме поглежда, не говори с мене. Никой не ме обича!" – "Ела с мене да се разходим." - Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо. Състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: "Има Господ и за мене!" Душата му се стопля, разтваря се, и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича. Окъсано, с боси крака, но Бог спира вниманието си върху него. То чувства безкористната любов на Бога - и се насърчава. Казвам му: "Хайде сега да отидем да си поиграем!" - И аз ще събуя обувките си и заедно ще тичаме по росната трева... Как мислите, това момиченце, като се върне от разходката и пак влезе между хората, ще изпита ли същото стеснение и мъка, както по-рано? То си казва: "Сега ще понасям всички страдания с лекота: хули, обиди, бой..." Като види моето засмяно лице, то ще се освободи от ограниченията и ще стане силно да носи страданията. Аз ще го запиша в училище да се учи. Така то постига своя идеал. По този начин постъпва Любовта, така работи Бог в света!

 

 

09.01.2016 г. 17,15 ч.

 

ПРИМЕР ЗА САМОМНЕНИЕ И РЕВНОСТ И ЗА ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКИ – ВОЛЪТ И ЧЕШМАТА 1922.11.12н нщи ЖИГ48:102 Един вол, с голямо мнение за себе си, се отправил към една съвършено нова, красива чешма. Понеже бил жаден, турил устата си на чучура и хубаво се напил. После вдигнал главата си и казал на чешмата: "Както виждаш, аз пръв пих от твоята вода. Понеже устата ми е свещена, съветвам те повече да не даваш на никого да пие от тебе". – "Това е невъзможно!" – "Защо?" – "Както ти пи от мене без позволение, така още много ще дойдат след тебе, и те ще пият без позволение". Чешмата е божествен извор. Много хора са пили от този извор и продължават да пият. При това, който е пил от него, иска да забрани на другите да пият. Не, всеки има право да пие от Божествения извор! Той казва: "Както ти имаш право да пиеш от мене, и то без позволение, така всички могат да пият, и пак ще остане вода за всеки жаден, който иска да утоли жаждата си".

 

 

09.01.2016 г. 17,36 ч.

 

ПРОГНОЗА НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПРОМЯНА В ПОСОКОТА НА ДВИЖЕНИЕ НА ЗЕМЯТА, СЛЪНЦЕТО И ЦЕЛИЯ КОСМОС 1922.11.05н плн ЖИГ48:77-78 Целият свят, цялата слънчева система, целият космос, всичко се движи в една нова посока. Човек не умира, но дохожда в такива условия, дето съзнанието му се пробужда. Този закон е неумолим. Земята влиза в нови, божествени условия. Целият свят се пробужда! Който иска да остане в старите условия, може да си остане. Казано е в Писанието: " Грешните ще изчезнат, а праведните ще се умножат и благословят." КОМЕНТАР: Ето как Борис Пастернак описва тази космическа промяна:

И страшным, страшным креном 

К другим каким-нибудь

Неведомым вселенным 

Повернут Млечный путь."

(1956 г.)

(И със страшно, страшно наклоняване към някакви други, незнайни вселени, е обърнат Млечният път). А съвременната астрономия и астрофизика потвърждават, че в последните десетилетия става нещо уникално с целия космос – публикуват снимки и се вижда и обяснява, че вече излизаме иззад огромния черен облак от космически прах и се провижда центърът на нашата галакитка; повечето звезди са изменили рязко основните си спектрални характеристики - и пр. От цитираната мисъл правим и друг извод: щом космосът е тръгнал в нова посока, значи че той е само част от нещо по-голямо, в което се движи. За това, че има локални вселени и космоси, пише още нашият възрожденски учен и просветител Петър Берон (1795-1871) в своята "Панепистема", а днес това се потвърждава от съвременната наука.

 

 

09.01.2016 г. 18,03 ч.

 

Това е една от най-строгите фотографии на един Българин и Небългарин, Който има силата да въздава правда не само за доброто, но и за злото. Няма негово пророчество, което досега да не се е сбъднало.

ПРОГНОЗА ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ВОЙНИ И БЕДСТВИЯ НА ЗЕМЯТА 1922.12.17н доз ЖИГ48:200-201 Решил съм да посетя българските владици само затова, защото причиняват страдания на другите без любов. Аз ще им дам такъв урок, който да помнят завинаги! Ще употребя другия закон. Урокът им няма да бъде като на еврейските свещеници, но такъв, че ще помнят Бога и ще Го познаят. Така казва Христос за българските владици: "Скоро ще ги хвана за брадите и ще ги разтърся. Така ще познаете Христа!" Това се отнася не само за тях, но за всеки, който не говори истината. КОМЕНТАР: Докато Учителят отправя това предупреждение, в Съветска Русия вече няколко години тече жестока саморазправа на комунистите с църквата и нейните свещеници, а в България това ще дойде само след 22 години – наистина "скоро". Божественвото никога не си служи с насилие, но в даден момент то престава да закриля тези, които не го разпознават и се борят с него – и те попадат под ударите на кармата. Учителят сам провежда съдбата над народите, когато се налага да играе Ролята на Бога като Съдия. Що е Миров Учител и каква е Неговата власт личи още във "Възвание към народа ми" от 1898 г.: "Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна - да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по Земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лоши, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди". /.../ "Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си - и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо.”/.../ " Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават! Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро". По-нататък в беседата "Добрата земя" от 17.12.1922 г. Учителят съвсем ясно казва: "Каква полза ще има България, ако очаква да дойдат страданията, както в Русия? Чрез страдания ли тя трябва да разбере истината? Защо българите не вземат поука от Русия? Ако българските управници и духовенство не вземат поука от страданията на руския народ, и тук ще дойде същият закон. Те сами тласкат народа си към бедствия. Мислите ли, че и в България няма да дойде същият закон? Ще дойде, но ние искаме да го предотвратим. Аз не искам православната църква да хвърли дрехата си, но да приложи закона на любовта. Нека всички владици и свещеници кажат: "Ние искаме да служим по любов и без пари". Нека те първи дадат пример. Нека любовта излиза от сърцата им и облива окръжаващите. Но те трябва да се откажат и от месото".

 

 

09.01.2016 г. 18,16 ч.

 

ПРОДАВАНЕ 2, НЕ СЕ ПРИЗНАВА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО 1922.12.10н щвн ЖИГ48:168 Животът на сегашните хора, както и цялата съвременна култура, се заключава в купуване и продаване. Търговци, учени, изобретатели, поети – всички продават. Каквото и да говорят те, ние не ги признаваме. - Защо? - Всичко турят в своя джоб.

 

 

09.01.2016 г. 18,58 ч.

 

СИМВОЛ НА ИСТИНСКАТА ЖЕНА - ВОДА ОТ ИЗВОР 1222.10.29н сдо ЖИГ48:50 Ако искаш да бъдеш жена, от сърцето ти трябва да извира любов, както от чистия планински извор блика вода, която пои всичко живо.

 

 

09.01.2016 г. 19,17 ч.

 

Като млади дълго се чудехме защо около Христос и днес около Учителя е имало едни такива... физиономии... Работата е там, че повечето аристократични физиономии намират начини да се "уредят" в света и затова Извор не им трябва. Като се изродят още приживе и после, като се преродят, те не изглеждат вече така. А "смачканите физиономии", като се преродят, идват и са вече около нас като прекрасни момчета и момичета. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ 1922.12.24н знм ЖИГ48:208 Аз съм извор, върша работата си. Ако не искаш да ме слушаш, стой настрана. Никого не съм канил. Ако водата на моя извор не ти харесва, иди на друго място. Около мене има тревички, бубулечици, мушици - те ще пият от моята вода. Аз давам вода на всички. Вечер се отбиват при мене змии, жаби, свраки, гарги и кой ли още не… Пият, задоволят жаждата си - и си отиват...

 

 

09.01.2016 г. 19,49 ч.

 

Когато "любовта с обект" се разбере като монофиксация в смъртен човек или авторитет, обожателите му ще го последват в гроба. Те са каптирали изворите си само за него или илюзиите си, затова крахът им е неизбежен. Те не знаят, че всички плуваме в океан от възможности за щастие дори и сред "смъртните", когато те дават предимство на безсмъртното в себе си. С опит да ни внуши това, Словото понякога прави "диверсии"...

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, ДИВЕРСИИ, ОКУЛТЕН РАЗКАЗ ЗА ЦАР АМЕРФУ И ЧЕШМАТА 1922.10.22н въг ЖИГ48:32-33 Сега ще направя една малка диверсия във вашия ум. ПРЕРАЗКАЗ И ПРЕДВАРИТЕЛЕН КОМЕНТАР: Словото Божие и неговите носители, на първо място Учителят и Учителите, имат правото да правят и "диверсии" в ума ни, но тези диверсии могат да бъдат спасителни, само ако успеят да пробият "нивото на шума" у нас – защитната стена на високомерието, самодейността, невежеството, предразсъдъците, фанатизма, догматизма, страха или егоизма, - стена, изградена с толкова труд от тъмните сили през вековете, за да могат да ни експлоатират и връщат в гроба. В случая, Учителят си служи с един окултен разказ за древния цар Амерфу - дълбоко символична и поучителна история. Царят съградил чешма от скъпоценни камъни и парчета скъп мрамор, но те оживели и всеки искал да бъде най-виден, най-прав и на първо място. Самата чешма, направена от такива горди елементи, давала вода само докато поила благородници; но когато почнали да идват бедни и прости хора и даже животни да пият от нея и да я мърсят, тя нарочно пресъхнала – високото ù произхождение и самомнение не позволявало това. Да, но като спряла изливането на водата, дошли множество мушички, които я затрупали със своите извержения напълно и станало много по-лошо. Алегорията е толкова ясна и тъй актуална и до днес - човешки и даже ангелски проблем още от времето на грехопадението, - че коментарите са излишни. Ако "чешмата" беше права, нямаше да има болести, нещастия, старост и смърт. Смъртта е наказание или по-скоро последствие от неразбиране на този велик закон – законът за любовта към всички, законът за изобилното изливане и обмяна на космичните енергии без подпушване, каквито и да са ни претенциите и съображенията. Разбира се, това също е теза или антитеза и иска своето пълно решение в синтезата с "Високия Идеал" и "Не хвърляй бисерите на свинете". Въпросът е обаче какво е "Висок Идеал" - какво значи "само Принца" или "само Принцесата - и никой друг!" – в цялото Учение и в едноименната фундаментална беседа на Учителя, преведена отдавна на толкова много езици. И до днес хората със старо съзнание, дори и много опитни и напреднали последователи на Учителя, тълкуват този образ и тази идея персонифицирано и преференциално, от гледна точка на "любовта с обект". Неизменно си представят "Принцесата" като една-единствена човешка любима или като "единствената сродна душа", на която трябва да сме "верни", спирайки "чешмата" си за всичко останало. Не подозират, че "Принцесата" е самата Любов – Любовта като Принцип, Любовта без Обект. "Любов без обект" не значи липса на обекти, които да поим непрестанно, но недопускане само един обект – така наречената "любима" - да стане причина да спрем извора, докато я чакаме или й служим. Това обаче съвсем не значи, че във формулата не влиза и "единствената сродна душа", "единствената любима", но Тя се разпознава по това, че ни е пратена лично от Бога, а не от кармата или от нашия временен вкус и фантазията ни. Тя не пъди останалите или не се огорчава от присъствието им. "Не хвърляй бисерите на свинете" е също в пълна сила, но това трябва да се вгради майсторски и непротиворечиво в решението на проблема. Малцина разбират, че "свине" за нас са не тия, които искат да пият от изобилието ни, но тези, които могат да пият и от по-мътни места или искат да ни заграбят само за себе си, да изритат другите. Те не разбират, че това е напълно невъзможно, ако изворът е с мощен, божествен дебит. Възможно е, само ако едва църцорим и това стига за поддържането на една локална, каптирана локва, обикновено вмирисана, колкото и да е лъскава табелата й за пред смъртните хора. Наистина, ако някой би приел, че в горния пример с чешмата Учителят иска да ни каже точно това, то ще бъде една голяма "малка диверсия", която би пресекла корените ни към смъртта и би дала неочакван и мощен импулс на нашия интелект и сърце по посока към безсмъртието. Разбира се, Словото Божие е в йонно състояние с безброй ненаситени валенции и всеки има право да тълкува всяка мисъл и всеки пример индивидуално, от нивото на своята собствена еволюция и дори на илюзиите си. В това, именно, е огромната сила и мощ на многовалентвостта, антидогматизма и демократизма в беседите. Това е точно толкова вярно и велико, колкото обратната теза на Учителя за "еднозначността на думата" – отново дилектика. Спекулантът със Словото обаче експлоатира еднозначността като палач, а не като критерий – при това, влагайки в нея собствено тълкуване или избирайки цитат без контекст. Враговете, самодейците и функционерите без искра Божия или със силно лоясала монада неизменно търсят моновалентност и еднотълкуване, монополизъм в Словото и Делото, за да могат да размахват лозунги и камшици, да разиграват гордостта и самомнението си, властническите си драми или тщеславието си като "единствено прави", а всички други – като "по-млако способни или криви". За колективизъм и равностойност на приоритетите и плановете при тях не може да става и дума. Не липсват обаче и спекуланти с многозначността, за да могат да си оправдават престъпленията и слободията. Да, тази свобода е дадена, тя съществува и е свещена, но е вярно и това, че истинността на една интерпретация и нейния носител се илюстрира от здравето и вида му на старини; и от това, дали остава в гроба или изчезва от него за броени секунди, ако е истински ученик на един безсмъртен Учител. Ето какво казва Учителят след този пример: "Сега мнозина ще кажат: "Дотегна ни вече да слушаме все за "любов" да ни се говори... Не искаме любов - да се махне чешмата, да престане водата!" – Но, като престане водата, ще дойдат мушичките и няма да има кой да чисти. Те тъй ще се загнездят там, че след време цялата чешма ще се разруши - и ще дойде смъртта."

 

 

10.01.2016 г. 08,44 ч.

 

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, КОМУ ГОВОРИ 1922.10.22н въг ЖИГ48:39 Днес аз говоря на младите, които са за любовта. Казват, че съм развращавал младите... Така мислят само старите, затова аз ги оставям настрана. Аз оставям настрана и религиозните хора. МЛАДИТЕ са на моя страна! Те нямат църква.

