16.10.2016 г. 10,41 ч.

 

ТОВА НИКОГА НЕ Е БИЛО И НЯМА ДА ГО БЪДЕ! 1917.02.11н беседа „Детето” СИЖ2.ЗС/ББ1996:273-274 "Голям човек, голямо величие си, но никой няма да те обича. /.../ И тъй, под думата „дете“ Христос разбира особено вътрешно състояние, за да бъдем в съгласие, във връзка с духовния свят, с всички сили, с всички същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико същество, изгубваш тези връзки. Когато един велик ангел от небето, който е живял милиони и милиарди години и който има в себе си опитност повече, отколкото цялото човечество, на когото историята е много по-велика, отколкото на целия човешки род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири и оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова питаха Христа: „Може ли стар човек да влезе в Царството Божие?“ И ангел да е, и божество да е, не може. Всеки, който иска да влезе, трябва да се смири – да стане като дете.  Всички вие, които ме слушате тук, искате да влезете в Царството Божие каквито сте. Не, казвам, това никога не е било и няма да го бъде!"

18.10.2016 г. 13,41 ч.

ХРАНА ЗА ЧЕРВЕИТЕ 1917.02.11н дет СИЖ2.ЗС/ББ1996:280 "Що е знатен човек? - Той е мъртъв вол – като умре, нахвърлят се псета върху него. И тогава пак говорят за него, но докато го изядат; - след това няма нищо вече да се говори. Хората говорят добре /за тебе/, докато има какво да ядат, какво да им дадеш. Като умреш и не остане нищо от тебе, престават да говорят за тебе. /.../ Хората на земята са мъртви, изпояждат ги псета, гарвани и орли, защото са „велики“. Като прочетете „Откровението“, ще видите, че Господ вика всички орли и им казва: „Елате, вие малки, да си вземете своя дял, елате да се наситите от плътта на юнаци, войводи – все велики хора. Затова Христос казва: „Ако не станете малки деца, няма да влезете в Царството Божие, Бог няма да вземе вашата страна.“

18.10.2016 г. 12,38 ч.

 

ПОДМЛАДЯВАНЕ И ОСТАРЯВАНЕ 1917.02.11н дет СИЖ2.ЗС/ББ1996:277 ”Като се върнете у дома, опитайте се да станете деца - и ще видите как ще се подмладите. Остарели сте. Защо? – Защото носите света на гърба си."

ВСЕКИ ОТ НАС ПОЗНАВА ПОНЕ ДЕСЕТИНА ТАКИВА ХУБАВЦИ, някои от които – много духовни. С единствената разлика, че шерпките им сипват натурален сок в чашите или гореща изворна вода, понеже са много полезни – развиват висшите чакри. Пък и шерпките са доволни във втория случай – помагат на Посветени и поне не ядат бой физически...

18.10.2016 г. 14,09 ч.

 

МАЛКОТО И ПРЕХОДНОТО – ПЪТ КЪМ НЕПРЕХОДНОТО 1917.02.11н дет СИЖ2.ЗС/ББ1996:279 "Ние трябва да се смалим, да станем малки като децата, защото велик е само Бог. И за да станем като Него, трябва да научим изкуството на преходните неща в Битието, стадиите на преходния живот – защо само малките неща минават от малки към големи. Едно узряло зрънце, колкото малко и да е, щом падне на добра почва и има условия за своето развитие, ще израсте в голямо дърво; но един лист, един гнил плод, колкото и да е голям, падне ли на почвата, изсъхва."

ТОКУ-ЩО СИ ПИСАХМЕ С ЕДНА ПРИЯТЕЛКА, че божественото в преходността е способността ни да еволюираме - "евоспособността". Ева е грехопаднала, но не от слабост - тя е космическа актриса, съдействала съзнателно да започне ЕВОлюцията. Защото е имало и има абсолютно задръстени духове, неспособни да се променят - да прехождат от едно към друго нещо, от едно към друго място, и то все по-съвършени и хубави. Затова мъката, страданията, сътресенията са Божие благословение, понеже ни изкарват от хипнозата, от статуса.

 

18.10.2016 г. 23,48 ч.

 

ВЕЛИКА ИДЕЯ – ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1917.02.11н дет СИЖ2.ЗС/ББ1996:279 „Една идея е велика не когато е /смайваща и грандиозна/, но когато носи нещо, което е велико за развитието на ДРУГИТЕ” (Беинса Дуно).

НА КАРТИНКАТА: „Помогнете на Миа да спаси вълшебния свят на Синтопия!” Изглежда сме уцелили с тълкуването на името, че "Синтопия" значи "Съвърхие" - Сърдечно, приятелско и братско взаимодействие между "върховете на еволюцията" - завършените индивиди, мъдреците, посветените, творците, добрите хора, гениите. Нещо, което напълно липсва в света, поне в България. Сигурно създателите на анимационната сага съвсем съзнателно са измислили това название на приказната страна, понеже почти навсякъде в епизодите се виждат комплекси от високи върхове. Само че в страната на Добрите те са заоблени, а в зоната на Лошите - изшилени и остри. Това може да е станало и по интуиция, свъсхсъзнателно, понеже и в другите приказки е така, а дворците на лошите винаги са на остри върхове и с остра аритектура - като характера им.

НЕ Е ЛИ ТОВА ДРУГОТО ИМЕ НА ИНДИВИДУАЦИЯТА - противоположността на индивидуализацията?

Тук импровизираме свободно с възможната представка "син", означаваща "съ-" - като колективност, взаимодействие. Понеже, в зависимост от произношението или замисъла на сценариста, може да се разиграят и други значения на корена или представката "cen" или "cent" - на латински или английски.

ГОРНАТА МИСЪЛ ОТ БЕСЕДИТЕ СЕ СЛАГА ТУК И СЪВПАДА напълно с вълшебното филмче, което гледа точно в този момент до мене едно чаровно момиченце на три години и половина и душата му се вживява в него със всичка сила и най-чудни възгласи.  За да правим нещо приказно ЗА ДРУГИТЕ, ние трябва да сме от страната Синтопия, пълна с неземна красота, кристално чисти води и чист въздух, любов, нежност, милосърдие, взаимопомощ, добри същества, еднорози, елфи и какво ли още не... Явно и този анимационен сериал е дело на хора с душа, като хората с душа от студия Дисни. И тук от „а” до „я” са работили мъдреци и майстори на Абсолютната Красота! Щом като режисьор е Андреа де Сика, резонансът с божественото италианско кино на друг де Сика (Виторио) е гарантиран!  Думата „синтопия” е известна предимно като анатомичен термин, означаващ топографията (местоположението) на даден орган помежду другите органи. За нас обаче името на Синтопия означава не само да намерим МЯСТОТО си в Битието сред другите живи същества с душа и да се паснем тотално с тях, но да юстираме и МИСИЯТА си в абсолютен синхрон и хармония с мисиите на ДРУГИТЕ. За да бъде Общият Организъм, в който живеем заедно, вечно прекрасен, добър, здрав, перфектен и жив! Такива са Добрите в тази приказка-епопея за Синтопия, за разлика от Царицата на Лошите, която иска да ги унищожи и преследва и еднорозите, за да им откърши вълшебните рогове - Единството на Съзанието, пълната концентрация в Любовта, Мъдростта и Доброто. Името ѝ във филма е ПАНТЕЯ. Съвсем ясно - както имената в античната митология: Пантея е Многобожието. Наистина, съществува божествен пантеизъм, но без божествения монотеизъм той се превръща в светски и адски пантеизъм - разпилява съзнанието по множество смъртоносни ценности. Те изключват Истината, Любовта и Доброто, принизяват съзнанието до вкус към долнопробни материални и духовни обекти и към хора без дух и душа. Пантея успява да овладее най-силното оръжие на Добрите – един музкален духов инструмент като фанфара – и го счупва в земята на стотици части. Той е страшилище за Лошите – засвирят ли Добрите с него, Лошите бягат като подпалени, смаляват се моментално и се разпадат, стопяват. Пантея заповядва на възушните си дракони, подобни на динозаврите птеранодони (свещениците и интелектуалците на Тъмните сили) да разпилеят и скрият частите на Тръбата на стотици места по света.  Тръбата... – Това не ни ли говори нещо? Кои са Тръбите на Синтопия? Не изпраща ли Бог Свои Тръби в Битието през всички времена и по всички места на Вселената? Каква е мисията и трагедията на Тръбата? А какъв е символът на фанфарите - няколко гърла от един мундщук? Кои са Изидите, които могат да открият всички части на Озирис, разпилени от злия Сет, и да го съберат отново? Ще намерят ли този път и последната част, ненамерена от Изида и Анубис и отвъхрляна от жреците и до днес? И ще могат ли като Изис да я изваят от глина, да я прибавят към Озирис, да я осветят и оживят и така да добият дете именно от Озирис, а не от смъртни? И досега са живи везните на Озирис, отсъждащи коя душа е за рая и коя за ада, в зависимост от това, дали ще натежи в нея сърцето, Любовта; или умът - сметкаджийството.  Какво значи още „Синтопия” в топографията на Братството и Мъдростта? Не е ли това МЕЧТАТА НА БОГА - единството, любовта и сърудничество между ВЪРХОВЕТЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО? Ако е вярно произношението "Синтопия" в руския превод на приказката, не значи ли това "Съвърхие" - взаимодействие между Върховете на човечеството? Същото, което е и "синархия"? - Уви, Авторитетите и до днес водят феновете си поотделно и самодейно, не взаимодействайки с околните и останалите Върхове, сякаш те не съществуват, и даже враждувайки помежду си! Колкото и да са велики, високи и „белообразни”, не унищожават ли те по този начин понятието "Синтопия" в корените му, не стават ли предатели и съучастници на Пантея?... Стомахът не надува ли неудържимо синтопията си, измествайки околните органи до създаване на болести, сланини и търбух? Сърцето след Грехопадението не измества ли синтопията си наляво, вторачвайки любовта към смъртен обект или серии от смъртни обекти? Няма ли опасност да я измести и надясно, генерирайки проповедници и последователи на великана Полифем („Многожен”)? Как Одисей се сети да използва овцете – и кои са те?, – за да заблуди Полифем и да измъкне аргонавтите от пещерата му - многоженството? Къде днес такива митични „овце” – харесващи и спасавящи не кочове, а аргонавти? Няма ли Полифем и много сестри-циклопки по света с името Полиандра - многомъжките?...  Защо аргонавтите на божествения свят са със способност и мисия да възстановяват мъжката популация на Битието, когато някъде "лемносийки" от психологически Лемнос избият мъжете си и унищожат неободимостта от баланса на тестостерона в кръвта на жената? Сигурно затова миришат тъй отвратително такива жени, въобразявайки си, че са самодостатъчни или че могат да се спасят на остров Лесбос... Защо само легендарни аргонавти-тракийци могат да се справят с носителките на още по-голяма смрад – харпиите? Нали те стават ревниви, зли и отвратителни старици, държайки в ноктите си астралната плячка само за себе си или вмирисвайки собствения си астрал, дебнейки за собствена плячка с десетилетия? Не отравят ли те и храната ни с готвенето и вкусовите специи на ада, защото знаят, че "любовта на мъжа идва от кухнята на жената"? Кой е Финей и защо само той, макар и сляп, може да посочи на аргонавтите пътя към Колхида и да им даде съвет как да преминат през вечно блъскащите се скали – Симплегадите, днешните Дарданели? На какво са символ пък те? Защо, като успеят да минат през тях веднъж аргонавти, Симплегадите се усмиряват завинаги и вече там могат да преминават и други кораби? Защо са пуснали точно гълъб аргонавтите, а не друга птица, за да им покаже начина за преминаване на Симплегадите, без да загинат?  Какво е „Златното Руно” и защо се генерира само в Колхида? Къде днес такава Медея, която да пристане на Язон и язоновци и да им даде вълшебен мехлем срещу желязо и огън, за да могат да усмиряват свирепи бикове и да засаждат полета с драконови зъби? Къде такава Дъщеря, способна да се опъне на родовата карма и патриархалната щампа и да измъкне под носа им Златното Руно заедно с Язон - истинския си Любим?... Защо същата тая Медея е способна да убие даже брат си, за да опази Любимия, Аргонавтите и Руното? Това непременно ФИЗИЧЕСКО убийство ли е, както се твърди и за Авраам, който е бил готов да заколи сина си? - Или е чисто ПСИОЛОГИЧЕСКИ подвиг да убиеш в себе си чувството за приоритетен дълг към най-близките по плът или ситуация, ако се наложи да избираш, и да спасиш Сродната си душа, Любовта, Словото и Делото? Защо плуват аргонавтите имено с Арго - Бързината, Озарението и Среброто - трите разковничета на този митичен кораб?  Такива ще си имат работа с Цирцея заради тази дързост, но няма да й се дадат, както не й се дава и самият Велик Учител Одисей. Цирцея е по-страшна и от горгоните, и от харпиите, Симплегадите, Сцила и Харибда, защото е последното, най-върховно изпитание пред аргонавтите на Духа - неободимостта от СОБСТВЕНА, ЕДИНСТВЕНА сродна душа. Не че няма такава, но на даден етап тя може да заттъмни Бога, Приятелството, живота за Човечеството. Сирените са нищо пред нея – те са само поканите за сладки и свободни приключения на парче... Само Бут и бутовци се хвърлят в морето от гласовете им, но който си има Афродита, има шанс да бъде измъкнат от нея и... даже да я заплоди...  Медея, Медея – прекрасна Медея!... Кой има щастието да си му най-близка, след като се справяш и с могъщи бикове като Талос - и пак спасяваш аргонавти?... И още веднъж се явяваш като съветница и спаситека срещу лепилото на родовата матрица, пак за да спасяваш аргонавт и аргонавти! Много голям въпрос е дали Медея „избива” най-близките си и даже децата си поради жестокост и ревност – или за да следва верността към Цялото, към Неличната Космична Енергия. Наистина, тя е ужасна и отвратителна само за тия, които трябва да бъдат наказани от Съдбата поради приоритета на Привързаността им към смъртни. Нали все пак е внучка на Хелиос, издънка на Зевс и дъщеря на Еет, царя на Колхида?...Които на я разбират, невежите я виждат като чудовище, но защо художници от Бога като англичанката Ивлин Де Морган я представят прекрасна и съвършена? За нея зрящите митолози казват: „Медея е героиня, която разтърсва не само света на Язон, но и нашия свят - цялата човешка система! Тя е като земетръса, като вулкана или революцията - самобитна, независима и анархистична, черпеща сили само от себе си. Тази чужденка, варварка, магьосница, царска дъщеря, съпруга и майка, е преди всичко СЪВЪРШЕНА ЖЕНА. Една „мислеща“ жена - нещо, за което свидетелства и името ѝ - думата „медоме“ е равносилна на "предвиждам", "грижа се", "разсъждавам";. "възнамерявам", "изнамирам", "замислям"... Медея е артистична, честолюбива, екстравагантна, импулсивна, решителна и водена от грандиозни емоции. Медея влиза в позиция на социална амнезия, като захвърля всички интеракции с миналото, за да създаде НОВ ЖИВОТ. Тя е чаровна и в терзанията си, и в женската си уязвимост. Дори в определени моменти е симпатична и буди съжаление и снизходителност. Може би и затова често при нея се търси патология” – Търсят жестокост и патология у Медея само ония, които си мислят, че тя е извършва убийствата буквално, фзически. Всъщност, Медея е тъй мъдра, колкото и тия, от които идва – Всемирната Ложа. В действителност, тя лично не убива, въпреки натуралните картини за това в митовете за нея – те са само за простосмъртни. Тя, като идваща от най-горе, е само наблюдател и най-много подстрекател - лошите да се самоизбият. Точно така става с двете армии от витязи, порасли от засетите драконови зъби – Медея кара Язон да хвърли камък помежду им, за са се скарат и самоизбият. Склонните към власт и убийство трябва да се унищожат едни други. Именно затова, когато дойдат Велики Учители, стават и най-големите войни по света, за да се взаимоизбият лошите, които могат само да ядат и да убиват.  Етимолозите дават за Колхида и „домоседство”, и „колектив”, и „колело”... Не е ли Кавказ гнездото на Сродните Души и Мистическата Сватба, където се иска Рзпознаване, Приставане, Преданост и Семейно Огнище – дълго „домоседство” от 14 до 84 години?... Съпружество, където протичат Сватбите - от Бакърена до Златна и нагоре?... Не е ли Събирането златен израз на Волята на Оногова да се събираме частите Му непрестанно, докато се върнем в Него всички и заедно? Не е ли това и Първата Заповед на Създателя в Библията, изказана преди съмнителните 10 "Божии" заповеди? Не е ли тайната на Златното Руно в Колхида и това, че като си самичък, ти не си всичко, а само нищожна егоистична част – т.е., в Брака отпада горделивостта и започва Грижата и Служенето? Т.е. – „Нещо велико за развитието на ДРУГИТЕ?”, с което започнахме тази тема най-горе.  Именно от семейното гнездо, от ТВЪРДАТА вярност на Итака излиза Одисей, за да открие накрая Семейното гнездо на Сродните души в Колхида. А други, дори западни етимолози, трактуват „Итака” като „и така нататък”... – т.е. Одисей няма да остане закотвен вечно в Итака...”Груба е Итака – казва Омир, - но ражда добри мъже”...  Хайде сега да не търсим произхода и значението и на Сцила и Харибда и версиите за символиката им... Едни считат, че това са страшните водовъртежи на науката и религията по пътя към Живота и Истината; други – на атеизма и мистицизма... Ведно с версията, че Сцила е самата Цирцея, умееща да превръща мъжете в свини, има и други предположения за символиката й. И наистина, Сцила е корен и на думата science – наука... Произходът на Харибда е неизвестен, но тя се счита за още по-женски водовъртеж от Цирцея... А дали религиите без Любовта и Мъдростта и особено без Истината са по-„харни” от Харибда - това също може да бъде тема за размисъл...  Така че, восъкът в ушите на одисеевци не е излишен, преди да се заврържем за мачтата на диамантения характер и Високия Идеал. - Когато отвсякъде ще ни пеят омайно милиони гурувци, "сродни души", възлюбени, мъдреци, проповедници, съветници, умници, лектори и нахални дистрибутори...

