16.09.2016 г. 06,21 ч.

 

ЗЕМЯТА НИ ЩЕ БЪДЕ РАЙ! 1916.12.24 щбн ДВГ1946:57 "Важно е българският народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Ако всички приемат Новото Учение, пътищата им ще се оправят; семействата и училищата ще се повдигнат. И тогава ще ти бъде приятно да минаваш от единия край на България до другия – ще бъдеш като в рай! Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога. Дето минеш, дърветата и цветята ще ти се усмихват и по-добре ще цъфтят; плодовете сами ще ти се предлагат. Моми и момци ще те посрещат с радост и веселие. Навсякъде ще се чуват песни и игри!"

КОЛАЖЪТ Е ОТ КАРТИНИ НА ВАЛЕРИ ЦЕНОВ И КЕАЗИМ

 

 

16.09.2016 г. 10,17 ч.

 

ТРИТЕ ГЛАСА 1916.12.24 щбн ДВГ1946:59 „Ще бъдат научени"... – От кого? – От Господа, от Първия Принцип, Който е вътре във вас и ви учи. После иде Христос – вторият принцип, Който определя вашите взаимни отношения. Най-после, и аз ви говоря.”

 

 

16.09.2016 г. 11,45 ч.

 

САМО С ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ – ЦЯЛАТА ПСИХОЛОГИЯ И СОЦИОЛОГИЯ НА БЕЗСМЪРТИЕТО! 1916.12.24 щбн ДВГ1946:59 "Когато господарят се научи да благодари на слугата си за работата, която е свършил, той може да се нарече „Син Божий”."

 

НИЕ СИ МИСЛИМ, че Учителят употребява думите „господар” и „слуга” само с оглед на тогавашната епоха, когато е имало слуги и господари. Нищо подобно – господари и слуги съществуват и днес, и то в не по-малко драматични и контрастни роли: от човечеството и държавата - до имитациите на род и семейство, до и лова и животновъдството. Има го и в издълбаните букви на чешмичката край Второто езеро на Рила. Външните хора ги гледат отвисоко като завинаги отминал „анахронизъм”. Обаче всеки от тях е все още слуга някому, все още е някому несправедлив господар. Само думите са сменени. Същественото в изказаната мисъл е ново разковниче за нас, послужило, вероятно, на много йерархии и човечества, за да се освободят от оковите на робството и да добият бзсмъртие – да станат „Синове Божии”. И наистина, господарите по дух в падналите вселени никога не се отблагодаряват в пълнота и истински на тия, които работят за тях, които са заробили. Осъзнаят ли се, научат ли се на това, няма защо повече да се връщат на земята и в ада за наказателни прераждания. Това важи с пълна сила и за господарите на домашните животни и на животните за лов, риболов и клане. С още по-голяма сила – за техните съучастници в робовладелството и убийството – ядячите на месо и риба, консуматорите на животински продукти.

 

 

16.09.2016 г. 12,55 ч.

 

ПАК ПО КАРТИНА НА МАРК ХЕНСЪН

КЪМ НОВИЯ СВЯТ 1916.12.24 щбн ДВГ1946:59 „Всички можете да бъдете Синове Божии! Направиш една малка услуга – не искай никакво възнаграждение. Желая ви да проявите любовта и да възкръснете! Аз зачерквам от книгата на живота всички мъже и жени, всички учители, всички съдии, всички проповедници и свещеници със старите разбирания. Бог да благослови добрите проповедници, добрите майки и бащи, добрите синове и дъщери, добрите учители, които се стремят към Новото. Да бъдат научени от Господа! Да дойде Божието благословение върху вас!”

 

 

17.09.2016 г. 08,45 ч.

 

СЪВЪРШЕНИ ВЪВ ВСИЧКО! 1916.12.31н обб СИЖ2.ЗС/ББ1996:175 "Светът и светските хора са намясто, те имат велико предназначение. Аз уважавам светските хора. Много от тях са искрени. Ако искат да кажат нещо лошо за тебе, ще ти го кажат в очите, а не зад гърба. А мнозина говорят зад гърба ти. - Ако говориш лошо за някого, бъди искрен, бъди кавалер - кажи му го право в очите. Освен това, светските хора обичат чистотата. Те се мият често, преобличат се и след това се пръскат с парфюми – обичат аромата на цветята. Религиозните се отказват от това - считат го за грешно. Ако не се парфюмират, поне често да се къпят - да не миришат...”

17.09.2016 г. 10,44 ч. 

 

СТРАДАНИЯ, ДВА ВИДА 1916.12.31н обб СИЖ2.ЗС/ББ1996:176 Съществуват два вида страдания: съзнателни, при които човек знае защо страда и се ползва от страданията; и несъзнателни, при които човек вика, роптае и още повече увеличава страданията си. Следователно, умен, религиозен, културен е оня, който се справя със страданията и разумно ги използува.”

ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ СЪС СЪВРЕМЕННИЯ РУСКИ ПОЕТ, ПИСАТЕЛ И МЪДРЕЦ АЛЕКСАНДР СИЗИФ и да чуем обяснението му за неговия древен съименник: „Камъкът на Сизиф, търкалян от него нагоре по планината, е неговото накзание след смъртта му от страна на олимпийските богове заради непокорния му нрав и неподчинението му приживе на никакви богове. Така боговете са отмъстили на Сизиф преди 5000 години... Напомням това на всички, които все още са в плен на хилядолетната заблуда, че трудът на Сизиф бил напразен, безсмислен и безперспективен.

Александр Сизиф

Звездное послание женщинам

О женщины, в чудесное мгновенье в вас нахожу источник вдохновенья! Утройте шаг, игриво вскиньте бровь, - пусть миром правят счастье и любовь!

Александр Сизиф

Звонок с того света

В этой истории - ни слова выдумки. Всё было именно так, как я передаю ниже. Случилось это 15 лет тому назад, но внезапно наступившая от моего вопроса тишина до сих пор звенит в ушах. Замечательного художника, мастера исторической живописи Валерия Васильевича Слободкина (1940-2001) похоронили на Ковалёвском кладбище. Потом были поминки в тесном кругу хорошо знавших Слободкина друзей и учеников. К вечеру разошлись по домам и мастерским. Организация похорон - дело хлопотное, поэтому я изрядно устал и, ложась спать, совсем не ожидал увидеть и услышать моего покойного друга. Сначала я пришел к нему домой на проспект Науки, и некоторое время мы общались на лестничной площадке. Валерий выносил из квартиры вещи, картины, давал мне распоряжения - кому что передать на память. Я отвечал, что сделаю, как он просит. За разговором наступило молчание, - мы только обменивались взглядом, понимающе кивали, после чего нас разделила какая-то колеблющаяся пелена, и тотчас всё погрузилось во тьму. В самый пик ночи зазвонил телефон. Я удивился столь позднему звонку и не сразу сообразил, что надо бы поднять трубку. - Да, это я, - не всё успел тебе сказать, - услышал я в трубке четкий голос Слободкина. - Валера, дорогой, - обрадовался я, - как же я рад тебя слышать! Но мы ведь с тобой вроде обговорили всё, или тебе просто не спится? - Беспокоят меня незаконченные холсты, - грустным голосом отвечал мой друг. - Да и вообще, что теперь будет с картинами? Сколько планов рухнуло сразу и неожиданно! Я успокаивал друга, что, мол, сделаю так, как он желает; вспоминал разные истории, чтобы отвлечь его. И как-то внезапно ощутил, что мы общаемся уже долгое время, и что столь продолжительный ночной разговор по телефону едва ли уместен. - Ты откуда звонишь? - спросил я, - ведь мы тебя вчера похоронили. Этот мой вопрос прозвучал так естественно, что я даже не удивился необычности ситуации. Поразило меня другое: мгновенно оборвавшийся голос моего друга и поистине глубочайшая густая тишина в телефонной трубке. Ни потрескиваний, ни шорохов, ни гудков, - цепенящее загробное безмолвие. Не менее 5 минут, показавшихся мне нескончаемыми, держал я трубку возле уха, вслушиваясь, чтоб не обидеть друга суетливостью или поспешностью, и только потом положил её...

 

 

17.09.2016 г. 18,52 ч.

УЧЕНОСТ И СМИРЕНИЕ 1916.12.31н обб СИЖ2.ЗС/ББ1996:177 „Може да си учен по отношение на средата, която те обикаля, но не и по отношение на Христа. Твоята ученост не ти отваря път към Христа. СМИРЕНИЕ е нужно на човека!" В ПЕНТАГРАМИКАТА, и най-великият учен е само на Третата степен от човешката еволюция. Смирението идва чак на Седмата, а над него има още три степени, за да завърши човек еволюцията си. Над тях - в Центъра на Пентаграма – има още много степени и посвещения на ангелите и боговете, докато станат достойни да коленичат пред Христа реално, а не само в самомнението си или в черквите.

17.09.2016 г. 19,49 ч.

ЖИВОТ СЪС ВСИЧКА СИЛА 1916.12.31н обб СИЖ2.ЗС/ББ1996:178 „Отдайте на ума това, което е негово, и на сърцето това, което му принадлежи. Не спирайте течението на изворите! Не спирайте течението на реките. Поправяйте коритата им - свободно да текат. Не пресушавайте вашите реки! Не изсичайте вашите гори!”

18.09.2016 г. 07,54 ч.

 

ОТНОВО ЗА ЛОШОТО И ДОБРОТО В СТРАСТИТЕ. МЕТОДИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА ИМ

1917.01.07н рвб СИЖ2.ЗС/ББ1996:180 „Огънят, който разрушава човека – това са неговите страсти. Те разрушават едновременно тялото и душата.”

„Много хора са били създадени с правилен нос, но от голяма активност носът му се закривява, става орлов. Така човек изменя носа си - прави го песимистичен, алчен и т. н. Всички закривени носове показват, че искат да клъвнат някого, да го хванат в нещо. Тези носове са създадени от ред поколения. Носът на някои хора от много любов, от много страсти, от много ядене и пиене е станал широк. Като стане широк носът им, същевременно той се е зачервил.” ( 27.01.1935, „Недейте се грижи за живота си”)

„Силните желания внасят разширяване в човека, а силните страсти – движение, интензивност. Значи, всяка мисъл има за основа желание и страст. Желанието внася разширяване на мисълта, а страстта – сила, движение. За да се реализира една мисъл, тя трябва да има широчина, сила и движение. Възвишените чувства пък придават на мисълта дълбочина. Обаче желанията, чувствата и страстите на човека трябва да бъдат канализирани. Канализират ли се те, мисълта на човека се изправя. Само правата мисъл е в състояние да изправи света. Правата мисъл е Божествена. Когато всички енергии в човека се канализират правилно, той се радва на един уреден свят в себе си.” (5 септември 1928, „Планински върхове”)

„Някои се оплакват и казват: „Да се махнат тези страсти!“ - Вие не знаете какво говорите. По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен.” ( 17 януари 1940, „Налягане, напрежение, разумност”)

„Всички трябва да се учите от /змията/. Тя крие в себе си великите тайни на живота. Духът се намира в непрестанна борба с нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно с нея и вие ще умрете. Казваш: „Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене“. – Радвай се, змията се е събудила в тебе. Със събуждането ѝ, животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христос – Синът Божий - дойде на земята заедно със змията – с плътта. Той беше дух, но се облече в плът, прие робски образ и се смири. Понеже разбираше законите, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи./.../ Бог оставя главата, ума настрана, и казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Онова, скритото в човека - то е божествено. Казва се за сърцето: „грешното сърце“. - Бог не иска от човека грешното сърце, но онова, в което живее заспалата змия. Богата е тази змия! Докато живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да ѝ станеш господар, всички нейни богатства и скъпоценности минават в твоите ръце. Не можеш ли да ѝ станеш господар, ще си останеш последен бедняк. От ТОВА зависи твоето богатство – господар да ѝ станеш. Среден път няма. /.../ От ден на ден свободата ви се увеличава. Не само свободата ви се увеличава, но всичко, което имате: любовта ви се увеличава, светлината ви се увеличава – всичко се увеличава. Какво повече искате? Едно се иска от вас: да работите, да бъдете близо до Господа, близо до своя ближен и близо до себе си. ТОВА изисква новият живот, който идва сега в света.” (6 януари 1932, „Граници в живота”)

„Под „окултно пеене“ аз разбирам да мислиш и да пееш. То е един начин, окултен начин, да прокараме своите чувства, защото у човека има чувства, страсти, желания. Ако не знаем да ги прокараме чрез музиката, ще вземат направление към центъра на земята. /.../ Та казвам: музиката в окултната наука се употребява като един метод за проектиране на нашите мисли, чувства и страсти от низшия свят към висшия, за да дадем храна на причинното тяло да се развие.” (24 декември 1922, „Окултна медицина”)

 

 

 

19.09.2016 г. 04,29 ч.

 

МЪЛЧАНИЕТО

1917.01.07н рвб СИЖ2.ЗС/ББ1996:187 „В мълчанието има разговор, то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание /.../ Мълчанието наистина е растеж: така растат и растенията - те мълчат, само вечер се чува някакво слабо пукане – те си тихо шепнат. А не като хората – направят някакво добро и цял свят ще ги чуе... Тъй е и с кокошката: снесе едно яйце, закудкудяка – всички да я чуят...”

