01.08.2016 г. 07,38 ч.

 ЖЕНСТВЕНОСТ  3.02.1924н беседа "Плодовете на Духа" ДПМ2 СОН'98:167 "И тъй, първото нещо. Понеже жените са магнетичният елемент, те трябва да застъпят своето място. Те не трябва да бъдат мъже."

01.08.2016 г. 09,23 ч.

 

ОБИДА 3 3.02.1924н беседа "Плодовете на Духа" ДПМ2 СОН'98:167 „Едно от най-отвратителните качества е докачението. Докачил се някой, обидил се... - Да, ти можеш да се обидиш, но само за нарушението на един Божествен принцип.”

ОБИДАТА ОТ МИСЪЛ ЗА СЕБЕ СИ ПРАВИ АУРАТА ЧЕРНА – а Бог се противи на горделивите. Странно, но горделивостта прави черна аура и при навика за съветване и апострофиране.

 

 

 

01.08.2016 г. 09,59 ч.

 

ИДАТ ТЕ, ИДАТ! 3.02.1924н беседа "Плодовете на Духа" ДПМ2 СОН'98:168-169 „Ние виждаме и знаем, че има силни хора на земята, които скоро ще се изявят. [Не комунистите и анархистите – те са хора от света.] А тия, които ще се изявят, те разбират великите закони на Природата – те са хора светящи. Като го погледнеш, ще разбереш, че пред себе си имаш един благороден човек, на когото можеш да разчиташ. Те ще бъдат „въоръжени” от горе до долу! [...] Няма да бъдат с кобури, но ако речеш да се противиш, той ще простре ръката си и те ще се намериш на земята долу. После пак ще те вдигне... И като простре три пъти ръката си, всичките твои идеи, всичките твои криви разбирания от 8000 години ще изчезнат /200 милиона земни – б.р./. Няма да можеш да им се противопоставиш и ще кажеш: "Господи, от сега нататък ще Ти служа, няма да Ти се противя! " Кажеш ли, че ще се противиш, на земята ще се намериш. Тия, които идват сега, ще възстановят всички европейски народи, ще турят навсякъде ред и порядък. Те работят сега отвътре, те работят сега в България, работят! [...] Един ден аз ще повикам един от тези братя, но когато не го очаквате. [Тогава] този салон ще трябва да е по-широк, защото ще се намерите всеки с лицето си на земята! Чистота се изисква, чистота на човешката душа!”

 

 

01.08.2016 г. 11,03 ч.

 

ОТНОВО ГУСТАВ ВИГЕЛАНД - САМО МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ! 10.02.1924н беседа "Искаш ли да оздравееш?" ДПМ2 СОН'98:174 „Трябва да се урегулират човешките енергии и чувства - и тогава ще дойдат хората, наречени "гении на човечеството", за да подемат повдигането на човечеството. Това е ГРАНДИОЗНА работа! Повдигането на човечеството не е работа на един човек. Казваме: "Е, някой учен, някой философ или някой писател ще стори това... " – НЕ, МИЛИОНИ МАЙКИ ТРЯБВА ДА РАБОТЯТ, МИЛИОНИ БАЩИ ТРЯБВА ДА РАБОТЯТ – ТЕ са първите работници! - А след това ще дойдат плеяда все благородни хора, за да работят за туй повдигане.”

 

 

01.08.2016 г.11,33 ч.

 

ХРИСТОС 10.02.1924н беседа "Искаш ли да оздравееш?" ДПМ2 СОН'98:175 „Като казвам "Христос", разбирам Човекът, Който има непреодолима любов към човечеството, Който е намерил доброто, благото в живата природа – и всичко туй иска да го предаде на другите тъй, както го е намерил за себе си. ТОВА е целта на Христа!”

 

 

 

01.08.2016 г. 13,37 ч.

 

ЛЪЖИТЕ НА ИМИТАНТИТЕ. ХРИСТОС И ХОРАТА С ДУША 10.02.1924н беседа "Искаш ли да оздравееш?" ДПМ2 СОН'98:182-183 „Питам християнските народи: днес Христос интересува ли се от църквите? – Интересува се. Той ходи навсякъде, обикаля... Досега Христос е обиколил цяла Европа и се чуди на "гениалността" на Неговите последователи, че в Неговата уста и Неговия ум са турени неща, които Той никога не е и помислял да каже. Тези хора за всичко говорят, но за любовта не са говорили досега и казват: "Христовата любов е неприложима. Това учение е утопично - изискват се още хиляди години според Дарвиновата теория, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика любов. " – Българите казват "Зяй, коньо, за зелена трева И тъй, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов! /.../ Божествена Любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази Любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже и една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде друг някой да ви говори сладки думи - тъй ще бъде, иначе ще бъде, - но сълзите ви ще текат. Дòйде ли обаче човекът на Любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. В сърцата на всинца ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на туй, Божественото!”

 

 

01.08.2016 г. 14,03 ч.

 

ИДЕАЛ 10.02.1924н беседа "Искаш ли да оздравееш?" ДПМ2 СОН'98:189 „Ти сега искаш една малка къщичка...- Господ казва: "НЕЩАСТЕН си, ако искаш една малка къщичка! Аз ще ти дам една цяла земя – да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета...". – БОГАТ е светът! БОГАТ е за онзи, който люби Господа!”

 

 

01.08.2016 г. 16,14 ч.

 

ИСТИНСКОТО ДОБРО 17.02.1924н беседа "Царството Божие се благовества" ДПМ2 СОН'98:195 „Да направиш едно добро без да те знае никой; да направиш едно добро, при което да се засегне твоята чест - това малцина могат да направят.”

ВЕЕР – ЗААРА (2004). Той лежа невинен 22 години в затвора, за да не разруши нейното семейно щастие. Тя, макар и от богат род, отиде в далечно село в чужда страна, мислейки че той е мъртъв, за да изпълни мечтата на баща му да има там училище и детска градина. „Какви сте вие?! – каза адвокатката му – Богове или изпратени от боговете?...”

 

 

01.08.2016 г. 17,06 ч.

 

ТЯ ГОРЕЩО БЛАГОДАРИ НА БОГА, ЧЕ Е СРЕЩНАЛА В ТОЗИ ЖИВОТ ИСТИНСКИЯ СИ БАЩА, НЕ ПЛЪТСКИЯ. А ПОСЛЕ ЩЕ БЛАГОДАРИ И НА НЕГО. 17.02.1924н беседа "Царството Божие се благвества" ДПМ2 СОН'98:198 „Ти, след като нямаш деца, нямаш връзки, ще отидеш да благовествуваш, ще обърнеш някого към Бога и ще имаш един син или дъщеря, израснали за един ден на 21 години! Ще ти каже: "Татко, аз ти благодаря, че на тези години ми проповядваш едно учение - благодаря ти, че ми помогна!" ПЛЪТСКИЯТ РОДИТЕЛ може да даде материал само за физическото тяло и отчасти за астралното и менталното. ДУХОВНИЯТ влага от Бога и от себе си каузална, будическа и атмическа наследственост, а БОЖЕСТВЕНИЯТ - 4 още по-горни.Тънкостта е, че щом става дума за родителство, трябва общ живот първо плътно, а после периодически поне 25 години на Земята. Тайнствата на Разпознаването, Влюбването, Възлюбването, Приставането, Медения Период, Пътешествието, Пътешествията, Мисиите и пр. не важат само при свещения брак на Сродните Души, но и Между духовните и божествените Родители и Деца. Който не изпитва такава нужда и не иска незабавно поне еднократно Запознанство "ЛИЦЕ В ЛИЦЕ, ФИЗИЧЕСКИ", той има други вкусове и влечения и затова е сам или с други хора.

 

 

02.08.2016 г. 18,55 ч.

 

ЖЕНИ И МЪЖЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ 17.02.1924н беседа "Царството Божие се благовества" ДПМ2 СОН'98:203 „Всички жени и всички мъже, които се изпращат от божествения свят тук, на Земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълняват волята Божия. Има ЗАКОН за това. И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание – да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия. А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме.”

 

 

04.08.2016 г. 11,48 ч.

 

 

ЧОВЕК 24.02.1924н беседа "Що е това?" ДПМ2 СОН'98:223 „Единственото нещо, което е най-възвишено и което определя човека като човек, то е само Любовта. [...] Започнете с божествената Любов - и тази Любов ще привлече всички възвишени добродетели, тя ще отвори света пред Бога! Тя има ключовете на всички тайни вътре в живота.”

 

 

04.08.2016 г. 15,28 ч.

 

 

МОРАЛ 24.02.1924н беседа "Що е това?" ДПМ2 СОН'98:224 /Пример с видния английски лекар Амзел и дъщеря му/. Амзел посветил целия си живот на дъщеря си, но като станал на 70-80, тя се влюбила в един граф и го изоставила съвсем. Питам: защо дъщерята е напуснала баща си? Това морално ли е? Може ли след това тя да се надява да живее със своя възлюбен един живот на благословение? – Никога! [...] Тя ред поколения ще има проклятието на съдбата. Мислите ли, че онзи граф, който отнема дъщерята при такива обстоятелства, е благороден? – Не е благороден!” ПОМНИМ ПРИКАЗКАТА за детето, което понесло към тавана коша, с който баща му бил изхвърлил дядо му на боклука. Като го попитал бащата, то казало: „Ами аз с какво ще те изхвърлям един ден?...” ИМАШЕ СВЕДЕНИЕ В ИНТЕРНЕТ за истински случай в Япония. Някой бил пуснал събщение, че продава родителите си, и то много изгодно. Едно младо семейство се откликнало и отишло на адреса. Били щастливи поради шанса да приберат възрастни хора и да се грижат за тях, понеже наскоро били починали родителите и на двамата. Посрещнали ги самите баба и дядо, които уж се продават – те самите били пуснали съобщението. Оказали се милионери с много луксозни имоти. Искали да открият добри хора, за да поживеят с тях и да им оставят цялото си наследство. ПРИМЕРЪТ Е БЕЗКРАЙНО ВАЖЕН за осъзнаване на тезите, антитезите и синтезите в Словото на тази тема. От една страна, още в Библията и другите древни писания се разкриват божествени закони за откъсване на младите от възрастните в определен момент от живота им, за да не се развият съдбите на всички фатално. И това има своите много сериозни и дълбоки окултни основания. За определен период това е абсолютно необходимо - в това е смисълът на Приставането и дори на "Грабването" в народните традиции. От друга, в Словото виждаме категорични примери тъкмо в обратния смисъл - като горния. И другаде Учителят осъжда строго излизането на дъщерята от бащиния дом и отиването й да живее при съпруга. В други случаи казва точно обратното - къде е критерият? Ние имаме морални и задължения към близките си - и да ги изоставим или намалим грижата си за тях заради лично щастие и "уреждане в живота", това значи да си навлечем нова тежка карма. Това не значи да нямаме любими, деца, дом и пр., не значи да не живеем с тях от време на време извън родителския дом, ако сме подсигурили сигурни хора, които да ги гледат в това време не за пари, а със същата предана любов и грижа, но значи да балансираме нещата по приоритети. Наистина, има твърдения в беседите, че бъдещите невести няма да излизат от родния дом до края на живота на родителите им, а само ще ходят в новия си дом от време на време. Понякога няма да си ходят дълго време, ако родителите им се нуждаят от плътни грижи. Тъй правят и днес много ангели, въплътени на земята. За Небето това даже е по-добрият вариант от плътното заживяване в новия дом при съпруга, особено когато той също има близки. Плътният живот в цялото свободно време само на едно място предизвиква опасно биене на аурите, създава неизбежно нови карми. Никъде във Вселената не е писано, че постоянното съжителство няма да деформира хората тежко в много отношения.Това е една от главните причини и за болестите, отчаянията и състаряването. Защо неведнъж в беседите се казва, че в бъдеще мъжът и жената ще живеят на 1000 километра и ще се виждат само веднъж в месеца? Че даже и децата няма да знаят кой е баща им (беседа "Нови веяния")? Друг път се говори за билиони светлинни години дистанция...  Проблемът е сложен и поради стотиците милиони случаи на интимен и старчески вампиризъм, който изисква постоянно или преобладаващо присъствие. Има ли спасение? Не звучат ли жестоко точно обратните съвети на Словото в такива случаи да оставим близкия си дори да умре, ако не иска да разшири сърцето си за нови приятелства? Да! Има десетки категорични пасажи в българските беседи, че близък, който не еволюира и не става добър, ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАПУСНАТ.  С подобни нестандартни изказвания Словото се опитва да ни разкрие вечните закони и истинските модели за общ живот в социалните микрогрупи - тъй, както е на Небето, а не в ада и прогнилата човешка цивилизация, - за да се опитаме да свалим Царството Божие и на Земята. И НАИСТИНА, цитирана мисъл най-горе продължава още на същата 224 страница: "Мислите ли, че ако един човек ви отдели от Бога – от вашия Баща – и вие отидете в света да благувате с него, та ще имате Неговото благословение? – Не, ред поколения ще имате страдания, ще носите нещастията в себе си! [...] Не! В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на този свят! "Ако ти дадат всички блага на този свят и ти пожертваш интересите на душата си за тях, ти си един пигмей. " – казва Христос."