19.10.2016 г. 12,20 ч.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ 1917.02.11н дет СИЖ2.ЗС/ББ1996:283 "Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина: говоря винаги това, което е вярно. /.../ Ние трябва да сме внимателни - и, както виждате, аз спрямо вашите сърца съм внимателен, никога не съм казал това, което не е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е истина - може да го проверите. Ако нямате резултат, аз ще се спретна заедно с вас.”

А КАТО НИ ПРИШПОРИ НЯКОЙ МНОГО ПРАВЕДЕН: „Сакън!” - да правим или да не правим еди какво си, понеже тъй бил казал Учителят, ние му показваме снимки като тази, където Той си е кръстосал пръстите...

19.10.2016 г. 19,05 ч.

ТРИВИАЛНО ДО ВТРЪСВАНЕ 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:287„Двама души, от които единият има сърце и душа, а другият още не ги е проявил, не могат да се разберат.” /А в мнозина въобще няма такива екстри и няма да се появят никога./

- ЛАЙТМОТИВЪТ на почти всички сълзи, въздишки, комедии, драми, романи, опери, диагнози, съдебни дела, разговори на улицата и по телефона, а днес и в интернет... Толкова често и тривиално, че може би бе излишно да се цитира тук тази констатация, макар и от Словото...

ВЪПРОСЪТ Е: КАКВА Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА? Защо е допуснато това от Небето? – Явно, за да добием условен рефлекс през вековете и преражданията от кои физиономии какво можем да очакваме. А много по-точно – да се отучим да харесваме някои физиономи и да поддържаме перманентно някои наши очаквания и съображения.

Може да звучи познато и религиозно, обаче не е излишно да се замислим над продължението на горния цитат малко по-дълбоко:

"Някоя жена се оплаква, че мъжът ѝ не я разбира. - Той още БОГА не е познал, а тя иска НЕЯ да познае... Докато не познае Бога, човек не може да познае никого."

19.10.2016 г. 11,46 ч.

 

ХРИСТОС ЗНАЧИ ЩАСТИЕ! : : : Беинса Дуно: 1917.02.11н дет СИЖ2.ЗС/ББ1996:283 "Някои искат да знаят кой е Христос. – ДУМИТЕ, които Той е казал - ТОВА е Христос! Може ли да ви ползват тия думи, за да станете щастливи? - ТОВА е Христос! Силата на живота не е в буквата, а в духа.”

ИИСУС ИЗОБЩО НЕ Е ТОВА, КОЕТО ИСКАТ ДА ГО ИЗКАРАТ повечето сугестолози на „братовчедите”. Той е ведър, радостен, весел, с невероятно чувство за хумор и витален над всички познати и въображаеми представи на така наречените духовни хора. Наистина, Той ни ПОДГОТВЯ за страданията, лъвовете и арените, но винаги казва, че ЦЕЛТА И МЕТОДЪТ НА ИСТИНСКИЯ ПЪТ И ЖИВОТ Е ЩАСТИЕТО. Който преиначава думите Му от древноста до днес, нека си представим откъде иде и с Кого се бори. Разбира се, в Словото има много обяснения и предупреждения за опасността от хедонизма – за егоистичното, самоцелното, приоритетното търсене на лично щастие с нисък идеал и съмнителни средства. Но никой няма право да премълчава положителните истини за щастието, които виждаме не само в думите на Бога и божите хора, но и в живота им – като поведение.

„Щастието се определя от хармоничната връзка между всички същества изобщо. Колкото по-здрава е тая връзка, толкова по-трайно е щастието. Да поддържаш мисълта, че няма щастие в живота, това показва, че не разбираш отношенията към целокупния живот.” (29 юни 1932, „Отец ми живее”)

22.10.2016 г. 00,38 ч.

ИГОТО НА ХРИСТА. ОБИКНОВЕНО Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДНО ДА СЕ ИДЕНТИФИЦИРА ХРИСТОВА МОНАДА, освен ако човек има ясновидство над всякакво сатори и нирвакалпа самадхи, сетиво за разпознаване на Син Божий. Не само защото Христовите монади са винаги натоварени до издъхване, но и понеже не търсят никакво признание.

КАРДИНАЛЕН ВЪПРОС ЗА ОСЪЗНАВАНЕ : : Разковниче-щперц към всичко : : Какво, всъщност, представлява „игото” на Христа? Грешка ли е тази дума в преводите на евангелието – или е така в оригинала? Какво, тогава, иска да ни каже Христос?

Ето какво казва Учителят Беинса Дуно: 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:287-288 „Съвременните хора се занимават с много въпроси, но 99 от тях са маловажни и несъществени. Само един от стоте въпроса е съществен – около него, именно, се движат всички останали, затова те представляват храна за този съществен и централен въпрос. Ако разгледате внимателно едно яйце, ще видите, че в него има съществена и важна клетка – зародишната, около която се въртят всички останали клетки. Те представляват условия и среда за нейното развитие – от нея ще излезе животът. На същото основание казвам: много неща са необходими за познаване на Сина, но ЕДНО е същественото – да вземете Неговото ИГО. Игото подразбира отношение към външните и вътрешните условия на Живота. Следователно, вие можете да познаете Бога само тогава, когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите.  Да служите на Бога, това означава готовност да изучавате с Любов ВСИЧКИ предмети. Външният или обективният свят, със всички свои прояви, представлява предметно учение за онзи, който е готов да служи на Бога.”

ОТ ТОВА СЛЕДВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОУЧИ ОСНОВНО КАКВО СЪДЪРЖАНИЕ ВЛАГА СЛОВОТО БОЖИЕ В ХРИСТОВАТА ДУМА И ПОНЯТИЕ „ИГО”.

Най-важното, и със сигурност съвършено различно от всичко, което е говорено 2000 години от всички тълкователи на тази дума в този стих от Евангелието, е може би следното твърдение в една беседа от 9 март 1919 г.:

„Да вземете игото на Христа, това значи, да приемете знанието на своя Учитель въ себе си.”

ИМАМЕ РЕЗОН да приемем това като най-висшето обяснение за категорията „Христово иго”. Имаме увереността да твърдим, че ако иго значи „товар”, то познаваме човек, който изнесе на гърба си, т.е. спаси, дешифрира и редактира и другите дешифровки на всичките 7000 лекции и беседи на Учителя Беинса Дуно в усилни времена, за което трябваше да плати  със здравето си и със затвор. От тия затвори, от които хората излизат с краката напред или въобще не излизат, защото ги хвърлят за храна на прасетата. Това е, на първ поглед, външната страна на „игото”, но ние видяхме с очите си и преживяхме с душите си и факта, че този човек бе приел знанието на своя Учител и вътрешно, бе станало негова плът и кръв. И не само един такъв човек познаваме. Всеки от тях казваше, че това натоварване със Словото и Делото е най-голямото щастие, най-големият шанс в живота им, най-сладкото бреме за тях на света. Иначе знаем, че игото на Христа е благо и леко не само във връзка с сбожественото знание, но и с други жажди и добродетели на духа. Това е, защото в човешкия свят съзнателният дух се впряга доброволно и с любов да помага и да влачи проблеми НА ДРУГИТЕ, да ги разрешава на много високо ниво. Блаженството и лекотата, щастието в случая се дължат на кротостта и смирението, с които той извършва всичко това. Разликата е, че божественият човек има силата и свободата САМ да се товари и разтоварва когато поиска. При кармичното, принудителното натоварване, което не можем да отвхърлим, това е по-трудно, понеже нямаме избор. Но и там можем да приложим примирението с голяма радост и щастие, с постоянно благодарене и къртовски, всеотдаен, безкористен труд.  Тук възникват и категориите мъчение, труд и работа за другите – трите златни метода и подаръка, дадени на човека с дух и душа и отличаващи го коренно от всички останали, когато той ги реализира с неизменно щастие и блаженство. Най-тежката форма на съпричастие на Бога е робството, мъченичеството, когато нямаме свободата сами да се товарим и разтоварваме и сме под камшик. Това обаче е най-големият шанс една душа да разбре за себе си и да докаже на Бога и човечеството дали е родена от Бога или не, кой е нейният баща. Една малка част от праведниците по кръстовете и арените сред гладните лъвове са били ужасени, крещели са от страх и ужас и даже някои са проклинали римляните и синедриона, предателската юдейска тълпа, та даже и Христос и Бога. Обаче повечето християни са приемали смъртта с блажен израз на лицето и усмимка, с кротост, смирение и безкрайна благодарност към Бога, че имат тази изключителна космична привилегия. Другите измерения на висшето понятие и подарък „ХРИС-ТОВО ИГО” ще имаме шанса да изучаваме още с десетилетия и столетия, да ги осъзнаваме и прилагаме постепенно, тъй като това е една обширна и неизбродна божествена наука с големи възможности. Няма защо да се бием с камшици и да ни разпъват на кръстовете по продъължение на цялата житейската Via Mala. Ето какво казва по този повод Учителят Беинса Дуно, ако не пожелаем да се натоварим с Христовото иго съзнателно и с любов: „Целият път от Ерусалим до Рим беше постлан само с кръстове! Шейсет хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Ерусалим. По колко души се пада на километър?- По шест души евреи. „Като си замина аз, ще видите какво е моето учение!” - Колко километра има от Рим до Ерусалим? Турете десет хиляди километра – по шест души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие своето учение?  Аз казвам: ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има сто милиона християни разпнати на кръст! Разбирате ли добре това? Тогава имаше шейсет хиляди, сега ще има сто милиона християни. Земята ще бъде опасана няколко пъти само с кръстове! И тогава ангелите ще изнесат всичките Ананиевци и Сапфири, и всичките Юдовци, които съществуват. И от този свят, от тази култура няма да остане и помен! ТОВА е великото решение на Небето, на Бога, на ангелите, на светиите; това е решението на всички добри хора - да пометат резултатите от тази култура. От света помен няма да остане! Ново Небе иде и нова Земя иде! И младите трябва да погребат старите!” (20 ноември 1921, „Ананий и Сапфира”) По официални данни, през Втората световна война са загинали 60 милиона души. Но със сигурност, във военно и невоенно време геноцидът след ноември 1920 година, когато е изказано това пророчество, заедно с тия 60 милиона със сигурност е надхвърлил цифрата 100 милиона. Ние не знаем почти нищо за броя на жертвите от турско-арменската война през 1920, в Ирландия и от съветско-полската война до 1921, от гръцко-турската до 1923, пак в Ирландия – от гражданската война до 1923, от японската интервенция в Манджурия през 1931, перуанско-колумбийската война от 1932 до 1921, сауди-йеменската през 1934, между Парагвай и Боливия до 1935, втората итало-етиопска до 1936, пак в Испания – гражданската война до 1939, Втората японско-китайска от 1937 до 1945, словашко-унгарската през 1939, перуанско-еквадорската през 1941, тихоокеанската, френско-индокитайската, корейската, алжирската, суецката, виетнамската, индо-пакистанската, бангладешката, йом-кипурската, либийско-египетската, огаденската, угандо-танзанийската, авганистанската, ирано-иракската, фолклендската, ливанската, гренадската, мали-буркинската, сомалийската, панамската, втората ирано-иракска, приднестровската, войните в Югославия, Хърватия, Чечня, Шри Ланка, еритрео- етиопска, каргилска, косовска, втора чеченска, пак афганистанска, израелско-ливанска, пак в Шри Ланка, руско-грузинска – и т.н.При това, в Словото има прогнози и за Трета световна война. Изненадани? Войната с Бога и Природата през всички векове е била непосилна за народите: получават си го, понеже проливат животинска кръв, експлоатират хора, секат дървета, косят ливади, добиват изкопаеми, създават селища и некротехника, мърсят въздуха и водата, фабрикуват отровни храни, генерират шумове и адска култура, проливат кръв не само външно, но и вътрешно в хората, провокирайки постоянни стресове, тревоги, притеснения и престъпления.  Точно в такива върхови моменти ще можем да разберем и преживеем в пълнота думите на Христа „Моето иго е благо и моето бреме е леко!” – при цялата тази общочовешка трагедия, лудост и суматоха да се самонатоварваме до самозабрава с труд, чужди проблеми и работа за Бога. Да изпитваме при това лекота и радост, които не могат да се сравнят с нищо познато във вселената. Даже и когато ни режат пръстите и ни пробождат с нажежени шишове в инквизицията; когато горим по кладите.  Мнозина са възприемали поведението на християните като овчедушие, като необясним мазохизъм, не знаейки, че това е „огнението на Христовата монада” – делириумът на духа и душата, милионократно по-блажен и силен от всички възможни любовни преживявания на обикновените хора в историята на Битието, взети накуп; от родилните болки на всички майки, които не са се хранили само с плодове и не са заченали от божествен човек. Наистина, не бива да забравяме и почти пълната синонимия на думата „иго” с „ярем”, когато се трудим да проумеем дълбокото съдържание на тия Христови думи. В повечето случаи образът е точно такъв: Христовата монада, за разлика от съществата без дух и душа и монадите, родени извън Христа, има щастието, блаженството, импулса и способността да се впряга и да мъкне, да тегли, да влачи и носи товар често преко сили - до грохване и издъхване под ярема. В частност, това е семантичен синоним и на категорията „съпружество”, понеже тази дума означава „съ-впряжество”, т.е „взаимен впряг” – два вола в един ярем. Именно затова Небето ни внушава чрез Словото Божие да проявяваме и изработваме Христовите добродетели в много висока степен и на тази нива, когато сме избрали или сме били кармично принудени да бъдем в родов ярем. Родов или не, винаги ще ни водят думте на Учителя ”Който не учи или не работи в света, който не преизпълнява човешките си задължения, не е Мой ученик”.  Това - и въобще мъченичеството и саможертвата, примирението, беззаветното служене и подчинение е важело с доминантна сила най-вече в прецесийната епоха на Рибите, която, според Учителя, приключва през 1926 година. Не случайно, тази година съвпада с основането на Изгрева до София – като божествено селище и начало на цяла една нова прецесийна епоха от 2150 години – Епохата на Водолея. ОТ НАЧАЛОТО НА ТАЗИ ЕПОХА, ПАРАДИГМИТЕ НА РИБИТЕ СЕ СНЕМАТ И СЕ ОТЛАГАТ ЗА ЕДИН БЪДЕЩ ВЕК НА РИБИТЕ - СЛЕД ЕДИН ДЪЛЪГ ПЕРИОД ОТ ЦЕЛИ НОВИ 25,800 ГОДИНИ ОТ ДНЕС НАТАТЪК. Дотогава саможертвата и „игото на Христа” ще се проявяват вече НА ВТОРО МЯСТО ИЛИ САМО КАТО ФОН. Разбира се, това е „прогноза” само на думи, тъй като Земята няма да остане със същия период на прецесия, оста й скоро ще се изправи и ще преминем в друга звездна система с нова небесна механика. Все пак трябва да се знае, че за много хора, еволюционно и психологически, епохата на Рибите като страдание, саможертви, мъченичество, труд, търпение, примирение и пр. ще продължи още дълго след влизането във Водолея, понеже имаме дългове за изплащане и качества и добродетели за доизработване. ОБАЧЕ ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА БОГА, НА МИРОВИЯ УЧИТЕЛ, КОИТО СА НЕ САМО С ХРИСТОВА МОНАДА, НО И С МОНАДА И ПОЛИАДА ОТ УНИВЕРСАЛНИЯ ДУХ, Т.Е. УЧИТЕЛЯ, ОТ 1926 ГОДИНА НАСАМ МЕТОДЪТ НА РИБИТЕ МИНАВА НА ВТОРО МЯСТО – САМО КАТО РЕЗЕРВА В СВОБОДНОТО ВРЕМЕ.  Това е тъй важно и фундаментално, че ако не се осъзнае, много съвестни християни и добри хора биха продължили с инерцията от Епохата на Рибите и биха се чувствали задължени безспирно на страданието и живота за близките, за народа си, за човечеството, без да имат истинско понятие какво значи живот за Бога и Ученичество. Ходенето на църква, молитвите и песничките, слушането на лекции и изпълняването на ритуали без практическа обич и любов нямат нищо общо със служенето на Бога. СЪЗДАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА КРАЙ СОФИЯ И НА ОБЩИЯ И МЛАДЕЖКИЯ (СПЕЦИАЛНИЯ) КЛАС ОТ УЧИТЕЛЯ В НАЧАЛОТО НА ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ ОЗНАМЕНУВАТ ИМЕННО ТОВА - УЧЕНИЧЕСТВОТО СТАВА ДОМИНАНТА. Сега, в продължение на 2150 години, душите с беинсанска монада и полиада вече променят радикално субординацията на мотивите и методите си: ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ МИНАВА ОТ ВТОРО НА ТРЕТО МЯСТО, А РАЗУМНАТА ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ И СОБСТВЕНАТА НИ БОЖЕСТВЕНА ДУША – ОТ ТРЕТО НА ВТОРО, СЛЕД ЛЮБОВТА КЪМ БОГА. Именно в тази светлина сега трябва да осъзнаем и да започнем да прилагаме по съвършено нов начин метода „ЯРЕМ И ИГО НА ХРИСТА” Само две години и нещо след беседата, която разглеждаме тук, а именно на 9 март 1919 г. Учителят изнася знаменитата беседа „Моето иго”, в която разкрива съвсем нови, неподозирни и категориално съвършено непознати измерения на това Христово тайнство - СЪПРИЧАСТИЕТО НА „ХРИСТОВОТО ИГО”. Подробно, ако е рекъл Бог, един ден ще я разгледаме дума по дума, но сега можем да извлечем само част от есенцията й, за да се осъзнаем и сложим живота си колкото може по-скоро на нови релси: Ето в резюме как би трябвало да протече и вече протича на места трансформацията на „рибешкото” иго във „водолейско” иго от 1926 година насам, според откровенията в тази уикална неделна беседа:

1.Игото на „пиленцето”, от сън, примирение и дълго чакане в яйцето, днес се превръща В ПРОБУЖДАНЕ И УСИЛИЯ ЗА ПРОБИВАНЕ НА ЧЕРУПКАТА ЗА ИЗЛИЗАНЕ НА СВОБОДА. Това пак е вид „иго”, защото означава мъки, болки, усилия да се разтроши черупката и да се проходи в този съвършено нов свят. НА ПРАКТИКА – ДА СЕ ОЦЕЛЕЕ, ДА СЕ ОСТАНЕ ЖИВ.

