01.04.2016 г. 13,23 ч.

 

ДЖУБРАН Е ЗНАЕЛ ТОВА: Христовият закон за безсмъртието и абсолютната младост и щастие важи само за същества с Христова монада. Досега обаче се мъчим да живеем на едно място със същества без Христова монада, или пък съществата с Христова монада не се събират да живеят на едно място.

ДВАМА ИЛИ ТРИМА 1936.01.05н окд ВВН АСК99:295 "Някой казва: „Дано Бог помогне - ще се оправят работите ми!” Щом каже така, работите му започват да се оправят. И Христос казва: „Дето двама или трима се съберат на едно место, каквото помислят в Мое име, СТАВА.”

БИ КАЗАЛ НЯКОЙ - и това е съвсем логично: Как е възможно някой да е с Христова искра - и да не иска да живее със себеподобни, а да има вкус към самотията или към хищници? Или към стада със съвсем други овчари? Необяснимо е!" - Работата е в това, че Христовата монада, както всяка друга, може да е само в потенциал. Да няма още опит какво е да се живее с несродни същества и небожествени мотиви. Тогава Бог въздъхва и казва: "Мъчно ми е мило ми е, но това мое дете трябва да мине неизбежно през всички тия опитности, за да види какво е - и повече никога да не пожелае съдбата на блудния син, блудната дъщеря.

И ДРУГ ВЪПРОС: Защо пък точно "Христова монада"? Нима няма други велики Учители и Посветени, които също водят към Бога и съвършенството? - Има, разбира се. Всеки има вкус към Бащата, който го е родил. Името "Христос" не е истинското, то е само условен синоним на жаждата за Живот и способността за Живот. Други имат жажда и способност за Мъдрост, Познание, духовно подвизаване и Посвещения; трети се стремят към Истината, Свободата и Реализацията. Всеки от тях е роден от съответен Баща - дори и да е атеист. Значи, ако за едни Словото е всичко, те ще се посветят на Словото; други ще се посветят на друго; обаче тия, които искат да живеят със всичка сила според импулсите и законите на ЖИВОТА, за тях важи условната принадлежност към Христовата Вселена. Живеят ли със всичка сила със себеподобни, те произхождат от Извора на Любовта. Тогава и Словото, и Мъдростта, и Знанието, и Реализацията ще се случат от само себе си, защото те са субординанти на Най-Върховното.

 

 

01.04.2016 г. 15,36 ч.

 

МАЙКАТА И БАЩАТА - НАЙ-ВАЖНИТЕ ПЕДАГОЗИ 1936.01.05н окд ВВН АСК99:295 "Някой изисква само от учителите да бъдат педагози. Не - всека майка, всеки баща трябва да бъдат педагози! Едва тогава майката и бащата, като отлични педагози, могат да извикат и някой друг педагог. Те не трябва да мислят, че педагогията не е за тях, а само за учителите - че само учителите трябва да се занимават с нея."  НО ЗА ДА СЕ СЛУЧИ ТОВА - да тръгнат децата ни по добър път, - трябва да сме си избрали БОЖЕСТВЕН човек. Да бъдем в тотална хармония и единство с него. Само тогава ще им бъдем добър пример и те ще бъдат винаги здрави и щастливи.

 

 

 

01.04.2016 г. 16,39 ч.

 

БОЛЕСТИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ 1936.01.05н окд ВВН АСК99:296 "Ако светът не боледуваше, щеше да се намира в цял ад. Благодарение на болестите, хората се малко очовечват. Гледате един човек - стиснат, нищо не дава. Като го хване една болест, той започва да дава, става мекичък. Той започва да влиза в положението на хората." ВЪПРОСЪТ Е В ТОВА, че и ние сме скържави – не само богаташите. Когато сърцето ни не иска да е щедро, Небето ни възпитава с остаряване, нещастия и болести, с отнемане на шансовете ни, за да не малтретираме Бога в гърдите си. Не само в своите, но и в гърдите на другите. Няма такъв закон в Битието да не раздаваме щастие – и да ни се даде щастие.

 

 

01.04.2016 г. 20,25 ч.

 

ВСЕКИ ОТ НАС ПОЗНАВА ХОРА, които са напълно безразлични към нас - и това е естествено. Но имаме в живота си и двама или трима, които ни мразят искрено и са ни отписали завинаги. Мечтата ни е, ако не да ни поканят в дома си, поне половин час до края на живота ни да седнем с всеки от тях някъде на чайче - и да си поговорим като хората... ТЕСТ ЗА ДУША 1936.01.05н окд ВВН АСК99:300 "Има никой, когото не обичаш. - Трябва да се запиташ в себе си да го приемеш у дома си или да не го приемеш. Божият Глас ще ти отговори, че не само трябва да го приемеш, но добре да го угостиш и сладко да му говориш. Има в човека едно божествено съзнание, което постоянно му говори и го напътва какво да прави и как да постъпва. Не си ТИ човекът, който има правото да си отмъщава на този или на онзи или да не обича този или онзи!"

 

 

01.04.2016 г. 22,28 ч.

 

С тази гигантска каменна глава в Гватемала с неизяснен произход може да се илюстрира необходимостта от опазване на Тайната. Не само в мистерийните обители и окултните школи, но и в интимните отношения между сродните души, свързани от Бога във Вечността. Тщеславие тук е изключено, понеже от опазването на Тайната зависи не само щастието, но и животът понякога. СЛОВОТО И ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ – НЕ ВСИЧКО СЕ ИЗНАСЯ 1936.01.05н окд ВВН АСК99:301 "Казвам: има неща, които аз не искам да изнасям, защото ще се опорочат. Ще дойде някой да ми разправя, че Духът му говорил нещо… - Това е едно скрито тщеславие в него. Той иска да се похвали, че е свят човек, че за каквото се е помолил, всякога е бил послушван. Обаче има неща, има опити, които човек трябва да прави в тайна - никой да не знае какъв опит прави и какви резултати имат неговите опити. Само така опитите могат да излизат сполучливи. Ако опитът ви излезе сполучлив и вие се похвалите някому, втори път няма да имате успех в опитите си. Някои хора имат видения. - Щом се похвалят, те изгубват това, което са придобили. Други пък имат дарбата да виждат. - Щом се похвалят за това, те губят тази си дарба. Това, което човек вижда или което знае, то е дадено за него, а не за хората."

 

 

02.04.2016 г. 22,40 ч.

 

АРХАНГЕЛИ И МЛЕКОПИТАЕЩИ 1936.01.05н окд ВВН АСК99:304 "Ако искаш да се запознаеш с архангелите, ти трябва да започнеш от млекопитаещите. Ти не си милостив към животните си, към воловете си, а искаш да отидеш при ангелите и архангелите. Те се занимават с животни, а ти гледаш на тях отвисоко. Казваш: „Животно е това…” – това не е никаква философия! Така може да говори само невежият човек, който не разбира великия закон, който съществува в света. Ако кажеш, че това е животно, и напредналите същества пред и над тебе ще ти кажат, че си „животно”...

 

 

02.04.2016 г. 23,13 ч.

 

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ СТРАДАЛИ ОТ ТОВА, че не живеем с тези, с които трябва, с които иска Бог, а си избираме други. Разменили сме местата на нещата, определени ни от Бога. Абсолютно никой не ни е наложил отвън обстановката, в която живеем – избрали сме си я сами. ВЪПРОС НА ВКУС.  ДОБРО И ЗЛО 1936.01.05н окд ВВН АСК99:304 "В природата няма излишни неща. Добро е всяко нещо, което е на своето место. Лошо или зло е това, което не е на своето место. Злото произтича не от това, че то не е потребно, а че не е на своето место. Следователно, ако у нас има някои лоши работи, те се дължат на това, че не са на своето место. Казвам: турете всяко нещо на местото му! И тогава ще разберете, че онова, което дава живот, това е Божественият Дух, Който действа у нас. Той ни дава това, възвишеното - да бъдем справедливи спрямо себе си, да бъдем справедливи спрямо ближните си и да бъдем справедливи спрямо своите по-нисши братя. Навсякъде и всякога да бъдем справедливи!"

