Книга 1

 

21.VІІ.148(2012) г.

Бели Искър, Рила

 

по въпроса за ударението

в книгите с осиянията

(бележки на холизàтора)

Дясното ударение (/) се нарича "акýт" или "óксия", а лявото (\) – "грàвис" или "варùя". В руския правопис някога е било прието първото да означава главното ударение в една съставна дума, а второто – второстепенното (напр. вùцепрезидéнт). Дясното са го наричали още "остро", а лявото – "тежко". Някога руснаците са слагали острото в средата на думата, а тежкото в края, но това е отпаднало. В руския печат грàвис е бил правило в края на ХІХ и началото на ХХ век, но от 1966 г. влиза в официална употреба  "акýт". Това преминава и в украинския и белоруския печат, но българският и македонският са били и си остават винаги с лявото, "тèжкото" ударение – грàвис.

Сатурн управлява мюóнния свят, гравитацията. Ос-тротата е роля на екстровертите, на херувúмите във въз-душните знаци и особено във Водолея, под който е Русия. Затова русите, колкото и да са милостиви по линия на Рака, са крайно остри и категорични в преценките си – това личи в поведението им и особено в интонацията им. Няма великоруски, съветски или новоруски диктор, който да не скандира, да не натъртва думите с апломб, който въздейства силно на масите, но е смешен на интелигентните хора.  В италианците (Везни) се наблюдава същото: категоричност на избора и изказа, пълна и тоталитарна убеденост в правотата си, освен ако не са смирени. Оттук и заблудата за непогрешимостта на папата. Близнаците-американци на пръв поглед са изключение, напипват науката "как да печелим приятели", но и там самоувереността и грубостта взимат връх над толерантността, когато засегнат интереса им. Като въздушен знак, и там приказките им, че искат да се съобразяват с другите и да им дават предимство, се оказват въздух под налягане.

 

В сърбохърватския и словенския езици има 4 вида ударения:  ' , ` , ^  и ``, за да може ударената сричка да се произнася с различна интонация. Това изразява душевността на тия народи. На нас ни липсват интонационни диакритични знаци и затова често стигаме до разногласие, разнотълкуване. И факт: маса четци на живо или в ефир не разбират мисълта на автора и слагат логическото ударение където им падне.  В нашите книги преди означавахме логическото ударение с уголемен или надебелен шрифт (bold), тъй като сме приели наклонения (italic) за основен, обаче в тази книга го означаваме с апостроф пред думата ( ' ),  което ще бъде направено и в останалите книги. Имаме какво да вземем от другите  народи, за да изразяваме при писане мислите си  правилно и да ни разбират правилно. Éлма още в началото изисква да прочетем осиянията звуково и да ги запишем на лента - "...за да си нямаме после разправии".

Не всеки знае, но в акаша се вижда че Христос е преподавал Учението си най-успешно на младите жени – най-усърдните му и предани ученички. Освен с всичко друго, Той ги е занимавал и с краснопис, за да оформят Словото Му по най-съвършен начин и да зачеват деца с монада. Личният почерк на човека с искра Божия  свързва със самата ясновселена. А един ред от ръкопис, минал през женско сърце и ръка, е милиони пъти по силен от всички книги на иноци и църковни писари в цялата история на религията.

 

В старобългарския (църковнославянския) има три вида ударения - както в сърбохърватския и словенския, но без последното (двойния грàвис). Тук те зависят от мястото на ударената сричка в думата и граматическата ù форма, но не и от интонацията. Това също говори за етнопсихологията на българина. Като диакритичен знак, в старите ни ръкописи грàвис често е полягал до хоризонтална черта над буквата. Това също би трябвало да има своята графологична и етно-психологическа интерпретация.

Като елементи на графологията, инстинктивното   предпочитание на едното или другото ударение също изразява специфичен човешки характер. "Острото" (дясно наклоненото) ударение предпочитат по-острите психики, които са по-уверени и самонадеяни в това, което правят и говорят, независимо доколко са прави. Обикновено за това говори и нестройният или аналитичният почерк (с несвързани букви). Тук силата на духа е преобладаваща и творчеството и съзнанието управляват битието, а не обратно.

