Книга 45

 

 

1867 29.Х.2017 Идея за киносценарий, оформена по молба на съ-квартиранта дядо Пею по негови спомени

 

ПЕЮ ПЕЕВ – МИТКАЛОТО

Потомствен пчелар, поет, народен мъдрец, хуманист, философ

Създател и производител на лечебен мехлем от пчелни продукти.

 

ИДЕЯ ЗА КИНОСЦЕНАРИЙ

ОСЕМТЕ ПОДАРЪКА НА БОГА

8 НЕЩА С БОЖЕСТВЕНО НАЧАЛО И БОЖЕСТВЕНА ЕНЕРГИЯ,

 

СПОРЕД ДУХОВНИЯ УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ

 

     Васил Димов, брат на певицата Лиляна Табакова, е чул това от Учителя Петър Дънов. Известен пчелар - дал е е много ценни сведения за историята на пчеларството в Сливен, които и до днес се пазят в сливенсикя исторически музей. Бил е ръководител на Братството в Сливен и приятел с известния народен лечител д-р Димков. Споделил го е с Пею Пеев – Миткалото.

СВЕТЛИНАТА, ВОДАТА, ПЧЕЛАТА,

РОЗАТА, ЛИПАТА, ЯБЪЛКАТА, ПОРТОКАЛА, ЗЛАТОТО

   Във високо идеен етичен и мистичен план, в духа на хуманизма, науката, научната фантастика и съвременната екология и с най-модерни изразни средства на киното, филмът в 8 части започва с вълнуващ епизод, преживян лично от Пею като момче на 7-годишна възраст – срещата му с Учителя Петър Дънов.

      - Вуйчото на Пею, в една прекрасна лятна утрин, го води към Изгрева – селището на последователите на Учителя Дънов. Иска да го запознае лично с Учителя или поне да го зърне отдалеч. Вуйчото знае, а Пею усеща интуитивно, че това е от голямо значение за някои хора - и много се вълунва. Както споделят мнозина, които са ходили на Изгрева край София и на беседите там до 1944 г., най-вече в ранните утрини преди 5 ч. сутринта или в неделя от 10 ч., още по пътя през гората те изпадали в особено душевно състояние и получавали отговори на всичките си въпроси предварително, божествен мир и покой наставал в душите им, удивителна свежест и ведрост пронизвали тялото им – и те се чувствали на седмото небе.

    Нещо подобно преживяло и момчето Пею по пътеката през гората зад Семинарията, водеща към Изгрева. Като излезли на главната алея, сред птичия хор и уханието на цъфналите дървета и упойващата миризма на боровете, от вълнение за предстоящата среща или по друга, необяснима причина, Пею изпада в особено състояние и губи представа за реалния свят около себе си. Чувства, че ще падне, няма опорни точки, за да остане в равновесие и да продължи да ходи.

   - Вуйчо, вуйчо, ще падна! Нищо не виждам, вие ми се свят. Хвани ме за ръката! Каква е тая свтлина – като жива е, ослепявам, залива всичко; какви са тези миризми, каква е тази музика?! Ангели ли пеят или деца в черква? Господи, какво е това? Учителю, ти ли ми пращаш всичко това?...

   Вуйчото хваща племенника си за ръката и го води. Внимава момчето да не падне, на места спират, за да може то да си вземе дъх от огромното вълнение и необикновеното състояние, в което е изпаднало.

   Идеята на филма е момчето да преживее в резюме 8-те подаръка на Бога още по пътя през гората към Изгрева: СВЕТЛИНАТА, ВОДАТА, ПЧЕЛАТА, РОЗАТА, ЛИПАТА, ЯБЪЛКАТА, ПОРТОКАЛА И ЗЛАТОТО.

   По-късно, на всеки от тия фундаментални божестевни подаръци ще бъде посветена специална част от филма, в която конкретната тема ще бъде развита подробно в духа на всичко, което знае науката за всяко от тях, което е казал Учителят Дънов и което открием във митологията, фолклора, поезията, символогията. Съответна вълнуваща музика, образи от световната живопис на тия 8 архетипа, разработки в духа и със средствата на компютърната графика, 3D ефектите, холографията, фракталните филми и т.н. Ще има и фантастична фабула с анимационни и игрални епизоди, развиващи се във фантазията на момчето по един красив начин в светъл делириум. То се е излъчило естествено в един невъобразимо красив и прекрасен свят, в който всичко е трептяща светлина, музика, тишина, неземни цветове и странно вибриране. Някои млади хора преживяват подобни състояния най-различни видения в резултат на дрогата, но в случая Пею е изпаднал в този транс по напълно естествен, здрав и божествен начин – без никаква опасност от лоши последствия. Вуйчо му знае защо става това – преживявал го на Изгрева и на Рила заедно с други последователи на Учителя Петър Дънов, затова е спокоен. Нещо повече – той е Водач. Той знае как да предизвиква тия състояния в себе си и в чистите души, как да ги води през цветните светове и как да ги събужда безопасно на излизане от тях. Всичко това е научил от Учителя си долу в Класовете и горе на небето - в Школата. Но преди да се разгърнат подробно във филмови разкази-импресии и фантастични приказки 8-те Подаръка на Бога, нека засега слезем на земята и видим какво се случва на Изгрева.