2.Твърдението на астролозите, че Водолей е под управлението едновременно на Сатурн и Уран, а не само на единия, има своето много сериозно основание. За да излезе от яйцето, пиленцето трябва да има вече твърда човчица. Водолейското начало е пробуждането на съзнанието и жаждата за свобода – „паническото” самозадвижване със всички сили вътре в черупката, тъй като тя вече ни задушава и не можем да живеем повече в нея - ако останем там, ще умрем. Яйцето е символ на утробата, плацентата, на природните стереотипи и родовите блага и ограничения. ТЕ СА АБСОЛЮТНО НЕОБОДИМИ, АЛА САМО ДО ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ. В даден миг, когато духът на съществото се пробуди, в него се активират „неистови” усилия да излезе навън, ДА СЕ РОДИ. Именно този импулс и факт идва от Уран, от Водолея. За да се пробие обаче черупката, необходим е САТУРН - божествен Аз, твърда решимост, божествен характер, заякнали кости и твърда „човка” на духа. Движението и силата идват от Водолея, но твърдостта на характера – от Сатурн. Има безброй кишави характери и души-запъртъци, неоплодени яйца без зародиш за живот и свобода, които така и си умират неродени в яйцето на родовата инерция. Наблюдаваме ги със стотици около нас; десетки на ден ни плачат по интернет и по телефона: „да умрат ли - или да се освободят?”... Щом се колебаят, легитимират се: или нямат зародиш - искра Божия, монада, - или моментът им още не е дошъл, или не са страдали достатъчно, за да стигнат до радикални самоспасителни действия. 3.Именно поради това, още в началото на беседата „Моето иго” Учителят строго предупреждава, че излизане от яйцето преди точния миг е невъзможно и би означавало смърт. Пропагандите ни към такива души, на които още не е дошъл мигът да излязат от корема на майка си са равносилни на опит за убийство. Много бунтари и духовни „просветители” носят углавна отговорност пред Небето, ако са кандърдисали някого да излезе от утробата преждевременно или са го измъкнали оттам с идейно секцио, с астрални фатки или бойки приказки, преди още плодът да се е оформил. С предуреждението за ТОЧНИЯ МИГ, започва и АСТРОЛОГИЯТА в Учението на Учителя, в науката ЗА НОВИЯ ВИД ХРИСТОВ ЯРЕМ И ХРИСТОВО ИГО - ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ЗАТВОРА И БИТКАТА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ СЛЕД ТОВА.

4.Досега не сме срещали някой да се е сетил да прегледа символиката на 30-я градус от Водолея, в който би трябвало да е влязло Слънцето по прецесия през 1926 година, след като вярваме на Учителя, че именно тогава е началото на Епохата на Водолея. Астрономи и окултисти изчисляват други дати, те може да имат своите математически и езотерични основания, но ние стъпваме върху ТИЯ данни. Преди да погледнем към следващите нови измерения на ИГОТО ХРИСТОВО в тази епоха според беседата от 9 март, много любопитно е да видим какво казва Дейн Ръдиар за този градус в знаменитата си „Астрологическа мандала”. Попадението е смайващо, въпреки че той може да не е осъзнавал съвсем ясно, че изнася перфектно характеристиката на влизането на човечеството във Водолея, което става по прецесия обратно по зодиака:

„Фаза 330 (30° Водолей). Духовно братство с дълбок корен в много древна култура, в което индивидуалните умове се разтварят в сияйната светина на единното съзнание и се разкриват на човека, успешно минал през тази метаморфоза. Ключ: Способносттта на човека с отворен ум и дълбоко усещане за отвъдното да възвлезе в по-високи форми на съществуване.”

Това съвпада с прогнозите, че такава мутация на човечеството може да се е извършила вече в рамките на току-що отминалите десетилетия. Можем да съобразим, че ако приемем за меродавна поградусовата еклиптическа логика на прецесията, Слънцето би трябвало да е влязло в 30-ия градус на Водолея през 1926 година и да е излязло от него и влязло в 29-ия му градус във втората половина на 1997 г. Прецесионно, Слънцето се движи назад по еклиптиката със средна скорост 72.7 години за градус. Затова е интересно да видим в Сабианските символи и в тълкуването им от Дейн Ръдиар през какво „плуваме” от 1997 година насам и ще плуваме до 2070 г.:

„Фаза 329 (29° Водолей). Пеперуда, излюпваща се от пашкул.
Ключ: Пълно трансформирне на съзнанието чрез радикална промяна на досегашните житейски матрици и типове взаимоотношения. Именно тук става истинската метаморфоза и възлизането в по-висока сфера на съзнанието, съдиняването с Посветените”.

Не наблюдаваме ли пред очите си именно такава радикална и фундаментална трансформация на човечеството в периодите, за които става дума? Не очакваме ли не само духовна, но и ФИЗИЧЕСКА мутация на човека и природата в най-близките дететилетия, за която се говори още от древността?

5. Как би трябвало да изглежда „взаимното теглене на хомота” в ерата на Водолея? - Ето още няколко извадки от споменатата беседа „Моето иго”:

„Който е влѣзълъ въ тази епоха, казва: „Хвърлямъ вече остена, пущамъ воловетѣ си на свобода, завързвамъ със слугата си отношения на приятелство - и най-после влизамъ въ кухнята и започвамъ да готвя заедно съ жена си, тръгвамъ рамо до рамо съ нея въ живота!” – Който не прави това, значи още не става за новата епоха, предпочита да е в блажена дрямка в „яйцето”, в пашкула на леглото и юрганите – да лежи до обед и другите да му прислужват...

6. „Време е силнитѣ, голѣмитѣ, да се впрегнатъ на работа и да замѣстятъ малкитѣ и слабитѣ. Съвременнитѣ хора трѣбва да се освободятъ отъ двойното робство, въ което сѫ попаднали - физическо и духовно.”

7. „Който вземе Христовото иго, той придобива нужната свобода. Свободенъ е ТОЗИ, който е научилъ законитѣ на кротостьта и смирението.”

8. „Кротостьта е вѫтрешно състояние на душата, при което мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ отправени къмъ ЕДИНЪ центъръ, съ единствената цель ДА СЪГРАЖДАТЪ. Христовото иго е свързано съ закона на кротостьта. Който поема това иго, той изучава този законъ.”

9. „Какво правятъ нѣкои хора? - Срѣщатъ гѫсеници и започватъ да имъ проповѣдватъ какъ да хвърчатъ... - Опасно е гѫсеницата да хвърчи! Тя трѣбва да лази и да се храни съ листа. Не е дошло още времето ѝ да хвърчи и да се храни съ сладкия сокъ на цвѣтята. Единственото нѣщо, което може да се направи за гѫсеницата, е, като я видите на земята, да я поставите на листъ - да си гризе спокойно, отъ никого несмущавана. /От друга страна/, опасно е да учите пеперудата да лази. Тя трѣбва да се движи въ градина съ много цвѣтя, да смуче сладкия имъ сокъ и да се радва на божествения свѣтъ.”

10. „Нѣкой се заема съ много работи, но като не може самъ да ги свърши, прибѣгва до помощьта на външни хора. Този човѣкъ ЛАЗИ. Който не търси чужда помощь, той ХВЪРЧИ. — Защо?— Защото се уповава на Бога; и като хвърчи, той намира нужнитѣ сокове навсѣкѫде.”

11. „Дето и да носите иго — на врата, на гърба, въ утробата си, въ ума, въ сърдцето — носете го СЪ РАДОСТЬ, КРОТОСТЬ И СМИРЕНИЕ.”

12. „За да се създаде една мисъль, нуждни сѫ два елемента: висшиятъ манасъ и нисшиятъ манасъ. Двата елемента заедно образуватъ самата мисъль. И въ духовния свѣтъ, чувствата се образуватъ пакъ отъ два елемента: искане и желание.”

НЕКА СЕ СЕТИМ СЕГА КОИ СА ПРОПОВЕДНИЦИТЕ, които отвърлят нисшия манас, искането и желанието...

13. „Безъ кротость и смирение, лѣкуването на човѣка е невъзможно.”

14. „Игото ще се мѣсти /по различни начини вътре в нас и като проблеми отвън/, докато човѣкъ разбере смисъла на живота И СТАНЕ СЪВЪРШЕНЪ, Т.Е. КРОТЪКЪ И СМИРЕНЪ.”

15. НА ПОСЛЕДНО МЯСТО В БЕСЕДАТА, но не и по важност, виждаме още едно обяснение на въпроса, що е „иго” или „ярем” на Христа. В определен аспект, това е ХРИСТОВАТА СЪВЕСТ. Съвестта е добродетел и качество на безсмъртните същества, за разлика от адските. Съвестта е „товар” – не е нещо, което правим спонтанно и необмислено. Тя е набор от божествени правила какво да правим и какво да не правим, за да бъдат последствията благоприятни - за Делото на Бога, за доброто на околните и на собствената ни божествена душа. Тези правила може да са вътрешни – поддържаши кристалността на Христовата ни конструкция чрез иманентните ни принципи, които носим от Вечността и опита си през вековете; може да бъдат и външни - възприети от поученията на Учител, Слово Божие или по-напреднал от нас Посветен. В този смисъл, Христово „иго” е и самоконтролът, който си налага съзнателно човекът с разум, душа и дух, за да не разрушава къщичките на съществата, дадени им от Бога. Да не сече дървета, да не коси треви и цветя, да не краде и преработва природни суровини от недрата на земята – нейните органи, - да не убива и експлоатира животни нито директно, нито като клиент на животновъда; да не уврежда телата и душите на себеподобните си по никакъв начин, нито собственото си тяло и душа. При всички случаи, съществото с ХРИСТОВА монада носи търпеливо ТОВАР – съзнателен и благотворен товар по волята на Бога - за доброто на другите и за разцъфтяването на собствената си божествена душа.

Христовите „бремета” или товари биват най-различни – биха били 60 милиарда, ако душите на всички хора в божествената гравитация на планетата Земя бяха с Христова монада. Тайната е, че измежду тях има и хора с монада от ДРУГ ипостас на Бога или от самия Цялостен Бог: Затова мотивите и постъпките ни могат да бъдат съвсем различни, макар и еднакво верни и свещени в очите на Бога. Освен Христови монади, има и монади, родени от Отца; монади, родени от Светия Дух, от Вечния Дух, от Майката Божия, Универсалния Дух или Учителя – и т.н. Това са все Лица на Единния, Цялостния Бог, но мотивите и ролите им са различни. Можем да си представим това като „гребен” или като Слънцето, от което излизат безброй лъчи на всички страни. Ето защо, не можем да очакваме, че всички същества ще са с Христова монада и ще имат съответното мислене и поведение.  За размисъл, може да си припомним, че Учителят, дошъл в Блгария през XIX и XX век, обявява нови измерения на духовната и божествената конституция, на Пътя на Ученика, подредбата и имената на йерарихите, Лицата на Бога – и т.н. Колкото и да говори за Христа и Христовото Учение, въпреки че ги внедрява като скелет и гръбнак на Новото Учение, Той говори за появата на нови Органи и Методи от времето на Иисуса насам, за нова преподредба и субординация на Посвещенията, за нов вид инициации. Това го е предвидил сам Христос още преди 2000 години, като е казал, че когато дойде Духът, ще ни припомни всичко, на което ни е учил Иисус, и ще ни каже и нови неща.  Не бива да считаме, че Учителят Беинса Дуно неглижира Христовото Учение, разграничавайки днес душите йерархично на „старозаветни”, „новозаветни”, „праведни” и „ученици”; и изяснявайки, че те имат съответни съвсем нови чакри, центрове, точки, меридиани, висши тела и пр., в сравнение с „езичниците”, били те и Гурувци от Хималаите.  Католици, православни и евангелисти са скандализирани от „наглостта на Дънов” да обявява „новозаветните” хора за отминал етап. Това е, защото те стъпват изцяло върху канона на РЕДАКТИРАНИТЕ евангелия. Не приемат, че Той не идентифицира Новия Завет в този му вид с Христовото Учение и затова обяснява изкривяванията в живота на досегашните така наречени „християни”. Налага Му се да ревизира извращенията на църквата и да реставрира и допълня еволюционно Христовото Учение отпреди 2000 години, основавайки преди 1000 години движението, наречено „богомилство” (това са Праведните и до днес), и движението на Всемирното Бяло Братство от 1898 до 1944 г. в Бъгария и по-нататък, в което се ражда УЧЕНИКЪТ. Христовият Ученик е добил нови чакри, тела и центрове преди 1000 години под ръководството на ХРИСТОВИЯ ДУХ КАТО БОЯН МАГА; днес добива още по-нови, под ръководството на ХРИСТОВИЯ ДУХ И ДУХА БОЖИЙ ЧРЕЗ БЕИНСА ДУНО. Ето защо, еволюиралите души, знаещи, че Христовият Дух, както и сам Бог, еволюира и преструктурира спонтанно Учението Си на скокове през 1000 и 2000 години, не могат да не обърнат внимание на някои фундаментални особености на Пътя и методите му днес, различни от общоизвестното в езотеричния и християнския път през вековете. Не могат да не се замислят защо днес, за едни напреднали души от класовете на Учителя важи субординацията „Живот за Бога – живот за ближния – живот за себе си”; за други – „Живот за Бога - живот за себе си – живот за ближния”; за трети - „Живот за ближния - живот за Бога - живот за себе си” – и т.н. Важат и останалите вариации, пермутации и комбинации... НАЙ -ОБЩО КАЗВА, ЧЕ НЕ Е ВАЖНО ЧОВЕК В КАКЪВ РЕД ЩЕ СЛУЖИ – ВАЖНОТО Е ДА СЛУЖИ И ДА ПРОЯВЯВА ЛЮБОВТА. Но, ако някой иска за себе си „специализация”, трябва да знае, че ЗА УЧЕНИКА ОТ ОБЩИЯ КЛАС ВАЖИ ФУНДАМЕНТАЛНАТА ПАРАДИГМА: „Първо вие ще служите НА БОГА. Ако ви остане време, ще служите и на ближния си. Ако и при това положение ви остане време, може да служите и на себе си”. ОБАЧЕ ЗА УЧЕНИКА ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС ВАЖИ ДРУГА СУБОРДИНАЦИЯ: той служи на ближния на последно място, ако въобще има ближен – и то, пак само ако му остане време... Разбира ли някой това? Разбираме ли, че не сме виновни, ако сме ученици от Специалния клас в очите на Бога и оставим близките си? Не е ли същото, когато Христос е поискал от избрани души да оставят всичко и да Го последват буквално – да тръгнат с Него навсякъде даже и телесно, физически? ТОВА е то „Приставане на Христа” – ставаш Невеста на Божественото, и за теб не съществува повече никой друг. Там няма вече „близък и ближен” - има само Бог и Учителят; Рама, Кришна, Зороастър, Хермес, Буда, Христос. Така са възприели този принцип и отшелниците, и калугерите в манастирите, и самодейните брахмачари в света и до днес, но правилно ли са го разбрали и приложили? Едва на една по-висока степен – в класовете над Специалния – идват други видове подредби и йерархични съподчинения на целите и обектите, докато един ден стигнем до модела на Съвършения, Който си казва: „Сам с Бога! Странник съм в този свят – никой друг не познавам. Ако ми остане време – сам с всички. Ако пак остане време – сам със всеки, при когото ме изпраща Бог или когото Бог ми праща. И накрая - сам със себе си... ако ми остане време”.  Всички останали все още има да изпитваме вкусовете и теориите си, живеейки не собствения си живот и живота на душата си, а живота на някой друг. Разбирайки след много векове и хилядолетия, че това, всъщност, не е живот. Даже не е живот и за близките ни, понеже им услужваме да продължават агонията си, посвещавйки им и нашата собствена агония. Други, възприемайки се като „свободни” и по-напреднали, се самоназначават за тръби на Бога и Мъдростта или за функционери на Делото. Те смело загърбват близките си и Бога и започват дръзка самодейност. Тези, които вярват, че това е градеж, ги гледат благоговейно и се мъчат да им подражават. И да не им се бърка в джоба, те ги следват като хипнотизирани. Бог допуска това, понеже всяка душа трябва да добие личен опит за причини и последствия. Трети не служат на нищо и никого, а живеят само за себе си, не подозирайки, както останалите, че това също не е живот.  Бог търпеливо чака и трите категории скъсани да си припомнят, че единственият изход е да се върнат в първи клас и да седнат на последния чин. Да поемат „игото” на труда и смирението, необохдимо за да признаем, че има истински Бог и Учител - и Посветени, от които все още има какво да научим.

