Книга 45

 

 

   1871 05.11.2016 Писмо до четящ чужди писма 07:29 до Р.В. Писмо със специален стил, нетипичен за пишещия по-възвишени неща, но програмиран за ефективно въздейтвие върху строго определен човек – не толкова за получателя, колкото за някой, който му чете тайно писмата, без да знае, че това се знае. Тази стратегия е прилагана нееднократно и е давала очаквано добри резултати.  Драга Р., с удоволствие ще споделя с теб това, което знам досега по въпроса, защо Бог е допуснал разрушението и злото. Дори наскоро публикувах нещо подобно във фейсбука, като виртуална "самозащита" на Създателя, въпреки че Той никога не би се заел да се оправдава и да дока-зва съвършенството на замислите и действията Си. Това предприех по спомен от разказите на баща ми как са действали като млади в протестантската черква, но после видях, че това е цял предмет и в духовната семинария и академията, както и в други вероизповедания, а именно дисциплината апологетика - да защитиш научно и логически вярата си, в спор с възможно най-подготвени противници. В евангелската черква младежкият кръжок се е разделял на защитници и опоненти и последните е трябвало да се подготвят на нивото на най-върлите учени и философи атеисти, за да предизвикат сериозна защита от противната страна.

Така че и аз няколко пъти съм се настройвал за "провокационни" въпроси към Оногова, влизайки във виртуален "разгововор" с Него. Дали ме е чувал и е отговарял, това е друг въпрос, но аз, още като малък, когато съм имал наглостта да Му задавам „неудобни” въпроси, сериозно очаквах да ми отпраска някой шамар... С годините си оформих мнението, че Бог е "арабѝя" и че такива действия даже Го кефят, защото всички останали са шубелии и вярват безмозъчно на неща, които църквата и вярата не може да обясни.

