Книга 45

 

4.I.153(2017)

Западна Рила

 

  ОЙРÒН –

 

ВИБРОСТАНЦИЯТА НА БЛАГОДАТТА

 

 

5,30 Събуждане от един мелодичен звън, какъвто телефончето или каквото и да е друго в стаята не може да произведе. Завалял е тих, дребен, умиротворителен сняг.

 

- Господи, имаш ли да кажеш нещо извън личните послания, които се съгласи да дадеш и вече даде едно?

- О.

- Какво значи „О”?

- Отварям. Давам ви условия. Вашето съзвучие роди „ойрòн” – вибростанция на благодатта. „Вибростанция” е единство на трептения и избор. Като затрептиш от правилен избор, ти обединяваш вибрация и субстанция. Тогава сърцето става още по-чисто, благата – още по-незабавни и приказни.

         Поначало, правилният избор се ражда от Чистота. Благàта на живота се дължат на него. Единствеността на избора произтича от съвършенство; приоритетният избор – от универсалност. И сърцето, и душата правят избори. Не корете душевните избори, не корете и единствения избор на сърцето.

 Не винаги сърдечният избор произтича от съвършенство, не винаги душевният произтича от универсалност. Когато вкусът на сърцето има червей, то избира несъвършеното. Но и това е допуснато, и на това се радва Бог. Неслучайно болката е главен клон на Бога – знак за отклонение. Обаче, ако нямаше отклонения, нямаше да има и клони – нито Дърво на Живота, нито Дрървото за познание на Доброто и Злото.

Да се отклониш от Вертикалата, не значи че извършваш грях. Просто, отклонението иска да цъфти и да върже плод. Иска да роди повече плодове – да има за мнозина. Затова, именно, душата е с много разклонения и отклонения. Може да се твърди, че сърце, което не пуска само коренче надолу и филиз нагоре, а започва и да се разклонява, такова сърце започва да се превръща в душа. Следователно, почти всички растения са в света на душата – искат щастие, искат да правят добро.

Вие, които растете само надолу и нагоре, сте монади, оплодени монади. Вие търсите само Бога в себе си и Бога в небесата. Не искате, не можете да се разклонявате. Корените ви са само власинки или пиете Бога по друг начин; цъфтите и връзвате и давате плодове само върху вертикалата си. Такива монади обикновено стават архати, светии, гении, монаси. Често са от рода на кактусите – предпазват се с бодли. И прави са – не ги закачайте, не искайте от тях да се разклоняват. От тях получавате вертикален живот, вярност на себе си, характер. Ако се разклонят, цялата форма на вселената или на което и да е тяло ще рухне. Те пребивават във вертикално единение с Бога и имат нужда от самота, за да вършат работата си. Едната фаза на духа ви е точно такава, дори и когато сте разклонени. Затова Обитаването се наича Ос, която е ненаклонима. Тази Ос създава Поле, Цялостно Поле. Обитаването може да е нещо като самадхи - не закачайте такъв. Не закачайте самия себе си и не се закачвайте за нищо и за никого, когато сте верни на монадата си.

Отдръпването в себе си може да бъде и в точка. Монадата тогава не е оплодена, не върви надолу и нагоре. Монадата тогава е девствена, не е целомъдрена - тогава няма Обитаване, няма цяловселена или холивселена. Тогава човек или сам Бог се прибира в Себе си напълно, изпада в Абсолюта. Това е Тръпното Блаженство – насладата от Абсолютната Самота. Ако сте били навън, това става с имплозия – изведнъж. Много същества, които пребивават в Абсолюта, минават за архати или за душевноболни. Не ги укорявайте, оставете ги, пазете ги, грижете се за тях, само за да продължават да са в Абсолюта. Те са Семена. Без тях нямаше да ви има, нямаше да има нищо.

