Книга 45

 

     1908 20.01.2017 За достойнството 18:04 Обработвам текста на 39-а книга; 21-та тема от твоята астробеседа - за достойнството. Понеже ти е задача, се сетих за тазгодишната лекция на Петьо по темата - от м. юни, може да ти подскаже нещо:

 

ДОСТОЙНСТВОТО

(Първа идея за размишление)

     Достойният човек – той се съобразява само с Бога, а не с обществото и света. Достойният човек е Син на Истината и Воля на Истината на Бога: той е създаден от Волята Божия. Той е голям Бдител над всяка своя външна и вътрешна постъпка и затова нищо не може да го изкриви в Пътя. Той живее в Тайната на поведението – това е неговият Дом. Тука той е в постоянно Единство с Бога; тука той е част от Божията Власт. Достойният е в Живота на Бога, а не в себе си, нито в света. Самото Достойнство е вид Мъдрост – това е Мъдростта на Древното Начало. Достойнството е повече от благородството. Благородството общува с Любовта – и когато то узрее в нея, после ще получи позволение да влезе в Достойнството, да общува с Истината. Истинското знание идва само при Достойния човек. Благородството е глас на Душата и на Чистотата, но Достойнството се намира в Чистия Дух. Благородството е израстване, Достойнството е зрялост. Достойнството е Древно: то е било Мировият език на Древността, на Боговете. Достойнството в Древността е било съхранено само от тези Същества, които са били изцяло съсредоточени в Бога – а тези, които са отпаднали от Бога, чрез много изпитания, е трябвало до доказват своето благородство продължително, докато узреят и съумеят да се върнат в Достойнството.

   /.../  Не за духовност, говорим, преди ви казах – Чистата Духовност е най-ниската степен на Истинското развитие; "Божественост" е друга степен... Достойният човек вече не се нуждае от нищо друго - даже и от бъдеще. Защо? - Бог превъзхожда бъдещето; никой разумен не търси бъдещето. Разумният търси само Бога. Бог е целта, а не някакво бъдеще – но трябва да станеш достоен за Него, достоен за завръщане и за сливане с Него.

   Достойнството е от Древен род, родът на Боговете – когато човекът е бил още Бог, преди да се е отделил и да си е въобразил, че може да живее самостоятелно и без Бога. И сега човекът е само Бог в развитие, продължително развитие, дълго развитие, докато някога се върне; той има много да догонва, да догонва нещо, което е било изпуснато – и това е Достойнството.

 

   1909 21.01.2017 Благодарност 11:36 Това за Достойнството от Петьо ми помогна извънредно много!

СЪДЪРЖАНИЕ
/