22.10.2016 г. 22,20 ч.

МЪРТВИТЕ-ЖИВИ И ЖИВИТЕ-МЪРТВИ 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:290 „Даже кокошката стои по-високо от онзи човек, който не е готов на никаква жертва – този човек е мъртъв!”

СМЕЛАТА КОКОШЦИЦА ЛИФИ не само даде живот на същество от друг вид и го отгледа с огромна любов, но даде и собствения си живот на гладната лисица, за да има тя млекце да нахрани дечицата си.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ, ЛЮБОВ: „Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта! Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – ТЕ са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: /.../ мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта! Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби... Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум“ не можели да любят!...”

22.10.2016 г.  22,59 ч.

 АБСОЛЮТЕН ЗАКОН 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:290 "Ако мислите само за себе си – как по-добре да наредите своя живот, - Бог няма да се грижи за вас.”

23.10.2016 г. 22,58 ч.

КАЗАНО ПО-ЯСНО ОТ МИЛИАРД МИЛИАРДА СЛЪНЦА НА СТЕПЕН ФАКТОРИАЛ! И след една такава Мисъл, дошла директно от Бога още преди 100 години, философчетата и лекторчетата все още подължават да хулят Любовта, Злото, Страстите и Желанията...

БЕИНСА ДУНО: 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:294 „Благодарете за злото, защото Бог го е турил на работа – да подтиква човека към дейност, да преработи инертната материя в него. Злото създава в човека противоречия, съмнения, за да се произведе в него търкане, което образува огън. Огънят стопява твърдите тела, прави ги активни. Когато две твърди тела се съприкосновяват, между тях става търкане и се произвежда огън. Радвайте се, когато се сблъскате с твърдата, инертна материя в себе си, за да се получи светлина и пламък! Какво представлява огънят и светлината в човека? - Огънят е резултат на неговите страсти и желания, а светлината – на неговите мисли. Без огън и светлина няма Живот. На огъня се топят мъчнотопимите метали, огънят изгаря нечистите неща и ги превръща в пепел; на светлината зреят плодовете, при светлината се придобиват знания. Който разбира нещата така, животът му се осмисля. Радвайте се и благодарете за всичко, което Любовта носи! Докато тя е с вас, вие сте блажени; напусне ли ви - и радостта ви напуска.”

23.10.2016 г.  09,58 ч.

 

ОМРАЗА И БЕЗРАЗЛИЧИЕ 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:290 „Ако не се самопожертваш, как би превърнал омразата в любов? Ще кажете, че мразите някого – щом го мразите, вие сте лед. Не остава нищо друго, освен да се пожертвате, т.е. да се подложите на огън, който ще превърне леда във вода, а водата – в пàра.”

НЕ САМО ОМРАЗАТА, НО И ЛЕДЕНОТО БЕЗРАЗЛИЧИЕ. Не всеки знае, че под самото дъно на ада е тартарът – много по-страшен от ада, там всичко е лед. Там са безразличните; но под тях, на самото дъно, са тия, които СЕ ПРАВЯТ на безразлични. Това е необходимо и благословено от Бога, само когато се прилага срещу напористи обсебители. Но, за съжаление, мнозина са нарочно безразлични към тия, които им изпраща Бог. Съответно, Той пък ще ги срещне със студени и безразлични към самите тях, за да видят какво е.

 

 

23.10.2016 г. 20,38 ч.

КОИ СА ИДЕЙНИТЕ ХОРА? 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:292 „Вложете в ума си мисълта, че вън от Любовта живот не съществува, вън от Любовта никаква църква не съществува, вън от Любовта никакви семейства, общества и народи не съществуват. Единствената „църква”, която може да обедини човечеството, това е Божията Любов - това е Любовта на самопожертването. В нея влизат всички идейни хора, т.е. хората на безкористието.”

 

23.10.2016 г. 22,28 ч.

 БЕИНСА ДУНО: 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:294 „В Любовта няма насилие, няма страх, няма огорчения. Страхливият не познава Любовта. /.../ Бог е Живот – ако живееш в Бога, смърт не съществува.”

24.10.2016 г.  09,20 ч.

ЗА КОИТО МАЙКАТА Е ВСИЧКО : : Беинса Дуно: 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:296 „Отец и Син - това са числата 1 и 3. Като извадите единицата от тройката, получавате числото 2 – Божията Любов, МАЙКАТА на нещата. Това наричат в християнството „Дух Свети” - т.е. вътрешната Сила в човека, която пречиства ума и сърцето.”

С ТОВА ДОПЪЛНЕНИЕ от същото това Слово, че Майката не е само вътрешната, но и външната НАЙ-МОЩНА сила в Битието и смисълът на всички смисли във Вселената. С тази разлика, че сатанистите в къщи, в политиката и икономиката я правят на парцал, когато е реална земна майчица посред хората, а луциферианите я правят на писана икона, на която само да се кланят. АБСОЛЮТНО МОГАТ, но не искат да изсипят рая пред нозете й НЕЗАБАВНО - с пълно природно изобилие, с обожание, любов и грижа от земята до небето; с безплатен дом в градина завинаги; с благоговение, преданост, защита и грижа до издъхване от щастие; с Ниагари „от пиле мляко” – до свободни разходки по Млечния път с божествата и хората, ЗА КОИТО МАЙКАТА Е ВСИЧКО.

24.10.2016 г.  07,13 ч.

КАК ДА НЕ ГО ОБИЧАШ С ВСИЧКИЯ СИ ДУХ, С ВСИЧКАТА СИ ДУША, С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ И С ЦЕЛИЯ СИ УМ И РАЗУМ! Даже и с любов, която стига до безумие. : : Беинса Дуно: 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:296 „Христос казва: „Вземете моето иго на себе си и се научете от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце - и ще намерите спокойствие на душите си.“ Мнозина мислят, че владеят света, че имат голяма власт, но като се намерят пред изпитания, ТОГАВА виждат докъде са достигнали, каква власт притежават и какво могат да направят с нея.”

http://simeonsimeonov-tenor.org/…/31_Zapovedta_na_Uchitelia…

24.10.2016 г. 13,33 ч.

МЪДРЕЦИ, ЛЕЧИТЕЛИ И МИРОТВОРЦИ : : Беинса Дуно: 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:299-300 „Като прилагате закона на самопожертването, ще разберете защо някои хора са лоши. Преди години в един кантон в Америка един бивол се разлудял толкова много, че никой не могъл да излезе срещу него – той бягал, ритал, изпоплашил всички хора. Най-после дошло едно момче, което можело да чете мислите на животните и да се разговаря с тях. То турило ръката си на главата на бивола, помилвало го няколко пъти и започнало да се разговаря с него: „Какво ти стана, че започна да лудееш?”– „В задния ми крак е влязло нещо, което ме мъчи страшно!” - Момчето веднага се навело, повдигнало задния крак на бивола и видяло, че вътре има забит голям, дебел трън. То извадило тръна, измило крака на бивола, превързало го и го оставило на спокойствие. Биволът престанал да лудува. Чувате да казват, че някой мъж или жена били „полудели”... – Не са полудели, но ТРЪН е влязъл в ума или сърцето им. Приближете се към тях, турете ръката си на главата и бързо изтеглете тръна навън. Щом извадите тръна, те ще дойдат в първото си състояние.”

24.10.2016 г.  06,45 ч.

ПЪТЯТ НА МЪДРЕЦИТЕ : : Беинса Дуно: 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:296 „Както ангелите слизат и се качват, така и дяволите слизат и се качват. Значи, и едните, и другите вършат Божията воля и се подчиняват на божествените закони. Няма сила в света, нито същество, което да не се подчинява на Бога! Разумният човек се ползва и от добрите, и от лошите духове – той знае закона за превръщането и го прилага.”

24.10.2016 г.  06,25 ч.

ТИЯ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ И ДО ДНЕС, ще се случват винаги : : БЕИНСА ДУНО: 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:295-296 „Преди години един американски мисионер пътувал из Америка да събира пари за благотворителни цели. Като събрал значителна сума, решил да се върне назад, за да предаде парите дето трябва. За да съкрати пътя си, той се качил на един кон и минал през една планинска местност. Като чул, че мисионерът носи голяма сума в себе си, един прочут разбойник се притаил в една гъста гора, отдето трябвало да мине мисионерът, с намерение да го убие и да вземе парите. Мисионерът наближил до мястото, дето бил скрит разбойникът, и почувствал някаква тежест в гърдите си, като че нещо го задушава. Той си обяснил това притеснение като лошо предчувствие и веднага слязъл от коня, помолил се на Бога и продължил спокойно пътя си. Едва изминал няколко метра, той видял в гората един човек, добре въоръжен, но спокойно го отминал. След няколко години, същият мисионер бил повикан да изповяда един умиращ. Последният го погледнал внимателно и после го запитал: „Познаваш ли ме?” – „Не те познавам.” – отговорил мисионерът.– „Аз пък те познавам и ще ти разкажа при какъв случай те срещнах. Това беше преди няколко години. Аз реших да те причакам в гората, когато ти носеше голяма сума пари в себе си. Исках да те убия и ограбя, но не се реших, защото заедно с теб яздеше на бял кон още един човек, добре въоръжен. Аз се разтреперих и не посмях да посегна върху теб.”

ЗА МНОЗИНА ТИЯ ПРИМЕРИ В СЛОВОТО звучат като измислени прийоми на проповедника, за да подсили идеята си, но за други такива случки са ежедневие. Виждаме ги и ги чуваме не само в разказите на очевидци, но и със собствените си очи и уши. Колкото и пъти да сме ги изнасяли подобни случки на различни места, включително и тук, не е излишно да си припомним поне две от тях.

Преди години, една приятелка била силно притеснена от новия шеф на вестника, който тя била създала - работила била само там, цялата ѝ душа била в него и мислела, че никога няма да смени работата си чак до пенсия. Човекът бил спуснат по партийна линия като парашутист от ЦК и нямал абсолютно нищо общо с граматиката и журналистиката. Изместил истинския й шеф, с когото били създали вестника – човек, който познавал „занаята” от „а” до „я” и бил един от асовете на словото в България, но наскоро пак бил сгазил лука с публикация, каквато Партията не прощава. Парашутистът започнал първия си работен ден с канене на по-младите й колежки на кафе в дома си. Като дошъл и нейният ред и тя му отказала, той свикал извънреден редакционен съвет в 2 ч. следобед събота, за да обясни на колегите й колко е некадърна С. и защо я уволнява. Тя се обажда на свой добър пиятел от младини и плаче - разказва му всичко и пита какво да прави. Имала е и друг път случки с него, и по-скоро с Нещо зад него, и затова му вярва. Приятелят й казва какви думи да си каже на път за редакцията и какво да сложи на масата (саксия с едно специално цвете, в което е изпратен ангел). И тя разправя по телефона, още в 4 ч. следобед на същия ден: „Чакаме го половин, един час, час и половина - новият не идва. Но стоим, кво да правим. Най-после идва някакъв непознат, представя се за шеф на шефа ни от ЦеКа и ни информира, че тоу-що били уволнили парашутиста и ни връщат стария шеф”. Друга приятека, пак от детинство – също от тия, които се обаждат само през десет години и само когато им се пече яйце. Нищо, милостив е Господ. Звъни по телефона, плаче и казва: „ТИ си виновен! Утре вече няма да бъда на този свят –познаваш ме. Ножът е не до кокала, а през кокала, та отатък. Обаждам ти се не за помощ, а за да наругая Източника ти – и тебе, в частност... Щото помощ в случая е невъзможна, даже от 100 Господовци като твоя. От мойта система излизане няма, освен с краката напред – друг случай няма, няма да има и до края на вечността. Казах ти да Го питаш преди години да работя ли при военните (едни особени военни...) – ти каза, че Той бил казал „да – и там трябва да има добри и честни хора” – и аз ти повярвах. Сега треперя като лист, пуша по сто цигари на ден и пия по двеста кафета, едно шише хапчета чака приветливо на прозореца. Хайде да Го видим сега твоя „Човек” кво ще каже! Двайсет години направих пътека до Генерала да ме пусне – и той, представи си, ме пуска. Чудо невиждано – помислих, че твоя Човек пак се е намесил. Да – ама не. Прекият ми началник, млад човек, моят професионален и интимен терорист, каза: „Само през трупа ми!” Отговорът по телефона беше, че след три дни репликата му ще има ефект. Попада под един автомобил – и т.н.

Подобни случки, повечето не толкова черни, ами много по-светли, са описани със „сините бувички” в 40 тома по 300 страници в интернет, а и в над 30 тома с много повече страници, издадени на хартия. В тях случките от тоя род са много повече – общо взето верни, въпреки злобата и намесата на редакторите. Сега една вярна приятелка изцежда шкартото от тях – лъжливото и привнесеното – и един ден ще публикуваме случките във вида, в който сме ги чували с ушите си автентично. Това – ако става дума за спомени на книга. Ако става дума за Космос и Школа, където тия неща стават ежедневно и особено еженощно на живо, има едно малко изискване. Да сме живели с хората или около хората, около които тия неща СТАВАТ, поне 25 години. Ако живеем около други, пак стават случки, но малко по-прозаични и малко повече боли. Всъщост, при първите често боли стотици пъти повече, понеже Водачът им е казал: „Който иска да си завърши еволюцията в този живот, трябва да е готов да му смъкна 100 кожи”. Но не е задължително. Имаме пълната свобода да вървим и по заобиколния път, където има лафки със стрелбища, захарен памук, въртележки, панаири. „”Лафки” с „ф”, защото там лафенето замества живота. Където има и пропасти, от които не се излиза. Излиза се, но доста по-трудно и от 100-те кожи.  Нека тия думи да не звучат надуто и отвисоко, тъй като се разкават от хора с възможно най-ниско самочувствие. „Първоосновата на Живота – липсата на самочувствие”.

24.10.2016 г.  08,37 ч.

 КОГАТО ПОЧНЕМ ДА ПРОГЛЕЖДАМЕ : : Беинса Дуно: 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:296 „Съвременният човек не е още напълно оформен, той не трябва да се заблуждава от временните си успехи. Един ден, когато очите му се отворят, той ще види, че всичко около него е живо – ТОГАВА той ще разбере защо съществуват омразата и Любовта, злото и Доброто, лъжата и Истината. ТОВА означава познаване на Бога и на Христа. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие в Мене, каквото попросите в Мое име, ще ви се даде“. Значи, ако разбирате разумното Слово, ако разбирате какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога, животът ви ще бъде благо както за вас, така и за вашите ближни.”

24.10.2016 г. 10,56 ч.

 „БЕЗ СТРАХ В ЛЮБОВТА БЕЗГРАНИЧНА!” : : Беинса Дуно: 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:296-297 "ЕДНО се иска от всички хора – да се свържат с ХРИСТА. Свържете ли се веднъж с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века - във вашите радости и скърби, в живота и смъртта. Той е Врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Христос е Живият хляб - носител на Живота. Христос е УЧИТЕЛЯТ, Който ни учи на божествените закони. Когато разбере правилно Христовото Учение, човек се чувства силен да изпълни задълженията си към Първата Причина, към своя ближен и към себе си.”

24.10.2016 г. 18,39 ч.

 

ДА МУ ДАДЕШ ПОНЕ ЧАША ВОДА... Беинса Дуно: 1917.02.18н вме СИЖ2.ЗС/ББ1996:300 "Какво правят повечето хора днес? - Те носят чук и гвоздеи в ръката си - и когото срещнат, забиват по един-два гвоздея в него. Защо забивате гвоздеи в ближните си? /.../ Не забивайте гвоздеи в тялото на своя ближен, не си създавайте излишни страдания! Не е лесно да турите човека на кръста, да заковете ума, сърцето, душата и духа му с гвоздеи и да искате след това той да живее – това е невъзможно. Вместо да забивате гвоздеи в човека - своя ближен, - вадете гвоздеите, които други са забивали. Видиш ли, че ближният ти лежи болен, помогни му. – „Ама той е голям грешник...“ – Това не е твоя работа, ти си длъжен да му помогнеш, да му дадеш поне чаша вода. Да помагате на ближните си – в ТОВА се заключава Учението на Христа, Който дойде на Земята и се пожертва за цялото човечество.”

