16.08.2016 г.  00,12 ч.

 

СВЯТА МАЙКА ЗЕМЯ (АНХИРА, ИНЛÀНИЯ) 1916.11.16н прд ДВГ.С1949:44-45 „Бог е строг и взискателен. Той те чува и пита: „Защо не почиташ Майката-Земя?” Учете се да почитате тая Майка, която е крайно добра, щедра и отзивчива. Тя не е „юдол плачевен”, както някои я наричат. Бог създаде земята като част от небето. Затова, който живее добре на земята, ще живее добре и на небето; който живее добре на небето, ще живее добре и на земята. Значи, земята и небето съставят едно цяло. Щом си дошъл на земята, изучавай всичко, което тя ти предлага.”

 

 

 

 

16.08.2016 г. 07,21 ч.

 

В КОЛАЖА: Ученици на Учителя, които оставиха збележителни следи в душите на хиляди техни почитатели и в българската и световната култура.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И ДОПЪЛВАНЕТО МУ ОТ УЧЕНИЦИТЕ 1916.11.16н прд ДВГ.С1949:46 „Сега аз ви давам само скелета на новата мисъл и на новата светлина, а вие сами ще запълните промеждутъците. Тогава ще дойде Божието благословение върху вас.”

 

ТОВА Е ЕДНО АБСОЛЮТНО ФУНДАМЕНТАЛНО ОБЯСНЕНИЕ, разковниче за разграничаване на хората, които се изказват за Словото Му. Тези, които не допускат коментари и опити за индивидуално, собствено запълване на „промеждутъцте” , в никой случай не са в Специалния клас горе нощем и в очите на Бога. В този клас, наречен още „Младежки”, до 1945 г. Учителят е провеждал системно творческо развиване на Учението чрез разговори, писане на теми и реферати, публикуване на книги, изнасяне на концерти в страната и чужбина, отваряне на изложби, опити за индивидуални проповеди, свободно редактиране на една и съща негова беседа и още много други форми. Дори не е бил доволен от тези, които са се придържали много към изходната беседа и не са смеели и да изкажат свое ярко различно мнение. Светските последователи на Учителя с академична съвест, както и учениците от Първо Пентагрално Посвещение, т.е. Праведниците, имат съвсем друга задача: да опазят Словото и Учението във възможно най-автентичен вид. Всяко волно или неволно отклонение от наличните изворни тектове и от самите акашови филми има строги кармични последствия, ако сме изменили и буква от оригинала. Добре изпълнената задача на Посветения с един лъч над главата доставя голяма радост на Учителя и Той приветства сърдечно такива Ученици от Школата. Те са взели успешно изпита си по сходимост с Обективната Истина, която е заложена в Традицията.  Но когато ще трябва да защитят нивото си по предмета „Субективни Истини”, знаейки, че Истината е само 50% обективна, те биват изпитвани от Небето за максимална оригиналност и неповторимост на техните лични интерпретации. Вземайки изпита си отлично по първия предмет на Второ Посвещение - СОБСТВЕНАТА субективна истина, - те ще сторят това и в следващите по-горни класове в течение на толкова манвантари, колкото е необходимо, за да проучат и координират с Абсолтната Истина цели 60 милиарда субективни истини. Само тогава те стават МОЩНИ КАТО БОГА И ЕДНО С БОГА, понеже са постигнали ЦЯЛАТА ИСТИНА - съчетанието на Абсолютната Истина със 60 милиарда Лични Истини. И това число е само в рамките на планетата Земя, около която се въртят толкова на брой души. „Тогава ще дойде Божието благословение върху вас” – казва Учителят.

 

 

16.08.2016 г. 16,51 ч.

 

СПОКОЙСТВИЕТО – ВЪЗДУХ НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ 1916.11.19н ркв РКВ.1996.ВСЕ:6 "В новия, божествения живот, преди всичко се иска спокойствие когато нямаме нищо, а не когато имаме и не сме в нужда."

ДЪЛГО ПРЕХВЪРЛЯХ В УМА СИ ЕДИН ПО ЕДИН всички, които познавам, и не открих нито един, който да не се безпокои заради някакви липси в живота му. А в себе си открих безпокойства за поне 10 неща, но от всичко най-много ме покосява забележката. Дали е от наранено его, може да се види в аурата на човека - обидчивостта се разпознава по строго определени цветове и адски същества в нея, по специфичната миризма. Апострофирането, съветничеството и назидателството също са задушливи газове, различават се като газовете и дисимилатите на различните хищници.

БОЖЕСТВЕНИЯТ ЧОВЕК генерира абсолютна чистота и ред в себе си и около себе си, но когато рухне и вече няма сили за нищо, той се превръща в портрет на братството и приятелството. Не е нужно да се повтаря какво имаше зад жилището на Учителя до последния Му миг на тази Земя и как е оставял стаята си понякога, с някаква необяснима цел. И как мирише устата на забележката и в най-чистото жилище, когато губим съзнание от нея и не можем да си вземем въздух, а сме оцелявали и на работа в моргата при развалена климатична инсталация или в цех "Органопрепарати" във Фармахим. Забележката мирише като трапезата ни в тъмното, ако някой се качи на нея и я обърка с тоалетната...

„Как ще направите забележката? - Вие всички се режете с нож! Като туриш две същества на едно място, които не се обичат, те ще си намерят погрешките - не могат да се търпят. Или срещат се - и веднага влезе един дисонанс.” (16 декември 1938, „Търпение”)

„Докато не се познават още, хората пристъпват един към друг със свещен трепет, с голямо уважение. Обаче като се опознаят отблизо, те започват едни-други да се морализират, да играят роля на теляци. Като ви срещне някой познат, започва да ви прави забележки /.../. След това ще дойде друг - и той да ви прави забележки. Значи, един след друг вашите познати идват при вас като теляци да търкат кожата ви. Има смисъл да дойде един теляк, но какво ще направят десетки теляци? Те ще охлузят кожата ви до протичане на кръв. Това вече не е приятелство. Като знаете това, не постъпвайте и вие като онези теляци, които охлузват кожата на хората! Преди да играете такава роля към близките си, обърнете се към себе си да видите дали вие имате нужната чистота. Ако себе си не сте очистили, а бързате да чистите другите, вие ще приличате на стария крив рак, който учил сина си да ходи право.” (24 март 1935, „Двете добродетели”)

„Ако ние оставим нас да ни съдят отвън, постоянно да ни правят забележки, със забележки човек никога не може да се оправи.” (7 юли 1937, „Божествено ръководство”)

 

ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ЗАПОЧНЕ С ПОЛЗАТА ОТ ЗАБЕЛЕЖКАТА, НО НЕКА ЗА ТОВА ДА ПОГОВОРИМ ПОНЕ НАКРАЯ. Да си представим едно въображаемо училище, в което ходят душите нощем. Да си представим още, че току-що в една от последните нощи е имало лекция и упражнения по хабитус, анатомия и физиология на основните видове забележки, които се употребяват на земята. Всичко това се набюдава и обяснява с каузално, причинно-следствено зрение. Преподавателят и асистентите изваждат и демонтрират 13 основни вида забележки и обясняват защо те принадлежат към йерархията на упирите в ада - умствените вампири. Ясно се наблюдават стратегиите на всмукване и разрушаване, които забележката предизвиква в астрала и ментала на жертвата. В часа по сравнителна упирология учениците разбират защо елементалът на забележката е много по-гнусен и страшен от този на псувнята.  Дотук - с отрицателната страна. Следва едно ново упражнение, което е голям подарък за учениците. От него те разбират защо е тъй безценен светът на лошите хора и колко несравним е шансът да бъдем заобиколени с такива. Ако няма наблизо, трябва да се пътува със стотици километри, за да попаднем между въплътени упири. Накратко: в упражнението учениците се учат как да задържат менталния си въздух до надпределни стойности, както правят на земята майсторите гмуркачи. Има предел във времето, след който менталното тяло на човека може да се парализира или изпадне в кома, ако серията от забележки продължи над допустимите гранци. Обаче в Екстремалния клас някои ученици постигат най-трудното - пробуждане на ВЪТРЕШНОТО ДИШАНЕ. То се предизвиква от енергията на получените забележки, особено когато са злобни. Чрез това дишане се оцелява на други планети и във вакуума, ако човек има активирано и климанично тяло. Най-способните, които са успели, ги готвят за "щурм" в "света на скупчените хора" - или "света на хората, които се мислят за умни, а всъщност остаряват"... При вътрешно дишане може да бъдеш подложен на безкайни серии от забележки, без да ти се сгърчи умственото тяло. Нещо повече - използваш енергията на упирите за космически полети. Ето защо родът и семейството са едни от най-безценните рудници за доставяне на упири. Продължава същата беседа: "Момата носи кринов цвят и казва на момъка: "Колко е чисто, бяло!" Но като им прочете попът последната молитва, след три месеца белият сняг почва да се топи.." И приятелството върши работа, понеже съкращаването на дистанцията обикновено парализира центровете на почитанието и уважението.Приятелят без неудобство почва да ти прави трепанации на ментала, за да си дръпне прана - нали си му приятел?... Интересна фантастика, нали?...

 

 

16.08.2016 г. 18,13 ч.

 

СВЕТЪТ 1 – ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1916.11.19н ркв РКВ.1996.ВСЕ:7 „Светът е отношението между живите и разумни същества. Господ /тъй много/ възлюби света, че слезе да учи хората за отношенията помежду им”.

 

СВЕТЪТ С МИНУС ОТПРЕД Е ГРЕХЪТ НА СВЕТСКИТЕ ХОРА, НО С ПЛЮС Е ДЕЛО НА БОЖИЯ ДУХ. Там се наливат съвършените плодове на божествената култура. Но първият и най-важен плод на божествената култура не е религията, мъдростта, окултизмът, изкуството или науката, а ЛЮБОВТА, ОБХОДАТА В ОБЩУВАНЕТО. Срещаме ги и при животните.

 

 

17.08.2016 г. 09,07 ч.

 

 

1916.11.19н ркв РКВ.1996.ВСЕ:7 „Аз сега съм дошъл, ходя по земята и съм с вас”. АКО НЯКОЙ БИ МОГЪЛ ДА ОСЪЗНАЕ КОЙ Е ДОШЪЛ И КОЙ ГОВОРИ В МОМЕНТА... АКО НЕ РАЗПОЗНАЕМ ТОВА ЛИЦЕ от пръв поглед, ако нищо не ни трепне, ако душата ни не се разридае и не Му пристанем завинаги... Ако харесваме повече други лица или нашето собствено, когато се гледаме в огледалото и витрините по-често, отколкото трябва... Тогава заслужаваме вида и съдбата си на стари години...

 

 

17.08.2016 г. 19,34 ч.

 

ПАК ЗА КРИНА, ЦВЕТЕТО КРЕМ (Hemerocallis) 1916.11.19н ркв РКВ.1996.ВСЕ:8 „Тоя крин е един велик дух - херувим, който всякога стои пред лицето на Бога и който никога не се подкупва."

ИМА ЕДНА ТИПОЛОГИЯ в изобразяването на херувимите, която се повтаря от художниците през вековете. Кой е бил пръв – неизвестно; и дали другите само му подражават – също. Но явно всички са следвали описания от религиозни текстове. В Стария Завет херувимите не са ангели. Като висши ангели в Новия Завет ги виждаме четирикрили и шестокрили, рядко повече. Виждаме ги и с 4 лица – Орел, Вол, Лъв и Човек. Те са пазители на Рая и са винаги пред лицето на Бога. Долните им криле символизират опазването на целомъдрието. Като статуи-пазители, те са от двете страни на ВХОДА на свещените храмове – още веднъж сакрален символ. В тривиалния смисъл, това е опазването на девствеността и чистотата физически, но той престава да бъде тривиален, когато от племенните извращения и престъпления се въздигне до смисъла на опазването на БОЖЕСТВЕНИЯ сакрал – божествената душа.  Етимологията на „херувим” идва не само от „крилат ангел”, но и от „благославящ” и „благословен”, а също и от „хибрид”. В случая хибридността е израз на тайната, че херувимите са андрогинни, самодостатъчни същества, чисти и святи като белия крем. В тази беседа, обратно на казаното от Него в други беседи, Учителят казва, че в Божествения свят няма мъже и жени - че ако влязат там, ще го осквернят.  Названието на крина Hemerocsllis Hybrida може да е съвпадение с херувма като "хибрид", но символогически за нас ИМА значение. „Херувим” значи и „свещена мощ”, което корелира с формулата „Едно с Бога и мощен като Бога”, т.е. „равнобожествен”. Божественото не търси нищо отвън и не му трябва нищо отвън, именно затова е всемощно. То излиза навън само по собствено желание когато иска да помага, но цъфти в света закратко и бързо се прибира в себе си - пак когато си поиска. Така и цветът на крема съществува само 24 часа. Това го сродява с денонощието, Аза, оста на земята, която развива неделимото - индивидуалното.  И факт – кремът е едносемеделно растение, което означава, че произлиза от божествения свят както житните, палмовите и луковите растения. Освен че са едносемеделни – Monocotyledons, произлизайки от моно, „монада”, - те имат кухо стебло и брадат корен. Кухината е „флейтата на Духа”, през която протичат дъхът и звукът Божий, затова рабнобожествени богове като Кришна са винаги с флейта, духов инструмент. Азът на монадите провежда Волята на Духа. Двусемеделните (dicotyledonous) растения имат плътно стебло, непроходимо за въздуха его, макар и да провеждат соковете. Те не могат да провеждат Дух, но имат друга свещена задача в Битието, която важи и за двусемеделните сърца. Те живеят по двойки и естеството им е дуалност, орбиталност, зависимост, противоречивост. Затова пък имат милост и могат да приласкават. Монадата може да живее само сама и сама с всички. Брадатият корен е израз на радиалността, равноправната любов към всички и всеки от всички; двусемеделните пускат вретеновиден корен и разклоненията му са много по-малки от него. Той никога не изсъхва. Те имат нужда от ближен, близък, сродна душа, ОБЕКТ на любовта и живота. Едносемеделните също закратко пускат основен корен надолу, но той бързо изсъхва и се отваря КУХИНА в стеблото. Това е много велик сакрален символ за начина, по който протичат енергиите на Духа при моно-съществата, но това не е тема за това кратко допълнение. Ако направим паралел, Божествените Учители също имат сродна душа и дори съпруга в някои случаи, но при тях това не е нито първият приоритет, нито втораченост в обекта, а взаимен трамплин към Универсалното. И двамата са Служители на Цялото - за тях То е АБСОЛЮТЕН Приоритет. Те стоят всякога пред лицето на Бога и никой никога не може да ги подкупи за нещо друго. Затова херувимите пазят вратите на рая с огнени мечове, за да не проникне там същество, за което Бог и Волята на Бога не е приоритет.  Ако тръгнем по символиката на крина (Hemerocallis) за да намерим паралели и да сумираме архетипния му уникум, трябва да разкодираме субординацията на произхода му отгоре надолу: покритосеменени, → едносемеделни → аспарагалови (успоредно жилкуване) → асфоделови (сочнолистни с бодилчета) → Hemerocallidoideae (за това подсемейство не намерих общи морфологични белези). За едносемеделните говорихме; трябва да изтъкнем някога мисията на покритосеменните, успоредно-жилковите, сочно-бодилковите – и т.н. ...

ИНТЕРЕСНОТО Е, ЧЕ ИМАМЕ И ПО-НОВ ТЕКСТ ЗА БЕЛИЯ КРЕМ - ОТ 1985 г.:

БЯЛ КРЕМ

Посвещава се на С. По нейна молба и с взаимно удивление, че името на това цвете бе произнесено от Диктуващия само миг преди тя да го изрече гласно.

"Вие се изненадвате, че за всяко цвете се изказвам със суперлативи. Но кажете ми - има ли друг вариант, след като всяко същество е наистина уникално? Ако можехте да навлезете в хúпервселената без повече въпроси, щяхте да добиете представа и за белия крем. Представете си Проявеното Битие В РАЗВИТИЕ - кремът представлява именно това. Представата за крема се е родила още с раждането на хúпервселената. Няма по-прекрасно и чисто създание в хúпервселената от Бялата Роза. Тя изразява положителния полюс на тази вселена – милостта; докато не-гативният полюс, абсурдът, се отразява най-красиво в белия крем. Така че розата и кремът са антиподи /ако се гледат/ в рамките на Христовата вселена. Ясновселената - Мúровата Душá - не обича абсурда. Този принцип Христос дължи на Абсолютния Дух - на Отца Си. Творчеството поначало носи абсурд, но е нещо повече от него. Това не пречи Христос и Отец Му да са едно, но все пак Отец е по-голям от Сина Си. Това, което отличава Христос на единия полюс, е тъкмо абсурдът - нощта на Козирога, в която се роди преди 2000 години. Той поначало се яви като един абсолютен абсурд за тогавашното, пък и за сегашното и даже за бъдещото общество. На всички претенциозни и "богопомазани" Той каза: "Който иска да спаси душата си, ще я погуби!" Сега ще се спра на първата доминанта на Христовия абсурд, концентрирана в това твърдение. Белият крем отразява по един удивителен начин тъкмо тази сентенция. Няма да обяснявам връзката между формата на това цвете и тази велика идея. Мога да кажа само, че подаряването на белия крем носи предимно това най-благородно признание: "Готов съм да положа и душата си за тебе!"