Към една уникална картина в историята на живописта за школата на Питагор, в този колаж е добавена друга уникална картина, за да се добие представа как живеят всички на Новата Земя и в Новото Небе (с изключение на самия Питагор в центъра, кой-знае защо - облечен. Не е реално, понеже моментално би изчезнал оттам в тоя безнравствен вид...) Няма по-заблудени и по-нещастни хора от тия, които считат подобни шедьоври за нещо безнравствено, за "голотии". Ако погледнеш в аурата на такива ниско културни, непълноценни хора от пропадналите вери и църкви и усетиш миризмата им, пазѝ се да не загубиш съзнание.

 

 

10.01.2016 г. 08,22 ч.

 

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - ИЗВОР НА ЩАСТИЕ 1922.12.10н щвн ЖИГ48:180 Днес всички можете да бъдете щастливи. - Как? - Като повярвате в думите ми. 

 

КОМЕНТАР: Това твърдение е валидно само в случай, че вярата се покрива с дела – казано е в Писанието, че вяра без дела е мъртва. Делата не са само добродетелите, правенето на безкористно добро, но и постоянното и неуморно самоусъвършенстване – промяната на сетеротипите, навиците, борбата с наследствените и социално придобитите мотивации, вкусове и ценностни ориентации, които ни връщат назад в еволюцията. Както е казано, "Цартвото Божие насила се взима", т.е. с усилие. Но преди усилието е нужно разбиране, правилно тълкуване на Словото Божие. Понеже ние имаме навик да харесваме само това от него, което поддържа нашите илюзии и стари навици, нашите стандартни амбиции и чувства. Има и такива мисли в Словото за подкрепа на слабите, понеже, все пак, по-добре е човек да се храни с илюзии, но да е жив. Но човекът с висок идеал се стреми да се надскочи, да излезе над тавана на досегашните си привички, програми и модели и да полети с Птиците към истинско щастие, към подмладяване и безсмъртие.

 

 

10.01.2016 г. 09,12 ч.

 

Как?!! Тия ли божествени същества - лични въплъщения на Бога сега и през всички времена - ще ги заблуди някой поп или някой пропаднал философ? Я вижте как и тук, във фейсбука, се се изказват положително 95% жени! Кой тогава е по-напред в еволюцията?

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, КОМУ ГОВОРИ 1922.10.29н сдо ЖИГ48:61 Аз говоря за истинските хора на Новото Учение. Те са хора на новата култура, съградена на вечните добродетели. Новият човек - човекът на бъдещето - се отличава коренно от сегашния: главата му ще бъде красива, добре оформена, сърцето му ще бъде пълно с любов; умът му ще бъде носител на светлина, а волята му ще бъде силна. Срещнеш ли новия човек, ти ще го почувствуваш като брат. Каквото обещае, той ще го изпълни.

 

 

10.01.2016 г. 09,31 ч.

 

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, НЕДОИЗКАЗАНОСТ 1922.11.12н нщи ЖИГ48:105 Някои ме питат защо, като ви говоря, не ви доведа до края на въпросите, но ги оставям открити. - Моята цел не е да ви дам разрешени въпроси, но да ви поставя в положение да мислите свободно и самостоятелно. Колкото и да искам, не мога изведнъж да ви кача на планинския връх. Първо ще минем през гори и тогава ще се качим на върха. – "Заведи ни до края на гората" - Няма да ви изведа докрая, но ще ви заведа в най-голямата дълбочина на гората, вътре ще ви заведа. – "Как ще излезем от тази дълбочина? Кой ще ни извади?" - Който ви е довел, той ще ви извади. – "Дълбоки са тези работи..." - Да, дълбоки са: гора е това, височина и планина е това, океан е това! Ще слезеш и до дъното; и на слънцето ще отидеш.

 

 

10.01.2016 г. 09,53 ч.

 

Преди 2000 години само Йоан Богослов и Мария Магдалина са Го разбрали и са приложили Учението Му - затова и до днес са безсмъртни.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И НЕПОСЛУШАНИЕ 1922.11.19н днс ЖИГ4:114-115 Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Някои от вас казват: "От толкова години слушаме Учителя, ние го разбираме вече..." - Ще извините, още нищо не разбирате. Не е въпрос за теоретично разбиране. Питам: какво сте разбрали от любовта? Готови ли сте да се откажете от имането си? Готови ли сте да приложите оня закон на пълното самоотричане? Ако ви кажа да раздадете имането си, ще кажете: "Чакай да си помисля..." - Как сте ме разбрали тогава? Когато учителят каже на ученика да излезе вън и той не иска да излезе, какво означава това? — Непослушание. 

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СЛУШАНЕ, ЧУВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ 1922.11.05н плн ЖИГ48:076 Ще кажете: "Много пъти Учителят ни е говорил това". - Аз бих ви попитал: а вие чухте ли ме? — Не сте ме чули... Приложихте ли го? - Не сте го приложили! Тогава защо искате да ме лъжете? Онзи, обаче, който каже, че е чул какво съм говорил, /аз считам, че ме е чул, само ако го е приложил/. Не прилагате ли, това е квадратна лъжа.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, ЦЕЛ - ВЪЗПРИЕМАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ИСТИНАТА 1922.11.26н лмс ЖИГ48:134-135 И аз, като ви говоря, мисля едно, а вие мислите друго. Вие мислите дали това, което ви говоря, е истина. Аз пък мисля: като ви говоря, дали истината ще ви засегне и дали ще ви заведе при Бога. Аз зная какво говоря. Следователно, за мене е важно само едно: да възприемете истината и да я приложите в живота си.

 

 

10.01.2016 г. 10,09 ч.

 

СМЕЛОСТ И РЕШИТЕЛНОСТ 1 1922.12.17н доз ЖИГ48:198 Днес от всички се изисква смелост и решителност. Без тези качества, не може да бъдете ученици на това велико учение.

 

 

10.01.2016 г. 10,14 ч.

 

СМЪРТ, ПРИЧИНИ - БЕЗЛЮБИЕ 1922.10.22н въг ЖИГ48:27 Хората казват: "Чакай да видим как ще бъде без любов..." – и, като дойде да се върши работата без любов, те умират.

 

 

10.01.2016 г. 11,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВИЖДА И ПОСЕЩАВА ВСИЧКИ СВЕТОВЕ В КОСМОСА И НА ОНЗИ СВЯТ 1922.11.12н нщи ЖИГ48:105 Аз зная какво има на слънцето, на луната, на звездите, на онзи свят. Всичко това виждам. /.../ Когато отивам на слънцето, аз се движа с бързина, по-голяма от тази на светлината. За една минута съм на слънцето. Когато отивам до най-отдалечената звезда от нас, отивам за десет минути - отиване и връщане. – "Какво има там?" - Ние се придържаме към свещеното правило да не казваме какво има там.

 

Коментар: От това излиза, че до Слънцето Учителят се движи със скорост 2 милиона и 400 хиляди километра в секунда – 8с. Теорията на Айнщайн за предела на светлинната скорост, по този начин, е опровергана от Него още до 1922г.; това днес потвърждават и учените. Явно е обаче, че не ползва същата "охлювна" скорост до най-далечната звезда - няма предвид нашата галактика, понеже тя има диаметър няколкостотин хиляди светлинни години, а за 5 минути, дори с 8с, би изминал разстояние само до Юпитер... От това следва, че ползва и други, много по-големи скорости. В една беседа казва, че човешката мисъл се движи със скорост три квадрилиона и шестстотин билиона километра в секунда и че с тази бързина може да се иде до най-отдалечения край на вселената. От това излиза, че той би трябвало да е на повече от 10 билиона светлинни години от Земята. Съвременните източници (2008 г.) дават от 13.7 до 156 билиона светлинни години диаметър на Вселената. Като се има предвид, че съществуват и други вселени, тук вече можем да твърдим, че Учителят, в споменатите случаи, има предвид най-отдалечената точка на Локалната Вселена. Всички тези данни и изчисления тук са твърде относителни поради нивото на науката днес и непознаването на Словото на Учителя, но долната граница на билионите почти се съвпада. Някъде Той може да съобщава и скоростта на движение на причинното, будическото и атмическото тяло; и да не ги е дал в беседите си на Земята до края на 1944 г., Той трябва да ги изяснява и да борави с тях в Школата горе. Друг е въпросът, че Духът на Учителя, като равнобожествен, се намира едновременно навсякъде и, като включи съзнанието си на квантово ниво, може да осъзнава всяка точка на Битието и да се кондензира където поиска мигновенно - в подходящо тяло, ако е необходимо. За малките математици от V-VІ клас в прогимназията остава задачката да определят и начертаят къде може да се намира Земята със Слънцето в Локалната Вселена, като се има предвид, че Учителят, когато Му се поиска да лети бавно, а не да се озовава квантово, отива до най-отдалечената звезда за 5 минути...

 

 

10.01.2016 г. 11,46 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ЗАЩО ОБИЧА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ СИ, КАКВИТО И ДА СА 1922.11.12н нщи ЖИГ48:105 Питат ме: "Отде събра тези хора около себе си? Те не те разбират!". - Нищо от това. Понеже Бог ги търпи и обича, и аз съм длъжен да ги търпя и обичам. Бог ги е събрал от кол и от въже и ми ги е изпратил да работя с тях - не мога да пречупя думата Му. Щом Бог ги е изпратил при мене, ще им предам знанието, което имам. Така постъпвайте и вие. И ако ви питат защо обичате даден човек, кажете: "Защото пръв Бог го обича!"

 

 

 

10.01.2016 г. 12,10 ч.

 

ХРИСТОС НИ ОБИЧА ВЕЧНО И БЕЗУСЛОВНО 1922.10.22н въг ЖИГ48:39 Че ви е възлюбил Христос, никой не може да го откаже. За това има такива силни аргументи, които никой не може да обори. Имате живот - това е резултат на тази любов. В деня, когато се откажете от тази реалност, вие моментално ще свършите. Докато вашият ум свети, докато вашето сърце грее, докато вашето тяло се движи, вие се ползвате от тази любов. Не питайте Бога възлюбил ли ви е. Той ви е възлюбил! От хиляди години имате Неговата любов, а от вас се иска съзнание да се покажете достойни синове на вашия Баща.

Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот. 

 

 

 

10.01.2016 г. 12,42 ч.

 

Има 144 хиляди белега, по които се разпознават съществата с дух и душа. Един от тях е даването на свобода. Друг - използването на свободата, която Бог ни е дал. Не е "проклет" онзи, който ограничава свободата ни, нито ние сме "проклети", когато не я използваме. Ние просто сме жертви на "Матрицата" - на човешките системи.

1922.12.17н доз ЖИГ48:205 Казано е в Писанието: "Проклет онзи човек, който се надява на човека" (Йеремия 17:5) . - Според мене, не е проклет онзи, който се надява на човека, но който се надява на човешките системи.

 

 

 

10.01.2016 г. 20,26 ч.

 

Най-голямото щастие. Да има до нас човек, който иска дори само за миг да погледне натам, накъдето ние гледаме. Ще види такава красота и невинност, че ще поиска да гледаме заедно в една посока за повече от един миг. Ние никога не разваляме семейства, тъй като такова нещо е невъзможно. В семейството всеки обожава близкия си безрезервно, благоговее пред ума и душата му и копнее да навлезе в неговия свят.

Най-голямата любов (и въобще наличие на любов): да иска да дойде с нас където ние ходим, за да види лично с какви хора общуваме и какво правим. Ние познаваме съпрузи с душа, които искаха да запазят семействата си не на думи, а реално, поради което проявиха ума и доброто в себе си. Някои от тях навлязоха в Океана много по-смело от съпругите си - и понеже имат ум и съвест, не само оставиха безценнен принос и се сдобиха с нови прекрасни приятели, които ги уважават, но и накараха жените си да се влюбят още веднъж в тях, както е било в началото. Даваха им това, за което те копнеят. Не можеш да не обикнеш човек, който не те блъска, а те милва!

Ако не иска нито първото, нито второто, той само си приказва, че ни обича, а всъщност обича да си представя лоши работи. С това унижава ума и душата ни. Любовта се отличава с готовността на другия да извърви поне половината път към нас, след като ние сме извървявали целия път към него много пъти. 

Ние не можем да не обичаме близките си и затова трябва да се натоварим с още по-голяма любов и търпение, за да им помагаме в трудните дни и нощи, които ще настанат за тях неизбежно. Който изхожда само от себе си, е обречен, затова страданията, които му предстоят ще са непосилни за него, когато остане съвсем сам. Затова нека сме милостиви към близките, които ни унижават, понеже те си мислят, че ни правят добро. По-простичките считат себе си за единствено прави, но това не значи, че всички са без сърце и душа. Нека отложим свободата си с още няколко години, ако потрябва - и за един цял живот, с надеждата, че валяците, които ни прегазват безцеремонно с тежкото си самомнение, може един ден да се трогнат и да капне една сълза на отстъпчивост и милосърдие от окото им. От мъдрите хора сме научили, че разкаялият се грешник е по-свиден за Небето от сто непокаяли се "праведника". Който е способен да се помисли за неправ и разбере, че е бил палач в "общуването" (владеел е само монолога, държейки другия за гърлото), кара Съдбата да му се поклони до земята и да се оттегли от него. Тогава няма да има защо да ходим по болниците и да гледаме инвалиди в дома си с години.

 

 

11.01.2016 г. 06,14 ч.

 

Като изключение, слагам тук изблика на един приятел. И друг път са били публикувани негови екстремални писания. Не го одобрявам като стил и остри думички. Нека се замисли дали и той не го е написал от гняв е обида - главен симптом на гордостта. Е, има и свещен, справедлив гняв. Както и да е, този проблем засяга всички ни – всеки познава някой голям или малък тиранин, с когото не може да се справи. Как да реагираме правилно в такива случаи? Като героя на Карлос Кастанеда в „Малкият тиранин” – да оставим съдбата да се разправя с наглия, а ние да го търпим с десетилетия? Или по съвета на някои мъдреци да не сме като коня, който, и да прегризе случайно въжето си, си остава в обора, понеже е вързан психически? Да бъдем ли понякога като вълка и лисицата, които прегризват крака си в капана, за да оцелеят? Въпросът е какво да правим, когато този „крак” е нашето невинно дете, изпратено като жертвен ангел. Наглостта, гордостта и простотията никога няма да се трогнат от назиданието, което им дава съдбата в такива трагични случаи – те изкарват виновен другия. Моля тук отговорите да са само с по едно изречение от човек, а ако някой има импулс за повече, да ми го пише в личните съобщения.