РЕБРО АДАМОВО (вътрешен диалог)

- Стеблото има само своя чашка, а чашката - единствено стебло. И свое пиле - пилето юнашко. И всеки бързей - свое си легло…

- Приятелю, не се гърчи от болка, че някой липсва, а е вкъщи друг. Така се храни всяка богомолка: от ТВОЙТА мъка - тук или не тук.

- Защо да шиба тая струна тънка, щом някой си отива всеки път и този някой не припада вънка, макар да бил ребро от твойта плът?

- Във тоя свят недей се ти надява - ребрата ни по куките висят. Там всякое само си се надява - каквато му стръвта или вкусът…

5-6.12.1995

 

 

03.04.2016 г.  08,54 ч.

 

„Поискало каче от Ниагара в нещастното му гърло да гърми…”

НЕСЪОБРАЗНОСТИ 1936.03.22н омл ЗАД:23 "Въ живота си човѣкъ може да се натъкне на две опасности: да отива съ голѣмъ сѫдъ при чешма, която слабо тече - капка по капка; да отива съ малъкъ сѫдъ при голѣмъ изворъ, който кара воденици, тепавици. Въ първия случай той ще чака цѣлъ день, докато сѫдътъ му се напълни. Въ втория случай сѫдътъ му скоро ще се напълни и той ще ходи много пъти до извора, ще губи времето си, за да достави вода за своитѣ нужди. Това сѫ две несъобразности - две неестествени положения, на които хората често се натъкватъ въ живота си и не знаятъ какъ да се справятъ. Коя е причината за тѣзи несъобразности? — Неразбирането на живота. Неразбирането пъкъ се дължи на заблужденията на хората."

Във вечèрните, скръбни зари на живота, ти се струва, че пада далечна звезда… Но не чезне звездата, не гасне, защото е обшила стотици реки и бърда!

И реките, бърдата, така ще запеят, че ще гръмне могъщо прибой от звезди. Ще се пръсне от щастие някой на кея  и– окъпан - светът ще е както преди.

И вечèрните, светли зари на живота изумени ще чуят вечерния звън на душите, които се сливат, защото не поискаха нищичко – даже насън.

Користта неизбежно сама се разпада – не кипи Ниагара в нещастно каче… Над ръждивите обръчи ври водопада и където е текло – отново тече!

 

 

03.04.2016 г. 11,01 ч.

 

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ – ПЛОД НА БЕЗБРОЙ ОПИТНОСТИ 1936.03.22н омл ЗАД:24 "Азъ не искамъ да вѣрвате като мене, въпреки че моята вѣра почива на велики опитности, на безброй опити. Дали вѣрвате въ това или не, то е ваша работа. Когато изнасямъ истината предъ хората, азъ говоря само това, което зная и което съмъ опиталъ. Що се отнася до васъ, всѣки ще си прави такива заключения, каквито знания има."

 

 

03.04.2016 г. 11,15 ч.

 

ЖИТОТО В ДУХОВНИЯ СВЯТ 1936.03.22н омл ЗАД:24 "Въ реалния, въ духовния, въ съвършения свѣтъ житото не се купува и продава /…/. Тамъ житото не се държи въ хамбари. Тамъ житото е увиснало на дървета, както виждате на земята ябълки, круши, лимони, портокали, увиснали по клонитѣ на своитѣ дървета. Тамъ житнитѣ зърна биватъ отъ различна голѣмина." Защо като не се продава житото и хората живеят с любов зърното му става колкото кокоше яйце, ни е разкрил пак Лев Толстой: http://rvb.ru/tolstoy/01text/vol_10/03.04.2016 г. 11,15 ч.

 

ЖИТОТО В ДУХОВНИЯ СВЯТ 1936.03.22н омл ЗАД:24 "Въ реалния, въ духовния, въ съвършения свѣтъ житото не се купува и продава /…/. Тамъ житото не се държи въ хамбари. Тамъ житото е увиснало на дървета, както виждате на земята ябълки, круши, лимони, портокали, увиснали по клонитѣ на своитѣ дървета. Тамъ житнитѣ зърна биватъ отъ различна голѣмина." Защо като не се продава житото и хората живеят с любов зърното му става колкото кокоше яйце, ни е разкрил пак Лев Толстой:

 http://rvb.ru/tolstoy/01text/vol_10/01text/0258.htm

 

 

03.04.2016 г. 11,35 ч.

 

СВОБОДА 1936.03.22н омл ЗАД:25 "Въ физически смисълъ на думата, подъ „свобода” разбираме онова положение, при което ВСИЧКИ ОРГАНИ НА ЧОВѢШКИЯ ОРГАНИЗЪМЪ СѪ ВЪНЪ ОТЪ ВСѢКАКВИ ОГРАНИЧЕНИЯ ИЛИ ПРЕПЯТСТВИЯ. /…/ Под „свобода” въ сърдечно отношение разбираме ВСѢКО ЧУВСТВО, КОЕТО ИЗЛИЗА ОТЪ ЧОВѢШКОТО СЪРДЦЕ, ДА СЕ ИЗЛИВА ТИХО, СПОКОЙНО, БЕЗЪ БУРИ И СЪТРЕСЕНИЯ. Свобода въ умственъ смисълъ на думата разбираме ВСѢКА МИСЪЛЬ НА ЧОВѢКА ДА СЛЕДВА ТОЧНО СВОЯ ОПРЕДѢЛЕНЪ ПѪТЬ - БЕЗЪ КОЛЕБАНИЯ И СМУЩЕНИЯ. Щомъ се яви нѣщо, което стѣга неговитѣ чувства или мисли, той вече не е свободенъ."

 

 

03.04.2016 г. 11,55 ч.

 

ПЛАЧ 1 1936.03.22н омл ЗАД:26 "Ако плачътъ облагородява чувствата въ човѣка, той е на мѣстото си."

Един от най-потресаващите мюзикъли за плача на Квазимодо е "Парижката Света Богородица" от 1998 г., който трябва да се види и чуе от всеки: 

https://www.youtube.com/watch?v=uzO55iP-ZUo

Не всеки се е запитвал за произхода на името "Квазимодо". Някои го превеждат така: "Като току-що родени бебета". Ако някой би могъл да разбере плача на сърцето, току-що родено за любов, но непоето незабавно от някого с най-нежни обятия и с майчинска всеотдайност и грижа, ще разбере отчасти и трагедията на един от най-прекрасните герои в космическата култура. Наистина, Квазимодо плаче за себе си, защото е грозен като смъртта, но много повече плаче за съдбата на нещастната Есмералда. Той дава живота си за нея без нито миг замисляне и без никаква надежда за оцеляване и лично щастие. Обикновено Есмералдите имат тръпка към хусарите, а не към Квазимодо - това е разбираемо, но за да не провалят еволюцията си за стотен път с някой породист, празноглав и егоистичен жребец, Съдбата понякога им отнема живота. Едва тогава Квазимодо може да се прегърне с Вечната си Любима, макар и само като скелети. Обаче горе на небето те стават Вечно Едно, понеже Истинската, Божествената Есмералда при всички случаи вижда душата, а не опаковката.

 

 

03.04.2016 г. 21,03 ч.