 

27.VIII.121(1985)г..

 

 

18.08.2016 г. 10,04 ч.

 

КОГА Е БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВТА С ОБЕКТ?  ИЛЮСТРАЦИЯТА е към един текст от 30.I.1985г. със заглавие „Да го търсите със свещ”. Ето мисъл от него: „Затова вие трябва наистина да търсите със свещ, може би още години наред, онзи приятел и любим, с когото си допадате на всички полета.” Това ни подсеща за беседата „Високият Идеал”. И за една друга - „Слугиня на Божествената любов” (3.IX.1939г.). Ето от нея няколко ЗЛАТНИ МИСЛИ ЗА РАЗМИСЪЛ: Ти трябва от единия до другия край да търсиш щедрите хора. Четири–пет години ще ходиш да търсиш, да видиш кои хора са щедри. И после четири–пет години ще търсиш милостивите хора, да видиш какви са тези хора. Трябва да имаш обект. Питам сега: ако трябва да изучавате десет живи добродетели и за всяка една добродетел ако посветите по четири години, то трябват ви 40 години да ходите в света да ги търсите, да ги срещнете, да се разговаряте с тях.  Като намерите желязото, какви трябва да бъдете? - Остри като нож! И като дойде някой недостатък, изведнъж отрежете главата му, без да ви мръдне окото! Всеки един недостатък, който имате в себе си, като дойде при тебе, с ножа си ще се освободите от него!Който дойде /някой/ при мен, няма да го изпъдя. Значи, в този момент ти трябва да станеш проводник на Христа, т.е. да оставиш Христос да се прояви чрез тебе. Питам сега: вие, всички тези, които са дошли при вас, приехте ли ги? Всички тези, които са ви обичали досега, оценихте ли ги? Всички тези, които са ви направили някаква услуга, каква да е, поблагодарихте ли им?

 

Ако ти не допуснеш войника на доброто да мине през твоята държава, войникът на злото ще дойде. Предметно учение е това! Щом войниците на любовта дойдат, пусни ги. Защото, ако не пуснеш войниците на любовта да минат през твоята държава, непременно тези на омразата ще дойдат. /Тия думи, конкретно, са по повод на отказа на Полша да минат руски войници през нея по време на войната. Учителят има смелостта да каже това в един исторически момент, когато сме все още с Германия. А в най-общия смисъл, всички сме преживявали не веднъж на живо действието на този фундаментален божествен закон: като не пуснем „войниците” на любовта и доброто да минат през нашата държава – нашата душа и нашия живот, - неизбежно ставаме жертва на „войниците” на нещастията, омразата и злото./ Важно е да изпълним Волята Божия така, както БОГ изисква. Трябва да дадем свобода на Бога вътре в нас. Първото нещо е, че човек трябва да даде в себе си абсолютна свобода на Бога да работи – да даде свобода на Божественото, което има в себе си. Да не правиш ограничение на Бога в себе си. Че ти да видиш слънцето – това струва много повече от 200 хиляди лева! Да видиш звездите, също струва повече от 200 хиляди лева. А ти, „богатият” човек, седиш и си нещастен... Казваш: „Никой не ме обича...” - Че ТАМ е хубавото! Като не те обича никой – ТИ да обичаш. ТАМ е геройството. Като те обичат е лесно, но да обичаш, когато никой не те обича – ТАМ е силата. Мен ми трябват хора, които никой не ги обича. Ако привлека аз тези, които обичат или които са обичани, ще причиня страдания на други. Нека при вас дойдат тези, които никой не ги обича. Онези нека седят при своите си. А при вас да дойдат тези, които никой не ги обича. Ще кажеш: „Аз такъв човек търся от 20 години! Търся да намеря някой човек, когото никой не го обича”. При сегашното разбиране на любовта, щом те обича някой – това е робство. ТОВА е идеята. Той, като те обича, става ти стражар и тръгне подир тебе... Ако двама те обикнат, двама стражари има; ако трима, четирима те обичат – толкова стражари има... И всеки наблюдава къде ходиш... Та и ние, съвременните хора, при съвременното разбиране на любовта, страдаме от голямата "обич", която светът има. Аз наричам това „неестествена любов”. Сега съвременната любов трябва да я направим слугиня. Аз не искам да изхвърляме съвременната любов. Ние сме я направили господарка на себе си - и каквото тя ни заповядва, го вършим. А в бъдеще съвременната любов трябва да я направим СЛУГИНЯ НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ. В ТОВА е решението на въпроса. Трябва да ги примирим, и като направим съвременната любов слугиня на Божествената, светът ще се оправи. Богатият – това е вашето сърце. Сиромахът – това е вашият ум. И затова сърцето трябва да пожертва всичко за бедния, за да могат и двамата да се повдигнат.

 

Днес е Денят на Благостта - 18 август, последният ден на Божествената година. Всеки път е добре да си го припомняме и да простим на всички, на които не сме простили. С едно допълнение: Денят на благостта е и ден на блаженството. Но всичко се задейства, когато стигнем до най-върховното блаженство: щастието и блаженството и при най-голямото отчаяние и страдание.

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=1138&book=32

 

 

18.08.2016 г. 17,05 ч.

 

БОЖЕСТВЕНА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ – УНИКАЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ, точно обратно на всичко, което сме мислили досега. 1916.11.26н зак ВНБ.ББ2003:159 "И вие трябва да се качите на едно високо дърво във вашата душа – трябва да се качите в най-високото положение. Докато ходите заедно с хората, докато споделяте техните възгледи и действате като тях, вие никога не можете да намерите Царството Божие. Когато казвам, че не можете да го намерите, има си причини за това. Царството Божие представлява един възвишен живот, с други закони. То не е за простосмъртни, то е място за безсмъртни хора - за хора, които искат да служат на Господа. Следователно, който иска да мине от живота на смъртта в безсмъртния живот, той трябва да се качи на черницата и да даде половината си богатство на сиромасите, а на обидените от него да се отплати четверократно. Само тогава човек ще мине от смърт към живот. ЩО Е ИНДИВИДУАЛИЗИРАНЕ? - ТО Е СЪСТОЯНИЕ НА ЖЕРТВАНЕ.”

ЗА СИМВОЛОГА, особено когато е християнин, няма нещо, на което той да не търси символа. Тъй като човекът е „венец на творението”, в него се намират и всички елементи на космоса и природата, всички минерали, кристали, растения и т.н. Въпросът в случая е дали прословутата черница от Евангелието в епизода със Закхей е орган от олтарите, дали на престолите или на дверите в човека – трите вида нови чакри. Или я има и на трите полета? На какво е символ и израз, какво е устройството й, какви са функциите й – на „черничевата чакра”?... В симбиотичните съобщества какво правят заедно черницата и копринената буба, като божества или ангели, въплътени и в човека във вид на допълващи се органи и чакри? В Светото Писание и в беседите на Учителя (има и беседа „Закхее, слез скоро”) Закхей е архетип на разпознаването на Господа, възхищението пред Него, безкрайното благоговение и моменталното задействане на Христовата монада: РАЗДАВАНЕ.

Инак, в повечето индоевропейски космогонични системи черницата се свързва с древните представи за дълголетие и безсмъртие. При своето узряване, плодовете преминават през три стадия. Китайците приемат черницата за знак на слънцето и живота, защото в развитието и при узряването ѝ се наблюдават именно тия три стадия, които в Китай се свързват с трите етапа на човешкия живот: младост, зрялост и старост.  Листата на черницата най-често се използват като храна за копринената буба. Символ е на здраве, дълголетие и безсмъртие. Клонки от черница участват в обредно-празничния комплекс на Бабините дни. Притежават изразителни катартични и апотропейни качества, поради което се използват за приготвянето на амулети. По нашите земи са разпространени три вида черници: "morus alba" - бяла, "morus nigra" - черна и "morus rubra" - червена черница. Лечебните свойства на черниците са познати още от древността. В естествени условия дървото от семейство Черничеви /Moraseae/ расте в Япония, Индия и Китай. Предполага се, че е пренесено в нашата страна от Армения през Турция. Китайските легенди разкриват, че черничевите плодове са ключът към дълголетието. Древни предания за лечебната им сила гласят, че плодът може да върне зрението на слепец.  Черницата се свързва с усърдието, трудолюбието, богатството и чувствеността.  Ръководи трите стадиия на Посвещението, представлява Съединение на ин и ян Късно цъфти, рано дава плодове.

 

 

19.08.2016 г. 09,04 ч.

 

ЛИЧЕН 2 И ОБЩЕСТВЕН 1 ЖИВОТ 1916.11.26н зак ВНБ.ББ2003:160 "Начините, с които хората си служат на земята, стават само за нея, но не стават за Небето, защото това, което е полезно за земята, не е полезно и за Небето. Това, което е полезно за червея, не е полезно и за дървото, защото когато червеят влезе в него, то изсъхва. Това, което е полезно за нашия личен живот, не е полезно и за обществения живот. Човек не трябва да бъде нито червей, нито молец, нито паразит. КОМЕНТАР: Въпреки по-редките тези в защита на личното, в беседите има много предупреждения за опасностите от него. В най-възвишен смисъл, когато се говори за божествена личност и божественото в личността, Словото твърди, че без личното Битието би рухнало. Но след грехопадението ние сме превърнали божествената личност в частна собственост, откъсната от Цялото. Мнозина да станали наистина червеи, молци и паразити, които изяждат обществените интереси в своя изгода. Твърди се, че почти половината човечество на земята е без дух и душа, без монада, но пъпли с човешки лица и тела навсякъде. В този смисъл е интересно разграничението на физиогномия от френология. Личността се отразява в лицето, но то не винаги говори за истинското естество и истинската същност на човека. Това е допуснато от Небето с някаква много дълбока цел. От гардеробите на вселената много духове си избират красиви и привлекателни лица или конюнктурен ум и таланти, за да имат шансове при въплъщение в светове като Земята. Затова Словото ги нарича „шансоиди” – „подобия на човеци, имащи подобие на шанс”. Ясновидците ни виждат какво представляваме всъщност - понякога е даже страшно да се върви по улиците. Както описват хората Херман Хесе и други мъдреци и ясновидци, край нас минават много паразити, паяци, змии, скорпиони, вампири, вълци, крокодили и пр., външно с човешки лица. Обаче черепът отразява истинското ни еволюционно ниво, истинските ни мотивации. Затова без френология, физиогномиката, астрологията и другите науки за човека могат да бъдат лъжливи. Френологията разполага с абсолютни мерки.  Обратно, има много висши, напреднали духове, които си избират скромни и даже некрасиви лица, за да могат да си свършат работата на земята качествено, да не ги хване „шайбата” на тщеславието и да не ги раздърпат куките на плитките хора, които имат вкус само към външността и пошлото в живота и културата. И друг път сме се сещали за Учителя Йода от „Междузвездни войни”, за Квазимодо и Есмералда. Други сами си избират да бъдат инвалиди или да прекарат живота си в психиатрията. В естетиката има ясно разграничение между Красиво и Прекрасно, понеже Прекраснато се отразява в обходата, поведението. А в науката корпология има още едно разковниче. Каквито и да ни са черепите и лицата и тялото ни докато сме млади, когато напреднем във възрастта то става портрет на нашите дела, мотивации, вкусове, теории и идеали в дадено прераждане.

 

 http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1057&book=29

 

 

19.08.2016 г.  13,05 ч.

 

МИСЪЛ ОТ УЧИТЕЛЯ КЪМ ТЕСТА ЗА НАЛИЧИЕ НА ДУША И КОЕФИЦИЕНТА ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ 1916.11.26н зак ВНБ.ББ2003:162 „Когато се чувствате недоволни от света, това значи, че сте глупави.”

АКО СЕ СЛУЧИ да ми предложат телепортация на друга планета с напълно пропаднало човечество, за да им помогна, при условие че ми изтрият цялата памет, но да взема само един текст, за да реставрира Човека в мен, кое бих взел? – „КАКВОТО НАПРАВИ ДЯДО, ВСЕ Е ХУБАВО”!... Заменил дядо кон за кош гнили ябълки – пълен идиот и глупак, от гледна точка на смъртните. А бабата го прегръща с огромна любов и умиление и му се възхищава до сълзи за постъпката – „Нищо, мъжленце мое миличко и любимичко, тъкмо ще има с какво да си наторим нивичката...”  Да! Само такива „глупаци” срещаме нощем между звездите. Тъй казва и Делфинът от разказа на „Любен Дилов”: „Отделни хора знаят това – и ние сме ги срещали между звездите”.

 

http://toyonus.com/…/AP4.23-Lyuben%20Dilov%20-%20Oshte%20po…

 

 

 

19.08.2016 г. 19,13 ч.

 

ПРЕД ПОРЕДНАТА ЕМИГРАЦИЯ 1916.11.26н зак ВНБ.ББ2003:162-163 „Много пъти съм наблюдавал как покрай овчар, който пасе голямо стадо, минават всички овце, а той се спира само на една, погалва я, говори ѝ. Това показва, че тя му е любима овца. И той й дава едно любимо име. Например някой път ѝ вика “Маро” – и тя му отговаря."

Нека някой се опита да каже нещо против личните чувства! Да, те убиват хора, погубват души и провалят империи, но засега само те са реалната любов, която спасява апостола и нещастника от смърт. Една любяща и предана душа извършва за един човек това, което всички приятели накуп, един милон шарени и бели братства и нито една държава не са в състояние да направят – да му дадат ласка и керемида. Така че, когато се намери такава кристална душа тук или в Габон или в Чукотка, човек оставя латерните и отива там, където нещата стават реално. Да, не веднъж сме се убеждавали, че родината не плаче силно за пророка.

 

 

20.08.2016 г. 11,47 ч.

 

 

ПОБЕДА – ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1916.11.26н зак ВНБ.ББ2003:164 "Докато душите ви не минат по онзи голям път на себеотрицанието, вие не можете да влезете в Царството Божие. То е място за силни хора. Казано е: “Който победи”. ДА ПОБЕДИШ, ЗНАЧИ ДА ДАДЕШ. Злото в света произлиза от това, че ние искаме /нещата/ само за себе си."

 

 

 

 

21.08.2016 г. 14,07 ч.

 

Днес, преди да почна работа, чух бодър глас откъм чашата с босилек: „Хайде, приятел, направи нещо!”. Сетих се, че отвеяни измислячи като Андерсен, Хофман, Владимир Одоевский, Херман Хесе и Михаил Грешнов също са разговаряли с цветята, затова не се смутих – да не ми е за пръв път?... 7 стръкчета босилек ми бяха подарени отдавна и вече втори месец стояха в чашата, без да съм им подменил даже водата. От няколко дни обаче 4 от тях цъфтят със всичка сила и хич не ги е еня. Даже са пуснали коренчета! Когато ми ги подариха, веднага мислех да ги хвърля, защото не приемам скъсани цветя, но босилчетата веднага ми казаха: „Недей! „Ако не ни изхвърлиш, ще узнаеш три истини и ще ти изпълним 4 желания!” Лелее - повече от Златната Рибка!... Не ги хвърлих, но чак днес се натутках да им купя пръст и саксия и да ги посадя. Не трябвало навън, не знам защо – навън искат чак на пролетта, ако оцелеят. Засега трябвало да са около нас, за да си изпълнят обещанията.

Ето какви три неща научих:

1.Че тази, която ми ги е подарила, е човек с душа и затова даже и късаните цветя ще живеят много по-дълго. Едното от 4-те желания трябва да е нейно.

2.Че хората с душа никога не отписват и не забравят тия, които са обичали. Никога не искат да не ги виждат повече никога, а поддържат приятелството си с реални срещи и нарастваща любов до края на вечността. Естествено, ако другите искат това. Но ако те не искат, значи са като трите стръкчета, които умират.

3.Че хората с душа в момента се вече над 57% на земята – голяма радост! Доскоро бяха под половината. Босилчетата - дори те - също имат босилчета без душа в племето си, но при тях пропорцията била същата, както при хората – в другите видове е различно. Затова 3 босилчета бяха умрели, а цъфтяха останалите 4. Обясниха ми още, че освен високия вкус и идеал и неотпадането на любовта, живите същества, създадени от Големия Босилек, се отличават и по това, че презират добрите условия и тия, които могат да им ги подсигурят или от които да си ги купят, или на които самите те се продадат с тази цел. Че оцеляват съвсем сами и при най-лошите условия - и пеят от щастие поради това!

