16.11.2016 г. 21,31 ч.

ВСИЧКИ СМЕ СРЕД НИШКИ; САМАТА ВСЕЛЕНА Е ОТ НИШКИ - И УЧЕНИТЕ ВЕЧЕ ОТКРИВАТ ТОВА 1917.04.22н воб ЖАН2004:89 "Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ. Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки. Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много. Праведнитѣ много лесно скѫсватъ своята нишка, но грѣшниятъ мѫчно се освобождава отъ своитѣ нишки, неговиятъ духъ и душа за дълго врѣме сѫ свързани. Какъ ще скѫсате тѣзи нишки? - Може да скѫсате тѣзи нишки, само когато изпълнявате волята Божия, защото всѣка нишка е единъ атомъ, който реагира върху йонитѣ на материята. Тѣзи нишки на човѣшкия духъ могат да прѣобразуватъ материята, тѣ сѫ на мѣстото си. Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите цѣлия свѣтъ прѣплетенъ съ много нишки и ще кажете: „Е, свѣтътъ билъ цѣла паяжина!...“ - Не, това е онази разумна Божия воля, по която всички сѫщества се движатъ."

ЕДИН ДЕН УЧЕНИТЕ ЩЕ ОТКРИЯТ, че Мировата Душа, която преде нишките на ясновселената, фактически ги сънува като математически модели на Битието в двоичен код, в стремежа си да определя творческия хаос на Създателя и да създава сигурност.

ОГРОМНО Е ИЗКУШЕНИЕТО ДА СЕ ДОБАВИ ТУК ФИНАЛЪТ на последната книга от пенталогията на В.И.Крыжановская! Не за друго, а защото именно там виждаме съвършения бял маг Ебрамар как отрязва с магическия си меч последните нишки, който го свързват с този свят.  И КАКВО ПРЕЧИ ДА ГО ДОБАВЯ?... За всички, които още не са чели тия пет книги, мисля, че ще бъде интересно. Когато сме чели тия книги - сами и заедно с приятели, - на определени епизоди като този ни хвърчат сълзи и удряме с юмрюк по масата - ТОВА Е, ТОВА Е, ТОВА Е ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ! Особено в мига, когато Нара се подпалва секунди след заминаването на Ебрамар за другия свят и душата й тръгва с неговата, понеже не може да живее и миг без него. Като четем Крыжановская, душата си спомня със всичка сила, че някога някъде е преживявала такова нещо. Много по-късно се уверихме, че подобен езотеричен живот кипи и в недрата на Рила и някои други български планини. Нещо повече - от Хималаите идват на стаж тука, защото знаят коя е най-древната База.  Една от най-големите ни мечти - споделят го и приятели - е да се яви човек с дух и душа между богатите - нали веднъж на 1000 години това се случва?... Да поръча на някой гений от ранга на Джеймс Камерън да направи многосериен филм по Пенталогията на Крижановска... Преди обещаното - едно подсещане, че в toyonus.com може да се чуят избрани откъси от тия уникални книги на Крыжановская в папка "Аудиотека Прекрасни чудаци" накрая, които някога преведох и изчетох на български. Може и да си изтеглите самите книги на руски от директория 14.Knigi i statii - Ezoterika, Vera Ivanovna Kryjanovskaya.

Наконец настал указанный Эбрамаром день, и с наступлением ночи начались последние приготовления. Маги, магини и все указанные великими иерофантами облачились в белые парадные одеяния, а потом выстроились по обе стороны длинной галереи, которая от врат святилища шла до уединенной площадки в гранитных скалах, в недрах коих был вырыт подземный город. Там же собрались верховные иерофанты. Посреди площадки находилось золотое возвышение, вокруг которого пылали голубоватые огоньки; а с четырех сторон стояли великие астрологи, умевшие говорить на языке светил. Около двух часов ночи раскат грома потряс стены подземных храмов, раскрылись врата святилища, яркий свет хлынул изнутри, и затем появился Эбрамар, словно окруженный прозрачным шаром. Семь лучей образовали на голове его как бы сверкавший венец; на прекрасном лице его сияло неописуемое выражение восторга и блаженства, а к груди он прижимал магический меч. Ноги его не касались земли, и он точно плыл вдоль галереи, подобно видению, а все присутствовавшие следовали за ним. Поднявшись на площадку, Эбрамар остановился или, вернее, витал над золотым возвышением, а собравшиеся тем временем запели гимн величавого и строго прекрасного напева. Далее наступила тишина, да и сама природа также как будто смолкла. В воздухе не чувствовалось ни малейшего движения; стояла роскошная теплая и благоуханная ночь, и лишь едва приметное потрескивание выдавало, что в воздухе происходило нечто необычайное. Затем четверо астрологов затянули какую-то удивительную песнь на сокровенном языке, понятном светилам, и вдруг на сапфирово-голубом небе зажглась яркая звезда, а из глубины бесконечности сверкнул золотой луч, который все приближался, ширился и залил площадку необыкновенно ярким светом. В воздухе кишели прозрачные и светлые существа, покровители этой юной земли, духи сфер, наконец, четыре группы духов стихии – слуги могущественного посвященного,- и четыре огненные ленты, сливавшиеся на груди Эбрамара, связывали его с ними. Магическим мечом великий маг разрубил эти узы со словами: – Благодарю вас, высшие духи стихий, за вашу верность, покорность и услуги. С минуту взор Эбрамара блуждал по собравшимся. – Привет всем вам, учителя, друзья, ученики, примите мою благодарность. – Иди на отдых, друг и неутомимый труженик, в обители Неизреченного, – произнес верховный иерофант, поднимая руку. В ту же минуту словно яркая молния пала на Эбрамара громадным пламенем и зажгла лучи его венца. Присутствовавшие, за исключением астрологов и великих иерофантов, пали на колени, и глазам их представилось страшное зрелище. Земное тело Эбрамара сгорало, а освобожденный лучистый астрал с головокружительной быстротой взвивался по золотистому лучу. В тот же миг вспыхнуло покрывало одной из магинь, и тело ее упало на землю, а из него выделилась сверкавшая светлая тень, похожая на серебристую бабочку. Это Нара последовала за своим любимым учителем. Минуту спустя видение поблекло, светлые существа растаяли в тумане, и луч угас.

16.11.2016 г. 10,19 ч.

 „ДУХ, МОЩЕН КАТО БОГА И ЕДНО С БОГА” 1917.04.22н воб ЖАН2004:86 „Ще кажете: „Какво зависи отъ мене?“ - Много зависи отъ васъ! Когато двѣ сили се уравновѣсятъ на едни вѣзни, ако се тури едно житно зрънце на едно отъ блюдата, то ще измѣни тежестьта и ще даде едно отклонение. Отъгдѣ знаете - може би вие сте послѣдния човѣкъ, който, като измѣните на Бога, да измѣните въртението на това божествено колело въ друга посока.” В ИЗДАНИЕТО ОТ 1942 Г., НА СЪЩОТО МЯСТО ЧЕТЕМ: „Отде знаете, може би вие сте последният човек, който, със своето присъствие, изменя движението на Божественото колело в една или в друга посока.” Не коментираме промяната на смисъла, не се заемаме да съдим. Само се опитваме да разсъждаваме. Общото е, че дори само един човек може да завърти божественото колело в друга посока, даже в лошата. В изданието от 2004 г. се говори за „измяна” на Бога със съответните последствия - и това води до много сериозни размисли. С.Паша, ако е тя, е предпочела да не се говори за измяна – омекотила е твърдението. И тук правим уговорката, че това „Божествено колело” е всъщност колело на боговете, а не на Бога. В противен случай излиза, че всеки може да подритва Бога както си иска и да Го третира като безволев ветропоказател. А ако разбираме света на боговете и съответните висши тела на човека (атмично и алохимно) като един есперимент на Бога, за да ни учи какви са последствията от „размахването” на свободната ни воля както ни хрумне, това е вече друг въпрос. И от митологията, и в Словото виждаме, че боговете правят каквото си искат, вдигат войни, предизвикват бедствия, създават и унищожават вселени – и т.н. Знаем, че Бог допуска злото, но не съизволява в злото – това е много тънко положение. Единственото „оправдание” или по-скоро утешение при този факт е вярата ни (а за Бога и Учителя – факт), че всичко това е сън, театър. Героите падат на сцената, но после слизат живи. Стратегията на Небето да не съзнаваме това и да боли на живо, когато нараняваме или ни нараняват, е един от педагогическите прийоми на Съдбата. Значи, всичко опира до индивидуалния избор какво да е нашето поведение. В една от беседите по време на войните Учителят ведро казва: „Аз ги виждам живи до един всичките, паднали по бойните полета. Всички до един се връщат в Бога”. – Дали има предвид само хората с монада - Неговите създания, - това е друг въпрос; но и „тинята” трябва да се връща в Него е, понеже няма нищо извън Бога. Напоследък научихме, че в определено количество „помия” или „тиня” (мисъта за себе си) все пак се крие потенциал  на монада.  По същата логика на тоталната свобода да правим каквото си искаме, за да се учим от последствията, Учителят е дал и свободата на стенографи и редактори да представят Словото както могат и както искат. Това дори е божествена стратегия да развиваме интуцията си – да чуваме истинското Слово вътре в себе си, четейки съмнителни издания, слушайки самодейци. Да, престъпление е, от строга гледна точка – и в Библията сме предупредени за това. И в беседите се казва: „За една запетая могат да обесят човека или да го свалят от бесилката - зависи какво е съдържанието на писмото. Помнете: малките причини произвеждат големи страдания. Ако зачертаете само една буква на някоя дума, може да измените хода на цялата работа” (14 юли 1935, „Слово и живот”). Но ние вярвахме безрезервно на „колосите” от Братството, както си представяхме хората, живели на Изгрева и около Учителя до края на 1944 г.. Затова, именно, ходехме и при с.Паша на бул. „Бирюзов”, където живееше, по поръчение на с.Елена Андреева или на бр. Боев и пр., и им съдействахме в дейността им по Словото. Не споделяхме злобите, които разправяха, че не случайно с.Паша ослепя, с. Елена стана инвалид, бр. Боев беше парализиран в количка – и т.н.; да не изреждам и почти всички други случаи. Под Ниагара не всеки може да оцелее. Дали това са последствия от редактирането на Словото или не – не е наша работа. И до днес вярваме в думите на Борис Николов, когато ни разказа за един случай с Учителя и стенографите: казал на всички да дешифрират и редактират една и съща беседа колкото може по-свободно. „Предадохме му работите си, Той ги прочете внимателно и каза: „Не съм доволен от вашата работа. Можеше още по-свободно да я редактирате!”. Това – в контраст с огорчението Му в други случаи, че не предават Словото Му автентично и че едва след 2000 години ще се явят ученици, които ще запазят и разпространят Словото на Христа в оригинал. В духа на обяснението по-горе, че страданията и смъртта са само една бутафория, макар и да боли, намираме думи в същата беседа от 1935 г., които са и основен духовен и физически закон: „Когато Бог обича и грешните, както и праведните, с това Той учи хората на своите закони. /.../ Нищо в природата не се губи, но само се видоизменя.” Резонен въпрос – и не за пръв път: „С какво сме виновни ние, че падаме в ада заедно с някакъв си бог-самодееец, който е сгазил лука?...” – Ами... харесали сте си го...

17.11.2016 г.  07,59 ч.

ЧУВАЛИ СМЕ ГО, ЧЕЛИ СМЕ ГО ХИЛЯДИ ПЪТИ, НО... 1917.04.22н воб ЖАН2004:91 „Съедините ли се съ Бога, вие сте ЕДНО съ Него - и тогава развитието на цѣлото човѣчество е и ВАШЕ развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ВАШЕ благо. И обратно: вашето развитие и благо е благо и за цѣлото човѣчество."