 

БОЖИЯТА ЛЮБОВ 1936.03.22н омл ЗАД:34-35 "Единственото ново въ свѣта, това е Божията Любовь, която иде сега. Тя е плодъ, който всѣки може да опита и да се задоволи. Който хапне отъ този плодъ, той изпитва въ себе си нови сили, новъ потикъ на животъ. Любовьта Божия е онази сила, която дава условия за растене на човѣшкото сърдце, на човѣшкия умъ, на човѣшката душа и на човѣшкия духъ. ТОВА е реалното въ свѣта! Следователно, ако искате да знаете що е реалность, казвамъ: НАСТОЯЩЕТО, ЛЮБОВТА е реалностьта въ живота! ТЯ подмладява човѣка. Значи, миналото състарява, а настоящето подмладява човѣка."

 

 

03.04.2016 г. 22,08 ч.

 

МИНАЛО 2 И СЕГАШНО 1 1936.03.22н омл ЗАД:35 "Всички имате опитностьта, че докато вѣрвате и живѣете съ миналото, остарявате и умирате. Щомъ вѣрвате въ сегашното и съ него живѣете, вие се подмладявате." ТОВА ТВЪРДЕНИЕ може да звучи просто, обаче то е фундаментално. Не че няма неща от миналото, които са вечни, обаче лъжата и злото в света ги обезобразяват и истините стават много трудно достъпни. Ако хората, с които живеем, престанат да носят миналото в себе си и пожелаят да се развиват, това ще е взаимно спасение. Ако тръгнат с нас да правим нови неща и да общуваме с нови хора, те ще възродят и себе си, и нас. Ако не искат, поне да ни оставят свободни.

 

 

03.04.2016 г. 22,39 ч.

 

ЛЮБОВТА – АБСОЛЮТНО РАЗКОВНИЧЕ 1936.03.22н омл ЗАД:36 "Христос дойде на земята да накара хората да вѣрватъ въ любовьта, въ живота, и да възстановятъ връзката си съ Бога. Страданието е само методъ за изкупление, а Христовото учение е учение на любовьта. Любовьта пъкъ е методъ за възстановяване на правилнитѣ първични отношения между душитѣ. Днесъ всичко има въ свѣта, но едно нѣщо само нѣма - любовь. Нѣкой казва: „Всичко имамъ!...” - Всичко имашъ, но едно само ти не достига. - „Какво ми не достига?” - Любовь нѣмашъ! /…/ Най-лесното нѣщо за постигане е любовьта. Когато придобиешъ любовьта, въ тебе нѣщата ще ставатъ магически. Нѣма по-мѫчно, по-страшно нѣщо за човѣка отъ това да върши нѣщо безъ любовь. Туй се отнася не само за хората, но и за боговетѣ."

 

 

03.04.2016 г. 23,46 ч.

 

КАТО ПО-РЯДКО ИЗКЛЮЧЕНИЕ, понякога се налага да се поместват тук негативни илюстрации, понеже има уроци в Словото, които няма как да се отминат. Херман Хесе е виждал животните и ангелите в хората, много ясновидци и днес също ги виждат, но ние сме още слепички и допускаме с нас да си играят най-различни същности. За такива ни предупреждава и Учителят: ХОРАТА-КОМАРИ 1936.03.22н омл ЗАД:36-37 "Съвременнитѣ хора не вѣрватъ въ любовьта. Защо? — Защото тѣхнитѣ мисли, чувства, постъпки, както и животътъ имъ сѫ преплетени. Тѣ сѫ преплели Божественото съ човѣшкото, вследствие на което не ги различаватъ и считатъ отрицателнитѣ човѣшки прояви за божествени. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ направи нѣкаква пакость на своя съседъ и последниятъ пита: „Защо Богъ ми причини това зло? Защо Той допусна този човѣкъ да ми причини тази пакость?” Питамъ: а защо ВИЕ допуснахте този човѣкъ да ви напакости? Този човѣкъ по естество е комарь, той не може да не хапе. Дòйде единъ комарь при васъ, кацне на носа ви и ви ухапе. Кой е виновенъ за това? - Щомъ видите комара, чукнèте го съ пръстъ - и той ще отхвръкне настрана. Нѣма защо да се разправяте съ комара или да го възпитавате, че не трѣбвало да хапе. Погрѣшката на "комара" пъкъ седи въ това, че той не е искалъ разрешение отъ васъ да хапе или не. Той трѣбва да дойде близо до васъ и да каже: „Господине, гладенъ съмъ! Ще ми позволите ли да посмуча малко кръвчица отъ рѫката ви?...” Ако му позволите, само тогава той има право да кацне на рѫката ви, да забие хобота си въ нея и да посмуче малко кръвь. Той ще смуче, а вие ще мълчите. А тъй, безъ позволение, като разбойникъ да кацне на рѫката ви и да смуче кръвь, това е престъпление."

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=411&book=12

Физическото ухапване е неприятно, обаче хората-комари хапят и етерно, и астрално, и ментално. Целта им е да си дръпнат съответен вид кръв. Етерно това става чрез прилепяне, борба "на живот и смърт" да не излезе някой от обсега на етерните им пипала в рамките максимум на едно жилище. Астралците пък спукват капилярите ни и смучат прана от изтеклата кръв чрез изисквания, скандали, сцени и ревност; нисшите менталци - чрез прекъсване на говорещия, критикуване, ехидство, одумване, наставляване, назидаване, подозрения, подигравки; но става и чрез много говорене.

 

 

04.04.2016 г. 11,11 ч.

 

ЧОВЕШКАТА ДУША Е ТЪЙ ДЕЛИКАТНА! ДОБРО, ЗАКОН ЗА ИСКАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ 1936.03.22н омл ЗАД:37-38 "Вие трѣбва да знаете този законъ: никога не правете нѣщо безъ позволението на другитѣ хора. Даже и добро да правите, пакъ искайте разрешение. Напримѣръ, намислили сте да направите едно добро на нѣкого. - Идете при този човѣкъ и му кажете: „Азъ намислихъ да ви направя едно добро. Съгласни ли сте за това?” Ако този човѣкъ даде съгласието си, направете му добро; ако не даде съгласието си, откажете се отъ това добро. Макаръ и рѣдко да се случава, но вие можете да обидите човѣка и съ доброто, което му правите." ОСВЕН ТОВА, има и студени, високомерни, мнителни хора. На тях даже и тайно добро трудно може да се направи – съмнението и подозрението отхвърлят всичко. Скромните пък ще откажат да им се прави добро явно, така че не винаги е лесно.

МНОГОТО ЛИЦА НА САМОМНЕНИЕТО

Не чакай самомненията-преспи балсам да бъдат или млечна гръд. На стари рани и на рани пресни те лекции възвишени четат.

Не чакай, брат. Недей, сестрице скръбна. По ледниците боса не ходи. Замръзне ли, жестокостта набъбва и с царски пози сваля ни звезди.

Пустинята, понеже е "велика", велики мисли ниже и реди... Че някой стене или жално вика – това на съвестта й не вреди.

Замръкнеш ли в такава снежна съвест, не лягай, братко, цяла нощ върви! Потънеш ли, завинаги потъваш; измъкнеш ли се – всичко забрави.

Сърце без корен много лесно литва от глетчера към сините звезди... То мисли се за палка, танц, молитва: за щит – ако случайно загнезди...

Щом вятър кълботръните засили насам-натам да святкат и шумят, шушулките по техните бодили от шемета им губят си умът...

О, глуха глухарчинке! Съвземи се! О, Господи, духни я в някой дол Нали през пролетта отново ти си поляната с народа си набол?

Вихрушки, перушинки, плява, слама... О, дай ми, Боже, винаги да знам в кого си влязъл, за да бъдем двама; кога със Тебе да остана сам!

20-21.ІІІ.2005

 

 

04.04.2016 г. 12,05 ч.