Окрилен от тия думи, потърсих какво се казва за босилека в Беседите. Има много примери, но най-много ме впечатли това:

„Искам вие, като ръсите, да ръсите с чиста вода и китката да бъде босилкова. Всички ще бъдете „попове”... На всинца ви казвам да ръсите! Вземете босилек и тръгнѐте, започнете да ръсите - нищо повече. Ако ви обвинят, кажете, че аз съм ви „опопил”... Идете с китката - да престанат всичките спорове, хората да живеят хубаво. (12.VII.1944 г., беседа "Той иде" ,Петровден, с. Мърчаево, Софийско)

Тези думи на Учителя ги открих в беседите 32 години, след като бе дошло осиянието за Босилека, и 72 години, след като те са били изказани:

БОСИЛЕК

Уникално растение: сваля от хóливселената росата на молитвеното самовглъбение. Нереалността на всичко извън молитвата е нещо, на което учи босилекът. Цялото му същество е обърнато към Бога - няма нито едно негово вълнение, несвързано с Бога! Името му на български е пределно ясно: "босилек" - "Божия сила". И наистина, тази удивителна билка може да предава без никакво затруднение цялата Божия сила! Не се чудете: няма по-нежна и фина сила от Божията. Напълно божественото растение босилек схваща тази тайнствена мощ на Цялото, наречено Бог, и може да я предава на всички ония, които, също като него, са в постоянно молитвено състояние. Лесното приемане на холимогъществото започва с тихия глас на Отца, но завършва с безчислените ядрени потенциали на Цялото. Босилекът е растителен образ на органа "хóлифиза", насищащ с чистота и любов всички останали "фúзи". Не се опитвайте да го търсите - още е рано за вас. От Абсолютния Дух той приема радост, от Мúровата Душá - мир, от Христос - милост и абсурд, от Духа Божий - Истина, от Учителя - Мъдрост. Това не е преувеличение, а факт. Не един и двама посветени са виждали как босилекът сам се задвижва, когато Бог иска да ви се покаже чрез него. Не се блазнете от мисълта, че с босилека можете да вършите чудеса. Той наистина може всичко, но само по волята на Бога. Молитви за лични неща се изпълняват чрез други цветя, но босилекът носи само това, което БОГ е определил. Това, което трябва - по плана на Съвършения, - ТО става. А Аз (Елма) изпълнявам и молби, които излизат извън плана Му, само и само съществата по-скоро да опитат несъстоятелността им. Това не е в противоречие с плана на Бога, а напротив - помага той да се изпълни по-лесно и по-бърже. Така че, ако се молите в присъствие на босилек, той ще ви даде най-важното: да разберете плана на Бога. Можете да паднете на колене пред него и да се помолите с цялата си душа: - Божествен Хол, отвори олтара ми холн, престола ми холм и дверите ми хол най-нашироко, за да узная плана на Бога за мене - да го разбера и да го изпълня! Понякога босилекът се задвижва, а друг път започва да свети. Ако се раздвижи, това значи,че Бог иска да изпълните волята Му; ако засвети - трябва да я разберете. Преподаването на подобни уроци не е за всеки, а само за онзи, който се е отдал на Божията воля изцяло. Само такъв умее да слуша Божия глас, да го разбира и да изпълнява волята Му. При него личните мотиви не съществуват, защото е станал съвършен като Бога - т.е. има отношение към всяко нещо, към всяко същество в хóливселената. При това положение няма вече любими и нелюбими неща, близки и неблизки същества. Носейки волята Божия за всеки, при който Бог го изпраща, той същевременно не е лишен от щастие, понеже се отдава с цялото си сърце и цялата си душа - с истинско, бурно горене. Който узнае волята Божия, но не може да я изпълни така, по-добре да не пристъпва в царството на босилека!

28.ІХ.120(1984)г.

 

21.08.2016 г. 17,37 ч.

 

КАКВОТО ПОВИКАЛО - КАРМИЧНАТА РОЛЯ НА УРОБОРОСА 1916.11.26н зак ВНБ.ББ2003:164 „И право казват хората, че както човек изяжда другите, така и те го изяждат. Ние сме създали в себе си ред паразитни мисли и желания, които са в състояние да ни убият”.

На картинката има вариант на УРОБОРОСА - змията, която изяжда себе си. Самата картинка е един уникален вариант на лявата част от нашия интегрион, което е друга важна тема, но не за тука.

 

НЕ СТАВА ДУМА само за последствията от месоядството, но и за всички други насилия, които извършваме съзнателно или несъзнателно над другите, над себе си и над природата. А има твърдение, че няма нито един човек на земята, който да не извършва някакво насилие. Безучастието също е насилие. Кривото насочване на безкористието – също. В случая в беседата не става дума само за лошите хора, които „изяждат” нас на свой ред, но и за микробите, създадени да изядат всеки и всичко, където няма Мъдрост, Вярност и Еднозначно Самоопределение, Абсолютна Саможертва и Любов. Ако в случая избрах тази илюстрация, то не е заради положителния символ на уробороса (вечността, вечния живот), а за да се подкрепи мисълта от беседите в началото. Затова взимам негативното му значение в духа на ортодоксалната психоаналитична психология, в която архетипът на уробороса означава и тъмнина, саморазрушение. Колкото и да е романтична положителната му интерпретация като вечност, плодородие или творческа потенция, самият изходен факт, че отровните змии често се самоизяждат, е нещо съвсем очевидно, за да се замислим за негативния символ. Егоизмът и лакомията са самоунищожение - с тази разлика, че не винаги самите ние се самоубиваме бързо или бавно, а се включва законът на кармата да ни довърши някой друг или нещо друго, след като ние сме насилвали чрез активност или пасивност.

 

21.08.2016 г. 21,33 ч.

 

АНТИТЕЗА, ТЕЗА И СИНТЕЗА ЗА ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ. Двойката блажени души на картинката точно под Исус е към СИНТЕЗАТА, понеже са заедно САМО ПО ВРЕМЕ НА КРАТКИТЕ ПОЧИВКИ. Това са два УНИКУМА - коза, която не търси своето си, и овца, която не  си търси кочове и пръчове, а ходи навсякъде само след Овчаря. След ЕДИН-ЕДИНСТВЕН Овчар - и затова не въздиша тежко, няма болки. Той не я затваря в кошара и затова тя не хваща физически и душевен гнилец. Ходи след НЕГО, понеже е казал: „Имам и други овце, които не са от тази кошара. Тях също трябва да приведа и те ще чуят гласа ми. И всички ще станат едно стадо с един Пастир.“ (Йоан 10:16)

1916.11.26н зак ВНБ.ББ2003:166 „Трябва рязко и ясно да се определи защо Христос отделя „козите” от „овцете”. Христос сега отделя хората едни от други, тъй както в химията едно съединение се разлага и един елемент се отделя от друг. Вие трябва да вземете или положението на Закхей, който е човекът на бъдещето, или положението на тълпата, която не принадлежи на бъдещето. Закхей е КОЛЕКТИВНО същество – хората, които могат да се отрекат от себе си и да си подадат ръка един на друг. ТОВА е „Закхей”!

„Христос привежда един пример: „Ще отделя добрите отдясно, а грешните отляво; овците отдясно, козите отляво.“ Като вземете буквално, грешните са кози, а праведните – овци. Чудно е, че овцата може да заболее от туберкулоза, а пък козата не заболява. И някой човек, ако е болен, по-добре е да пие козе мляко, отколкото овче. После в козата има доста интелигентност. По някой път ней ѝ иде наум да се покачи някъде и да погледне на небето. Овцата не прави това. Тя все към земята гледа. Козата не прави това. Тя ще се качи на някое дърво, ще погледне нагоре и ще почне да разсъждава малко. Сега много религиозни хора са като овцата. Те не се вдигат като козата, те само по земята каквото намерят. (30 октомври 1938, Силата на човека)

 

„И отдели овцете от козите....“ Това е алегория, защото всъщност овчарят пасе овцете и козите заедно – не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, за да прояви всеки своята природа. (14 октомври 1931, Проводници на Любовта).

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1779957948927458/?t=18

 

21.08.2016 г. 21,59 ч.

 

Богат, богат, богат, вълнуващ живот! Тази сутрин и двамата с дядото тука плакахме, гледайки финала на една изключително вълнуваща среща наскоро в Бургас. Петьо наскоро ми беше на гости и ми говори подробно за своята музикална терапия, показа ми клипове, чух музика. Но това тук надхвърля всичко! Има физически слепи и глухи души, които са със стотици пъти по-силен и и трогателен отклик от така наречените чуващи и зрящи. На тази тема може да се изслуша и един разказа от аудиотека "Прекрасни чудаци": 

http://toyonus.com/…/AP4.40-John%20Varley%20-%20Ustoichivos…

и осиянието за слепите:

http://neobyatnotogovori.blogspot.bg/2011/…/86719951229.html

22.08.2016 г. 10,24 ч.

 

ФРАНСИС ШЛАТЕР (1856–1896) - ОЩЕ ЕДИН БОЖИ ЧОВЕК В БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ 1916.11.26н зак ВНБ.ББ2003:169 /За случка с американския лечител Шлатер - как помогнал на един просяк след 1885 г., а той накрая го обрал/.

Ето кратки сведения за него.Те са от едно изследване за историята на Пентаграма, в което установяват, че „Шлятер” (Шлатер) няма нищо общо с истинския автор на известния цветен пернтаграм, нарисуван по заръка на Учителя П.Дънов: „За лечителя Шлятер е отпечатана статия „Величайше чудо“ още през далечната 1905 година в кн. 6 на сп. „Виделина”на д-р Г.Миркович. Много подробно за лечителската дейност на обущаря Шлятер се разказва в статия (превод от английски), публикувана в сп. „Всемирна летопис” от 1919 г. В книжка 6-а на списанието (стр. 27-29) авторът Реджинал Б. Спан подробно споделя личните си впечатления от „церителя Шлатер” (навсякъде в статията името е изписано с „а”!) - беден обущар, емигрант от Германия, при когото той е потърсил и намерил помощ за заболяването си в гр. Денвър, Колорадо. През 1895 година американските вестници били пълни с разкази за чудесата, които Шлатер извършвал за изцелението на мнозина чрез ръкополагане. На въпроса на автора на статията „откъде добива тази сила за всичко, което върши”, Шлатер отговорил: „Отец работи чрез мене”. „Като дойда втори път, тогава ще говоря. Сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече!” Лекувал е само няколко месеца – от 27 юли до 12 ноември 1895 г. На 13 ноември 1895 г. сутринта Шлатер не се появил пред чакащите го за лечение хора и не се е върнал повече – както се обяснява в статията на Р. Б. Спан. Споменават се дословно и написаните думи, които лечителят е оставил: „Мисията ми свърши. Отец ме вика, аз трябва да ида. Сбогом - Францис Шлатер”.

Ето и сведения от интернет:

Francis Schlatter е роден в село Ebersheim, Долен Рейн, близо до Sélestat в Елзас, на 29 април 1856 г. През 1884 г. той емигрира в САЩ и през 1892 г. се установява в Денвър, Колорадо. После работи като търговец в различни градове. Няколко месеца по-късно, когато е вече обущар, той получава впечатляващо видение. Той твърди че един ден, седейки на една пейка, бил чул гласа на Отца си, Който му заповядвал да продаде бизнеса си, да раздаде парите си на бедните и да посвети живота си на безкористно лекуване. От този ден той, в течение на 2 години, извървява 3000 мили през американския Запад, обикаляйки Източно Колорадо, Канзас и Оклахома, а след това отива в Хот Спрингс в Арканзас, където бива арестуван и вкаран в затвора за скитничество. В началото на 1894 успява да избяга и прекосява Тексас, Ню Мексико, Аризона, Южна Калифорния, където лекува индианците от долината Сан Хасинто. След два месеца отново поема нагоре и отива на изток от другата страна на Мохаве, оцелявайки единствено на брашно и вода. През юли 1895 г. се очертава като христоподобен лечител в селата край Рио Гранде, южно от Албакърки. Там, изцелявайки и облекчавайки стотици болни, нещастни и хора с увреждания, които се стичали в Стария град Албакърки, той става широко известен. Цели тълпи се събират около него ежедневно, с надеждата да бъдат излекувани с полагане на ръце. Следващия месец той се завръща в Денвър, но не възобновява дейността си до средата на септември. През следващите няколко седмици той става магнит за десетки хиляди поклонници в един малък дом в Северен Денвър. За Шлатер е известно, че не е приемал никакви възнаграждения за денонощната си всеотдайна служба на хората. Неговият начин на живот е бил един от най-простите. Той не претедира, че преподава някаква нова доктрина, а че само се е подчинил на „Небесната Сила”, която той нарича „Отец”, и че от именно от тази Сила той е получил целителския си дар. През една нощ - на 13 ноември 1895 г. - Шлатер внезапно изчезва, оставяйки бележка, в която заявява, че мисията му е приключила. След това, през 1897 г., дошла новина от Мексико, че костите и вещите на Лечителя били намерени на един планински склон в Сиера Мадре. По същото време в New Mexico една жена на име Аdа Morley публикува книга, наречена „Животът на Арфата в ръката на Арфиста”, в която се разказва за тримесечното отшелничество на Лечителя в едно ранчо в планината Datil, Ню Мексико, след изчезването му от Денвър. Книгата, вероятно диктувана лично от самия „Арфист” описва неговото двугдишно подвизаване от началото, което той смята за подобно на 40-дневното подвизаване на Христос в пустинята. Още като пристига в ранчото на Morley, Шлатер ѝ казва, че Бог е решил да установи Новия Йерусалим в планината Datil и Лечителят обещава някога да се върне там. Няколко души твърдят, че преди смъртта на Лечителя, името на Schlatter се появява в печата на страната през 1909, 1916 и 1922 г. Има още немалко факти и спекулации около името и дейността му, които интересуващите се могат да открият в печата и до днес. Дори има книга, в която се твърди, че Шлатер бил възкръснал и продължил чудотворната си целителска дейност още много години...

Тук аз, който сумирам от интернет тия сведения за живота на Франсис Шлатер, искам да споделя еднин неизтриваем спомен от младостта ми във връзка с град Денвър, когато имах много ярки фантазии и нещо като експлозивни видения, които си въобразявах че са от миналото ми или пророчески. Още тогава майка ми настоя да ида на невролог и той ми направи енцефалограма – констатира „склонност към екзалтация”. По късно видях до името си в адресника на Владимир Львович Леви едно определение за мене, дадено му от някого в Москва - „авантюрист”... В един от кризисните моменти на живота ми, когато искам да се махна от България и да емигрирам (и от време на време го правя...), аз се вживях като в цветен обемен филм как отивам ИМЕННО В ПЛАНИНИТЕ ОКОЛО ДЕНВЪР и... представете си... основавам Братство и Школа за продължение Делото на Учителя... Необуздани юношески фантасмагории! Защо именно там – сега не помня. Може би си въобразих, че там също има входове към Агарта и изходи към Космоса и че е определено да ида именно там. А може и да има... По късно осъзнах, че ако бях го направил, сигурно щях да попадна веднага в американски затвор, понеже точно в тия планини имало мощни ракетни бази... Ама много „яко” си го бях внушил - и вече подготвях бягство от България със всичките рискове от това... Бях готов да ме разстрелят на границата („кеф”...) или да ме сложат в затвора – поне там ще имам храна и покрив над главата... То екоселище ли нямаше да бъде над Денвър, то киноцентър и културен център ли не, то къщички и градини за бременните и кърмещите – все същите френетични мечти и видения...

Ако не е съвпадение, сега си мисля, че може да съм попаднал на някакви отпечатъци в акаша от живота и вдъхновенията на Шлятер, а може и да няма нищо общо.

 

В случая реалният урок бе свързан отново с Посветения Венно, за когото разказвам в по-голямата част от спомените си в toyonus.com.Случаят „Денвър” бе един от епизодите с Крум Въжаров, когато той засичаше телепатично или го предупреждаваха отгоре за поредната ми подготовка за бягство през граница или някоя друга опасна глупост... Бях стигнал дотам, че повярвах на един приятел-пилот, че можем да откраднем спортен самолет и той ме водеше да наблюдаваме режима в Бужурище или... вече забравих къде... Със всичкия си акъл, предложих и на Кубрат Томов да участва в това бягство като „достоен българин, който също трябва да бъде спасен”... Така че той имаше формално основание да ме подозира, че съм „ченге” и го провокирам, за да го убият или вкарат в затвора... Това негово подозрение и обвинение (казвал го е на други) тогава много ме обиди и ме накара за дълги години да скъсам с него. Болните фантазии правят и до днес на такива разгорещени "юноши" като мене сериозни бели, в ключително с риск за живота им.  Наистина, правил съм три подготовки за бягство през граница, но всеки път, САМО ЕДИН ДЕН ПРЕДИ ТРЪГВАНЕТО с организирана група и уж „всичко платено и изпечено”, то, ако ще да съм в Подуене, Силистра или Бинибинистан и да съм крил това най-вече от него, Венно и трите пъти през няколко години изникваше незнайно как иззад някой ъгъл чисто физически и директно ми казваше: „Хайде недей сега... Наистина, имаш мисия в чужбина, но има още много време. Повъртете се още някоя и друга година около нас тука да поузреете, защото ИМА какво да научите, докато сме на земята. Да не мислиш, че не сте ни зачислени и че можем да ви изпуснем да извършите някоя глупост?...”... Естествено – клеквах веднага...

 

 

22.08.2016 г. 21,26 ч.

 

ЕГОИЗЪМ И АЛТРУИЗЪМ – БАЛАНС 1916.12.03н щвв ВНБ.ББ2003:179-180 /Културата на змията и културата на Христа са пртивоположни. Първата е егоистична, втората – алтруистична. Все пак и в човека, и в семейството, и в обществото трябва да има малко егоизъм, за да се самосъхранят./ „Не че тези две култури са в противоречие, но те трябва да се съединят в едно, за да се даде начало на една трета култура, която иде сега”  АКО НЯМА РАЗУМЕН И ТВЪРД ЕГОИЗЪМ, който да се съпротиви на лошия егоизъм, няма как да се опазят свободата и милосърдието.