   Не помня дали ти разказах за последния ми подобен диалог от този род съвсем наскоро - само преди 2 години, поради който в началото пак си помислих, че съм безнадежден във вярата и едва ли ще имам паспорт за рая... Но само в началото, затова и тук не сложих "диалог" в кавички. Даже преди финала на тази случка си виках да не би и за мене да важи изказва-нето, че "който говори с Бога, това все още може да е молитва, но комуто БОГ говори, по всяка верятност това е шизофрения"... Извини ме, ако вече съм ти го разказвал. В живота си три пъти съм правил опити да спя в клозета поради кански шумове от някое нощно заведение или от ужас да легна пак до "ближната", която пърди ментално: мели ти сол на главата.   И така, намираме се с Е. и бейби в моята собствена бивша стая, където съм живял цял живот, а сега съм ги завел за екзотика там в качеството на клиенти на хотелчето на един приятел, комуто някога продадохме този апартамент. Естествено, само гледката през прозореца беше същата, но това навява носталгия. Дали става дума за приятел може да се съди от това, че си платих нощувката като поп, въпреки че му бях продал етажа, мазето и част от дворното място с 10 хиляди евро по-евтино. Това си е „законна” част от будалъка, затова и перманентно си гладуваме. По-сложното в случая беше, че подовото не можеше да се регулира и ние се озоваваме във фурна. Искам да отворя прозореца - тя не дава заради детето. Как те спят – неизвестно; обаче аз вече ще получа топлинен удар. Тогава отивам с две одеала в клозета и си ги постилам на 4 - комфорт! Да, ама не: Господ ми има карез за нещо - мога да се сетя поне за 20 неща. Първо, дотам подовото не се простира, а е Малък сечко и водата по стените се заледява. Завивам се с другото одеало - дзинзик и отгоре, и отдолу... Но това се оказа песен в сравнение с момента, когато в съседния клозет-баня влезе поредният човек. Между богоугодните помещения там не само че стената е от картон, ами и отдолу има 4 пръста аралък. За шумовете  и миризмите  иди-дойди, свикнал съм от казармата, но като реши някой да се къпе или да пусне водата в препълнения клозет, приливът моментално напоява и одорира одеалата ми - и аз в един миг се почувствах най-нещастният човек на света. Сигурно съм бил инквизитор или Венецианския търговец, та Съдбата ме гони като империалист цял живот. Да се върна във фурната - абсурд, не мога и да си го помисля. Затова сядам на клозетната чиния с краката също горе заради наводнението - и оформям ПЪРВИЯ СИ АТЕИСТИЧЕН МОНОЛОГ В ЦЯЛАТА МИ ЕВОЛЮЦИЯ. Към Оногова, Който не ме е питал бил ли съм съгласен да си прави биологически и психологически екперименти с глината си, която е оформил като човек. Аз лично такава педагогика с гьостерицата не приемам, въпреки че може да съм още примат във вярата. Викам си: ако бях Господ, нямаше да измисля подобно нещо, говорещо за малоумие и же-стокост едновременно: да шибаш бебетата си, защото се насират, за да развивали добродетели. Точно така си мислех в момента и бях готов тоя път Шефа наистина да ми прасне някой шамар и да ме сплеска като молец. Нямам нищо против - така трагедията ще се свърши завинаги, освен ако, не дай си Боже, наистина е измислил такава педагогика и за след гроба, за което говорят умните хора като автора на "Ад". И така, аз започвам обвинителната си реч, съзнавайки, че ако преминем в „диалог”, това може и да си е чиста шизофрения. Представа за диалог, ако съм вярващ; или поне вътрешен диалог със самия себе си - на голо или на майтап. "На голо" – понеже рева безгласно в момента, съдбата пак ме изнасилва; но и на майтап, понеже почвам едновременно да се смея на глас на абсурдната ситуация... Верно, Държавана несигурност може с основание да ме е пращала да се прегледам в психиатрията... И аз отидох доброволно, с най-добри намерения и надежди да ме приемат, та да си отдъхна поне там от това, което другите наричат "живот" - поне ще е на топло и ще има ядене, дори и да стана окончателно малоумен и да ми изпадат зъбите от електрошоковете... С надеждата, че някои малумни не съзнават трагедията си и си тананикат щастливо - дано да съм от тях... Да - ама не, и там не ме приемат, въпреки надеждите на полковника от Шести отдел. Не че не можеха да ме внедрят насила в лудницата, но още тогава имах десетки приятели журналисти на запад и такова нещо можеше да не е добре за престижа на социалистическа България. Фатална грешка - не изконтролирах репликата си пред психиатрите и им казах, че ме праща Държавна сигурност да ме прегледат дали съм нормален. Един от главните се разсмя от сърце, подаде ми ръка като на човек и каза, с риск да замине за Белене, че щом ме изпраща ДС, не съм за тях... Поговорихме си човешки и им разказах, че съм бил нещатен сътрудник на колегите им в Карлуково и в други психиатрии тук и в чужбина, където с литерапрофилактика и културтепапия помогнахме на много болни. Тия искаха веднага да ме назначат - имах и ценз, и практика, имали щат за културтерапевт, но досега не били намерили такъв в родината ни и било скъпо да пращат някого на специализация. Като дойде тази новина до „приятелите” ми в ДС, които контролират на първо място личен състав навсякъде, естествено, че не ме назначиха - казаха ми от личен състав с огорчение, както и на други места - "по независещи от нас причини"...  Пак ме арестуваха, защото тоя път съм бил ядосал самия генерал. Ченгето му се обажда: "Другарю генерал, тоя пак е тука. Да го изселваме ли, най-после?" - Генералът, по телефона "Незабавно - да!" - Някъде в Кърджалийско. Само да не съм се паднел при Луиджи, който вече бяха изселили и консумираше престъпността си по същия парараф: "враг на Родината - идеологическа диверсия". Аз проявих див възторг, че ще ме махнат от София и най-после ще ида на чист въздух и сред нормални хора. Дига пак телефона и вика: "Ама другарю генерал, той се радва!..." Другарят генерал трясва телефона и тоя път идват собственокрачно в кабинета не един, а два генерала: единият ядосаният, а другият е бил партизанин преди Девети. Първият ми вика "копеле" и иска да ме удари, партизанинът го убеждава да измислят нещо друго. Питат ме: "Като толко се радваш, защо не си идеш сам на чист въздух, никой не ти пречи?" - "Не мога, другарю генерал, работя в министерството при другарката Живкова с голяма заплата и тя ме счита за ценен кадър; освен това имам семейство и деца - няма как. А като ме пратите вие - имам вече обективни причини..." - "Идиот!" - "Бил съм вече учител 4 пъти и в Къдржалийско, и в Смолянско, и в Балкана, и в едно друго село, така че никакъв проблем..." - "Ще видиш ти повече учителство на кукуво! Как се изхитряш да намираш връзки, та редовно се провираш нагоре, но това вече няма да ти се случи никога. Тоя път вече другарите от Москва и Киев, от Ленинград и Рига и чак Башкирия се оплакват от тебе и ни трият сол, задето сме недогледали и пак сме те пуснали да мърсуваш и там - та и там да искат да те назначават! Засрамѝ се най-после, ти съвест нямаш ли?! Все такива номера ни играеш! Последния път, като те арестувхаме,  стана нарочно хамалин на Сточна гара - пак да ни излагаш! Да се въртят разни чужди журналисти и да те снимат с мръсна ватенка..." По едно време с партизанина останахме насаме и той ми стисна ръката, каза едни много добри думи, като се оглеждаше. Приличал съм му на негов боен другар от съпротивата, когото били убили хората на Гешев в следственото. И той не бил пропял като мене за приятелите си, пък и очите ни и на двамата много си били приличали. "А всичките ти идейни приятели до един пропяха и написаха много гадни работи за съидейнците ви и на първо място за тебе. Ние имаме при вас 27 информатори само във вашата секта, има и твои най-близки роднини...".