ЧУВАЛИ СМЕ ГО, ЧЕЛИ СМЕ ГО ХИЛЯДИ ПЪТИ. Това е един от най-фундаменталните закони на живота и безсмъртието. Обаче ние му се възхищаваме предимно теоретически, за нас той е станал нещо като стар, познат рефрен. Мислим, че го прилагаме като спазваме някои религиозни и етически форми - и понякога с обща, външна благотворителност. Там е работата, че истинското приложение на този закон е все още непостигнато от нашето човечеството, непостигнато е дори между трима души някъде. Всъщност, трима души са го постигнали - и те са единствените от нашето човечество, които са влезли в божествения свят. Това го твърди Учителят Беинса Дуно. Казва, че единият от тях е Махатма Ганди, но за другите не казва кои са.

Колкото и често да се повтаря този лайтмотив на Словото, колкото и да си мислим, че го разбираме, истинското му приложение все още е непостигнато не само от хората, но и от много ангели и богове. Халографският принцип и факт, открит при нас наскоро, е един идеален модел на тази всемирна тайна, но ние все още не можем да го проумеем в социално-психологически и поведенчески план. Тук още веднъж може да се повтори едно твърдение на Булвър Литон, че на всеки 1000 години една човешка душа проумява Истината и капва като чиста капка в езерото на Вечността.

Ние сме смъртни, понеже сме перманентно в хордиални, а не в радиални взаимоотношения - през Центъра. Не разумяваме, че всяка душа, създадена от Бога, е способна да възпроизведе цялото познание и цялата мощ на Цялото, но и цялата Му Любов. Така всички съзнателни точки са в резонанс, чутки са до безкрай и удовлетворяват всички нужди на Битието откъм всяка към всяка позиция, минавайки през Центъра. Не влизат в контакти по хорда, освен ако не са пуснали радиуси. Без това, всички опити досега са се превръщали в старост, въздишки и феодални стопанства. Всеки си стои в крепостта - няма радост, няма щастие, няма движение. Още един любим мъдрец може да си припомним тук: Учителя на Пол Седир. Той казва: „Всяко дете на Бога, достатъчно чисто, за да се пожертва за което и да е друго същество и моментално да забрави жертвата си, може да знае всичко”.

Ако транспонираме една дума тук в още по-горна октава на Христовото Учение, ще заменим жертвата с милост. Казал е Бог: „Милост искам, а не жертва”.

Ако това е повдигане на квадрат или на куб, то повдигането на факториал заменя във формулата и милостта, и която и да е друга добродетел, С ЛЮБОВ.

В същата беседа „Волята Божия” се дават и практически разковничета:

„Какъ можемъ да познаемъ дали това отношение сѫществува или не? - Всѣкога може да направите слѣдния опитъ. Болни сте отъ нѣкоя заразна болесть, каквато и да бѫде тя. Обърнѐте се къмъ Бога, разправете Му грѣховетѣ си и кажете: „Господи помогни ни, ние ще посвѣтимъ цѣлия си животъ за тебе!“ Ако Господь не ви помогне, елате да ми кажете, че не е вѣрно. Тази болесть ще изчезне въ нѣколко минути или нѣколко часа. А сега ние не изпълняваме волята Божия и дѣйствуваме механически. Болестьта при това положение не само че не се намалява, но се увеличава.”

КАК ТОЧНО се изпълнява волята Божия и какво значи да посветим целия си живот на Бога? Това не е нещо, което знаят хората по черквите и манастирите, нито тия, които всяка вечер си се връщат по къщите.

Беседата продължава:

„Азъ въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи-умрѣли, въ които има разлагане, миризма - и виждамъ, че този човѣкъ умира. За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия. Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ! Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория - правѐте за всичко опитъ."

В този смисъл, може да си припомним едни думи, дошли наскоро - ако някой вярва, че Бог не е онемял от 2000 или 72 години насам. Думи, касаещи трагедията на виртуалното ни общуване от дистанция, откакто съществуват пощи, телефони и интернет. Бе казано, че отсега нататък Някой ще ни глобява за такова нещо. Няколко души го чуха, но всички продължаваме по стария начин – и не ставаме по-здрави, по-млади и по-красиви. Със сигурност, и в този план важат суровите думи на Учителя по-нататък в разглежданата беседа:

„Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ. Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ!”

В Евангелието е казано: „Постоянствувайте в братолюбието! Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели”. (Евр.13)

А в беседите на български се казва:

„От хиляди години е казано, че хората трябва да се обичат. Казва се: „Люби ближния си!“, но хората не се обичат. /.../. Когато някой човек каниш на гости и той не иска да яде, коя е причината? - Сит е човекът, не е гладен. Щом огладнее, ще видиш как ще яде... /.../ Тогава законът е: когато каниш на гости, кани тия, които са гладни, а не които са сити." (29.VII.1934, Вътрешният човек)

„...ти не можеш да изпълниш Оня Велик Закон - ти не можеш да бъдеш проводник на Божията Любов. Вие туряте една преграда: затвориш кепенците, не пущаш светлината да влезе в тебе. Че от невидимия свят този, който те е поканил на гости, явило се е едно хубаво чувство! Господ му е казал: „Нагости го заради Мене!” Че тъй е заповядал Господ да те нагости, защо да не го признаеш? Отиваш там - ще благодариш, ще кажеш: „Предайте моята благодарност на Господа! Предайте Му, че съм много благодарен за голямото внимание, което Господ показа към мене - че искате да ме нагостите.” (2.03.1941, Мир вам)

„Не е лошо да се ходи на гости. Според мене, когато човек се връща в себе си, той скърби; когато отива на гости на Господа, той се радва. Хубаво е човек в себе си да бъде, по-хубаво е да бъде на гости. Там всичките работи се уреждат.” (30 декември 1938, Скръб и радост)

„Представете си: както бихте желали ВАС да поканят, така и ВИЕ поканете. Ако дойде един ваш приятел да ви покани, има един начин, който на ВАС да бъде приятен. Постъпете по същия начин. Тъй, както желаете ВАС да поканят, по същия начин поканете ДРУГИ. Защо вас да ви поканят добре ДРУГИТЕ да е правилно, пък защо да не е правилно ВИЕ да поканите другите по същия начин?" (30 декември 1938, Скръб и радост)

„Сега, когато вие обичате един човек, мислите ли, че правите нещо? - От моето гледище, от моето становище, когато вие обичате един човек, вие сте гост. А когато ви обичат, какво е това? Ако вие обичате, вие сте гост някому. Не знаете ли, че аз ви обичам? - Аз съм гост, - вие сте длъжни гостоприемство да покажете, да ме приемете, вие трябва да ме нахраните. Та аз съм ви гостенин! Но вие казвате: „Аз не мога да обичам...” - Значи, не сте на гости. Щом обичате, - на гости сте, щом не обичате - не сте на гости.” (5 юни 1931, Първите отношения)

„Само разумният човек е красив. Ако сравняваме човека като разумно същество с животните, виждаме голямата разлика, която съществува между тях. Човекът, например, си прави голяма, удобна къща, за да живее свободно, а също така да има място за гости. Каква е къщата на птицата? - В нейното гнездо има място само за нея и за малките ѝ. Дойде ли ѝ някой гост, за него няма място. Такива са къщите и на останалите животни. По аналогия на това, казвам: Светският човек си прави къща само за себе си и за своите деца. В къщата на духовния човек има място и за външни хора, но не за всички. Сърцата на сегашните хора не са много широки. В тях могат да влязат само няколко души.” (18 октомври 1936, Шестото чувство)

ЗА СВЕТСКИЯ И ДУХОВНИЯ ЧОВЕК РАЗБРАХМЕ, А КАКВА Е КЪЩАТА, КАКВО Е СЪРЦЕТО НА БОЖЕСТВЕНИЯ?...

„Когато човек не живее по Бога, това показва, че в стаята му е влязъл друг без позволението на бащата. Дъщерята няма право да приема гости без позволението на Баща си. Тръбата, през която минава чиста вода, няма право да се отклонява от пътя си и да приема нечиста вода. Ако не следвате правия път, колкото и да се молите, колкото и да плачете, няма да имате резултат.” (4 януари 1931, Здрава основа)

„В доброто ходиш на гости като завършиш училище. В злото ходиш на гости, без да си завършил. Казваш: „Да си използувам времето...“ - Сега във вас има желание да ходите на гости, преди да сте завършили училище,. - То е пътят на злото.” (31. VII. 1942, Права и крива линия)

„Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи да се върнеш към разумната природа. В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости.” (2 декември 1932, Зависимост в природата)

„Бог е щедър - и ти трябва да използваш това, което ти е дал. Изобилието си има свое място. Всички имате добри желания, но трябва да знаете начина как да ги проявите. Например, някой има доброто желание да ме покани на гости у дома си. Той приготвя много ядене, баници, плодове. Като дойда, аз взимам със себе си няколко приятели, за да се изяде всичко това, да се благословите. /.../ Аз бих желал каквото правите за мене, да го правите и за другите. ТОВА ме радва." (26 август 1923, Здравият ум)

"Но трябва да знаете закона, че не всякога можете да се събирате. Има времена, когато гости не могат да дохождат, и вие не може да отивате на гости. Ако се държите за Господа, с топ не могат да ви разбият!” (26 август 1923, Здравият ум)

„Българите имат една хубава черта - гостоприемни са. Странник човек, седи той в кръчмата... Един излиза, друг излиза, и някой му казва: „Виждам, че си странник, заповядайте в моя дом!“ Като влязат, беднотията ще се разтича... Ще приготви за ядене. Ще му събуе обущата, ще приготви вода да му измие краката, след туй ще приготви леглото. ТУЙ е любов! Най-първо ще има ядене. Най-първо ще се нахраниш, второ - ще си измиеш краката, понеже си пътник, трябва да си починеш. И ще ти постелят добре. ТУЙ значи „на гости”. Ядене ще има, вода за ръцете и краката, и легло за почивка. Ще прекарате една вечер.  Да кажем повикаш някой човек. Казваш: „Елате на гости.“ Ядене не му дадеш - започваш да се извиняваш... Казваш: „Закъсал съм...“ /.../ Топла вода няма и легло няма. Казва: „Дето намериш, легни.“ Често вие, окултните ученици, тъй правите. Като дойде някой на гости – ядене няма, топла вода няма, легло няма. /.../ Вие обичате един човек - ще го поканите на гости в себе си. Той е един пътник. Този човек, че сте го поканили, то е едно благо, той ви носи ЩАСТИЕ. Той е излязъл из божествения свят, дошъл ви е на гости. Вие не знаете в дадения момент - в туй тяло, в което се движи, - вие не знаете кой е. Писанието казва, че като сте приели и нахранили някой странник, може да е някой ангел.” (8 март 1939, Силата на мисълта)

„Целувката е един пряк начин да се освободим от злото. /.../ Туй в природата аз наричам „цъфтене”. /.../ В природата ТРЯБВА да има цъфтене. И у хората цъфтенето съвпада с целуването. Когато целунем някого, ние му казваме: „Пътят на твоето спасение е да цъфнеш!“ ТУЙ означава целувката. Кой трябва да целува? Ние казваме, че слънчевите лъчи целуват цветето. Не онзи, който е дошъл вкъщи, а СТОПАНИНЪТ на къщата ще го целуне. Ако си стопанин, ти, дъщеря ти, син ти ще се изредите да го целувате. Ако целува гостът, това не е правилно.
Следователно, мога да ви кажа, че Христос беше на гости у тази жена. Тя беше наела стая в къщата на Симона, който даваше банкет на Христа. И когато Той дойде, тя непрестанно Го целуваше. Тя постъпи според законите на природата, по закона на цъфтенето, за да покаже, че спасението е там. Значи тя отвори душата си, тя отвори сърцето, ума и духа си, за да възприеме тези божествени лъчи – обърна се на едно цвете. Христос казва: „Понеже постъпи тъй умно, прощават ѝ се всички грехове, които е направила в миналото“. (8 януари 1922, Целувание не ми даде).