 

23.08.2016 г. 15,51 ч.

 

ИЛЮСТРАЦИЯТА Е ДО НЕМАЙ КЪДЕ ТОЧНА: Самодеец без Бога е управляван от Съдбата; „взаимодеецът” с ИСТИНСКИ сродни души ИМА свободна воля и всичко му се поднася на тепсия. ПАК ФУНДАМЕНТАЛНО ИЗЯСНЕНИЕ – КАКВО Е, ВСЪЩНОСТ, СВОБОДНА ВОЛЯ: 1916.12.03н щвв ВНБ.ББ2003:179-180 „Свободната воля е бъдещето на човека, провидението е настоящето, а неизбежността е миналото на хората. Това са учили както в Египет, така и в Гърция, така ще учат и в бъдеще. Провидението е основната точка, от която произлиза неизбежността. Когато човек е в несъгласие с Провидението, той няма свободна воля, а ако е в съгласие с Бога и с Неговите наредби, той ИМА свободна воля. Тогава много лесно ще разрешите въпроса защо ви преследва съдбата - защото сте в несъгласие с Провидението. Защо не ви преследва съдбата? - Защото сте в съгласие с Провидението. Под “воля” подразбирам божествената воля.”

АТЕИСТЪТ БИ КАЗАЛ: „Не по врат, а по шия... – Който е верен на Партията, ИМА свобода; който не е верен – преследване!...” – ТАМ Е РАБОТАТА, ЧЕ НЕ Е СЪЩОТО. Бог няма нищо общо с който и да е цар, с която и да е партия. Неговата Правда е АБСОЛЮТНА и затова вярата в Него и животът според Неговите закони ДЕЙСТВИТЕЛНО поражда свобода, а несъобразяването с тях ни прави насилници без изключение и затова там не може без неприятни последици.

 

Това разяснение води и до кристално ясно разбиране на дирекциите и прогресиите в небомига (хороскопа) на човека. Дирекциите са волята на Провидението. Ако прогресиите - личните ни мотиви, разбирания, цели, представи, вкусове и пр. - съвпаднат напълно с него, „автоматично” имаме 100% свободна воля и можем да правим каквото си искаме, желанията ни се изпълняват мигновено и в пълен обем. ТОВА Е ОПИТАНО И СЕ ОПИТВА И В МОМЕНТА ОТ ХОРА, КОИТО ПОЗНАВАМЕ ЛИЧНО. Атрологически, това се бележи от хармоничните аспекти между дирекции и прогресии. Колкото аспектите са по-дисхармонични, толкова по-голямо е разминаването на личната воля с Божията и се явяват съответните последствия. Това не значи, че ни е програмирано да имаме лоши аспкти, защото тях ние сме си ги „повикали” в предишните животи, когато сме били користни. Сега те не са фатални, но подсказват, че трябва да ги преодолеем с битка - борба с ниския идеал и злото в себе си. Иначе, самоизгонили се от рая, ние трябва да постигаме всичко по ТРУДНИЯ начин – и обикновено не го постигаме.

 

 

23.08.2016 г. 17,17 ч.

 

ХАЙДЕ КАЖЕТЕ ПАК НЕЩО ПРОТИВ ИНСТИНКТА, ЛЮБОВТА И УДОВОЛСТВИЕТО след този канон на Бога, който следва по-долу! Мнозина проповядват уверено от името на Учителя, но приказват неща в пълен разрез с Истината, която Той изяснява толкова много векове и години: 1916.12.03н щвв ВНБ.ББ2003:180 „Положителната страна на душата е добродетелта, а отрицателната е порокът; положителната страна на разума е знанието, а отрицателната е невежеството; положителната страна на тялото е инстинктът, а отрицателната е озверяването. Съществува още една категория от три неща: чувства, съгласие и усещания. Положителната страна на чувствата е Любовта, а отрицателната е ненавистта; положителната страна на съгласието е Истината, а отрицателната е заблуждението; положителната страна на усещанията е удоволствието, а отрицателната е страданието.”

 

стр.188: Така и Христос ще дойде, за да види каква е „момата”. За да се сгодите за Христа, трябва да имате добродетели, знание, инстинкт, Любов, Истина и удоволствие.

 

23.08.2016 г. 18,01 ч.

 

 

В ТАЗИ БЕСЕДА ИМА ВОДОПАД ОТ ИСКРЯЩИ АКСИОМИ, ИЗКАЗАНИ ОЩЕ ПРЕДИ 100 ГОДИНИ! И – все едно нищо не е казано... 100 години философи, умници, гурувци, проповедници и „посветени” повтарят ниагари от глупости, заливащи съзнанието на лековерните.  ФУНДАМЕНТИ 1916.12.03н щвв ВНБ.ББ2003:180 „Аз ПРИЕМАМ философията, но тази, която може да гради живота, може да съгради добродетелта и да ѝ създаде условия да се прояви. Под “разум” разбирам човек да може чрез волята си да създава условия за проява на /истинското/ знание. Под “разумен човек” разбирам такъв, който може да създаде условия да се прояви инстинктът. Под “чувства” разбирам човек да може да създаде условия за проява на Любовта и Истината, да даде воля на сетивата да се проявят като истински усещания.”

 

 

 

23.08.2016 г. 21,42 ч.

 

ЯСНА ПОЛИТОЛОГИЯ В ПРАВ ТЕКСТ 1916.12.03н щвв ВНБ.ББ2003:182 „Ако балканските народи биха послушали Господа, ако сърбите не бяха заграбили Македония, ако гърците не бяха завладели чужди страни, ако Румъния не беше отнела Добруджа, нямаше да станат тези нещастия. Затова Господ наказа Сърбия, затова наказва Гърция. А за Румъния Той казва: “Ударете й сега двадесет и пет тояги!” И затова днес бият Румъния. Така трябва да бъде бит всеки лъжлив крадец, който и да е той. Господ днес не спи и затова трябва да сме внимателни. Той на всички народи гледа като на свои синове, но не е като другите бащи, не ги гали, а когато заслужават, наказва ги. ”/.../ Когато гледаха ограбването на малките държавици, европейските сили намираха, че всичко това е хубаво. Румъния дойде в България уж да наложи мир, да тури равновесие, но затова сега и на нея, и на другите държави този син прехапва езика /По разказ преди тези думи за един престъпник пред обесване, който прехапал езика на майка си, понеже не го е възпитала правилно и цял живот само го хвалела - б.м. /. Те трябваше да кажат: “Не е хубаво това, което се върши!”. Не е хубаво да заграбиш земята на един народ. Земята на един народ е неговото тяло, а хората, които я населяват, са неговата душа. Следователно, от чисто божествено гледище, никой няма право да взема земята на един народ, в която той ще се учи и упражнява. И когато хората не постъпват както трябва, дохождат страданията."

ДАЛИ НЯКОЙ СЕ Е СЕТИЛ, че картата на сегашна България прилича на бременно куче с вирната опашка отляво? Бременно – и същевременно раждащо... Погледнете муцината му горе вдясно – коя порода куче е? Или е павиан?... Или горила?... Или мандрил?... Или друг вид маймуна с този профил?... Първо исках да монтирам или нарисувам на север, на запад и на юг как физиономиите на виновниците се готвят да отхапят от България таква големи парчета – как ги отгризват с опулени от стръв и лакомия очи... Не бе невъзможно. Но после се отказах, за да не се оживи в ментала една кармически некрасива ситуация: възпроизвеждането на злото. Ако знаеха каква черна магия правят писатели, сценаристи и режисьори във възпроизвеждането на злото по лошия начин и какво им се случва после в ада за векове, доста биха се замислили. Малцина имат гения на Йовков да описват войната както в „Белия ескадрон”. Това не е само гений, но нещо на 100 нива над гения. Тия, които не пестят кръв на екрана, трябва да пролеят в други животи собствена кръв на живо!

Слагам тук линк към едни предварителни думи на тази тема от 2002 г., самия текст на „Белия ескадрон” и осияние от Елма във връзка с него. Както и другаде в недоредактираните текстове, не се дразнете от главната буква при прилагателното „Божествен”, когато го пишат като е тук за пример с главна буква, а не „божествен”. Понеже приятелите, които ги преписваха и редактираха, не бяха абсолютно съвършени в правилата на граматиката и не разбираха и каква е опасността, когато тази най-мощна дума не е съществително, а се пише с главна буква. Всички казват, че щом и в беседите до 1944 г. е с главна буква, значи трябва да е така, но ние сме питали стенографите и те си спомняха, че Учителят нееднократно не е одобрявал това – бил е по-добър граматик от всички. Друг е въпросът, ако Той го пише така в писмата си – то би имало специално обяснение. Един Посветен има право на собствен правопис и собствена граматика, той не се интересува коя правописна школа е взела връх в котерийните борби на лингвисти и политици в момента и кога ще падне, за да вземе връх друга школа. Това е голяма тема. „Божественото” се пише с главна буква само в този случай, както е тук – когато е СУБСТАНТИВИРАНО ПРИЛАГАТЕЛНО.

 http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1245&book=35

 

24.08.2016 г. 15,19 ч.

 

ЗАПАДЪТ ЛИ Е ПРАВ? 1916.12.03н щвв ВНБ.ББ2003:185 „Аз съм изследвал психологията на българите и съм дошъл до следното заключение: покрай другите добри черти в българите, има една отличителна черта. Когато му проповядват каквото и да е учение, българинът най-напред иска да знае с пари ли проповядват или не. Ако му проповядваш с пари, той ще ти каже: “Аз знам защо проповядваш, за пари и аз мога да проповядвам...” - и след това ти не можеш да имаш пред него никакво влияние. Българинът казва: “Не отварям вратата си за теб, аз знам защо проповядваш!”. Но щом научи, че проповядваш без пари, ще рече: “Защо ли проповядва той без пари, ИМА нещо у този човек...” - И НАИСТИНА, БЪЛГАРИНЪТ Е ПРАВ.”

 

КАТО ЧЕ ЛИ КОМЕНТАР Е ИЗЛИШЕН, защото тази тема за нас е отдавна изяснена и в плюс, и в минус, и като синтеза. И във фейсбука сме слагали цитати от Словото и в трите смисъла. И все пак, още малко разъсждения няма да са излишни. Най-силният западен аргумент, в сила вече и тук, е че което не е скъпо или се подарява, не го взимат. Подозрително е. В това има резон, но противниците на тази парадигма казват: „Мене такива купувачи не ме интересуват”. – „Тогава фалираш!” – „Аз не съм търговец - може трима да вземат „стоката” ми, но те ще са трима с душа. Човекът с пари мисли, че може да си купи всичко, но чудеса, пълно изцеление и разходки в космоса не може да си купи”. Тук няма да развиваме прения на тази тема, но познаваме и ЗАЩИТАТА на модела „компенсация”. Той е използван понякога и от Мировия Учител, и от други Велики Посветени. Мъдрецът може да „одере” богатия, за да го излекува – срещу огромна сума, срещу половината или целия му имот. Може и да не вземе нищо от бедния. И това се прави и до днес. Знаменателно за нас беше откритието, когато срещнахме в една беседа: „Ако съм търговец, ще продавам или скъпо, или няма да взимам нищо. Божественото трябва да се оценява”. Всъщност, не сме ние, които трябва да съдим. Само си спомняме един от дилозите на Нийл Доналд Уолш, когато Бог го запита не се ли е подхлъзнал, като си разрешава да му се продават книгите в цял свят и да се вземат луди пари за лекциите му. Нийл отговори: „Ами аз нали те питах и Ти разреши?” – „Аз те изпитвах...” Както и да е, ние си задаваме един ясен въпрос. Срещат ли се душите на продавачите горе на Небето, когато други пътуват, когато са в Школата, когато са пред лицето на Господа? Ако се срещат – значи са прави.

 

 

 

24.08.2016 г. 19,40 ч.

 

ХРИСТОС И СВЕТИИТЕ СА ТУК. УЧИТЕЛЯТ СЪЩО Е НОСЕЛ КУФАРИТЕ НА ХОРАТА В АМЕРИКА 1916.12.03н щвв ВНБ.ББ2003:186 „Този Христос, за Когото проповядвам, е жив, Той е между хората на Земята. ТЪЙ Го виждам аз, ТЪЙ Го зная, ТЪЙ съм говорил с Него. Той е между ХОРАТА! Но ще каже някой, че това не е сигурно, защото ДРУГО казват светите отци... - Аз съм говорил и с тези хора – всички са тук, на Земята, и работят. Казва Христос: “Идете, проповядвайте, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века”.

ТОВА ЖИВО ПРИСЪСТВИЕ НА ХРИСТА се реализира във всеки миг и през всички векове на няколко основни равнища. Най-голямата тайна е, че това е вярно и в персонален физически смисъл: Мировит Учител има безсмъртно и физическо тяло, не е като останалите Посветени, божества и ангели. Видим за хората по традиция става средно през 2000 години, но в останалото време се движи между нас в ЕТЕРНОТО си физическо тяло и може да се клонира в безброй отделни тела, напълно невидими и безшумни и по улиците, и в полето, и в домовете ни. Има много свидетелства за физическата Му „материализация”, което е всъщност преминаване от невидимост в осезаемост и видимост. Тази тайна е пазена свято през вековете, за да не се смущават хората. Не всички случаи на физически срещи с Христос са родени от фантазиите. В първия случай Той решава да стане известен между много хора и да изиграе пиесата си в съответния век, както е правил като Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Исус, Зороастър, Боян Мага и пр. И в двата случая това е сам Господ-Бог на Земята като Богочеловек, в Своето „празнично тяло”. Известни са случаи като разказания от Учителя за разходката Му с един свещеник, когато срещнали един просяк и попът не му е дал милостиня. „Това беше Христос” – казал му Учителят. Христовият Дух усеща на мига кой във вселената е дорасъл за получаване на Второто Посвещение и става видим пред него, за да имат контакт „лице в лице, физически”. Известен е случай, когато Учителят през ХХ век е възкресил едно дете малко преди погребението и го е излекувал, но скоро то пак умряло. Той казал, че това е било необходимо, само за да се срещнат и да се докоснат физически. Докосването до Христос и до Христова плът с Негов човек дава Спасение, строи Новата Земя и Новото Небе. Тези, които избягват това, са обикновени хора от Първа до Пета степен или - най-много - ученици от Шестата Посвета на Вярата, в които все още има самомнение и гордост. В „празничното” Си тяло през 2000 години Той създава Братство и Школа, където люде с Христова монада са плътно около Него минимум 25 години. Това, което се описва в Евангелието, е само част от истината. Когато в останалото време Той минава в етера, невидим за останалите, но вечно ръководещ и присъстващ, видимо през тия 25 години предават Словото Му и асистират на делата Му Неговите най-верни Ученици. Слепите етерно и горделивите спорят с тях, пренебрегват ги, хулят ги, поучават ги и пр., но това е само ОТ ПОЛЗА за ученика, защото така той племинава през своето Второ и Девето Посвещение.  По особени съображения, Христос има и способността да оставя някое от физическите си тела и в един особен восъчен вид в анабиоза и да го пазят херувими и „цербери”. в „гардеробите на вселената”.  Друга форма на Неговото физическо присъствие е в така наречените христоподобни личности извън 25-гдишните Школи – хора с Христова монада през всички времена по света. Те имат повече или по-малко подобие на образа Му, подвизават се под различни човешки имена, но имат всичките Му пълномощия, дарби и таланти, защото това е пак сам Той, живеещ вътре в тях. Един от тях е Аполоний Тиански, друг е Теофан, Учителят на Седир във Франция през XIX век. Трета форма на физическото Му присъствие и действие е в така наречените „единатори”, които през всички векове провеждат Словото Му автентично и чисто. Те може да имат, може и да нямат подобие на Неговия образ и тяло и имат своите човешки недостатъци, но са с Христова монада. Следват смирените, кротките, талантливите и добрите хора с Христово съзнание и Христово поведение – независимо, че нямат структурата на Христа, те имат мил поглед и благ език и са пак „тялото на Христос”, също са с Христова монада. Понякога могат и да се разгневяват и да провеждат волята на Кармата. Разпознават се по това, че живеят 100% за Бога и човечеството и обикновено нямат нищо свое. При всички случаи са помагачи и служители. Някои приятели са се срещали с такива Христови люде на Земята. Такъв, например, не те кани на лекциите си и не му купуваш книгите, но ти се обажда през няколко месеца или през 5 или 10 години и ти нахранва и ти дава покрив над главата точно в мига, когато вече падаш, защото има Христово съзнание.  Най-огромната маса от фзически тела на Христа са унижените, оскъбените, нещастните, лишените, болните и онеправданите на земята, за които, ако се погрижим за тях, Той казва знаменитите Си думи: "Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте." В още по-широк смисъл, всички същества с искра Божия СЪЩО са физическото тяло на Христос, а най-широко погледнато – цялото Проявено Битие, цялата Природа и светът около нас е пак лично Христос. Ние стъпваме по Него, пием Го и Го ядем, обичаме го и ни обича, малтретираме Го и Той си мълчи – и т.н. Но това не значи, че няма последствия.

http://neobyatnotogovori.blogspot.bg/2011/…/05719840915.html

http://neobyatnotogovori.blogspot.bg/…/…/120220021011-o.html

http://neobyatnotogovori.blogspot.bg/20…/…/127120110426.html

 

 

25.08.2016 г. 20,35 ч.