   ПРЕДИ ТОЗИ НАЙ-ВАЖЕН СЛУЧАЙ В ЖИВОТА МУ – СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ – той иска да се разкаже за едно спонтанно – съз-нателно или свръхсъзнателно действо, нещо като бяла магия, извършена от баба му Цека, която е бабувала, за да дойде той на този свят. Случило се е веднага след неговото раждане на 6 април 1933 г.. Тя го е прекарала през една кошерина, а това би трябвало да е фундаментален акт и символ на връзката му с пчелите и със света, от който те произлизат, а също и с Братството и Школата през вековете. Той знае от Учителя Дънов, че пчелите са дошли на Земята от планетата Венера. Пею Пеев има и снимка от тази „легендарна” за него кошерина – баба му я е пазила като реликва на тавана и не е давала да бъде унищожена. Нека тази снимка бъде включена в началото на предлагания филм и да се появява от време на време като лайтмотив – може  да се оприличи и на коридора, през който идват душите в нашия свят и през който се връщат накрая У Дома..

***

   Вуйчото и Пею са вече на Изгрева, казват им, че Учителят е при кошерите. Отават натам, изтръпнали от светло очакване и благоговение. Пею вече е добил нормално зрение, може да ходи сам. Душата му обаче е все още усеща музиката и уханието от преживяното в транс. Детските хорове като в катедрала или песента на ангелите не престават да звучат в духа му, той започва да стъпва на пръсти и си събува обувките, защото чувства, че мястото, към което се приближава е свято.

   Съвсем кратък епизод, преживян от Пею реално на Изгева през 1940 г. Виждат Учителя при кошерите – той работи нещо и е с пчеларска маска.

   –Учителю! – казва му вуйчото вътрешно, искам да Ви запозная с моя любим племенник.

    Учитеят спира работата си, повдига маската си и поглежда Пею. Този поглед, този изумително прекрасен и чист образ – сякаш е сам Бог на земята, както си помисля в този миг момчето – ще останат в духа и душата му завинаги. Ще го водят през всичките прекрасни и тежки десетилетия до края на този му земен живот, ще осветяват пътя му на безсмъртна монада през вековете; един ден ще му бъдат парола и паспорт за влизане в рая - възвръщане при Таткото завинаги. Който е разпознал Таткото, когато е бил на земята, той ще се върне именно в Него в края на пътя си през вселените, няма да остане в орбитата на някой гуру, философ или друг смъртен авторитет. Пею още не знае за тия думи на Бог Кришна към ученика му Арджуна, но душата му го чувства със всичка сила. Само е чувал думите на пастора в черквата, че Овчарят зове овцете си с имената им и те познават Неговия глас. Пею не знае и това, което вижда в този миг вуйчо му – много развит ясновидец. От мига, в който погледите на Учител и ученик се срещат в този свещен и благоуханен ден на Изгрева сред жуженето на пчелите, над главата на Пею се запалва Втория лъч на Посветените и потъва като прожектор в глъбините на небето. Пею е получил Второ Посвещение – станал е Апостол. Такъв шанс душите имат само веднъж през 1000 или 2000 гдини, когато Бог слиза на земята като Човек. Пею не знае, но вуйчо му знае, че Учител и Бог са едно и също нещо. Как тия чувства и идеи ще се изразят с филмов език, остава на талантите на режисьора.