В ТАЗИ БЕСЕДА Е РАЗКРИТ един фундаментален закон за възлизане в Новата Земя, влизане в Новата Вселена. Той отговаря и на Епохата на Водолея, на влизането ни в Шестата раса. Приключва се завинаги с нагона на Старата Вселена агресивният да е първи, мъжът да е напорист, хищникът да се нахвърля. Това се харесва само на пропадналите, които не държат да се заченат дете или любов с искра от Бога.  Но нека не стесняваме темата отново до невзетия изпит „мъж-жена” в нашата вселена, а да запомним, че в Новата Вселена приласкаващият е ДОМАКИНЪТ.

17.11.2016 г. 04,03 ч.

НАВЪНЪ! 1917.04.22н воб ЖАН2004:88 „Щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ, и ти казватъ: „Навънъ! Такъвъ глупавъ, идиотъ-човѣкъ не ни трѣбва!”

17.11.2016 г. 10,44 ч.

 ЗАТОВА ГО ОБИЧАМЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ! 1917.04.22н воб ЖАН2004:92 „Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страдащия, а не на силния и богатия? /.../ Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора тѣ иматъ всичко и Богъ с тѣхъ не се занимава. Нека тѣ отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а азъ ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ - и тѣхъ ще повдигна. Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ философъ, единъ ангелъ, арахангелъ.”

18.11.2016 г.  08,49 ч.

Трогателната история с католическата светица, милвала така нежно престъпника в затвора, започва в беседата "Волята Божия" със споменаване на името й и няколко думи за живота й. - Учителят добре знае житието на Катерина Сиенска (1347-1380). Ето подробности за нея и текст от нея:

29 април – Света Катерина Сиенска, Девица и Църковна Учителка, Покровителка на Европа (Празник)

Света Катерина е родена в Сиена (Италия) на 25 март 1347 г. в многолюдното семейство на занаятчията Якопо Бенинказа. Когато е на 6 години, за пръв път й се явява Исус Христос (впоследствие ще има много такива срещи с него). 7-годишна, дава обет за целомъдрие и се отдава на живот, изпълнен с молитва, покаяние и пост, вървейки по пътя на християнското усъвършенстване. През 1363 г. облича дрехата на „mantellata“ (членка на Третия Доминикански Орден). Тя е една от най-големите мистички на западното християнство. Прочута е и с милосърдните си дела в полза на нуждаещите се. Пише послания и лично се среща с Папата в Авиньон, за да го убеди да се върне в Рим за доброто на християнското единство. Около нея се събира голяма общност от нейни последователи. Оставя прекрасни духовни съчинения. Умира на 29 април 1380 г. Канонизирана е през 1461 г. от Папа Пий II. Папа Пий XI я оббявява за Покровителка на Италия (1939 г.), а Папа Йоан Павел II – и на Европа (1999 г.). Папа Павел VI я провъзгласява за Църковна Учителка.

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Света Катерина Сиенска, Девица и Църковна Учителка, Покровителка на Европа.

Из „Диалог на Божественото Провидение“ на Света Катерина Сиенска, Девица и Църковна Учителка, Покровителка на Европа:

(Cap. 167, Ringraziamento alla Trinità: libero adattamento; cfr. ed. I. Taurisano, Firenze, 1928. II, pp. 586-588)

О, вечно Божество; о, вечна Троице, Която, поради единението с божествената природа, направи така скъпоценна кръвта на Единородния Син! Ти, вечна Троице, си като бездънно море, в което, колкото повече търся, повече намирам, и колкото повече намирам, толкова повече расте жаждата ми да Те търся. Невъзможно е някой да Ти се насити; и душата, насищайки се в Твоята бездна, при все това не е сита, защото остава гладна за Тебе, и все повече копнее за Тебе, вечна Троице, желаейки да Те види чрез светлината на Твоята светлина.

Аз вкусих и видях чрез светлината на разума в светлината Ти Твоята бездна, вечна Троице, и красотата на Твоето творение. Затова, виждайки себе си в Тебе, видях, че съм Твой образ поради разума, дарен ми от Твоето всемогъщество, о Вечни Отче, и от Твоята премъдрост, споделена от Твоя Единороден Син. След това, Светият Дух, Който произхожда от Тебе и от Твоя Син, ми даде волята, с която да мога да Те обичам.

Защото Ти, вечна Троице, си Създателят, а аз – създанието; и аз познах – защото Ти ми даде разум за това, когато ме създаде отново чрез кръвта на Твоя Син, – че си влюбен в красотата на Твоето създание.

О, бездна, о, вечна Троице, о, Божество, о, бездънно море! Можеше ли да ми дадеш нещо по-голямо от Себе Си? Ти си огън, който гори вечно и не изгаря. Ти си Този, Който изгаря с топлината Си всяка друга любов на душата. Ти си огънят, който премахва всеки студ и озарява умовете със Своята светлина – с онази светлина, с която ми помогна да позная Твоята истина.

Оглеждайки се в тази светлина, аз Те познавам като Върховно Добро – Добро, което е по-горе от всяко добро; щастливо Добро, непонятно Добро, неоценимо Добро. Красота, по-горе от всяка красота. Премъдрост, по-горе от всяка премъдрост. Нещо повече, Ти си Самата Премъдрост. Ти – храна на ангелите, Който с огъня на Любовта си дал Себе Си на хората.

Ти – дреха, която покрива всяка моя голота. Ти — храна, която насища гладните със сладостта си. Ти си сладост без никаква горчивина. О, вечна Троице!

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1823629601226959/

18.11.2016 г.  00,49 ч.

"Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва." (22 юни 1923, Първичната връзка)

"Богъ е на страната на слабитѣ. Бащата на земята най-първо започва съ Христовия законъ. Като дойде детето, по Христовото учение Го приема - милва го с любовь." (25 юний, 1941, Ново воюване)

"Някой път имате желание да ви помилват, пък никой не ви милва." (13.ХII.1944, Най-голямото благо)

"Вместо да се засилиш да удариш човека, приближи се при него и го поглади по лицето. В това отношение, някои деца са разрешили добре този въпрос. Ако бащата е много строг и взискателен, детето се приближи тихо при него, погледне го в очите и започне да го милва по лицето. Бащата веднага омекне. Усмихне се, вземе детето си на ръце и го целуне. ТОВА означава "плесница"!... Плесницата трябва да се превърне в милувка." (31.XII.1939, Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека)

"Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение. Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне. Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас!“ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди!“ - Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома обаче не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя иска нещо от него. В силата на изключението, тя иска да се ожени за него. Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора. Те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб - освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване." (24 август 1932, Иде час)

"Сега някой си млад момък от дворянско произхождение – случката е станала в Италия – посетил града Сиена. У него се зародила идеята да повдигне селяните. Но гражданите поискали да се освободят от него, хванали го и решили да му наложат смъртно наказание. Той бил млад, на 25 години. Отивали католишките свещеници, говорели му за обръщане, но той казал: „В никакъв Господ не вярвам! Ако имаше Господ, нямаше тъй да ме накаже“. Най-после решили да изпратят /една/ светица при него. Тя, като отишла там, казала му: „Много съжалявам, братко, че ти са дали само слама за постелка, това не е човешко“ - и се обърнала да го гали. Вие сега ще кажете: „Много човешки е постъпила...“ Но той почувствал, че в нея имало Любов, т.е. Любовта към Христа се предала на него и му казала: „Колко съжалявам, че ти дали само слама“. А той казал: „Ако аз бях видял по-рано тази млада жена, не бих влязъл в този дранголник“, т.е. би предпочел да се ожени за нея. Защото след 2–3 дена решили да му отсекат главата. А тя му казала: „Седни, братко, сложи главата си на коляното ми“ - и почнала да го гали и да му говори. Вие ще кажете: „А-а, това е грешно, не се допирай /до нея/, ти си един голям грешник, затова си влязъл в този затвор!“. А тя му казала: „ТАКИВА са хората, но ако ние обичаме Бога, може да имаме Любовта Му. И понеже ти отиваш на небето, аз бих желала, ако мога да те заместя, да замина по-рано от тебе“. И той казал: „Сега познах Бога!” (5 март 1922, В дома на Отца)

"Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви. От целувките на майката зависи прогресът на детето. Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане. /.../ Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят. Казвам: по някой път трябват целувки. В целувките трябва да дадеш." (20.IV.1941, Трите извора)

18.11.2016 г. 09,49 ч.

КОЙ КАЗВА, ЧЕ НЯМА БОГОВЕ И АНГЕЛИ НА ЗЕМЯТА? 1917.04.22н воб ЖАН2004:94 „Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ. Пише той на възлюблената си: „Когато се сгодихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка - пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ. Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ, даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание? Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ!“ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и тази американка е имало любовь. Не може да влѣзете въ Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено съ тази любовь.”

19.11.2016 г. 09,09 ч.

КОГО ДА ЛЮБИМ 1917.04.22н воб ЖАН2004:95 „Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога. Не може да се люби единъ камъкъ. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си - тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате.”

ТАЗИ КАРТИНА С ГОРКИЕВИЯ ДАНКО, изтръгнал сърцето си за другите, може да се хареса и на българите, защото тук той прилича на Васил Левски... Освен това, първа след него е майка с бебе.

19.11.2016 г. 11,17 ч.

 СЛЪНЦЕТО ГРЕЕ И БЕЗ ДА ГО МОЛЯТ 1917.04.22н воб ЖАН2004:96 „За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не. Азъ съмъ като единъ сказчикъ - ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя. Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ?“ - Отъ дървото, отъ долу на горѣ - къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката; и отъ тази сѣмка - къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ. НАТАТЪКЪ отивамъ азъ. Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ!...“ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство - и пакъ ще дойда да работя за хората. За менъ е приятно да работя за хората. Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично. И да не ме разбиратъ, за мене е приятность да работя за хората. Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира? – Не, но единъ день то ще стане разумно и ще я разбере. Безразлично е - Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата. Когато рѣшихъ да проповѣдвамъ публично, нѣкои приятели ме питаха: „Какво и какъ ще говоришъ?“ Рекохъ: „Ще говоря тъй, че никой да не ме разбира...” А сега рекохъ: „Не, ще говоря тъй, че всички да ме разбиратъ... /.../ Да говоря лъжа, значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната божествена воля. Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ - какво ще спечеля съ една лъжа?”

19.11.2016 г. 12.04 ч.

 

КАКВО ПО-ХУБАВО?... 1917.04.22н воб ЖАН2004:96 „Искамъ всички да бѫдете умни, добри, щастливи хора! Ако единъ день ви срѣщна умни, добри хора, ще ми бѫде приятно да се срѣщна съ васъ. Какво по-хубаво отъ това да имашъ братя или сестри, съ които да сподѣляшъ мисли и желания?”

ЗА ТОВА МЕЧТАЕ И ВЛАДИМИР КУШ. Цветето, от което сме израсли като хора-пламъци, обитава Райската градина, а не другаде. То расте в клоните на Дървото на Живота.

 

20.11.2016 г.  23,12 ч.

ДУХОВНИ МИКРОБИ 1917.04.29н чсд ЖАН2004:100 "И въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др."

ЕГРЕГОРИТЕ НА АТЕИЗМА, ФАНАТИЗМА, ЕГОИЗМА, ГОРДЕЛИВОСТТА, МАТЕРИАЛИЗМА И НА РАЗЛИЧНИТЕ ТЕОРИИ И РЕЛИГИИ продуцират свои духовни микроби и заразяват всички, които са повярвали в някой от тях. Егрегорът е енергийно чудовище, образувано от специфичната вяра или астрална жадност на група себеподобни психики от някакъв вид. То изглежда живо и съзнателно и вярващите в него го взимат за оригинала му. Например, всяка представа за Христос и Христовото учение, която изисквва строго определени ритуали и отхвърляне на всички други вери е сигурен белег, че е тя е построила егрегор, а не е пряка връзка с Бога и истинския Христос. Фанатизмите на маниаците, самооправданията на порочните и извратените, мазохизмът на зависимите, надменността на непристъпните, поведението на страхливите, зомбираността от лектори, пророци и гадатели, горделивостта на умните и талантите, астралната и интелектуалната ревност – всички те и още куп психически дефекти произвеждат специфични духовни егрегори и егрегорни вируси, които заразяват повярвалите в дадения порок. Като престанем да вярваме на даден егрегор и не изпълняваме ритуалите му, ние се освобождаваме от неговите микроби и бацили.