„За в бъдеще, като се събирате тук, половин час ще прекарате в мълчание.” (23 юли 1924, „Молитвата”)

„Жената да се учи мълчаливо, с всяко покорство.“ (Първо послание към Тимотей, II глава, 11-и стих.) – Защо жената трябва да мълчи? – За да мисли. Изобщо, човек мисли само в мълчание. „А жена да поучава не позволявам, нито да владее мъжа, но да е в мълчание.“ (12-и стих.) (30 септември 1931, „Събуждане”)

Има една особена музика в Природата. Защото тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание. Но в това мълчание има дълбок смисъл – дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея, и докато тя се оформи и роди, великата Природа мълчи. Роди ли се, тя пак запява нова песен. ("Учителят говори", "Живата Природа")

Всички велики работи въ безмълвие и въ тайна ставатъ. Великитѣ въпроси, великитѣ мисли, великитѣ чувства - всичко това въ мълчание се заражда./.../ Онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата, и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ! /.../ Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, ГОСПОДЪ ще ги затвори. /.../  Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да блъскатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. - Защо? - Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. - Защо? - За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да вдигатъ шумъ. Мълчание трѣбва да има само кога? - Когато човѣкъ иска да прави добро. Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея. Роди ли се, трѣбва да има шумъ за нейното прорастване. (22 май 1921, „Хлябът и живата енергия”)

(БЕЛЕЖКА ОТ СТЕНОГРАФА: 5.45–6 ч.с. Всички ученици, са събрани на местата си и в дълбоко мълчание, тъй естествено и непринудено. Тази година, 11-а, почваме с мълчание, докато по-раншните години тъй много приказвахме в началото...) Кучетата трябва да престанат да лаят, а ти трябва да престанеш да говориш, а да мислиш - нищо повече! И как ще се оправи светът? - Като млъкнат всичките кучета, да не лаят, а всички хора почнат да мислят, тогава ще се оправи светът. А сега всичките кучета лаят, а хората не мислят... („2 октомври 1931, „Свещ, нож и чешма. Съществуване, живот и отношение”)

Каква е мисълта ви при последното събрание? (Последното петъчно събрание беше да се научим да мълчим; да станем като децата; да развиваме милосърдието; да се упражняваме върху Духа, върху добродетелите) – и т.н. Воля, воля трябва! За да успеете в мълчанието, трябва да развиете добрата си воля. /.../ Понеже досега сте говорили, говорили, то най-умното е, като се събирате в петък, да прекарвате половин-един час в мълчание. /.../ И тъй, като се съберете, започнете да мълчите, да съзерцавате, докато почувствувате, че у вас се създаде хармония и у всички дойде едно повдигане. Това показва, че умовете ви започват да се хармонират. Но за това се изисква работа. Упражнявайте се така неделя-две-три, постоянно правете такива упражнения тук, а после и навън. /.../ Вяра, вяра трябва, за да може да се установи едно тихо разположение в духа, голяма увереност, за да няма вътрешно раздвояване, за да може да владеете вашето естество, та в това време на мълчанието да издържите всичко. Има методи за тази работа, но същевременно има толкова залъгалки, които ви отвличат, та не ви остава свободно време... /.../  Сега ще се учите на изкуството да мълчите. Като се научи човек да мълчи, това е най-голямото благословение. (Отговарят: „Има някои, които мълчат само външно, а вътрешно кипят....) - Вие ще разбирате духовното мълчание - да се мълчи пред Бога. Като се събирате, изолирайте се, създайте си навик, че като се замислиш за нещо, да мислиш, че си сам; като говориш нещо, да мислиш, че говориш за себе си; като мислиш за мълчание, да мислиш, че мълчиш за себе си. Само така ученикът ще може да се научи на мълчание.( 5 март 1920, „Вяра”)

Учител, който много знае, мълчи. Учител, който малко знае, много говори. (4Свещени думи на Учителя към ученика", 294)

Не само да говоримъ, но ние трѣбва да бѫдемъ като едно динамо - да изпращаме своята енергия въ мълчание. Да сме като слънцето. Туй слънце мълчи и въ мълчание изпраща своята енергия. Тази енергия иде на земята и твори. Само нашитѣ мълчаливи мисли, идеи, желания, дѣйствия сѫ дълбоки. Само въ мълчание тѣ сѫ божествени! Само тѣ сѫ, които могатъ да подобрятъ, да прѣобразуватъ свѣта. /.../ . Азъ вѣрвамъ въ една мълчалива истина, която дѣйства и работи въ свѣта. /.../ Нали е хубаво да говоришъ съ Господа въ мълчание? Въ мълчание да глѣдашъ звездитѣ, месѣчината, слънцето, да имъ се радвашъ.... (7 януарий 1923, ”И отвори устата си, та ги поучаваше”)

Аз искам в седмицата да посветите само един час време в мълчание и в дълбоко размишление, като се разделите на две групи. В тия размишления няма да обръщате внимание кой как стои, а да се съсредоточите и вглъбите в себе си дотолкова, че да не обръщате внимание кой какво прави край вас./.../ Който не може да мълчи, който се страхува, който не може да се учи, ученик не може да стане. /.../ Това е една дисциплина на ума ви, а понякога - може да се каже - и дисциплина на сърцето.( 8 ноември 1920, „Една греда”)

Като влезете в клас, пазете мълчание, бъдете съсредоточени. (21 септември 1930, "Абсолютната Истнина”)

Има случаи, когато трябва да мълчите. Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. /.../  За Божията Любов може само да се мълчи. Много съм говорил за Любовта, но не за същината на Любовта. Аз съм говорил само за проявите на Любовта, но щом дойда до същината на Божията Любов – млъквам. Дойда ли до Божията Любов – свещено мълчание! Няма по-красиво нещо от това мълчание. То е мълчание, което говори. Когато разумният човек мълчи, от него излиза нещо хубаво. (2 септември 1933, "Един удар")

Важен е животът на съвършените, който се отличава с мълчание. /.../ Съвършеният човек и като мисли, и като чувства, е повече в мълчание. Каквито противоречия и мъчнотии среща в живота си, той не се оплаква, не се гневи, мълчаливо се справя с тях. Той знае, че красивите и велики неща се извършват тайно и в мълчание. (27 октомври 1935, "Източник на знанието")

Трябва да има абсолютно мълчание! Мълчанието показва работа, активна деятелност. И когато изискваме мълчание, ние подразбираме работа. (25 август 1922 година, „Беседа за младите”)

Ученикът на окултната школа трябва да се научи на мълчание - да мълчи, за да може да мисли. /.../ Писанието казва: „Да мълчи земята, за да говори Бог.“ Мълчанието - това е първото правило във всяко училище. Когато дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят. Затова, когато заговори тази Божествена Майка, всички трябва да млъкнат. По някой път тя насила ни заставя да мълчим. Тя ни изпраща едно голямо нещастие и с това ни казва: „Мълчи!“ /.../ В мълчанието, именно, има смисъл. Чул ли си в това мълчание гласа на твоята Майка, който глас иде от дълбочините на душата? Този глас е спокоен и ще ти проговори тъй тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този глас? – Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил 10 джобура със сълзи. (26 февруари 1920, "Великата Майка")

Дали човек е светски или религиозен, като стане ученик на Великата Школа на живота, първата година ще изучава мълчанието. Хората около него ще говорят, ще се произнасят върху различни въпроси, а той ще слуша и ще мълчи.( 25 ноември 1934, "Петте постижения")

Всеки ученик трябва да бъде на мястото си 5 минути преди да влезе Учителя. И тогава, за втория път да се наредите по следующия план: най-първо ще седнат на столовете жени, после мъже, един ред жени, един ред мъже. Разбрахте ли? Тъй ще се наредите и ако дойда и ви заваря ненаредени, 3 часа в мълчание ще бъдем. Аз ще мълча и вие ще мълчите, ще размишляваме дълбоко, разбирате ли? Няма да говорим нищо. Единственото наказание, което аз ще прилагам, щом направите една погрешка, ще имате едно събрание на мълчание, на съзерцание, цял един час, то е хубаво. И аз желая да направите една погрешка, ще съзерцаваме един час, ще се пренесем в невидимия свят, ще съзерцаваме, ще мислим. Колко приятно ще бъде! (27.IV.1922, "Окултни правила")

И като дойде онзи истински учен човек, ти от неговото мълчание ще научиш много повече, отколкото от говоренето му. И в старо време някой ученик дойде при учителя си, стои около една седмица, не говори нищо, но като си отивал, много нещо е научавал. Ще поеме аурата на своя Учител, ще има Неговите мисли, чувства и желания. /.../ Тъй че това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа. (1 януари 1922, "Сродните души")

По метода на съвършените, мълчание трябва да има. (27.X.1935, "Приложението като източник на знанието")

Всеки ден оставайте в мълчание 10–15 минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се задълбочи в себе си и да размишлява /.../ Всяка да се вдълбочи, да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите кой как стои, как се моли, това не е медитация. За медитация се иска голяма стая, да няма кой да ви смущава, да сте на разстояние 1/2 м една от друга. (10 май 1920, "Работете с любов")

Следователно, Христос казва сега: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Опазването на туй Слово не седи в думите. Някой път може да отидем някъде, да седим, да мълчим един час и да занесем своето благо. Тъй щото, с мълчание можем да занесем много повече. Има два начина на говорене. Като мълчиш, ще пренесеш туй мълчание в душата му. Отидеш при някой болен, казва ти: „Много ми е тежко“. Попрегърнеш го, погалиш го с ръцете си, той казва: „Как ми олекна, този човек като че ми сне нещо!“ – доволен е. (2 декември 1923, "Който люби")

ТУК МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ И ЕДНА СТРАННА НОВОГОДИШНА КАРТИЧКА ОТ 26 декември 1984 г.:

НОВОГОДИШНА КАРТИЧКА 12

"Ясно ромони тъгата ти в каньоните на безнадеждността. Но, онзи, който говори със спуснати мигли и без думи - ТОЙ побеждава! От СКРЪБ се преде Нишката на Платното! С Платното се обличат аватари и пратеници. Без тебе те, значи, не могат да слязат. Когато започнат Филмите на Съдбите, ще се види, че ти си работил къртовски - пречисто и предостойно! Ако я нямаше скръбта, нямаше да е така. Прозорец от дивна радост очаквай много скоро!"

За срещата с адресата на това писмо въпросният приятел ни разказа още докато беше в Москва. В стаята бил влязъл млад човек с много тежки проблеми. П. поискал да го разговори, но той мълчал близо час със затворени очи. После станал със сълзи в очите и казал: "Благодаря, много хубаво си поговорихме!…"

Чак през 1992 г. се изяснява, че картички №9, 11 и 12 са еднакви откъм лицето - храм-паметникът Ал. Невски в София. П. няма откъде де знае, че "№9" е била най-близка интимно с "№11", който почина, а няколко месеца след това се запознава с "№12" и сключват брак („Прозорец от дивна радост очаквай много скоро!”). Едва през 1992 г. се разкрива, че картичките с Ал.Невски са били именно за тези московчани. Значи, тия еднакви новогодишни честитки са били прогноза и божествено действо за събирането на трима души! Има и една четвърта картичка с "Ал.Невски" с небесно послание до №16. Интересно как ще се развият събитията между адресатите на 9, 11, 12 и 16, някои от които може и да не се познават в момента... В резюме може да се разкаже и за хората, за които са били презназначени картички 9, 11 и 16:

№9: Приятелка от Москва, която пристига в София с три дни закъснение, когато вече всички българи и руснаци са вече на Рила. Един българин не знае външно, че тя ще идва – никой не му е съобщил. Но едно „пиленце” го задържа в столицата точно три денонощия, въпреки че е много необходим горе. Рускинята има само неговия телефон и почти няма надежда. Всичко протича като по часовник. На Рила тя става причина да дойде висша информация за звздата Вега. Вторият впечатляващ случай с рускинята, за която става дума в деветата новогодишна картичка, е описан в едно нейно писмо до същия българин, където тя предава силната си тревога от един свой сън. Събудила се с голямо безпокойство за него точно в нощта и часа, когато той си бил ударил главата в буфера на един вагон, бидейки на работа в железниците нощна смяна. Тя е написала и писмо до негов по-възрастен приятел, когото твърди че е видяла ясно през януари в Москва на една станция на метрото. Той бил със съвсем леки дрехи (по описание, напълно съвпадат) и я среща в момента, когато тя отново била загубила всякакъв смисъл на живата и мислела за самоубийство, откъсната от всички приятели. Това я спасило. Би било халюцинация, ако друга приятелка в Америка не твърди, че е видяла същия българин с със същите дрехи в един особено важен за нея момент по улиците на Ню Йорк. Нейното описание на дрехите му и особено на обувките му е също изумително точно. По думите на приятелите в България, и в двата случая въпросният човек не е напускал София.

№11 – Приятел от Москва, който си е заминал в другия свят скоро след запознанството с българите. Той, именно, е бил интимният приятел на №9, с която имат еднакви картички. Не е тук мястото да се анализират мистичните страни на съветите и прогнозите за него в тази честитка, може да се отбележи само причината, за да си го приберат горе по-рано. Това не е критика, а урок за размишление. Този приятел е употребил една негативна дума за човек на Духа, а е казано, че хула срещу Духа не се прощава. До този момент на българите не е било известно, че този закон включва не само Духа, но и хула срещу хората на Духа. Случаят не е излолиран – могат да се разкажат и други, при които се дават ускорени небесни блага и уроци на хората, докоснал се до Живо Слово..

№16 - подобен случай. И тя с картичка от Ал.Невски в София, и тя си заминава много млада. Каква е връзката с другите трима ние не можем да проследим, но може горе да са се срещнали с №11. За такъв случай разказва авторът на „Разговори с Бога”. Поуката от страданията и ранното връщане У ДОМА на това прекрасно момиче е че има жертвени ангели, които са обещали да слязат на земята като инвалиди и да си заминат млади, за да изкупят греховете на хора от техния род, без те самите да имат лична карма. Обичта е способна на всичко.

 

 

20.09.2016 г. 19,44 ч.

 

ОГРОМНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ В БЕСЕДИТЕ, НЕРАЗРЕШИМИ И ЗА НАЙ-ГЕНИАЛНИЯ ЧОВЕШКИ МОЗЪК :: ЛОШОТО И ДОБРОТО НА РУСИЯ :: ПРОГНОЗИ ЗА ЕВРОПА И СВЕТА

25 юни 1920, „На вечеря с Учителя”. „Сегашните болшевици правят сами формите – по съветски управляват. Тия болшевици са евреи. Сега Мардохай управлява”.