   ПЕЮ ПЕЕВ МИТКАЛОТО, фактически, цял живот неспирно ще „митка” из България и по света между душите, за да им раздава от благия си лечебен мехлем от мед - негово уникално изобретение и запазена марка. Но хората не знаят, че лъчът на Бога е пронизал душата му завинаги и че чрез този вълшебен мехлем хората получават нещо много повече от изцеление и облекчение. Такава е стратегията на Бога: чрез „пчеличките” си – Апосотолите – и чрез техните привидно земни дела Той разлива небесна благодат и из цяла Европа не само лично, но и чрез мехлемите на Пею, които и до днес обикалят цял свят и лекуват хиляди хора.. Пею Пеев, фактически, цял живот ще пее на душите за мир, радост, щастие, справедливост, разбирателство и любов, а „миткането” от Псевдонима му ще издава на зрящите, че той, всъщност, е един смирен и благословен Божи Апостол. Кой друг производител на каквото и да е е подарил повече блага, призведени от него, в сравнение с Пею? Господ вижда кой колко продава и колко подарява този пчелар. Златото от златното му сърце – небесното благородство – е един от 8-те вечни дара на Бога. В този филм ще видим, че божи хора като Пею имат всичките тия 8 дара в сърцето и душата си!

   В ОСЕМТЕ ПОДРОБНИ ЕПИЗОДА, ПОСВЕТЕНИ НА СВЕТЛИНАТА, ВОДАТА, ПЧЕЛАТА, РОЗАТА, ЛИПАТА, ЯБЪЛКАТА, ПОРТОКАЛА И ЗЛАТОТО, може да се развие и една фантастична фабула – как душата на Пею влиза в Светлината и какво узнава за нея, как общува с хората и ангелите на Светлината в лоното на Бога и на Слънцето.

   ОТТАМ душата на Пею ще се гмурне в глъбините на Мировия Океан. Ще преживее всички океани, морета, водопади, извори, езера, реки, ручеи и пр. и ще узнае много за тях. Ще има дивни приключения с обитателите им – нимфи, наяди, русалки, делфини и пр. И есествено – с Царя на Моретата, Бог Посейдон...

   От Мировия Океан ще се роди една божествена пчела – Царицата Майка. Тя ще поведе душата на Пею из вълшебни цветни светове, където се произвежда медът на Битието – сладката дума, милата нежност, любовта и доверието. Ще го заведе на планетата Венера, откъдето са дошли пчелите. Там Пею ще срещне Сродната си Душа, с която е излязъл някога заедно от Бога – и ще бъде голяма радост! Заедно с всички най-уникални сведения за естеството и живота на пчелите, поднесени и като знания, и иносказателно и художествено, ще протече и Небесната сватба на Пею със Сродната му душа на Венера, където, всъщност, пчелите са ангели и хора.

   ПО  ПОДОБЕН НАЧИН – КАТО ФАНТАСТИЧНИ ПРИКАЗКИ – ще се развият и приключенията на Пею на Планетата на Ябълките с „ябълчните” хора и ангели; после - във вселената на розите с „розовите” хора и ангели; в галактиката на липите с липовите хора и ангели; в звездния куп на Портокала с „портокалените” хора и ангели... И накрая - в центъра на вселената, където в златен дворец живее сам Бащата на съществата с дух и душа – добрите хора, ба-щите и майките на деца с искра от злато, творците на истина, любов, красота и добро и на небесни шедьоври. Там живеят ЗЛАТНИТЕ богове, хора и ангели...

   Финалът на филма ще бъде едно бързо възвръщане на Душата на Пею обратно по същия път: от ЗЛАТОТО КЪМ ПОРТОКАЛА, ОТ ПОРТОКАЛА КЪМ ЯБЪЛКАТА, ОТ ЯБЪЛКАТА КЪМ ЛИПАТА, ОТ ЛИПАТА КЪМ РОЗАТА, ОТ РОЗАТА КЪМ ПЧЕЛАТА, ОТ  ПЧЕЛАТА КЪМ ВОДАТА И ОТ ВОДАТА КЪМ СВЕТЛИНАТА. В този обратен път той, с помощта на Учителя си и Сродната си душа и още цяло ято хора-пчели от Венера ще поправи последователно греха на Златото – алчността, греха Портокала – гордостта,  греха на Ябълката – предателството; греха на Липата – прекалената святост; греха на розата – ревността; гре-ха на пчелата – привързаността; греха на водата – страха; греха на светлината – тщеславието.

   ОСВЕН ИЗВЕСТНОТО В НАУКАТА, ЩЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ И НАЙ-ДОБРИТЕ СВЕДЕНИЯ ОТ СИМВОЛОГИЯТА ЗА ВСЕКИ ОТ ТИЯ ОСЕМ БОЖЕСТВЕНИ АРХЕТИПА.