20.11.2016 г. 07,53 ч.

 

ОЩЕ ЕДИН ПРЕГОВОР : : КРЪГОВРАТЪТ НА ЖИВОТА - ВЪЛШЕБЕН ШПЕРЦ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЗАТВОРА НИ 1917.04.29н беседа „Чистосърдечните” ЖАН2004:102-103 : : КВИНТЕСЕНЦИЯ НА ЦИТИРАНАТА МИСЪЛ ПО-ДОЛУ, КОЛКОТО И ДА СИ МИСЛИМ, ЧЕ ВСИЧКО ТОВА НИ Е ПОЗНАТО : : ПЕРИОДИЧНО ВЛИЗАНЕ В ОБЩЕСТВОТО И ИЗЛИЗАНЕ ОТ НЕГО; ПЕРИОДИЧНО ИЗЛИЗАНЕ НА СЛЪНЦЕ – НЕ САМО ФИЗИЧЕСКОТО, НО И ПРИ СЛОВОТО НА БОГА; ПЕРИОДИЧНО ОТПИВАНЕ ОТ ЧИСТИ ИЗВОРИ И ХОРА И ОКЪПВАНЕ В ТЯХ, ЗА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ, УМНИ, ДОБРИ, ЗДРАВИ, МЛАДИ И КРАСИВИ; ПЕРИОДИЧНО ВЪЗЛИЗАНЕ В ПЛАНИНИТЕ – НЕ САМО ГЕОГРАФСКИ, НО И ПРИ ХОРАТА-ПЛАНИНИ; ПЕРИОДИЧНО СЛИЗАНЕ ОТНОВО В ОБЩЕСТВОТО И СЪЗНАТЕЛНО САМОНАТОВАРВАНЕ СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯ И СТРАДАНИЯ И ДАЖЕ НЕЩАСТИЯ - ЗА НОВО ФИЛТРИРАНЕ И ПРЕЦЕЖДАНЕ НА ДУХА И ДУШАТА НИ:

„Напримѣръ, имате мѫтна вода, но за да я прѣчистите, трѣбва да я прѣкарате прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣцѣди, да се филтрира. Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства - и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, тя излиза като чистъ изворъ. Слѣдователно, пѣсъкътъ е условие за прѣчистване. ЗА ЧОВѢКА, УСЛОВИЕТО ЗА ПРѢЦѢЖДАНЕ Е ОБЩЕСТВОТО. ЩОМЪ СЕ ПРѢЦѢДИТЕ, ВИЕ НЕ ТРѢБВА ДА ПРѢСТОИТЕ ВЪ ТѢЗИ ПЛАСТОВЕ, А ТРѢБВА ДА ИЗЛѢЗЕТЕ НАВЪНЪ. Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването. Напримѣръ, мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи. Отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се издига въ видъ на пàри, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ като водни капчици пакъ падат надолу, а нечистотиитѣ оставатъ на земята. Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете. Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия. А НЕЩАСТИЯТА СѪ ПРОЦЕСЪ НА ПРѢЦѢЖДАНЕ. Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си - това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Вие не можете да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че трѣбва да излѣзете на бѣлъ свѣтъ чисти, прозрачни. Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди.  ВСѢКИ ЧОВѢКЪ ВЪВ ЖИВОТА ВИ Е ЕДИНЪ ИЗВОРЪ/.../ - И НИЕ ТРѢБВА ДА ПИЕМЪ ОТЪ ТѢЗИ ИЗВОРИ. Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна. Още не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече докато се прѣцѣдя - И КАТО МИНА ПРѢЗЪ НѢКОЯ ПЛАНИНА, ТОГАВА ЩЕ ТИ ДАМЪ ВСИЧКАТА СВОЯ ЛЮБОВЬ.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще пак отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ."

 

 

21.11.2016 г. 19,34 ч.

 

КОНТРАСТИ ЗА СМЪРТНИ И ЗА БОГОВЕ 1917.04.29н беседа „Чистосърдечните” ЖАН2004:104 „Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се, и отътамъ - на студени душове. По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма! Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва. Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правèте такива душове. Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести. Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“. Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората. Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъвисоко на ниско; само орелътъ, който е научилъ изкуството да лети, само той може да направи това. Но този, който нѣма крилѣ, който нѣма знания, да се не заема за такива нѣща, защото ще си счупи главата. /.../ 

 

22.11.2016 г. 09,29 ч.

САМОУБИЙСТВО 1 : : КОГА САМОУБИЙСТВТО Е ДОБЛЕСТНО : : КАКВО ЗНАЧИ ИСТИНСКО САМОУБИЙСТВО : : НЕ СЕ ЛИ САМОУБИВАМЕ ВСЕКИ ДЕН С ВКУСА СИ И ИЗБОРИТЕ, КОИТО ПРАВИМ? 1917.04.29н беседа чсд ЖАН2004:105 „Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ?“ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа. Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ. Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ. Обичашъ да крадешъ - пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си! Обичашъ да развращавашъ - пусни този куршумъ върху човѣка на разврата, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него! Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе? Единъ развратникъ, единъ крадецъ - то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза.”

23.11.2016 г. 16,49 ч.

НАУКА ЗА ЕЛОХИМИ 1917.04.29н чсд ЖАН2004:108 „Ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното! Азъ наричамъ „паднали, грѣшни хора” тѣзи, които слизатъ надолу; а „герои” - тѣзи, които се качватъ нагорѣ. Наричамъ „герои” всички, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването. Еднитѣ сѫ герои на падането, защото, като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качватъ. А тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта и да слизатъ. Разбирате ли тази дълбока философия на живота?” "Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ - Това е едно материалистично схващане." "Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? - Той разбира, първо, стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу."

23.11.2016 г. 09,40 ч.

НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ ВСЕКИ НЕ МОЖЕ ДА ВИДИ БОГА ПОНЕ ТРИ ПЪТИ В ЖИВОТА СИ. Ако става дума за мистическо виждане, това е друг въпрос; но всеки без изключние има сигурна възможност да види Бога, когато е въплътен като Човек на земята. Или в някоя Негова проекция; или в Божественото във всяко същество, с което Бог ни среща: 1917.04.29н беседа "Чистосърдечните", ЖАН2004:106-107 „Ето защо, Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото те ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ Духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще Го видятъ. Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ? Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога! Всѣки може да види Господа - ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Ще кажете: „Добрѣ - ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора; разбираме; но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има?...“ - Ако е така, значи и вие сте грѣшници - защото, като си избирате да живѣете между грѣшници, и ВИЕ сте такива.

ПО-ГОРЕ Е КАЗАНО: „Или в някоя Негова проекция; или в Божественото във всяко същество, с което Бог ни среща”. – Бог абсолютно винаги се проектира в Свои хора на земята и в цялата вселена, дори и още да не са светии и Учители. В Свои чисти и скромни хора, които не продават и не се продават и носят основни черти от Неговия образ и поведение. Обикновено те вземат всички мерки, за да остават неизвестни. Има Божи хора и на сцената, защото и това е Бог, но те са много по-малко. Докато живеем с илюзиите и користните си съображения, божите хора са психически невидими за нас, понеже или не ни впечатляват, или не влизат в сметките ни. Ако сме астралци, материалисти с нисък вкус и идеал, по този начин Бог става невидим за нас и на земята, не само на небето. Обаче има закон, според който всяко същество с искра от Бога трябва да се срещне поне три пъти в живота си с човек на Бога, колкото и той в някои отношения да е несъвършен. Ако сме чисти, ние ще искаме да общуваме с него и да го следваме. Той непременно ще ни заведе при Бога. Ако сме нечисти, предпочитаме по-нечистите или по-обикновените хора и ценности, които отговарят на нашето ниво на еволюция. А за хибридите, Бог и дявлоът днес са измислили технически средства, за да могат поне дистанционно да насищат валенциите на духа и душата си. Донякъде това се получава, но само на ментално ниво. Етерно и божествено е невъзможно, тъй като Второто Посвещение на Смирението изисква постоянен или преобладаващ физически контакт с Бога и божите хора – както знаем, поне 25 годни. Думата „божествено” тук бе употребена съзнателно, понеже то иска много често редуване и равностоен баланс между физическо и духовно.

23.11 2016 г.  07,03 ч.

 

ОТНОВО JAMES C. CHRISTENSEN, КОЙТО НИ СЛАГА ОГЛЕДАЛА ДА СЕ ВИДИМ КАК ИЗБИРАМЕ ДА ЖИВЕЕМ И С КОГО, а неподозираните строги последствия узнаваме от твърдения в Словото като следното:

КОЙ ПРОВЕЖДА ВОЙНИТЕ И НЕЩАСТИЯТА И ЗАЩО? 1917.04.29н беседа "Чистосърдечните", ЖАН2004:106 „И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще - култура на Любовьта. Но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо.”

ДОКАТО СЕ ГОВОРИ ТОВА, ВСЕ ОЩЕ ТЕЧЕ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Другаде представихме подробна хронология и на войните преди нея, по същото време и на войните по света до ден днешен – никога не са преставали. Излишно е да се добавят и списъци на болестите, природните бедствия и човешките нещастия и катастрофи от всички други видове. КАКВОТО ПОВИКАЛО, ТАКОВА СЕ ОТЗОВАЛО! Друг път се казва, че Бог не съизволява в злото, но го допуска. Тук обаче директно е представен в ролята на ипосаса Си като „Палач”. Другаде Словото казва, че лично Бог води всеки куршум и затова Справедливостта е абсолютна. Всеки без изкчлючение жъне това, което е посял - включително и децата, животните, растенията и всичко останало в природата, където има вселени паднали хора, ангели и богове. „Невинното” дете или животното за лов и клане външно не съзнават кармичната си вина, но вътре в тях, както и в дърветата за сеч и пожари и в растенията за жътва и коситба, в земните пластове и почвите за унищожение и пр. има разтворени души на грешници, които си го получават. Иначе няма да има Справедливост, няма да има Бог. Защо е допуснал този механизъм като главен педагогически прийом, за това и Хермес Трисмегист мълчи, няма да го разберем скоро. Това за личното участие на Бога е казано само за стряскане, но на практика лично НИЕ сме тия, които се самоубиваме, избирайки във всеки живот Матрицата. Важното е да знаем, че всички сме скорпиони, които бавно или бързо се самоубиваме, защото нямаме любов или я практикуваме по моделите на дявола. Целта е един ден да обръгнем, да ни омръзне всичко това и да се осъзнаем, за да приемем Културата на Любовта, т.е. всичко да бъде кристално възвишено и чисто, с висок вкус и идеал - и да бъде за всички:

Горната мисъл продължава:

"Господь ще приложи вече Своя Божественъ планъ! Какъвъ е този Божественъ планъ? - Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ. Какво е ангелъ? - Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия; сѫщество, което не можете да подкупите съ никакви блага. Ще дойде този висшъ духъ, този ангелъ при нѣкои бѣдни хора, ще изпълни своята мисия - и пакъ ще се върне при Бога. А сегашнитѣ хора готови ли сѫ да служатъ на Бога? - Не сѫ.- Защо? - Защото не сѫ чисти въ душата си."

 

 

23.11.2016 г. 11,24 ч

 

ВСЕКИ МИГ ЩЕ ЗАПУШИ КАРТЕЧНИЦАТА С ГЪРДИТЕ СИ!

АДЮТАНТИ НА БОЖЕСТВЕНОТО – НЕЩО ПОДОБНО НА „АВАТАР И ЯТАК”.