 

БОЖЕСТВЕНИ СА САМО МОСТОВЕТЕ МЕЖДУ ИСТИНИТЕ!

 

АБСОЛЮТНО ФУНДАМЕНТАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ: 1936.03.22н омл ЗАД:38-39 "Кои неща са логически? - Логически неща са ония, които стават по взаимно споразумение; логически неща са ония, които не произвеждат никакво противоречие между онзи, който взима и онзи, който дава. Когато в отношенията на двама души единият е недоволен от другия, това показва, че в тяхната мисъл няма логика, а в отношенията им липсва справедливост. Ако броят на хората, които са в общение, се увеличава и всички са доволни едни от други, това показва, че мисълта им е логична, а връзката между душите им е правилна и хармонична. Помнете следното нещо: никога не казвайте, че онова, което вие мислите, е най-право. Никой човек не може да бъде мярка за другите. Всеки човек може да бъде абсолютна мярка за себе си, но не и за другите. Умът на човека, неговата мисъл може да бъде мярка само за него, но не и за другите. Ако той пожелае да наложи своята мисъл на другите, къде ще отиде тяхната мисъл? Къде ще отиде техният ум? Ако искате да наложите мисълта си върху някой човек, вие трябва да го запитате: „Позволяваш ли моят ум, моята мисъл да бъде мярка за твоя ум, за твоята мисъл?” Този човек ще отговори: „Ако ти позволяваш моят ум да бъде мярка за твоя ум, аз ще се съглася на твоето предложение”. Същият въпрос може да се зададе по отношение на вашето сърце, но ще получите същия отговор. Ще каже някой: „Вярвай на думите ми!” - Никой човек не може да вярва на думите ви, ако и вие не вярвате на неговите."

 

 

04.04.2016 г. 16,59 ч.

 

СВОБОДА В ПОСТЪПКИТЕ 1 1936.03.22н омл ЗАД: 47 "Важно е човек да постъпва свободно. Всяка негова постъпка трябва да е продиктувана от вътрешна свобода, т.е. от свободата на неговата душа".

 

"Говоря за свобода на духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора. Някой път мене не ме радва, дето хората са религиозни. По думата „религиозен“ разбирам човек, вързан за нещо, както са вързани с въже крава, кон и други животни. вързан за къщата – и то е религия; вързан за някоя политическа партия или за някое философско учение – и то е религия. Да, религиозно учение, но какво? - Което връзва свободата на човека или обществото. Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях. А всички, които търсят тази свобода – смисъла на живота, както наричат съвременните философи, - туй висше съзнание или гражданство, както го наричат политическите хора, можете да го наречете още както искате, имат тази разумност в себе си. По какво ще познаят, че имате Духа? - Ако сте хора разумни и ако със своите мисли, желания и действия се отличавате със силата на своята свобода - и навсякъде, където влезете, носите тази благодат." (23 август 1915 , "Свобода на духа")

 

 

04.04.2016 г. 18,11 ч.

 

СИЛАТА НА ЧОВЕКА 1936.03.22н омл ЗАД:49-50 "Силата на човека седи в мисълта, че има някой, който го обича. Кой е този някой? - Или Бог трябва да люби човека, или ближният му трябва да го люби, или той сам трябва да се люби. Ако е лишен и от трите неща, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота. Причината за обезсърчаването, за отчаянието на човека се дължи на изгубването на тия три точки. Няма защо човек да се обезсърчава! Щом е дошъл на земята, идването му е обезпечено от любовта на някого: или Бог го люби, или ближният му го люби, или той сам се люби. Онзи, който ви люби, слиза до същото поле, до същия уровен, на който сте и вие." /.../ На когото и да направите добро, вие сте негов ближен. Комуто направите добро, той ще ви благодари и ще оцени добротата ви. Който прави добро заради самото добро, той е в единство с всички души. Който помага, който прави добро, той всякога се ръководи от божествените закони. В този случай, и онзи, който помага, е доволен; и онзи, на когото помагат, е доволен. С това кръгът на доброто за дадения момент е завършен."

 

 

04.04.2016 г. 20,04 ч.

 

КАКВА ВЕЛИКА СВОБОДА ИМАМЕ - да живеем или само за себе си, или за любимите си същества и Природата, или за Някой над всички нас! Или за някои от тия неща, или и за всички едновременно. Всичко това зависи само от нас и единствено от нас. Вземаме решение - и го правим!

БОГ, БЛИЖЕН И ЧОВЕК – РАЗШИРЕНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ 1936.03.22н омл ЗАД:50 "Какво значи човек? - Човек е онзи, който разбира положението на своя дух, на своята душа и на своя ум. Човек е онзи, който вярва на своя дух, на своята душа и на своя ум. Духът е неговият Бог, душата - неговият ближен, а умът - самият човек. Под „ближен”, в широк смисъл на думата, разбираме Природата. Тя е онази велика необятност, в която живеем и се движим. За тази природа, именно, всички говорят. В този смисъл, всички я схващат и разбират като свой „ближен”. /…/ Следователно, като знаете това, не се отказвайте да помагате, да правите добро. Не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за своя ближен; не се отказвайте да работите за себе си. С други думи казано: работете за развиване на своя ум, за придобиване на знания; работете за своята душа, която е място на любовта; работете и за своя дух, който е место на мъдростта. /…/ Когато придобиете знанието на вашия дух - на Мъдростта, знанието на вашата душа - на Любовта, и светлината на вашия ум, вие ще придобиете всичко онова, което е потребно за вашето развитие."

 

 

04.04.2016 г. 21,42 ч.

 

Разбира се, това трябва да е кварцово стъкло, за да пуска ултравиолетовите лъчи на слънцето... Обаче не е въпросът само за физическото здраве. "Стъклените", кристалните души - в най-добрия смисъл на думата - имат нужда и от кристална социология на самотата и съжителството, на "въртенето на гостите и въртенето по гости", ако искаме да не остаряваме и да не умираме.

КЪЩИ ОТ СТЪКЛО 1936.03.22н омл ЗАД:51-52 "Какво ще придаде голямата къща на някой човек, ако с нея той събужда отрицателни чувства в окръжаващите? Със своята омраза, със своите отрицателни чувства те ще го уморят преждевременно. Ако някой човек си направи мраморен палат, кой как мине покрай него, ще каже: „Отде е взел този човек толкова пари да направи такъв палат? Непременно ги е крал отнякъде! Невъзможно е човек по честен път да издигне такъв дом…” - Не е въпросът дали ще повярват в чест-ността на човека, но изобщо мраморните къщи не са хигиенични. В бъдеще къщите ще се правят от стъкло. През тях ще минават ултравиолетовите лъчи на слънцето, затова тия къщи ще бъдат хигиенични. С помощта на пердета, хората ще регулират светлината, ще пущат повече или по-малко, според желанието си. Това няма да стане днес, или утре, но един ден, когато човечеството дойде до по-висока степен на развитие. Казвате: „Кога ще дойде времето, хората да живеят в стъклени къщи?” - Според мене, това време е дошло вече. Достатъчно е човек да се качи на планината, за да се намери веднага в такава къща, Щом види, че иде някой, той ще скрие къщата си. Тази къща може да се скрие в черупка на лешник. Като замине човекът, той пак ще извади къщата си, ще я простре, ще влезе в нея и от време на време ще подава главата си навън… Какъв е този лешник, няма да обяснявам…"

НЕ ПОМНЯ ДАЛИ СЪМ СЛАГАЛ НЯКЪДЕ във фейса едно фантастично разказче на тази тема, но тъй като пасва на цитираната мисъл от беседите, може да се сложи и тука:

24.VIII.1989 г. София

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

Под линия е пояснено:  "Този разказ бе написан след 16 чàса (две смени) на волана в градския транспорт"

Ето го и мотото: "Двама е много опасно, много е безопасно" Един мъдрец

Високо нейде в съзнанието ми висят в ненакърнима тишина особени светове – и сияят. Аз зная: това са ненаписаните разкази, ненарисуваните картини, неснетите филми. Всеки един от тях е готов и завършен – свети в своята скръб и самота и тъгува за времето, когато ще се роди. Случвало се е да ми причернее пред очите и да прегърна някое дърво, за да не падна. Това е от все същото: образите и картините, които искат да ги облека в плът на земята, гъмжат и се трупат над мен и около мене, нямат търпение. Нали най-голямото щастие е да можеш да се родиш – да те поемат свидни майчини ръце? Така и всеки от нашите светове, дълбоко и високо вътре в нас, копнее да излезе на бял свят и да го поемат ония, които имат нужда от него. Кой има по-голяма потребност от другия: детето от майката - или майката от детето?