 

САМОЖЕРТВИ, ДОБРОВОЛЕН ТРУД И РАБОТА 1916.12.03н щвв ВНБ.ББ2003:189 ”Непременно трябва личен труд на самопожертване и работа. Трябва да се създаде работа и на мъжа, и на жената, и на децата. Не оставяйте децата без работа!"

РАЗБИРА СЕ, трудът трябва да е етичен, природосъобразен, доброволен, интересен и силно желан. Това важи особено много за децата.

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=620&book=18

 

 

 

25.08.2016 г. 21,39 ч.

 

ПОЧИТ, ПОСЛУШАНИЕ И ПОКОРСТВО - ОЩЕ ТРИ БОЖЕСТВЕНИ ДОМИНАНТИ НА ТЪНКАТА ФОНТАНЕЛА: 1916.12.03н щвв ВНБ.ББ2003:189-190 „Най-голямото нещастие, което ни сполетява днес, е липсата на почит. /.../ Послушанието е резултат на Мъдростта, а покорството е резултат на Добродетелта. Когато искаме някой да ни почита, трябва да внесем в сърцето му Любов. Няма ли Любов, няма почитание; няма ли Мъдрост, няма послушание; няма ли Добродетел, няма покорство. По какъвто начин и да вървите в света, ако не възприемете Христа в този смисъл, няма да придобиете нищо.”

НЕ САМО МНОГО БЪЛГАРИ, НО И ХОРА ОТ ДРУГИ НАРОДНОСТИ С ДЕБЕЛА ФОНТАНЕЛА биха скочили моментално, още като чуят тия три думи: почит, послушание, покорство... За тях е абсурд това да са добродетели, ритват ги без замисляне както теоретически, така и като поведение в живота си. Мислят се за много независими, доблестни, „мъжкари” - гордеят се, че са "диви кози", вироглави. Нямат представа защо църквата е въвела духовния чин „послушник” и биха плюли на това с омерзение. Но не знаят, че църквата в много отношения отразява действителни Христови и божествени добродетели и знае как да ги възпитава. Истината е, че божественто послушание и покорство са едно извънредно високо Посвещение, малко преди човек да завърши еволюцията си, защото са антиподи на гордостта и израз на Кротостта и Смирението. Нещо повече: даже когато преминат от Ученици в Светии и Учители и станат безсмъртни, колкото и да е богоравната им мощ, те запазват тия три възхитителни качества през всичкото време, когато не воюват. Те ги проявявят не само пред йерархията над себе си, но и към най-малкото Божие създание. Най-високият връх, до който водят те, е Благоговението.

 

 

26.08.2016 г. 06,22 ч.

 

ГРУБОСТТА И МЕКОТАТА 1916.12.03н щвв ВНБ.ББ2003:190 „Да, косите показват доколко сме добродетелни. Побарайте четината на една свиня и ще видите колко е добродетелна, побарайте бодлите на един таралеж - и ще видите колко е добър... Докоснете ума на един човек и ще видите колко той почита; докоснете сърцето на един човек - и ще видите колко той обича. Така пред очите ви ще се разкрият /какви са/ „добродетелите”на много същества."

ТУК ОТНОВО идва споменът за три любими неща: един от шедьоврите на Евгений Босяцки, едни от най-любимите стихове от Евгений Евтушенко, макар и в доста свободен превод, и една от най-прекрасните мисли в Словото Божие:

В мен бетонът тази нощ се срина...  Братко, ти бъди си връх докрай, ала млечна гръд не от коприна за сукалчето дали е рай?...

Обичта е слабост, „болест” странна... Но не давай, Боже - не, сакън! - да съм влюбен като от стомана или да ридая... като пън...

 

„Единственото богатство, което човек ще занесе със себе си в оня свят, е мекотата на неговия дух, мекотата на неговата душа, мекотата на неговия ум и мекотата на неговото сърце.”(31 януари 1937г., „Великодушие и целомъдрие”)

 

 

26.08.2016 г. 10,58 ч.

 

ОБЕДИНЕНИЕ – ДУМА ОТ ЕДИН КОРЕН С ОБИЧ 1916.12.03н щвв ВНБ.ББ2003:191 „Всеки трябва да носи тази мисъл със себе си: ОБЕДИНЕНИЕ И ЕДИНСТВО НАВСЯКЪДЕ! Някои мислят, че съм дошъл да разединявам. - Не, ДА СЪЕДИНЯВАМ, ДА ОБЕДИНЯВАМ – за ТОВА ме е пратил Господ тук, на Земята!”

 

 

26.08.2016 г. 15,19 ч.

 

Защо Клод Моне обича толкова много мостовете и постоянно ги рисува? Разпознава ли го някой в портрета му на приложения колаж? Има ли това връзка с неговия Раху в съвпад с Нептун – Стария Мостостроител? Случайно ли е, че те са му в XI дом във Водолей – бащата на импресионизма, за какъвто минава и Моне?

ЕТО МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ЗА МОСТОВЕТЕ:

„Човек е мост, по който трябва да минат съществата от висшите светове, за да слязат в нисшия свят. По този мост се качват съществата, за да отидат във висшите светове. Човек е най-красивият мост на земята. По-красив мост от него няма!” (24 август 1941, „Същината на човека”).

„Вие мислите, че като минете прѣзъ рѣката и се оквасите, та това е нѣкаква философия... - Казвамъ: който минава прѣзъ плитки води, всѣкога се намокря, а който минава прѣзъ дълбоки води, всѣкога сухъ остава. Защо? - Защото само плиткитѣ рѣки сѫ безъ мостове, а дълбокитѣ рѣки сѫ съ мостове. Слѣдователно, всѣки човѣкъ който лъже, е една малка рѣчица безъ мостове, а който казва Истината е една голѣма, дълбока рѣка съ мостове. /.../ Казвамъ: безъ мостъ мокъръ ще бѫдешъ, съ мостъ сухъ ще бѫдешъ. Безъ мостъ боленъ ще бѫдешъ, съ мостъ здравъ ще бѫдешъ.” (21 юни 1925, „И оздравѣ дъщеря ѝ”)

А дали и ние си нямаме някой Том Бомбадил, който да прескача буйни реки и да скача от връх на връх?...:

„Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам. Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове. - Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж! Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове. Мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ. Аз не се нуждая от мостове. -Защо? - Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине... Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя. Казвате: „Как премина реката?... Да не си прехвръкнал някак?...“ (27 ноември 1932, „Имаше някой человек”)

„Да живееш и да се храниш със Словото, това подразбира да изработиш своето духовно тяло. Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят. Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта. Любовта осмисли всичко! /.../ С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота си. Без Любов мъчно се живее. Където се обърнеш, отникъде нямаш помощ: пари нямаш, къща нямаш, приятели нямаш. Какъв смисъл има такъв живот? Достатъчно е да отвориш сърцето си за Любовта, за да придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели. Любовта примирява противоречията. И беден да си, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете си като техен близък. Имаш ли нужда тогава от своя къща? При Любовта благото на едного е благо за всички. Който носи Любовта в сърцето си, той е гражданин на Царството Божие. Щом е гражданин на Божественото Царство, той е приет във всички земни царства. Любовта освобождава човека от всички ограничения.  Желая ви да придобиете Любовта още докато сте на земята, за да се отвори широко светът пред вас, да осмислите живота си. Само така ще се приготвите за минаване по Тънкия Конец. БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА!” (15 декември 1935, „Коприненият конец”.)

ДА ИМА ИНТЕНЗИВЕН ПРИЯТЕЛСКИ И БРАТСКИ ЖИВОТ И ЧЕСТИ ГОСТУВАНИЯ – ТОВА Е ЦЕЛТА НА БОГА И МЕЧТАТА НА ХРИСТА. Именно това означава „Сваляне на Царството Божие на земята”. Именно това означава да се строят мостове между душите, сърцата, духовете и умовете. Именно това означава ВИСОКА СОЦИАЛНОСТ. Лидерите с дух са върхове и слънца, които успяват да прокарат СОБСТВЕНОТО си творчество и учение. Лидерите със сърце и душа, които вече отдавна са се доказали като дух, сега са плодородни долини и МОСТОВЕ между различията, помагачи на Бога да търси хармония, общ живот, уважение към чуждата истина, стремеж към взаимоопознаване и обединение; импулс за лансиране творчеството на ДРУГИЯ и подпомагане живота на ДРУГИЯ.  Някъде съм разказал за гостуването на двама видни ръководители от розенкройцерската Школа „Лекторим Розикруцианум”, по линия на Ян Ван Райкенборг. Единият каза в лекцията си, че днес божествени са само тия учения и движения, които искат да се обединяват, че само там е Духът на Бога, Духът на Истината, Духът на Христа. Че Бащата е най-щастлив, когато проговори СИНЪТ Му и когато Бащата му дава пълно предимство. Ръководителят на тази Школа каза накрая, че са щастливи, задето Духът на Учителя днес съединява отново два клона на Бялото Братство от миналото, загубили своята връзка през вековете. Това изказване – дума по дума – той направи в съгласие с едно писмо на английски, КОЕТО ИМ ПИШЕХ В МОМЕНТА В ЗАЛАТА И ОЩЕ НЕ ГО ИМ БЯХ ПРЕДАЛ. Прочете го телепатически! Не би трябвало да знае, че пиша писмо именно на тях двамата в залата. И МЕ КОРИГИРА! От деликатност и нежелание да изтъквам името на нашия Учител, аз бях написал, че „НЕБЕТО сега ни съединява”, но холандецът ме погледна в очите и с повишен глас на това място каза ясно българското име на Учителя. Няма как да е другояче, след като розенкройцерите са богомили и Учителят ни е един и същ - предишната инкарнация на П.Дънов - Боян Мага. След края на лекцията и всъщност духовна служба, те, двамата, седнаха и зачетоха писмото ми с голямо уважение и внимание, като си водиха бележки. Нещо почти невъзможно за духовен българин по отношение на друг духовен българин... Казвам „почти”, защото живи чакри и центрове на душата, а не само на духа, има и в лицата и черепите на един известен българин от Пловдив, един известен българин от Свищов и две известни българки в София. Имаше ги и в един българин Максим, който сега е в другия свят - той също имаше Престол на Смирението. Всъщност, сещам се за още български Лидери и Ученици с душа, но някъде съм разказал за тях подробно. Мога да спомена за подобно отношение и от страна на Валерий Сергеевич Бабаев, лидер на обществото Жива Етика в Рига. Един бългаин отиде да го чуе на неделната му лекция пред 200-300 души, но Бабаев го покани на сцената и каза: "Дошъл е човек от страната на Учителя, аз няма какво да правя тука при това положение, той ще ни занимава, докато е в Латвия". - Седна - и започна да си води бележки. По подобен начин постъпиха и ръводоителят на антропософите и водачът на теософите в Рига, също - водещият Белия кръг там, Николай Калерт, един председател на Теософското общество в София, един православен свещеник от с.Голямо Конаре, един пастор от Първа евангелска църква в София, един от водачите на Петдесятната църква, един католически свещеник - и др. Учителят е казал, че най-добрите Му ученици не са на Изгрева, че хората с тънък череп на темето ще разберат по-добре Учението му, дори и атеистите, защото има и добри и смирени хора. Темата за МОСТОВЕТЕ се появи с тази дума при гостуването на един друг розенкройцер - банкера Алфред Плюс от Швейцария. Бе дошъл да търси литература за богомилите и връзка с тайните богомили днес, понеже се бил видял в едно свое прераждане като предан богомил преди 10 века. Заведохме го при един вход към Агарта в Центъра на Княз Бениамин в Зехирица, откъдето има енергиен коридор към Плиска и Преслав и към Мадарската Агарта. Приятелката, която чува и вижда, каза, че в момента е дошъл на срещата ни на това място сам духът на Райкенборг, който си е заминал от този свят през 1968 г. Бил дошъл с духа на съпругата си, но Мария нямаше откъде външно да знае, че тя е още в тяло на земята. Гостът се озадачи, защото знаеше това. Мария каза, че тя в момента нарочно е заспала по молба на духа на мъжа си, за да може да се излъчи за тази важна среща на Рила: ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА МОСТ! Посветените от II Посвета нагоре, почти изцяло чужденци - не само защото имат по принцип душа, но и защото имат Смирение - са с много тънка фонтанела, развит Престол на Разпознаването, Уважението, Преклонението, Благоговението и Жаждата за Ученичество, на копнежа за Обединение, Съдействие, Общ живот, Сътрудничество. Тогава Ян Ван Райкенборг каза думите за Мостовете: че християните с дух и душа и техните Школи се отличават по това, че искат да са МОСТОСТРОИТЕЛИ. Да ХОДИМ ВЕЧЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ, да не развиваме само собствените си братства и учения! Алфред бе изумен от подробностите, които се казаха чрез Мария за учителя му Райкенборг, за жена му, за братството там и дори за някои съвсем конкретни подробности, за които швейцарецът даже не бе чувал, но когато се върнал на запад, му ги потвърдили. По-късно взехме имот под Скакавците, за да бъдем съвсем близо до входовете към един друг ипостас и град на Бога в планините на България. Работата там засега свърши, в момента се сканират други локации.  Входовете не се отварят, ако няма готови хора – именно за това се говори в „Аватар и Ятак”. Наистина, Бургас е „Централната Поща на земята”, Бели Връх до него е телепортационен трамплин към Казбек - Учителят е водил учениците си и там; Варна е на честотата на Ной, Йоан Кръстител, Витлеем и Назарет - и над Варна отскоро има грамаден невидим град на Новата Агарта, а в хълмовете около нея са все още живи входовете надолу и трамплините към космоса, които е ползвал Един Българин, роден в този район. Има входове и трамплини и в най-Западна Рила под Калин и около Агарта на Иван Рилски; в Агарта над Костенец и в Момин проход, Агарта над Пещера, Агарта край Видин. Проверени са и тези в Странджа - Агарта на Богинята-Котка, в Средна гора при Берое на Иринопол (затова там ни подари къща самата Ирина...), в Балкана при Водопада, на Витоша в Буда, под Резньовете и на Присоите - и т.н. Живи са и тези при Куртово и Цигов чарк, Вертикалната Шахта край Белмекен. Истинските Ученици на Учителя периодично ги ползваха всички и още много, които не знаем, понякога отсъстваха от повърхността на Земята и в двете посоки със седмици. Ние имахме само откъслечни опитности с тях, понеже не бхме готови. Ученичество значи Разпознаване, Разридаване, Хвърляне по очи в Нозете, Избор Завинаги, Приставане, Мистическа Сватба, Космично Пътешествие, Мобилизация и Тотална Преданост... А ние си имахме купища самомнения и съмнения и човешки задължения, цели дузини астрални куки, развявяния по смъртни, вечни инициативи на самодейци, постоянни бърбопилки, препускания, пързалки, дрънкулки и залъгалки...

Ако днес избраният дух от Браството през вековете е художникът Клод Моне, това има своето важно основание.

Съвет на Клод Моне към художниците:

„За да нарисувате морето действително добре, вие трябва да го гледате всеки час, всеки ден на едно и също място, че да можете да разберете, как трябва да работите на това конкретно място, и именно затова аз работя над едни и същи теми и сюжети отново и отново и отново, четири или даже шест пъти”. - Клод Моне

Тези негови думи слагам тук не само заради опознаването на специфичните му художнически похвати, но и във връзка с нещо много интересно, което даде удивителен резултат, следвайки същия принцип. Макар и само фотографски, но за сметка на това като научно доказателство, снимах изгрева на слънцето от морето всеки ден от едно и също място в Поморие и Бургас. През 1994 г. забелязах, че цветовете на слънцето, на небето и на морето през всеки ден от седмицата преди и при изгрев слънце и нколко минути след това всеки път са различни и че всяка седмица се повтарят в същия ред по същия начин. Това се видя ясно в стотици снимки, понеже апаратът и лентата не могат да лъжат - даже насищат цвета категорично, особено на лента Агфа. Цветовете се съвпаднаха абсолютно с това, което знаем от Учителя за планетите и цветовете на дните от седмицата. В понеделник ясно цари зеленото или сребърното, във вторник – червеното, в сряда – жълтото, в четвъртък – синьото, в петък розовото или пъстрото, в събота – лилавото, виолетовото, сивото, понякога и черното, когато се навъси съвсем небето; но в някои съботи е кристално светло, бяло, чисто и прозрачно. В неделя в повечето случаи е оранжево. Разбира се, това не е закономерност 100 процента, понеже винаги има и комбинации с други фактори – метеорологични, планетни аспекти, число на вибрациата нумерологически, число на датата и пр, - но ако се направи статистика, ще се види, че има закономерност. Цветови тенденции се забелязват и през отделните астрологически часове през деня, но по-слабо; там има други доминанти. В Слънчев час грее по-силно, бяло, ведро и ярко слънце, във Венерин всичко наоколо става по-цветно и птиците и хората се разпяват, стават по-весели и пр.; в Меркуриев зпочват безкрайните преговори и разговори, в Лунен и Нептунов става влажно и често вали, в Марсов всичко става много силно, активират се природните стихии и животните и хората с кавгите и шумовете си – и пр. Имаме наблюдения и по зодиакални знаци – всичко, особено облаците – се изменя на секундата, дори по деканати. Бях започнал да следя промените даже по градуси в зодиака, но открих, че има и друг „зодиак” – не измисления, геометричния от 360 градуса, но на деления по броя на дните в годината.