 

 

 

04.08.2016 г. 15,56 ч.

 

ВЪЛК И КОН 24.02.1924н беседа "Що е това?" ДПМ2 СОН'98:225”Ако вържете един вълк с въже, той лесно разрешава въпроса и прегризва въжето – освобождава се и заминава. Ако вържете коня, той ще каже: "Е, такава е волята Божия, такава е съдбата ми... " – и ще си умре гладен. Кой е прав? – ВЪЛКЪТ е прав! – Ама лош бил... – ХУБАВ е методът му: прегризва въжето и се освобождава – той е свободен! И конят трябва да се научи от вълка да прегризва въжето, въпреки че господарят му го е вързал. Има коне, които прегризват въжето си, но по съвсем друга причина. Понеже въжето е от коноп, конят си казва: "Може да има малко храница тук... " – и започва да го дъвче, докато преяде въжето. Като се види свободен, си казва: "Я, то могло, значи, да се освободя!..."

ДА, НО МАЛКО „КОНЕ” ИЗЛИЗАТ НАВЪН ЗАВИНАГИ, дори и да констатират това. Те са вързани ПСИХИЧЕСКИ. А вълкът и лисицата прегризват даже крака си!

 

(Да се обсъди това във връзка с човешките френологични и физиогномични типове.)

 

 

04.08.2016 г. 20,32 ч.

 

ТЪРГОВЕЦ–ХРИСТИЯНИН 24.02.1924н беседа "Що е това?" ДПМ2 СОН'98:229 ”Ако аз, като християнин, стана търговец, ще направя дюкяна си на такова място, щото да не навредя на нито един наоколо. Ще избера такова място на дюкяна си, че по възможност най-малко мющерии /клиенти, купувачи/ да влизат в него. Ще държа статистика кой дюкян измежду 200-300 ще има най-малко мющерии – и него ще избера. Почнат ли да влизат много мющерии, божественият закон е вече нарушен.”

ТАМ Е РАБОТАТА, ЧЕ ТАКИВА ХОРА ИМА – и не са ги описвали само Достоевски и Келерман ("Идиот", "Глупец"...) Добри Жотев разказа за един такъв и казваше, че случаят е истински, не си го е измислил. Даже щеше да ни води в колибката на Дядо Боже (после прекръстиха разказа на „Дядо Бог”):

http://toyonus.com/…/AP4.24-Dobri%20Jotev%20-%20Dyado%20Bog…

ЕТО КАК ПРОДЪЛЖАВА ГОРНАТА МИСЪЛ:

ЖЕНИТБА, БЛАГОСЛОВЕНА; МОРАЛ, ИСТИНСКИ „Ако се жениш и избереш най-красивата жена, ти не постъпваш по закона. Ти не се жениш за нея, защото я обичаш, а за красотата й. Това не е морал! Ти ще избереш не най-красивата, а най-скромната. [...] Ти си пред Бога - и твоята женитба пред Бога е само тогава благословена и приета горе на Небето. Избереш ли най-скромната, най-незавидната, от Небето казват: "В този човек има морал!" (229)

 

ЦЪРКВА, ИЗБОР; МОРАЛ И ЦЪРКВИ „Ако ти влезеш в някоя църква и избереш най-видната, ти престъпваш закона. Не, ти трябва да избереш най-скромната църква, дето има най-малко хора. Някои казват: "Защо не отидеш в църквата "Свети Крал"? – Ако отида в "Свети Крал ", всичкото ми величие ще изчезне, ще се опетня! Това не е защото хората са лоши, но аз трябва да избера най-малката църква, където има само двама богомолци – и аз ще бъда трети между тях. Ето ТОВА е морал!” (230)

 

 

05.08.2016 г. 15,54 ч.

 

МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ – СМИРЕНИЕ И СКРОМНОСТ 2.03.1924н беседа "Родени изново?" ДПМ2 СОН'98:249 „Сега, ако ви кажа, че идвам да проповядвам в името Божие, според мене това /би било/ тщеславие. Аз трябва да ви проповядвам така, че да не мислите, че съм направил нещо /кой знае какво/ за вас.”

ДА СРАВНИМ ТОВА С ПРЕТЕНЦИИТЕ на хората, които нямат вид на Миров Учител, но тръбят, че Бог, Христос Учителят и пр. говорят чрез тях, наричат се или позволяват да ги наричат „Учители” или директно обявяват, че те самите са Бог - по подобие на фараоните и императорите:

Другаде Истинският Учителят казва, че и той се „мотае” в краката на умните хора, та дано излезе нещо свястно от това, което ни говори и прави за нас...

Един от белезите на това кой кой е си личи в склонността на истинския посланик на Бога да не дели хората на” аз” и „вие”, когато поучава и назидава, а да приписва човешките недостатъци и на себе си, казвайки „ние”. Просто не иска да унижава хората от висотата на Своята чистота и съвършенство. Презумпцията за собствена безпогрешност на горделивите и навикът им да изтъкват погрешността на другите са ясен белег кой откъде идва.

Това обаче е само ЕДНАТА страна на истината. Друг път виждаме Словото да говори така, както ни е познато от „Възвание към народа Ми”. Така че - зависи кой говори в даден момент. В тома, който разглеждаме напоследък, на едно място казва: „НЯМА Учители, има само един Учител – Бог!” Защото многото Учители означават гордост, суета, заблуда, корист, тщеславие.

 

 

06.08.2016 г. 07,09 ч.

 

Днес, 6 август, е един от вариантите на егрегорното Преображение. Егрегорните дати по даден човешки календар също имат сила, понеже много хора си представят, че е именно тази дата. Така че Преобразеният Христос наистина се явява на мнозина и днес, както и днес се получава Девето (Четвърто Вътрешно) Пентагрално Посвещение - на Рила и на други места.

„Ако срещнете един човек и той може да почувства вашата любов, че го обичате, вие ще можете да го преобразите. ТАМ е вашата сила! Правете опити!” (25 ноември 1923, „Ще хвърля мрежата”)

„Ако в продължение на една година виждате само доброто в човека, вие коренно ще се преобразите.” (22 февруари 1933, „Отношение към природата”)

„Стремете се към новораждането, за което Христос говори. Работете върху себе си с ума, със сърцето, с волята си - да се преобразите, да се родите наново. ТОВА означават думите на Христос: „Търсете, хлопайте, искайте“. Като не разбират дълбокия смисъл на тези думи, хората хлопат от врата на врата /.../. Те криво разбират Христовите думи. Първо, човек трябва да хлопа на вратата на своя ум, на вратата на своето сърце и на вратата на своята воля” (12 септември 1928, „Много знания”)

КАТО ИМАМЕ ВЪТРЕШНО РАЗПОЗНАВАНЕ, ВИСОК ИДЕАЛ И ВКУС И ПРАВИЛЕН ИЗБОР, КАТО ВЗЕМЕМ РЕШЕНИЕ ПЪРВО ВЪТРЕ В НАС, с намерение да го изпълним без колебание и незабавно, ТОГАВА ВСИЧКО ОТВЪН СТАВА ВЪЗМОЖНО.

 

 

06.08.2016 г. 19,26 ч.

 

ДА СИ ТЪРСИМ ЛОШИ СЪС СВЕЩ... 9.03.1924н беседа "Господи, да прогледам!" ДПМ2 СОН'98:262-263 „Има един факт, по който можете да разберете божествената любов. Как? – Ако ти си слуга при един лош господар, при него може да познаеш себе си, да разбереш има ли божествена любов в тебе или не. Ако ти можеш да удържиш на опърничавия характер на твоя господар, ще разбереш каква е твоята любов – ще разбереш работи ли Господ в тебе или не <тук Учителят дава известния пример със Сократ и жена му Ксантипа>. Всички велики хора са имали по една опърничава жена да ги пържи... Всички велики слуги са имали по един опърничав господар да ги пържи. Всички велики господари са имали по един опърничав слуга да ги пържи. Всички велики Учители са имали по един опърничав ученик да ги пържи. Всички велики ученици са имали по един Велик Учител да ги пържи. Да удържиш туй нещо – ТОВА е характер!"

 

 

06.08.2016 г. 19,49 ч.

 

 

ПРОЯВЛЕНИЕ НА ВЕЛИКИЯ БОЖЕСТВЕН ДУХ В ЧОВЕШКАТА ДУША 9.03.1924н беседа "Господи, да прогледам!" ДПМ2 СОН'98:266-267 „В света съществува само една църква – Царството Божие. Единственото реално нещо в света – това е Царството Божие! То е един вечен порядък, на който ангелите са господари. [...] В Небето, между ангелите, няма никаква църква. Ще кажете: "Е, какво има тогава? " – Има това, за което хората не са и сънували. В Небето има любов, и то такава възвишена любов, за която ангелите са готови да жертват всичкото свое богатство, спечелено с милиони години. Когато един ангел види, че у Бога се зароди едно дълбоко вътрешно желание да прати някого от Небето да помогне на някоя паднала душа, този велик ангел жертва всичкото свое благо за тази душа и слиза да ѝ помогне. Този ангел, като дойде, няма да ти подаде ръката си да я целунеш, но ще се яви като един велик извор вътре в живота ти, ще се яви като една велика мисъл, като един велик вътрешен стремеж, ще повдигне душата ти към нещо възвишено и благородно. Той ще донесе едно калемче за присаждане - и със своето ножче ще го присади на тебе. След като го присади, ти ще заживееш нов живот. Този момент се нарича "проявление на Великия Божествен Дух в човешката душа”.

 

 

06.08.2016 г. 21,23 ч.

 

НЯМА КАКВО ДА БЪРКАМЕ В ЧОВЕШКИТЕ СЪРЦА! 9.03.1924н беседа "Господи, да прогледам!" ДПМ2 СОН'98:271 "И без да се познаваме, ние ще разбираме какви са хората в този свят. [...] Имам един прост начин, по който аз ги познавам. Като поканя някого у дома на гости, аз наклаждам огън и почвам да се разговарям с него. Ако той седне и почне да се грее, казвам: този човек е умен. Но ако той седне и вземе дилафа да бърка в огъня, казвам: този човек няма да го бъде. Него, дето и да го турите, той все ще бърка. Огънят се е разгорял - няма какво да го бъркаш, ще се грееш! Божественият огън, който е запален, няма какво да го бъркаш - от бъркане той не се нуждае. Ще се грееш, ще се молиш и след туй ще се разговаряш с домакина на къщата. НЯМА КАКВО ДА БЪРКАМЕ В ЧОВЕШКИТЕ СЪРЦА!"

 

 

06.08.2016 г. 21,53 ч.

 

ЧИЕ ПРИЗНАНИЕ Е ВАЖНО? 9.03.1924н беседа "Господи, да прогледам!" ДПМ2 СОН'98:275 "Ако един поет на земята напише едно поетическо творение и то се преведе между ангелите горе, ще знаете, че опитът му е сполучлив. Може да бъде преведено на английски, на френски, на немски и на всички езици – това не е доказателство. Преведе ли се обаче между ангелите, ТОВА е меродавно. Туй творение с хиляди години ще върви в света – в него има живот! Ако сте един философ, богослов или какъвто и да е учен човек и сте изказали една истина и тази истина обърне внимание на ангелите, тя ще мине като велика истина и те ще кажат: "Ние имаме на Земята един честен човек, който говори истината!"  ЕТО ТОЗИ ОБРАЗ ОТ ЛЕОНАРДО Е РАЗПРОСТРАНЕН ИЗ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА. В момента е въплътен в едно момиче в България, което знае, че е ангел и умее да разпознава своите си - не само на небето, но и на земята.

 

 

07.08.2016 г. 21,22 ч.

 

ВЪЗЛЮБВАНЕТО – СВРЪХЛЮБОВ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ 1916.10.15н беседа „Да възлюбиш Господа”: „Сега искам да внимавате върху това, което ще говоря. Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това учение е в състояние да възстанови краката на хромите, да отвори очите на слепите; от това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това учение няма никакво препятствие. То е учението на живия Бог, Който е и между хората, и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света еТОЯ Бог.”