1917.04.29н беседа чсд ЖАН2004:107 „Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно СУБЕКТИВНО схващане, но за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно. За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ, и най-нисшитѣ слоеве - само тогава ще имаме едно /истинско/ познание за човѣчеството.  Христосъ казва: „За да можете да влѣзете вѫтрѣ въ човѣчеството, да имате правилни схващания, трѣбва непрѣменно да бѫдете чисти, защото само чистиятъ човѣкъ, като слѣзе долу, ще има имунитетъ - той нѣма да се заразява отъ никакви болести.“ Така казватъ и окултиститѣ. Когато човѣкъ е чистъ по умъ и сърдце, никаква сила не може да му въздѣйствува и, слѣдователно, силата на вашата воля, силата на вашето сърдце, на вашия умъ ще се обуславя отъ тази вѫтрѣшна физическа, духовна и божествена чистота, която имате”

БЕ КАЗАНО „АДЮТАНТИ НА БОЖЕСТВЕНОТО”. В някои случаи Божественото – Било сам Бог на земята или някой негов чирак, - когато слезе най-ниско, за да спасява, стига до ръба на силите си. Не че силата му не е безкрайна, но такава е Пиесата. Трябва да допусне РЕАЛНО да е отчаян и безсилен, за да се трогне някоя душа.  На земята всеки е зает да урежда собствения си живот и собственото си щастие, да носи само собствения си кръст. Най-мнаго – и живота и кръста на близките си. Повече от хората на тази земя не може да се очаква, затова и са смъртни.  Обаче има любящи и зрящи души, които ще понесат малко кръста на Господа, ще му подадат чаша с вода. Няма да Го прогонят, когато се опре почти в безсъзнатие на стената на проклетата им къща поради загуба на кръв.  В далечно бъдще, Царството Божие ще слезе и на земята. Тогава и тук всеки ще урежда живота и щастието на ДРУГИЯ, ще носи кръста на ДРУГИЯ, ако е другият решил да поеме още един кръст. „Въртенето по къщите” не е само за обмяна на мед и масло, но преди всичко за спасяване на животи, поемане на проблеми.  Такива Божии души са Влюбените в Бога, Адютантите на Бога. В момент, когато някое несъзнателно същество стреля в сърцето на Бога, адютантът на Бога се хвърля да поеме куршума в гърдите си. В такива върхови случаи някой Приятел попада в болницата с риск за живота си, за да не умре друг приятел, който отдавна прави нещо извън всякакви граници на силите си и никой не се интересува от това.

 

25.11.2016 г.  07,44 ч.

ЛОГОСЪТ Е САМО ЕДНА ДЪГА : : ОСВЕН НЕГО, ИМА И БОГ, ПРИРОДА, ЖИВОТ, ЛЮБОВ, ЧОВЕК – КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ...

ЛОГИКА 1917.05.06н вид ЖАН2004:117-118 „Споредъ моитѣ схващания, споредъ науката, която съмъ училъ, има три вида логика: логика на формата, логика на съдържанието и логика на мисъльта. /.../ Азъ ще ви говоря съ строга логика и по форма, и по съдържание и по мисъль. Когато говоря на хората истината, говоря въ тѣзи три логики, като при това логиката на мисъльта има прѣимущество у мене прѣдъ другитѣ двѣ. Има и други четири логики, за които нѣма да ви говоря сега.”

„Нещата могат да бъдат логически, без да бъдат разумни. Може да бъдат разумни, без да бъдат логически. Логиката - това е външна мода, облекло.” (1.VII.1938, Законът на контраста)

„Тук, на земята, имате науката логика, която учи хората правилно да говорят и правилно да мислят и разсъждават. Обаче в божествения свят няма такава наука логика. Поне според съжденията на тези същества там. Те считат науката логика като наука за слепите. Само слепият може да има логика. Там има една наука, подобна на логиката. Аз я наричам "разумно съпоставяне на всички неща на тяхното място". /.../ Такава наука логика, каквато има за слепите на земята, в невидимия свят няма. Ако попитате има ли женитба там, и женитба няма, но има едно отношение, едно съпоставяне, ПОДОБНО на женитбата. Но точно такава, каквато тука, на земята, няма.” (15 декември 1929, Да ви даде)

/Някой казва/: „Аз излизам от областта на логиката - от логиката на Платона, на Аристотеля...” - Хубаво, тази логика от хиляди години една и съща ли ще бъде? Аз се чудя на човечеството да не може да прогресира в логиката! /.../ Та казвам: ще поканите Господа на угощение вътре във вашата градина и Той да се произнесе за онова, което сте направили. Вие ще се научите на НАШАТА логика!” (25.II.1940, Що е истинно)

„Аз ни най-малко не искам да си служа с логиката на земята. Земната логика нищо не струва. /.../ В бъдеще ще имаме не математика, но параматематика. Не логика, но паралогика.” (15 декември 1935, Да се не изгуби нищо)

„Логиката е наука, според която така да изнасяш мислите си в думи и в изречения, че всяка дума и всяко изречение да изнася една истина, която може да се разбере и приложи В ЖИВОТА.” (23 октомври 1938, На двама господари)

„Докато аз живея, това е най-голямата логика.” (16 юли 1933, Елате да обядваме)

„Логично е това, което СТАВА. Това, което не става, не е логично. Всяко нещо в света, което СТАВА, е логично. В света стават само логични, разумни неща. Само те се реализират. Когато в душата на човека дойде една радост, това е логично, разумно. Когато нещата не стават, в тях няма никаква логика.” (26 декември 1937, Имаше някой человек)

„Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ - да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия. Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ, бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася ВСИЧКИ трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася. Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично - и като тъй, ще напоя ВСИЧКИ трѣви.“ (3 юний, 1917, Богъ е Духъ)

„Питам: защо остаряват хората? - За да се освободят едни от други. Дали сте против тази логика, не зная.” (28 октомврий 1934, Дерзайте!)

„Сега, да се върнем към основното положение на лекцията: мисъл и действие. Кое трябва да предшества: мисълта - или действието? Едни твърдят, че човек трябва първо да мисли, а после да действа; други, точно обратното: първо трябва да действа, а после да мисли. Това са две положения, които трябва да се разединят и съчетаят математически. За това е нужно един досетлив ум. Ще кажете, че е невъзможно човек да действа, преди да е обмислил какво да прави. Това значи да започнеш една работа, преди да си обмислил плана и методите, по които ще вървиш. Според Божествената логика, и двете положения са прави, но при известни условия. А именно: когато вършиш една човешка работа, първо трябва да мислиш, а после да действаш ; когато вършиш божествена работа, първо трябва да действаш, а после да мислиш.” (15 юни 1922, Мисъл и действие)

„Та сега в света има такива крепости, такива тебеширени линии начертани! И всеки, като дойде, казва: „Това е правило, това е морал...“ А ти виждаш, че няма никакъв морал; ти виждаш, че няма никакво бъдеще това. Той казва, че като умре как щял да бъде щастлив... Чудно нещо! Той като жив не е щастлив, че като умре ще е щастлив!.. Логика! Щастието е качество на ЖИВОТА, не е качество на смъртта.” (10.XII.1933, Земята на живите)

„По някой път имате една такава дървена философия, дървена логика. /.../ Онзи, който ще възприеме божествения живот, на тях им пожелавам да имат най-хубавите нанизи. А на тези, които не знаят как да употребят благата, на тях – спането, треперенето, сиромашията, болести... Тъй! И животът става ОСМИСЛЕН. Нищо повече. Вие ще кажете: „Каква ми е съдбата!... Много ми е определена съдбата...“ - Ти сам определяш съдбата си. Понеже, като не искаш да служиш на Бога както трябва... Според онова, което ТИ правиш, това и ти дава.” (13.IX.1936, Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка)

„Възкресението не зависи от никаква логика.” (9 април 1939, Ставане, оживяване и възкесение)

КОМЕНТАР: Друг път Словото казва, че има 49 вида логика, но това са само разновидности на тия 7 основни вида, за които говори Учителят. Доскоро човечеството бе достигнало до осъзнаването само на три вида логика – формална, диалектическа и символна или математическа. Има и деление на две: пропозиционална и предикатна логика. Тук не ни е задачата да се занимаваме с нивото, до което е достигнала светската наука за логиката. Може да се спомене още само, че пропозиционалната логика и предикатната логика не са независими помежду си. Втората предполага първата и я включва в себе си като свой дял. В този смисъл, пропозиционалната логика е най-простата и базисна логическа дисциплина. Нещо повече, дори самите предикатно-логическите оператори, т.нар. квантори („x“, „x“) се дефинират с помощта на пропозиционално-логически оператори, т.нар. конектори или юнктори („¬“, „“, „“). Така кванторът за всеобщност („x“) се въвежда като „обобщена“ конюнкция („и“), а кванторът за съществуване („x“) – като „обобщена“ дизюнкция („или“):xF(x) F(а1) F(а2) F(а3) F(аn).

За нас е интересно да си припомним, че над първите три логики има каузална, будическа, атмическа, алохимна, илухимна, елохимна и абсурдистка или парадоксална логика, която е всъщност алогика. Към последната спада и Поезията, понеже извира от Абсолютния Дух. Знаем, че двата главни входа към божествения свят са Музиката и Математиката, но тях ги синтезира Поезията, при което с нея не само се влиза в божествения свят и тя го създава. Обаче тя е царица и на един свят, още по-висок и дълбок от божествения. Над нея е само логиката и алогиката на Словото Божие. Според една друга система, има универална логика, суперлогика, ултралогика, хиперлогика, яснологика и тотлогика, която е всъщност алогика. Всички те се синтезират от холилогиката, наречена „логика” само относително, понеже тя е нещо много над Логоса. Ето защо, когато се опитваме да разберем Слово Божие, ние можем да проникнем в него само със седем от телата си, ако сме ги развили, но над тях е Парадоксът. Знаем, че на всяка беседа на Мировия Учител присъстват представители от всички духовни и божествени светове, от всички коосмични и небесни вселени, от всички йерархии, класове и мониуми. Само в орбитата на Земята има 60 милирда мониума – родоначалници на вселени, със своите индивидуални логики. Извстният лингвист Фердинанд дьо Сосюр се е докоснал до една фундаментална истина за мониалната логика: всички същества, дори и когато употребяват един и същ език, говорят на съвършено различни инивидуални езици, защото всяко разбира нещата по свой начин. Емануил Сведенборг визира това йерархично, групово: невъзможно е за ангелите от едно ангелско общество да разберат ангелите от друго ангелско общество, тъй като за всяко понятията за Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добро, Съвест и пр. са съвършено различни. Възможно е само чрез Бога и отчасти чрез Словото Му; малко повече – чрез Делото; още повече – чрез Божествения Живот.

Тук можем да си припомним едни терцини от Данте и един диалог между същества от две различни космични цивилизации от книгата на Клифорд Саймък „Всичко живо е трева”; а накрая – пак Данте:

И радостен, че ме видя, добави духът така възвишени слова, 39 че те ми се показаха мъгляви. Но не нарочно. Ами затова защото всяко негово съждение 42 бе над ума на смъртни същества. Когато неговото вдъхновение отпусна лък, речта му бавно пак 45 дойде до мойто земно разумение...

"Рай", Песен ХV

- Ние можем да установим контакт не с когото и да е, а само с такива, които имат определено умствено ниво. Ние разбираме мислите на повечето хора, но малцина проумяват нас. А вие, преди всичко, трябва да ни РАЗБЕРЕТЕ - едва тогава ще ни познаете и ще ни повярвате. - Е, какво тогава? Сигурно могат да ви разбират само разни чудаци? - Така изглежда... Клифърд Саймък, "Всичко живо е трева", 1965 г.