ЕТО ОЩЕ ДВЕ ИЗКАЗВАНИЯ НА КЛОД МОНЕ, КОИТО ИЗДАВАТ, ЧЕ Е ЧОВЕК С ДУХ, С  АТМИЧЕСКО ТЯЛО. Това се среща МНОГО по-често при мъжете, но има и мъже-„жени”, за които е точно обратното:

КЛОД МОНЕ: „Аз и до днес не зная къде ще спя утре.”

КЛОД МОНЕ: „Моята работа винаги е по–добра, когато съм сам и съм верен на своите собствени впечатления.”

 

 

 

26.08.2016 г. 22,17 ч.

 

„АКО ИМА ДЪНОВИСТИ, АЗ СЪМ НАЙ-МАЛКО ДЪНОВИСТ” – КАЗВА ТОЙ 1916.12.03н щвв ВНБ.ББ2003:191 „Не искам друго, освен да любите Господа. А за мен нищо не мислете. Аз бих желал българите да ПРИЕМАТ това учение, а после нека заличат името ми, нека ме забравят. Знаят ме тук като „г-н Дънов”, а не знаят какво е моето истинско име. Един ден как ще ме търсят?... Само Господ е безсмъртен! Имайте упование в Господа, не туряйте упованието си в хората. Мъжът трябва да има ЕДНА жена – ТОВА е учението, многоженство не се позволява! ЕДИН Мъж трябва да имате - ЕДИН Господ! И през Неговите очи ще погледнете към външния свят и ще разберете, че и вашите братя и сестри също страдат. Аз ви познавам всички, виждам ви, че страдате, неприятности имате, падате, ставате.../.../ - Не бой се, всичко ще се оправи! Ако приемете Христовото Учение, всички ще бъдете смели и силни. Искам вие, българите, да сте добри. За ВАС говоря, защото и други българи има, но те са на онзи свят и искат да знаят какво правите вие, как живеете. Те са в божествения свят. Всеки ще бъде в божествения свят, откъдето ще изпраща свои посланици. Един ден ще оставите други на Земята, а вие ще отидете горе.”

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО, от монопринципа НАВСЯКЪДЕ И ВЪВ ВСЯКО ЕДНО ОТНОШЕНИЕ, е НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПЪРВА ВЕЛИЧИНА. Астрономически – от „Минус Максимална”... Много по-светла от Слънцето, от Централното Слънце, от всички слънца на Битието, взети заедно. Първо, ние имаме ЕДИН Бог. После – ЕДИН Учител. После ЕДНА Любима, ЕДИН Любим. После – ЕДИН Съученик, ЕДИН Приятел. Не че нямаме и 60 милиарда, но до всеки се отива САМО през радиус и САМО през Центъра. По хорда е невъзможно. Хордиални вързки БЕЗ ЦЕНТЪРА не съществуват – те са само ИЛЮЗИИ за връзки. Чрез тях не може да се отиде справедливо до всяка друга точка от Цялото, тъй както това става само през радиусите. Затова Радостта иде само от Радиусите – от Любовта към Всички.  Диаметър – Сродната ни Душа – е само това, което ни пуска при всички други. Радиус – сродна душа – е само това, през което минаваме към всички други, без да  иска да ни спре. От тия два момента нататък, Любовта към всички и към всеки от всички е Целомъдрие. Ако почитаме два Бога, ние сме обречени. Сновем между двама Учители или повече – свършени сме. Имаме две Любими или Двама Любими – нокаут. Два диаметъра между две точки не съществуват. Двама равностойни Съученика в душата ни, двама равностойни Приятели, дори да минават през Центъра, но да не искат да се виждат, ни разкъсват като противоположни табуни коне колкото вселени! Ако единият Посветен не минава през Центъра, а обявява себе си за Нещо, той трябва да влезе в орбита около другия; или самият ти да влезеш в истинната орбита, щом не искаш да станеш на две.  Казано е още и това, че две Тръби в един свят с еднакво вярна връзка с Бога няма. Има, но само когато са БРАТЯ – общуват помежду си В АНСАМБЪЛ - С ОГРОМНА ЛЮБОВ И НА РАВНИ НАЧАЛА. Всеки от тях изучава със щастие Бога в ДРУГИЯ и Неговото Учение. Изучава го, възхищава му се, проповядва го и говори за него на другите. В противен случай единият е фиктивна хорда, лъжа на духовете, не Орган на Духа. Не по-паднем ли в Центъра, не попаднем ли в Диаметъра, не попаднем ли в радиус, всички призиви и приказки за Тройки, Шесторки, 12-орки и пр. са вятър и мъгла. Без да сме преминали през Центъра по Диаметъра и по всички Радиуси, всякакви хордиални тройки и множества са фикция, разврат. Многоъгълник без център и окръжност е смърт. Това са са-телитите около учителите, които са си представили, че са Учители. „ДВАМА ИЛИ ТРИМА в Мое име” – САМО ТОВА Е БОГ! Само тогава между тях е БОГ! Сам с Бога и множеството е само Христос, но Той има ЛИКА на Христос – Собствения Си Лик. Нямаме ли Лика на Учителя, Лика на Христос поне с най-обща красота и най-общи пропорции, а внушаваме на другите, че ни говори Учителят, това не е прилично да се назовава какво е.  Затова, попаднем ли между двама, които нямат Христова монада или единият няма, дори и той да има монада от Отца или от Духа, ние сме обречени. Единственото спасение тогава е да се завъртим с всичка сила само около единия, а не да правим измъчени осморки и въздушна акробатика. И осморките са божествени, и лупингите, и смъртните фигури, и плетениците на цялото Определено и Проявено Битие, но само когато лансират Бога В ДРУГИЯ и когато общуват помежду си с любов.  Един Учител казва: „Най-светлата песен пеем на Дързостта”. Друг Учител ни е казал: „Най-хубавата песен пеем на Самоопределението”. Изпеем ли я, продължаваме ли да я пеем, можем да пеем вече заедно с Гласовете на Бога в цялото Изявено, Проявно и Осъществено Битие. Ставаме и за дуо, за трио, квартет, секстет, катедрален орган на Бога, оркестър. Ако диригент или солист спре другите, ако иска да е единствен, ако иска да ги надвика и да слуша само себе си и да слушат само него, той, и да е имал лика на Бога, ще го загуби.  Странни са хората, които си мислят, че Словото на Бога не е казало всичко за всички по най-съвършения начин и за всички времена! Наистина, то се самовъзпроизвежда периодично пак в най-съвършения си вид, но в различни дрехи. Във всяка дреха от всяка древност и бъднина то има еднакви мощности за Познание, Мъдрост, Посвещения и Живот. Но ако не сее Чудеса и Изцеления, ако не прави хората Человеци, Благи, Любими и Приятели; ако те не раздадат всичко свое на всички без замисляне и неабавно, какво е това? Нека си помислим сами. НО – НЕЩО МНОГО ВАЖНО. То може да измести и дори почти да нулира призивите някой да действа само като Христова монада. Бе казано, че има и монади и по линия Бог Отец, по линия на Светия Дух, на Майката Божия, на Абсолютния дух и пр. Има и по линия на Йехова, по линия на Саваот и т.н.. Има и такива по линия на главните или второстепенните лица на Бога във всяка друга религия – например, брамическа монада, вишническа, шивическа, махадевска, лакшмическа и т.н.  И – НАЙ-ВАЖНОТО ЗА НАС – приелите за свой Учител Беинса Дуно - е че има и монади по НЕГОВА линия. Вече знаем названието им – „Беинсàнски монади”. Необходимо е много дълбоко познаване на Словото и Делото в България през XIX и XX век, за да осъзнаем различието между Христова и Беинсанска монада и съответно категориалната разлика в импулсите, разбиранията, мотивациите, целите, поведението и методите на хората от тия два типа най-съвършени Учения в езотеричното битие на човечеството досега.  Епохата на Водолея не отменя изцяло Епохата на Рибите, но премества доминантата от Христовите ценности върху Ученичеството. Не че Ученикът на Новото с Беинсанска искра Божия може да не е развил съвършено Христовото си Дърво на Живота в предишните 2100 години под знака на Нептун, не че е възможно днес да стане ученик на Бога в Новата Епоха на Водолея, ако не е развил напълно всичките си християнски до-бродетели, качества, чакри, центрове.и меридиани. Но трябва да знае, че от Специлния Клас нагоре приоритетите и субординациите се разместват и променят коренно със всеки следващ клас. Затова от Специалния клас и Първо Пентагрално Посвещение нагоре Ученикът НЕ Е ДЛЪЖЕН ДА ДАВА ПРЕДИМСТВО НА ХРИСТИЯНСКИТЕ КАЧЕСТВА И ДОБРОДЕТЕЛИ в обема на предишната епоха на Рибите, въпреки че ги има „на склад” съвършени и може да ги използва през цялото си свободно време когато поиска. Те не могат да бъдат подменени от по-новия расов, етнически, подетнически и езотеричен „арсенал” на еволюцията, понеже са вградени неунищожимо във висшите ни тела и физическото и извършват своята работа на своето ниво както всеки един специализиран орган в тялото ни. Извършват я, но вече като неволевите функции, подобни на дишането и другите автоматизирани действия на психиката и организма. 

Съзнателният Ученик на Новото от 1926 година насам вече има друга жажда, друга мотивация и друга доминанта: ДА БЪДЕ УЧЕНИК. В най-радикален пентагрален план това се извършва от Първото Посвещение на Вярата и от Младежкия (Специалния) окултен клас нагоре. По времето на Христа преди 2000 години също е имало такива Класове, но те са били само за най-избрани. Днес поканата е към цялото човечество. В Специалния Клас на първо място е Любовта към Бога; любовта към себе си и собствената душа е НА ВТОРО МЯСТО, а любовта към ближния – на трето. В Христовата Епоха, малко повече от 2000 години любовта към себе си се проявява на последно място.  Всичко това си го преговаряме не за друго, а за да осъзнаем, че ако някои лидери в Епохата на Новото не поставят акцент върху християнските качества и добродетели и социалната парадигма на Братството, а насочват духа си и духа на следовниците си отново ВЕРТИКАЛНО КЪМ БОГА ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ, това не значи, че тези лидери не са свързани с Учителя и че Той не работи чрез тях. Чрез тях обаче може да работи на първо място сам Бог Отец или Духът Божий, които имат различна духовна и божествена „машина” от тази на Христовия Дух. Може да работи и сам Учителят, Който днес НЕ НАСТОЯВА ДА СЕ РАЗТАПЯМЕ ПОГОЛОВНО ОТ САМАРИАНСКИ ДЕЛА И ЧУВСТВА, ОТ ЧУВСТВО ЗА ДЪЛГ КЪМ ЕГОИСТИ И ОТ ИМПУЛСИТЕ НА БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ И САМОЖЕРТВА. Въпреки че Хистовото Слово и Дело са Му слънцето и въздухът, Учителят днес насочва учениците Си от вътрешния кръг на Пентаграма да бъдат ПРЕДИ ВСИЧКО УЧЕНИЦИ. Едва в последните две Посвещения на Преображението и Въкресението ги връща отново към служенето и страданието за другите, но това е тема за по-други разговори в друго време.

 

 

27.08.2016 г. 14,57 ч.

 

КОГА УЧИТЕЛЯТ СПИ И НЕ НИ СЕ ОБАЖДА 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:195 "Когато бръщолевите, Учителят ви спи; когато се гневите, Учителят ви спи; когато скучаете, Учителят ви спи."

ТОВА СЕ СЛУЧВАШЕ ЧЕСТО И КОГАТО БЯХМЕ С ВЕННО – най-любимия ни ученик на Учителя. Понеже всеки иска да говори, понеже някои се прозяваха в негово присъствие или се гневяха, той заспиваше на стола и даже на масата по време на хранене... Демонстративно? – Едва ли. Един Посветен има много работа – всяка секунда му е заета. Той се излъчва, за да свърши някъде нещо полезно, не може да си губи времето. Разказват, че и Учителят е заспивал така.  Забравих да кажа за най-важното. Само пет-шест пъти в цели 30 години при срещите с Венно никой не бързаше да вземе думата и никой не шавна да шета, да си шепти с някого, да сервира нещо и пр. За българи и тия 5-6 пъти за 30 години са много.. Тогава, ако тишината продължеше повече от 20 минути, Венно започваше да говори. Чувахме изумителни работи! Започнаха да стават чудеса в негово присъствие или след това, всеки получаваше отговор на въпросите си, подарък в живота си, разрешаваше се труден проблем, осъществяваше се заветно желание. И друг ракурс: ако в някого е жив Бог, Учителят, а на всички наоколо им се говори, проповядва, функционерства и пр. или пък спят духовно, тогава човекът на Бога, даже буден, сякаш „спи” – не им обръща внимние, няма смисъл. Така пропускаме Присъствието на Бога, особено когато мнозина се мислят за богове или внушават на другите, че Бог говори чрез тях. Но и такива са полезни – те са мухоловки за умовете и сърцата с неизработен вкус, с невисок идеал. Само мощната любов към Бога и Божественото лети с огромна скорост, тежи пред Бога като звонково злато, затова пробива паяжинините без проблем и не се лови в тях. Разглеждали сме френологически и корпологически много хора, които хресват ментетата, особено астралните. Всеки си заслужава това, което е избрал, за да се помъчи там и да помисли за нещо друго, за продължаване напред. Тук изниква споменът за едно заглавие: "Нивото на шума". Замисляме ли се ние какво е нивото на шума вътре в нас и на шума, който произвеждаме навън? В мнозина това е шумът на заблудите, лошия вкус, користта, кривите теории, страхът, осъждането, тщеславието, чувствто за дълг към егоисти - и т.н. Най-голям е шумът на самомнението. Край нас трещят товарни влакове, пътнически влакове, експреси, суперекспреси и какви ли още не. Всеки се качва на влака на някое мощно самомнение и пътува в неизвестна посока. Някъде на поляната до една вълшебна гора седи малко момичинце и в него живее Бог. Някъде има малки гарички, на които големите самомнения не спират. Има и спирки по желание, но голямото самомнение и лошият вкус никога не пожелават да спрат на такава спирка, защото не я виждат, защото я презират. А там може да чака Бог.

 

27.08.2016 г. 16,46 ч.

 

БУРИ В ЖИВОТА 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:196 „Не е лошо, че настъпва буря във вашия мозък, във вашия стомах, във вашите гърди – това е обновление /.../. При сегашните условия в света болестите са най-голямото благословение, и ако хората не боледуваха, щяха да се разплуят. Следователно, бурята трябва да се яви, за да се събуди Този, Който спи в лодката. Всички вие сте хора на удоволствието, искате всичко да ви идва наготово без борба, /.../ Когато казвам “вие”, подразбирам всички, цялото човечество.” ИЛЮСТРАЦИЯТА Е СЪЧЕТАНИЕ от картини от Jean-François Millet (1814-1875) и Pierre Auguste Cot (1837–1883)

 

27.08.2016 г. 19,01 ч.

 

ВЪЛНЕНИЕТО Е ЖИВОТ! 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:196 "Няма човек на Земята, който да се не вълнува - и ако твърди това, той не говори истината. Колкото и да се повдигне, човек все ще се вълнува, защото това е животът." МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ХРИСТОС НЕ СЕ ВЪЛНУВА в такива моменти? Когато вселената рухва, ако един Архат трепне, той пропада. Но ако не трепне пред мъката и на най-малкото същество и не му подаде ръка незабавно, когато сам Бог плаче за него, архатът ще пропадне десет пъти повече. Ние имаме богатства, които не са наша собственост, а на Бога. Не става дума само за къщи, храна и пр. ИМАМЕ възможност да помилваме някое изтерзано същество, което търси малко топлинка и душевен приют, но не го правим. Плахо ни се потърква, но го ритваме. В този миг лишаваме от милост цялата Вселена! Е, тогава и друг собственик с „особено естество”, „особена заетост” и „особено мнение”, по когото въздишаме, ще постъпи така с нас, за да видим какво е.

 

 

27.08.2016 г. 19,04 ч.

 

ПОВТОРЕНИЕ: ...Но ако не трепне пред мъката и на най-малкото същество и не му подаде ръка незабавно, когато сам Бог плаче за него, архатът ще пропадне десет пъти повече. Ние имаме богатства, които не са наша собственост, а на Бога. Не става дума само за къщи, храна и пр. ИМАМЕ възможност да помилваме някое изтерзано същество, което търси малко топлинка и душевен приют, но не го правим. Плахо ни се потърква, но го ритваме. В този миг лишаваме от милост цялата Вселена! Е, тогава друг собственик с „особено естество”, „особена заетост” и „особено мнение”, по когото въздишаме, ще постъпи с нас така, за да видим какво е. ПО ТОЗИ ПОВОД - още веднъж: 

http://toyonus.com/…/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%…

СЪЩОТО НА ФРЕНСКИ В ОРИГИНАЛ:

 http://www.philippedelyon.fr/portrait-dun-inconnu-par-sedi…/

Имам го електронно и на български

 

 

28.08.2016 г. 08,46 ч.