КОМЕНТАР: Възлюбването на Господа не е същото, каквото е възлюбването на Бога или на Духа Божий. В основата си тия три вида възлюбване имат нещо много общо, но взети поотделно, всяко има своя ясно очертана специфика.  Преди всичко, трябва да осъзнаем какво значи „възлюбване”, за разлика от „симпатия”, „влюбване”, „обич”, „любов” – и т.н. Това не е само религиозен българо-слявянски архаизъм, но съдържа извънредно дълбок смисъл и се проявява по съвършено различен начин от останалите синоними на любовта. Малцина съобразяват, че представката „въз-” говори за една върховна Любов, която е НАД Любовта – дори над любовта на Бога в прочутата универсална формула „Бог е Любов”. За нас възлюбването е далечно бъдеще, но сам Бог също се различава в отношението Си към съществата, когато обича, когато люби и когато е възлюбил. По същия начин трябва да различаваме и думите „любим” и „възлюбен”, "възлюблен". Второто ни звучи остаряло и религиозно и днес трудно бихме го употребили в осъзнат, дълбок, сериозен контекст. Това е голяма тема и няма да бъде обсъждана нашироко тук. Можем само да разсъждаваме, припомняйки си, че според Учителя, над Любовта има Дух и Бог. Дали възлюбването произтича от Духа или от Бога, това също е въпрос за далечни бъдещи осъзнавания. Любовта е достъпна и дава живот на абсолютно всички същества, докато възлюбването е възможно само за съществата, които имат духовно или божествено тяло.  Как се проявява възлюбването по принцип и как поотделно в трите случая – когато е към Бога, към Духа или към Господа; когато е към сродната ни душа и във всички останали случаи към отделните същества – това също е огромна тема, изискваща не един живот, за да бъде разбрана и приложена. Във всеки случай, възлюбването е родено от Духа или от Бога и по тази причина е абсолютно, тотално и себеизгарящо до последната частица на монадата. Затова Възлюбването се отличава с Приставане. Със следване на Разпознатия, Избрания и Възлюбения – Единствения Възлюбен – без никакво колебание и раздвоение - до края на Вечността. Оттук следват понятията Вярност и Абсолютна Преданост. Адът и неговите представители също изискват вярност, но резултатите са диаметрално противоположни.  В началото си зададохме въпроса, каква е спецификата на възлюбването на ГОСПОДА. От всичко, което знаем със сигурност, потвърдено и от Хермес Трисмегист, и от Рама, и от Кришна, и от Христа, Зороастър, Боян Мага и пр. и обяснено кристално ясно чрез Емануил Сведенборг, ГОСПОД ОЗНАЧАВА БОГ ВЪВ ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО НА ЗЕМЯТА – БОГОЧЕЛОВЕК. Не само на планетата Земя, но във всеки друг физически свят и в Универсалната Вселена въобще. Ето защо, най-голямата драма и най-голямото постижение на всеки дух, който си мисли, че е роден от Бога, зависят от това дали ще разпознае Бога, когато е в човешка плът на земята, и дали ще има шанс да се докосне и ФИЗИЧЕСКИ до Него, да бъде в Семейството Му. И ако Го разпознае – какво ще прави от този миг нататък. Съществата на Възлюбването получават ВТОРО Посвещение – излиза Вторият Лъч на Смирението над главата им. Те не могат да живеят нито миг повече извън Ятото на Господа, следват Го навсякъде и отдават душата и живота си на Неговото Слово и Дело, на общия живот с Птиците от Ятото му. Стават Апостоли. За тях „смърт” значи да се отделят от Учителя и Ятото, освен в случаите, когато са във временна мисия за спасяване на някоя душа или някой народ. Симпатиите, обичта, любовта не са способни на това, понеже се жертват за всякакви други неща и същества, но не и за въплъщенията на Духа и на Бога – т.е. не познават ВЪЗЛЮБВАНЕТО. И това не е вина, а пак велики, прекрасни форми на любовта, за да бъдат достъпни на съществата без духовно и божествено тяло - дори на адските същества.

 

 

08.08.2016 г. 06,34 ч.

 

ТРИПТИХ С ИЗБРАНИ КАРТИНИ ОТ УДИВИТЕЛНИЯ МАЙКЪЛ ПАРКЕС, който също цял живот разсъждава образно върху проблема за опорната точка. СРОДНИТЕ ДУШИ – ОПОРНА ТОЧКА 1916.10.15н беседа „Да възлюбиш Господа” „Оставете настрана философските разисквания и гимнастики на ума. Този въпрос се решава ЧРЕЗ ОПИТ. /.../ Как познаваме дали имаме опорна точка или не? – Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет. Ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казваме, че имате опорна точка; ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, т.е. опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа и вместо да се повдигнете потънете надолу, казваме, че нямате опора под краката си.”

УЧИТЕЛЯТ КАЗВА, ЧЕ АКО БИ ИМАЛ ПОНЕ ЕДИН ВЕРЕН УЧЕНИК, би повдигнал чрез него като с лост цялата вселена.

 

ОКАЗВА СЕ, че тъжните комедианти, лишени от абсолютно всичко, на практика са единствената стабилна приятелска точка за някой прекрасен ангел, който вечно е вторачен в нещо друго, което по никой начин ни на йота не иска и не може да бъде опорна точка на този ангел.

 

 

08.08.2016 г. 07,52 ч.

 

ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ НИЕ СМЕ ЧУВАЛИ ЗА НЯКОЙ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ; при всички случаи Бог ни е запознал поне с една душа на земята от веригата ни сродни души, но ние стоим с гръб към нея и гледаме в противоположната посока – в някой мираж. МАЙКЪЛ ПАРКЕС е „щракнал” и този проблем с гениалната си четка по един безпрецедентен начин. АКО НЕ СЕ ПОЛУЧИ ВЕДНАГА ИСКРА или не реагираме правилно, значи трябва още дълго време да си проверяваме вкусовете и теориите ПО ТРУДНИЯ НАЧИН 1916.10.15н беседа „Да възлюбиш Господа”: „Бог може да бъде и за вас толкова реален, колкото е за мене. Вие може да Го познаете в продължение на много години, но може да Го познаете и в един миг. Знаете от физиката, че при съприкосновението на двата електрични полюса веднага се образува искра, светлина. Казвам: обърнѐте се към противоположния полюс на живота, за да намерите светлината, която търсите! Това може да стане в ЕДИН момент – от ВАС зависи. Вие стоите гърбом към тая светлина и питате де е Господ. Мнозина - учени и прости - стоят пред вратата на Господа и се запитват ще ги приеме ли Господ или не; достойни ли са за Него или не. - Това са празни приказки. Излезли сте от Господа - и при Него ще се върнете! Той ще ви приеме, защото е всеблаг и всемилостив." "Вие можете да намерите Господа още сега, още в тоя момент – от ВАС зависи. Докато любим Бога, ние сме на небето, в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването." КАКВА Е ТАЙНАТА, КОГАТО ОЩЕ НЯМАМЕ ПЪРВИ ИЛИ ВТОРИ ЛЪЧ НАД ГЛАВАТА и затова не можем да разпознаем последното учение на Бога на земята или самия Него или Ятото Му физически? - Тайната е разяснил сам Той преди 2000 години: "Направете доброто за всеки друг, който е в нужда - тогава на МЕНЕ сте го направили."

 

 

08.08.2016 г. 10,03 ч.

 

ФУНДАМЕНТАЛНА АНТИТЕЗА, ПРЕМИНАВАЩА ВЪВ ФУНДАМЕНТАЛНА СИНТЕЗА. Ближният е враг на Бога, когато ни е приоритет. Ближният е наше щастие и сам той е щастлив, когато прироритетът ни е БОГ. Ако всеки периодично се връща в Бога в пълна самота или според Волята Божия, тогава всичко става възможно – дори личното щастие. 1916.10.15н беседа „Да възлюбиш Господа”: „Да възлюбим Господа!" ТАЗИ е голямата заповед, върху която почива нашият живот. – Как трябва да любим Господа? Както ближния? - ЛЮБОВТА КЪМ БОГА И ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ СА ДВЕ НЕЩА, ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ. /.../ Оня, който люби Бога, се отличава с голяма съсредоточеност, с дълбок вътрешен живот. Привидно той се отдалечава от хората, минава за ексцентричен, но всъщност не е така./.../ Той отива при Бога, Който Го пита: „Синко, позна ли ме?” – „Познах те, Татко!” /.../ Като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговите дробове, в Неговото сърце, да се пречистиш. Така пречистен и вдълбочен в себе си, ти излизаш навън да разнесеш кръвта по най-отдалечените клетки на тялото – своите ближни, - да ги нахраниш.  Като знаете това, любете Бога и носете Неговото благословение по целия свят. Като разнасяте благото между хората, вие ще се уморите и ще почувствувате нужда да се върнете отново към Оня Център на живота, Който пречиства и внася енергия. След всеки 24 часа човек отива при Бога да се обнови и пречисти. Така пречистен, той излиза от Бога и отива при своя ближен.” ОТТУК СЛЕДВА, ЧЕ ДОРИ И В ДЕНОНОЩИЕТО човек трябва да си подсигури врме за пълна самота. Това важи и за дни от седмицата, седмица от месеца, месеци от годината, години от годините. Кой близък би се съгласил с това? ПЕРИОДИЧНО ИМА СЛУЧАИ, когато часовникът на приоритетите се обръща и СРОДНАТА ДУША става доминанта. БОГ Е ПРЕДВИДИЛ И ТАКИВА СЛУЧАИ. Но това води до вечна младост и безсмъртие, само когато някой не се старае със всички сили и средства да остане винаги отгоре. Ако някой запои отверстието на Живота и „пясъкът” не се изтича периодично в полза на Бога и другите същества, Бог строшава стъкленицата и я праща за претопяване.

 

 

08.08.2016 г. 10,47 ч.

 

ПРОВЕРКА ЗА СРОДСТВО И МОТИВАЦИЯ 1916.10.15н беседа „Да възлюбиш Господа”: "И тъй, когато отивате при Бога, не се спирайте да се разговаряте с хората. Който и да ви срещне на пътя, кажете: „Отивам по важна работа. Като свърша работата си, тогава ще се срещнем и ще си поговорим. Тогава ще ви кажа какво прави Бог и как живее”.

АКО НЯКОЙ ТИ КАЖЕ, ЧЕ ИСТИНАТА Е ВСИЧКО ЗА НЕГО и че иска да бъде на въжето точно под теб, защото предпочита или силни преживявания, или смърт, това може да се провери много лесно. Може да се провери само за няколко часа или няколко минути. И ако е така, вторият тест трябва да бъде дали той ще пререже или няма да пререже въжето под себе си, където висят и други. Като познава хората, водачът винаги предвижда резервно въже, но малко по-далече от този под него...

 

 

08.08.2016 г. 11,48 ч.

 

БОГ НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ „ПРАВЕДНИ” 1916.10.15н беседа „Да възлюбиш Господа”: „Хвърлете черните дрехи, с които сте се облекли - откажете се от съмнението и подозрението! Те са тор за живота. Ако в сърцето ви е останало малко омраза, хвърлете я настрана. Ако се гневите, откажете се от гнева или занесете го в някоя фабрика - там е неговото място. /.../ Каквито и отрицателни мисли и чувства да ви посещават, водете ги при Бога. Кажете им: „Аз отивам при Бога. Ако искате да бъдете с мене, елате и вие там. Вземете със себе си всички слепи, глухи, хроми, недъгави - и ги заведете при Бога”. – „Голи сме, срам ни е да се явим пред Него...” – Идете при Бога такива, каквито сте. Той ще ви очисти и облече в нови дрехи. Бог не се нуждае от „праведни”.

 

 

08.08.2016 г. 16,54 ч.

 

„ЩЕ КАЗВАМ ЗА ГОСПОДА: ТОЙ Е ПРИБЕЖИЩЕ МОЕ И КРЕПОСТ МОЯ. БОГ МОЙ, НА НЕГО ЩЕ СЕ НАДЕЯ”. 1916.10.15н беседа „Да възлюбиш Господа”: „Бог всякога ви обича, всякога е готов да ви помогне, независимо от това дали сте праведни или грешни. Бог ни обича въпреки всички наши грехове и погрешки. Той никога не е изменил любовта Си. Че хората казвали нещо лошо по ваш адрес – нека казват. Ти ще им отговориш: „Братко, елате при мене, да отидем заедно при Господа.” През каквито мъчнотия и да минаваш, кажи си: „Аз ще любя Господа, Който живее в моята душа!”.

 

 

08.08.2016 г. 18,01 ч.