29 декември 1920, „Няма любов като Божията Любов”: Земята под Тихия океан е скрита. Хората не я знаят. Тя ще излезе със своята девственост над водата. Сега имаме 5 континента, ще излезе и шестият над водата и ще е по-голям от сегашните. От сегашните пък някои ще потънат. Промени ще станат духовни, умствени и физически на земята. Русия има бъдеще заради Северния полюс. Той е светата земя, където никой досега не е ходил и не може да я превземе. Всеки, който е отивал там, си е счупвал краката. Промени ще станат и на небето – на Слънцето, на Луната, както и на Земята. Този живот си отива вече, заминава си, за да отвори място на новия живот. Става сега преустройство на всичката материя на земята. От Слънцето има грамадни магнетически течения, които вдигат континента и го зонират. Тази земя е грешна, има големи нечистотии, трябва да се измие. Ще останат големите гори в Русия, в Америка, където на 4–5 000 километра човешки крак не е стъпвал. /.../ Бялата раса е раса на интелекта. И тя ще потъне. Тук е законът на необходимостта. Ще се потопи цял континент, за да се спаси светът. Ще излезе нов грамаден континент от Великия океан, а сегашният ще бъде един остров Европа. Ще остане един голям остров на белите. Част от Азия, Франция, Белгия, Париж потъват вече. След прокопаването на Нил в Египет се създава египетска култура и черната култура в Африка се изолирва. Има проект Сахара да се наводни – ще бъде море и тогава около него ще бъдат създадени културни места. Сахара е по-ниска от морския уровен. Климатическите условия ще се изменят. Човешкият дух трябва да се пригоди към новите условия на живота. Магнитната вълна, която иде, може да изгори цялата земна кора – повърхността ѝ. Духовните хора ще се приспособят веднага към новите условия, а хората на света не ще се приспособят и ще се лутат, ще бягат по земята, покой за тях не ще има. Тая магнитна духовна вълна ще повдигне земната повърхност над Великия океан, а ще потъне Европа – континентът на бялата раса.

10 април 1921, „Любовта, носителка на живота”: Гледайте да не изпаднете в грешката, която е направила жената на Толстой. Преди десетки години Толстой предсказа какво ще стане с Русия. Той казваше на жена си: „Хайде да раздадем богатството си и да се уединим някъде, да заживеем чист, тих живот, да изпълняваме Божията воля“. Тя казваше: „Ти раздай своето богатство, но аз не искам“. Обаче, след 30 години предсказанието на Толстой се сбъдна.

26 август 1922 година, „Новият и старият живот”: Казвам ви, че ако българите не възприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане, нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне, знаете ли това? Ако възприемат това Божествено Учение, тяхното име ще се запише със златни букви. Това да го знаете всички – запишете си го! Аз в 1913 година казвах на свещениците да не ни гонят, но те се вдигнаха и предизвикаха един малък скандал. После дойде разривът и всички духовници ги изгониха от Македония. В 1915 година ме арестуваха. Казах им: „Много скъпо ще платите!“ В 1918 година ме взеха и ме изпратиха във Варна. Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали!“ Не стана ли така? Стана. Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение, вече две хиляди години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой, не послушаха Йоан Кронщадтски и дойде сегашното пречистване там. В Русия сега Господ говори. Болшевиките – това са божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни сили, дохожда глад, мор, раздори.

27 януари 1924, „Колко пъти да прощаваме”: И когато висшите духове отиват на небето да носят сведения за земята, те никога не казват, че в България са избити около 20,000 души и че в Русия има около 20 милиона убити, нещастни. Те казват на Господа тъй: „Всичко добре върви, Господи“. Ами че всяка една душа, още като е умирала, тя е въздъхнала и изпратила чрез един ангел своето оплакване до Бога. В Бога всички живеят. Понеже те живеят в Бога, то щом въздъхнат, Бог простре ръката си върху тях и казва: „Не бойте се, аз ще ви възвърна живота“.

16 февруари, 1930 , „Изпитай и виж”: Онова, което болшевиците правят в Русия, да не го правят и българите в България!

25 декември 1932, „Ще влезе Духът”: Според мене, най-възвишеният живот е на полюса. Човек, който иска да стане светия, трябва да отиде на Северния полюс, талантливите – в Русия, обикновените – в нашите места, смахнатите – в тропическите места.

22.XII.1935, „Котелът и торбата. „Което имам“”: И ако православната вяра беше толкова права и силна, тогава как допуснаха те болшевизма вътре в Русия? Едно учение с такива порядки дойде в Русия, [в] която минаваше за много набожен руският народ. Значи в Русия това имаше – една добра заложба, за да вървят в Бога, и там Христовото учение не се прилагаше.

6 ноември 1938 , „Всичко е за добро”: Ти не искаш да пожертваш себе си, но като дойдат болшевиците, те ще го вземат. А пък болшевиците - това е смъртта. Дòйде тя - и всичко даваш.  12 февруари 1939, „Жена самарянка”: Едно време чакаха да ги освободи Русия. Турците ги владееха - и Русия ги освободи. Сега чакат пак някой да ги освободи... Толкоз години - и още не са освободени.

4 октомври 1939, „Което Той ви казва!”: Ако преди години бяхте в Русия и ако не си набожен, горко ти! Ако минеш покрай някоя църква и не се кръстиш, горко ти! А пък сега, ако отидеш в Русия и ако се кръстиш, пак ще те накажат. Тогава, ако не вярваш в Бога, ще те накажат; а пък сега, ако вярваш, ще те накажат.  7 декември 1939 „Аз, ти, Той”: Сега има война между Русия и Финландия, има война между англичани и французи с германци. Мислите ли, че това е произволно? Мислите ли, че Господ, който е създал света, ще остави в неговото царство да има анархия? Не! Това е един опит на хората във войната. Хората се учат във войната на отричане и самоотричане. Понеже тези хора не са искали доброволно да се пожертват, сега Божият закон ги кара насила да се пожертват.

19 юни 1940, „Сила и безсилие”: Разправяше ми един господин, който ходил във времето на царска Русия и там виждал навсякъде хора - с хиляди хора - все с благоутробие. „Сега – казва ,– като отидох в болшевишка Русия, само двама видях с благоутробие...“

9 август 1940, „Зло и добро”: Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа. Там такива работи не се позволяват. В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите. Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля. Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш. Ще мислиш, каквото фашистите мислят. В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят. В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят. Питам тогава: де е свободата?

11 август 1940, „Вяра и вярване”:Опитайте се в Русия да говорите за Бога, за вяра, да видите как ще ви посрещнат.  8 ноември 1942, „Новият път”. Сънува една вечер Толстой, че е бременен и започнал да се мъчи, да роди, че не може да роди. И в туй голямо мъчение да роди се събужда. Казва: „Ужасна работа е човек да е бременен, да роди!“ Тази бременност е учението, което Толстой носеше. То е съвременният болшевизъм. Толстой след като замина, се роди болшевизмът. Като беше жив, не можа да роди, но като умря, се роди болшевизмът. Показва едно дете, което ще мъчи баща си.

КОМЕНТАР: АБСОЛЮТНО ПО НИКОЙ НАЧИН И В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ПРОТИВ НЯКОЙ НАРОД, ПОНЕЖЕ ЗНАЕМ какво е дала и дава велика Юдея на човечеството. Знаем какво е дала Велика Германия, велика Русия, велика Америка. Обаче тук трябва да повторим едно обяснение за тъмните сили – така наречената Черна ложа. ГОВОРИ СЕ ЗА ЕДНА ДЯВОЛСКА КОСМИЧНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, КОЯТО ВЪВ ВСЯКА ЕПОХА СЕ КРИЕ ЗАД ДАДЕН НАРОД И ИЗВЪРШВА ЗВЕРСТВАТА ОТ НЕГОВО ИМЕ, за да бъде мразен съответния народ, а истинските зверове да остават винаги в сянка. Само при това обяснение можем да си разберем правилно ужасите на холокоста, на латиноамериканския, азиатския, африканския и пр. геноцид, вкл. и документалните сведения за ужасите, извършени от Червената армия в Европа.

1898, „Призвание към народа ми”: Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви - той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.”

Наскоро тук бе цитирано изказване на Учителя от Беседата „Слугиня на Божията любов” от 3 септември 1939г: „Когато Полша водеше преговори още с англичаните и с русите, русите предлагаха на Полша руските войници да минат през Полша. А пък Полша каза: Руски войник не може да мине през Полша. А пък сега какво е? Ако руски войник не може, германски войник може. Аз вземам сега нещата и ги изяснявам принципиално. Ако ти не допуснеш войника на доброто да мине през твоята държава, войникът на злото ще дойде. Предметно учение е това. Щом дойде Русия, пусни войниците да минат през държавата ти. Нищо повече. Щом войниците на любовта дойдат, пусни ги. Защото ако не пуснеш войниците на любовта да минат през твоята държава, непременно тези на омразата ще дойдат.”

ОГРОМНО, НАПЪЛНО НЕВЪЗМОЖНО за който и да е последовател на Учителя би било и най-виртуозното усилие да върже тия Негови изказвания с потресаващите факти в статията по-долу (ако са факти!). Тя не се препоръчва за хора със слаби нерви. Някой би цитирал списъка на истинските имена на първото съветско правителство по времето на Ленин – всички са евреи, има само един руснак или не помня колко вече. Но и така да е, ПАК СТОИ ВЪПРОСЪТ: КОЯ ЦИВИЛИЗАЦИЯ Е СТОЯЛА ТОГАВА И ПО-КЪСНО ЗАД ЛОШИТЕ РУСНАЦИ, ЛОШИТЕ ЕВРЕИ, ЛОШИТЕ ГЕРМАНЦИ, ЛОШИТЕ АМЕРИКАНЦИ И ПР.?

http://fakeoff.org/…/pro-zverstva-sovetskikh-osvoboditeley-…

Ето търдение от началото на това изследване за зверствата на Червената армия в Европа, който започва така: „Так - в странах Прибалтики, в Венгрии, Болгарии, Румынии и Югославии, где акты насилия против местного населения приняли ужасающие масштабы. Но полный террор наступил на территории Польши.”

ЗА ТОВА НЕЩО УЧИТЕЛЯТ СЕ Е ИЗКАЗАЛ ЯСНО В ПРАВ ТЕКСТ ОЩЕ НА 11 февруари 1923 г. в беседата „Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни”:

"Днесъ цѣлиятъ културенъ свѣтъ се събира да разисква важни въпроси, защото цѣла Европа застрашава една катастрофа. И всички тия народи не че не виждатъ голѣмата катастрофа. Виждатъ я, но не знаятъ какъ да я избѣгнатъ. Тукъ има извѣстни естествени, несъзнателни сили, които се набирали, набирали въ тия бентове и прѣдизвикватъ такова голѣмо напрежение, че има опасность, ако се пропукатъ тия бентове. Пропукатъ ли се бентовете, всичко туй ще бѫде пометено: тази енергия, която се е насъбрала у хората, ще прѣдизвиква много нещо. Не мислете, че хората сѫ много благородни. Не, много жестоки сѫ! Знаете ли сега въ Русия колко милиона хора ставатъ жертва? И представете си: ако въ цѣла Европа стане такава една анархия, знаете ли колко хора ще станатъ жертва?"

1898, „Призвание към народа ми”: Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. /.../ Започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято! И ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение - и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.

10.ХII.1944, беседа „Разумна икономия”: Англичаните дават една статистика, че те имат четири милиона и петстотин хиляди къщи разрушени. Не е малка работа, отделно фабрики, заводи... Казваме: „Какъв ще бъде краят?” Има избити евреи шест милиона и петстотин хиляди, шест милиона избити поляци, за руснаците - колко руси има избити; колко югославянци е друго. Казвам: в съвременната война, като излязат и направят един баланс, то ще бъде една почетна цифра.

ТУК СЕ ВИЖДА, че Учителят цитира ОФИЦИАЛНИТЕ данни от онова време, което прави понякога и в други случаи, казвайки, че това са светски сведения, т.е. не се ангажира с тях. Днес има изследователи, даващи доказателства, че не е вярна тази огромна цифра за евреите. Как е точно в даден случай, Учителят се ангажра по-рядко, вземайки данни направо от Акаша.

21.09.2016 г. 05,54 ч.

 

ДА ДАДЕШ ЖИВОТ! 1917.01.07н рвб СИЖ2.ЗС/ББ1996:189 „ЕТО какъв е вътрешният смисъл на растенето: човек /.../ да освободи своята душа, КАТО ПОНЕСЕ ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина – да дадат място на един плод, който ще завърже ново същество. И ВИЕ СЪЩО СТЕ ДОШЛИ ТУК НА ЗЕМЯТА ДА ДАДЕТЕ ЖИВОТ ДРУГИМУ.”

НЕКА НЕ СИ ПРАВИМ ИЛЮЗИИ! Който не е могъл или не се е осмелил да има собствени деца, ако е човек и има душа, би трябвало да се погрижи изцяло поне за едно чуждо дете през живота си. Абсолютно никакъв егоизъм, никаква гениалност, никаква „духовност” не могат да ни бъдат оправдание пред Бога и Вселената, ако не сме сторили това! И то от преди раждането чак до 28-те навършени години на това дете, с пълна отговорност и пълно самонатоварване да го обезпечим перфектно по всички линии, все едно че сме му роден баща или родна майка. При това – без да притесняваме по никой начин майка му. Да бъдем благородни рицари и приятели. Ако тя не иска общуване точно с нас - да ѝ помагаме тайно. Огромно количество много способни и духовни хора не подозират нито за миг откъде им идват болестите, малшансовете, нещастията и състаряването – защото не осъзнават егоизма си в това отношение.