Казва „ПОВЕЧЕТО хора”. За съжаление, грубостта наистина е нещо много разпространено – дори и в нагона за апострофиране. Има хиляди начини да се пролее вътрешна кръв от спуканите капиляри на ближния чрез пререкание, груба дума, лош поглед, много говорене, душевен студ. Не съобразяваме, че така простият човек си набавя енергия, ако му се впрегнем – ако успее да ни досади, огорчи или ядоса. По-дребните „пирончета” ни ги забиват ежедневно като се заяждат с нас – мнозина не могат да живеят, без да се заяждат. По-едрите са чрез назидания, поучения и наставления – „набиват” ни акъл, „просвещават” ни, без да сме го поискали. Подлостта и коварството забиват пирони дистанционно – чрез клевети и клюки. Големите гвоздеи с бойния чук стават чрез заповеди, изисквания, истерии, крясъци... Но това е обширна тема – да не задълбаваме сега в отрицателното. По-важно е да открием безбройните синоними на поднасянето на вода, полагането на балсам в раните, приласкаването на изтерзания и нещастния.

24.10.2016 г. 10,18 ч.

АРИЯ НА КЛЕВЕТАТА – към картината „Клеветата” от Ботичели : : Беинса Дуно: 23 декември 1931, беседа „Сила, живот, здраве”. „Под „дявол“ разбират клеветник, „шепотник” – ТОВА е неговата специалност. Той нашепва на човека различни неща, докато го накара да направи някаква грешка, и после отива при Господа да го клевети: ще представи грешката му по-голяма, отколкото е в действителност. Бог вижда какво прави дяволът, разбира намеренията му, но нищо не казва – само се усмихва... Във всеки човек може да се яви желание, като у дявола, да наклевети своя ближен. Това се дължи на слизането на духа в гъстата материя. Защо е така, не е важно. Това е една отровна област, в която не трябва да влизате. Занимавате ли се с дявола, има възможност да се отровите. Не трябва да се говори много за дявола. Говориш ли за него, и в тебе може да се яви желание да намериш някаква грешка в ближния си и да го наклеветиш.”

ДЕЯНИЯ, РИМЛЯНИ 3: 13.”Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят. Змийска отрова има под устните им. 14.Техните уста са пълни с клевета и жлъч

СОЛОМОНОВИ ПРИТЧИ 10: 17-22 . Който се въздържа от изобличаване, той си придава живот; който се престарава в мъмренето, заблуждава хората. Който мрази скришно, има лъжливи устни; който възгласява клевета, е безумен. В многословието грехът е неизбежен; който въздържа устните си, е разумен. Езикът на праведния е чисто сребро; сърцето на нечестивите е боклук. Устните на праведния хранят мнозина; безумните умират от липса на разум.

ПСАЛОМ 101: 2-7 Ще ходя с незлобиво сърце в дома си. Няма да надам ухо пред нищо подло. Мразя езика на изменниците - те няма да се прилепят до мен! Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене; нищо нечестиво не ще познавам! Който клевети скришно съседа си, НЕГО ще погубя; Който има горделиво око и надменно сърце, него не ще търпя! Очите ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с Мене. Който ходи непорочен в Пътя, ТОЙ ще ми бъде служител. Който постъпва коварно, няма да живее в дома Ми; който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите Ми!

НОВОПСАЛ-ОМ 101

1 Милост и гостоприемство ще проявим - на Тебе, Господи, посвещаваме живота си!

2 Ще бъдем непорочни – ще живеем за всички, и ще ходим с обичливи сърца из дома Ти.

3 Очите ни ще излъчват абсолютна честност - никога няма да изменим на тези, при които ни праща Бог и които Господ ни изпраща, като се затворим с някой себелюбец! Такъв няма да се прилепи до нас!

4 Сърце, развратено от мисъл за себе си, ще бъде отхвърлено от нас - такива нечестивци няма да признаваме;

5 Горделиви очи и надменни сърца няма да търпим. Който говори нещо лошо за някого, ще го отпишем за­дълго.

6 Очите ни ще се спират само на верните на Любовта и Свободата - и само с такива ще живеем. Който ходи непорочен в пътя на волята Божия, а не по волята на обикновени хора, само той ще ни бъде съжител.

7 Който постъпва коварно, странейки от сродните души и от лишените, няма да стъпи в дома ни! Който говори лъжи за Любовта, да не се мярка пред очите ни!

26.10.2016 г. 20,15 ч.

КОЕ Е НАШЕТО ИМÀНЕ - И ЗА КОГО ГО ПАЗИМ? 1917.02.25н спа СИЖ2.ЗС/ББ1996:312 „Бог не иска вашите имоти. Той не се нуждае от вашите къщи и пари. Под думата „имане" се разбира друго нещо. Само онзи може да раздаде "имането" си, който е готов да прояви доброто, което е вложено в него. ДОБРОТО в човека е неговото имане! Доброто е свързано със закона на любовта. Когато милосърдието и любовта действат в човека, той е готов вече да прояви доброто, да прави добри дела. Вън от милосърдието и любовта, доброто не съществува.”

ИМАМЕ МНОГО ПОЗНАТИ С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МИЛОСЪРДИЕ КЪМ КУЧЕТА, КОТКИ И ГЪЛЪБИ – и това е прекрасно. Но как стои въпросът с милосърдието към ХОРАТА, защото и хората имат нужда от ласка и внимание?


26.10.2016 г. 19,28 ч.

ПАСВАНЕТО 1917.02.25н спа СИЖ2.ЗС/ББ1996:310 „В отношенията си на взимане и даване, човек трябва да бъде абсолютно честен /... /. Ако получи една добра мисъл или едно добро желание, трябва да отговори със същото.”

АКО ОТКАЖЕМ или се направим на глухи, Бог ще ни го върне чрез някой друг, на който държим. Смисълът на живота е сглобяването на Пъзела. Ако ни е пратил допълнителната ни част, а ние се отдръпнем и не искаме да сме в пъзел, ще ни настигне мъката. Ако решим да се пробваме с някой, който има съвсем други очертания, всички опити за пасване ще завършват с изронване на ръбовете. Тогава ще дойде страданието. Който знае що е ПЪЛНО пасване, само той знае какво е Живот и Смисъл на Живота.

27.10.2016 г. 16,24 ч.

КАКВО Е, ВСЪЩНОСТ, ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕ? Какво значи „Един за всички и всички за един” - и защо Космическите Мускетари са минимум по трима? Който разбере и това, също се „изпарява” за един миг и няма защо повече да се преражда и да се връща в ада. Отново „тотално-фундаментална”, категорична формула на Словото, абсолютно ясна и точна като математическо уравнение до последната му цифра, знак и буква. За щастие, не е редактирана от стенографите и редакторите – сравнена е с Акаша.. Резюме: Който не живее сам с Бога и със всички, а се събира със смъртен, извършва "НАЙ-УЖАСНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ДУХОВНО ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕ", КОЕТО Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА СМЪРТТА. Затова ни моли Бог „Сине Мой, дай МИ сърцето си”; затова ГЛАВНАТА мечта на Бога от 200 милиона години насам е да бъде разбран и от някоя Своя Дъщеря. От това чудо зависи съществуването на цялата Вселена – на цялото Му великолепно и прекрасно Творение. Ето я тази формула: КНИГА „УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ”, ТЕКСТ „БРАТЯ В ЕДИНОМИСЛИЕ”:

 „Всеки, който напуща жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и всеки, който се ожени за напусната от мъж, прелюбодейства.“ - Какъв е смисълът на този стих? - В този стих се подразбира, че ВСЕКИ, КОЙТО НАПУЩА БОЖИЯТА ЛЮБОВ, НАПУЩА БОГА И ПРЕЛЮБОДЕЙСТВА. Жената е символ на Любовта. Затова ВСЕКИ, КОЙТО НАПУЩА БОГА И ЗАПОЧВА ДА ЖИВЕЕ С ТАЗИ ИЛИ ОНАЗИ ЖЕНА, С ТОЗИ ИЛИ ОНЗИ МЪЖ, ПРЕЛЮБОДЕЙСТВА. ТАКЪВ ЧОВЕК Е ИЗГУБЕН ВЕЧЕ! Най-ужасното престъпление е /ИМЕННО/ ТОВА духовно прелюбодеяние. Когато напуснем Любовта, т.е. великия принцип на живота, тогава, именно, смъртта иде. ТОВА е истинското прелюбодеяние! Като четем този стих, ние не разбираме в буквален смисъл отношенията на мъжа към жената, нито отношенията на жената към мъжа, нито отношенията само на мъжа или тия на жената отделно, нито пък отношенията на всички живи същества, но разбираме ОТНОШЕНИЯТА НИ КЪМ БОГА.”

ЕДНА ОТ НАЙ-КРУПНИТЕ ПОБЕДИ НА ТЪМНИТЕ СИЛИ, спомогнала те да останат и досега на Земята и в тази част на вселената, е внушението им, че верността към Бога се изчерпва с така наречената аскетическа самодостатъчност. Това роди монашеството, отшелничеството, повечето психически и соматически болести, остаряването, вампиризма, войните, природните бедствия, самоубийствата - и т.н. Изключили са принципа "взаимодостатъчност" на синовете и дъщерите на Бога, които в Безсмъртния Свят не се събират да живеят продължително по двойки, а се срещат само от време на време, като в по-големите периоди живеят сами и сами с всички. И - разбира се - по една от най-прекрасните формули на безсмъртието: "При когото БОГ ме прати; когото БОГ ми прати".

27.10.2016 г. 11,05 ч.

ЯДРЕНО ВЗРИВЯВАНЕ НА ДОСЕГАШНАТА НИ ПРЕДСТАВА ЗА „БЛИЖЕН” : : Беинса Дуно 1917.02.25н спа СИЖ2.ЗС/ББ1996:314 „Ближните на човека са неговите добри мисли и желания”.

ИМЕТО НА ИЛЮСТРАЦИЯТА: „НАШАТА ЕДИНСТВЕНА БЛИЖНА”. - Мечтата ни за Любов и Свобода.

ЧЕСТО НИ ПИТАТ: „Абе кажи ми най-после една мисъл на тоя Дънов, дето можела да съкрати еволюцията на човека с 25 хиляди години! Досега не ме впечатли нито една...” – Ами ЕТО една такава мисъл! Тя не е за 25 хиляди години, а за завършване на еволюцията МОМЕНТАЛНО. Просто се изпаряваш и изчезваш завинаги. И да останеш физически на земята, то е само за да помагаш. Но не по досегашните си представи за „ближен”, а според това определение ТУКА..

С ЕДИН ФУНДАМЕНТЛЕН КЛЮЧ: "Христос е Човекът на ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА Божия Любов". Не утре или след секунда, а сега, моментално, незабавно. Без този Ключ, тази мисъл за Истинския Ближен, ако я проумеем, наистина ще ни изпари от този свят мигновено и ще ни върне нови, но само за секунда. И пак ще се върнем в жалката форма на стадото - пак само роби на егоисти; пак нещастни, пак самотни - сами или между "близки"; - пак само психически мастурбисти: мистици, окултисти, поети, художници, умници, философи, проповедници, функционери, "бърза помощ", лектори, "тия с молитвите и формулите", обещавачи, отлагачи, мечтатели...

27.10.2016 г. 20,13 ч.

РАЗКОВНИЧЕ : : Беинсо Дуно: 1917.02.25н спа СИЖ2.ЗС/ББ1996:315 „Достатъчно е да държите добри мисли и чувства в ума и в сърцето си, за да разполагате с богатството на целия свят. И тогава НЯМА да бъдете сиромаси, но ще давате от себе си, както изворът непрестанно дава. Отворете съкровищницата на своя живот – душата си - и щедро давайте! Тя е пълна с блага и добри семена, които трябва да сеете на божествената нива."

27.10.2016 г.  00,02 ч.

 

ФУНДАМЕНТАЛЕН ЗАКОН 1917.02.25н спа СИЖ2.ЗС/ББ1996:312 „Човек може да люби само нежното, слабото, милото, което се нуждае от помощ. Силния можеш да почиташ и уважаваш, а слабия – да любиш.”

ТОВА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО ТВЪРДЕНИЕ, което иска сериозен анализ и психологическа интерпретация от гледна точка на вид психика, пол, „тръпка”, мотивация, еволюция и пр. Смъртните хора, които имат само физическо тяло, астрал и нисш ментал, са обусловени почти изцяло от природните инстинкти и нисшите социални съображения; и в двата случая - от мотива за удоволствие и мотива за оцеляване и „подреждане в живота”, за физическо размножаване. Затова самката търси силен и перспективен самец, който може да я обладае и защити. За нея тръпката и критерият за любов е именно това. Човешката самка, която има и нисше умствено тяло, прави същото, но с разчет - самецът трябва да е стабилен, обезпечен.  Има обаче едно божествено чувство от висшите светове – причинен, будически и атмически, - което се проявява още в животните, най-вече в топлокръвните: милосърдието към нещастния, безпомощния, слабия. Това е почти винаги майчинското чувство, дори към същества от друг вид и даже от „другата страна” - хищник към нехищник и обратно.  Елментарната самка няма тръпка към самец с проблеми или „нежна душа” – отвращава се от такива или е безразлична. Не я устройват нито астрално, нито социално. Именно затова почти никога не ражда деца с искра Божия, с монада. Децата й се интересуват от светски и адски ценности и имат само такива нагони.  Не че няма изключения, когато обожаването на по-силния е не само респект и възхищение, но и любов и това е дадено от Бога; но доминантата на Словото е любовта като милосърдие – неживотинската, ненагонната, безкористната божествена любов. Тя абсолютно не се интересува доколко партньорът е „расов”, доколко е привлекателен, доколко е престижен, „обезпечен”. Героите в световната литература, които изтъква Учителят като носители на божествената любов и представители на Шестата Раса са от типа на безкористните наивници на Толстой и Достоевски, на младия пастор от романа на Бернард Келер „Глупец”, който се оженва за момиче в инвалидна количка.

 

27.10.2016 г. 10,04 ч.

 В ЗАЩИТА НА ШАНСОВИТЕ СЛУЧАИ ОТ БОГА И КАТО НОВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ОБРАТНОТО, същата беседа от Учителя Беинса Дуно „Спасението” продължава така: 1917.02.25н спа СИЖ2.ЗС/ББ1996:313 „Радвайте се, ако попаднете в ръцете на силен, но благороден и добър човек. Той ще ви помага и повдига. Тежкò на онзи, който попадне в ръцете на груб, неблагороден и жесток човек. Той е подобен на октопод: забива смукалата си в слабия, изсмуква соковете му и го изхвърля навън. Така постъпват и някои религиозни и светски хора. Като намерят някой слаб, добър човек, забиват смукалата си в него, обърнат кесията му и после го напущат, като казват: „Обърнахме го към Господа”, или „Въведохме го в живота, дадохме му знания”... - Това не е никакво обръщане към Бога; това не е никаква наука! Той няма да помисли втори път за вашия Бог, нито за вашето знание. Ако искате да помогнете на човека, никога не обръщайте кесията му; никога не „обръщайте” неговото сърце и ум към Бога /манипулативно/. Оставете го той САМ да потърси Бога и да се обърне към Него.”

27.10.2016 г. 19,34 ч.

 

ОЩЕ ЕДНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ, ЧЕ ИСТИНСКИТЕ НИ БЛИЖНИ СА ВЪТРЕ В НАС. : : Беинса Дуно: 1917.02.25н спа СИЖ2.ЗС/ББ1996:314-315 „Ставате сутрин весели, разположени, доволни от живота. Коя е причината за разположението ви? - Това се дължи на ближните ви, които живеят ВЪВ ВАС. Следователно, ако искате да поддържате разположението си, трябва да обичате БЛИЖНИТЕ СИ /вътре във вас/. Благородното, светлото, което носите в ума и в сърцето си, представляват за вас велик свят – вашето /истинско/ щастие. Ако търсите Христа, ще Го намерите ВЪВ ВАШИТЕ ДОБРИ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ЖЕЛАНИЯ. Именно те са истинските връзки на вашия живот. От тях можете да оплетете въжето, по което да стигнете до небето.”

Silentium! Ф.И. Тютчев 1830 г.

превод Йордан Ковачев

 

 

27.10.2016 г. 21,24 ч.

 

САМИ СМЕ СИ ВИНОВНИ : : Беинса Дуно: 1917.02.25н спа СИЖ2.ЗС/ББ1996:316 „Нещастието на човека не се дължи на липсата на блага, но на това, че той СПИРА добрите мисли и чувства в себе си, НЕ ГИ проявява навън. С други думи казано, той не дава възможност на Бога в себе си да се прояви. Бог тихо ви нашепва: „Направѝ едно добро дело!” – „Не искам!...” – Оставѝ тогава АЗ да го направя...” – „Не позволявам...”  Може ли при това положение да бъдете щастливи и да намерите Бога? Къде е Господ? – Във вас! Отворете сърцето си - и Той ще се прояви. Като не съзнава богатствата и благата, които носи в себе си, човек плаче, страда, обезсърчава се. Именно това подразбира българската пословица „Вода гази, жаден ходи."