Свободен вариант на някои от 40-те диагнози в „Махабхарата” за болестта „горделивост”. На практика - за психическото генериране на рак и други гангрени на страха, простотията, егото и горделивостта. Когато не ти е писано да се деформираш и разболееш веднага, съдбата те преследва с перманентни разочарования в личния живот, с неприятности в професията и с физически травми.

- Винаги си неотстъпчив и прав;

- Каруцарско отношение към другите; 

- Чувство за собствена значимост;

- Унижаване на другите; 

- Мислиш, че си по-умен или по-добър от другите;

- Липса на благородство, т.е. директна простащина: словесната ти рапира не прощава никога – пронизва без колебание, владее само монолога в отрицателен вид;

- Безапелационен контрол над ситуациите; 

- Надменно отношение без изключения;

- Демонстриране на власт, заплахи, дрънкане на оръжие;

- Не разрешаваш на другите да правят каквото искат и да общуват с когото искат. Който ти се изплъзва е „дявол”, съперницата е винаги „змия”; 

- Поставяш другия в материална зависимост или го манипулираш чрез неговото чувство за саможертва, милост и дълг; 

- Светкавична реплика и контрареплика. Проповядваш, поучаваш, наставляваш и назидаваш с пълна увереност, че си по-умен и по-прав;

- Нежелание за вслушване в истинските открития на науката, подбиране на псевдодуховни и псевдонаучни щампи, за да налагаш гордостта и терора си в общуването. Това всъщност не е общуване – ти си еднопосочна улица с пропаст накрая за себе си и за другите, която си изрил самият ти;

- Обидчивост (причината е желанието да властваш и контролираш);

- Оплакваш се постоянно и търсиш съмишленици, прости като тебе. Страшното е, когато простият е овластен и няма кой да контролира самия него;

- Свръхчувствителност, родена от властническата драма и душевната простотия и жестокост. Дори да имаш 10 доктората ѝ Нобелова премия за острия ти ум, реагираш като змията и скорпиона. Трепериш от жажда да клъвнеш, да уязвиш, да ужилиш, но по човешки подло - дори и когато не са те настъпили;

- Постоянни мисли какво говорят другите прости около тебе и в света;

- Неспособност за разбиране, оправдаване и прощаване. Другият е виновен при всички случаи;

- Горделивостта и неотстъпчивостта на персоната ти са несломими – още един симптом на дебелодушието, дебелоочието и простотията;

- Изтъкване на недостатъци и измисляне на недостатъци у другия, за да си отмъстиш, че не мисли и не чувства като тебе; 

- Игнорираш несъгласните с тебе, ако не можеш да ги подчиниш. Горделивият „скъсва” с някого „завинаги”;

- Често тонът ти е раздразнителен;

- Повишаваш глас в злобата и гнева си, изпадаш в истерическа „серия”;

- Слепота за по-умните и по-културните от теб – обявяваш им война;

- Липса на душевна култура, смирение, почитание, уважение и благоговение към различния от теб, който не ти се подчинява – ефрейторска психология; 

- Изреждането на „факти” и логиката на горделивия не е критерий, а палач;

- Безразсъдство и безумие в критични ситуации (правим нещо по инерция, без да мислим). Но когато си спокоен, кроиш подли ходове за налагане на властта си;

- Прокурорство, безпардонност, осъждане; 

- Неспособност да правиш компромиси и да се променяш;

- Желание последната дума винаги да е твоя;

- Неспособност за изслушване, перманентно прекъсване на действащия или говорещия поради душевната ти грубост и властничество;

- Мислиш, че трябва да съветваш и да решаваш чуждите проблеми, без да са те молили за това – типична диагноза за ниска еволюция и напреднала простотия и простащина;

- Предварително и тотално отхвърляне на нещата, които не разбираш и не одобряваш, без да си ги проучил;

- Своеглавие, тревожност, насилие и тъпа упоритост, които карат другите да те мразят и явно или подсъзнателно да искат да умреш. Голяма част от болестите и по-ранната смърт на много хора се дължи на мъката на тези, които държиш под преса и на неосъзнатата им надежда да умреш. Това е психическа енергия, която сам си си изпросил и която те унищожава; 

- Отровен език, сарказъм, подигравчийство, стремеж да унижиш другия, да го иронизираш, да му се надсмееш;

- Когато горделивият не е прост и агресивен, той яде себе си, изолира се и постепенно се самоунищожава.

 

 

11.01.2016 г. 18,53 ч.

 

АНГЕЛИ НА ЗЕМЯТА 1930.11.09н нви УЗР49:190 ./../Други ангели дойдоха на земята, оплетоха се с хората, изпожениха се и забравиха своя произход. И досега те са още между хората. Трета категория ангели, без да забравят своя произход, пожертваха се за човечеството, за да го спасят. Повече от милион ангели влязоха между хората, в човешката култура. Ако те не бяха се пожертвали, въпросът с човечеството щеше да бъде решен. Те дойдоха доброволно да спасят човечеството. С тях заедно дойде и Христос, да помогне на хората.

 

 

11.01.2016 г. 19,04 ч.

 

АДЕПТ-ПОМОЩНИК 1930.09.14н пти УЗР49:42 Мнозина се стремят към чист и свят живот. Щом се стремят искрено към чист живот, Господ изпраща един ангел, адепт или светия, който да им помага. КОМЕНТАР: Най-големият проблем на такива помагачи е че не трябва да се вмесват в свободната ни воля и да ни внушават каквото и да е, съобразявайки се с нивото на нашите вкусове, избори и еволюция – и все пак да намират начини да ни помагат. За съжаление, ние имаме нужда от тях само когато страдаме и ги ползваме за утешители, съветници или изповедници, без да правим и крачка напред. Не си задаваме въпроса дали и те нямат някои потребности, когато са дошли на земята специално за нас – дори и да играят ролята, че имат потребности, за да предизвикат чувства и постъпки, водещи към безсмъртие – досещането, мисълта за другия, саможертвата, помагането. Да добият хората начално понятие за това, че истинското помагане не е винаги по наш критерий, а преди всичко според представата и потребността на другия и по волята на Бога. Да дадат предимство на съществата с по-висока еволюция, за да съдействат на Божия план. Да отдават сили и време за същества от по-ниска еволюция само с Божието одобрение.

 

 

11.01.2016 г. 19,35 ч.

 

АМБИЦИОЗНИ 2 1930.11.23н дит УЗР49:215 Не че хората са невежи, но между крайно амбициозните съществува несъгласие. Човешката гордост и честолюбие са майката и бащата на несъгласието. Честолюбието е майката, а гордостта – бащата. Като се съединят, те раждат несъгласието – тяхното дете, на което чувате само гласа, като дава своите разпореждания. 

Тази известна графика на Г.Доре изобразява един безумно горделив дух, който и в ада не иска да преклони глава пред нещо по-голямо от него. А ние не разбираме, че когато хората с качества и мисии не се търсят и не другаруват, не се лансират един друг и т.н., в аурата им се вижда съвършено ясно горделивостта и това се отразява на събитията по света. Подходящ на тази тема е един текст: "Функционер и ученик"

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1305&book=38

 

11.01.2016 г. 19,44 ч.

 

АНГЕЛ 2 И ГРЕШНИК 1 1930.11.09н нви УЗР49:191 Грешникът, на чието лице е писано много, струва много повече от праведния или ангела, върху когото нищо не е писано.

 

 

11.01.2016 г. 20,00 ч.

 

 

АНГЕЛИ НА ЗЕМЯТА, РАЗПОЗНАВАНЕ 1930.09.21н оте УЗР49:65 Какво знаете за ангелите? – Преди всичко, вие трябва да сте ги познали на земята, а после на небето. Някои ангели слизат на земята и пак се връщат на небето.

 

 

 

11.01.2016 г. 20,07 ч.

 

АНГЕЛИ - СКРЪБ И СТРАДАНИЕ 1925.11.01н ибз КДМ50:228 И ангелите - толкова възвишени същества - скърбят. Те имат любов в себе си, но пак скърбят. Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб - да знаете, какво значи скръб, какво значи страдание! – "Може ли ангел да скърби и плаче?" – Може! Обаче, скръбта на ангела се различава от тази на човека. Ангелът скърби, когато пропусне момента да направи едро микроскопическо добро. – "Едно ще пропусне, друго ще направи..." – Не е така. В хиляда години ангелът има възможност да направи само едно добро. Щом го пропусне, ще чака други хиляда години, за да направи едно добро. – Щом е така, нека ангелите слязат на земята, между хората. Тук има милиони възможности за правене на добро.

 

 

 

11.01.2016 г. 20,23 ч.

 

АНГЕЛИТЕ И ОТНОШЕНИЕТО НИ КЪМ СТРАДАНИЕТО 1933.03.26н кщд ЖИХ97:335 "Когато всеки вдигне кръста си, голяма радост настава между ангелите; когато се отказваме за носим своя кръст, ангелите се отказват от нас и не ни поглеждат." 

Жестокостта на хората и до днес не се отличава по нищо от тази на бичуващите Христос. Всеки, който иска да ни наложи своята воля; всеки който е пасивен пред мъките, липсите и страданията ни, на практика изтезава божественото в нас, т.е. пак Бога. Приемането на страданието, когато нямаме никакъв друг изход, примирението, липсата на роптание, прощаването - ето белезите на Христова монада у някого.

 

 

11.01.2016 г. 20,38 ч.

 

АПОСТОЛ ПАВЕЛ И АПОСТОЛ ПЕТЪР СА НА ЗЕМЯТА 1924.04.13н ощм КДМ50:76 "Апостол Павел, апостол Петър и сега работят, проповядват Христовото учение. Те са носители на Любовта. Ако мислите, че имат корона на главата си, много се лъжете. Те минават за обикновени работници, които прилагат Любовта." 

Ако някой има духовно зрение, ще види, че великите духове идват на земята век след век, вселени и въплътени във все повече хора. Ако се разпознаят и прегърнат отново, раят на земята ще настъпи много по-скоро. Нещо специално: в София преди години се срещнаха две техни проекции. Ако едната бе по-съзнателна, и двамата през годините нямаше да преминат през тъй тежки страдания.

 

 

11.01.2016 г. 20,48 ч.

 

БАБИ, РОДИТЕЛИ И НАСТАВНИЦИ 2 1934.07.08н пду ПНС98:308 На сегашните хора трябва любов! Проявете любовта си както знаете, а не както досега – не както вашите баби, майки, бащи; не като вашите наставници. Не прилагайте любовта, както ТЕ са я учили – приложете я така, както ВИЕ я разбирате. /.../ Ще попитате: "Коя вяра е права?" – Онази вяра, на която ЛЮБОВТА е авторитет! – "Кой живот е най-добър?" – Онзи живот, за който ЛЮБОВТА е авторитет. Всичко онова, на което ЛЮБОВТА може да бъде авторитет, дръжте се за него - и никога няма да се излъжете.

 

 

11.01.2016 г. 20,56 ч.

 

БЕЗВЕРНИЦИ 1 И ВЯРВАЩИ 2 1924.04.13н ощм КДМ98:76-77 Аз съм срещал безверници с по-меко и добро сърце, отколкото във вярващите. Това се дължи на доброто естество на човека. Макар и безверници, те проявяват своето добро сърце […] Срещал съм вярващи, които повече философстват, а по-малко вършат добро. Благодарение на това философстване, хората са се отдалечили от пътя на Истината.

 

 

11.01.2016 г. 21,03 ч.

 

БЕЗЛЮБИЕ, РАЗБОЛЯВАНЕ И СМЪРТ 1933.02.26н дич ЖИХ97:253 "Има нещо разумно в света, което чака: в момента, когато ви намери, че нямате любов, то ще ви клъвне."

Да не забравяме, че вторачването в обект, неопределен от Бога, не е любов.

Да не забравяме, че назидателството и налагането на собствената воля не е любов.

 

 

11.01.2016 г. 21,40 ч.

 

БЕЗЛЮБИЕ - ЛЕКУВАНЕ 1929.06.02н одз ГОБ36:60-62 "Когато човек изгуби мекотата си, Природата го поставя в пещта си, наклажда огън отдолу и го пита: "Ще любиш ли?" – "Не искам!" – Тя усилва огъня: "Ще любиш ли?!" - "Не искам..." – Още повече усилва огъня. Сега, без да го питат, човек сам казва: "Ще любя!" – Той е омекнал вече, превърнал е твърдия елемент – камъка – във вар, податлив на действието на водата, т.е. на живота. Като види това, Природата налее върху човека още малко вода и той се възпламени, още повече омеква и казва: "Слава Богу, освободих се от тежките условия на своя живот!" Варджията представя Природата, която туря упоритите хора в пещта си и насила ги заставя да любят. – "Ама аз съм стар човек, любовта не е за мене... Младите нека любят..." - Природата не чува: тя не прави разлика между стари и млади. Тури те в пещта си и гледа кога ще се опечеш – кога ще се научиш да любиш". 

Горко ономува, който възприема тия призиви на Бога единствено в полов смисъл! Порочното съзнание и подсъзнание на простите хора приписва на Словото само това - и нищо друго. Не че интимната обмяна между мъжа и жената не е свещена, когато е дадена от Бога, но любовта има още безброй форми. Една от тях е да не налагаме волята си, друга - да даваме свобода на разномислещия, трета - да правим добро, четвърта - да даваме предимство на чуждите импулси и изяви и да им се възхищаваме.

 

11.01.2016 г. 21,57 ч.

 

БЕЗЛЮБИЕТО - НАЙ-ОПАСНАТА БОЛЕСТ 1929.07.21н илд ГОБ36:137 Всички хора страдат от една болест – безлюбие. Най-опасната болест в света е безлюбието! Който иска да се излекува от тази болест, той трябва да приложи в живота си закона на любовта. 

БЕЗЛЮБИЕТО - ПРИЧИНА ЗА СМЪРТТА 1934.07.08н пду ПНС98:306 Ние отблъскваме Божията Любов и вследствие на това умираме от безлюбие. /.../ Грижим се за това, за което не трябва.

11.01.2016 г. 22,02 ч.