 

Произнесох думите! Никога никъде не съм виждал Нещото да се разцъфтява мигновено. Винаги има късче от време помежду словото и неговия резултат. На някои им се струва, че чудото става моментално. Не – има едно незабележимо, често нищожно време, за което Словото слиза в световете на различните измерения. Има само един свят, в който словото става плът незабавно, но за това се иска пълно самоотречение. Доколкото ми е известно, само трима души в цялата земна история досега са попаднали в този свят.  И сега, след като произнесох ясно вълшебните думи, зачаках. Не мога да кажа колко време е минало, докато се задействат – мигове или минути. Просто потънах в преживяното през последните нощи и видях съвсем ясно всичко: от момента, когато влязох в Дома на Домовете – до мига, в който ми връчиха Зрънцето. Видях своята разходка из различните лаборатории. Като живи светеха в редиците си хилядите различни късчета стъкло или нещо подобно – прозрачни, но все пак напълно различни от всяко друго. Виждам местата, където се добавят различни метали в нищожни количества, различни елементи, съединения или сплави. После стъклото изстива, получават се опитните образци и всеки се подрежда под съответен, светящ във въздуха, надпис. Не се чува никакъв шум. В стендовата зала най-различни уреди изпитват всеки образец на якост, пластичност, химическа устойчивост и пр. Появяват се нови надписи. Ето, тук се измерва пропускливостта на слънчевите лъчи – особено ултравиолетовите. Тук пък се изследва дали материалът има отрицателно въздействие върху живота и се отстраняват или преработват ония образци, които имат вредни влияния. Обратно, във всеки образец се внедряват физически съставки и психически флуиди с най-различно лечебно и благотворно действие. Готовите образци дават модел за серийно производство, но с индивидуален код за всеки човек на планетата. Никъде из космоса не съм виждал насилствен добив и обработка на суровини, освен чрез слово и музика – затова и тук нещата, които възприех като машини, са някакви мисъл-форми. Стопилките се вкарват във вертикални цеви и се надува стъклен мехур, докато се пръсне. Появяват се нови надписи от измерванията на радиус, дебелина на стената, време, температура и пр.  Зная, че на Елдрон се експериментират и произвеждат и жилища-полета, жилища-цветя, жилища-кристали и други, които сами растат по определени програми. Но жилищата-мехури от кварцово стъкло с добавки бяха първото, с което ме запознаха. Там никой не знаеше, че като специалист по райовете и адовете в космоса, аз съм посещавал и светове без жилища – човешкото тяло е единственото жилище, позволено от природата. Нуждата от външен дом не е само за защита от неблагоприятните условия и за насищане на битови и естетически потребности – тя отразява определена степен на съзнанието. И изкуствената светлина, и радиаторът, и компютърът, и космическият двигател са вътре в нас. Ние имаме в тялото и мозъка си и климатично поле, и защитно поле, и концертни зали с грамаден инструментариум, и палитра с безброй цветове и ухания, и радио, и телевизор, и телефон. Ако знаем как да се храним и как да общуваме с природата, как да обичаме, вътре в нас са и всички плодове на космоса. Казваш истинското име на банана – и той се явява пред теб, ако искаш да го ядеш по обикновения начин, или - ако желаеш - само като вкусово усещане. Но цивилизацията на Елдрон още изживяваше своите остатъци от технотронно съзнание – нуждата от външни средства. Науката за храненето владееха в съвършенство, но как да се обличат в различни светлинни дрехи, това изучаваха сега. Нуждата от криене или "разкрасяване" на тялото е особен вид кич и космическа простащина, не приемаща голото тяло като невинно и съвършено творение на Битието.  Та в последната частица от моя миг между Словото и появата, аз видях на забързан кадър останалото: как се намесват дизайнерите, как мехурите се превръщат в двойни, тройни шесторни, 12-орни архитектурни шедьоври; как се формова кварцов мехур чрез поле във всевъзможни геометрични, жилищни и художествени модели. Още в огнетечно състояние, по стените на мехура потичат фантастични, сияещи вихри от багри или се образуват прозрачни орнаменти и мозайки, в зависимост от химическата и вибрационната програма и от инвенцията на твореца, като накрая застиват или продължават да се движат като най-различни десени и изображения. Пред вътрешния ми взор премина като фурия и отделът за индивидуално програмиране на всяко жилище според мига на раждането и физиономията на всеки, който ще го обитава. По желание, сградата външно може да добива вида на лицето на всеки от най-добрите мигове и епизоди на живота му; това лице да се превръща, поне визуално, във всички видове метали, минерали и пр. Намръщена или отнесена физиономия - "Не приемам гости"; приветлива – "Заповядайте!..." Пластификаторите и течните кристали във фасадата отразяват и движението на планетите и звездите във всеки момент – жив архитектурен хороскоп на мига и на личността. По-нататък вече другите видове вградени монтажи – на климатичната инсталация, сервизните помещения, летателния двигател на жилището и пр. – преминаха като размазана река през съзнанието ми. Моментът бе дошъл! На безопасно разстояние, в голото поле, където бях посял Зърното, което ми дадоха, обработено специално за мен, първо се появи изпод земята крехко стръкче от светлина и започна да расте и се разлиства, докато се оформи като дървесна корона. После спря. Короната почна да се издува с ослепителни блясъци и сияния, бавно се разпредели на фрагменти, подчинени на общата хармония, но и всеки различен в някаква степен. Блясъкът отслабна, жилището ми заприлича на прозрачно слънце пред залез – и в образа му, като грамадно чашка на цвете, почнаха да се преливат и вихрят боите-зари. В един от секторите те бяха оранжеви и зелени, друг набраздиха с тънки златни паралели, а спалнята се оформяше от абсолютно черно стъкло, с тотална звукоизолация. Знам, че в горещи дни тя става външно бяла, за да отразява слънчевите лъчи, в друго време кондензира и разпределя топлина или прохлада директно. Друго помещение се издаваше във въздуха само с ръбовете си, и то не навсякъде – толкова бе прозрачно. След като всичко застина окончателно, само там заиграха небивали орнаменти, екрани и надписи, които могат да се изключват по желание.  Знаех още, че стандартната големина на всяко индивидуално жилище е със строго определени габарити, независимо от визуализациите и различията. Два надлъжни жлеба или релси в основата и един отгоре се виждат ясно – даже и оттук. При последните модели няма нужда от тройна сглобка – прикрепянето към дадено Дърво на Живота става само в една точка, без да се явяват вибрации.  Аз зная, че и моето жилище скоро ще бъде гост на такова Дърво – специалистите по синастрия и други съвместимости са изчислили кое Дърво на Живота измежду всички по цялата планета е с такива обитатели, които са ми най-хармонични в момента. Това трябва да се запомни добре - именно В МОМЕНТА. В следващия миг или момент, в следващите няколко дни или седмици вече с други хора ще бъдем най-хармонични и жилищата ни ще прелетят автоматично и ще се монтират върху свободен клон от друго Дърво на Живота, с други временни обитатели. Естествено, автоматиката може да се изключва и сами да си избираме съжители по симпатия – това е основно право на Елдрон. Правителството тогава обаче снема всяка отговорност за евентуалните взаимни дрязги и състарявания, ако сме изпитали влечение към човек от по-ниска еволюция или с по-ниска съвместимост. Има принудителни лечебници за такива случаи – за възвръщане на младостта и красотата, ако човек вече не е рухнал безнадеждно. На Елдрон рядко се оставят без контрол такива случаи – за нагледно назидание. Не е разрешено двама да се покрият напълно с полетата за скриване и невидимост, понеже инатът на лошия вкус и избор трябва да се онагледява от телевизиите навсякъде – да види населението какво става, когато удоволствията и чифтосванията стават на самотек. Не че няма свободна воля, но в светове като Елдрон еколозите и психоеколозите са завзели властта и са въвели почти железен режим. Двойките и групите, които остават да живеят с години на едно Дърво на Живота с изключен автоматичен режим, понеже си харесват телата и физиономиите, дори и крайно изродени от това чудовищно продължително съжителство, обикновено биват изгонвани по други планети. Има планети, където всеки може да изпита вкусовете и теориите си напълно свободно, каквото и да се случи с него. На Елдрон има опозиционна партия, която се е борила за тази свобода, но сегашната власт я държи под строг контрол.  