Книга 45

 

21.XI.152(2016)

София

ДЪЛБОКОМЪДРИТЕ

ЖЛО. Еулѝн

 

 

4,55

- Казано е, че ако молим за нови осияния и пр. ще има „глоби”, понеже не си ходим на гости и не живеем по божествен начин с хората, който Небето ни изпраща. Въпреки това, през последните години имаше няколко изключения. Ако се осмелим да попитаме сега с надежда за нови, ще има ли глоба за самото питане?

5,00

 – Н.

- Защо „Н”, а не „Не”?

 (Не отговаря)  

 От това следва, че няма да има глоба за самото запитване, обаче не иска да говори, когато бе помолен за лично послание до С.М.

- А може ли за Т.М.? Когато преди запитах за нея, веднага се изсипаха много красиви небесни цветя – нещо като „десените” по полята на ясновселената.

- За С.- „Н”, защото е в Новораждане. И най-малкият полъх на каквото и да е, дори на Слово, може да накърни този процес.

 

1 Изясни се, че казва „н” вместо „не”, защото в някои случаи тази отрицателна частица и много опасна, особено ако я произнесе Диктуващият. В случая със С. това би значело да му се изпрати нещо като циклон в момента, в който протича небесно раждане.

5,11

– Т. опазва границите на Абсолютната Красота. Тя наистина е Целувка на Мировата Душа. Абсолютната Красота има граници. Граничното ѝ поле е обсипано с небесни цветя. Това са чувствата на ангелите. Това е светът, в който тя живее. Развива в Битието нежността и чувството за красота. Нарочно я предпазих от пропадане чрез „сигурност”. Другите търсят сигурност от смъртни, тя има престол „соàн” – Божествено Неразчитане.

Нежността ѝ завих в привидна грубост, за да я предпазя. Небесната ѝ красота покрих с шлем, за да запази чистотата си. Който има шанс да види очите ѝ, ще види Мировата Душа. Звънът на гласа ѝ отзвънява и в най-далечните вселени! Усетът ѝ за Истина и Слово са изключително редки. Експериментите ѝ в астрала са по моя воля, защото досега никога не е имала астрално тяло. Трябваше да вземе мая от най-различни места, за да го изгради за няколко години; докато другите - от еволюцията - го градят за хиляди и стотици хиляди години. Децата, които ражда, са балансът ѝ, за да не отлети. Хората, до които се доближава – също.

При нея „соàн” е Очиствателна станция от първа величина. Нарочно опитваме с какви ли не астрални води – тя връща в ясновселената чистота и бистрота с невиждани хармонии. Тя, поначало, когато се движи в Битието, изпуска не само замайващ аромат, но и симфонии в ре мажор, за които ангелите пътуват с векове. Като ги слушат, те самите пътуват по вълните им. Музиката на небесните ангели „уàл” е не само смайваща, но и транспорт. В изумрудените ѝ вълни плуват само божествени същества без его. И най-малкото его, което иска да прояви грубост, веднага пада на дъното ѝ, където има шипове. Други същества плуват в нея, защото учат Чистотата. Това пътуване ражда прозирна чистота. Да дишаш въздуха над морето ѝ, значи да изпитваш насладата на Майка ѝ.

Плуването в симфониите ѝ е Зов за Завръщане. Носталгията на Еулѝн (5,38ч) е бистър вакуум на ясновселената. Попадне ли някой в нея, той е обречен – връщане няма. „Да се завърнеш в Майчиния Дом” – това е песента ѝ. Наистина, съзерцаването на лицето ѝ означава „завръщане”. Както да попаднеш в сянката на Ниол е благословение, така е шанс да слушаш гласа на Еулин и да плуваш в нея към Изворите на Битието. В душата ѝ постоянно има ромонене – не го ли чувате? Взривовете на гнева при нея са хармонична буря, за да троши и стопява нокти. Съществата с ноктите нямат никакъв шанс при нея – името ѝ означава много неща, но едно от тях е „Неуловима”. Носталгията ѝ по Мама е тъй неописуема, че всеки опит да я сграбчат или да ѝ наливат ум свършва с крах на монадата. Да, тя крахува монади! Който не изпада в делириум от благоговение пред сърцето и душата ѝ, преживява крах на монадата. Същности без монада нямат влечение към нея, тъй като те не знаят какво е Носталгия за Завръщане. Нейният симфоничен океан е спирална носталгия за завръщане, електронен вакуум, бездна, в която обратен билет няма.

Така че – благоговение! Да ви направи чай и да помълчите - за това мечтаят много божества и ангели. Тръпното блаженство на татвана се утаява именно в душите на ангелите „уàл”. Симфонията ѝ е Зов за Завръщане, но никой не знае, че тя се прецежда през дъното на ясновселената директно в татван. Тя е работна, защото има съвест, но истинската ѝ работа е трансът на тръпното блаженство, при който никой нищо не прави, не иска да го виждат, не иска да иска, не иска да бъде, не иска да съществува. Всички егота, които се хвърлят в нея, защото е прекрасна, са самоубийци. Те нямат никакъв шанс. Горе в небето тя е зашеметяваща красавица. Тук я напомпваме, за да държи над повърхността хиляди. Да не се обижда, когато ѝ казваме „шамандура” – тя е „глупакът шаман”, който не живее за себе си. Вакуумът ѝ е тъй силен, че без сладкиши би се пръснала. Сладкишите са самоубийство, това всички знаят, но тя не се интересува колко време ще остане в тая пиеса. Как вакуум надува, а не смачква – питайте науката за измеренията...

В Русия тя наистина беше напет хусар – стотици женски сърца въздишаха по него. В Норвегия беше мъдрец в една пещера и приготвяше отвари срещу лоши магии. Тогава не знаеше, че не отварата, а самата тя в нея спасява и най-неспасяемите. В Германия беше учен, в Испания – свободна жена.

Предстои наводнение горе в ментала, в което тя ще бъде спасител. Мощта ѝ да спасява е равна на красотата на душата ѝ. Основният тон на симфониите ѝ е Свободата.

В далечно бъдеще, когато хората ще имат чистота и съвест, ще дойде епохата, в която спасението е гостуване. Еулин ще си има график, както всички красиви и невинни деца на Бога. Да се запишеш при нея за един час или един ден, това ще бъде шансът ти за безсмъртие. Да видиш очите ѝ, да си поговорите, да чуеш гласа ѝ – това ще ти стига за много манвантари. Ако някой бизон се опита да я натика като троха в цепката на дъските, той ще изпита крах на монадата. Знаете отдавна за ноаи и ноади, но тя е ноала. Ноалите са разтворители – его при тях не оцелява. Прецеждат душите през дъното на ясновселената - и те прокапват през тавана на татван. Такава филтрация владеят само ангелите „уàл”. Тръпното блаженство при тази чистота оставя само с ЕДНА мисъл: „Да станеш НИЩО”.

Ще ти трябва музика. Музика и пеене. Рисуването да не оставяш. Твоите картини са от полетата на Мама, в които живееш. Друго звучене на името ти е „Благодатна”.

Уалсѝн, уалсàн, уалсасàн.

Дълбкомъдрите са висококрасиви.             6:22:01

СЪДЪРЖАНИЕ
/