 

БЕЗПКОЙСТВО, СТРАДАНИЕ, СКРЪБ, СИРОМАШИЯ 1 1933.01.29н зав ВЗК99:464-465 Че се безпокоите, аз се радвам, защото, като се безпокоиш, то е работа. Някой ми казва: „Аз много страдам...“ - Отлична работа е то, отлична работа е скръбта! - „Много се мъча...“ - Отлична работа е това! - „Сиромах съм....“ - Отлична работа!

 

 

11.01.2016 г. 22,26 ч.

 

БЕЗСМЪРТЕН, КАЧЕСТВА, НЕЗАБЕЛЕЖИМ 29.07.28н щтр ГОБ36:164 Който живее в безсмъртието, той минава между хората незабелязано, като обикновен човек. 

БЕЗСМЪРТЕН, КАЧЕСТВА, НЕПОКЛАТИМОСТ 30.09.28н ндп УЗР49:72 Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести. Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човек без път и направление. 

В илюстрацията е използван един от образите на един от безсмъртните синове на Бога - азърбайджанския велик Учител, мистик и поет СЕЙИД АЛИ ИМАДЕДДИН НАСИМИ (-1370-1417-) Може някъде да съм слагал в интернет превода на най-знаменитите му стихове, заради които е бил умъртвен от Интервентите по особено болезнен начин. Но не е излишно да ги копирам и тук:

Коранов стих, Аллах съм аз; и пламък буен, и елмаз.

Гласът на Бога от Синай, и сам Синай съм вече аз.

На сурите(1) съм гръмък стих, но Бог във мен ги шепне тих – 

От устните ми бликат те и Бог чрез мен света плете.

И клони съм, и корен аз; и първи плач, и сетен глас;

Аз роб съм и вселенски цар; затворник, съдник и Пегас.

В джамия съм самият връх; в пустинята – изгарящ лъх;

Въздишка, пръскаща гръдта; и див възторг на пролетта.

Два свята в себе си съм сбрал - и мрака, и всемира цял;

Чукар и долина съм аз; и изгрев, и вечерен час.

Светò писание съм аз - самата мъдрост, свят имàм(2) ;

Триумф, позор и вечен срам дружат в душевния ми храм.

Самият аз съм абсолют. Но вечно славен и оплют,

Вселената въртя край мен – и нощ и ден, и нощ и ден!

Аз "каф" и "нун"(3) съм – същина; и първи ден, и бъднина;

И младенец, и много стар; и нежен пух, и щит на цар.

Подобно Тигър и Ефрат, аз просяк съм и Крез(4) богат,

И див разкол, и благодат; и агне, и мъдрец-змия.

Самият рай съм и тубà(5), но и Последната Тръба;

Макар и шах(6) на вечността, аз търся малко пиета…

Нектар желан и нежелан, аз виждам ви като на длан,

И сложен съм, и страшно прост; и стръмен връх, и лесен мост.

Мансур(7) съм аз и пръв простак; и фойерверки, и батак…

Макар и ангел посред вас, и аз ще имам смъртен час.

От многозвучие пиян, в природата съм аз разлян, 

Рубаб съм аз и чангов(8) звън; и сойка, пееща насън…

Съдба съм аз и луд късмет; жена и мъж, пчела и мед – 

Под път раздавам и над път, но хората безславно спят.

Ефир съм аз и яка твърд(9); потоп, пожар и славна смърт,


И бисер - от морето дар; архат, провидец, и знахар.

С венец от тръни увенчан, аз съм самият Сюлейман(10);

Сълзà от щастие съм аз; въздишка, смях и Божи глас.

Зова му чуй, о Насими, той тихо шепне и гърми:

"О слънце, въздух и врата - стани пророк на вечността!"

ИЗ "РАЙСКОТО ЦВЕТЕ"

"Аз Бог съм!" - След Мансур, и аз съм гордо откровен, 
И, както и Мансур, ще бъда най-злодейдски умъртвен!

Аз Слово съм и Същина, ядро на всички времена;

Единство съм, но при това - в безброй неща и същества.

Аз движа всичко, недвижим, и сам се движа - зрим, незрим.

Макар и абсолютно сам, аз пак съм ласка и бласам.

Аз знам че съм безсмъртен, да, макар лишен от свобода.

Във рая аз съм посаден, но тука смъртен съм роден.

На всяка вечност съм залог, а в много хора - лично Бог,

Със плът, по-чиста от кристал, във песните им просиял.

Аз Бог съм, затова – велик, но множествен е моя лик –

Бях слънце, семенце и дъжд, а днес творец съм вездесъщ.

Аз дух съм, чист като роса, прострян във всички небеса;

Владея всичките "сезам" - мощта си не познавам сам.

Аз всичко съм от "а" до "я", Коран на всички бития,

И Кадр(11), за живите дошъл, закон за агне и за вълк.

Аз бисер съм и свръхбогат, божествен стих – свещен аят(12) ;

Аз в празника ви мил Барат(13) възлязох със Пророка свят.

Аз станах пречка и щета, за всички, тънещи в калта.

Аз – Насими – тъй пиша днес до бъдещите хора с чест.

1 - сýри - 114-те глави на Корана.

2 - имàм – мюсюлмански свещеник

3 - Каф и нун - Буквата "каф" означава "длан", а "нун" – "признание". Когато са написани или се произнасят заедно, това означава: "Признаваме, че всичко е на дланта на Всевишния".

4 - В оригинала и руския превод – "фагфур". Означава "човек от сой", но на едно хоремзийско наречие значи буквално "Божи син".

5 - тубà - Райското Дърво, описано от пророка Мохамед по следния начин: голямо е толкова, колкото един конник може да измине на земята за 100 години. Райските дрехи се правят от неговите цветове. 

6 - шах - в оригинала - "шахиншах": цар на царете. 

7- Мансур – Абу Абдуллах ал-Хусайн ибн Мансур ал-Халладж (858-922), учителят на Насими и най-известният суфи на своето време, роден в южен Иран. Осъден на смърт заради еретичните си идеи.

8 - рубаб и чанга – струнни инструменти от рода на цитрата и китарата.

9 - твърд – "небесната твърд". Много употребявано в религията, но не всеки знае, че древните са си представяли небесния свод като тъмен кристал, в който са забодени светилата. Странно: съвременната астрофизика е стигнала до извода, че вселената се държи като абсолютно твърдо тяло, като квантов обект, в който свръхинформацията се разпространява мигновено. Прости ли са били древните?...

10 - Сюлейман – така мюсюлманите наричат Соломон.

11 - кадр - според суфийските термини, това е един от аспектите на живота. "Казà" е безграничният живот във всички същества с душа, а "Кадр" – животът, ограничил се съзнателно в земните условия, за да помага и да служи – тоест, свободната воля на индивида.

12 - аят - най-малката структурна единица на Корана, съставна част на сурата. По-коректно е да се счита, че това не е стих, а изказване.

13 - Барат – става дума за мюсюлманския празник Лейлят ал-Исра Вал-Миърадж (Раджаб-байрам) – нощта на възнесението на пророк Мохамед към престола на Аллаха. Празникът е възникнал и в памет на чудесното пътешествие на Мохамед от Мека до Йерусалим. Празнува се на 16 сре-щу 17 юни всяка година.

Във връзка с Насими, тук може да се разкаже за един удивителен случай в Народната библиотека в София през 1969 г. Веднъж един студент влиза в IV читалня и мигновено бива привлечен от една полùца със списания. Там сякаш гори силен, блестящ бял огън. Причината е едно списание на руски и азербайджански език – "Литературный Азербайджан".

Най-горният брой едва ли не ще заслепи очите или по-точно сърцето и душата на студента. Не става дума за обикновено ясновидство - вълнението е неописуемо, избликват сълзи от очите му! На корицата е нарисуван портретът на един прекрасен и съвършен човек с чалма – само тя е разликата между Христос и него. Броят е посветен на годишнина от раждането на великия азербайджански поет и духовен Учител Имадеддин Насими, живял през XIV и XV век (1370-1417).

В уводната статия се разказва, че Насими е известен не само като поет, но и като основател на ново еретично учение и движение в тогавашен Азербайджан, по подобие на друг велик Учител – Мансур. Хусейн ибн Мансур аль Халадж, персийски поет-суфи, осъден и убит заради провъзгласяване на формулата "АНА-АЛЬ-ХАКК" ("Аз съм Бог"). Учител на Насими е бил Фазл (Фазлхакк, Фазулахх) – Фазулахх Наими Табризи аль-Хуруфи (1340-1394), основоположник на хуруфизма. Написал е трактата "Джавиданнам" (Книга за Вечното). Хуруфитите са я считали за свещена книга. От тази категория е и Хизр – мюсюлмански пророк, за когото са вярвали, че живее вечно. Още в ХІІ век, великият сирийски мъдрец и посветен Ибн Хебриол твърди: "Ако искате да се убедите в нищожността на светските мотиви и придобивки, вижте как изглеждат тия, които ги имат"... Подобно на своите предшественици, Насими е учел последователите си, че няма никаква нужда от храмове и посредници между човешката душа и Бога и че най-лесното нещо е да общуваме с Него директно, ако имаме любов. "Бог е по-близо до нас, отколкото сънната ни артерия" – казва той. Тази негова фраза днес е известна по цял свят. Използвал е по някакъв начин азбуката за пряк контакт с Върховния. Тогавашните жреци и свещеници го осъдили като самозванец, който обявява себе си за Бог. Считайки го за изчадие на дявола, те го одрали жив публично.

Освен нежната любовна лирика, има и няколко негови стихотворения, в които съвършено явно говори Най-Висшето Начало.

Ние знаем, че много поети са единатори, холизàтори, Синове Божии – въплътено Слово Божие. През всички ве-кове е имало поети и влюбени с развито холùческо тяло, предаващо Словото или Гласа на Бога директно. Не са били само Пушкин и Рабиндранат Тагор. Има такива стихове и текстове и в българската литература – например, от Вазов. Това е качество на въплътените серафùми.

Има един игрален филм за него от 1974 г. ("Насими"). Доколко е предал живота и учението му вярно е въпрос, но актьорът Расим Балаев е прекрасен и като че ли едно пълно подобие на великия азербайджански Посветен и поет.

 

 

 

11.01.2016 г. 23,15 ч.

 

БЕЗСМЪРТИЕ 1 И САМОСЪЗНАНИЕ 2 1933.01.29н зав ВЗК99:471-472 "Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, непременно трябва да се освободят от закона на самосъзнанието - от тия терзания. Ти лягаш с терзание и ставаш с терзание – все терзания."

И наистина, архатът остава безтрепетен дори и когато се руши цялата вселена. Тревожният трепери и се топи като свещ.

 

 

11.01.2016 г. 23,30 ч.

 

БЕЗСМЪРТИЕ ЧРЕЗ БЛИЖНИЯ 1933.02.26н дич ЖИХ97:255 Да намерите своя истински ближен – това е първата задача. /.../ Човек, който не може да намери своя ближен, не може да намери вечния живот. 

БЕЗСМЪРТИЕ ЧРЕЗ ЛЮБОВ 1924.04.06н кср КДМ50:59 Единствената сила в света, която не се подчинява на никакви закони, това е разумната Божия Любов. Всичко, което осмисля живота, това е разумната Любов! Тя прави хората безсмъртни. Който възприема любовта, той влиза в Божествения живот, дето всичко е хармония, дето няма смърт. КОМЕНТАР: Има нещо дори и над Разума на Любовта - Безумието на Любовта. Учителят казва на друго място: "И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта".

БЕЗСМЪРТИЕ ЧРЕЗ ОБИЧ 1932.12.18н жвх ЖИХ97:25 Ако имаш четирима души приятели да те обичат /истински/, ти няма да умреш! Сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са загубили вяра в хората. 

БЕЗСМЪРТИЕ ЧРЕЗ ОБИЧ И ЛЮБОВ 1932.12.18н жвх ЖИХ97:29 Докато ти обичаш или някой те обича, няма да умреш! Когато любовта напусне човешкото сърце, тогава човек е изложен на опасност - той може да умре. Докато любовта функционира в твоето сърце или в твоето висше съзнание, ти си свободен. Смъртта те застрашава, само когато скъсаш връзките си с Висшето Съзнание - тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните ти съдове ще се свият. Докато любовта изпълва човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле - смъртта не може да те засегне! Мога да дам хиляди примери от живота.

 

11.01.2016 г. 23,45 ч.

 

БЕЗУМЕН И РАЗУМЕН, СЪЖИТЕЛСТВО 2 1932.12.18н жвх ЖИХ97:25 Безумният и разумният на едно място не могат да живеят. Не се заблуждавайте, че умният човек може да помогне на безумния, на грешния. Ако иска да му помогне, това е друго нещо, но да живеят заедно, това не може да бъде. Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее.

НО ЕТО И ТОЧНО ОБРАТНОТО ТВЪРДЕНИЕ:

ДОБЪР И ЛОШ, СЪЕДИНЯВАНЕ 1 1922.11.05н плн ЖИГ48`78 Разумната природа използва и съединяване на добър човек с лош, както е при присаждането, с цел резултатът да бъде положителен.

 

 

 

12.01.2016 г. 21,18 ч.

 

Из "Всичко е създадено за добро", 30.VI.1937:

/Например/, срещнеш двама, които се обичат./ В началото може да не го съзнават/, но Бог е между тях. Щом /проявят обичта си/, Господ започва да им говори. Те двамата, като ученици, Го слушат, като им говори. Вие обаче казвате „Обичат се!...“ - и се стягате да развалите работата. Тогава Господ ви наложи много хубаво със Своя камшик. Ако все пак успеете да ги разедините, Господ се оттегля. /.../ /Затова внимавайте/: когато двама души се обичате, работете с благоговение. Слушайте онова, което Господ ви говори, понеже то ще бъде предметно учение за вас. Когато дойдете до любовта, не давайте мнението си по никой начин - туй, което прави Бог, е добро! В дадения случай аз бих желал всички да се обичате - eто какво значи Господ да ви говори на всички и вие да Го слушате с най-голямо благоговение! И тогава ще кажете: „Ще живеем вече така, както Ти кажеш“.

Rabotq tova na drug comp. s 3-godi6no angel4e na gardite mi, za koeto jivota e burno gushkane s 4asove, za6toto ima du6a i angela oshte ne e izlqzal ot nego. Sa6tevremenno gleda na polovinata ekran i lyubimo film4e.Tuk nqma i Photoshop, za da ugolemq snimkata...

Върнах се, сега ще я уголемя...

 

 

12.01.2016 г. 22,55 ч.

