Книга 45

 

 

     1890 27.12.2016  Едно съкровено писмо 23:55 от М.В. При-ят-ел-ю! Аз наистина, от мига на нашето виждане в това прераждане, претърпях множество ултрадинамични трансформации и чрез "мен" започнаха да се изявяват какви ли не духове, същности, дори цели армади, но е хубаво че през годините много старателно не само проучвах, но и прилагах почти всичко, което четях.

 

 

     Естествено, нищо и никой не подозираше за дълбоката ми връзка с Учителя и Словото Му през хилядолетията. "Единственият" е препоръчвал по никой начин да не показваме свързаността си с Него, за да можем по-лесно да се справяме с нелеките задачи, които ни се спускат за изпълнение. Много бих искал да ти споделя подробно множеството случвания около мен, но след като "изтриха" едно много пространствено писмо към Теб, което писах буквално часове преди Тръмп да седне в Овалния кабинет, ми припомниха, че дори писмата ни по нета се "прихващат" и дават информация на „Ремонтния Отдел” как и къде сме уязвими, за да ни притиснат и атакуват именно там.

     Знай, че онова, което ти заявих още в първия миг на нашето сегашно Припознаване, е в сила и с още по-невероятна мощ, благодарение на... знаеш Кое.  Вътрешната ми връзка с теб е толкова невероятна и силна, но не съм смеел да я обсъждам с теб досега, за да не възпрепятствам спонтанността на проявата на Духа в който и да е миг. Само няколко пъти, както при последното ми писмо, съм  ти загатвал за  единността на полетата, които обитаваме. Сега вече ще добавя, че предната вечер преди "дълбокия огън", който си преживял, ме предупредиха за това, "прожектирайки" ми един абсолютно идиентичен случай с мен през 2006 г. Тогава и аз по чудо оцелях след едно абсурдно подпалване на една къща в с. Голямо Дряново близо до Казанлък. Беше пак зима, но с риск за живота успях да спася единия етаж. Тази ярка символична волеизява на Силите чрез нас си има своето обяснение. На мен едва сега ми разясниха причините за това. Убеден съм, че и при теб е "абсурдно-ясна" причината за случилото се. Това засега. Не се оплаквам, а благославям всичко, което ме сполетява, защото то доизгражда в мен онова, за което съм „здесь” и сега. От известно време аз също нямам потребност да ползвам технотронните изобретения на „Мюонните Деви” (дори ме възпрепятстват по абсурден начин). Знаем, че по този начин се съхраняват и доусъвършенстват причинните ни тела. Хайде, засега толкова. Докато ти пишех, се роди в мен една безумна идея, но като положа основите (условията) за нейното осъществяване, ще ти я споделя.

А-у- мен !

А-у- теб  !

А -у-в-син-ца ! 

               Не е излишно тук да се добави едно стихотворение от Володя Мегре, в което той се осмелява да разкрие истината за този скъп Приятел от Вечността. Наложи се то да бъде преведено на български за една от книгите за Анастасия, коя бе публиквана у нас по договор:

 

                                    Полуграмотен ли? 

                                   - Полуграмотен...

                                    Нима между кедрите бос си се крил?

                                    Сибире чутовен на майка Русия,

                                    една ли подметка до днес си изтрил?

 

                                    Към царя сега! Да помогна на бàтюшка,

                                    веднъж да поеме живителен дъх;

                                    Към Русия сега, та на майка Русия

                                    да вдъхна от свежия хвойнови лъх!

 

                                    Ей, хусари свободни и смели,

                                    чаровници и храбреци!

                                    Я погледнете ме – вижте как трябва

                                    да се развърти човек. Еех, мъдреци…

 

                                    Сърцето на Питер е в няколко ката

                                    парижки корсети и дрехи…Уви –

                                    на дамите, ах, подкоси им краката,

                                    когато, Сибирецо, тук се яви...

 

                                    И както бе тръгнал на рàнен молебен,

                                    да се моли за Матушка (вечно за друг!),

                                    той чу как единствено тя[1] му прошепна:

                                  - По-скоро, веднага изчезвай от тук!

                                    Бягай!

                                    Побеснели и диво ръмжащи,

                                    времената на Звяра поглъщат плътта;

                                    душата ти пламък до днес те опази,

                                    ала тука те дебне смъртта.

                                    Бягай!

                                    Ти  лавината-зверство ще спреш,

                                    ала само за миг…

                                 

                                   - О, Русийо!

                                    Тъй ми е жал за Тебе!

                                    Да не искаш да секне

                                    твоят глас и кънтеж?

                                  

                                  - Върни се при кедрите! Ще се оправя.

                                    И тогаз ме молѝ за каквото си щеш...

 

                                   - О Русийо – жена недостойна! -

                                    В руска баня да бяхме сега,

                                    бих нашибал гърба ти със хвойна…

                                    Не! С Тебе оставам! И не нашега!

 

                                    Времената ни зли като смърт са;

                                    а за Гришката – кръв и сълзи...

 

                                    Чернокапци със зъби му скърцат:

                                  - О, сибирска змия, отпълзи!

 

                                     (Но истинската змия му казва):

                           

                                  - Ако само за миг ме накараш

                                    да престана да бъда ламя,

                                    ще засърбаш такава попара,

                                    че ще ахне самата Земя:

 

                                    И женкар ще изкарат героя,

                                    и бутилките -  с твоя портрет...

                                    И от тебе спасените роби

                                    ще оплюят светията клет…

 

                                    Аз съм Време всесилно, всевластно –

                                    от земите ми ти се махни!

                                    ”Само миг”… - Я да бъдем наясно:

                                    ти съдбовния миг ми върни!

 

                                  - Ех, мадейричка само…И баня… -

                                    Песоглавецо, правя те луд!

                                    Не светия, аз просто мужик съм,

                                    но играя понявга и шут...

 

                                    И разстрелван, и бесен, и давен,

                                    и на клада горян, и на прах,

                                    над Русия се нося отдавна

                                    и вселявам и гордост, и страх!

 

                                    Ала пъкълът скърца със зъби:

                                  - Де е гроба ти, смахнат мужик?

                                    Ти живота не можеш да върнеш,

                                    а потомците вярват в лъжи…

 

                                    Ето, давам ти власт:

                                    предяви неплатените сметки!

                                    Оправдай се веднъж, поплачи…

 

                                    Ала Гришка изплюва куршума:

                                  - Жалък дявол -  ту сметки, ту смет!…

                                   

                                    Да си дойдем, мужици, на думата:

                                    хайде в банята – с билки и мед![2]

 



[1] Става дума за царица Александра, съпругата на Николай II, която вярвала, че чрез Распутин говори сам Бог. Той излекувал престолнаследника Алексей от неизлечима хемофилия и извършил куп други чудеса, изказал важни пророчества.

[2] И до днес се разпространяват само злобните клевети и клюки за него, измислени от църквата, И КОРЕННО ПРЕРАБОТЕНИТЕ ТЕНДЕНЦИОЗНИ ФОТОГРАФИИ. Но на тази стимка тук си личи какъв е бил Распутин в истинския му вид. 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/