Слагам допълнително тука нещо на тази тема, без никакви претенции за красота и поезия:

ФИЗИКА НА ИНАТА  (още една сага за България)

Пръсни бе дъжд! - Не завалява... Цъфни бе, цвѐтенце! - не ще... Души от лед, души от плява -  не мръдва атом въобще.

Пчела и цвете, а не мърдат... Магаре бронзово на мост... Не мръдва, мамката му твърда, дори и БОГ да беше лост!

Гърди и въздух - а не дишат. По всички линии - банкрут. Във зверската духовна киша е ВЛАЖЕН божият барут!

Все някой някого обича, а този някой - някой друг. И всеки сам си шиба бича, и стърже се на подъл струг.

А яко стърже - твърдо стиска една икона, смъртно блед,  но Господ твърдо му се киска и пуска в пазвата му лед.

Защо е тъй, всемирни Боже? Все брони, брони - нит до нит? А можело е, твърдо може искра да гръмне динамит!

А можело е, твърдо може! До нас вселени - водопад. Във Нил нагазили сме, Боже, а жадни мреме от инат.

А можело е, твърдо може да влезем с някой в някой миг - и цялата вселена, Боже, да гръмнем със сияен вик!

Така на 100 милиарда века се ражда някой, проумял,

защо е Бог създал човека:

да бъде извор - или вал?

Във вала всичко се разбива - не е приют, не е балсам. Той никога щастлив не бива, оцвъкан, мъртъв, скръбен, сам.

Та има крушката опашка - сърцето плувне ли в лойта, ще има кой да го залашка, по тенис-корта на скръбта.

1.VІІІ.2014 г. 08:23:56 ч.

Е, може и още нещо, макар и да съм го слагал някога във Фейса:

26-29.08.2011 Китен; влака Бургас-София Пети вариант

НЕЗЕМНИ ДУШИ (божествените мекотели)

Прегърнати в морето, трима прозирно-голи се въртим... Край нас и други наши има от милия кристален тим.

Духът ни пак ще се изхлузи из непрогледната тъма и ние - хората-медузи - ще се отправим към Дома.

Виж нежнорозовата тройка - прозрачен мъж и две жени - как в тях насам-натам се ройка плеяда звездни светлини!...

И сини има. Но над кръста се гъне дева-малеби, обмилвана от 20 пръста с омайни спектри и съдби...

Надолу сме ефирно слети в подвижен корен къдроног, а цветната ни манта свети и ни въздига на възбог.

Край нас удавници потъват по двойки, вкопчени до кръв - сиамска плът, сиамска съвест, захапала морална стръв.

Те жертви са на остри вери и остри реплики-пили, където, зад желзни двери, до смърт животът ги боли.

Изтегляй се, изящно племе, от плиткоумни плитчини! За тебе най-голям проблем е членестоног да те вини.

Ту се въргаляме, раздрани по неговия умствен бряг; ту биволи, бизони, врани в пихтията ни слагат крак.

А нейде дъжд от мекотели по мощен вълнолом плющи... О, как под вихри оскотели копнееш да издъхнеш ти!

От всеки грам такава жажда струи всемир безкрайно фин и всяка пръска там поражда един ефирен серафим.

Той мигли смаяно отваря, учуден, че е жив и свеж, но в миг отново се разтваря в душите, луди от копнеж!

Понякога палачът вкарва в аквариум душа-корал, и мозъкът му - дребна ларва - я трови с кофи от морал...

О, прелестни плувци свободни! О, век на мировата скръб! И детско пръстче да ви бодне,сам Бог надига гневен гръб.

Коравият плътта си пази. Но чистите измиват с кръв греха на папи и папази да бъдеш прав, да бъдеш пръв.

Стой, гнидичке! Недей! Не бива! В плът Божия недей дълба! Души-коприни ги убива дори и шепот от стрелба.

Тях люлят ги вълни, течения, но викне ли им някой "спри!", умират смъртно отегчени, додето преброиш до три.

О ти, медузичке пияна, язди прозирния си блян - добивай мàсло в Океана, от морска лудост разлюлян.

Люлей безсъвестно и сънно плътта си в страшен толеранс между Духа и мрак без дъно, без нито атом земен шанс!

ЛЕЛЕЕЕ! В ЕДНА СТАРА ПАПКА ОТКРИВАМ ОЩЕ ТАКИВА НЕЧИТАВИ ИЗНЕВИДЕЛИЦИ:

РАЗНИЩВАНЕ (как от нищото може да стане нещо)

Гърмят съединенията къси, а в дългите тълпата се тълпи. Дай, Господи, да бъдем земетръси, а тинята - при тиня нека спи!

Разумният е ледно пепелище, а влюбеният - волтова дъга. О, кой ще ни разтърси и разнищи - не утре, ами тука и сега?!

Олива се от ум лицето вещо и вещицата спи до мъртъв плъх, но само чучулигата е нещо, понеже се изпява до издъх.

13.04.2013, Пловдив

Животът и ние (кратко и ясно)

Бог казва: "Може!" Ти викаш: "Ъкъ". Добре - под ножа! Дал Бог ти мъка!

Не! - Бог ти казва. Ма ние - "Хайде..." И после - язва, ум да ти зайде!...

Бог - на тепсия, а ти - злояда... Тогаз - просия! Поискаш - ядец!

- Кръшнѝ, не бой се!... - Сакън бе! - викваш. Додето почнеш да се опикваш..

- Хвани гората! Но ти - до прага... Виж си сурата. и телесата, драга...

Могло, могло е! Но ти - говедо...- Сърцето зло е и кривогледо.

От 100 левенти, избираш пòра - ментета, менти, смрадта, топора.

Врещи душата, квичи сърцето: умът - пашата - за нож се сети!

Убивай тръпки! Трепи мераци! -  Илачи, пъпки. Сланини, раци.

Дошъл ти Царят! Пъдарят - "Няма!..."  Гориш. Изгаряш. Опело. Яма. 10.06.2013 г. 08:18:29 ч.

Мушице! (протестантско)

Ако се биеш в стъклописа дори на най-набожна черква, та даже Бог да се стъписа, Той после бърже те зачерква.

Недей се хвърля по стъклата на ледни, горди катедрали - не знаеш тяхната отплата и колко кожи са одрали.

Безбройни жертви на расàта лежат по мъртвите первази. Те търсили са небесата, но попът небесата мрази.

Сърцата ни до смърт боли ги от мъртви свещи безпощадни - души, мушици, чучулиги се хвърлят там, додето паднат.

А ти, прозорецо наемен, строшѝ си вярата двурога - да може Божието племе да хвръкне на възбог към Бога!

13.07.2013

ВСИЧКИ РЕЛИГИИ В 4 РЕДА:

Имаш нещо за едни, а за други нямаш.  Бог не се церемони - ще те бутне в яма!

22.8.2014 г.

ВЪПРОС НА ВКУС

Денонощният тътен на Бога е от сливане на светове. Ала някой си казва "Не мога - мене крави десерт ме зове!...

Аз доволна съм, Господи, сита -  имам пита под моя си храст, дето бръмкат в екстаз и мухите, от дима й дошли до несвяст...

Тишината бездънна на Бога е от сливане на светове. Бог те вика.  Ти казваш: "Не мога, мене прясно лайно ме зове"...

Тест за монада или теория на святостта:

Тъй, както Бог се влива в Бога, когато ручей влиза в друг, или във дивна изнемога припадаш до несвой съпруг,

тъй лумват всичките вселени в мига на Бога всеки път, щом някъде така са слени две същности във дух и плът.

Там ум и разум се взривяват и си отиват без следа - но Бог отново се явява във святостта на всяко "да".

16.12.2014 г. 13:16:19

Перпетум морТбиле или Колелото на Самсара

Да е можело, Боже, да МОЖЕ, но за хиляден път да Те спрат; да предлагаш безброй пъти, Боже, да не рухнат, да не умрат;

да не Те замразяват в гръдта си зарад майка, баща или мъж; да не Те удушàт в съвестта си през живота си даже веднъж -

Е това, е това не разбирам! - Все край смъртни във кръг се въртят; все при смъртни се вечер прибират, на които дебел е вратът...

27.12.2014 г. 02:28:34 ч.

ЕТИОЛОГИЯ, ЕПИКРИЗА И ЛЕТАЛЕН АКТ

Заспали Ревността и Грозотата, след тях и дъщеря им - Старостта. Замалко си затворили устата, но сръчкала ги баба им - Смъртта.

Снабдила ги с очи като олово, и с пушеци за верските стада: сърцата да не пускат нищо ново, душата да не иска свобода.

При цветето пчела да не припарва, земята да не ще и капка дъжд, и ум като на мъртва ларва, жена да кара да заспи без мъж...

30-31.ХІІ.2014

ПРЕВОД НА КУПЛЕТ ОТ ЕВТУШЕНКО

Колко много светици си стрил ти, под ботуша си - крехки разпятия! Но не са ли жените СЕСТРИТЕ ти - нещо много по-свидно от братя?!

превод: 11.01.2015, 8:18, с.Дълбоки

ВЪПРОС И ОТГОВОР

1.ЗОВ ОТ ТЪЖНА ПРИЯТЕЛКА

Получен на 24.02.2015 17:41

ПРЕВЪРНАХ СЕ ВЪВ ПРОСЯК НА ЛЮБОВ; КРАКАТА МИ ПРОПУКАНИ С МАЗОЛИ СА - ТЪЙ ДЪЛГ ПЪТ ВЪРВЯХ! РЪЦЕ ПРОТЯГАХ, МИЛОСТИНЯ ТЪРСЕХ АЗ! КАМШИЦИТЕ ПЛЮЩЯХА ВЪРХУ ТЯХ - ЛЪЖЛИВИ ДУМИ ОТ УСТИ ЧОВЕШКИ, ОЧИ, ДАРЯВАЩИ СВЕТКАВИЦИ, А НЕ ЗВЕЗДИ... УХАННИ, РОЗИТЕ СКЪРБЯХА, ПРЕВРЪЩАХА СЕ В ТРЪНЕН, ДИВ ВЕНЕЦ... И ПАДАМ, КОЛЕНИЧИЛА ПРЕД БОГ С ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ЗОВ:  О, БОЖЕ МИЛОСТИВИ,  КОГА ЩЕ НИ ДАРИШ ЛЮБОВ?!

(предадено с малки промени)

2.ОТГОВОР ОТ ПРИЯТЕЛ НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН:

Драмата на вторачените или ДЕБИТЪТ НА СЪРЦЕТО

Да просим жар от леден идол, измислен от самите от нас, а не подпалени да идем, да сгреем ДРУГ във злия мраз -

не значи ли, че сме виячки,  чакални ледни в нощен час?  На себе си - "добри" палачи и на харесващите НАС?

А Бог е хитър, много хитър... Той пробва наш'то потекло:  дали не сме като мухите - самоубийци във стъкло?...

Той сто прозорци е запазил отворени край наш'та цел, ала претрупан е перваза - за муши трупове парцел...

Той опва ни със милиарди, безброй пътеки всеки ден, но ние в мрежата си вардим да кацне някой заблудèн...

О, ако БОГ ни е Бащата, ще бъдем ли такъв абсурд: да сме циклони във блатата и Нил, прокаран през масур?...

25.ІІ.2015

Отговор във Фейсбука под тъжен въпрос на Живко Стоилов:

Братко, НЯМА Страшен съд - страшен съд ни е вкусът. Всеки сам си се насажда на снежинка или сажда. Но снежинката не топли - а докарва нови вопли щом си кътаме една, във студена планина.

Само снежната постеля ражда плододайна челяд!

17:06 ч. 23.4.2015 г.

В отговор на въпрос във фейсбука относно една сихосбирка:

"Почти няма човек, който да не е чувал израза: "Колко ангела могат да застанат на върха на игла?" Но откакто се сблъскахме с Димитър Никифоров, ние си задаваме въпроса: „Колко бодли  може да събере едно човешко сърце?”

Тръните сме НИЕ!

Да, СЪРЦЕТО Е БОГ. То ПРИЕМА бодли. И в главата Му тръни тогава забиха. Зверове без душа - римска смет!... Но дали ние също не мъчим до днеска Жениха?

О, палачи, палачи сме! - ВСИЧКИТЕ НИЕ!  Пак жестоко Го блъскаме всяка минута със главите си дървени - тежки гемии - и с тарани мисловни - дивашки канута!

Всеки прост гемиджия кого ли не качва: от везир и палач - до касапин и роб... Във клиента си всеки до смърт се вторачва - и му прави хатър до припадък, до гроб.

28.4.2015 г. 15:32:03 ч.

СЪВСЕМ МАЛКО "СРЕСАХ" ЕДИН ПРЕВОД НА ЛЮБИМА ПЕСЕН ОТ ВИСОЦКИ:

Владимир Висоцки НЕ ОБИЧАМ

Не искам да ме гази слонски валяк -  не ми омръзва да съм жив… И мразя се, щом стана жалък -  да пея, без да съм щастлив. Аз хладния цинизъм не обичам,  а хрътките презирам въобще -  през рамото ми някой да наднича,  и пощата ми червей да чете. Аз мразя мижетурки полусмели,  полунеща да шепнат с полуглас.  Не искам гнидата във гръб да стреля;  и в упор да е – пак съм бесен аз! Не ща със клюки да ме калят,  и с подозрението зло;  Не искам змийски да ме галят,  да стържат с вилица стъкло… Дрънчи ухилената тиква -  тя плаче само за ритник... Честта отдавна е реликва -  днес ценно е да си сплетник. Аз мразя счупени крила да виждам,  изпитвам жал, но само към Христа! Насилието силно ненавиждам,  но не е свет и слабостта. Презирам се, когато се изнизвам,  щом бият някой без вина;  и щом мълча, когато изрод изхрачва в някой своята злина. Аз мразя и манежи, и арени -  командвани от някой зъл простак.  Дори след най-„великите” промени,  не се подлагам, братче - няма как!

Основен превод от руски: Румен Леонидов

https://www.youtube.com/watch?v=ppMAMBgNTUA

 

 

28.10.2016 г. 17,28 ч.

 

КОИ СА, ВСЪЩНОСТ, БАЩА НИ И МАЙКА НИ? : : Беинса Дуно: 1917.02.25н спа СИЖ2.ЗС/ББ1996:319 „Мома и момък, които почитат майка си и баща си, и БОГ ги обича и благославя. Който иска любовта на ближния си, трябва да почита майка си и баща си. /... / ПОЧИТАЙТЕ ДУШАТА И ДУХА СИ, ПОЧИТАЙТЕ ДУШАТА И ДУХА НА БЛИЖНИЯ СИ, за да бъдете любими чада на Бога! Когото Бог обича, и хората го обичат. Който не почита баща си и майка си, той е нещастен човек. Който не люби ближния си, също е нещастен. Той е грешен човек, осъден на страдания. ТОВА е искал да каже Христос в стиха: „Ако искаш да бъдеш, съвършен почитай баща си и майка си, Т.Е. ДУХА И ДУШАТА СИ; люби ближния си като себе си; раздай имането си - и дойди, та Ме последвай."

 

ПРАВИЛНО ЛИ ЧУХМЕ КОЕ Е ИСТИНСКОТО ИМÀНЕ НА ЧОВЕКА? И че човешкото се РАЗДАВА, а божественото се ОТДАВА? Но и в двата случая пак има още един въпрос: КОМУ, кой е ближният ни? И още един: какво значи да се последва Христос? Като всеки остава там, където е бил досега?

28.10.2016 г. 21,30 ч.

 

ПЪЛНА СВОБОДА! : : Беинса Дуно 1917.02.25н спа СИЖ2.ЗС/ББ1996:322 "Не насилвайте човека да прави това, което душата му не желае. Не насилвайте и своята душа. Бъдете верни на своята душа и своя дух."

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1813856345537618/

29.10.2016 г. 17,13 ч.