 

БЕЗСМЪРТИЕ ЧРЕЗ ПРИЯТЕЛИ 1932.12.18н жвх ЖИХ97:25 Ако имаш четирима души приятели да те обичат истински, ти няма да умреш! Сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са загубили вяра в хората.

 

 

12.01.2016 г. 23,03 ч.

 

 

БЛАГО, НАЙ-ГОЛЯМОТО 1934.07.15н изр ПТС98:315-316 Познанство, съпроводено с любов – това е най-голямото благо, което човек може да получи. Един човек, когото познаваш по законите на любовта, то е най-голямото благо! Ти ще познаваш човека – неговата душа, неговия ум, сърцето му. Той за тебе ще бъде целият свят! Този човек ще бъде готов да стори всичко онова за нас, което иска законът на любовта. 

А любов е това, зад което стои лично Бог.

 

 

12.01.2016 г. 23,27 ч.

 

БЛАГОРОДЕН ЧОВЕК, ПОВЕДЕНИЕ 1929.06.09н дос ГОБ36:97 Благородният човек е красив вътрешно. Той е готов всякога да заеме последното място. Той знае, че по отношение на Великото е невежа, затова не се представя за знаещ.

"Празният клас стърчи, пълният е наведен надолу".

 

 

13.01.2016 г. 00,23 ч.

 

БЛАГОРОДСТВО И ГОВОР 1924.04.27н щги КДМ50:119 "Колкото по-благороден е човек, толкова по-разумна е неговата реч. В нея има мекота, нежност. Щом изгуби благородството си, човек става груб; също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма любов. Вижте как говори онзи, в когото любовта присъства! Всяка дума е намясто и пада на човешкото сърце, както росните капки на цветята."

(Копринените буби умират при по-силен шум.)

Копринената буба на душата

се гуши в катедрална тишина.

 

13.01.2016 г. 10,27 ч.

 БЛАЖЀН 1934.04.08н тма ПНС98:108 Ако дойде Христос и не Го познаете, вие ще умрете. Ако дойде и Го познаете, тогава Той ще ви каже: "Блажен е онзи, който вижда! Още по-блажен е онзи, който обича, без да му дадеш нещо".

13.01.2016 г. 19,02 ч.

 

БЛАЖЕНИ РАЗУМНИТЕ КРОТКИ 1929.06.23н рак ГОБ36:124 Блажени разумните кротки, защото те ще наследят земята! Магическа сила крие в себе си думата "кротък"! Човек трябва да внесе елемента на кротостта в мозъка, в дробовете, в сърцето си, в кръвта, в цялото си тяло, за да може през него да мине божествената светлина, да го направи мощен, велик. И най-великият гений не може да се нарече "абсолютно кротък".

 

 

13.01.2016 г. 19,26 ч

 

БЛИЗОСТ 1 1934.03.04н пнс ПНС98:6 Един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш да вършиш, той не е за тебе. То е същото, както нуждата от Бога - под думата „Бог“ аз подразбирам туй, без което не можеш. Казвам на един човек: "Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам. Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка". Ще ми каже някой: „И без това може...“ - Не може! Има един свят на мисли и чувства, който е необходим като въздуха. Ако някой не мисли както аз мисля, - не че аз измислям и му налагам нещо, - не може да има разбирателство помежду ни. КОМЕНТАР: Абсолютно фундаментално твърдение, аксиома за нуждата от така наречената Лична Космична Енергия, разковниче за разпознаване на сродните души на земята и от Вечността и съединяване с тях завинаги. Както знаем, едно от най-важните тела на човека и на всички същества с душа, без което животът би бил невъзможен, има сравнително най-къс радиус на обмяна и взаимодействие. Това е физическото ни тяло в широкия смисъл на думата. В широкия, понеже то не се изчерпва с видимата ни телесна форма. Физическият свят съдържа форми, енергии, чувства и конкретни мисли и изисква не само обмяна на веществата, но и най-близка, КОНТАКТНА обмяна на съществата в тия 4 сфери на Битието (вещество, поле, чувство и конкретна мисъл). А когато говорим за душата, тази потребност е само единият й полюс; другият реализира обмяна с цялата вселена, с цялото Битие, независимо от разстоянията. Душата пулсира и може да става безкрайно малка и безкрайно голяма. Това тя прави ритмично, но във фазите на материализиране и смаляване тя изпитва нужда от близост и обмяна в третото измерение. Именно тук тестваме съществата за етерно, астрално и ментално привличане и съвместимост - съвременната биоритмология дори може да изчислява това. Както виждаме, наричат я "БИОритмология", но тя не открива само биологически съвместимости и несъвместимости, а и емоционални и умствени. Физиката твърди, че атомът се строи отвътре навън - първо се образуват най-вътрешните електронни слоеве, започвайки от първия, както е при водорода ("аз и ти"), а по-външните орбити и съответните химически елементи възникват по-късно. В Словото се казва, че без любовта към себе си (ядрото) и любовта към сродната душа (нашата „половина” от Вечността) животът е невъзможен, т.е. живот няма. Ние си мислим, че живеем, но без вярност към себе си и без истинска любов това е само съществование - борба за оцеляване, изпълняване на задължения, физическа и духовна вегетация, преизпълнена с болка, въздишки и тъга. Мъчим се да строим атома си без първия електронен слой – най-близкия, единствения електрон. Без любимо семейство - следващия. Затова е тъй свещено Приставането, при което се откъсваш от всички заради единствения. Същата мистерия важи и за братския живот и интимната ни връзка с Бога. Когато Бог е на земята като Господ, Богочеловек, Учител; когато е дошъл заедно с Ятото Си от вековете, те са нашият въздух, без който не можем да оцелеем. Ако сме разпознали сродните си души на земята и Водача на Ятото и ако ние сме именно от това Ято, а не от друго, необходима е максимална близост по вяра, чувства и физическа ситуация: един дом, един квартал, едно малко селище. Ако някой не иска да диша един и същ въздух с нас, т.е. да живее с нас; да има сърдечна и идейна потребност от нас повече, отколкото с някой друг и всички останали; ако не иска да учи заедно с нас и да работим нещо заедно, той не е нашият човек, не е за нас, както казва по-горе Учителят. Ние имаме контакти и добри чувства и с по-далечни души, това е необходимо и неизбежно. Обаче те са ни само познати и периферни приятели - интимните им ята са другаде, имат по-друга вяра и по-други интелектуални интереси, затова прекрасно оцеляват и без нас. Доколко е „прекрасно”, това е друг въпрос, тъй като имаме сродни души, които са в плен на влечения и илюзии извън волята Божия за тях. Колкото и да ни е мъчно, връщането им в дома на Баща ни ще стане в други животи, когато опитът им ще е по-богат и вкусовете и теориите им отново ще се приближат към тия на истинското им Ято. Ще закопнеят да летят и гнездят с птици от своя вид, а не с други. Ще са научили, че с други просто не се получава, защото за тях ти си чужд, нежелан или не особено желан; „грешен” и „жалък” пред самомнението и идолите им и - при всички случаи – неправ. Тоест - "грозното патенце"...

 

 

 

13.01.2016 г. 21,09 ч.

 

БЛИЗЪК, ИСТИНСКИ 1925.11.01н ибз КДМ50:232 "Трябва да разберете, че който изпълнява волята на Бога, той носи в себе си любовта, мъдростта и истината. Само той е мой близък. Следователно, основата на нещата е в близостта на душите."

КАКВИТО И ДА СА фактите за Абелар и Елоиза и техните грешки, както и да ги тълкуват историци, литератори и психолози, има един малко известен езотеричен феномен. В каузалния (причинния) свят остават само тия епизоди от преражданията ни, които са абсолютно истинни, любовни, прекрасни и съвършени. Може сумарно да са само 3 минути в един човешки живот. Те изграждат един съвършен каузален атом, една брилянтна молекула от причинното ни тяло. От нея белите "монтажисти" на акашовите документални филми на живота ни композират шедьоври. А шедьовърът на Абелар и Елоиза е един много рядък, абсолютен триумф на Божественото - пълно единство на сродни души в дух и плът със всичка сила. Затова и досега те са един в друг, един до друг както на небето, така и в гробницата им на земята. Това, че роднините на Елоиза и враговете му са кастрирали великия монах и философ Абелар, не е попречило душите им да се слеят завинаги във Вечността. Няколкото часа или минути на техния каузален "филм", когато любовта им е била свършена, са изключителни и като много рядък прецедент в историята на земното човечество: души, съчетани от Бога на небето, да се разпознаят и да се слеят на всички полета и на земята, а не да харесват други и да се каращисват с когото падне.

 

 

13.01.2016 г. 21,56 ч.

 

БОГ Е АБСОЛЮТНИЯТ И ВСЕВИЖДАЩ БАЩА, ЦАР, ГОСПОДАР И СЪДНИК 1924.03.30н пщд КДМ50:42 Не мислете, че Земята е изоставена. Милиони очи са насочени към нея - те следят всяка човешка постъпка. Няма нещо, което може да избегне от Божиите очи! Там, в тайните съдилища, в тайните участъци и казарми тези очи гледат и всичко виждат. Господ гледа и държи сметка за реда и порядъка навсякъде. ТОЙ е Господар, ТОЙ е Царят в света! ТОЙ е направил света - следователно, Земята е НЕГОВА. Той е БАЩА. - На кого? - На онези синове, които Го разбират.

 

 

13.01.2016 г. 22,18 ч.

 

БОГ Е ЛЮБОВ 1934.03.04н пнс ПНС98:7-8 Под думата „Бог“ аз всякога разбирам Любовта - туй, хубавото, което съществува; туй, което носи щастие. Без Любовта, Бог е едно Същество неразбрано. Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта. Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност. Проучвайте Любовта, която се проявява във всички същества. Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците, и дойдете до всичките същества в човека и над човека, в светиите и нагоре - проучете този ред. Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека. Защото всички гении в света, всички талантливи хора, всичката красота, всичката хармония - това е създадено от подтика на Любовта! Като престане този подтик на любовта, човек остарява - той веднага престава да живее. Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта. Щом дойде Любовта, веднага ще се подмладиш - в 24 часа отгоре ще се подмладиш! Който разбира, за 24 часа може да се подмлади. А който не разбира, му трябват 100 години. Сто години - и ти ще отидеш в онзи свят, ще те подмладят и ще те върнат назад.

 

 

13.01.2016 г. 22,23 ч.

 

БОГ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО 1933.03.26н кщд ЖИХ97:336 Аз не говоря нито за авторитети, нито за духове, нито за ангели. ИМА Един, Който ви обича! Той е онзи велик Закон в света; Той е Онзи, върху Който почива цялата вселена; Той е Онзи, Който поддържа целия ред и порядък и от Който всичко излиза! Има Един, Който постоянно мисли за вас и Който никога не е престанал да мисли. Във всички ваши падания и ставания, във всички ваши изпитания Той е бил там и всякога ви е казвал: "Стани и напред върви! Не бой се! Аз съм с тебе!" Болен си, Той казва: "Няма нищо, ще възкръснеш!" В ада отиваш, Той казва: "Няма нищо, и оттам ще излезеш!" Дето и да си, има Един, Който върви с тебе. ТОВА е мощта на човека: да вярва в Този Един. Защо ще вярваш на другите? Някой ти казва: "Ти трябва да се осигуриш в някоя банка..." – После се осигурявай в банките! Първо ти се осигури в Единния в света, а после се осигурявай в другите банки. /.../ Най първо, ти вярвай в своя ум, в своето сърце, в своята душа, в своя дух – и най-после във външното тяло и външните условия. Тогава ти ще имаш живот, какъвто не си сънувал никога! И за онези от вас, които ме разбирате, иде едно велико бъдеще, за което, като го достигнете един ден, ще кажете: "Страданията, които минахме, не могат да се сравнят с това, което знаем!"

 

 

13.01.2016 г. 22,27 ч.

 

БОГ НИ ОБИЧА ЧРЕЗ ХОРАТА 1933.01.01н ндг ЖИХ97:86 Когато някой човек ви обича, не е той, човекът, но е БОГ в него, Който ви обича. Когато някой жертва нещо за тебе, това не е човекът, но е БОГ в неговата форма, Който ти се усмихва отвън. Той се усмихне малко - и пак си замине. Срещнеш друг човек - пак ти направи добро и пак си замине.

 

 

 

13.01.2016 г. 23,37 ч.

 

БОГ, ИСТИНСКИ 1930.10.05н иди УЗР49:97 Истински Бог е Онзи, Който може да запали огъня на любовта в човешките сърца, за да заживеят хората братски помежду си.

 

 

13.01.2016 г. 23,49 ч.

 

БОГ, ПРИСЪСТВИЕ В НЯКОГО, РАЗПОЗНАВАНЕ 1924.03.30н пщд КДМ50:57 "Престанѐте да виждате грешките на своите братя! Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: "Ела, братко, да си подадем ръка!" Казвам: като хора, вие не можете да си прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви и вие ще станете живи извори. Щом Бог живее в нас, ние всякога ще прощаваме."

 

КОМЕНТАР: В друга беседа, след думите на Христа да прощаваме 70 пъти по 7, Учителят уточнява: "...на ден"...

 

 

 

 

14.01.2016 г. 20,26 ч.

 

КОЙ ОГРАНИЧАВА СВОБОДАТА? Слагам тук тази картина на клерикалния егрегор пак като едно изключение - не бива често да се занимаваме със злото, с човекоподобните без душа. Но, все пак, познания за тях трябва да имаме. За въведение - една много силна песен-изповед на Владимир Висоцки ( https://www.youtube.com/watch?v=ppMAMBgNTUA ) и един от волните й преводи на български:

Владимир Висоцки

НЕ ОБИЧАМ

Не искам да ме гази слонски валяк – 

не ми омръзва да съм жив…

И мразя се, щом стана жалък - 

да пея, без да съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам, 

а хрътките презирам въобще – 

през рамото ми някой да наднича, 

и пощата ми червей да чете.

Аз мразя мижетурки полусмели, 

полунеща да шепнат с полуглас. 

Не искам гнидата във гръб да стреля; 

и в упор да е – пак съм бесен аз!

Не ща със клюки да ме калят, 

и с подозрението зло; 

Не искам змийски да ме галят, 

да стържат с вилица стъкло…

Дрънчи ухилената тиква – 

тя плаче само за ритник. ..

