Книга 45

 

 

     1821 13.02.2017 Трепетите и чувствата на ТАНДЕМА 04:04 до Д.Ч.: ИСТИНСКИЯТ продукт е ВЪТРЕШНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ, свързано с външния продукт. А това преживяване идва от радостта, че някой ни разбира напълно. Толкова рядка радост в този хладен свят! Да изпита човек трепетите и чувствата на ТАНДЕМА, на загрижеността на някой за душата на някого!

 

 

      Ако познаваме такъв човек, можем да разберем дълбочините на преживяванията на Консуело от едноименния роман на Жорж Санд и на любмия ѝ Алберт. Именно там се разказва за един от "идиотите" за света - в случая,  един от героите на прекрасната Амандин Орор Люсил Дюпен или баронеса Дюдеван в нейния шедьовър "Консуело". Героите му са с реални прототипи - героинята е самата тя, в съчетане с певицата Полин Виардо, която е имала роман с Тургенев. Консуело е скитала по света и със самия Хайдн като странстващи музиканти - това се описва в романа. Въпреки клюките, че Жорж Санд била съсипала Шопен, техният удивителен роман също е една любима тема за Космоса и зрящите за акашовите документални филми. Граф Алберт, за когото  Консуело се омъжва в третия роман-продължение и става Графиня Рудолщадт, е бил един извънреден интроверт. Един чудак, когото считали за луд и го били оставили наволя да прави каквото си иска, защото е бил много богат наследник на стар аристократичен род. Когато Консуело, вече увлечена по странния млад граф, един ден решава да разбере къде изчезва той от време на време със седмици, тя го проследява и попада в едно подземие, следва го тайно по коридорите и стига до една врата, от която се чува свирене на виола. Тя знае, че графът е и музикант, но това, което чува сега, я оставя втрещена: чува един Паганини на виолата! Когато по-късно Консуело му разкрива, че го е проследила и чула как свири в тайната му катаомба и го пита защо не излезе да покори световните сцени, Алберт й отговаря: "На мен ми е достатъчно да доставям удоволствие на душата си. Моето свирене и оттук се разпространява по целия свят и цялата вселена. Който има душа и ухо - да слуша...". А според мен и момичетата от руската гимназия - Краси, Роси, Боди, Блажка, Светла и Ангелина, а после и Вили, - най-ценното за граф Алберт и Консуело извън тяхната страстна любов към музиката, е че тя ги е съединила. Наистина на „загубените” чудаци е нужна чутка женска душа, която да ги открие. Това си е вълнение!

 

Ако говорим за Достоевски, наскоро излезе един игрален  филм  за него  - "Три женщины Достоевского".

 

 

       Романтичните души дишат преди всичко любов, а после мъдрост и истина. При Фома тия три жени са били с него плътно, но в много случаи образът на Прекрасната е давал въздух и на "ненормалници" като Дон Кихот. Те си "отглеждат" един любим образ вътрешно, за да могат да са живи. Нека земните хора не им го отнемат! Това го има и в един уникален филм-мюзикъл на тази тема, трогващ до сълзи -"Човекът от Ла Манча" ( Man of La Mancha, 1972 ). Питър О' Тул и София Лорен там създават  един незабравим космичен шедьовър!

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/