ИМА СЪЩЕСТВА, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ОГРАНИЧАТ ЛЮБОВТА

„Често турят под кокошката да мъти яйца на патки, пуйки и кокоши - смесени. И като се излюпят пилетата, кокошката ще води този народ. /.../ Тя не знае защо ги е измътила. Но тя не е виновата. Няма никой виноват. Българинът обича да прави такива опити. И много хубаво, че ги прави! Тази кокошка, макар че не са нейни тези деца, пак ги обича - ИМА съзнание кокошката! (29 ноември 1939,” Божествената топлина”)

„Обѝкнете” някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя“. Също така и като обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Вие не схващате, че ще се дойде до противоречие. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го огранича, да го взема за себе си. И той иска същото да направи. Тогаз какво се постига? - Започва една борба. ЕТО от какво произтича борбата в любовта: ти обичаш някого и искаш да го обсебиш; друг някой те обикне – но ти нищо не знаеш – и той иска да те обсеби! А някой друг пък иска него да обсеби. И нареди се цяла верига – така се явяват противоречия: След като обикнеш някой човек, остави го свободен! За да избегнете противоречията на този, когото обичаш, дай му свобода! /.../ Не ограничавай Любовта в себе си, за да не дадеш възможност на злото да те направи нещастен. /.../ Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. /.../ Доброто е това, което не ограничава Любовта! А пък злото е това, което ограничава Любовта. /.../ не ограничавай и себе си в Любовта! Вие се ограничавате в себе си. Казвате: „Кого да любя и кого да не любя?“ Щом казваш така, ти създаваш злото в себе си. Не туряй никаква преграда на своята Любов! Това е Божественото в тебе! /.../ Не ограничавайте Божията Любов в себе си. Дайте свободен ход на Любовта. За Любовта имайте винаги едно свещено правило: Да нямате никакво ограничение в Любовта. На това, което дава подтик на вашата мисъл, на това, което постоянно дава подтик на вашата свобода, не туряйте ограничения! Това е Божествената Любов! Не туряйте ограничения. Като турите ограничение, ще дойдат скърби, страдания, от които човек много мъчно може да се освободи.” (14 февруари 1934, „Не я ограничавай!”)

 29.10.2016 г. 19,21 ч.

„КОЙТО НЕ ОЦЕНЯВА ДОБРОТО, ЩЕ БЪДЕ ТЪПКАН ОТ ЗЛОТО”

ВЪВ ВРЪЗКА С ТАЗИ ПОГОВОРКА, наистина е желателно да си помислим НИЕ ОТ КОИ СМЕ - непременно ли сме от хората с будна душа, с пълноценна „сол”? Това казва и беседата:

1917.03.25н сол СИЖ2.ЗС/ББ1996:329 „Изкуството е сега да разберете у кого е грешката – те ли нямат сол, или вие?”

Казва го Учителят, понеже констатира, че все още въздишаме, а това става поради опитите ни да очакваме нещо от непълноценни хора и от липсата на опити да се обединим с живи, добри, топли хора. Като грешим така и по двата начина, Бог ни изпраща хора и обстоятелства, които да ни „тъпчат”, за да възвърнем „солта” си – доказателсвото за наличие на душа. А това са АКТИВНИТЕ действия за раздаване и обмяна на „изобилен и пълен живот” - там, където това ще бъде прието и оценено. Ако не, и андроидите са частички от Бога, понеже няма нищо извън Него, но те няма да ни погалят – ще ни тъпчат по всички правила. Но в този случай пак трябва да сме благодарни. Това казва и беседата:

„Щом нямаш „сол”, кажи: „Трябва да ме потъпчат...“. Всички хора са частички от Бога, от Неговия велик организъм; и като тъй, безразлично е кой ви тъпче. Не забравяйте, че това е от Бога – във всички случаи БОЖЕСТВЕНИ ръце или крака ви тъпчат. Това е хиляди пъти по-приятно, отколкото да ви тъпче някоя мечка...” " Всеки, който няма "сол", ще попадне в ноктите на тигъра."

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1813809465542306/

29.10.2016 г. 16,08 ч.

НАЛИЧИЕТО НА ДУХ : : ВИСШЕ ИЗКУСТВО В ЩАСТИЕТО : : Беинса Дуно: 1917.03.25н сол СИЖ2.ЗС/ББ1996:328 „Всеки може да бъде щастлив, но трябва да придобиете изкуството ДА ЗАДЪРЖИТЕ това щастие, а не само да го придобиете.”

АКО НЯКОИ СЕ ОТКАЗВА ОЩЕ ПОД ПЪРВОТО СТЪПАЛО, значи това не е майка му и това не са му братчетата и сестричетата.

 

АКО СТАВА ДУМА ЗА ЩАСТИЕ С ХОРА – лично, професионално или друго, ПРИДОБИВАНЕТО му е по-лесно за артистичните личности, които знаят каква роля да играят В НАЧАЛОТО, за да се харесат. Обаче влязат ли в сериозни и продължителни агрегации, те не могат да продължават играта твърде дълго - лустрто пада и истината лъсва. ТОЧНО ТУК СТОИ ВЪПРОСЪТ КАК ТАКИВА ХОРА ДА ЗАДЪРЖÀТ ЩАСТИЕТО СИ. Пак опираме до проблема за ЕВОСПОСОБНОСТТА – способността да променяме СЕБЕ СИ съзнателно към по-добро. Тук са необходими не само познания и воля, но и ИСТИНСКА любов към делото и партньорите. Инак остава в сила поговорката за сврачетата. Разиграват все едни и същи драми, защото изхождат само от себе си и нямат понятие за истината и желанията на другия. Колкото и да смѐнят партньорите си, все другите им са виновни. Именно затова е казано някога в една мъдра книга: „ЛЮБОВТА НЕ ДИРИ СВОЕТО СИ; ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА”. Ако става дума за щастие областта, в която човек работи сам, пак е необходима силна воля и упоритост, отстраняване на изкушенията, голяма любов към призванието и постоянно възвръщане към избраната цел.

29.10.2016 г. 18,31 ч.

 

ДЕЙСТВИТЕЛНИ И НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ ХОРА : : Беинса Дуно: 1917.03.25н сол СИЖ2.ЗС/ББ1996:329 "Има хора, които са реални-недействителни, защото имат тяло, а нямат „сол”. Ако нямате „сол”, не можете да разберете какво нещо е божествената виделина, божествената доброта и любов.”

 

И НАИСТИНА, всеки ден срещаме хора, които не се интересуват от божествената виделина, не оценяват божествената доброта и божествената любов и не са способни да ги изпитат и изявят. В случая „сол” е наличието на душа. Който знае за съществуването на хора без душа или със спяща душа, не би тябвало да се озадачава и страда чак толкова много от тяхното поведение – те не са виновни. По-важното е да се запитаме НИЕ от кои сме и имаме ли тия три импулса и добродетели. И ако ги имаме - защо очакваме нещо от такива хора, а не търсим себеподобни, не живеем със себеподобни и затова сме нещастни?

 

 

30.10.2016 г. 11,01 ч.

ЗА БЯЛОТО И ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО И ЗА ВАЖНАТА РОЛЯ НА ЧЕРНОТО.

ИЛЮСТРАЦИЯ: ДИПТИХ ОТ АННАЕЛ - АНЕЛИЯ ПАВЛОВА

ИЗВАДКИТЕ ОТ БЕСЕДИТЕ ПО-ДОЛУ ПАК СА ПОВЕЧЕ ПО ОБЕМ, защото в България се е явила една човешка душа, която е закопняла за братски живот повече от всичко. А когато човек иска нещо, ТОЙ ГО ПРАВИ. Тази човешка и ангелска душа може би познава закона, че ако нещо не е победило ПРИ НАЛИЧНИТЕ условия, дори и да сме в ада, то няма да победи нито в рая, нито даже в Царството Божие. И – въпреки това – тя е готова да направи още един опит!

НАСТОЯЩОТО ТЕЧЕНИЕ НА МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО във фейсбука играе и ролята на ежедневен НАРЯД. Най-важни са нарядите, които се съставят централно и затова обединяват най-много души. Но и всеки друг няряд е ценен, понеже събира и подготвя душите, които биха искали един ден да живеят заедно не само на небето, но и на земята. Както казва Бог Кришна, т.е. пак Учителят, след като една душа си замине от този свят тя отива при авторитета, когото е почитала най-много от всички, докато е била на земята. Който е обичал и харесвал БОГА – Най-Големия Авторитет, - той се възвръща завинаги в НЕГО. Ето защо четенето и изучаването на Бога в оригинал – на Неговото Съвършено Слово – дава най-голяма надежда да се върнем именно в Него, а не при някой гуру, пророк, апостол, светия, гений, лектор или писател на мъдри книги. ОБАЧЕ УЧЕНИЧЕСТВОТО, БРАТСТВОТО И ШКОЛАТА – ЯТАТА ОТ СРОДНИ ДУШИ, които се харесват и обичат и затова един ден ще бъдат заедно – могат да се обединяват още на земята, ако в един и същ ден четат едни и същи текстове от един и същ източник. Когато е оригинална беседа от Учителя – най-добре; когато има уговорка да е в един и същ час и минута – още по-добре. Когато е Наряд, съставен от ученик – пак е добре: сродните души от дадено Божие стадо така ще се съберат по душевно сродство и симпатия. Около Бога има безброй Негови Стада и Кошари, Той не ги обединява веднага в Центъра, в Себе Си. Обединява само тия, които са се разбрали и обикнали още НА ЗЕМЯТА и затова са се събрали да живеят заедно, защото повече не могат да дишат никакъв друг въздух. Които могат, това говори само за мощта на духа им да се жертват и за несродни и по-малко сродни души. Обаче и те би трябвало периодично да се гмурват в изворите на чистите души, за да могат да не рухнат в човешкия свят.

ЕТО МИСЛИТЕ ОТ БЕСЕДИТЕ ЗА ДНЕС. От тях – една фундаментална тема за размисъл, за разговори и развиване на класни теми: „Какво значи да отдадем ВСИЧКО?” Може и по други важни твърдения в избраните откъси или отдругаде; може и по още една тема: „КОЕ Е НАЙ-МАЛКОТО БОЖЕСТВЕНО БРАТСТВО? ГОВОРИЛ ЛИ НИ Е ХРИСТОС ЗА ТОВА”? В смисъл, че ако ДВАМА ИЛИ ТРИМА не искат да се съберат да живеят заедно или да се виждат често, какво говори това за вкуса и еволюцията ни, за готовността ни да изпълним Волята на Бога, за приказките ни, че искаме да образуваме Братство?

ТРЯБВА ДА СЕ ПОВТОРИ ОТНОВО, че коментарите и темите би трябвало да се правят В ЛИЧНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ИЛИ ПО ИМЕЙЛ (besedi@abv.bg) - за да няма огорчения, че повечето ще бъдат изтривани тук или премествани в специални папки.

„От седем милиона години законите на Бялото Братство не са се изменяли нито на една стомилионна част. Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата божествена математика, на божествения свят. /.../ Не си правете илюзия, че вие сте от Бялото Братство. То всяка година си има своята среща. Искам да не сте невежи. Бялото Братство се състои от човешки души, които са свършили своята еволюция от хиляди години. Те се събират всяка година и определят съдбините на всичките народи. Сега с тяхната среща ние правим своята среща на земята. И те са на земята. Ако вие вървите правилно по тоя път, и вие ще бъдете някога членове на това Братство, а сега сте само служители. /.../ Върху софиянци Бялото Братство не гледа с добро око, да ви кажа истината. Не че не ви обича, но съжалява за ония права, които вие сте си дали. Свободата иска права, но да знаете, че има права и задължения. /.../ Вашите отношения към мен са отношения към Бялото Братство, а отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. /.../ Бялото Братство е посредник между вас и Бога. /.../ Вие изпълнете или това, което Бялото Братство разкрива, или Христовото, или Мойсеевото учение; но едно от тия учения трябва да се изпълни. Аз ви поставям тия три положения, понеже вие нахвърляте мисли на съмнения. Аз не искам да махам никого и аз бих желал да изпълните едновременно и трите учения. В пълнотата си, те са едно и също: Христос в Мойсея е същият, Христос в Исуса е същият, и Христос, Който е в мене, е същият. Искам да разбирате вътрешната страна. /.../ Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия. В Бялото Братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого. БОГ го повиква, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в туй отношение. Никой не може да ви ограничи, но и от последствията никой не може да ви избави. /.../ Тия пари, които постъпят в Братството, строго е определено за какво да се употребят. И ако някой злоупотреби, сам ще понесе последствията. /.../ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло Братство, на което е дадено право да съди света. /.../ Има три вида закони: за Братство, приятелство и познанство. Вие не сте братя още. За да бъдеш брат в Бялото Братство, трябва да пожертваш живота си за другите. ТОВА е законът на Братството. Ти си длъжен да дадеш ВСИЧКОТО. Не изпълните ли, ВАС ще държат отговорен. Сега изпълнявам закона на приятелството за вас, а не закона на Братството. /.../ Желая да имате взаимна почит и любов, да се почитате и любите един другиго. Това е първият закон на Бялото Братство. Не можете да измените тоя закон! /.../ На черната ложа трябва да се даде отпор. Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви - ремъци; а ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на двата крака, кожата ще ви бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо. (Л. Котев: "Неутралитет не се ли позволява?") – Никакъв неутралитет! Със Господа - или против Господа! /.../ Аз искам да не ме знае този, на когото съм направил добро, а да каже: „Господ да благослови онзи, който ми направи това добро!“ (8 август 1920 „Двата принципа”)

„И двете ложи работят за общия ход на Природата. Има закони, които регулират действията на едните и на другите. Когато един маг на черното братство и един маг на Бялото Братство се срещнат, те се здрависват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски. /.../ Когато някой черен маг простре някого на земята, белият маг му казва: „Аз се радвам, че си му дал един добър урок - да знае как да употребяват езика си.“ /.../ Щом някой си гледа часовника и свети само на себе си, от черното братство е. Но щом тази светлина свети навсякъде, не е от Черното Братство. /.../ Щом вие мислите само за черното братство и виждате хора все от черното братство, вие сте свързани с черното братство и сте техни членове. То е закон. /.../ Ако ние вярваме в Бога, БОГ е, Който отваря и затваря човешките сърца. И тъй казва Писанието: „БОГ е, който отваря и затваря сърцата на хората в света“. Ще дойдете в съгласие с този велик закон, ще действате паралелно с него, Божествената енергия ще дойде, сърцата на хората ще се отворят, и вашето сърце ще се отвори. /.../ Ще се обърнеш към Господа - и Той, като дойде, ще потече тази сила, ще почне да тече божествената енергия през жена ти и децата ти. Действаме ли по човешки, тогава всички тия ключове се затварят и ние се намираме в един безизходен път - ще работим много, но няма да има плодородие и трудът ни ще отива напразно. И опасно е там: аз забелязвам, че всичките влияния отвън сега са насочени върху вас и внасят едно раздвояване в ума ви. Те искат да кажат, че вие не сте на правия път, за да прекъснат съобщенията ви с Бога. А щом прекъснат съобщенията ви с Бога, вие сте вече в тъмнина, в пътя на черното братство. /.../ Черното братство си служи за свои цели с излишъка на тази енергия, която Бялото Братство не може да употреби, и я праща към центъра на земята. /.../ Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгълна звезда на главата си, или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда, той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. /.../ Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен - изключват го от черното братство. Той или трябва да се покае, да се върне назад, или да мине в Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да си изгаси светлината, същият закон е и за него - той престава да е от Бялото Братство. /.../ И тъй, умовете ви да бъдат положителни, сърцата ви да бъдат положителни и волята ви да бъде положителна, т.е. умовете ви да действат успоредно с Божия ум, сърцата ви да действат успоредно с Божието сърце и волята ви да действа успоредно с Божията воля. ТОВА е философия! Това е закон за учениците на Бялото Братство.” (25 февруари 1923, „Качества на ума, сърцето и волята”)

„Моралът на Всемирното Бяло Братство е абсолютен. Той гласи: Когато Учителят приеме известно лице за свой ученик, той престава да се меси в неговите грешки. С други думи казано: Учителят е сляп за погрешките на своя ученик. Преди да е станал ученик, той го е предупреждавал за всичко. Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му. /.../ Оттук вадим следния велик, абсолютен закон, който изправя нещата моментално. Този закон гласи: „Всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога“. Този закон е на Всемирното Бяло Братство. /.../ Не е достатъчно само да желаете да бъдете ученици на това Братство – РАБОТА се иска от вас. Има окултисти, които са обикаляли дворовете на Бялото Братство, но не са проникнали до неговата същина. Какво може да знае един студент, който не е посещавал нито един професор? /.../ И тъй, това, което често измъчва хората, са постоянните съмнения. И в съвременния окултизъм, поради тези съмнения става преминаване от едно братство в друго. Обаче великият закон на развитието не позволява това. Според този закон, всяко клонче трябва да стои на своето място. Само Господарят може да го премести от едно място на друго. Който желае сам да се присади, той е осъден на изсъхване. /.../ Смиреният се приспособява към всички условия. Всички учители са минали през смирението. Ако Великият Учител Христос казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение! Един ден и вие трябва да кажете: „Ние сме смирени по сърце“. Питате: „Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората?“ Щом е така, да приложим смирението като първо условие в живота. Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност – каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри – добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости, да не се лъже. Каквато задача му се даде, веднага да я реши. Ученикът трябва да бъде още благороден и великодушен. Значи, честност, доброта, интелигентност и благородство – това са четири качества, присъщи на ученика.” (22 юни 1923, „Първичната връзка”)

„Трябва да намерим един начин за оправяне на света. Този начин съществува. В науката на Бялото Братство този начин съществува и той е следният. Никога две същества, които нямат любов, не трябва да имат каквито и да е сношения, отношения или сделки. Това е първото правило. Между тях да се образуват отношения само тогава, когато любовта съдейства да стане едно сближение чрез закона на любовта„ (17 юни 1923, „Имаше двама синове”)

„Ако ви се проповядва учение без мъчнотии, без ветрове, без дъжд, без град, това не е божествено учение, не е учението на Бялото Братство.” (13 април 1922, „Природни методи”)