Независимо дали не си се погрижил за свое или за чуждо дете, за теб в такъв случай важат куп сонети на Шекспир, да кажем – ето този:

4 Разсипнико, прахосваш своя чар и хубост с порив тих и благороден. Природата не ти ги дава в дар — заема ги — свободна на свободен. Скъпернико, ти този дар дължиш на друг човек, на някой внук далечен. Ти незаконно чужд живот своиш, но от това не ставаш дълговечен. Със теб самия сделки сключваш ти и с туй вървиш към пълно разорение. Но пред смъртта за тежките щети какво ще бъде твойто обяснение? И този лик на бъдещия ден ще свърши с теб, във друг невъплътен.

 

 

21.09.2016 г. 06,28 ч.

 

ОТНОВО ОБРАЗ ОТ JAMES C. CHRISTENSEN

КОГО ПОСЕЩАВА ГОСПОД? - ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ПЕРФЕКТНО ТЯЛО НА ЗЕМЯТА, ЗА ДА НИ ПОСЕТИ ГОСПОД ИСТИНСКИ. ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ПЕРФЕКТНО ТЯЛО, ЗА ДА СЕ ДОКОСНЕМ ДО ГОСПОДА ИСТИНСКИ. 1917.01.07н рвб СИЖ2.ЗС/ББ1996:190-191 „Човек едновременно е същество духовно и физическо. Тези два елемента съществуват едновременно - има една връзка между единия и другия, която ги съединява и управлява, а тя е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не можете да измените. Под думите „физическа материя“ разбирам света на формите, необходима за проявата и битието на нещата; под „духовен свят“ подразбирам онези сили, които работят за създаване на тези форми; а под „душа“ разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно, без форми животът не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, единица. ТЯ ТРЯБВА ДА ИМА ТЯЛО, ЗА ДА Я ПОСЕТИ ГОСПОД.”

 

 

 

21.09.2016 г. 06,58 ч.

 

„ДОМ БАЩИН Е НЕБЕТО НАМ” 1917.01.07н рвб СИЖ2.ЗС/ББ1996:191 "Аз разбирам да си имате къща в духовния свят. В Небето без такава къща няма да ви приемат. Под „растене“ подразбирам да имате в тази къща градина, плодни дървета и цветя, които да я красят."

ТАКАВА КЪЩА СИ СЪЗДАДОХА РОБИН УИЛЯМС И ЖЕНА МУ В РАЯ, понеже се отказаха от мисълта за себе си. За част от секундата възлязоха в нея от дъното на ада! (филм „В какво се превръщат мечтите”).

 

 

21.09.2016 г. 16,02 ч.

 

ИДВА ОЧИСТИТЕЛНИЯТ ОГЪН 1917.01.07н рвб СИЖ2.ЗС/ББ1996:197 "Повтарям, че Господ идва чрез огън да очисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови тела, да внесе любов в сърцата им, да повигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба, омраза. ТОВА възвестява Божественото Учение в новата епоха!"

В ЦИТИРАНАТА БЕСЕДА "Растете в благодат", както и в цялото Учение на Учителя, перспективите за тази грандиозна трансформация на всички светове и същества е неизменно светла, успокояваща и обнадеждаваща. Няма нищо общо с тъмните прогнози на религиозните атеисти и купища древни и съвременни пророци, допуснати да сеят страх и заблуди след хората без монада. Пречистването чрез огън ще бъде като едно сияйно и прекрасно безболезнено раждане, след което ще се събудим с нови тела в един приказен свят. Ако не успеем да се подготвим, Благият Бог ще ни разпредели пак справедливо в по-малко светли светове, където ще имаме неограничени възможности да правим добро на други неуспели. А това е също щастие - даже, може би, още по-голямо. Най-щастливите синове и дъщери на Бога пребивават почти постоянно в ада, защото там душите имат най-голяма нужда от помощ и утешение.

 

 

21.09.2016 г. 19,12 ч.

 

КОЙТО ИСКА ДА Е СИЛЕН : : ТАЙНАТА НА ВЕЛИКАТА ТРОЙКА : : 1917.01.07н рвб СИЖ2.ЗС/ББ1996:190 „Човек, който иска да бъде силен, трябва да държи ТЕЗИ неща отпред: ИМЕТО Божие, което е най-висшето благо, ЦАРСТВОТО Божие – по отношение на човешката душа, и ВОЛЯТА Божия – по отношение на земния живот.”

ОТНОВО НИ СЕ ПОДАРЯВА УНВЕРСАЛЕН КЛЮЧ, Т.Е. ШПЕРЦ ЗА ОТКЛЮЧВАНЕ НА ВСИЧКО. Първо, защо тук се разглежда желанието да бъдем силни, а не нещо друго? Второ, какво значи „отпред”? Защо не в някоя остатналите пет основни посоки? После – кое е Името Божие? Това са тайни, дискутирани от всички религии и мистически школи по най-различни начини и всяка е убедена, че единствена е постигнала отговора. Защо търсенето на Царството Божие е белег за наличие на душа в дадено същество и въздухът за нейното съществуване? Защо волята Божия ориентира усилията към земята? Тук само поставяме въпросите, а за отговорите са нужни много прераждания, много грешки, опитности, усилия и страдания. И най-вече – наличие на Учител, Братство и Школа.  Тия неща не стоят в съзнанието на индивидуалиста, затова той не може да стане нищо повече от властник, собственик, учен, гений, светия или пророк. Той вече е толкова прав и тъй голям в собствените си очи и в очите на непретенциозните, че за него е немислимо отново да седне на чин, особено пък на последния...

 

 

22.09.2016 г. 13,13 ч.

 

ГЛАСЪТ НА ДУХА – ГЛАС НА МЕКАТА НЕЖНОСТ 1917.01.14н мим СИЖ2.ЗС/ББ1996:200 „И когато дòйде Учителят - Духът, който е във вас, - били сте мъже или жени, - вие трябва да слушате дълбоко в себе си този глас на меката нежност, на Любовта.”

ТАЗИ ФУНДАМЕНТАЛНА БЕСЕДА за принципите Марта и Мария в човечеството трябва да се проучи основно, за да открием проявите на едната и на другата в себе си и да разберем хората. Учителят казва, че не трябва да се дава предимство нито на едната, нито на другата – че тябва да се извлече положителното от всяка и тогава двете да се обдинят в съвършения човек... И – все пак – с известно предимство на Мария. Понеже, ако преобладава Марта, взима връх властническата драма и грубостта, които са израз на едно непрефинено его, на жестокостта и гордостта. Ако сте „Марти”, като усвоите нещо до блясък и се усъвршенствате в него, вие, понеже винаги искате да сте отгоре, започвате да правите забележки и да унижавате „Мариите” и така извличате от тях сила, спуквайки стотици хиляди капиляри в мозъка и сърцата им. Ставате ехидни назидатели, подигравчийки. Както казва Учителят, „този горчив принцип у вас постоянно се люти, гневи, недоволен е. И това той го прави не от зла мисъл, но защото е един принцип много активен, който, откъдето мине, иска отворен път. Ако е Марта, ще видите, че сутрин, като стане вкъщи, всички слуги са на крак - вик, крясък... Вдигне ли метла, всички бягат на половин километър. Тя казва: „Всичко тук трябва да бъде в ред и по-рядък!“. Тази Марта е и в черкви, и в училища, и в съдилища – навсякъде. Принципът, който се олицетворява от Мария, представя висшето, което показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с висшите същества, светиите, ангелите, които знаят повече от нас. Знаят да се подчиняват: „Ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим...”.  Като се обединят тези два принципа в нас, ние сме еднакво смирени, подредени, чисти и духовни.  Познавахме една много учена игуминка с три факултета – Мати Касиния. Когато отидохме за пръв път в манастира й, бяхме изумени от смирението и мъдростта й, но ни направи неприятно впечатление накапаната й монахинска манта. Чиста, изпрана, благоухаеща, но все всеки път прясно накапана от ядене и неприятна на глед. Обясни ни, че това е принцип на някои ордени в историята на религията и днес, които искат да се справят именно с горделивостта и тщеславието и от властническата драма и тщеславието на чистофайниците, които са перфектни външно, но с думите и критиките си мърсят душите с нещо много по-лошо от помии и извержения. Астралните Марти растат на ширина, менталните имат крехо тяло, но сравнително голяма глава на малки рамене. И двете са грубиянки, не цепят басма никому, не пропускат да направят забележка. От своя страна, астралната и менталната Мария, ако няма баланса на Марта, обикновено е доста слаба и с малка глава, но оставя всичко да гние вкъщи, дрехите в гардероба й не са изгладени и сгънати под конец, а наблъскани. Тя няма време за недуховни работи и не е домосед, скита се като подпалена по гурувци, лектори, функционери и компании; а ако е в 20 и 21 век, денонощно е дежурна на телефона или в чатове по интернет...

 

 

22.09.2016 г. 19,03 ч.

 

ДИВИТЕ КОЗИ И МАТЕРИАЛИСТИТЕ СЕ ПОДЧИНЯВАТ САМО НА СВОЕГЛАВИЕТО СИ ИЛИ НА ИЗГОДАТА. Нямат разпознаване и вътрешен мир, за да седнат при нозете на Божественото, да слушат с благоговение; да почнат да служат на НЕГО, а не на приумиците си или на съмнителни хора. 1917.01.14н мим СИЖ2.ЗС/ББ1996: 201 „Висшият принцип „Мария” ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип – да се подчиняваме на БОГА, тогава ще научим и другия принцип – да подчиняваме всички нисши елементи, да подчиним нисшия принцип у човека. /.../ Онзи, който не се е научил да се подчинява, да слугува на БОГА, не може да бъде господар. Всеки от вас, който иска да бъде господар, най-първо трябва да се научи да бъде слуга - слуга на БОГА, да се подчинява, да научи този висш закон: да седне като Мария при нозете на Христа.”

 

 

22.09.2016 г. 21,25 ч.

БУХАЛИ И ЧУЧУЛИГИ 1917.01.14н мим СИЖ2.ЗС/ББ1996:204 „Какво правят сегашните хора нощем? - По концерти, балове, театри; а когато Господ изгрява, спят. Аристократи от благородното „добро утро”... Всички хора, които спят сутрин и през деня, са от културата на бухалите. ЕТО защо страдат! А тази нощна култура трябва да се замести с дневна култура. Щом се пукне зората, ще станеш, ще се изправиш и ще чакаш най-малко половин час. Господ след това ще се покаже на твоето лице, ще почерпиш от Него сила, енергия, здраве - и през целия ден ще бъдеш бодър и силен да се бориш.”

04.09.2016 г. 07,33 ч.

 УЧЕНИК НА ХРИСТА – ИЛИ СОБСТВЕНОСТ НА НЯКОГО? Този въпрос трябва да си го зададем, ако си мислим, че сме длъжни да даваме отчет на смъртен човек, а не само на Бога. Просто защото смъртният няма как да ни спаси. 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:204: „И тъй, сега е време да послушате какво ще ви говори вашия Христос в лодката, в която се возите в това бурно море. И това, което Той ви каже, трябва да го държите като една светиня и никому да не го казвате.”

23.09.2016 г. 13,11 ч.

 

КАРТИНА ОТ LESZEK FORCZEK

ВЪЗПИТАВАНЕ - ИЛИ СЛУГУВАНЕ? 1917.01.14н мим СИЖ2.ЗС/ББ1996:205 "Някои казват: „Да възпитаме света, хората!“. В този смисъл, аз не вярвам на възпитанието, защото всички хора са ИНДИВИДУАЛНИ клетки на Божествения Организъм, на Божественото Тяло, та всеки ОТДЕЛНО трябва да възпита сам себе си. Аз не мога да ви заповядвам: то би значило да светотатствам – да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? - Защото тези хора са ГОСПОДНИ - нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща; имам право да бъда господар само на моите мисли и желания; на тях мога да заповядвам; но на всичко, което е извън мене, ще трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите."

 

 

24.09.2016 г. 08,56 ч.

 

СВЕТСКИТЕ ИДОЛИ. Беинса Дуно: 1917.01.14н мим СИЖ2.ЗС/ББ1996:208 "Днешните хора са многобожни: имат богове на труда, на славата, на силата и им кадят тамян... Вземете вашия чук - и всички тия идоли изхвърлете вън или ги строшете! Седнете след това при нозете на вашия Учител - и вие ще разберете вътрешния, дълбокия смисъл на вашия живот. ТОВА е, което Христос иска да каже – че доброто, което Мария има, няма да ѝ се отнеме. Ти се тревожиш за много работи, казваш: „Туй имам, онуй имам...“ - Ти си господар на тези неща - вземи ги и ги изхвърли!"

В СЛОВОТО И В АВАНГАРДНАТА ПСИХОСИМВОЛОГИЯ се разганичават, например, иконическото и кумирното съзнание. Защо едни психики и етноси се покланят на икони, други – на статуи? Какви са паралелите им в монофиксацията на религиозни и атеисти в мъртви идоли като властта, парите, кариерата, славата, надмощието, сигурността, собствеността, църквата, философията, науката, партията, чувството за дълг, страха за утрешния ден; в смъртния любим, смъртния гуру или авторитет?

СЪВЪРШЕНО НЕВЪЗМОЖНО е тук да не се сложи цялото още едно гениално, брилянтно произведение на Лев Толстой, докзаващо, че той е въплътил в максимална степен бунта на нашите богомили и на другите божествени учения и дижения срещу световната лъжа. Не обръщайте внимание на пунктуационните и други грешки на българския преводач, които нямаме време да поправяме сега – важен е смисълът:

Лев Толстой

РАЗРУШАВАНЕТО НА АДА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО МУ (ЛЕГЕНДА)

Това било по времето, когато Христос разкривал на хората своето учение.