Сега вие сами ще потърсите себе си от кои сте. Дали сте семена или треви, дали сте мъхове и лишеи, дали сте голосеменни или покритосеменни, дали сте безстеблени или стеблени. Вие мислите, че храстът е по-долу от дървото, но не знаете, че храстите развиват универсализация. И те имат характер, но радиален, универсален. Това, че не мислят за себе си и не вървят към Бога вертикално, не ги прави по-малко полезни и прекрасни.

 В еволюцията трябва да станеш и стебло, дънер, ствол; да имаш и основен корен отвесно надолу. Това се прави с преданост към монадата си и преданост към Бога вертикално; изпитва се способността ти да си верен 7 години, после 14, после 21, после 28 - и пр. Верен и неотклоним. Верен на собственото си естество и само на Един Любим, Един Приятел, Един Ученик, Един Учител, Един Бог - само Един Бог. Монотеизмът и Верността идат от това.

Обаче, освен монада има и полада, има полиада; има холада и холиада. Често универсализацията е храстовидна и кълбовидна, често се откъсва от корена и тръгва на път с Ветровете. Чували сте за синволюция, преволюция. Ето защо, не корете нищо и никога. Всеки да е верен на импулса и естеството си. Които тичат като подпалени по приятели, функционери, лектори или добрини – не ги корете. Рано или късно, и те ще добият ствол, ще останат на едно място. Но всички пак стават на семена и падат надолу прекрасно; други дълго се въртят или летят преди това. Всичко, което става, е прекрасно!

Разбирайте и приятелите с брадат корен. Те имат твърдо стъбло нагоре, но в материята обичат всички. Долу вторачването им изчезва, вретеното на корена им изгнива - нямат вече любов с обект. Азът им става кух – флейтата и обоят на Духа. Горе не се разклоняват много, но за сметка на това изхранват всички. Еднѝната им е само с една риза - обикновено отдават и нея. Двуризните и многоризните отдават половината или повече, или по-малко; едноризните отдават и ризата си, и самите себе си без остатък.

Не укорявайте и сърцата-костилки, не ги трошете с вашите трошачки. Въобще, не укорявайте никого, но общувайте със всеки както е добре за него. Като включите и както е добре за самите вас, минавате в Ритъм. Ако е двутактов, единият такт е за самите вас. Но има и многотактови, равноделни, неравноделни и т.н. Вие искате да туптите с чужди ритми, заразени сте от чужди ритми и аритмии и затова се разбивате. Не! Бъдете верни на собствения си ритъм и обертонове, на собствената си космична тоналност, на собствените си копнежи и желания. Захващайте се с други естества и ритми само тогава, когато сте в симфония. Усетите ли нещо друго - заобикаляйте, заобикаляйте отдалече! Когато не можете, Бог ви е хванал с нечии неумолими клещи, понеже черупката на сърцето ви е станала твърде своенравна или корава и в даден живот трябва да бъдете разтрошени. Ако не е човек, са обстоятелства. Това пак е сам Бог, лично сам Бог, но е станал инат като вас... Нищо – това е само за един миг, за един живот. В другия ще бягате от инат и клещи като попарени. В този сте харесали твърде много сметката, която имате от клещите, или дизайна на клещите, или първата тръпка от образа, от докосването им.

Някои се хранят само от образи без докосване – иконическо съзнание. И да не е от първата тръпка - и да е серия от тръпки доживот, - тя непременно е и серия от строшавания, за да се научите да отличавате клещи от сияния. Осияването и огнението никога не се предизвикват от клещи – това е невъзможно. Ритуалите също са клещи. Ако врещиш, когато си приклещен, ако врещиш от болка или удоволствие, ако въздишаш по образ или се молиш на образ, ти трябва да минеш през още много клещи в преражданията си, докато фонтанелата ти стане цвете.

И така, вашето съзвучие роди „ойрòн” – вибростанция на благодатта. Сега Декретът за Пълно Подсигуряване се разпростира и върху вас – останалите. Небесна и земна благодат вече се излива върху вас, понеже сте Верни!

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! Верният е верен, понеже е истинен. Истинният е истинен, понеже е чист. Чистият е чист, понеже е благ. Благият е благ, когато е благ всякога.

 

7:47:56

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/