„Кое препятства на хората да се обичат и да живеят братски? Кой събира хората заедно? Кой ни е събрал днес тук? - БОГ, Божията Любов обединява хората! Това е велика истина, която се проверява всеки ден. Следователно, тази истина може да проверите още този час. Роденият от Бога е проверил тази истина и живее според нея. /.../ Роденият от плътта ще живее по един начин; роденият от Духа – по друг начин. Първият ще мине през хромела, а вторият – през живота. Първият ще остане безплоден; вторият ще даде плод. Първият ще образува братство, което в четири поколения ще се изглади, ще изчезнат връзките между родни братя и сестри. Най-много след двеста години, всякакво братство, всякакво роднинство между хора, които са били свързани помежду си по плът, ще изчезне. Вторият, т.е. роденият от Бога, ще образува трайно братство. Връзките между хора, родени от Бога, ще продължават най-малко 25,000 години. Това постоянство, тази трайност на връзките ще даде възможност на разумните сили, които действат върху човешката душа, да завършат своята работа. /.../ Да се роди човек от Духа, това значи да стане член на Братството. Братството е условие за идване на Любовта между хората.” (14 август 1935, „Новораждане”)

„Окултният ученик, който не е готов, ако в него чувството за гордост не е възпитано, черното братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние.” (12 юли 1923, „Ученикът трябва да разбира”)

„Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато имате една сестра или ученичка край себе си, вие трябва да я пазите като зеницата на окото си, разбирате ли? ТОВА го изисквам от младежите. Ще бъдете така деликатни спрямо вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец. Да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. А от страна на младите сестри и ученички, искам да бъдат към младите братя-ученици също така нежни и деликатни. Да имат такова уважение и почитание, че да придават импулс и благороден стремеж в техните души. Погледът ви не трябва да е неестествен и не трябва да го снемате бързо – това е прийом на черното братство. Ще погледнеш брата си и ще му кажеш: „Изпращам ти моята Любов, изпращам ти моята Светлина, давам ти моята Свобода!“. Така и всички вие в мое присъствие искам да се ползвате от моята Светлина и да бъдете свободни. /.../ Сега се повдигна въпрос дали трябва да се жените или не. Душата в невидимия свят сама не може да живее – там двама по двама живеят. Разбирате ли? Ще имате сродни души! Сродност ще има, по двама ще живеете. Сам човек не може да живее. Така е направил Господ света: тук, на земята, живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца заедно, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, а в божествения свят живеят два духа в едно. И когато влезете в Бога, ставате Единство. Сега, когато питате за себе си дали да се жените, вие имате предвид тялото. ТЕЛАТА женят хората днес. Съедини се едно тяло с друго - и това го наричат "женитба"... Ако сте като онзи, който се е оженил само за да яде и пие, вие сте нечисти. И ако друг не се жени от страх, и той е нечист. Въпросът за женитбата зависи единствено от условието, дали е решено за двама души да се съединят и да изпълнят Волята Божия на земята. Не е ли решено, тези души трябва да продължат сами. /.../ Следователно, ако искате да бъдете благородни, трябва да сте много открити. /.../ Аз искам във всинца ви, във всичките ви движения да се развие тази Свобода. /.../ Безстрашни трябва да бъдете! Страхът ви трябва да бъде само едно качество на благоразумие. Страх трябва да имате, само когато сте престъпили някой закон на Любовта. Когато се яви във вас мисъл да престъпите великия закон на Божествената Любов, тогава трябва да дойде страхът и да кажете: „Не, няма да го направя!“ (25 август 1922, „Беседа за младите”)

„Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ.. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, - другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората. Тъй, както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство. Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който, отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ. Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе. Братъ е този, който те е обичалъ както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му. И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство. Ако вѣрваме въ Бога, ние можемъ да рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта. Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало да приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ. Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва да си подадатъ рѫка. Ако всички ние си подадемъ рѫка, не ще ли можемъ да живѣемъ по любовь, по братски? По любовь не можемъ ли да рѣшимъ задачитѣ? Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, двама могатъ да го направятъ. Туй което двама души не могатъ да направятъ, трима души ще могатъ да го направятъ. Туй, което трима не могатъ, четирма ще могатъ. Туй, което четирма не могатъ, петима, 100, 1,000, 10,000, 100,000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ да го направятъ! Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ да направятъ! Питамъ тогава: какво трѣбва да чакаме ние? Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: "Азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ да гледамъ кѫщата..." - Въ кѫщата ли те е турилъ Господь? Я ми кажете, въ коя кѫща те е турилъ Господь? Ако е така, защо онази твоя бедна сестра Господь не турилъ и нея въ кѫщата? Като разбирамъ, че Богъ е абсолютната Правда, то ако бѣше турилъ тебе въ кѫща, щеше да тури и всички други хора въ кѫщи. Понеже всички хора не сѫ въ кѫщи, то значи, това нѣщо не го е направилъ Господь, а сѫ го направили хората. Ако ти си влѣзълъ въ тази кѫща, ти самъ си я съградилъ, не я съградилъ Господь. Нека разберемъ, че всички нѣща не сѫ направени отъ Бога. Това нѣщо трѣбва всички дълбоко да го пожелаемъ, та като се срещнемъ, да се зарадваме и да си кажемъ: "Братко, радвамъ се, че те срещнахъ; радвамъ се, че те видѣхъ!" Само така ние ще можемъ да се повдигнемъ. Нека се радваме единъ на другъ тъй както се радваме на слънцето, което изгрѣва; както се радваме на една хубава мѣстность, прѣзъ която пѫтуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на единъ хубавъ изворъ, при който можемъ да си починемъ и да се разхладимъ. ТАКА трѣбва да бѫде, когато срещнемъ една душа! ТАКА трѣбва да бѫде, когато се срѣщаме ние, за да можемъ да си помогнемъ въ тия усилни врѣмена на страдания, за да можемъ да прѣтърпяваме и понасяме всичко! Ние казваме: "Е, като отидемъ на онзи свѣтъ..." - Че онзи свѣтъ е ТОЗИ свѣтъ! Въ дадения случай, ти си въ ОНЗИ свѣтъ! Господь ти казва: "Покажи любовьта си къмъ онзи твой братъ!" -Това е великото въ свѣта, за което Господь се радва. ТАКЪВ животъ на святость, животъ на любовь, животъ на знание и мѫдрость, животъ на свобода и истина, животъ на справедливость, животъ на доброта и красота, животъ, който обема всичката пълнота. Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца!” /.../ (22 февруари, „И пишеше на земята”)

30.10.2016 г.  05,46 ч.

ЕТО КАК ВИЖДА ИНДОНЕЗИЙКАТА НИКЕН АНДИНИТА самотата ни сред близки и приятели. Всичките й картини са изпълнени с тази всемирна тъга и самота. Дали затова тя се е кръстила „Свръхистина” – или истината е някъде другаде?...

ИСТИНИ ЗА ПОСТЕНЕТО И ЯДЕНЕТО : : КАК СЕ СПАСЯВА ОТЧАЯН ЧОВЕК : : КОЯ, ВСЪЩНОСТ, Е НАШАТА „СОЛЧИЦА”? Беинса Дуно: 1917.03.25н сол СИЖ2.ЗС/ББ1996:333-334 „Аз не съм против яденето - не мислете това, защото, като е дошъл човек на земята, ще яде и ще пие. Не препоръчвам и гладуването, неестествения пост. Аз „пост” разбирам в друго отношение – всеки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тяло. Всеки ден трябва да употребяваме известно количество хляб, вода и въздух за съграждане на нашето тяло. Някои мислят, че като не ядат, ще станат по-добри - не, ако не ядеш, по-лош ще станеш! Искаш да направиш човека по-добър - нахранѝ го, ако е гладен; напои го, ако е жаден; и като го нахраниш с хляб и вода, дай му малко от твоята „солчица” - и той ще се подобри. Ако не го нахраниш, ще направиш престъпление. Ако срещнеш някого, който се е отчаял и иска да се самоубие, не му давай съвети, че това не е добре, че не трябва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го според твоя обичай - и след един-два часа, като му се смели храната, кажи му: „Хайде сега да се поразговорим“. Накарай човека да се поразположи и да се изкаже защо животът му е толкова мрачен. Дай му указания и посочи пътя, по който да върви. ЗА ТОВА Господ ти го изпратил през този ден.”

„ХЛЯБЪТ НАШ НАСЪЩНИЙ ДАЙ ГО НАМ ДНЕС” – В Словото има много обяснения какво, всъщност, е насъщният хляб за човешката душа. Той не се изчерпва с питката хляб и сол, нито с разкошна вечеря и луксозна стая, нито с разположението да изслушаме някого и да го посъветваме. Много хора се самоубиват и след това. „Те сами са си виновни – аз направих каквото можах...” - Господ обаче мисли по друг начин. Един дин Той непременно ще ни постави в същите душевни и житейски обстоятелства, за да видим какво е.

30.10.2016 г.  04,30 ч.

 

ЖЕЛАНИЯ, НЕЗАКОННИ : : Беинса Дуно: 1917.03.25н сол СИЖ2.ЗС/ББ1996:329 „Пазѝ се да не кажеш, ако си мъж: „На МЕНЕ ще е тя!“. Или, ако си жена: „На МЕНЕ ще е той“. /.../ Всички сме слезли, за да научим, че незаконните желания имат лоши последствия.

ВЪПРЕКИ ЧЕСТИТЕ СЪВЕТИ В СЛОВОТО да се занимаваме само с положителното, да си затваряме очите за злото и недостатъците, в много беседи се говори и за обратното - няма как да го прескочим изцяло. Все пак, Ученичеството е възлизане по вертикала и това изисква строг самоанализ. В случая, още веднъж разглеждаме темата за ЖЕЛАНИЯТА, за да помним, че главното зло в тях е жаждата да ПРИТЕЖАВАМЕ някого, да сме робовладелци. В медиите има статистики и сведения за съвременното робство и робовладелство по света – и цифрите са крайно смущаващи. Няма да се цитират тук най-достоверните източници, но се потвърждава, че робството не е само трудово, но и семейно, интимно, емоционално, астрално. Най-трудно за разбиране е защо ние самите се самопродаваме или подаряваме на робовладелци.

 

30.10.2016 г.  06,05 ч.

 КАКВО ИМ ЛИПСВА НА СЪЩЕСТВАТА? : : Беинса Дуно: 1917.03.25н сол СИЖ2.ЗС/ББ1996:334 „Често ние се молим: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Твое, да дойде царството Твое, да бъде волята Твоя“... - Но ако не изпълняваш волята Му така, както ТОЙ ти посочва, значи ти си без „сол” през този ден. Може да направите следния опит: ако сте неразположени, срещнѐте някой свой близък, който е още по-неразположен. Извикайте го у дома си, нахранете го - и няма да забележите как Бог и двама ви е „осолил” /.../ . Когато Бог види, че вие не употребявате живота си както трябва и злоупотребявате с него, Той си го взима. Колко много от вас сте били здрави, весели, щастливи, но сега сте отпаднали! Защо? – Защото не умеете да използвате живота.

31.10.2016 г. 21,00 ч.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО ОБЯСНЕНИЕ! : : Беинса Дуно: 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:343 „Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият. Събират се, за да образуват една божествена хармония. Те ще образуват такава хармония, ако дължините на техните вибрации са еднакви. ТОГАВА се създава у нас чувството любов; ТОГАВА ние усещаме разширение на ума, на сърцето. Но непременно и двамата трябва да произвеждат виделина.”

ЩОМ СЕ ЗАПАЛИ ВОЛТОВА ДЪГА МЕЖДУ ДВЕ СЪРЦА в четвъртото измерение, такива хора се съединяват НЕЗАБАВНО и не могат да се разделят повече никога. Дъгата периодично става на халка и тогава физическите им тела се съединяват, изпитват огнение и става сакрално зачатие. То не винаги ражда физически деца, но етерни и астрални - винаги. В обратните фази дъгата е тъй разтегната, че понякога клони към права. Тогава физическите тела трябва да са максимално отдалечени, за да се изпита ВТОРИЯ божествен екстаз на божествения астрал – МАКСИМАЛНАТА ФИЗИЧЕСКА ДИСТАНЦИЯ. При несродните сърца или сърцата в ада това е напълно невъзможно: те искат да живеят постоянно залепени или на постоянна дистанция. При скарване, те отхвърлят партньора "завинаги" и не искат повече никога да не го виждат - той е виновен посмъртно... Идеята за ПЕРИОДИЧНО приближаване и отдалечаване за тях е не само непонятна, но и крайно болезнена – все едно са лишени от въздух, мислят, че ще умрат. Сродните сърца с искра Божия се задъхват и колабират от точно обратното – постоянната близост или постоянната дистанция.

Когато се е получило съединението в астрала с тази щастлива периодика на приближаване и отдалечаване и затова са се родили деца с монада, с искра Божия, непременно и умствените тела на двамата се завъртат около ЕДИН център в петото измерение и започват да произвеждат виделина. Те имат еднакво мислене, еднаква идеология или вяра и това им доставя неизразима наслада. Тайната е, че хармонията, т. е. „хармониката”, която ги съединява, периодично се разтяга и свива, като същевременно ги извърта един спрямо друг. При най-свитото й състояние те са с еднаква посока на главите и се сливат напълно, влизат един в друг. Тогава понятията им за любов, мъдрост и истина се съвпадат напълно и това произвежда в тях МЕНТАЛНО ОГНЕНИЕ – неописуемо с думи щастие в умствения свят. Когато хармониката е разтегната максимално, телата им са на 180 градуса и тогава истините им са противополжни, но се допълват изключитено красиво и предизвикват неизказан екстаз от щастието, че са на различни мнения и могат да се учат един от друг. Най-висшият израз на това щастие е ДА СЕ СЪГЛАСИШ с другия, когато е на различно или противоположно мнение.  Емануил Сведенборг описва какво става в ада при адските бракове и партньортва. При тях няма такава пластична и периодично извъртаща се „хармоника”, а цял живот главите на двамата са в една посока – служат заедно на егоизма си или на злото; или цял живот са на 180 градуса, което се изразява в постоянни спорове, съмнения, подозения, неприемане истината на другия и война с нея, понякога на живот и смърт. Репликата при адските бракове, роднинства, партньорства, познанства, "приятелства" и вражди е „Не си прав!” - или постоянното животинско апострофиране. Там има лъжи, натяквания, ругатни, хули, клевети, съмнения, подозрения, спорове, обвинения, грубости, ехидство, язвителност, жлъчност, подигравчийство, заяждания. Неделикатността и неуважението също са в тази "палитра"; мълчанието от завист - също. В други случаи - постоянни назидания, поучения, "коригиране" на другия или жажда за "допълване", за да си все отгоре; прекъсване на говорещия, брутално неизслушване, монолози без прекъсване. По-нискокултурните стигат до надвиквания, кавги и разпри, често са резки, троснати, сопнати или вулгарни. Всеки иска да е правият, а другият да е неправ или по-малко прав. Не случайно ап.Павел казва: "Любовта не дири своето право". И в двата случая, и при адските двойки и групи също се изпитва много силно чувство, един вид оргазъм - нещо като насладата на касапина или палача да унижи, да унищожи истината на другия. Това е не по-малко болезнено, ужасно и грозно за жертвата от изтезанията и проливането на кръв. Всъщност, това е ВАМПИРИЗМЪТ В УМСТВЕНИЯ СВЯТ, защото така хищникът там пие кръвта на жертвата си, също както астралният хищник пие кръвта на плячката си чрез вменяване на вина, задължаване, разчитане, изисквания, ревност, чувство за собственост и недаване на свобода.  Ако се вгледате внимателно във втория план на илюстрацията, ще видите ясно мъж и жена на 180 градуса, въртящи се около един център и съединени със спирална хармоника. Те в момента изпитват ВТОРИЯ вид огнение на душите с искра Божия в умствения свят – щастието другият да е на ОБРАТНО мнение.

31.10.2016 г. 16,33 ч.

 

НО И ВАСИЛИЙ ВРАЧ ОТИДЕ НА КЛАДАТА : : Беинса Дуно: 1917.04.01н вид СИЖ2.ЗС/ББ1996:340 „Когато човек не е готов да умре за една своя мисъл, това значи, че тя не е родена в него.”

ЕТО КАКВО Е НАПИСАЛА АННА КОМНИНА (1083-1153), дъщерята на византийския император Алексий I – не е спестила факта за бялата ивица, която се е появила при изгарянето на видния богомил Василий Врач през 1118 г.:

"При все това, и тази гледка не можа да го разколебае, нито огънят смекчи железния му дух, нито изпратените до него увещания на самодържеца го промениха. И понеже се разнасяха много приказки и басните за него се носеха от уста на уста, палачите се уплашиха да не би по Божие опущение да стане някакво необикновено чудо и хората да видят нечестивеца да излиза невредим от огъня и да се яви после в някое многолюдно място, та по този начин ереста да стане по-страшна отпреди, хванаха го, вдигнаха го високо и го хвърлиха сред кладата заедно с дрехите и обувките. Пламъкът, сякаш разлютен, погълна нечестивеца така, че не се почувства никаква миризма, нито димът се промени, ПОЯВИ СЕ САМО ЕДНА БЯЛА ИВИЦА ПОСРЕД ПЛАМЪКА…”

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/