   То, като се разбърбори човек...

   Сега - за  диалога. Пак не в кавички, ще видиш. Треперя аз от студ на дъската на клозета, на всичкото отгоре от казанчето капе щастие във врата ми на ледени капки, та трябваше да седна накриво. Аз викам умствено: "Шефе, за пръв път в живота си почвам да мисля, че не съществуваш..." -  И чувам отговор в главата си: "Абе авер, напоследък и аз почнах да си мисля същото... Обаче след малко, като се съмне, ще видиш дали съм сдал съвсем багажа... Нищо че съм толко одъртял и оглупял...." - Сега вече няма да ти разправям какви три неща се случиха едно след друго веднага след изгрев слънце в самото "хотелче". Жалко, че не ги заснех с камерата. Обаче бяха неочакван и голям дюшеш лично за нас.

    Все пак, в резюме по главния въпрос: защо Бог е допуснал злото и болестите? Аз - казва Той в пледоарията си - съм ви създал потенциално съвършени. Ако ядехте само плодове, ако дишахте само чист въздух, ако пиехте чиста вода и имахте само чисти мисли и чувства, нямаше защо да измислям вируси и бактерии, войни, земетресения и психиатрии, за да унищожавам шкартото. Нямаше защо жените ви да имат кръвотечение и да раждат с болки. А сега не аз, а самите вие се правите на нищо с ваште злоби и ревности, с постоянните оплаквания и вменявания на вини - и т.н. Каквото повикало - такова се отзовало.

   Пледоарията му звучи логично, но човек остава с горчив вкус, понеже си представя, че може да има и по-умна педагогика. И на въпросите ни не е отговорено съвсем ясно: защо един съвършен Създател е проектирал и въможност за грехове, падения и недостатъци в създания от глина, формовани от самия Него? За да си гледа на живо кино и театър как пер-фектно работи наказателната Му педагогика? Е, аз си оставам смирен и вярващ и признавам, че акъла ми не стига да се меся в такива сложни казуси. Но ако ме питат дали искам да съм в тая схема отсега нататък, аз не Му ща повече никакво безсмъртие, щом като ще е пак с цената на драконовска педагогика. Предпочитам да си умра завинаги и като душа и да нямам и помен от спомен какво е било досега. Е, благодарен съм за миговете сироп, но на каква цена? "Виновни" - понеже е допуснал да можем да пропадаме...

В случая представям размислите на баща ми, който е бил дълго при един много мъдър Човек заедно с майка ми, но и двамата си отидоха от тежки болести, макар и вярващи, добри хора и вегетарианци. Майка ми не се отчая до последния миг и си пееше хубавите духовни песнички, но баща ми се самоуби с цяло шише дигиталин. Казано грубо, опитните мишлета трябва да умрат, защото не изпълняват предписанията за съвършен живот. Ако иска - нека ми отпраска най-после един шамар за тия размишления! Размишление значи "размишкяване" -  да не искаш да си повече опитна мишка...

    Тема за домашно: "Как ти би измислил света и естеството на боговете, ангелите и човека, ако ти самият беше Бог? Предлагаш ли по-етична и по-интелигентна педагогика?" Според един Мъдрец, Шефът е оставил този въпрос отворен и очаква отговори. Няма да ни удря шамари, дори и да не можем за измислим нещо по-добро. За опитите за мислене няма да ни наказва - Той не е инквизиция. Нещо повече - ако някой може да измисли по-добър модел, Шефът ще го приеме. Досега никой не е успял.

     А що се отнася до четящите чужди писма и подслушващите разговори мога да ти разкажа още случаи какво се случва със самите тях и с децата им, жените им и т.н. Точно затова от години тия служби изпитват ужас, когато някой неосведомен генерал им възложи нещо подобно по отношение на нас. Ако някой развива самодейност без да направи сверка с центъра, чудесно - ще има възможност да опита.

СЪДЪРЖАНИЕ
/