С по-късна дата, тук можем да си припомним веселия френски филм "Зелената планета" - епизода, когато момчетата от другата планета бяха телепортирани на Земята погрешно и се материализираха вместо в Париж, в пустинята... Попаднаха на племе първобитни голи африканци, които ги приеха радушно. Момчетата казаха телепатично на майка си: "Защо ни каза, че тая планета била изостанала? Ето, тия хора живеят от хиляди години тука и са напреднали като нас - не са разрушили природата, а освен това владеят и телепатията!"...

Ненадминатият космически реалист и романтик от второто хилядолетие на Новата ера, божественият архитект и скулптор на толкова красота и хармония, космичният приятел на толкова много древни мъдреци, съвременни физици и бъдещи граждани на Вселената, като прозря в сърцето си още едно следствие от теорията на скромността и неопределеността в областта на психологията, напълни вековете с предупредителен вик на своя Пиер Дамяно:

Над мен се спусна светлина свещена -  

84 във пламъка, на който съм фитил… Мощта ú, с моя взор съединена, така ме възвиси, че виждам сам

87 Праизвора, от Който е родена! Пламтящата ми радост е оттам, че колкото по-грее мойто зрение,

90 от Него вземам блясък по-голям. Ала и дух с най-яркото горение, и най-проникнал в Бога серафим,

93 не ще осъдят тайна нерешена. Тъй отговорът чезне като дим на Промисъла Вечен в глъбината

96 и за очи къртúчни е незрим. А ти, щом слезеш утре на Земята, кажи им да не дръзват в тез тъми

99 да съдят цел, и горе непозната. Че ум, що тука свети, там дими... Щом даже ние тук сме в нещо спрени,

102 как вие ще пълзите сам-сами?

"Рай", Песен Х

 25.11.2016 г. 09,18 ч.

 

 

КОЙТО ИМА СЪРЦЕ И ДУША 1917.05.06н вид ЖАН2004:119 „Въ Пловдивъ, въ евангелската църква, единъ отъ ученицитѣ, като четѣлъ библията, постоянно плачелъ - отъ очитѣ му постоянно сълзи излизали. Всички казвали, че отъ този ученикъ ще излѣзе добъръ проповѣдникъ… Този ученикъ прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ. Да, много отличенъ проповѣдникъ ще стане! Отличенъ е, АЗЪ ГО УВАЖАВАМЪ, ЗАЩОТО ТОЙ ИЗРАЗЯВА ЧУВСТВОТО СИ КЪМЪ ТАЗИ МОМА, но отвънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи. ТОЙ Е ПРАВЪ ДА ПЛАЧЕ ЗА ТАЗИ МОМА!”

ТОВА Е КАЗАНО ОТ ДУХА, НЕ ОТ ДУХОВЕТЕ. Духът говори Истината, не се занимава с измислици. Смисълът на живота Му е да изпълнява Волята Божия, а не фантазиите на духовете. Когато дойде при нас като Учител, той пак изпълнява Волята на Бога безпрекословно, понеже е абсолютно чист. Той е бил и цар, и свещеник, и майка, и баща, защото знае Истината за Любовта и Истината за Волята Божия. Сега е свободен от всичко това, защото е осъзнал, че тия неща не са за него. Обаче е готов и в бъдеще пак да стане и цар, и господар, и майка, и баща - и даже търговец:

1935.12.29н ввн ВВН АСК93: М64.10: "Със всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си! Няма нещо, което да не съм бил."

 

27.11.2016 г.  08,39 ч.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ИЗПРАВЯНЕ НА ЕГОИСТИ? : : ВЕЛИЧИЕТО НА МАЙКАТА : : ЕДИНСТВЕНАТА „ЛАБОРАТОРИЯ” - от шедьоврите на вечната Суламит Вюлфинг (1901-1989) : : 1917.05.06н вид ЖАН2004:122 „Хора, които живѣятъ само за себе си, /.../ не могатъ да се оправятъ. Тѣ сѫ прави само за себе си. Тѣхниятъ животъ е съграденъ върху друга логика и, слѣдователно, жена или мѫжъ никога да не каже: „Азъ ще оправя мѫжа си” - или обратно. Азъ зная само едно сѫщество, което може да оправя - то е майката. Това изкуство, тази наука да оправяшъ кривия, то е достояние само на майката, и то не като роди дѣтето, а 100 години прѣди това!”

 

СЛЕДОВАТЕЛНО, 100 ГОДИНИ ПРЕДИ ЕДНО ЗАЧАТИЕ, което значи минимум две прераждания, жената трябва да е общувала само с чисти и святи хора, да се е хранила божествено и да е познавала Словото, Делото и Живота.

27.11.2016 г. 22,17 ч.

ИЗВЕСТНАТА КАРТИНА ОТ ИВАН МЪРКВИЧКА, декорирана... с пелин... И той, и виното, имат първо положителна символика в езотериката. Да си припомним и беседата „Съзнателният живот като веселие”.

ПИЯНИЦИТЕ ИМАТ ПО-ВЯРНА ЛОГИКА ОТ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ „ХРИСТИЯНИ”: РЕШАВАТ ДА СЕ НАПИЯТ - И ГО ПРАВЯТ. А „ХРИСТИЯНИТЕ” САМО СИ ГОВОРЯТ... 1917.05.06н вид ЖАН2004:126 „Трѣбва ДА ОПИТВАМЕ И ПРИЛАГАМЕ Неговото учение. Азъ повече уважавамъ тѣзи терекии(заклети) пияници, които, като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце?“ Задигатъ се - и хайде, отиватъ да го опитатъ. Отлично постѫпватъ тѣзи пияници, правилна логика иматъ тѣ - искатъ да ОПИТАТЪ винцето, а не само да говорятъ за неговитѣ качества! Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10-годишно хубаво вино - да отидемъ да го опитаме...“ Дигатъ се всички - и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ „опитъ” съ виното му, опитватъ пелина му... Питамъ съврѣменнитѣ християни: колко пѫти сѫ отишли да опитатъ „пелина” на Христа? Като ме слушате, ще кажете: „Този човѣкъ не говори на свещенъ езикъ...“ Опитайте „пелина” на Христа, и Той има „винце” - направете съ него опитъ. Разликата между едното и другото вино е тази, че когато пиемъ вино на физическото поле, главата ни се зашеметява, а когато опитваме Христовото учение, главата се избистря. Тогава ти ще обичашъ хората, жена ти ще бѫде любезна съ тебе, дѣцата ти, приятелитѣ - всички ще бѫдатъ любезни съ тебе и ще те обичатъ.”

ЕКСПЕРТИТЕ ПО НАРОДОВЕДЕНИЕ И СИМВОЛОГИЯ обръщат виманание на всеки символ, на всеки народен обиичай. За да се приближим до значението на „Христовото вино” и конкретно на „Христовия пелин”, трябва да познаваме поне най-общо какво казва народът за пелина и за какво и как го използва.

Наричат го още „Божие дърво” - само в Русия и славянските страни, за които пелинът е божествен, безсмъртен. Традиционно символизира „горчивата истина”, но за нас това е Истината на Мъдростта, твърдите и вечни изводи от кармичните уроци.

Дава здраве, изцеление, родова памет и памет за родината - за нас това е космическият ни род и Небесната Родина. Минава и за билката на Св.Йоан Кръстител, който е носил пояс от пелин срещу магии и зли сили.

Той има още народни названия: „Млад любовник” и „Целуни ме по-скоро”...

Освежава въздуха, отблъсква паразитите, злите хора и завистниците. Помага за забравяне на лошото и ненужното. Майка на всички билки, най-големия защитник.

На руски е в женски род - полынь. Продължавам със сведения на руски, нямам време да превеждам:

Защищала от ведьм, колдовства и сглаза (урочасване). Для этого полынь специально заготавливали, соблюдая строгий ритуал. Срывали только на Успение, 28 августа, причем, рвать ее можно было лишь левой рукой, до первых петухов, т.е. – до полуночи (Народът е установил, че петлите кукуригат най-много в 1, 2 и 4 ч. след полунощ). Собранную траву связывали в пучки, освящали в церкви, сушили и хранили до тех пор, пока понадобится. В старину во многих странах существовало поверье: если во время путешествия надеть полынь в виде кушака или положить ее в обувь, то не устанешь при ходьбе. А если накануне Иванова дня раскопать землю у корня полыни и найти там уголек, то его надо носить его с собой, потому что он обладает удивительными целебными свойствами. Защитит от падучей болезни, от чумы, нарывов, молнии, квартаны (четырехдневной малярии) и ожогов, от боли в спине в полевую страду. Полезно было всегда носить с собой и просто веточку полыни: в этом случае вы не отравитесь ядом, не подвергнитесь нападению диких зверей, не получите солнечный удар. В России, на Украине полынь и подобные ей травы раскидывали по дому, клали на окна, пороги, под стрехи домов, чтобы защититься от русалок, которые могли «замутить рассудок» человека, свести его с ума. Накануне же Иванова дня люди делали из полыни венки и надевали их на головы в надежде, что в течение года не будут болеть голова и глаза. А еще верили, что такого же эффекта можно добиться, если посмотреть сквозь пучок полыни на пламя Купальского костра. Сокровенный венок (тот, который украшал всю ночь у костра чучело Купалы) вешали в доме над дверью, чтобы ссоры и несчастья обходили его стороной. Очень плохой приметой считалось, если такой венок падал или разрывался - это указывало на то, что на семью наслано злое колдовство. Еще полынь считалась приворотным зельем. Стоило только во время игр хлестнуть полынью избранника, и он уже на других не обращал внимания. Чаще всего полынь применяли на Троицкой неделе - ее еще называли русалочьей. В это время старались не ходить в огороды и лес, чтоб не раздражать всякую нечисть. В случае же необходимости брали с собой ту полынь, которую на Троицу разбрасывали по хате и под столом. Полынь, при защите от русалок, считалась средством, равносильным священной вербе, а также ладану. Если на Троицу приходилось ночевать на открытом воздухе, то ее клали под голову. Если случалось купаться, то бросали в воду. Защищаясь от мавок и схожих с ними мифологических персонажей славянского фольклора, девушки носили полынь за пазухой, подмышками, вплетали ее в косы. А если на Купалу ударить русалку веточкой полыни, то она по поверью, будет служить тебе весь год. Верили, что русалки нападают в лесах и полях на неопытных девушек и парней, не имеющих при себе полыни. Русалка при встрече с человеком непременно спрашивает: «Полынь или петрушка?» Если человек ответит: «Петрушка», — то русалка со словами: «Ты ж моя душка», утащит его с собой и защекочет до смерти. Если же он скажет: «Полынь», то русалка убежит от него с криком: «А ну, ты, сгинь!». Причем оберегом в этом случае могла служить как сама полынь, так и просто ее название, произнесенное вслух. Бытовало заклинание: «Хрен да полынь, плюнь да покинь!». В русалочью неделю венки из полыни, как оберег, носили не только женщины, но и мужчины, их надевали даже на скот, защищая от злых сил. По поверьям, ведьмы отбирали у коров молоко. Наваром из полыни, собранной на Иванов день, обмывали им вымя - чтобы они давали больше молока. Для очищения от злых духов и колдовства под Рождество или Новый год ею окуривали дома и конюшни, а собранной в июле и высушенной полынью перекладывали снопы хлеба против мышей. Исстари, еще с языческих времен, полынь сопровождала человека от колыбели до гроба. На Украине, при отлучении ребенка, грудь, мазали полынью, так как считалось, что у ребенка, повторно взявшего грудь, всю жизнь будут недобрые глаза. Дети носили полынь за поясом или на груди, привязав ее к застежке сорочки - от сглаза и нечистой силы. В Западной Украине был обычай класть в гроб полынь, чтоб задержать разложение. Ветку полыни вкладывали в руки покойного, чтобы тот мог отгонять адское пламя. По другим поверьям, мертвым давали полынь, чтобы отгонять черта, когда их душа отлетает от тела. Старинные поверья и легенды живы до сих пор. Так, космонавты берут с собой по традиции веточку полыни – она дольше всех трав сохраняет аромат, напоминая о Земле.