Това учение било така ясно и да бъде следвано било толкова лесно и толкова лесно избавяло хората от злото, че не било възможно да не бъде прието, и нищо не могло да спре разпространението му по целия свят. И Вулзевул, бащата и повелителят на всички дяволи, бил разтревожен. Той ясно виждал, че властта му над хората свършвала завинаги, ако Христос не се откажел да проповядва. Той бил разтревожен, но не се отчаял и подстрекавал покорните му фарисеи и книжници колкото се може по-силно да обиждат и мъчат Христос, а учениците му съветвал да избягат и да го оставят сам. Той се надявал, че осъждането му на позорна смърт, поругаването му, изоставянето му от всичките му ученици, и накрая, самите страдания на кръста, ще принудят Христос да се отрече от своето учение. А отричането ще унищожи и цялата сила на учението.

Работата се решавала на кръста. И когато Христос изпъшкал: "Боже мой, боже мой, защо си ме оставил" – Вулзевул възтържествувал. Той вземал приготвените за Христос окови, поставил си ги на краката, и ги донатъкмявал така, че да не могат да бъдат свалени, когато бъдат поставени на Христос.

Но изведнъж от кръста се разнесли думите: "Господи, прости им, те не знаят какво правят", а след това въздъхнал: "Свърши!" – и предал Богу дух. Вулзевул разбрал, че всичко пропада. Той искал да свали от краката си оковите и да избяга, но не могъл да помръдне от мястото си. Оковите скърцали на краката му, но не се отваряли. Той опитал да излети, но крилата му не искали да се разгънат. И Вулзевул видял, как Христос в светло сияние, застанал на вратата на ада, видял как грешниците от Адам до Юда излезли от ада, видял как се разбягали всички дяволи, видял как самите стени на ада беззвучно се разпаднали във всички посоки. Той не могъл повече да търпи това, пронизително завил и се провалил през пропукалия се под на ада в преизподнята.

II

Минали 100 години, 200 години, 300 години. Вулзевул не обръщал внимание на времето. Той лежал неподвижно в черния мрак и мъртвата тишина и се стараел да не мисли за случилото се, но все пак мислел и безсилно ненавиждал виновника за своята гибел.

Но изведнъж, той вече не помнел и не знаел колко време е минало оттогава – той чул над себе си звуци, приличащи на тропот от крака, стонове, крясъци, скърцане със зъби. Вулзевул повдигнал глава и започнал да се ослушва. Той не можел да допусне, че е възможно адът да се възстанови след победата на Христос, а в това време тропота, стоновете, виковете и скърцането със зъби ставали все по-отчетливи.

Вулзевул повдигнал туловището си, подпъхнал под себе си рунтавите си, прорасли копита (оковите, за негово учудване, сами паднали от краката му), размахал свободно разперените си крила, изсвирил пронизително онзи призивен сигнал, с който в предишните времена привиквал своите слуги и помощници.

Още не успял да изпусне дъха си, над главата му се пропукал отвор, блеснал червен огън, тълпа дяволи, блъскайки се един друг, се изсипали през дупката в преизподнята, и като врани около мърша, заобиколили Вулзевул. Дяволите били всякакви, големи и малки, дебели и слаби, с дълги или къси опашки, с остри криви или прави рога.

Един от дяволите, с наметната на раменете пелеринка, целия гол и гланцово черен, с голобрадо кръгло лице и огромен увиснал корем, седял приклекнал пред самото лице на Вулзевул, ту облещвал, ту скривал огнените си очи, не преставал да се хили, размахвайки насам натам дългата си тънка опашка.

III

– Какъв е този шум? – попитал Вулзевул, сочейки нагоре. – Какво става там?

– Все това, което винаги си е било – отговорил гланцово черния дявол с пелеринката.

– Та нима има грешници? – попитал Вулзевул.

– Много – отговорил гланцирания.

– А какво стана с учението на този, чието име не искам да споменавам? – попитал Вулзевул.

Дяволът с пелеринката се ухилил така, че се оголили всичките му остри зъби, а между останалите дяволи се разнесъл едва сдържан кикот.

– Това учение не ни пречи. Те не вярват в него – казал дявола с пелеринката.

– Та нали това учение е спасение за тях от нас, и той засвидетелства това със смъртта си? – казал Вулзевул.

– Аз го преправих – казал дявола с пелеринката, барабанейки с опашката си по пода.

– Как го преправи?

– Така го преправих, че хората не вярват в неговото учение, а в моето, което те наричат с неговото име.

– Как направи това? -- попитал Вулзевул.

– Стана от самосебе си. Аз само помагах.

– Разкажи накратко - казал Вулзевул.

Дяволът с пелеринката, без да бърза, отпуснал глава, замълчал сякаш съобразява, а след това започнал да разказва:

– Когато се случи тази страшна работа, разрушаването на ада и баща ни повелителят ни ни напусна – казал той – аз отидох в местата, където се проповядваше същото това учение, което едва не ни погуби. На мен ми се искаше да видя, как живеят хората, които го изпълняват. И видях, че хората живеещи според учението, са съвършено щастливи и недостъпни за нас. Те не се сърдеха един на друг, не се поддаваха на изкушението на женската плът и или не се женеха, или ако се женеха, имаха само една жена, нямаха лично имущество, смятаха всичко за общо достояние, не се защитаваха със сила, когато ги нападаха и отплащаха за злото с добро. Животът им беше толкова хубав, че все повече хора се чувстваха привлечени от тях. Виждайки това, аз помислих, че всичко е пропаднало и се канех вече да тръгвам. Но се случи едно обстоятелство, което само по себе си е незначително, но на мен ми се стори, че трябва да му обърна внимание и аз останах. Стана така, че между тези хора някои смятаха, че трябва да се обрязват и не трябва да ядат жертвените животни, другите смятали, че това не е нужно, и че може да не се обрязват и да ядат всичко. А аз започнах да внушавам на едните и на другите, че това разногласие е много важно, и че нито едната, нито другата страна не трябва да отстъпва по никакъв начин, тъй като това касае служенето на Бога. Те ми повярваха и споровете се ожесточиха. И едните и другите започнаха да се сърдят помежду си, и тогава започнах да внушавам и на едните, и на другите, че могат да докажат истинността на своето Учение с чудеса. Колкото и очевидно да е, че чудесата не могат да доказват истината, на тях толкова много им се искаше да бъдат прави, че ми повярваха и аз им устроих чудеса. Това не беше много трудно. Те вярваха на всичко, което можеше да потвърди тяхното желание да бъдат единствени в истината.

Едните разказваха, че над тях слизали огнени езици, другите казваха, че са виждали самия умрял учител и много друго. Те измисляха и това, което никога не е било, лъжеха в името на това да докажат, че никога не са лъгали, без дори да забелязват това. Едните казваха на другите: вашите чудеса не са истински, нашите са истински, а другите отговаряха - не, нашите са истински, вашите не са.

Работата вървеше добре, но аз се страхувах да не би да забележат прекалено очевидната лъжа, и тогава измислих църквата. И когато повярваха в църквата, аз се успокоих окончателно - разбрах, че сме спасени и адът е възстановен.

IV

– Какво е това църква? – попитал строго Вулзевул, на когото не му се искало да повярва, че слугите му са по-умни от него.

– А, църквата – това е, когато хората лъжат и чувстват, че не им вярват, те винаги твърдят, че Господ им е гарант, че казват истината. Това е църквата, с една особеност, хората обявили се, че са църквата твърдят, че вече не могат да се заблуждават, и за това каквато и глупост да кажат, вече не могат да се отрекат от нея. Прави се църква така: хора уверяват себе си и другите, че Бог им е учител, и за да не бъде опорочен божествения закон, Той е избрал специални хора, които са те самите и Той им е предал тази власт да тълкуват правилно неговото Учение. Така хората, смятащи себе си за църквата, са в истината, не защото това, което проповядват е истина, а защото те са единствените законни приемници на учениците, били ученици на учениците на самия учител Бог. Тази приемственост имала едно неудобство, както и чудесата, а именно, че хората могли да твърдят всеки за себе си, че те са членове на единната истинна църква (както и винаги е било), но изгодата от тази приемственост е, че веднъж обявили се за църквата (и на това твърдение построили своето учение), те вече не могат да се отрекат от това, което са казали, колкото и да е нелепо казаното и каквото и да говорят другите хора.

– Но защо църквите са преработили учението в наша полза? – запитал Вулзевул.

– Те направили това, защото – продължил дявола с пелеринката, – признавайки себе си за единствените тълкуватели на Божия закон и убеждавайки другите в това, тези хора станали висши изпълнители на съдбите на хората и поради това получили висшата власт над тях. Получавайки тази власт, те естествено се възгордели и по-голямата част се развратили и с това предизвикали негодуването на хората срещу себе си. За борба със своите врагове, те не могли да измислят друго оръжие, освен насилието, започнали да гонят, да съдят и горят всеки, който не признавал властта им. Така че, самото им положение ги заставило да преизтълкуват учението в такъв смисъл, че то да оправдава покварения им живот и жестокостите, които са извършили против своите врагове. Те това и направили.

V

– Но нали учението беше толкова ясно и достъпно, – запитал Вулзевул, все още не можещ да повярва, че слугите му са свършили това, което той не се сетил да направи, – че беше невъзможно да се преправи. "Постъпвай с другите така, както искаш и те да постъпват с теб". Какво може да бъде променено тук?

– А за това те, по моя съвет, използваха най-различни способи – отговорил дявола с пелеринката – Хората имат приказка за това, как добрият вълшебник, спасявайки човека от злото, го превръща в пшеничено зърно и как злият вълшебник се превърнал в петел, и вече щял да клъвне зърното, когато добрият вълшебник изсипал отгоре му крина със зърна. Злият вълшебник не можел да изяде всичките зърна и да намери това, което му било нужно. Те това и направили, учението на оня, който учел да не се прави на хората това, което не искаш те да правят на теб, по моя съвет те признали за свещени закони на Бога 49 книги и в тези книги обявили всяка дума за произнесена от Бог. Те изсипали върху простата и разбираема истина огромна камара мними свещени истини и станало невъзможно да не бъдат приети всичките, нито можело да бъде намерена онази, която била необходима на хората. Това е първият способ. Вторият способ, който са използвали с успех повече от хиляда години, е че те просто убиваха, изгаряха всички ония, които се опитваха да открият истината. Сега този способ излиза от употреба, но те не го изоставят и макар да не изгарят хората, опитващи се да открият истината, но ги клеветят така, че отравят живота им и са много редки случаите, когато са смеели да ги разобличат. Това е втория способ. Третият способ е следният – те направо представят истината такава, каквато им е нужна, дори противоположна на това, което е в светото писание, нали църквата се е обявила за непогрешима, и оставят своите ученици сами да се измъкват както искат и умеят от тези противоречия. Така например, казано е в писанията: "Един е вашият учител Христос и отец не наричайте никого на земята, защото един е вашият Отец, който е на небесата, и не се наричайте наставници, защото един е вашият наставник - Христос", а те казват: "ние сме единствените отци и само ние сме наставници на хората". Казано е: "Ако искаш да се молиш, моли се сам, тайно и Бог ще те чуе", а те учат, че трябва да се молиш в храмове, всички заедно, с песни и музика. Или казано е в писанието: "Не се заклевай никога", а те учат, че трябва да се кълнем в безпрекословно подчинение на властите, каквото и да поискат тези власти. Или казано е: "Не убивай", а те учат, че може и трябва да се убива на война и по присъда. Или още е казано: "Моето учение е дух и живот, хранете се с него като с хляб". А те учат, че ако натопиш хляб във вино и кажеш над тези парченца няколко думи, то хляба става тяло, а виното – кръв, и че да ядеш този хляб и да пиеш това вино било много полезно за спасението на душата. Хората вярват в това и усърдно ядат тази чорбица и след това попадайки при нас, се учудват много, че чорбицата не им е помогнала, – завършил дяволът с пелеринката, извъртял очи и се ухилил до уши.

– Това е много хубаво, – казал Вулзевул и се усмихнал. А всички дяволи избухнали в гръмогласен смях.

VI

– Нима при вас е както по-рано – пълно с блудници, разбойници, убийци? – вече весело запитал Вулзевул.

Дяволите, също развеселени, заговорили едновременно един през друг, в желанието си да се изтъкнат пред Вулзевул.

– Не както по-рано, много повече от преди – крещял един.

– Блудните не се събират в предишните отделения – пищял друг.

– Разбойниците са по-жестоки от предишните – се провиквал трети.

– Не успяваме да приготвим топливо за убийците, – ревял четвърти.

– Не говорете едновременно. Нека да отговаря само този, когото питам. Който завежда блудството, да излезе и да разкаже, какво прави сега с учениците на този, който забрани да се използват жените и казал, че не трябва да се гледа на жените с похот. Кой завежда блудството?

– Аз – отговорил, тътрейки се напред, по задните си части, за да е по-близо до Вулзевул, черно-червеникав, женоподобен дявол с подпухнало лице и олигавена, непрестанно дъвчеща уста. Той изпълзял още напред, приседнал на пети, наклонил на една страна глава, прекарал между краката опашката си, завършваща с кичур, и помахвайки с нея, започнал с песенна интонация:

– Продължаваме по стария метод, въведен от теб, нашия баща и повелител, още преди рая, предал в наша власт целия човешки род, а освен това и по нов църковен метод. По новия църковен метод ние действаме така: ние уверяваме хората, че истинският брак не се състои в това, в което действително се състои, в съединяването на мъжа и жената, а в това да се накипрят в най-хубавите си дрехи, да отидат в голямо, специално за целта, здание, да сложат на главите си специално приготвени шапки и под звуците на разни песни да обиколят три пъти малка масичка. Ние внушаваме на хората, че само това е истинският брак. И хората, повярвали в това, смятат, че всяко, извън тези условия, съединение на мъжа и жената е просто едно с нищо не задължаващо удоволствие или удовлетворяването на хигиенни нужди, и поради това се отдават без задръжки на това удоволствие.