 

ГОТОВНОСТ ДА УМРЕМ БЕЗ СТРАХ 1916.10.15н беседа „Да възлюбиш Господа”: „Аз виждам ония, които са горе при Христа. Те са радостни, весели. Като казвам, че са горе, не мислете, че са някъде много далеч от вас. – „Аз искам да отида при тях...” – Иди на фронта първо! Оттам ще те пратят горе, при твоите братя. – „Страх ме е...” – Геройство е нужно, а не страх! Трябва да разберете дълбокия смисъл на живота.”

НЕ ЗНАМ ДАЛИ НЕ СЕ ПОВТАРЯМ, но ще го разкажа пак. Един човек от Братството, който се казваше Васил Радев, по време на войната отишъл при Учителя да се прости с Него, понеже бил решил да го застрелят, но да не отиде на фронта. Учителят му казал да отиде – ще има важна мисия. Той имал офицерски чин и веднага го назначили за командир на рота. Където ще падне старяд или бомба, той знаел предварително и карал ротата да бяга моментално от това място. Това се случвало стотици пъти.  Интесесно – и може би почтително – ще е да разкажа и за един случай с него от нашето приятелство. Той работеше на хората без пари и аз му намирах хора с проблеми - беше майстор с много занаяти. Само да си купят материалите и да му дадат комат хляб и чепка грозде. Понеже нямаше къде да живее, като човек с Христова монада (раздал си бе имотите до кибритена кутийка и подаряваше и тези, които му подаряваха), веднъж ме попита може ли да спи на моето таванче на бараката в Симеоново. То бе тъмно, малко, и можеше да се влезе и легне в него само с лазене... Да седнеш - абсурд. Естествено,моментално му предложих аз да живея там, а той – долу в стаичката. Категорично отказа. Тогава му предложих да се редуваме и той - след дълто мислене - се съгласи. Казах за това на Венно, който виждаше и знаеше всичко. Той се съсредоточи и отсече: „Не го пускай!” – „Защо – казах – такъв Човек, такъв Светец?!...” – „Защото аурите ви са несъвместими и само след една седмица ще започнат да се бият. Случаят е много сложен и в резултат ще трябва изкупителна жертва за нарушаване на космичен закон. Ти – или той! Избирай.” Казах на Венно, че не съм в състояние да откажа на човека и че аз ще спя пак в тролея или в един стар фургон, а той да живее в къщичката”. Венно каза: „Не може! Щом не ти е удобно, АЗ ще му кажа.” Друг такъв приятел с Христова монада е Данчо от Црънча (Йордан Долев). Когато отидох в селото му, видях, че живее в едно килерче, макар и в собствената му наследствена къща. То е тъй малко, че не може да влезе и креват, затова е сложил две дъски и се влиза направо върху тях и лягаш, няма отстрани и 5 см. място. Двама не могат да спят, затова ме покани там, а той спа някъде навън. Един ден ме помоли да му помогна да оправи един покрив в Пловдив - почти рухнал. Разбира се - без да му плащат. В някои случаи дори ние плащаме материалите за чуждите хора, когато можем - изцяло или частично с наши пари. Такъв работар, такава съвест, че дори един ден, като минавахме за трети път край една съвсем чужда нова вила с натрупани кеемиди и покивът тече, той беше готов да се качи да ги нареди без хората да знаят, но не го направи само защото го извикаха спешно в друг град. Та сега, в Пловдив, това беше двуетажна къща с покрив с изгнили и някои паднали греди и мертеци. Буквално само за един ден до вечерта свалихме керемидите, летвите, окъсаната мушама и гниилите греди и сложихме нови, включително до подреждането на керемидите! Данчо вече бе немощен и не знам как щеше да качва големите нови греди сам. Имал чалъм, но това щеше да му струва поне пет дни мъка. Аз издърпвах гредите горе с въже - как стана, и досега не мога да го проумея. После му държах, за да набие скобите, подавах му дъските за покрива, пироните, мушамата, летвите и накрая керемидите. Които гледаха отдолу, не повярваха на очите си. За мен не бе суперизненада, понеже си спомнях как с Венно бяхме измазали за половин ден едно огромно хале, включително и тавана, което бе работа за цяла бригада за седмица... И в двата случая ясно помня само как се движеха ръцете на Венно и на Данчо: с такава скорост, че не можеха да се различат, образуваха нещо като облак... Тъй че, образите на будалите, рисувани, примерно, от Достоевски, Толстой, Николай Лесков, Михалаки Георгиев, Йордан Йовков и пр., аз лично се уверих, че не са били само в миналото и не съществуват само на книга.

http://toyonus.com/…/AP4.02-Nikolay%20Leskov%20-%20Skomoroh…

http://toyonus.com/…/AP4.29-Mihalaki%20Georgiev%20-%20Bae%2…

http://toyonus.com/…/AP4.30-Yordan%20Yovkov%20-%20Serafim.m…

 

 

09.08.2016 г. 07,46 ч.

 

1916.10.15н беседа „Да възлюбиш Господа”: "Казвам: не се дръжте с двете си ръце за Христа – канарата на вашия живот. С едната си ръка се дръжте за Христа, а с другата помагайте на своите ближни. Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае защо грешат и защо страдат. Ако вървите по Христовия път, ще разберете защо Той възлюби хората и как прояви Своята любов."

 

 

09.08.2016 г. 08,49 ч.

 

ВОЛЯТА БОЖИЯ 1916.10.15н беседа „Да възлюбиш Господа”: „Кажи като Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те обичам!". Откажеш ли се да изпълниш Божията воля, не обичаш Господа. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му. – Защо? – Защото всеки е преживял загуби и разочарования, но любовта към Бога ще върне всичко загубено.”

 

 

 

09.08.2016 г. 12,43 ч.

 

ЧАШАТА – СИМВОЛ НА ЯВНОБРАЧНИТЕ РАСТЕНИЯ. 1916.10.22н беседа „Да я не пия ли?”: „Христос казва на учениците си: „Чашата, която ми дава Отец, да я не пия ли?" /.../ . Забелязано е, че цветовете на всички явнобрачни растения имат форма на чаша. /.../ - Всеки човек има по една горчива и по една сладка чаша, които се сменят една с друга. Чрез горчивата чаша човешкият живот постоянно се пречиства.”

ТУК ВКЛЮЧВАМЕ ТОЗИ СИМВОЛ – ЧАШАТА, - за да има пълнота по тази тема в работената енциклопедия от цитати по тези, антитези и синтези. Това, че Учителят я свързва с т.нар. „явнобрачни растения”, може да има някаква връзка и с ТЯХНАТА символика и типология, прехвърлени в човешкия свят. Той взема стария термин, даден още от Карл Линей, който дели растенията на две главни групи: „тайнобрачни” и „явнобрачни”. Последните днес се наричат „семенни” (Spermatophyta). За да разграничим двата типа същества, които вървят съответно по линия на „тайнобрачните” и „явнобрачните” растения, трябва да проучим основно настоящата беседа „Да не пия ли?” и въобще цялата символика на Чашата в беседите на Учителя. Знаем, че „Чашата” е свръхчакра в сърцето, където живее монадата на съществата с дух и душа, т.е. сам Бог. Знаем, че при трансплантация на сърце, духът на човека преминава в новото тяло и затова променя характера и същността на приемника коренно. Дали „явнобрачността” и „семенността” са иманентни символи на Бог-Отец – Твореца, Създателя, - това е въпрос, над който има да се размишлява. Езотериката твърди, че Бог-Отец не е идентичен с Абсолютния Дух и Цялостния Бог, а е тяхната ИЗЯВЕНА същност – „Всемирен Огън”. Като такъв, Той е поляризиран и негативният Му полюс е Мировата Душа – Неговата „официална” Съпруга. Дали тия Негови доминанти имат нещо общо с т.н. „явнобрачност” и „семенността”, наистина е проблемно като въпрос и може да е само съвсем свободна асоциация. Във всеки случай, Чашата е символ и на еволюцията, развитието, а то става възможно само когато Бог се самоограничи и приеме саможертвата и страданието. Неразделимостта на Бог Отец от Сина Му, който е Неговата жива проекция като състрадание и страдание, също е проектирана, като символ, в Чашата. И наистина, семенните растения са с много по-висока степен на еволюция от „тайнобрачните”, които не произвеждат семена. Може би затова Бог казва, че който не приеме страданието и не изпита динамично състрадание, не става за нищо. Чашата в различните позиции означава приемане и раздаване, т.е. еволюционна способност - и щедрост, самораздаване, доброта. Има хора, които, както се казва, „ни приемат, ни предават”. Ако не са временно задръстени, за такива се казва, че нямат сърце, нямат душа, искра Божия, монада.

 

 

09.08.2016 г. 14,49 ч.

 

ЩАСТИЕТО 1916.10.22н беседа „Да я не пия ли?”: „Докато не минат през строгите житейски изпити, хората гледат повърхностно на живота. Те търсят блага, търсят щастие, но не ги намират. Само оня може да търси щастието и да го намери, който знае какво представлява то; и - като го намери - да може да го запази завинаги.” ЧОВЕКОПОДОБНИТЕ БЕЗ МОНАДА, както и душите, които са още в началото на пътя, имат правото да си избират от гардеробите на вселената привлекателни лица и тела и да уреждат собствения си живот на земята. Но докато мислят само за себе си и за света, те си остават кукли. Добрата новина е, че в тях е вложена и възможността да помислят за щастието на ДРУГИЯ, за летене и гнездене в божествено Ято, за Високия Идеал. Тогава могат да получат душа и дух.

 

 

09.08.2016 г. 16,46 ч.

 

„ЩЕ ИГРАЯ, ДОКАТО ПОЛЕТЯ КЪМ НЕБЕТО С КРИЛЕТЕ НА ИКАР!” - ЕДИН АНГЕЛ ВЧЕРА СЕ ВЪРНА ТАМ, ОТКЪДЕТО БЕ ДОШЪЛ. Не може да не се отбележи това и тук, понеже и той е от Ятото. Познавахме се и на земята, но не е тук мястото да се разказва за удивителните случаи, в които той разкри своята необятна доброта, сърдечност и душевна красота. И при него, само ден до заминаването му, се случи това, което стана и преди заминаването на Вангелия – предварително предупреждение и грижа за душите им, подготовка за възлизането им. Други известни актьори от Ятото, за които има специални текстове, не се откликнаха до този момент, но у Никола имаше Разпознаване, трогателен и незабавен Отклик! Такъв имаше и в Николай Бинев, Свобода Бъчварова, Гинка, Невена, Лили Шопова, Юри Ангелов, Евелина. И една изумителна Българка от Армията, която знае как да се моли на колене на сцената съвършено на живо, а не само защото й е реплика, когато срещне очите на Божи хора в салона. И да разплаква зрителите до разридаване с това...

 

 

09.08.2016 г. 17,05 ч.

 

 

КРАТКО И ЯСНО 1916.10.22н беседа „Да я не пия ли?”: „Каква е крайната цел на живота? - Крайната цел на човешкия живот е да намери основната черта на своя характер; да намери опорната точка на своя живот; да намери своя Баща и да се върне в Бащиния си дом; да намери своя Учител и да поеме работата, която трябва да свърши.”

 

 

 

09.08.2016 г. 18,19 ч.

 

 

САМО МИГ ОСЪЗНАВАНЕ! 1916.10.22н беседа „Да я не пия ли?”: „Когато човек е добър, дето да го турят - в ада или в рая, - навсякъде му е добре. Ако е лош, и в рая да го турят, пак ще му е зле.” НАДЕЖДАТА Е, че раят е винаги в нас и около нас. Достатъчно е да вземем решение и да протегнем ръка – непременно в шепите ни ще падне сам някой божествен плод на щастието. Тия плодове плуват около нас с милиони. ТЪЖНОТО Е, че макар и раят да е винаги около нас като хиляди възможности за щастие, ние сме вторачени в някаква фикция или в инерцията си и ги изпускаме цял живот.

 

 

09.08.2016 г. 18,49 ч.

 

 

МАЛКО, ЖЕСТОКО БОЖЕСТВО 1916.10.22н беседа „Да я не пия ли?”: „Като изучавам сегашните хора, виждам, че те не могат да обичат повече от един човек. Ако едновременно обичат двама души, те или ще се скарат, или ще бъдат принудени да лъжат. Обичаш едновременно двама души и започваш да лъжеш ту единия, ту другия - ставаш неискрен. Това любов ли е? - Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото самосъзнание. Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко божество. /.../ Докато това „божество” не се спусне дълбоко в пропастта да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на божествения живот.”

 

10.08.2016 г. 07,56 ч.