Както стана дума, това е специфика на руския характер: едновалентността на изказа, не търпящ възражения ("Молчать, не рассуждать!"), и точността, увереността в това, което се мисли и говори. В най-добрия смисъл, това е приоритетът на апостолите, праведниците, идеолозите и учителите, при които няма никакво колебание и познанието се представя максимално точно. Обаче става дума за учителите-преподаватели, а не за педагозите. Педагогът може да предпочете "тежкото", а не "острото" поведение и  ударение – Бащинското, Сатурновото. Добрият педагог предпочита да мълчи или съзнателно допуска двузначност, многозначност, многовариантност, даже грешки, за да остави детето и ученика да се изяви, да развива самостоятелно, творческо и различно мислене. Това Бащата и Учителят прави и в общуването с другите, за да не им налага познанията и мнението си, да не бъде фюрер и функционер, а да покаже, че макар и богоравен, Той все още е ученик. И Бог смирено учи и се развива, благоговее и пред най-простия човек, и пред изгрева на слънцето, и пред буболечката. С удоволствие  сяда на последния чин и умее да изслушва; щастлив е, когато не държи постоянно монолог, а дава повече думата на другите. И тогава казва "Аз съм нищожество пред Бога, сгреших…  - Дали има Бог? - Не знам, още проучвам този въпрос. Ти какво ще кажеш по този въпрос, защото аз се колебая и не съм много сигурен? И аз се мотая нещо тука, помежду другите - ако може да ми помогнете"... Но понеже Учителят е съвършен, Той лесно преминнава от смирения в перфектния, лекторския, даскалския тон на преподавателите и "зелените Учители". Там Той  е великолепно уверен и безпогрешен до последната йота и владее формалната логика и фактология в съвършенство. Затова нашият Учител изнася и беседи, и лекции. В лекциите е Просветител,  в беседите – Спасител.

В духа на това, което знаем от осиянията, един знак за ударение може да се разположи, за целите на тълкуването ни, в окръжност или квадрат. Ударението, наклонено надясно (акýт), ги дели така, че бялото поле на Тот се разпределя на горно/ляво и долно/дясно. При грàвиса е обратно: Бог Отец  се проявява с лицето Си "горе/дясно -  долу/ляво". Това е въпрос на дълбока философия и има отношение към алсùнията - науката за разпознаване на лицата Божии, на ипостасите Му.  

 Имаме основание да мислим, че по тази причина дясно-наклоненото ударение ( / - акýт ) изразява същността и въз-действието на Тот, а ляво-наклоненото ( \ - грàвис ) – на Абсолютния Дух. В началните холизàции Éлма представя тези лица на Бога за синоними, но по-нататък ги разграничава, макар и те да са едно, както монетата има лице и гръб.

За "домашно": кое лице на Бога е околният ръб на мо-нетата?...

Разнописането на ударението в нашите книги с холизàции (без система - ту надясно, ту наляво), може да не е случайно. Въпреки че появата на акýт в тях не отговаря на българския правопис, това може да е един кабалистичен акт за обединение на Русия и България и въобще на народите, които ползват тия две разновидности. Ето как творческата самоинициатива може да е пак дело на Бога в някоя чутка душа!

 

Голямо е изкушението да се разсъждава и пита за дъл-бокото значение на глифите във всички езици – диакритичните знаци за разграничаване на произношението и значението. Но засега "политиката" ни е такава: да не се искат нови осияния от Éлма. И Той е съгласен с това. Понеже е казано: "Осиянията продължават в Тройния ритъм".  Там би трябвало да са вече "одеяния" и "ожияния" и ние да се подмладяваме, но още не е настанала епохата за това. Днес все още всеки си има други разбирания и задачи - и човешката въртележка има по-голяма инерция. Не е лесно, след като всеки вече отдавна си има надежден или безнадежден коловоз, да иска тепърва да става послушник, съратник и Ученик… 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/