Женоподобният дявол наклонил подпухналата си глава на другата страна и замълчал, като в очакване реакцията на Вулзевул. Вулзевул кимнал в знак на одобрение и женоподобният продължил така:

– С този способ, при това без да изоставяме предишния, употребяван още в рая, способа на забранения плод и любопитството, – продължил той, очевидно желаейки да се подмаже на Вулзевул, – ние постигаме много добри успехи. Въобразявайки си, че могат да си устроят честен църковен брак и след съединяването с много жени, хората сменят стотици жени и така свикват с разпуснатия живот, че продължават да правят същото и след църковния брак. Ако им се сторят по някаква причина неудобни, някои от изискванията на църковния брак, то те устройват второ обикаляне на малката масичка и обявяват първото за недействително.

Женоподобния дявол избърса олигавената си уста с края на опашката си, наклони главата си на другата страна и мълчаливо зазяпа Вулзевул.

VII

– Просто и хубаво, – казал Вулзевул. – Одобрявам. Кой завежда разбойниците?

– Аз, – отговорил, пристъпвайки напред, едър дявол с големи криви рога, със засукани нагоре мустаци и огромни кривоноги лапи. Този дявол излязъл още напред и с военен замах, сучейки мустаци едновременно с двете си лапи, зачакал въпроса.

– Този, който разруши ада, – каза Вулзевул, – учеше хората да живеят като птиците небесни, нареди да не се отказва на просещия, на желаещия риза, да му се дава и горната дреха и каза, че за да се спаси човек, трябва да раздаде богатството си. Как успявате да подлъжете хора, които са чували това, към грабежи?

– Ние правим това, – казал дяволът с мустаците, величествено вирвайки глава, -- точно така, както го правеше нашият баща и повелител при избирането на Саул за цар. По същия начин, както беше внушено тогава, ние внушаваме на хората, че вместо да престанат да се грабят един друг, им е по-изгодно да се оставят да бъдат ограбвани от един човек, предоставяйки му власт над всички. Новото в нашия способ е, че за да се утвърди правото на грабеж за този човек, ние вкарваме този човек в храм, поставяме му специална шапка, слагаме го на високо кресло, даваме в ръцете му пръчка и кълбо, мажем го с постно масло и в името на Бога и неговия син, провъзгласяваме този намазан с масло човек, за свещен. Така че, грабежа извършван от тази особа, също се смята за свещен, и вече с нищо не може да бъде ограничен. И свещените особи, и помощниците им, и помощниците на техните помощници – всички, без да престават, спокойно и безопасно грабят народа. При това налагат обикновено такива закони и порядки, че дори без помазване малцинството от безделници винаги може безнаказано да граби трудовото мнозинство. Така в последно време в някои държави грабежът продължава и без помазаници също така, както и там, където ги има. Както виждаш, бащице наш и повелителю, в самата си същност, способът използван от нас, си е старият способ. Новото в него е само това, че ние го направихме по-общ, по-скрит, по-разпространен в пространството и времето и по-неразрушим. По-общ го направихме с това, че преди всичко хората се подчиняват по своя воля на на този, когото са избрали, ние направихме така, че вече, независимо от своето желание, се подчиняват не на този, когото избират, а на който падне. По-скрит направихме този способ с това, че въведохме особени бирници и действителните грабители не се виждат. По-разпространен в пространството е с това, че така наречените християнски народи, не се задоволяват само с ограбването на своите, а и под най-различни предлози, най-вече под предлог за разпространение на християнството, грабят всички чужди народи, от които има какво да се граби. По време новия способ е по-разпространен, отколкото преди, благодарение на въвеждането на заемите, обществени и държавни: сега ограбват не само родените, а и бъдещите поколения. Направихме по-траен този способ с това, че главните грабители вече са смятани за особено свещени и хората не се решават да им противодействат. Само главния тграбител да успее да се помаже с масло и може спокойно да граби всеки, когото и колкото си пожелае. Така преди време в Русия, заради експеримента, слагах на трона най-отвратителни жени, глупави, неграмотни и разпуснати и по техните си закони нямащи никакви права. Последната не само е разпусната, но е и престъпница, убила е мъжа си и законния наследник. И хората, само за това, че е била помазана, не и изтръгнали ноздрите и не я били с камшик, както правели с всички мъжеубийци, а в продължение на 30 години й се покорявали робски, предоставяйки на нея и на безчислените й любовници, да граби не само тяхното имущество, но и свободата на хората. Така че в днешно време явните грабежи, т.е., отнемането на портфейла, на коня, на дрехите със сила, са едва ли една милионна част от тези всички законни грабежи, които се извършват постоянно от хората, които имат възможност да го правят. В днешно време грабежите са ненаказуеми, скрити и изобщо готовността за грабежи се разраснала толкова много, че главната цел в живота на почти всички хора е грабежа, и се ограничава единствено от борбата на разбойниците по между им.

VIII

– Какво пък, това е хубаво, – казал Вулзевул. – А убийствата? Кой завежда убийствата?

– Аз, – отговори, излизайки от тълпата, кървавочервен дявол със стърчащи от устата бивни, с остри рога и насочена нагоре дебела неподвижна опашка.

– Как караш да стават убийци учениците на този, който е казал: "не отговаряй на злото със зло, обичай враговете си"? Как правиш убийци от такива хора?

– Правим това и по стария способ, – отговарял червения дявол с оглушително трещящ глас, – възбуждайки в хората користта, невъздържаността, ненавистта, отмъстителността, гордостта. И както по-рано, по стария способ внушаваме на учителите на хората, че най-доброто средство да бъдат отучени хората от убийството е убийците да бъдат публично убивани. Този способ не ни дава толкова много убийци, колкото ги приготвя за нас. По-голямо количество ни е давало и дава новото учение за непогрешимостта на църквата, за християнския брак и за християнското равенство. Учението за непогрешимостта на църквата в миналото ни даваше най-голямото количество убийци. Хората, смятащи себе си за членове на непогрешима църква, са обявили за престъпление ученията различни от тези на църквата, и са смятали за угодни на Бога убийствата на хора проповядващи различни учения. И те убивали цели селища, убили и изгорили стотици хиляди хора. При това смешното е, че тези, които са убивали и горили хората, започнали да разбират истинското учение, смятали тези най-опасни за вас хора, за ваши слуги, т.е. слуги на дявола. А самите палачи са действително наши покорни слуги, се смятали за покорни изпълнители на волята Божия. Така беше някога. В днешно време голямо количество убийци дава учението за християнския брак и за равенството. Учението за брака ни дава, първо, убиването един друг на съпрузите и на децата от майките си. Мъже и жени се избиват един други, когато им се сторят притеснителни някои от изискванията на закона и обичая на църковния брак. Майки убиват децата си, когато те са резултат, който не се признава от брака. Такива убийства се извършват постоянно и равномерно. Убийствата, предизвикани от християнското учение за равенството, се извършват периодически, но когато се извършват са в много големи количества. По това учение на хората се внушава, че всички са равни пред закона. Ограбваните хора виждат, че това не е истина. Те виждат, че равенството пред закона не пречи на разбойниците да ги ограбват, търпението им периодически се изчерпва и те нападат разбойниците. И тогава започват взаимни убийства, които понякога достигат до десетки хиляди.

IX

– Убийства по време на война? Как докарвате до тях учениците на този, който призна всички хора за синове на един Баща и е наредил да се обичат враговете?

Червеният дявол показал всичките си зъби, изпуснал от устата си струя огън и дим и радостно се ударил по гърба с дебелата си опашка.

– А това е много лесно: внушаваме на всеки народ, че е най-добрият на света. "Deutschland ueber alles" (Германия над всичко), Франция, Англия, Русия е най-висшата, и затова трябва да властва над всичките други народи. А тъй като внушаваме на всички народи едно и също, те постоянно се чувстват застрашени от своите съседи, постоянно се готвят за защита и се озлобяват един на друг, колкото повече се готвят за защита. Така че всички хора, приели учението на този, който ни нарече убийци, са заети постоянно с приготовления за убийства и със самите убийства.

– Какво пък, това е остроумно, – казал Вулзевул след кратко мълчание. – Но как не заблудените учени хора не са забелязали, че църквата е покварила учението, и не са го възстановили?

– А, те не могат да направят това – заяви със самоуверен глас, изпълзявайки напред, матово черен дявол с мантия, с плоско полегато чело, без мускулни крайници и големи разперени уши.

– Защо? – строго запита Вулзевул, раздразнен от самоуверения тон на дявола с мантията.

Без да се смущава от тона на Вулзевул, дявола с мантията, приклекна без да бърза, не както другите на пети, а седна по източен маниер, кръстосвайки без мускулните си крака, и започнал да говори без да засича, с тих равномерен глас.

– Те не могат да направят това, защото аз постоянно им отвличам вниманието от това, което могат и им необходимо да знаят, и го насочвам върху това, което не им е нужно да знаят и което никога няма да узнаят.

– Как постигна това?

– Правил съм го и го правя различно във времето, – отговорил дявола с мантията. -- Някога внушавах на хората, че най-важното за тях е – да знаят подробности за отношенията между лицата в Троицата, за произхода на Христос, за неговата същност, за свойствата на Бога и т.н. И тези разсъждения така ги увличаха, че те въобще не се замисляха как да живеят. А тъй като те не се замисляха за живота, не им беше нужно да знаят, какво е казал учителя им за живота.

По-късно, когато те съвсем се объркаха в разсъждения, когато престанаха да разбират това, за което говорят, аз внушавах на едните, че най-важното за тях е да изучават и да разясняват това, което е написал човек на име Аристотел, живял преди хиляди години в Гърция; на други внушавах, че най-важното за тях е да намерят камъка, с помощта на който може да се прави злато, и еликсир, с помощта на който могат да се лекуват всички болести и да се прави човека безсмъртен. И най-учените и най-умните от тях насочиха своите усилия в тези направления.

На тия, които не се интересуваха от тези въпроси, внуших, че най-важното е да знаят: Дали Земята се върти около Слънцето или Слънцето около Земята? И когато разбраха, че Земята се върти, а не Слънцето, от радост се захванаха да определят, колко милиона версти има от Слънцето до Земята и досега изчисляват разстоянието до звездите, макар и да знаят, че тези разстояния са безкрайни, а самите звезди също са безброй и тези знания са ненужни. Освен това им внуших, че им е много необходимо и важно да знаят, откъде са произлезли всички животни, всички червеи, всички растения, всички безкрайно малки същества. И макар тези знания също да са им излишни, и е напълно ясно, че това не може да се установи точно, защото животните са прекалено много, както и звездите, те хвърлят за тези и други подобни въпроси всичките си умствени сили и много са удивени от факта, че колкото повече постигат от тези знания, които са им ненужни, толкова повече остава неизследваното. И макар да е очевидно, че в хода на изследванията областта на това, което са успели да изучат, става все по-широка и по-широка, предметите за изследване са все по-сложни и по-сложни, а като резултат получените знания стават все по-малко и по-малко приложими в живота. Това не ги смущава изобщо и те са напълно уверени във важността на своите занимания, продължават да изследват, да проповядват, да пишат, печатат и превеждат от един на друг език, всичките свои в по-голямата си част негодни за нищо изследвания, а ако понякога се получи нещо полезно, то ще е полезно само за богатото малцинство, и ще е напълно безполезно за бедняшкото мнозинство.

За да не се досетят никога, че единственото, което им е нужно, е приемането на законите на живота, които са посочени в учението на Христос, аз им внушавам, че те не могат да знаят законите на духовния живот и че всяко религиозно учение, в това число и учението на Христос, е заблуждение и суеверие, и че за да разберат как трябва да живеят, е достатъчно да се обърнат към измислената от мен наука социология, смисълът, на която е изследването колко глупаво са живели хората преди. И вместо според учението на Христос да се постараят да живеят по-добре, те мислят, че трябва да изучават живота на отминалите поколения и на тази база да формулират общи закони за живота, а за да живеят добре е достатъчно да се съобразяват в живота си с тези измислени от тях закони.

За да повярват още повече в тяхната самозаблуда, аз им внушавам нещо подобно на учението на църквата, а именно: съществува приемственост на знанията, наречена наука, и че твърденията на тази наука са също така непогрешими, както и твърденията на църквата.

А щом, тези, които се смятат за дейци на науката, се убедят в своята непогрешимост, те естествено провъзгласяват за неподлежащи на съмнение истините, които не само са ненужни, но често са нелепи глупости, от които те не могат да се отрекат, след като веднъж са ги произнесли. Ето защо смятам, че докато мога да им внушавам уважение и пристрастност към тази наука, която съм измислил за тях, те никога няма да разберат това учение, което за малко не ни погуби.

Х

– Много добре. Благодаря – казал Вулзевул и лицето му засияло. - Вие заслужавате награда и аз достойно ще ви възнаградя.

– А нас ни забравихте, – закрещяха на няколко гласа останалите разноцветни, малки, големи, кривоноги, дебели и слаби дяволи.

– А вие какво правите? – попитал Вулзевул.

– Аз съм дяволът на техническия прогрес.

– Аз съм по разделението на труда.

– Аз съм по пътищата.

– Аз съм по книгопечатането.

– Аз съм по изкуствата.

– Аз съм по медицината.

– Аз съм по културата.

– Аз съм по възпитанието.

– Аз съм по превъзпитаването на хората.

– Аз съм по омайването.

– Аз съм по благотворителността.

– Аз съм по социализма.

– Аз съм по феминизма. -- закрещели всичките в един глас, бутайки се един други за да застанат пред Вулзевул.

– Говорете един по един и по-кратко, – развикал се Вулзевул. – Ти, – обърнал се към дявола, отговарящ за техническият прогрес. – Какво правиш ти?

– Аз внушавам на хората, че трябва да произвеждат колкото се може повече вещи, и колкото по-бързо ги правят, толкова по-добре за тях. И хората прахосват живота си в производството на вещи, правят все повече и повече, независимо, че не са необходими на тези, които диктуват производството, а са недостъпни за тия, които ги произвеждат.