 

НАЙ-ВИСОКИЯТ ПРАГ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ 1916.10.29н беседа „Мъдростта”: „Чувствата са най-високият праг на човешкия живот. Под “чувства” аз разбирам, че човек ЧУВА - т.е., да имаш чувства, значи да чуваш. В божествен смисъл, да чувстваш, значи да чуваш - да преживяваш най-тънките усещания, на които човек е способен. /.../ ТОВА е животът - вън от тези преживявания, всичко е невидимо.

 

СЛЕДОВАТЕЛНО, КОГАТО СМЕ БОЖЕСТВЕНИ, ние имаме най-тънка и фина чуткост, душевен резонанс, акустика, отзвук, отклик, реагиране. Глухите душевно – или които се правят на глухи – могат да се предпазят от вълните и бурите на живота, но не пускат и самия живот и затова преждевеременно остаряват, погрозняват, умират.

 

 

10.08.2016 г. 08,39 ч.

 

ТРИ УСЛОВИЯ ЗА ЩАСТИЕ 1916.10.29н беседа „Мъдростта”: Някои казват: “Аз искам!”. - Добре, но ТРИ неща са потребни на човека. Първо - да търси, второ - да разбира нещата; и – трето - да ги прилага. Това е същото нещо, което казва Христос: “Търсете, хлопайте, искайте”. Ако не търсиш, не можеш да намериш. Тези три елемента трябва да се съединят в едно."

ПАСИВНИТЕ, УПОРИТИТЕ, ГОРДЕЛИВИТЕ, ЗАИНАТЕНИТЕ, АУТИЧНИТЕ, НЕВЕЖИТЕ, ОЧАКВАЩИТЕ, МЪРЗЕЛИВИТЕ СЪРЦА си заслужават нещастието. Защо в руската тройка външните коне винаги гледат навънка? Това случайно ли е – само насилствена национална традиция за „красота”? – Не, умът и сърцето трябва да се съобразяват всеки миг със законите на Битието, с бясната скорост на панорамата. Средният кон е самият Аз, духът, индивидът, който трябва да следва посоката си. Наистина, той е водещ. Но страничните коне са символ на Водолея: СЪОБРАЗЯВАНЕТО И ИНТЕНЗИВНАТА ОБМЯНА С ДРУГИТЕ според ТЕХНИТЕ разбирания и желания. „Тези три елемента трябва да се съединят в едно”.

ЕТО НЕЩО НА ТАЗИ ТЕМА:

4.02.121(1985)г.

6. ИСКАЙТЕ ∫

Из "Осияния за Радостта"

 http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=78&book=4

 

 

10.08.2016 г. 18,59 ч.

 

ПОМАГАНЕ – НЕ ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ 1916.10.29н беседа „Мъдростта”: „Някой човек страда. - Оставете го, не го смущавайте, нека страда. Тези неща са велико благословение. В тези страдания той изпитва това, което другите, които не са на негово място, не могат да изпитат. Следователно, Бог се открива само на страдащите; а за тези, които ядат и пият, Бог си остава едно неизвестно Същество.”

 

 

10.08.2016 г. 19,38 ч.

 

СТРАСТИТЕ – ЯДРЕНО ГОРИВО 1916.10.29н беседа „Мъдростта”: „Сегашните хора казват: “Искам да се освободя от страстите си”. - Добре, но когато се освободиш от тях, у теб какво ще остане? Трябва да се впрегнете на работа като една работна жена и да разрешите ребуса на всяка една такава страст. Не питайте защо ви е дадена тя, но опитайте се да я впрегнете.”

ЗЕЛЕНИТЕ УЧИТЕЛИ И ПРОПОВЕДНИЦИ казват: “Убий всяко желание, всяка страст”. А според Словото, от което слагаме мисли тук, който убие комар, той може да убие и човек. Да слушаме ли убийците? Или как да усмирим атомна експлозия? Един западен мъдрец казва: „Същата колесница на страстите, с която са рухвали милиони мъже и жени в пропастта, може да издигне избрани мъже и жени директно до Бога”.

И САМОТНИЯТ ПЪТНИК, който се издига към Бога напълно безстрастен, в някои случаи бива приет от Бога, само ако в него се развихрят свещени страсти. Инак нямаше да има понятие "Страсти Христови".

И НАИСТИНА, УЧИТЕЛЯТ ЗАКЛЮЧАВА: "Трябва да се намери основният закон – да се впрегнат страстите на работа, да им се даде един умствен колорит, емоциите да се обърнат в чувства, чувствата – в щастие, щастието – в блаженство, а блаженството – в хармония, в сливане с Бога. Не можеш да бъдеш щастлив, докато не знаеш какво отношение има между емоциите и чувствата."

 

 

10.08.2016 г . 20,40 ч.

 

ЩАСТЛИВ, ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1916.10.29н беседа „Мъдростта”: „Има щастливи хора, които могат да вземат скърбите на нещастните. А да си щастлив, значи да помагаш на хората. За всяко нещо си кажѐте: “Изпратен съм с такава и такава мисия” - и веднага ще почувствувате радост."

 

 

 

11.08.2016 г. 09,20 ч.

 

ЧОВЕШКО И БОЖЕСТВЕНО АЗ. ИСТИНСКАТА МЪДРОСТ. 1916.10.29н беседа „Мъдростта”: „Най-първо, мъдростта трябва да е чиста, мирна; после, трябва да е приветлива, благопокорна. Когато казвам “Аз”, под тази дума разбирам Бог. Щом сте чисти, това божествено Аз всичко ще ви каже. Когато някое дете ми рече “Аз ще ти кажа”, аз ще се спра и ще отговоря: “Казвай, Господи, аз Те слушам”.

 

ИСТИНКИЯТ МЪДРЕЦ НЕ СЛУША САМО СЕБЕ СИ, не иска да слушат само него. Никога не апострофира, не назидава. Той винаги може да е ученик на Бога и в други мъдреци, и във всеки „обикновен” човек, и в детето, и в буболечката. Той иска и да следва, а не само да води.

 

 

11.08.2016 г. 11,23 ч.

 

КЪДЕ ДА НАМЕРИМ ХРИСТОС 1916.10.29н беседа „Мъдростта”: „Ако искате да влезете във висшето положение на живота, ще трябва да намерите Свети Петър – той ще ви даде ключовете, той ще ви даде Христовата книга. Ако искате да слезете в нисшите светове, трябва да слезете долу - и в ада ще намерите Христа. Единият ключ е у Петър, а другият е у Христа. Има две евангелия - когато прочетете и двете, ще ги разберете и ще видите каква е мъдростта, която слиза НАДОЛУ. Защо Мъдростта не стои горе? - Има причини. Тя слиза заради нас, тя е майка и баща, тя е храна и слиза заради нас. Само когато придобиете ТАЗИ мъдрост, вие ще намерите вашия Баща, ще видите какъв е Бог. Ще намерите тази мъдрост, която е чиста, мирна, приветлива - и тогаз ще намерите вътрешния смисъл на Бога, ще разберете какво нещо е Той.”

 

 

 

11.08.2016 г. 11,40 ч.

 

ОБИКНОВЕНО КАЗВА, ЧЕ ИСТИНСКОТО МУ ЛИЦЕ Е ГЛАДКО И ВЕЧНО МЛАДО, ЧЕ НЕ ХАРЕСВА МНОГО ОТ ФОТОГРАФИИТЕ, КОИТО МУ ПРАВЯТ И ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗНАЕ, НО ЕТО И ОБРАТНОТО ТВЪРДЕНИЕ 1916.10.29н беседа „Мъдростта”: „И Земята старее. Ако не остаряваше, нямаше да има тази прелест. Браздите, долините, реките, планините – това са нейните бръчки. Щом човек има бръчки, той е по-изразителен. Тези черти, разположени нагоре или надолу, показват какъв е бил той - т.е. всяка черта си има значение. А днес художниците и фотографите вземат четката и заглаждат бръчките. - Те не знаят кое е ценното.”

 

 

11.08.2016 г. 13,40 ч.

 

КОГАТО СЕ ОТУЧИМ ОТ САМОМНЕНИЕТО И ГРАБИТЕЛСТВОТО 1916.10.29н беседа „Мъдростта”: „Казва Христос: “Докато не станеш дете, докато не се смалиш, ще си останеш един глупец”. Пътят на прогреса е да знаеш да се смаляваш, т.е. да знаеш формите, с които можеш да проникваш света. Горе не приемат големи хора. /.../ Човек ще възкръсне по особен начин. Трябва да дойде едно ново разбиране - тогава в човека ще дойде божественото тяло, което ще може да става толкова малко, че да преминава през всички светове; или пък да става толкова голямо, че да запълва всички светове. /Но първо/ трябва да се научим да ставаме малки и да нямаме желания да заграбваме света.”

 

 

 

11.08.2016 г. 15,54 ч.

 

ФОРМУЛИ ЗА ПРОУМЯВАНЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА 6 ХИЛЯДИ ГОДИНИ НАПРЕД 1916.10.29н беседа „Мъдростта”: "Светът е за нас, стига човек да има желание. Постепенно човек ще мине през всички светове, през всички планети - и после пак ще започне да слиза. Затова казват, че животът е едно движение от центъра към периферията и от периферията към центъра. Това е вътрешният смисъл на живота - т.е., от любовта към мъдростта и от мъдростта към любовта; от истината към мъдростта и от мъдростта към истината; от правдата към пюбовта и от любовта към правдата; от правдата към истината и от истината към правдата; от правдата към доброто и от доброто към правдата. Разбирате ли какво означават тези неща? Това е промеждутъкът на цели светове! Когато се каже “добър”, това е един велик свят. Правдата, любовта - това са също велики светове.  Някои питат какво е мъдростта. - Това значи да влезеш да живееш в нейния свят. Тогава ще видиш колко е хубаво да живееш там. Сега искам тази мъдрост за всички да бъде чиста и мирна - и когато излезете оттук, да можете да я предадете не с думи, А С КОНТАКТ. Никой не може да предаде на другите това, което го няма у него. Мъдростта чрез мъдрост се предава, любовта чрез любов се предава. Трябва да обичаме всички, без да мислим за себе си. И тогава ВСИЧКИ ще ви обичат. Ако не искат да ви обичат, ще има стълкновение; когато всички хора започнат да обичат, тогава ще има хармония."

ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ПЕНТАГРАМА ТУК е може би най-художественото от всички, които познаваме, обаче Буквата Ж не е поставена на мястото й долу, ако говорим за класическия пентаграм. Това променя въздействието и енергиите, но може би повече в положителна посока, защото така от трите букви не се образува триъгълник с върха най-долу. Проект за новия пентаграм, направен по указания на Учителя още от началото на миналия век, вече е слаган тук, във фейсбука. Там триъгълникът е с върха нагоре и Ж е корона, а в центъра има гълъби, а не змии.

 

 

13.08.2016 г. 10,32 ч.

 

ОТНОВО ФУНДАМЕНТАЛНИ ИСТИНИ И ЗАКОНИ. Смъртните живеят само физически, в астрала и в ментала. За причинен, будически и атмически свят нямат понятие, а за още по-горните – за „Царството Божие” - нямат представа и повечето философии и религии. АКО ЖИВЕЕШ САМО ЕДИН ФИЗИЧЕСКИ, СЪРДЕЧЕН ИЛИ УМСТВЕН ЖИВОТ, ТИ НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ 1916.11.05 хдп „Христа да придобия”: „Как се придобива Христос? - Тялото иска да приеме храна и то приема своите „гости”, поставяйки ги в устата си, където се приемат всички. Устата има „жур фикс”, затова там работят тридесет и двама слуги, които на всеки гост, който влиза, му събличат дрехите... На входа има един главен инспектор, който проверява гостите, заповядва на слугите да го наплюнчат, да го сдъвчат хубаво и след това да го пратят в приемната стая... Ако сте гост и ви сдъвчат, минавате по коридора към друга стая, където всички останали са насядали - и след четири часа от вашето съдържание не остава и следа, всичко се преобразува. След това ви изпращат в света през задната врата, но вече в друга форма, а не в тази, в каквато дойдохте. И когато се явите втори път на света, вие ще бъдете едно... извержение... Това е стремежът на тялото – приема отпред, изпраща отзад, т.е. всичко приема, а нищо не дава... Не обвинявайте тялото - такива са неговите „разбирания”.  И вие искате да приемете Христа по същия начин. - НЕ, ПО ТОЗИ НАЧИН НИЩО НЯМА ДА НАПРАВИТЕ! Дойдете ли до сърцето, и там е същото – привличате някого и казвате: „Много те обичам“, но щом го намразите, изпущате го през... „задната врата”... И тогава мъжът или жената се оплакват, че са изгубили сърцето си. - Твоят мъж никога не е имал сърце, твоята жена никога не е имала сърце – и двамата не са имали сърца, те не са били техни! Същото е и с ума: когато ви приеме, ще ви похвали, но един ден и той ще ви изпрати през „задната врата”... Затова казваме, че в нашите отношения има една непостоянна цел. Това са степени на развитие. Тялото, сърцето и умът са сили, дадени на човешката душа, които тя трябва да завладее по един божествен начин. Тялото никога не трябва да ти става господар, а трябва да ти е слуга; на сърцето си също никога не трябва да позволяваш да ти стане господар; същото се отнася и до ума.  Някой казва: „Аз обичам със сърцето си...“ - Който обича със сърцето си, той днес ще те обича, а утре ще те мрази. Затова хората казват, че любов без омраза няма. В света на сърцето има раздвояване. Аз не се лъжа в тези работи. Всички, които искате да имате възвишен и добър дом само по този начин и искате да живеете в мир и съгласие, не сте разбрали живота. Ако живееш само един физически, сърдечен или умствен живот, ти не можеш да бъдеш в Царството Божие."