 

27.11.2016 г. 11,37 ч.

НЕВИДИМИТЕ НИ ДЕЦА ИЛИ „МАГНИТНИТЕ ОВОИДИ”, според Джон Бейнс 1917.05.06н вид ЖАН2004:122 „Ще кажете: „Гдѣ ще намѣримъ тѣзи дѣца?...“ - Когато съврѣменнитѣ химици въ нѣкоя лаборатория взиматъ нѣкои невидими, безцвѣтни въздухообразни тѣла и искатъ добрѣ да разгледатъ свойствата имъ, тѣ ги сгѫстяватъ, съ цѣль да ги прѣвърнатъ въ течни и послѣ въ твърди тѣла, и тогава тѣ ставатъ видими за всички. Така и съ дѣцата. Ако тѣ сѫ невидими за насъ, то не значи, че тѣ не сѫществуватъ, а само трѣбва да знаемъ законитѣ, по които може да ги сгѫстимъ.”

 

ТОВА ВАЖИ САМО В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ИСКАМЕ ДА ГИ РОДИМ ФИЗИЧЕСКИ. Голямата тайна е, че няма човек без десетки и стотици безплътни, невидими деца около себе си, които е родил в други полета. Всеки вид споделяне на чувства между двама души или повече зачева етерни, астрални и ментални деца, а в мното случаи – от още по-високите светове. Любовта и хармонията им дава живот; дисхармонията, ревността, съмнението, огорчението, споровете, омразата, забравата ги разболяват и унищожават. В добрия случай имаме около себе си като „облак” и храним своите ангели-пазители и „ангелчетата на шанса”; в лошия се раждат дяволчета. Или добрите в началото се израждат и започват да миришат лошо, да гният в аурата ни, да се измъчват и да ни измъчват по всякакви начини, да раждат болести. Затова се казва да прощаваме 70 пъти по 7, но това не е достатъчно. Иска се „активна, гореща симпатия”, която никога да не се намалява. Ако става дума за Любов, казано е, че Любовта никога не отпада и не търси своето си. Ако става дума за временни чувства, жалко за красивите ангели, които сме сътворили. Ако връзката е била адска, изчадията ни ще ни следват до края на живота и даже след това, докато не се променим.  Обаче има и изчадия на безразличието, които са най-опасни. Не става дума за което и да е безразличие, понеже трябва да има и безразличие към навлеците, но за безразличието към Божественото плащаме с нещо по-страшно и от физическата смърт. Не сме виновни, ако нямаме еволюция, но ни оставят в блатото на последствията от нашите ефимерни съображения и харесвания.

27.11.2016 г.  07,44 ч.

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА 1917.05.06н вид ЖАН2004:121 „Защо ние трѣбва да приложимъ Христовото учение не като теория, а като практика? Азъ рекохъ: теорията е сгѫстено знание, а практиката – разредено. Теорията е сгѫстена мѫдрость, а практиката – разредена мѫдрость, ПРИЛОЖЕНА ВЪ ЖИВОТА. /.../ Под "кривъ човѣкъ" разбирамъ такъвъ, който съзнателно се отдалечава отъ Бога.”

ДОКОСВАНЕТО до Божественото – белег на съществата с душа. Изучаването на Христовото Учение от дистанция или само на теория не е истинският път. Братският живот не съвпада с молитвите и лекциите.

В ТОЗИ СМИСЪЛ СЕ СЕЩАМЕ за фундаменталната общоизвестна формула „Практиката е критерий на истината”. Обаче, зависи за коя и каква практика става дума и за коя истина. Ако става дума за Абсолютната Истина, такава практика е абсолютно етична към Делото на Бога, към всички други същества, създадени от Бога, и към собствената ни божествена душа. Такава практика се отлива в три вида продукти: безсмъртни добродетели и изобилен и пълен живот, безсмъртни дела и творения – и съвършен дух в съвършено тяло. Според Емануил Сведенборг, когато си заминем от този свят, ангелите измерват и изследват физиономиите и телата ни по всички показатели, за да видят къде сме спазили Истината и Любовта и къде сме се отклонили. Ако тлъстеем, воюваме с Майка ни на небето; ако кльощавеем или се изкривяваме, воюваме с Христос, т.е. Словото, ако разбиваме сърцето си – воюваме с Отца. Ако даваме предимство на един или друг орган и желание в нас за сметка на други; ако предпочитаме едни Божии създания пред други, ние воюваме със самия Бог и резултатът е смърт. Всеки увреден орган означава воюване с един от ипостасите на Бога. Ето защо, когато следваме някой авторитет на земята, трябва да попитаме душата си прилича той на Бога или не. Стига ние самите да имаме представа за Образа на Бога. Ако нямаме – има изображения на Бога от гениални образописци и светлописци от слизанията Му на земята като Богочеловек. Естествено, индивидуалните вариации на Бога са безброй, понеже има безброй иднидивуални истини, освен Абсолютната, обаче те всички са в рамките на Основния Образ на Бога.  Също – да заставаме голи пред огледалото от време на време и да разсъждаваме защо и къде не сме съвършени. Ако имаме познания по френология, физиогномика и корпология, ще разберем къде сме се отклонили и какво трябва да изправим, с кои същества тябва да се обменим и допълним. Това наблюдение е един от методите за самопроверка и проверка на ближния, ако искаме да следваме метода на „РАЗРЕДЕНАТА мъдрост”, т.е. на Христовата ПРАКТИКА, за която се говори в беседата.

28.11.2016 г. 20,33 ч.

ФУНДАМЕНТАЛНО ПРАВО НА ВСЕКИ, ЖИВЕЕЩ В БОГА 1917.05.13н кбе ЖАН2004:137 „Всички трѣбва да бѫдемъ носители на това Божествено Учение, защото всички съставляваме една съвокупность въ Божествения Организъмъ и Господь иска Неговото тѣло да бѫде здраво, всичко да бѫде въ редъ и съгласие.”

СЛЕДОВАТЕЛНО, АКО НИЕ СМЕ ОТ ТЯХ, всеки има право да бъде носител на Божественото Учение, а не само Хикс или Игрек. При това ще го проповядваме и живеем всеки по различен начин, тъй както биха го изнесли, например, сърцето, мозъкът, черният дроб на Божествения Организъм или всяка една отделна клетка от Него. Ако сме от този Организъм, ние самите ще бъдем в абсолютно взаимодействие и хармония помежду си. Да размислим от чий организъм извън Бога или от колко различни такива организми са проповедниците, които враждуват помежду си или не искат да общуват сърдечно, да се лансират един-друг; а други не искат да общуват въобще. Понеже за органи на Бога и вътре в Бога такова нещо е немислимо. Макар и всичко да е в Бога, има една част от Него извън Божествения Му организъм, в който всичко е в активно любовно взаимодействие и съгласие. Цялостният Бог е не само Божественият Му организъм, но и обстановката извън него. В едно най-върховно измерение всичко е вътре в Бога, но в други измерения Той има и „околна среда” – къща, двор, ливади, поляни, пътища, природа, звезди – и даже, с извинение, помийни ями... Те са за всички, които не искат да общуват помежду си интензивно и задушевно както клетките и органите в Организма му.

28.11.2016 г.  07,57 ч.

СЪЧЕТАНИЯ, ТРИ ВИДА 1917.05.13н „Което Бог е съчетал” ЖАН2004:132 „Въ свѣта има три вида съчетания: първото и истинското съчетание е което БОГЪ го прави, второто съчетание САМЪ ЧОВѢКЪ си го прави, а третото съчетание е, което ХОРАТА правятъ. Слѣдователно, всички неприятности въ живота произлизатъ отъ послѣднитѣ двѣ съчетания.”

28.11.2016 г.  08,24 ч.

 

ГОТОВЪ ЛИ СИ ДА УМРЕШЪ ЗА ИСТИНАТА? 1917.05.13н „Което Бог е съчетал” ЖАН2004:132-133 „Истината е великъ принципъ въ живота - и когато човѣкъ я говори, ако го намѣри нечистъ, тя го умъртвява. Нѣкои ми казватъ: „Кажи ми истината!“ - Рекохъ: готовъ ли си да умрешъ? Всѣки човѣкъ, който не е готовъ да умре, не може да разбере Великата Божествена Истина.”

 

НИЕ ВСИЧКИ СИ МИСЛИМ, че проповядваме Истината. Обаче кой е готов да умре за нея? Хората не са готови да се откажат от месото, да си подарят имота на някоя майка, да се помръднат и на йота да идат на гости или да поканят гост; удобно им е да „бистрят” Истината от дистанция и да си остават все същите, във все същите обстоятелства.

28.11.2016 г. 10,51 ч.

 

ОТНОВО ЗА ТЕЗИ, КОИТО СЕ БОРЯТ УПОРИТО С ИСТИНАТА И ИСКАТ ДА ИЗХВЪРЛЯТ ЕДНА ЧЕТВЪРТ ОТ БОГА НА БОКЛУКА. 1917.05.13н „Което Бог е съчетал” ЖАН2004:132-134 „У насъ има извѣстни съчетания, които БОГЪ е вложилъ. Има съчетание между ума и сърдцето ни, между душата ни и духа, между нашето тѣло и животинската душа вѫтрѣ. И Христосъ казва: „Това, което Богъ е съчеталъ, което е наредилъ тъй умно, глупавиятъ човѣкъ да го не разваля!“

ЗАКОН ЗА ЛЮБОВТА, ЕДИНСТВО НА 4 КАЧЕСТВА 1922.11.12н нщи ЖИГ48`98 "Любовта трябва да бъде едновременно и животинска, и човешка, и ангелска, и божествена. Това е закон."

БОЖЕСТВЕНОТО В ЖИВОТИНСКАТА ЛЮБОВ 1 1922.11.12н нщи ЖИГ48090 „И тъй, започни с животинската любов, за да забравиш грешките на хората. – "Как ще започна с тази любов?" - Като забравиш грешките на хората.”

"Голяма наука е това! Тепърва трябва да научиш какво е милване." 31 януари 1940, "Трите връзки")

Ето как продължава началната мисъл: "Подъ думата „глупавъ“ азъ разбирамъ човѣкъ, който МАЛКО знае. Когато човѣкъ не каже самата истина, той е казалъ лъжа. Когато единъ човѣкъ не може да говори въ езика на Мѫдростьта, той е глупавъ. Когато човѣкъ постѫпва не споредъ езика на Справедливостьта, на Правдата, той е лошъ, зълъ човѣкъ.

Въ този свѣтъ ние не трѣбва да разкѫсваме тази връзка."

 

29.11.2016 г. 08,44 ч.

ИЛЮСТРАЦИЯТА: помежду две индийски картини – отново знаменитата подвижна скулптура от Батуми. Двамата влизат един в друг изцяло, само защото са създадени до милиметър така, че да са единствени един за друг и строго допълнителни. Всеки друг експеримент с друг партньор ще доведе до счупване или спиране на системата още при първия опит за силово навлизане. И ние постоянно правим такива опити и се счупваме, но след няколко или няколко десетки години...

ЗАКОН НА СЪРЦЕТО, ЗА РАЗЛИКА ОТ ДУХА И ДУШАТА 1917.05.13н кбе ЖАН2004:138 „Като се дойде до чувствата, и въ тѣхъ има извѣстни страсти, извѣстни чувства, които развалятъ сърдцето на човѣка. Мнозина често говорятъ: „Да се обичаме!“ - Е, хубаво, ако десеть души те обичатъ, какво ще бѫде? Тѣ ще те развалятъ. Бихъ желалъ единъ да ме обича, отколкото десеть и да ме развалятъ. И дѣйствително, въ свѣта само единъ може да те обича, а не двама.”