– Добре, а ти? – Вулзевул се обърнал към дявола отговарящ за разделението на труда.

– Аз внушавам на хората, тъй като да се произвеждат разни предмети е по-бързо с машини, отколкото с хора, да ненавиждат тези, които са ги превърнали в машини.

– И това е добре. А ти? – обърнал се към завеждащия пътищата.

– Аз внушавам на хората, че за тяхно благо е по-добре да могат по-бързо да пътуват от място на място. И хората вместо да подобряват живота си там където са, прекарват по-голямата част от живота си в пътуване насам-натам, при това се гордеят, че могат да пропътуват в час по 50 и повече версти.

Вулзевул похвалил и този дявол. Изказал се отговарящия за книгопечатането. Неговата работа, както обяснил той, се състояла в това, да бъдат съобщени на колкото се може повече хора всички гадости, които се произвеждат от пишещите по света. Дяволът по изкуствата обяснил, че изкуствата, във вид на утешения и разпалване на възвишени чувства в хората, прикриват пороците им, представяйки ги в най-привлекателен вид.

Дяволът, завеждащ медицината, обяснил, че неговата дейност се състои в това да внушава на хората, че най-важна е грижата за собственото тяло. А тъй като грижата за тялото с помощта на медицината, е безкрайна, те не само забравят за живота на другите хора, но и за собствения си.

Дяволът, отговорен за културата, обяснил, че внушава на хората: ползването на всички блага, които осигуряват дяволите по техническия прогрес, разделението на труда, пътищата, книгопечатането, изкуството, медицината, са добродетели и човек, който ги ползва, може да бъде напълно доволен от себе си и да не се старае да бъде по-добър.

Този по възпитанието пояснил, че внушава на хората как да учат децата си, дори да живеят глупаво и да не знаят какво е добър живот. А отговорният за превъзпитанието обяснил, че независимо от собствените им пороци, хората могат да превъзпитават другите хора.

Дяволът, отговорен за омайването, казал, че учи хората, че вместо да се избавят от страданията, следствие от лошия живот, те могат да ги заглушат с вино, тютюн, опиум, морфин.

Дяволът занимаващ се с благотворителността казал, че внушава на хората, че могат да изкупят вината си от ограбването на другите чрез благотворителност и че това е напълно достатъчно и не е нужно да се променят към по-добро.

Дяволът, който измислил социализма, се похвалил, че в името на най-висшето развитие на обществото е въвел освен враждата между съсловията и вражда между половете.

– Аз съм комфорта, аз съм модата! -- крещели и пищяли и другите дяволи, допълзявайки до Вулзевул.

– Нима вие мислите, че съм стар и глупав и не разбирам, че скоро учението за живота ще е лъжливо и че всичко, което е било вредно за нас, става полезно, – развикал се Вулзевул и се разсмял гръмко. – Достатъчно. Благодаря ви на всички, – и размахвайки крила, скочил на крака. Дяволите наобиколили Вулзевул. Заловили се за лапи – на единия край бил дявола с пелеринката, изобретателя на църквата, а на другия край бил дявола с мантията, изобретателя на науката - двамата се хванали за лапи и затворили кръга. И всички дяволи, смеейки се, пищейки, свирейки и подскачайки, започнали, размахвайки опашки, да танцуват и да кръжат около Вулзевул. Вулзевул разперил криле и пляскайки с тях, играел по средата, подхвърляйки високо крака. А отгоре се разнасяли писъци, плач, стонове и скърцане със зъби.

 

 

25.09.2016 г. 08,06 ч.

 

ВЕЛИКАТА СЛАБОСТ. Беинса Дуно: 1917.01.21н дмг СИЖ2.ЗС/ББ1996:213 "Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото. Животът започва със слабостта и свършва със слабостта." (6 юни 1934, „Неразрешените задачи”)

"Във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият. Според закона на контрастите, слабостта подразбира сила. Под „слаб човек“ разбираме онзи, който се е запознал с най-малките величини, с най-малките прояви в живота." (12 април 1922, „Закон на движение”)

"Слабостта - и тя си има своя добра страна. Не всякога трябва човек да бъде силен." (24 май 1939, „Музикална задача”)

"По някой път трябва да опиташ състоянието на слабостта. Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби. /.../ След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила. /.../ Болният мисли, че няма никаква сила. - Това е състояние на почивка. След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите. По някой път вие мислите, че умът ви е отслабнал - вие си почивате. Вие след това чувствувате ума си опреснен. Казвате: „Изчезна мисълта, загубил съм нещо...“ - Нищо не сте изгубили, трябва да почивате. Ако разбирате закона правилно, след тази почивка ще проникне една нова светлина. Ставате малко по-деятелен."( 10 март 1939, „Ценност, съдържане и форма”)

"Ами че всички силни хора в света са грозни хора! А всички слаби хора в света са чрезмерно красиви. Красивите хора са слаби хора. Силният човек красив не може да бъде. Красотата винаги върви със слабостта, а грозотата винаги върви със силното." (22.X.1933, „Слушайте го! Дай свобода!”) ................ „На слабостта да бъда силен; на силата да бъда слаб...” ......................... „Към моя Бог аз имам силна слабост И слаб съм като пух пред любовта.”

Рецепта против рак и смърт или Свещената Слабост:

Свободна българска версия по 2 куплета от стихотворението "Неподвижност" от Евгений Евтушенко

(Кой друг ще ни го каже, освен Поетът?)...

Май сърцето ни е вечно бебе, та сред танкове и ледове  да е нежелезен някой с тебе, мисля си, не е чак толкоз зле.

Мекотата, драги, исполин е: тя не дава да си толкоз зъл - влюбен „твърдокаменно”, например, плачещ „несломимо като стълб”...

.............................. ЛАО ЦЗЕ: Току-що покълналото растение е нежно и слабо. Изсъхналото е твърдо и кораво. Оттук става ясно, че всичко, което е нежно и слабо, в него има живот.

Райнбаут де Вакейрас Трубадур от Прованса (1150-1207)

Над силния владее слабостта и силният от слаб е победен, от слабия е силният сразен, най-слабият сломява смелостта, такава е на слабия властта — на силния превзема доблестта, от силен слаб сломен не съм видял.

ИНТЕРЕСНА ПУБЛИКАЦИЯ НА ОРЛИН БАЕВ – психолог и психиатър:

Учителят за слабостта, силата и психопатията

"Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаб, тогава имате най-голямото Божие благоволение." Беинса Дуно (Положителни и отрицателни сили в природата - ООК, изд. Русе)

Когато човек си мисли, че е силен, че може, че знае, че има власт над себе си и другите - тогава е най-слаб. Тогава с психичните движения на надута гордост, невротично затъмнява връката с душата си. Или психопатно я прекъсва и се превръща в ходеща черупка, бездушно зомби.

При психопатиите такава его гордост се явява компенсация на дълбоки травми и страхове. Компенсация, изразяваща се в това, че сянката окупира, завладява, залива и сякаш "изяжда" его структурата и моралните/ нравствени (суперего) стремежи и ориентири за смисъл и качество на живота. Визирам основно нарцистичното, параноидно и социопатно личностови разстройства (наричани преди време в психиатрията психопатии/ характеропатии). Въпросното обсебване на сенчестата страна и настаняването и във вътрепсихичния и социален живот на егото и личността, присъства и при другите личностови разстройства, но при тези трите, в особено поразяващ вид. Човек губи Човека, прерязва връзката с душата си. Прави го поради (1) дълбоки вътрешни травми, (2) стремежа към преодоляването им, както и (3) под влияние на внушенията на преобърнатата нравствена, социална и религиозна ценностни системи в социума. По правило, личностните разстройства рядко се срещат в чист вид. По-често се преливат от едно към друго, като едно е водещо, но други "букетно" присъстващи. Поради дълбоки емоционални травми, човек става параноичен, в стремежа към справяне с ужаса си, се превръща в нарцистично социопатен иднивид, неспособен на вина, съчувствие, сърдечна емпатия и истинска близост. Дълбоко в такъв откъснал се от Същността си човек се е свило едно мъничко, ужасено детенце, мъничък треперещ аз, дълбоко потиснат под външния стремеж към социална сила и власт. Развива се властова психопатия. Култ към силата - мускули, интелект, власт, социален статус, пари, вещи и имоти, влияние, контрол - огромна гордост! Великият Учител казва: "...когато си мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност!". При описваната психодиманика угрозата вече е превърната в реален факт - човекът е загубил ... Себе си. Защото, "...какво те ползва, ако имаш целия свят, ако загубиш душата си?", пита юдейският пророк. Психопатът се е превърнал в раково образувание в присъствието си в социалния организъм. Отвътре празен, се стреми чрез външните власт, сила и контрол да насити бездната от ужас и безсмислие извътре си. Уви, това е кауза пердута, което прави стремежа му към властта на всяка цена, оправдаваща всяко средство за постигането и поддържането си, ненаситна. Като в криво, черно огледало, загубените човешки добродетели се превръщат в изкривените им сенчести противоолюси. Любовта се првръща в похотливо прелюбодейство, смирението и подвигът в името на светлината, в гордостта на безмерната алчност. Безкористието на себеотречената, подвижническа жертва ("Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби..."), носеща сливане с вечната Същност на Богоприсъствието, се превръща в тщеславен, незадоволим нарцисизъм, искащ още и още признание и внимание. Когато не бъдат получавани, психопатът прилича на малко дете, което чрез бели и опакост, все пак получава липсващото му внимание. В бездушието си, когато е в социално властова позиция, на принципа на проективната идентификация*, повлича и масите в оскотялата си деградация.

 

 

25.09.2016 г. 12,33 ч.

 

ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА ОНАДА

http://toyonus.com/…/08.Osiyaniya%20ot%20Elma%20MP3/321%20P…

Беинса Дуно: „Пътят, по който върви Любовта, е толкова свещен, че всички същества в света от Бога надолу я гледат с превързани очи. Когато влиза Любовта в света, хората трябва да си превържат очите. Всички си затварят очите. Когато тя влезе, затваря врата си и казва: „Снемете вашите превръзки!“ Нали казват, че Любовта е сляпа? - Не е сляпа Любовта, но ние трябва да превържем очите си, да ослепеем, за да дойде Любовта у нас. И сега, у съвременните хора, психологически вярно е, че колкото по-културни стават, толкова повече губят Любовта. Колкото повече знания имат, толкова повече те изгубват Любовта си." (4 ноември 1923, „Отвòри им умовете”)

 

 

25.09.2016 г. 13,32 ч.

 

НЕСЪВМЕСТИМОСТ. Беинса Дуно: 1917.01.21н дмг СИЖ2.ЗС/ББ1996:214 „Един търговец и един лекар не могат да работят заедно.”

 

ОСВЕН КОГАТО самият лекар е търговец, т.е. ортак на „Големия Братовчед” от самото дъно на тартара (тартара е под ада). Но каква е ползата от такъв и от бандите с лекари и търговци? Защо са допуснати? – За да бъркат в джоба на всички, които не искат да живеят чисто.

 

25.09.2016 г. 14,13 ч.

ИЗБОР. Беинса Дуно: 1917.01.21н дмг СИЖ2.ЗС/ББ1996:214-215 „Под думата „Господ“ се разбира най-възвишеното, най-благородното Начало, Което твори. Този принцип е мек и пластичен, но с това той не е ограничен и е безсмъртен. В този принцип, втория, не съществува смърт. В първия принцип съществува смърт, и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. /.../ Първият принцип е създал космоса, материалния свят, всички видими светове с вашите тела и техните енергии и сили, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от първия принцип, вие трябва да върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас? Вие ще се върнете във втория принцип, ще станете едно с Бога. Няма да има тогава ни Иван, ни Драган, няма да има ни ангели, ни дяволи, и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие.”

06.09.2016 г. 11,50 ч.

 

АРИЙСКАТА КУЛТУРА 2 1916.12.24 щбн ДВГ1946:47. "Вие сте от арийската култура - от културата на доброто и на злото."

 

КАТО СТАНА ДУМА ЗА ТОЗИ ВИД КУЛТУРА, в стаята бавно заплуваха, полупрозачни и меко светещи, скулптурите на АРНО БРЕКЕР – голям талант, един от най-приближените фаворити на Хитлер. Нямало е как да не плати данък на арийската мания за свръхчовека, на волята за власт и надмощие, но нима нямаше навсякъде грандомански паметници и в соцлагера? В арийската и англосаксонската култура обаче са особено отблъскващи чертите на една подчертана надменност, агресивност, студенина, бруталност и високомерие. Естествено, в идеалистичния стадий и на фашизма, и на анархизма, и на комунизма доминира благородният гняв, бунтът срещу пресата на капитала. В чест на Брекер може да си припомним, че е създал и образи на висшите стремежи, невинността и кротостта, достойни да красят много галерии и домове из вселената... Подобно на изумителните филми на Лени Рифенщал - макар и тя фаворитка на Хитлер.  Знаем обаче, че има и друга арийска култура, много по-древна - от стотици хиляди години на Земята. Културата на „благите арийци”, от които идва името на Небесна Благария. Ние сме от страната на Благия Дух – Абсолютния Господар на цяловселената. Тук вече не става дума за конвенционална раса и етнос, а за БЛАГИТЕ духове - обитателите на Новото Небе и Новата Земя.

 

29.09.2016 г. 01,29 ч.