 

 

13.08.2016 г. 15,52 ч.

 

„Давай, давай – ВСИЧКО давай!”. Който разбере тази песен, няма защо повече да се връща на земята, освен доброволно и за да помага. 1916.11.05 хдп „Христа да придобия”: "И когато казва Христос: „Ако някой не се отрече от себе си“, това значи да се отречеш от господарството на тялото, сърцето и ума и да вземеш ДУШАТА си за другарка. Понеже тя е добра жена, нейните интереси са общи с интересите на духа и затова ВСИЧКО дава. Затова Христос казва: „Какво се ползва човек, ако спечели цял свят, а изгуби своята душа?“ Ако си човек без душа, всички тези три неща един ден ще те напуснат и ти ще изгубиш всичко.” ТЯ ЩЕ НИ ЗАВЕДЕ НЕ САМО МЕЖДУ ЗВЕЗДИТЕ, но и при Бога – при душите, които страдат. Звездите са само мантията на Бога.

 

 

13.08.2016 г. 17,31 ч.

 

ЛИЧНО ПОЗНАВАМЕ ХОРА, които отиват на божествено място само когато там има най-много хора, за да си направят търговийката. Или да си „хванат някого”, което е същото. Или за да си изнесат лекциите, или да си покажат тоалетите. Които отиват на Рила само за 19, 20 и 21 август, защото си имат „важни работи”, трябва да знаят, че Съборът отдавна е плаващ и като място, и като дати. Още от 1945 година.  КОЙ ЗАЩО ИДВА, ЗА КОЛКО ВРЕМЕ И КОЛКО ПЪТИ 1916.11.05 хдп „Христа да придобия” „И тъй, Павел казва: „Всичко считам за измет, за да придобия Христа!“ Сега, искам тази мисъл да е ясна в умовете ви. Не искам да говоря с празни думи, защото мисълта, която изказвам, е точно определена в моя ум. Аз не искам да ме лъжете. Например аз зная какво представлява фактът, че някои от вас дохождат тук един път; някои дохождат два пъти, други три пъти - и т.н. Това нещо представлява за мен наука. Например, аз мога да узная след колко време някой ще дойде пак. Съществува приказка за един вълк, който изял едно магаре. Минали девет месеца и той си казал: „Ще отида пак да видя няма ли някое друго магаре на това място...“ Ако е лятно време, магарето може да е на същото място, но ако е зима, ще е прибрано. Затова, на третия път вълкът ще дойде лятно време и ще намери магаре...”

 

ПОСВЕЩЕНИЯТА ИСКАТ ВИСОЧИНА, но не винаги надморска. Може да получим Посвещение и при един човек, и чрез една пеперуда, ако е изпратена от Бога.

 

 

13.08.2016 г. 20,00 ч.

 

ЕДНА СПЕЦИАЛНА СТРАТЕГИЯ НА СЛОВОТО, ЗА ДА ИЗГОНВА НАДМЕННИ, МНИТЕЛНИ, ЗЛИ И ГОРДЕЛИВЦИ (22 януари 1922, „Плевелите и пшеницата”) „Някои питат защо аз не употребявам „по-избрани” думи. - Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израсне. Има и друго значение: понеже, ако аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш!...“. Да, може... Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума? Хубава дума ли е тя: „Рожби ехиднини“... Това са думи на един човек, на когото устата са били най-святи. „Вие сте – казва – деца на дявола“ - и т.н. Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи вътре - който ги разбира принципиално. Защото на човек, на когото тия думи влияят /негативно/ - т.е. „плевелите”, - те ще родят плевели и в душата му.”

ДОРИ И ДА Е СЛАГАН ЕДИН ПРЕДГОВОР НА ПОДОБНА ТЕМА ТУКА, уместно е да се постне още веднъж:

ИЗБРАНИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ Селекция тип 1 - фундаментална с коментари Домашна работа НСТ64 26 юли – 6 август 2006 г.