Честта отдавна е реликва – 

днес ценно е да си сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам, 

изпитвам жал, но само към Христа. 

Насилието силно ненавиждам, 

не съм и фен на слабостта.

Презирам се, когато се изнизвам. 

щом бият някой без вина; 

и щом мълча, когато изрод

изхрачва в някой своята злина.

Аз мразя и манежи, и арени – 

командвани от някой зъл простак. 

Дори след най-„великите” промени, 

За основа е използван един талантлив превод от Румен Леонидов

В частност, трябва да издигнем форум за огромната вреда от манипулирането на народа с думата и понятието "секта". Не особено информирани и интелигентни хора от простолюдието, най-вече в провинцията, не познават конкретното значение на тази дума в клерикален смисъл и я използват за злостна борба срещу всички, които искат да са вън от Матрицата. Нека не утежняваме сега темата с примери за драматични и трагични случаи около нас, и то не само в България. Това безмилостно преследване и заразяване на общественото мнение датира още от най-древни времена. Ето и днес, в тия уж информирани и свободни времена, отново искат да възбуждат прокурорски и медийни "гонения на вещици" и даже лични поръчкови отмъщения със заплахи за физическа саморазправа с отделни хора. Ще издребня, ако публикувам тук последните няколко смс-а и телефонни монолога без прекъсване и с небивала злоба на една майка от старото поколение. Малцина биха повярвали, че такива обиди и заплахи са възможни и до днес. Тя си мисли, че институциите могат да вземат насериозно обвиненията й в "сектанство" на някои хора, действията й да вкара дъщеря си в психиатрията, да възбуди съдилища и журналисти на тази тема и да изпрати яки биячи на главните "сектанти". Тя и семейството й бяха сърдечно поканени да се сприятелят със семействата на хората, които обвинява без да ги е виждала, но отговорът й е, че сектантите си търсят полови развлечения с млади и възрастни жени... Съвсем наскоро обаче, в най-новите времена, в един друг провинциален град съдът отне децата на една майка, образцова учителка в София, в обвинение че била "сектантка". Не взе предвид показанията на свидетелите, че преди процеса тя е била връзвана от мъжете вкъщи за железен стол и бита до кръв с желязна пръчка, за да й избият сектанството от главата. Една прочута агенция, пред очите и ушите ни, която взима деца и ги продава, също внушава на населението, че такива майки били "сектантки". Нейният хитлеро-фашистки девиз е: "Ние не се интересуваме от майката, ние се интересуваме от детето".

Тук цитирам няколко извадки относно "сектите" из Словото на Учителя Беинса Дуно:

19.04.1915, „Многоценният бисер”: Често ме питат: „Ами ти проповядваш ли неща, съобразни с църквата?“ - Аз проповядвам неща, които са съобразни с великия Божествен закон. Пред Господа не лъжа. Дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред небето, пред ангелите, пред светиите. Този е важният въпрос за мене. Ако всички схващат учението така и мислят по този начин, няма от какво да се плашат. Някои казват: „Ти имаш цел да образуваш секта“. – Ония, които образуват секти, според мене са дребнави хора. Всеки може да образува секта. Как? Вземи брадва, нацепи дървото и ще направиш секта; вземи чук, начукай камъка и ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Секти лесно се правят. /…/. Често вие забравяте това, което проповядвате, забравяте оня принцип, който ви съединява. Нашата задача е да въдворим Царството Божие на земята. Ние искаме да образуваме „секта”, но каква? - Да станем проводници на Божия Закон, който да завладее всички умове и сърца; всички мъже и жени да станат деца и синове на Царството Божие, да заживеят на земята както трябва.

6.05.1917, „Взимане и даване”. За да бѫдемъ религиозни не значи, че трѣбва да принадлежимъ къмъ една секта, къмъ една кошара. Ако единъ господарь има 10 000 овци, той може да ги тури въ 10 кошари, а не всички въ една. Когато започнемъ да мислимъ за смисъла на вѫтрѣшния животъ, ние прѣди всичко трѣбва да знаемъ, че като мислящи сѫщества, ние принадлежимъ най-напрѣдъ на Бога, слѣдъ това на човѣчеството, на своя народъ, на своя домъ и най-послѣ на себе си.

26.08.1934",Трите изпита (Трите велики закона)". Сега вече християнството е към епохата на старостта. Сега хората още не се познават, че са братя. Има религиозни секти, които признават за братя само тези, които са в тяхната секта. Православният признава за брат само този, който е в православната църква, евангелистът признава само този, който е в евангелската църква, баптистът признава само този, който е в баптистката църква, окултистът признава само този, който е окултист. Но всеки познава само себе си. Хората нито се познават, нито се разбират. Те са остарели, но са оглупели. Новата епоха повтаря историята. Пак трябва да се върне човек в своето детство.

3 ноември 1929, "Чуха, че иде Исус": Според съвременните разбирания всяка християнска църква казва, че Христос е у тях. Попитайте православните, те ще ви кажат, че по-прави разбирания от техните няма. Запитайте евангелистите, и те ще ви кажат същото. Запитайте католиците, и те ще ви кажат, че са капацитети в своите разбирания, че по-право верую от тяхното няма. Всяка секта казва, че тя има най-право разбиране за Христа. Чудно е, че всички имат най-право верую, че Христос е навсякъде, а всъщност Христовото учение и досега не е приложено в техния живот.

15 юни 1922," Мисъл и действие". Сега в България искат да кажат, че това е една секта и искат да убедят и вас. Защо? Вие ще станете изменници на българския народ? Ако вие не сте ученици на тая школа, вие сте изменници. И всички ги считам за изменници, които не са ученици на тази школа. Не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват Великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството. Ние не говорим в тъмно, елате и опитайте, ние не казваме: „вярвайте“, но елате и опитайте. Ние не искаме такива заблуждения. Добре. Ще бъдете смели и решителни, ние ще завъртим колелото и като завъртим туй колело всички вестникари в България ще скачат из въздуха нагоре и ние ще научим вестникарите какво да пишат за в бъдеще. Тия вестникари ще направя да станат всички неврастеници; да не могат да спят, най-лошите болести ще дойдат отгоре им. Те знаят ли това? Няма да могат да ядат сладко. Да не мислят, че се играе шега с Бога. Те трябва да употребят своето перо за Истината. Нямам нищо против, когато някой вестник пише истината. Но един вестникар, да пише лъжа, не му се прощава. На един свещеник, учител, майка или баща да говорят лъжа, това не им е простено. Сега и вие като застанете, вашият живот, не трябва да туряте на старите основи, ние трябва да реформираме живота си.

13 октомври 1929 Вечното благовестие От устата на човека трябва да излиза всичко чисто. Това е новото учение. Ако ние създадем една религия, една секта само за това, да си скубем косите и да се разправяме кой е прав и кой крив, по-добре тази религия нека седи нарисувана. Не ни трябва религия, но ако можем да създадем помежду си едно учение на любов, мъдрост и истина и всеки да жертва целия си живот, да впрегне сърцето, ума и волята си в работа за Бога, разбирам такова учение.

22 февруари, 1925 "И пишеше на земята". Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нѣщо всички! Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви. Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората. Тъй, както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство.

Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ. Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертва за тебе. Братъ е този, който те е обичалъ както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му. И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.

 

 

 

15.01.2016 г. 22,04 ч.

 

Почти за всяко нещо в Словото са изказани тези (с цифрата 1 след думата), антитези (2) и синтези (3). Например, една от тезите в защита на богатството звучи така: БОГАТСТВО 1 "Аз бих желал вие, учениците на Новото, да бъдете богатички". Другаде се изяснява - "...за да можете да помагате". Но ето и две антитези и една синтеза:

БОГАТ 2 1930.10.19н олс УЗР49:126 Който иска да бъде богат, да живее в охолство, той е роден по плът, кръстен по плът и умира по плът. 

БОГАТСТВО, УВЕЛИЧАВАНЕ 2 1924.04.13н ощм КДМ98:78 "Колкото по-лоши са хората, толкова повече Бог казва: "Дайте им, дайте им!" Колкото по-лоши са хората, толкова повече богатство им дава Господ." 

БОГАТСТВО 3 1930.11.30н дик УЗР49:244 "Богатството трябва да се впрегне на работа, за да направи хората по-добри. Ако богатството на хората не служи за придобиване на добродетели, то е за тяхно нещастие и наказание. Богатството трябва да служи на хората за повдигне на тяхната култура. Обаче, ако ги ожесточава, то не е на мястото си". 

Тук може да си припомним разказа на Хърбърт Уелс "Мистър Скермънсдейл в страната на феите". Един млад човек бил пред прага да се ожени изгодно, да развие успешен бизнес и да си вдигне къща на три ката в центъра на селото. Не щеш ли, един ден заспал на една поляна близо до гората. Изведнъж нещо го смалило и той се събудил в страната на феите. Заживял волен и щастлив живот с тях, обикнали се със самата царица на феите. Тя го завела в една пещера, пълна със злато. Младежът изведнъж си спомнил за шансовете и плановете си сред хората и поискал да си замине - да го уголемят отново и да отнесе колкото може повече злато със себе си. Царицата на феите била огорчена, но наредила да му помогнат да изпълни желанието си. Стотици феички, през смях и сълзи, бутали с охота колкото може повече злато в джобовете и пазвата му - давали гаранция, че и то ще се уголеми. Той се събудил нормален и наистина имал много злато в себе си. Изпълнил си всички човешки желания, станал и първенец на селото, но от ден на ден ставал все по-нещастен. Почнал да ходи на поляната с надеждата пак да го смалят, но - всуе.

 

 

15.01.2016 г. 22,19 ч.

 

БОЖЕСТВЕН 1924.03.30н пщд КДМ50:45 Който иска да бъде божествен, цялото му естество трябва да бъде проникнато от любовта.

 

 

15.01.2016г. 22,26 ч.

 

БОЖЕСТВЕНА СДЕЛКА 1930.09.07н имя УЗР49:37 "Ако вътрешно си спечелил, операцията или сделката е правилна; ако външно си изгубил, сделката ти е божествена."

Старото поколение ще помни винаги шедьовъра на Максим Горки "Сърцето на Данко". Горки е един от Великите Посветени, за което не знае почти никой. Защо е бил убит и подменен с дубльор - това се крие и до днес със сто печата. Убит е заради лидерството си на духоборите и заради оригиналните си огнени произведения, от които официално се е промъкнало само едно: 

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/ABP4.01-Maxim%20Gorkiy%20-%20Chitatel.mp3

 

15.01.2016 г. 23,01 ч.

 

БОЖЕСТВЕНИЯТ ЧОВЕК 1930.09.07н имя УЗР49:22 Онзи човек, за когото се казва, че е направен по образ и подобие на Бога, е Божественият човек, който живее на небето. В него живеят едновременно и мъжът, и жената – в пълна хармония и единство. Той не е нито само мъж, нито само жена. Божественият човек слиза на земята само един път през 1500-2000 години, като Учител. В този смисъл, само Учителят е създаден по образ и подобие на Бога. 

КОМЕНТАР: Човек, който не може да се разридае от вълнение и щастие, когато види такъв образ, заслужава съдбата си. А за тия, които се борят с него, изумлението и озадачението ни не могат да намерят думи. Даже едно подобие на човек наредило на друго подобие на човек да нанесе тежък побой на Някой, слязъл направо от Небето. Това се случва и до ден днешен на Негови последователи, заканите и случаите не престават, но нямаме право да разкриваме имена и и да обнародваме смъртни актове и медицински експертизи. Преди няколко години един японец от ръководството на Оомото посети България и потвърди думите на Учителя му Онисабуро Дегучи, че е ученик на българския Учител и подчинява цялото си учение и движение на неговото. Понеже Истината е опасна, японските фашисти били взривили едновременно в един и същ момент 3000 салона на Оомото, когато хората били вътре! Японецът ми даде брошури и снимки, говорихме си на английски и есперанто. Това било окачествено от комисия на ООН като най-зверското и най-крупно масово убийство в невоенно време. Вече се досещаме какво стана после в Хирушима и Нагазаки.

ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Спомени на ученици

За случая с побоя над Учителя, станал през лятото на 1936 г., много наши приятели са се изказали. Всеки от своя ъгъл - как го е видял, как го е чул и как се е отразило в неговото съзнание. Вероятно всеки за себе си е прав. За да се допълни картината, искам да кажа какво е станало с бай Иван (Антонов) точно в този ден.

Денят е бил топъл, слънчев, приятен. Завършил е обядът и много от нашите приятели са се оттеглили да се занимават с различни неща. Никой не е знаел какво събитие ще следва. Психическото състояние на бай Иван било много натегнато, тежко поносимо, макар че външни причини нямало. Отишъл в салона. Вътре нямало никой. Отворил пианото и започнал да свири някакви минорни гами, които отговаряли на състоянието му - мъчил се чрез тоновете да излезе от това състояние, но не могъл, движил се напред-назад и най-после решил, че има нещо нередно при сестра Паша в града, където тя имала къща и че трябва да иде там да види какво става. Отишъл в града, но видял, че там няма нищо. Състоянието му не се променило и се върнал отново на Изгрева, но когато се връща, събитието, за което всички приятели говорят - нанесеният побой над Учителя - е вече отминало. Обяснението, което си дава бай Иван, е следното: Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, имали възможност да се намесят в събитието. Защото всички свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в побоя. А такива личности като Иван Антонов е нямало да гледат примирено събитието и са щели да се намесят. А вероятно това не е искал Учителят. Той е смятал, че трябва да понесе резултатите и никой да не пречи на това. Именно заради това, Учителят е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се намесят, да попречат на изпълнението на този акт. Така че, никой не можа да защити Учителя. А какви яки братя имахме и какви смелчаги бяха те! Но Учителят така бе направил, че тези братя - яки и смели, ги нямаше в този момент. Те надойдоха по-късно и след като разбраха за побоя, само стискаха юмруци. А на следващия ден вестниците бяха писали: "Вчера на Изгрева божеството Дънов бе бито." Та какъвто бе побойникът, такива бяха неговите началници, такива бяха и писачите, и вестникарите, такива бяха и всички ония, които хулеха Учителя и Братството. Но Писанието казва: "Бог поругаем не бива!"

Учителят е знаел, очаквал е събитието, допускал го е, за да може да го разреши по такъв начин, че да покаже на хората как се преминава през страданието и какво значи Голгота. Накрая с парализирана ръка на Рила написва: "Бог е Любов."