ТОВА Е ЕДНО КАТЕГОРИЧНО ОБРАТНО ТВЪРДЕНИЕ на стотиците и хиляди мисли в Словото в противоположния смисъл – да ни обичат милиарди (60 милиарда само в рамките на Земята, според същото това Слово...). Или, най-малкото, според закона на Христа: „Двама или трима”. Значи, възможността „трима” е канон, подписан и подпечатан лично от Бога. Обаче какво е условието? – „СЪБРАНИ В МОЕ ИМЕ”: Матей, глава 18: 18 „Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. 19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата. 20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.” В този смисъл, да ни обича съвършено само един, ако няма трети, който да ни обича с ХРИСТОВА Любов и да сме СЪБРАНИ ТРИМАТА - това е единствното спасение и противоотро-ва срещу развалата. Първо, Христовата Любов има свои закони и отличителни черти. Една от тях е, че тя никога не отпада, друга – че не дири своето си, не държи сметка за зло – и т.н. „Канонът” на тази Любов е изразен математически в най-съвършеното откровение за Любовта в духовната исторя на човечеството (Коринтяни 1:13). Цитирано е безброй пъти, но кой го е приложил? („4 Любовта дълготърпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не отпада”).  Значи, каквото и да направим, то, ако Любовта ни не е такава, и „червата си да обърнем”, и чудеса да правим, и планини да преместваме, и да говорим всички човешки и ангелски езици и да раздадем всичките си имоти, ние сме само „мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”. Дали някой е анализирал защо именно „мед” и именно „кимвал”? – Негативният символ на медта като метал е разваленото човешко и ангелско сърце, което прави точно обратното на изказаното в божествения канон. При това тя „звънти”, т.е. крещи и вика постоянно, защото не може да търпи и претърпява, няма милост, ревнува, завижда, превъзнася се и е грозно горделива, безобразничи в думи и поведение, задължително търси своето си, раздразнява се, държи сметка за всяко зло и за всеки недостатък и грешка на другите, но не и за своите си, радва се на собствената си неправда и никак не се радва на Истината. Не дай си Боже пък да премълчи поне веднъж в пререканията, които провокира... Как ли пък ще хване вяра „на всичко”, когато даже и за едно нещо е отвратително подозрителна и играе ролята на следовател, прокурор? В резултат на всички тия пороци на адската любов, за която говори и Емануил Сведенборг, тя има свойството да рухва и да губи надежда дори по отношение на обекта, в когото е вторачена, камо ли да се надява на нещо и някой извън него. Какво значат думите на Христа през устата на ап.Павел: „На ВСИЧКО се надява”? Би ли рухнала проклетията ни и отписала някого „завинаги”, дори и Бога, ако се надяваше на нещо друго и на някой друг, освен на обекта си - да не говорим „на всичко” или „на всички”?... В този анализ на божествените думи с минус пред скобата, ние си обясняваме като на длан драмите в собствения ни живот, било защото страдаме от такива хора, било понеже откриваме и в себе си някои от тези отрови на ада. С този обстоен преглед на Христовите думи и сенките им се наложи да докажем верността на цитираното търдение на Учителя в началото, че е по-добре ЕДИН да ни обича истински, отколкото десетима да ни развалят. То и един не се намира, но това е друг въпрос. Защо и един, и двама, и десет, и сто сърца, на които се надяваме, не отговарят на Христовото изискване за съвършената Любов? – Защото не отговарят на някои от аксиомите в тази 13-а глава от устата на Бога – или не отговарят на нито една. При това, казано е: и двама или трима да са и да си мислят, че се обичат в Христово име, условието е да са СЪБРАНИ. Какво означава това - само духовна събраност ли, от дистанция? – Не, тук Христос иска БОЖЕСТВЕН дом, БОЖЕСТВЕНА комуна на земята, БОЖЕСТВЕН братски живот на МАЛКА тертория. И да е голяма – и да е цялата планета Земя, - ФИЗИЧЕСКАТА събраност на сродни души, родени от Бога и събрани от Бога се отличава с ИНТЕНЗИВНО И МНОГО ЧЕСТО ОБЩУВАНЕ НА МЯСТО - не по телефона и по интернет или само в чувствата и мислите. Само по този начин става психохимията и физиохимията и на ЕТЕРНО ниво, т.е. физическо. А има ли към „комплекта” и ФИЗИЧЕСКИ процес, става това, за което мечтае сам Христос, сам Бог: „КАКТО НА НЕБЕТО, ТАКА И НА ЗЕМЯТА”. Сваляне на Царството Божие НА ЗЕМЯТА.  А какво става днес? – „Единственият”, както си го представяме, или който и да е друг, по който „си падаме”, постоянно шета насам-татам и се каращисва с аури на хора от ада; на хора, същества, предмети и вещества от съвсем различни, несъвместими енергийни вериги. В това е символът и на думата „кимвал”. В невежеството и мързела си да направим справка, някои от нас мислеха, че това е „цимбал”, чембало... Не, това са чинели - джаскането на емоционални и астрални адски чинели, каквото е общуването на хората в адски съюз. Тук не говорим за божествените чинели в божествените музикални и душевни симфонии – те са израз на Подвига и Огнението. Как тогава няма някой да ни развали сърцето, когато на този, когото си представяме за „ближния”, или на някоя симпатия, му хрумне да дойде от навалицата замалко и при нас?.. А и да си стои залепен за нас, как ще ни освети и напълни сърцето с благодат, когато не отговаря на нито една точка от „канона” на Божествената Любов? В този смисъл – в смисъла на цитираната мисъл от беседата „Които Бог е съчетал”, разбираме и твърдението при Сведенборг и на други места в Словото, че в Битието има и двойки човешки души или ангели, които живеят вечно в затворен цикъл – не общуват с никой друг. И при това остават вечно съвършени, щастливи, млади, добри и прекрасни. Как става това? – Става само в случая, когато нивото им на съвършенство, еволюция, синволюция, преволюция, Обич и Любов изключва категорично всяка една от сенките на „Канона”. Когато всеки от двамата проявява интензивно всеки един от пунктовете му, гравирани в това божествено злато –Завета на св. ап.Павел и Господ Христос в най-съвършеното нещо, изречено за Любовта в цялата духовна и божествена история на Битието. Понеже Господ е говорил за всичко и през ХХ век, при това на български, заслужава си да „изядем с кориците” и фундаменталната Му беседа на тази тема „Двама или трима” (14 септември 1941) Извън основополагащия закон, че „двамата или тримата” трябва да открием първо вътре в себе си, ето още нещо от нея: „Мнозина са идвали при мене да ме питат да се женят ли. Като ги разглеждам, казвам, че научно не им е определено да се женят. Те се сърдят, недоволни са защо съдбата им е отредила такъв живот. Щом искат да знаят причината за това, казвам, че другарят или другарката им е на небето, не е слязъл още на земята. Ако много настояват, могат да се оженят, но за чужда половина, а не за своята. После да не търсят вината за лошия живот вън от себе си. Щом си се свързал с чужда половина, ще носиш последствията на грешката си.

30.11.2016 г. 11,39 ч.

 

ХОЛОГРАФСКИЯТ ПРИНЦИП : : РАВНОБОЖЕСТВЕНОСТ : : Богоравният е преклонèн : : Той може да бъде слуга на същества, по-ниско от него : : Той се възхищава на някого не само на небето, но и на земята, понеже не е горделив - не мисли че неговото собствено дело е най-важно. Не само това, но и периодично може да бъде в ОРБИТА около друг, да му служи. Някои горделиви духове се спасяват от последствията, само ако могат да станат „послушници”. 1917.05.13н кбе ЖАН2004:142-143 „Въ божествената математика частьта е равна на цѣлото, но въ обикновената това не може да бѫде. Това е една велика философия. Въ какво отношение въ божествената математика частьта е равна на цѣлото - по количество или съдържание? – Тя е равна по съдържание. Човѣкъ е подобенъ на Бога - по съдържание, човѣшката душа и духъ иматъ въ себе си сѫщото нѣщо, което има Божественият Духъ. Това всички може да съзнаемъ. Нѣкой казва: „Азъ не мога...“ – Можешъ, защото въ твоята душа има вложено всичко!”

В ЕДНА ОТ НАЙ-МОЩНИТЕ НИ ФОРМУЛИ, ТОВА ЗВУЧИ ТАКА: „ДУХ, МОЩЕН КАТО БОГА И ЕДНО С БОГА”. Не всеки обаче разбира, че до това се достига, само ако имаме сърце, чисто като кристал, ум, светъл като слънцето, и душа, обширна като вселената; ако сме опазили свободата на душата си, светлината на ума си и топлината на сърцето си. За свободата на душата има стотици разковничета в Словото, които ни учат как да не се поддаваме на духовете да ни вържат към някой смъртен човек или нещо смъртно, как да обичаме всички и да живеем за всички. Този израз „за всички” е един от най-мощните синоними на Бога; а другият мощен, с който служим и опазваме свободата си, е думичката „мога”.

ИНФЕРНАЛНИТЕ ФИЛОСОФИИ И РЕЛИГИИ отдавна спрягат думата „богоравен”, но я приписват на някое чудовище на горделивостта. Въздигат грешен, смъртен човек в ранга на Божество, но всяка адска религия прави това и с ЕГРЕГОРНИЯ си Бог. Някой обявява себе си за Бог на земята или за „единствения” Негов наместник. Такъв грешник се самоувенчава или го венчаят като „непогрешим”, а всяка егрегорна религия също претендира, че е „единствено права”. Постига се хипнотично или наложено с насилие „единство на съзнанието”, деспотичният монопринцип подчинява хиляди или милиони психики на неоспоримата си власт. Този монархистичен централизъм има един плюс – ликвидира междуособните войни вътре в империята си, но на практика става инквизитор и империалист. Знаем и за фараони, и за императори, и за папи, и за ересиарси, и за арийски или други „свръхчовеци” – великоруси, великосърби, великбългари и какви ли още не. Всеки иска да бъде велик, най-велик. Някои са се обявявали или са ги обявили за самия Бог на земята или за велики самовластни безбожници. Както казахме, и адските религии обявяват егрегора си за единствен, а всички останали - за грешни. Но и светските, и духовните чудовища, наречени от руския мистик Леонид Андреев „урицраори”, са еднакви в едно: воювят със всички, които не приемат единствеността или върховенството им. Ако не воюват, те не търсят доброжелателни контакти с тях. Това важи и за отделния човек, обладан от мания за величие и нарцисизъм: ако не воюва и не е инквизитор на едро или на дребно, той губи социалната си същност – на практика е шизофреник или непоправим аутист, играещ ролята на нормален. При такива диалог не съществува. Имаме немалко подобни познати: те не могат да изслушват, напъва ги монолог, не можеш да вмъкнеш реплика или прекъсват говорещия безцеремонно. Но това е позната тема както исторически, така и в ежедневието ни при общуване със самовлюбени „свръхчовеци”.  Друг симптом за самовлюбен горделивец е неспособността му да бъде последовател. И да е бил такъв, това му е било само стратегия. Такъв ИМА последователи, но той е „единствен след Бога” или направо се идентифицира с Бог и Учител. Не приема, че може да има и други като него или някой да е по-близко до Бога от него. Или, ако отрича Бога, той пак е „най-умният”. Това, всъщност, и в двата случая е ролята на Сатаната. В интимната сфера това е наглият „ближен”, който изисква да сме вторачени само в него.  Относно истинския облик на човек, който може да е наистина „богоравен”, има един издаващ го признак: той е с ниско самочувствие, т.е. самомнение. То не е фалшиво като лицемерното поведение на много религиозни горделивци, които се молят по три пъти на ден, че са „трижди грешни”, а всъщност са палачи в репликите и поведението си и имат религиозна нетърпимост. Даже Мировият Учител казва понякога: „И аз се мотая тука в краката на умните - дано излезе нещо свястно от мен”... В световната фантастика има един разказ, който опсива такъв герой: „Името ми знаете” от Вячеслав Морочко: http://mreadz.com/id28768

СЪДЪРЖАНИЕ
/