***

   По молба на приятели, които реагират във връзка с постването на тази идея за киносценарий във Фейсбука, тук може да се сумира разказаното на разни места за приятелството с някои „кинаджии”, писатели, художници и артисти в миналото. Изминали са 35-40 години, вече може да се разкрият имена. Почти всички, за които ще стане дума, са вече в другия свят и по вселените или отново преродени. Това пък е отделна тема, която е не по-малко интересна и вълнуваща – какъв е животът на тия приятели и познати в момента? Общуваме ли с душите им, разпознаваме ли се, когато ни срещнат отново? Защо някои деца и млади хора проявяват неудържима, спонтанна любов още от първия миг и започват с:  „А ти спомняш и си, когато...?”  Откъде ще знаят за случки и разговори, които не са разказвани никому и не са описвани никъде досега? Ако се впуснем и в тая област, историите на тази тема пак ще бъдат не по-малко „изтървани” от „фантасмагориите” и „измислиците”  в предишните 44 книги...  Темата естествено се разширява в обема на нещо като „Необятното пише, действа и говори”, където отново и отново се смайваме през очевидността на едни думи, казани преди много време: „Където не съм Аз, съм пак Аз”. В началото този и тази „Аз” искаше да пишем местоименията за Нейго с главна буква, за да се пресеят злобните и горделивите и да отпаднат; после почна да изисква да го пишем с „аз” и пр., където първата буква е миниатюрна.

   Безкрайно интересна би била сегашната история на една скъпа приятелка от 70-те години, чиито книги и филми са живи в душите ни и ни възхищават и днес. На коя звезда е духът й; преродила ли се е вече?...Тия дни с Т. си изтеглихме и гледаме пак сериала по „Литургия за Илинден”, която вълнува нас, македончетата по дух и род, не само поради личното приятелство с авторката и като българска история, но и защото въстанието бе разнищено още по-надълбоко през 1980 г., когато съставяхме книга за него в министерството на Людмила.  В ония опасни времена С. не се боеше да се интересува от Учителя П.Дънов, да пише открито за него и да се занимаваме с астрология. Тя ни подари три дебели ксерокопия от ефемеридите си с рекстасцензии. По едно време, като шефка на студия „Екран”, тя сключи договор с един от нас, които я занимавахме с тия отклонения от официалната идеология, да напише идея за киносценарий. Пребиваването с пишещата машинка „Марица” по време на командировката в един от домовете на кинодейците сред природата ще си остане незабравимо.

   Незабравими са разговорите на маса три пъти на ден с Анжел Вагенщайн и Евгени Константинов, сприятеляването с Рашко Младенов и семейството му, игрите ни в гората с децата им. Тогава машинката написа сценарий със заглавие „Свръхпроводници”, който бе предаден на Св.Бъчварова в срок, тя бе подписала за аванс 500 лв.. Бе казала да се пише свободно без никакви задръжки, но после призна, че даже и тя не може да го прокара през цензурата. Може би трябва да бъде помолена З. да провери в архивата на „Екран” дали още се пази и може ли да се направи копие от него. Там ставаше дума за едно училище за свръхпроводнници, полупроводници и изолатори, като учениците бяха употребили тия понятия от специалността им за легитимиране и „разпределяне” на дире-ктора, учителите и съучениците си по същите тия категории, но като „свръхпроводници, полуроводници и изолатори на любовта и истината”. Събитията в този сценарий се развиваха доста драматично във връзка със всичко това, накрая дори трагично. Истински събития от училището в Широка лъка през 1973 бяха преразказани с други имена в този злополучен киносценарий. Св. каза, че комисията е направила връзка с паралелни събития в подобно училище в родното село на Т.Живков, което се е оказало неочакван малшанс за този текст.  

 

     Тук няма да се преразказват вече разказани спомени за приятелствата на земята и в другите светове с Гр.Ленков, Веселин Андреев, Н.Коканова, Гинка Станчева, Н.Бинев и Домна, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Павел Матев, Никола Анастасов, Андрей Германов, Матей Шопкин, Божидар Божи-лов, Павел Матев, Ефрем Каранфилов, Пантелей Зарев и Владко Зарев, Блага Димитрова, Станка Пенчева, Любен Дилов, Вътьо Раковски, Борис Априлов, Александър Геров, Валери Петров, Николай Христозов, Найден Вълчев, Кинка Константинова, Вельо Горанов, Нона Йотова, Борис Априлов, Евгени Босяцки, Радой, Добри Жотев, Йордан Милев, Юри Ангелов, Аня Пенчева, Роси Кирилова, Маргарит Минков, Мартина Вачкова, Пламен Цонев и др., но би било любопитно да попитаме „Необятното” къде са те сега и с какво се занимават... Нали се случват сведения на тази тема в спомени от рода на „Души, които ни посещават”? С 95 на сто от българите в този колаж сме били и сме приятели на земята в този живот, с няколко от тях общуваме в другите светове. Всички до един са с прекрасна, искряща, пламтяща монада, озаряваща цялата вселена!

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/