Тодор Ковачев - внук

Годината беше 1936. По това време аз бях дякон и имах рано сутринта служба в църквата. В този ден имах голямо напрежение в себе си, като че ли ще се пръсна. Беше петък. След свършване на службата в църквата, където пеех, хвърлих разните помагала и така тръгнах с расото към Изгрева. Този ден нещо ме накара да се кача там. Ту бързах, ту забавях. Имах усещането, че някой ме кара ту да бързам, ту да спирам, така че да дойда на Изгрева в строго определено време. Това усещане го разчетох и разбрах по-късно. Пристигнах на Изгрева в строго определеното време за мен и веднага разбрах, че точно по това време никой не е имало около Учителя и побойници са извършили покушение над Него. Дошли с кола и единият от двамата влиза и нанася юмручни удари върху главата на Учителя. За да влезе в приемната Му стая, която била заключена, той разбива с ръка стъклото, промушва я през направения отвор, завърта ключа, отключва вратата и влиза в малката стая на приемната. Не Го намира тук и отива в салона, насочва се към Учителя и Му нанася ударите. Ръцете му били окървавени от собствената му кръв, когато е порязал ръцете си при счупването на прозореца. Така лицето на Учителя беше окървавено от чуждата кръв. Някоя от сестрите се развикала, вдигнала се врява и онзи побягнал. Когато аз пристигнах, всичко бе привършило. Побойникът бе избягал. Инцидентът бе приключен и Учителят си бършеше кръвта от лицето с кърпичка. Това, което ще ви кажа, никой не го знае, освен мен. Това е една велика тайна за Великия Учител, която Учителят сподели именно с мен.

Отивайки там, аз видях събрани много хора, разтревожени и застанали на групи пред салона - около 40-50 души, а вътре в салона една суматоха. Питам какво е станало - никой не може да каже от уплаха. Обичта към Учителя и тревогата ми, че е станало нещо, ме накара да отида веднага при Него в салона. Той с една кърпичка си бършеше лицето, излизайки от салона. Вената на челото Му отляво бе наранена и течеше кръв. С носната си кърпа Той я притискаше. Учителят бе застанал пред салона, а аз съм до Него и Го наблюдавам. На челото отляво вената бе накълцана и от нея течеше кръв. Това трябва да се знае, защото по-късно братята разказваха, че не е била пролята кръвта на Учителя, а това е било от разрязаната ръка на побойника. За кръвта от разрязаната ръка на побойника беше вярно, но вярно беше и това, което аз видях. Та аз бях на половин метър от Него и гледах как кървеше вената на Учителя! Когато я натисне с кърпичката, отдолу течеше под кърпичката. Така че, кръвта на Учителя се смеси с тази на побойника. Кръвта на един българин, роден от българска майка юнашка, такъв голям юнак, та чрез юначеството си да посегне на Учителя! Не чуждоземец, а българин го направи това! И ето, сега Учителят излизаше от салона, като непрекъснато с кърпичката натискаше кървящата рана, за да спре кръвта. Учителят не се качи горе в стаята. Спря се, огледа се и каза на онези, които Го заобикаляха: "Хайде сега да си гледате работата!" Те се пораздвижиха. Бяха дошли и други братя и като се огледах, сега видях, че изведнъж се изсипаха всички юначаги от Изгрева, но беше вече късно. Ние бяхме много силни като мъже по това време и ако ги бяхме заварили, щяхме да им направим такъв побой, че едва ли живи щяха да напуснат Изгрева. Точно така разсъждаваха и мислеха всички. Учителят пак им каза: "Вижте си работата!" - и те се разотидоха. Учителят се обърна към мен и съвсем естествено ме поведе със Себе си. Защо, не зная. И сега като си спомня, започвам да плача. Това са силни неща, които не мога да преживея така лесно. Учителят поведе само мен, най-малкия и най-слабия ученик, отидохме на полянката и започнахме да я обикаляме. Всички се спряха до боровете и не смееха да се приближат до нас, защото разбраха, че Учителят иска да бъде с мен. Заедно обикаляхме поляната, където играехме Паневритмията. Това, което съм преживял с Него, ми бе достатъчно за цяла вечност. Какво страдание бе тогава - това бе неописуемо! Като си спомням, започвам да плача. И сега плача като разказвам тези неща, а отдавна не съм плакал - може би 30-40 години. И така, Учителят върви с мене и обикаляме поляната. Аз, най-нищожният човек на Земята, се движа с най-милия, най-скъпия, най-великия за мен Човек. Аз преживявам в себе си нещо необикновено. Някаква борба на титани се разгръща в мен, някаква велика борба се води в мен! Ние сме седнали на скамейката до беседката. Учителят се бърши с по-голяма кърпа, която Му донесе една сестра. Аз ту седях до Него, ту ставах, ту отново сядах. Не можех да си намеря място. Тогава бях много буен и силен и ми се искаше да съм дошъл една минута по- рано. Ако бях сварил, щях да го смажа онзи побойник, посегнал на Учителя! Това не беше гняв. Това беше сила. Голяма сила имаше в мен тогава. Но бях закъснял с една минута. И то именно с онази минута, с която онзи невидим мой ръководител ме караше ту да бързам, ту да спирам, когато пътувах към Изгрева, за да дойда в строго определено време. Но аз не бях съгласен с това и сега седях до Учителя и ставах със свити юмруци като ги удрях един в друг в очакване на борба. Но онзи бе си свършил работата и си беше заминал. Накрая не изтраях и казах на Учителя: "Учителю, ако бях дошъл една минута преди това, щях да го разкъсам на парчета!" Учителят ме погледна и видя свитите ми юмруци. Той само леко се усмихна: "Брат, и на Великите Учители им се дава изпитание. Бог е Този, Който им дава изпита, но им дава свободата да избират пътя, по който да решат задачата си." - "Ама, Учителю, как не се намери един брат да Ви защити и да се справи с тях!" Учителят бавно говори: "Ако имаше някой от вас тук, който да ме защити, щеше да се стигне до убийство. В гнева си щяхте да ги убиете, а те това и чакат - да омърсят Школата с кръв, пролята от вас. Сега аз съм омърсен, но с тяхната кръв, както с моята. Това бе моят изпит като Учител. Така стана по-добре." Оглеждам Учителя. По лицето Му имаше неизтрита кръв, по ръцете Му - още кръв, която бе засъхнала. Това е смесената кръв на Учителя с кръвта на побойника. Като гледам тази кръв, се озверявам и крещя: "Учителю, как стана така, че аз закъснях? Аз щях да им дам да разберат и да ме помнят во веки веков!" Учителят се усмихна много трудно и каза: "Добре стана, че закъсня. Ако беше дошъл навреме, щеше да ги убиеш и после какво ще направиш? Щеше да стане същото, както навремето с Мойсей - убихте египтянина и провалихте и забавихте с 40 години плана на Небето и идването на Божия Дух, Който изведе евреите от Египет." Аз се разтрепервам: "Учителю, сега времето е друго, времената са други." - "Времето е друго, но Духът е същият." Аз мълча и сядам. Сълзите се наливат в очите ми. Учителят продължи: "Рекох, брат, "Бог и България" имаха план да сложат бомба в салона и да избият всички ни. После искаха да хвърлят цялото Братство във въздуха. Но трябваше да стане това, за да се отбие тази вълна. Добре стана, че всичко се размина с това!" Учителят смени кърпичката. Сложи друга на лицето си, за да притиска спуканата вена. Станахме и продължихме да се движим по поляната. Аз все още не можех да проумея нищо. Той се спря, погледна ме и отново ми каза: "То, рекох, брат, и на Великите Учители понякога Бог дава изпити без да ги предупреждава, така че внезапно и тях ги поставят на Земята на изпити." Аз вървях с Него и не можех да проумея нищо. Разбрах, че онези са искали да избият всинца ни. Разбрах, че това, което е станало, е най-доброто.

А "Бог и България" беше организация, създадена от Александър Цанков и архимандрит Евтимий.

Продължаваме да се движим, но има нещо, което не проумявам. Учителят отново проговаря и за трети път обяснява по един и същ начин, за да Го разбера. "И на Великите Учители им се дават изпитания без те да знаят за това. Но Бог съизволява да открие плана им. А Учителят избира сам пътя си към Голгота, който трябва да извърви."

Симеон Арнаудов

Аз бях на Изгрева пред салона. По едно време от гората излезе лека кола. Нали бях шофьор - това веднага ми направи впечатление и се загледах натам. Двама души слязоха, дойдоха при мен и ме запитаха къде се намира Дънов. Аз не подозрях нищо и им показах с ръка салона. Единият тръгна натам, другият носеше пистолет, затъкнат в колана. Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, счупи с юмрук прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му срязаха ръката, от която потече кръв. Като разбра, че Учителят не е там, се отправи към салона. А там бе Учителят! Влезе вътре, нахвърли се върху Него и започна да Го удря с юмруци по главата с окървавените си ръце. Единственото, което можах да направя като разбрах, е да вдигна един стол над главата си и да стоя така до вратата. Бях решил с този стол да ударя някого от двамата по главата. Тогава бях млад, много здрав и як и нямаше да им се дам без кръв. И таман да ударя единия със стола по главата, изведнъж усетих, че целият съм вцепенен и не мога да се помръдна. Побойниците минаха покрай мене, прекосиха двора и се запътиха към колата. Аз стоях като вдървен дълго. Идва Стоянчо и ме пита: "Ти защо не ги утрепа с този стол? Нали си як и здрав?" А аз, без да искам, устата ми се отвори и произнесе тези думи: "Абе, има то кой да ги бие." Устата ми се затвори и аз разбрах, че някой друг произнесе тези думи чрез мене. А това бяха същите думи, които Учителят изрече на Витоша, когато аз Го питах дали може да бием змиите. Ако Учителят не ми беше казал: "Други са тия, гдето ще трепят змиите." - то този стол, гдето го бях издигнал над главата си, нямаше да стои вдървен и вцепенен в ръцете ми, а щеше да бие наляво и надясно и кръв щеше да се лее. Но Учителят ме спря, защото други са тия, гдето ще бият змиите.

Побойниците бяха изпратени от Александър Цанков - онзи главорез, гдето беше избил сума народ. Тогава Цанков искаше втори път да дойде на власт. Цанковистите не бяха малко, но разбраха, че царят не иска да ги сложи на власт. Те разбраха, че това е внушение на брат Любомир Лулчев, който беше съветник на царя по политическите въпроси, а зад Лулчев те виждаха и смятаха, че Учителят е този, който им проваля плановете. Ето защо, бяха решили да нападнат Учителя.

За миг около Учителя се събраха много приятели. На следващия ден около очите Му имаше синини, а след няколко дни получи пареза на дясната ръка и десния крак, след което Братството замина за Рила.

Няколко минути след побоя всички, които бяха на Изгрева, научиха новината, дойдоха и заобиколиха Учителя. Дойде и брат Лулчев и като по-оправен, разпита и разбра как стоят нещата. Брат Иван Сечанов беше видял и запомнил номера на колата. Лулчев слезе веднага в града и отиде при директора на полицията, който му беше приятел. Чрез колата откриха и шофьора, и побойниците. Какво направиха по-нататък, аз не знам. Знам само това, че на следващия ден дойдоха да се извинят на Учителя. Вероятно и към тях Учителят е приложил онзи съвет, който ми даде: "То змиите има кой да ги бие!" Минаха години, дойдоха комунистите на власт и тогава ние видяхме кои са онези, които трябваше да бият змиите. И те ги биха и избиха по всички правила.

Йордан Георгиев

Аз имах квартира до Бертоли, до линията в една барака. Но за известно време си бях построил палатка до къщата на сестра Балтова, която се намираше близо до големия салон, в който Учителят изнасяше беседите. Причината, която ме накара да изляза на палатка, беше, че ми бяха дошли четирима приятели, студенти, на които отстъпих стаята си. Беше месец май, 1936 г. Това излизане на палатка ми даде възможност да бъда очевидец на побоя, който нанесоха на Учителя. Понеже се занимавам с гъбарство, бях ходил много през деня по Витоша и се бях уморил, та като се върнах по обед на Изгрева, легнах да почина в палатката. Бях дори задрямал. По едно време чух силни викове на жени откъм салона. Скочих и изтичах да видя какво става. Виковете бяха на сестри Веса Козарева, Димитринка Захариева и Маргарита Мечева. Двама високи и силни, едри мъже се бяха нахвърлили върху Учителя, Който беше облечен в бял костюм и удряха с железни боксове. Тези боксове се продаваха по сергиите на пазара и представляваха един пръстен, на който имаше някаква фигурка, хем да се вижда фигурата, хем да е изпъкнала, че като удряш с нея, да представлява твърд предмет. На мен ми се стори, че Учителят Го удряха с такива железни боксове. От главата и лицето Му течеше кръв по белия костюм. От смущение не знаех какво да предприема. Аз съм дребен на ръст и не бях в състояние да се бия с тези яки мъже. Не ще и съмнение, те искаха да Го убият. Поради силните викове на сестрите, вероятно тия двама мъже се уплашиха и прескочиха през прозореца на салона навън. Аз, който бях влезнал в салона през вратата и видях целия побой, също прескочих през прозореца и изтичах след тях, за да ги проследя. Наблизо до къщата на Балтова ги чакаше кола, на която те се качиха. Успях да видя номера на колата - 1010. След това дойде брат Любомир Лулчев, на когото разказах всичко и му предадох номера на колата. Той слезе веднага в града и съобщи в полицията. Побойниците бяха открити по номера на колата някъде към Пловдив. На другия ден двамата нападатели дойдоха да се извинят на господин Дънов. Кой ги беше изпратил да Му искат прошка, не зная. Но аз бях там и чух думите на Учителя: "Аз ви прощавам, но какво ще прави полицията, това е нейна работа!" Няколко братя и сестри сме около Учителя. Една сестра възкликна: "Как така, Учителю?" Учителят я изгледа, после се обърна към побойниците и каза: "Аз ви прощавам, но молете се Бог да ви прости, защото окултният закон не прощава, защото, когато е нарушен, идва редът на Божията Правда, която възстановява нарушения Божи закон!" Тези думи останаха като неразгадан ребус за нас. Учителят им прощаваше, защото знаеше, че са човеци от човешка плът и че други сили бяха влезли в тях и ги ръководеха. Той прощаваше на човеците. А тези сили, които ги доведоха на Изгрева и чрез които се извърши побоят над Учителя, това бяха сили, нарушили Божия закон. За тези сили нямаше прошка. Те бяха нарушили Божия закон и само Божията Правда можеше да възстанови това равновесие. Минаха години и ние видяхме как тази Божия Правда действаше чрез бича Божий, който беше даден в ръцете на комунистите, които дойдоха след 9 септември 1944 г.