Дърветата на Живота – жилищните комплекси на Елдрон, наистина подобни на дървета – са на големи разстояния едно от друго, сред неосквернените поля и лесове на страната. Между тях се ходи пеш, няма превозни средства. Автоматиката и управлението на жилище за полет не действа, ако човек не се е движил през деня достатъчно – има закодирана и такава програма. В противен случай, населението се изражда. Днес трябва да си тичал и спортувал поне два часа, за да подадеш сигнал на жилището си да лети. Даже имаше и такива модели – ако анализаторите в стените видят, че кръвта ти е залиняла, жилището ти почва да трепери и да те подмята насам-натам, за да я раздвижи... По тая причина мнозина били излезли да живеят навън и това им харесало – Елдрон има прекрасен климат, - но никак не се харесало на властта и корпорациите. Все пак, човекът е човек, когато е клиент... На Елдрон има и свобода за усамотяване – живееш си сам на едно стъбло. Има и учебни помагала за онагледяване на остаряването – Дървета само с по два клона, за двама съжители. Допуска се и най-страшното – живеене на двама в едно жилище, на дърво без клони. Както казах, психоеколозите и синастриците са допуснали и такива абсурди, за да държат населението в постоянен страх от болести и остаряване – да виждат причините. Въвеждането на пълна прозрачност не само принципно но и обективно – прозрачните стени на такива домове и правото да бъдат снимани денонощно отблизо и от дистанция и да бъдат предавани на живо по всички телевизии – е последната победа на властващата партия. Останали са много малко самотници, двойки и семейства, които се осмеляват да живеят на показ и да не отиват при други както и да изглеждат, както и да се разболяват и остаряват, само защото се били обичали... Все пак, те имат право да се изселят когато си поискат на друга планета, където можеш да живееш с когото си поискаш и да изглеждаш както си искаш, да живееш и по-кратко...  Обикновено над "назидателните" двойни жилища – примерно някое дърво с два пъпеша – отгоре се явява трети пъпеш: юношата, когото са родили и отгледали, има право на собствено жилище. Не само че има право, но и не може повече да търпи физиономиите и разговорите на родителите си. Той обаче трябва да живее до 28-годишна възраст в токосферата на майка си, макар и с все по-продължителни откъсвания. Сученето от аурата на майката не може да продължава по-малко време. На Елдрон отдавна знаят, че аурата на бащата е с космически размери, но в епицентъра на брака тя отсъства или е зловредна, поради което бащата трябва да е далече и да идва само в миговете и периодите на затишие. Затишията в любовта и брака се изчисляват неуморно от синастричните и биоритмическите програми, които дават вход на кандидата за баща към някое дърво на живота и право за пребиваване там от един час до няколко дни. Тогава именно се зачеват и най-здравите и прекрасни деца. Ако някой се осмели да изключи автоматичния режим и да си живее с някого където и както иска, колкото иска, той бива преследван от полицията за углавно престъпление и бива затварян, лекуван или изселван. Остават само случаите за телевизионно назидание. Техните Дървета не се наричат както другите "Дървета на Живота", но "Дървета за Познаване на Доброто и Злото". Такива са всички бинарни жилищни Дървета на Елдрон, колкото и да са под контрол и да са малко. Редовно обаче се случват и осъзнавания, отпадания на илюзията и уморявания от несъвместимости и конфликти. Тогава някой включва автоматиката – и личната жилищна капсула се откачва с едва чуто прещракване от такова зловещо дърво, полита наволя, оставя се на "ветровете" на Програмата, да бъде преместено на такова дърво, където досегашният нещастник ще бъде обичан и обгрижван за известно време от истински сродни души и съвместимости... Изцеленията и подмладяванията в такива случаи са бързи и изумителни, това се предава денонощно по всички канали на елдровизията. Властта на Елдрон е абсолютно сигурна, че нейната наука и режим са върхът на всяка етика и истина. Тя не приема възраженията на опонентите, че красотата и младостта и особено дългият живот в едно тяло забавят еволюцията. Властта крие зачестяващите случаи на особени физически и душевни болести, породени от култа към здравето и съвършенството. Както винаги, управляващите династии не искат да признаят, че смъртта и болестите са опредметена философия. На планетата Елдрон и колониите й из вселената е пълно с тройни, шесторни, дванадесторни Дървета на Живота – красиви жилищни комплекси. Стилизирани са като бук, габър, бор, кедър и какви ли не още видове. Единичните и двойните за назидание са повечето като върби и брези и други лесно чупливи, изкореними или гниещи дървета. Но по истинските дървета на младостта и красотата рядко има празен клон. Всеки опитва късмета си на някое Дърво на Живота първо за едно денонощие, после за три, за месец и повече. Ако хармонията и здравето не помръкнат, може да се получи специално разрешение даже за година! Досега обаче няма успешен случай за повече от две години. Тези, които казват, че хармонията продължава, се лъжат, понеже те почват видимо да се израждат – при тях започват бързи характерови и старчески деформации. Понякога един младее и живее по-дълго, но за сметка на ближния – стандартна форма на вампиризъм. На Елдрон не се приема душевна хармония, която не поддържа младостта и красотата, но не се приема и вампиризмът. Монофиксацията черпи енергия от клетките на жертвата, с която си се барикадирал, за да я смучеш. Затова екземплярите с космическа аура живеят по-кратко. Това не е противоречие, понеже космическата аура се задействува само при постоянно сноване на големи дистанции от източниците за локално засмукване. Елементите на квантовата механика, небесната механика и даже биомеханиката са на строго определени грамадни дистанции един от друг и взаимодействат по строго определени ритми, за да не рухне мирозданието, а често и с някои неравноделни честоти. Хората обаче елиминират напълно тия дистанции, нямат и понятие от периодика и ритъм на близост и отдалечаване – и затова са обречени на измиране. От друга страна, антропологията на Елдрон не може да си обясни изключенията напоследък, когато хора с по-високи и широки чела също имат странна нужда от собствени близки и собствена територия. По тази тема са защитени много дисертации и има много изследвания, но няма единно заключение. Наблюдават се и хора с почти маймунски лица, способни на напълно безкористен живот извън рода и племето - за всички и с всички. Нещо става в универсума, съответствието между форма и съдържание почва да се пука по шевовете. А може и пак да е закономерност, но дълбоко маскирана: някакви нови, особени съображения на Провидението да пуска в производство екземпляри със завидна форма, но елементарни вкусове и мотивации; да вселява прекрасни и напреднали души в непретенциозни наследствени черупки, за да могат да си вършат наблюденията и работата. Теоретически, някои Дървета на Живота в Елдрония са снабдени и с клон за съжителство само с един човек цели 7, 14 или 28 години и повече. Техниците по поддръжката редовно смазват и лъскат тия стърчащи клони, за да са готови за такъв случай. Никой обаче не е прескочил прага на двете години, след който чувствата, видът на хората и взаимоотношенията почват бурно да се разпадат. Изключения има само по овеселителните и назидателните зони и дървета за живот по двама, наречени от властта "зоологически градини" и "витрини по палеопсихология". Те подлежат на директна и телевизионна прозрачност. Празнуват си там хората тия златни и сребърни сватби, но как изглеждат и от какво са болни, се вижда от всички... Там е пълно с въздишки, очаквания, вменявания на чувство за привързаност или дълг. Разиграва се един и същ водевил, с едни и същи песнички и речитативи - само дрехите и физиономиите през времената са различни.  