Тези файлове с избрани цитати по томове от Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов: -1864-1944 г.- България) съдържат мисли, които почти никога не се включват в преписи и книги с извадки от беседите, в разговори или при преводи на чужди езици. Определени сили използват именно такива “последователи” и съставители, които цитират рядко или не цитират никога и в никакъв случай не биха избрали мисли като избраните тук, въпреки че ги има не само в неиздадените, но и в отпечатаните томове. Обратно, те виждат и цитират предимно това, което Той е казал на отделни хора при особени случаи, било в общите беседи или при групови и лични разговори. Макар че то важи само за конкретния човек, цитиращите извеждат от такива частни мисли универсални, догматични и заплашителни правила за всички. Именно затова Той споделя на едно място, че не всички са родени от Бога и че половината от хората на Изгрева са дошли от черната ложа - ще ги разпознаем по това, че ни занимават с “единствено правите истини” – техните собствени. И прокараните от тъмните сили, но подковани с отломки от Слово Божие. Дебело подчертаваме, че настоящият труд в никакъв случай и по никой начин не може да замести четенето и изучаването на оригиналните беседи – те са единственият извор на най-пълно въздействие и оптимална истинност. Напротив, както всяка селекция, той е ярко субективен и отразява нивото на еволюция и проблемите на съставителя в момента. Известно е, че сам дяволът се занимава най-охотно с редактиране на свещени писания - не само чрез задраскване, изменяне и добавяне, но и чрез избиране, композиране и тълкуване на оригинални фрагменти, за да нанесе смъртоносен удар върху някое божествено учение и почитателите му, които не пият от извора. В други случаи обаче това не е дяволско дело, а законен и вдъхновен труд на последователи, които осмислят по този начин живота си и изпълняват главната “домашна работа” на ученика – щастието да правят извадки от Словото Божие по свой избор. Учителят постоянно насърчава този вид изследвания и проучвания на Словото - разбира се, след необходимостта от обстойно запознаване с цялата оригинална лекция или беседа.  Други видове обработки са анотацията, конспектът, рефератът, компилацията, темата, есето, речниците, преводът и много други класически и по-редки форми. Те са неизбежни и “задължителни” за изследователя, който е избрал това за свое призвание, за смисъл на живота си. Днес човек не може да се нарече “българин”, ако няма положително, действено и ангажирано отношение по този въпрос. Тъй или иначе, по инициатива на Учителя и с Неговото горещо одобрение, досега са се натрупали хиляди индивидуални комплекти и много публикации с извадки от Словото Му - не само на български. Те са, повече или по-малко, автентични, субективни или академични. Автентичността често страда при дешифровката на стенограмата или преписа, при волното редактиране на нечетливите и нелогични места в ръкописа, но субективността на подбора засега е неизбежна. Академизмът на обработката изисква кристална коректност, ясен критерий, пълнота и научна структура, както и препратки, каквито липсват в повечето тетрадки на последователите с непретенциозно образование. Но ако се публикуваха академично или фототипно, машинописните дешифровки на беседите щяха да бъдат нечетивни, невдъхновяващи. Той е преценил, че редактирането и адаптирането им от Негови ученици в настоящата епоха е крайно необходимо.  Въпреки всичко, всеки подобен труд, безценен за личната еволюция на ученика, може да бъде полезен и за другите - не само за изучаване на неговото индивидуално развитие и проблемите на отделния последовател, но и като източник на информация. По времето, когато беседите бяха инкриминирани и се изземваха от властите, често такива извадки и преписи бяха душеспасителни за мнозина от нас, въпреки всички рискове и недостатъци при този род работа. Те играят значителна роля и за приятелите чужденци, тъй като превеждането на цялостни беседи е трудна и обемна работа, за която се искат още много десетилетия. Освен това, сам Учителят не препоръчва превеждане на всички беседи, особено на Младежкия клас. Въпреки че са Слово Божие, българските беседи са съобразени с нивото и манталитета на българите, на славяните, на "бялата раса" и отчасти на някои други групи народи – това винаги го има в Словото и Делото на един Миров Учител при всяко Негово телесно идване на Земята. Ето защо, сам Той насърчава адаптираните обработки и издания, съобразени с естеството на даден народ и дадено време. На един свой ученик Той е казал: “Ако проповядвах на запад, беседите ми щяха да бъдат поне три пъти по-кратки”. И това е най-малкото - Той би структурирал Словото и Делото Си по съвършено други начини. Това обаче не означава, че всяка дума и буква от българските Му беседи и лекции до края на 1944 г. не са Слово Божие, колкото и трудности да е имало при стенографирането и дешифрирането. Небето знае предварително за този проблем, датиращ от най-дълбока древност, но рискува да допуска редактирано, зле редактирано или нередактирано Слово, понеже то има и положителен ефект – проверка на интуицията.  Правейки извадки, ние – всеки един от Неговите изследователи, за които това е уникално Слово Божие и храна за душата за през следващите 4000 години, - си мислим, че откриваме именно ония фундаментални мисли, всяка от които съкращава човешката еволюция с 25 хиляди години, както е казал сам Той. Доколко попадаме именно на тях е въпрос, но все трябва да сме “уцелили” някои. Без контекст цитирането е опасно, но в повечето случаи мисълта е вярна и самостойна. В бъдеще ще изготвим и издания с подборки в контекст. Според науката “словометрия”, това повишава словосилата с множество “индове” (мерна единица за сила на Слово Божие). За спецификата на беседите като Слово Божие, за разлика от всички останали текстове в историята на човечество, е говорено не малко както в самите беседи, така и от неговите изследователи. Тук не е мястото да се отваря тази тема, понеже тя е обект на пълното издание на беседите, а не на селекциите. Във всеки случай, нито един от дори най-гениалните религиозни или окултни структурирани трудове днес и в цялата история на човечеството няма и не е възможно да има силата и познавателната стойност на оригиналното Слово Божие. То е недостъпно за претенциозните догматици и интелектуалци, защото съдържа защита и самозащита чрез специалния си стил. “Мъдри" и "умни”, които не са ученици, които не са страдали дълго и дълбоко през вековете и не са станали като децата, няма да преминат през мрежите му от уловки, предназначени да отблъскват зелените и гордите.  В същото време ние знаем, че най-напреднали Учители и адепти, пришълци от Космоса и същества от всички духовни и божествени вселени чакат “на опашка” понякога с милиарди години, за да имат шанса да се докоснат до Живо Слово Божие. Те не могат да направят нито крачка напред в еволюцията си, ако нямат достъп до звук или буквичка Слово. Те разчитат на четящите, изучаващите Словото в някой свят, ако не са допуснати да видят и чуят Учителя директно, когато лее Слово Божие в дадена епоха, на дадено място. Прекият контакт с Него е най-сложното нещо, въпрос на едно много високо посвещение. Това че явяването Му в даден народ и епоха е общодостъпно, ни най-малко не значи, че някой може да прекрачи границите, които Той е поставил за получаване на висшите посвещения. Тази недостъпност на Учителя важи даже за най-върховните божества, дори за елохимите. Влизането в Бога е възможно само през Неговото последно творение – Човека. Учителят стриктно спазва и прокарва закона за приоритета на Учениците: при всички случаи - само истинският Ученик е трамплинът или входът за изкачване до Учителя. Никой не може да се докосне до Него, ако не е представен от Ученик. В този смисъл, ако някой изучава Словото и споделя Делото и Живота чрез Ученик, той има шансове да се озове в Бога много по-бързо и качествено, отколкото чрез интелектуалци, гении, светии, самозванци или самодейно. Това не нарушава основния закон за директния контакт на човешката душа с Бога без посредници, но за да се стигне дотам, в повечето случаи е нужно многовековно и смирено обучение при напреднали Ученици. Именно тогава – чрез Учителя, Учителите, Учениците и любимите Птици от Ятото - става възможно преминаването от спирална във вертикална еволюция.  Всички ние изучаваме не само оригиналните беседи, оригиналното Слово Божие, но и техните най-разнообразни интерпретации от страна на достойните Ученици, защото сме създадени от Бога на хармонични групи и никой не може да вземе по-висока октава без личен пример от Ученик и школовка при него. Всичко останало е тщеславие, самодейност или съзнателна вражеска дейност. Всички, които се появяват в Братството, за да правят впечатление, нямат и най-малкото желание да бъдат ученици. Под прикритието на представата, че “Учителят си е заминал”, те развяват милион самодейности като фойерверки или на жалки и смешни нива. Понякога те са много “умни” и дори писатели, професори, гении, медиуми и ясновидци, но от жажда за ученичество при тях няма и следа. Те гонят собствените си изяви и интерпретации – вслушване в други и сътрудничество при тях не съществува. Такъв индивидуалист си представя, че всички други трябва да бъдат именно неговата система, а не той в нечия чужда. Като му дадеш чужд бисер, той не му обръща внимание и се опиянява 100 на сто от собствените си озарения, понеже себето и егото при него са доминанта. Но ние трябва да ги разбираме и да общуваме с тях доброжелателно, понеже те повече не могат. Пък и някои са уникални творци - има какво да научим и от тях. В Небето има наука за ефективността и истинността на интерпретациите. Всеки тълкувател на Живо Слово Божие получава точна оценка за истинността и силата на своите речи и творения, интерпретиращи Слово Божие. Тъй като всяко от тях е ярко индивидуално, понякога уникално и гениално, чрез едно творение на Ученик лесно се стига също тъй директно до Бога, както и чрез Оригиналното Слово Божие, дошло от Учителя. Ученикът постепенно започва да може това, което може и Учителят. В противен случай всяко учителство и ученичество са били фалшиви или излишни. За мнозина това може да прозвучи абсурдно, но е така. Бащата няма да е Баща и Учителят – Учител, ако не може да изпитва и дарява щастието да сме и творци. В този смисъл, дори един нов вариант на Словото или даже един труд с извадки може да е равен по сила и мощ на една оригинална беседа и даже по-мощен в определени случаи, защото никой друг, освен сам Бог, не работи в нас и чрез нас; и понеже Слово, протекло устно, е много по-силно от едно невярно или вяло четене на "класическо Слово", където хората заспиват. Това не е гордост и самоопиянение, а факт. Който не обича Божественото в съученика и инструкторите си и не го намира за уникално и достойно за изучаване, веднага след изучаването на Словото и Делото на Майстора и даже съвместно с него, той не може да бъде любимец на Бога и не е сигурно дали е роден от Него. Най-малкото – не е от Ятото на точно този Учител, който за нас е Учителят. Ето защо истинският възлюбен и ученик на Бога - детето, родено от Него - обича своите братя и сестри, както ги обича Баща ни. Вярата му в тях и съвпадението на интерпретациите му с техните са точно толкова ценни, колкото и трогателни.  Не е съвсем сигурно дали оспорваме концепциите на разномислещия поради жажда за истина и от разум, или от гордост, от его, от нагон за апострофиране. За приятеля от Ятото е велика радост и щастие да чува гласа на Баща си и през душите и сърцата на сестрите и братята си, понеже Бог е навсякъде и всички ние сме Едно Цяло. През творението на едно от децата на Бога, чрез единението с него в Слово, Дело и Живот ние попадаме в още една уникална вселена, създадена само от това дете. Та нали това е още една неповторима форма на съществуване на Бога, а не самото същество, което виждат очите ни! Отказвайки да изучаваме и съпреживяваме душите на създанията на Бога, да им сътрудничим, ние се отказваме от самото Негово изучаване в безбройните Му форми и вариации.  Разбира се кристалността на Истината е най-голяма в Учителя, но това не значи, че тя не може да бъде кристална понякога и в клетките Му. Просто се иска повече любов и повече труд, за да я разбулим, защото в частите тя е още завоалирана. Изучавайки вселените на частите, обменяйки се и с тях, ние растем постепенно към Обема на Бога. В нашата терминология това се нарича "Космична Любов и Мирова Обич" – развитие на Универсалното Съзнание. С класически думи го е изразил най-точно пак сам Учителят преди 2000 години: "И няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш живота си и душата си за приятелите си!" Приятелството, казва Той днес, е по-високо от Братството - то е една следваща епоха.  Представеният тип подборки на мисли от Словото Божие се нарича “фундаментално-субективен”, понеже точно същите мисли и същия набор от мисли и интерпретации не е правил и няма да направи никога никой друг. Нещо повече - всеки от нас открива и избира, изважда съвсем различни мисли от един и същ том, от една и съща беседа на Учителя, когато минат няколко години или десетилетия. Човек еволюира непрестанно. Направо е изумително как ние не сме видели дадена Негова мисъл, когато сме чели беседата първия, втория или третия път през няколко години! Ние се чудим на много хора от тия среди, с които се познаваме от години и десетки години и виждаме, че те не са еволюирали ни на йота в дадени отношения – сякаш не четат едни и същи беседи с нас. Обяснението е просто: когато човек не иска или не може да види дадена истина, той просто не я вижда и в текста. Нещо повече – и да я прочете, дава ù автоматично превратно, традиционно тълкуване, произтичащо от неговото възпитание и ниво на еволюция. Именно затова наблюдаваме тези странни характерови и физически деформации у хора, които четат беседи, играят паневритмии, посрещат изгреви и се молят пред очите ни половин век и повече; ходят редовно на Рила и по планините, правят упражнения, не ядат месо и са усвоили още стотици външни екстри на Учението, но не реализират никаква еволюция в разбирането на фундаментални положения в Учението - и съответно във взаимоотношенията си с околните.  Фундаментално-субективната селекция на мисли от Словото Божие е основна домашна работа на ученика за цял живот – не по задължение, а от дълбока вътрешна необходимост, която за него е душеспасителна и животоспасителна. Това е един от 144-те предмета за Първо Посвещение. Всяко от Десетте Посвещения има по толкова. Всяка отделна домашна работа от този тип може да бъде спасителна и за други ученици, но може да бъде и опасна. Словото съзнателно е направило много мисли в беседите видими за нас, а невидими за други. И когато ние изваждаме и комплектуваме “огнени” мисли от Учителя, представляващи „барут”, „динамит”, „ядрен потенциал”, те могат да бъдат много опасни за някои хора, ако те ги осъзнаят неподготвени в действителния им вид. Някои може и да загубят разума си; какво ли не би могло да се случи. Възможно е да се отчаят от себе си, виждайки, че един цял живот досега е отишъл напразно – разбирали са основни положения от Словото тъй, както дяволът чете евангелието; или поне както са ги разбирали баба им, дядо им, прадядо им, комшията или някой авторитет от “Братството” или от света.  В отделни случаи, селекция тип 1 на даден ученик може да бъде спасителна и за някой друг - да го излекува, подмлади, възкреси; да му помогне да завърши еволюцията си за една секунда! Това става най-добре чрез четене и прилагане на книгите с оригиналното Слово Божие, а не на извадки, но само ако ученикът е извънредно напреднал и не тълкува всяка дума превратно. В други случаи извадките на един, които за друг са били до даден момент напълно невидими в оригиналните томове, могат да изиграят фундаментална роля за него. Има хора, които буквално са спасили живота ни и психиката ни именно по този начин! Странно: един и същ цитат, предаван от двама последователя на Учителя, които са били в най-вътрешните Му класове десетки години и са слушали едни и същи беседи, били са в Специалния клас, днес тълкуват този цитат по два коренно противоположни начина! Така че ние сме не само възхитени от грамадния обем на разнотълкуванията, но можем да станем и жертва някому, комуто сляпо се доверяваме – тъй самите Христови апостоли и светците, отците, църковните величия и авторитети са изопачили до такава степен разбирането на истината, че стават основна причина за провала на човечеството – дори за психозите, епидемиите и за бедствията по света. Самият материализъм, болестите и престъпността са тяхна сянка.  Който чете и изучава Словото Божие в оригинал, има право и даже пламти да изучава и домашните работи на съучениците си. Това не е задължително – то е израз на любов. Ако някой се откаже, няма карма, но горе не може да влезе в Класа нощем, нито да участва в Полетите из космоса. Този тип работа изгражда определени висши органи и тела, които не могат да се развият по никой друг начин. Вниманието към проблемите, живота и работата на съученика от Школата и сестрата и брата от Братството е фундаментален белег за душа с искра Божия. Това е основен метод на работа в самата Школа до средата на миналия век и по-късно. Ние не казваме “по време на Учителя”, защото Той е вечно тук и никога не е напускал Катедрата. Оглашените-единàци с много силно его, колкото и да са талантливи, не се допускат горе или са изключени от Школата до момента, в който пак пожелаят да учат от а-б и да живеем и работим заедно.  Развиването на теми е много важен метод, въведен от Учителя. Но сам Той обяснява защо индивидуалните писмени извадки от беседите и лекциите Му са първият и най-силен начин за завършване на еволюцията и въздействие върху човечеството. Той обаче се ускорява неимоверно много чрез изучаване извадки на съученици от Школата. Най-малкото, можем да съобразяваме кой къде се намира в еволюцията си, в зависимост от това какви мисли избира и как ги комплектува и тълкува. Това може да бъде и начин да му се помогне, ако избягва някои мисли за сметка на други; ако редовно тълкува базални мисли от Учителя по един и същ, погрешен начин.  Селекция тип 1 е важен дял от науката и изкуството на Школата и без нея е невъзможно да се стигне до селекция тип 3 – тоталното изваждане на всички теми по тези, антитези и синтези. На семинарите по обсъждане на индивидуалните селекции тип 1 от една и съща беседа, от един и същ том, се получават блестящи резултати, особено когато всеки търси Истината над всичко и възторжено е готов да изучава подборката и интерпретациите и на другите.

Съвършено съзнателно, ясно и отчетливо, в заключение тук отново твърдим, че селекция тип 1 е не само подсъзнателна, но и съзнателно тенденциозна, даже провокативна! Тя няма за цел научност и обективност, както други типове изследвания на Словото. По тази причина тук са избрани и се тълкуват целенасочено такива мисли от беседите, които са противоположни по смисъл на повечето устни или писмени цитати от беседите, известни ни досега. Този вид подборка тук (категория 1) има не само информационен, но и действен смисъл - ако в досегашните монолози и издания натежава ЕДНА тенденция и с това грози прекатурването на колата, трябва да се появи контратежест от другата страна, за да не пострадат още повече хора.

Означението “1к” като вид селекция означава, че това е селекция тип 1 с лични коментари на селектора. Тези коментари, писмени или устни (желателно е да се записват и звуково), са много благодатни за начало на диалог при колективна работа със Словото. В личните домашни работи на всеки тези коментари могат да бъдат правилни или погрешни в различна степен, а за дължината им няма ограничение. Те са необходимост преди всичко за ученика-изследовател, който по този начин разяснява проблема първо за себе си, развива творческо мислене или дори избива комплекси. Неизбежно е. Комуто това не се харесва, да не чете тези коментари. Но при колективна работа, когато някой греши или е едностранен, се включват и други хора и по този начин степента на истинност в подбора на мисли при разнотълкуването им се разширява значително.

Работните части от цялостната бъдеща енциклопедия, първо по класове, ще бъдат подреждани автоматично по азбучен ред, както е в първия ни опит. Ще бъде проведена работа от този тип и за всеки отделен том беседи, но на този етап една работна част обхваща пет тома. Така, ако оригиналните томове на Неделния Клас са между 40 и 50 (има още неиздадени), то нашата работа "Избрани тези, антитези и синтези от Словото" ще се оформи в 4 или 5 работни части, всяка от около 400 страници. Има резон, след завършването на всяка тя да се пусне в интернет, да се издаде и печатно, понеже ще е ценен справочник. Накрая всички файлове ще се обединят в един и ще се направи сумарно азбучно преподреждане, за да имаме пълна справка от термини и избрани цитати за Неделните беседи – общо около 4-5 хиляди страници. Когато се обработят и издадат по същия начин и другите класове, първо поотделно, те ще бъдат обединени в една цялостна поредица от томове. Желателно е и да се превеждат своевременно и на други езици.

 

 

14.08.2016 г. 08,49 ч.

 

АБСОЛЮТНА ВЯРА 1916.11.05 хдп „Христа да придобия”: "За да придобиете Христа, Неговият Дух трябва да се съедини с вашия. И щом се съедините, вие ще почувствате единство - ще почувствате, че цялата вселена е една хармония, и всички неща, били те добри или зли, са на местата си. Добрите и злите неща са такива само по отношение на вас. Но Бог, Който е благоволил да вложи в дадено същество Своя Дух, си има причини за това. Той знае, например, защо е изпратил вълка - и не сте вие, които ще Го съдите."