МНОГО СЛОЖНА ДИАЛЕКТИКА... Беинса Дуно: 1917.01.21н дмг СИЖ2.ЗС/ББ1996:219 „Първият Принцип (Мамон*) е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, той е силен - създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов. Любовта намира в него израз, той ѝ става почва. Неговото желание е да ПОДЧИНИ Втория Принцип – Любовта, - НО ТЯ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА.” _________ * МАМОН е олицетворение от Новия завет в Библията на материалното богатство и алчносттта. Най-често се персонифицира като божество, а понякога се включва и като един от седемте демона на Баал. Понякога - за евреите, тъй като най-често с олицетворяването на Мамона си служи в евангелския текст Матея, - е прелъстител за нарушаването на първата и втората от Десетте Божии заповеди. Възприема се двояко – и като символ на властта, т.е. на Цезаря или императора (комуто се плащат данъците и който го въвежда в обрaщение), и на собственото сребролюбие. В този смисъл, според евангелист Матея, Спасителят си служи с известната алегория в проповедта на планината: „никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“ (Мат. 6:24) Етимологията на думата в късния латински идва от "койне" „μαμμωνάς“ – в който е възприет от сирийски и арамейски (семитската лингва франка или езикът на Исус Христос), където значи „богатство, пари“. В същия смисъл е значението на „мамон“ и на иврит, в смисъл на пари и богатство и вещи. Християните използват името на Мамона в пейоративен смисъл и като описание на лакомията и несправедливата светска печалба. (Пейоративни са думи или изрази, изразяващи „отрицателна оценка“. Те имат обиден и негативен ефект, тоест те изразяват омаловажение, презрение или антипатия от страна на говорещия). Той е олицетворение на фалшивия бог в Новия Завет (Мат. 6:24; Лука 16:13). Мамон символизира прекомерния материализъм, трупането на материално богатство, т.е. на парите и алчността, но като негативно обществено явление с пагубно социално влияние. "Мамон" е семитска дума за означението на пари или богатство и мнозина го свързват с Древна Сирия, но няма данни в древносирийският пантеон да е съществувал такъв Бог, а като фалшиво божество е въздигнат и персонализиран от средновековната християнска литература. Тома Аквински метафорично описва греха на сребролюбието като „Мамон“. По този начин самата дума е преминала и във фински и естонски език – като синоним на парите.

29.09.2016 г. 17,17 ч.

 

И ДО ДНЕС... Беинса Дуно: 1917.01.21н дмг СИЖ2.ЗС/ББ1996:220 „За да бъдем щастливи, непременно трябва да се съединим с Христа – иначе пътят ни е изгубен. Щом не служим на Бога, ще служим на Мамона. Ако служим на Бога, съборили сме Мамона – ако не служим на Бога, ще дойде Мамон и ще каже: „Ти ще ми служиш!“ Това всеки от вас трябва да знае. Някои казват: „Аз искам да съм свободен“. - Свободен ще си, ако служиш на Любовта; иначе ще слугуваш на Мамона и ще бъдеш роб. Едновременно на Бога и на Мамона не можете да служите – по никой начин!”

 

И ДО ДНЕС ИМА МИЛИОНИ ИЗПАДНАЛИ ДУШИ, които си мислят, че ще уредят живота си, като се продадат на някой проспериращ негодник. Влезте в сайтовете за запознанства, особено с рускини, и ще видите, че над 95 на сто от тях са отбелязали: „Да бъде западен, да бъде обезпечен”. На снимките са като ангели. Вижте ги после как изглеждат след 15 или 20 години. Нищо общо с първоначантата красота и невинност: три пъти по-кльощави или по-широки, 10 пъти по-болни, отчаяни и нещастни. Има и самодоволни, но астралната им миризма е смъртоносна.

 

 

29.09.2016 г. 22,04 ч.

 

ДВАМА ИЛИ ТРИМА - И ДАЖЕ МНОГО ПОВЕЧЕ. Отново антитези и тези в беседите. ПРОБЛЕМЪТ Е, че повечето хора избират и пропагандират само антитезите или само тезите, а за синтези нямат нито желание, нито понятие.

Беинса Дуно: 1917.01.21н дмг СИЖ2.ЗС/ББ1996:224 "Двама като те любят, не могат да те направят щастлив, ще бъдеш нещастен. Любовта може да съществува между двама души, между трима тя не съществува."

Дето са трима, от онзи свят са, дето е един, от този свят е. Дето са двама, те са кандидати за онзи свят. /.../ Всяко веселие е от онзи свят, всяка скръб е от този свят. Всяко престъпление е от този свят. Всяка добродетел е от онзи свят. (13 ноември 1932, „Сляп от рождение”)

Сега във всичките духовни хора има една опасност: Любовта не ги озарява както трябва. Тогава ви давам правилото: Дето са двама или трима без любов, вън да са; дето са двама или трима с любов, вътре да са. Онези, които нямат любов, вън да са. Двама или трима, които са с любов, вътре да са. Двама или трима без любов - дръжте ги навън. Двама или трима с любов, дръжте ги вътре. (15 декември 1937, „Добрият брат и добрият баща”)

Правата линия е туй, което човек САМ може да направи. Плоскостта - това е ДВАМА души каквото могат да направят. Кубът е това, което ТРИМА души могат да направят. /.../ Кубът – това е ТРИМА души каквото могат да направят, съединени. (14. VIII. 1942, „Две врати”)

Щом предизвикаш любовта на един, ти си обикновен; щом предизвикаш любовта на двама, ти си талантлив; щом предизвикаш любовта на трима, ти си гениален.” (26 април 1942, „Неразбраните неща”)

Този човек, с когото ти искаш да образуваш хармония, вие сте два противоположни полюса. Ти не можеш да завържеш с него никаква връзка, ако не туриш помежду вас друго някое живо същество. С някои хора, за да се хармонираш, трябва да прекараш мисълта си, да има още един, двама, трима някой път помежду ви. Пък някой път трябва да прекараш 12 души в мисълта си, докато се хармонираш с него. (3 април 1940, „Влюбване и любов”)

Радостта на едного да бъде радост на всички! И радостта на всички да бъде радост на едного. ТАКА трябва да бъде в едно общество. Сега се събират, двама-трима се обичат, и искат да прокопсат... Това е невъзможно. Те не могат да бъдат щастливи. При сегашното семейство само двама се обичат. Пристане момата на момъка, заминат някъде - и искат да бъдат щастливи... - Когато една мома се жени за един момък, не само момъкът трябва да я обича, но трябва да я обичат майка му, баща му, сестра му, чичо му, вуйчо му; до деветото поколение всичките роднини да я обичат, пък и всичките съседи да я обичат! Туй важи и за момъка - и от страна на момата, всички трябва да го обичат. Само тогава ще могат да живеят добре. Сега двамата ще се отдалечат - и на какво ще замязат?... (23 юли 1933, „Не се сравнявай с нея”)

29.09.2016  г. 23,13 ч.

НАБОЖЕН, ИСТИНСКИ. Беинса Дуно: 23 юли 1933, беседа „Не се сравнявай с нея”: „Някой уж е набожен, религиозен, а се меси в чуждите работи и се мъчи да оправя туй, което в себе си не може да оправи. Един набожен човек просяк не може да бъде. Набожният човек пари назаем не взема. Набожният човек не се докача. Набожният човек не се обижда. Набожният човек духом не пада. Набожният човек не плаче. Набожният човек в чужди работи не се меси. Набожният човек, дето влезе, джобът му е пълен и на всички помага."

30.09.2016 г. 08,51 ч.

 

НАЙ ТРУДНОТО НЕЩО - ДА ЛЮБИШ ЛОШИЯ СЪС ВСИЧКА СИЛА. НО ТОВА НЕ ЗНАЧИ ДА МУ СЕ ДАВАМЕ.

Беинса Дуно: 1917.01.21н дмг СИЖ2.ЗС/ББ1996:225 „Когато хората говорят за мене, казвам: „Заслужавам си го, пада ми се”. Онзи, който говори лошо за мене, не му се сърдя – той РАБОТИ върху мене. Така той ми прави добро и аз трябва да му благодаря. Затова казва Христос: „Любете вашите врагове“. Ти не можеш да победиш този враг - Първия Принцип - с друго, освен с любов: зло със зло не се побеждава. Да се снишаваш, да се гушиш - то не е любов, а да го любиш с всичката си душа. Кажèте: „Този човек има право да ме мрази“.

ОМРАЗАТА КЪМ ЛОШИЯ И ИЗКУСИТЕЛЯ му дава огромна власт над нас и създава пряк коридор към енергията ни, за да може да ни пие. Най-опасното: страхът от него или омразата към него започват бавно да ни превръщат в такъв като него: той ни ПРЕРАБОТВА. Ако го победим, ако дойдем на власт, вече не се отличаваме по нищо от него: урбанистиката ще се разраства, автомобилите и самолетите ще се множат, шумовете и алармите нощем – също, военната промишленост ще процъфтява, частните наемодатели ще набъбват, преработените храни ще вкарват хората в гроба, верските„ агенти на Злото ще продължат да тръбят, че са „единствено прави”. Ако няма никакъв друг начин, ако сме му роби или във вериги, ние му служим, но не го мразим. Не му се подчиняваме в злото – готови сме да умрем. Ако сме свободни и не искаме да ни пороби, не трябва да харесваме нито него, нито съблазните и стоките му. Но като му изпращаме любовна енергия, той започва да се топи - и един ден изчезва. Като лош, единственото му преднадначение е било да ни унищожи, ако види че го харесваме, че вярваме на идеите му, че се огорчаваме от него, че купуваме стоките му, че приемаме подаръците му, употребяваме методите му. Ако не ни улови по никой начин, но същеременно го обичаме, той става излишен и се разпада. Или го монтират на друго студено място да ползва въдиците си за други, които му се хващат.

 

30.09.2016 г. 09,18 ч.

РОБ – ИЛИ СВОБОДЕН СЪС СЪРЦЕ И ДУША? Беинса Дуно: 1917.01.21н дмг СИЖ2.ЗС/ББ1996:225 „Да трошиш хиляди години камъни, за да правиш пътища, да носиш вода – това ли е животът? Може да бъдеш някое товарно животно - да пренесеш през живота си 10,000 тона злато, но какво от това? Това не е живот! „Чел съм еди-какво си, бил съм на църква и съм слушал един знаменит проповедник...“ - Какво от това? Пренесъл си 10,000 тона злато - какво знаеш? – „Знам, че елементите могат да се съединяват и как се съединяват.“ – И какво? Аз зная повече, какво от това? Ако бих знаел от колко частици е съставен материалният свят, какво ще ми допринесе това знание? Ако имам много богатство и не го използвам правилно, каква облага от него? Ако имаш жена, която те обича, а твоето сърце е закоравяло, и децата ти, когато те целуват, не чувстваш нищо, каква облага от това, че имаш жена и деца?”

30.09.2016 г. 11,28 ч.

БЕЗ ЛЮБОВ НЕ МОЖЕ. Беинса Дуно: 1917.01.21н дмг СИЖ2.ЗС/ББ1996:226 „Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Не се лъжете - това е лъжлива философия, лъжливо учение. Когато дойде Божественият Принцип в нас, само тогава можем да любим и да кажем „Бог е Любов“. Само тогава ще разберем истинския смисъл на материалния свят, понеже Любовта е необходима за развитието на нашия живот.”

30.09.2016 г. 12,31 ч.

 

КОИТО ОБИЧАТ ДА СЕ ЗАЯЖДАТ (правят го непрекъснато и в интернет...). Беинса Дуно: 1917.01.21н дмг СИЖ2.ЗС/ББ1996:226 „Искаме някой път да жегнем Господа - като някой комар да го поухапем, да почувства... Той е, разбира се, спокоен - не иска да знае за това, но ни чуква с пръста си и нас ни закарват на гробищата – ТАМ ни изпраща Бог. Царе, князе, полковници, съдии, свещеници, проповедници и философи - Господ ги чука без разлика. И за вас е същото. Ако много философствате, ще хвръкнете! И ВИЕ сте като комарите - все гледате да поужилите някого, но като тръгнете да отидете при Господа, не бива да мъкнете и своето жило - жилото на комара, - а да се спрете, да си дигнете нагоре очите и да въздъхнете. Не мислете, че Господ спи и не вижда! Още когато сте тръгнали от земята, Господ ви вижда. И ако сте тръгнали към Него с любов, Той ще ви погледне, ще се смили и ще каже: „Разбрал си смисъла на живота – ела при Мене!“. Който обича да хапе, Господ го оттласква, докато си научи урока. /.../ Животът е в съединението и хармонията. Всяка горчива дума, всяко недоволство да изчезне и всяко желание да ухапете вашия ближен да изгасне! /.../ Аз ви давам тези мисли, за да разсъждавате и да съградите вашия живот не тъй, както сте го градили досега. Най-първо, откажете се да хапете! Когато се оплаква мъжът от жена си, че тя хапе, Господ какво ще направи? - Ще я чукне, тя ще умре, и той ще се освободи. Жена, като се оплаква от мъжа си, Господ какво ще направи? - Ще го чукне, и мъжът умира. Син извадил своето жило - Господ го чукне и той умира. ТАКА постъпва Господ. Някои мислят, че Господ постъпва като хората, че прави каквото Му скимне. - Това не е вярно. Той не прави абсолютно никакви погрешки – в това отношение Той е всемъдър. И Неговото дълбоко вътрешно желание е да се примирим, да живеем братски, да не се насилваме, да не крадем - и т.н. ”

...ДА НЕ КРАДЕМ ЕНЕРГИЯ чрез обсебване на някого. Чрез триене сол на главата му и въртейки на шиш сърцето и душата му. А ИНСТИНКТЪТ да владеем някого, да владеем ситуацията като апострофираме или назидаваме или все искаме да "допълним" нещо и да сме винаги отгоре, произлиза от проклетѝя, вътрешна жестокост, стръв за смучене, горделивост. То си е вид вампиризъм. Господ ни отговаря с малшансове в живота, с физически и характерови деформаци - и се отчайваме, в крайна сметка.

Беседата продължава: "- Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господ ви освобождава. Така Господ се е заел сега да чука. Той чука със средния пръст - средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата. В закона на Божествената Правда, всеки ще пожъне каквото сее. /.../ Щом си извадил жилото, Господ ще те чукне. Ако те чукне вечер, няма да осъмнеш. А като те поглади и помилва, ще възкръснеш."

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/