Разказаха някои, че Учителят е окървавен от разрязаната ръка на един от побойниците, счупил нарочно с юмрук стъклото, за да може да отвори вътре вратата на приемната стая. Това е вярно. Но тук в салона те Го биеха с боксове по лицето и устата на Учителя беше разкървавена и Му бяха счупени няколко зъба. Та Неговата собствена кръв течеше по белия Му костюм, имаше и малко кръв от ръката на побойника. Първоначално мислех, че това са обикновени побойници и хулигани, но по-късно разбрах, че това са наемни убийци. Целта е била Учителят да бъде ликвидиран. Това го научих от мой личен приятел, състудент - Кочо Овчаров, който после избяга в Америка по политически причини. Кочо Овчаров работеше в цензура на печата.

Иван Сечанов

Беше 4 май 1936 г. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - бяхме полегнали следобед в нашата барака, наричана "Парахода". Изгревът бе обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа следобед. Изведнъж сестра Веса Козарева нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?" Ние веднага скочихме от леглата и побягнахме към салона. Учителят бе излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна от кръв.

Иван Кавалджиев е бил до Учителя по време на побоя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да Го спасява, не зная. Така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек. Ако е бил друг, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя, но това зависи от характера на човека. И накрая зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил един здрав смелчага до Себе си. А по това време целият Изгрев се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обяд около салона. А може би Учителят е подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие Учителя с юмруци по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани.

След уточняване, се разбира кой е побойникът - рожденият брат на ротния командир на Гради Минчев. Казва се Райков. Той е цанковист. Лулчев имаше приятел в полицията, който беше шеф на Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът е намерен и арестуван. След разпит той си признал, че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания, както законът повелява и вместо този човек да го питат кой и защо го е изпратил, да разнищят цялата тази история, те направиха голяма глупост. Лулчев и шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на Изгрева и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че, вместо да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Аз не съм присъствала в този момент. Едни приятели казват, че Учителят му подал ръка и казал: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости." Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но рекъл същите думи.

Аз знаех, че мотивът е политически. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното: Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото си иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога Александър Цанков!" Учителят бе подчертал това. Професор Цанков бе извършил преврата на 9 юни 1923 г. и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. Бяха убити хиляди земеделци и комунисти по време на септемврийските събития през 1923 г. Учителят вероятно е имал и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър-председател през тези години. Учителят бе казал тези думи на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го каза Лулчев. Аз на никого не съм го разказвала.

Но Лулчев имаше слабост да разказва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Така той докара тази голяма беля върху Учителя. Неговите думи бяха стигнали до Цанков и той изпратил този човек да бие Учителя. По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа. Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по невидимите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него.

Затова в този ден и час целият Изгрев бе замрял, целият Изгрев, като че ли бе пометен и нямаше човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само свидетели на побоя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Накиснах дрехите, но нямах сапун за пране. Тогава нарочно отидох при Лулчев да му искам сапун, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя. Казах му, че той има изключителна вина за този побой. Казах му къде е причината и се скарахме. Друг никой не смееше да го погледне накриво. Той имаше сили и умение да се справи с всекиго, но с мен се държеше по друг начин.

Побоят беше през месец май, но през юни всички забелязахме, че Учителят, като прави гимнастика, не си вдига дясната ръка. Това е един месец по-късно. Вдига лявата ръка, но не може да вдигне дясната - прави опит, но не може. Като сяда да се храни, изпуска лъжицата с дясната си ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Дясната ръка - също. Например, на Паневритмията Той не можеше да вдигне ръката си повече от височината на рамото. Лявата ръка я вдигаше, а дясната не можеше. Около очите Му се появиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кървясало. Имаше синини и подпухване по цялото лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи, все по-малко може да се храни, но идваше редовно на обяд и на Паневритмия. Говореше на беседи - класовете продължаваха през това време. Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и трудно идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. Езикът Му беше вече засегнат - не можеше да говори, а фъфлеше.

Когато приятелите се суетяха около Него, Учителят проговори само две думи: "На Рила!" Това беше нареждане, че цялото Братство трябва веднага да тръгне и да се качи на Рила. Започна бързо приготовление. Трябваше да тръгнем рано сутринта. Багажът бе готов и ние чакаме Учителят да излезе от стаята си, а Той не излиза. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят се бави. Като влиза при Него, какво да види - Учителят прави неуспешни опити с парализираната си ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извика Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стълбата и Го качихме в определената за Него кола. Със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда, да можем да Му услужим.

Докато пътувахме с колата, приех една мисъл: "В света има страдание. Някой трябва да го поеме и да го носи." Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Не беше леко изпитание, както за нас, така и за Него. Беше голямо изпитание и изкушение за мнозина, защото един Велик Учител да не може да движи ръцете си, да не може да движи краката си, да не може да говори - това трудно се побира в главите на учениците. Това е изпит и за нас, и за Учителя. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. Бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха латвийци. За новите това беше голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха един парализиран човек. Тогава какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят над Него и още повече - допуснал е да се парализира тялото Му - да не може да движи дясната си ръка, десния си крак и да не говори. Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - на един Велик Учител да Му се случат такива неща! Това какво означава?! - Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител, са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас.

Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Още сме долу, в широкия път и сядаме да починем. В този момент тича Крум Няголов и вика: "Учителю, Стефка я ухапа змия!" Стефка е жена му, която се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите и очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Тогава това го изпитах много силно - като върховно изпитание на едно велико страдание, както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровата на змиите е много силна и е смъртоносна за човека. Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. Мен ме доядя на Крум, че Го безпокои в този момент, но той беше прав за себе си - търсеше помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят. Крум затича надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме да пъплим нагоре.

Когато се качихме на езерата, чух Стефка Няголова да разказва, че е видяла как Учителят профучал като вятър отгоре и й е дал съвети. Може наистина да Го е видяла. Ние имахме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а Той е на стотици километри и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят помощта Му. По-късно тези братя идваха на Изгрева и казваха, че именно в този ден и час са видели Учителя да идва при тях, да им помага и след това да се отдалечава. А ние знаехме, че през това време Учителят не е напускал Изгрева, защото бяхме до Него. В такива случаи Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности, но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него заедно със Савка, така че Той не е напускал мястото си. Ние чухме само, че Учителят каза нещо на Крум. Така че, тази опитност е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и онова, което Стефка има като опитност.

Елена Андреева

Учителят пое пътя към планината с множество братя и сестри. Аз вървях след Него. По едно време видях, че срещу нас тича един брат - някак разтревожен. Спря се, пошепна нещо на Учителя, бързо се обърна и пак - тичешком назад. Това ми направи впечатление, но не разбрах какво става - Учителят ускори ход. Той започна да тича като не обръщаше внимание какво среща по пътя си - камъни, големи и малки, вода, дървета. Всичко това Той преодоляваше, като че тича по чист, легален път. Започнах и аз да тичам, но не можах да стигна Учителя. И това не беше днес, а преди 30 години, когато и аз можех да тичам. Настигнах Го, когато Той вече беше седнал на земята пред брата, който Му казваше нещо на ухото. Пред Учителя лежеше една сестра в безсъзнание, ухапана от отровна змия. Тя беше майка на четири, още невръстни деца. Уморена от тичане, седнах да си почина. Учителят, съсредоточен, мълчи, нищо не казва, но от време на време поглежда към сестрата, която още лежеше. Събраха се братя и сестри и всички безшумно насядаха на земята. Не минаха 10-15 минути, сестрата се пробуди и като че ли нищо не е станало, продума: "Ох, аз съм заспала!" Поглежда наоколо - още не може да се съвземе напълно. След малко се съвзе, искаше да стане, но малко залиташе. Двама братя я хванаха под ръка и тръгнаха нагоре по пътя и скоро спряха на самата местност "Вада", където бе приготвена палатка за пренощуването й. Според наставленията на Учителя, тя не трябваше изведнъж да се движи много. На сутринта сестрата пристигна здрава, жива, весела на бивака при Второто езеро, където бяхме събрани всички. От отравянето нямаше никакви последствия. Затова Учителят тичаше толкова, за да спаси една сестра и зарадва мъжа й и четирите им деца. Какво щяхме да правим в планината без лекарска помощ?

Как помогна Учителят на сестрата? - Това не зная. Видях само, че без да я пипне, без да й даде някакво лекарство и без да й каже нещо, Той й помогна. Ако кажа, че зная нещо положително, то е, че Учителят има силна, мощна мисъл, с която помага на хората, пък и не е много, ако кажа, че прави и чудеса. Това съм видяла и опитала многократно. Колко повече, че тази мисъл няма в основата си нито нота тщеславие или користолюбие. Помогна на сестрата и продължи пътя нагоре, все по-стръмен и труден, още повече тогава.

Паша Теодорова

Под Първото езеро чакаше кон. Приятелите качиха Учителя на коня. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Палатката бе опъната. Да се преоблече Му помагаше сестра Савка. Неговата палатка беше разположена посредата на левия склон над Второто езеро, на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.

Учителят седеше на стол пред палатката и оттук следеше целия братски живот в лагера. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде. Обикновено седеше на леглото в палатката и от време на време полягваше на припек отпред върху одеало. Говореше трудно и малко. Езикът му беше засегнат от парализата. Задаваше въпроси, фъфлейки.

Елена Андреева

Стойна Христова и аз тази година отидохме по-късно на езерата. Носим пъпеши, плодове и се радваме, че ще Го видим. Когато отидохме при палатката да Му целунем ръка, Той не можеше да говори, нито да си подаде ръката. Тогава ние я хванахме и повдигнахме да я целунем. Много се умъчлихме и плакахме, Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е хранила с лъжичка като малко дете. През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер. Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня.

Мария Златева

Дядо Благо и брат Иван Антонов са били много близки приятели. Почти всеки ден са общували. Нашите възрастни приятели, в лицето на Тодор Стоименов, дядо Благо и другите от това поколение, виждайки, че състоянието на Учителя не се подобрява, събират се и решават, че Той не може да преживее и ще си замине. За да не се внесе смут горе в живота на езерата, те решават, че е добре Учителят да се свали долу, но не са способни физически да извършат действието. Дядо Благо казва: "Аз ще извикам моя приятел Иван, той ще се справи. Той е здрав, силен, може да свърши тази работа." Отива при брат Иван и му казва: "Дете, ние се събрахме и решихме, че Учителят няма да може да издържи и ще си замине. И за да не стане тая работа тук, да Го свалим долу. Ама само тебе те бива да свършиш това." А брат Иван като го изгледал, казал: "Старче, ти знаеш ли, аз пък сега вземам брадвата, отивам при палатката на Учителя и който смее, нека да дойде и да Го мръдне!" Дядо Благо: "Ти си един такъв, аз да не ти кажа нещо, ти ще развалиш сега цялата работа. Ние гледаме тайна да пазим." - "Вие си пазете тайната, аз си вземам брадвата и отивам. Пък нека някой да дойде при Учителя!" Той обаче не взема брадвата. То е само достатъчно, че им е казал това и те се отказват от идеята да свалят Учителя от езерата. Искам да вмъкна едно мнение на брат Иван: "За мене Учителят не беше в тялото си. Той беше оставил в тялото си свой заместник, който да поддържа физическото му тяло. А Учителят къде беше и какво правеше, не зная. Изведнъж, след като мина определено време, Той си дойде, стана и си пое нормалния живот." Учителят през време на беседа казва думите: "Всички, всички през това време бяхте поставени на изпит, само че младите го издържаха, а възрастните не можаха да го издържат."

Тодор Ковачев - внук

Това беше разпятието на Всемировия Учител. А ние всички бяхме свидетели. Всички приятели бяха потресени като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние.

Възрастните приятели се усъмниха и приеха, че Той си заминава. Даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре там. Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила.

Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства за нас, които Го обслужвахме. Всички искаха да услужат и да видят Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички идваха да Му целунат ръка.

На 12 август, следобед, Той стана от леглото. Взе си бастуна и преди да тръгне, ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август да слезем в София?" Отговорих Му: "Разбира се, Учителю! Утре имам цял ден и мога да го събера!" Учителят слезе надолу по пътеката и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно. Вече всичко беше нормално като по-рано. Стана и тръгна. Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната си походка! Всичко, което видях, е онова, за което народът казва: "С нож отсече!" Изведнъж стана, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката до чешмата.

Елена Андреева

Всички бяхме весели, радостни, щастливи! Цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе веселие, сякаш камъните и скалите около нас също пееха! На извора приятелите направиха много снимки. После всички отидохме на обяд. Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота!"

Мария Тодорова

Голям, сериозен, велик изпит ни се даде тази година на Рила. Годината 1936 заслужава да се запише със златни, неизличими цифри дълбоко в нашите сърца и души за през вековете. На 14 август се прибрахме от езерата. С нас бяха дошли пет сестри от Латвия. За тях това бе един изпит. За всеки нов човек, който идваше при нас, тази гледка около Учителя беше изкушение. Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят бе велик. Учителят оздравя. След това на групи се завърнахме в София.

Паша Теодорова, Елена Андреева

След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 г. ще има събор. Много се изненадах като имах предвид, че Учителят едва говори. Гледах и се чудех отначало как ще говори, когато Той едва произнася думите. На сутринта в съборния ден се събрахме в салона. Дойде и Учителят. Ние пеехме. Доста песни изпяхме. Учителят стана и изведнъж започна да говори съвършено, като че ли нищо не е било, а преди това говореше завалено. Тогава явно видях как Духът влезе в Него и развърза езика Му. Учителят изнесе много хубава беседа! След нея всички запяхме, просълзени от радост. Това бе голямо чудо - да се види как се вселява Духът в Учителя, как развърза езика Му и как чрез Него отново започна да тече Словото на Бога. След беседата отидохме на полянката и изиграхме Паневритмията. След това Го заобиколихме и плачейки от радост, целувахме ръката Му. Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух на Словото на Бога чрез устата на Учителя.

Мария Златева

СЪДЪРЖАНИЕ
/