Като експерт по райовете и адовете в космоса, неведнъж съм казвал, че в пъклените цивилизации стават особени, много грозни промени с очите и устата и всички основни мускули на лицето, когато някой види някого да прегръща и целува любимия му. Подобно нещо няма из целия разумен космос! Привързаността към симпатиите и "своите" и безразличието и даже омразата към "несвоите" се разглежда от нашите като особен вид душевна чума, когато засега е нелечима. Странното е, че в поразените зони на вселената даже писателите и артистите – хората с трета гънка в мозъка – изобразяват тая сценка абсолютно винаги по един и същ начин, без изключения. Затова отдавна тия предавания от витрините никой не ги гледа – оставени са на автоматиката, която може да засича сцени и реплики, които са по-различни. Веднъж на няколкостотин години някой казва някоя по-различна реплика - и тогава психиатърът на тази двойка или "семейство" наостря очи и уши: има шанс да се роди индивидуалност, изцеление, излизане от сценария! Но в останалите случаи в нито една от тия витрини няма човек или двойка, останали здрави, прекрасни и млади за повече от 120 години.  На Елдрон тия дегенерати са на витрината, но стратезите на съдбата са ги оставили по другите планети с илюзията, че са разделени от другите дгенерати чрез стени, през които не се вижда. Това създава чудесни условия те да не се докарват, а да се проявяват такива, каквито са. Едни от най-комичните сцени на Елдрон са имитациите на съвършен брак и общуване много години, понеже героите зад витрината знаят, че са гледани от всички страни и искат за докажат, че такова нещо съществува. Няма по смешно нещо от подобна физиономия, когато човек се стреми да се не извърши шумно някоя физиологична функция... На тази планета има пълна нетърпимост към всичко естествено, несъвършено и нехайно-битово. Тези доброволци зад витрините се надяват да въздействат на законите и на идеологията, за да се измени това положение. Те се съпротивляват с всички сили на идеята, че някакви древни врагове на човечеството са заложили в религиите и обществения му морал закона да обичаме колкото може по-малко хора и че другото е безнравствено. Това не отрича класическата интимна любов и семейството, но и не ги оправдава, когато задушават жаждата на духа и душата за любов към всички. Според основния теоретичен закон на Елдрон, всеки има право да се установи като домакин и на 12-орно Дърво на Живота пожизнено, ако това не го обезобразява и не обезобразява други около него. Той може да приеме на Дървото едного за цял живот, при условие че приеме още 10 вида съжители: един за 28 години и по един за 14 години, 7 години, три години, една година, три месеца, един месец, една седмица, едно денонощие и един час. Някои хора могат да общуват хармонично за не повече от час, дори и по-кратко. Има хора, на които се събират само няколко минути истинско общуване през целия им живот! Значи, всички, които не са на едно Дърво за цял живот, се сменят в съответните периоди. Самият титуляр на жилищния комплекс отсъства периодично, за да гостува на други Дървета на Живота – в противен случай и той се състарява и умира рано. Има редки изключения, когато титуляр не ходи никъде, дори по мисии и екскурзии. Ако на собственото му дърво оборотът на хора и хармонията не спират, това за него е достатъчно. Човекът е създаден от Природата да живее в едно тяло не 120 години, но 200 милиона години и повече. Нарушаването на любовта и свободата и на природните методи и ритми бързо скъсява този срок до под един век. Между всяко и всяко малко жилище във всяко Дърво има коридори, по които хората си гостуват с онзи, с когото са в най-голяма хармония в момента. Разрешаването на спорове и конфликти става извън Дървото на Живота. Разбира се, Дървото на Живота има и обща зала в центъра – за общо хранене, четене, забавления, беседи, филми и пр. Законът на Елдрон задължава всички да спазват тази форма на общуване строго. Теоретически, за една година ти трябва да можеш да приемеш в сектора за едночасово гостуване от 365 до 3000 души и повече, в зависимост от нивото ти на универсализация. Има стандартни и свободни модели за индивидуалната честота на общуване, но никой не може да избегне задължителния минимум, ако е в Дърво на Живота и е жител на Елдрон. Една трета от денонощието си сам или на работа, 8 часа – с най-близкия и семейството (или другите хора от дървото, без едночасовите). Останалата третина е определена за срещи с хората от клона и жилището за едночасово гостуване. Това са от един до 8 човека в денонощието, в зависимост от твоето желание и разположение; но нямаш право да не приемеш нито един. Има и хора със суперуниверсално съзнание и те имат право да общуват с много повече хора в едночасовата гостна, дори и с по един за няколко минути, ако някой е заявил такъв срок. Това не е чудо за един лекар, психолог, учител, търговски работник и пр. – те контактуват с много повече хора и имат талант за това; а и самите хора са облагодетелствани от тях. Но властта не наказва драстично онзи, който има нужда само от себе си или от ограничен брой най-близки образи - дори и от само един. Когато казах, че тази система на Елдрон е задължителна, това не значи, че тя се налага насила. Просто, нямащите универсално съзнание се лишават от определени преживявания и придобивки. Замислят се само след разболяване, остаряване и появата на тъга и малшансове. Тогава отиват при личния си психолог и искат начин за излизане от това положение. Обикновено се спасяват на Дърво на Живота.  Този, който хареса обитателите на едно Дърво и те го харесат, кандидатства за оставане в жилището на клона за едно денонощие. Продължи ли хармонията и взаимната радост и щастие, той се записва да чака реда си за клона за една седмица – и т.н. Но при първия конфликт или неприемане на някого, всеки е напълно свободен да си отиде и преди края на срока, да бъде свободен или да си търси друго Дърво. Така се отрязва всяка възможност за заразяване на общината с ревност, антипатии, налагане на собственото право или някаква друга подобна душевна болест.  Има още много тънкости в закона на Елдрон, които не познавам, но това съм разбрал досега. И много ми харесва! Както казах, там няма такова нещо, което у нас наричат "обществен транспорт" за придвижване от жилището до местоработата и обратно. Не го правят и с частни превозни средства. Хората просто се преместват с жилищните си капсули или само с багажа си по Дърветата на Живота около мястото, където работят. Не зная какво е по жанр нещото, което пиша тук. Смятам и в бъдеще да не се интересувам от това, понеже не съм писател. Който иска, може да го облече в художествена форма, да го направи за пред хората. Но това е видението, идеята. То е дошло отнякъде и поиска да се роди – дори само като ескиз. Нямам талант и време като щастливия професионалист Станислав Лем да описвам по един гениален начин своите светове. Имам само 4-5 дни в годината за творчество, обикновено при болнични от тежката работа – това сега ми са възможностите да пиша. Обикновено се връщам от работа труп и заспивам с дрехите. Но не знам какво е това сън без сънища. Сънувам като бесен. Сънувал съм и правене на жилища от вулкани. Сипват нещо във вулкана преди да изригне – и когато избухне, отгоре бавно почват да падат хиляди прозрачни и непрозрачни мехури, които накрая подскачат по земята и не се чупят. Хората ги застопоряват и правят от тях жилища. Но, както казах, не съм писател. Ето защо, за това, което ми се случи в страната Елдрон, прелитайки от Дърво на Дърво с моята жилищна капсула; за това, как открих и последвах своята Любима, а тя все бягаше от мен; за удивителните човеци и общества, с които се срещнах и при които живях, търсейки Нея; за космическите си пътешествия, за музикалните градини, в които попаднах - и за още много, много любопитни неща може да разкажа само на... (е, тука не е важно на кого, важна е основната тема за стъклените къщи и обитателите им...)

