Книга 45

 

 

1863  01.10.2016 Две богини 18:18 до П.О. ПРЕДСТАВЯМ ВИ ДВЕ БЪЛГАРСКИ БОГИНИ – „КОЛЕЖКИ” НА ЕВТЕРПА И ТЕРПСИХОРА, но нещо повече от музи (първата е колежка и на Урания...). Като написа днес в гр. Н. последното си стихотворение, колежката на Евтерпа, откривателка и на един смайващ нов български глагол  („РАЗГРЕХОВЯВА всеки грях”...) и две нови[1] съществителни („любовъртеж” и „люботворене”) се съгласи, че едно старо филмче за другата богиня съвпада напълно с темата на това ново стихотворение:

 


[1] При написването на думата „нови” тука, самичко се изписа името „Тони”, за която става дума в това писмо.

 

 

Румяна Николова

 

ЛЮБОТВОРЕНЕ

.... ..

Тогаз баирът се откъртва -

дървета, къщи той завъртва...

Не! - Аз – магьосница от Оз –

съм станала всмирна ос!

И смъквам всички дрехи бренни

в любовъртеж – люботворене.

 

                                                        02.10.2016 20:30

 

НОВИ СТИХОВЕ ОТ РУМЯНА НИКОЛОВА

 

Приклекнал, вятърът зад хълма

дочака зрелостта на бора.

Той взе прашец със шепа пълна

и хвърли облаче в простора.

 

О, дивна борова изгора!

В огнение[1] зелено пърхай...  

Прашец ти впръсна развигора -

трепти от корена до вЪрха[2]!

 

И аз бях там. И ореолът

на тяхното слияние срази ме...

И паднах на колèне, и се моля[3]

да чуя пак вика взаимен...

 

А ти чу ли го?

                              2.10.2016, Пловдив

 

АНАТОМИЯ НА БОГА[4]

 

Когато Бог греха ни вдишва

и с ноздрите Си чисти наш’та нощ,

избистря Той плътта ни нисша

и я превръща във разкош.

 

Астрал, ментал до кост съдира,

до гланц остъргва всеки страх

и в бронхите Си алхимира,

разгреховява всеки грях.

 

Тогава, с устните на Кришна,

издишва Той зората пак,

раздиплил същността Си скришна

и глътнал утринния мрак.

                                                           

                                                      2.10.2016, Пловдив


[1] Нова българска дума за оргазъм;

[2] Реминисценция по класическия стих на Иван Вазов „от корен до върха”, където ударението е на ъ-то.

[3] В резонанс с едно стихотворение на Стефан Цанев.

[4] По асоциация с „анатомическата” поезия на Уолт Уитман, напр. „Аз тяло електрическо възпявам”.

СЪДЪРЖАНИЕ
/