 

 

 

14.08.2016 г. 09,16 ч.

 

ИСТИНСКАТА ХРАНА 1916.11.05 хдп „Христа да придобия”: "И тъй, щом мразите, вие сте със сърцето си; щом обичате да похапвате, вие сте с тялото си; щом се гордеете, вие сте с ума си, но не сте още с Христа. Човек трябва да се научи кое е същественото в него; трябва да разбере, че неговата храна е друга. Истината, Любовта, Мъдростта, Правдата и Доброто – ТОВА е храната, с която ще придобиете Христа! Когато придобиете тези плодове, ТОГАВА Христос ще дойде, защото ще има какво да Му сервирате. Щом започнете и вие да се храните с тази храна, всички ще бъдете хубави, а не такива, каквито сега ви виждам. Ще бъдете красиви, стройни, и вашето тяло ще каже: „Слава Богу, че моят господар поумня - иначе той и мен искаше да съсипе...“

 

 

 

14.08.2016 г. 09,36 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. Всички казваха, че е говорел много тихо, а се е чувало надалече. Но ето, сега узнаваме и за изключенията:

 

1916.11.05 хдп „Христа да придобия”: „Сега може да кажете за мен, че говоря като един оратор заради ефекта.... - Мога да ви говоря същото и малко по-тихо, но когато повишавам гласа си, искам да забия този „гвоздей” по-дълбоко у вас, че да се закачи нещо на него...”

 

 

14.08.2016 г. 10,49 ч.

 

РАДОСТ ОТ ВСИЧКО; РАЗПОЗНАВАНЕ НА ХРИСТОС НАВСЯКЪДЕ И ВЪВ ВСИЧКО! НАЙ-ПАЗЕНАТА ТАЙНА: ТОЙ МОЖЕ ДА НИ ПРЕГЪРНЕ ЧРЕЗ ВСЕКИ, В КОГОТО ЖИВЕЕ - въпреки предупрежденията за опасностите от ума, сърцето и тялото, въпреки чудовищното заблуждение, че Христос е само на Небето и в църквата, само една историческа или митологическа личност в единствен екземпляр. 1916.11.05 хдп „Христа да придобия”: „Трябва да се радвате, да играете, защото когато сърцето играе, вие се молите; когато умът мисли, вие се молите. Радвайте се на тялото, когато яде; радвайте се на сърцето, когато чувства; радвайте се на ума, когато мисли – те са помощници, които ще ви упътят. Когато минавате през физическия свят, необходимо е тялото; през астралния свят е необходимо сърцето, през умствения свят е необходим умът, а в душевния свят е необходима душата. Ето защо Павел казва: „Да придобия Христа!“ Христос е един Велик Учител; и в каквато и форма да Го посрещнете – във форма на жена или мъж, във форма на дете или слуга, - Той всякога може да ви покаже пътя на Истината.”

 

 

14.08.2016 г. 15,01 ч.

 

ЕДИНСТВО И МНОЖЕСТВО 1916.11.05 хдп „Христа да придобия”: „Нека остане във вашия ум тази мисъл, че Бог е един. Учението може да минава през много чучури, но Изворът е един; може да има много движения в света, но Изворът е един.”

1938.05.08 „Който не носи кръста си”: „Сега се казва, че след Христа не може да дойде пророк на земята. - Това е най-голямото заблуждение, което може да съществува! Да мислите така, това значи да изключите Бога, да го ограничите. Че кой изпраща пророците? – Бог ги изпраща. Ако един пророк идва от себе си, той е самозванец. /.../ Казвате: „Отде да знаем, че някой говори истината?“ – Това е най-лесната работа. Онзи, който ви говори истината, той трябва да ви освободи.”

 

 

14.08.2016 г. 20,46 ч.

 

ДАВЕНЕ И ДАВАНЕ 1916.11.16 „Петте разумни девици”: „Мнозина очакват всичко от Господа, а те нищо не дават. Такъв закон не съществува.”

 

 

15.08.2016 г. 13,03 ч.

 

СИМВОЛ, ХАЛЯЛ ХАЗА, царска дъщеря от персийска приказка – ДУШАТА НА ЧОВЕКА. 1916.11.16н прд ДВГ.С1949:40 КОМЕНТАР: Има един проблем в този символ. Халял Хаза превръщала всичките си кандидати в камъни. Минава за зла магьосница – как може тогава Учителят да я дава като символ на човешката душа? Той не дава пряко обяснение, но от развитието на приказката можем да съдим защо е така. Един възможен отговор: смъртните, които все още не са възкръснали, нямат право да се кандидатират за женихи на човешката душа. Тя има правото да ги дистанцира и „замразява”, докато не направят усилия да завършат развитието си – инак не са достойни за нея. За съжаление, тя все още не знае как да им дава уроци по добрия начин. Но когато дойде определеният и достойният, Единственият - Царският Син, сродната й душа, той има мъдростта и силата не само да не се поддаде на магьосничеството й, но и да я пробуди за истинска любов. Тя ще го разпознае, ще се смири, ще  се покае и ще тръгне след него, а не той след нея. В този смисъл, царският син е символ на ДУХА - женихът на душата. Той е по-високо от нея и има правото и силата да я събуди от инерцията и хипнозата и да я заплени така, че тя да се осъзнае окончателно и да го последва. Освен това, само който е ИСТИНСКИЯТ, има силата да възкреси и вкаменените кандидати на душата и да ги поведе нагоре. Докато са още камъни, Учителят ги нарича „живи-умрели” и оприличава на тях половината хора на земята, които са още „неразумни девици” – нямат масло в светилниците си, търсят пошлото в света и не успват да се „класират” за Небесна Сватба. Това е, защото не са се погрижили да имат съвършено тяло, винаги топло сърце и светъл ум, както се обяснява в беседата. Учителят тук говори и за „умрели-живи”, които са символ на умрелите за света и затова са ИСТИНСКИ живи. Такъв символ е и царският син от персийската приказка, който е бил „умрял за света”; в случая - за Царя и царския дворец. Учителят завършва примера с тази приказка с думите на царския син към хората-камъни, т.е. – към всички хора по земята, които още спят и живеят само с „хлебари” и месари” и нямат висок идеал; но и когато кандидатстват за Принцесата, не са още готови: „Станете вие, герои на миналите векове, и тръгнете с мене!” - Най-после царският син отишъл при Халял Каза, разказал й историята на трите сестри и предложил и на нея да тръгне с него. Какво представлява Халял-Каза? - Тя е човешката душа, а хората около нея са камъни, които чакат времето на своето възкресение. В тоя смисъл казвам, че съществуват два вида хора: живи-умрели и умрели-живи. Аз бих желал всички да бъдете живи! Когато човешкият ум се проникне от божествената светлина, всяка мома ще каже: „ТОЗИ е, когото очаквам от векове!”

 

 

15.08.2016 г. 15,07 ч.

 

НЕ ОТРИЧАНЕ, А ДОБРОТА И ИЗОБИЛЕН И ПЪЛЕН ЖИВОТ 1916.11.16н прд ДВГ.С1949:42 "Христос казва: „Отречи се от себе си." - Аз казвам: „ВЪЗЛЮБИ себе си!”. Ще кажете, че това е противоречие... Питам: защо трябва да се откажеш от себе си? - Време е да ВЪЗЛЮБИШ себе си! Който не възлюби себе си, не може да влезе в Царството Божие. Да възлюбиш себе си, т.е. Божественото Начало в себе си, това значи да бъдеш умен, добър и благороден. Като възлюбиш Бога в себе си, самия себе си или своя висок идеал, това значи да се облагородиш и да станеш разумен”. КОМЕНТАР: Много рядкък случай, когато Учителят сякаш противоречи на Христос, но не е така. Божественото винаги само ДОПЪЛВА предишното, не го апострофира. При това – пределно деликатно: не го допълва незабавно, за да не стане взрив в космоса. Изчаква благоприятен момент и го изказва по сто „заобиколни” начина. Мигновеното апострофиране е механичен навик на злите сърца, които искат при всички случаи да са отгоре. Те изпитват особена наслада да унижат другия, да го прекъснат, да го поучат, да го опровергаят, да го направят глупав: „Не си прав, чакай да ти кажа!...” Един масов експеримент би могъл да изясни кога апострофирането е диалектично, етично, разумно и от добро сърце – и кога излиза от гордост, надменност, злина, проклетѝя. Може да се запишат диалозите звуково и да се направи статистика. Ние сме го правили с отделни хора и сме се убедили стократно, че те винаги казват обратното, каквото и да кажеш. Или винаги ще те назидаят. Характеропатите, които апострофират безогледно, не действат с мозъка и сърцето си, а с автоматиката на гордостта, на душевната себичност и грубост. Представено нагледно, те обичат да размахват сатъра - винаги са „на нож”. Милият поглед, усмивката, душевната деликатност на развитите души произлизат от най-висшите центрове на мозъка, когато човек вече е престанал да бъде животно и не желае да се нахвърля, да опонира, да разкъсва. Теменният дял говори за финес, милост, благост, деликатност, отстъпчивост, изчакване, нужда от съгласяване, внимание, приласкаване, духовна нежност, душевна култура, възпитание, уважение, почитание, преклонение пред чуждата истина, съчувствие, благородство, тактичност, гъвкавост, доброта и пр.

http://simeonsimeonov-tenor.org/Imash…/05_Milost_Blagost.mp3

http://simeonsimeonov-tenor.org/Na_Uchitelia/13_Blagost.mp3

http://mp3-pesnja.com/…/%D0%B5.+%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%B4%D0…

http://simeonsimeonov-tenor.org/Pesenta_n…/09_Blaga_Duma.mp3

 

15.08.2016 г. 17,48 ч.

 

СКРОМНИ – ИЛИ САМОМНИТЕЛНИ? 1916.11.16н прд ДВГ.С1949:42 „Като говоря за петте разумни и петте неразумни деви, не искам да си задавате въпроса от кои сте вие и да се плашите. - Щом сте дошли да ме слушате, мислѐте, че сте от разумните. – От избраните ли сме? – Ако остане отсега нататък да ви избират, вашата работа е свършена. ПО-ДОБРЕ Е ОБАЧЕ ДА НЕ ЗНАЕТЕ ОТ КОИ СТЕ И ДА НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТЕ ОТ ТОЯ ВЪПРОС.”

Ето един любим финал на тази тема, този път като писмен текст: „А когда всё село засыпало, он выходил, садился на холм и обращал свои глаза в сторону Дамаска, где он узнал Памфалона. Старец теперь любил думать о добром Памфалоне, и всякий раз, когда Ермий переносился мыслью в Дамаск, мнилось ему, что он будто видит, как скоморох бежит по улицам с своей Акрой и на лбу у него медный венец, но с этим венцом заводилося чудное дело: день ото дня этот венец все становился ярче и ярче, и, наконец, в одну ночь он так засиял, что у Ермия не хватило силы смотреть на него. Старик в изумлении закрыл даже рукою глаза, но блеск проникает отовсюду. И сквозь опущенные веки Ермий видит, что скоморох не только сияет, но воздымается вверх всё выше и выше - взлетает от земли на воздух и несётся прямо к пылающей алой заре.  Куда он несётся! Он испепелится, он там сгорит. Ермий рванулся за Памфалоном, чтобы удержать его или чтобы по крайней мере с ним не расстаться, но в жарком рассвете зари между ними вдруг стала преграда... Это как бы частокол или решётка, в которой каждая жердь одна с другою не схожи. Ермий видит, что это какие-то знаки, - во весь небосклон большими еврейскими литерами словно углём и сажей напачкано слово: "самомненье".  "Тут мой предел!" - подумал Ермий и остановился, но Памфалон взял свою скоморошью епанчу, махнул ею и враз стер это слово на всём огромном пространстве, и Ермий тотчас увидал себя в несказанном свете и почувствовал, что он летит на высоте, держась рука за руку с Памфалоном, и оба беседуют.  - Как ты мог стереть грех моей жизни? - спросил Памфалона на полёте Ермий.  А Памфалон ему отвечал:  - Я не знаю, как я это сделал: я только видел, что ты затруднялся, а я захотел тебе пособить, как умел. Я всегда всё так делал, пока был на земле, и с этим иду я теперь в другую обитель.  Дальнейших речей их не слышал уже списатель сказанья. Прохладное облако густою тенью застлало дальнейший их след от земли, и с румяной зарею заката вместе слились их отшедшие души."

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/