 

 

СВЕТЛИНАТА СЪЩО СЕ ВЪЛНУВА 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:197 „Ако сте ясновидци и разглеждате светлината, ще видите, че тя е едно движение на вълни. Ако нямаше тези вълни, светлината не би се образувала. Вашият мозък съответства на етерните вълни, и ако той не се вълнува, въобще не би имало мисли. Когато енергията, произвеждана от слънцето, дойде до очите ви, тя се разбива - и щом стигне до зрителния нерв, вие усещате светлина. Светлината е акт от психическия свят. Движенията са физически, но понятието за светлина е духовно – то е акт на Духа. Следователно, ние виждаме само чрез Духа.”

 

 

 

28.08.2016 г. 14,10 ч.

 

22.03.1944 г., беседа от Учителя "Новото в живота":

"Човешката мисъл се движи с бързина 3 квадралиона и 600 билиона километра в секунда. С тази бързина ти можеш да бъдеш навсякъде в материалната вселена."

 

 

28.08.2016 г. 15,01 ч.

 

ТЕ СЕ МЪЧАТ СЪС ВСИЧКИ СИЛИ да съберат хора с душа. О, как от хиляди години копнеят да се родят! А ние...

 

22.03.1944, "Новото в живота": "Сега хората се бият, понеже им липсва любов, понеже им липсва знание, понеже им липсва свобода. Щом дойде животът, и знанието, и тази свобода, войната ще престане. Тогава МАЙКИТЕ ще започнат! Сегашната война е война на смъртта и на безлюбието. А пък след войната на безлюбието, ще дойде "войната" на ЛЮБОВТА. А пък те са МАЙКИТЕ, които трябва да народят деца – всички тия деца, които избиха сега, да ги заместят с нови. ТЕ са, които ще пресъздадат света! Сега светът се нуждае от майки, които да раждат. И деца, които да ходят по Божия Път."

 

 

28.08.2016 г. 18,18 ч.

 

 

...А МОЖЕ И ДА Е ГУРУ, ПАПА, ПАТРИАРХ, СВЕТИЯ, НЯКОЙ МНОГО ДУХОВЕН ПРОПОВЕДНИК, НЯКОЙ УМНИК, ЛЮБИМ, СЪПРУГ И КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ... 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:199 “Този, който не внася мир в душата ви, не е Господ. Може да е облечен с мантия, може да е със златна корона, но той е само един идол. От памтивека човек страда от идоли – пазете се от тях, те носят нещастие!”

 

 

 

28.08.2016 г. 21,13 ч.

 

КОЙ ПСИХОЛОГ ЩЕ НИ ГИ КАЖЕ ТИЯ РАБОТИ?... В „Клетниците” има солиден набор от най-разнородни мотиви, характери, постъпки, последствия и т.н., от които можем да се учим. 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:199 „Има четири вида хора: добри, които добро не правят; лоши, които зло не правят; добри, които добро правят и лоши, които зло правят. Последните два вида са постоянни, а първите два са преходни. Питам ви: кои ще предпочетете? Кои са по-добри от първите два вида? Тези видове трябва да се кръстосат един с друг, да се съединят - и така ще се произведе един добър резултат. Някоя жена казва: “Добра съм, но не мога да правя добро”. Оженете я за един лош мъж и тя ще стане светица. Обратно – оженете една лоша жена, която зло не прави, за един много добър човек и тя ще се повдигне. Така работят тези два принципа. Първите два вида са хора без воля, а другите два вида са хора със силна воля.”

 

ИМА И ДРУГИ ВИДОВЕ ХОРА, ЗА КОИТО ГОВОРИ СЛОВОТО, но тук не се споменават. Има добри, които правят зло; има и лоши, които правят добро. Не сте ли срещали такива? Но и те се делят на две групи: които го правят съзнателно, и които Бог използва с някаква дълбока и тайнствена цел, без да го съзнават.  А вариантите и въпросите се разклоняват още повече. Защо Словото казва, че добрите, които не проявяват доброто, са по-лоши от активните зли? Защо Бог понякога наказва добрите, които правят добро – при какви случаи? Защо някои лоши, които правят активно зло, всъщност изпълняват волята Божия?

 

 

29.08.2016 г. 07,04 ч.

 

Отрицанията и обвиненията без одобрения търсят само децата на Прокурора с черна аура. Одобренията без отрицания – децата на Защитника с розова аура. Обобщенията, но с „блага дума на устата, мили поглед на очите и нежно чувство проявено” – децата на Бога с бяла аура.

РАЗКОШНА СНИМКА ОТ ЕДНО 9-ГОДИШНО МОМИЧЕНЦЕ с български корени. Казва се Реджина. Повод да видим какво казва Словото и на тази тема - пак в търсене тези, антитези и синтези.

ВИСОКИ И НИСКИ ТОКЧЕТА 2 „Обуеш ли някои тесни /обувки/ с високи токове, краката ти ще се наранят и няма да стигнеш до определеното място. Тесните и модерни обувки са за леки хора, които търсят удоволствия, а не за туристите. Човек е дошъл на земята да учи, да се ползва от благата ѝ, да странства, без да се осакатява. Той е екскурзиант, който трябва да се свързва разумно със силите на природата, да се ползва от тях.” (30 юни 1935, „Начало и край”)

ВИСОКИ И НИСКИ ТОКЧЕТА 3 „Учениците от окултната Школа не трябва да носят тесни и високи токове. Широки и ниски токове на обущата си! Туй - като правило, разбирате ли го? Ще започнем по закона на Природата – широки токове! Има хора в света, които ходят с остри, високи токове, но това е друго изкуство вече. Сега ние ще учим закона на Природата. А туй, да ходиш с високи токове, за това нещо се изисква особено концентриране на ума. И действително  аз гледам тия дами, които носят високи токове - не ги изкривяват. Казвам: тази дама, като стъпва с тия токове, постоянно мисли за тях, не ги изкривява." (20 май 1923 „Закон за контрастите”)

"Щом считаш, че твоите обуща са причина за твоето нещастие, хвърлѝ ги. Ако мислиш, че като носиш високи токове, ще ти бъде по-добре, носѝ ги. /.../ Ако носиш обуща с високи токове, а не ти върви, хвърли високите токове, тури ниски. Ако имаш ниски токове и не ти върви, тури високи. /.../ Една мома, доста висока сама по себе си, пък турила шест пръста ток... Нейният възлюблен бил по-нисък и тя, за да се хареса, хвърлила високите токове, турила ниски, за да дойде наравно с него. /.../ Друга била ниска, пък нейният възлюблен бил висок и тя турила висок ток. Той, като я вижда с високите токове, казва и: „Като те виждам с високите токове, много те харесвам, висока си станала!“. Тъй щото, в живота някъде ти трябват високи токове - тури ги. Някъде ти трябват ниски токове - хвърлѝ високите. Пък ако са нужни, турѝ ги. Ако са високи, нищо не значи. Да не да си буквояд. Като се види човек малко по-висок, той се понасърчи...” (20.XII.1935,”Разнообразието”)

Има немалко изказвания на Учителяи и за голотата, дрехите и т.н. И с трита вида думи: на Прокурора, на Защитника и на Бога.

Друг път може да поговорим от какви земни токове се лишават дамите, които ходят повече с високи токове и никога не ходят боси по тревата. Каква съдба ги сполетява. Ясновидците виждат и окултната фотография и видео документират различните по дебелина полета, които текат на пластове по земята. Има поле до над главата, има поле до сърцето, има поле до кръста, поле до коленете, поле до глезените. Има и подполета на нивото на всяка чакра. Но има  и едно етерно поле до един сантиметър над земята, което дава най-мощна и блага енергия, влива живот. Не го ловим и ние, които ходим с обикновени, ниски подметки. Трябва да се ходи бос поне два часа дневно по земята, по тревата, по топли камъни следобед като морените на Витоша, да се лежи на тях.. Важно е и в кои астологически часове това е благоприятно - и кога земята може да ни изтегли енергията; или някое дърво от типа на ореха, ако лежим или заспим под него. Не е само ходенето, нужно е и лежане и даже спане, но трябва строго да се знае кои дървета и места дават, кои смучат и кога. Има и едно Нулево Етерно Поле, чрез което се влиза във връзка с Новата Земя и Новото Небе. То не търпи и милиметър дистанция, и милиметър дреха. В древността са знаели това и са лежали и спали голи по свещени места. Също и спането с пижама или нощница, бельо, изолира няколко важни полета и течения за възлизане по-високо от астрала. Индивидите и народите, които ползват изобретенията на Сатаната - морални канони, фикции, заблуждения, фантазии за самодостатъчност, ръкотворни вещи и пр., - за да ги отделят от слънчевите лъчи, въздуха, от Божия Плът (това не е само земята), си плащат скъпо за това.

29.08.2016 г. 15,18 ч.

 

60 МИЛИАРДА ХРИСТОСОВЦИ САМО КЪМ ЗЕМЯТА! 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:199 „Всеки има по един Христос вътре в себе си - това е индивидуално за всеки. Но питам: кое е за вас Христос?”

 

ОТ ТОВА СЛЕДВА, че Христос - във всеки от тия 60 милиарда човеци с душа - може и има право да говори и действа както си иска. Въпросът е да образуват грандиозен космичен хор в пълна хармония. Които не искат да гледат Диригента и пеят фалшиво или нарочно извисяват глас, за да надвикат другите и да станат център на внимание, в Катедралата ги наричат "горделиви", "чепати", "своеглави". Няма диригент в Битието и в света, който да не изгони такива. Тогава те се раждат по планети като Земята, където всеки може да прави каквото си иска. На едни им е приятно да стават център на внимание, на други - да налагат волята си, но и двата вида правят какофония. На трети им е приятно да я живеят и слушат. Затова стават фенове на екземпляри, които говорят неистини и създават некрасота. Такива миришат много лошо, както и тия, които те харесват. Възвръщането в Грандиозния Хор и Оркестър на Бога става само със смирение, само с Липса на Самочувствие. Да си като теменужките, които са скрити дълбоко в тревата, но благоухаят на светлинни години.

 

29.08.2016 г. 21,27 ч.

 

ПРИСТАВАНЕ - ИЛИ ГРАБВАНЕ? 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:200 "И понеже БУРЯТА произвежда условията, след които животът може да се яви, трябваше да стане буря, за да се яви Христос. Законът е такъв: за да се яви Христос, непременно трябва да стане буря. Могат някои да ви кажат: “Ти си тръгнал по Бога, а едно след друго ти се сипят нещастия!” – ТОВА, именно, е привилегията!”

ОСТАВИ ВСИЧКО ЗАД СЕБЕ СИ И БЯГАЙ, ИЗЛЕТИ НАВРЕМЕ!

ИМА ОБАЧЕ СЛУЧАИ НА ХРОНИЧЕСКА ДУШЕВНА ГЛУХОТА, когато човек с години не разбира защо му се сипят болест след болест, нещастие след нещастие, малшанс след малшанс. Сипят се – а Христос не идва. Това може да касае случая с обсебването и липсата на воля и разбиране за преследването на Високия Идеал. Примерно, Генералът е казал „Да”, поне три пъти е парафирал категорична „заповед”, но ефрейторът вътре в нас, ако сме обсебени, казва „не” и пречи със всички сили на изпълнението на „заповедта”. Когато заспиваме късно и спим след изгрев слънце, тъмни духове от „ефрейтор” до „старшина” се наблъскват нагъсто в нас и управляват и мислите ни, и чувствата ни – и даже чувството за милост и дълг. Те ни карат да отлагаме безкрайно Срещата с Любовта, изпълнението на това „Да”. Това е вид наркомания – заради страх, заради някаква монофиксация или милосърдие към животни и рухващи системи ние проваляме собствената си еволюция и сътрудничеството си на Божи хора, които принасят плод на човечеството. Тогава упорито продължава серията от инциденти и малшансове, включително и със състаряването и здравето ни. Небето всячески иска да ни покаже какво става когато не Го слушаме, когато проявяваме своеглавие и духовете ни влачат насам-натам или са ни заковали на кръст, който си мислим, че е кармичен. Тогава именно, на един по-късен етап, Съдбата провежда по-крупното нещастие, за да ни разтърси и ни подготви най-после да приемем Христа, да Му пристанем. Приставането е решително откъсване от абсолютно всички предишни куки и кукички, дори и да остане от месото ни по тях. Избираш – и заминаваш! Оан Уей Тикит – Еднопосочен Билет. Мостовете зад нас са взривени. Ако не пристанем на Божественото, рухваме. Ако пристанем на човешкото - рухваме два пъти. Ако не увираме и тогава, грабва ни Оная с Косата.  Има хора, които дори два дни в годината не смеят да се откъснат от робството и феодализма, за да си вземат дъх. Има хора, които и половин час през целия си живот не отиват да отпият вода от Извор, който ще им даде живот. Поне от любов към феодала и феодалчетата да отпият, за да могат да им служат по-дълго.  ТОЧНО ТОВА Е СЛУЧАЯТ, КОГАТО ДИРЕКЦИИТЕ КАЗВАТ АСТРОЛОГИЧЕСКИ „ИДИ!”, ЗАЩОТО ТЕ СА ГЛАСЪТ НА БОГА, НА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО, а прогресиите в нас ги оспорват и си затварят очите (лоши прогресивни аспекти). Тогава транзитите – обективните събития - довършват непослушанието ни по печален начин. Обикновено първо удрят най-скъпото ни на земята. ЕТО ЗАЩО ВЯРАТА В БОГА И В БОЖЕСТВЕНОТО И ПОСЛУШАНИЕТО, ОТКЛИКЪТ НАВРЕМЕ, ВИСОКИЯТ ВКУС И ИДЕАЛ са белег за душа, която вече е „обръгнала” от липси и страдания и затова има волята да превърне прогресиите си в разумен акт – да спаси живота си, да изгони духовете, да бъде полезна на БОЖЕСТВЕНОТО.

 

 

29.08.2016 г. 22,57 ч.

 

АГНЕТО НА РАДОСТТА И КАСАПИТЕ НА ГНЕВА – ДЕЦАТА НА БОГИНЯ КАЛИ 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:201 „Колко пъти вие сте изяждали човешкото „агънце”! Връща се мъжът вкъщи весел, носи едно „агънце”, но излиза жена му с „ножа” насреща, разваля настроението му - и той изгубва „агънцето” си... Колко пъти сте клали агнета! Ще каже някой, че никога не е колил агне... - Лъжете всички! Казва Господ: “Който без причина се гневи на брата си, той коли агне.” И Господ ще си потърси тези агнета! Искам от днешната беседа да се научите да не колите агнета – на това мнение съм аз. Когато мъжът или жената носи това „агне”, посрещнете го, приемете го, дайте му малко „трева” и „вода”. Това Агне е Христос, който носи Радостта.”

 

 

30.08.2016 г. 08,25 ч.

 

ЗА ПРОШКАТА. Учителят казва: 70 пъти по 7 – НА ДЕН... Ето връзка към беседата „Колко пъти да прощаваме?” от 27 януари 1924: 

https://triangle.bg/b…/1923-12-23-10.1998/1924-01-27-10.html  Накрая казва: „И първата фаза на бъдещата култура аз я наричам „култура на прошката“: прошка към всички, любов към всички - и към малки, и към големи.”

НЕРОДЕНИТЕ ДЕЦА И ЩАСТИЯ НИ ПРОЩАВАТ, НО СТАРОСТТА – НЕ

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ - Из „Разговори във времето”/2016/23.12.2007: ПРИСЪСТВАЩ: Срещу осъждането най-точният подход прошката ли е? Нещо не ти харесва, то напира нещо отвътре... ЕЛЕАЗАР ХАРАШ: Прошката е задължителна и тя трябва да е със скоростта на светлината. Значи - веднага, още докато се случи нещо, да не става на въпрос даже, че трябва Прошка. Туй е за Новото Време. По време на Учителя, Учителят е дал време до един час. Обаче един час да чакаш, сега е толкова гъсто че... ПРИСЪСТВАЩ: Това е всъщност моментът, в който се появи? ЕЛЕАЗАР ХАРАШ: Докато се появи – и си простил! ПРИСЪСТВАЩ: С това се стопява, всъщност... ЕЛЕАЗАР ХАРАШ: Да, Прошката е част от Любовта – тя поглъща, не губиш време. Ако не простиш, загнездват се дяволите в тебе. Ако съвсем не можеш да простиш – вече демони. Ако стане постоянно – значи, демони. Ако е от време на време – значи, дяволи... Не трябва да ги има нто едните, нито другите. Това е Любовта – и чрез Прошката ги помита!