05.04.2016 г. 12,07 ч.

 

ПРИКАЗКА ОТ 1001 НОЩ ЗА ЛЕТЯЩОТО КИЛИМЧЕ, ВЪЛШЕБНИЯ ДАЛЕКОГЛЕД И ЦЕЛЕБНАТА ЯБЪЛКА 1936.03.22н омл ЗАД:53-57 /Учителят разказва подробно тази знаменита приказка за тримата царски синове, всеки от които искал да се ожени за красивата им братовчедка. Баща им ги изпратил по света всеки да открие предмет, какъвто не съществува никъде – по това ще реши кой да се ожени за нея. Открили и купили, съответно, летящо килимче, вълшебен далекоглед и вълшебна ябълка, която може да лекува всичко. С тях успели да спасят навреме любимата си, която беряла душа от някаква болест. Заспорили кой има най-голямо право, според предметите, с които помогнали за спасението й. Истината е, че без един от трите предмета тя би умряла – всеки има равен дял в спасяването й. Учителят не дава финала на приказката – оставя го за разрешение на слушателите. Тук не обсъждаме моралната, социалната страна на извода му. Той го дава в психологически смисъл/: „Питам: на кого принадлежи красивата мома? - Красивата мома, както и всичко красиво в света, принадлежи едновременно и на духа, и на душата, и на ума. Те са така преплетени, че едно без друго не могат. Това, което е благо за духа, едновременно е благо и за душата, и за ума. Духът, душата и умът представят една троица помежду си. Като знаете това, не правете разлика между духа, душата и ума”. Неведнъж в беседите се казва, че красивият момък и красивата мома не са създадени да ги притежава един човек – че всеки трябва да им се възхищава свободно като на една красива статуя на площада. Не им препоръчва да се женят. Според Словото морално е всяко нещо, което става по Волята Божия и прави човека и участниците в едно действие все по-здрави, по-млади, по-прекрасни, по-умни, по-добри и по-красиви – няма фиксирани правила. Като велик розенкройцер от богомилско духовно коляно, Гьоте смело решава този казус в полза на тази философия, която е причинила кладите за еретиците и вещиците по цяла Европа. В пиесата си „Стела” той събира героя си Фернандо да живее в един дом с двете жени, които го обичат – получават разрешение от самия Папа. Те заживяват щастливо в троен брак в пълно разбирателство и щастие. От позициите на патриархалния църковен канон това е смъртен грях, но от гледна точка на морала и традициите на исляма, това е напълно в реда на нещата и Аллах го благославя. Твърди се, че отвратен от извращенията и последствията на псевдохристиянството, в края на живота си Гьоте бил прегърнал мохамеданската вяра.

 

 

06.04.2016 г. 09,43 ч.

 

КОЖА, ЗАГАР 1 И БЕЛОТА 2 1936.03.22н омл ЗАД:57-58 "Често младите моми се оплакват, че са изгорели, почернели от слънцето. Ако знаят истината, тъкмо на това те трябва да се радват. Защо? - Защото слънцето изтегля онази черна материя, която е вътре в човека, изнася я навън и внася в него здраве. По този начин слънцето прави човека отвън черен, а отвътре - бял. Следователно, всяка мома, която почернява от слънцето, лесно се поддава на лекуване от него. Щом не почернява, това показва, че слънцето не може да я лекува - има нещо болезнено в нея, което не се поддава на лекуване. Оттук можем да извадим заключението: ако животът може да почерни някой човек, това показва, че в него има нещо добро; ако животът не може да почерни човека, в него има нещо особено. Коя земя, коя пръст дава най-добро жито? — Черноземът. Бялата пръст, варта, бялата глина са добри за мазане, за белосване."

ЕТО И ЕДНО ИЗНЕНАДВАЩО ДОКАЗАТЕЛСТВО в този дух от книгата на д-р Арнолд Ерет "Целебна система с безслузеста диета":

"Според логическата последователност на първите три грешки на Старата физиология, следващ се явява проблемът с въпроса за състава на човешката кръв - не само за това, че така трябва да бъде, но и като "научна експертиза". За това тази грешка е толкова голяма, че граничи с лудост. Проблемът е в това: белите кръвни телца в кръвта (левкоцитите) – това били живи клетки от жизненоважно значение, предназначени да защитят и поддържат живота, да унищожат микробите на болестта и да имунизират организма срещу треска, инфекция, и т.н. - така учи стандартната физиологична и патологична доктрина. А те са точно обратното - отпадъци, разложени, неусвоени, негодни вещества от храната. Слуз, патогени - като ги нарича д-р Thos Powell. Несмилаеми от човешкия организъм, неестествени и затова не се усвояват изобщо. Те представляват отпадъци от съдържащите много белтъчни и скорбяла храни, които средностатистическият представител на западната цивилизация консумира, смесващ всички блюда и препълващ стомаха си три пъти на ден! Те са това, което аз наричам "слуз", като основната причина за всички болести. Патологията доказва, че броят на белите кръвни клетки се увеличава в случай на заболяване, а физиологията утвърждава, че броят им се увеличава по време на храносмилането в здравото тяло и че те идват от богати на протеини храни.  Това учение е абсолютно правилно и е логично следствие на грешката на високо протеиновите храни. Медицинската наука вече започва да признава и трябва да го приеме като нормално състояние на здравето, че не само болният човек трябва да има в кръвта си тези бели частици, защото те се намират във всички. Няма никой в западната цивилизация, чието тяло да не се запълва непрекъснато, още от детството, с краве мляко, месо и яйца, картофи и зърнени продукти. Няма нито един човек днес без слуз! В първата ми публикувана статия прозвуча една важна идея, която официално обявява, че бялата раса е неестествена, болна, патологична. Първо – не й достига цветен пигмент на кожата поради липсата на оцветяващи минерални соли; и – второ - кръвта непрекъснато се пълни с бели кръвни телца, т.е. слуз, отпадъци с бял цвят – затова е и толкова бял общия външен вид на тялото. Порите на кожата на белия човек са запълнени с бяла суха слуз - цялата му система от тъкани (и вътре, и отвън) е запълнена с тази слуз. Не е чудно, че той изглежда бял, бледен и анемичен! Всеки знае, че крайната бледност е "лош знак". Когато пристигнах с приятеля си на плажа, живеейки през последните няколко месеца на безслузеста диета и приемайки слънчеви бани, ние приличахме на индуси и хората смятаха, че ние принадлежим към друга раса… Това състояние, несъмнено беше предизвикано и от големия брой на червените кръвни телца (червени кръвни клетки) и много по-малко количество в нас на белите кръвни частици. Сутрин мога да забележа някаква бледност върху себе си, ако преди това съм изял една филийка хляб..."

СЪДЪРЖАНИЕ
/