НЕОБЯТНОТО ГОВОРИ Из„Осияния за Радостта” 16.02.121(1985)г. 8.ПРОЩАВАЙТЕ ∫ - Мощното начало на Христовата идея е скрита в способността за прощаване. Няма такъв свят, в който прощаването да липсва и той да не е рухнал. Прощавайте! Прошката извира от самата най-дълбока същност на Бога. Новото, което не знаете за прошката, е това, че тя прави възможно дишането на духа в ултравселената. Природните същества не познават прошката, освен в много редки случаи. От духовните йерархии почти само серафимите нямат възможност да не прощават. Но божествата прощават по съдържание, макар и по форма това не винаги да изглежда като прошка. Обителите на микросвета остават непознаваеми без прошката - просто защото прошката смалява индивида с невероятна сила и по този начин той може да попадне в божествения свят. Новото прощение не изисква прощаване от висотата на "праведния" към "падението" на "грешника", а пълно самоотричане от отрицателната оценка въобще. Днес прошката на "праведния" се гради първо върху отрицателна оценка, от която следва "опрощение на греха"… Ама ще кажете: "Нима няма абсолютни грехове, ясни като светлината на слънцето или тъмнината на нощта? Нима Божиите заповеди не определят основните престъпления точно и категорично? Как ще знаят хората що е зло и що е добро, ако религията не хвърля светлина върху това?" - От отколешни времена религиозните и "праведниците" плачат, когато съгрешат, и молят за спасение на душите си от онова, което не е определено като добро в свещените книги. Нямам за задача тук да правя анализ на подобни книги, но ще кажа: убийството наистина е смъртен грях, но убийство не само на хора, а и на животни, растения, минерали, природни царства; убийство на пориви, надежди, вери! Причината за това, което става по земята - прякото убиване на себеподобни от "разумния" човек, преди всичко се дължи на нарушаването на закона за неубиване на всички останали полета. За да стане един човек убиец, той трябва да е лишен от нещо основно в живота си - от нещо, което другите са могли да му дадат, но не са му го дали. От духовна гледна точка, всеки убиец, осъден от хората, споделя вината за убийството най-първо с преките съучастници - подстрекателите; на второ място - с онези, които са го лишили от основните блага на живота; и най-после - с целия народ или с цялото човечество, сред което живее и което търпи положение, създаващо престъпници. От тази позиция следва, че "праведникът", "светията" или даже цялото войнство от ангели, които са зад тях, носят вината за всяко престъпление на Земята, доколкото те не са посветили усилията си на събрата си по линия на Отца да не му липсва нищо, което му е определено от Него. Но кастовото съзнание, класите, неравенството, никога не са раждали друго, освен бедност на човечеството - материална и духовна. Оставените събратя на произвола на съдбата, отнетото им природно и духовно притежание неизбежно се превръща в отчаяние и оттам - в мисъл за престъпление. Механизмът на този процес ви е познат, обаче не знаете, че много астрални, умствени и още по-дълбоки престъпления стават все по същата причина: някои, някъде са се затворили за всички и са натрупали плячката пред себе си.  Неизменно наричам „плячка” не само заграбените материални блага, но и духовните! Росата на Божественото никога не пада върху общества, групи, семейства, двойки, народи или цели цивилизации, които престават да общуват с околните. Неизбежно е натрупването на блага в такива, на преживявания, от които непременно се лишават други. Неумолим е законът на равновесието! Словото ми е пълно с примери какво става с някой друг, когато вие се радвате или страдате - имам предвид физическите и духовните радости и страдания. Отнемането на енергия при небожествената радост става на чужд гръб; страданието винаги показва, че някой друг се радва.  На практика, това става така: в половинчатите светове винаги Правдата, Истината, Любовта са с повече или по-малко предпочитания към определени обекти. При това неприятностите не свършват до тук: природните и духовните блага вие искате да ги трупате повече за себе си или изцяло за себе си, което ще рече - и за сродните ви същества. Оставяйки по този начин множество изолирани, вие предопределяте тежка и печална съдба на ония, които ви хранят и обличат, за да бъдете ВИЕ "културни", "образовани", "духовни", "пречистени" и пр. Ето защо Учителят, Учителите, последователите на Христовия път идват между народа и живеят за всички без изключение. И покрай ТЯХ има облагодетелствани, но според способността си да носят. Важното е, че Божественото на никого не отказва - нито Любов, нито Мъдрост, нито Истина! Разликата между духовното и Божественото е тази: духовното може да отказва, а Божественото не може. Проблемът на Божественото се явява, когато слезе на духовното или физическото поле: тогава то може да бъде справедливо, само като разпредели благата си поравно във времето или пространството, т.е. или трябва да стане център, имащ отношение към всички точки, или да разпредели времето си така, че да има минута за всеки. Това не могат да го допуснат нито физическите, нито духовните същества - те са твърде "големи", за да се задоволят с вашата минута или с ролята на някаква си "точка"... Но самата "минута" на Учителя е нещо необятно, нямащо свършек! Пред една минута, преживяна с Учителя на Любовта, хиляди години скотска духовност не представляват нищо! Не принизявам духовното поле, но без Божественото то е наистина скотско - само да получаваш и нищо да не даваш, освен на тия, които са ти приятни или от които получаваш нещо в замяна… С това искам да кажа: прощавайте, но не защото ти си "праведният", а другият е сгрешил, а понеже съзнавате, че само случайно не сте попаднали на неговото място; не защото праведността е привилегия, а понеже вие сте съучастници в неговото падение, независимо че не съзнавате връзката. Ето защо ви съветвам: прощавайте по форма, но дълбоко в душата си се извинявайте. "Извинявайте се!" - ето как трябва да звучи тази моя молба. Преди да осъдите прелюбодееца, пияницата, наркомана, крадеца, убиеца; нещо повече - освирепелия властник, - извинете му се с цялата си душа, че престъплението не е извършено от вас. Помнете: Любовта някога не е била изобилна към това същество, но по същия начин може да онеправдаят и вас някога в бъдеще - нищо не се знае!… От прошката зависи прекъсването на кармичното възмездие. Странни сте вие, хората: от страх да не ви убият, сте готови да убиете вие сами. Оставете се да ви убият - от това само следва, че приключвате със своето затворничество и ви преместват на някоя райска планета. Ако отвърнеш на злото със зло, не само че ще си останеш в пъкъла, но и постепенно ще се превърнете в чудовище. Всички исторически, митически и астрални чудовища не са нищо друго, освен "праведници", които някога са се отрекли от пътя на доброто и са решили да посрещат съдбата на нож. Може да са били божествени царе, може да са били ликове небесни по образ и подобие на Бога, но в момента, в който са приели заповедта "око за око, зъб за зъб", те прекъсват връзката си с Бога и пропадат в бездните на престъпността. Не осъзнае ли един радетел за правда, че методите не трябва да включват убийство, насилие, принуда от какъвто и да е било род, продължават ли с твърдия си курс, не приемат ли прошката и милостта, те последователно започват да се прераждат в телата на онеправданите от тях и се оказват в плен на своите най-страшни врагове. Сега, отговорете си какво ще стане с родината ви, с бащиното ви огнище, с любимата ви, с децата ви, с най-скъпите ви неща и хора, ако нашественик погази свободата ви. Първото нещо, което правите, е да вдигнете оръжие! Това вие наричате "свещена самозащита", "битка на живот и смърт с осквернителите на най-святото". И наистина, това до голяма степен е така - не могат да се отрицават саможертвата, героизмът, народността, мощните традиции на племе, род и огнище. Нямате никакъв друг изход - пролейте кръвта си, ако искате да защитите малките си деца. Аз дори наказвам с най-тежка карма онези, които са оставили децата и най-близките си под ножа на кръвопиеца, на нашественика. По-достойно е да се биеш, отколкото да избягаш; по-добре е да умреш, отколкото да бъдеш презряно псе, спасило собствената си кожа! Но Природата ви поставя в този ужасен план не защото сте много праведни. Напротив, вие имате да си плащате не малко столетия за проляната кръв на животни, за проляната кръв в сърцата на ближни и неближни, обидени от вашето безсърдечие. По-добре е обаче да вземеш детето си, да вдигнеш домочадието си и да побегнеш - ако можеш да му избягаш, врагът ти няма да те посече и насили. С това не се свършват страданията ви, но така може да опитате дали съдбата не е склонна този път да ви прости; да решите дълбоко в себе си, че няма да проливате повече кръвта на животни, нито да създавате касапи, които да я проливат. И най-нежната Офелия на вашата планета носи следи от кръвта на лейди Макбет по ръцете си, понеже нейната "скъпоценна" плът се е хранила от ножа на касапина! Това я подвежда неизменно под закона на кармата, пред който божества и микроби са равни! Разкаянието е единственият път за опрощение на кармата, но когато се покрие с дела, а не е само на думи. Прощаването, значи, може да се превърне в силно самозащитно и защитно поле, пред което цели армии започват да се обръщат в бягство. Прощаването всъщност е оръжие - оръжие на добрите и силните. Те са готови да бъдат "унищожени", да бъдат продадени в робство, понеже пред тях няма кепенци на очите и много добре разбират, че палачът на земята е вратар на рая. Това съвсем не значи да отпишете напълно планети като Земята от кандидатите за Новата Вселена, да не се борите за превръщането им в земни райове. Определено е това да процъфти в шестата и седмата раса. Продължава настъплението на Белите Братя за спасяване на вашата част от Галактиката. Но те воюват само с едно оръжие - положителната мисъл, доброто чувство, прощението! Не се решавате, зная, но адът е набъбнал само от такива като вас, които не искат да погубят земното си тяло, владичество и имане, които не проумяват, че ако врагът не ги надвие, ще ги надвият старостта и болестите, което е много по-лошо. Носете идеята за прощаването, правете опити да прощавате - и ще видите, че онези, които ви притесняват, ще бъдат настигнати от съдбата много по-скоро, отколкото ако лично вие им се съпротивлявате.  Предлагам още един опит: не мразете сега нито "левите", нито "десните". Поите ли ги с омразата си, няма отърване от тях! Простите ли им, подчините ли се на тяхната система, но оставайки твърдо на вашите позиции по основните проблеми и принципи, тогава те или ще се изменят, или ще си отидат. Велики космични династии са падали не от меча на противника - падали са, защото цели народи и човечества, подчинявайки им се безропотно в доброто, не са се съгласявали да бъдат съучаст-ници в злото, не са консумирали техните продукти. Не препоръчвам това на всички, защото не сте в състояние, но поединично или на малки групи, които от вас се откажат от злобата на деня и от продуктите на физическото и духовно разтление, прощавайки на милионите слепци, те има шанс да ги надживеят или да преминат завинаги в Новата Вселена.  Прощавайте, защото мнозина простени също отиват в рая! Понякога прошката на едно дете на Бога може да спаси една паднала душа от окончателно проваляне. А на онези, които искат да се радват без да страда някой друг, изпълнявайки по този начин основния завет на тези осияния, аз казвам: никога не отказвайте никаква радост на никого, ако той не иска да ви зароби.

 

 

30.08.2016 г. 10,42 ч.

 

 

ПЛИТКАТА И ДЪЛБОКАТА ЛЮБОВ 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:201-202 „Вие приличате на плитки блата. Гледам, че у някои любовта е дълбока 15-20 сантиметра, а трябва да бъде до 10 или 20 километра – поне толкова, колкото са дълбоки океаните. Ако животът ни е толкова дълбок, никоя буря не е в състояние да размъти водата му. На човек, който много се тревожи, бил той философ или проповедник, любовта му е дълбока 15 сантиметра. Някой казва, че ходи с Правдата, но не е с Любовта. Непременно трябва да ходиш с Правдата, да се радваш в Любовта, да се учиш в Мъдростта, да следваш Истината и да дружиш с Добродетелта – ТОВА е висшият принцип! /.../ Любовта, за която аз говоря, крепи цял свят, крепи цялото Небе – в нея живее Бог, и всички ангели живеят в нея. Тя не се мени И НИКОГА НЕ Е НА ДВА УМА. Когато човек има тази любов, очите му имат голяма дълбочина.  И тъй, когато се жените, ИЗПИТВАЙТЕ човека, когото сте избрали. Ако много се тревожи, дъното му е плитко и много бури ще има в него – не се возете в такова езеро. Някоя мома казва: “Когато се оженя, аз ще го преобразя”. - Не, ти ще намериш дъното! И целия свят да ви обещава, не се качвайте на неговата лодка. И проповедник да е, и свещеник да е, и търговец да е, и съдия да е - не се качвайте на неговата лодка!"

 

 

30.08.2016 г. 20,05 ч.

 

В СЛОВОТО Е ДАДЕНО ВСИЧКО. Правили сме опити да предложим методи, по които живеят в цялата вселена. Сто години, след като нещо вече е изказано и отпечатано - все същото. Скоро тук разказах за човек, който живя в палатка насред Изгрева. Хвана тежка двойна бронхопневмония и плеврит и това го удари в сърцето. Скоро след това си замина от този свят.

„Тук има една сестра - две години седи в палатка. Мнозина от вас в „духовния свят” живеят в палатки, реват в палатката от студ...” (16.III.1941 г. "Божествената книга")

„Аз не съм видял богати да живеят в палатка; но онези, които са сиромаси, живеят. Аз бих желал милионери да живеят в палатки, бих желал бедните да живеят в палати. Когато един беден живее в палат, идея има! Когато видя богатият да живее в палатка, казвам: идея има. КАЗВАМ: РАЗМЕНИЛИ СА СЕ. Богатият да каже: „Я, братко, ти да живееш в палата, да видим как ще живееш...” Но това трябва да стане по закона на любовта.” (16.III.1941 г. "Божествената книга")

„Ти онзи, когото обичаш, НЯМА ДА МУ КАЗВАШ. Когато момъкът обикне една мома, той не ѝ казва, че я обича, но ще направи една къща, измаже я хубаво, мебелира я, купи пиано, столове, има кухня с всички неща, тенджери и други, купи огърлица, пръстени... Тя нищо не знае, но той има в ума си една идея. /.../ Трябва да има градина, вода, шадравани, абсолютна чистота, цветя, плодни дървета!” (16.III.1941 г. „Божествената книга.”)

Подаряваш й всичко това по таен начин, така че НИКОГА да не узнае, че си го направил ти. Ще й ходиш на гости, само ако те покани. Ако един ден разбере отнякъде че ТИ си й подарил всичко това, заминаваш с ДЕСЕТА космическа! Ако и тя е обичала тайно и е разбрала, че не може да живее без теб, ще те настигне със СТОТНА космическа! Не е от тия, с които живеете през една стена или в един град, или в една страна, но не ти идват на гости или не те канят никога.

„Като разменяте благата си, вие се ползвате от всичко, което Бог изпраща в света.” (27 август 1941, „Зората на живота”)

„Скараните хора не са нищо друго, освен задръстени улици. За да се помирят, те трябва да разменят автомобилите си. Единият ще се качи на автомобила на другия - и обратно. /.../ Човек едва сега е почнал да прави опити да живее с Божественото. Какво им коства да разменят автомобилите си? Този въпрос може да се разреши много лесно, когато ние гледаме само в бъдещето, без да се обръщаме назад към миналото.” (21.III.1937, „Лотовата жена”)

„Когато двама души не живеят добре помежду си, Господ ги размества. Той праща единия от тях при други хора, а при втория изпраща онези, които го заместват. Бог всичко може да направи, да подобри живота на хората. Бог РАЗМЕСТВА хората. (18.IV.1937, „Синаповото зърно”)

В ЦЕЛИЯ БОЖЕСТВЕН КОСМОС ИМА ПЕРФЕКТНИ ГРАФИЦИ ЗА РАЗМЕНИТЕ. Престане ли това само за един космически миг, такъв космос рухва.

 

 

30.08.2016 г. 22,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗНАЕ ВСИЧКО. През 80-те години написах писмо на едно астрономическо списание в Москва с въпроса, защо официалното начало на пролетта е на 22 март, а денят е равен на нощта на 16 март. Отговори ми с ръкописно писмо един виден астроном – с чертежи и формули. Разбрах, че на 22 март ДИАМЕТЪРЪТ на слънцето пресича еклиптиката, а на 16 март я докосва ВЪРХЪТ му.

И ето какво казва Учителят на 16 март 1941 г.:

„Аз считам тази беседа за 22 март. /.../. Днес, като изгрее слънцето да видите, че Господ го носи в ръката си като една свещ. Въздухът, като го приемете, да видите присъствието на Бога! Навсякъде да видите присъствието на Бога, да се зарадвате! (16.III.1941 г.”Божествената книга”)

ЗНАЧИ, КОГА Е ИСТИНСКОТО НАЧАЛО НА ПРОЛЕТТА?

ПЪРВАТА НЕДЕЛНА БЕСЕДА СЪЩО Е НА 16 МАРТ - 1914 г

 

 

30.08.2016 г. 22,19 ч.

 

КОГА РОБСТВОТО Е БОЖЕСТВЕНО 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:204 „Когато /Христос/ се яви, вие ще бъдете на вечната канара на Добродетелта, ще бъдете в рамките на Правдата, ще бъдете като същинската майка на Любовта, която никого не съди и от никого не се отвращава. Любовта не дели хората на праведни и грешни, тя еднакво живее и на Небето, и на Земята; живее и в ада, и горе. За нея е еднакво радостно и весело да изпълнява своята длъжност където и да е. Казваш: “Не мога да търпя еди-кой си”. - Ти си от „добрите” хора, но добро не правиш... Някой казва: “Бива милостиня, милостиня, но роб няма да ѝ стана!” – И ти си от същите!”

СЪДЪРЖАНИЕ
/